---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 30.01.2008 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от заместник-председателя господин Лютви Местан.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми колеги.
Налице е необходимият кворум. Това е може би единствената комисия, която няма провалено заседание поради липса на кворум и нито едно открито заседание в условията на спадащ кворум, а вече сме в третата година от мандата на Четиридесетото Народното събрание. Още веднъж искам да изразя респекта си от тази отговорност на членовете на Комисията по образованието и науката.
Уважаеми колеги,, нека ви представя гостите на днешното заседание на Комисията по образованието и науката – доц. Даниел Вълчев - министър, господин Танев – главен секретар на Министерство на образованието и науката, експерти от Министерство на образованието и науката, госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ и нейният екип. Очакваме Крум Крумов и Аспарух Томов.
Съгласно предварително уточнения дневен ред ни предстои:
1. ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ОТНОСНО КРИТЕРИИТИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ УЧИЛИЩА И ТЕХНИЯ СТАТУТ.
2. РАЗНИ.
Ако има предложения за други точки по дневния ред, моля да ги чуем. Виждам, че няма предложения. Приемам, че дневният ред е приет.
Преди да пристъпим към т. 1 от дневния ред, да ви съобщя, че с решение на Народното събрание от днес имаме нов заместник-председател на Комисията по образованието и науката, това е госпожа Маргарита Кънева. Да Ви е честито, госпожо Кънева! Желая Ви успех като член на ръководството!
Колеги, преминаваме към т. 1.
Господин Вълчев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаете и помните, че когато дискутирахме и дебатирахме по Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, в рамките на която се говореше и за нов финансов модел, че възникна въпросът дали този финансов модел и принципите на оптимизиране на мрежата във връзка с демографските процеси в нашата страна трябва да се отнасят до 100% от училищата. Още тогава поне моето впечатление беше, че повечето от колегите се изказаха в смисъл, че в някои случаи тези принципи няма да бъдат напълно приложими. Възникна идеята за т.нар. защитени училища. При подготовката на новия закон за училищното образование имаше разбирането, че трябва да има специална част от закона – раздел, глава или разпоредби, които да се отнасят до защитените училища.
Във връзка с учителските протести през есента и решението да се премине към делегирани бюджети – нещо такова е записано и в Националната програма да стане до края на настоящата 2008 г., ние преценихме, че би било добре още в началото на годината да стартира не само дебатът, но да се предвиди малка промяна в Закона за народната просвета, която да уреди фигурата на защитените училища.
С тази кратка презентация в рамките на 10-15 м. си позволявам да ви запозная с това, което работната група, съставена от експерти на Министерство на образованието и науката, на Министерство на финансите и с помощта частично на Световната банка сме направили изчисления, предложили сме критерии, предполагам, че ще вземете отношение по тях.
В крайна сметка, ако има общо виждане по тези въпроси, можем да вървим още в рамките на следващите месеци към очертаването на защитените училища.
Няма да говоря за общия контекст, че защитените училища са въпрос не само и не толкова на образованието, колкото на равния достъп до образование, което е един от двата основни принципа, които обединихме в националната програма.
Бих искал да кажа няколко изречения върху средата, в която се развива идеята за защитените училища.
Първо, за никого не е тайна, независимо как оценява това, че към момента има недостатъчно оптимизиране на училищната мрежа, което не съответства на действителното положение на демографските процеси в страната. Ще дам пример, който ще покаже, че има тенденция към подобряване на мрежата главно по един показател – броя на маломерните паралелки, но същевременно да се види, че тази тенденция не е достатъчно убедителна и бърза.
Пример, маломерните паралелки в общинските училища през миналата 2006-2007 г. са били 5815, а през настоящата година са 4974, т.е. действително маломерните паралелки са намалели с 841, което е малко под 15%. Това е добро, но поддържането на над 840 маломерни паралелки е сериозен проблем, който трябва да го признаем.
Една част от тези паралелки, както вие сте информирани, са не само маломерни, но и слети, което пък е много сериозен въпрос за качеството на образованието, не само за неефективност на разходите в областта на образованието.
Бих искал да припомня, че от 1.01.2007 г., , т.е. преди малко повече от 1 година българската образователна система премина на единни разходни стандарти, което е модерният начин на финансиране, мисля, че това никой не отрича. Единните разходни стандарти бяха приложени във всички училища. Паралелно в около 35% от училищата още през изминалата календарна учебна година се прилагаха делегирани бюджети. Да припомня, това са 45 общини с около 500 училища и около 600 училища на държавна издръжка, включително всички училища, финансирани от Министерство на образованието и науката.
Да припомня също така, че единните разходни стандарти през 2007 г. и това положение е запазено и през 2008 г. са разделени на 4 групи в зависимост от няколко критерия. Дори в рамките на един и същи вид училища разходните стандарти са различни в зависимост главно от гъстотата на населението в съответната община.
Има няколко недостатъка, които трябва да си признаем, винаги сме ги признавали, но сега и гласно трябва да ги изговорим още веднъж.
Първо, тези 4 групи не отчитат вътрешните неравенства в рамките на една и съща община, а това в някои общини е проблем. На второ място, има ясно неотчитане, принципът не отчита всеки отделен случай, не отчита някои специфични случаи – напр. райони с много слабо население, с изчерпан потенциал на оптимизация, с много труден географски релеф и т.н.
Какви са мерките за преодоляване на тези недостатъци в сегашния модел? Според мен са два.
Първо, правомощията на общината да разпределя до 20% от субсидията за разходните стандарти въз онова на други критерии извън броя на учениците, а не, както неправилно беше интерпретирано, едва ли не общината да може да запази 20 %. Тя не може да ги запази, пак трябва да ги даде на училищата без остатък, но не по броя на учениците, не е длъжна. Ако иска, пак може да го направи по броя на учениците, но не е длъжна да го прави по броя ученици. Т.е. тя може да провежда определена политика. Това е единият буфер в досегашната уредба.
Другото, което е по-важно за някои по-малки общини, е даването на статут на защитено училище. Сега вече влизаме в самата тема.
Според нас, както ще се види и от проекта, който вече е в Народното събрание, ние предлагаме първо да се въведе фигурата на защитеното училище със специален статут. Ще кажа какво според нас трябва да представлява едно защитено училище и какво означава от юридическа и финансова гледна точка едно училище да е защитено. И второ, да бъдат предоставени правомощия на Министерския съвет да приема критерии за определяне списъка на защитените училища, а оттам и списък.
Разговаряхме включително и снощи с министър председателя за това. Струва ми се, че е редно народните представители предварително да са информирани още преди промяната какви са нагласите на Министерския съвет за изпълнение на едно такова правомощие, това да бъде обсъдено, за да има максимално съгласие, консенсус по тези критерии. Така виждаме нещата.
Как виждаме критериите по отношение на защитените училища? Считаме, че има 2 критерия, които безусловно трябва да бъдат спазвани.
Първият критерий е отдалеченост на училището до следващото най-близко училище. Т.е. ако очертаем една окръжност, в чийто център се пада населеното място, където е спорното училище – дали да бъде или не закривано, ние считаме, че трябва да съществува критерий, според който следващото най-близко училище да бъде на разстояние не по-малко от 20 мин. при скорост 60 км/ч., което означава 20 км. в равнинен район.
Отварям една скоба, за да кажа, че считаме също за правилно това разстояние да се преизчислява с оглед на релефа. В зависимост от по-сложния планински релеф, където примерно 20 км. условно се вземат за едно време, но в Родопите в някои случаи 20 км. могат да се вземат за 2 или 3 пъти по-голямо време, или в друга област. Дадох пример с Родопите, тъй като това е голяма площ с насечен релеф.
Вторият критерий според нас трябва да бъде броят на учениците в класовете от основната образователна степен, които ще се наложи да пътуват до следващото най-близко училище, ако бъде закрито тяхното училище, където сега учат. Считаме, че минимумът ученици, които трябва да пътуват, трябва да бъде 10. Числото 10 сме го използвали няколко пъти, примерно, при купуването на автобуси. Там с Националното сдружение на общините в България бяхме приели критерий, когато поне 10 деца пътуват, да имат предимство при получаването на автобус.
Като съпоставим двата критерия, би се получило следното, разбира се, с преизчислението на 20-те километра в планинските райони. Ако едно училище отстои на 20 км. от всяко друго училище и в него учат поне 10 ученика, които би трябвало да пътуват, ако него го няма, те придобиват статут на защитено училище.
Разбира се, можем да играем с числата. Можем да кажем не 20, а 25 км. В зависимост от това картината ще се промени. Нашето мнение е, че списъкът на защитените училища, които ще се получат по критериите – независимо дали тези или коригирани критерии, трябва да отговаря на няколко принципни изисквания.
Първо, списъкът да бъде резултат от прилагането на обективни критерии, а не от прилагането на лобиране. Мисля, че всички ще се съгласите, че ще настане голямо чудо, ако министърът или Министерският съвет може по свое усмотрение да казва кое е защитено училище и кое е извън критериите. Това не бива да се допуска, защото най-малко самите народни представители ще бъдат подложени на много голям натиск в избирателните райони защо не е това или онова, второ, трето или пето училище, винаги могат да се намерят достатъчно разумни аргументи защо едно училище трябва да бъде защитено.
Според нас списъкът трябва да бъде въз основа единствено на твърди обективни критерии.
Второ, считаме, че този списък трябва да има относително динамичен характер. Това ще рече той да бъде актуализиран, тъй като демографският процес е процес, а не е състояние. Демографската картина се променя.
На трето място мислим, че всички трябва да се обединим около разбирането, че този списък трябва да има ограничен характер. Защитените училища са изключение от правилото, а не това е правилото. Да не се остане с впечатлението, че всяко училище, което има финансови трудности, ще бъде защитено. Мисля, че правилното е обратно. правилото е да се прилага финансовият механизъм, но по изключение да има и защитени училища.
Последното, което искам да кажа, че отсега трябва да се ясно, че списъкът със защитените училища ще има тенденция към разширяване. Той няма как да няма такава тенденция, защото чисто математически при по-оптимизирана мрежа списъкът е по-широк, тъй като ще има по-малък брой училища, отстоящи на по-близко разстояние едно от друго. Т.е. чисто математически трябва още отсега да сме подготвени, че списъкът ще се разширява всяка година, поне докато се постигне баланс в мрежата, може би след няколко години, но през следващите години този списък ще се разширява. Това е нещо, което още веднъж показва, че той трябва да има динамичен характер.
Опитахме се заедно с колегите от Министерство на финансите да наложим върху картата на България тези критерии, които прилагаме, пак повтарям, те са условни, биха могли да бъдат дискутирани. Когато наложим този списък върху картата на България, ясно се вижда, че се обхващат 4 групи училища. Първата група са училища в общини с оптимизирана мрежа. Там, където има добре оптимизирана мрежа, много ясно изпъкват и сравнително голям брой защитени училища, защото няма на близко разстояние такива.
Второ, това са училища в райони с ниска гъстота на населението. Това също много добре може да се види в сравнително обезлюдени райони, макар и при неоптимизирана мрежа, където въпреки това се показват ясно относително висок брой защитени училища.
Във връзка донякъде с второто училищата в граничните райони не е трудно да се види, че много често се появяват като защитени, по-често от средното за страната.
На четвърто място поради формулата за преизчисление на пътя, тъй като на практика ние скъсяваме разстоянието, което прилагаме като критерий, в планинските райони те са повече, отколкото в равнинните райони.
Това са четирите групи училища или четирите групи видимости, които се получават при прилагането на критериите.
Решаваме кои да бъдат защитените училища, решаваме кои да бъдат критериите.
Вторият голям въпрос е какво от това, че едно училище е защитено, т.е. какво повече като статут от обикновеното училище дава статутът на защитено училище.
Първото нещо, което трябва да се знае съвсем ясно и сме предложили да бъде записано в закона, е, че защитените училища не могат да бъдат закривани независимо от становището на общинския съвет, независимо от становището на министъра. Приемаме, че иначе ще бъде силно затруднен достъпът до образование.
Отварям една скоба, за да кажа, че това не означава, както някъде в пресата се прокрадна, че всяко незащитено училище непременно ще бъде закрито. Нищо подобно няма. Уверявам ви, че Английската гимназия в София няма да е защитено училище, тъй като на много близко разстояние има друго училище, но то няма да бъде защитено и не съм чул някой да иска да го закрие. Т.е. това, че едно училище не е защитено, съвсем не означава, че ще бъде закрито. Това е допълнителна гаранция, че то няма да бъде закрито, а не действа аргументът за обратното.
Второто нещо, което според нас трябва да дава статутът, това е допълнителното финансиране. Разбира се, училището няма да бъде закрито по закон и няма да може да бъде закрито, но ако то е в много тежко финансово състояние, очевидно е, че ще се самозакрие на практика. Затова считаме, че част от защитените училища, не казвам всички, защото е възможно да има средищни училища, които отстоят на повече от 20 км., и получат статут на защитени училища, са в прекрасно финансово състояние, но онези от тях, които по обективни причини имат недостатъчен брой ученици и не могат да се издържат въз основа на единните разходни стандарти, да има специална позиция в бюджета и те да бъдат допълнително финансирани от държавния бюджет, не от общинския, може би от общинския, но за всеки случай с държавни средства, така че да имат нормален учебен процес.
Позволили сме си – експертите ни заедно с тези на Министерство на финансите, да разиграят този модел за цяла България. По азбучен ред ще ви представим как би изглеждало прилагането на един такъв модел.
Ако в Благоевградска област приемем това, което се предлага като 2 критерия, а именно – 20 км. отстояние и съответно 20 км. при пътуване, с корекцията за разстояние при планинските населени места и при поне 10 ученика, които трябва да бъдат извозвани на това разстояние, кои биха били защитените училища в Благоевградска област? Веднага се вижда, че изникват 4 училища при сравнително неоптимизирана училищна мрежа в повечето от Благоевградска област. Допускам, че още през лятото ще се появят повече защитени училища в някои общини. Разбрах от госпожа Гроздилова, че в Симитли Общинският съвет е взел решение за оптимизиране на мрежата. Доколкото съм информиран, и в още няколко общини на Благоевградска област престоят такива решения.
Първото село е с. Бабек, където училището ще бъде защитено. Малко по-надолу, училището в с. Места също ще бъде защитено. По-долу на границата училището в с. Беслен също ще бъде защитено. И в с. Катунци училището също би било защитено. Това е при прилагането на този модел.
В момента, в който примерно Симитли направи оптимизацията на училищната си мрежа, според мен ще се явят поне още две защитени училища. В момента, в който друг направи оптимизация, ще се появят и други. Повечето ще се появят около общините с комплексен областен център, защото обикновено обхващат малка територия. Но там транспортът е много по-лесен – около областния център, отколкото в общините, разположени по-далеч.
Ако обаче са необходими не 20, а 25 м. време за път, може би част от защитените училища ще изчезнат.
Това е логиката и ние имаме вече един компютърен модел, в който колегите са засекли разстоянията, имаме демографска картина., имаме карта, така че имаме много бърза възможност да реагираме. Имаме информация от Националния статистически институт относно гъстота, данни за релефа. Под “релеф” разбираме не само надморската височина, но и денивелацията на пътя, т.е. откъде тръгваш и къде стигаш и каква денивелация има между точките на тръгване и пристигане. Така относително бързо можем да изработим всеки модел, стига да имаме ясно зададени критерии.
Приключвам с това. Оставям картата, която е съвсем индикативна, ако иска някой да си послужи с нея.
Бих желал да се върна на принципите на защитените училища. Моята гореща молба към вас е да есе обединим около това наистина критериите да бъдат обективни. Уверявам ви, че иначе всички ще имаме големи неприятности и ще бъдем силно атакувани от страна на общинските съвети и ще има волунтаристки подход, който според мен не е правилен, когато става въпрос за такова важно нещо.
Второ, мисля, че е правилно един или два пъти годишно този списък да се обновява. Мислихме дали един, два пъти годишно или един път на две години. Като че ли един път годишно е добра стъпка, защото в края на учебната година не знам дали е добре да коригираме бюджета.
На трето място молбата ми е да не разширяваме също много критериите, т.е. да превърнем защитените училища от изключения в принцип. Това също няма да е добре, защото тогава ще обезсмислим модела на финансиране.
На последно място, за хората с по-резки либерални виждания трябва да сме наясно, че ще има разширяване на този списък. Т.е. да няма учудване, че догодина този списък ще е по-широк, макар при прилагане на същите критерии, защото мрежата се разрежда по чисто демографски причини.
Това е основното, господин председател и уважаеми колеги.
Господин Танев е тук, той беше участник в работната група. Всички сметки, които биха се появили, ги имаме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, благодаря за презентацията.
Уважаеми колеги,, моля за вашето разбиране да се опитам да формулирам няколко допълнителни въпроса. Смятам, че ще бъде полезно за дискусията.
Господин министър, първо, ние с Вас знаем, че малко условно разделяме принципите равен достъп и качество на образование, защото бихме могли да слеем двата принципа – равен достъп до качествено образование, защото от презентацията разбирам, че това е целта на занятието. Точно това сливане на двата принципа, равен достъп до качествено образование, би следвало да ни убеди, че държавната политика би трябвало да изключи политика на защита на училищата по социални или други, не дай си, Боже, политически индикации.
Бързам да кажа, че от моя страна, убеден съм и от страна на колегите – членове на Комисията, че Вие няма да бъдете обект на лобистка атака да се защитят училища, чието закриване поради неефективност е възможно, именно защото гоним не просто равния достъп, но равния достъп до качествено образование. В 21 век не се нуждаем от килийни училища, от училища с по 7-8 деца в слети паралелки, когато закриването на тези училища е възможно. Това не е само гола декларация.
Смятам, че са коректно дефинирани недостатъците на системата на делегираните бюджети. Действително тези недостатъци са коректно дефинирани. Ще се спра на най-важния.
Имаме ли ясен отговор за това каква ще бъде политиката ни, когато потенциалът на съответната община за оптимизиране на училищната мрежа е изчерпан? Министърът предложи няколко мерки, освен 20-те процента, с които ще разполага кметът, за да финансира училищата по други критерии, той представи идеята за защитените училища като основна мярка, с която отговаряме на случаите, когато потенциалът за оптимизация на училищната мрежа в една община е изчерпан и въпреки това все още има училища с недостатъчен брой ученици, финансирането на които по стандарта издръжка на един ученик няма да бъде достатъчен не само за покриването на договорените заплати, но и общата издръжка на училището.
Уважаеми господин министър, това е основният въпрос, който ние заедно с Вас трябва да решим. Имам усещането, че мерките няма да бъдат достатъчни за преодоляването на дефицитите на новата система. Това е голям проблем. Съгласявайки се с Вас, че списъкът на защитените училища следва да бъде резултат от прилагането на обективни критерии – Вие представихте система от обективни критерии, според които едно училище може да получи статут на защитено, но същевременно казахте, че другият принцип е този списък е да бъде достатъчно ограничен. Трябва да си дадем сметка, че ако ще прилагаме система от обективни критерии и от прилагането на тези критерии ще зависи колко ще бъде броят на тези училища, ми е трудно да приема, че броят на тези училища ще бъде ограничен. Има противоречие между прилагането на обективни критерии и ограничаването на броя на училищата. Според мен това може би се нуждае от допълнително разяснение.
Вярно е, че тук има един коректен запис, че фактът, че едно училище не получава статут на защитено, не означава, че училището трябва да бъде закрито. Това е отговорът, но трябва да е ясно какъв ще бъде подходът и на какво се основава финансирането на училището. Това е училище, което хем няма да има статут на защитено училище, хем е невъзможно неговото закриване, същевременно паралелките не са достатъчно уплътнени, за да бъдат адекватно финансирани. Това е единият ми въпрос.
По отношение на критериите мисля, че е свършена сериозна работа. Предложеният модел на картата за Благоевград смятам, че трябва да го има за всеки един регион и всяка община. Това е правилният подход – да имаме национална карта на училищната мрежа.
Бих искал, уважаеми колеги и господин министър, да чуете идеи за възможно разширяване на критериите не непременно с идея да се увеличи броят на защитените училища, а това е от практиката. Както виждате, във вашата карта са отразени населените места, в които има училища. Но искам да ви запозная с един друг образователен ареал. Има училища, които са със статут на средищни, разположени не на 20, а на 10-12 км. от градския център. По този показател това училище не може да получи статут на защитено училище, защото пътят от това средищно училище до градския център е по-малко от 20 км., примерно 12-15 м. Проблемът обаче се усложнява от факта, че до това средищно училище пътуват хора от други 5-6 населени места и махали, отдалечени от средищното училище на 2-3-7-8 км. И ако е възможно с един автобус да ги обходим, но ако закрием и средищното училище, тук вече възниква невъзможност извозването на децата от тези 6-7 махали и населени места, да се побере в критерия пътуване максимум 20 км. Би трябвало, когато се преценява дали училището трябва да получи статут на защитено или не, да се има предвид не само разстоянието от защитеното училище до другото възможно най-близко, а да се има предвид разстоянието до другите населени места, от които се събират деца в това средищно училище.
Получих актуална информация от една община, в която има 28 кметства извън градския център - това е община Джебел, но броят на махалите плюс населените места е 36. В момента в тези 28 кметства има 8 основни училища. Готова е докладна записка до Вас, господин министър, по решение на Общинския съвет за закриването на 4 от тези 8 училища. Забележете какво прави кметът? Свежда мрежата от училища само до 4 от 36 населени места, което означава, че до всяко едно от тези 4 средищни училища пътуват деца от 9 други населени места и махали, деца от района на средищното училище плюс още от 8 други населени места. Това е балансът. По тази причина закриването на тези 4 училища наистина е невъзможно.
Господин министър, обаче тези 4 училища няма да получат статут на защитено училище, въпреки че според мен и четирите би трябвало да получат. Това е въпросът ми: ако ще получат, ние нямаме проблем. Не ме подозирайте в местнически патриотизъм. Това са български деца. Това наистина е много голям проблем.
Въпреки тази оптимизация забележете, че броят на децата във всяка паралелка на тези четири единствено оцелели към 1 септември 2007-8 г. училища, броят отново ще е под 18 деца – 13 до 15 деца. Ако те нямат статут на защитено училище, някъде към м. юли август те само по норматива издръжка на един ученик не само няма да могат да осигурят заплатите, но те ще се самозакрият. Това вкарва държавната политика на ръба на нарушаването на конституция от гледна точка на нарушаване на принципа за достъп до образование, дори не на качествено образование.
Моля да вземете отношение. Мисля, че няма да отречете че формулирам съвсем реални въпроси и давам примери с училища в общини, които са общо 28, защото само преди 15 години във всички 28 населени места имаше по едно основно училище – забележете – от 28 броят пада на 4 и въпреки всичко не можем да уплътним паралелките. Ето ви жестоката, тъжната демографска картина.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всъщност Вие поставихте два важни въпроса, по които ще взема отношение още сега.
Ще започна с втория.
Въпросът, който Вие поставяте, беше дискутиран. Вие казвате, че училището може да отстои на по-малко от 20 км., но понеже то самото е средищно и до него пътуват места, до мястото, където живеят, до евентуалното ново училище биха се получили далеч над 20 км. Вината в презентацията е моя – неправилно се изразих, че критерият е 20 км. от училището. Всъщност достатъчно е да пътуват децата, като пътят на децата не се мери от училището, където учат, а от тяхното място. И тогава вече, ако има 10 деца, всяко от различна махала или село, които да пътуват – всяко от тях повече от 20 км. до бъдещото ново училище, това училище веднага ще стане защитено на основание на този критерий.
Допускам, че все пак нещо ще остане извън тези критерии. Все пак действителността винаги е по-богата от човешкото въображение и в този смисъл смятам, че ще се наложат корекции. Но специално този случай мисля, че ще бъде обхванат в тези критерии.
Това е причината единствено в област Кърджали да не сме сметнали тези училища. Там е изключително голям броят населени места и сметките са малко по-трудни, защото почти няма равнинен релеф. Сметката ни е по-трудна там.
Ако законът бъде приет, ще ви представя карта за всяка една област, защото ми се струва, че така е коректно, за да имаме обща позиция по тези въпроси. Мисля, че в случая това ще се обхване, но съм съгласен да мислим за подобряване на критериите.
Господин Местан пита: какво бихме направили, ако е изчерпан потенциалът за оптимизация, но въпреки това децата не достигат и училището не е защитено.
Възниква въпросът: как познаваме, че е изчерпан потенциалът за оптимизация – това е голям въпрос. Училището не е защитено, има друго на по-малко от 20 км. и евентуално по-малко от 10 деца трябва да пътуват. Защо ще е изчерпан потенциалът за оптимизация? Моля за отговор.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Отговорът, но и въпросът Ви е коректен. Затова ще Ви отговоря.
Ако сме съгласни, че във всеки един случай, когато училището отговаря на тези критерии за защита, ще прилагаме принципа на защитеното училище, включително, ако тази бройка отиде не на 100 училища, а на 250 училища, тогава няма проблем. Ако при всеки един случай, когато имаме характеристиките на защитено училище, ние даваме статут на защитено училище, тогава защо е идеята да ограничим възможния брой на защитените училища?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Приемам, че при мен е проблемът. Когато говорих за принципа на ограничение, имах предвид, не че ще има 100 защитени училища и повече няма да правим. Исках да кажа, че ще го правим с ясното съзнание, че това е изключение от правилото. В този смисъл не бива да го превръщаме в правило.
По така наложените мерки излизат някъде около 70 защитени училища. Но според мен още до края на този срок, до лятото те ще надминат 100 – това е информацията от общинските съвети. Догодина могат да станат и 200. Това не е списък, лимитиран като число, няма горен праг.
Молбата ми е и публично да изразяваме това и да приемем, че все пак то е изключение. Не бива да се мисли, че се стремим 2/3 от училищата да бъдат защитени. Това всъщност променя модела, защото по-голямата част от училищата тогава не вървят по нормалните правила, а по изключенията.
Иначе съм напълно съгласен: отговаря ли на критериите, училището е защитено без никакви уговорки по този въпрос.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Чувствам се задължена, господин председателю, не само заради примера, който дадохте с моята област, но се чувствам такава и заради възможността да съм 01 избирателен район.
Само няколко мнения да изразя.
Изцяло подкрепям уточненията, които изиска господин председателят, защото сега е моментът да видим всякакви неточности.
Нека споделя, господин председател, че презентацията, която направи господин министърът днес, е един добър пример, когато се ангажират всички заинтересовани институции, както в случая - Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите, когато могат не само да се обективизират действията, но да се получи един добър продукт. Поздравявам работната група, господин главен секретар, наистина съм дълбоко впечатлена.
Всички мои притеснения от всичките 6, близо 7 години назад, отпадат. Изключително съм удовлетворена.
Също бих задала въпроса за противоречието, което се създава, създава се усещане за такова противоречие, дано не е така. Всички притеснения отпадат и нещо повече.
Благодарна съм, господин министър, че Вие организирахте и представители на Националното сдружение на общините в България, защото това, което показахте за Благоевградски регион, по обясними причини съм в течение на проблема, е реалната картина. Нещо повече, началникът на регионалния инспекторат беше в пряк контакт с всички ръководства на общините, директно с кметовете. И там, както дадох пример със Симитли, решенията на общинските съвети за оптимизация на училищната мрежа са факт от тази година или ще бъдат факт в близко бъдеще като готови проекти и са изработени заедно с началниците на регионалния инспекторат, мисля, че там поне в близките години отпада възможността да нараства списъкът на защитените училища. Наистина те го гледаха много стриктно и гледаха как в близка перспектива ще се променя демографската картина.
Наистина съм впечатлена, обективни са критериите. Много се радвам и на това, което давате като заявка, списъкът да е отворен, защото биха могли да се отчитат и други специфики, съгласно условията и броя училища, с които ще се окаже общината през следваща година.
Според мен при такова добро взаимодействие между институции и неправителствения сектор, доволна съм, че тук има представители на неправителствени организации, бихме могли да постигаме и по-добри резултати и този обединен принцип – равен достъп до качествено образование, да бъде изпълнен със съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има няколко неща, които вероятно ще се говорят в тази зала и в този формат.
Първо, аз подкрепям залагането на обективни критерии за това какво представлява защитено училище. Съгласна съм, че животът винаги ще бъде изненадващ с казусите си, с нещо, за което не сме се сетили или не сме предпоставили.
Мисля, че ние трябва да се обединим около няколко тези. Първо, че сме заложили тази година един много важен моделна промяна на модела на образованието и неговото финансиране. Проблемът на защитените училища е част от този проблем.
Мисля, че за нас е изключително важно - не се сещам за колега в тази зала, за когото да не е същностен проблемът, как ще стартира този проблемът и доколко делегираните бюджети ще доведат до сериозно осмисляне на проблема на образованието.
В този смисъл ми се иска тогава, когато говорим за защитените училища, когато се опитваме да водим и своя диалог с местните власти, да сме наясно, че тази учебна година, за която смятам, че всички имаме притеснения как ще завърши и доколко делегираните бюджети ще бъдат успешно изпълнени, ще се наложи много ангажирана съвместна работа, за да бъдем съмишленици по нея.
Има очевидни притеснения. Давам си сметка, че търсенето на мястото на едно училище в списъка на защитените училища ще бъде същностен проблем за една част от тях.
Вероятно, господин министре, ще се наложи да дискутираме на следващо заседание, тъй като не е заложено в дневния ред на комисията, как стартира изпълнението на делегираните бюджети към момента, какви са нагласите, заявените проблеми. Мисля си, че в тази работа трябва да бъдем и съмишленици, и съратници, ако мога да направя разлика между двата типа поведение. Гласувайки промяната в закона, ние сме съмишленици. Много ми се иска да бъдем и съратници, затова в състава на комисията трябва да има яснота по това – къде се очертават проблемите…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Съ-рат-ници = съвойници, събойци.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Прилича на война, макар че е работа, тъй като въпросът е да се движим напред и ако може успешно. (Смях, оживление.)
Но наистина ми се иска да поговорим какви проблеми се очертават, по какъв начин сме готови да ги решаваме, с какви резерви, с какво заявено желание от местните власти, вървят решенията на общинските съвети. В този порядък от мисли аз бих искала да видя технологията на съвместната ни работа.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Богданова, за така поставения въпрос.
Аз не разширих изказването си, защото днес темата е именно концепцията на Министерство на образованието и науката за защитените училища. Но за защитени училища говорим, уважаеми колеги,, когато броят на децата в паралелките е под 18. Естествено, господин министър, във връзка с делегираните бюджети, може би има нужда от говорене в Комисията по образованието и науката на нарочно заседание. Вероятно ще поставим въпроса какво става с училища, които бидейки единични, включително и градски, в които броят на децата в паралелките е между 18-21-22, и същевременно по този показател отново биха изпитали известни затруднения за осигуряване на договорения размер на заплатите. Много е важно да не превърнем показателя местоживеене на учителя, защото това стои извън неговата воля – един географски признак, в предпоставящ по-нисък или висок размер на трудовото възнаграждение. Би трябвало да дадем превес на функционалните критерии. Но затова ще стане въпрос и на следващото заседание. Аз разбирам предложението Ви, госпожо Богданова, като процедурно – за системата на делегираните бюджети. Правя това уточнение, за да знаем къде сме – в обхвата на конкретната тема или я разширяваме.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Искам да кажа, гледайки този списък и критерии, смятам, че те наистина трябва да са обективни – спор няма.
Според закона, който днес ни беше раздаден – ЗИД на Закона за народната просвета, е записан един текст, който цитирахте: “Защитените училища не могат да бъдат закривани”. Така е, но аз питам: дори когато вече не отговарят на тези критерии, вземайки предвид демографията и т.н., какво става? (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Престават да бъдат защитени.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Т.е. трябва всеки път задължително да гледаме критериите. Не знам дали е коректен текстът: “Защитени училища не могат да бъдат закривани”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Идеята е, че докато едно училище има статут на защитено, то не може да бъде закривано. Ако следваща година загуби статута си, ако престане да отговаря на критериите, то бива закривано. (Шум и реплики.)
Ако построят на 2 км. от него друго училище, то престава да е защитено и го изключваме от списъка.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги,, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин министър, не мога да се произнеса по един проект, който не е окончателен, и разбира се, който ми е предоставен да го разгледам и обмисля, а не да говоря общи приказки, в 13,55 ч.
Имам засега само 3 въпроса. Няма повече да ангажирам присъстващите. Предлагам, за да можем да се готвим, раздаването на материалите да става не в последния момент, а примерно предишната седмица, когато си тръгваме по места, за да имаме възможност да седнем и обмислим тези задачи.
Искам да кажа конкретно няколко неща.
Какъв е средният брой на училищата, които ще отпаднат спрямо общия брой на училищата в страната? Примерно, имаме 3 000 училища, колко от тях ще бъдат закрити?
Второ, колко предполагате, че ще бъдат защитените училища спрямо общия брой 3000 училища в България?
Вие, господин главен секретар, сте икономист, каква ще бъде финансовата полза от средствата, които ще се влеят в образованието?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Моля първо да взема отношение по казаното от госпожа Богданова.
Съгласен съм, че е правилно да се следи внимателно подготовката за въвеждането на делегираните бюджети, тъй като, както всички знаете, има един срок съгласно гласувания от Народното събрание закон, според който до 31 март това трябва да бъде готово. В момента те работят на 1/12 от бюджетите си. Така че същинското почустване на делегираните бюджети ще стане от м. април. И така е и редно, защото има няколко месеца, в които финансовата година се завърта.
Както вероятно знаете, аз днес внесох в Министерския съвет информация какви от наша гледна точка са очакванията, рисковете, резервите и т.н., които изложихме публично с министър-председателя. Ако господин председателят на Комисията по образованието и науката прецени, готов съм да обсъдим това и тук.
Единствената ми молба е да се въздържаме от конкретни цитирания, въпреки че в Министерския съвет малко ме предразположиха. Затова се обръщам с такава молба и към журналистите. Там аз лекомислено цитирах няколко училища, откъдето изникнаха новини, които не са добри. Според мен трябва да се гледа принципът.
Истината е, че има големи училища, без да ги цитирам, аз говорих за една езикова гимназия, която никак няма да попадне в първа група от най-добре финансираните училища, въпреки че има близо 900 ученика. Т.е. това е и въпрос на това доколко си се разпрострял в персонала. И когато едната езикова гимназия е сутрин, а след обяд е другата езикова гимназия, и двете поддържат по 25 човека, и от тях 15 чистят сутрин и други 15 чистят следобед, няма да може да стане работата. Така че това не е въпрос само на малки училища. (Шум и реплики.)
Професор Камбуров, Вашият въпрос разбрах в смисъл какви са очакванията ми за закриване на училища през тази година. Не бих могъл да кажа, защото това и досега, и сега е политика на общинските съвети.
В областта на държавните училища нямаме виждане за закриване на училища, с изключение може би на някои професионални гимназии, които едва кретат. Какво правим в тези случаи? Ако има такава гимназия, която едва крета, първото нещо, което предлагаме на общината, е да я вземе на финансиране, ако реши. Оттам нататък предприемаме съответни действия. Но това не е толкова съществено.
Искам да Ви информирам, че министър-председателят ми е възложил до първата десетдневка на м. февруари да внеса в Министерския съвет първоначален проект за концепция какво ще става с професионалните училища в България. В момента, когато имам материал, за основните идеи, ако бихте преценили, можем да обсъдим материала. Но той е за държавните училища. Така че не се очаква някаква съществена промяна.
Отварям една скоба да кажа следното. Водих разговор с проф. Данаилов и министър Кабил какво ще правим с тези училища, които са към тези 2 министерства, но това е друга тема, по която сега не искам да ви занимавам. Какво е положението за 2007 г., ако можем от него да направим извод? За 2007 г. има закрити 129 училища, от които 117 с решение на общинските съвети и са закрити като общински училища и 12 от закритите училища са държавни. Има и няколко отказа, тъй като процедурата не е била спазена – със срокове, решения на общинските съвети и тези училища са се самозакрили. Т.е. формално ние водим училища за живи, въпреки че там няма нито едно дете. Това е поради неспазване на процедурата и нямам основания да издам заповед. 129 закрити училища за 2007 г., но не бих могъл да кажа какво ще се получи за тази година, защото не знам какви ще са решенията на общинските съвети. Общините действат по много различен начин. Ще дам пример. Миналата година имаше общини, които въпреки неоптимизираната мрежа не взеха нито едно решение за закриване. Имаше други общини, за които не е редно, но изказвам похвала, макар да не съм им началник, искам да изтъкна изключително сериозната работа на Общинския съвет в Търговище. Въпреки предизборната ситуация взеха решение, оптимизираха мрежата за 11 училища и получиха над 2 млн. по тази програма. Направиха си средищни училища и действат добре.
Искам да ви информирам, че от остатъка миналата година преструктурирахме програмите със съгласието на Министерския съвет и това, което беше останало от оптимизиране на мрежата, голяма част насочихме към автобуси. Условно казано, това са пари на общините. Допускам, че до броени седмици ще пристигнат 130 автобуса, т.е. автобусите няма да са 100-120, колкото миналата година, а още 130 и още 100 може би наесен. Ще имаме над 200 автобуса – нещо, което не сме правили никога досега за една година.
По отношение броя на защитените училища, проф. Камбуров, аз споменах, че ако се приложи този модел в момента при неактуализирани данни за втория срок, но по време до края на учебната година няма какво да се случи, те биха били около 70 училища. Допускам, че през лятото биха се появили още 30 до 40 защитени училища, не мога точно да кажа, защото всеки път трябва точно да се смята, разбира се, при запазване на тези критерии. Ако мръднем критериите, автоматично се променя и логиката.
Последното, което попитахте, не знам дали го разбрах правилно – каква е финансовата полза – от средствата, които ще дадем на защитените училища ли? Финансова полза няма, това е чист разход за държавата. Тук проблемът не е за финансова полза. По-голямата част от закритите училища са със слети паралелки, където проблемът е повече за качеството, а не толкова за финансовата полза. От закритите училища в рамките на същата учебна година, ползи за държавата няма, тъй като това са общински бюджети, но общините ще кажат, че в рамките на същата финансова година също нямат полза, по простата причина, че обезщетенията за прекратяване на договорите в голяма част от случаите изяждат, а в друга дори надхвърлят икономическия ефект. Но важното е, че децата отиват в едно училище, където се насочват инвестиции, могат да се изградят съвременни кабинети, игрища, стол и каквото трябва. В перспектива според нас това е доброто. Иначе икономическият ефект и от защитените училища няма да е голям. Това, дали ще имаме 100 или 200, не е най-важното. На фона на 2,5 милиарда лева, които дава държавата за образование, това е нищожна част. Въпросът е да не сменяме принципа. Няма проблем да има и 200, и 300 защитени училища, въпросът е да не опорочим принципа.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отговорите.
Мисля, че за следващото заседание се очерта едно критично поле – какво правим с тези училища, чието съществуване е неизбежно и същевременно, без да са защитени, не са с достатъчно уплътнени паралелки – в границата от 18 до 22деца в парпалелка. Вие коректно казахте, че това е трета група, където имало проблем с получаването на договорените заплати. Трябва да видим колко са тези училища, за да не се създаде усещане, че има географски признак за определяне на трудовите възнаграждения, което би опорочило реформите, за които говорим.
Уважаеми колеги,, има ли други колеги народни представители, които биха искали да изразят отношение към представената от министъра информация? Не виждам.
Госпожо Такева, заповядайте на микрофона.
ЯНКА ТАКЕВА (Синдикат на българските учители към КНСБ): Благодаря, господин председател,
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър уважаеми дами и господа народни представители! От чутото от зададените въпроси на изказващите се и от зададените въпроси на председателя на парламентарната комисия ми стана ясно, че всички вие се вълнувате от това какво ще стане в образованието. Безспорно ние, българските учители също много се вълнуваме, защото чуваме разнопосочни послания, разнопосочни докладни или доклади в Министерския съвет, които си разменят било помежду си институциите,. И не могат да не ни притесняват някои неща, които искам сега да споделя, защото само след 2 дни ще бъде късно, поради това, че в Закона за бюджета за 2008 г. е записано, че всичко, което става в образованието, трябва да бъде до 31 януари 2008 г. с промяната на законовите и подзаконовите нормативни уредби.
Безспорно защитените училища са една добра форма. Те се родиха като идея по време на учителската стачка, въпреки че се предизвика тяхното решаване, въпреки че някъде ги имаше записани в програмата на една политическа партия. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В програмата на БСП.
ЯНКА ТАКЕВА: Вие по-добре знаете.
Относно защитените училища, споделяйки всички зададени въпроси, слушайки и чувайки отговорите на министъра, имам няколко опасения.
Първото опасение е, че и в средищното, и в защитеното училище, никъде засега няма механизми и разписани правила за това кой ще придружава учениците от населеното място до училището. Това го знаете и знаете редицата неща, които се случва като неудачи в тази посока.
Също така много добре знаете, че в защитеното училище, а и сега не виждам никъде разписано за защитеното или средищното училище нищо за столовото хранене. Знаете, че различните възрастови групи имат различни хорариуми и часове, приключват по различно време учебните часове и безспорно никъде не се вижда и целодневната организация на работата.
Затова моите колеги – учители и синдикални членове, ми подхвърлиха шега, която ще ви кажа за малко разведряване, за да вникнете как се извозва едно 6, 5, 9 или 10 годишно дете на 20 км. отиване до училище, как то стои на лавката с вафличката и мокрите крачета. Колегите казаха: “Нека пропорционално депутатите да ги извозваме 1 месец в зависимост от възрастта толкова километри от местоживеенето до парламента всеки ден, за да могат да вникнат в това какво е в душата на това 6,5 или 7-годишно дете, ако столовото хранене, целодневната организация на работа, възпитателят не е осигурен като щатна бройка и финансово обезпечен.
Другото нещо, към което искам да обърна вниманието на многоуважаемите депутати и на министъра на образованието, е Наредбата за работните заплати, Наредба № 5 за нормативна преподавателска заетост и Наредба № 7 за броя на децата в групите и паралелките. Изказвам мнението на трите учителски синдиката, защото ние вчера се събрахме и съответно излизаме с единно становище.
Уважаеми господин министър, само след 2 дни вие сте длъжен по Закона за бюджета да публикувате тези наредби като факт. Но тези 3 наредби не са минали през отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще чакаме вашето становище.
ЯНКА ТАКЕВА: Хубаво е, че ни ги изпратихме по имейлите, ние имаме становища, но чакаме тези становища да ги изразим на отраслов съвет. И понеже не получаваме покана за отраслов съвет, съм извадила няколко законови и нормативни уредби, с които тези правила се нарушават. Ще започна с Постановление № 175, ще минем през наредбата… (Шум и реплики на министър Даниел Вълчев.)
Да, точно така, аз се извиних, но казах, че след два дни ще бъде късно. Затова мисля, че Вие приехте моето извинение. Моля утре или вдругиден да бъде свикан отраслов съвет, за да кажем мнението и становището си.
Освен това утре и за депутатите ще бъде късно да вземат някакво отношение и да обясняват в избирателните си райони, ако това не се е случило, защото има много проблеми, свързани с обслужващите звена. В § 70 от Закона за бюджета за 2008 г. е записано, че стандарт се предвижда за тези и тези, но обслужващото звено го няма като стандарт. Това е голям проблем, който мисля, че ви занимава. Мисля, господин председателю, че Вие много добре го казахте, за което безкрайно много благодаря, но след 2 дни ще бъде късно, ако този съвет се отложи за следващата седмица.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание. В трите наредби, които цитирах, предполагам, че многоуважаемите депутати разполагат с тях, има нещо много тревожно. За първи път в историята на българското образование ще се определят работни заплати по количествен показател – брой ученици, а не по качествен показател. И освен географския показател, за който председателят на Комисията по образованието и науката говореше, че може да окаже влияние на работната заплата, това е свързано и с количествения показател. При определянето на работната заплата има принципи – образователен ценз, квалификационно равнище, стаж по специалността. И всичко, което тук чух от господин министъра, че трета група трябва да се направи така и така, че не може никой да получава равна заплата, да, точно така, господин министър, уравниловката трябва да изчезне, но като основна начална работна заплата трябва да действат образователният ценз, квалификационното равнище и стажът по специалността – това да е едно, а оттук нататък диференциацията да бъде не по географски показател, а на количествен показател във връзка с наредбата за кариерното развитие, където да се диференцират работните заплати.
Също така, уважаеми депутати, сигурно сте обърнали внимание, вие всички сте минали през училище, били сте учители или ученици. Вие можете ли 940 часа норматив да преподавате български език, математика, география по каквато и да е дисциплина? 6 часа дневно - това е абсурдно! Тук има предел на човешките възможности, (Шум и реплики.) така че и в тези наредби е заложено намаляването качеството на образованието. Равният достъп, свързан с качеството на образование, трябва да бъдат огледани и обезпечени във всяка законова поднормативна уредба. И както каза Татарчев, когато водехме стачните преговори: “Ти знаеш ли, Такева, че ние правим малки революции?” Да, правите малки революции, но тези малки революции в учебните заведения могат да доведат до недобри резултати от гледна точка на обхвата на децата, от гледна точка на качеството на образованието и от гледна точка на успеваемостта в училище.
Не искам повече да ви занимавам, защото знам, че имате много пристрастия, сигурно част от това, което се говори, не ви харесва. Затова настоявам в отрасловия съвет да изслушате и приемете писмените становища на трите учителски синдиката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има заявка и от представителя на Националното сдружение на общините в България госпожа Тачева. Моля, господин министър, да чуем и становището на Националното сдружение на общините и после да имате становище по двете изказвания.
ГОСПОЖА ТАЧЕВА: Благодаря, господин председател, че ми позволихте да взема отношение. В момента не съм в състояние да изкажа ясно и категорично становище на Националното сдружение на общините в България поради факта, че за първи път виждаме тези критерии. Нашите очаквания бяха, че тези критерии ще бъдат съгласувани с нас, но те не са съгласувани – нито сме участвали в работната група, нито сме ги получили за становище. Моля, разберете ме, в момента не мога да взема отношение.
Просто искам пред вас да споделя някои неща от картината в образованието, която се очертава по общини. В момента ние провеждаме по всички региони събирания и обучения с новите екипи.
Снощи се прибирам от Варна, където почти половин ден отделихме на проблемите на образованието. Определено съществува напрежение сред общинските ръководства и то не е свързано толкова с тяхното желание да приложат делегираните бюджети или да вървят по пътя на реформата, опасенията са преди всичко свързани с това с какъв успех ще се свършат всички тези неща.
Не бяхме чути, когато настоявахме поетапно да се внедряват делегираните бюджети. За съжаление в момента повечето от общините изказват опасения, че са неподготвени – и те, и училищните ръководства, да поемат повсеместно тази функция. Има опасения, че доста неща ще трябва общините да досъфинансират от общинските бюджети – и столовото хранене, и обединените детски комплекси за извъндетски дейности. В тази връзка се изказват виждания, че ще се закриват тези дейности.
Преди няколко дни ни беше предоставен проектът на Наредба № 7, където също е заложено, че маломерните паралелки също ще се дофинансират от общинските бюджети. В тази връзка смятам, че общините имат обективни и справедливи очаквания, че няма да могат да поемат тази финансова тежест.
Последно, искам да помоля, ако наистина се организира заседание, на което да се обсъжда стартът на реформата, нашата молба е да имаме възможност да участваме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Бързам да кажа, че ще получите покана за това обсъждане. Вече се съгласихме, че има необходимост от такава дискусия.
За да разсея съмненията ви, че от това заседание се очаква гласуване на законопроект, днес не се очаква такова нещо – това е изслушване на информация по документ, който мисля, че стана ясно, че все още е отворен.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, искам да Ви попитам следното: в общността на преподавателите и училищата се говори, че има аспирации на общините и професионалните държавни училища да минат към общините. Дали това е вярно? Аз приветствам Вашето заявление, че професионални училища няма да се закриват.
Следващият ми въпрос е свързан със собствеността на дворовете на тези училища, към които има много аспирации. Напр. към професионалното училище по транспорт във Варна, което има двор от 8 дка. Да не говоря за други, които са общинска собственост. Какви са взаимоотношенията между министерството в качеството му на ангажиран орган с държавните професионални училища, и общините, които имат апетити към дворовете на училищата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Разрешете в обратен ред да отговоря, тъй като господин Камбуров и председателят на Националното сдружение на общините в България поставиха по-конкретни въпроси. След това ще отговоря на госпожа Такева. По отношение на казаното от Камбуров. Аспирации има и в това няма нищо страшно. След като община Варна има около 100 училища на финансиране, това, че ще има 2 или 3 повече, не мисля, че ще направи нещо толкова лошо. Това е принципен въпрос, колеги, защото оставянето на професионалните гимназии в перспектива на държавно финансиране означава, че общините няма да могат да регулират голяма част от нещата там. Не знам доколко това е правилно. Между другото, отворени сме и за двете решения. Но там, където училището не върви, не се пълни добре, а общината твърди, че ако мине на общинско финансиране, ще станат чудеса, ние сме склонни да им ги дадем.
Не съм казал, че няма да бъдат закривани. Това е възможно, но дори да стане, това ще бъдат няколко много слаби училища. По принцип повечето професионални гимназии поне като пълняемост вървят горе-долу добре, разбира се, с изключения. Не мога да кажа, че няма да има и изключения, но те ще бъдат такива, които на общия фон на училищата няма да са значителни. Да не давам пример с една община, където има 2 професионални и една обикновена гимназия, а няма деца за 2 гимназии, въпреки че са 3, но там и общинското ръководство иска да ги оптимизира. Те не са финансиращ орган, за да направят предложение и вероятно ние ще го направим.
Ако обаче проблемът е с дворовете, искам да стане съвсем ясно, че професионалните гимназии, които са финансирани чрез бюджета на Министерство на образованието и науката, са публична държавна собственост, така че и дума не може да става някой да пипа двора, освен ако е напълно незаконно. Нито аз, нито който и да е, дори Министерския съвет, освен ако не се смени собствеността, не може да пипа двора.
Когато училищата са публична общинска собственост, ако общинският съвет реши да прави градоустройство, не бих могъл да кажа, но няма основания да подозираме общините изначално в някакво преднамерено отношение към училищата. Не съм чул такова масово явление. Допускам, че дори да има някаква тенденция, тя не е голяма. Но и в двата случая тези дворове са публична общинска собственост, т.е. извадени са от гражданския оборот, по-простичко казано.
По отношение позицията на представителя на Националното сдружение на общините в България. Искам да уточня, че всички началници на регионални инспекторати бяха във връзка с всеки един от кметовете. Ако някъде това не е направено, готов съм да ги санкционирам. За Благоевград картата е правена от началника на регионалния инспекторат, като се е консултирал с представител на всяка една от общините. Специално за защитените училища не мога да кажа и не мисля, че това е правилно, може би това е от самото сдружение, но можем и това да коментираме.
Второто, което казахте, малко ме притеснява. Вие казахте, ако правилно съм разбрал, следното: “Общините до края на тази година ще трябва да дофинансират маломерните паралелки”. Миналата година кой ги дофинансираше? Те винаги се дофинансират от общините.
ГОСПОЖА ТАЧЕВА: На фона на всички други неща в общините…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: На фона - не знам, ако той е различен, нека да коментираме фона. Правено е едно и също и то от много години е така. Специално от 2007 г. при въвеждането на единен норматив на издръжка.
По отношение на казаното от госпожа Такева. Не искам да го приемате лично, но Вие казахте неща, които не са верни. Първо, че имало разнопосочни доклади между институциите. Има един доклад до Министерския съвет, ако има друг доклад, дайте да го видим кой е той? Чували ли сте за друг доклад? Кои са тези разнопосочни доклади?
ЯНКА ТАКЕВА: Аз нося тук Вашия доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нали допускате, че аз знам своя доклад? Кой допускате, че е другият разнопосочен доклад. За да има разнопосочност, трябва да има поне 2 доклада в 2 посоки. Кой е вторият доклад, който е в друга посока?
ЯНКА ТАКЕВА: Това, което се говореше на Отрасловия съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Какво се е говорило на отрасловия съвет не е доклад.
ЯНКА ТАКЕВА: Има взети решения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Взети решения на последния отраслов съвет, госпожо Такева, не е имало. Следователно разнопосочни доклади по този повод няма. Много Ви моля да го отбележите. Разнопосочни доклади между институциите няма. Има един доклад и той е еднопосочен най-малкото поради факта, че е един.
Второ, Вие казахте буквално следното: “Всичко, което става в образоването, става до 31 януари по закон”.
ЯНКА ТАКЕВА: Да, трите наредби са решаващи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това не е всичко, което става в образоването. В образованието стават много неща. Това, което Вие казвате, е, че Наредба № 1, 5 и 7 трябва по закон да бъдат изготвени до 31 януари, а не публикувани в “Държавен вестник”. Обръщам внимание – изготвени, а не публикувани в “Държавен вестник”. Има известна разлика, уверявам Ви.
Бих искал също така да кажа, че тези наредби ви ги изпратихме. Вие казвате, че няма да дадете писмено становищата си, а искате да ги връчите...
ЯНКА ТАКЕВА: Да, искаме да ги връчим на отраслов съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, ще има отраслов съвет, но не до края на тази седмица. Ако желаете да вземете отношение по тях, имате тази възможност, ние сериозно ще се отнесем към становищата. Ако не искате да ги изпратите, това е ваше право. Ние сме длъжни да ви предоставим материалите, а дали вие ще вземете отношение, ние не можем да го направим.
Но по-важното е това, което казвате по същество. Бих искал колегите да са информирани по това, което вероятно ще бъде предмет на дискусия на следващия отраслов съвет. Вие питате: “Кой ще придружава децата?”. Кой ги придружава в момента?
ЯНКА ТАКЕВА: Шофьорът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искате да го сменим? Нека го сменим.
ЯНКА ТАКЕВА: Искаме възпитател. В автобуса трябва да има възпитател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Гласувайте нов бюджет, аз съм готов да го направим. Никакъв проблем няма. Може и двама да има, аз не съм против.
ЯНКА ТАКЕВА: Господин министър, защо се ядосвате? Кажете “Няма щат”, но обяснете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нямам нищо против. Колеги, много неща е добре да се направят за образоването, но това е капацитетът, който имаме. Ако искате да го разпределим по друг начин, съм готов. Готов съм, макар бюджетът да е гласуван.
ЯНКА ТАКЕВА: Задават се принципни, точни професионални въпроси, а Вие се ядосвате. Няма нужда, спокойно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не се ядосвам. Госпожо Такева, това е следващото нещо, което искам да Ви кажа, ако ми дадете възможност. Не се ядосвам, опитвам се да обясня. (Реплики на Янка Такева.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Такева, моля!
Господин министър, моля, продължете!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не знам какви са професионалните въпроси, но обръщам внимание, че когато говорим, трябва да говорим точно.
Това, което Вие поставяте, е много важно – няма щат за еди какво си. Всъщност щатове от 1 януари въобще няма. Обръщам внимание – щатове въобще няма. Това е много важно уточнение, защото иначе се създава впечатление, че...
ЯНКА ТАКЕВА: Защото няма пари, няма стандарти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Такева, имайте търпението да ме изслушате. Ако кажа нещо невярно, ще имате възможност да ме репликирате.
Поставяте въпроса как ще се хранят децата, защо не се предвижда целодневна работа? Напротив, трябва да Ви кажа, че в много общини и в момента има целодневна работа. И мога да Ви покажа списъка. Това прословуто училище в една община, което поради мое невнимание стана известно, в Угърчин, всъщност има доста полуинтернатни групи. И хората се справят достатъчно добре. Това е въпрос, който всяка община ще си реши.
По-важното, което искам да кажа и което обсъждахме с министър Масларова, мисля, че това беше становището на Асоциацията на директорите и мисля, че има становище на Националното сдружение на общините миналата година, тази година решително децентрализираме програмата за закуските. В момента тече на съгласуване актът на Министерския съвет. Всяка община ще получи парите, които преди Министерството на труда и социалната политика централизирано разпределяше за кифли, банани и винаги имаше критики. Сега ще ги получат общините – как ще решат въпроса те самите – с даване пари за подобряване на столовото хранене, дали ще има лавка с купончета, дали ще дават мляко, нека всяка община да си реши. Мисля това за правилно решение и че то отговаря до известна степен на въпроса как ще бъдат хранени децата. Това са около 17 млн. лв., които тази година също ще отидат в общините.
И последното, което си позволявам да отговоря – Вие казахте, че професионално питате и изразихте следното становище: как е възможно един учител по български език и литература да има 940 часа? Искам съвсем ясно да кажа и моля всички да го проверят, че в нормативите няма никаква разлика. Това, което досега беше уредено в съответната наредба, е следното. Всичко над определения норматив се плаща като лекторски час. Сега ние казваме: същото нещо, ако искаш повече, вече няма да е лекторски час, а вече може да ти влезе и в заплатата. Това е абсолютно същото. Разликата е, че не е под формата на лекторски, а под формата на заплата. Освен това обръщам внимание: това е по желание - ако човекът иска, ако не иска, не го прави.
ЯНКА ТАКЕВА: Четиридесет процента като не достига стандартът, означава, че ще работи, но няма да му се даде заплата, ако няма корекция, господин министър, и Вие го знаете.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, господин министър, уважаеми гости! През 2008 г. стартира същинската реформа във финансирането на училищното образование. Мисля, че достатъчно коректно и в представената информация, и в изказванията дефинирахме рисковете. Мисля, че преодоляването им е възможно само на основата на широко съгласие, което ще се постигне чрез активен диалог както между институциите, така и между институциите и учители, родители, които ще бъдат засегнати не в негативния смисъл на думата от тази реформа. Мисля, че имаме немалко работа. Радвам се, че се появи идеята за продължаване на разговора във връзка с това какво става с делегираните бюджети.
Смятам, че има логика и в това да помислим по следното. При положение, че ще се увеличи броят на т.нар. средищни училища, когато все повече на брой деца ще бъдат извозвани до средищни центрове с оглед повишаване ефективността на системата, да помислим и за един активен диалог с кметовете, във връзка и с наредбата за обществения ред, да видим как да се осигури безопасността на тези деца, тяхното здраве, свързано със столовото хранене. Това са все въпроси, които трябва да бъдат решени адекватно.
Смятам, че можем да се обединим около общото разбиране, че нямаше изказване, което да е по посока на самоцелното запазване на нефективни и некачествени образователни структури. В този смисъл реформата трябва да продължи, но по начин, който няма да доведе до нови диспропорции, до неравнопоставеност на учителите, че ще се даде предимство на качествените, функционалните критерии за оценяване труда на учителите.
Смятам, че в това отношение се чуха и ангажименти.
Аз, ако позволите, с това обобщение бих обявил края на разискванията по т. 1.
По т. 2 , която чисто формално присъства в дневния ред, да попитам: има ли някой да постави въпрос по т. Разни? Ако няма, да благодарим за участието в заседанието на министъра и екипа му, на гостите.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.
(Закрито в 16.45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




Стенограф:
Виржиния Петрова.
65 699 знака общо