Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 123


Днес, 18 септември 2008 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Проект за решение за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 80-2-00-27, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
2. Проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 123


Днес, 18 септември 2008 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Проект за решение за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 80-2-00-27, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
2. Проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване имаме необходимият кворум. Пред вас е дневния ред, днес имаме да разгледаме два документа:
Първо, проект за решение за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-27, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
Второ, Проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10.07.2008 г.
Колеги, имате ли други предложения към дневният ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Предоставям думата на вносителите по двата документа. Ще разгледаме двата документа заедно, а ще бъдат гласувани поотделно.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще ви прочета мотивите за дейността и отчета заедно.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, мисля че сме внесли всички материали. Ще си позволя максимално кратко да изложа мотивите към Отчета на бюджета за 2007 година.
В изпълнението на бюджета на НЗОК по приходите за 2007 година, общият размер на приходите съгласно Закона за изменение на Закона на НЗОК за 2007 година е в размер на 1 милиард 112 милиона лева. През финансовата 2007 година събраните приходи възлизат на 1 милиард 211 милиона лева, като от общата сума естествено на приходите най-голям е делът на здравноосигурителните вноски. Техният размер е в размер на 1 милиард 185 милиона лева или с 0,01 милиона лева повече от годишния план и с 38 милиона лева в повече спрямо бюджета за 2007 година. Изпълнение на бюджета по разходи. Общият размер на разходите съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2007 година е в размер на 1 милиард 464 милиона лева, като със Закона за изменение на Закона на бюджета за 2007 година е определен общ размер на разходите от 1 милиард 550 милиона лева. За отчетената 2007 година изразходените средства възлизат на 1 милиард 495 милиона лева. В структурата на разхода е 99,9 на сто се заемат от текущите разходи, по-точно здравноосигурителните разходи, които са 97,8 на сто и административни разходи 2,1 на сто на всички разходите. Капиталовите разходи съставляват 0,1 на сто от всички разходи на НЗОК.
Изпълнение на бюджета по административни разходи. Усвоени са 31 милиона лева, като на 100 лева отчетени здравноосигурителни плащания през 2007 година се падат 2 лева административни разходи. По изпълнението на бюджета по здравноосигурителни плащания със Закона за изменение на Закона за бюджета на касата разходите възлизат на 1 милиард 395 милиона лева, а резерва за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 118 милиона лева.
През отчетната 2007 година за здравноосигурителни плащания са изразходвани 1 милиард 507 милиона лева, в това число и трансфер към бюджетни предприятия и лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК в размер на 45 милиона лева. Отчетеното равнище на приходите по отделните направления на здравноосигурителните плащания е както следва:
За първична извънболнична медицинска помощ са в размер на 113 милиона лева; За специализирана медицинска помощ в размер на 123 милиона лева; За денталната помощ в размер на 69 милиона лева; За медико диагностичната дейност са в размер на 51 милиона лева; За лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни и специални медицински цели са в размер на 282 милиона лева. За болнична медицинска помощ в размер на 867 милиона лева. За медицинска помощ оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност са в размер на 0,3 милиона лева.
Изпълнение на бюджета по трансфери. Общият размер на трансферите съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета за 2007 година е 338 милиона лева. За отчетната 2007 година трансферите възлизат на 293 милиона лева, като от тях 338 са получени субсидии от централен бюджет, от Министерството на здравеопазването са получени субсидии в размер на 1 милион 200 хиляди лева, които са за акушерска помощ на всички здравно не осигурени жени. Предоставени трансфери на НАП за обслужване, събирането на здравноосигурителните вноски по чл. 24, т. 5 от Закона за здравното осигуряване са в размер на 1 милион 400 хиляди лева. Предоставените трансфери към бюджетни предприятия и лечебни заведения сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са в размер на 45 милиона лева.
В отделните направления на дейността през 2007 година се постигна следното: Първична извън болнична помощ увеличение на цената за профилактични прегледи на деца с 29 на сто. Нарастване на цената за диспансерно наблюдение на лицата с хронични заболявания с 20 на сто. Увеличение на цената за профилактика на лица над 18 годишна възраст над 45 на сто.
В специализираната извън болнична помощ са разпределени 17 на сто в повече направления спрямо 2006 година, което доведе до значително подобряване на достъпа на здравноосигурените лица за специализирана медицинска помощ. Цената на преглед се увеличава средно с 4,5 на сто и съответства на процента на увеличение на средствата по бюджета на касата. Цената на високо специализираните дейности също се увеличи средно с 4,5 на сто. За медико диагностичната дейност завишението е средно с 6,4 на сто, при спазване на нивото на достъп и ръст в равнището на средствата за лаборатории от близо 20 на сто. Болнична медицинска помощ касата работи както знаете по 298 клинични пътеки съгласно Наредбата за основния пакет. В това число и 19 изцяло нови клинични пътеки. Размерът на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ беше обект на периодични анализи и оценки. Същите се представиха периодично и на тримесечие в Министерския съвет, както и в Народното събрание. Клиничните пътеки са със средно завишение на цените от 10 на сто. Описват се подробно изискванията за прием, грижа, рехоспитализация, пренасочване на пациентите в лечебните заведения, грижи за пациентите след изписване от болницата. В стоматологичната помощ се гарантира запазване на стабилност и в това направление.
В заключение бих могъл да кажа, че за изминалата отчетна година Националната здравноосигурителна каса е осъществила своята политика спазвайки следните принципи. Законосъобразност при организиране и осъществяване на финансовите операции. Законосъобразност и целесъобразност при изразходването на паричните средства. Вярно, пълно и достоверно отразяване на всякаква финансова дейност. Документална обоснованост чрез счетоводен документ. Това е накратко по Отчета за годишния финансов отчет.
Съвсем на кратко ще си позволя да ви докладвам Годишният отчет на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.
През 2007 година усилията бяха насочени към решаването на няколко основни задачи, а това са стабилизиране на финансовото състояние на касата, изпълнение на европейските изисквания и регламенти за свободно движение и лечение на хора, както и поставяне на изграждане на интегрираната информационна система на НЗОК. На основата на периодични ежемесечни анализи, на тенденциите в изпълнението на бюджета за 2007 година и в резултат на преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски, а това е с над 30 милиона лева беше направена и актуализация по бюджета на касата в Народното събрание. По този начин се постигна напълно заплащане на извършената и отчетената дейност от изпълнителите на медицинска помощ. Успешно се финализира договарянето на списъка с лекарства за домашно лечение, както и на списъка с медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели. Постигна се снижаването на цените на лекарствени продукт и в рамките на определения бюджет се гарантира лечението на повече болни. В резултат на проведената процедура по договаряне на лекарствата за 2007 година беше съставен лекарствен списък, който съдържа общо 1031 лекарствени продукта, от които 250 са нови спрямо предходния списък на касата. Към моментът на договаряне на касата тя заплаща глюкомери по споразумения още от 2003 година, при цени 149 лева за глюкомер, а при последното договаряне тези цени спаднаха на 17,54 лева на глюкомер. Това го посочвам като пример, за това което се е получило по договарянето.
Ефективно функционираше и системата за финансово управление и контрол в Централно управление на касата, както и в районните каси. Системата за предварителен контрол относно законосъобразността на всички действия и документи свързани с финансовата дейност и отчетност. Така се постигна редовно водене и съхранение на счетоводната и друга документация на Националната здравноосигурителна каса.
Управителният съвет на НЗОК спази всички изисквания на Закона за здравното осигуряване по отношение подготовката за изготвяне на нов Рамков договор, в контекстна и на работата на одобрение на проектобюджета. В изпълнение на промените на Закона за здравно осигуряване от страна на касата се гарантира стабилност в системата на задължителното здравно осигуряване. Естествено продължи изграждането на интегрираната информационна система на касата. Направи се описание на бизнес процесите в системата. Разработиха се финансовите модули за управление на плащанията.
С това Националната здравноосигурителна каса постигна готовност да приеме и обработва в районните каси данните постъпващи от всички видове изпълнители на медицинска помощ, а последните разполагат с достатъчно качествени софтуерни продукти за обработка. Това даде възможност за целите на управлението и контрола да се реши въпросът за създаване на трайна и функционална медицинска документация, както и електронните формати за нея.
През 2007 година се въведе Европейска здравноосигурителна карта, която удостоверява наличието на здравноосигурителни права и достъп до спешната и неотложна медицинска помощ при временно пребиваване на гражданите на една държава членка в друга. Извърши се подготовка за реализиране на плащанията, които произтичат от европейските регламенти, като издаването на европейската здравноосигурителна карта се съпътстваше и от широка разяснителна кампания. Регламентираха се механизмите за реализиране на трансгранични плащания и за обмен на информация в тази сфера.
По контрола на договорените партньори за периода януари – декември 2007 година. В следствие на извършен контрол от органите на касата върху отчетената дейност от договорените партньори в бюджета на касата са оказани плащания в размер на 10 милиона лева. В следствие на въведената система за цялостна оценка на дейността на директорите на Районните здравноосигурителни каси са намалени и регионалните различия при здравноосигурителните и контролните показатели, които имаше преди това.
В заключение позволете да ви уверя, че са предприети всички необходими действия за подобряване и оптимизация на дейността по управление на финансовите ресурси и медицинската дейност. Благодаря за вниманието. Заедно с оперативното ръководство сме готови да отговорим на всички въпроси, които бихте поставили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Тодорова, имате ли да добавите нещо по двата основни документа, които са внесени, имам предвид по бюджета и дейността ви?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доктор Кумчев, нямам какво да добавя. Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧВ: Уважаеми колеги, откривам дискусията за мнението и отношението ви към двата документа, които касаят наистина основната система за финансиране на здравеопазването в страната – отчетите за 2007 година. Колеги, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, благодаря за изнесеният отчет. Прозвуча ми любопитно историята с глюкомерите. Председателят каса, че става въпрос за един пример – има ли и други такива примери, господин председател на управителния съвет?
Колко години са минали докато най-после се е случило, това което вие цитирате през 2007 година – глюкомерите да бъдат купувани на цената, която надявам се е реална, какви са причините според вас през предходните години да бъдат купувани на цена, която изглежда нереална на фона на тази, която сега е реална? Какви загуби е претърпял в крайна сметка данъкоплатеца или плащача на здравноосигурителни вноски от това?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, примерът е един от многото, тъй като е фрапиращ. Все пак от 149 на 17, директно отговарям, четири години е проваляно договарянето. Мисля, че този въпрос е разискван не еднократно и в Комисията по здравеопазване. Естествено има и редица други примери, които са в лекарствата и са със свалени цени, но това е един от най-фрапиращите. За съжаление в момента не мога да ви кажа точно в цифрово изражение колко са загубите. Може да се направи справка и да бъде предоставена информация. Колегите ми казват, че справката е направена и става въпрос за около 20 милиона лева.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Райнов, представители на НЗОК, колеги и гости, това е поредният отчет, който приемаме. Бих искал да погледнем какво радикално може да се подобри в тази дейност, защото това, което разглеждаме начинът не е по-различен от това, което сме разглеждали при подобна материя преди десет години, а сигурно и преди 20 – 30 години е разглеждано по същия начин. Не ми импонира ретрограмния начин на правене на отчети. Това, което бих искал да видя и това, което беше заявка на днес управляващите, които са в голям дълг към гражданите и нас, че вече седем години има конкретен ангажимент, който беше на базата на една голяма критика за вкарване на информационна система, която да предостави възможност управлението на тези публични средства, които са вече повече от един милиард и половина, които са средства на гражданите във всеки един момент ние да можем да кликнем и да видим точно какво днес е станало с харченето на публичните пари. Т.е. вече е анахронизъм този ретрогранен начин на правене на отчети.
На второ място, не мога да не направя съпоставка при огромния излишък, който има държавата, касата ежегодно се декапитализира. Ще припомня, че през 2001 година преди седем години ние оставихме в касата един резерв от 780 милиона лева, който и към сумите днес е половината от годишния бюджет на касата. Колко е днешният резерв на касата? Действително думата каса не е точният превод на това, което искахме да направим, това е здравният фонд на България.Фонд означава основа, където трябва да има някакво натрупване. Изключително много ме безпокои как нашата държава трупа фондове за всичко друго, но не и за здравето и живота на българина. Това е моят, вашият, на децата и на всички живот. За това според мен резултатите са плачевни. Доктор Първанова, ми обърна внимание, и не е най-подходящото тя да критикува, защото е човек, който носи по-голяма отговорност от мен и аз осъзнавам моята отговорност, но заявката, която се прави в отчета с правилата одобрени от Управителния съвет през 2007 година се постигна оптимален достъп на хората до здравноосигурителната система, според мен е абсолютно неприемлив. Или справедливо и по-високо заплащане за изпълнителите на медицинска помощ. Това не може да се каже от касата, а от изпълнителите. Една част са тук, има ли по-справедливо от по-високо заплащане? Според мен, цената заплащана от касата за медицински дейности е в абсолютен анахронизъм със ситуацията в България. От години сме на едни нищожни нива. Колко е лекарският преглед, който се плаща от касата – 12 лева. Срам ме е когато един фаянсаджия и мозайкаджия достигне заплащането на един лекар. За това нашите деца отказват да учат медицина. Ние сме лекари и знаем какво означава да се изкарват пари и семеен бюджет от медицина, когато фаянсаджията те достигне със заплащането. Това са неща, които ги казваме, не за да се заяждаме политически, а да кажем, че заедно трябва да потърсим начин максимално бързо да излезем от тази ситуация. С удоволствие през следващата седмица ще отида да дебатирам с министъра какви законодателни стъпки да предприемем. Уверявам ви, че всичко, което е в общия ни интерес ще го подкрепим и по никакъв начин не ни се остава в тази ситуация на тотално пренебрежение към стойностите като живот и здраве, с унизителния начин на най-малкия ресурс, който в Европа отделя България за здравеопазване. Искам да кажа като известна утеха за касата, че не вие сте най-големите виновници и отговорни за това състояние на нещата. Тук трябва да се вземат по-мъдри и по-отговорни решения и на по-високо политическо ниво. От технократска гледна точка най-вероятно отчета е перфектен, но от по-високата политическа, особено човешка и хуманна това е поредният ни провал в политиката на здравеопазването.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Колчаков независимо от вашето желание да не политизирате, вие политизирате и то спекулативно.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Тук е мястото за политика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Но не и спекулативно, защото ако някой няма спомен за времето от 1997 и 1998 година моят е твърде ярък и добре се е запазил в съзнанието ми. Относно темата за резерва, спекулативния характер на вашето твърдение, че ние събрахме тези пари и ви ги оставихме като един резерв, т.е. ние сме добрите, а вие сте разхитителите, които съсипвате резерва – моля ви, това бяха пари в един период от време, в който нямаше харчове, а имаше набиране на средства. Тези набрани средства останаха във фискалния резерв и никой не ги „помириса” дълго време и по време на вашето управления и при следващи управления, защото стояха във фискалния резерв. За това наистина звучи спекулативно тезата, че този резерв е събран от вас, а съсипан от нас. Тези пари си стояха във фискалния резерв, събрани от времето когато имаше само приходи, а касата нямаше разходи. Т.е. тя не беше започнала още да функционира. В крайна сметка те бяха този необходим буфер, който в определен период от време послужи, когато се отиде към финансиране на цялата болнична помощ по клинични пътеки. Би било коректно с цифрите и фактите да се оперира по-внимателно или поне да не се разчита на късата памет на някои, които може би нямат представа какво се е случило в онези години.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Доктор Йорданов, мисля че ние със вас е естествено да нямаме прекалено много различия, а да имаме много общи неща като отговорност и професионален подход. Не може да не ни притеснява това, че десетилетия и през последните години ние не можем да се преборим с пренареждането на стойностите и ценностите. Сега изучавам здравен мениджмънт и когато има една свободна среда, когато нещата вървят по естествения път, хората естествено налагат истинските стойности и това са живота и здравето. Това е точно системата на Америка, която казва всеки се оправя свободно и за това там за миналата година официалната статистика показва, че лекарската професия е на първо място по заплащане от всички лекарски професии, а моята специалност за първи път излезе на първо място при хирурзите около 200 хиляди долара годишно получава един лекар, защото създава живот и здраве. Това е в подредбата на стойностите.
Отново ви обръщам внимание, не може да се гордееш с една политика, която е натикала политиката по здравеопазване, нейното ресурсно обезпечаване, стойностите на здравето и живота в кюшето на общите ангажименти. Тук е уважаемият от мен професор Гайдарски, перфектен човек, перфектен хирург, на който не дадоха глътка въздух като ресурс. Винаги ще ме боли, че финансовият министър се оказа по-важен от него. Не може фискът, парите и всякаква друга дейност, да бъде по-важна от хамлетовия въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш”. Защото българската нация буквално умира в буквалния смисъл на думата, водим цялата класация на ООН по най-бързо умираща нация в света. Ние ще се занимаваме тук дори с някакъв резерв. Дори да приема, че вие сте прав, но философията и ценностите са ясни – десните капитализират, левите харчат. Няма лошо да се харчи, само че трябва да се харчи умно. Моята претенция е, че в момента не харчим и умно.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля че след като разглеждаме един проект за решение по-добре е да се фокусираме около него, отколкото да политизираме. Проблеми има много. Нашата комисия винаги може да се задълбочи в проблемите на здравеопазването и в различни техни параметри. Сега трябва да си свършим работата по дневния ред.
Искам да задам един въпрос. На страница 1, от решението, което ни е раздадено в приходната част, ако погледнете графите 3, 4 и 6 прави впечатление, че Законът за бюджета за 2007 година така както е направен по разчети се изчислява на базата на лицата, които по закон задължително са здравно осигурени и не отчита лицата, т.е. това което сме гледали в НОИ и НАП след това се изчислява на базата на седем милиона и половина български граждани. С изменение на закона са станали с 40 милиона лева повече. На края отчета за 2007 година съвпада с изменението. Т.е. 100 на сто е изпълнението. Ако е изчислено на базата на седем милиона и половина български граждани, а един милион от тях не плащат как така се получава, че парите се събират? Много странно ми изглежда, ако не плащат как се събира както е изчислено по проект в Закона за бюджет за 2007 година?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Все пак фактите са факти, но въпроса беше много конкретен.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, колеги, вероятно е добре да се върнем към законопроектът. Във връзка с предложения отчет за приемане на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година искам да задам няколко въпроса.
Първият въпрос, който беше зададен от доктор Колчаков, искам да го актуализирам – бяха 800 милиона лева, миналата година, по-миналата година и през всички тези години, някакви пари от този фискален резерв, от тези 800 милиона лева влизаха периодично в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ето ги трансферите от миналата година между централния бюджет и бюджета на касата – 338 милиона 690 хиляди лева. Т.е. сумата, която е останала към днешна дата колко е в рамките на фискалния резерв? Това в същност беше и въпрос на доктор Колчаков.
Виждам смисълът да разглеждаме такъв отчет, като този отчет ни помогне при планирането на бюджета за следващата година. В този смисъл моят въпрос е какво ви казва този отчет за бюджета за проектобюджета за 2009 година? Това е изключително важно. Защо казвам това – защото, ставам на страна въпроса, че в Закона за здравното осигуряване, чл. 30 на който вие се позовавате по този отчет, там е казано, че до 30 юни годишен отчет за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се внасят от Управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година. Вие сте го внесли през месец юли, но това е най-малкият проблем, защото видях в документите, че сте си свършили работата и не можете да отговаряте от името на Министерския съвет. Искам да ви попитам следното, доктор Първанова във вашите въпроси вие казахте за изпълнението на приходите, но за разходната част не стана въпрос. В разходната част влизат и 86 милиона лева от актуализацията на бюджета на НЗОК през 2007 година. Отново се връщам към първият въпрос. Този отчет на бюджета на касата за 2007 година дава ли ви основание да търсите възможности за актуализиране на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година? Това е може би най-важният въпрос, който трябва да коментираме като резултат от дискусията по отчета на бюджета на касата за 2007 година. Има ли потребност, защото това, което предложихте и това, което вече е решено на Управителния съвет на касата за актуализиране на цените на клиничните пътеки и всички останали цени с 10 на сто е факт. Явно е във вашите правомощия, но тук още не става въпрос за тези 142 милиона лева, които са от оперативния резерв на касата. Какво става с тези пари? Какво става с идеята за това да бъде актуализиран бюджета на касата за 2008 година? Цялата тази дискусия да се вкара в едно общо бюджетно послание, едно бюджетно разбиране и да видим какво можем да направим, защото трета година цените на клиничните пътеки са едни и същи и трябва да дадем глътка въздух на изпълнителите на медицинска помощ в България.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Тодорова, мисля че е време за отговори. Припомням, без да перифразирам колегите, че ставаше въпрос за информационната система, оперативен резерв и въпроса на доктор Адемов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, максимално ясен ще бъда относно зададените въпроси. На първия въпрос за информационната система, доктор Колчаков тя стартира през 2007 година. Вие сте прав, че всички сме длъжници, че седем години изобщо нямаше информационна система. Стартира през 2007 година и в отчета, който през следващата година ще се предостави за отчета за 2008 година ще видите, че тази информационна система вече е факт. Относно втория въпрос, че касата е била декапитализирана – бих се осмелил да подкрепя едно такова твърдение поради простата причина, че касата в момента е доста стабилна институция. Към днешна дата има 366 милиона лева, които са резерва на касата и стоят в БНБ и не са пипнати. Директно навлизам в разходната част през 2007 година се наложи актуализация на бюджета защото преизпълнението на приходната част не ни достигна с 56 милиона лева, за това се наложи актуализация. Имахме повишени приходи, но сами по себе си не ни достигнаха. За това се получиха общо 86 милиона лева. Това е за миналата година. За тази година смея да твърдя, че няма да има нужда от актуализация поради простата причина, че имаме повишена събираемост, повишени приходи с 60 милиона лева към днешна дата. Съответно имаше преразпределение, това което винаги сме правили от различните пера и най-вече от административните. Именно от тази база, че имаме 60 милиона лева преизпълнение за тази година към днешна дата вероятно ще станат още повече към края на годината. Позволихме си, че тази година няма да има актуализация. Позволихме си да вземем решението, което се взе преди три дни в понеделник за индексация, увеличаване на цените по здравноосигурителните плащания. Това е в рамките на правомощията на управителния съвет, които ни дава Законът за бюджета, защото това са пари от приходите.
РУМЯНА ТОДОРОВА: По-скоро бих разширила отговора във връзка със зададения от доктор Хасан Адемов въпрос. Наистина аз също разсъждавам така, един отчет от предходен период да бъде база за едни последващи разсъждения и анализ какво ще правим през следващата година. Вие знаете, че темата за цените на пътеките изобщо на услугите във всички медицински дейности беше повдигната още през лятото и касата отбивайки всички удари не направи това, защото ние нямахме никакви разчети и прогноза през месец юни какво ще се случи към края на годината, каква ще бъде приходната част и т.н. Сега когато имаме тази яснота и потвърждаване от министъра на финансите, че към края на годината се очакват около 100 милиона лева преизпълнение в приходната част касата си направи разчета и имайки предвид, че ръста за следващата година ще бъде около 300 милиона лева, при тези обстоятелства ние не можем да си позволим да качим цените на всички дейности, които касата заплаща с повече от 10 на сто средно. Защото тези 300 милиона лева ръст през следващата година няма да достигнат дори да удържим това увеличение. Ще ви кажа защо? Тази година за разлика от предходната сме успели до известна степен да овладеем хипер хоспитализацията. Не можем и не е по силите на касата да овладее никненето на нови договорни партньори. Само сега към 1 септември, вие знаете, че в решението на управителния съвет беше записано, че с нови договорни партньори касата ще сключва договори след 1 септември, отново когато си направи разчета. Девет нови болници чакат да сключат договор и 31 от вече съществуващите лечебни заведения разкриват нови структури. Другото, което е интересно през тази година, а тенденцията е от предходната година. Структурата на медицинските дейности и различна. Акцентът е върху високо технологични дейности, които са много скъпи. Ако отделим тази дейност, която ще заплащаме в повече през следващата година тя е с много по-висока средна стойност отколкото е средната стойност на клиничната пътека към момента от порядъка между 250 и 300 лева на клинична пътека. Така, че всички тези неща има и други обстоятелства разбира се, поставят под риск бюджета за следващата година, ако ръста остане само 300 милиона лева. Разчетите са повече от прецизно направени. Знаете, че ние преценяваме всяка стотинка, всяка икономия се вкарва в болнична помощ. Към момента 6 милиона от административните разходи са насочени към болничната помощ и всички икономии от извънболничната помощ. Разбира се, сме запазили само икономията в частта първична помощ, която по закон не може да бъде преразпределяна в други параграфи. Разширяваме достъпа с направления, както написахме около 500 хиляди направления ще бъдат пуснати в повече, а за медико диагностични дейности един милион и половина лева. Към настоящият момент системата е стабилна. Отговорили сме на почти всички изисквания, 20 на сто увеличение не можем да дадем, защото не можем да издържим през следващата година финансово. Това е единствената причина. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако ми позволите много на кратко да доуточним въпроса – вие говорите за 60 милиона лева в повече в преизпълнение на приходната част до средата на годината, като очаквате до края на годината да са около 100 милиона лева. Това разбрах от казаното от доктор Райнов. Прибавяйки към тях 118 милиона лева, оперативен резерв, който може да се разпределя от управителния съвет на касата, се получават около 220 милиона лева. Моят въпрос е много елементарен – тези 10 на сто, за които вие говорите каква част изяждат от тези 220 милиона лева? Вместо 10 на сто може ли с 15 или по-голям процент или с 12 на сто. Разбрах аргумента, че правите подложка за следващата година, но вие априори изключвате възможността да има рамков договор с други цени. Така ли да разбирам нещата или по друг начин?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В същия ред на мисли е и моя въпрос. Гледам първа точка – римска „Приходи от здравноосигурителни вноски”. Много съществена изглежда разликата при отношение, че даваме 100 на сто събираемост, при условие, че сме планирали върху 7,5 милиона граждани при услови, че един милион не плащат и има 100 милиона лева преизпълнение. Разбирам, че поради излизане на светло на сива икономика, поради повишение на средната заплата и т.н. на БВП, има увеличение, но много съществена изглежда разликата. За 100 на сто събираемост един милион не плащат, а 1милион в повече са дошли, което означава априори, че има някаква грешка в разчета или вие планирате формално или фиктивно за 7,5 милиона лева, изчислявате върху 6 милиона лева и предварително залагате излишък в бюджета, след това преразпределяте излишък. Тази схема от начало изглежда сгрешено, защото дава едни цени на всички дейности, в това число на клиничните пътеки, след това създава социално напрежение през цялата година и сега изведнъж излишъка от бюджета поради този грешен разчет на приходната част ще предизвика по усмотрение на кого и на какви критерии преразпределение за кои дейности? Това е много важно, тук се прави политика за профилактика, за първична, за специализирана, за медикодиагностична, за болнична помощ. Къде ще отиде по-големият процент от парите и как с това ще се стимулира? Искаме ли в България хората повече в болницата да достигат или при джипито. Къде е най-големият проблем с достъпа при джипито или при болничната помощ? Какви са критериите и разчетите върху които ще почива това разпределението едно към две, към три или едно към пет към десет, десет към две към едно, съответно първична към болнична. Вчера прочетох една статия, където Асоциацията на болниците иска от бюджета 800 – 900 милиона на 1 милиард и 300, от 1 милиард 5 милиона, общ бюджет на здравно осигуряване, да кажем 1 милиард 300 милиона за болнична означава всички да умират, а ние каквото успеем ще вкараме в болниците, ще ги хоспитализираме и изработим. Сигурна съм, че те могат да изработят и 4 милиарда лева, въпросът е колко от другите ще умрат изобщо без лекарска помощ. При такава голяма разлика излишък, а в същото време един милион и повече не плащат, какво правим с преразпределението и здравната политика?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Доктор Тодорова каза, че ще има увеличение за 10 на сто за дейности в това число и за клиничните пътеки. Вероятно това е лимитът, тъй като е ограничен финансовият ресурс. Моят въпрос по-скоро е и като пожелание, тези 10 на сто да не са равнопоставено увеличение на всички видове дейности, а да са съобразени с някои реалности. Например, реалност че има лекари с 49 хиляди лева месечна заплата. Техните да не станат 55 хиляди лева с тези 10 на сто, а да се увеличат други родове дейност. Например, проф. Гайдарски ако направи един уипел да не е по-малко от една катеризация? Ако резицирам една аортна аневризма, която е по-малко оценена от една катеризация. Да се балансират тези плащания в клиничните пътеки. В този смисъл, че има някои които са добре заплатени, но има някои които са подценени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Платени са добре.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Първо трябва да благодарим на колегите от Националната здравноосигурителна каса, за това че представят един действително много обективен отчет. Това е свършила НЗОК, това са техните възможности, това са парите, с които разполагат. Обърнете внимание в отчета, че разходът, който те са направили за миналата година е само 2,1 на сто. Обръщам внимание на това във връзка с предстоящите дебати във връзка със създаването на още няколко каси. Знаете, че сега говорим за още пет, шест не се знае колко ще бъдат в бъдеще време. Вие знаете, че там се говори не за 2 на сто, както тук в случая е 2,1 на сто, а за 3 на сто, печалба и т.н. Сравнете тези скромни разходи, които те са направили 2,1 на сто с онова, което ни предстои евентуално, ако касите са много повече.
Искам да ви кажа за тези 100 милиона лева, за които говорят непрекъснато доктор Хасан Адемов и доктор Антония Първанова. Искам да обърна внимание, че това не е казано в отчета. За 2007 година ние имахме от бюджета на държавата знаете за онези прословути четири цяло и няколко процента, които трябваше да получим от тях бяха дадени 215 милиона лева, които разделихме като 108 милиона са за Министерството на здравеопазването, тъй като Министерството на здравеопазването нямаше пари и 107 милиона лева за тях. Обърнете внимание, че за тази година всички 216 милиона лева отидоха в касата, отделно за министерството извоювахме 40 милиона лева за интензивните отделения, 30 милиона лева за раково болните и за редките заболявания плюс 10 милиона лева за специализиращите лекари. Това са 80 милиона лева. Разликата, за която вие говорите от 100 милиона лева не са дошли от приходи от друго място. Те се получиха от онези пари, които даде Министерството на финансите. Разбира се, това са общите държавни пари. Всички тези пари не се разделиха както предната година, а всички 216 милиона лева отидоха в Националната здравноосигурителна каса. Оттам дойдоха в повече 100 милиона лева.
Колеги, необходимо е да се съсредоточим върху това, какво да направим. Съгласен съм с всички изказали се, че действително парите не стигат, малко са парите. Това, което вие говорите доктор Първанова, че в болничната помощ 1 милиард лева, които искат са много пари. Не е вярно, че парите са много. Имайте предвид, че нашите цени за услугите, които правят болниците са в порядъка на 20 – 30 на сто от стойността на онези плащания, които са в западните страни. Няма оперативна интервенция в света, която да струва по-малко от пет или шест хиляди лева. При нас най-тежките операции, които там струват 50, 60, 70 хиляди евро са 3 хиляди, 4 хиляди лева. Пресметнете да видите какъв е процента. За какво говорим тогава. За това става въпрос.
Мисля, че ние трябва да обединим усилие и да искаме повече пари, защото сега се говори, че за социални дейности от този милиард, който се получи ще бъде във всички сектори на държавата, към 700 милиона ще отидат за социални дейности. Ако тези 700 милиона, две трети или три четвърти обикновено отиват в социалното министерство, а за здравеопазване и просвета остане останалата една трета дори една четвърт, ясно е, че отново няма да има нищо за здравеопазването. Ето това трябва да направим. Общите усилия на управляващите и опозицията трябва да бъдат насочени там, да вземем повече пари за областта на здравеопазването. Тук не става въпрос само за заплати. Говорим за инфраструктура, за подобряване на болничното обслужване, за закупуване на апаратура, диагностична, лечебна и т.н. Това трябва да направим. Благодаря за вниманието.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не казвам, че парите за болнична помощ са много като абсолютна стойност. Тук говорим за дела на парите и пропорцията, парите които трябва да се дадат за болнична помощ, за специализирана помощ, за първична помощ и за профилактика. Ако ние 1 милиард 300 милиона лева се отпуснат за болнична помощ, означава, че ще ни останат само 380 милиона лева за всичко останало. Вие давате ли си сметка каква огромна диспропорция се прави. Това означава, че ще чакаме хората да достигнат до болницата. Къде отива всичко останало? Тук пропорцията е обратна. Най-много пари трябва да се дават за профилактика. Дава се за профилактика, първична помощ и специализирана помощ, така че извън болнично хората да могат да се лекуват преди да са достигнали до болнична помощ. Ако ще обръщаме пропорцията оставаме кой до където може да достигне. За това мисля, че трябва да обърнем обратно формулата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, искам да направя един кратък коментар по отношение на казаното от госпожа Първанова. Очевидно е, че в условията на финансови дефицити, може би е разумно да продължава тази политика, част от средствата за профилактика да идват по силата на програми от държавния бюджет. Бяха анонсирани поне три такива програми в края на миналата седмица. Мисля, че има логика да подкрепим една такава политика.
По отношение на отчета първо, присъединявам се към казаното от професор Гайдарски, че отчетът като документ е един много старателно подготвен документ, който ни дава възможност да правим сериозни анализи.
Хубаво е, че ние приемайки отчета се опитваме да отправим поглед напред, не само към настоящата, но и към бъдещата година, тъй като дискусията по отношение на бюджет 2009 ни предстои в един много кратък срок.
На второ място, мисля че пропускаме да отбележим, че за разлика от миналата година в крайна сметка тази година ние говорим за едни 100 милиона лева, за които смело можем да кажем, че са в резултат на една сериозна финансова дисциплина, която ръководството на касата наложи, мерки, които много често критикувахме, много често атакувахме, поставяхме въпроси, но в крайна сметка в чисто финансово отношение очевидно е, че дават своите резултати. Хубаво е, че тези резултати се връщат отново в системата чрез 10 на сто увеличение на дейностите и на клиничните пътеки.
Мисля, че следва да отбележим, че от оскъдните административни разходи, които касата получава в сравнение с други подобни институции, 6 милиона лева влизат от икономия от администриране на касата. Хората, които са тук заслужават да бъде отбелязано.
По отношение на ръста на цените. Ние говорим все едно, че не познаваме решението на касата от понеделник. Ясно е, че увеличават с 10 на сто всички дейности с изключение на 16 клинични пътеки, които са на стойност над 3500 лева. Мисля, че това е разумно, колкото и условна да е една такава граница. Защото, очевидно е и всички знаем, че има пътеки, които са силно подценени както и такива, които на фона на подценените очевидно са надценени. Моето усещане беше, че може би трябва да се търси повишението на база на три нива – най-ниско оценени пътеки, средно ниво и високо ниво, но може би това е в резултат на по-лявото ми мислене. Защото, очевидно е, че сериозното не дофинансиране е точно на тези клинични пътеки, които са най-масови, най-чести, като чели виждаме като финансови резултати в дейността на областните болници. Оттук нататък според мен, ние трябва да продължим много сериозно да мислим по отношение на това какво се случва с бюджет 2009. Само след един месец ние ще влезнем тук в един много остър дебат по тази тема. Мисля, че всички наши усилия и на управляващи и опозиция трябва да бъдат в посока търсене на нов ръст в дейностите, тъй като очевидно е, че това е един от тежките проблеми, които стоят пред системата наред с всички останали. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Извън съмнение е, че трябва да дискутираме това, което е дадено в бюджета. Ако започнем да говорим, че парите са малко ние се връщаме към друга дискусия, която е безсмислена когато говорим за отчета на бюджет на касата за 2007 година. Отново се връщам към това какво можем да направим. През годините винаги съм поддържал т.нар. диференциран, а не универсален подход. Т.е. да не се раздава на калпак, на клинична пътека, на пенсионер, на нозологична единица, а да се раздава по някакви други критерии, което е най-трудното нещо. Знам, че най-лесно е сега да се увеличат всички пътеки с 10 на сто и никоя няма да критикува по никакъв начин касата. Всички клинични пътеки са недофинансирани, но едните са финансирани 90 на сто, други са финансирани 100 на сто, а трети са 50 на сто. Може ли в рамките на тези 10 на сто да се опитате да приложите диференциран подход. Знам, че това не никак лесно, но има национални консултанти и хора, които могат да помогнат в тази дискусия. Може ли да се пристъпи към един такъв подход? Знам, че ще ми кажете,че не може тъй като вече решението е взето. Справедливото решение е веднъж сме ги подценили тези клинични пътеки и сме казали, това което беше казано от доктор Първанова, ще съберем по-малко пари, респективно ще раздадем по-малко, ще ги оценим по-малко и след това казваме на фона на общата мизерия даваме по равно на всички. Мисля, че нещо не се получава в тази логика.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, с риск да не се впиша в общия начин на говорене, дайте да дадем и с уговорката, че подкрепям по принцип да дадем повече тежест наистина на доболничната помощ, защото болничната навсякъде по света е много скъпо платена дейност. Искам да задам един конкретен въпрос – 500 хиляди броя направления в повече спрямо същият период на 2007 година. Така е записано в информация, която е официална на НЗОК. На основание на какви разчети беше изчислено, че трябва да има 500 хиляди направления само за последните три месеца? Убедете ни по някакъв начин, че това не заменя инициативата свързана с пенсионерите, тъй като не можахме да ги изпратим на море, да ги изследваме. Защото няма логика в това цяла година да душим доболничната помощ и да казваме стискайте се за направления, и който даде повече ги глобяваме и изведнъж да кажем 500 хиляди направления повече отколкото сме дали през миналата година. Най-вероятно имате параметри, на които сте стъпили – колко са били досега и защо 500 хиляди само за последното тримесечие?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Въпросът ми е разглеждана ли е методиката на лекарския съюз за оценка на тежестта на заболяванията и респективно на хирургичните?
Смятам, че не само на хирургичните операции в различните профили, коремна хирургия, сърдечна хирургия и т.н. трябва да има коефициенти. Би трябвало всички заболявания да имат тежест. Една пневмония може да е много лека, може да е апцидираща и т.н., от което човек да умре. Колегите ме уверяват, че такава методика е разработена от лекарския съюз. Ако все още е актуална и наистина показва тежестта на заболяванията и съответно осигуряване на средства за различните заболявания моля да се има предвид при формиране на новия бюджет, защото вероятно не чух това да е отразено.
Уважаеми колеги, знаете, че в целия свят доболничната помощ осигурява от 80 до 85 на сто от здравето на хората. Там се разболяват, там оздравяват и там се изписват. Остават някакви 15 – 20 на сто, които наистина трябва да са за болнична помощ. Защото сега много болници едва ли не ги събират от улицата и ги вземат за изследване, за да минат леката пътека, която не изисква големи разходи, но въпреки това е с много голяма тежест написана в самата пътека. Следователно нашият резерв и дори повечето усилия трябва да бъдат наложени там при положение, че заложим на една много добра квалификация на колегите от доболничната помощ. Те не са виновни, че не могат да отидат на специализация. В община Варна видях това за пет години и при общо практикуващите лекари и при специалистите, никой никъде не е ходил. Част от тези неща вече са решени, но ние трябва да намерим механизъм за подобряване на качеството, на истинското качество на медицинската помощ. Ако нямат заместване, ако не преминат на групова практика, ако не им се осигури възможност спешността да се поеме от звена, а другия да почива, непрекъснато ще се въртим в този кръг и все повече хора ще се хоспитализират. Например, от разхода на Варненската здравноосигурителна каса 68 на сто са за болничната помощ. Какво правим тогава? Имам предложение, след като излезе здравната карта за съответната област 500 хирургически легла. Касата да сключи договор с 500 легла. За акушерската 150 или 200 легла.
Първо, за да се работи интензивно.
Второ, за да се работи качествено.
Трето, наистина да има ефект. Не върнем ли консултантите на доболничната помощ, ако искате колоквиумите, това е практическа наука, която не може от гледане на резюмета да е усъвършенства. Трябва да се види, пипне и лекарствата да се преценят. Залитаме по много скъпи лекарства. Даваме много пари за неща, които могат да бъдат решени с много малко средства. Имах среща с колега, който работи в Германия, казва че там касата толкова те разследва, ако от един медикамент, който е приет като най-често използващ се премине на друг с малко по-висока степен. Използваме много скъпи лекарства, в много голям диапазон, не може един лекар от общата практика да си позволи това. Това трябва много добре да се проучи и реши с какъв обем от медикаменти трябва да се работи на различните нива.
За двата процента никой не каза, нали ще имаме увеличение с нови 2 на сто, къде ще отидат тези пари? Това са много пари, които ще влезнат в касата. Гласува се, че от 2009 година ще имаме още 2 на сто, стават 8 на сто.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо директор, уважаеми колеги позволявам си да взема думата и да кажа пред комисията, че днес беше връчена официално декларация на министъра на здравеопазването от Националното сдружение на областните болници, което пряко касае въпроса, който разискваме тук. Съответно декларацията е изпратена до институциите, касаещи министър-председателя на Република България, председателя на Управителния съвет на НЗОК, директора на НЗОК и т.н.
Преди време ние си позволихме да направим една оценка на реалните стойности на клиничните пътеки, по които се работи в момента на база областни болници. От направената компилация се оказа ,че една голяма част по пътеките, по които се работи се не дофинансирани в един голям процент. Съответните разчети са изпратени до Националната здравноосигурителна каса и до нейното ръководство, която да служи като база за евентуално вдигане на цените. Аз адмирирам решението на управителния съвет на НЗОК за повишение на цените на клиничните пътеки, защото това е една сериозна глътка въздух, която ще обезпечи дейностите в болничната помощ и ще осигури един финансов ресурс, който да позволи на болниците да не натрупват дългове, тъй като от началото на годината знаете, че средствата по издръжка на болниците се увеличиха. От друга страна, беше подписан и новия колективен трудов договор, в който бяха заложени по-високи параметри на щатните трудови възнаграждения на работещите в болниците. Явиха се на протест общо практикуващите лекари поради това, че не са доволни от финансирането, което осъществява касата за тях по един показател – капитация, по който се осъществява финансирането на общо практикуващите лекари. Така в системата се явява един много сериозен парадокс, а именно независимо, че се наливат допълнителни средства, както каза преди малко професор Гайдарски, от една страна се недоволни пациентите. От друга страна, са недоволни и изпълнителите в лицето на лекарите и медицинските сестри в доболничната помощ и в болничната помощ.
Според мен, здравеопазването е функция на икономиката, но всичко станало е функция на здравеопазването. Мисля, че бюджета за миналата година в рамките на възможното е бил достатъчен. Моят конкретен въпрос е към ръководството на НЗОК на база направените разчети на дейностите за тази и миналата година, какви са перспективите за следващата година за искане на повече пари за бюджет на НЗОК? Предстои ли ново увеличение на клиничните пътеки при положение, че не се подпише нов рамков договор за следващата година каквито са очакванията и реалностите, които имаме в момента? Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, без риск да се повтарям, но въпреки всичко, всички като лекари знаем, че по-евтина е доболничната, но в такъв голям процент нещото, което правят пациентите е да отидат най-напред в доболничната помощ. Нямам намерение да преговарям урока и започналата голяма тема за здравеопазването, за стратегии и бъдещи два големи момента. Имам два конкретни въпроса към колегите. Колкото и нови клинични пътеки да се създадат, колкото и пари да се налеят, отново няма да стигнат парите и знаем защо.
Доктор Тодорова, отново идвам с искане на колеги, буквално за два три дни ми се обадиха, защото на фона на това, което говорим, че ще бъдат в повече с 500 хиляди, искам да ви кажа, че талоните вече са свършили.
Колеги, искам да ви кажа, че в началото на третия месец някъде до десетия ден всичко свършва. Казвам това с тревога, защото ако бъдем като щрауса и си скрием главата в пясъка, хубаво ще се замаскираме в даден момент. В крайна сметка нашето задължение като народен представител е да отидем при хората и те да ни кажат какво се случва. Наистина ние лекарите имаме предимството да сме в буквалния смисъл в практиката смятам, че сега е моментът да кажем тези неща.
Продължава феномена източване от болниците за хоспитализация от доболничната помощ. Всички, които са насочени за ТЕЛК идват при личния лекар, който вече ги връща защото няма талони. Аз ги посъветвах да се обаждат в здравната каса.
Събрала съм редица документи, няма да казвам от кои колети в болниците, където са си създали алгоритъм, на който е записано да не се приемат пациенти в болницата без да имат тези, тези и тези изследвания. Отидете при личния лекар и специалистите в доболничната помощ. Затваря се порочния кръг и поредния параграф 22. Цялата ни здравна система е пълна с параграфи 22. Мисля, че крайно време е да започнем да ги размотаваме и на обратно, защото ако вървим така тревожа се, че няма да достигнем до никъде.
Знам, че започнахме да говорим за ТЕЛК, но въпроса виси. Необходимо е да се предпазим от това, което ни чака. Решете го законодателно, ако може и мисля, че сме говорили в Националния рамков договор да бъде решен въпроса – кой обслужва назначенията по ТЕЛК-а. Отивайки пациента за хоспитализация, защо се връща и му се назначава един ферман от изследвания, за които отново се препращат към доболничната помощ. Ние никого не лъжем, просто лъжем самите себе си. Целият този анализ е във връзка с всичко това, което ни се случва и в момента, което за съжаление не се променя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, приемам отчета и решението, което ни е предложено. Имам една забележка, на която моля да се обърне внимание. В добре структурирания отчет забелязвам една сериозна липса, която ми пречи да имам достатъчно ясен поглед, как е структуриран бюджета по области, защото знаейки за инерционните механизми при бюджетирането и как още от годините когато тръгна бюджетирането на касата има диспропорции както по отделните направления по изпълнение на медицинските дейности, така и в определени области. Отварям скоба, спомням си как например за медико диагностични дейности на един човек в област Монтана се падат 1,10 лева, а в област Варна например 0,95 лева и дълго години никой не можеше да ми обясни от къде идват тези разлики. Поради тази причина моята молба е когато имаме бюджет както за отчет, така и проекто бюджет моля да фигурира следното: брой население, брой здравно осигурени лица, интересува ме броят на административния апарат на всяка здравноосигурителна каса и броя на лекарите, които работят там. Не говоря за възраст, защото много неща могат да се видят колко са здравно осигурените, колко е бюджета по дейности първична, извън болнична, специализирана извън болнична, болнична помощ и медико диагностични дейности. Защото този дисбаланс понякога може да даде повече информация отколкото всички емоционални твърдения в една или друга посока. Тогава искането за по-голяма прозрачност, погледнете когато правим годишния бюджет как за всяка община е разписано какви средства ще и бъдат предоставени в бюджета, така би трябвало да имаме представа и за разпределението по областните каси. Защото, без тази информация всичко това, което виждаме изглежда привидно добре, но не знаем какво става в дълбочина.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, това което искам да кажа е, че за разлика от Годишния отчет за дейността, който е публикуван в сайта на НЗОК от където имахме възможност да се запознаем с него, Годишният отчет за изпълнение на бюджета не фигурира там. Разбрахме, че е даден в библиотеката на Народното събрание. Радвам се, че депутатите са го прочели. Не можах да го прочета. В двата отчета се намират най-важните данни за извършени, отчетени и заплатени медицински и дентални дейности, натурални и стойностни показатели, което е същността на здравното осигуряване. Въпреки това имаме няколко въпроса и бележки към отчетите.
Първо, отчетено е не усвояване на средства в размер на 9,5 милиона лева, но успоредно с това има информация ,че може би това усвояване е по-голямо и покрито с авансови плащания през месец декември главно за болниците. Тук възниква въпроса заплащано ли е със средства отчетени с бюджета на 2007 година авансова дейност през месец януари 2008 година? Това е практически прехвърляне на средства за 2008 година. При това положение, ако това е така означава, че би могло да се увеличат цените на дейностите през последните месеци както стана и през тази година. При положение, че знаем каква е инфлацията и че се дискутираше намаление за цените. Доколко това прехвърляне не е на гърба на пациенти и изпълнители?
Няколко години подред се отчита не усвояване на средства на ПИМП и медикодиагностични дейности, част от причините се дискутираха. Ние многократно сме посочвали причините и сме настоявали да се променят нещата. Няма анализ на този факт. Ние ще предоставим нашето становище. Смятаме, че разчетите се правят не на база реално здравноосигурени лица, а при МДД основният проблем е, че липсва при планирането и при даването понятието „медицинска целесъобразност”. Стандартите не зависят от преценката на лекаря. В следствие от това под заплахата на санкции лекарите не могат да назначат понякога необходимите изследвания, а на други болни се назначават безсмислени изследвания, защото това е стандарта и това е дадено.
В мотивите се говори за едностранното решение на Управителния съвет на касата където с него е постигнато прозрачност, конкретност и справедливост. Без да коментираме тези термини смятаме, че има тенденция през последните години касата да работи като орган за разпределение на средствата, които според идеята на здравното осигуряване би трябвало да следват пациента, а не като финансиращ орган. В мотивите фигурира и твърдението с правилата одобрени от Управителния съвет се постига гарантирано лечение и оптимален достъп и справедливо и по-високо заплащане. Страхувам се, че надали има пациент и изпълнител на медицинска дейност, който ще се съгласи с тази констатация. Това е по отчета за бюджета. Още веднъж се извинявам, че не мога да се спра с детайлен анализ, тъй като нямах възможност да го прочета целият.
По отчета за дейността първо, той е насочен към административните дейности. Тук някои неща се изясниха. Наблегнато е предимно към дейността на контролната дейност. Стават ясно някои неща без да са направени проблеми и изводи. Доколкото разбираме има желание тези санкции да бъдат извадени и да се регламентират със закон и да се премахне арбитража. Липсват данни колко дела са заведени за наложени санкции и колко от тях са загубени и спечелени от Националната здравноосигурителна каса.
Второ, става ясно, че НЗОК не може да извършва ефективен медицински контрол както казах отчитайки медицинската целесъобразност, а това са го признавали и колегите от касата. В същност става въпрос за документален контрол. Финансовият контрол много често дублира медицинският. Как иначе можем да коментираме цитирани данни, като това, че едно от най-честите нарушения констатирани от финансовите контрольори е липсата или непълна епикриза. Извинявайте, финансовият контрольор и епикриза.
Смятаме, че този отчет е необходимо да бъде по-аналитичен, по-задълбочен и по-самокритичен.
По отношение на преговорите за Национален рамков договор, категорично не сме съгласни с написаното в отчета, че единствената причина, за не подписване на НРД-2008 е нежеланието на председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз да преговаря за нищо друго освен за цени, обеми и медицински дейности. По този начин донякъде се неглижира и работата на персонала на НЗОК, като се пропусна факта, че експертите на касата и БЛС, реално договориха контролния брой приложния към НРД както и практически всичко в текстовата част, за която имаха мандат и което не е свързано с финансовите параметри. Защо тогава тези договорки, които бяха направени не бяха потвърдени от управителния съвет и защо при не подписване на договора не бяха въведени едностранно от страна на НЗОК, която определено щеше да подобри работата на изпълнителите на медицинска помощ и на самата каса. Може би случайно пропуснахте факта за приетата съвместна методика за остойностяване и самото остойностяване на медицинските дейности, което намери израз и в предложения от нас проекто бюджет и проект за НРД миналата година. Причините да не се реализира проект на бюджет са ясни, но премълчаването на този факт неглижира огромната работа извършена от двете страни, включително и от колегите от Националната здравноосигурителна каса. Вместо това е написано, че дирекция „Бюджет и финансови параметри” е разработила методика за остойностяване на медицинските дейности. Ако това е вярно – чудесно, но с цялото ми уважение към болничните мениджъри става ясно, че става въпрос за събиране на отчети от държавните и общински болници, които много често със счетоводно отчетените разходи нямат нищо общо със цялото остойностяване. Тук на въпроса на доцент Маринчева, може би това има предвид, че започналата през 2003 година работа по ди ер джи, съвместно от две, три години реално е прекъсната и практически доколкото знам звеното в НЗОК не съществува. Може би това ще изясни и причината е проста, натрупаните данни показват, че цените не са реални. Недостигът във финансирането е сериозен и нашата здравна система оттам страда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, ще помоля да чуем кратки отговори на зададените въпроси, мнения и съображения на колегите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители ще бъда максимално кратък. Ако пропусна някои от въпросите ще помоля да бъда извинен.
Започвам с въпроса, който зададе съвсем логично многоуважаемия от мен доктор Хасан Адемов със сметката оперативния резерв на касата, който априори вече е разпределен и го имаме във вид как ще бъде по здравноосигурителни плащания. Реално говорим за 66 милиона, които ги имаме към днешна дата. 60 милиона лева са от приходите и 6 милиона лева са от административните разходи. С тези пари поехме това увеличение от 10 на сто, което е за всички дейности. Тук веднага отговарям на въпроса на доцент Васил Паница, с изключение на клиничните пътеки от инвазивна кардиология и три пътеки от гастроантерологията и кардио хирургията.
ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за оперативния резерв от 118 милиона лева.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Те са за текущите плащания, които вече са разчетени. От тези 66 милиона лева, 30 милиона лева отиват за това увеличение останалите 36 милиона ще бъдат за плащания на нови договорни партньори, които в момента за почват да сключват договори до края на годината.
Относно въпросът на доктор Сахлим, защо има 500 хиляди направления повече през последното тримесечие? Това, което винаги сме правили в края на годината отчитайки не, че тъй като няма да пращаме някой на почивка, а отчитайки сезонността на заболяванията. Тук веднага прескачам на другия въпрос, който доктор Ива Станкова зададе защо свършват винаги направленията? Може би всички знаем отговора на този въпрос, това което ще си позволя да кажа е, че към днешна дата имаме 16 на сто неизпълнение в СИМП-а и 18 на сто в медико диагностичните дейности, което означава, че има не усвоени, но вероятно някой не ги дава. Опитвам се да отговоря на въпроса на доктор Антония Първанова, за пръв път тази година сме помислили по този начин това изкривяване, което имаме през годините да се изправи доколкото можем отново в рамките на бюджета, които имаме сега. Направили сме 26 на сто завишение в капитацията, които влизат в тези 10 на сто и 17 на сто завишение в профилактиката, както и 16 на сто завишение в СИПМ-а и срещу това стоят 10 на сто завишение по пътеките с изключение на тези, които казахме. Естествено тук доктор Адемов е прав, макар че и той самият отговори на въпроса защо средно с 10 на сто? Защото правили сме опити с националните консултанти, повярвайте, няма нито един който да каже на мен ми стигат, не пипайте моите пътеки, качете ги с 2 на сто, а останалите да бъдат с 12 на сто. Руденко Йорданов много правилно зададе въпроса, но ние сме дали абсолютно всички данни. Изненадвам се, че вие имате само това решение, но всички останали данни са в библиотеката, където са записани по райони и по дейности. Ще помоля госпожа Начева да отговори по приходната час на въпроса на доктор Антония Първанова.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Ще допълня, че за 2007 година нетното преизпълнение на приходите е 30 милиона лева. Разчетите за приходите когато се планират параметрите на Закона за бюджета се правят съвместно с колегите от Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт и Министерството на финансите. Доктор Първанова, логично попита защо има преизпълнение на приходите. Наистина разчетите са направени при седем милиона и половина лица, защото ние не можем да си позволим да направим разчети при допускане за по-малък брой население, както в приходната така и в разходната част. Нещо повече наблюдават се тенденции за намаляване броя на не осигурените лица, които вече не са 1 милион, а около 700 хиляди лица средно месечно. Освен това има и други фактори, които в рамките на годината влияят върху увеличаване равнището на събираемост свързани с икономически обстоятелства, равнище на доходите и т.н., които довеждат до преизпълнение на приходите, но това ни позволява в края на годината да дадем повече средства за медицински дейности. Бюджетът на касата и през 2007 година се запазва балансиран, тъй като ние сме заплатили повече дейности за да има това положителен ефект върху бюджета за следващата година и нямаме неразплатени задължения.
ХАСАН АДЕМОВ: Планирането на приходите не става ли съгласно броя на осигурените лица по средния осигурителен доход по 6 на сто?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така става планирането на приходите.
АТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако погледнем тези 100 милиона, които ги има в момента като преизпълнение, дефакто би трябвало да бъдат увеличени с парите в повече, които са дошли от 6 и половина милиона граждани, а е изчислено, все едно са плащани от седем милиона и половина граждани, което означава, че един милион граждани не са платили, но парите за тях са постъпили. Искам да знам колко са парите, които са разчетени за 1 милион граждани, не са платени от тези граждани, но въпреки всичко са постъпили на всичко отгоре има още 100 милиона лева повече. Така, че цялото преизпълнение не е „х” пари от 7,5 милиона граждани, а е „х” плюс 100 милиона от 6 милиона и половина граждани. Единият милион гражданин не платили, все пак някой е дал тези пари. Най-вероятно при истинския бюджет няма да говорим аз 100 милиона лева в повече, а може би ще бъде 600 милиона лева в повече, защото тези лица така или иначе не платили не са здравноосигурени лица, а са лица, които са си загубили правата или лица, които са с нарушени права и т.н. Когато гледаме изпълнението на бюджета ние ще гледаме „х” плюс 100 пари за шест милиона и половина лица. Искам да знам с колко повече? Това число искам да ми кажете.
Искам да направя един коментар от всичко, което чух до момента. Първото нещо, което стана ясно е, след като талоните са свършили от сега, а вие давате още 500 хиляди, както каза доктор Адемов ние говорим за европейската практика на свободно движение на талони. Ако 300 болници в държавата са приемали 500 хиляди болни, а сега 468 болници приемат милион и половина болни, резонно е да заключим, че болниците в нашата държава са вредни за здравето и по-скоро са опасни. За това ми се струва, че протоколите от нашите заседания трябва да се изпращат служебно в прокуратурата. Искам да разбера, вие сте заложили 36 милиона лева за новооткритите болници, с които задължително трябва да сключите договор. Това означава, че ние не предвиждаме 36 милиона за хора, които в държавата ще се разболеят. От какво има епидемия през тази година, че за 36 милиона още ще се разболеят хората? На какво плащате – на болни или на болници? На структури ли плащате и как си правите разчета, на брой болни или на брой болници? Много странно става. Вие сте заложили за 63 нови болници, с които трябва да сключите договор – 36 милиона лева.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В момента касата плаща за реално извършен обем дейност.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Току що чух от госпожа Начева нещо, което приятно ме изненада, че броят на здравно не осигурените лица е паднал на 700 хиляди. Моля госпожо Начева, ако имате наблюдения от къде, кои са тези 300 хиляди души, дали става думи за българи живеещи в чужбина, дали става дума за някаква тенденция на изсветляване на доходите или за нещо друго, ако имате такова наблюдение за нас това би било много полезно като политици да го подложим на сериозен анализ. Благодаря ви.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, тъй като по-любима ми е разходната част от приходната искам да се върна на коментара и на изказването на доктор Адемов, което след това беше продължено и от доктор Първанова. Защо се получава така, да ние правим разчет на болни. Загатнах в моето изказване какво се случва през последните две години. Всички частни болници, които се създават са насочени към печеливши дейности и те ни натоварват не само с дейност като пари, те ни натоварват и с консуматив. В кардио хирургията има клапи, има стендове, в травматологията има стави, да не ви обяснявам какъв е бизнесът с тези консумативи. От друга страна, защо се покачва разхода на касата? Да ви посоча ли за пример „Токуда”, мисля че папата само не знае за „Токуда”. 20 милиона лева трябва да изплатя в „Токуда” до края на годината. Как може една болница, която подписва договор за милион и половина на месец да харчи през месец април харчи 5 милиона 700 хиляди лева. Коя е тази институция, която може да държи такъв ресурс, че една болница да качва четири пъти разхода си. За това прогнозирайки 100 милиона ние не знаем към края на годината какво ще ни остава да плащаме. Преди време беше изнесена една информация, 2002 година има 18 частни болници в България, а в момента са 80 и от тях няма нито една болница по неврология или вътрешни болести, или по педиатрия. Това са болниците по АГ, очни болести, инвазивна кардиология.
Искам да ви кажа, че в момента са на старт няколко центъра по инвазивна кардиология където не можем да предположим колко ще бъде оборота. Инфаркта в европейски мащаб се лекува инвазивно около 39 на сто, в България е едва 9 на сто, което означава, че с още 30 на сто тази дейност може да се покачи. За това когато ние седнахме с Асоциацията на общо практикуващите лекари наистина един изключително професионален диалог да провеждаме решихме, че когато България е цитирана като държава, която ще стане водеща по сърдечно съдовите заболявания вместо в профилактиката да съществуват електроцити, хемоглобин и т.н. да има в рамките на тези пари да има изследване на холестерол и кръвна захар, за да видим статуса на българина къде е и тогава ще можем да прогнозираме колко болници по инвазивна кардиология са необходими? Колко кардио хирургични операции ще бъдат направени в близките години? Без прогнози и без разчети не става. И 10 милиарда лева да ни даде Орешарски гарантирам ви, че през следващата година ще провеждаме същия диалог, а той се провежда от няколко години.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, преди да обява дискусията за приключила имате ли други въпроси?
ИВА СТАНКОВА: Доктор Тодорова, настоявам по някакъв начин да решим този въпрос и да ми кажете дали може в новия рамков договор, като аксиома да бъде специално отбелязано кой поема ТЕЛК-а, кой поема заплащанията на пациентите, които хоспитализират доболничната помощ?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Националната здравноосигурителна каса няма почти никакво отношение към ТЕЛК-а. Много ясно е разписано в Наредбата за ТЕЛК-а какво заплаща касата. Тя заплаща подготовката за ТЕЛК…
ИВА СТАНКОВА: Какво означава?
РУМЯНА ТОДОРОВА: В цялата наредба е написано когато човек отива с астма на ТЕЛК какви изследвания трябва да представи. Това се плаща от касата. Когато пациента се върне искате ли да ви кажа с какво се връща. Връща се с листове, които сигурно са от 1964 година, в които всичко е подчертано, какво още да се донесе. Идват при общо практикуващия лекар, който единствено може да назначи високо специализирани изследвания по нареждане на ТЕЛК и нищо друго. Цялото досие на този пациент с астма е при общо практикуващия лекар. Какво пречи на ТЕЛК-а да му вземе досието и да направи протокол. Това трябва да бъде разписано в наредбата. Тук се късат нормативните документи и оттук се теглят пари, но това не е работа на касата и най-малко е моя работа да го казвам аз.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, позволете ми да обявя за приключена дискусията по дневния ред. Днес е студен ден, но ни чака съвсем гореща есен по отношение бюджета за 2009 година.
Наистина изпълнителите на медицинска помощ искат селективни цени. Изпълнителите на болнична помощ искат дори в цените да имат значение акредитациите на самите болници и на съответните болнични отделения.
Хубаво е, да има различни цени при различни акредитационни оценки, защото иначе си губят смисъла. Колеги преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с проекта за решение за приемане на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, да гласува?
- „За” – 13.
„Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Моля, който е съгласен с проекта за решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 16,55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/