Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 127


Днес, 23 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 7 октомври 2008 година.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 127


Днес, 23 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 7 октомври 2008 година.



* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Днес имаме изключително важна точка за разглеждане, а именно стратегията, която се изготвя една – две години. Знаете, че беше въпрос на влизане и излизане на тази стратегия от Министерския съвет, в крайна сметка има един документ.
Уважаеми колеги, големият проблем е, че не знам защо е обвързана тази стратегия с европейските фондове и кой направи това, след като има стратегия, но така или иначе, ако не е Антония Първанова, сигурно са преговарящите от НДСВ, но така или иначе това е факт. За съжаление се обвързват нещата с подобно нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казахте не е вярно, Антония Първанова предизвика дискусия за обвързване със фондовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това няма да се случи за първи път.Предоставям думата на министър Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, действително има такова изискване, приемането на стратегията, за това е стратегия, за да бъдат използвани фондовете, но така или иначе това е факт. Днес съм пред вас и благодаря, че ми предоставяте възможност да представя стратегията.
В същност няма да бъда многословен, тъй като съм сигурен, че всеки от вас внимателно е прочел стратегията, запознал се е с нея, има предварителна нагласа и становище, вероятно и много въпроси. По-добре да направим една дискусия, отколкото да говорим в общ план.
Искам да ви кажа, че това е само една стратегия, която дава основание за определен тип политики. Политики в областта на здравеопазването. Вече на няколко места казвам, ще ви помоля и вас и пред вас ще кажа, да се опитаме да направим политика на здравеопазването, а да не правим политика от здравеопазването. Въпреки, че и това е възможно.
Според мен стратегията е балансиран документ, достатъчно общ, за да даде и перспектива за бъдеща работа и да не фиксира в тесни рамки науката в областта на здравеопазването.
Поставили сме си девет основни стратегически цели. Няма да се спирам подробно на всяка една от тях. Всяка цел е стратегическа, разработена и подсигурена е с допълнителни подцели, като се набляга на профилактика, на промоция на здравето, осигуряване на качествена услуга, финансова стабилност, повишаване на ресурса на здравеопазването, преструктуриране, електронно здравеопазване, адекватно участие на равноправна основа в цялата система и в Европейския съюз. На базата на всички тези цели, сме направили и план за действие. Трябва да ви кажа, че този план е съобразен с финансовите възможности на страната в този момент и в обозримо бъдеще. Финансовата обосновка е одобрена от Министерството на финансите. Тя е такава каквато са направени разчетите за близките пет години, но имаме възможност да разчитаме и на допълнителни средства от оперативните програми, и чрез донорски програми такива каквито са Глобалният фонд към ООН. Например, през последните три месеца проведохме сериозни преговори и успяхме да осигурим допълнително финансиране в рамките на 60 милиона лева за две сериозни програми, а именно Програмата за борба с ХИВ, СПИН, трансмисивните заболявания и отделно за туберкулозата.
Работим по 21 национални програми приети през Министерския съвет с постановление, които са обезпечени с около 21 милиона лева. Това са разчети, които са направени на базата на този бюджет и във връзка със следващите действия, тъй като тези програми съществуват.
Ще спра до тук. Може би е по-добре да пристъпим към становища, за да изясняваме неща, които трябва и това, което ще ми поставите към въпроси. Благодаря за вниманието.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, във връзка с изключителната важност на предложения документ и във връзка с това, че той е обвързан с усвояването на средства по оперативна програма „Регионално развитие” и две от мерките в нея, предлагам тази стратегия да бъде разгледана в две заседания на Комисията по здравеопазване, като съответно на второто заседание да има възможност да бъдат обобщени всички предложения и препоръки направени от народните представители, с цел на следващото заседание да се обединим в единен доклад с препоръки, които комисията да направи към Министерството на здравеопазването, което ще даде възможност да не политизираме, а да работим по същество и да можем в пленарна зала всички да подкрепим тази стратегия с направените препоръки.
Предлагам да разгледаме стратегията на две заседания, като във втората част да изготвим доклад с препоръки от комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли противно предложение?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какво пречи това да се направи днес? Правя обратно процедурно предложение, да видим хода на разискванията, характера на предложенията, ако е възможно да бъдат формулирани в един доклад на комисията след приключване на това заседание, защо да предпоставяме непременно в две заседания всичко това да се случва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това противно мнение ли е?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, за да бъда по-точен, ще го нарека противно с цялото ми уважение към госпожа Първанова и тезата, която застъпва.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Извинявайте, че се намесвам, но според мен нищо няма да загубим, ако проведем две заседания, за да можем да бъдем максимално адекватни към направените предложения. Разбира се, че може и нещо да бъде пропуснато.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: При това положение, ако заседанията са две второто да бъде извънредно заседание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е друг въпрос и не може да се гласува в момента.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, принципно подкрепям предложението направено от госпожа Антония Първанова. Мисля, че приемаме един изключително важен документ и по никакъв начин не бива да правим така, че времето да ограничава дискусията, която има смисъл за един дълъг период от време.
Предлагам да направим прегласуването в края на заседанието, ако се уточним, че работим до 17.00 часа, за да видим все пак как върви дискусията. Декларирам, че ще подкрепя това предложение, но представете си, че изказванията се изчерпят.
Мисля, че в 17.00 часа е по-разумно да прегласуваме как ще работим по-нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че госпожа Първанова има своите основания, защото е по-добре отколкото 50, 60 или по-малко препоръки, след това да влезнат в пленарна зала. По-добре е да се обобщят, да се погледне кое се приема е кое не се приема, след което да бъдат внесени от вносителите при излагането, което ще облекчи процедурата в пленарна зала.
С ръководството на комисията това беше коментирано и мисля, че е по-приемливо.
Моля, който е съгласен с предложението на госпожа Антония Първанова, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се предложението.
Уважаеми колеги започваме дискусията.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, слушайки министърът не успях да разбера къде е тази финансова обосновка. Защото, в документите, които имаме, тези които взехме и тези, които са внесени в Народното събрание няма финансова обосновка. За пореден път казвам, че освен години в тази здравна стратегия други числа няма. Има по етапно увеличение на средствата за здравеопазване с оглед в края на периода да бъдат достигнати средно европейските нива на средства отделени за здравеопазване. Средно европейските нива са 8 – 8,8 на сто, да приемем, че са 8 на сто. Доколкото разбирам от бюджета за следващата година ние ще отделяме 4,17 на сто от БВП за здравеопазване. Това означава, че остават още четири години, за да бъде постигнат този таван от 8 на сто. Ако някой може да ме убеди, че следващото правителство, което и да е то ще отделя по 1 на сто допълнително всяка година за здравеопазване, за да бъде изпълнена тази стратегическа цел, бих приел, че е вярно.
Това, което искам да кажа е, че първата стратегическа цел, която е записана и много добре разработена и красиво изглежда на думи, максимална прозрачност и участие на гражданите при вземането на политическите решения.
Господин министър, още с вкарването на тази стратегия вие сте нарушили тази цел поради простата причина, че тази стратегия след срещите, които проведохме днес с пациентските организации, след срещата ни вчера с Българския лекарски съюз, след другите срещи, които сме направили, с никой не е обсъждана.
ХАСАН АДЕМОВ: Излъгали са ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин Адемов, може да се ме излъгали, вие ако имате друга информация после ще я кажете. Няма смисъл да се прекъсваме. Това, което искам да кажа е, че едва ли само това е проблемът. По-дълго обсъждане имаше в един сайт „Стратегиите”, където имаше форум и мнения на хора, които се изказваха, като граждани, пациенти, включително и лекари, но те се изказваха по другия вариант, който съществуваше на сайта на Министерството на здравеопазването, дори два дни, след като беше приета Националната здравна стратегия.
Аналитичната част, тази която представлява 50 на сто от Националната здравна стратегия, т.е. 27 страници, е построена върху статистически данни, демографски показатели и т.н. за 2006 година.Този документ е приет от Министерския съвет на 6 октомври 2008 година. На следващия ден – 7 октомври 2008 година, Министерски съвет приема Национална програма за младежта, която е пред мен, където демографските данни са за 2007 година. Това ме кара да мисля, че данните, които са използвани са стари. Вероятно причината за това е, че стратегията се въртя около три години на сайта на министерството. Вероятно са се сменяли хората, които са я писали, но по-скоро очаквам, че тези, които пишат стратегиите са едни и същи.
На следващо място искам да кажа, че дори в тази аналитична част няма средства отделяни за здравеопазване за 2008 година, което отново показва, че този материал е много стар. Посочени са финансовите средства за 2007 година, а за настоящата година ги няма. Липсва едно елементарно сравнение къде сме спрямо другите европейски страни по показателя финансиране на здравеопазването. Таблица, която не знам защо не съществува.
Според мен, стратегията е лошо структурирана и ще ви кажа защо? Защото, там където са стратегическите цели имаме някои цели, при които имаме очаквани резултати, но там където са извън болничната и болничната помощ изведнъж частта „очаквани резултати” някъде изчезва. Там нямаме очаквани резултати. Казах ви за финансовата част, че в нея има само години.
Има някои неща, които според мен са некоректно поднесени. Например, това че една от причините да е в такова състояние здравеопазването били малкото правомощия на Министерството на здравеопазването. Не съм съгласен, че Министерството на здравеопазването има ограничени или малки правомощия.
Може би, след като навлезем в конкретни неща по самата стратегия, бих искал някой да ми обясни какво точно се има предвид под „финансово стимулиране на груповите практики”. Извинявам се за сравнението, което ще направя, но ако магазинера е един салама е 5 лева, ако са двама саламът е 10 лева. Плаща се за дейност, а не се плаща за това колко човека работят. Според мен, така трябва да бъде. Може би нещо не съм разбрал от това, което е написано.
Там където имаме раздел за развитие на извън болничната помощ, съществува и развитието на спешната помощ. Буквално е записано: „Довършване на плана за преструктуриране на спешната помощ”. При всичките ми усилия не можах да намеря такъв план. Какво представлява планът за преструктурирането на спешна помощ, който трябва да бъде довършен и тук липсва един много важен момент. За мен това е моментът с въвеждането на телефон 112. Няма пряка връзка и кореспонденция между развитието на системата за спешна помощ и телефон 112.
Това, което искам да кажа е, че в тази Комисия по здравеопазване и в Пленарна зала много дълго време се обсъждаха сериозни въпроси, например въпросът за училищното здравеопазване. В стратегията е записано: „Подобряване на здравословното състояние на организираните детски колективи”. Нищо не е записано за организираните трудови колективи. Ако го бяхте написали щях да се сетя и кой е авторът на здравната стратегия.
Отново свързвам двата документа, които приема Министерският съвет в два последователни дни. На 7 октомври 2008 година, т.е. един ден след като е приета Националната здравна стратегия се гласува Програмата за младежта, в която е записано: „Въвеждането на институцията училищен лекар е невъзможно”. Това нещо е гласувано явно от всички министри от кабинета. Появява се едно нещо, което е интересно. Записано е, че през следващите години ще се въвеждат мобилни кабинети за обслужване и профилактични прегледи на училищата. Нещо, което не е записано в здравната стратегия, а се приема на следващия ден.
Според мен, хаоса е много сериозен. Докато няма наистина финансова обосновка, докато няма предвидени средства за изпълнението на тази здравна стратегия и докато в нея фигурира текстът, че някой ще отчита нейното изпълнение само пред Министерски съвет, а не пред Народното събрание, няма да подкрепя тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, тъй като стратегията не позволява колегите да говорят по няколко минути. Обръщам към всеки, който има някакви забележки, ще го помоля след това писмено да ги предостави. Нямаме време да се изваждат от протокола. Който има желание да даде забележки, ще помоля да се предоставят през следващите дни писмено.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Все пак това предложение трябва да се подложи на гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не може да бъде решение, а предложение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, ще продължа в духа на изказването на доктор Шарков и няма да повтарям забележките, които направи към стратегията от уважение към вас и за да спестя от времето. Когато говорим за Национална стратегия за здравеопазване мисля, че когато тази стратегия е написана, е написана далеч по-рано, а това е 2006 година. Мисля, че всеки един от нас, който се е запознал с този документ може да види кога е започнала да работи и кога е започнало написването на самата програма.
Считам, че като страна от Европейския съюз и член на Европейския съюз, Лисабонската стратегия би трябвало да залегне много дълбоко в стратегията, която ни се предоставя. Когато говорим за задълбочена стратегия в областта на здравеопазването, не можем да говорим само за стратегия на Министерството на здравеопазването, тъй като в Лисабонската стратегия много ясно е подчертано, че здравето на хората и политиката в областта на здравеопазването се определят само от 10 на сто от Министерството на здравеопазването. Казано с по-прости думи трябва да има политики във всички сфери на нашия обществен живот, където да личи грижата за здравето на хората. Т.е. още по-просто казано, например Министерството на здравеопазването трябва да има политика за здравето на хората, където да има акцент. Във всички сфери на живот, като икономика и производство, навсякъде трябва да проличи грижата за здравето и опазване здравето на българските граждани.
Мисля, че от общи приказки никой няма да има полза за това съм направил усилие и тук пред вас ще цитирам неща, с които лично аз не мога да се съглася и мисля, че ще бъде добре, ако тази стратегия все пак се приеме, да се отстранят. Сроковете, които са дадени са нереални. Освен, че нямат точна финансова рамка. Сроковете, които са поставени най-малко са неизпълними. За да не бъда голословен ще премина към конкретика. Ще започна с финансирането. Тук се прави един анализ и от този анализ закономерно се налага извода, че пари за здравеопазване в България след 2006 година намаляват постъпателно. Знаете, че бюджетът за 2009 година ще бъде 4,17 на сто. Т.е. показваме една тенденция към намаляване. Не може да вървим към достъпно здравеопазване и към подобряване на пазара на медицинските услуги когато намаляваме финансирането за здравеопазване.
Отново с чисто хронологичен аспект се споменава в частта „Човешки ресурси” се споменава броят на лекарите. Има една нова тенденция, като тук данните са посочени от 2005 – 2006 година, тенденция, която показва именно намаляване на броя на лекарите и на медицинските сестри. Мисля, че тук всички от нас ще се съгласят. Не виждаме конкретните стъпки и методи, които ще се предприемат именно за стимулиране и запазване на нашите специалисти и задържане на нашите кадри. Нещо повече, не виждаме конкретните методи, с които правителството ще стимулира образователната система, а именно задържането на нашите специалисти.
Ще се спирам върху конкретни текстове. Моля за вашето внимание към раздел ІХ – лекарствено снабдяване.
Господин председател, тук ще цитирам дословно „Възстановяване и запазване на етични модел на упражняване на фармацевтичната терапия”. Каква ирония и какво лицемерие. Говорим за етичен модел. Тук всички присъстващи много добре знаят какво се случи с етичния модел. След като беше отхвърлен в парламентарна зала, знаете за всички дебати и приказки, които се изговориха на нашето внимание в лекарствена политика записваме „Възстановяване и запазване на етичния модел”.
Искам да попитам кога ние сме откровени с нашите граждани, тъй като това не е програма на тройна коалиция БСП, ДПС и НДСВ, а е програма за целия български народ. Кога са откровени с Българския народ? Когато отхвърлят етичния модел в зала или когато сега го предоставят. Това е конкретен цитат. Мисля, че всеки един от нас може да си отговори.
Преминавам към анализа, който се прави за слабите страни и възможности на страница 26. Говорим за финансово осигуряване на системата и адекватно финансиране. Искам да попитам, за какво адекватно финансиране говорим, като през 2009 година, тъй като този програмен документ е пред нас, след като знаем, че здравеопазването е недофинансирано, включително и за следващата година отново е недофинансирано.
Говорим за доброто психично здраве. В бюджета няма посочен нито лев за психичното здраве. Отново това е едно добро пожелание написано на книга за доброто психично здраве при положение, че нямаме лев отделен за това.
Преминавам към разработване и изпълнение на програми по социално значими заболявания. Преди малко уважаемият министър сподели за финансирането по програми. Ние знаем добре, че по Глобалния фонд бяха отделени пари за СПИН и туберкулоза, са което всички тук са запознати. Искам да питам и да бъдат посочени кои са тези нови програми и какво финансиране ще имат? Отново ще останем с едни красиви пожелания само на думи. Преминавам към подобряване на условията в домовете за медико-социални грижи за децата. Развитието на балнеологията, каква е съдбата и плана за инвестиции, когато конкретно се говори за стимулиране на чужди инвестиции. Как точно чрез публично частно партньорство ще бъде стимулирано развитието на балнеоложките здравни заведения у нас и стимулиране на здравния туризъм. Не се вижда точно и ясно каква ще бъде политиката. Няма конкретни предложения. Конкретни факти трябва да бъдат посочени в тази част.
По-нататък говорим за усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения. Господин председател, отново се натъкваме на поредния популизъм. Искам да се обърна към всички вас, в законопроекта, който предложих за лечебните заведения. Два пъти от мен се предлага законопроект за университетските болници. Ще ви прочета: „Промени в нормативната уредба свързана с възможността за извършване на акредитации от независима организация”. Коя е тази независима организация? Кога ще стане и в какви срокове? По-долу сте записали „срок 2008 година”. Вие сте си поставили срок. Тази независима акредитационна комисия – срок 2008 година. Нито е създадена, а до края на годината остават още два месеца.
Относно оптимизиране на структурите на лечебните заведения и създаване на достатъчен брой мобилни медицински единици – срок 2008 година.
На страница 36 е записано: „Стандартизиране и подобряване на заплащането на общо практикуващите лекари, отдалечени и трудно достъпните райони” срок 2008 година.
На страница 37, идвам до моя голям проблем – университетски болници. Университетските болници, развитие на научно изследователски капацитет в медицинските университети и осигуряване на връзка между науката и прилагането на научните разработки в практиката на медицинските специалисти. Тук е огромният въпрос – как? Когато министерството няма политика за университетските болници, за развитието на кадрите на хабилитираните лица и за развитието на науката. Виждате, че науката в университетските болници много отдавна си отиде от мига, в който станаха търговски дружества. Както се казва, може би трябва да изгоним търговците от храма, за да оставим науката действително в университетските болници. В желанието или по-точно не желанието да се приеме законопроектът за университетските болници показва едно ясно формулирано отношение към науката в университетските болници. Мисля да заостря вниманието на всички присъстващи защото това е една изключително важна тема. Без образование и без университетски болници, без развитието на наука и на хабилитирани лица в България здравеопазването ще върви все по-надолу и по-надолу.
Преминавам по-нататък, създаване на регламент на дейности, които покриват спешната и неотложна помощ. Освен закупуването на нови медицински линейки, за спешната медицинска помощ какво друго позитивно се случи в Спешната медицинска помощ? Мога да ви кажа, че спешната медицинска помощ през последните години, доктор Шарков може да направи една много по-остра критика.
Считам, че спешната медицинска помощ по никакъв начин не се развива съответно изискванията на обществото и нарасналите критерии като членове на Европейския съюз. Мисля, че всички ние сме длъжници тук, включително и ние, които сме в Комисията по здравеопазване и най-вече Министерството на здравеопазването.
На страница 38, въвеждане на регламент за горна граница на пациенти и обслужването от един общо практикуващ лекар. Виждам, че в залата присъства и председателя на общо практикуващите лекари забележете срок 2008 година. Как, по какъв закон и по кой закон вие ще определите горна граница на общо практикуващите лекари. Изградете стандарти, ако действително искате да наложите горна граница. Поставете критерии, защото чисто по административен път няма как и по какъв начин да отнемате записването и волята на хората, да се записват при един общо практикуващ лекар. Навлизате в абсолютно противоречие с нормативните документи. Когато нещо се напише трябва най-напред да се обмисли, да се дискутира и съответно да има законова основа. Такава законова основа няма. Отново повтарям, че срокът е 2008 година. Въвеждане на инструментариум за отчитане на дейност на оценка на резултатите. Има ли в НЗОК този инструментариум?
Преминаваме по-нататък, стимулиране създаването на груповите практики, за които преди малко доктор Шарков каза. С абзаца за оптимизиране на дейността ще приключа, защото 2009 година заложено ли е в проекто бюджета. Това е основният въпрос. Ще спра тук, защото може да се коментира изключително много.
На страница 43, промяна на Националната здравна карта със задължителен характер за постигане преструктуриране на здравната мрежа, съобразено с потребностите на населението от болнична медицинска помощ. Какъв е срокът? На никой не става ясно, здравната карта, която беше приета при предишния министър, какво се случва с тази Национална здравна карта и всички, критики които бяха отправени към нея не намериха отражение при реформирането на здравната карта.
Преминавам по-надолу където говорим за усъвършенстване на кризите за финансиране на болничната помощ.Болничната помощ е изключително тежка, тъй като двете неща са свързани, здравната карта и болничната помощ. Финансирането на болничната помощ, промяна във формата. Болничната помощ, НЗОК и механизмите за разплащане. Обвързване на договарянето на заплащане с резултатите от дейността и акредитацията. Господа кога ще се случи това – 2008 година свърши? Когато ние говорим за здравна карта, реформи в болничната сфера, заплащане тук трябва да бъде подплатено с изключително много документи юридически и фактология, която отсъства. Едно доказателство, че това е един документ, който е написан за да съществува и за да го има.Въвеждане на системата за реимбурсиране на лекарствените продукти и медицински изделия. Отново казвам, въвеждане на единен позитивен реимбурсен списък. Всички много добре знаете кога беше създадена комисията, по какъв начин се създаде и много добре знаете, че комисията най-рано ще започне работа през 2009 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законовият срок е 1 януари 2009 година.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, месец април, а тук отново виждаме, че е поставен срок 2008 година.
Преминавам към другите забележки – стратегически цели. Искам да повиша вниманието ви когато говорим за стратегически цели. Осигуряване на допълнително финансиране, приходи и намиране на варианти за привличане на повече ресурси. Успешно решаване на проблемите по събиране на здравноосигурителните вноски. Има ли стратегия за заплащанията и за структурните фондове? Осигуряване разширяване на възможностите за по-резултатно участие на неправителствените организации в дейностите по финансиране на здравеопазването, промоция на стимулиране на дарителство. Веднага правя отметка към Законът за дарителството. Пореден удар върху даренията на болниците нанася държавата. Научаваме и от пресата, че граждани и фирми, които даряват на болници, социални домове, на хора с увреждания, на нарко комуни, вече няма да ползват данъчни облекчения. Това се вижда и от предложението на Министерството на финансите и промените в данъчния закон за 2009 година. Сега данъчната отстъпка позволява на гражданите да намаляват с направените дарения до 5 на сто годишните си данъци, като по този начин се стимулират. Много ви моля да направите съгласуваност между Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването.
Господин председател, считам че това, което казах и точните точки биха могли да допринесат за усъвършенстването на стратегията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, вие освен конкретни забележки, сам потвърдихте това, което предложих, тъй като е много трудно на секретариата да изважда всички предложения. Молбата е до един, два дни да се предоставят писмено, като предложения, които да залегнат за следващото заседание. Ако не желаете да го направите ще остане само като едно изказване. Двама души говориха в рамките на половин час, а ние сме двадесет, което горе долу прави 10 часа. Много ви моля да се направят бележките писмено, за да могат да бъдат обсъдени и някои неща да се включат. Това беше моето предложение преди малко, което репликирахте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, считам че точно поради това са тези заседания. Мисля, че това което сме положили като труд е добре да се чуе от всички. Съгласен съм, че писмото и написаното остава, но считам, че и онова, което в момента казваме тук е важно, за да се чуе от медиите, от гражданските сдружения и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Категорично искам да кажа, че такъв подход в комисията до момента в 40 Народно събрание писмено да се дават за здравна стратегия е прецедент.
Няма да подкрепя този законопроект. Моята политическа партия „Герб” направи много задълбочен анализ. Ние не го подкрепяме. Това, което направихте като изказване, че ще остане, ако не се направи от мен писмено, само на думи, не прилича на председател на комисията да прави такива логически заключения, че ще остане само тук без да намери отражение в нормативния документ.
Много ви моля за една коректност, за това всеки един от нас когато се изказва да бъде изслушван. Мисля, че всеки от нас работейки по този документ има право на мнение. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, за това ви бяха предоставени 20 минути.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, прав е колегата Иванов, че действително може би ще се затрудни още повече секретариата, ако трябва до един, два дни да се дават писмени предложения.
Искам да направя следното процедурно предложение, когато всеки един от колегите се изказва и прави критичен анализ, в края на изказването си ако може да обобщи на кратко две, три или колкото предложения смята да направи, за да може секретариата да ги запише. В момента беше твърде подробно изказването на Лъчезар Иванов и забелязвам, че много трудно сътрудниците успяха да водят бележки и да разграничат критиката от предложението.
Предлагам, всеки който има предложение да ги обобщава с цел оперативност и подготвяне на предложение и общо становище на комисията за следващото заседание.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, започвам изказването си с реплика към Лъчезар Иванов.
Уважаеми колеги, ние наистина се на път да се загубим в дебрите на тази стратегия. Ясно е по думите на министър Желев, че това е само една стратегия, но въпреки всичко всички ние разбираме важността на този документ. Например изразявам своето не съгласие с твърдението на доктор Лъчезар Иванов, че е отделено прекалено малко внимание на обща фразеология, на Лисабонската стратегия. Искам да кажа, че от страница 28 до страница 30, се говори точно за изводи, които са свързани с тази Лисабонска стратегия. Мисля, че има други моменти в структурата на тази стратегия, които трябва да имат по-голяма тежест, а не общите приказки. Не знам доколко е удачно, но тук дори в тази стратегия се съдържа определението дадено от Световната здравна организация за здраве. Може би е хубаво да се види в началото на стратегията, но едва ли това е най-удачният вариант.
Относно твърдението ви, че това е вашият анализ и всички ние трябва да го изслушаме. Мисля, че анализът, който направихте е направен преди промяната на стратегията и вида, в който разглеждаме тази стратегия.
Според мен, доктор Шарков и вие изпаднахте в малко противоречие защото първо твърдите от една страна, че стратегията почти в същия вид стои на сайта три години. Действително, който имаше предложения досега можеше да ги направи. Има редица пациентски и съсловни организации, които го направиха.
Атаката, че не е достатъчно публичното обсъждане също могат да бъдат контра атакувани с някакви аргументи.
Имам две конкретни предложения без да навлизам в конкретиката, защото наистина сме на път да се загубим в нещата, които са в този документ.
На първо място, да получим финансовите разчети. Мисля, че комисията заслужава да погледне финансовия разчет, който така или иначе министерството е подготвило и сигурно има такива.
На второ място, правя предложение всички 21 национални програми, както заяви министърът, че има такива да бъдат, според мен заслужават да бъдат описани и изредени в тази стратегия, съответно с исканото финансиране за това.
Казах, че имам забележка относно структурата на документа. Моето лично становище е, че профилактиката не получава необходимото внимание. Ние говорим за промоция на здравето, за профилактика, за скрининг. Имам чувството, че не се прави дори от експертите, които са изготвили стратегия, а те са споменати точно по два пъти с половин изречение. Това не може да бъде стратегическа цел. Любимите ми кърлежо преносими инфекции отново са там, като много важна цел и борба с тях, а социално значими заболявания, онко заболявания, хипертония, диабет не са упоменати почти по никакъв начин.
Имам сериозни забележки относно преповтарянето на по-добър достъп и това, че българските граждани заслужават по-добър достъп. Бих искала да чуя мнението на съсловните организации какво мислят за груповите практики и за мобилните екипи. Искам да задам един въпрос на министър Желев, знае ли, че в момента чака оборудване за много на брой мобилни практики, а Министерството на здравеопазването отказва по някакъв начин да бъдат използвани? Те са по програма ФАР и най-вероятно ви е известно. Може би става въпрос за междуведомствен проблем, но как по принцип, тъй като е записано в стратегията на две места, как мислите че трябва да бъде уреден този въпрос. Вие знаете, че законодателно трябва да намери своето решение. Това е моят въпрос както и становището на съсловните организации по тази тема. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, вече няколко стратегии преминават през Народното събрание. Всяка стратегия е сбор от добри намерения разположени във времето и колкото да се опитваме да правим добрите намерения още по-добри, в крайна сметка ние ще започнем да се въртим в кръг и ще платим данък на един не конструктивен подход.
Преди да премина към детайлите, все пак си позволявам да направя един малък коментар на колегите от опозицията, които се изказаха преди малко. Трудно ми е да разбера как става така, че аз не приемам стратегия и гласувам против, но ще направя подобрения в нея. Нещо, което си отрекъл, защо ще го пипаш. Ако имаш конструктивен подход приеми я така, променяй, но ако промените не се вземат предвид, или са недостатъчни, или са не уважени, не гласувай в тази част, в който не са уважени. В крайна сметка всеки е прав да решава как да постъпи.
Следя стратегията по начина, по който беше изложена още преди две години. Направих един набор от предложения част, от които са взети предвид. Основното, което е взето предвид е, че накрая има дадени критерии за оценка на резултатите, защото всяка стратегия трябва да разберем по какъв начин ще оценим дали действа, дали постига нужните резултати.
Приемам и набора от стратегически цели, които тук са заложени, но едно важно нещо държа да отбележа, отбеляза се и от колегите, че част от постановките са остарели. Проличава, че са прехвърлени механично. Макар, че е подобрена общата конструкция. Тя изглежда органично по-цялостно от варианта, който познавам от 2006 година. Въпреки всичко част от постановките са остарели.
Ще започна по ред за да спра вашето внимание на няколко според мен важни детайли. При анализа на средата във въведението, когато се анализира средата, по-нататък става въпрос колко са медицинските специалисти по брой и специалност, но за тези две години от когато са тези данни на базата, на които е направен анализа много неща се промениха. Вече има налице очертаващ се дефицит и диспропорция, по вид, по квалификация и местоположение на медицинските специалисти. При анализа на средата това трябва да бъде заложено и отбелязано, защото оттам нататък трябва да структуриране поведението си и на базата на тази констатация. Много голяма част от данните са от 2006 година, а сега сме краят на 2008 година. Предполага се малко по-голяма оперативност и инициативност при нанасянето на тези промени, които ще ни дадат възможност да разсъждаваме по-конструктивно и обективно определяйки нашата политика и поведение.
Ето още един пример, за това че нещата са остарели. На стр. 13, „Утвърдени бяха 25 медицински стандарта, постепенно се увеличи броят на клиничните пътеки”. Уважете усилието на професор Гайдарски да внедри в болничната помощ изведнъж толкова много клинични пътеки, които доведоха до голямо напрежение, но това беше един своеобразен подвиг и той трябваше да се отбележи тук. Ограничените правомощия на Министерството на здравеопазването. Не използвайте този инструментариум. Има толкова много възможности, които не са използвани, районните центрове по здравеопазване, разписани функции. В момента са едни статистически структури, които повече издават документи, правят анализи и в крайна сметка не са тези изнесени центрове на Министерството на здравеопазването, които имат своята много по-голяма роля при изпълнение на здравната политика.
При финансиране на здравната система. При източниците на финансиране моля да прибавите и даренията. Уважете „Българската коледа” и усилията на толкова много хора, които внасят. Финансирането на здравната система завършва със заплащане на населението за определени здравни услуги и няма посочен друг източник.
Грешна е тезата, че средствата заделени за държавно гарантиране и дейности чрез републиканския бюджет включват акушерска помощ при раждане независимо от начина. Тук става въпрос за акушерска помощ само на здравно не осигурени жени, докато останалите са финансирани по системата на здравно осигуряване. Приехме закон, но ви напомням, че става въпрос само за здравно не осигурените.
Навсякъде понятието „здравни професионалисти” моля да отпадне. В терминологията на Закона за здравето се използва понятие „медицински специалисти”. Никъде няма понятие „здравни професионалисти”. Това говори, че някъде е платен данък при събиране на различни предложения на структурите работили по този закон.
Спешната помощ – повдигнах темата за демонополизацията на спешната помощ. Това е европейска практика, поне да кажем ще се прави или няма да се прави? Залагаме ли го като намерение и идея, тъй като спешната помощ в цивилизования свят указват не само структурите на спешната помощ, които са към държавата.
На стр. 21 е записано: „Редовна практика през последните три години е преразходите да бъдат погасявани със средства предоставяни от Министерството на финансите”, става въпрос за болничната помощ. Кои последни три години? Спомням си, че през последните две години ние се стремихме да коригираме бюджетът на касата, но колкото се може да ограничим и това е заслуга на министър Гайдарски, да ограничим това до финансиране в края на годината. Това е постановка, която не споделям така записана в стратегията.
Относно етичният модел, го приемам като лека шега, защото точно хората, които предлагат стратегията много категорично участваха в събарянето на етичния модел при фармацевтичната помощ.
Статутът на университетските болници и статут на националните центрове. Там също трябва да бъде записано какви ще бъдат намеренията, защото дали ние ще им осигуряваме допълнително финансиране, дали трите функции, които изпълняват освен лечебна, научна и образователна, ще бъдат ли зачетени при финансирането трябва да намери място и в стратегията. Хубаво е да припомня, че на страница 38, където е записано: „Разкриване на сестрински и акушерски структури” вече сме направили първата крачка. Приехме промени в закона, които дават възможност в ДКЦ-тата да бъдат обособени акушерски структури. Още едно доказателство, че механично са пренасяни текстове.
Завършвайки ще кажа, че ще подкрепя стратегията с ясното съзнание, че в плана за действие, който е разписан тук роля на Комисията по здравеопазване и на всеки един от нас е да участва не само в контрола, но и достатъчно на време да си спомня какво сме залагали като добри намерения. Тук малко в страни от стратегията, ползвам случая, за да припомня, че когато се събирахме с онко болните в една среща приехме едно решение, в което задължавахме през месец септември Министерството на здравеопазването да реализира едно наше добро намерение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този въпрос с госпожа Сахлим сме направили запитване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, ще се опитам да отговаря на молбата ви. Искам да започна с нещо, което вие господин председател вметнахте преди малко, че това е първата стратегия, която Народното събрание приема.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В сферата на здравеопазването.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Предната стратегия не е разглеждана в Народно събрание. Това е достатъчно основание да помислим за нашата отговорност, тъй като става въпрос за развитието на един изключително важен сектор за един дълъг период от време. В този смисъл е добре ние да проведем един сериозен разговор за политиките и да дадем препоръки. Ще започна с един опит за много кратък анализ на стратегията и на нейната структура.
Мисля, че това е стратегия, която има твърде добра структура на база на сравненията с другите стратегии, които сме приемали в рамките на този мандат. Говоря за Стратегията за децата и за Стратегията за средното образование.
Доктор Адемов каза че са приети 80 броя стратегии.
Първо, стратегията има една сравнително добра аналитична част. Мисля, че точно са поставени проблемите в здравеопазването, пределно откровено, ясно и точно. В този план мисля, че и слот анализа дава един сравнително коректен анализ. Присъединявам се към бележките, че този анализ едва ли е подходящо да се прави на база данни от 2006 година.
Харесва ми структурата на следващия раздел, която дава стратегически цели, задачи за постигане на целите и очаквани резултати. Една структура, която позволява както да бъдат дефинирани очакваните политики, така и те да бъдат сравнявани след време.
Мисля, че това е първата стратегия, която приемаме и влиза с План за действие. Това достойнство трябва да бъде отбелязано. Лично аз имам по-сериозно изискване по отношение на конкретиката в дефинирането на дейностите в този план за действие, тъй като в голяма част от случаите те дублират очакваните задачи. Според мен, в това отношение стратегията търпи определени критики.
Няколко думи по отношение на стратегическите цели. Много точно са дефинирани поне в първите няколко стратегически цели политиките към, които България трябва да върви – промоция и профилактика, повишаване на качество и достъп на здравеопазване и повишаване на капацитета на човешкия ресурс. Тук имам една бележка, според мен някъде от пета, шеста стратегическа цел нататък, са формулирани като стратегически цели по-скоро средства за постигане на целите. Защото, преструктурирането на извънболничната помощ, преструктурирането на болничния сектор според мен са средства за постигане на целта. Целта свързана с качество, с достъп и с профилактика, но това вече е право на автора.
Лично аз няма да навлизам в детайли, но се присъединявам към разписаните текстове свързани със задачите в сферата на акредитацията, на достъпа и качеството и на лекарствата, един изключително важен проблем. Тук ще отворя скоба, че скоро прочетох, че в България процента на реимбурсиране е най-нисък в сравнение с всички останали страни членки, поради което мисля, че специалният раздел за лекарствата има особено значение в стратегията.
Няколко думи по отношение на последния раздел, за който доктор Йорданов вече каза. Развитие на тази стратегия от всички, които сме виждали досега като варианти е това, че в нея се говори за мониторинг.
Мисля, че този мониторинг би могъл да бъде осъществяван много по-ефективно, ако имаме индикатори за успех. Индикаторите за успех както сме учили всички, които са изучавали стратегическо планиране следва да имат количествена и качествена характеристика, защото по този начин те трудно биха могли да бъдат измерени.
Тук ще се присъединя към предложението на правено от доктор Ваньо Шарков и предлагам това да бъде записано в предложенията, които ще бъдат докладвани в доклада на комисията, стратегията да бъде ежегодно отчитана в Народното събрание.
Мисля, че не е логично да приемаме ежегоден отчет за младежта, ежегоден отчет за децата и да не приемаме ежегоден отчет на най-важния документ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михайлова, има текст в Закона за здравето, който задължава това да се прави от министъра. Три месеца преди приемане на бюджета.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Не говоря за здравната система, а за внасяне на отчет на стратегията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно точно така е записан текста в закона.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Добре, оттеглям предложението.
Надявам се, моите колеги от Коалиция за България ще гласуваме за тази стратегия.
Мисля, че тя е достатъчно основание за задълбочаване на разговорите по всички маркирани като стратегически цели действия оттук нататък. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Госпожа Михайлова, обърна внимание на факта, че има план за действие, който според нея е много добър.
Госпожо Михайлова, знаете ли че в този план за действие има крайни срокове за изпълнение 2020 година? Възможно ли е стратегия 2008-2013 година да има краен срок 2020 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може би е печатна грешка.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Едва ли има смисъл да коментираме такива детайли. Казах, че оценявам като достойнство на стратегията това, че тя има план за действие.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин министър, колеги, уважаеми гости, ще се опитам да направя едно кратко изказване и да постигна нещо, което на този етап е изключително трудно. Ще се опитам да намеря аргументи, с които да подкрепя тази стратегия. Направих много сериозен анализ и прочетох всичко това, което беше казано и слушах много внимателно въпреки, че доктор Иванов и доктор Шарков бяха на друго мнение. Много внимателно слушах това, което казахте и се опитах да направя цялостен анализ на вашите критики. Сега ще се опитам да отговоря на част от въпросите, които вие поставихте.
Първо, това което говорихме преди малко с доцент Щерев, похвално е, че все пак има здравна стратегия. Друг е въпросът, че и досега има действаща здравна стратегия. По отношение на това дали трябва да има здравна стратегия тези, които най-много критикуваха, господин Гайдарски и господин Желев, двамата министри на здравеопазването в този кабинет, които критикуваха най-много министрите, че няма здравна стратегия, сега критикуват защо се появява здравна стратегия със същия аргумент.
ВАНЬО ШАРКОВ: Защо е такава, което е съвсем различно.
ХАСАН АДЕМОВ: Една от критиките, която се експонира в публичното пространство е, защо тази Национална здравна стратегия не е съгласувана със социалните партньори?
Уважаеми колеги, първо тази Национална здравна стратегия е съгласувана с Икономическия и социален съвет. Има едно становище, който не го е виждал, нека да го погледне. Ако не сте прочели законова, доктор Колчаков ще ви подскаже. Икономическият и социалния съвет е гражданския парламент на България. В него са представени социалните партньори, представени са научните среди, работодателите и синдикалните организации. Тази стратегия е обсъдена във Висшия медицински съвет, където са представени както съсловните организации, така и професионалистите по медицински грижи.
Висшият медицински съвет е органът, в който са представени широк кръг от медицинската общност в България така, че да се твърди, че не е обсъдена тази стратегия със социалните партньори и със съсловните организации, може би не са си направили труда да направят специална среща като вашата парламентарна група, но това е друга тема. Това е избор на министъра на здравеопазването.
Второ, защо тази стратегия се приема в края на мандата? Предишната стратегия беше приета през месец април 2001 година и без да бъде обсъдена в Народното събрание. За първи път се предлага тази стратегия да бъде обсъдена в Народното събрание. Доктор Колчаков, ще ви каже, тъй като е свидетел на тези събития, в присъствието на представители на Световната здравна организация, доктор Първанова познава за Югоизточна Европа, господин Данзон, беше обсъдена в зала № 6 на НДК тази стратегия и това беше единственият акт, освен акта на Министерския съвет. Никъде не е обсъдена със социалните партньори.
По отношение на обсъждането мисля, да приключа до тук. Защо тази стратегия трябва да бъде обвързана със структурните фондове? Доктор Първанова, предизвика дискусия в тази парламентарна Комисия по здравеопазване къде да намерим мястото на сектор „Здравеопазване” в Националната стратегическа референтна рамка. Имаше различни предложения, няма да се връщаме към тази дискусия.
Искам да ви кажа, че на страница 53 в стратегическа цел № 9 „Ефективно членство в Европейския съюз”, точка 3 – ефективно усвояване на структурните фондове на Европейския съюз. Защо казвам всичко това? Защото, уважаеми колеги има оперативна програма „Развитие на регионалното развитие”. В нея има приоритет № 1 – устойчиво интегрирано градско развитие, 840 милиона евро са предвидени по Националната стратегическа референтна рамка. Освен това има цел 1.1. където е казано за социална инфраструктура – 240 милиона евро. В тази социална инфраструктура има възможности. Списък с примерни дейности за подкрепа, реконструкция, ремонт и оборудване на лечебни и здравни заведения за спешна помощ, включително линейки, първична, специализирана, извънболнична и болнична помощ в съответствие с одобрените Национална здравна стратегия и Национална здравна карта. Ето я обвързаността.
Председателят Китов е прав, че никъде не е казано, че трябва да има нова стратегия. Тук Министерството на здравеопазването и управляващата коалиция, както каза доцент Атанас Щерев, най-после са седнали и са разбрали, че трябва да има Национална здравна стратегия.
Аргументите, с които вие критикувате националните здравни стратегии, мога и аз да ги критикувам. Преди малко казах, че има 80 национални стратегии, не здравни, а изобщо. Аргументите, с които вие ги критикувате, ако сте от другата страна на бариерата и ако сте управляващи сигурен съм, че може да намерите труди аргументи, с които да я подкрепим.
Колеги, има Национална здравна стратегия, нека да се опитаме да направим от тази стратегия работещ документ. Каква е целта на стратегията? Като един стратегически документ тя трябва да посочи насоките, в които следва да се развива сектор „Здравеопазване” през следващите години. Това е направено от колегите от Националната здравноосигурителна каса с декларацията на Събранието на представителите от заседанието проведено на 20 октомври 2008 година. Те са направили една стратегия. Ако си направите труда има я в сайта, прочетете я, в нея има стратегически насоки.
Какво трябва да включва тази стратегия? Трябва ли да има подробно разписани всички тези неща, които ги говорим години наред. Трябва да ви кажа, че в раздел „Финансова устойчивост” в стратегическа цел № 8 подробно е разписан как трябва да изглежда модела на здравно осигуряване, изобщо дизайна на здравеопазването в България през следващите години. Ако си направите труда в стратегически план са разписани точно по този начин нещата, който търси отговор на въпроса как трябва да изглежда дизайна на здравеопазването в България? Може да го намери на страница 49. Оттук нататък връщам се към началото на моето изказване. Защо се приема в края на мандата? Има такива упреци, които са основателни. Предишната стратегия беше приета точно 10 дни преди края на мандата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това едва ли е основание.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е основание, приемам тази критична бележка на председателя Китов. Прав е доцент Щерев, че осем години не успяхме да се обединим около стратегия. Следващата стратегия ще се приеме до 2014 година.
Колеги, искам да се спра само на един въпрос, няма да влизам в детайли не защото не мога, а защото достатъчно детайли бяха казани тук.
По отношение на кадрите, това което каза доктор Иванов и доктор Шарков, защо кадровата политика в България не е ориентирана и къде са мерките на правителството, с които мерки да се задържат кадрите в България. Доктор Иванов, България е член на Европейския съюз. Една от ценностите на Европейския съюз е свободно движение на хора, стоки и капитали. Всеки един български и европейски гражданин със своята квалификация, със своя потенциал на наемен работник е готов и трябва да се предложи квалификацията. Ако ме попитате, европейските специалисти, европейските кадри да дойдат и да работят в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Лъчезар Иванов това искаше да каже.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Българските лекари и сестри напускат.
ХАСАН АДЕМОВ: Не напускат само българските лекари. Погледнете в Полша, защо напускат германските лекари? В Германия на не би с трици да плащат на германските лекари. Защо отиват в Канада германските лекари? Доктор Иванов, разбрах от вашето изложение, което е написано преди да се приеме промяната на доктор Антония Първанова, защото говорите за месец април, вашите експерти са написали това, което прочетохте, преди да се приеме поправката на доктор Първанова в Закона за лекарствените средства, което беше много отдавна, вашите бележки са написани към старата стратегия, а не към новият вариант.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Няма такова нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Как да няма такова нещо. Основното, което според мен трябва да се направи в момента е да търсим възможности, да подкрепим тази стратегия, включително и с предложенията по начина, по който казва господин председателя Китов, за да може Министерството на здравеопазването, доколкото ми е известно трябва да подготви рамкова програма. Искаме финансиране и повече пари. Ето ги европейските програми. Регионалното развитие чака да отвори тази оперативна програма, тези цели, защото Министерството на здравеопазването трябва да подготви в най-кратки срокове рамкова програма. Има компоненти над 100 милиона за лечебните заведения с 51 на сто собственост, които са към Министерството на здравеопазването. Има 100 милиона за градски агломерации за 86 общини. Има 40 милиона за малките общински болници. Ако вие не искате да подкрепите тази стратегия, кажете, че не искаме да усвоим част от тези пари, да не стартира тази оперативна програма, защото общините са готови, включително и малките общини с проектите. Те са похарчили финансов ресурс, за да подготвят проекти. Тук има представител на Националното сдружение на общините, които ще ви кажат. Вие какво им казвате сега, не участвайте в тези оперативни програми.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин Адемов, ще използвам правото на реплика, за да кажа, че е безсмислено да спорите с колегите по отношение на изтичане на специалисти, тъй като те очевидно не са запознати със стратегията на Европейската комисия, чрез комисаря по здравеопазване, която излезе на 1 октомври 2008 година по отношение на свободно движение на професионалисти, която урежда въпроса с изтичането и дисбаланса на здравни специалисти в националните системи на всяка една от страните.
Мисля, че който иска да се запознае може да я погледне на сайта на комисията.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е процедура на коалиционна подкрепа.
Уважаеми доцент Адемов, в същност вие започнахте вашето изказване с думите: „Ще се опитам да намеря аргументи да подкрепя тази стратегия”, не успяхте. Помня много по-силни и по-добри ваши изказвания, но това не е сред тях.
Искам да ви кажа, да социалният съвет изпрати свое становище. Там има препоръки и нито една от тях не е тук. Не знам дали сте прочели техните предложения.
Теорията за това, че тази стратегия, след като не я подкрепяме не даваме възможност да се ползват европейски средства, е най-малкото манипулативна. Защото, изобщо не е вярно. Има стратегия до 2010 година, която е приета с решение на Министерския съвет. България е член на Европейския съюз от 2007 година, вече сме в края на втората си година от ефективното членство и досега можеше да бъдат използвани всякакви средства по силата на стратегията, която е действаща и отчета за изпълнението, на която е в началото на дискутираната днес здравна стратегия. Това въобще не е проблем и не е аргумент. Това, че толкова време няма предложение за нова здравна стратегия, не обвинявайте опозицията. Ако ние сме допуснали грешка и е било неправилно по време на нашето управление здравната стратегия да се приема в края на мандата, вие защо я повтаряте, нали сте по-добри?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Адемов, част от изказването, което исках да направя към вас, доктор Шарков беше много точен. Ще допълня неговото изказване с това, че сега се сетихте, че към регионалното министерство не са усвоени пари. Нима тези пари дойдоха сега, когато вие написахте стратегията. Не се изказвайте по този начин, точно вие, защото добре знаете, че тези пари не са усвоявани през управлението, което е в момента. Стратегията не може да се използва като форма да убеждавате, запазете си авторитета и не се опитвайте с такива популистки примери да давате, особено вие в подкрепа на тази стратегия, която толкова време не може да мине и едва сега с родилни мъки виждате какво роди тройната коалиция.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин председател, колеги, благодаря на доктор Първанова, защото тя уважава хората, които четат, включително европейски документи.
Доктор Шарков, вие казахте, че не съм намерил аргументи. В началото ви казах, че трудно могат да се намерят аргументи, с които да бъде подкрепена тази стратегия.
По отношение на това, което казвате аз ви прочетох социалната инфраструктура, списък с примери и дейности за подкрепа. Вярно е, че никъде не е казано, че трябва да има нова Национална здравна стратегия. Вярно е, че до приемането на новата здравна стратегия, старата стратегия е действаща. От регионалното министерство не са уточнили дали става въпрос за нова Национална здравна стратегия и нова Национална здравна карта.
Не може да е по-спешно, това което прочетохте от програмата на „Герб” че наблягате на балнеосанаториума. От това по-спешно не може да бъде. Разбирам, че преди да вземете властта проявявате интерес към балнео санаториалното лечение. Това ясно трябва да се чуе.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, днес ние присъстваме на заседание, което е важно за комисията, защото пред нас е представен един цялостен документ касаещ развитието на здравеопазването в следващите пет години. Естествено е, че като всеки написан документ може да има в него и пропуски.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това се гласува от Министерски съвет, не може да има пропуски.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Това е стратегия, макрорамка. Вие казахте, че няма политики. Още в началото е посочено внедряване на подхода здраве във всички политики. На страница 28 е посочено какво трябва да се направи. Естествено не е 10 на сто, 30 на сто може да реши задачите на цялото лекарско съсловие пред здравеопазването. Всичко друго е задължение на обществото, на държавата, НПО и т.н.
Мисля, че стратегията е добре структурирана. Доволна съм от направения анализ. Във Варна сме ползвали документи от Националния статистически институт, Министерството на здравеопазването и други институции. Много късно идват данните. Подкрепям ви, че на едно място е написано 2006 година, а на други 2007 година, но от Националния статистически институт понякога материалите идват много късно. Вярвам, че това което е написано е точно. За младежта и спорта вероятно е написана в по-кратък период, тъй като е отчет, а не стратегия.
Приемам слот анализа, според мен той е много коректно направен. Посочени са всички силни и слаби страни, както и възможностите, заплатите, не дофинансирането. Не можем да кажем, че е подходено популистки. Напротив, анализът е добър и дава възможност за извеждане на стратегическите цели.
Стратегическите цели са добре формулирани. Това, което ме удовлетворява е, че в първите задачи излиза промоцията на здравето и профилактиката. Ако не започнем оттам милиарди да наливаме в здравеопазването няма да се оправим. На всеки един, който работи в тази система трябва да му е ясно, че докато няма промоция и профилактика и не се работи по тези програми, а тук министерството много добре е формулирало, по кои основни програми ще работи за основните заболявания сърдечно съдови, онкологични, астми и т.н. Мисля, че има достатъчно голямо поле за действие, в което тези програми могат да бъдат изпълнени с не много финансови средства.
В приоритетите на Министерството на здравеопазването са някои болести. Искам само да направя едно предложение към разделът за подкрепа за добро психично здраве. Добре е посочено в задачите, които предстоят усъвършенстване на нормативната и финансова основа за развитие на психиатричната помощ, а след това в плана за действие е посочена на стационарната.
Единият проблем е, да се увеличат средствата за стационарна психиатрична помощ, сега са 700 много са малко, поне на 900 предлагат колегите, разговаряла със специалисти, но и на извън стационарната психиатрична помощ. Това е изключително важно, за да могат болните, които се лекуват при домашни условия да получават адекватни медикаменти, тъй като сега те са ограничени в рамката на касата.
Искам да направя още едно предложение. Знаете, че на срещата в Катарино и многократно в изказванията на министър-председателя е посочено, че основните насоки, в които ще работи правителството до края на мандата са децата, младите хора и младите семейства. На второ място грижата за пенсионерите и възрастните. На трето място, сивата икономика, която няма да разглеждаме в момента.
За това в стратегическа цел № 3 „Подобряване на извънболнична медицинска помощ” в раздел VІІ „Подобряване здравето на децата” много малко задачи са посочени. Улесняване на достъпа до специалист е автоматично. Ако решим от днес, от утре или от 1 януари 2009 година, всички деца трябва да имат достъп до педиатър без никакви ограничения. За това този срок може да бъде съкратен. Той не изисква никакъв ресурс.
Имам още едно предложение, което днес излезе от ръководството на педиатричната асоциация. Колегите предлагат с оглед на разширяване на медицинските изследвания, важни за диагнозата за по-нататъшното лечение, профилактика и т.н., всички изследвания за децата до 14 годишна възраст да бъдат поети или от държавата или от касата. Това включва хематологични, биохимични, ехографски, имунологични и т.н. изследвания. Всички изследвания защото рекетът е огромен. Днес се цитираха случаи при които се иска 400 лева на скенер, за да се види дете, тъй като за тази болест не влиза по пътеката.
Предлагам към тази точка да поставим още една, да се поемат всички изследвания. Убедено ще гласувам за приемането на стратегията.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости улеснена съм, защото колегите казаха много ценни неща. Ще маркирам само това, което ще направя като предложения. Приобщавам се към виждането на колегите, че този документ очаквахме дълго време и смятам, че е важно, че го има. Говорихме си, че оттам трябва да започне всичко това, за което говорим вече три години и преди това.
Смятам, че начинът, по който започва с анализа и структуриране на цялата стратегия е добър.
Мисля, че трябва да направим няколко предложения в следните цели. В целта промоция и профилактика мисля, че малко по-подробно трябва да се разгледа. Особено в раздел „Детско здраве”. Доктор Шарков ме улесни когато направи пример с едни кардинални и много фрапиращи разминавания. Съответно добре е даден акцента в раздел „Болнична помощ” за отделенията за долекуване и възможността за добро изчисление. Предполагам, че с идващия бюджет можем да направим това за създаване на няколко пътеки за долекуване. Смятам, че там би могло да се направи съществен скок. В раздела за деца малко по-подробно трябва да бъде описано всичко, защото има неща, които могат да бъдат направени, действително в срока, който е посочен – края на годината. Бих искала да дам акцент и на един момент, който досега не беше споменаван. Това е проблемът за детското дентално здраве и изобщо за денталното здраве. Винаги забравяме колегите дентисти, както им казваме сега, но смятам, че там има какво да се помисли и да се коментира. Смятам, че идеята и това, че е подготвена тази национална програма за детското здраве е изключително важна и трябва да бъде вкарана практически в стратегията.
Според мен колегите стоматолози са наясно и изключително подготвени и готови за такъв старт. Най-накрая искам да дам акцент и на проблема за бързата помощ. В крайна сметка къде ще бъде конструирана българската помощ и как ще се финансира? Кой ще я финансира, за да може да ги няма тези кардинални и фрапиращи разминавания, кой я финансира, към кого се води, на кого е филиал и т.н.
Следващият момент, който беше казан и от колегите, е проблемът за кадровата политика, която смятам, че ще става все по-важна и по-важна. Най-накрая за доброволното здравно осигуряване, което може би също текстът е остарял. Смятам, че би трябвало да бъде дискутирано в контекста на развитие на системата на здравеопазване по-нататък. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, тъй като много пъти съм говорил по Националната здравна стратегия, почит няма място в страната и медия, която да не е засегнала този въпрос, но просто трябваше да взема отношение, защото някои от нещата, които днес се развиват на това заседание правят впечатление и може би трябва да се отговори.
Първо, бих отговорил защо трябваше да се направи нова Национална здравна стратегия? Ново правителство, социално либерално правителство, не можеше да работи по една стратегия, която знаете, че беше изключително дясна либерална стратегия. Бих казал, че стратегията, която беше разработена за периода 2000 – 2010 година с екшън план до 2006 година, не беше лоша, но там имаше неща, които не можеха да бъдат възприети от новото правителство. Вие знаете, че до този момент всички пари бяха съсредоточени изцяло почти две трети в Министерството на здравеопазването. За първи път в началото на 2006 година ние дадохме предложение, което се осъществи, парите бяха прехвърлени в Националната здравна каса и започна да се работи по многобройни пътеки, което промени цялата ни здравна стратегия.
Второ, по отношение на работата по тази Национална здравна стратегия, която разбира се в голямата си част засяга моменти от онази стратегия, която не беше приета от Министерски съвет в предишните години. За тази стратегия работиха огромни колективи. Имайте предвид, че за всяка една основна цел, които знаете, че са девет, работиха специалисти, професори и доценти от най-изявените школи в страната. Това не е здравна стратегия, която да е разработена само от специалисти от Министерството на здравеопазването, а е стратегия, която е изработена от специалисти от висшите учебни заведения. Когато се предложи първият вариант, можеше да бъде в обем от 200 страници. Оттук нататък започнаха обобщаване и анализ на отделните представени групи и се достигна до този модел, който обхваща около петдесет и няколко страници.
По принцип стратегията е една идеология на едно правителство, което засяга най-основните неща. Това са девет основни цели, които са заложени в този обем. Както виждате те не са претърпели особени промени. Ако ние започнем сега да обсъждаме всяка една основна цел и всеки един от нас депутатите започне да говори от неговата камбанария. Например, доктор Ива Станкова започна с детското здравеопазване. Тук трябва доктор Шарков да започне със спешната помощ. Ако започнем да разтягаме всяка една от тези основни цели, отново ще превърнем тази стратегия с обем 150 – 200 страници. Тя няма такава цел.
Мисля, че в основата си цялата здравна стратегия е добре ситуирана. Обособени са основните цели. Според мен, ние трябва да се обединим тази стратегия може да бъде коригирана частично с някои добавки на депутатите. Ние трябва да приемем стратегията, защото без Национална здравна стратегия знаете, че имаше един момент, когато не искаха да ни включат към фондовете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и към Министерството на труда и социалната политика. Ние можем да изпуснем много пари. Знаете, че трябва да бъдат преработени няколко закона – Законът за лечебните заведения, Законът за здравето и т.н. Без Национална здравна стратегия тези закони не могат да бъдат изработени.
Според мен, разумът диктува да се обединим, да бъдем на ясно, че тази стратегия трябва да бъде приета. Разбира се, представителите на Министерството на здравеопазването са широко скроени хора. С нещата, които ще се предложат от наша страна бихме могли да променим някои текстове към основните цели без да променяме основните цели да подобрим съдържанието на стратегията и да вървим напред, защото нямаме време. Всички сме на ясно, че времето ни е малко и трябва да приемем стратегията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Гайдарски, една здравна стратегия е философия на едно общество, а не на едно правителство. Тук ви е основната грешка.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Няма основна грешка. Стратегията се представя от правителството за народа и за това се обсъжда. Тук стана въпрос, че не е обсъждана. Напротив, Националната здравна стратегия е обсъждана в Националния икономически съвет, т.е. икономическия социален съвет. Обсъждана е с КТ „Подкрепа” и с НДСВ, включително и с Българския лекарски съюз. Приети са забележките, които се направиха и е придобила този вид благодарение на това, че се съобрази и хората, които работиха се съобразиха с направените бележки.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, тъй като министър Гайдарски, че тук е работил огромен екип от специалисти, представители на различни университети и т.н., предложението и по-скоро молбата ми е следващият път Министерството на здравеопазването да ни даде списъка с имената на тези хора, за да няма колектив…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е парламентарна процедура, а препоръка към тях. Няма как да ги задължим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, може да се каже, че присъстваме на нещо все пак позитивно. Не мога да се съглася с духа на тази стратегия, разбирате ме и ще обясня това. Мога да кажа, че е направено нещо позитивно – две позитивни крачки.
Първо, в продължение на осем години, управляващото мнозинство не можа да се съгласува да представи стратегия. Днес имаме представена стратегия. Така или иначе това е нещо позитивно. Тази стратегия отразява вижданията в управляващото мнозинство. Да кажете, че това е обективност означава, да се съобразите с всички забележки на опозицията. Вие няма да се съобразите, т.е. това не е стратегия на целия български народ и всички в здравеопазването, а на управляващото мнозинство.
Второ, освен тази стратегия, която явно е решено да се приеме, в което няма нищо лошо. Второто позитивно нещо е, че са осигурени за 2009 година много повече средства за здравеопазване, поне така изглежда. Ние знаем много добре с какви трудности става всичко това. Това означава, че приемането на една стратегия и осигуряването на повече средства говори за някаква крачка напред. Тук веднага искам да спра с добрите новини и да кажа, че ако няма и реформи тези две крачки ще се обърнат две крачки назад. Защото, трябва да има реформиране на цялата система по същество, а не само да се запише в стратегията. Ако няма такова реформиране ще бъде поредното повече наливане на вода в пясъка. Както казваше един ваш предшественик господин министър, „Ние като наливаме вода в пясъка, може да стане оазис”. Може, но много вода трябва да се налее. Ние не сме готови за такава стъпка.
В този смисъл имам двадесет и пет забележки по същество, които ще представя писмено.
Искам да кажа няколко неща, които според мен са важни. Няма лошо в това стратегията да бъде 2008-2013 година, но нека да се погледне какво ще се направи през 2009 година. Това много ясно да бъде отбелязано в тази стратегия, защото брутесно е да се каже: „Публичните средства за здравеопазване, трябва да достигнат средните нива в Европейския съюз”. Правилно, но средните нива в Европейския съюз са 7 на сто от БВП и това трябва да го достигне следващото правителство. Дори и 8,7 на сто да бъдат и 8 на сто да бъдат, това е непосилна задача за следващото правителство да се залага такова нещо. Ако вие дадете пример и от тези проценти от 4,4 на сто и 4,3 на сто до 8 на сто, направите първия 1,1 на сто и 1,5 на сто, за периода 2009-2013 година. За 2009 година да се увеличат с 1 на сто парите от БВП това е пример и нататък да се увеличава с по 1 на сто. Това е нещо изключително важно, за да говорим за стратегия, която ще се изпълнява.
Разбирам много добре, че изпълнението на тази стратегия не е отговорност на Министерството на здравеопазването, а е отговорност на цялото правителство. Много пъти съм излагал тази теза, още повече като говорите за показатели за здравно състояние на населението, показатели за удовлетвореност, е ясно че това става не само с усилията на здравните специалисти и хората от Министерството на здравеопазването.
В тези забележки по същество искам да ви кажа какъв е техният характер. Предполага редица ангажименти. Например, вие сте написали: „За профилактичните дейности през периода на стратегията ще бъдат приоритет”. Веднага ще ви задам въпросът за 2009 година колко ще бъдат парите за профилактични дейности? Говорим за социално значими заболявания. За тази година са между 30 и 40 милиона лева. Ако ми кажете, че за този период от време ще достигнат до 200 милиона лева за профилактични дейности веднага започвам да вярвам, че с първата приоритетна стратегическа цел вървим към някакво изпълнение.
Следващият пример, говорите за провеждане на скрининг на гърда, шийка на матка, с бюджет, но за коя година? Ако това се направи, оповестите бюджета и кога точно ще бъде изпълнен, вярвам че това са стъпки напред. Ако това не се направи, всичко това е литературно четене.
За приемането на стратегията вие не се нуждаете от моя глас и от гласовете на моята партия, но ако приемете макар и част от забележките, които правя ще ги направя тези 25 забележки, може да разчитате на професионална и политическа подкрепа за изпълнение на тези мерки. Благодаря ви.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги, осмелявам се да се вмъкна в дискусията, защото по-важно от това да разработим стратегия, т.е. от методиката, която ще обърне в живи дела заложената политика в здравеопазването за нас по-важно няма. Стратегията предполага действеност и разработването на основните управления трябва да почива на база, която да обективизира обемно основните пунктове, по които се изгражда. Оттук следва, трябва да се обсъди Законът за доброволното здравно осигуряване. Оттук е и основния конфликт, защото за всеки един от нас е ясно, че не може да има гражданин на нашата република, който да стои настрани от нашето внимание. На практика, една огромна част от населението е извън сферата на здравно осигурените и конфликтирането е ежедневие при нас. Идва не осигурен и трябва във всички случаи да се поеме за сметка на бедния си финансов капацитет, с който разполагаш. Задължително ли трябва да бъде 100 процентовото обхващане на населението? Ако е така как трябва да стане. Този, който няма собствени доходи от къде ще се набавят. Много е важно, защото това е един асинхрон, който много влошава и затруднява работата на изпълнителите на здравните дейности.
Всички говорим за пари. В същност колко пари са потребни за да се удовлетворят всички дейности на територията на държавата, никой не е направил. Това се правеше до преди двадесет години в Министерството на здравеопазването и имаше конкретна представа по здравни дейности, както за лечебни, така и за диагностични и профилактични. Всичко беше в ред и направено така както трябва. Ние в болниците знаехме, а сега го няма. Искаме пари, колко? Трябва да изходим от реалните потребности. Преди време по този начин си правехме проекто бюджетите, спрямо здравните дейности, брой на болните и всеки един може да направи сметка, колко пари трябва да се усвоят в сферата на здравеопазването за една година. Не може без това. Може да не е в състояние бюджета да ги осигури. Още по-малко здравната каса, но ние трябва да имаме представа какъв обем трябва да реализираме и да търсим начините за неговото набавяне.
Относно въпросът с изпълнителите. За мен е абсолютно порочна практика, това което се разиграва в момента. Какви пътеки? Да не ви говоря какво изкривяване на резултатите при отчитането на нозологичните единици преминели през болничните заведения. Досега е лежал със сърдечна недостатъчност, но тъй като влиза в рамките на един месец….Не може така да се продължава. Абсолютна фалшификация, която ни злепоставя и пред света. Да не ви говоря, че всеки един занаятчия изпитва изключителна неловкост, да фалшифицира елементарното нещо – диагнозата и способите за лечението на болните, които порочно произтичат оттук. Трябва да се разработи методика за заплащане, която да излезе от рамките на тези пътеки. Още повече, че алгоритмите, които са залегнали в тях са порочни. Обикновено се затваря маршрута където изтъкнатия специалист е преценил, че определена болест и пътека трябва да завърши в неговото заведение.
Един огромен неизползван кадрови ресурс – джипи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля ви по стратегията?
БОТЬО БОТЕВ: Много ви моля да бъда извинен, но това което искам да кажа трябва да се знае. Завършил лекар не може да завърши една рецепта за „Фарандрил”. Къде го има това нещо? Освен, че джипито се обезличава, но и устремно се деквалифицира. Всичко това се трупа на гърба на болния. Оттам идват и огромното струпване пред кабинетите на болния, а оттам идва и не съвършеното и калпаво обслужване по отношение на квалификацията и болния. След като един лекар няма правото да работи по болния до там до където се простира неговата компетентност, за какво стои там. Общо практикуващ лекар такава специалност няма.
Всички завършваме след шест години като общо практикуващи лекари. Една огромна част от интернистите са извън сферата на обслужване на пътеките. Квалифицирани лекари с много висока квалификация, с поливалентна квалификация, стоят отстрани при изпълняване на целите за лечебно диагностичните дейности в болниците. Това създава още една дупка, кадровият дефицит. Говорим, че изтича към Испания, Америка и Африка, ще изтичат, ние не можем да използваме това, с което разполагаме. Защо е направено, отидете и кажете? Не използване на наличен кадрови ресурс. Не може така. Тези неща, които влизат в синхрон с основната тенденция реализиране на качество и обемно обхващане при извършване задоволяване на потребности на населението е редно да бъдат преразгледани. Да не ви говоря за редица фалшификации, които се извършват когато се попадне в кръга на специалистите и се подмята от кардиолог…..Начинът, по който се извършва здравеопазването.
МУКАДЕС НАЛБАНТ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, искам две неща да включа в изказването си, което ще бъде много кратко.
По време на съгласувателната процедура между министерствата нашето министерство е предложило текст, който да замени друг. Новият текст е влезнал в Плана за действие, но в стратегията е останал. Може би е допуснат технически пропуск. Става въпрос за текста, който сме предложили в дейност 2.1. Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите. Текстът да бъде: „Разширяване на възможностите за обхващане на лицата и младите хора във форми за съвременно здравно образование с цел изграждане на знания, умения и нагласи необходими през целия живот”. Този текст е включен в плана с една малка бележка, че думите „през целия живот” са изпуснати.
В стратегията е останал старият текст, който е трябвало да бъде заменен, а той гласи следното: „Въвеждане на здравно образование в детските градини и училища с цел изграждане на знания, умения, нагласи необходими през целия живот” и следващия текст, който е малко по-притеснителен за нас „Обособяване на отделна културно образователна област, здравно образование или включването на предмета здравно образование с друга подходяща културно-образователна област при осъществяването на общо образователната подготовка в българското училище”.
Още веднъж искам да изясня мотивите и аргументите защо сме предложили този текст да бъде заменен.
Предложението е или да има нова културно образователна област, или да се въведе нов предмет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че са приети от Министерски съвет. Има процедура, която ще влезе в следващото заседание, така че нещата ще бъдат оправени.
МУКАДЕС НАЛБАНТН: Още едно допълнение, което днес се формулира в Министерството на образованието и науката, с извинение, че допълнително се внася, но мисля че е в унисон с европейските политики и най-вече Лисабонската стратегия. В стратегическа цел 6, предложението на колегите от Министерството на образованието и науката е при планирането, подбора и квалификацията на човешките ресурси да има още един текст „Оптимизиране на практическото обучение и подготовка на студентите по медицина, дентална медицина, фармация, здравен мениджмънт, здравни грижи, обществено здраве и на останалите здравни специалисти”.
Мисля, че този текст допълва текстовете, които са свързани с човешките ресурси. Благодаря ви много.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи. Очаквах да чуя един много ясен аргумент защо може би има нужда от нова стратегия? Колеги, ако погледнете въведението на двете стратегии ще видите, че почти няма разлика или в момента състоянието на българския народ се е влошило за последните осем години. Това е истината. Няма разлика, проверете за да видите. Включително някои от показателите са по-лоши, което означава, че нещата както казва Хасан Адемов въпреки повечето пари, което говори, че безспорно се налага едно ново отношение към здравеопазването. Позволявам си още веднъж да кажа, че това не е работа само на едно правителство, а е една философия на обществото, на повечето политически сили, които да я развият и изследват, защото ако следващото правителство започне да прави нова стратегия отново резултатът във въведението ще бъде същият. Нещата се влошават.
Според мен, би могло да се погледне освен състоянието, което е статистически данни, анализът да бъде направен на причините, които ни доведоха до тези неща. Мисля, че там е направен опит, но не е съвсем ясен и пълен. Могат да се кажат още по-ясно причините, които не водят до подобряване на състоянието на българския народ.
Съгласен съм с всички, които казаха, че не може поне към тази стратегия да няма проекто бюджет. Защото, също е въпрос на дебат заедно с вас, но не може да разглеждаме стратегия без да е ясно какъв е проекто бюджета за всяко нещо. Няма как да свършим нещо, ако не знаем какви средства ще имаме. Дори, ако искате може да бъдат ясно посочени за 2009 година. Тук Атанас Щерев е абсолютно прав, поне за 2009 година всяко нещо, което се предвижда, освен срокове трябваше да има и финансова обезпеченост, която да може да се види в бюджета. Можем да не видим част от нещата в бюджета, тогава излиза, че Министерството на здравеопазването има добри намерения, което не се споделя от правителството.
Уважаеми колеги, Атанас Щерев е абсолютно прав за още едно нещо, че това не е работа само на Министерството на здравеопазването. Вярно е, че има такава стратегическа задача, която показва секторните политики. Може би, Лъчезар Иванов ги е пропуснал, има ги, но всичко трябваше да бъде ангажирано и с тези финансови разчети на останалите министерства и на Министерския съвет, за да бъде ясно и сигурно, че няма да се подведе стратегията.
Аз също ще предоставя моите бележки писмено, но искам да кажа, че в плана на действие трябва изцяло до голяма степен датите и сроковете да бъдат прецизирани. По-голямата част от нещата са абсолютно неизпълними. Дори, пари да имат са неизпълними като време. Някъде са пропуснати. Анализ на оценка на замърсяващи околната среда и да не е включено Министерството на околната среда и водите. Ако това е държавна политика тези неща трябва да вървят заедно и не може да стане без Министерството на околната среда и водите.
Уважаеми колеги, ще предоставя моите предложения писмено.
Мисля, че Министерството на здравеопазването се е опитало да направи опит нещата да се поставят в някакви релси. Според мен, би било много по-добре, ако до голяма степен беше получено съгласие от синдикатите, съсловните организации и от научни организации. Има известно разминаване. Знам, че една голяма част от тези организации са участвали в дебатите, дали са своите предложения някои са приети, а други не са приети, което на този етап може да опорочи приемането и утре изпълнението на този документ.
Смисълът на тази стратегия е на края на периода във въведението на следващата стратегия да отчете по-добри резултати на състоянието на здравето на българския народ. Погледнете какво е, и сравнете с това с 2000 година. Почти няма разлика, някои неща са се влошили. Това е големият проблем.
Според мен, би могло и основните предизвикателства и особено причините да бъдат малко по-добре аргументирани. Защото, няма да можем да ги отстраним. Напълно съм съгласен с това, което виждате за акредитацията, но как ще стане? Тази независима организация знаете ли колко скъпо платена е тази дейност, например в САЩ? Кой ще я плати и с какво ще се плати? Болниците ли ще я платят?
Сами признавате, че акредитацията е била порочна досега. От друга гледна точка продължава. Няма как да стане господин министър през 2008 година. Ако през 2009 година заложете да се тръгне към една реална акредитация отново е нещо.
Ако наистина една голяма част от бележките се опитат да подобрят, аз също ще подкрепя и пледирам моята група да подкрепи стратегията. Много ви моля, за следващото заседание ще помоля финансовите разчети, които са били внесени в Министерския съвет. Искам да видя кое от тях се одобрява от Министерството на финансите и кое ще влезе в бюджета. Нека да прецизираме нещата за 2009 година по-ясно. Това ще се случи през 2009 година. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да продължа вашата мисъл, ако има финансова яснота в стратегията особено за 2009 година, това ще предполага, че приети от управляващото мнозинство, от правителството приетите параметри на стратегията ще помогнат за приемане на бюджет 2009. Не може да не се приемат в бюджет 2009. Ако няма такива финансови параметри, които да показват какво ще се прави през 2009 година, тогава може и така да стане, но ако това стане господин министър, на практика не изпълнението ще се стовари върху вас. Защото, ще се каже внесохте една стратегия, която нищо не представлява и накрая не се изпълни. Ако има определени финансови ангажименти за изпълнение на определени неща в стратегията и това се включи в бюджет 2009 всички ще са печеливши. Ще бъдат печеливши управляващите, че наистина нещо са направили. Ще бъдат печеливши от опозицията, че са предложили и това е включено в стратегията. Ще бъдат печеливши българските пациенти, защото нещо ще се промени в българското здравеопазване. Тогава когато се предлагат неща, от които печелят всички, тези неща са добри.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, след две седмици е срокът, в който Министерският съвет чрез министъра на финансите внася Закона за държавния бюджет. Преди това трябва да бъдат внесени бюджета на НЗОК и бюджета на държавното обществено осигуряване. Аз като председател на Комисията по социална политика вече имам и двата бюджета и вариант на третия бюджет. Мисля, че и вие трябва да притежавате поне бюджета на НЗОК, който е одобрен от Общото събрание на НЗОК.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изглежда това е привилегия само на управляващото мнозинство.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, сигурна съм, че когато се представя такъв мащабен документ като Национална здравна стратегия ще се намерят много критики. Може би действително в нея, както и редица колеги изтъкнаха има бисери от порядъка на кандидатстудентски изпит, много е лесно да се критикува и трудно да се излезе с конкретни предложения, които да имат съществено отражение в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, така както ние искаме да видим тези отражения преведени върху здравето на населението. Т.е. повишаване на продължителността на живота, намаляване на заболяемостта, намаляване на детската смъртност и т.н.
Искам да обърна внимание преди да критикуваме защо тази стратегия сега излиза и защо трябва да има нова стратегия при условие, че има стара отново моята любима фраза „Колеги четете”. Ако бяхте прочели внимателно Националната референтна рамка щяхте да видите, че в момента, в който България стана страна членка, т.е. 1 януари 2007 година и се предполага, че трябва да започне използването на средствата от евро фондовете, следователно трябва да си направи секторни стратегии. Няма значение какво е имала досега. Сега се говори оттук нататък. Ето поради това, оттук нататък стратегията „Илко Семерджиев” за съжаление добра или лоша не е валидна. Дори, ако погледнете оперативна програма „Регионално развитие” и си припомните, принудихме областните управители да направят регионалните си стратегии и да включат в общинските стратегии планове за развитие на регионите и т.н. Всичко това е по оперативна програма „Регионално развитие”. Тук говорим за мярка, която се намира в същата оперативна програма, не може да мине и без секторна стратегия в здравеопазването. Ето един мотив, колкото и да изглежда елементарен, за съжаление това е нещо, което трябва да се спази.
Според мен, като разгледаме всички тези стратегически цели, те са много добре разписани. Може би се бърка цел със задача или със средство за изпълнение на тази цел. Най-важното в една стратегия е финансирането и тежестта, която има всяка една цел в общата финансова рамка, за да може една или друга от целите да даде приоритет в развитието на дадена политика. Изминаха 30 години, на 8 октомври се навършиха 30 години от Конференцията на СЗО, където се говори за съществено даване на приоритет на първичната помощ. Това е заложено в нашата стратегия. Тази стратегическа цел, ако не е подходящо финансирана и не е отразено нейната тенденция за срока, за който се предлага стратегията, тя може да остане само на хартия. Световната практика при такива стратегии показва, че не се правят актюерски разчети за всяка година. Искам да подкрепя Министерството на здравеопазването и министъра на здравеопазването, но като направя и едно предложение да се предоставят тенденциите във финансиране на всяка една от стратегическите цели. Т.е. задържа се или се намалява тенденцията във финансирането на болничната помощ, а се увеличава и в какви темпове? Например с 10 на сто на година, с 20 на сто на година – първична помощ. По този начин това ще зададе някаква рамка, коя от тези цели с каква тежест в общата програма е или в общата стратегия. Това е справедливо и ще доведе до реални дейности и резултати.
На следващо място, правя като предложение в стратегията, тъй като се явява голямата шапка да се отбележат специфичните стратегии като например тази за борба с наркоманиите, онкологични заболявания, редки заболявания и т.н. Тези стратегии са децата на тази стратегия. Би трябвало вътре да се отбележат и да се включат като приложение, за да могат да бъдат под нейната шапка когато говорим за финансирането и даване на тежест на всяка една от тях.
Два много съществени въпроса, които отсъстват или най-малко не се вижда тяхното реално измерение и развитие. Това е въпросът за демографската криза. Според мен, е добре в тази стратегия да се отбележи, че Министерството на здравеопазването ще предприеме стъпки за изграждане и развиване на такава национална стратегия за борба с демографската криза съвместно с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Тук става въпрос за следното, след като има демографска криза има съществено отражение върху дейностите, които планира Министерството на здравеопазването и отражението им в основния пакет и финансирането на тези дейности. Ако ние планираме, че населението застарява в дадени тенденции, следователно трябва да планираме какви видове дейности, с какво финансиране ще бъдат обезпечени за това население за следващите четири, пет и повече години. Долекуването и продължителното лечение, така както са засегнати в допълнителното здравно осигуряване, извинявайте, но да се правят допълнителни осигуровки за потребителски такси, според мен е абсурдно. По-скоро това трябва да бъдат неща от характера на долекуване на хронично болни, лечение в деня, хосписи и т.н.
Последното ми предложение е по отношение на социалните детерминанти на здравето. Тук има две странни изречения, че бедността е един от социалните детерминанти, която е била най-голям фактор за риска, се казва от СЗО и влиянието е било многопосочно. Много е хубаво за страна като България където тенденцията за обедняване на населението е съществена и съставлява много голяма група от хора, бих казала, че над 50 на сто от хората са в такава тенденция, би трябвало в тази стратегия да има и по-съществено и отделено внимание за средства, които се отделят за медицински услуги. Изследването на влиянието на бедността върху здравето е един много съществен въпрос, който изисква сериозен финансов ресурс, за да се определи върху кои социално значими заболявания оказва въздействие най-много бедността и къде трябва да се заложи финансовият ресурс, за да може да се преборим с бедността, която влияе и върху достъпа. Дори да отидат на лекар хората, след като нямат пари да си купят лекарства, е без значение какво си осигурил по национална здравна карта. Поради това е добре тук съществено отношение, за да бъде работеща тази стратегия за оценка на социалните детерминанти върху здравето и специално бедността, трябва да бъде съвместно с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Това е последното предложение, което правя. Благодаря за труда. Действително може би, би могло да се напише и по-добре, но който счита, че може и по-добре да седне и да го напише.
ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявайте, но във връзка с предложенията, които ще се направят за следващото заседание във финансовата част във финансовата глава е записано: „Стимулиране на дарителството”. При отпадане на данъчните облекчения за дарителство в здравеопазване този текст трябва ли да остане?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, не приемайте репликата като заядливост, приемете я с болка или едно мечтание с болка, насочена е към доктор Първанова. Сега разсъждавайки върху препоръката на доктор Първанова да четем за да достигнем до онова място, от което ще разберем как стратегията е задължителна защото имаме да усвояваме евро пари, моето мечтание е свързано и със желанието да ни кажете къде да прочета за титаничните усилия на тази комисия през 2003-2004 година и сега на масата да има оперативна програма „Здравеопазване”, на която да търсим финансирането, а не да си играем през програмите за развитие на селски райони, за да искаме пари. Нашето мечтание щеше да бъде с много по-реални и добри очаквани резултати, ако това се беше случило.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Едва ли доктор Първанова е имала изцяло вината за нея.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, тази комисия положи огромни усилия, за да може да се пребори поне за мярка, защото Министерството на здравеопазването беше пропуснало срока, в който трябваше да заяви желанието си за програма и приоритет. Това, което направи комисията беше всичко по силите й, за да включи мярка „Здравеопазване”. Отново повтарям, Министерството на здравеопазването дори не беше разбрало, че има такъв срок.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ще говоря прав в знак на уважение към всички вас, които останахте до края на дебата. Защото имаше такива, които си казаха урока и напуснаха.
Защо държа да има стратегия? Не, защото трябва да усвояваме някакви пари, а това трябва да се случи и ще се случи, а защото трябва да имаме обществен консенсус, че трябват повече средства за здравеопазване. Паралелно със задължението да правим възможните реформи и преструктуриране. Това ни е основанието, пред нашите политически парти и партньори, приемането на стратегията да ни даде възможност да настояваме за адекватно финансиране и поемане в същото време на ангажимент за цялото преструктуриране. Защото, ситуацията е утежнена и влошена като здравен статус на населението. За това ще ви помоля да погледнете малко по-общо на стратегията, като цели и задачи. Вярно е, че има неща, които могат и най-вероятно ще бъдат включени в доклада, който ще изготвите към тази стратегия на базата на всички предложения, които бяха направени. За мен е важно да гарантираме, че имаме обществен консенсус и здравеопазването е приоритет на всички нас. Не си представям коя политическа партия дошла с нас на власт няма да прави профилактика, няма да иска да стабилизира системата или да увеличи ресурса, няма да прави преструктуриране, няма да е европейски насочена или няма да иска да вкара електронно здравеопазване и да развива нови технологии. Това просто няма да се случи. За това помолих да правим политика на здравеопазването, а не политика от здравеопазването. Въпреки, че това е благодатна дейност.
Относно финансовата рамка веднага мога да кажа, че за пет години стратегията ще струва 15 милиарда лева минимум, като имате предвид, че през тази година 3 милиарда ще е бюджетът на здравеопазването като сектор по 5 са 15 милиарда. Точно какво и как ще се случи и как ще се случи през следващите пет години. Това просто няма как да стане точно какво и как ще се случи следващите пет години няма как да стане. Няма такава стратегия, която да е написана по този начин. В бюджета за следващата и всяка година ще има естествено и разбивки на основните стратегически задачи, които сме си поставили на базата на тази стратегия, бюджета който ще разгледате и ще ви помоля да помогнете да се приеме такъв какъвто се предлага. Следващият път ще ви дам какви са нашите прогнози за 21 национални програми, за които искаме 30 милиона лева, те са включени в бюджета на Министерството на здравеопазването. Практически всяка година ще гарантира изпълнение на една или друга поставена цел. Конкретно отговарям на доцент Атанас Щерев, който беше много прав. Хубаво, за пет години – за, какво ще се случи през следващата година. Следващата година ще се случи, това че освен 21 програми ще вкараме още две задължителни. Това са програмата за редки и генетични заболявания, 5 милиона лева за скрининг и 23 милиона лева допълнително за обхващане на по-големия брой лица, които се нуждаят като ресурс за лекарства и програма за лекарства. Ще започнем за масовия скрининг за онко заболяванията на гърдата на маточната шийка 15 милиона лева, с които кандидатстваме към Министерството на социалната политика по съответната оперативна програма плюс 15 милиона лева, за които вече и вие гласувахте, за което ви благодаря, за лъчетерапевтична апаратура, плюс 10 милиона лева за рентгенова апаратура, плюс 10 милиона лева за спешна помощ, плюс 10 милиона лева за репродуктивно здраве, което е във връзка с демографския срив. Това са гарантирани средства. Разберете ме правилно, няма как цялата стратегия да се опише като финансова рамка, но във всяка година на базата на поставените задачи и съобразно възможностите на страната, като финансов ресурс това ще се случва. Знаете ли какъв ще е бюджетът на Министерството на здравеопазването за следващата година? Не го знаете, но вие ще го гласувате. Моля, аз съм направил предложение и навсякъде казвам 5 на сто, сигурно няма да се служат 5 на сто, за съжаление и вие имате обяснение. Вие сте умни хора в ситуация на задаваща се криза, но можем да си позволим малко повече, но ще искам вашата подкрепа. Ние не искаме чак толкова много. Тук се говори, че намалява процента на ВБП, не намалява, не се намаляват парите. Реално увеличението е около 400 милиона лева. Аз искам да бъде с 1 милиард лева повече, но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да се направи, казваше Хайтов.
Дами и господа още веднъж ви благодаря за сериозния дебат и разговор. Приемам всички конструктивни предложения, лично за мен приемането на стратегията е ясен ангажимент на всички вас, без значения от коя политическа партия сте или кого представлявате, ние в същност представляваме народа, че здравеопазването на този същия народ е наш ангажимент и ние сме длъжни не само към пациентите, но и към хората, които указват услуга.
С голямо удоволствие ще приема всички забележки. Надявам се, докладът, който ще излезе към дебата за стратегията да можем да приемем разумните предложения и да постигнем напредък. Явно е, че няма да имаме пълно съгласие, нормално е. Представляваме различни партии. Опозицията няма друг ход и какво друго да направи, нормално е, но още веднъж приемам всички конструктивни критики, но не приемам общото говорене.
Надявам се на вашите конкретни предложения. С удоволствие ще присъствам и на следващото заседание. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, благодаря за участието. Следващата седмица ще продължим с дискусията.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 17,25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/