Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 129

Днес, 13 ноември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г. – продължение.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.
3. Законопроект за държавния бюджет за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 129

Днес, 13 ноември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г. – продължение.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.
3. Законопроект за държавния бюджет за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието. Имаме необходимият кворум. Имайте предвид, че има дублиране на заседанията на комисиите. В момента колегите от Националната здравноосигурителна каса са в Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Сахлим, имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, правя предложение като първа точка от дневния ред да влезе разглеждане на проект за Декларация по повод 14 ноември, Световен ден за борба с диабета в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България.
Декларацията е подписана от 18 колеги от всички парламентарни групи. Внася се действително от членовете на парламентарния консенсус за борба със социално значимите болести. Внесохме такава декларация и за онкологичните заболявания и чакаме националната стратегия и скринингова програма по тази декларация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви уважаема госпожо Сахлим, уважаеми колеги, искам да кажа, че декларацията е съгласувана с всички парламентарни групи и с председателството на Народното събрание. Утре е Международният ден за борба с диабета и нека да го отбележим подобаващо. Разбира се, на вашето внимание е текста. Разбира се, ако имате бележки ще се съобразим с тях.
Иска ли някой да вземе думата по този въпрос? Не виждам, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точките от дневния ред.
Уважаеми колеги с учудване разбрах за процедурата, която сте избрали в предишното заседание за гласуване на стратегията. Такава процедура по правилник на Народното събрание няма, в интерес на истината и на чистия парламентаризъм. Чест правя и на вносителите на стратегията, че дадоха възможност и приеха една голяма част от направените бележки, но текст по текст не може да се разглежда. В останалите глави, за да не нарушим, това което сте гласували, защото не е редно нещо, което сте гласували да го отнемам самолично. Предлагам да разгледаме стратегическите цели. Ако някой има предложения, които не са влезнали да бъдат защитени, след което да преминем към гласуване. Иначе би трябвало да преминем директно към гласуване „за” или „против” на стратегията.
Завършвайки отново ви казвам, за да уважим така или иначе трябва да изчакаме колегите от Националната здравноосигурителна каса.
Колеги по Стратегическа цел № 4 има ли някой, който да отбележи нещо като предложения? Виждате, че една голяма част от предложенията са приети.
Моля, който е съгласен със стратегическа цел № 4 да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се по принцип.
Преминаваме към Стратегическа цел № 5 – „Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението”.
Има приети бележки.
Колеги, имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен със Стратегическа цел № 5, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се по принцип.
Стратегическа цел № 6 – „Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”.
Колеги имате думата по тази стратегическа цел.
Моля, който е съгласен със Стратегическа цел № 6, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се по принцип.
Стратегическа цел № 8 – „Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване”.
Колеги, имате думата по тази стратегическа цел.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, ние имаме предложения по Стратегическа цел № 8, да се наложи принципа 100 % от здравноосигурителните вноски за съответната бюджетна година да се залагат в бюджета на задължителното здравно осигуряване. Това предложение е към точка 1 на страница 49.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Категорично поддържам подобна теза, защото уважаеми колеги, по-нататък с учудване ще видим, че събираме едни вноски и ги оставаме в БНБ или на друго място. Господин министър в интерес на здравеопазването е това да бъде като принцип.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Предложението е разумно. Здравеопазването се финансира през и чрез здравноосигурителните вноски. Трябва да си даваме сметка, че трябва да се формира резерв най-вече на касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, но би могъл да бъде в оперативен резерв, а не в БНБ, който за да се вземе след това трябва да се актуализира бюджета, което е една много по-тежка процедура.
Моля, който е съгласен с предложението на НДСВ, да гласува? Разбира се да го запишем и като препоръка.
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Министерството на здравеопазването да разработи пакет от законодателни мерки за намаляване броят на лицата с нарушен здравноосигурителен статус.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е работа на това министерство.
ТОДОР КУМЧЕВ: Моля за извинение, но това не може да стане, тъй като не е от компетенцията на Министерството на здравеопазването. По този въпрос три финансови институции в страната са компетентни в страната, дали това е Националния осигурителен институт, или Националната агенция по приходите, но в никакъв случай не мога да приема това предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това би могло да бъде вменено на всяко едно правителство, доцент Близнаков, защото тук става въпрос за една добра информационна система, за социални, за регистрация на заети в земеделието земеделски производители. Това изисква пакет на цялото правителство. Според мен, всяко едно правителство си поставя тази задача.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли други предложения?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Имаме редакционни бележки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля да дадете редакционните бележки на колегите, които ще се съобразят.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги в Стратегическа цел № 8 на стр. 51, задача 2, точка 3, какво да покриват дружествата за доброволно здравно осигуряване. Ние сме предложили да покриват долекуване, продължително лечение на хронично болни, рехабилитация, здравни грижи в хоспис, профилактика, превенция на социално значими заболявания, рискове и контингенти. Разбира се, може ми са пропуснати стоматологичните услуги. Според мен, противоречи на системата и правилата определени в задължителното здравно осигуряване. Доброволното здравно осигуряване да финансира дейности или да дофинансира дейности, или да предлага услуги, които създават в самото задължително здравно осигуряване компрометираща практика. Например, да се заплащат лекарства и медицински консумативи по отделни клинични пътеки. Това вътре в системата на задължителното здравно осигуряване ще създаде условия за корупция и конфликт на интереси. Също така заплащането за избор на лекуващ екип да бъде обект на доброволна здравна осигуровка означава да въведем чиста корупционна практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но така е в целия свят. Именно това обикновено се покрива от доброволните фондове.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Изборът на екип в задължителното здравно осигуряване не е обект на доброволно здравно осигуряване. Обект на доброволно здравно осигуряване и избор на екип е в частната система или в доброволното здравно осигуряване. В задължителното здравно осигуряване има равнопоставеност. Не може да си доплащаш и на базата на дискриминация по социална компонента или по финансова компонента да има неравнопоставеност в задължителното здравно осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За какво говорите – за задължителното или за доброволното?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Записано е „заплащане за избор на лекуващ екип”. Ако това е в системата на задължителното здравно осигуряване…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е в доброволното здравно осигуряване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не е казано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете точка 5.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Заплащане на потребителски такси. Очевидно не става въпрос за доброволното осигуряване, а за задължителното.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е отпаднало.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Нещата са смесени. Според мен, текстът трябва да се прецизира. Защото, в противен случай не се разбира кои от тези дейности са само за допълнително здравно осигуряване и кои от тях са дофинансиране в системата на задължителното здравно осигуряване. Не е допустимо и такава е и световната практика доброволното здравно осигуряване да се вмества в задължителното здравно осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, тук сте права.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е принципен въпрос и мисля, че трябва да го изчистим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доколкото разбрах потребителските такси са отпаднали, което наистина е работа на доброволното осигуряване. Доброволното се занимава с избор на лекуващ екип, но госпожо Първанова вие знаете, че този който може да бъде избиран е сключил договор с болницата…
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не в задължителното.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам, че е за доброволното здравно осигуряване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В предния пасаж става въпрос за клинични пътеки, а клиничните пътеки са в задължителното. Също така доплащане на клинични пътеки, независимо лекарства, консумативи, труд или каквото и да било, в клинични пътеки, които са част от задължителното здравно осигуряване не може да се извършва доплащане в тях и доброволно здравно осигуряване върху тях. Моята презумпция е след като в предишния пасаж отделни клинични пътеки, и следващите потребителски такси касаят задължителното, презумпцията е, че заплащането на избор за лекуващ екип също става въпрос за задължителното.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, има една подточка 3, която е свързана с разширяване на данъчните облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите и юридическите лица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По принцип това изглежда много добре и трябва да се подкрепи. Въпросът е в проекто бюджета за 2009 година, надявам се, че тук има представители на Министерството на финансите, съответно в бюджета за 2009 година, тези данъчни облекчения трябваше да бъдат премахнати, с което едва ли би трябвало да се съгласим. Какво е положението в момента? Не можем ли нещо да предприемем тук?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Веднага ще ви отговоря, относно данъчните облекчения бяха предложени за изменение в законите, остават същите облекчения.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да направя едно допълнение, все пак говорим за една стратегия до 2013 година. 2009 година не може да бъде еталон във всяко едно отношение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен със Стратегическа цел № 8, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” –Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се по принцип.
Стратегическа цел № 9.
Имате ли предложения по тази цел? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се по принцип.
Моля, който е съгласен с Плана за действие, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с Националната здравна стратегия, с направените и приети допълнения гласувани, в комисията, които ще бъдат като Анекс към стратегията, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред – Законопроект за държавния бюджет за 2009 година.
Уважаеми господин министър ще ви помоля да представите вижданията на министерството за така предложения бюджет на Република България.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, бих говорил за бюджета за здравеопазването. Имате пред вас материалите на проекто бюджета. Трябва да ви кажа, че специално за Министерството на здравеопазването в следващата бюджетна година има ръст с около 55 милиона лева, спрямо миналогодишния бюджет. Това практически означава запазване на приходно-разходните тавани и увеличението се отнася преди всичко до увеличение на фонд „Работна заплата”. Нашето предложение за бюджета беше с около 100 милиона в повече, като имахме предвид и желанието да направим малко повече политика в областта на доплащанията, методиките и специално за интензивните грижи, за хемодиализата, за ТЕЛК-овете, за националните програми, но така или иначе съобразявайки се с настъпилите промени в световната икономическа система, ако мога така да се изразя, настъпиха и съответни корекции в бюджета на Република България като цялост и в частност в нашия бюджет. Няма да се спирам подробно върху всички пера. Тук са осигурени до голяма степен на база на достигнат разход и националните програми, по които ще работим. Запазваме нивата на плащания по методиката за това, което стимулираме – болниците за дейност. Малко повече искам да обърнем внимание на националните програми. Предстоят две големи програми, които ще стартират. Едната програма е за профилактиката на генетични и наследствени заболявания. Втората е в онко заболяванията. Специално за първата ни трябват още около 15 милиона лева, за да имаме действително успех в това направление. Защото, ако за онко заболяванията в момента участваме към Министерството на труда и социалната политика към програма „Развитие на човешките ресурси” където са достатъчно парите, за да започнем скрининга, за генетичните и наследствени заболявания няма как да се направи само и самостоятелно с нашия бюджет, с това което ни е определено.
Бих поискал и 90 милиона лева в повече, като допълнение към това, което ви е представено, за да можем да увеличим плащанията за интензивното лечение, за хемодиализната дейност, за работата на ТЕЛК-овете, за лечението на туберкулозата, за лекарствените продукти особено в Наредба № 34, което е преценка и възможност на Народното събрание между двете четения, но трябва да се има предвид от къде и как ще се намерят тези средства и как ще се прехвърлят.
За мен по-важното е бюджетът на касата да е в значително по-добра степен, отколкото бюджета на министерството, защото там стават големите плащания в системата на здравеопазването. Ако касата покрива дейността, от която се финансират болниците нашата работа е да правим политика по определени програми и направления. За това с предстоящото разглеждане на бюджета на НЗОК, нека това да имате предвид. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, очаквах говорейки за бюджета вие да разгледате консолидирания бюджет, който включва и парите на касата. Ще ни дадат ли възможност така както са разпределени в доболничната и болничната помощ. Това ще ви даде ли възможност да изпълните политиката, която си поставя министерството. Ще ви помоля с няколко думи и тази тема да обхванете.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Разбира се парите в здравеопазването като цяло бележат ръст спрямо бюджета за миналата година с около 450 милиона лева, от които голяма част – 400 милиона лева отиват в касата. Според мен, се формира един голям резерв, който има логика да съществува предвид всичко това, за което говорим. Мислех и при предварителните разговори, които провеждахме, че малко повече около 100 - 150 милиона лева за разход на касата, биха били по-добрата част, което ще даде възможност за покриване на нарасналите нужди, на инфлацията през последните три години и едно следващо увеличение на пътеките. Не трябва да забравяме, че предстоят да излезнат на пазара още около 60 – 70 нови болнични заведения, които също ще изтеглят ресурс. Това също трябва да се има предвид.
С тези 3 милиарда 100 милиона лева, мисля че няма да има съществен трус в здравеопазването въпреки, че това за мен не е съвсем бюджета, който искам да видя, но такива са възможностите на страната в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи министър, лично аз очаквах от министъра на здравеопазването едно аргументирано защитаване на законопроекта и по-точно бюджета за здравеопазване, но уви това не се случи. Ще припомня думите на господин Желев, когато дойде като министър на здравеопазването и каза, че ще се бори за бюджет 5 на сто. Сега към днешна дата ние виждаме, че това е най-ниският бюджет, който е правен за здравеопазване. Когато говорим ние трябва да говорим не 50 милиона, а да кажем, че за здравеопазване през 2009 година са отделени 4,17 на сто. Да някои казват 4,18 на сто, но приоритетна политика забележете с намаляващи проценти от националния брутен продукт не се прави. Не виждам къде е политиката в областта на здравеопазването за реформи, за каквито говори тройната коалиция и по-специално като ресор БСП. С 4,17 на сто ли ще подобрим здравеопазването в България и високите изисквания и критерии, които преди малко вие гласувахте в Националната здравна стратегия 2008-2013 година. Всички тези високи критерии, които залагате с тези пари ли ще се реализират и как ще се реализират? Тук отново за огромно съжаление имаме пълно разминаване между думи и дела. В нито една от концепциите, които са залегнали не виждаме финансовата рамка в бюджета, който се представя днес за обсъждане.
Мисля, че всички които се занимаваме със здравеопазване, знаем приказките за хроничното недофинансиране и всички думи, които са милион пъти изговорени. Сега отново сме пред прага на обсъждане на един бюджет, който е бюджетът на мизерията, който е бюджетът на заробването на здравеопазването. Да, не се срамувам да кажа тези думи. Не се срамувам, защото цялото общество очаква и изисква партийни програми, в крайна сметка виждаме отново финансовия израз и финансовата рамка за 2009 година. Как ще говорим за достъпно здравеопазване и за повишаване на европейските критерии и покриване на всички изисквания от Бялата книга, за която стана въпрос преди малко, или отново пак само думи.
Считам, че когато опозицията напуснахме предишното заседание абсолютно единодушно е едно потвърждение на това, че думи и дела в случая категорично се разминават. Не виждам политика в областта на здравеопазването при положение, че от Европейския съюз ни посъветваха да имаме политики във всички области за здравеопазване.
Запазвам си правото да говоря и с конкретни цифри, но тъй като господин министъра си позволи да застъпи въпроса за бюджета на НЗОК, ще попитам парите на данъкоплатците, от които 730 милиона лева се пазят в БНБ, защо седят и продължават да стоят там? Нещо повече, виждаме че отново са заделени 401 милиона 761, отново ще бъдат замразени пари на данъкоплатците, а в същото време говорим за недофинансиране на здравеопазването. Къде е политиката, какви реформи правим и какви реформи ще правим в останалите шест или осем месеца? Това ли е отношението към българският народ за положението, в което се намира нашето здравеопазване? Това ли е политиката, която искаме да покаем? Защото, винаги съм казвал и ще продължавам да казвам, политиката не е на БСП, за здравеопазване, нито е на СДС, нито е на НДСВ, бюджетът който се приема е бюджет на цялата страна, това е бюджет на българския народ. Отново повтарям, че това е бюджет на мизерията. Бюджет, който окончателно ще зароби нашите лекари, виждам иронични усмивки, но времето ще покаже и ще докаже, правотата на това, което казвам. Не може когато цяла Европа призовава за повече пари в здравеопазването нашата страна да не проявява абсолютно никаква подготвеност на предизвикателствата. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, доктор Иванов, ако оставим настрани популизма и квалификациите, които току що изразихте като мизерия в здравеопазването, а не желаете да огледате в момента състоянието на болниците по отношение на материалната им база, съвременната медицинска апаратура. Вярно е, че в тази зала няма човек, който да е доволен от бюджета на здравеопазването. Вярно е и че няма държава в света, която също да е доволна от бюджета на здравеопазването. Доктор Иванов, искам да ви припомня две цифри, че мандатът през 2005 година ние започнахме с около 46 милиарда лева БВП, а очаквания БВП за следващата 2009 година е 74 милиарда лева и има съществена разлика в това отношение. Още веднъж потвърждавам, че никой не е доволен, но фактите са такива. Ние сме във валутен борд и трябва да похарчим не повече от 40 на сто и искаме или не искаме ще трябва да се съобразяваме с определени дадености. Решение на въпроса има, но малко по-късно ще го кажа.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господи Кумчев, много ви благодаря, че ако извадим стенограмата от миналата година как се изказахте за бюджета, точно по същия начин. Ще ви задам еди въпрос според вас националния вътрешен продукт една константна величина ли трябва да бъде за последните десет години? Оставам на вас този отговор.
Вие считате, че цифрите, които споменахте могат да заблудят всички останали. Икономиката на България се развива и националния вътрешен продукт се увеличава. Когато има критерии, а това е критерият колко пари от националния вътрешен продукт се отделят за здравеопазване е 4,17 на сто. Това както и да го повтаряте спрямо парите преди 10 години, да безспорно се е увеличило. Говорите за реформирани болници, не знам кога и за последен път сте обикаляли болници. Господин Гайдарски като министър отпусна пари за ремонти на хирургии. Погледнете в какви дългове са потънали болниците и каква апаратура е закупувана и какво е техническото състояние и база в болниците. Вие сте човек от болница в Смолян, така да се каже представител сте на лекарската гилдия, недейте да заблуждавате присъстващите, че болниците в България са реформирани. Те няма как да бъдат реформирани когато нямате ясна стратегия какво ще правите. Ще приватизирате болници или ще правите приватизация на дейност, изобщо какво се случва? Когато говорим, вие сам казахте, че сте имали голямо желание. След като сте имали голямо желание за по-голям бюджет гласувайте против бюджета. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, разбират се моментът е такъв, че страстите могат много да се разгорят, но бих призовал към едно обмислено обсъждане, все пак ние обсъждаме на първо четене законопроекта на държавния бюджет. Варно е, че частта му свързана със здравеопазване за нашата комисия е най-важна, но все пак днес с гласуването накрая трябва да дадем знак дали сме съгласни с духа и философията на цялостния законопроект за държавния бюджет. Веднага мога да кажа, че ние от Българска нова демокрация няма да подкрепим този бюджет, дори защото това, което каза преди малко доктор Кумчев като реплика може да не излезе вярно. Тези 74 милиарда лева, които са предвидени да бъдат получени могат и да не се получат, тъй като този ръст на БВП най-вероятно няма да може да се достигне. В този смисъл ние от Българска нова демокрация смятаме, че трябва да се увеличи не само абсолютното количество, което се очаква, абсолютното увеличение на парите за здравеопазване, което се предполага да бъде към 450 милиона лева, тъй като много е вероятно да няма такъв ръст на БВП. Ние трябва в нашата комисия да разсъждаваме какво ще се случи, при положение че вече сме в криза. Ние сме в криза. В този смисъл едва ли трябва да подкрепим отделянето на 100 милиона лева за бизнес паркове с не много ясна функция, структура и т.н. По-добре е тези пари да дойдат за здравеопазването.
Също така, държавните разходи, за които доктор Кумчев преди малко спомена, че ще бъдат 40 на сто, защо да бъдат 40 на сто от БВП? Те могат да бъдат 35 – 36 на сто. По този начин, за да покажем, че мислим в посока независимо управляващи и опозиция, да постигнем съгласие, включително в частта здравеопазване да увеличим средствата, тъй като очевидно е,че в условия на криза не можем да допуснем влошаване на достъпа до качествени здравни услуги, което се очертава към момента. В този смисъл, бих запитал господин министъра, смята ли той слагайки ръка на сърцето, че с тези 4,17 – 4,18 на сто от БВП, който вероятно няма да нарасне с 4,7 на сто, смятал ли че тези амбициозни до голяма степен политики, които са залегнали в проекта за здравна стратегия ще могат да бъдат изпълнени? Ако – не, къде отива приоритета здравеопазване и достъпа до качествени и здравни услуги на хората във вижданията на цялото правителство? В крайна сметка този законопроект за държавния бюджет е подаден от правителството. Ние сме в правото си да го попитаме, ако желае да ни каже, защо неговите колеги в Министерския съвет не са подкрепили един очевидно необходим за подкрепяне приоритет какъвто е здравеопазването? Професор Гайдарски се бореше за това преди, но сега се намираме в условия на криза, поради което трябва да бъдем двойно по-внимателни, по-реалистични и да отделим наистина повече пари, а не да ги влагаме за някакви не съвсем обмислени инициативи, например като бизнес паркове. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, прави ми впечатление в така предложения законопроект, че има разминаване със Закона за здравното осигуряване. Не виждам, след като ние сме законодателен орган, не виждам правно основание в този законопроект в член 1, да съществува изобщо алинея 3, в която се казва, че се приема излишък по бюджета на НЗОК за 2009 година. Дотолкова, доколкото в Закона за здравното осигуряване не е предвиден член, специално и изрично визиращ текста излишък. Член 24 визира за какво се използват средствата на НЗОК, след това в член 25 се казва, че НЗОК може да образува резерв. Това е записано в чл. 1, ал. 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента разглеждаме консолидирания бюджет, а не бюджета на НЗОК. Не е редно да се разглежда без представители на НЗОК, които са в Комисията по бюджет и финанси и помолиха да ги изчакаме.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, прав е доцент Великов, че по принцип гледаме консолидирания държавен бюджет, но министъра на финансите не е тук, за да го разглеждаме с него. Тук е министърът на здравеопазването и за това разглеждаме парите, които има за здравеопазване. Необходимите средства в този бюджет, които са за бюджета на Министерството на здравеопазването и са за лечебните заведения за болнична помощ. Необходимите средства за изпълнение на дейностите, които ще бъдат финансирани през 2009 година са в размер на 231 милиона 532 хиляди лева. В рамките на определените разходни тавани са осигурени 140 милиона лева, или това са 91 милиона 523 хиляди лева по-малко, с което няма да се осигури финансиране на следните дейности: за създаване на условия; за осигуряване на оптимално достъпна, своевременна и ефективна спешна медицинска помощ на населението.
Съгласно методиката до настоящия момент по отношение на пациентите, които не се хоспитализират, но минават през спешна помощ, средната стойност на пациент е 20 лева, за подобряване на обслужването и създаване на условия за качествена медицинска услуга е необходимо средната стойност на пациент да се увеличи на 40 лева, за което са необходими допълнителни средства в размер на 16 милиона 488 хиляди лева. Функциониращите 64 диализни клиники. Структурата на лечебните заведения за болнична помощ. Необходимо е цената на извършената диализа да се промени от 60 на 90 лева, за което са необходими 14 милиона 900 хиляди лева, които ги няма. За интензивно лечение включващо корекции и подържане на водно електролитно равновесие и т.н. реалната цена на един преминал болен трябва да бъде увеличена от 450 лева на 800 лева, за което са необходими допълнителни средства не предвидени в този бюджет в размер на 49 милиона 500 хиляди лева. Ч
В проекта за бюджет на Министерството на здравеопазването за 2009 година не са осигурени достатъчно средства за необходимите количества лекарства съобразно нарастващия брой на болните, както и за включване на нови лекарства в Наредба № 34. Не са осигурени средства в размер на 21 милиона 512 хиляди лева и за закупуване на нова комбинирана ваксина на стойност 8 милиона 147 хиляди лева. Как да гласуваме този бюджет? Естествено – против. Доцент Кумчев, няма нужда да ми правите реплика, защото под това което ви прочетох е написано и подписано от министъра на здравеопазването доктор Желев. Реплекирайте министърът, защото той го е написал и се е подписал. Това е докладът на министерството.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, в продължение на девет години правил бюджет и съм бил от другата страна като кмет.
ВАНЬО ШАРКОВ: Страната е същата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Много по-различна е, казвам ви това, за да имате предвид, че имам известен опит. Вие сигурно имате опит присъствали сте и на други бюджети и по същия начин сте разсъждавали. В крайна сметка трябва да си даваме ясна представа какви са възможностите като оставим настрана исканията. Колега Шарков, това което прочетохте е действително моят доклад към Министерството на финансите, това което съм настоявал да се случи на базата на предходния бюджет, защото смятаме, че трябва да се увеличат двойно плащанията в тези области, тъй като да можем да стимулираме в по-голяма степен спешността, болниците, хемодиализите и интензивното лечение, а не че няма да има средства. Ще има и то на тази база, която сега е постигната. Няма да ги оставим без финансиране, но няма да има ръст за съжаление. За това ви казах, че ми трябват 90 милиона лева в повече, за да може това да се покрие. Ако тук започнем да разсъждаваме и да правим политически изказвания и речи, добре ще правим политическа риторика.
Мисля, че е нормално да се съсредоточите върху възможността откъде и как да се намерят тези пари. Ако може да кажете от кой сектор, от къде и как да се вземат и да се дадат на здравеопазването?
Вие сте народни представители и вие ще решавате.
Ако погледнем и говорим в цифри, а не в проценти, където нещата са малко различни, ще видим че през 2005 година, ако в бюджета на здравеопазването още е бил 2 милиарда 900 хиляди лева сега е 3 милиарда 100 хиляди лева, почти с милиард повече. Националната здравноосигурителна каса при бюджет 1 милиард 69 милиона лева сега е 2 милиарда 31, за четири години увеличение. Два пъти повече бюджет на Министерството на здравеопазването от 390 на 640, почти с 80 на сто е увеличението. Мисля, че в рамките на нашата държава за четири години два пъти увеличение на бюджета за здравеопазване е добра стъпка, не знам дали е достатъчен, но това са възможностите, ако ще говорим в цифри.
Искам да имаме бюджет като във Франция, но сигурно ще трябва да разсъждаваме, от къде пари? Защо, вноските ни още са 6 на сто, а не 12 на сто? Въпрос на сметки е, с това разполага държавата и това прави. Това увеличение на бюджета в здравеопазването за четири години според мен е една добра тенденция и показване на ангажимент към здравеопазването. Дали ще можем да изпълним политиките – да, ще ги изпълним. Особено за профилактиката и националните програми има увеличение с около 18 милиона лева, специално за националните програми. Не е това, което ние искахме с още 40, но така или иначе има ръст и ще продължим с това, което е направено и това, което се налага и трябва да се прави. Пределно ми е ясно, че нуждите са огромни, както на всички вас, така и в целия свят. Нуждите от здравеопазване и грижа нарастват, но има ограничен финансов ресурс. Така е не само в България, но и в целия свят и вие знаете това много добре.
И още нещо, да ние сме в криза. Както каза доцент Великов трябва много внимателно да се отнасяме със здравеопазването като цялост, защото в една такава криза всичко рефлектира върху хората и трябва да търсим начин и възможности да сме адекватни на техните здравни потребности. От друга страна, публичният ресурс иска много внимателно изразходване. Най-големият ръст в този бюджет е за здравеопазване, социални дейности и образование. Това мога да ви кажа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин министър, колеги, това което прочете Ваньо Шарков е от доклада на министъра. Ние ставаме свидетели за трета, а може би от седем, осем години, как министъра на здравеопазването най-добронамерено се опитва да постави въпросите…
ХАСАН АДЕМОВ: Годините могат и да се увеличат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министърът на здравеопазването добронамерено внася в Министерския съвет, горе долу реалните проблеми като се опитва да ги остойности максимално възможно, но за съжаление за пореден път от десетина година не се среща разбиране от хората, които би трябвало да гласуват бюджета. Това прочете господин Шарков и прави чест, че е внесено от всеки един министър.
Колеги, пропуснахме да кажем нещо изключително важно – двеста четиридесет и няколко милиона лева са дълговете на болниците. Извинявайте, но как в условията на финансова криза кредиторите на тези болници ще продължат да кредитират нашето здравеопазване. Най-малко трябва да се предвидят средства, които до голяма степен да покрият на тези хора задълженията.
Увеличаваме с 2 на сто вноската. Увеличението на вноската горе долу е почти толкова, колкото след това оставяме в резерва. Уважаеми колеги, за какво събираме на хората парите и след това ги слагаме в резерва на БНБ? Не мога да разбера това. Ето един уникален резерв. Добре, той отново може да е в оперативен резерв, но тези средства все пак са една възможност да се постигнат реални резултати, защото когато погледнем след това бюджета на касата, аз ви казвам, че дори разпределението по пера няма да доведе до подобряване на здравното състояние на българския народ.
Уважаеми господин министър, за това има такава възможност. Има 440 милиона лева, които събираме от българските граждани, за да се сложат след това в банка. Извинявайте, но каква е логиката да се събират? Защото, тези 440 милиона лева са точно онези 5 на сто, за които говорите. Реално по този начин и вас бламират.
Ако всички в комисията се обединим мисля, че поне половината от тези пари можем да ги освободим. Извинявайте, но тук не се калкулира лекарският труд, поне в клиничните пътеки. Ще видите, че специалистите по здравни грижи също не се калкулират. Има намаляване на средствата за медицински изследвания. Всичко това, за което алармира доцент Великов също ще рефлектира. Макар да има увеличение на парите ние не се опитваме реално да подобрим статуса на здравеопазването. За това, ако цялата комисия категорично излезе със това становище мисля, че ние можем да се преборим.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости, миля че в един такъв дебат трябва действително да се държим изключително сериозно и отговорно. За себе си, давайки сметка, че сега изживяваме поредното фиаско на всички в тази зала, включително и ние от опозицията, защото е ясно, че сме една слаба опозиция и нищо не можем да направим. Трябва да признаем, че всички в тази зала сме в поредно фиаско и ще се мотивирам защо е така. Разбираемо е и в разговорите помежду си го споделяме. България имаше да направи две решителни крачки през последните години в здравната политика. Искам да напомня, че по Закона за здравето отговаря българското правителство начело с българския министър-председател, а не съответния човек, който стои на мястото на министъра на здравеопазването. Фияското е в следните две посоки.
Първата задача беше да доизградим новата система на здравеопазване, което означава да направим структурните реформи и всичко, което е необходимо. Какво имаме на дневен ред. От днес ние имаме една здравна стратегия, която формално е написана на домашното на управляващите, които седем години и половина се мотаха, но завещаха реформата за 2010 година на следващите управляващи. Т.е. това е формално отчитане на някаква дейност.
Втората задача е една европейска система трябва да бъде адекватно финансирана. Ясно е, че България десетилетия няма да достигне параметрите на стандарта на Европа, но параметрите на пропорциите задължително трябва да се гонят. Тъй като тук е професор Гайдарски, който изключително уважаван и ми е болно, че и той не успя ще напомня, че неговият ангажимент от името на Българската социалистическа партия беше в този мандат да се достигнат 6 на сто от БВП. Ето това е фиаското, защото бюджет 2009 е фиаското на БСП, на тройната коалиция и на всички тук, защото не можахме да се преборим с финансистите и с правителството и да покажем, че основната работа на едно правителство е да гарантира живота и здравето на гражданите, а това става чрез националната здравна политика, която трябва да бъде адекватно финансирана.
Тук ще повторя нещо, което казва доцент Щерев, илюзорно е да смятаме, че българската нация се обслужва годишно здравно с тези четири цяло от БВП, ние пак сме над 8 на сто, но останалите още толкова пари излизат от джоба на българските граждани по един нерегламентиран начин. Защото, българското здравеопазване в сграден фонд, машини, съоръжения, лекарства, консумативи, енергия и телефони всичко вече е на европейски цени. Единствено мижаво заплатения труд на българските здравни специалисти не може да компенсира два пъти по-малкото официални средства за здравеопазване. За това ние си позволяваме да живеем в една пазарна джунгла, защото съм казвал и пак ще кажа, когато тези пари обективно са необходими защото цяла Европа, за да направи 8,7 – 8,8 на сто това са обективно необходимите средства като дял от БВП на една свободна държава. Когато тези при не ги осигурим чрез една солидарна система те излизат нерегламентирано от джоба, тогава пациентът, който не е осигурен чрез солидарна система трябва да вади от джоба си пари. Когато се изваждат пари от джоба си насаме с болестта и финансовия проблем и когато не може да се преодолее финансовия проблем, а това са един милион българи годишно, има отказ от здравеопазване, има тежка демографска и здравна криза и един милион българи не се лекуват, нямат достъп до здравеопазване, защото нямат пари. Ние осигуряваме пазарна джунгла на българския гражданин чрез системата на безотговорно поведение в тази зала, защото не можем да лобираме пред управниците. Аз като анестезиолог, като сложа един финансист кмет от БКП едно време на моята операционна маса той знае, че аз съм господ защото аз го приспивам и аз го събуждам. Толкова ли нямаме сили в тази зала с всички лекарски съюзи, с всички стоматологични съюзи, с всички синдикати, с всички министри бивши и сегашни да тропнем по масата, на който и да е министър-председател и финансов министър и да му кажем, че живота и здравето на българските граждани са по-важни от всичко останало. Могат ли да бъдат важни някакви системи на сигурност, които са абсолютно провалени. Няма по-важна сигурност от човешкия живот и здраве.
Колеги, трябва да изживеем цялата трагедия на отговорността, която носим и макар, че съм от опозицията нося си отговорността. Болно ми е за българския народ, и за моето семейство и ме е срам от това, че националната здравна политика не е приоритет в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви за смисленото и емоционално изказване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мисля че всички, които сме в тази зала сме на ясно, че парите са недостатъчни, това е обсъждано многократно и заявявано от всички институции и хората, които се занимават с този проблем. Наясно сме и с това, че министърът на здравеопазването не е човекът, който може да осигури всички средства за здравеопазната дейност.
Мисля, че този първоначален доклад, който дава до Министерския съвет ясно говори в полза на това, че министерството има виждания и знае необходимите средства, които са нужни за здравеопазването на страната. Естествено всеки министър и всяко Министерство на здравеопазването е искало повече пари. Няма министър, който да не е искал да има повече средства за здравеопазване. Глупаво, би било да се обвинява министъра, че не е постигнал целите, които си е поставил в самото начало. Знаете, че от няколко години аз, а сега и доктор Желев, искаме повече пари. Не става въпрос само за тези прословути 5 или 6 на сто, а за много повече пари. Когато се говори за проценти искам да обърна внимание, тъй като непрекъснато става въпрос за 4,17 на сто. Много е важно какъв е обемът на сумата, която ще се получи в рамките на тези 4,17 на сто. Когато имате един БВП от 40 милиарда лева, при 4,17 на сто парите са едни, а когато имате 76 милиарда лева БВП при 4,17 на сто може да бъде почти удвоен обемът на средствата, които се получават. Да не спекулираме с процента, който се отделя за здравеопазване. Важно е да има непрекъснато нарастване на БВП. Съгласен съм, че би било добре при тези 76 милиарда лева, които ще имаме през следващата година да имаме 6 на сто. Трябва да ви кажа, че парите почти двойно ще нараснат.
Мисля, че трябва да съсредоточим нашето внимание върху факта, че действително на Министерството на здравеопазването за следващата година са отделени много малко средства – 50 милиона лева, които са изключително малко и не достатъчни за покриване на капиталовите разходи на министерството. Тези пари са необходими за закупуване на 5-ситита и 5 скенера, които в България са крайно необходими. Ние нямаме нито едно такова. Вече и сърбите, които са много по-бедни от нас има. В момента само Албания, Македония и България нямаме такива модерни съоръжения. Срамно е и това, че наши бетатрони, които са износени. Имаме две такива устройства в Пловдив и София. Те също излизат от строя и непрекъснато са в ремонт. Ако трябва да се закупят 5 ситита, ако трябва да закупим още три бетатрона, и да модернизираме гама уредбите в „Исул” и центъра ще видите, че 50 милиона лева са крайно недостатъчни средства, за модернизирането на тази апаратура. Това, което винаги ме е вбесявало когато става въпрос за повече пари в здравеопазването, казват, вие имате не реформирана система, нямате Национална здравна стратегия, как да ви дадем тези пари? Нали има реформирана система, тези неща са необходими и трябва да бъдат закупени. Това трябва да бъде ясно на всеки един финансист и на всеки един, който твърди, че докато няма здравна стратегия и реформи в здравеопазването тези пари няма да бъдат дадени. И в предишното заседание се обърнах към депутатите независимо от това дали са от управляващата коалиция, или са от опозицията, да съсредоточим вниманието си върху това, да искаме минималното, което е възможно. Не е възможно това, което представяте и доктор Лъчезар Иванов да иска 800 милиона лева, в единия бюджет и още 400 в други бюджет. Видяхте какво се случи през миналата година с тези неприемливи и невъзможни изисквания, които имаше лекарския съюз. Тук е доктор Кехайов, искам да му напомня, че миналата година, ако се бяхме солидаризирали с едно междинно, между Министерството на здравеопазването, НЗОК и БЛС ние можехме да извоюваме поне още 100 – 150 милиона лева, което щеше да дойде изключително добре в системата за здравеопазване. Ние можехме да закупим още много и санитарни линейки и апаратура, която е крайно необходима.
Мисля, че трябва да помислим и да разсъждаваме разумно и в границите на възможното. Парите са тези, които има държавата. Ако ние като Словения или Словакия имаме възможност да отделим три милиарда и половина евро, които са два пъти по-малки от България, а ние говорим за 3 милиарда лева. Ясно е, че трябва да намерим съсредоточим вниманието си и да поискаме ние сме тези, не натискайте министъра на здравеопазването. Той няма вина за това, че парите са малко. Ако искаме да получим повече самите ние депутатите трябва да натиснем и да поискаме още определени средства, но не невъзможното, а възможни средства още поне 100 – 150 милиона лева, които биха могли да бъдат дадени в здравеопазването и да помогнем на крайните нужди, които има в здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Гайдарски, първо в Словакия вноската е 14,5 на сто, а не 8 на сто.
Второ, ние направихме в бюджета осреднено положение между това, което беше бюджета на касата и бюджета на лекарския съюз, беше отхвърлено.
Трето, не е редно да се купуват компютри, по пет скенери по 5 милиона 600, а те струват 2 500, случаят в „Иван Рилски” и вие го знаете много добре.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи министър, професор Гайдарски, още веднъж обръщам внимание на това, че досега имаше стабилен ръст на брутния вътрешен продукт. През следващата година за първи път няма да има такъв ръст. Може да няма изобщо никакъв ръст, за това ние сме длъжни да дадем сигнал, прав сте професор Гайдарски, на всички хора в България, че най-напред се грижим за здравето им. Това, което ние следва да направим е наистина да намерим резерви.
Повтарям отново да намалим на половината тези бизнес паркове ето ви 50 милиона лева. Вие които се към управляващите и вие предложете конкретни неща. Кажете ги още днес и да се обединим, че предлагаме да има едно преструктуриране, защото говорим за консолидиран държавен бюджет. Намираме се вече в тази криза. Ние сме Народно събрание и от сега трябва да помислим, а не да чакаме за мерки от САЩ, от Обама или от друг и тук да се приложат. Може да не са най-доброто, което се предлага. Ние трябва да измислим наши неща. Комисията още днес да каже да се намалят на половина бизнес парковете и тези 50 милиона лева да се дадат за бетатрони.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Съгласен съм.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Кажете, че сте съгласен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, в залата влезнаха и колегите от Националната здравноосигурителна каса.
Предлагам да бъде представен бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, представям ви бюджета на НЗОК за 2009 година, който е направен при здравна вноска, която всички знаете от 6 на сто става 8 на сто. Запазва се съотношението работодатели, работници 60 към 40, минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, се повишава от 240 лева на 260 лева, като се запазва максималният до 2000 лева на месец.
В проекта за 2009 година са предвидени следните параметри. В приходната част 2 милиарда 442 милиона лева, от които предвидени разходи за трансфери в размер на 2 милиарда 41 милиона лева.
Приходите на касата, разликата спрямо бюджета за 2008 година е в размер на 355 милиона лева. Разходите за здравноосигурителни плащания са в размер на 1 милиард 746 милиона лева или с 260 милиона лева в повече спрямо 2008 година, които са разпределени както следва: Първична извън болнична медицинска помощ – 157 милиона лева; Специализирана извън болнична медицинска помощ – 154 милиона лева; Дентална помощ – 51 милиона лева; Медико диагностични дейности – 61 милиона лева; Болнична помощ 931 милиона лева, в това число и 5 милиона лева за акушерска помощ, в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето; лекарствени и медицински изделия за домашно лечение 330 милиона лева; други здравноосигурителни плащания – 20 милиона лева.
Превишението спрямо 2008 година е 355 милиона лева, от тях най-малко 100 милиона лева от ръста по бюджета ще бъдат необходими за нови договорни партньори. Както всички знаете това са новооткрити болнични заведения за скъпо струващо и високо технологично лечение, инвазивни кардиохирургии, очни заболявания, АГ болници и лечебни заведения по ортопедия. Оставащите 160 милиона лева са крайно недостатъчни за финансиране на допълнителни медицински услуги. Така, че с този бюджет няма да има никаква възможност за ръст на цените на медицинските услуги, които се заплащат към днешна дата. В рамките на тези параметри НЗОК трябва да запази своята финансова стабилност, както и да запаси достъпа на населението до всички видове медицински услуги и дентална помощ. Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на НЗОК в съответствие с чл. 26 от Закона за здравното осигуряване, който е в размер на 240 милиона лева. Всички знаете, че това е т.нар. оперативен резерв. Неговата цел е да гарантира здравноосигурителните плащания в случай на непредвидени и неотложни обстоятелства в определени направления на медицинските дейности.
При този оперативен резерв ръста е 95 милиона лева повече спрямо 2008 година. Както всички знаете този резерв обикновено се освобождава в края на годината, както тази година го освободихме през месец октомври. Излишъкът, който се формира на база планираните приходи и разходи е в размер на 401 милиона лева, като в проекто бюджета е предвидено, че тези средства ще преминат преходния остатък и с тях ще се увеличи наличността в БНБ, която към днешна дата е 375 милиона лева и с тези 400 милиона лева ще стане 777 милиона 300 хиляди лева. Това бих могъл да кажа на кратко по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, след корекцията в Министерски съвет.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, прави впечатление по консолидирания бюджет, че ако темпа на растеж на БВП за 2008 година спрямо 2009 година е 10 на сто, от 66 400 милиарда става 73 милиарда 485. Министерството на здравеопазването плюс НЗОК темпа на растеж е приблизително 20 на сто. Т.е. от 2 милиарда 606 на 3 милиарда 077, което като член на управляващото мнозинство, би трябвало да го използвам като аргумент за това, че темпа на растеж на средствата за здравеопазване изпреварва темпа на растеж на БВП.
От друга страна, като погледнем, че дефакто ангажимента ни през 2005 година беше да достигнем 6 на сто, не бих могла да ползвам този аргумент и не бих могла да вляза в ролята на сиромах човек, жив дявол и да кажа, че това е добре. В същото време прави впечатлени, че в предложението има сериозно разминаване с предложението на НЗОК и в предложението на Министерски съвет по отношение, както на приходната така и на разходната част. За мен абсолютно странно изглежда в чл. 1, ал. 3, да се формира излишък в бюджета на НЗОК. Този излишък, доколкото се консултирах с Министерството на финансите би трябвало да е бюджетно салдо, но това все пак е почти половин милиард лева, които средства не се вижда да са предвидени за заплащане на здравно осигурителни дейности или на медицински дейности в рамките на бюджетната 2009 година.
Това са средства почти половината от средствата за болнична помощ за съответната 2009 година. Това е сериозен финансов ресурс, който може да доведе до повече дейности в извън болничната помощ, където във всяка една държава се залага най-големият финансов ресурс като процентно изражение на разпределение на бюджета за здравеопазване от гледна точка на достъпа на хората изобщо до системата и средствата, които трябва да се предвидят за първична помощ от гледна точка на това, че първичната помощ осигурява пакет от услуги, които гарантират минималното здравно обслужване на населението. Още преди 30 години ние сме подписали декларацията на Световната здравна организация, където основният пакет и средства трябва да се заложат за първична помощ. Тук виждаме като процентно изражение, че това не е така и за първична помощ процентът е много по-малък, отколкото за болнична, ако съберем включително и специализирана помощ и дентална помощ в това число, но 400 милиона са 400 милиона. Ние със Закона за здравното осигуряване въвеждаме в държавата данък. Залагаме всички български граждани да плащат пари за здравно осигуряване…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Но не за формиране на излишък.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: С които държавата от тяхно име да купува медицински услуги. Изведнъж тези пари със Закона за бюджета решаваме, че ще ги ползваме за нещо друго. Обаче, това нещо друго не се вижда, нито в чл. 24, където се казва средствата на НЗОК за какво се изразходват, нито в чл. 25 където се казва, че задължително се образува резерв, защото този резерв е само 10 на сто от събраните приходи и от осигурителните вноски и трансфери. Не се вижда нито в чл. 27, където се казва, че временно свободните средства мога да се държат някъде. Никъде не се казва, че има излишък и че трябва да се формира някакво бюджетно салдо и почти половин милиард лева за нещо друго да служат. Неморално ми се струва държавата под претекста, че събира данък здраве да използва тези пари за нещо друго, а не за здраве. Според мен, това е дълбоко неморално. Освен това, не напразно колеги в Стратегическа цел № 8 ние ви помолихме и направихме предложение да се наложи принципа 100 % от здравноосигурителните вноски за съответната бюджетна година да се залагат в бюджета на задължителното здравно осигуряване. Тогава държавата не прави лицемерен двоен стандарт, като казва на хората: „Дайте пари за здравеопазване”. Аз ще ви кажа колко от тези пари в същност събрани под такъв претекст ще ви дам след това за медицински дейности. Сериозно ме притеснява това разминаване.
Струва ми се, че Министерството на финансите трябва да подходи изключително сериозно предвид мотива, под който събира пари от хората. Не е възможно да събираш пари за едно нещо, и след това да ги изразходваш за друго.
Ще използвам възможността да реплекирам професор Гайдарски, който много уважавам, не е работа на министъра на здравеопазването, защото той не е министър на баща си, той е министър от това правителството. Не е работа на министъра да се бори за бюджета за здравеопазване, защото това правителството е поело ангажимент да направи определена политика и не министъра на здравеопазването се бори за приоритет и за процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а правителството поема ангажимент пред парламента и народа за този процент. Следователно, ако го оставим на министъра на здравеопазването, дайте да го разпнем и да го сменяме всяка година, но това няма да ни помогне.
Искам да чуя по кой закон Министерството на финансите реши, че трябва да сложи тези 401 милиона 761 хиляди лева в излишък и да ги използва за нещо друго? С кой мотив ще кажем на милион и половина български граждани, които не си плащат здравните осигуровки „Платете ги, а ние ще ги харчим за каквото намерим”. Как ще успеем да мотивираме тези граждани? Утре и останалите 6 милиона, които плащат ще кажат – защо да плащам? Това са половин милиард лева.
ЯНА ПАЛЬОВА: Присъствала съм на заседание на комисията. Изпълнявам длъжността „Държавен съкровищник”. Заместник-министър Дацов е в Комисията по бюджет и финанси, упълномощена съм да защитавам позицията на Министерството на финансите. Искам да започна, че дълбоко уважавам този сектор в публичните финанси. Като представител на Министерството на финансите искам да кажа, че средствата, които са предложени да бъдат гласувани за сектор „Здравеопазване” действително са повече от миналата година с 471 милиона лева, което е значителен ръст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да отговорите на конкретния въпрос. Още повече вие сте и член на УС на НЗОК.
ЯНА ПАЛЬОВА: Излишък е предвиден, може би ще бъде заменено с бюджетно салдо, в предвид на това, че Националната здравноосигурителна каса и част от консолидирания държавен бюджет, и като такава се подчинява на Закона за устройството на държавния бюджет, където тази категория е регламентирана. Приходите минус разходите на касата за съответната година формират бюджетно салдо, като всяка друго бюджетно предприятие в съответствие със Закона за счетоводството Националната здравноосигурителна каса е бюджетно предприятие. Излишъкът може би ще бъде променен с бюджетно салдо. Тези 400 милиона лева, които са част от резерва на касата в БНБ са средства на касата и ще бъдат използвани в съответствие със Закона за бюджета на касата, такъв какъвто е одобрен от парламента. Бюджетът на касата е част от консолидираната фискална програма и като такъв той се гласува от народните представители. Във ваше правомощие е да промените, ако не желаете това предложение предложено от правителството.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато, не искахте да се променя процента на БВП за да спазите разходната част, не можеше ли да бъдат 7, а не 8 на сто и да не натоварвате с 1 на сто отгоре фиска на българските граждани? Защо не направите това? Антония Първанова е права.
АТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Мисля, че има разминаване. Тук няма последователност в политиката, която води правителството и която сме приели в тази комисия. Защото, ние досега, ако си спомняте през предишните години правихме актуализация на резерва и предприехме една такава практика, при която актуализираме резерва и непрекъснато включваме средства от резерва в бюджета на НЗОК и ги изразходвахме. Сега изведнъж за пръв път, и не мога да разбера защо правим това след седем години друга практика, започваме отново да трупаме излишък и резерв. Досега сме правили точно обратното. Натрупаният през предишните години резерв го включвахме за изразходване защото преценихме и това беше принципна преценка. Принципна беше нашата преценка, че не е необходим такъв голям резерв, да се държи и изобщо да се формира в БНБ, който да не се използва за закупуване на медицински дейности за всяка година. Поради това нашата комисия, ако си спомняте всяка година активизира този голям излишък или резерв.
Колеги спомнете си, че винаги сме го включвали за бюджета за следващата година и винаги ме го актуализирали. Сега изведнъж започваме отново да го натрупваме. Какво налага промяна в тази принципна политика? Това ми се вижда странно и непоследователно. Трябва да има много сериозно основание, ако го формулирате като защита от икономическата криза, дайте разчети защо това се налага и защо трябва да го направим?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Едва ли е в състояние госпожица Пальова да ви каже това.
ЯНА ПАЛЬОВА: Резервът, който се формира е предвид на увеличената здравна вноска и съответно разходите на касата, които са планирани така, че процентът за здравеопазване да бъде както вече няколко пъти беше подчертано, 4,18 на сто от БВП. Предвид на това, че правителството в своята програма е одобрило 40 на сто ниво на публичните разходи с цел да развива реалната икономика и съответно коалицията е запазила, доколкото знам решението е на коалицията, и политиците е това ниво да бъде запазено с цел осигуряване на всички останали сектори, съответно развитие на публичната инфраструктура, която разбира се е много необходима както за другите сектори, така и за сектор „Здравеопазване”, разходите са 3 милиарда лева като предложение на правителството.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не ми отговорихте на въпроса защо не беше 7 на сто, а 8 на сто?
ЯНА ПАЛЬОВА: Аз не съм политик.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, ще си позволя да развия същата теза, която развих и в Комисията по бюджет и финанси, където бях преди нашето заседание, за да се опитам да направя внушение в тази комисия, че така разписан бюджета на НЗОК е рисков за 2009 година.
Ще направя малка ретроспекция как се формираха тези бюджети, защо имаше такива резерви и как се използваха? Припомням, че когато започна да се формира бюджета на касата най-напред се финансираше извън болничната помощ и се трупаше резерв и се залагаше перспективата с увеличаване на здравноосигурителната вноска да започне да се финансира и болничната помощ.
ХАСАН АДЕМОВ: Нищо не се харчеше.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Т.нар. голям резерв постепенно влизаше в обръщение, като припомням, че в предходните години бюджета допълнително субсидираше бюджета на Националната здравноосигуителна каса за да може да поддържа един баланс. Сега за първа година се случва нещо, което за мен донякъде е обяснимо със желанието за създаване на буфери и резерви, заради тези финансови и евентуално икономически рискове пред държавата. Така или иначе прокламираното политическо намерение с увеличаване на здравноосигурителната вноска ние да постигнем едно по-добро финансиране на системата, не само няма да се случи, а ще се случат и други напрежения особено в първото шестмесечие на годината. Защото, ако преведем на прагматичен език този бюджет, който е разписан пред нас по начина, по който са разпределени средствата за различните видове плащания ще стане ясно, че разбит върху бюджетите на районните здравноосигурителни каси ще има почти нулев ръст на тези бюджети. Като поставите също така и намерението плащанията по клинични пътеки да бъде диференцирано, т.е. да има различни цени като една близка перспектива, това съдържа риск за малките болници вече да претърпят едни сериозни катаклизми и ако това са икономическите механизми да бъде направена структурната реформа – те ме плашат. Това увеличение на приходната част, което е довело близо до1 милиард в повече приходи на касата е довело до там, че тези 10 на сто върху, които е изчислен резерва от 240 милиона лева това са 10 на сто върху приходите. Те са сложени настрана и тези пари няма да бъдат включени първоначално в бюджетите на районните каси. Освен това заради презастраховка и заради технологията на бюджетирането винаги се дърпат и още малко пари като резерв. За това през първото шестмесечие бюджетите на районните каси ще бъдат изключително напрегнати и оттам нататък, т.нар. негласна регулация върху болничната помощ ще придобие драматични размери, защото без увеличаване цените на пътеките при същите бюджети, при увеличени разходи и при задлъжнялост на някои от болничните заведения напрежението ще нарасне и точно в тези първи шест месеца, нека всеки да се сети какво имам предвид като говоря за тези първи шест месеца, а не за следващите шест. Оттам нататък какви са нашите възможности за реакция. Този т.нар. голям резерв в размер на 770 милиона лева на касата, който наистина не може да бъде използван за други плащания, пак трябва да плати дейности на касата може да бъде разблокиран само с решение на Народното събрание. Да са живи и здрави следващото Народно събрание, да го разблокират и да оправят този резерв, който от 240 милиона лева според мен трябва по някакъв начин да бъде бутнат, ако трябва и със законово решение, така че да бъде разпределен за плащане още в първото шестмесечие. С тези пари обикновено плащаме болничната помощ през последните два месеца, но тя ще се задъхва още през първите шест месеца с така разписания бюджет.
Ние винаги правим реверанс към бюджета, защото припомня ви, че на 1 милион 500 хиляди деца, здравноосигурителната вноса е върху половината от здравноосигурителния минимум, т.е. 4 на сто върху здравноосигурителния минимум. Пенсионерите ще се осигуряват върху средната пенсия, където приходите ще нараснат. Ще нараснат приходите на касата и от здравноосигурителните вноски на здравно осигурените лица и на практика става така, че фактическият ръст свързан със здравноосигурителните плащания на касата е само върху парите, които са от постъпленията от нарастването на доходите. Останалото „Взел Кольо, дал Кольо” идва от 8 на сто и занимава в резерва, така че нищо не се случва по отношение на нашата надежда да вдигнем разходната частна касата и да дадем глътка въздух на здравеопазването. Защото, идеята, че ще се преструктурира и ще получи пари когато се преструктурира, извинявайте болничната помощ има още резерви, но припомням изчислението, че големите болници съкратиха легловия си фонд, някои дори с пъти. Русенската от 1400 на 670 легла, това преструктуриране вече до голяма степен е извършено. Проблем е увеличеният брой на частните болници и все още не въведената задължителност на здравната карта, която би внесла баланс между това колко легла може да финансира здравноосигурителната ни възможност. Дори и с това мисля, че ние сме длъжни между първо и второ четене да намерим една малко по-балансирана разбивка на разходната част с едно око към онзи голям резерв, за който да предвидим технологична възможност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма никакъв проблем и сега да стане с актуализация на бюджета.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин Йорданов, не е добра практика да се залага такъв огромен ресурс. Почти половин милиард на фона на 3 милиарда за здравеопазване, това е една шеста да се залага като средства, които трябва след това по неясни критерии да се използват там където има пробойна, или задължения, или задлъжняване по неясни правила. Едно е парламента да гласува правилата на разпределение, друго е да остави едни пари, които са една шеста много съществен ресурс, да ги остави настрани и когато се получи някъде надхвърляне, или преразходване или преползване на медицински услуги да запуши тази пробойна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези пари не могат да се пипат.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, ако трябва да активираме големият резерв от 402 милиарда лева, това отново е решение на Народното събрание. Националната здравноосигурителна каса и министъра на здравеопазването трябва да докаже, че в държавата се е случило нещо екстремно, за да може тези пари да бъдат активизирани.
Искам да ви попитам с какво ще докажете, че е толкова екстремно и в болничната помощ нещо се е случило за три години хората от 500 хиляди хоспитализирани са се увеличили на 1 милион и половина. В България чумна епидемия ли има, че за три години са се утроили хоспитализациите? Това ли трябва да направим? В този бюджет 53,3 на сто са предвидени за болнична помощ. В същото време за първична, специализирана, дентална и медико диагностична дейност 26,6 на сто. За първична само 9 на сто. 9 на сто срещу 53,3 на сто. Хората не могат да си намерят джипито, не могат да стигнат изобщо до специалист, а ние 53,3 на сто от тези пари ги предвиждаме да отидат за доболнична помощ. Обяснете ми когато отново фалират болниците и когато отново не стигнат пари за болнична помощ, 240-те милиона лева малък резерв с 402 милиона лева голям резерв, пак в болничната помощ ли ще ги наливаме? Ще чакаме хората да започнат толкова тежко да боледуват, че да вкараме половината български народ в болница, за да може изобщо да стигне до някаква болнична помощ. Коя държава в света има такова разпределение 9 на сто срещу 53,3 на сто. Това е лоша практика. Въобще не съм съгласна с това, което казаха от Министерството на финансите. Няма го тук министъра на финансите, а би трябвало да го има. Досега не е имало заседание на Комисията по здравеопазване по бюджета да не присъства министър на финансите или заместник-министър. Досега не сме имали такова заседание. Правя остра забележка, че трябва задължително да бъде повикан министъра на финансите или заместник-министър. Досега не сме обсъждали бюджет без тяхно присъствие, това е омаловажаване на бюджета на здравеопазване. Не могат да се събират от хората пари за здравноосигурителни вноски и след това да се казва, че трябва да се поддържа икономиката.Дайте да поддържаме „Кремиковци”. Какво ще кажем утре на хората, събираме ви данъци, дайте всички по 1000 лева за годината, а ние държавата след това ще ви дадем помощи. Това е управленско лицемерие.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Госпожо Първанова, все пак държа да припомня, че Националната здравноосигурителна каса като първоначална идея беше самостоятелен финансов орган. Преди 4-5 години по един много симпатичен начин беше полу одържавена с една тенденция напълно да се одържави. Така, че тази тенденция доведе до там, че Министерството на финансите си играе с касата, както си иска, защото гледа да изпълни своите макро показатели по свой разбираем начин, а ние с вас в момента се гърчим за да се опитаме да намалим онова, което направихте превръщайки касата дефакто в държавен орган.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, внесох в писмен вид проекто бюджета на НЗОК, както при вас, в бюджетната комисия и при председателя на Народното събрание. Той съдържа две части. В първата част информация за преговорите по Национален рамков договор и подготовката за проекто бюджет. В точка втора становище по проекто бюджета. Няма да навлизам в детайли. Бих искал да кажа само няколко неща. Това, което министърът може би нямаше смелост да каже и председателя на УС на НЗОК, но се усети в нюансите на изказванията на народните представители.
Проекто бюджета на НЗОК, както и бюджета е песимистичен, кризисен и най-тежкия от последните години, както всички вие чухте, пада от 4,2 на сто на 4,18 на сто. Номиналното увеличение е изключително малко. Не покрива инфлацията, но въпреки всичко бих искал да кажа, че има само един положителен момент в приходната част, приета от Министерския съвет. Забележете приходната част съвпада с приходната част, която като разработки направи БЛС и това е реалистичния вариант. Имаме приходна част 2 милиарда 400 хиляди лева и дадена разходна част от където започват проблемите 2 милиарда при увеличена здравноосигурителна вноска и както всички вие заедно забелязахте над 401 милиона лева отиват в БНБ. Това е недопустимо по действащия Закон за здравното осигуряване. С този бюджет практически както и доктор Райнов каза, не могат да бъдат увеличени цените на медицинските дейности след последното увеличение с 10 на сто, което практически изправя цялата система на здравеопазването през следващата година в абсолютна неадекватност. Този бюджет не е европейски бюджет. Този бюджет не гарантира правата на пациентите в Европейския съюз. Този бюджет е унизителен за лекарите в ПИМП, СИМП и болничната помощ. Няма защо да се крием от това нещо.
Професор Гайдарски, надявам се, че си спомняте преди да влезете в Народното събрание, дори да не говорим за 6 на сто вие обещахте пред българския народ реалистичен бюджет. Тук сега ще си дадем отговор защо не се подписва Националния рамков договор и кой не го подписва защото тук е почти цялата хронология.
Искам да ви кажа, изразявайки позицията и със срещата със специалистите в Пловдив и с предстоящите срещи с общо практикуващите и болничните лекари, че този бюджет обрича следващата години на унизително и мизерно положение и лекари и сестри и всички работещи, защото няма да има възможност директорите да увеличат възнагражденията. В този смисъл без да навлизам в детайли, ако ние като колеги погледнем сериозно на въпроса вие би трябвало всички заедно в този момент да не приемете още на първо четене този бюджет, защото не бюджет за здравеопазването. Това не е приоритетна политика, която министъра се опита да каже, самият той каза, че има увеличение от 100 милиона лева, което не покрива дори инфлацията. Не може да покрие дори и тези цени, които касата увеличи на 1 октомври 2008 година. Ще се наложи в Закона за бюджета, ако всички се самоуважаваме, предложил съм какво трябва да се случи с гражданите и всички здравноосигурителни плащания. Нещо повече без администриране, без лимитиране, което ще въведете в различните региони вие няма как да спасите рамката в този смисъл този бюджет е в нарушение на основни принципи, които гарантират правата и достъпа до гражданите в Република България. С този бюджет вие отново обричате лекарите и сестрите да напускат България. Нещо повече за първи път, чрез Закона за бюджета и Закона за здравното осигуряване се дава възможност едностранно да бъдат прехвърлени средства от едно в друго перо, което практически би означавало дори да има малко увеличение при общо практикуващите лекари един управителен орган да прехвърля средства от специалистите в лекарствата. С този бюджет това наистина е недопустимо. Ако има някаква европейска тенденция, която трябва да следваме още повече, че има и директива за свободно движение на хората мисля, че като колеги трябва да поискате този бюджет сега и в рамките на 2 милиарда лева, могат да се направят разчети и да бъде подписан Национален рамков договор до края на годината.
Искам да заявя пред вас, че вчера УС на БЛС, както и с решението си от 18 юни 2008 година взе решение за провеждане на Извънреден събор на Българския лекарски съюз и всичко това, което не се случи от 11 септември 2008 година, ще бъде споделено не само пред делегатите, а и пред повече от 1200 лекари, които ще присъстват на този форум. Изразявайки тази най-обща позиция и внесения в писмен вид проект бюджет, умолявам народните представители лекари да не приемате този бюджет и да не се прехвърля след това отговорността към вас, че народните представители носят отговорност за бюджета.
Мисля, че морална отговорност като лекари и преди всичко заради интересите на пациентите. Благодаря за вниманието уважаеми дами и господа народни представители.


(Председателят на Комисията по здравеопазване доц. Борислав Китов излиза от залата. Ръководството на заседанието се поема от заместник-председателя доц. Тодор Кумчев)


ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам нещо да ви помоля, на първо четене сме и работим по философията, по политиката на здравеопазването. Моля да бъдем малко по-продуктивни.
ИВАН КОКАЛОВ: Няма да политизирам. Имам предвид, че става въпрос за разглеждане на бюджета на първо четене. Лично аз разсъждавам не само като лекар, но и като макро икономист и ми е чудно, че в същност бюджета на здравеопазването се гледа извън контекста на цялата макро рамка. Разбира се, ние сме притеснени от това, което се случва в икономиката като цяло. Притеснението идва от факта, че няма конкретни кризисни политики.
Мисля, че здравеопазването заслужаваше специален поглед в контекста на това, че този бюджет според нас е бюджет на лошите очаквания. Това, че липсват представители на Министерството на финансите в същност вътре в самата макро рамка имат твърде много буфери. За мен е странно, че един от буферите, който да посрещне лошите очаквания се оказа здравеопазването.
За мен е необяснимо това, което се каза от много депутати, че тези средства, които реално ние караме българският работоплатец да даде за здравеопазване, за да му гарантират едно много по-добро здравеопазване в условията на една стагнация в икономиката, всъщност няма да отидат за неговото здраве. Здравеопазването и ДОО са част от консолидирания бюджет и тези пари, които са в БНБ се командват и от министъра на финансите. За нас всички тези неща, които се казаха тук са факт. Съжалявам, че го няма и болничния мениджмънт, защото това е част от нашите социални партньори. Това, че успяхме благодарение, че намерихме добрият тон да подпишем едно споразумение, с което да намерим решение на много от социалните проблеми в здравеопазването, напускат професионалисти поради ниско здравеопазване. Има големи диспропорции в страната. За съжаление ние не направихме такава система за заплащане на труда, която все пак да отчита и да създава равноправие. За една и съща дейност, ако погледнете на различните места в различните болници се получават различни плащания, което създава напрежения по места. Ние очаквахме, че действително бяхме обнадеждени, че средствата които се отпускат ще отидат да покрия близо три годишната липса на актуализация на цените на болничните услуги. Не искам да бъда на мястото на тези хора, които сега са в касата, тъй като проблемите ще дойдат както от мениджмънта така и от хората, които представляваме. Дилемата дали да се увеличават работните заплати, защото е нормално да се стимулира колектива, за да се търсят по-добри здравни и финансови резултати или да се покриват дългове стои пред мениджмънта. Очакванията ни бяха, че ще се вложат повече пари, за да можем да създадем относително благополучие. Едва ли с бюджета за 2009 година ние ще решим натрупаните през годините проблеми.
Необходимо е, да се погледне в заложените параметри в макро рамката, защото като се пита от къде да се вземат парите, ние не искаме да казваме вземете ги от образованието или от военните. По-скоро да се погледне в макро рамката защото имаше едно условие, че този път няма да формираме излишък от 3 на сто. Хубаво е, да се стимулира бизнеса, но когато говорим за специфични политики в условията на криза. Погледнете какво прави съседна Гърция или други страни те формират специфични политики, за да помогнат на населението в кризисна ситуация. Ние нямаме такива политики, нека част от тези средства да бъдат насочени точно тук. Мисля, че би могло точно в макро рамката да се изиска включително да се пренасочат част от тези средства за здравеопазването.
Мисля, че трябва да бъдат направени корекции, за да се създаде относително добър старт за здравеопазване през следващата година. Ако стартираме с този бюджет тези резерви, които има сега оперативният резерв няма да бъде изразходен в края на годината. Той ще се наложи да бъде изразходен, дори няма да е в средата. Това ще бъде лош сигнал за неправилно планиране. От тази гледна точка, нека Министерството на финансите да не се подсигурява за сметка на здравеопазването, а тези средства, които отиват в БНБ поне половината да бъдат вложени в бюджета на касата за да може да актуализира цените и да може да създаде относителен комфорт за старта на следващата бюджетна година. В противен случай социално напрежение ще имаме още в самото начало. Тогава говоренето ще бъде не толкова политическо, а щ е трябва да се обяснява на хората, които работят, но и на пациентите защо тези пари, които уж повече даваме за здравеопазване ги няма и се създава такова напрежение. Разбира се, ако тук имаше представители на финансите на политическо ниво дебата може би щеше да бъде по-различен. Исках действително да водим дебат по макро рамката на бюджета, а не да влизаме в детайлите. Детайлите може би ще дойдат на второ четене, включително и предложения. За съжаление бюджетът започна да се прави през месец май, но след 15 септември нещата са съвсем други. Тогава вече бюджетът трябваше да бъде преработен точно в условията на стагнация и на кризисни политики. В същност мисленето ни сега, като казваме за криза е по-скоро като заклинание, а няма конкретно виждане какво ще правим в условията на криза за здравеопазването и за доходите. Да създадем една социална сигурност, че това население в условията на криза все пак ще преживее. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че във вторник ще има извънредно заседание, на което всеки един от народните представители ще има възможност да изкаже своето мнение, след което ще следват писмените предложения между първо и второ четене, които трябва да бъдат не само конкретни, но и ясно и точно обосновани.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, искам да започна с това – защо ги няма Министерството на финансите? Ще ви кажа с текст от закон, защото в чл. 18 от Закона за устройство на държавния бюджет е записано: „Разногласията по проекти на бюджетите между Министерството на финансите и други ведомства се решават от Министерски съвет”. Какво да прави тук Министерството на финансите? Сега виждам този текст, който е от тази година. Не знам кога е приет. Т.е. разногласията се решават от Министерски съвет, се казва в Закона за устройство на държавния бюджет, за тези които четат законите.
Второ, колеги на този бюджет на НЗОК станаха в повече тези буфери и резерви. Ще ви изброя няколко резерва. Първият е големият резерв. Тези символични 777 милиона лева, които отиват в големия резерв на Националната здравноосигурителна каса, искам да ги тълкувам по малко по-различен начин от начина, по който ги тълкува доктор Антония Първанова.
Уважаеми колеги, здравното осигуряване е краткосрочен риск. Т.е. осигурява се за да може при настъпване на осигурителното събитие през тази година да ползваш осигурителни плащания или т.нар. престации. За това никой не може да ме убеди в логиката, че тези пари трябва да отидат в някакъв преходен остатък. Това за мен е недостатъчно аргументирано и никой не казва, къде, кога, как и защо. В приходите не виждаме лихви от тези пари. Обръщам се към Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса, в приходната част на бюджета на НЗОК не виждам нито един лев от приходи от лихви от тези същите пари от осигурителни вноски. Забележете, не от данъци. Това са пари от осигурителни вноски. Иване вие направихте този прецедент, тогава имахте някакъв аргумент. Това са пари от осигурителни вноски, които отиват заедно с данъци в т.нар. фискален резерв на държавата.
Колеги, вторият резерв е т.нар. оперативен резерв на Националната здравноосигурителна каса. В проекта бюджета вие сте записали 2 милиарда 402 милиона лева здравноосигурителни приходи, вие сте написали 10 на сто, но в закона е записано други 10 на сто от събраните приходи от здравно осигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и от други преходи. Тези пари ги няма в този преходен остатък.
Искам да помислим върху една много вероятна и лесна бюджетна техника. Тези 240 милиона лева, които по традиция ги ползваме в края на годината от оперативен резерв с решение на Управителния съвет, нека да запишем една преходна разпоредба, ако възприемете една такава теза, с която тези пари да кажем на два пъти да има решение на управителния съвет през месец юни и в края на годината, за да може равномерно през годината да се използва този оперативен резерв. Знам какво ще ми кажете доктор Йорданов, но нека да помислим как да стане.
Следващият резерв е, на Националната здравноосигурителна каса. Резервът е 20 на сто, при лимитирането на отделните дейности. След това има такъв резерв и в регионалните здравноосигурителни каси. Т.е. има четири буфера, така че който казва, че тази система ще рухне при този бюджет трябва да си помисли, че няма друга такава публична система, при която има 4 сериозни буфера. Друг е въпросът дали тези буфери спомагат за развитието на системата или са пречка.
Колеги, ние включително и аз при обсъждането на Отчета на бюджета на НЗОК за 2007 година говорихме на тема, господин министъра също каза, че с 12 на сто можем да повишим цените на клиничните пътеки и на медицинските услуги, с повече процента от това преизпълнение, което ще бъде около 120 или 140 милиона лева от здравно осигурителни вноски в края на годината. От НЗОК бяха съвършено прави и предвидливи, тъй като имат опит в това отношение, че вдигайки базата от тази година на практика още с определянето на тези цени с 10 на сто вдигат с 300 милиона цените на клиничните пътеки. При положение, че на касата даваме 400 милиона лева, става за 100 или по-малко от 100 милиона лева.
По този начин разписан бюджета всички разбрахте, че означава, че цените, които са от тази година остават или много малко се променят за следващата година. Това е големият проблем. Знаете какво означава парите от големия резерв да се вземат и как ще се вземат. Това означава промяна на цялата макро рамка на бюджета и да нарушим изискването в началото на бюджета. Трябва да предложим като председателя Великов от къде да се вземат.
Господин председател, който предлага повече пари тук трябва да каже от къде да се вземат.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, към вас има две последни реплики от доктор Антония Първанова и от доктор Руденко Йорданов.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Доктор Адемов, искам да ви попитам като председател на Комисията по социална политика случвало ли ви се е досега да гласувате бюджет където да се събират пенсионни осигуровки и да се дават за нещо друго, имате ли такъв прецедент?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми доктор Адемов, под формата на реплика в първата част изразявам съгласие, защото вие на практика доразвивате тезата, която заложих в отношението си към тези 240 милиона лева резерв. По отношение на техниката и общата философия на изчисляване на този резерв, да по закон е 10 на сто върху приходите и трансферите. Идеята беше, че има приходи и бюджета добавя субсидии и върху тях от всичките пари се прави резерв. Тук имаме уникалният случай, в който част от приходите се изваждат и отиват към резерва. За това логично е резервът да бъде върху реалните здравноосигурителни плащания 10 на сто. Срещу мен е доктор Киров, защото общо практикуващите лекари бяха ощетени и споделям решението на общото събрание, което предвиди за тях много по-голяма сума за извън болничната помощ и част от тези пари можем да осигурим още с едно такова прекрояване вътре в рамките на този бюджет без да пипаме макро рамката. По отношение на големия резерв на касата, както говорим, че в рамките на шестте месеца може да има преоценка на бюджета можем да правим и законова отпратка тази преоценка, за която вие говорите да бъде направена след изтичане на първото шестмесечие, за да не пипаме тези общи проценти.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Първанова, в социалната комисия няма такъв прецедент и няма как да има. Вие знаете много добре, защото сте участвала на тези прословути коалиционни съвети, на които при увеличаването на осигурителната вноска с 2 на сто, условието беше срещу тези 2 на сто увеличение да има предложена реална реформа. Какво да направя, като вие не успяхте да убедите обществото в това, че има разлика между застраховане и осигуряване. Аз ли съм виновен, че не успяхме да убедим хората, включително и аз влизам в тази група.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, считам че дискусията е ясна, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за държавния бюджет за 2009 година, № 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 година, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 6.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 година, № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 година, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – 7.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 17,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/