Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис





П Р О Т О К О Л
№ 134

Днес, 22 януари 2009 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерски съвет на 17.12.2008 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-3, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 12.01.2009 г. – първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис





П Р О Т О К О Л
№ 134

Днес, 22 януари 2009 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерски съвет на 17.12.2008 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-3, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 12.01.2009 г. – първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Уважаеми колеги позволете ми да ви честитя новата 2009 година и да ви пожелая много здраве, щастие и професионални успехи и разбира се на всички колеги успехи на предстоящите избори. Имам удоволствието от мое и от ваше име да поздравя госпожа Ива Станкова с рождения и ден.
Уважаеми колеги, бих искал да представя на всички новоизбраният председател на Българския лекарски съюз доктор Нанев, и да го приветстваме с „Добре дошъл”.
В дневния ред на заседанието днес имаме две точки.
Първа точка от дневния ред е Законопроект за изпълнение на наказанията и задържанията под стража внесен от Министерския съвет. Кой ще представи законопроекта от вносителите? Заповядайте и представете закона, интересува ни и ще разглеждаме само частта за медицинското обслужване по разбираеми причини. Няма да разглеждаме останалата част, която не е в нашата компетентност. Ако имате готовност заповядайте, представете се за протокола, имате думата.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Добър ден, уважаеми господин председател аз съм началник-сектор на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода в Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” в Министерството на правосъдието.
Тук съм в качеството на представител на Министерството на правосъдието и да представя тази част от законопроекта за Закона за изпълнение на наказанията, която е в частта медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.
Медицинско обслужване, глава десета. Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, раздел „Първи”. Лечебни заведения за лишените от свобода, член 128.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ви моля не го четете, посочете само мотивите. Колегите имат законопроекта и са го прочели.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Медицинското обслужване е част от третирането на лишените от свобода по време на престоят им в затвора. Има лечебни заведения, които са към Министерството на правосъдието за болнична и извънболнична помощ. По време на престоя си в затворите лишените от свобода имат равен достъп до медицинска помощ и грижи както всички останали свободни граждани на Република България. В тази част от законопроекта са изнесени тези точки, които конкретизират третирането и медицинското обслужване на лишените от свобода по време на престоя им. Оказани са лечебните заведения, които са регистрирани с министерско постановление за болнична и извънболнична помощ. Конкретно каква е процедурата при приемането на един затворник за неговото медицинско обслужване до момента на освобождаването му.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме обсъждането.
Първо, искам да задам няколко въпроса. Колко са специализираните болници?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Специализираните болници са две, едната е към затвора в София, Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, която се занимава с общата патология, има вътрешно отделение, хирургично отделение и неврологично отделение.
Другата специализирана болница е към затвора в Ловеч, която е специализирана за лечение на психиатрично болни и белодробни болни и туберкулоза и е с две отделения. Лечебните заведения за извънболнична помощ са за 14 медицински центъра, които са структурирани към всеки един от затворите в страната – 13 затвора, от които един поправителен дом в Бойчиновци за непълнолетни и към най-големият арест в София.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, направих си труда да прочета поне тази част от закона. Направи ми впечатление, че медицинските центрове трябва да разполагат с възможности за краткосрочен престой на пациентите. Т.е. ако е необходимо да бъдат стационирани за кратко време.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да.
ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът ми е следният, тъй като досега поне тази материя ми е била непозната, а в мотивите е записано, че досега тези неща са уреждани с подзаконови нормативни актове. Т.е. за първи път се урежда със закон, въпросът ми е има ли някаква промяна от това, което е било досега, което да променяме или просто го вкарваме само в закона. Има ли някаква новост?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам няколко конкретни въпроса.
Първо, в чл. 128, ал. 3, вие казвате, че при хора лишени от свобода, на които се налага лечение в други лечебни заведения и които не са си платили, ще бъде за сметка на Републиканския бюджет, което означава, че всички нормални граждани в тази държава честни и почтени, които по някаква причина не са си платили членския внос, за да влезнат в системата трябва да внесат някаква сума, а за тези които са нарушили законите, отново ние ще плащаме, извинявайте, но не разбирам това.
Второ, в чл. 129 вие казвате, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници към местата за лишаване от свобода. Специализираните болници не са на всички места за лишаване от свобода, те са само на две и тук трябва да го конкретизирате, защото от този текст излиза, че във всички затвори ще правите болници.
Трето, в ал. 2, вие правилно казвате, че тези заведения са част от националната здравна мрежа. В Закона за лечебните заведения в чл. 5, по който сте вие, много ясно се казва, че те се разкриват по предложение на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на правосъдието, което е нормално. По-нататък става въпрос, в чл. 130, ал. 2, дейността на лечебните заведения се контролира от министъра на правосъдието, а министъра на здравеопазването оказва само методична помощ. Извинявайте, няма как те да бъдат част от националната здравна система и дейността им да бъде контролирана от министъра на правосъдието. Разберете това, министърът на здравеопазването не може да дава само методична помощ. Защото, или те са друга система и се контролирате и правите каквото искате, или цялата медицинска дейност ще бъде контролирана от министъра на здравеопазването, който контролира всички лечебни заведения в националната система.
Четвърто, задавам следният въпрос – вие казвате в точка 3, че в медицинските центрове се оказва специализирана извънболнична медицинска помощ. Добре, но вие няма да може да оказвате на цялата специализирана. Там би трябвало да се уточни, че някои оказват специализирана помощ. Не може всичко да се направи в този медицински център, защото най-малко няма да имате всички специалности. По този начин написано излиза, че вие гарантирате цялостната специализирана извънболнична помощ, нещо което няма да може да направите, защото никой медицински център не може да го направи.
Пето, вие казвате, че когато се наложи становище на специалисти от други лечебни заведения те имат само консултативна помощ, но има логика в това, което казвате, но когато става въпрос в контекста на това, което сте написали наистина една специализирана медицинска помощ особено когато става въпрос за болнична помощ е ясно, че най-вероятно няма да може да го лекувате в съответното заведение, защото нямате нужните специалисти. Тогава как може да е само консултативно. Защото, ако вие консултирате човек в отделение, в което нямате специализирана помощ, е ясно, че неговото мнение да бъде лекувано в болнично заведение ще бъде не само консултативно. Разбирате ли ме или не ме разбирате?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Разбирам ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но вие създавате към главна дирекция „Изпълнение на наказанията” медицинска комисия. Може ли състава на медицинската комисия да бъде само с главния директор. Най-малко трябва да бъде от министъра на правосъдието, защото тази медицинска комисия наистина е натоварена с една изключително важна задача и така както министъра на здравеопазването назначава всички тези национални комисии мисля, че и тук трябва да бъде или поне заместник-министърът, който отговаря за затворите.
„За подпомагане на работата на медицинските комисии, могат да се привличат консултанти от други лечебни заведения” – кой ще ги определя? Избрана е комисията от главния директор и искаме някой да бъде включен – кой ще определи този някой? Има национални консултанти. За това е министърът на здравеопазването. Наистина е редно, за да няма съмнения, че някой иска да бъде привлечен, това трябва да бъде една институция, която да определя кои ще са тези специалисти.
Не знам в отделението в Ловеч имате ли условия за лечение на туберкулозно болни?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да имаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че трябва в Закона за лечебните заведения, тъй като създавате специализирани болници, според мен трябва да им се намери място и също да бъдат изписани, за да се знае, че ги има. В Закона за лечебните заведения няма категория специализирана болница към затворите.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Тези лечебни заведения са регистрирани по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и са единствените уникални и несравними с никое друго лечебно заведение в страната, защото са ситуирани в местата за лишаване от свобода към затворите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е тяхната уникалност. Тяхната уникалност може би ще е в един малко по-специфичен вътрешен ред. Тяхната медицинска дейност не може да бъде по-уникална от останалата, защото медицинската дейност е част от медицинската дейност на Република България. Има специфичен Закон за лечебните заведения и там трябва да ги изпишем, защото само в член 5 в закона се казва, че има такива лечебни заведения.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да, има.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-нататък трябва да се намери място и да бъде изписано, че ги има.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Записано е „Лечебните заведения на Министерството на правосъдието”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Лечебните заведения към Министерството на правосъдието са два вида. По-нататък когато описваме какви са видовете, такива няма. Тук може би трябва да се запише и към Министерството на правосъдието и специализирани болници за активно лечение…
ЦОНКА СИМЕОНОВА: В закона ли да ги впишем тези неща?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В Закона за лечебните заведения.
Колеги, имате ли други въпроси?
ВАНЬО ШАРКОВ: Лечебните заведения, които са специализираните болници за активно лечения те сключва ли договори с Националната здравноосигурителна каса.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Не.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тогава искам да задам следващия въпрос, след като не работят по договори с НЗОК какъв е смисълът от това някой да им плаща здравните вноски на тези хора?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Шарков, смисълът е когато се налага те да бъдат лекувани и в други болници, тогава трябва да им се плаща. Проблемът е, че ако 5 години не са плащали преди това пак ние ще им плащаме влизането в системата, което абсолютно не е редно.
Заповядайте, да отговорите на въпросите.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Когато казах, че болниците са уникални нямах предвид лечебно-диагностичната им дейност, а за това, че лишените от свобода са ограничени от правото си на свободно предвижване в пространството и те нямат достъп свободно да отидат и да си изберат лекар или лечебно заведение, който да ги лекува по техен избор. Те са ограничени в тези си права и за това тези лечебни заведения осигуряват адекватна медицинска помощ както на останалите граждани, но в условията на принудително задържане. Това е уникалното. Медицинските специалисти и медицинската дейност е както на останалите лечебни заведения, за това сме част от Националната здравна мрежа и няма как да бъде нещо различно.
Относно въпросът за чл. 128, ал. 3, очаквах, че точно тук ще има коментари. Голяма част, около 80 на сто от влизащите вътре в затвора са с прекъснати здравноосигурителни права. Ние поемаме първичната медицинска помощ и при необходимост хоспитализация на тези лица в лечебните заведения структурирани към Министерството на правосъдието и ги лекуваме безплатно, така наречено, осигуряваме медикаменти и изследвания, но при необходимост да използване на друго лечебно заведение или изследване в друго лечебно заведение, което не се покрива от обема медицински дейности в тези болници, които имаме тогава на тези лица някой трябва да плати на другото лечебно заведение или специалист, от които консултации се нуждае дадено лице. Ако не се приеме тази част, която – да, разбирам защо, тогава Министерството на правосъдието плаща от бюджета, отново в Републикански бюджет цялата клинична пътека или стойността на цялото изследване, което излиза много по-скъпо отколкото да му възстановим вноските с 12 месеца назад, така че да може да ползва тези медицински услуги като лице с възстановени права. От момента на задържането в ареста и по време на целия си престой в местата за лишаване от свобода здравните осигуровки на тези лица се плащат също за сметка на бюджета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние знаем това, но вие като не сте плащала 5 години ще си ги платите тези вноски.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да, но в нашия случай доктор Китов не си плаща лицето, защото няма финансови средства и неговото семейство няма да плати, нито да възстанови вноските му.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако вие не си платите вноските или семейството не ви ги плати, какво ще стане?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Отново се плаща от бюджета на Министерството на правосъдието, ако трябва да се направи операция, кардиологична или мозъчна операция, Министерството на правосъдието трябва да заплати от собствения си бюджет, но ние нямаме планирани такива средства. Когато едно лице принудително е задържано в затворите искаме не искаме, ние го храним, отопляваме, охраняваме и лекуваме. Кажете вие господа как да спестим парите на бюджета като те отиват от едното министерство в другото министерство. Тези средства отиват в републиканския бюджет.
Това мога да кажа по точка трета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По останалите въпроси, които бяха много.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Те отиват в бюджета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Зададох ви поне пет въпроса, какво става с другите?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: В лечебните заведения…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не може дейността на лечебните заведения към местата от лишаване да бъде под контрол на министъра на правосъдието.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: А дейността на лечебните заведения на МВР и Транспортна болница, на чие подчинение са?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става въпрос за охрана. Става въпрос за медицинската дейност, която не може да бъде под контрола на министъра на правосъдието.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, независимо, че вие предложихте вариант, в който ние обсъждаме само така наречената медицинска част на предложения на нашето внимание Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ще си позволя да разширя периметъра, в който ние да разсъждаваме защото твърде активното вторачване само в тази част като чели ни спестява необходимостта, а според мен това е наше задължение да погледнем философията на закона. Да видим всички текстове, които имат отношение към нашето поведение и поведението на властите в затворите към задържаните под стража. Например, на нашето внимание трябва да бъде чл. 43, където е уредено каква е максималната площ, как да бъде осветена, достъпа до санитарни възли, нима това няма отношение към хуманното отношение към затворниците и нашата комисия няма да изрази отношението си към тези текстове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Като народни представители всеки има това право.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И като комисия, много важен е господин председател и текста на чл. 114, употреба на помощни средства, където в помощни средства са звукови устройства, електрошокови палки, сълзотворни парализиращи и други химически вещества, ето това са също предмет на разсъждения, които определяйки отношението си към философията на този закон. Разбира се, ще го подкрепя защото въвежда по-европейското отношение към задържаните, но тези детайли, за които вие говорите макар и спирайки нашето внимание върху тях те могат да бъдат предмет на едни допълнителни предложения между първо и второ четене. Сега да не се увличаме в този малко прекален негативизъм в отношението си към предложения закон. Ще го подкрепя на първо четене и призовавам колегите да направят същото.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих задал най-напред следният въпрос. Този закон когато е работен членове от нашата комисия участвали ли са или специалисти от здравната мрежа извън Министерството на правосъдието? Много е важно да разберем това.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да, участвали са, съгласувано е.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Със специалисти от Министерството на здравеопазването.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Да, от Министерството на здравеопазването. Не мога да ви отговоря точно кои са били лицата, но е съгласувано. Имаше работни комисии.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Въпросите, които постави доцент Китов и доктор Руденко Йорданов са много точни и ясни. Има неща, които действително когато човек чете този закон правят едно неприятно впечатление. Мисля, че комисията и всички членове на комисията сме длъжни когато решим да гласуваме, а не просто да вдигнем ръка и да кажем: „Давайте да гласуваме сега”, а просто този закон да се огледа отново. Тогава вече да решим какво да правим с него. Защото, ако решим да гласуваме сега на първо четене не знам дали между първо и второ четене ще можем да успеем да направим така, че да коригираме някои пропуски, които са в закона. Действително доктор Руденко Йорданов е прав, че там трябва да се обърне внимание на всичко, включително на осветлението, на начина на живот как ще пребивават затворниците и т.н. Това е работа точно на медицинските служби и разбира се, наше задължение е като представители на съсловието е да вземем правилно решение.
Бих предложил, ако смятате, че е уместно да огледаме този закон отново и тогава да го прегледаме още веднъж и за го подложим на гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, чисто процедурно това е труден проблем, защото е закон внесен от Министерския съвет и аз съм длъжен да кажа, че ние не сме водеща комисия по този законопроект. Не на последно място той е минал през синхронизационна процедура през всички министерства. Когато излиза от Министерския съвет това е така, вие най-добре знаете, както и министър Близнаков. Въпросът е, че аз в никакъв случай нямам както Руденко Йорданов се опита да забележи негативно отношение.
Считам, че при едни съществуващи норми няма нищо лошо да бъде изписано със закон, но според мен има някои неща, които не са изпълнени със съдържание. От друга гледна точка малко се подценява контрола на Министерството на здравеопазването, а от друга гледна точка казваме, че тези болници, са част от нашата национална здравна система. За българското здравеопазване по Българската конституция основна отговорност носи министъра на здравеопазването и вие знаете това. Ние не можем да я изпълним. Трябва много ясно да кажем, че по отношение на реда, опазването, пропускливост, това е работа на министъра на правосъдието две мнения няма, но по отношение на стандартите на медицинско обслужване контролът трябва да бъде само на Министерството на здравеопазването.
Искам да ви попитам къде е връзката с МВР болница. Когато МВР болница преди години я оставихме като специализирана болница нейната роля тогава беше изтъкната от колегите, че ще играе ролята на консултативен център и на лечебните заведения към Министерството на правосъдието. Тук никъде не виждам тази връзка, а тя е една мощна и голяма многопрофилна болница, която до голяма степен може да изиграе и консултативна роля и да поеме част от тези болни.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тъй като са две отделни министерства, едното е Министерството на вътрешните работи, а другото Министерството на правосъдието ясно ви е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, въпросът е че би трябвало много ясно да се отбележи, тъй като са специфични случаи кои са консултантите, кой ги определя, как става определянето, защото знаете какво се получава. Млади хора, ги оперират от дискови хернии …, за това за тези неща кой вика консултантите и как се определят, мисля че в този закон трябва много ясно да се каже. Това е по отношение на прозрачността и точно Министерството на правосъдието би следвало да е най-пунктуално в тази точка. Искам да бъда разбран правилно. Аз искам да ви помогна, не съм против.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, имам един въпрос и към колежката. Другите затвори, визирам Варненския затвор, те къде хоспитализират болните. Защото, доскоро практиката беше, води се затворника от двама полицаи с белезници, ако е спешен се вкарва. Ако трябва да остане на лечение сам е в стая, пред стаята е полицая. Такава беше практиката. Сега от 2001 година не знам как стои въпроса. Настаняваха ги в Окръжна болница. За туберкулозата и психично болните е ясно, минават и ги проверяват и който е болен го изпращат, но при една пневмония или апандисит няма да се изпращат в София за операция.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: От всички места за лишаване на свобода 13-те затвора и 28 областни звена, следствени арести, задържаните лица и лишените от свобода се хоспитализират предимно и основно в двете болници на затвора в София и Ловеч. Т.е. на Министерството на правосъдието. При остри и спешни настъпили състояния естествено е, че човекът се извежда и се хоспитализира в лечебно заведение, което е териториално разположено със затвора, било в Бургас, Варна и т.н. Тогава ние му осигуряваме охрана. Ние сме съдействали на болници като Пловдив, за това което казахте за сам в стая и т.н. Не знам кой свободен гражданин би се съгласил да лежи в една стая със затворник. Ние сме съдействали за изграждането и обособяването на подобни стаи за да могат да се използват от затворите. Например, по време на една епидемия от хепатит се хоспитализираше в инфекциозна клиника на болницата в Пловдив, със собствени средства на затвора съдействахме, за да се осигурят условия. Не може инфекциозно болен да бъде настанен в тази болница и за това се ползват услугите и на другите лечебни заведения. Отново ще повторя, че тези лица имат правата както на свободните граждани по отношение на медицинското обслужване, единствено в достъпа са ограничени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Симеонова, всичко това е разбираемо, но нищо не пречи, тъй като в момента какво правите. Вие сега със закона описвате какво правят. Напишете, че когато има нужда от специализирана болнична помощ, тази наредба след като има закон не съществува, защото правите закон. Оттам нататък би следвало наистина да е разписано или, че ще правите нова наредба или например отиват в друго лечебно заведение на териториален принцип. Отново ви казвам, досега е имало някаква наредба, но когато се прави един закон законът е по-висша категория от наредбите и би трябвало тези наредби вече да не са в сила или най-малкото трябва да издадете нова наредба, която може да е същата стара, но да е с нова дата на базата на самия закон. Не може вече да се позовавате на нов закон и на стара наредба, защото става смешно.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Доцент Китов, не знам колко е стара наредбата ,защото е от декември 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът ще бъде от 2009 година.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Законът още не е приет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено е, че докато не е приет старата наредба действа. Става въпрос като се приеме.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Искам да ви кажа, че юристи са работили върху този законопроект, аз съм само лекар. Явно не може да се преповтори и препише цялата наредба в Закона за изпълнение на наказанията. Такъв е смисълът на двата нормативни акта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, че не може. Априори говорим за действащ закон когато се приеме и ние не може да се позоваваме на стара наредба, разберете това.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Исках да ви кажа, че там са описани подробности и стъпка по стъпка какво се прави за всеки отделен конкретен случай, бил тубелкулозен, ХИВ положителен или друго заболяване. Не знам дали в закона има смисъл да се обяснява точно какво включва профилактичния преглед, при приемането на лицето, създаването на медицинско досие и т.н. За това казах, че имаме наредба, която детайлизира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Симеонова, тогава защо правите закона?
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Законът не третира само медицинското обслужване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говоря за частта медицинско обслужване. Тогава не правете глава „Медицинско обслужване”, а карайте по наредбата. Тук вие сама поставихте един въпрос. Влиза човек, който е съмнителен за ХИВ или СПИН положителен, ако иска ще му направите изследване, ако не иска няма да му направите изследване. Те имат общи бани, помещения, столови. Извинявайте, може би точно там не бива да е пожелание когато има съмнение.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Европейските норми и правила не ни позволяват да имаме отношение на сегрегация към лишените от свобода. Искам да кажа, че всеки един пациент, в което и да е лечебно заведение, всеки един участник в тази зала може да бъде носител на ХИВ без да се е изследвал и без да си знае статуса. Много добре всички лекари знаят, че всяко едно лице, което получава дентална помощ или друга медицинска помощ трябва да се третира като потенциален носител на ХИВ. Никой докато не се е изследвал не си знае статуса. Ние работим по националната програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИН заедно с Министерството на здравеопазването и сме включени като компонент за затворите към програмата ръководена от доктор Тонка Върлева и изпълняваме абсолютно всички точни правила и изисквания по отношение на изследване, анонимност, конфиденциалност за СПИН. Включени сме в националната превенция за контрол на СПИН в България, както и в Националната програма за борба с туберкулозата и работим в тези дейности заедно с Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато тези хора живеят при определени условия те са малко по-особени хора. Не може да едно да им се дават привилегии, а другото да бъде абсолютно еднакво. Може би при съмнение трябва да има изискване, при което да се проверяват тези неща.
Колеги имате ли други въпроси? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Разбира се, че философията налага да има и такава глава и да се разширят нещата. Професор Гайдарски, съжалявам, че няма да сме водеща комисия, но ще направим необходимите предложения, защото и аз мисля, че има много пропуски в главата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: С условието, че ще настъпят промени между първо и второ четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да. Моля, който е съгласен по принцип да приемем законопроекта, да гласува?
- „За” – 18.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Доктор Симеонова, всички сме съгласни, но слабостите са си слабости и не ги приемайте като упрек, а потърсете начин да ги изправите. Благодаря ви.
ЦОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители.
Доцент Кумчев, имате думата за да представите законопроекта.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, знаете че здравната система в страната от 2004 година работи с Позитивен лекарствен списък. Тук са и бившия и настоящия председател на тази комисия. Знаете, че списъкът включва между 1800 медикамента. Също така знаете, че е интереса на фармацевтичните компании да включват свои лекарства в този Позитивен лекарствен списък е особено голям, а през тази година забележете, че и болниците и лечебните заведения, които са предимно с държавно участие ще трябва да съблюдават правилата и също те да работят с този Позитивен лекарствен списък. Казвам това не случайно, казвам го защото, работата по изработването и изготвянето на Позитивния лекарствен списък е една тежка работа. Добре знаете, че през миналата година когато приемахме новия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина предварителният срок за изготвяне на новия Позитивен лекарствен списък беше 30 април. Не искам да се връщам назад, а само да помоля за следното. Искам да ви уверя, че Комисията по позитивния лекарствен списък прави всичко възможно, за да може да достигнем до успех и да спазим тази дата, но за съжаление, фактите които имаме до преди два дни говорят неща, които според мен комисията трябва да вземе предвид и разбира се да решим всичко в интерес на доброто взаимодействие и работа на здравната система като цяло.
До този момент са постъпили 2032 заявления, разгледани са от юристите всички. От тези заявления 342 са върнати заради пропуски, където има един 30 дневен период или по-точно казано спиране на часовника за тези компании, в който да се разгледат отново и да се върнат обрано документите. Не искам да изпадам в подробности пред вас, защото ми е неудобно и всеки един от вас знае какво представлява и кои са основните срокове на Позитивния лекарствен списък. Искам да ви кажа, че до този момент са одобрени около 392 медикамента от необходимите 1800 за този позитивен лекарствен списък, което прави крайната необходимост ние да удължим срока за изработването на Позитивния лекарствен списък.
Разбира се, аз очаквам че някои от вас ще кажат: „Сроковете са големи”, например, за България са около четири месеца и половина, някъде в порядъка на 150 дни заедно с обжалванията. Искам да припомня директива на Европейския съюз 89105, в която директива на страните на Европейския съюз за включване на лекарствен продукт в Позитивен лекарствен списък е средно около шест месеца. Така, че считам, че ние като комисия, ние като Народно събрание сме си свършили работата, тъй като четири месеца и половина все пак е един много рационален срок, но в момента ситуацията по отношение съставянето на списъка според мен изисква да представим пред вас този законопроект само за изменение на срока. Искам да помоля, ако нямате нищо против уважаеми колеги за подробностите, които ще ви интересуват да помоля председателят на Комисията по изготвяна не позитивния лекарствен списък доцент Узунова, която е в залата, да чуем ако имаме нужда от повече подробности. В интерес на истината днес присъствахме на едно заседание на една кръгла маса където и бяха и производителите на лекарства, нашите български производители и имаше различни мнения. Там също беше изказано становището, че Позитивният лекарствен списък е от изключително значение за дейността на здравната ни система и той трябва да бъде направен перфектно. Той трябва да бъде с цени, които се приемат от населението и пациентите. Той трябва да бъде така, че наистина здравната ни система по отношение на лекарство снабдяването да бъде гарантирана.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, разбира се, че ако има някакви въпроси към доцент Узунова тя е на наше разположение. Ако има въпроси накрая ще отговорите.
Заповядайте доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, направих си усилието да извадя всички протоколи от 16 юли 2008 година когато разглеждахме същият проблем.
Започвам с това, с което започнах и преди. В момента сме в процедура за четвърти път, акцентирам за четвърти път имаме възможността да разглеждаме промяна на Закона за позитивния лекарствен списък. Ще задам същият въпрос, който зададох и на 16 юли 2008 година, искам да ми бъде отговорено тук – кой ще понесе политическата отговорност за не внасянето на позитивния списък и нещо още по-важно, това за българските граждани, защото от 31 май 2007 година до 1 юли 2008 година чакат медикаменти за регистрация. Тази Комисия по позитивния лекарствен списък, отварям скоба много добре знаете кога, за колко време и как беше асоциирана, но след това ще се върна към нея.
Към днешна дата ще ви кажа, за да не се отклонявам. Направил съм си усилието да представя Комисията по лекарствения списък. От комисията вече не съществува лицето Йордан Любенов Тубмев, който е от Българския лекарски съюз и към днешна дата той е нелегитимен. Тук отново ще влезем в проблеми и юридически казуси. Преминавайки по-нататък тази комисия не само, че не беше асоциирана без натиска на опозицията може би нямаше към днешна дата да бъде асоциирана, но тук изпъква и втория момент. Вторият проблем, който искам да поставя на вашето внимание е проблемът за лекарствата и всички онези генерици, които чакат да бъдат регистрирани и тези лекарства, които в същност не могат да влезнат в пазара. От това страдат абсолютно всички български граждани, нещо повече разходват се публични средства. Искам много ясно да се заяви кой ще поеме политическата отговорност доктор Кумчев, защото дайте да се съберем, дайте да се обединим. Дайте да се съберем и да се обединим, но аз искам да разбера кой ще носи тази политическа отговорност и не само политическа, икономическа. Кой ще носи финансовите вреди за разходите на публичните средства.
Продължавам по-нататък, към датата, която ви казах преди малко от месец май 2007 година днес комисията се събира на 22 януари 2009 година. От тогава чакат лекарства за регистрация. За да бъдем напълно точно към дата 19 януари 2009 година постъпилите заявления за позитивния лекарствен списък за 2056. Преглед на документи и изготвени становище от юристите са 2055. От тях 342 са не пълни от различно естество, това е посочено от юристи. Проведените заседания на комисията от срока, който сме приели на брой са 34 заседания. Включени до момента към позитивни лекарствен списък са едва 390 лекарствени продукти, а чакат 2055, като отпаднат тези 342, грубо към 1800 медикамента очакват. С темповете, с които работи комисията и с наличния състав, който в момента юридически може би утре ще обжалва мисля, че догодина също няма да могат да бъдат приети тези лекарства за позитивния списък.
На заседанието, което беше проведено на 16 юли 2008 година госпожа Антония Първанова каза, цитирам: „Ние сме законодатели, дали сме срок, а изпълнителната власт трябва да го спази. Ако не го спази ние трябва да променим закона. Това не е нормалната логика има и редица други аргументи, които изтъква доцент Китов и според мен са абсолютно неоснователни. Това ще доведе до лоша практика всеки път когато изпълнителната власт не си изпълни задълженията по закона и както законодателя е предвидил ние да променяме законите”. Тук вие сте управляващата коалиция и искам всички добре да чуете – кой носи политическата отговорност като вие в момента сте управляващи? Един път да вярваме на госпожа Първанова, която дава тези предложения. Мога да прочета и по-нататък нещо, което е много важно от нейното изказване: „Уважаеми доктор Адемов, десет дневното забавяне поради един член не е основание за едногодишно отлагане, защото срокът който се предлага от 2009 година заради десет дни Министерския съвет ще намери начин да прегласува от 12 на 11 или каквото иска да направи, но това все още не е аргумент за едно годишно отлагане на цялата процедура”.
Тук пред нас се разиграва един огромен театър, но в крайна сметка потърпевши са и гражданите. Това формално прегласуване, за което вие говорите….
ТОДОР КУМЧЕВ: Не е формално.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Казвам, че за вас се явява формално, защото ние сме в процедура на изчакване на регистрацията на тези лекарства и на позитивния лекарствен списък. Гражданите, които не могат да ползват ново регистрираните медикаменти и генерици, кой носи политическата отговорност искам тук много ясно да бъде заявено? Това, че БСП в момента играе един театър, а НДСВ играе на ощипаната в момента опозиция, искам да стане ясно на всички, които присъстват, защото този цирк трябва да свърши един път за винаги. Тази позитивна листа и тази комисия забавя и от това страда цялото общество, страдат болните, които чакат да получат лекарствата. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Иванов искам да ви кажа, че политическата отговорност ще понесат осем народни представители при това гласуване на 16 юли миналата година, а шест които се въздържаха от Коалиция за България ще снемат своята политическа отговорност за това решение, защото нашето предложение доктор Иванов беше за 30 април 2009 година да се състави този Позитивен лекарствен списък.
Второ, по въпроса за генеричните лекарства, доктор Иванов ако нямате нищо против аз ви предлагам до края на тази сесия ние да предложим на народите представители един закон, в който закон да вменим за следващата година, не 2010, а 2011 година защото това е реалният срок 20 на сто от медикаментите в Позитивния лекарствен списък да бъдат генерични лекарства, с което ще стабилизираме системата и ще дадем възможност на касата да има избор и генерични лекарства. Доктор Иванов, такъв закон има в някои европейски страни. Искам да ви кажа, че в момента страни като Англия, Холандия и Дания работят между 20, 30 до 40 на сто с генерици.
Трето, за гражданите, ако вие гласувате против това предложение това означава, че вие на населението на България в следващ етап от време ще предоставите 398 медикамента срещу 1800. Така, че ви съветвам, след като държим за интересите на населението, на пациентите да приемете законопроекта, защото той е рационален, реален и ще свърши работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Втора реплика, която е едно допълнение господин Иванов, което би трябвало да се направи. Вие дадохте цифрите. В сегашния позитивен списък има 4800 лекарства. До момента са постъпили 2056 за включване, което означава че са минали през Комисията по ценообразуване – къде са останалите 2650? Част от вината определено носят и фирмите, които не подават. Това трябва ясно да го кажем, защото и всички да бяха включени, разбира се не 300 и 2050 пак са на половина от това, което го има. Само това е моето допълнение. Ние може би трябва да помислим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо не подават?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да кажа, те ще кажат. Това е моето допълнение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, господин Кумчев искам да ви прочета, за да ви кажа, че отново се опитвате да манипулирате и с демагогия. Когато вие четете, тогава четете и спазвайте законите. Искам да бъда точен от 31 май 2007 година вие предложихте да бъде до 30 април 2009 година. Това ли е вашата алтернатива? Направете сметка колко време вие задържате, удължавате и протаквате процедурата. Те имат лекарствен списък, за който не дават възможност да бъдат регистрирани новите молекули. Всички, които присъстват знаят за какво става въпрос. Говорим съвсем конкретно и аз съм много конкретен на вашия въпрос.
В закона е казано точно колко и какъв е срока за даване на разрешение съответно от комисията, когато е асоциирана комисията забележете, срока за даване на разрешение на един медикамент. Искам нещо друго да ви кажа явно не сте добре запознат, що се отнася за генериците. Говорим за генериците и за оригиналните медикаменти. Вие казахте, че сте приготвили законопроект за генерици 20 на сто. Искам да ви кажа, че не сте запознат, че към днешна дата генериците не са 20, а са 22 на сто без да правите този закон. Това показва една неподготвеност от ваша страна, че ще подготвяте закон за генерици и оригинални медикаменти. Няма зависи, говорим за публични плащания и за Позитивния лекарствен списък. Този закон, който подготвяте пак няма да има никаква стойност. Когато правите законопроект отнесете се към хората. Що се отнася до репликата на господин Китов, допълнението е много добро, защото ще го обвържа по-нататък с изказването. Фирмите, които не са били така добри да внесат цените на лекарствата си, има номер на вкарване и се вижда кога са вкарани. Ако не те не бъдат разгледани вината е в самите фирми. Тук отварям скоба за това, че всяка фирма, която вкарва даден медикамент със съответната цена подписва, че носят отговорност за цената, която образуват. Предполагам, че всеки си задава въпроса защо става това протакане? Проблемът е, защото се прави една нова комисия, която отново започва да проверява цените и оттам се завърта един кръг и за това може както казах до края на следващата година ние да нямаме един позитивен лекарствен списък. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължавам да поддържам думите, които съм казала в предишното заседание когато сме обсъждали удължаването на срока и когато беше предложено по-скоро скъсяване на срока, защото тогава срока беше 30 април. Ако си спомняте основните съображения, за да гласуваме по-кратък срок гледната точка беше именно общественият интерес, за да може за тази година за 2009 година лекарствата от новия позитивен списък да могат да бъдат включени съответно в договарянето. Очевидно е, че когато срокът е 31 март или 30 април, тези лекарства ще бъдат включени от новия позитивен списък едва за 2010 година. Тук говорим за по-нови лекарства, говорим за генерици на вече съществуващи и плащани по висока цена оригинални лекарства, също така говорим за нови цени по-ниски на лекарства, които съществуват и досега в позитивния списък. Добре кажете ми тогава не е ли абсурдно да правим друго тълкувание на обществения интерес. Имайте предвид, че публични са стенограмите от нашите заседания, четат ги хора не само, които имат възможност да присъстват тук. Прочитат се от всички, които са засегнати. Прочитат се от хората, които имат интерес да намерят баланса между едната позиция и между другата позиция. Трудно може да се обясни, че удължаването на срока е в обществен интерес при условие, че това удължаване на срока ще задържи старите цени, които са по-високи, дебело подчертавам, както и не включване на генерици. Ако може да ми обясните какъв би бил мотива и с какъв аргумент може да кажете, че ще се възпрепятства включване с пъти по-евтин генерик за тази година. Съществено впечатление повече от половината са не подадени заявления – 2744 срещу 2056. Това ми прилича на изкуствена засада. Няма да подаваме, за да възпрепятстваме. Защото, комисията ще може да е гледала твърде малко и съответно като са твърде малко дайте сега да удължим срока, обаче зад цялата тази работа стоят нови цени и нови лекарства в обществен интерес, обаче чак през 2010 година. Аз също направих справка с членове на Комисията по позитивния лекарствен списък, както го е направил и доктор Лъчезар Иванов и се оказа, че самите те също са изненадани от факта, че им се налага първо, да се събират само два пъти седмично. Очевидно е, че не са се преработили и не са уморени кой знае колко, защото това беше първоначалният им мотив – няма да работим по 24 часа. Какви 24 часа, те са работили по два пъти в седмицата. Проблемът не е бил, че са нямали време. На всичко отгоре те са гледали по пет, шест медикамента на заседание. Друг път са гледали по сто и повече. Обяснете ми къде е логиката? Тази комисия достатъчно натоварена ли е била? Имала ли е интерес да стимулира? Ако ние като законодател си позволи както и предишния път съм казвала и сега ще кажа, ако си позволим всеки път да актуализираме дата, от която да влиза в сила това, което ние сме решили и трябва да изпълни изпълнителната власт, къде е дисциплиниращият ефект, към изпълнителната власт и към съответно хората, които трябва да си подадат заявленията. Къде в цялата тази работа ние даваме ясната позиция, че няма да допуснем злоупотреба в системата, нито от страна на чиновниците, нито от страна на производителите. Не може да се твърди в случая, че само едните или само другите имат интерес. Очевидно е, че има преплитане на различни видове интерес, но в никакъв случай нито един от двата интереса не е в полза на обществото, на гражданите и на пациентите най-вече. Ние не говорим изобщо за хора в България. В този конкретен случай говорим за пациенти. Това са хора в нужда, които имат малка възможност за да се лекуват достатъчно качествено. Следователно ние не трябва да унищожаваме тази тяхна възможност да получат по-добри лекарства на по-ниска цена. За мен отговорната политическа позиция е да се принуди с всички средства, защото все пак сме парламентарна република, изпълнителната власт да си свърши работата. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Първанова, вие манипулирате народните представители, защото не стигате докрай. Вие не им казвате какво точно е записано в новия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, а там е записано, след като е приет новият Позитивен лекарствен списък, нашето предложение е 31 март 2009 година, новия започва да действа веднага след това, т.е. от 1 април 2009 година така, че няма опасност нито обществото, нито пациентите, нито интересите на който и да е да бъдат засегнати. Нека все пак на този етап да бъдем рационални хора, нека да казваме истината докрай и нека да четем евангелието пак докрай.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, доктор Първанова, тъй като вие говорите за обществения интерес аз мисля, че за всички е ясно, че общественият интерес не е в това в Позитивния лекарствен списък да има 392 медикамента. От обстойното ви изказване аз в крайна сметка не разбрах, вие това ли искате? Отново напомням това, което и доктор Кумчев каза, мисля че за всички в тази комисия когато приемахме срока беше ясно, че този срок няма да бъде спазен. Тогава вие много настоятелно убеждавахте комисията да гласува за срок, срещу който ние възразявахме и резултата е налице.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да попитам доктор Първанова, когато говори за обществен интерес – чий интерес защитава сега в момента? Вие искате едва ли не да поискаме оставка на правителството за това, защото виждате ли някой не си е свършил работата. Работата не е свършена за това, защото комисията в този същия състав гласува една Комисия по позитивния списък, която знаете какви качества притежават отделните членове. Преди това бяха само професори и доценти, а сега има представители на зъболекарския съюз и вие сте гласували за това нещо. Аз тогава протестирах категорично. Освен това, спомняте си колко трудно тръгна работата с тази комисия. Сега ние трябва просто да решим, ще има ли удължаване, за да могат да влезнат и другите лекарствени средства, или не. За другото правете си политика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, ние вече удължихме срока. Обяснете ми това трябваше да се е случило през 2008 година. Сега да ми твърдите, че от 1 април 2009 година така или иначе е щял да влезе този лекарствен списък, тук са три месеца. Хората, които са започнали лечение, договорите които са сключени, лекарствата, които са закупени ще бъдат по тези цени и в този лекарствен списък, който действа в момента, но трябваше още от началото на 2009 година да влезе новия. Сега 398 много добре, аз не иска да останат хората с 398, само че и до момента комисията не е дала по никакъв начин сигнал, че тя има намерение да прегледа повече от 398. Аз ви казвам, че се е събирала два пъти седмично. Да се е събирала всеки ден. Защо е гледала от всичките 2056 заявления е одобрила само 400. Това не е наш проблем. В края на краищата това, което правим ние е, че залагаме срокове, които някой трябва да изпълни. Това, че на този някой не му е стигнало времето това не е аргумента. Напротив, не само не му е стигнало, този орган не се е събирал и не е гледал тези лекарства. Обяснете ми какъв е аргументът ние да променяме? Следващият път могат да кажат 31 декември 2009 година.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, в крайна сметка вероятно ще трябва да се подкрепи този законопроект, но преди това трябва ясно да се чуят действително отговорите на някои от въпросите.
Въпросът на доктор Лъчезар Иванов е малко риторичен. Очевидно е, че управляващото мнозинство носи отговорност за едно или друго решение, което така или иначе в тази комисия или в пленарна зала се налага. Това е естествено и така са решили избирателите преди три години и половина, но ние тъй като все пак сме Народно събрание и Комисия по здравеопазване, лично аз смятам, че не е правилно това, което видяхме днес или вчера беше в един вестник, едно обвинение към Народното събрание и към комисията, че не е гласувала Позитивния лекарствен списък. Вероятно сте прочели това. Ние не гласуваме Позитивният лекарствен списък. Моля колегите журналисти, ако тук има такива, да обърнат внимание на колежката, която е написала нещо такова. Не мога да приема, че Народното събрание не е гласувало Позитивния лекарствен списък. Това не е наша работа. Нашата работа е в това, което правим в момента да дадем рамката, сроковете, отговорностите и т.н.
Това за което помолих председателя Китов, да отложи отговорите на доцент Узунова е защото искам да подкрепя питанията към нея. Като човек на точните науки за мен определящият стадий в целия този процес на създаване на нов Позитивен лекарствен списък е това, което се прави в комисията. Може би доцент Узунова ще бъде така любезна да обясни какви са причините, че изглежда че тази комисия работи по-бавно отколкото може би трябва. Вероятно работи по-прецизно или има някакви проблеми, които не знаем, но е хубаво да знаем. Защото, аз също си спомням, че въпреки героичната съпротива на доктор Валери Цеков, тогава заместваше министър Желев и доцент Кумчев, се наложи датата 30 януари 2009 година, въпреки че и тогава беше ясно, че вероятно този срок е твърде кратък. Разбирам доктор Първанова, която иска да дисциплинира работата, но ние трябва да сме реалисти. Все пак това е същият пример като с кладенеца. Двама души изкопават един кладенец 100 метра за 200 дни, да се съберем 200 души, за да го изкопаят за два дни.
В този смисъл, бих задал следният въпрос. Сезирам една непоследователност при доцент Кумчев и колегите. Тогава бяха преценили сравнително правилно, че 30 април, нали такъв беше срока?
ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: 30 април бяхте преценили, а сега се вижда, че работят по-бавно от вашите преценки тогава, а предлагате по-кратък срок. Защо смятате, че като продължим с два месеца това ще е достатъчно? Не знам, поставям това като един проблем – защо два месеца решихте, от къде дойде? Защото елементарните сметки, които направих, ще им трябват още една, две години с темповете, с които работят. В този смисъл тези два месеца ми изглеждат не много обосновани. След като се дадат отговорите ние бихме могли да преценим какво точно решение да вземем. Това решение трябва да е реалистично, защото в крайна сметка аз съм съгласен, че трябва да се намери баланса между генерици и оригинални или иновативни лекарства да бъде в полза за хората, но да бъдем и реалисти със сроковете, тъй като лично аз не разбрах професор Гайдарски или кой каза нещо за комисията, стори ми се че ги обвинява в некомпетентност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Друго каза, да не навлизаме в това.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Той признава, че е в частична некомпетентност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Той говореше за първата комисия.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека доцент Узунова да каже дали тези хора трябва по някакъв начин да бъдат подменени?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, оставам с чувството, че не сте прочели добре нормативните уредби. Защото, изготвянето на този позитивен списък е по съвсем други закони и наредби и не е като предишния. Те са сложни, тежки, включването на един медикамент става след формиране на цена на базата на сравнение с референтни стойности и референтна страна, най-ниската на производител. В тази връзка искам да кажа, че няма абсолютно никакво значение дали е генерик или е оригинален. Позитивната комисия включва медикамента на база най-ниска цена. Най-ниска цена може да даде генерик, но може да даде и оригинал. Тя определя тези медикаменти на база на цена и процента на реимбурсиране. Няма повече да се задълбочавам, но спора генерици и оригинали е несъстоятелен. Защо подкрепяме предложението на доцент Кумчев? Защото изхождаме изключително от обществения интерес. Нека да си зададем въпроса – какво искаме? Да имаме някакъв списък или да имаме онзи списък, който дава максимална възможност за ползване от страна на гражданите на по-ниски цени с определен процент реимбурсация. И пред мен е стенограмата когато колегата Цеков се е опитвал да защитава срока, който се предлагаше и не е успял поради една или друга причина. Сега се зададе въпроса защо не е края на април, а края на март? Защото, след като проведохме няколко срещи с фирмите съвместно с Комисията по цените, с Комисията по позитивния списък хората от фирмите разбраха, че има такъв списък и той съществува. Започнаха да подават нормални документи. Защо комисията не е работила на пълни обороти? Защото, за да работи на пълни обороти трябва да има субстрат върху който да работи. От подадените 2050 молби като запазено място половината са с нередовни документи. Защо са с нередовни документи? Направете сметка защо, защото влязъл един път медикамента в този списък минава на по-ниската цена. Има случаи където медикаменти досега продавани на 1700 лева сега след преминаването в позитивния списък стават на 170 лева, обяснението е просто, но това не зависи от администрацията, не зависи от комисията, зависи от този, който подава документи. Така, че този срок, който се предлага тук е реален, защото в момента вече има разгледани 605 позиции, включително и днес, защото фирмите започнаха да си подготвят нормални документи и да ги внасят така както изисква закона. Наредбите са изключително нови, ново законодателство, по нов начин се работи и ще свикваме в тази ситуация да спазваме всички закони. От наша страна като администрация ние сме направили цялата възможна организация да върви процеса. Сега използвам случая пред медиите и пред гостите и колегите да призова отсрещната страна, която иска да ползва услугите и да е на пазара да е коректна. Като иска да е в позитивния списък да си подаде навреме нормални документи с такива условия, каквито ние искаме. Така, че до края на месеца ние ще сме готови според мен с около 1000 позиции, дори и повече, но това ли е оптималният вариант? Според мен, не е. По-добре два месеца удължение на стари цени, отколкото ограничен брой лекарства по нови цени. Интересът на обществото е да има оптимален обем лекарства на ниски цени, за това подкрепяме това предложение. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, мисля че много пъти е ставало въпрос тук в комисията когато разглеждаме един въпрос, както казваме на парче. Хващаме една гайка от колата и се питаме защо не върви колата, а всички системи на колата са развалени. Не може да разглеждаме този въпрос извън общите въпроси в лекарствената политика и в здравеопазването. Защото, аз само с това ще започна, че господин министъра казва, цените се определят като най-ниските от европейските страни, но ако погледнем пазара на лекарства в България, който е около 1 милиард 700 милиона, 40 на сто от този пазари или 700 милиона се плаща от държавата, а 1 милиард се плаща от гражданите, 60 на сто. Във Франция 85 на сто от лекарствения пазар се плаща от държавата и само 15 на сто от гражданите. Ние вземаме най-евтините лекарства, но те са най-скъпите за българските граждани в сравнение с гражданите на други европейски страни. И още нещо, тук сме водили дискусии по отношение на това как се сформира Комисията за позитивния списък, как се сформира Комисията по прозрачност, как ще се регулират лекарствата изписвани по рецепта, дали всички или само плащане с публични средства. За тези въпроси, ако се замислим и се върнем назад ще видим, че имат отражение със сегашната ситуация. Мисля, че крайният продукт е, че непрекъснато има хронични проблеми с лекарствоснабдяването на гражданите и всички неуредици, лошата лекарствена политика рефлектира върху всичко това. Да не говорим, че лошата лекарствена политика е част от общата лоша политика на здравеопазване у нас. Искам да отбележа нещо, за което предполагам, че всички ще се съгласят. Управляващото мнозинство сменя министрите, обаче предишният министър и сегашния министър са с вързани ръце. Кой определя политиката на здравеопазването у нас? Как се променя един закон? Как се финансират дадени проекти в здравеопазването? Министър Желев дойде с желанието 5 на сто от БВП да бъде за здравеопазване, защото същото нещо го каза и професор Гайдарски когато дойде като министър. Кой не се вслуша в това? След това искаме съответно да имаме здравеопазване и добра лекарствена политика. Това са подробностите. Това са последиците, които разбира се следват след воденето на лоша политика за здравеопазване, защото колеги няма да припомням, че общите публични средства в здравеопазване трябва да се разделят като един оптимален процент за лекарства не повече от 20 на сто. Т.е. за да имаме достатъчно пари за лекарства трябват още пари за здравеопазване. Как ще дадете пари за лекарства и ще увеличите парите за лекарства 30 на сто, 40 на сто, 50 на сто и ще достигнете нивото на една африканска държава, да ме извинят ако има поданици на африканска държава, това е невъзможно. Т.е. ние трябва да следваме цялостната политика на здравеопазване, оттам лекарствената политика и оттам за този списък.
Мисля, че заключението на днешното обсъждане би трябвало да бъде следното: инсофициентна лекарствена политика, инсофициентна здравна политика. Здравното министерство, ако съществува трябва да има повече правомощия за правенето на политика. Всяко мнозинство, което управлява следва да му даде тези правомощия, ако не нека да се измести центъра за здравеопазване, както сме коментирали било в МВР, в Министерството на финансите. Нека министъра на финансите да взема тези въпроси. Какво ще обсъждам тук с професор Гайдарски и доктор Желев, след като нямат правомощия. Това е смешна ситуация.
Искам с това да приключа и да кажа, че отделен въпрос е този законопроект и според мен това е по-малкото зло да се приеме предложението на доцент Кумчев. Няма как да се приеме на 30 януари 2009 година. Това, че комисията не е работила е ясно.
РЕПЛИКА: Не е много ясно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Както и да е нека да го кажат, но въпроса, че с 300, 500 или 600 медикамента не може да влизаме с такъв списък. За това каквото и да е ставало аз смятам, че има логика в това. Отново казвам, че това е по-малкото зло, но нека в този период от време да се обмислят и други регулаторни механизми, които да ни дадат възможността да вярваме, че наистина ще имаме в началото на месец април позитивен списък, който да е работещ. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми доцент Щерев, имам един конкретен въпрос, вие казвате дайте да дадем отново възможност за удължаване на срока. Сега ще ви попитам тук и ще се протоколира, ако на въпросния срок 30 април 2009 година отново не бъде извършена регистрацията на фирмите, които са подали тогава отново ли ще удължим срока – 30 март, т.е. сега сме януари, февруари и март, не са толкова два месеца, ако вървят с тези темпове два пъти по-добре да работят да направят 68 заседания тогава медикаментите от 300 ще станат 900, те отново не могат да изпълнят подадените документи, които са от фирмите.
Когато задавам този въпрос предполагам, че вие разбирате, че този въпрос трябва да намери отговор някъде другаде?
АТАНАС ЩЕРЕВ: С две думи ще кажа и много пъти съм казвал, не искам да предизвиквам каквито и да е разговори. Аз съм казвал много пъти, че цялостната политика в здравеопазването може да се прави тогава когато здравеопазването е приоритет. Т.е. надявам се след юни следващата година да имаме политика на приоритет на здравеопазването. Надявам се, тогава да не се отлагат така във времето редица комисии. Разбирам ви, да трудно, но аз смятам че е възможно. Силно се надявам след юни 2009 година да имаме друг тип политика на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги ще си позволя да взема думата, защото според мен трябва да има още един акцент. Нека да не забравяме, че процедурата е да се подаде заявление от съответната фирма, за съответната позиция и препарат. Преминават на ценообразуване. Разглеждат го и го включват. Няма ли заявление, няма включване. Тук е господин Денев, който много ясно казват, че фирмите не подават, защо позитивния списък стои много мъгляво, цитирам по стенограма. Истината е, че когато има възможност за по-нататък те плащат огромни такси според Деян Денев това са 100 – 200 хиляди лева и че няма смисъл да ги платят през месец април 2008 година, а да влезнат през 2009 година. От друга гледна точка, наистина играта е с цените, когато вече е изгодно и те не бързат. Още тогава колеги ако си спомняте аз поставих въпрос дали не бива в закона да потърсим начин да кажем на фирмите, извинявайте, но вие трябва да подадете, защото в противен случай извивате ръцете и изкуствено забавяте. Това е истината колеги.
Доктор Иванов, вие бяхте прав при първото удължение много късно беше избрана комисията. Веднага след 16 април комисията се избра и може би започна да работи. Дали е работила много или малко, аз мисля че те има своята отговорност и всички лекарства, които са влезнали ще влезнат. Ние ясно трябва да кажем, за да ни извиват ръцете, че 1 март – 1 април трябва да започнат.
Доктор Първанова, може би без да иска допусна грешка – няма 2009-та, няма 2010-та, в момента, в който един препарат премине през позитивния списък той веднага се включва, след седем дневен срок. Тогава ще накараме фирмите да започнат и да не им се вижда толкова мъгляво и да започнат да си дават заявленията. Защото в момента карат по старите цени, вижда им се мъгляво, казват си, че отново ще се отклонят нещата и изобщо не бързат. Така или иначе колеги, законът е такъв, че ще има един период, в който ние няма да можем да започне с тези 4800 позиции. Може би ще започнем с 2000, но така или иначе такъв преходен период ще има, защото в противен случай ще удължаваме до безкрай. Това е истината. За съжаление Закона за лекарствените средства това повелява. Това е синхронизационен закон, така или иначе това е една световна практика. Може би доцент Великов, те ще направят всичко възможно да ускорят дейността и ще се събират всеки ден, но така или иначе трябва ясно и категорично да кажем, ако на фирмите продължава да им се вижда мъгляво пак няма да подават документи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, ще ползвам правото на реплика макар, че с голяма част от вашето изказване се солидаризирам и ще бъде по отношение на мъглявото. Не им се вижда мъгляво, а им се вижда изгодно и не само им се вижда, но е. Защото, извинявайте, но това което каза министъра на здравеопазването от 1700 лева на 170 лева, три месеца са си три месеца. Колкото толкова, ама не са виновни те, ние сме виновни. Ние сме тези, които позволяват да им бъдат извити ръцете. Ние сме тези, които трябва да защитаваме обществения интерес, а не корпоративния в този конкретен случай. Ние сме тези, които в момента ще дадат лош пример на фармацевтичната индустрия, че може по всяко време когато реши да си направи изкуствената засада законодателя да клекне. Прав е доцент Кумчев, нашата работа, ние сме с извити ръце и няма накъде ще го удължим, след това отново ще го удължим и така ще бъде безкрай. До кога това нещо ще бъде така? Това ли е единствената възможност. Никак не е мъгляво, много им е ясно. Те са си изчислили за разлика от нас точно колко ще спечелят до стотинка, повярвайте ми и в тази стотинка влиза и комисионната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, цитирам дословно мъгляво, това което казва. Мисля, че колегите усещат кавичките. Естествено е, че имат интереси, защото карта по старите цени.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин председател, предлагам тъй като много говорим, да предоставим думата на доцент Узунова, за да ги изслушаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам. Доцент Узунова, имате думата.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа, в качеството си на председател на Комисията по позитивен списък искам да изложа няколко аргумента, за които имам чувството, че вие или не оценявате, или не разбирате или не искате да приемете. Това е моята констатация до този момент от изказванията, които чух. Веднага искам да ви кажа, че създаването на този позитивен списък има две роли. Т.е. ние изпълняваме и ролята на реимбурсна комисия, това го пропускате. Защото, със създаването на комисията отпада ангажимента на касата да прави реимбурсиране. Т.е. работим за пациентите изваждайки списъка в сайта на министерството, касата може след определен технологичен период да функционира в 100 % режим на действие. Така, че този момент е много важен и трябва да бъде разбран от всички присъстващи тук.
Следващият момент е, че действително създаването на реимбурсно позитивната комисия е част от реформата в здравеопазването. Нека да се каже ясно и категорично, за това обаче да бъде списъка както обичат да казват журналисти и от фирмите пълен, а той е пълен когато покрива потребностите на обществото, разбирайте покрива необходимостта от приложение на съответните заболявания. Така, че нека да говорим за пълнота тогава когато имаме нещо черно на бяло. В момента функционира позитивен списък в България. Нямаме право да казваме стар или нов. Той е един. Ще има нов когато трябва. Такъв се работи много усърдно. Искам да не бъда неправилно разбрана. Комисията е съставена на квотния принцип. Защо трябваше да бъде създадена в такъв формат тази комисия и разписани такива изисквания към нея с двата ангажимент, а никакъв срок като реалност не ни беше предоставен? Бяхме в състояние по наредбата да създадем пет експертни комисии, което е също нов момент. В тези пет експертни комисии участват юрист, икономист и лекари определени със съответните специалности минимум трима покрити. Комисиите трябва да имат технологично време, за да могат да направят справките за референтните страни и то най-ниската цена, да присъстват в три от тях и чак тогава да може да стартира медицинската експертиза. На всичко отгоре документите, които постъпиха бяха в такова безобразно състояние и непълни, че ние проявихме едва ли не търпимост да ги изчакваме да могат да се доставя, това което се разполага със закона като изискване.
Мисля, че нашата комисия работи в режим, който е определен от самите вас господа депутати. Така, че ако сме поставени в трудната ситуация ние сме поставени по закон в нея. Работим, преди два месеца по две заседания сме имали всяка седмица, госпожо Първанова, но ние от известно време работим всеки ден. За да бъдат тези 605 медикаменти до днес трябваше да има натрупване, натрупване не механично, а натрупване в еволюция. Смятам, че биологията е ясна на всички нас.
Искам да кажа, че трябва много ясно уважаеми дами и господа, да се прави разлика в трите етапа при създаване на реимбурсно позитивния списък. Кои са тези три етапа. На мен дори ми е малко неудобно, че трябва да ви ги кажа, но аз ще ви ги повторя.
Първо, това е регистрацията. Фирмите са тези, които ще си регистрират в България медикаментите.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не е нужно да ни ги четете.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Имам необходимост да ви ги повторя, защото всички вие в изказванията си бъркате тези етапи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ви моля да не правите квалификация на народните представители.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Когато има цени тогава се създава на базата на тези данни и доказателства Позитивният лекарствен списък.
Комисията работи при един много напрегнат режим. Има освободени и колеги взели си отпуск, за да работят. С такава отговорност постъпват колегите от позитивния списък и от експертните комисии. Ще поискам отговорност от тези, които твърдят, че комисията не работи. Ще я поискам официално в Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но нито имате това право. Вие разберете, че народните представители носят отговорност за думите, които говорят.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Когато защитавам комисията, защитавам нейната работа. Извинявам се, че малко повиших тон. Искам да ви уверя, че комисията работи напрегнато, работи с духа, който ще трябва да даде като продукт готовият лекарствено реимбурсен списък.
Списъкът е отворен и всеки ден могат да се вкарват медикаменти в него. Не бива да се прави трагедия от това в какъв обем ще излезе и на следващия ден могат да се вкарат още 20 или 50 медикамента, това е един непрекъснат процес. Новото на тази комисия е, че тя има правото и да изважда от списъка. Имаме прекратени процедури заради нередовност на 11 медикамента.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имам един въпрос, преди това ще ви помоля доцент Узунова, да спазвате добрия тон, защото ние вас можем да ви викаме тук за да дадете отчет, а ние на нас не може да ни държите тон. Въпросът ми е, вие като председател на тази комисия носите пряка и непосредствена отговорност като видяхте, че нямате достатъчно заявления защо не ни информирахте по-рано за да вземем своевременно мерки? Защо събирахте комисията по два пъти седмично? Защо с това темпо, като изчислявам вие след 41 седмици може и да свършите.
Искам да ви попитам, защо вие не ни информирахте по-рано, че не може да си свършите работата и ако не можете подайте си оставката има други, които могат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, доцент Узунова, с цялото ми уважение към вас като колега, искам да ви кажа, че се държите много предизвикателно. Вие не сте наш опонент от гледна точка на гражданско общество, на неправителствена организация, която би имала такова право. Вие сте част от управляващото мнозинство. Управляващото мнозинство ви е поставило да изпълнявате този закон, който те са гласували. Ние правихме този закон, ние протестирахме срещу този начин на правене, а вие започвате да ни учите какво е било в Комисията по позитивен списък. Ние протестирахме да не бъде такава комисията по позитивен списък и ако зависеше от опозицията, вие нямаше да бъдете в тази комисия. Вместо да носите отговорност за това, което става, ще учите народните представители какво да правят. Помислете си малко, помислете си за вашите отговорности. С нищо не съм задължен пред вас. Вие сте дошла тук за да давете отчет за това, което ви попита, а не да давате ум какво да се прави. Законът е такъв какъвто вие го изпълнявате. Ние твърдим, че законът е лош, твърдим че и лошо работи Комисията по позитивния списък, че има и други фактори, не само комисията, но ако трябва да бъдем на ясно трябва да се намери механизъм днес в интерес на българските граждани, надявам се, че ще се съгласите с това, че трябва рязко да се усили работата на комисията, за да може до 1 април да станат един значителен брой включените. Какво ще ви коства на вас това няма никакво значение. Защото както каза доктор Първанова, ще отидат други хора ако трябва. Въпросът е, че ние трябва да гледаме преди всичко в съставянето на новия позитивен списък като оставим на заден план дискусиите тук как трябва да се направи, кой е виновен и т.н. Преди всичко да имаме реимбурсен и позитивен списък. Ние създадохме една политика, която години наред се канихме да осъществим за единен позитивен реимбурсен списък, а вие сега започвате да ни учите какъв е този списък. Ние книги написахме по този въпрос. Извинявайте, но нека да си говорим с уважение между институциите. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, искам бързо да припомня усилията, които положихме в тази комисия, когато работихме и почти пренаписахме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Едни от най-трудните неща, които решавахме беше начинът, по който ще стане ценообразуването. Реферирането вземайки предвид най-ниските цени в определен брой европейски държави. Една технология, която в никакъв случай не е порочна. Напротив, това което се случва сега показва, че ние по правилен начин сме се опитали да постигнем добрия резултат. Съпротивата от хората, които играят с цените и владеят пазара също е част от тактиката. Защо когато сме приели пазарни механизми не искаме да приемем, че има и тактически уловки и тактически трикове, които са също част от играта, но в края на краищата нищо лошо не се е случило, аз съм носител на тази промяна и ще я подкрепя. От нея ще има полза защото ще даде възможност да си свършим работата така както сме я заложили като намерение. Чисто технологично при положение, че промяната в закона е заложена за седмичната програма за тази седмица, ние вероятно ще бъдем принудени да приемем промяната в срока на две четения в един ден. Предполагам, че това ще стане утре, което означава, че моите уважения към предложената идея от съсловната организация на магистър-фармацевтите, ние няма да можем, нито някой да я припознае и вкара между първо и второ четене и няма да може да бъде разгледана.
С цялото ми уважение към съсловната организация, искам да помоля господин министъра да обърне внимание на този текст, защото в момента тече стремеж към проверка на това какво продава аптечната мрежа. Натиск върху нея да не продава детски храни, защото детските храни не са заложени в член 219 в разрешените за продажба продукти и поне за периода от време, в който ние ще се произнесем по това положително или отрицателно не знам, ако някой припознае текста моля поне за този период да не създаваме напрежение сред магистър-фармацевтите.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи министър, искам да се обърна и към доцент Узунова, ние имаме общо предизвикателство и обща грижа. Основният проблем, който непрекъснато разискваме управляващи и опозиция е дали правим всичко възможно. Според нас, от опозицията имаме много по-голям потенциал и можем да направим много повече. Ще кажа само една дума за това, какво е сбъркана още в нашата демокрация. Вие смятате по стара традиция, че изпълнителната власт е силна и вие сте силни. Аз отговарям само пред моите избиратели и пред господ и само те мога да ме съдят. Вие сте тук, за да отговаряте и да носите отговорност, не бива да се притеснявате и да ни поучавате, аз го приемам, защото по презумпция народните представители не са експерти, дори някой път греши, вие сте експертите. Аз съм тук, за да защитя обществения интерес. Това, което искам да заявя в момента е, че според мен ние имаме потенциал по много по-добър начин да защитим обществения интерес при сега действащата нормативна уредба, която обективно е нова, създава предизвикателства и препятствия и е част от възможностите за оправдание, но не това е основното.
Осъзнаваме, че българският бизнес и бизнеса, който е представен в България е в правото си да защитава своя интерес. Аз съм категорично сигурен, че трябва да намерим ново ниво на равновесие между обществения интерес и бизнеса и в момента, това което трябва да констатираме е, че бизнесът перфектно защитава своя интерес за сметка на обществения и ние трябва да вземем мерки общественият интерес, който се защитава от нас и от изпълнителната власт да влезне в ролята си.
Това, което ние имаме като ясна информация, тук е и директора на Изпълнителната агенция по лекарствата и от министерството може да се вземе тази информация. В България реимбурсните проценти са най-ниските в Европа, което показва че нашата лекарствена здравна политика провежда най-несолидарната политика в Европа, което означава при най-бедния народ най-малко се дава възможност на хората да се изпълни първата цел на националната лекарствена политика – достъпни лекарства.
Вторият показател, който е много важен е съотношението на генерици и оригинали. Най-развитите и богати страни в момента имат…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но това е друг въпрос.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, не е друг въпрос, съотношението между оригинали и генерици е в полза на генериците в по-голяма степен в западните развити страни, отколкото в България, което ясно показва, че бизнесът в момента успява да защитава интереса за сметка на нашия интерес.
Искам да приключа със следното, моля ви вие трябва да признаете, че имаме много по-големи възможности и потенциал да защитим общественият интерес. Не сме свършили цялата работа, дори бих се обърнал към вас, дори разчитайте на опозицията, която също може да ви подкрепи в общия интерес, който трябва да защитим. В момента трябва да констатираме, че това което имаме като национална лекарствена политика не е най-доброто. Тук моите колеги доктор Иванов и доцент Щерев и останалите, които се изказаха казаха много неща, с които аз съм солидарен. Трябва да разберем, че потенциалът ни за защита на обществения интерес е много по-голям и с това следва да се съгласите. Не може да твърдите, че сте направили всичко, което е по вашите сили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, господин министър, тъй като на всички е ясно, че на 1 април 2009 година влезне ли новия позитивен списък 500, 600 или 1000 лекарства толкова ще се реимбурсират. Ние не само, че знаем законите и познаваме много добре неща, най-малкото защото сме ги създавали. Това може да създаде един период от вакуум, което трябва да е ясно на всички. Защото, тогава няма да има стар позитивен списък. Ние ще направим всичко възможно и ще поискаме на две седмици пълен отчет, колко заседания са направени, колко препарата и позиции са влезнали, какво е съотношението между постъпили лекарства и оформени, така че да имаме една ясна представа за движението на нещата. Ако наистина колегите, министерството заедно с вас преценим, че проблемът е субективен и е в позитивната комисия, бъдете сигурни, че ще поставим въпроса за промяна на тази комисия.
Предоставям думата на господин Денев, тъй като бяха отправени някои бележки към производителите, които се представляват от него.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, тъй като дълго говорихте и много от бележките бяха по отношение на индустрията и, че тя е виновна за забавянето, ще ми позволите да изложа някои неща и елементи.
На първо място, искам ясно да заявя, че позицията на нашата асоциация, в която са 24 оригинални компании е, че новият позитивен лекарствен списък трябва да влезе в сила колкото се може по-бързо. Това е ясната позиция. Втората част от тази позиция е, че ако има нещо по-лошо от забавянето на новия лекарствен списък това е влизането му в сила с 300 продукта вътре, които няма да покрият нуждите на населението.
Държа да обясня някои неща. Това, което вие цитирахте беше моя теза от месец август 2008 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така беше.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Когато комисията беше току що сформирана и към този момент не само оригиналните компании не бяха подали заявления, а огромен процент от генеричните компании с ниските цени също не бяха подали заявления. Тогава позитивната комисия беше мъглява и това беше факт. Към момента са подадени 2056 заявления за влизане в позитивния лекарствен списък.
Искам да обясня нещо, ще помоля да ме поправят от министерството, ако греша. Старият позитивен лекарствен списък, който имаше 4000 продукта имаше един начин на броене на позициите, без да правя реклама на продукт, например „Берлиприл” 5 милиграма, 14 таблетки и „Берлиприл” 5 милиграма, 28 таблетки се водеха две отделни позиции. Към момента „Берлиприл” 5 милиграма 14 таблетки и 28 таблетки е една позиция. Основната разлика в бройката произтича от там.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С една дума казвате, че ще бъдат по-малко, разбираме ви.
ДЕЯН ДЕНЕВ: По данни от нашата асоциация около 300 лекарствени продукта не само, че няма да бъдат подадени, но просто няма да бъдат маркетирани в България. За това нещо предупредихме. Правилото най-ниска цена, което в момента се прилага в много от случаите се получава така, че на компанията не е икономически изгодно да маркетира продукта в България. Вие сте абсолютно прави, че в закона беше записано правилото най-ниските цени, което означаваше, че минимум трябва да се търси ….
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие ще направите ли всичко възможно тези, които искат да маркетират в България да си подадат документи?
ДЕЯН ДЕНЕВ: Не само, че ще направим, а компаниите в момента го правят. В 80 на сто от случаите забавянето се дължи на проблеми с регистрацията на цената за позитивния лекарствен списък. Не толкова на проблеми относно това дали цената е ниска или висока. Мисля, че и комисията осъзнава в момента, начина по който се изисква документацията, информацията която се изисква е толкова сложна, че в много от случаите компаниите не мога да я изпълнят. Има начин това да се опрости. Комисията по позитивния списък работи с цените, които пристигат при нея. Ако не пристигнат тя няма как да работи, нали така? Компаниите по четири, пет пъти звънят в централите и получават цени, уточняват отделни неща, но реално не могат да съвпаднат с изчисленията, които се правят от Комисията по цените. Може би трябва да се направи нещо за опростяване на този процес.
Отново казвам, че тук забавяне от страна на компаниите няма. Говорим за по-евтини медикаменти, разбира се. Далеч съм от мисълта, че ако един медикамент, освен регистрацията на цените досега имаше множество механизми за контрол на цените. На търга в министерството контролираше цената да е най-ниска от осем референтни държави, в касата също имаше контрол върху цените, не смятам, че един продукт ако е бил 170 лева в Европа в България касата или министерството го е купувало на 1700 лева, няма такава ситуация.
Ясно искам да заявя, че намаляването на цените с 10 – 20 на сто, какво се случва в момента, тъй като средно е толкова, не притеснява компаниите. Това, което ги притеснява е, че в момента има около 30 или 40 продукта с нови молекули, които са нужни на българските пациенти, но за тях много вероятно е да се получи отговор, прекрасно давате най-ниската цена в Европа, но няма пари, няма да го купим въпреки, че продуктът е нужен на българските пациенти. Това се случва постоянно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е обект на законопроекта.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Ако обектът на сегашния закон е, че забавянето е резултат от действията на фирмите за това дължа да кажа, че не е. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казвате, че те не виждат мъгляво създаването на позитивната комисия, а вече я виждат ясно.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Всички заявления на компании, които имат намерение и са били досега в Позитивния лекарствен списък с изключение на 10 % , които изобщо няма да се продават в България към момента са подадени за включване, бройката 4000 от преди е почти запазена.
ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, говоря от името на „БГ Фарма” новата генерична асоциация, която обединява генеричните български производители и генеричните вносители.
Проблемът беше късното подаване на заявлението за цените. Всяко компания се ослушваше какви цени да подаде, защото те са конкурентни в позитивния списък. Ние генеричната индустрия играехме по правилата. В крайния срок, който фиксираше 30 януари, ние си подадохме документите за цени. Цените започнаха да се разглеждат. Нашите документи в срок са подадени и за Комисията за позитивен списък. Мога да кажа, че ние сме получили пълно разбиране от двете комисии особено при правенето на цените сме получавали пълна подкрепа, тъй като това е липса на административен капацитет и във фирмите и до известна степен в министерството. Грешките бяха и от двете страни и успяхме да ги отстраним.
Ние смятахме, че списъкът ще излезе на 30 януари, но имаше компании които трябваше да си подадат цените.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Узунова, по закон са 90 дни нужни, за да излязат така, че всяко едно което е подадено през тази година едва ли ще може да излезе на 1 април 2009 година, но от тези 2056 като извадим 342, които имат нередовни документи би следвало на 1 април 2009 година в позитивния списък да има 1714 позиции, разбирате ли това?
ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ: Абсолютно понятно е в разговора, който провеждаме, точно така да бъдат действията ни. Ние имаме готовност и сега да го дадат. От вчера започнаха да подадат, не искам фирмата, ние ще разглеждаме тези материали. Те ще влезнат още в първия списък защото имаме технологично изработеното действие и време, в което вече знаем какво правим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На 1 април 2009 година да има в списъка най-малко 1700.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги мисля, че разбрахте къде е ключа от бараката. Всички дебати и обвинения от двете страни са излишни. Изнервени сме всички защото искаме да направим добро, но не всичко зависи от нас и от вас. Мисля, че тази комисия показа, че имаме общо желание да бъдем максимално адекватни и да постигнем основната цел, оптимален брой лекарства на минимални цени.
Още веднъж искам да ви помоля да подкрепите срока, който предлагаме, без да политизираме нещата и да се опитаме да направим политика, както казва доцент Щерев на здравеопазването, на този етап не от здравеопазването.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, правя следното процедурно предложение, тъй като е очевидно, че народните представители, ако искат да имат отговорно поведение нямат друга възможност освен да приемат макар и с извити ръце това удължение на срока.
Искам да направя следното процедурно предложение, което да приемем под условие. На всеки две седмици председателят на Комисията по позитивния лекарствен списък да се отчита пред Комисията по здравеопазване и ако не успее да се справи и се наложи следваща промяна на срока съответно да бъде променен председателя плюс състава на комисията.
Това означава, че всяка седмица трябва да бъдат гледани по 175 лекарства или по 35 дневно, което означава, че на всеки две седмици ние искаме отчет за минимум 360.
Искам да гласуваме това процедурно предложение и да се запише в протокола, за да може да се извършва съответният контрол.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте доктор Първанова, но точно по 172, един ден могат да са 300, а на другия ден да си почиват, но на две седмици ще искам отчет.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председател, с две ръце подкрепям предложението на колежката Първанова и имам едно допълнение към нейното предложение комисията ще докладва и фирмите с нередовни документи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин председател, става въпрос за следното, когато говорим за комисията на всички трябва да бъде ясно, че тази комисия работи с изключително голямо напрежение. Познавам добре работата на предишната комисия. Миналата комисия имаше 4892 препарата, сега са към две хиляди и няколко, Деян Денев ви обясни за какво става въпрос. Трябва да разберете, че това са хора, които имат основна професия и трябва да работят и там. Не може както вие предлагате 24 или 12 часа. Всички до един работят в определени професии. Не могат да работят с такъв режим, който предлагате вие. Това означава, че трябва да бъдат като нас народните представители, например да бъдат свободни през целия ден и да се занимават само с тази комисия. Това е едното.
Второ, вие не вярвате, че това може да стане за тези няколко месеца, но много по-лесно е когато минат иновативните препарати и онези, които са непознати за нас, генериците за една седмица могат да минат 172, но могат да минат и 372, така че има много голяма разлика когато се говори за един нов продукт и когато се говори за познати генерици. Това също трябва да бъде ясно.
Мисля, че в рамките на тези два месеца, които даваме като срок това е напълно изпълнима задача.
Предлагам, да не политиканстваме, а да гласуваме и да им дадем възможност да си свършат работата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с процедурното предложение на министър Евгений Желев, Антония Първанова и Борислав Китов, да гласува?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Става въпрос да докладват на две седмици, до къде са стигнали. Аз съм съгласен, но без да се фиксира бройката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля за вашето внимание ще формулирам отново предложението. На две седмици искаме справка до къде са стигнали и за нередовните фирми. Не може да гласуваме нещо и някой да подаде оставка, когато не сме го избирали.
Моля, който е съгласен с това процедурно предложение да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се с консенсус.
Моля, който е съгласен с предложението на доцент Тодор Кумчев и група народни представители с всички условности, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател имам процедурно предложение.
Предлагам да гласуваме в рамките на едно заседание законопроекта на две четения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, утре трябва да се приеме законопроекта, подготвил съм текст за първо и второ четене. Законопроектът е съгласуван с отдел „Правен”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Предложението за окончателната редакция е да бъде „Закон за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Параграф 1, предложение за окончателната редакция на параграф 1.
В параграф 18 от Преходните и заключителните разпоредби в алинея 1 думите „30 януари” се заменят с „31 март”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Преходни и заключителни разпоредби.
Предложение за окончателната редакция да бъде „Заключителна разпоредба”.
Параграф 2. Законът влиза в сила от 29 януари 2009 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, тук го променихме, защото в”Държавен вестник” може да се публикува на 2 февруари 2009 година и отново да има два дни разлика.
Колеги имате ли предложения за изменения и допълнения на текстовете? Няма.
Моля, който е съгласен със заглавието и предложението на комисията, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към господин Ненчев, не разгледахме вашите предложения, които са разумни именно, защото законът трябва да се приеме на първо и второ четене, ако това се включи, означава, че това не може да стане. Готови сме да ги обсъдим и внесем веднага след това за поправка.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми господа народни представители, съзнавам, че късно го подадохме и в момента това не може да стане. От друга страна, считам, че това е разумно като предложение и ще ви бъдем благодарни, ако своевременно го приемете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, на 26 януари 2009 година, в понеделник в 15,00 часа в Народното събрание под патронажа на председателя на Народното събрание е Европейската седмица за борба с рака на шийката на матката. Има много високо присъствие от чужбина. Искам да поканя всички колеги. Министър Желев също обеща да присъства.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Благодаря за участието.





(Заседанието завърши в 17,10 часа)







СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/