Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 137


Днес, 19 февруари 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.) № 902-00-4, внесен от Министерски съвет на 9 февруари 2009 година.
2. Представяне на новоизбраното ръководство на Българския лекарски съюз и изслушване на позицията на съсловната организация относно проблемите в националното рамково договаряне.
3. Изслушване на Министерство на здравеопазването относно напредъка в изпълнението на отправените препоръки от кръгла маса на тема „Проблемите на имунопрофилактиката, нуждата и правото на защита от ваксинопредотвратими болести в България” проведена на 22 април 2008 година за осъвременяване на Имунизационния календар на България и разработване и въвеждане на Национална програма за развитие на имунопрофилактиката в България – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим-Джафер.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 137


Днес, 19 февруари 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.) № 902-00-4, внесен от Министерски съвет на 9 февруари 2009 година.
2. Представяне на новоизбраното ръководство на Българския лекарски съюз и изслушване на позицията на съсловната организация относно проблемите в националното рамково договаряне.
3. Изслушване на Министерство на здравеопазването относно напредъка в изпълнението на отправените препоръки от кръгла маса на тема „Проблемите на имунопрофилактиката, нуждата и правото на защита от ваксинопредотвратими болести в България” проведена на 22 април 2008 година за осъвременяване на Имунизационния календар на България и разработване и въвеждане на Национална програма за развитие на имунопрофилактиката в България – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим-Джафер.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване, имаме необходимият кворум.
Има едно предложение направено от доцент Щерев, което мисля, че има своята логика, точка втора от дневния ред да стане точка 1, за да уважим и да се направи като едно принципно запознаване с колегите от Българския лекарски съюз.
Моля, който е съгласен точка 2 от дневния ред да бъде разгледана като точка 1, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми доктор Нанев, позволете ми съвсем официално да ви поздравя още веднъж с избирането ви за председател на Българския лекарски съюз и да ви пожелая успешна работа. Предоставям ви думата, за да представите колегите, които присъстват и да изкажете своите виждания. Поканили сме Управителният съвет на НЗОК, надяваме се да има поне един представител.
БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, разрешете официално да се представим като Управителен съвет на Българския лекарски съюз, който се състои от 15 членове. Поради метеорологически причини една част от тях не успяха да пристигнат. Тук са колеги, които са членове на Управителния съвет, както юриста и PR на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Необходимостта от нашето представяне и желание да бъдем представени до голяма степен са свързани с функциите, които изпълняваме като съсловна организация, свързани със Закона за съсловните организации. При нас основна функция е договорно партньорство по отношение на Националния рамков договор. Всички много добре знаете, че през последните три години не беше подписван Национален рамков договор, нито съществуваше анекс към него. Като новоизбрано ръководство на УС на БЛС имаме желание и мотивация да изпълним тази наша функция. Всички знаем, че времето за преговори по Национален рамков договор 2009 изтече и не може да бъде сключен нов рамков договор, НЗОК има право на едностранно решение, което е взела на 20 януари 2009 година. Нашата позиция и политика би била такава, че ние ще поставим като условия на Националната здравноосигурителна каса някои промени свързани с условията за сключване на договори и за изпълнението на медицинските дейности по различните направления. Смятаме да направим това като една открита форма на дебата със сключване на анекс по НРД 2009. Това би било нашето желание за първа стъпка. В понеделник на 23 февруари 2009 година сме поканили на първата официална работна среща, на която имаме намерение да изложим точно тази наша позиция. Променяме едностранното решение за 2009 година в частта за сключване на договори, където има много условия, които различните клинични специалности биха искали да бъдат променени с цел по-добра работа и по-добро качество.
Като втора стъпка по-нататък ние виждаме сключване на един анекс към съществуващия макар и отдавна Национален рамков договор 2006 където би могло за второто полугодие да се стигне до споразумение и използване на оперативния резерв на касата, който е в порядъка на 240 милиона лева, да се завишат някои от цените на определени дейности, най-недофинансирани. Това би било нашето предложение към касата, с което да започнем преговори по анекс за второто полугодие за 2009 година с промени в цените.
Съгласно член 55 по Национален рамков договор имаме право на това. На шестмесечие по предложение на една от страните да поискаме анекс към този договор. По отношение на едностранното им решение, което вече е взето на 20 януари, искаме да бъде фиксирано за цялата година, след като променят някои от условията и да не бъдат правени постоянни промени, които затрудняват работата и ако се правят, да бъдат съгласувани с нашата съсловна организация. Това са двете направления, по които бихме искали да работим с НЗОК, и които в момента излагаме пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявам се, но преди малко пропуснах да кажа, че доктор Иван Кокалов и доцент Стоянов са членове на Управителния съвет на касата, така че има представители, за което още веднъж се извинявам. Тъй като въпросите бяха към УС на НЗОК, колеги предлагам ако уважаемите колеги са упълномощени или могат да вземат някакво отношение да вземат, ако не да изразят своето становище.
СТОЯН СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, дами и господа, в понеделник предстои официална среща на ръководството на касата с ръководството на лекарския съюз, така че в момента няма да вземем отношение по въпроса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Нанев, уважаеми членове на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, дами и господа. Първо, искам да поздравя новия управителен съвет с това официално първо присъствие в Комисията по здравеопазване и да им пожелая ползотворна работа в интерес на българските лекари, на пациентите и на всички българи.
Доктор Нанев, бих желал да задам три въпроса, което е изключително важно, за да се знае мнението на Българския лекарски съюз по тези въпроси. Мисля, че е най-добре не да провеждаме тук дебат, а вие в съответното време за обсъждане на тези въпроси в лекарското съсловие или в управителния съвет да дадете отговор по-скоро на обществеността по тях.
Първо, поставя се един изключително важен въпрос, как ще се развива здравноосигурителния модел у нас? Ще бъде ли с надграждане на здравноосигурителната система или ще бъде в превръщане на здравноосигурителната система в здравнозастрахователни дружества с разпадане на Националната здравноосигурителна каса. Изключително важен е въпросът за всички български граждани. За това би трябвало да чуем какво е мнението на Българския лекарски съюз и на българските лекари по този въпрос.
На второ място, зациклилата в продължение на близо десет години приватизация на лечебни заведения е също един въпрос, по който няма еднозначен отговор. Ако не беше труден този въпрос нямаше да се забави толкова много, но все пак какво е становището на Българския лекарски съюз по отношение на приватизацията на лечебните заведения, като тук могат да се дискутират най-различни форми за приватизация, за отдаване под наем, концесиониране и т.н.?
Въпросът е за влизане на инвестиции в българското здравеопазване и интереса на българските лекари да се работи в лечебни заведения с европейски режим и условия за българските пациенти. Вие казахте за рамковия договор, разбира се, че по-нататък дискусиите по този въпрос ще продължат.
Последният въпрос, който бих желал да ви задам е какво смята Българския лекарски съюз да направи по-нататък във връзка с продължаващото обучение и квалификация на лекарите и останалия медицински персонал в България?
Смятам, че това са три изключително важни въпроси, за които не само аз като представител на Българска нова демокрация, но съм абсолютно сигурен, че всички политически партии и всички български граждани чакат да чуят мнението на Българския лекарски съюз. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми да продължа това, което каза доцент Щерев. Наистина искрено пожелавам една ползотворна работа не само на доктор Нанев, но и на целия Управителен съвет на БЛС защото поради стечение на обстоятелствата доверието в Българския лекарски съюз е сведено до нула. Не, че има голямо доверие в другите институции, но тук говорим по-скоро като една съсловна организация и става въпрос не толкова за хората в съсловната организация, колкото за самите членове на тази съсловна организация и нейното собствено ръководство. Това се дължи на неща, които няма да повтарям, тъй като се знаят от всички, но така или иначе възстановяване на доверието на организацията в съсловието е изключително важно и лежи на ръководството на сегашния Български лекарски съюз. Въпросите, които доцент Щерев постави разбира се една голяма част от тях са чисто политически, но те наистина трябва да стават съвместно с вас или поне да бъде ясно вашето мнение, защото това е част от стратегията за развитие на българското здравеопазване. Политическата сила, която не се съобразява или не желае да взема становището на съсловната организация бъдете сигурни, че каквито и реформи да направи няма да ги направи добре. Разбира се ,би трябвало наистина лекарския съюз да бъде много по-активен и кредитивен, за да може да подпомага и да запознава обществото и да участва в извършването на тези промени, които предстоят. В това отношение мисля, че бихте могли да ползвате до голяма степен опита на колегите ви от стоматологичния съюз.
Въпросът за продължаващото обучение е изключително важен. Защото, факт е че е сведено до една конюнктура или до някои малко механично придобивани, което общо взето намалява още повече не само доверието в съюза, но и квалификацията на българските лекари, което също е изключително важен въпрос.
Обръщам се към уважаемите Иван Кокалов и доцент Стоянов, не е тайна за българското общество, че се правеше всичко възможно да няма договор. Казвам ви това не само от страна на предишното ръководство на лекарския съюз, но и от сегашното ръководство, в смисъл предишното на управителния съвет на касата. Няма защо да се заблуждаваме. За това сега и „Файнейшъл Таймс” пишат някои неща, казвам го в прав текст, но не може да има здравноосигурителна система без договаряне. Дали това е най-доброто договаряне, господин Кокалов знае, тъй като ние сме спорили. Може да има по-добър модел. Въпросът е, че на този етап без договаряне има едно самостоятелно вземане на решение, което винаги създава предпоставки за какво ли не. За това дали технически може да бъде подписан анекс или не може, но аз мисля, че поне от чисто формален характер трябва да се направи всичко възможно, за да се търсят договореностите и решенията, които управителния съвет на касата взема дори законово да има основания сама да ги взема, това не е най-доброто. Може да се потърси възможност да вземат решенията заедно със съгласие с лекарския съюз, за да може да се издигне и да се покаже, че все пак има формално договаряне.
Не на последно място, искам да кажа, че трябва да се направи всичко възможно още от сега да се намерят начините на диалог, за да може през следващата година да има един рамков договор. Надявам се, добър и за двете страни.
Завършвайки искам да кажа следното, колеги ако иска лекарския съюз може да преговаря с правителството за съответната рамка, пари и за това, което се отделя за здравеопазване. Това е обществена организация, която има своето права. С НЗОК за пари не може да се говори. Бюджетът на касата се спуска от правителството, дали това е най-добрият начин е друг въпрос, но е факт. С НЗОК вътрешното преразпределение, вземането на решенията, разбира се че това е работа на договорното начало. Само може да се съжалява, че се изпуснаха тези три години. Надявам се и касата да прояви разбиране, защото не бих казал, че старият управителен съвет изцяло показваше подобно нещо и най-накрая да видим на масата стиснати ръце да работят тези две толкова важни страни за българското здравеопазване. Благодаря ви, на добър път!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, приветствам ви колега Нанев, сред нас като представител на лекарското съсловие. Благодаря ви, че се отзовахте на поканата.
Искам да кажа само две неща. Първо, когато лекарският съюз беше създаван тогава всичко беше на кота добро очакване. Преди няколко месеца всичко отиде на кота разочарование. Сега сте на кота плаха надежда. Не разочаровайте съсловието, то вярва във вас, убеден съм. Оттук нататък две неща – продължаващото обучение и саморегулиращите механизми. Действени механизми и критерии за оценка на резултатите, за да може това, което в закона е заложено да стане ефективен механизъм, на който по-нататък да се гради авторитета на организацията. Благодаря ви.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Нанев искам да ви поздравя за избирането. За нас на част от комисията това е втора среща. Смятам, че колегите още в началото тръгнаха в правилна посока и проведоха опознавателни срещи с различните парламентарни групи, като споделиха вижданията, които сега и доктор Нанев твърде общо каза, предполагам, че все още не са избистрени в новото ръководство. Моята оценка е, че тръгват по правилен път и то по много правилен път със съгласуване с институциите с изслушване на мнението на отделните звена в тях и оттам нататък с вземане на решение.
Смятам, че сега поставяме доктор Нанев на кръстосан огън по въпроси, които ние не сме решили и държавата още не е решила във връзка със здравноосигурителната система, фондовете и т.н. непрекъснато в пресата има толкова много и различни становище.
Предлагам да възложим на новото ръководство на лекарския съюз да обсъди тези въпроси и да видим как тези проблеми се виждат в съсловието, както и за приватизацията. Знаете колко се настояваше приватизацията да бъде с приоритети в здравните колективи, но това не се осъществи и на някои места започнаха приватизационни сделки твърде нелицеприятни. Така, че по тези важни въпроси може би ще трябва на един следващ етап, след като се съберат становищата на всички останали и да установят по-ясно вижданията си в тази посока.
В пресата излязоха с някои анонси по отношение на тяхната работа искам да им кажа, че добре се ориентират колегите по отношение на сформиране на експертни съвети, които да определят редица направления в лекарската дейност и добре регламентират продължаващото обучение. Т.е. като обучение което може да се извърши само от местата където се осигурява такова, а не на конгреси, симпозиуми с плащане на сертификати, което до никъде не довежда. Още веднъж ви пожелавам успех.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа на уважаемата доцент Маринчева, че ние се обръщаме и бихме искали да знаем тяхното становище, но не можем да им възлагаме.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми доктор Нанев, честито и на всички членове на Управителния съвет и от името на третото съсловие, без което не може да има качествено здравеопазване, приветстваме ви и се надяваме на едно тясно сътрудничество, както е в екипната работа в самата система. Надявам се, да нямате отношение като управителен съвет към съсловието, каквото имат някои лекари към съсловието, защото аз знам, че вие започвате все едно от нищото едва ли не от това, което заварихте. Лично аз като личност имам опит, преди три години започнахме от нищото и можем да ви бъдем много полезни. Специално в продължаващото обучение имаме много хубава оценена от Европейския съюз система. Може да си помагаме в организационната работа и в проблемите, които са общи за системата. Ние сме отворени към вас, надявам се да работим съвместно по проблеми, които засягат всички работещи в тази система.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доктор Нанев, уважаеми новоизбрани членове на Управителния съвет на съсловната организация на лекарите, образно казано ще започна с това да ви поздравя като ръководство, но и вече като наличие на една съдебна легитимация защото има решения на съда в посока отхвърляне на други искания. Няма да ви предложа нито опит, така както направи професор Маркова, нито ще ви атакувам с проблеми, които са много важни за цялата ни система, за да искаме сега и тук тяхното решени и отговор, а ще повторя отново това, което ние заявихме при нашата първа среща с вас. Нашите очаквания са да преформирате артикулираните пред обществото приоритети като една съсловна организация. В никакъв случай не трябва да се преповтаря това, което се случи с предишното ръководство, че едва ли не ръководството на лекарската съсловна организация иска да участва в преразпределението на едни средства. Разбира се, че трябва да продължи борбата за повече финансов ресурс в системата. Очакванията са да се говори и да се работи в посока на налагане на добрата медицинска практика, продължаващото обучение и следдипломна квалификация, както и налагане на моделите свързани с етиката в работата на лекарите. Това са нашите очаквания. Ние разбира се сме отворени за диалог и за сътрудничество там където можем да постигаме диалог и добри резултати. Благодаря ви.
ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господин председател, аз ще кажа няколко думи, тъй като вие във вашето изказване засегнахте ролята на диалога. Като новоизбран член на Управителен съвет, говоря от собствено име, смятам че единствено правилното е да има такъв диалог и да има преговори, разбира се да има и пресечна точка на интересите. Ще кажа и нещо друго, макар че съм от съсловието не само в интерес на съсловието, а преди всичко в интерес на гражданите, на пациентите, защото страданието от липсата на Национален рамков договор не е само за съсловието. Всичко опира до ползвателя на здравните услуги.
Пожелавам успех в тази отговорна задача, искам да кажа, че ние нямаме друг изход освен да търсим допирни точки. Както вие казахте касата разпределя едни средства, които по друг ред някой определя и тук е ролята на народните представители, когато разглеждат бюджета, включително и на касата отговорно да подхождат, защото тези средства определят рамката и обема на услугите, включително тези взаимоотношения. Тъй като следя изявите на новоизбраното ръководство и предстоят редица срещи в различна качество аз съм убеден, че освен, че ще променят качеството на обучението и продължаващото обучение, защото съм съгласен с изводите преди всичко се осланям на това, че те заявиха желанието си за един високо отговорен диалог. Предполагам, че той ще стартира и в касата с управителния съвет на 23-ти. Ние сме обречени да преговаряме и да търсим подписването на рамков договор, а не по всякакъв начин да се търси неподписването, за да обслужваме всякакви интереси, които са във вреда преди всичко на българските граждани, а след това и на съсловието. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, освен традиционните пожелания за успешна работа искам да кажа само няколко изречения предизвикани от това, което каза доктор Кокалов. Моето пожелание към вас е да се придържате към тази много важна ключова дума наречена „диалог”. Защото без диалог нищо няма как да се получи, нито добро, нито лошо. Оттам нататък искам да припомня нещо, което беше много популярно като поведение в началото когато се изградиха тези структури на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз ,т.нар. трикрако столче. Моето пожелание към вас е освен елементите на онова трикрако столче, тогава тези елементи бяха Национална здравноосигурителна каса, съсловните организации на лекари и стоматолози от една страна и от друга страна Министерството на здравеопазването. Към това трикрако столче прибавете още крака, за да може в условията на диалог да решите не леките проблеми, защото ако съсловието се съпротивлява, практиката през последните години показа, че няма как да има успешна реформа.
Уважаеми колеги от Българския лекарски съюз, имате един може да не е най-добрият пример по отношение на диалогичните институции, но това е социалната сфера. Там диалогът е институционализиран. Знае се кои са хора, които са национално представителни и участват в институциите на диалога. Ако успеем всички заедно да институционализираме този диалог, да видим кои са легитимните страни в този диалог, разбира се без да изключваме, това което каза Иван Кокалов и без да изключваме пациентските организации, аз съм убеден, че могат да се постигнат резултати поне по-добри от тези, които ги има със сигурност.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи заместник-министър, колеги и гости, аз също искам да поздравя новоизбрания председател на Българския лекарски съюз, един наш колега, който не просто представлява лекарското съсловие, но според мен трябва да има цел когато влиза в такива зали всички да стават прави включително министъра и депутатите. Защото от политиците не може да вземете много акъл, а лекарския съюз и другите съсловни организации трябва да бъдат основата на формиране на всички политики, а ние да направим нещо много просто да ги изпълняваме, а вие да ни оценявате.
С две думи искам да очертая предизвикателството, вие имат редкия шанс да имате старт от нулата. Аз съм имал щастието да работя във време когато лекарският съюз формираше националната здравна политика до степен сред, която в един много авторитетен доклад на Министерството на финансите се каза, че в България е наложен т.нар. професионален модел, т.е. лекарите са навсякъде в парламента, в изпълнителната власт, в касата, в съсловните организации и формират политиката. Трябва да ви кажа, че към днешна дата не само, че това не е вярно, а е точно обратното. Днес българските лекари за голямо съжаление и другите работещи професионалисти в здравеопазването са безгласна буква. Фактите са ясни, когато министърът на финансите каза, че няма да дава пари за система, в която не се правят реформи ние започнахме този мандат с 4,3 на сто от БВП за здравеопазване, финишираме 4,2 на сто, което означава, че лобирането в някакъв професионален модел всичко е срутено и отговорността е само на едно място. Днес има един политическо управленски модел, който председателя каза, че неефективно работи здравното осигуряване, днес в България по принцип такова няма. Днес здравната каса е национализирана. Тя е инструмент на министъра и на правителството. Днес държавата внася 50 на сто от вноските в касата и само една трета от българите два милиона и половина си правят лични здравни вноски при задължително здравно осигуряване. Това е пълно фиаско на всичко, което хора като мен искаха да направим. Това, което предстои е изключително тежко като предизвикателство. Преди малко ми направиха една молба да търся анестезиолози за Оряхово, където офертите започват от 2000 лева, след сестрите българските лекари вече са в Европа. В момента върви европейски дебат за свободно движение на хора, което означава, че предизвикателствата са колосални. Ние действително трябва да мислим за българите като здрави граждани и на второ място нашите лекари и професионалистите да имат мотивация и компетентност за да могат да изпълняват този високо отговорен дълг. Пожелавам ви да ползвате всички механизми на това, което ние наричаме лекарите, че болният се оправя на операционната маса, да направите такива стъпки, при които действително да накарате политиците да изпълняват това, което смятате за необходимо.
Убеден съм, че лекарите са интелигентни хора, че са почтени хора и няма по-добра услуга и по-добър продукт да се дава на пазара освен човешкият живот и здраве. Още веднъж да сте живи и здрави новият управителен съвет и да издигнете частта и мястото на лекарското съсловие.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от ръководството на Българския лекарски съюз, трябва да ви призная, че рядко членовете на парламентарната Комисия по здравеопазване са толкова единодушни, по някакъв въпрос. Днес виждам една обща положителна нагласа за очаквания за успех на вашата работа. Присъединявам се към тези очаквания и ви пожелавам на добър час. Всички ние смятаме, че новото ръководство има качествата като състав и желанието да постигнем успехи и да представя лекарското съсловие.
БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за поздравленията от името на целия управителен съвет. Благодаря ви, за ясно формулираните конкретни въпроси и за огромните очаквания към нас. Това е изключително голяма отговорност, която сме длъжни да поемем.
По отношение на нашите функции досега наистина бяха пренебрегвани някои от тях и те бяха, както повече от вас казаха, свързани със следдипломно обучение, продължаваща квалификация, правила за добра медицинска практика, изготвяне на стандарти и алгоритми. В това направление ние вече започнахме да извършваме конкретни неща. Нашата цел е да съгласуваме продължаващите квалификации и обучения заедно с правилата за добра медицинска практика с тези на европейските страни.
Предполагам, че знаете за съществуването на т.нар. римска среща между Европейския съюз и САЩ където се изготвят на базата на научно-медицинските дружества акредитационни съвети към отделните специалности, които дават оценката за всяка една дейност и мероприятие свързано с обучение и квалификация. През месец април в София предстои среща, на която домакини ще бъдат научно-медицинските дружества където ние ще бъдем пълноправен участник.
Нашият път в тази посока вече е започнат. В същото време създадохме Консултативно експертния съвет към Управителният съвет на БЛС, в който влизат видни специалисти в отделните области, национални консултанти, председатели на медицински дружества, които още помогнат с възможности и опит за изработването на тези правила и стандарти. По отношение на останалите много важни обществени въпроси като здравноосигурителния модел и приватизация на лечебните заведения също имаме позиции, но ако ми позволите нека да ги формулираме юридически издържани добре, за да можем да ви ги представим и тогава да можем да отговорим на конкретни въпроси.
Що се отнася до по-нататъшното развитие за НРД-2010 бъдете сигурни, както и представителите на Националната здравноосигурителна каса, че изключително добри намерения има новият управителен съвет за диалог и никакво желание за конфронтация. Относно финансирането и развитието на здравеопазването разбира се ще разчитаме на вас като народни представители, защото макрорамката на касата при този модел предимно зависи от вас. Ние както казах няма да искаме парите от касата, а ще ги искаме от вас и бъдете сигурни, че ще бъдем много настойчиви и от правителството. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, колеги предлагам да преминем към точка втора от дневния ред. Разбира се, че по тези въпроси когато сте готови ще направим ново обсъждане. Необходимо е да имаме вашето официално становище по-нататък.
Преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред - Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
ВЕСЕЛИН ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви представя накратко как виждаме и какво сме направили по този въпрос. Целта на годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз е да предостави възможност на компетентните български институции да отстояват ефективно българските интереси в рамките на общия законодателен процес на Европейския съюз. Основна тема в сферата на здравеопазването през настоящата година, която намира и широк отзвук в общоевропейските дебати е именно предложението за директива за прилагане на правата на пациента при трансгранично здравно обслужване. Министерството на здравеопазването предложи досието да бъде включено като приоритетна тема в годишната програма за тази година, тъй като е от особен означение. Обсъждането на изготвената проекто директива стартира през миналата година, като в основната си част текстовете бяха разгледани на ниво работна група по обществено здраве към Съвета на Европейския съюз и в последствие досието беше разгледано на ниво Съвет по здравеопазване. Република България изготви официална позиция по проекта, която беше одобрена от Съвета по европейски въпроси към Министерският съвет на 2 септември 2008 година.
В позицията българската страна подкрепя принципно проекто директивата като изразява становище, че достъпът до здравно обслужване в друга държава членка следва да бъде осигурен когато това е клинично необходимо. България счита, че всички действия по отношение на трансграничните здравни грижи предприети на европейско равнище трябва да бъдат съобразявани със съществуващите различия между европейските здравни системи и те да не засягат по никакъв начин капацитета и компетенциите на държавите членки по планиране, финансиране и организиране на здравните грижи за своите граждани. Т.е. България подкрепя общото становище на голямата част от държавите членки. Самите страни членки да определят, планират и контролират в своето законодателството, също и изпълнителната власт, предоставянето на здравни грижи на своите граждани. В процеса на обсъждане на директивата останалите държави членки също подкрепиха идеята за изработване на общ законодателен акт, който да регулира правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като в същото време те заявиха своите притеснения по отношение на възможното отрицателно въздействие, което може да има директивата върху организацията на националните и здравни системи. Т.е. опасението е една обща директива да накърни компетенциите на отделните страни членки в тази област. В тази връзка френското председателство изготви един компромисен текст, по проекто директивата, който беше приет и подкрепен от повечето делегации на държавите членки в това число и от нашата държава. Обсъждането на проекто директивата все още не е приключило, френското председателство прикани чешкото председателство да продължи своята работа по текстовете през тази година и съответно Република България като цяло възнамерява да участва в процеса на съгласуване на тази проекто директива и да изготви актуализирана рамкова позиция когато това е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусия, заповядайте доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, искам да се върна малко назад във времето например с една година и да ви кажа, че след като България ратифицира Лисабонския договор от това произтекоха няколко промени в Конституцията и в Правилника за организация и дейността на Народното събрание. В Конституцията в член 105 беше приета една нова алинея 4, в която се казва: „когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”.
Освен това, една промяна през 2007 година в Правилника за организация и дейността на Народното събрание, в член 97-б, ал. 1 се казва: „Проектите за актове на институциите на Европейския съюз включени в годишната работна програма се внасят от Министерския съвет в Народното събрание в триседмичен срок от получаването им”.
Това е конституционната процедура и според правилника съгласно, която ние разглеждаме тази точка от дневния ред. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание годишната програма за вземане на решение от Европейския съюз и Народното събрание във връзка с ангажиментите произтичащи от Лисабонския договор вече има нови функции, т.е. новата роля на Народното събрание се изразява в това да консултира, да въоръжи с нови аргументи, с нови тези Министерския съвет при защита на тези позиции в рамките на Европейския съюз при вземането на решения. Поради това е тази дискусия. Позволих си да направя това разяснение, за да припомня това, което се случи от 2007 година досега. Това е законовата уредба на упражнението, което провеждаме в момента. Оттам нататък за проекто директивата тук може да има дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие сте абсолютно прав, но мисля, че това е изключително важна директива и касае изключително много България, дори и поради бележките които е направил Иван Кокалов, като човек занимаващ се с това и министерството, защото тук се поставят изключително важни въпроси. Доктор Адемов от голямо значение е какво ще е поведението на България и дали ще може да защити тези свои позиции. В противен случай може да има главно финансови последици за нас.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, разбира се, че една такава директива на Европейския парламент и на Съвет за прилагане правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване трябва да бъде подкрепена. Ще гласувам „За” но искам да обсъдя с вас някои проблеми, които ще възникнат по-късно във връзка с приемането на тази директива в нашето законодателство.
Нашата здравноосигурителна система е основана на една лъжа. Тази лъжа е, че здравноосигурителната каса плаща всички дейности по лечение на 100 %. Това е една огромна лъжа, едно огромно заблуждение, което може да обслужва това или друго управление, но не е вярно и българските граждани го знаят много добре. Не е работа на съсловните организации да обсъждат цени, но там е цялата работа, че те трябва да обсъждат, ако обсъждат условия и други неща става въпрос за касовата цена. В Закона за бюджета и в Закона за здравното осигуряване има един текст, в който се казва, че тази цена е и крайната цена и повече нито дума за каквито и да е плащания, а това е една лъжа. Този, който не доплаща е доплаща български гражданин и това са хиляди български граждани, защото няма как да доплащат. Накрая всичко това остава като държавен дълг.. В момента болниците са натрупали около 200 милиона лева задължения за лекарства. Тези задължения ще бъдат платени от българския данъкоплатец. Ако ние поставим ред в тази система, да кажем какво плаща Националната здравноосигурителна каса тогава ще има ред и по-нататък и в отношенията със съсловните организации, и в отношенията с гражданите и т.н. Тази ситуация довежда до друга ситуация, когато дойдат чужденците от Европейския съюз, би трябвало да платят една смешна сума, защото те са здравно осигурени в своите страни и българския лекар вижда тази несправедливост, тогава започва да им начислява доплащане, което излиза извън, защото е незаконно и оттам нататък може да бъде определено каквото си иска. Тогава атаката отново идва към българският лекар, че той начислявал 100 или 150 евро за един преглед. Може да е незаконно, но нека да видим къде е основата на нещата. Защото, колкото повече се интегрираме с европейските страни и европейското законодателство толкова повече ще стават проблемите когато нашето законодателство не е поставено на добра основа. В това е основният въпрос. Основният въпрос е, че нищо стабилно не може да има, което е основано на една лъжа. Никога не може да бъде стабилно. Рано или късно ще доведе до задълбочаващи се противоречия. Нека разбира се да подкрепим тази директива, но от друга страна отново повтарям, че ако ние не погледнем нашите проблеми, проблемите с българското здравеопазване, с увеличаване на публичните средства за здравеопазване ние няма да можем да решим с тази директива и други подобни само ще се задълбочат проблемите. Ето и последните данни, които излизат. Нашият фармацевтичен пазар за 2008 година е 1 милиард 600 милиона лева. От тях по-малко от 40 на сто се плащат от публични средства за здравеопазване. Всичко останало се плаща кеш от гражданина. Няма такава европейска страна, в която да се плаща толкова много от джоба на гражданина. Кой обслужва това? Кой обслужва тази система? Тази система не обслужва българските граждани. Нека да поставим някакъв ред. Много пъти ви призовавам включително в тази комисия. Приемането на тази директива е повод отново да кажа в присъствието на членовете на Българския лекарски съюз, ако Българският лекарски съюз провежда преговори със здравната каса за подписване на рамков договор за съответни условия и т.н. и разпределяне на средствата така както казват специалистите в рамките на бюджета гласуван от Народното събрание няма да има никакви проблеми, но рамковия договор налага други условия. Условието е, че повече пари от тази сума, която е определена по клинична пътека не може да се иска от лекаря или от болницата. Ако лекарският съюз се съгласи на такова нещо това ще бъде предателство спрямо българските пациенти и спрямо българските лекари. За това не вървят договорите с касата. Това е основата на нещата. Тази основа ще сбърка и тази директива, когато я приемем, защото в зимните месеци когато дойдат чужденците ще има не един или два примера когато трябва да се доплаща, няма как да не се доплаща. Тогава се поставя въпроса, че няма регламент колко да се доплаща. За това, защото в закона е казано, че касата плаща всичко.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, тази директива се приема от Европейския парламент, а не от нас. Ние бихме искали да подпомогнем българското правителството и представителите в Европейския парламент, за някои неща, които наистина ще възникнат. Проблеми ще има, вие сте ги отбелязали до известна степен.
Първо, наистина няма една унифицирана съдебна система, която да решава споровете. Това е изключително важен проблем, който ще възникне. Това, за което говори доцент Щерев, бих могъл да го свържа със създаването и приемането на общи стандарти при финансирането, което има нашето здравеопазване ще ни създаде проблеми със съдебната система. Защото, ще има проблеми и нещата ще достигат до съд, защото има налагане на европейски стандарти за качествено безопасност, на което с нашето финансиране на някои места няма да можем да отговорим. Изключително важно е и прави чест на министерството, че е поставило този въпрос. Кой ще организира информирането на гражданите със съответното здравеопазване, другите страни и другите граждани на Европа с нашето здравеопазване в какво състояние е? Това са неща, които са изключително важни. За това може би при приемането на тази директива нашите представители много внимателно трябва да подходят. Може да бъде променена. Ние ще се окажем неподготвени, ако се приеме без да си отваряме очите. Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми председатели на съсловни организации, от една страна тази директива напомня за съществуването на Българския зъболекарски съюз, защото когато се обсъжда нещо в сферата на здравеопазването Българския зъболекарски съюз все едно стои малко от страни от проблемите. Искам да ви кажа, че аз присъствах в Европейския парламент на кръгла маса по обсъждане именно на тази директива, на която точното наименование е „Безопасността на пациента. Трансгранично здравеопазване”. Тази директива Българският зъболекарски съюз като член на Съвета на европейските зъболекари, който е създаден от Европейската комисия има свое становище. Това становище не се различава от това което доктор Кокалов е поставил като проблеми. Проблемите в тази директива не са само тези, които са изброени от доктор Кокалов. Те са изключително много, тъй като директивата има оптекаеми текстове. Текстове за неща, които опират до съдебна система. Стандартите. В Европа няма еднаква стандартна система. България при стандартите, за които говорим в медицината и в денталната медицина мога да ви кажа, че има дори разлика за едно и също заболяване в диагнозите например в София и Пловдив при подаването на това заболяване. Да не говорим за проблемите за реимбурсирането. Хубаво е, че директивата казва, че всеки ще бъде реимбурсиран толкова колкото ще бъде осигурено лечението в собствената му страна. Това означава, че отново българите и румънците ще бъдат най-ощетени в сферата на здравеопазването. Там се говори за електронна система, която свързва цяла Европа в сферата на здравеопазването. Електронната карта, дистанционното лечение. Говори се за взаимно признаване на рецептите във всяка една страна. Всяка една страна има различно реимбурсиране на лекарствата. Казвам ви, че проблемите са много. В залата имаше 200 човека започвайки с пациентските организации, медицински алианс, съвет на европейските зъболекари, фармацевтични компании и почти всички известни здравноосигурителни и застрахователни европейски дружество от България нямаше никой на тази кръгла сама. От България единственият представител бях аз, което лично мен ме учуди. Да не говорим за сферата на денталната медицина. В Европа има толкова системи на осигуряване в денталната медицина, могат да се групират в четири, но в някои страни няма никакво осигуряване в денталната медицина. В момента Унгария и Чехия променят националното си осигуряване. Словакия също променя модела си на национално осигуряване. В директивата много точно от страна на България трябва да бъде посочено във всяка една сфера проблемите, които ще даде. Можем да не дадем решение на тези проблеми в идеалния им вид, но трябва да има някакви предложения за решения от страна на България. Тъй като сме една от най-бедните страни ще бъдем най-уязвими от подобна директива.
Накрая директивата завършва с приложение, което беше пълно с алгоритми. Алгоритми, които изчисляват финансови показатели, които са нещо ужасно. Точно там трябва да се вникне какво става. Директивата трябва да се прочете. Може би трябва още веднъж да се обсъжда от вас дами и господа народни представители. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, нека да не забравяме, че не говорим за директива, а говорим за проект.
ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господин председател, доктор Адемов е прав, че проекта за директива се разглежда в Комисията по здравеопазване. От линията на Европейските синдикати в публичния сектор участвам и в сряда продължава дебата. Тук сте прав, че е много важно нашето отношение, защото в директивата всеки търси себе си. Споделям някои от становищата на доцент Щерев, но тя няма за цел да унифицира здравни системи, осигурителни и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Но, да унифицира стандарти.
ИВАН КОКАЛОВ: Изпратил съм становище на Икономически и социален комитет на Европа, в което ако трябва да прочета е, че „Правата на пациентите и трансграничното обслужване”. Третира правото на пациента. Унифицира права, а не унифицира системи. Някои от колегите включително и от европейските парламентаристи много се зарадваха и зарибиха медиите и казаха, ние ще спечелим, тъй като сега ще дойдат много пациенти. Точно европейците страхувайки се от сигурността на здравноосигурителните системи не са отворили директивата. Хубаво е всеки един от тях да се запознае, но мисля, че в становището на Европейския икономически и социален комитет ги има много от нещата, които ни касаят и трябва да се имат предвид, когато се гласува директивата. Бяха назовани много от тях, включително и рецептурата.
По отношение признаването на сертификатите и дипломите, защото има различни професии. В същото време принципите на субсидиарност и пропорционалност на здравната помощ. Казва се, че нямате право като пациент на помощ или на липсваща диагноза в нашия рамков договор, тъй като няма да имате право да отидете там. Трябва много точно да се разчетат правата. Познавам хората, които работят ние трябва да лобираме за нашите интереси. От гледна точка на пациентите доктор Шарков е абсолютно прав.
По-скоро ние трябва да видим как да реорганизираме, как да финансираме достъпа на гражданите до нашата система. Това е решаващото, а не да смятаме, че директивата за правата на трансграничното обслужване ще ни реши проблемите. Оттук нататък някои от тези неща можем да черпим като опит, защото такова трансгранично обслужване фигурира в страни членки. Погледнете как е между Швейцария и Италия. Понякога хората живеят много по-близко от Швейцария до италианската болница и обратно и те са го решили с двустранни споразумения.
Хубаво е да се погледне оценката на Европейския икономически и социален комитет и да се видят препоръките и ние с нашите хора и представителите ни в Европейския парламент да лобираме за това, което е наш интерес. Естествено такава рамкова директива ще има.
Завършвам с това, че тя произлиза поради факта, че имаше много съдебна практика на съда в Страсбург, от Великобритания и Германия за това, че бяха принудени техните системи да реимбурсират разходи на техни пациенти, които са се лекували в страни членки от Европейския съюз. Материята не е толкова проста, но ми се струва, че имаме време. Апелирам заедно да лобираме, защото тук не става въпрос дали е член на Европейски парламент българин, синдикалист или професионална съсловна организация, интересът ни в тази посока е общ. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости, господин Кокалов беше абсолютно прав като каза, че тази директива няма да ни накара да си сменяме системата, защото нямаме такава цел, това е вярно. Въобще не можем да подценяваме предизвикателството и според мен е следното. Целта на тази директива е императивно да изпълни едно решение на Европейския съд от 1997 година наречено прецедента на Кол и Декер, когато един белгиец и един люксембурец получиха здравни услуги в Германия и техните осигурителни институции отказаха да им платят като се позоваха на римските договори, защото свободното движение на пациенти не е от четирите свободи. Там е казано, че националните социални и здравни политики са национални системи и остават затворени, но решението на съда е императивно. Учредяването на Европейския съюз има общ пазар и дадоха срок на европейските страни да регулират така системите си, че да може да има свободно движение на пациенти и специалисти. Целта на директивата е точно тази. Ние може да си имаме наша българска система, но тя трябва да може да трансферира специално пациенти и да спазва стандарти, тъй като ние в последните две години този процес го започнахме като направихме Европейска здравна карта. Българските пациенти започнаха да получават спешна и неотложна помощ и мониторинга на европейците показа следното. Ние участваме в този процес. Миналата година бяхме на четвърта актуализация на Лисабонската стратегия, в която са зададени параметрите и социалните цели. Видя се, че специално България и Румъния ще утихнат здравните стандарти на Европа на световно ниво в статистиката. Принудиха ги това, което беше решено по Римските договори да няма сближаване на системите. Принуди ги да отидат до там, че през 2007 година да приемат първата европейска здравна стратегия, т.нар. „Бяла книга”, в която има общи цели и общи стандарти. Тези директиви са точно в тази посока. Ние с румънците сме тези, които ги накарахме да въведат общите цели и стандарти.
В материалите, които са ни раздадени това много добре е казано. По тази директива гражданите на Европейския съюз ще получат правото на свободно движение. Ние ще отидем към това съпоставяне на системите, когато нашата НЗОК трябва да ни реимбурсира. Т.е. да ни възстанови цената, когато се получат 5 или 10 на сто от стойността им, ще разберете, че ние сме извън цивилизацията.
Тези медицински дейности и услуги, които не просто не ги предлага цялата здравна система, а в определен срок не могат да се предложат. Ние знаем, че в Министерството на здравеопазването чакат списъци. Веднага получават правото да отиде в цяла Европа да ги получи и нейната национална здравна система е длъжна 100 % да ги реимбурсира. Представете си какво финансово предизвикателство предстои пред нас, пълно движение на тези, които в България в определения срок не могат да получат дейностите.
Директивата ще ни принуди да завършим т.нар. здравна реформа, тъй като предизвикателството е абсолютно императивно ние трябва да сме на ясно, че в близката една година ние ще трябва да направим такива болезнени реформи, които са свързани с двете неща. Едното е необходими средства като процент от БВП и второто е завършване на системата на реформата в болничния сектор, което също е неизбежно и ще ни даде възможност по един достоен начин да участваме в кохерентни обмен на системите, на пациенти и на специалисти. Действително можеше да има момент, в който България да бъде изправена пред тотално фиаско и да не може да се справи с предизвикателствата, които са ежедневие.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ние разглеждаме възможността да бъде включена годишната програма в работата на Народното събрание. Всичко това, за което се говори са дебати за развитието на нашата система. Това ще се постави като въпрос, но може би не е момент точно сега да се разглежда. Има ли някой, който да е против да се включи в програмата на Народното събрание?
ХАСАН АДЕМОВ: Нашето становище отива в Комисията по европейските въпроси, която го внася.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така, всички сме съгласни да бъде извървян този път. Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ИВАН КОКАЛОВ: Имам едно предложение, тъй като констатираме, че много хора работят в тази посока по различна линия, а мястото е тук за дебат, предлагам всички организации, които имат отношение, материалите с които разполагат да бъдат предоставени на вниманието на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред - Изслушване на Министерство на здравеопазването относно напредъка в изпълнението на отправените препоръки от кръгла маса на тема „Проблемите на имунопрофилактиката, нуждата и правото на защита от ваксинопредотвратими болести в България” проведена на 22 април 2008 година за осъвременяване на Имунизационния календар на България и разработване и въвеждане на Национална програма за развитие на имунопрофилактиката в България
Колеги това е един изключително важен въпрос. Знаете, че този въпрос беше повдигат под патронажа на председателя на Народното събрание и бяха направени общи препоръки.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, съгласно изводите и препоръките, които бяха направени през миналата година на кръглата маса във връзка с Европейската седмица на имунизациите, задачите които трябваше Министерството на здравеопазването да изпълни могат да бъдат групирани в две големи теми. Едната тема е разработване на Национална програма за имунизациите. Във връзка с това беше създадена работна група, която работи по изготвянето на националната програма. Председателят на тази работна група е доцент Кожухарова, национален консултант по епидемиология, която в момента е сред нас. Имаме уверението на работната група, че първият вариант на изготвената програма ще бъде представен за обсъждане на Експертния съвет по надзора на заразните болести, който ще се състои към средата на месец март тази година. Този експертен съвет е консултативен орган към министърът на здравеопазването. Пет от 15-те члена на този съвет присъстват в момента тук, сред тях са академик Петрунов – директор на Националния център по заразни и паразитни болести, професор Куртев – национален консултант по детски болести, доцент Кожухарова, доктор Филипова – държавен експерт в Министерството на здравеопазването, аз също съм член на този съвет. След като се обсъди програмата ще бъде съобразена с препоръките, които са направени и ще бъде внесена за разглеждане от ръководството на министерството, след което ще се постави и на страницата на министерството, за да могат всички да се запознаят с нея и да дадат съответните препоръки. Реално очакваме старта на тази програма да стане през 2010 година.
По втория въпрос, актуализиране на нашия имунизационен калентар, Министерството на здравеопазването предвижда на заседанието на Експертния съвет по надзора за заразни болести да бъдат обсъдени няколко варианта за подобряване на този календар, а именно с включване в задължителните имунизации два нови антигена, които са срещу Хемофилус инфлуенце и срещу пневмококи. Ако желаете мога да ви кажа и някои цифри. За тази година, тъй като договорите по обществените поръчки не са приключили, но сумата, с която се финансира имунизационния календар са от порядъка между 13 и 14 милиона лева. Ако тези два антигена бъдат предложени за включване в имунизационния календар за 2010 година бюджета за имунизации ще нарасне три пъти. Т.е. ще бъде от порядъка на 38 – 39 милиона лева.
Освен това предвиждаме на този експертен съвет да обсъдим и включването на ротавирусна имунизация в списъка на препоръчителните имунизации. Решенията на този експертен съвет се представят от доктор Валери Цеков – заместник-министър, който е председател на съвета, но без право на глас. Той е връзката между експертния съвет и ръководството на Министерството на здравеопазването.
Ако имате допълнителни въпроси с моите колеги бихме могли да ви отговорим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да се обърна към уважаемите специалисти, които да кажат как се развиват нещата и какво е тяхното виждане до този момент въз основа на това, което препоръчаха на кръглата маса. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Участвам в съвета, който има изключително важни функции с общо известната максима, че профилактиката е далеч по-успешна, по-евтина и по-ефективна от терапията. В двете възможности, които колегата представи по точка трета искам да взема отношение за включване на две възможности към сега прилаганата четири валентна ваксина дифтеткок да се включи и тази срещу Хемофилус инфлуенце, което е едно съвременно решение. Втората възможност, която е по-скъпа да се включи такава срещу пневмококи. Засега са известни два вида действащи, една срещу седем щама и друга срещу десет. Разбира се, тази която е срещу десет е по-добра. Съответно включването на две нови ваксинации в този календар ще бъде по-скъпо, но ако направим една калкулация, кое излиза по-евтино при по-високата заболеваемост и смъртност, ще си позволя да представя няколко факти и данни пред уважаемите колеги, естествено е, че тези пари трябва да се намерят, но те ще бъдат далеч по-малко от това, което ще се изразходва за лечение, а при смъртен случая няма цена.
Общоизвестен факт е, че превмоков имунгит има много високо смъртност при децата до 5 годишна възраст около 45 на сто. Освен това заболяването на средното ухо и острия отит са с около 20 – 30 на сто гросомоду етиологи пневмококи. Не на последно място засилващата се резистентност към анти бактериалните средства, към макролиди, които се използват за лечение, които наред с позитивния ефект имат и редица странични действия. В такъв случай какво остава, остава ваксина профилактиката, която е далеч по-безвредна и ефективна. На този етап е малко по-скъпа. Бих си позволил да изразя моето лично становище като педиатър с 40 годишна практика, че тези пари, които сега ще дадем за здравето на нашите деца многократно ще бъдат реимбурсирани, защото и медицината и здравеопазването са дейности, които бавно се реимбурсират, но имат огромен ефект върху всички сфери на една държава. Благодаря ви.
БОРЯНА СЛЪНЧЕВА: Неминуемо предстои изработването на нов имунизационен каленар, тъй като родителите са на ясно какви ваксини се правят в Европа и те искат техните деца да се ваксинират със същите ваксини, както и останалите деца в Европа. Т.е. по-безвредни и с добра поносимост. Във връзка с въвеждането на новите две ваксини, които се предлагат, тъй като досега се правят с дефтера, тетарон, коклюш и полиомелид с две отделни шприци, включвайки хемофило симфлуенца има резон да се закупува от министерството пет валентната ваксина. Реално с една шприца ефекта на петте ваксини и допълнително да се закупи ваксината за превмококите, която действително има голямо значение особено за възрастта при децата до две годишна възраст. Предложената на пазара цена е висока, но така или иначе родителите са на ясно, че е по-добре за децата да се прави тази ваксина и те реално я правят и купуват. Добре е да помисли министерството и ние консултантите да осъвременим новия имунизационен календар. Този календар да бъде сведен до личните лекари, за да се спазват точно правилата на имунизация, а не да се правят така както те преценяват без да имат някакви инструкции да променят правилата, които досега са валидни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доколкото разбрах именно тази работна група е тази, която ще предложи на министерството какво поведение да има, така ли е?
БОРЯНА СЛЪНЧЕВА: Работната група ще предложи, но някой трябва да финансира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, работната група казва и дава какво е необходимо на министерството. Когато се даде какво е необходимо, министерството и министъра може да защити в правителството средствата, които са необходими. Все пак трябва да се имат предвид и приоритетите и възможностите на държавата, но преди всичко от работната група и от водещите специалисти трябва да се знае какво е необходимо, какво е модерно и да се направи, както и професор Куртев каза, какво ще се спести след време и всичко това следва да се направи. Мисля, че в това е смисълът на работната група, за която е създадена.
ЕВГЕНИЙ ГЕНЕВ: Има достатъчно факти, които могат да бъдат представени. Предполагам, че се знаят от работната група. Искам да кажа един факт. Преди тридесет и две години България беше дадена за пример на Европа, за това как със задължителната имунизация срещу туберкулозата с БЦЖ е ограничила максимално това заболяване в страната. Доказателства в тази насока има колкото искате. Профилактиката е много по-ефикасна във всяко едно отношение. Сега занемарената БЦЖ ваксинация доведе до бум на туберкулозната инфекция. Аз не мога да повярвам, че 300 деца годишно се диагностицират новозаболели от туберкулоза, да не говорим за възрастните. Ето какво става когато занемарим профилактиката.
Смятам, че е крайно време, за да не кажа безкрайно време, да се премине от приказки към дела. След като сме заложили в Националната здравна стратегия, че ще подобрим имунизационния календар 2008 – 2013 година това са пет години ние се намираме вече във втората година на тази стратегия. Лично аз много пъти съм декларирал и в Народното събрание по други поводи, не приемам като данъкоплатец на тази държава, че пари в държавата не могат да се намерят, за да се направи нещо в областта на детското здравеопазване. В случая говорим за профилактиката. След като аз си плащам ДДС-то на всяка покупка, не мога да приема, че някой ще краде милиони ДДС и държавата ще стои и ще казва, че няма пари. Държавата е длъжна и вие като законодатели, задължете тази държава да си свърши работата. Може да звучи остро, но ако някой смята, че не съм прав нека да ми каже. Много ме боли за това, че ние изоставаме от Румъния и Македония, които въведоха някои от тези нови ваксини, комбинирани ваксини само се едно боцване пет заразни заболявания и т.н. Нека да престанем да се убеждаваме в едни истини, в които смятам, че сме убедени, а просто да решим въпроса. Ако не можем до края на тази година да намерим 10 – 15 милиона за да започнем още през тази година. Лошото е, че вие дори и да вземете някакво решение вероятно бюджетът ще се приема от друг парламент. Нещата все пак трябва да се заложат и от някъде трябва да се започне. Омръзнало ми е само да говорим и да четем с стратегии, тактики и програми, а да няма нещо свършено насреща черно на бяло.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да кажат специалистите какво е необходимо и наистина след това заедно с министерството да се потърси. Въпросът е да има черно на бяло какво е необходимо да се направи. Тогава да се защитават тези неща.
ЕВГЕНИЙ ГЕНЕВ: Ние смятаме, че поне на този етап трябва да се започне с двете ваксини.
МИРА КОЖУХАРОВА: Искам да започна със средата на изказването на уважаемия от мен доцент Генев, уверявам ви, че имунопрофилактиката в България не е зарязана и не е занемарена. За мен прозвуча много обидно, това което казахте, защото не е истина. България и сега е хвалена в областта на имуно профилактиката, както вие си спомняте за преди години. В момента има епидемия от морбили в цяла Западна Европа. Специално източноевропейските страни включително и България получиха специални поздравления от госпожа Як която е директор на Европейския център за контрол над болестите. Този упрек не го приемам. Нещо повече, ако вие бихте били прав не виждам никакъв смисъл да се влагат пари и да се променя имунизационния календар на страна, в която програмите не работят, а това в България не е така. Именно въз основа на обратното на вашето становище твърдейки, че ние имаме добре действаща имунизационна програма смятам, че от името на работната група мога да ви помоля и мисля, че мога да разчитам на подкрепата на всички за актуализиране и модернизиране на нашия добър и добре работещ имунизационен календар.
По отношение на това какви нови антигени смятаме да включим, доктор Тенев вече ги каза, ние ги обсъждаме от много време. Това е добавянето на Хемофилус инфлуенце тип „Б” и на пневмококите, което ще направи нашия календар на световно ниво и напълно модерен.
Освен това действително ще отговори и на социалната потребност на семействата в България, които така или иначе малко ни изпревариха започвайки да си купуват ваксина за децата. Ние сме доказали, че по отношение на имунизациите в България системата работи добре, мисля че тези капиталовложения, които предстои да направи българската държава си заслужават и парите няма да отидат напразно. Благодаря ви.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми водещи експерти в тази област не случайно днес сме ви поканили тук отново да си поговорим за тази наистина много важна тема. Вземам повод от думите на доцент Генев и само напомням, че на онзи форум през месец април 2008 година, когато в рамките на Европейската имунизационна седмица ние отново ви поканихме, за да обсъдим тази тема изявихме нашето желание точно на експертно ниво, заедно обединявайки и политическите усилия на хората, които са овластени да вземат решенията и в лицето на Министерството на здравеопазването и на самата комисия в парламента, да обсъдим този проблем и да си дадем сметка за следното нещо. Да, има работещ имунизационен календар в България. Коя година е приет? Не с последните осъвременявания, а основния? Той наистина функционира от дълго време. Всички признаваме, че технологиите, медицината, науката през това време отидоха много напред. Мисля, че голяма част не са разрушили своята връзка с действителността и знаят, че в България в момента полу легално има един втори успореден имунизационен календар. Голяма част от родителите по препоръка на приятели, чрез „Интернет”, за своя сметка купуват и предпочитат наистина едни поливалентни пречистени ваксини. Не отричаме, че е имало промени и те са в положителна насока. Говоря за комбинираните ваксини и въвеждането им през 2007 година в замяна на използваната до тогава жила орална полиомиелитна ваксина с инактивирана инжекционна, както и през 2008 година въвеждане на допълнителна имунизация срещу коклюш на шест години с комбинирана четири валентна с безклетъчна компонента. Всички вие сте водещите специалисти и знаете за какво става въпрос. Ние наистина искаме да чуем вашето становище по въпроса, за да не изпадаме в крайностите. Според вас, кои в тази работна група и в експертния съвет може би са най-добрите варианти за осъвременяване на имунизационния ни календар, за да не изостава България драстично от водещите страни. Лично аз изразявам своето мнение, че съм удовлетворена от информацията, която ни е предоставена от Министерството на здравеопазването, защото се оказа, че действително е работено по препоръките, които приехме тогава единодушно и с консенсус на тази кръгла маса. Първоначалният вариант, доколкото разбирам на проекта е разработен. Прието е, че трябва да се достигнат добрите практики чрез поетапно модернизиране и включване на нови високо ефективни и многокомпонентни ваксинални препарати. Лично аз бих предпочела действително вторият вариант от това, което ни предлагате на този етап и мисля, че ще бъде крачка напред. Защото, ние не можем да се правим, че светът не върви напред. Разбира се, отчитайки проблемите, а те в момента и в случая са чисто финансови.
Мисля, че наистина, след като сме записали и ние приехме преди няколко месеца тази национална стратегия за здравеопазване като един от приоритетите точно осъвременяване на имунизационния календар в България просто сме длъжни да го направим. Пред мен има една справка колко опаковки антибиотици, широко спектърни се използват в България на месец. Трябва да ви кажа, че бях много изненадана, защото извадката е само за сиропи, т.е. за формите, които се ползват в педиатрията. Трябва да ви кажа, че тенденцията е ужасна. От месец август за последната година до месец декември месечно се достига до 115 хиляди флакона сиропи. Като поставим и хоспитализациите, защото знаете какви случаи на тежка запусната патология в детската възраст се приемат за болнично лечение в следствие на усложняване и на не работеща част от системата. Да не навлизаме в една действително тема, която ще ни накара да направим цялостен анализ на проблемите на системата.
Според мен, тук две мнения не може да има. Ние искаме наистина вашето категорично мнение по какъв начин трябва да се извърши това, а не дали трябва да се направи. Благодаря за вниманието.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Смятам, че въпросът който обсъждаме е много актуален, но аз очаквах работната група да излезе с конкретни факти за заболяемостта и смъртността от заболяванията, които предлагаме допълнително да бъдат включени в списъка. Спомням си преди години дълбоко уважавам доцент Мира Кожухарова, според мен е най-големият специалист в тази област, имаше едно мултицентрично проучване в България по отношение на хемофулуса. Покойният професор Мумджиев високо каза на всички педиатрични форуми, че това не е присъщо на нашата страна. Специално за менингитите. Много ви моля, ако има промени, ако трябва да правим промени да бъдем обосновани. В материалите на СЗО е записано от нула до десет години, дадена смъртност, от десет до двадесет години няма, а след това започва да се увеличава и разбира се след 65 години – 70 години половината умират от такива пневмонии. Между другото и за хемофилуса има подобни статистики. СЗО обхваща целият свят. Знам, че в Германия няма БЦЖ ваксина. Тя въобще не е в техния имунизационен календар. Един пропуск на БЦЖ и наистина започнахме да се срещаме с неща, които сме виждали преди тридесет, четиридесет години. Много ви моля като започне работа тази група да каже такава е заболеваемостта, толкова е микробиологично доказана, такава е смъртността у нас. Въз основа на това държим това, това и това да се включи. Мисля, че можем да го направим. Защото 300 % оскъпяване има на имунизациите.
Мисля, че тогава ще се сринат дори и обичайните, които правим. До момента в детска възраст, пневмококова ваксина се прави само на децата, на които предстои спленектомия. Не се ли направи такава ваксина след това умира или от капсулираните коки или от менингит или от пневмококов менингит, абсолютно е сигурно. Оттук нататък да тръгнем поголовно да правим през детска смъртност, нека да видим колко са превмококите. Подкрепям да бъде модерна и осъвременена. Така както сега се постъпва за задължителни и препоръчителни ваксини, смятам че така трябва да вървим. Ако трябва с нещо задължително да искаме, за да имаме много точна специфична профилактика. Има ваксини, които човек си прави за цял живот, които не важат само за децата. Като педиатър най-много подкрепям ваксините, които трябва да се правят в детска възраст.
Прекаленото натоварване на организма с много ваксини крие някои други опасности за излизане на имунната система от контрол. Оттам и за развитие на злокачествени заболявания. Това го доказаха всички специалисти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Все пак тези дебати са за работната група. Ние очакваме от уважаемите колеги специалисти, които наистина би следвало да са най-запознати, какво се прави и какво е необходимо да се направи, да кажат да обсъдят с министерството и да искаме това да бъде актуализираният календар. Ще помоля да не навлизаме в детайлите, които са работа на специалистите.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, позволявам си да се включа в дебата, може би изкушена от мисълта, че сме удовлетворени от това, че тази тема влезе в дневния ред на комисията. Защото си мисля, че действително както и досега се доказа, дали някои от проблемите са за комисия или не, здравната комисия към българският парламент се оказа авторитетна. Изкушена съм от мисълта за това, че и аз с опита си на педиатър за всички тези години преди всичко в доболничната сфера съм убедена и предполагам, че и всички колеги, без да навлизам в строго професионални параметри, че ваксините са едно изключително завоевание. В тази връзка смятам, че доцент Маринчева е права и не, защото мисля че не е лошо и професор Петрунов да каже нещо, т.е. науката. Тя е за това, за да намерим баланса и онзи момент, в който ние трябва да пуснем една или друга ваксина. Това голямо завоевание е важно. Няма да повтарям това, което казаха колегите, тъй като е вярно. Съгласна съм и се предържам към становището на доцент Кожухарова и на колегите педиатри, тук са едни от водещите педиатри в България, че имунизационния календар е добър. Това, което правим е действително едно изключително важно и последователно действие, което в годините не унищожихме.
Мисля, че са важни две неща. Първо, да обърнем внимание на застрашените групи. Точно при тях да фиксираме по-големият контрол. Контролът като цяло на изпълнение на имунизационния календар. Трябва да ви кажа, че самите майки извън застрашените са този коректив, защото това което на практика се случва е, че те закупуват ваксините. Забележете закупуват ги образовани и всичко са проверили, те се явяват нашият мониторинг на всичко това, което се случва. Това, което се предлага от страна на министерството е изключително логично и правилно. Ние ще го подкрепим с надежда, че по-нататък работната група ще продължи да напредва в посока разсъждения и за други ваксини. Например, скоро се проведе от страна на парламентарния консенсус за рака на шийката, една изключително важна тема, която ваксина трябва да започне в детска възраст.
Накрая искам да кажа, че това е една изключително важна тема, която ще залегне в една кръгла маса, която подготвяме заедно с водещите педиатри в България. Кръгла маса като продължение на тази от преди една година и половина, която проведохме в Народното събрание, за да можем да кажем ясно и категорично детското здравеопазване, не на думи, а на дела трябва да бъде държавна политика.
На тази кръгла маса ще бъдат поканени водещите специалисти, където действително трябва да кажем ясно и категорично, че в частност имунизациите са изключително важно завоевание в посока профилактика и превенция на детското здраве. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, знаете че в предишната точка разглеждахме проекто директивата за сигурността на пациентите свързано с трансграничното лечение. Вие знаете ли, че тук също има една препоръка, която ще стане в директива, в която ще има един общ имунизационен календар. Когато има свободно движение на деца, които не се ваксинират в тази държава ще се изисква отивайки в друга държава да бъдат ваксинирани. Ние наистина трябва да достигнем и да направим европейски имунизационен календар, за да може наистина нашите деца да пътуват свободно.
БОРЯНА СЛЪНЧЕВА: В нашата страна смъртността на децата под пет годишна възраст за 2007 година е 15 на 1000. Смъртността в Чехия е 4 на 1000. Основната причина за смъртност в тази възраст това са пневмониите. Ние не трябва да чакаме Хемофилус инфлуенце инфекциите и пневмококовите пневмонии да се превърнат в менингити.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Слънчева, нека да оставим тези неща за работната група и да не навлизаме в медицински термини. Вие ще решите този въпрос. Ние ще помогнем на министерството да вземе парите.
БОГДАН ПЕТРУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми колеги, мисля че нещата са пределно ясни и излишно влизаме в споровете. Предложението на Министерството на здравеопазването е конкретно и ясно. Нашият експертен съвет го е разгледал и ние го подкрепяме. Много ясно се каза увеличаване на имунизационния календар с още два антигена. Няма никакво съмнение. Безспорно пневмококовата пневмония е основна инфекция в ранна детска възраст и най-голяма е смъртността там. Тук искам да кажа, че едно от най-големите постижения на нашето здравеопазване през последните 60 години е имунизационното дело в България. Болести като дифтерия, тетанус, коклюш вече не се познават или това са единични случаи. Това е изключително постижение и резултат именно на този ефективен имунизационен календар. Резултат на най-високо качествените ваксини, които се произвеждаха в България в продължение на повече от петдесет години, и които продължават да се произвеждат. Ние произвеждаме най-добрата БЦЖ ваксина в света против туберкулоза, която се изнася в 110 страни в света. Това е гордост за България и за цялото имунизационно дело.
Мисля, че за нас не е никакъв проблем, това са високо квалифицирани специалисти в експертната комисия, които са взели своето решение вие го виждате. Моето предложение е да подкрепим тяхното решение и да дадем възможност на Министерството на здравеопазването да го внесе на вашето внимание и за съответното обсъждане и неговата подкрепа по-нататък. Напълно съм съгласен за препоръчителните ваксини. Ние имаме цяла група препоръчителни ваксини, които трябва да останат, това е безспорно. Доктор Станкова много хубаво спомена за ваксината за шийката на марката, това е ротавирусната ваксина и още други ваксини, които безспорно трябва да ги има. Който иска ще ги купи, когато държавата може да си позволи да ги заплаща, ще ги заплаща.
Предлагам, ако не възразявате да приемем този документ. Той е съвсем коректен. Много точно беше представен от доктор Тенев. По-нататък спокойно ще продължим да работим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не само, ще бъде приет, но ние трябва категорично да подкрепим министерството в желанието си да осигури двата нови антигена и да ги подпомогнем и пред Министерството на финансите като обосновем на базата на решенията на експертната група да подпомогнем министерството при осигуряване на необходимите средства за включването на двата нова антигена. Разговаряхме с министерството, това е и желанието на Министерството на здравеопазването. Мисля, че в това отношение ще срещнем пълно единомислие.
ЕВГЕНИЙ ГЕНЕВ: Уважаеми колеги искам да кажа от позицията на човек, който е вътре в проблема. Да, ние имаме чудесен календар горно ниво. Слезте долу в практиката как се прилагат тези неща. Там имаме пропуски. Защото, това е цяла система на профилактика, включително и ваксино профилактика. Има редица проблеми. Искам да попитам в тази работна група има ли педиатър? В България ваксинациите се провеждат от педиатри и общо практикуващи лекари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Генев, комисията не прави работна група. Мисля, че този спор е излишен.
ЕВГЕНИЙ ГЕНЕВ: Искам да ви кажа, че през последните две години се наложи да разкрия две допълнителни полмологични отделения поради нарастването на тази патология. Това са фактите. Няма да чакаме децата да умират от пневмонии, за да започнем да ваксинираме. Морбилито е много по-невинна детска шарка, ние сме я ликвидирали, защото правим ваксинации. Нека да бъдем аргументирани когато се изказваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Смятам, че в работната група има педиатър, който е националният консултант. Ще се вземе и становището на педиатричното дружество. Вие сте специалистите. Госпожо Паракозова за децата не можем да откажем.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Уважаеми господин председател, наистина не мога да откажа с цялото ми уважение към уважаваните госпожи и господа депутати и специалистите в тази област искам да ви кажа, че сега виждаме уточняване на позиции. Министерството на здравеопазването като орган, който провежда и отговаря за държавната политика в областта на здравеопазването ще представи пред Министерството на финансите аргументи, мотиви и програми в тази връзка, тъй като безспорно детското здравеопазване трябва да бъде държавна политика. Министерството на финансите в рамките на възможностите на ресурсите, но тук става въпрос за следващата прогноза, говорим за нещата от 2010 година. За тази година средствата, за които доктор Тенев спомена, са в бюджета на министерството. За следващите години ще се дискутират нещата с ваша подкрепа при следващия бюджет. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, мисля че нещата са ясни. Ние се занимаваме толкова часове с обсъждане на един проблем, който е проблем на държавата, но има една група към Министерството на здравеопазването, която трябва да разработи целият този пакет и набор от мерки за имунизационния календар. Имунизационният календар съществува много отдавна в България. Някой зададе въпросът дали има нов? Не е необходимо да има нов. Той трябва само да се осъвременява, тъй като този който е създаден е един от най-добрите имунизационни календари в Европа, това се знае отдавна. България винаги е била пример в това отношение. Осъвременяването му и това, което сега искаме да направим с въвеждането на тези нови два антигена е въпрос не само на специалистите, това е финансов въпрос. На всяко едно заседание ние обсъждаме нови и нови проблеми. Както виждате винаги възниква един проблем, с който бюджета се натоварва с една определена сума, тук говорим за 300 %. Тук на става въпрос за 10, 20, 30 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук говорим за 30 милиона лева.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тридесет милиона лева само за тези два. Представете си какво ще стане по-нататък. Искате имунизация за рака на маточната шийка, искаме предпазни мерки. Преди известно време за профилактика на рака изобщо в България се поставиха 30 милиона лева. Госпожа Паракозова, знае как три години провеждаме битка с Министерството на финансите за средствата, които трябва да бъдат отпуснати. Иначе желанията са много. Справедливи са исканията, но в края на краищата всичко опира до финанси. Препоръчвам комисията да си свърши работата. Нека да представят всичко това, което го има в Европа и ние искаме да го има и в България. Мисля, че това не е работа на комисията. В комисията можем само да помагаме със съвети и разбира се с натиск върху държавните органи. В края на краищата бюджетът на държавата е този, който ще определи нашите искания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви професор Гайдарски, да се надяваме, че органите ще си свършват работата и няма да бъде източвано ДДС. Необходимо е да се докаже от следствието. Мисля, че 45 милиона лева могат да се намерят, защото ще бъдат спестени след време.
Приемам предложението на академик Петрунов да гласуваме, че сме удовлетворени от това, което е направило министерството.
Предлагам, да подкрепим вторият вариант за ваксините, което съвпада с желанието на министерството. Иска ли някой да добави нещо друго? Не виждам.
Моля който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 16,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/