П Р О Т О К О Л
№ 19


Днес, 2 февруари 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 22 ноември 2005 г. – второ гласуване.
2. Разни.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Искам да отправя една покана към всички вас от името на КНСБ на 10 февруари се организира голяма дискусия за заплащането, за средствата в здравеопазването. Във вторник на 14 февруари, доцент Щерев организира дискусия във “Форум “Мидикус”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, при обсъждането което направихме за доплащането се разбрахме, че трябва да се организира по-широка дискусия. Необходимо е да се погледнат различните гледни точки. Във връзка с това направих предварителни сондажи, за което първото събиране в редакцията на “Форум Медикус”, където да можем да се съберем и да изкажем различни становища, оттам да бъдат публикувани. Следващият вторник 14 февруари 2006 година от 14.00 часа ще проведем дискусия с журналисти, с организацията на работодателите, неправителствени организации, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Министерството на здравеопазването и други. Надявам се, че тази поредица от дискусии ще даде един резултат, който ще ни предостави възможност с една съгласие да подпишем законопроект, който да подпомогне Министерството на здравеопазването в реалното финансиране на болничната помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Щерев, виждате, че в това направление е много топла политическата зима, но така или иначе това е добро. Необходимо е да се правят дискусии, с които да се види и параметъра на обществото.
Преминаваме към дневния ред.
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85 внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Ще помоля да четете текстовете.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение на Закона за здравното осигуряване. Има предложение на народния представител Борислав Китов за заглавието на законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли някакви допълнения и уточнения по отношение на заглавието на законопроекта?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Китов, наименованието на законопроекта да се измени така: “Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов е прав, като казва, че има и допълнения, което безспорно не е само изменение.
Моля, който е съгласен да се промени заглавието на закона, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 1. В член 33, се създава нова точка 5 със следното съдържание:
5. Чуждестранни студенти и докторанти приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен.
Има предложение на народния представител Борислав Китов.
В член 33, се правят следните изменения и допълнения.
1. В точка 3, думата “дългосрочно” се заменя с “постоянно”.
2. Създава се точка 5 “Чуждестранните студенти, докторанти и специализанти приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на постановленията на Министерския съвет № 103 от 1003 година и Постановление № 228 от 1997 година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да поясня, защо са направени тези предложения. В точка 2, алинея 1, член 34, ясно е казано, че тези, които получават осигуровки започват от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване, за да няма противоречие с двата члена, за това беше предложено от НОИ това да се направи.
Относно точка 5, това е предложение на Министерството на външните работи, които поискаха да бъде ясно разписано, кое е министерското постановление. Спомняте си, че колегите от Министерството на външните работи казаха, че имат споразумения и с други държави, за това трябва да бъде ясно това, което се отнася за българите по българските покрайнини.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и предложения.
ХАСАН АДЕМОВ: Приемам формулировката, искам под формата на изказване да се опитам в движение да формулирам един въпрос. Ако тези чуждестранни студенти и специализанти са осигурени на друго основание, тогава какво ще направим? Тогава в системата на задължителното осигуряване ли ще се включат? Съжалявам, но има и такава хипотеза. Ако тези хора са осигурени на друго основание, например на основание на договора съгласно, който те са студенти в България, в този случай какво ще стане?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Адемов, в това беше смисълът на законопроекта. По този договор с това постановление на Министерския съвет се приемат редовно обучение. Плаща се стипендия, общежитие, но не се плащат здравни осигуровки. В това беше смисълът. От Министерството на външните работи казаха, че имат подобни споразумения с други държави, за това искат да бъде разписано това, за да се отнася само за българите в чужбина.
Съществува възможност някои от тези хора да придобият продължителен престой. От Министерството на външните работи казват, че може да не се даде, второ могат да не искат да го вземат. Тогава отпадат от възможността да бъдат осигурявани. За това с акта на приемането и записването на студенти след влизане на закона в сила, те получават до 26 години докато са български студенти и учат редовно.
ХАСАН АДЕМОВ: В рамките на учебната година ли се осигуряват или в рамките на календарната година?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Осигуряват се както българските студенти за календарна година.
ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”: Искам да помоля в окончателния доклад на комисията точно да се изпишат постановленията с тяхното наименования и с “Държавния вестник”, с който са обнародвани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемаме бележката. Ще се изпишат наименованията на постановленията и “Държавния вестник”, с който са публикувани.
Колеги имате ли други въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен с параграф 1, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приемат се направените предложения, които стават предложения на комисията.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 2. В член 34, се създава нова точка 4.
“4. От датата на записване в съответното висше училище или научна организация”.
Има предложение на народния представител Борислав Китов. В член 34 се правят следните допълнения. В алинея 1 се създава точка 4. “4. По член 33, точка 5 от датата на записването в съответното висше училище или научна организация”. 2. В алинея 2
а/ се създава нова точка 3. 3. За лицата по член 33, точка 5 от датата на записването в съответното висше училище или научна организация.
б/ досегашната точка 3 става съответно точка 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това са част от изискванията на Националния осигурителен институт. Знаете, че на предишното заседание приехме напълно техните забележки. Необходимо е да бъде ясно, че е от момента на записване.
В член 34, в първата алинея е задължението, а във втората са правата. И двете алинеи трябва да ги има за да отговаря на изискванията на закона.
Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен с предложените от народния представител Борислав Китов, текстове да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 3. Член 40, алинея 2 се създава нова точка 10 със следното съдържание: “10. Чуждестранни студенти и докторанти приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен”.
Постъпило е предложение от народния представител Борислав Китов, в член 40 се правят следните изменения и допълнения.
1. В алинея 2,
а/ създава се нова точка 3. Точка 3. Чуждестранните студенти редовно обучение до навършване на 26 годишна възраст и докторантите и специализантите на редовно обучение приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 година и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 година.
б/ досегашните точки 3,4,5,6,7, 8 и 9, стават съответно точки 4,5,6,7,8,9 и 10.
2. В алинея 3 думите “по алинея 2, точки 2 и 9” се заменят “по алинея 2, точки 2 и 10”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по този начин се приравняват условията на българските студенти. Това беше изискване на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Съобразили сме се с техните искания.
Колеги, отново трябва да се изпише точното наименование на постановленията и броя на “Държавния вестник”. Подкрепяме предложението на вносителите. Ще гласуваме редакцията направена от народния представител Борислав Китов. Тъй като има редакция, която се допълва за “Държавен вестник” става предложение на комисията.
Моля, който е съгласен с текстовете да станат предложение на комисията, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: По предложение на народния представител Борислав Китов се създават Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е според изискванията на дирекция “Правна”. Мисля, че е излишно да има коментар.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 4. В член 83 от Закона за здравето се правят следните изменения и допълнения.
1. Създава се нова алинея 2. Алинея 2. Чуждестранните студенти, докторанти и специализанти приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерски съвет от 1993 година и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 година, се ползват с медицинска помощ по член 81 и член 82 наравно с българските граждани.
2. Досегашната алинея 2, става алинея 3 и в нея думите “извън случаите по алинея 1” се заменят с “извън случаите по алинея 1 и 2”. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук се съобразяваме с изискването на Министерството на външните работи. Допълваме текста такъв какъвто предлагат.
Колеги имате думата за коментари.
Моля, който е съгласен с параграф 4, моля да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 5. Правата и задълженията по параграф 2 възникват от влизането на този закон в сила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че това е естествено. Колеги, става въпрос за студентите от последните години.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 6.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Влиза в сила с бюджета за следващата година.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо влиза в сила от 1 януари 2007 година? Учебната година започва от 1 септември. За тези 3 месеца ще трябват не повече от три хиляди лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото сега няма бюджет. След консултация, която проведохме с Министерството на финансите беше заявено, че ако влезе от тази учебна година трябва да бъде платено от бюджета на ВУЗ-овете, който е утвърден и там тази сума не е предвидена. Абсолютно сте прав. Не е редно да натоварваме ВУЗ-овете сега.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка 2. Разни. Колеги, имате думата по тази точка.
Постъпило е едно предложение от народните представители доцент Атанас Щерев и Антония Първанова, за включване на точка в дневен ред, което напълно поддържам.
Ще помоля, доцент Щерев да каже какви са основанията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, въпроса с информационната система на касата е много голям и всички знаете предисторията. В Закона за здравното осигуряване беше записан дори краен срок кога Националната здравноосигурителна каса ще има информационна система. Министерството на здравеопазването има една по-голяма амбиция да се направи информационна система не само на касата, а въобще на здравеопазването у нас с електронна карта, която да замести досието, като се използва заема за Световна банка. Дълбоко удовлетворен съм от решението на Министерството на здравеопазването. Това е изключително важно.
Смятам, че това е нереалистично и никога не може да стане до края на годината. Имам много основания за това, които ще представя на комисията. За да не достигнем отново до старата история когато плануваме неща, които не могат да станат, сега има финал на един търг, който отново се очертава да бъде скандален, защото предишното решение на търга беше за една фирма, а сега се предпочита друга фирма. Сигурно има основание за всичко това. Въпросът е, че комисията би трябвало да има отношение по всички тези въпроси. Сигурен съм, че ще се дадат достатъчно основания за определени решения. Нека да бъдем реалисти и най-важното да помогнем на тази амбиция на Министерството на здравеопазването наистина реално, в разумни срокове да напредва информационната система на здравеопазването у нас и в частност на касата. Разговарях и с доктор Първанова и решихме да внесем писмото с предложение за разглеждане като точка от дневния ред на Комисията по здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че наистина въпроса е изключително важен. Доктор Адемов, доцент Щерев и други колеги си спомнят дебатите, в миналото Народно събрание по отношение на нуждата от информационна система. Напълно поддържам доцент Щерев, че до края на 2006 година това няма да може да стане. Въпросът е да бъде заложено. Ако това не стане през следващите години ще имаме големи проблеми особено при финансиране от един източник.
Господин Комитов, ще може ли да се подготви Националната здравноосигурителна каса за следващото заседание на Комисията по здравеопазване.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Разбира се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може ли да очакваме по-рано да бъдат раздадени документи на народните представители, които се отнасят за процеса.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Във вторник най-късно ще имате необходимите материали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. До къде е стигнал хода на движението по отношение на преговорите? Каква е задачата?
Колеги, има ли някой против да бъде включено предложението като точка от дневния ред за следващата седмица? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Има ли други предложения, които трябва да разгледаме в точка разни.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, в последно време в нашата страна се говори много ясно и силно за онкологичната заболеваемост. Проведох няколко срещи в Центъра по онкология в София, но имам една молба, да изслушаме ръководството на онкологичния институт по отношение състоянието на онкологичната заболеваемост в страната. Да предоставят един анализ по възрастови групи заболявания и какво предлагат като профилактика за борба с тези онкологични заболявания, защото ситуацията е изключително сериозна и сложна. Независимо, че комисията е законодателен орган, считам че в определени моменти като този в началото на 2006 година, предлагам да изслушаме какво става с онкологичната заболеваемост в страната. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, напълно споделям това, което казахте но искам да допълня нещо, защото това касае и нашия орган. Колеги, знаете ли че не е решен статута на онкодиспансерите. Ако само изслушаме представителите, а в същото време нещо, което изключително зависи от нас и от Министерството на здравеопазването да решим статута на онкодиспансерите, които до голяма степен се сблъскват и посрещат тази патология, не зная дали ще трябва да ги отделим. Моят въпрос е към заместник-министър Матей Матеев, има ли министерството виждания по този въпрос?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, преди да отговори доцент Матеев, искам да поставя по този начин въпроса. Тук не виждам доктор Руденко Йорданов. Според мен, няколко въпроса са свързани. Един от тези въпроси е за диспансерите. Какво се явяват тези диспансери. Защото разглеждането на отделен диспансер или отделна помощ за онкологичните заболявания сигурно ще възбуди спор. Не възразявам да се разгледа този въпрос. Ще разгледаме въпроса за онкологичната заболеваемост и за лекарство снабдяването за онко болните. Ние не сме изпълнителна власт и няма да можем да вземем решение по тези въпроси. По тези въпроси трябва да излезе с конкретна програма министерството. Ние можем да вземем отношение по други въпроси. Какво са в същност диспансерите и да променим в закона дали това трябва да продължат да бъдат диспансери или специализирани болници, както всички останали? Защото там има един конфликт, че те се финансират от държавата и би трябвало след като се финансират от държавата, да не ползват средства от касата. Ако ползват от Националната здравноосигурителна каса тогава какъв е проблемът една болница, която е хирургическа да прави онкологични заболявания. Тогава защо тази болница не получава средства от държавата, а само онкологичния диспансер ще получава? За това трябва да има стратегия и яснота в комисията. Трябва ли да има стационар или не е друга тема.
Доктор Йорданов, поставя още един въпрос, с който съм напълно съгласен. Как една болница, например Военна болница, която има държавен бюджет и служителите получават съответните заплати, те взимат по клинични пътеки допълнително възнаграждение. Това са въпроси, по които следва да има яснота. Става въпрос за структурната реформа. Необходимо е да има яснота, по която следва да има разбиране както министерството и министерството само не може да реши точно този въпрос. Този въпрос може да се реши с министерството и комисията, защото става въпрос за промени в законите. Ако се съгласите, доцент Кумчев да разширим дискусията в такъв аспект, мисля че ще спечелим повече. Докато разглеждането само на онкозаболеваемостта, отново ще повторя, че това е работа на Министерството на здравеопазването. Ще разгледаме този въпрос, но решенията и всичко, което произтича от това разглеждане трябва да се вземат от Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е, че министерството трябва да има своята готовност. Според мен, най-напред следва да разгледаме стратегията, след това тактическия план за изпълнение на стратегията.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, предлагам да проведем тази дискусия. Мисля, че е удачно включвайки и самото Министерство на здравеопазването, което има основен ангажимент в тази насока да поговорим и за изпълнението на Националната програма за борба с онкологичните заболявания. Искам да ви кажа, че е приета през 1999 година и обхваща периода от 2000 до 2006 година. Нека да чуем на официално ниво до къде сме стигнали с изпълнението на тази национална програма. Знаем, че за национални програми тази година в бюджета са отделени 10 милиона лева. Трябва да вземем едно решение и да разгледаме проблема в неговата цялост.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги доктор Сахим е абсолютно права. Вчера проведохме среща с председателката на здравната комисия на шведския парламент. Въпросът, който ни зададоха е именно за проблема с онкологично болните. Разбира се, ние веднага се похвалихме, че имаме такава национална стратегия и работим както трябва. Въпросът е много важен. Уважаеми доцент Матеев, ще имате ли възможност за следващия път да получим необходимите материали по този въпрос, ако трябва да се отложи малко във времето.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми доцент Китов, считам че този проблем е много актуален. С удоволствие ще представя нещата, които се отнасят до Националната програма по онкология и всички дейности, които министерството финансира със своя бюджет. Искам да обърна внимание, че доцент Атанас Щерев, каза че има статут на някои звена, които изпълняват онкологична помощ и не е маркиран правилно или поне не е уточнен. В тези диспансери се получава двойно заплащане. Едното заплащане е по клинични пътеки, а другото чрез Министерството на здравеопазване.
Ако може да се подготвя по този въпрос. На заседание на комисията през следващата седмица да докладвам за онкологичната програма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Абсолютно сте прав по отношение на онко диспансерите, и за това, което казахте, но най-важната им дейност диспансеризирането и проследяването не се заплаща. В до болничната помощ, което отнема невероятно много от дейността те не получават пари.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми колеги, въпреки че самият аз също съм предлагал такива точки в дневния ред. Продължавам да смятам, не само продължавам да смятам, но съм убеден, че кой знае каква полза от такива дискусии няма. Ако тази дискусия не бъде предварително обвързана с идеята за някакви законодателни промени. Съгласете се, че ние сме Комисия по здравеопазване, т.е. законодателен орган. В това си качество основната ни задача е да приемаме закони. Тук може да провеждаме всякакви дискусии, както казваше нашия приятел доктор Игнатов, но от това полза няма, ако идеите от тези мероприятия или изслушвания, или дискусии не бъдат по някакъв начин превърнати в законодателни инициативи. Ако ние предварително нямаме нагласата да променяме закони, за диспансерите в тази комисия през годините доктор Китов ще ви каже не зная колко пъти сме разговаряли, но какво от това. Имаме ли идея да променяме законите? Имаме ли идея да променяме начина на финансиране или отново ще приказваме всички неща.
Според мен, трябва да ориентираме дискусията тъкмо към това. На базата на тази дискусия ние да излезем с предложение, включително и пред министерството да създадем работна група, която да подготви промените в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На базата на тази дискусия.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да обвържа дискусията с резултат, тъй като непрекъснато ни критикуват, че приемаме закони, но не ги изпълняваме по някакъв своеобразен начин.
Моята идея е тези дискусии да бъдат в такъв дух. В крайна сметка да има ефект от дискусията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, искам да ви кажа, че на базата на няколко законопроекта включително и този, който приехме днес се е родил след подобни дискусии. Мисля, че когато говорим за онкологичната помощ, тук ще бъдат не само водещите специалисти, но и представители на всички онко диспансери, така че ние ще чуем хората и тяхното становище. На базата на това можем да включим и техен представител в изработването на промените. В момента те нямат статут и се намират в едно висящо положение, което може да породи проблем.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще продължа точно в духа, в който говори доктор Адемов. Такъв беше смисълът, на това, което исках да споделя с вас, защото смятам да попитам каква е формата за точно такъв тип дискусия. Преди малко се шегувахме, защото не се знае какво може да се очаква от точка разни.
Във връзка с питания на нашите избиратели, ние за това сме тук, мисля че тази дискусия и път към законотворчество. Какъвто и да е въпроса, рано или късно от живата практика виждаме, че може да попадне и за това сме тук. Има два въпроса, по които искам да ви помоля да помислите и кога може да ги разгледаме като дискусия. Има желаещи колеги, които искат да присъстват на нашите дискусии в комисията. Бях изненадана от това, че те разчитат на здравната комисия. Те казаха, че сега има достатъчно лекари, които биха им обърнали внимание. Единият от проблемите нашумя преди няколко дни със закриването на 5 броя болнични училища. Едно от тези училища се намира в Банкя. Тези училища се пред закриване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това оздравителни училища ли са?
ИВА СТАНКОВА: Наричат се болнични училища. Особено типичен е примерът в Банкя, където болничното училище, което лекуваше диабетно болните деца и се грижеше за тях целогодишно е закрито. Базата се руши. В момента другата база е на децата за лечение със сърдечно съдови заболявания. Във връзка с начина на финансиране това училище изпада в едно състояние, че не могат да заплатят таксата, защото в него има смесена ситуация на статус. Там има и деца, които са с родители с добър финансов статус, но изпитват невъзможност да се грижат за тях. Другите са много повече от социалните домове. Те са бедни и с невъзможност да бъдат лекувани и обгрижвани. В момента се създава един механизъм по този начин, чрез въвеждане на клинични пътеки и финансови механизми. В момента са изписани последните деца от училищата. Има изказване на колега, който казва, че тези две бази стават за една чудесна почивна станция. Свидетели сме на много от тези механизми, които довеждат до фалиране на такива заведения. След това адаптирането им и приватизацията им за други цели.
Искам да ви помоля да ми дадете съвет, ако трябва тази или другата седмица да разгледаме този въпрос. Има желание от директорката на останалото болнично училище в Банкя, която може да изнесе точни данни и да конкретизира проблемите. Един от примерите беше с Центъра за детска церебрална парализа. Това е единият проблем, който искам да поставя.
Вторият проблем, е известен. Става въпрос за софийския холдинг. Срещнах се с няколко колеги, които са главни лекари в столичните поликлиники. Те чакат решението на Апелативния съд. Всички казаха, че ще се подпишат, че не желаят да участват в холдинг. Искат да бъдат самостоятелни. Тук е момента да кажа, че и те искат да присъстват на такава дискусия и да споделят проблемите си с нас, защото това се отнася за бъдещето на приватизацията и структурните промени в здравеопазването.
Ще помоля всички колеги от комисията, ако смятате и вие доктор Китов, да им разрешим присъствие или писмено изложение. Те желаят да присъстват в нашата комисия и да изложат всички проблеми. Според мен, тези проблеми се отнасят в пряк смисъл законотворчеството и това, което ни предстои по-нататък във връзка с приватизацията и структурните промени.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да направя една реплика на госпожа Станкова. Тази комисия е създадена за да бъде законотворец. Ние не сме дискусионен клуб на обществото. По този начин бързам да апелирам, че тук се засегна въпроса за софийския холдинг и ние нямаме право от нашата институция и инстанция да вземаме отношение по този ясен спор, където има интереси, тъй като до преди година за този холдинг никой не говореше. Когато започне да се говори за приватизация на ДКЦ и болници, изведнъж холдинга стана един голям апетитен залък.
Предлагам в комисията да изчакаме необходимите инстанции да се произнесат. Ако е необходимо да се прави законодателна инициатива, тогава да бъде обект на обсъждане. Относно темата, която беше засегната за диспансерите искам да кажа, че ние когато искаме да правим закон не можем да направим Закон за диспансерите само за онкоболните. Трябва да кажем, че става въпрос и за психодиспансери и тубдиспансери. Тубдиспансерите са изключително важни и са с важно социално значение. Те са социално значими.
Според мен, дискусията за диспансерите не би трябвало да бъде разглеждана само като онко, но и като една ясна политика на Министерството на здравеопазването. Необходимо е да се разгледат в този аспект. Изхождайки от общото ще можем конкретно да приложим съответните норми към онкологията или тубдиспансерите и тяхното бъдеще в здравеопазването. Какво е становището на министерството за съществуването им. Какъв да бъде техният брой, защото този проблем съществува от преди? На какъв принцип да бъде финансирането? Това са изключително важни неща, които ще оформят цялостната доктрина на реформата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема доктор Станкова и аз имам една малка реплика към вас.
Първо, доколкото ми е известно училищата, за които говорите са на тройно финансиране. Те основно се откриват и закриват от Министерството на образованието. В частта за лечебна дейност се финансират от Министерството на здравеопазването. Има участие и на общините. Самата вие разбирате, че това е един мулти функционален проблем, с който едва ли бихме могли сами да разглеждаме. Може би следва да се постави на съвместно заседание с Комисията по образование. Що се отнася до втория въпрос. Без да навлизам в подробностите, за които говори уважаемия доктор Иванов, мисля че нямаме право да обсъждаме типа собственост.
Доцент Щерев и други колеги бяха в Австрия, опита на австрийците показва развитие на холдинговите структури. Забележете, че тези структури са на райони и може би това е бъдещето. Когато един собственик в лицето на една област или община реши да си направи начин на управление, извинявайте но не е редно ние да се набъркваме. Там има и съдебни спорове по отношение на регистрацията, което е още по-трудно в момента да вземаме страна по този въпрос.
Относно първото предложение ще се консултирам с господин Местан. Този въпрос е мултифункционален. Второто предложение не е тема за нашия разговор. Всяка една организация или обществено сдружение има право да оторизира свой представител, на който ще му бъде осигурен достъп за участие и изслушване в комисията.
ИВА СТАНКОВА: Господин Китов, прав сте, повдигнах този въпрос дотолкова доколкото, знаете че нямам никакъв интерес. Самата аз си зададох въпроса в този разговор за бъдещето на това, което очакваме в етапа за приватизация. От тази гледна точка поставих въпроса, защото така или иначе този холдинг се намира в София.
Бях решила да напиша писмо до комисията по желание на нашите колеги избиратели. Радвам се, че ме изслушахте. Поставих въпроса, защото ще ни помогне и за процеса, който предстои.
Може би ще бъде от полза въпроса, който е свързан с диспансерите. В страната има 22 оздравителни училища. Тези училища са на подчинение на общините. Там съществува момент на етап на унищожаване на този тип училища. Моят въпрос е като комисия и хора, които оглавяваме най-висшият орган в областта на здравеопазването какво становище имаме. Искам да добавя и това, че има проблем в съществуването на оздравителните училища.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поемам ангажимент пред комисията да поискам да се намерят органите, които отговарят за да предоставят справка какво е тяхното състояние, за да дискутираме въпроса.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам на края да подкрепя доцент Кумчев, защото въпросът, който поставя е изключително важен. Ще го демонстрирам с един пример. Не съм съгласен с това, че трябва стратегически и в комплект да разглеждаме нещата, защото това е един болезнен въпрос. Има време да разглеждаме стратегията, тъй като за онко заболяванията изтича. Не съм съгласен и с тенденцията, която набеляза доктор Адемов, че ние сме само законодателен орган. Парламентът има много важна и друга функция, която е контролна. Тъй като постепенно ще направим законите, например в Дания годишно се правят от три до пет закони. Ние все повече ще навлизаме в контролна функция. Тук е и функцията на опозицията.
В понеделник бяхме в Пловдив. Онко диспансера в Пловдив е общинско здравно заведение, но обслужва три области с над 1 милион 200 хиляди души. Годишно разчетите, които в онкологията са много консервативни за схема на лечения, потребностите са 20 милиона лева. Годишният бюджет е между 3 и 5 милиона лева. Колеги, в момента не само, че парите са малко, а неритмичността на търгове и доставки в момента няма средства. Там прекъсването на схемата на лечение е фатално. Парите изчезват. Доцент Кумчев, спешно трябва да разгледаме под формата на добронамерен контрол на Министерството на здравеопазването защо продължава системата да боксува. Тук нещата са на живот и смърт. Разглеждайки заедно отделните проблеми, онко диспансерите и онко заболяванията, заедно да поработим върху стратегията, която през тази година трябва да се направи. Разбира се, да разширим кръга на общо диспансерите, на които в новата система не е намерено мястото. Да потърсим заедно това място.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да изкажа противно становище. Защото когато разгледаме въпросът за онко болните, всичко ще опре до това, че няма пари. Извинявайте, но една дискусия, която е безсмислена и с предизвестен край, само за това става въпрос, никога за онко болните парите няма да стигнат. За това всяко нормално здравеопазване разчита не на лечение на онко болните преди всичко, а на превенция на профилактиката. Ние, както казва доктор Адемов, на края на всяка дискусия трябва да поставим законодателен документ. Ние не сме комитет за аварии и бедствия. Ние сме законодателна комисия и можем да разглеждаме в името на контрола, така както говорим за касата. Ние не очакваме законодателно решение. Това е контрол.
Искам да кажа нещо за диспансерите. Относно диспансерите всички колеги отиват към едни популярни решения, които да са видим какво става с тези диспансери и как могат да бъдат финансирани по-добре. Истинският проблем е друг. Такива диспансери се опитват да се намесват в цялостното здравеопазване, защото иначе не могат да съществуват. Например, един онкологичен диспансер, който прави хирургически операции при гинекологично болни започва да прави кисти на яйчниците и мийоми, защото не може да съществува и да взема парите от касата. Министерството на здравеопазването веднага поставя забрана, да се правят мийоми и следва следващата забрана, която трябва да се направи. В една много профилна болница да не се прави карценом на маточната шийка. Проблемът е в цялостното регулиране на тази дейност, което може да стане само законодателно. Например, едно от решенията е там където има оперативна дейност всяка многопрофилна болница при изпълнение на даден стандарт може да прави това и да взема парите от касата. Министерството на здравеопазването да насочва пари към всяко лечебно заведение, което изпълнява стандарт и лекува онкологично болни. Тогава ще се окаже, че там където има апаратура и условия само в определени заведения може да получат този допълнителен ресурс, което може да стане само със законодателно уреждане. Тази дискусия е сложна и от нея не трябва да бягаме. В това е същността на въпроса, а не какво става с онко болните.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. След две седмици ще имаме повече данни по този въпрос. Надявам се да бъде по-интересно. Закривам заседанието на комисията.

Заседанието завърши в 15,45 часа.





СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/