Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 140

Днес, 19 март 2009 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с господин Анджей Рис – директор публично здравеопазване в Генерална дирекция „Здраве и потребители” и господин Бернард Меркел – директор на сектор „Здраве и потребители” относно предложение за директива за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
2. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочева на 23 януари 2009 година – второ гласуване.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по Позитивния лекарствен списък.
4. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 140

Днес, 19 март 2009 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Среща с господин Анджей Рис – директор публично здравеопазване в Генерална дирекция „Здраве и потребители” и господин Бернард Меркел – директор на сектор „Здраве и потребители” относно предложение за директива за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
2. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочева на 23 януари 2009 година – второ гласуване.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по Позитивния лекарствен списък.
4. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми гости, изключително ми е приятно да ви приветствам с Добре дошли, както и да проведем нашата среща в Българското народно събрание. На срещата, така както бяхме уточнили при предварителната връзка между нас присъстват представителите на Комисията по здравеопазване на Република България.
Ние сме изключително доволни, че ще проведем тази среща и ще дискутираме по един въпрос така както беше зададен, който може би преди месец в комисията беше разгледан и одобрен. Така или иначе включително по този въпрос бяха изказани редица мнения и опасения, които може би ще бъда от полза да бъдат чути и от дирекция „Публично здравеопазване”.
Добре дошли, съжалявам че времето не е от най-хубавото, но предполагам, че поне сте сред приятели.
АНДЖЕЙ РИС: Добър ден, най-напред бих желал да благодаря на председателя доцент Борислав Китов и членовете на комисията за това посещение. За нас представителите на Европейската комисия е удоволствие да се срещнем с вас и да обясним с какво се занимаваме, защото Брюксел трябва да обясни на София онова, което трябва да бъде приложено и да се постигне едно споразумение и съгласие. Ние поставяме едно начало, може би не сме съвсем в началото, но все пак сме в ранна фаза за разработката на този законодателен акт.
Моят колега е господин Меркел, който отговаря за един от секторите в нашата дирекция „Здравна стратегия и здравни системи” и неговата колежка, които някои от вас познават госпожа Ростислава Димитрова, една от българките в комисията.
Така както се споразумяхме днес бихме желали да съсредоточим вниманието си върху новата инициатива на комисията посветена на прилагането на правата на пациентите при трансграничното здравно обслужване. Преди четири години бяха взети решения свързани с практиката на Съда на европейските общности. Тези решения в съда създадоха някои затруднения по отношение на начина, по който законодателите и политиците следва да реагират на някои ситуации. За това достигнахме до решението, че трябва да имаме една законодателна рамка, която да позволи прилагането на тези решения, не само за отделни граждани на Европейския съюз, но и до всички граждани.
Обсъждаше се директивата за услугите в съвета и парламента. Парламентът реши да изключи здравеопазването от обхвата на таи директива. Той поиска специален законодателен акт, който да бъде посветен на здравеопазването.
В законодателството на нашите страни ние регламентираме много неща, но начина по който се решават специфичните въпроси се предвижда в специалните закони. След две години консултации и обмисляне мисля, че бяха проведени и много консултации с правителствата. Бяха организирани няколко срещи от Комисията и от председателстващите страни. Всички заинтересовани страни предоставиха своите становища и така изработихме нашата проекто директива на 2 юли 2008 година.
Бих желал да ви представя тази проекто директива по-подробно. С тази инициатива, която е част от кампания „Европа за пациентите” може би кампанията не е най-добрата, но това е един пакет от законодателни актове предлагани от Комисията на регулаторите от 2 юли. В същност това е инициативата „Европа за пациентите”. Ние предлагаме тази директива, която има свои основни цели.
Първата е да се изяснят условията, при които пациентите ще получават възстановяване на разходите за трансграничното си здравно обслужване. Всеки пациент иска да знае, ако отиде да се лекува в чужбина как ще му бъдат възстановени разходите.
На второ място, да се гарантира качественото здравно обслужване в Европа.
На трето място, да се стимулира европейското сътрудничество между системите на здравеопазването.
Що се отнася до третата цел ясно, че пациентите могат да получават здравна помощ в чужбина само при определени условия. Искам да изясня, че директивата за прилагане на правата на пациентите няма да променят сегашните системи на здравеопазване. Просто двете системи, ще се предлагат паралелно. Знам, че сте запознати с регламент 1408 по силата, на който се позволява на пациентите да получават спешна медицинска помощ и различни здравни услуги в чужбина, а след това се възстановяват разходите.
Тази директива все още се обсъжда в парламента и в съвета. Въпросът е как двете директиви да функционират заедно и паралелно.
Съгласно сегашната система за социална сигурност лечението трябва да бъде одобрено за съответните пациенти, за да могат да бъдат възстановени разходите.
Разбира се, това не се отнася за спешните случаи. Одобрението трябва да се гарантира тогава когато лечението е необходимо за пациента, но той не може да се върне в къщи, за да го получи в определен период от време.
Както научихме вчера в България само на 20 пациента са били възстановени разходите през миналата година. Подадени са 40 заявления, 20 са били удовлетворени. Мисля, че цифрата е добра.
Съгласно предлаганата директива пациентите могат да търсят в чужбина всякакво лечение, което се предоставя и у дома. Това е така, защото те работят в пограничен регион и най-близката болница е отвъд границата или защото са напуснали страната и живеят в друга държава членка и желаят там да посещават лекар. Например, българин който работи в Обединеното кралство се връща в България по време на празниците може да посещава офталмолог или друг специалист, който е посещавал преди да замине за работа във Великобритания. В този случай трябва да се намесят и компетентните органи във Великобритания, защото лицето работи и е осигурено във Великобритания. Така, че важно е да се отчитат потребностите на пациентите. Пациентите ще получават възстановяване на разходите. Може би най-напред трябва да обясня въздействието на директивата върху националните здравни системи и тяхната стабилност.
Бих искал да дам известни разяснения и се надявам да ви успокоя в това отношение.
На първо място, съгласно нашето проучване мобилността на пациентите е много ограничена. Около 1 на сто от всички здравни разходи и 1 на сто от всички пациенти са в състояние на мобилност. Това се отнася за целия Европейски съюз. Само 1 на сто от хората и 1 на сто от общите финансови средства са в състояние на движение. Това е така, защото хората предпочитат да бъдат лекувани възможно най-близо до дома. Това сме установили по време на нашата практика. Пациентите предпочитат, ако е възможно да посетят най-близката болница.
Мисля, че се преувеличава опасността от това, че много пациенти ще потърсят лечение в чужбина и това ще повлияе върху националните системи за здравеопазване и че ще има твърде голям поток на движещи се пациенти, който трябва да бъде прекратен чрез регламента. Важно е да се определи пакетът на обезщетенията за тези пациенти. Ако българските компетентни органи решат, че тези пациенти ще получават такива услуги и такива и такива лекарства, то този пакет остава валиден за българите. Когато пациентите се придвижват в друга държава членка, например във Великобритания този пакет няма да се променя и те ще бъдат лекувани в рамките на съществуващите граници определени от националната система. Същото се отнася и за насочването от общо практикуващите лекари към специалистите. Нещата ще бъда определени от пакета и пациентите няма да могат да заобикалят системата и да заминават в чужбина. Така, че няма да създаваме нови права за движение, нови права за пациентите да получават повече, по-голямо по обем лечение, отколкото в държавите членки.
Размерът на обезщетенията на възстановените средства се определят от националните компетентни органи. Държавите членки упражняват контрола върху изразходваните единици. Много въпроси ни се задават какво ще се случи защото пациентите в България да речем ще се придвижват до Италия, до Обединеното кралство, до Германия, но на другия ден чуваме обратното, много пациенти от Германия ще се придвижват до България и от Италия. Така, че обикновено разходите за лечение в България са по-ниски, което означава, че пациентите от България трябва да добавят някакви средства за лечението си в чужбина, а пациентите, които в България могат да бъдат лекувани при по-ниски разходи и тези разходи ще бъдат изцяло възстановени в Германия или Великобритания.
Националните, международните правила остават приложими с този законодателен акт. Ние няма да променим начинът, по който България планира своята болнична система или система на здравеопазване. Понякога чуваме, че би било добре да разработим единна глобална общоевропейска система за пациентите. Това не е точно така. В това отношение ние няма да внасяме промени по отношение на планирането на системите.
Предложението дава възможност да са въведе предварително одобрение за получаването на лечение в чужбина, ако има опасност да се намали стабилността на националните системи за здравеопазване. Ако българското Министерство на финансите и Министерството на здравеопазването установят, че много пациенти напускат страната и, че лечението им в чужбина е много скъпо, и това ще наруши вашата система имате възможност да блокирате излизането на толкова много пациенти в чужбина.
Позволете ми сега да се обърна към втората цел на директивата, да се предостави механизъм за гарантиране качеството за безопасността на здравните грижи за пациентите. Съществуват подходящи компенсации за претърпени вреди. Няма ясни правила и закони на общностно ниво как да се постигне това. В член 4 от директивата се посочва, че стандартите за качество и безопасност трябва да бъдат дефинирани и спазвани от всяка държава членка, която ще осъществява мониторинг по прилагането на системата. Няма да се прилагат единни общо европейски стандарти за качество и безопасност. Те трябва да се въведат от държавите членки и да се следят от тях тези стандарти за безопасност. Например, трябва да минимизират разходите от болнични инфекции. Когато обсъждахме пакетът за мерки всички участници споделиха, че има добавена стойност в прилагането на такива стандарти. Също така международните пациенти ще бъдат третирани по същия начин както гражданите на съответната държава, което означава ,че ако един пациент се придвижи от една в друга, здравните услуги за него няма да струват по-скъпо, защото е чужденец. Това се основава на основните документи на Европейския съюз. Какво става когато в другата страна няма капацитет да се приемат всички пациенти. Това също следва да се обсъди.
Има много предизвикателства пред нас. Този рамков документ ще ни позволи да насърчим и засилим бъдещето сътрудничество на общо европейско ниво. Европейската референтна мрежа цели обединяване на усилията на експертите за по-добро определяне на диагнозите, както и за предоставяне на специализирана помощ в по-големи обеми когато това е възможно за една страна. През последните една, две години ние проведохме един експеримент и видяхме, че пациентите не се движат толкова много. Движи се познанието, експертните умения и знания. Пациентът си остава в същата страна, но неговата експертиза, неговата документация се изпраща в чужбина за консултации, дори отговорът се връща по Интернет.
Много важно поле на сътрудничество е сферата на оценка на здравната технология. Това е възможно. Възможно е да се извършват съвместни оценки на различни видове технологии и да се изберат най-ефективните и ефикасни методи на лечения. Това е особено ценно за малките и средните страни където има по-ограничен ресурс от експертно мнение и знания. Великобритания и Германия също така доказаха, че това е начин да се изясняват проблемите пред обществеността и да се показва, че това е един ценен начин за спестяване на ограничените ресурси.
Електронното здраве е друга ценна област на сътрудничество, телерадиология, телемедицина, много са актуални изпращанията на изображения, на диагнози в други страни и мисля, че това е много важна сфера на развитие.
Друга важна сфера на дейност е признаването на рецепти издадени от една в друга страна. Днес когато великобританците пътуват в Италия за тях е трудно да изпълнят рецептите си, които са получили в собствената си страна. С тази директива ние ще облекчим тази дейност за пациентите и фармацевтите. Като цяло директивата ще подобри сътрудничеството на европейско ниво. Нашата цел е не да следваме една единствена методика, а да се насочим към онези области, в които е необходимо да се потърсят съвместни решения.
По отношение на пациентите може да се подобри използването на технологиите. Да се подобри сътрудничеството и това в същност са движещите сили на тази директива. Тук не се стремим да ускорим мобилността заради самата мобилност. Правим всичко в името на пациента. Знам, че някои от вас ще си помислят колко българи ще се възползват от тази директива? Дали комисията съзнава какви са разходите за здравни грижи в някои държави членки и колко от тях се възстановяват в България.
На първо място, искам да ви убедя, че нашата главна цел е качественото здравеопазване. Действително има редица проблеми, с които се сблъскваме, но има и мерки, които могат да се възприемат и да се поучим от добрите практики в цяла Европа. В обхвата на тази директива не влиза целта да се намалят разходите за такива пациенти. Нашата цел е да подобрим качеството на обслужване, изборът и ефективността на здравни грижи в цяла Европа. Знам, че имате амбиция в това отношение.
Накрая, тъй като говорим за правата на пациентите при трансграничното здравно обслужване ние работим и с организация на пациентите и различни заинтересовани страни за да установим кое е най-доброто за пациентите. Вчера разговаряхме и с госпожа Антония Първанова, разбрахме че ще има нова инициатива. В цяла Европа и в Страсбург ще бъдат поканени представители на пациентски организации, за да могат да работят заедно с другите заинтересовани страни. Така, че правата на пациентите да бъдат разяснявани на самите пациенти и да бъдат приложими в различните системи. Благодаря ви.
Сега бих могъл да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, колеги имате ли въпроси?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, благодаря на господин Анджей Рис за направената презентация. Бих искала да задам няколко въпроса, които сме имали и при обсъждането и вълнуват нашата здравна комисия, но съм сигурна, че тези въпроси са задавани и в другите страни където сте правили презентация. Това е имено дали тази директива не би довела при прилагането си до разлика в правата на националните пациенти и тогава когато пациентите стават трансгранични? Именно по отношение на нивата на реимбурсиране за определен пакет от определени дейности. В България например ние работим с клинични пътеки. В други държави работят с диагностично свързани групи. И във всяка една от държавите може да се включва различен пакет от дейности, във всяка една диагностично свързана група или клинична пътека, което да определя различна цена. Ако тази услуга от една страна бъде предоставена в друга страна на пациента, т.е. отделните дейности включени в общия пакет от необходимото към момента може да се различава и да има проблем с остойностяването.
В някои от страните има лист на чакащи. Когато търсенето на трансгранични услуги е свързано със заобикаляне на листа на чакащи как бихме гарантирали финансовата устойчивост на система, защото устойчивостта ще се дължи на възможността и организацията на предоставените услуги, както и на възможността за финансиране. Ако се прави такъв байпас на тази възможност, то това би ли довело до напрежение и нестабилност на националните системи?
На последно място, тъй като в някои от страните има лимитирани бюджети особено при хоспитализациите, какъв би бил контролът на свръх потреблението, ако има отново възможност за байпас на тези лимитирани бюджети като се получава услугата в друга страна? Това е свързано и с листа на чакащи, но за нас е съществено, защото нашата система е съизмерима като стандарт и не е от най-богатите в Европа.
АНДЖЕЙ РИС: Първо, по отношение на разходите и начина, по който се изчисляват те това е доста сложен въпрос навсякъде при някои страни системата на оценяване на цени например в Германия и Австрия, които са на базата на здравното осигуряване нещата са по-установени. Разбирам, че в България също системата е на базата на здравно осигуряване. Така, че целият пакет не е определен, а е свързан с развитие на нещата. Знам, че така е и в Полша, което отнема време да се изчислят точните разходи колко точно струват конкретните здравни услуги предоставени. Също така определянето на размера, който самият пациент трябва да заплати е в зависимост от разликата между това, което се покрива от осигуровката и реалния разход. Има дебати по тази директива. Има нова интересна концепция, която е свързана с опита да се балансира този проблем. В известен смисъл някои от някои групи искат например, двама пациенти които имат един и същ достъп до системата на услуги им се дават ваучери в определен размер, на определена стойност. С тези ваучери могат да се ползват услуги в други страни до определения лимит. Това вероятно ще намали системата на плащания в брой към болниците или доставчиците на здравни услуги в другите страни. Ще даде възможност на по-бедните хора да имат същия достъп в сравнение с по-заможните хора, които са в състояние да плащат в брой. Това е интересна концепция, но също е свързана с идеята, че пациентите ще предпочитат да отидат на места където могат да получат съвети по отношение на това къде и какви услуги могат да получат и съответно да им бъдат реимбурсирани сумите, но ние се опитваме да докажем, че едно и също обслужване може да се получи както в нашата страна, така и извън нея. Понякога лекарите и пациентите забравят, пропускат да проверят, да сравнят какви услуги срещу какви суми ще им бъдат предоставени в различни страни така, че да направят правилния извод. Понякога пациентите не разбират системата на разходи, защото те включват не само здравната услуга, но и транспорта от друга страна, придружаването от семейството и т.н. Необходимо е да има ясна система, която да обхваща всички тези елементи и да е ясно какво точно трябва да се плати.
Много е интересен въпросът свързан с листа на чакащи.
Разбира се, тук проблемът е, че ако използваме европейското законодателство, ако се позоваваме на него можем да подхождаме към чужденците по различен начин в сравнение с нашите собствени граждани. В същност целта е тук да се третират всички на равни начала. Управлението на тези списъци на чакащите е нещо много важно и искам да отделя малко повече време, защото това наистина е много сложен въпрос.
Ограничението по отношение на бюджетите на болниците е нещо, което зависи от конкретната система, например в Испания някои, които са пътували до Испания знаят, че през лятото там е пренаселено и има много пациенти от различни европейски страни. Миналото лято някои болници в Испания информираха, че например няма да правят услуги на англо говорящи пациенти, но ако се задълбочим в този проблем ще открием, че мениджърите на болниците просто нямат интерес да предоставят услуги на такива пациенти, защото парите се връщат към централният бюджет, а не към бюджета на конкретната болница. Ако отидете на границата между Белгия и Холандия, ще видите че има много холандци, които отиват в холандската част на Белгия да получават такива услуги, но тъй като белгийските мениджъри получават дохода, приходите влизат в болницата те са заинтересовани да привличат колкото се може повече такива пациенти. Така, че това зависи конкретно от начина, по който функционира вашата система и дали конкретните болници имат интерес от привличане на пациенти, така че да увеличат своите доходи. От друга страна, с колко капацитет разполагат те за допълнителни пациенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че тази директива България ще подкрепи. Безспорно е, че тя е навременна, но тази директива в този вид ще създаде тежки проблеми. Има още редица неща, които трябва да бъдат изгладени. Защото, има една не равнопоставеност на по-богати и по-бедни страни, където категорично равен достъп на мобилност няма да се получи по редица съображения. Да не говорим, че трябва да има едно много по-ясно взаимоотношение между проекто директивата и самите координационни системи на социално и здравно осигуряване на различните страни. Трябва да бъде систематизирана цялата съдебна практика по отношение на свободното движение на стоки и услуги в сферата на здравеопазването. Не е ясно кой ще преценява критериите дали да даде разрешени на един гражданин или не. Ако остане това само на националната държава разбира се могат да се получат различия по отношение на различни граждани на Европейския съюз. Безспорно е, че една страна по-бедна като България, в която средствата за здравеопазване се заплащат много по-ниско не може да си позволи да има равен достъп за позволение на трансгранично лечение на своите граждани. Би следвало да има наистина ясни правила.
Госпожа Първанова, постави не по-скоро въпросът за заобикаляне на листа на чакащи в други държави, а в конкретната си държава. Много ясно трябва да бъде разписано как се осигурява една информираност на населението в съответната държава за достъпа, качеството и стандарта на услугите във всички останали държави, защото в противен случай вие сам казахте, че на някой може да му се иска, но в крайна сметка трябва да му бъде гарантирано. Налагането на стандартите нещо, което ще бъде и на Европейската комисия, става въпрос за стандартите за качество, също е един изключително важен момент. Защото, в крайна сметка за съжаление стандартите не са еднакви навсякъде. Тук става въпрос не само за стандартите на лечение, а става въпрос и за безопасност. Не е решен въпросът, едно лечение не завършва само в лечебното заведение. Това е въпрос и на един след болничен контрол, кой го извършва този болничен контрол? Създава ли се възможност за свободно движение на хората изпълнители? Нямам нищо против директивата, но това ще създаде изключително проблеми. Вие сам казахте, че би трябвало да има една унификация на рецептурната форма, така че всяка една рецепта да може да бъде признавана.
Възниква още един въпрос. Определени препарати в една страна с едно търговско име е с едно търговско име, а в друга – с друго. На генерик ли ще бъдат? Това също е едно затруднение, защото това е нещо, което не е уредено. Да не говорим, че според мен основният проблем идва от тази наистина неравнопоставеност на европейските граждани от различни националности поради икономически условия. Разбира се и исторически, няма да спорим по този въпрос.
Според мен, в този вид доколкото съм информиран има препоръки почти от всички страни.
Мисля, че разширяването на директивата и търсенето на изчистване на много от тези въпроси биха осигурили едно по-плавно стартиране когато стане факт и трябва да се направи опит да бъде даден проекто отговор на многото въпроси, които ще възникнат. Безспорно е, че това се налага, няма две мнения. Чест прави ще започва да се прави подобно нещо, но отново ви казвам, категорично има една не равнопоставеност на европейските граждани заради нивото на икономиките на различните страни.
АНДЖЕЙ РИС: Първо, искам да ви благодаря за този коментар. Във връзка с това, че директивата трябва да бъде придвижена, без съмнение има много въпроси, които следва да бъдат разгледани и да бъде намерено решение.
Искам да започна от последната точка на вашия коментар, защото това беше изключително важен коментар. Ние се опитваме да оценим начинът, по който директивата може да бъде финализирана, така че да стане приложима към националните системи. Мога да кажа, че днес прогнозата, която може да направим е, че през следващата седмица Комисията по здравеопазване и околната среда в Европейския парламент ще приключи работата в комисията и на 22 април 2009 година на последната сесия на Европейския парламент ще се състои и ще има гласуване на пленарно заседание. Възможно е парламента да приключи и приеме директивата на първо четене. Не знам през този период на преход между настоящият парламент и следващия в каква степен и с каква скорост ще придвижим директивите, но аз се надявам, че съветът под Чешкото председателство и през следващото председателство ще успеем да преминем на следващ етап от нашето законодателна работа. Ето защо, комисията трябва да ускори своята дейност и да постигне компромиси в някои области. За нас това ще бъде много сложен период, защото в края на годината и комисията ще бъде променена, но нека да се надяваме, че бихме могли да завършим процеса през края на декември под Шведското председателство. Всичко това ще бъде много трудно през юни 2010 година. Под Испанското председателство е по-вероятно да постигнем това. След това ще имаме две години за прилагане на директивата, но това е един три годишен период, когато поех моята дейност и пост казах на някои от експертите, че в Европейския съюз имаме необходимост от три до шест години за да постигнем съгласие и предвидим дадено законодателство. Когато става дума за толкова важно законодателство ще отнеме дори още повече време имайки предвид сложността на системата в рамките на Европейския съюз – 27 държави, още повече, че тук и страните от Европейската зона също ще участват, което прави 30 страни, така че бихме искали следващите няколко години да прекараме в подготовка на някои съществени развития. Вие споменахте информация на пациентите. Разбира се, ние ще се опитаме да развием конкретните центрове и хора, които да предоставят такава информация, но без съмнение имаме нужда от време, за да създадем такива центрове и да разработим информационни системи на различни езици. През следващите две три години ще се опитваме да направим това. Ще се опитаме да направим това. Ще използваме съществуващият опит в рамките на системите на здравно осигуряване, но без съмнение има допълнителни въпроси, които трябва да бъдат разработени. Същото важи и за центровете за отлични практики. Ние считаме, че те трябва да действат, опитът на Франция, когато се опитаха да установят центрове за специфични болести изследванията показаха, че това е много сложно да се разграничи кой център е по-добър и да се каже, на пациентите, че този център не е хубав в Париж, отидете в Бордо. Мисля, че в България ще се изправите пред същият проблем дефинитивно да кажете кой център би бил по-добър и към него да насочвате пациентите.
По отношение на качеството на услуги е следващият проблем, който споменахте. Аз вече казах, че ние искаме да наложим единен европейски стандарт. Има тенденции вътре в рамките на комисията и други европейски институции, където се опитват да наложат единни европейски стандарти, ние бихме могли да използваме това в някои области, например радиологията, нуклеарната медицина където има силно законодателство, например във връзка с ЕВРОАТОМ и в други области. Когато обсъждаме това съвета иска да се налагат минимални изисквания по отношение на качеството. Същото така и в системата на лицензиране на здравните учреждения. В някои страни искат да се въведат черни списъци на лекари, които трябва да бъдат публично достояние. Например, имаше случай с един холандски лекар, който предоставяше услуги свързани с нещо, което не е наложено в медицинските стандарти, но той се прехвърли в Белгия и оттам се опита да предлага тази услуга, както на белгийски, така и на холандски пациенти. Така, че трябва да погледнем и да разработим средства за регулиране именно на този тип неща. Също така това е свързано и със системата на лицензиране и качеството на услугите. Паралелно с това работим върху една Зелена книга, защото без съмнение качеството на системата няма да работи без да имаме достатъчно добри професионалисти. Миналата година ние се обърнахме към заинтересованите страни и държавите членки и запитахме какво считат, че трябва да правим по отношение на миграцията на лекари, на сестри и на професионалистите. Движението на специалисти от Африка към Европа, не само в рамките на Европейския съюз. Сега има още една възможност да обсъдим въпросите с качеството.
Накрая признаването на рецептите е много добър въпрос.
Знаем, че в някои страни, тъй като има национални агенции за разрешаване на лекарства има не един или два случая, например един английски пациент иска да закупи инсулин, който е получавал във Великобритания, а е бил на почивка в Италия, а този инсулин там не е бил предлаган в аптечната мрежа на Италия, т.е. там става проблем. Става ясно, че без амбиции, без идеи и без цели няма да се придвижим напред. Благодаря ви за отличните коментари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, надявам се, че нашите разговори, говоря от страна на България, нашата дирекция и Европейската комисия ще продължат. Надявам се, че няма да бъде съвсем лесно решението, но ще се намери едно решение, защото това е пътят. Няма друг път, трябва да се върви към подобно нещо. Разбира се, и вие ще имате затруднения. Ще има страни, в които ще има съответна съпротива, така както общо взето и в Европейския съюз трудно се налага общо законодателство по отношение на здравеопазването.
Що се отнася до агенцията за регистрация и разрешение на лекарствата, това е европейска практика. Това е изискване на Европейския съюз и във всяка една страна го има, но за съжаление се различават наименованията, но би могло да се избегне на базата на генерични рецепти или начин, по който може да се намери. Това е най-малкият проблем, по-скоро е технически проблем.
Изключително важно е все пак ще се прецизира възможността за разрешение на това трансгранично преминаване и лечение, защото отново ви казвам, безспорно е, че една страна като България, която има 25 пъти по-малко бюджет за здравеопазването от една Швеция, няма как да си позволи да го прави, съвсем произволно посочвам като пример Швеция.
От друга гледна точка, все пак трябва да има някои общи критерии, на които да става това. Разбира се, съобразено с националните икономики. Няма да е лесна работата ви, но се надявам, че ще достигнете до едно общо решение. Така както съм убеден, че след време ще има и общо здравно законодателство на Европейския съюз.
АНДЖЕЙ РИС: Много благодаря за тази възможност да разговаряме с вас и да проведем този много интересен дебат.
Преди да приключим бих желал да ви уведомя, че подготвихме една процедура за предоставяне на бележките, коментарите на националните парламенти и на Европейския парламент. Съвсем скоро ще имате жълти карти, които ще прилагате съгласно Договора от Лисабон. Това, което вие ще предоставите като информация, като коментари и като бележки, ще ни помогне много.
Много ви благодаря, пожелавам ви хубав ден.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, пожелавам ви приятно изкарване в страната.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Моля да ни извините, че при разглеждането на първа точка ви помолихте да изчакате отвън, но това е въпрос на протокол на Народното събрание, а не че имаше тайни от самите вас. Просто тук беше директора на дирекция „Публично здравеопазване” в Европейската комисия и се обсъди проекто директивата за правата на пациента при трансгранично здравно обслужване.
Доктор Станкова, заповядайте, имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, бих искала да ви помоля за едно разрешение да включим като точка 4 на заседанието днес във връзка с отложеното от миналия път представяне на асоциацията на жени с остеопороза да обсъдим и да ги представим с темата „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти”.
Надявам се, че няма да утежним дневния ред, още повече, че проблемът е важен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дневният ред е утежнен, дано да ни стигне времето. Ние бяхме предвидили тази точка в предишното заседание, но вашите ангажименти не ни позволиха да я разгледаме.
ИВА СТАНКОВА: Много съжалявам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Станкова, ако се справим във времето с най-голямо удоволствие ще разгледаме вашата точка.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред – Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочева за второ четене.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма направени предложения по наименованието на закона.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Параграф 1.
Първо, в член 219, алинея 1 след израза „както и” се добавя „детски храни и”.
Второ, в член 219, алинея 3 след израза „да предлагат” се добавя „детски храни и”.
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов.
Параграф 1 се изменя така:
„Параграф 1. В чл. 219, се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 след думите „медицински изделия” се добавят думите „на диетични храни за специални медицински цели”.
Второ, алинея 3 се отменя.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов:
Параграф 1 да се измени така:
„Параграф 1. В член 219 се правят следните допълнения:
Първо, в алинея 1 след думите „медицински изделия” се добавя „на храни за кърмачета и деца до 3-годишна възраст”.
Второ, в алинея 3 след думата „предлагат” се добавя „храни за кърмачета и деца до 3-годишна възраст и”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли някой, който е против тези предложения направени от колегите. Виждам, че те са съобразени със становището на фармацевтичния съюз.
Искате ли някой нещо да допълни по така направените предложения? Аз мисля, че става по-ясен текста и се допълва именно, но за това помолих не да ги казвате за да ги направите, а по-скоро, ако някои има възражение или някое допълнение? Не виждам.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доцент Китов, само искам да отбележа, че предложенията не са точно еднакви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз знам, че не са еднакви, за това щяхме да ги гласуваме поотделно. Това е едната страна на въпроса госпожо Йорданова. Втората страна е, че вие след това ще направите сборният текст, след като ние ги приемем по принцип.
Моля, който е „за” предложението на доцент Тодор Кумчев и Емил Константинов, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е „за” предложението на колегата Руденко Йорданов, да гласува?
Момент, възражения ли имате?
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, предложенията са различни, как ще ги приемем едновременно и кой е този, който може да направи текст от двете предложения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние се разбрахме следното господин председателю Адемов. Да, те са различни, но те не се изключват една друга, а просто се допълват. След това ще се допълнят тези Руденко Йорданов и ще отидат като допълнение при тези на Тодор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
ПРЕДС. БРИСЛАВ КИТОВ: Руденко Йорданов нали това е и вашето предложение?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Общо взето е въпрос на изписване.
ЖАНА РАЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, работя в дирекция „Европейска интеграция на Министерството на икономиката и енергетика. Така като гледам двете предложения се различават категорично по отношение на точка 2. В едното има предложение да отпадне алинея 3, а в другото алинея 3 да съществува и не само да съществува, но и да се допълни с възможността в аптеките да се продават храни за кърмачета и деца до три годишна възраст. Бих искала да кажа, че алинея 3 действащото и съдържание в момента регламентира, че аптеките могат да предлагат хранителни добавки без да бъдат регистрирани по реда на Закона за храните.
В този си вид алинея 3 противоречи на европейски регламенти в областта на храните, които изискват във всички обекти, в които се продават храни да бъдат регистрирани. А обектите, в които се продават храни от животински произход какъвто не е този случай дори да бъдат одобрени след оценка на място. Т.е. необходимостта от отпадане на една алинея, която противоречи на пряко приложими регламенти на Европейския съюз е мотивирана и няма как да се съчетаят двата текста.
Отделно бих искала терминологично да ви обърна внимание, че понятието „храни за деца до три годишна възраст” съгласно европейското законодателство е въведен термина „Преходни храни” и така е в директивите и наредбите. Т.е. имаме две различни понятия за една и съща група храна, което е редно да бъде преодоляно като пречка в българското законодателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, коректно е да бъде поискано разсъждение върху това дали заедно може да бъдат приемани поправките в ал. 1 и ал. 3.
Аз предлагам, процедурно ние да гласуваме измененията в ал. 1, варианта който предлага колегата Кумчев и варианта, който предлагам аз, защото те взаимно се допълват, а след това да разсъждаваме върху алинея 3 за режима за регистрация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Второ, обяснения за понятийната система. Наредбата, който действа досега за изискванията към състава, характеристиките и наименованието за храните за кърмачета и преходни храни, прави една разбивка, която би направила текста прекалено многословен, ако там изброяваме всичко. Начинът, по който ще го запишем „Храни за кърмачета и деца до 3-годишна възраст, както и диетични храни за специални медицински цели” припомням добавката „по списък утвърден от министъра на здравеопазването”, мисля че ни дава достатъчно прецизна формулировка без да влизаме в детайли що е това малки деца? Що е това кърмаче? Що е това преходна храна, както е в действащата наредба, нея никой не я е отменил.
С този текст ние не влизаме в противоречие. Т.е. ние не правим внушение, че наредбата трябва да бъде променена, но в Закона за храните нямаме точна дефиниция. Дефиниции имаме в наредбата.
Мисля, че текстът, който комбинирано би се получил за алинея 1 добавката „Храни за кърмачета и деца до три годишна възраст и диетични храни за специални медицински цели по списък утвърден от министъра на здравеопазването”, би ни дал възможност да дефинираме достатъчно точно какво могат да правят аптеките.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно, Руденко ти не направи процедура, а направи изказване.
Моля, който е „за” точка 1 на доцент Тодор Кумчев и Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Вие държите ли доцент Кумчев, след всички коментари, които направиха от икономиката и Руденко Йорданов, на вашата втора точка?
ТОДОР КУМЧЕВ: Да. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ние считаме, че в последните два месеца и половина в нашата страна контролът на храните по принцип беше една актуална тема.
Според нас е редно и е необходимо аптеките да се регистрират тогава когато работят със специални храни., като „специални храни” го казвам като цяло.
Още повече в следващия параграф 2 ще видите, че се възлага от страна на Министерството на здравеопазването на районните инспекции за опазване на околната среда контролът върху аптеките най-точно казано по отношение координацията, организацията и предоставяне на детските храни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Кумчев, ще ви направя една реплика, пълен парадокс е едно здравно заведение каквото е аптеката да се регистрира веднъж по Закона за аптеките най-общо казано и след това по Закона за храните. Не случайно мисля, че беше ваше предложение създаването на алинея 3.
Според мен, алинея 3 във вида, в който е трябва да я има. Трябва да си остане и може би трябва да бъде допълнена.
Считам, че ще направим един хаос, ако едно здравно заведение го направим да бъде регистрирано по два закона. Да бъде проверявано по два закона. Просто, ще стане пълен хаос. Пак ви казвам, това е промяна от 12 август миналата година все пак и ние трябва да уважаваме. С най-голямо уважение това е моята реплика.
ТОДОР КУМЧЕВ: Имам едно предложение нека да чуем правният отдел на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, заповядайте.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Във връзка с това предложение ние считаме, че трябва да има регистрация по Закона за храните, тъй като хранителните добавки, така както се разширява предмета на дейност на аптеките и попадат други асортименти, които попадат в обсега на Закона за храните то те трябва да бъдат контролирани от съответните органи, които отговарят за контрола на храните.
И за това ние предлагаме да се разгледат тези предложения и да бъдат приети, тъй като държавата има ангажимент по регламента за храните във връзка с контрола, най-вече във връзка с контрола върху храните.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Август месец вие какво предложение имахте, та точно обратното предложихте? Ние на 12 август приехме законопроект на Министерския съвет.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, доктор Тодорова, колеги, не мога да не се въздържа като професионалист да не кажа няколко думи по определението. Под „кърмаческа храна” разбираме абсолютна кърмаческа храна, млеката на първата възраст - от нула до шест месеца. Тук няма да изреждам всички фирми, за да кажа какво има на пазара. Това са: адаптираните млека, пълноценните адаптирани млека, които биха могли да се продават и в аптеките, макар че широко ги има и в мрежите. Диетичните храни, които са застрашаващи, колегата от Изпълнителната агенция по лекарствата ги каза миналият път, това са три вида храни, които заплаща касата хипоалергичните и миофилизирани, фризопеп, пептиджуниър и другите, които са за специални, непоносимост към кравето мляко и едно за муковисцидоза.
Оттам нататък ви питам, вие говорите за хранителни добавки, но хранителните добавки е съвсем друга работа. Те бъкат, във всички магазини всякакви хранителни добавки. Храната на децата след година и половина това е яслената възраст. Кърмачетата до една година, яслената възраст - всички са на детска кухня. След три години отиват в детската градина. След осем месечна възраст детските млечни кухни изпълняват всички храни. Те не са пакетирани, не са вакуумирани и се субсидират от общините. За какво говорим тук? За кои храни? Нищо няма да се наруши на касата, тя и сега го прави. Плаща тези изключително скъпите храни фризопепа, пептиджуниър и хипоалертичните. Какво друго плаща касата? Тя нищо друго не може и да плаща, другото не е лечебно. Ако тези храни не се използват от децата те са загинали.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да декларирам предварително, че по този законопроект няма да гласувам. Той е гласуван на първо четене. Естествено е, че би трябвало да се приемат някакви изменения, но искам да кажа, че бъркотията тепърва предстои, когато въведете в действие този законопроект. Тогава ще превърнете аптеките не в супермаркети, а ще ги превърнете в хипермаркети. За това, защото явно някои хора, които предлагат тук законопроектите не знаят какво означава храни за кърмачета. Не знаят, че във всяко родилно отделение днес има от съответните фирми приспособления за хранене на кърмачета и безплатни храни, за да може да се започне храненето от първия ден. И срещу това съвсем основателно се възразява от специалисти, от майки, от хора, които разбират за какво става въпрос, че това е една порочна практика, че новороденото трябва да се кърми преди всичко и т.н.
Освен това тук се объркват различни понятия. Аз отново ще изразя виждането, че контролът върху лекарствата и храните трябва да стават от една агенция и това е Изпълнителната агенцията по лекарства и храни. Не може да има ветеринарно медицинска служба, да контролира качеството на храните. За това има такъв хаос на българския пазар, но това е предмет на други закони и не е възможно сега да се предприемат тези неща.
Така или иначе приемането на този текст на член 219 прави аптеката един хипермаркет, където ще се продават лекарства по лекарско предписание, „Мужик корен” и „Шлемник байкалски”, патерици, налъми, легени, детски храни, храни за кърмачета и т.н. Представете си го само това нещо как ще стане, защото е описано в закона. И малкия проблем е този къде да бъдат регистрирани тези аптеки в Закона за храните или в Закона за лекарствата и т.н.
Големият проблем е именно в това смесване, защото аптеката е заведение където се продават лекарства по лекарско предписание и това го знаете много добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, на второ четене сме, ако обичате конкретно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Конкретно не гласувам в нито една от разпоредбите на този закон.
Декларирам за протокола, че тепърва ще предстоят изключително много усложнения с приемането на тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Реплика господин председател към доцент Щерев. Доцент Щерев, тези апокалиптични видения те вече, как да кажа не ме изненадват по начина, по който ги представяте, защото това е харесван от вас жанр. Жанр на апокалиптичните видения, но преди да влезе в сила Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина беше в сила Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Бяхте председател на комисията по това време, когато действаше този закон и в него абсолютно същото пишеше, каквото пише в сегашния закон – какво може да продава една аптека. Единствената промяна, която сме направили от април месец 2007 година е, че добавихме медицинските изделия като възможност да бъдат продавани медицински изделия в аптеките. Никаква друга промяна не е направена. Тогава питам как 10 години по време на действието на стария закон, ако бяхте влязъл в една аптека щяхте да видите как се продават и хуманизираните млека, как се продават и детски храни и никакъв апокалипсис не последва, но сега когато вкарахме новият закон, в който фигурира същият текст аптеките продават същото, което са подавали. Ние искаме да намерим все пак текст, с който да не оставаме на самотек тази продажба на принципа щом не е забранено, е разрешено. Значи ние правим нещо удостоверявайки факти, които са съществували десетилетия. Къде е тук апокалипсиса не мога да разбера? Можеше да прибавите и вакса за ски, защото някои бъркат да отворят бурканчето и от нея да вкусят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие не сте по-малко емоционален, но все пак нека да не забравяме, че ако ги няма в аптеката касата просто не може да реимбурсира част от нещата и ако искаме да бъдем наистина отговорни към българските граждани трябва да намерим възможност това да се случва.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Йорданов, аз само изказвам становище и ви казвам, че вие внасяте този законопроект и вие носите отговорност за това, което ще се случи, нищо лошо не казвам. Вие казвате, че го внасяте, за да стане по-добре. Аз мисля, че няма да стане по-добре. Само в това е разликата. За никакъв апокалипсис и за нищо друго не става въпрос. Казвам, само че този законопроект не е добър. Вие го защитавате така, че да бъде ясно. Утре когато се създаде някаква нова ситуация вие сте вкарали този законопроект и като стане по-добре за българските граждани, за кърмачетата и т.н. толкова по-добре и аз ще се радвам заедно с вас, само че се съмнявам дали ще достигна до това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, нещо допълнително ли ще кажете.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, ще бъда съвсем кратък.
Според мен, това дали ще станат аптеките по-добре или по-зле, не зависи точно от тези промени, които в момента се предлагат. Единствено, ако не приемете вторият регистрационен режим.
Искам да се отбележи за протокола,че нито преди, нито сега с тези изменения ще се продават легени в аптеките. Това, от което се страхува доцент Щерев го има и в момента. Ако в момента го е страх да влиза в аптека в същност няма да се промени нищо, просто ще се узакони, това което се прави в момента и което по стария закон беше разрешено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте.
ЖАНА РАЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, може би не бях достатъчно убедителна и ясна пред вас. Тук чух тези за внасяне на втори режим по отношение на един и същ стопански обект.
Отново бих искала да подчертая, че в хармонизираното законодателство пряко приложимо, което България от 1 януари 2007 година е длъжна да спазва и прилага всички обекти за търговия с храни, независимо от това дали са аптеки или са просто хранителни магазини трябва да бъдат обект на регистрационен режим. Разбирате ли, това е пряко неспазване. Обектът за търговия с храни е задължен по регламент 178 на Европейския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но те се регистрират по друга регистрация. Извинявате, те са на регистрационен режим.
ЖАНА РАЙЧЕВА: Извинете, но изискванията за регистрация не са еквиваленти. Освен това аптеките са задължени като обекти за търговия с храни да отговарят на изискванията за проследимост. Представете си, че по системата за бързо съобщаване за опасни храни излезе съобщение България няма да знае къде са партидите, за да ги изтегли, дори служебно. Тук не става въпрос за двоен режим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да разбера какво предлагате. Много обяснявате, но не разбирам какво предлагате, какво предлагате.
ЖАНА РАЙЧЕВА: В контекста на предложението ние подкрепяме да отпадне алинея 3 където изрично е написано,че аптеките не се регистрират по Закона за храните, в които се продават храните.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но става въпрос за хранителни добавки, които са много по-различни от храните.
ЖАНА РАЙЧЕВА: Не сте прав, хранителните добавки са храна по смисъла на регламент 178 и са част от европейското законодателство по храни. Такива са и храните за кърмачета и преходните храни. Директивата, която е транспонирана в наредбата е в законодателството по храни, което е в компетентност на ведомството, което се опитвам да представлявам. Това се опитвам да ви обясня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде бяхте, за да обяснявате това преди шест месеца?
ЖАНА РАЙЧЕВА: Бих искала да кажа, че по всички законопроекти, които са третирали тази тематика Министерството на икономиката и енергетиката твърдо е предоставяла едно и също последователно становище.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В процедура на гласуване сме, моля който подкрепя точка 2 на предложението на доцент Тодор Кумчев, алинея 3 да отпадне, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Приемете го с гласовете на комисията, четири души гласуват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки има право да гласува.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Помислете си защо не гласуват хората?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да гласуват. Трима души са гласували „За”, което са заявили писмено. Право на всеки е да не гласува.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вслушайте се в това, което ви казват, че има нарушение на регламента. Утре когато стане въпрос за наказание към България ще кажат, че комисията така е решила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев това е право на всеки народен представител. Вие заявихте пред всички, че няма да гласувате, а сега се сърдите защото другите правят същото.
Господин Руденко Йорданов, имате ли нещо да добавите по вашата точка 2?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разсъждавайки върху възможностите, след като сме обединили моето предложение и на колегата Кумчев в точка 1 или алинея 1, затруднен съм да кажа, то би следвало аналогичен да е текстът, който да е въведен и в трета. Т.е. там да бъдат „Храни за кърмачета, за деца до три годишна възраст и диетични храни за специални медицински цели”. Защото, изключването им от този режим, при който не е задължителна регистрация по Закона за храните тогава остава, че е задължителна регистрацията в частта „Диетични храни за специални медицински цели”, ако те не са упоменати изрично.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, големият проблем по мое скромно мнение е, че ако за хранителните добавки нещата са и не са съвсем по смисъла, но вече тук когато се дава за храна и кърмачета и деца до 3 годишна възраст опасенията на Министерството на икономиката и енергетиката са много точни.
Има два въпроса – или наистина да се върви за тези храни, защото безспорно това е факт. Те са прави или просто това да отпадне, за да си действа старият модел, да не сме променяли нищо.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Аз бих казал, при храните да се твърди, че са по-важни от лекарствата в системата за проследяване общо взето звучи смешно.
И в момента лекарствените продукти се проследяват в аптеката и също когато се получи съобщения има блокиране на партиди и т.н. Ако икономическото министерство ме убеди, че някъде в Европа така са чели директивите като тях и са регистрирали аптеките и по Закона за храните може би ще се съглася. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, когато не е регистриран по Закона за храните органите, които проверяват това естествено е, че няма да го проверяват, а агенцията няма тази възможност.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Да, това е една от основните причини ние да не искаме да не се регистрират по Закона за храните, а да се допълни Наредба № 28 на министъра на здравеопазването с тези продукти и тогава да се запази правото и на Изпълнителната агенция по лекарствата да го контролират, а РИОКОЗ контролират и в двата случая и не виждам проблем.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, малко съм изненадан от хода на дискусията, защото ние смесваме три направления на проблема.
Първото направление е това, за което говори колежката от икономиката, че регламентът за бързото оповестяване касае храните. Агенцията не е компетентен орган по храни. Не е била, не се предвижда и да бъде. В аптеката контролните органи са два: РИОКОЗ и Изпълнителната агенция по лекарствата. РИОКОЗ на територията на областта и Изпълнителната агенция по лекарствата е национален орган, и точка. РИОКОЗ не може да изтегля. РИОКОЗ може само да блокира временно в 7 дневен срок, до 30 дни трябва да препрати всичко на Изпълнителната агенция по лекарствата и агенцията да се произнесе за национално равнище.
В подкрепа на това, което каза колежката от икономиката, спомнете си случая с китайското мляко и с меламина. Агенцията не е получила уведомление за този меламин, защото в Европа има няколко системи рапи тълард. Агенцията е компетентен орган по рапи тълард системата за лекарствата на държавите членки и по системата на OMSL, което е Обединените контролни лаборатории на Европа и нищо повече. Така, че икономиката са абсолютно прави, че този сегмент, който влезе през 2005 година, тук искам да коригирам народният представител Руденко Йроданов, за добавките - през 2005 година добавките влязоха в аптеките, а не десет години преди това.
В този сегмент аптеката е неконтролируема в сегмента хранителна добавка вътре в аптеката. Там нито влизат органите по храни. Влиза само РИОКОЗ като забележете, че регистрацията на храните е през РИОКОЗ и на добавките е през съответния РИОКОЗ. Няма централен регистър на добавките. Регистрите са регионални. Регистрирано от РИОКОЗ - Пловдив, то вече стъпва в РИОКОЗ – Бургас и хаоса е пълен.
Тръгвам към вторият аспект, на предното заседание Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването бяха категорични против първоначално внесеният текст, защото тогава влизахме в хипотезата, която доцент Щерев и сега изтъкна, тогава и доктор Първанова, че аптеката ще стане хранителен магазин. Ние за това приехме компромиса да бъде храни за кърмачета и т.нар. преходни храни. И тук имаме единно становище с икономиката. Нашето становище е, че трябва да се приключи с разширяването на предмета на дейност на аптеката до добавянето „диетични храни за специални медицински цели” и нищо повече. Защото, влезем ли в термина „Храни за деца до три години”, огромна част от тук присъстващите са лекари и ние знаем, че на едно дете зъбите растат между десетия и шестнадесетия месец след раждането. Детето, ако има зъби може да яде всичко. И какво разбираме като храна до три години?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, ясно.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това са всички пюрета, които са в „Била” и „Метро. Това са пюрета с кюфтета, доктор Йорданов. Не искам да профанизирам дискусията. Дъщеря ми е на три години и половина и познавам всички видове пюрета. Съжалявам, че така приключих, но мисля, че трябва да се ограничим и до диетични храни за специални медицински цели, за да се покрие проблемът с тази група деца, за да може да работи касата, и да не омажем тотално контрола.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Руденко Йорданов държите ли да гласуваме?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, господин председател.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е „за” точка 2 на доктор Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми доцент Щерев, гласувайте точка 2 на вносител?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Правилно, благодаря ви госпожо Йорданова.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по параграф 1, да гласува?
ХАСАН АДЕМОВ: По параграф 1, нали приехме предложението. Предложението отменя текста на вносителя. Ние го приехме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво да се приеме на вносител Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доцент Китов, точка 2 от параграф 1 на вносителя не е гласувана. Досега се гласуваха точка 2, които касаеха алинея 3 по предложенията но доцент Тодор Кумчев и доктор Руденко Йорданов. Сега трябва да гласувате точка 2 на вносителя, по която също има предложение за алинея 3 след израза „да предлага” да се добави „детски храни”. Това не е гласувано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние отхвърлихме там да има храни.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател оттеглям го.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отхвърлихме да се продават храни.
Параграф 2.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Тодор Кумчев и Емил Константинов:
Създава се параграф 2.
„Параграф 2. Създава се член 229-а:
„Член 229-а, Алинея 1. Министерството на здравеопазването изпраща в съответната РИОКОЗ по местонахождението на аптеките, които са получили разрешение за търговията на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели, копие от разрешението по чл. 229, алинея 2 за вписване в регистъра по член 14, алинея 1 от Закона за храните.
Алинея 2. Аптеките, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели, подлежат на контрол по реда на Закона за храните”.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, след като с гласуване алинея 3 на член 219 остана, считам че ще се създаде прецедент, ако в новото предложение на параграф 1, чл. 229-а, алинея 1 остане.
За това оттегляме алинея 1, тъй като вече тя си губи смисъла, в буквалния смисъл на думата, остава да остане само алинея 2 на чл. 229-а, чрез параграф 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ние сме твърде против аптеките да имат още един регистрационен режим, а как може да бъде извършван контролът без регистрационен режим не съм много на ясно, как може да стане това нещо.
От друга страна, след като в закона е казано, че аптеките осъществяват своята дейност по целия списък, който е в наредбата на министъра вие искате да разделите аптеките на няколко категории. Просто не ми е съвсем ясно. Вие ще разделите аптеките на няколко категории ли по регистрационен режим, или не?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За какъв регистрационен режим става въпрос? Току що доцент Кумчев като вносител отделя алинея 1.
ТОДОР КУМЧЕВ: Оттеглям алинея 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И няма никакви регистрационни режими, внимавайте.
ТОДОР КУМЧЕВ: Т.е. няма нужда от разрешение.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Да, но те ако подлежат на контрол по Закона за храните знаете ли колко работи им вменявате по Закона за храните? Да чуем доктор Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, ако алинея 1 се махне и остане само алинея 2 ние влизаме в хипотезата, че тези аптеки се явяват не регистрирани обекти по реда на Закона за храните. Т.е. те са незаконни по онзи закон и ще подлежат на най-тежките санкции по Закона за храните. Тук трябва да се прецизира. Пак се връщам към това, което говори колежката от икономиката. Сега ще се правя да подкрепя всички едновременно, но ще ми е трудно.
Влизаме в хипотезата на колежката от икономиката и срещу фармацевтите. Или трябва да им се направи на аптеките облекчен регистрационен, на принципа на нотификация, тел ем ду, ду ем тел, не знам, но някакво уведомление и те служебно да бъдат вписвани в регистъра на РИОКОЗ за хранителните обекти, или те се превръщат в 100 на сто незаконни обекти по Закона за храните. Не знам дали и в момента атхок може да се реши този проблем. Защото, докато беше само за хранителни добавки всички се правехме, че няма проблем. Но с разширяването на обхвата вече ние ставаме гранични между двата закона. Ако са регистрирани това е тежък повторен режим за тях. Ако не са регистрирани се явяват незаконни по Закона за храните. Пер аналогия, по Закона за лекарствата не регистриран обект извършващ дейност за лекарствата подлежи на глоби от 25 до 50 хиляди лева, най-тежките, ако е юридическо лице от трикратен до девет кратен размер. Т.е. стигаме до 450 хиляди лева глоба.
Така, че тук въпросът не е оттеглям, извинявайте доктор Кумчев, ще махнем първа да оставим втора, ще стане още по-лошо.
ТОДОР КУМЧЕВ: Преди малко вие казахте, че аптеките остават без контрол по храните. Ние вкарваме със специален текст „Диетични храни за специални медицински цели”, защото те се заплащат от публичния ресурс на касата, и той не е малък за 2009 година. Какво е вашето предложение в конкретния случай и къде да отиде контролът на тези диетични храни със специални медицински цели? Защото това, което се върши в момента по отношение контрола на храните, както казах преди двадесет минути, минава всякакви граници. Дайте разумно предложение, аз съм готов да го приема, предполагам, че и моите колеги.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Кумчев, казах още в хода на изказването си по втория въпрос, че ще се опитам да заема еднаква страна към всички, но няма как да го направя.
Напълно сте прав, моето предложение е да се намери някакъв нотификационен опростен режим за тези аптеки, които ще работят и това. Те получавайки лиценз от Министерството на здравеопазването те получават да правят всичко в аптеката, но не е задължително да продават и добавки и тези специални храни. Който желае да прави и това, нека да има някаква кратка процедура 14 дневна нотификация, или каквото и да било. За аналогия само ще кажа, че хранителните добавки са за 14 дневна регистрация на принципа пускам и казвам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, заповядайте.
НИКОЛАЙ КОСТОВ (Председател на Асоциацията на собствениците на аптеки): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми депутати, за да бъде регистриран един обект по Закона за храните трябва да представи разрешение за ползване за такъв тип обект. След като вече има разрешение за ползване за аптека, как може да извади успоредно разрешение за ползване и за магазин за хранителни стоки.
Освен всичко друго, според мен влизаме и в противоречие и със Закона за намаляване на административното регулиране.
Факт е, че във всички европейски аптеки се продават храни. Това е неоспорим факт. Как те са регистрирани, аз наистина не мога в момента да ви кажа. Това, че дискусията се люшка от една крайност в друга показва, че ние нямаме здрава база върху, която да стъпим.
Според мен, трябва да се проучи европейското законодателство в тази тема, защото очевидно имаме нужда от това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте доцент Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Костов, сега действащият текст на чл. 219 ще го цитирам съвсем точно, като ще пропусна излишното: „Аптеката е здравно заведение, в което се предлагат лекарствени продукти, медицински изделия, както и хранителни добавки, козметични и санитарно хигиенни средства…” и т.н.
Уважаеми господин Костов, там не са записани специалните храни, които заплаща Националната здравноосигурителна каса. Вие искате абсолютно всичко. Искате едно разрешение, да продавате всичко, да имате договор с касата, прощавайте да получавате пари от нея, а в закона не е записано какво точно ще се заплаща. Ние се опитваме точно това да ви помолим и да ви убедим. Във ваш интерес е да запишем „Диетични медицински храни” като текст, за да може да получавате парите. Друг е въпросът по отношение на европейското законодателство, защото тук чухте мнението на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте колежке.
ЖАНА РАЙЧЕВА: Благодаря ви за предоставената възможност.
Първо, категорично искам да кажа, че не се изисква никакво разрешително за обекта. Не знам от къде го взехте. Към докладът са приложени действащите изисквания по Закона за храните за регистрация. Освен това, колеги има дефиниция какво означава „оператор с храни” и кой е обект за дистрибуция с храни. В регламент е написано аптеката, която продава хранителна добавка, диетична храна или каквото и да било попада под тази дефиниция.
Вие в момента вкарвате България в нарушение на европейското право. Разбира се, какво ви пречи един служебен режим за регистрация. Вие носите тази отговорност като икономически оператори с храни да осигурявате проследимост. Вие носите по регламент независимо какво пише в българското законодателство. Въпросът е, да се направи режима така, че на вас да ви е удобно. За това е предложено да има, предполагам и от вносителя, служебна регистрация.
Много ви моля да помислите още веднъж вашата позиция в този контекст. Имаме пряко приложимо европейско законодателство. Отново ви казвам, че хранителните добавки са храни по смисъла на европейското законодателство.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Поддържам колегата Костов, явно това европейско законодателство за България е по-различно отколкото за другите държави, защото ви помолих да ми дадете една европейска страна, в която аптеките се регистрират по два режима.
Дори регистрацията да е служебна на вас ви е ясно, че след това ще трябва да отговаряме на всички изисквания като за хранителен обект, съответно и със система за качество и т.н. При тази световната икономическа криза и при тези преоценките, които стават в момента, аптеките и търговците загубиха 10 милиона вие искате да „набутате” всяка аптеката с още 3 хиляди лева, нали?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, нека да не правим подобни изказвания, говорим по принцип. Безспорно е, че трябва възможност за контрол.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: По член 28, съгласно наредбата, РИОКОЗ съвсем спокойно ще ги контролират както е в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наредбата си е наредба, не говорим за наредбата, а говорим за закон, моля ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Разбира се направихме консултация. Предполагам, че вие ще приемете едно друго становище да не отменяме алинея 1, а да запишем следното. Ако обичате да следите текста, ако го имате: „Министерството на здравеопазването служебно изпраща в съответната РИОКОЗ….” т.н. по текста. Говорим за служебно изпращане на вашата дейност и регистрация.
С други думи двата текста да останат на член 229-а.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Христов, съгласувахте ли го с министерството?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласувано е.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Надяваме се, че думата „Служебно” ще удовлетвори всички и няма да има напрежение. Т.е. когато бъде изпратено те ще бъдат вписани в регистъра и всичко е ОК. Когато има проблем ще бъдат уведомявани от РИОКОЗ и всичко ще бъде ясно, никаква тежест, никакви пари и никакви документи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, но, възможност за контрол.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Но, ако беше истина много хубаво, но това не е истина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, ще ви отнема думата, говорим за законодателство и не може да говорите кое е истина. Ако това се приеме става истина.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Разбира се, и носите всички последствия, след като аптеките имат проблемите след това. Аз ви предупреждавам, че те ще подлежат на целия контрол по Закона за храните и да изпълнят всички изисквания и по Закона за храните, които съответно не са безплатни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, правите ли това предложение?
ТОДОР КУМЧЕВ: Да, правя предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Някои от колегите иска ли думата? Не виждам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да чуем становището и на Министерството на икономиката и енергетика, имате ли нещо против?
ЖАНА РАЙЧЕВА: Съгласна съм с редакцията, но колеги отново искам да кажа, че изискванията са по регламент, те не са по Закона за храните. Има съответстващи изисквания. Никой не ви говори за системата за качество.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно, това го казахте, няма смисъл да се повтаря.
Доцент Кумчев, бихте ли формулирали предложението още веднъж за протокола.
ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, за извинение за поправките, но явно материята има различни гледни точки. Тук сме от различни гледни точки и логично е да има спор.
Предлагаме да създадем параграф 2.
Параграф 2. Създава се член 229-а.
„Член 229-а. Алинея 1. Министерството на здравеопазването служебно изпраща в съответната РИОКОЗ по местонахождението на аптеките, които са получили разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели копие от разрешението по член 229, алинея 2 за вписване в регистъра по член 14, алинея 1 от Закона за храните”.
Алинея 2. Аптеките, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели подлежат на контрол по реда на Закона за храните”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Райнов, какво е вашето становище?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Подкрепям предложението.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Това означава ли нова пререгистрация на всички аптеки, които имат пълно разрешително към момента?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искам да се опитам да успокоя господин Ненчев. Процедурата за дрогериите, които също са по Закона за лекарствата, правят всичко това. Агенцията по лекарствата издава разрешението и го праща в РИОКОЗ. На всеки 30 дни ние пишем писма до всички РИОКОЗ и изпращаме копие от разрешението и нищо повече. Проверете как е за дрогериите, същото ви предлагаме за аптеката. Вие нищо не правите, за добавките няма система „Хасеп, за добавките няма тези изисквания, които ви плашат да правите брутални инвестиции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да има и нова пререгистрация.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нищо друго, просто има един служебен регистър господин Ненчев, в който Висшият съвет по фармация дава на министъра, а министерството го изпраща в РИОКОЗ, защото регистърът на хранителния обект е регионален.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин председател, в предложената редакция искам да уточним понятието „разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни”, ако може от Министерството на здравеопазването да уточнят това понятие, защото в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина няма такова разрешително като наименование, няма и ред за издаване на такова разрешително, няма такова и в Закона за храните. Така, че ако се приеме тази редакция, нека да е прецизна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може би „от които са получили разрешение” трябва да се махне.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Може ли да ви обясня, тъй като в част от разрешението за откриване на аптека се посочва за хранителни добавки, така както беше досега и тъй като след запетайката е ясно, че копие от разрешението по чл. 222, ал. 2, това е разрешението за аптека. В това разрешение се отбелязва, ако аптеката е поискала и продажбата на хранителни добавки, това е разрешението за аптеката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде се казва, че трябва да се поиска, за да може да продава?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Когато подава документите…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като е аптека има право.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Точно така, когато подава документите за аптека той указва какво точно иска да се продава.
ХАСАН АДЕМОВ: Не за новите аптеки, а за заварените случаи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всяка аптека има право.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: В Преходни и заключителни разпоредби на параграф 4 е записано: „Аптеките, които са получили разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки до влизането в сила на закона могат да извършват и търговия на дребно с диетични храни за специални медицински цели”.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Бих запитал, има ли аптека, която да не е получила разрешение, а да продава хранителни добавки досега? Получаваше се едно разрешение за всичко и всяка аптека трябваше да работи с всичко и да изпълнява включително и инстерпорални рецептури.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Ако не е заявила в документа не се изписва.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Вие се опитвате в момента да направите няколко вида аптеки. Другият вариант е, да вкарате аптеките, които имат разрешение досега да се пререгистрират срещу нова такса. Текстът трябва да бъде прецизен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос е, след като се получи разрешение за аптеката, могат да се продават храни и всичко.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Ако е заявено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако не е заявено?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Ако не е заявено, в разрешението не се записва хранителни добавки.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че се направиха доста разумни компромиси от едната и другата страна. Ние не можем да отстъпваме от европейските изисквания. Права е представителката на Министерството на икономиката и енергетиката, че когато има нормативни актове и документи от европейска страна ние трябва да ги спазват строго. Вие знаете, че почти всички ни закони бяха в т.нар. червена зона, и за да излезем от червената и да отидем в зелената ние сме направили толкова много компромиси със законите си, че не може да си представите. Хиляди законни, подзаконови актове и нормативни документи и т.н. бяха променени в продължение на близо две години, за да влезем в Европейския съюз. От това, което тя казва не можем да избягаме. След като е казано, че трябва да бъдат регистрирани са регистрирани. Това, което се предложи е разумно. Какво не ви удовлетворява от предложението? Ще бъдете регистрирани служебно. Това е и не е задължително всяка една аптека да продава такива храни. Тези, които имат по-големи и обширни площи могат да продават. Знаете и във Видин, оттам от където сме, какви аптеки има в гаражите и малките помещения, те няма да продават, няма къде са се съхраняват тези храни, това е ясно. Не е задължително за всички 5000 аптеки в България това нещо да бъде спазено.
Мисля, че компромисът, който правим в момента е разумен от страна и на министерството, и на Изпълнителната агенция по лекарствата и на нас като депутати така, че трябва да вървим напред.
Господин председател, предлагам да гласуваме, и повече да не се занимаваме с този въпрос..
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, ще гласуваме, но има някои неща, които наистина трябва да бъдат изчистени.
Госпожо Атанасова, така както е записано излиза, че има две разрешения - веднъж за аптека и веднъж за хранителни добавки. Вие сама казвате, че е въпрос само на желание. Трябва да стане ясно, че това е въпрос на едно и също разрешение.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: То е ясно, в чл. 222, ал. 2. Изрично е написано, че аптеката когато подава заявление посочва по какви дейности иска да бъде дадено това разрешение. И в разрешението се посочват всички дейности.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това е за новите, а за старите, които работят?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Това не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля ви да не се обаждате, без да съм ви дал думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Това, което се говори не е истина.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това, което предлагам е в същност да се запише в текста на чл. 229, алинея 1, това което казва госпожа Анастасова. Тя добре го обяснява, но не е записано.
Защото, разрешението е за търговия с лекарствени продукти. В това разрешение се вписва и допълнително разрешението за търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни. Това трябва да се запише, защото вие сама казахте, че това не е за всички случаи. За това тези, които са получили разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни с разрешението по член 229, алинея 2. Само в тези случаи, защото вие така както сте го записали излиза, че е за всички случаи. Просто да се уточни, че това разрешение е част от разрешението по чл. 229, алинея 2.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е записано в алинея 5 на Преходните разпоредби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте господин Ненчев.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Бих попитал много кратко - има ли досега аптека, която има разрешително без хранителни добавки? Не. Има аптеки, които са безекстемпурални с всичко останало и аптеки, които са с всичко останало плюс екстемпурални. В момента говорите съвсем различни работи, все едно, че има аптеки с разрешително без хранителни и с хранителни. Това изобщо не отговаря на закона, съжалявам, че избухвам.
ХАСАН АДЕМОВ: Тези разрешителни не са в аптеките, а в РИОКОЗ, следете текста.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Говоря за разрешителните за дейност, като аптека, които се издават от Министерството на здравеопазването и към настоящият момент са само два вида.
Едните, имат право да приготвят екстемпурална рецептура, а другите нямат, иначе по нищо друго не се различават. Госпожата щеше а е права, ако се различават, ако едните да продават хранителни добавки, пък другите да не продават. Такъв филм към момента няма, съжалявам.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: В момента в заявлението за получаване на разрешително за аптеки не фигурират хранителните добавки. Т.е. няма нито една аптека, която да е заявила, че ще продава хранителни добавки. Няма такава точка в заявлението, нали е така?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Това, че не е попълнено не означава, че го няма в заявлението. Посочват се дейностите, които ще извършва аптеката.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Такава дейност не фигурира в точките. В момента според подадените заявления няма нито една аптека, която да е подала такава дейност. Вижте заявлението за аптеки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е следният. Иска се разрешение за аптека - защо трябва да е записано, след като получават разрешение за аптека, в която закона ви дава право да правите и хранителни добавки. Просто всички аптеки трябва да бъдат подадени в РИОКОЗ.
Въпросът трябва наистина да бъде прецизиран. Друг е въпросът, че бихме могли да запишем „Аптеките, които извършват търговия на дребно” и тогава става ясно, че всяка една аптека, която го извършва подлежи на регистрация и става много по-точно, разбирате ли?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Така е записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Анастасова, така както сте го записали излиза, че има два режима, а режима е един. Разбира се, може би има аптеки, които го извършват и аптеки, които не извършват. Когато получа разрешение за аптека, прощавайте мога да си продавам, след като закона ми дава основание и няма нужда вие да ми казвате дали ще продавам храни или не. За това всички, които извършват търговия на дребно би трябвало да подлежат на тази регистрация, която предлагате. Това е, но не е обект на две разрешения.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Не е обект, така е записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно е, че трудно ще се комуникира с вас.
Госпожо Анастасова, уточнете последно как е записан текста. Прочетете новият текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Необходимо е да кажем точното име на разрешението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Анастасова, какво получават аптеките, за да могат да работят? Получават копие от разрешението по член 229, алинея 2, нали е така?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Точно така, в алинея 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттам нататък много по-добре е, да се запише редакцията на доцент Кумчев за служебното и да подават в съответната РИОКОЗ аптеките копие от разрешението. Това абсолютно е едно и също.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Не сме съгласни, защото може да има аптеки, които не продават хранителни добавки и не следва да бъдат регистрирани с диетични храни за специални медицински цели.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това ви казах, че аптеките, които извършват търговия, а не получили разрешение. Защото не се получава разрешение за хранителни добавки, а за аптека.
Моето предложение доцент Кумчев във вашия текст е „местонахождението на аптеките, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки” и всичко останало едно и също.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Изпраща се копие от разрешението по член 229.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нали за да работят, продават и да извършват търговия са получили разрешение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Всяка една аптека си продава и в разрешението е записано всичко, което може да продава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е в копието по разрешението на член 229, алинея 2, нали е там?
ТОДОР КУМЧЕВ: В момента да.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може ли да ви предложа текст, за да видим дали обобщаваме дискусията.
„Министерството на здравеопазването служебно изпраща на РИОКОЗ местонахождението на аптеките, разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти, което включва разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за вписване в регистъра по член 14, алинея 1 от Закона за храните”.
Просто уточняваме, че това разрешение, което издава министъра съдържа и разрешение за търговия с храни, защото това не става ясно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ненчев, съгласни ли сте или не?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Главата на закона е „Търговия на дребно с лекарствени продукти”. След това в членовете е обяснено какво има предвид законодателят под търговия на дребно и всичко това е включено там. Всеки, който е получил разрешение към настоящият момент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Връщаме дискусията към началото. Става ясно, че е служебно, става ясно, че е копието по член 229 и става ясно, че в крайна сметка са тези, които извършват търговията с храни и хранителни …Всичко е точно. Мисля, че няма за какво да се безпокоите този път.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Щом вие мислите, благодаря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз така мисля и за това се обръщам към вас.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Към настоящият момент абсолютно всички аптеки в България продават хранителни добавки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само преди малко казаха, ч не са всички, от министерството които контролират.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: В министерството няма регистрирана и половин аптека, която да не продава, няма такъв режим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Все едно е, означава, че всички пак ще бъдат така както казах в началото. Само, че те държат, да е записано, че тази дейност се извършва. Може би, има някъде аптека, където не продават, за това приемам, че са прави.
Приема ли се текстът, така както е прочетен от госпожа Йорданова?
ТОДОР КУМЧЕВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е „за” текста прочетен от госпожа Йорданова, алинея 1 на член 229, да гласува?
- „За” – 10
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с алинея 2, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 3.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов.
Създава се параграф 3.
„Параграф 3. В параграф 18 от Преходните и заключителни разпоредби алинея 3 се изменя така:
Алинея 3. В двумесечен срок след влизане в сила на списъка по алинея 1, изпълнителите на медицинска помощ предписват и НЗОК заплаща лекарствени продукти съгласно лекарствения списък по НЗОК, приет с Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 година за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн. ДВ, бр. 5 от 2008 година, изм. бр. 45 от 2008 г.;)”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте доцент Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, господин заместник-министър, преди да разясня предложението, което наистина е от изключително значение, както за населението така и за системата на здравеопазването като цяло, текстът на сега действащият закон е следният:
„Алинея 3. До влизане в сила на списъка по алинея 1, става дума за позитивния лекарствен списък, НЗОК заплаща лекарствените продукти по лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса приет с Решение от 27 декември 2007 година за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по член 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО”.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, искам да кажа следното. До 31 март 2009 година новият Позитивен лекарствен списък трябва да бъде готов. Адаптирането на новия Позитивен лекарствен списък, говорим за готовият вече позитивен лекарствен списък към информационната система на Националната здравноосигурителна каса е един изключително сложен и тежък етап и иска един определен период от т.нар. преходно време. В тази връзка е и нашето предложение, а то касае следното: „В двумесечен срок след влизане в сила на списъка” и т.н. Мотивите за това са следните:
Първо, имам записани, но не искам да обременявам дискусията, не по-малко от 25 елемента, които са нови и трябва да влезнат заедно с Позитивния лекарствен списък в информационната система на касата.
Второ, ако не се приеме такъв преходен период спира плащането на лекарствата заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за този период от време, в който тя ще се адаптира.
Трето, населението от страната за този преходен период ще бъде лишено от лекарствата си за домашно лечение, диетични храни и храните за специални медицински цели.
В тази връзка ние правим следното предложение пред вас, след като се публикува новият Позитивен лекарствен списък, да се даде един преходен период от време, в който институцията Национална здравноосигурителна каса да може да си извършва заплащането към фармацевтите, да подготви договорите на общо практикуващите лекари, които са около 5400, да подготви договорите с другите специалисти от доболничната помощ, да подготви договорите за всички изпълнители на болнична помощ, за да може системата, населението и касата да могат да извършват плащанията. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Кумчев, тъй като говорим за интегрирана система, искам да стане ясно, че не става въпрос за препечатване на една таблица на Ексел в системата. Това са много сложни връзки, които се правят между лекарствата, между договорите на лекарите, между кодовете на диагнозите и кодовете на лекарствата. Това е труд, който касае касата и който ние можем да контролираме. След като бъде изработен този масив от данни трябва да се подготви софтуера на всички лекари, които предписват лекарствата. Да се подготви новата рецепта, която казахме, че ще е за три месечно предписване на лекарства, тъй като и рецептата вече се разпечатва. Тя не е онази химизирана рецепта, с която досега работихме. Трябва да подпишем договори с аптеките, които са от порядъка на 2300 и още един факт на 31 март също ще се издават рецепти и те ще се издават по стария списък. Една рецепта по новата наредба, която се чака да излезе, срокът е съкратен на 15 дни, но по старата наредба срокът е много по-дълъг, така че трябва да съобразим всички тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, колеги, господин заместник-министър, вие си спомняте едно драматично заседание на Комисията по здравеопазване, в което срокът беше удължен до 31 март 2009 година, срокът за който говорим, за да не изпадам в подробности. Тогава тези обстоятелства, които сега са предмет на дискусията също бяха известни. Моят въпрос е защо тогава не се прие този режим, а се предлага сега след два месеца?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой ще отговори. Според мен, този въпрос е към министерството.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз ще се опитам да отговоря. В закона много ясно е записано, че излиза списъка в срок, какъвто е указан в случая е 31 март 2009 година. Оттам нататък има още нещо, което е записано в закона, че разплащането между касата и потребителите, в случая аптеките става по ред определен с наредба изработена от управителен съвет, утвърдена от министъра. Мога да ви кажа, че такава наредба беше изработена още на 12 януари 2009 година. В тази наредба именно подробно е разписано всичко това, което доцент Кумчев и доктор Тодорова казаха, как ще се извърши това адаптиране и т.н. Да, обаче в последствие се оказа, че тези неща не могат да бъдат разписани в наредба, а трябва да бъдат разписани в закона. Така, че това нещо дойде оттам. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Тези обстоятелства бяха известни и преди месец и половина. Те не стават ясни сега към днешна дата, за да се налага сега да променяме текста.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът ви е риторичен, въпреки че мисля, че повечето знаят отговора.
Доцент Кумчев, бих искал да попитам какво се случва, с касата е ясно, но какво става, след като започне да действа новия Позитивен лекарствен списък с лекарствата, които се купуват от гражданите? Аптеките са длъжни да бъдат на новите цени. За тях ще има ли гратисен период за количества, които са закупени на предварително по-високи цени? Защото, когато става въпрос за вдигане на цената на цигарите до изчерпване на количествата ние даваме на старите цени.
Мисля, че на търговците на едро и дребно също трябва да бъде даден един гратисен период, когато са закупили количества лекарства на старите цени. Поставям тук този въпрос, защото мисля, че е нужен.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, искам да ви кажа, че в момента действа едно правило, което е много важно, и бих искал да информирам и представителите на пациентските организации. Когато се появи в Интернет страницата на Министерството на здравеопазването от страна на Комисията по цените нова цена за дадено лекарство касата заплаща по новата цена.
Мисля, че в това отношение има изграден ред и начин, в който новата цена да влезе автоматично в действие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, изобщо не говорим за публични средства, не за каса, говорим за граждани, говорим за аптекари, които ще трябва да си платят разликата в цените от своя джоб.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, много добре знам, че аптеката в село Баните, която е в община Баните, от която съм народен представител, наистина много трудно може да промени цената на медикамента веднага, но за това има и контролни органи. Моля да бъда извинен. Това, че някъде има деформации в системата, по някакъв повод – може би, но това е въпрос само на предположение. Ние сме членове на Комисията по здравеопазване и не можем да си позволим категории от страна на „това става” и „това не става”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, не се разбрахме.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да допълня това, което вие повдигате като тема, а именно тук конкретно да се говори както казахме гратисен период, което е изключително важно. След това този гратисен период задължително трябва да бъде съобразен с фирмите, както вие преди малко казахте, закупеният брой лекарства. Защото, в противен случай, ако няма такъв гратисен период, кой ще поеме финансовото бреме и ангажимент на закупените вече лекарства и разликата от променените цени. Това е изключително важен въпрос, на който тук трябва да получим отговор. Това е допълнение към запитването на доцент Китов.
ВЕСКА СЪБЕВА (Национален съвет за интеграция на хората с увреждания): Отговор на вашият въпрос, кой ще поеме това бреме? – Пациентите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сте разбрали, нека да се разбираме. Излизайки новите цени на много препарати цената ще бъде по-ниска.
ВЕСКА СЪБЕВА: Да, точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо тази цена обаче е пределна цена.
ВЕСКА СЪБЕВА: Да, знам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Една аптека не може да продава на старата пределна цена, защото пада. Тогава става само за негова сметка, а не за пациента.
ВЕСКА СЪБЕВА: Ако се даде преходен период, за който вие говорите на тези цени, които са били предишните пациентът ще доплаща. Ако се остави този преходен период, тъй като те са закупени на по-високи цени и са паднали и в този преходен период ние отиваме и си купуваме тези лекарства, те остават за наша сметка. Не остават за сметка на аптеката, разбирате ли?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено е, че ще останат за ваша сметка, защото това е ценообразуването, той го е купувал на тази цена и го продава на тази цена, на която е купувано досега. Старите количества цигари, които ги купуваме на старата цена, не протестираме нали?
ВЕСКА СЪБЕВА: Разбирам ви, но Вие попитахте дали ще бъде за сметка на аптеката или за сметка на пациента. Трябва да се намери решение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Госпожо Събева, искам да напомня, че проектът, който разглеждаме в момента касае лекарствата само от Позитивния лекарствен списък. Там има необходимост от преходен период. В момента не говоря за останалите медикаменти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТО: Да, така е.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаеми господин председател, в момента се обсъждат две теми. За това много ясно искам да ги разгранича.
По отношение на предложението на доцент Кумчев, смятам, че никой не иска когато пациент на втори, трети или пети април влезе в лекарския кабинет да няма начин лекарят да му изпише продукт по каса или аптеката в последствие да го отпусне, ако не се направи тази промяна точно това ще стане. Може би е закъснял, но е много необходим.
По втория въпрос, проблемът който поставяте е сериозен за регулацията на цените на свободния пазар и това, което се случва в момента. Не смятам, че гратисни периоди ще решат проблема. Проблемът се решава много лесно и 23 от 27 държави членки на Европейския съюз е решен генерално. Ние сме направили това предложение преди две години. Регулацията на цените, които държавата не плаща просто трябва да се облекчи или да не се регулират изобщо. Когато се регулират цени на лекарствени продукти заплащани с обществени средства нещата са ясни. Касата от 1 юли стартира да заплаща по този ред и това може да се планира, но когато се планира извън това не е възможно.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: На господин Денев и пред залата му казах, че почти като професор обясни нещата и съм съгласен с него, че всичко е точно така. Господин Денев в момента нищо не губи, а губят дистрибуторите и аптеките и някои от тях ще бъдат принудени да затворят, както в момента се случва в Румъния.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нещо не разбирам все пак не трябва да забравяме, че агенцията е контролен орган. В историята на агенцията има нещо, с което всички, които работят в агенцията, и които са я ръководили трябва да се гордеят. България е първата държава в Европа, която е създала т.нар. система за проследимост на лекарствените продукти. На сайта на агенцията има една моя презентация, която четох пред „Хета Феджърси” през 2008 година където България демонстрира тази система и България има най-добрият опит в борбата с фалшивите лекарства. Тези, които са професионалисти знаят за какво говоря.
Каква е нашата система за проследимост? Тук се опасявам, че ни се внушава нещо, което на практика не съществува като проблем. От производител през първи търговец, втори търговец, трети, М+1 до търговец на дребно, ние имаме система за издаване на фактура. Андрей Младенов, би трябвало да ме подкрепи. В тази фактура дефинитивно са написани цените за всички по трасето плюс партидният номер на пуснатата партида. Няма никаква счетоводна, данъчно отчетна форма, който и да било играч по трасето да коригира цената. Защото, агенцията проверява по тази фактура. Ако тук се твърди, че някой, ако притежателят е подал корекция на цената за регистрация на свободен пазар и на пазара има 100 000 кутии, че някой някъде по трасето сменя цената на тези 100 000 партиди, това не е вярно.
Искам да попитам в тази връзка, как вие сменяте фактурите на всички играчи по трасето и кой контролен орган е дошъл да ви глоби заради това? Отделен е въпросът, когато говорим за лекарско предписание доцент Китов, където продуктът е за каса и за свободен. Там вече има равнение на цени, но за свободния пазар да се говори – това просто не е вярно. Всяка аптека, която е проверена от Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя всички счетоводни документи и агенцията прави ретроградни счетоводни проверки за наличие на партидите.
Доцент Китов, ако някой сменя на тези фактури цените с коректор и химикалка по цялото трасе прави някакъв друг вид престъпление. Новата цена е за ново пускане на партида, говорим за свободен пазар.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ако всичко това, което каза уважаваният от мен доктор Христов, аптеките нямат никакъв проблем. Проблемът става тогава когато кажеш 99 истини и една лъжа и пояснявам. 99 на сто от това, което казвате и истина с изключение на едно не се сменява на фактурата. Прави се с протокол за преоценка съгласно данъчните закони.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ненчев, вие правите данъчни престъпления, за какво говорите.
МИЛОСЛАВ НЕНЧЕВ: Консултирайте се с НАП.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да преминем към гласуване имам още един въпрос. Означава ли това, че определено лекарство закупено с фактура на определена цена, по която се формира пределна цена, ще бъде продавано на тази цена до изчерпване на партидата, означава или не?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Новата цена влиза в сила от деня на публикуването. Ние имаме два милиарда и петстотин милиона годишен пазар. Данните на агенцията се различават от данните на АMS. Кой може да коригира на 2 милиарда налична система всичко това, което се твърди тук. Прави се партида и пуснатата партида е по пуснатата цена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпреки, че има нова цена.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На базата на фактурата, по която съм закупил на старата цена, аз го продавам на тази цена и не съм санкциониран?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да. Контролният орган е по 256.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Извинявам се, благодаря на доктор Христов, но искам да видя това някъде с подпис и печат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, вие сте единственият, който не спазва реда в залата и взема думата когато си иска.
ХАСАН АДЕМОВ: Имам един въпрос – доктор Христов това, което казахте преди малко означава, че след 1 март в аптеките ще има едни и същи лекарствени продукти с две цени, с различни цени в зависимост от партидния номер. Как ще бъде решен този въпрос?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Скромният ми пет годишен опит като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата показва, че никога в една аптека ние не сме видели един продукт с два партидни номера. Търговецът работи с непрекъснато зареждане, свършва се и се докарва ново. Няма застъпване на партиди.
Ако мога да задам един въпрос към Мирослав Ненчев и към всички, които викаха тук докато аз говорех, покажете ми един глобен фармацевт за неспазване на това правило за пределната цена? Кой е инспекторът, който ги глоби?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Излизаме извън темата на предложението на уважаемия доцент Кумчев.
Моля, който е „за” параграф 3 с редакцията, която е прочетена да гласува?
- „За” - 10
- - „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Параграф 4.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Тодор Кумчев и Емил Константинов.
Създават се от Параграф 4 до параграф 6 в Преходни и заключителни разпоредби.
„Параграф 4. Аптеките, получили разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки до влизането в сила на закона, могат да извършват и търговия на дребно с диетични храни за специални медицински цели”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Анастасова, кой получава разрешението? Аптеките ли получават? Те не получават. Да разбираме търговец на дребно получил разрешение. Имаме ли готов текст?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля прочетете текста.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: „Търговците на дребно получили разрешение по член 229, алинея 2, което включва разрешение за търговия на дребно с хранителни добавки до влизането в сила на закона, могат да извършват и търговия на дребно с диетични храни за специални медицински цели”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е „за”, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 5.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: „Параграф 5. В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерството на здравеопазването изпраща в съответната РИОКОЗ по местонахождението на аптеките за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 от Закона за храните копие от разрешението по чл. 229, алинея 2, издадени преди влизане в сила на закона”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 6.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: „Параграф 6. В закона за храните в чл. 12 се създава алинея 9:
Алинея 9. Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве вписват служебно аптеките по чл. 229-а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в регистъра по чл. 14, алинея 1”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 7.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов.
Създава се параграф 7.
„Параграф 7. Законът влиза в сила от 30 март 2009 година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли необходимост всички разпоредби да влезнат от тази дата или само това, което наистина се налага, за да бъде по изключение?
ТОДОР КУМЧЕВ: В преходните и заключителните разпоредби дадохме един преходен период така, че не е проблем.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Законопроектът ще излезе след 30 март, което е със задна дата, прави се само и по изключение. Трябва да се прецени дали всички разпоредби имат необходимост да влизат в сила със задна дата? Ако има такава необходимост може да се обоснове изключението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е „за” параграф 7, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, необходимо е да направим едно уточнение. Все пак когато променихме член 219 и добавихме „храни за кърмачета” и „храни за деца до 3 годишна възраст” и след това върви текста „Диетични храни за специални медицински цели” – това се възприе.
Оттам нататък във всички режими в Преходни и заключителни разпоредби, издаването на служебния документ, там като понятие фигурира само „диетични храни за специални медицински цели и за хранителните добавки”. Следва ли да разбираме, че ние правим едно разширено тълкуване на понятието „диетични храни за специални медицински цели” във връзка с наредбата приета с Постановление № 249, където храните за кърмачета и храните на зърнена онова и детски храни предназначени за кърмачета и малки деца са диетични храни. Така ли да възприемаме разширеното тълкуване, защото ако не, тогава липсата на понятието „храни за кърмачета” и „храни да деца до 3 годишна възраст”, липсата в по-нататъшните текстове прави проблема такъв какъвто го заварихме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не можах да ви разбера, защото въпросът за храни на кърмачета отпадна. Ние не го гласувахме. Във вашето предложение и първоначалния вариант. Отпадна и за това този въпрос остава за зала, ако залата реши да го приеме е друг въпрос, но комисията го отхвърли.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не съм убеден, че е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прав сте, че в алинея 1 го гласувахме, извинявайте, грешката е моя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава лавинообразно нараства до края на текстовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заместник-министър Райнов, какво е вашето становище?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не останах с впечатление, че остана при гласуването. Мисля, че това отпадна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И аз така се бях заблудил, това отпадна, но отпадна алинея 2, но предложението по алинея 1 на доцент Тодор Кумчев и Руденко Йорданов се прие.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доцент Китов, ние останахме с впечатление, че се приема само параграф 1, алинея 1, предложението на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов. Цялото първо предложение по вносител отпадна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По вносител отпадна, но приехме на Руденко Йорданов, първата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние чухме, че доктор Йорданов си оттегли предложението в този аспект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вярно е, че в последствие го оттегли.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ние искаме да се прецизира, защото останахме с впечатление, че е приет само текста на „диетични храни за специални медицински цели”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина стана объркване, но вие в последствие го оттеглихте. Ако искате ще го прегласуваме.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако не е оттеглено, ние се връщаме към изходната си позиция, че сме против.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, държите ли да го прегласуваме или го оттегляте наистина?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, но храните за кърмачета при това положение никъде не фигурират. Ако ние го прегласуваме и останат само „диетични храни за специални медицински цели”. При положение, че сме го приели в алинея 1 като право на аптеките. Отпадна алинея 3 където режимът беше регистрация, но не служебна по Закона за храните. Направихме служебна регистрация – добре. Съгласихме се със служебната регистрация. Съгласихме, се че издадено разрешение за търговия с лекарствени продукти важи и за хранителните добавки, диетичните храни за специални медицински цели.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво сте записали?
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Първоначално се гласува параграф 1, точка 1 и се прие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На кой?
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: На доктор Йорданов, след което започна дебата, взе отношение и Изпълнителната агенция по лекарствата. Втората точка беше гласувана и не се прие, а в последствие след дискусията проведена от доктор Христов и дамата от Министерствата на икономиката, той каза, че се оттегля. Втората въобще не беше приета с гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина останахме с впечатление, че вие се съгласихте с дебата и оттеглихте всичко.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Точно по същия начин и аз възприех, че вие оттегляте абсолютно всичко, след като не се възприе „храни за кърмачета”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колега Руденко Йорданов, наистина така се получи. Първоначално ви подкрепихме в точка 1. Като отхвърлихме точка втора направихме дискусия и вие казахте, че я оттегляте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това беше в по-късна фаза във връзка с алинея 3.
Тогава въобще какво се случва в аптеките по темата за храните за кърмачета? При това положение падат ли хуманизираните млека. Те диетични храни за специални медицински цели ли са при положение, че в наредбите по презумпция трябва да го приемем, но не е вписано по такъв начин. Да не говорим, че наредбите и Закона за храните имат разминаване в понятийната система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, отговорете на господин Йорданов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, твърде сложно е да кажа каквото и да било. Останах с впечатление, че се приема само „Диетични храни за специални медицински цели”.
Мисля, че с това, което казва доктор Йорданов ние се връщаме в изходна позиция. Защото тези храни за кърмачета, тук е толкова сложно и самия термин „Храни за кърмачета”, че ще отворим една огромна дискусия. Едно кърмаче чиято майка дава мляко нормално до деветия месец, което не е практика в съвременния свят то няма нужда от никакви храни. За това тук ще навлезем в дискусия, какво разбираме за храни? Доктор Йорданов иска да каже, че обикновените млека са храни за кърмачета. Отваряме нова дискусия на нов фронт където ще стане страшно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Защо да стане страшно когато досега са били в сила две наредби, които имам пред себе си. Едната е Наредба за изискване към състава, характеристики, наименование и храните за кърмачета и преходни храни.
В параграф 1 е записано: „По смисъла на наредбата кърмачета са деца до 12 месеца, малки деца са деца на възраст от 1 до 3 години. Храни за кърмачета са храни предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета в периода първите им месеци”. Т.е. това е описано. Няма го в Закона за храните, но го има в подзаконовата нормативна база свързано с употребата на тези видове храни. Има и друга Наредба за изисквания на храните със специално предназначение. Такива са храни за кърмачета, храни на зърнена основа и детски храни, храни за ниско енергийни диети. Диетични храни за специални медицински цели.
На този фон да чуя, че храните за кърмачета е нещо, което изненадва всички освен мен, май започвам да се побърквам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За да изчистим нещата, ако държите да го прегласуваме, но вие наистина в последствие го оттеглихте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, правя редакционно предложение да приеме текста, който първоначално беше обсъждан, за да не натоварвам излишно комисията и в алинея 1 да прегласуваме при положение, че вече е гласувано във вида „Храни за кърмачета и деца до 3 годишна възраст” редакцията да бъде:
„Храни за кърмачета и преходни храни”. Това беше текст, който Министерството на здравеопазването беше подкрепил при първо четене. Текст, който не създава такива колизии и има своите пояснения и не влиза в противоречия с вече действащи наредби.
Моля да бъде гласувана тази редакция на алинея 1, на член 219 „Храни за кърмачета и преходни храни”.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, при най-пълното внасяне агенцията с дата 2 февруари 2009 година внесе това, за което доктор Йорданов пледира. Агенцията каза още тогава „Храни за кърмачета” и т.нар. преходни. Вие бяхте категорично против. Нашата визия тогава беше да се отвори възможност да работи касата.
Под „храна за кърмаче” доктор Йорданов в нормативната уредба няма специална дефиниция. Предназначението е от производителя и вътре влиза една рецептура над 1000 продукта. Вътре влиза и сока, който се дава на третия месец. Вътре влиза и ябълката превърната във вода. Вие разбирате ли отваряме дух, който никой не може да спре.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Прочетете член 219 и накрая вижте уговорката „по списък определен от министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Право е на Руденко Йорданов, за да няма спор в зала, да поиска прегласуване с нова редакция.
Моля, който е съгласен с новата редакцията на Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема.
Много моля в протокола да се отбележи, че е направена нова редакция, последната, която е отхвърлена.
Колеги, с това законопроекта е приет на второ четене от Комисията по здравеопазване.

(Доцент Борислав Китов излиза от залата, заседанието продължава под ръководството на заместник-председателя на Комисията по здравеопазване доцент Тодор Кумчев)

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на точка трета от дневния ред - Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по Позитивния лекарствен списък.
Предоставям думата на доцент Узунова. Всички вие сте тук за да чуете докъде са достигнали резултатите по отношение вписването на новия Позитивен лекарствен списък.
Моля да бъдем коректни, да се изслушваме, за да може да вървим напред.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа председател, уважаеми господин Райнов, искам да бъда много кратка и да ви уведомя, че списък ще има с дата 31 март 2009 година. В момента сме все още в режим на неговото сглобяване и прецизиране. Той е съставен така както е разписано в съответните наредби. Ако вие имате въпроси моля да ми ги зададете, но мисля, че отговорът е много категоричен и ясен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Какво означава, категоричен и ясен отговор.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Това означава, че в момента се вписва, проверява и с дата 31 март 2009 година ще бъде качен на сайта н Министерството на здравеопазването, както се изисква нормативно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да ви информирам, че тук е Комисия по здравеопазване към 40-ото Народно събрание. Ние взехме становище доколкото си спомням да ни кажете няколко етапни цифри, разбира се ако разполагате с такива към днешна дата, за да чуем до къде сте достигнали.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: В момента мога да кажа, че около 1300 медикамента ще влезнат в списъка. Тези 1300 медикаменти покриват около 900 медикамента за касата. Пациентите няма да страдат в периода, в който влезе в действие Позитивния лекарствен списък. Това е първият етап по повод излизане на списъка. Веднага искам да отбележа, че ние сме в режим на готовност следващата седмица да започнем с разглеждането на още медикаменти, за да може както е отворен списъка да добавим в дните 1, 2 и 3 или 5 април 2009 година нови медикаменти в него. Неговата пълнота да бъде наистина такава.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, имате думата за въпроси.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, как се вписва това тревожно писмо на касата към отговорът, който давате? Погледнете какво е заключението във връзка с гореизложеното всички проблеми, които стоят пред касата във връзка с новия списък. Писмото от НЗОК е до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински, до председателя на комисията доцент Китов, мисля че всички сте получили това писмо.
„Във връзка с гореизложеното предлагаме да се обсъди изключителната значимост за НЗОК на подробна информация по всеки един от лекарствените продукти предвидени за заплащане, по обхвата и вида предвидени в Наредбата за изготвяне на позитивен лекарствен списък” и т.н. и НЗОК е написала какво ще предприеме от 1 април 2009 година.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Разбирам ви, че това е едно сигнално писмо, с което наистина се информират определени институции за състоянието по вписването, структура и организацията на новия Позитивен лекарствен списък в страната.
Доктор Тодорова имате ли нещо да добавите. Имате думата. Въпросът е важен, защото там са 330 милиона лева бюджет на касата за лекарствата от Позитивния лекарствен списък за 2009 година.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми доцент Кумчев, мисля че вече има някаква яснота по тези въпроси. Това писмо беше провокирано от нашия контролен съвет. Те проведоха едно специално заседание на тема лекарства където зададоха тези въпроси. Нали разбирате, че ние не можем да дадем отговори на тези въпроси, защото не знаем какво има в списъка. Това е повече от логично. Неизвестността подбужда всички тези въпроси. Наистина говорим за 330 милиона. Не ни е все едно как ще бъдат разпределение. Най-голямото ни опасение е да не се окаже, че през последните месеци на годината не стигат парите за лекарства. За това мисля, че сме създали някакъв диалог. Ние в никакъв случай не искаме членовете на комисията да си нарушават декларациите, които са подписали, но все пак някаква трябва да получим някаква информация, тъй като в тази комисия има представители на Министерството на финансите, на които се надявам, че не е безразлично какви пари се гласуват и се дават на касата, да подскажат поне кои са новите продукти. Защото там нищо не можем да прогнозираме. Ако цените на лекарствата са по ниски – чудесно, бъдете сигурни касата ще е тази, която ще изрази своите адмирации към позитивната комисия. Какво ще правим, ако цените се окажат по-високи. Нека само да напомня, че в момента ние работим с една втора от установените надценки. Това, че падат пределните цени означава ли, че ще паднат цените от страна на касата? Този въпрос е задаван не еднократно, за да не бъдем обвинение, че сме си мълчали досега.
Следващият въпрос е, освен новите продукти няма разписан механизъм. Касата има задължение по закон да направи чисто финансов анализ на състоянието. Какво се случва, ако след този анализ касата докаже в цифри, че парите няма да стигнат? По кои цени заплащаме и какъв е механизмът по-нататък? Това са най-тревожните въпроси, които сме задали. Третият въпрос, разбира се е този, който днес дискутирахме за преходния период. Това е накратко.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа следното, обществеността и населението на страната, здравната система като цяло, която ще работи през 2009 година, с нов Позитивен лекарствен списък съгласно законите, които вече приехме, имаме чувството, че екипът на НЗОК има своя писта по отношение тези въпроси. Комисията по позитивния лекарствен списък има втора писта и тези писти са успоредни и няма никакви пресечни точки. Според мен, не е лошо от време на време веднъж седмично да се съберете и да видите до къде и как стоят нещата, защото това не е обществена тайна и не е контингент на военните, това е позитивен лекарствен списък и нищо лошо няма в това. Не съм човек, който ще прави бележки в Народното събрание.
Искам да споделя, че вече няколко пъти народните представители се изправят буквално на нокти именно поради това, че трябва да се удължават срокове и времето, нещо което никак не е приятно особено когато трябва да се защитава тази ситуация в пленарна зала, където има различни мнения по понятни причини.
Колеги, имате ли други въпроси по отношение информацията за състоянието на Позитивния лекарствен списък?
ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, професор Узунова, от името на БГ „Фарма”, която е Асоциацията на генеричните производител искам да кажа няколко думи. Благодаря на комисията, че през последните седмици и месеци работата се ускори невероятно. Тази информация, която имам е, че всички цени, които са излезли за позитивния списък ще бъдат положени усилия да бъдат разгледани и докладвани в Позитивната комисия и евентуално оценени и вкарани в този позитивен списък, за което отново благодарим. Това е една колосална работа. Тези неща много трудно се координират.
Имам един единствен проблем, който няма отношение към позитивната комисия. Това е току що излезлите промени в наредбата от 13 март 2009 година за позитивен списък. Специално нас генеричните компании ни вълнува проблема с останалия текст за 80 на сто необходимост нашите цени да бъдат по-ниски от цените на оригиналните продукти. Нещо, по което за нас има проблем. Проблемът е следният, ние нямаше от къде да видим къде са цените на оригиналните продукти. Имаме продукти, които са с по-високи цени. Едно от условията за включване в Позитивния лекарствен списък е отговарянето на това условие за 80 на сто. Т.е. за нас това беше не изпълнимо като условие, защото нямаше регистър на цените. В същото време до какво довежда това е втори въпрос. Знаете, че не е в полза на генеричната индустрия. Това е тема за друг разговор. Отново искам да благодаря на комисията за работата. Вярвам, че ще има списък на 31 март 2009 година. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предполагам, че имате информация, само след един месец в Прага ще се проведе заседание на една работна група, в която ще става въпрос точно за генеричните лекарства, техните цени и използването им в Европейския съюз. Тъй като имах възможност да се справя с една таблица по отношение на генеричните лекарства в отделните страни на Европейския съюз, наистина България има какво да желае в това отношение.
БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, разрешете ми да споделя една тревога, която усещам в изказването на доктор Тодорова, ако наистина е така, че е възможно гласувания позитивен списък да надхвърли рамките на 330 милиона лева, които са определени в макрорамката на бюджета. Какво би означавало това? Не е ли голяма опасността да се прехвърлят средства за дейности и от дейности да отиват към лекарства. Няма ли възможност този списък да бъде предварително проверен по някакъв начин, за да се уточни дали не излиза извън тази рамка. Защото, като изпълнители на медицинска помощ означава, че ние ще бъдем ощетени в един момент. Другият вариант е, да се преразглежда макрорамката
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Нека да коментираме, че Министерството на здравеопазването ще има 130 милиона лева за 2009 година за животоспасяващи лекарства. Това са нови 130 милиона лева върху тези 330 милиона лева. Да коментираме, че болниците в България, тук е председателят на Асоциацията на областните болници в България ще бъдат задължение съгласно закона да работят с медикаменти от спектъра на новия Позитивен лекарствен списък, респективно с новите цени. Надявам се, че изискванията към цените в новия Позитивен лекарствен списък, а именно да се вземат референтни стойности на шест или седем европейски страни най-ниската за България, така че надяваме се, че нещо ще се случи в положителна посока. Доктор Нанев, става дума за много пари близо 40 – 43 на сто от разходите в момента на болниците по отношение техните разходи отиват за медикаменти.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще се опитам да отговоря на доктор Нанев, който постави един напълно основателен въпрос, който става достатъчно сериозен като се има предвид, че тази година за разлика от друга година бюджета за лекарства, както за средствата за общо практикуващите лекари, например не е закован в конкретни параграфи и могат да се извършват трансформации. Опасността, за която той каза е напълно възможна. Има и нещо друго, именно поради тази причина в тази комисия има и представител на Българския лекарски съюз. Това е ролята когато законодателят решаваше какъв да бъде състава на комисията. От една страна, да има от Министерството на финансите, които ще съблюдават бюджета. От другата страна да има от Министерството на здравеопазването, които ще извършват техническата организация. От трета страна, да има представители на съсловните организации, които да съблюдават именно това, както и на социалното министерство, което да осигурява социалната защита.
Тези въпроси са логични, но би трябвало да ги задавате и към вашият представител в комисията, който следва точно това да съблюдава.
БОЖИДАР НАНЕВ: Това означава ли, че клетвената декларация, може да бъде нарушена когато той достигне и изчисли какъв е резултатът? Можем ли да дадем отговор в общественото пространство?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Не ви разбрах за клетвената декларация?
БОЖИДАР НАНЕВ: Има клетвена декларация, която не трябва да се нарушава относно това, което се работи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това е чудесно, но има и морален ангажимент идвайки от някаква институция, познавайки параметрите на бюджета и, че трябва да говори от името на институцията, която го е изпратила да представлява.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Всичко, за което се говореше досега действително е много притеснително. Най-много ме притеснява, че се говореше само за пари, а не се говореше за лекарствените продукти и в настоящия позитивен списък, който се изготвя дали ще покрият всички заболявания, които до момента касата покриваше? Или в един момент ще се окаже, че притесненията за парите са били силно неоснователни, но ще възникнат притеснения, че няма да бъдат покрити редица заболявания или не по този начин, по който е досега? Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви напомня, че през 2009 година касата покрива 1700 заболявания с 298 клинични пътеки, ако не греша.
Уважаеми колеги, предлагам да приключим с разглеждането на точка трета, като още веднъж искам да апелирам към главно действащите лица да намерят общ език, защото времето върви, а хората чакат и всички сме заинтересовани да вземаме лекарства на по-евтини цени. Благодаря ви.
Преминаваме към разглеждане на точка 4 от дневния ред - Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.
Госпожо Станкова, имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми колеги, моля за извинение, но от уважение към хората Асоциация на жени без остеопороза молят да ги изслушаме. Надявам се, че ще бъдат кратки не защото не е важно, а защото ще има и други срещи. Все пак в останалата част от Комисията по здравеопазване да могат да прозвучат техните проблеми и да може да бъде отбелязано тяхното присъствие в Комисията по здравеопазване, защото винаги е откликвала точно и ясно на проблемите. Съществува т.нар. парламентарен консенсус и нека да се приеме като част от неговата добра дейност и тяхното участие.
Искам да кажа няколко неща, като увод на това, което трябва да стане. Знаем, че остеопорозата е дефинирана от Световната здравна организация. На планетата близо 200 милиона души страдат от остеопороза. Очаква се към 2050 година броят да се удвои.
През 2002 година с финансовата помощ на Европейската комисия повече от 40 държави в сферата на здравеопазването в страните членки депутатите в Европейския парламент и експерти формират консултативен панел по остеопороза към Европейският съюз. Целта на призива на действие на този панел е да изведе остеопорозата като приоритет на държавно ниво. Ето защо в тази връзка поставяме този проблем. Така, че да се поставят основите на системна и национална политика насочена към ограничаване на рисковите фактори за развитие на остеопорозата, подпомагане на протективните фактори чрез прилагане на законодателни, административни и обществени мерки за ограничаване на това заболяване, усложненията и свързаните с него инвалидизация и смъртност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате думата.
АЯ ЛИЛОВА (председател на Асоциация жени без остеопороза): Уважаеми членове на парламентарната Комисия по здравеопазване, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Асоциация жени без остеопороза позволете ми първо да благодаря за възможността да ви запознаем с реалните условия за диагностика и лечение на остеопорозата, което правим и по настояване на хилядите болни от това заболяване у нас.
Ще представя съвсем на кратко проблема в цифри. 820 хиляди жена у нас са в риск от остеопорозни счупвания, като 317 хиляди от тях страдат от остеопороза, а 504 хиляди са с остеопения. Цифрата на ефективно лекуващите се жени е около 8000.
У нас към ефективно лечение пристъпват не повече от 2,5 на сто от нуждаещите се от него. Причините за това са финансови, реимбурсацията на по-голямата част от медикаментите е 25 на сто, което означава, че болните с остеопороза трябва да дават минимум по около 60 лева месечно за основен медикамент за лечение на заболяването си и необходимите добавки калций с витамин „Д”. диагностицирането с рентгенова апаратура струва между 40 и 60 лева, което също не по възможностите на жените в пенсионна възраст и също би трябвало да бъде реимбурсирано.
Тежките последствия от остеопорозата са фрактурите, от които най-сериозни за фрактурите на бедрото и бедрената шийка. Годишно 6500 българи чупят бедрена шийка като 1300 от тях не доживяват до една година след фрактурата. Лечението на бедрена фрактура възлиза на 12 до 15 хиляди лева през първата година. Това означава, че болните и държавата плащат около 10 милиона лева годишно за последиците от не лекуването на остеопорозата. Обратно, за реимбурсация в момента се дават не повече от 1,5 милиона лева годишно. Т.е. се хвърлят десет пъти повече средства за това, което лекува последиците, а не самото заболяване. Ето защо ние твърдим, че повишаването на процента на реимбурсация на лечението ще спести до средния процент за страните от Европейския съюз в съвсем кратки срокове финансови средства за здравеопазването и неимоверни страдания на болните и техните близки. В тази връзка се сформира в края на миналата година инициативен комитет на болните с остеопороза, които имат четири кратки искания, за които моля да бъдат представени от госпожа Юлия Делчева, която представлява инициативния комитет на болните.
ЮЛИЯ ДЕЛЧЕВА: Уважаеми дами и господа, чрез горните факти и чрез гласа на хилядите болни с остеопороза настояваме за вашето съдействие. Увеличаване на процента на реимбурсация на лекарствата – 75 на сто на болните с диагностицирана остеопороза и до 100 на сто за претърпелите една остеопорозна фрактура.
Реимбурсация на остеометричните измервания, с 75 на сто за болните и 100 на сто за претърпелите фрактура.
Диспансеризация на болните от остеопороза. Няма клинична пътека за лечение на болните в болниците за рехабилитация, настояваме за това.
В заключение ще кажа, че България е страната с най-ниска реимбурсация в Европейския съюз и в цивилизованите страни. Тя драстично нарушава Европейската харта за правата на пациентите с това заболяване - правото за достъп на лечение и диагностика.
Моля да приемете нашите предложения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предполагам, че ще ги предоставите и писмено.
ЮЛИЯ ДЕЛЧЕВА: Разбира се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да отбележа, че в последно време в обществото и в страната проблема с остеопорозата излезе на преден план. Върши се добра маркетингова политика по отношение на профилактиката за предпазване от остеопороза. В този смисъл вниманието на обществото е засилено към проблемът, който поставяте. Няма да коментирам финансовата страна на въпроса, защото не е моя работа. Вие разбирате, че всички сме заинтересовани тези реимбурсни суми да стават все по-високи и по-високи.
Надявам се, че ще се намери положително решени поне на част на тези въпроси.
Основният проблем в страната е, напълно съм съгласен с вас, е преструктуриране на болниците, при което част от болниците да преминат от такива за активно лечение към болници за рехабилитация и продължително възстановяване, към която категория е възможно част от пациентите и болните от остеопороза да бъдат лекувани. Това е нашата амбиция и желание. На този етап клинична пътека за продължителна рехабилитация и възстановяване все още е трудно да се каже, защото са много тежки проблемите в това отношение.
ПЛАМЕН ПОПИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, проблемът ми изглежда по следния начин за 300 хиляди болни в България, Националната здравноосигурителна каса годишно реимбурсира около 1 милион и половина, което прави около половин процент от бюджета за лекарства. Това е една много тежка болест, която е третата по смъртност. Защото, една прекарана тежка фрактура на прешлен или бедрена шийка увеличава риска от смъртност шест – седем пъти. Една тежка прекарана фрактура остеопорозна е равна по риск от смъртност от прекаран инфаркт или инсулт.
Лечението на фрактурите, само в острия стадий в болниците струва около 8 – 10 милиона лева годишно за лечение на фрактури, а 1,5 милиона за профилактика. Фрактурите могат да бъдат намалени с 50 на сто, ако се лекуват болните.
По същество няма нарастване на бюджета на НЗОК за лекарства за следващата година. Ние за да спазим Закона за бюджета не можем да увеличим обема от заплащане от реимбурсиране. Какви възможни ефективни решения би могло да има?
В условие на криза болните стават по-болни, по-бедни, по-гладни и по-възрастни. От което следва, че те трябва да имат една по-голяма социална подкрепа, която би могла да бъде по един единствен начин. Някакъв делегиран бюджет. Целеви бюджет само за остеопорозата за тази и следващата година. Спазвайки Законът за бюджета това не може да се постигне. Например, редките заболявания, стерилитета получиха едни не малки суми. Това може да стане и за остеопорозата.Ако тази година целево в бюджета на НЗОК се дадат 5 милиона лева, през следващата година например 10 милиона лева, през следващата година в бюджета няма да има проблем да бъдат включени. Проблемът е, че когато отидат в НЗОК и се разпределят за всичко винаги има по-актуални болести. За съжаление, докато госпожите, които си стоят счупени в къщи и се измъчват не биха могли да протестират и да получат дължимата им част от бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Има и още един вариант. Искам да кажа, че когато законите за бюджета в страната са приети те са строго фиксирани. Лимитирането и движението вътре в рамките на бюджета не става лесна, а много сложно като технология, като правилник и като финансова дисциплина. Страната е член на Европейския съюз и мисля, че можете да направите мотивирано искане пред Министерството на здравеопазването по т.нар. програма „Профилактика на остеопорозата” да кандидатствате и евентуално през второто полугодие да се намери допълнителна сума по програма, а не чрез бюджета. Да се намери една допълнителна сума, с която част от вашите искания, сами разбирате, че всички искания не могат да бъдат изпълнени, да се изпълнят.
Въпросът, който вие поставяте е открит, поне аз за първи път се запознавам с вашата гледна точка. Ние разгледахме много категории пациенти от онкологичните заболявания, различните спектри от рак на гърдата, на шийката на матката и достигаме до редките заболявания.
Според мен, има възможност да се търсят варианти. Друг е въпросът кой и как ще придвижва тези неща. Все пак вие сте асоциация. Мисля, че като такива имате права, като структура, която да адресира исканията официално към касата и към Министерството на здравеопазването.
Колеги, благодаря за участието, пожелавам ви приятна вечер. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 18,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Борислав Китов/