Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването


Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 142


Днес, 2 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 953-10-17, внесен на 06.03.2009 г. – второ гласуване, продължение.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 година – първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването


Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 142


Днес, 2 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 953-10-17, внесен на 06.03.2009 г. – второ гласуване, продължение.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 година – първо гласуване.
3. Разни.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Колеги, постъпи молба от Министерството на финансите за ратифициране на трети заем за развитие на политиките, който беше предвидено да се разгледа в точка „Разни”, но ще я разгледаме като първа точка, за да може да се придвижи към залата. Предоставям думата на Министерството на финансите.
ЛЪЧЕЗАР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, съвсем накратко ще се постарая да изложа материалите около заема. Третият заем за развитие на политиките е част от съдействието за страната, което се указва в рамките на Стратегията за партньорство между Световна банка и Република България. Това е предложение на първия и втория заем DPL, вторият преди по-малко от месец беше ратифициран, включително и през вашата комисия.
Третият заем има следните цели: повишаване на заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Втората голяма сфера на въздействие на средствата от този заем е за насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване ефективността в социалните сектори. Това се реализира посредством четири по-конкретни действия. Световната банка предоставя на първо място консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане, което е свързано с програмата за развитие на политиките. Запазва се използването на опростен подход на фокусиране върху малък брой значими политики и концентриране на техническата помощ върху тях. Заемът за развитие на политиките има за цел да се укрепи капацитета на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики. Стремежът е тази програма да остане гъвкава, за да може да отговори на нововъзникващи потребности и искания на правителството. Това е особено важно в контекста на ситуацията около развитието на световната криза в момента.
Третият заем за развитие на политиките се договаря като структурна операция в подкрепа на платежния баланс. Размерът на заема е 200 милиона щатски долара. Равностойността е в евро. 19 години е общият срок на погасяване. Седем години от него са гратисен период за главницата. Погасяването се реализира на шест месечни равни вноски. Лихвеният процент е базиран на полугодишния либор, който в момента е 1,80 на сто плюс добавка, която на този етап е отрицателна. Може би си спомняте, че във връзка с втория заем изяснявахме този въпрос. Няма добавка, а има отстъпка. В крайна сметка лихвеният процент е 1,75 на сто. Той е под пазарната стойност, под либора. Ако имате въпроси, готов съм да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването, уважаеми колеги смятам, че трябва да подкрепим това съгласие за водене на преговори. Запознах се с частта за здравеопазване. Таргетните места добре са оценени. Смятам, че трябва да се приеме.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля че Коалиция за България твърдо ще подкрепим този заем, т.нар. трети транш, независимо че това са пари, които вече ще бъдат изхарчени от следващото правителство, ние считаме, че трябва да има приемственост в това отношение. Ние ще подкрепим заемното споразумение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, смятам че от изключително важно значение, както и за повишаване на производителността, така и за административния капацитет с оглед усвояване на европейските пари. Надявам се, парите да отидат точно за тези задачи, които се поставят. Наистина господин Кумчев, няма никакво значение кое ще е правителството, необходимо е това да се случи.
Мисля, че едва ли ще има колега, който да не подкрепи в тази криза подобно споразумение.
ХАСАН АДЕМОВ: Ние даваме съгласие министърът на финансите да води преговорите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Както винаги господин Адемов, вашата забележка е уместна.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 1 от дневния ред.
Продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Лъчезар Иванов да се създаде параграф 20-а.
Параграф 20-а
„Параграф 20-а. В глава трета „Вземане на органи, тъкани и клетки” се създава Раздел ІІ-а „Национална публична донорна банка за стволови клетки” с чл. 29-а – 29-г:
Раздел ІІ-а
„Национална публична донорна банка за стволови клетки”
Член 29-а. Алинея 1. Създава се Национална публична донорна банка за стволови клетки към министъра на здравеопазването.
Алинея 2. Национална публична донорна банка за стволови клетки е тъканна банка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Член 29-б. Алинея 1. Национална публична донорна банка за стволови клетки осъществява дейности по:
1. промоция, вземане, експертиза, обработка, съхраняване и предоставяне за присаждане на стволови клетки;
2. създаване и поддържане на национален донорен регистър за стволови клетки.
Член 29-в. Приходите на Националната публична донорна банка за стволови клетки се формулират от:
1.субсидии от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването;
2. дарения и помощи;
3. други приходи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Иванов, вие сам разбирате, че в този бюджет няма предвидени средства за подобно нещо. Предвиждате ли да предложите това да стане от следващата година с новия бюджет?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, точно както винаги доцент Китов постави въпрос, който касае финансирането. Въпросът е изключително точен. Моето предложение за да бъде реализуемо трябва да кажа, че ще бъде възможно това в новата финансова година, т.е. за 2010 година месец януари.
Искам да се обърна към уважаемите колеги, когато разглеждаме проблемът за създаването на Национална банка за стволови клетки да се има предвид именно това, че тази банка би могла да функционира, да започне своята реална работа, след като има финансово покритие. Именно това финансово покритие може да дойде за 2010 година, тъй като не е залегнало в бюджета за здравеопазване за тази година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, всички помните, че преди няколко месеца разглеждахме един законопроект внесен от доктор Лъчезар Иванов, в който той искаше чрез забрана на аутропната да се върви към създаване на Национална тъканна банка. Тогава всички до един заявихме, че със закон не бива да се забранява нещо, но всички сме за създаване на такава банка. Чест прави на доктор Иванов, че той ревизира вижданията си за забрана. Сега е последователен и лично аз смятам, че това е една добра идея. Убеден съм, че без такава банка бъдещето на стволовата трансплантация няма да стане в България. Въпреки, че има програма, но банка няма, това за следващата година не касае бюджета и е нещо добро и ще го подкрепя.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Запознах се подробно със становището на Министерството на здравеопазването относно създаването на донорна банка за стволови клетки. Господин председател, опитал съм се съвсем кратко в рамките на пет точки да кажа именно позитивните моменти за създаването на Национална банка за стволови клетки.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, вие имате депозирано становище на Министерството на здравеопазването по повод внесения от доктор Лъчезар Иванов законопроект за изменение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Искам да фокусирам вашето внимание върху следното. Проблемът с донорската банка е поставен на вниманието на министерството още преди две, три години, когато започнахме постепенно на базата на програма да изграждаме структура, която да бъде локализирана на територията на Александровска болница. Финансовият ресурс, с който разполагаме през последните две години даде възможности частично тази структура да бъде оборудвана. Към момента има предложен проект за ремонтни дейности на старата патофизиология, но разхода, който се очертава да бъде направен, за да се локализира тази национална структура на територията на тази стара сграда, която е построена непосредствено след освобождението изисква значителен финансов ресурс, което в момента не ни дава възможност това да бъде осъществено до края на годината. Благодаря за възможността да бъде подпомогната дейността в бюджет 2010 година, за да бъде изградена такава банка. Ще бъда много благодарен на всички, които ще съдействат за това, тъй като това е нещо, което е изключително важно за системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Александров, да разбирам ли, че когато става въпрос за следващата година министерството не възразява?
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Разбира се, че не възразява. Ние по принцип подкрепяме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с цялата глава, така както е предложена, като в преходните разпоредби влиза в сила от следващата година, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 21.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Наименованието на глава пета се изменя така: „Внос и износ на органи, тъкани и клетки. Контрол”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма направени предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 22.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Член 36 се изменя така:
„Член 36. Алинея 1. Внос и износ на органи, предназначени за трансплантация от и за трети страни, се допуска само въз основа на сключени от Република България договори, в които изрично са посочени условията и редът за внос и износ на органи.
Алинея 2.Износ на органи, предназначени за трансплантация за трети страни, се допуска само когато в държавите – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария няма подходящ реципиент и когато са предназначени за институция, призната по установения в съответната държава ред.
Алинея 3. Внос на органи, предназначени за трансплантация, от трети страни се допуска само когато те са предоставени от институция, която прилага всички изисквания за качество и безопасност, установени в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария и която е призната по установения в съответната държава ред.
Алинея 4. Внос и износ по алинея 1 се осъществява с разрешение на министъра на здравеопазването, което се издава за всеки отделен донор по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 22, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 23.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя следното предложение в параграф 23, точка 1. Точка 1, алинея 1 се изменя така: „Алинея 1. Износ на тъкани и клетки предназначени за трансплантация в трети страни се извършва след задоволяване потребностите на Република България с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред определени с Наредба по чл. 36, алинея 4”.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ние не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дирекцията по европейски въпроси направила същото предложение в първата част.
Колеги иска ли някой нещо да добави? Не виждам.
Моля, който е „за” предложението направено от доцент Кумчев, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 24.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По параграф 24 няма направени предложения.
Моля, който е съгласен с параграф 24, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 25.
ПРЕДС. БОРИСАВ КИТОВ: По параграф 25 няма направени предложения.
Моля, който е съгласен с параграф 25, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 26.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма направени предложения. Имате ли някакви бележки? Не виждам.
Моля, който е съгласен с параграф 26, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 27.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По параграф 27, няма направени предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 28.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, в параграф 28, думите „международен обмен” се заменят с „внос и износ”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 29.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искате ли нещо да предложите по този параграф? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За”- 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 30.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 30, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 31.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, ако може вносителя да обясни текста на член 45, който предвижда приходите от глоби и имуществени санкции за установените нарушени по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му да постъпват по бюджета на органа, който е издал наказателното постановление.
Имаше една бележка от Съвета по законодателство, че по този начин се поощрява да се налагат повече глоби, тъй като ще постъпват повече приходи. Може ли да се дадат повече обяснения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Логиката е абсолютна. Това не е въпрос само за този законопроект и за агенцията, а по принцип. Съветът по законодателство го казва по принцип.
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Искам да поясня, че наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването и приходите постъпват в Републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Няма друг начин как да постъпват. Това е единственият възможен вариант и глобите трябва да влизат в бюджета.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Необходимо ли е да се запише изрично, тъй като това е обща разпоредба? Кое налага изричното и включване в текста на законопроекта?
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Трябва да се укаже къде отиват приходите, именно защото е обща разпоредба. Къде отиват тези средства от глоби. Те отиват в бюджета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По закон наистина е казано, че който разписва отиват в бюджета, защо да се записва?
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Не съм специалист в областта на финансовите разпореди, но е коментирано и доколкото имам спомен това е единственият възможен вариант. Задължително е да се укаже къде отиват, защото тук са свързани редица други финансови изисквания. Необходимо е да се укаже къде отиват приходите от глоби. Разбира се, този който налага санкцията той събира и глобата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Енчев, разбираме се по следния начин. Ще направим справка до влизане в залата. Надявам се, да не стане така както миналият път стана с детските млека. Не беше казано, че хуманизираните млека влизат, а след това се оказа, че не влизат. За това правим справка, искаме от финансовата комисия и от Министерството на финансите категоричен отговор по този въпрос.
Искаме да бъде изписано коректно според изискванията на Българя.
ХРИСТО КУМАНОВ: Въпросът е тези средства да не излезнат извън Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И ние мислим по същия начин. Ще се запише по най-добрият начин.
Моля, който е съгласен с параграф 31 с направените уточнения, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 32.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате ли бележки по параграф 32? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 33.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на доктор Лъчезар Иванов.
В параграф 33 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Да се създаде нова точка 1.
„1. В чл. 5, ал. 5 думите „и Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта и тъканна банка „Национална публична донорна банка за стволови клетки”.
2. Досегашните т. 1-4 стават т. 2-5.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ние подкрепихме създаването на Национална публична донорна банка от следващата година и мисля, че е нормално това да бъде дописано.
Моля, който е съгласен с предложението на доктор Иванов, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с параграф 33, с приетото допълнение на доктор Иванов, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 34.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение на доцент Атанас Щерев.
МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Предложение на народния представител Атанас Щерев.
В параграф 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„т. 2. Създава се нов чл. 130-а със следното съдържание:
Чл. 130-а. Алинея 1. В Изпълнителната агенция по трансплантация се създава дирекция „Асистирана репродукция”.
Алинея 2. Дирекцията по алинея 1 има за цел да осигурява дейността на Изпълнителната агенция о трансплантация по управление, координация и контрол на дейностите по асистирана репродукция.
Алинея 3. Служителите на дирекцията по алинея 1 са лица с висше медицинско образование или висше образование „биология”
Алинея 4. Предвид спецификата на дейностите по асистирана репродукция, за изпълнение на служебните си задължения, служителите по алинея 3 провеждат базово обучение в центрове за асистирана репродукция в България и структури на Европейския съюз, както и продължаващо обучение, по ред и условия, определени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Алинея 5. При изпълнение на своите функции дирекцията по алинея 1 се подпомага от външни консултанти, които са признати специалисти в областта на асистираната репродукция лечение на стерилитета”.
2. Точка 2 става точка 3 и в нея се правят следните допълнения:
а) в алинея 3 след израза „по ал. 24 се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”;
б) в ал. 11 след израза „се контролират от” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”.
3. Точка 3 става точка 4 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в алинея 1 след израза „алинея 11” се добавя изразът „дирекция Асистирана репродукция” към”;
б) в точка 4 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година”;
в) в точка 5 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година”;
г) създава се това точка 6 със следното съдържание:
„6. изисква от лечебните заведения, извършващи дейности по асистирана репродукция, ежегодно подаване на информация за дейностите по асистирана репродукция и резултатите от тях, по критерий, приети от Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология”.
д) предоставя всяка година данните по тока 6 на Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля доктор Куманов или от министерството да вземат отношение по това предложение?
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ние сме депозирали нашето становище по въпроса. Има Закон за администрацията. Агенцията има устройствен правилник и тя може да създава дирекции. Ние не намираме необходимо за създаване на нова административна структура, с ново бюджетно натоварване и ново управление. Изненадан съм по отношение на това, че в последно време са започнали да се роят много такива структури. Опитът, който имам в рамките на администрацията, мисля че твърде много административни структури се създадоха където се създават много началници и отиват изключително много разходи по отношение на бюджетната част.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Без да оспорвам това, което казахте ще припомня, че когато разглеждахме закона, с който се създаваше агенцията и доцент Щерев беше против репродуктивното здраве да отива към Агенцията по трансплантация, всички тогава подкрепихме там да отива контрола, но се пое ангажимента да има такава дирекция. Вече три години такова нещо няма. Когато поемаме едни ангажименти, ние тогава не казахме, че доцент Щерев не е прав. Наистина репродуктивното здраве в повечето европейски страни е към Агенцията по трансплантация, трябваше да има един по-специализиран орган, дали ще се нарече дирекция или отдел, но въпроса е, че такъв ангажимент беше поет.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Структура се създава при налична потребност. Ако към момента този процес е достигнал като технология на развитие, т.е. в момента се налага няма нищо лошо изпълнителната агенция в рамките на устройствения правилник да помисли относно възможността за създаване на такава дирекция. След тато е необходимо с оглед последното развитие на този процес, със създаване на условия, при които ще бъдат ангажирани повече хора и т.н. Не виждам, защо трябва да бъде самостоятелно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дирекцията не е самостоятелна.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, доцент Щерев не е тук, за да изложи пред нас пълната гама от мотиви, които има. Нека да си припомни, че тогава поехме ангажимент от гледна точка на това, че Изпълнителната агенция по трансплантация не разполага със специализиран състав, който специално да се занимава с асистирана репродукция. Това, което визира доцент Щерев е с нарастването на броя на случаите по ин витро или асистирана репродукция, вече имаме обмен, както случаите на дарителство на яйцеклетки и сперма от България в други страни, така и внос. Неговото наблюдение като специалист и което ни изтъкна беше, че в агенцията няма специфично звено, което да се занимава с тази материя и няма практика да наема експерти, които са да със специалност „Медицина” и с опит в асистираната репродукция, тогава когато се налага да получат качествена професионална консултация. За това дали вие ще решите да е дирекция или ще решите по друг начин да ползвате тази експертна консултация е добре да бъде уреден въпроса. Не казвам, че трябва да бъде с възможно най-тежката администрация, но все пак да съществува и да има такова основание въз основа, на което вие да искате точно специалисти, точно хора с опит, тъй като няма отделна специалност асистирана репродукция, например минимум с пет години стаж в областта на асистираната репродукция да ви дават консултации тогава когато се наложи и това да бъде по някакъв начин институционализирано. Благодаря ви.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, подкрепяме становището на Министерството на здравеопазването. Ще изтъкна само два мотива. Предложението на народния представител Атанас Щерев е да се създаде дирекция, т.е. отделно звено в съществуваща изпълнителна агенция. В Закона за администрацията е посочено изрично, че структурата, устройството и броя на дирекциите в изпълнителните агенции се определят с Устройствен правилник приет от Министерския съвет.
Ако ние създадем уредба на едно звено от изпълнителна агенция ще има колизия между Закона за администрацията и Закона за здравето.
Относно задължението за предоставяне, предлагам на колежката да каже дали по директива и по европейските актове има задължения подобни агенции да предоставят този вид информация.
АТАНАСКА КОЛЕВА: По отношение на точка 6, няма такова европейско задължение в директивите, да се предоставя подобна информация.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Доцент Китов, вие чухте в подкрепа становището на министерството. Тук е изпълнителният директор на агенцията. Може да се създаде нещо, което трябва и след като е необходимо във връзка с този процес, който лавинообразно нараства изпълнителният директор на агенцията може да предприеме мерки да създаде една дирекция в рамките на институцията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така беше прието миналият път.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Направете препоръка до Министерството на здравеопазването, това нещо да се вземе предвид.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители, не само от уважение към ръководството на нашето министерство ние категорично подкрепяме това предложение на ръководството на нашето министерство, че поне на този етап, не е необходимо създаването на трета специализирана дирекция по репродукция. В човешки план бих искал да ви кажа, че ще дойде времето когато ще искаме за всеки орган, за всяка клетка, за всяка тъкан създаването на отделна специализирана дирекция.
Що се касае до другия въпрос нашите колеги специалисти и главни експерти, естествено не са акушер гинеколози, те получиха това и имат пълна възможност да направят необходимото за българската нация със създаването на фонда към нашето министерство. Относно квалификацията на нашите експерти всички до един са били на курсове по обучение в Европейския съюз. Ние направихме тук такава среща през месец декември. Те се придържат стриктно към правилата и нормите на всички директиви на Закона за трансплантация, органи на тъкани и наредбите на нашето министерство, така че изказвам благодарност към всички, които са съпричастни за една нова дирекция, но на този етап не е необходимо и е ясно защо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми професор Куманов, в никакъв случай не се явявам адвокат на Атанас Щерев, но колегите от този бранш много ясно казаха, че има европейски страни, в които има отделни дирекции по този въпрос. Тогава ние решихме да бъде към Агенцията по трансплантация. Дали ще бъде дирекция, тогава вие и министерството пое ангажимент да изгради едно звено по реда на устройствения правилник, който ви позволява да има един специализиран орган по този въпрос.
Атанас Щерев каза миналия път, че е очаквал това да стане, но не се е случило и за това ще го предложи със закон. Напълно съм съгласен, че със закон да поставяме устройствен правилник на агенция не е редно. Тогава ще направим едно решение, което ще изпратим на министерството, с което препоръчваме да се изгради звено. Изградете едно специализирано звено. Най-малко пет или шест човека само ще попълнят работата на агенцията.
Колеги, ясно е, че наистина не е място това да се прави със закон, но ще изпратим препоръка на министерството.
ХАСАН АДЕМОВ: Особено къде да се квалифицират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Особено къде да се квалифицират, остава само някой да казва и кой ще ги квалифицира. Напоследък и такива неща са се случвали в тази комисия.
Моля, който е „за” предложението на Атанас Щерев, не по принцип, а за това, че не отговаря на изискванията на българското законодателство, да гласува?
Господин Великов, по принцип и аз съм „за”, но не може да се подкрепи нещо, когато в закона ясно е казано, че не може да стане със закон, а по Закона за нормативните актове през правилника на агенцията. Отново ви казвам, че аз подкрепям идеята.
- „За” – 1.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване параграф 34, по вносител.
Колеги, имате ли бележки? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Необходимо е да запишем предложението, което беше направено в хода на дискусията за влизане в сила на разпоредбата на параграф 23.
Предлагаме да се създаде параграф 35 „Разпоредбата на параграф 22, влиза в сила от 1 януари 2010 година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, създава се нов параграф, в който се казва, че вашето предложение влиза в сила през следващата година, имате ли нещо против?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не възразявам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 33.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е второто предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Беше гласувано и се прие.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доктор Адемов предлага „Разпоредбата на параграф 23 и 33 влиза в сила от 1 януари 2010 година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Коректно е предложението, благодаря ви председателю Адемов.
Моля, който е съгласен с корекцията на доктор Хасан Адемов, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.

(Председателят на комисията доцент Борислав Китов излиза от залата, ръководството на заседанието се поема от заместник-председателя на комисията доцент Тодор Кумчев)

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, колеги искам да ви обърна внимание върху текст, който вече приехме и срещу, който нямам възражение, но там остана недоизчистен въпроса за това приходите от санкции, как и по какъв способ ще се върнат за подпомагане дейността на агенцията. Така както разписахме текста, ние казваме нещо, което ще се случи с този и без този текст. Приходите ще отидат в полза на Републиканския бюджет.
Господин председателю, предлагам да оставим правна възможност на експертите приетият текст да формира една алинея 1, той е безспорен, макар че повтаря вече съществуваща правна форма. В една новосъздадена алинея 2, моля експертите да запишат: „не по-малко от 50 на сто от средствата по алинея 1” т.е. вече приетата „се използват за”. Става въпрос за параграф 31, който приехме. За да създадем правна норма, с която да задължим органа, който ще поеме средствата и ще ги вложи в бюджета след това да възстанови поне половината за подпомагане на дейността на агенцията. Няма никаква гаранция, че тези пари или част от тях ще се върнат обратно в агенцията. Така разписан чл. 45, по този начин гарантира еднопосочното прибиране на парите в полза на бюджета и никакви гаранции за връщането им обратно към агенцията, което е целта на предлагания текст в член 45.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, благодаря ви, но този проблем е много съществен от финансова гледна точка. Ще помоля госпожа Йорданова да каже може или не може това да се запише?
ХАСАН АДЕМОВ: Ще ви кажа, че т.нар. неданъчни приходи, задължително отиват в републиканския бюджет.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Няма спор.
ХАСАН АДЕМОВ: И тук ние да правим 50 или 60 няма да стане.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В много други закони сме определили, че приходи от санкции една част от тях могат да бъдат използвани за възнаграждение на персонала, а друга част за еди какво си, а тук нищо не казваме, което означава, че нищо няма да бъде получено. За това една нова алинея 2 не е излишна.
Моля да гласуваме. Аз не го отхвърлям, но ние не решаваме философията, която приехме. Ние приехме този текст с презумпцията, че помагаме на агенцията. Ние не извършваме това дело.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, разбираме всички без изключение вашите морални, социални и финансови подбуди, но за съжаление в момента комисията се движи по един определен ред определен с Правилника на организацията и дейността на Народното събрание. Ние не можем да се върнем обратно, още повече, че доктор Адемов е напълно прав и по понятни причини Министерството на финансите не може да се съгласи с тези изисквания.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка на дневния ред, а именно Законопроект за изменени и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от доктор Антония Първанова и професор Радослав Гайдарски на 20 март 2009 година.
Колеги, преди това искам нещо да ви кажа.
Уважаеми колеги, повече от две години и половина ние говорим за правата на човека. Повече от две години непрекъснато се организират неформални и формални срещи с пациентските организации.
Искам да ви помоля само едно нещо. От месец октомври миналата година – 2008, тук имам запис на една кръгла маса, който е от цели 40 страници за обсъждане Закона за правата на пациентите или Закон за изменение и допълнение на правата на пациентите. В тази връзка ви моля да вървим напред, нека да бъдем експедитивни. Защото, доста говорихме повече от две години за правата на пациентите, а до този момент в залата не е влезнал дори и един законопроект на първо четене.
Позволете ми да предоставя думата на доктор Антония Първанова.
ИВА СТАНКОВА: Колеги, миналият път не успях да взема отношение по този въпрос, като хронология на процеса. През есента на 2005 година първият законопроект беше вкаран и подписан от Емилия Масларова, професор Радослав Гайдарски и от мен. След това беше вкаран законопроект от доцент Атанас Щерев и от доцент Васил Паница. Тези три законопроекта по стечение на обстоятелствата процедурно се оказа, че не е трябвало да бъдат гласувани наведнъж, което се случи в залата, а трябваше да се гласуват поотделно. Оттам нататък те отново бяха замразени. Останахме да гадаем кога отново ще направим крачката към Закона за права и задълженията на пациента, винаги подчертавам и задължения, защото говорим само за права.
Искам да потвърдя мнението и на моите колеги, с многото разговори, които вече водим две седмици по повод на новия пореден законопроект, независимо, че е в Закона за здравето, за правата и задълженията на пациента, че ние определено смятаме, че такъв трябва да съществува. Притеснявам се, и от името на колегите, че отново ще създадем един прецедент за това как трябва да бъде ситуиран, как трябва да бъде направен този законопроект. Казвам това, защото при съществуването на три законопроекта това до тук имаме още един Закон за здравето, в който ние приехме едно допълнение с няколко члена. Член 86-а, но не мога да ви кажа точно сега коя е датата, който беше подписан тогава от Тодор Кумчев, Петър Мръцков, Симеон Василев и Станка Маринчева. Това е пети законопроект.
Искам да поговорим разумно, защото всички сме съгласни, че трябва да съществува. Разбираме, че наближават избори. Разбираме, че всички сме изпълнение с желание да докажем мислим, не само за пациентите, но и за цялото здравеопазване. Това го казвам сериозно. Ако трябва още веднъж да проведем този дебат, да гласуваме, аз съм съгласна с доцент Кумчев, защото се получава един невидим момент, в който ако ние не гласуваме изобщо, като гласуване каквото и да е по този законопроект на Антония Първанова и на Радослав Гайдарски, ние няма да можем да отпушим проблема за Закона за здравето, в което има изключително съществени моменти, които всички ние гласувахме и дискутирахме в Разград. Дискутирахме проблемът за ТЕЛК-овете, за медицинския инспекторат и много други неща, които са споменати в този Закон за здравето.
Ако трябва да бъдем разумни, страхувам се да не се получи феномена това да гласуваме, за да може да върви и другото.
Доцент Кумчев, разберете ме правилно, ние сме решили да гласуваме, но нека още веднъж да се изясни в пространството този момент. Може ли дирекция „Правна” да каже нещо по въпроса. По тази логика искам да ви кажа, че утре ще вкараме още един такъв. Ще се съберем още трима човека и ще вкараме още един такъв законопроект за права и задължения на пациента. Всички сме убедени, че това е необходимо.
Искам да ви напомня колеги, че първият текст, който беше от страна на Коалиция за България беше на принципа направен на Европейското законодателство и всички признаха, че много добре е ситуиран от тази гледна точка. Законопроектът на доцент Щерев и доцент Паница, също в своите изменения има много добри текстове. Тогава решихме, след като процедурно объркахме ако може така да се каже гласуването, да направим един общ законопроект, което не знам защо не се случи. Сега имаме тази поправка и тази още веднъж. Какво правим? Не твърдя, че сме станали за тези четири години много добри парламентаристи, но да видим как стои въпроса?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Станкова, идеята ми беше точно тази, да вървим към реализация на проектите, защото прекалено много говорихме, повтарям повече от две години и половина.
Уважаеми колеги, имайте предвид, че разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето на първо четене. Ние говорим по принцип, а не в детайли. Моля да предоставим думата на доктор Първанова, за да ни запознае с мотивите, след което всеки един от вас ще каже има или няма полза.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да успокоя всички от притесненията, че евентуално може да се получи някаква колизия между внесените преди законопроекти и този, който сега е ЗИД на Закона за здравето. Имам едно становище на Съвета по законодателство по отношение на другите законопроекти, което казва че в същност материята е уредена систематично, т.е. има като обществени отношения уреждане в Закона за здравето и за това тяхната препоръка е да се работи с изменение и допълнение на Закона за здравето, а не с отделен законопроект. Това е по отношение на становището на Съвета по законодателство. Тъй като тези законопроекти, не искам да се връщам към тях – добри, лоши, пълни или непълни и т.н., все пак са от 2005 година. От тогава е минало доста време и предвид на това, че до този момент не е довършена процедурата по тях единствената възможност до края на мандата е това, което имаме да гледаме като Закон за здравето, да направим още един законопроект за изменение и допълнение.
Бих искал да ви припомня, че през месец септември по-голяма част от колегите подписахме едно искане за анализ на законодателството на страните членки по отношение правата на пациентите. Три месеца чакам стажантска програма за задание към Народното събрание. Три месеца млади юристи от тази стажантска програма направиха този преглед на законодателството на страните членки плюс Израел и САЩ, чието резюме вие имате раздадено. Това е пълният материал. Виждате колко е обемен. Може да го вземете от библиотеката на Народното събрание, ако искате в детайли по всеки вид права и задължения да се запознаете с всяка една от страните членки. Съответно този материал послужи и за основа на професионалисти и професионални юристи, които имат дългогодишен опит при писането на законопроекти да подготвят текстовете, които в момента са пред вас.
За съжаление миналата седмица имаха готовност от стажантската програма да ни направят презентация, с която да се запознаем с обобщените данни, но дотолкова доколкото има резюме може да ползвате и този материал мисля, че всеки който би искал и представлява за него интерес може да се запознае.
Освен това, тази промяна в Закона за здравето беше работена с юристите на неправителствените организации, на пациентите, както и с юристите на съсловните организации на лекарите, на зъболекарите и на професионалистите по здравни грижи. Това, което виждате в момента е възможният консенсус. Те работиха в рамките на три месеца, след като стажантите предоставиха анализите и разбира се между първо и второ четене има възможност да се направят допълнителни промени. С колегата Радослав Гайдарски поехме ангажимента тези тримесечни усилия и този консенсус между съсловни и пациентски организации съответно да станем негови представители, официално като законодателна инициатива.
Тази седмица излезе и оценката на Health Power House , това е една неправителствена организация, която прави оценка на здравните системи по четири основни показателя и ги представя пред Европейската комисия. За съжаление България по тези показатели е на последно място. Това са зачитане правата на пациентите, информираност, финансиране и достъп до нови технологии. Така, че това още веднъж дава основание като мотив да се предприемат спешни мерки в областта на уреждане на законодателството за права и задължение на пациентите.
Съвсем накратко искам да кажа, че сме ползвали като дефиниция една от най-модерните и най-пълни дефиниции за права. Тя е от белгийското законодателство, която ще видите в член 116. Също така за първи път детайлно се определят и се развиват и се създават гаранции за уреждането на следните права: Сигурност и безопасност на диагностичните лечебни процедури. Тайна и конфиденциалност. Избягване на ненужно страдание и болка. Достъп до високи технологични процедури. Достъп до медицинска документация и право на уважение към времето на пациента. Също така се допълва нормативната уредба относно осигуряване на равен достъп до получаване на медицинска помощ, като за първи път изрично се определя, че не се допуска дискриминация на основно финансово положение, местоживеене, вид на заболяването, момент на получаване на медицинската помощ и се доразвиват институтите на информираното съгласие и достъпа до медицинска информация, свободен избор на лекуващ лекар, право на индивидуално лечение и права на спазване на стандартите на качество.
Поставили сме в предложенията всички 14 права, така както са по Европейската харта за права на пациентите. Държавите членки са подписали всички до една тази харта, като осем от 27-те страни членки имат специални Закони за права на пациентите, а останалите са въвели хартата в по-голяма или по-малка част през друго законодателство. Включително има държави, в които тези права са залегнали в Конституцията. Не напразно България е на последно място и в оценката на Health Power House за съжаление една голяма част от правата не са уредени и изобщо не са застъпени в законодателството.
Освен тези права, които сме разписали по харта, сме определили задължение на пациентите, които може да видите в раздел ІІ. Доразвити са и общите права на пациентите, както и някои специфични права, които касаят информираното съгласие и специални права свързани с нелечими заболявания, палиативни грижи, както и обслужването на малолетни и непълнолетни пациенти.
На края е уредено правото на жалба и защита на правата. Професор Гайдарски се наложи да пътува по спешност, има представител от неговия екип, който е експерт на Комисията по бюджет и финанси. Ако комисията прецени за уместно би могло съответно да чуете и становището на професор Гайдарски и на хората, от неговия екип, които активно са работили.
Искам да благодаря на съсловните и пациентските организации за огромния труд, за усилията, които положиха, за да намерят баланс и консенсус в интересите си. Също така искам да благодаря на Министерството на здравеопазването за оказаната помощ и координация, както и на предложенията на Националната здравноосигурителна каса, по принцип се приемат, тъй като не противоречат с философията на закона и на всички колеги, които биха искали да допринесат в решаването на този въпрос. Отново ви казвам, че ние с професор Гайдарски приехме инициативата като законодателна процедура формално да внесем този законопроект, но основна заслуга за него имат пациентските и съсловните организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги мисля, че трябва да благодарим и за търпението на колегите, които изчакаха достатъчно дълго вие да внесете този законопроект.
Уважаеми колеги, поради това, че имаме два законопроекта с една и съща тема за един и същ закон, позволете ми да предоставя думата на отдел „Правен”, за да ви обясни какво се случва между първо и второ четене, след което ще имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, този казус е уреден в разпоредбата на член 68, алинея 2, която ще ви прочета: „Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект уреждащи една и съща материя водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се предоставя на председателя”.
Това е практика. Процедира се по следния начин. Поставят се предложенията едно под друго и на второ гласуване се отделя предложението, което народните представители желаят да стане закон.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, законопроектът предложен от госпожа Първанова и професор Гайдарски доразвива и усъвършенства нормативната уредба в частта на правата и задълженията на пациента. Положителни моменти в него са законово регламентирани на осигуреност и безопасност на диагностичните, лечебните процедури и провеждане по време на лечението на пациента, тайната и конфиденциалността. Избягване на ненужното страдание и болка. Достъп до високо технологични процедури. Достъп до медицинска документация. Право на уважение към времето на пациента.
В законопроекта се доразвиват процедурите на информираното съгласие, достъпа на медицинска информация, правото на второ мнение и случаите, в които медицинска помощ се оказва в принудителен порядък. Особено внимание е обърнато на правата на пациенти и деца, което е положително.
В законопроекта за първи път се предлага създаване на нов раздел „Задължение на пациентите”. Смятам, че това е необходимо, тъй като в съществуващото законодателство регламентирането на задължението на пациентите е ограничено единствено в член 94, който съдържа ограничен брой и твърде общи задължения. Да се грижиш за собственото си здраве. Да не уврежда здравето на другите. Да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяването на дейностите свързани с подобряване и възстановяване на здравето му.
Подкрепям въвеждането на задължение за пациентите да спазват предписания на лекуващия го лекар да предоставя на лекуващия лекар цялата налична медицинска информация, както и да му съобщават фамилната си анамнеза. Смятам за особено важно въвеждане на задължение на пациента да спазва поведение, което да не уронва професионалния престиж на лекаря, както и забраната да се влиза в лекарски кабинет с оръжие. Важно е и предложението за създаване на член 116, алинея 3, който регламентира случаите, в които лекарят се освобождава от отговорност по реда на този закон.
Смятам, че тази алинея следва да се доразвие и в нея да се включат и случаите, в които пациента доброволно отказва предложеното му лечение. Не изпълнява предписанията на лекаря или по свое напуска лечебното заведение.
Последният случай предлагам да бъде разгледана възможността, ако лечението е било проведено по линия на НЗОК пациентът да възстанови на болницата направените разходи. Тъй като в този случай клиничната пътека се смята за изпълнена от НЗОК и няма да заплати стойността на лечебното заведение, което означава, че разходите ще останат за сметка на болничното заведение.
Искам да обърна внимание на присъстващите, че редица текстове влизат в пряко противоречие със Закона за здравното осигуряване и това трябва да бъде изчистено. Задълженията на общопрактикуващите лекари, които се разширяват с предложените редакции в член 27-б относно съдържание и реда на водене на здравното досие, член 116-з, относно реда, указване на медицинска помощ при общопрактикуващият лекар при специалиста. Реда на избор на общопрактикуващ лекар и специалист. Работното време на изпълнителите на медицинска помощ. Реда на издаване на направления за хоспитализация и т.н. са предмет на преговори между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации и са част от Националния рамков договор, по силата на Закона за здравното осигуряване, чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6.
Смятам, че е задължително да бъде отчетено мнението на Националната здравноосигурителна каса и на Българския лекарски съюз по тези въпроси. Също така не съм убеден, че получаването на медицинска помощ следва да е в обхват гарантиращ задоволяване на абсолютно всички здравни потребности на пациента.
Предложението е в параграф 4, чл. 116-б, ал. 1 на законопроекта. Тъй като здравните потребности е много широко понятие от видовете здравна помощ, осигурявани по сега действащото законодателство от НЗОК и от Министерството на здравеопазването. Това би могло да породи претенции за гарантиране от държавата на абсолютно всички потребности, както и например Програма за отслабване и анти стрес програми и т.н. Свързано е с непостижими действия и финансови възможности.
Относно предложението за член 116-б, уреждащ правата на пациентите, смятам че правото на здравно осигуряване в т. 18 е право на всеки гражданин по силата на Конституцията, а не само на пациентите. Към точка 6 „Свободен избор и смяна на изпълнителите медицинска помощ” следва да бъде добавено „При условията на този закон и на Закона за здравното осигуряване”.
По отношение на член 116-л, правото на получаване на информация за лечебните заведения, този въпрос е уреден чрез задълженията на РЦЗ и Министерството на здравеопазването да водят публични регистри на лечебните заведения по силата на чл. 41 и чл. 49 на Закона за лечебните заведения, а правото на пациента да получава информация за лечебните заведения, сключили договор със съответните РЗОК е уредено в чл. 35, ал. 4 на Закона за здравното осигуряване. Благодаря за вниманието.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, колеги имам два конкретни въпроса, тъй като чувствам нетърпението на колегите и те да вземат думата.
Първо, задавам следният въпрос към доктор Първанова, тъй като го няма професор Гайдарски, независимо, че е от нашата парламентарна група, щяхме да зададем въпрос, разбира се този въпрос се отнася и за него.
Доктор Първанова, кои граждански организации са взели участие във формирането на тези нови глави към Закона за здравето, касаещи правата и задълженията на пациента?
Второ, какъв е съставът на работната група, която е работила към НЗОК и Министерството на здравеопазването?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването, на Българския лекарски съюз и на пациентските организации. Ще направя изказване, но в това изказване ще вметна много въпроси.
Подкрепям въпросът да доктор Станкова, кои са специалистите, които са работили по изготвянето на законопроекта, тъй като в така представения текст има неща, които отдавна са въведени и нас. Не съм съгласна тези 19 правила, без това да бъде представено от пациентски организации, защото напоследък възникнаха, всичко това е записано като права. Дали е изписано или не, ние работим по тези правила. Защото оттам нататък следват редица технически грешки в текстовете, които са предоставени. Не мога да се съглася с тях. Много ми е интересно кои юристи са работили по тези проблеми, защото ако тук имаше трима лекари, един от БЛС да бъде излъчен, един от специалисти и един от болничните, нямаше да се достигне до такива аномалии, които са представени в този законопроект.
По принцип казвам, че подкрепям и трябва да има, дали ще бъде ЗИД към Закона за здравето, дали ще бъде някакъв нов Закон за правата на пациентите, наистина изписани. В резюмето, което ни беше раздадено сега, предполагам че е отговор на въпросите, които поставяме сега. Всяка държава сама си изработва нейните виждания и е въз основа на много години структурирана, организирана и наблюдавана медицинска помощ. Ние сега не можем да пренесем от една държава една точка, от другата държава друга точка и да получим една компилация, която в повечето случаи е изпълнена. Не знам, коя е тази организация, извинявам се ако е много известна, а на мен не ми е известна, но да ни класират на последно място по неща, по които откакто се помня 40 години работя болнично здравеопазване и всички други форми на здравеопазването. Преподавала съм, преподавам и не мога да си представя, че ние можем да искаме неща, които отдавна са решени и които са в писмените информирани съгласия. Трябва да ви кажа, че в неформираното съгласие, което съществува за палеативни грижи изискванията са още по-големи. Те дори не могат да се изпълнят защото вероятно тези, които са ги направили отнякъде са ги преписали от чуждо законодателство, но така или иначе въведени в България ги изпълняваме. Няма болен, който да е в болницата и да не подпише информирано съгласие. Какво остава някой да му каже. Според мен, това са неща, които тепърва някои хора за себе си изясняват. Напълно ги разбирам, ако трябва да се подписвам за технически или технологични неща, разбира се, че ще искам от „а” и „б” да ми бъде обяснено. Смятам, че това което се прави, ние отдавна го правим в медицината. В никакъв случай не съм съгласна, че сме на последно място. От 1 до 19 ние го имаме и в хоспитализацията има всичко. Има неща, които можем да обсъждаме. Как да се уплътнява свободното време и как да му бъде заплатено времето за престой. Това е свързано с финансовите институции. Т.е. как да се плащат болничните и за това става въпрос.
Да не ви казвам колко забележки имам за децата. Всички изтъкват като качество, че е отделно за децата, но ние сме постигнали много повече при децата, отколкото е записано тук. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, ще бъда много кратък, защото ще се опитам само да задам въпроси.
По принцип идеята да се уреди тази материя – права на пациентите, законодателно дали в Закона за здравето или в отделни закони, това е подробност. Очевидно е, че нито един от комисията, нито който и да е има нещо против правата на пациентите.
Въпросът е, дали предложеният проект решава и то коректно и без да противоречи на други закони въпроса с правата на пациентите. В тази връзка имам няколко въпроса.
На първо място, в чл. 116-е, раздел ІІІ „Общи права на пациента”, чл. 116-д, алинея 3 „Пациентите, които не са осигурени имат правото на медицинско обслужване в обеми по ред определен със закон” – в кой закон?
Вторият въпрос, който е свързан с този закон е в кой закон има презумпция да не се осигуряваш? Внасянето на осигурителни вноски за здраве и за социално осигуряване в Конституцията е казано, че това се определя по ред и начин определени със закон. Законът за здравно осигуряване казва по какъв начин на отделните групи да се внасят осигурителни вноски. От къде идва тази презумпция и нещо повече, да не се внасят осигурителни вноски.
Трето, не на последно място, като задължение на пациента да си внася осигурителните вноски за здраве. Т.е. ние казваме на пациента: „Тъй като не разбирате тези работи, може да е така, но може и да не е така”, или с други думи се казва „Изпълнявай закона” и го вменяваме като задължение на пациента.
Четвърто, „В случаите, в които заболяването го застрашава или може да застраши живота на лекарите и другите медицински специалисти или сигурността на други пациенти”.
Пациентът е длъжен да уведоми лекаря, ако не знае, че е носител на вируса на СПИН, каква отговорност носи и ако не уведоми лекаря какво се случва след това?
Пето, „Съобщава своевременно в рамките на 24 часа на семейния си лекар за открито инфекциозно заболяване”. Това е задължение на инфекциониста, а не на пациента. От къде накъде пациента ще знае дали има инфекциозно заболяване или не, да не би да е инфекционист?
Шесто, чл. 116-в, ал. 1, т. 16 „Възнаграждение за работата, която извършва еднакво с това, което получава, ако не е болен”.
Уважаеми колеги, има наредба, която регламентира за временната нетрудоспособност, която регламентира, че когато става въпрос за общо заболяване възнаграждението е в размер на 80 на сто, а когато става въпрос за трудова злополука и майчинство, осигурителен лист, възнаграждението е 90 на сто. Сега променяме или не променяме тези неща?
Съгласен съм с идеята спешните случаи, както е записано, „Спешна или неотложна помощ се оказва безотказно и по всяко време от денонощието на всяко нуждаещо се лице, независимо от неговото гражданство…” . Т.е. този въпрос трябва да бъде уреден стига някъде да е дефинирано понятието „неотложна помощ”. Да не говорим за спешната помощ.
Оттам нататък, с правата на пациентите да отказват медицинска помощ, да отказват информирано съгласие.
Доктор Първанова, ако при вас дойде пациент и откаже да бъде опериран за перфорирала язва, за спукана язва и не се подпише, какво става? Тук вашите текстове по отношение на права и задължения не решават този въпрос. Ако медицината е доказала по безспорен начин, че единственото лечение е такова, а пациента откаже да се подпише каквито казуси има. Знам за един случа, за един 26 годишен инженер, който в „Пирогов” отказа да се подпише, отказа оперативно лечение, беше опериран след няколко дни когато вече е с тежък перитонит, и тогава кой носи отговорност - лекаря, пациента, близките или закона?
Тези въпроси са изключително важни. Ще ви кажа за едно нещо, което се нарича диентология. Диентологията е цяла наука. Медицинската диентология е наука, която се занимава с взаимоотношенията между лекар и лекар, лекар и пациент. Не се занимава с правата на пациента, но урежда тези взаимоотношения. Там нещата са малко по-подробно разработени, който проявява интерес да се запознае, преди да седне да пише такива текстове. Идеята пациентите да имат права е разкошна, стига да може консенсусно да се обединим около текстове. Така нахвърляни малко на коляно, много уважавам труда на хората, които са подготвили този проект, не подценявам какъвто и да е труд, защото знам че трудно се пишат тези неща, но основното, което искам да кажа е, че по такъв тип законодателни инициативи трябва да има съгласие. Не трябва да има коренно противоположни мнения. Ясно е, че не може да има едно и също мнение, но трябва да има общо съгласие.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми доцент Кумчев, уважаеми дами и господа народни представители, наистина работната група, в която участваше и наш компетентен представител работи три месеца. Отдели много време и се постигна консенсус и по неща, които самата доктор Първанова предлагаше и поддържаше. Сега обаче няма нито една дума в този проект, който гледам за здравни грижи за пациентите.
Предлагаме в Допълнителните разпоредби да се уточни, дали в понятието „медицинска помощ” се включват и здравните грижи, като неразделна част от здравното обслужване на пациентите в цялостната сфера на здравеопазването, които се оказват от професионалистите по здравни грижи. Ако „здравните грижи” не се включват в това понятие, се налага да се направят някои промени в посочените по-долу членове и алинеи с цел изрично изясняване, че пациентът действително има право на качествени здравни грижи, осъществявани от квалифицирани професионалисти по здравни грижи, в дома, в болницата, в доболничната помощ и във всички останали здравни заведения.
Ако това не се приеме, за второ четене ще посочим къде трябва да бъде включено.
Уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, искам да ви кажа, че ние получихме една анкета, която се провежда във всички държави на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, в която с казуси ни питат в нашата държава какво става с един пациент с определен казус в дома на този пациент. Казусите са различни от неподвижни инсулти и т.н. Ние навсякъде пишем, че нищо не става, нищо не е уредено, освен чрез една католическа организация и чрез Червения кръст в пет града. Нищо не е регламентирано.
Например, когато едно дете се роди докато не получи ЕГН не може да бъде пациент на никой личен лекар. Акушерка трябва да го посети и сестра след това. Само който може да плати за това, защото не се обхваща поради това, че няма ЕГН и касата не може да заплати. За всички новородени деца, за които не може да се плати, остават и по този закон нямат посочено някакво право. Не казвам, че трябва да се посочва право за конкретни групи население. Когато тук посочим, че те имат право на грижи от акушерка и сестра, тогава ще се мисли и към останалите закони ще се препрати. Благодаря за вниманието, но сме много разочаровани от този вариант, защото положихме много усилия, обсъждахме го. Доктор Първанова, беше съгласна дори инициираше някои неща, сега нищо не е записано.
ИВА СТАНКОВА: Изключително важно е да допълня това, което каза професор Маркова.
Професор Маркова, искам да ви кажа, че въпросът действително така стоеше. Вече от две или три години, по рамковия договор, за който знаем, че е ситуиран преди три години под влияние на нашите желания, на педиатри, на специалисти и на лични лекари, този въпрос беше решен така, друг е въпросът как ще се изпълнява. Твърдя, че педиатрите, които познавам го изпълняват. Новороденото дете се гледа безплатно по правилата на Националната здравноосигурителна каса. Независимо от това, че все още няма ЕГН и се посещава от личния лекар. Докато дойде ЕГН-то детето действително е обслужено.
Искам да ви кажа, че напоследък под влияние на родителите прословутото ЕГН не е вярно, че пристига до два месеца, но някъде около 20 ден, ние казваме на родителите да отидат и да го изискват по-бързо защото записването и издаването на този документ не изисква кой знае колко време за административното оформяне. Този въпрос е решен и не смятам, че стои в правния мир така тревожно.
СТАНКА МАРКОВА: Исках да кажа, че няма предвидени права за грижи.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да изкажа моите опасения, че в късото време, което остава за работа на този парламент се опасявам, твърде много да не се приеме един набързо претупан закон, който да не обслужва целите, които следва да търси. Т.е. пациентите наистина да не получат правата, които им се полагат или да ги получат в непълноценен вид.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Или обратно, да ги получат в максимален вид.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Този закон касае по равни части пациентите и лекарите. Според мен, и двете страни са засегнати в този процес почти еднакво и във всички текстове на закона. Съсловната организация на лекарите си позволи макар и с известно закъснение, днес да изготви редица предложения и допълнения към този закон, които внесохме и се надяваме да бъдат разгледани на второ четене. Действително в закона има сериозни неясноти и пропуски. Особено например, че лекарят е длъжен да окаже незабавно спешна и неотложна помощ, без да се изяснява при какви обстоятелства. Аз работя в Русе, пациентът ми е отишъл в Сандански и ми звъни, че трябва да го обслужа, как ще стане? Това е практически невъзможно. Такъв текст има в закона, гарантирам го.
Напълно съм съгласен с това, което казаха доктор Адемов и доктор Иванов за пропуските. Има цели раздели пропуснати в закона. Например, правото на медицински транспорт – изобщо липсва. Правото на рехабилитация и ресоциализация на пациента, също изобщо липсва. Да кажем, че има лек намек, но ресоциализацията липсва, а това е много важна част от правото на пациента. Липсва правото действително на получаване на грижи от специалист по здравни грижи, акушерка, рехабилитатор, медицинска сестра и т.н. Това са неща, които пациента няма да получи по този закон. Липсва и правото на сдружение и обединение на пациентите и отстояване на техните интереси чрез тези сдружения, би трябвало да намерят място в този закон, но да не навлизам в повече подробности. Благодаря ви.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа, отнасям се с уважение към усилията на хората положили определено много време и усилия за да ни предоставят този законопроект. Може би, неприятното в случая беше, че ние трябваше да бавим два месеца за четене в зала други четири законопроекта, сред които решаването на такива сериозни проблеми, като проблемите с ТЕЛК-овете, с медицинския инспекторат и това създава известно напрежение при обсъждането днес.
Мисля, че законопроектът предлага една добра основа за разговор. Той дава много детайлно разработена структура, както и добро решаване на някои от проблемите, които на този етап в законодателството не са решени. Ако трябва да изразя моето становище по отношение на по-слабите страни на законопроекта те са в две основни групи.
На първо място, моето притеснение е свързано с това, че определени текстове на законопроекта на колегите влизат в противоречие със Закона за здравното осигуряване и с някои решения на подзаконово ниво касаещи обезщетенията за бременност и раждане, обезщетенията за болнични, за които доктор Адемов вече говори.
Мисля, че законопроектът изрично е утежнен от кухи текстове, които не само не е ясно как могат да бъдат реализирани, но звучат не особено сериозни. Например, не знам как приход по специализация ще бъде реализирано правото на пациента на образование и на удовлетворение на негови социални, религиозни и културни потребности, които могат да бъдат много разнообразни и различни. Тук стои въпросът как се ползват услугите на свещенослужител, на кой свещенослужител, на психотерапевт и т.н.
Според мен, оттук нататък ние имаме две възможни алтернативи. В случай, че законопроектът на колегите Първанова и професор Гайдарски бъде приет, много сериозно да поработим върху него, като доближим нещата вероятно до законопроекта внесен от доктор Тодор Кумчев. Другият вариант е базирайки се на текстовете внесени от доктор Кумчев и колеги, да приложим полезни текстове, които внасят колегите Първанова и Гайдарски и да вървим към приемане на всички онези законопроекти, които просто повече не могат да чакат.
Мисля, че това гласуване днес ще определи кой подход в същност щ е изберем. И в двата случая ще трябва една сериозна работа. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми представители на изпълнителната власт, представители на съсловните организации и на пациентските организации, искам да кажа две думи за това, което е безспорно и това, което е спорно.
Това, което е безспорно е, че един начин за регламентиране на тази дейност е не просто необходим, а е поредната изява на това, че ние безвъзвратно закъсняваме по отношение на императивите на изискванията както на българските пациенти, така и на европейските стандарти. Ясно е, че Европа не ни унифицира по отношение на здравни системи и политики, но поставя общи цели и рамки и изисква въвеждане на минимални стандарти.
Регламентирането на правата на пациента, което правят като принос нашите колеги и похвално за усилието, но според мен не е достатъчно по начина, по който се реализира и за това е спорен резултата, който имаме. Защото, регламентацията на правата на пациента не е самоцел. Тя е може би най-ценният инструмент за въвеждане на стандарти, които трябва да въведе една демократична, цивилизована и хуманна държава. Това, което ни различава от Европа и това, което доктор Първанова каза, ние оглавяваме челни класации само в черните списъци, по смъртност и заболеваемост. Когато трябва да видим белите класации, позитивните, където сме по правата на пациента, ние сме на опашката. Сега да анализирам защо е така?
Защото, според мен има две основни сфери, в които трябва да призовем гражданите в качеството им на осигурени или на пациенти да участват, но по коренно различен начин. Ще маркирам къде ние вървим точно в погрешната посока. Там където се изразходват парите, това което е най-разбираемото, днес това е универсалният плащач НЗОК. Ние в това управление вече осем години нарушихме един международно утвърден принцип на трипартизма. Там където бяхме осигурили гласа на държавата 1/3 в събранието на представителите, на осигурените и на работодателите, днес практически само формално, но де факто нещата ги пое държавата в лицето на министерството и на министъра. За това днес шества този етатизъм, че държавата ще ни направи щастливи и за това трябва да ходят всички пациенти да се молят на министерството и на касата да им осигури здраве и живот – няма да стане. Това е фиаско на една стара философия, която е от 1944 година. Нашата философия е коренно различна. Ние тук сме едни прости народни представители, които трябва да изпълняват воля и интерес. За това доктор Адемов е абсолютно прав – как ще се реши казуса? Казусът се решава по следния начин? Цялото ми уважение към доктор Първанова и професор Гайдарски и останалите колеги, които са работили, но според мен не се прави така. Тук трябваше да има законопроект, който формално да се внесе от народни представители или от правителството, но той трябва да е акт на обществено съгласие между осигурените пациенти и между съсловните организации. Те да получат общественият баланс на интереса, а ние само ще го легитимираме. Те да се разберат как стават балансите. Разбира се, това трябва да бъде в рамките на европейските ценности и подходи и да гарантира минимален стандарт. Този подход не съществува. За това ние днес сме на път да направим един формален акт на уважение към пациентите на изпроводяк, като си отиваме и за това, от нравствена гледна точка е поредния нихел, който няма да роди нещо голямо и силно. Професор Маркова е абсолютно права, защото казва ние участвахме в процедурата на правене на този продукт, днес обаче сме изненадани, че резултатът не е този, който очакваме.
Искам да чуя и пациентските организации. Колеги, днес крайният резултат е следният. В двете сфери, в които трябва да работи гражданското общество според мен пътят на законодателството е сгрешен.
На второ място, където се харчат парите на осигурените пациенти няма нито един представител на пациентските организации. Това е срам за България и за това България не върви напред. Докато гражданите плащачи и наши избиратели не започнат да имат тежката дума и да редят дневния ред на обществото и ние като прости изпълнители да го правим това като политика, а се правим че ние разбираме как ще направим хората щастливи, никога няма да стане работата както трябва.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Колчаков, при двата законопроекта, които са представени по темата права на пациентите има кръгли маси с пациентските организации. Едната от тях стенограмата е тук. Защо твърдите, че никой не пита пациентите, не е красиво.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, ние участвахме в този законопроект. Бяха положени много усилия особено от страна на студентите, за които каза доктор Първанова. Те подготвиха много текстове. Разбира се, това което сега се представя може би наистина по законодателни причини се явява много малка част от това, което беше разработено. Наистина може би от всички Закони за здравеопазване, това е най-тежкият закон. Ако погледнете истината това е най-тежкият закон, защото трябва да се изземе всичко, което останалите три закона за управление на здравеопазването касаят пациентите и едновременно с това пациентите трябва да намерят начин да бъдат защитени и техните права да бъдат по някакъв начин законодателно уредено. Изглежда в България се приема, че здравеопазването е функция на самото здравеопазване. Наистина много трудно ще се достигне до това пациентите да участват пълноправно в регулирането и управлението на здравеопазването. Бяхме разработили една глава за правата на пациентите по отношение на възстановяване на техните финансови ресурси, които са вложили в здравеопазването.
Необходимо е да се достигне до един цялостен закон за правата и задълженията на пациентите. С един много широк не политически, а компетентен консенсус от страна на всички. Всички тук са много компетентни, разбира се има и други много компетентни хора извън тази зала, но това е много тежка материя. Смятам, че тези които са работили и цялата идея на доктор Първанова и на всички останали проектозакони преди този, е изключително навременна от европейска гледна точка.
Наистина има един вариант, това да се приеме, за да вървим към първо четене. Почти съм сигурен, че до второ четене няма да се достигне за съжаление. Може би, другият вариант е да се побърза с един нов закон, защото вътре има много неща, които могат да се променят и трябва да се променят. Това, което беше направено от доктор Първанова и групата беше нещо много голямо, много европейско и трябва по някакъв начин да намери живот. Ние сме за това, но има неща, които смущават. Например, не може правата на пациентите за жалби да повтарят старите текстове от Закона за здравето. Това унищожава цялото предложение за поправка в Закона за здравето. Правата на пациентите за жалба и защита да повтарят тези същите текстове не е правилно, защото ние бяхме разработили много, почти неприемливо широки текстове за правата на пациентите, тяхната компенсация и т.н.
Има текстове, които са невъзможни, например правото на пациента. В закона има достъпна медицинска помощ. Тук е записано, че има право на първична и специализирана помощ, включително и при денталните лекари. Кой ще лекува този човек? Никой няма да го лекува независимо колко закони са написани, ако не си плати или не се запише, че това е в рамките на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Гачев, искам да ви кажа, че ние сме Комисия по здравеопазване и се движим по определени правилници. Нека да следваме правилника.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Първо, темата е актуална.
Второ, тук виждаме колко разнопосочни са представите накъде да се върви. Не на последно място, се солидаризирам с едно от изказванията, в което се казва когато искаме нещо да направим трябва да знаем как и кой ще го финансира. Тук говорим за политика, политики и т.н. Въпросът, който се постави от професор Маркова е много съществено и важно, къде е имплементирано в рамките на съществуващите в момента нормативи. В същност тук имаме едни пожелания, зад които трябва да знаем какво следва. Прекрасна е инициативата. Има нужда от нещо такова. По принцип ние сме подкрепили предложението, с уговорката, че ще дадем допълнителни бележки за второ четене. Има редица неща върху, които трябва да се разсъждава.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, привърженик съм на тезата, че правата и задълженията на пациента трябваше да бъдат уредени в специален закон, няколко пъти повдигах въпроса са тръгваме към специален закон, но за съжаление това не се случи. Причините така и останаха за мен необясними. Въпреки всичко това, което ни се предлага сега като възможност да направим първата крачка аз я споделям и за това ще подкрепя идеята макар и инкорпориран Закона за здравето ние да направим тази крачка, в която да уредим проблема с правата и задълженията на пациентите.
Подкрепям по принцип законопроекта. Къде, към какво проявявам резерви и кои са нещата, които този закон или тези текстове, които са разписани тук не уреждат по добър начин.
Първо, по систематиката, имаме една нова глава, в която имаме раздел „Права на пациента” след това раздел ІІ „Задължения на пациента”, след това отново се връщаме към „Общи права на пациента”, след това отиваме към „Информирано съгласие”. Систематиката не е добре изпипана и много голямо дялане ще падне между първо и второ четене, което означава, че ще трябва да имаме технологично време.
Второ, има два принципа, към които трябва да отиваме и да намерим баланса им. Засега в тези текстове този баланс не е намерен. Принципът на солидарността и принципа на справедливостта. Солидарно се плащат здравноосигурителните вноски, ползва нуждаещият се, но справедливо ли е това хора, които умишлено или по друг начин увреждат своето здраве или здравето на другите и не плащат да получават онова, което получават всички останали. Задължително трябва да уредим въпроса вече и с виновното поведение. Защото, не може хората с виновно поведение да имат същите права. Да, те трябва да ги имат в човешки и медицински план, но и задължението грубо казано да си платят сметката, тази която се причинили самите те и тази, която са причинили на други при виновно поведение.
Трето, един пример за зле разбирани права на пациентите, са например липсата на единен регистър за психичните заболявания в България, защото по Наредбата за диспансеризация се диспансеризира този, който пожелае. Психично болният може да откаже да пожелае и тъй като сега се занимавам със Закона за контрол върху взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, достигам до извода, че тези бележки, които се дават от диспансерите или други психиатрични заведения, лечебни заведения или отделения към многопрофилни болници нямат никаква правна стойност, а имат само финансова стойност – 15 лева. Тяхната медицинска стойност е нулева.
За това заявявам и се обръщам към представителите на Министерството на здравеопазването, покрай всички останали неща трябва да уредим и този въпрос с единния закрит служебен регистър на болните от психични заболявания, защото това е ангажимент, който трябва да бъде поет в защита на обществения интерес макар и в известна степен влияещ върху правата на пациента, когато той е психично болен.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да информирам присъстващите, че този въпрос за правата на пациентите в Закона за правата на пациентите, в мое присъствие вече от 2002 година се дискутира. Дори нашата асоциация участваше в разработването на първия, който се внесе от госпожа Емилия Масларова и Кръстьо Петков. Тогава Министерството на здравеопазването внесе становище, да изчакаме сега и да се приеме Закона за здравето, за да видим какво ще се реши и ще уредим въпроса. В закона имаше глава „Права на пациентите”, която я няма и стана раздел. Дойде Европейската комисия през 2003 година в „Хилтън” и казаха „Какво става тук за пациентите?”. Ние казваме, не са ни включили в работната група. Да ви включат до две седмици, да дадете своите предложения. Мислите ли, че някой ни включи? Никой не ни включи. Вярно е, че има три законопроекта за правата на пациентите, за които както е известно Съвета по законодателство не е дало висока оценка. Сега да искаме да реанимираме някакви неща, в които няма 14-те права на пациентите е безсмислено като упражнение.
Разбира се, няма време за по-широко развитие на законодателството свързано с правата на пациентите, но все пак това, което мисля че се предлага в момента е аргументирано и възможно, сега да бъде прието. Прави ми разочароващо впечатление в известна степен, председателят на лекарския съюз беше на всички съвещания, сега виждаме различно мнение на Българския лекарски съюз. От сестрите бяха отново по същия начин. Естествено всичките предложения на лекарския съюз, имаше цял списък, предложение по предложения бяха включени, разбира се това, което беше възможно и не глупаво. В края на краищата има неща, които все още могат да бъдат включени и ние се надяваме на второ четене, ако може да дадем тези предложения и по-цялостно да се реши този въпрос.
Според мен, по принцип трябва да се приеме предложението и този законопроект да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: За да няма никакви недоразумение, Българският лекарски съюз подкрепя идеята за такъв законопроект. Работата наистина е много сериозна, предложенията които сме дали са конкретни. Има недомислици с второто лекарско мнение и т.н. Тези неща ще дадат облика на закона. Ние сме „За” и идеята да се дефинират права на пациента и негови отговорности е прекрасна и това е стъпка напред. Това искам да уточня.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги до този момент имам тринадесет изказали се мнения, нека да дадем думата на доктор Първанова, след което ще преминем към гласуване на първо четене на законопроекта, съгласно Правилника за дейността на Народното събрание.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Първо, още веднъж искам да ви кажа, че независимо от това с какво впечатление сте останали, тук го потвърдиха съсловните и пациентските организации, действително три месеца участваха и работиха, както юристите им, така и председателите им и техни представители. Да се говори, че не е намерен баланса, това е възможният баланс, който е намерен. Действително работната група първоначално направи много обширен и модерен Закон за права на пациентите. Това не означава, че към сегашният момент е възможно този закон да бъде разгледан и приет. За това, това което като вносители сме поели като ангажимент е да вкараме каквото е безспорно и възможно към момента. Може би колегите смятат, че още много неща трябва да има. Ние също смятаме, че трябва да има много неща, за това между първо и второ четене могат да се предложат неща, ако някой иска, но звучи абсурдно да обвинявате, че хората, които са работили толкова дълго време и са внесли някакви предложения, че не са дали и още. Който иска още може да го направи между първо и второ четене, това е ЗИД на Закона за здравето.В законопроекта за изменение и допълнение може да се предложи една точка, или една дума да се смени. Ако искате още направете колеги вашите законопроекти за изменение и допълнение, няма проблем, но това не е закон, за да го критикувате по този начин. Тези, които са участвали са Асоциация за закрила на пациентите, Конфедерация за защита на здравето, Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и Професионалисти по здравни грижи. С Министерството на здравеопазването сме консултирали и изпращали през цялото време всички текстове в отдел „Правен”. Няколко пъти сме разговаряли и с министъра на здравеопазването от гледна точка на това, което е допустимо за финансиране и приемливо като предложение за включване в съществуващи структури. Например, висш медицински съвет и т.н.
Искам да ви обърна внимание, че е много трудно да се постигне съгласие между съсловни и пациентски организации и институции. Ако искате още него, вие убедете Министерството на здравеопазването да ви го сложи, дайте си вашия ЗИД, ако искате още нещо вие убедете касата да ви го сложи, дайте си предложенията, ако ви ги приеме – няма проблем, но това е един ЗИД.
Нека да имаме някакво доверие в хората, които са работили. Имайте предвид, че включително направихме консултации и с отдел „Правен”, ако не му харесва на доктор Руденко Йорданов. Може би е добре да се направи една правна консултация, защото това е редът, по който се пише една глава. Първо – права, след това задължения и след това специализирано се уреждат. Имайте предвид, че когато се отменя раздел съществуващ в закона, каквато е нашата правна техника и се въвежда глава, една голяма част от текстовете, тъй като се отменят с въвеждането на тази глава се налага отново да се включат. Добре би било, когато се критикува да се обърне внимание, че понякога критикувате вече съществуващи текстове, каквото направиха колегата Донка Михайлова и колегата Хасан Адемов, визирайки член 116-в, точка 16. Това е текст чл. 86, ал. 1, т. 6, едно към едно. Ако не сте го харесвали, съжалявам, но сега е записано. За това като критикувате прочетете какво е направено.
Действащ вкаран в ЗИД се налага тогава когато раздел се отменя и се слага глава. Главата урежда цялата материя последователно. За това се налага действащите текстове да бъдат включени. Това е правна техника. Доктор Адемов, вие сте председател на комисия и знаете това нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Точно за това нещо не ме учете. В момента правите свободни съчинения.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Аз само ви обяснявам, не мога да разбера какъв е проблемът. Защо трябва да се настройвате при условие, че само ви обяснявам, че текстът е действащ. Ако не ви харесва между първо и второ четене предложете да отпаднат. Ние не държим на него. Той не е наша криатура. Просто сме го прехвърлили защото така се налага, защото от раздел се прави на глава.
По отношение на инфекциозните заболявания, доцент Маринчева, това е предложение на лекарския съюз.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Това не съм го казала аз.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: И доктор Адемов го каза, това е предложение на лекарския съюз, ако има проблем – ОК. Опасността за лекарите и околните също е предложение на лекарския съюз. По отношение на деонтология дайте предложения, никакви проблеми няма с това. По отношение на огромното количество грешки, които има и т.н.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие имате и граматически грешки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имайте предвид, извинявам се на членовете на комисията, че влязох в личен разговор с доцент Маринчева, чл. 89, ал. 1, 2 и 3 и за лицата с психични разстройства е едно към едно каквото е записано тук, поради техническото изискване, след като се отмени раздела да се постави в главата.
Това, което виждате като текстове, които към момента съществуват в рамковия договор, нарочно са поставени тук, защото рамковият договор не е законово основание за уреждане на права. Не съществува в законодалството и бъдейки черпени от рамково договор не могат да произтичат от това права при условие, че като административен акт може в момента този рамков договор да бъде в някаква процедура в Административния съд, следователно след като по някакъв начин е подложен на съдебна процедура, да няма от къде да се черпят тези права, защото рамковия договор не съществува като нормативен акт, защото се обжалва.
Искам да ви обърна внимание, че към момента в нашето законодателство бяха уредени само четири права от общо четиринадесет. Доцент Маринчева, по презумпция, ако някой е считал, че това е уредено и ние така го правим, това не означава, че е записано в закона. Изискването е да е записано в закона. Вие казвате, че не знаете кои са тези Health Power House – това е организацията, която прави рейтингуването на здравните системи. Това е организацията, по която се движи мнението на Европейската комисия и политиките, които приема по отношение на здравната стратегия на Европейския съюз. Това се залага там. Ако искате запознайте се, има го официално в Интернет, предложено е в Европейската комисия и всички могат да се запознаят.
Колеги, сигурна съм, че имате още много предложения. Ние не държим във всички случаи да остане без да се променя така както е, но факт е, че материята до този момент не е системно уредена. По-добре е да има нещо, отколкото нищо. За това ще ви бъдем много благодарни, ако подкрепите на първо четене. Усилията три месеца на професионалисти от съсловни и пациентски организация според мен трябва да бъдат зачетени. Тези хора са положили максимума, за да успеят днес да ви предложат това. Изглежда много обидно, когато хора, които не са юристи критикуват материал и особено когато материята е правно-техническа и написана от юристи.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова, длъжен съм да направя тази реплика. Приемам упрека, че може би съм правно неграмотен, но може би ще получа просветление от вашето обяснение, защото пет вида права погледнете как са разписани. Право на пациента – не е определено какво. Специално право. Общо право и изведнъж се появява право на жалба и право на информирано съгласие. Кое от тези три общо, специално или каквото и да е право, правото на жалба и правото на информирано съгласие. За това казах, че систематиката не е изпипана. Ако не е едното или другото, защо е отделено? Това бяха моите въпроси.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема доктор Първанова, мислех да не се изказвам, но поради тези предизвикателни думи, които използва колежката Първанова аз съм длъжен да си каже мнението. Мисля, че с този ЗИД професор Гайдарски е бил много подведен, тъй като тук по мое скромно мнение има неща, които са твърде далеч от реалното здравеопазване и са написани не компетентно. Ще цитирам един от предложените членове, че „лекарят може да откаже помощ и консултация на пациента”.
Доктор Първанова, имаме Хипократова клетва и това е един малък пример за недомислиците, които са написани вътре. Лично аз няма да го подкрепя във вида, в който се предлага. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е предложение на лекарския съюз, много се извинявам. Има написан текст от тях, където те изрично държат да се включи текст, когато лекаря не е в състояние или не е в неговите компетенции да окаже тази помощ или няма техническа възможност, той съответно да не носи отговорност. Например, е лекар като мен, който се занимава със здравна политика и се наложи да окаже първа помощ и реанимация на улицата и след това трябва да нося съдебна отговорност, за това, че помощта, която съм оказала е некомпетентна. За това става въпрос. Критикувате вносителите, но някои от текстовете уважаеми колеги са едно към едно. Изкуствено дишане всеки може да направи, дори и не лекар.
Моите уважения, но някои от текстовете са едно към едно, така както са били предложили от съсловната организация.
По отношение на професор Гайдарски, неговият сътрудник е тук. Точка по точка, текст по текст има корекции на професор Гайдарски, които са отразени.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Първанова, човек който се подпише като вносител под един законопроект, той отговаря за всички текстове. Ама този текст е предложен от този, ама има действащ, ама съсловните организации са казали това – няма такова нещо. Това са ваши текстове и Вие сте вносител.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вече твърде дълго обсъждахме предложеният законопроект. Вярно е, че има слабости и трябва много неща да се оправят, но ние колкото и да продължаваме да го обсъждаме едва ли сега ще го оправим поради, което предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, дискусията е приключена.
Подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от доктор Антония Първанова и професор Радослав Гайдарски.
Моля, който от колегите е съгласен на първо четене този законопроект за изменение и допълнение да бъде подкрепен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 6.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.



(Заседанието завърши в 17,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Доц. Д-р Борислав Китов/