Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
09/04/2009
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 143
Днес, 9 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Петрова Станкова, Нигяр Сахлим Джафер и Станка Панайотова Маринчева на 10 февруари 2009 година – първо гласуване.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23 февруари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14 март 2009 година.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 143
Днес, 9 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Петрова Станкова, Нигяр Сахлим Джафер и Станка Панайотова Маринчева на 10 февруари 2009 година – първо гласуване.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23 февруари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14 март 2009 година.
3. Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицински университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерски съвет на 30 март 2009 година.
4. Разни.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Преди да започнем с разглеждането на дневния ред искам да уточним как ще процедираме по днес отложените текстове.
Искам да ви информирам, че следващата седмица четвъртък е преди Великден и заседание няма да има. Въпросът е, да не направим ли извънредно заседание на комисията в сряда. За съжаление всичко се струпва в момента.
Според мен, законите за здравето, които днес приехме, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и Закона за лечебните заведения трябва да се разгледат. Как ще процедираме? Ако днес започнем обсъждане, нито министерството ще има готовност за текстове, нито аз. Лично аз считам, че отлагането беше напълно излишно.
Колеги в сряда ще проведем извънредно заседание в 16.30 часа.
Като точка 1 ще разгледаме отложените текстове. Ако има готовност до тогава да мине и Закона за здравето, ще разгледаме и Закона за здравето. Ако успеем да направим сборния законопроект до петък, тогава ще предложим да бъде три дни и реално можем да започнем, ако не остава след Великден.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, точка трета от дневния ред да бъде разгледана като точка 1, има ли възражения? Не виждам. Благодаря ми.
За мен е удоволствие да ви представя ректора на Пловдивския университет – доцент Паскалев и декана на факултета по здравни грижи – Желязко Христов.
Госпожа Кюркчиева, ни уведоми, че по уважителни причини не присъства заместник-министъра. Ще помоля вносителите да представят проекта за решение.
Уважаеми колеги, към структурата на Медицинския университет в Пловдив, който досега има три факултета, а именно: Медицински факултет, Факултет по дентална медицина и Фармацевтичен факултет, да се затвори цикъла и да се направи Факултет по обществено здраве.
Съвсем ясно е, че целта, която преследвахме през годините в Пловдив, София и Варна, да се обособят три центъра, които да затворят цикъла и наистина на бъдат медицински университети е една правилна посока. В тази връзка съвсем правилно Министерският съвет предлага това решение.
Предоставям думата на господин Паскалев и господин Христов да представят какво ще представлява, докъде са стигнали и с какво разполагат. Има една прекрасна сграда, която познавам, но те ще ви запознаят по-подробно.
ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест за втори път присъствам на тази зала. Преди няколко години когато трябваше да узаконим Фармацевтичния факултет сега за втори път относно Факултета по обществено здраве.
По отношение на медицината. Медицината както всички останали науки е интегративна дисциплина, която обединява много филиали, освен лечебно диагностични, профилактични, правни и редица други, които изискват да бъдат формирани в отделен факултет както се подреждат и в останалите страни във Факултет по обществено здраве. Желанието ни да имаме този факултет не е само да бъде пълен комплекта на факултетите на Медицинския университет, а нуждата и пазара изисква, разкриването на такъв факултет. Знанията на никой не достигат и на тези, които са на върха, и на младите и на старите. Прави ми впечатление, че във Факултета по обществено здраве има и уважавани парламентисти народни представители, които са наши студенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление ги няма в комисията.
ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми колеги, пазара изисква не е само във финансова криза, но и в семейния бюджет ние калкулираме всеки лев. Тези, които управляват структурите, болниците, клиниките, ДКЦ и редица други неща, изисква се да познават не само лечебно-диагностичната дейност, но да познават управлението, за да могат да боравят с бюджета. Именно това е една от точките, която е заложена в разкриването на Факултета по обществено здраве. Много млади хора са желаещи и такива, които са мои набори. Не е угаснало желанието на българина да види, децата си обучени и самия той да се усъвършенства до последно. Апелирам към народните представители да гласуват положително за разкриването на Факултета по обществено здраве. Пътят, който сме изминали е дълъг, преминава през проект за разкриване на факултет, през Националната агенция, от която получихме най-висока оценка, през Министерството на образованието и науката, Комисията по образование и наука, сега през Комисията по здравеопазване и като държавно регулирана професия ще бъде представена и в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви попитам, до къде стигна акредитацията и как е минала?
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване към българския парламент, акредитацията е финализирана преди месеци. Много мъчително достигнахме до срещата с вас по повод решението в парламента. Фактически това ще бъде първият факултет, който преминава през парламента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е така.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Говоря за Факултет по обществено здраве и мисля, че съм точен. Пловдив закъсня, Пловдив бърза, Пловдив тича по тази нова писта. Това, което трябва да кажа на уважаемите депутати е, че разполагаме с преподавателски състав. Сключили сме договори с акредитирани субекти, в които може да се ходи и на практически занятия и на семинарни занятия извън факултета. Т.е. налице е нещо, което вече сме направили. Първият курс здравни мениджъри ще бъдат промовирани само след дни. Има два курса бакалаври и магистри „Управление на здравни грижи”. Ресурс, капацитет, воля и база на университета са налице. Надявам се, че ще срещнем подкрепата на почитаемата комисия.
Мисля, че и този факултет реализира ценностите на Лисабонската стратегия за ученето през целия живот, а може и да реализира част от мечтите – повече професионализъм в мениджмънта в българското здравеопазване и баланс между медикализацията и реални бизнес знаещи и по-малка намеса на политическите среди в управлението на субектите.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се извиня, защото доколкото знам в дневния ред точката беше трета, но благодаря за възможността да докладваме пред вас.
Уважаеми господин председател на вашия въпрос искам да каже, че проектът за откриване на факултета е положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация, с Протокол № 18 от заседанието на Акредитационния съвет от 5 юни 2008 година.
Това, което уважаемите народни представители, предполагам че искат да знаят засяга оценката на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация по критерий 2.2., а този критерий засяга необходимия преподавателски състав. В момента на основата на трудов договор към факултета работят 46 преподаватели, от които 21 са хабилитирани.
Ние предлагаме на вашето внимание да подкрепите проекта за създаване на Факултет по обществено здраве. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, позволете ми да потвърдя това, което беше изнесено от колегите ректора, декана и заместник-министъра. Това е една идея, която съществуваше в Пловдивския университет от много отдавна, но както отбеляза доцент Христов беше реализирана с малко закъснение, но както казва българският народ: „По-добре късно, отколкото никога”.
Мисля, че този факултет за обществено здраве в Пловдив ще намери своето място и е намерил своето място в българската здравна общественост. Това е един факултет, който ще даде възможност за обучение на голям брой и разновидни дисциплини, които са необходими за нашето здравеопазване. Надявам се, че с усилията на ректора и декана, който притежава невероятна енергия, смятам че този факултет може би в следващите години ще бъде един от най-добрите факултети в България, тъй като има такава възможност. Има достатъчно хабилитирани кадри и изключително добра материална база и всички възможности да бъде един от водещите факултети в нашето здравеопазване. Действително това ще бъде един завършен медицински университет с неговите четири профилирани факултета.
Пожелавам успех на колегите и призовавам на колегите народни представители да гласуваме „За”.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господин ректор, уважаеми доцент Христов, уважаеми колеги, напълно съм солидарен с думите на професор Гайдарски. Факултетът е намерил реално своето място в структурата на Пловдивския медицински университет. Ще подкрепя предложението да бъде легитимиран.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председателю, заявявам предварително, че нямам възражение и ще гласувам „За”, но искам да задам един въпрос, който обикновено е въпрос на комисията изпратена от акредитационния съвет когато разглежда и анализира нуждата от създаване на факултет в някои от университетите.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин председател, налице е подобен анализ. Контекста и на реформите, които тепърва трябва да се развият в страната не са никак леки те са и много болезнени. Налице е перспектива за развитието на факултета. Ние обучаваме студентите по обща медицина, специализантите по обща медицина, специализантите, които правят магистратури по управление на здравните грижи. Направен е анализ и има сериозна перспектива и има своето бъдеще развитието на факултета и няма да произведем безработни смени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предварително искам да заявя, че имам конфликт на интереси, не само защото съм възпитаник на този институт, но и защото уважаемите двама господа са мои учители и добри приятели.
Искам да кажа, че съвсем реално е да се затвори цикъла. Присъствах на откриването на новата сграда. Наистина това е една много модерна и хубава сграда. Тогава си пожелахме с доцент Паскалев и доцент Христов не само да има хора, които да завършват, но наистина да станат новите мениджъри на българското здравеопазване нещо, от което има голяма нужда. Разбира се, за най-голямо мое съжаление искам да кажа, че това е една сравнително нова специалност и още няма много натрупан опит и корифеи, ако по този начин могат да се изразя, винаги би било добре да се помисли и да се привличат и чужди лектори и експерти, за да стане Пловдивския факултет не само първият, който се акредитира, но и първия от всички останали, който постига най-високите нива, нещо в което почти не се съмнявам, като познавам силата и енергията и на двамата.
Казвайки, че имам конфликт на интереси, с две ръце също ще подкрепя този проект.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, тъй като беше зададен един въпрос, който засягаше Националната агенция за оценяване и акредитация искам да кажа, че един от първите критерии, които ние проучваме е анализ на потребностите от разкриването на едно или друго звено. Това, което пропуснах да кажа в самото начало е, че самият проект вече беше разгледан в Комисията за образование и наука, където тези въпроси и критерии внимателно бяха докладвани. Оценката по този първи критерий е позитивна. Вярва се, че след анализът направен за нуждите на този факултет той ще обслужва и задоволи необходимостите в Южна България.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Представител съм на 19-ти многомандатен русенски район, уважаема госпожо заместник-министър, направи ми впечатление, че комисията когато идва с предварителна нагласа да не даде положителна оценка много обича да се заравя във фактите, които доказват, че имате възможност да обучавате, но къде ще работят тези хора? Връщате ме във времето на Пенчо Кубадински, когато всички работихме по разпределение. За това си позволих този въпрос.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колега Йорданов, ще ви посоча само един пример в Япония задават въпроса – защо майките учат висше образование, а след това не работят? За да възпитават по-умни деца.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате чувство за хумор, не може да не се оцени.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Радвам се, че става дума за по-умни деца, а не за по-умни безработни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, доцент Паскалев и доцент Христов, виждате че една комисия, която е добронамерена към вас също задава въпроси.
Моля, който е съгласен да се приеме решението на Министерския съвет, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 1 от дневния ред. Имаме два закона.
Първият законопроект е предложен от колегите Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева.
По втория закон три пъти водим дебати. Моето процедурно предложение е, ако не възразяват колегите по втория законопроект да преминем директно към гласуване без дебати. За една година трети път водим дебата, едва ли ще можем да направим допълнителен дебат по законопроекта на Министерския съвет.
Разбира се, ако някой желае дебата отново да се повтори, няма да му бъде отказано.
Преминаваме към разглеждане на първия законопроект предложен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева. Ще помоля колегите да представят накратко законопроекта.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, какво ни водеше към представянето на този Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Напоследък имаше много дебати по повод на имунизационния календар в България и изобщо за проблема за имунизациите в България. Разбира се, повод беше и неотдавна приетата през миналата година Национална здравна стратегия, в която също има такъв раздел касаещ осъвременяване на имунизационния календар, на подхода към имунизациите за модерен прочит на новите имунизации, които се налагат от времето. В тази връзка ние се опитахме да направим няколко предложения, които може би сте забелязали, че в същност съответстват на това, което на практика се случва. Друг е въпросът дали определено има проблеми, които се поставят при тези текстове, но ние бихме искали да очертаем практическото приложение на процеса на въвеждане на тези ваксини, които не са в задължителния имунизационен календар и това, че на практика родителите най-вече при децата се снабдяват напоследък с много от тези имунизации, които в България официално са разрешени, но би трябвало да се помисли как родителите и хората, които желаят да си поставят ваксини, които не са от задължителния имунизационен календар да съхраняват и как да се снабдяват с тези имунизации.
Правя това въведение като разбира се, смятам че ще кажат нещо по въпроса и колегите, с които сме направили това предложение. Още веднъж подчертавам, че на практика този проблем съществува. Може би сме имали предвид и това, освен останалите проблеми, които колегите ще подчертаят и момента, в който съхраняването и доставката на тези имунизации винаги е в ръцете на пациентите и те не винаги добросъвестно, разбира се неволно съхраняват правилно ваксините и не винаги добросъвестно тръгват към поставянето им.
Като педиатър бих искала да подчертая, че поставянето на ваксините са изключително в правомощията независимо от вече модерния начин на подход и получаване на информация чрез Интернет, който е един феномен напоследък разпространил се особено при поставянето на имунизациите в детска възраст. Този който има изключителните правомощия, това е педиатърът. Това е лекарят. За това ние се опитахме и се надявам да се получи един хубав дебат точно защото трябва да съпоставим проблемите от живота към законодателството. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Някой друг от вносителите иска ли да вземе думата? Не виждам.
Колеги преминаваме към дискусия, това не означава, че вносителите не могат да вземат думата. Раздадено е на всички становището на Министерството на здравеопазването. Има и становище на Българския фармацевтичен съюз и Педиатричната асоциация, което ще бъде представена от колегите.
Ще предоставя думата на председателя на Българския фармацевтичен съюз, който да представи тяхното становище.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Българския фармацевтичен съюз категорично се противопоставя против това предложение. Защото знаем, че и от дълбока древност и законодателно дейностите, които се извършват в аптеката и в едно лечебно заведение са разделени по редица причини. Много ясно са разписани правата на аптеката, както и на лечебните заведения. Например, във всяка болница има аптека именно поради това иначе би било много лесно да бъде съкратен този разход. Преди малко чухме уважаемата от мен народна представителка госпожа Ива Станкова да говори и за съхранение. Всички имунологични препарати се съхраняват при определен режим на съхранение съгласно това, което е разписано от производителя и от Изпълнителната агенция по лекарствата. Дават се указания на родителите и обикновено те идват в аптеката, за да им бъдат отпуснати тези лекарствени продукти непосредствено преди употреба.
От тази гледна точка рискът е никакъв. Честно казано не виждам никакви разумни обяснения и да се твърди, че в Чехия. Чехия е само една от страните на Европейския съюз и не можем да твърдим, че това е правило ние да ставаме втората.
Становището на Българския лекарски съюз съвпада с нашето. Това няма да бъде в интерес нито на фармацевтите, нито на лекарите. Категорично мога да ви заявя това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте доцент Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, въпроса за препоръчителните ваксини и тяхното място в педиатричната система на обслужване на пациентите, т.е. обслужване на децата от лекари специалисти, беше поставен в същност от педиатричната асоциация и на кръглата маса преди две години, и на кръглата маса проведена сега и дори вчера когато една от представителките на неправителствените организации майка на здрави деца, които работят за промоцията на здравето при децата и профилактика, поставиха въпроса за тези ваксини. Знаете, че много подробно се дискутира този въпрос. През октомври ще има пореден конгрес по педиатрия, на който ще има специална кръгла маса за ваксините, за актуализиране на календара. Знаете какви са ангажиментите на държавата към включване на част от ваксините. Не случайно се каза, че поради широката информираност на хората за най-различни медицински проблеми, включително и за навлизането на нови модерни, качествени ваксини. Хората се интересуват - защо, може ли да ги правят и кога да ги правят? Тези въпроси са адресирани изключително педиатрите считам, че това не е нарушение на закона. Както педиатъра взима от РИОКОЗ задължителната ваксина и я съхранява в хладилника си, така да има и един минимум от ваксините, след като проучи какво е мнението на родителите или какви са по-точно исканията на родителите на обслужваните от него деца, да осигури тези ваксини и съвсем адекватно да проведе имунизацията. Вие разбирате, че закупена от аптеката ваксината не може от никой друг да се направи, ако педиатъра не е прегледал детето, не е установил противопоказания за имунизациите и тогава да се направи. Дали ще се направи от него или от сестрата, която работи с него е друг въпрос.
Виждам, че вие изтъквате много закони. Има определено в кое време и как се прави имунизацията. Аптеката може ли да ви каже кога да правите имунизацията? Имунизационният календар показва времето когато трябва да се прави ваксината, кога са реимунизациите и т.н. Въпрос на време е ваксините, които сега толкова много се обсъждат, срещу хемуфило симфлуенце, пневмококите и отчасти рота вирусите да влезнат в имунизационния календар след една, две години. Сега, тъй като общественият интерес е много голям и няма кой друг да ги направи, хората се разкарват. Кой съхранява ваксината? Родителите. Родителят по-добре ли съхранява ваксината? В никакъв случай не се съхранява по-добре. Ако наистина има толкова големи препятствия мисля, че все пак трябва да помислим, кое е по-рационално и кое е в полза на децата.
КАНТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм микробиолог и ще кажа няколко думи за ваксините и няколко думи за европейската практика по тези ваксини. Засега всички ваксини, които се правят и са в задължителния календар, се правят от българските лекари. Това са общо практикуващи и педиатрите. Те се контролират от РИОКОЗ, ползват хладилната верига и т.н. Имат добрата практика за ваксинация.
Предложението за допълнение на този закон е педиатрите и общо практикуващите лекари, ако имат желание да правят и ваксините, които са препоръчителни. Това само би улеснило, защото става по-лесно за родителите и за самите лекари, но трябва да се спазва принципа на доброволност – лекар, който иска да прави това.
Практиката в Европа е следната. В Източна Европа от страните членки на Европейския съюз пет държави имат тази практика. Това са Чехия, Полша и трите Прибалтийски републики, от западните държави знам, че във Великобритания е такава практика, по изключение, въпреки че ваксините са лекарства да могат да бъдат отпускани от лекар.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, според мен, къде са плюсовете на този законопроект.
Първо, това ангажира лекарите, защото купувайки ваксината те поемат ангажимент да извършват ваксинациите и това ще ги стимулира.
Второ, наистина се спестява известно разкарване на пациентите, с което съм напълно съгласен. Това може би малко ще увеличи броят на ваксинациите.
Къде виждам проблеми?
На първо място, не мога да не се съглася с това, което беше казано от Мирослав Ненчев, защото в крайна сметка ясно сме казали къде се извършва търговията на дребно и сме дали онези възможности в закона къде може да се извършва търговия на едро, например където няма аптеки е възможно.
Големият проблем е, какво ще се случи, например, ако дадена партида или нещо подобно трябва да се свали от пазара? Каква възможност има Изпълнителната агенция по лекарствата, които по принцип контролират аптеките да осъществи контрола на тези ваксини, които трябва да бъдат свалени от пазара, как ще се намерят лекарите, при които са отишли? На практика това почти е невъзможно.
Разбира се, господин Костов може да кажете, че проверявайки при всички дистрибутори ще бъде наясно къде са отишли, но общо взето това ще създаде проблеми.
Според мен, това е по-големият проблем, а не толкова съхранението. Защото, когато става въпрос за задължителните ваксини те се дават на съответните педиатри и общо практикуващи лекари, които отново ги съхраняват известно време докато ги направят. Приема се, че ще съхраняват правилно.
Мисля, че големият проблем е с контрола и не мога да не кажа, че в крайна сметка в населено място където има аптека е редно там да се продава. Колеги, това е моето становище.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не разбрах в този законопроект за задължителните или препоръчителните ваксини става въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос само за препоръчителните ваксини.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, няма да се впускам в подробен анализ на това какви биха могли да бъдат възможностите в последствие от такава драстична промяна в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, защото големият проблем в този текст поне е в два аспекта.
Първо, той ще промени фундаментално правилата или поне ще създаде прецедент за фундаментална промяна в правилата за търговия на лекарствени продукти и всички онези принципи, които са вложени в това законодателство. Като законодателна власт мисля, че вие трябва да оцените този проблем, който такъв законопроект би донесъл.
Второ, доводите, които вече се чуха и касаят възможността лекарствените партиди и продукти да бъдат проследявани от производителя до потребителя по цялата верига на доставка може би ви се струват не съвсем силни и сериозни, но аз ви уверявам, че това са доводи върху, които е изградено законодателството за снабдяване с лекарствени продукти в целия свят. Това са фундаментални правила заложени разбира се и в европейското законодателство.
Ако е възможно искам да чуете няколко думи от председателя на Изпълнителната агенция по лекарствата, за да ви посочи няколко примери от практиката, които биха могли да се случат, ако такава практика се възприеме. Независимо, че става дума само за препоръчителни имунизации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, имате думата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, агенцията е против предложеният законопроект. Ще ви изброя няколко конкретни мотива.
На първо място, според нас аптеката е здравно заведение, а лекарите са лечебни заведения и не трябва да се допуска смесване на компетентност и функции.
На второ място, при това пускане, при брой на лекарите около 33 хиляди в България ние ще влезем в една абсолютно безконтролна ситуация в следните направления:
Първо, лекарствена промоция, която е разписана повече от ясно и конкретно в Закона за лекарствата.
Второ, всички правила за разрешаване на рекламата на лекарствени продукти първо се погазват със самото предложение, след което практиката ще ни затрупа с уродливи примери. Почти всички препоръчителни имунизации не са еднократни. Имаме реимунизации. Т.е. правенето на една еднократна имунизация категорично закачва този пациент и в процедурата по реимунизация.
Трето, тези реимунизации все още са препоръчителни, защото един лекарствен продукт се пуска на пазара, след като са направени клинични проучвания върху една бройка от пациенти не повече от 5000 души. Лекарствената безопасност на тези лекарствени продукти се изследва в пост регистрационния период. Не бих искал да навлизам в конкретика, но без да правя реклама на каквото и да било в момента, мисля че всички народни представители могат да влязат в сайта на Европейската агенция по лекарствата и да прочетат само от Нова година досега по отношение на препоръчителните ваксини какви съобщения са излезли касаещи лекарствената безопасност на тези продукти.
Четвърто, контролът по съхранение, блокиране и изтегляне ще бъде абсолютно неприложим, такъв какъвто е разписан в закона.
Пето, на едно от най-важните по значение неща е, че това ни гарантира пълен срив на системата и контрола за ценообразуване.
Шесто, всички производители и притежатели на разрешения за употреба, търговци на едро имат право да раздават мостри. Те получават мострите безплатно, по две мостри от най-малката опаковка и смея да твърдя, че ние ще дадем един тласък в продажбата на населението на мостри, които са предназначени само за обучение на предписващите и на отпускащите. Когато дадем на един пациент една мостра без пари и се приложи реимунизацията кой ще я заплати?
Основното предназначение на мострата е запознаване с продукта и обучение, особено при ваксините, които се продават в еднократни шприци. Лекарят преди да съблече болният трябва да е видял как изглежда тази шприца.
При двукратни и трикратни реимунизации даването на мостри върху пациентите е класическо зарибяване към конкретни лекарствени продукти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Христов, към вас има три въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ: Както и да си говорим всички тези опаковки, които сме виждали и на които е записано „мостра” те не са обучение, а за зарибяване, говорим си честно. Горе долу така се случва най-често. Не знам дали сте влизали някога в кабинета на вашето джипи. В този кабинет има един спешен шкаф, в който се съхраняват едни медикаменти, задължително по списък. Някои от тях се съхраняват в хладилник. Отделно има спешна чанта – как ги контролирате когато трябва да се изтегля противозмийския серум? Как ги контролирате когато някоя партида трябва да бъде изтеглена, за да използвате този аргумент специално за ваксините?
Няма да навлизам в дебат, декларирам конфликт на интереси, знам как работи съпругата ми, която е джипи и за това няма да участвам в гласуването.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доктор Христов, искам да ми отговорите на въпроса, освен в кабинета на вашето джипи както ви попита доктор Шарков, дали сте ходил скоро например в община Тутракан или Грудово, за да видите, че и в момента джипитата педиатри, например поставят противогрипни ваксини, които са доставени от някого. Това е практика, така че информираността на хората нараства не само в големите градове и практически ние имаме друг имунизационен календар, различен от официално утвърдения. Практически в отдалечените райони действително това се прави. Как го контролирате сега? Има един аргумент, че фармацевтичните компании ще лобират пред лекарите за определен тип ваксина. Каква е гаранцията, че те не лобират пред аптекарите, за да предлагат те определен вид ваксина? Това е нормално. Да, добре но ми се предлага една, защото се казва, че тя е наличната. Има аргументи, които мисля, че не са съвсем сериозни.
Текстът може да се прецизира и промени особено по отношение на контрола.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, искам и аз да се обърна към доктор Емил Христов, защо се опитвате да мерите с различен аршин? Съгласно изискванията на НЗОК всеки специализиран кабинет, всяко джипи трябва да има на съхранение татаничен анатоксин. Каква е разликата на съхранение между него и ваксините, за да може за едното, а да не може за другото? Друг е въпросът дали се използва и къде се прави?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители, бях много добър по география и мисля, че добре познавам България и съм пътувал много. Общо взето ми бяха зададени географски въпроси къде съм бил.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В скоро време къде сте бил?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Редовно ходя в кабинета на личния ми лекар. Действащ преподавател съм в университета и преподавам и имам представа за болничната и извънболничната помощ в България. Доколко съм компетентен това е ваше право да го оценявате.
По отношение на препоръчителните имунизации в Закона за лекарствата, който вие приехте и Народното събрание утвърди и е действащ има категорични текстове, специална група от членове, които казват как се рекламират ваксини. За ваксините има изрично разрешение, те са по лекарско предписание. Има изрично разрешение притежателят на марката да прави реклама в рамките на образователна ваксинационна кампания. Т.е. ще ваксинираме всички жени в България срещу рак на шийката на матката. Двете фирми, които притежават ваксината нямат никакъв проблем да излязат дори и по телевизията да правят тази ваксина в рамките на кампанията, която е утвърдена от дирекция „Обществено здравеопазване”. Това е евро директивата. Когато има такава кампания никой няма проблем да го прави и продукта е по лекарско предписание. Всички останали по лекарско предписание са забранени.
Преди две години имаше принудителна ваксинация професор Гайдарски е тук и може да каже и доктор Цеков е свидетел принудителна ваксинация по препоръчителния календар, след масирана медийна реклама от правителството и от Министерството на здравеопазването и във фирмите в Столипиново за хепатит – А. Всичко това е предвидено от законодателя.
По въпроса как агенцията осъществява контрола и какви са нейните успехи в контрола и за наличните практики. Това, че едни налични практики ги има в България не означава според мен, една практика, която е порочна не би трябвало да бъде узаконявана защото съществува. Ние трябва да направим точно обратното.
По отношение на конкретната контролна дейност на агенцията. През тези дни наближавам един хубав юбилей – 5-та година директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Станах директор с двама инспектори в търговията на дребно. Как да се прави контрол с двама човека на над 10 000 субекта и на над 30 000 лечебни заведения? Всичко това е публично и поставено на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата. В момента след пет битки с професор Гайдарски, да се увеличи агенцията ни 98 души да се направи от 172 души. Това е най-малката агенция в Европа съобразно демографските критерии. Агенцията на Естония се състои от 210 души.
Европейската регулаторна практика е обърната – всички да имат свободен достъп до пазара и държавата да прави надзор. Устройствените правилници на агенцията, щатното разписание на агенцията, е друга тема, която е извън моята компетентност. При огромните премии, които раздава агенцията и за които всяка година през месец април ни поставят на сайта има 35 незаети места. Това е истината за контрола.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Искам да кажа само две думи, не става въпрос за ваксини, които са в стадий на клинично проучване. Става въпрос за ваксини, които са утвърдени в Европа и още не са влезли в нашия задължителен календар и ще влезнат по обещанията на Министерството на здравеопазването през следващата година е първият етап и втория етап е по-следващата година, в размер на 36 милиона лева. Така официално беше обещано. Става въпрос за един период от година и половина – две, за да отговорим на обществения интерес, да не се създава напрежение при майките, да се предостави това на педиатрите, след като не е възможно ще търпим упреците. Когато станат задължителни не знам как ще ги контролирате. Те ще излезнат от аптеките, когато станат задължителни и ще влезнат в задължителния списък. Ще излезнат, ще отидат в РИОКОЗ и отново ще отидат при педиатрите.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ще се присъединя към казаното от доктор Емил Христов, нека всички присъстващи да не забравят, че имунологичните препарати са по лекарско предписание. Защо е така? Защото искаме в най-висока степен да защитим пациента. Именно поради това е и взаимния контрол между лекаря като преписващ и фармацевта като отпускащ. Уродливите практики, които могат да се получат са много. Относно това, което каза доцент Маринчева, че до две години всички ще влезнат – няма да влезнат. Няма да влезнат със сигурност, защото държавата ще трябва да вдигне бюджета за здравеопазване сигурно пет пъти, за да влезнат всички.
Аз също присъствах на това заседание, да ще влезнат, но не всички. Преди малко казах, че това не е в интерес нито на лекарите, нито на фармацевтите. Това е в интерес единствено на големите производители и вносители на такива препарати. Ако „добрите практики” ще ги узаконяваме, без да обиждам колегите лекари, вие знаете много добре, че не е много трудно да намерите в кабинети, в които се продават и лекарствени продукти. Не е много трудно да се намерят дрогерии, в които има лекарствени продукти по лекарско предписание. Ако се разрешат всички тези неща, защо ще откриваме аптеки? Ще откриваме само дрогерии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, за съжаление има аптеки, в които няма фармацевти.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ние не го поддържаме и се борим срещу това.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, само за настроение и за приключване на темата ще кажа следното. Ние сме удовлетворени, защото в същност получи се диалог, което означава че съществува някакъв проблем, макар неясен и неизяснен, но на практика се случва.
Мисля, че може би това е поводът, за да можем да продължим и да видим как да станат нещата на практика. В тази връзка колега Ненчев - господин председател на фармацевтичния съюз, с чувство за хумор за да създадем настроение, какво ще кажете за намерението в аптеките според добрата фармацевтична практика, за което ние лекарите нямаме нищо против, все пак да се измерва кръвното налягане, да се измерва кръвната захар и да се дават съвети. Питам се тогава – ние лекарите какво да правим?
Според мен, тази тема действително трябва да бъде продължена и това беше повода за този наш кратък законопроект.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че нещат се изясняват. Забъркахме понятията, например ваксините против тетанус, които са задължителни. Вие знаете, че това е заболяване, което може да се развие от един час до четиридесет и няколко дни. Препоръчителните ваксини могат да се направят след пет дни и след петдесет дни. Те могат да бъдат с отлагателно време.
Ще ви помоля да не бъркаме едните препарати с другите препарати за съхранение. Съгласен съм със становището на доктор Емил Христов и на Мирослав Ненчев, че ще настъпи хаос, в това не се съмнявайте. Ако ние разрешим такъв свободен режим и всеки да си закупува от лекарите и да съхранява лекарството в шкафовете, ще настъпи хаос. Не искам да повтарям това, което каза доктор Христов, ако внимателно слушахте неговите примери, миля че са съвсем ясни. Аз ще гласувам против закона.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, фармацевтичната професия е разделена от лекарската още през 1243 година.
Искам да кажа нещо, което не беше споменато, за да не се повтаряме. Предстои приемането на т.нар. голям фармацевтичен пакет от Европейския парламент. Вътре има едно задължително изискване на т.нар. електронно родословие на лекарствените продукти. По този начин няма да е възможно проследяването на пътя на лекарството и на създаването на електронно родословие на продукта. Това след себе си ще повлече куп проблеми, защото не случайно се създава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със законопроекта предложен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Трима колеги не участваха в гласуването, казвам ви това, за да стане ясно, защо не излиза броят на гласовете.
Колеги, по отношение на втория законопроект три пъти се обсъжда през тази година и мисля, че дискусията е излишна.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че всички участвахме достатъчно дълго в дебати по този въпрос. Това, което е нов елемент от развитието на фактите около този текст в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е стартираната процедура по наказание срещу Република България, която Европейската комисия започна в началото на тази година. В резултат на тази процедура, ако Република България не промени и не предприеме стъпки за промяна в законодателството си в зоната, в която е идентифицирано несъответствие, веднага след като изтече срока определен по законодателството, а той мисля че е три месеца, веднага след това започват реални стъпки по процедурата инфриджмънт, която много добре познавате в резултат, на която България ще бъде осъдена в Европейския съд и ще заплаща високи санкции за несъответствие на националното законодателство с европейското.
Именно тази причина беше в основата на заявеното от правителството намерение да се промени законодателството и поради тази причина отново беше изготвен Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната продукти, който е пред вас. Нямам никакво съмнение, че този път законопроекта ще бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги заповядайте.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, имам въпрос, тъй като съвсем скоро може би преди няколко месеца ние променихме закона, нима тогава министерството не знаеше какво е европейското законодателство, а сега вече знае? Тази неинформираност на какво се дължи, за да не дадете официални мотиви тогава да не се променя закона, а сега да се променя и то в един много кратък срок. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се опитам аз да отговоря, вместо Валери Цеков и тогава министерството беше на позициите, които бяха и сега. В залата имаше едно предложение на колегите от ДСБ, а именно Катя Михайлова, което както обикновено се случва доктор Василев, разбира се вие не сте от тях, но вашата група пак беше обхваната от едно разбиране на нещата и на второто гласуване го подкрепи така ,че вкара абсурдния текст да има ограничение на четири аптеки. За съжаление това е истината. Знам, че вие не сте от хората, които го направиха, но това е истината. Министерството на здравеопазването няма никаква вина. За съжаление сега министерството е принудено да го направи. Мисля, че имате становището на Европейската комисия, с което отново искат процедурата. Това е истината. Колеги няма да правим дебати по темата, за една година четири пъти се разглежда.
Не считам, че сега ще има хора, които ще си променят становището и за това няма смисъл от дебати. Да не говоря, че бяха измислили начин да бъдат за обиколени четирите аптеки, но това е ограничителен текст и дава основание на европейските ни партньори.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател факт е, че това е от януари и дано да е предпоследното. Към настоящият момент всички процедури са спрени до излизане на Европейския съд с решение. Не успях да раздам този материал, защото на 19 май 2009 година Европейския съд ще излезе с решение. Тогава се питаме – защо ние бързаме например за пет седмици? Това решение се отнася абсолютно за всички страни и нашата държава ще се съобрази и българския фармацевтичен съюз ще се съобрази.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отговорът е ясен. Народното събрание приключва своята работа на 17 май 2009 година и вероятно българското правителство, след което не може да се променя законодателството, не би искало да рискува, ако нещата вървят в една неправилна посока. Според мен, това е логиката.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Решението също има срок за изпълнение, така че няма никакъв проблем.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, искам да кажа, че господин Ненчев този път не е съвсем прав и това не е факт. Няма такъв факт. Факт е единствено този документ, който всички вие имате. Това е позицията на Комисията на европейските общности и трябва да ви кажа, че процедурата тече с пълна сила. Сроковете текат и са близко до изтичане така, че такъв факт няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 5.
Приема се.
Уважаеми колеги преминаваме към точка 2 от дневния ред – Меморандум за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Заместник-министър Цеков имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, този меморандум е резултат на едно разбиране в страните от Югоизточна Европа за това, че трябва да се направят общи усилия по отношение създаване еднотипни или по-точно сходни здравни политики в тези страни и в този район от Европа по редица от общите проблеми свързани с общественото здраве. Той беше предхождан от една декларация приета през 2005 година в Скопие и представлява нов етап в развитието на този процес на общи политики в здравеопазването, а именно постигна се съгласие, че процеса ще се структурира и ще се създаде организационна структура, която да продължава да движи тези общи политики в този район.
Благодарение на този меморандум в страните от Югоизточна Европа ще започне да съществува и да действа секретариат, който да движи всички политически въпроси и всички проекти свързани с общественото здраве, които ако смея да напомня на уважаемите народни представители, работят вече над пет години. В момента така наречената Здравна мрежа на страните от Югоизточна Европа организира и осигурява изпълнението на девет проекта по различни аспекти на общественото здраве. Например, майчино и детско здравеопазване, сигурност на кръвните продукти, психично здраве и т.н.. Идеята е в близко бъдеще да създадат такова отражение върху здравните системи на страните от Югоизточна Европа, че те да започнат да си приличат и да започнат да имах кохизивни черти.
Мисля, че тази мрежа е от съществено значение, тъй като ролята, която играе Република България в мрежата заедно с Румъния е основна. Ние сме единствените две страни в мрежата, които сме членове на Европейския съюз. На практика представляваме или даваме възможност на Европейския съюз да развие онези политики, на които особено се държи през последно време – политиките за работа със страните, които са непосредствени съседи на Европейския съюз. Както се вижда от материалите, които имате годишната вноска на България за дейността секретариата ще бъде в размер на 36 хиляди евро, което не е съществена сума. Най-вероятно в следващите години България ще приеме ролята и на донор на средства за нуждите, за проектите, които ще се движат в обхвата на мрежата.
Според мен, този меморандум би следвало да бъде подкрепен без никакви възражения. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това не е нещо ново, а продължаване на нещата. Очаквах с няколко думи да кажете какво е постигнато досега? Какъв е основният ефект постигнат досега?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, това което споменах преди малко е, че основният смисъл на този меморандум е инкорпориран в Регионалния съвет по сътрудничество, който наследи Пакта на стабилност на Югоизточна Европа. Това е здравното измерение от сътрудничеството на страните в Югоизточна Европа. Конкретните ползи са именно тези девет проекта, които създават еднакви практики в областта на общественото здраве в направленията,в които проектите работят, като предпазване от заразните заболявания, майчиното и детското здравеопазване. Т.е. нови политики за подобряване на майчиното и детското здравеопазване. Нови политики по отношение на психичното здраве и мероприятията за опазване психичното здраве на населението в тези страни. Един много важен проект е проектът за осигуряване безопасност на кръвните продукти в системите на отделните държави. Тези проекти имат важното качество да създават еднакви практики в тези страни. За България, за Румъния и за страните от Европейския съюз това е от огромно предимство, тъй като знаете, каква е ситуацията на западната ни граница със страните от бивша Югославия, където основно са насочени усилията.
Това са големите предимства на проекта. България има важната роля да представлява европейското измерение в тази мрежа. За момента и в бъдеще очаквам да има водеща роля в политиките, които ще се разработват в рамките на мрежата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искате ли да вземете отношение по този въпрос? Не виждам.
Моля, който е съгласен да подкрепим меморандума, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се с консенсус. Всички колеги, които напуснаха заседанието декларираха, че го подкрепят.
Уважаеми колеги благодаря за участието, закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 143
Днес, 9 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Петрова Станкова, Нигяр Сахлим Джафер и Станка Панайотова Маринчева на 10 февруари 2009 година – първо гласуване.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23 февруари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14 март 2009 година.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 143
Днес, 9 април 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-33, внесен от народните представители Ива Петрова Станкова, Нигяр Сахлим Джафер и Станка Панайотова Маринчева на 10 февруари 2009 година – първо гласуване.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23 февруари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14 март 2009 година.
3. Проект за решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицински университет – Пловдив, № 902-03-3, внесен от Министерски съвет на 30 март 2009 година.
4. Разни.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Преди да започнем с разглеждането на дневния ред искам да уточним как ще процедираме по днес отложените текстове.
Искам да ви информирам, че следващата седмица четвъртък е преди Великден и заседание няма да има. Въпросът е, да не направим ли извънредно заседание на комисията в сряда. За съжаление всичко се струпва в момента.
Според мен, законите за здравето, които днес приехме, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и Закона за лечебните заведения трябва да се разгледат. Как ще процедираме? Ако днес започнем обсъждане, нито министерството ще има готовност за текстове, нито аз. Лично аз считам, че отлагането беше напълно излишно.
Колеги в сряда ще проведем извънредно заседание в 16.30 часа.
Като точка 1 ще разгледаме отложените текстове. Ако има готовност до тогава да мине и Закона за здравето, ще разгледаме и Закона за здравето. Ако успеем да направим сборния законопроект до петък, тогава ще предложим да бъде три дни и реално можем да започнем, ако не остава след Великден.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, точка трета от дневния ред да бъде разгледана като точка 1, има ли възражения? Не виждам. Благодаря ми.
За мен е удоволствие да ви представя ректора на Пловдивския университет – доцент Паскалев и декана на факултета по здравни грижи – Желязко Христов.
Госпожа Кюркчиева, ни уведоми, че по уважителни причини не присъства заместник-министъра. Ще помоля вносителите да представят проекта за решение.
Уважаеми колеги, към структурата на Медицинския университет в Пловдив, който досега има три факултета, а именно: Медицински факултет, Факултет по дентална медицина и Фармацевтичен факултет, да се затвори цикъла и да се направи Факултет по обществено здраве.
Съвсем ясно е, че целта, която преследвахме през годините в Пловдив, София и Варна, да се обособят три центъра, които да затворят цикъла и наистина на бъдат медицински университети е една правилна посока. В тази връзка съвсем правилно Министерският съвет предлага това решение.
Предоставям думата на господин Паскалев и господин Христов да представят какво ще представлява, докъде са стигнали и с какво разполагат. Има една прекрасна сграда, която познавам, но те ще ви запознаят по-подробно.
ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест за втори път присъствам на тази зала. Преди няколко години когато трябваше да узаконим Фармацевтичния факултет сега за втори път относно Факултета по обществено здраве.
По отношение на медицината. Медицината както всички останали науки е интегративна дисциплина, която обединява много филиали, освен лечебно диагностични, профилактични, правни и редица други, които изискват да бъдат формирани в отделен факултет както се подреждат и в останалите страни във Факултет по обществено здраве. Желанието ни да имаме този факултет не е само да бъде пълен комплекта на факултетите на Медицинския университет, а нуждата и пазара изисква, разкриването на такъв факултет. Знанията на никой не достигат и на тези, които са на върха, и на младите и на старите. Прави ми впечатление, че във Факултета по обществено здраве има и уважавани парламентисти народни представители, които са наши студенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление ги няма в комисията.
ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми колеги, пазара изисква не е само във финансова криза, но и в семейния бюджет ние калкулираме всеки лев. Тези, които управляват структурите, болниците, клиниките, ДКЦ и редица други неща, изисква се да познават не само лечебно-диагностичната дейност, но да познават управлението, за да могат да боравят с бюджета. Именно това е една от точките, която е заложена в разкриването на Факултета по обществено здраве. Много млади хора са желаещи и такива, които са мои набори. Не е угаснало желанието на българина да види, децата си обучени и самия той да се усъвършенства до последно. Апелирам към народните представители да гласуват положително за разкриването на Факултета по обществено здраве. Пътят, който сме изминали е дълъг, преминава през проект за разкриване на факултет, през Националната агенция, от която получихме най-висока оценка, през Министерството на образованието и науката, Комисията по образование и наука, сега през Комисията по здравеопазване и като държавно регулирана професия ще бъде представена и в парламента. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви попитам, до къде стигна акредитацията и как е минала?
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване към българския парламент, акредитацията е финализирана преди месеци. Много мъчително достигнахме до срещата с вас по повод решението в парламента. Фактически това ще бъде първият факултет, който преминава през парламента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е така.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Говоря за Факултет по обществено здраве и мисля, че съм точен. Пловдив закъсня, Пловдив бърза, Пловдив тича по тази нова писта. Това, което трябва да кажа на уважаемите депутати е, че разполагаме с преподавателски състав. Сключили сме договори с акредитирани субекти, в които може да се ходи и на практически занятия и на семинарни занятия извън факултета. Т.е. налице е нещо, което вече сме направили. Първият курс здравни мениджъри ще бъдат промовирани само след дни. Има два курса бакалаври и магистри „Управление на здравни грижи”. Ресурс, капацитет, воля и база на университета са налице. Надявам се, че ще срещнем подкрепата на почитаемата комисия.
Мисля, че и този факултет реализира ценностите на Лисабонската стратегия за ученето през целия живот, а може и да реализира част от мечтите – повече професионализъм в мениджмънта в българското здравеопазване и баланс между медикализацията и реални бизнес знаещи и по-малка намеса на политическите среди в управлението на субектите.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се извиня, защото доколкото знам в дневния ред точката беше трета, но благодаря за възможността да докладваме пред вас.
Уважаеми господин председател на вашия въпрос искам да каже, че проектът за откриване на факултета е положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация, с Протокол № 18 от заседанието на Акредитационния съвет от 5 юни 2008 година.
Това, което уважаемите народни представители, предполагам че искат да знаят засяга оценката на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация по критерий 2.2., а този критерий засяга необходимия преподавателски състав. В момента на основата на трудов договор към факултета работят 46 преподаватели, от които 21 са хабилитирани.
Ние предлагаме на вашето внимание да подкрепите проекта за създаване на Факултет по обществено здраве. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, позволете ми да потвърдя това, което беше изнесено от колегите ректора, декана и заместник-министъра. Това е една идея, която съществуваше в Пловдивския университет от много отдавна, но както отбеляза доцент Христов беше реализирана с малко закъснение, но както казва българският народ: „По-добре късно, отколкото никога”.
Мисля, че този факултет за обществено здраве в Пловдив ще намери своето място и е намерил своето място в българската здравна общественост. Това е един факултет, който ще даде възможност за обучение на голям брой и разновидни дисциплини, които са необходими за нашето здравеопазване. Надявам се, че с усилията на ректора и декана, който притежава невероятна енергия, смятам че този факултет може би в следващите години ще бъде един от най-добрите факултети в България, тъй като има такава възможност. Има достатъчно хабилитирани кадри и изключително добра материална база и всички възможности да бъде един от водещите факултети в нашето здравеопазване. Действително това ще бъде един завършен медицински университет с неговите четири профилирани факултета.
Пожелавам успех на колегите и призовавам на колегите народни представители да гласуваме „За”.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господин ректор, уважаеми доцент Христов, уважаеми колеги, напълно съм солидарен с думите на професор Гайдарски. Факултетът е намерил реално своето място в структурата на Пловдивския медицински университет. Ще подкрепя предложението да бъде легитимиран.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председателю, заявявам предварително, че нямам възражение и ще гласувам „За”, но искам да задам един въпрос, който обикновено е въпрос на комисията изпратена от акредитационния съвет когато разглежда и анализира нуждата от създаване на факултет в някои от университетите.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин председател, налице е подобен анализ. Контекста и на реформите, които тепърва трябва да се развият в страната не са никак леки те са и много болезнени. Налице е перспектива за развитието на факултета. Ние обучаваме студентите по обща медицина, специализантите по обща медицина, специализантите, които правят магистратури по управление на здравните грижи. Направен е анализ и има сериозна перспектива и има своето бъдеще развитието на факултета и няма да произведем безработни смени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предварително искам да заявя, че имам конфликт на интереси, не само защото съм възпитаник на този институт, но и защото уважаемите двама господа са мои учители и добри приятели.
Искам да кажа, че съвсем реално е да се затвори цикъла. Присъствах на откриването на новата сграда. Наистина това е една много модерна и хубава сграда. Тогава си пожелахме с доцент Паскалев и доцент Христов не само да има хора, които да завършват, но наистина да станат новите мениджъри на българското здравеопазване нещо, от което има голяма нужда. Разбира се, за най-голямо мое съжаление искам да кажа, че това е една сравнително нова специалност и още няма много натрупан опит и корифеи, ако по този начин могат да се изразя, винаги би било добре да се помисли и да се привличат и чужди лектори и експерти, за да стане Пловдивския факултет не само първият, който се акредитира, но и първия от всички останали, който постига най-високите нива, нещо в което почти не се съмнявам, като познавам силата и енергията и на двамата.
Казвайки, че имам конфликт на интереси, с две ръце също ще подкрепя този проект.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, тъй като беше зададен един въпрос, който засягаше Националната агенция за оценяване и акредитация искам да кажа, че един от първите критерии, които ние проучваме е анализ на потребностите от разкриването на едно или друго звено. Това, което пропуснах да кажа в самото начало е, че самият проект вече беше разгледан в Комисията за образование и наука, където тези въпроси и критерии внимателно бяха докладвани. Оценката по този първи критерий е позитивна. Вярва се, че след анализът направен за нуждите на този факултет той ще обслужва и задоволи необходимостите в Южна България.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Представител съм на 19-ти многомандатен русенски район, уважаема госпожо заместник-министър, направи ми впечатление, че комисията когато идва с предварителна нагласа да не даде положителна оценка много обича да се заравя във фактите, които доказват, че имате възможност да обучавате, но къде ще работят тези хора? Връщате ме във времето на Пенчо Кубадински, когато всички работихме по разпределение. За това си позволих този въпрос.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колега Йорданов, ще ви посоча само един пример в Япония задават въпроса – защо майките учат висше образование, а след това не работят? За да възпитават по-умни деца.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате чувство за хумор, не може да не се оцени.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Радвам се, че става дума за по-умни деца, а не за по-умни безработни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, доцент Паскалев и доцент Христов, виждате че една комисия, която е добронамерена към вас също задава въпроси.
Моля, който е съгласен да се приеме решението на Министерския съвет, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 1 от дневния ред. Имаме два закона.
Първият законопроект е предложен от колегите Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева.
По втория закон три пъти водим дебати. Моето процедурно предложение е, ако не възразяват колегите по втория законопроект да преминем директно към гласуване без дебати. За една година трети път водим дебата, едва ли ще можем да направим допълнителен дебат по законопроекта на Министерския съвет.
Разбира се, ако някой желае дебата отново да се повтори, няма да му бъде отказано.
Преминаваме към разглеждане на първия законопроект предложен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева. Ще помоля колегите да представят накратко законопроекта.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, какво ни водеше към представянето на този Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Напоследък имаше много дебати по повод на имунизационния календар в България и изобщо за проблема за имунизациите в България. Разбира се, повод беше и неотдавна приетата през миналата година Национална здравна стратегия, в която също има такъв раздел касаещ осъвременяване на имунизационния календар, на подхода към имунизациите за модерен прочит на новите имунизации, които се налагат от времето. В тази връзка ние се опитахме да направим няколко предложения, които може би сте забелязали, че в същност съответстват на това, което на практика се случва. Друг е въпросът дали определено има проблеми, които се поставят при тези текстове, но ние бихме искали да очертаем практическото приложение на процеса на въвеждане на тези ваксини, които не са в задължителния имунизационен календар и това, че на практика родителите най-вече при децата се снабдяват напоследък с много от тези имунизации, които в България официално са разрешени, но би трябвало да се помисли как родителите и хората, които желаят да си поставят ваксини, които не са от задължителния имунизационен календар да съхраняват и как да се снабдяват с тези имунизации.
Правя това въведение като разбира се, смятам че ще кажат нещо по въпроса и колегите, с които сме направили това предложение. Още веднъж подчертавам, че на практика този проблем съществува. Може би сме имали предвид и това, освен останалите проблеми, които колегите ще подчертаят и момента, в който съхраняването и доставката на тези имунизации винаги е в ръцете на пациентите и те не винаги добросъвестно, разбира се неволно съхраняват правилно ваксините и не винаги добросъвестно тръгват към поставянето им.
Като педиатър бих искала да подчертая, че поставянето на ваксините са изключително в правомощията независимо от вече модерния начин на подход и получаване на информация чрез Интернет, който е един феномен напоследък разпространил се особено при поставянето на имунизациите в детска възраст. Този който има изключителните правомощия, това е педиатърът. Това е лекарят. За това ние се опитахме и се надявам да се получи един хубав дебат точно защото трябва да съпоставим проблемите от живота към законодателството. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Някой друг от вносителите иска ли да вземе думата? Не виждам.
Колеги преминаваме към дискусия, това не означава, че вносителите не могат да вземат думата. Раздадено е на всички становището на Министерството на здравеопазването. Има и становище на Българския фармацевтичен съюз и Педиатричната асоциация, което ще бъде представена от колегите.
Ще предоставя думата на председателя на Българския фармацевтичен съюз, който да представи тяхното становище.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Българския фармацевтичен съюз категорично се противопоставя против това предложение. Защото знаем, че и от дълбока древност и законодателно дейностите, които се извършват в аптеката и в едно лечебно заведение са разделени по редица причини. Много ясно са разписани правата на аптеката, както и на лечебните заведения. Например, във всяка болница има аптека именно поради това иначе би било много лесно да бъде съкратен този разход. Преди малко чухме уважаемата от мен народна представителка госпожа Ива Станкова да говори и за съхранение. Всички имунологични препарати се съхраняват при определен режим на съхранение съгласно това, което е разписано от производителя и от Изпълнителната агенция по лекарствата. Дават се указания на родителите и обикновено те идват в аптеката, за да им бъдат отпуснати тези лекарствени продукти непосредствено преди употреба.
От тази гледна точка рискът е никакъв. Честно казано не виждам никакви разумни обяснения и да се твърди, че в Чехия. Чехия е само една от страните на Европейския съюз и не можем да твърдим, че това е правило ние да ставаме втората.
Становището на Българския лекарски съюз съвпада с нашето. Това няма да бъде в интерес нито на фармацевтите, нито на лекарите. Категорично мога да ви заявя това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте доцент Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, въпроса за препоръчителните ваксини и тяхното място в педиатричната система на обслужване на пациентите, т.е. обслужване на децата от лекари специалисти, беше поставен в същност от педиатричната асоциация и на кръглата маса преди две години, и на кръглата маса проведена сега и дори вчера когато една от представителките на неправителствените организации майка на здрави деца, които работят за промоцията на здравето при децата и профилактика, поставиха въпроса за тези ваксини. Знаете, че много подробно се дискутира този въпрос. През октомври ще има пореден конгрес по педиатрия, на който ще има специална кръгла маса за ваксините, за актуализиране на календара. Знаете какви са ангажиментите на държавата към включване на част от ваксините. Не случайно се каза, че поради широката информираност на хората за най-различни медицински проблеми, включително и за навлизането на нови модерни, качествени ваксини. Хората се интересуват - защо, може ли да ги правят и кога да ги правят? Тези въпроси са адресирани изключително педиатрите считам, че това не е нарушение на закона. Както педиатъра взима от РИОКОЗ задължителната ваксина и я съхранява в хладилника си, така да има и един минимум от ваксините, след като проучи какво е мнението на родителите или какви са по-точно исканията на родителите на обслужваните от него деца, да осигури тези ваксини и съвсем адекватно да проведе имунизацията. Вие разбирате, че закупена от аптеката ваксината не може от никой друг да се направи, ако педиатъра не е прегледал детето, не е установил противопоказания за имунизациите и тогава да се направи. Дали ще се направи от него или от сестрата, която работи с него е друг въпрос.
Виждам, че вие изтъквате много закони. Има определено в кое време и как се прави имунизацията. Аптеката може ли да ви каже кога да правите имунизацията? Имунизационният календар показва времето когато трябва да се прави ваксината, кога са реимунизациите и т.н. Въпрос на време е ваксините, които сега толкова много се обсъждат, срещу хемуфило симфлуенце, пневмококите и отчасти рота вирусите да влезнат в имунизационния календар след една, две години. Сега, тъй като общественият интерес е много голям и няма кой друг да ги направи, хората се разкарват. Кой съхранява ваксината? Родителите. Родителят по-добре ли съхранява ваксината? В никакъв случай не се съхранява по-добре. Ако наистина има толкова големи препятствия мисля, че все пак трябва да помислим, кое е по-рационално и кое е в полза на децата.
КАНТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм микробиолог и ще кажа няколко думи за ваксините и няколко думи за европейската практика по тези ваксини. Засега всички ваксини, които се правят и са в задължителния календар, се правят от българските лекари. Това са общо практикуващи и педиатрите. Те се контролират от РИОКОЗ, ползват хладилната верига и т.н. Имат добрата практика за ваксинация.
Предложението за допълнение на този закон е педиатрите и общо практикуващите лекари, ако имат желание да правят и ваксините, които са препоръчителни. Това само би улеснило, защото става по-лесно за родителите и за самите лекари, но трябва да се спазва принципа на доброволност – лекар, който иска да прави това.
Практиката в Европа е следната. В Източна Европа от страните членки на Европейския съюз пет държави имат тази практика. Това са Чехия, Полша и трите Прибалтийски републики, от западните държави знам, че във Великобритания е такава практика, по изключение, въпреки че ваксините са лекарства да могат да бъдат отпускани от лекар.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, според мен, къде са плюсовете на този законопроект.
Първо, това ангажира лекарите, защото купувайки ваксината те поемат ангажимент да извършват ваксинациите и това ще ги стимулира.
Второ, наистина се спестява известно разкарване на пациентите, с което съм напълно съгласен. Това може би малко ще увеличи броят на ваксинациите.
Къде виждам проблеми?
На първо място, не мога да не се съглася с това, което беше казано от Мирослав Ненчев, защото в крайна сметка ясно сме казали къде се извършва търговията на дребно и сме дали онези възможности в закона къде може да се извършва търговия на едро, например където няма аптеки е възможно.
Големият проблем е, какво ще се случи, например, ако дадена партида или нещо подобно трябва да се свали от пазара? Каква възможност има Изпълнителната агенция по лекарствата, които по принцип контролират аптеките да осъществи контрола на тези ваксини, които трябва да бъдат свалени от пазара, как ще се намерят лекарите, при които са отишли? На практика това почти е невъзможно.
Разбира се, господин Костов може да кажете, че проверявайки при всички дистрибутори ще бъде наясно къде са отишли, но общо взето това ще създаде проблеми.
Според мен, това е по-големият проблем, а не толкова съхранението. Защото, когато става въпрос за задължителните ваксини те се дават на съответните педиатри и общо практикуващи лекари, които отново ги съхраняват известно време докато ги направят. Приема се, че ще съхраняват правилно.
Мисля, че големият проблем е с контрола и не мога да не кажа, че в крайна сметка в населено място където има аптека е редно там да се продава. Колеги, това е моето становище.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не разбрах в този законопроект за задължителните или препоръчителните ваксини става въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос само за препоръчителните ваксини.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, няма да се впускам в подробен анализ на това какви биха могли да бъдат възможностите в последствие от такава драстична промяна в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, защото големият проблем в този текст поне е в два аспекта.
Първо, той ще промени фундаментално правилата или поне ще създаде прецедент за фундаментална промяна в правилата за търговия на лекарствени продукти и всички онези принципи, които са вложени в това законодателство. Като законодателна власт мисля, че вие трябва да оцените този проблем, който такъв законопроект би донесъл.
Второ, доводите, които вече се чуха и касаят възможността лекарствените партиди и продукти да бъдат проследявани от производителя до потребителя по цялата верига на доставка може би ви се струват не съвсем силни и сериозни, но аз ви уверявам, че това са доводи върху, които е изградено законодателството за снабдяване с лекарствени продукти в целия свят. Това са фундаментални правила заложени разбира се и в европейското законодателство.
Ако е възможно искам да чуете няколко думи от председателя на Изпълнителната агенция по лекарствата, за да ви посочи няколко примери от практиката, които биха могли да се случат, ако такава практика се възприеме. Независимо, че става дума само за препоръчителни имунизации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов, имате думата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, агенцията е против предложеният законопроект. Ще ви изброя няколко конкретни мотива.
На първо място, според нас аптеката е здравно заведение, а лекарите са лечебни заведения и не трябва да се допуска смесване на компетентност и функции.
На второ място, при това пускане, при брой на лекарите около 33 хиляди в България ние ще влезем в една абсолютно безконтролна ситуация в следните направления:
Първо, лекарствена промоция, която е разписана повече от ясно и конкретно в Закона за лекарствата.
Второ, всички правила за разрешаване на рекламата на лекарствени продукти първо се погазват със самото предложение, след което практиката ще ни затрупа с уродливи примери. Почти всички препоръчителни имунизации не са еднократни. Имаме реимунизации. Т.е. правенето на една еднократна имунизация категорично закачва този пациент и в процедурата по реимунизация.
Трето, тези реимунизации все още са препоръчителни, защото един лекарствен продукт се пуска на пазара, след като са направени клинични проучвания върху една бройка от пациенти не повече от 5000 души. Лекарствената безопасност на тези лекарствени продукти се изследва в пост регистрационния период. Не бих искал да навлизам в конкретика, но без да правя реклама на каквото и да било в момента, мисля че всички народни представители могат да влязат в сайта на Европейската агенция по лекарствата и да прочетат само от Нова година досега по отношение на препоръчителните ваксини какви съобщения са излезли касаещи лекарствената безопасност на тези продукти.
Четвърто, контролът по съхранение, блокиране и изтегляне ще бъде абсолютно неприложим, такъв какъвто е разписан в закона.
Пето, на едно от най-важните по значение неща е, че това ни гарантира пълен срив на системата и контрола за ценообразуване.
Шесто, всички производители и притежатели на разрешения за употреба, търговци на едро имат право да раздават мостри. Те получават мострите безплатно, по две мостри от най-малката опаковка и смея да твърдя, че ние ще дадем един тласък в продажбата на населението на мостри, които са предназначени само за обучение на предписващите и на отпускащите. Когато дадем на един пациент една мостра без пари и се приложи реимунизацията кой ще я заплати?
Основното предназначение на мострата е запознаване с продукта и обучение, особено при ваксините, които се продават в еднократни шприци. Лекарят преди да съблече болният трябва да е видял как изглежда тази шприца.
При двукратни и трикратни реимунизации даването на мостри върху пациентите е класическо зарибяване към конкретни лекарствени продукти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Христов, към вас има три въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ: Както и да си говорим всички тези опаковки, които сме виждали и на които е записано „мостра” те не са обучение, а за зарибяване, говорим си честно. Горе долу така се случва най-често. Не знам дали сте влизали някога в кабинета на вашето джипи. В този кабинет има един спешен шкаф, в който се съхраняват едни медикаменти, задължително по списък. Някои от тях се съхраняват в хладилник. Отделно има спешна чанта – как ги контролирате когато трябва да се изтегля противозмийския серум? Как ги контролирате когато някоя партида трябва да бъде изтеглена, за да използвате този аргумент специално за ваксините?
Няма да навлизам в дебат, декларирам конфликт на интереси, знам как работи съпругата ми, която е джипи и за това няма да участвам в гласуването.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доктор Христов, искам да ми отговорите на въпроса, освен в кабинета на вашето джипи както ви попита доктор Шарков, дали сте ходил скоро например в община Тутракан или Грудово, за да видите, че и в момента джипитата педиатри, например поставят противогрипни ваксини, които са доставени от някого. Това е практика, така че информираността на хората нараства не само в големите градове и практически ние имаме друг имунизационен календар, различен от официално утвърдения. Практически в отдалечените райони действително това се прави. Как го контролирате сега? Има един аргумент, че фармацевтичните компании ще лобират пред лекарите за определен тип ваксина. Каква е гаранцията, че те не лобират пред аптекарите, за да предлагат те определен вид ваксина? Това е нормално. Да, добре но ми се предлага една, защото се казва, че тя е наличната. Има аргументи, които мисля, че не са съвсем сериозни.
Текстът може да се прецизира и промени особено по отношение на контрола.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, искам и аз да се обърна към доктор Емил Христов, защо се опитвате да мерите с различен аршин? Съгласно изискванията на НЗОК всеки специализиран кабинет, всяко джипи трябва да има на съхранение татаничен анатоксин. Каква е разликата на съхранение между него и ваксините, за да може за едното, а да не може за другото? Друг е въпросът дали се използва и къде се прави?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители, бях много добър по география и мисля, че добре познавам България и съм пътувал много. Общо взето ми бяха зададени географски въпроси къде съм бил.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В скоро време къде сте бил?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Редовно ходя в кабинета на личния ми лекар. Действащ преподавател съм в университета и преподавам и имам представа за болничната и извънболничната помощ в България. Доколко съм компетентен това е ваше право да го оценявате.
По отношение на препоръчителните имунизации в Закона за лекарствата, който вие приехте и Народното събрание утвърди и е действащ има категорични текстове, специална група от членове, които казват как се рекламират ваксини. За ваксините има изрично разрешение, те са по лекарско предписание. Има изрично разрешение притежателят на марката да прави реклама в рамките на образователна ваксинационна кампания. Т.е. ще ваксинираме всички жени в България срещу рак на шийката на матката. Двете фирми, които притежават ваксината нямат никакъв проблем да излязат дори и по телевизията да правят тази ваксина в рамките на кампанията, която е утвърдена от дирекция „Обществено здравеопазване”. Това е евро директивата. Когато има такава кампания никой няма проблем да го прави и продукта е по лекарско предписание. Всички останали по лекарско предписание са забранени.
Преди две години имаше принудителна ваксинация професор Гайдарски е тук и може да каже и доктор Цеков е свидетел принудителна ваксинация по препоръчителния календар, след масирана медийна реклама от правителството и от Министерството на здравеопазването и във фирмите в Столипиново за хепатит – А. Всичко това е предвидено от законодателя.
По въпроса как агенцията осъществява контрола и какви са нейните успехи в контрола и за наличните практики. Това, че едни налични практики ги има в България не означава според мен, една практика, която е порочна не би трябвало да бъде узаконявана защото съществува. Ние трябва да направим точно обратното.
По отношение на конкретната контролна дейност на агенцията. През тези дни наближавам един хубав юбилей – 5-та година директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Станах директор с двама инспектори в търговията на дребно. Как да се прави контрол с двама човека на над 10 000 субекта и на над 30 000 лечебни заведения? Всичко това е публично и поставено на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата. В момента след пет битки с професор Гайдарски, да се увеличи агенцията ни 98 души да се направи от 172 души. Това е най-малката агенция в Европа съобразно демографските критерии. Агенцията на Естония се състои от 210 души.
Европейската регулаторна практика е обърната – всички да имат свободен достъп до пазара и държавата да прави надзор. Устройствените правилници на агенцията, щатното разписание на агенцията, е друга тема, която е извън моята компетентност. При огромните премии, които раздава агенцията и за които всяка година през месец април ни поставят на сайта има 35 незаети места. Това е истината за контрола.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Искам да кажа само две думи, не става въпрос за ваксини, които са в стадий на клинично проучване. Става въпрос за ваксини, които са утвърдени в Европа и още не са влезли в нашия задължителен календар и ще влезнат по обещанията на Министерството на здравеопазването през следващата година е първият етап и втория етап е по-следващата година, в размер на 36 милиона лева. Така официално беше обещано. Става въпрос за един период от година и половина – две, за да отговорим на обществения интерес, да не се създава напрежение при майките, да се предостави това на педиатрите, след като не е възможно ще търпим упреците. Когато станат задължителни не знам как ще ги контролирате. Те ще излезнат от аптеките, когато станат задължителни и ще влезнат в задължителния списък. Ще излезнат, ще отидат в РИОКОЗ и отново ще отидат при педиатрите.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ще се присъединя към казаното от доктор Емил Христов, нека всички присъстващи да не забравят, че имунологичните препарати са по лекарско предписание. Защо е така? Защото искаме в най-висока степен да защитим пациента. Именно поради това е и взаимния контрол между лекаря като преписващ и фармацевта като отпускащ. Уродливите практики, които могат да се получат са много. Относно това, което каза доцент Маринчева, че до две години всички ще влезнат – няма да влезнат. Няма да влезнат със сигурност, защото държавата ще трябва да вдигне бюджета за здравеопазване сигурно пет пъти, за да влезнат всички.
Аз също присъствах на това заседание, да ще влезнат, но не всички. Преди малко казах, че това не е в интерес нито на лекарите, нито на фармацевтите. Това е в интерес единствено на големите производители и вносители на такива препарати. Ако „добрите практики” ще ги узаконяваме, без да обиждам колегите лекари, вие знаете много добре, че не е много трудно да намерите в кабинети, в които се продават и лекарствени продукти. Не е много трудно да се намерят дрогерии, в които има лекарствени продукти по лекарско предписание. Ако се разрешат всички тези неща, защо ще откриваме аптеки? Ще откриваме само дрогерии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, за съжаление има аптеки, в които няма фармацевти.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Ние не го поддържаме и се борим срещу това.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, само за настроение и за приключване на темата ще кажа следното. Ние сме удовлетворени, защото в същност получи се диалог, което означава че съществува някакъв проблем, макар неясен и неизяснен, но на практика се случва.
Мисля, че може би това е поводът, за да можем да продължим и да видим как да станат нещата на практика. В тази връзка колега Ненчев - господин председател на фармацевтичния съюз, с чувство за хумор за да създадем настроение, какво ще кажете за намерението в аптеките според добрата фармацевтична практика, за което ние лекарите нямаме нищо против, все пак да се измерва кръвното налягане, да се измерва кръвната захар и да се дават съвети. Питам се тогава – ние лекарите какво да правим?
Според мен, тази тема действително трябва да бъде продължена и това беше повода за този наш кратък законопроект.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че нещат се изясняват. Забъркахме понятията, например ваксините против тетанус, които са задължителни. Вие знаете, че това е заболяване, което може да се развие от един час до четиридесет и няколко дни. Препоръчителните ваксини могат да се направят след пет дни и след петдесет дни. Те могат да бъдат с отлагателно време.
Ще ви помоля да не бъркаме едните препарати с другите препарати за съхранение. Съгласен съм със становището на доктор Емил Христов и на Мирослав Ненчев, че ще настъпи хаос, в това не се съмнявайте. Ако ние разрешим такъв свободен режим и всеки да си закупува от лекарите и да съхранява лекарството в шкафовете, ще настъпи хаос. Не искам да повтарям това, което каза доктор Христов, ако внимателно слушахте неговите примери, миля че са съвсем ясни. Аз ще гласувам против закона.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, фармацевтичната професия е разделена от лекарската още през 1243 година.
Искам да кажа нещо, което не беше споменато, за да не се повтаряме. Предстои приемането на т.нар. голям фармацевтичен пакет от Европейския парламент. Вътре има едно задължително изискване на т.нар. електронно родословие на лекарствените продукти. По този начин няма да е възможно проследяването на пътя на лекарството и на създаването на електронно родословие на продукта. Това след себе си ще повлече куп проблеми, защото не случайно се създава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със законопроекта предложен от народните представители Ива Станкова, Нигяр Сахлим и Станка Маринчева, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Трима колеги не участваха в гласуването, казвам ви това, за да стане ясно, защо не излиза броят на гласовете.
Колеги, по отношение на втория законопроект три пъти се обсъжда през тази година и мисля, че дискусията е излишна.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че всички участвахме достатъчно дълго в дебати по този въпрос. Това, което е нов елемент от развитието на фактите около този текст в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е стартираната процедура по наказание срещу Република България, която Европейската комисия започна в началото на тази година. В резултат на тази процедура, ако Република България не промени и не предприеме стъпки за промяна в законодателството си в зоната, в която е идентифицирано несъответствие, веднага след като изтече срока определен по законодателството, а той мисля че е три месеца, веднага след това започват реални стъпки по процедурата инфриджмънт, която много добре познавате в резултат, на която България ще бъде осъдена в Европейския съд и ще заплаща високи санкции за несъответствие на националното законодателство с европейското.
Именно тази причина беше в основата на заявеното от правителството намерение да се промени законодателството и поради тази причина отново беше изготвен Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната продукти, който е пред вас. Нямам никакво съмнение, че този път законопроекта ще бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги заповядайте.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, имам въпрос, тъй като съвсем скоро може би преди няколко месеца ние променихме закона, нима тогава министерството не знаеше какво е европейското законодателство, а сега вече знае? Тази неинформираност на какво се дължи, за да не дадете официални мотиви тогава да не се променя закона, а сега да се променя и то в един много кратък срок. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се опитам аз да отговоря, вместо Валери Цеков и тогава министерството беше на позициите, които бяха и сега. В залата имаше едно предложение на колегите от ДСБ, а именно Катя Михайлова, което както обикновено се случва доктор Василев, разбира се вие не сте от тях, но вашата група пак беше обхваната от едно разбиране на нещата и на второто гласуване го подкрепи така ,че вкара абсурдния текст да има ограничение на четири аптеки. За съжаление това е истината. Знам, че вие не сте от хората, които го направиха, но това е истината. Министерството на здравеопазването няма никаква вина. За съжаление сега министерството е принудено да го направи. Мисля, че имате становището на Европейската комисия, с което отново искат процедурата. Това е истината. Колеги няма да правим дебати по темата, за една година четири пъти се разглежда.
Не считам, че сега ще има хора, които ще си променят становището и за това няма смисъл от дебати. Да не говоря, че бяха измислили начин да бъдат за обиколени четирите аптеки, но това е ограничителен текст и дава основание на европейските ни партньори.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател факт е, че това е от януари и дано да е предпоследното. Към настоящият момент всички процедури са спрени до излизане на Европейския съд с решение. Не успях да раздам този материал, защото на 19 май 2009 година Европейския съд ще излезе с решение. Тогава се питаме – защо ние бързаме например за пет седмици? Това решение се отнася абсолютно за всички страни и нашата държава ще се съобрази и българския фармацевтичен съюз ще се съобрази.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отговорът е ясен. Народното събрание приключва своята работа на 17 май 2009 година и вероятно българското правителство, след което не може да се променя законодателството, не би искало да рискува, ако нещата вървят в една неправилна посока. Според мен, това е логиката.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Решението също има срок за изпълнение, така че няма никакъв проблем.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, искам да кажа, че господин Ненчев този път не е съвсем прав и това не е факт. Няма такъв факт. Факт е единствено този документ, който всички вие имате. Това е позицията на Комисията на европейските общности и трябва да ви кажа, че процедурата тече с пълна сила. Сроковете текат и са близко до изтичане така, че такъв факт няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със Законопроекта за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 5.
Приема се.
Уважаеми колеги преминаваме към точка 2 от дневния ред – Меморандум за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Заместник-министър Цеков имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, този меморандум е резултат на едно разбиране в страните от Югоизточна Европа за това, че трябва да се направят общи усилия по отношение създаване еднотипни или по-точно сходни здравни политики в тези страни и в този район от Европа по редица от общите проблеми свързани с общественото здраве. Той беше предхождан от една декларация приета през 2005 година в Скопие и представлява нов етап в развитието на този процес на общи политики в здравеопазването, а именно постигна се съгласие, че процеса ще се структурира и ще се създаде организационна структура, която да продължава да движи тези общи политики в този район.
Благодарение на този меморандум в страните от Югоизточна Европа ще започне да съществува и да действа секретариат, който да движи всички политически въпроси и всички проекти свързани с общественото здраве, които ако смея да напомня на уважаемите народни представители, работят вече над пет години. В момента така наречената Здравна мрежа на страните от Югоизточна Европа организира и осигурява изпълнението на девет проекта по различни аспекти на общественото здраве. Например, майчино и детско здравеопазване, сигурност на кръвните продукти, психично здраве и т.н.. Идеята е в близко бъдеще да създадат такова отражение върху здравните системи на страните от Югоизточна Европа, че те да започнат да си приличат и да започнат да имах кохизивни черти.
Мисля, че тази мрежа е от съществено значение, тъй като ролята, която играе Република България в мрежата заедно с Румъния е основна. Ние сме единствените две страни в мрежата, които сме членове на Европейския съюз. На практика представляваме или даваме възможност на Европейския съюз да развие онези политики, на които особено се държи през последно време – политиките за работа със страните, които са непосредствени съседи на Европейския съюз. Както се вижда от материалите, които имате годишната вноска на България за дейността секретариата ще бъде в размер на 36 хиляди евро, което не е съществена сума. Най-вероятно в следващите години България ще приеме ролята и на донор на средства за нуждите, за проектите, които ще се движат в обхвата на мрежата.
Според мен, този меморандум би следвало да бъде подкрепен без никакви възражения. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това не е нещо ново, а продължаване на нещата. Очаквах с няколко думи да кажете какво е постигнато досега? Какъв е основният ефект постигнат досега?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, това което споменах преди малко е, че основният смисъл на този меморандум е инкорпориран в Регионалния съвет по сътрудничество, който наследи Пакта на стабилност на Югоизточна Европа. Това е здравното измерение от сътрудничеството на страните в Югоизточна Европа. Конкретните ползи са именно тези девет проекта, които създават еднакви практики в областта на общественото здраве в направленията,в които проектите работят, като предпазване от заразните заболявания, майчиното и детското здравеопазване. Т.е. нови политики за подобряване на майчиното и детското здравеопазване. Нови политики по отношение на психичното здраве и мероприятията за опазване психичното здраве на населението в тези страни. Един много важен проект е проектът за осигуряване безопасност на кръвните продукти в системите на отделните държави. Тези проекти имат важното качество да създават еднакви практики в тези страни. За България, за Румъния и за страните от Европейския съюз това е от огромно предимство, тъй като знаете, каква е ситуацията на западната ни граница със страните от бивша Югославия, където основно са насочени усилията.
Това са големите предимства на проекта. България има важната роля да представлява европейското измерение в тази мрежа. За момента и в бъдеще очаквам да има водеща роля в политиките, които ще се разработват в рамките на мрежата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искате ли да вземете отношение по този въпрос? Не виждам.
Моля, който е съгласен да подкрепим меморандума, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се с консенсус. Всички колеги, които напуснаха заседанието декларираха, че го подкрепят.
Уважаеми колеги благодаря за участието, закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Борислав Китов/
