Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
23/04/2009
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    Комисия по здравеопазването

    Стенографски запис








    П Р О Т О К О Л
    № 146

    Днес, 23 април 2009 г. от 16,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


    ДНЕВЕН РЕД:


    1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и Донка Иванова Михайлова на 14 април 2009 година – първо гласуване.
    3. Разни.

    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    Комисия по здравеопазването

    Стенографски запис








    П Р О Т О К О Л
    № 146

    Днес, 23 април 2009 г. от 16,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


    ДНЕВЕН РЕД:


    1. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – второ гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и Донка Иванова Михайлова на 14 април 2009 година – първо гласуване.
    3. Разни.



    Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
    * * *

    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, добър ден, позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
    Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
    Първо, общ законопроект на закона за изменение и допълнение на Закона за здравето № 953-10-33, внесен на 10 април 2009 година – продължение.
    Второ, законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83 внесен от народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова на 14 април 2009 година за първо гласуване по принцип.
    Моля, който е съгласен, с дневния ред да гласува?
    - „За” – 13.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Колеги, искам да ви помоля като точка първа да разгледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Ще бъда съвсем откровен с вас, трябва да спазим определени срокове, които изтичат на 15 юни 2009 година.
    Уважаеми колеги, ще ви запозная с основните мотиви. Към настоящият момент от общия брой на общо практикуващите лекари около 4800 без придобита специалност и не зачислени за специализация по обща медицина са повече от 40 на сто. Придобилите специалност и зачислените за обучение не са равномерно разпределение на територията на страната. Всички добре знаете, че съществуват области, в които процента на общо практикуващите лекари без придобита специалност и на не зачислените такива за специализация по обща медицина достига до 70 на сто. През месец юни изтича срока по параграф 6, алинея 1, точка 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, според който лекарите, които не са завършили курс и не са придобили специалност по обща медицина ще бъдат лишени от правото за работа в индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ.
    Законопроектът предвижда да се даде право на лекарите, които са открили лечебно заведение за индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ до 31 декември 2008 година по силата на параграф 6, алинея 1, точка 1 от Преходните и заключителните разпоредби в закона и които имат призната специалност по вътрешни болести, детски болести, спешна медицина, хирургия и акушерство и гинекология да осъществяват дейност, като индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ без да придобиват специалността по обща медицина.
    Това са нашите кратки предложения към вас.
    Уважаеми колеги народни представители имате думата.
    Още веднъж искам да потвърдя пред вас, че законопроектът се предлага за първо четене и работим по принцип.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, когато се направи в един закон, един лош текст, след това много трудно могат да се поправят нещата. Трудно се поправят с определени изменения. Когато текстът е направен преди години и е дадена определена възможност за увеличение на срока, в който се придобива специалност, това още много години ще тече, но така или иначе това е проблем и трябва по някакъв начин да се реши.
    Напълно съм съгласен с тези предложения, но с тези предложения може да се поправи още една грешка. Например, вие твърдите в точка 6-б, че тези които имат призната специалност и т.н. хирургия и акушерство и гинекология могат да осъществяват дейност като индивидуална и т.н. практика. Аз твърдя, че акушер гинеколог или хирург, който работи като джипи не може да се нарича акушер гинеколог или хирург – категорично. На този човек трябва да му бъде дадена възможност да влезе в болница и това е практиката в целия свят. Ако той работи, той е частно практикуващ лекар сключил договор с касата, за това ви предлагам следният текст: Завършва текста и се записва: „И същите имат право да сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ по съответната специалност”. Защото е много лошо на един човек, който е интернист, който е хирург, който е уши, нос и гърло или е акушер гинеколог и работи в доболничната помощ да го отделите и да не му давате право да влезе в болничната помощ. Той има своите болни и трябва да направи определени процедури, но само в лицензирано заведение, каквото е лечебното заведение за болнична помощ. Не могат да бъдат абонирани лекарите, които работят в болница само те да работят в болница. Който иска да отиде да работи с болни, ще излезе в доболничната помощ и това ще бъде стимула, за да излезнат от болниците. Защото, сега има абсолютен рекет. Ако не изпращате пациенти на доктора от болничната помощ и той не е свързан с определен брой лекари от доболничната помощ не може да се постъпи в съответното лечебно заведение. За това разделянето на доболнична с болнична помощ е правилно, но хората, които работят в доболничната помощ трябва да имат достъп до специализирани манипулации в болничната помощ. Ето ви идеалната възможност сега да допълните този текст. По този начин ще има много повече лекари със специалности в доболничната помощ, а това е целта. Да има повече специалисти в доболничната помощ. Многократно съм казвал, че джипитата не са една и съща категория. Те са поне три категории. Тези, които са в големите градове ще могат да си поемат определен контингент, ако е хирург в рамките на груповата практика или ако е акушер гинеколог. За това ви моля да се вслушате в това предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да помоля представителят на Националната здравноосигурителна каса, след изказванията кажете какви са възможностите, които предлага доцент Щерев.
    Мисля, че има определени условия за работа на общо практикуващия лекар при сключена практика.
    СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър малко съм смутена от предложенията, които се правят, не малко, а много съм смутена. Знаете, че една от основните причини да не вървим бързо към модела на здравеопазването в Европа е тази, че у нас близо 95 на сто от общо практикуващите лекари са индивидуални практики и много малко са груповите практики. Обрано на Европа където основно са груповите практики за първична медицинска помощ и много малко са индивидуалните. Ние сега с този параграф 6-а, създаваме възможност още шест години хора, които не искат да вземат специалност и никакви други причини нямат, за да не влезнат в специализация по обща медицина. Всички ВУЗ-ове имат обявени бройки, дори ги ходят да ги канят, правим комисии и т.н., просто не искат защото имат обективна причина в някои случаи, че няма кой да му вземе практиката.
    Втората причина е, че за времето което е от два или три месеца по модулите се губят пациентите. Това е абсолютно сигурно и няма за какво да си кривим душата.
    По този начин създавайки една отсрочка от шест години, това означава, процентът не е 40 – за Варненска област съм направила изчисления – 18 на сто от лекарите имат обща медицина, от тези, които работят като общо практикуващи. Донякъде компенсират, защото имат някои от специалностите, които се споменават и си подбират пациентите – предимно деца, предимно възрастни, който е с вътрешни болници предимно работи с вътрешни болести, който е с деца работи предимно с деца. Т.е. нищо друго не работи по отношение на вътрешните болести и така до известна степен компенсират. Ако ние не въведем общата медицина като специалност, такава каквато е с нейната философия, мисля ,че нищо няма да направим, а ще побългарим модела. Срокът за 6 години не приемам. Можем да обсъждаме колко да бъдат годините като кажем, че след тази дата не взелите специалност обща медицина минават под ръководството на специалист по обща медицина и по този начин ще принудим част от общо практикуващите лекари да направят групови практики.
    Вторият параграф 6-б, въобще не го приемам. Н първичната медицинска помощ това са общо практикуващи лекари, които в момента имат специалност вътрешни болести или спешна медицина. Трябва да ви кажа, че на тях се крепи сегашната първична медицинска помощ. Аз работя детски болести – 40 години, доцент Щерев – АГ – 40 години, тук има вътрешни болести, хирурзи и т.н. аз не се наемам да отида да работя като общо практикуващ лекар. Погледнете какво стана с вътрешните болести и какво има само в една кардиология. Как така този лекар, който има само такава специалност, ние априори ще му признаем правото да бъде общо практикуващ и да не придобие специалността обща медицина. Колеги, смятам че това е някаква сигрегация, която не бива да съществува. Ние по този начин губим стимула и на младите хора да отидат и да се квалифицират. Това, че има известни обективни и субективни причини подкрепяме параграф 6-а с предложението, но да се съкрати срока. Била съм в Комисия по обща медицина. Там се нареждат десет специалисти и започват да му задават въпроси. Може ли един да отговори на въпросите, за това че е имал специалност „Детски болести” или „Уши, нос, гърло” е неприемливо. Ако трябва да работим на съвременно ниво хората трябва да бъдат достатъчно квалифицирани.
    ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: Господин председател, доцент Маринчева, когато се правеха тези общо практикуващи лекари всички тези проблеми още тогава се заложиха. Знаете много добре, че за вътрешните и детските болести, никой не ги попита какво разбират и какво могат. Много неща трябва да бъдат изчистени, за да се отговори на този въпрос.
    Смятам, че общо практикуващите лекари по първата точка, голяма част от тях ще вземат специалност когато първите от тях се пенсионират. Това са десетина години, защото практиката това посочва.
    Първо, по обективни причини не искат да заемат специалност. Ако предостави на друг практиката си за по-дълъг период от време, след това няма да си я върнат.
    СТАНКА МАРИНЧЕВА: Искам да отговоря на доктор Константинов, че това бяха различните участъкови педиатри и участъкови терапевти. Вярно е, че на 1 юли се събудиха като общо практикуващи лекари, но той си запази пациентите. Тези, които са педиатри работят предимно с детски контингент, а тези които са терапевти работят предимно с възрастни.
    По принцип ние така да ситуираме нещата, философията на общо практикуващия лекар е да познава семейството до възрастните хора. Тук заложено ли е? Не е заложено. Какъв е смисълът тогава да имаме такъв лекар.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, има два подхода към решаване на този проблем и единия е виртуален, който борави с понятия с добри намерения и с илюзии и не иска да се приземи и да види какво всъщност се случва. Всички ние искаме да имаме чудесни общо практикуващи лекари специалисти по един на всеки от 5600 практики, но няма. Ако ние не приемем тези текстове какво искаме да кажем, че искаме това намаляване на броя на общо практикуващи лекари заели практики, което е средно с по 200 – 300 годишно изведнъж в катастрофа ли да се превърне? Няма специалност – освобождава се практиката? Кой ще дойде – занзибарец, от къде? Ние нямаме друг път освен да приемем текста по принцип и между първо и второ четене да коригираме някои неща, които могат да бъдат до облагородени, извинявайте за израза, да заложим евентуално финансов бонус за хората, които имат специалност и да заложим срок, който да важи от времето на откриване на практиката, защото един млад лекар, който току що е започнал той е при условия, които са различни от условията на друг, който е практикувал пет или шест години и накрая да си припомним, че при капацитет на обучение, който сега е от 400 – 500 човека годишно, а преди беше от 200 човека дори и да бяха пожелали всички 5000 да получат специалност „Обща медицина” нямаше къде, нямаше и кога! Отделно са аргументите, които изтъкна и доктор Константинов. Така, че по принцип приемам текста. Моля да преминаваме към Закона за здравето, защото там ни чака къртовски труд.
    БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, едва ли някой се съмнява, че стремежа към покачване класификацията на системата на общо практикуващите лекари е абсолютно задължителна. Ще помоля, ако някой е запознат със системата, която е включена и по която ще се осъществява усвояването на тази специалност – общо практикуващ, по какво се различава от това, от обемно и качествено от това, което е придобил един завършил медицина студент. Имам впечатление и от тези, които са завършили и придобили специалност „Обща медицина”. Имам впечатление и от материалите които са залегнали в основата на обучението им – абсолютно с нищо. За мен това не е достатъчно или трябва да бъде съвсем определено преразгледано, но както каза и доцент Маринчева медицината в настоящето време е далеч по-различна от това, което беше преди 40 – 50 години. Разгърнаха се, развиха се и придобиха изключително ниво отделните профилни специалности, без които не може обаче забравяме едно нещо. Тясно специализирания и тясно квалифицирания доктор е истинска беда за здравеопазването и практиката, която не му позволява възможността да обхване поливалентните проявления, които различните нозологични единици дават. Един диабетик той не лекува само диабет и кръвните захари. Знам какво говоря, защото излизам от практиката и оттам от където се започва. Високо специализираната помощ започва точно от това, че се сблъсква с една система, на която наистина липсва необходимата квалификация и стремленията към отцепването на отделните специалности, които просто създадоха една психоза у пациента, когато тръгне да решава собствените си здравни проблеми и бива насочен към кардиолог и т.н. Един диабетик страда и от атеросклероза, от заболяване на съдовите и от какво ли още не. Точно в практиката се отбелязва невъзможността, например на кардиолога да обхване цялата палитра комбинирана от различните проявления на тези съчетаващи се заболявания. Това е мястото на специалността „Вътрешни болести”, която по някакъв начин е запратена в ъгъла. До определено ниво един специалист интернист е в състояние да обхване, да посрещне и да реагира адекватно на рутинната патология, която му поднася ежедневието, както беше и преди и едва когато надхвърли възможностите му той намира своето решение в отправените към съответните тесни специалисти. Обща медицина е хирургията, гинекология, кардиология и т.н. Кажете ми кой е в състояние да осигури наистина адекватно, обемно и качествено обработване на тези, които са дошли да търсят решение на здравните си проблеми – няма такъв. Образователната система, която разгръща едно образование в медицинските университети при една добра подготовка и покачване на изискванията, както беше навремето, професор Гайдарски и всички останали, които са придобили образованието си тогава, знаят как се вземаха изпити. В практиката идват неподготвени, неудобно ми е да кажа лекари, от които не можеш да поискаш нищо друго. Мога да правят само сметки колко глави са в листите им и някои други неща, които въобще не са пряко свързани и не резултират квалификация. Тази система на обема и вида, по която се разгръща една програма за обучението в момента за мен е чиста формалност. Практиката е единственото нещо, което дава възможност на един доктор да се формира като доктор дори и по обща медицина. Навремето в системата на участъковите доктори му позволяваше да поеме участъка и да познава и фамилиите, които обслужва. Чертаехме къщите им, ние познавахме и зъбите им. Освен всичко друго това, което му поднасяше ежедневието, беше задължението да придобива необходимата квалификация, за да може да я посрещне, защото изискванията бяха други, а сега са никакви. Не може да не се товари един общо практикуващ лекар. Това ще му помогне и най-после да се заеме в ръце и да тръгне да се учи. Не може да се занимава само с посрещане и изпращане по съответни направления, че не е осигурил достатъчния обем направления и талони, които най-често предварително са договарят и заплащат на джипито от тясно квалифицирания специалист. Да не ви разказвам какви въртележки и кръгове се затварят от единия на другия, на третия и на петия, черпи се и финансов ресурс.
    Няма ли изисквания върху доктора, той не се стреми да се обучава, за това оттук трябва да се започне. На следващо място, за да се използва и без това ограничения ни кадрови ресурс. Много ви моля да имате търпение защото пряко съм ангажиран с всички тези неща и знам къде издишат. Има личен лекар, който е интернист. Той спокойно може да работи всичко и едва когато потребностите надхвърлят неговата компетентност, изпратете го тук. Има лекари с 20 – 30 години трудов стаж, бивши завеждащ отделения, които остават изолирани от този процес. Този, който има придобита специалност, нека да не търси от съответния профил насочване на маршрута на болния. Трябва да се преразгледа, за да може да се рационализира подхода в практиката при обхващане на контингента, за да намери своето място и решението на проблема във вида, в който наистина трябва да се реши и в същото време се облекчава достъпа и се съкращават разходките и финансовия ресурс, който в момента се черпи по най-безобразен начин.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, правя процедурно предложение да прекратим разискванията.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Правя обратно предложение, абсолютно не съм съгласен с доктор Ботев, но той има право да си каже неговото мнение. Нека да чуем различни мнения, за да могат да се ориентират народните представители. Вие искате сега да изпълните нормата. Дайте да приемем закона и така. Това е една процедура, в тези две изречения, които се предлагат е работата на 10 хиляди души в България.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Българския лекарския съюз още не се е изказал, касата не се е изказала, господин министъра не се е изказал, господин заместник-министъра не се е изказал и много голяма част от депутатите не са се изказали.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, вие знаете, че има ние гледаме закона не бързаме и абсолютно прав е доцент Щерев, тук става въпрос за съдбата на 10 хиляди души и на цялото население на България отиващо към доболничната помощ.
    ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, имам един въпрос към вносителите. В параграф 6-а е записано, „Които не са придобили специалност по обща медицина” става въпрос за тези шест години. Доколкото ми е известна периода, през който нямаше възможност да придобием специалност по обща медицина беше четири годишен.
    Първо, от къде идват тези две години допълнителен бонус, за който говорим?
    Второ, когато удължаваме срока нека да помислим и за тези, които са положили усилия, не знам колко процента са от общо практикуващите лекари, които вече са придобили тази специалност, при същите условия. Трябва да търсим симетрия през срока, през който не е имало възможност за придобиване на специалност и срока, с който удължаваме възможността да придобием специалност. Моят въпрос е от къде се получиха тези шест години?
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ние поставяме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения по принцип. Ние ще приемем всички ваши позиции, мнения и съображения, включително и това на доцент Щерев между първо и второ четене, за да намерим консенсус по въпроса.
    СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
    Първо, искам да кажа, че приемам мотивите на вносителите, тъй като те са абсолютно основателни, защото специалността „Общо практикуващ лекар” е една изключително дефицитна специалност и много малка част от колегите се ориентират към нея. С промяната в закона ние търсим начин да реализираме политиката на Министерството на здравеопазването в тази част, а именно да мотивира колегите към една по-добра квалификация и едно по-добро качество на указване на медицинска помощ.
    Специалността „Обща медицина” беше въведена преди години. Колегите знаят, че това е изключително важно, тъй като там се преминава през всички водещи клиники и те подобряват своята квалификация. Поради това, че системата за специализация беше блокирана от три години това не можеше да се случи и се надявам с промяната в закона да доведем именно до това до мотивираме колегите да се квалифицират и да оказват по-качествена помощ, за това ще гласувам „За”. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Не искам да затварям дискусията, но искам да помоля представителите на Българския лекарски съюз, да изкажат своето становище, имате думата.
    БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, Българският лекарски съюз е изпратил до регионалните колегии проектозакона и очаква от всички райони от страната да пристигнат анализи и мнения по въпроса. Действително тук в предложенията има някои въпроси, на които не може да се даде отговор веднага. Както каза доктор Йорданов имаме ли капацитета за тези шест години всички, които нямат специалност „Обща медицина” да я получат по време на този период от време. Имат ли този капацитет университетите?
    Вторият ми въпрос е по параграф 6-б, тези специалности, които се предлагат и могат да осъществяват дейност като индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ без да придобиват специалност по обща медицина това по принцип ли е или и те трябва да бъдат зачислени в последствие?
    ЛЮБОМИР КИРОВ: Първо, какви са истинските цифри. Към месец декември 2008 година, брой – общо практикуващи лекари с призната специалност – 2806, това са 58 на сто. Казвайки призната специалност това означава „вътрешни болести”, „Педиатрия”, „Гинекология”, „Неврология” включително и други. Брой общо практикуващи лекари с призната специалност „Обща медицина” – 23 на сто към месец декември 2008 година. Това е точната цифра и моля да не се изопачава. Специализиращи към същия месец са 39 на сто от общо практикуващите лекари. След Нова година са зачислени на специализация още около 1000 човека. Т.е. в момента не зачислени за специализация са също 1000 – 1100 човека. Това са реалните цифри. Ако някой твърди, че в рамките на четири, пет или шест години, не е възможно тези колеги да специализират мисля, че няма аргументи и начин, по който да се защити една такава теза.
    Смесват се предложените два текста – единият текст, който е предложен от вносителите коригира времевия дефицит поради нулевите години, които са близо четири. Това е необходимо да се направи, за да се даде възможност на колегите наистина да специализират. Вторият текст въвежда една порочна практика. Това е приравняване на специалност „Обща медицина” с „Вътрешни болести”, „Детски болести” и т.н. Колеги, това е прецедент. Липсват анестезиолози. Утре искам доктор Адемов да работя като анестезиолог, имам вътрешни болести и обща медицина, хайде да ги приравним. Хорариумът им е близък. Хирургията, това е тясна специалност с огромен по обем знания в тази област. Може ли да се приравни общата медицина кат хорариум с хирургията, питам ви професоре? Или какво говори на колегата хирург „екстра систулия бигиминия”? А какво ще говори това на гинеколога? Всеки колега е добър в своята специалност, а общата медицина е точно това – знания по всичко до известно ниво. Така, че се смесват нещата. Ние стоим твърде зад първия текст, който удължава срока, но второто създава прецедент, който е много опасен. Относно обучението има наредба, която казва 8 месеца е общото обучение, половината може да бъде дистанционно, но това е ангажимент на университетите. Моля за вашето съдействие да инициираме университетите да въведат това, тогава много по-лесно ще се придобива специалността. Новата учебна програма, която е предложена е кейсбазирана и изградена въз основа на най-съвременните учебни програми. Насочена е конкретно към практиката, но и тя все още не е въведена. Ето ги пречките. Прави впечатлени, че тук липсва текста, който е предложен от Министерството на здравеопазването за възможността за регистрация, като ЕАД и ЕООД на индивидуалните практики. Като казваме групови и индивидуални практики, това че ще прекръстим Иван – Драган, той отново ще е със същите скъсани гащи. Името не решава проблема. Колегите могат да се групират, ако имат ясен стимул за това. Ясна структура на тази практика и стимули, а те могат да бъдат финансови и по-добри условия за работа. Ваше е правото да решавате, уважаеми колеги.
    Подкрепяме първият текст за удължаване на срока. Вторият текст е погрешна практика, която ако сега се приеме ще трябва да се коригира за в бъдеще.
    Не на последно място, ако се приеме едно такова решение във втората му част това означава, че хората които са придобили специалност с цел и по-високо качество биват измамени, биват излъгани, в същност за били въведени в заблуждение. По Наказателния кодекс това е измама. Какво правим ние с качеството, нали го повишаваме когато се обучаваме и квалифицираме. Може ли да управляваме автомобил, ако нямаме шофьорска книжка? Не можем. Нека да изгладим дефектите в обучението, в системата, а не да правим палиативни мерки и да оставим нещо, което може да живее да умре. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Киров, не искам да ви правя реплика, но не мога да ви кажа, нещо допълнително. Искам най-напред да ви помоля без квалификации, които не са редни да се кажат тук в Народното събрание. Има възможности и през 2009 година мисля, че вие получихте над 155 милиона лева, близо 25 милиона лева в повече в сравнение с миналата година. Всяка година за общо практикуващите лекари парите се увеличават. Не на следващо място, нашата амбиция като народни представители беше чрез определени норми да могат да се стимулират лекарите, които имат специалност по обща медицина, да могат да получат и един бонус в касата в процент 5 или 10 на сто, както беше преди години за специалност. Така, че има възможност лекарите да се дофинансират, които имат специалност „Обща медицина” за в бъдеще.
    ГЛИНКА КОМИТОВ: Искам да кажа по отношение на предложението на доцент Щерев, че в момента ситуацията е такава, че общо практикуващите лекари могат или по линия на след дипломна квалификация и специализация, или по възможността да излезнат в отпуск, да си намерят заместник и тогава да практикуват работа в болницата, ако предложението е да работят и като общо практикуващи лекари и същевременно да работя и в болница срещу възнаграждение това към момента не е възможно. Относно текстовете по закона мисля, че самите текстове ще се уточняват на второ четене, но ако вие не направите нещо, искам да ви кажа, че Националната здравноосигурителна каса няма как да сключи с останалите 3500 лекари, които в момента практикуват „Обща медицина” независимо дали в групова или индивидуална практика за извънболнична първична медицинска помощ няма да имаме възможност да сключим договори от 13 юли 2009 година.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, радвам се, че и Министерството на здравеопазването има възможност да каже две думи по този законопроект. Дебатите, които сега слушаме не се провеждат за пръв път в тази комисия по този въпрос. Те никога досега не са достигали до решаване на проблема, който съществува и към момента, а именно 3300 души общо практикуващи лекари нямат специалност „Обща медицина” и тези хора няма начин да вземат специалност до 12 юли 2009 година. Това означава, че от 13 юли 2009 година, ако няма корекция в закона тези хора няма да имат договор с касата, респективно ще отпаднат и няма да могат да изпълняват своите служебни задължения, така както правят сега. Това е едно много важно съображение, което искам да не се забравя докато тече дискусията. Предвид оставащото парламентарно време.
    Второ, ще се отнася до това, дали има логика в предложенията на доцент Кумчев и госпожа Михайлова, да бъде дадена възможност на лекарите, които са регистрирали общо практикуващи практики към 31 декември 2008 година и притежават някои специалности, според мен изброените специалности напълно адекватно са подбрани, мисля че това е практика, която съществува не само в нашата страна и това няма да доведе до някаква съществена колизия в съществуващото й към момента положение.
    Искам да ви кажа, че 1300 души от общо практикуващите лекари в момента имат специалност „Вътрешна медицина” и около 1200 имат специалност „Детски болести”.. Т.е. тези хора, които вече дълги години работят, почти 10 години работят като общо практикуващи лекари са придобили според нашето разбиране достатъчно квалификация да работят като такива.
    Отново искам дебело да подчертая, че ако този текст се възприеме в Закона за лечебните заведения, той няма да доведе до някаква съществена промяна в обслужването на населението, такова каквото е в момента. Освен това искам да отворя и една малка скоба, в европейското законодателство съществува и трета възможност, която се нарича „Придобити права”, т.е. когато един лекар е упражнявал професията си в три последователни години от последните пет, той има формално правото да продължи да упражнява тази професия без да се налага да получава допълнителна квалификация. Така, че според мен текстовете, които са предложени и са на нашето внимание, са напълно адекватни на съществуващото законодателство и в България и в Европа. Те ще решат един грамаден проблем, който очевидно през последните десет години не можа да бъде решен, колкото и дебати да имаше по този въпрос досега.
    Искам да завърша само с това, че Министерството на здравеопазването твърдо подкрепя тези текстове, които са предложени от народните представители. Благодаря ви.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам параграф 6-а и параграф 6-б да бъдат гласувани поотделно.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Разглеждаме ги на първо четене.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава ще се въздържа и ще ви кажа защо. Защото подкрепям част от аргументите, които изложиха други колеги за приемането на параграф 6-а. Това е една не свършена работа разбира се, че няма да се реши въпроса, но за сметка на това ще се отложи и няма да има проблем касата за сключване на договори.
    Искам да ви кажа, че независимо от това, какво ще се приеме моето твърдо убеждение е, че не може да се нарича акушер гинеколог, уши, нос и гърло, очен лекар или хирург, лекар който работи специализирана или първична медицинска помощ практика, и който не влиза в болница. Категорично ви казвам, че такъв лекар не мога да нарека специалист по тези специалности. Това не е възможно, това е нонсенс. Необходимо е да разберете това и ако има някакви промени в законовите норми трябва да бъдат в тази насока. Ако този лекар ще се нарича хирург в доболнична помощ, той трябва да има право да влиза в болница, как ще се направи е отделен въпрос.
    Второ, искам да ви кажа, че общо практикуващи лекари има поне две категории. Те не са обща маса. Могат да са на доктор Киров в сдружението. Един общо практикуващ лекар, който е завърши педиатрия в Красна поляна, няма нищо общо с общо практикуващият лекар, който е в някое село. Единият може да прави групови практики. Другият няма с кого да направи групова практика. Единият ще бъде на дежурства и осем часа ще работи. При другия на 20 километра наоколо няма друг лекар или медицинско лице. Условията са съвсем различни. Не може за всички семейни лекари по един и същ начин закона да въдворява някакъв ред.
    Трето, доктор Ботев казва, знам как са завършили медицина, аз твърдя, че тези които при мен са взели изпит, или специалност са били подготвени. Зависи кой къде се е явявал. Ако някой някъде е завършвал може и по друг начин да се е готвил, но не може да поставяме под един общ знаменател, знаем как са завършили лекарите. Голяма част от лекарите, включително част от практикуващите лекари са със съответната квалификация. За това ви поставям още един въпрос. Когато се започва квалификация не означава, че всички които започват квалификацията трябва да я завършат – къде е казано това? Ако това е казано, квалификацията е формална. Започваш да се специализираш и накрая след четири години завършваш, от къде накъде, ти не усвояваш материала, накрая ти дават специалност по обща медицина. Какъв доктор и специалист си по обща медицина! Това е нещо изключително важно. Противодействието и какво може да прави общо практикуващия лекар и какво не може да прави е в цял свят, не е само в България. На общо практикуващия лекар стремежа ще бъде да придобива повече знания, по-голяма квалификация и да правят повече неща, включително ултра звукова диагностика и т.н. Стремежа на специалистите е точно обратно, да кажат, че те не могат да правят тези неща. Това е диалог, не може да се решава изведнъж.
    Призовавам ви, разумно е да подкрепим първия параграф. Става въпрос по принцип, помислете върху това. Във втория параграф вие давате възможност на хора, които работят в доболничната помощ да се наричат някакви каквито не са – акушер гинеколози, общи лекари и т.н.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаем господин председател, ние сме поставени пред една дилема, която е забъркана преди няколко години. Виждате какво се получава, ние тепърва трябва да оправяме някои неща, които е трябвало да бъдат решени с онзи закон, който е създаден и сега в момента трябва да коригираме. Нещо, което ни обърка всички представи за справедливост, за качеството, което трябва да бъде предвидено при джипитата и при общо практикуващите лекари.
    Днес сме се събрали, за да решим един проблем. Мисля, че се отблъснахме от основната тема, която трябва да решим.
    Първо, трябва ли в момента да гласуваме със „За” за продължаване на срока, който изтича на 12 юли 2009 година? Това е най-важният въпрос.
    Мисля, че всички депутати трябва да бъдем убедени, че този срок следва да се удължи, няма друга алтернатива. Ако имаше друга алтернатива да я обсъждаме, но няма друга.
    На първо място, трябва да решим удължаването.
    На второ място – с колко години? Ако решим да удължаваме във времето как да се реши този проблем.
    На трето място, при това обсъждане да признаем ли това, което доктор Киров преди малко пледираше на хората, които имат специалност „Хирургия”, „Детски болести”, „Вътрешни болести” и т.н. да признаем ли възможността им да работят като общо практикуващи лекари без да имат обща медицина.
    Това, което каза доктор Валери Цеков, не знам дали си спомняте, че при хармонизирането на нашето законодателство с европейското законодателство ние приехме тази тема. Хора, които са работили в продължение на повече от три години в дадена област, им се признава правото да работят като такива. Например, няма смисъл човек, който е работил пет години и няма специалност „Обща медицина” да ги караме тепърва да записват курсове и оттук нататък да изкарат три или четири години, за придобиване на такава специалност. На тези хора по принцип трябва да признаем правото да работят, а освен това, ако решим това е във възможностите на нашето законодателство, да решим кога и след колко време могат да се явят на изпит и тогава да добият специалност „Обща медицина”.
    Има закон в Европа, ние сме гласували този закон преди две години се приеме. Това се казва хармонизация на българското законодателство с европейското. Ако ние не им признаем това право те могат да отидат в Европейския съд и ще ни осъдят. Подписали сме този закон и е изпратено в Брюксел. Ние не можем да бягаме от европейското законодателство. Знаете, че по право когато нашето законодателство има противоречия с европейското, не говорим когато има различни виждания по законите от различните страни, а когато има общоприето законодателство, нашият закон се подчинява на общоевропейския закон.
    Ясно е определено, когато той е работил като джипи повече от необходимото, той има право да работи такъв и да продължи да работи, но ние можем да поставим със закона нашите условия и да кажем да се яви на специалност, без отново да му поставяме условието от три или четири години, за придобиване на тази специалност. Това е изключително важно да се разбере.
    Призовавам ви да гласуваме удължаването, което е изключително важно, след това между първо и второ четене да уточняваме годините и т.н.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата под формата на реплика, за да изразя след доктор Йорданов своето притеснение, че съзнателно водим Закона за здравето към не възможност да бъде приет. На втория ред зад нас стоят хора, които чакат промяна в ТЕЛК-овете. Много ви моля, ако нямаме аргументи различни от изказаните вече да вървим към гласуване, а всичко останало ще обсъждаме на второ четене.
    МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Господин председател, ще бъда съвсем кратък. Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители от всички аргументи, които чух за мен стана ясно, че трябва да се подкрепи първото предложение и не чух разумни аргументи за второто предложение. Имам призната специалност по организация и управление на аптечната система, сега мога да работя три години в завод и с това няма да придобия специалност „Технология на производството”. Аз съм магистър-фармацевт, след като през последните три години не съм прекъсвал, но като имам едната специалност не мога да придобия другата. Няма никаква логика и ще обезличим целия процес на специалностите.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване да приемем по принцип на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова на 14 април 2009 година.
    Моля, който е съгласен, да се приеме закона на първо четене, да гласува?
    - „За” – 12.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Колеги преминаваме към разглеждане на втора точка от дневния ред – Общ проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
    Доктор Цеков, вчера повече от 40 минути обсъждахме параграф 1, касаещ дейността, функцията, отговорността на националните и републиканските консултанти и най-вече тяхното финансиране.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, запознати сме с текста подготвен от дирекция „Правна” на Народното събрание, който може да бъде прочетен и ние подкрепяме.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, ще ви помоля да чуете редакцията на параграф 1.
    МАРГАРИТА ЦОНЕВА: Параграф 1. Създава се член 6-а.
    Член 6-а, алинея 1. Министърът на здравеопазването определя със заповед, национални републикански консултанти по медицински специалисти.
    Алинея 2. Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра въпроси.
    Алинея 3. Републиканските консултанти консултират лечебните заведения доболнична помощ при оказването на медицинска помощ.
    Алинея 4. Финансирането на дейностите по алинея 2 се осигурява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по алинея 3 от съответните лечебни заведения.
    Алинея 5. Условията и реда на финансиране, организация на работа на дейността на националните и републиканските консултанти се определят с Наредба на министъра на здравеопазването.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че всичко е ясно по този параграф.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не виждам текста, който предложих за параграф 1, който включваше лечебните заведения по член 10, точка 3 от Закона за лечебните заведения, т.е. диспансерите. Не можем да ги изключим от възможността да получават консултации имайки предвид обема дейност особено в онкологичните диспансери и в хирургиите им.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, мисля че това е правилна забележка.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По принцип не възразяваме.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Подлагам на гласуване параграф 1, който беше отложен вчера с новата редакция плюс допълненията на доктор Руденко Йорданов, в нея да влезнат като лечебни заведения е нормално и диспансерите.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, ще помоля още веднъж да се прочете текста в редакцията на господин Руденко Йорданов.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам, след болнични лечебни заведения да добавим и лечебните заведения по член 10, точка 3 от Закона за лечебните заведения, защото под тази точка се крият диспансерите.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Т.е. достатъчно е към текста, който беше прочетен от дирекция „Правна” след думата „..лечебните заведения за болнична помощ” да се добави „и диспансерите”.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който от вас е съгласен да приемем параграф 1, да гласува?
    - „За” – 10.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 12.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата по параграф 12.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доктор Кумчев, по параграф 12 има две предложения, тъй като това е общ проект за създаване на член 28-а, но които са със различно съдържание.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, тъй като виждам, че е записано в доклада ние не сме взели становище по вашето предложение. Ние го подкрепяме и предложението е това да стане член 28-б, тъй като са взаимно допълващи се, но не могат да бъдат обединени според нас в един и същ член.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В предложението за създаване на чл. 28-а, предлагам думите „медицинските лица” да се замени с „медицинските специалисти”.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Приемам в окончателната редакция в доклада за второ четене да се запише вместо „медицински лица”, „медицински специалисти”.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Кумчев, медицински специалисти са лекарите и сестрите, но много често се подпомагат от санитари.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Записано е и служители.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Добре, съгласен съм.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграф 12, с редакцията която беше направена.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - „За” – 11.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 12, точка 2.
    „Министърът на здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него при и по повод осъществяване на функциите си имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри изграждани и поддържани с бюджетни средства”.
    Моля, който е съгласен с текста към параграф 12, да гласува?
    - „За” – 10.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 13.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата за параграф 13.
    Моля, който е съгласен с параграф 13, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 14.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата за параграф 14.
    ХАСАН АДЕМОВ: В член 33, алинея 1 „Министърът на здравеопазването провежда епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението”. Как министъра ще провежда проучвания?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може би съмнението е в това дали лично министъра ще прави проучвания. Уважаеми дами и господа, това което се предлага с този текст е министърът на здравеопазването да има право да провежда епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Чрез кои органи на министерството ще кани?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ясно е кои са органите. Това са органите, които се занимават с контрола за общественото здраве. Министърът е органът, който взема решение, възлага всичко и е отговорен за всичко, което става в Министерството на здравеопазването.
    Мисля, че тук няма никакъв спор, ако има проблем от дирекция „Правна” да се каже.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, мисля че наистина формулировката не е точна, защото министъра не провежда епидемиологични и каквито и да е други проучвания. Той може да ги нареди, да ги организира, да ги заплати, но такива проучвания, например както е в Старозагорска област, беше поръчано от Министерството на здравеопазването и се проведе от съответната РИОКОЗ. Това е заболеваемост на горни дихателни пътища и замърсяването от съответните промишлени мощности. Не се провеждат от министъра, не звучи добре този текст. Предлагам да се запише „организира чрез съответните служби” или да се запише направо „организира провеждането”.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, какво е вашето становище? Мисля, че нямаме проблеми, защото в действащия текст е записано следното: „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя на всеки три години районните в страната с повишен здравен риск”.
    В алинея 2, е записано, „Министерският съвет приема програми” и т.н.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Опитвам се да разбера къде е проблемът в текста, който е предложен, ако смятате, че редакция например „Министерството на здравеопазването провежда” звучи по-разбираемо може и така да се запише.
    ХАСАН АДЕМОВ: Не звучи добре този текст.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, думата „организира” е много по-добра отколкото провежда. Разликата е съществена, едно е да се организира, а съвсем друго е да се проведе.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, след като смятате така, напишете го по този начин.
    Мисля, че по този въпрос дирекция „Правна”, би трябвало да има становище, тъй като става дума за формулировка.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Подкрепям предложението на народните представители, защото основната функция на министъра е да провежда държавната политика. Той не извършва пряко действията, които са свързани с изпълнението на държавната политика.
    Предлагам да се запише „организира провеждането, ако има възможност и да посочи органите, чрез които се извършва това проучване”.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам следният текст: „Министърът на здравеопазването организира чрез РЦЗ и РИОКОЗ”
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Много сложен става текста.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре, да се запише „Министърът на здравеопазването организира провеждането…” и т.н.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, ще ви прочета текста.
    В параграф 14, член 33, алинея 1 се изменя така:
    „Министърът на здравеопазването организира провеждането на епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението”.
    Уважаеми колеги имаме ли съгласие?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не възразяваме.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 14 с направената редакция, да гласува?
    - „За” – 11.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 15.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата за параграф 15.
    Имате ли въпроси или предложения по този параграф? Не виждам.
    Моля, който е съгласен с параграф 15, да гласува?
    - „За” – 10.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 16.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата по параграф 16. В този параграф третираме становището на органите на здравен контрол. Имате ли въпроси или предложения по този параграф?
    Искам да ви информирам, че с госпожа Донка Михайлова имаме предложение, което е следното:
    В член 37, алинея 1 се изменя така:
    „Алинея 1. По искане на заинтересовани лица главният държавен здравен инспектор издава здравен сертификат за износ на произведени в страната продукти и стоки със значение за здравето на човека, който удостоверява, че продуктите и стоките са пуснати на пазара в съответствие с националното законодателство и се разпространяват свободно на територията на страната”.
    Уважаеми колеги, може да направите справка с действащия текст, за да видите къде е разликата, тъй като е важна.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми доцент Кумчев, госпожо Михайлова, ние подкрепяме това предложение. Това, което ни се иска да бъде добавено, ако се приеме нашето предложение е да се добави една алинея, в която да се укаже, че здравният сертификат се издава за срок до три години.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Удостоверението, с което доказваме, че здравен сертификат и същевременно удостоверяване, че са пуснати на пазара в съответствие с националното законодателство. Една стока се пуска на пазара не само поради съответствието си със здравните изисквания. Тя отговаря и на други изисквания. Националното законодателство в случая е употребено по този начин, много разширява кръга, заради които сертификата издаден от здравния инспектор трябва да каже, че стоката е законна.
    Може би текста трябва да бъде по-специализиран: законодателство, национално, здравно или законодателство свързано с конкретния повод. Става въпрос за здравния сертификат. Обемът е много голям. Националното законодателство, което разрешава стоката „А” да излезе на пазара, само една от компонентите е свързана със здравните й възможности, а по останалите? Така ли е разписано в компетенциите на държавния здравен инспектор, да каже дали тази стока отговаря на определени изисквания.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Йорданов, текста е коректен. В здравния сертификат главния държавен здравен инспектор удостоверява, че стоката е произведена. Става въпрос само за стоки, които имат значение за здравето на човека. Тези стоки са произведени в съответствие с изискванията на националното законодателство. В това е смисъл на здравния сертификат и такава практика има установена от години. Това законодателство е разписано в редица закони, но здравния инспектор удостоверява, че са спазени всички тези изисквания.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложението на народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова в член 37, алинея 1 с направената бележка от доктор Валери Цеков, за срока.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - „За” – 11.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се - Няма.
    Приема се.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Доктор Цеков, ще ви помоля да уточните срока „До 3 години” или „от 3 години”.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам алинея 4, да се запише по следния начин: „Здравният сертификат се издава за срок от 3 години”.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с предложението за алинея 4 на Министерството на здравеопазването, да гласува?
    - „За” – 11.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Уважаеми колеги, подлагам на гласуване целият параграф 16 с направените предложения. Моля, който е съгласен, да гласува?
    - „За” – 11.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 17.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата по параграф 17.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Възразявам числото „24” да се замени с „72”.
    Защото когато един обект е проверен и когато има непосредствена опасност за живота и здравето на хората се издава предписание и моментално се спира експлоатацията на обекта. Оттук нататък дали наистина е така или не е, директора на РИОКОЗ трябва да се произнесе в рамките на 24 часа. Ако се произнесе в рамките на 72 часа и този обект се затвори, там може да има хранителни продукти. Това е за облекчаване работата на чиновниците. Винаги съм давал рецептата – високи заплати, големи отговорности на чиновниците.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, ако проверката е направена в петък и следват събота и неделя.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Няма петък, няма събота и неделя, тук става въпрос за живота на хората. Прави се за живота на хората. Това не са хора, които вписват някакви номера. Това са държавни служители, които контролират продукти, които могат да отровят хората или да ги разболеят и т.н.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да чуем вносителите защо искат тази промяна.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Бих помолил доктор Тенев, да даде някои пояснения, за съжаление практиката ни научи, че тези срокове са невъзможни за изпълнение.
    ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, доцент Щерев е прав и наистина обекта се спира с предписанието, но технологично издаването на заповедта на директора на РИОКОЗ и връчването на управителя или на собственика на обекта не може да стане за 24 часа. За това ни е молбата да удължим срока до 72 часа. Практиката е показала, че не можем за 24 часа да издадем заповедта и да я връчим на лицето, което отговаря за обекта. Обектът с предписанието е спрян. Искаме технологично времето да бъде 72 часа, когато ще бъде издадена заповедта на директора и връчена на лицето.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам ви, че вие го правите за удобство на службата. Може и така да е, но може и да не е така, но най-малко за да направим тази промяна трябва да чуем и другата страна. Сигурно имат браншова организация, която се занимава с техните интереси. За вас е още по-лесно една седмица да имате време. Не мога да разбера, защо трябва да бъдат три дни. Знам, че е много напрегнато за 24 часа и може би не може да стане. Защо три дни, а не два дни? Защо не е до 48 часа, а е 72 часа? Хубаво е да се чуе и становището на съответните браншови организации. Не е задължително да се съобразим с тях, но да ги чуем. Представям си нещата по следния начин. Има една спорна ситуация, например сирене, което не е добро, издава се предписание, което е напълно правилно. Въпросът е за колко време е спрян този обект – за 24 или 72 часа? Знам, че всичко това е трудно. Не може да се решават така нещата и да бъде лесно на чиновника. Разберете, че на страна на чиновника е цялата държава. В демокрацията има равнопоставеност. Гражданина трябва да има същите права, както има този, който е представител на държавата. Необходимо е да бъдат равнопоставени. Не са ли равнопоставени това не е демокрация. Уж се грижим от страна на държавата за благата на хората, но хората нямат никакъв изход. Нека да чуем тяхната браншова организация. Ако наистина е невъзможно бих се съгласил да се удължи този срок, но не знам какво се крие зад това. Според мен, се крие едно улеснение за хората от РИОКОЗ.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ако искате да намерим компромисно решение.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че доцент Щерев е прав. Спомняте си колко случаи имахме особено когато стана въпрос с лекарствените средства. За 72 часа те всичко могат да скрият. Това е много време. Три дни даваме възможност на онези обекти да прикрият или да направят нещо, с което биха могли да омаловажат вашите решения за спирането им. Мисля, че 72 часа са много.
    ГЛИНКА КОМИТОВ: Искам да обърна внимание, че в алинея 3 и алинея 4 става ясно, че обекта е спрян. При спрян обект се дава право на директора в срок до 24 часа да издаде заповедта. Защото, дейността се спира с предписание. Записано е „незабавно спрян”, но така или иначе за тези три дни няма да работи.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища по този въпрос?
    ХАСАН АДЕМОВ: При положение, че става въпрос за издаване на заповед при спряна дейност. Например, на Великден се спира един хлебозавод и след 72 часа му казваме – „Няма никакъв проблем”.
    ГЛИНКА КОМИТОВ: Ще има обжалване.
    ХАСАН АДЕМОВ: Тогава трябва да има обжалване, а къде е обжалването.
    ГЛИНКА КОМИТОВ: Съгласен съм.
    ХАСАН АДЕМОВ: Ако има възможност за обжалване напълно приемам, но ако няма.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Трябва да има компенсации от страна на държавата.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да припомня, че документът, с който се спира обекта е предписанието. Заповедта в повечето случаи не може да достигне физически до лицето, на което е издадено предписание в рамките на 24 часа, най-малкото защото чисто физически инспектора, който е наложил предписанието трябва да стигне обратно до службата, а днес той има 100 обекта. Трябва да стигне до службата, да представи документите на директора на ХЕИ, директора на ХЕИ да издаде потвърдителна или отказваща заповед и това обратно да му се връчи в рамките на 24 часа на лицето. Дами и господа и да е записано в текста това на практика не се случва. Няма как да стане в рамките на 24 часа. Предложението е точно поради факта, че това физически не може да стане. Не е възможно хората на ХЕИ да работят по 24 часа на ден, който не е възможно. Освен това, самото предписание може веднага да се обжалва.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В момента ситуацията е такава, че в закона е записано „24 часа”. Те са действали по този закон. Ако нямате нищо против да направим компромисен вариант от „48 часа”.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател и това е добре, положителна крачка е.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Хубаво е комисията да приеме компромисно предложение, но ще се въздържа от гласуване и ще направя консултация с потребителите, за да видя какво ще кажат те. В зала ще взема отношение, разбира се трябва да им бъде обяснено, че ако няма никаква техническа възможност. Доктор Цеков, много се съмнявам за това, че няма техническа възможност. Спирате обекта на този човек, ако той е невинен ще направи всичко възможно, за да го пусне пак. Ако е виновен е негов проблем.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да отбележа, че този законопроект с този текст стоя на интернет страницата на Министерството на здравеопазването не по-малко от един месец. Той е преминал през двумесечна процедура на съгласуване, включително с Министерството на икономиката и енергетиката, които имат точно тази грижа да следят облекчаване на административните режими за бизнеса. От никъде не получихме възражения по този текст.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Разбирам ви, но вие сам разбирате, че народните представители имат право на становище и те изразяват мнението на своите избиратели.
    Колеги, искам да помоля да приемем следния текст за параграф 17. В член 38, алинея 4, числото „24” се заменя с числото „48”.
    Моля, който е съгласен с този компромисен вариант от страна на народните представители, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 18.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли въпроси по параграф 18? Не виждам.
    Моля, който е съгласен с параграф 18, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 19.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли предложения по параграф 19? Не виждам.
    Моля, който е съгласен да се приеме параграф 19, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 20.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за параграф 20.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател не разбирам, в правния мир сигурно има някакъв ред. Производителите и вносителите са отговорни за определено производство и дистрибуция. Оттам нататък сигурно има законов ред, кой може да замества производителя и вносителя и по какъв начин става това? Кое налага точно тези промени. Разликата е, че за тези козметични продукти вече не отговарят производители и вносителя, а производителя или негов упълномощен представител или лицето, по чието искане е проведен и т.н. Тук излиза от играта производителя и вносителя.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа и този текст и предишния и в параграф 18 всички тези текстове се правят с една единствена цел текста в този закон да съответства на текста на директива 76768/ЕС, която е директивата регулираща пускането на пазара на козметични продукти, нищо повече и нищо съществено не се променя с изключение на това, че се дава възможност производителя да бъде представен от негов упълномощен представител.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 20, да се приеме в редакцията, която имате пред себе си, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 21.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси по параграф 21? Не виждам.
    Моля, който е съгласен с параграф 21, да гласува?
    - „За” – 8.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 22.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, искам да ви кажа, че параграф 22 е сложен и моля за вашето концентрирано внимание. В параграф 22, член 56, алинея 2 се отменя. Става дума за тютюнопушенето в държавата.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това, което става с това предложение уважаеми дами и господа народни представители е, България да направи крачка, която отдавна е заявила, че ще бъде направена в нашата страна, а именно в закритите обществени места да бъде въведена пълна забрана за тютюнопушене. Нещо, което вече е действаща правна норма в почти цяла Европа и в голяма част от развитите страни в света. Нещо, по което България се е ангажирала като държава да направи, подписвайки и ставайки страна, която е подписала и ратифицирала Международната конвенция против тютюнопушенето. Това, което в момента съществува в Закона за здравето представлява забрана за тютюнопушене в закрити места, но с възможност Министерския съвет да издаде наредба, в която тази забрана да не важи. И в тази наредба да бъдат указани обществени места, в които забраната не важи. В същност местата, за които забраната не важи са описани в една наредба, която на практика може да видите какво съдържа в предложението на доцент Китов.
    ХАСАН АДЕМОВ: Което отменя алинея 1.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Фактически тази наредба дава възможност в обществените места, които са изброени в предложението на доцент Китов, забраната да не важи. Той предлага в тези места да няма изключение, но във всички останали да може да има изключение.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, експертите, които са до мен ме помолиха да ви информирам нещо и искам да говоря с народните представители. Имаме сериозни предложения на народния представител доцент Китов, което министерството не подкрепя. Да продължим ли да разглеждаме този параграф 22 в негово отсъствие, защо не присъства в залата, за да защити предложението.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако не дойде до края на мандата на Народното събрание, какво ще правим господин председател?
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че ако текста по вносител се приеме, смисълът на предложението на доктор Китов, което по принцип приемам се губи. Защото, той в същност изброява помещения, които са закрити. Въвеждането на забрана за тютюнопушене във всички закрити обществени места на практика в пълна степен отговаря на предложението на доцент Китов, като философия.
    ХАСАН АДЕМОВ: Има изключение.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тази дискусия е провеждана много широко и ще продължи да се води и в обществото. Когато приемахме Закона за здравето през 2004 година господин Кошлуков доведе 120 души ресторантьори в зала „Изток” в Народното събрание да протестират срещу ограничената забрана на тютюнопушенето. Още тогава направихме справка как става в Европа и по света. Оказа се, че частичната забрана за тютюнопушенето въобще няма никакъв ефект. Тя е прилагана в различни страни в Европа, в САЩ, стояла е около година и половина две и това няма никакъв ефект. В цивилизования свят в Европейския съюз отиват към тотална забрана за тютюнопушенето с всички протести на населението. Защото ползите от едно такова събитие и забрана или грижа от страна на държавата надвишават многократно вредите, които са върху търговията. Когато имаме една определена политика, която е в интерес на цялата популация в държавите от Европейския съюз, в случая при нас в България ние трябва да вървим праволинейно и всякакви такива неща, които предлага доцент Китов е изкривяване на практиката. Тотална забрана на тютюнопушенето, за това защото хиляди публикации включително в научни списания има как тютюнопушенето не влияе. Доказан научен факт е, че тютюнопушенето води до увеличаване на поредица от заболявания, включително онкологични заболявания на горните и долните дихателни пътища и т.н. Няма защо да спорим за това. Няма вредности различни по отношение на активно и пасивно тютюнопушене. Оттам нататък, ако ние сме отговорни хора трябва да приемем текста за тотална забрана на тютюнопушенето и оттам нататък да се обособят. Всички са виждали в обществени заведения по какъв начин се правят местата за пушачите. Например, на летищата. Виждате едно огромно летище, в едно пространство от 4 или 5 квадратни метра затворени като в клетка стоят десет души, които пушат. Това е положението, няма друг изход. По този текст ще има бурни дебати. Ще има хора, които ще превеждат какви ли не практики, но ние трябва да подкрепим текста на вносителя за тотална забрана на тютюнопушенето.
    Мисля, че се отлага с една година – до 2010 година. Така, че има време всеки да разбере, че тук няма отлагане. Т.е. няма начин да се каже, че ще се проточва, като с джипитата. Защото по този начин ефективно ще се харчат парите за здравеопазване.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Искам само да се извиня, не обърнах внимание на алинея 3, която предлага доцент Китов. Може би наистина в такъв случай е добре да се отложи текста за следващото заседание, за да чуем мнението и на председателя на комисията.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, етиката изисква да отложим текста.
    Параграф 23.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли въпроси по параграф 23?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че параграф 23 е ясен, но все пак с това предложение на практика се регламентира възможността да бъде обжалвана заповедта на ръководителя на лечебното заведение за задължителни изолации за лечение на лицата с особено опасни заразни заболявания.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Цеков, не е ли редно да отпадне в действащия текст, където е записано, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Тук е записано „на задължителна изолация в болнично лечение”. За болнично лечение е добре, но изолация за тежък остър респираторен синдром. Това е малко по-различно от останалите изброени заболявания.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Става въпрос за инфекцията в Азия. Това е особено опасна инфекция, ако лицето веднага не бъде изолирано.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 23, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 24.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги обърнете внимание на параграф 24.
    ТЕНЧО ТЕНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в този член предлагаме медицинското наблюдение на лицата да се осъществява от НЦРРЗ и лечебните заведения, които отговарят на изискванията на Наредба № 28. В наредбата е записано, че лечебни заведения, в които има радио биолог със съответната специалност само те могат да наблюдават тези лица, които работят с източници на йонизиращи лъчения. Това е нашето предложение.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Досега как е било?
    ТЕНЧО ТЕНЕВ: Не беше регламентирано. Сега искаме да го регламентираме.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 24, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Колеги, има едно предложение от мен и от госпожа Михайлова, което се отнася за член 65, алинея 1, в която се създава точка 6.
    Точка 6. Основните изисквания за осигуряване на радиационна защита при работа с източници на йонизиращи лъчения за медицински цели.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доцент Кумчев, подкрепяме предложението.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще бъде нов параграф 25, след това ще следва преномерация на следващите параграфи.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбира се.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен да се приеме този параграф, да гласува?
    - „За” – 9.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Параграф 25
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за параграф 25.
    Доктор Цеков, в член 78, алинея 2 се отменя.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Отменя се само алинея 2. Това е алинеята, която регламентира, че количествата минерална вода и лечебна кал се определят ежегодно по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерски съвет.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли въпроси?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Действащият член от Закона за здравето, който се визира тук регулира ползването на минерални води, лечебна кал от лечебните заведения. В алинея 1 се казва, че лечебните заведения ползват такава минерална вода и лечебна кал за осъществяване на своята лечебна дейност, включително и в случаите когато тези курортни ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите.
    В алинея 2 е разписано, че тези количества, които се ползват от лечебните заведения се определят по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерски съвет. Ние предлагаме да няма такъв ред за изрично определяне, колко количество ще ползват лечебните заведения всяка година.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Цеков, хубаво е това предложение. Страхувам се да не нарушаваме други норми, защото това е изключителен държавен капитал. Необходимо е много добре да се обмисли. Разбира се, че с концесията може да се определи неограничено ползване на минерална вода и т.н. Логично е това, което предлагате.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма никакъв риск от това да се наруши другото законодателство, което касае ползването на минералните води поради няколко причини. Искам да напомня, че тези текстове са преминали през цялата съгласувателна процедура. Т.е. всички ведомства, които регулират ползването на минералните води са изразили отношение по този текст и бързам да кажа, че текстът е съгласуван с разпоредбите на Закона за водите, който регулира ползването на минералната вода и в който е разписано, че всеки ползвател на минерална вода, включително лечебните заведения получават с индивидуален административен акт разрешение от министъра на околната среда и водите за ползване на минералната вода. Няма никакъв риск да създадем двусмислие. Искам да ви кажа, че този текст досега не е работил.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 25, да гласува?
    - „За” – 8.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, за втори път в рамките на това заседание искам да изразя своето притеснение, че напълно е възможно да не приемем закона. За това предлагам много интензивен график за работа през следващата седмица и предлагам да обсъдим дали е възможно във вторник от 11.00 часа да проведем извънредно заседание на комисията.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че никой не е против.
    Колеги, имаме още един въпрос. В доклада след първо гласуване е записано, ако си спомняте имаше големи спорове по отношение на медицинския инспекторат. В доклада е записано „Доцент Борислав китов призова вносителите между първо и второ гласуване на законопроекта да сформират работна група, с участието на представители на Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване с цел прецизиране на текстовете и премахване на противоречията”.
    Имате ли нещо против, да напишем писма до съответните институции?
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Необходимо е да дадем срок на работната група, до края на другата седмица да излезе с позиция.
    ИВА СТАНКОВА: Доцент Кумчев, законът който разгледахме днес на първо четене, също трябва да бъде с общ доклад, за да може да бъде разгледан в този срок от една седмица.
    ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


    (Заседанието завърши в 18,30 часа)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /Доц. Д-р Тодор Кумчев/

    Форма за търсене
    Ключова дума