П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 30 август 2005 г. от 11,30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36 внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 554-01-30, внесен от Радослав Ненков Гайдарски и група народни представители на 11 август 2005 г. – първо четене.
3. Разглеждане на проект за вътрешен правилник за работата на Комисията по здравеопазване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имаме необходимият кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване.
Искам да се извиня за това спешно заседание, което не е по наше настояване. Липсва необходимият материал за работа на пленарна зала, за това беше прекъснато и заседанието. Бяхме помолени да приемем нещата, които са най-консенсусни.
Ще работим с дневния ред, който беше определен за заседанието в четвъртък:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-36 внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 554-01-38 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – първо четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 554-01-30, внесен от Радослав Ненков Гайдарски и група народни представители на 11 август 2005 г. – първо четене.
3. Разглеждане на проект за вътрешен правилник за работата на Комисията по здравеопазване.

Преминаваме към разглеждането на точка първа.
Давам думата на господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Във връзка с хармонизацията на законодателството на България с изискванията за европейската общност се налагат някои промени във формулировката.
Първо, относно хармонизацията на нашето здравеопазване с изискванията на Европейския съюз терминът “стоматолог” следва да се замени с “лекар по дентална медицина”.
Второ, това което се предвижда проекта е по линия на изисквания на стоматолозите за регистрация на индивидуални и групови практики за първична и стоматологична помощ. Необходимо е да се има предвид обща стоматология.
Трето, отпадане на задължителната квалификация за откриване на частни кабинети със специалност “Обща стоматология”.
Четвърто, необходимо е законопроектът да бъде допълнен по следния начин. “Стоматолозите” да се заменят с “лекар по дентална медицина”.
Доцент Щерев е внесъл проект и е разговарял със Асоциацията на стоматолозите, ако има допълнения може да ги направи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Законопроектът, който е внесен от доктор Иванов и законопроекта, който се внася допълнително са почти идентични с изключение на параграф 6, алинея 1, където точката се разделя на две. След консултация и становище от Съюза на стоматолозите тази точка става следната: “Точка 2. Лекари по дентална медицина, зъболекари”. Предполагам, че колегите от Съюза на стоматолозите ще обосноват по-добре от мен тази необходимост. Намирам я за целесъобразна. От друга страна не променя духа на законопроекта, който е за европейска интеграция. Не съм съгласен със становището на Министерството на здравеопазването, което не подкрепя промяната. Поддържам този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да дадем думата и на доктор Шарков, за да представи становището на Съюза на стоматолозите в България.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми господа народни депутати. В нашето писмо до председателя на Комисията по здравеопазване ние излагаме нашите мотиви. По принцип ние поддържаме законопроектът, внесен от доцент Атанас Щерев, тъй като там е направена една съществена поправка в параграф 6 на закона за изменение и допълнение. В параграф 6, алинея 1 се разделя на две подточки. В много от нашите законови и подзаконови актове под индивидуална практика за медицинска помощ се разбира и медицинска и стоматологична помощ. Необходимо е това уточнение, защото без уточнението, че лекари по дентална медицина могат да откриват индивидуални групови практики за първична медицинска помощ този параграф виси. В Закона за здравето и всички законови и подзаконови актове на много места се употребява медицинска помощ, като под нея се разбира и стоматологичната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Професор Гайдарски, бихте ли запознали с няколко думи колегите със становището.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Становището на Министерството на здравеопазването е изложено в писмото, което изпратихме до вас доцент Китов. Поддържам това становище, което изложено в предложението на доктор Лъчезар Иванов.
Смятам, че това е по-уместната редакция. Ако комисията реши, че следва да се обсъдят други поправки, нямам нищо против.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за дискусия.
Искам да кажа, че се получава един парадокс. Парадокс е, че за два закона имаме един и същ вносител. Доктор Иванов от една страна е внесъл един законопроект. От друга страна се е подписал и на другия. За първи път виждам такова нещо, но така или иначе това е факт. Има два законопроекта.
ВЕЛИЗАР ИВАНОВ: Искам да кажа, защо се е получило това. На първото събиране, доцент Щерев поднесе законопроекти, които са били изготвени в старото Народно събрание. Пропускът е мой. Той каза, че това е работено преди. Сложил съм своя подпис под него. Пред всички искам да кажа за това недоразумение, което се получи. Това е въпрос на технически пропуск от моя страна.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, мисля че няма никакъв проблем. Не съм адвокат на доктор Иванов. Позволявам си да заявя, че има съществена разлика в двата законопроекта по параграф 6. Доктор Иванов е в правото си да подкрепи и другия законопроект. Естествено е, че ако са абсолютно идентични в първия момент и на мен не ми направи впечатление, че се е подписал на двете места, но те не са идентични. Миля, че доктор Иванов има право, макар че това не е голям проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага искам да направя малка реплика с моите уважения към Вас. След като разликата е само в едно нещо и е подкрепен един законопроект няма логика да поддържаш твоето. Има една единствена разлика.
Колеги имате думата за обсъждане.
Позволявам си да започна дискусията, за да кажа следното. От много време е този пропуск, който не дава възможност на стоматолозите без специалност, а сега специалисти по дентална медицина да откриват. Този пропуск създава проблем.
От друга гледна точка се оказва, че за придобиването на 10 годишния срок за специалност има голям проблем както за общо практикуващите лекари, и още по-голям за стоматолозите. Мисля, че 8 хиляди лева е цената за специализация за една година. Това изисква постоянно присъствие. Тези, които работят не могат да отсъстват от пациентите си, защото рамковия договор ги заставя да сключат специално работно време и специален договор. От друга гледна точка за да придобият тази специалност половин година трябва да бъдат в София във факултета по стоматология. Сами виждате, че в крайна сметка се получава един парадокс, който законодателството по една или друга причина не го е решил. Истината е, че когато става въпрос за тясна специалност по стоматология има своята логика да бъде придобита. Когато човек излиза мисля, че би следвало да могат да го направят. Това беше обсъждано години наред.
Мисля, че наистина възможността лекари по дентална медицина да могат да откриват групови практики и индивидуални е нещо, за което следва да имат възможност.
Ако искаме да бъдем почтени както към общо практикуващите лекари, така и към лекарите по дентална медицина трябва да дадем възможност от една страна да могат да сключат рамков договор, но да имат възможност за специализация. Да не говорим, че тези суми са много големи.
Според мен, възможността в параграф 4, да има точка 2 е нещо, което засега ще подобри нещата и ще даде възможност системата да функционира по-стабилно. По-нататък да помислим да създадем възможност наистина да повишават своята квалификация, което безспорно става с вземането на специалността “Обща медицина”, но не трябва да се слага като задължения. Защото от друга страна те нямат реална възможност.
ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имам един въпрос към председателя на Съюза на стоматолозите в България. Имате ли някакви данни, какъв е относителният дял на стоматолозите в момента без специалност към тези със специалност? За да може комисията да прецени ще има ли някакъв вид конфронтация между тях за понятни за всички пазарни отношения между стоматолозите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само за специалността “Обща стоматология”.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря за въпроса. Искам да направя едно встъпително изказване. Стоматолозите в България завършват с професионална квалификационна стопен “Стоматолог-магистър”, което означава, че е завършващ общ стоматолог с обща стоматология. Това досега дава абсолютни права на всеки един да упражнява тази обща стоматология. Това е нашата разлика между медици и стоматолози.
Относително малък е делът, с точни цифри не мога да отговоря, на хората, които са покрили специалност “Обща стоматология”. Курсовете са ограничени. От шест години след дипломното обучение по специалностите отнасящи се за стоматологията не е на завидно ниво. Това са кратки курсове с много малък брой курсисти.
От една страна Наредбата за СЗО е пречка. От друга страна високите пречка са високите такси за следдипломно обучение по стоматология. Относително малък е дялът на тези, които имат специалност “Обща стоматология”. Парадокс е, че в тази страна независимо дали си специалист стоматолог по дадена специалност или не, на свободния пазар не играе никаква съществено роля. Това го подчертавам дебело. Ако се сключи договор с касата, тя сключва договор с всички желаещи стоматолози, като изпълнители на стоматологична помощ на индивидуална практика, която за съжаление се нарича обща стоматология. Ние завършваме и практикуваме обща стоматология.
Господин министъра ме попита за какво става въпрос. Става въпрос за задължението вменено до 10 години задължително да се… Ние не може да се включим в това условия. В страната 5500 зъболекаря трябва да сключат договори с Националната здравно осигурителна каса. Изведнъж трябва да се явят пред нея със задължението за специалност “Обща стоматология”, което няма да стане. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, не трябва да забравяме, че има голяма разлика между “Обща стоматология” и “Обща медицина”. Обща медицина е една специалност, която оформя от всяка една специалност какво е необходимо. Стоматолозите учат само и единствено обща стоматология. Ще помоля да се прави разликата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да обърна внимание, ако си спомняте при провеждането на дебатите при срещите, които направихме със Съюза на стоматолозите стана ясно, че стоматологията е специалност на медицината. Това са изискванията на Европейския съюз. Ако се постави и обща стоматология.
Първо, не са завършили медицина, за да специализират след това стоматология. Завършили са с квалификация и диплома, която по нашата образователна система е обща стоматология. Това представлява затруднение при изравняване на двата критерия за квалификация. Ние оттук нататък, ще прекръстим стоматолозите на дентални лекари и т.н. Все още остава не решен въпроса какво правим със стоматологията. Хубаво е да чуем и мнение по този въпрос. Ясно е, че ще работят като зъболекари в България и в рамките на Европейския съюз. Това все още не решава въпроса ще имат ли право да практикуват и стоматология освен денталната медицина, което е нещо по-специално и по-общо. Очевидно е, че няма да могат да придобиват тази специалност като допълнителна. Ако трябва да я придобият, следва да се признае на всички досега завършили, че са я придобили. Очевидно е, че са завършили по нея. Има разлика в образователната система в България и това, което е в Европейският съюз. Нашите студенти учат повече, което е много добре. Необходимо е да им дадем възможност да добият тази квалификация и да я защитя. Ние трябва да ги защитим пред Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този въпрос е изключително важен. Мисля, че не е сега момента да го разискваме. Доктор Първанова, вие знаете, че проведохме срещи с представители на Европейския съюз. В момента няма нужда да се разглежда този въпрос.
Разбирам, че с оглед на бъдещето, съгласен съм с мнението на доктор Първанова. Това, което предстои също е един от фактите, които няма смисъл на този етап да ги караме да имат задължителна специалност по обща стоматология.
Колеги имате думата за изказвания. Ако няма други изказвания ще преминем към гласуване. По правилника на Народното събрание се гласуват по отделно и двата законопроекта. Оттам нататък, ако и двата се приемат или не се приемат влизат в пленарна зала. Ако и двата се одобрят от пленарна зала се прави един общ законопроект. Когато има една единствена разлика, не зная как това ще стане. Така или иначе това е редът.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. На път сме сами да усложним работата на комисията. Сега ще приемем два законопроекта, ако се приемат, след това ще влезнат в залата, след което ще се обединяват. Дискусията е съвсем ясна. В единия законопроект е предложена една поправка. В другия законопроект, така както е внесен от доктор Иванов има предложение за допълнение със същия текст. Т.е. приемаме или не приемаме този текст.
Мисля, че ако гласуваме само това, ако комисията с изказвания се ориентира към един от двата текстове вече е ясно кой законопроект ще бъде приет. Защото това е част от един огромен проблем за квалификацията на кадрите в медицината и стоматологията. Това е частен случай. Частният случай показва, че ние можем да имаме много големи претенции, но трябва да се съобразяваме със съответната обстановка. Утре ще се постави въпроса, след като някой специализира, кой ще плаща. Така както се плаща в цял свят. Който специализира си плаща. Така е в цял свят, така ще бъде и тук.
РЕПЛИКА: Ние не сме целият свят.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще ви помоля да не ме прекъсвате. Ако искаме да работим със специалисти нека някой да плаща за тези специалисти. В цял свят нещата са така, който има възможност специализира, като намери кой да му плаща. Който не може да специализира става или стоматолог на обща практика или общопрактикуващ лекар. Това е положението, колкото и трагично да изглежда, но това е истината. Система, която има повече пари дава повече пари на специалисти. Система, в която няма толкова пари ангажира не само общо практикуващи лекари, но ангажира под магистърска степен на лекари и все повече специалисти. Това е реалността. Оттук нататък ние можем всичко друго да искаме, в стоматологичната специалности ли денталната медицина хората се обучават и сега ще се обучават по променени програми, въз основа на една сравнително тясна специализация. Това е устната кухина със съзъбието. Те излизат с богат практически опит, а не като лекарите да не са прегледали нито един болен. Излизат в практиката и започват да практикуват. Това е истината, която трябва да се запише в закона. Доктор Шарков ви казва каква е истината на практика. Ние трябва да го направим. В законопроекта преди другия законопроект това е завоалирано. Там се говори за лекари, но не и за лекари по дентална медицина. Утре чиновникът може да започне да го тълкува както си иска. Чиновникът в нашата страна тълкува закона точно така както си иска. За това трябва да се запише точно, за какво става въпрос. Ето за това ви призовавам да гласуваме за единия или за другия законопроект. За да се знае кой законопроект ще бъде приет. Така ще опростим работата на комисията. Приемането на двата законопроекта само ще усложни работата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип съм съгласен. Доцент Щерев направи един малък пропуск. По правилника на Народното събрание без значение дали е отхвърлен законопроекта или не е отхвърлен трябва да влезне. Има една единствена възможност, ако приемем едното другия да бъде оттеглен. Колеги това са реалностите.
ХАСАН АДЕМОВ: В зала на първо четене единият законопроект може да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има право да го оттегли.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Докато не е гласуван на първо четене има право да го оттегли.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, но в залата. Предлагам да гласуваме разликата.
Приемат ли двамата вносители следното. Да гласуваме разликата.
ВЕЛИЗАР ИВАНОВ: Искам да направя консултации с доктор Шарков.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Ще изчакаме защото това ще направи много по-лесна работата ни в пленарна зала.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: След консултацията с доктор Шарков, в името на работата, за да вървим напред оттеглям законопроекта си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това ще бъде подготвено. Ще се разпише и декларирано. Благодаря ви доктор Иванов. Технически ще бъде изпълнено. Преминаваме към гласуване на законопроекта предложен от доцент Щерев, Борислав Великов, Лъчезар Иванов и Ботьо Ботев.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 20.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Искам да ви поставя още един въпрос. След като се приема с абсолютен консенсус имате ли нещо против директно да преминем като го гласуваме за второ четене, за да може в залата това да стане, съгласно член 67?
ХАСАН АДЕМОВ: Необходимо е да се приеме на първо четене, след това може да се направи процедура.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, вие сте прав, но въпрос е комисията има ли общо съгласие да подготвим проект за становище, ако залата подкрепи да го имаме веднага на масата. Ако комисията не възразява, който е съгласен да се изготви становището, ако се приеме в пленарна зала да се разгледа и на второ четене.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В преходните и заключителните разпоредби в параграф 15 е фиксиран срок от 10 години, за влизане в сила на този закон. Десетте години текат от времето на приемането сега или от времето когато е приет през 1998 година Закона за съсловните организации. Необходимо е да уточним. Ще помоля да чуя вносителя по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От правна гледна точка, би следвало да е старата дата.
НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми вносители на законопроекта за изменение и допълнение. Поддържам казаното от доктор Йорданов. Като практикуващ юрист съм сигурна, че приложението на този закон ще предизвика проблеми в практиката. Във всички случаи предлаганото изменение на параграф 6, на алинея 1 или алинея 2, тъй като текстът не е пред мен. Става въпрос за алинеята, която визира десетгодишният срок много е важно да се уточни от кога тече този десет годишен срок. От момента на първоначалното приемане на закона през 1998 години или от момента на приемане на настоящия закон с измененията и допълненията. Виждам, че в параграф 15 е написано. Колеги много ви моля, че когато Законът за лечебните заведения се публикува въпросния параграф 6 ще бъде във вида, в който сега се поднася.
Искам да помоля вносителите текстът да се прецизира в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да дадем думата на дирекция “Правна”.
КЛЕМЕНТЕНА ДЕНЕВА: Вчера си зададохме същият въпрос. Параграф 6 се изменя само в редакционен порядък. Става въпрос за параграф 6 в Закона за лечебните заведения. Дори в сегашния текст е ясно, че този десетгодишен срок тече от влизането в сила на Закона за лечебните заведения. Редакционната промяна не се отнася до промяна в този десетгодишен срок. Отнася се за промяна в терминологията и в разликата лекари и лекари по дентална медицина. По правилата на правната техника следва да се счита, че този десет годишен срок остава да се смята от първоначалното влизане в сила на Закона за лечебните заведения. Чисто редакционните промени съгласно този изменителен закон, тъй като е в преходна норма ще влезнат в сила от 1 януари 2007 година. Т.е. този срок ще продължава да тече независимо дали терминологията е лекари или е дентални лекари. Промяна в този срок не се предвижда, така както е направен законопроекта. Ако се цели друга промяна тогава трябва да се помисли за друг текст.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Този отговор поражда втори въпрос. В частта “Разрешаване за разкриване на практика” няма различия лекари без специалност и лекари по дентална медицина без специалност откриват индивидуална или групова практика. Имаме десет годишно условие за лекарите, което тече от 1998 година. Ако вкарваме аргумент според, който няма възможност всички стоматолози да придобият специалност “Обща стоматология” за този срок от време и приехме, че това е съвсем разумно при положение, че е изтекъл много повече от половината от срока от влизане в сила на Закона за съсловните организации искам да получа отговор каква част от лекарите без специалност вече са придобили специалност обща медицина и за оставащия три годишен период ние можем ли да осигурим условия за да изпълним изискванията на параграф 6, индивидуална или групова практика да откриват само лекари с придобита специалност “Обща медицина”?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага искам да кажа, че едва ли господин министъра в момента ще може да отговори на този въпрос. Срокът за лекарите е 10 годишен. Ако когато наближат десетте години преценим, че наистина има ниша спокойно този срок може да се удължи. Това не е обект на заседанието днес. Ако желае доктор Кехайов може да ви отговори.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър. Повдигнатият въпрос от доктор Йорданов е изключително актуален от гледна точка на специализацията на общо практикуващите лекари, които към този момент в България са 5300. Около 10 на сто от тях, т.е. над 500 лекари вече имат специалност по обща медицина. Голяма част от тях се включват активно в курсовете за специализация по обща медицина. От 5300 общо практикуващи лекари около 3500 имат други профилни специалности в т.ч. детски болести и вътрешни болести. Специализацията в тази посока върви.
Считам, че този срок за всички общо практикуващи лекари до 2008 година е трудно изпълним. Мисля, че това не е въпрос, който днес трябва да бъде разгледан или да се променя срока, в предвид на това, че повечето лекари вече са включени в курсове за придобиване на специалност “Обща медицина”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Има няколко технически проблеми в законопроекта, които трябва да се гласуват.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Двете бележки са чисто технически. Най-вероятно текстовете няма да се четат съгласно разпоредбата на член 71. В параграф 6 от закона т.4 има една излишна дума “дентални”, която е техническа грешка и следва да отпадне.
В параграф 12, промяната в член 330, алинея 2, предполагам, че когато се е подготвял този законопроект е ползвана старата редакция на съответния текст. С приемането на специализирания Закон за медицинските сестри и специалисти има една добавка, която е действаща. Предполагам, че волята не е тази добавка да отпадне. В действащия закон има още една добавка: “или са заличени от регистъра на БАПЗГ”, предполагам че това е професионалната организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Според мен, вашата воля не е този текст да се заличи, защото това е една допълнителна санкция в Кодекса на труда и би следвало да остана тека като е прието до момента. Тази промяна е приета, след като са изготвени измененията и във времето са се разминали.
Предлагам в становището за първо четене да се отбележи, че този текст следва да се добави в точка 3, така както е в действащия закон, за да не се получи празнота.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е редакционна бележка.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Длъжна съм да го кажа. Това е действащ текст на закона. Ние сменяме само наименованието на Закона за съсловните организации. Технически е записано, че е заместващ текст и ако ние не го добавим, ще го премахнем от действащия закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Направени са консултации с дирекция “Правна”. Ако считате, че има проблеми няма да се разглежда. Въпросът е да си улесним нещата. Това е становище, което е гласувано. За това исках да погледнете тези технически добавки, и за го подготвим за второ четене.
Иска ли някой да вземе отношение по тези технически неща, които се правят от дирекция “Правна” на Народното събрание? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува?
“За” – 20.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на следващия законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, може ли да напусна заседанието на Комисията по здравеопазване, тъй като трябва да присъствам и в Комисията по европейска интеграция във връзка със същия законопроект. Благодаря на народните представители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се. Кой ще представи следващият законопроект.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. В края на миналия парламент беше подготвен този законопроект. Ние не бяхме готови за неговото приемане, защото се създаде една трудност за аптеките от 1 август 2005 година. Хранителните добавки без да бъдат точно определени какви са, не могат да бъдат продавани в аптеките или могат да бъдат продавани с много по-сложен режим. Имайте предвид, че хранителни добавки са както микроелементи, така и витамини и т.н.
Смятам, че е целесъобразно съобразно сегашната обстановка в страната където е обичайна практика тези хранителни добавки да се продават в аптеките да можем да дадем тази възможност чрез поправка на Законопроекта за изменение на Закона за лекарствата и аптеките. Точно този замисъл е вложен с промяната в законопроекта.
Моля за вашето разбиране и гласуване на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, имате думата за изказвания. Господин Гайдарски, в качеството си на министър може ли да кажете какво е становището на Министерството на здравеопазването.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми колеги. Становището на Министерството на здравеопазването е в подкрепа на становището, което внасят вносителите с доцент Щерев.
Аптеките могат да предлагат добавки към храните по ред и списък по член 65, алинея 1 без да се регистрират по реда на Закона за храните. Съображенията за това са значително по-тежкия регистрационен по своя характер режим за разрешаване на обектите, които ще работят като аптека в сравнение с регистрационния режим за обектите предлагащи храни.
Искам да поясня следното. Вчера проведохме един дълъг разговор с доктор Емил Христов, който е тук и ще изложи неговите съображения. Те смятат, че добавките към храните не би следвало да бъдат към аптеките. Напълно съм съгласен със становището на доцент Щерев във връзка с добавките към храните. Това са неща, които действително трябва да бъдат на такъв режим, защото витамините, биогамата, хербалайф, това са добавки към храните. Вие знаете, че това са неща, които се продават в аптечната мрежа. Ако ние оставим тези добавки към храните в Закона за храните, тогава трябва да бъдат продавани на друго място. Трябва да бъдат продавани в бакалии или други магазини. Всички тези хранителни добавки, за които говорим имат определен начин на поднасяне. Знаете, че те се дозират. Например, вземат се един път на ден, преди хранене или след хранене. Всички тези хранителни добавки имат един определен количествен и качествен режим. Не мога да си представя, че тези хранителни добавки можем да ги оставим на страни и да се продават на друго място. Ако някой има друго становище ще помоля да кажа къде биха могли да се продават. В тях влизат, електролити. С някои от препаратите коригираме електролитния баланс. Там са калия, натрия, магнезия и т.н. Препаратът, който регулира сърдечната дейност, би следвало по същия начин да се продава на друго място. Хербалайфът и другите хранителни добавки следва да отидат в магазините за обща продажба. Там има определена дозировка и т.н.
Възникна още един въпрос. В текста е добавена точно тази опасност. Аптеките могат да предлагат добавки към храните определени в списъка по член 65 без да се регистрират по реда на Закона за храните. Разбира се, тези препарати ще се определят със списък от Министерството на здравеопазването. Ние можем да обсъждаме този въпрос. Кои да бъдат на този режим, а не всички. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър. По принцип подкрепям логиката на вносителите, но имам няколко въпроса, които няма как да не задам. Погледнете какво е записано в член 65 от Закона за аптеките и лекарствата в хуманната медицина. Аптеката е здравно заведени, в което се извършват следните дейности. Записано е освен разрешените за употреба в страната лекарствени продукти, както и козметични и санитарно хигиени средства по списък определен от министъра на здравеопазването. Към тази формулировка прибавяме и хранителните добавки. Естественият въпрос, който възниква е, по какъв начин се регистрират тези хранителни добавки? Т.е. регистрационният режим. В алинея 2 е записано, че вие с наредба определяте списъка на лекарствените продукти. Ще прибавим към тях и хранителните добавки, които да бъдат продавани по този начин.
Моят въпрос е следният. Има хранителни добавки, които преминават през Изпълнителната агенция по лекарствата. Там се доказва с финансов ресурс по какъв начин, ако има такива, ако няма такива има още по-големи проблеми. Витамин “С” е лекарствен продукт и хранителна добавка. Тези хранителни добавки, които сега се продават в аптеките, отново ще повторя, че нямам нищо против да се продават, въпросът е да се регламентира начина, по който зад бялата престилка на магистър-фармацевта да се продават лекарствени продукти, разрешени и контролирани по съответния ред. Там не трябва да попадат, както е записано в един закон дрехи втора употреба. Цитирам Закона за здравето. Продукти и стоки със значение за здравето на човека са: лекарства, козметични продукти, химични вещества, препарати и продукти, дрехи втора употреба. Този закон е приет от Народното събрание. Не казвам, че трябва да се приеме, а за да се направи разликата.
В момента хранителните надбавки се продават с едно разрешително от ХЕИ, което става в рамките на една седмица. Могат ли в аптеките да попаднат хранителни добавки, на които изписаното на етикета да не отговаря на съответните съставки. Правят се анализи, проучвания и експеримента, за това какво е влиянието върху организма. Има ли не благоприятно въздействие по време на консумирането на тези хранителни надбавки и т.н.
Ако има нужда от регистрация на тези хранителни добавки това е единият режим. Ако приемем, че само регистрацията от ХЕИ е достатъчна тогава нека да ги отделим от аптеките.
Доктор Първанова знае, че в аптеките се продават лекарствени продукти и разрешени от съответните изпълнителни агенции хранителни и други надбавки. Когато се приемаше Законът за лечебните заведения там структурирахме едно звено, което се нарича дрогерия. Това звено остана не доразвито. Една от причините за това е, че не са регламентирани всички тези взаимоотношения. Моята идея е не хранителните добавки да не се продават в аптеките, а да се продават при определен регламент. Трябва ли по някакъв начин да се регистрират, ако не трябва добре. Необходимо ли е по някакъв начин да се отдели в аптеката един щанд, за хранителните надбавки, а това лекарствените продукти.
Според мен, всички тези въпроси не са ясни, поради което вземам думата.
Във времето от 1 август, до приемането на закона в сила, надявам се това да стане скоро, как и по какъв начин ще се уреждат нещата в аптеките, в които сега се продават хранителни добавки? Те подлежат ли под ударите на закона или има преходен режим, който не е ясен? Благодаря ви. Отново ще повторя, че аз искам това да се приеме. Искам да има регламент. Предполагам, че това се иска от всички български граждани.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Споделям голяма част от притесненията и въпросите на доктор Адемов. Тук бяха изтъкнати част от мотивите, които налагат тази промяна.
Първият аргумент, върху който трябва да стъпи нашата комисия е, защо приемаме тази поправка? За да гарантираме здравето и сигурността на гражданите или за да улесним бизнеса на аптекарите?
Вторият аргумент, който беше изтъкнат е, че целият Европейски съюз си купува хранителни добавки от дрогерия. Очевидно е, че те имат същия или подобен качествен или количествен състав.
Третият аргумент е, че дори и минералната вода, ако погледнете тази, която всички българи масово пият, а не се пие трапезна вода, каквото се прие навсякъде в Европа тя съдържа макроелементи, които могат да предизвикат нарушаване на електролитния баланс.
В търговската мрежа има цял набор от специални енергетични напитки. Не хранителните добавки, които се продават в аптеката, а под формата на напитки, които имат определен електоритен баланс. Шоколадът също може да бъде отровен и редица други неща. Киселото мляко също е с допълнителен калций, но не се продава в аптеката.
Мисля, че първият принцип трябва да се уточни. Искаме ли да гарантираме на гражданите, че когато влязат в аптеката и си купят от човека с бялата престилка нещо да са сигурни, че това държавата в името на човека, който го предава могат да изпитват сигурност да го вземат и тяхното здраве да не бъде увредено. Защото не мога да си представя, ако тези хранителни добавки не преминават през Изпълнителната агенция по лекарствата, как може да се установи, че имат постоянен състав и точно този, който е написан на етикета. Каква е гаранцията, че ако това е преминало и е получило разрешително от ХЕИ, след това ХЕИ може да контролира качество, безопасност, ефективност и т.н. Мисля, че това не може да стане. Хубаво е да изслушаме и мнението на доктор Христов. Според мен капацитетът на Изпълнителната агенция по лекарствата едва ли е толкова голям, за да поеме и този режим.
Мисля, че е добре тези хранителни добавки да се продават и в аптеките, но на отделен щанд, за да е ясно за кое се носи гаранция , какво представлява и какъв е режима. Всеки който го купува сам носи отговорност за това, което избира. А не въз основа на собствения си опит всеки един аптекар да каже, че това действа, а другото не е толкова добро, защото имам оплаквания, че няма полза от тази хранителна добавка на фирма “Х”, а добавката на фирма “У” действа много добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Първанова. Ще помоля доктор Христов да разясни този въпрос. Доктор Христов е директор на агенцията.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители.
Проблемът с хранителните добавки е фундаментален и никъде в света не е разрешен. Единствената държава, в която този въпрос е разрешен е Америка. Там е създадена единна агенция, която се занимава едновременно с лекарствата и храните. Европейският опит е различен. Лекарствените агенции се занимават само с лекарствените продукти по лекарско предписание и без лекарско предписание. Изпълнителната агенция по лекарства към момента действащото законодателство в България не е компетентен орган по храни, добавки в храни и добавки към храненето. Агенцията по лекарствата, проф. Гайдарски каза, че снощи сме разговаряли, няма нищо против да се направи промяната в член 65 и да се допишат добавките към храненето. Да могат да се продават и в аптечната мрежа. За съжаление ние имаме много притеснения, на които отдел “Правен” на Агенцията по лекарствата не може към момента да намери разумен отговор.
На първо място, притеснението ни произтича от факта, че Изпълнителната агенция по лекарствата е контролният орган в аптечната мрежа. След като Агенцията по лекарствата няма компетентност по законодателството да контролира добавките към храните дали оттук нататък на Агенцията по лекарствата ще бъдат възложени такива функции.
На второ място, по Закона за храните са описани органите за държавен здравен контрол. Има препратка от Закона за храните, кои са органите за държавен здравен контрол. От Закона за храните се прехвърля към Закона за здравето. В член 12 на Закона за здравето е казано, че органите на държавния здравен контрол са главен държавен здравен инспектор на Република България, РИОКОС и Националния център по радиобиология и радиационна защита. Агенцията по лекарствата не е спомената в член 12 на Закона за здравето като компетентен орган за контрола на добавките към храненето.
По отношение на предложението ние считаме, че ако се включат добавките в аптечната мрежа би трябвало да се направи промяна в член 12, на Закона за храните. Член 12 на Закона за храните категорично казва, че производство и търговия с храни се извършва от търговци и занаятчии само в обекти регистрирани по реда на Закона за храните. Промяната в член 65 на ЗАХМ трябва да бъде съпроводена и с промяна в член 12 на Закона за храните. В противен случай рискуваме да създадем колизия между двата закона.
На трето място, ние бихме искали и предложили на народните представители между първо и второ четене да се обсъди и редакционна промяна, редакционна, стилистична и технологична на член 14 от Закона за храните. В този член се казва, че “регистърът на обектите за производство и търговия с храни се води от съответните РИОКОС и регионалните ветеринарно медицински служби. Т.е. на тези обекти не се предвижда да има национален регистър. При положение, че Изпълнителната агенция по лекарствата е национален орган без териториални структури би трябвало Агенцията по лекарствата, след като ще контролира аптеките да разполага с национален публичен регистър, кои аптеки от регистрираните 4518 ще могат да продават добавки към храната.
На четвърто място, по отношение на член 28 от Закона за храните там е казано, че органите които провеждат контрола върху добавките върху храните при положение, че под търговия на дребно се разбира съхранение, предлагане, опаковане, пред пакитиране включително и приготвянането на екстемпорални форми както на лекарствени продукти с лекарско, без лекарско предписание и трайни добавки към хранене би трябвало да се предвиди промяна и на член 28 от Закона за храните и там да се изпие, че Изпълнителната агенция по лекарствата може да проверява аптеките и в частта добавки към храненето по отношение на съхранението, контрола, предписването и предлагане на гражданите.
На пето място, Агенцията по лекарствата има съображения и по отношение трите определения, които са в Закона за храните. Тези три определения са синхронизирани с европейската директива за хранене. Директивата за храненето предвижда три термина – храни, добавки в храните и добавки към храненето. С параграф 2 на предложения законопроект се предлага термина “добавки към храненето” да се превърне в “добавки към храни”. Т.е. ние изпадаме в еднакво стилистично значение на двете определения, добавки в храни и добавки към храни. Добавките към храненето могат да се използват самостоятелно. Не е задължително, защото са приготвени под формата на таблетки и ампули. Т.е. каквито са лекарствените форми. Могат да се използват самостоятелно без пациента да приема някаква храна. Под добавки към храни по европейската директива се разбират стабилизатори и консерванти в едно месо, което може да стои две години в държавния резерв.
На шесто място, според нас трябва да се обсъди и параграф 58 от Закона за раните от преходните и заключителните разпоредби. В шест месечен срок от влизане в сила на този закон лицата, които извършват производство и търговия в нерегистрирани обекти каквито към момента се явяват аптеките трябва да се пререгистрират. Промяната в Закона за лекарствата при взето решение добавките да бъдат в аптечната мрежа трябва да се последва и от тези факти, които изложих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Давам думата на доктор Хърков.
ВАНЬО ХЪРКОВ: Няма да бъда многословен. Искам да кажа, че подкрепям мнението на министъра на здравеопазването и на доцент Щерев. Смятам, че добавките към храните могат да бъдат продавани в аптечната мрежа. Най-компетентното мнение могат да дадат фармацевтите. В супермаркетите няма кой да консултира желаещите да закупят тези добавки. Добавките и витамините трябва да бъдат продадени в аптечната мрежа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Колеги, ще добавя още две неща. От цялата дискусия два момента правят впечатление.
Първият момент е това, което беше казано от доктор Адемов, да дискутираме въпроса за регистрацията. Според мен може да продължи във времето. Основният въпрос, който дискутираме дали да се продават или да не се продават добавките в аптеките. Потвърждавам мнението си, като човек от мрежата и мнението на всички колеги, че сигурността, авторитета на лекаря е много по-голям, включвам и фармацевтите, които продават хранителни добавки. Ние ще продаваме хранителните добавки в аптеките.
Смятам, че въпросът, дали повишаваме възможността за търговия в аптеките е несъстоятелно. По тази логика бихме казали, и дрогериите правят това, за да могат да печелят. Потвърждавам законопроектът, който е произлязъл от доктор Щерев и министър Гайдарски.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Имам два въпроса към доктор Христов.
Доктор Христов правилно ли съм ви разбрал, че ако направим промяната, която се предлага в параграф 2, храненето да се замени с храните ще последват две неща.
Първо, аптеките ще трябва да се пререгистрират отново по Закона за храните за продаване на тези добавки?
Второ, с подмяната на тези два термина ние нарушаваме определена директива?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Христов ще отговорите ли, въпреки че преди малко бяхте ясен.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трите определения са от директивата. Промяната на определението практически няма значение. Ако остане терминът така както е записано в закона към момента добавки към храненето, термина е ясен и изчерпателен. Това е гражданският термин “хранителни добавки”. Според мен, няма да има нужда определението да се променя, защото е съобразно директивата за храните.
По отношение на член 65 е изчерпателен и ясен. Притеснението идва, че промяната в член 65 в Закона за лекарствата трябва да бъде съпроводена и с промяна на член 12 от Закона за храните. Получава се колизия между двата закона. Виждам, че тук присъстват юристи на Министерството на здравеопазването, които би трябвало да ме подкрепят. В член 12 е казано кои са обектите, в които може. С промяната в член 65 ние казваме, че може и в аптеките, но би следвало да се каже и в Закона за храните. Органите, които изпълняват Закона за лекарствата и Закона за храните са два независими едни от други. По Закона за храните компетентен орган са и регионалните ветеринарно-медицински служби, които са към Министерството на земеделието и горите. Би могло да се стигне до положение Министерството на земеделието и горите да започне да глобява аптеките, които продават добавки към храненето, защото нямат съответния регистрационен режим. Това е моето становище.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След направените дискусии, уважавам изключително мнението на доктор Христов, като професионалист и човек, който се занимава с регулацията на лекарствения пазар. Продължавам да поддържам този законопроект, защото ние не можем с два термина, които приемаме, както и добавки към храните, да решим проблема на лекарствената политика у нас. Това е изключено. Ако в аптеките се продават лекарства и един фармацевт замени рецептата на лекаря с каквото поиска, това не е проблем на този законопроект. Ако днес болният влезне в аптека и може да закупи каквото лекарство пожелае без рецепта и отново се дава това лекарство не е проблем, който трябва да се реши в този закон. Ако в аптеките се продават най-различни неща, включително независимо от тежкия лицензионен режим наркотични вещества и други без съответното разрешение, отново не е проблем на този закон. Имаме много проблеми, но ние ще решим един практически. Хората са свикнали досега да намират тези хранителни добавки в аптеките ще продължат да ги намират. Тогава ако някоя хранителна добавка претендира за определени свойства има възможност да се насочат производителите или дистрибуторите чрез Агенцията по лекарствата, за да може да удостоверят това с положителните качества на билката, хранителната добавка или друго вещество, което да започне да се продава при друг режим, цена и условия.
Приемам, че храненето може да не се заменя с храните. Мисля, че ние бихме могли да подкрепим този законопроект. Ще можем да запазим статуквото такова каквото е досега. Това не ни пречи и в никакъв случай не ни освобождава от задълженията тепърва да има промени в Закона за лекарствата и аптеките, които ще могат да внесат ред в тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател. Проблемът не е къде да се продават, защото този проблем е ясен и ще ви помоля да не се измества същността на въпроса. Вие прекрасно осъзнавате къде е проблемът. Проблемът е в това, че по този начин записан текста в аптеките няма кой да контролира тези хранителни надбавки. Ако има, е институция, която поражда разминаване в законодателството.
Не е проблем, че трябва да се продава в аптеките. По този въпрос мисля, че има съгласие в комисията. Ако не е така по време на гласуването ще проличи. Въпросът е кой ще контролира в аптеката, в която попадне хранителна добавка и вместо 100 грама витамин “С”, ако е 50 грама. Кой е отговорният фактор, който ще контролира всичко това. РИОКОС или изпълнителната агенция. Тук стана ясно, че няма пълномощия по този въпрос. Кой ще ги контролира? В това е проблемът. Не е проблем, че трябва да се продават в аптеките.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Смятам, че това е в прерогативите на Министерството на здравеопазването. Може да не е на Агенцията по лекарствата. Министърът с всички останали списъци, които ще бъдат предоставени тук определени от министъра на здравеопазването, втората алинея на член 65 и т.н. не снемат отговорността и за тези добавки към лекарствата, както и за другите средства. Органите на ХЕИ проверяват на общо основание магазините за хранителни стоки и други търговски обекти. Ще проверяват по същата причина и аптеките, но не по отношение на лекарствата, които се продават там.
Доктор Адемов по такъв начин поставяте въпроса. Вие сте съгласен да се направи тази добавка, но кой ще упражнява контрол. Ако не се реши по практическият начин, кой ще осъществява контрол както е осъществяван досега, означава да не можем да приемем тази поправка. Вие казвате, че нямате нищо против, но ще ги оставим без контрол. Какво означава това? Означава тази поправка да не се приеме, с което не мога да се съглася.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е така.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Предлагам да се обединим около началната част.
Първо, да решим къде да се продават? Това е най-важният въпрос. Да се продават в аптеките или в магазините или в големите вериги магазини. Това е основният въпрос.
Второ, това което се добавя с нашето предложение към законопроекта е да се запише “добавки по храните по списък и ред определен от Министерството на здравеопазването”. Това означава, че ние ще контролираме този проблем. Как ще го контролираме е друг въпрос, който ще се уточни допълнително.
Мисля, че тук трябва да съсредоточим усилията си. Необходимо е да решим кой ще контролира. Контролира се от Министерството на здравеопазването. Кой ще бъде органът, който ще контролира, това са различни институции. За това става въпрос. Въпросът е да решим ли да бъдат добавките към храните да бъдат към аптеките или към магазините. Съгласен съм с доктор Адемов. Той казва в дрогериите. Хубаво, това ще бъде още по-добре, ако имаме дрогерии, но в България колко дрогерии има.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да се присъединя към изказването на министъра, защото стоим на едно място. Проблемите са ясни. Хранителните добавки ще се продават ли в аптека като номер едно. Вторият въпрос е за контрола.
Мисля, че нещата са ясни. Не е необходимо повече да се дебатира. Необходимо е да се приеме къде. Относно контрола, за който спомена господин Адемов. Ако не се пуснат в аптеката, а в хипермаркетите или в санитарните аптеки какъв е контролът? Никакъв. Гражданинът отива и закупува от супермаркета хранителни добавки.
Според мен, е необходимо по-задълбочено да насочим вниманието си на, така както е описано, списъка е разрешен от Министерството на здравеопазването. Т.е. как да бъдат регистрирани тези хранителни добавки. Знаем, че в момента има медикаменти, които се регистрират като хранителни добавки, тъй като режимът за регистрация е много по-лесен. Пускат се на пазара като хранителна добавка. Акцентът трябва да бъде:
Първо, къде да се продават.
Второ, кой да ги контролира.
В разпоредбата е записано, че Министерството на здравеопазването ще отговаря за хранителните добавки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Иванов, вие завършихте със същността на проекта, за който спорим. Наистина лекарства, като хранителни добавки се продават на пазара. Сега вие искате да влезнат в аптеките регистрирани по друг режим, което е здравно заведение. Въпросът не е прост. Когато се прави един закон трябва да бъде синхронизиран с българското законодателство. Тук доктор Христов беше абсолютно прав, защото когато се променя един закон той не може да влезе в колизия с друг.
От друга гледна точка има международни директиви за храните. Третият въпрос е кой разрешава. Министърът да определи при списъка. Изпълнителната агенция по лекарствата дава разрешения и казва, че тези лекарства са такива. Тук от кой се дава? От никой. Въпросът не е толкова прост. Има хранителни добавки, но има и с магнезий, които действат. Има разлика в хранителните добавки. Може би наистина следва да има един различен щанд, в който да се каже, че тези препарати хранителни добавки все пак не са преминали от Изпълнителната агенция по лекарствата и не са с гаранциите на лекарствата. Това може би следва да се направи.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, може би някои от вас не са се занимавали с тази материя и за това твърдят, че няма контрол върху хранителните добавки, което не е така. Когато се внася една хранителна добавка има набор от документи, които се дават в Центъра по хигиена. Необходимо е да отговарят на съответните изисквания и да получат разрешение за внос, респективно за пускане на пазара. Това може да продължи да е така. Ние не можем да се съмняваме, че няма да има контрол от тези институции, които и досега контролират. Утре ще се пускат хранителни добавки, които не се контролират от никой.
АТАНАС ЩЕРЕВ: За това говорим.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вносителят е длъжен да декларира какво има вътре в хранителната добавка. Ако има съмнения РИОКОС може да извърши необходимия анализ. Разбира се, че това е отговорност на тези, които внасят хранителни добавки. Така ще продължи и в бъдеще. Ако има съмнения ще се изтегли от пазара. Има съответни механизми.
Господин председател, очевидно е, че няма противоречия против духа на законопроекта, който се внася. Духът е, че може да се продават хранителни добавки и в аптеките. Според мен, повечето колеги смятат, че може. Т.е. те подкрепят духа на закона.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене да огледаме внимателно нещата. Не трябва да се твърди, че в момента Министерството на здравеопазването чрез РИОКОС и другите подобни структури не контролират хранителните добавки, които се внасят в страната и, че няма да го правят и в бъдеще не е правилно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не съм казал, че няма контрол. Ще си позволя да направя дуплика. В момента аптеките в България по действащото законодателство се контролират от Института за лекарствените средства. Този институт наистина ги контролира. По Закона за храните са по друг режим. Ни ги вкарваме на друго място.
От друга страна няма право да ги контролира. Вие не разбирате ли, че едно добро дело, за да стане както трябва следва да се пипне на две три места в закон. Възниква въпроса между първо и второ четене можем ли да променим друг закон? Не можем.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бих искал отново да подкрепя становището на Министерството на здравеопазването и това, което каза доцент Борислав Великов. Няма проблем член 65 да бъде променен и добавките да се появят в аптечната мрежа.
По отношение на контрола на аптеките, това което следва да се направи и РИОКОС може да проверява аптеките и ИАЛ. По устройствен правилник на агенцията, тя е методичен ръководител. Когато ставаше въпрос за контрола имах друго нещо в предвид. Не зная дали Комисията по здравеопазване е компетентният орган по Закона за храните. Мисля, че има компетентност. Би трябвало и в другия закон да се каже че РИОКОС и ИАЛ имат тези права. Към момента промяната в член 65, така както е предложена според Агенцията по лекарствата няма никакъв проблем да се гласува на първо четене.
Единственото нещо, за което се притеснява агенцията е относно параграф 2. Ние считаме, че не е необходимо да се променя определението, защото е ясно и изчерпателно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, да гласува?
“За” – 19.
“Против” – Няма.
“Въздържали се” – 1.
Приема се законопроектът на първо четене. Ще помоля да бъдат отразени възраженията в становището.
Колеги, относно трета точка предлагам следното. Правилникът е раздаден на всички. Помислете върху него и утре на редовното заседание на комисията ще можем да дебатираме по него.
Закривам заседанието на комисията. Благодаря за участието.


Заседанието завърши в 12,48 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/