Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
09/03/2006
    П Р О Т О К О Л
    № 23

    Днес, 9 март 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    Комисия по здравеопазване

    Стенографски запис


    П Р О Т О К О Л
    № 23

    Днес, 9 март 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-96, внесен от Борислав Димитров Китов и Лютви Ахмед Местан на 20.12.2005 г. – второ гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-95, внесен от Георги Йорданов Димитров на 14.12.2005 г. – първо гласуване.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 01.03.2006 г. – първо гласуване.
    3. Проект на решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Министерския университет – Пловдив, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 07.03.2006 г.



    Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.




    * * *


    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Ще помоля да бъдем по-експедитивни и прецизни.
    Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 554-01-96, внесен от Борислав Китов и Лютви Местан – второ гласуване.
    Колеги, искам да припомня, че когато беше приет на първо гласуване имаше предложения от министерството, което приехме по принцип. Разбрахме се, че на второ четене ще се съобразим с тях. Веднага след първото четене беше създадена работна група, която включваше колегите представители на Стоматологичния факултет. След като работната група беше създадена, пред вас е работният материал, който имате за второ гласуване. Предложенията за окончателно гласуване са обект на вашите коментари и решения.
    Има ли предложения за промяна на наименованието на законопроекта? Няма.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - “За” 11.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 1. Предложение на народния представител Борислав Китов за създаване на параграф 1.
    Параграф 1. В член 2 се създава алинея 4. Алинея 4 “Лечебна дейност може да се извършва при провеждане на практическо обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти по стоматология, както и при извършване на научна дейност във Висшите медицински училища. За тази цел те могат да откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа”.
    Предложения за окончателния текст на параграф 1 на работната група. “Създава се член 2-а, алинея 1 “ В стоматологичните факултети на Висшите медицински училища може да се извършва лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност”.
    Алинея 2. “Дейността по алинея 1 се извършва в съответствие с учебните планове и програми”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, искам да обърна внимание. Министерството на здравеопазването прие една теза, която се прие и от Стоматологичния съюз и колегите стоматолози да се създаде възможност да не бъдат лечебни заведения по смисъла на закона, а понятието лечебна дейност. Това урежда горе долу споровете.
    Колеги имате думата? Окончателният текст, става предложение на комисията.
    Моля, който е съгласен с окончателния текст на комисията, да гласува?
    - “За” – 11.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Колеги на следващата страница, това е първото предложение на вносителите, което бяхме направили и сега отпада, защото се решава с параграф 1.
    Колеги, трябва да гласуваме отпадането на параграф 1, на вносителите.
    Моля, който е за отпадането да гласува?
    - “За” – 11.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народния представител Борислав Китов за създаване на нов параграф 2.
    Параграф 2. В член 39 съюзът “и” се заменя със “запетая” и накрая се добавя: “и лечебната или научната дейност по член 2, алинея 4.
    Предложение на работната група на комисията за окончателен текст на новия параграф 2.
    Параграф 2. В член 39 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става алинея 2.
    2.Създава се алинея 2. Алинея 2. На регистрация подлежи и лечебната дейност по член 2-а, за осъществяването, на която могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, това беше предложението на Министерството на здравеопазването, да има регистрация в РЦЗ за да може да се знае кой, кой е и какво прави.
    Моля, който е съгласен с параграф 2, като предложение на комисията, да гласува?
    - “За” – 11.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народния представител Борислав Китов за създаване на параграф 3.
    Параграф 3. В член 40 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова алинея 2. Алинея 2 “За регистриране на лечебната дейност по член 2, алинея 4, ректорът на Висшето медицинско училище прилага към заявлението по алинея 1:
    Първо, дипломите за завършено висше образование и документи за призната специалност, ако има такава за ръководителя на съответната катедра и за лекарите преподаватели по стоматология, които ще осъществяват практическо обучение или ще извършват научна дейност.
    Второ, документите по алинея 1, точка 9 и точка 10, досегашната алинея 2 и 3 стават съответно алинея 3 и алинея 4. В тях след числото “едно”, се добавя “две”, а в алинея 4 числото “две” се заменя с “три”. на края се добавя “или удостоверение за извършване на лечебната или научната дейност по член 2, алинея 4”.
    Предложения на комисията за окончателен текст на новия параграф 3.
    Параграф 3. “В член 40 се правят следните изменения и допълнения.
    Първо, създава се нова алинея 2. Алинея 2. Регистрацията на лечебната дейност по член 2-а се извършва от съответния и регионалния Център по здравеопазване на чиято територия се намира Висшето медицинско училище въз основа на заявления от неговия ректор, към което се прилага:
    Първо, данните за наименованието, седалището и адреса на управление на Висшето медицинско училище.
    Второ, дзипломите за завършено висше образование и документи за призната специалност, при наличие на такива на ръководителите на съответните катедри и на лекарите преподаватели по стоматология, които ще осъществяват практическо обучение или ще извършват научна дейност.
    Трето, хигиенното заключение на обекта от органите на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
    Четвърто, разрешението на компетентния държавен орган, когато при извършване на дейността по член 2-а, се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение.
    Пето, решения за институционална акредитация на висшето училище и документ за програмна акредитация издаден по реда на Закона за висшето образование.
    Шесто, информация за броя на откритите легла по член 39, алинея 2.-
    Второ, досегашната алинея 2, става алинея 3. В нея след числото “едно” се добавя “и две”.
    Трето, досегашната алинея 3, става алинея 4 и се изменя така:
    Алинея 4. В петнадесет дневен срок от подаване на заявлението по алинея 1 и алинея 2 или от отстраняване на непълнотата по алинея 3, директорът на Регионалния център по здравеопазване издава удостоверения за регистрация на лечебното заведение или удостоверение за извършване на лечебната дейност по член 2-а”.
    ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
    Обръщам се към уважаемия доцент Паскалев. Считате ли, че са необходими и двете акредитации?
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Точка пета е решение за институционална акредитация на Висшето училище и документ за програмна акредитация издаден по реда и Закона за висшето образование. Имайки предвид, колко се бавят акредитациите на висшите училища ще има затруднения. Пловдивският медицински университет е акредитиран и няма да имаме проблеми.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не ви питам само за Пловдив.
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Не мога да взема отношение за другите университети.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Считате, че е необходимо.
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Да, все пак това е един атестат за качество.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата?
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, според мен може така да остане. Все пак тези два документа са важни. Ако случайно някой ги няма, няма да може да се извърши регистрацията по този начин. Нека да има поставен праг. Това е смисълът на точка 5. Предлагам да остане така.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам един въпрос, който може да не е на място, но все пак искам да ми бъде отговорено. Направих една справка с член 8, алинея 3 на Закона за лечебните заведения, където след текст аналогичен на този, който приехме за разкриване на десет легла за наблюдение при лечение до 48 часа има следния текст: Алинея 3. “При възникнала необходимост за по-дълъг престой в случаите по алинея 2, лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализация на пациента”.
    Моят въпрос е свързан с възможността, ако се наложи хоспитализация след 48 час при възникнала необходимост този текст не уговаря такава възможност и нямаме връзка със Закона за лечебните заведения. Как би се реализирала тази връзка?
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, въпросът е основателен, защото колкото и да се прави за научна дейност и наблюдение винаги може да възникне нещо. Необходимо е да има задължението съответното висше учебно заведение да го предвиди
    НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, мисля че е основателна забележката и защо да не се добави подобен текст за хоспитализация
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да разбирам, ли доктор Йорданов, че вие предлагате този аналогичен текст и това да се добави тук.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Притеснявам се да бъда толкова категоричен с това предложение, тъй като имах желание да задам въпрос към вносителите, как според тях е организирана тази процедура Смущението, което задава въпроса ми, предполага, че тази организация е допустима, но неясна като процедура. Ще помоля това да внесено като възможност. Може ли в този текст или в друга връзка…
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля колегите от отдел “Правен” да изкажат своето становище?
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Относно систематичното място трябва да бъде в член 39, алинея 3. Тук възниква въпроса, тъй като това е задължение, което се вменява на висшите училища. Вие основателно поставихте въпроса – ще стане така, че висшето училище ще е длъжно да организира хоспитализация на пациента след изтичане на тези 48 часа. Възможно ли е това на практика да стане. Приложима ли ще бъде тази разпоредба, ако се запише така, може би трябва да се обърнем към представителите на Висшето медицинско училище.
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, мисля че в случая се отнася само за извършване на лечебна дейност в стоматологичните факултети. Там е записано, че могат да приемат за 48 часа. Всички останали усложнения, които евентуално биха могли да настъпят от рода на тежък кръвоизлив, който не се овладява преминава веднага в университетската структура на болницата, където има право в интензивните сектори да бъде лекувана. Той може и има право този болен да бъде обслужен в университетската болница, но не да разкриваме допълнително интензивни сектори.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Паскалев, става въпрос точно за това. Ако стане едно усложнение, кой ще го прехвърли? Кой ще го премести? Това трябва да стане от тези, които са го приели. Не може да бъде по друг начин. Те организират линейката, прехвърлят го да влезе във вашите структури. Трябва да го организират, а не близките му.
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Разбира се, че не трябва да се прави от близките, защото това е болен с усложнения. Има “Бърза помощ” и ведомствен транспорт към всеки университет и университетска болница.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е смисълът, доколкото разбирам.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Все пак съпоставям позицията на разследващ орган. От кого да се потърси отговорност за това, че е забавено прехвърленото или не са изпълнени изисквания, които тук не са вменени в така действащия текст за обучение, за наблюдение и усложнение. На кой е отговорността?
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам, да се напише доктор Йорданов. Отговарям, че няма да се разкрива, а те просто отговарят за да го прехвърлят в другите структури.
    НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Има логика в това. Задължително трябва да влезе този текст. Веднага мога да направя пример за технология за Стоматологичния факултет – София. На последните два етажа са на болницата по лицево челюстна хирургия. Веднага прехвърлянето става автоматично.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да се прочете предложението на господин Руденко Йорданов, което става предложение на комисията.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 39, алинея 3 е записано: “При възникнала необходимост от по-дълъг предстой в случаите по алинея 2, Стоматологичния факултет е длъжен да организира хоспитализацията на пациента”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с този текст, да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Гласувахме предложението на доктор Руденко Йорданов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Този текст е записан в член 8
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, това е за лечебните заведения. Министерството въвежда понятие лечебна дейност и не попада в член 8. Това беше смисълът и доцент Щерев с основание защитаваше. Тъй като това понятие е ново и за него въвеждаме задължението.
    Моля, който е съгласен с параграф 3, да гласува2
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложения за създаване на нови параграфи 4, 5, 6 и 7.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това се налага, за да кажем след като ги задължаваме да правят регистрация, как се извършва.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 4. В член 41 се правят следните изменения и допълнения.
    Първо, създава се нова алинея 2. Алинея 2. В регистъра по алинея 1 се вписват и следните данни за регистрираната лечебна дейност по член 2-а.
    Първо, пореден номер.
    Второ, дата на издаване на удостоверението за извършване на лечебната дейност по член 2-а.
    Трето, данни за висшето медицинско училище, наименование, седалище, адрес на управление и срок на валидност на акредитацията.
    Четвърто, данните по член 40, алинея 2, точка 2.
    Пето, дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.
    Шесто, промени в обстоятелствата по точки от 1 до 5.
    Седмо, забележки по вписаните обстоятелства.
    Второ, досегашната алинея 2, става алинея 3. В нея след думата “заведение” се добавя и лечебната дейност по член 2-а.
    Параграф 5. В член 42 след думата “заведения” се добавя “и лечебната дейност” по член 2-а.
    Параграф 6. В член 43, след думата “заведения” се добавя “и лечебната дейност по член 2-а4.
    Параграф 7. В член 45 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова алинея 2. Алинея 2. Регистрацията на лечебната дейност по член 2-а, се заличава.
    Първо, по искане на ректора на висше медицинско училище.
    Второ, при закриване на Стоматологичния факултет на висшето медицинско училище.
    Трето, при изтичане или не продължаване на срока на валидност на програмната акредитация.
    Четвърто, при осъществяване на дейности, в нарушения на извършената регистрация.
    Досегашната алинея 2 и алинея 3, стават съответно алинея 4 и алинея 5.”
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата. Видяхте, че това са технически подробности. Имате думата за коментар. Ще си позволя да кажа, както виждате в параграф 7 условието за прекратяване, а не институционалната, а програмната… Преди малко нямаше смисъл да се поискат и двете, но това е друг въпрос. В крайна сметка в едно висше учебно заведение по медицина има три факултета.
    Моля, който е съгласен с текстовете на новите параграфи 4, 5, 6 и 7, да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Преминаваме към заключителната разпоредба. Има предложение да бъде “Заключителни разпоредби”, защото са повече.
    Има ли някой против заглавието? Моля, който е съгласен да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на вносителя за параграф 2. “В Закона за висшето образование, в член 6 се правят следните изменения и допълнения.
    Първо, създава се нова алинея 3 със следното съдържание. Алинея 3. Стоматологичните факултети към Висшите медицински училища могат да развиват лечебна дейност в процеса на учебната и научно изследователска дейност”.
    Второ, досегашните алинея 3 и алинея 4 и 5 се преномерират.
    Предложение на народния представител Борислав Китов по параграф 2 на вносителя.
    Първо, създава се нова алинея 3. Алинея 3. “В стоматологичните факултети на висшите училища може да се осъществява лечебна дейност с цел провеждане на практическо обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти или с научна цел от лекари, преподаватели по стоматология.
    Второ, досегашните алинеи 3, 4 и 5, стават съответно алинея 4, алинея 5 и алинея 6, като в алинея 6 числото “четири” се заменя с “пет”.
    Има предложение на работната група.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня, че предложението на работната група беше да се подобри текста така както е предложен от вносителя господин Китов. След допълнителни уточнения с експертите на Комисията по образовани и на Министерството на здравеопазването се уточни, че най-добре систематичното място на този текст да бъде в член 26, където е упоменато какъв е предметът на дейност на факултетите.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно, ако е само на първия вариант, ще трябва да се поправят още няколко членове. Много по-точно ще бъде в член 26. Разбрах, че е съгласувано с правния отдел на Министерството на здравеопазването.
    Предлагам да коментираме втория вариант.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 26, от Закона за висшето образование се правят следните изменения и допълнения.
    Първо, създава се алинея 11. Алинея 11 “Стоматологичните факултети на Висшите медицински училища освен дейността по алинея 1 може да се извърши лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, направих справка, включително с Комисията по образование и наука и нейния председател, който не възразява.
    Ще подложа на гласуване вариант втори, за параграф 8, който променя член 26 от Закона за висшето образование.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народния представител Борислав Китов, за създаване на нов параграф 3.
    Параграф 3. В член 60 от Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения.
    Първо, досегашният текст става алинея 1.
    Второ, създава се алинея 2. Алинея 2. “Не е обект на договаряне и заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса и извършваната лечебна дейност по стоматология при обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това беше едно от големите притеснения на комисията.
    Колегите от стоматологичните факултети заявиха … и да стане ясно, че не могат да сключват договор с касата за тези дейности.
    НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Подкрепям този текст, тъй като по този начин не се нарушава системата на задължителното здравно осигуряване.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това бяха страховете на Атанас Щерев и останалите колеги. Според мен, по този начин се изчистват.
    Моля, който е съгласен да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Преди да завършим от отдел “Правен” имат някои бележки с оглед изчистване на текстове.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Бележката е абсолютно правно техническа и е във връзка с приетите изменения в закона. Налага се да бъдат направени уточнения, тъй като става въпрос за препратки в двата текста на член 102, алинея 7 и параграф 8, трябва да се променят две числа.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да ги прочетете.
    ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 102, алинея 7, текстът “Член 41, алинея 2” се заменя с “член 41, алинея 3”. В параграф 8, на Преходни и заключителни разпоредби, текста “член 41, алинея 2” се заменя с “член 41, алинея 3”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли коментари? Няма.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - “За” – 14.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Законопроектът е приет на второ четене.
    Преминаваме към втора точка. Заповядайте доктор Шарков.
    НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател. От името на Съюза на стоматолозите в България и от името на висшите учебни заведения по стоматология в София, Пловдив и Варна, искам да изкажа своята благодарност на вносителите, доцент Китов и господин Местан.
    Искам да поднеса на цялата Комисия по здравеопазване искане за благодарности, за това че решаваме проблема преди присъединяването ни към Европейският съюз. Не на последно място да благодаря на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието за разбирането и навременната подкрепа. Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, имаме два законопроекта за изменение на Закона за здравето.
    Единият е внесен от колегата Георги Димитров. Вторият е внесен от колегата Лъчезар Иванов и група народни представители.
    Позволете ми да дам думата на Георги Димитров.
    ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател. Предлагаме изменение в Закона за здравето. Става въпрос за нарко зависимите.
    Искам на кратко да изложа един увод.
    Предвид все по-бързо разрастващото се разпространяване и употреба на наркотици сред младежите през последните години, все по-тревожна е тенденцията от невръстни деца и все по-тревожен става факта, че при всички предприети мерки от страна на Министерството на вътрешните работи да ограничи разпространението и производството на наркотични вещества пазара на дрога не само, че намалява, напротив той се разраства с нови и нови по-силни наркотици от синтетичен вид. Веднъж попаднали в организма те водят до престрастяване в последствие и до необратимо увреждане с фатален край.
    През последните години зачестиха и случаите на поели свръх доза, при които изхода е един, агонизиращо настъпваща смърт. Всеки посегнал към дрогата не след дълго се превръща в болен човек, който е способен да извърши всички, за да получи една доза, която ще му даде малолетен покой, но трайно ще усили агонията му занапред. Наркоманите са болни хора, които трябва да бъдат лекувани в специализирани болнични заведения от професионални лекари, а не да бъдат изпращани в комуни, където е под въпрос оцеляването им. Тъй като проблемът за лечението на нарко зависимите лица в страната става все по-актуален с нарастването на техния брой считаме, че следва да бъдат взети мерки свързани с тяхното принудително лечение. Това следва да се направи чрез изменение в нормативната уредба, а именно чрез изменения в два от текстове на Закона за народното здраве, които се отнасят до принудителното лечение на психично болни лица и лица с тежка или дълбока умствена изостаналост, намиращи се в състояние и опасност за тяхното здраве и за околните.
    Предлагаме да се направи изменение в Закона за здравето, в член 146, алинея 1, да се създаде точка 4.
    Към член 146, предлагаме да се добави точка 4.
    Предлагаме в точка 4 да преминат и нарко зависими към лица с психични разстройства нуждаещи се от специализирани здравни грижи.
    Член 155, където е записано за задължителното лечение. Предлагаме следният текст: “На задължително настаняване и лечение подлежат лица по член 146, алинея 1, точка 1, точка 2 и нашето предложение за точка 4, които поради заболяването си могат да извършват престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги имате думата. Доктор Райнов, бихте ли представили становището на министерството.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател на Комисията по здравеопазването, дами и господа народни представители. Министерството на здравеопазването изразява следното становище.
    Съгласно член 146, алинея 1 от Закона за здравето, лицата с психично разстройство нуждаещи се от специализирани здравни грижи са психично болните с установено сериозно нарушение на психичните функции, психоза или тежко личностно разстройство, или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване.
    Второ, лица с умерена тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова или семилна деменция.
    Трето, лица с други нарушения на психичните функции, затруднение в обучението и трудности в адаптацията изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.
    Съгласно международната класификация на болестите в десета ревизия, в раздел “Психични и поведенчески разстройства” са включени психични поведенчески разстройства дължащи се на употреба на психоактивни вещества. Нарко зависимите лица се включват в групата на психично болните лица, нуждаещи се от специални здравни грижи, посочени в член 146, алинея 1, точка 1 от Закона за здравето. Те са обхванати от действащите разпоредби на член 146, както и член 155 и следващите от Закона за здравето регламентиращи реда и предпоставките за задължителното настаняване и лечение на лицата с психични разстройства.
    С оглед на това считаме, че предложеното изменение и допълнение на Закона за здравето, не е необходимо.
    Предвид гореизложеното, Министерството на здравеопазването не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
    Мисля, че становището би трябвало да е предоставено.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
    ТОДОР КУМЧЕВ: Имам няколко съображения. По принцип идеята е чудесна. Истината е, че проблемът в България е проблем, говоря за нарко зависимите и той ще става все по-сложен и по-сериозен. Истина е, че в момента нямаме достатъчно материална база за приемане на тази категория пациенти.
    Считам, че определянето на нарко зависим за принудително лечение е изключително сложна категория от действия, които трябва да се направят от съответните комисии. Проблем е къде ще бъдат тези комисии. На национално, областно или общинско равнище.
    Третият проблем е относно срока на лечение на тези нарко зависими принудителни лица.
    Според мен, този срок не може да бъде по-малък от шест месеца. Това означава допълнителни средства и леглови фонд. В момента България не разполага с тази материална база.
    Искам ако е възможно да отложим този проектозакон, за по-нататък, но да вземем становището и на съответната психиатрична асоциация и водещи нарколози в нашата страна, за да може да чуем ясно и точно проблема. Да чуем ясно и точно какво е необходимо, в материална база, в медикаменти, във финансови средства и като специализанти, за да може правилно и точно да решим проблема. Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да отговоря, че те са поканени, но в момента се провежда Съвет по борба с наркоманиите, за това не присъстват тук.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този законопроект ако се подложи на гласуване ще се въздържа за приемането на текстовете. Искам да кажа мотивите за това.
    Става въпрос за един изключително сложен въпрос, който засяга не само нарко зависимите и техните семейства, но засяга цялото общество. Доцент Кумчев много справедливо се изказа.
    Преди време, когато се правеха промени в Наказателния кодекс, за еднократната доза, видях колко е чувствително обществото по тази тема и как се поляризират мненията. Независимо от това, че всички промени се правят за обществено ползване и в полза на тези млади хора, които са нарко зависими. Днес закона у нас позволява, тези лица да изберат пътя на доброволното лечение или да отидат съответно в затвора при положение, че са попаднали под ударите на закона.
    Искам да препоръчам на уважаемия господин Димитров да проведат по-широка дискусия, преди да се гласува този законопроект като се вземе становището не само на Министерството на здравеопазването, а на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и на европейската интеграция. Това е много широк въпрос, който засяга личната свобода. Да не говорим за не правителствени организации, които имат правозащитни функции. Нека да се вземе становището както на определените институции, които изброих, така и на гражданското общество по този въпрос. Тогава да се оформи становище, което да бъде гласувано в комисията.
    Отново ще повторя, че грижата за нарко зависимите и тяхното намаляване у нас трябва да бъде постоянна грижа на всеки участващ в обществения живот. По този начин създаването на задължение чрез член 146 и член 155 на задължително настаняване и лечение на подлежащите лица, без да се уточнява при каква доза, при какви обстоятелства и при какви случаи, според мен може да бъде опасна промяна на закона, която да наруши гражданските свободи. Много е тънка границата между това, което обществото трябва да направи за да ограничи престъпления и други действия и ограничаването на личната свобода. Понякога се налага да бъде ограничена личната свобода на гражданите, за да може да се запази обществения ред. Може би това е такъв случа, но би трябвало да стане след широка обществена дискусия и обществото да бъде съгласно за такава една промяна.
    Имайки предвид всичко това ще гласувам “въздържал се” при гласуването на такъв законопроект. Може би е по-приемливо предложението на доцент Кумчев, да се отложи разглеждането. Вносителите да направят широка обществена дискусия и да вземат отношението на други институции и неправителствени организации.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е от изключителна сложност. Доцент Щерев, припомни част от дискусиите. Тогава ако си спомняте когато ставаше въпрос за така наречената еднократна доза имаше предложение на доцент Щерев, дали да влизат в затвора или да бъдат на принудително лечение под форма на наказание. Защото, в единия случай е затвор, и така става криминално престъпление. Тогава да имат възможност за принудително лечение. Въпросът, който веднага възниква е за средства и място. Това е едната страна на въпроса.
    Другата страна на въпроса, уважаеми господин Димитров е онези нарко зависими лица, които имат психични разстройства. Те са уредени. Те попадат в член 146 и съответно член 155 и могат да бъдат обект на подобно нещо.
    Изниква третия въпрос – нарко зависими лица, които нито са екриминирани с еднократна доза, нито имат психични разстройства. Тези хора нито ги има, нито ги няма, защото няма как да бъдат доказани. Наистина този въпрос най-малкото би трябвало да се раздели на тези три категории, за да можем запазвайки правата на гражданите и правото им да се лекуват да бъде решен. Ако ме хванат, подлежа на съд. Тогава може да се постави или съд, или принудително лечение.
    Ако имам психични разстройства попадам в тези членове и може да се изпълни закона. Какво става с третата категория, която не е нито така, нито така. В същото време, кой ще определя нарко зависимите. Докато когато ги заловят с еднократна доза, за да не бъде наказан, сам доказва, че е. Ако има психични разстройства, колегите лекари го доказват. Как ще стане в категорията, в която казвам например, че колегата Димитров е нарко зависим. Разбирате ли, че се получава една ситуация, в която третата категория виси.
    Считам, че наистина трябва да се прецизират нещата. Ако не възразявате това да бъде отложено във времето за да се проведе дискусията, можем. В този вид има много въпроси, на които не могат да се дадат отговори. Въпреки ангажираността на всички с този проблем никой няма да посмее да го реши, защото вие видяхте еднократната доза, която малко емоционално беше приета. Тези, които най-много искаха това, сега са против.
    ИВАН КОЛЧАКОВ: На първо място, бих искал да уважим мотивите на колегата Димитров, тъй като това е един опит за хуманно решаване на проблема. Необходимо е да кажем, че от медицинска и социална гледна точка нещата не са толкова прости.
    В България в момента нормативната уредба, която работи изисква ние да създадем общински съвети за борба с наркоманите, в които са привлечени всички институции, които могат под председателството на кмета на общината. Подходът, който е препоръчан от международните ни партньори, не е в посока на задължително лечение.
    На второ място, имах възможността като кмет да стартирам заедно с Министерството на здравеопазването изграждането на един психодиспансер в Пазарджик. В момента се изгражда с международно финансиране. Целта е в етапа, в който не са настъпили органични изменения, т.е. няма метаболитна зависимост от наркотика хората да бъдат убеждавани да се откажат от него. Това е една много сложна психологическа ситуация.
    На трето място, трябва да кажем, че всякакви форми на принуда, дали ще бъде поради еднократната доза да отиде в затвора или принудително лечение, в момента се отхвърлят включително и от специалистите, които работят. За това въведохме пробацията, защото големия проблем е ре социализацията след това. Трябва да си дадем сметка, че това действително е един много сложен проблем. Хуманният подтик да ги вкараме в здравно заведение и да ги лекуваме, според мен е контра продуктивен. За това няма как да не се съглася с моите колеги, тук сме трима анестезиолози, които по професия сме нарколози. Ние сме специалисти по наркотиците. Десет години съм прилагал наркотици с лечебна цел и зная какво означава наркотика. В този аспект психиатрите са специалистите, които знаят промените в психиката, но не познават толкова добре метаболитния процес както ние анестезиолозите. В този аспект искам да препоръчам на колегата, без да се обижда, ние оценяваме хуманната загриженост за решаване на този проблем, но нека да знае, че ние тук сме загрижени не по-малко и да оставим една дискусия, която да бъде обществена и да погледнем организациите на хората, които страдат. Там има и родители. Заедно да намерим едно хуманно и модерно решение на този проблем.
    РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Считам, че въпросът е от изключителна важност и значение. Едва ли има разумен и нормален човек, който да мисли нещо различно. С цялото уважение към колегата, който посяга към отварянето на един такъв тежък за обществото проблем. Едва ли бихме могли да разглеждаме целият проблем с нарко зависимостта на не малко млади хора в държавата, само от тази гледна точка. Това е един съвършено комплексен проблем. Вероятно наистина е нужна дискусия в обществото с анализ насочен преди всичко към причините за достигане на това състояние и съответните мерки за преодоляването. Не бива да забравяме и това, че често пъти хората, които са зависими и се опитват да се лекуват е повтарящо се явление.
    Лично аз познавам и съм помагала на хора, които излизат в чужбина за да намерят такова лечение. Връщайки се и попадайки в средата точно след няколко месеца те са в същата позиция и състояние, от което са излезли.
    От друга страна едно такова лечение ще се осъществява и би се осъществявало за сметка на цялото общество с всички компоненти на това лечение и средства, които ще се вложат и връщайки се към рецидива за какво си говорим. Още повече, че аз не виждам на този етап механизъм и технология, по която ще можем да определяме как точно тези хора ще попадат в съответното лечебно заведение. За никой не е тайна, че е сложно човек със сериозни психически отклонения, който няма близки. Сложно е обществото да го изпрати на лечение в специализирано заведение.
    Аз също ще се въздържа от решаване на този етап и в този вид, който е частичен, в проблема с лечението на нарко зависимите.
    ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Наистина въпросът е нещо, като кутията на пандора, която я отваряме и оттам в момента се сблъскваме с хиляди злини. По въпроса имаме една концепция, която е принципна и не е задължаваща. Съгласен съм с предложението за дебатиране на въпроса. Не искам по никакъв начин да се политизира въпроса.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тази комисия най-малко се политизира.
    ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Моята идея е да се намери начин да помогнем на тези хора, защото това са хора изпаднали в беда и няма къде да се лекуват. Там където се лекуват не са специализирани заведения. Не могат да бъдат излекувани докрай. Частичното излекуване не решава проблема доникъде.
    Искам да ви прочета нещо, което съм създал като концепция. Да се създадат здравни заведения от вида на диспансерите. Те ще работят на няколко етапа.
    Първият етап, ще бъде въпросната дезинтоксикация. Това е един процес през който въпросният нарко зависим се изчиства от наркотика и всички отрови. Оттам нататък идва по-сложният въпрос за социализацията му в обществото. Моята идея е да работят с него професионални психолози. Хора, които оттук нататък ще го поемат и ще работят с него за да може той да бъде отново социализиран към обществото, а не да бъде изкаран от джунглата, където връщайки се там той отново ще посегне към наркотика.
    Вие казахте, че има една група, която стои във въздуха. След като веднъж е квалифициран като такъв – нарко зависим, рано или късно третата група отива към останалите две първи. Въпросът е да се хване в малко по-ранен стадий. Стадий, в който той все още не е станал крайно зависим и наркотика не е увредил изцяло неговия организъм, до степен, която е пагубна.
    Според мен, е необходимо да се създадат комисии, които ще правят профилактични прегледи в училищата. Виждаме, че възрастта е много ниска. Наркотици започват да се използват от деца.
    Предлагам да проведем една дискусия върху тези въпроси и да се получат нови становища. Всеки по някакъв начин да допринесе, за да достигнем на края до един готов продукт, един закон, с който да решим по някакъв начин проблема на тези болни хора. Те все пак са граждани на Република България. Трябва да разберат, че държавата се отнася с тях като с майка, а не като мащеха. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме две възможности. За да не се гласува, може да оттеглите предложението.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Смятам, че за да изпълним тези условия, които се предложиха от изказващите и от друга страна да дадем възможност на господин Димитров по-нататък да защити тезите си, които са много важни, предлагам да отложим разглеждането, без да се гласува и без да се оттегля от него. Отлагаме разглеждането на този въпрос. Помагаме на господин Димитров да се проведат обществени дискусии.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие сте прав, ако той беше единствен. За съжаление има два закона и правилника задължава да се разгледат заедно. Ако това не се декларира от господин Димитров.
    Начинът е или да се оттегли, което дава възможност след време отново да се разгледа този въпрос. Другият начин е да се гласува, защото има два еднакви законопроекта.
    Длъжен съм да спазя правилника и да разгледаме успоредно законопроектите.
    ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Ще помоля да бъде подложено на гласуване. Всеки със своя глас ще изкаже своето становище.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, трябва да уважим мнението на господин Димитров.
    Моля, който е съгласен със законопроекта, да гласува?
    - “За” – Няма.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – 16.
    Не се приема.
    Виждате от гласуването, че никой не е против. Вариантът, който предложи доцент Щерев беше по-добър, да се оттегли предложението и да се доразвие във времето. След шест месеца може да го внесете отново.
    Преминаваме към вторият законопроект.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Въпросното предложение е изключително кратко. Отнася се за заплащането на ражданията. Колеги, ако си спомняте още в предишния парламент сме дебатирали този въпрос във връзка с изключително големия брой здравно не осигурени лица. Тъй като раждането е състояние, което в известен смисъл може да се третира като спешно състояние, тъй като не може да се отложи по никакъв начин.
    Предвид именно тези пропуски към този момент, като наличен факт по отношение на здравно осигурените лица, очевидно е да се режи въпросът какво правим с жени, които са здравно не осигурени и отидат да раждат. Очевидно е, че те не могат да бъдат уведомени, че не са здравно осигурени и трябва по някакъв начин за заплатят, защото и без това ще родят.
    Нормално е, решението на този въпрос да бъде по такъв начин организирано и да се обезпечи сигурността на родилката и новороденото. По същия начин да бъде обезпечена и медицинската помощ, която ще получат.
    Нашето предложение е така както е организирана спешната помощ в страната и се заплаща от държавния бюджет през Министерството на здравеопазването по същия начин да бъде организирано и заплащането на ражданията или поне на етапа, до който здравноосигурителната ни система има възможност да даде като дефект невъзможността за заплащане на тази процедура и попадане в крайна неподходящи условия на бременни жени, които предстои да родят.
    Надявам се, че ще проявите разбирате. Всичко това е направено към настоящият момент да може да се тушира един проблем, с който колегите ежедневно се срещат. Знаете когато става въпрос за малцинствени групи, които по един или друг начин са отпаднали от здравноосигурителната система и дълго време не са плащали своите вноски до какви тежки ситуации може да се достигне, тъй като раждането не е процес, който може физиологично да бъде забавен докато се изясни какъв е статусът на родилката или да се даде възможност да плати здравните си осигуровки. Това се случва и ние трябва да бъдем адекватни. В следващ момент този въпрос може да се реши по друг начин и да се направи промяна в закона. Към настоящият момент това е решението. Надявам се на вашето разбиране и подкрепа. Благодаря ви.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съгласно правилника за дейността на Народното събрание искам да декларирам конфликт на интерес с този законопроект, който съм преподписал защото съм съсобственик на акушеро гинекологично заведение.
    Доктор Адемов забеляза това несъответствие между Закона за здравето и Конституцията на Република България. Съществуват и други несъответствия. Говори се за безплатна медицинска помощ, а такава няма. Не е имало, няма да има, няма и сега. Това са теми, които много се идеологизират, а са много важни. Би трябвало да се дискутират. Да видим каква е самата същност на дискусията. Оттам имаше две възможности. Или да се промени Конституцията, като се запише един термин, който според мен е легален, “всеки български гражданин има право на солидарно предплатена медицинска помощ”. Чрез данъци или осигуровки всеки получава солидарна предплатена помощ. Този, който има повече пари плаща и за този, който няма. Това е истината в Конституцията, която трябва да влезе като текст. Така или иначе групата, която подготвяше промяната отхвърли разглеждането на такъв текст. Тогава остана другата възможност да променим Закона за здравето. Защото по този начин оставайки този текст на закона, който съществува досега, това уврежда интересите на колегите акушеро гинеколози и най-вече на жените, които раждат. Ако една жена, която не е здравно осигурена веднага възниква конфликта какво правим с нея, а раждането не може да спре. Разбира се, че с този текст въпроса се решава, защото има кой да плаща за раждането. По този начин ние копираме един конфликт. Конфликтът се задълбочава във връзка със становището на Министерството на здравеопазването. Ние предлагаме този текст да влезе като алинея 2, член 82. Това е раздел от Закона за здравето, репродуктивно здраве. В раздел втори “Репродуктивно здраве” където са изброени, че държавата осигурява здравна защита на репродуктивните…на гражданите и по-нататък осигурява безрисково майчинство и достъп до здравни дейности”. Обърнете внимание, че всички тези държавни дейности се извършват във всички лечебни заведения независимо чия собственост са. Това е изключително важно, независимо от кого се плаща. Защото това е дейност, която се извършва.
    Предложението на Министерството на здравеопазването е, този текст да стане промяна в член 82, алинея 1 от Закона за здравето, което е нещо съвсем друго. Там са изброени диспансеризация, психично болни лечения и други задължения на самата държава. В този случай, ако се приеме становището на министерството, между друго, базирайки се на Конституцията, те записват отново, че безплатната акушерска помощ … Отново настоявам, че няма безплатна акушерска помощ, защото тя се плаща от данъкоплатеца. Ако не приемем, такава разпоредба на член 82, нещата стават много по-сложни. Докато, ако това е член 127, алинея 2, тогава е възможно Министерството на здравеопазването да се разплаща чрез държавния бюджет за извършена дейност. Много просто се разплаща на лечебно заведение независимо от собствеността. В противен случай ще принудим голяма част от българските жени да продължават да раждат в така наречените родилни зали. Родилните зали са едни огромни помещения, в които са наредени родилни легла, едно, две, три, четири или пет, където една до друга жените раждат. Такова нещо не трябва да съществува в държава, която е в състава на Европейския съюз. Тъй като няма условия за това всички държавни болници да бъдат променени като структура и изискване, разбирам това, но нека поне да дадем възможност на избор на българските майки да раждат там където пожелаят. По този начин заплащането на родилната помощ трябва да бъде от държавния бюджет, но да се извършва за дейност. Това би трябва да бъде разписано допълнително, ако не е ясно разписано с този единствен текст на вносителите.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.-
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е много сериозна забележка. Ако Министерството на здравеопазването държи този текст да отидат в член 82, алинея 1, нещата много ще се усложнят.
    Моля, за вашето становище по така повдигнатите въпроси.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, предлагам и вие да вземете отношение.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Щерев, почти разказа нашето становище.
    Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването подкрепя представения законопроект, с който се предвижда финансирането на ражданията да се извърши от държавния бюджет. Предложената промяна е в съответствие с конституционния текст на член 47, алинея 2, който задължава държавата да оказва особена закрила на жената майка, като и осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. Безплатната акушерска помощ е медицинска помощ, която се оказва на жената майка през време на бременността, раждането и след родовия период. Тя обхваща профилактиката, израждане и лечение пряко свързани с репродуктивния период на жената и всички настъпили през този период усложнения в здравословното й състояние.
    Считаме, че систематичното място на предлаганата промяна е в член 82, алинея 1 от Закона за здравето, в който са посочени медицинските услуги представени извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, заплащани според алинея 5 от републиканския и общинските бюджети.
    Предлагаме акушерската помощ да се включи в алинея 1, член 82, като нова точка 3 и в отделна заключителна разпоредба да се предвиди, че влиза в сила от 2007 година с оглед осигуряване финансирането на акушерската помощ от държавния бюджет и за следващите години.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да предоставя думата на доктор Адемов, преди малко в един екземпляр имаме и становището на Министерството на финансите.
    Ще ви прочета становището на Министерството на финансите.
    Предлаганите промени целят вероятно да се създадат стимули за увеличаване на раждаемостта в Република България, но не става ясно как с определянето на тази медицинска дейност като държавна отговорност ще се постигне такъв ефект, тъй като към законопроектът не са приложени мотивите.
    Ако законодателят приеме предлаганите промени в Закона за здравето като целесъобразни, забележете, то разходите, които досега се определят като клинична пътека за болничната медицинска помощ по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването в рамките на общите разходи за здравеопазването по консолидираната фискална програма.
    ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, искам да благодаря на вносителите, за това че бяха коректни. За мен не е важно, кой пръв е забелязал това и кой се е сетил, важно е по някакъв начин да се реши въпросът. В този смисъл, ще подкрепя законопроекта.
    Искам да направя няколко уточнения за какво точно става въпрос. Това, което е написано от Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването, може да усложни нещата до степен изобщо да не се реши този въпрос. Ще се опитам да се аргументирам за какво става въпрос.
    Първо, вие предлагате в член 127, алинея 2, да се създаде нова точка 5. Какво става със старата точка 5, не е толкова важно. Може да остане или да се преномерира.
    Вие казвате, раждането да бъде финансирано от държавния бюджет. Какво означава от държавния бюджет? Кой ще администрира? Министерството на здравеопазването, общинските бюджети или Министерството на здравеопазването. Това може много лесно да се изчисли. За разлика от доцент Щерев предлагам да стане с пари от държавния бюджет, но чрез Националната здравноосигурителна каса и да се превеждат парите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Там има един текст и вашите съмнения за не равнопоставеност, които са абсолютно основателни, за раждане в зали, отпадат автоматично, защото Националната здравноосигурителна каса налага условия, при които може да се сключи договор. Тъй като говорим за осигурителни рискове искам да ви кажа следното нещо. Международната организация на труда се е изказала по този въпрос. Те са казали, че рисковете са бременност, раждане и майчинство. Ако приемем този законопроект и текст за член 127, тогава остава член 45. Погледнете в Закона за здравното осигуряване на базата, на който сега Националната здравноосигурителна каса плаща по клинична пътека. В член 45, алинея 1 е казано: “Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ”. В точка 6 е записано “медицински грижи при бременност, раждане и майчинство”. Клиничната пътека е за раждане. За бременност Националната здравноосигурителна каса плаща заболяване на бременността и т.н. същото се отнася и за раждането. Министерството на здравеопазването предлага безплатна акушерска помощ, която се оказва на жената майка по време на бременността. Там има кой да плаща. Има други клинични пътеки, по които се плаща.
    В момента каква е ситуацията. На осигурените жени съгласно Кодекса на труда държавата плаща 135 дни, 45 дни преди раждане и останалите 90 след раждане. Държавата плаща 90 на сто от доходите през последните шест месеца. За самия акт на раждане има друг закон. Помолих доктор Иванов да почака малко, за да изчистим тези неща. В Конституцията в член 47, алинея 2-а е казано: “Жената майка се ползва от особена закрила на държавата, която и осигурява платен отпуск преди и след раждане и безплатна акушерска помощ”. Тук не се визира никакъв субект освен държавата, за да се плаща тази помощ. В член 52 има друга редакция. Гражданите имат право на здравно осигуряване и след това се изреждат субектите – държава, работодатели, лични осигурителни вноски и т.н.
    Бременността за осигурените майки се плаща от Националния осигурителен институт. Майчинството за осигурените майки, тъй като режимът за осигурени и не осигурени е различен. За осигурените майки държавата плаща след тези 90 дни. От 2007 година минималната работна заплата до навършване на 2 годишна възраст на детето. Да се върнем към актът на раждане. Относно режимът на не осигурените жени и тези, които не са осигурени, т.е. нямат шест месеца осигурителен стаж през целия си жизнен път преди настъпването на раждането. Държавният бюджет съгласно Закона за семейните помощи за деца плаща еднократна сума в размер на 150 лева. След раждането се плащат по 100 лева на месец до навършване на една година на детето. Има разлика между осигурени и не осигурени. Оттам нататък, за акта на раждане в член 6 от Закона за семейните помощи за лица, еднократна помощ. Записано е еднократна помощ. Медицинската грижа и положените усилия на акушер гинеколози и помощен персонал не се заплащат. Тук се плаща помощ независимо от дохода. Плаща се за първо и второ дете по 200 лева, а за всяко следващо дете по 100 лева. Това е семейна помощ да деца и е изцяло за сметка на държавния бюджет.
    Това, което се предлага в момента, правилно според министерството трябва да бъде в член 82 на Закона за здравето. Там където са изброени всички тези осем дейности. В член 82, алинея 1,точка 7 е казано: “заплащане на лечение за заболяване по ред определен от министъра на здравеопазването”.
    Моето предложение във връзка с това, което се каза, защото в алинея 5 е записано: “Дейности по алинея 1, 2, 3 и 4 на член 82, се финансират от Републиканския бюджет и общинските бюджети и се ползват при условия и ред определени с наредби”. Може да направим така, че тези средства, които се предвиждат за медицински грижи по отношение на акта за раждане да отидат в Националната здравноосигурителна каса и тя да плаща на база на извършената дейност, тъй като обратната хипотеза тези пари да отидат в Министерството на здравеопазването, превръща Министерството на здравеопазването отново в това, което искахме в платец. Ние искаме парите да се прехвърлят в Националната здравноосигурителна каса.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно поради тази причина неговото място не е в член 82.
    ХАСАН АДЕМОВ: Защо?
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото остава въпрос на държавата.
    ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Китов, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги. Това е извън здравното осигуряване. Ако Националната здравноосигурителна каса плаща само по клинични пътеки за здравно осигурени тогава възниква…
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Записано е: “Раждането да бъде финансирано от държавния бюджет”, а не от Министерството на здравеопазването. От държавния бюджет, но как да стане е друга тема.
    ХАСАН АДЕМОВ: За това казвам, че решаването на този въпрос не е толкова лесно. В Кодекса за социално осигуряване се третират всички тези въпроси.
    Съгласен съм да подкрепим такава конструкция, за да можем да намерим оптималния начин, по който да се реши въпроса. Не раждането да бъде безплатно, както най-лесно се разбира. Медицинските грижи при раждането да бъдат заплатени от държавния бюджет. Това, което казва доцент Китов също е много важно, защото тук казваме извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Вкарваме в здравната каса пари, които трябва по реда на здравното осигуряване да се плащат. Не съм убеден, дали мястото трябва да бъде в член 127. По-склонен съм да бъде в член 82.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато говорим за специално отношение на нещата и искаме да се препрати, за да намерим как ще стане механизма, по-добре неговото място да бъде в репродуктивно здраве, защото това е специална глава за здравето, която обхваща този проблем. След това може да го препратим. Това е моята реплика. Аз бях един от хората, които също посочиха тази глава.
    ХАСАН АДЕМОВ: Всички неща, които говоря, не ги казвам за да бъда против идеята, а за да може да улесним начина на приложение. Да избегнем притесненията и страховете, които според мен са абсолютно основателни.
    Мисля, че с помощта на отдел “Правен” може да намерим коректните текстове, с които да решим въпроса. Съществува още един момент. Националната здравноосигурителна каса сега плаща, защото има член 45, в който е записано: “Медицински грижи при бременност, раждане и майчинство”. Ако приемем тази конструкция и философия, това, което е записано “за медицински грижи при бременност и майчинство” трябва да остане, а “раждането” да отпадне.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така.
    ХАСАН АДЕМОВ: С това задължително трябва да се съобразим. Необходимо е всичко да бъде коректно и да няма проблеми.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако приемем тезите на доктор Адемов, а те са много разумни. Тогава можем да отложим обсъждането и да се върнем към предложението на господин Димитров, което също може да се отложи. Тогава отлагаме двата текста.
    ИВАН КОЛЧАКОВ: Колеги, смятам че сега пред нас стои един действително не решен въпрос, тъй като Конституцията като основен закон, ясна е волята на законодателя да осигури държавна гаранция за една дейност, която е изключително важна. В момента нямаме действително добрия законов регламент за извършването на тази дейност.
    Според мен, плащанията на ражданият трябва да вървят през Националната здравноосигурителна каса, защото действително бременността и раждането не е патология, но е много тясно вървяща с патологията. Ние сме специалисти в тази област. Във всеки един момент една бременност и едно раждане може да направи кръвоизлив, оперативно родо разрешение. Целият този комплекс от отчитане и плащания само може да върви през НЗОК.
    Разбира се, няма проблем да бъде решен въпроса и по начина, който беше казан, държавата да финансира, защото бюджетът на касата е част от общо консолидирания национален бюджет, който се приема в Народното събрание. По-голяма част от парите и сага идват от държавата. Цялата тази дейност може да бъде планирана. В момента имаме около 80 хиляди раждания.Не трябва да се разделят на здравно осигурени и здравно не осигурени. След като в Конституцията е записано, че цялата тази дейност се финансира от държавата, ние трябва да ги вкараме в един общ регламент.
    Не смятам, че Министерството на здравеопазването, са прави като искат да вкарат тази дейност към останалите дейности, които държавата гарантира като не платени или плащаните чрез бюджета и министерството. Скептично съм настроен, че ние можем да възстановим старата социалистическа система на майчински грижи и раждания. Не по идеологически причини, а просто е неефективно и невъзможно да се връщаме в тази посока.
    Смятам, че най-добре ще бъде Министерството на здравеопазването да участват в този дебат и да коригират своята позиция.
    Ще подкрепя колегите. Няма защо да се притесняваме и трябва да го гласуваме в момента. Става въпрос за начина как да реализираме текста на Конституцията. Доктор Адемов, всичко което ни казахте се отнася само за социалните плащания. Това, което трябва да направим ние е в медицински аспект и не се отнася за плащанията.
    ИВА СТАНКОВА: Благодаря ви господин председател, колеги, надявам се с две три забележки да допринеса евентуално за изясняване на проблема. Във всички случаи мотивите не са проблем за никой от нас и не подлежат на коментар. Ние ще бъдем тези, които ще гласуваме за този законопроект.
    Искам да свържа социалните моменти като педиатър. Може би си спомняте от практиката, знаете ли, че в момента, в който се роди детето в първите дни то е ничие, колкото и странно да звучи. Не е записано никъде. Това дете няма ЕГН. Искам да ви кажа от практиката ,че към двадесет дневния срок, в който трябва да се изчака да дойде ЕГН-то на детето и да бъде вкарано в законовите алинеи на Република България. Доктор Адемов, добре обясни нещата. Няма да коментирам въпроса дали са здравно осигурени или не са здравно осигурени.
    Какво става с детето в момента, в който се ражда. От тази гледна точка за грижите, защото прочитам, че 42 дни след това е елемент от бременността и протичането на грижите около родилката и т.н. В същност проблемът за самото дете остава висящ. В практиката и сега се случва този момент. Понякога на петия, шестия или осмия ден идва ЕГН-то на детето. До този момент никъде не е споменато как ще бъде преглеждано.
    Предлагам, да помислим върху варианта, как да бъде узаконено съществуването на роденото дете, така че да бъде прието от здравната каса или съответно като извършване на дейност. Кой ще заплати? Казано е, че докато дойде ЕГН-то детето се обслужва на платен свободен прием.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е важен, въпреки че е извън контекста на закона.
    ХАСАН АДЕМОВ: Вярно е, че е важен контекста, но след като се прочете внимателно Закона за здравното осигуряване ще се види какъв текст има там.
    Едва ли можем в закона, който предлагате да се направи само за това, защото има презумпция за не осигурените майки. Законът е за задължително здравно осигуряване и не искам да се връщам към тази тема. Има един много важен момент във връзка с това, което казахте. Майката не е осигурена, но след акта на раждането осигурителните права на детето възникват от акта на раждане. Така, че няма такъв конфликт и проблем. Ако майката не е осигурена, детето след като се роди, тъй като всички деца до 18 години се осигуряват от държавния бюджет и осигуряването възниква от момента на раждането. Оказа се, че Националната здравноосигурителна каса трябва да плаща и за тази категория. Знаете, че тези 400 лева са диференцирани за самите медицински грижи при раждането и за първите дни след раждането на детето.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Годишно около 20 милиона лева отиват за раждане.
    ХАСАН АДЕМОВ: Добре, раждат се 70 хиляди деца, как така отиват само 20 милиона лева. Тези двадесет милиона, ако се усвоят по този начин, а не по начина, на Министерството на финансите ще отидат за болнична помощ.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Подкрепям законопроектът. Приветствам вносителите. Всеки един от нас би могъл да бъде вносител, защото това е тема, по която много отдавна дебатираме.
    Моля, когато мине гласуването от сега да се разберем за един по-продължителен срок между първо и второ четене, защото има не само правно технически, но и други аргументи свързани с условията за извършване на тази дейност. Ако се направи по клинична пътека или като дейност сходна на клиничната пътека тогава ще се появят допълнителни условия, които касата поставя. На тези условия трябва да бъдем готови да отговорим. Тези, които ще бъдат изпълнители на тази дейност трябва да бъдат на ясно, могат ли, не могат ли, имат ли право или нямат право?
    ТОДОР КУМЧЕВ: Истина е, че напрежението в здравната система през последните два месеца е много високо.
    Имам една молба да погледнем резултатите за първите три месеца от болничната помощ в страната. Какво става със здравно не осигурените? Нека да погледнем отделните спецификации на тези здраво не осигурени лица? Тогава да вземем окончателно становище по този проблем.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Раждането, е процес, който не може да се скрие. Може би това е единствената дейност, която се плаща от касата и не може да се трансформира като нещо, защото продукта е едно дете, което получава ЕГН и влиза в регистрите на държавата. Ако може бъдете сигурни, че лекарите в нашата здравна система щяха да го запишат като нещо друго, както правят обикновено. Така се прави и с патологията по време на бременността.
    Решава се проблемът на здравно не осигурените. Хубаво е да направим анализ колко от всички родили са били здравно не осигурени за първите три месеца на тази година. Бъдете сигурни, че когато една жена отиде да ражда, а това е по клинична пътека, нещо трябва се запише, за да се заплати. Минава за сметка на другите по някакъв скрит начин. Или трупа дефицит на болницата или по някакъв начин разхода се скрива. Кой поема този разход? Това е разход от 400 лева. Помислете, че детето, което се ражда по клиничната пътека е раждане до момента до когато няма патология. В момента, в който влезе в патология влиза по собствената си клинична пътека. Този въпрос трябва да го решим своевременно.
    Искам да ви помоля да гласуваме законопроекта, и да дадем време между първо и второ четене. Със сигурност ще трябва да се направи в Преходните и заключителни разпоредби една промяна в Закона за здравното осигуряване в частта, където се казва на кого се плаща. Тези жени ще бъдат здравно не осигурени. Държавният бюджет ще прехвърля средства за тях и те трябва да имат възможност да ги ползват от здравната каса. Това е уникален казус, защото всички сме задължително здравно осигурени, а някои ще ползват без да плащат. Така или иначе ситуацията е такава, и ние трябва да бъдем адекватни. Ако предложите през друго място да се плаща, а не през касата и ако намерите друг механизъм, който да излиза от старата система Министерството да дава само на 20 звена в държавата и всички жени раждайте там, защото няма къде да раждате на друго място, мисля че се връщаме.
    Текстът е предложен, а в Преходните и заключителни разпоредби между първо и второ четене можем да уточним кои други закони се налага да се променят.
    ХАСАН АДЕМОВ: Отново ще повторя, че този законопроект не се отнася единствено и само за здравно не осигурените. Когато говорих за неосигурените вие с доцент Щерев, винаги сте били против това. Нека сега да не обръщаме нещата. Аз в момента да бъда против това, а вие да сте за това. По този начин не стои въпроса. Във вашето предложение се съдържа хипотезата, не само за не осигурените, а и за осигурените да плаща държавния бюджет. Това е много различно нещо. Разбирате ли за какво става въпрос. Тук става въпрос държавният бюджет да поеме разходите по медицинските грижи за раждане не само на не осигурените, но и на всички, които раждат в България.
    ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми доцент Кумчев, напрежението в системата едва ли ще бъде решено с този законопроект. Напрежението в системата няма нищо общо.
    Искам да попитам вносителите, какво става със здравно не осигурените през тази година. Подкрепям законопроекта.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Никой не плаща за тях.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да приключим дискусията.
    Искам да кажа едно изречение на доцент Кумчев, не може да се говори за популизъм, когато има конституционни норми.
    Доктор Йорданов предлагам да се създаде работна група, която да подготви нещата. Който желае може да се включи.
    Моля, който е съгласен, да гласува?
    - “За” – 13.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Предлагам да се създаде работната група още сега.
    ГЛИНКА КОМИТОВ: Уважаеми господин председател, нашето предложение е да бъде гласуван като текст този законопроект. На второ четене да се уточни самият текст, тъй като беше казано, че евентуално текстът би могъл да бъде добавен и раждането да се финансира от Републиканския бюджет за 2007 година чрез Националната здравноосигурителна каса. Непременно трябва да отбележим, че съществува опасност, ако така се запише текстът, ние веднага трябва да ги разделим на здравно осигурени и на здравно не осигурени. Няма как да плащаме и на не осигурените, ако плащането премине чрез Националната здравноосигурителна каса.
    Ние бихме предложили средствата да не се отнемат от Националната здравноосигурителна каса, за да има възможност да бъдат до финансирани някои пътеки или нови диагнози да бъдат заплатени от касата.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля от Националната здравноосигурителна каса да изпратят представител в работната група.
    Уважаеми колеги преминаваме към трета точка от дневния ред.
    Проект за Решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет в Пловдив, внесен от Министерския съвет.
    ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание член 9, алинея 2, точка 1 от Закона за висшето образование да открие Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив.
    Проектът за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за висше образование и е представен за оценка в Националната агенция за оценяване и акредитация. С решение на акредитационния съвет от 28 април 2005 година, Протокол № 13, проектът е получил положителна оценка. Ръководството на висшето училище е изпълнило препоръките на Националната агенция за оценка и акредитация за подобряване на материалната база и изготвяне на програма за развитие на научно изследователската дейност на факултета. Откриването на фармацевтичен факултет в структурата на висшето училище е необходимо условие за провеждане на обучението по специалността фармация, в съответствие със Закона за висше образование и държавните изисквания както и за провеждане на след дипломното и непрекъснато обучение на фармацевтите. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
    ГЕОРГИ ПАСКАЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, за мен е удоволствие да бъда тук сред вас. От три години чакам този ден, да представя мотивите за проект за разкриване на фармацевтичен факултет в структурата на Пловдивския медицински университет. Идеята за разкриване на този факултет битува от основанието на университета. Сериозно беше подходено към реализирането на тази идея през 2002 година когато с решение на Академическия съвет на Пловдивския и Софийския университет беше създаден екип да подготви екип за проект и да представи мотивите за разкриване на фармацевтичен факултет.
    Започнахме с проучване на пазара по отношение на магистър-фармацевти. Беше извършена анкета на почти всички здравни заведения в Южна и Югоизточна България, на представителите на фармацевтичната промишленост, бяха анкетирани и частичните дружества. Проучи се и пазара за чуждестранни студенти, които биха желали да се обучават по специалностите формация. Анкетата показа, че в много от болничните заведения магистър-фармацевтичните длъжности се заемат от помощник фармацевти. Например, Университетска болница Пловдив където ежемесечно изписваме за около 1,5 милиона лекарства. Ние имаме само един магистър фармацевт. В здравните каси, където по щат трябва да има магистър-фармацевт, но в нито една не потвърдиха, че имат магистър-фармацевт по щат. Когато се направи обща рекапитулация се оказа, че само в Южна и Югоизточна България не достигат около 260 магистър-фармацевти. Изключвам, че не могат да бъдат разкрити аптечни заведения в селища, които са с по-малък брой.
    По отношение на чуждестранните студенти, които проявяват интерес по специалността “Фармация” запитванията за фармация бяха повече отколкото за медицина. В момента в Пловдив има делегация от Нигения, която представи 30 документа за обучение по специалностите “Медицина”, но десет от тях искат да се обучават по фармация. В Бейрут запитванията по отношение на фармацията бяга много големи.
    Всичко това мотивира пазарната страна за искане за разкриване на фармацевтичен факултет.
    От своя страна, Медицинският университет разполага с подготвени кадри по базисните предмети. Има известен опит в обучението, тъй като ние подготвяме помощник фармацевти. Има материална база, която е адаптирана за обучение по фармация.
    Искам да кажа, че Медицинският университет е стабилна финансова структура. Ние досега в този факултет сме инвестирали около 800 хиляди лева за оборудване. Съобразихме се с всички изисквания, които бяха направени от Националната агенция по акредитация по отношение изграждане на четирите лаборатории по специалните предмети. Съобразихме се и с единните държавни изисквания по отношение на обучението. Променихме учебните програми и планове, тъй като акредитацията беше извършена пет дни след като бяха променени единните държавни изисквания.
    Ние нямаме противоречие от страна на препоръките, които трябваше да изпълним. Обръщам се към уважаемите членове на Комисията по здравеопазване да оценят този проект. Надявам се да гласувате положително. Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой от колегите от Националната акредитационна комисия ще представи с няколко думи проекта на решение?
    ГЕОРГИ МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. В акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация се осъществи процедура по оценяване на представени от Медицинския университет в Пловдив проект за разкриване на нов фармацевтичен факултет. По всички критерии се оцени представения проект. Много добро впечатление при разглеждането на проекта направи това, че Медицинският университет в Пловдив много добросъвестно и с голяма прецизност е изпълнил всички направени преди това препоръки. Наложи се да се направят само няколко препоръки. В хода на процедурата се промениха единните държавни изисквания. Останалите бяха за фиксиране на срокове за разкриване на две лаборатории.
    Искам да добавя, че в периода от приемането на този проект досега Медицинският университет в Пловдив получи много висока позитивна оценка и на редовната си институционална акредитация, където се представи много добре.
    Поради това считаме, че представеният проект дава напълно основание да бъде разкрит този факултет. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
    ХАСАН АДЕМОВ: В подкрепа на законопроекта искам да изкажа малко по-различни аргументи. Разбира се съгласен съм с тези, които бяха казани досега. Вие знаете, че в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина приехме текст, който казва, че в населени места до 5 хиляди жители, в които няма магистър фармацевт до идването на магистър фармацевт се разрешава от помощник фармацевт. Всички знаете, че в приемните непрекъснато идват хора, които казват, че в тези аптеки не могат да се продават лекарства по договори с Националната здравноосигурителна каса, тъй като няма магистър-фармацевт. Единствено и само магистър-фармацевт е този, който може да продава лекарства по списъка на Националната здравноосигурителна каса.
    Според мен, това е един допълнителен важен аргумент в подкрепа да има фармацевтичен факултет, за да може достъпът на всички български граждани, да имат достъп до адекватна лекарствена помощ. Това са хората, които могат да бъдат в полза на една такава кауза.
    Ще подкрепя този законопроект.
    ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че със затварянето на целия курс на медицинските специалности, медицина, стоматология и фармация този университет става втория в България, за което трябва да поздравим ректора и е нещо, което трябва да подкрепим.
    Според мен, това е една кратка напред по отношение на Южна България.
    Колеги имате думата.
    ТОДОР КУМЧЕВ: Присъединявам се към това и ще подкрепя проекта.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще подкрепя законопроекта и ще приветствам вносителите и ръководството на Медицинския университет, защото при предстоящите промени в здравеопазването в България и условия за влизането ни в Европейския съюз естествено е, че ще има конкуренция за качествено подготвени кадри, не само в България, но и в самия Европейски съюз. Хубаво е да има и конкуренция за тези кадри в университетите и подготовката, която получават. Това е една свободна инициатива на пазара на подготовка на кадри, която изключително много приветствам. Надявам се, че това ще доведе до подобряване на качеството на обучение на бъдещите ни фармацевти. Благодаря за това, че са се осмелили да направят необходимата подготовка, защото това изисква много усилия при подготовка не само на материално-техническата база, но и на преподавателския състав. Това е изключително амбициозна кауза, която подкрепям изцяло.


    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
    - “За” – 13.
    - “Против” – Няма.
    - “Въздържали се” – Няма.
    Приема се.
    Всички колеги, които напуснаха залата, заявиха, че подкрепят законопроекта. Благодаря на всички.-
    Закривам заседанието на комисията.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /доц.Борислав Китов/

    СТЕНОГРАФ:
    /П.Георгиева/

    Форма за търсене
    Ключова дума