П Р О Т О К О Л
№ 24


Днес, 23 март 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 24


Днес, 23 март 2006 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на състоянието, дейността и финансирането на болничните и оздравителните училища в Република България.
2. законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – второ гласуване



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.




* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Днес ще приключи заседанието на комисията в 16,30 часа. Ще помоля да бъдем експедитивни.
По първа точка от дневния ред беше постъпило искане от доктор Ива Станкова, за разглеждане и обсъждане на състоянието, дейността и финансирането на болничните и оздравителните училища в Република България.
Колеги, поканили сме отговорните институции. Искаме да обобщим проблемите, да бъдат предоставени въпроси на отговорните институции. Евентуално на едно следващо заседание да разгледаме становището на компетентните институции.
Позволете ми да предоставя думата на доктор Станкова, като вносител на това искане.
ИВАН СТАНКОВА: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Като част от общото здравеопазване в детското здравеопазване в Република България на основание член 9, алинея 1, точка 4 от Закона за лечебните заведения има изградени болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на български граждани от раждане до пълнолетие. През целия период на боледуването тези деца са практически инвалиди, като голяма част от тях само формално не са инвалидизирани. Само болните от церебрална парализа са 3600. Нима те нямат право на живот и нужда от лечение, което да облекчи състоянието им, а при по-малките практически да оздравеят. Много често в тези клиники се лекуват деца от тежки социално значими заболявания, като детска церебрална парализа, генетични неврологични заболявания, вродени сърдечни малформации, ревматични болести, хронични белодробни болести, епилепсия и други. Освен медикаментозно голяма част от лечението на децата с такива заболявания се съпровождат с продължителни ежедневни рехабилитационни процедури. За някои заболявания комбинацията от медикаментозно и рехабилитационно въздействие продължава месеци, дори години. Именно поради това към тези клиники са изградени специализирани отделения и оборудвани с необходимата рехабилитационна апаратура. От непрестанното наблюдение на високо квалифицирани лекари, медицински сестри и друг специализиран персонал, се грижат всекидневно за подобряване състоянието на децата и тяхното по-нататъшно социализиране в обществото. Именно поради дългосрочното инвалидизирано състояние на децата и дългосрочно лечение измерено в години са изградени училища и детски градини, в които децата през свободното си време от лечение и рехабилитация получават знания според изискванията на българската образователна система. Училищата са на подчинение и финансиране на Министерството на образованието и науката. За тях действа Законът за народната просвета и правилника за неговото прилагане. Детските градини са пряко подчинени и се финансират от общините. За съжаление в нормативните документи регулиращи действията на училищата няма изрично записани текстове за такъв тип училища, които са елемент на дългосрочно здравно лечение, както и изрично законови разпоредби, които да задължават Министерството на финансите чрез общината да финансират детските градини с деца подложени на дългосрочна лекарска терапия и рехабилитация в специализирано заведение. Тук е мястото да подчертая, че ранното диагностициране и лечение в градинска възраст ще спести на държавата огромни парични средства. Колеги, смятам че това не подлежи на коментар. Освен това лечението на тези деца е съпроводено с присъствие на придружител. Това обикновено е член на семейството. Майките трябва да подкрепят и обслужват децата си, за това не могат и да работят. Като типичен пример, който да онагледи нашата дискусия, е специализираната болница за активно лечение по детски болести в град София и неговото клинико-рехабилитационно отделение в град Банкя, към което функционира 80-то Основно болнично училище. Съвместната дейност на лечебното заведение и училището имат 54 годишна история. Бъдещото му е под въпрос. Приватизационни апетити прозират в действията и бездействията на редица решаващи фактори, от които зависи съществуването му. Първата жертва на тези искания става клиниката за диабетни болни деца, която се закрива през 2000 година. От тогава досега сградата пустее и се руши. Много от освободените деца, които се върнаха по родните места, за съжаление оставени без лекарски грижи, вече не са между живите. Парното в болничното училище не работи. Това усложнява допълнително състоянието и на без това тежко болните деца. От студовете в сградата са се спукали тръби, които са предизвикали течове. Персоналът пуска радиаторите под строг график, за да не се претовари електрозахранването. Клинико-рехабилитационното отделение на болницата е предоставило на училището 11 стаи. Към санаториумът има и детска градина, която е грижа на общината. Колеги, искам да ви кажа, че от месец септември досега през нея са преминали 80 деца. Думата “закриване” виси над главите на хиляди болни деца. Спецификата в тези лечебни заведения е индивидуалният подход на лечение, рехабилитация и обучение. Проблемът с малката посещаемост и не използването в пълния капацитет на съществуващата база са различните източници на финансиране. Липса на елементарна съгласуваност между институциите, което довежда до хаос в учебното заведение. За много от специфичните заболявания липсват остойностени диагнози от НЗОК и те или остават не до финансирани, или изобщо не се финансират. Като пример мога да посоча, че за епилепсия НЗОК осигурява парични средства само за един ден, а за церебрална парализа са отпуснати великодушно десет дни лечение. При тези заболявания, според специалистите, а и според мен в качеството ми на педиатър с дългогодишна практика, за ефект от въздействието с реален ефект за такъв тип заболявания са необходими не по-малко от 30 дни. Времето за обучение не съответства на времето за лечение. Какво се получава? Децата са или не доучени, или не до лекувани Именно поради значимостта на този проблем, за това, че в него са обхванати не само здравната система като институция, в лицето на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, но и Националния осигурителен институт, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията на хората с увреждания, общините и не на последно място Министерството на финансите, уважаеми колеги позволявам си да ви предложа тази дискусия, при която да чуем по възможност всички заинтересовани страни. Ако е необходимо да създадем работна група от депутати и експерти, която да разработи и предложи законодателни променя отнасящи се до решаването на този голям социален и здравен проблем.
Колеги, искам да добавя, когато посетих училището, в което всички бяхме с палта, и обиколих училищните стаи взех за спомен да ви покажа едни листа, които бяха нарисувани от децата и поставени на вратите на училищните стаи. Ще ви прочета две неща, които не би трябвало да бъдат коментирани. “Характерът ни е това, което правим, докато мислим, че никой не ни гледа” и “Щастието не е нищо друго освен здраве и лоша памет”.
Благодаря ви колеги. Надявам се на една чудесна дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Станкова. Много бих искал да се обърна към всички и да призова да не разглеждаме конкретни проблеми на конкретните училища, защото ще навлезем в една конкретика, която няма да е най-доброто нещо. Нека да се опитаме да обобщим проблемите и да видим кои институции отговарят за тях. Наложително ли е и какво да се направи, за да може наистина да свършим нещо. Колеги имате думата.
Присъстват представители на Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за инвалидите, представители на Националното сдружение на общините. В поверените им общини има подобни училища.
Колеги, имате думата.
Големият въпрос, който искам да задам преди да започнем с дискусията е до колко в тези оздравителни училища децата получават качествено лечение и образование? Заповядайте.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Китов, ако ми позволите, след като съм сигурна, че няма да излезем извън принципния проблем, от частното към общото. В залата се намира директорката на болничното училище в Банкя. Ще ви помоля без да има коментар, само да прочете своето изложение. С няколко думи да направи примери, в които действително се доказва, че съществуването на такива оздравителни училища съчетани с лечебен комплекс е една чудесна форма. Мисля, че това, което е останало в България и това, което работи, е редно да се запази и да не се унищожава. Тази форма е доказала, че е възможно да съществува при едно добро желание. Ние сме законодателен орган и всичко е в наши ръце. Ще ви помоля, ако разрешите госпожа Тончева да каже няколко думи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте.
ТОДОРКА ТОНЧЕВА: Искам да подчертая, че в болничното училище съм учителка от 20 години. Втора година съм директор на това училище.
Няма да защитавам интересите на 80-то болнично училище, защото аз познавам проблемите в Момин проход, Тузлата и в училището в Пловдив. В страната ние сме пет болнични училища. Като учител 20 години, само на болни деца, мога да ви кажа, нашите училища са необходими. Пред очите ни, пред моите учи деца хвърлят патерици и прохождат. Идват носени на гърба от родителите си, свити на две, но си отиват прави. Мога да посоча редица примери и да говоря с часове, за деца, имена и координати.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви помоля, че се намирате в Комисията по здравеопазване. Повечето от нас са лекари. Само това искам да ви кажа по отношение на това, което преди малко казахте. Нека да бъдем точни.
ТОДОРКА ТОНЧЕВА: Лекарите не могат да направят чудеса с 10 дневна клинична пътека. Децата в нашите болнични училища сутрин са на рехабилитация. Правят процедури, а след обяд са на учебни занятия. Болните деца отсъстват от училище. Те поемат лекарства, които затрудняват тяхната дейност. Всяко от тези болнични училища е специфично и за всички има място под слънцето. Статистиката казва, че има 12 хиляди болни деца от сърце. В Банкя имаме три отделения, за кардиологично отделение, равматоидно отделение и отделение за церебрална парализа. В нашите класове децата са малко на брой. Работи се индивидуално. Винаги се започва от там от където детето е забравило. Казват, че ние държим децата в изкуствена среда и нямат социален контакт и трябва да се интегрират. Нашите болнични училища помагат за интегрирането на децата. Мога да посоча много имена и много деца. Тук и сега, от София и от провинцията, която в момента не учат, защото в масовото училище ги унижават и им се присмиват. Ние сме малко учители. В болничните училища има 10 - 15 човека персонал, но има много болни деца, на които тези училища са необходими. Нашето училище има 52 годишна история. Помогнало е на хиляди деца, които са завършили с отличие основното си образование. Продължили са своето образование. Тези деца са лекувани. Някои от тях окончателно са излекувани, но отново повтарям не с краткия престой в болничното заведение. Децата намаляха не само в Банкя, но и в Момин проход от въвеждането на таксите. Не мога да си отговоря на въпроса, защото един Йовчо от Люлин трябва да отиде в Момин проход, защото там таксите са по-малки. Йовчо е едно дете болно от церебрална парализа и е изключително умно. Споменавам това име, но това дете не е единствено. Мога да изброявам много деца, които тук в София са в къщи без да се обучават и лекуват. Причина са таксите, намаления клиничен престой и липсата на клинични пътеки за техните заболявания. Йовчо живее в Люлин. Отглежда се от неговата майка. Отиде в Момин проход, защото таксите са по-ниски. Всяка вечер майката след работа идваше при него, за да му помага. Представете си как ще отиде в Момин проход. Отново ще повторя, че в клиниката на професор Чавдаров децата могат да постъпват. Там има едни условия. Сутрин отиват, а вечер се прибират от родителите. При нас децата остават за по-постоянно. Довеждат ги родители, обикновено това са социално слаби семейства. Оставят ги за по-дълго време, защото нямат възможност всяка сутрин, всеки ден сутрин и вечер да ги прибират. Проблемът в Тузлата е друг. Убедена съм, че болничните училища съхраняват психиката на децата докато те са в тази крехка възраст. Спасяват ги от присмеха на децата в масовото училище. Да, ще се каже, че има ресурсни учители. За съжаление с мен не тръгна една майка, чието дете от сутринта получи гърч за трети път. В 13,30 часа детето получи гърч. Дете музикант от изключително интелигентно семейство, да остане в къщи, без да се социализира. Тук водя и друга майка,която знае какво означава ресурсен учител и какво означава интегриране в масово училище.
Смятам, че трябва да се огледат нещата. Има редица детски заболявания, за които няма клинични пътеки. Според мен, трябва да се помисли за таксите. Отново ще повторя, че имаме случаи на деца, които са повече от училище. В училището в момента има 15 деца. Децата идват 10 дни, защото това е безплатния престой. Остават още пет дни, колкото родителят има възможност да поеме финансово. Остават в къщи по месец или два. Едно дете при нас е за трета година. Отиде си за коледната ваканция, а дойде на 26 февруари. Стои 15 дни, сега сигурно отново ще дойде през май. Това е едно сковано дете в равматоидното отделение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, бих искал да поставя на вашето внимание някои проблеми, които ми направиха впечатление.
Първо за болничните училища. Искам да поставя въпроса за обсъждане, дали този проблем е необходимо да бъде обсъждан в Комисията по здравеопазване. Защо, или това не е проблем на Министерството на образованието и науката.
Разглеждайки внимателно щата ми направи впечатление следното нещо. Медицински персонал не е на щат към училищата.
Този персонал, не само че не е на щат в училищата, но искам да погледнете внимателно броя на лекарите, които обслужват тези болни деца. Лекарите са четири души. Медицинските сестри са осем. Фелдшери – един. Рехабилитатори – четири. За каква медицинска дейност говорим и за каква рехабилитация става въпрос в тези училища, за които говорим. Ако тези училища действително ще отговарят на проблемите, които нашата колежка изтъкна, в никакъв случай и без да противопоставям останалия персонал, вие имате колко е щатният персонал. Щатният персонал е 88. Хората, които се грижат за здравето, за възстановяването на здравето на тези деца не се водят на щат към училището. Това е първият проблем, който искам да поставя на обсъждане пред комисията.
Вторият проблем е следният. Тук присъстват хора, които са с увреждания. Искам да кажа, че тенденцията в световен мащаб е за социализация на болните деца, за да не бъдат изолирани от обществото. Да бъдат приемани от обществото. Да, тук е мястото ние да обсъди коя група от заболяванията, коя група от тези деца биха могли реално… Тук чухме за едно дете от Люлин. Дали това дете не може да отиде в едно училище, например в район Люлин, където да му бъдат осигурени нужните условия. Добре е тези проблеми да бъдат поставени на масата и да не разглеждаме частни случаи. Необходимо е да говорим фундаментално дали това ще бъде обект на обсъждане в тази комисия. Онова, което изтъкнах нека да го поставим на дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Иванов. Мисля, че ние би трябвало да се съобразим само с медицинската част на въпроса.
Доктор Комитов, ще помоля да кажете как се урежда този проблем от Националната здравноосигурителна каса.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря ви. Това, което беше казано касае проблемите в Банкя, а не е толкова принципен въпрос. От петте лечебни заведения ние сме разговаряли с управителите и директорите на лечебните заведения в Момин проход, както и с Иван Чавдаров. Нещата са решени. Няколко пъти госпожата повтори за десет дневния престой на пътеката. Искам да ви кажа, че десет дневен престой не е на пътеката, а това е минималният престой. Т.е. ако по-малко от десет дни едно дете се държи там за лечение и рехабилитация Националната здравноосигурителна каса няма да заплати такава пътека. Следователно, ако се държат 365 дни, ние ще заплатим пътеката. Записано е не по-малко от десет, а не десет дни. Вие няколко пъти казахте, че има намален клиничен престой. Това въобще не е вярно, а е точно обратно. Разбира се, относно другите лечебни заведения, за които споменах въпросът е решен различно по отношение на финансирането. Въпросът така или иначе е решен . Не виждам представител на Момин проход и на софийската болница за деца с детска церебрална парализа и други заболявания, защото няма от какво да се оплачат. Нещата са решени. Същото може да се направи и с Банкя. От там няма сигнал в Националната здравноосигурителна каса.
Въпросът е решим по отношение на медицинската част. Трябва ли да се разглежда другата част от тази комисия, това е въпрос, който следва да се реши от вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отново искам да ви кажа в потвърждение на това, което заяви колегата Иванов. Нека ние да разгледаме нещата в две плоскости. Не мисля, както каза той, че ние трябва да се впускаме в частта отнасяща се до МОН, нужда, обезпечение от кадри, колко е престоя на децата, получават ли добро образование? Мога да има свои въпроси, но мисля, че мястото не е в тази комисия. Възникна въпроса по отношение на здравното обслужване. Къде, какво и как? Вие виждате, че в крайна сметка децата на равно с всички останали деца ще имат клинични пътеки, които може би наистина на този етап като срокове и средства да не са напълно достатъчни, но няма човек от нас, който да не знае, че това е възможността. Друг е въпросът, къде децата ще получат своето най-добро образование. Едно е в клиниката на професор Чавдаров, което е безспорно. Когато става въпрос за училище, в което има трима или четирима лекари, не виждам какво може да се направи там. Нека да разгледаме тази част. Заповядайте колеги!
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги позволете ми да споделя това, което успях да диференцирам като проблеми от това, което беше казано до този момент. Действително изхождайки от позицията, че трябва да разделим нещата в две посоки, образователна и медицинска. Мисля, че е безспорно държавата и институциите, които се занимават с това са длъжници на тези деца, които по някакъв начин имат специфични проблеми. Тук възниква въпроса дали трябва точно по този начин да се поставя въпроса поставен от директорката на това училище. Много ясно е записано, че в болничните училища, които са специализирани или клинико-рехабилизационни отделения, тези деца се облекчават при облекчен учебен режим. Тук възниква въпроса – дали след като имат физически проблем, както е най-често, ние трябва да ги поставяме при условия, които ги правят не до образовани и не добре адаптивни по-нататък в социалната среда. Искам риторично да задам въпросът дали Йовчо наистина не може да посещава масово училище в Люлин? Не трябва ли всички ние да направим така, така че да сенсибализираме нашето общество за тези проблеми. Мисля, че ако едно дете може да се вгради в едно друго нормално училище ние трябва да направим всичко възможно това да се случи. Така е в цивилизования свят. Друг е въпросът, че самите случаи на тези деца със заболяванията трябва да се разделят на две групи. На тези с по-леки проблеми и форми и тези, които действително изискват обучение в къщи и не могат да посещават масовите училища. Знаем, че има възможности за индивидуално обучение. Има нормативна уредба, която по някакъв начин регламентира това. Едно дете с тежка форма и чести пристъпи на епилепсия да бъде обучавано в домашни условия. Въпросите са много, но от чисто медицинска гледна точка, мисля че всички се обединяваме около, че държавата и всички ние сме длъжници на тези деца, що се отнася до едно адекватно лечение и медицински грижи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля и представителите на Министерството на образованието и науката да изразят своето виждане по въпросите, след като има правилник към Законът за народната просвета, който изисква и налага интегриране на подобни лица. Имате думата.
АСЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, в нормативната уредба на Министерството на образованието и науката са създадени различни възможности за обучението на деца чието здравословно състояние е влошено в някаква степен. За тежко болните деца, при които се налага престой в болница повече от 30 календарни дни са предвидени болничните училища. Към момента такива училища в България са пет. Организацията на обучението в тях има известни различия. В единия случай децата са в определена болница и училището е към тази болница. Такъв е вариантът в 80-то училище в Банкя. При другия вариант децата са настанени в различни болници. Така е в София – 99-то училище. Самите учители обикалят различните училища и извършват обучения на децата. За децата с по-леки заболявания, които могат да посещават образователните училища, но имат хронични заболявания, които налагат да спазват определен режим на обучение и начин на живот са оздравителните училища. При тях децата са под лекарско наблюдение и спазват определен режим. Те са на пансион към училището като им се осигурява поне едногодишен престой в оздравителните училища. За децата, които не могат да посещават училище повече от 30 дни има възможност за обучение в индивидуална форма, когато се прави индивидуален план за обучение на детето според неговото заболяване, който се финансира допълнително и детето посещава само определени часове в определен период от годината, за да може да завърши в общообразователното училище съответният клас. Разбира се и децата които имат заболявания, но могат да посещават редовно занятията в общообразователните училища се интегрират сред своите връстници. Тъй като преди малко стана въпрос за проблемите и качеството на обучението, какво може да се каже относно проблемите които възникнат. Естествено е, че когато децата са с тежко заболяване и с продължителен престой в една болница обучението, което ще получат там не е равностойно на това, което е ако са здрави и получават в общообразователното училище. Какви проблеми има за болничните и оздравителните училища. Мрежата от болничните и оздравителните училища е изграждана преди няколко десетилетия. Тя е разчетена за една численост около 1 милион и 200 хиляди ученика в България. В момента поради демографския срив учениците намаляват непрекъснато и вече са около 900 хиляди. Поради тази причина непрекъснато намаляват и децата в болничните и оздравителните училища. Това е една от основните причини в някои училища децата да намалеят до толкова, че вече не покриват нормативите за съществуване на такова училище. В оздравителните училища за разлика от болничните има един специфичен проблем, който е добре да се познава от комисията. От няколко години когато се следят стриктно имената и единните граждански номера на учениците се оказва, че над 80 на сто от учениците в оздравителните училища са от населеното място където се намира оздравителното училище. Това е пълен парадокс, тъй като оздравителните училища са изградени в населени места където се предполага, че условията са такива, че да подпомагат лечението на дадено заболяване. Изведнъж се оказва, че почти всички деца от това населено място страдат от заболяването, за което трябва да се лекуват в оздравителното училище. Това е факт във Вършец, в Хисаря и Минерални бани. Това е един много сериозен проблем на оздравителните училища. Там децата по някакви необясними за нас причини изключително са от населеното място и са болни точно от това заболяване, за чието лечение е създадено съответното оздравително училище.
Относно въпроса за интеграцията на децата с хронични заболявания и специални образователни потребности искам да обърна внимание на факта, че в процеса на преговорите за присъединяване на България към Европейският съюз по време на партньорските проверки, които се извършват в нашата образователна система наблюдаващите в своите доклади винаги критикуват нашата образователна система от гледна точка, че разделя болните от здравите деца в максимална степен. Винаги се дават препоръки в тази насока. Максимално да могат да се интегрират колкото се може повече деца със заболявания сред своите връстници в общообразователните училища. Разбира се според степента на възможност на общообразователните училища да поемат тези деца и да им осигурят обучение. В това отношение са направени стъпки за деца с двигателни увреждания. Изгражда се подходяща образователна среда, за да могат деца, които се придвижват с инвалидни колички да посещават със своите съученици класните стаи и да се обучават заедно с тях.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, няма да се спирам върху феномена, че в тези училища на практика деца с увреждания са дезинтегрирани и за каква социализация може да става въпрос след като те не са при своите връстници в другите училища. Искам да обърна внимание и да задам един въпрос.
Според мен, в тези училища образователната дейност е съществена и тя е в 99 на сто. Има 1 на сто лечебна дейност. Това е видно от представената ни информация от Държавната агенция за закрила на детето. Погледнете, шест болнични училища с общ размер на разходите за 2004 година – 1 милион 17 хиляди лева. От тези 1 милион 17 хиляди лева, имаме 850 хиляди лева за заплати и осигуровки и 2300 лева са за лекарства. За каква лечебна дейност може да се говори. В информацията за 23 държавни и едно общинско оздравително училище за деца са нарушено зрение, нарушен слух и оздравителни, отново за календарната 2004 година при общ размер на разходите за 2004 година – 6 милиона 700 хиляди лева, от тях имаме 5 милиона лева за заплати и здравни осигуровки и 12 хиляди лева за медикаменти. Къде е лечебната дейност в тези училища? Ако може някой да отговори на този въпрос. Доктор Станкова казва, че децата нито са научени, нито са излекувани. Явно е, че няма как да бъдат излекувани, при такива разходи. Извинявайте, но това е абсолютно неразбираемо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам един въпрос към господин Петров. Вие казахте, че в болничните училища съответната програма е в зависимост от състоянието на децата. В тези училища има деца, които са в различно състояние и тяхната програма не е индивидуална.
АСЕН ПЕТРОВ: Казах, че качеството на полученото образование не може да е равностойно на това, което се получава в общообразователното училище. Още повече, че според заболяването на детето може да има един период, в който лекаря да забрани да бъде обучавано. Зависи за какво заболяване става въпрос. Ако е след оперативен период. Различни са случаите. Съществува и момента, при който обучение може да се извърша само в определени часове и дни, точно според заболяването и назначението на лекаря. Това оказва влияние върху знанията и уменията, които децата получават.
ИВА СТАНКОВА: Искам като вносител на този проблем днес, още веднъж да взема думата и да кажа следното. Слушах внимателно колегите и всички от тях казаха много полезни неща. Започвам отзад напред, от изложението, което направих. Поисках по-бързо да изложа проблема и да започнем дискусия. Искам да призова да направим работна група и да дискутираме този въпрос. Отчитам, че това време не е достатъчно, защото трябва да разграничим две неща. Станали са нарицателно двете думи “болнични училища” в България. Те имат своето съдържание. Искам да поясня, защо разглеждаме въпросът тук. Става въпрос за лечебни заведения, в които са създадени тези училища. Ето тези два момента трябва да разделяме. Те обслужват тези болни деца.
Искам да ви кажа защо започнах от Банкя. За всички, които сме в София и които познават тези три болнични училища и рехабилитационни центрове, които съществуват в Банкя от 50-те години. Едното вече не съществува. Второто училище, което е за диабетно болни деца, също не съществува от три години. Посочвам ви този пример като конкретен за да може да излезем от конкретния към общия, защото Банкя е емблематична. Всички знаем, че оперираните сърдечно болни от операционните във водещите сърдечни клиники в София и от други големи места, всички след операция отиват за възстановяване в Банкя. Какво правим с нашите деца?
Колеги, искам да подчертая, че тези деца са тежко болни. Това са деца инвалиди в една или друга степен. Вие разказахте всичко това от ваша гледна точка много добре и точно. Защото, действително, те се възстановяват постепенно и стъпаловидно, което е доброто. С тях се работи индивидуално. Там има възстановени деца. Да не стане така като в старите времена всички недъгави да бъдат хвърляни в рова. Имам чувството, че в дадени моменти този проблем виси в пространството. Акцентирам върху проблемът не за друго, а защото това са деца с невъзможности за пребиваване и социализиране. Това са бедни деца. Колежката директор дава тези примери, защото нямат възможности да отидат в Центъра по церебрална парализа, Момин проход и т.н.
Доктор Комитов, искам да ви кажа, че взех тези цени на дейностите от Банкя. Те са изписани на таблото. В първа точка е записано при удължен престой по желание на пациента след изписване се заплаща такса както следва: започват таксите. Никъде не е споменато, че след като изтекат тези тридесет дни, няма да има никакъв проблем да бъдат поети от здравната каса. Тези деца няма как да бъдат възстановени за тридесет дни. Те няма как да бъдат социализирани и да се върнат в домовете. Ако се връщат събират необходимите средства и се връщат. Има един период, който е от значение, в който децата в една или друга степен се възстановяват. В един голям процент, има редица примери. В същност това е целта на занятието, за съществуването на тези учебни стаи в тези лечебни заведения. Още веднъж искам да подчертая, какво представлява това особено вид съчетание на училище и болница. За това смятам, че може би проблемът трябва да бъде по-дълбоко проучен, анализиран от всички и да бъде поднесен за внимание, за анализ и решение, тъй като аз съм убедена, че ако днес не вземем тези мерки и не коментираме този случай за съжаление и третия детски рехабилитационен център в Банкя, ще бъде ликвидиран.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Станкова, ще помоля с квалификациите за недъгавите и рововете, ние не се намираме в края на по-миналия век. Искам да ми кажете каква лечебна дейност на 600 деца се извършва с 2000 лева за медикаменти за годината?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Под формата на реплика споделяйки тревогата на доктор Станкова, която е обща тревога. Аз съм носил на ръка дете болно от церебрална пареза при доктор Арнаудова за съответните процедури и съм запознат лично. В края на нейното изложение има едно хубаво предложение работна група от депутати и експерти, която да разработи и предложи законодателни промени. Ние сме законодателен орган. Не е лошо, ако може в дупликата да каже има ли такива идеи, които да могат да бъдат разработени, защото в крайна сметка ние сме най-силни там. Ако има необходимост от законодателна промяна да се опитаме да направим. Някои неща не могат да се изчистят, но законодателно сме силни. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам следната реплика. Каква медицинска, лечебна дейност се извършва при положение, че няма нито един щатен медицински работник. Как тази огромна дейност, която се описва тук на брой деца може да бъде осъществена от четири души лекари. Отново ще повторя – един фелдшер, четири рехабилитатора и нито един на щат. Как се грижат в тези училища, през нощта? Как този медицински персонал следи за медикаментозното лечение и даването след като 2338 лева се отделят за медикаменти?
Не на последно място искам да кажа, тъй като от Министерството на образованието и науката се изказаха, какви са тези индивидуални програми от първи до четвърти клас учат заедно и тези деца ще бъдат интегрирани в обществото. Тези въпрос пораждат в мен недоумение, че са поставени тук в една здравна комисия, да обсъждаме неща, за които нито един медицински персонал не се води в тези училища на щат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, трябва да правим разлика между болнично училище, което е към болница и оздравителните училища, за които говорим в момента.
ИВА СТАНКОВА: Доктор Иванов, от къде са данните за четирима лекари, осем сестри и един фелдшер? В кое заведение се намират тези лица?
ВАНЬО ШАРКОВ: Става въпрос за шест болнични училища.
ИВА СТАНКОВА: Не случайно искам да направим работна група. Смятам, че зад всички тези цифри стоят много други данни и неизяснени обстоятелства. Има механизми от лечебно естество. Това са болнични рехабилитационни отделения или училища. Те са на базата на медицински дейности. Оттам са създадени т.нар. училища на територията на тези рехабилитационни центрове и болници, за да могат да са в полза на пребиваващите там деца. Отново подчертавам, че децата не се “излекуват” за 10, 20 или 30 дни. Това са рехабилитационни процедури, които протичат с месеци наред.
Колеги, настоявам за да има смисъл от тази дискусия.
Предлагам на края на заседанието днес да гласуваме за създаването на работна група. Тази работна група да даде идея за запазването им, защото е необходимо съществуването на такъв род лечебно учебни заведения, ако може така да се каже.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Директор на дирекция “Стандарти анализи” в Държавната агенция за закрила на детето. Анализът е направен от нас на базата на информация и информационни карти, които сме получавали от болничните и оздравителните училища. Става въпрос за бюджет на училищата, а специфичното лечение на децата се осъществява в болниците. Т.е. бюджетът, който се отнася до болниците тук не е включен. Тук се включва само бюджетът на училището.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам и вие да правите разлика между болнично училище и оздравително. В оздравителните училища няма болнично лечение.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Това е друг бюджет.
МИНЧО КОРАЛСКИ: За мен беше интересно да проследя дискусията. Благодаря за поканата за участие в заседанието на комисията.
Позволете ми да взема думата по някои въпроси, които бяха поставени тук.
Искам да обърна внимание на следния факт. Ако в Англия броя на инвалидите е 21 на сто, в Полша е 30 на сто от населението и съпоставим броя на тези проценти към нашата страна, според вас какъв е броят на хората с увреждания? Аз ще ви кажа, че не зная. Защото досега в България никой не е провеждал тази статистика. След една година ще ви дам съвсем достоверна информация. Не мога да допусна, че ние сме по-малко инвалидизирана нация от французите, англичаните или други държави с техния висок стандарт, здравни системи и т.н. При 900 хиляди деца, 21 на сто от тях, ако се нанесе тази схема върху децата означава 180 хиляди деца са със здравни проблеми. Погледнете колко са училищата и преценете дали тези училища могат да решат дори минималните нужди на децата с увреждания. Това е първият въпрос, който искам да поставя. Чисто статистически той не се нуждае от допълнителна аргументация.
Темата на заседанието днес е състояние, дейност и финансиране, това означава, че състоянието от тази гледна точка е крайно незадоволително. Давам ви категоричен отговор. От това, което говорихме досега виждаме, че и дейността е незадоволителна, тъй като не е намерен баланса между здравните мероприятия, образователните мероприятия и интеграционните мероприятия. Очевидно там е нужна допълнителна работа. Състоянието и дейността са незадоволителни. Не бих желал на народните представители, които приемат бюджета на държавата, точно на тях да казвам как стои въпроса с финансирането, особено в сферата на здравеопазването.
От тази гледна точка мисля, че нещата са пределно ясни. Има нещо, което ме безпокои. Темата за социализирането. Между въпроса може ли Йовчо да учи в Люлин и въпросът иска ли той да учи в Люлин? Трябва да направим огромна разлика. Всички ние може да желаем той да отиде да учи в което и да иска училище, но той ако не желае няма кой да го застави да отиде да учи в училище. Ако някой смята, че трябва да заставим децата да учат в общообразователни училища, колегите от дирекцията ще кажат доколко това съответства на европейското разбиране и е с европейския опит. Следователно всяка една държава трябва да създаде, това не са институции, моля да не се бърка. В развитите държави там където родителите имат достатъчно средства са наречени, санаториуми, пансиони. Те вършат същото срещу заплащане. В България особено родителите на голяма част от децата с увреждания не могат да си го позволят. Това, че държавата, ще плаща не означава, че това са институции. Не бива да правим така, че социализирайки децата да десоциализираме родителите, защото, ако едно дете с церебрална парализа отиде в 73-то училище, което е оборудвано означава, да десоциализираме майката. При съмнителен резултат за социализиране на детето от гледна точка, че който има малки деца. Знаете, че децата в училище се гледат по маратонките, как изглежда, каква е неговата дреха, това е истината. Когато отиде едно такова дете, тук е Деница ще ви обясни по-добре. При най-добро желание, да бъдем по-толерантни, децата за съжаление са не толерантни и това не е тяхната вина. За съжаление нашето общество крие някои неща. Инвалидите си стоят в къщи. Отново ще повторя, че децата не са виновни. Въпросът за социализацията не означава, че ние трябва да се хвърляме от закриване на тези крайности в последващи училища към структури подобни на приемните семейства, за които всички казваме да извадим децата от институциите. Колежката ще ви каже колко са приемните семейства и колко деца са настанени при 30 хиляди деца в цялата държава, които подлежат на някаква грижа.
От тази гледна точка господин председател, мисля че въпросът може би не е медицински. Той не е образователен. Вероятно въпросът е интеграционен, защото представлявам една агенция за хора с увреждания, която съществува по силата на Закон за интеграция на хората. Т.е. основно е интеграцията. Когато вчера на Националния съвет за хора с увреждания им казах, че ще присъстват в комисията. Там има представители на организации на майки на деца с церебрална парализа и т.н. Те мислят, че училищата трябва да се закриват. Моят отговор беше, че никой не иска да закрива училища, а отивам в тази комисия, за да провеждаме дискусия. Те казват, че ако се затвори Банкя, София остава без възможност за шанс за интеграция. Интеграцията се представя като елемент, в който детето болно с увреждане излиза здраво и работоспособно. Това дете винаги ще трябва да преодолява бариери. За него трябва да се работи индивидуално и по специализирана програма. Това дете трябва да бъде обучавано. Сега говорим за децата, но искам да погледнем как стои въпроса с възрастните хора инвалиди и тяхната рехабилитация. Поради липса на рехабилитация хора с увреждания не могат да се върнат към нормалният живот.
Мисля, че предложението да се направи работна група, която вероятно не трябва да бъде на тази комисия. Вероятно тази работна група следва да бъде мултидисциплинарна. Да се обсъдят въпросите от всички гледни точки и да се вземе решени, като до този момент, ако това влиза в част от намеренията да се обяви един мораториум върху разпореждането с училищата, с пансионите и всичко останало, защото много лесно се руши и много е трудно да се възстанови нещо от руините. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, отношенията към хората с неравностойно положение, в една държава може да се съди доколко е цивилизована тази държава. Това е практика в цивилизования свят. Ние българите в желанието си да бъдем модерни и в съзвучие с останалия цивилизован свят слагаме понякога каруцата пред коня, като казваме, че тези заведения трябва да бъдат закрити. Те трябва да отидат в семействата си. Самотните деца трябва да бъдат в приемни семейства. За какви приемни семейства говорим, след като вие трябва да осигурите доходи на приемните семейства, които са два или три пъти по-големи от доходите им сега, за да приемат дете. Това е политика, която не може да стане. След като не може да стане, не може да се поставя каруцата пред коня и да се закриват социални заведения. Това е първото нещо, което трябва да разберем. Това са социални заведения, защото най-добре е да се гледат в семейството. След като няма условия това са социални заведения, които са грижа на държавата, след като държавата ги поддържа, те са социални заведения. Няма значение дали са здравни, лечебни или образователни заведения.
Вие говорите за Банкя. Отидете в Пиринска Македония, един дом, който е на пет километра от границата, да видите какви са условията. Условията там са плачевни в тези домове. Не само за обучение, не само за медицинско обслужване, въобще за съществуване на тези деца. За това искам да кажа, че не е необходима комисия. В момента има неправилно поведение и управленски решения на правителството. Защото, подхожда се по делетански начин към демографските проблеми в България. Не може да се дават пари за повишаване на раждаемостта. Бащите да изпиват тези пари. И да ставаме фабрика за нещастници. Защото основният проблем е от къде да вземем пари. Парите ще ги даде държавата. Държавата ще ги даде не за увеличаване на раждаемостта, а първо ще се погрижи за първата си грижа. Хората в неравностойни положения. Ако една нация не се погрижи за тези хора тя няма право да се разраства. Тя не е дозряла. Точно поради това най-напред парите трябва да се дадат за тези заведения, за тези деца, защото ако за моето дете и за вашето дете има кой да се погрижи, за тези деца само цялото общество може да се погрижи. Това е първата грижа на обществото, да се погрижи за децата в неравностойно положение и тези, които са сами. Отново ще повторя ,че не можем да вървим към популистки решения, към управленски решения, които се харесват на мнозинството хора, но които ни водят в лоша посока.
Предлагам ви идея от къде да се вземат пари. Защото без пари положението на тези деца не може да се подобри, дори да бъдат междуведомствени или в три комисии да се разглежда въпроса. Благодаря ви.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, искам да благодаря за поканата да участвам днес в заседанието на комисията. Като човек, който се е образовал в масово училище и в лечебно оздравително заведение, обучавала съм се и на индивидуален план, безспорно когато едно дете с увреждане учи в масово училище това е най-добрият вариант. Това е добре не само за самото дете, но повярвайте ми и за останалите деца. Те се научават да помагат на това дете и да приемат останалите деца с увреждания, които са около тях по един съвсем нормален начин. Съществуват деца, които за съжаление не могат да бъдат интегрирани поради това, че са с много големи увреждания и имат ментални увреждания. Точно тези деца се нуждаят от оздравителните училища. За тези деца трябва да бъдат предназначени тези училища.
Според мен, тези училища трябва да съществуват.
ИВАН ПИРОВ: Уважаеми господин Китов, уважаеми дами и господа народни представители. Кмет съм на община Априлци и изказвам становището на Националното сдружение на общините по обсъжданата тема. Ясно е, че в общините болничните училища са по-малко. Повечето от тях са оздравителни. Разбира се те изпълняват значими здравни образователни функции. Общо училищата в общините са 10 такива заведения, които се финансират като делегирана държавна тайна във функция образование. За миналата 2005 година отпуснатите средства са в порядъка на 1 милион 300 хиляди лева за тези десет училища. Ясно е, че тези средства са недостатъчни. В повечето случаи общините до финансират издръжката на учениците в тези училища. Може би с около 30 на сто. В повечето от общинските лечебно оздравителни училища след предоставянето на дейността на общините е запазена държавната собственост върху сградния фонд. Това поражда сериозни проблеми по отношение на инвестирането за ремонт и подобренията за по-добра енергийна ефективност, което налага общините да плащат едни не ефективни разходи.
Предлагаме да бъде предоставен сградния фонд на общините, които са изявили желание за това, за да могат да ги поддържат и развиват по най-ефективен начин. Важен въпрос наред с поддържането на образователната програма е осигуряването на качествен лечебно оздравителен процес в тези училища. Разбира се повечето от децата, 60 – 70 на сто от тях са от други населени места. Около 40 на сто са деца, които са местни. С усилията на общините за тези заведения към момента има осигурен по един или по половин щат среден медицински персонал, който на практика не може да осигури пълноценни медицински грижи и оздравителна програма за тези деца. В тази връзка предлагаме за тези училища да бъде осигурен допълнителен щат за минимум по един лекар специалист по съответния вид заболяване съобразно спецификата на заведението. Разбира се тук би трябвало да се помисли и за съответната апаратура. Важно е акцентът на дейността в тези заведения от основно образователен да бъде променен в лечително образователен със съответното обогатяване на лечебно възстановителните дейности в тях. Големият проблем за тези училища в общините е заниманието за децата след учебния процес. В това отношение следва да се поставят важни за тези училища въпроси, като какъв е методическият контрол осъществяван от Министерството на здравеопазването в лечебно профилактичната дейност на тези заведения. Какъв финансов ангажимент може да се поеме допълнително от Министерството на здравеопазването за провеждането на активни лечебни програми за децата в тези заведения? Към момента процесът на насочване на заболели деца към тези училища е оставен в голяма степен на случайни фактори. Ясно е за всички, които са тук как се набират децата, на активност и настойчивост на самите родители. Едва след като определено заболяване бъде установено като хронично.
Мисля, че може да се намери изход от това положение и тези училища да играят своята роля.
Необходимо е да се помисли за създаване на Национална програма за мониторинг на хронично болните деца и тяхното насочване към специализирани училища в съответния регион. Общините са готови да окажат активно съдействие в този процес.
Искам да добавя на края нещо конкретно за общината, на която съм кмет. Например, по моя информация, за която не претендирам е точна в България има около 10 хиляди диспансеризирани деца с астматични заболявания. Ние сме една малка община, в която сме втори по чистота на въздуха в България след Банкя. При едно добро насочване и координиране на нещата мисля, че може да бъдем полезни. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Искам да напомня думите на господин Коралски, към който напълно се присъединявам, че децата сами избират къде да отидат. Не можем да говорим за насоченост.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател. Не съм много убеден как трябва да завърши дискусията днес. Това, което предлага доктор Станкова е да се създаде работна група. Има няколко неясни въпроса около тази работна група – кой да влиза в нея, какви решения трябва да се вземат от тази работна група? Към какво трябва да бъдат ориентирани тези решения. Ако се върнем към темата, обсъждане състоянието дейността и финансирането на болничните и оздравителните училища. Ясно е, че става въпрос за финансиране или по-точно за недофинансиране.
На първо място, искам да се спра на болничните училища. След като са училища те трябва да бъдат регистрирани по Закона за народната просвета. След като са регистрирани по този начин има ред за финансиране на частта, която се казва образование независимо от различните форми. Нека да се върнем на болничната част. Ако тези училища са към лечебни заведения тези лечебни заведения трябва да бъдат регистрирани по Закона за лечебните заведения. Ако тези деца трябва да бъдат лекувани по клинични пътеки… Ако става въпрос да бъдат лекувани, до лекувани и продължително лечение, има и още един проблем. Тези деца имат нужда и от рехабилитация. Тази рехабилитация не може да стане за един, два или пет дни, трябва да се извършва целогодишно и ежедневно. Особено за децата с детска церебрална парализа, прогресивна мускулна атрофия и т.н. Въпросът е, че тази част доколкото разбирам не се финансира или не е дофинансирана.
Преди малко разговарях с господин Комитов, който ми каза, че има четири клинични пътеки за тези деца. Ако е ясен статутът на тези болнични училища мисля , че нещата с финансирането ще бъдат ясни. Що се отнася до това, кой трябва да финансира болничната част, има различни начини и механизми за финансиране на тази болнична част. Един от тези механизми е този, за който говори доктор Глинка Комитов. Ако трябва да се върнем на въпроса, който постави господин Минчо Коралски и доцент Щерев. Въпросът е по какъв начин тези деца трябва да бъдат интегрирани в обществото? Има Закон за интеграция на хора с увреждания, от който не са изключения всички деца с увреждания. Ако в България има 10 хиляди деца в институция, доцент Щерев, тези деца по някакъв начин държавата не за ден, два или три, трябва да направи всичко необходимо в тези институции да останат единствено и само деца, които не могат по друг начин да се интегрират в общество. Било чрез приемни семейства или чрез защитени жилища, рехабилитационни центрове, дневни стационари и т.н. В Разград ще ви покажа един рехабилитационен център, в който 15 деца с детска церебрална парализа и прогресивна мускулна дистрофия… Там няма образователна част, има само рехабилитационна част. Има всички дейности, които са необходими за тях да бъдат интегрирани в обществото, включително кухня, сцена на която да реализират артистичните си способности и дадености. Към тези механизми трябва да се стремим. Начините, които сега се обсъждат включително и от Христина Христова за въвеждането на т.нар. професионална приемна грижа, но всичко това е свързано с финансови ресурси. Големият управленски въпрос, за който вие говорите е дали парите трябва да се изсипят в такава институция, или да се дават за по-модерни възможности. Не са само модерни, защото се стремим към европейските практики, а за това защото са доказали, че са по-надеждни за интегрирането на тези хора. Що се отнася до интеграцията, въпросът е държавата да се ориентира с финансови ресурси да компенсира тази част от увреждането с която да подпомогне. Например, ако едно дете има проблеми със зрението, държавата да направи така, че да стимулира възможности за интегриране на детето. Ако не може да го излекува, поне да му осигури тези помощни средства, с които да се адаптира и да може да се интегрира в обществото. Т.е. дефицита от увреждането да бъде компенсиран за сметка на държавата, а не хората с увреждания са тези, които не искат държавата да се грижи изцяло за тях. Те искат да им даде възможност да се грижи, което е малко по-различно от това, за което разговаряхме досега.
Отново ще се върна към темата за финансирането или за не до финансирането. Според мен, въпросът трябва да бъде решен със Националната здравноосигурителна каса. Ако е необходимо да се регистрират звена към тези лечебни заведения, които да отговарят по Закона за лечебните заведения на статута на лечебни заведения за до лекуване, продължително лекуване и рехабилитация.
Мисля, че това е част от решението на проблема. Не твърдя, че съм съвсем точен, защото може да има и други варианти, но според мен това е нещо, към което се стреми и доктор Станкова. В такива случаи винаги изпадаме в ситуация, в която да упрекнем и персонала, че се грижи за работните си места. Според мен, това е последният проблем. Нека да погледнем комплексно на въпроса, за да се ориентираме в обстановката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Адемов, вие сте земен човек, явно ние говорим за две различни неща. Вие говорите за деца в неравностойно положение, които могат да се адаптират и държавата трябва да им помогне в тези училища. Аз говоря за условията в някои от тези училища или болници. Открил съм от началото на прехода деца, които имат ампутирани крака поради това, че помещението, в което никога не са ставали от леглото, никога не е било отоплявано. Разбирате ли за какво става въпрос. Става въпрос за елементарните грижи, които трябва да се направят. Включително и за медицински грижи към тези деца. Едно време държавата ги изпращаше в най-отдалечените градове, села и области, за да не се виждат. Много от тези домове продължават да бъдат там. Ако отидем заедно с вас, ще видим невероятни неща. За това става въпрос. Най-напред да започнем от най-простото, задължението на нас като цивилизовани граждани да дадем нормални условия на едно дете, което е с увреждане. Отново ви повтарям, че една голяма част от тези деца не могат да станат от леглото и никога няма да станат. За това става въпрос. Вие говорите за дете, което има определени възможности да се интегрира в обществото е друга тема. Разбира се, че тя също е изключително важна. Първото е не човешко отношение към тези деца.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Щерев, аз говорих по този начин, защото такава е темата. Дискусията, която започвате в момента е малко по-широка. Ако грижите на държавата са такива, знаете, че аз съм посетил много такива домове, мога да ви предоставя списъци и да ви кажа къде са тези домове. Една голяма част от тези домове са към Министерството на труда и социалната политика. Проблемът е, че в България има повече деца в институциите, отколкото може би от всички страни от Европейския съюз. Това не може да не е проблем. Докато тази бройка е такава, не смятам, че някой нарочно лишава тези деца от такъв тип грижи. Ако тези деца са толкова много такова ще бъде финансирането при възможностите на държавата. Ако децата по някакъв начин бъдат позиционирани нормално по съвременни и модерни начини, тогава възможностите ще бъдат съвсем други.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да наблегна на две основни неща. От една страна проблемът е най-вече психологически във връзка с интеграцията на тези хора. От друга страна проблемът е финансов. Няма трети проблем. Това, което беше казано от колегите, че лечение с четири лева за година не може да се провежда. Думите оздравителни и болнични училища трябва да отпаднат. Наистина сумите, които бяха цитирани въпреки, че са само по линия на Министерството на образованието са смешни. В момента няма лечение. За това проблемът е финансов. Аз съм против тези хора и техните диагнози да преминат към Националната здравноосигурителна каса. Здравната каса отново няма да ги дофинансира. Отново ще има вместо четири, шест или осем пътеки. Голяма част от децата ще останат извън обсега на плащанията на здравната каса. Държавата трябва да се погрижи за тези деца с отделно субсидиране така както се субсидират онко заболяванията, а не по клинични пътеки. Зная какво ще стане по клиничните пътеки. Каквото се случва и сега.
Според мен, държавата трябва да се погрижи с повече субсидии за тези хора.
Следващият важен проблем е за интеграцията. Ясно е, че за в бъдеще по-голяма част от родителите и самите деца ще предпочитат да учат в училища заедно със здравите си връстници. Това е практика в САЩ и в Европа.
Родителите и децата ще се насочат към тази форма на обучение. Следващият въпрос е за парите, които държавата трябва да осигури, не чрез касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля да завършим с дискусията по тази точка. Обръщам се към Министерството на образованието и науката, защото това е ресорното министерство. Ако прецените, че може да се направи работна група с участието на Агенцията за закрила на детето, Агенцията за хората с увреждания и Министерството на здравеопазването, може да има представител и от нашата комисия. Разбира се това е въпрос на принципала.
Ние казахме много важни неща. Не съм убеден, с това с което започнахме. Не съм убеден, че в тези училища децата получават качествено образование и качествено медицинско обслужване. Когато има институции, в които нито едното нито другото са на ниво, не говоря за болничните училища, в които болниците се грижат. Там има клинични пътеки, които се изпълняват от тях. Говоря за останалите училища. Задавам въпрос, ако нещо трябва да става, да става, но да бъде на ниво. Абсолютна истина е, че в много общини, че в тези оздравителни училища по-голяма част от децата са от околността. Добре трябва да се прецени наистина ли тези деца имат такива диагнози или се намират деца, само за да бъде попълнена бройката на училищата. Има неща, които трябваше да ги кажем.
Според мен, това трябва да се направи от министерството. Да види каква е успеваемостта на тези ученици. Да направи един анализ, къде продължават, как след това се развива тяхното социализиране, за да може да ни убедите, че от тях има нужда. Образованието, което получават е наистина добро и им дава възможност след това да се социализират. Нека да видим до къде ще стигнат. Направете ги по групи заболявания. Какъв успех имат? Колко е средният престой? Нека да погледнем след това, какво става по-нататък с тези деца, за да ни убедите, че това са училища, от които има нужда?
В тази връзка, ако трябва ние да потърсим, господин Комитов, за част от тези деца рехабилитацията да бъде в по-дълъг срок. Това е въпрос на пари и време, но може да бъде обсъден. По този начин виждам нещата. За това се обръщам към принципалът, защото не може това да бъде инициирано от нашата комисия.
ИВА СТАНКОВА: Доцент Китов, искам да ви благодаря, че поставихте в дневния ред този проблем за разглеждане. Благодаря на всичко, колеги които участваха в обсъждането. Оставам с приятното впечатление, че проблемът е разбран.
Искам да завърша с думите на доктор Хасан Адемов, че това са двата проблема – финансовият и що за животно е това съчетание? Какъв вид лечебно учебно заведение е това? Може да се нарече вид хоспис.
Колеги, искам да защитя другите най-важни фактори в държава, след лекарите, това са учителите. Искам да ви уверя, че хората, които съществуват в тези вид училища са възрожденци. Колеги, нека да запазим и тях, защото те не са никак много. Няма такива хора, които могат да се занимават с такива деца.
Още веднъж ви благодаря за разбирането. Надявам се, че скоро отново ще се видим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред.
Законът е голям и фундаментален. Днес ще започнем с неговото разглеждане.
Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
Има ли предложения за промяна на наименованието? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Глава първа “Общи разпоредби”.
Има ли предложения за промяна на наименованието на глава първа? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 1. Алинея 1. “Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията магистър-фармацевт и отговорността за нарушаване на етичния кодекс на фармацевта и националните стандарти за добра фармацевтична практика.
Алинея 2. Съсловната организация на магистър-фармацевтите по смисъла на този закон е Българският фармацевтичен съюз”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Ще помоля уважаемата комисия да приеме, че по-нататък в понятийната система ще използваме понятието “Кодекс за професионална етика на магистър-фармацевтите”, тъй като да определим един кодекс за етичен, е едно определение, което противоречи на правилата в българския език. Ние не можем да определяме кодексът дали е етичен, дали някой е културен, както и Министерството на културата, дали хората, които работят там са културни. Кодексът би трябвало да бъде Кодекс за професионална етика на магистър-фармацевтите.
Мисля, че по този начин по-добре ще се изразява същността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че има основание за това. Бих искал да поставя по същество още един въпрос. Уважаеми колеги, от справката, която направих се оказа, че условията за упражняване на професията не е редно да бъдат записани тук. Те са дадени много ясно в Закона за здравето.
Предлагам това да отпадне, така както е в съсловната организация на стоматолозите и лекарите, защото Законът за здравето е онзи фундаментален закон, който урежда как ще работи и начина на упражняване на професията включително за чужденци.
Мисля, че нещата трябва да се унифицират. Предлагам текстът “Условията за упражняване на професията на магистър-фармацевт” да отпадне, като след това има къде да се постави систематично и да се препрати към Законът за здравето.
Обръщам се към професор Минков и вносителите. Ако някой иска да погледне член 4 на Закона за съсловната организация на лекарите и стоматолозите. Ще поломя доктор Руденко Йорданов, да прочете този текст, за да може да унифицираме и този закон, така както е за другите съсловни организации.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Винаги сме твърдели, че нещата трябва да бъдат еднакви както за лекари стоматолози, така и за фармацевтите. В това отношение вие сте съвършено прав.
ХАСАН АДЕМОВ: За кои неща става въпрос?
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Става въпрос за условията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да призная, че забележката на отдел “Правен” е правилна. Разбира се, ние ще го препратим към закона, но трябва да го има, защото все пак дори и препратката съществува в този закон. Оттеглям своето предложение, защото беше направено не точно.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 1. Алинея 1. Този закон урежда устройството, организацията, дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията “Магистър-фармацевт” и отговорността за нарушаване на Кодекса за професионална етиката на фармацевта и националните стандарти за добра фармацевтична практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно е да бъде на “магистър-фармацевта”.
Колеги, навсякъде ли където е записано “фармацевт” да се запише “магистър-фармацевт”?
РЕПЛИКА: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да се отбележи и автоматично навсякъде след това да се нанесе от отдел “Правен”, за да не се повтаря отново.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля още веднъж да се прочете предложението на господин Руденко Йорданов.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: “И отговорността за нарушаване на Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 2. Алинея 1. “Българският фармацевтичен съюз е юридическо лице със седалище в София.
Алинея 2. Българският фармацевтичен съюз упражнява своята дейност по места чрез регионални фармацевтични колегии”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по този текст няма предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 3. Алинея 1. “Магистър-фармацевтите, които упражняват професиите си членуват в Българския фармацевтичен съюз.
Алинея 2. Членството на магистър-фармацевти, които не упражняват професията си е доброволно”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: В двата члена се прави един опит за подменим един друг Закон за висшето образование където е казано, кога, кой и при какви условия има права да реализира своята професия.
Мисля, че така поставен въпроса, означава, че тези, които не членуват във Фармацевтичния съюз не могат да упражняват професията си.
Според мен, в Закона за висшето образование и във връзка с необходимостта от стиковане на нашето законодателство с европейското този въпрос беше обсъждан. Документът, който се издава ще бъде нещо, което дава основание за упражняване на дадената професия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви отговоря, че във връзка с европейската интеграция на страната, направихме справка във връзка със задължителното участие на лекарите стоматолози. По този въпрос няма никакви проблеми.
Едва ли вие може да си представите, че някой може да бъде адвокат без да бъде член на адвокатската колегия и Съюза на адвокатите. След като направихме справките няма никакъв проблем от страна на европейската ни интеграция. Няма проблеми и със Закона за висшето образование.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съвършено прав сте господин председател. Единственото, което трябва да вземем предвид, което е отправено като забележка и ще трябва Народното събрание да направи някои корекции в Закона за здравето е, че когато има такова изискване за задължително членство в съсловна организация и това е условие за да практикуват, трябва да предвидим за гражданите на Европейския съюз автоматично членство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това може да стане в текстовете по-нататък. Би било добре, ако Комисията по здравеопазване обсъди възможността и при изготвянето на доклада по този закон за пленарна зала да предвиди изменение в Закона за здравето и Закона за съсловната организация на българския лекарски съюз, на стоматолозите и на професионалистите по здравни грижи, съответните кореспондиращи текстове, които да въведат автоматично членство.
От името на Министерството на здравеопазването ще ви изкажем огромна благодарност, тъй като това е една от забележките, които са постъпили от комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да направя реплика на тезата, че автоматично трябва да признаем правоспособност на магистър-фармацевти, които не са български граждани само поради притежаваната от тях диплома. Позволявам си да припомня на комисията, че медицинската професия в Европейския съюз спада към т.нар. регулирани професии. Наличието на диплома не е достатъчно условие за да се практикува. След като ние сме регулирана професия означава, че ние трябва да въведем по-специален режим не само за признаването на дипломите, ние признаваме нивото на образование, но правото на практикуване трябва да бъде обект на по-специален режим. Мисля, че едно тотално отваряне на вратата, не би било целесъобразно на етапа, в който се намираме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно това каза и заместник-министър Цеков. Необходимо е това да се предвиди в редица закони. На този етап не е обект на обсъждане. Ще бъде разгледан въпросът по-нататък.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Влизайки в Европейския съюз ние не можем да забраним на фармацевтите от Европейския съюз да практикуват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Тук се появява една не равнопоставеност Нашите хора трябва да бъдат членове на гилдията на магистър-фармацевтите, а чужденците не. Този въпрос трябва да се изчисти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, изискването за което има известни договорености е следното. Когато някой отговаря на всички изисквания, да може да стане автоматично член на съюза в България.
Единственото нещо, което се обсъжда е дали може да поискаме данни за неговата репутация. Това го има в някои европейски страни. Когато отговаря, автоматически да може да се впише.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да добавя репликата. Има конкретен случай диплома от Киргистан, в която има медицинско образование плюс специалност по кожни болести и се оказва фалшива. Следователно трябва да има още един филтър освен представянето на документ.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, в тази дискусия не се вземат предвид някои неща.
Първо, ние предварително сме приели, че искайки да отидем в Европейския съюз ние спазваме определени директиви, които са общи и задължителни за всички страни. Разбира се когато става въпрос за практикуване в нашата страна, става въпрос за фармацевтите от страните от Европейския съюз.
Второ, разбира се, че трябва да получат при равни условия автоматично право да станат членове на Българския фармацевтичен съюз. По този начин ще практикуват. Практикуват на принципа на реципрочност. Ако един фармацевт от България отиде в Дания и може да започне да практикува при определени условия при същите условия датчанина трябва да започне практика при нас. За този принцип става въпрос. Спазват се всички директиви.
ХАСАН АДЕМОВ: Това трябва да се запише.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще го напишем, но не в този текст.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма универсален модел. Има секторни директиви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В този текст не става въпрос за това. Когато стигнем до съответния текст там ще проведем дълга дискусия.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ: За да упражнява един магистър-фармацевт професията си трябва да членува задължително. Искам да попитам при заличаване от регистъра като наказание има ли право да работи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че е съвсем естествено, ако комисията го накаже, така както и на лекаря, ако му отнемат правата известно време няма да може да работи. С какво са по-различни те от лекарите и стоматолозите.
Разбира се може да се обжалва. Има механизми за това. Това е един текст, който ще разглеждаме по-нататък.

Моля, който е съгласен с член 3, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – 2.
Приема се.
Колеги, ще продължим с разглеждането на законопроекта на следващото заседание.
Благодаря за участието.





СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/