П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 13 април 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 13 април 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия по мястото на здравеопазването в стратегическите документи за усвояване на средствата от структурните фондове на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 година. Националната стратегическа референтна рамка и мерки, свързани със здравеопазването в оперативните програми на Националния план за развитие. Индикативни бюджети на оперативните програми, включващи мерки в областта на здравеопазването. Резултати от партньорската проверка на Европейската комисия по Националния план за развитие на България.
2. Изслушване на министъра на здравеопазването относно предприетите мерки за преодоляване на критичните точки от сектор здравеопазване в Редовния доклад за присъединяването на България към Европейския съюз – октомври 2005 година. Необходими законодателни промени и срокове за осъществяването им.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *


ПРЕДС: БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Това заседание е изключително важно с оглед на подготовката на страната за присъединяване в Европейския съюз. Разбира се, говорим преди всичко в сектор здравеопазване, без да подценявам познанията на абсолютно всички.
Уважаеми колеги, ще започнем с една кратка презентация, която ще бъде изнесена от сътрудниците на комисията, с оглед какво представляват фондовете. Каква е тяхната цел, как са разпределени и какво са направили страните.
Преди да започнем, позволете ми от името на всички да поздравим госпожа Михайлова, с добре дошла в комисията.

(Презнтацията на доктор Росица Дервишева е приложена към протокола)

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доктор Дервишева за тази кратка презентация, която трябваше да покаже как стоят по принцип нещата и къде сме ние в момента.
Ще се обърна към заместник-министър Валери Цеков да каже като представител на Министерството на здравеопазването къде в момента се намираме и какво е направено.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Сектор здравеопазване към настоящият момент е застъпен най-ясно и най-директно в две оперативни програми от досега разработваните, а именно в оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и “Регионално развитие”.
В Министерството на здравеопазването се направи анализ на сега съществуващите действия в двете оперативни програми, които споменах в резултат на което се взе решение да се направи предложение за записване на нови мерки в още три оперативни програми. Има предложение да се отдели приоритет “Здравеопазване” като самостоятелен в оперативна програма “Човешки ресурси”.
Уважаеми дами и господа, както всички знаем финансовата рамка за периода 2007-2013 година за структурните фондове на Европейския съюз предстои да бъде одобрена през месец май от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Тя предлага големи възможности за инвестиции, пряко в сферата на здравеопазването. По-точно за модернизация на здравната инфраструктура, техническа помощ, инвестиции в медицинско оборудване и изделия и в лабораторно оборудване. Инвестиции за въвеждане на информационни технологии в здравеопазването, за създаване на нови възможности за обмяна на опит между медицинските специалисти и редица други дейности в здравеопазването. В това число, разбира се и научните изследвания. През последната година и половина се наблюдава съществена промяна в мисленето на европейските експерти и политици. В програмните документи на Европейския съюз разходите за здравеопазване вече не се разглеждат като тежест на националния бюджет. За тях се говори като за инвестиция в бъдещето на всяка нация. Европейската комисия, особено през последната година обръща сериозно внимание на важността да се поддържа здравна работната сила за постигане на целите очертани в Лисабонската стратегия. Доброто здравеопазване се идентифицира като фактор, който дава възможност за вземане на все по-голямо участие на работната сила на пазара на труда. Създава възможности за по-дълга трудоспособност, за по-висока продуктивност на труда и за по-ниски здравни и социални разходи. Инвестициите в здравната инфраструктура се признава, че имат все по-решаваща роля за развитието на човешкия капитал. Очакваните резултати разбира се са повишаване качеството на живот на хората и дълголетието на работната сила. Кохезионната политика на Европейския съюз е насочена към преодоляване на регионалните и национални неравенства в развитието на отделните страни и региони. Тази кохезионна политика е насочена да подпомогне поддържането на здрава работна сила и за това един от фокусите е да се набляга върху инвестиции в здравната инфраструктура, особено в райони където сектора е по-слабо развит. Намаляването на различията и развитието на здравната инфраструктура и превенциите на здравните рискове са двете основни насоки в досегашната и в бъдещата кохезионна политика на Европейския съюз. Този процес цели постигане на условия необходими за опазване здравето на населението и да се посрещнат нуждите на хората и пациентите от здравни услуги. Целият процес на здравни грижи от превенцията, ранната диагностика на заболяването, леченията, рехабилитацията трябва да бъде укрепен, тъй като качествената здравна инфраструктура определя модерната и ефективна здравна система. Инструментите на регионалната политика в частност също предвиждат финансиране в сферата на здравеопазването след 2007 година. Всички ново присъединени страни се насърчават от Европейската комисия и парламент да използват различните финансови инструменти на Европейския съюз за инвестиране в здравеопазването, което в новите стратегически документи на Европейския съюз се извежда като самостоятелен приоритет. Европейският съюз предлага рамката за финансиране в здравеопазването на отговорността за използването на средствата, които са предоставени чрез структурните фондове е на националните правителства. Именно националните правителства на различните държави членки трябва да определят дали здравеопазването наистина е ключов приоритет. Ако това е така би трябвало да намери място в националните програми и съответно да се намери националност и финансиране на тези проекти.
Одобряване здравето на населението е обявено за приоритет в програмата на настоящето правителство. Здравето на населението е основа за социалното развитие на България. Именно поради това се нуждае от по-съществени инвестиции. Държавата и обществото несъмнено споделят отговорността за укрепване и опазване здравето на нацията. Тази отговорност произтича както от задължението да развиват човешките ресурси и да укрепват социалния капитал, така и от неоспоримото доказателство за взаимна свързаност между икономическия и социалния прогрес. Ето защо и здравето на нацията е стратегически приоритет на нашата държава. Надявам се и на нашето общество.
Подобряването на здравния статус на населението развива социалния капитал и по този начин подкрепя икономическото развитие и развитието на човешките ресурси на регионално и национално ниво. Основната причина за включване на здравеопазването в приоритетите на оперативните програми е да се осигури съвременна, качествена и достъпна инфраструктура, която е необходима на здравната система за постигане на по-добра здравна услуга за населението.
Наличието на такава съвременна инфраструктура е един от ключовите елементи за подобряване здравния статус на населението. Уважаеми колеги, както всички знаем заболеваемостта и уврежданията са не само сред основните причини за безработицата в страната, но и пряко влияят на бедността. В случай на сериозно заболяване или трайно увреждания възможностите на човека за трудова заетост и финансова независимост са силно застрашени. При по-леките случаи на заболяване значителната стойност на лечението намалява стандарта на живот на всяко домакинство. Икономическата тежест на заболяванията и уврежданията се измерват не само на ниво отделно домакинство, те имат своето отражение и на макроикономическо ниво.
Заболеваемостта на населението ограничава и потенциал на всяка една нация. Ето защо, ние смятаме, че всяка мярка, която подобрява ефикасността на ефективността на здравните услуги ще намали нивото на бедност причинено в крайна сметка от заболяванията и трайните увреждания.
Към момента Министерството на здравеопазването отчита липсата на оборудване. Морално остарялата апаратура и сградния фонд като сериозна пречка за осигуряване на високо качество на услуги и лечение за населението. Голяма част от болниците в страната са построени преди десетки години. Техническото им състояние е влошено и функционално те са неефективни. Модернизацията и реконструкцията на болниците не цели увеличаване на болничните легла, а по-скоро адаптиране на съществуващия сграден фонд към промените в демографската, политическата, икономическата среда и по-специално към осъвременяване на организацията на здравеопазването и медицината с нови технологии. Една от важните задачи, които Министерството на здравеопазването си е поставило е да се осигури модерна диагностична и терапевтична апаратура с балансирано регионално разпределение, за да се доближим поне до средните статистически показатели с Европейския съюз.
Отчитаме, че е ограничен и капацитета в областта на информационните технологии в здравния сектор. Липсва интегрирана здравна информационна система, не само в системата на здравеопазването като цяло, но и в отделните здравни и лечебни заведения в това число и в Националната здравноосигурителна каса. Това също ограничава ефикасността на предлаганите здравни услуги между институционалните комуникации и контрола върху дейностите, които се осъществяват в сферата на здравеопазването. Според нас с помощта на финансовите инструменти на Европейския съюз се открива голям потенциал за развитие на общественото здраве и на Националната система на здравеопазване като цяло. Инвестициите биха могли да осигурят качествена и балансирана здравна система. Да подобрят ефикасността чрез оптимизиране и модернизиране на болничната мрежа. На доболничната помощ чрез поставяне на акцент върху предпазването от заболявания. Чрез развитие на човешкия капитал. По-точно професионалистите в здравеопазването и в крайна сметка биха могли да осигурят по-ефективно използване на публичните средства, които се отделят за здравеопазване.
При изпълнение на конкретните мерки и избор на област за интервенция трябва да се вземат предвид и демографските фактори и съществуващата пътна и транспортна инфраструктура. Инвестициите в социалната инфраструктурата, в т.ч. и болницата трябва да са приоритет и основна предпоставка за развитие на потенциала на слабо развитите региони в нашата страна.
Не на последно място, искам да спомена, че и на европейско ниво се полагат съществени усилия за намаляване различията в здравеопазването между страните членки. Там се отчита, че такива различия съществуват и са много съществени. В Европейския съюз сериозно се набляга на необходимостта за увеличаване на инвестициите за промоция на здраве, здравния начин на живот, за въвеждане на здравни стандарти, за подобряване достъпа до здравна информация, ранно диагностициране на заболяванията и особено на социално значимите. Намаляване на различията в качеството на услугите предлагани в селските и градските райони. Повишаване ефикасността и осигуряване адекватно финансиране в здравеопазването.
Уважаеми дами и господа, имайки предвид всичко това Министерството на здравеопазването счете за необходимо да предложи на Вашето внимание конкретни предложения за изменения и допълнение на националните оперативни програми с цел осигуряване на възможност за пряко използване структурните фондове на Европейския съюз като инструмент за инвестиции в здравеопазването през периода 2007-2013 година.
По отношение оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” ние предлагаме да се обособи самостоятелен нов приоритет, който да бъде наречен “Работоспособност чрез по-добро здраве”.
Според нас, специфичната цел на един такъв приоритет би могла да бъде повишаването на трудоспособността и продължителността на трудовия живот на работната сила чрез повишаване на здравната култура на населението. Подобряване на достъпа до здравеопазване и модернизиране на здравната система в съответствие с европейските стандарти.
В този самостоятелен нов приоритет ние предлагаме три мерки, от които първата да бъде подобряване здравето на нацията. Специфичната цел на тази мярка е създаване на условия за превенция и ранна диагностика на социално значимите заболявания, за запазване и подобряване трудоспособността на работната сила в страната.
В изпълнение на тази мярка се предлагат няколко дейности. Една от дейностите е преодоляване на негативните тенденции в здравното състояние чрез ограничаване на рисковете за здравето и подобряване безопасността на околната, битовата и работната среда. Ограничаване заболеваемостта, смъртността и инвалидността от социално значими заболявания, чрез повишаване информираността на гражданите. Развитие ролята на общественото здраве. Въвеждане на система за оценка на рисковете от заболяване сред населението. Разработване на система за оценка на влиянието на провежданите социални политики върху здравословното състояние на гражданите.
Искам да подчертая, че някои от тези действия съществуват и в сегашната програма за развитие на човешките ресурси, но ги изреждам по този начин подредени с оглед на предложението за отделен приоритет за здравеопазване в тази оперативна програма.
Някои от тези действия вече са заложени в тази програма. Ако се стигне до виждането, че трябва да има отделен приоритет следва да се прегрупират по друг начин.
Втората мярка е за развитие на човешките ресурси в здравеопазването. Тя има за цел постигане на напредък в посока на оптимална заетост и функционално разпределение за подобряване качеството на труда в сферата на здравеопазването. Предлагат се два вида дейности. А именно оптимизиране използването на човешките ресурси и преквалификация на медицинските кадри. Тази дейност основно е обърната към здравните професионалисти заети в предлагането на здравни услуги.
Втората дейност е за развитие на системата за непрекъснато професионално обучение и участие в приложна научно-изследователска дейност.
Третата мярка, която предлагам на Вашето внимание е повишаване ефективността и качеството на здравната система със специфична цел постигане на измерима здравна и социална полза за населението чрез подобряване функционирането на здравната система. Предлагат се малко повече дейности, както следва. Оптимизиране системата за спешна медицинска помощ. Подобряване управлението на здравеопазването за осигуряване на устойчиво функциониране на системата. Развитие на инвестиционната политика чрез осъвременяване материалната база на здравните заведения на национално ниво. Изграждане на единна информационна система на здравеопазването в съответствие с европейските инвестиционни системи и стандарти. Изграждане на система за оценка на медицинските технологии. Имат се предвид новите и високо специализирани технологии. Разработване и внедряване на стандарти и критерии за качество на медицинската помощ. Като крайни бинефициенти би трябвало да се запише, че това са публичните лечебни заведения, медицинските университети, не правителствените организации активни в областта на обществото здраве в координация с Министерството на здравеопазването.
Второто предложение, се отнася за едно допълнително действие към оперативна програма “Регионално развитие”, където в приоритет “Градско възстановяване и развитие” са специфична цел да се подпомогне развитието на устойчиви, сближени и достъпни градски центрове с цел да се привлекателни за жителите, посетителите и инвеститорите, прихождащата работна ръка и да действат като двигател за повишаване конкурентно способността на регионите. По-специално в мярка 1 и 2 за социалната инфраструктурата към сега съществуващите дейности ние предлагаме да се добави и една допълнителна “Подобряване на достъпа до здравеопазване и повишаване ефективността и качеството на здравните услуги чрез изграждане на интегрирани информационни системи и внедряване на съвременни медицински технологии и практики”.
Считаме, че в тази оперативна програма са записани достатъчно добре формулирани мерки и дейности, които дават възможност да се постигнат сериозни инвестиции в подобряване на болничната и до болнична инфраструктура.
Третото предложение, е насочено към разработване на допълнения в Националния стратегически план и програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 година. Моето впечатление без да претендирам, че съм дълбоко изследвал този национален стратегически план, е че там здравеопазването е споменато съвършено бегло, а именно в селските региони здравната инфраструктура е най-слаба и лошо развита. Не мога да си представя, че ние ще очакваме селските райони да бъдат привлекателни за заселване и живеещите там, ако не се създадат условия за ефективно и достатъчно добро здравеопазване. Ето защо, ние смятаме, че в рамките на третата цел на Националния стратегически план за развитие на селските региони, която е насочена към насърчаване на възможностите за заетост и подобряване на качеството на живот в селските райони и по-конкретно към втората област за подкрепа в този стратегически план, който е озаглавен “Подобряване качеството на живот в селските райони” би могло да се включи една специфична цел, която да гласи: “Подобряване здравния статус на населението в селските райони, укрепване здравната инфраструктура в селските райони с цел подобряване на достъпа и разширяване обхвата на предлаганите здравни услуги”.
Намаляване на териториалните различия за достъп до първична, спешна и специализирана извън болнична медицинска помощ. Тук биха могли да бъдат записани няколко конкретни дейности, които да изглеждат по следния начин: “Изграждане на нова или модернизация на съществуващата здравна инфраструктура в селските райони. Създаване на условия за превенция, ранна диагностика и извън болнично лечение в селските райони. Оборудване на здравни и лечебни центрове и лекарски практики в селските райони с медицинска, диагностична, терапевтична и лабораторна апаратура. Създаване на мобилни скрининг звена. Въвеждане на информационни технологии за подобряване качеството и ефикасността на предлаганите здравно медицински услуги.
Уважаеми дами и господа, четвъртото предложение е насочено към записване на две допълнителни дейности в оперативна програма “Околна среда”.
Според нас, тези дейности би трябвало да бъдат записани към приоритет “Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяванията”.
Предлагаме да се включи нова мярка, озаглавена “Намаляване на вредните за здравето въздействия на околната среда”, в която да се запишат именно тези две дейности.
Първа дейност, изпълнение на пилотни проекти за намаляване вредните за здравето влияния на околната среда свързани с питейните води и водите за къпане, атмосферния въздух, шумовото замърсяване и други фактори, които имат пряко въздействие върху човешкото здраве.
Втора дейност, създаване на база данни и системи за мониторинг на вредните влияния на факторите на околната среда върху човешкото здраве.
Това са дейности, по които и сега Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда и водите работи по няколко големи проекта финансиране от програма ФАР.
Петото предложение, което правим е в допълнение на оперативна програма “Административен капацитет”. Няма да представям настоящите приоритети в тази оперативна програма. Тук присъства заместник-министър Мария Дивизиева, която ще предостави повече информация. Ние смятаме, че към мярка 2.4 “Развитие на човешките ресурси и повишаване квалификацията на служителите в държавната администрация на централно, регионално и местно ниво и структурите на социално икономическите партньори” да се запишат две действия, а именно: “Осигуряване квалификация и продължаващо обучение на работещите в системата на здравеопазването и контрол на общественото здраве”. Това е системата на бившите ХЕИ. “Модернизиране на администрацията и повишаване ефикасността на структурите за опазване и контрол на общественото здраве чрез въвеждане и широко използване на информационните технологии”, с което смятаме, че ще се даде възможност да се засили административния капацитет за предоставяне на административни услуги и извършване на административни и контролни дейности, които и сега Министерството на здравеопазването извършва, по-специално в изнесените структури, в областните центрове.
В края на моето изложение, уважаеми дами и господа, бих искал да кажа, че съм убеден, че всички присъстващи тук съзнаваме важността на усилията за опазване и подобряване здравето на нацията за постигане на устойчив, социален и икономически напредък в нашата страна.
Европейските финансови инструменти, които се залагат в следващата финансова рамка ни предоставят възможност да се намерят възможности за директни инвестиции в здравеопазването.
Искам отново да подчертая, че отговорността за рационалното използване на средствата в България се падат изцяло на нашето и следващите правителства, които ще работят в този времеви отрязък.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Цеков, но това което ми направи впечатление е, че вие предлагате, но това предложение направено ли е ясно. Това е едната страна на въпроса. В отговор на няколко мои писма уважаеми колеги, включително до министър-председателя, беше съвсем официално отговорено от неговия кабинет, че се предвижда от работната група здравеопазването да бъде изведено като стратегически приоритет в оперативна програма “Човешки ресурси”. Такова нещо до днес няма. Искам да попитам и може би господин Дацов ще отговори, защо? Заповядайте господин Дацов.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря ви господин председател. Много ми е трудно да отговоря на един въпрос, за това което ви е отговорил министър-председателя. Може би по-скоро, тъй като това е една отворена дискусия склонен съм да дискутираме в същност практическото приложение на тези предложения. Искам да кажа, че това е една много широка дискусия и какви трябва да бъдат приоритетите.
Много по-важни от много неща са принципите, които се залагат за изграждането на стратегически документи. Факт е, че цялата тази дискусия се върти около структурните и кохезионните средства или евентуално средствата, които са предвидени за развитие на селските региони. Може да кажем, че искаме да видим един секторен подход, който беше преди десет петнадесет години като подход за изграждане и управление на системите. Имам предвид това, че всеки иска да види себе си, разписан като приоритет. Подходът на изграждането на стратегическите документи, през последните пет или шест години в Европейския съюз е чисто хоризонтален. Т.е. този подход на виждането на приоритетите непременно написани, че даден сектор е приоритет е изоставен отдавна. Самите стратегически документи поради тази причина са изградени на съвсем друг принцип. Само по себе си не може и не бива да се претендира всеки да види себе си в тях. Много по-важен е един друг въпрос, който като цяло никой не иска да даде отговор в момента. Има принципи и отговорности. Тези принципи са на управляващите органи на отделните оперативни програми, които трябва да преценят дали една структура е готова да управлява тези средства, защото първо има ясни правила, които са свързани с акредитацията на тези структури, които да управляват средствата.
Изисква се опит, изградени структури и готовност за проекти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за приоритети, а не за оперативни програми.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Дори като приоритети. В рамките на една оперативна програма, която е насочена към развитие на човешките ресурси има едно многообразие от приоритети. Здравеопазването е нещо, което фигурира във всички области. Не може да бъде отделено като отделен приоритет във всяка една програма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, в почти всички ново присъединили се страни има такъв приоритет. Има и страни с оперативни програми.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Съгласен съм, че има някои страни, но те са изключение. Ако погледнете презентацията, която беше представена на вашето внимание почти никъде не видяхме, че има такъв приоритет. Навсякъде има мерки, което е едно ниво по-ниско. В нашите стратегически документи няма разлика в този подход. Навсякъде може да погледнете, че има мерки. Въпросът е, за дискусията, кое ограничава реализирането на проектите, по които да има достъп здравеопазването.
Според мен, дискусията е свързана с това – каква е готовността на системата, какво може да се направи, защото в рамките на съществуващата система, която вече е изградена нищо не ограничава здравеопазването да има достъп до тези ресурси. От практическа гледна точка много по-важно е, съгласен съм, че някои неща могат да бъдат направени много по-фино и добре, за да бъдат от стратегическа гледна точка или от гледна точка на стратегически документи да са по-добре развити. Сама по себе си дискусията дали да има приоритет или да няма приоритет, не е значително съществена в един такъв документ. Става въпрос, че много по-важна е практическата готовност с проекти, които да се състезават за да получат финансиране.
Съгласен съм, ако колегите са пропуснали нещо в оперативните програми, което не позволява да има достъп до ресурсите от структурните и кохезионните фондове, тогава това да бъде поставено на дискусия и да се развие. Само по себе си в този момент когато ние имаме само един месец, да се говори за презаписване отново на документите и да се говори за създаване на отделни структури и развитие на тези структури най-малко е много късно. Част от дискусията означава да се каже какви конкретни стъпки ще бъдат направени в следващите моменти.
Смятам, че на базата на скрининга, който беше направен на готовите оперативни програми в момента навсякъде в тези оперативни програми е предвиден достъп и възможност на здравеопазването до ресурсите на тези програми. Фактически аз съм съгласен частично с предложението, което направи господин Валери Цеков в някои отделни програми, но не и с отделянето на отделни приоритети. Ще ви кажа защо, защото това дори не е в полза на самото здравеопазване.
Това е един принцип, който съществува. Един от принципите и защо ние преди време направихме дизайна на оперативните програми да бъде хоризонтален. Защото това е принципа на гъвкавостта. Когато една сфера е много по-широко дефинирана тогава това позволява прехвърляне на ресурси вътре в рамките на оперативната програма и между отделните приоритети. Когато има точно определен приоритет това означава, че при планирането към този приоритет се свързват чисто индикативно определени ресурси. Когато този приоритет няма готовност да усвоява и няма наличие на проекти тогава тези средства не се усвояват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние познаваме тези подробности. Сега говорим по принцип, а не за след това. Сега е късно, но ние сме сезирали през декември, че най-добре е да се направи или приоритет или да бъдат разписани повече мерки. През декември имаше само една програма за здравеопазването, а сега има шест. Извинявайте нека да не говорим, че всеки иска да види себе си. Приоритетите не се определят нито от мен, нито от някой от комисията. Определят се от обществото. Здравеопазването е един от приоритетите на обществото. Нека да не разглеждаме нещата по този начин. Да видим наистина как да направим, защото има време и възможност все още за да може максимално повече средства в тази сфера да бъдат усвоени. В това е смисълът на днешното заседание.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, точно това се опитах да кажа от гледна точка на дискусията. Нека да бъдем много по-практични и да видим каква е готовността и как да направим така, че много повече средства да отидат в рамките на структурните фондове за здравеопазване. Има принципи, които важат за всички програми. Изразявам своето лично становище, че много по-важно е именно определянето на отделни мерки. След това тези мерки да бъдат подплатени с проекти. Отколкото една дискусия дали да има приоритет. Радвам се, че дискусията за отделна оперативна програма не се поставя на дневен ред. От гледна точка на гъвкавостта и възможността да се конкурира един сектор когато е готов много по-добре е да няма отделен приоритет. Много по-важно е действително нещата, които са възможни да бъдат обогатени на ниво мярка. От тази гледна точка подкрепям това, което господин Цеков каза, като предложение за обогатяване на оперативните програми с мерки. Плюсовете и минусите да има ограничение…, защото това не е само предимство, но е и ограничение създаването на отделен приоритет, според мен са по-малко от гледна точка на възможностите за достъп, отколкото плюсовете. Това е една широка дискусия. Ще ви предложа преди да има възгласи в залата да чуете позицията и на колегите от останалите министерства. Тяхната гледна точка за възможностите за достъп и едва тогава да формираме едно крайно отношение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, вие знаете много добре, ако в рамката няма думата, че здравеопазването е приоритет, трудно ще се разпише и мярката след това. Предлагам да се разберем и да говорим за това, което ще премине и през Европейската комисия. Другият въпрос, на който след това ще ви помоля да отговорите е за предложението на Министерството на здравеопазването, какви възможности има да бъде включено, но така, че да стане на време?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: От гледна точка на възможностите за включване ние имаме едно ограничение в рамките на следващия месец. Дори няма един месец, при което трябва да бъдат приключени тези документи. В момента завършваме дискусията на ниво финансово разпределение на ресурсите. Ако погледнете информацията, която е разпространена пред вас, ще видите, че в повечето оперативни програми действително има предвидено финансиране на такива мерки. Винаги може да бъде направено по-добро структуриране и да се обогатят тези мерки или подкрепени с определени предложения и дейности. Действително от гледна точка като национален координатор съм отворен и смятам, че Министерството на финансите ще съдейства за допълване на тези оперативни програми. Нека да дискутираме в момента и да изслушаме становищата на колегите, които управляват оперативните програми, тъй като по регламент те носят директната отговорност за включването на тези мерки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така. За това ще помоля, министър Димитров да вземе думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще кажа няколко за хронологията. Разработката на оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” е започнала през 2004 година в рамките на работна група, която е междуведомствена с участието на всички ведомства в това число и социалните партньори. Всички и обсъждания и решения в тази работна група са взети с консенсус без формално мнозинство или малцинство. Тези обсъждания все още продължават. През месец декември на междинен етап на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” както и останалите оперативни програми е утвърден от Министерския съвет, с приоритети, които се намират на вашето внимание в материалът, който е пред вас. През месец февруари тази година приключи партньорска проверка по глава 21, в това число и оперативна програма “Развитие на човешки ресурси”.
От материала, който е раздаден се вижда, че в няколко от приоритетите в тази оперативна програма темата здравеопазване е застъпена. От предварителната презентация, която беше направена не видях приоритет в оперативна програма. Освен, ако не съм внимавал. Имаше приоритети в Националния план за развитие. Разбира се това са политически приоритети.
Нищо не пречи, предложенията, които днес бяха представени от Министерството на здравеопазването да бъдат предоставени и на работната група където експертно се обсъждат всички варианти на мерки, приоритети и т.н. и да продължи тяхното обсъждане. Както каза и заместник министър Цеков една част от техните предложения вече ги има. Дали са в тази формулировка или приблизителна, друга част вероятно като отделни мерки могат да намерят място. Лично според мен, без да претендирам за окончателно експертно мнение много внимателно трябва да се прецизира достъпността на здравеопазването като отделен приоритет в оперативна програма, независимо дали е в тази или друга. Това не е въпрос на добро желание. Това не е въпрос на разбиране на важността на проблема. Всички сме убедени в това. Това е въпрос на достъп на базата на проекто регламента за средства от европейския социален фонд. Има реална опасност и за това много внимателно трябва да се прецизира, извеждането на приоритет на здравеопазването в отделен приоритет да бъде по-лош вариант отколкото множество от мерки, по които могат да се ползват средства в сферата на здравеопазването. Има вероятност извеждането на здравеопазване в отделен приоритет да не получи съгласие и утвърждаване от Европейската комисия. Това не е въпрос на добро желание. Всичко това изисква една задълбочена експертна оценка на проекто регламента и една задълбочена експертна оценка в рамките на работната група. За това тези предложения, които днес бяха представени трябва да бъдат внесени в работната група и да започне тяхното обсъждане. Благодаря ви.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви господин председател, дами и господа народни представители, колеги, гости на заседанието, преди всичко благодаря за поканата. Благодаря за инициативата за провеждането на тази дискусия, която безспорно е много на време.
Искам като продължение на това, което колегите коментираха и най-вече след изказването на заместник-министъра на здравеопазването да информирам уважаемата комисия за това как това за което говореха колегите и което сме дискутирали с някои от депутатите от Комисията по здравеопазване се пречупва в една оперативна програма където здравеопазването е засегнато. Искам да направя преди това една уговорка, че приемаме предложението на Министерството на здравеопазването. Ще бъде докладвано на работна група. Напълно е реалистично да бъде включено като се има предвид това, което ще видите.
По отношение на здравеопазването в регионалната политика и регионалното развитие ние имаме основа, която е Националната стратегия за регионално развитие. Т.е. не случайно елемента здравеопазване фигурира в оперативната програма регионално развитие, тъй като това е дословен цитат от анализа в националната стратегия и приоритет от Националната стратегия за регионално развитие, подобряване на привлекателността и качеството на живот в районите за планиране. Виждате, че и тук се повтаря същата логика, здравеопазването присъства като специфична цел към приоритета, подобряване на здравните услуги допринасящи за развитие на регионите. Стратегията е за регионално развитие.
Искам да обърна внимание, че това беше посочено и в първата презентация въвеждаща в темата. Ние имаме ограничения. Когато говорим за помощ от европейските структурни фондове ние трябва да се съобразим с това какви условия поставят тези структурни фондове. Те са много ясно отчетени в стратегическите насоки на общността. Европейският фонд за регионално развитие може да подкрепи само двете позиции – здравна инфраструктура за ефикасни здравни услуги и оборудване на здравните заведения за предотвратяване на здравните рискове и минимализиране на потенциални вреди.
ХАСАН АДЕМОВ: Какво означава здравни заведения?
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Здравни заведения в най-широкия смисъл на думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да обърна внимание, защото това видя и в дейностите разписани в слайдовете на Министерството на здравеопазването. Здравни заведения по дефиниция по закон са Националния център за обществено здраве и аптеките. Лечебни заведения са нещо съвсем различно. Ако се запише по този начин ще може само да подобрявате материално техническата база на РИОКОЗ, т.е. на ХЕИ, на аптеките и на националния център.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много ви благодаря за тази корекция, защото не е имало такива терминологични възражения в работна група въпреки участието на представителите на Министерството на здравеопазването. Много е възможно разминаването да идва от превода.Благодаря и ви моля да ни предоставите точната дефиниция. Специално в този случай тук разминаването идва от превода, защото това е цитат от стратегическите насоки на общността. Ако преводът е направен един път грешно продължава нататък. Благодаря, ако има корекция, защото е много важна.
Оперативна програма регионално развитие има четири приоритета. Качеството на живот според всичко предхождащо влиза в приоритет градско възстановяване и развитие. Ще ви помоля за малко търпение. Ще направя и връзка с приоритет 2, “Местни регионални връзки” и приоритет 4 “Насърчаване на регионалното и местно развитие”, за да бъда ясна в това, че освен тази социална инфраструктура към приоритет 1 “Градско възстановяване и развитие” в същност здравеопазването в България чрез оперативна програма регионално развитие получава индиректна подкрепа и от другите приоритети.
За социалната инфраструктура това е посоченият текст в оперативната програма. Това са евентуалните дейности, които могат да бъдат финансирани. Още веднъж повтарям, че предложението на Министерството на здравеопазването напълно съответства с това, което сме включили тук и текста може да бъде развит в тези последни седмици на първия вариант за договаряне на програмата. Когато става въпрос за териториално покритие този първи приоритет засяга градските ариали. Когато говорим за градските ариали няма да ви затруднявам с цифри, които всички присъстващи познавате много по-добре от мен. Ще маркирам, че когато говорим за тези ариали всъщност ние говорим за две трети от болничните заведения на територията на страната. За 73 на сто от легловата база на болничните заведения, за 68 на сто от общия брой на болничните заведения в страната и 45 от 49 възможни диспансери в страната. Те влизат точно в тези райони, които са идентифицирани като райони за интервенция от регионалната оперативна програма и социална инфраструктура Т.е. вратата е широко отворена. Друг е въпросът дали и кога ние ще разполагаме с приоритетните точки за въздействие и готови проекти, за да бъдат финансирани. Това се отнася за приоритет градско възстановяване и развитие, кое е здравно заведение и кое е лечебно заведение. Що се отнася до приоритет 2, казах че ще му обърна специално внимание, тъй като ние разглеждаме приоритет 2 “Транспортна достъпност”на регионалната оперативна програма като приоритет освен всичко останало. Подкрепя изграждането на пътна инфраструктура особено пътища втори и трети клас. Това е приоритет, който дава, гарантира инвестиции в инфраструктура, която позволява достъп до здравеопазване. На практика вие виждате след като се предвиждат инвестиции в самите лечебни заведения в тези райони приоритет 2 допълва като разширява районите и прави транспортните връзки. Основен проблем когато става въпрос за достъп до здравеопазване от райони където е затруднено поради липса на добри транспортни връзки – пътища и достъпност. Т.е. ние разглеждаме приоритет 2, на регионалната оперативна програма, като приоритет, който има пряко отношение към здравеопазването, въпреки че в него не е написано здравеопазване по никакъв начин. Това са транспортни връзки от аргумерациите към проблемните райони.
Ще ви запозная с още един приоритет на регионалната оперативна програма, приоритет 4 “Насърчаване на регионалното и местно развитие”, в който са включени интервенции за подпомагане на малките общини до 20 хиляди човека, за да могат да изградят комплексни съвместни проекти, а не малки проекти, защото общините са малки, а съвместни проекти с регионално измерение. Т.е. това са районите, ако погледнете следващата карта. Погледнете какво е покритието за възможности за подкрепа на лечебни заведения и здравни услуги, като териториална възможност. Съвсем друго е колко са проектите и каква е характеристиката на тези лечебни заведения и тяхната собственост. Ако към това наложим и картата за транспортна достъпност ще видите, че ние покриваме 90 на сто от територията на страната с възможности за подкрепа за здравеопазването. Изрично казвам “възможности”.
Искам да подчертая, че ние коментираме оперативни програми, които са в част от националната стратегическа референтна рамка, комплимент към нея, но не трябва да пропускаме, че по цел 3 на Европейския съюз, съществуват и програмите за териториално сътрудничество и трансгранично сътрудничество. България в периода 2007-2013 година ще има 6 програми за териториално сътрудничество. Това са петте граници с Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Гърция и Турция и като нова програма границата Черно море.
В социалната инфраструктура присъства по същата логика както тук в драфтовете на програмните проекти за териториално сътрудничество, но трябва да бъда откровена ние сме в Народното събрание пред Комисията по здравеопазване, и досега имаше възможност по трансгранично сътрудничество за България и Румъния – 9 милиона лева, а за Гърция – 20 милиона лева, които са за всяка година. Ние нямаме проекти за здравна инфраструктура. Това е най-смущаващият момент, защото възможности има. Ще ви покажа индикативното разпределение като проценти на средствата в рамките на програма регионално развитие. Градското възстановяване взема 40 на сто от общата сума и 35 на сто от тях са за социална инфраструктура. Това не е малко. Около 1 милиард и половина е общо с национално съфинансиране. 40 на сто от тях са около 600 милиона. От тях ние имаме тези 35 на сто, които са за социална инфраструктура. Заедно с това транспортна инфраструктура, пътища втори и трети клас, които се основават на причината достъп до здравеопазване или достъп до образование, и заедно с това интегрирано планиране и подготовка на проекти и дребно мащабни инвестиции. Това са финансовите възможности. Тук не са посочени цифри, тъй като в момента на подготовка на тази таблица още нямаше яснота за финансовата рамка, на която може да разчита България. Това което предстои е оценка и обосновка на финансовите нужди и това, което интересува най-много оперативна програма Национално развитие и техните приоритети. Били по територия на страната или по видове заведения, по видове услуги, но приоритети. Със заместник-министъра на здравеопазването коментирахме, например България влиза от 1 януари 2007 година в Европейския съюз оттам нататък по оперативната програма ние сме договорили националната стратегическа референтна рамка. Договорили сме оперативната програма. Тези средства са отворени за нас. Следва следващия въпрос ще допуснем ли обявяване на проекти при не ясни към момента за нас критерии за собственост, управление на лечебните заведения или тези мерки ще бъдат приоретизирани и на време ще кажем кое е най-важно за следващите седем години. За седем години, това което виждате от цялата оперативна програма регионално развитие ние нито ще оправим всички пътища на България, нито ще се справим с всички пречиствателни станции по оперативна програма околна среда. Въобще няма да успеем да направим всичко, от което имаме нужда да се направи. Ние не влизаме в Европейския съюз само за седем години. Изключително е важно да погледнем кои са приоритетите ни за тези първи седем години. Надявам се това да чуем освен останалите резултати от тази дискусия, но да чуем като реакция от общността, която представлявате от професионална гледна точка.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на заместник-министър Михайлова. Предлагам да предоставим думата на колегите от Министерството на земеделието и горите и Министерството на държавната администрация и административната реформа.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа, народни представители. Министерството на земеделието и горите е представило на междуведомствено съгласуване Националният стратегически план за развитие на селските райони през 2007 и 2013 година, в която са разписани и мерки свързани с подобряване качеството на живот на селските райони. Следва разработването и предлагането на програмата за развитие на селските райони, която все още се работи и до средата на месец май ние ще бъдем готови с нейното представяне и конкретните мерки за всяка една от насоките, които този план ще решава като въпроси. Трябва да ви кажа, че ние сме най-назад и изчакваме другите оперативни програми, за да видим какви ще бъдат дейностите насочени в посока здравеопазване, за да можем съответно да се включим с такива мерки, които не са включени от другите оперативни програми или за тези територии и райони, които няма да бъдат приоритет на регионалното развитие и на човешките ресурси, тъй като едно от основните изисквания на Европейската комисия е да няма препокриване на дейности на един и същ регион. Това, което най-общо имаме като информация върху която работим, отново искам да подчертая, на базата на различни нива на обхват са дейности свързани с услуги за икономиката и населението на селските райони. Тук са включени дейности свързани със свободното време, здравеопазването, грижи за деца, центрове и домове за стари хора, услуги за хора с увреждания, транспортни услуги и телекомуникационни услуги. Това са най-общите мерки, в които ще се включат и проблемите на здравеопазването. В момента с експерти от Италия ние ги разработваме и ще бъдат предложени за обсъждане. Нашата молба е с тясно сътрудничество с Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие да работим в бъдеще така, че наистина това, което е възможно да се направи в рамките на нашия бюджет свързан с плана за развитие на селските райони да бъде подпомогнато в тези райони, общини и населени места, които ще имат най-голяма нужда за подпомагане включително и тук предложените мерки свързани с пунктове, които посочихте. Благодаря ви.
МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, първоначално искам да подкрепя думите на колегата Димитров, тъй като механизма за приемането на оперативните програми и включването на различни дейности в тях е те да бъдат приети от работните групи. Може би наистина тези предложения на Министерството на здравеопазването трябва да бъдат формално входирани в работните групи по отделните оперативни програми, за да бъдат разгледани на съответните групи и да се отразят в програмите.
Ние не възразяваме срещу предложенията на Министерството на здравеопазването. Искам да внеса една яснота. Оперативна програма административен капацитет е хоризонтална. Всички приоритети и мерки в програмата са хоризонтални по обхват. Дори изрично да не се записват мерките в здравеопазването те влизат в обхвата на съответните дейности по програмата. Във втория приоритет, развитие на човешките ресурси и в третия за електронното правителство и административно обслужване, дейностите са разписани така, че по тях могат да бъдат вписани и да се кандидатства с проекти от Министерството на здравеопазването и от неговите структури, които да усвояват средства чрез тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Винаги е по-добре да бъдат конкретно разписани, за да няма след това тълкуване.
МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Предлагам да се внесат в работните групи и да се разгледат.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, според мен чисто въвеждащо съществува реален риск за две неща.
Първо, до голяма степен да се разделим на добри и лоши оперативни програми и тези, които приемат приоритети и мерки на здравеопазването и тези, които не ги приемат. Казвам това съвсем на шега.
Второ, всеки един от нас е тук с определени нагласи и виждания, които за да се сближат следва да има един диалогов режим. Благодаря за възможността да дискутираме тук подобни проблеми. Не разбирам бурните овации към изказването на господин Доцов, тъй като в неговите думи има много съществени доводи за това, как може да оптимизираме включително приоритетите и мерките по отношение на здравеопазването.
Искам да ви уведомя, че до момента за да избегнем подобни разминавания ние следваме една много легитимна процедура, с което подкрепям моите колеги. Легитимната процедура е обсъждане на надлежните предложения в състава на работната група. По отношение на тази работна група ще се радвам госпожа Христина Милева да представи, това което чух. Имаше една опасност, ако не бях дошъл на заседанието да го разбера от медиите, което не е добър вариант, но нека спазваме един работен режим, за да гледаме сериозно на предложените промени и допълнения към оперативна програма “Околна среда”.
Това, което чух и записах е, определен интерес към приоритет ай пи пи си. Трябва да ви кажа, че с въвеждането на много нови термини се появяват и по генерализирани понятия като социална инфраструктура, здравна инфраструктура. Екологичната инфраструктура е глобално погледнато медиатор между техническата инфраструктура и социалната инфраструктура. Т.е. екологичната инфраструктура бидейки технологична такава тя има и определени функции и дейности по отношение на социалната инфраструктура. Именно поради това се намира в едно особено състояние.
Искам да ви уведомя, че поради това състояние на глобално позициониране на екологичната инфраструктура всички наши приоритети са обвързани с директиви и съответни прилагащи програми. По отношение на ай пи пи си директивата ние имаме точно конкретно определени ангажименти, подписани и разписани в прилагащи програми. В този смисъл, нека да не се обсъжда тук, но запознавайки се с това в работната група трябва да ви кажа, че източниците на финансиране по изпълнение на прилагащите програми в тази директива на първо място са посочени като проекто регламент, банкови заеми от български банки, собствени средства на извършващите дейности по ай, пи, пи, си и външно финансиране само и единствено в случаите, в които е невъзможно да се осигурят първите две. Нека сега не слагаме точка на този въпрос и да бъде разгледан детайлно в работната група.
Приемам тази дискусия като удар на камбаната, че здравеопазването наистина е приоритет. В националната стратегическа референтна рамка няма мерки. Там има приоритети. Уверявам ви, че здравеопазването наистина е приоритет. В този смисъл ще имате най-доброто ми съдействие. Трябва да извървим легитимния път, тъй като в противен случай няма да бъдем адекватни.
Благодаря да вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Костадинов. Би следвало наистина пътя вече да е извървян. Надявам се в останалото време да го направим.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Надявам се, че нашата среща днес и темата на Комисията по здравеопазване най-накрая ще подпомогнат Министерството на здравеопазването да извърви този толкова труден път. До този момента това, което каза заместник-министър Дивизиева, Министерството на здравеопазването не е намерило подходяща форма под която да участва в работните групи, за да може днес да се събираме с малко по-различна нагласа.
Радвам се, че това, което чухме от заместник-министрите е една добронамереност и готовност да се намери възможно най-подходящия начин, по който здравеопазването да намери отражение в оперативните програми.
Във връзка с това искам да благодаря на всички участници на първата среща, която проведохме по тази тема в Европейския парламент. Ще си позволя да не се съглася с заместник-министър Дацов, чието изказване на края малко ме озадачи, което го изтълкувах като колкото по-малко, толкова по-добре. Не съм съгласна, че е по-добре мярка пред приоритет и дейност в рамките на мярка. Всеки един приоритет има определен процент на финансиране на общата оперативна програма. Тогава мерките една спрямо друга се конкурират и дейностите са съответно в мерките. Не е все едно дали разполагаш с 30 на сто като приоритет, или се намираш в рамките от приоритет от 15 на сто.
Ще си позволя да ви обърна внимание на някои насоки. Това са стратегическите насоки на европейската общност по политиката на сближаване, където е залегнало здравето. Това са съвсем нови материали от Европейската комисия. В Брюксел бяхме поканили представители на дирекциите по здравеопазване и регионално развитие, които да изкажат своето становище относно това дали все още има възможност да се работи по оперативните програми и до кога ще бъде срока, в който е възможно да се правят корекции. Тук чухме, че Министерството на земеделието са изключително разтегливи във времето и биха могли още да приемат промени. Предполагам, че това ще могат да го направят и останалите министерства макар и с известно усилие от тяхна страна. Мисля, че усилието си заслужава.
Четири са стратегическите насоки, в които е залегнало здравеопазването.
Първата е в стратегическа насока номер 4. Това са стратегическите елементи за здраве. Става въпрос за част от насоките, които се отнасят до повишаване заетостта и по-добри условия на труд. В рамките на тази насока и превенция на здравите рискове, както и здравните инфраструктури, ефективни здравни услуги в останалите региони.
Втората насока е номер 5. Това е насока за превенция на здравния риск, където са включени здравни информационни кампании, трансфер на знания и технологии, придобиване и подобряване на уменията за предоставяне на здравни услуги. Продукти и оборудване на превенции на рисковете и намаляване на потенциалните щети от тяхното въздействие.
Третата насока е номер 6. Това е насока по отношение на здравна инфраструктура. Ефективност на здравните услуги в региони, които са изоставащи. В тази стратегическа насока са включени региони, които отговарят на критериите за сближаване когато е засегнато икономическото развитие в тези райони.
Четвъртата насока е номер 7. Тя се отнася за здравната инфраструктура и ефикасност на здравните услуги. По-специално за попълване на различия в здравната инфраструктура. За промоция на ефективни здравни услуги. Оптимално ниво за предоставяне на здравни услуги и нови технологии като теле медицина. Разходоспестяващ потенциал на електронно здравеопазване. Това е нещо, за което ние отдавна говорим в България.
Мисля, че съвсем не остава съмнение къде е мястото на здравеопазването и какво се очаква като приоритет, мерки и дейности да залегнат и къде могат да се изразходват средства.
Искам да направя няколко предложения по отношение на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която е към Министерството на труда и социалната политика. Здравеопазването е залегнало в приоритет 5 “Социална интеграция и подобряване на достъпа на медицинска услуги и заетост”.
Ще се позова на опита на Полша и по-смело ще отида малко по-напред от това, което каза заместник-министър Валери Цеков. Този приоритет няма проблем да се нарича: “Подобряване на здравния статус и повишаване на ефективността на здравните услуги”. Съответно в него да бъдат записани следните мерки: превенция и промоция; системи за мониторинг на заболяванията; подобряване на капацитета за предоставяне на ефективни здравни услуги и продължаващо обучение в т.ч.; здравословни и безопасни условия на труд; развитие на нови професии свързани със здравни грижи и продължаващо лечение; палеативни грижи и обучение; оценка на медицинските технологии и развитие на здравни информационни портали.
Отново искам да обърна внимание, че е добре във всички дейности, които се разписват и във всички текстове където се имат предвид “здравни заведения” да бъдат заменени с “лечебни заведения”, за да не се чудим след това, кой може да използва проектите и ресурса за подобряване на материално-техническата база.
По отношение на оперативна програма “Регионално развитие” моето предложение е към приоритет 1, това което чухме, че здравеопазването е включено в мярка 1.2 “Социална инфраструктура”. Според мен, би могло да направим и една стъпка по-напред, като направим мярка 1.5 “Здравна инфраструктура”. Приоритет 1, до тук е с 34,6 на сто в рамките на цялата оперативна програма. Спокойно може да има мярка 1.5 “Здравна инфраструктура”.
Искам да обърна внимание по отношение на оперативна програма “Повишаване на конкурентно способността на българската икономика”. Най-вече в приоритет 2 и приоритет 3, може да се запише в документите, че лечебните заведения, така както са регистрирани в момента по Търговския закон са малки и средни предприятия и би трябвало да се предвиди интермедиарна структура, която да е Министерството на здравеопазването и да може да включи именно лечебните заведения в тази оперативна програма. В противен случай отново ще стигнем до въпроса лечебните заведения малки и средни предприятия ли са, след като са регистрирани по Търговския закон?
Още веднъж искам да благодаря на всички, които се включиха в дискусията, защото съм твърдо убедена, че това е една кауза, която е правилна и ще даде възможност за допълнителни инвестиции в здравеопазването и разгръщане на много по-голям капацитет, макар и към този момент да не разполагаме с такъв. Това не означава, че трябва да се откажем, защото към този момент нямаме възможност.
Господин председател, бих искала чрез вас да връча един набор от документи, към министър-председателя Сергей Станишев, който беше организиран заедно с портал “Здраве нет” и е в подкрепа на декларация обръщение по отношение на мястото на българското здравеопазване и отразяването му оперативните програми. Тук има двадесет и седем организации, които са подписали тази декларация.
Надявам се, чрез вас това да бъде предадено на министър-председателя и да няма никакво съмнение оттук нататък колко силно е нашето намерение да защитим тази позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на госпожа Първанова.
Колеги, имате думата за изказвания и препоръки?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, лично аз неколкократно слушам на заседания в Комисията по европейска интеграция за работата в България по отношение на оперативните програми и изграждането на приоритети.
Първото ми впечатление включително и сега е, че винаги се говори на един език, който не е съвсем достъпен. Много пъти става въпрос за термини и условия, които са буквален превод на изисквания или казано от Европейския съюз. Трябва да имаме яснота по определени тези и при определено развитие на програми, приоритети и мерки в нашата страна. Това е първата ми забележка. Много пъти слушам и питам стоящите до мен, какво разбраха от това, което току що е казано. Трудно се разбират много от нещата. Да не говорим за това, че ние още не сме достигнали до нивото когато ще говорим за бенефициентите. Как ще стане това? Има ли административен капацитет? Ако не може да се обясни едно нещо тогава много трудно ще може да се направи в практиката.
Изключително ценни са предложенията на доктор Цеков и това, което каза господин Дацов и доктор Първанова. Въпреки противоречията между тях.
Искам да кажа следното, здравните индикатори за състоянието на населението са много лоши, както чухме от доктор Дервишева. Дейностите за здравеопазване влияят под 10 на сто на тези индикатори. Здравеопазването не е тази система, която ще подобри тези индикатори. В този смисъл отделянето на отделен приоритет, да правим здравеопазни дейности, не означава че ще подобрим индикаторите. По този начин разбирам господин Дацов.
По подобряването на здравните индикатори на населението трябва всички програми и приоритети да бъдат просмукани от мерки в тази насока. В това е основното. Това трябва да се направи. Задача е да се приемат предложенията на Министерството на здравеопазването и съответно във всяка програма и приоритет да се знае, че това е една изключително важна задача. Защото, ако ние имаме по-добра екология, ако ние имаме по-добра икономика, образование и инфраструктура, тогава ще имаме и по-добро здравословно състояние на населението. Това е основното, а не дали лекарите ще лекуват по-добре или по-лошо. Те лекуват достатъчно добре. Има други състояния, които влияят на здравословното състояние на населението. Тук искам да кажа, че това не е отделен приоритет и отделна програма. Това е една изключително важна мярка. Ако здравословните индикатори на населението изостават с шест, осем години, по-малка преживяемост с висока смъртност, с тежки случаи на заболявания в тежки стадии, защото няма профилактична дейност, никога няма да имаме кохезя с начина на живот в Европейския съюз. Веднага ще ви дам пример:
На първо място, първичната профилактика. Отстраняването на вредните за здравето на хората фактори. Това е обгазяването на градове и селищни системи. На пръв поглед няма нищо общо със здравеопазването. Това е първичната профилактика. Ако ние спрем обгазяванията върху Стара Загора и региона …
ХАСАН АДЕМОВ: Онзи ден защитавахте тезата, че няма обгазяване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Обгазяванията в Стара Загора идват от ТЕЦ-овете на “Марица Изток”, а не от Змеево. Не ми говорете, че няма обгазяване, след като хора го чувстват.
На второ място, говорим за достъп за медицинска помощ и сближаване в качеството на живота в различни селищни системи. Няма как специалистите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да знаят, че достъп до медицинска помощ означава в различни региони на страната различно съотношение между възможностите на спешна помощ и първичната медицинска помощ. Тук имаме съвсем ясна връзка между две структури, които днес са отделени една от друга и финансирани по различен начин. Това е изключително важно. Не може един личен лекар, който обслужва десет махали и хората да имат достъп до медицинска помощ. Те нямат достъп до медицинска помощ. Тогава ние трябва да видим какво реално може да се направи. Явно в тези махали и региони спешната помощ трябва да бъде пренатоварена в сравнение с други региони на страната. Не можем да кажем, че всички джипита работят при едни и същи условия. Това е сближаване на условията в различни региони на страната. Да не говорим за малките градове където има голяма безработица и много социално слаби граждани. Когато един гражданин от такъв регион попадне в лечебно заведение, ако му направят байпас или нещо друг след четири, пет дни си отиде в къщи, и ако този който живее в община Оборище може да си отиде в къщи, този който живее в село Дива река не може да си отиде в къщи, защото риска за неговото здраве е огромен. Това означава, че в тези региони би трябвало да има специфични лечебни заведения. Ето ви отново преструктуриране на лечебните заведения, което на пръв поглед, би трябвало да се извършва само от Министерството на здравеопазването, но това не е така. С тези примери искам да ви кажа, че призовавам тези, които отговарят и особено Министерството на финансите като координатор на всички оперативни програми да положи максимални усилия за възприемане на предложенията от страната на Министерството на здравеопазването и за просмукването на всички оперативни програми и приоритети с мерки, които ще подобрят здравните индикатори за състоянието на населението у нас. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Темата за преводите и начина, по който нещата звучат и стават спорни. Отивам към европейските структурни фондове, където е казано, че чрез структурните фондове се реализира политиката на Европейския съюз за намаляване на регионалните различия. Понякога и регионалната специфика също е различие. Спецификата може да бъде за добро. Тук става въпрос за преодоляване на неравенствата в развитието. В това е смисълът. По този начин беше определено това и от някой от изказалите се заместник-министри.
Според мен, едно от тесните места свързано с тези програми е транспорта. Това е нещо, което в здравеопазването е ничия територия. Този проблем не е решен. От различните становища, които чух транспорта беше споменат само като възможност да се реализират програми за скрининг. Твърдя, че транспортът е проблем, както за транспортиране на болните, така и за осъществяване на консултации на място, специализирана медицинска помощ, която да включва възможности за лабораторни изследвания, медико диагностични дейности на място и образна диагностика на място. Защото това ще остане като проблем и през следващите години.
Моля, когато се доработват тези програми, когато се говори за транспорт или за медицина на колела, да се няма предвид само скриринга, важно е да реализираме възможност за достъп до населените места на специализираната медицинска помощ, медико-диагностичните дейности, образната диагностика и за стоматологичната помощ на място. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ще бъда много кратък. Искам да се върнем към целта на това заседание, за което ви поздравявам. Очевидно е, че има още малко време, което може да бъде използвано рационално. Поради това се опитвам да кажа няколко думи по всички тези въпроси, които бяха коментирани.
Очевидно е, че за всички е ясно, че здравеопазването, нито може да бъде оперативна програма към днешна дата, нито може да бъде приоритет, в която и да е оперативна програма. Още по очевидно е, че каквото и да си приказваме и да приеме работната група има и следваща процедура. Следваща съгласувателна процедура с Европейската комисия и хората, които се занимават с тези проблеми в България трябва да успеят да убедят представителите на Европейската комисия, че всичко това, което е договорено досега и което се предлага е в един добър синхрон. От това, което каза доцент Щерев, доктор Първанова и останалите колеги, очевидно е, че преобладава усещането, че всички оперативни програми и приоритети, доколкото това е възможно и съгласувано и направено, трябва да бъдат пропити с проблемите на здравеопазването.
Искам да обърна внимание на още един важен въпрос, който на този етап може да не бъде толкова актуален, но ще бъде важен през следващите няколко месеца след 2007 година.
Става въпрос за така нареченото национално съфинансиране. Ако тези проекти са одобрени, приети и т.н. какво от това, ако ние нямаме национално съфинансиране и от къде ще вземем парите, за да можем да усвоим парите, които ни се предлагат. Това е проблем, който към днешната дата се решава по някакъв начин за програмите и проектите, които има сега в различните министерства. Когато говорим за проектите за структурните фондове трябва да се обърне изключително сериозно внимание. Това трябва да бъде на вниманието на Министерството на финансите още с бюджета за 2007 година, тъй като сега стартира и вече се движи бюджетната процедура за следващата година. Това е един изключително сериозен въпрос. Ако нямаме национални схеми за съфинансиране означава, че нищо не сме направили и по никакъв начин не могат да се усвоят.
На последно място искам да обърна внимание на следното нещо. Имаме ли административен капацитет, но не само административен, но и капацитет в смисъл за изготвяне на проекти. Какво трябва да се направи в тази област? Имаме ли структури на гражданското общество? Имаме ли държавни и общински структури, които да са в състояние да подготвят тези проекти? Не съм убеден, че към днешна дата имаме такива структури. Какво трябва да направим в тази връзка?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да засилим информацията. Господин Семерджиев е един представител на това общество, което е много по-напред.
ИЛКО СЕМЕРДЖИВ: Благодаря за поканата. Ще си позволя да разширя малко рамката на дискусията. За мен беше изненада, че се говори за структурни фондове и пари, и не видяхме и не чухме нито едно число.
Силно съм изненадан от това, че Европейският съюз следва един вид стратегия за здравеопазване, а България върви по коренно противоположни. Искам да ви кажа, че комисарят Дейвид Бърн наложи европейска здравна стратегия преди да приключи неговия мандат. Европейският съюз обърна своето мислене в посока на това, че здравеопазването и инвестициите в здраве са гаранция за икономически просперитет, а не обратно. Точно поради това както каза и доктор Първанова, здравеопазването се определя не като вторична система, която гарантира някакъв тип благополучия, а като основна такава. Силно съм изненадан, че всички политически партии преди изборите, особено в тройната коалиция декларираха, че образованието и здравеопазването са техни политически приоритети. Тук чух, че държавни служители в работни групи определят мерки за здравеопазването, които не са предмет на оперативна програма, а на най-ниската позиция в плановете за финансиране от структурните фондове на Европейския съюз, мерки и дейности. Това наистина звучи жалко, още по-жалко звучат някои други неща, които искам да ви кажа. Нека моите думи да прозвучат тук като ранно предупреждение, което в същност е много закъсняло. Все още има елементи на ранност за едни други неща, които тук не се споменаха.
През последните две години се оказа, че Министерството на здравеопазването не е писало своето домашно. В работните групи включително са участвали хора, които не са били запознати със здравната терминология и не са правили разлика между лечебно заведение и здравно заведение. Разбира се доколкото са участвали.
Екипът на Министерството на здравеопазването сега очевидно е наследил тежко статукво, но то нанесе много финансови удари на здравеопазването. Искам да ви кажа какви са тези удари, защото има опасност структурните фондове не само да не подпомогнат здравеопазването, но България да загърби своето здравеопазване.
На първо място, вие знаете много добре, че Законът за здравното осигуряване регламентира приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса да са равни. Ние видяхме в бюджета над 200 милиона лева планиран дефицит.
На второ място, от 2005 година към 2006 година преминаха над 200 милиона дългове в здравния сектор.
На трето място, 300-те милиона, с които Министерството на здравеопазването финансираше лечебните заведения за болнична помощ вместо да бъдат трансферирани за управление в НЗОК те си останаха в Министерството на финансите, а тези 300 милиона се взеха от големия резерв на Националната здравноосигурителна каса. Здравно осигурителната вноска не беше повишена. Националната здравноосигурителна каса е изправена пред фалит през следващата година.
Преминавам към структурните фондове. В програмата за обществено здравеопазване 2003-2008 много малко средства бяха усвоени. Бяха усвоени от организации, предимно като тази, която представлявам, но чрез конкурси директно в Брюксел. Т.е. беше пропуснат един важен период за развиване на административен капацитет, по-скоро на експертен капацитет в не правителствените сектори и в бизнеса да се работи по такива програми. Сега виждаме нещо в програмата 2007-2013 година, в съответствие с това, което казах за здравната стратегия на Европейския съюз раздели бюджета за защита на потребители и обособи бюджет за здравеопазване. Общият бюджет за защита на потребителите беше над 1 милиард 200 милиона лева. В резултат на това, че Европейският съюз изведе като приоритет в здравеопазването над 920 милиона евро се планираха за обществено здравеопазване. Ние вървим в коренно противоположен механизъм на поведение, който е пагубен.
Трябва да се знае много добре, че така разхвърляни мерките в различни оперативни програми много трудно ще бъдат координирани поради естествената липса на здравен капацитет във ведомствата, които ръководят оперативните програми.
Изявлението на заместник-министър Дацов беше много точно и остро. Той разбира се не разкри цялата истина, защо здравеопазването не е допускано до по-сериозен паричен ресурс, но аз мога да си позволя да го кажа. Причината е, че системата през последните четири години спря да се реформира и никой не дава пари за реформирани системи. Никой не налива вода в кофа без дъно. Разбираема е позицията на Министерството на финансите, но не е разбираема позицията на Министерството на здравеопазването, което най-малко може да си позволява да твърди, че здравният сектор няма капацитет.
През 2001 година оставих здравния сектор с над 100 милиона средства по проекти, които администрираше и управляваше точно това здравно министерство. Имаше над 50 милиона лева безвъзмездни средства по двустранни и многостранни програми. Тези пари вече свършват. Няма нови програми и проекти. Очертава се по същия начин да не се развият и мерките, в оперативните програми, за които чухме и ще ви кажа защо. В момента Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката се опитват да договорят нов заем със Световна банка в размер на 300 милиона долара. Знаете много добре политиката на Европейския съюз, която казва много категорично, че дублиране на финансиране не може да бъде допускано. В случая говорим за средства, които са заем и ако бъдат насочени по проектите, за които чухме, че Министерството на здравеопазването ще предлага като мерки в отделните оперативни програми, означава, че оперативните програми няма да стартират с такива мерки, ако бъдат финансирани със средства от заем от Световната банка.
Това е нещо, което подлежи на корекции и може да се промени в близко време.
Ще завърша с няколко неща, които според мен са много спешни и трябва да се направят, за да има минимален успех в здравеопазването.
Първо, да се започне малко по-активна политика на даване на информация на бизнеса и не правителствения сектор. Информацията в държавния сектор е нещо като приватизирана стока. Тя е заграбена и оттам не се излъчва нищо. Ако ние не следим нещата директно от Брюксел много трудно бихме могли да се ориентираме. Не правителственият сектор е извън информацията.
Второ, За да могат да бъдат успешни проектните предложения трябва да се планира бюджет за финансиране от страна на Министерството на здравеопазването. Ние днес чухме, че в оставащия един месец до определянето на финансовата рамка и дефинирането на нейните под елементи ще се входират предложения в работните групи. Това ме прави силно скептичен, че тези предложения ще бъдат изходирани. За един месец нещата надали могат да добият толкова агресивна политика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Подписката, е именно за това да бъдат входирани.
ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Ние се опитахме да упражним граждански натиск за да се работи. Благодаря на доктор Първанова, че в европейския парламент беше организирана една такава дискусия, която ни даде повод и информация да започнем своите действия.
Трето, чаканата на 15 април 2006 година Национална здравна стратегия очевидно е документ, който е важен за проектните предложения, които ще се направят.
Искам да препоръчам на Министерството на здравеопазването да направи една малко по-широка дискусия, за да бъде подпомогнато и от не правителствените организации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доктор Илко Семерджиев. През декември месец ви информирахме, че са къси сроковете и може да се направи нещо.
Нека да направим един опит каквото е възможно през оставащия един месец да заеме здравеопазването, което мисля че е един от приоритетите на нашето общество. Разбира се не в точно този смисъл, за който говорихме досега, за да може да има повече възможности.
Искам да кажа, че следващият разговор ще бъде за административния капацитет и възможност за усвояване.
Оттук нататък искам да ви обещая, че ще се прави по-рано. След като бъде приета рамката започваме да ви “тормозим” за да видим до къде е достигнал въпроса с капацитета.
Всичко каквото става трябва да бъде много по-публично за да могат всички да се информират.
По тази точка няма какво да се гласува.
Ще информирам министър-председателя и всички министри за проведената дискусия днес.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Процедурното предложение, което искам да направя е свързано с предстоящото второ четене на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. В частта за стачните възможности на лекарите трябва да имаме отношение макар, че не сме водеща комисия, защото има една специфика при уреждането на този въпрос, който трябва да бъде обект на нашата комисия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, за съжаление този законопроект не е разпределен на нашата комисия.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това не пречи да поискаме да бъде разпределен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, ще поискаме да бъде разпределен в нашата комисия.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е проект, който беше разгледан на първо четене в пленарна зала и не може да се разпределя. При второ четене не може да се разглежда в комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, нямаме необходимият кворум, поради което отлагаме разглеждането на втора точка от дневния ред за следващото заседание на Комисията по здравеопазването.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.




(Заседанието завърши в 17,10 часа)








СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/