Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 37

Днес, 2 август 2006 г. от 17.00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 653-10-32 от 19 юли 2006 година – второ гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

---

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, извинявайте за закъснението. Досега работехме заедно с министерството и двата съюза във връзка с текстовете за автоматичното членство. Достигнахме до общи изводи.
Днес направихме извънредно заседание във връзка със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който е един от синхронизационните закони.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма предложение за промяна на наименованието на закона.
Моля, който е съгласен да гласува наименованието на закона.
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 1, алинея 2 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в точка 1, думата “продукти” се заменя със “съставки”;
Второ, точка 2 се заличава.
Трето, в точка 3 след думата “авто трансплантацията” се поставя запетая и се добавя “когато вземането и присъждането са извършени в рамките на една и съща инвазивна процедура”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за коментари.
Уважаеми колеги, бих искал да направя едно уточнение. Между първо и второ четене бяха дадени текстове от Министерството на здравеопазването. Някои от които са внесени от доцент Щерев с известни поправки. Подобно нещо съм внесъл и аз, защото те се отнасят по-скоро за въпроса за асистираната репродукция, къде да бъде? Дали да бъде по Закона за трансплантациите, така както беше направено с моето предложение или да бъде разписано по-добре в Закона за здравето.
Справката, която направих показва, че ако асистираната репродукция бъде само по Закона за трансплантациите наистина ще има една изключително утежнена процедура, която ще затрудни тази дейност.
Подкрепяйки предложенията на Министерството на здравеопазването, разбира се с промени, които по-нататък ще кажа, прецених, че е редно асистираната репродукция да не се подчинява на Закона за трансплантацията. Това е моето становище. Ако асистираната репродукция премине само по Закона за трансплантацията ще стане изключително тежка процедурата. Министерството на здравеопазването много подробно разписва тези неща. Възприех тезата, че може да бъде по Закона за здравето. Имаме различия с доцент Щерев, кой да бъде регулативния орган.
Ако приемем, че има вариант той да бъде по Закона за здравето, член 1, алинея 2, точка 2, би следвало да се впише “асистирана репродукция”.
Действащият текст е, че не са предмет на този закон. Необходимо е да се добави, че и асистираната репродукция не е предмет на този закон.
ХАСАН АДЕМОВ: Не разбрах, за кой параграф става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за член 1, точка 2.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Член 1 вече е към параграф 2.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В параграф 1, член 1 се правят промените. Доцент Щерев това е действащият текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доцент Китов, иска в член 1, алинея 2 със заглавие “Не са предмет на този закон”, в точка 2 е записано: “Не са предмет на този закон трансплантациите на непродуктивни органи и тъкани, както и осигуряването, ползването и съхраняването на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди”.
Доцент Китов, предлага точка 2 да се измени така: “Не е предмет на този закон асистираната репродукция”. Тя отива в Закона за здравето. За да стане това трябва в общите положения на член 1 изрично да се каже, че асистираната репродукция не е предмет на този закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да направя едно изказване, което е във връзка с моите предложения. Предварително заявявам, че имам интерес от приемането на този закон, след като направя изказването ще се оттегля от заседанието. Не искам да вземам участие от дискусията по този закон.
Задължен съм да взема отношение, защото трябва да се защитят не само интересите на тези, които работят репродуктивните методи, но и на хиляди и десетки хиляди пациенти, които се лекуват в тези центрове. По-нататък ще помоля в хода на дискусията да се вземе под внимание становището на председателя на Асоциацията по репродуктивно здраве доктор Табакова, която присъства тук. Така или иначе искам да направя няколко забележки.
Първо, многократно се опитвахме да обясним, че ние искаме регулация. С тази регулация се мъчим по всякакъв начин да помогнем на Министерството на здравеопазването от две години от приемането на Закона за здравето наредбата не е готова, която трябваше да бъде готова по този закон. От Асоциацията по стерилитет беше изготвена. Трябваше да се прегледа от Министерството на здравеопазването и да се въведе, за да има регулация. Регулацията става тогава, когато всички случаи се регистрират. Тук в страната има регистър и да станем част от европейския регистър. Нашите контакти с други страни показват, че в Европейската организация, която се занимава с тези въпроси разделят страните на две. Страни където част от центровете участват в регулацията, т.е. не са задължени със закон да бъдат регулирани и други страни, в които са задължени по закон да дават сведения за всяка извършена асистирана репродукция. Смятат се за меродавни данните, които се получават от страни като Германия, Дания, Великобритания, където всеки център е задължен да дава информация. Явно е, че ако се приеме съответното законодателство ние ще попаднем в списъка на тези страни и това е само от полза на хората, които работят асистирана репродукция и отново повтарям хилядите пациенти. Въпросът е как да стане това? Тук идва първото възражение. Дейността по вземане, съхраняване, обработка и ембрио трансфер на ембриони, сперматозоиди и яйцеклетки не е трансплантация. Това трябва ясно да се разбере. Няма нищо общо с трансплантация и това не е трансплантация. Ако говорим за трансплантация, както са смесени в законопроекта, който е внесен от доцент Китов, там се смесват две неща – трансплантация на репродуктивни органи и тъкани. Т.е. ако трансплантираме матка или яйчници, това е трансплантация. По-нататък когато говорим за съхраняване, ползване, осигуряване на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди не трябва да говорим за трансплантация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, поради това предлагам асистираната репродукция да не бъде предмет на този закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние ще се надяваме с приемането на този закон наредбите да бъдат извършени, защото две години след приемане на Закона за здравето, ние нямаме Наредба по асистирана репродукция, която трябваше да бъде издадена от Министерството на здравеопазването. Надявам се, сега да има такава наредба и всички наредби по промените, които ще се приемат да могат да бъдат налице, за да имаме регулация.
Когато говорим за компетентен орган явно има няколко възможности. Тук се предлага като компетентен орган това да бъде Агенцията по трансплантация. Разбира се, че може да бъде Агенцията по трансплантация с разкриването на съответните служби, отдели и специалисти, които да се занимават с репродуктивна медицина. Хората, които се занимават с трансплантация не могат да бъдат компетентни по въпросите на репродуктивната медицина.
Отново ще кажа, че изискванията н Европейския съюз са репродуктивната медицина е под специалност на акушерството и гинекологията като основна специалност. Тук не могат да се занимават интернисти, хирурзи и т.н. В този смисъл или трябва да се създаде отделна Агенция за репродуктивно здраве или в Агенцията по трансплантация трябва да се разкрият нови дейности и щатни бройки, или да има възможност органът, който е компетентен да следи този процес да бъде Изпълнителната агенция по лекарствата. Защото, огромна част от дейността е свързана с медикаменти, хранителни среди. Това става при съответните условия. Инвитро проследяването, обработката, съхранението и т.н. не се прави на сухо, а при определени условия, които имитират биологичните течности. Ние сме в непрекъснат контакт и дискусия с Изпълнителната агенция по лекарствата, където в никакъв случай, ако регулацията е там няма да бъде по-лека. Напротив, тъй като те имат съответната компетенция за лекарствата за хранителни среди, тази регулация може да бъде по-тежка, но по-правилно би било да е там.
Следващата възможност е предложението на Министерството на здравеопазването, което е отразено в поправките за второ четене, да се води регистър в съответните центрове. Оттам да бъдат в РЦЗ, където се обобщава информацията и се превежда за Европейския съюз.
Последната забележка, която имам е свързана с една поправка между първо и второ четене. Направено е едно предложение в член 15-г, алинея 4, “Всяко лечебно заведение извършва дейност по трансплантация длъжно да определи лице от състава на своя персонал, което да организира, контролира и носи отговорност за етикиране, съхраняване, присаждане, съобщаване на сериозни нежелани реакции и инциденти. Лицето по алинея 1 трябва да притежава висше образование “Магистър по медицинска професия”, или специалност “Биологични науки”.
Възразявам срещу това да бъде специалност “Биологични науки”, защото само лекар може да съобщи сериозни нежелани реакции и инциденти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да разглеждаме член по член, защото сме на второ четене.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря за вниманието. Още веднъж искам да ви помоля да предоставите възможност да доктор Табакова да се включи в дискусията и да имате предвид нейните забележки, а също така ако има представители на пациентите в залата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доцент Щерев. След консултации направени с Министерството на здравеопазването считам, че асистираната репродукция трябва да отпадне от Закона за трансплантацията, за да бъде по Закона за здравето. Колеги, регулация може да става навсякъде и отново ще бъде с наредба на министъра, който ще разкрие необходимите специалисти без значение дали е в Агенцията за лекарствените средства или в Агенцията по трансплантация, които да разбират от този въпрос.
Оттеглям точка 3.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, всичко това, което говорихме е много добре, но ние пропускаме много съществени моменти. Вярно е, че асистираната репродукция не е трансплантация, но към момента нямаме закон, който да урежда асистираната репродукция. Има текстове в Закона за здравето, които са само текстове. Ако погледнете по-нататък промените, които се предлагат това са не повече от четири, пет члена. Цялата асистирана репродукция е една глава в Закона за здравето. В този закон има регулация, в която има изисквания към лечебните заведения към специалистите, към начина на вземане, изисквания към самите донори и т.н. Говори се за безвъзмездност и т.н. Ние се опитваме един цял закон да се сбие в десет текста и да се постави в Закона за здравето. На всичко отгоре не е ясно кой ще извършва контрола върху тази дейност, защото след като няма да е в Закона за трансплантациите, съгласна съм, че като един преходен период може да бъде в даден закон, защото ще настъпи момента дори от морални съображения да има Закон по асистирана репродукция. Докато няма, някъде трябва да бъде със съответните гаранции, че не само има регулация, но и контролен механизъм върху регулацията. Това, че сме разписали как се прави асистирана репродукция, но няма от кого да се контролира означава, че нищо не е направено. Тук има изпълнителна агенция, която с това се занимава. Нищо не пречи като преходен период до момента, до който се появи Закон за асистираната репродукция да бъде точно в този закон, защото тук контролът е много строг и има гаранция, че ще бъдат защитени донорите и реципиентите в случай на яйцеклетки, оплодени яйцеклетки и т.н.
Искам да обърна внимание, че в пресата имаше сериозни публикации за това, че ще извършват търговия с оплодени яйцеклетки или само с яйцеклетки на чужди граждани и в едни от най-престижните български лечебни заведения, което е изключително недостойно и се дължи на липсата на регулация и най-вече на контрол по регулацията. Защото към момента когато това се извършва все още текстовете стоят в Закона за здравето. Следователно това не са текстове, които защитават максимално или това, че една жена българка не може да си плати асистираната репродукция и трябва да си продаде яйцеклетката или оплодената яйцеклетка на чужда гражданка, защото ще плати и двете асистирани репродукции Това причина ли е ние да правим дупка в закона, която да разрешава нанасяне на такъв ущърб на интересите на българските граждани. Искам да ви попитам това морално ли е? Възможно ли е да се направи по този начин? Не съм съгласна по никакъв начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще ви направя една малка реплика, след като асистираната репродукция наистина я имаше формално, както вие казахте в Закона за здравето, но беше доразвито. Вие ще видите, че в предложенията направени от Атанас Щерев и от мен, до голяма степен тези неща се регулират.
Предлагам, контролният орган да бъде в Агенцията по трансплантацията на базата на наредба на министъра. Големият въпрос, по който предлагам да не губим повече време, а по същество да се изкажем. Ако в момента асистираната репродукция се остави само и единствено по Закона за трансплантацията много ще утежним процеса. Първоначално аз бях вносител на тази идея. Този процес, в който трябва да търсим един по-олекотен режим е на база на това, че не е чиста трансплантация. Доцент Щерев е абсолютно прав. За това оттеглих нещата, още повече, че бяха много по-добре развити от другия вносител в лицето на министерството.
Мисля, че до голяма степен отговаряме на изискванията на партньорката подкрепа, за това предлагам

Мисля, че до голяма степен отговаряме на изискванията на партньорската подкрепа.
Предлагам да се препрати към Закона за здравето, където да бъде доразвито. Уважаема доктор Първанова, нищо не ни пречи, ако имате забележка да бъде отразена в тази глава и да гарантираме страховете, които имате.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, имам реплика към вас. Ако ми кажете как точно ще затрудни асистираната репродукция, бих се съгласила, но не виждам от тези как ще стане, защото това не е спешно състояние. След като едно спешно състояние, каквото е присаждането на орган може да бъде регулиран по този от вашите думи излиза, труден и тромав закон. Не виждам как може да се извърши една планирана асистирана репродукция, как ще стане толкова трудна. Тя не е животоспасяваща процедура. Ако може да чуя мотивите.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаема колежке Първанова, теоретически можем да спорим дали яйцеклетката и сперматозоида са репродукти или трансплантация. Те са трансплантация, но това не е най-същественото. Същественото е както каза колежката Първанова, че тук трябва да има контролен и регулативен орган. В момента в България е глупаво да се прави Национална агенция по репродукция, а не бива да се оставя тази дейност без какъвто и да било контрол. Уместно е предложението Агенцията по трансплантация да се натовари с тази дейност, като ползва непрекъснато нашите изтъкнати консултанти – доцент Атанас Щерев и доктор Табакова, за да не се случват печалните неща с болница „Свети Лазар”, болница „Шейново” и с лесно издавани лицензии досега от нашата агенция. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов това е моето предложение. Предлагам да се спорим за неща, които още не са видени.
ХАСАН АДЕМОВ: Така както са записани хипотезите в предложенията можем да спорим два дни.
Предлагам да се направи нов Закон за асистирана репродукция, за който да говорим за в бъдеще. Сега не може да решим този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги ще си позволя да ви опонирам. Партньорската проверка иска този процес да бъде регулиран. Ако утре не направим Закон за асистирана репродукция и Агенция за асистирана репродукция никакъв проблем няма да отиде там. Партньорската проверка каза, че на този етап това би могло да отиде в Агенцията по трансплантация, безспорно допълнено със съответните специалисти. В Закона за здравето е много по-добре разписано. Правя компромис от Закона за трансплантации да отиде в Закона за здравето, където се доразвива тук, оттам нататък да се регулира. За това предлагам точка 2, по първото ми предложение да отпадне и да приемем, че в член 1 да се запише, че асистираната репродукция не е предмет на този закон.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, искам да кажа няколко встъпителни думи, защото дали е или не е трансплантация асистираната репродукция може да е философски въпрос. Това, което ще се случи, ако наречем асистираната репродукция трансплантация и запишем така в този закон означава, че трябва към нея да се изпълнят всички процедури предвидени за трансплантационните дейности и към асистираната репродукция, което означава, че на практика тази дейност може би ще престане да се извършва.
Подкрепям становището на доцент Китов. Допълнителните регламенти, които се наложиха и трябва да приемем във връзка с регулирането на асистираната репродукция да бъдат разширени именно в Закона за здравето, където и сега е регламентирана тази дейност. От гледна точка на Министерството на здравеопазването няма никакъв проблем тази дейност да бъде контролирана от Изпълнителната агенция по трансплантация. Ние ще отговорим едновременно на двете изисквания към нас по време на партньорската проверка, да засилим регулацията с оглед да се гарантира качеството на тази дейност и безопасност. Второ да назовем точно кой е компетентният орган, който ще следи дали тези регламенти се изпълняват, с което бих искал да подкрепя изказването на доцент Борислав Китов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да дам думата на отдел „Правен” за да посочат едно юридическо основание, с което да привършим дискусията по този параграф.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да уточня относно спора къде да бъде мястото на асистираната репродукция, че в член 10 от Закона за нормативните актове се казва, че една и съща материя не може да се урежда в два еднакви по степен акта. Тъй като вече в Закона за здравето имаме раздел Трети „Асистирана репродукция” възможността е първо да развием текстовете по контрола. Вторият вариант е да извадим от Закона за здравето. Да отменим този раздел и тази материя от Закона за здравето плюс новата да се внесе към Закона за трансплантациите, което е по-сложно. Единственият начин е в Закона за здравето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, който е съгласен за предложението асистираната репродукция да не бъде предмет на Закона за трансплантациите, така както е написано моля, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Колеги, оттеглям точка 2.
Подлагам на гласуване целият параграф 1. Иска ли някой нещо да добави по точка 1, думата „продукти” се заменят със „съставки” и точка в точка 3 след думата „автотрансплантации” се поставя запетая и се добавя: „когато вземането и присъждането се извършва в рамките на една и съща инвазивна процедура”? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 2.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 2 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, създава се нова алинея 4.
„Алинея 4. Трансплантация е и автотрансплантацията, когато са налице условията на вземане, експертиза, обработка, преработка, съхранение и присаждане на тъкани и клетки”.
Второ, създава се алинея 5.
„Алинея 5. Трансплантацията включва и дейностите по осигуряване, експертиза, обработка, съхраняване, предоставяне и разпределение на репродуктивни органи и тъкани, както и на човешки ембриони, сперматозоиди и яйцеклетки”
Трето, досегашната алинея 4, става алинея 6.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В параграф 2, точка 2 отпада.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
В параграф 2, точка 1 се изменя така:
Първо, създава се нова алинея 4.
„Алинея 4. Трансплантация е и автотрансплантацията, когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една инвазивна процедура”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, оттеглям предложението, след като приехме, че асистираната репродукция не е проблем на този закон. Мисля, че е съвсем нормално и декларирам оттеглянето.
Колеги, предложението на доцент Атанас Щерев се приема с моето оттегляне.
Опитали сме се да дадем една по-точна редакция на това, кое е трансплантация. Става въпрос, че трансплантацията е и автотрансплантация, когато вземането и присъждането са извършени в рамките на повече от една инвазивна процедура.
Има известна разлика с Вашето предложение. Търсейки в директивите наистина това е по-точната редакция. Текстът е реципрочен.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В същност става въпрос за това, че когато говорим за автотрансплантация в рамките на една и съща инвазивна процедура означава, че процедурата следва следния ход. Взема се тъкан, клетка от тялото, премества се на друго място и се поставя в същото тяло. Когато става въпрос за такъв процес, това не е трансплантация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Респективно обратният текст, когато това е в повече от една и съща инвазивна процедура е трансплантация, защото предполага се, че тези взети материали трябва да се отделят, съхраняват, преработят и отново да се върнат в тялото.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие приемате моето предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ние вече приехме такъв текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля отново да се прочете предложението, за да бъде подложено на гласуване.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Алинея 4. Трансплантация е и автотрансплантацията когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една инвазивна процедура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако ние казваме, че автотрансплантацията е в рамките на една и съща инванзивна процедура, означава, че този текст е валиден. Дали трябва да се запише по този начин е правна техника.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението на народния представител доцент Борислав Китов, кореспондира с току що приетото, за това предлагам да се приеме. Двата текста кореспондират. В единия се казва, какво не е предмет.
Искам да направя една бележка, тъй като се оттегли предложението за алинея 5, в точка 3 досегашната алинея четири ще стане…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това ще бъде направено от вас.
Моля, който е съгласен, че трансплантация е и автотрансплантация, когато вземането и присъждането са извършени в рамките на повече от една инвазивна процедура, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще помоля да повторите алинея 4. Не зная дали трансплантациите и автотрансплантациите, по начина по който са написани имат смисъл.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според отдел „Правен” трябва да се запише. Професор Куманов, какво е вашето становище?
ХРИСТО КУМАНОВ: Споделям това, което предлагате и по същество няма да пречи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Преминаваме към следващият параграф.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 4 се създават алинея 5, 6 и 7:
„Алинея 5. Медицинските специалисти са длъжни да осигурят условия за качество и безопасност на тъканите и клетките при осъществяване на автотрансплантация, при която дейностите по експертиза, вземане, обработка, съхраняване или присаждане се извършват в рамките на повече от една инвазивна процедура.
Алинея 6. Изискванията за квалификация и здравословно състояние на лицата, които извършват вземане, експертиза, обработка, преработка, етикетиране и съхраняване на тъкани и клетки, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Алинея 7. Лицата по алинея 6 преминават задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години при условия и по ред, определен с наредбата по алинея 6”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Според мен тези три алинеи са изключително важни като регулаторен механизъм за качеството и за гарантиране сигурността на пациентите. Точно тези три алинеи ще отсъстват при асистираната репродукция. Ако погледнете какви са текстовете в раздел трети и четвърти на Закона за здравето и предложенията в края, които са направени от колегата Китов и Щерев ще видите, че никъде не се говори по какви стандарти и на какви критерии трябва да отговарят тези, които ги извършват. Това ще липсва. Ако сега ми гарантирате, че след като достигнем на страница 18 когато ще правим промени в Закона за здравето във връзка с асистираната репродукция, ако гарантирате, че тези три алинеи ще бъдат включени там ще приема всичко до тук. Два пъти зададох въпроса и никой не ми отговори, включително и заместник-министъра, кои са точно текстовете, които затрудняват в този закон асистираната репродукция.
В параграф 3 никой не може да ми отговори какво ще правим с качеството на асистираната репродукция и с квалификацията на хората, които я извършват. Отново ще задам въпроса, ако обичате да получа отговор – това как ще се прави?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще ви отговоря, че тук е посочен варианта, че асистираната репродукция ще се осъществява съгласно медицински стандарти приети с наредба на министъра на здравеопазването. Оттам нататък, има абсолютни текстове, кой извършва…
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма такива текстове.
ХАСАН АДЕМОВ: По всяка една специалност стандартите се изготвят от министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, ще достигнем и до този параграф. Там където искате да се добави нещо ще се поставят аналогичните текстове.
Имате ли възражения по параграф 3.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще помоля в алинея 6 да добавим изискванията за професионална квалификация и здравословно състояние на лицата.
Необходимо е в алинея 7 да се уточни какво означава „преминават задължителен курс на обучение”? Какво е това обучение? Кой провежда обучението? Това не е ясно в алинея 7.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това не е допълнителна специализация. По алинея 6 има наредба на министъра.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не може да се запише задължителен курс на обучение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава как да се каже?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Казва се какво задължително трябва да има в наредбата. Става въпрос именно по реда на алинея 6.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Текстът не звучи добре. Предлагам следният текст: „Лицата по алинея 6, преминават курс на обучение за дейностите по алинея 6”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има логика да няма задължителен и изисквания за професионална квалификация.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Думата „задължителен” ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като има наредба е задължителен. Няма никакъв проблем.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не зная къде е проблемът в думата „задължителен”, защото това означава с текста по алинея 7 да изискваме от тях задължително на всеки две години да повтарят този курс, за да гарантираме, че ще спазват правилата, които са изискани с наредбата. Това е идеята. Тук не става въпрос за придобиване на допълнителна квалификация или специализация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Никакво значение няма дали е задължителен или не е.
Колеги, трябва да се запише „професионална квалификация”.
ТОДОР КУМЧЕВ: Квалификацията може да бъде езикова.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Очевидно е, че хората които се занимават с трансплантация трябва да имат специфична квалификация – професионална.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поради това трябва да запишем „изисквания за професионална квалификация”, защото както отбеляза съвсем основателно доцент Кумчев тя може да бъде езикова.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Професионалната квалификация е дипломата за медицина. Този термин е вече зает и означава само това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професионалната квалификация по медицина.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тук ако запишем професионална квалификация става съвсем друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 6 да се добави изискванията за квалификация.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: От гледна точка на Министерството на здравеопазването текстът е съвършено ясен. Очевидно е, че ще се иска допълнителна квалификация за дейностите по трансплантации. Терминът „професионална квалификация” означава, диплома по медицинско образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо не се запише „необходимата квалификация”?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ясна е квалификацията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам следната редакция, която съдържа всички елементи, които могат да бъдат предявени като изисквания.
„Професионални изисквания към лицата, които извършват…” професионалното изискване съдържа образователен ценз, допълнителни изисквания и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за квалификация относно вземане, експертиза, обработка, преработка и т.н.
НИГЯР САХЛИМ: Необходимо е да визираме, че по алинея 7, се визират дейностите по алинея 6.
Колеги тук става въпрос за следното. Алинея 7 да определи, че действително се изисква някакво опресняване на знанията по вземане на експертиза, обработка, преработка, етикитиране, съхраняване на тъкани и клетки. Това, което е визирано в алинея 6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е в алинея 6, така ли да остане записано или „изискване за професионална квалификация”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги имам по-разумно предложение и текстът да стане следният: „Изискванията за здравословно състояние на лицата и квалификация по извършване на дейностите вземане, експертиза, обработка и т.н. се определят с наредба на министъра на здравеопазването”. Разбира се, че квалификацията е по отношение на тези дейности.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не разбирам къде точно са притесненията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Спирам разискванията и ще гласуваме така както е на вносител.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, подкрепям вашето предложение, защото в алинея 5 става въпрос за медицински специалисти. Хронологично в алинея 6 се подразбира, че става въпрос за тяхната квалификация.
На следващо място не ми е ясно какво означава „здравословно състояние на хора, които вземат тъкани”, вероятно така е записано в директивата. Ако е така спирам да задавам въпроси. Здравословно състояние на хора, които вземат не органи а тъкани и клетки звучи малко странно. Вероятно е част от директивата и ако е така приемам.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, текстът е изчистен.
ХАСАН АДЕМОВ: Предлагам да приемем текста на вносителя.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Вторият вариант е да отпадне здравословната квалификация и да бъде изисквания към лицата осъществяващи и тогава да оставите на министъра да прецени какви да бъдат изискванията. Ние сме ограничили само в това отношение да бъдат изискванията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам следният текст: „Изискванията за здравословно състояние на лицата и квалификацията по дейностите, които извършват при вземане, експертиза, обработка, преработка и т.н. се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на доктор Първанова, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 11.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Параграф 4.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 11 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 думите „за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България” се заличават.
Второ, създава се нова алинея 4.
„Алинея 4. Изпълнителната агенция по трансплантация е компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България”.
Трето, досегашната алинея 4 става алинея 5 и в нея:
а) създава се нова точка 4.
„4. Осигурява 24 часов достъп на медицинския персонал, пряко участващ в медицинското обслужване на донора или реципиента до служебния регистър на лицата, които са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им”;
б) Досегашните точка 4 и 5 стават съответно точка 5 и 6.
в) Досегашната точка 6 става точка 7 и в нея думите „страничните явления” се заменят със „сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти”.
г) Създават се точка 12, 13, 14 и 15.
„12. Контролира дейностите по осигуряване на качеството и безопасност на тъканите и клетките, предназначени за присаждане;
13. Осигурява възможност за проследяване от донора до реципиента на всички органи, тъкани и клетки и влизащите в контакт с тях материали и продукти, които се осигуряват, обработват, преработват, съхраняват или предоставят на територията на Република България;
14. Изготвя на всеки 3 години отчет до Европейската комисия относно извършените в Република България дейности по популяризиране и насърчаване на доброволното и безвъзмездното даряване на тъкани и клетки;
15. На всеки 3 години предоставя доклад в Европейската комисия относно извършваните дейности по осигуряване на качество и безопасност при експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, присаждането, контрола и проведените инспекции”.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
В параграф 4, точка 3 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, буква „а” се изменя така:
а) Създава се нова точка 4.
„4. Осигурява непрекъснат достъп на медицинския персонал, пряко участващ в медицинското обслужване на потенциалния донор или реципиент до служебния регистър на лицата, които са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им”;
Второ. В буква „г” се създава нова точка 14.
„14. Контролира дейностите по вземане, експертиза, обработка, преработка, етикиране, съхраняване, предоставяне, разпределение и осигуряване на качество и безопасност на човешки яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, предназначени за присаждане и осигурява възможност за тяхното и на влизащите в контакт с тях материали и продукти проследяване от донора до реципиента”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, част от изискването е направено.
Обръщам се към уважаемият доктор Спасов. Текстът, който съм предложил да има един постоянен достъп до регистъра, мисля, че ще подобри вашата дейност.
СПАСОВ: Да, ще бъде подобрена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате думата.
ХРИСТО КУМЕНОВ: Не е толкова лесен въпроса за постоянен достъп до регистъра където има редица тайни. Ако уважаемата комисия поддържа този текст, нека да остане. Следва допълнително разпореждане на нашето министерство, дежурен персонал ли ще има при регистъра? Това е много отговорна работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов, абсолютно сте прав, но тук става въпрос за лицата, които работят с потенциалния донор реципиент. Те трябва да имат този достъп. Вие сте абсолютно прав, че това изисква допълнителни средства. Така е по света и вие знаете много добре.
ХРИСТО КУМАНОВ: Мога ли да кажа нещо извън дневния ред. Уважаеми колеги, разрешете ми да ви кажа, че болното дете Ивайло е в отлично състояние. Има още една чернодробна трансплантация в болница „Лозенец” начело с доктор Спасов. В момента вървят две бъбречни трансплантация в клиниката по урология на Александровска болница от подаден донор от Военномедицинска академия. Има двама живи донора единият е от Тетевен, а другия от Пазарджик.
Искам да кажа това пред вас като хора, които дълбоко уважавам. Хората, които извършват тази дейност я правят безкористно и без никакви пари. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поздравявам ви. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, идеята е ясна. Необходимо е да има достъп до регистъра на хората, които ще осъществят трансплантацията. По начина, по който е записан текста означава, че изобщо медицинския персонал, който участва в медицинското обслужване каквото и да означава това, на потенциалния донор или на реципиента има достъп до служебния регистър на ИАТ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам достъпът да бъде регулиран. Предлагам да се запише: „По условия и ред определени от министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам. Доктор Спасов, не възразявате това да бъде по ред определен от министъра.
СПАСОВ: Така е най-правилно.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: В текстовете за Изпълнителната агенция по трансплантация съществува норматив, в който Изпълнителната агенция по трансплантациите удостоверява кои имат право да работят в областта на координация на донорството и трансплантацията. Този списък е при професор Куманов като директор на изпълнителната агенция. Лицата, които се занимават с дейност по донорство, задължително се лицензират от Изпълнителната агенция по трансплантация, както и лечебните заведения, които извършват тази дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че това не противоречи на предложението.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Когато трябва да ратифицираме конвенцията по донорството, понятието е приемник в този закон върви понятието „реципиент”. Напомням на комисията, че е добре да уеднаквим понятията и във всички закони да бъде записано едно и също. Обърнете внимание, че в Конвенцията е записано „приемник”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Досега при нас в целия закон е било реципиент. Ако се окаже, че така е в конвенцията с едно решение навсякъде ще бъде променено.
Колеги ще подложа на гласуване моето предложение, допълнено с предложението на доктор Валери Цеков и предложенията на параграф 4 по вносителите.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател с приемането на предложението по параграф 4 и точка 4, включително с вашето предложение уважаемата комисия с болшинство прие тезата за информираното несъгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е точно така. Уважаеми доктор Адемов, в нашата комисия на първо четене с абсолютно единодушие прие информираното несъгласие. Никой от нашата комисия не е изразил обратно становище. Ако това се приеме в залата, безспорно ще бъде променено в този текст.
Параграф 5.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 5, в член 12 се създава алинея 7:
„Алинея 7. Разходите за дейността на Етичната комисия са за сметка на Изпълнителната агенция по трансплантация”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е, че има ли средства Изпълнителната агенция по трансплантация?
ХРИСТО КУМАНОВ: Предоставяме кафе, вода и транспорт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, на Етичната комисия се възлагат важни функции, професор Куманов, с тези средства, ще може ли да осигурите изискването на закона?
ХРИСТО КУМАНОВ: Ще бъдат осигурени, защото етичната комисия не работи за пари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 5, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 6.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 6. В член 13 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, създава се нова алинея 4 – 8.
„Алинея 4. Лечебните заведения по алинея 1, 2 и 3 са длъжни да регистрират всички извършени дейности по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на органи, тъкани и клетки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Алинея 5. Лечебните заведения са длъжни да изготвят ежегодно отчет за извършените дейности по алинея 4 и да го представят в Изпълнителната агенция по трансплантация.
Алинея 6. Формата на отчета по алинея 5 се определя с наредба по алинея 4.
Алинея 7. Данните от отчета по алинея 5 се включват в регистъра по член 39, алинея 1, точка 1”.
Второ, досегашната алинея 4 става алинея 8 и в нея след думите „транспортирането на” се добавя „донори на органи и”.
Трето, досегашната алинея 5 става алинея 9.
Параграф 7.
В член 14 думат „изследване” се заменя с „етикетиране”.
Параграф 8.
В член 15, алинея 3 думите „съхраняване, преработка и предоставяне” се заменя с „етикетиране, обработка, преработка, съхраняване, осигуряване на качество и безопасност и предоставяне”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма предложения по трите параграфа.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: От отдел „Правен” имаме бележки по параграф 6.
Първо, в параграф 6 нямаме имаме само една нова алинея 4. Предлагаме алинея 5 и алинея 6 да се обединят и да звучат по следния начин. Така както е записан текста не става ясен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 5 и 6 да се обединят в нова алинея 5 със следния текст: „Лечебните заведения изготвят ежегодно отчет за извършените дейности по алинея 4 и го представят в Изпълнителната агенция по трансплантации по образец утвърден в наредбата по алинея 4”. Тогава алинея 6 ще отпадне, защото сме я инкорпорирали в алинея 5.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Фактически отпада думата „са длъжни” отпада и на мястото на форма поставяте „образец”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Няма форма на отчет. Това е закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Ще помоля преди да бъде внесен от Министерския съвет закон, текстовете да бъдат изчистени.
Подлагам на гласуване параграф 6, параграф 7 и параграф 8 с направената бележка от отдел „Правен”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се параграф 6.
Приема се параграф 7.
Приема се параграф 8.
Параграф 9.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В глава втора, раздел І се създават член 15-а – 15-д.
„Член 15-а. Алинея 1. Лечебните заведения са длъжни да сключват писмени договори помежду си, когато извършват съвместно дейности по вземане, обработка, преработка, съхраняване и/или присаждане на органи, тъкани и клетки.
Алинея 2. Лечебните заведения са длъжни да сключват писмени договори с трети лица за осигуряване на стоки и услуги, които могат да повлияят на качеството и безопасността на органите, тъканите или клетките.
Алинея 3. В договорите по алинея 1 и 2 се регламентират правата, задълженията и отговорностите на страните.
Алинея 4. Лечебните заведения водят списък на всички сключени договори по алинея 1 и 2.
Алинея 5. Лечебните заведения изпращат копие от договорите по алинея 1 и 2 в Изпълнителната агенция по трансплантация в срок седем дни след сключването им.
Член 15-б. Алинея 1. Лечебните заведения са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в 7 дневен срок от възникването на всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти, когато те са резултат от вземане, присаждане, осигуряване, експертиза, обработка, преработка, съхраняване и/или разпределяне на органи, тъкани и клетки, предназначени за трансплантация, и са свързани с тяхното качество и безопасност.
Алинея 2. Лечебните заведения са длъжни да създадат и прилагат система за незабавно блокиране, изтегляне или унищожаване на всички тъкани и клетки, които могат да доведат до нежелана реакция или нежелан инцидент.
Алинея 3. Условията и редът за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне и унищожаване на тъканите и клетките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Член 15-в. Алинея 1. Лечебните заведения са длъжни да етикетират взетите тъкани и клетки.
Алинея 2. Лечебните заведения са длъжни да създадат условия за проследяване на органите, тъканите и клетките от донора и реципиента, както и на продуктите и материалите, които влизат в контакт с тях и са свързани с тяхното качество и безопасност, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Член 15-г. Алинея 1. Всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация е длъжно да определи лице от състава на своя персонал, което организира, контролира и носи отговорност за експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, присаждането и съобщаването на сериозни нежелани реакции и инциденти.
Алинея 2. Лицето по алинея 1 трябва да притежава завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магисър” по медицинска професия или по специалност от професионално направление „Биологически науки” и най-малко две години стаж в областта на дейностите, за които отговаря.
Алинея 3. Лечебните заведения са длъжни да уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация за името, образованието и продължителността на изискуемия стаж на лицето по алинея 1.
Алинея 4. Лечебните заведения са длъжни да уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация при промяна на лицето по алинея 1 и за момента на нейното извършване. Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация и при отсъствие на лицето по алинея 1, като посочват лице, което го замества, и срока за това.
Алинея 5. Задълженията на лицето по алинея 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Член `15-д. Алинея 1. Лечебните заведения са длъжни да съхраняват информацията, свързана с извършваните от тях дейности по този закон, не по-малко от 30 години”.
Предложение на народния представител Атанас Щерев:
В параграф 9, в член 15, алинея 2 изразът „или по специалност от професионално направление „Биологически науки” отпада.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата. Мисля, че доцент Щерев има право. Не виждам как биологическите науки ще контролират присаждането и трансплантацията.
ХАСАН АДЕМОВ: Подкрепям предложението на доцент Щерев. Имам един въпрос към вносителите, доктор Цеков и Любомир Гайдов. В момента вие представлявате Министерският съвет.
Записано е, че лечебните заведения са длъжни да сключват писмени договори помежду си, когато извършват съвместно действия. В алинея 2 е записано, че сключват писмени договори с трети лица. В Закона за държавния бюджет има един текст, в който е казано, че лечебните заведения, които са акредитирани да извършват дейности по трансплантация, вземане на органи, тъкани и клетки, да сключват договори с министерството по отношение на проблема с финансирането. Този текст липсва. Това означава ли, че остава висящ въпроса за финансирането на трансплантациите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че по-нататък се решава този въпрос.
Обръщам се към вас за предложението на доцент Атанас Щерев.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, в директивата на Европейския парламент относно стандартите за качество, безопасност, предявяване, предоставяне, контрол и т.н. е записано следното: „Всяко лечебно заведение за трансплантация определя отговорно лице, което отговаря най-малко на следните условия и квалификация. Притежава диплом, удостоверение или друг официален документ, в областта на медицинските или биологичните науки”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава или едното, или другото.
ХАСАН АДЕМОВ: Фигурата на отговорното лице се появява и в Закона за аптеките.
ДИМИТЪР БРЪНКОВ: Ако погледнем практиката, ще видим, че има много хора с биологическо образование и много опит. Тези характеристики отговарят точно на отговорно лице, което е компетентно да докладва към агенцията. Мисля, че е редно да има и такава възможност. Това може да се прецени и да се гласува доверие на такъв човек, след като е записано и в директивата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тук става въпрос за фигурата отговорно лице. Това не е човекът, който извършва трансплантацията. Това е отговорникът, който следи за качеството, безопасността и т.н., което е основната цел на директивата. Лечебното заведение има право да избере дали това отговорно лице ще бъде лекар или друг човек изучавал биологични науки, а не непременно медицина. В биологичните науки, където се изучава биология, генетика и редица други специалности това лице има необходимата професионална квалификация да отговаря за спазване на правилата. Не виждам смисъл, защо да затваряме тази възможност за лечебните заведения, като задължително ги караме да търсят лекар, който да поеме функцията на отговорно лице. Още повече, че самата директива ни предоставя такава възможност.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, тази фигура на отговорното лице, за която става въпрос в този закон се появява и в закона, който ще разглеждаме вероятно през следващата седмица за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Ясно е, че трябва да има такава фигура. Не е ясно дали специалиста с познания по биология и по биологични направления може да разбира от клиника? Става въпрос за клинични изяви. Ако ме убедите, че биологът има познания по клиника, тогава ще се съглася с вас. Нямам нищо против, това което е разписано в директивата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За присаждането или трябва да си хирург или да си добър клиницист.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, този човек трябва са съобщи. Не трябва да коментира и да установява. След като една медицинска сестра в „Бърза помощ” може да съобщи, означава че един специалист по биологически науки може да прочете един протокол, в който е записано, какви са усложненията, които са настъпили.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Записано е, че контролира. Искам да попитам как биолога ще контролира?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не контролира. Заведението, което контролира трябва да има един отговорник, който да докладва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Записано е следното: „Всяко лечебно заведение определя лице от състава на своя персонал, който организира, контролира и носи отговорност при експертизата, обработката, етикетирането, съхраняването, присаждането …”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това лице няма никакво отношение по въпросите на медицината свързани с трансплантациите. Лицето трябва само да следи процедурите така да са направени, че да не се допускат нежелани и сериозни странични реакции. Да има качество, да няма замърсяване и да се следят всички протоколи, които съпътстват дейността. По отношение на клиниката, на медицинската наука лицето няма компетентност. Това е лице за качество. Не взема решение дали ще присажда или не, а само следи процедурата.
ДИМИТЪР БРЪНКОВ: Става въпрос за тъкана трансплантация. Така направена в нашия закон обхваща и органната. Имали са директивата за тъкана трансплантация и тъкана банка, за това са поставили биологически науки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук влиза всичко. Когато става въпрос за органна, предлагам да разграничим нещата.
Директивата, която прочете доктор Сахлим се отнася за тъканната, а в тези текстове се отнася и за органната. Не мога да се съглася органната трансплантация да се контролира от човек с биологически науки, който да съобщава нежеланите реакции, което е единствено възможно да се прави от един клиницист. Ако приемете да запишем редакцията на Антония Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам следната редакция: След „биологически науки” да се постави запетая „в случаите касаещи присаждане на тъкани и клетки, с най-малко 2 години стаж” и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Приемам предложението на доктор Първанова.
Предлагам редакционна бележка, в член 15-б, понятията отново са объркани, нежелана реакция – нежелан инцидент. В алинея 3 е записано „сериозна нежелана реакция” и „сериозен инцидент”. В член 15-г, алинея 1 е записано: „сериозни нежелани реакции” и инциденти”. Понятийната система е една и съща – сериозна нежелана реакция, сериозен инцидент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е точно така.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Моята бележка е по отношение на член 15-б, алинея 1, където е използвана думата „възникване”, което предполага, че пациента, който е донор или реципиент неговата нежелана реакция или инцидент са възникнали в лечебното заведение, което извършва трансплантацията.
Предлагам презумпция, при която пациента е направил трансплантация например в Пакистан и връщайки се в България попада с нежелана реакция например в Правителствена болница. Тези случаи трябва да бъдат докладвани на Изпълнителната агенция по трансплантации. Предлагам думата „от възникването” да се замени с „за пациенти с настъпили сериозни нежелани реакции” и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов, мисля ,че има логика в това предложение.
ХРИСТО КУМАНОВ: Благодаря ви.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В член 15-а, алинея 4, „Лечебните заведения водят списък на всички сключени договори. Списъкът не може да се допълва”. Списъкът какъв акт е? Това регистър ли е? Списъкът е еднократен акт. Какво имате предвид?
По член 15-г, алинея 2, е направено смесване между академична степен и професионална квалификация. Разпоредбата на алинея 2 си противоречи. Първо използвате академичната степен магистър по медицинска професия, което е професионалната квалификация. Във втората част на изречението казвате обратното – по специалност професионално направление биологически науки.
В алинея 3 – „лечебните заведения са длъжни”, след като са длъжни, това е императивно задължение. В какъв срок трябва да уведомяват изпълнителната агенция.
Предлагам, да отпадне изискуемия стаж, защото е определен в алинея 2 – „най-малко две години”. Те не могат да уведомяват за нормативно определен стаж.
Алинея 4 трябва да се редактира, защото текста е много тромав.
В алинея 5 целесъобразно и законосъобразно ли е задължението на отговорното лице по алинея 1 за тях да се издава изричен подзаконов акт на министъра на здравеопазването? Това са бележките на отдел „Правен”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, бележките за съжаление не само редакционни. Има неща, които наистина са към вносителите. Оттук нататък, ще помоля предварително да се изпращат бележките на вносителите, за да имат готовност да отговорят.
По отношение на алинея 4, мисля, че спокойно може да бъде регистър. Твърди се, че списъкът е еднократен. Явно е, че този т.нар. списък ще се допълни и тогава трябва да води регистър.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може да се запише, че води и поддържа регистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, води и поддържа регистър. По член 15-г, алинея 2, текстовете трябва да се уеднаквят.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Необходимо е да се запише следният текст: „Лицето по алинея 1 притежава завършено висше образование по образователна квалификационна степен „магистър” по специалности от професионалните направления по член 183, алинея 3 от Закона за здравето или по специалност професионално направление „Биологически науки” в случаите по присаждането на тъкани и клетки.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще помоля да редактираме текста.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: „Лицето по алинея 1, притежава завършено висше образование по образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност от професионалните направления по член 183, алинея 1 от Закона за здравето или по специалност от професионално направление „Биологически науки”.
В случаите по присаждане на тъкани и клетки”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, тук се разбира само лекари. Става въпрос само за медицина. Трябва да стане ясно, че става въпрос само за лекари.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Текстът обхваща всички медицини. Текстът е за всички медицински професии на образователна степен „магистър” включително „магистър по биологични науки”. Тук направихме разграничение, че ще бъде само за тъкани и клетки. Третото изречение ще бъде най-малко за две години. Тази алинея ще има три изречения. Ако комисията предложи в случаите за органи да има само медицина трябва изрично да се гласува и да ограничим само за тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги какво ще прави фармацията тук?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Лицето отговаря за контрола на качеството. Те изучават процедури за контрол на качеството. За тъкани и клетки се разбрахме, че могат да бъдат и биолози. Това може да се реши в комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предлагам да решим този въпрос и да преминем нататък.
По отношение на присаждането на органи мисля, че трябва да бъдат само лекари. По отношение на присаждане на тъкани и клетки трябва да бъдат и двете.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предлагам да приемем общото правило на отдел „Правен” по отношение на квалификацията за медицина като цяло.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата?
За тъканите и клетките директивата е ясна. По отношение на присаждане на органи тук е професор Куманов, доктор Спасов и Пламен Кенаров, фармацевта и стоматолога в присаждане на органи не могат да контролират тези неща.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, проблемът е, че ако се включат в тази група Министерството на здравеопазването не може да им откаже акредитация. За извършване на тази дейност трябва да бъдат акредитирани. Според мен в това е проблемът.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това какво пречи?
ХАСАН АДЕМОВ: Какво пречи в списъка, за който говори отдел „Правен” да има фармацевти? Какъв е проблемът?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да се разпишат в два текста.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, предложението на председателя на комисията е да уточним, ние спазваме разпоредбите на директивата по отношение на тъканите и клетките. За органите имаме свобода да решим сами. Ако отговорното лице за органна трансплантация трябва да бъде само лекар или да бъде лекар или стоматолог, това е право комисията да реши. За тъкани и клетки може да бъде магистър по медицина и магистър по биологични науки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да чуем становището на колегите, които се занимават с тези неща.
СПАСОВ: За органите само лекари и съответно стоматолози.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В алинея 1 е записано: „Лечебното заведение, което извършва дейности определя лице от състава на своя персонал…”. Лечебното заведение преценява какъв ще бъде този, който контролира.
ЛЮБОМИР ГАНДОВ: Искам да обърна внимание, че вашите притеснения са основателни. На практика в текста става въпрос за следното. В алинея 1 е записано, че лечебното заведение определя лицето.
Първо, става въпрос за отговорност, която ръководителя на лечебното заведение определя върху някой друг.
Второ, става въпрос за кумулативни условия – най-малко две години стаж в областта на дейности, за които стана дума. Не зная да има случаи фармацевт преди това да бъде в екипа по присаждане на органи, за да може да оперира. Ние теоретично не може да бъдем изправени пред такава хипотеза.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като бъде записано, ще стане ясно.
ЛЮБОМИР ГАНДОВ: Мисля, че текстът защитава пациентите и не възможност да попадне фармацевт в хипотезата без да има опит с такова образование да стане отговорно лице.
Относно предложението за списъка, който се предлага в член 15-а, алинея 4, списъка да се замени с регистър, ние не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 15-г, алинея 2 не може ли да се запише следният текст: „Лицето по алинея 1, трябва да притежава специалност по професионално направление „Медицина”, и по-нататък да се запише това, което беше казано.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може да запишем следното в алинея 2 „Изискването за висше образование „магистър” – 2 години стаж в областта на дейностите, като общо правило. По специалност от професионалните направления: 1. Медицина за органна трансплантация. 2. Медицина и биология за тъкани и клетки”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може и така да се запише. Така текстът е по-добър.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доктор Цеков, трябва да уточним срока по алинея 3. В какъв срок лечебните заведения са длъжни да уведомяват изпълнителната агенция?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В едноседмичен срок.
ХРИСТО КУМАНОВ: Съгласен съм със срока.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагаме нова редакция за алинея 4. „Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация за промяната или заместването на лицето по алинея 1 както и за срока за заместване”. В алинея 5 въпроса е министърът на здравеопазването, ще издава ли отделна наредба за задълженията на отговорното лице? Не може ли да се включи в друга наредба?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По принцип не е невъзможно, но трябва да видим в коя наредба.
ДИМИТЪР БРЪНКОВ: Може да се включи в Наредбата за качество и безопасност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясна ли е редакцията на алинея 2?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В член 15-б, алинея 1, от „възникването на всички” думите да се заменят „за всички пациенти с настъпилите…”.
Ще ви прочета по-голяма част от текста, за да стане ясно. „Лечебните заведения са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в седем дневен срок от възникването на всички сериозни и нежелани реакции”.
Предлагам следното: „Лечебните заведения са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в седем дневен срок за всички пациенти с настъпили сериозни нежелани реакции”.
ХРИСТО КУМАНОВ: Съгласен съм.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря на професор Куманов, за подкрепата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Дотолкова, доколкото при един пациент могат да настъпят повече от една сериозна нежелана реакция, по-добре е да следим всички нежелани реакции, независимо дали 100-те нежелани реакции са при 90 или 80 пациента.
Подкрепям текстът на вносителя, който е по-коректен. В него се иска регистрация на всяка нежелана реакция. Кой ще засече реакцията на пациент, който е извън лечебното заведение? Лечебното заведение веднага ще съобщи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Само при възникване са длъжни да съобщят.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Записано е, че всички лечебни заведения са длъжни да известят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, записано е, че когато болният пристигне от Пакистан в седем дневен срок от приемането му, защото е приет с нежелана реакция, болницата приеме, че тогава е възникнала. В седем дневен срок трябва да съобщи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, не е точно така. Нещо възниква на мястото, където е направено. В лечебното заведение се извършва трансплантация. Според този текст се разбира, че там възниква усложнението. Пациентът е опериран в Пакистан. Проблемът му възниква по пътя. Той се появява като обикновен пациент някъде. Може да се появи в лечебно заведение, в което изобщо не се извършва трансплантация. Там не е възникнало нищо и за това трябва да се съобщи за пациента, а не за възникването.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Прочетете текстът.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Записано е „от възникването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение. Трябва да съобщим за пациента.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да обясня текста на вносителя.
Господин председател, уважаеми колеги, текстът на член 15-б, алинея 1 гласи следното: „Лечебните заведения са длъжни да съобщят в ИАТ в седем дневен срок от възникването на всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти, когато те са в резултат на вземане, присаждане, осигуряване, експертиза, обработка, преработка, съхраняване или разпределяне на органите предназначени за трансплантации и са свързани с тяхното качество и безопасност”. Т.е. където и да се е случила трансплантацията или вземането на органи, където и да се е случило присаждането на орган, след като възникне нежелана реакция, в което и лечебно заведение да е пациентът трябва в седем дневен срок да се съобщи на Изпълнителната агенция по трансплантация, независимо дали пациентът е постъпил в акредитирано за трансплантация лечебно заведени или в лечебно заведение, където е направена трансплантацията или в друго лечебно заведение. Независимо дали е болница, ДКЦ, МЕЦ, индивидуална практика, групова практика или каквото и да е лечебно заведение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, това не е констатирано. Тук е записано седем дневен срок от възникването. Как ще се констатира възникването? Кой ще констатира възникването? Чисто правно задължението на лечебното заведение е от възникването.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има разлика между „възникване” и „установяване”. Т.е. диагностициране, следователно понятието, би трябвало да бъде „установяване”, защото от тогава възниква задължението на орана или лечебното заведение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Фактически, приемаме от установяването.
ХРИСТО КУМАНОВ: На всички възникнали. Колеги, въпросът е много сериозен. Тези болни, които идват от Пакистан никой не знае кога възниква нещото. Веднага искам да кажа, че те не са пътека и никой не иска да ги лекува. Приемат се само в Александровска болница.
Предлагам, да се запише установяването, защото е по-точно.
ИВА СТАНКОВА: Не е ли по-правилно да следим в този ред на мисли и да се запише „при установяването”, защото ние признаваме, че ще възникне такова усложнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Станкова, от установяването, ако се установи.
Подлагам на гласуване текста по принцип така както беше казано за алинея 2 на член 15-г и с останалите промени, които бяха направени.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ХАСАН АДЕМОВ: Имаме предложение и на доцент Атанас Щерев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ние проведохме дискусията.
Предложението на доцент Щерев се приема по принцип за органна трансплантация. За това не го подлагам на гласуване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Точно така.
Параграф 10.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 16 се създава алинея 3.
„Алинея 3. Условията и редът за финансиране на дейностите по алинея 2, точка 1 – 4, както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
В параграф 10, в алинея 16 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, алинея 2, точка 3 се изменя така:
„3. Медикаментите и консумативите, необходими за пред оперативната подготовка, оперативното лечение, реанимацията и следоперативния период, както и поддържащото лечение в след трансплантационния период.”
Второ, създава се алинея 3.
„Алинея 3. Условията и редът за финансиране на дейностите по алинея 2, точка 1 – 4,както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма какво да крием, казваме директно нещата, след като искаме да влезем в Европа, кое трябва да бъде финансирано от държавата. Редът и наредбата остават. Включваме всички необходими неща за една трансплантация.
ХРИСТО КУМАНОВ: Подкрепям ви господин председател. Това е нещо великолепно и детайлизирано. Моля, да се гласува единодушно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че преди около месец и половина Народното събрание прие и възложи Републиканския бюджет да заплаща акушерската помощ при неосигурените. Сега възлагате на Републикански бюджет, разбирайте Министерството на здравеопазването да заплаща безусловно цялата пред оперативна подготовка, оперативното лечение, реанимацията и след оперативния период, който може да продължи и повече от шест месеца. Имайте предвид, че бюджетната прогноза за следващата година означава, че министерството ще разполага с бюджета за тази година. Колкото повече отваряте дейностите, които министъра поема в рамките на своя бюджет за заплащане, толкова по-малко заплащане ще има за тези дейности, защото 100-те лева ще останат 100 лева, вместо пет дейности ще плащаме петнадесет дейности. Ясно е, че тези 100 лева ще се разделят на петнадесет, а не на пет. Сумата, която ще достигне до изпълнителите ще бъде много по-малка.
Предложението, което по принцип уважавам и разбирам идеята на господин Китов, напълно я адмирирам, ще бъде разположена в същия бюджет, с който разполагаме през тази година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министърът заяви, че ще вземе повече.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Министърът заявява, но Народното събрание решава, кой колко взема. Желанието на министъра е ясно заявено, но към момента прогнозите са, че ние ще разполагаме със същия бюджет. Този текст ще натовари бюджета с допълнителен разход, с който не разполагаме.
ХАСАН АДЕМОВ: В Закона за здравето е записано, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с точка 4 “Трансплантация на органи, тъкани и клетки”. В Закона за държавния бюджет в Преходните и заключителните разпоредби в член 69, е записано, че “Лечебните заведения преобразувани в търговски дружества” т.е. изключват се лечебните заведения по член 5, “сключват договори с Министерството на здравеопазването за финансирането на дейности по трансплантациите”. В член 4 на Закона за лечебните заведения е записано: “Лечебните заведения оказват извън болнична помощ. Алинея 2. Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им”. Т.е. няма никакъв проблем лечебните заведения по член 5 да бъдат финансирани. В Закона за държавния бюджет не е казано това поради, което господин председател вие правите това предложение, което да реши спора, който възниква между всички разходки по законите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Адемов, искам да допълня, че много рядко правя предложения без да бъдат консултирани със специалисти.
ТОДОР КУМЧЕВ: Наистина проблемът с финансирането е изключително сложен и отговорен. Особено когато се вписва в закон.
Поддържам становището на вносителя, а именно точно както е записано: “Условията и реда за финансиране се определя с наредба на министъра”, но уважаеми колеги на следващата страница е записан действащия текст, в който ясно и точно се казва какво финансира Министерството на здравеопазването. Считам, че този въпрос може да остане с тази редакция.
Доцент Китов, днес няма да се съглася с това предложение, моля да бъда извинен.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В член 82 от Закона за здравето ясно е разписано в алинея 1, точка 5, че трансплантацията на органи, тъкани и клетки е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. По-нататък е записано, че се финансира от Републиканския бюджет и е обяснено как става това финансиране.
Сега правим един допълнителен запис, фактически ще се получи, че този регламент ще съществува в два закона. Веднъж в Закона за здравето и втори път в Закона за трансплантациите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип сте прав, но се оказва, въпреки, че е разписано не се плаща. Ако не се разпише точно какво трябва да се плаща, ще се води, че е заплатено, а не е заплатено. Или ще правим трансплантации, а не да събираме за децата помощи от господин Гергов и други дарители.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, проблемът не е само в предложението на доцент Китов. Ако погледнете проблемът е в целия член 16, защото аз ви задавам въпроса. Нашето Министерство на здравеопазването, нашия държавен бюджет, колко трансплантации в държавата могат да заплатят. Хубаво е, че сега правим несъгласие. Съгласието е маханизъм, който спира наличието на донори. Правим несъгласие и сега ще има повече донори. Така както е разписан закона означава, че колкото трансплантации могат, толкова ще се направят в държавата. Кой ще плати и как по-точно ще бъдат заплатени? Те могат да станат много повече от това, което има. Погледнете, че в алинея 2 са разписани осем точки, които са много сериозни. Става въпрос не само за трансплантация, но и за инвестиционни разходи и структури участващи в трансплантационния процес. Това означава оборудване и изграждане на центрове. Това е образование, наука и квалификация. Цялата квалификация на тези хора. Това е област в медицината, която много бързо напредва. Ще достигнем до момента когато Комисията по дискриминация ще бъде ежедневно сезирана от хора, които ще се оплакват, че е оказана трансплантация и нямат достъп до такава. Искам да попитам с каква наредба на министъра и как ще регулираме до 35 години ли ще правим трансплантация, както лекуваме болни с рак на гърдата до 35 години? На 70 годишни ще се извършват ли трансплантации? Кой ще я плати? Според мен, това въобще не е съобразено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато в закона се казва, че това се поема от държавата, е същото. Разписваме дори и това, което се прави, защото никъде за всички. И в богата Англия има листа на чакащи. Знаете това по-добре от мен, защото сте били там. Необходимо е да знаем за пет или десет човека какво ще се плаща. В момента не се плащат тези неща. Доктор Спасов, колко трансплантации не са платени досега?
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Към днешна дата са 15.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, необходимо е да се знае, след като се плаща една трансплантация какво включва.
ХАСАН АДЕМОВ: В Закона за държавния бюджет преходните и заключителните разпоредби противоречат на другите закони, които прочетох преди малко. По време на дискусията казахме същото. Този текст противоречи на тези неща. Ако искаме да финансираме трансплантацията в България по програми и проекти да се запише по този начин. Държавата поема както за инвитро оплождане – 2 хиляди или 5 хиляди човека. Казваме, че тази година ще трансплантираме 50 сърца, 20 бъбрека и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е по-добро.
ХАСАН АДЕМОВ: Както се прави в другите държави. Въпросът е да се финансира, защото сега се намираме в реципрочната ситуация. Правим трансплантации, а не ги плащаме.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Каквито и решения да вземем тук след като нямаме бюджет, ако вземем това решение ще се плащат всички трансплантации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Както виждате 15 трансплантации не са заплатени.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Отново няма да бъдат платени, ако решим всички трансплантации да се заплащат от бюджета.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: В момента в министерството има методика за плащане на трансплантацията, но там се третира само въпроса за труда. Медикаментите и консумативите, които са основното перо по една трансплантация в момента от никой не се плащат.Това е извън обема на задължителното здравно осигуряване. Кой поема тези разходи? Това е основният въпрос, който всеки един участващ в този процес задава.
Мисля, че когато императивно се посочи, че това се плаща, може да се каже за две трансплантации, но те ще бъдат осигурени.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не може за две, закона важи за всички.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Отново се въртим в един порочен кръг.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Хасан Адемов е абсолютно прав.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Точно така има програми.
ХАСАН АДЕМОВ: Така е във всички страни.
ИВА СТАНКОВА: Записано е, че Министерството на здравеопазването финансира, достигаме до точка 8, здравни програми. Не трябва ли да се запише, че здравни програми и проекти участват във финансиране на Министерството на здравеопазването във връзка с трансплантационните процеси. Това не е във връзка с финансирането на дейностите, които се отнасят до конкретния трансплантационен процес. По-скоро здравните програми са тези, които ще допринесат за до финансиране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Здравните програми са за финансиране.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, тъй като този и следващите няколко текста са най-важните в целия закон, предлагам по този текст да присъства министъра на здравеопазването или отговорен министър или заместник-министър от Министерството на финансите и да отложим този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам направеното предложението.
Отлагам текста.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми колеги и колежки, искам да ви кажа откровено, че доцент Борислав Китов беше подложен на натиск много голям не само от мен, но и от други колеги. Чест му прави, че конкретизира трансплантационната дейност. Програмите, проектите и финансирането по тях не вършат работа. Когато един болен отиде в Пловдивската болница, която е общинска, след седмия ден става донор. Там няма плащане. Това трябва да се конкретизира, ако вървим напред. Не мислете, че разстройвам държавния бюджет и на министерството. Става въпрос за нещо, за което ние не може да си затваряме очите. Подкрепяме доцент Китов, че трябва да се намеси касата и редица други хора с фондове.
ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Куманов, моите уважения към вас. Вие сте абсолютно прав, че нито един от тук присъстващите не може и не бива, но никой не прави да си заравяме главите в пясъка. Когато се приема в един закон е редно да се обсъди бюджета и финансовата рамка на здравеопазването за следващата 2007 година.
Предлагам да отложим текста.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Отложихме текстът.
Параграф 11.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 11. В член 17 думите “както и” се заличават, а след думите “общественополезна дейност” се поставя запетая и се добавя “както и с физически лица”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това предложение е направено от мен. Не виждам никакви основания ние да не дадем възможност на физически лица, които ще се проверяват от Етичната комисия на Агенцията по трансплантация, да бъдат лишени от възможността да подпомагат тази дейност.
Мисля, че можем спокойно да предоставим правото на физически лица да даряват. Има етична комисия, която ще прецени дали има някакви интереси и ако има връзка да не разреши.
Колеги имате думата?
ХРИСТО КУМАНОВ: Поддържам предложението на доцент Китов. Необходимо е да се използват всички средства и на касата. Тя не може да стои настрана от тези въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 11, да гласува?
- “За” – 13.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Доктор Цеков, ако трябва ще прегласуваме параграфа. Важно е решенията да се вземат с консенсус.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, тук става въпрос за договори за дейности по трансплантация между лечебните заведения и финансиращите институции. В този текст показваме с какви лица може да бъде сключен такъв договор. Не мога да измеря какво ще стане когато разрешим физически лица да сключат договор за финансиране на трансплантационни дейности с лечебни заведения. Сега не съм в състояние да реагирам пълноценно на това какво в бъдеще може да се породи с този текст. Не случайно са изброени тези лица, с които може да се сключва договор за финансиране на трансплантацията. Ясно е на всички, че това е направено с оглед да се ограничат в известна степен възможните актьори на терена. Може би с цел да се предпази системата от лоши практики. Защото тук са изброени касата, дружества с доброволно здравно осигуряване. Ясно е защо, юридически лица с не стопанска цел. Както виждате други юридически лица освен касата и доброволни здравноосигурителни фондове няма. Има лица с нестопанска цел. Т.е. ограничени са възможностите, кой да финансира тази дейност. Това не е случайно. Ние прескачаме юридическите лица изобщо – търговските дружества и пускаме физически лица. Няма никакъв проблем физическото лице да дари средства за такава дейност, но да сключи договор, който по същество може да бъде и търговски, мисля че не е редно.
Според мен, тук се отварят възможности, които към този момент никой от нас не може да прецени как ще бъдат използвани в бъдеще. Погледнете действащият член 17. “Само Националната здравноосигурителна каса, дружество с доброволно здравно осигуряване и не стопански организации, юридически лица с не стопанска цел с обществено полезна дейност”, дори в частна полза не. Изведнъж се появяват физически лица. Нека тогава да дадем и на всички юридически лица и тези с не стопанска цел да влезнат в частна полза. Защо ги изключваме, а предоставяме на физическите лица. Т.е. тук разширяваме обхватът в посока, която е много неизвестна.
Уважаеми народни представители, искам да ви предупредя, а вие гласувайте както прецените.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този параграф, защото включването на темата отделните физически лица малко отваря врати и на престъпния свят. Има опасност физическите лица дарявайки по този начин средства за конкретна трансплантация да прескачат листата на чакащите и да осигуряват донор за съответната трансплантация. Това е малко смущаващо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете последното изречение: “Договорът поражда действие след одобрение от Изпълнителната агенция по трансплантация”. Има контролна функция. Става въпрос за договор, а не за конкретно дарение. Сключва се договор за подпомагане.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изказвам се в подкрепа на присъствието на текст, в който да бъдат визирани и физически лица имайки предвид практическия опит и участието ми в набиране на средства за трансплантации. Много често сдружения с не стопанска цел регистрирани за обществено полезна дейност, чиито представители са на гари и автогари преминават във входовете, вземат по 2 лева. На практика са създадени да се самоиздържат в името на бъдеща трансплантация. Често пъти хора, които са готови да предоставят по-голяма сума трябва да я дарят през организацията с не стопанска цел, защото не могат или е проблемно извършването на конкретно и директно дарение. Защо, ако има хора желаещи да го направят, това се случи и действа, защо да се отклоняваме от тази перспектива.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги във всяко едно действие трябва да има и възможност за активен контрол и реален контрол. Така както е записано в текста означава, че Изпълнителната агенция по трансплантация трябва да прецени. Искам да попитам те да не са бюро за финансово разузнаване? Как ще прецени какво е физическото лице и какви са неговите мотиви, от къде идват парите? Тя няма такъв административен капацитет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Става въпрос за финансиране, а не за дарение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно за финансиране на трансплантации.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, тъй като спорим дали физическите лица трябва да влязат в кръга на тези, с които се сключват договори в действащият текст също има безсмислени текстове на член 17. Например, за осъществяване на дейности по трансплантации лечебните заведения могат да сключват договори за финансиране с Националната здравноосигурителна каса. Могат, но не могат и ще ви кажа защо. Защото в член 82 от Закона за здравето е записано: “Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване”. Т.е. задължителното здравно осигуряване, с което се занимава Националната здравноосигурителна каса не финансира трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тогава защо се сключва този договор? Това е безумие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов, имате ли сключен договор с някои от тук изброените.
ХРИСТО КУМАНОВ: Такива договори нямаме и не може да имаме. Искам да уверя всички, че в България никога не е ставала търговия на органи от 30 години насам. Убеден съм, че никога няма да стане. Друг е въпросът как по най-разумен начин да се вземат парите. Може би да се депозират в фонда за болни деца в министерството или в дирекцията за финансиране да е егидата и контрола.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може да стане с една наредба.
ХРИСТО КУМАНОВ: Не желаем да имаме вземане-даване с пари в агенцията, нито да контролираме произхода на тези пари. Ако тези суми отидат в нашето министерство не зная кой може да е пречка за това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги ще прегласуваме този параграф, за да бъдете спокойни.
Има две тези.
Моля, който е за предложението физически лица да могат да сключват договори с лечебните заведения, да гласува?
- “За” – 4.
- “Против” – 2.
- “Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението.
Параграф 12.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 12. В член 19, алинея 1 се изменя така: „Алинея 1. Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане, ако лицето приживе е изразило писмено несъгласие за това”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля, че този дебат е провеждан.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 13.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 13. В член 20 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 и 2 думите „съгласие или” се заличават.
Второ, алинея 3 се изменя така:
а) „Писменото несъгласие на лицето се изразява чрез подписване на декларация, изработена от Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) и утвърдена от министъра на здравеопазването”.
б) В алинея 3 думите „съгласието или” се заличават.
Трето, алинея 4 се изменя така:
а) „Декларацията се попълва в три екземпляра в общината по местоживеене. Един екземпляр се дава на лицето, изразило отказа си за донорство и един екземпляр се изпраща до Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 дни. Третият екземпляр се завежда в общината по местоживеене в дирекция „Информационно обслужване” в отдел ЕСГРАОН в специално създаден за целта регистър за отказ от донорство”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглям предложението.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: б) В алинея 4 думите „съгласие или” се заличават.
Четвърто, алинея 5.
а) се заличава.
б) в алинея 5 думите „съгласие или” се заличават.
Пето, в алинея 6 се правят следните изменения и допълнения:
а) става алинея 5 и се променя така:
„Изразеното писмено несъгласие на лицето по алинея 1 се вписва в служебния регистър за отказ от донорство на Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до три дни от получаване на декларация по алинея 4”.
б) думите „съгласие или” се заличават.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Член 20 се изменя в два варианта. Единият вариант е предложението за изменение на Министерския съвет.
Вторият вариант е вашето предложение. Ако приемем по принцип, че ще има ЕСГРАОН и община тогава трябва да гласуваме вариантите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттеглих предложението за ЕСГРАОН и общината.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Трябва да се оттеглят и другите изменения. Необходимо е да оттеглите целият вариант.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв е проблемът, ако има образец за декларацията? „Писменото несъгласие на лицето се изразява чрез подписване на декларация изработена от ИАТ и утвърдена от министъра на здравеопазването”. При семейният лекар трябва да има образец.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, доколкото разбирам вашата идея е алинея 3, в която е записано: „Несъгласието за вземане се изразява писмено пред семейния лекар” предлагам да продължим текста: „с образец и т.н.”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, съгласни сме с това.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е следното:
В параграф 13, точка 2 и точка 3 приемат вида:
„2. В алинея 3 думите „съгласието или” се заличават”.
„3. В алинея 4 думите „съгласието или” се заличават”.
Има предложение на Министерството на здравеопазването:
В член 20 да се създаде нова алинея 5 със следното съдържание: „Алинея 5. Лица, които са с прекъснати здравно осигурителни права, не са здравноосигурени или не са избрали изпълнител на първична извън болнична медицинска помощ, сключил договор с РЗОК, могат да изразят несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки, чрез подаване на заявление до директора на регионалния център по здравеопазване”.
Второ, досегашните алинея 5 и 6 стават съответно 6 и 7.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че става съвсем ясно. Изискването на декларация е още по-сигурно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председател, става въпрос за следното. Член 20 беше разписан досега при условие, че ще има изрично съгласие. Беше оказан ред, при който да се заявява това изрично съгласие. Реда преминаваше през семейния лекар. Т.е. лица, които имат семеен лекар изразяват съгласие, което се вписва в регистъра на ИАТ. Сега когато редакцията придобива съвсем друг вид, а именно, трябва да се изрази писмено не съгласие може да се достигне до хипотеза лица, които нямат избран семеен лекар или са не осигурени в период от време, няма къде да заявят своето несъгласие за донорство. Тази алинея се принудихме да разработим допълнително, за да уредим хипотезата за тези лица, които нямат избран семеен лекар или към някакъв период от време не са осигурени.
За това търсейки място където тази воля да бъде заявена ние предлагаме волята да се заявява пред Регионалните центрове по здравеопазване. Те са изнесени структури на Министерството на здравеопазването. Когато там се заяви тази декларация за не съгласие директорът на РЦЗ е длъжен в седем дневен срок да я придвижи до Агенцията по трансплантация, където да влезе в регистъра. Т.е. да има и възможност за лицата, които не са осигурени и нямат семеен лекар да заявят своята воля за несъгласие. Това беше пропуснато в оригиналното предложение на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет, за това си позволихме да предложим такава редакция, която сега да се възприеме в член 20. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да прочетете текста.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, според мен ще създадем големи затруднения за българските граждани, защото 25 на сто от тях за здравно не осигурени в нашата държава. Погледнете, че има хора, които не знаят, че имат личен лекар или изобщо няма избран. Има хора, които не знаят, че има регионална здравноосигурителна каса, а едва ли знаят, че има регионален център по здравеопазване. Това не е най-популярната структура в държавата. Такъв център има в областния град. Къде трябва да отидат хората и как трябва да научат неговия адрес, за да знаят, че там се прави. Всички живеем към дадена община. Поне веднъж в годината се налага на гражданите на определена община да преминат през нея. Повече от общините работят по системата на едно гише. Персоналът на тези общини е обучен. Има възможност по този начин да се предостави по-голяма свобода на изразяване на съгласието. В противен случай ние предварително в закона предвиждаме, че несъгласието ще бъде много трудно за заявяване и поради тази причина ограничаването на този достъп ще ограничи броя на хората, които няма да дадат несъгласие. Това не е честно. По-голяма е информацията в общината, отколкото в регионалния център. Ако искате направете социологическо проучване колко човека знаят какво означава регионален център по здравеопазване и къде се намира?
Ако остане другият вариант, се оказва, че само при личния лекар и никъде другаде.
Според мен, разумно е на един следващ етап да се помисли изпълнителната агенция да има и сайт, на който по електронен път да може да се заяви несъгласие за хора, които живеят в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да ви кажа, че когато направихме предложението за общината имахме предвид и това, за което пледира доктор Първанова. От друга страна е ясно, че общественото мнение налагаше запазването на тайната. Нещо, което в общината по-трудно може да се контролира.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да ви напомня, че има Закон за защита на личните данни. Всички в държавната администрация работят с него.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не влиза в категорията на личните данни. Благодаря, че поставяте този въпрос. Наистина има известно основание.
Уважаеми доктор Цеков има още едно основание за предложението на доктор Първанова. В общината още веднъж се засичат тези, които не са осигурени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, ние не възразяваме заявяването да става и в общината. Необходимо е да запишем текста по начин, по който общината да поеме ангажимента да придаде заявената воля в срока, който е оказан тук в ИАТ, за да влезе заявлението в регистъра. Ако гарантираме този механизъм. Нашето предложение да бъде в Регионалния център по здравеопазване е направено в друг аспект, като подчинено звено на министъра хората, които работят там имат пряка отговорност, която можем да контролираме дали ще спазват. В общината ние нямаме контрол. Ако се възприеме механизъм, който гарантира, че заявеното несъгласие няма да остане в някое чекмедже в общината, а в строго определен срок ще пристигне в ИАТ, направете го по този начин. Няма да има никакъв проблем. Ние искаме да покажем, че трябва да има път, който да е различен от семейния лекар, който да дава възможност поне на неосигурените да вземат своето несъгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът, който бях предложил е императивен.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нашето несъгласие беше това да се включи в регистъра на ЕСГРАОН. Пречката се появява когато търсим дали съществува това несъгласие в два регистъра.
Мястото на заявяване дали ще бъде в РЦЗ или в общината няма проблем. Въпросът е регистърът да е един и този регистър да е ИАТ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, тогава отпада ЕСГРАОН и отива директно в ИАТ.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми колежки и колеги, това което предложи доктор Валери Цеков респективно Министерството на здравеопазването е разумен ход.
Госпожо Първанова, имам чувството, че вие говорите от името на по-примитивната част от българския народ, който гласува за цвят. Ако ние вървим към адаптиране към тази част, тежко и горко, но тъй като тук сме включени в дейността, която извършваме ще замълча. Колкото повече затруднения, за тези, които не искат да си дадат органите, толкова по-добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, понякога може да се шегуваме, но ще помоля да се въздържаме от подобни квалификации.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Остро възразявам, как може така да се обижда българския народ и българските граждани, че са ниско интелигентни. Това е ужасно. Би трябвало да поднесете извинение не на мен, да аз ги представлявам. Аз съм народен представител и те гласуват за мен, гордея се с това. Съжалявам, че вие имате такова мнение. Само 10 на сто от българите са с висше образование. Според вашата квалификация всички останали са ниско интелигентни.
ХРИСТО КУМАНОВ: Дълбоко обичам народа си. Искам да ви се извиня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има два варианта за лицата, които са с прекъснати здравно осигурителни права.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има и такива хора, които нямат личен лекар.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те могат да заявят в общината по местоживеене, като премахнем третия екземпляр, който отива в ЕСГРАОН.
Текстът е следният: „Лица, които са с прекъснати здравноосигурителни права, не са здравно осигурени или не са избрали изпълнител на първична извън болнична медицинска помощ, сключил договор с РЗОК могат да изразят несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки, чрез попълване не декларация по образец изработен по член …. Декларацията се попълва в два екземпляра в общината по местоживеене. Един екземпляр се дава на лицето, изразило отказа си за донорство и един екземпляр се изпраща до Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 дни от подаването й”.
НИГЯР САХЛИМ: Принципно подкрепям предложението на доктор Първанова, да остане текстът, свързан с общината. Надявам се, доцент Китов да не оттегля текста, така както заяви.
Мисля, че наистина това е по-удачния вариант. Нека да не възлагаме задачи на кметовете. Не трябва да разчитаме на това, че има едно гише. Няма такива във всяка община. Може би трябва да се помисли и да се регламентира точно с цел запазване на тайната. Може би със заповед на кмета да се възложи на лице от администрацията. Има такива лица, които водят регистрите на здравно не осигурените лица.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Кога са се водили такива регистри?
НИГЯР САХЛИМ: Била съм кмет на община и мога да ви кажа, че със заповед има такива лица. Презумпцията е следната, кмета да възложи на едно определено лице, което да се занимава с тази дейност.
Действително вариантът по местоживеене на хората и в общината е по-добър, отколкото в РЦЗ. Трябва да се съгласим с това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ИВА СТАНКОВА: Искам да добавя нещо към предложението на доктор Сахлим. Принципно по презумпция когато нещо не знаят хората тръгват към общината. От тази гледна точка аз съм раздвоена.
Има логика в предложението, защото във всяка една община един от заместник-кметовете отговаря за сектор здравеопазване. Доктор Китов, не трябва ли тук да споменем точно този човек към когото трябва да се обръщат по този въпрос. Това са заместник-кметовете, които се занимават със социалните дейности.
РЕПЛИКА: Няма такива.
ИВА СТАНКОВА: Във всяка голяма община има такива заместник-кметове. Необходимо е да бъде посочено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, имаме две категории български граждани.
Едните граждани, които имат личен лекар при които винаги ходят. По този начин през касата личния лекар може да предостави тази декларация. Има задължения в договора. Подава се декларацията и казва вие трябва да решите какво да правите?
Втората категория български граждани са изброени – временно нямат, не са осигурени и не са избрали личен лекар. Ако искат трябва да могат да отидат на най-близкото за тях място. Наистина най-близкото за тях място е общината, защото там е унифицирано за всички граждани.
Аз оттеглих своето предложение, защото при личният лекар ходят пет или шест милиона български граждани. За останалите един милион, които нямат личен лекар да остане този вариант. За това оттеглих своето предложение.
Има категория, които нямат личен лекар и предлагам да изберем поправката на доктор Първанова.
ИВА СТАНКОВА: По-сериозно е да отидат в РЦЗ, но е по неосъществимо чисто практически.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, подкрепям предложението в последния вариант, който беше направен с подаване на тази декларация по образец в общината.
Според мен, съществува един проблем, на който в момента не обръщаме достатъчно внимание. В подзаконовите нормативни актове ние сме записали в параграф 26, че срокът е шест месечен. Законът влиза в сила от датата на неговото обнародване в „Държавен вестник”. Явно в тази наредба ще бъде декларацията по образец? Какво става до излизането на тази наредба? Действа закона, а няма декларация приета с наредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще действаме по настоящия ред. Ще помоля да прочетете параграф 13 с всички направени предложения.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Първият и втория вариант са следните: В алинея 1 и 2 думите „съгласие или” се заличават.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: „Несъгласието за вземане на органи, тъкани и клетки се изразява писмено пред семейния лекар чрез подписване на декларация изработена от Изпълнителната агенция по трансплантация и утвърдена от министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние обединихме двата варианта.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Предложението за общината беше оттеглено.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В алинея 4 думите „съгласие или” се заличават.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В алинея 5 думите „съгласие или” се заличават.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Оттегляте ли предложението си за заличаване на алинея 5?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да оттеглям предложението.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Създава се нова алинея 5 със следното съдържание: „Лица, които са с прекъснати здравно осигурителни права, не са здравноосигурени или не са избрали изпълнител на първична извън болнична медицинска помощ, сключил договор с РЗОК, могат да изразят несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки, чрез подписване на декларация изработена от Изпълнителната агенция по трансплантация и утвърдена от министъра на здравеопазването. Декларацията се попълва в два екземпляра в общината по постоянен адрес. Един екземпляр се дава на лицето, изразило отказа си за донорство и един екземпляр се изпраща до Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 дни от подаването й”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В член 20, навсякъде говорим за семеен лекар. В новата алинея казваме изпълнител на първична извън болнична медицинска помощ както е по Закона за лечебните заведения.
Предлагам терминът да бъде уеднаквен – семеен лекар и изпълнител на първична извън болнична медицинска помощ. Да решим, кой от двата да се запише в целия закон.
Бележката е техническа.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В алинея 6 се правят следните изменения и допълнения:
Вариант „а” - става алинея 5 и се променя така: „Изразеното писмено несъгласие на лицето по алинея 1 се вписва в служебния регистър за отказ от донорството на Изпълнителната агенция по трансплантация в срок от 3 дни от получаване на декларацията по алинея 4.
Вариант „б” – думите „съгласие или” се заличават.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е предложение за действащата алинея 6 и не е уточнено от кога започва да тече срокът от три дни, в който трябва да се извърши вписването.
Доцент Китов е предложил от подаване на декларацията пред семейния лекар. Съгласни ли сте?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В седемдневен срок се изпраща до ИАТ.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: След като се извести Изпълнителната агенция по трансплантация се вписва в служебния регистър в срок до три дни. От кога тече срокът за вписване?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: От получаване.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагам да се запише. Добре, приема се по принцип.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има още един принципен въпрос. В закона не е предвидено изразяване на съгласие приживе на лица до 18 годишна възраст. Няма възможност преди да настъпи някакъв инцидент да се изрази по отношение на техния статус несъгласие.
Необходимо е някъде да се запише какво става с непълнолетните и тяхното несъгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Забранено е.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: По-нататък е записано, че става със съгласие на родителите.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Това е записано в алинея 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това към член 20 ли е? Не сме достигнали до този член. Предлагам да приемем този текст.
Колеги, остана да гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов, което е за информирано съгласие.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 9.
- „Въздържали се” – 2.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с целия параграф 13 с направените предложния, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Първа точка от дневния е утре е да завършим закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и продължаваме със Утре ще продължим със законопроекта за изменение и допълнени на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки.
Закривам заседанието на комисията.

Заседанието завърши в 20.00 часа.