Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 3 август 2006 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – отложени текстове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година, внесен от народния представител Борислав Димитров Китов и Лъчезар Богомилов Иванов на 12.05.2006 г. – второ гласуване - продължение.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 3 август 2006 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г. – отложени текстове.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 665-10-32 от 19.07.2006 година, внесен от народния представител Борислав Димитров Китов и Лъчезар Богомилов Иванов на 12.05.2006 г. – второ гласуване - продължение.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Имаме необходимият кворум.
Ще помоля да бъдем прецизни. Днес започваме с последните отложени текстове от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Уважаеми колеги, ние се бяхме обединили, но не сме приели член 33. Ще ви прочетем това, върху което се бяхме обединили, както и някои предложения, които в последствие бяха направени с оглед 100 на сто синхронизация на нашето законодателство с европейското, след проведените разговори на ръководството на Министерството на здравеопазването с Европейската комисия.
Ще помоля да прочетете предложенията за промени в член 33 и предложението на редакцията на комисията.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерството на здравеопазването за допълнения към Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите:
В член 33 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 2 след думата „номер” да се добави „личния номер на чужденеца”.
Второ, в алинея 3 да се създаде нова точка 2: „Документ за придобита специалност и за научна степен и звание – при наличие на такива”, съответно точка 2, 3, 4, 5 и 6 стават 3, 4, 5, 6 и 7.
Трето, създават се нови алинея 5 ш 6.
„Алинея 5. Вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на гражданите на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство по наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението от министъра на здравеопазването. В регистъра се отбелязва основанието за вписване. Регистрацията може да се подновява ежегодно по реда на алинея 4”.
Алинея 6. Вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на гражданите на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, извън случаите по алинея 5, се извършва при условията на алинея 4 след подаване на документите по алинея 3, точка 3, 4, 6 и 7.
Четвърто, досегашната алинея 5 става алинея 7 и в нея след думите „алинея 4 се добавя „5 и 6”, след „документите се добавя „по алинея 3 и документи”, а думите „член 194, алинея 3 и 4 и член 195, алинея 3” се заменят с „член 194, алинея 3, 4 и 5 и член 195, алинея 3 и 4”.
Предложение за редакция на комисията:
Член 33. Алинея 1. Членството в Българския фармацевтичен съюз възниква с вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на територията, на която магистър-фармацевта упражнява дейността си, а за неработещите магистър-фармацевти по постоянен адрес.
Алинея 2. Вписването се извършва след подаване на заявление от магистър-фармацевта. В заявлението се посочват трите имена, единния граждански номер, личния номер на чужденеца, месторождението, гражданството на лицето и адреса по местоживеене и месторабота.
Алинея 3. Към заявлението за вписване се прилагат:
Първо, диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” и професионална квалификация „магистър-фармацевт”;
Второ, документ за придобита специалност или за научна степен и звание – при наличие на такива;
Трето, документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
Четвърто, при подновяване на членството – извлечение от регистъра за наложено наказание.
Пето, свидетелство за съдимост.
Шесто, в случаите по член 191 от Закона за здравето – документ за успешно положен изпит.
Седмо, за чужди граждани – разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната.
Алинея 4. Магистър-фармацевтите, които са граждани на държава членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария се вписват в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на територията, на която магистър – фармацевта упражнява дейността си, въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването по реда на наредбите по член 186, алинея 5, член 194, алинея 2 и член 2 и член 195, алинея 2 от Закона за здравето.
Алинея 5. Вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на гражданите на държава-членка на Европейския съюз и европейското икономическо пространство по наредбата по член 196, алинея 5 от Закона за здравето се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението от министъра на здравеопазването. В регистъра се отбелязва основанието за вписване. Регистрацията може да се подновява ежегодно по реда на алинея 4.
Алинея 6. Вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на гражданите на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, извън случаите по алинея 5, се извършва при условията на алинея 4 след подаване на документите по алинея 3, точка 3, 4, 6 и 7.
Алинея 7. Чуждите граждани, извън тези по алинея 4, 5 и 6 подават заявление по алинея 2 придружено с документите по алинея 3 и документи, удостоверяващи наличието на изискванията за упражняване на професията, определени в член 186, алинея 3, член 194, алинея 3, 4 и 5 и член 195, алинея 3 и 4 от Закона за здравето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Дервишева. Колеги, заповядайте. Вчера ви уведомих, че проведохме консултация с колегите от трите съсловни организации, заедно с Министерството на здравеопазването. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги и гости, днес внесохме в Комисията по здравеопазване към 40-тото Народно събрание наше съвместно становище и предложения за корекция на някои от текстовете. Предполагам, че всички ги имате пред себе си и фигурират в документите, които са за разглеждане днес.
Основната ни намеса, която искам да заявя, беше синхронизирана на проведената вчера предварителна среща на трите съсловни организации на Българския лекарски съюз, на Съюза на стоматолозите в България и на Медицинските сестри. Предложението ни е в член 36-а, което се отнася за бъдещия Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите да се добави текста в този вид, който е предложен с една малка корекция, която направихме в последния момент.
Това е становището на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България. Предлагаме следната редакция: „Гражданите на държава членка на Европейския съюз и европейското икономическо пространство, които оказват едновременно медицинска помощ по реда на наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето, спазват всички правила за поведение с професионален нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата за добра медицинска практика”. Тази добавка, която правим е точен текст пренесен едно към едно от директивата на Европейския съюз от 2005 година, която се отнася за признаване на квалификацията и временно пребиваване в страни членки на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария.
Членът с тази добавка от страна на двете съсловни организации има своята роля за спазване на всички условия, които се отнасят до членовете на съсловната организация, защото не трябва да се забравя, че временно пребиваващи на територията на Република България трябва да бъде вписан в регистъра на съответната съсловна организация. Това означава, че трябва да се подчинява на всички правила, отнасящи се в тази организация в нашата държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Шарков, искам да ви помоля да направите конкретните предложения като текстове.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Отбелязани са в становището. Ако искате ще ги прочета отново.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прочетете ги, ако обичате. Разглеждаме член 33. Имате ли конкретно предложение по този член?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Нямаме конкретно предложение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, по отношение на член 33, алинея 4 и алинея 5, прави впечатление, че има странно уреждане може би само езиково на реда, по който трябва да се получи от регионалната фармацевтична колегия уведомлението на министъра. По начина, по който е записано в алинея 4 регистрацията се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление. Никъде по-нагоре не е казано, че някой нещо изпраща на министъра, а той да изпрати уведомление. Моят въпрос е следният – това до министъра ли е или е от министъра?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: От министъра.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тогава кой ще изпраща на министъра и как се изпраща никъде не е посочено. В алинея 5 по същия начин от Закона за здравето се счита за извършено от момента на получаване на уведомлението от министъра на здравеопазването. Уведомлението на министъра на здравеопазването ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На министъра е, а подаването на документите стават по реда на наредбите цитирани по-долу. Така ли е господин Цеков?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тогава „от” трябва да се замени с „на”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Трябва да бъде „от”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В противен случай излича, че министърът трябва да получи уведомлението. В момента разглеждаме алинея 5. В алинея 4, ако става въпрос за изпратено от министъра, тогава трябва да има текст, който да казва кой го праща и какво изпраща, за да може да изпрати това, което е получил на друго място.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, на предишното заседание много широко дискутирахме алинея 4, където обяснихме точно реда, по който това ще става. Доколкото си спомням алинея 4 беше приета във вида, който е в този текст.
Искам да припомня на уважаемите народни представители, гражданите на държави членки на Европейския съюз, икономическото пространство и Швейцария, когато предоставят услуги в друга страна различна от страната по установяване ще трябва да изпълнят условията на наредбата, която е визирана в член 186, алинея 5 от Закона за здравето. Там е оказан редът, по който тези граждани ще подадат заявление до министъра на здравеопазването. Това заявление ще бъде придружено от няколко документи, които са описани в директивата за временно оказване на услуги. Ние сме възприели същите документи. По изрично настояване на техническите експерти на европейската комисия. След като тази декларация бъде подадена от министъра той изпраща уведомление. Т.е. уведомлението идва от министъра на здравеопазването до съсловната организация за вписване в регистъра. Съвсем коректен е текстът на алинея 4. На министъра се подава една декларация.
ВАСИЛ ПАНИЦА: На предишното заседание дискутирахме алинея 4 и алинея 5, не виждам защо представителите на магистър-фармацевти, чиито закон правим, приемат тези две алинеи. По тези две алинеи приемането в колегията става от министър на здравеопазването. Там се подават документите от чуждите граждани и министъра на здравеопазването в даден момент уведомява вашата организация, че има такива хора, които трябва да бъдат вписани в регистъра. Не разбирам каква е ролята на съсловната организация на магистър-фармацевтите. Тя само получава информация от министъра. Такова нещо в Европа няма. Отидете в Германия и започнете работа без разрешение на регионалната колегия. Така не е само в Германия, но и в още 10 страни, които мога да ви изброя. Не виждам, защо министъра ще приема в съсловната организация на магистър-фармацевтите, а след това и на стоматолозите и лекарите. Същото се отнася и за останалите. Това не е ясно. Нека да има молба до министъра, но съответната съсловна организация да има тежест.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Документите, които чуждестранния магистър-фармацевт дава в Министерството на здравеопазването вероятно трябва да се проверят. Не във всяка регионална колегия може би ще има хора, които да могат да ги проверят. За това се проверяват от министерството и уведомяват регионалната колегия заедно с копие от документите, че всичко е наред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Паница, вие сте абсолютно прав, че досега българина, ако отидеше в тези държави такъв беше редът. След като българина стане член на Европейския съюз се спазват изискванията на европейското пространство, в което такъв ред вече няма. Ако искате ще ви предоставим да погледнете каква е директивата, и в алинея 5 се казва включително, че може и без никаква регистрация или с автоматична такава.
Колеги, трябва да бъдем точни. Има две възможности – или това да се извършва от държавата, или директно от съсловните организации. Когато приемахме Законът за здравето след много дебати приехме, за да има сигурност това ще се прави от държавата. Сега унифицираме текстовете.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Тогава остава да възложим на министъра да приема и българските членове на съответните съсловни организации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Опитах се да бъда съвсем добронамерен. Този дебат беше проведен в Закона за здравето. Тогава приехме, че няма да съсловната организация на този етапи засега е така.
Колеги не виждам други предложения по член 33, с изключение на това, което беше казано. Има изисквания да бъде улеснен достъпа, което засега може да се гарантира и е по-сигурно ще се прави от държавата.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 38.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерството на здравеопазването за създаване на нов член 38, със следния текст:
„Член 38. Гражданите на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство по наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето задължително спазват кодекса за професионална етика и прилагат правилата за добра фармацевтична практика.”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, говорим за член 38.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Тук е мястото да влезе текстът, който се отнася до промяната на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Същият текст да се запише и в Съсловната организация на магистър-фармацевтите с добавката, която е от директивата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, да бъде прочетена.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Член 38. „Гражданите на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство които казват в случая …по реда на наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето спазват всички правила за поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата аз добра медицинска практика”.
Този текст е изключително важен за известна автономност на съсловните организации.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Искам да допълня, че това е на базата и е текста на член 5, параграф 3 от директивата, за която говорим. Текстът съответства на изискванията на директивата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Много се извинявам господин председател, така и не разбрах какво приемаме – член 36 или член 36-а?
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Приемаме член 38.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще помоля да чуя текста още веднъж.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Член 36-а, гражданите на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, по наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето задължително спазват Кодекса за професионална етика и прилагат правилата за добра фармацевтична практика”.
Прочетете, вашето предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Текстът, който прочете доктор Шарков, аз го чух, но ако говорим за този член, подкрепяме този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това става въпрос.
Колеги, моля, който е съгласен с текста и поправките на уважаемия доктор Николай Шарков, подкрепени от заместник-министър Валери Цеков, да гласува?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не беше точно така.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Намесвам се в Закона за фармацевтите, като правя добавката такава каквато ще бъде гласувана или не гласувана от вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, това е само за фармацевтите.
Ще помоля отново да прочетете целият текст.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: В становището на Съюза на стоматолозите в България, последният болдван текст да се пренесе автоматично към Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Необходимо е да имаме текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, граждани на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство по наредбата няма, наистина забележката е правилна, би следвало да се запише: „които упражняват дейност, не медицинска, а фармацевтична”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не съм сигурен, че ви разбирам добре. „Гражданите, които оказват временно помощ по наредбата…”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма, които оказват временно помощ, а има само „по наредбата”, липсва „които оказват помощ или дейност”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може ли да чуем отново редакцията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Граждани на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които упражняват дейност по наредбата по член 186, алинея 5.
Доцент Великов, съгласен ли сте?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Няма медицинска помощ. Погледнете в член 186, алинея 5 е записано: „медицинска помощ на територията на България”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли временна помощ за фармацевтите?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбира се, че има, но нека да поясня нещо. В директивата тези граждани извършват услуги. В Закона за здравето тези услуги се наречени „медицинска помощ”. Сега когато говорим за фармацевти очевидно или тяхната дейност трябва да бъде преравнена към медицинската помощ или естествено в Наредбата за медицинска помощ ще има сектор или раздел, който ще оказва онази дейност, която ще извършват временно фармацевтите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За да бъде точно в Допълнителните разпоредби „медицинска помощ” към Закона за здравето трябва да включва и фармация.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам да запазим редакцията в реда, в който беше прочетена от Вас, защото наредбата по член 186, алинея 5 е за оказване временно на медицинска помощ, но вътре в нея ще има раздел, в който ще се разпишат правилата за фармацевтите.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, въпросът е принципен. Ние направихме аптеките здравни заведения, а сега ще направим фармацевтичните услуги медицинска помощ. Извинявайте, но с това сменяме философията на дейността, която се извършва в една аптека. Ние ги приравняваме към лекарите и стоматолозите, което не е едно и също. Не е едно и също да даваш консултации по това, което е преписал лекаря в една рецепта и да се изпише тази рецепта.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има логика в това.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Каква е еднократната фармацевтична дейност? Как еднократно идва един фармацевт и каква е точно помощта, която еднократно оказва. Ако обичате искам дефиниция по директива.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако трябва да бъдем съвсем коректни, би трябвало текста от Закона за здравето на член 186, алинея 5, следва да бъде формулиран по друг начин. Т.е. ако искаме можем да бъде променен, това е Народно събрание и както прецените, но там би трябвало тази медицинска помощ, която сме написали да бъде медицинска дейност, тогава нещата идват на своето място. Фармацевтичната дейност е медицинска, както и фармацевтичната професия е медицинска. Така са наречени в Закона за здравето. Всички регулирани професии са наречени медицински професии. За разлика от общоприетото в Европейския съюз здравни професии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че тук сте абсолютно прав. Наистина там трябва да променим и да кажем медицинска дейност.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако искате да се промени член 186, алинея 5.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако променим медицинска дейност…
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава за всички съсловни организации ще бъде медицинска дейност.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имах предложение член 38 да бъде без препратки, а да се изпише точно какво е съдържанието на препратката, защото не става ясно дали това е за еднократната помощ. Няма граждани по наредбата по член 186.
Ако може да се предложите една редакционна поправка. Тук също трябва да се пипне, независимо, че ще се промени Законът за здравето, не може да остане в този вид, защото е неясен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво не е ясно, след като се запише: „които оказват дейности по наредбата”?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не може да се препраща към наредбата, защото в момента сме в законови разпоредби. Може да се препрати към съответната законова разпоредба.
Предлагам следната редакция: „Гражданите на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които упражняват медицинска дейност по условията и по реда на член 186, алинея 5 от Закона за здравето задължително спазват…”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този начин се получи текста. Медицинската помощ да стане медицинска дейност.
БОРИЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам вместо „извършват” да се запише „упражняват”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това трябва да върви с дефиниция за еднократната помощ. В закона никъде не е казано. Имам чувството, че се намирам в празна стая. Шести път питам министерството – каква е дефиницията на еднократна помощ?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Няма такова нещо. Има еднократна медицинска дейност.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това е Законът за съсловна организация на магистър-фармацевтите. Те ще оказват еднократна медицинска дейност, което означава, че трябва да има разписан текст. Какво означава еднократната медицинска дейност, в медицината, в стоматологията и във фармацията? Това е закон и трябва да има дефиниция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, отговорете на Антония Първанова, че дори и Европейската комисия няма дефиниция за това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нито има дефиниция за еднократна помощ, нито за временна. Смисълът на директивата е, че това е помощ, която се оказва на случаен признак. Госпожо Първанова, ето ви текста на директивата, прочетете го и ми кажете къде е дефиницията? Това е дейност, която има случаен характер. В нашето законодателство ние сме я нарекли еднократно упражняване на дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Например в медицината е, когато при научен обмен се поканва някой, който идва и прави операция.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Как стои въпросът с данъците?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа ясно на доктор Първанова, че целият проблем идва от това, че през мандата на миналото Народно събрание се прие именно този текст за еднократна и временна помощ, след което Европейската комисия казва: „След като давате такава възможност има тези и тези изисквания”. Оттук нататък трябва да има една ясна регулация. Тази регулация става по този въпрос. Оказа се, че има подобни, особено в медицината и стоматологията, а по-малко са във фармацията. Така или иначе има.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Това е точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с член 38, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Предложение на Министерството на здравеопазването в Преходните и заключителните разпоредби на този закон да бъдат изменени другите два съсловни закона, като в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите да се направят следните изменения, които да бъдат оформени като параграф 8 на този закон:
Параграф 8. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в член 32 се създават нови алинея 5 и алинея 6.
Алинея 5. Вписването врегистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на районната колегия на Съюза на стоматолозите в България, на лекарите и стоматолозите граждани на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват временно медицинска помощ по реда на наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето, се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението от министъра на здравеопазването. В регистъра се отбелязва основанието за вписване. Регистрацията може да се подновява ежегодно по реда на алинея 4.
Алинея 6. Вписването в регистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на районната колегия на Съюза на стоматолозите в България, на лекарите и стоматолозите на гражданите на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, извън случаите по алинея 5, се извършва при условията на алинея 4 след подаване на документите по алинея 3, точка 4-6”.
Второ, създава се нов член 36-а.
„Член 36-а. Гражданите на държава-членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват временно медицинска помощ по реда на наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето, задължително спазват кодекса за професионална етика и прилагат правилата за добра медицинска практика”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приехме „извършват медицинска по дейност”.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Ще прочета нашите предложения относно разпоредбата по член 32, алинея 5. Вчера коментирахме нещата. Това, което донякъде повдигна и доцент Паница, според нас това не е въпрос на закона, заедно с документите да се подава и заявление за вписване в регистъра, с който министъра да препраща заедно с уведомлението към съсловната организация.
Що се отнася до следващото предложение, което се коментира, трябва да се определи максимален срок не с този закон, а по принцип, заедно с възможността предвидена в член 7 на директивата за подновяването на декларации от лицата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля да вървим по реда на членовете.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: По отношение на алинея 6, която също беше коментирана вчера.
Отивам към член 36-а. Отново ще ви прочета нашето предложение заедно с нанесените преди малко корекции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Демиров, това ще бъде същото с това, което беше гласувано преди малко.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Ще помоля да го прочета още веднъж, за да стане ясно: „Гражданите на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които извършват медицинска дейност по реда на член 186, алинея 5 от Закона за здравето спазват всички правила за поведение с професионален, нормативен или административен характер”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е предложението за алинея 5. Искам да бъде казано ясно.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Ние бяхме изключително притеснени вчера от т.нар. временно пребиваване. Едно временно пребиваване по силата на тази директива може да продължи десет години. Всяка година лицето ще подновява временното пребиваване и се превръща в един неуправляем субект по всякакви начини.
Настояваме в алинея 5, където приключва последното изречение, където администрацията може да се подновява, този пожелателен текст в законов текст е недопустим от моя гледна точка и би трябвало да се каже: „Регистрацията се подновява ежегодно от лицата като те подават декларация и придружаващите я документи”. Ежегодното подновяване означава това лице да преминава през бюрократичната машина в добрия смисъл на думата, за да е ясно, че той е временно пребиваващ. Пожелателният текст в този смисъл не оправдава временното му пребиваване на територията на нашата страна.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Спокойно може да се запише по реда на алинея 4.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря за поправката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че „може” е изключително точно казано, защото може, но може и да не може. След като отпадне „може” става задължително. Наистина може да стои десет години временно, но това дава възможност да използваме утре и Закона за чужденците и да кажем, за да искате да работите тук трябва да имате по-дълго пребиваване. Аз това „може” е по-добре.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги народни представители, коректен е текста на алинея 5. Вчера проведохме една дълга дискусия с представителите на съсловните организации. Постигна се споразумение, че този текст на алинея 5 правилно очертава и адресира задълженията, които сме поели за да синхронизираме директивата на Европейския съюз за еднократно и временно оказване на услуги. Тази регистрация за да няма безкраен характер лицето може да поднови тази регистрация по реда, по който я е направило първия път. Ще се направи от него когато поиска. Той не е длъжен да прави такава регистрация през следващата година, ако няма да идва в страната. Може да я подновява, ако реши да я подновява повече от една година в страната. Редакцията е коректна и изисква всяка година да бъде подновявана регистрацията, респективно съсловните организации да знаят дали това лице продължава или не продължава временно да оказва помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, вчера вие ни казахте, че се предвижда в Наредбата за временно да бъде най-много една година.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Именно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За следващата година, ако отпадне „може” означава, че задължително се дава. Може, ако отговаря на условията по алинея 4.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Оттеглям предложението си.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Позволявам си по предложението на член 36-а, тъй като става въпрос за лекари и лекари по дентална медицина там има три неща, които трябва да бъдат спазвани. Тук липсва спазването на националните медицински стандарти, защото фигурират само правилата за добра практика и Кодекса за професионална етика. В действащото законодателство спрямо лекарите и лекарите по дентална медицина терминологията е и национални медицински стандарти.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми доктор Йорданов, уважаеми колеги, националните медицински стандарти са нормативни актове. Дали ще запишем, че трябва да ги спазват или не те са длъжни да ги спазват. Ако не ги спазват, моментално губят правото да упражняват своята професия. Това е ясно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Във философията, която приехме специално за Закона за магистър-фармацевтите, приехме изрично да споменем спазването на националното законодателство и стандартите, като решихме, че това няма да бъде излишно ако се спомене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Руденко Йорданов, има едно становище на Министерството на здравеопазването, което е подписано от професор Гайдарски, в което те предлагат с оглед навсякъде да се унифицират именно „националните стандарти за добра практика”, да се замерят с „правилата за добра практика”. Това означава, че бягаме от думата „национални стандарти”, което остава друго нещо. Това така ви е?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Точно така.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Националните стандарти са норма въведена с разпоредба на министъра чрез, които се осигурява условие за качество, а дейността се разпределя от правилата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги подлагам на гласуване алинея 5 и алинея 6.
Ще помоля новия член 36-а, да бъде прочетен такъв какъвто ще бъде идентичен с предишния.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Член 36-а, „Гражданите на държава членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които упражняват медицинска дейност при условия и по ред на наредбата по член 186, алинея 5 от Закона за здравето, спазват всички правила за поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата за добра медицинска практика”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с текстовете на член 32, алинея 5, алинея 6 и член 36-а, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Абсолютно аналогични са текстовете в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Промяната е в член 35 и се създава нов член 39-а.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги текстовете са идентични и ще бъдат отразени.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: На страница 9 са предложени коригираните териториални разпределения, така както са предоставени от Министерството на здравеопазването. На предишното заседание поискахме да бъдат детайлно проверени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е по предложение на господин Петър Мръцков. Надявам се, че са прегледани. Това беше гласувано на предишното заседание.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Има становище на Министерството на здравеопазването относно текстовете, които вече са гласувани от комисията.
Министерството на здравеопазването счита, че е налице противоречие на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите със Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите и Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, изразяващо се в следното:
В законопроекта е използван различен от досегашната законодателна практика подход при определяне на процедурата за приемане на кодекса на професионалната етика. В Закона за съсловните организации на лекарите истоматолозите е предвидено този документ да се приема, допълва и изменя от събора на съответната съсловна организация и да се предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в „Държавен вестник” с оглед осигуряване на задължителното му прилагане. Съществува и различие, в сравнение с останалите два закона за съсловните организации, в терминологията, използвана за обозначаване на правилата за добра практика, прилагани при упражняване на съответната професия. В законопроекта наименованието на този документ и „национални стандарти за добра фармацевтична практика”.
Педлагаме да се приложи единен подход при уреждането на тези сходни обществени отношения в трите закона, като съответните разпоредби бъдат уеднаквени. За целта са необходими следните промени:
Първо, навсякъде в Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите „националните стандарти за добра фармацевтична практика” да се заменят с „правила за добра фармацевтична практика”.
Считаме, че използването на понятието „национални стандарти” не е целесъобразно и поради предвидената компетентност на министъра на здравеопазването като орган на изпълнителната власт да утвърждава с наредби медицинските стандарти по член 6 от Закона за лечебните заведения, по член 4 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и член 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това беше моята теза.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От Министерството на здравеопазването приемат вашата теза.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Изпусната е община Искър от Белово.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля да се коригира. Поради това върнахме този текст.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Министерството на здравеопазването предлага в член 8, точка 2 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите накрая да се добави изразът „и го предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обработване в „Държавен вестник””.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде да се направи добавката?
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Поради пре номерация става въпрос за приетия от нас член 10.
„Член 10. Конгресът на Българския фармацевтичен съюз приема, допълва и изменя Етичния кодекс на фармацевта”. Предложението на Министерството на здравеопазването е: „и го предлага на министъра на здравеопазване за утвърждаване и обнародване в Държавен вестник”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но Етичния кодекс не може да се утвърждава от министъра?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: При нас се утвърждават.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Професор Минков, какво е вашето становище?
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Необходимо е да се уеднакви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се”- Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Последното предложение на Министерството на здравеопазването е в Преходните и заключителни разпоредби да се предвиди изменение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, като в член 11, точка 2 след думата „специалисти” се добави „предлага го на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в „Държавен вестник”.
Текстът е аналогичен и за останалите съсловни организации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Професор Минков, законът е приет.
ЕВГЕНИ МИНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми нарони представители, бих желал да изкажа моята дълбока благодарност и на всички фармацевти в страната. Радва ни, че голяма част от нещата са в полза на фармацията и здравеопазването в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Закон за трансплантациите.
Колеги, току що ми съобщиха, че професор Гайдарски е помолил да присъства при разглеждането на параграф 10. Ще изчакаме министър Радослав Гайдарски. Продължаваме с разглеждането на параграф 14.

Параграф 14.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 14. В член 21 се правят следните изменения и допълнения:
По вносител Борислав Китов:
Точка 1 се изменя така:
„1. Лицето приживе не е направило отказ от донорство на органи, тъкани и клетки чрез попълване на декларация по член 20, алинея 3”.
Второ, точка 2 се изменя така:
„2. Лицето не е включено в регистъра за отказ от донорство на органи, тъкани и клетки в общината по местоживеене и в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация”.
Трето, създава се точка 3.
„3. Е информиран съпруг(а) или родители, деца, брат или сестра за предстоящата експлантационна процедура”.
По вносител Министерски съвет:
Член 21 се изменя така:
„Член 21. Алинея 1. Вземането на органи, тъкани и клетки на починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
Първо, в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт.
Второ, името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация на лицата, изразили изрично писмено несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им.
Трето, на негов съпруг или родител, дете, брат или сестра е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и не са представени писмени възнаграждения от тях в разумно кратък срок.
Алинея 2. Редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата по алинея 1 се урежда с наредба на министъра на здравеопазването”.
Предложение на народния представител Николай Михайлов:
В параграф 14, член 21, точка 3 се изменя, както следва:
„3. На негов съпруг или родител, дете, брат или сестра е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки и ако е дадено писмено съгласие от тях”.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В параграф 14 нов текст на член 21, алинея 1, точка 3 думите „не са представени писмени възражения” се заменят с „е представено писмено съгласие”.
Предложение на народните представители Иван Сотиров, Иван Колчаков, Ваньо Шарков:
В параграф 14, член 21 се правят следните изменения:
Първо, създава се нова точка 3 в алинея 1:
„Лицето е информирано съгласно параграф 26 от Преходните и заключителните разпоредби по този закон”.
Второ, точка 3 става съответно точка 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, след като вчера гласувахме точка 2, която оттеглям по моето предложение, защото беше оттеглено да бъде в общината. По този начин се улеснява. Останалите две неща са идентични с тези на Министерския съвет.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Във връзка с това, което приехме вчера за здравно не осигурените лица, по член 21, алинея 1 се предвижда кумулативна презумпция. Т.е. вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени всички тези условия. Ако лицето е здравно не осигурени, съответно няма здравноосигурителна книжка. Трябва да се коригира текста в точка 1, за да може да бъде адекватен и за здравно не осигурени. Ще помоля от отдел „Правен” да кажат, как точно да се запише.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, вчера приехме едно допълнително изискване за здравно неосигурените лица, с което би следвало текстът, който предложихте след което беше коригиран да бъде инкорпориран и тук. Ако искате този текст може да се прескочи, сега за да направите точния текст. Едва ли ще може да го направите в момента.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да коментирам нещо, естествено е, че здравноосигурителната книжка ще бъде представена тогава когато такава има. Ясно е, че са кумулативни. Не спорим по този въпрос. Тогава когато лицето не е осигурено и не притежава здравноосигурителна книжка, очевидно е, че няма да може да я представи. И ние забелязахме този конфликт, въпросът е, че тук би трябвало да се допълни с едно пояснение, когато на лицето е издадена такава книжка. Когато не е издадена на това лице книжката няма как в нея да бъде записано каквото и да било.
ХАСАН АДЕМОВ: Може да поставите запетая и да продължите с текста: „По реда на член 20, алинея 5”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, погледнете точка 2. В нея е записано, че не е вписано в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация. По хипотезата, която Антония Първанова предложи да подаде в общината. Тогава, ако е подал ще бъде вписан в агенцията, така че и това условие и изпълнено и няма смисъл от нищо ново.
Мисля, че няма нужда от нищо ново.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това не е вярно. Доктор Цеков е доктор Първанова са прави, че трябва да се добави нещо, тъй като трите условия кумулативно се изпълняват. За да се вземат органи от починало лице трябва да са налице изпълнение на едно, две и три. Трябва да се добави: „В случаите когато е издадена здравноосигурителна книжка”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, но аз говоря за друго, за хипотезата когато не е осигурен. Попада по точка втора и няма смисъл от това.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, той влиза когато не е осигурен в точка втора, но по начина, по който е записана алинея 1, ако не се изпълни първата точка… Трябва и трите точки да са изпълнени едновременно. Ако една от тях не е изпълнена не могат да се вземат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е ясно. Добавя, се в случаите когато е издадена здравноосигурителна книжка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако, добавим – да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точка 1, придобива следния текст: „В здравноосигурителна книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт в случая, че има издадена здравноосигурителна книжка”.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, искам да поставя един въпрос, който според мен трябва да доведе до една по-коректна формулировка на точка 3. За мен не е ясно, едновременно ли трябва да бъдат информирани съпруга или родителя, децата и брата или сестрата за предстоящата процедура?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако трябва да бъдем съвсем точни госпожо Михайлова при положение, че лицето има брат или сестра би следвало и двете. Ще настъпят проблеми между семействата. И двете трябва да бъдат информирани. Професор Куманов, какво е вашето становище?
ХРИСТО КУМАНОВ: Съгласен съм с вас – родители, брат, сестра.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Става въпрос, бащата и майката, например ако е за детето. Ако има брат и сестра не се питат. След като съгласят майката и бащата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, но говорим за случая, брат или сестра, трябва да се попитат и двамата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако няма майка и баща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Съгласен съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 2 е записано, че това се урежда с наредба, която много точно ще разпише всичко как ще стане.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, ако търсим граматическата логика, така както е формулиран текста би следвало да се разбира, че на първо място трябва да бъде информиран съпруга или родителите задължително. На второ място децата – задължително. На трето място, брата или сестрата. Това е граматическата логика на текста. Ако не това е логиката трябва да се формулират съюзите и запетаите да се поставят по по-различен начин.
Може би отдел „Правен” трябва да се намеси.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако искаме да има поредност на уведомяването на лицата в точка 3 може да се запише следният текст: „Не са представени писмени възражения от:
1. Негов съпруг или родител.
2. Дете.
3. Брат или сестра
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но за това не става въпрос. Писмени възражения могат да се получат от някой, след като е бил уведомен. Тук става въпрос за уведомяване. Как ще направи писмени възнаграждения без да бъде уведомен. Това са две различни неща.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ние ще поставим и хипотезата, че е съобщено. Въпросът е искаме ли всичките лица, които са изброени в точка трета. Ако искаме или/или трябва да стане в поредност – „а”, „б” и „в”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че така трябва да стане. Трябва да бъде с букви „а”, „б” и „в”. Госпожо Михайлова, съгласна ли сте?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ясно ще бъде изчистено граматически. Принципно е или/или, като трябва да се знае, че ако има родител или съпруг е на първо място.
Ще подложа на гласуване предложенията на народния представител Николай Михайлов.
ХАСАН АДЕМОВ: Предложението на Николай Михайлов е много интересно, защото в точка 3 е казано, че само се съобщава за предстоящата експлантация. Записано е: „След съобщаването не се изисква съгласие”. Така ли трябва да звучи текстът?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така, или не са представени писмени несъгласие. Той иска писмено съгласие.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако се изисква задължително да има съгласие на близките текстът трябва да бъде друг, ако не е необходимо да има съгласие, а само съобщаване, т.е. режимът е уведомителен това е друга хипотеза. Необходимо е да уточним какъв е смисълът и предложението на доктор Михайлов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Адемов, смисълът на вносителя е следният: уведомяват се близките и се казва, ако не сте съгласни трябва да дадете писмено несъгласие. Доктор Михайлов предлага точно обратният смисъл – близките да дадат писмено съгласие.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Близките да дадат писмено съгласие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние казваме, ако не са съгласни да дадат писмено несъгласие. Доктор Адемов в първия случай дават, само ако не са съгласни. В другия случай винаги се иска писмено несъгласие.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Предлагам да изчакаме доктор Михайлов, защото ще дойде всеки момент, за да изкаже своите съображения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но в момента е 16,15 часа.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам въпрос по текста на вносителя, в член 21, алинея 1, точка 3. В точка 3 са изброени близките на евентуалния трупен донор – съпруг или родител, дете, брат или сестра, е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки и не са представени писмени възражения от тях. От всички тях или от някои от тях?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този въпрос решихме да се направят на отделни точки и се разбира, че не на всички, а на градиращите се – родители, ако има родители; съпруг, съпруга. Ако няма от останалите братя и сестри. Който не е съгласен дава писмено несъгласие.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, двете хипотези са коренно различни, но в предложението на вносителя е дадено освен, че не са представени писмени възражения презумпцията е, че става в разумно кратък срок. Имаме ли определение какъв е разумно краткият срок, защото може да бъде – пет минути или пет часа и хората не са успели да ги представят за толкова време? Виждам, че тук е записано, че разумно кратък срок е времето, в което органите, тъканите и клетките запазват своята жизненост и не могат да се използват за трансплантация. Това също е относително. Как преценяваме този текст? Как гарантираме възможността на роднините да изчерпят този възможно кратък срок и да е ясно, че той тече от момента, в който те са информирани и имат възможност да го заявят писмено.
ХРИСТО КУМАНОВ: Какво е вашето предложение? Разумно кратък срок е необходимата достатъчност. Тя е в зависимост от конкретните условия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, казва се на близките, много ви моля за два или три часа, ако не сте съгласни заявете писмено.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да подпомогна дискусията. Уважаеми народни представители в Преходните и допълнителни разпоредби е предложен текст, за разумно кратък срок има определение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще гласуваме предложението на народния представител Николай Михайлов.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Иван Иванов, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 2.
- „ Въздържали се” – 11.
Не се приема.
Моля, прочетете предложението на народните представители Иван Сотиров, Иван Колчаков и Ваньо Шарков.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народните представители Иван Сотиров, Иван Колчаков и Ваньо Шарков. В параграф 14, член 21 се правят средните изменения:
Първо, създава се нова точка 3 в алинея 1:
„Лицето е информирано съгласно параграф 26 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон”.
Второ, точка 3 става съответно точка 4.
Параграф 26 гласи:
„Алинея 1. Националната здравноосигурителна каса информира лично всички здравноосигурителни лица на достъпен език за разпоредбите на този закон, свързани с условията за вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице до 31 декември 2006 г.
Алинея 2. За новоосигурените лица информирането по алинея 1 се извършва в едномесечен срок от влизането на осигурителното правоотношение.
Алинея 3. За лицата, които не са здравноосигурени информирането по алинея 1 става по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Второ, параграф 26 и параграф 30 става съответно 27 и 31”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по принцип приехме текстовете, които казват как става информираното несъгласие и мисля, че това е в противовес на това, което приехме. Не мисля, че е работа на Националната здравноосигурителна каса да информира всички колеги.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ако се приеме като вариант, тяхното предложение е, че предлагат касата да информира гражданите до края на годината, че съществува такъв закон, за да дадат съгласие или несъгласие. Това е тяхното предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбирам предложението, но може би предлагате това да стане писмено.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господи Мръцков, считам, че в предложението на Иван Сотиров, Иван Колчаков и Ваньо Шарков те искат допълнителна информационна осведоменост.
Първо, не считам, че касата трябва да се занимава с разяснителни дейности.
Второ, да жертваме от касата минимум един милион.
Считам, че нещата са достатъчно ясни и има други форми за информираност отколкото Националната здравноосигурителна каса да изпраща на всеки разпоредителен документ, което ще отнеме от финансовия ресурс на здравната каса.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, мисля, че няма голям смисъл в това, тъй като достатъчно са тези точки по алинея 1 на член 21. Няма нужда от допълнително усложняване и кумулативен характер на четири точки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, никъде не става въпрос за писмено информиране. Думата „лично” е смущаваща, защото как ще бъдат уведомени лично. Ако отпадне думата „лично” мисля, че Министерството на здравеопазването трябва да информира гражданите на Република България, че от момента на влизане в сила на този закон. Трябва гражданите на Република България на знаят, че от момента на влизане на този закон те стават потенциални донори в случаите когато не изразят несъгласие. Необходимо е да бъдат информирани. Това е тяхно право. Задължително следва да има информационна кампания. В случая текстът, който е посочен в член 26 е много резонен. Единствено думата „лично” може да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Шарков, как ще бъдат информирани осем милиона българи.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател, искам да благодаря на доктор Първанова, която доста добре обоснова нашето предложение. Както решим така ще се направи дали да бъде Министерството на здравеопазването или Националната здравоосигурителна каса, без значение е. Въпросът е, че всеки един български гражданин трябва да бъде информиран, а не да се надяваме на това, че ще прочете във вестниците, че законът е променен и от утре е потенциален донор на органи, защото не е попълнил декларация по образец издадена от Министерството на здравеопазването, която трябва да занесе в общината. От кого ще се направи това едва ли има толкова голямо значение. Важно е хората да бъдат информирани за това.
Думата „лично” означава, че всеки трябва да бъде информиран. Не знам какъв е под текста на думата „лично”. С писмо трябва да бъде информиран.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съгласен съм, че всеки трябва да бъде информиран и да се намерят необходимите начини, но това да бъде едно от кумулативно действащите условия по член 21, алинея 1 не съм съгласен.
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Това не е възможно.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Китов намекна, че ние трябва да докажем, че той е информиран лично с писмото или по друг начин, което излишно усложнява процедурите. Няма спор по въпроса, че всеки трябва да бъде информиран по всички канали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всички сме съгласни, че хората трябва да бъдат информирани, но не като условие, защото се навлиза в една процедура, дори да е лично трябва да бъде с обратна разписка, за да може да се докаже.
Предлагам по-нататък да запишем да бъдат информирани и да се направи кампания.
ВАНЬО ХЪРКОВ: Смятам, че те могат да бъдат информирани чрез семейните лекари и няма да се изразходват никакви средства. Семейните лекари правят профилактика на всички здравно осигурени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това е първата възможност в рамковия договор и в изискванията Националната здравноосигурителна каса да задължи семейния лекар да информира и да предложи декларацията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това не е дейност на касата, защо да ги информира?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е, но това е изискване за работата на семейния лекар. Никакъв проблем няма, да бъде информиран от личния лекар всеки един пациент. Никакъв проблем няма да има и чрез общините службите, които се занимават и знаят кои са здравно не осигурените да уведомят лицата да дойдат и да им бъде предоставена декларацията, която приехме за общините.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, ще помоля да довършим параграф 14. Когато достигнем до параграф 26, малко по-подробно да видим как и по какви канали ще се информират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Шарков, държите ли да се гласува вашето предложение и да се включи като кумулативно условие.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, мисля, че въпросът е изключително важен. На практика предлагам да пресметнем при 1600 пациенти на един общо практикуващ лекар, колко човека трябва да се явяват на ден в неговия кабинет до края на годината, за да може да информира всеки един от тях и който пожелае да си попълни декларацията? Ще може ли този лекар да работи като общо практикуващ или ще трябва да информира пациента, за това, че е променен Законът за трансплантациите.
Съгласен съм да не се записва като условие, за експлантирането на органите, но нека да има институция в България, която да бъде записана в този закон, че ще извърши информирането. Министерството на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса трябва да извършат тази работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттегляте предложението като изискване.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да оттеглям.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Мисля, че в закона не е задължително да формулираме формата чрез която ще става информирането на гражданите. Всички сме убедени, че искаме гражданите да бъдат информирани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 14 с така направените предложения, допълнения и предложението на отдел „Правен” за записване на точка „а”, „б” и „в”, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, връщаме се към разглеждането на параграф 10.
Параграф 10.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 10. В член 16 се създава алинея 3:
„Алинея 3.Условията и редът за финансиране на дейностите по алинея 2, точка 1 – 4, както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
В параграф 10, в член 16 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, алинея 2 точка 3 се изменя така:
„3. Медикаментите и консумативите, необходими за пред оперативната подготовка, оперативното лечение, реанимацията и следоперативния период, както и поддържащото лечение в следтрансплатационния период”.
Второ, създава се алинея 3:
„Алинея 3. Условията и редът за финансиране на дейностите по алинея 2, точка 1 – 4, както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги ние отложихме този текст, за да се разисква в присъствието както на професор Гайдарски така и на Министерството на финансите.
С няколко думи ще обобщя както предложението, така и направената дискусия. За всички е ясно, най-малко трябва да се обяснява това на професор Гайдарски като един виден хирург, че това е обхвата на цяла една трансплантация. Безспорно е, че на този етап досега се заплаща по-скоро само труда на колегите. Така както беше изнесено от доктор Спасов и останалите колеги, които присъстваха тук. Разбира се, бяха поставени и въпроси, че това ще струва пари и може би няма да може държавата да поеме всичко. Това е факт, който не се оспорва от никой. Така или иначе колкото може да си позволи държавата – може, но да става така както трябва. Това е смисълът на предложението и дебата. Оставихме този дебат, за да бъде в присъствието на двете ведомства.
РАДОСЛАВ ГАДАРСКИ: Благодаря ви за предоставената дума. Искам да започна с това, че като хирург приветствам предложението на доцент Китов. Това много ме удовлетворява и е най-идеалният, текст който би могъл да бъде представен за нуждите на трансплантационата хирургия в страната. Нямам нищо против, добре е да се плати всичко, което може да се плати, така както е във всички страни в Европа. Да се плати пред оперативния, след оперативния период и поддържащото лечение. В рамките на това, което съществува като финансиране на Министерството на здравеопазването това е абсолютно невъзможно. През тази година направихме почти невъзможното. Всички знаят, че досега нищо не се заплащаше. Никой не заплащаше нищо. Тази година заплащаме за експлантация 2100 лева, 2800 лева за трансплантация. По решение на ръководството на Министерството на здравеопазване заплащаме за един месец в след оперативния период. Мога да ви обясня, защо е взето това решение за един месец. Това означава, че обикновено когато се извърши една трансплантация независимо дали е бъбречна, чернодробна или сърдечна в рамките на един месец, когато е направена една коректно извършена оперативна интервенция болния трябва да си отиде в къщи. Оттук нататък поемаме поддържащото с препарати за отхвърляне на съответния орган. Всичко се заплаща от държавата. Това беше направено, защото знаем, че болниците изнемогват с финансовите средства и поехме този ангажимент. Имаме случаи когато болният лежи по осем – девет месеца. Ако това се поеме от министерството. Вие разбирате, че не става въпрос само за трансплантация на сърце или черен дроб. Става въпрос за трансплантация на бял и черен дроб, сърце, бъбреци. От известно време непрекъснато се увеличава броят на трансплантираните. Тук говорим за тъкани и клетки, особено за стволовите клетки. Представете си какво ще стане със стволовите клетки, ако започне масово да трансплантиране и стволови клетки. В страната има такава готовност на няколко места. Това означава, че трябва да бъдат отделени много средства от Министерския съвет и Народното събрание трябва да гласува един изключително голям бюджет за трансплантационната хирургия в страната. Знаете на запад, какви средства се отделят за тази трансплантационна хирургия. Например, ако ни кажат, че се дават 5 или 10 милиона за трансплантационна хирургия такава каквато е на запад, това е невъзможно. Тук е господин Дацов, който отговаря за тези проблеми, ако може да ни подкрепи във вашето предложение веднага ще го приема и съм съгласен да се включи в този член.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви професор Гайдарски. Имам една малка реплика. Следващата алинея много ясно казва, че вие ще изготвите наредба, в която ще са посочени сроковете. В никакъв случай няма да бъде обхват на усложненията, за които говорите. Това може да се прецизира и да се влезе в една рамка. Безспорно е, че след като държавата няма достатъчно пари, може да има листа на чакащите. След като в закона ясно се казва, че за трансплантациите българската държава финансира Министерството на здравеопазването, вие като принципал много по-добре е за вас да бъде ясно разписано, какво трябва да се заплаща, за да може да поискате необходимите средства в рамките на възможното.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: В такъв случай, вие вкарвате министърът в неясна ситуация, няма значение кой ще бъде този министър. На доктор Спасов обяснявам, че няма пари. Трябва да отделим от друга програма, за да предоставим пари за трансплантацията. Ние разбираме, че там се харчат пари и трябва да помогнем. Ако министърът не е хирург няма да даде пари. Бъдете сигурни в това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение е такова.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Необходимо е да бъде нещо определено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие с право искате болниците да не натрупват дългове. Кой заплаща тези трансплантации? Ето от къде се получават дълговете, защото някой трябва да плати. От къде да вземат пари болниците? Тук е големият парадокс. Необходимо е да се запише съвсем ясно, защото за да се направи извън труда, кой плаща останалите неща? За да се извърши трансплантацията те плащат, а това са дългове. В случая Георги Гергов или някой друг ще помогне, но няма да помага винаги. Още повече, че отхвърлихме физическите лица да помагат.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Уважаеми доцент Китов, уважаеми професор Гайдарски, ще направя два ремарка. По отношение на медикаменти и консумативите наистина закона е императивен, че средствата се поемат от Министерството на здравеопазването. Никой не иска реално да източи парите на министерството.
Мисля, че много добре ще бъде в началото на всяка една бюджетна година когато се гласува бюджета в Народното събрание по член 82 на Закона за здравето да се знае сумата, която отива в министерството извън обема за задължителното здравно осигуряване. Когато има 2 милиона средства за трансплантации нито една болница няма да си разреши да направи повече трансплантации от това, което е фиксирано и заложено в закона. Яснотата е много важна, за да няма пререкания.
По отношение на броя на трансплантациите е необходимо да се каже предварително, че сърдечната трансплантация ще струва толкова, чернодробната – толкова, бъбречната – толкова. Когато се извършва Законът за обществените поръчки по отношение на медикамените те обявяват търг, явяват се изпълнители, които сключват след това договор на определена фиксирана цена. Когато парите свършват с едно писмо министерството спокойно може да каже, че парите са свършили и през тази година повече трансплантации няма да се финансират. По този начин няма да има неясноти.
В момента ще направя един пример, тъй като госпожа Първанова е добре запозната с европейската практика. В Холандия годишно са финансирани само 20 изкуствени сестра. Това е една много по-богата от нас страна. 21-вия нуждаещ се остава за следващата финансова година и се използват други методи на лечение, а не се имплантира изкуствено сърце. Никой не преразходва бюджета. Когато нещата са много ясни и фиксирани преди да се стартира една програма никой няма да направи трансплантация, когато не е финансиране. Когато са направени реално е имало нужда. Министерството на здравеопазването в момента има методика само за заплащане на труда, а медикаментите и консумативите са пропуснати като наредба. Това е пропуснато от министерството поради, което реално възникна този спор. Проблемът трябва да бъде решен, тъй като в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за трансплантациите има срок, в който министерството трябва да подготви съответните подзаконови нормативни актове. Министерството на здравеопазването не е направило това, което е причината в момента да провеждаме този спор. Ако имаше методика, с която медикаментите и консумативите се покриват и да са фиксирани като сума нямаше да има никакъв спор. Сърдечната трансплантация струва 100 единици, чернодробната 150 единици и никой няма да си разреши да направи повече трансплантации от това, което министерството може да заплати.
Предлагам да има фиксирам бюджет и бройки, които могат да бъдат трансплантирани за година.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, доктор Спасов преди мен изказа по-голяма част от това, което исках да развия като теза. Подкрепям доктор Спасов и искам да допълня, че е добре Министерството на здравеопазването в лицето на министъра да определи и кои лечебни заведения имат възможност и нужното оборудване, което да бъде обвързано задължително с успеваемостта. Много болници в София правят опити за трансплантации. Мисля, че трябва да бъде обвързано задължително с успеваемостта на приложените трансплантации.
Действително законопроектът, който се предлага тук е пълен. С допълнението на доктор Спасов можем да се обединим върху това предложение на законопроекта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин министър, вие си спомняте, че когато ви зададохме въпроса с доктор Иванов във връзка с финансирането на трансплантацията вие имахте една идея, която не се разви много по време на вашия отговор. Може би сега е моментът. Тогава ставаше въпрос върху аспекта, за трансплантациите да има разписано отделно перо, което да е фиксирано и ясно. Ако желаете кажете още няколко думи във връзка с това, за да може заместник-министър Дацов, възможно ли е това да се фиксира и да се направи преценка за броя на сърцата. По някакъв начин да имат стойност. По този начин ние в комисията да можем да ви подкрепим когато се борим за тези 5 на сто като абсолютен минимум от брутния вътрешен продукт. Да можем да се преборим и за отделно перо за трансплантациите. Благодаря ви.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми колежки и колеги, много ви моля, никъде да не планирате броят на трансплантациите, които трябва да се извършват. Самият живот показва, че в България се трансплантират от 5 до 7 сърдечни трансплантации годишно. Чернодробни трансплантации от кадавър и жив донор са не повече от 15 – 20 годишно. Масовите трансплантации идват от 1000 човека, които са на хемодиализа. Ако достигнем до 50 трансплантации годишно ще бъде нещо великолепно. Засега това е евтина трансплантация. Най-чувствителен от органите е черният дроб, след това сърцето.
Много ви моля, да не достигнем до ситуацията, в която нашата общественост да е развълнувана, че жените до 35 години трябва да вземат „Зоадекс”, а след 35 години не. Апелирам ви да не се поставя никаква бройка на трансплантационната дейност. Гарантирам ви, че няма да е толкова масова.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да има бройка, а сума, което отново е същото.
ХРИСТО КУМАНОВ: Ако бюджетът през следващата година е 6,5 на сто, нещата ще улегнат. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи министър, може би ще изпреваря господи Дацов, за да подскажа една идея.
Мисля, че от тази или от следващата година Министерството на здравеопазването трябва да премине към програмно бюджетиране. Ако това е така, означава, че в рамките на програмата наречена трансплантации трябва да се опитаме да се преборим за един разумен бюджет на базата на това, което е извършвано досега.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е да не ви ощетява, а да се разпише отделно.
ХАСАН АДЕМОВ: Да бъде отделно разписано, за това споменавам програмния бюджет като едно от средствата, които ще диференцират тази сума на базата на парите, които са похарчени в предишните години.
Господин Дацов, не зная дали това е възможно?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, прочитайки становището на министър Пламен Орешарски, на страница 2 е записано, че реализираното на предвидените със законопроекта действия ще се осъществява от ангажираните институции в рамките на ежегодно утвърдените средства. След като има отражение към бюджета и няма актуализация на бюджета, въпросът с парите приключва. Оттук нататък сметката е много проста. Толкова пари, толкова души и на края числото е ясно. Как няма да има таван? Сигурна съм, че могат да се извършат и повече трансплантации, особено сега при либерализация на режима за донорството. Представете си какъв е медийният натиск във всички случаи, дори и да сме в бюджетната рамка и да имаме определени, какво ще правим с 21-вия. Веднага ще скочат всички медии върху парламента, Министерството на здравеопазването и т.н.
Според мен, пропускаме това ,че трансплантацията е висш пилотаж в медицината. Това е една много скъпо струваща екстра в клиничната медицина. Ние като не сме решили въпроса с 10, 20 хиляди и повече раково болни, сега се опитваме с пет души със същите средства да се реши. Не изглежда това да е балансирано от гледна точка на интереса на пациентите. Сигурна съм, че работим с много добри специалисти и те могат да извършат повече трансплантации. Сигурна съм, че това много се иска от пациентите, но в края на краищата въпросът опира до това от кого ще се заплати? От становището, което тук е очевидно, мисля че във всички случаи трябва текстовете на закона да останат така и да се обясни много точно, че трансплантацията в България се прави в рамките на бюджета. Ние не сме Холандия. Няма да извършим 20 сърдечни трансплантации. Не зная дали имаме капацитет за толкова, но няма да има и кой да ги плати. Може да има кой да ги направи. Професор Куманов, вие казахте вчера, че има 600 човека който чакат за трансплантация на бъбрек, но може да се окаже, че е възможно и по-малко от 60 да се направят чисто финансово. Това е най-тежкият баланс във всяко едно министерство дори и програмно да е бюджетирането как да се разпределят пари, колко за децата болни от астма, колко за жените болни от рак и колко за тези които имат нужда от трансплантации? На кого животът е по-важен? Според мен, няма чий живот. За това този въпрос трябва да бъде много категорично разписан в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това, което е написано от министър Орешарски го приемам напълно с една запетая отзад, защото наистина това са органите, като се съобразим с българското законодателство. Всички се съобразяват с българското законодателство.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа, едва ли мога по-добре да изразя становището на Министерството на финансите от това, което направи госпожа Първанова, защото тя прочете фактически това, което министър Орешарски е заел като позиция. Предлагам да се върнем към програмното бюджетиране. Програмното бюджетиране не цели да даде допълнителни пари, а да определи по-ясно ползите за обществото. Въвежда един механизъм. От тази гледна точка е много трудно да се каже ако трябва да се сравняват животи. Фактът е, че по този начин искам да се присъединя към становището, което беше изказано, ако този текст влезе в сила означава да подложите министърът на здравеопазването на много масиран натиск от пресата и обществото и винаги да е виновен, че няма средства за още един за правене на трансплантация. Ако се обърнем отново към европейската практика ще видите, че много малко са страните в Европа, правя аналогия с определен тип лекарства. Мисля ,че има четири държави в Европа, които плащат много скъпите лекарства. Същото нещо е и за трансплантациите. Много малко са страните, които през публичните финанси финансират такива дейности. Това е точно поради широкия публичен отзвук и невъзможността да вземете решение чисто човешки кой живот да спасите и кой да не спасите. В края на краищата господин министъра това ще трябва да решава? Поради тази причина, по-добре е да остане стария текст, а не да се въвеждат нови.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние ще предложим да се приеме от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Ние ще го защитим.
В закона казано ли е, че държавата плаща трансплантациите? В момента плаща ли? Не плаща. Защо не спазвате законът. Сега ясно казваме какво ще се плаща.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Китов, трябва да се има предвид следното. Когато говорим за парите действително е необходимо да се намери начин трансплантациите да продължат. В никакъв случай не трябва да ги спираме. Още повече, че ние либерализираме закона, което означава, че ще увеличим броят на трансплантациите. Действително трябва да дойдат пари.
Ние не може да си позволим да правим до безкрай многобройни трансплантации. Длъжен съм пред комисията да кажа, че в България отделените финансови средства за здравеопазване са 2 милиарда лева. Тази година има разчети за 2 милиарда 200 хиляди лева. В Словакия, която е 5,5 милиона население. Тя не е по-богата от България има 3,5 милиарда и половина евро. В Словения, която има 2 милиона население има бюджет от 4 милиарда евро. Хърватска има 4 милиарда евро при 5 милиона население. Представете си за какво става въпрос. Министерството на здравеопазването е поставено в една изключително тежка ситуация, с която ние не можем да се справим. Повече не можем да издържим. Ако вие като депутати решите, притиснете Министерският съвет, и поискайте повече пари за здравеопазване. Тогава може да се направи нещо. Да се увеличат малко сумите. Ние сме направили нещо разумно. Плащаме тези 2200 лева за експлантация, 2880 лева се плащат за трансплантацията. Поемаме до един месец на трансплантираните болни. Какво повече от това да направим? Не става въпрос за пет дни, за десет дни, а до един месец, но при едно единствено условие, че ще бъде представен един финансов отчет от всяка болница, на която е разрешено да извършва трансплантации. Т..е лицензирани болници. До един месец ние сме поели тези грижи. Намерили сме пет милиона. Въпросът е трансплантациите да вървят, но не можем да разрешим на всеки един. От няколко места се явяват желаещи, поемете финансовите нужди.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се. По този въпрос няма спор.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това е положението. Необходим е да приемем едно разумно решение. Ако, оставите да бъде разписано само от министъра на здравеопазването, който и да е той, вие го обричате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това ще бъде променено.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин Дацов, съжалявам, но няма да мога да се въздържа да не ви направя реплика. Вие идвате в Комисията по здравеопазване за втори или трети път, ако не се лъжа, когато обсъждахме въпросът защо няма оперативна програма за здравеопазване вие ни убеждавахте, че така е по-добре, защото така усвояемостта по останалите оперативни програми където се припознава нещо като мярка или приоритет, това е по-добрият вариант. Сега каже ми по какъв начин ще ни убедите, защото вие говорихте за това да се определят ползите за обществото. По какъв начин Министерството на финансите смята да убеди обществото и нас, че мисли, че е полза за обществото да бъде здраво, за хората да бъдат здрави. Отново явно не е сред приоритетите и не се смята, че от ползите е здравето на нацията. В момента ние достигаме до там да обсъждаме и да се плашим от това дали постижение на науката в областта на медицината няма да ни създадат проблеми. Говорим за това почти уплашени, че напред ще върви медицината със стволовите клетки и какво ще се случи тогава в България, защото нашия бюджет няма ангажимент и не иска да поеме такива към хората, които се занимават с това. Разбирам, че вие също сте ограничени в някакви рамки, но не може отново да се обсъжда един размер 4,3 от брутния вътрешен продукт. Не може да се смята за нормално, че обществото ще разпъне на кръст министъра на здравеопазването. Защо министърът на финансите и Министерството на финансите не се чувства по никакъв начин отговорно към тези проблеми? В това е големият въпрос, който е принципен, за съжаление? Явно е, че скоро приоритет в тази държава няма да бъде здравеопазването. Призовавам към едни разумни параметри за неща, които са в разумни граници.
Поддържам становището, формулирано от доцент Борислав Китов, защото принципно е дадено, че нещо някъде ще се регламентира.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин Дацов, използвам правото си за реплика, за нещо много важно. Вие казахте, че програмите ще бъдат съобразени с националните здравни приоритети. Това означава, че трансплантацията никога няма да бъде приоритет в България поради простата причина, че приоритетите са мозъчно съдова болест, сърдечно съдови заболявания, детското здравеопазване, майчиното здравеопазване, раковите заболявания и т.н. Няма нито една държава в света, където трансплантациите да са приоритет. Следователно такава програма едва ли ще има като приоритет в Националната здравна стратегия.
Необходимо е да има бюджет в Министерството на здравеопазването, който да позволи на министъра на здравеопазването да не си подаде оставката на втория ден.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моята реплика също е към заместник-министър Дацов. Искам да поставя на обсъждане пред всички вас следното. Не може в бюджета когато за миналата година има 1,2 милиарда, този бюджет, който не е реализиран да може да бъде приведен към Министерството на здравеопазването. Този излишък не може да се вложи в реалния бюджета на здравеопазването или на друго място.
Когато се прави бюджета винаги икономистите така предвиждат нещата и в края на годината да има излишък. Не може ли да се проектира по този начин, половината от излишъка да се заделят за здравеопазването.
В момента говорим за извършвана на трансплантации. До момента, както чухме от господин министъра, няма форма и начин, по който да бъдат превеждани пари. В същото време насърчаваме и казваме от трибуната на телевизията или други медии казваме: „Да, чудесно ще извършваме трансплантации”.
Считам, че в момента обсъждането на предложението по законопроекта на доцент Борислав Китов добре аргументира законодателно ангажимента на държавата към трансплантациите.
Мисля, че всички трябва да се обединим около него, тъй като в момента даваме една зелена светлина, която е обоснована чисто юридически.
Средствата, които са заделени от здравеопазването трябва да бъдат регламентирано усвоявани по различни програми. Ние не следва да правим противопоставяне на трансплантации с астматично болни и онкологично болни. Тръгнем ли към този принцип считам, че от всички тук присъстващи няма да доведем до добър дебат разговора.
На последно място искам да се изкажа относно реформата, която трябва да се извърши в здравеопазването, за да имаме реално финансиране на болниците. Не може при 360 болници всички болници да получават пари и бюджетът да достига. Отново се връщаме към онова разумно изразходване на средствата. Задължително да бъде юридически аргументирано заделени средства и да не е отговорността на министъра, а цялата програма на Министерството на здравеопазването под ръководството на министъра.
Мисля, че около това може да се проведе дебат. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, разбирам министър Гайдарски и заместник-министър Дацов, като екип в Министерския съвет те се защитават.
Искам да направя реплика на министър Дацов във връзка с това, което каза, че не трябва да допускаме с този закон да създадем условя министърът да бъде разпъван на кръст и т.н. Министърът на здравеопазването и така и така е разпънат на кръст господин Дацов и винаги ще бъде разпъван на кръст, това е ясно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото не стигат парите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът е, че вие трябва да бъдете разпъвани на кръст в Министерството на финансите, защото вие давате парите и внасяте бюджетът в Народното събрание.
Искам да кажа, че министърът отново ще бъде разпънат на кръст, защото с предложението на Министерския съвет условията и реда за финансиране, както и размера се определят с наредба на министъра на здравеопазването, а не на министъра на финансите.
Предложението на доцент Китов е свързано с това, че ние разписваме за какво се отпускат тези пари. За това предложението е много по-качествено, отколкото предложението на Министерския съвет.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нищо повече не мога да кажа, освен това, че всеки ежедневно прави избор. Обикновено, логично е този избор да се прави на базата на приоритетите. Когато се казва, че едно нещо е приоритет, за това е приоритет, защото се финансира и всичко става по веригата, ако е възможно.
Ние се връщаме отново към едни по-големи въпроси, които вие дори не искате да докоснете, а именно за финансирането на системата. Макар, че само по себе си многото пари не означават качество в системата и решаване на системите. Отново ще направя моят любим пример със Сингапур където парите са 3 на сто от брутния вътрешен продукт за цялата публична система, а имат едно много качествено здравеопазване. Т.е. това е от гледна точка като мерило на качеството на системите.
Всички предложения са за преразпределение и увеличаване на парите през бюджета. На всички е ясно, че трябва да се намерят алтернативни източници за финансиране. Тези 4 на сто от брутния вътрешен продукт, които се въртят по един или друг начин в сивия сектор в здравеопазването, т.е. доплащанията. Никой не може да отговори защо е спряла реформата и защо не се дава път за излизане на тези пари на масата? През последните години не се развива застрахователния принцип, частните фондове и т.н.
Според нас, това е начинът за допълнително финансиране на здравеопазването. От няколко години се казва съвсем ясно. Казано е и в доклада, който беше публикуван за развитие на здравеопазването в системата, а не непрекъснато да се казва, че трябва да се преразпределят от бюджета през публичните финанси. Искам да ви задам един въпрос – кажете след като ви увеличим парите за здравеопазването да намалим ли парите на образованието или на пенсиите или да увеличим данъците?
РЕПЛИКА: Няма да залагате такъв излишък.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не се опитвам да давам съвети по медицински теми. Защо давате съвети по финансови въпроси. От три години има излишък в държавата. Трябва ли когато има дефицит да намалим средствата пропорционално за да няма дефицит?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли държава в Европа с по-нисък процент в здравеопазването?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Първо, средствата от сивия сектор отиват за здравеопазването.
Второ, става въпрос за трансплантации, за няколко бази, които са на европейско ниво. Ясно беше показано, че те ще бъдат регламентирани, защото извършват своята дейност на европейско ниво. Това е една от перлите в короните на българското здравеопазване. Те изобщо не са свързани с останалата реформа. Става въпрос, че колкото има пари, не означава, че трябва да давате повече пари, но да е разписано, за какво отиват.
Мисля, че наистина по този въпрос нямате думата и каквото е написано в българското законодателство трябва да се изпълнява. В зависимост от приоритетите на държавата, а не от приоритетите на Министерството на финансите.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, тази дискусия трябва да приключи.
Предлагам вместо „министъра на здравеопазването” да се запише „Министерският съвет”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По предложение на министъра на здравеопазването.
ХАСАН АДЕМОВ: Министерството на финансите доколкото разбирам искат от Министерството на здравеопазването толкова пари, ни трябват за дейността трансплантация, тъй като в рамките на министерството трансплантацията е вид приоритет. Миналата година сме финансирали пет трансплантации на сърца и т.н., през следващата година искаме такъв ресурс. Това искат от Министерството на финансите, за да финансират. Къде е записано?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това е предоставено.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, след като е предоставено, няма проблем и предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, направихме дискусия вчера и днес.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, има проблем с вашето предложение. Ако се приеме предложението по алинея 3, ние задължаваме държавният бюджет да осигури средства не за определен брой, а за всички граждани, на които се правя трансплантация, задължаваме държавата да плати.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И сега се задължава държавата да плати.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Дейности се финансират от средства от държавния бюджет, а не задължават всички да се платят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вярно е, че вие не сте лекар, но стана ясно какво е трансплантация.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Искам да направя само едно обяснение. Госпожо Първанова, тъй като стана въпрос за различните видове болни, една трансплантация спестява близо 4,5 от средствата за хемодиализа. Една сърдечна трансплантация намалява средствата, които министерството предоставя за изкуствено сърце. Една чернодробна трансплантация е 1,5 пъти по евтино за държавата, отколкото да гледа един чернодробно болен с цироза. Парите по член 82 от Закона за здравеопазване ще бъдат повече когато се направят необходимият брой трансплантация. Такава е истината. Да не говорим, че качеството на живот е няколко пъти по-добро за тези български граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Истината е, че когато се извърши успешно трансплантация се спестяват допълнителни средства, които балансират нещата.
Колеги, предлагам да гласуваме предложението с поправката: „се определят с наредба от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми народни представители, ако приемем такъв текст означава, че рамката, която се определя съгласно Републиканския бюджет в системата на здравеопазването и в тази рамка се вмества министърът на здравеопазването по негова преценка, къде и колко да заплати, кои приоритети ще подкрепи, как да подкрепи и в каква степен, вие тази преценка ще дадете на Министерския съвет. С това наредбата ще бъде приета там. Вътре в системата на Министерството на здравеопазването и в рамката, която се определя на Министерството на здравеопазването за разпределяне на средствата, които гласува Народното събрание, министърът на здравеопазването има някаква свобода да премества суми и да определя кои приоритети как ще бъдат подкрепени. Размерът на финансирането също е в тази наредба. Когато размерът на финансирането се фиксира от Министерския съвет, министърът на здравеопазването не може да пипне тази сума.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това става въпрос. Да бъдат в отделен ред и да е ясно, че е само за трансплантации.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нека този приоритет да се определя от министъра, а не от Министерския съвет. Той за това е министър на здравеопазването.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Необходимо е да се уточним, за да бъдем на ясно. Ако се запази същият бюджет, който имаме в момента и вие ми вменявате, че трябва да определим пари за трансплантации означава, автоматично, че следва да бъде преразпределен бюджета на онези програми. Имаме 25 програми. Ако мислите, че говорим само за една програма. Имаме програма „Тютюнопушене”. В тази програма има пари. Имаме програма за хемодиализните центрове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако се запази този бюджет, който в момента се предвижда тогава ние осакатяваме всички останали програми за сметка на тази програма. Това е положението. По принцип, ако смятате, че трябва да остане в рамките на този бюджет, не искам да отговарям за такъв бюджет. Направете предложение до Министерския съвет и той да го разпределя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук става въпрос за следващата година.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ясно е, че влиза от 2007 година. Ако е в рамките на тези 4,4, но дори сега в бюджета се предвижда не 4,4 на сто, а 4,3 на сто, тъй като в новия бюджет се предвижда намаление. Ако смятате, че трябва да се преразпределят тогава следва да знаете, че ние ще намалим парите на всички останали за скъпо струващите лекарства. Отново ще започнат оплакванията. От къде да вземем парите? Трябва да разберете, че това е нещо ужасно. Ние трябва да увеличим парите на онези програми, за които вие слушате всеки ден и хората са прави. Няма от къде да намерим пари за тези хора. Например, сега хората чакат за „Золадекс” с месеци, но няма как да бъде включена, защото няма пари. Вие искате от тези пари да се вземат евентуално и да се вкарат в трансплантациите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е по закон. Ще се дадат достатъчно пари от бюджета. За това Министерския съвет ще изготви една отделна наредба.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако евентуално се отпуснат повече пари нямам нищо против. Съгласен съм министърът на здравеопазването да определя, но ако вие смятате да имаме същият бюджет, нека Министерският съвет да ги преразпределя и каквото иска да прави. Най-вероятно ще се вземат парите от останалите програми и ще се дадат пари за тази програми. Ако това стане тогава ще излезна пред целия български народ, пред Народното събрание и ще заявя, че няма да мога да ръководя такова министерство.
ХАСАН АДЕМОВ: Другият вариант е да кажем, че няма да правим трансплантации.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, това се опитвах да кажа. Дали наредбата ще бъде съгласувана и приета от Министерския съвет, това няма да увеличи бюджетната рамка, която ще се гласува в Закона за бюджета, уважаеми народни представители. Някои остават с впечатление, че когато наредбата отиде в Министерския съвет това означава, че има допълнителни пари в бюджета. Няма да има допълнителни пари в бюджета. Една част от парите ще бъдат фиксирани само за трансплантация и ще бъдат за сметка на други дейности, както каза министър Гайдарски. Този баланс няма да бъде при министъра.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, мисля че доктор Адемов каза много ясно, в България са извършени толкова трансплантации, а за следващата година ни трябват толкова.
ХАСАН АДЕМОВ: Ние не очакваме бум от трансплантации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не очакваме бум от трансплантации, защото е невъзможно. Разписват се на отделен ред и се гарантира нещо, с което наистина България се гордее. Когато стане с наредба ще бъде на отделен ред. За това предложението, което мисля, че се подкрепя от професор Гайдарски е от Министерския съвет. Никъде не е казано, че е в същата рамка. Ако е приоритет на държавата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това не е приоритет на държавата.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: С цялото ми уважение към хората, които се занимават с трансплантация не смятам, че това трябва да бъде приоритет на държавата по отношение на здравеопазването на българския народ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е част от здравеопазването.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имам няколко технически въпроса.
Първо, по отношение на текстовете отнасящи се до финансирането, само тези текстове да влязат в сила от януари 2007 година. Всички останалите могат да останат така както е разписано в закона.
Второ, още вчера казах е разминаването между член 16, алинея 1 и член 17. Договори могат да се сключват и с юридически лица с не стопанска цел регистрирани за извършване на обществено полезна дейност, предлагам в член 16, алинея 1 „дейностите по трансплантация се финансират със средства на държавния бюджет, Националната здравноосигурителна каса, дружество с доброволно здравно осигуряване”, да се допълни „и от юридически лица с не стопанска цел регистрирани за извършване на обществено полезна дейност”, за да има кореспонденция между двата члена.
Трето, господин председател искам да обърна внимание, че във вашето предложение се включва и поддържащото лечение след оперативния период.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това се прави от тях.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Доцент Спасов, вие калкулирате колко струва една трансплантация и колко от средствата ще се спестят, ако този човек не бъде трансплантиран. Да, но той живее няколко месеца и струва еди колко си, но след трансплантация той живее години и е на поддържащо лечение, което със сигурност ще надхвърли сметката. Това, което казвам е много грубо и цинично е така да се прави, не зная дали някой го е направил в Министерството на здравеопазването, но в края на краищата това са пари и ние трябва да ги предвиждаме.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: В момента се поддържат и се плащат.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Вие не ги правите пълноценно здрави.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: В момента това се плаща от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не бива да се говори по този начин. Колеги, така или иначе има предложения. Всеки гласува така както желае.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Във връзка със забележката, която прави госпожа Първанова искам да направя едно предложение член 16 и член 17 малко да се оправят, защото действително влизат в конфликт един с друг. Ако ми дадете възможност ще направя предложение за редакция на член 16 и член 17, за да се подредят нещата.
Действително има известни разминавания. Вярно е, че текстовете са действащи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че вчера бяха отложени именно поради това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Става въпрос за следното. Член 16 в момента действащият закон разписва алинея 1 по следния начин:
Алинея 1. Дейностите по трансплантация се финансират със средствата от държавния бюджет, от Националната здравноосигурителна каса и от дружествата за доброволно здравно осигуряване.
На практика същото е записано и в член 17, но е записано и: „За осъществяване на дейностите по трансплантации лечебните заведения могат да сключват договори за финансиране с Националната здравноосигурителна каса, дружеството за доброволно здравно осигуряване и т.н.”.
Тъй като има известна неяснота в тези два члена ние предлагаме в член 16 сегашния текст на алинея 1 да отпадне. Тектсът на алинея 2 да стане алинея 1 в който се казва: „Министерството на здравеопазването финансира следните дейности на Националната система за трансплантации”. Изброяват се дейностите, а именно: точка 1, точка 2, точка 3, ако се приеме вашето предложение. Остават в сегашния вид точка 4, точка 5, точка 6 и точка 7.
Предложението за наредбата на министъра или на Министерския съвет, ще бъде нова алинея 4.
Алинея 3 да има следния текст: „Националната здравноосигурителна каса и дружествата за доброволно здравно осигуряване могат да финансират дейностите по трансплантация въз основа на договор. Договорът поражда действие след одобряване от Изпълнителната агенция по лекарствата”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да се гласуват моите предложения, защото трябва да присъствам на заседанието на още една комисия.
Колеги, подлагам на гласуване моите предложения. Моля, който е съгласен с предложенията направени от мен, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема.
(Ръководството на заседанието на комисията се поема от господин Тодор Кумчев – заместник-председател на комисията)
ХРИСТО КУМАНОВ: Доцент Китов, може би да благодарим на комисията по здравеопазване действително за компетентното, човешкото и лекарско отношение по този проблем.
Искам да съобщя на комисията, че през последната седмица направената трансплантация на черен дроб на двамата болни живеят добре. Това са хубави сведения за Министерството на финансите.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, искам най-напред да се извиня, тъй като имахме среща при министър-председателят, която закъсня и за това отсъстват в началото на заседанието.
Остана да гласуваме текста на вносителя за параграф 10. Предлагам да изчистим този текст, след което ще говорим нататък.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще помоля господин Гайдов – директор на дирекция „Правна” да прочете текста, за да бъде чисто оформен.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Правим предложение в член 16, алинея 1 да отпадне. Сегашната алинея 2 да стане алинея 1.
ХАСАН АДЕМОВ: В точка 3 „поддържащо лечение след трансплантациония период” може ли да стане „в непосредствения трансплантационен период”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да уточним и срока, защото е много важно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Един месец. Става въпрос за това, което се заплаща на болниците в след трансплантационния период е един месец след трансплантацията. Поддържащото лечение се заплаща от Министерството на здравеопазването през целия живот на пациентите.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Ако приемете, че сегашната алинея 2 стане алинея 1, създаваме нова алинея 2 със следното съдържание: „Алинея 2. Националната здравноосигурителна каса и дружествата за доброволно здравно осигуряване могат да финансират дейностите по трансплантация въз основа на договора. Договорът поражда действия след одобряване от изпълнителната агенция по трансплантация и след вписване в регистъра й”.
Това е подобно съдържание на член 17. Логиката е алинея 1 – е бюджета на Министерството на здравеопазването. В алинея 2 възможността могат при определени условия, че касата и дружествата за доброволно осигуряване да могат да финансират чрез договори. Алинея 3 остава със същото съдържание. „Алинея 3. Условията и реда за финансиране по дейностите”.
ХАСАН АДЕМОВ: Погледнете какво е записано в член 82 на Закона за здравето. Записано е: „Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване”. Т.е. няма хипотеза задължителното здравно осигуряване да финансира трансплантациите.
Ако трябва да мислим по тази логика следва това да се оправи.
Господин министър, в Закона за здравното осигуряване има текст, който казва: „Здравното осигуряване финансира дейности по…” Тези дейности се изреждат. В това изреждане няма трансплантации, защото държавния бюджет финансира трансплантациите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Освен това, което казахте доктор Адемов, в Закона за здравното осигуряване се дава възможност касата да финансира национални програми. Една такава национална програма, би могла да бъде в сектор „Трансплантации” за някои от дейностите по трансплантация. Няма проблем този текст да се запише тук. Финансирането, което ще прави здравната каса ще трябва да бъде оформено като национална програма, за която заплаща. Това имаме предвид. Съвършено коректно цитирате член 82 на Закона за здравето. Той категорично определя дейностите като извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Тези дейности могат да бъдат извършени на осигурени и не осигурени лица.
ХАСАН АДЕМО: Моето притеснение е, че нарушаваме принципът, че държавният бюджет финансира тези осем прословути дейности в член 82 на Закона за здравето.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Изрично в алинея 1 казваме, че Министерството на здравеопазването финансира тези дейности. Дейностите са изброени. Допълнително под формата на национални програми чрез тази нова алинея касата ще може да финансира някои дейности от трансплантацията по договори сключени с лечебните заведения.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тук даваме възможност и разширяваме обема, тъй като парите за трансплантация не стигат ние даваме възможност да дойдат пари от други източници. Ние не разчитаме вече само на парите, които се дават от държавата.
ХАСАН АДЕМОВ: Този начин не е много надежден.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да не е много надежден, но там може да има повече пари. За това става въпрос. Ние разширяваме обхватът за да има малко повече пари, защото няма от къде да се получат тези пари. Пари за трансплантациите няма от къде да дойдат. Вярно е, че сме в противоречие с член 82, но ще бъде коригиран, ако е необходимо.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да обърна внимание на ръководството на Министерството на здравеопазването. В момента обсъждаме по принцип Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Ще разглеждаме и бюджетът. Надявам се, че всичко ще бъде наред.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Текстовете трябва да се прецизират. Господин Цеков, по вашето предложение ние записваме, че в член 16, алинея 1 – отпада, алинея 2 става алинея 1 и т.н.
Необходимо е да допълним, че член 17 отпада. Господин Гайдов, вие казахте за дружествата за доброволно здравно осигуряване, но какво става с юридическите лица с не стопанска цел регистрирани за извършване на обществено полезна дейност.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Алинея 1 – Министерството на здравеопазването. Алинея 2 – възможността на касата и допълнителните здравноосигурителни дружества. В член 17, който не успяхме да прочетем, предлагам да се прочете за да разберете каква ще бъде логиката на член 16 и член 17.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Предлагаме член 17 да има следната редакция: „Член 17. Физически и юридически лица, могат да даряват средства за дейности по трансплантация чрез сключване на договор с лечебно заведение. Договорът поражда действие след одобряване от Изпълнителната агенция по трансплантация след вписване в регистъра й”.
Отваряме възможност казвайки, че става въпрос за дарение. Физическите и юридическите лица могат да даряват. Договорите за дарение са под контрола на Изпълнителната агенция по трансплантация.
ВАНЬО ШАРКОВ: Вчера комисията единодушно и категорично отхвърли физическите лица като възможност да сключват договори.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Тук става въпрос за физически и юридически лица. Прави сте, че кръгът е разширен. Но става въпрос за даряване. Вчера ставаше въпрос за възможността да бъдат записани като финансиране на реда, в който е касата и останалите институции. Тук става въпрос само за дарение. Дарението е безвъзмездно без ангажимент от лечебното заведение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шаков, господин Гайдов е прав, вчера разговаряхме за договорите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съгласен съм, но има ли закон, който ми забранява да дара пари за нещо.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Няма.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тогава защо трябва да записваме, че имам право да дарявам за трансплантации.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доктор Шарков, ако ние не запишем физическите лица, тогава Гергов, който се обади и даде парите за децата, тогава не може да събираме такива пари. Става въпрос за всички възможни източници.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разликата е не, че просто им позволяваме, а казваме, че това става на базата на договор, който се одобрява от Агенцията по трансплантация, за да има контрол върху тези дарения. За това в член 17 се казва, че могат да даряват по договори с лечебните заведения, но само след одобрение на договора от страна на Изпълнителната агенция по трансплантация. Това е изискването на директивата, да има контрол върху всички финансови инструменти, които финансират системата на трансплантацията.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Обръщам се към министър Гайдарски. В момента има донор в „Исул”, който е с кръвна група „В+”. С такава кръвна група е второто дете, което трябваше да бъде трансплантирано. Донорът е подходящ. Искам да попитам да бъде ли трансплантиран тази вечер има ли пари или няма?
Искам да попитам министъра ще бъде ли платено и какво да правя в момента?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Това са ваши финансови отношения.
ЛЮБОМИР СПАСОВ: Това е обобщен въпрос. Искам да отговоря на госпожа Първанова, че след осмата година на чернодробна трансплантация обикновено имуносупресията се спира.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Веднага ще ви отговоря. Много отдавна казах, че парите за тези три деца ги има и няма никакъв проблем, но само при едно условие, че след това ще бъдат представени финансови документи, а не 270 хиляди лева. Ако има още едно дете и за него ще отпуснем средства.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви господин министър.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Редакция на член 17 „Физически и юридически лица могат да даряват средства за дейности по трансплантация чрез сключване на договор с лечебно заведение. Договорът поражда действия след одобряване от Изпълнителната агенция по трансплантация и след вписване в регистъра й”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагам да гласуваме текст по текст, за да стане ясно.
Член 16 с редакцията, която е предложена от Министерството на здравеопазването. Досегашната алинея 1 се отменя. Алинея 2 става алинея 1. Алинея 3 новата така както беше прочетена от доктор Валери Цеков.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги подлагам на гласуване, предложението, което току що чухте.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението на Министерството на здравеопазването е да се направи промяна в член 17. Трябва да се създаде един нов параграф с изменение на член 17. Юридическите лица, които могат да даряват вече се разширяват във всички видове юридически лица, а не само юридическите лица за не стопанска дейност, които са регистрирани за общо полезна дейност.
Предложението на Министерството на здравеопазването за член 17 е следната: „Физически и юридически лица могат да даряват средства за дейностите по трансплантация чрез сключване на договор с лечебно заведение. Договорът поражда действие след одобряване от Изпълнителната агенция по трансплантация след вписване в регистъра”.
Имам редакция за да кореспондира с текста на член 16, предлагам следният текст: „За осъществяване на дейностите по трансплантация лечебните заведения могат да се сключват договори за дарения, които се одобряват от Изпълнителната агенция по трансплантация и се вписват в регистъра й”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, който е съгласен с текста, моля да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.

(Заседанието завърши в 17,42 часа)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/