П Р О Т О К О Л
№ 40


Днес, 10 август 2006 г. от 15.05 часа се проведе заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 40


Днес, 10 август 2006 г. от 15.05 часа се проведе заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.
Заседанието се проведе под ръководството на председателя на Комисията доцент Борислав Китов.


ДНЕВЕН РЕД:

Точка 1
Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 653-10-32 от 19 юли 2006 година – второ гласуване – продължение.
Точка 2
Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
№ 654-01-27, внесен от н.п. Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев на 23 февруари 2006 година;
№ 654-01-38, внесен от н.п. Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 23 март 2006 година;
№ 654-01-41, внесен от н.п. Филип Димитров на 29 март 2006 година;
№ 654-01-82, внесен от н.п. Борислав Китов на 16 юни 2006 година;
№ 602-01-59, внесен от Министерски съвет на 19 юли 2006 година.


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добър ден на всички!
Обръщам се с молба за доста активно действие с оглед да приключим с доста амбициозния ни дневен ред.
Колеги, предлагам най-напред за завършим със Закона за трансплантацията.
Доколкото ми е известно Комисията е приела в чл. 17 по предложението на Министерството за здравеопазването следният текст: “Физически и юридически лица могат да даряват средства за дейности по трансплантация чрез сключване на договор с лечебно заведение. Договорът поражда действията, одобрени от Изпълнителната агенция по трансплантация и след вписване в регистъра й”. В същото време това е идентично и с моето предложение, което беше отхвърлено. Моето предложение се подкрепя по принцип предварително и Комисията предлага нова редакция. Би следвало да бъде така, ако искаме да бъдем коректни. Да го прегласуваме ли, или това да бъде отразено?
Колеги, напълно съм съгласен с този текст, който сте приели по предложение на министерството, но той до голяма степен по принцип съвпада с моето предложение. По принцип никога не се гласува, Комисията го приема и предлага текста, който сме приели.
Има ли възражения?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, тъй като вчера този текст предизвика определени спорове, аз направих справка със Закона за облагане на доходите на физическите лица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михайлова, не става въпрос за облагането на доходите, а за §11, където имах предложение, в което се казваше, че договори могат да сключват и физически лица. Това се отхвърли. Впоследствие сте приели предложение на министерството, което аз напълно споделям, но би следвало да бъде моето по принцип.
Госпожо Михайлова, преминаваме точно към това, за което Вие говорите - §29, който го отложихме, за да имаме становище на Министерство на финансите. Има ли представител на Министерство на финансите?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Помолих колегите, които се занимават с данъците да предоставят такова становище. Те смятат, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за Данъка за облагане на физически лица не се смята за доход полученото имущество, придобито по дарение, както и доходите от последваща продажба от дарения и имущества. Така че в тази връзка разпоредбите на §29 от законопроекта е излишна и следва да отпадне. Имуществото придобито по дарение се облага и то в определени случаи по Закона за местните данъци и такси с данък при придобиване на имуществото. Така че ако искате да освобождавате, ще трябва не в данъка за Закона за облагане на физическите лица, а съответно в Закона за местните данъци и такси да се правят някакви промени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това може би има своята логика, но по принцип евентуалното освобождаване от данъци, ако трябва – там ще го направим. Вие възразявате ли? По същество кажете.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: По същество казах – даренията са освободени. Така че няма нужда да се правят такива промени. Освен това има един основен принцип, че мястото на освобождаване от данъци не е в други закони, а в съответния си закон, който е за облагане на физическите лица. И не е редно, такава е практиката поне през последните 7-8 години, ако има някакви промени при освобождавано, съответно да се правят в съответния данък, а не други с други данъци да бъдат променяни.
Но, това което казват колегите, те така или иначе са освободени. Така че от една страна е излишен теста, от друга не е редно да се правят с този проект на закон на промените.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Вчера бяха изказани две принципни съображения против този текст. Първият, от д-р Първанова беше, че ако вървим към освобождаване, то това освобождаване от облагане с данък би следвало да касае не само трансплантацията, а и всички останали медицински дейности. Второто съображение, което аз изказах е, че това трябва да се случи със Закона за облагане доходите на физическите лица. Извадих текстовете от закона – чл. 28, ал. 1, т. А гласи така: “Данъчно облекчение по чл. 22 и по чл. 25 се ползва при условие, че то касае образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, лечебни заведения”, което означава, че и трансплантацията като такъв род дейност би следвало да бъде освободена. Надявам се, че не греша, г-н заместник-министър?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Излиза, че фактически няма нужда?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не означава, обаче не е съвсем едно и също, защото ако си спомняте ние в Закона за здравното осигуряване приравнихме статута на лечебните заведения да сключват договори. Тоест, дали са частни или държавни, собствеността няма отношение към извършване на дейността. Сега обаче излиза, че за тази дейност ако получават дарение, то дарителят ще бъде освободен от данъци само ако в държавно лечебно заведение дарява. Ако дарява обаче в частно, което се занимава с репродукция или трансплантация, то тогава няма да бъде освободен, в който стандарт не виждам логиката да бъде така. Ако Министерство на финансите има някакви съображения или има други виждания, кажете да го уеднаквим?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, чета дословно чл. 28/а – “Даващи облекчения по чл. 22, ал. 1, т. 4 и ползва при условие, че дарението е в полза на а) образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка, лечебни заведения...”. Не е казано, че лечебните заведения трябва да бъдат на бюджетна издръжка.
Господин Дацов, правилно ли го тълкуваме?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не съм данъчен специалист и за правилно тълкуване на мога да ви кажа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Би трябвало да бъде “здравни и лечебни заведения на бюджетна издръжка”. Когато “бюджетна издръжка” свършва, след нея има запетая и следва “лечебни заведения” би трябвало да са всички. Добре, имаме ли консенсус по това, за да оттегля?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Едно допълнение, което не касае конкретния текст, но тъй като вчера беше повдигнат въпроса – със Закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 35, ал. 2 също е записано, че разходите за дарение не се облагат с данък по реда на ал. 1, когато касае здравни и лечебни заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След това е така и имаме консенсус, оттеглям това и преминаваме към гласуване на проектозакона.
Моля, който е съгласен ЗИД на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки да бъде приет, моля да гласува.
Гласували: "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се. Законопроектът влиза в сила от 1 януари 2007 година.

Точка 2
Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
№ 654-01-27, внесен от н.п. Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев на 23 февруари 2006 година;
№ 654-01-38, внесен от н.п. Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 23 март 2006 година;
№ 654-01-41, внесен от н.п. Филип Димитров на 29 март 2006 година;
№ 654-01-82, внесен от н.п. Борислав Китов на 16 юни 2006 година;
№ 602-01-59, внесен от Министерски съвет на 19 юли 2006 година.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам първият законопроект да бъде оттеглен, аз ще оттегля моят законопроект.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважавам моите колеги, които са внесли този законопроект по отношение на потребителската такса със, разбира се – ЗИД на Закона за здравното осигуряване, обаче имам някои други съображения, които съм длъжен в момента да изтъкна пред вас. И дано, както каза доц. Китов, те да се съгласят да оттеглят законопроекта.
Пет хиляди и шестстотин общопрактикуващите лекари през 2005 година имаха среден доход от потребителската такса в размер на 299 лева за цялата страна. В момента напрежението у медицинската общественост е достатъчно висока поради промяна в цените на някои от клинични пътеки, поради промени в алгоритъма за изпълнение на клиничните пътеки и считам, че най-малкото сега е времето и мястото да гласуваме един законопроект, с който да премахнем по принцип потребителската такса.
Поисках думата, за да ви информирам и за следното. Група народни представители готвим един законопроект за съществена вече промяна в Закона за здравното осигуряване, съгласно който законопроект ние ще представим пред вас мнението си общопрактикуващите лекари през 2007 година да имат определен лимит от пациенти, както говорихме – за 1 500 души абонирани пациенти на общопрактикуващ лекар.
На следващо място, ние говорихме с вас, че не може да остане за в бъдеще финансирането на системата в болничната помощ и специализираната доболнична помощ да бъде по извършена реално обем медицинска дейност, докато в същото време финансирането на общопрактикуващите лекари в страната да бъде по т.нар. абонирани пациенти.
Искам да се извиня и искам да представя пред вас следното предложение. Нека да направим един общ законопроект, да променим системата на финансиране на общопрактикуващите лекари по реално извършена обем дейност, при което необходимостта от потребителската такса за в бъдеще ще отпадне. Да сложим определен лимит на общопрактикуващите лекари и да гарантираме медицинското обслужване на населението по малко по-ясни и точни правила. Говоря за доболничната специална медицинска помощ.
Ето защо, моля колегите си да оттеглят законопроекта на този етап!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към вносителите, въпреки че моите мотиви далеч не съвпадат с тези на доц. Кумчев. Считам, че потребителска такса трябва да има, но тук въпросът е за по-големи неща. Мисля, че ще можем да внесем след това законопроектите и там да ги разискваме по-спокойно.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, ние когато внасяхме промяната в законопроекта сме имали предвид това, че хората трябва да имат равен достъп. Второ, текстът, който урежда потребителската такса, ако започнете да го четете – той не се прилага. Записано е “хора без доходи”, отивайки при личния лекар, как ще докажа, че аз съм човек без доходи, неработещ член на семейството?! Прочетете добре да видите какво гласи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да започваме ли дискусия? Въпросът ми е, ще го оттеглите ли, или не?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не, не го оттеглям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусия.
Вносителите, заповядайте!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Това, което д-р Кумчев предлага – ние не бяхме посочили начална дата. Съгласни сме потребителската такса да отпадне от 1 януари 2007 година, след като се внасят нови законопроекти и оттогава да се уреди заплащането на общопрактикуващите лекари. Ние не сме против уреждане въпроса със заплащането на общопрактикуващите лекари. Но смятаме, че начинът, по който е уреден въпросът сега в нашето законодателство, не е справедлив за хората, които търсят медицинска помощ. От друга страна сме имали предвид към мотивите, че здравеопазването трябва да бъде достъпно за всички български граждани, не трябва да ограничаваме хората с ниски доходи да посещават общопрактикуващите лекари. Възлагаме и да се извършва профилактика на населението. Как ще извършваме профилактика? Голяма част от пенсионерите каква профилактика могат да получат, когато доходите им са ниски и те не отиват при общопрактикуващия лекар, тъй като тази такса, колкото и на нас да ни се струва малка, тя е 1,60 лв, но при всяко посещение на лекар 1,60 лв, при специалист, при издаване на рецепта се взима 1,60. И при едно посещение два пъти или три пъти на месец при общопрактикуващия лекар, той му взима 6-7 лв – това представлява около 10% от пенсията. Именно това е нашето предложение, което сме направили, да можем да направим тази медицинска помощ достъпна за всички български граждани. Пак заявявам, ние не искаме общопрактикуващите лекари да не получават възнаграждения за труда, който са извършили, но не по този начин, както е уреден в настоящият Закон за здравното осигуряване.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, имам много широки и непосредствени впечатления от начина, по който се усвоява потребителската такса в периферията и кабинетите на семейните лекари. Злоупотреби, мога да ви кажа, че категорично няма.
Освен това, категории потребители, които не са в състояние финансово да осигурят плащането на потребителската такса, въобще не са нито изнудвани, нито принуждавани. Обикновено всеки един от хората, които работят в кабинетите, тоест – лекарите, си познават контингента и мога да ви кажа, че се дава доброволно и се приема дори много пъти срещу възраженията от лекарите. Наистина е така, с нищо не се ограничава достъпа.
Сумата е минимална 299 лв., някъде може и да е така. Но това, което се получава от потребителската такса, лекарят много често покрива многобройните си разходи по издръжка на кабинета, и най-много можем да отнемем на някои от службите, от практиките някои от екстрите, които лекарите им оказват. Защото разходите им са далеч по-големи отколкото си имате представа – с 1 500 лева покриват наемите, които на места кметовете дигнаха доста значително. Освен това, разходът по издръжка – отопление, осветление, вода, медицинска сестра, санитар, някои вкарват компютъра и всички тези неща.... Спокойно мога да ви кажа, че на много от тези, които имат до 1 500 лева доход им остават средно от около 350-400. В София е още по-лошо. Заради това смятам, че с нищо не се ограничава достъпа, с нищо не се уврежда равнопоставеността при ползването на медицинските услуги, които им предоставя лекарят, освен можем само да им влошим статуса и да им отнемем някои от екстрите. Защото, особено в периферията лекарят със собствения си автомобил ходи по консултации при нуждаещите се. Смятам, че е излишно да го коментираме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Имам един въпрос към колегата Мръцков. Тъй като едно от основните възражения срещу Вашето предложение, което по принцип е благородно, е това, че ако се премахне тази такса, ще се премахне един важен регулаторен механизъм във връзка с упражняването на тези здравно-осигурителни и други права, Вие как гледате на този въпрос? Този аргумент за Вас валиден ли е в някаква степен, възприемате ли го?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Мръцков, аз разбирам Вашите мотиви, и на колегите, с които внасяте този законопроект, но той противоречи на принципите на здравното осигуряване. Извинявайте за претенциите, но от 1990 година се занимавам със здравноосигурителната система, с много неща може да не съм съгласен, но има принципи, които се възприемат и които вървят по-нататък и здравноосигурителната система се развива.
Изключено е една здравноосигурителна система, особено с лимитирани приходи да работи без потребителска такса. Това е все едно един локомотив да работи без спирачки, има само двигател и върви напред. Това е просто невъзможно. Потребителската такса е спиране на потреблението в определени разумни граници. Оттук нататък искам да кажа, че тя няма нищо общо с достъпа. Разбира се, че има категория граждани (и тук не трябва да се бърка потребителската такса, която съществува във всяка здравноосигурителна система), разбирам че политически не звучи добре. И така например Шрьодер увеличи потребителската такса в Германия и след това загуби изборите. Така е, съгласен съм с това, но здравият разум налага да следваме принципите при една здравноосигурителна система.
Достъпът е нещо съвсем различно. Ние ако искаме да осигурим по-добър достъп, тогава трябва да разширим кръга на лицата по чл. 37, ал. 1, т. 1. Нека да го направим това нещо, това е въпрос на финансов разчет, на нещо различно за достъпа, отколкото да се освобождаваме от потребителска такса. В противовес на това, което предлагате, аз даже казвам, че личните лекари са ощетени. На освободените от потребителска такса държавата трябва да плаща потребителска такса за извършената дейност, затова защото един добросъвестен личен лекар преглежда един човек с потребителска такса и той му заплаща съответната потребителска такса, а следващият който е освободен, той трябва да работи ангария. Това не е справедливо – държавата трябва да си изпълни задължението и да плати потребителската такса на освободения от потребителска такса.
По-нататък ние можем да вървим към усъвършенстване на системата за заплащане, включително за ограничаване на броя на здравноосигурените при един общ практикуващ лекар и може би в зависимост от съответните региони на страната, това би трябвало да се обмисли, това е логично да се предложи, можем да вървим към заплащане на част от капитационната такса за дейност. Но, нека пак да бъдем реалисти – капитационното заплащане е най-евтиният начин за съществуване на здравноосигурителната система. И ако преминем към заплащане за дейност, веднага трябва да разберем, че ще се увеличи потреблението и потребителската такса няма да спре това. Всичко това е заложено във философията на Закона за здравното осигуряване и не може един негов компонент току така да се променя.
Затова ви моля да разберете истинските мотиви на това, че не може да бъде премахната, нито намалена потребителската такса. Преминавам към следващият законопроект, защото това е пак едно политическо мотивирано предложение, а ние трябва да вървим към адекватно финансиране на дейностите, които заплаща Здравноосигурителната каса или ограничаване на пакета, който Касата заплаща – едно от двете. Всичко друго е само хвърляне на фойерверки, които са красиви, които се виждат като много хубави, но в никакъв случай не топлят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, аз също ще кажа няколко думи, като напълно подкрепям казаното до тук.
Доцент Кумчев беше прав, че става въпрос за горе долу 300 лв на лекар. Това са изнесени данни от Касата, което за около 6 000 общопрактикуващи лекари, става дума за 1 милион и 800 хиляди лв. Колеги, това е най-важният регулативен механизъм. Ако някой иска него да го маха, той наистина подкопава онзи основен механизъм, който канализира системата. Струва ми се, че когато е на капитационен принцип, както каза доц. Щерев, абсолютно точен, той не може да бъде без това. Защото тогава влиза в основния конфликт на интереси.
Не на последно място при това допълнително заплащане има един регулативен момент, който позволява на Касата да следи движението, както на болния, така и на лекаря, така и след това към аптеките. Дали това става на този момент така, както ни се иска – ще влезем в един следващ законопроект, за да дебатираме. Но така или иначе, бъдете сигурни, че ако някой иска това да го маха, то е по-скоро жив популизъм и ще направи много по-големи вреди след това и на цялата система, отколкото ще помогне на гражданите. Защото и д-р Ботев е прав, аз съм убеден, че няма български лекар, който ако някой негов пациент, който в момента не може да плати, ще го върне. Така както, за съжаление много колеги не издават и бележките, за което ще дойде ред малко по-късно. Така че аз също мисля, че това е необходим механизъм.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, аз се опасявам, че тук благодарение на някои практики и несъвършенства, може би в Закона за здравното осигуряване, ние допускаме грешка да изпаднем в другата крайност – изцяло да махнем потребителската такса. Действително това, което казва доц. Щерев е проблем, че за някои е платено, тоест – те си плащат, а за освободените никой не плаща. Това е груба грешка. Това не означава обаче, че трябва да се махне изобщо таксата, по-скоро означава, че държавата след като плаща здравноосигурителните вноски на освободените лица, трябва да им плаща и потребителската такса. Обаче този въпрос се урежда по друг начин.
Освен това, опасявам се, че има смесване на основни принципи по дефиницията даже на държавно-финансирано здравеопазване и такова, което се базира на здравни осигуровки или здравноосигурителна система. Регулаторните механизми в здравноосигурителната система са потребителската такса и някои други, докато в държавно-финансираната система това са листите на чакащите. Така, че ако премахнем, ние ще смесим първо двете системи, второ – ще изглежда странно – трябва да има лист на чакащи. При условие, че вървим и към някакви лимити и спазване на качество и осигуряване на достъп, то в такъв случай махайки потребителската такса, ако вие мислите, че ще се увеличи достъпа, той няма да се увеличи, защото в края на краищата лекарят ще има пак някакъв лимит, който ще бъде времеви примерно – да речем 100 пациента, или 20 пациента на ден, или за времето, за което ги преглежда. Така, че от този ред на мисли това по никакъв начин няма да повлияе върху достъпа. На мен ми се струва, че най-страшното ще бъде на смесването на държавно-финансираното със здравноосигурителна система.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: На предишното заседание внесохме становище с тези и други аргументи, няма да ги повтарям, че сме против това нещо.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Уважаеми колеги, ще си позволя няколко думи. Първо, нямам конфликт на интереси. Според мен в тези разсъждения е много важно това да се каже, защото тук чух няколко неща, които ме изумиха. Всеки месец посещавам личния си лекар по определени причини. Всеки месец давам по 2 лева, защото няма стотинки да ми върне, за да ми даде една рецепта, която е написана предварително, излиза от компютъра. Само споменавам.
Но, тук чух аргументи, които силно ме притесняват. Няма да коментирам разходите, няма да коментирам какви са, защото очевидно вие не сте знаели, че ще има това заседание, предполагам, че и затова не сте се подготвили. Но аз отдавна го чакам и имам достатъчно справки, за да ви кажа какви са доходите на общопрактикуващите, какви са приходите, какви са разходите и какъв персонал имат като цяло. Различават се от това, което някои от вас споменават.
Искам да ви кажа и нещо друго по повод на тези цифри, които се цитират. Има страшно разминаване между данните, които се подават в НЗОК и отчетените приходи във финансовата система. От проверка, която беше направена от НАП във Враца, половината от проверените са санкционирани, другата не са санкционирани, защото затвориха кабинетите и не се проведе проверката. Давам ви елементарни факти.
Доцент Щерев, няма да споря с Вас, но ще Ви попитам, противоречи ли на принципите факта два пъти да се плаща за едно и също нещо? Всички ние плащаме здравно осигуряване веднъж, втори път имам входна такса, за да получа здравеопазване. За мен е неприемливо. Не оспорвам и това не е предмет на нашето предложение, готови сме да го подкрепим. Факт е, че трябва да бъде компенсирана по някакъв начин тази потребителска такса и мисля, че могат да се намерят много по-справедливи и по-верни критерии. Не напразно ние затова казахме да стане от 1 януари, има достатъчно време да се реши този проблем. Ако трябва, готов съм да подкрепим и увеличаване на здравната вноска, но просто за мен е обидно два пъти да плащаме за една и съща дейност, колеги, няма логика.
Що се касае за локомотива, понеже Вие дадохте този пример, аз мисля, че когато се качим във влакова композиция, плащаме за пътуваме, а не плащаме отделно за спирачки, за двигател и за другите компоненти на тази композиция. Понеже съм транспортен работник и на тази тема мисля, че съм малко по-компетентен, затова няма да споря.
Категорично смятам, че аргументът регулиране недостъпна, не е работещ за защита на това, което Вие казвате. Направил съм и наблюдения и всичко и ще ви кажа, че когато хората нямат пари, а това масова практика по селата, защото там е основният контингент от хората, които търсят най-често личния лекар, дори имат тефтери (ако вие не знаете), в които се калкулира разхода от тази такса и когато се вземе пенсията, се плаща или се превръща в натура, според ситуацията. Ето това са част от мотивите, които ви предлагаме.
Освен това, в становищата, които получихме очевидно е, че съсловието си защитава най-добре позицията, тъй като единствено от Лекарския съюз имаме категорично отрицателно становище по този повод. Становище сме получили от Министерството на здравеопазването, от Министерството на труда и социалната политика, от НЗОК и от Министерство на финансите. Надявам се, че все пак разумът ще надделее.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гъндев, в тази комисия има една практика да се борави преди всичко с професионални аргументи, а не толкова с политически. Това е принцип в комисията. Искам да Ви кажа, че нашата страна България тръгна към принципите на здравното осигуряване през 1990 година, когато министър беше проф. Черноземски. Тогава в Министерството на здравеопазването се създаде Комисия за въвеждане на здравноосигурителната система, имаше в продължение на 4-5 години дискусии, можехме да останем към друг вид система, но това е друга тема.
Здравноосигурителната система предполага определени атрибути и Вашето изказване показва, че Вие не ги познавате. Например, за едно нещо се плаща няколко пъти – точно така е, това е система, това е практика. Здравноосигурителната система плаща базата, един основен пакет. Допълнителното здравно осигуряване плаща втори път – допълнително. Допълнителното заплащане плаща трето и т.н. Ние говорим и министър Гайдарски направи нещо невероятно, което трябваше отдавна да го направим. Направи единен механизъм на разплащането, като прехвърли парите в Касата. Но това не значи само едно плащане, в никакъв случай. И болниците не могат да бъдат субекти, в които се вършат някакви дейности само от един вид плащане.
Освен това, отново ви повтарям – замислете се за това и ние сме се подготвили много добре за това заседание и не приемам Вашият упрек затова, защото между потребителска такса и достъп няма нищо общо – те са съвсем различни неща.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам само да припомня на уважаемия колега, че макар и лекари, ние нямаме конфликт на интереси, тъй като лекарят е добре само когато пациентите са добре и са доволни, тъй като на всеки 6 месеца пациентите в България могат да си сменят лекарите и ние сме осигурили това право. Искам само да напомня като лекар, че един лекар има определено количество усилия и време, които може да положи в интерес на своите пациенти. Когато вие отворите тотално вратата и идват тези, които са с дребни проблеми и тогава тези, които имат сериозни проблеми нямат достъп. Затова тук конфликтът на интереси не е между лекари и пациенти, конфликтът на интереси е между дребните проблеми в здравеопазването и големите проблеми, които имат сериозните пациенти. Затова в това отношение искам да предупредя колегите, виждам, че особено от ляво има нотка да задоволим бедните и болните, точно на тях ще навредят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да не внасяме политически привкус.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Винаги има и политика в това нещо, но тук въпроса е да знаем, че основният интерес е на пациента и да знаем, че ако бъде направена тази крачка, няма да бъде помогнато на пациентите, а ще има само проблеми, които ще бъдат при недоволни пациенти, които са с тежки проблеми, недоволни лекари. Сигурен съм, че това предложение няма да мине, но ако мине самите вносители след време ще искат да го върнат като старо положение, защото ще бъдат разочаровани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате право на дуплика, г-н Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Смятам, че не съм боравил с нито един политически термин, защото изнесох факти и това, което споменах е на база на фактите и няма да коментирам. Но все пак, за да стигнеш до здравеопазване аз мисля, че два пъти плащаме и за достъп за здравеопазване. За да вляза при лекаря веднъж трябва да съм здравно осигурен, втори път – трябва да му платя потребителската такса. Това е факт, а вие можете както искате да го коментирате.
Господин Колчаков, ако Вие смятате, че ще бъде качествено лекуван аз и всеки един, който се нуждае, при условие, че таксата е по-висока – направете я, но аз тази логика не я разбирам, защото животът я е отхвърлил отдавна.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ходът на дискусията показва, че в началото Вие бяхте абсолютно прав, като призовахте г-н Мръцков да оттегли този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бях готов да оттегля и моят, който е аналогичен и малко по-различен.
ХАСАН АДЕМОВ: Смятам, че това един проблемите на правилника, защото в рамките на такива основополагащи закони като този, като Кодекса за социално осигуряване, като Кодекса на труда, има различни по вид материи. Материята, която е предложена от Министерски съвет в момента, която е свързана с интеграционните процеси, тя е съвършено различна от тази, която предлагат колегите и на този фон сега ние ще дискутираме този проблем в пленарна зала поне един ден – тежка дискусия. Тежка още от 1990 година, когато се приемаше Закона за здравното осигуряване, когато колегите от БСП и нашият приятел и колега д-р Кънчо Марангозов беше човекът, който беше против този член от закона.
Сега обаче, аз винаги съм казал, че човек трябва да чете и то сериозно. Като четем чл. 37, какво казва той? Той казва много неща, които се разминават и то драстично с аргументи, които ви казаха колегите вносители преди малко. Там е казано: “Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекарят по дентална медицина, или на здравното заведение суми, както следва...” За всяко посещение при лекаря! За мен истинският проблем е, че в рамките на един казус, на един цикъл, на един лечебно-диагностичен процес, на една диагноза, се налага няколко пъти да се плаща – първо, при общопрактикуващия лекар, след това при специалист, клинична лаборатория и т.н. Това е за мен един от важните проблеми.
Мога да предложа рецепта по този проблем, но ако тръгнем да четем по-надолу, стигаме до следното изречение в ал. 3 на чл. 37: “От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени от списък към Националния рамков договор”. Националният рамков договор задължава всички общопрактикуващи лекари в техните практики да има списък на заболяванията, които са освободени. Освен този списък има и други, които са освободени от тази такса. Това са малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семействата, военнослужещи на наборна военна служба, пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди, задържани под стража лица и още много други, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Лица без доходи, господин Мръцков, настанени в домовете за деца и юноши, за деца в предучилищна възраст, в домове за социални грижи, и медицински специалисти... За цялата тази категория на практика никой не плаща за общопрактикуващия лекар. Но целта на потребителската такса е не да увеличаваме дохода на общопрактикуващите лекари и на специалиста, не да ограничаваме достъпа до първична и специализирана медицинска помощ, целта е съвършено различна, уважаеми колеги. Тук е написано в ал. 4, че лекарят и здравното заведение издават документ за заплатените суми. В зависимост от това дали на свободна професия или си регистриран по Търговския закон, има различни режими.
Каква е целта на тази бележка? Когато става въпрос за специализирана и за болнична помощ, когато нямаш такава бележка, представена в Здравната каса, и ако ти платят, това означава, че това е фалшив преглед. Това е една от целите – да се предпази системата от прословутите фалшификации, за които говорим, а не да говорим тук за достъп и за други работи. Основната цел е да се предпази системата, първо – от злоупотреби. На второ място да се предпази от претоварване.
С всички тези аргументи и с предложението, което ми се струва, че е редно да се обмисли, това което Вие казвате и след това ще го кажа, не съм съгласен, защото никъде в Закона за здравното осигуряване там, където се казва какво плаща Здравната каса, не е казано, че трябва да плаща потребителска такса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е казана, разбира се.
ХАСАН АДЕМОВ: Но във Вашият закон Вие го казвате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, Вие говорите за споделяне на тази отговорност. Аз твърдя, че неплащането на потребителската такса ще доведе до лоши последици. Твърдя, че неспазването на закона също води до лоши последици, за които говорят колегите. Тоест, коректното спазване на закона и контрольорите трябва да спазват... Нито един контрольор до сега не е отишъл да пита дали се плаща потребителска такса или не. Това е целта на потребителската такса, няма други цели, аз поне не знам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към вносителите – да гласуваме ли, или го оттегляте?
ХАСАН АДЕМОВ: Има и друг начин – да отложите във времето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма как да го отложим, длъжни сме да го гледаме.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Този законопроект ако трябва, аз мога да го внеса по законов ред в дневния ред на парламента, тъй като вие повече от три месеца не го внесохте, нямахме в дневния ред разглеждане на законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, абсолютно.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има нещо друго, за което не искам никого да обвинявам и което Ви кара Вас и някои други да не внесат законопроекта да се разгледа в Комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не бе обвинявайте мен, защото не внасям и моя.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има нещо друго, което възпираше разглеждането на тези два законопроекта. Не знам кое е, аз не правя дневния ред на Комисията.
Също има и нещо друго, с което не съм съгласен. Говорим, че има текст от закона, който урежда внасянето на потребителска такса, а вие да сте получили някакъв документ за платена потребителска такса при общопрактикуващия лекар? Някой да е получил?
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е проблем на закона.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: На кого е проблем? Ако тръгнем към финансови изражения, някой да е отчел...? С един текст от закона ние даваме възможност някой да получава възнаграждения, които да не ги отчита, да не плаща данъци.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, накрая на дискусията сме, държите ли да се гласува?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Държим да се гласува.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Поставя се ясно въпроса, искате да се прави политическа дискусия, или искате професионално да решаване нещата? Ако искате да се прави политическа дискусия – няма проблем, давайте напред да я правим! Но да го знаете това нещо, че ние ще правим политическа дискусия, всички сме политици тук и няма неопитни, включително и д-р Колчаков, всички ще се включат в тази дискусия.
Но, аз ви призовавам – нека да бъдем наистина професионалисти, Вашето предложение не е издържано професионално отникъде. Няма начин да влезе в здравноосигурителната система като нейно правило – да няма потребителска такса. Разбере го това! Няма в Европа здравноосигурителна система без потребителска такса. Ако искате направете си справки за това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е “За” приемане на законопроекта на г-н Мръцков и група народни представители, уважаемите колеги, които са тук, моля да го гласува.
Гласували: "За" - 3; "Против" - 6; "Въздържали се" - 6.
Законопроектът не се приема.
***
Колеги, след бърза консултация с д-р Иванов, именно за да стане това, за което говорим, ние оттегляме нашият законопроект преди първото гледане, за да можем да го вкараме после и да улесним работата на Комисията.
***
Следващият законопроект е на г-н Филип Димитров, който отсъства от страната. Пред вас е законопроекта, преминаваме към дебат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да помоля от Министерство на финансите и от НЗОК, откъдето могат да дадат такива сведения, при положение, че се приеме законопроекта предложен от г-н Филип Димитров, какъв е финансовият резултат за Касата при евентуалното приемане на тези текстове? За какви пари говорим?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме становища.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: По този законопроект, внесен в Здравната комисия от народния представител Филип Димитров ние сме дали официално становище на Министерство на финансите, така че аз не мога да изляза от тази рамка. Ако не е пред уважаваните народни представители, аз ще си позволя да прочета само два абзаца. Ние не го приемаме, като по законодателната целесъобразност не се произнасяме, това е ваше правомощие, но казваме следното. За нас не става ясно кое налага подобна промяна по отношение на свещенослужителите, тъй като въпросът със здравните вноски от официално признатите вероизповедания е уреден в т. 7, ал. 1 на чл. 40 от здравното осигуряване.
В законопроекта се предлага статутът на свещенослужителите да се изравни със статута на категориите лица, които не получават доходи от труд, поради което вноските за здравно осигуряване за тези групи лица се поема от републиканския бюджет. Това предложение по наше мнение е неприемливо, още повече, че в законопроекта не е посочен механизма за евентуално внасяне на здравноосигурителните вноски на предлагания кръг лица. Смятаме, че разширяването на кръга лица, които се предлагат да бъдат здравноосигурени за сметка на републиканския бюджет, би трябвало да се разглежда само на база конкретни разчети и за броя на тези лица и то при положение, че мотивите за това предложение са основателно аргументирани. Поради гореизложените съображения, не подкрепяме това предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз искам да се отложи гледането на този законопроект и Министерство на финансите да даде точен рачет какво би се случило ако подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Правилникът ни задължава да ги гледаме заедно, освен ако не го изтеглим. Понеже го няма уважаемият Филип Димитров, ще стане скандал. Ако д-р Колчаков е упълномощен.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разговарял съм с Филип Димитров и знам какви са основните мотиви. Тъй като вероизповеданията и специално Българската православна църква /БПЦ/ е отделена от държавата, ние имахме много сигнали и писма, че много енории не успяват по финансови причини да изплащат работните заплати и са оставили свещениците да имат приходи само от продажбата на свещи, кръщенета и други дейности. Когато те нямат осигурена работна заплата, те не могат да поддържат здравни осигуровки. Тоест, ако ние имаме такъв проблем, не можем да използваме статута на това, че вероизповеданията са отделно от държавата и да се оправят. И тъй като ние имаме много сигнали от цялата страна, аз не знам как е в другите вероизповедания, но тук става въпрос точно за БПЦ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И не само.
КОЛЧАКОВ: Ние говорим, че проблемът трябва да бъде решен при всички. Затова смятам, че тук няма да става въпрос за голям финансов ресурс, но от гледна точка на нравствеността ние не можем да си заровим главата в пясъка и за една такава категория, която дори не е много голямо общност, но е важна, ние да не решим проблема.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, д-р Колчаков, това е една идея, която в предишния парламент я развиваше нашият колега Лъчезар Тошев и имаше внесен законопроект.
Тук става въпрос за чл. 40, ал. 1, т. 7 от Закона за здравното осигуряване – “За служителите на БПЦ и други признати по ...., се плаща на база минималния осигурителен доход, както за самоосигуряващите се лица до 10-то число...”. Тук става въпрос, че тези суми се плащат от централното ръководство на съответното вероизповедание. Възникват няколко въпроса.
Госпожо Паракозова, много е важно това, което каза доц. Щерев, защото първо трябва да знаем до сега имало ли е такива плащания. Второ, една голяма част от тези свещенослужители са в пенсионна възраст. Каква част от тях? Ако са в пенсионна възраст това означава, че за тях и без това плаща държавният бюджет по силата на други текстове от закона. Ако ние не можем по някакъв начин да определим предметния обхват на този предложен законопроект, ние по същество не можем да говорим. Ако става въпрос за малка сума и ако става въпрос за малко хора, тогава едва ли би било проблем в и без това раздутата група на тези, за които плаща държавният бюджет, можем да прибавим след като тук сме прибавили цялата съдебна система, държавните служители, армията, полицията и др., какъв е проблема да прибавим и тези служители?
Въпросът е важен и аз поздравявам доц. Щерев за точния въпрос, защото от това зависи как трябва да гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Целта на законотворчеството е, когато се разбере един проблем, колкото и труден и за колкото и малко граждани да е, той да се реши. Не съм доволен от формалното отношение на Министерство на финансите, което е направило едно становище, в което пише, че не са съгласни. На базата на какво не са съгласни? Точно затова, за което говорим, трябва да се направят разчети и тогава, когато виждаме всички необходимостта от такава една регламентация – да вървим сега, защото примерно Филип Димитров го е предложил и пр. ...?!
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има друг основен проблем. Оказва се (така както твърди вносителят разбира се), че примерно католическата църква внася вноски и за всички, които имат постоянно пребиваване, те са осигурени. А за тези, които са дълговременни, те не са осигурени по закона, въпреки че католическата църква вероятно дава и за тях.
От друга гледна точка, когато говорим за католическата църква, нека да бъдем съвсем точни, се оказва, че в Италия нещата са решени. Така, че ние имаме известен друг режим за сравнение с Италия, защото той твърди, че когато наши църковни служители учат или работят в Италия, те имат право на здравно осигуряване при получаване на първото разрешително за пребиваване. Имайте предвид, че това не са случайни хора на всичкото отгоре и не може с лека ръка, без да имаме абсолютно точни данни, ние да казваме да, или не. На мен също ми се искаше, както и доц. Щерев предложи, да може да бъде оттеглен, за да го оставим на един други по-разширен дебат и по-съсредоточен в тази тема, но така или иначе правилникът ни задължава.
На мен ми се струва, че трябваше да има един точен разчет за колко става въпрос, какво е реципрочното съотношение. Трябва да има едно по-подробно становище от Министерство на финансите. Истината е, че то е малко формално.
Наистина аз съм затруднен в момента как да гласувам.
ТОДОР КУМЧЕВ: Наистина изключително деликатен е този проблем, който е поставен със законопроекта по отношение държавният бюджет да поеме част от здравните осигуровки. Но лично аз веднага искам да споделя, че въпреки уважението ми към свещенослужителите, ще гласувам “въздържал се”.
Кои са основните ми мотиви? На първо място считам, че ако се направи компромис с една категория професии, то веднага може да последва следващ компромис. Нека да припомня, че в Комисията по труда и социална политика в продължение на няколко месеца ставаше дума за 140 души минни спасители.
На следващо място, напълно съм съгласен с колегите, които искат ясно и точно възрастова характеристика, ако това е възможно. Аз считам, че е възможно, тъй като според мен не по-малко от 55-60% от свещенослужителите са пенсионери, така че техните осигуровки се покриват от държавата.
На следващо място, може на някой да не му се струва красиво, но считам, че не е редно свещенослужители, които извършват политическа дейност в своите храмове (мога да го докажа много точно това за което говоря) също да бъдат обезпечавани от държавния бюджет чрез здравните осигуровки.
На следващо място, хората, които ни учат във вяра, смирение, истина и любов, аз съм напълно убеден, че няма свещенослужители, които да не могат да си покрият здравните вноски. Говоря за региона, който познавам. Например, където 52% от смолянска област, са българи, които изповядват мохамеданска религия и 48% са българи, които изповядват християнска религия.
Ще се въздържа именно поради тази деликатна материя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Реплика. Доцент Кумчев, второто предложение касае възможността и хората, които са получили разрешение за продължително пребиваване, да могат да се осигуряват и да получават здравни услуги. Не е казано, че трябва да им плаща някой друг.
Втората предложена поправка засяга лицата по чл. 40, ал. 1, т. 7 от закона, които са получили разрешение за продължително пребиваване в Република България, за които предлагаме да се създаде възможност за задължително здравно осигуряване и съответно възможност за ползване на здравни услуги по реда на чл. 33. Тук не става въпрос друг да им плаща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, аз не мага да се похваля, че съм примерен мирянин и вярващ, но не ми харесва атеистичния уклон, който дадохте във Вашето изказване.
Свещенослужителите са духовни водачи на хората в обществото и това, че може да има отделни отклонения не ни дава право да не съобразяваме с тяхното място в обществото, техния сан, независимо дали са мохамеданска, еврейска, православна или католическа религия. Затова аз още повече си мисля, в резултат на тази дискусия, че е напълно прав Филип Димитров като слага този законопроект.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, аз чета отново текста на точка 7 и тук ясно е казано, че вноските се внасят в централното ръководство на съответното вероизповедание. Сега пак се стига до казус, в който ние трябва да променим закона, защото някой не го спазва. Това означава, че централното ръководство на БПЦ или която и друга да е църква, регистрирано вероизповедание, не спазва закона. Аз не мисля, че БПЦ е бедна, не мисля, че тя не може да си го позволи. Може би има свещенослужители, може би в манастирите има хора, които работят и изпълняват своя дълг, защото така го разбират и това е без заплащане. Но това няма отношение към централното ръководство на въпросната църква, вероизповедание и т.н. Затова ми се струва, че в закона ясно е казано и трябва да се спазва. Дали ще ги контролира Министерство на финансите или който и да е по този закон, да каже Министерство на финансите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпреки, че има и “за” и “против” този закон, има и забележки, гласуваме го по принцип.
Който е “За” да бъде представен на първо четене, моля да гласува!
Гласували: "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 9.
Не се приема.
***
Преминаваме към следващия законопроект.
Според действащият Закон за здравното осигуряване – чл. 40, ал. 2, т. 7, военноинвалидите се осигуряват здравно за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1. Но от тези текстове следва, че военноинвалид, който упражнява свободна професия, трябва да заплаща здравни осигуровки. Военноинвалидите са изключително малко хора, те са категория хора, към които всички държави по света имат специално отношение и ми се струва, че когато те са на свободна професия, ако работят и си плащат осигуровки, е един нон сенс. Още повече, че това са заслужили хора, или не. Това е този законопроект, колеги.
Моето предложение е, всички военноинвалиди, след като им се дава, без значение дали са на свободна професия или не, да бъдат така, както повелява закона и както е приет – за сметка на републиканския бюджет.
Сезирал съм Съюза на военноинвалидите, напълно приемам тази теза и затова я предлагам на вашето внимание.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Правя процедурно предложение, поради важността и разума, който сте вложили в този законопроект, да преминем направо към гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Колко са военноинвалидите и военнопострадалите в България?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Военноинвалиди са хора, които са участвали във военни действия, във войни, или са станали инвалиди по време на тяхната военна служба. Това са военнозадължени лица, по време на своя дълг са пострадали – било на границата, било в работилницата, било на учение, било някъде другаде във военните поделения. Една държава дължи на военноинвалидите почест и грижа. И това няма никакво значение колко са военноинвалидите. Дай Боже да са по-малко! Изключено е да го коментираме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Консултирано е с НОИ и се оказва, че тези, които са на свободна професия, ги задължават да си плащат – чл. 40, ал. 1.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Военноинвалидите, които работят, се осигуряват задължително по чл. 40, ал. 1.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, и затова изправяме тази грешка, колеги.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Въпросът е технически. Не сме догледали – чл. 37, ал. 3 си противоречи с чл. 40, ал. 1. Тъй като е казано “военноинвалиди”, тъй като са и военноинвалиди, и упражняващи свободна професия, ги тълкуват по двата текста, естествено е, че по-удобният е да плащат. Това е технически въпрос, трябва да се изчисти – военноинвалидите са записани, но не е записано в чл. 37, ал. 3, че са освободени при всякакви обстоятелства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ХАСАН АДЕМОВ: Не искам да навлизам в тази тема, която в няколко парламента беше разглеждана надълго и нашироко.
Първо, трябва да е ясно, че има ветерани от войните. Ветеран от война е лица, което като военнослужещ е взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава. Това са малко хора.
Това, което ме притесни и което ме накара да реагирам по този начин е следното нещо. “...осигуряват се за сметка на републиканския бюджет ветераните от войните, военноинвалидите и инвалидите пострадали при/или по повод отбраната на страната, по време на природни бедствия ...”. Тук ги няма военнопострадалите. В този термин “военнопострадали”, това са техните семейства. По Закона за военноинвалидите и военнопострадалите техните семейства също са военнопострадали. Тогава вече кръгът става повече от 90 хиляди. Ако това няма никакво значение...?!
Ако искате, аз мога да ви прочета какви са преференциите, които ползват те. Например, ветераните от войните получават 50% от социалната пенсия от миналата година. Ветераните от войните получават лекарствен списък, утвърден от Министерството на здравеопазването от всички аптеки, по лична рецепта, като заплащат 25% от стойността им. Имат право на отдих и лечение. Имат безплатно пътуване. Ползват безплатни услуги. И според Закона за държавния бюджет, това са 54 милиона.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Изпускате една запетая, тя е много важна и тя веднага увеличава пострадалите с десетки хиляди. Аз го чета по следният начин: “Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет. Първо – ветераните от войните и военноинвалидите. Второ – инвалидите, пострадали при/или по повод отбраната на страната, а не инвалидите (запетая), пострадалите по повод на война...”. Това е съвсем друго. Инвалидите (тире), или ще го направим по съответния начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това не възразяваме.
Колеги, чл. 40, т. 1 казва кои лица се осигуряват. Точка 8 казва, че ветераните от войните и военноинвалидите, пострадали при/или по повод отбраната на страната, по време на наборна военна служба, природни бедствия и т.н., са от републиканския бюджет. И тук се включват хората, които са на свободна професия. Всички, които са по ал. 1, които имат трудови договори, се осигуряват от работодателите. Тук става въпрос за свободните професии. Не, “пострадалите от войните, а инвалидите пострадали при...”.
КАТЯ КАШЪМОВА /НАП/: С предложението не считам, че изобщо решавате въпроса. Защо? Вие не решавате въпроса с лицата военноинвалиди, които работят по трудови правоотношения. Съотношението там е работодател-осигурител. Освобождавате само една част от военноинвалидите, какво правите с онази част, която работи по трудови договори, която работи по граждански договори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Плащат работодателите, така казва законът.
КАТЯ ХАШЪМОВА: Законът е казал в съотношение работодател-осигурено лице. Личните вноски остават за една част от военноинвалидите. Решавате въпроса на кой. И аз пак не считам, че го решавате. От точка 8 правите една нова ал. 2, а в ал. 1 си остават задълженията за всички други осигурени лица. И ако едно такова лице военноинвалид попадне в хипотезата на някои от точките, той пак има задължение да осигурява лицата.
Считам, че това, което вие сте предложили, ако кажете “осигуряват само за сметка на републиканския бюджет...”, може би ще бъде по-точна редакцията и ще решите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразяваме на подобно нещо. Това ще се запише в становището и при второ четене ще се направи нужната редакция. Приемаме с благодарност редакцията.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Гласували: "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
***
Преминаваме към разглеждане на законопроекта на Министерски съвет.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател на Здравната комисия, дами и господа народни представители, този проект на Закон за здравното осигуряване, е изцяло евроинтеграционен. За какво става въпрос?
С предложеният законопроект се цени да се създадат условия за осигуряване и прилагане правилата за координация на социално-осигурителните системи, въведени в Европейския съюз със съответния регламент на Съвета. Правилата са приети на основание чл. 42 от Договора за създаване на Европейската общност и се явяват една от правните гаранции за прилагане на принципа за свободно движение на хората и осигуряват непрекъснатост на социалната закрила на лицата, които се придвижват свободно от територията на Европейския съюз, на останалите страни от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
За отстраняване на препятствията пред географската и персоналната мобилност в рамките на Европейския съюз, през 2002 година се инициира създаването на Европейска здравноосигурителна карта. Тази карта се превръща в единен документ и всички останали страни са приели поетапно въвеждане на картата, което започва от 1 юни 2004 година и приключва на 31 декември 2005 година. За Република България това задължение ще възникне от датата на членството й в Европейския съюз.
С този законопроект се оторизира институцията, която трябва да издава тази Европейска здравна карта – това е НЗОК. Разписа е системата, по която ще се издава, какво ще включва тази Европейска здравна карта. И което е най-важното накрая – в параграф 10 се предвиждат промени в чл. 83 от Закона за здравето, които имат за цел да синхронизират действията на правилата за координация на схемите за социална сигурност, приложими в Европейския съюз спрямо чужденците, които пребивават в България. Тоест, от една страна ние осигуряваме българските граждани, които пребивават в Европейския съюз, от друга страна ние осигуряваме гражданите на Европейския съюз – чужденците, които пребивават в България.
Най-накрая се упоменава една категория останали чужденци, които са извън Европейския съюз, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, или преминават транзитно през нея. Те трябва да заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение. А чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка покриваща разходите за лечение и болничен престой по време на пребиваването в страната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Националната здравноосигурителна каса няма възражения по проекта и го приема.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам въпрос към д-р Райнов. Какви чужди граждани горе-долу очаквате да ползват медицински услуги по необходимост и колко ще струва това на Касата?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин Китов, за въпроса, който зададохте. За съжаление този въпрос, както и другият въпрос – колко от българските граждани, пребиваващи в чужбина би им се наложило да получават медицинска помощ, защото нали разбирате какво се получава. Пребивавайки в чужбина на тях им се оказва помощ, заплаща се по цените, които са в чужбина и Касата трябва да ги заплаща по същите тези цени. Това е от една страна.
От друга страна Вашият въпрос е напълно коректен – колко от тези чужденци пребиваващи в България биха ползвали здравни услуги в България, които пък ние съответно ще трябва да изискаме българската цена да бъде заплатена от тамошната каса, от тамошните фондове? Тук виждате, че имаме една огромна диспропорция. Примерно един апендикс, който струва в чужбина (знаем колко), колко струва в България? Елементарният отговор е, че би трябвало да изравним цените, но тук влизаме в другия въпрос – откъде биха дошли парите? Този въпрос резонно беше поставен и пред Министерство на финансите. Това наистина е много важни и всъщност това е нещо, което през 2007 година ще постави пред изпитания стабилитета, стабилността на НЗОК. За съжалени към днешна дата разчетите, които могат да се дадат са много имагинерни Принципът е, че имаме 1 милион български граждани, които пребивават в чужбина и какво се случва с този 1 милион?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, Вие отговорихте на една част от въпроса.
Според директивата, чужди граждани, които получават т.нар. медицинска помощ по необходимост, е за сметка на нашата каса, тя няма да бъде възстановявана. Другите две категории са хора, вече за които много правилно казахте – ако потърсят помощ. Проблемът е наистина, че от една страна нашата помощ, която ние ще заплащаме тук, е много по-малко, от което нашите хора ще ползват. Регламентът ще създаде невероятно много големи проблеми на Касата.
Медицинската помощ по необходимост, ако приемем, че е около 1,5 милиона – горе долу, има чужди граждани от Европа, които ще идват в страната – това са разчети от Агенцията по туризъм, 250 хиляди могат да потърсят помощ. В същото време всеки един турист внася вноска за здравно застраховане, което отива в застрахователните фирми. Проблемът е, дали е помислено част от тези застраховки наистина да отидат да отидат в Касата. Това е моят голям проблем.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Имам едно уточнение. В момента те си имат здравни застраховки. Когато влезем в Европа от тях вече няма да се изискат тези неща, защото те си идват с Европейската здравна карта, с която той удостоверява, че е здравно осигурен, примерно в Германия и ние трябва да му окажем услугата и след това да се искат парите от Германия и конфликтът, който идва...
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Но не и по необходимост. Когато е по необходимост, е само за наша сметка.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Осигуряваме спешността, но знаем колко е тънка границата между спешност и ...
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Този въпрос въобще не стои така, както Вие го описвате, г-н зам.-министър. Очевидно има някакво неразбиране, защото тези, които са по необходимост, са по съвсем друга разпоредба. Договорите между страните – това са междудържавни спогодби, съвсем отделно нещо е. Тук става въпрос за други неща.
Поглеждаме чл. 33, ал. 2, където буквално пише “Не са задължително здравно осигурени лицата, които съгласно правилата на координация на системите за национална сигурност, подлежат на здравно осигуряване и в друга държава”. Това са и български граждани, които са в друга държава и работят и които ще ползват в България. Тук също трябва да сме много точни и можете ли да го разтълкувате това, да отговорите кои граждани и как точно сте го регламентирали. Защото така излиза, че в двете посоки по необходимост всичко плаща нашата държава.
ХАСАН АДЕМОВ: Ето това е дискусията, за която трябваше да отделим повече време – така нареченият открит метод за координация. Това са заключения на няколко европейски съвета – в Стокхолм, в Гьотеборг, в Лаакен, в Барселона. Те поставят основите на открития метод за координация в социалното осигуряване. Директива 1408/71 урежда всички тези въпроси, за които говорим в момента. Урежда ги по 11 общи цели и три заглавия. Това е същността на въпроса. И ако се задълбочим в този открит метод на координация, трябва да сме наясно, че това са две отделни писти. Когато става въпрос за спешна помощ, и не случайно спешната помощ е ангажимент на държавата, тази спешна помощ се оказва на базата на двустранно сключени споразумения между отделните държави и за определения обем, вид и т.н. спешна помощ.
Когато става въпрос за осигурителни права и за техния пренос в рамките на Съюза, тогава нещата се уреждат по т.нар. метод за координация. Ако аз съм здравноосигурен в Германия и идвам да се лекувам в България, аз ще се лекувам по Закона за здравното осигуряване в България и по основния пакет, който го има в България. Ако аз получавам пенсия в България, пенсиониран съм по българското законодателство и ако аз имам осигурителен стаж в Германия, в Чехия и накрай на мен ми се плаща пенсия по Закона за пенсиите в България, тогава на мен ми плащат за частта, когато съм бил на работа в Германия, от германския осигурителен фонд, от Чехия – от чешкия, в България – от българския. Аз получавам сборната пенсия. Така, че няма никакъв проблем в това здравноосигуряваните в Германия, където има такава Европейска здравноосигурителна каса, идвайки в България да получат в рамките на Общността здравна помощ такава, каквато тя се предлага в България. Оттам нататък реципрочността е част от този Регламент 1408/71.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие сте абсолютно прав, д-р Адемов, както и зам.-министър Райнов. Проблемът обаче е не само за тази категория хора, защото не става въпрос само за спешност. Директивата разширява извън спешността и отива по т.нар. медицинска помощ по необходимост, която е само за сметка на нашата каса.
Освен това, там има няколко категории как се търси помощ. Това са оторизирани лица, там може да се регулира, но не и медицинската помощ по необходимост. Въпросът е, ако тези неща не бъдат предвидени, има реална опасност касата да бъде разтърсена. Ние не можем това да го оспорваме, защото това е регламент, който трябва да приемем. Но моят призив е, не против текстовете на закона, а финансовото обезпечаване от догодина.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Няма какво да добавя, защото наистина ние сме притеснени от тези текстове, тъй като има голяма опасност, защото знаете, че и без това средствата в Касата са недостатъчно за дейностите, които заплащаме по смисъла на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. И при тази, според мен, не така пълна реципрочност, както колегите ви обясняват на тази маса, ние сме изправени пред угрозата за невъзможност да се разплатим с контрагентите ни в чужбина. Тоест, нашите средства ще бъдат недостатъчни и опасността е много голяма. Ние това го съзнаваме, но не можем да регулираме този процес от НЗОК.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Категорично Касата не може да го регулира този процес, нито ние, нито министерството. Целият проблем е, че Касата горе-долу трябва да направи едни необходими разчети утре за бюджета, в които ясно да се каже, че трябва да бъдат предвидени средства. Поне общо взето контингентът хора пристигащ в България за летуване и за почивка е възрастен, той вече не идва в чужда държава, той идва в провинция на Европейския съюз – провинция България на Европейския съюз и ще си търси правата и Касата ще бъде много натоварена, ако това не бъде предвидено.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Дискутираме го това редовно, предвиждаме процент от пристигналите в България чужденци и в момента подготвяме текстове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Антония Първанова подсказва, че много български граждани, които работят в чужбина, осигурени са там и като дойдат тук те няма да изпълняват текста, в който за да влязат в системата, трябва да платят 120 лева.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Това го имаме предвид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие имайки само това, е едно огромно перо. Аз се притеснявам, че утре ще се създадат такива проблеми, с които финансово няма да можем да издържим.
Апелът ми не е по текстовете, апелът ми е да се направи всичко възможно да се предвидят средства.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Вие сте напълно прав затова, което казахте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Едно допълнение за това, което мен много ме притеснява. Искам да обърнете специално внимание на това. Това е за българските граждани, които са здравноосигурени в друга държава и идва в България да се лекува по необходимост. За тях се интересувам. Те по кой закон и по коя разпоредба са – по междудържавната спогодба ли ще бъдат, защото са по необходимост, или ще трябва здравните каси, в които са осигурени да плащат в България? Имайте предвид, че това ще бъде най-голямата група хора, за които нашата каса ще трябва да плаща, а в нея не са внесени здравни осигуровки за тях. За тях искам да ми изясните – кой ще плаща и как
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Това е регламентирано в чл. 13, ал. 2 на Регламент 1408. Това е текст, който ако не го приемем в закона, действа от приемането ни в Европейския съюз директно и затова така е уредено по този начин.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Напълно прав сте за това, което казахте за българите, които работят и са осигурени в чужбина, но българите, които легално работят и са осигурени. Защото знаем, че има една група хора, които не работят легално и не са осигурени, тогава за тях си действа нашето законодателство.
Благодаря на всички, че осъзнаваме сериозността на положението пред какво ще бъдем изправени следващата година. Доктор Комитов е напълно прав, в момента се правят разчети. В момента текат и преговорите между Министерството на здравеопазването и Министерство на финансите за бюджета за 2007 година. Естествено, че ще бъдат представени приблизителни разчети, защото няма как да са реални, пълни. Ще бъдат представени на Министерство на финансите, така че ще търсим необходимият ресурс, за да запазим стабилността на Касата и съответно да поемем този риск всички заедно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, приключихме дебатите. Наясно сме, че това е изискване, което трябва да приемем. Мисля, че министерството и г-н Райнов в качеството си на председател на Управителния съвет на Касата също е наясно какво изисква това, Министерство на финансите също.
Който е “За” приемането на закона на първо четене, моля да гласува!
Гласували: "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Законопроектът е готов.
***
Предвид важността на законопроекта, започваме дискусията, като другия четвъртък ще я продължим. Това е решението на председателския съвет след кратко съвещание. Затова, моля вносителите да представят законопроекта!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, настоящият законопроект е разработен в съответствие със законодателството на Европейския съюз и цели да уреди обществените отношения, свързани с разрешаването и надзора върху производството, употребата, клиничните изпитвания, рекламата, вноса, търговията, класификацията, проследяването на лекарствената безопасност и ценообразуването на лекарствените продукти, предназначени за хуманната медицина, както и изготвянето на Позитивния лекарствен списък. Този законопроект се опитва да сложи ред в насипното състояние, което съществува в правния мир – наредби, поправки, инструкции, визираме от 1990 година до 2005 година. Основното, което е, приемането на новия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина отразява изискванията, произтичащи от редица актове на Общността.
Първо, това е Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета за Кодекса на Общността относно лекарствените продукти за хуманната употреба, включително и нейните изменения в Директива 2003/63, Директива 2004/24, Директива 2004/27.
Второ, Директива 2001/20 относно сближаване на законовите и подзаконовите актове и административните разпоредби на страните членки във връзка с прилагането на добрата клинична практика при произвеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманната медицина.
Трето, Директива 2005/28 относно принципите и подробните насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаване на разрешителните за производството или за вноса на такива продукти.
Четвърто, Регламент 1084/2003 относно проучване на измененията в условия на разрешенията за търговия с лекарствени продукти с приложение в хуманната медицина и с лекарствените продукти с приложение във ветеринарната медицина, което се издава от компетентния орган в държавата членка.
Пето, Директива на Съвета 89105 относно прозрачността на мерките, регулиращи ценообразуването на лечебните продукти за хуманната употреба и включването им в обхвата на системите за здравно осигуряване.
Изготвянето на новия проект за Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина е обусловен от необходимостта от въвеждането на качествено нови процедури и изисквания, от необходимостта и изисквания при разрешаване на употребата на лекарствени продукти, които не са предмет на регулиране от действащия към момента Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Този закон беше гледан миналата седмица и приет от Комисията по евроинтеграция с няколко чисто технически забележки, които ние приемаме.
Благодаря ви за вниманието.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Законът е важен, трябва да отдадем заслуженото на вносителя и на зам.-министър Райнов, на д-р Христов и на другите колеги, които са участвали активно.
Бих искал да задам някои въпроси, които ми се струват важни и по-деликатни. Там, където имаме хармонизиране с директивите, нещата са повече или по-малко ясни, макар че и там вероятно могат нещата да се подобрят. Но на мен ми се иска да задам въпроси, свързани със следните глави. Глава 8 – “Паралелният внос”, има някои опасения у някои фирми, притежатели на разрешения за употреба на територията на България, че този внос би могъл да им нанесе значителни финансови загуби при този режим, който се предвижда, дали тези опасения са оправдани, според вносителите.
Най-деликатният въпрос е свързан с Глава 9 – принципно ново положение за издаване на разрешение за търговия на дребно, не вече само на магистър-фармацевти, а и на други лица. Дали вертикалната интеграция, която се предполага, че би се стимулирала, би имала положително отражение върху достъпността, върху качеството и цената на фармацевтичните услуги.
Третият въпрос, по отношение на Позитивния лекарствен списък. Имаше идея на Министерството на здравеопазването – лично на зам.-министър Райнов, на проф. Гайдарски за един общ списък – Позитивен и Реимбурсен. По принцип по този въпрос тук като че ли няма развитие – какво е мнението на вносителя и по този въпрос, свързан вече и с ценовото образуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: На мен ми трябваше повече от седмица да се запозная с този законопроект, той е тежък законопроект. Поздравявам Министерството на здравеопазването – много сериозна материя. Поздравявам всички, които са работили по този законопроект затова, защото има освен спазване на директивите, има редица положителни страни и аз силно се надявам, че ще работим добре, за да може да бъде приет този законопроект в по-кратко време.
Първото нещо, което искам да кажа е, че това е изключително важен законопроект и трябва обществото да бъде запознато с определени основни положения в законопроекта, защото има спорни моменти. За мен те са в Глава 3 “Клинични изпитания”, в Глава 8 “Търговия на едро и паралелен внос”, в Глава 9 – “Търговия на дребно” и в Глава 11 “Цени на лекарствени продукти”. Тук има коренно противоположни становища. От една страна по Глава 9 има становища за фармацевт-аптекар, притежател на аптека, така както е в 50% от 16 цитирани страни в Европейския съюз. Има разбира се, както е в законопроекта, както практика в Европейския съюз, така и предложения. Това нещо, според мен, подлежи на широка обществена дискусия. Тъй като става въпрос за множество такива спорни положения, аз наистина си мисля – даже една седмица дали ще бъде достатъчна, за да може обществото да бъде запознато с аргументите в една или в друга насока за приемане на дадени ситуации.
На второ място аз бих казал за клиничните изпитвания, които са много по-добре регламентирани в този законопроект, отколкото за лекарствата и аптеките в предишния, но въпреки това пораждат някои съмнения по отношение на недееспособни лица, на непълнолетни лица и техните настойници и т.н. С всичко това обществото трябва да бъде наясно, запознато с мотивите за приемането на определени тези в този законопроект.
Да не говорим за търговците на едро. Ще кажа само един факт, за тези, които имат вече добрата производствена практика и необходимостта те да се третират на общо основание с тези производители, които нямат такава добра производствена практика. Ето ви една тема отново за дискусия.
За цените на лекарствените продукти аз поздравявам и отчасти искам да се обърна и към доц. Великов затова, че тук е осъществена идеята точно за единния Позитивен и Реимбурсен списък и това е много хубаво изискване, това е много точна мярка. Но, когато говорим за цените, дали държавата трябва да регулира всички цени на всички регистрирани продукти, или трябва да регулира цените на продуктите само, които са упоменати в Позитивния и Реимбурсен списък? Това е въпрос също на дискусия.
Освен това, на мен ми се струва, че е възможно да има една пренаредба на главите в закона, затова защото едва ли законът трябва да започне с пускане на пазара на лекарствени продукти. На мен ми се струва много по-логично да бъде с класификация, разрешение за производство и внос, след това да се върви към пускане на пазара на лекарствени продукти.
Има логика в последователността на действия. Законът може да бъде разделен на две части. Това, което се отнася до производители и вносители и обща регулация и това, което е от търговия на дребно, цени на лекарствени продукти, реклама, проследяване на лекарствена безопасност, държавен контрол върху лекарствените продукти. Разбира се може да се спори за една такава пренаредба, но основното, което трябва да направим, това е обществената дискусия за основните моменти, залегнали в законопроекта. Не трябва да си позволяваме лукса да ни обвинят, че на тъмно сме приели едни или други положения в този изключително важен законопроект с последици за цели съсловия и за гражданите на Република България.
Затова аз предлагам Комисията да направи организация на такова обсъждане, като привлече при едно такова обсъждане няколкото фармацевтични организации, които бяха поканени, пациентски организации, организации на производители, организации на дистрибутори. Имам желанието тази дискусия да се проведе при максимална прозрачност “за” и “против” всички виждания, отново повтарям, за да може после да се знае, че когато се взима определено решение в определена посока, винаги ще има критики и няма всички да останат доволни. Но нека да се знае какви са мотивите, за да се вземе в една или в друга насока.
ВАНЮ ХЪРКОВ: Аз напълно подкрепям доц. Щерев, но тъй като е много важен законът, ние не бяхме предупредени, че днес ще се гледа това нещо. Знаехме, че само ще гледаме Закона за трансплантацията и нямаме материали. Предлагам да прекратим дискусията за днес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми д-р Кърхов, вчера уведомихме всички, но именно защото е тежка, решихме да продължим другата седмица, до 17.00 часа все пак оползотворяваме времето. Не възразявате.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз преди да започна да отговарям на въпросите така, както са постъпили, искам само едно пояснение да направя, което е в контекста на това, което доц. Щерев каза. Искам да кажа, че този закон е изготвен от една работна група с 13 представители, като за първи път Министерство на здравеопазването ситуира такава работна група. В нея участваха двама представители от Изпълнителна агенция по лекарствата, двама представители на Министерство на здравеопазването, плюс целият правен отдел на Министерство на здравеопазването. Господин Деян Денев, който е изпълнителен директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители, господин Владимир Ясенлиев, който беше представител на сдружението на българските фармацевтични производители. Ако позволите, ще се обърна и към публиката, защото г-н Денев е в началото, той е един от авторите, г-н Ясенлиев, г-н Казаков е участвал, всички фармацевтични съюзи в България участваха. Няма нито една съсловна неправителствена или каквато и да било друга организация на участници във фармацевтичния сектор, която да не е имала представител в работната група, в периода, в който законът се приготвяше. В тази връзка искам да кажа, че от всички 13 официални представители, изписани в заповедта на министър Гайдарски, окончателният доклад беше подписан без особено мнение само от един представител от Съюза на фармацевтите в България. Всички останали 12 души подписахме доклада на работната група без забележки и без особени мнения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз ще си позволя също да задам няколко въпроса.
Първо. Кое налагаше да се прави нов закон?
Второ. Аптеката като аптека е една изключително важна част от здравното заведение и важна част от самият процес на разпространение на лекарствените продукти, защото безспорно всички лекарствени продукти основно се разпространяват в аптеките. Не случайно старият закон беше за аптеките и лекарствените средства в хуманната медицина. Кое налагаше освен изискванията на Европейската комисия да бъдат сменени някои основни концепции по отношение на собствеността на аптеките?
Не на последно място аз съм съгласен с доц. Щерев, че е необходима дискусия. Проблемът обаче е, че безспорно на второ четене това ще бъде един доста дълъг неколкомесечен процес, в който ще имаме достатъчно време да направим тази дискусия, защото когато казваме на първо четене, имаме предвид по принцип философията на целия закон, а по конкретни неща винаги може да стане дискусия впоследствие и тя да бъде променена като виждане. Защото е ясно, че една част са изискванията на Европейската комисия, с която да синхронизираме. Ако там няма да имаме проблеми, то по някои други виждания и концепции е възможно да има проблеми. Давам пример – така, както може да пределни цени, може да има и фиксирани цени. Доцент Щерев каза, че може да се приеме подхода да има пълна либерализация на пазара – това са въпроси за решение на всяка една страна.
За регулацията. Защо трябва да има регулация на свободния пазар?
Това са въпросите, които предлагам всички да обсъдим и да се отговори конкретно следващия път.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Въпросът свързан с дерегулацията на аптечния сектор е принципен и той е свързан с философията на този законопроект. Така, че не би трябвало да приемем философията на цялостния законопроект в един закон, без този въпрос да го поразнищим. В този смисъл малко ми се струва, че не сте съвсем точен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен, доц. Великов. Но дори да има различия само по отношение на режима, той не може да бъде и не бива да бъде пречка за приемането или не на първо четене на целия закон. Аз мисля, че това казах и мисля, че вие няма да опонирате.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, забележка за цените. В законопроекта е отбелязано, че държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, които се отпускат по лекарско предписание. Това е чл. 258. Това означава, че държавата регулира всичко. Аз обаче поставям въпроса на дискусия – не е ли редно позитивният списък, който включва лекарствени продукти заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лекарствени продукти за плащане на лечебни заведения по чл. 5, лекарствени продукти предназначени за лечение на онкологични заболявания и лекарствени продукти за редки инфекциозни заболявания да бъдат регулирани, а останалите не, защото държавата трябва да се стреми всичко да регулира отново. Това е въпрос за дискусия, не съм казал да няма регулация и да има пълна либерализация. Това е въпрос на дискусия, много голяма задълбочена дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук става въпрос не толкова за регулация, а за изискването да се доказват цени. При доказване на цена държавата я възприема и казва – да, това е цената, не е толкава регулация в пълния смисъл на думата, но съм съгласен с Вас.
ХАСАН АДЕМОВ: Въпрос към д-р Христов. Защо от името на закона изчезват аптеките, например?
Второ. Въпросът, който постави доц. Щерев и интересен и той е конституционен въпрос. Тъй като в Конституцията пише, че това е регулирана професия и държавата може да регулира този отрасъл и го прави. Въпросът е обаче дали трябва да го прави в частта, в която държавата има намеса в осигурителните отношения, в нещата, за които плаща държавата, или на свободния пазар – там са нещата. Но въпросът за дискусия при сегашното законодателство е уреден в Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти. Там има наредба, която казва – на производител, на търговец на едро, на дребно и т.н.
Дали трябва да бъде така вече, е дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще има и допълнителни въпроси. Аз предлагам да отговорите следващия път.
Съгласих се с доц. Щерев, доц. Кумчев, доц. Великов – другия път да продължим, с което да приключим.
Закривам заседанието. Подгответе се. Моля да бъдат поканени всички заинтересовани страни още веднъж!

(Заседанието завърши в 17.05 часа.)