П Р О Т О К О Л
№ 47


Днес, 12 октомври 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 47


Днес, 12 октомври 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане и второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване на:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-82, внесен от н.п. Борислав Китов на 16 юни 2006 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 602-01-59, внесен от Министерски съвет на 19 юли 2006 г.
2. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 г. – второ гласуване – продължение.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да започнем заседанието от мое име и от името на комисията искам да честитя рождения ден на заместник-министър Емил Райнов и да му пожелая много здраве, щастие и успехи.
Откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Имаме необходимият кворум.
Преминаваме към разглеждане на точка 1 – Обсъждане и гласуване на второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, няма предложения за изменение и допълнение на наименованието на закона.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 1. В член 19, алинея 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 3:
„3. Утвърждава задължителни за всички физически и юридически лица инструкции, формуляри и други документи, свързани с провеждането на задължително здравно осигуряване във връзка с възложените на НЗОК дейности”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата? Няма постъпили предложения за изменения.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По параграф 1, предложението на отдел „Правен” е да отпадне думата „инструкции”. Мотивите за това са следните. Съгласно член 2 от Закона за нормативните актове, нормативни актове могат да издават само органите предвидени от Конституцията, закона или от указа. Инструкциите са нормативен акт и могат да се издават от съответните министри.
Съгласно член 7, определението за инструкция е указание, което висшестоящият орган дава до подчинени му органи. Ако погледнете редакцията, която се предлага тук се казва, че тази инструкция ще бъде задължителна за всички физически и юридически лица. Предлагам думата „инструкции” да отпадне.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие предлагате текстът да остане без думата „инструкции”. Да бъде записано: „Формуляри и други документи свързани с провеждането”.
Колеги имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ние желаем да остане инструкции, аргументите за отпадането на думата „инструкции” не станаха ясни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля да повторите още веднъж аргументите на отдел „Правен”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аргументите са следните:
Първо, инструкцията е нормативен акт. Нормативни актове съгласно Конституцията могат да издават Министерският съвет, Народното събрание и министрите, директора на НЗОК не е от този вид органи.
Второ, има определени инструкции. Инструкцията е акт, с който един висшестоящ орган дава указание на подчинен на него орган как да прилага даден закон. Ако погледнете какво е записано в текста, там е записано, че това е инструкция, която е задължителна за всички физически и юридически лица. Не е задължителна за подчинените му органи. Той може да дава някакви указания, но не и инструкции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Комитов, касата няма право да издава инструкции на всички физически лица, което е абсолютно така.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако отпадне думата „инструкция” може ли касата да издава инструкция към нейните органи – Районните здравноосигурителни каси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, че може това няма нужда от закон. Може спокойно да издавате формуляри и други документи, които са унифицирани и са задължителни за всички останали.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не говоря за юридическите и физическите лица по принцип. С отпадането на думата „инструкции” ще може ли касата да издава въпреки това инструкции към своите районни здравноосигурителни каси?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е записано в устройствения правилник, а не в закон.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Съгласни сме. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласуваме параграф 1 с отпадане на думата „инструкции”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 2.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 23, алинея 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 8:
„8. Целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност”.
2. Досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че тези неща трябва да съществуват с оглед законодателството, което приехме за финансирането за акушерките.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова точка 6.
„6. Медицинска помощ, оказана в чужбина в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.
2. Досегашната т. 6 става т. 7.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да задам въпрос, защото вече зная, че има варианти на проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването.
Доктор Райнов, за какъв финансов ресурс става въпрос, за тези целеви субсидии? Аз зная за една сума, която е в размер на 5 милиона, но зная и за друга, която е двеста и няколко милиона в бюджета на Министерството на здравеопазването. Може ли да получа повече яснота по този въпрос.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Сумата, която споменахте за двеста и няколко милиона е абсолютното увеличение на парите за графа „Здравеопазване”. Това ще бъде когато се уточни бюджета, т.е. не това са всичките пари, които ще отидат в касата.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Промяната, която се предлага е за да се създаде корелация между промените, които вече са гласувани в Закона за здравето и вече са станали факт, за да се принесат в Закона за здравното осигуряване, тъй като средствата, които се предвиждат за промяна на член 82, ще бъдат чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и ще бъдат по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да могат да се извършат всички разплащания свързани с безплатната акушерка помощ.
Извинявайте, но съм сбъркала параграфа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да се отговори на въпроса на доктор Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Колко средства са предвидени по точка 6?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще допълня вашия въпрос – колко средства са допълнени, от къде ще дойдат и как може да се обсъди тавана на тези средства, след като не може да сме на ясно колко българи ще поискат медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност?
ГЛИНКА КОМИТОВ: Имам информация колко са българите в чужбина и колко от тях са здравно осигурени. Цифрата е приблизителна 1 милион 500 хиляди са осигурени. Очакваме такава приблизителна двойка да поискат карти, но не мога да кажа какъв финансов ресурс ще изискват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте доктор Комитов, това ще бъдат най-малко хора, които ще ви поискат карти. Защото тези, които са там работят и обикновено са осигурени по другото законодателство. Става въпрос за българи, които ще пътуват.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Разбирам ви, но не мога да отговоря на този въпрос, защото никой не може да го предвиди.
ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е много прост. Вие чрез министърът на здравеопазването внасяте в Министерския съвет проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година. Там сте записали 5 милиона. Искам да попитам как пресметнахте тези 5 милиона, защо не са 1 милион, 2 милиона, 15 милиона, а са 5 милиона? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, въпросът е преждевременен. Ако имате предварителна готовност заповядайте да отговорите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбирам, че най-добре би било от сега да знаем точно какви ще бъдат разчетите за следващата година, но може би 2007 година ще бъде година, която няма да е само този бюджет, в който ще има приблизителни разчети. Точни няма как да се направят. Доктор Адемов, сметките са следните. При положение, че се очаква редовно пътуващи български граждани да се насочат към Европейския съюз през следващата година, около 500 хиляди души годишно. При едни приблизителни разчети, че не повече от 10 на сто от тези хора изпадат в състояние, в което да е необходимо да ползват медицинска помощ. Може да се направи сметка, че не повече от 50 – 100 хиляди души ще се наложи да ползват такава медицинска помощ при необходимост по време на своето пътуване в Европейския съюз. Всичко това са условни разчети. Няма достатъчно база данни, за да бъдат направени по-точни разчети. Би могло да се направи един разчет, че за тези от 50 до 100 хиляди души ще трябва да бъдат предвидени в рамките от 1000 до 2000 лева максимум. Ако се правят такива разчети, би могло да се достигне до една приблизителна цена, която няма да е повече от 10 милиона лева. Всичко е толкова условно, че всяка цифра спомената тук в този момент рискува да бъде твърде неточна. Ще се използват методите на разчетите, които се правят в пенсионното осигуряване. Ще се ползват методи за статистически анализи и ще достигне до цифра, която ще бъде заявена в бюджета на касата за следващата година. Може би към декември месец ще имаме достатъчно информация и в Националната здравноосигурителна каса да са по-сигурни в техните разчети.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие казахте горе-долу по 1000 лева на човек. Около 100 хиляди души това прави между 50 и 100 милиона лева. Има някаква грешка.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Както виждате в момента работя без калкулатор, защото предварителните разчети са около 10 милиона лева да бъдат предвидени в това перо. Може би говорим за 50 хиляди души и за по 200 лева за човек. Казах, че която и цифра да споменем сега рискуваме да стъпим на криво. Най-добре би било, ако тези цифри не се записват изобщо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Доцент Щерев, поиска думата, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина този въпрос, който поставя доктор Адемов поставя в затруднение Министерството на здравеопазването и това е разбираемо. Този дебат е в дебата за бюджета. Ако се прегледат данните на Министерството на финансите по отношение на първичните разпоредители на бюджетни средства ще се види, че най-голяма неяснота има по отношение на Министерството на здравеопазването. Там въобще няма ясни параметри.
Миналата година, Министерството на здравеопазването прехвърли парите за болнична помощ в касата, а сега е обратното. Отново от бюджета се вземат пари, за да се разплащат. От това министерство не можаха да разберат, че не е за разплащане на медицински дейности. Отново повтарям, че това е дебат, който трябва да се проведе с бюджета. Защото, отново Министерството на здравеопазването ще плаща субсидии и отново има от порядъка на 500 или 600 милиона лева, които ще се разпределят по различни поводи.
Във връзка, с хората за чужбина, се предвижда около 2500 лева застраховка. Това се предвижда по този неофициален доклад. Колко ще се съберат, ако са 100 хиляди души, получават се около 250 милиона. Сигурно няма да бъдат 100 хиляди души, но това е въпрос, който с бюджета би трябвало да се обсъжда. Там имаме няколко основни неща, които влизат в сила и тук. Например, не искам да избързвам, но в този законопроект на страница 13 има обхват на медицинска помощ. Записано е, в точка 11, че обхват на медицинска помощ се извършват от изпълнителите на конкретни действия и т.н., които се покриват напълно или частично от НЗОК или от дружествата за доброволно здравно осигуряване. Кои са покриват напълно и кои частично? Касата трябва да каже за какво плаща? Не трябва да мислите, че през тази година това ще мине по този начин, както е преминало през миналите години. Ще има големи конфликти. В това съм дълбоко убеден.
Смятам, че тези конфликти трябва да се разрешават чрез преговори и яснота. Не е възможно да се подмине и да се каже, че ние правим един широк пакет, но парите са толкова и точка. Няма да има точка. Ще има многоточие. Поради това, нека да се разберем за какво ще плаща касата и по какъв начин ще плаща, включително това, което казва доктор Адемов. Необходими са разчети. Могат да са предварителни, но трябват разчети и основания, за да приемем определени параметри. Ние не помагаме на Министерството на здравеопазването, за да си изпълни задачата и задълженията.
Предлагам да се замислим за всички тези неща, които следват от всеки текст, който ще приемем. Много труден ще бъде разговорът за бюджета в тези параметри. Има едно разбиране от Министерството на финансите, използвайте го, защото в текста има разбиране, че е необходимо да се дадат още средства, но само трябва да се окаже начина, по който ще се предоставят.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин Адемов, постави този въпрос още при разглеждането на първо четене на законопроекта. Да, наистина това е така. Ние каквито и прогнози да правим, не можем да бъдем достатъчно сигурни, именно това е голямото предизвикателство, пред което ще бъде изправена най-вече Националната здравноосигурителна каса през 2007 година. Точно с тези хора, които ще напускат и ще отиват в чужбина. Ще трябва касата да им заплаща услугите, по цени, които се извършват там. Това наистина е нещо, което ни притеснява. Така както каза доктор Цеков, каквито и прогнозни разчети да правим, както и да ги правим, неизвестността ще продължава да съществува. По същия начин, по който съществува и неяснотата за пакета, вече пета година подред. Сега се опитваме да погледнем в бъдещето една година напред.
Наистина, аз също искам да имаме тези разчети. Опитваме се да ги правим, но на края се притеснявам, че нашите разчети ще бъдат едно, а възможностите, които ще можем да си позволим ще бъдат съвсем други. Ние трябва да намерим баланса. Какво можем да си позволим и оттам какво можем да заплатим. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, въобще нямам намерение да спирам закона по някакъв начин. Идеята ми е тук да станат ясни нещата, защото ако това стане ясно тук нататък текстовете ще вървят по-бързо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да стане.
ХАСАН АДЕМОВ: Разбирам, че става въпрос за прогнозни разчети. Очевидно е, че нямаме практика и няма как да кажем точно колко са. Това, което притеснява доцент Щерев и мен ме притеснява. Министерството на здравеопазването взема пари от Министерството на финансите и ги дава на касата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо не се увеличават вноските?
ХАСАН АДЕМОВ: Има още два момента, които искам да станат ясни.
Първо, държавата България и към днешна дата и Министерството на здравеопазването има сключени спогодби и споразумения за взаимно оказване на спешна медицинска помощ. Какво става в рамките на Европейския съюз. Продължават ли да действат или не продължават да действат? Ако продължават да действат тези пари трябва да бъдат по-малко. Необходимо е да има отговори на тези въпроси. Ако с влизането на Европейския съюз тези договори отпадат това е друг режим.
Сега, когато се отива в чужбина всеки има медицинска застраховка. При гарантирането на свободното движение и на медицинската помощ оказана в чужбина в съответствие с правилата за координацията на системите за социална сигурност, тези медицински застраховки отпадат ли или продължават да действат? Според мен, тези въпроси трябва да станат ясни, за да знаем на каква база стъпваме при коментарите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, това е изключително важно, не толкова за този закон, а по-скоро да акцентира на вниманието на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, защото когато вече е разписано в закона отговорностите стават по-големи. Ясно е, че не могат да се направят точни разчети, но дано да се направят разчети, които да предоставят възможност за малко по-гъвката система.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това въпроси към Министерството на здравеопазването ли са?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е да се направи всичко възможно, за да се подготвят едни по-точни разчети, за да се осигурят средства.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За разчетите е ясно, но по отношение на медицинските застраховки искам веднага да поясня, че те в случаите, в които българските граждани ще пътуват в Европейското икономическо пространство няма да се налага да бъдат правени повече. Защото, това, което се иска с изменението на Закона за здравното осигуряване е за тези хора да има механизъм за издаване на Европейска здравноосигурителна карта. Наличието на тази карта, при положение, че човек е здравно осигурен и е с редовни здравноосигурителни права той ще може да получи такава необходима помощ, включително и спешната помощ, в обема, в който е необходима, за да не прекрати пътуването си. Ще му бъде оказване без той да заплаща нито цент за оказаната медицинска помощ. Заплащането за медицинските професионалисти, които са оказали медицинската помощ ще бъде осигурено от тяхната осигурителна институция, а тяхната осигурителна институция ще поиска възстановяване на разходените средства от нашата осигурителна институция, която ще бъде отразена в здравноосигурителната карта на приносителя. Медицинските застраховки вероятно ще останат наложителни за случаите когато се пътува извън Европейското икономическо пространство, защото освен, ако не се пътува страна, с която България има двустранен договор за оказване на спешна медицинска помощ. Необходимо е да кажа, че в случаите когато има такива договори със страни от Европейското икономическо пространство от Европейския съюз тези договори се денонсират, защото влиза в сила действието на регламент 1408. В останалите случаи както казах се запазва сегашният механизъм.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, страхувам се, че ще приемем един текст, който след това ще трябва много да се обяснява чрез наредби, специални инструкции и т.н. С една голяма част от това, което казаха представителите на Министерството на здравеопазването не съм съгласен, но това е много трудна материя. Не може да стане това, което казва доктор Цеков, че един гражданин с личната си карта ще отиде в Германия и няма да плати нито цент и там ще получи съответната медицинска помощ. Това не може да стане.
Първо, там има доплащане, което е много по-високо отколкото тук. Не само, ще плати центове, но много центове ще трябва да се платят.
Второ, когато първият български гражданин отиде в Германия и ползва медицинска помощ и съответната болница си поиска от нашата каса да му изплати 10, 20 или 30 хиляди евро и нашата каса откаже и кажат, че могат да заплатят само 1000 евро, втори българин няма да бъде приет. Защото там има пазарна икономика. При нас в здравеопазването няма пазарна икономика. Тук може да сме на различно становище, но при нас има една система, която още не е дозряла до пазарната икономика. За това, по този текст трябва да има точни разчети, консултации със съответните страни от Европейския съюз, за да се види какво ще стане на практика. Приемането на този текст, доктор Адемов ще последва от една обяснителна инструкция или друг материал, който ще бъде много дълъг. Много се притеснявам когато се правят закони, които се обясняват след това с инструкции и наредби, които са различни от текстовете на закона. Тук има много неясна материя. Не обвинявам Министерството на здравеопазването, казвам, че материята е много сложна и не е възможно с този текст да се уреди. Ако искате да отложим този текст или по някакъв друг начин да помислим какво би трябвало да направим в тази насока.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, ние разглеждаме в закона средствата, които се изразходват от Националната здравноосигурителна каса. Вярно е, че е важно дали имаме ресурс? Ще приемем или няма да приемем този текст? Искаме или не искаме ще бъдем принудени да приемем такъв текст в Закона на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, Мръцков е прав. Преди малко приехме, че има субсидия, която дава пари за това. Естествено е, че касата трябва да може да харчи тези пари. Нещата са взаимно свързани. Всичките въпроси, които бяха поставени от Атанас Щерев и Хасан Адемов, ще се поставят и в бюджета. В случая, мисля че това не е толкова важно. Господин Щерев, твърдо всеки един от нас ще поиска някакво обяснение за тези въпроси.
Предлагам да преминем към гласуване на параграф 3.
ИВА СТАНКОВА: Не се ли налага редакция „Медицинска помощ, оказана в чужбина на български граждани в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че в съответствието става ясно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа, мисля че не се налага такова поясняване, защото тук става въпрос за средствата на Националната здравноосигурителна каса. Става въпрос за лицата, които са осигурени в касата независимо какви граждани са. По-нататък има текстове, които задължават не български граждани, които работят в България също да се осигуряват в касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 3, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Параграф 4.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 29, алинея 3 се създава точка 8
„8. Медицинска помощ, оказана в чужбина в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата. Ще помоля доктор Цеков, с няколко думи да направите диференциацията между предишният текст и този.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е чисто бюджетарски текст. Той дава възможност на касата в момента когато изработва Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да включи един допълнителен параметър в този законопроект, а именно параметъра здравноосигурителни плащания за такъв тип медицинска помощ, която ще бъде оказана в чужбина, за да може да има отделен ред за планиране на бюджета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е точно така, но отново опираме до това, когато разглеждаме бюджета в този ред ще има цифри. Тези цифри, ако се повтори отново дискусията, че не са обосновани и нямаме разчети каквито и да било. Трябва да имаме възможните разчети, защото 5 милиона лева не вършат работа. С този текст показваме по параграфи. По-нататъшните текстове на Закона за здравното осигуряване не позволяват прехвърлянето от едни в други параграфи. Много по-опасно е когато не знаем точно какво ще се случи. Поради това, приканвам ръководството на касата заедно с Министерството на здравеопазването да направи всички възможно колкото е възможно повече. Всички разбираме, че това е много трудно. Ние не искаме невъзможни неща, но да има основания когато се цитират определени суми в този параграф.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Виждам, че се създава известно напрежение. Може би има известни притеснения сред народните представители по отношение на този параметър.
Първо, ако такъв запис няма в Закона за здравното осигуряване, не може да има такъв запис и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тук се прави правното основание на базата, на което да се изработи Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. В момента ние не обсъждаме цифри. Ние създаваме правно основание да има такива цифри в бюджета. Когато настъпи времето за обсъждане на цифрите може би ще бъдем по на ясно какво ни очаква. Едно допълнително разсъждение и малко информация, която не е на първите страници на документите е, че разплащанията между здравноосигурителните институции отнемат продължително време. България ще влезе в тази система на разплащане от 1 януари 2007 година. Най-вероятно първите сметки, които ние ще платим ще бъдат платени към втората половина на годината. Защото докато се окаже медицинската помощ, докато се генерират финансовите клеймове към чуждестранните осигурителни институции, докато тези осигурителни институции транслират клеймовете до българската каса ще преминат минимум 6, 7 месеца. През това време ние ще имаме статистическа информация колко български граждани са излезли в чужбина. Най-вероятно ще имаме информация колко от тях са получили помощ.
Според мен, голям риск за 2007 година не съществува. За 2008 година ще имаме достатъчно информация да направим сравнително точни разчети. Сега трябва да поставим правното основание.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, аз съм притеснен от тези разсъждения, защото искам да кажа какво е поведението на една болница в Европейския съюз. Казваме - пазарна икономика и страни от Европа. Една болница има различни приходи. Тя контактува с различни каси, с различни източници за финансиране. Пристигне ли един случай от една каса, от един източник на финансиране където болницата трудно събира парите си, вторият пациент, който е осигурен там много трудно пробива в тази система. По този въпрос всички трябва да бъдем на ясно. Ако ние забавим с 6 – 7 месеца плащанията, което за нашата система може да е нормално от нашата каса към съответното здравно заведение или лечебно заведение това бие върху интереса на всички български граждани, които биха получили или искат да получат по-нататък медицинска помощ. Необходимо е да знаем, че това е нормален процес. Ако една болница знае, че от една здравноосигурителна система, институция ще получи много трудно и след време парите тя ще прави много рестрикции за приемането на друг болен. Не директно да откаже, но това е нормална практика в цял свят с всички фондове. Болниците приемат с охота пациенти, които са осигурени на дадено място, където коректно се изплащат средствата. Изискват депозити и различни други осигуровки тогава когато не са сигурни, че ще си получат парите. Разсъжденията, че ще ни чакат са свързани с много неудобства преди всичко за българските граждани.
ХАСАН АДЕМОВ: Всички знаем, че не става въпрос за всички български граждани, които ще отидат и ще се лекуват в чужбина. Става въпрос за тези от тях, които изпадат в състояния, които не им позволява да се върнат по местоживеене по постоянен адрес.
Аз съм почти убеден на базата на това, което казахте, че практиката ще бъде – плащаш си на място и здравната каса след това ще реимбурсира средствата. Другият начин със забавените плащания не е съвместим с Европейския съюз.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Здравните карти, с които българските граждани ще пътуват по света и ще имат право с тях да получават медицинско обслужване нямат готовност за изготвяне. Как ще отчитат картите и след това как ще се връщат средствата? Получава се, че ще приемем едни текстове, които след това ще ги попълваме със съдържание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук стана ясно за изискванията, които иска Европейският съюз – къде и какво трябва да се направи. Друг е въпросът, че Атанас Щерев и Хасан Адемов поставят много правилно въпроса, които ще бъдат за дебата за бюджета.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, явно е, че текстовете трябва да се приемат така както се предлагат от колегите от Министерството на здравеопазването, защото трябва да имаме правните основания.
Предлагам по-нататък да направим едно общо заседание на Комисията по здравеопазване и на Комисията по труда и социалната политика, да извикаме специализираната дирекция, както от Министерството на здравеопазването и от Министерството на труда и социалната политика да проведем една сериозна дискусия по тези въпроси, извън този дебат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, за нас ще бъде удоволствие да направим такова заседание. Предполагам, че тогава ще видим предварително проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса, преди да бъде внесен в Министерския съвет и да бъде обсъден.
Моля, който е съгласен с параграф 4, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става алинея 1 и в нея се създава точка 6:
„6. лица, извън посочените в точка 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност4.
2. Създава се алинея 2.
„Алинея 2. Не са задължително здравноосигурени лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, кои лица имате предвид? Ще помоля да отговорите на този въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, отговорът на този въпрос е много лесен. В точка 6 влизат всички граждани на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария. За тях става дума.
В останалите точки от 1 до 5 са изброени казусите български граждани, граждани, които са граждани и на друга държава, чужди граждани и т.н. В член 33 няма специален текст, който визира гражданите на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария, които са обект на тази координация на социалноосигурителните системи.
За това е направена новата точка 6, която да обхване всички тези лица. Поради, което е записано, че това са лица извън посочените от точка 1 до 5, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация.
По алинея 2, казваме, че всички тези лица, които са осигурени в друга държава от Европейския съюз няма да бъдат задължително осигурени в България, защото ще ползват същите правила за координация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За да бъде точно, много правилно се казва от отдел „Правен”, че трябва да се запише: „не са задължително здравноосигурени лицата в НЗОК”.
В алинея 2, след „лицата” следва да се добави „в НЗОК”.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, това е изключително важен текст, който се появява за първи път в българското законодателство. Това е текстът, който казва, че всички български граждани, които живеят постоянно в чужбина и работят за тях ли става въпрос?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за европейските граждани.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За гражданите на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Алинея 2 дава възможност касата да плаща и на неосигурени лица.
ХАСАН АДЕМОВ: Нека да разберем алинея 2. Доктор Цеков, става въпрос за европейските граждани, които живеят и работят в България и не са задължени да с осигуряват задължително в НЗОК, така ли да разбирам този текст?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В България или друга държава.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е различен режим от режимът, който съществува в България. Всички български граждани, които живеят и работят в рамките на страните членки на Европейския съюз задължително се осигуряват в Националната здравноосигурителна каса.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам да изясним тезите, защото може би не сме много точни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, Ваше беше предложението, че хора, които излизат в чужбина повече от шест месеца не се осигуряват.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В точка 1, „Всички лица, които са извън посочените други пет от 1 до 5 точка, и които попадат в правилата за координация”, т.е. правилата на регламент 1408 и новия 883. Тези хора са задължително здравно осигурени в българската Национална здравноосигурителна каса. Това са хората, които са чужденци, живеят в чужбина, пребивават там, но за кратък или по-дълъг период идват да работят в България. Техен работодател става българска фирма и те трябва да бъдат осигурени в България в нашата каса. В това е смисълът на предложението. Това е записано в алинея 1, точка 6. Това са хора, които са граждани на Европейското икономическо пространство или Швейцария, пребивават в страната на пребиваване, но поради една или друга причина идват в България и работят в Българи и получават заплата от български работодател. Те трябва да бъдат осигурени в България.
В алинея 2 е записано, че тези хора се осигуряват само на едно място или в България, ако българският работодател е временен работодател или ако са български граждани работят на друго място се осигуряват там където работят, но не се осигуряват в България едновременно. Т.е. алинея 2 избягва двойното осигуряване. Алинея 1 казва, че когато работодателят е български, а не си осигурен в България се осигуряваш тук в касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, кой е този чужденец, който за няколко месеца идвайки в България ще си прекъсне осигуровката, за да се осигури в България, след като се осигурява в своята си държава. Никой няма да се осигури в България.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Всички български работодатели са задължени да плащат осигурителни вноски. Когато сключиш трудов договор с един български работодател той трябва да заплаща здравноосигурителни вноски. Другият работодател престава да плаща тези здравноосигурителни вноски, защото в регламент 1408 изрично е записано, че не може да бъдеш осигуряван едновременно на две места, от двама работодатели. Когато чуждият гражданин е командирован в България при български работодател и той започва да получава свои заплащания и има трудови отношения с български работодател той се осигурява в България в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 2 е записано, че това може да не се случи, ако той плаща осигуровките си там. Тогава кой ще се осигури тук?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В тези случаи – да, защото чуждият гражданин може да пребивава тук, но да си запази трудовото правоотношение в другата държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие казвате, че идва за няколко месеца тук.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако има такива казуси, зад тях трябва да има законов регламент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е този текст ще действа ли?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ще действа в някои случаи, но ако не го запишем тези хора няма да имат възможност да се осигуряват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбрахте ли какво е предложението на отдел „Правен” в алинея 2.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да, разбрах.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С предложението на отдел „Правен” става ясно, в алинея 2, след „лицата”, да се запише „в НЗОК”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 6.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 34 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 2 думите „по член 33, точка 3” се заменят с „по член 33, алинея 1, точка 3”.
б) в точка 3 думите „по член 33, точка 4” се заменят с „по член 33, алинея 1, точка 4”.
в) в точка 4 думите „по член 33, точка 5” се заменят с „по член 33, алинея 1, точка 5”.
2. В алинея 2:
а) думите „по член 33” се заменят с „по член 33, алинея 1”.
б) в точка 2 думите „по член 33, точка 4” се заменят с „по член 33, алинея 1, точка 5”.
в) в точка 3 думите „по член 33, точка 5” се заменят с „по член 33, алинея 1, точка 5”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги това са технически поправки.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имаме една техническа редакция, неточна е препратката в точка 1, буква „а”. Необходимо е да се добави, че текста преди точка 1…, но ще се оправи в доклада. В точка 2, буква „а” в началото следва да се добави текста преди точка 1.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, след като изброяваме обстоятелствата в член 34 е записано: „Задължението за осигуряване възниква…” С новите поправки е записано кога възниква задължението за осигуряване. Не трябва ли да прибавим и по алинея 1, точка 6 на член 33.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Валери Цеков преди малко каза че има избор.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Има избор, но от кога възниква? В член 34 се изброява от кога възниква задължението за осигуряване? За всички български граждани … По точка 2 от датата на получаване. Точка 3 от датата на откриване. Точка 4 от датата на записване. Имаме обстоятелство, което досега не е описано. Българският гражданин, ако не плаща за един месец ще бъде санкциониран, а чуждият гражданин няма да бъде санкциониран. В следваща точка 5 да запишем обстоятелствата по член 33, алинея 1, точка 6. Тогава задълженията за осигуряване ще възникват от момента на сключване на договор с българския работодател.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има логика в предложението.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По принцип има такава логика, но е много трудно да бъдат определени случаите, при които ще възникнат тези задължения. Тези задължения могат да възникнат при възникване на трудово правни отношения в България. Могат да възникнат и когато лицето реши да се установи временно в България като свободна професия. Началната точка на възникване на тези задължения е много трудно да бъде дефинирана за различните хипотези. Не възразявам да помислим. Правно-технически в момента не мога да предложа редакция, която да бъда стартовата точка за възникване на задължението и на правата по член 33.
КАТЯ КАШЪМОВА: Принципът на социалното и здравното осигуряване в България е упражняване на дейност. Това е записано в член 10 на КСО. Така или иначе здравното осигуряване е така както е социалното и можем да кажем от датата на упражняване на дейността.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма такъв член.
КАТЯ КАШЪМОВА: Още в член 40, алинея 1 е записано по реда на КСО.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще ви задам един въпрос. Има и втора хипотеза в алинея 2. Гражданинът започва да работи, но ще два месеца е осигурен в собствената си държава. Тези два месеца, през които е осигурен в своята държава по силата на алинея 2 е освободен тук. Как ще започне от датата на влизането? Алинея 2, казва, че до края на годината е осигурен. Вие не може да го задължите той в момента на започване на работа да се осигурява.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е една от причините, поради която не е фиксирана правна точка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че много трудно ще може да се запише такъв текст.
АТАНАС ЩЕРЕВ: От доктор Цеков, беше добре обяснен смисълът на тези две алинеи. Точка 6 на алинея 1 и алинея 2. Този гражданин, който идва у нас има възможност на избор в зависимост от ситуацията, в която се намира. Оттам нататък този текст, който разгледахме е член 33, където се описват кои са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Следващият текст е от кога възникват задълженията. Отново ви предлагам да свържем двата текста. След като създадохме уредба, че лица извън посочените от точка 1 до 5, за които се прилага законодателството на Република България, т.е. трудови отношения и т.н.
Предлагам в текста на член 34 да запишем: В този член и записано, че задължението за осигуряване възниква в четири точки и да запишем нова точка 5 – „Обстоятелствата по алинея 1, точка 6, член 33”. Това са обстоятелства, които възникват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искате да кажете от датата на възникване на обстоятелствата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако този човек докаже, че е по алинея 2. Той може да дойде три месеца, след като са възникнали обстоятелствата и да каже, че си плаща вноската и от сега нататък става здравно осигурен, но за предишните два месеца… Ние три години гоним българските граждани за минало време застраховки, а на този гражданин за два месеца не ги събираме.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Учудвам се, как е действал Законът за здравното осигуряване, след като в този текст досега не е записана определена дата от възникването. Възникването на осигуряването е уредено в член 40. Досега как действаше здравното осигуряване без да е записано кога възниква. В член 40 се изброяват отделните случаи на възникване на здравното осигуряване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това не е така. В член 34 е записано: „Задължението за осигуряване възниква…”.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: За български граждани от кога възниква основанието за осигуряване?
ХАСАН АДЕМОВ: В член 34 е записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, предлага за лицата по член 33.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВА: Точка 5 „От датата на възникване на обстоятелствата по член 33, алинея 1, точка 6”.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, става въпрос за следното. В член 33, е записано кои са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. В член 34 е записано кога възниква задължението за осигуряване. В алинея 2 е записано кога възникват правата на задължителното здравно осигурените. Доцент Щерев, предлага много просто нещо след точка 5 да се запише и точка 5, по член 33, алинея 1, точка 6 от кога? В това е въпросът? Предлагам да се отложи този текст, за да помислим по него, след това ще бъде записано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам тази бележка.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Имаме един вариант, но много е опасен. Да бъде записано от момента на възникването на обстоятелствата по член 40, алинея 1. Отново не са обхванати всички възможни хипотези.
Предлагам да оставим открит текста.
ХАСАН АДЕМОВ: В член 40 са записани здравноосигурителните вноски.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Те се изчисляват на базата на различни обстоятелства. Може би на този етап е добре този въпрос да остане отворен и да добием практика. Лицата, които ще идват в България и ще възникват трудови отношения работодателят автоматично започва да ги осигурява. Няма друг начин по трудовото законодателство на България. Няма начин да не ги осигурява. Самонаетите трябва да декларират, че се самоосигуряват в Националната агенция по приходите. От момента, в който декларират ще възникнат и задълженията. Ние не можем да изброим изчерпателно всички хипотези.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Цеков, един гражданин идва, само наема се или сключва договор и след шест месеца започва да плаща здравноосигурителни вноски. От кога възниква здравноосигурителният му статус?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В алинея 2 е записано, че от момента на внасянето първата здравноосигурителна вноска.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз казвам от възникването на обстоятелствата по алинея 1. Т.е. от когато е сключен договора. Касата ще си събере за шест месеца вноски, защото обърнете внимание, че не е справедливо спрямо българските граждани, които ги гоним за вноски със задна дата, били са в чужбина, внасяли са вноски и въпреки това нашето законодателство иска да си внесат вноските. Разсрочваме ги с три – четири законопроекта. Пристигнал е тук, не е бил здравно осигурен в страната, от която идва. След шест или дванадесет месеца се е сетил да си прави здравноосигурителна вноска, но ще бъде задължен да приеме тази поправка от момента, в който е дошъл тук да плаща вноските.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В точка 6 няма обстоятелства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам това, което беше предложено да се помисли по този вариант и засега да не се записва. Въпреки, че има своите основания да се намери начин как това да бъде изчистено.
Ще подложа на гласуване предложението на Министерския съвет, но ангажимента остава. Ще се върнем към добавка по този въпрос.
Моля, който е съгласен с параграф 6, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 7.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 35 се създава точка 7
„7. да им бъде издаден документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че по този текст няма никакви възражения.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагаме думите „да им бъде издаден” да се заменят „ да получат документ”, тъй като правото на гражданите да получат издаването е правомощие на съответния орган на държавна власт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-скоро се задължава държавата да ги издаде, а не да получат.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Става въпрос за правата на здравноосигурените. Това не са правата и задълженията на органа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 8.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 37, алинея 1 думите „по член 33” се заменят с „по член 33, алинея 1”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не коментирам и не оспорвам текста, но не е ясно когато говорим за член 33, алинея 1, т.е. визираме лицата, които са задължително здравно осигурени и те са задължени да плащат потребителска такса, кое изключва лицата, по нововъведената алинея 2 на член 33, които не са задължително здравноосигурени, защото са здравно осигурени в други държави, при ползване на извънболнична помощ, ползване на болнична помощ или медикодиагностични дейности, защо не плащат потребителска такса? Ще помоля вносителят да ми отговори.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Извинявайте, но не разбрах въпроса?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В член 33, въведохме нова алинея, в която казваме кои са лицата, които не са задължително здравно осигурени, защото са здравно осигурени в друга държава. Сега в член 37 е записано кои плащат потребителска такса. Т.е. това са лицата, само които са здравно осигурени по алинея 1 и изключваме нововъведената алинея 2, визираща ни здравно не осигурените лица. Защо те няма да плащат потребителска такса?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не е казано, че няма да плащат. Уреждаме лицата, които са задължително здравно осигурени. Те са записани в алинея 1.
Съгласно регламента гражданите на чужда държава, които получават медицинска услуга по смисъла на този регламент в държавата, в която пребивават в момента се третират като местни лица. Това е правилото. Идват, показват, че са осигурени в осигурителна институция в държавата на Европейския съюз и влизат в регламента, който се прилага за българските граждани. Респективно ще заплащат и потребителска такса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие като поставите алинея 1 отпада алинея 2. Тогава би следвало, че те няма да плащат. Руденко Йорданов, казва, че няма смисъл да се променя текста и да остане член 33. Защото изключваме алинея 2, в която са визирани хората, които не са задължително здравно осигурени, защото са осигурени в друга държава. Логиката на Руденко Йорданов е желязна. Мисля, че това трябва да отпадне.
Господин Цеков, това е правилно. Още повече, че вие сте абсолютно прав. В директивата е казано, че те се третират като български граждани.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може би има логика. В момента не мога да преценя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Демирев, какво е вашето становище?
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Това, което каза доктор Йорданов има логика и бих подкрепил неговото становище.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И вие смятате да остане старият текст на член 33.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Да.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този член обхваща целият член 33, заедно с първите две алинеи.
Моля, който е съгласен параграф 8, да отпадне да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 9.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 40- се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2 със следното съдържание:
„Алинея 2. Осигуряват се за сметка на Републиканския бюджет: ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии, пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители”.
2. Досегашната алинея 2 става алинея 3 и в нея точка 8 отпада.
3. Останалите точки се преномерират съответно.
Предложение на народния представител Хасан Адемов:
Параграф 9 се изменя така:
„Параграф 9. В член 40, алинея 2, точка 8 се изменя така:
„8. Лица, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност и са ветерани от войните и военноинвалиди; инвалиди, пострадали при или по повод отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадали по време на изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавни служители”.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо предлагам да се промени точка 8. В алинея 2 погледнете какво е записано в член 40 „Осигуряват се за сметка на Републиканския бюджет, освен ако не са осигурявани по реда на алинея 1”.
Аз казвам следното: „Лица, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност и са ветерани от войните и военноинвалиди” и т.н. Тук става въпрос само за тези, които не са осигурени по алинея 1, тъй като ако военноиндалидите и всички останали, които са записани, са в трудово правни отношения ги осигурява работодателя и те плащат само лична осигурителна вноска. Тази година това съотношение е 65 към 35. За следващата година се предвижда да бъде 60 към 40. Това означава, че самоосигряващият се, ако се осигурява на минимален осигурителен доход от 220 лева и ако през следващата година, ако работодателя заплаща 60 на сто и 40 на сто лична осигурителна вноска, 5,27 лева трябва да плаща този, който е военноинвалид и военно пострадал. Вие предлагате и тази сума да се заплаща от държавния бюджет.
Моето предложение е само лицата, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, но при положение, че не са осигурени по реда на алинея 1. Т.е. военноинвалида е самоосигуряващ се. Упражнява свободна професия или занаятчийска професия. Само тогава държавният бюджет да поеме тази осигурителна вноска. Кръгът на хората, които предлагам да бъдат осигурени е малко по-стеснен от това, което вие предлагате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбирам вашата логика. Ние се консултирахме с вас, защото така се уговорихме. Искам да кажа, че това което предлагате има своята логика. Въпросът е, че тези военноинвалиди, които работят на трудови отношения продължават да плащат тези 40 на сто.
Каква е разликата между предишната алинея 2 и тази?
ХАСАН АДЕМОВ: Разликата е само в точка 8.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каква е съществената разлика?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Китов, между сегашната точка 8 и предложението, което се прави за създаването на нова алинея каква е разликата?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 2 е записано тези, които не са осигурени по алинея 1.
Аз предлагах да има нова алинея, в която 100 на сто всички да бъдат осигурени от държавата.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако се приеме това, което предлагате какво ще стане. Освен, че кръгът е голям съществуват и други аргументи. Ако военноинвалида, тъй като в Закона за военноинвалиди ветерани от войните, военният лекар може да има 5 на сто от загубената работоспособност или 15 на сто, но отново се води военноинвалид. Никой в момента не може да каже бройката.
На следващо място, ако този военноинвалид е държавен служител осигурителните вноски за здраве се плащат 100 на сто от държавния бюджет. Ние предлагаме отново да се плащат от държавни бюджет в нова алинея1. Ако този човек работи в армията, полицията, съдебната система и т.н. държавният бюджет отново поема на 100 на сто тези осигурителни вноски за здраве. Ако предложим още веднъж да се поемат основанията, които трябва да плаща държавният бюджет стават две. За това прецизирам този кръг.
Първо, от гледна точка на стесняване на кръга.
Второ, от гледна точка на това да няма две основания за едно и също нещо.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, сегашният член 40, изброява много подробно в алинея 1, „Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице се определя по доход и се внася както следва”. След това имаме алинея 2, която започва с: „Осигуряват се за сметка на Републиканския бюджет освен ако не са осигурени по реда на алинея 1”, но никъде в алинея 1 не е записано нито за инвалидите, нито за ветераните, нито за пострадали по време на наборна военна служба, нито при природни бедствия и т.н. Не става въпрос за едни които се осигуряват по алинея 1…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, когато инвалид е на трудово взаимоотношение той се осигурява.
АТАНАС ЩЕРЕВ: С точка 8 на алинея 2 всички тези хора се осигуряват от държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато не са осигурени.
ХАСАН АДЕМОВ: Например, аз съм военноинвалид с 15 на сто инвалидност, но работя в Народното събрание и Народното събрание ме осигурява. Аз плащам само лична осигурителна вноска. В алинея 2 се казва, че се осигурява на основанията на алинея 1. Тогава държавният бюджет поема осигурителната вноска за здраве на тази категория. Разбрахте ли?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, а защо?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз предлагат с цялата алинея 2 вноските на всички военноинвалиди да се поемат. След като се направи една справка, че това е един огромен обем от хора, за които няма възможности на този етап, се договорихме с Хасан Адемов на базата на проведени консултации в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика да бъдат намалени. Например, тези които са на трудови договори за тях работодателят заплаща. Засега Националният осигурителен институт и Агенцията по приходи задължаваше само свободните професии. За това сега тези хора ще се осигуряват от Републиканския бюджет.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колко са тези хора и за каква сума става въпрос?
ХАСАН АДЕМОВ: Има регистър. Ветераните от войните са по-малко. Не мога да се ангажирам с точната цифра, но са около 100 хиляди.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Забелязвам, че поставяме в по-благоприятно положение един гражданин от друг гражданин. Един военен инвалид, който работи по трудов договор заплаща личната си вноска. Този, който е на свободна професия бюджета поема цялата вноска.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Досега той плащаше цялата вноска.
ХАСАН АДЕМОВ: В Закона за военноинвалидите и военно пострадалите записахме текст, че военноинвалидите имат право на здравно осигуряване по ред и начин определени със закон. Сега в Закона за здравното осигуряване, тъй като са военноинвалиди даваме преференция на тази категория хора, тъй като са заслужили за отбраната и т.н. Да не изброявам аргументите в тази посока.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги народни представители, исках да ви предложа може би един малко по-ясен текст. Това, за което ставаше дума по време на първо четене, беше да намерим начин да дадем възможност на ветераните от войните и военноинвалидите дори и когато упражняват някои видове професии по алинея 1, отново за тях да плаща осигурителни вноски Републиканския бюджет. Това е намерението на текста разписан от доцент Китов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е точно така.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Може би текста, ако се запише по следния начин ще даде по-голяма яснота. Предлагаме отново да има нова алинея, която да бъде трета по ред и да гласи следното: „Алинея 3. В случаите когато ветераните от войните и военноинвалидите упражняват свободна професия и или занаятчийска дейност те се осигуряват само за сметка на Републиканския бюджет”. По този начин ще избегнем двусмислия свързани със заглавието на алинея 1 и алинея 2.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Цеков, аз не възразявам. Ще бъдат изброени всички, които са написани от мен и от Хасан Адемов.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Изброяват се само ветераните от войните и военноинвалидите. Когато упражняват свободна професия и или занаятчийска дейност се осигуряват само за сметка на Републиканския бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Цеков, това беше другото, което обсъждахме. Ако намалим категорията хора, за които говорите, тогава да остани при всички случаи, а не само за свободната професия.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Когато са управители на фирми, членове на управителни съвети и еднолични търговци ще бъдат ли освободени?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като са военноинвалиди и са заслужили, как ще направим разликата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е изключително важен текст. Хубаво е, че има дебат, но нека да се спрем отново върху това, какво искаме да направим. Здравноосигурителната система днес и въобще публичните средства за здравеопазване, всички са съгласни, включително Министерството на здравеопазването са крайно недостатъчни и се падат по 130 евро на човек от населението. Това означава, че един човек, който има допълнителна тежест в обществото, не е работоспособен, има 10 или 15 на сто инвалидност, той ще бъде поставен в изключително затруднено положение. Обърнете внимание за какви става въпрос. Ветераните от войните не са повече от 2000 – 3000 души. Има военноинвалиди и пострадали по време на отбраната на страна, при наборна и военна служба, след това имаме природни бедствия по изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи. Няма нито една категория от тези, които биха могли да отпаднат. В тази система, в тази ситуация, когато публичните средства за здравеопазване са крайно недостатъчни ние не трябва да ограничаваме, а да разширяваме социалната кошница, защото това е социалната мрежа, включително за здравеопазването. Тук задължително трябва да се разширяват тези категории граждани, които ще получат от държавния бюджет, а не да се мъчим да спестим средства, защото това е неправилна политика. За това ще подкрепя текст, който дава възможност независимо от дейността, която упражняват тези категории граждани да бъдат осигурени за сметка на Републиканския бюджет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В подкрепа на разсъжденията искам да се има предвид и следното. Когато един човек е нает по трудово правоотношение, е собственик на търговско дружество или е член на управителните органи на търговското дружество, или се занимава с обработване на земеделски земи, този човек е изложен на по-голям здравен риск, отколкото хората, които не полагат трудови усилия. По-високия здравен риск предполага, че този човек по-често ще има достъп до осигурителната система, респективно ще ползва по-често от общите блага, които са събрани в Националната здравноосигурителна каса. Когато дебатирахме на първо четене споменахме, че приемливо е ветераните от войните и военноинвалидите, които са около 30 хиляди в България, когато тези хора се занимават само като свободна професия и като занаятчии, тогава и за тях Републиканския бюджет да поеме тежестта на здравноосигурителните вноски.
Предложението, което направих тук е обсъдено и обмислено в този контекст. Да, за ветераните от войните и военноинвалидите, но само в случаите когато се занимават като свободно наети, упражняват свободна професия или са занаятчии. Всички останали, които се предполага, че генерират са по-високо икономически и генерират по-големи доходи, тогава нека да се осигуряват по условията и по реда на алинея 1, член 40.
Мисля, че това е един добър реверанс, който може да се направи към тях.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, тук има и нравствено морален елемент. Това са заслужили хора за България. При едни или други обстоятелства те са заслужили за страната. Може би им дължим това от морално етични съображения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, нека да видим и възможностите такива каквито са, но доцент Щерев и доцент Великов казаха това, от което се водих. Досега тези хора, които работеха самостоятелно си плащаха. От една страна се казва, че държавата поема на тези хора, но те си плащаха сами. Въз основа на едно писмо направихме това предложение. Може ли някой да отдели половината от тези, които са записани. Онзи ден бяха наградени момчетата, които помагаха при срутената сграда на улица „Алабин”. Ако едно такова момче бъде наранено. Какво да му кажем? Вие не сте ветеран от войната. Разбира се, че няма как да стане.
Поради това, или да се направи за всички да бъдат включени в една категория на този етап с тенденция утре да отидем към повече, но поне да бъдат включени абсолютно всички. Това е предложението на доктор Адемов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно това исках да подкрепя. Да не се прави разлика между социално по-добре осигурените или не. Те са признати от обществото за такива и не трябва да се прави разлика. Не трябва да забравяме, че тези хора, след като са с увреждания в зависимост от процента на увреждания не биха могли да бъдат пълноценни в трудовия процес и да генерират по-високи доходи. Ако са собственици на фирми, това са изключения. Според мен, не трябва да се прави разлика. Законът следва да бъде еднакъв за всички.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Моят въпрос е не да се изключва някой. Поставям въпросът за тези, които са на трудов договор и са ветерани от войната, какво правим с тях?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Връщате дебатът отначало.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Те са по алинея 1.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да, но са поставени в неблагоприятно положение. Например, ако аз съм ветеран и плащам 40 на сто лична вноска, а този който е със свободна професия ще поеме цялата ми здравна осигуровка, за това става въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз не съм против предложението на Борислав Китов, но тук има една съществена разлика. Този, който не упражнява свободна професия, за която се говори в моето предложение означава, че работи и има трудови отношения, има трудов договор. Това е по общият ред на всички останали. Защо казвам с изключение на алинея 1? Защото по алинея 1, от военноинвалидите, които са в трудово правно отношение има и такива, които работят в Министерството на отбраната, в полицията, в армията, в съдебната система и т.н., за които държавният бюджет плаща 100 на сто.
Предлагаме две основания за едно и също нещо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да ви припомня миналият дебат. Тогава беше приет моят законопроект с уговорката, че ще бъде намалена бройката, защото не можем да осигурим всички. Това е истината и нека да я припомним. След това с Хасан Адемов и Валери Цеков се разбрахме горе-долу да изясним нещата.
Лично аз, не възразявам върху текста на Хасан Адемов и ще го подкрепя, въпреки че приемам основанията, че в момента няма да има възможност за всички. Истината е такава.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нека да се разберем за какво става въпрос. В единият случай ние отново говорим с хвърчащи цифри. Какви са тези 30 хиляди души, които са военно инвалиди и ветерани от войните. Нека да разберем за какви пари става въпрос при единия и другия текст. Защото едно от основанията на Министерството на финансите в тези бележки към първичните разпоредители на бюджета е, че депутати правят предложния, които не са съгласувани с Министерството на финансите и няма съответните разчети за текстовете. Това е един такъв случай. Извинявайте, но нека да имаме разчет при единия и другия случай. Текстът на Китов и текста на Адемов. Да разберем за какви пари става въпрос, тогава да разсъждаваме по същество. Защото, разсъждението по същество, отново ще ви кажа, че аз няма да гласувам в пленарна зала и ще говоря за всеки военноинвалид, какъвто и да е той. За всеки човек, който е на наборна военна служба, за всеки, който е пострадал от природно бедствие, за всеки служител на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Няма да гласувам за друг текст освен да бъдат изцяло на издръжка на Републиканския бюджет. Защо? Защото издръжката на един човек от здравноосигурителните фондове е нищожно смешна. Ние на тези хора с увредено здраве и с възможности, никой не казва, че повечето ветерани от войните са на 80 годишна възраст, а сега ще говорим, че част от тях са на трудови договори. Може някои да има и на трудови договори.
Предлагам първо да видим разчетите, след което да видим морално ли е да поемем задължението си като граждани на нашата страна и да приемем проект на доцент Китов? Ако това е недостижимо за държавния бюджет, тогава ще отидем към резервния вариант.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Щерев, още през месец юни съм поискал становище за законопроекта от Министерството на финансите. Отговорът, който дословно цитирам е: „Това е въпрос на воля на законодателя”.
ХАСАН АДЕМОВ: Тъй като говорим за хората и за кръга на осигурените, доцент Щерев харесвам и приветствам вашето пламенно слово, но не създавайте на базата на правдивото слово усещането, че всички, които не говорят като вас са против военно инвалидите. Няма такава теза и не може да има такава теза.
Тези, които са ветерани от войните са 8 хиляди човека. Вярно е, че за тях трудно може да става въпрос, тъй като едва ли някой от тях е в трудово правни отношения. Вие познавате принципите, прочели сте наредбата на трудово експертната лекарска комисия, на военните ТЕЛК-ове и т.н., където е казано, че тези 30 хиляди, за които говори Валери Цеков, са тези, които получават инвалидни пенсии. Т.е. тези, които имат трайни увреждания по Закона за интеграция на хората с увреждания, които са с над 50 на сто увреждане. Има редица, други които отново са в рубриката военно инвалиди, за които в Министерството на отбраната има дирекция от 5 – 6 човека и имат един регистър. Този регистър се прави години наред. Те никога няма да кажат колко са тези хора. Не могат да направят този регистър. За това Министерството на финансите не може да даде такива разчети. Те не могат да кажат колко са тези хора. В Закона за ветераните от войните в Закона за военноинвалидите или военно пострадалите ние сме записали, за да може на базата на обстоятелството, че са военно инвалиди и на принадлежността им към тази престижна категория български граждани, е записано, че всички които имат процент, независимо от това какъв са военно инвалиди. След това на базата на процента загубена работоспособност правим отделните плащания, включително и за здравно осигуряване. Нека да дойде един ден, в който българската държава да може да си позволи на всички военни инвалиди и заслужени да даде това, което им се полага според нас и според вас.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нещо повече, държавата вече го е направила. Поела е този ангажимент. Разписан е в член 40, алинея 2, но има едно условие, че държавата ще плаща тези здравноосигурителни вноски, ако тези хора не правят допълнителни доходи по смисъла на алинея 1. Правото е получено. Републиканският бюджет се е ангажирал да плаща здравноосигурителните вноски, но иска ако тези хора работят по трудови договори, ако имат фирми и т.н. където формират доходи тогава те да бъдат задължени да си направят осигуряването на базата на тези доходи. Тогава бюджета не ги осигурява. В момента това е състоянието. Пледоарията на доктор Щерев е чудесна, но отразява сегашното състояние. Републиканският бюджет е поел този ангажимент, но при условие, че тези хора не работят допълнително по различните видове отношения разписани в алинея 1 и не формират допълнителен доход. Когато го правят, да внасят осигурителни вноски на този доход. Това се иска в сегашния закон. Това, което казва законопроекта на доцент Китов е, независимо, че имат допълнителен доход бюджета да остане ангажиран да плаща техните осигурителни вноски, което е несправедливо от гледна точка на останалите хора, които правят доходи и си плащат осигурителните вноски и генерират здравни рискове работейки. Това е несправедливостта в известна степен. Ако искаме ние безусловно да ги освободим от всякакви задължения независимо какви допълнителни доходи получават те да плащат осигурителни вноски приемаме текста на доцент Китов. Текстът на доктор Адемов малко ограничава. Текстът, който ви предложих тук е този текст, който беше заявен в пленарна зала, че това облекчение ще бъде направено само за ветераните от войните и за военноинвалидите. Само за тези, които са свободна професия и занаятчийска дейност и нищо повече. Това беше ангажиментът поет от мен в пленарна зала. Тогава беше подкрепен от част от народните представители. Народните представители ще решат, но имайте предвид, че текстът, който предложи доцент Китов обхваща много голяма група от хора.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Цеков, когато ние сме правили предишната промяна и сме приели точка 8, разсъждавали сме по нея и сега ние приемем дори предложението на доктор Адемов, няма ли да влошим онова, което вече е било постигнато с точка 8? Не стесняваме ли кръга?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разширяваме го със самоосигуряващите.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ако аз съм самоосигуряващо се лице, ветеран от войната. Ако сключа трудов договор, сключвайки трудовия договор, аз ще бъда ощетен, защото трябва да си внасям личната здравна вноска от заплатата. Този въпрос поставям?
ХАСАН АДЕМОВ: След като сте сключили трудов договор, означава, че сте правоспособен.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Говоря за трудовите правоотношния и свободната професия. При свободната професия мога да имам по-големи доходи отколкото при трудовия договор. В това отношение ги поставяме в неравнопоставено положение. Когато съм на свободна професия бюджетът ще плаща здравната вноска.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тези групи от хора са отделени в точка 8, защото са направили нещо за държавата. Вътре в тази група ние на практика ги разделяме още веднъж, като ги делим на такива, които имат някакви странични доходи и на такива, които нямат. Целта на тази група не е такава. Целта не е да дадем на социално по-слабите от тази група и да не дадем на другите. Те са отделени в такава група, защото са направили нещо за държавата. След като са отделени в такава група с такава цел трябва да бъде за всички. Подкрепям предложението на доцент Китов. Не вярвам да са толкова много хора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, оформиха се две мнения. Как предлагате да гласуваме?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Има ред за гласуване. Първо ще гласуваме предложението на Хасан Адемов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да направя трето предложение. Искам да бъде гласувано предложението на доктор Цеков, защото не може да подминаваме мнението на Министерството на здравеопазването. Припомням, че най-младият участник във войните е на не по-малко от 78 години.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, вие припознавате, че тук трябва да извадим наборната военна служба, пострадалите при природни бедствия и аварии, пострадалите при изпълнение на служебния си дълг. Искам да стане ясно, че това припознавате.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Алинея 3 „В случаите когато ветераните от войните и военноинвалидите упражняват свободна професия и или занаятчийска дейност, те се осигуряват само за сметка на Републиканския бюджет”. Точка 2 пренарежда останалите алинеи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Което означава, че изваждате пострадалите при отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии, при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи. Вие искате това.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: След като е имало предварителен съгласувателен режим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, отново ще повторя най-спокойно ще прочета хората, за които говорим. Ветерани от войните и военноинвалидите; инвалидите, става въпрос за всички останали инвалиди пострадали при или по повод отбраната на страната. Това явно са хора, които са от предишната категория. По време на наборната военна служба. Наборна военна служба, един млад човек е изпратен в армията и макар с 5 или 10 на сто е останал инвалид. При природни бедствия и аварии. Сигурно се има предвид, не хората, които са затрупани, а хората които са работили при спасяването на останали хора. Пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавни служители. Отново става въпрос за инвалиди. Нито една категория не вярвам в пленарна зала да може да бъде доказано, че те са малко по-различна категория от първата категория. Това, което предлага доцент Китов, е най-малкото, което при сегашното състояние на държавния бюджет и на здравеопазването у нас може да направи държавата за тези хора. За това ви моля, ако трябва с три гласувания, да гласуваме, защото явно мненията се обособиха.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към гласуване предложението на доктор Руденко Йорданов. Ще помоля да бъде прочетено още веднъж, за да чуят всички ясно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В член 40 се правят следните изменения и допълнения: Първо създава се нова алинея 3. Алинея 3. В случаите когато ветераните от войните и военно инвалидите упражняват свободна професия и или занаятчийска дейност те се осигуряват само за сметка на Републиканския бюджет.
Второ, досегашните алинеи 3, 4, 5 и 6, стават съответно 4, 5, 6 и 7.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 10.
Не се приема.
Предложение на доктор Хасан Адемов.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Не се приема.
Предложение на Борислав Китов.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” - 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 3.
- Приема се.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, длъжен съм да отговоря на репликата на доктор Адемов, защото изключително много го уважавам. Когато говорим за безплатно здравеопазване, говорим за съвсем други неща. Платеното здравеопазване трябва да бъде тотално платено чрез здравната осигурителна каса, чрез здравните вноски и по програми.
Доктор Адемов, знаете много добре, че точно поради това е невъзможно да се въведе пазар в здравеопазването, защото не можем да направим точно тази защита на хората, които няма как да платят. Ако ние направим тази защита пазара ще се осъществи в здравеопазването.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие не знаете какво гласувате. Вие предлагате държавният бюджет да поеме здравната вноска. Ако съм член на Управителния съвет на борда на директорите на НЕК и съм с 1 на сто увреждане, вие предлагате държавният бюджет да плаща. Къде е социалната защита в това?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Посочете имена на този, който е с 1 процент увреждане?
ХАСАН АДЕМОВ: Предложението ви не е сериозно.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Няма такъв с 1 процент увреждане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към параграф 10.
Параграф 10.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. В точка 1 след думите „заплатените вноски” се поставя точка и запетая и се добавя „основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.
2. Създава се нова точка 2.
„2. регистър на лицата, осигурени в друга държава, които имат право да получават медицинска помощ в страната за сметка на НЗОК в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.
3.Досегашните точки от 2 до 5 стават съответно точки 3 – 6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Цеков, има ли срокове за регистрите? В параграф 10 съвсем правилно се иска да се направят регистри, но има ли срокове да бъде изграден този регистър? С оглед на това, което доцент Щерев каза преди малко.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Срок за създаване на този регистър няма, защото постоянно трябва да бъде обновяван. Всяко лице, което е осигурено в друга държава и се появи в България трябва да влезе в този регистър. Това ще бъде един постоянно обменящ се регистър.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всички европейски граждани, които имат осигуровки в собствените си страни, кога ще влезнат в регистъра. Ще влезнат в регистъра като потърсят помощ или на гранита, как ще стане?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, става въпрос за следното. Когато в България пребивават лица, които са осигурени в друга държава и те ще получават в България медицинска помощ, но са осигурени в друга държава тази медицинска помощ в България ще се плаща от касата. Касата след това ще получи тези изразходвани средства от неговата осигурителна институция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моят въпрос се, в регистъра след като потърси помощ или предварително?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако не е влезнало предварително в регистъра, т.е. не е обявило, че ще пребивава в България през следващите шест месеца, през което време ще бъде осигуряван там където е осигуряван до тогава, ще влезе в регистъра в момента, в който получи помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че в регистъра ще влизат хората когато потърсят помощ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Или ако предварително заявят, че те ще пребивават в България без да променят своята осигурителна институция. Тя ще остане там където те са осигурени. Например, фирма в Словакия изпраща свой специалист в България командировка. Той ще пребивава в България три месеца командирован от своя работодател в Словакия. Той продължава да бъде осигуряван в Словакия, но ще получава медицинска помощ в България, която ще се предлага от българските лекари. Те ще получават заплащане за тази медицинска помощ от НЗОК, а НЗОК ще си вземе парите от Словакия. Тези хора, ще трябва да бъдат регистрирани. Ако предварително заявят, че ще пребивават в България през следващите три месеца без да сменят своята осигурителна институция те влизат в този регистър. Ако не са обявили предварително,а потърсят помощ, тогава ще влезнат в регистъра.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Погледнете какво се получава като хипотеза. Всички европейски граждани, които са осигурени и влезнат в България могат да потърсят медицинска помощ по необходимост, което означава, че още на границата трябва да се регистрира, че са осигурени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма се предвид тази хипотеза.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Словакът също може да не потърси помощ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да, така е, може да не потърси помощ. По принцип става дума за хора, които планират да потърсят такава помощ – клинично болни, пациенти на хемодиализа и т.н. Всеки, който потърси помощ, би трябвало да влезе в този регистър и да знаем, че този човек е получил медицинска помощ в България. Тази помощ е заплатена от касата, за да може касата да поиска след това реимбурсиране на средствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че още от 1 януари 2007 година, НЗОК трябва да има готовност за този регистър.
Колеги имате ли въпроси? Не виждам.
Моля, който е съгласен с параграф 10, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Раздел ІХ
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Наименование на глава ІХ „Информационно осигуряване на дейността на Националната здравноосигурителна каса”.
Параграф 11.
В глава втора „Задължително здравно осигуряване” се създава раздел ХІ.
„Раздел ХІ.
Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Член 80а. Алинея 1. Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30 дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересуваните лица.
Алинея 2. Искането се подава от заинтересуваните лица чрез районните здравноосигурителни каси.
Алинея 3. Директорът на НЗОК определя реда за издаване на удостоверителните документи по алинея 1 с инструкция, която се обнародва в „Държавен вестник”.
Член 80-б. Алинея 1. Директорът на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година.
Алинея 2. В случай, че заявителят е непълнолетен, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години.
Алинея 3. Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност – за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.
Член 80-в. Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от директора на НЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице за невалидна когато:
1. Здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена.
2. Здравноосигуреното лице е починало.
3. Лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ при условията на член 109, алинея 1 освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите по член 40-а, алинея 1.
Алинея 80-г. Европейска здравноосигурителна карта не се издава на лицата по член 40-а, алинея 1 и член 109, алинея 1”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Комитов, в алинея 3 отново има инструкция – може или не може? След като решихме, че не може, погледнете с какво указание ще го направите.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Добре, ще го имам предвид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма как да стане, директора да издава инструкция, която да се публикува в „Държавен вестник”. Да се предлага на министъра.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Да, така е. По предложение на директора на Националната здравноосигурителна каса, министерството ще издава.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Отпадна ли „подобна инструкция”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, отпадна.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, предлагам да помислим върху този текст, защото това означава, че министърът на здравеопазването…
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Вие може би пропуснахте, стана ясно, че по Закона за нормативните актове е ясно кой може да издава инструкции валидни за българските граждани. Касата няма такова право. Може би по предложение на директора на Националната здравноосигурителна каса, министъра и т.н. Това са документите, по които ще се движат в Европа.
ВЕСЕЛА МАНДАДЖИЕВА: Считаме, че в конкретния случай няма правна пречка да бъде издадена инструкция, тъй като тя няма да засяга по никакъв начин правата и задълженията на гражданите. Тя ще регламентира по какъв ред вътре в Националната здравноосигурителна каса и нейните териториални поделения ще бъде издавана Европейската здравноосигурителна карта. Тази инструкция има за предмет реда за издаване на удостоверителните документи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо в „Държавен вестник”? Ако е за ваше вътрешно ползване.
ВЕСЕЛА МАНДАДЖИЕВА: Защото инструкцията е нормативен акт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да се уточните с дирекция „Правна” на Народното събрание, кой може да издава нормативни актове.
ВЕСЕЛА МАНДАДЖИЕВА: Това е уточнено с дирекция „Правна” на Народното събрание. Уточнено е, че няма проблем по този текст.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е във връзка с гласуването по първия текст, тъй като няма правно нормативно основание да се издава нормативен акт от орган, който не е орган на държавната власт, юридическо лице, което е създадено със закон, каквото е НЗОК. Във връзка с гласуването по параграф 1, трябва да се уточни вида на акта, който ще издава директора на НЗОК относно процедурата, по която ще се издават тези документи. Може да бъде указание за съответните органи или да бъде акт, който се издава от министъра на здравеопазването по предложение на директора на НЗОК. Има резон във втората хипотеза, тъй като от спазването на тази процедура зависи издаването на акта, което рефлектира върху правата на лицата. Не е така, че това е нещо, което не рефлектира върху правата на лицата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за един официален документ, с който българските граждани защитават правата си на осигурени в Европа. Държавата е поела този ангажимент. Това не е в прерогативите на касата. Касата има право да предложи, но мисля, че трябва да бъде Министерството на здравеопазването, защото това е гаранция за правата на българските граждани. Това е голяма отговорност. Касата предлага, министърът приема и обнародва.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В интерес на истината тази хипотеза не е коментирана с професор Гайдарски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Разбирам ви, ще прескочим този текст, за да няма конфликт. Продължаваме със следващият параграф.
Параграф 12.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В параграф 1 от Допълнителната разпоредба се създава точка 22:
„22. „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 14 юни 1971 година за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравно осигурени на друго основание, с Регламент на Съвета (ЕО) № 574 от 21 март 1972 г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 1971 г. и всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че този текст е съвсем ясен. Става ясно, че картата и документа, с който се върви по картата е регламент на държавата. Според мен, този текст е съвсем ясен.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Параграф 13.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В срок до 1 декември 2006 година директорът на НЗОК:
1. Утвърждава образец на европейска здравноосигурителна карта.
2. Издава инструкция по член 80-а, алинея 3 от Закона за здравното осигуряване относно реда за издаване на удостоверителните документи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук отново има инструкция.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Моята бележка е този параграф 13 да отпадне поради следните съображения.
Първо, параграф 13 като съдържание не е в съответствие с параграф 15 относно влизане на разпоредбите на този закон в сила. Там е записано, че разпоредбите на този закон влизат в сила от деня на присъединяването на Република България към Европейският съюз. Това означава, че член 80-а, алинея 3 ще влезе в сила от деня на присъединяване.
В параграф 13 е записано, че до 1 декември 2006 година, т.е. един месец преди да влезе в сила законовата разпоредба трябва да се издаде подзаконовия нормативен акт, за прилагането на една не влязла в сила разпоредба. Това е моето първо съображение.
Второ, в член 45 от Закона за нормативните актове, където изрично е посочено, че проектът на акта по прилагане на закон се изготвя заедно със законопроекта и се приема в срока на влизане на закона в сила. Освен, ако законът влиза в сила веднага или три дни след обнародването му. Ние не се намираме в тази хипотеза. Влиза в сила от деня на присъединяването. Тогава тази разпоредба е абсолютно излишна.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Ако погледнете параграф 15 ще видите, че той влиза в сила с изключение на параграф 13, защото следва да имаме технологично време. Вчера казах на гражданите, че трябва да си подадат молбата за издаване на карта приблизително 30 дни по-рано преди 1 януари, за да може да имаме технологично време за издаване.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не може подзаконовият акт да бъде издаден и да влезе в сила преди да влезе основния закон, въз основа, на който се издава подзаконовия акт. Това е решено в член 45 на Закона за нормативните актове. Не е необходимо изрично да се записва в този закон. Правно е невъзможно да се запише, че подзаконовият акт влиза преди да влезе в сила основната законова разпоредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нямате правно основание дори да сте готов на 1 декември 2006 година, да утвърдите картата, защото закона не е влязъл в сила.
ГЛИНКА КОМИТОВ: В такъв случай българските граждани ще ползват услугата след 1 февруари 2007 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие може да бъдете готов на 1 януари 2007 година. В момента, в който се подпише споразумението вие я утвърждавате.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Необходими са ни 30 дни за да се изработи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нека да уточним притесненията на дирекция „Правна”. Утвърждаването на образеца е във връзка с влизането в сила на член 80-а.
Ако искате да направим следното. Член 80-а да влезе в сила към 30 ноември, един месец преди датата на пълноправно членство, за да може едновременно с това да бъде утвърден образеца и да стартира процедурата по набиране на молби и подготовка на кадри. На 1 януари няма начин да бъдат издадени първите карти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В предложението има логика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаваме бележката на дирекция „Правна”. Предлагам да направим следното. Членовете, които регламентират издаването на картата, а именно член 80-а, 80-б, 80-в и 80-г, да влезнат в сила един месец преди датата на присъединяване. Към този момента да се даде възможност да бъде утвърден образец.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, така става.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава въпроса ще бъде разрешен. Нашето намерение е касата да бъде в състояние на 2 януари 2007 година да издаде първите карти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, възприемам предложението, но за да не се прави атхок, оставяме текста да бъде изчистен и кои членове трябва да влезнат по-рано, за да има правното основание касата да извърши своята работа.
Продължаваме нататък.
Параграф 14.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В закона за здравето член 83 се изменя така:
„Член 83. Алинея 1. Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползва с медицинска помощ по член 81 и 82 наравно с българските граждани.
Алинея 2. Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по алинея 1 се урежда с наредбата по член 81, алинея 3.
Алинея 3. Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 година за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България се ползват с медицинска помощ по член 81 и член 82 наравно с българските граждани.
Алинея 4. Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
Алинея 5. Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, докато другото не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Алинея 6. В случаите, при които задължителната застраховка по алинея 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.
Алинея 6. алинеи 4-6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на параграф 1, точка 22 от Допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.
Алинея 8. Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по алинея 7 се урежда с наредба по член 81, алинея 3”.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Искам да попитам в алинея 4, когато говорим, че се оказва по цени определени от лечебно заведение при условия и ред регламентирани в наредбата, за кои лечебни заведения ще важи регламентираният ред от министъра на здравеопазването при ценеобразуването в търговските дружества? Имат предвид, текста на алинея 4.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има се предвид условията и реда, по които се определят цените от всяко лечебно заведение за себе си. Това ще бъдат общи правила включително и изисквания, че тези цени трябва да бъдат обявени. Самите стойности, които ще бъдат определени са работа на всяко лечебно заведение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е записано.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да, точно така е записано. Ако искате да звучи по-ясно да се запише „да бъде определени от лечебните заведения”. Т.е. всяко лечебно заведение за себе си ще определя цени и ще спазва общ ред и условия, как да се определят цените.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че текстът е добър, защото лечебно заведение е всяко лечебно заведение. Казано е, по цени определени от лечебното заведение.
МАРГАРТА ЙОРДАНОВА: В алинея 2, думата „урежда” да се замени с определя. В алинея 4, „регламентирани” да се замени с „определя”, в алинея 7 „урежда” да се замени с „определя”, тъй като редът и условията се определят с наредба. Така е записано в другите текстове.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е едно уточнение, за да се направи така както е необходимо.
Подлагам на гласуване и заглавието.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 15.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз с изключение на параграф 13, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това при всички положения се отлага, защото трябва да бъде приет параграф 13.
Искам да се върна към това, което беше прочетено от доцент Щерев преди малко за обхвата. Благодаря на доцент Щерев, че го припомни. Къде беше записано?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Страница 13, точка 11.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако говорим за лекарствата това е регламентирано. Диагностични, профилактични, лечебни, рехабилитационни, къде са регламентирани частично? Аз съм – за, ако има кофинансиране, но по нашето законодателство, според мен няма кофинансиране.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ: Мисля, че това се отнася за частта на рамковия договор при стоматологичната помощ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: И в здравните стоки също.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-добре е да се запише да става ясно къде.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаемият доктор Райнов постави въпроса че пет години подред пакета не е ремонтиран и така се предлага. Не възразявам срещу това.
Искам да кажа, че винаги е вземано политическо решение, защото това е политическо решение и сега отново е взето политическо решение пакетът да се запази същият. Това е решение на правителството. Това не е решение на господин Райнов, на министъра или на някой друг. Взема се политическото решение в разрез с елементарните създадени условия в обществото. След това се чудим защо не се реформира здравеопазването? Защо стоим на едно място и защо недоволстват пациентите? В случая има един елементарен въпрос – ако касата има милиард и триста и петдесет милиона бюджет и по силата на Рамковия договор заплаща всички тези пари. Всяка година вестниците започват да се пълнят с данни, знаете ли че 200 хиляди лева дават за тоалетна хартия, за кламери, а не гледаме основните неща. Тя казва, в резултат на преговорите, че разпределят тези пари за болнична помощ, за пътеки дадена сума и за едно раждане плащаме 400 лева. Това раждане струва 800 лева. Отговорът е ние имаме бюджет от Народното събрание. Когато се поставя въпроса гласно или негласно, гръмогласно или тихо – въпросът кой плаща останалите пари? Никой не отговаря. Кой плаща останалите пари? Това е текстът от допълнителните разпоредби. Ясно е, че се случват няколко неща. Там където болницата може да регламентира доплащане вземат пари законно. Регламентирани са с касова бележка и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Частни болници.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не частни, държавни и общински болници. Има общинска болница, която работи и без да се плати вътре не може да се влезе. За какво говорим?
Втората възможност е лекарят да си вземе парите на черно. Някъде и това се случва в големите болници в големите градове.
Третата възможност е лекарят да работи ангария, защото е лекар.
Ако струва 800 лева ще му дадем за консумативи, а останалите пари ще има да ги взема. Предлагам да поставим този въпрос в бюджет 2007. Аз бях на Събора на Българския лекарски съюз. Тези хора няма да се съгласят с поправки от рода, които бяха направени от уважаемия доцент Кумчев, договорът няма да се подпише, а министъра го предописва. Има закони в страната. Финансовата ни политика по отношение на здравеопазването е объркана в съответствие със законите. Вие правилно поставяте този въпрос, но това е отделен разговор, който трябва да се проведе заедно с Министерството на финансите.
Мисля, че министерството на финансите е отворено за разговор по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че трябва да поканим Министерството на финансите и да започнем разговори. Когато става въпрос за цената на едно здравеопазване, разбирам го по следния начин. Цената е една, за да получим едно добро здравеопазване. При всички положения, с това което плащаме никакъв проблем няма ясно да бъде казано на българските граждани, че тази цена се разделя на две. Едната е 70 или 80 на сто е солидарен начин на внасяне. Богатият за бедният, здравият за болния. Останалото от 20 или 30 на сто е индивидуална вноска. Тя се внася само за мен когато съм болен или за моето семейство през допълнителното осигуряване. Само тогава можем да отидем към реално 100 процентово заплащане. По този начин ще дадем на българите едно добро здравеопазване и заплащане.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да продължа темата и да я развием. Ще започна от думите на доцент Щерев. Решението е политическо. По това повече коментар няма. Искам да се спрем още от тук на вашите първи думи. Не може да бъде решението политическо когато нашето население не е доволно от услугата, която получава и когато всички болници в нашата страна инкасират загуби от извършваната работа. Не може да бъде това решение политическо при положение, че виждаме недоволство в нашето население. Разширявайки темата бих искал да кажа следното. Ние не вървим към увеличаване на здравните вноски, защото отново решението е политическо. Не може да се увеличи здравната вноска, защото решението е пак политическо. Отиваме към заплащането на клиничните пътеки. Ние не финансираме реално клиничните пътеки, защо? Защото например някой има интерес от една пътека да бъде по-добре заплатена или не. Преминаваме към следващата тема, която нахвърлям за размисъл. Отиваме към пакетът, който предлагаме. Не може да се пипа пакета? Защо да не може да се пипа пакета? Нека този пакет да бъде свит до защита на населението. Така както е стоматологичният пакет, да се направи такъв пакет, който реално да бъде заплащан. Всичко онова, което излиза от рамките на този пакет, който трябва много добре да се обмисли, да дава защита на нашето население. Оттам нататък всички останали клинични пътеки, които не могат да се покриват да бъдат заплатени. Тук да се предостави шанс на здравноосигурителните фондове, а не здравноосигурителните фондове да имат 1 или 2 процента от финансирането. Здравноосигурителните фондове да ползват и да лягат на здравноосигурителната каса. Нека да наречем нещата с истинските имена. Защото влизайки в Европейския съюз и започвайки да плащаме, какво ще се получи, нашите граждани, когато идват от чужбина ще превеждаме големи суми, защото никой не трябва да си прави илюзии, че ще ни правят отсрочки за финансирането или ще бъдат заплащани по цените, които са в дадените цени. Например, за едно непредвидено раждане, което не може да бъде спряно в Германия ще се заплати по цени, които са на тяхната здравна каса. Нашите пари, които ще предвидим ще бъдат източени.
Искам да се обърна към Министерството на здравеопазването, към Националната здравноосигурителна каса да не се отива към уравниловка, както се прави с прехвърлянето на пари и дадена клинична пътека, а много добре да се замислим за предизвикателствата и нуждите на нашето население.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да закрия заседанието искам да ви кажа две неща. Убеден съм, че като представител на опозицията, както и господин Шарков, ние ще подкрепим едно кофинансиране. Това е становището на нашата група. Искам да го кажа съвсем ясно. Наистина е политическо решение на управляващите. Надавам се, да продължим този дебат. Благодаря за участието.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


Заседанието завърши в 17,35 часа.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/