Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 49

Днес, 1 ноември 2006 г. от 17,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на проeктонаредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
2. Обсъждане на проектобюджета на здравеопазването за 2007 година.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 49

Днес, 1 ноември 2006 г. от 17,00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на проeктонаредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
2. Обсъждане на проектобюджета на здравеопазването за 2007 година.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазване и днес, така както се бяхме уговорили на миналото заседание имаме да разгледаме две важни точки.
Първата точка е Обсъждане на проектонаредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Втората точка е обсъждане на проектобюджета на здравноосигурителната каса.
Искам да кажа, за уважаемите колеги от Комисията по образование, че в края на месец август на съвещанието на ректорите поехме един ангажимент с господин Местан, да разгледаме наредбата в присъствието на уважаемите ректори на висшите медицински училища, двете комисии и разбира се представители на съсловните организации.
Преди малко ни беше съобщено, че министърът всеки момент ще дойде на заседанието. Предполагам, че и господин Местан всеки момент ще дойде. Така или иначе, след като имаме кворум предлагам да започнем.
Не виждам никой от вносителите. Всеки момент те ще дойдат. Предлагам, уважаемите ректори, както и председателите на съсловните организации, които са присъствали на Висшия медицински съвет по този въпрос да изкажат своето становище по въпроса.
Професор Овчаров, много ви моля преценете да изчакаме ли представителя от министерството.
Има ли представител на министерството, който има отношение по наредбата.
Казвам добре дошъл на председателя господин Лютви Местан, заповядайте.
Господин Местан, запознах колегите, че ние с вас бяхме поели този ангажимент и го изпълняваме. Позволете ми да благодаря на всички колеги от Комисията по образование и на всички да честитя Деня на будителите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, присъединявам се към оценката на председателя Борислав Китов, че това заседание на Комисията по здравеопазването с участието на представители на ръководството на Комисията по образование и наука е продължение на диалога, който започнахме с ректорите на медицинските университети, на няколко техни срещи и по-специално на съвещанието, което се проведе във Варна. Да, там ректорите на висшите училища поставиха остро въпроса със системата за придобиване на специалност в здравеопазването. Предоставиха информация за сериозни диспропорции, които вече са породени, нека да бъда извинен, ако ви се стори малко по-смела формулировката, от отдръпването на държавата от процеса на финансиране на следдипломното обучение на лекарите и стоматолозите.
Господин председател, тогава постигнахме съгласие, че ако продължаваме да стоим без участни към този процес, ако разчитаме единствено на естествените регулативни механизми на пазара, макар че всички трябва да се отнесем с достатъчно уважение точно към това, но все пак когато говорим за образование да се оставим само за естествените регулативни механизми на пазара е рисковано. Не случайно, отчетохме и тези диспропорции. Има засилен интерес към определени специалности, които позволяват естествено и по-успешна реализация включително и в частната практика. Естествено неглежиране на други области, които след известно време биха могли да бъдат оголени. Вече имаме информация, че са оголени. Явно е, че е необходимо да намерим друго решение на въпроса. Ясно е, че трябва да установим определени ангажименти на държавата.
Запознах се подробно с проекта за наредба, не искам да навлизам по същество. Днес с моите специалисти цял ден работим върху конкретните текстове. Любопитен съм да видя министъра на здравеопазването тук.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки момент ще дойде.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вероятно и министъра на финансите, защото когато в една наредба на отделен министър, ресорен министър какъвто е този на здравеопазването, се уреждат отношения, които са от компетенциите на други министри като министъра на финансите, министъра на образованието, дори и министъра на отбраната, защото той също може да бъде поръчител на определени услуги. Не съм сигурен доколко една наредба само на министъра на здравеопазването ще реши този въпрос. За това е необходимо съгласуване на етап на проект на наредба. В този смисъл подкрепям Вашата идея да ни поканите на тази среща. Заявявам, че ще участваме в дискусията и с каквото е необходимо ще се опитаме да ви бъдем полезни. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господи Местан, много леко засегна въпроса. Истината е, че има рязко намаление на броя на специалистите. Рязко намаление на специализантите и имаше реална опасност след години по определени специалности да нямаме специалисти. Уважаеми колеги, не е за учудване, когато досега трябваше да се заплаща от страна на обучаващите се без да се счита за трудов стаж и осигуровки. При това положение много хора нямаха възможност и не е по техните сили да специализират. Да не говоря, че имаше специалности, като някои в стоматологията, които бяха по 9 хиляди лева за година. Четири години по 9 хиляди лева плюс живота и т.н. кой може да специализира? Това е истината. Разбира се, това наложи да се направи нова наредба. Мисля, че е направено не малко в тази област. Разбира се, специалистите ще изкажат своето становище. На ректорската среща бяха заявени, но предлагам да започнем. Уважаеми доктор Цеков, да изчакаме ли министър Гайдарски или вие ще представите най-общо вижданията по въпроса.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Министър Гайдарски ще пристигне всеки момент господин председателю, ако желаете мога да започна да отговарям на някои от въпросите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам ви да направите, като представител на вносителите представяне, което няма да бъде по-различно.
Уважаеми господин Местан, поканил съм и Министерството на финансите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители. Позволете ми с едно кратко изложение да въведа всички онези, които по една или друга причина не са запознати с материята, която обсъждаме тази вечер. Става въпрос за издаването на наредба, която е визирана в член 181 от Закона за здравето. Наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и министъра на финансите, която да уреди реда и условията за придобиване на специалност в областта на здравеопазването.
Какво налага тази наредба да бъде променяна сега и защо трябва да бъде променена преди датата на членство на България в Европейския съюз? Няколко са причините, които налагат преработването на тази наредба.
Първо, в договора за присъединяване на България към Европейския съюз и техническите адаптации към него България е поела ангажимент да приведе в съответствие с европейското законодателство правилата за придобиване на висше образование и на специалности в областта на медицинските професии в съответствие с правилата, които са общо валидни в Европейския съюз. Тези правила са разписани в няколко секторни директиви, които по-късно бяха обединени в една нова директива под номер 36 от 2005 година, в която са залегнали правилата, на които се подчинява взаимното признаване на професионалните квалификации и по-специално на специализациите в частност на медицинските професии. Там има правила за всички регулирани професии, но ние тук ще говорим в частност за петте медицински професии и за специализацията на специалистите по медицина и стоматология.
Най-общо казано, в директивата, която вече цитирах – 36, има предложения под номер 513 и 514, в които са регулирани специалностите в областта на специалистите по медицина и специалистите по дентална медицина. Там са изброени специалностите, които са обект на автоматично взаимно признаване. Ако България запише в приложенията на тази наредба съответните специалности, то специалистите с тези специалности ще ползват правилото за автоматично признаване. Нещо повече, срокът за придобиване на тези специалности трябва да станат факт в нашата нормативна уредба преди нашето членство, за да може Европейската комисия, която финализира в момента прегледа по националното законодателство да отбележи, че те са въведени в нормативната уредба и да ги запише в съответните приложения на директива 36.
В резултат на кореспонденцията, която имаме с експертите от Генерална дирекция „Пазари” на Европейската комисия се достигна до извода, че съществуващата номенклатура на специалностите в България не отговаря в голяма степен на номенклатурата записана в приложенията на директива 36 и по-специално не съответствието е главно по отношение срока на обучение по тези специалности. Вие знаете, че в досегашната нормативна уредба в специалностите, в които има възможност за специализиране след придобиване на образованието медицина, са разделени на две основни групи – основни и профилни специалности. Основните специалности са с по-дълъг срок на придобиване. Профилните специалности са с по-кратък срок на придобиване. В приложенията на директивата няма под специалности и всички специалности, които са записани там са с директен достъп. Т.е. човек може да специализира кардиология, без преди това да е специализирал „Вътрешни болести”. Човек може да специализира гръдна хирургия, без преди това да е специализирал обща хирургия и т.н. има редица примери, които мога да посоча. Беше ни поставено изрично условието, че ако ние не приведем срока за обучение по нашите профилни специалности в съответствие със срока за обучение записани в приложенията по директивата тези специалности няма да бъдат признавани автоматично в Европейския съюз. Поради тази причина бяхме изправени пред възможността или да си запазим основните и профилните специалности в досегашния вид, т.е. за да се вземе специалност „Гръдна хирургия” преди това трябва да се специализира „Обща хирургия”, но и двете специалности следва да бъдат поне с пет години срок на обучение или да направим това, което е направено във всички останали европейски страни, да има директен достъп до т.нар. профилни специалности и срока за обучение да бъде за „Гръдна хирургия” четири или пет години, като човек има право директно да запиши и специализира в тази област. Поставихме тези две опции на едно заседание на Висшия медицински съвет през миналата седмица където най-общо се постигна съгласието, че може би е по-добре за България и бъдещите наши специалисти да се възприеме европейският подход по отношение на специализирането след завършване на висше образование по медицина, съответно и дентална медицина.
В съответствие с това разбира се, е необходимо да се направят и корекции в наредбата. Разбира се в номенклатурата, която е приложение към наредбата. Едновременно с тези ангажименти, които трябва да изпълним към Европейската комисия, респективно към Европейският съюз ние решихме, че трябва да променим и някои от другите правила, които сега са валидни при специализацията, а именно – оттук нататък специализация ще има при условията на договор между министъра на здравеопазването и висшите медицински училища с конкретните специализанти. Съответно, че ще има заплащане на част от специализиращите лекари, и това заплащане ще бъде осигурено от държавата, респективно от министъра на здравеопазването чрез този договор. За останалите специализации ще има възможност да бъде заплащано от работодателите на лекарите, които искат да специализират, но това ще бъде за нуждите на тези работодатели. Т.е. те ще определят нуждите и отново под формите на договор и начина, по който ще се провежда специализацията в медицинските университети и базите за специализация. Нещо, което сме се опитали да отразим в наредбата, която е на вашето внимание.
Най-общо казана, мога да заявя, че на срещата с Висшия медицински съвет ние постигнахме съгласие по тази наредба. Искам от тук да заявя, че във Висшия медицински съвет има представители на всички висши медицински училища, на съсловните организации, в здравеопазването има представители на профсъюзите, който е един много широк съвещателен орган към министърът на здравеопазването. Именно от този орган ние получихме принципно одобрение за основните елементи от тази нова наредба.
Господин председател, ако има конкретни въпроси можем да ги обсъдим в детайли.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, казвам Добре дошъл и на министър Гайдарски. Господин министър, ще допълните ли нещо? Изчакахме коментарите, за да може да ги чуете и вие. Доктор Цеков, представи вижданията на министерството. Ако желаете да кажете няколко думи.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря за предоставената дума. Мисля, че доктор Цеков изложи коректно всичко това, което се изисква от нас във връзка с новото хармонизиране. Това е хармонизиране на нашето законодателство и наредби с изискванията на Европейския съюз.
Искам да подчертая, че ние нямаме друга възможност и това трябва да се разбере. Има две удобства.
Първо, че оттук нататък трябва да направим нашите планове, които да са съобразени с изискванията на Европейския съюз, имаме единодушие с ректорите по тези въпроси.
Второ, вече няма да има проблеми. Знаете, че ще се явяват на различни конкурси и много трудно нашите специалисти могат да започнат работа в европейските страни със стария начин на специализация.
По-трудна е преработката на нашите учебни планове, което няма да бъде много леко, защото само през тази година специализантите бяха около 3 хиляди души. Всичко това трябва ад се преработи много бързо. Никой не ни кара насила. Те казват, ако искате работете по старата система, но вашите дипломи няма да бъдат признавани. Има още едно неудобство – как ще оправим тези, които вече са завършили и имат специализация по кардиология, гастроентерология, по ендокренология, защото са специализирали 4 или 5 години по вътрешни болести, след това не им достигат още две години за профилна специалност. Този проблем трябва да бъде решен допълнително. Разбира се, хората които ще останат да работят в България за тях няма да има проблеми. Те остават специалисти, но ако поискат да отидат да работят в някоя от страните от Западна Европа ще трябва по някакъв начин да легализират дипломите си за втората специалност съгласно техните изисквания или ще се явяват на конкурси. Това е неудобството за тези, които досега са взели такава специалност. Оттук нататък проблеми няма да има. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър. Вие и господин Цеков много добре обяснихте необходимостта от синхронизирането с европейското законодателство, но не стана ясно, че за европейците е лесно да специализират, но за българите не е. Какво става с финансирането? Колко ще е осигурено? Това са важни неща, които преди всичко интересуват сегашните български специализанти. Ще ви помоля да кажете няколко думи по този въпрос.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че доктор Цеков обясни. Ние поискахме от всички бази, които са признати като такива за специализация, поискахме да предоставят броя на специализиращите лекари, които могат да поемат за специализация. Такъв брой е даден. Те са около три хиляди и няколко човека. За съжаление повечето трябва да бъдат платени. Т.е. да си плащат, защото това е в интерес на учебното заведение. Вие знаете, че нашата политика вече не е такава. Ние искаме малко повече от две трети да бъдат платени от държавата, а останалите една трета да бъдат тези хора, които желаят и е не могат да се класират, тъй като ще запазим процедурата за явяване на конкурс. Тези, които желаят да специализират трябва да доплащат със свои средства. Например, тези средства, могат да бъдат от работодатели, родители и т.н. Ние предвиждаме голямата част да бъдат по поръчка от държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Местан, иска да зададе един уточняващ въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, това което чувам сега като отговор на допълнителния въпрос на председателя Китов ме удовлетворява.
Мисля, че в Глава 5 „Финансиране на обучението” във вашия проект за наредба, според мен предлагате един удачен механизъм за решаване на този въпрос. По договори със съответните висши училища, включително и болниците, в които ще се провежда това следдипломно обучение. Това обучение се остойностява по предложение на Нарочен консултативен съвет, който създавате към вас. Всичко това изглежда логично и добре подредено. Според мен, ще реши проблема, но моя въпрос към вас е – до колко имате съгласието на Министерството на финансите? Задавам ви този въпрос уважаеми господин министър, защото всички съзнаваме деликатността на това заседание. Ние практически в една парламентарна комисия с участието на членове на друга парламентарна комисия обсъждаме проект за наредба, дори не на Министерски съвет, а на министъра на здравеопазването, който е един от членовете на Министерския съвет. Това може да се стори странно за някой, но аз смятам, че е добре точно на този етап да се обсъжда наредбата. Тъй като наредбата е ваша, дори няма да се превърне в акт с постановление на Министерския съвет. Повече от важно е да знаем доколко имате разбирането и на министъра на финансите. За това в началото на заседанието поставих въпроса имаме ли представители на Министерството на финансите? Защото от тази наредба ще произтичат определени ангажименти и за други ваши колеги. Добре е днес да се чуе ясна политическа воля, дали ви подкрепяме в това виждане, евентуално и с тази позиция да се съобрази министъра на финансите, за това задавам този уточняващ въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, вие много правилно казахте две трети, но това беше записано в предишната наредба, а в тази не е записано. Когато я изпратих на Съвета на ректорите ясно беше записано точно това, което казахте, че две трети ще бъдат редовни, а сега го няма в този вариант. Искам да попитам, защо не е записано? В предишния вариант ясно беше записано, че клинични ординатори ще бъдат две трети.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Китов, не говорим само за клиничните ординатори. Ние третираме въпроса по-мащабно. Става въпрос за всички специализации. Ще има възможност да специализират нашите специализанти в бази, които тепърва ще бъдат определени като такива. Те ще бъдат акредитирани. Може и в една областна болница, например, в която има достатъчно висок потенциал за образование и подготовка на тези кадри. Тук не говорим само за клиничните ординатори, а за общо специализиращите лекари в цялата страна.
Искам да отговоря на господин Местан. Естествено е, че след като сме решили да подготвим тази наредба трябваше да я съгласуваме с Министерството на финансите. Имаме уговорката с тях и те са готови и знаят за тази наредба, но не можем да кажем точно колко ще бъдат парите. Имаме договореност с тях и този въпрос ще бъде съгласуван заедно с Министерството на финансите. Тази наредба ще бъде подписана най-вероятно от министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин министър, така или иначе явно проблемът за финансирането е основен въпрос. Искам конкретно отново да го задам макар и под друга форма. Ние казваме, че тази наредба ще влезе в сила от 1 януари 2007 година. В член 41, глава 5 „Финансиране на обучение” е записано, че по реда на член 40 стойности се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на заявка за броя на местата по член 18, алинея 5. Конкретният ми въпрос е за 2007 година вие имате ли планирани средства, имате ли идея колко да бъдат тези средства? Вие казахте, че имате информация от базите, които ще бъдат за специализация и очаквате да ви подадат бройки. От друга страна тук е записано, че регионалните центрове по здравеопазване ще подават подобна информация. За 2007 година имате ли идея за какви средства става въпрос? Какво ще направите, ако например заявките, които получите надхвърлят много броят, който предвиждате за специализации. Например, при възможност да поемете 50 броя специализант по онко хирургия, вие получите заявка за 500 души, които покриват критериите за конкурс над 4,50 по какъв критерии след това ще определите кой от тях започва да специализира? Следващият ми въпрос е свързан със сроковете, най-вероятно и останалите колеги ще го зададат. Действително в някои от случаите ние наистина се правим на по-големи католици от Папата, защото в Европейския съюз имаме едни срокове за придобиване на специалност, а ние предвиждаме по-високи. Ето това са въпросите, на които искам конкретно да получим отговор.
ХАСАН АДЕМОВ: Моят въпрос е уточняващ и той е към този въпрос. Господин министър, уважаеми колеги, първият ми въпрос е – това проект на наредба на Министерския съвет ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На Министерството на здравеопазването.
ХАСАН АДЕМОВ: Министерството на здравеопазването издава ли наредби?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, че издава.
ХАСАН АДЕМОВ: Зная какво издава министерството, познавам и Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, познавам и Устройствения правилник на Министерския съвет. Знаете, че има вътрешна и външна съгласувателна процедура. По външната съгласувателна процедура такава една наредба, която се отнася за финансиране, задължително трябва да има становище на Министерството на финансите. Има ли такова становище или няма? Ако има какво е записано в него, за да може да конкретизираме въпроса на колежката.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Когато става въпрос за сроковете, приемам, че когато срока е малко по-продължителен това донякъде е обосновано, но когато срока, който предлага министерството е по-малък отколкото е в Европейския съюз, например както е с клиничната хематология, тогава какъв е критерият?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Преди малко казах, че нямаме писмено становище от Министерството на финансите. Имаме само устна уговорка с тях. Нямаме писмено становище, но имаме тяхното съгласие. Отново ви казвам, че не сме изчислили точно колко ще бъдат парите, защото вие знаете, че това е един въпрос, който възникна преди около двадесет дни. Веднага свиках Висшия медицински съвет, който трябваше много бързо да реагира и да решим този въпрос.
Първо, съгласни ли сме с това, което ни предлагат от Европейския съюз или не сме съгласни? Това е въпросът, който вие трябва да решите. Вие задавате конкретни въпроси, на които не можем да отговорим.
Проблемът, който поставяме е съгласни ли сте с тази система? Защото това е промяна на методология за обучение. За това става въпрос. Ние отиваме към другата страна да питаме за средства и т.н. Отново ви казвам, че имаме съгласие от Министерството на финансите, но колко ще бъдат тези пари не мога да ви кажа.
Генералният въпрос е съгласни ли сме с тази методология на обучение или не сме съгласни? Ако не сме съгласни казвате – не и ние оставаме с този начин на обучение досега като нашите хора ще отидат там и ще си приравняват дипломите. Не зная дали доктор Цеков, ви каза, че ще ни изтрият от системата. Това трябва да стане на 31 декември. Ако ние не съобщим, че ще приемем тяхната методология, те ще ни изтрият от тяхната система на специалности. За това става въпрос.
Предлагам да не се съсредоточавате върху другите неща. Необходимо е да решим генералният въпрос – приемаме ли този начин на специализация или не го приемаме. Виждате ли какво се получава. Ние имаме пет годишно обучение на хората по основна специалност “Вътрешни болести” плюс две години – седем години. Те няма да признаят специалностите за това, че са учили седем години. Те казват, че по специалност кардиология и т.н. да имат четири години. Ние имаме две години, нямаме четири. Генералният въпрос, който трябва да решим сега е приемаме ли тази методология или не я приемаме?
ЛЮТВИН МЕСТАН: Уважаеми господин министър, тъй като зададохте няколко въпроса, част от които бяха риторични. Ние обсъждаме проблема с ясното съзнание, че той има две страни.
Първата страна е практическите действия, които трябва да предприеме министърът на здравеопазването, респективно министъра на образованието във връзка с транспонираните общи и секторни директиви в областта на медицинското образование и в здравеопазването. Няма съмнение, че каквото е необходимо трябва да го изпълним, защото това не е въпрос на дискусия. Нека да разделим проблема. Онова, което трябва да се направи за да приведем нашата система в съответствие със системата в Европейския съюз да кажем – да. Не е нужно и да ви казваме, за това направих уточнение, че това заседание не бива да се възприема от никого като намеса в работата на изпълнителната власт. Нямаме такава амбиция с колегата Китов. Нека да разделим проблема от привеждането на системата за следдипломно обучение в България с тази в Европейския съюз, което е едната страна на въпроса. Ако искате да разгледаме по отделно. Паралелно с това поставяме въпроса и за финансирането на обучението на специализантите. Ако искате да решим поотделно двата въпроса. Защото решението на втория въпрос, аз се съмнявам, че е по силите на наредба на един министър, с цялото ми уважение към вас. Защото когато се засягат финансови отношения, когато една наредба на един министър поражда задължения на друг министър и това е министърът на финансите, на мен нещата ми “миришат” в акт от ранга на акт на Министерския съвет, за да има задължителна сила не само за министъра на здравеопазването, но и за министъра на финансите. Така, че ще бъде полезно за дискусията да разделим двата ключови проблема. Благодаря ви.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да направя малко уточнение. Започнах изложението си с това, че наредбата се прави в изпълнение на член 181 от Закона за здравето и с това, че наредбата се съгласува с министъра на финансите и министъра на образованието. Това съгласуване на предварителен етап е направено в рамките на няколко работни групи с експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, тук има и представители от това министерство, които могат да изразят становището на Министерството на образованието и науката и на Министерството на финансите. Механизмът за финансиране, който е разписан в наредбата така както го виждате има предварително одобрение. Наредбата в момента, в който достигне етап на окончателен вариант отново ще бъде изпратена за съгласуване от двамата министри и без техните подписи министъра на здравеопазването няма как да я издаде. Такова съгласуване протича в момента и има предварително одобрение по механизма разписан в наредбата. Окончателният вариант на наредбата също ще бъде съгласуван. За това съгласуване ще има писмени становища на двамата министри.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Уважаеми господа председатели на комисии, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми депутати, дами и господа, колеги, аз съм облекчен, тъй като присъствах на Висшия медицински съвет, където беше поставен въпроса така както беше поставен от професор Гайдарски.
Смятам, че ние трябва да направим това. Необходимо е много неща да направим, но за съжаление имаме малко време. Аз съм направил своите предложения на заместник-министъра, на доктор Москов.
Искам да кажа няколко неща, които в последствие обмислихме. На много добри етапи се създават консултативни съвети в момент, когато трябва да имаме много сериозни проблеми, как да работим със специалностите, за които ще говоря по-подробно след малко. Поддържаме становището, че учебните програми трябва да бъдат единни. Имаме сериозни проблеми когато се премества един специализант от един в друг университет. Тогава могат да настъпят много сериозни проблеми. Въпросът, който непрекъснато се обсъждаше е относно условията за провеждане на обучението по член 11 за формите на специализация. Определени са две форми на специализация. Едната е за местата за клинична ординатура, за която винаги сме казвали, че това е най-добрият вариант. Това е свързано със средства, но има и съответните специфичности за отделните специалности. Ако Министерството на финансите отпусне съответните средства смятам, че първо трябва да отидат за тези специалности, където са много малко желаещите. Това ще бъде един бонус за тях. Обръщам се към министерството с молба и препоръка. Тази клинична ординатура ще бъде почти нежелана и трудно изпълнима при стоматолозите. Ние имаме 57 клинични ординатури в университета, само две не са заети. Това е най-добрият начин. Местата за заплащане е ясно, че така е вървяло и досега, а сигурно ще вървят и още дълго време, след като няма пари това е един път. Има нещо, което споменах във Висшия медицински съвет – какво става с лекарите, които работят на трудов договор в лечебни заведения, които са база за специализация? Те ще плащат ли?
РЕПЛИКА: Не.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Това означава, че автоматично има една трета категория – такива, които работят по трудов договор. Те не плащат, а работят на места. Беше уговорено как изпълнителните директори на болници трябва да създадат места и да има места за този вид специалисти.
По отношение на местата за клинична ординатура искам да добавя, че трябва да се определят съобразно нуждите на специалистите в съответните специалности по здравната карта, която се прави. Необходимо е да има договор. Ние имаме лоши спомени от такива места за дадени райони, след което нищо не става от тях. Трябва да има договор между министъра и тях, ние сме описали как следва да стане. Относно процедурата имаме известни опасения. Процедурата за организиране и провеждане на държавните изпити, сесии – майска и декемврийска, това отнема четири месеца. Министерството на здравеопазването може ли да направи цялата тази подготовка, по която зная че се работи. Става въпрос за приеман, обработване на документи, комисии, писма до председателите. Това е една дълга процедура, за която трябва да се помисли как ще се направи. Когато стана въпрос за специалностите, които стоят пред нас и ние трябва да ги направим до края на годината има редица проблеми, за които ще помоля сега да се вземе решение или препоръка, защото това ще залегне върху плещите на министерството. В България само за медицина има 89 специалностите. В Европейския съюз са 44. Има специалности, които с лекота могат да се слеят. Необходима е само воля от страна на министерството. Има специалности, които вероятно трябва да се запазят защото номенклатурата е за основна и профилна специалност. Ние преминаваме към вариант изхвърляне на профилната специалност и оставаме само основните. Тези, които са основни и не са в европейската листа ще останат за наша употреба в България. Например, стоматологията в Европейския съюз има две специалности, а в България са 14. Във фармацията има една специалност, а ние имаме осем. За медицинските сестри и акушерките е една в Европейския съюз, а ние имаме 15. Не медицински в Европейски съюз няма, а ние имаме 25. Това са наши постижения. Ние може би следва да ги поставим по някакъв начин. Първо трябва да се преведат в съответствие с основните специалности. В схемата, която е направена има три варианта.
Единият вариант, е когато срока за специализация съвпада. Това е добре и лесно. Има случаи, при които ние сме с една година по-малко. Съществуват специалности, в които имаме една година повече. Поставям въпроса как да запазим профилните специалности за нашата страна? Имаме ли смисъл да поставяме още една година повече?
Ще ви предоставя тези материали, но сегашният статус довежда до редица въпроси. Какво ще правим с тези, които имат профилни специалности? При нас един кардиолог има две години, а за Европейския съюз е четири години. При нас има пет години вътрешни болести. Не зная какво ще правим с тези хора.
Въпросът, който трябва да поставим когато се изготвят плановете и програмите до края на годината е, че в момента има специализанти по основни и профилни специалности. Ние може да спасим част от тях. За тези, които са последната година, може би нищо не може да се направи. За тези, които са първа, втора и трета година по основните специалности, за тези хора програмата може да бъде удължена с половин година, но да се спасят и да влязат в изискванията на Европейския съюз.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Задачата, която ни е поставена е не да търсим технологично решение на тези въпроси. Това не е задача на комисията. Необходимо е да решим основният въпрос – ще приемем ли това, което предлага Европейския съюз или няма да го приемем? За мен няма изход – трябва да го приемем. Защото, нашите хора ще отидат и трябва да вземат специалност. Това е основният въпрос, а не технологично как следва да става. Ние не можем да решим този въпрос тази вечер.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, това е едната страна на въпроса. Другата е как ще специализират българите. Това е по-важният въпрос за децата тук. В стария проект беше много добре написано – 80 на сто от всичките клинични ординатури, което означава, че ще се плаща. Как ще става сега? Университетите са ясни, искат да има платено, за да имат пари, но кой ще ги дава? Ще ви помоля да разделим нещата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и заместник-министър, господа ректори, уважаеми колеги, наистина трябваше да бъде съвместно заседанието, защото аз видях тук една специалност, която е медицинска педагогика.
Искам да обърна внимание върху нещо, благодаря на професор Овчаров, че започна да навлиза в конкретиката с ясното съзнание, че комисията нито може да промени наредбата, нито има право на глас при промяна на тази наредба. Тя е акт на Министерството на здравеопазването. Искам да обърна внимание върху нещо, което касае една голяма група лекари, които в близките три – четири години трябва да придобият специалност “Обща медицина”. Говоря за общо практикуващите лекари.
Мисля, че при тях проблемът е изключително тежък и сериозен, още повече с това, което е записано, че обучението се провежда за срок от три години, от които шест месеца практическо обучение в амбулатория за първична медицинска помощ и шест месеца в заведение за болнична помощ. Като имаме предвид, че два пъти в годината българските пациенти имат право да сменят личният си лекар, а той два пъти в годината за по шест месеца ще отсъства за една или за две поредни. Говоря за лекарите, които от шест години работят като общо практикуващи. Не говоря за тези, които може би тази или следващата година ще излязат и дано да си намерят работа като обща практикуващи, макар че този пазар е значително запълнен.
Искам да попитам, дали е възможно да има промяна в наредбата, която да се отнася за лекарите, които придобиват специалност по обща медицина, но вече имат продължителна практика в тази насока. Т.е. те да могат да придобият специалност “Обща медицина” по облекчени условия така, че да не губят своите пациенти. Още повече, доколкото разбирам в наредбата не зная точно, чие е хрумването искам да попитам лекарите, които придобиват специалност медицина, техният практически изпит къде се провежда? В лечебно заведение за болнична помощ или там където непрекъснато работят в амбулаторията за извънболнична помощ. Ако изпитът за специалност се провежда в лечебно заведение за болнична помощ не виждам смисъла от това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, знаете ли колко души са взели специалност по изискванията на закона от общо практикуващите лекари?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Пет хиляди са общо практикуващите лекари. Към 800 човека са взели. Не знаем точната бройка. Останалите нямат специалност по обща медицина.
Искам да ви помоля да не разискваме тези проблеми. Уважаеми доктор Шарков, въпроса е разискван на Висшия медицински съвет, който се проведе онзи ден. Точно четири часа умувахме по тези въпроси. Дайте възможност на хората, които преподават и които се занимават с тези проблеми да изясним и да достигнем до нещо, което да бъде представено в готов план. Ако сега започнем да си задаваме допълнителни въпроси цяла нощ няма да ни стигне. Още не сме решили как ще стане специализацията и признаването на тази дисциплина – обща медицина. По този въпрос има много да мислим, как да стане, защото с една заповед можем да режим и да кажем, тези които са работили пет години със заповед на министъра или със съгласието на ректорите да се явят на един формален изпит и да им признаят специалността. Какво ще струва това? Мислите ли, че Европейският съюз няма да знае какво сме направили. Вие знаете, че за сестрите те намериха основание да ни накарат още хиляда часа да дадем за да ги признаят за бакалаври. Ние бяхме записали 3400 часа, но те казаха – не 4500 часа трябва да бъдат. Каквото и да правим в момента не може да решим този въпрос.
Знаете, че ще има комисии, които ще работят по тези въпроси. Нека да подготвим материала и ще ви докладваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има думата доктор Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, ще бъда максимално кратък. Подкрепям проекта за наредба. Споделям опасението на господин Местан, че трябва да бъде приета с акт на Министерския съвет, за да уреди междуведомствените отношения между различните министерства. Имам няколко конкретни теми, по които ще спра вниманието на вносителите.
Става въпрос за член 24, алинея 4, където е уреден въпроса с размера на възнаграждението на клиничните ординатури. Сложен е марж между една и половина минимални и три минимални работни заплати. Да се уточни основно или брутно и за чия сметка са осигуровките. По член 26, към точка 4 е казано, че може да се прекъсва обучението за срока, през който специализиращия е заличен от регистъра на колегията. Да се добави и срока, за който е отнето правото за упражняване на професията по Закона за здравето, тъй като там също има хипотеза за спиране на обучението.
Необходимо е да се уточнят понятията, схемата за обучение на чужденци, защото така както е разписано тук събужда много въпросителни. Например, понятието “бежанец”, който може да получи условия за обучения предвидени за български граждани, веднага ще попитам – бежанец в процедура, лице получил статут на бежанец или с хуманитарен статут. Вратичките за промъкване за обучение на лица, както е записано тук “чужденци от българска народност” отново не е ясно, получавайки възможност за специализиране по условията предвидени за български граждани, това не е ли една възможност ние да създадем условия за коруптивен индекс в системата? Т.е. сделката да бъде сключване не по редовния път. Благодаря ви.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господа председатели на парламентарните комисии по здравеопазване и образование, господин министър, заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители. Фактът, че въпросът за специализацията се разисква на различни нива, а днес и в парламента означава, че е значимият проблем не само за една комисия или за едно министерство, но за цяла България. Въпросът с човешкия ресурс, с който разполагаме в България е базовия въпрос около, който трябва да се коментира и в този смисъл искам най-коректно да заявя, че след всички тези срещи, които изброиха двамата председатели и на ректорската среща, на която бяхме поканени ние от Българския лекарски съюз и всички междинни срещи, които се проведоха в понеделник се проведе заседание на Висшия медицински съвет, на който беше обсъдена цялата наредба. Всичко това, което се коментира тук е от абсолютна важност. Може би няколко са важните въпроси около, които не трябва да избягваме коментар, защото тази наредба ще стане факт. Ние имаме едни реалности в България. Разбира се, как ще продължи специализацията и каква ще бъде политиката е изключително важно, защото около 10 хиляди лекари от 34 хиляди по регистър, в момента са без специалност или в процедура за специалност, в това число и общо практикуващи лекари. Това е въпрос, който се поставя и въпроси, които могат да намерят решение чрез нормативна промяна, разбира се и чрез законодателна, но така или иначе има много въпроси, не когато говорим за продължителна квалификация, за която също трябва да се потърси финансиране, а когато говорим за специализация да има ясен ангажимент на държавата как ще продължим политиката си за тези хора, които ще бъдат необходими от гледна точка на това, че ще има нови специалности, които поради възрастови или други причини ще освободят места и ние трябва да помислим за тази голяма категория, която не е специализирала. Знаем какво се случи през последните години.
Мисля, че в тази посока основно е поставен въпроса в това число и на номенклатурата могат да намерят решение чрез задълбочена експертна позиция на медицинските университети в България и на отделите към тях. Създадените комисии по тази наредба са един нов положителен момент, който трябва да бъде отбелязан. Няма как в присъствието на Министерството на финансите да не очертаем ясно въпроса – какви средства ще бъдат отделени конкретно за клиничните ординатури през следващата година, за да се планират тези неща. Ще посоча, че въпросът с номенклатурата и това, каква е европейската практика, ние коментирахме и със заместник-министъра, поставихме въпроса и поехме един ангажимент, само след два дни България ще бъде домакин на Годишната среща на лекарските камари от Средна и Източна Европа. Въпросът с кадрите и въпрос на саморегулации коментирани от тези структури.
Уважаеми господа председатели искам да направя един акцент, че с това финансиране и начина, по който се поставя днес въпроса в парламента на етапа, на който се разглежда бюджета е основният въпрос. Що се отнася до елементи на номенклатурата съществува вариант за решаване на всички въпроси и по този начин ще направим нашето отговорно поведение към кадрите, които се възпроизведени в медицинските университети в България. Ние трябва да задържим кадрите си тук.
Господин председател, искам да кажа, че на Годишната асамблея на срещата на постоянния комитет на лекарите в Европа, в която членуват всички лекари от страните от Европейския съюз, България и Българския лекарски съюз преди три дни стана равноправен член. Румъния не е член. Всички онези директиви, за които говорим в момента са част от основните задачи на саморегулиращите се професии и Българския лекарски съюз отговори на всички изисквания с всички законодателни промени, които се реализират в последните години. Към този момент с изслушания доклад със запознаване с нашите документи ние станахме на практика, може би първата неправителствена организация, която фактически от този момент нататък е член към Постоянния комитет на лекарите в Европа.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, заместник-министри, уважаеми лекари, уважаеми колеги. Не напразно професор Овчаров подчерта, че универсалната формула, която ще заеме две трети от пространството за специализация ще обслужи стоматологията толкова колкото да се каже, че има някаква специализация по стоматология. Ако обърнете внимание на проекта, който сте получили в Комисията по здравеопазване и в Комисията по образование член 16 третира придобиването на специалност в стоматологичната сфера. Това е толкова нищожно и не състоятелно, както е споменато в алинея 1 и алинея 2. Не напразно изявявам тревогата на Съюза на стоматолозите в България и на Висшите медицински училища и факултета по стоматология, защото след десет години ние няма да имаме нито един тесен специалист по основните стоматологични специалности.
Искам да отворя малко по-широка скоба и да кажа, че трите стълба, които определят здравето на нацията са производство на кадри във висшите медицински училища, производство на специалисти и здравното осигуряване. Има една ниша, която се нарича профилактика в България. Винаги си задавам въпроса, който е в рамките на шегата, ще ме извините: “Къде е батко?”. Батко е в Министерството на финансите и винаги съм питал дори по време на работата на комисията, която подготвяше този проект за наредба – Министерството на финансите почти отсъстваше.
Още веднъж подчертавам, че стоматологията не може да се движи в този канон, който наричате клинична ординатура. На всички присъстващи са ясни причините за това. Осем хиляди стоматолога са на свободния пазар. От тези осем хиляди стоматолога по малко от 50 на сто имат специалности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако съм ви разбрал правилно този проект по отношение на стоматологията вие считате, че не е приложим.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Точно така, благодаря за пояснението.
КАМБУРОВ: Господин председател, господин министър, материята, която дискутираме тази вечер е много специфична. Безспорно е, че има много лекари, които имат становища, но може би не са много тези, които са работили по тази материя. Имам предвид въпроса с висшето медицинско образование, въпросите със специализацията и квалификацията на кадрите. За това аз мисля, че тази вечер по принцип ние трябва да приемем директивата и предложението в наредбата, което е представено на вниманието на двете комисии, като си запазим правото когато в детайли работим втората част много добре да участват хора, които са работили в тази област.
На първо място, ще изредя много въпроси, които трябва да се решат. Финансирането – всички говорят за него. Безспорно е, че след като се е поел един ангажимент две трети от клиничните ординати не са финансово обезпечени. Това означава, че заместник-министъра трябва да каже има ли готовност и каква е тя?
На второ място, в експозето си доцент Китов каза, че специалистите намаляват. Аз казвам, намаляват по определени специалности. При това положение ние много добре трябва да решим един проблем. Как ще направим специализацията на лекарите? Добре, ако ние приемем, че ги няма т.нар. основни специалности, вътрешни болести, хирургия, акушерство и гинекология, детски болести и хирургия. Докато останалите специалности кардиология и т.н. всичко става равно. Дали съм съгласен и дали го одобрявам трябва да ви кажа в общи линии – не. Така както студентите, които завършваха през октомври и се явяваха на изпит за специализация и започваха специализация от ноември без да са влезли в клиника, въпреки че плащаха по 600 лева на година, което прави по петдесет лева на месец или по два лева на ден – унизителна работа. Ние гледахме като възможност, след като няма работа, той е от голям град, баща му плаща 600 лева и на втория месец след като вземе диплома започва да специализира.
На трето място, е поставен въпроса как ще се прави? В целия свят се прави циклично. Министърът събира съветите, които създава, което е добро, защото такива имаше и преди 12 години. Преди 12 години в министерството имаше такъв съвет. Министърът ще постави въпроса за разрешаване пред областите и техните здравни центрове каква нужда имат в перспектива до десет години. Тогава те ще пуснат, например в една клиника във Варна пет човека, които ще се завъртят. Когато един от тях вземе специалност се обявява в здравния вестник мястото на този, който е излязъл от кръга. Така постепенно системата се въвежда и без отказана. Така е в Европа и в Америка. Не може тази година ние да вземем 10 души, а след това да вземем още 15 човека. Имайте предвид, че университетските клиники са задръстени от специализанти и специализацията им не се води ефективно. Това е истината.
На четвърто място поставяме въпроса за базите.
На пето място е начинът, по който се провеждат изпитите. От десет години говорим, че изпитите не трябва да се провеждат само в София. Необходимо е в Пловдив да има комисия. На ротационен принцип, който се изтегли отива да се явява на изпит. Не може само в София да се централизира даването на специалност. Въпреки, че комисиите в Пловдив, Варна или Плевен могат да участват и специалисти хабилитирани и от София. Това е справедливо и навсякъде се прави по този начин.
Ние имаме изключително много въпроси, които трябва да решим. Наредбата следва да се приеме. Господин Дацов, трябва да ни каже какви финансови възможности има за да се определят бойките на клиничните ординатори за следващата година. Аз зная, че те няма да бъдат много, защото такава е ситуацията. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, смятам, че в тази дискусия навлизаме в подробности без да сме отговорили на основни въпроси. Защото това са въпроси, които би трябвало предварително да се решат, за да говорим по-нататък в детайли.
Първият въпрос е, има неяснота в наредбата по начина, по който е предложена. Какво е това държавен изпит? Обърнете внимание в дефинициите и ще видите, че не е ясно как се сформира комисията за държавен изпит, защото има поне две тези. Едната теза е, че висшето учебно заведение сформира съответната комисия. Втората теза е, че това е държавен изпит и тук ще има кръстосана оценка за обучението на специалисти. Във ВУЗ-а във Варна ще дойдат от Пловдив и София преподаватели, които ще направят държавния изпит. Т.е. какво е това държавен изпит, след като говорим за държавен изпит и за компетенциите на държавата, на министерството, да постави някакъв ред в този изпит.
На второ място, всеки от вас, който се е занимавал с колеги в чужбина знае с каква ревност всеки от лекарите от съответните европейски страни защитава собствената си тема за обучение. Тук има много противоречия. В никакъв случай няма съгласуваност в Европейския съюз. Например, в областта на акушерството и гинекологията колегите се мъчат, „Ешве” – европейска организация, да прокарат субспециализация, тясната специализация по акушерство и гинекология, онко гинекология, майчино здравеопазване и т.н., но среща яростна съпротива например от Великобритания. Те казват ние имаме 400 години система за обучение не може вие да ни налагате дадена система. Ние трябва да намерим баланса между традициите в България за медицинско образование и изискванията на Европейския съюз. Това е предварително условие, за да обсъждаме конкретна наредба. Защото не можем да говорим, че Европейският съюз изисква дадено нещо. Може да изисква Европейския съюз, но нека да говорим от позицията на хора, които вече сме членове на Европейския съюз и да защитаваме нашите позиции, нашите постижения, нашите възможности. Това е много важно и аз не бих желал механично да гледаме какво предлага Европейския съюз и ние веднага да го приемем.
На трето място, ние трябва да си отговорим на въпроса – какво е основна и профилна специалност? Преди малко беше казано, че в Европейския съюз има 30 или 40 основни специалности. При нас са петдесет и няколко, как няма да са петдесет и няколко, след като в зависимост от влиянието на един специалист в дадена специалност веднага може да се направи детска кардиология, детска неврология това са основни специалности. Не са основни специалности, това са профилни специалности. Същото нещо може да се каже за клинична токсикология, клинична терапия, това не са основни специалности, това са профилни специалности. Не налагам мнение, а само поставям този въпрос. Какво е основна и какво е профилна специалност? Ако се замислим малко ще видим, че от петдесет и няколко основни специалности 86 можем да ги направим колкото са в Европейския съюз. Тук можем да последваме европейската практика, ако преценим, че е разумно.
На четвърто място, е изключително важно кой може да поръчва специализация и кой плаща. Тъй като не отговаряме на този въпрос се чудим защо хората не специализират както трябва и защо се въртят като артисти в отделенията и в клиниките? Защо никой не им обръща внимание? Защо един лекар няма специалност, а е открил частен кабинет и в същото време специализира. Това са основни въпроси, от които има зависимост. Ако държавата има нужда от определени специалисти тя поръчва музиката и плаща. Ако някоя клиника има нужда от съответните специалисти поръчва и плаща. Община плаща. Кой поръчва специализацията и кой плаща? След като си отговорим на тези четири, сигурно има и други въпроси тогава можем да обсъждаме детайлите, за които сме се събрали.
Аз мисля, че не сме подготвени за тази дискусия. Нека политически решения да се вземат, каквито и да са те, тогава можем да следваме дискусия в подробности. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да кажа само едно изречение, тъй като доцент Щерев не беше тук от начало на заседанието. Доктор Валери Цеков и аз обяснихме този въпрос. Доцент Щерев, никой не ни принуждава да сменяме методологията на обучение на специализиращите лекари в България. Единственото, което трябва да направим е да заявим на хората, желаем ли да се присъединим, да хармонизираме нашата методология с тяхната или не желаем. На 31 декември заявяваме, че ние няма да се съобразим, никой не ни насилва, изтриват ни специалностите и след 1 януари 2007 година нашите специалности ще бъдат изтрити от специалностите в европейския списък. Това е въпросът, който трябва да решим тази вечер. Не зная за кой път повтарям това.
Ако ние приемем тяхната методология, казваме „Да, приемаме я”, тогава започваме да работим от 1 януари 2007 година. Никой не ни е казал колко специалности ще бъдат. Могат да бъдат 3, но можем да приемем и 40, това е друг въпрос, но те не признават нашите тесни специалности – 5 години основна, 2 години профилна. Ние имаме седем години. Те казват: „Това не ни интересува”. Например, ако признаят онкологична гинекология трябва да бъде 4 години. Може да си специализирал основна гинекология четири години плюс две – шест, не се признава. Ще се държи приравнителен изпит. Не само ще държим приравнителни изпити, но няма да признават нито една диплома по методологията, която сме имали досега. Това е въпросът. Всичко е ясно – приемаме или не приемаме. Хората не ни принуждават. Ако приемем, оттук нататък тръгваме и специализираме по тази методология, която искат. Младите хора, които ще започнат да специализират по тази методика от 1 януари 2007 година, дипломата им ще бъде признавана и те могат да се чувстват като равноправни граждани на Европа. Ние не можем да бъдем неотговорни пред децата, които сега започват специализация и да им кажем – тогава се събрахме и решихме този начин. Това е въпросът, който трябва да решим. Няколко пъти ви моля и приканвам да решим този въпрос. Това е генералният въпрос. За парите, разговаряно е с Министерството на финансите. Тук присъства министър Дацов, но и той няма да може да отговори точно колко пари ще се предоставят. Относно поръчката, на заседанието на Висшия медицински съвет сме уточнявали тези въпроси. По всяка една специалност има консултативни комисии, които ще разискват тези проблеми по гинекология, хирургия, по вътрешни болести. Там ще бъдат специалистите хирурзи, националните консултанти и лекарите, които имат отношение по този проблем. Ако искате да дискутираме, може да продължи заседанието цяла нощ, но няма да достигнем до разбиране. Въпросът, за който искаме да ни помогнете е да решим искате ли по тази методология да специализират, или не?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, предлагам да чуем и тези, които се обучават.
АНТОНОВ: Изказвам се от името на Асоциацията на докторантите в България. Благодаря за възможността да изкажем нашето становище по този въпрос. Явно в момента най-наболелият въпрос е с признаването на специалностите в Европейския съюз. Ние приветстваме възможността да се разглеждат отделно от останалите по-практически проблеми на специализациите. Това, което искаме да поставим като едни от нашите най-основни проблеми в момента е възможността за получаване на възнаграждение от хората, които специализират, защото много често те извършват реални дейности, за които институциите, в които специализират получават пари по пътеки или чрез други механизми. В наредбата, която се разглежда не са дефинирани някои въпроси, които според нас са от голяма важност. Това е правото на специализантите платено обучение на здравни осигуровки, на трудов стаж, на годишен отпуск, на отпуск по болест. Хубав е вариантът да се сключва договор между специализиращия институцията, в която ще специализира. Там би могло тези неща да се регламентират, но ще бъде добре да залегнат и в самата наредба, защото ако си представите ситуацията, в която един млад специализант отива да сключи договор с директора на болницата той не е в много силна позиция да преговаря за правото на отпуска, да преговаря кога и как ще полага дежурства. Друг въпрос, които би следвало да се регламентира в наредбата е системата за управление на качеството на обучението, защото много от специализантите остават с впечатление, че техните асистенти си пазят занаята и би следвало да има система, която да контролира качеството на обучението. Това разбира се е свързано с нуждата от конкретни бройки в различните отделения. Друг въпрос е за нулевите години, които вече са няколко подред, би било добре когато се вземе решение дадена година да е нулева да бъде оповестено по съответния начин така, че хората които искат да кандидатстват за специализация да знаят, че тази година няма да могат и да търсят различни други варианти.
Ние се присъединяваме към становището, че е добре в различните ВУЗ-ове програмите за обучение да бъдат единни. Това ще подпомогне мобилността на специализиращите и контрола върху качеството. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, чухте какво мислят и колегите макар и казано в много елегантен стил, разбира се както подобава на младия човек, но проблемите са големи.
Смисълът на това заседание е ясно да кажем, да застанем зад министъра на здравеопазването както по отношение на синхронизирането на нашата следдипломна квалификация с тази на Европа, но от друга гледна точка и с предоставяне на възможност наистина българските колеги да могат да специализират, което означава, да се обоснове нуждата от необходимо финансиране. Зная, че има наредба, уважаеми доктор Адемов, но не зная по кой закон и по коя наредба може някой да работи, да дава дежурства, да не получава заплата, да няма трудов стаж, да няма осигуровки, да няма застраховки. В коя наредба е записано това?
Според мен, тази наредба е съвсем навременна. Имам само един въпрос – уважаеми господин министър кога ще имаме окончателният вариант на наредбата?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по всичко личи, че след като получаваме сериозната подкрепа на Комисията по здравеопазване и Комисията по образование и наука, както вече стана ясно и от Висшия медицински съвет имаме подкрепа за тази наредба, имаме всички основания да се надяваме наредбата да стане факт преди края на месец ноември.
На практика тя е с над 90 на сто готовност. Остава да приключат разговорите по номенклатурата на наредбата, които разговори надявам се с помощта на ректорите на медицинските университети да приключат успешно до края на следващата седмица. В момента, в който приключим работата по номенклатурата наредбата може да бъде пусната за съгласуване в двете министерства – Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите. След като приключи съгласувателната процедура министърът на здравеопазването ще бъде готов да подпише наредбата. Може би до края на месец ноември наредбата ще бъде факт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от цялата дискусия малко трудно се ориентирах, тъй като моите колеги от министерството са присъствали само на две заседания, когато е разработвана тази наредба. Вие не определяте никакви параметри, които да са достатъчно ясни. Освен, че дискутирате по същността на нещата, параметрите колко хора, какви специалности и колко ще се заплата, са абсолютно неясни и вие не може да искате от Министерството на финансите да ви каже колко ще струва, при положение, че вие не определяте и няма яснота на въпроса каква ще е базата и какъв ще е обхватът.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, става въпрос за наредба на Министерството на здравеопазването. В тази наредба много ясно е записано кои са специалностите и трябва да ги прочетете. Оттам нататък именно Министерството на здравеопазването следва да даде каква е нуждата. Въпросът не е към нас, а към правителството. Мисля, че когато се издават такива наредби трябва да сте синхронизирали.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Дацов, искам да направя едно допълнение, тъй като вие дойдохте по средата на дискусията. Мисля, че това което ще кажа беше споделено, след като бяхте тук. Ето ви един параметър – от 36 хиляди лекари, 10 хиляди лекари са без специалност. Общо взето това е пазарът. Със стоматолозите са 15 хиляди. България е член на Европейския съюз, 15 хиляди лекари без специалност, което означава, че не са изработени стимулите да специализират. Въпросът е какви биха били ангажиментите на държавата да участва по-активно във финансирането на този процес? Ще се съглася с вас, че съответното специализирано министерство с всички консултативни органи трябва да ви помогне и да предостави по-ясни параметри, но отсъствието на тези съвсем конкретни параметри, към тях ще добавя и капацитета. Защото, от една страна чуваме, че в университетите и болниците има много специализанти, а от друга страна казваме, че 15 хиляди са без специалност. Това противоречие също трябва да бъде изяснено. Не бихме искали 2007 година да бъде изтървана за промяна в държавната политика в тази много важна сфера, само на основание, че няма съвсем ясни параметри. Тази година вече е била нулева. Още една нулева година ще оголи съвсем определени области в здравеопазването. В това е нашата тревога. Изцяло подкрепяме новата методика, господин министър, не се съмнявайте. От 1 януари 2007 година трябва да тръгне. Необходимо е да дадем шанс на нашите лекари и специалисти да се признае сертификата в рамките на Европейския съюз. Паралелно с това искахме Министерството на финансите и правителството да чуят общата воля на членовете на двете комисии, за по-ясен ангажимент от страна на българската държава за финансирането на процеса на обучение на специализанти. Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, мога само да добавя, че министерството вече е разработило програмен бюджет. Вие ще започнете да го дискутирате надявам се през следващата седмица, тъй като вчера внесохме нещата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Започваме дискусия още тази вечер.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Този въпрос е от прерогативите на министерството, първо да определи сумата, а след това да определи обхвата и броя на специализантите, които ще бъдат финансирани. Мисля, че Министерството на финансите е осигурило един ресурс за нарастване и вече е въпрос на специализираната институция, която да каже точно в какъв обем и как да стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Не бих казал, нарастване, защото досега нямаше никакви пари по този въпрос.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че трябва да приключим с този въпрос. Сумата не е много голяма. Ние изчислихме, около 3 – 4 милиона. Няма да има никакъв проблем за намирането на тези пари.
Искам да кажа на господин Местан, имайте предвид, че задръстване, за което говорим е по методиката, по която специализират нашите лекари сега само във висшите учебни заведения. Ние искаме хората да специализират в базите. Има много добри бази в областните болници, където могат да специализират и да се явяват направо на изпит. Не е необходимо да специализират изключително и само във висшите учебни заведения. Практиката е доказала, че практическата подготовка на кадрите е много по-добра понякога в областните бази отколкото в болниците където има струпване на много кадри. Ние ще разпръснем този контингент и няма да има такова струпване, за което подчерта професор Камбуров.
Мисля, че нещата ще се регулират. Най-малкото можем да обвиняваме Министерството на финансите. Ако трябва да се търси вина ще се търси в нас, в Министерството на здравеопазването, че не сме изчислили точния брой, не сме направили точния разчет каква сума ни трябва, но това ще стане в близките няколко дни. Те ще имат точната сума, която ще ни трябва. Според мен, това не е сума, която може да затрудни бюджета на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър, ще ви помоля, когато сте готови да представите колко ще бъдат клиничните ординатури, ще има ли специалности, за да знаем какво е виждането по въпроса. Мисля, че след като започнем да дискутираме бюджета трябва и вие да имате тези виждания. Подкрепяме необходимостта от промяна.
Благодаря на председателят на Комисията по образование и наука и на всички колеги за участието в тази дискусия.
Преминаваме към разглеждане на втора точка от дневния ред.

Точка 2
Обсъждане на проектобюджета на здравеопазването за 2007 година.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Дацов, миналата седмица проведохме едно заседание заедно с представителите на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации, на което беше обсъдено това, което се предвижда в сектор здравеопазване за следващата година.
Знаете, че на последвалото следващият ден заседание на съсловните организации съвместно с НЗОК колегите излезнаха с една обща декларация, за която предполагам, че Министерството на финансите е запознато. Комисията по здравеопазване на предишния ден също достигна до общото заключение, че средствата, които се предвиждат за здравеопазване за следващата година не са достатъчни и могат да покрият не повече от 60 – 70 на сто от нуждите. Ние знаем становището на Министерството на финансите. Не казвам, че в някои отношения не са били прави. В крайна сметка е необходимо реформиране на системата. Ние няколко пъти на заседания бяхме известени от министъра на здравеопазването професор Гайдарски, че се подготвя много изразена структурна реформа, както по отношение на здравната карта и по отношение на необходимостта от болници. Има готовност от Министерството на здравеопазването през следващата година да се извърши структурна реформа.
За всяка реформа е необходимо да има и финансова обезпеченост. Ние помолихме да проведем това заседание, защото всички считаме и категорично беше заявено от някои колеги, че за пръв път комисията не се разделя на управляващи и опозиция, че средствата за здравеопазване през следващата година няма да могат да осигурят необходимото, както за извършване на структурната реформа, така и за покриване на здравното обслужване. Колеги, ако нещо съм пропуснал ще помоля да ме допълните.
Преди да започнем с разглеждането на бюджета имахме известни уверения от министър Гайдарски, че на базата на възможни приватизации на ненужни активи и даване на концесии. Тези средства в последствие биха могли да отидат по предназначение за нуждите от здравеопазване. Все пак това, би трябвало да залегне в консолидирания бюджет.
Следващият въпрос, който беше поставен от комисията и искаме да обсъдим е сега когато бюджета не заплаща, а се получава заплащане по дейност нека да видим как всички болници да бъдат регистрирани по ДДС, защото в противен случай най-глупавото е те да заплащат ДДС като краен потребител, което е една глътка въздух за болниците. Това беше смисълът на заседанието. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин министър, господин председател, предвид на късния час не зная до колко днес ще можем да бъдем пълноценни, след като десет часа работим. Когато разглеждаме тези въпроси отново искам да добавя въпросът, който ни вълнува през цялата година независимо от усилията на министъра и на министерството за намаляване на темпа на увеличаване на задълженията на болниците. Имам предвид и наследения дълг, който почти не е нараснал от миналата година, но все пак каква е съдбата на дълговете на болниците? Има ли погасителен план? Движили се по някакъв начин? Някои колеги казват, че са 160 милиона, а други мислят, че са повече? Каква е структурата на тези задължения? Колко са обезпечени и колко не са? Не зная как ще ни стигне времето днес за отговор на тези въпроси, но мисля, че трябва и по тях да разговаряме, защото ние подкрепяме министерството и в тази област. Искаме да знаем неговият план график, и до колко това, което беше идея на министерството се изпълнява. Къде чувства необходимост от подкрепа на комисията и на управляващото мнозинство? В тази посока също трябва да си кажем нещата едно към едно. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тази дискусия и този лист, който ни е изпратен от Министерството на финансите, отново ни вкарва в един калъп, който е много порочен. Министерството на здравеопазването само не е отговорно за здравната политика в България. Министерският съвет е отговорен за тази политика. Нямаме никакви претенции към Министерството на здравеопазването, защото ако говорим за първичната профилактика, профилактиката въобще, премахване на причините за редица заболявания, за това отговорно е най-вече Министерството на околната среда и водите. Нека да се разберем, тук има съвсем други отговорности. Разбира се, че е така – водата, въздуха, почвата, храните. За какво говорим? На Министерството на здравеопазването се предоставя един бюджет от 2 милиарда и се казва – оправяйте се. Това е порочна дискусия. Напълно порочна дискусия. Да не говорим за Министерството на образованието и науката, където също се провежда профилактика, дейност и определен процес. Когато говорим за дейностите, да не говорим въобще за Министерството на труда и социалната политика, което има милиарди бюджет, а къде са помощите за здравословното състояние на населението, за хората с лимитирани възможности. Ще се дадат на хората 10 лева, а те не могат да си платят в болницата – кое е по-важно? Да му увеличиш с 10 лева заплатата или да му дадеш достъп за медицинска помощ на този човек. Министерството на здравеопазването ли ще даде този достъп? Няма да е Министерството на здравеопазването. Нашите претенции не са към Министерството на здравеопазването. Този дебат е за целия Министерски съвет, защото става въпрос за здравеопазване, а не за вътрешни болести или хирургия. В този смисъл искам да кажа, че брутният вътрешен продукт се повишава с 6 или 8 на сто и намалява дела от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Това става на практика въпреки тези 200 милиона, за които казва професор Гайдарски, че са извоювани с много труд и пот. Основният въпрос е следният – беше взето едно решение и в проекто бюджета има политическо решение, че вноската няма да се увеличава – добре. Днес взех броя в „Държавен вестник” където е публикуван основният пакет и това е добре. Т.е. параметрите на медицинската помощ и грижа за следващата година вече се очертават. Очертани са с приходите на касата и с пакета, който ще извършват лекарите. Един въпрос непрекъснато се поставя – когато бюджета на касата покрива най-много 70 на сто от извършените медицинска помощ и грижи кой плаща останалите пари? Кажете кой ги плаща?
РЕПЛИКА: Държавата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как ще се плаща от държавата, ако държавата ги плаща нека да ги плаща тогава.
От това следват две неща. Не се отговаря на този въпрос. Обърнете внимание кои са тези две неща. Непрекъснато уважаеми колеги, се говори да стимулираме доброволните здравноосигурителни фондове, като чели това може с правителствено постановление или решение да се стимулира. Здравните фондове ще се стимулират да работят когато се уреди кой плаща от основния пакет и колко? Всичко, което е останало ще бъде обект на доброволните здравноосигурителни фондове. Самият факт, че не работят вече 15 доброволни здравноосигурителни фондове означава, че не е уреден този въпрос. Кой доплаща?
Професор Гайдарски, ще се съгласи с мен, най-малко 600 хиляди български граждани нямат право на достъп до медицинско обслужване и грижи. Това са хора, които нито могат да си направят доброволно осигуряване, нито могат да доплатят. Всички останали доплащат. Влезте в която искате болница и ще намерите достатъчно основания за доплащане, които са с пълно право. Един иска не този препарат, а друг, друг иска не тази става, а друга, трети иска не този катетър, а друг катетър и т.н. С пълно право хората си плащат. Обърнете внимание – който може. Който не може не само не доплаща, но и чака, понякога и не ползва. Има хора, които от началото на прехода не са се срещали с лекар. Те не са малка част от българското население, защото не е уреден този въпрос. Кой доплаща и ако не може да доплаща един български гражданин съответната институция да поеме това доплащане. Това е основният въпрос. Не изкривявайте дискусията колко са дълговете? Могат ли да намалеят? Това са допълнителните въпроси. Основният въпрос е кой доплаща за медицинска помощ? Ако не сте сигурни за това, че има такива доплащания, направете проучване. Когато се уреди този въпрос, тогава ние ще видим, че реформата в здравеопазването ще тръгне напред. Това е тежка задача. Може да е непосилна за някой. Нашето правителство не я направи. Не каза, кой трябва да доплаща. Сега има шанса професор Гайдарски да каже това нещо. Ще повторя нещо, което казах за Иван Костов. Когато беше войната в Сърбия, Иван Костов, направи неща, с които не бяха съгласни нито една медия, нито един човек от България, но той пое политическата отговорност и направи определени неща. Благодарение на това станахме членове на НАТО и най-вероятно и членове на Европейския съюз без предпазни клаузи. Това е политическата отговорност, да направиш необходимото с непопулярни мерки, защото иначе ще тънем отново в празни дискусии, в разправии. Най-лесно е да се упрекне министерството и министър Гайдарски. Необходимо е да посочим адресата. Адресатът е Министерският съвет с всичките министерства, които са отговорни за процесите на здравеопазването в България и съответния бюджет. Аз твърдя, че ако не се предвидят от 300 до 500 милиона в бюджета на Министерството на труда и социалната политика само ще си приказваме, допълнително към този ресурс, който е определен. Обърнете внимание, за този електорат, който гласува за ДПС и БСП. От по-висок бюджет хора като доцент Великов нямат нужда. Други имат нужда – хора с неравностойно положение. Трябва да видим истината в очите и така да я дискутираме. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да добавя нещо към това, което каза доцент Щерев. Аз не виждам защо ние приемайки благородния ангажимент на професор Гайдарски да вземе като абсолютна стойност още 200 милиона лева за здравеопазването, защо ние да не настояваме да си запазим постигнатото вече като относителен дял от брутния вътрешен продукт? Защо трябва там да отстъпваме? Настоявам нашата комисия отново и отново да настоява и за относителния дял, което означава още някой милион за здравеопазването. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър радвам се, че сте тук, защото на предишното заседание на комисията предложихме да присъства министър или заместник-министър от Министерството на финансите, тъй като ви уверявам, че всички ние колеги от различните парламентарни групи сме обединени, което ви казвам категорично, и сме наясно, че системата е недофинансирана. Структурните реформи са ясни – информационната система и здравната карта. Ето това са въпросите, които трябва да бъдат много добре синхронизирани и в един затворен кръг, който да работи. В целия този проблем е поставен проблема за дофинансиране на системата. Поемам и лична отговорност за думите, които казвам, не за друго, а защото за около 10 дни проведох среща с много колеги, които са на свободния пазар. На свободния пазар е почти цялата доболнична помощ. На свободния пазар са много от колегите специалисти. Този свободен пазар, вие като икономист знаете, че ражда съответните икономически и други взаимоотношения. Така или иначе смятам тази вечер, в живия живот, в практиката господин Дацов, практиката показва това, за което преди малко доцент Щерев говори. Системата трябва да бъде дофинансирана и няма нищо страшно от тук да излезем с едно решение, което да предложи на Министерския съвет и политическите партии, след като това е политическо решение, трябва категорично да кажем, че практиката е доказала какво е необходимо да се направи и не трябва да измисляме колелото. Европа работи така и знаем колко са системите. Бяхме с държавна система на здравеопазване. Смесен тип система на здравеопазване. Т.нар. фондове ще висят в пространството и няма да работят, защото не са здравноосигурителни. Колеги, за съжаление те са застрахователни. Принципът на достъп и солидарност го няма. Когато сме на ясно с пакета, който трябва да осигури хората, които наистина са в много неравностойно положение. Ние трябва да осигурим тези хора с този основен пакет. Оттам нататък, там където е възможно с надграждане, с добавяне на пакета има няколко варианта, които са описани в стратегията. Тип – дебитно кредитна карта. Има готовност от хората, които желаят да си вкарат една сума, която да изчерпват и по този начин да правят контрол. Най-накрая в цялата тази разплащателна система да останат нула процента кеш, които много рядко се дават и от богатите държави. В същност ние всичко това знаем на теория. На практика се случва. Доцент Китов, не зная как да процедираме. Нека да излезем с едно решение или декларация от нашата комисия и да поискаме наистина една спешна дискусия за дофинансирането на системата, за да не се поставяме в ситуацията, за която говорихме преди една година, че ще се получи недофинансиране на болничната помощ. Нека да разберем, че дофинансирането, елегантно, интелигентно, обмислено, изчислено има достатъчно хора, които могат да пресметнат и да преценят, за да кажем колко и по какъв начин ще финансираме системата. Изправени сме пред ситуация непрекъснато да говорим за това. С този бюджет всичко приключи. Това, което разбрах в моя опит като лекар и ръководител на медицинско заведение е, че икономиката не търпи емоции – да, за съжаление много късно го разбрах. Тя действително не търпи емоции, но когато и вие икономистите дойдете в болницата и легнете на леглото, знаете ли колко сте прозаични. Колко е прозаично всичко. Тогава в същност оценяваме колко скъпо е здравето. В този израз влагам философия на проблема. В никакъв случай не влагам емоция независимо, че съм педиатър и лекар. Така или иначе лекарите сме емоционални. Въпреки всичко смятам, че в този парламент, искам да кажа, че съм доволна от състава и съм удовлетворена от състава на Комисията по здравеопазване. В тази Комисия по здравеопазване действително има мислещи и работещи хора, които могат да ви бъдат от полза.
Обръщам се към вас, направете всичко възможно, ние смятаме, че е възможно, уверени сме. Смятаме, че може това, което е взето да се върне. Тогава малко ще се покачи.
Разбрах, че в момента, в който се постави въпрос за този бюджет вече се работи за другия. Нека да положим началото за работа за следващия бюджет, в който здравеопазването действително да бъде приоритет на държавата. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Според мен, ние малко сме закъснели с проблема, който представяме пред Министерския съвет. Защо, защото всички министерства почти си имат бюджети. Сега процедурата е, че трябва да се вземе от някъде, за да дойде при нас. Тази процедура трябваше да стане през септември.
Госпожа Масларова, идеално отигра своята програма и за това има парите. От нея няма да вземем пари, бъдете спокойни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, вие не сте прав и ще ви кажа защо. Защото в приходната част на миналогодишния бюджет има 2 милиарда лева излишък, ето за това не сте прав.
ХАСАН АДЕМОВ: Има споразумение с фонда.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това споразумение се прави от правителството. Това е въпрос на политика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи министър, уважаеми колеги, считам че днес, така както се каза от доцент Паница бюджета отново е спуснат. Спусната е и рамката и ние по тази рамка трябва да се нагласяме.
Искам да се обърна към всички и да изкажа моето предложение. Тук сме се събрали да правим политика в областта на здравеопазването. Искам да цитирам професор Гайдарски, когато за първи път дойде пред нашата комисия и каза, че ще воюва и отвоюва бюджет от 4,9 – 5, може да погледнете стенограмата. Мисля, че всички тук добре си спомняме. След една година имаме бюджет 4,3 на сто. Нека да не се заблуждаваме. Знаем една стара английска поговорка, която гласи :”Икономиката е огледалото на една страна”. Нашата страна за тази една година и за следващата година се казва, че ще има икономически растеж от 6 до 8 на сто. След като икономистите присъстват сред нас ние виждаме, че не само икономиката расте, логично е да имаме и прираст в бюджета на здравеопазването, нещо повече не само, че го нямаме, но ние имаме намаляване и отстъпване на позициите, които преди малко бяха изложени тук.
Имаме определено отстъпление от позициите. Действително проблемът не е само на Министерството на здравеопазването, тъй като Министерството на здравеопазването е получавало толкова, колкото Министерството на финансите е определило. Никога никой не е успявал досега през последните години на реформа някой да отвоюва по-висок процент в здравеопазването и той да бъде реално оползотворен.
Считам, че Министерството на финансите ни налагат тази рамка, защото в рамките на тази една година не бяха извършени реални промени в здравеопазването. В една от препоръчителните нотки на Европейския съюз казват, добре ще увеличите парите за финансиране, но зад това трябва да стоят реформи. Какви реално реформи бяха извършени в тази една година, за да можем сега с лице и да се обърнем към министър Орешарски и заместник-министър Дацов и да кажем, да ние провеждаме реформи и искаме повече пари? Мисля, че тук трябва да акцентираме нашето обръщение не толкова към министърът на финансите, колкото към Министерството на финансите, за това ако може да бъде заделено за реформи, защото според мен, не всичко е предрешено. Влизайки на бюджета в Народното събрание, между първо и второ четене могат да настъпят промени. Всички знаем добре, че за да настъпят промените и да може Министерството на финансите да отпуснат средства, ние трябва добре да защитим защо искаме тези пари? Тези пари се искат за реформи, тъй като другите възможни лостове за икономически постъпления към бюджета бяха отхвърлени. Доцент Щерев, спомена, че беше отхвърлен варианта за увеличаване на здравната вноска. Беше отхвърлен варианта, който миналата година доцент Щерев предложи за попълнение на бюджета държавата да изпълни пълният си ангажимент към пенсионерите и децата. Мисля, че трябва да се обединим върху следното – каква политика ще извършва правителството в областта на здравеопазването. Иска ли да прави реформи иска ли здравеопазването да се реформира и да задоволи обществените нужди?
В нашата страна желание за реформи само се декларира на думи, реално никакви реформи в областта на болничната сфера не се извършват. Мисля, че отново си затваряме очите и има натрупани дългове, тъй като поне в болниците, които съм посетил се правят баланси и икономически машинации, за да могат болниците да не навлизат в нови дългове, което е за сметка на незакупуване на консумативи, които са били закупени от предишни години, намаляване на обема на дейности и т.н. Необходимо е да си кажем истината и такива дългове има. Икономическите резултати на болниците ще излезнат много скоро и отново ще кажа, недофинансирането на клиничните пътеки от кой ще се плаща? Например, от тези 240 милиона, които са от миналата година 60 милиона са платени, остават от 180, което означава, че отново ще се търсят форми за доплащане, тъй като кредиторите не могат да ни чакат вечно. Ще трябва да се намерят пари от Министерството на финансите и отново следващата година ще дойдат месеците ноември и декември. Зная за поетите ангажименти към Международният валутен фонд за излишъка. Тази година Международният валутен фонд казва – 2 на сто, а миналата година беше 3 на сто от излишъка. Ние планираме от 6 до 8 на сто увеличение на брутния вътрешен продукт. Защо от този 1 на сто, който в момента например, хипотетично се залага в макрорамката на бюджета не се заложи за здравеопазване. Не може да влизаме в Европейския съюз без да направим реално финансиране и реформа в здравеопазването. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че в качеството си на министър на здравеопазването трябва да благодаря за голямата подкрепа, която оказва Комисията по здравеопазване. Сутринта в „Би ти ви”, пред пациентските организации и пред журналистите заявих, че трябва да се знае истината. Истината не е такава каквато в последния момент се опита да говори доктор Лъчезар Иванов. Категорично трябва да се знае, че от месец януари насам няма натрупване на дългове общо за болниците. Има отделни болници, ако той е посетил една или две болници и там има преразход на средства е отделен въпрос. Общо в страната държавните болници и тези с общинско участие няма натрупване. Напротив, имаме 8 милиона и половина плюс, т.е. имаме повече отколкото миналата година. Вие знаете, че миналата година имахме 220 милиона и повече задължения в преразход. Имаше отделни болници, които трупаха от 20 до 30 милиона. Тази година само болницата, за която вие знаете „Света Екатерина” вместо 30 милиона преразход, тази година имаше 1,5 милиона печалба. Ние разрешихме на тази болница да извърши един ремонт. Знаете,че за тази болница се говореше, че е еталонът на българското здравеопазване. Оказа се, че точно нейните операционни са нещо, което застрашава здравето на всеки болен, който се оперира там. Отпуснахме една огромна сума, за да бъде извършен генерален ремонт на целия операционен блок. Този операционен блок със собствени средства, за първи път забележете, винаги Министерството на финансите е давало на Министерството на здравеопазването пари и тази болница получаваше на края от 10 до 15 милиона за да може да си покрие нуждите. За първи път, ако вие казвате, че това не е преустройство на здравеопазването не зная, кое може да бъде друго. Болница „Свети Георги”, която миналата година беше натрупала 24 милиона, тази година за цялото деветмесечие има минус 19 хиляди лева. Тя не може да достигне до плюс, защото това е едно огромно учреждение, което е два пъти по-голямо от „Александровска болница”. Няма начин с огромните си здания и нужди, които има от енергия – 3 милиона литра харчи само за отопление.
С легловия фонд ние стигнахме под европейското средно ниво. Имахме 7,1 в момента имаме 5,4 в момента. За Европа е 5,9. „Пирогов” имаше 1000 легла с 400 неизползваеми легла до тази година. Тази година има 600 легла.
Тук има депутати, които в началото казаха, че няма да стигнат парите в здравеопазването. Беше определено, че парите в касата и в министерството ще свършат към месец юни. След това, ми определиха една по-късна дата през септември. Както виждате парите не свършват. Тук е заместник-министър Дацов, който отговаря точно за тези дейности и може да каже, че в Министерството на здравеопазването имаме пари, които искаме да преструктурираме и да ги превърнем в капиталови пари, за да дадем на болниците малко отдих. Парите стигнаха, дори има пари, които ще бъдат преструктурирани.
Тук е госпожа Тодорова, която ще ви каже, че парите също ще стигнат. Аз заявих, че има възможност евентуално, ако се разходват тези пари разумно, а не да продължаваме да увеличаваме бройката. Вие знаете, че в цяла Европа заболяемостта от сърдечно съдови заболявания е 1200 или 1300 човека при 100 хиляди души население, ние имаме 2400. Смъртността е една и съща. Би следвало да имаме два пъти по-голяма смъртност. Ако ви кажа, че имаме 3500 човека заболеваемост на 100 хиляди души население от белодробни заболявания, кажете ми как да се представим пред Европа и да кажем, ние правим здравеопазване. Въпреки това хората разбират, че ние правим нещо и сме го направили. Защото за първи път ние не излизаме на минус, а на плюс. Това го казвам с цялото си уважение към всички депутати, които ме подкрепиха тази вечер. Някои от тях не са на ясно за какво става въпрос и с какви усилия всичко това трябваше да се постигне. Тук въпросът е – тези пари, които искаме, тук е господин Дацов и неговия екип, ние искаме не да даваме все повече и повече да наливаме в системата ненужни средства. Въпросът опира до едно важно нещо реновиране на здравните заведения. С тези пари, които имаме ние не може да реновираме нашите здравни заведения. В голямата си част нашита здравни заведения не са ремонтирани от 20 и 30 години. Ние трябва да закупим такава апаратура, когато лекарите преглеждат болните и дават предписания за лечението им да не бъдат с апаратурата, която е от 20, 30, а имаме рентгенови апарати от 50 години. Тук парите са необходими именно за закупуване на нова апаратура, за реновиране на сградния фонд.
Необходимо е да ви кажа, че с всичките усилия, които съм полагал заедно с целия екип на Министерството на здравеопазването през годината аз съм срещал разбиране от Министерството на финансите. То е една гара разпределителна. Толкова произвежда държавата, толкова има. Ние разпределяме 40,9 от брутния вътрешен продукт. Това са парите, които можем да разпределим. Сутринта казах, че жестокостта ми се сломи, след като бях си приготвил една много покъртителна реч, когато разпределихме парите в понеделник, но вие трябва да знаете, че всички министерства искаха много. Министър Орешарски каза, че трябват още 3 милиарда за разпределение за да стигнат исканията на всички министерства. Оказа се, че Министерството на здравеопазването едва ли не е в най-добра позиция. Ние имаме повишение 26 на сто. Тези пари ще бъдат използвани най-рационално защото имаме над 20 програми за тази година. Вие знаете, че трябва да дадем пари за хемодиализните центрове, които се намират в окаяно състояние. Това е един проблем, който следва да бъде решен. Нашите хемодиализирани болни не живеят и нямат онази средна преживяемост, която имат болните в Европа, защото ние използваме стара апаратура. Нашите болни се увреждат много бързо и ние трябва да поделим 330 апарата. Тази година трябва да сключим договор не за 7 милиона евро, а за 3,5 милиона евро с информационната система. Спестихме с близо 150 санитарни автомобили. Трябват ни още двеста. За това става въпрос. Не, парите които трябва да наливаме непрекъснато в едни пътеки, които виждате колко растат. Аз говорих по този въпрос. Болните в България са били 1 милион през всички години. Никога не сме минавали един милион. Сега изведнъж станаха 1 милион 420. От къде дойдоха тези 400 хиляди. Тази година ще минем и тази цифра. В момента имаме нужда не да наливаме пари за дейностите, където не можем да ги контролираме. Имаме нужда от пари, които да реновираме здравните заведения и да закупим нова апаратура. Това реновиране, ако трябва действително да се направи изведнъж, което не е възможно и не е по силите на държавата, тук не са виновни от Министерството на финансите, че трябват парите. Имаме нужда от тези пари. Необходимо е да се потърсят други начини. Тези други начини са в това, което предложихме – да се продадат част от излишните имоти, от излишните сгради, да вземем пари от Кохезионния фонд, от структурните фондове, от социалния фонд и по такъв начин бавно и постепенно да реновираме системата. Това не може да стане само за 2007 година. Ще стане в продължение на стратегията, която ви предложихме и голяма част от вас са съгласни с нея. Тази стратегия ще бъде приета в скоро време. Тя е готова и ще бъде предложена на Министерския съвет. Върху това трябва да разсъждаваме. Не е вярно, че някой си е оплел кошницата. Никой не си е оплел кошницата предварително. Въпросът е държавен. Човек трябва да мисли и държавнически. Всички министерства имат нужда от пари. Това са парите, които ги има в държавата и така са разпределени. Не съм казвал никога 4,8 или 4,9, аз казах – 5. Вие си представяте тези 215 милиона, които успяхме да отвоюваме, ако бяха 5 на сто, трябваше да вземем още 300 милиона. Ако може някой да каже от къде да се вземат, аз съм готов да воюваме отново за тези 300 милиона лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, 6 на сто българите плащат отделно само за здравеопазване. В същото време получават 4,3 на сто. Извинявайте, но те плащат 6 на сто. За да нямат дългове тези болници е защото, хората си плащат нерегламентирано и защото пациентите чакат. Това е истината. Вие знаете много добре. Ние гледаме вас да защитим, а вие ставате адвокат на друго. Разберете, че доцент Атанас Щерев е абсолютно прав. За да няма дългове в момента там се плаща. Всеки, който влезе си плаща. Нека да регламентираме доплащането.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Съгласен съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава бюджетът може да се свали още по-ниско, както Литва, но там 50 на сто се доплаща. В крайна сметка една здравна услуга има своята цена.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Нямаме различие по този въпрос. Готов съм да се доплаща, но това трябва да стане със закон, законите се коват от вас господа депутати, предлагайте за съгласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, с цялото ми уважение към вас, аз се обръщам и мисля за вас господин министър като онзи професор Гайдарски, който искаше 5 на сто от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Няма да подменяме тезите, защото подготвих законопроект, който беше обсъждан в комисията. Разбрахме се, че няма нужда от такъв законопроект. За какъв законопроект става въпрос и за какви доплащания? Доплащания стават всеки ден в болниците. Някой да е осъден за това, че се доплаща. Всеки ден във всяка болница се доплаща за нещо. Извинявайте, но не може да ми кажете… аз искам да попитам едно нещо и ще помоля да ми отговорите. Раждането се плаща от касата по клинична пътеки 450 лева заедно с грижата за новороденото, 100 на сто ли е заплатена тази помощ? Отговорете ми на този въпрос. За една болница, в която се ражда едно дете грижата за родилката и новороденото 450 лева ли струва? На този въпрос искам да ми отговорите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Веднага ще ви отговоря, че сумата не е достатъчна. Именно поради това миналата година изменихме методиката. Знаете, за какво става въпрос. Ние казахме, че за недоносените деца ще се заплаща по една определена скала. Тази скала нарастваше с намаляване теглото на децата. Какво се получи сега – при 25 хиляди новородени, 15 излезнаха недоносени за тази година.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е следващият ми въпрос. След като е недостатъчна тази сума кой доплаща тези пари? Защото това, което казвате по скалата е за следващата година и е във връзка с новия основен пакет. Искам да попитам до сега кой доплаща сумата, след като не е достатъчна за едно раждане? Хората доплащат от джоба си или се трупат дългове в болниците. Разберете това нещо. Това не може да се подменя като теза. Професор Гайдарски, днес говори като политик. Не искам да споря с вас. Казвам ви от сега, че ако мислите по този начин да променяте този бюджет, което означава спиране на реформата в здравеопазването и отново липса на достъп на бедните български граждани до здравеопазване, заявявам ви, че ако продължава тази теза, може да е капка в морето, аз глас с моята карта за този бюджет няма да дам. Миналата година направих последният компромис или реформата ще продължи и знаете пътищата за това. Професор Гайдарски, няма аз да ви уча какво трябва да се направи, нито ще уча министъра на финансите. Ако ще правим така, че горещият картоф да се подава от ръце, защото е горещ и да го прехвърляме от ръка на ръка, тази година няма да стане. Откриват се други нега. Не продължим ли реформата, разберете, от 1 януари армия от български квалифицирани лекари ще напусне и ще става все по-тежко. Всички знаете това. Тези хора са с езици, млади специализанти с умения, чакат ги като топъл хляб. Каквото стана в Полша и Източна Германия, това ще стане и в България. Не можем да чакаме, за това трябва или да увеличим вноската. Има политическо решение да не се увеличава вноската или да отпуснем повече пари в бюджета. Политическото решение е, че толкова могат, толкова заработват или доплащане, но доплащането върви с увеличение на парите за социални нужди, защото има български граждани, които не могат да доплатят. Необходимо е да се реши, от общината, от държавата или кой ще им доплати? Не може един старец на 70 години да отиде в болницата и да му кажете, че тук има доплащане от 20 на сто. Той не може да ги плати. Държавата трябва да поеме своя ангажимент. Това го разбирате прекрасно. За всички останали работи не ми говорете по този начин, защото отговорите ли на въпроса, че касата финансира 80 на сто и българските граждани финансират останалата дейност на болниците, пътят за реформата е открит и няма нужда от закон. Ако искате закон, подкрепете го законопроекта е готов и се състои от три точки, но какво от това като има закон. Въпросът е на политическо решение – или си прехвърляме топката, или продължаваме реформата, активират се доброволните фондове. Министерството на труда и социалната политика има съответните ангажименти по съответни начини и плаща на тези, които са нуждаещи се. Тези, които предлагат български лекари, както е досега медицинска помощ и грижи, заедно с вашата реформа, която правите за спешната помощ, неотложната помощ, дежурствата, похвални са всички тези неща, но трябват още пари. Всички знаем това. Професор Гайдарски, вие защитавате една политическа теза. Тази теза е несъстоятелна. Разберете, че ние искаме да ви помогнем.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Щерев, искам да ви задам един въпрос. Ситуацията в здравеопазването днес и преди три години не се е променила драстично, защо вие не посегнахте към правенето на тази реформа?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нямахме политическа воля за това. Сега отново няма политическа воля на правителството.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, мога да кажа, че от скоро съм в политиката. Кой трябва да вземе политическото решение за увеличаване на вноската? Да ви кажа ли кой трябва да го вземе – има политически съвет, който трябва да вземе това решение. Тук в комисията, колкото и да си приказваме. Вие участвате във вземането на политическите решения. Не трябва да се обвиняваме един друг, кой ще вземе политическо решение. Тук в комисията няма да вземем политическо решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, абсолютно сте прав, но в комисията, би следвало да бъдат хората, които най-добре разбират този въпрос. Това след това трябва са се пренесе в съответните групи. Имате уникална ситуация. В тази уникална ситуация няколкото опозиционни парламенарни групи ще подкрепят реформата и ние го заявихме. С професор Гайдарски бяхме в Германия и искам да ви кажа, какво ни казаха нашите германски приятели – по-тежки реформи се правят когато коалицията е голяма. Във случая и опозицията ви подкрепя и ако пропуснете този момент. Запомнете това.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, вие също сте част от коалицията, която трябва да вземе политически решения. Не трябва да се обвиняваме. Вие като парламентарна група, ние като парламентарна група и ДПС като парламентарна група трябва да вземе политически решения за реформата в здравеопазването. Необходимо е да се вземат големите политически решения. Ние може да говорим, че подкрепяме 5 на сто, че подкрепяме професор Гайдарски, но кой трябва да вземе политическите решения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Парламентарните групи.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин министър, нямах никакво намерение да участвам в тази дискусия, тъй като много години съм участвал в такава дискусия. Възхищавам се на ентусиазма на комисията, за това реших да се изкажа по този въпрос. Ще ви кажа нещо, което сте го чули и друг път. Тук има хора, които знаят какъв беше бюджетът за здравеопазване през 2000 година – 976 милиона. Сега бюджета за здравеопазване е 2 милиарда 242 милиона лева. Някой от вас може ли да ми каже дали има доволен от този бюджет? Лекарите не са доволни, доцент Щерев не е доволен. Между впрочем сега чувам много ясната позиция на НДСВ, че освен за армия искат пари и за здравеопазване. Милен Велчев – вашият заместник-председател, не казва, че искате пари само за армията, а трябва да кажете, че искате пари и за здравеопазването.
Твърдя, че проблемът не е единствено и само във финансирането. Защото преди малко стана ясно, че има недофинансиране на клиничните пътеки. Потвърди се нещо, за което говорим отдавна. Да, обаче при не дофинансирането на клиничните пътеки болницата „Света Екатерина” въпреки, че има повече операции не генерира дефицит. Ако има не дофинансиране това означава, че при увеличения брой на операциите, колкото повече работи трябва да трупа повече дефицит. Оказва се, че има клинични пътеки са …
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Над 100 на сто.
ХАСАН АДЕМОВ: Това се казва от доцент Китов. Следващото нещо, за което говорим. Доктор Тодорова, не зная дали е вярно това, което прочетох в един материал по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса – 700 хиляди рентгенографии са платени през миналата година. Вярно ли е това? Шест милиона лева са платени за скенери. Господин Гайдарски, преди малко каза,че няма проблеми със структурата на здравеопазването. Т.е леглата са намалени, структурата е адекватна на потребностите. Тогава за какво говорим. Излиза, че няма проблеми.
На следващо място говорим за някакъв процент от брутния вътрешен продукт. Ако се увеличат парите за здравеопазване някой може ли да гарантира, че през следващата година няма да говорим по същия начин. Например, миналата година бюджета беше увеличен с 200 милиона, сега говорим за същото нещо. Финансирането е само един сегмент от цялостната визия, какво трябва да се направи в здравеопазването. Много е важно финансирането, но не е единствено необходимо да има повече пари в тази система. Тази система, за да работи ефективно, парите които влизат в системата на изхода на системата трябва да дават адекватно качество и резултат. Убеден съм, че ефективността дори от наличните пари, които влизат в системата… Доктор Иванов, много се променяте, необходима е реформа. Какво означава реформа? Това е големият въпрос. Ние ще подкрепим реформата. Има екип на министерството и нека да каже какво трябва да подкрепим. Ако всичко това, за което говоря се оформи като политика, която следва да подкрепим тогава ще застанем зад нея, напълно подкрепям, това което казвате и казваме – господин министър на финансите ние искаме пари за да направим това. Ако това не е ясно, няма да има такъв министър, който да ни каже, колеги ето ви парите. Защото, през всичките тези години, през които сме в парламента с колегите едно е ясно всеки министър на финансите идва и казва давам ви пари срещу реформи. Всеки ресорен министър, който и да е той, в случая на здравеопазването казва ние реформа без пари не можем да правим. В случая тук всичко е за сметка на лекарите и на пациентите. Ако трябва да продължим реформата, следва да се продължи не само в частта финансиране. Колегите от Министерството на финансите не могат да ни предоставят това …, защото е обидно за Комисията по здравеопазването. На такъв лист да ни представят консолидирания бюджет за здравеопазване без да е разбит по отделните сегменти в Министерството на здравеопазването и без да е ясно за какво е финансирането, трудно ще можем да коментираме каквото и да е било.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Аз също нямах намерение днес да вземам отношение, защото без съмнение въпросът, който се дискутира както каза и доктор Адемов, постоянно се дискутира. Няколкократно през последните години той е обвинявал Българския лекарския съюз, защо е подписал по много клинични пътеки, които касаят и неговите болници. Би трябвало малко по-сериозно да подходим. Необходимо е обективно да оценим и да кажем истината за здравеопазването, така както каза и министъра на здравеопазването, защото няма как да се прикрием, уважаеми господин председател от истината по какъв начин се финансира системата и дали регулаторните механизми не изчерпаха всички тези възможности. Този ресурс за здравеопазването е не защото, аз го казвам, а вие също сте убедени като политици има една директива за услугата и ние трябва да гарантираме достъпността на гражданите още повече, че отиваме към Европейският съюз. Ако тя може да се гарантира в доболничната помощ трябва да кажем ясно, тук ще използвам думите на министъра на здравеопазването на Люксембург, който казва: „Здравеопазването не трябва да се разглежда като обикновена услуга, здравеопазването не е супермаркет”. Ние имаме много неща, които следва да бъдат ясно решени. Ако действително искаме през следващата година да постигнем едно подобрение, защото аз не съм съгласен с доктор Адемов, качеството въпреки всичко, което предоставят лекарите и всички работещи в системата на здравеопазването е на необходимото ниво от гледна точка на това, което се предоставя като стандарт и финансов ресурс. Ако някой продължи да се заблуждава, че този ресурс е достатъчен за адекватно финансиране, за достъпна помощ доктор Адемов, с какви критерии и общи фразеологии няма как да прикрием истината без значение какви са средствата за здравеопазването и да не кажем, че за глава от населението в България се отделят от профилактиката до ресоциализацията 180 евро, няма да правя сравнение с другите страни. Този ресурс не е достатъчен за да покрием необходимостта от средства за квалификация на нашите лекари. Онзи ден разговарях с млади колеги, които търсят в момента съдействие от Българския лекарски съюз да напуснат България. Нашите колеги, които в момента работят трета година педиатрия в болницата получават 300 лева. Някои може би получават 1000 лева. Всеки трябва да получи това, което е заработил според дейността си. В този смисъл оценката и правилното съотношение на преки и не преки разходи и разходите за цената на труда на тези, които трябва да носят отговорност за качество няма как да не бъде взета предвид. Именно поради тези обстоятелства уважаеми господин председател, съвместната декларация приета от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Съюза на стоматолозите и Българския лекарски съюз беше насочена в тази посока. Ако не отчетем обстоятелствата днес, аз съм убеден, че проблемите в системата на здравеопазването през 2007 година ще се задълбочат. Действително ние имаме нужда здравеопазването да бъде превърнато реално в приоритет, защото това не е икономика. Нямаме директни средства от фондовете. В този смисъл с какви средства разполагаме, какви цени и обеми ще договорим, как ще преразпределим ресурса и какви реформи ще бъдат извършени е отговорност на цялото общество. Ние като институция, която представлява изпълнителите на медицинска помощ няма как да не заявим тази позиция днес. Необходимо е действително обективно анализиране на ситуацията. Промени и реформи, които трябва да се реализират, но не могат да се реализират с намаление на финансовия ресурс или със запазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не искам да дискутирам темата за реформите, която почти всички дискутираха, тъй като само мога да заявя готовността на Министерството на финансите да окажем пълна подкрепа при разработване на каквато и да е реформа, в която и да е сфера, включително в здравеопазването. Знаете, че ние имаме екип от специалисти, които отдавна работят в тази област. Ще подпомогнем Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в тази дейност.
Ще кажа няколко думи относно парите за реформата. Ще направя примера, колкото и да е неподходящ, тъй като имахте съвместно заседание с Комисията по образование. За следващата година точно защото министъра на образованието направи една значителна стъпка, да започне реформата в средното образование за следващата година пари за реформа има около 200 милиона в образованието. Вярно е, че там работихме съвместно около четири години, за да достигнем до този резултат, но работихме последователно. Това стана без да се увеличава като цяло сумата за сектора. Може да погледнете в бюджета, който е изпратен и всички ще получите,в следствие само на преструктуриране и оптимизиране на разходите за ефективност. Преди една година, ако някой каже, че в образованието могат да бъдат намерени 200 милиона за реформа, но при прилагане на различни модели се получи тази сума точно за реформи. Може би малко противореча на министър Гайдарски, че няма какво да се направи в болничната система и какво да се оптимизира. Подкрепям го в неговата политика за приватизацията и освобождаване от ненужни активи, които да отидат за модернизация на тази система, за да може да действа по-ефективно. За това нещо Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването нямат никаква разлика. Ако бюджета се разпределя точно по този начин на всеки по процент от брутния вътрешен продукт няма да има нужда от Министерството на финансите, защото тогава какво ще прави. Отбраната взема 2,5 на сто, здравеопазването взема 5 на сто тогава се прави един брутен вътрешен продукт и ще бъдат ясни средствата, които отиват в системата. Тогава защо съществува една такава функция. Вие склонни ли сте ако има отрицателен икономически растеж номинално да намалят парите за финансиране за здравеопазването? Ако се фиксира една сума към брутният вътрешен продукт, хубаво сега България е в икономически растеж, след няколко години ще има намаляване на производството. Това са естествени цикли в икономиката. Тогава България ще реализира отрицателен икономически растеж, следва ли по тази логика на фиксирания процент към брутния вътрешен продукт да намалим парите, което би се получило в номинал от изражения, ако следваме тази логика. Обосновката, че някой получава 4, 3 или 5 на сто, трудно мога да кажа. Тя влезе в обръщение преди три години и сега всички се опитват да я използват и измерват нещата през нея. Общо взето освен за макроикономически цели тези 4,3 или 4,4 на сто нищо не означават. Фактът, че за следващата година имаме 215 или около над 11 на сто нарастване на средствата за здравеопазване. Говоря като цяло за функцията. За самото министерство са 27 на сто. Излишъкът е свързан с това, което ви казах за фиксирането към процентите. Бюджетът прави излишък, защото в момента икономиката работи добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Бюджетът прави излишък защото параметрите на приходите се залага по-ниско.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това е макроикономическа политика. Нуждата от излишък е за да се поддържа стабилността, икономическият растеж. Всички държави се опитват да се придържат към излишък, но не всички могат да го направят. Този излишък е в следствие на икономиката. Рано или късно ще отидем отново на дефицит. Тогава какво ще похарчим?
Искам да ви кажа няколко неща за следващата година. Действително през последните няколко години по една или друга причина се преизпълняваха приходите. За следващата година не зная защо всички толкова много са уверени, че ще се получи същото нещо. Смея да заявя, че Министерството на финансите, включително министър Орешарски няколко пъти казва, че не бива да вървим по инерцията. Нещата се промениха значително. Бяха взети действително политически решения за намаляване на данъците. Взеха се политически решения за увеличаване на определени разходи. Никой не се отказва и всички припознаваме като основен приоритет стимулирането на икономическия растеж за по-дълъг период, защото ако няма икономически растеж няма да има и какво да разпределяме. Оттам нататък идват и нещата – структурните и европейските фондове приоритет ли са или не са? Не искам да давам примера с баницата, която трябва да се раздели на парчета. Министерството на финансите се опитва да разпредели по някакъв оптимален начин баницата. Изпадаме в позицията всички да са недоволни от нас. Това е нашата роля и няма как да избягаме от нея. Парите за здравеопазване от гледна точка, че бяха увеличени с тези близо 11 на сто, ръста на брутния вътрешен продукт за следващата година е 5,8 на сто, инфлацията, която се планира е 4,4 на сто. Най-простата сметка показва,че нарастването на брутния вътрешен продукт е малко по-ниско отколкото средствата, с които расте здравеопазването. За да запазим сектора това означава, че от другите сектори са отрязани в реални изражения средства, за да могат да бъдат преструктурирани публичните разходи и насочени в други посоки. От тази гледна точка не зная дали министъра трябва да се гордее, аз смятам, че трябва, но все пак той е успял да отвоюва една значителна сума от средства за следващата година, която може би няма да е достатъчна, но парите никога не са достатъчни. От друга страна не зная кой би се ангажира да каже, че точно токова трябват. Никой не може да каже каква е точната сума на средствата. Същото нещо е и в Западна Европа. Опитвал съм се без да съм специалист чисто икономически поглеждайки темите, няма идеална система. Нито една система не е добра. Няма идеален механизъм. Дори когато правейки нещата не може да се говори, че трябва да се вземе тази и тази система. Необходимо е да имаме български път на развитие. Естествено нашата система ще бъде комбинация от различните модели.
Няма как да продължим напред без да реформираме системата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Дацов, кой трябва да реформира системата? Отговорете ми – пет години сте заместник-министър.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Работата е съвместна. Например, има една друга област, където парламента беше разработил закон и наложил модела без да участва правителството. Редно е това нещо да стане с участието на правителството и на парламента, защото нито вие ще приемете закон и чиста визия на правителството, ако не съответства на вижданият в комисията тук, нито правителството ще се чувства много удобно, ако вие изработите нещо самостоятелно и наложите чистите ваши виждания. Фактът, да казваме, че правителството трябва да достави нещо или да се очаква, че само от тази комисия ще се направи това не е реалистично и никъде го няма. През последните години освен оценката, че нещо трябва да се направи, трудно е направено нещо конкретно. Министър Гайдарски започна от това, което е в основата. Той оптимизира сегашната система. Сегашната система има определени рамки. Всички, които говорят в тази зала говорят не системата да остане в тези рамки, а да се разшири и да доставя по-качествени услуги. Оттук нататък ние не можем да задържим тази система функционираща по този начин.
Това са хората от Министерството на финансите, които са като екип и анализатори, ако искате можете да вземете решени. С господин Гайдарски сме започнали работа в тази област.Може да се направи нещо, което да е съвместно между правителството и парламента.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз съм третият от членовете на комисията, който не е имал намерение да се изказва. Господин председател, дебатът започва да става не конструктивен по бюджета. Не разбрах господин Дацов, какво точно да изработите? Министерският съвет прие предложената Национална здравна стратегия от министър Гайдарски?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не е приета стратегията. Вие знаете, че има Национален икономически социален съвет. Стратегията е готова и ще бъде внесена през този месец в съвета. Ние работим по тази стратегия и тя е ясна.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да попитам господин Дацов, очакваният ръст на брутния вътрешен продукт за 2006 година при положение, че сега е около 6,5 на сто?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Малко над 6 на сто.
ВАНЬО ШАРКОВ: Знаете ли какво се прави в нормалните европейски държави, в които има нормално здравеопазване. Между 8 и 10 на сто от ръста на брутния вътрешен продукт отиват само за здравеопазване. Т.е. между 0,4 – 0,6 на сто би трябвало да бъде увеличението на средствата за здравеопазване като част от брутния вътрешен продукт. В по-слабо развитите системи на здравеопазване в Европа е между 5 и 8. Министерството на финансите дава на здравеопазването в България при ръст на брутния вътрешен продукт малко на д 6 на сто, 0,05 на сто. Обяснете ми как става това? Има значение ръста на брутния вътрешен продукт. Има огромно значение, защото всички страни в Европа се съревновават не според 200 или 300 милиона увеличен бюджет, а се съревновават какъв процент от брутния вътрешен продукт всяка страна да отделя за здравеопазване. По този показател ние сме на последно място.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да кажа на заместник-министър Дацов, че ние трябва да имаме предвид може би минималния процент от брутния вътрешен продукт под който не бива да се слиза. За следващата година се очертава да слезем.
Предлагам процедурно господин председател най-много до 20,00 часа да работим.
Господин Мръцков, беше много прав, това което говорим трябва от старейшините да се потвърди, а ние да го предложим. Грешката, която е допуснала чисто печатна професор Маркова в писмото, професор Радослав Гайдарски е наречен министър на „здравеопадването” това не бива да го допускаме да стане буквално, нека да бъде само печатна грешка. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, моят реплика към господин Дацов е, че тази вечер виждам друг господин Дацов, защото ако миналата година когато правихте анализа и разсъждавахте по един начин – какво означава реформа в здравеопазването. Разсъждавахте съвсем правилно, че у нас парите за здравеопазване от брутния вътрешен продукт са най-малко от всички европейски страни. Днес когато професор Гайдарски миналата година прехвърли парите от бюджета на министерството в касата, всички ръкопляскахме, защото министерството не е разплащателна институция. Не е работа на министерството да плаща заплати, да организира търгове и да плаща осигуровки. Днес отново правите същото – 600 милиона лева отново се дават на Министерството на здравеопазването. Не ви ли хареса, че парите отидоха в касата и се плаща за дейност.
Господин Дацов, във вашата стратегия по-миналата година много правилно определяте пътя на реформата. Това ли е пътят на реформата – 100 милиона лева да се предоставят за капиталови разходи да правят ЗОБ-ове чиновниците на професор Гайдарски. Убеден съм в неговата почтеност. Неговите чиновници ще вземат най-малко 10 на сто при тези търгове. Всеки държавен чиновник краде от търговете. Защо тези 100 милиона лева не се дадат като цени на клиничните пътеки. 100 милиона лева имате за капиталови разходи. Всяко лечебно заведение ще направи сметка да задели за капиталови разходи. Каква е тази икономика и какви са тези решения да се дава отново на определен тип болници? Това не е пазарно мислене. Това не е нормално мислене, за това реформата в здравеопазването се спира по този начин. Каквото и да приказвате, както и да го въртите, реформата в здравеопазването ще върви когато има ясни условия, ясни условия и задължения на държавата, която прави политика, на общините, които правят политика, на Националната здравноосигурителна каса.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: На този въпрос аз ще отговоря, тъй като не е виновен господин Дацов, нито Пламен Орешарски като министър на финансите. Тези пари ги поисках аз и те знаят с какъв плам защитавахме тези 100 милиона, защото министерството уважаеми доцент Щерев, прави политиката. Вие говорите само за гинекологията, но трябва да разберете, че в момента трябва да реорганизираме изцяло спешната помощ, която в момента се намира на последно място благодарение на реформата, която е направена преди няколко години. Ние нямаме спешна помощ. Имаме спешна помощ, която е на опашката на здравеопазната система в България, а да не говорим за Европа.
Ние имаме хемодиализни центрове, в които работят над 330 апарата с изминал срок на годност. Тези 330 апарата струват по 20 хиляди евро един плюс легла и т.н.
Доцент Щерев, вие говорите за реформа в здравеопазването, а искате да дадете парите в касата, където ще отидат за заплати.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как може да говорите такова нещо. Парите, които се получават не отиват за заплати.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Реформата се прави от Министерството на здравеопазването, защото ние имаме психиатрични заведения, за които става въпрос в цяла Европа. Първото нещо, което ни казват е: „Вашите психиатрични заведения не са здравни заведения. Това са затвори”. Детските домове, в които получават 0,75 лева за храна. Ние имаме 11 тежки програми, които трябва да изпълняваме. Това е реформата. Освен това, ние трябваше да намалим легловия фонд, защото ние паднахме под средното ниво. Няма да закриваме болници. Искаме част от болниците, които се намират в по-малките градчета да се превърнат в болници за доглеждане, за продължително лечение, а не да се закриват. Господин Щерев, това е реформата. Реформата не е да се дават пари. През тази година 2500 болни на 100 хиляди население за сърдечно съдови заболявания при средна норма 1200 в света, 3500 заболели от белодробни заболявания, 15 хиляди недоносени деца – там ли искате да хвърлим парите? Реформата се прави там и поради това аз воювах. Господин Дацов, знае че тези 108 милиона бяха дадени тук, защото тук ще се направят реформите. Ние продължаваме да правим тези реформи и не можем да ги завършим, защото с парите, които имахме никога не можеше да станат реформите. Много ви моля да не се бъркате в работи, които не са ви ясни.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости. Мисля, че действително ние правим много форуми и това, което имам като болезнено усещане днес е, че най-елементарното е да кажем, Министерството на финансите не дават достатъчно пари и предишният път завършихме с този извод.
Според мен, ние имаме достатъчно голям потенциал, дори и при тези пари, които се дават в момента да направим много по-ефективна системата. Нека да кажем кои са най-болезнените и най-нетърпимите неща.
Първо, министърът е на ясно и той като министър и министерството и ние в тази комисия сме компетентните и отговорни органи, които трябва да правят политиката, която трябва да се даде на политическите ръководства, които да вземат съответните политически решения. Необходимо е да сме на ясно каква е причината и да започнем с първото нещо. Ясно е, че българското здравеопазване е рязко недофинансиране. Това поражда декапитализация. Амортизацията на нашата база като цяло е под нулата. Ние имаме такива рецидиви, при които в течение на годината, няма да отправя упрек към Националната здравноосигурителна каса, защото тя е принудена да редуцира стойността на договорните пътеки, което е незаконно, но те са в неизбежност. Тази година лекарски преглед от 11 лева спадна на 9 лева.
Господин министър, вижте какви възможности виждам аз, които трябва да се реализират. Министерството на финансите трябва да осъзнае, че поради обективната недофинансираност в България съществува черен пазар. Има доплащания, които са незаконни и нетърпими. Нашите партньори от Европа ги показват. Вие като хора, които сте на власт спечелвате нас веднага да прекратим нерегламентираните плащания. Вицепремиерът Вълчев в Министерството на образованието и науката каза, че частните уроци са форма на корупция, която е нетърпима. Взема мерки и прави реформа. Ние днес в този час трябва да кажем, за нас като българи, като политици е недопустимо да имаме черен пазар в здравеопазването. Не може гражданина в България заради недофинансиране да отиде в здравното заведение и да бъде насаме със своето заболяване и с финансовия проблем, защото няма обществена солидарност. Необходима е малко политическа воля и да допуснем доплащането.
През 1991 година ние допуснахме да има частно здравеопазване. Направихме частни болници без никакво здравно осигуряване, само кеш. Българинът е готов да плаща кеш. Ние тук не предлагаме връщането към това. Няма какво да се връщаме към държавно финансираното здравеопазване и сега министъра да се чуди какво да прави. Това е път за никъде, това е обратен път. Трябва да отидем към една почтенна хуманна пазарна система, която изисква следното нещо. Вие като хора, които са на власт заделяйте колкото си искате пари, но трябва да имаме яснотата на едни нормално финансирани дейности, които всяко здравно заведение ще ги изчисли. Това е обективен процес, който може да се извършва и от касата. Оттам регламентиране на плащаният, отваря се възможност за доброволните фондове. Никога нашата държава чрез касата и чрез министерството няма да направи ефективен контрол. Аз съм правил фонд и съм бил изпълнителен директор, най-големият партньор на държавата и на публичния сектор в контрола, това което казва доктор Адемов, да не надписват лекарите и доброволния фонд.
В момента се въртим в един омагьосан кръг защото ни трябва още малко кураж. Това, което каза доцент Китов е абсолютно прав, тъй като ние сме го изстрадали всички. Аз съм заложник на това, че здравноосигурителната система е по-доброто нещо. Непрекъснато се опитваме да правим крачка назад, да ангажираме държавата, трипартитния принцип, вие поемате огромна отговорност, че касата е ваш филиал, господин министър това е път за никъде. Вие трябва да подадете ръка на частното партньорство и оттам да се направи още една огромна стъпка. Частният сектор в момента, в който имаме реално финансиране имаме участие на пациента или на доброволните фондове в България милиони ще постъпят от частния бизнес, който ще инвестира в инфраструктура, машини, съоръжения, сгради и тогава ще се облекчите да действате само за гръбнака на здравеопазване, в който ще бъдат областните болници, университетските болници и т.н. Ще направим държавно здравеопазване, общинско и частно. Нещата могат да станат.В момента сме се облегнали на държавата. На предишното заседание казахме част от истината. Никога с бюджета няма да задоволим потребностите. Нека да активираме участието на частния бизнес, на частния контрол и обществено частното партньорство и ще направим една много по-съвършена система.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, аз бях от групата на тези, които бяха решили да не се изказват, но съм особено алергична когато стане въпрос за касата, а още повече съм и сам войн. Всички дойдоха с екипи.
Първо, на всички въпроси мога да отговоря и до с конкретни отговори подплатени с цифри. На доктор Адемов веднага мога да му кажа защо са 700 хиляди рентгенографиите, защото имаме 120 хиляди пневмонии. На входа и на изхода се прави по една снимка. Това са 240 рентгенографии. Поставяйки травматизма и всичко останало сигурно ще бъдат повече от 700 хиляди през тази година. Не е в това проблема. След два месеца е 1 януари, дата която е свързана за мен лично с две събития. България влиза в Европейския съюз. Надявам се, че ще имаме нов рамков договор. Какво предлагаме на лекарите и на пациентите? Същите наредби, каквито са и през тази година, т.е. нищо ново. Срещу мен е доктор Шарков и ме е почти срам да го погледна, защото ръста в неговия бюджет е 2,8 на сто. При положение, че нашите деца са без зъби в устата си касата не може да предложи нито една услуга за някаква профилактика при децата. Няма да се спирам за другите специалности където сигурно ще намеря още неща.
Искам да ви кажа, че сигурно всичко това, което казахте е вярно и аз вярвам, че е така. Националната здравноосигурителна каса не може да влезе с ръст от 7 на сто за следващата година. Отново ще дойде момента, в който всички ще извикат дружно: „Да, касата е виновна!”. Тя не разпредели парите. Отново ще дойдат болните да ме замерят с гнили плодове, защото програмата за хепатити е приключила защото няма пари за лекарства.
Спомням си, че лятото когато касата си позволи да намали цените на пътеките отново представители на тази комисия, шефовете на тази комисия бяха поканени от нас и от двата съюза да присъстват разговора беше абсолютно същия като този, който провеждаме в момента.
Мисля, че трябва да се замислим върху това – как са разпределени парите? Господин професора дали е взел от парите на касата, дали касата е взела от парите на министерството, за мен това изобщо не е проблем. Проблемът е, че парите са малко.
При положение, че имаме приход на здравни вноски не 100 на сто, дори се очертава по-голям в сравнение с този от миналата година. При положение, че законово нещата са съвършено същите каквито са през тази година. При положение, че договорните ни партньори са точно толкова, колкото са тази година, ако не и повече, защото междувременно може да се е родила още някоя лаборатория. Тези при аз категорично казвам, че не стигат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Тодорова. Мисля, че с това, което казахте няма какво да коментираме повече.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Имаме готов механизъм за добавяне на плащането, който съществува и в момента. Това е реимбурсния списък на касата. Там има касова цена и пациента плаща. Ако това, което ще договорим с касата и двата съюза за тази година е касова цена и всяко заведение до определен пациент си определи цена доплащане този проблем ще бъде излишен и няма да се коментира.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райчинов, това е механизъм и вие сте абсолютно прав. Необходимо е да има политическа воля за неговото приложение.
ИВА СТАНКОВА: Предлагам да излезем с решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, решението е следното: всички в собствените си парламентарни групи изразете това, което беше обобщено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако вкараме законопроект за доплащането ще бъде ли разписан? За това става въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако има политическата воля на мнозинството, нещата ще се променят.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 20,15 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/