П Р О Т О К О Л

№ 7

Днес, 6 октомври 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис




П Р О Т О К О Л

№ 7

Днес, 6 октомври 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – г-н Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за ратифициране на рамкова конвенция за контрол на тютюна, № 502-02-7, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2005 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-40, внесен от г-жа Христина Христова и група народни представители, на 31 август 2005 година – второ четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-43, внесен от госпожа Антония Стефанова Първанова и Тодор Михайлов Кумчев, на 7 септември 2005 година
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 550-01-48, внесен от Борислав Димитров Китов на 14 септември 1005 година.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.



* * *


ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, членове на Комисията по здравеопазване, уважаеми госпожи и господа, представители на различни министерства, организации, съюзи и синдикални централи позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Ще помоля да проверим кворума. Колеги имаме необходимият кворум.
Предлагам на Вашето внимание следният дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на рамкова конвенция за контрол на тютюна. Внесена е под № 502-02-7 от Министерския съвет на 26 септември 2005 година.
2. На основание глава втора, член 4 от проекто правилника на Комисията по здравеопазване, а именно когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект уреждащи една и съща материя и комисията е водеща се изготвя общ Законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и народните представители за правене на писмени предложения по него.
Общият законопроект се изготвя с участието на вносителите и не променя философията на приетите на първо четене законопроекти.
Предлагам точка втора Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето от трите законопроекта № 550-01-40, внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители на 31 август 2005 година.
Вторият законопроект е под № 550-01-43, внесен от госпожа Антония Стефанова Първанова и Тодор Михайлов Кумчев под № 07-09 от 2005 година.
Третият законопроект е с № 550-01-48 внесен от Борислав Димитров Китов на 14 септември 2005 година.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на комисията имате ли други предложения?
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
МАША ГАВРИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати и гости. Позволете ми да представя пред вас законопроект, който се състои само от един член, с който Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация. Рамковата конвенция е одобрена от Петдесет и шестата асамблея на Световната здравна организация през май 2003 година. България ратифицира конвенцията на 22 декември 2003 година, след което предстои процес на одобряване и ратификация. Беше предложено на 39-тото Народно събрание решение на Министерския съвет, с което се разгледа конвенцията в Комисията по земеделие и горите, но не стигна до пленарна зала. Министерският съвет на 15 септември 2005 година потвърди решението и внесе законопроектът за ратификация.
Рамковата конвенция е един документ на Световната здравна организация, който беше дълго време разработван, но в крайна сметка успя да включи различни аспекти на контрол на тютюна с оглед намаляване и ограничаване на тютюнопушенето и намаляване на един от предотвратимите рискови фактори за здравето на хората. Казвам предотвратим, защото наистина тютюнопушенето с големите размери и вреди, които оказва може да бъде предотвратен стига да се обединят усилията на много институции във всяка една държава. Това са не само органите на здравеопазването, но и митниците, Главна данъчна дирекция, Министерството на финансите, данъчната политика, която с увеличаване на акциза би могла да постигне увеличаване цените на цигарите, защото това е една от съществените мерки за намаляване на потреблението на тютюна и тютюневите продукти. С различни дейности, които биха могли да бъдат провеждани на различни нива, започвайки от децата, младежите, тийнейджърите, учениците, родителите и цялото общество като съвкупност с дейности, които са свързани с предотвратяване на тютюнопушенето. До момента Министерството на здравеопазването и други министерства са предприели значителна част от дейности, които са включени в конвенцията. Със Закона за тютюна и тютюневите изделия са включени много от забраните, които са регламентирани и в конвенцията. Включени са стойностите, които трябва да достигнат концентрацията на катран, никотин, въглероден оксид в цигарите до 2010 година. Включена е новата етикировка на опаковките на тютюневите изделия. Излезна наредбата за ограничаване тютюнопушенето на обществените места. Много от нещата, които са залегнали в конвенцията вече се прилагат. Остава малка част, която ще бъде предмет на уреждането в следващи изменения на Закона за тютюна и тютюневите изделия, за да бъдат регламентирани изцяло дейностите. В Наказателния кодекс са регламентирани дейности свързани с контрабандата на цигари и със Закона за акцизите ще бъдат въведени по етапно с увеличение на акциза.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви госпожо Гаврилова. Уважаеми колеги преди да ви предоставя думата за мнения и отношение искам да прочета пред Вас член единствен на този закон “Ратифицира рамковата конвенция за контрол на тютюна приета на 21 май 2003 година от Световната здравна асамблея и подписана от Република България на 22 декември 2003 година”.
Колеги имате думата за изказвания?
Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с приемането на този член единствен, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
МАША ГАВРИЛОВА: Благодаря ви от името на Министерството на здравеопазването.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Колеги, предстоят ни интересни 60, надявам се не повече от 90 минути. Обикновено лимита за изказванията не се ограничава. Бих искал да помогна да се изказваме не повече от шест минути, ако е възможно.
Разглеждайки новият законопроект, искате ли да се четат старите действащи законопроекти до този момент. Искате ли да се прочита само там където е необходимо.
Там където е необходимо ще се прочита сега действащият закон.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Заглавието на законопроекта: Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата?
Моля, който е съгласен с наименованието на законопроекта, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 1. Предложение на вносителя. “В член 167, ал. 1, т. 2 думите “професионално направление “Обществено здраве” се заменят с “професионални направления “Обществено здраве” и “Здравни грижи”.
Няма предложения на народни представители.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването. По параграф 1 от общия законопроект подкрепяме предложената промяна на член 167, алинея 1, точка 2, с която ще се добави новосъздаденото професионално направление “Здравни грижи”. Министерството на здравеопазването предлага да отпадне от този текст професионалното направление “обществено здраве” защото в него има не медицински специалности.
Считаме, че лицата, които са завършили специалности от това професионално направление следва да практикуват не конвенционалните методи при условията на член 167, алинея 1, точка 3.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата?
Моля, който е съгласен с приемането на този параграф, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 2.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 2, предложение на вносителя. “В член 175 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя, както следва:
“Алинея 2. Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалностите от професионално направление “Обществено здраве” и по специалностите “медицинска сестра”и “акушерка” от професионално направление “Здравни грижи” се организира и провежда във факултети или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование”.
2. В алинея 3 думите “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” се заменят с “Обществено здраве” и “Здравни грижи” и се създава изречение второ: “Подготовката по образователно-квалификационната степен “специалист” не се извършва по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка”.
Предложение на народния представител Маруся Любчева.
“В алинея 2 след думата “факултети” се добавя “и”.
Народният представител оттегли своето предложение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата за изказвания.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Министерството на здравеопазването по принцип предлага от алинея 2 на член 175 да отпаднат думите “медицинска сестра” и “акушерка”. Да се създаде изречение второ, в което да се каже, че подготовката по специалностите медицинска сестра и акушерка се извършва на образователно квалификационна степен “Бакалавър”. Мотивите за това предложение са свързани с това, че предложението на вносителя не дава възможност на други специалисти освен медицинска сестра и акушерка от професионално направление “Здравни грижи” да се обучават и придобиват образователна квалификационна степен “Бакалавър”.
Предлагаме в алинея 3, да отпадне “професионално направление “Обществено здраве”, тъй като сме предложили редакция на параграф 15, алинея 4, според която започналите обучението си на степен “Специалист” по специалности от професионални направления “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” ще продължат обучението си по същите специалности за придобиване на същата образователна степен с професионално направление “Здравни грижи”.
Считаме, че в професионално направление “Обществено здраве” няма да остане специалност, по която да се обучават студенти на образователно квалификационна степен “Специалист”.
Предлагаме “Общественото здраве” да отпадне от алинея 3.
Считаме, че изречение второ на алинея 3, би могло да отпадне, тъй като на практика проблема за обучението на медицинските сестри и акушерки със степен “Бакалавър” е уреден в алинея 2.
Искам да кажа, че не подкрепяме и направеното предложение от доцент Маруся Любчева, след думата “факултети” да се добави “и” с наклонена черта, защото това означава, че обучението може да се осъществява едновременно във факултет и филиал.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви, професор Овчаров имате думата, след което ще коментираме.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. По параграф 2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето имаме следните предложния:
Първо, за “или” филиали искам да посоча един пример, защо смятаме, че не е добре да се каже “или”. Ще ви дам пример със Софийският медицински университет. В София имаме един голям колеж, който с лекота ще стане факултет. В Благоевград и във Враца имаме колежи, които имат възможност с 10 преподаватели да станат филиали. Това е по-скоро социален проблем. Ако не направим това и кажем, че само във факултети, колежите във Враца и Благоевград ще бъдат затворени въпреки, че имат потенциала да станат филиали. Това ще даде възможност да не станат социални сдружения в някои градове.
Второ, където е записано “висшите училища” ние предлагаме да бъде записано “Висши медицински училища” и “висши училища, които имат медицински факултет”. Например, висшите медицински училища са известни. В Стара Загора, Тракийският университет има медицински факултет, който с лекота може да поеме обучението на бакалаврите акушерки и медицински сестри. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Маркова, имате думата.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията. Не мога да не кажа нашето предложение въпреки, че го обсъдих с господин Кумчев.
Предлагаме в член 175, алинея 2, текста да бъде “Подготовка и придобиването на образователна квалификационна степен “Бакалавър” по специалности от професионално направление “Здравни грижи” и по специалностите “Медицинска сестра”, “Акушерка” и медицински специалисти.
Мотивите са, че всички други в Европа нямат диплома “Специалист”. Всички други са извън европейското законодателство, дори като влезнем в Европейския съюз като част от Европа ще имаме проблеми. В Европейския съюз се разработват директиви и за тях. Най-важното е къде ще учат специалистите. Факултетите не могат да издават диплома “Специалист”. Те издават диплома със специалност “Бакалавър”. Колежите стават факултети, филиали и т.н. Къде ще учат и ще получат дипломите си тези специалисти оттук нататък.
В член 176 се добавя в алинея 2 се добавя: “Сестрите”, “Акушерките” и Асоциираните медицински специалисти полагат подходяща по съдържание и форма клетва, която се приема от Висшия медицински съвет. Това е изискване на секторните директиви за сестри и акушерки. Ако не са се заклели да пазят тайната не можем да издадем удостоверение. В Закона за здравето няма такъв текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, нека да се концентрираме върху материята, която разглеждаме.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Искам да попитам известно ли ви е кое наложи представянето на този вариант за изменение в закона без да е преминал със съответните промени в Закона за висшето образование. Има неща, които тук следва да се изчистят. Вие знаете какви са условията за квалификационна степен “Бакалавър”. Условието е четиригодишно обучение, при 4650 часа. Вие имате държавни изисквания за сестрите и акушерките. Основни задължителни 1620 часа и 1650 часа. Разликата е огромна. Ако поставите свободно избираемите и практиката ще се появи разлика от около 2000 часа.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, има ли други становища и мнения?
Професор Камбуров, ако ми позволите една реплика. Искам да кажа, че подготовка на страната към влизането в Европейския съюз изисква да се адаптират някои от законите и подзаконовите нормативни актове, за което сме се събрали и в момента работим повече от месец и половина. Дали другите специалисти ще бъдат по бакалавърска степен, ще помоля господин Лютви Местан и представителя на Министерството на здравеопазването да вземат думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, вече имах възможност да направя изказване по посока на репликата, която направи професор Камбуров. Този въпрос е трудно решим без изменение в Закона за висшето образование, защото българският закон за висшето образование не предвижда възможност за придобиване на бакалавърска степен за три години. Може този критерий да е изпуснат. Нямам право да коментирам това. Това е действаща норма. Разбира се, че в Европа има кратко висше образование за придобиване на бакалавърска степен – три години. В България също би могло да има три годишно обучение в бакалавърска степен, но акта, който урежда тези обществени отношения е Законът за висшето образование.
Единствената утеха е, убеден съм, че днес ние ще изменим този закон. Дори ако ще успеем да отчетем в доклада пред нашите партньори, че сме отговорили адекватно на императивите, които стоят пред България във връзка с транспонирането на няколко директиви. Реално няма да сме решили проблема минимум заради този факт, който сега поставяме пред вас. Това не е предмет само на Закона за здравето.
От една страна необходимостта да решим проблема с медицинските сестри и акушерките, защото това са регулирани професии. За тези две специалности имаме директиви. Да това е приоритет, но няма никаква логика да извадим тези две специалности от общия списък на специалностите, по които се провежда обучение в медицинските колежи и да произвеждаме две категории специалисти. Едните да бъдат “Бакалаври”, а другите “Специалист по”. С други думи казваме на една група младежи, вие можете да работите в общо европейския пазар на труда и да се реализирате, защото вашите сертификати ще бъдат абсолютно валидни, тъй като ще отговарят на изискванията на Европейския съюз, а другите ще продължават да завършват като “специалист по” и няма да имат никаква реализация, защото тези дипломи ще продължават да не се признават в Европейския съюз.
Считам, този подход за грешен.
Много е важно, да се разбере. Единствената утеха е, че ще влезне в сила този закон много по-късно, след една година. Дано да намерим воля и правилните решения, с господин Камбуров и останалите колеги в Комисията по образование и наука, да решим генерално проблема с мъртво роденото колежанско образование в България.
Колеги, трябва да го ликвидираме. Или ликвидираме колежанското образование или го изпълваме с ново съдържание за произвеждане на бакалаври след три години. Разбира се, че застъпвам втората теза. Като казвам да ликвидираме нямам предвид формата и наименованието “Колеж”, имам предвид съдържанието, което няма аналог.
Уважаеми колеги, има още един аспект. Нека когато разглеждаме този въпрос да не се взираме само в Медицинския колеж в Пловдив и в София. Като извадим от там двете специалности, така както се предлага, защото това е същността на предложението. Ще кажем, че медицинските сестри и акушерките ще се обучават в ново създаден факултет или към медицинските факултети, които съществуват. Всички останали седем специалности плюс една ще продължават да се обучават от “специалист по” в Медицинските колежи. Т.е. остатъчно образование. Да, но без медицински сестри и акушерки тези медицински колежи вече са мъртви. Ако сме държавници, би трябвало да сме поискали информация за това. Позволих си да поискам такава информация и ще ви дам един пример. Ще извадим медицинските сестри и акушерките и този колеж ще остане с 10 души студенти по социални дейности. Искам да имаме ясното съзнание за това, което правим в този закон. Отново ще кажа, че единствената ми утеха е, че влиза в сила от влизането в сила на Договора за присъединяване на България към Европейският съюз. Аз съм оптимист, че до тогава ще намерим по-удачните решения и от Закона за висшето образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Давам думата на заместник-министъра на образоването госпожа Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Мисля, че тук позицията на министерството не се различава от посочената от уважаемите преди мен говорещи, професор Овчаров, професор Камбуров и господин Местан.
Смятаме, че на настоящия етап специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” са именно в списъка на регулираните професии, за които има секторни директиви. Поставените въпроси, по които мисля, че сме постигнали съгласие в работните комисии, които провеждахме преди месец, изяснихме, че останалите в списъка на специалностите за здравни грижи, колкото и да е несправедливо засягат един много сложен проблем, който е философията на колежанското образование. Това е един проблем, който ние като Комисията за образовани и наука и министерство ще трябва тепърва да решаваме.
Предлагам, да концентрираме усилията си и да се насочим към тези две специалности “Медицинска сестра” и “Акушерка”.
От тази гледна точка ние не подкрепяме създаването в член 75, алинея 3, тъй като считаме, че текстът в предходната алинея 2 урежда образователно-квалификационната степен по подготовката на специалистите “Медицинска сестра” и “Акушерка” от професионалното направление “Здравни грижи”.
Подкрепяме предложението на народния представител Маруся Любчева по алинея 2, защото считаме, че тази разпоредба ще се прилага в случаите когато тези основни звена отговарят на изискването на Закона за висшето образование без това да противоречи на автономната свобода.
За да има синхронизация със Закона за висше образование е добре, да има чиста редакционна намеса, ако се приеме за уместна. В Закона за висшето образование присъства номенклатурата висши училища или висши специализирани училища.
Моля да бъдат изравнени текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви. Доцент Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Уважаеми колеги, подкрепям изцяло това, което чух от професор Камбуров и господин Местан.
Искам да кажа, че законът, който ще приемем е закон кръщене. Законът субстракт е Законът за висшето образование. Ние само ще ги кръстим “Бакалаври”. Те нямат необходимият хорариум от 4650 часа. Нямат необходимата база така да се развиват в момента. Това, което отбеляза професор Овчаров е много важно. Ако се отрежат филиалите, отрязваме Благоевград, Враца, Хасково и други градове от тази система.
Нашето основно усилие трябва да бъде насочено към Законът за висшето образование. Няма никакво значение как ще се казват сега. Когато пристигнат проверяващите и попитат направихте ли този закон, да гласувахме го. Колко часа имат хорариум тези медицински сестри и акушерки? 2000 часа. На тях е ясно, че ние само сме ги кръстили. Необходимо е максимално бързо в Закона за висшето образование да се задейства тази процедура.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други становища?
Обсъждаме образованието на много съществен относителен дял от здравни медицински специалисти в Република България.
Мисля, че темата се изчерпа в този раздел и този член. Ще си позволя да ви попитам уважаеми членове на комисията имате ли нещо против в окончателната редакция, която ще ви представим след малко за гласуване, да адаптираме предложенията на професор Овчаров, които според нас са уместни.
На второ място предложението на Министерството на здравеопазването за отпадане на категорията “Обществено здраве”.
Няма възражения. Ще помоля да чуете окончателният текст.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 2. В член 175 се правят следните изменения и допълнения: “1. Алинея 2 се изменя така: Подготовката и придобиването на образователно квалификационната степен “Бакалавър” по специалностите от професионално направление “Обществено здраве” и по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” от професионално направление “Здравни грижи” се организира и провежда във факултети и или филиали на висши медицински училища или висши училища, които имат медицински факултет получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.
2. В алинея 3 думите “стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” се заменят със “Здравни грижи” и се създава изречение второ: “Подготовката по образователно-квалификационната степен “специалист” не се извършва по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Имам една редакционна бележка. В така прочетената редакция на алинея 2, където на края се казва “се организира и провежда във факултети или филиали на висши училища”, ако сметнете за уместно, би могло да стане “се организира и провежда във висши училища получили акредитация по Закона за висшето образование”, без да се уточняват факултети или филиали. Това е въпрос, който ще реши всяко висше училища за себе си.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: В хода на предварителното обсъждане, уважаеми господин заместник-министър, имаше проблем в това отношение, защото се получава един луфт в системата на образованието и структурите, които ще подготвят този вид кадри.
Колеги имате ли други становища? Няма.
Моля, който е съгласен с така прочетената редакция, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Съобразявайки се с препоръките на отдел “Правен” комисията предлага да се създаде нов параграф 3 със следното съдържание: “В член 176, алинея 2 след думите “Европейски съюз” да се добави “Европейското икономическо пространство и Швейцария”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Смятам, че по този казус няма да има никакъв проблем.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искаме да предложим друг подход. Тук е предприето във всеки един конкретен член да се изброява, че тази разпоредба се отнася за гражданите в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария. Предлагам това да стане с една допълнителна разпоредба, където да се въведе, като разпоредба за целия закон, където е необходимо. По този начин няма да има нужда във всеки отделен член да се изброяват отново за кои страни става дума в тази разпоредба.
Предлагам да се оформи като една допълнителна разпоредба в края на закона.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Цеков, за да не утежняваме дискусията по-нататък нека да дам думата на отдел “Правен”, защото казусът е правен.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Според нас, чисто правно технически е по-изчистено да бъде в тялото на закона, а да не е в допълнителна разпоредба. Допълнителната разпоредба изяснява понятия, а Преходните и заключителните изчерпват своето действие след определено време. Според нас е по-добре да бъде в тялото на закона.
ЛЮМИЛА ВАСИЛЕВА: Съгласна съм с колегите, но в такъв случай чисто редакционно текста не е точен, защото се получава така, че европейското икономическо пространство е нещо различно от Европейския съюз. Т.е. държавите членки на Европейския съюз влизат в европейското икономическо пространство. В него се включват още три държави. В такъв случай ние бихме предложили в текстовете на закона да се използва Европейското икономическо пространство и Швейцария, а в допълнителната разпоредба да се обясни, че Европейското икономическо пространство включва държавите членки на Европейския съюз и останалите три държави.
СТАНКА МАРКОВА: Необходимо е да се кажа, че клетва полагат сестрите и акушерките, защото това е твърдо изискване на директивите.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да помоля, да гласуваме допълнението на отдел “Правен” за Европейския съюз, Европейската икономическа общност и Швейцария.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 3, предложение на вносителя: “В член 177 думите “и обществено здраве” се заменят с “Обществено здраве” и “Здравни грижи”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли предложения по този алтернативен текст? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 3 по вносител: “В член 177, думите “и обществено здраве” се заменят с “Обществено здраве” и “Здравни грижи”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли нещо по този абсолютно алтернативен текст? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 4.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на вносителя:
“Параграф 4. В член 182, ал. 1 се изменя така:
“Алинея 1. Съсловните организации на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско образование на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и Военномедицинската академия”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съжалявам, че на време не съм обърнал внимание, но мисля че така направената формулировка на алинея 1 до голяма степен обезсмисля това, което ще остане като формулировка за алинея 2. По специално възможността Българският червен кръст да участва в продължаващото медицинско образование на медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти.
Искам да помоля, ако може под формата на една редакционна поправка на алинея 3, “опрощението” да го елиминираме. Ако разрешите бих помолил колегата Йорданов, който има готовност в това отношение да прочете евентуалният вариант на алинея 3 в смисъла на едно разбиране, че Българският червен кръст има необходимия капацитет.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да обърна внимание, преди да продължим дискусията, че алинея 1 се отнася за съсловните организации на лекари и стоматолози. Алинея 2 се отнася за специалистите. Когато продължаваме обсъждането в този абзац ще помоля да се има предвид. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля да представя предложението, което имам за текста на алинея 1
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Прочетете вашето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да спра вашето внимание на алинея 1, на член 182, където бележките са в три направления.
Първата е чисто редакционна. Няма смисъл да се обяснява. Приехме, че няма Съюз на стоматолозите, а Съюз на лекарите по дентална медицина.
Втората е смислова. Свързана е с употребата на терминология в частта след дипломна квалификация, която в три отделни нормативни документа фигурира с три отделни понятия, които имат предвид едно и също.
В Закона за здравето приет на 10 август 2004 година терминът, който решава въпроса с обучението след получаване на диплома е продължаващо медицинско образование. В Закона за съсловните организации на медицинските сестри и акушерките е употребен термина “продължаващо обучение”. Обръщам внимание, че е приет на 20 май 2005 година. В Наредба № 31 за следдипломното обучение е употребен термина “Продължителна квалификация”. Става въпрос за едно и също. Мисля, че според каноните на българския език медицинското образование има две части. Едната част е да се придобие диплома. Това е безспорната част. Втората част е след дипломното обучение, в което има два елемента. Придобиване на специалност. Продължаващо образование или продължителна квалификация, според мен най-близък като смисъл е употребения в Закона за съсловните организации на сестрите, който е най-нов където е записан термина “Продължаващо обучение”. Не искам да издребнявам, ако това доведе до сериозни колизии и промяна в други текстове. За мен по-важна е последната поправка, заради която предлагам текста да гласи: “Член 182, алинея 1. Съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение /образование/ на лекарите, на лекарите по дентална медицина и медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и ред определени в Наредба на министъра на здравеопазването”. Тук мога да приема и добавката “Чрез договори на Висшите медицински училища и Военномедицинска академия”.
Смисълът на предложението е, че в момента имаме действаща Наредба № 31, която определя реда за следдипломното обучение. Тази наредба има две части, която урежда придобиването на специалност, която е в безспорната част. Съществува още една част, към която законът не прави отправка. Единственият текст, който имаме законова отправка към тази наредба е Законът за лечебните заведения, промяна приета в член 91, където е казано, че заведения в извънболнична помощ могат да участват в обучението по силата на наредба на министъра на здравеопазването. Този текст визира цитираната Наредба № 31. Частта на Наредба № 31, която урежда въпросът дали ще бъде продължаващо обучение, дали ще бъде продължаваща квалификация нямаме такава законова отправка към тази част на алинеята. Следователно алинея 4, която урежда въпроса за контрола на Министерството на здравеопазването по спазването на тези нормативи не е уреден. Как министерството ще контролира нещо, което не е посочено като отправка към подзаконов нормативен акт. За това мисля, че вече съществуващият елемент в правния мир, наредбата уреждаща следдипломното обучение, би следвало да бъде посочена в този текст на закона, за да може да регулираме нещата. Същевременно да ги съгласуваме защото фигурира и действа. Единственото, което трябва да се направи е да се адаптира към новите изисквания. Новите изисквания включват един друг много важен елемент, на който искам да спра вниманието. Това е системата да акредитиране. Единната система за акредитиране, чрез която системата на продължаващото медицинско образование или обучение е уреден въпроса, как съответния медицински специалист преминавайки различни курсове на обучение доказва и натрупва определени кредитни точки, които дават права. Това, което още никъде не е написано какви са тези права. Ние даваме възможност да ползва определени бонуси или ще има санкциониращ режим за хората, които за определен период от време не са натрупали кредитните точки. Ето този въпрос трябва да бъде уреден с наредба, а на да се остави на базата на една импровизация, защото в цивилизования свят се отива до изисквания, които периодично трябва да се покриват, за да се запазват правата за извършване на определен вид дейности. Това са моите мотиви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Преди да продължим искам да кажа, че юристите за едно и също нещо имат две различни гледни точки. Снощи близо 60 минути разговаряхме дали обучени и образование е правилно. Нека да дам още веднъж думата. След това ще дам думата на доктор Кехайов.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Според направената справка с отдел “Правен” на Народното събрание се изясни, че Законът за здравето борави с два термина с еднакво съдържание.
Единият е продължаващо обучение.
Вторият е продължаващото образование.
В член 105, алинея 2, точка 6, член 145, алинея 1, точка 5 терминът е “продължаващото обучение”. В членове 178, алинея 2, точка 2, използвания термин е “Продължаващото обучение”. Законът за лечебните заведения борави с термина “продължаващото образование”. Отдел “Правен” смятат, че промяна само в този текст не решава генерално въпроса.
Промяна в наименованието на специалността “Стоматология” на “Дентална медицина” влиза в сила от 1 януари 2007 година. За това до тогава ние боравим с термина “Стоматология”.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Въпросът и предложението, което направи доктор Руденко Йорданов беше коментиран от Висшия медицински съвет. Когато се координираха нещата за разписване на коректния текст в Закона за здравето, който беше приет през 2004 година по този въпрос имаше пълен консенсус, от който на практика нещата, които са разписани в Наредба № 31, съответстват на закона, което даде възможност от миналата година със заповед на министъра на здравеопазването да стартира продължителната квалификация, защото терминологията не е от съществено значение. Това е основният ангажимент на всички законови съсловни организации пред Европа. Разбира се съществуват различни практики. Приетият модел за единна кредитна система отговаря на европейките изисквания. Ние сме черпили опит и от Американската медицинска асоциация. Премахването на договорите ще доведе до нерегламентиране на този процес и де мотивация на изпълнителите, които на този етап само за една година се включиха в 800 договора по различни мероприятия. Повече от 22 хиляди лекари активно участват в този процес, където имаме възможност с договорите с медицинските университети ясно да регламентираме нещата и да се впишат отговорностите на институтите, които участват в този процес.
Мисля, че предложението за Наредба на министъра за продължителната квалификация. Друг е въпросът за коментара за специализацията. Европейската практика е по-различна. Първата част от наредбата, би трябвало да коментираме много сериозно. При разговорите с експертите, които пристигнаха от Европейския съюз в Българския лекарски съюз се учудиха по отношение на определени неща, конкретно за специализацията. Ние имахме договореност, която се обсъжда и във Висш медицински съвет. По отношение специализацията към този момент основен ангажимент има министерството, а Българският лекарски съюз, с медицинския университет, с договор поема тази голяма отговорност за положителната квалификация и обучение. Безспорно към този момент се използват и други термини за професионалното усъвършенстване на лекарите, който включва и друг тип обучение освен участието пряко в квалификация.
Мисля, че предложението, което е направено за промяна на договорите ще доведе до демотивация и невъзможност да реализираме неща, които са заложени преди една година. В рамките на тригодишен период трябва да направим анализ и да отстраним определени слабости от така стартиралия вече процес и въведена единна кредитна система, която е разписана от министъра на здравеопазването.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Кехайов, ще ви цитирам член 40, на Наредба № 31, която никой не е отменил и много добре урежда това, за което говорите. Алинея 1. Българският лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България организират, координират, провеждат и регистрират продължителната квалификация на лекарите и стоматолозите при условия и ред определени с договорите на висшите медицински училища и Военномедицинска академия. Въобще няма риск от това, за което говорите. Опитвам се да сложа нещата на местата им. Закон, подзаконов нормативен акт, договор. Защо договорът е преди наредбата, когато наредбата определя рамката, а договорите уреждат взаимоотношенията между потребителя на услугата и този, който я предоставя. За да не задълбавам спора предложих и един по-мек вариант. В него се казва, определени в Наредба на министъра на здравеопазването, посредством договори с Висшите медицински училища и Военномедицинска академия. Да останат и тук договорите, но наредбата трябва да е преди тях. Такива са правилата на играта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Искам по този текст да взема отношение по направените предложения. Смятам, че доктор Йорданов е прав за стоматолозите, но тъй като влиза в сила по-късно може би трябва да остане. Лекари по дентална медицина ще се промени.
Що се отнася до продължаващото медицинско образование и обучение, където има различни изрази, според мен е по-правилно навсякъде в Закона на висшето образование, на Закона за здравето да бъде продължаващо медицинско обучение. Защото образование предполага нещо завършено. Образованието е нещо, което е приключило действие. Това е образование, което е комплектовано и завършено. Обучението е едно не продължително действие. Едно продължително продължаващо действие. Именно за това когато говорим е продължаващо обучение. Точно за това навсякъде във всички това трябва да стане по този начин. Когато става въпрос за образование е нещо съвсем различно. Там става образованието е изискване. Обучението е не само изискване. По закон е изискване. Това е действие, което е продължаващо до края на кариерата на един специалист.
Смятам, че наистина тук трябва да се промени продължаващо медицинско обучение, навсякъде с преходни и допълнителни разпоредби да отидат промените в други закони.
Вторият пункт, на който искам да спра е във връзка с алинея 1. В алинея 1 настъпва една промяна, ако гледате официалния текст. Съсловните организации на лекарите и стоматолозите организират продължаващо медицинско образование или обучение по ред и условия определени с договори с висши медицински училища и Военномедицинска академия. Става въпрос за стоматолози и лекари. Естествено е да бъдат висшите медицински училища и Военномедицинска академия. Обърнете внимание, че в промяната на алинея 1 става въпрос за акушерки и сестри. Тук не е задължително договорите да бъдат само с висши медицински училища и Военномедицинска академия, а съвсем определено тук може да се постави и Българския червен кръст. Когато става въпрос за продължаващо медицинско обучение с договори специално тези медицински сестри, акушерки и други медицински специалисти биха могли в рамките на продължаващото обучение да сключват договори с Българския червен кръст. В алинея 2 се пояснява.
Мисля, че промяната в началото и прибавянето на още една съсловна организация, която ще организира, контролира и т.н., води до възможността да включим Българския червен кръст между висши медицински училища и Военномедицинска академия.
Третият въпрос, на който искам да спра е, че в така предложения текст на комисията определени в договори с висши не медицински, а висши училища, защото така приехме в член 175. Може да има факултет във висше училище, което не е медицинско. Например, Тракийският университет в Стара Загора не е висше медицинско училище. Той е висше училище, което има медицински факултет.
Последният въпрос, по който искам да взема отношение е относно Наредбата, която се предлага от доктор Йорданов от Министерството на здравеопазването. Доктор Йорданов възразявам срещу вписването на такава наредба, защото се нарушава философията на закона. С даването на възможност от Закона за здравето на съсловните организации да правят това продължаващо обучение сключвайки договори те контролират, организират, провеждат и регистрират продължаващото обучение като това обучение се води само във висшите училища и Военномедицинска академия. Провежда се на местата където се прави обучението. Това предполага една освободеност от държавата. В никакъв случай държавата да не се меси във всички тези неща не продължаващо обучение. Предполага една задължителност чрез закона на продължаващо обучение, но това е работа между университетите и съсловните организации. Тук държавата няма отношение. Държавата има място по отношение на това ,че тя разпорежда чрез Закона за висшето образование, чрез редица други закони на какви изисквания трябва да отговаря определено образование. Държавата дава принципите, на които трябва да отговаря определена специалност. Следдипломното обучение се провежда и регламентира по какъв начин следва да се проведе. Съответно да се завърши това следдипломно обучение с придобиване на определена специалност. За всичко това се грижи държавата и има съответната отговорност. Става въпрос за принципи. Продължаващото обучение е една нова практика, което е едно допълнително задължение и отговорност в съсловието на една регулирана професия. Именно тези допълнителни отговорности за това се възложиха на съсловните организации и във връзка с едни други автономни организации, каквито са висшите училища се осъществява именно това продължаващо обучение и едно непрекъснато обучение и квалификация до края на професионалния път на един специалист. Сигурно това продължаващо обучение по-нататък ще се усложни. В редица страни извън Европа се иска на всеки пет години ревалидизация на дипломата на един специалист в областта на медицината. Това е изключително строго изискване. На практика да придобивате отново и отново специалност по медицина. Да се доказвате отново, за да няма условия, при които един специалист влиза в тази професия и след това с дипломата може да упражнява цял живот професията без да се квалифицира. Ще продължа това изказване във връзка с други предложения, които се правят, че дипломата е тази, която дава основните права и след това се слага точка. Не дипломата само в една регулирана професия дава основните права. Основните права се дават по-нататък в закона в случая с продължаващото медицинско обучение.
Мисля, че ако ние включим тук разпоредбата да има Наредба на Министерството на здравеопазването отново се връщаме на друга философия. Министерството на здравеопазването управлява тези процеси чрез съответните наредби. След като има наредба трябва да има санкции или проследяване на това, което се извършва по тази наредба. Срещу тази разпоредба възразявам да това, което уважавания доктор Йорданов предлага. Доктор Йорданов, вие споменахте за акредитацията. Акредитацията също не е уточнена как ще бъде. Акредитацията по смисъла на предишното ръководство на Министерството на здравеопазването беше една единна система, в която се оценяваха и дейностите на лекарите. Тази акредитация претърпя пълен провал. Тя беше корупционна практика. Доказа се, че тя не върши работа. Има предложения без да има нормативни документи за това. Акредитацията на сгради и апаратури да се извършва от Министерството на здравеопазването, но акредитацията на самите дейности да се извършват от медицинските специалисти, които разбират от това, а не от чиновниците. В този смисъл тази акредитация тепърва предстои да се види как ще бъде. За това още веднъж казвам, че може би ще бъде по-разумно приемайки всички останали забележки да изтеглите това предложение за наредба на Министерството на здравеопазването в този текст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че това, което се каза от доцент Щерев е рационално. Може в алинея 1 на края да се запише и БЧК. Тогава мисля, че алинея 2 от действащия закон ще се обезсмисли. Вероятно би трябвало да отпадне, тъй като ако се прочете внимателно извън посочените в алинея 1, медицински специалисти какво ще остане там? Необходимо е да се поправи и алинея 2, ако не да отпадне изобщо.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не искам нещо повече от това да дадем отговор на въпроса – съществуващата наредба има или няма някакъв смисъл? Във втората си част урежда т.нар. продължаващо обучение в системата на следдипломното обучение. Там е заложена единната кредитна система. В параграф 44 в Преходните и заключителните разпоредби е казано, че Българският лекарски съюз и Съюза на стоматолозите съвместно с висши медицински училища и Военномедицинска академия и експерти от Министерството на здравеопазването до шест месеца от влизането в сила на наредбата разработват и предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазване след обсъждане от Висшия медицински съвет система за оценяване на формите на продължителна квалификация на лекари и стоматолози. Това действа. Искаме ли да продължи да действа? Аз искам и за това правя отправка от законовия текст към нещо, което фигурира в правния мир. Ако това толкова много ви притеснява разбира се че съм готов да оттегля предложението си.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа, че когато се приемаше Законът за здравето тогава нямаше единно разбиране за това как ще се ръководи, координира и т.н. продължаващото медицинско обучение. В този смисъл Министерството на здравеопазването имайки за задача да се внедри всичко това прави тази наредба където вменява определени задължения. Междувременно е приет Закона за здравето. Законът за здравето като по-висша категория от тази наредба мисля, че дава основания да се вгледаме в действащия текст на член 182, и да видим, че там няма наредба и необходимост от наредба. Записано е, че съсловните организации организират, координират, провеждат и регистрират продължаващо обучение при ред и условия определени с договори. Няма никаква наредба и необходимости от това. Независимо от наличието на тази наредба съсловните организации сключиха договори с университетите покрай тази наредба. Тя никога не е действала.
Смятам, да продължим по тази философия. Да оставим нещата така както са били досега. Сключените стотици договори подсказват правилността на тази теза, която е заложена в закона. Нека да не месим държавата отново защото днес имаме един прекрасен министър, но утре може да имаме по-лош. Нека да не натоварваме администрацията със задължения, които могат да минат без задължения на администрацията.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Мисля, че в реплики и дуплики този въпрос се изчерпа. Надявам се, че доктор Йорданов ще оттегли това предложение, тъй като доцент Щерев достатъчно мотивирано го обясни. С този текст се променя философията на здравната реформа и по-точно ролята на съсловните организации в нея, давайки предимство държавата да се намеси в процеса на обучение. Съгласен съм, че трябва е терминът “обучение”, а не “образование”. Надявам се да се оттегли от доктор Йорданов и да остане текстът, който фигурира в момента с приоритет Съсловната организация на лекарите и лекарите по дентална медицина да сключат договори.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за други мнения?
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Поддържаме от името на Висшите медицински училища на всякъде да се запише “продължаващо медицинско обучение”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Този въпрос ще бъде подложен на гласуване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Коректният термин от гледна точка на Министерството на здравеопазването трябва да бъде “продължаващо медицинско обучение”, а не “образование”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли други съображения?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Давам си сметка, че общото мнение, което се оформя е текстът да остане във вида в който е. Оттеглям предложението и в частта за наредбата, при положение, че и заместник-министъра на взе отношение по темата. Подкрепям идеята като субект да бъде и Българския червен кръст като възможност да обучава медицинските сестри. Това е една чудесна програма и с много перспективи. Настоявам да бъде записано “продължаващо медицинско обучение”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че постигнахме консенсус. Прекратяваме разискванията. Имаме три гласувания преди основното.
Първо, по предложение на доцент Щерев става дума за редакционната поправка “образование” и “обучение”.
Моля, който е съгласен с направеното предложение на доцент Щерев, категорията “образование” да стане “обучение”, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Искам да напомня, че оттук нататък обучението влиза в сила в до края на закона.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Второто предложение на доцент Щерев е в алинея 1 да се добави “Български червен кръст” преди думите “Военно медицинска академия”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с направеното предложение, да гласува?
- “За” – 16.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Третото предложение е в алинея 1, след “висши медицински училища” да се добави текста “и висши училища, които имат медицински факултет”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо трябва да усложняваме текста като правим Висши медицински училища или висши училища, които имат медицински факултети. Ние говорим за висши училища. Ако говорим за висши училища БЧК и Военномедицинска академия тогава естествено е, че съсловните организации на лекарите и стоматолозите и останалите медицински специалисти ще сключат договори не с геологическия факултет на Софийския университет, а със съответните специалисти. Утре може да се окаже, че е необходимо да бъдат обучавани тези хора по дадена специалност, която я няма.
Смятам, че по този начин текстът се утежнява. Мисля, че трябва да остане “висши училища”.
Искам да направя един пример. Например, съсловната организация иска да сключи договор със Софийския университет във връзка с катедра по психология. Там няма медицински факултет, ако приемем този текст така както е предложен съсловната организация не може да сключи договор със Софийския университет. Това е изключително важно обучени в определени специалности. За това смятам, че трябва да приемем по-широката категория, която е висши училища. Тогава се включват абсолютно всички университети, с които при необходимост съсловните организации могат да сключат договор. Благодаря ви.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Окончателната редакция е: “Съсловните организации на лекарите, на стоматолозите и медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред определени в договори с висшите училища, Българският червен кръст и Военномедицинската академия”.
Във връзка с поправката, която приехме на професор Овчаров в алинея 2 трябва да влезне текста “висшите училища”.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Ще помоля да изясним един въпрос. Какво се има предвид и кои са асоциираните медицински специалисти?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Кехайов, ние приехме Законът за съсловната организация на сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти. Това са около седем или осем специалности. Тези специалности са регламентирани в този закон. Трябва да провеждат продължаващо обучение.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Зададох въпросът, защото самото реализиране на идеята и начина, по който е заложено в Закона за здравето. За лекарите и стоматолозите по начина, по който ще се реализират за всички останали специалисти при липсата на определени неща, които са необходими да проведат по този ред нещата ще затрудни определени специалисти, не да се забрани тяхното участие, а на практика трудно да реализират нещата.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Предполагам, че ще се направи корекция на “стоматология” във всички текстове на закона да бъде записано “дентална медицина”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Това ще стане автоматично през 2007 година.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, гласуваме текста заедно с поправките.
Моля, който е съгласен да се приеме този член, да гласува?
- “За” – 14.
- “Против”- Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 5.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на вносителя: Параграф 5. 1. В член 183, алинея 1 се изменя така:
“Алинея 1. Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”.
2. Създава се нова алинея 3:
“Алинея 3. Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти упражняват медицинската професия при условията на Глава втора от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти”.
Има постъпило предложение на народния представител Борислав Китов:
В член 183, алинея 1 думите “и Обществено здраве” се заменят с “Обществено здраве” и “Здравни грижи”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля, да бъда извинен, ако ви се стори, че правя предложения по една материя, която може би е по-близко до вас, отколкото до членовете на Комисията по образование и наука. Убеден съм, че предложението е предложение на народния представител Антония Първанова, за отпадане на член 184, защото тези две предложения трябва да се разгледат във взаимовръзка. Отпада член 184 от Закона за здравето и се предлага нова алинея 1 и алинея 2 на член 183. Твърдя, че това предложение на народния представител Антония Първанова от една страна решава проблем, но и поражда проблеми, защото ни изправя пред режим на нормативна недостатъчност за уреждане на специфични обществени отношения за признаване академично на завършено образование и признаване на правоспособност за упражняване на професия. Ще си послужа с един пример, който ще се базира на действието на разпоредбата на член 184, който се предлага да отпадне. Казвам, че може да отпадне член 184, само ако предложението по член 183, алинея 1 се допълни в смисъла на предложението, което ще направя. Моето предложение е почти идентично на предложението, което прави и народния представител Маруся Либчева, член на Комисията по образование и наука.
Уважаеми колеги, възможно ли е днес ние да имаме завършил висше медицинско образование със съответната диплома теоретично, който обаче да не се е явил все още на държавен изпит за придобиване на правоспособност и не е преминал през съответния стаж. Съответно да не е получил от министъра на здравеопазването удостоверение за правоспособност. Кой казва, че не може. Може. Теоретически това е възможно, защото ние първо даваме диплома. Представете си сега, че член 184 вече го няма в правния мир. Това наше действие ни заварва с лица с диплома за завършено медицинско образование. Отиваме към текстът на госпожа Първанова, в който се казва: “Медицинска професия се упражнява от лица притежаващи диплома за завършено висше образование”. Искам да попитам тези лица, за които допуснахме теоретично, че биха могли да имат диплома за завършено медицинско образование ще могат ли да упражняват медицинска професия. С тази промяна в закона ще могат, а те не би следвало да могат да упражняват, защото нямат стаж, не са положили държавен изпит при професор Овчаров и т.н. Министърът не е издал удостоверение за правоспособност. За това ще свържа тази хипотеза със задължението, което България поема по преговорна глава втора и трета “Свободно движение на хора и капитали” и “Свободно предоставяне на услуги”. България е казала, че ще направи разграничение за регулирани професии. Ще направи ясно разграничение между академично признаване и признаване на правоспособност за упражняване на професията. Това разграничение не е задължително да се прави в два отделни сертификати. Възможно е в рамките на една диплома само, ако има ясната гаранция, че тази диплома ще удостоверява едновременно две неща.
Първо, завършената образователна степен “Магистър по”, по медицина или дентална медицина или по фармация.
Второ, ще удостоверява придобита правоспособност. Ще удостовери, че този специалист вече е изминал целия този път, който се урежда в алинея 2, алинея 3, алинея 4 и алинея 5 на действащия член 184. Само когато това е видно от този документ България ще е изпълнила ангажимента си. Ще прави разграничение между академично признаване и признаване за правоспособност за упражняване на професия. Това ще се случи в един единен сертификат. Диплома за завършено средно образование. Ако законът не уреди изрично задължителните реквизити, които трябва да съдържат дипломата за завършено медицинско образование именно защото става въпрос за медицинско образование и за най-регулираната професия ние ще сме направили една много голяма грешка и вместо да решим проблеми можем да създадем огромни проблеми. За това определено считам, че ако виждате необходимост предложението, което правя да има допълнителна редакция, защото към медицинските университети включваме и други две регулирани специалности медицинска сестра и акушерка, които не са по степен “Магистър”. Ако смятате, че имате по-коректна редакция, например определение в държавните изисквания по член 177, предложете тази редакция. Абсолютно съм убеден, че предложението на госпожа Антония Първанова не е достатъчна и трябва да се допълни с нова алинея 2. Това е смисълът на моето предложение и на госпожа Любчева.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Бихте ли прочели вашето предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: В член 183, се създава нова алинея 2, Т.е. към алинея 1, че медицинска професия се упражнява от лица притежаващи диплома за завършено висше образование. Направихме примери как дипломата за завършено висше образование днес още не е равна на правоспособност за упражняване на професията.
“Дипломата по алинея 1 ще е достатъчна за упражняване на професията само, ако удостоверява придобитото висше образование на образователно квалификационната степен “Магистър по медицина”, “Магистър по дентална медицина” и “Магистър по фармация”, както и придобитата професионална квалификация “Магистър лекар”, “Магистър лекар по дентална медицина” и “Магистър фармацевт”. Ние сме се основавали на разбирането, че още нямахме изменения, които да включват в номенклатурата на специалностите магистър във висшите медицински училища за специалностите “Медицинска сестра” и бакалавър, защото това се правеше в медицински колежи. Надявам се, ако от Министерството на здравеопазването се съгласят с нашето предложение да направят друга редакция, но при всички случаи ние трябва да дадем достатъчни гаранции, че дипломата за завършеното медицинско образование удостоверява и двете неща едновременно – придобитата магистърска степен и придобитата професионална квалификация.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, позволете ми да се съглася с мнението на господин Местан, че отмяната на член 184 ще създаде много значителни проблеми. Този член не трябва да се сменя с цел ние да променим Закона за здравето, за да кажем, че дипломата и правоспособността е едно и също нещо. Не е коректен този текст, който предлага народния представител Маруся Любчева, защото обърнете внимание “Медицинската професия се упражнява от лица притежаващи диплома за висше образование и т.н.”. Висшето образование е придобито преди 15 години. Веднага идва и представя диплома, което означава ли, че може да упражнява професията. Този текст не е коректен. Днес нещата с упражняването на професията и с възможността да се упражнява тази професия и образованието, което е придобито, са две различни неща. Тъй като Европейският съюз ни дава указания да кажем кога получава диплома един индивид, а въпроса за правоспособността. Той притежава и правоспособност в момента, в който получава диплома. По-нататък има развитие на това действие. За това според мен е много по-коректно член 184 да бъде преправен за получаване на дипломата. Това е член, не за получаване на правоспособност, а как се получава диплома и се става магистър по медицина. Действащият текст на член 184 е свързан с член 183.
Ще ви прочета текста за предложението, което искам да предложа, защото обсъжданият проблем е във връзка и с член 191. Доцент Китов, предлага лицата с висше медицинско образование, които заемат длъжност извършват дейност в областта на общественото здравеопазване не губят правото си да упражняват медицинска професия. Това означава, че аз след като съм десет години в Народното събрание се връщам в операционната и започвам да оперирам. Колеги това не е редно. В никакъв случай не е редно. Междувременно, ако оперирам имам сключен граждански договор и удостоверявам, че работя в лечебно заведение през това време. Човек, който не е работил в продължение на определен период от време законът го фиксира на пет години и губи от своята квалификация. Той става опасен за пациентите. Ще направя това предложение, но към член 191.
Искам да се върна към предложението, което искам да направя за член 184.
Господин Местан започна своето изказване във връзка с член 183 и член 184.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Исках да кажа, че искането на доцент Щерев да продължи във връзка с предложението по член 184 е абсолютно коректно. Не е възможно да разглеждаме член 183 и предложението за отпадането на член 184.
Господи Щерев, ако отпадне член 184, допускаме, че ще отпадне и остане само предложението на госпожа Антония Първанова за член 183, алинея 1, това уважаеми колеги означава, за да има валидност тази диплома професор Овчаров вече да не издава диплома за завършено висше медицинско образование “Магистър по медицина” преди студента да е преминал по цялата процедура по алинея 2, алинея 3, алинея 4 и алинея 5 на член 184. Т.е. вие господин Овчаров, казва Антония Първанова, следва да издадете диплома, след като студента е минал през стажа и държавни изпит. Едва тогава когато е придобил правоспособност и за упражняване на професията следва да се издаде тази диплома. Досегашната практика за издаване на диплома за завършено медицинско образование и последващо явяване на държавен изпит и стаж трябва да се прекрати. Това се казва от закона.
Уважаеми колеги, това което го има в нормата, го има и в практиката.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги искам да направя предложения в текста на член 183 и член 184, които да удовлетворят изискванията към Европейският съюз. От друга страна да удовлетвори изискванията, които се поставят и от господин Местан.
Според мен, член 183, алинея 1, би трябвало да се измени по следния начин: “Медицинската професия се упражнява от лица, с образователно квалификационна степен “Магистър” по медицина, стоматология или фармация”.
Член 184 се изменя така: “В алинея 1. Лицата завършват висше образование по съответните професионални направления, след провеждане на практически стаж и защита на тези за придобиване на магистърска степен по медицина”.
“Алинея 2. Лицата по алинея 1 придобиват магистърска степен, вместо медицинска правоспособност, след полагане на единен държавен изпит пред комисия назначена от министъра на здравеопазването”.
Това е изключително важен текст, който не трябва да отпада. Ако няма държавен изпит пред комисия назначена от министъра на здравеопазването, т.е. с единен държавен изпит нещата стават много сложни в някои висши заведения.
Алинея 3. За явяване на държавен изпит лицата по алинея 1 представят документ за проведен стаж.
Алинея 4. Отпада.
Тогава условията и реда за провеждане на практически стаж и полагане на държавен изпит за придобиване на степен “Магистър” се определя с Наредба на Министерския съвет”. По този начин се запазва член 184, запазва се духа на член 183. От друга страна се спазват изискванията на Европейския съюз да няма различия между правоспособност и диплома. В член 184 се обяснява точно как се придобива диплома по специалностите “Медицина”, “Стоматология” и “Фармация”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да отправя реплика преди да дам думата на госпожа Василева от Министерството на здравеопазването.
Доцент Щерев, новата директива модернизира правна рамка по взаимно признаването на професионални квалификации без промяна на основни принципи. Тя цели, опростяване, ускоряване и прозрачност на процедурите по признаване на професионалните квалификации и гарантиране на възможностите за упражняване на професията от притежателя на съответната професионална квалификация.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Искам да кажа, че подкрепяме направеното предложение на доцент Китов в алинея 1, член 183 да се добави професионално направление “Здравни грижи”.
Предлагаме от тази алинея да отпадне професионалното направление “Обществено здраве”, защото специалностите от това професионално направление не са медицински.
На второ място искам да кажа, че не подкрепяме предложението по алинея 1 направено от доцент Маруся Любчева, защото се отнася само за завършилите и притежаващи образователно-квалификационна степен “Магистър” и включва притежаващите образователно-квалификационни степени “Бакалавър” и “Специалист”.
По отношение на предложението на господин Местан, ние приемаме неговите аргументи. Към настоящият момент в държавните изисквания