Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис!

П Р О Т О К О Л
№ 67

Днес, 25 януари 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис!

П Р О Т О К О Л
№ 67

Днес, 25 януари 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:



1. Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2006 година – второ гласуване, продължение.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Колеги, позволете ми от името на комисията да честитя рождения ден на уважаемия доктор Христов и да му пожелаем много успехи.
Продължаваме с глава ХІ.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Глава ХІ „Цени на лекарствените продукти”.
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева, Надя Антонова, Силвия Алексиева, Стоян Витанов и Маргарита Панева наименованието на глава ХІ да се промени така: „Цени на лекарствата”.
Има аналогично предложени на народния представител Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Станкова, мисля че „лекарствените продукти” е по-широко понятие. Имате право да изкажете вашето становище. Ще се гласуват предложенията, тъй като уважаемият доктор Лъчезар Иванов не присъства на заседанието и не знаем неговото становище.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ива Станкова и Лъчезар Иванов наименованието на главата да бъде: „Цени на лекарствата”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 10.
Не се приемат и двете предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на глава ХІ „Цени на лекарствените продукти”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Член 258.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Член 258, алинея 1 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов. Член 258, алинея 1 думата „регулира” да се замени с думата „регистрира”.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев, в член 258 се правят следните изменения и допълнения.
Първо, в алинея 1 след израза „лекарствените продукти” се добавя „от позитивния лекарствен списък по член 263”.
Второ, в алинея 2 изразът „които се отпускат без лекарско предписание” се заменя с „извън тези по алинея 1”.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Първо, в член 258, алинея 1 думите „пределни” се заличават.
Второ, в член 258, алинея 2 думите „максимални” се заличават.
Има предложение на народните представители Ива Станкова и група народни представители за създаване на нов член 258 със следното съдържание:
Член 258, алинея 1. Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти издадени по лекарско предписание, които се заплащат частично или напълно…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да не се чете предложението, защото колегите са тук и ще се мотивират.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, предложението, което сме направили с доктор Хърков и останалите предложения, които сме направили по тази глава са продиктувани от това да променим ценообразуването на лекарствата. Не зная колко сме успели. Две са причините, които са ни накарали да направим тези предложения.
Първата причина е, че цените, които са от Националната здравноосигурителна каса и цените на свободния пазар се различават в пъти повече.
Втората причина е, защо цените на едни и същи лекарства в съседните държави са с пъти по-евтини. Става въпрос за скъпо струващи лекарства, които в Гърция и Турция струват по-евтино отколкото в България. Не съм специалист, но гражданите поставят този въпрос и много добре са почувствали това. Нашите предложения са направени в тази посока. Отново ви казвам, че може да не са перфектни, но са направени с опит да се направи някаква промяна. За това предлагаме „пределни цени” да отпадне и държавата да ги регулира. В член 260 сме предложили да има фиксирани цени в наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам една реплика към вас, която е под формата на въпрос. Наясно ли сте как става по принцип ценообразуването на лекарствата в България? Ако сте на ясно, аз съм съгласен да го коментираме, но би трябвало да тръгнем оттам.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: На ясно съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става въпрос за търгове. Как се доказва цената на едно регистрирано лекарство? Как се образува?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тъй като въпросът беше зададен риторично, може би вие трябваше да дадете отговор, но пред мен е Наредбата за правилата за образуване на цени на лекарствени продукти при продажбата на дребно приета с Постановление № 257 на Министерския съвет от 2004 година и изменено и допълнено през 2006 година. Принципът е, че всеки вносител регистрира с декларация цена, която е производна от цени на същото лекарство в други държави, след това се определят търговските надценки за търговец на едро, които са в определени процентни граници. Определени са в размер 10, 9 и 7 и надценка за търговец на дребно в размер 28, 25 или 20 на сто от заявената по точка 1 цена съобразно критерия определен в член 6.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точно така. Благодаря на доктор Руденко Йорданов. Колеги, нека да стане ясно, че държавата регистрира тези цени, които се доказват. Оттам нататък каквато и да е регулирана цена, просто е абсурд.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Казах ви, че не съм специалист, но не мога да си обясня как едно лекарство например „Микардис” преминавайки през НЗОК струва шестдесет и няколко лева, а на свободния пазар е 30 лева. Какво е това ценообразуване и каква е тази пределна цена?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, ние говорим за ценообразуване на лекарства, а не за правене на търгове. Това е друг проблем. Тук е записано как се ценообразува при регистриране на едно лекарство в България и как достига до аптеката. Търговете на касата и болницата е въпрос за друга тема.
Доктор Христов, това така ли е? Имаме ценообразуване в мрежата, когато става въпрос за свободен пазар, останалото са конкурси. Ще помоля да се прави разлика. Въз основа на наредбата когато се докаже, цената на производител вносител се слага надценка и държавата казва, че след като се използват максималните надценки. Тази надценка не може да бъде по-голяма, но винаги става по-малка за да има конкуренция. Сега фиксирайте цените, за да няма конкуренция и всеки да може да купува еднакво скъпо. Това ще стане, но трябва да се разбира.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, след като уточнихме как става ценообразуването да върнем топката в полето и да погледнем какво може да направим в член 258, така че да отговаря на онова изискване, които крайните потребители имат към нас като избиратели. От нас се иска цените да бъдат справедливи. Т.е. да бъдат такива, които да дават възможност за по-добра покупателна способност и да не дават чак толкова голяма възможност за извличане на печалба в един общо взето зле регулиран пазар.
В този смисъл предлагам редакционни промени в член 258, които според мен съдържат и общото социално послание, което в Парламентарната група на Коалиция за България беше отправено във връзка с идеята да се фиксират или определят цените на лекарствата. Давам си сметка, че фиксиране на цените на всички лекарствени продукти е анти пазарна политика и е твърде рискована.
Предлагам на вниманието на комисията един балансиран подход, който разделя лекарствените продукти на такива, които се заплащат с публични средства по член 262, алинея 4 и да припомня, кои са тези продукти заплащани с публични средства. Т.е. с пари на данъкоплатеца.
Първо, това са лекарствените продукти заплащани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второ, лекарствените продукти заплащани от бюджета на лечебните заведения по член 5, 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавни участия.
Трето, лекарствените продукти предназначени за лечение на онко болни.
Четвърто, лекарствени продукти предназначени за лечение на редки заболявания СПИН и инфекциозни заболявания.
Смятам, че ако ние предоставим право на държавата да определи, т.е. да фиксира цените по един прозрачен начин на тези лекарствени средства, които се заплащат с публични средства ние ще отговорим на изискването на потребителя и ще дадем възможност болниците до известна степен да бъдат облекчени в тези търгове, в които не винаги социалният елемент, интересите на потребителя имат водещо място.
Предлагам в алинея 2 държавата да регулира пределните и минималните цени на лекарствените продукти извън случаите по алинея 1. Т.е. за всички останали лекарства, които са на пазара, отпускани по лекарски предписания или закупувани свободно. Държа на понятието „пределни”, „максимални” както и на „минимални цени” от гледна точка на възможността да не се допуска дъмпинг в цените. Защото сме свидетели на продажба на лекарства под себестойността им, което крие сериозни съмнения или за пране на пари, или за производство не по регламента, или за внос извън регламента или за други причини, за които не се сещам в момента, но не мога да си представя пазар, на който някой продава лекарства, като на пазара в „Илиенци”.
Поради тези причини, моля комисията да разгледа предложението, което направих.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Руденко Йорданов. Изключително съм доволен, че току що към нас се присъедини и госпожа Антония Първанова, защото съм сигурен, че с текста, който предлагате ние директно отиваме в съда в Страсбург. Държавата ще определя цените на нещата, които купува. Отидете и кажете това на мулти националните компании, че вие ще определяте цените. В целия свят има търг и никоя държава не може да си позволи и да каже, че ще определи цената на лекарствата, които купува. Извинявайте колеги, но това е нон сенс.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колега Йорданов, разбирам логиката на вашето предложение, но как си представяте в случаите например, когато Националната здравноосигурителна каса заплаща или друг фонд, но заплащане с публични средства включени в позитивния списък, но държавата, например заплаща само част от лекарствения продукт. Тази част може да се изменя с годините. По какъв начин ще става регулирането? Какъв механизъм предлагате за регулиране на тази част, която ще трябва да се заплаща?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Идеята е тук да бъде фиксирана или определена цена с определен алгоритъм на промяната, три или шест месеца, защото настъпват промени в ценовата конюнктура. Тогава всеки от органите, които имат отношение към заплащане на лекарствата с публични средства могат да определят новото си поведение, но решението каква да бъде цената ще се вземе от Комисията по цените на лекарствените средства, реферирайки или вземайки предвид референтни цени на същия лекарствен продукт в европейския пазар.
Смятам, че не по-малко от седем държави трябва да се вземат предвид когато се вземат референтни цени на същия лекарствен продукт. По този начин да бъде определена референтната цена на лекарствения продукт заплащан с публични средства изцяло или частично.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние разискваме нещо, което е изключително важно и по което всеки има своята логика. Например, тези които смятат, че пазарната икономика има своята логика мислят, че тогава когато се освободят цените на лекарствата те започват да стават все по-евтини и не се нуждаят от каквато и да е регулация. Това е едната крайност, но в края на краищата все повече експерти смятат, че здравеопазването влияе на макроикономическите показатели у нас поради грубата намеса на държавата. Държавата колкото повече се намесва, толкова по-лоши стават резултатите. Същото се отнася и за лекарството.
Втората алтернатива на това становище е, предложението на професор Минков лекарствата да бъдат с фиксирани цени. Всички аптеки и навсякъде всички лекарства да имат определена цена и се продават на тази цена. Пълна регулация, тотална регулация. Това са две алтернативни, крайни становища. Когато говорим за определена регулация нека да отчитаме това, че в България има някакви традиции.
Една от тези традиции е определянето на пределна цена, което беше съобщено. Всеки производител доказва пред Министерството на здравеопазването съответната цена, на която предлага да се предлага лекарството. Оттам нататък тази цена може да бъде наречена референтна цена. Т.е. цена, която държавата дава или касата, когато се харчат публични средства за здравеопазване по някакъв начин се стреми да регулира едно лекарство да има монополно положение на пазара. Тогава производителят или дистрибутора да поставят цена, която няма нищо общо с действителността. Възможна е такава ситуация в пазарната икономика.Тогава, ако се постави референтната цена, която може да се отъждестви с пределната цена, това е една цена с най-висок таван, на който могат да се продават лекарствата. Това са лекарства, за които държавата плаща или се плащат от обществените пари. Това са лекарствата от позитивния списък. Когато се постави тази цена по-нататък пазара ще регулира дали лекарствата ще се продават на тази референтна цена или ще слезнат по-надолу. Винаги при пазарната икономика слизат по-надолу, защото има конкуренция. Тогава когато се оставят останалите лекарства, за които държавата или касата не плаща на свободния пазар, бъдете сигурни, че от досегашното поведение и в чужбина се вижда, че тези лекарства ще бъдат много по-евтини без регулация, отколкото с регулация. Защото, това което се каза от господин Мръцков е самата истина. Има лекарства, с които аз работя и ползват моите пациенти. Моите пациенти отивайки в Солун или в Одрин си купуват тези лекарства много по-евтино, отколкото регулираните лекарства у нас. Разбирате ли, че върху тях има всякаква регулация. Това е парадоксална ситуация. Тя е благодарение на регулацията от страна на държавата. Ако ние си изясним тези принципни моменти. Ако кажем, че сме за тотална регулация от страна на държавата, ние сме за фиксирани цени или ние сме за абсолютно свободна регулация, или ние сме за нещо средно за пределни или референтни цени. Записано с подробности дали се отнася за всички лекарства или само за тези от позитивния списък. Тогава можем да сме на ясно кой как ще гласува по тези предложния много, от които са идентични. Те са в една и съща посока. Според мен, се следва тази логика.
Предлагам да се изясним какво поддържаме - тотална регулация или за еднакви цени? Ако това се отхвърли да не говорим за това. Необходимо е да си изясним, че не сме напълно за свободния пазар. Тогава да се уточним можем ли да приемем ситуацията, когато говорим за някакъв таван на цените и за кои лекарства за всички или за позитивния списък? Така ще достигнем до същността на текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преди да предоставя думата искам да ви съобщя на кратко какво е състоянието на нещата в десетте присъединили се страни в Европейския съюз. Естония цени на свободен пазар, свободно определяне, цена на производител. Цени на реимбурсираните лекарства. Регулирана цена на производител чрез международно рефериране. Литва – същото, свободен пазар на цени на дребно. Реимбурсирането е цена на производител чрез международно рефериране. Латвия – същото. Малта – също има свободно определяне на цена на производител. Тя регулира крайна цена при реимбурсирането. Прави това чрез търгове. Полша – свободно определя цена на производител на свободния пазар. Регулиране цени на реимбурсирането чрез международно рефериране. Унгария – свободно определя цена на производител на свободния пазар. Регулиране цени, цени на производител. По тези данни не е ясно как се прави от тях. Словения – регулиране цена, но на търговец на едро. Механизмът е чрез международно рефериране и средно аритметично от Франция, Италия и Германия. Хипер регулирани цени на търговец на едро. Регулирана крайна цена при реимбурсния списък чрез международно рефериране. Чехия – свободно определяне на цена на производител на свободния пазар. Регулирана цена на производител чрез международно рефериране. Словакия – свободно определяне на цена на свободния пазар. Регулиране на цена на дребно и реимбурсиране чрез международно рефериране от девет държави.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Искам да ви репликирам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не правя изказване.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Вие прочетохте нещо, с което се опитвате да ни въведете в друга посока.
Може ли да ни прочетете в старите демокрации Германия, Франция, Испания, Португалия и Англия?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента нямам данни за тях.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ние имаме тези данни, защото бяха раздадени. Нека да погледнем какво е положение, а не да гледаме новите демокрации, които се лутат в пазарното стопанство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, вие го кажете. Кажете как е при тези държави?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В Германия имат цени, които два пъти се фиксират в годината и издават списък. В Португалия има такива цени. В Гърция също има такива цени. Това са страни, които са влезнали по-рано в Европейския съюз. Нека да прочетем и тази статистика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, прочетете за тези държави.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, разбирам мотивите на Руденко Йорданов. Сигурна съм, че те са същите, които от години дискутираме как да поставим ред в пазара на цените на лекарствата. Особено да се справим с някоя от порочните практики например, това което се случи преди две години да има лекарство на свободния пазар, което да бъде с цена деветнадесет пъти по-ниска отколкото е цената, която плаща касата за същото лекарство, когато е изписано чрез касата. Сигурна съм, че воден от тези подбуди той иска да постави контрол и много строга регулация, за да избегнем тези изкривявания на пазара. Друг е въпросът дали това е единственият начин, по който може да се направи. Сигурна съм, че има различни начини. Добре е, че това предложение отваря дебата, защото със сигурност трябва да намерим решението, да започнем да го прилагаме и да се въведе в закона по възможно най-добрия начин и да не предизвиква конфликт на интереси. В същото време да бъде в интерес на пациентите. В края на краищата всичко, което е в интерес на пациентите, дори и изразходването на публичните средства, защото ако има контрол върху изразходването на публичните средства, следователно ще има и повече средства за повече пациенти. Това е резонен мотив.
Ще се позова на три решения на Европейския съд във връзка с казуси, които са отнесени по отношение на медицински случаи, където медицинските услуги се третират и назовават като услуги имащи икономически характер. Решенията на Европейския съд имат характер на законодателство. Веднъж поставени те са необжалваеми. Т.е. всички страни членки трябва да се съобразяват с тях. От това произтича, че всички взаимоотношения, включително финансовите взаимоотношения в тази сфера макар, че сега предстои медицинските услуги да се регулират имат характер на икономически взаимоотношения. Оттам влизаме и в юрисдикцията на член 95 по договора, който регламентира отношенията в условия на свободен пазар. Не можем да се позоваваме на член 152 или на член 252 от Договора, които в този случай не могат да действат и са по отношение на общи правила отнасящи се до общественото здраве и това, което искате в случая да се направи в интерес на пациентите. В тези два члена се казва, че всички политики на Европейския съюз трябва да бъдат ориентирани към посока подобряване на здравословното състояние на населението, но в случаите когато става въпрос за услуги от икономически характер се визира член 85. Това е един много сериозен дебат между двете комисии в Европейския парламент. Съжалявам, че ще го обясня по-подробно, но трябва да стане ясно, че и там съществува този дебат, а не е само при нас, тъй като и там има същата загриженост. Това е един много голям дебат между двете Комисии по обществено здраве и Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите за това, кой ще разглежда бъдещата директива за медицинските услуги, защото те бяха извадени от директивата за услугите. Ако това беше направено сега ние нямаше да провеждаме този дебат. Така или иначе към момента има няколко възможности.
От гледна точка на предварителните данни, които изложих, очевидно е, че държавата не може да се явява определяща цени. Следователно пазарът е този, който определя цени особено тези, които се отнасят за лекарствени продукти и бъдейки под юрисдикцията на комисаря по предприятия и лекарствени продукти. Не напразно те не са под правомощията на комисаря по здравеопазване. Това не означава, че пазарът не може да бъде контролиран и регулиран. Ако държавата не може, както вие сте записал или не е приемливо за пазарната икономика и свободния пазар и свободното движение на стоки, ако не е приемливо тя да определя цените, то е приемливо когато става въпрос за средства, които използва. Т.е. публични средства. Когато държавата закупува тези лекарства, когато публичните фондове в случая, ако има държавно финансирана такса здравеопазване, както е във Великобритания или такова каквото е в България с една каса, тогава държавата може да направи регламент, който да е много строго описан в законодателството, какъвто е нашият случай. Тя може да каже да има най-ниската стойност от страните членки в Европейския съюз. Може да каже, че не се поставят надценки на търговец на едро и на търговец на дребно или надценките за търговец на едро и на дребно се еди колко си пъти по-малки или даден процент от цените, които поначало са записани в закона. Уникално е в нашия закон да се записват надценки за търговец на едро и дребно. Това е много интересна практика, но въпреки всичко така е приета. Може би по някакъв начин се опитваме да ги защитим, което е добре, но в случая с публичните средства можем да предприемем мерки, когато става въпрос за държавни поръчки. Т.е. може да бъде без тези надценки и да се купуват директно лекарствата. Не е необходимо да бъде средно аритметично от няколко страни. Може да бъде най-ниската цена. Това е един регламент, а не определяне на цени, а не държавата да каже на производителя, а да се вземе референтна цена. Ако най-ниската цена от 27 страни е в Румъния или в Гърция, може да се запише най-ниската референтна цена. Тогава е добре да се запише в закона, че този списък два пъти в годината…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам да се запази текста по вносител и да се допълни в член 258, алинея 2, че държавата регистрира максималните продажни цени. Може би след края на изречението да се добави „по референтна цена най-ниска в страните членки”. Предлагам да се допълни и алинея 3, че става без надценка за търговец на едро и търговец на дребно. Разбира се, ако колегите се съгласят с моето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, аз съм изключително благодарен на доктор Антония Първанова, защото по един изискан начин донякъде се съгласи с моята теза, а донякъде я обори, изразявайки съмнение доколко държавата е във възможност да определя, да я наречем „справедливата цена” и доколко пазара не е с по-добра възможност. Сега ще провеждаме спор дали чашата е полу пълна или полу празна. Става дума за случаите когато държавата иска да закупи за плащане на лечение за болни. Лечението се плаща с публични средства и държавата казва, определяйки референтната цена „имам нужда от 100 хиляди опаковки на тази цена, тъй като съм реферирала всички останали цени. Заповядайте, кой предлага на тази цена тези опаковки?”. Ако предложението е за същите опаковки на по-ниска цена гъвкавият орган – комисията би могъл да слезе и на по-ниската цена. Кой искам да ме убеди, че наредбата в този вид е произвела резултати, които са социално значими от гледна точка на потребителя. Наредбата в този вид не довежда до тези резултати. Старият закон в този вид не довежда до тези резултати. Необходимо е да направим нов закон на базата, на който стъпвайки ние ще променяме и подзаконовите нормативни актове за да търсим гъвкавост и справедливост.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбирате, че държавата може да определи референтна цена, но не може да определи цената.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, предложенията на доктор Руденко Йорданов, които са продиктувани от най-добро желание не са в съответствие с правилника на комисията по разглеждане на законопроекта. Имаме конкретни текстове и разглеждаме законопроекта на второ четене. Предлагам да разглеждаме конкретните текстове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Щерев, всеки един член от комисията има право на законодателна инициатива в момента. Господин Великов е представил своето предложение писмено и не може да се отхвърли.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа още нещо. Тук имаме едно коалиционно правителство. Въпросът за цените и регулацията на фармацевтичните продукти е политически въпрос. Това не може да бъде становище на Щерев, Мръцков или на Руденко Йорданов. Трябва да бъде принципна позицията. За тази принципна позиция се носи отговорност след това. Защото всички сме заинтересовани българските граждани да получат по-евтини и повече лекарства, но как да стане това е друга тема.
Предлагам да обсъждаме текстовете със „за”, „против”, абсолютно е сигурно, че в залата този дебат ще продължи с часове. Това са две коренно противоположни тези. Доктор Руденко Йорданов иска тотална регулация на цените.
Ще помоля да обсъждаме текстовете по същество. Защото такива тези могат да се разискват до утре. В залата ще се разискват с часове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, на базата на дискусията всеки един от нас може да направи предложение, което да се обсъди и да се гласува, макар и не постъпило по дневен ред. В залата това не може да се направи, но тук може. Вие знаете много добре.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да започнем с на време постъпилите предложения. В това подкрепям доцент Атанас Щерев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така започнах.
ВАСИЛ ПАНИЦА: В началото на 21 век сме, а от един месец сме членове на Европейския съюз, което означава, че сме за функционираща пазарна икономика. Тук виждам предложения, които нямат абсолютно общо с тези факти, които току що изложих. Една функционираща пазарна икономика няма нищо общо, извинявайте господин Йорданов, с вашите предложения, които са за тотална регулация. Нещо повече, аз съм сигурен, че с тази регулация цените ще бъдат по-високи. Ние точно този въпрос трябва да определим, както каза доцент Щерев, за фиксирани цени ли сме или за свободни цени? Аз съм категорично за свободни цени на пазара и никакви регулации, защото съм сигурен, че с регулациите цените ще бъдат по-високи. Има примери в България, познавам много хора, цялата Хасковска и Пловдивска област купуват лекарства в Одрин и Истанбул, които са с 30 – 40 на сто по-евтини от българските. Аз имам един списък от 30 – 40 лекарства. Колко струват там и колко струват тук. Там не се регулират. Обратно в Благоевград си купуват лекарства в Солун при много хубава регулация.
Моето предложение е за свободни цени и никакви фиксирани цени. Тези, които се реимбурсират могат да се регулират по международно рефериране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, искам да ви направя една реплика. По принцип до голяма степен споделям това, което казвате, но нека да не бъркаме, че при един 70 милионен пазар, какъвто има в Турция, е възможно ….
ВАСИЛ ПАНИЦА: Правилата са едни и същи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Правилата са едни и същи, но безспорно пазарът също сваля малко цената. Не може да се сравнява един 70 милионен пазар със 7 милионен пазар.
ВАСИЛ ПАНИЦА: В Гърция е осем милионен и отново е същото.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доцент Паница, искам да кажа няколко думи във връзка с вашето изказване. Доцент Щерев, започна експозето по дебата на този изключително важен закон и член 258 с това, че цената на лекарствата в държавата са най-важни. Напълно съм съгласен с него.
Доцент Паница, в редица ваши изказвания в пленарна зала вие говорите за това, че държавата абдикира от здравеопазването. Искам да припомня, че лекарствената политика е част от здравеопазването и в никакъв случай не може да се постигне игнориране на държавата в смисъла, в който говорите.
На следващо място, не може държавата да отдели само през тази година половин милиард за лекарства, които тя плаща без да регулира цените. Извинявайте!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Паница, разбирам вашите аргументи, но не мога да ги приема, защото при досега действащото законодателство също има регулация, има пределни цени, има и свободен пазар. Всички конкретни примери говорят, че не постигаме онова, за което говорите. Т.е. този закон и механизъм остават едно добро пожелание. Резултатите са тъжни. Опитваме се да търсим по-добро решение. Не твърдя, че моето е идеално, но е опит да се опитаме да се намесим.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Виждам през последните пет – шест години и цитирах точни данни, как се грижи държавата за лекарствата на гражданите.
От 1400 позиции през 2001 година са платени 180 милиона лева. Сега за 850 лекарствени позиции са платени 250 милиона лева. Така се грижи държавата. Това е положението и крайния резултат за грижата на държавата. Антония Първанова каза, че лекарствените позиции в касата струват двадесет пъти повече отколкото на пазара. Това е така. Има други, които са петнадесет пъти повече, а други които са десет пъти повече. Това е регулацията на държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги мисля, че ако преминем основният дебат оттам нататък по-лесно ще вървим. Предлагам да погледнем как по принцип стоят нещата. Когато говорих за пазара нямах предвид да репликирам доцент Васил Паница, но когато една голяма лекарствена компания влиза на даден пазар тя безспорно го анализира и прави сметка за потреблението, което ще намери в този пазар. Извинявайте колеги, пазарната икономика на всяка една фирма ясно подсказва, че на един 70 милионен пазар ще реализира един много по-голям оборот и може да си позволи да свали цената. Това е принципа. Оттам влизаме в регулацията. Когато се доказват цените във времето наистина се вземат най-ниските цени, на които съответното лекарство е регистрирано в държавите членки на Съвета на Европа. В крайна сметка оттам нататък държавата казва какви са надценките и определя, че при максимални надценки, които също се калкулират защото би следвало да покриват разходите и да дават минимална печалба, колко е максималната цена, която може да отиде на пазара? От това по-чист механизъм трудно може да се направи. Ако ние решим и да кажем, че ще поставим една ниска цена шест милионният ни пазар за много от компаниите ще бъде непривлекателен, че ще забравят за него. Да, но има компании, които са с лекарства, в които нямат аналози. Тогава ще влезем в една друга. Всяка компания може да си позволи в една страна да го продава, но на възможно най-ниска цена, които са 40 или 50 в Съвета на Европа. Ето такива са нещата. Друг е въпросът, когато става въпрос за публични средства. Всеки купувач без значение дали е гражданин или държавата сам определя и може да каже – да, искам наистина да ги взема на най-ниските референтни цени. Ако се подберат по един неправилен начин, така както се случи в Гърция, защото Гърция беше осъдена от Европейския съд. И това съществува, за това не мислете, че е прост механизъм и ако някой го реши може да го наложи. Да има и дъмпингови цени, за които каза господин Йорданов. Считам, че е редно да ги няма, но така както направихте текста с всяка аптека на един фармацевт, не мисля, че ще има дъмпингови цени. Българите изобщо не се възползваха от дъмпингови цени, защото по-евтино купуваха. Така или иначе това са принципите. Предлагам да решим принципа. Ако мнозинството, ако коалицията е решила по даден начин, да преминем към гласуване и да не губим време. Когато се правят предложения от една коалиция, или от една политическа сила, би следвало останалите три предложения, които са направени от нейните представители, да се каже, че се отказват от предложенията и предлагат това, което сега се предлага от Руденко Йорданов. Става въпрос за предложенията направени от колегите Петър Мръцков, Ива Станкова и старото предложение на Руденко Йорданов.
Доцент Щерев, съгласен съм с вашето предложение да гласуваме по принцип. Ще помоля да решим какво предлагате. Взели ли сте решение и да вървим нататък с ясното съзнание, че вие носите активите и пасивите на вашето решение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да допълня становището на Европейската комисия по отношение на регулацията на лекарствата. Препоръка № 6, гласи като заключение, че комисията и страните членки трябва да осигурят принципа, че властите трябва да регулират цените в Европейския съюз само по отношение на тези медикаменти, които закупуват или реимбурсират. Всички останали трябва да бъдат на свободния пазар. Да регулират, не означава да определят цените.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В това е голямата разлика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие отново чувате, това което ви се иска. Разберете, че това е съвсем различно нещо. Да се регулира означава, че може да се определи референтна цена и пределната цена, но не може да се определят цените. Като се определи цената се влиза в социализма. Определя се цената и край. Ние се намираме в пазарна икономика, разберете това нещо.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, имам една молба да чуем доктор Христов като основен вносител на Министерския съвет кои са неговите позиции „за” и „против” член 258, след което ще се изкажа като член на Парламентарната група „Коалиция за България”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обикновено всеки се изказва като народен представител.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, смятам, че имаме конкретни текстове. Предложението на доцент Кумчев не е лошо. Време е да чуем и становището на министерството и на доктор Емил Христов.
Смятам, че това, което е предложено от вносителите е добро. Предложението на Лъчезар Иванов според мен не е приемливо. Предложението на Атанас Щерев е приемливо. Предложението на колегите Петър Мръцков и Ваню Хъков не е приемливо. Алинея 1 от предложението на Ива Станкова и колектив е приемливо. Предложението на Руденко Йорданов не е приемливо.
Предлагам да изслушаме и тяхното становище. Ние имаме конкретни предложения към момента и мисля, че по тях можем да се ориентираме. Не приемам това, което е допълнително предложено като текстове на колегата Руденко Йорданов, особено неговата алинея 2. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля вносителите да вземат отношение по този въпрос.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря ви доцент Китов. Това, което беше споменато от доцент Щерев и доцент Паница, ние го обсъждахме на ниво работна група, след това на ниво Министерство на здравеопазване включително и при приемането на проекта на новия закон на ниво Министерски съвет. Много внимателно проучихме европейската практика. Всички примери, които бяха посочени тук и от вас доцент Китов, ние ползвахме и за държавите членки. Пред нас стояха три основни въпроса:
Първият въпрос е, т.нар. ОТС-продукти трябва ли да бъдат на свободен пазар?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Бихте ли разшифровал за колегите, които не знаят какво означава това съкращение?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: ОТС-означава продажба над тезгяха.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това означава over the counter.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е гражданското име на лекарствените продукти без лекарско предписание.
Първият въпрос, който стоеше пред нас е да решим дали този пазар, който е около над 200 милиона трябва да бъде свободен, да се регулира пределна цена, или да се регистрира цена.
Вторият въпрос, който трябваше да се реши е, лекарствените продукти по лекарски предписание да имат ли регулиране на пределна цена за свободния пазар с оглед един специален елемент като изява от държавата.
Третият въпрос, беше където държавата плаща и една стотинка чрез Републиканския бюджет, публични фондове и т.н. да се пристъпи ли на принципа референтна цена?
Проведохме консултации със Световната банка, с господин Андреа Зайтер, който е и директор на департамента „Лекарства” на Световната банка. Неговото предложение беше, че трябва да има единствено и само референта цена в раздела бюджет и публични фондове. Аргументите му бяха, че свободният пазар, както е в останалите десет държави, както е и в голяма част от старите демокрации от другите петнадесет, пазара да бъде оставен свободен. Ние представихме един аргумент, по който не искам да насочвам вашето внимание в тази област и в тази дискусия.
При направените от нас справки се оказа, че всички държави членки, включително и част от новите, ДДС-то върху лекарствата варира от 0 до 8 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знаем и това.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: С оглед факта, че в България свободния пазар се облага с ДДС – 20 на сто без да се прави лекарско или без лекарско предписание, господин Зайтер направи допълнителни справки във Вашингтон и каза, че с оглед на запазване на социалната функция би било добре ние да запазим досегашния елемент на регулиране на лекарското предписание на свободния пазар. За това разписахме по този начин текста.
По отношение на регистрацията на без лекарското предписание, тъй като отпада външнотърговския режим във вида, в който е бил досега, като внос и износ, отпадат механизмите, по които държавата можеше да прави статистика за свободния пазар с оглед оценка на лекарствената използваемост. На нейна база се правят изводи за рационална лекарствена употреба. Разписахме текстът, че на свободния пазар производителят уведомява Комисията по цените и казва, че ще продава на тази цена. Т.е. тази регистрация на практика е свободен пазар, както е разписано в нашия текст.
С цел улесняване на вземане на решение от Ваша страна, ние като вносители и със съгласието на професор Гайдарски подкрепяме текста, въпреки вземани политически решения на различни равнища. Подкрепяме това, което сме предложили, защото считаме, че това е едно обобщение на европейската практика, което се отразява в нашата практика. Ще подкрепяме текстовете, които сме предложили, но мисля, че вие трябва да вземете решение по три основни въпроса.
Първо, т.нар. свободен пазар на без лекарско предписание ще се регистрира ли, за да може държавата да има достоверна статистическа информация? Защото никой няма да има повече такава.
Второ, на свободния пазар с лекарско предписание ще се поставя ли пределна цена?
Трето, ще се реши ли да има само рефериране в публичните фондове?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам по принцип да възразя против една такава формулировка. Може да има политическо решени, но ние поддържаме становището си.
Първо, такова политическо решение няма за някакви промени различни от текста на вносителя.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Връщам си думите назад.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Второ, ако има политическо решение, извинявайте доктор Христов, но не сте вие този, който ще държи на нещо друго. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, аз се извинявам и моята реплика е малко по-различна. Това предложение не е нито на заместник-министър Райнов, нито на министър Гайдарски, това е предложение на Министерския съвет на Република България. Това е истината и нека да се каже.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, господин Христов, вие както винаги сте убедителен. Моят въпрос към вас е, считате ли, че сегашната политика на ценообразуване обезпечава особената социална функция, която имат лекарствата?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ако може, аз да отговоря и да допълня. Все пак, защо в момента разглеждаме този въпрос уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Всички сме с ясното съзнание, че в миналото са се случвали много неща. Да, госпожа Първанова е права, че в миналото е имало медикаменти, които по касата са стрували пъти по-скъпо отколкото на свободната продажба. Нека да припомним, че реферирането в касата за пръв път се въведе през 2004 година. Реферирането в министерството за пръв път се въведе през 2006 година. Автоматично това върху, което имам пряко наблюдение, рефериране в министерството през 2006 година доказа, че могат да се гонят и социални резултати. Никой не оспорва, че в миналото е имало порочни практики, но всички ние сме за това тези порочни практики да се прекратят и да се предложи модел, който гарантира именно социалната защита на населението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господи Райнов. Госпожо Михайлова, аз също ще се опитам да отговоря донякъде на вашия въпрос. Отново ще ви кажа, че нещата са разделени на две. Трябва много ясно да се прави разлика.
Първо, това е т.нар. свободно пазаруване на хората. Държавата регулира надценката и при регистрирането на самия препарат заставя производителя да договаря една цена, която винаги България е искала да бъде най-ниската горе долу. Казвам ви от страните членки на Съвета на Европа. По-ниско от това, включително тук са включени Армения и други не може и много трудно би могло да бъде. При определената надценка това е нормалният път на нещата. Не може да се говори за някакъв друг социален ефект.
Второ, това са публичните средства, как се оперират и това е социалната роля на държавата. Тя може да определи механизми, които да бъдат записани в закона, което е още по-добре за да няма съмнение за корупционни практики. Единственото нещо, което се допуска е, да се приемат наистина референтни стойности, които да предоставят възможност да се вземат на най-ниската цена продавани в Европейския съюз.
Трето, държавата на определена категория граждани, да ги освобождава от плащане или да им подпомага с част от парите. Това е социалната роля на държавата, но не се отнася за самия производител, който не може да бъде натиснат да продава нещо под своята себестойност. Това е истината.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, благодаря ви за тази лекция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, не бих искал да бъде лекция, а колегиалност.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Приех, че изказването ви е колегиално. Искам да задам един въпрос – как става декларирането на цената като пояснение? Каква е гаранцията, че декларирането на цената е коректно?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Цената се доказва. Доказва се на базата на това, което е използвано като, труд, апаратура и т.н. Тези неща горе долу имат европейски стойности. Не зная дали вие знаете, защото човек трябва да се интересува горе долу колко са капиталовложенията на една от иновационните фирми за изкарване на един модерен продукт? Преминават милиарди. На пръв поглед вие ще кажете – защо се калкулират? Как няма да се калкулира, след като е посочен в развойната част на продукта. Забележете, че нещата не могат да се следят, например до производството на баничка, в която има брашно, огън, труд, капитал, декапитализация и т.н. Има една развойна дейност, която е огромна. За това голямата борба е за увеличаване на патентната защита. Веднага след това навлизане на генерици, защото свалят цената. Те свалят цената, защото я няма развойната дейност, която е много скъпа. Въпреки, че се опитваме да регулираме и горивата, все пак там е по-лесно. Тук има капитал, който много трудно може да се дефинира. Искам да бъда разбран съвсем правилно.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви господин председател. Поставих тези два въпроса, защото мисля, че не по-малко важно е дали цената е фиксирана или пределна, е методологията на правене на цената. Това е един проблем, който само в текста на колегата Руденко Йорданов е подсказан като нормативно решение.
Предлагам, когато говорим за фиксирана или пределна цена да мислим как се достига до тази цена. Защото, според мен тук е основният проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря ви господин председател. Много неща казахме по цените и вероятно има още много, които може да казваме и е обяснимо в предвид на това, че по една груба оценка годишния обем на търговията с лекарства вероятно надхвърля 2 милиарда лева. Следователно става въпрос за едни много сериозни интереси. За да търсим някакъв наистина социален елемент в тази политика, мисля, че за това сме длъжни всички ние политиците на гражданите, които са гласували за всеки един от нас независимо от коя политическа партия се намираме в парламента.
Според мен, има два момента, на които трябва да обърнем внимание и в крайна сметка формират цените. Това е моментът, в който лекарствата постъпват на пазара преди търговеца на едро и момента, в който достигат до гражданите. Никъде в законопроекта, доколкото съм се запознала, не са регламентирани тези надценки, за които става дума преди малко и които бяха прочетени от Руденко Йорданов в наредбата. Вероятно си заслужава да помислим по каква причина точно в този сектор надценката при търговеца на дребно, например не е от 0 до 18 на сто, а строго регламентирана – 28, 25 и 20 на сто. Това е един много сериозен въпрос. По каква причина по същия начин са регламентирани надценките в търговията на едро – 7, 9 и 10 на сто? Трябва ли да го оставим отново в наредбата, която да бъде приемана от министерството или наистина да изразим нашата воля?
Необходимо е да има минимален праг, през който да не преминават цените на тези лекарства особено в сферата, в която се използват публични фондове. Защото, с парите на държавата се заплаща всяко едно от тези лекарства.
Смятам, че предложението, което се направи от Руденко Йорданов в голяма степен покрива моите представи за свободен пазар и конкуренция и за една наистина социална политика по отношение на сравнително справедливо разпределение на средствата от публичните фондове, без да се дава възможност голяма част от тях да изтичат неизвестно в каква посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага ще ви направя една реплика. В текста, който е предоставен от Руденко Йорданов в алинея 1, в момента е точно така. Държавата, министерството или касата, които разполагат с публични средства, на базата на договорите, които правят, търговете в министерството и договарянето в касата определят цените до крайния потребител. Това се казва, т.е. с една дума нищо. Това е моето становище, дали е вярно или не, ще спорим, но не е ли тека? Ако ме убедите, че не е така, да видим как ще стане?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че ако в текста на колегата Руденко Йорданов вместо в алинея 1 „определя”, да се запише „регулира”. В алинея 2 вместо „регулира” да се постави „регистрира” и да отпаднат „минималните” нещата ще се оправят. Благодаря ви.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, всеки от нас по една или друга причина е добре запознат с действащия Закон за обществените поръчки. Всички знаем, че могат да бъдат поставени условия, при които да се намери оптимално най-добрата цена за съответното лекарство. Нека да не се притесняваме от това по какъв начин министерството ще направи съответните процедури, за да намери най-добрата цена, за която не възразявам като редакционна промяна да бъде заменена думата „определя”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Янакиева, вие казвате точно това, което и аз казах.
Мисля, че наистина могат, трябва и да бъдат оставени да намерят най-добрата цена. Вие казахте същото.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Това не противоречи на предложението на Руденко Йорданов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В предложението е записано, че държавата определя. Каква е гаранцията, че държавата ще определи най-добрата цена?
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Китов, държавата не може да си позволи да намери друг механизъм освен разписаният в българското законодателство.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Записано е „цената”, а не „най-добрата”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Изключително съм удовлетворен от дебат, който е много ползотворен и показва различните гледни точки разбира се и интереси.
В отговор на Вашето твърдение, че досегашният механизъм е един добър може би спорно добър, но все пак действащ и дава възможност да се регулират цените за лекарства заплащани с публични средства. Ако обърнете внимание на отпратката към член 262, алинея 4, включва точка 2, която засяга лекарствени продукти заплащани от бюджета на лечебни заведения по член 5, член 9 и член 10. Какво става сега? Досега по Закона за обществените поръчки при определяне на изискванията и критериите за сключване на договор за определена лекарствена позиция всеки управител си поставя брой точки в зависимост от цената. Години наред може да постави цената да прави 30 точки. Останалите да бъдат 70 точки. Едва напоследък е 50:50. Въпреки всичко се хитрува. Една справка за една лекарствена позиция в 10 многопрофилни болници при едни и същи условия ще дава сериозни разлики.
Според мен включването на позитивния списък във вида, в който съм предложил е важно, но за да вървим към едно събиране на позицията на искам да проявявам инат с думата „определя”, за да не ви звучи толкова комунистически.
Предлагам следният текст: „Регулира цените на лекарствените продукти за крайния потребител заплащана с публични средства включени в позитивния списък по член 262, алинея 4 съобразно най-ниската референтна цена на държава членка на Европейския съюз”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това предложение е много по-добро, но не може да има една референтна цена. Трябва да са няколко референтни, така както беше казано.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря на Руденко Йорданов за конструктивизма, защото това, което до момента дискутирахме, така оставен член 258, алинея 1, без добавката, която току що казахте действително отключва вратата за най-различни манипулации. Благодаря ви, че се съгласихте да замените думата „определя” с „регулира”, защото се прави съществена разлика. С добавката за референтната цена, именно заключена в закона, мисля, че донякъде ние успяваме да решим проблема с играенето след това в наредбата.
Необходимо е да дискутираме или да се включи като алинея 2, как държавата купува или въобще публичните средства, които се използват, по цена на производител, на търговец на едро или на търговец на дребно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, това са съвсем различни неща. Държавата не може да купи от производителя по цена на едро, защото някой трябва да го закара до болницата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, след като ще бъдем принципни, да сме принципни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, че ще бъдем принципни.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Поглеждайки таблицата ясно виждаме, че цените на реимбурсираните лекарствени продукти са регулирани по цена на производител. Два са случаите по цена на търговец на едро и един единствен случай където е по цена на дребно в Словакия. Аз не разбирам, защо болницата ще купува по цена с надценка на търговец на дребно. Тя няма да го купува от аптека?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Получава се.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не се получава. Ние тук решаваме как да се получи. Ако ще лобираме…От нас зависи как ще се реши.
Не трябва да се заблуждаваме. Естествено е, че нашият пазар е малък. Когато няма интерес големият производител няма да маркетира в България, а в други страни и по-късно ще идват иновативните продукти в България. Естествено е, че ние не можем да окажем въздействие върху това. Вярно е, че се изразходват големи количества средства за иновации. Една голяма компания може би годишно за един продукт изразходва от порядъка на 20 – 40 милиарда долара.
Искам да ви попитам, за толкова много пари може ли един продукт да се произвежда, например да се маркетира една, две или три години, да се патентова за 20 години и да не излекува нито едно заболяване. След това неговата малко подобрена форма, се продава за следващите две години като новата панацея на още по-висока цена. Обикновено тези цени са 150 пъти по-високи отколкото е цената на продукта. Това се доказва и от експертите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, навлизаме в друга тема.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Именно, поради това ние трябва да защитим пациентите. Предлагам да не навлизаме в търговията, защото нямаше търговията на лекарства да бъде на първо място преди оръжейния бизнес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че предложението, което се направи от Руденко Йорданов до голяма степен удовлетворява всички.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Настоявам да се запази и добавката за цената по производител, по търговец на едро или по търговец на дребно.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател имам няколко съображения.
Първото е, че никога не трябва да забравяме в тази дискусия, че има един основен принцип, който е записан в директиви и първите членове, които приехме. Трябва да има разделение между производството, търговия на едро и търговия на дребно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което каза госпожа Първанова преди малко не е естествено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това реагирах.
ХАСАН АДЕМОВ: За това припомням този основен принцип, който е измислен от институциите, в които сте вие госпожо Първанова, в момента.
Второ, погледнете това около, което се обединяваме ни връща към текстът на вносителя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво лошо има в това?
ХАСАН АДЕМОВ: Няма нищо лошо. Тази дискусия с обучителна цел ли беше?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, какво е вашето предложение?
ХАСАН АДЕМОВ: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 16.
Не се приема.
Доцент Щерев, при така предложеното предложение на Руденко Йорданов, приемаме вашето предложение по принцип.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Необходимо е да се разберем какво гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, ще ви помоля да повторите вашето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложение за член 258, алинея 1. „Държавата регулира цените на лекарствените продукти за крайния потребител заплащани с публични средства включени в позитивния списък по член 262, алинея 4 съобразно най-ниската референтна цена от държава членка на Европейския съюз”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Трябва да се запише: „от държави членки на Европейския съюз”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре, приемам множественото число.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Китов, Руденко Йорданов постоянно сменя текстовете. Господин председател, извинявайте, но не сме чули становището на вносителя относно предложението на Руденко Йорданов. Това е много важен въпрос.
ТОДОР КУМЧЕВ: Имам втори въпрос към доктор Руденко Йорданов. Пределните ли цени регулира? Защото изпускате една дума „пределните”, така както е по вносител.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Регулират цените, което е по-силно от пределните.
Доктор Райнов, ще вземете ли отношение по това предложение. Става въпрос за крайната цена на потребителите, която вече не е пределна.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доцент Китов, ние сме малко смутени от последната редакция, която доктор Йорданов прочете с фиксирането на държави членки и т.н., защото ако дойде нещо от Америка и от Швейцария и го има само в две държави членки нещата стават много по-различни като процедура по рефериране.
Думата „краен потребител” преминало през позитивния списък означава, че сменяме принципа. Означава, че ще се регулира само това, което е в позитивния списък, без това, което е за свободния по лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но има алинея 2. В момента разглеждаме алинея 1. За това е само на позитивния списък и публичните средства.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не трябва да забравяме, че цените не могат да се разглеждат като глава „Цени” и все едно останалата част от закона не съществува. Не трябва да забравяме раздела „Паралелен внос”, който е разписан да може да срине тези цени, а не да ги поддържа и да крепи пожизнено тяхното статукво.
Не трябва да забравяме и раздел „Аптеки” – там как ще се продава?
Мисля, че не трябва да гледаме на цената като цена, а какво ще правим с паралелния внос? Той също ще подлежи на ценообразуване. Ще идва за да срива крайната цена за потребителя.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тогава да запишем не по-висока от най-ниската на страна членка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ще помоля да погледнем по-сериозно на въпроса и да не се разглеждат в последния момент формулировки, които след това ще бъдат прегласувани. Така работата не е сериозна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по отношение на паралелния внос, благодаря на доктор Христов, който направи отметката. Ние ясно трябва да имаме предвид, че този паралелен внос е една възможност да се свалят цените от цените на производителите. Ако в закона има текст, такъв какъвто се предлага, той важи и за паралелния внос. Тогава елиминираме тази възможност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да помоля доктор Христов, да каже независимо от това, какво е неговото мнение, при тази регулация какво лошо има ако приемем:
Първо, регулиране на цените в позитивния списък. Т.е. които държавата и лекарствата реимбурсира и плаща.
Второ, ние приемаме референтна цена. Т.е. цена, която се определя от най-ниските цени в държави от Европейския съюз. Не фиксираме колко са държавите. Случаят, който беше посочен, че от Америка ще дойде едно лекарство, което няма да го има в Европа, е фантастика, но не е невъзможно. Не казвам, че е невъзможно. Когато нямате критерии в Европейския съюз ще използвате друг механизъм, но когато имате в европейски страни вие трябва да използвате в европейските страни най-ниските цени и от там да фиксирате една цена, която се оказва референтна цена. Оттам нататък къде ще слиза надолу пазара е друга тема. Тук няма никакви противоречия и възможност така да формулираме решенията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако паралелният внос при най-ниската цена е референтна, много трудно ще бъде паралелният внос под тази цена, ако идва от Европейския съюз.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма страшно и от това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: За всички останали, които не са в позитивния списък само се регистрират по алинея 2.
Предлагам да се гласува.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не е толкова страшно, защото ние вземаме най-ниските референти цени на страните в Европа. Едва ли България ще бъде първата страна в Европейския съюз, в която големите американски компании ще регистрират своя препарат. Ако теоретично наистина се получи подобно нещо ще се вземат други референтни цени, при които ще се използва този пример.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, това което казахте в последните си думи, какви пределни и референтни цени ще се вземат, означава че ние бихме могли да гласуваме текста по вносител или много близък текст до вносителя.
В член 260 има специална наредба, която е предвидена. В наредбата са записани условията и правилата за образуване на пределните цени. Ние имаме доверие на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, при тази формулировка по принцип приемаме вашето предложение.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Нашето предложение е същото.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте господин Мръцков, прочетете алинея 2. Оттегляте ли алинея 2? Искате ли да гласуваме предложението или го оттегляте?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Китов, ако приемем текста на Руденко Йорданов, ние казваме да отпадне думата „пределни” и остава „регулират цените на лекарствата”. Това е нашето предоложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 2 става въпрос за свободния пазар, в смисъл не с публични средства…
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Когато я обсъждаме тогава ще преценим. По принцип приемаме първата алинея.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип се приема. Госпожо Станкова, оттегляте ли вашето предложение?
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, всички тези разсъждения ме карат да помоля да гласуваме по принцип алинея 1 на член 258. Оттегляме алинея 2 и алинея 3 от предложението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Приемаме по принцип алинея 1.
ИВА СТАНКОВА: Оттегляме алинея 2 и алинея 3. Смятам, че можем да оформим текста, с който държавата като регулатор и защитник на социалните моменти…
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Оттеглям първоначалното си предложение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Имам една молба, искам съвсем точно да знаем какво гласуваме по алинея 1, след което ще гласуваме алинея 2. Ще помоля да бъдем съвсем прецизни, защото това е най-важният текст на този закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, ще помоля още веднъж да прочетете предложението.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Моят въпрос е към отдел „Правен”.
Искам да тълкуват, ако държавата регулира цените и ако държавата регулира пределните цени, възможна ли е опцията, когато държавата регулирайки цените може да означава, че може да има и по-високи цени от тези? Ако запишем „пределни цени”, очевидно е, че над тях не може да има, а под тях може да има. Ще помоля юристите от отдел „Правен” да тълкуват текста.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, когато се запише, че държавата регулира само цените, цените могат да бъдат всякакви каквито държавата реши. Не е необходимо да се обяснява от отдел „Правен”. При пределната цена държавата казва, коя е най-високата цена. Когато има цени, те могат да бъдат такива каквито ги определи държавата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, необходимо е да разделим гласуването на три елемента.
Първият елемент е свързан с възможността държавата да регулира цените на лекарствени продукти, когато са с публични средства.
Вторият елемент е, без да става дума за публични средства, отпускани по лекарско предписание.
Третият елемент е, да са нарече условно свободния пазар, който не визира нито първата хипотеза…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, имате направено предложение с алинея 1 и алинея 2.
Ще помоля да прочетете алинея 1.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Член 258, алинея 1. Държавата регулира цените на лекарствените продукти за крайния потребител заплащани с публични средства включени в позитивния списък по член 262, алинея 4, съобразно най-ниските референтни цени от държави членки на Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, има ли проблеми по този текст?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Извинявайте трябва да се запише: „Най-ниската референтна цена от държави членки на Европейския съюз”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към гласуване на алинея 1.
Госпожо Първанова, с публичните средства пределна цена няма. Тя е дефинитивна цена до крайния потребител.
Подлагам на гласуване алинея 1.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Доцент Великов, гласува „въздържал се”.
Ще помоля да прочетете алинея 2.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Алинея 2. „Държавата регулира пределните и минималните цени на лекарствените продукти извън случаите по алинея 1”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това категорично не е едно и също. По вносител алинея 2 е следната: „Държавата регистрира максимални продажни цени на дребно…”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, това е предложението на Руденко Йорданов. Ако не се приеме ще отидем към предложението на вносителя. Вие познавате технологията.
Въпросът е как си представя доктор Руденко Йорданов, че държавата ще регулира минималните цени? Обръщам внимание.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какви са механизмите на държавата, за да не разрешава дъмпингови цени на лекарствата във веригите? Ако някой може да ми отговори какъв механизъм можем да вкараме, готов съм да оттегля текста. Предложете как да постъпим, така че да не се изхвърлят от пазара хора, собственици на една аптека.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди малко прочетохте, в началото на това заседание процентите, а той ще го продаде на 15 или 10 на сто? Защо ще забранявате да прави това?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава да поставим скоби и да кажем, че се отнася всичко за пазара в Илиенци и нещата ще се наместят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, този въпрос се урежда в Търговския закон, когато трябва да се продават стоките на цени под себестойността. Не може да се продава под себестойността.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Първанова, след като това не се случва на Илиенци, няма да се случи и за аптеките.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Въпросът с продаване на стоки и услуги под себестойността се визира от Търговския закон. Тук няма нужда да се записва минимални цени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има и Комисия за защита на конкуренцията, която се занимава с тези неща.-
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не може в алинея 2 да е записано пределни цени, а в алинея 1 само цени. Ако не запишете „пределни” няма такова регулиране.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В алинея 2 става въпрос за друго. Проблемът, който остава с алинея 2 е, че най-вероятно за ОТС продуктите трябва да има нещо.
Мисля, че предложението на Министерския съвет е добро, но това ще се остави като алинея 3.
Доктор Райнов, възразявате ли върху алинея 2?
Има две предложения така както е предложен текста и да отпаднат „минималните”?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Отново отиваме към определението – какво е минимална цена? Как можем да я определим? На базата на какво ще кажем, че това е минимална цена?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно споделям това, което казахте. За това казвам, че ако някой продава под себестойността има Комисия за защита на конкуренцията.
От друга гледна точка, след като на дребно имате марж до 28 на сто, който може да е от 5, 3 или 1, може да се продава на себестойност това е негово право.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Има случаи в практиката, когато може да продава и под себестойността само и само за да се освободи от това количество, защото ще изтече срока на годност след пет месеца.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава се доказва защо се прави.
Предлагам, да отпадне „минимални”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, при допълнително обсъждане на този текст се вижда, да не попаднем в ситуацията, да гласуваме нещо, което не искаме да гласуваме.
Необходимо е да бъдем на ясно какво искаме да гласуваме, а не да правим текстове, а какво ще излезе в края на краищата не се знае. Ние казваме, че искаме за медикаментите, които са в позитивния списък, за които държавата плаща и касата реимбурсира за тези медикаменти да се определи референтната цена на базата на страни от Европейския съюз, които имат най-ниски такива цени.
Това ли е текстът, който приехме?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще помоля отново да се прочете текстът. Аз записах, че държавата регулира цените на лекарствени продукти за краен потребител заплащани с публични средства, включени в позитивния списък по член 262, алинея 4, съобразно реферирането и т.н.
Всички знаем много добре, че касата не във всички терапевтични групи може да плаща референтната цена на 100 на сто. Има групи, в които касата плаща 75 на сто, 25 на сто и 100 на сто от тази референтна цена. Ако не съм прав, веднага ще оттегля възражението си.
След като ние сме регулирали цената на този продукт за краен потребител същият този продукт когато излезе на свободна продажба тази цена валидна ли е за свободната продажба или не е валидна?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е валидна, това са само публични средства.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тогава какъв е този краен потребител? Като потребител на публични средства или краен потребител като пациент?
Доцент Китов, не разбирам този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Първото предложение на Руденко Йорданов е за болниците и болничното лечение като краен потребител през министерството. Второто предложение е за онзи потребител, на който се реимбурсира…
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, искам да направя едно обяснение как разбирам този текст. Имаме лекарства, които влизат в позитивния списък. Имаме лекарства, които не са в позитивния списък независимо дали са с лекарско предписание или не са. Лекарствата, които са в позитивния списък, за които държавата плаща имат референтна цена, горна пределна цена. Няма значение дали са реимбурсирани от касата или не са реимбурсирани. Оттам нататък как ще сключи договора касата и на каква цена ще се продават в аптеките това е въпрос на пазара и на търговете. Въпросът е, че това лекарство ако има референтна цена въз основа на определени правила – 30 лева за опаковка, нито на свободния пазар, нито от касата може да се продават по-високо за 31 лева. Това означава.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Наличието в текста на израза „краен потребител”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре, може да отпадне „краен потребител”.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Този краен потребител не прави разлика между тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като държавата регулира цената е ясно е, че е за този, за който е и няма нужда от краен потребител.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, нека да изясним понятието „краен потребител”. Касата ли е крайният потребител или пациента?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, след като държавата определи цените на лекарствата, ясно е къде отидат публичните средства. Ние говорим за цени, а не за плащане.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие не разбирате за какво става въпрос. Доктор Райнов, поставя съвсем правилно въпроса.
Имаме два вида медикаменти. Едните видове медикаменти влизат в позитивния списък. Край, става въпрос за тези медикаменти. Всички и независимо дали се продават от касата, дали се дават без пари или се купуват от гражданина. Това няма значение. Тогава ние говорим, че по определен начин се определя референтна цена на това лекарство. Например, това лекарство може да се продава за максимум 30 лева. Оттук нататък дали ще се реимбурсира от касата с 10 на сто, дали ще бъде на свободния пазар никой не може да го продава на 31 лева.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това не е вярно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, че не е вярно. Става въпрос само за публични средства.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, това което каза доцент Щерев до последното изречение е вярно. Оттам нататък тези, които се продават на свободния пазар от позитивния списък имат две хипотези.
Едната хипотеза е тази, която казвате вие.
Втората хипотеза, която не става ясно от текста е, че тези лекарства могат да бъдат продавани извън тази регулация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, много ясно става от текста. В алинея 1 се казва „само заплащани с публични средства”. В алинея 2 се казва, че има друг механизъм когато няма публични средства.
Предложението на Руденко Йорданов е коректно защото става ясно само с публични средства. Когато лекарството от позитивния списък вече не е с публични средства е по алинея 2.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Предлагам една редакционна поправка, която ще внесе яснота.
„Държавата определя цените на лекарствените продукти за краен потребител включени в позитивния списък по член 262, алинея 4, заплащани с публични средства”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да отпадне „крайния потребител” няма нужда от него.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Включени в позитивния списък трябва да премине отпред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението е редакционно, но „крайния потребител” трябва да отпадне.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, отново обръщам внимание, че няколко пъти говорим за референтната цена, в кой момент се появява и за кое се отнася. Не напразно поисках консултация с отдел „Правен”.
Там където се появява думата „референтна” цена се отнася за цената, по която се определя, но не става ясно дали това е за цената, по която се плаща. Записано е „обща цена”. Попитайте отдел „Правен” дали става дума за пределна цена, референтна цена или каква цена? Не е казано каква е „цената, по която публичните средства се изразходват. Казано е, че се плаща по референтна от страна членка. Каква е тази цена? Референтна или пределна е за държавата? Може ли над нея? Може ли под нея? В икономиката няма общо цена – има или регистрирана цена, или пределна цена, или минимална цена или максимална цена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато се определи референтната цена…
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В наредбата е записано, че референтната цена за лекарствен продукт е … Пределна цена се изчислява …Няма обща цена. Искам да знам коя цена в момента ние визираме в член 258, алинея 1 – пределна, референтна или коя? Няма обща цена.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: След закона ще се променя наредбата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Какво ще се промени в наредбата. Не може да се промени икономическата теория и да се каже, че има общо цена. Има определени видове цени. Искам да знам за коя цена взехме решение?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Петър Мръцков е прав, че когато се промени закона, ще се промени и наредбата.
Държавата определя цената. Казано е цената за лекарствата заплащани с публични средства на база на най-ниската референтна стойност. Това е пределната цена, защото не може да бъде по-голяма, но при търга може да бъде по-малка.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма такива работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Държавата казва, че цената е 30 лева на база референтната и може да бъде по-висока. Обяснете им как става това? Когато „цената” е членувана, означава че е фиксирана.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма „цената”. Това е закон, а не литературно съчинение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има предложение за редакция за отпадане на краен потребител.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, този текст е един от ключовите текстове в закона. Предлагам да се приеме на първо, второ четене, но да не се приема днес като окончателен текст, защото не сме готови и да не се достига до случая както беше с аптеките да подхвърляте какво е взето като решение, защото аз не съм гласувал това решение за аптеките и преференциалното отношение към магистър-фармацевтите. Да не се налага след това да го преразглеждаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не можах да разбера какво съм подхвърлил. Мога да ви кажа, какво беше гласуването, защото го помня.
Колеги, вече пет месеца разглеждаме този законопроект и не е сериозно да се отлагат текстове.
ДИЯН ДЕНЕВ: Господин председател, глава „Цени на лекарствата” има над 10 члена.
Първият член трябва да отговори на въпроса, кои цени на лекарствата в България се регулират? Няма нужда да отговаря как?
Ако в алинея 1 на член 258 се уреди реда за тези, които се заплащат от публичните фондове и тези, които не се заплащат от публичните фондове, би било достатъчно. Искам да кажа, че по отношение на свободното образуване на цените за свободния пазар, ще обърна внимание, че става объркване. В Австрия и Германия се регулират цените само на заплащаните от обществените фондове, а на свободния пазар – не. Има причина за това. Свободният пазар няма нужда от регулация, защото има един прекрасен механизъм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това беше казано. Не казвате нищо ново.
ДИЯН ДЕНЕВ: Виждам, че отново в алинея 2 започва да се обсъжда регулация на цените. Господин Йорданов, прочете друго предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Денев, вие се изказвате в качеството си на представител на асоциацията. Ще помоля да изкажете становището на асоциацията.
ДИЯН ДЕНЕВ: Становището на асоциацията е, че цените на лекарствените продукти включени в позитивния лекарствен списък трябва да бъдат регулирани разбира се от държавата. Продуктите, които са с лекарско предписание, но се продават на свободния пазар трябва да бъдат на свободно ценообразуване както е в почти всички страни.
Вие започнахте обсъждане как да бъдат регулирани и се спомена текста с най-ниската референтна цена. Искам да обърна внимание на две неща.
Първо, в Гърция текстът беше точно такъв – най-ниската цена в Европа. Именно в резултат на това гръцката държава беше осъдена.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Грешно тълкувате, ставаше въпрос за фиксирана цена.
ДИЯН ДЕНЕВ: Възможно е, но тъй като съм запознат с решението на съда най-ниската цена означава, че в някои случаи може да се достигне до продажба под цената, която се формира от разходите на производителя и всички по веригата. Най-ниската цена може да е изключение, за това следва да се подходи по-внимателно. По-внимателният подход може да се уреди тук и в наредбата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поради това поставихме няколко страни. Записахме „най-ниската цена на няколко страни в Европа”.
ДИЯН ДЕНЕВ: Ако се запише „най-ниската” означава средната от четирите най-ниски. Това е правилен подход. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще ви помоля да чуете текста, който предлагам за алинея 1 и алинея 2, във връзка с това, което предварително се уточнихме.
Алинея 1. Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти включени в позитивния списък по член 262, алинея 4, съобразно най-ниските референтни цени от държавите членки.
ТОДОР КУМЧЕВ: Пропуснахте „заплащани”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заплащани с публични средства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разберете, от позитивния списък. Добре, допълваме „заплащане с публични средства”.
Алинея 2. Държавата регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствените продукти извън тези по алинея 1.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, приемам, че по алинея 1 можем да обмислим редакцията. Приемайки по принцип текста така както е, но редакцията може да бъде да разместим ли позитивния списък и публичните средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е техническа част.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: За да вървим напред предлагам така приетата алинея 1 в окончателната редакция да приемем още веднъж за следващото заседание.
Предлагам да приемем алинея 1 на вносителя, която да стане алинея 2.
Алинея 2 на вносителя, да стане алинея 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За пореден път се прави ново предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Руденко Йорданов определя дневния ред на комисията и каквото каже това става.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги, имам процедурно предложение.
Ние гласувахме алинея 1. Всички се съгласихме, че трябва да се направят редакционни промени. За алинея 2 имаме две предложения. Едното предложение е на вносителя, а второто е на Руденко Йорданов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Руденко Йорданов стана едно.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Предлагам да гласуваме предложенията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има два подхода.
Единият подход е това, което е предложено от Министерския съвет, а сега се направи и от Руденко Йорданов и става с регулиране на пределните цени.
Вторият подход се каза от доцент Атанас Щерев и от Диян Денев, е на свободния пазар да останат не регулирани, а пазарен механизъм.
Колеги, предлагам да гласуваме по принцип тези неща, за да изчистим текстовете.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам днес да се гласуват по принцип, а следващия път да се изчистят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако сега гласуваме текстовете по принцип, след това ще се изчистят.
Колеги, имате ли възражения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с извън публичните средства, за чист свободен пазар, без регулиране включително на пределни цени, но с регистриране, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 4.
Приема се.
При това положение доцент Щерев, кога ще направите точни текстове?
ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение и на Руденко Йорданов. След като гласувахме предложението на доцент Щерев, ще гласуваме и неговото предложение, не могат да се гласуват предложенията само на една политическа група.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, приехме предложенията по принцип. Аз ви попитах искате ли да приемем предложенията по принцип и оттам нататък да подготвим нещата за гласуване?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да се обърна към колегите от БСП и към доцент Кумчев и да кажа следното. Няма за какво да се надлъгваме. Тук става въпрос за принципи. Има коалиционни споразумения, нека да видим кога какво гласуваме. Това са принципи. Тук не може този отсъства, онзи гласува така, а третия гласува иначе. Това са принципи. Или гласуваме за свободен пазар или гласуваме за регулация и се поема съответната отговорност. Това е политическо решение.
Мисля, че това трябва да се изясни и тогава да вървим към гласуване и формулировка на текстовете.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, правя процедурно предложение, тъй като настъпва 17.00 часа предлагам да прекратим заседанието на комисията и да продължим, ако трябва извънредно в сряда.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Под формата на реплика искам да поправя малко доцент Щерев. Не става въпрос за надлъгване, а да не прибързваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В сряда ще проведем извънредно заседание, защото този закон трябва да се свърши.
Искам да ви кажа честно, този път и в залата ще кажа, защото винаги опозицията е крива, но мисля, че приемането на закона не се забавя заради опозицията.
ТОДОР КУМЧЕВ: Извинявайте, но не може да играем за двама или трима души. Всеки има мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На кой не е предоставена възможност да изкаже своето становище.
ВАСИЛ ПАНИА: Преди около един час доктор Христов каза, че има три категории лекарства. Едната категория са тези, които са без лекарско предписание, за които току що гласувахме.
Втората категория е в алинея 1, която също гласувахме, в която са публичните средства, които се регулират.
Има една трета категория, която беше спомената от доктор Христов и не беше гласувана. Третата категория е по лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, преди малко гласувахме принципа ще има ли регулация на лекарствата, които са без публични средства? Гласува се, че няма да има никаква регулация. Ще има само регистрация.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Нямам нищо против, но да влезе в текста.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Приехме текстовете по принцип, което означава, че за следващото заседание ще има окончателен текст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да направя процедурно предложение за прегласуване, тъй като не стана ясно какво се гласува.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам за тази процедура.
Има направено процедурно предложение от госпожа Росица Янакиева за прекратяване на заседанието днес и за провеждане на извънредно заседание в сряда от 17.30 часа.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Закривам заседанието на комисията. Благодаря за участието.

(Заседанието завърши в 17,00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/