П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 3 ноември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 3 ноември 2005 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Проект за решение за покриване на покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък на първото полугодие на 2005 г., № 554-02-7, внесен от Стела Димитрова Ангелов-Банкова и Минчо Христов Куминев на 11 юли 2005 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-71, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 2 ноември 2005 г. – първо четене.
2. Доклад на министъра на здравеопазването за състоянието на държавните лечебни заведения за болнична помощ.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:

1. Проект за решение за покриване на покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани от бюджетния излишък на първото полугодие на 2005 г., № 554-02-7, внесен от Стела Димитрова Ангелов-Банкова и Минчо Христов Куминев на 11 юли 2005 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-71, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 2 ноември 2005 г. – първо четене.
2. Доклад на министъра на здравеопазването за състоянието на държавните лечебни заведения за болнична помощ.

По първа точка давам думата на вносителите.
СТЕЛА БАНКОВА: Този законопроект е втори опит от предишния парламент с предложение да се използва огромната сума от бюджетния излишък. Една малка част от този бюджетен излишък да се отдели и да се платят здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани. Този законопроект е внесен в първия работен ден на този парламент. Искам да ми отговорят колегите каква е причината да стои толкова дълго време в комисията. Поводът да се разглежда проекто решението е предложението на колегите от БСП да се разсрочи отново срока за изплащане на тези здравни осигуровки. Това е четвърти пореден опит за разсрочване на здравните осигуровки.
Искам да отбележа, че това не даде резултат, тъй като предишните три разсрочвания показаха, че твърде малко български граждани платиха здравните си осигуровки. Единствената причина е, че тук става въпрос за социално слаби и трайно безработни български граждани. В мотивите на колегите, които внасят своето предложение и в мотивите на професор Радослав Гайдарски прочитаме следното. Основна причина за забавянето на внасянето на здравните осигуровки е това, че българските граждани не са уведомени, че трябва да се внесат тези осигуровки и какво трябва да направят, за да ги внесят. Ще си позволя да опонирам на становището на колегите и проф. Гайдарски, тъй като основната причина за не внасянето на здравни осигуровки от 1 милион 200 хиляди български граждани е обстоятелството, че тук става въпрос за социално слаби и трайно безработни български граждани. На фона на това искам да получа информация какво е мотивирало колегите от НОИ да се отдели сумата от 830 хиляди лева, за да се пращат писма на над 1 милион български граждани, в които да се обяснява, че трябва да се заплатят тези здравни осигуровки.
Ще се позволя да не приема обстоятелството, че няма средства за изплащане на здравните осигуровки. Имаме бюджетен излишък и в момента България си позволява лукса да отделя над 1 милиард 200 милиона лева за войната в Ирак.
Моят колега ще допълни това, което съм пропуснала. Основната теза и разликата между двете предложения е, че ние предлагаме да се отдели сумата и да се платят здравните осигуровки от бюджетния излишък на социално слаби и трайно безработни български граждани. Второто предложение, което ще разгледаме след нашето повтаря една теза, която беше разглеждана и в предишния парламент за разсрочване. Видя се, че ефект от разсрочването няма, тъй като тук не става въпрос за липса на време за българските граждани да заплатят здравните осигуровки, а обстоятелството, че става въпрос за социално слаби и трайно безработни български граждани, които поради липса на средства няма да могат да разсрочат своите вноски.
МИНЧО КУМИНЕВ: ще допълня няколко неща. Практиката през последните години от миналия парламент показа, че отлагането на проблема във времето не го решава. В момента над 1 милион са без здравни осигуровки. Всички ние прочитаме във средствата за масова информация как българи се връщат от болниците и е отказван достъп до лечение. Не искам да коментирам тези факти. Това, което искам да акцентирам е, че в сега действащото законодателство има един невероятен парадокс. Какво имам предвид. Здравните осигуровки на безработните в продължение на няколко месеца се поемат от българската държава. В момента когато тези безработни се превърнат в трайно безработни. Българската държава се дезангажира от тях. Нещо повече, при условие, че не получават дори помощи за безработни им се иска да плащат здравни осигуровки. За мен това е един невероятен абсурд. Призовавам колегите да помислят върху него.
Нашето предложение е много ясно. Има две точки, в първата се казва, че правителството трябва да отдели средства за плащане на здравните осигуровки, забележете не на всички, а само на трайно безработните и социално слабите българи. Втората точка е, че правителството се задължава да създаде механизъм, да събере онези вноски от не добросъвестните работодатели, вие знаете, че има една много солидна сума, която не е плащана като осигуровки от страна на самите работодатели.
Призовавам комисията да помисли и да приеме нашите предложения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости на заседанието, ние сме представили писмено становище. Съвсем на кратко ще се опитам да внеса яснота в ситуацията към момента. Ваше право е да вземете решение по проекта, който се предлага. Когато говорим за социално слаби или безработни български граждани, които не се здравно осигурени трябва да имаме предвид, реда и начина, по който всички български граждани се осигуряват здравно. Онези, които са безработни с право на обезщетение се осигуряват от Националния осигурителен институт за периода на получаване на обезщетението като вноските се начисляват върху размера на самото обезщетение. За тази цел всяка година в бюджета на Националния осигурителен институт, включително и за следващата година са предвидени около 12 – 13 милиона лева. Тези хора са осигурени за периода за поучаване на обезщетение. След изтичане на срока на получаване на обезщетение законодателят е преценил, че онези които са безработни, в т.ч. и трайно безработни, т.е. в по-продължителен период от време ще бъдат осигурявани за сметка на държавния бюджет, ако отговарят на условията за получаване на месечни помощи или от началото на тази година кръга се разшири или получават т.нар. енергийни помощи. По този ред Министерството на труда и социалната политика осигурява около 240 хиляди души. Миналата година беше под 200 хиляди души. Независимо, че енергийните помощи се получават само шест месеца през годината министерството ги осигурява, чрез своите поделения на Агенцията за социално подпомагане през цялата година. За сметка на държавния бюджет се осигуряват и онези социално слаби български граждани, които са настанени в социални заведения. Останалите, които попадат в списъка на нередовните, защото отварям една скоба и ще кажа, че всички 1 130 000 души към днешна дата, които са здравно не осигурени или имат повече от 3 неплатени вноски през последните 15 месеца са една изключително разнородна група. Много често те се определят като социално слаби или като безработни. Важно е да се каже, че малка част от тях са такива. Тук попадат хората, които само заради един лев по-висок доход от праговете за получаване на енергийни помощи не могат да бъдат защитени от държавата. Има такава група хора, които са на границата. Тук попадат и една голяма група, между 150 – 200 хиляди души, които поради една или друга причина независимо, че живеят мизерно не получават социални помощи. Една част от тях са се самоизключили. Те не осъществяват контакт с държавата. Не отиват да потърсят социални помощи и оттам да се възползват от правата, които законодателят е дал. Друга част поради лоша дисциплина са наказани от социалните служби на Министерството на труда и социалната политика и са лишени от социални помощи за определен период от време. Не са изпълнили ангажимента да работят минимум 5 работни дни в рамките на един месец. Голяма част от тях пътуват зад граница не поради причина лечение, а с цел бизнес – търговия и т.н. Тези хора наистина са бедни. Вероятно за тях трябва да се потърси решение. Тук се предлага едно от възможните решения. По-голямата група от тези 1 милион 130 хиляди души е много разнообразна. По-голяма част от тях са български граждани, които не живеят постоянно в България. По различни оценки на Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи това са между 500 и 600 хиляди души, които продължително или трайно време са зад граница. Те са избрали личен лекар и за тях се плаща капитация и фигурират в списъка на нередовните. В тази група, която неправилно се нарича, че са социално слаби и безработни български граждани, влизат всички, които са в трудоспособна възраст. Не са пенсионери, защото пенсионерите се осигуряват от НОИ, но живеят от различни доходи, или участват в нелегалната икономика, или техни близки достатъчно добре са ги обезпечили. Това са хора, които са се изключили от пазара на труда по свое желание. Те дори не са регистрирани в бюрата по труда като безработни. Голяма част от тях живеят от доходи от аренди, отдаване на имущество под наем или работят в нелегалната икономика.
В нашето становище ние бихме желали да се прецизира желанието на народите представители точно коя група трябва да бъде подпомогната, защото има хора, които се нуждаят от подпомагане. Очертах кои са тези хора, но има и други, които умишлено и съзнателно, като това е по-голямата част от нередовните, не плащат здравните си вноски.
Според нас, трябва да се потърси решение за тази група, от маргинални граждани в обществото, но в никакъв случай не трябва да бъде с плащане на осигурителни вноски от страна на държавата. Необходимо е да се потърсят други механизми за тяхното здравно обезпечаване. Т.е. да имат достъп до здравни услуги под определена форма. Това е въпрос на търсене и решение.
Господин председател, в предложението има още един елемент, който се отнася до задълженията на органите, в случая Националния осигурителен институт да събере осигурителните вноски от работодатели или други институции, които не са изпълнили ангажимента си да осигурят своите работници и служители.
Искам да ви информирам, че не плащането на осигурителните вноски от страна на работодателя не лишава работника от неговите здравноосигурителни права. Автоматично всичко хора, които са с регистриран трудов договор се считат за здравно осигурени и тази информация се подава ежедневно на Националната здравноосигурителна каса. По този ред 2 милиона 500 хиляди души постоянно се осигуряват чрез своя работодател и са включени в списъците на редовно осигурените. Размерът на задълженията, които работодатели и други институции дължат на Националната здравноосигурителна каса установени с актове за начет е около 33 милиона лева. На фона на събраните средства за Националната здравноосигурителна каса, от както съществува здравното осигуряване в България близо 4 милиарда лева, около 33 милиона лева дължими суми по актове за начет представлява един нищожен процент на не събираемост на тези средства. Причините за несъбираемостта са констатирани. Съставени са актове за начет. Голяма част от тези задължения са предадени на Агенцията за държавни вземания за принудително събиране, над 20 милиона лева. Националния осигурителен институт събира около 13 милиона лева. Степента на събираемост на здравно осигурителните вноски от страна на осигурителния институт е изключително висока. Само за сравнение ще кажа, че ако натрупаните задължения установени с актове за начет от работодатели и други институции са около 33 милиона лева на фона над 850 милиона лева годишно събирани вноски. Т.е. това е около 4 на сто просрочени задължения към годишно събираните суми, за държавното обществено осигуряване степента на събираемост, натрупани задължения, главница и лихва към годишно събираните суми процента е 12 на сто. За събирането на данъци – 37 на сто са не събраните данъци като главница и лихва към годишно събираните суми. Т.е. нашето становище е, че винаги се изпълнява плана за приходите от здравноосигурителни вноски за касата. Такъв проблем по събиране на здравните вноски от страна на работодатели и други институции, които извършват плащане практически не съществува.
Втората част на предложението за нас звучи не убедително да се задължава някой да си изпълнява законовите задължения. Считам, че ние добре ги изпълняваме.
Общините в България за един период от време от началото на съществуването на здравната каса от 1999 година до 2002 година имат натрупани задължения поради различните практики на осигуряване на социално слабите и безработните български граждани. Действително там и съдебната практика е противоречива. Те дължат тези вноски. Ние сме направили изчисления след една среща, която проведохме с председателя на Националното сдружение на общините в България, доктор Мирев, като тези задължения са някъде малко под 5 милиона лева.
Считам, че това предложение, което се прави с излишъците на бюджета общините да бъдат целево субсидирани и техните задължения към Националната здравноосигурителна каса да бъдат покрити, за да не се получава един порочен кръг. Общините да се съдят с Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и да оспорва тези решения. В повечето случаи тези дела са спечелени, но напоследък Върховния административен съд има и обратни решения. Най-добре е вътре в държавата този проблем да бъде решем.
Отново ще повторя, че моето изложение има за цел да ви подпомогне при вземането на решение. Благодаря ви.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости. Министерството на труда и социалната политика винаги е споделяло необходимостта от решаването на въпросите на здравното осигуряване на всички граждани на Република България.
Искам да ви напомня, че чрез последните изменения в края на миналата година на Закона за здравното осигуряване, по наше настояване кръгът на социално слабите беше много разширен и за лицата, които отговарят на условията за получаване на помощ за електро и топло енергия също осигурителните вноски се правят за сметка на Републиканския бюджет или от Министерството на труда и социалната политика. В същото време Министерството на труда и социалната политика винаги е стояло на позициите, че въпросите за здравното осигуряване, трябва да се решават при спазването на всички принципи залегнали в Закона за здравното осигуряване. Нашето становище, е че предложеното решение нарушава тези принципи.
Господин Христосков, се спря много подробно на категорията “социално слаби” и “трайно безработни”. Не искам да повторя нищо от това. Понякога ми се иска, може би нашите журналисти или някой друг, че след като човек излиза от обезщетението за безработица, ако действително е социално слаб подлежи на социално подпомагане. Тогава неговите здравноосигурителни вноски се поемат от Републиканския бюджет. Ако не подлежи на социално подпомагане означава, че има доходи или друга дейност.
Считаме, че предложеният начин нарушава принципите на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да помоля и заместник-министър Дацов, да изкаже своето становище по въпроса за това решение.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Министерството на финансите е предоставило писмено становище.
Според нас, социално слабите са подпомагани и обхванати. Техните вноски се плащат от държавата. Тези, които са трайно безработни би следвало да са и социално слаби. И на трайно безработните се плащат съответните вноски. Друг е въпросът, че по втора точка където се възлага на Министерския съвет да изработи механизъм за събиране на тези вноски общо е становището, че редът и начинът за събирането на здравноосигурителните вноски е определен с Кодекса за социалното осигуряване. Това е на кратко. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
ХАСАН АДЕМОВ: Това е една тема, която е изключително важна и многократно коментирана. За съжаление досега не е намерено най-ефективното решение. Досега предложените решения не са довели до това този проблем дефинитивно да бъде решен. Чест прави на колегите, че се опитват да потърсят решение. Друг е въпросът, дали това е правилната посока. Защото, имам един много съществен въпрос. Ако тази сума, която не представлява кой знае какъв проблем за бюджета независимо от източника на финансиране дали ще бъде от преизпълнени или от самия бюджет каква е гаранцията, че след като се покрият тези дължими здравноосигурителни вноски, след това няма да се натрупат повече по същия начин на същия принцип отново тези задължения. Този път с много по-голяма сила, тъй като всички, които коректно са плащали до този момент ще бъдат тотално демотивирани и ще създадем условия за срив на системата.
От друга страна, колегите, които предлагат в този законопроект предметния обхват в него на практика са социално слабите и трайно безработни български граждани. За социално слабите беше казано, достатъчно. Т.е. те не могат да бъдат в предметния обхват на този закон, защото за тях плаща държавния бюджет. Тези, които отговарят на критериите за социално подпомагане много точно беше казано, ако искате да се справите с този въпрос трябва да погледнете Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, член 9. Всички, които получават социални помощи казват, не без основание – “Аз имам права по член 9”. Те знаят, че има такъв член. Т.е. това е категорията на социално слабите, която не трябва да съществува във вашия проект.
Втората категория е трайно безработни, която вие сте назовали. За съжаление в българското законодателство няма такъв термин и група. Българското законодателство коректно разделя безработните. Такава група трайно безработни няма. Ще ви цитирам допълнителната разпоредба от Закона за насърчаване на заетостта, където се говори за тази категория български граждани. Безработен е всеки, който не работи и активно търси работа и има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомяването му от поделението на Агенцията по заетостта. Продължително безработен, ако имате предвид тази категория са безработни лица с не прекъснато поддържана регистрация в поделението на Агенцията по заетостта, не по-малко от 12 месеца.
Във вашия законопроект не е ясно за коя категория български граждани говорите. Ако говорите за продължително безработни тогава трябва да го изпишете по този начин. Защото няма термин “трайно безработни”. Законодателството работи с терминология, която е коректно изписана във всички закони. От тази гледна точка първото нещо, което трябва да се уточни е това.
Вторият по-голям въпрос е какво трябва да се направи с българските граждани, които имат такъв проблем. Не е вярно това, което се чува напоследък, че тази група, които не могат да плащат не е категоризирана. Тези категории отдавна са известни и ясни. Стига да може човек да се справи с един такъв анализ, който може да се предостави от Националния осигурителен институт. С този анализ може да се разбере за какво става въпрос. Най-проблемна е групата на самоосигуряващите се български лица. Тези, които по силата на българското законодателство са задължени сами да внасят осигурителни вноски. След като се занимавате с този въпрос трябва добре да знаете, че тези, за които работодателите дължат вноски не загубват здравноосигурителните си права. Т.е. проблемът на Националния осигурителен институт е да се справи с тази категория български граждани на съответните контролни институции. Защо е проблемна групата на самоосигуряващите се? Защото в един момент, ако лицето, което дължи здравноосигурителни вноски една категория в следващия момент може да прелее в друга. Например, войник, военнослужещ след като се уволни в рамките на няколко месеца, ако са повече от три месеца, през последните петнадесет месеца, както е казано в българското законодателство, ако в следващите месеца не внася осигурителни вноски и никой няма задължение да ги внася вместо него, попада в друга категория. След това става студент и попада в друга категория. Завършва висшето учебно заведение, не работи и отново попада в друга категория. Тези категории са преливащи и не може да се каже какъв е броят на отделните целеви групи.
В тази информация много подробно са представени всички тези категории български граждани, който има желание може да се справи с този материал. Остава принципният въпрос, по какъв начин в новите условия, в условията, в които има подписан предприсъединителен договор, в условията, в които ние имаме ангажименти по глава втора “Свободно движение на хора”, в условията на които сме задължени след 2007 година да изпълняваме принципите заложени в регламент 140871, който задължава пренос на осигурителни права в отделните държави, да решим коректно въпроса за българските граждани, които пребивават в чужбина. В законодателството е казано кои са тези хора. Вярно е, че сме поставили определени условия. Не е без условно те да бъдат освободени от задълженията си. Това е проблем. Още по-вярно е, че ние трябва да се обединим около един такъв механизъм, изказвам личното си становище, да променим един от принципите на здравното осигуряване от задължение по гражданство да го превърнем в задължение единствено и само за лицата, които са по трудови и произтичащи от тях договори по служебни правоотношения и самоосигуряващи се лица. Ако това стане така както е направено за пенсионното осигуряване, нещата ще изглеждат по по-различен начин.
Съжалявам, ако по някакъв начин съм удължил дискусията господин председател, но мисля, че това което казах е важно. Има още много неща да се кажат по този проблем. Още повече, че тази тема ще бъде актуална след 1 януари, когато по предложения проект средствата от Министерството на здравеопазването за болнична помощ преминат към Националната здравноосигурителна каса. Ако досега по някакъв начин по методиката на Министерството на здравеопазването се е заплащало включително и за не осигурените, Националната здравноосигурителна каса няма да може да продължи по този начин и проблема става изключително актуален след 1 януари 2007 година. Може би това е непосредствената причина сега да се разглежда този въпрос. Благодаря ви.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги. Многобройни дискусии и всички заобикаляме едно много важно нещо, което е в основата на неблагополучието в хода на реформата. Това е този традиционализъм, който рефлектира върху всички наши граждани, че здравното осигуряване не е техен личен проблем. Огромна част от тях не знаят дали са социално слаби, дали са в състояние да плащат или не, те са неграмотни. Има една много голяма част от населението, която никъде не съществува. Освен всичко останало, те смятат, че не са длъжни да се погрижат сами за себе си. Поради това идва в момент, в който възниква острата потребност от нашите услуги. Тогава започваме да търсим решение за неговия личен проблем. Оказва се, че има решение, но той не си е направил труда. Следва дългият път, който по инициатива на голяма част от нашите лекари от социалните служби. Това налага индивидуална работа с всеки един. Искам да ви кажа, че една огромна част от тях няма да реагират въобще на изпратените писма. Те отново ще дойдат така както са свикнали да идват. Това означава изчистване на всеки проблем индивидуално и съвместно с общинските структури по места, които могат да дадат информация за тези, които живеят на тяхната територия. Останалите проблеми, които би трябвало да се решават, който може да плаща трябва да бъде принуден. Освен всичко останало ще получи социални помощи, енергийни помощи като представи документ, че има здравна осигуровка. Ние трябва да скъсаме с традиционална незаинтересованост. Въпросът за здравното осигуряване е личен въпрос. Има Закон за задължителното здравно осигуряване и заобикалянето му накърнява интереса на всички останали граждани на България. Необходимо е да разработим комплекс от мерки, които да санкционират несъзнателните. Това е единственото решение. Играем си със здравни популистични изяви от излишъка, от недостигът. Това е позорно за нас. Преливаме от пусто в празно. Ние няма да откажем на никой и не отказваме. Не е вярно, че на здравно осигуреният е отказано оперативно лечение. Той получава това, което трябва, но е в ущърб на тези, които са добросъвестни по отношение на собственото си финансиране за здравеопазване. Това трябва да се направи, защото няма да решим никога този проблем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Със сърцето си съм за тази идея, но разума ми казва друго. Разумът ми казва, че това е една нормативна импровизация, защото дава знак за едно добро пожелание, но не влияе върху схемата, пътя и механизмите. Механизмът, който досега действа добър или лош е достатъчно ясен. Това е Законът за здравното осигуряване, член 40, алинея 2, точка 4, която отпраща към Законът за социалното подпомагане, оттам в неговия правилник за приложението му, оттам към Наредба № 5 за топлинното подпомагане, която като я поставим на масата има две основни положения. Първото е критерии, на които трябва да отговаря лицето за да бъде подпомагано топлинно. Тези критерии важат за категорията социално слаби и безработни. За да се внесе социалната здравна осигуровка за сметка на бюджета, но моментално се появява друго нещо, за което заявявам своите резерви, това са условията. Започвайки да изреждаме условията, които имат дисциплиниращ характер за хората да ги накарат да работят и по-активно да участват в процесите в населеното място. Тези условия в крайна сметка поставят ограничения, които изкарват извън обсега на наредбата тези 150 или 200 хиляди човека. В тези условия е записано да не е бил в чужбина. Наредбата визира пътувания в чужбина вероятно с цел екскурзия. Повечето от тях отиват в чужбина, за да се опитат да се внедрят там. Те не могат да бъдат подпомагани, защото условието, че е бил в чужбина е налице. Или отказ да се вземе участие в целеви програми. Това е хубаво като дисциплиниращо условие, но е лошо защото остава извън обсега на системата точни тази маргинализирана група. Точно там е големият епидемиологичен риск. Ниската здравна култура, не познаването на правилата, винаги е свързано и с не спазване на хигиенните норми. Рисковете от тази категория лица са много по големи.
Моето предложение е да не приемаме на този етап предложението за решение, защото е много мило като идея, но има характер на импровизация. Опитвам се да развия идеята за стимулиране на Министерството на труда и социалната политика за разработване на една наредба за здравно и здравноосигурителн. подпомагане, в която да бъдат включени досега съществуващите възможности като се сложи акцент върху критериите и се намалят условията, за да може да бъдат обхванати с активното участие на социалните работници. Да бъдат открити и вкарани в системата за здравно осигуряване от бюджета лицата, които сега трябва да изпълнят едно единствено условие да подадат молба-декларация и да бъдат регистрирани в бюрото по труда. Не изпълнението на тези условия към които добавих и пътуването в чужбина, изкарват извън системата хора, които наистина са безработни и социално слаби. Наредба следва да активира ролята на социалните работници. По този начин виждам нещата и мотивирам своя отказ да подкрепя на този етап предложението за решение.
МИНЧО КУМИНЕВ: Казвам, Ви съвсем откровено, че от това, което чух съм потресен. В тази комисия или половината от присъстващите в тази зала не са лекари и не са полагали Хипократовата клетва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля без квалификации.
МИНЧО КУМИНЕВ: Извинявам се за моето мнение, но е съвсем искрено.
Господин Адемов, каза много правилно, че досега не е намерено ефективно решение на този проблем, който разискваме в момента. Ние предлагаме едно решение. Не казвам, че е най-правилното и не съществуват ли още по-правилни. Ние поставяме въпроса, вие сте комисия предложете по-доброто решение. Кажете алтернативата. Какви са фактите. Има един огромен брой български граждани, които нямат здравни осигуровки и нямат достъп до здравеопазването. Нарушена е Конституцията на Република България. Това така ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е съвсем така.
МИНЧО КУМИНЕВ: Колеги, искам да ви прочета изречение от едно писмо, което е изпратено от предишния министър във връзка с този проблем. “В действащото българско законодателство не се съдържа легално определение на понятието “социално слабо лице””. Ако не се съдържа такова понятие или определение, нека да се избистри. За какво е тази огромна бюрократична маса, в министерствата. Господин Адемов, каза, че няма група трайно безработни, а има продължително безработни. Добре, съгласявам се с вас. Факт е, че огромен брой българи след като вземат за няколко месеца своите помощи за безработни остават на улицата и нямат никакви доходи и достъп до здравеопазването.
Вие не ходите ли по улиците, къде живеете? В моята приемна постоянно идват такива хора.
Няма да говоря за онези, които с 1 лев са преминали сумата, както каза госпожа Банкова. Потресаващо е, че българската държава и т.нар. социално правителство намалява по всякакъв начин социалните придобивки. Господин Христосков, говори за хората, които са останали трайно безработни като самоизключили се по свое желание, тъй като не са се регистрирали. Хората в селата къде да се регистрират? Те нямат пари да отидат до близкия град. Да не говорим за хората, които не знаят да четат и пишат. Защо не са се регистрирали като безработни, защото не вярват, че тяхната регистрация ще ги доведе до някакъв реален ефект, т.е. до намиране на работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мога ли да ви прекъсна господин Куминев, за да стане ясно, че ние тук не обсъждаме проблемът. Ние обсъждаме Вашият законопроект, а не проблема. Ние се намираме в Народното събрание.
МИНЧО КУМИНОВ: Нашият законопроект е свързан с този проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След малко ще ви кажа какво обсъждаме, защото има неща, които се решени от българското законодателство. Има неща, които предлагате и не са точни.
МИНЧО КУМИНОВ: Господин председател, има ли проблем или няма проблем?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има проблем, но в момента не го обсъждаме. Обсъждаме вашият законопроект.
МИНЧО КУМИНОВ: Това проекто решение свързано ли е с този проблем? Относно енергийните помощи много хора в селата не ползват никакви енергийни помощи, защото ходят в гората и си вземат гора. Какво да правят тези хора?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие оспорвате аргументите, които бяха изтъкнати.
МИНЧО КУМИНОВ: Ние даваме едно решение, дали е добро или лошо е някакво решени. Вие нищо не предлагате. Говорите, че тези безработни били такива или онакива.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колегите предлагат едно решение. Ние обсъждаме това решение. Не обсъждаме как да решим проблема. Тава е комисия, в която се разглежда нещо конкретно. Моята молба беше да не разглеждаме проблемът, а вашето решение на проблема.
Много ясно е казано, че точка втора е излишна. Има ясен закон как става това. Изобщо не се отнася до хората. Хората чиито работодатели не са внесли вноски не се спират правата да бъдат лекувани. Вместо да кажете, че това е пропуснато и няма смисъл от него, вие продължавате да правите разисквания.
Да не говорим, че може би не са изчистени понятията, както стана ясно. Тук става въпрос и за още нещо. Нека да видим, от кои пари ще дава държавата. Веднъж плащам застраховка, вие също плащате. Всички плащат застраховка, осигуровка и данъците. С нашите пари държавата осигурява, включително и категориите, за които вие сте написали. Оттам нататък вие не си ли давате сметка, че ако искате още да платим всички ние и този ефект ще стане лавинообразен. Господин Куминев, проблемът не е в това. Проблемът е държавата да ликвидира възможностите за такива групи, да ги няма, да могат да работят и да излезнат от социално слабо положение. В това е проблемът, а не да плащаме двойно. Разбирате ли къде е проблемът? Това е икономически проблем на страната. Не е проблем, нито на Националния осигурителен институт, нито на здравното осигуряване. Най-малко е проблем на лекарите.
МИНЧО КУМИНЕВ: Сигурно е още по-малък проблем на парламента и тази комисия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не казвам това. Говоря, че в комисията в която се намирате и за това, че обвинихте българските лекари, че едва ли не те са виновни за това. Защото никога не са оказали. Когато не отказват, лекуват и отново не сте прави за всички, защото касата може да връща, но една голяма част се поема от държавата, която никой не връщаше. Не сте прав с квалификацията.
МИНЧО КУМИНЕВ: Прочетете вестниците…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да не ме прекъсвате. Ще ви дам думата за реплика.
МИНЧО КУМИНЕВ: Извинявайте, че ви прекъснах. Казвате,че никой не е върнат. Прочетете българската преса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говоря за извън клиничните пътеки.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам процедура, да преминем към гласуване на така предложения законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да прекратим разискванията, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – 1.
- “Въздържал се” – 1.
Приема се.
Моля, който е съгласен с проекта за решение внесен от народните представители Стела Банкова и Минчо Куминев, да гласува?
- “За” – Няма.
- “Против” – 12.
- “Въздържали се” – 4.
Не се приема.
Продължаваме със следващият законопроект внесен от народните представители доктор Кумчев и група народни представители.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър, позволете ми в началото от името на народните представители на Коалиция за България да поздравя българите изповядващи мохамеданска религия с техния изключителен и голям празник днес Байрян.
Към 1 ноември, към 10.00 часа брой лица с прекъснати права са 1 милион 136 хиляди 101 човека, което прави 14,65 на сто здравно неосигурени лица. Това ни накара група народни представители с входящ № 554-01-71 от 2 ноември тази година, чрез председателя на Народното събрание, Георги Пирински на основание член 87, алинея 1 от Конституцията на Република България да внесем Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с мотивите към него.
С измененията в Закона за здравното осигуряване се създаде възможност за лицата, които дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка до 1 юни 2005 година да поискат разсрочване на плащането за задължението до 31 декември 2006 година, ако за периода 1 октомври 2004 година – 31 май 2005 година имат средно месечен доход на член от семейството до 200 лева включително. За целта тези лица следваше да подадат в териториалните поделения на Националния осигурителен институт молба декларация по образец утвърден от управителя на института. Срокът за подаване на молбите за разсрочване на тези дължими дължими до 1 юни 2005 година изтече на 31 октомври 2005 година. Към 26 октомври, разбрахте колко са с неустановени здравноосигурителни права.
Предлагаме с този законопроект удължаване на срока до 31 декември 2005 година. На следващо място предлагаме да се създаде нова разпоредба, с която да се задължат териториалните поделения на Националния осигурителен институт да изпратят задължителни предписания до всички лица за размера на техните задължения.
Считаме, че този законопроект е в интерес на лицата с ниски доходи, които до момента не са подали молба за разсрочване на своите задължения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусия по този въпрос.
Ще си позволя да започна, като ще използвам това, което се каза от господин Христосков и господин Адемов. Колеги, удължаваме срокът с този законопроект за четвърти път. Ефектът е почти нулев. Допускам, че от една срана това се дължи на не осведоменост. Хората се надяват някой да опрости тези неща. Още повече, че има доста спекулации по този въпрос.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Общите разходи са 830 милиона лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дано да успеете да ги възстановите, но лично аз се съмнявам. Щеше да бъде много хубаво, ако това не стане какво ще стане. Може би към това писмо трябва да се запише, че ако не се заплатят в последствие ще бъдат принудени да заплащат самото лечение. Съгласен съм с това, което каза колегата Ботев, че в крайна сметка има и много недобросъвестни.
Искам да попитам вносителите, доктор Кумчев обръщам се към вас и към НОИ, тези два месеца не са ли много къс срок? Няма ли да стане така, че от 1 януари отново да започнем тези неща? Не е ли по-добре да се обсъди един по-дълъг срок, който да кажем, че ще бъде последен. Присъствам за четвърти или пети път на такава дискусия.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да споделя абсолютно ясно и коректно към всички, че в болничните заведения в страната средно месечно постъпват 10 на сто здравно не осигурени лица. Факт е, че след 1 юни болничната помощ в България ще бъде финансирана от един и същ източник въз основа на точни и ясни критерии означава, че ако за тези 10 на сто продължаваме да удължаваме срока с неосигурените лица загубите на болниците ще бъдат в размер от 10 на сто.
ИВА СТАНКОВА: Подкрепям изказването на доктор Ботев. Поддържам срокът, който е посочен в законопроекта – 31 декември, тъй като и след него ние показваме в ситуация на параграф 22. Този процес няма да спре. Наистина въпросът за социално слабите е решен в нормативните документи. Има механизми, които ще обезпечат тези граждани, които няма да могат да заплатят своите вноски след 1 януари. Има идея за създаване на гаранционен фонд, който ще ги поеме.
Ние ще отстояваме за срок 31 декември, за да може да дисциплинираме нашите граждани. Те се надяват, че отново ще бъдат опростени тези вноски. Този процес няма да може да спре. За това държим на тази категоричност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този дебат се провежда за четвърти път. Мисля, че няма да е за последен. Ще има поне още едно обсъждане, защото това ,че въпросът се отлага, а не се решава не се дължи на нашето не желание да бъде решен, а защото има обективни причини за това. Ако продължи ситуацията болниците да бъдат финансирани от два източника и ако не се промени Законът за здравното осигуряване, осигуряването да обхваща лицата на трудов договор, а не всички, които са в страната, този проблем ще продължи. За да стане това нещо, следва да има време. Не бих желал много категорично сме заявявали, че за последен път правим отлагането. За това не съм съгласен и не искам да си губим отново времето след два месеца. Този законопроект е наложителен. Смятам, че това трябва да се направи за една година от днешна дата. През този период от време трябва да се случат две неща:
Първо, от 1 януари 2006 година всички плащания за болниците трябва да станат през Националната здравноосигурителна каса. Тогава ще има точен разчет за това какво е необходимо, кой не плаща и защо не плаща. Ще имаме фонд към Министерството на труда и социалната политика, който ще обере съответните трусове от това, че ще има здравно не осигурени.
Второ, задължително трябва да се промени Законът за здравното осигуряване в смисъла, за който говоря. Ако не се промени закона проблема остава до безкрайност. Много хора си представят, които не са участвали в тези обсъждания, че здравно осигурените са една категория. Те са поне три, четири категории. Не може да има еднакво решение на тези въпроси. Има непрекъснато преливане на тези хора от една в друга категория. Не може по този начин да се реши въпроса със Законът за здравното осигуряване. Законът за здравното осигуряване трябва да бъда променен. Това зависи от волята на Народното събрание. Тези две условия трябва да бъдат изпълнени – реално за плащане за дейност в болниците чрез касата и промяна на Закона за здравното осигуряване. Това изисква време.
Предлагам, да приемем този законопроект със срок 1 ноември 2006 година, до тогава да действа отлагането. Предупреждавам ви, нямам нищо против всякакъв друг срок, но следващият път когато обсъждаме този въпрос и отново отлагаме срока ще ви покажа стенограмата от това заседание, за да ви покажа, че съм прав. Ако вие приемете срок два, три или четири месеца, бъдете сигурни, че отново ще се отлага. За три или четири месеца не могат да станат нещата, за които говорих току що. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да внеса една яснота по обсъждания въпрос, защото отново ще затънем в безкрайни обсъждания без да сме на ясно за какво става въпрос.
На първо място трябва да изтъкнем фактът, че внесохме тази промяна в този законопроект след дълго обсъждане. Господин Христосков, като председател на НОИ, господин Букарев като директор на НЗОК, беше и председателя на лекарския съюз и редица други. Дълго време умувахме какво трябва да се направи оттук нататък.
Мисля, че нещо не е изяснено. Ние решихме и предложихме да бъде удължен този срок от 1 ноември до 31 декември, защото ако остане законът в този вид от 1 ноември хората трябва да плащат след изтичането на законния срок. Това представлява голяма трудност за НОИ, защото голяма част от тези хора са бедни. Тези хора нямат възможност да слушат радио. Самият аз не зная да боравя много с Интернет, а какво остава за онези хора, които си лягат в 7 часа и новините не слушат. Решихме да дадем възможност на хората да се запознаят и да разберат, въпреки, че това ще струва много на НОИ. Със съобщения по вестници, радиа и телевизии не става. Към всеки един трябваше да се обърнем с писмо и да обясним. Тогава няма да има българин, който да каже, че не знае. Погледнете за какво става въпрос. Ако ние гласуваме да удължим срокът, което предлага доцент Щерев, кой ще плаща тогава? Тези 10 на сто, за които се говори непрекъснато, че се плащат от болниците са пращани винаги от Министерството на здравеопазването. Болниците са получавали пари по диагнози, а не по пътеките. Има някъде пропуски. След 1 януари, когато влезе в сила новия бюджет за здравеопазването парите от министерството се прехвърлят в здравната каса. Какво ще стане оттук нататък? Има две възможности. Едната възможност е ние да удължим срокът до 31 декември 2006 година. Тогава болниците съвсем ще загинат финансово. Представете си какво ще стане оттук нататък. От къде накъде ние ще задължаваме търговското дружество болницата да лекуват хора, които не дават никакъв лев в държавната хазна. Кой може да ги задължи? Аз нямам такава власт и сила, с която да накарам тези хора да лекуват, хора които не се осигурени.
Следващата възможност е от 1 януари, който не платил здравните си вноски, започва да заплаща когато има нужда от планирана болнична помощ. Никой няма да остави спешните случаи без лечения. Това са възможностите. Доцент Щерев, ако удължим срока парите трябва да се върнат обратно. Парите трябва да се върнат от касата на министерството, за да може да осигуряваме тези хора. НЗОК дава пари само за дейности. Непрекъснато говорим, че ще даваме пари само за дейностите на болниците. Ако ние вкараме парите в касата и министерството не разполага с пари, кой ще даде пари за тези болни? Това е положението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Готов съм веднага да се съглася с вас и да гласувам за два месеца. Искам да ви предпазя от една грешка, защото намирам за наивни тези разсъждения, че това е за последен път и от януари който ще трябва да плаща ще плаща. Кой ще дава здравно осигурителни вноски, след като няма пари за болниците. Този въпрос се обсъжда четири пъти. Същите думи и аргументи се повтарят. Причината е някъде другаде. Ако вие можете да направите така, че от декември нататък всеки, който не е платил здравно осигурителните си вноски ще плаща кеш, а всеки, който е получил писмо си внесе здравно осигурителните вноски, аз и двете си ръце ще вдигна за този законопроект.
В случая, че приемем този законопроект парите ще останат в касата – 815 милиона лева за заплащане по пътеки на болничната помощ. Това е правилното решение. Няма да може да се спази този механизъм, защото от тези над 1 милиона души, които не си плащат вноските по най-различни причини те няма да плащат. Тези, които не са платили и би трябвало да платят кеш една част от тях няма да могат да платят кеш и трябва да се помисли за компенсация точно на тези хора. Ако тръгнем по този начин да разрешаваме въпросът. Вашите аргументи са верни. Ние търсим правилното разрешаване на въпроса. Подсказа се от господин Китов, като каза, че принципът на здравното осигуряване трябва да се плащат вноски от тези, които са на трудов договор. Ако държите за това, при положение, че парите ще отидат в касата и ще се заплаща за дейност и тези 815 милиона лева ще отидат за болнична помощ ние ще вдигнем ръка с цел да ви подпомогнем. Мисля, че няма да постигнем това, което искате. Ако удължим срока и стане възможно да направим промяната в Закона за здравното осигуряване. Да обсъдим какво точно да се направи, за да се премахне механизма където хората да не могат повече да не си плащат вноските. Ако не се плащат да имаме механизъм кой ще плаща тези вноски. Може да е трудно, но ние следва да променим принципа на Закона за здравното осигуряване. Тогава трябва да удържим този срок. Решението е ваше. Както решите така ще постъпим, няма да отидем срещу вашето решение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Разбирам благородното намерение на доцент Щерев, но такава възможност не съществува.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Каква възможност не съществува?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Парите, отиват в касата. Отново ще задам въпросът, кой ще плати на болниците за лечение на не осигурени граждани?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кое не съществува като възможност?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: От 1 януари те не са осигурени и няма бюджет.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Моето предложение е за три неща. Кое от тях не може да стане?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Нито едно от тях не може да стане. Единственото решение е или да прехвърлим парите обратно в касата, за да може министерството да плаща на не осигурените, или трябва да се създаде бюджет от отделени средства за не осигурените, които не са социално слаби.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, това което каза доцент Щерев е точно така. От 1 януари 2006 година тези хора ще плащат от джоба си.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, по тази тема можем да говорим няколко дни. Вие казахте, че няколко часа сте се събрали. Ние месеци и години наред сме коментирали тази тема. Там където са се събрали институциите, за които говорите, не си мислете, че това е окончателното решение на въпроса. Това не е окончателното решение. Отдавна съм се убедил, че това не е решение. За съжаление не сме измислили или не сме намерили воля да намерим по-доброто решение. Не толкова често се съгласявам с доцент Щерев, но този път ще се съглася напълно с него. Защото съм убеден, че след два месеца на 1 януари пред нас отново ще застане същия проблем. Нещо повече тогава парламента ще бъде във ваканция и ще се наложи спешно да се събираме, за да решаваме този въпрос, което не е проблем по принцип, но е по същество.
Господин министър, трябва задължително да намерим решение на проблема като променим Законът за здравното осигуряване. Необходимо е да променим принципа. Каквито и решения да търсим и фондове да правим за нас остава този проблем с тези 33 милиона лева. Какво ще правим с тези дългове? Каквито и законодателни промени да се направят, тези пари остават като дълг.
Не са толкова много гражданите, за да се притеснявате за болничната помощ. Погледнете статистиката. 440 хиляди са на възраст между 19 и 30 години. Предполага се, че това са хора, които са в чужбина. Една голяма част от тези хора има по няколко вноски, които дължат. Българският закон е изключително рестрективен. През последните 15 месеца, ако имаш три неизплатени вноски отпадаш от системата. За това е толкова голяма бройката, а не за това, че сумата е голяма. Забележете – 1 милион, а сумата е 33 милиона лева. Един милион длъжници, а сумата е малка. Това означава, че нещата са малко по-различни.
Предлагам, това което каза доцент Щерев, но не в този дълъг срок. Да бъде малко по-дълъг този срок, за да може в това време да се вземе окончателното решение по този въпрос. Включително съм работил дълго време по този проблем. Убеден съм, че разсрочването отлага решаването на проблема. Създава илюзии, вие говорите за хората в селата, аз съм човека, който много села съм обиколил в България, зная какво говорят тези хора. Не е вярно, че тези хора не знаят, че съществува такъв проблем. Тези 800 хиляди лева ще дойдат от здравноосигурителните вноски. Погледнете Законът за бюджета на здравната каса за събиране на осигурителни вноски има 0,2 на сто, може би сега ще предложим да бъдат 0,3 на сто.
Моето предложение е този срок да бъде малко по-дълъг от тези два месеца, да не говорим след два месеца какво трябва да направим отново. Да не търсим варианти, които вече са предлагани. В рамките на тези три или четири месеца следва да имаме цялостна концепция за дефинитивно и окончателно решаване на този въпрос. Какво ще правим с дълговете? Ако трябва всеки ден да обясняваме на хората по телевизията или по радиото. Въпросът за тези 33 милиона лева дългове ще остане.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа, че преди 10 дни стана известен един експертен доклад на Американската агенция за регионално развитие. Какво е състоянието на болничната помощ в нашата страна. Ще си позволя да цитирам само едно единствено изречение. Противоречиво законодателство. Проблемът е, сериозен с противоречивото законодателство, но тук не е време и мястото да се връщаме назад. Необходимо е да гледаме напред. Проблемът е какво ще направим. При положение, че финансирането отива само в един единствен източник чрез закон, т.е. чрез Националната здравноосигурителна каса, защото ние имаме и други предложения, след разглеждането на бюджета, тогава ситуацията със здравно не осигурените лица излиза на преден план. Истина е, че Националната здравноосигурителна каса няма да заплаща по пътеки на здравно не осигурени лица.
ХАСАН АДЕМОВ: Не успях да разбера смисъла на това, което каза доцент Кумчев. Законодателството е от 1998 година и години наред се опитваме с добри намерения да го вкараме в по-добри релси. Тази комисия винаги се е опитвала на много бурни заседания и дискусии да стигне до най-правилните решения. Нека никой да не си прави илюзии, че тази комисия ще вземе най-добрите решения и живота и законодателството започва от тази комисия, днес и от нас.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Подкрепям законопроекта, но съм за по-дълъг срок. Работил съм в системата на Националния осигурителен институт. Ако трябва да говорим истината могат да се извадят списъци на съсловия от инженери и лекари, които не си внасят вноските, а получават доходи. Защо трябва да се удължава срока, след като до 1 януари няма да решим проблема.
Мисля, че срокът трябва да бъде по-голям и от друга гледна точка. Ние създаваме Националната агенция по приходите, която започва да администрира събирането на здравното осигуряване. До Нова година, Националния осигурителен институт събира здравното осигуряване, след това ще се събира от Националната агенция по приходите. Създаването на всяка нова структура ще доведе до проблеми в събирането на здравното осигуряване.
Предлагам да приемем законопроекта с по-дълъг срок. През това време да приемем промени в законодателството.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Мисля, че всички разбрахме, че става въпрос за един съвършено нов механизъм на финансиране на здравната система, който влиза в сила от 1 януари. Ние сме принудени да не излизаме повече от срок за удължаване на решението на този проблем от 31 декември.
Имам процедурно предложение да прекратим разискванията и да гласуваме.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Отново поставям въпроса на доцент Щерев и на всички изказали се, които искат удължаване на срока. Кой ще плаща на болниците след 1 януари? След 1 януари има друг механизъм на финансиране. Финансирането става от касата. Министерството няма да може да плаща, тъй като парите са прехвърлени в касата. Попитайте директорите на болниците ще плащат ли от джоба на болниците. Всеки, който предлага удължаване да каже механизма, по който трябва да плащаме на тези болни.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, независимо от това, че декември или януари отново ще имаме проблем, предлагам да се гласува предложението, защото дебатите могат да се провеждат до безкрай. Най-много ще проведем още едни дебати. Това не е чак толкова трудно. Неблагополучията, които ще се получат за финансирането на болниците ще бъдат прехвърлени за това, че ние сме удължили срока. Може би по-правилното становище е да уважим искането на Министерството на здравеопазването и да гласуваме този срок.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Това е тема, която разискваме от почти две години с нестихващ ентусиазъм и един и същ успех. Подкрепям предложението на вносителите за срока. Настоявам когато този срок свърши да няма повече никакви отстъпки, по никакъв начин. Отстъпим ли ние удължаваме само една агония и нищо повече.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, ако това е начина да гледаме на поредно заседание следваща промяна в закона, с удължаване, която да накара здравната комисия да вземе малко по-решителни стъпки и да премине към промяна в Закона за здравното осигуряване, съгласна съм да го разгледаме още три пъти. От всичко, което правим излиза така, че тези които плащат ще плащат, а тези, които не плащат отново няма да плащат.
От този законопроект се вижда само едно, че се формализира момента на предупреждаване на не плащачите, че оттук нататък ще плащат. Това е единственото, което става ясно. Ако сте съгласни да издържим на това. Ние трябва да сме абсолютно категорични, че повече този законопроект и удълженията няма да се разглеждат. Всяка парламентарна група, която има нови членове на Комисията по здравеопазване много дължи отново и отново да се разглежда този въпрос.
Предлагам да приемем допълнително решение на комисията, че повече няма да разглеждаме предложния за удължаване на срока.
Министър Гайдарски е прав, че от 1 януари разсрочените за още три месеца и не платят след тези три месеца, кой ще плати, ако са се прегледали междувременно в рамките на тези три месеца, в които са разсрочени? Този въпрос остава да виси като задължения към болницата. Кой ще плаща тези сметки? За това, последното предложение чрез изплащане на задължително предписание се прекъсва въпроса, склонна съм, изключително дясно и радикално и трудно за политическо отстояване.
ИВА СТАНКОВА: Задавам въпроса, в такъв случай можеше досега да бъде решен този проблем. Благодаря за това, че колегите осъзнават, че оттук нататък пред такава голяма аудитория ние действително поемаме голямата отговорност. Ние смятаме, че с този акт ще решим проблема. Ще вървим нататък към промяна, която се иска от всички нас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с приемането на първо четене на този законопроект, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моля преди да започнем с обсъждането на тази точка да вземем предвид това, че между министър Гайдарски, който има определено становище при тази ситуация. Част от това становище е обявено и в медиите. Тук присъстват директорите на почти всички болници, за които става въпрос. Диалогът пред Комисията по здравеопазване предполагам, че ще бъде тежък и изтощителен.
Предлагам, заседанието на комисията да прочете като закрито оттук нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Споделям мнението на доцент Щерев.
Моля, който е съгласен заседанието на комисията да протече като закрито, да гласува?
- “За” – 17.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към закрито заседание, моля да останат само членовете на Комисията по здравеопазване, както и директорите на болниците.
Колеги, ще се води протокол на заседанието.







СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/