Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 89

Днес, 28 юни 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 602-01-104, внесе от Министерски съвет на 22 ноември 2006 г. – второ гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 89

Днес, 28 юни 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 602-01-104, внесе от Министерски съвет на 22 ноември 2006 г. – второ гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги добър ден, позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазване и да извиня нашият председател, който има сериозен ангажимент.
Искам да започнем с по-приятната страна от законодателната ни програма.
Позволете ми да предоставя думата на нашия експерт във връзка с това, че Комисията по здравеопазване получава награда от Българския фармацевтичен съюз.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Управителният съвет на Българския фармацевтичен съюз удостоява с грамота за принос във фармацията и почетни отличия Комисията по здравеопазване на Народното събрание. Има и индивидуални отличия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще прочетем и индивидуалните награди на членовете на комисията.
Първата награда е за нашия колега доктор Руденко Радев Иванов за принос във фармацията.
Вторият колега, който е награден от Българския фармацевтичен съюз е нашият колега доктор Лъчезар Иванов.
Третата награда – с грамота на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз удостоява доцент Васил Димитров Паница.
Уважаеми колеги, имаме необходимият кворум. Позволете ми да открия редовното заседание на комисията.
В дневния ред имаме една точка Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения – второ гласуване.
Имаме и едно допълнение от един параграф към Закона за лечебните заведения от заместник-министър Валери Цеков, което ще бъде представено от него след като завършим основният материал.
Колеги, имате ли други предложения за дневен ред на комисията? Няма.
Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Предоставям думата на експерта с началото на разглеждания материал – второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Искам да ви информирам, че във връзка с бележките на Консултативния съвет по законодателство поискахме становище на дирекция „Европейски съюз” от където ни отговориха, че се предлага в законопроекта да се възприема израза „държава страна по Споразумението за европейско икономическо пространство” вместо „Държава член на европейско икономическо пространство”, което е отразено в работните материали.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да прочетем становището на Министерството на здравеопазването.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Наименование на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с наименованието на закона, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев да се създаде нов параграф 1.
Параграф 1. В член 2 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, създава се нова алинея 2.
„Алинея 2. Лечебни заведения по смисъла на този закон са и организационно обособени структури на функционален принцип, в които медицински сестри и/или акушерки самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват общи и специални акушерски/сестрински грижи”.
Второ, досегашните алинея 2 и 3 стават съответно алинея 3 и 4”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предоставям думата на вносителите.Доктор Първанова, запознайте членовете на комисията с вашите съображения за параграф 1.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, тъй като предложението по параграф 1, след това е свързано с поредица от други предложения, които обезпечават възможността на акушерки и медицински сестри да работят самостоятелно и да регистрират лечебни заведения под формата на хосписи или заведения за долекуване и оказване на акушерски и сестрински грижи за това ще се мотивирам, за да не вземам всеки път думата.
Няколко са основните мотиви, които искам да представя за въвеждането на този режим.
Първо, към момента сестринските грижи самостоятелно не са регламентирани. Очевидно е, че във всяко едно семейство след изписване на болен има нужда от такива грижи и най-вече от регламентирани и професионални такива, които да бъдат заплащани легално.Защото в противен случай тези грижи се предоставят от лица, за които не се знае каква е квалификацията или от роднините, които изобщо нямат такава квалификация и изключително са затруднени, или тогава когато са принудени да потърсят сестрински грижи се налага да заплащат на черно. Това стимулира сивата икономика, нито се плащат данъци върху тези средства и е като частните уроци в образованието. Например, може да се сравни с частен преглед на лекар без да има регистрирана частна практика. Очевидно се налага, след като съществува такава ниша на пазара да бъде регламентирана и да могат хората да се обръщат към тези специализирани заведения, за да получат необходимата квалифицирана помощ. Такава е практиката и в по-голяма част от страните членки на Европейския съюз като Англия, Ирландия, Франция, Белгия, Дания, Гърция, Германия, Швеция и Италия.
Искам да запозная и народните представители с едно предложение, което преди около месец и половина направих да Европейския парламент в Комисията по вътрешни пазари и защита на потребителите, което беше гласувано в комисия и в пленарна зала. Това е правото на установяване на медицинските специалисти. Записано е в доклада на Европейския парламент за ефекта от изключване на медицинските услуги от директивата за услугите. С това предложение се предоставя възможност за регистрация на медицински специалисти, лекари, зъболекари, медицински сестри и акушерки, в която и да е страна членка на Европейския съюз. Тази регистрация автоматично им предоставя право за признаване на квалификацията, не само основната диплома както е записано в директивата за взаимно признаване на образователно квалификационните степени, но и на специалностите. Т.е. на лекар със специалност вече ще се признава и специалността благодарение на това предложение. По-основното, което се отнася за този текст е, че лекар, зъболекар, медицинска сестра, акушерка и т.н., от която и да е страна членка, след като е регистрирал практика в тази страна членка автоматично получава право да работи в която и да е друга страна. Ако ние не приемем този текст означава, че медицинските сестри и акушерките от всички страни членки на Европейския съюз ще имат право да работят без проблеми в България, а нашите медицински сестри няма да могат да работят нито в България, нито в която и да е друга страна членка самостоятелно. Благодарение на това, че в останалите страни е регламентирана тази самостоятелна практика те ще могат да я упражняват на територията на целия Европейски съюз с изключение на нашите собствени.
Първо, благодарение на реформата, която провеждаме и се опитваме да провеждаме в здравеопазването първоначално най-пострадалото съсловие бяха медицинските сестри, тъй като отпаднаха от реформата в доболничната помощ и не можаха да намерят своята ефективна реализация в този сектори и са заети може би само един процент от времето, което прекарват в практиката на общо практикуващия лекар. Тези, които бяха в болничната помощ останаха там. Това намали изключително много броя на работещите сестри в държавата по специалността.
Второ, когато актуализираме работните заплати и възможността медицинските специалисти да работят по клинични пътеки отново най-вече ощети акушерките и медицинските сестри като възможност да получават заплащане по здравна каса. Моят призив към всичките колеги е да не ги ощетяваме от възможността да работят легално, да работят по регламент, да получават заплащане за това и да плащат данъци за тази своя дейност. В противен случай ние ще си затворим очите за една необходимост на пазара и за една практика, която нито е регламентирана, но мисля, че не е и в концепциите на нито една от политическите сили, а именно да се преборим със сивата икономика и да предоставим възможност на това, което се извършва да бъде регламентирано и контролирано. Това са основните мотиви. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доктор Първанова. Доктор Първанова, кой ще финансира тези лечебни заведения? Едно и също ли е да откриваш собствено лечебно заведение или да работиш със своята диплома в страните на Европейския съюз, след като има глава „Свободно движение на хора”. Кой ще финансира тези лечебни заведения? Вие съвсем точно казвате „да имат право да откриват лечебно заведение”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма проблем да кандидатстват както по структурните фондове, така и да направят собствена предприемаческа дейност. Не визираме случаят да бъдат финансирани от държавата. Ако гласуваме този текст съответно попадат под юрисдикцията на член 3, алинея 1 и се регистрират по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
Ние не правим в момента промени в Закона за здравното осигуряване.
СТАНКА МАРКОВА: Искам да информирам членовете на уважаемата комисия, че ако това е регламентирано в Закона за лечебните заведения ние вече сме в подготвителен стадий към Министерството на развитие на човешките ресурси и разбира се, ще предложим на Министерството на здравеопазването съвместен проект за финансиране от структурните фондове, защото освен всичко, което каза доктор Първанова най-важна е нуждата на населението. Всички вие, ако не сте изпадали в това положение имате познати, които имат потребност от такива грижи след изписване от болница или за възрастни хора. Непрекъснато ми звънят да намеря една сестра. Така, че потребността на населението за нас е водеща. Преди четири месеца се защити една дисертация за потребността от здравни грижи в извън болничната сфера. Ще се обосновем много добре и ще кандидатстваме в структурните фондове. Ако разбира се от това не се получи нищо всеки има предприемачество в тази сфера, но тъй като няма регламент и под нормативен документ. В България всеки приют е хоспис. В това отношение има една неяснота.
Много ви моля да има политически консенсус, защото се отнася за българите, за населението. Те бяха лишени от сестрински и акушерски грижи извън болницата. Знаете, че по-рано имаше патронажни сестри, акушерки, детски консултации, женски консултации и т.н. Сега женските и детските консултации са абсолютно формални. Ние бяхме в Англия където във всяка община има самостоятелни педиатрични сестри, които са само за децата. Има смесени сестри и акушерки, има и само акушерки, за които изцяло Министерството на здравеопазването е извадило от акушерските директиви самостоятелни дейности. В Белгия където системата е стройна, няма държава, в която това да не е уредено. Сега се връщам от конференция в Япония на световната сестринска организация и посещавайки болниците само за изписаните болни има т.нар. сестрински групи, които след изписване на болния го посещават, ако е необходимо го посещава и лекар. Те са тези, които казват какво е състоянието на болния. Те са със специалности, след операция махат конците.
След като искаме да са бакалаври и да учат четири години кажете ми защо да нямат право да осъществяват самостоятелни грижи. Сега излиза наредба за техните компетенции. Какво могат да правят като самостоятелно решение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предоставям думата на доцент Атанас Щерев, като съвносител.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, неминуемо с тона, който подаде доктор Първанова правим една дискусия на първо четене, но това е неминуемо, за да следваме по-нататък логиката, която би трябвало да приемем. Много хора са въодушевени от това, което се предлага, а други са разтревожени. Нека да кажем истината, че нашето здравеопазване има нужда от регламентиране на определен род дейности. Определени регламентации не са точни. Например, на семейните лекари е предписано от касата да правят женски консултации. Нито един семеен лекар не прави по същество женски консултации. Те наемат акушерки и акушерките правят женски консултации или плащат допълнително на специалист и т.н.
Лично аз съм осъществявал курсове по акушерство и гинекология на семейни лекари. Самите те споделят, че това е нещо много далеч от нашата дейност, за да се обучаваме и занимаваме с този род дейност. Т.е. животът налага някакъв тип дейност, която е различна от това, което е регламентирано.
На второ място, доктор Първанова постави въпроса за изписан болен. Не става въпрос само за изписан болен. Има хора, които цял живот се нуждаят от медицинско обслужване, смяна на катетри, смяна на аспирация и т.н. За това човекът, трябва да има медицинско образование. Лекарят няма да отиде да се занимава с това, защото не е ефективно за здравеопазването. Сестрата особено, ако е учила и специализирала, разбира се, че може да разкрие заведение, което е лимитирано и по определен начин да се занимава с тази дейност като наеме на работа и допълнително сестри, които според закона и съответните наредби имат определени обезателства спрямо такива болни. Да не говорим, че не можем пряко да пренасяме какъв е опитът в Белгия с развита шосейна инфраструктурна и друга мрежа. Тук имаме региони, които са от пет, шест, седем или осем хиляди души и имат само един семеен лекар. В определени региони на страната по-добре е акушерка или медицинска сестра да прави медицинско обслужване, отколкото никой. С това трябва да сме на ясно и да се каже съвсем ясно за определени региони на страната какво може да се случи. Оттук нататък, ако говорим за тези предложения, знаете, че между първо и второ четене имаше два дни, искам да поставя по-нататък някои ограничения в това приложение.
Първо, говорим за вменяване със закон на дейности на медицински сестри и други медицински специалисти, които са бакалаври. Въведено е едно смешно понятие със закон „професионални бакалаври”, „учебни бакалаври”, „академични бакалаври”. Има бакалаври – това е положението. Ние трябва да променим закона. Това са бакалаври, които се обучават дадени години в колежи към Медицинските университети.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо гласувахте против предложението на Лютви Местан?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е предложението на Лютви Местан да бъдат професионални бакалаври. Трябва да бъдат бакалаври.
Второ, когато говорим за самостоятелни практики тези самостоятелни практики трябва да бъдат с определени лимит. Например, тук има извлечения записано е материал на Министерството на здравеопазването, „акушерката може да работи самостоятелно в родилна зала и да води нормално раждане”. Няма такива неща в Европа и нека да се разберем за това. Това не може да стане.
ХАСАН АДЕМОВ: Предложението е такова.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Никъде не е записано в предложението да води самостоятелно раждане.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е само справка, не е предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние говорим за определени лимити. Например, работа в хоспис, в заведение, което е продължаващо лечение. Работа, която е свързана с хора по домовете. При всички тези случаи ние искаме да въведем акушерка или сестра, която е с образователна степен „бакалавър” да има възможност да води самостоятелна практика. Разбира се, когато се налага тя ще прави съответните консултации с лекари и специалисти.
Третият тип дейности са отдалечените региони на страната, което също трябва да бъде изрично упоменато, където няма обичайни практики и лечебни заведения. Това трябва изрично да се запише в закона, който разглеждаме или в съответната наредба. При тези три условия предлагам дискусия върху всички тези предложения, които са направени.
Има едно предложение по параграф 3, в което освен лекар може лице с образователна квалификационна степен „магистър по медицинска биология и химия” да завежда самостоятелно медико-диагностична лаборатория. Поддържам това предложение по простата причина, че в една биологична лаборатория въобще няма място за лекар. При съществуващите условия трябва да бъде назначен лекар. Това са едни изкуствени условия, които понякога създаваме. Когато има по определена специалност и трябва лекар да бъде назначен, разбира се, че следва да се назначи. Например, една биологична лаборатория, която обслужва един център за инвитро оплождане въобще няма нужда от лекар, защото лекарят няма работа. Той въобще не е квалифициран за този тип дейност. Да не говорим за една лаборатория, която е във връзка с анализ на определени продукти.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Правя реплика на доцент Щерев и същевременно искам да направя едно процедурно възражение. Репликата ми е свързана с неговата уговорка, че сега започваме едни дебати, които много приличат на дебати на първо четене. Те са такива, защото тези предложения практически противоречат на обхвата и съдържанието на закона, който разглеждаме. За това провеждаме дебати като за първо четене. Тези предложения обръщат с хастара на вън Закона за лечебните заведения, защото много е голяма разликата между предложението на Министерския съвет където е разгледан в диагностично консултативни центрове, могат да се разкриват звена за полагане на акушерски грижи.
Идеята на вносителите доктор Щерев и доктор Първанова, въвежда нова структура на амбулатории, първични и специализирани за сестри и акушерки, при които следващата крачка е преговори с касата, вкарване на структури, които може би имат място под слънцето, но ако ние разглеждаме в този закон звена, които акушерки извършват определена дейност. Доцент Щерев, понятието „акушерски грижи” не знам дали е употребено в този вид дава реална представа какво ще правят тези акушерки.
Смятам, че това внесено предложение противоречи на член 70 от правилника.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Няма смисъл да изостряме дебата. Ще помоля да вървим към това, което е необходимо на нашата система на здравеопазване. Ако според вас това е по-добър тип заведение, които са акушерски и т.н. – да, ще се направи. Ако смятате, че е извън обхвата и няма нужда да се прави няма да се прави. Какво означава акушерски грижи? Вярно е, че трябва да се уточни „специални акушерски грижи”. Например, специални акушерски грижи са грижите при епизотомия, онко цито намаската е специална акушерска грижа и т.н. Грижата за детето, повиване и за пъпчето е специална акушерска грижа до седмия ден на детето, но дори и нормално раждане е друго нещо.
Призовавам, ако е възможно към една градивна дискусия, за да видим кое може да стане. С доктор Първанова няма да настояваме за това, което не може да стане.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доцент Щерев. Позволете ми да предоставя думата за официалното становище на Министерството на здравеопазването преди да открием дискусията.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че вече навлязохме в дискусията. Позволете ми да се опитам да формулирам съществения въпрос от гледна точка на Министерството на здравеопазването.
Уважаеми дами и господа народни представители, същественият въпрос е ще предоставим ли възможност да има самостоятелни лечебни заведения, които да работят, да бъдат учредявани, регистрирани и да работят в тях само акушерки, респективно само медицински сестри. Съществен въпрос е имаме ли подготвени за това съответни медицински кадри? Съществен въпрос е, кои са онези дейности, които ще могат да извършват в тези свои самостоятелни лечебни заведения?
Мисля, че в центъра на дискусията трябва да поставим именно тези въпроси и тогава да вземем ясно и мотивирано решение – да или не, сега или по-късно. Бързам да кажа, че няма никакви срокове и никакви директни ангажименти, които България да е поела във връзка с това да направи такава законова промяна. Единственото, което България е поела като ангажимент е, че ще осигури някаква самостоятелност на дейността на акушерките и медицинските сестри при някакви условия, нищо повече. Сами виждате от справката, която сме предоставили в страните от Европейския съюз съществуват различни варианти на самостоятелност на акушерките и медицинските сестри. Някои страни са с по-дълги традиции в тази насока. Акушерките и медицинските сестри могат да бъдат почти напълно самостоятелни, но само за определен тип дейности. В други страни тази самостоятелност е относителна.
Предложението, което сме направили с това изменение на Закона за лечебното заведение ние сме взели предвид каква е ситуацията в нашата страна към момента. Имайте предвид, че акушерското и образованието на медицинските сестри са приведени в съответствие с минималните изисквания на секторната директива, която регулира тяхното образование едва от 1 януари 2007 година.
Оттук нататък тези, които завършат по тези учебни програми ще бъдат с образователна програма отговаряща на минималните изисквания на секторната директива.
Ние сме преценили, че към този момент в България все още няма кадри, които да са подготвени за такъв тип дейност при това напълно самостоятелно. Не случайно в предложението, което направихме ние сме пристъпили на този етап, защото това според мен е първа стъпка, и на този етап ние да тръгнем към създаване на относителна самостоятелност само за акушерките. Изхождайки от идеята и консултациите, които сме провели с специалисти по акушерство и гинекология, с представители на техните организации, с университетите, с представителите на медицинските колежи, където досега е провеждано това образование. Преценили сме, че от гледна точка качество на грижите, безопасност и сигурност на пациентите, на този етап е по-разумно да предприемем малката стъпка. Да дадем такава относителна самостоятелност на акушерките, но това да бъде в рамките на лечебните заведения, които са регистрирани по сега действащите норми на Закона за лечебните заведения. Т.е. лечебни заведения ръководени от лекари по медицина, в които тези самостоятелни акушерски кабинети или сектори да могат да извършват относително самостоятелна дейност, но под контрол на лекар когато се прецени, че има нужда от това. Т.е. все пак ние сме предоставили някаква относителна свобода на преценка на акушерката да прецени кога да повика лекар, при положение, че разпознае сериозен здравословен проблем.
Искам са направя няколко коментара по това, което чухме от изказванията на народните представители досега.
Действително трябва да има регламент за дейностите на акушерките и медицинската сестра. Опасявам се, че такъв към момента все още няма. Опасявам се, че ако ние сега допуснем възможността за самостоятелна регистрация на такова лечебно заведение без да сме на ясно каква дейност ще изпълнява, ние ще отворим риск за пациентите, които ще бъдат обслужвани в тези заведения, тъй като към настоящият момент все още няма готовност за издаването на такъв нормативен акт. Защото, за да издадем такъв нормативен акт ние трябва да получим мненията и становищата на всички професионални организации в системата на здравеопазването, включително и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Преди да сме направили тази нормативна уредба и да бъде възприета от всички ангажирани страни според мен, ще бъде рисковано да се предоставя такава възможност в законодателството. Относно въпроса дали такива практики трябва да бъдат допускани в райони, в които няма достатъчно общо практикуващи лекари, бих казал, че такова предложение в този законопроект, който е пред нас няма. Опцията, която е предвидена е да има генерално разрешение независимо къде да бъдат създавани такива практики.
Бързам да отворя една скоба, че в случая с аптеките ние сме разрешили помощник фармацевти да откриват аптеки само тогава когато няма магистър фармацевти в съответния район. Дори и при тази уговорка смятам, че на този етап, или поне ние в Министерството на здравеопазването смятаме, че на този етап е по-скоро рисковано, отколкото полезно да предоставяме такава възможност за напълно самостоятелни практики.
Що се отнася до лимитирането на дейностите, които могат да бъдат извършени в тези напълно самостоятелни практики не съм сигурен, че някой от тук седящите народни представители към настоящият момент е в състояние да изброи кои са онези дейности, които биха могли да бъдат разрешени и къде ще бъде записано това сега. В този закон няма как това да стане.
Относно въпроса за химичните, биологични и други лаборатории няма никаква пречка да има такива. В България съществуват такива в достатъчни количества, но не са регистрирани по Закона за лечебните заведения.
По Закона за лечебните заведения се регистрират медико диагностични лаборатории и медико технологични лаборатории, за които в закона се изисква да бъдат ръководени от специалист със специалност по профила на лабораторията. Останалите химични или биологични лаборатории могат да бъдат регистрирани и създавани. Могат да бъдат ръководени от съответните специалисти, но няма да бъдат регистрирани по Закона за лечебните заведения. Съответно ще бъдат лаборатории, а няма да са лечебни заведения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря ви доктор Цеков.
АТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да направя реплика. Изумена съм от становището на Министерството на здравеопазването, защото означава, че не са прочели предложенията, които сме направили с доктор Щерев. Ако ги бяхте прочели нямаше да казвате и да се мотивирате с това, че не е ясно какви дейности ще извършват въпросните центрове. Изрично е записано, че вие ще ги разпоредите с наредба. Как може да питате какви ще бъдат, след като вие трябва да ги разпишете. Това е най-висшата форма на контрол.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Не сме в състояние.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: След като не сте в състояние ще запише многоточие за протокола, защото вашият ангажимент е каквото законодателят ви разпореди вие да го обезпечите. За това имате администрация, която трябва да се погрижи.
В член 17-а от предложението, което сме направили видовете дейности, които извършват лабораториите за оказване на акушерски и сестрински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
В параграф 2-а, казваме, че устройството, ръководството и дейността на видовете хосписи се уреждат с наредба издадена от министъра на здравеопазването. Към момента в член 86 хосписите са изключени от акредитация и всеки си прави каквото иска. В един апартамент от две стаи, например се явява една фризьорка и оказва същите грижи, но сестра не може да предоставя тези грижи. В същото време може детските ясли и градини да бъдат лицензирани, но другите дейности, които са за до лекуване и до гледане на болен могат да се извършват от всеки и тъй като министерството няма регламент, няма да има проблем и всичко е готово. Вие дефакто ни казвате, ние не искаме да работим. Ако това искате да ми кажете – браво!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, считам, че темата, която дебатираме днес е изключително интересна. Правя своето изказване от гледна точка на професионализма и за защита интересите на гражданите и бъдещите пациенти.
Искам да кажа, че така изложеният законопроект с аргументите за това, че медицинските сестри не могат да работят свободно, не могат да се сдружават и не могат да обслужват пациенти регламентирано приемете, че не съм съгласен изцяло с тази теза. Знаете, че към днешна дата има регистрирани хосписи, които се ръководят от медицински сестри. Действително условията за ръководенето на тези хосписи и организацията им не е на това ниво, на което желаем да бъде, но такива има и трябва да го заявим ясно. Има регламент, по който медицинските сестри да могат законно да получават възмездие за положения труд.
Никой по закон не е забранил да има собствен капитал, който да бъде вложен в организацията и създаването на такъв дом. Един от основните проблеми, които бяха застъпени е проблемът за даване възможност за самостоятелна практика.
Според мен, тук се намира основният проблем, за който трябва да дебатираме. Какво означава самостоятелна практика? Тъй като беше повдигнат въпроса за акушерките и е предоставена една справка, в която е записано, че акушерката може да работи самостоятелно в родилна зала и да води нормално раждане. Позволете ми в никакъв случай да не се съглася и по всякакъв начин да протестирам.
Тези, които присъстват тук си спомнят времето когато имаше т.нар. консултации, които се извършваха винаги както от акушерка и присъствието на лекар. От тези, които са работили тази дисциплина се знае, че т.нар. заспали тонове, които могат да бъдат доказани и да се видят контракциите и съответната сърдечна чистота. При едни такива заспали тонове след 27 и 28 седмица това е един риск за плода да бъде загубен. Работил съм тази дисциплина и изказвам съответните аргументи.
Не мога да се съглася, че отговорността в хосписите изцяло ще бъде отдадена на сестрите. Тези сестри, които ръководят макар и да имат своята диплома за бакалавър на този етап, както всички знаем организацията на нашето здравеопазване не бихме могли да дадем изцяло тази огромна отговорност. Ако се предостави трябва да бъде точно регламентирана като задължения в онази част, за прилагане на грижи за пациента в областта за долекуване или грижи основно за пациента.
В закона, който е представен днес по принцип нуждата от сдружение, както се изказа преди малко професор Маркова за организацията на тези сестри за предоставяне на възможност да работят извън работно време, да се сдружават и да дават платени услуги, това е съвършено различно стига да бъде регламентирано точно от къде и до къде са техните задължения.
Принципно идеята за предоставяне на възможност за узаконяване на дадена форма строго регламентирана от закона на акушерките и медицинските сестри по принцип – да, обществото има нужда, но изслушвайки Министерството на здравеопазването ние разбираме, че такава възможност за организация и юридическа основа за обезпечаване на работата на тези сестри на този етап нашето общество още не е готово.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Няма как да се въздържа от реплика. Ние сме направили предложения. Доктор Иванов чете справката на Министерството на здравеопазването и автоматично прехвърля това, което чете и каквото хората правят по света го прехвърля към нашето предложение.
Първо, какво общо има. Вие много добре протестирате. Може да си отнесете протеста например към Европейската акушерска асоциация и може да продължите да протестирате. В тези страни едва ли ще се съобразят с вашия протест, защото те са решили така. Не виждам като протестирате срещу тяхната практика какво общо има това с България. Никой не казва, че ние препоръчваме нашата акушерка самостоятелно да води нормално раждане.
Второ, казвате, че не може да се предостави доверие на тези хора да водят съответните хосписи. Учителка може да води детска градина или хоспис, а акушерката не може. По-нататък сме поставили изискване, че тук става въпрос за бакалавър и магистър по управление на здравни грижи, а не бакалавър по здравни грижи. Трябва да правите разлика между двете специалности. Не виждам, след като магистър по здравен мениджмънт може да управлява болница, защо да не може да управлява хоспис.
Трето, вие казвате каква дейност ще извършват? Записано е каква дейност – сестрински грижи за болния. Лекарят ли ще отиде да сменя подлогата на болния. Ако вашия баща е с инсулт и е изписан на седмия ден лекаря ли ще отиде да го изкъпе когато вие сте на работа? За такива грижи става въпрос. Това са сестринските грижи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да продължа мисълта на доктор Първанова, като обърна внимание на това, че никой няма намерения да прехвърля функции от лекар на медицинска сестра или акушерка.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Щерев, сигурен ли сте?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Обърнете внимание какво направихме с досегашното законодателство. Доктор Първанова съвсем правилно обърна внимание между диагноза, лечение и управление в здравеопазването. Това са две различни неща. Ние променихме закона като преди години медицинската сестра се обучаваше с по-малко часове отколкото акушерката, като се предполагаше, че акушерката има по-голяма самостоятелност в нейната дейност. С измененията на закона „бакалавър” в колежи към Медицинските университети тези неща се измениха. Акушерката и сестрата трябва да имат еднакви знания. Става въпрос за колежите към медицинските университети. В самия медицински университет придобиват степен „бакалавър”. Това е принципно различна роля. Ние казахме, че може да има „магистър”. Медицинска сестра „магистър по управление”. Извинявайте, но ние приемаме други принципи. Вие отново говорите за това, какво може да лекува сестрата и какво може да прави лекаря. Това са две различни неща. Ние говорим тук освен за управление на процесите, но и за самостоятелност като практика. Никой не си прави илюзия да пренася прерогативи на лекаря, особено на специалиста върху медицинската сестра и акушерката. Такова нещо въобще няма. Искаме тези работи да разграничим. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да отговаря на госпожа Първанова.В параграф 1, член 8, алинея 1 е създадена амбулатория за оказване на акушерска и сестринска грижа, които могат да бъдат индивидуална практика за оказване на акушерски или сестрински грижи и групова практика. В член 17-а , записано „В медицински и медико-денталния и диагностично-консултативния център могат да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно оказват акушерски грижи”.
Не мога да не обвържа дупликата на доцент Щерев, който определи следното, кой ще отговаря за компетентността, за функциите, които изпълняват както сестрите така и акушерките? До къде достига тяхната отговорност и компетентност? Ако се намери точен отговор на тези въпроси ще приема.
Втората бележка, която госпожа Първанова отправи към мен беше за учителите и детските градини. Госпожо Първанова, тогава да предложим помощник възпитателите да могат да създават детски градини и съответно да се грижат за децата.
Това, което вие посочвате няма задължителен характер като законодателство.
Считам, че това, което изложихте като аргумент в защита на вашия законопроект не отговаря… Искам да отговорите за функциите, за компетентността и отговорността за обществото и пред обществото и кой ще носи отговорност, ако например даден пациент завърши с летален край? По какъв юридически начин ще се понесе отговорността от съответната сестра? Благодаря ви.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, преди малко чухме от доктор Руденко Йорданов, който изрази становище, че предложенията са в обхвата на гласуваните на първо четене законопроекти. Т.е. това беше процедурно предложение и не бива да се отминава. Ако приемем, че това е в обхвата ще се гласува и ще продължим.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, доцент Щерев започна с много важно изречение, че дискусията трябва да бъде спокойна. Защото самият той и доктор Първанова не са убедени, че това предложение може да се приеме точно сега. Аз съм убеден, че това предложение ще се приеме, няма как. Обстоятелствата ще ни накарат да го приемем, дали сега или по-нататък не е толкова важно. Погледнете, че законопроектът е от 22 ноември 2006 година. Той влиза в сила от 1 януари 2007 година или от сключването на договора. Ние сме изпуснали този срок и сега се чудим как да влезнем в рамките на този срок, защото този проект щеше да влезе в доклада, ако не беше разгледан на първо четене. За два дни предложения не могат да се направят. Сигурен съм, че и за двадесет дни не може да стане и ще ви кажа защо?
Първо, защото става въпрос за т.нар. академични бакалаври, които ги регламентирахме с член 175 от Закона за здравето. В алинея 2 е записано, в сила от 1 септември 2006 година е този текст. „Подготовката и придобиването на образователно квалификационната степен „бакалавър” по специалности от професионално направление „Обществено здраве” и по специалности „медицинска сестра” и „акушерка” от професионално направление „Здравни грижи” се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища, а не в колежи. Какво правят колежите? Колежите произвеждат и обучават т.нар. професионални бакалаври по… Това, което искате да направите с това предложение се отнася за т.нар. академични бакалаври.
За съжаление тези хора, професор Маркова ще ме поправи ако греша, са сега първи курс и са започнали обучение през учебната 2006-2007 година. Т.е. тези хора ги няма в правния мир. Нашите академични бакалаври ги няма сега.
Каква е разликата между тези академични бакалаври? Освен, че се обучават в тези заведения, които споменах преди малко при тях разликата е изискването на секторната директива е да имат 4600 часа. Това е основното изискване. Останалите нямат.
СТАНКА МАРКОВА: Всички имат.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е единият проблем, който може да бъде изчистен.
На следващо място, защо член 28 от Закона за лечебните заведения казва: „Хосписа е лечебно заведение”. Какво е хоспис? Лечебно заведение, в което медицински и други специалисти. Ако приемем, че медицински специалисти са бакалаврите или всички, осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар и специфични грижи, по домовете на лица с заболявания и медико социални проблеми. Лечебната дейност в хосписа се ръководи от медицински специалисти, може и от бакалавър. Искам да разбера каква е разликата между това, което е предлага сега да се регистрира по Закона за лечебните заведения и това, което е записано в член 28 от Закона за лечебните заведения? Искате ли да ви кажа каква е приликата? Приликата е, че нито хосписите, нито тези лечебни заведения, които предлагаме сега да бъдат правилно ситуирани имат източник на финансиране. Доцент Щерев ще оспорва това твърдение. Хосписите в България не работят защото няма начин за тяхното финансиране или очакванията са, че тази дейност в интерес на българските граждани трябва да се финансира от публични източници. Това сега не става. Каква е гаранцията, че новата структура няма да има същия проблем. Според мен, няма такава гаранция.
Според мен, общо практикуващият лекар в момента има ли ангажименти за тази дейност, която сега искаме да регламентираме например, като училищните лекари. Искаме да регламентираме ново лечебно заведение, което лечебно заведение да изпълнява част от задълженията на общо практикуващия лекар, за които доктор Кехайов получава капитационна сума.
Трябва да кажем ясно нещата. Говорим точно за това, което се опитвам да артикулирам в момента. Оттам нататък можем ли да разделим тази дейност на дейност, която да се извършва от тези лечебни заведения или ще остане като ангажимент на общо практикуващите лекари и като възможност за извършване на тази дейност от новите лечебни заведения? Това е важният въпрос, който трябва да уточним. Във вашето предложение го няма това уточнение. Това е по-малкият проблем. Защо дискусията по това предложение е толкова продължителна? Защото решава останалите неща. Ако се приеме това, няма да има смисъл от дискусия по-нататък, защото се регламентират. За това тази дискусия е като за първо четене. Няма как да бъде по друг начин. Вие сега ще кажете, че законите в България се приемат на две четения, но правилника не е записано това, което казвате вие. Погледнете какво е записано в член 70, алинея 2.
На следващо място, ако очакванията от структурирането на това ново лечебно заведение на ситуирането му в законов текст за лечебните заведения е свързано с това тази дейност да бъде финансирана от Националната здравноосигурителна каса кажете го ясно, ако е така? Ако не е така отново кажете какво искате да направим. Според мен, тази дискусия ще продължи в няколко посоки независимо от това, какво ще приемем сега. Убеден съм, че това ще стане. Защото, това е правилното предложение и решение. Въпросът е, че ние сме допуснали това в член 175 на Закона за здравето. Оттам нататък произтичат всички проблеми, желания и настоявания…Може би не трябва да говоря, защото съпругата ми е свързана с тази работа… нямам конфликт на интереси.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин заместник-министър, акушерките в България винаги са учили три години, което е минималното изискване на европейските директиви. При нас не са се отчитали един месец часовете два пъти годишно са за самоподготовка, не са отчитани часовете в стаж, поради което откакто са колежи се отчитат и всички отговарят на минималните изисквания от преди десет години. Сега вие ги направихте единствени в Европа да учат четири години плюс две държави в Европа. След като ще са бакалаври ще учат само две години по-малко от лекарите се страхувате да им дадете да правят самостоятелно инжекции, назначени от лекаря или от болницата. Не мога да разбера има ли някой от вас, който да не знае, че сестрата му може да прави мускулна и венозна инжекция, ако са назначени. Джипитата не правят инжекции. Прави се всичко на черно, ако се намери човек. Той няма да отиде за една инжекция.
Искам да ви попитам колко от вас са били селски лекари и са имали женска консултация и детска? Те ли преглеждаха бременните жени или акушерките вършеха всичко? Имала съм и родилен дом като селски лекар. Отивам само, ако ме извика акушерката.
Сега ще направите така както сестрите занимават в Европа ще тръгнат и акушерките, защото всичко, което е дадено от министерството и е записано и в европейските директиви се прави от акушерките в Европа.
Моята дъщеря роди в Лондон в най-скъпата частна клиника и беше изродена от две акушерки. Те я подготвяха и когато има някакъв проблем се обаждат по телефона на лекаря да го питат, който ги консултира по телефона. Вие правите един геноцид. Няма да останат сестри и акушерки в България, ако вие искате да учат четири години, а да нямат право на никаква своя дейност.
Уважаеми господин министър, в министерството работи работна група, в която присъстват наши представители. Изработени са компетенциите на сестри и акушерки, дори и на фелдшерите ние получихме по имейл проекта на тази работна група за всички компетенции, които имат само назначаеми и самостоятелни. Много съжалявам, че вие не знаете. Обещахме си да провеждаме диалог. Министерството се обръща против това съсловие. Утре ще имаме пресконференция, какво искате и ние като полякините на палатки ли да излезем? Не може във всички случаи да се отрязват. Къде има в света професионален бакалавър?
ХАСАН АДЕМОВ: Не може някой да ме задължава как да гласувам.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа депутати, искам да се изкажа за денталната медицина. В член 17 предложената алинея 1 е записано, че в медико-дентален консултативен център могат да се разкриват звена за оказване на акушерски и сестрински грижи, които се осъществяват по дейностите на член 17-а.
Не мога да разбера какво ще правят медицинските сестри като самостоятелни кабинети? В областта на денталната медицина е недопустимо да се допуска работата на сестра, да не говорим за акушерка.
Мисля, че това е паразитен текст, който е влязъл от друго място, но в областта на денталната медицина няма място за самостоятелни кабинети. Ще помоля това да се прецизира. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, не може да чукате на отворена врата. Никой не ви казва нито една дума не е казано за това, сестра или акушерка, която и да е тя, колкото и да е квалифицирана да извършва работата на лекаря. Никой не ви казва една сестра да започва да пломбира зъби. Сестрата, която работи в зъболекарски кабинет има определени функции не отричайте това. Вие казвате, че не бърка в устата на пациента. Това не е вярно. Изпълнява определени функции предоставени и дотолкова доколкото е компетентна. Въобще не говорим за промяна на компетентността между лекар и сестра. Ние говорим за нов тип обучение, за нов тип квалификация и от тази квалификация не само следва определени права освен задълженията, а следват от развитието на здравеопазването у нас необходимостта от определен род дейности.
В член 28 голяма част от тези дейности са разписани. След като са разписани срещу какво протестирате? Срещу допълнителното уточняване на тези дейности.
Нека да не говорим сега „за” сестрите и „против” сестрите. Никой не е против сестрите. Логиката, която беше казана, че Министерството на здравеопазването, че не е готово с концепция. Те нямат представа каква ще бъде тази наредба. Това е самата истина – така е. Толкова много наредби не са направили от тези десет закона. Сигурно има около двеста наредби, които трябва да направят. Започвам да мисля, че не могат да ги направят, но това е друга тема.
Нека да не се убеждаваме за неща, в които всички сме убедени. Имаме принципно различно положение. Ние казваме със закон, че медицинските сестри и акушерките се обучават в университети и получават образователно квалификационна степен „бакалаври”. Нуждите на нашето здравеопазване показват необходимостта всички активно да се включат в лечебния процес, всеки според своята квалификация.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тъй като беше отправен упрек, че едва ли не текстът е непрецизно направен и в денталния център се вкарват дейности самостоятелни на медицинската сестра, моята теза е хората, които вземат отношение импровизирайки да се справят с член 16 на Закона за лечебните заведения и да се дадат сметка, че тук става въпрос не за дентален център, а за медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център. Т.е. изключен е денталният център. До тук с репликата по изказаното твърдение, че в случая става въпрос за небрежност или недоглеждане, напротив хората са го написали както трябва. Кардиналният въпрос е, правим ли самостоятелни амбулатории първични и специализирани на сестрите и акушерките или не? Ако – не, какво правим с тези звена в медицинските центрове, в медико-денталните центрове и ДКЦ-тата където ще работят акушерки. Ясно е, че ще се направят тези звена. Да вкараме ли вътре задължителни условия в този център или в това ДКЦ да има работещ лекар, акушер-гинеколог с призната специалност, за да има все пак не контрол, но една връзка със специалист, защото подобна връзка според мен би била задължителна.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Извинявам се, че предизвиках такива дебати. При нас не работят сестрите в уста, въпреки това, което казват доцент Атанас Щерев. Не съм ви разбрала добре. Благодаря за пояснението.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, ще започна с това, с което завърших на предишното заседание, в което се разгледаха различните предложения за изменения на Закона за лечебните заведения и без съмнение чух различни позиции, от гледна точка по начина, по който се представиха може би имат своите основания.
Предложението, което се прави и разбира се, това за което научаваме днес, защото споделих и пред професор Маркова, не беше представено предварително пред Българския лекарски съюз. Нека да не се заблуждаваме, че това е фундаментална промяна и направо нова стратегия. Риторично ще отправя въпроса – ще разрешите ли на българските лекари в отдалечените региони да създават малки аптеки за да продават лекарства на хората? Разбира се, въпросът с регулацията е изключително важен поради, което уважаеми господин председател ще припомня,че предложението направено от доцент Щерев и доктор Първанова, е ново за Българския лекарски съюз.
Ако вие народните представители приемете моята позиция, този въпрос без съмнение ще бъде предоставен на ръководните органи на Българския лекарски съюз, в това число и пред Извънредния събор. Изобщо не се противопоставям с това, но въпроса е фундаментален от гледна точка на позицията, която има Постоянния комитет на лекарите в Европа. Въпросите, които се подигнаха във връзка с обучението с бакалавър и реалната ситуация в България. Трябва реално да се запознаем от гледна точка на стартиралата реформа и регулацията, която съществува в момента, че сестри и акушерки работят в индивидуалните практики, както и да бъдем на ясно, че в момента лекари без специалност не се допуска да разкриват специализирани практики. Ние правим един либерален режим с тази позиция. Не се противопоставям по отношение на възможностите, които трябва да се изпълняват като дейност от сестрите. Лично моята препоръка е, че този въпрос касаещ 34 хиляди лекари, които в момента по силата на Закона за лечебните заведения за изпълнители за медицинска помощ е фундаментален, което изисква един наистина професионален дебат. Професор Маркова готов съм заедно с вашия управителен съвет и с нашия да обсъдим част от въпросите, може би и с Министерството на здравеопазването да бъде обсъден и на Висш медицински съвет. Внасянето на подобни точки без да има необходимото дискусионно време може да породи такива промени в системата на здравеопазването, които да доведат до определено сътресение. Мисля, че всички трябва да осъзнаем този момент. Категорично не правя противопоставяне на внесените предложения, но трябва да се погледнат внимателно защото става въпрос за разкриване на практики по Закона за лечебните заведения за специализирана или друга дейност, която следва да бъде отчетена от гледна точка на класификацията, на специалистите, с които разполагаме и кой какви дейности може да извърши от гледна точка на основния пакет и други закони. Нека да се концентрираме около ситуацията в момента за действащото законодателство. Това беше един много добре работещ закон, който е един от малкото закони, който е променян след неговото приемане през 1999 година. Всяка промяна трябва да стане със съответната дискусия. Няма да изразя позицията на Постоянния комитет на лекарите в Европа по отношение декларацията приета за болонския процес, която е изключително важна, за да не създавам допълнително напрежение. Отправям апел към вас професор Маркова в дух на конструктивност, в дух на това, че българските лекари работят с българските сестри и акушерки. Да проведем по тези въпроси предварителна дискусия и промени, които могат да бъдат реализирани. Те могат да бъдат реализирани чрез предварително обсъждане чрез законодателната власт, след което да се направят. В противен случай действително този въпрос за нас ще бъде без съмнение отправен на форума, който ще проведем съвсем скоро, а това е Извънредният събор на Българския лекарски съюз. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Първанова, според мен вече беше изразено становище, че тези промени са наложителни. Те се налагат от живота и от новата функция, която имат медицинските сестри като бакалаври. От дискусията стана ясно, че срещу тези предложения, които бяха вкарани на практика за един ден, заради европейски изисквания, сигурно без да се вземе становището на Българския лекарски съюз, който както виждате и на нашите предложения се противопоставя. Т.е. лекарският съюз не е пристрастен към някой. След като не са съгласни Министерството на здравеопазването и след като изразяват съмнение членове на комисията като доктор Йорданов, доктор Адемов, не смятам, че трябва да се ожесточава тази дискусия и да вървим по този път. Предлагам да гласуваме „за” и „против”. Наистина мисля, че е разумно да проведем по тези текстове една дискусия и да вземем едно балансирано решение. Аз съм абсолютно сигурен, че трябва да намерим мястото на сестрите и акушерките в процеса на здравеопазване.
Мисля, че няма да има спор по това. Склонен съм да мисля, че във връзка с предложенията, които трябва да се направят за един ден имаме едно прибързване и не може да не се съобразим със становището на Министерството на здравеопазването, на Българския лекарски съюз и т.н. Склонен съм да оттегля тази подкрепа сега, защото това означава една формална подкрепа, която не може да мине в комисията при изразените становища и в това няма никакъв смисъл. Ние искаме дефакто промяна, а не да показваме принадлежност за това или онова.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Пледоарията на доцент Щерев в значителна степен ме облекчава, защото ние обикновено в нашата комисия когато ожесточим спора понякога твърде крайни позиции се заемат. По едно време спорът беше да работят ли медицинските сестри и акушерките или не. Такъв спор по същество няма. Никой не им отнема правото да извършват своите дейности. Тук спора е дали имат право да поемат самостоятелно отговорности в амбулаториите първични или специализирани. Тъй като с интерес слушах дебатите готов съм да подкрепя такива самостоятелни структури, които да бъдат обвързани с перспективата за получаване на магистърски степени и повишаване капацитета на общия поглед на съсловието на медицинските сестри и акушерките, но риторично обръщам вашето внимание към Законът за лечебните заведения в Преходните и заключителни разпоредби, параграф 6, алинея 1, точка 1 където е казана, че 10 години след влизане в сила на този закон, който е влязъл на 9 юли 1999 година лекарите, които нямат специалност в десет годишен срок имат право да работят в своите първични амбулатории само ако придобият специалност „Обща медицина”, което означава след една година ние още повече ще стесним кръга на възможностите, ясно е, че няма да се случи, но е риторично, на лекарите, за да работят в първичните амбулатории и в същото време отваряме вратата на сестри с бакалавърска степен, като някои са придобили степента по стажа, който имат и по силата на добронамереността, която е проявена. Не говоря за тези, които сега уплътняват хорариум от 4800 часа.
Смятам, че ще бъде полезно оттеглянето на тези предложения, за да бъдат доработени. В рамките на онова, което е предложено от Министерството на образованието предлагам редакция на член 17-а, алинея 1, която да гласи: „В медицинските, медико-денталните и диагностично консултативни центрове, в които работят лекари с призната специалност по акушерство и гинекология могат да се разкриват женски консултации където акушерки самостоятелно или с помощта на други медицински или не медицински специалисти оказват общи и специални акушерски грижи по ред и по начин определен от министъра на здравеопазването”.
Мисля, че с този текст отправям своето уважение и комплимент към вносителите, които определят общите и специални грижи и ги дефинират по един по-прецизен начин, същевременно предлагам условието такива женски консултации да могат да бъдат разкривани в заведения за извънболнична помощ, където работи лекар специалист по акушерство и гинекология.
СТАНКА МАРКОВА: Извинявам се за избухването, поради това реагирах емоционално и не успях да кажа, че в същност става въпрос, че има разкрита специалност за семейна сестра и акушерка. Ние имахме обучение в Министерството на труда и социалната политика за развитие на човешките ресурси. Искахме да кандидатстваме заедно с министерството за обучение на специалност. В предложението е записано, че се ръководи от бакалавър по управление и специалист по семейна сестра и семейна акушерка. Страхуваме се, че ако не е регламентирано къде ще работят Европейският съюз няма да приеме проекта. Това беше нашият мотив да се реши нормативно. Ясно е, че трябва да се обсъжда този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Професор Маркова, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се администрира от Министерството на труда и социалната политика. Освен тази оперативна програма там има и една оперативна програма, която се казва „Развитие на административния капацитет”. Това са двете оперативни програми, с които се занимава Министерството на труда и социалната политика. Там много ясно е казано кои са бенефициентите. В изискването за бенефициенти никъде не е казано това, което вие казахте. Т.е. бенефициентите са общини, не правителствени организации и работодатели. Ако тези лечебни заведения дават статут на работодатели, ако това имате предвид. По тези оперативни програми бенефициентите са много ясно визирани в самите програми.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Приключвайки на този етап разглеждания въпрос действително доцент Щерев ни облекчи, тъй като ситуацията е ясна. В момента имаме текстове, които бяха внесени във време когато трябваше да бързаме, а това е най-лошият начин да правим законодателство.
Искам съвсем на кратко да мотивирам, че трябва в момента да се водим от три принципа, които са много важни: компетентност, отговорност и ефективност. Ясно е, че нашата здравна система е много неефективна и един от начините да се повиши ефективността е ние лекарите да ги ползваме само за висококвалифицирани и отговорни дейности, защото наследяваме една система, в която лекарите бяха много и зле платени държавни чиновници. Започвайки от спешната помощ, където придружава пациента, премине към реанимационни пунктове на морето, достигаме до операционните зали където в целия западен свят никъде не работи анестезиолог, а има един високо квалифициран анестезиолог покрива три, четири или пет операционни зали. Има изключително голяма необходимост медицинските сестри и акушерките да заемат много по-отговорно място и да бъдат реализирани. Разбира се, по никакъв начин не можем да обърнем нещата и да объркаме компетентност и отговорност. Това ни притесняваше досега.
Сигурен съм, че ние в близко време трябва да решим този проблем.
Мисля, че това трябва да се разгледа от Висшия медицински съвет и да бъдем в съгласие. Аз съм един от хората, които съм на ясно, че трябва да се повиши отговорността и самостоятелността на сестрите и акушерките, които ги натоварваме да учат четири години. Те следва да имат по-широко поле на ангажиментен дял и заплащане. Разбира се, трябва да бъдем предпазливи, защото няма как в рамките на йерархия на компетенциите в един момент една сестра да стане компетентна както беше по време на комунизма и на едно партийно събрание санитарката да търси отговорност на моя професор какво прави по партийна линия. Става въпрос за организация в клиниките.
В тази ситуация мисля, че ни трябва малко повече време и да не сме притиснати от сроковете. Тук се казаха редица неща. Две гледни точки оформят рамката, в която трябва да влезем.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предоставям думата за конкретно предложение на доктор Хасан Адемов, след което преминаваме към гласуване.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, днес в нашата парламентарна група проведохме дискусия по тези въпроси. Независимо от заплахата на професор Маркова бяхме решили да подкрепим това предложение. Ако гласувам да това предложение ще излезе, че не го гласувам защото предварително е дискутирано, а защото някой мисли така. Това е по-малкият проблем. Искам да се абстрахирам от това.
Искам да кажа нещо, което според мен е важно. Ясно е, че всички искаме да решим въпроса. Ясно е, че искаме да намерим най-удачната форма. Мисля, че по този въпрос можем да намерим консенсус, защото всички изказвания показаха точно това. За да се направи според мен трябва да внесем един общ законопроект от няколко човека представители на всички политически сили, за да намери истинското решение. За да намерим истинското решение трябва да имаме становището на Българския лекарски съюз и на Министерството на здравеопазването. Нивото на компетенции трябва да се спазва. Ако се решава въпроса за един ден ще рискуваме да бъде сбърка, да се навлезе в различни територии и да създадем допълнителни проблеми, а никой от нас не иска това.
Нещо, което трябва задължително да кажа, е че проблемът с университетските и академичните бакалаври и професионалните бакалаври по, трябва по някакъв начин да е опитаме да го разрешим заедно с решаването на този казус. Ако имаме такава воля, готов съм да приемем това, което предлага доцент Щерев.
Мисля, че е по-разумното решение. Другият вариант е да приемем тези текстове и да кажем, че ще действа след две или три години в рамките, на които да потърсим решение на въпроса. Не знам дали това ще бъде най-точният подход. Ако искате да поставим срок, който да се опитаме да спазим. Готов съм да подкрепя това, което каза доцент Щерев и останалите колеги.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, опитвам се да се включа в дебата, за да предложа на уважаемите дами и господа народни представители да помогнат в решаването на този въпрос. Според нас, трябва да се потърси начин преди да се отвори вратата, което по принцип не е проблем да бъде отворена, преди да се отвори вратата да се очертае онзи периметър, в който ще могат да бъдат оказани акушерките грижи самостоятелно. Ние много добре знаем, че има работна група в министерството, която работи по професионалните компетентности на медицинските сестри и акушерките. Ние не искаме Министерството на здравеопазването да бъде едностранен орган, който да вземе решение за тези компетентности без по тях да се произнесат всички засегнати институции. Имат предвид съсловната организация на лекарите, съсловната организация на стоматолозите, висшите медицински училища и пациентските организации. В крайна сметка грижите, които ще оказват акушерките, грижите, които ще оказват медицинските сестри самостоятелно и не самостоятелно ще бъдат грижи за пациентите. Те трябва да бъдат убедени, че ще получат качествена грижа и грижа, която няма да застраши тяхното здраве. Знам, че никой не иска да направи това съзнателно, но ако ние избързаме и възложим отговорности на медицинските сестри и акушерките преди да са готови да носят точно тези отговорности рискуваме да стъпим в грешна посока.
Предлагам, да възприемем онова, което доцент Щерев каза преди малко. Да предоставим възможност тези грижи да бъдат оказвани самостоятелно в кабинети към медицински центрове, медико-дентални центрове и ДКЦ-та, да видим как обществото посреща тази възможност. През това време да уточним каква ще бъде професионалната им кометентност, след това винаги можем да направим следваща крачка и да кажем сега може да има индивидуални практики за акушерски и сестрински грижи.
Според мен, на този етап обществото не е готово. Професионалните организации не са готови да очертаят тези професионални компетентности.
Преди малко се опитах да кажа, не че министърът на здравеопазването не желае да направи наредбата за тези професионални компетентности. Той иска да сондира мненията на всички засегнати страни, които ще работят в тази професионална сфера. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, преди да преминем към гласуване искам да ви кажа, че вчера бях помолен от доцент Китов да ви информирам, че той гласува „Въздържал се”. Току що бях помолен и от народния представител госпожа Донка Михайлова, че нейният глас е „Въздържал се”.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Трябва да сформираме една работна група заедно с министерството и лекарския съюз, трябва да има срокове.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: От името на вносителите искам да направя процедурно предложение да оттеглим амблок текстовете, които в момента обслужват изцяло тази философия със следния ангажимент. Да се създаде работна група от комисията, която заедно с министерството, с лекарски съюз, зъболекарски съюз и асоциацията на специалистите по здравни грижи да подготви текстовете и да ги внесе до края на тази сесия и с ангажимент на комисията, че ще бъдат включени за обсъждане в дневен ред. Защото, ангажиментът за всички нас е политически от гледна точка не на политиката на определена партия или група в парламента. Тук не става въпрос за червени, сини, зелени и други убеждения. Тук става въпрос за здравна политика. Именно поради тази причина, тъй като изключително много настояваме като вносители, че това е една практика, която трябва да се рагламентира. В подобен случай, след като пазара търси тази дейност ще бъде организирана на принципа на сивата икономика. Искаме или не искаме тази дейност ще се извършва. Всички сте свидетели, че в случаите когато има нужда от медицинска сестра се търси чрез познати и заплащането става на черно. Ние ще трябва тази дейност по някакъв начин да бъде регламентирана. Единствено вярвам в демократичните процедури на нашата държава и в законовите процедури. Всичко, което е регламентирано може да бъде контролирано. Нищо, за което ние си затваряме очите може да бъде контролирано. Следователно единствената защита на пациентите и на гражданите на Република България е да се предоставят услуги, които са качествени по съответен регламент. Абсолютно съм сигурна, че на тази маса няма нито един колега, който да се противопостави, защото тогава би трябвало да каже, че гласува срещу предоставянето на такива услуги на гражданите на Република България. Дали това ще става в рамките на самостоятелно звено или в рамките на звено подчинено на лекарска структура, това е чист професионален лобизъм, но ние настояваме като вносители да има такава работна група с представители от всички парламентарни групи, с изслушвания на съсловните организации, да се проследят детайлно, да се изслушат и да се направи анализ на това, което е практика в страните членки на Европейския съюз. Да се запознаете с тях като министерство, след което да седнем на масата и да ги обсъдим. Отново ви казвам, ангажиментът да бъде до края на тази сесия.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Цеков, погледнете член 7 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и медицинските специалисти. В този член е записано: „Асоциираните медицински специалисти осъществяват здравни грижи, профилактика, рехабилитация и здравна промоция в съответствие с професионалните им компетенции определени с наредба по член 7”.
При изготвянето на тази наредба ще се изчистят всички спорни въпроси. Ако това не може да стане, ако някой от комисията иска да участва в подготовката на тази наредба мисля, че няма да имате никакъв проблем да ги включим.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Точно това казах преди малко доктор Адемов. Ние искаме тази наредба да бъде направена така, че да бъде съгласувана с професионалните организации на професионалистите по здравни грижи, на лекарите, на стоматолозите, на пациентските организации и висшите медицински училища, за да бъде сигурно, че тези професионални компетентности ще бъдат възприети еднакво от всички, а не едностранчиво да отразят намеренията на едно или друго съсловие.
Точно това помолих да направим заедно.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Цеков, ние приемаме това, което казахте.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, кажете кои ще бъдат принципалите в състава на работната група.
ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да се кажат от министерството.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, ще ви помоля още веднъж да кажете кои институции да влезнат в работната група.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, има създадена такава работна група, в която е постъпил проект на наредба от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Това стана още преди месец и половина. Има проект на наредба за професионалните компетентности на акушерките и за професионалните компетентности на фелдшерите. Ако ние не направим съгласуване на тези проекти на наредби с всички останали заинтересовани страни ние сме изправени пред риска да отразим гледната точка само на тези професионалисти.
По тези наредби ние сме готови да приемем сътрудничеството не само на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, не само на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, но и на организациите на пациентите. Според мен, задължително трябва да потърсим мнението на медицинските университети, които имат грижата да подготвят и проведат образованието на тези медицински специалисти. Всички тези организации могат да се считат за поканени и да вземат участие в тези работни групи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по същество това е нещо друго. Компетентностите на сестрите, акушерките и фелдшерите е наредба, която министерството ще изготви. Това има връзка, с което говорим, но е друго.
Предлагаме да се създаде една работна група, в която всеки от Комисията по здравеопазване, който желае да участва в тази група плюс Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на специалистите по здравни грижи и фармацевтичния съюз. Т.е. съюзите, които участват в здравеопазването плюс Министерството на здравеопазването да излезем с едно предложение и през другата сесия да имаме становище по този въпрос, като се огледат всички страни на въпроса, противоречия и т.н.
Тук не говорим за компетенциите на медицинските сестри, фелдшери и акушерките. Ние говорим за съвсем други практики, които трябва да се създават със закона. Това е предложението, което моля да гласуваме. Ние с доктор Първанова оттегляме амблок всички предложения, които са направени, за да може да се гласува по-нататък закона.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, току що чухте предложението на доцент Щерев институциите, които да участват.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Компетентностите отразяват професионалните дейности, които тези медицински специалисти ще извършват . Ако трябва да бъда точен това, което се очаква да бъде направено е наредба, в която да се определят професионалните дейности, в които всички тези отделни медицински представители трябва да извършват. В това отношение няма никаква разлика в терминологията.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Благодаря за дебата и направените предложения. Действително искам като представляващ институцията Български лекарски съюз да конкретизирам две неща защото можете да ни вмените определени ангажименти, които някои от институциите да не изпълнят.
Искам да поясня за протокола. Първо, по наредбите за нивото на компетентност всички знаем, че Висшият медицински съвет има функции по Закона за здравето, член 6. Професор Маркова е член на Висшия медицински съвет. Да бъдат подготвени по надлежния ред и всички институции да участват.
Що се отнася до предложенията, които изтеглят в момента доцент Щерев и доктор Първанова, ако бъдат отправна точка за позиция на институциите по този въпрос не аз, а ръководните органи на Българския лекарски съюз в кратък срок ще се произнесат. До създаването на работна група, за която говорим в момента и ако бъдат на тази база, ние ще подготвим позиция на Българския лекарски съюз от Събора на Българския лекарски съюз. По-важно е да създадем нещо реално, което да направи такива конструктивни предложения, които да доведат до съответните промени, за да се намери балансиран подход.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, отново говорим за различни неща. Разберете, че проблемът за компетенциите е от компетентността на Висшия медицински съвет, на Министерството на здравеопазването, на разпореждания и т.н. Извинявайте, но това няма нищо общо с това, за което говорим. Това, че Българския лекарски съюз може да има становище, каквото и да бъде, вие може да не участвате в тази комисия. Ние казваме, че каним всички народни представители, представителите на организациите, който иска да се включи и не поставяме никакви условия предварително и да казваме,че това е базата върху която ще правим преговорите. Ние искаме да решим този въпрос. Тук става въпрос за предложения по какъв начин да работят акушерките и сестрите. Това, че вие ще имате становище е отделен въпрос.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване предложението на доцент Щерев, за работната група.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Ще помоля да чуем параграф 1 по вносител.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 3 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 на края се поставя запетая и се добавя „както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – членка на Европейското икономическо пространство,п ри спазване изискванията на този закон”.
Второ, алинея 5 се изменя така:
„Алинея 5. За лечебните заведения по алинея 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите съответно за чуждестранните дружества – националното законодателство на държавата по регистрация, доколко в този закон не е предвидено друго”.
Има предложени на дирекция „Европейски съюз”:
В параграф 1, точка 1 думите „друга държава – членка на Европейското икономическо пространство” се заменят с „държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагам да се подкрепи становището на Съвета по законодателство и да се добави, че лечебни заведения могат да се създават освен като дружества по законодателството на държава членка, като лечебни заведения могат да функционират и други лица, които по чуждото законодателство имат право, защото като определяме правната форма като дружества нарушаваме свободното движение на хора.
Предлагам да се подкрепи бележка на Съвета по законодателство.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, извинявайте, но изобщо не може да се разбере какво е предложението.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Конкретната бележка на Съвета по законодателство е следната: Тъй като е възможно лечебните заведения създадени по законодателството на друга държава членка да нямат правния статус на дружества и изобщо да не са търговци би следвало да се използва една по-широка формулировка и наред дружества да се добави и лица, които имат право да осъществяват дейност като лечебни заведения по законодателството на държава членка на Европейския съюз или в други държави членки на Европейското икономическо пространство.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, тук има един съществен проблем, който е следният. Ние трябва да даваме равни възможности и да прилагаме равни изисквания към гражданите на България и гражданите на Европейския съюз. За гражданите на България има категорично изискване лечебните заведения да бъдат регистрирани по Търговския закон. Респективно, ако допуснем и възприемем това, което се предлага от Съвета по законодателство означава, че ще бъде възможно граждани на Европейския съюз да имат достъп до лечебна дейност без да изпълнят изискванията, които прилагаме към българските граждани, което ще означава, че българските граждани в собствената си страна ще бъдат в неравностойно положение, в по-лошо положение отколкото гражданите на Европейския съюз. Така, че не случайно по-нататък в законопроекта сме добавили, че ние не искаме нова търговска регистрация, но искаме когато се регистрират в България за тази дейност да спазят условията на Закона за лечебните заведения.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Преди малко спорихме по предложенията, прочитайки това предложение на министерството точно означава, че една акушерка регистрирана като самостоятелна практика в държавата Швеция и държавата Швейцария и тъй като едната е страна членка, а другата е от Европейското икономическо пространство идва в България и има самостоятелна акушерска практика. Ако така ще стоят нещата нашите сестри и акушерки могат да си регистрират практиката например в най-близката държава, например Италия или в Гърция и ще дойдат в България и ще работят самостоятелно.
НАДЕЖДА МИЛКОВСКА: По принцип подкрепяме бележката, която е дадена от Съвета по законодателство, тъй като в се дава реципрочност и за да може едно лице да извършва дейност като лечебно заведени в държава членка трябва да отговаря на изискванията на законодателството на държава членка. По този начин, ако съответната държава членка няма ограничение това лице да бъде търговско дружество е логично съответното лице да може да осъществява дейност като лечебно заведение и в нашата държава. Трябва да отговаря на изискванията на съответното законодателство. За това не смятаме, че по този начин ще има някаква не равностойност, а се дава реципрочност на лицата, които могат да извършват дейност в държавите членки.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казахте в началото, че подкрепяте предложението на Консултативния съвет противоречи с това, което казахте по-нататък.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Колегите, които взеха думата преди малко сами в своето изказване си противоречат. Изказването започнаха, че това може да се случи при условията и реда на законодателството на държавата, в която ще се предлага тази услуга. Ние точно такъв текст сме записали в изменението на закона. Регистрираните за дейност в друга държава членка могат спокойно да предлагат своята услуга без да правят нова регистрация, ако спазят Закона за лечебните заведения. Тук няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, народни представители предлагам да гласуваме параграф 1 с предложението за редакция на дирекция „Европейски съюз”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф2.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 2 по вносител. Създава се член 17-а.
„Член 17-а, алинея 1. В медицинския, медико-денталния и диагностично-консултативния център могат да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно оказват акушерски грижи.
Алинея 2. Видовете дейности, които се извършват в звената по алинея 1, се определят в съответствие с наредбата по член 7, алинея 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Алинея 3. Звената по алинея 1 се ръководят от лица с образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалността „акушерка” и с професионален стаж не по-малко от две години.
Алинея 4. Редът за извършван на дейност в звената по алинея 1 се урежда с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да чуя и вносителите, като основното, за което държа да се отговори е следното. Приема ли вносителят да бъде поставено условие в тези лечебни заведения за извънболнична помощ, в които могат да бъдат разкривани звена, наричам ги директно женски консултации, задължително да фигурира условието там да има работещ специалист акушер-гинеколог? Ще бъде ли медицински център, в който са най-малко трима специалисти, но единият от тях задължително да бъде акушер гинеколог или диагностично консултативен център където са най-малко десет специалисти, но единия от тях задължително следва да бъде акушер гинеколог, това да бъде условие, което да предоставя възможност за разкриване на тези звена или женски консултации?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако поставим това условие представете си от къде ще намери толкова акушер гинеколози и във всеки медицински център да има такъв, където трябва да има самостоятелна акушерска практика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, нашето становище е, че идеята е по-рестриктивна дори и това, което сме имали намерение да предложим на вашето внимание, а именно да дадем възможност дари в такива центрове ДКЦ и медико-диагностични центрове, в които няма акушер гинеколози да могат да се организират звена, за да не се наричат по специален начин, в които да се предлагат акушерки грижи от акушерки. Това е първата стъпка, която искахме да направим. Да предоставим възможност дори и там където няма акушер гинеколози да могат да се организират такива акушерски грижи.
Мисля, че духът на дискусията, която провеждахме преди малко е дори за още по-голяма възможност тези акушерски грижи да могат да бъдат предоставени в индивидуални акушерски практики, което за нас е рисковано. Ако се възприеме вашето предложение ще бъде по-рестриктивно от онова, което предложихме.
Разбира се, Народното събрание трябва да каже своята дума.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: На този етап ще оттегля предложението.Опитвам се да продължа разсъжденията си в посока на онова, което предстои да заложим като текстове по отношение на самостоятелните практики.
Според мен, връзка между специалиста и акушерката не бива да се разкъсва. Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с параграф 2 по вносител, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” –Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 36, алинея 1 след думата „кооперации” се добавя „както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – членка на Европейското икономическо пространство” и се поставя запетая.
Има предложение от дирекция „Европейски съюз”, думата „друга държава членка на Европейското икономическо пространство” се заменя „с държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
Има предложение на народния представител Даут Осман:
1. Създава се нов параграф 3 със следната редакция:
„Параграф 3. В член 18 се правят следните допълнения:
Първо, в алинея 1 след думата „лекар” се добавя „или лице с образователно-квалификационна степен „магистър” по медицинска биология или химия”.
Второ, в алинея 3 след думата „лабораторията” се добавя „или лице с образоватено-квалификационна степен „магистър” по медицинска биология или химия”.
2. Досегашните параграфи от 3 до 10 съответно стават от параграф 4 до 11.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, предлагам текстът, който приехме на Европейския съюз да бъде заложен в текста и да не се коментира.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, малко съм объркан кое да коментирам, защото в същност има две предложения за параграф 3, които визират два различни члена. Ще помоля да се разберем по кой от двата да се произнесем.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Вероятно предложението на господин Осман е за създаване на параграф 2-а, но тъй като е внесен към параграф 3 е отразен систематично на това място.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава ще коментираме и двата. Най-напред по параграф 3, на вносителя, касаещ член 36, алинея 1, където възприемаме бележката на дирекция „Европейски съюз”.
По параграф 3 на господин Осман, който се отнася за член 18, и предвижда да се предостави възможност медико-диагностичните лаборатории да бъдат ръководени от лица, които имат образование различно от медицинско образование, вече ви казах, че Министерството на здравеопазването не подкрепя такава теза изхождайки от идеята, че тук не става въпрос просто за лаборатории, а за лечебни заведения и медико-диагностични лаборатории, които имат пряко отношение към диагностичния процес. Поради тази причина според нас трябва да бъдат ръководени от лица с медицинско образование със специалност по профила на лабораторията, както е записано в сегашния текст на Закона за лечебните заведения.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Цеков, това е дискусия, която сме провеждали дълги години и не е от сега. Тук не става въпрос за самостоятелна медико диагностична лаборатория.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Точно за нея става въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Медицинската биология и медицинската химия по какво се различават?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Те са достъпни като специалности за лица с не медицинско образование.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с предложението на господин Осман, което ще запишем в параграф 2-а в официалния протокол и доклад на комисията към парламента, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с параграф 3 по вносител, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” –Няма.
Приема се.
Параграф 4.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 4, член 36-а, алинея 1 след думите „акционерно дружество” се поставя запетая, добавя се „както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – членка на Европейското икономическо пространство” и се поставя запетая.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Когато ние използваме понятието „дружество” сега видях, че имаше предложение за лица, които по смисъла на Търговския закон вместо дружества са и юридически лица. Ние в определена степен можем да приемем това, което беше предложено „и лица”, ако са само по Търговския закон тук няма проблем, че беше използвано предложението „лица”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Дискусията е основателна, защото тук се разширява кръга на лицата, които могат да бъдат тъканна банка. По нашето законодателство те могат да бъдат само дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество така, както е предложен текста е по-широко. Т.е. обратно на първия текст, който гласувахме. Защо се разширяват кръга на чуждестранните лица, които могат да бъдат тъканна банка в случая? Този кръг е по-широк от българските юридически лица.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съжалявам, но не чух добре въпроса.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще ви прочета становището. Допълваната разпоредба на параграф 4 предвижда, че тъканна банка може да бъде само дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество по българското право. Предложеното допълнение допуска тъканна банка да бъде и всяко дружество по право на държава от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство без ограничения в правната форма. Това може да бъде и друго дружество, например персонално. За да не се разширява неоправдано възможността за създаване на тъканни банки е необходимо да се добави, че това могат да бъдат дружества от държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство когато законодателството на съответната държава допуска такъв вид дружество да създава тъканна банка. Това е в подкрепа на аргументите за принципа на реципрочността, който вие използвахте по параграф 1.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Какво е предложението?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 36-а след думите „акционерно дружество” се поставя запетая, добавя се „както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – членка на Европейското икономическо пространство” и се поставя запетая.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма проблем.
ХАСАН АДЕМОВ: Тук има един друг проблем, който е по принцип. Има рамкови директиви, които са абсолютно задължителни. Всичко останало включително и юридическа форма на регистрация в срана членска, която и да е тя е проблем на националното законодателство. Ако искаме сега да направим един общ европейски здравен модел, това е друга тема. Ако искаме да правим, това което го има сега като законодателство трябва да правим това, което ни казват от здравеопазването.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Подлагам на гласуване параграф 4.
Моля, който е съгласен от народните представители, да гласува?
- „За” – 9.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Цеков, имам процедурно предложение от параграф 5 до параграф 9 имате ли бележки, защото няма предложение на народни представители и могат да се гласуват амблок.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Има предложение по параграф 6.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Те са оттеглени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, ще ви помоля ад гласуваме от параграф 5 до параграф 9, включително.
Моля, който е съгласен да бъдат приети с направените предложения от вносителя, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители става въпрос за едно предложение, което е изрично записано в нашето становище, които вие имате.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Нито един няма вашето становище, защото ние ги чакахме до 14,30 часа.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е така. Нямаше как да получите подписано становище.
Става въпрос за създаване на нов параграф 9-б, в който да се опитаме да регламентираме нещо, което към момента в Закона за здравето е регламентирано по начин, който не отразява промените в Закона за висшето образование, които бяха направени през миналия месец относно бакалаврите и професионалните бакалаври.
В сегашните Преходни и заключителни разпоредби на Закона за здравето има текст, който казва, че право за упражняване на професията медицинска сестра и акушерка могат да имат лица с образователно квалификационна степен „бакалавър” само след издаване на удостоверение за приравняване от министъра на здравеопазването.
Фактически това приравняване вече се направи в Закона за висшето образование и за това нашето предложение е да премахнем това изискване за удостоверение от министъра на здравеопазването, за да могат тези, които имат приравнено образование да имат достъп до професията. Става въпрос за хиляди медицински сестри и акушерки, които трябва сега по силата на този стар текст в Закона за здравето да минават през министъра на образованието за да получат удостоверение, което им дава право да работят като такива.
Ние сме подготвили един текст, който ми се искаше да разпространим и да ви раздадем, но не успяхме да го направим на време. Мога ли сега да го предложа на вашето внимание, да бъде обсъден и евентуално да се приеме.
ХАСАН АДЕМОВ: Според мен, тук трябва да се произнесе и Комисията по образованието.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Адемов, не става въпрос за придобиване на образование. Става дума за това, че дори и да имаш образование, ако не получиш удостоверение от министъра на здравеопазването не можеш да упражняваш професията си.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, ще помоля да чуем становището.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 17, алинея 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Алинея 3 се изменя така: „Алинея 3. Лицата придобили образователно квалификационна степен „специалист” по специалностите „медицинска сестра и акушерка” се ползват с правата на лицата с образователно квалификационна степен „Бакалавър” по член 42, алинея 1, точка 1, буква „б” от Закона за висшето образование за упражняване на професията при условие, че са я упражнявали не по-малко от три последователни години през последните пет години за медицинска сестра или не по-малко от две последователни години през последните пет години за акушерка.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тъй като участват в изработването на Закона за висшето образование мога да направя следните бележки.
С параграф 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, което е в сила от брой 41 на „Държавен вестник” от 2007 година се казва изрично, че лицата придобили ОКС специалист по, до влизане в сила на този закон имат правата на лица придобили образователно квалификационна степен по член 42, алинея 1, точка 1, буква „б”, т.е. професионален бакалавър.
В този текст в параграф 13, алинея 3 от Закона за здравето, който предлагате се казва, че тези лица, които до влизане в сила на Закона за здравето, който влиза в сила на 1 септември 2005 година са се обучавали за степен „специалист” и са придобили степен „специалист” имат право след като вземат удостоверение от министъра на здравеопазването да станат бакалаври, не професионални бакалаври, а бакалаври. Този текст действа и към момента. При гласуването стана така, че се получи, че сестрите и акушерките, които са имали степен „специалист” имат две възможности. Едната възможност е да бъдат професионални бакалаври, която се предоставя от Закона за висшето образование в параграф 32, алинея 2. Втората възможност е, която се предоставя от Закона за здравето след удостоверение, което се издава от министъра на здравеопазването да имат пет години стаж да станат големи бакалаври.
До тук има два режима. Вие сега предлагате трети режим, защото изменяте разпоредбата в алинея 3 на Закона за здравето. Не казвате кой кръг лица засяга, защото това са два вида, за които е казано: „Лицата, които до влизането в сила на тези ЗИД имат степен „специалист”. Вие променяте без да казвате какво става с тези лица.
Посочвате буква „б”, която по член 41, алинея 1, точка 1, е големият бакалавър. Въобще няма нищо общо със Закона за висшето образование, защото той третира само професионалните бакалаври. Тук казвате, че досега могат да станат академични бакалаври, ако са работили през последните пет години последователно, след като министъра на здравеопазването им издаде удостоверение. Какво променяте сега? Променяте не обективиран кръг лица и казвате, че може да стане голям бакалавър по неясно какви условия и променяте годините, за които се изисква да стане голям бакалавър. Т.е. създавате трети режим.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Вие съгласна ли сте с тази материя?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Мисля, че без да се съгласува този текст с Комисията по образование ще се създаде трети режим и ще стане голямо объркване.
Искам да попитам този текст на член 17, алинея 3 е действал досега и има ли издадени удостоверения от министъра на здравеопазването и колко са?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Явно се е получило някакво неразбиране. Текстът, който предлагаме е абсолютно идентичен с малки изключения с действащият текст. Режимът е същият. Лицата, които са завършили специалностите „медицинска сестра и акушерка” на степен „специалист” и в момента по действащия текст се ползват с правата на академичен бакалавър. Това, което ние предлагаме е да имат това право по силата на закона, а не министъра да издава наредба и удостоверение.
Предлагаме стажът, който трябва да имат да се признае това право също да е посочен в закона, а не в наредба на министъра на здравеопазването, тъй като при изготвянето на проекта на наредба, който все още не е обнародван се оказа, че има огромно количество специалисти по тези две специалности. Министерството на здравеопазването практически ще бъде невъзможно да приеме тези документи, не само документ за образование, но и документи за стаж да се проверяват и издават удостоверения. Ние считаме, че това може да се направи от работодателя когато той ги назначава да провери дали тези сестри и акушерки отговарят на законовите изисквания и съответно да им признаят тези права.
За това ние сме направили предложението. Към настоящият момент няма такава наредба и не е издадено нито едно удостоверение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Според мен, не е много редно да се приема в момента. Мисля, че трябва до утре до обяд нашите експерти да съгласуват това с Комисията по образование, защото ако се създаде прецедент съгласно единият от експертите ще стане невероятно шоу за медицинските сестри.
Доктор Цеков, разбирам вашите тревоги.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разрешете ми да добавя няколко думи. Не виждам основание за тревога. Ние не променяме изискванията за достъп до професия. Премахваме една излишна административна процедура, която в момента съществува и не се изпълнява. Заменяме я с един текст, в който се казва, че всички онези, които Закона за висшето образование приравнява към степен професионален или академичен бакалавър вместо да идват да вземат удостоверения от министъра, ако отидат при работодателя и покажат три от пет или две от пет години той да може да ги назначава признавайки техните права. Тук няма никакво отношение Комисията по висше образование.
Става въпрос за признаване на професионални права, а не на академични и образователни степени.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще започна от последното изречение на доктор Цеков. В момента действат два режима. Ако аз съм медицинска сестра, която е завършила преди пет години и отида при един работодател кой режим ще приложи работодателят спрямо мен? Да бъда професионален бакалавър или да бъда бакалавър? Кой ще определи кой ще приложи този режим, аз, работодателя или закона?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Работодателят трябва да провери само наличието на трудов стаж, след което има право да ги назначи като акушерки или медицински сестри, защото вече имат приравнена образователна степен по силата на Закона за висшето образование.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за становища?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, може ли още веднъж да обясня каква е ситуацията в момента и какво е намерението.
Както вече се цитира с последното изменение на Закона за висшето образование специалистите по специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” придобиха правата на образователна степен „Академичен бакалавър” по Закона за висшето образование те вече имат образователна степен „Академичен бакалавър медицинска сестра и акушерки”.
Това така ли е?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Така е.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако прочетете Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето, за да имат тези професионални права трябва да дойдат в Министерството на здравеопазването и да получат удостоверение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Кажете колко лица са получили удостоверения?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Трябва да дойдат и да получат удостоверение от министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, по Правилника на Народното събрание това предложение е редно да бъде припознато на първо четене, за това трябва да има пълен консенсус в народните представители.
Ще ми позволите да поставя на гласуване предложението за нов параграф 9-б. Ако има един, който да е „против” или „въздържал се” това предложение няма да бъде прието.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Моята идея е народните представители да знаят за какво става въпрос, след което да влезем по същество в дебат, защото няма да има никакъв смисъл.
Става въпрос за следното нещо. В Закона за висшето образование медицинската сестра и акушерката вече имат образователната степен „Академичен бакалавър”. Медицинските сестри и акушерките, които имат средно-специално образование по силата на Закона за висшето образование имат образователна степен „Професионален бакалавър”. Това е така. За да работят като такива трябва по силата на Закона за здравето да получат от министъра на здравеопазването едно удостоверение.
Ние предлагаме това да отпадне като изискване и да кажем в Закона за здравето, който има призната тази образователна степен по Закона за висшето образование има право да работи като медицинска сестра и акушерка, ако има трудов стаж. Това, да се проверява от работодателя, който ги назначава и да отпадне наредба и удостоверение на министъра за 50 хиляди души. Това искаме. Ако искате да го обсъдим в детайли. Ще облекчим живота и съдбата на 50 хиляди души.
ХАСАН АДЕМОВ: Нямам пред себе си Закона за висшето образование. От отдел „Правен” се казва друго, променя се кръга от лицата, променят се годините, променя се стажа…
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Въпросът за кръга на лицата е много важен, защото имаме два вида кръг на лица. Лица, които са завършили до влизане в сила на Закона за висшето образование, който беше приет преди няколко месеца и лицата, които са завършили степен „специалисти” до 25 октомври 2005 година. Това са два вида лица, които ползват два вида ред. В Преходните разпоредби когато уреждате заварено положение по Закона за нормативните актове трябва за напишете, за заварените към момента на приемане на този вид правоотношения и лица, които ще бъдат засегнати се променят от новия ред. Това е основно правило на законодателството. За това казвам, че кръгът на лицата още повече се обърква.
Когато правихме Закона за висшето образование ние много детайлно изследвахме този въпрос и се оказа, че има лица, които са получили степен „Академичен бакалавър” с издадено удостоверение от Министерство на здравеопазването. Ние получихме официална справка.
ХАСАН АДЕМОВ: Практиката показва, че такива текстове на второ четене се приемат когато няма спор, когато са безспорни. Т.е. този текст е против всички правила на правилника.
Такива текстове се приемат единствено и само когато има консенсус по тях, тъй като тук има спорни тези, които идват от отдел „Правен” предлагам следното. Например, утре може да се направи консултация с Комисията по образование, и ако няма проблеми по същество и процедурата по този начин може да бъде изчистена няма никакъв проблем, да се включи в доклада този текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така, това е приемливо.
ХАСАН АДЕМОВ: Може да се вземе решение на подпис. Опитът показва, че има и такъв тип решения.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Абсолютно съм съгласен с това, което казва доктор Адемов. Това, което се опитвам да направя е да обясня съществото на предложението. Правно техническият запис е нещо, което може да бъде уточнено допълнително и няма никакъв проблем. Въпросът е да възприемем духа на предложението. Духът на предложението е следният: Тези лица, на които вече са признати по Закона за висшето образование образователно квалификационна степен „Академичен бакалавър”…
ХАСАН АДЕМОВ: Всички разбрахме предложението.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да отбележа нещо, което за мен е знаменателно, че министерството като административен орган предлага една стъпка, която преодолява административна бариера. Т.е. ние сме в ситуация, в която законодателят в наше лице е решил проблема. Около 50 хиляди сестри и акушерки са в ново образователно качество, което е адекватно и признато в Европейския съюз, вместо тези хора да отиват в Министерството на здравеопазването да вземат някакъв документ, министерството предлага да получат правата си по закон, а не да прескачат административна бариера.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Как ще си докаже правата в чужбина?
ИВАН КОЛЧАКОВ: По закона има диплома с образование и призната квалификация, има стаж, който е описан, доказва се пред европейския работодател и проблема е приключил.
Отбелязвам с похвала поведението на министерството искам да ви кажа, че съм готов да съгласувам с Комисията по образование и това да не се бави.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По параграф 9-б, утре до 12.00 часа нашите експерти да намерят начин за консенсус, за да това предложение да влезе в доклада.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По принцип подкрепяте ли предложението?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По принцип, да.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, разбирам,че по принцип се подкрепя.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Категорично да.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Остава правно технически да се уточнят текстовете.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Трябва да се стиковат текстовете.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В предложенията на доктор Щерев и доктор Първанова имаше две уточнения, които касаят кои медицински сестри могат да бъдат главна и старша.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тези две предложения не са оттеглени.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Говорим за работодателите и българския работодател прочита нашето законодателство и признава на лицето квалификацията? Ако отиде на работа в Испания испанският работодател ли трябва да види дали има две години стаж и по какъв начин ще се докаже?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Предложение на народните представители Антония Първанова и Атанас Щерев.
В член 68, алинея 6 се изменя така:
„Алинея 6, главна или старша медицинска сестра, акушерка, лаборант, рехабилитатор може да бъде лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по „Управление на здравните грижи”.
В член 75, алинея 1 след думите „Българския зъболекарски съюз” се добавя „Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тези две предложения не са оттеглени, тъй като са по същество и нямат отношение към философията на самостоятелната акушерска и сестринска практика.
Всички вече са бакалавър, естествено за главна и старша сестра предлагаме да бъде степен „бакалавър” и „магистър” по „Управление на здравни грижи” каквито има достатъчно в страната.
В член 75, алинея 1, текстът не е променян след създаването на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи към медицинският съвет добавяме освен Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, съответно и Асоциацията на сестрите и акушерките.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Искам да обърна внимание. Подкрепяме предложението. Единственото което искаме да направим е една чисто техническа бележка, че разпоредбите за старша медицинска сестра са в член 68, а за главна в член 70. Тези изисквания да бъдат разпределени в двата съответни члена, за което мисля, че няма да има никакъв проблем. Същевременно подкрепяме и предложението по член 75 да се добави Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Приемаме предложението.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Имам едно опасение. Изискването, което ще заложим в закона за старши и главни сестри какъв брой неотговарящи ще завари?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще има един гратисен период.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: За сведение на народните представители искам да прочета действащият текст на параграф 7 от Преходни и заключителни разпоредби на закона, който не се предлага да бъде отменен и гласи: „В срок 10 години от влизането в сила на закона на длъжностите главна медицинска сестра, акушерка, лаборант, рехабилитатор и старша медицинска сестра, акушерка, лаборант и рехабилитатор могат да бъдат назначавани лица с образователна квалификационна степен по-ниска от бакалавър, ако не се яви кандидат по изискванията на този закон”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с тези предложения, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Искам да кажа, че не може да бъде и преходна и заключителна или едната или е другата – заключителна.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Добре, ще бъде направено в доклада.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 10, закона влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейският съюз.
Има предложение закона да влезе в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”. Ще помоля вносителите да изкажат становище.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Съгласни сме за влизането в сила, защото много късно се приема в Народното събрание. Не би следвало да влиза със задна дата половин година.
ХАСАН АДЕМОВ: От Министерството на здравеопазването много рано ли се внася?
Министерството на здравеопазването го предлага на 22 ноември и в ситуация, в която Народното събрание трябва да приеме бюджетите и данъчните закони трябва да приемем и това.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, от министерството са съгласни, закона да влезе в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”.
ХАСАН АДЕМОВ: Имаме ли ангажимент да влезе в сила от 1 януари 2007 година?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Адемов, нямаме междудържавен ангажимент за въвеждане на тази мярка в нашето законодателство. Това беше мярка по Плана за действие на Министерски съвет, която по никакъв начин не е обвързана.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми колеги, искам да помоля за следващото заседание в дневния ред да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, който касае проблема с усъвършенстване на училищното здравеопазване, тъй като става въпрос за бюджетни разпоредби и параметри, в които се подготвя бъдещия бюджет. Поради тази причина, ако не се разгледа възможно най-скоро ще се получи обезсмисляне на процеса.
При дискусията ще посочим какви допълнителни средства трябва да бъдат заложени за новия бюджет. Ще ви помоля да бъде направено предложение да се включи в дневния ред този законопроект.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате ли нещо против? Нямате.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 17,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/