П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 24 ноември 2005 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 24 ноември 2005 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-71, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 02.11.2005 г. – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 554-01-78, внесен от Борислав Любенов Великов, Георги Тодоров Божинов и Росен Златанов Владимиров на 04.11.2005 г. – второ четене.
3. Обсъждане на предвиденото в Законопроектите за държавен бюджет на Република България и бюджет на НЗОК за 2006 година финансиране на общинското здравеопазване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Започваме с първа точка от дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-71, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители. Доцент Кумчев се обади, че е служебно възпрепятстван. Разглеждаме законопроекта на второ четене и не е необходимо представяне. Между първо и второ четене е постъпило едно единствено предложение, което е направено от народния представител Янаки Стоилов и доктор Руденко Йорданов, които предлагат следното: В преходните и заключителните разпоредби в алинея 3 думите “до 31 декември” да се заменят с “до 31 март 2006 година”. Предлагате да бъде не до края на годината, а до 31 март 2006 година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин Янаки Стоилов внася това предложение и го подкрепям, защото ставаме изразители на едната от тенденциите за определяне на срока, през който здравно неосигурените лица отговарящи на условията на съответния член с доходи до 200 лева на член от семейството да имат право да разсрочват плащанията си не до 31 декември, а до 31 март. От чисто финансова гледна точка това няма да доведе до никакви загуби, тъй като очакваният брой от лица, които ще откликнат или няма да откликнат няма да влияят върху финансовата система и финансовия баланс. Става въпрос за един жест за зачитане на възможностите на хората да вземат своето решение и да го проведат в действие до 31 март 2006 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля от Министерството на здравеопазването да изкажат своето становище, защото е вносител.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Министерството на здравеопазването иска да попита какъв допълнителен финансов ресурс ще се даде за да се покрият тези здравно неосигурени хора.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако за срока, който беше определен по времето когато доктор Адемов, беше вносител на отсрочката 26 хиляди лица се възползваха от тази възможност. Сега броят е не повече от 2000. Вероятността да откликнат още 2000 е минимална. Става въпрос за един по-скоро политически и морален факт, отколкото до нещо особено съществено като промяна във финансовите възможности за постъпления от здравноосигурените лица.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: По каква логистика тези хора ще бъдат обслужвани. Логистиката на обслужване е чрез Националната здравноосигурителна каса. Министерството на здравеопазването няма ресурс, който да заплаща такова лечение, така както за 20005 година имаше за 19 групи. Тази методика през 2006 година я няма.
БОТЬО БОТЕВ: Искам да заявя, лично песимистичното си отношение, че и този път проблемът няма да бъде решен. Търсим решаване на политическите аспекти, но реално проблема стои с истинската тежест защото той фиксира най-важният проблем – обема на финанси, който е ощетен поради това, че един милион не са внесли лептата към общия финансов ресурс на касата и той ще тегне още повече, че точно тези, които са извън кръга на осигурените са тези, които най-много боледуват и търсят помощта на здравните заведения. В момента, в който се явяват пред лекаря не се притеснява от това, че не е редовен платец. Не виждам, че кой лекар ще го върне. По този начин ние отлагаме решаването на проблема. Националният осигурителен институт изпраща 1 милион писма. Не се знае дали ще ги получат и дали ще се явят. Необходимо е да се привлекат социалните служби и да се постави въпроса персонално. Трябва да се получи отговор от всеки. Никой не си направи труда да сведе до нашето внимание класификацията на тази категория неосигурени. Ако работодателят е недобросъвестен законът трябва да се намеси. Ако някой не е потърсил поради немарливост това до голяма степен е причината за да има толкова много неосигурени. Те не са свикнали да се грижат сами за себе си. Ако не е внесъл тези вноски не трябва да има право да вземе енергийните помощи. Тези неща трябва да се поставят в зависимост. Според мен, този механизъм не трябва да се пренебрегва. Отиват да си получават социалните помощи, но не отиват да плащат здравноосигурителните си вноски. Ангажирам се в моята болница и обслужвания район да се занимавам персонално с проблема на всеки. Оказва се, че голяма част от тях се вграждат в параметър, който им осигурява осигуряването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Подкрепяте ли предложението на господин Руденко Йорданов?
БОТЬО БОТЕВ: Подкрепям предложението, но настоявам въпроса да бъде решен и да се постъпи с цялата строгост. Да се проведе индивидуална среща с всеки един от тези хора, а не чрез писма.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, ние нямаме никакво отношение към срокът, защото това е въпрос на политическо решение и преценка. Ако се удължи този срок до 31 март трябва да се направят промени в текста, който предлага господин Янаки Стоилов. Тези промени се изразяват в две неща.
Първо, от началото на следващата година цялата дейност по събиране на вноските за здравно осигуряване се осъществява от Националната агенция по приходите. За това текста трябва да бъде така преработен, че молбите за разсрочване на задълженията до 31 декември 2005 година се приемат в териториалните поделения на НОИ, а от 1 януари 2006 година до 31 март 2006 година в компетентната дирекция на Националната агенция по приходите. Не само, че тази дейност преминава там, но всички служители на НОИ и информационната система, която обслужва здравното осигуряване се изнася в Агенцията по приходите, тъй като събират вноските.
Второ, ако се приеме изменението до 31 март 2006 година, срокът в който Националния осигурителен институт трябва да изпрати тези писма да бъде удължен, например с два месеца. Защото има текст, който казва, че законът влиза в сила от 1 ноември. Това практически е невъзможно. Срокът е изтекъл. Доктор Ботев е прав, че идват коледни празници и ефекта от писмата, ако се изпращат в кратък срок, ще бъде по-малък. Предлагаме, ако се удължи срока тези две промени да бъдат направени. Готови сме с конкретни текстове.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, тази промяна, която се предлага от колегите Янаки Стоилов и Руденко Йорданов няма ли да противоречи на философията на законопроекта, който е приет на първо четене. Идеята беше от 1 януари 2006 година да има регулиране по един нов начин. Въпросът, който зададе доктор Матеев беше свързан с промени в бюджета и начина, по който ще се покрият допълнителните разходи от 1 януари до 31 март 2006 година. Не трябва ли да се направят и други промени освен тези, за които господин Христосков спомена. Не съм убеден, че трябва да се приеме това удължаване, което на практика само удължаване няма да реши нещата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да припомня на уважаемите членове на Комисията по здравеопазване, че 26 хиляди души са получили права на здравноосигурени за цялата 2006 година. Следователно и финансовия ресурс за тяхното обслужване и разчетите са направени.
ХАСАН АДЕМОВ: Не са направени за цялата година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Хипотезата е, че те са с права на здравно осигурени, с едно ако. Това удължаване на срока на практика остава вратата отворена с малката вероятност, че много хора ще се възползват от нея. Това е знак за добронамереност, който не нарушава балансите в системата. Не постига нищо повече от това да може хората, които са получили писма да имат технологично време да обмислят и да проверят попадат ли в този списък или в тези правомощия. Ако не попадат въпросът за тях остава открит. Те са здравно неосигурени.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дълбоко съм убеден, че една законодателна практика трябва да следва живота и на второ място да предвидим какво следва след това. Ние за четвърти път ще отложим плащането на здравноосигурителните вноски. В резултат на това около 2 милиона български граждани се възползваха от тези четири отлагания, около половин милион български граждани. Останалите трябва още осем пъти да се отложат по тази логика за да може да се възползват от закона. Явно е, че това не е пътят.
Предложих един плат за кардинално решение на въпроса, да се отложи срока с една година. В това време да се възприеме, ако се възприеме и има разбиране от страна на министерството и на комисията, да променим изцяло Законът за здравното осигуряване. В здравното осигуряване да участват само работещите. Това е друга тема, с която коренно ще се промени Законът за здравното осигуряване. Министерството на здравеопазването не отговори на тази теза. Те имат друг план. Другият план е следният:
Първо, до месец декември, който си разсрочва вноските ги разсрочва. От 1 януари нататък цялата болнична помощ, цялата доболнична помощ преминава на заплащане от Националната здравноосигурителна каса. Всеки, който е с малки общини, в малки болници и социално слаб има заложени механизми за разплащане. Този, който не е плащал вноските да плаща на ръка. В това е замисълът на Министерството на здравеопазването. Подкрепям този замисъл, макар че не е най-добрият път, но на практика е справедлив спрямо всички, които плащат вноските. Не може три или четири милиона български граждани да плащат вноските. Виждате ли тук ще излезнат хора, които не си плащат вноските защото казват, че нямат доверие в системата. Вие може да нямате доверие, но такъв е законът.
БОТЬО БОТЕВ: Но ползват услугите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Отново ще кажа, че това не е най-доброто решение, но така е решило Министерството на здравеопазването. Ако Комисията по здравеопазване реши нещо различно от цялостния план на Министерството на здравеопазването ще се получи дълбока колизия. Ние трябва да не сме съгласни с много други неща, които решава министерството, ако тръгнем по този път, но това е друга тема. В случая, би трябвало да подкрепим това решение. Тогава ще се достигне до нещо болезнено, но ще може в резултат на историята, която ще се получи, че от 1 януари болниците ще приемат за обслужване само здравноосигурените лица. Ще се поемат и здравно неосигурените лица, но ще започнат да питат кой ще плаща за тях. Тогава ясно ще се разбере кои са категориите граждани и кои са тези, които не си плащат вноските. Това ще стане съвсем ясно. Това са моите мотиви да не подкрепя вашия законопроект. Доктор Йорданов, получава се много сложна история. Не съм настроен, да се пречи на едни планове. Тези планове може да не ми харесват, но ги има в Министерството на здравеопазването и нека да следваме тази философия. Ще ги следваме до където може, след това като виждаме, че не се получава резултат тогава ще кажем да спрем да обсъждаме и т.н. Вашето предложение нарушава плановете на Министерството на здравеопазването и доктор Матеев, го каза съвсем ясно.
Смятам, че е най-добре това предложение да бъде оттеглено. Необходимо е да следваме това, което казва министерството. След 1 януари 2006 година да направим анализ на това, което ще се случи. Ще се случват много сериозни неща, които ще бъдат за добро на здравноосигурителната система. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин заместник-министър, господин Букарев и всички останали. Доцент Щерев, по принцип съм съгласен с това, което казахте, но има една част, с която не мога да се съглася. Ще се опитам да се аргументирам защо. Това е частта, в която казвате, че трябва оттук нататък да се помисли дори в рамките на технологичното време, за което казахте от 1 година и да се изгради нова философия на Закона за здравното осигуряване. Задължително осигурените да бъдат единствено и само тези, които получават доходи от труд. Да, подкрепям това предложение. Няма как да решим проблемът с дълговете досега. Каквато и философия да възприемем ще бъде оттук нататък. Т.е. тези, които са от 1998 година досега остават задължения. Няма как да бъдат ликвидирани с една промяна на философията на Закона за здравното осигуряване. В тази част на вашето изказване не съм съгласен. По принцип подкрепям това, което казахте. Нека да дадем шанс на министерството. Тази комисия е от комисиите, които по принцип не дават много големи шансове на министерството. Знаете, че това е комисия, която преди две или три години не подкрепи Законът за държавния бюджет. Това, че има разлика между комисията и министерството не е нещо ново.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, смятам че не е съвсем най-разумният вариант да подкрепим това изменение, защото почти всички се обединихме около идеята, че по-нататъшното удължаване на това разсрочване едва ли ще увеличи приходите и ще намалее групата от 1 милион 200 хиляди души. Ние сме в условията на други обстоятелства, на друг бюджет, на други виждания при финансиране от един източник.
Мисля, че вместо да вървим към идея за интервюта на всеки един по отделно след като ще дадем един милион лева за уведомителни писма, да вземем разумни решения. Разумното решение е или да се оттегли това изменения или да гласуваме против него.
Искам да кажа, че разумно управленско решение е най-накрая след анализа на групата от неосигурени да се подходи поотделно. Да се идентифицират тези групи и да се види наистина ли има 500 – 600 хиляди души, които са в чужбина. Има ли работещи хора с добри доходи, които не желаят да плащат здравни осигуровки. Явно е, че не избират варианта да плащат здравни осигуровки, а друг начин на кешови плащания. Да се намери подход към тази група от 200 хиляди души, може би маргинализирани, които по никакъв начин не комуникират с държавни институции. Те не желаят да се регистрират нито в бюрата по труда, нито да получават социални помощи. Това е разумният подход.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Категорично заставам зад тезата, че трябва да поддържаме нашето становище от предишното заседание когато потвърдихме този срок. Комисията трябва да се самоуважава. Не може преди две седмици да сме взели твърдо едно решение, с което се фиксира една дата и сега след две седмици да се промени. Това искане не решава въпроса. Четвърти или пети път се прави това нещо без успех, без никакъв резултат. Много е важно да се знае, че това решение както и всички наши предишни решения демотивират редовните платци. Те противопоставят редовните платци на хората, които не плащат. В Националния осигурителен институт имат представа кой кой е в тези 1 милион и 200 хиляди души. Дали 200 хиляди са действително социално слаби и не са се регистрирали или някои, които нарочно не плащат. Единственият начин да се реши въпросът е този срок да бъде потвърден. Тези неосигурени да бъдат третирани по начина, по който изисква закона. Само тогава ще се научат да плащат вноските си. Друг начин няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, считам че трябва да се подкрепи Министерството на здравеопазването и срокът да остане 31 декември 2005 година, най-малкото защото финансиране от един източник е една голяма крачка напред. Мисля, че това беше казано от всички и в залата при приемането на бюджета.
Считам, че писмата са излишни. Това е един жест, чисто правен. Това е единственият начин човек да разбере, че освен права има и задължения. Ако няма повече изказвания предлагам да гласуваме.
Моля, който е съгласен за удължаване на срока до 31 март 2006 година, да гласува?
- “За” – 1.
- “Против” – 7.
- “Въздържали се” – 8.
Не се приема предложението
Преминаваме към разглеждането на текст по текст, за да се изчисти юридически.
Първият текст е относно заглавието “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преди да продължим по останалите два параграфа ще помоля колегите от дирекция “Правна” на Народното събрание да ви запознаят с някои бележки.
ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”: Молим, параграф 2 и параграф 3 да бъдат обособени в Преходни и заключителни разпоредби на този закон, защото в него се съдържат едни срокове от влизането на този закон в сила. Ако се каже, един месец след влизането на закона в сила това означава 1998 година. Когато се прехвърли в Преходни и заключителни разпоредби, означава при влизането на изменителния закон в сила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Виждам, че колегите юристи подкрепят предложението.
В параграф 19-г, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите “31 октомври 2005 година” се заменят с “31 декември 2005 година”.
Моля, който е съгласен с този текст да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Глава “Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, който е съгласен с глава “Преходни и заключителни разпоредби” да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по отношение на сроковете, трябва да кажем следното. Законът беше даден преди един месец. Налага се срокът да бъде променен.
Предложете втория вариант за параграф 2.
ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”: Предлагаме в параграф 2 срокът да е 31 декември 2005 година. Съгласувано е с Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за срок до 14 дни от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”: Става въпрос за първия вариант. В срок до 31 декември 2005 година териториалните поделения на НОИ изплащат задължителните писма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това може ли да се извърши?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Може да бъде извършено по отношение на изпращането на писмата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще направя възражение.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не гарантираме за тяхното получаваме. Казах, че това са коледни празници и по-голяма част от хората ги няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моите възражения са следните. Ако писмото се получи на 31 декември, тогава както ще направим? Може ли да бъдат изпратени в срок от 14 дни. Да се оставят няколко дни за тези хора да платят своите вноски.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Практиката за изпращане на писма и тези, които лично получаваме за осигурителния доход е следната. Договорът с пощите повелява три пъти да бъдете потърсени на адреса и срещу подпис да получите писмото. След като не ви открият се оставя съобщение да се явите в пощата и да го получите. Това е начинът, по който се получават съобщенията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е вашето предложение?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Нашата работа свършва до изпращането на писмата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не виждам възражения от колегите.
Ще помоля да прочетете текста, така както се предлага.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 2, алинея 1. “В срок до 31 декември 2005 година териториалните поделения на Националния осигурителен институт изпращат задължителни предписания до лицата, които не са упражнили правото си по параграф 19, алинея 1 и не са с възстановени здравноосигурителни права към 31 октомври 2005 година. В предписанията се посочват размера на задълженията и периода, за който се отнасят”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с този текст, да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Алинея 2. “С изпращането на задължителните предписания се прекъсна погасителната давност за разсроченото задължение”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РОСИЦА ДЕРВИШЕВА: Параграф 3. “Законът влиза в сила от 1 ноември 2005 година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- “За” – 18.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Искам да ви информирам, че Националният осигурителен институт беше създал от 1 юни организация за приемане на всички молби за разсрочване. До 31 октомври с мое нареждане да продължи приемането на молбите и след 31 октомври до настоящия момент са подадени 35 190 молби за разсрочвания. Ние ще работим, ако трябва и през почивните дни, както сме го правили винаги, но това ще създаде напрежения и опашки. Не трябва да се обвинява Националният осигурителен институт, че не е създал организация. Не може всички тези хора да се явят и да бъдат обслужени.
Една от основните причини да има за тези пет месеца само 35 хиляди души са разнопосочните политически послания.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Христосков, има ли някакъв ресурс НОИ да проведе една малко по-мащабна кампания за уведомяване на хората? Ако трябва да помогнем и от името на комисията. Необходимо е тези хора да бъдат облъчени от всички страни, а не само с тези писма. С писмата ние изпълняваме чисто правно технически, това което трябва, за да сме съвестни, но реално много от хората няма да осъзнаят, че това е последният срок.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин Великов, ние ще направим всичко възможно да уведомим хората за удължения срок, за местата където могат да подадат тези заявления за разсрочване. Така направихме и през целия този пет месечен период. Ще похарчим още 20 хиляди лева за съобщения по националното радио и “Дарик радио”, което се слуша на територията на цялата страна на всеки кръгъл час за тази възможност. Съвсем откровено ви казвам, че ефектът няма да бъде много голям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме напълно наясно.
Преминаваме към втора точка Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества и препарати внесен от нашия колега Борислав Великов и група народни представители.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви господин председател. Този законопроект е разгледан в зала на първо четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Излишно е да се правят допълнения.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Налага се да бъде пусната една наредба от Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемаме предложението.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да направя една редакционна бележка, тъй като ПАВ е абревиатура и когато в параграф 3, определяте какво е “ПАВ”, текста следва да бъде: “Повърхностно активни вещества….”, за да е ясно на какво е абревиатура “ПАВ”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Йорданов, в параграф 2 е обяснено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По този въпрос ние не сме водеща комисия. Господин Руденко Йорданов имате право да внесете писмено вашето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложението е редакционно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние няма да разглеждаме този законопроект, защото не сме водеща комисия.
Преминаваме към трета точка от дневния ред.
Тази точка е по предложение на доктор Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика. Доктор Адемов, има предложение да бъде включена следната точка в дневния ред. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 година и по-специално частта отнасяща се за общинското здравеопазване.
Господин Адемов, ние с удоволствие включихме тази точка за разглеждане. Що помоля да запознаете колегите с мотивите за това предложение.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги. Искам да ви запозная с желанието и настояването на директори на многопрофилни болници за активно лечение в общините, които са 96 в страната. Една част от тях са тук. Те след малко най-вероятно ще имат възможност да участват в дискусията. Проблемите, които бяха поставени от тях са във връзка с това, да има яснота по отношение на финансирането на общинското здравеопазване след Нова година. Информацията, с която разполагат очевидно е недостатъчна. Целта на това заседание е да се обсъдят всички въпроси и да се направи една характеристика на финансирането след Нова година. Да се даде възможност на всички тези колеги да се запознаят с това, което Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Комисията по здравеопазване имат като намерение за следващата година. От гледна точка на това да има повече прозрачност в действията на законодателната и изпълнителната власт. От друга страна тези колеги да бъдат спокойни за това какво предстои да се случи в тези лечебни заведения след Нова година. Това беше целта на включването на тази точка в дневния ред.
Искам да започна с част от проблемите, които са изложили в материала, който получихте преди малко. Надявам се, че е на разположение на народните представители.
Първо, проблемите, които дефинират проблемите са свързани с въпроса какво ще стане след Нова година с неосигурените пациенти. Въпросът, който не се отнася само до общинското здравеопазване, но при всички положения особено за родилките при положени, че не могат да върнат нито една родилка, кой поема финансирането на този вид дейност. Имах възможност да се консултирам с доцент Щерев, като виден представител на акушеро гинекологичната наука в България, казвам това без съмнение, безплатна акушерка помощ е визирана в член 47 на нашата Конституция. Започвам да си задавам въпроси, след като е безплатна акушеро гинекологичната помощ някой ще трябва да я плаща. Кой я плаща? Оказа се, че се плаща от Националната здравноосигурителна каса. Защо я плаща касата? Ако Сметната палата направи ревизия ще се окаже, че плаща неправомерно, тъй като след като е безплатна трябва да се плаща от държавния бюджет. Това е презумпцията на текста в Конституцията. Основното е, че тези хора няма как връщат родилки. Колегите от Велинград ми казаха, че в тяхната болница годишно се раждат над 600 бебета. Една голяма част от тези хора не са осигурени. Кой ще трябва да плаща за тях?
Второ, става въпрос за клиничните пътеки. По информацията, която ни е представена от Националната здравноосигурителна каса тези болници са сключили договори към настоящият момент една трета от всички клинични пътеки, които се предвиждат – 303, една трета е максималният брой, с които тези общински болници могат да сключат договори по клинични пътеки. Към днешна дата средно между 40 и 50 клинични пътеки са сключили тези общински болнични заведения. От 1 януари до 30 септември в тези болници са постъпили 159 милиона лева, по информация на Министерството на здравеопазването. 54 милиона лева са по методиката на министерството или 53 на сто от всички средства постъпили от тези болници са по клинични пътеки. Не зная дали тази информация е коректна, но цитирам, това което дава Министерството на здравеопазването. Колеги, забележете, че са преминали 378 хиляди пациенти, като на съпоставима база увеличението е само с 2 на сто. Много ме изненада това увеличение само с 2 на сто, но когато разговарях с директорите на болниците те ми обясниха, че Министерството на здравеопазването има една предпазна клауза, с която санкционира болниците, които приемат повече от 10 на сто на съпоставима база в сравнение с предходни периоди. За това този показател има такива параметри.
Трето, при положение, че една голяма част от пациентите, които досега са се лекували в тези болници по методиката на Министерството на здравеопазването този пациенто поток ще бъде отново ориентиран към общинското здравеопазване. По една голяма част от тези диагнози, за които досега е заплащало министерството няма да могат да сключат договори по клинични пътеки, защото нямат необходимата апаратура и оборудване. След малко отново ще се върна към този въпрос, когато разглеждаме дълговете на общинските болници, защото и те имат дългове.
Четвъртият въпрос, който се поставя е за параграф 7 от проектозакона за Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Те поставят въпросът по един по-интересен начин. В Закона за здравното осигуряване знаете, че има един текст, който казва, че при регионални диспропорции има възможност по решение на директора на Националната здравноосигурителна каса да се прехвърля финансов ресурс. Те казват следното. При положение, че по тази клинична пътека не сме изразходвали част от ресурса има ли условие касата да прехвърли парите в друг регион. Например, ако по една клинична пътека в Свищов не се изразходват парите могат ли да се прехвърлят във Велико Търново?
Оформи се един въпрос, който е свързан с администрирането. Ако в края на годината по тези пътеки постъпят болни няма да могат да се възползват от тези клинични пътеки.
Петият въпрос е по отношение намеренията на Министерството на здравеопазването спешната помощ отново да се върне към лечебните заведения за болнична помощ. Става въпрос за това кой ще финансира дейност, които са свързани с диагностицирането. Става въпрос за рентгенови снимки, за клинични изследвания и т.н. Сума, която не никак малка. Колеги разберете, че идеята на тази среща е да има яснота. Имам отговор на част от въпросите. Вероятно и вие имате отговор, но нека колегите да чуят, за да могат да бъдат спокойни. Като се върнат в регионите да обяснят както на персонала така и на населението в тези региони, защото след малко доктор Матеев ще ви каже каква част от здравноосигурените български пациенти се лекуват в общинското здравеопазване.
Шестият въпрос е за дълговете на общинските болници. Досега говорихме за дълговете на университетските болници, но за тези не стана въпрос, може би защото този дълг е сравнително по-малък. Задълженията към днешна дата са 30 милиона лева, но са с натрупване, а не само за последната година. Една част от тях са за капиталови разходи. Знаете, че в България напоследък думата капиталови разходи стана мръсна дума, съжалявам, че казвам това. Тези, които използват пари за капиталови разходи се обвиняват по най-различни начини. Тези хора имат други аргументи. Казват, че за да отговарят на условията за сключване на договори по клинични пътеки и за да отговарят на атестационните оценки трябва да направят разходи за да могат да сключат договори по клинични пътеки. Това е едната част от въпроса. По-голямата част от тези задължения според тях са за електроенергия, вода и медикаменти.
Седмият въпрос е, ако няма Национален рамков договор какво ще стане след 1 януари 2006 година.
Осмият въпрос е относно достъпа. Ако този достъп, за който говорим не бъде гарантиран на тези хора с много големи усилия отиват в общинския център. Как могат да се придвижат при това равнище на доходите в България до следващо звено? Няма ли този начин на финансиране да създаде условие за трупане на дългове в следващите звена на системата на ешелониране на болничното здравеопазване.
Колегите от общинските болници категорично заявяват, че са финансиране от един източник. Те подкрепят тази мярка като изключително правилна и застават зад нея. Искането на колегите е когато стане въпрос за решаване на проблемите в частта на общинското здравеопазване и чрез Националното сдружение на общините, да бъдат изслушвани. Т.е. да се чува тяхното мнение, а не са де вземат решение въпреки тяхното мнение. Благодаря ви. Господин председател, ако прецените да дадете думата на един или двама колеги, които да изразят становище по поставените въпроси. Целта е добронамерена. Колегите искат да има яснота и разбиране по проблемите, които са поставени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля някой да представи колегите, които са тук.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да помоля тези, които ще се изказват да се спрат и върху други два въпроса – по какъв начин към момента се е контролирало ефективното изразходване на средства в общинските болници? Анализирано ли е до момента в Министерството на здравеопазването как са натрупани? Тези въпроси бяха разглеждани за по-големите болници в страната. Моите впечатления са, че и в някои общински болници не винаги ефективно или разумно се харчат тези пари.
След като колегите от общинските болници смятат, че промени в сферата на общинските болници са нужди, как виждат реформата в системата на общинските болници?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да предложа един друг подход, защото така представени проблемите на общинските болници не са едни и същи проблеми на едни и същи общински болници. Това са най-малко три категории. Общинската болница в Казанлък има едни проблеми, а общинската болница в Айтос има други проблеми. Проблемите са съвсем различни. Не могат да се поставят под един показател. Това са най-малко три типа общински болници. Големи са около 10 общински болници. Това са болниците в Лом, Казанлък, Гоце Делчев и редица други. Това са общински болници непосредствено до големи градове и общински болници в трудно достъпни и отдалечени региони. Имат три различни типа нужди и анализ. Това е моето първо възражение за разглеждане общо проблемите на общинските болници.
Ние вървим към друг начин на финансиране. Министерството на здравеопазването трябва да каже как си представя работата на тези болници защото това е концепция, това е политика. Няма защо да обсъждаме колегите, които ще кажат, аз бих желал да погледна от различен калибър общински болници, които израстват като национални центрове, но това е друга тема и трябва да се даде възможност за това. Какъв е капацитетът на една общинска болница от трите типа? Как ще се финансират общинските болници? Това е моят въпрос към Министерството на здравеопазването. Знаем нуждите на общинските болници. Знаем и отговорите. Какво смята да направи министерството при тези нови реалности, след което да започнем с дискусията. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам на вашето предложение. Ако има готовност господин Матеев, може да докладва.
Според мен, преди да започнем дискусията трябва да дадем думата и на колегите от общините, и да кажат с няколко думи за какво става въпрос. Може би колегите, след като ви изслушат ще получат част от отговорите на въпросите, които ги интересуват.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители най-напред ще ви прочета становището на Министерството на здравеопазването резолирано от министър Гайдарски, след това ще направя допълнителни разяснения по цифрите, които са пред мен.
ХАСАН АДЕМОВ: Ние сме запознати със становището на Министерството на здравеопазването.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Радвам се, за дискусията, която е поставена. Виждам, че в нашето здравеопазване предстои една много радикална структурна промяна е относно рамкиране предмета и мисията на всяка от болниците, които са няколко вида. Най-вече да се съсредоточим към Законът за регионалното развитие, тъй като в така маркираните шест региона в България ние можем да създадем ешелониране на болничната помощ и да определим на всяко ниво на болничната помощ нейните мисии.
Първо, искам да ви представя към 30 септември 2005 година какво са извършили общинските болници. Общинските болници са получили от Министерството на здравеопазването субсидия, която е 54 милиона лева и от Националната здравноосигурителна каса 84 милиона лева. Това означава, че от Националната здравноосигурителна каса са получени 53 на сто, а от Министерството на здравеопазването по групите, които са определени 34 на сто. Разходите в този период, които са направили общинските болници е 163 милиона лева. Общинските болници имат приходна част 159 милиона лева. Само с 4 милиона лева е по-голяма разходната част. От тази разходна част от тях се харчат 50 на сто за фонд “Заплати”, 50 на сто от тези пари се разпределят в следния вид: за медикаменти 20 на сто, за храна – 2 на сто. Лекуват 378 хиляди 390 пациента. Провели са 2 милиона 668 хиляди леглодни. Среден болничен престой – 432 лева. В окръжните болници е от 600 – 700 лева, в елитните болници, които представих на предишното заседание беше от 1400 до 9000 лева. Говорим за стойност на преминал болен в тези болници средно от 439,93 лева. Това е периодът от 1 януари – 30 септември 2005 година. Един храноден е 1,25 лева, един лекарство ден е 12,44 лева при средно 70 лева за другите болници. Средният престой на преминал болен е 7 дни. Използваемост на леглата има 79 на сто. Натуралните показатели на тези болници са изключително добри.
В рамките на финансирането, което са получили има генериран дълг досега с натрупване от 30 156 148 лева. Този дълг генериран във времето, тъй като досега не е правен анализ, 16 739 000 лева са задължения за медикаменти и консумативи. От тях само 12 милиона лева са просрочени. Болниците имат 12 милиона лева други задължения, които са за ток, вода и парно. В рамките на 30 милиона лева задължения те са реализирали досега един болничен поток, който е от 384 хиляди лева по тези показатели.
От къде идват проблемите, които притесняват болниците. Досега за да получиш договор за клинична пътека трябваше да имаш изисквания и по този начин се получава договор. За да се получат средства от Министерството на здравеопазването по групи заболявания нямаше такива изисквания. Първото притеснение на колегите от тези болници е, че няма пълния набор изисквания от специалисти, диагностична техника, високотехнологични лаборатории, които да им осигурят възможността съобразно техните възможности да участват в пазара, който предлага касата в 303 пътеки.
Според нас, този въпрос има някакво решение, което е в лицето на Националната здравноосигурителна каса. Една клинична пътека, би трябвало да има и друга възможност, която да бъде сключена при положение, че е по-ниско платена. Този вариант беше обсъждан. В общинските болници да могат да се сключват всички клинични пътеки, но съобразно тяхното оборудване и компетентност да получат по-ниско заплащане за стойността на отделната клинична пътека. Може би доктор Букарев ще даде отговор дали това е възможно. Ще даде възможност по този начин след едно много бързо атестиране на болниците и определяне на техните нива да се въведат две или три нива на цени в една клинична пътека.
Смятаме, че една клинична пътека изпълнена във високотехнологичните болници, би трябвало да бъде и с по-висока цена. Именно този баланс да даде възможност при запазване на средна цена на една клинична пътека да се осигури един ресурс, който от даване възможността на тези болници да сключат договор по всички клинични пътеки с по-ниски цени. От друга страна да се даде възможност високо технологичните болници да получат допълнително заплащане, за това, че са оборудвани с високо технологични апаратури.
Всички болници са затруднени изпълнявайки тази дейност, който пред хоспитализационна спешна диагностика или където болните по спешност постъпили в болниците се обработват и имат два пътя. Единият път е да постъпят по клинична пътека, а другия е да се върнат в доболничната помощ. Искаме да предложим на касата и да споделим финансовия ресурс. В бюджета на “Бърза помощ” имаме ресурс. Заедно с касата да определим един пакет, който да бъде дефиниран и да се изпълнява именно за пред хоспилитационна диагностична спешна помощ. Т.е. в него да се включват малък набор от параклинични изследвания, рентген диагностика, ултра звук и консултации. Ние прехвърляйки спешните отделения към болниците ще бъдат прехвърлени с финансов ресурс.
В областта на спешната помощ бюджета е 50 милиона лева, от които 30 на сто за дейност за спешните отделения. Считаме, че съвместно с НЗОК с тези пари може да се направи този пакет. Необходимо е да се създаде една спирачка, тъй като това ще отвори много системата. Всеки ще отиде в спешното отделение да получи този пакет. Половин милион хора са ползвали този пакет през миналата година и са били обработени в болниците. Водеща е “Пирогов”, “Окръжна болница” и всички останали болници, които са изпълнявали тази дейност.
Искам да кажа, че много от дълговете на тези болници, за които говорим са дългове, които са основно за това, че имат голяма база площ и отопляват и осветляват цялата площ. Това генерира големи разходи за ток и вода, които не кореспондират с техните разходи по отношение за лекарства и храна. В тези болници има сравнително добра използваемост на леглата. Там няма свободен леглови ресурс какъвто има в други болници, където има много свободни легла. Използваемостта средно е 68 на сто. В тези малки болници се извършва една много голяма социална дейност, която трябва да се отчете, че изпълняват социална мисия лекувайки някои възрастни хора продължително време извън нормативите на една клинична пътека. Досега Министерството на здравеопазване плащаше не за активно лечение в рамките на дни, а разрешаваше ако ние заплащаме за този пациент да продължи продължително време.
Предложението, което имаме към НЗОК и искаме да представим пред вас, е възможността да се даде една клинична пътека в такива болници да бъде неограничена във времето, а със същия финансов ресурс и болницата ако има възможност по продължително време да лекува този болен. Нашата идея е, ако с парите за една превмония, ако не се прави диагностика допълнително само с храни и грижи може да се държи цял месец в болницата като продължително лечение на пациента.
Имам много данни, които съм готов веднага да ги предоставя.
АЛИ АЛИ СЕЛИМАН: Управител съм на болницата в град Дулово, област Силистра. Ако ми позволите искам и да представя колегите, които са в тази зала доктор Бамбов – председател на Управителния съвет на регионалния съюз на общинските болници “Стара планина”, доктор Хаджиев – член на управителния съвет на регионалния съюз на болниците “Родопи”; доктор Муканов – управител на болницата в град Исперих, област Разград; доктор Христов – управител на болницата в град Тутракан, област Силистра; доктор Пампулова – управител на болницата в град Девин; доктор Стефанова – управител на болницата в град Крумовград; доктор Хаджисеид – управител на болницата в град Раднево; доктор Савова – управител на болницата в град Велинград и доктор Начков – управител на болницата в град Пещера.
Ако ви прави впечатление уважаеми депутати и представители на министерството, колегите, които представляват лечебните заведения за болнична помощ от районен тип са от цялата страна. Нямахме възможност всички заедно да дойдем. Обединили сме се презумпцията да представляваме цяла България, а не само отделни региони.
Първоначално искам да подчертая, че това наше желание е, че ние сме убедени, че общинските болници имат място в структурата на болничната помощ и българското здравеопазване се нуждае от тях. Осъзнаваме ролята на големите болници като национални центрове и университетски болници. Нямаме желание са им се противопоставяме. Нашето желание е съвместно заедно с тях да намерим общата формула за това, което сме признали като медици, като лекари и като среден персонал, да помагаме на хората.
По наши данни 45 на сто от пациентите, които са се лекували в Република България в болничната помощ са се лекували в общинските болници. Лекувайки се без да коментирам са натрупали един дълг, който представлява 15 на сто от общия дълг на лечебните заведения. Данните, които господин Матеев представи. За шестмесечието на 2004 и 2005 година използваемостта на леглата е около 73 на сто. Седем дни е средният престой. Около 450 лева са нашите разходи.
Притесняват ни няколко въпроса. Отчитайки особеностите в регионите, в които нашите лечебни заведения работят е, че голяма част от населението е здравно не осигурено. Съгласно наредбите в здравеопазването ние като лечебни заведения не можем да откажем спешността. Обслужвайки това население съответно няма да получаваме и финансови средства съвсем основателно, защото те на се здравно осигурени от Националната здравноосигурителна каса, респективно чрез районните здравноосигурителни каси. Ще продължаваме да трупаме дългове. По наши данни средно от 2 до 3 на сто от пациентите, които са в големите болници са неосигурени. Например за около 10 хиляди пациента преминали през големите болници около 100 са осигурените. При нас този пациент достига до 30. Това означава, че ние няма да получаваме финансови средства. Това ще доведе до фалиране на болниците. Високите изисквания, които са поставени са стандарти и ние не оспорваме изискванията по отношение на медицинската апаратура. Тези високи изисквания също ни притесняват. Защото за последните години в реформата на здравния сектор малко са общинските болници, които определено са получили средства за закупуване на апаратура. Голяма част от апаратурата е закупена със собствени средства. Това са изисквания на касата. Нормалната логика на търговците е, ако искаме да работим и да печелим трябва да инвестираме. Необходимо е да се инвестира както в медицинска апаратура, така и в човешки ресурси. Тези средства няма от къде да дойдат. Общинските лечебни заведения са общинска собственост.
Уважаеми депутати и министри, ако сте погледнали републиканския бюджет, общинските бюджети в капиталовия раздел не са много големи. Медицинската апаратура никак не е евтина.
Основните аспекти бяха посочени и от доктор Адемов, за което му благодаря. Искам да ви благодаря от името на колегите, че ни приехте и изслушахте. Надявам се, че независимо от трудностите колегите, които работят в тези лечебни заведения ще докажат, че са професионалисти, а на се обикновени общински лекари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да поставя и към двете страни няколко въпроса.
Първо, от изключителна важност не е само да се съобщава броя на болните, а да се види какъв обем от заболеваемостта поемат общинските болници.
Второ, те имат много добри показатели, но това до голяма степен се дължи и на някои факти, а именно, че една част изпълняват много социални функции.
Трето, не на последно място е изключителният интерес колко от болните лекувани в общински болници след това отиват в областни или университетски болници. Това е един изключително важен показател.
Доктор Силеман, нали знаете кой инвестира в частните заведения – собственика. Крайно време е да се разбере, че собственикът е този, който инвестира.
ХАСАН АДЕМОВ: Това се забранява от закона за общините. Общините нямат законово право да инвестират.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за закупуване на апаратура.
Ако общините имат някакви спънки, нека там да се търси възможност. Това са моите въпроси.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, извинявам се, но ще задам един въпрос, който може да прозвучи като наивен. Какво е наложило да разделим болниците на държавни и на общински? Всички казваме, че общинските болници изпълняват социални функции, които трябва да се поемат от държавата. Не мога да си обясня защо е това деление.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Към кого е този въпрос?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Който може да отговори.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Такъв е законът.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Законът е такъв, защото така е направен от миналия или от предишния парламент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Веднага след прехода общините поставиха въпроса, че предпочитат тяхната собственост да стане общинска. Това стана в началото на прехода. Не мисля,че този вариант е тежък. Именно собственика без значение дали е държавата или общината. Общината трябва да може да развива своя политика и по отношение на социалните сфери. Тя е в правото си да прецени дали да има или да няма болница.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми колеги, благодаря на тази колегия, която най-накрая реши да хвърли в нашите очи решението на един много важен проблем, от който са заинтересовани гражданите на България, особено тези, които се обслужват от болниците в периферията. Ние няма защо да си кривим душата. Прогърмяха ушите на хората, че обслужваме една политика, която дава превенция и право на съществуване на големите здравни заведения. Политика, която неглежира и провежда реално действия и ограничава и затихва функциите на малките периферни болници. Съвсем на време се поставя въпроса, за което трябва да им благодарим, защото сме на път да разрушим нещо, което гражданите имат. Когато се сформира една здравна мрежа най-напред трябва да се съобрази с параметрите, които лягат в основата на архитектурата и архитектониката на структурата, която ще обслужва населението. Имахме нещо, което сме на път да премахнем. Защото всичко най-важно е равнопоставеността, гарантирана от Конституцията. На всеки един гражданин на България независимо къде живее в квартал на София или в периферията на Родопите. Равнопоставеност по отношение на близостта, на непосредствеността, на достъпа и на качеството на медицинското обслужване. Помня политиката на премахване на периферията още от времето на Ангел Тодоров. Тогава се построиха модели, които се оказаха нерентабилни и не достатъчно ясно, точно и качествено обслужване на хората. Аз съм също управител на болницата в град Бяла. Трябва да ви кажа, че всичко, което сме направили е движено от едно стремление. Да си заслужим правото на съществуване, както по отношение на изграждането на базата, така и по отношение на квалификацията. Винаги сме вървели срещу течението. Една политика, която беше материализирана. В моето болнично заведение не съм получил и един апарат за кръвно налягане по лимитен път. Не сме получили нищо с пари от общината и от министерството. Всичко е направено със собствени сили и средства и с помощта на гражданството, което единствено ангажирахме с идеята, че ще намират решение на здравните си проблеми на място. Това ни даваше сили да търсим решения на квалификацията на дейностите, които усвоявахме постепенно. Не само защото касата налага своите изисквания, а защото ние сме длъжни, след като сме застанали на фронта да отговаряме на потребностите на гражданите и на рутинната патология, която ни представя обслужвания от нас район.
Лошо е, че 300 болници трябва да ги няма. Как ви се струва, всеки един от тези колеги слуша радио, гледа телевизия, чете вестници и изявления на министри и на екипа от министерството. Как се посрещат тези изявления? Нямам квалификация за тези изявления. Ние не бягаме от отговорност. Всеки един от тях може да засвидетелства устремното си стремление да влязат и останат в системата, след като си заслужат правото не само с обема, но и с качеството, с усвояването на дейностите, които касата налага. Това е нещо, което е много добро. До голяма степен т.нар. Национален рамков договор сковава възможностите на здравните заведения в периферията да усвояват средства по пътеките поради заложени в тях изисквания, които поставят капани на общинските болници. Капаните са от две страни. Веднъж от техника и апаратура. На второ място квалификация за тесните специалисти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля за по-кратко изказване.
БОТЬО БОТЕВ: Не мога да говоря по-кратко. Най-накрая има кой да ме чуе. По този въпрос ще има серия от дискусии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е и останалите да вземат отношение по въпроса.
БОТЬО БОТЕВ: Всички ние решаваме проблемите на нуждаещите се, а не само на изпълнителите. Много добре се знае, че тесни специалисти в малките заведения няма. Не защото не се обучават колегите. Огромна част са завършили много курсове. До вчера са извършвали тази дейност, и изведнъж се оказва, че не може да напише една рецепта. Защото не е кардиолог. В същото време тясна специалност се придобива изключително трудно. Няма доктор от периферията, който да напусне работното място и заведение, което да търпи неговото отсъствие, за да го изпрати за изучаване на тясна специалност. Специалността “Вътрешни заболявания” дава възможност да се посреща ежедневието до определена степен. Оттам нататък е за тесния специалист, както е било винаги досега. Когато маршрута на болния прехожда от потребността при тясно квалифициран специалист се спъва. Да не ви говоря какви фалшификации има за извършване на отчети за не извършени прегледи. Едно отделение асоциира 10 специалиста, на които плаща и ощърбява възможността му за натрупване на финансов потенциал. Никаква работа не се върши, защото болните не са преглеждани от тях, а само заверяват пътеките, за да могат да се получат плащанията. До кога ще обслужваме една фалшива тенденция. Говорим за пазар, което означава либерализация на маршрута на болния. Най-важният показател е търсенето. Винаги недоволният заобикаля и търси решение на проблема си. Не трябва изкуствено да се залагат изисквания, които го принуждават поради това, че трябва да намери протокол за лечение с намаление, се търси тесния специалист в регионалния център. Той дори не знае какво означава тесен специалист.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да дадем възможност и другите да се изкажат.
БОТЬО БОТЕВ: Вие не искате да ме изслушате. Не съм прекъсвал никой досега. Ще ви кажа, че това което гласувахме за здравното осигуряване е нищо.
Съобразявам се с начина, по който ме прекъсвате.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, да ме извините.
БОТЬО БОТЕВ: Не ви извинявам, защото говоря за един проблем, който интересува хората. Няма нищо по-важно да се намери решение на здравния проблем непосредствено до дома, в който живееш. Приветствам доктор Матеев, защото каза някои неща, които най-накрая трябва да намерят решение. Разговарял съм и с доктор Букарев относно тези въпроси. Намери ли се решение, не се намери решение. Писах изложени и писма и всички са съгласни с мен. Решения няма, защото обслужваме една неправилна политика, която най-напред ощърбява гражданския интерес. Този интерес се плаща със живот.
Още веднъж искам да ви помоля да бъда извинен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да заявя, че занимавайки се с медицина близо 40 години искам да кажа, че не омаловажавам дейността на нито един лекар. Не може този, който обработва първично един болен, независимо къде е в поликлиниката или в медицинския център, или в лекарския кабинет, и това че пише анамнеза, тази дейност да е по-лоша или второ качество работа от този, който поставя най-прецизната диагноза. Това трябва да се разбере. Лекарят, който е семеен лекар, лекаря в диагностичния център, лекаря в болница има еднаквите задължения и би могъл да се квалифицира и да бъде лекар на много високо ниво. В това няма никакво съмнение, като говорим за лекарите в малките болници. Контактувал съм и продължавам да контактувам с блестящи лекари в най-малки болници в страната, но това е друга тема. Ние обсъждаме колко болници са необходими в България. Твърдя, че в България са необходими не повече от 100 болници. Ще ви кажа защо. Защото не може гражданите на България да бъдат две категории. Сега се лекуват по два начина. Доктор Ботев, каза, че основният проблем в една малка болница е ще удържим ли болницата? Това е въпрос на престиж в един по-малък град. Болницата да се запази такава каквато е. Ние имаме други условия. Ние вървим по друг начин. Доктор Матеев, знае че се дават 11 милиарда евро при същото население в Австрия и непрекъснато е правят реформи, а ние трябва да си запазим болниците. Това е неразумна практика. Нека да видим, какво би трябвало да направим. Един човек, който постъпва в една малка болница, ако постъпи човек с инфаркт вие го лекувате със съответните средства така както предписва медицината, но не му поставяте стенд. Това е модерното лечение на инфарктите. Това означава, че има две категории граждани по отношение на това заболяване. Когато постъпи при вас един човек с инсулт вие му предписвате легеартис лечение, но не му правите тромбектомия. Извинявайте, но това е модерното лечение на инсулта. Не може да говорите по друг начин. Когато един акушер гинеколог в една малка болница в Пещера постъпи една жена, която има септум на матката се прави щрасмант.Това е операцията с един литър кръвозагуба. В големите болници се прави хистероскопия, с премахване за пет минути на този септум. Когато в една болница постъпи човек с диабетна макроангеопатия се лекуват съответно с инсулин и т.н., но не се прави навременна ампутация. Всеки бяга от тези случаи. Това се прави само във високо специализирани отделения. И там смъртността е голяма. Не може да говорите, че се правят всички неща в малките болници. Това не е възможно. Това означава, че трябва да тръгнем да изберем определен подход. Подходът, който избира министерството да категоризира болниците и едва ли не да вмени на касата да плаща за тази болница, която е с по-малък регион да плаща за по-продължително лечение е погрешен. Доктор Матеев, възразявам срещу такъв подход. Това означава отново райониране на болниците по съответни категории с начин да се запазят. Радикалното решение на въпроса е само едно. Болници като големите райони болници, които са завоювали авторитет и поток от болни където отиват болните, би трябвало да се запазят като болници не с административно решение, а като се вменят определени задължения да поддържат определен тип лечение и могат да го изпълнят. Това е едната категория от общинските болници, което не подлежи на съмнение.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е администриране.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това не е администриране, има изисквания, които се предоставят. Болницата в Смолян не може да изпълни това, което се прави в болницата в Казанлък. Болницата в Смолян има по-малко процедури и квалифицирани специалисти отколкото болницата в Казанлък. Едната е областна болница, а другата е районна. Как ще се смесват районна болница в Девин или в Пещера с болницата в Казанлък. Те не са в една категория. Вие умишлено го поставяте в една категория, за да може да се разбъркат понятията.
Втората категория са болниците в градове, които са близо до големи населени райони. Там би трябвало тези болници да станат диганостично консултативни центрове с легла с допълнително заплащане от държавата. Това ще ги стимулира да се превърнат в такива. Защото това е ролята на държавата. Да поддържа и да могат хората да отидат и няма да усетят, че няма болница. Например, до един голям град е 15 минути с кола. Доктор Матеев, казаха ви, че в Австрия на 70 километра когато има разстояние няма нужда от болница. Разстоянието между Чирпан и Стара Загора е 15 минути, но и там трябва да има болница. Това са втората категория градове където трябва да има диагностично консултативни центрове с легла, което означава за кратковременно лечение включително с оперативна дейност и допълнителна помощ от държавата. В тези болници трябва да се разкрият и отделения за палиативни грижи и хосписи. Това е задължително.
Третата категория болници би трябвало да бъдат предимно за социална хоспитализация и палиативни грижи. Това са болници в отдалечените региони с медицински центрове и с функция на спешната медицинска помощ, която да покрива поне 50 на сто от медицинската помощ. Защото никоя болница в отдалечените райони не може да се справи с тази задача, освен спешната помощ, която има транспорт, структура и назначени хора. Министерството би трябвало да направи така, че там където се поставя диагностика, там където се поставя диагнозата и където имаме акутни заболявания, които се решават в рамките на няколко дни тези болници да изпълняват на базата на определени изисквания болници за активно лечение. Всички останали болници в малките градове искам да ви кажа, че изпълняват социална функция. В градовете, които изброихте половината от тях в болниците над три четвърти от пациентите са по социални индикации. Те не са в болниците по медицински индикации за активно лечение. Това е фактор много години насам. Знае се какво става. Не трябва да имаме двоен стандарт. Виждал съм депутати, които защитават пламенно регионалните болници за своите региони и когато става въпрос за техен близък, който постъпи в такава малка болница ще си счупят краката за да могат да го преместят в голямата болница. Това е двоен стандарт. Така не може.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, дискусията е интересна. Ще помоля да бъдем по-кратки.
БОТЬО БОТЕВ: Възразявам на това, което беше казано. Модерната медицина е не само до стентоването. Модерната медицина е до стентоването и след стентоването. Ние като занаятчии много добре знаем, че до стентоването след два месеца отива отново. Това също е палеативно решение. Да не говорим за достъпа. Не сте ходили по мъките да се доберете до байпас, до протеза. Търсил съм лично решение на проблема. Зная много добре как става. Всяко заведение си има своето място. Нека да оставим времето и пазарния механизъм, на който залагаме в основата на т.нар. реформи да отсее обема и мястото на всяко едно здравно заведение. Никой от нас не възразява за това. Не трябва да се пречи на устрема с изкуствено заложени инструкции, които да парализират. В Австрия е едно, но в България е съвсем друго. Хората от районите в Родопите знаят, че има един автобус през седмицата в едно направление до Русе.
ПАУН НАЧКОВ: Ние изместихме проблемът. След 35 или 36 дни трябва да работим по друг начин. Необходимо е да се издържаме по друг начин. Започнахме да обсъждаме проблем, който ще се решава години напред. Много са прости въпросите. Във всички болници има неосигурени. Ще бъда много точен и конкретен. До вчера в нашата болница 99 родилки са неосигурени. Ние сме ги обслужили. Този въпрос трябва да бъде решен. В пари това е 36 хиляди лева. Това са пари, които ми трябват за месец и половина за лекарства или за 10 месеца храната на болните.
Доцент Китов, ще си позволя да отговоря на един от вашите въпроси. Контролът от касата е изключително голям по качеството на лечението. Един пациент, ако е лекуван некачествено в малка общинска болница и е потърсил по-голямото лечебно заведение след 10, 20 или 30 дни, това заведение няма да получи никаква субсидия от касата. Там въпросът е решен много добре. Някои колеги пропуснаха да кажат, че сега от министерството сме разделени на няколко групи болници.
Обръщам се и към заместник-министър Матеев, ние поставяме въпроса за спешността в общинските болници където няма спешно отделение. Не е разкрита леглова база с 2, 3 или 5 легла. В малките общински болници и в общинските центрове има звена за спешна медицинска помощ. Ще бъда много конкретен. До вчера 970 човека са преминали през хирургичното отделение в Пещера без да се налага стационарно лечение. Тези хора са обслужени. Става въпрос за хирургични обработки, диагностика, гипс и т.н. Най-малко са ангажирани трима специалисти. Това са 970 човека. 690 човека сами са потърсили спешна помощ. 240 са изпратени от звеното за спешна медицинска помощ. Не разделям категорията доктори в доболнична, болнична помощ. Само 51 човека са изпратени от личния лекар за спешна специализирана помощ. За тази част трябва да получим нещо, защото оттук се трупат дълговете.
Има претенциите, че нашата болница е една от малкото болници, която е от 2002 година. В болницата няма частни сделки. Поемала е всичко благодарение на общинския бюджет. Пациентът нищо не плаща в болницата. За да сме модерни, да отговаряме на изискванията и клиничната лаборатория да разполага със съвременни биохимични анализатори, за да осигурим на население от 50 хиляди жители монограф е закупен с наши средства. Някой ще ме увери, че това не е болнична помощ. Натрупвайки малко задължения за нас са много. Имам да изплащам 68 хиляди лева за лекарства. Ако получа тази помощ ние ще тръгнем с равен старт на 1 януари 2006 година.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Начков, вие може да имате само поздравления за това, което казвате, че работите, но това не е болнична дейност. Кое налага в Пещера да има болница? Искам да отговорите на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е проблемът в това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно тук е проблемът. Ако този въпрос не се реши защо ще обсъждаме цялата преписка на доктор Адемов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има други въпроси, които трябва да поставим.
Искам да се обърна към доктор Матеев и да задам два конкретни въпроса. Доктор Матеев, първи проблем, идва болен, който е спешен. Разбира се по клинична пътека се обслужва, но не е осигурен
Първият въпрос е, идва пациент с апандисит, има клинична пътека, но не е осигурен?
Вторият въпрос е какво става със случаите, които не са спешни, за родилките. В Конституцията е разписано, че държавата осигурява безплатна акушерка помощ на жените. Жената също не е осигурена.
Третият въпрос е следният, има ли смисъл когато една общинска болница, която безспорно има по-нисък легло ден и може да обслужи качествено определено заболяване до определена категория, не става въпрос за инфаркти, има ли смисъл с това заболяване да лежи в скъпо струваща болница? Когато говорим за двата обема на пътеките това трябва да се има предвид. Когато една болница с ниска себестойност може да даде качествено лечение. Този болен ако иска да лежи в скъпата болница ще доплаща.
По тези въпроси искам да получа три конкретни отговора.
Доктор Начков, не ви дадох думата, защото искам да навлезем в дискусията на конкретиката. Пещера е особен град. Той е с една от най-малкото безработица в България.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Ще започна с отговора на третия въпрос. В методиката на Министерството на здравеопазването, която важи през тази година ние сме направили по наше усмотрение категоризация на болниците. Ресурсът, който е изплащан за изпълнение на дейност финансирана от Министерството на здравеопазването болниците са категоризирани. В настоящия рамков договор когато касата ще плаща само цялата дейност по клинични пътеки искаме да обърнем внимание, че би било правилно клиничната пътека да се договорира в различна цена, в различните нива на болниците. Приемам, че една болница може да извърши качествено лечение. Виждате, че в клиниката на въпросния лобист се извършва лечението по тази клинична пътека. Това не трябва да се допусне. Настоявам болниците, на тук присъстващите да имат статут, в който когато сключват рамковия си договор да имат други измерения, които