Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 90

Днес, 5 юли 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 764-01-50, внесен от Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 година.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-59, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 22 март 2007 година.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 90

Днес, 5 юли 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 764-01-50, внесен от Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 година.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 754-01-59, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 22 март 2007 година.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги позволете ми да Ви представя госпожа Арден, която е президент на Световната федерация на стоматолозите, добре дошли!
Госпожа Арден е на гости на Съсловната организация на българските стоматолози за нас е чест да присъства на едно случайно избрано заседание на Комисията по здравеопазване.
Колеги, в дневния ред на комисията днес ще разгледаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Законопроектът на нашата колежка Ива Станкова и на колегата Иван Костов от Демократи за силна България.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, ще ни позволите ли да ви поздравим в самото начало и да ви пожелаем приятна работа, за да можем след това да отидем в Министерството на здравеопазването където имаме уговорена среща с министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Заповядайте.
МИШЕЛ АРДЕН: Добър ден, благодаря, че ме приехте на Вашето заседание, което е голяма чест за мен. Ако позволите ще ви разкажа за нашата федерация, какво означава FGI. Световната организация на зъболекарите обхваща 140 страни и 1 милион зъболекари. Нашата цел е да водим света към едно оптимално здраве, каквото съществува от 150 години. Ние съответно сме признати партньори на Организацията на обединените нации и на Световната здравна организация. Българската организация на стоматолозите е наш член и ние разчитаме изцяло на нея да допринесе своя дял в общата ни работа за световното орално здраве.
С голямо удоволствие ще изслушам вашите въпроси и ще ви отговоря. Чакам думата от господин председателя, за да представя резолюцията от месец май тази година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги има ли някой въпроси към госпожа Арден?
Ако нямате да й предоставим думата да сподели за тази изключително важна резолюция, която е гласувана от България.
МИШЕЛ АРДЕН: През месец май тази година по време на световното заседание на Световната здравна организация беше приета резолюция отнасяща се за оралното здраве. Става въпрос за интегрирането на оралното здраве в съвкупността от всеобщото здраве. Ключовите моменти в тази резолюция са следните: да се изработят стратегии за интегриране на оралното здраве в съвкупността на всеобщото здраве; да се работи по въпроса за превенция и най-вече за броят на стоматолозите членове в нашата организация от съответната страна и най-вече организацията на съсловието на зъболекарите.
Мисля, че вие сте отбелязали голям напредък по пътя, по който и ние вървим и ще приемете нашата експертиза за усвояването на изработения закон. Защото в приетата резолюция от 121 страни в предпоследния параграф е посочено, че ще се работи за укрепването на нашата Световна организация на стоматолозите. Защото е важно при изработването на една такава стратегия за оралното здраве да се работи върху трите основни стълба.
Първият е властта, която вие представлявате. Всички вие имате тази власт.
Вторият основен стълб е населението, което трябва да бъде достатъчно информирано и накарано да е чувствително на тази тема.
Третият важен стълб това е съсловието, професията, професионално ангажираните хора, които трябва да действат в своята област. Вие имате големият късмет във вашата страна, че имате срещу себе си един събеседник, който е официален представител. Във вашата страна присъединяването към този филиал на Българските стоматолози е задължително. Точно този факт прави така, че имате насреща си един официален представител, с който може да разговаряте и в случая е ваш събеседник в лицето на организацията.
В заключение мога само да пледирам пред вас да видите как за да се приложи тази резолюция какъв бюджет трябва да се отреди на оралното здраве. Ние знаем, че това е основният момент в битката. Благодаря, че ме изслушахте. Отворена съм към всички въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги, имате ли въпроси към госпожа Арден?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа, самият факт, че нашата Световна организация и нейният президент е тук сред нас говори изключително много за авторитета на Българския зъболекарски съюз, не само на европейско, но и на световно ниво. Казвам това с огромно чувство на задоволство и гордост, защото това е факт.
Относно резолюцията, за която преди малко стана въпрос това е резолюция предложена от FGI на Световната здравна организация и на общо събрание на Световната здравна организация от 190 страни над 130 страни гласуват за тази резолюция. Тази резолюция за първи път изважда оралното здраве от т.нар. неглежирани заболявания и го поставя до социално значимите заболявания. За първи път от 26 години насам се говори за орално здраве. Това е новата политика на Световната здравна организация, която е гласувана и от българския представител от Световната здравна организация. Това означава, че това ще бъде част от новата политика на Министерството на здравеопазването, част от новата политика на правителството на държавата. Естествено една такава политика без адекватно финансиране не може да се осъществи, но Българския зъболекарски съюз е на разположение както на уважаемите членове на Комисията по здравеопазване на 40-тото Народно събрание така и на Министерството на здравеопазването за по-бързото прилагане на основните моменти от тази резолюция. Тази резолюция ще бъде преведена и представена на всички вас от Българския зъболекарски съюз, за да се запознаете подробно с нея.
Естествено и други документи на Световната организация също ще бъдат предоставени на Вашето внимание, защото това е една организация, която е член на ООН и естествено член на Световната здравна организация. Чест е за нас, че представителят на Световната организация в обединените нации е професор Стивън Мос почетен член на Българският зъболекарски съюз и изключителен приятел на България.
Още веднъж искам пред вас да благодаря на уважаемия господин председател и на всички вас за проявеното търпение и внимание преди да започнете разглеждането на такива важни законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин Шарков. Може да съжаляваме, че госпожа Арден е заета и ще се тръгне, защото днес ще разглеждаме именно един такъв законопроект преди да сме получили резолюцията, в която се иска увеличение на средствата за превенция и профилактика не само за оралната хигиена на децата в училищата, но виждате, че точно по тази тема е и законопроекта, който ще разглеждаме днес.
Позволете ми да предоставя думата на госпожа Ива Станкова, като вносител.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър на здравеопазването, уважаеми заместник-министър на труда и социалната политика, уважаеми доктор Шарков, уважаема госпожо председател, преди да започна своето изложение действително бих искала да кажа няколко думи относно това, че сме удовлетворени от Вашето присъствие. За съжаление в нашата комисия най-малко се е говорило за денталното здраве, но ви уверявам, че започнахме да говорим за него. Като педиатър бих искала да кажа това, което всички знаем, че здравето на една нация започва разбира се от детските години. За това превенцията и всички профилактични мерки са изключително важни точно в детската възраст, за да може действително да бъдем по-здрави когато станем големи.
Има един много интересен феномен, който съществува, че когато се говори за детето, тъй като е малко проблемът е малък. Същото се отнася и за зъбите. За това съм удовлетворена от Вашето присъствие, което е знак за това, че оттук нататък ще говорим повече за денталното здраве. Това, което днес ще дискутираме, надявам се да залегне в един нов законопроект, който почива на една реалност, която се случва в днешни дни.
Благодаря за вашето присъствие. Бихме искали да ни посетите нарочно в Комисията по здравеопазване. Благодаря ви доктор Шарков.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте госпожо Станкова да представите законопроекта.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, разрешете ни да се оттеглим. Благодаря ви.
ИВА СТАНКОВА: Искам да продължа с поздравления и благодарности за това, че тук са колегите от Комисията по здравеопазване и колеги педиатри от Асоциацията по педиатрия, представители на неправителствените организации, на граждански сдружения и представители на синдикатите. В тази връзка искам да изложа своите мотиви.
Уважаеми колеги, за всички е ясно, че здравеопазването и образованието са области от обществено икономическия ни живот, които до голяма степен определят бъдещото развитие на обществото, поведението, уменията и нагласите на всеки човек при неговото реализиране. Общото здравно образование, възпитание, промоция, профилактика и рехабилитация на здравето са предпоставки за изграждане на навици и поведение, които ще доведат до повишено качество и продължителност на живот при запазени жизнени функции. Каква е необходимостта от приемане на този законопроект и какво е съществуващото положение в момента. Към настоящият момент уредбата на детското здравеопазване и по-специално на дейността на здравните кабинети в училищата, в детските градини и в институциите за отглеждане на деца е записано в член 26 и член 120 от Закона за здравето. В съответствие с уредбата в Закона за здравето, Законът за държавния бюджет за общините е разписан броят на здравните кабинети, които са одобрени, определени са щатните бройки и средствата за тяхната издръжка. Действащата нормативна уредба не обхваща цялата специфика на тези обществени отношения и не акцентира назначението и отговорността на дейността на лекаря в тези институции. Какви са проблемите?
На практика в момента е прекъсната организационната и функционална връзка между училището, съответно между детските градини и домовете за деца и личния лекар, който осъществява своята дейност от 1 юли 2000 година.
Нарушен е общественият процес за грижа и сигурност за здравето на децата по време на пребиваването им в училищните и детските градини и специализираните институции за предоставяне на услуги за деца. Почти две трети от своето „свободно време” нашите деца прекарват в тези институции. Изгубен е голям информационен масив, картотеката, която съществуваше за здравният, медицински и зъбен статус. Оттам и отговорността за дейностите посочени в член 120, алинея 1, осъществявани в домовете за деца, детски градини и училищата.
Обществото отдавна се е произнесло относно необходимостта от спешно и адекватно решение на този толкова наболял проблем, който доведе до несъответствие между обществените отношения в тази област и тяхната законодателна уредба. Каква е целта на настоящия законопроект?
Целта е, да осигури нормативна основа за създаване на условия за подобряване на дейността на здравните дентални кабинети, както и за прилагане на специфични профилактични мерки за повишаване на здравната култура, здравното образование и здравното обслужване на децата и учениците. Дейностите, които осъществяват здравните кабинети и тяхното финансово гарантиране се уреждат със закон, а не както досега с подзаконов нормативен акт, което позволява честата му промяна и неглижиране на изпълнението му.
Предлаганите изменения и допълнения са в средните основни направления:
С параграф 1 от законопроекта се разширява обхвата на финансиране на здравните дейности от държавата и общините и се предлага по-добър начин на финансиране, а именно гарантирано финансиране на здравните кабинети в детските градини, училищата и домовете за деца чрез изискването за изрично конкретизиране на финансовия ресурс за осъществяване на регламентираните здравни дейности определени в член 120, алинея 1. По този начин се дава възможност и за провеждане на публично наблюдение и контрол върху откриването на определения със закона брой здравни кабинети, организирането и провеждането на предвидената в Закона за здравето дейност, както и законосъобразното разходване и контрол на бюджетните средства.
В тази връзка с писмо на председателя на Комисията по бюджет и финанси до министъра на финансите се предлага в проекто-бюджета за 2008 година в отделна колонка да се запише броят на здравните кабинети, одобрената численост на персонала и одобрените средства за издръжката им по области и общини. За изпълнение на тази цел в законопроекта се предлага с наредбата на министъра на здравеопазването за устройството на здравните кабинети да се определи минималният брой деца и ученици, с норматив за откриване на здравни кабинети, както изискванията за оборудването и консумативите в тях. Тази законова празнота доведе до не равномерното разпределение на финансовите средства и до не доброто функциониране на кабинетите в детските градини, училищата и домовете за деца.
В параграф 2 се предлага изменение на разпоредбата на член 120 с цел да се конкретизират правата и задълженията на лицата извършващи здравното обслужване на децата и учениците като се определя изрично, че се осъществява задължително от лекар и медицински специалисти в здравни кабинети открити при условията на този закон.
В параграф 2, член 120, алинея 1 се определят ясно и точно дейностите, които ще се извършват в здравните кабинети и съответно отговорността, която ще се носи за не изпълнението им.
Първо, определя се задължението на лекаря във всеки един момент да оказва неотложно необходима помощ на децата и учениците на място, придружаване до най-близкото лечебно заведение или до пристигането на екип на спешна медицинска помощ.
Второ, в алинея 1 от точка 2 до точка 6 се конкретизират като логика на развитие на процесите дейностите по профилактика на детското здраве като се разширява и обогатява съдържанието на понятието „профилактика на детското здравеопазване”. Досега действащата уредба е хаотична и смесва дейности, функции и организация на работа без да определя точно философията на профилактичния процес. За да бъде осъществена тази параграф 2, член 120, алинея 2 се предлага дейностите в здравните кабинети да бъдат извършвани задължително от лица с придобита висше образование по специалност „Медицина” и професионална квалификация „Лекар”, съвместно с другите медицински специалисти, сестри и фелдшери.
Практиката по прилагане на закона показва, че в здравните кабинети работят предимно сестрите и фелдшерите, а лекарите са само 124. С разпоредбата на член 120, алинея 2 се предлага в наредбата по член 26, алинея 1, изрично да се определят задълженията, правата и отговорностите на лекарите и медицинските специалисти при осъществяване на профилактичните дейности за опазване здравето на децата и учениците.
Трето, за гарантиране на извършване на профилактиката на детското дентално здраве, която е в неговата основа, в алинея 3 се предлага създаване на ред и организация на участието на денталния лекар в задължителния процес на профилактика на детското здраве.
Четвърто, в алинея 4 се конкретизира условието изпълнителите на лечебна дейност да работят по трудово правоотношение с кмета на общината, на чиято територия се намира съответното училище, детска градина или дом за лица и с лицата получили разрешение за откриване на частно училище или частна детска градина. Това ще мотивира в голяма степен лекарите и медицинските специалисти и ще повиши тяхната отговорност, както и отговорността на кмета на общината при осъществяване и гарантиране на изпълнението на посочените здравни дейности.
Колеги, искам да отбележа, че при широкото обществено обсъждане на законопроекта и проведената кръгла маса по въпросите на детското здравеопазване преди около десет дни се наложи да бъде създадена възможност дейностите в здравните кабинети да могат да бъдат осъществявани от лекари и медицински специалисти, които да бъдат наемани на допълнителен трудов договор и по граждански договори, за което да се направят съответните промени в Закона за здравното осигуряване.
Пето, в алинея 5 се детайлизира механизма за финансиране на здравните кабинети, който представихме подробно. Заплатите и осигурителните вноски на заетите в здравните кабинети в детските градини, училищата и домовете ще се финансират чрез общинските бюджети като делегирана от държавата дейност.
С цел ясно и аргументирано представяне на целта и философията на законопроекта и необходимите средства за неговото изпълнение, както и в помощ на комисията при разглеждане и вземане на решения по този толкова важен въпрос представям на вашето внимание финансова обосновка, разчети за точния брой кабинети и персонал по общини въз основа на справки на Министерството на финансите и общините.
За изпълнение на предлаганите със законопроекта промени са необходими само 826 нови щатни бройки за лекари; увеличение на норматива за издръжка на един кабинет от 908 лева за 2007 година на 1200 лева за 2008 година, или общо нови 8 милиона 740 хиляди лева целогодишно. Ако комисията приеме законопроектът да влезе в сила от 1 септември 2007 година когато е началото на учебната година ще бъдат необходими 2 милиона 913 хиляди лева.
Законопроектът е подкрепен и от Министерството на здравеопазването, от Министерството на финансите и от Националната здравноосигурителна каса.
В становището си министърът на здравеопазването подкрепя законопроекта и идеята за подобряване дейността на здравните кабинети. Направени са редакционни бележки, които ще бъдат взети предвид.
Министърът на финансите изразява становище, че предлаганите промени са въпрос на законодателна целесъобразност, като посочва, че водещо трябва да бъде становището на Министерството на здравеопазването като орган, който провежда държавната политика в областта на здравеопазването.
Представени са исканите финансови разчети изготвени въз основа на справки от Министерството на финансите и общините.
Нещо повече, освен изложените становища съществуват и приети национални документи, които обосновават необходимостта от този законопроект.
На първо място, това е демографската стратегия на Република България за стратегическия период на развитие на българското население за следващите 20 години. В нея има специален раздел за здравния статус на децата и учениците, както и редица препоръки за формиране на съответни политически решения.
Следва въпросът – кой организира, прилага, контролира и носи отговорност за мястото на решенията и политиките засягащи здравето и здравословния начин на живот на нашите деца и учениците. Не трябва да забравяме и собствените си решения. Годишните доклади за младежта от 2003 година насам, които официално са приети от Народното събрание с приложените мерки и политики се поставя все по-задълбочаващият се проблем за здравния статус на нашите деца. Увеличаване на процента на хроничните заболявания. 32,7 на сто са децата с хронични заболявания; 66,6 на сто от хроничните заболявания за съжаление започват в най-ранна детска възраст. Тези проблеми изискват спешни мерки.
Необходимостта от ефективна национална политика за здравословен начин на живот и профилактика на децата ни сравнена с мерките на Европейския съюз и съществуваща вече пилотна програма за т.нар. училищен лекар в Европейския съюз е финалният ни аргумент. Когато правим политика трябва да говорим не само за решения, а как ще бъдат изпълнени.
Смятам, че стратегическото мислене предполага такова поведение. Приведените аргументи и чувствителността на нашето общество към въпроса, който засяга здравето на нашите деца ни дават основание да приканим всички народни представители да подкрепят предложения законопроект, който е подписан от 71 колеги от почти всички парламентарни групи в парламента. Нека да се обединим около съгласието за важността на грижата за детското здраве и да приемем един закон, който не само ще бъде посрещнат с облекчение и одобрение от обществото, но и ще донесе дългосрочна полза за здравето на българската нация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на госпожа Станкова. Доктор Паница, вие ли ще представите втория законопроект?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Целта на законопроекта, който предлагаме е да подобри законодателството в областта на здравеопазването като отчете натрупания до момента опит.
Предлаганият законопроект главно е концентриран в пет основни пункта.
В първия пункт предлагаме т.нар. РЦЗ и РИОКОЗ да се обединят в една структура под наименование „Регионален център по здравеопазване”. Това ще спомогне за намаляване на излишната администрация и за подобряване на отчетността и контрола върху нея.
Предстоящото създаване на единна агенция за контрол върху храните, което е неминуемо, ще намали обхвата на отговорностите на съществуващия РИОКОЗ в момента като ограничаването на функциите има допълнителен мотив за съществуващите РИОКОЗ, за сливането на двете администрации.
На второ място, предлагаме промени в медицинската експертиза на работоспособността. Предлагаме дейностите по медицинска експертиза да се финансират от държавния бюджет, а не от НЗОК защото това е функция не присъща на здравното осигуряване, чиито основен предмет е лечебното здравеопазване.
Във връзка с това е предложението НЗОК и РЗОК да бъдат изключени от органите имащи отношение към медицинската експертиза.
С предлагания законопроект въвеждаме правила и срокове за произнасяне на органите на медицинската експертиза. Всички знаят как е сега. Има ред за обжалване на медицинската експертиза, който е определен в правилник на Министерския съвет, което е в противоречие с Административно процесуалния кодекс. Не може правилник на Министерския съвет да измества Административно процесуалния кодекс по отношение на жалбите.
Знаете, че по досегашния ред органите на медицинска експертиза нямаха право да обжалват решенията на по-горна инстанция. Макар, че това е свързано с пряка финансова последица за членовете на ТЕЛК-овете.
На трето място, предлагаме да се създадат специализирани ТЕЛК-ове за освидетелстване на лица до 16 или над 65 годишна възраст. По този начин се преодолява съществуващото противоречие тези лица, които са нетрудоспособни, в смисъл социално адаптивни поради възрастта им да се определят като процент на неработоспособност. Създаването на нови специализирани ТЕЛК-ове ще спомогне да се обезпечи правото на съществуващите и да се преодолее голямата забава във времето на тяхното произнасяне.
На четвърто място, предлагаме да се отмени главата за правата и задълженията на пациентите, тъй като предстои влизане в Народното събрание и приемане на Закон за правата на пациента, което да стане след приемането на този закон.
Със закона предлагаме да се отмени и глава Шеста „Не конвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”.
Считаме, че описаните методи противоречат на основния принцип за определянето на медицинската помощ, а именно да са правила и методи утвърдени от медицинската наука и практика.
Законодателят в случая следва да определи правилата и критериите за придобиване на медицинска правоспособност, а не методите за лечение.
На пето място, предлагаме промени в специализацията на медицинските кадри. Всички знаят трагедията на лекарите и стоматолозите завършващи висшето си образование след шест години труд и да се придобие специалност е една агония. Няма да изтъквам всички причини.
Считаме, че с предложението практическото обучение на специализантите да се извършват в лечебни заведения получили положителна акредитационна оценка разширява възможността все повече лекари да получат специалност. Ако трябва да прецизирам, искам да кажа пет звездна акредитационна оценка, а не само положителна. Това са на кратко нашите предложения по втория законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Паница. Колеги, започваме обсъждането на законопроектите.
Ще помоля да бъдем по-експедитивни. Колеги имате думата за въпроси към вносителите.
Позволете ми да отправя няколко въпроса към госпожа Ива Станкова, защото честно казано в дългото си експозе не успя да ме убеди каква е по-голямата разлика от действащия закон.
Първо, искам да попитам защо се отменя създаването на здравни и дентални кабинети към домовете за отглеждане и възпитание на лица лишени от родителски грижи? Защото след като го отменяте престава да съществува. Същото се отнася и за Домовете за младежи с увреждания. Няма логика в предложението.
След като са преобразувани, защо е останало в закона? С наредба не може да се преобразува. Трябва да се преобразуват със закон и следва да се заличи от закона.
Считам, че в член 120, алинея 1, вие разписвате значително по-добре какво трябва да правят. До голяма степен тук съм съгласен с вас. Разбира се, в точка 1, не ми е известна „неотложно необходима помощ”. Това ще се прецизира. Първа помощ е едно.
Второ, всичко това е добре защото предвиждате повече средства.
Трето, как ще накараме колегите да отидат в тези здравни заведения? Това са моите въпроси. Заповядайте, доцент Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Разбирам какви са мотивите на доктор Станкова и колегите, които са внесли въпросния законопроект. Разбирам носталгията от времето преди 1989 година. Трябва да ви кажа, че тази система тогава действаше добре и функционираше, защото имаше съвсем различни обществено икономически условия.
Считам, че в момента условията, както обществено политически така и икономически не са същите от преди 1989 година.
Това ще затрудни много прилагането на този закон.
Проверих, че нито една страна в Европейския съюз няма такава структура и по този начин функциониращи здравни заведения в училищата и детските градини. Никъде няма такова нещо по начина, по който се предлага, но това е друга тема. Те могат да нямат, а ние ще имаме.
Същевременно съм съгласен, че така както е предложен и подкрепен от 91 човека този законопроект ще бъде приет, но няма да функционира след това и ще ви кажа защо.
В становището на Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите не видях „светлина в тунела”. Те не се ангажират с нищо и основателно. Доктор Станкова, средствата, които ще трябват са много повече от това, което вие изложихте. В пъти повече средства ще са необходими. Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката са в един „топик” от къде ще дойдат тези пари? Ще трябват много повече пари от тези, които цитирахте.
Искам да попитам кой е този лекар, който завършвайки едно тежко обучение от шест години ще работи за 299 лева да работи и да остане во веки веков деквалифициран. Обяснете ми кой е този лекар? Как този лекар ще застане като училищен лекар, за да мери колко килограма е станало това дете, колко е високо и да прави ваксини и редица работи? Такъв не виждам с тази заплата. Излишно е да ви казвам, че зная, че има учреждения, в които чистачките ще вземат трикратно по-висока заплата.
Трябва да кажа, че тази система, която се въвежда откъсва детето докато навърши пълнолетие от възможността да бъде проследено от един лекар. До 7 годишна възраст ще го следи един лекар независимо кой е. От 7 години до 4 клас много често се сменят училищата до 12 клас може би три пъти ще смени училищния си лекар. Как този човек ще проследи това дете? Кой е този родител, който ще предпочете пет души училищни лекари със смяната на училищата да се грижи за детето вместо един лекар, който ще знае неговото състояние в продължение на 15 или 16 години?
Разбирам, благородните ви намерения, но времената са други. Системата, която съществува в Европейския съюз също е друга. Не искам да казвам как е там, защото познавам системата подробно, но ще отнеме много време. Излишно е да я казвам, вероятно повече от колегите я знаят.
Отново повтарям, че разбирам добрите намерения, но съжалявам, няма да могат да бъдат осъществени. Подозирам, че няма да има допълнителни средства, а от общия процент от брутния вътрешен продукт предвиден за здравеопазване ще се вземат тези пари евентуално за училищното здравеопазване. Подозирам и това. Има и такава опасност. Какво ще кажат кметовете на общините с това задължение, което им вменявате чрез делегираните общински бюджети е друга тема? В какво състояние те ще изпаднат? Техните бюджети няма да се увеличат при всички положения. Т.е. те ще имат един нов ангажимент без по-висок бюджет. Абсолютно сигурен съм в това.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, доцент Паница, имаме един единствен въпрос към вас – вие като човек, дълги години в парламентарната Комисия по здравеопазване считате ли, че в момента няма вакуум в училищното здравеопазване в страната? Вие като човек, който дълги години сте в един законодателен орган не считате ли, че е необходимо тези неща да се променят? Да, до известна степен условията са различни. Доцент Паница, кои условия? Собствеността на училищата – вярно е, че има частни училища, но има и публични училища. Има ли деца в тези училища? Има ли контрол върху здравето на тези деца? Имат ли необходимост нашите деца в България от мониторинг на тяхното здраве?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Паница, слушах внимателно вашето изказване относно законопроекта на нашата колежка Ива Станкова. Искам да кажа, че грижата за децата, тъй като вие разделихте детското здравеопазване до 1989 година и след 1989 година.
Броят на децата след 1989 година значително намаля от това, което беше преди 1989 година. Грижата за децата и демографския проблем все повече нарастват в нашето общество. От тази гледна точка грижата за децата, които учат в общински и държавни училища, които прекарват повече от шест до седем часа в училищата, където няма нужната квалифицирана помощ в случай на необходимост. Казвате за обществено икономическото развитие на страната и необходимостта от създаването – „против” и „за”. Виждаме, че заболеваемостта сред децата, както в началните класове така и в класовете от гимназията се увеличава драстично. Системата на здравеопазване в нашата страна и с въвеждането на личния лекар знаете, че голяма част от личните лекари, които обслужват нашите деца обслужват както възрастни така и деца. Нуждата от по-пълно обхващане на заболеваемостта и по-точно обръщане на внимание за обхващане на децата от лекари и насочването им към специалист става все по-голяма и крещяща. Ранното откриване и превенцията на заболяванията при децата особени в началните класове трябва да бъде една основна грижа на обществото. Знаете, че за да могат да бъдат обхванати тези деца, техните родители в голяма част дали са записали личен лекар или не, но деца, които живеят в не големи градове, които са от 50 до 80 хиляди души нямат такова обслужване каквото има в големите градове.
Считам, че необходимостта от създаването на такива кабинети е необходимо. Бих задал към вас въпрос – дали в частните училища в Европа, мога да изброя страни, в които има форма на обслужване на деца от квалифицирани лекари, където се подписват договори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нали знаете там кой плаща.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Знам, че се плаща от настоятелството. Не искам да изпадам в подробности, но считам, че нашите деца също заслужават да бъдат обслужени. В училищата във времето, когато ние сме на работа и нямаме поглед върху тяхното здравно състояние да могат да бъдат най-малко филтрирани или обслужени и насочени към съответния специалист в случай на необходимост. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Няма да отговарям на колегата Лъчезар Иванов, който направи антология в защита на предложението на госпожа Станкова. Каква е нормативната база в момента? Ако бяхте прочели внимателно становището на Федерацията на синдикатите в здравеопазването, много ясно се казва за съществуващата в момента Наредба № 3 от 2000 година, която регламентира кои работят в здравните кабинети в училищата, медицинска сестра, фелдшер с образователна степен „Бакалавър”, правоспособен лекар също може да работи или специалист по хигиена на детско юношеската възраст. Всичко това е описано. Моят въпрос е следният – тези хора казват, защото имат данните. Има 3020 здравни кабинета, в които работят лекари в 124. Става въпрос за още 2900, които трябва да бъдат осигурени с кадри. За това се изискват пари. Ако се намерят пари, ако Министерството на финансите каже – „Ето ви парите”, нямам нищо против, но не да се вземат от моментния бюджет на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не могат да се вземат оттам.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, аз съм от хората, в тази комисия, които трудно могат да се убедят по какъвто и да е начин против детското и майчиното здравеопазване, но това не означава, че вътре в мен няма много въпроси по предложения проект поради няколко причини.
Първо, доколкото си спомням, нека представителите на Министерството на финансите да ми кажат, в Закона за бюджета за тази година за тази дейност има заделени 37 милиона лева или 32 милиона лева, което означава, че сега са необходими още 8 милиона лева.
Господин председател, искам да попитам вносителите на законопроекта следното:
Първо, каква е връзката между училищното здравеопазване, т.нар. от вас здравни кабинети и общо практикуващите лекари, не само общо практикуващите, а и специалистите в доболничната помощ? Има ли изобщо такава връзка защото тук не става ясно дали има такава връзка.
Второ, след като общо практикуващите лекари и всеки един български гражданин е задължен да си избере общо практикуващ лекар, общо практикуващият лекар получава капитационна сума за тези деца. Респективно има ангажименти към всичко това, което е разписано тук. Сега ще му вземат ли парите, пита доктор Константинов? Има ли такава хипотеза в предложения проект?
ИВА СТАНКОВА: Няма.
ХАСАН АДЕМОВ: Т.е. за едно и също нещо ще плащаме два пъти.
Второ, в Закона за здравето в член 82 са споменати девет точки, в които държавния бюджет плаща за дейности извън задължителното здравно осигуряване. Тази дейност, която ще се извършва разписана подробно в промените на член 26 и член 120 извън задължителното здравно осигуряване ли е или не е? Т.е. ако е извън задължителното здравно осигуряване тук има един текст на член 82 от Закона за здравето, алинея 3, където е записано: „децата до 16 годишна възраст имат право на медицинска помощ без да се казва кой плаща”. Моят въпрос е – след като е ясно, че в здравеопазването в България плаща само НЗОК, а за дейностите по член 82 плаща държавния бюджет – тази дейност каква е? Влиза ли в рамките на това, което държавата по задължение плаща? За мен това е много важен въпрос.
Трето, по какъв начин общо практикуващият лекар и този, който е в здравния кабинет синхронизират своята дейност във връзка с ваксини за задължителни имунизации. По какъв начин е уредена тази дейност? Зная, че има наредби, които уреждат това, но между общо практикуващият лекар и училищния лекар в здравния кабинет има ли някакво синхронизиране. В този проект не виждам такова нещо.
Четвърто, за лекари ли говорил или изобщо за медицински специалисти в тези здравни кабинети? Ако говорим за лекари трябва да сме на ясно, че и лекарите и медицинските специалисти в страните от последната десятка в момента се търсят лекари за клинични специалности. Как ще намерим тези лекари за да се вкарат в тези здравни кабинети?
Не съм против да се уреди тази материя, но да се уреди по начин, по който да не се създават условия за двойно финансиране. Да не се създадат условия, при които да няма синхронизиране между отделните структурни единици в системата на доболничната помощ. От друга страна да стане ясно каква плаща държавния бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, ще ви направя една реплика. Ако пред вас имате действащият Закон за здравето ще видите, че почти няма никаква разлика с изключение на параграф 2, алинея 1, в който се разписват по-точно дейностите. Няма друга съществена разлика.
ХАСАН АДЕМОВ: За какво е репликата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Репликата е относно въпросите, които зададохте, защото и по действащото законодателство са така.
ХАСАН АДЕМОВ: Първо, никога не съм казвал, че има разлика. Много добре си спомняте, че тези въпроси са поставени и на предишното обсъждане. Доцент Щерев, много настояваше да се приемат такива текстове.
Отново ви казвам, това, че искам да има яснота не означава, че съм против детското здравеопазване. Няма такъв човек, който да е против това. Въпросът е да се направи така, че да се решава проблема, а не да се създават нови.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати искам да изложа становището на Българския зъболекарски съюз по въпроса за денталното здраве на децата в училищата.
Според тези законопроекти ние сме абсолютно съгласни, че трябва да се полагат повече и по-сериозни грижи за здравето на децата. По отношение на денталното здраве ние адмирираме да се повиши превенцията и профилактиката в училищата за дентално здраве, но само в областта на мотивация, здравно обучение и грижи, които са профилактични.
От друга страна, не поддържаме откриването на дентални кабинети в училищата, защото това довежда до невъзможност на родителите да контролират лечебния процес на децата.
Смятаме, че с оглед защита правата на детето трябва да се лекува в лечебен кабинет където може неговите родители да проследяват и контролират това лечение. Т.е. настояваме в областта на денталното здраве да бъде само профилактика и превенция в училищата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но имам един въпрос към вас. Съгласни ли сте колегите в тези здравни кабинети да контролират лекаря по дентална медицина относно процеса по профилактика и лечение, което е пълен абсурд.
ВИОЛЕТА МИХОВА: Това е пълен абсурд и няма смисъл въобще да се коментира.
БОТЬО БОТЕВ: Доктор Адемов, повдигна много съществени въпроси. Според мен, реализирането на този проект, който откъсва това здравеопазване от основната здравеопазна мрежа е невъзможно. Не може да функционира. По какъв начин ще се осъществява профилактика, наблюдение и лечение от един лекар, който няма определена квалификация за да посрещне многообразната патология, която ще му достави детския контингента от 0 до 18 годишна възраст. Тук се преместват педиатричните и вътрешните заболявания, както и потребността от непрекъснат контакт с основно действащата в страната здравеопазна мрежа организацията, на която почива на една основа. Връзката налага коренно преустройство, което въобще не е възможно.
Според мен, сега съществуващият модел, в който работи един фелдшер или медицинска сестра чиято роля е да насочва нуждаещите се от медицинска помощ към съответните специалисти е достатъчна. Друг е проблемът в целия си аспект детското здравеопазване по какъв начин трябва да бъде обвързано със системата на личния лекар и действащата в момента здравна мрежа. Това са неща, които в момента по някакъв начин са решени и налагат доусъвършенстване.
Разглеждането на този проект, който в никакъв случай не може да регламентира нито аспектите на финансиране, нито привличането и участие на различни специалисти, от които всяко дете се нуждае, го прави откъснат от действителността.
Според мен, проектът не е реалистичен.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Ботев, слушах ви много внимателно, защото е от изключително значение какво ще става с децата. Напоследък бях в едни големи училища от 600 до 700 деца, при които наблюдавам какво става и се чудя учителите как издържат.
Искам съвсем коректно да ви задам следния въпрос – спомняте ли си какво правеха училищните лекари? Те контролираха основните параметри на здравето на децата. Започвайки от тегло, гръдна обиколка, профилактика на зъбите, от храната в училищния стол, от температурата в стаите и т.н. Нека да не навлизам в елементарни подробности.
Доктор Ботев, за разлика от вас съм напълно убеден, че училищата имат нужда от здравен контрол, защото това, за което говорим в момента наркотици, алкохол и цигари, за съжаление някъде има и такава практика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също имам много въпроси във връзка с този законопроект. Също съм педиатър и може би от всички колеги, които са тук съм и училищен лекар. Т.е. бях седем години училищен лекар. Ако има някой, който да е запознат в детайли с работата на училищния лекар можем да си поговорим за това какво прави един училищен лекар.
Моите притеснения във връзка с този законопроект са, ако имаме до тук един здравно осигурителен модел и въвеждаме към определени слоеве от населението друга форма на здравно обслужване много ми прилича на институционализиране на определени групи хора по даден признак, по възраст или по местонахождение. Това означава, че сега ще обслужваме децата по място където се намират, например една част от денонощието, след това ще започнем по същия признак да обслужваме работниците и т.н. Сега имаме здравно осигурителен модел и се връщаме към една друга система на държавно финансирано здравеопазване, която дублира същите дейности. Освен, ако не искаме с дискусията днес да признаем, че системата на общо практикуващият лекар дефакто се провали в осигуряване на детското здравеопазване. Ако искаме и това да направим като заключение е много страшно, изисква сериозни анализи и данни, за да направим такова заключение. Има данни за провали в имунизационния календар, допуснати грешки и отпадане на деца от възможността за провеждане на задължителната профилактика. Ако направим това, като заключение означава да обсъдим и всички форми за справяне с този проблем. Този законопроект е може би една от формите, която може да бъде предложена за да се тушира проблема с детското здравеопазване.
Ако предположим, че този законопроект въвежда задължително такива кабинети, което към случая не прави, но дари и да не е задължително тогава ни трябва много сериозна справка от Българския лекарски съюз и от Министерството на здравеопазването, колко лекари има в държавата и колко от тях биха се пренасочили само в училищен кабинет или като второ работно място и в училищен кабинет. Ако към момента ние имаме недостиг, сигурна съм, че ще получим такива справки, недостиг на общо практикуващи лекари в определени региони. Ако имаме недостиг на специалисти, по определени специалности, какво ни кара да мислим, че някъде имаме излишък на някакъв вид лекари, които са безработни и чакат сега да започнат работа за 300 лева плюс още малко допълнително, които ще се отпуснат от бюджета в едно училище. Това без сериозни разчети едва ли може да стане. Твърдя от данните, които имам от Министерството на здравеопазването, че има недостиг на лекари за обезпечаване на първичната медицинска помощ, на специализираната, на спешната помощ и на болничната помощ. Ако тук има още една допълнителна дейност означава, че може би уреждаме някакво съвместителство за лекарите да работят на още едно работно място докато междувременно работят в специализиран кабинет или като общо практикуват лекар. Не зная как ще стане за общо практикуващите лекари, защото 24 часа би трябвало да извършват същата тази дейност за всички видове граждани на Република България.
Според мен, по този начин отпада в известна степен отговорността на семейството. Най-голяма и първа трябва да бъде отговорността на родителите към здравето на детето им. Ако ние институционализираме детето и отново държавата се грижи за детето и училището се грижи за образованието, възпитанието, училищния лекар за неговото здраве, държавата за неговото благополучие и за неговата кариера и т.н. тогава какво остава за семейството? Говорим за демографския срив и здравето на децата.
Първо, децата във възрастта между 7 и 18 години не умират, те просто не се раждат.
Второ, здравето на децата не дължи само на общо практикуващия лекар или на проблемите в реформата в здравеопазването. Дължи се на редица социално икономически фактори, които не биха могли да бъдат решени по този начин.
Поглеждайки какво е записано в шестте точки, които би трябвало да се извършват в този здравен кабинет като медицински и социални услуги, много прилича на това, което се правеше едно време в кабинетите. Изглежда като длъжностна характеристика на училищния лекар. Тук стои основно въпросът, който беше повдигнат и от колегата Васил Паница, с квалификацията на лекарите. За да не загубваме квалификация давахме дежурства в Бърза помощ и осигурявахме дежурствата в поликлиниката. В противен случай училищния лекар е дори малко по-малко от фелдшер.
За точка първа – медицинско обслужване, да не говорим, че няма международна дефиниция за „неотложна необходима помощ”. Това обслужване трябва да стане до пристигането на специализиран екип на Спешна медицинска помощ. Отговорете ми кой лекар ще се съгласи да извършва до лекарска помощ? Какво може да се извърши в един училищен кабинет, в който има един апарат за мерене на кръвно, една слушалка и една аптечка? Какво може да се извършва там? Най-много, ако някое дете си е счупило крайник. Това може да се направи от сестрата или от учителя по физическо възпитание, защото всички са минали курсове за оказване на долекарска помощ.
Точка втора - промоция, профилактика и рехабилитация на здравето на децата и учениците. Абсолютно не съм съгласна, че може би общо практикуващия лекар най-много тук се провали в детското здравеопазване. Не говоря индивидуално за квалификацията на общо практикуващия лекар. Говоря за системата на общо практикуващият лекар. Ако мислим, че това е вменено като задължение, би трябвало да излезе тогава от основния проблем, специално за деца като капитационна, така и като дейност от задълженията на семейния лекар.
Трета точка – организиране и провеждане на дейности за предотвратяване и възникване на организиране и разпространяване на заразни и паразитни заболявания.
Колеги, в РИОКОЗ има отдел, който се занимава с хигиена на детско-юношеската възраст. Мислите ли, че в момента в държавата има лекар, който ще тръгне да съблюдава как е направен разтвора от хлорна вар, с който лелите в училището заливат тоалетните. Няма такъв лекар, който ще се занимава с подобни неща или който ще преглежда децата дали имат паразити. Тези времена отминаха.
Четвърта точка – участие в подготовка и провеждане на контрол на различни форми на отдих, туризъм и спорт на децата.
Това беше една форма, под която лекари и медицински сестри навремето отиваха безплатно на лагер с децата. Кажете ми къде в момента ходят децата ни там където няма съответно достъп до медицинска помощ и се налага непременно да има лекар с тях през цялото време?
Пета точка – програми за здравно образование на децата. Тук има сериозни пропуски, но тези пропуски не могат да бъдат компенсирани само от лекаря. В момента децата получават тази информация чрез Интернет. Нашите деца са във виртуалната улица. Лекарят и образователната ни система тотално са извън нея и не са намерили модерната форма.
Мислите ли, че сега лекар може да чете лекции на децата за сексуалната култура и да говори, че тютюнопушенето и алкохола са вредни. Спринцовките са в тоалетните на училищата и не зависи от това дали има лекар или няма. Това е болест на обществото когато децата използват наркотици, когато започват да правят секс на 12 години и когато започват да пушат на 10 години и пият алкохол горе-долу на същата възраст. От това боледува българското семейство и българското общество, но не се лекува с училищен лекар.
Шеста точка – съгласуване на седмичното разписание на учебните часове. Това не е ли задължение на Министерството на образованието и науката? Нямат ли учебни планове, които да се изготвят? Какъв учебен план, който е индивидуален за съответното училище ще бъде консултиран с лекаря и лекаря ще каже – да, тук има малко повече или малко по-малко часове, при условие, че тази учебна програма е одобрена от Министерството на образованието и науката. Тези неща са безкрайно остарели. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако ми позволите една реплика.
Първо, ние бяхме свидетели преди известно време как двете министерства достигнаха до съд за съгласуване на учебната програма. Когато двамата министри не се разбират, как ще се разбере лекаря в училище.
Моята основна реплика към вас е следната. Този закон по своето същество не се различава кой знае колко от вече съществуващият с изключение, че разписва по-детайлно нещата. Напълно до голяма степен приемам вашите доводи. Тези доводи ние ги изложихме точно като вас в миналото Народно събрание, когато вие приехте за има тези здравни кабинети.
Напълно съм съгласен с вашето изказване.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Първанова, има нещо във вашия стил, което преди малко не ми хареса, защото да се отрича всичко наведнъж не е решение на проблема.
Според мен, ние сме тук за да намерим решение на проблема. Никой не казва, че всяко едно училище ще има такъв кабинет. Училищата са различни. В момента има училища с десет деца. Има училища с четиридесет деца, но има и училища с 400, 600 и 800 деца. Проблемът е, че след като излезе закона, разбира се, ако се приеме в наредбата ясно и точно ще бъде казано къде ще се откриват тези кабинети.
Никой не твърди, че в едно училище с 40 деца трябва да има непременно лекар. Може да има медицинска сестра, има магистратура по здравни грижи и т.н.
В интерес на истината медицински контрол в училищата, не казвам точно нивото, трябва да има, защото обществото има нужда от това. Колкото до родителите, дали да пазят децата си или не, малко се съмнявам в това. Лично аз, имам внучка, която изобщо не мога да контролирам.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Защо си мислим, че ако родителите не могат да контролират децата си, институциите ще могат да го направят.
Съгласна съм, че действително има какво да се направи по отношение на профилактиката. Децата ни затлъстяват и страдат от хипертонична болест, от бъбречни заболявания, които родителите не хващат, но това са неща, които би трябвало да се проследяват от общо практикуващия лекар. Ако поставим още един диспечер и този диспечер се намира в училище, защото това прави училищния лекар. Всички деца минават в началото на учебната година на профилактичен преглед. За тези, за които се съмняват, че има заболяване се пускат кръвни проби и урина, на останалите се измерва кръвно налягане. За един ден преминават от 100 до 200 деца. Един лекар в състояние ли е да чува дали едно дете има шум на сърцето или няма? В състояние ли е да направи диференциална диагноза? Този лекар дава направление на детето и го изпраща при специалист.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой ще плати?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Едно време държавата плащаше и всички работеха и бяха щастливи. Сега не е ясно от кой ще се плати. Отново казвам, че има пропуски в детското здравеопазване. Не съм убедена, че с още един диспечер в системата, отново лекар този въпрос ще се реши.
По отношение на учебната програма вие сте абсолютно прав. Двама министри не могат да се разберат, а какво остава лекаря да се разбере с директора.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че направихме един уникален дебат, в който всеки подкрепя идеята. Всеки е съгласен, че трябва да имаме по-добро здравеопазване. Наистина влязохме в една дискусия защо не трябва и не може да стане нещо, а не как може да стане. Има ли човек тук, който да каже, че детското ни здравеопазване е на ниво? Има ли такъв човек? Това, че сме имали една здравно осигурителна система, която не може сега де се промени или да се поучим от грешките, нищо не означава.
Може ли да ми отговорите на въпроса, след като училищният лекар е бил ретроградна форма защо във водещи частни училища в момента се връщат училищни лекари? Въпросът е в парите. Така е, но това означава, че не е отминала ретроградна форма. Естествено е, че може преди десет години да сте измервали само гръдна обиколка и тегло на децата в училище, но тогава нямаше зависимости. Как един родител към когото препращате децата ще контролира и ще забележи дали зениците на детето му защото е наркоман са променени? РИОКОЗ не е само, за да следи дизенфикационните средства. Може ли да ми кажете например, кой ще понесе отговорност за менингитите, паротитите и първата реакция при травмите в училищата? Хиляди са примерите. Нека да си признаем, че децата ни и детското здравеопазване в момента са потърпевши от системата и вакуума в здравеопазването. Не трябва да обясняваме защо нещо не може да стане, а как да проработи и да стане.
Голяма част от вас казаха, че принципно подкрепяте идеята. Съгласна съм, че текстовете не са изпипани. Най-вероятно трябва да бъдат променени. Нека да се обединим около идеята, че държавата и институциите са длъжници на децата ни. Няма защо да говорим, защо не може да се осъществи? Да, превенцията и профилактиката трябва да са в основата на всичко това.
Истината е, че учители, родители и граждански организации са „за” идеята. Няма защо, ние да се правим, че няма проблем. Проблем има и той е много сериозен. В момента държавата дава около 30 милиона лева за тези кабинети.
Друг е въпросът, дали с 8 или 9 милиона може да се направи едно добро възнаграждение и колегите лекари да се върнат в училищата. Има около 200 човека, които и в момента работят. Друг е въпросът дали формата трябва да бъде трудов договор. Според мен тази форма няма да проработи. Може би граждански договори или доработване, но има деца уважаеми колеги, които не са се срещали с педиатър. Това е една от възможностите да се стимулират колегите педиатри. Познавам становището на вашата асоциация, че пропускът е огромен, но трябва да се намери начина, по който това да се осъществи и да проработи, а не просто да остане на книга. Не е лошо, че има опасност да се институционализират определени категории. Ако ние наистина институционализираме децата в България не виждам нищо лошо в това. Те наистина заслужават да бъдат специална категория. Има общини като Варна и Търговище, които с общински усилия са върнали училищните лекари. В София има откъслечни примери, което не е никаква драма. Няма никакъв конфликт нито между джипитата. Общинските бюджети получават този делегиран трансфер от средства от бюджета на здравеопазването. Казвам ви като бивш кмет, че действително тези средства се получават. Отпуснати са бройките, но в момента са за сестри и са запълнени.
Този проект не е съвършен, но е порочна система да казваме, как принципно подкрепяме в тази насока, но няма да стане и не може да стане. Това е моето мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята реплика към вас е, че не може да се открие едно частно училище и закона задължава да има лекар. Госпожа Първанова, каза че там родителите плащат за това удоволствие. Лекарят получава не 355 лева заплата, а заплата от 1000 лева. Ето това е начинът да се върне. Това, че е направено във Варна не е подобрило детското здравеопазване там.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Вие казахте това, което всички правим като заключение, че има проблеми със заразните заболявания и профилактиката. Същото се отнася и за травмите, но бъркате причината със следствието. Травмите не се дължат на това, че има или няма лекар, проблемът с тях е, че както работната среда не беше обезопасена и за това имаше директива и сега се подобряват условията на труд, може би в училищата не сме подобрили условията, с които да предотвратяваме травмите в училищната възраст.
За мен не е ясно, с 30 милиона се оказва, че от 3020 са заети 124 места. Така или иначе това са фактите. С още 8 милиона повече изведнъж трябва да се запълнят всички. Приветствам доктор Ива Станкова, че повдигна този въпрос, защото досега се мълчеше за детското здравеопазване. Може би дори и този законопроект да не е съвършен поставя на масата горещия картов. Никой не иска да вземе този картоф. Истината е, че ако искаме да имаме добро детско здравеопазване в България трябва да се предоставят много пари, за да се дадат много пари е необходимо да се проведе сериозна дискусия и 8 милиона няма да оправят детското здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, повече от колегите изказаха част от нещата, които исках да засегна. Основното, което искам да кажа е следното. Проблем съществува и никой не го отрича. Действително последните данни от програмата за развитие на ООН показват, че България след Украйна е втората най-бързо умираща нация в света, което означава, че ние трябва да имаме на първо място предвид здравето на децата при положение, че в момента в България се раждат прекалено малко деца.
На второ място, не оспорвам добрите намерения на доктор Станкова. Имаме опасение, че миналото е било по-добро и стари системи и механизми, ако ги възродим ще решат проблема.
Доцент Паница, каза, че не можем да влизаме в една модерна Европа и да връщаме системи, които не работят и са отречени. В качеството си на кмет сме разисквали как да подобрим училищното здравеопазване. Абсолютно сме на ясно, че създаването на нова категория, която е по стар модел на лекари и чиновници няма да реши проблема.
Преглеждайки становищата, есенцията на всичко това, което мога да кажа като три изречения е на синдикатите в здравеопазването. Т.е. това са работещите колеги и сестри, които са казали въпреки сравнително добрата нормативна база и най-вече заради малкото отделяни средства са разкрити 3020 здравни кабинета в страната и работят 124. Нека да кажем къде е проблемът. Колеги, проблема е, че когато обсъждаме бюджета за здравето вие от БСП си заравяте главата в пясъка и продължавате да подкрепяте политика, в която България отделя най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. С 4,3 на сто повсеместна трагедия от децата до пенсионерите. Вие не подкрепяте здравният министър, който е поел ангажименти и всяка година фалира пред финансовият министър.
В момента виждате, че отиваме към 2 милиарда бюджетен излишък. Защо тези пари не отиват за здравето на децата и на българина. Няма как да отиде да работи лекар за 300 лева.
Първият проблем е за финансирането. Интересите определят поведението на човека е казал Маркс. Българският народ е казал: „Интересът класи феса”. За 300 лева няма да има лекар в училищата.
На второ място, ние сме на ясно, че не бива да изграждаме система, при която да дублираме с шеста система. Имаме спешна помощ, която трябва да бди 24 часа в денонощието. Имаме РИОКОЗ. И двете системи са ангажимент на министъра и Министерството на здравеопазването. Общо две системи – общо практикуващ лекар, извън болнична и болнична медицинска помощ и НЗОК, които пряко са отговорност на министъра чрез неговият заместник. Ние признаваме, че в момента държавата не извършва своята работа и искаме да създадем още една система – шеста, която да бъде дублирана. Т.е. при абсолютен дефицит на финанси ние създаваме звена, които ще направят още по-неефективна системата.
Ще завърша със следното. Посетете доброволните здравни фондове и ще видите какво прави пазара. Съчетаване на пазарни и хуманни цели с ефективност. И най-развитият модел в света, който познавам и за който съм казал е т.нар. дружества за здраве. Събраха финансовите структури със структури, които раждат здраве и американската нация е на едно от първите места по продължителност на живота. Това е най-добрият интегрален показател какво се прави. На първо място е Япония. Нека да вземем добрите модели, да ги финансираме добре и да не смятаме, че социализмът ще ни прави дълголетни с качеството на живота, което е абсолютна илюзия.
В този законопроект ме дразни, че когато се съберат колегите в БСП мисля, че с някакъв вид хуманна демагогия ще решат проблемите. Колеги няма да стане. Виждате, че не ви разбира нито НДСВ, нито колегите от ДПС, нито аз ви разбирам. Пътят е друг. Трябва да го намерим. Ние признаваме правото ви да поемате отговорност и да решавате проблеми. Не мога да гласувам против този законопроект, но не мога и да го подкрепя, поради което ще се въздържа.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, аз съм може би първият не лекар, който взема отношение по тази тема. Ще си призная, че моето отношение към законопроектът е базирано на опита ми на майка претърпяла ако не друго поне много родителски срещи. На тези, които не ходят на родителски срещи искам да кажа, как преминава първата родителска среща всяка учебна година.
Учителката изважда един списък, пита какви са заболяванията на детето. Записва телефона на общо практикуващият лекар, телефона на майката и започва да разпитва майките какво се прави, при алергичен шок докато дойде спешна помощ и какво се прави при епилептичен припадък, докато дойде спешна помощ.
Мисля, че проблемът е ясен. Той беше дефиниран във всички изказвания включително и от колегите, които няма да подкрепят този законопроект.
Вторият ми аргумент, в подкрепа на този законопроект е тревогата, която всички ние имаме и представителите на всички политически сили са изразявали по отношение на не достатъчната държавна грижа относно профилактиката. Този проблем довежда до много сериозни последствия. Цифрите са показателни и нашите деца стават все по-болни.
В този смисъл бих отговорила на доктор Колчаков, считам, че ние не връщаме системата назад. Опитваме се да въведем определени компенсаторни механизми по отношение на дефектите на системата. Дефекти, които отново повтарям бяха дефинирани от всички.
Относно сегашните кабинети, отново на базата на моя изстрадал опит на майка, мога да ви кажа, че ролята на фелдшера е когато детето е болно и отиде при него той да каже: „Върви при общо практикуващия лекар”. Лично аз нямам друг опит в това отношение.
Напълно съм съгласна, че законопроектът не дава отговор на редица проблеми, които бяха ясно дефинирани. За мен първият от тях е връзката училищен лекар, общо практикуващ лекар. Това е може би най-сложният проблем. Проблем върху, който трябва да се мисли.
Вторият проблем е, от къде ще дойдат физически лекарите, които ще влезнат в тези кабинети. Доктор Станкова каза, че има развитие на позицията след внасянето на законопроекта. Това е нещо върху, което следва да се помисли.
Третият проблем са парите. Според мен, тези 8 милиона лева може би не са пресметнати точни.
Мисля, че тезата, която започва да се налага е да дадем, но някъде в бъдеще време в случая няма да ни помогне.
Ще подкрепя с гласа си философията на този законопроект. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Първият законопроект подкрепям в патетико емоционалната му част. Няма човек, който да не подкрепя всички тези призиви за подобряване на детското здравеопазване. В рационалната част с риск да си навлека гнева на доктор Нигяр Сахлим наистина ще поставя толкова много въпроси, на които ако получа отговор ще отговоря на основния въпрос – Ще преработи ли законопроекта? На този етап той ще мине, но няма да проработи. Защо? Погледнете, имаме следната проста сметка. Имаме 826 планирани лекарски бройки, от които в момента са заети 124. Остават ни 700 бройки. Ето ви 700 бройки, които трябва да заемем. Колко незаети първични извън болнични практики има? Хубаво е да кажете колко са с плюс – минус двадесет или тридесет.
РЕПЛИКА: Няколко стотин.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колко незаети места има в центровете по спешна помощ? Слагам на кантара тези ново завършили лекари, които трябва да направят своят избор къде да отидат и къде има свободни бройки? Няма да отидат в Спешна помощ, няма да отидат в първична и извън болнична помощ. Ще изберат да отидат в училищното здравеопазване – защо? Кое ги привлича? Кое е нещото, което ще могат да правят? В тази посока ние няма да намерим решение.
В този вид кабинетите ще бъдат или пристан за уморени коне или стартова площадка за оглеждане. Няма друго решение. Това, което не можем да купим с пари – 299 лева, трябва да се опитаме да го купим с много пари. Това дава частично отговор на въпроса, ако поставим много пари ще свършим ли достатъчно работа? Моят отговор също е въпросителна, а може би – не. Защото, какво ще прави повече от един медицински фелдшер или от една сестра лекаря. Той ще прави диагностично лечебен процес. Тогава как ще изпраща на лаборатория. Касата ще плаща ли изследванията? Как ще праща за консултация при специалист? Касата ще плаща ли? – Не. Ще праща на рентген. Може ли? – Не. Тогава предписаните рецепти ще се плащат ли от касата? Не. До тук се чуват отговори – не. Кардиналният въпрос е този лекар, който работи в училище ще може ли да работи по договор с касата на друго място? Не.
Тогава поставете се на мястото на тези 700 човека, които трябва да направят своя избор. Много е трудно да се направи. Подкрепяйки красивата емоция имам много сериозни резерви относно възможността да проработи, защото ние нищо не сме заложили като механизъм, който да предостави възможност на един лекар там да се чувства лекар.
В текста на закона и в отпратките на вече съществуващите нормативни актове и с въпрос към Министерството на финансите – има ли те ги тези пари? Ако ги има от къде ще се вземат, за да бъдат вложени и да мога аз ново завършилия да кажа за спешна помощ 400 – 500 лева; в първичната практика – 500 – 600 лева. В училищата, ще получавам толкова, където ще мисля, какво да правя.
По отношение на втория проект в частта за ТЕЛК-овете трябва да оправим нещата. Този законопроект ни дава една добра възможност да го направим.
Относно другият кардинален въпрос сливането на РЦЗ и РИОКОЗ, не го подкрепям в тази част. Не знам как да се отрази гласуването така, че това, което подкрепям и това, което мисля, че може да намери развитие да се предостави шанс.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Освен национален консултант аз съм и ръководел на катедрата по детски болести на най-голямата катедра в България. Изключително интересно беше да слушам дебатите на уважаемите от мен колеги в комисията, които са „за” и „против”. Професор Рачев, казваше, че истината се ражда в дебатите.
Общо известният факт, който се изтъкна беше, че медицината е надстройка на икономиката на една държава. Напълно съм съгласен, че след като има хиляди вербални изяви, че здравеопазването е приоритет хубаво е да се подкрепи от законови промени. В това отношение приветствам изказването на доктор Сахлим, че когато искаме да направим нещо може би всички трябва да потърсят модел, който ще проработи. Чух, че някои колеги не са съгласни. Наполеоновият принцип е „Първо да се започне, а след това ще видим”. Когато нещо искаме да направим всички впрягат усилия, коригират и нещата тръгват.
Относно броят на лекарите – има ли достатъчно лекари в България? Все още има защото западът започва да тегли нашите специалисти. Имаме 28 хиляди лекари. През 2000 година бяха 3400, а сега са 1400. Причината е много ясно – 5000 джипита, от които една четвърт са педиатри. Преляха много педиатри в джипита отново по ясни съображения. Това, което ние предложихме на предишната среща в Народното събрание беше до 14 годишна възраст всички деца в големите и средно големите градове да се поемат от педиатри. Има една крилата фраза „Детето не е умален размер на възрастния”. В малките градове евентуално да сключат договор с педиатър. Има ли желаещи за училищни лекари? В миналото бяха около 450. Голяма част от тях бяха педиатри. Сега са изключително притеснени или да започнат като медицински представители във фирми и да не се занимават с медицина или да специализират, което е много трудно, тъй като места се отпускат след три години. Голяма част са платени и не са държавна поръчка. Третата възможност, която имаше в царска Русия е старши помощник на младшия писар. Т.е. да стане помощник на джипито. Освен това в момента има и хора, които се пенсионират и биха могли да започнат да работят. Един от колегите каза, че заплатата е много ниска. Трябва да ви кажа, че нашите ординатори до миналия септември в най-голямата университетска детска болница получаваха около 250 лева. Сега има увеличение с около 40 лева, но въпреки това при нас идват най-тежките случаи от страната.
Дълбоко уважавам доброто независимо от къде идва. Да се направи нещо за децата, за училищното здравеопазване според мен е желателно да се въведе. Вие допълнително ще решите какъв пакет от дейности ще бъде включен. Как ще бъде финансирано, така че да не се дублира финансирането. Всичко онова, което ще изглади и изчисти този проект да стане действено, но той има бъдеще.
При нас непрекъснато идват деца. Ние сме последното звено на детската помощ. Аз съм и председател на Комисията за лечение в чужбина. За три години съм изпратил само едно дете, което е специален случай, но ние се оправяме с тези случаи. При нас идват тежки случаи защото се пропускат през рехавата мрежа. Фаос е казал: „Човек вижда, което знае”. Един лекар в училище ще забележи някои неща, за които моментално ще го изпрати. Първо е диагностик, след което го изпраща при диагностик. Защото в противен случай резултатите са ясни. Идва при нас тогава когато всичко е свършило и можем само да констатираме неприятният изход.
Смятам, че този проект има бъдеще. Апелирам към уважаемите колеги от комисията за вашето становище за изчистване на този проект, за да стане действащ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин професор, досега имахме почти същият закон, със същото заплащане, който е показал как действа. Сега в момента се увеличават изискванията към лекарите без да се увеличават другите правомощия. Кое ви дава основание да считате, че сега ще задейства.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Какво имате предвид под същия закон. Училищните лекари ли имате предвид?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Ще ви отговоря направо. Във училищата във Варна имат много добри резултати. Ще се направи съответния подзаконов акт и за 1000 или 2000 ученици ще има един лекар. Няма да казвам какво каза Тотко Найденов за Бързата помощ, че става все по-малко бърза и все по-малко помощ, което не е вярно. Понякога колегите са заети и имат тежки случаи. За едно дете е много важно навреме да се вземат мерки. Детето на спи в болницата. Докато е в училище е хубаво да има лекарски надзор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, вие почти отговорихте на моя въпрос, действа защото общината отпуска повече пари. Това трябва да се каже, защото нищо няма да стане в противен случай.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Разбира се, нещата не стават без пари. Съгласен съм с вас. Нека да не се учудваме защо във Франция системата работи добре – 16 на сто от брутния вътрешен продукт отива за здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знаете ли какъв беше дефицитът им? Ще ви го кажа – 10 милиарда евро.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Знаете ли колко е дефицитът на САЩ?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за дефицита в здравеопазването – 10 милиарда евро.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: САЩ имат още по-голям дефицит и въпреки това не им пречи да са благодетелстваща държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не говоря за дефицит в баланса. Говоря за дефицит в системата. Имат преразход от 10 милиарда евро.
АЛЕКСАНДЪР КУРТЕВ: Те използват още повече средства.
ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ: Представям Българската педиатрична асоциация.
Искам да напомня няколко неща. Първо, още през 1992 година нашето Народно събрание е ратифицирало харта за правата на детето, където децата се поставят в привилегировано положение.
Мисля, че не бива да се плашим от привилегии за здраве на деца.
Второ, разискваният момент е типичен случай за мен, в който се опитваме да решим един частен проблем когато не сме решили общият проблем. Общият проблем е въобще на здравеопазването и конкретно на детското здравеопазване. Няма да дискутирам финансирането. Вие най-добре знаете как стои въпроса за финансирането. Има един много сериозен проблем в детското здравеопазване, което беше подчертано на дискусията, която се проведе преди около десет дни. Обгрижването на нашето детско население вече не се прави от детски лекари. Това е факт. Има много причини, които няма да разисквам тук. Ние трябва да вземем решение това ще се възстанови ли по някакъв начин? Ще се оправи ли или няма да се оправи? Част от това е и проблема за училищния лекар. В самия законопроект е написано, че там може да работи сестра и лекар. Проблемът е да работи педиатър. Това трябва да е ясно в закона и да се напише.
Има един друг аспект в детското здравеопазване в училищата. Нямам никаква носталгия по училищния лекар относно това, какво представляваше в миналото. Тук се забравя, че в училищата все пак по-голяма част от децата са здрави. Проблемът на училищния лекар, ако приемем това като работна дефиниция е най-вече да следи за здравето на здравите деца. При какви условия работят. Какво става в това училище. Може ли сам да свърши лекарят тази работа в училището. Мисля, че не. Ако ние искаме да направим нещо за училищното здравеопазване трябва да отидем към оформяне на екип, който да е регламентиран от държавата, че ще работим заедно. Това трябва да бъде екип от лекаря, от стоматолога, от медицинската сестра, от психолога, от педагог. Тези екипи трябва да бъдат оформени по начин, които да свършат действително своята работа. Ако по някакъв начин това се регламентира именно чрез подобни закони мисля, че тогава ще се свърши работа.
Второ, говори се за пари. Имам едно просто предложение. На базата на законопроекта да направим на няколко пилотни места в областта на специалистите да погледнем какъв ще бъде този модел на детско здравеопазване в училищата. Ако този модел работи, тогава да се направи. Това е друг вариант. Това са моите конкретни предложения.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се спра повече върху втория законопроект, тъй като не го разискваме. Според мен, в този законопроект трябва да имаме отношение. Основно в законопроекта се поставят два въпроса. Единият е за обединяването на РИОКОЗ и Районните центрове по здравеопазване. Работил съм в тази сфера и съм имал административни отношения с тях. Докато не се създаде Агенцията по храните, която е предвидена не трябва да избързваме с обединяването на двете звена, които съществуват в момента.
Относно ТЕЛК-овете и предложението, което се прави от колегите искам да попитам какъв въпрос решаваме? Предложението е много хубаво, в 30 дневен срок при подадена молба ТЕЛК-а се произнася. Как ще стане това? Може ли по някакъв начин да стане, ако не променим останалото законодателство. Според мен, не може.
Разделяме компетенциите на ТЕЛК-оевте. Добре, разделяме ги, но не увеличаваме състава на ТЕЛК-овете. Например, ще имаме детски ТЕЛК, на който се гледат децата. След това ТЕЛК, който ще гледа от 16 до 64 години и за възрастните хора, които са над 64 години ще има други състави на ТЕЛК. Какво мълчаливо съгласие има когато даден гражданин е подал молба пред ТЕЛК, който в 30 дневен срок не я разглежда. Няма определена група и процентна нетрудоспособност.
В становището на Министерството на здравеопазването е записано за трудово експертни лекарски комисии. Трудово експертни лекарски комисии бяха преди приемането на Наредбата за експертизата. Когато трудовите експертни лекарски комисии се произнасяха по трудоспособността на дадено лице към работата, която извършва. В момента имаме териториални експертни лекарски комисии, което предостави възможност на гражданите да се явяват на комисия, да се направи оценка на загубената работоспособност и те да продължават да работят на същата работа и да получават пенсия. Не зная дали пропуска е несъзнателен, но ако се връщаме към трудово експертните лекарски комисии тогава се променя смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Според мен, промени трябва да се направят в организацията на ТЕЛК, но с направените предложения не виждам какво може да се реши.
Ще помоля доцент Паница по-подробно да каже какво решаваме с тази нова организация на ТЕЛК-овете.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, искам да кажа няколко думи по законопроекта на доцент Васил Паница.
Искам да кажа предварително, че ви моля и ви призовавам да се въздържим да подкрепим този законопроект по няколко основни неща. Истина е, че в него има шест групи въпроси, които поставя за решаване.
Уважаеми колеги народни представители истина е, че решаването на всички тези шест групи въпроси е малко прибързано. Например, обединението на регионалните центрове по здравеопазване, РИОКОЗ в настоящия момент няма да доведе до никакви положителни резултати поради един единствен проблем.
Първо, задачите още не са конкретни.
Второ, здравеопазването като система няма интегрирана информационна система. След като се пусне интегрираната информационна система през следващата година след 1 юли тогава ще бъде възможно да се извърши реорганизация в системите на управление на здравеопазването.
Доцент Паница, искам да ви кажа, че проблемите на ТЕЛК са един сериозен проблем в страната. Занимаваме се от няколко месеца как може да бъде решен. Искам да информирам уважаемите колеги народни представители, че на 8 юни се състоя работна среща между министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, директора на Националната здравноосигурителна каса и директора на Националната експертна лекарска комисия, на която в детайли се обсъдиха всички основни въпроси на трудностите, които в момента нашето население изпитва при получаване на трудова експертиза. Какво е предварителното решение? Искам да ви уведомя, че предварителното решение е следното. Специализирани експертни комисии ще работят за децата до 16 годишна възраст. Сегашните ТЕЛК-ове ще работят само за тези, които ще уреждат трудоспособността на работещото население от 16 до 65 годишна възраст. Над 65 годишна възраст ще има специализирани трудово експертни комисии, които ще бъдат под попечителството на Министерството на труда и социалната политика, тъй като в тези комисии ще преобладават социалните работници.
Третият абзац от параграфите, които доцент Паница предлага в техния проект е да се заплащат от държавата профилактичните прегледи на здравно не осигурените лица.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че е редно проблема със здравно не осигурените лица в България бавно и постепенно да бъде решен. Данните, които имаме показват, че с всеки изминал месец лицата, които са здравно не осигурени в България отпадат.
Искам да напомня, че от 1 януари миналата година имаме финансиране за обем дейност от Националната здравноосигурителна каса от един единствен източник. Не е редно отново да централизираме заплащането за профилактичните прегледи за здравно ме осигурените лица.
Следващият проблем, който доцент Паница предлага в Закона за здравето ад бъде променен е главата за правата на пациентите. Тук отново е прибързано, защото след като премахнем правата на пациентите, които са заложени в момента в сега действащия Закон за здравето ние нямаме друга алтернатива. По-ясно казано, след като се приеме така както трябва нов Закон за правата на пациентите, тогава може да помислим върху варианта да отпадне тази глава в сега действащия Закон за здравето.
Искам да кажа няколко думи за неконвенциалните методи, които доцент Паница предлага отново да отпаднат от контрола и попечителството.
Смятам, че не е редно преди да имаме алтернативен контрол върху тези методи, тъй като в момента съществуват в страната. Отворете всеки един вестник и ще видите рекламите за лечение по този вид и метод. Ще разберете, че е необходимо да има структури и институция, която да контролира лечението с тези методи.
На последно място ще кажа няколко думи за медицинското образование. Това е голям проблем.
Според мен, този проблем изисква да има отделни поправки, отделен закон, в който ясно и точно да се регламентират нещата. С този закон да се отстрани Съюза на медицинските научни дружества от медицинското образование в България, да се отстрани Съюза на учените в България, е абсолютно погрешна тактика, защото това са институциите, които могат и се грижат за следдипломната квалификация на здравеопазването.
Още веднъж ви призовавам да се въздържим от този закон. Надявам се, че по-нататък нещата ще бъдат променени. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да взема отношение по двата законопроекта.
Уважаеми колеги, по отношение на първия законопроект, не случайно казах, че той съществува като закон. Госпожа Ива Станкова разширява изискванията и дава една по-пълна представа без да променя основното нещо, а именно финансирането, както и въпросите, които бяха поставени от Руденко Йорданов взаимоотношенията на работещите хора в тези здравни заведения с касата или по отношение на направленията, изследванията и т.н. Тези неща не са уредени. Бъдете сигурни, че ако този закон се приеме в този вид той няма да подобри действащото законодателство, а ще бъде поредният мъртво роден закон.
Уважаеми колеги, уважаеми професор Куртев, младите хора, които наистина търсят тук работа, нямат никакъв проблем с доброто образование, което получават в нашите висши учебни заведения, по-рано си приравняваха дипломите без проблем, а сега нямат тази необходимост.
Що се отнася до зъболекарите бъдете сигурни, че е пълен абсурд зъболекар да отиде там. Още повече, ако това, което говорихме, ако се увеличат средствата за профилактика за зъболечение, защото публичните средства за зъболечение с около 10 – 15 на сто трябва да бъдете сигурни, че спокойно това може да се извършва от колегите стоматолози. Не е възможно да има контрол.
От друга гледна точка, приветствам желанието на колежката Ива Станкова, така разписани нещата да се подобрят. Само така направен закона без да се пипнат група закони, да не може да се изчистят нещата няма да подейства, гарантирам ви това. Тук се повдигна още едно изключително важно нещо от госпожа Първанова. Ако се опитаме да разгледаме каква е визията изобщо за детското здравеопазване. Ще видим, че за пореден път се опитваме да решим нещата на парче като дублираме функциите и се получава проблемът, че веднъж доцент Кумчев казва – да, не е редно да има дублиране на заплащане от страна на държавата. Сега правим точно така. Ние дублираме нещата без да гарантираме. Защото бъдете сигурни, че при липса на ясни взаимоотношения, Руденко Йорданов тук е 100 на сто прав, при липса на ясни взаимоотношения между лекаря в училище, веднага ще насочи децата към общо практикуващият лекар, за да се направят изследванията, да се изпишат рецепти и при не добра организация на тези неща ще се получи конфликт. Утопия е това, което каза доцент Пилософ да работят само педиатри. Защото един педиатър, който безспорно е много квалифициран и е взел своята специалност да отиде да работи за 355 лева е абсурдно. Да, в частните училища това се случи, може да бъде нает, но там заплащанията са значително по-добри.
Нека този законопроект да бъде приет. Той няма да промени кой знае колко нещата, но ние наистина да видим визията за детското здравеопазване. По този начин няма да можем да го решим.
Относно законопроекта на колегата Васил Паница, искам да кажа, че се поставят за дискусия изключително важни неща, които относно се отнасят за визията на българското здравеопазване. Защото, въпросът трябва ли да имаме дублиране на функциите при РЦЗ и РИОКОЗ, беше поставен още когато се приемаше този закон. Наложи се становището, че е по-добре да увеличим и разделим функциите, което не е най-доброто, ако искаме да имаме едно интегрално здравеопазване.
Напълно съм убеден, че с акт на половина в момента това не може да се постигне.
Правата и задължения на пациента без да бъде приет закон, ако отпадне също е нонсенс. Безспорно е, че ако се приеме специализиран закон той ще отпадне от тази глава.
За неконвенционалните методи съм съгласен с доцент Кумчев. Считам, че е по-добре да имат някаква регулация, отколкото да няма никаква регулация. Въпреки, че ако някой ми каже, след като приехме, че трябва да имат курсове във ВУЗ, някой изкарал ли ги е? Според мен – няма. Още няма наредба. Задавам въпросът към Министерството на здравеопазването в продължение на пет години защо няма наредба по тази глава от закона, която да регламентира какво и как става.
Уважаеми колеги, изключително е важен въпросът за мястото и ролята на ТЕЛК-а. Ако някой си мисли, че ще има повече социални работници в ТЕЛК-а трябва да ви кажа, че това няма да стане. Въпросът е, от къде накъде в момента касата ще плаща контролни изследвания, които се налагат от ТЕЛК. От къде на къде, след като не е лечебна дейност. Има проблеми, защото ако някога се оспори диагнозата те плащат. Искат по няколко изследвания дори за неща, които са очевадни, че са дефинитивни и касата ще плаща. Този въпрос само на парче също не може да се реши. За специализацията съм съгласен, но вие искате акредитирани заведения. В миналия законопроект искахте да няма акредитация. Съгласен съм, но за каква акредитация. Абсолютно сте прав. Би следвало специализацията да се разшири. Мисля, че в новата наредба за специализацията, по която три години няма обявени места. Има специалности, по които утре ще останем без специалисти, но така или иначе, без акредитация не може да стане.
Относно основните и профилни специалности абсолютно са прави колегите. Има общ класификатор и не можем да говорим за основни и профилни специалности. Те са такива каквито са по класификатора.
Доцент Кумчев, говори за медицинското образование. Става въпрос за продължително обучение. Не мисля, че трябва да бъдат извадени научните дружества, защото там е казано, че могат да участват. Разбира се, напълно споделям амбициите на част от тези дружества, които далеч не са изпълнени с онова съдържание, за което претендират да изземат функциите за продължаващото обучение, но не мисля, че трябва да бъдат отстранявани, защото там наистина членуват хора, които могат да бъдат привличани и да са ценни за продължаващото обучение. Целият проблем за продължаващото обучение е следният. Хората плащат, тъй като се изисква, но какво получават за това, че плащат. Чест прави на колегите стоматолози, които организират по един много по-съвременен и по-ефективен начин продължаващото обучение. Включително и организацията на сестрите го правят по един по-модерен и европейски начин, отколкото е организирано продължаващото обучение на колегите в медицината.
Ще подкрепя и двата законопроекта, защото считам, че те стимулират дебата.
Според мен, така както са направени няма да решат проблемите, ако се приемат изолирано. Солидаризирам се с Руденко Йорданов, Хасан Адемов и останалите колеги, че идеята е много добра, но е извън контекста на цялостното ни виждане за детското здравеопазване. Ще остане поредният законопроект, с който нещата няма да се подобрят. Благодаря за вниманието.
ЦВЕТАНА ПОПИВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа депутати, аз съм национален консултант по проблемите на училищното здравеопазване. В продължение на последните петнадесет години извършваме почти перманентни експериментални изследвания в много училища в страната по отношение на хроничната заболеваемост, по отношение на физическото развитие, физическата дееспособност и всички процеси, които сме длъжни да контролираме в процеса на растежа с даряването и изграждането на детския организъм. Данните са изключително трагични. Една трета от децата страдат от тежките хронични болести на възрастните. Физическото им развитие в сравнение с това, което е било преди десет години е статистически значимо на по-ниско ниво. Физическата дееспособност силно е спаднала. Тук има представители на рехабилитационни центрове. Едно момченце тичаше към рехабилитатора и му благодареше, че за първи път днес се е изправил без да се подпира за стената. Защото хиподенамията е заела огромни размери, 50,98 на сто от тях са в тежко обездвижено състояние, което вече е диагноза. Това е основа и на други болести. Да не говоря за остеопорозата, за която направихме голямо проучване и се оказа, че още с раждането е налице. В следващите години прилагахме програми и т.н.
В момента в системата на училищното здравеопазване на практика съществува. Мисля, че не трябва да се спори по този въпрос, защото в училищата има медицински сестри. Тук става въпрос тази система на училищно здравеопазване да придобие по-високо квалификационно ниво и да предостави възможност за медицинската помощ на място, да се окаже достатъчно ефективна и квалифицирана. В този смисъл присъствието на училищния лекар, който има други юридически права и възможности, не подценявайте тяхната компетенция. Ние имаме специалност „Училищна медицина”, която съществува от 100 години. Училищното здравеопазване е с указ от 907 година. Има и много педиатри в системата. Тази помощ е свързана с много профилактични дейности. В днешно време това са задължителни дейности, които не се извършват от джипитата. При проверките, които сме правили няма профилактични прегледи. След петнадесет години обслужване чрез джипита се оказва, че няма ефективност, няма резултат. Представена е алтернатива, която съществува. Екипите в училищата са необходими.
Мисля, че осъществяването на това нещо в наше време при една не още разградена система не е проблем. В миналото през 60-те години когато има демографски срив в Япония, японците вземат нашия модел, за да могат да възстановят здравето на идващите поколения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаше предложение евентуално да бъдат педиатри. Вие предлагате там да работят хора само със специалност „Училищна дисциплина”.
Мисля, че в класификатора няма такава специалност.
ЦВЕТАНА ПОПИВАНОВА: Има специалност „Хигиена на детската юношеска възраст”. В миналото работиха педиатри, а имаха право да работят и терапевти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е едно предложение за прецизиране на работещите.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наистина стана това, което беше най-важното, да се получи дебат. За това ви благодаря в личен план.
Ето го отново психологическият феномен, който винаги съм подчертавала многократно в разговори. Защо, когато говорим за детето, тъй като е малко проблемът е малък. Ето това е загнездено подсъзнателно в съзнанието на всички. Преди малко се огледах и се питам дали това не са двама журналисти зад нас. Ако имаше нещо пикантно, нещо, което да се случи, тук щеше да бъде пълно с телевизия и с други журналисти. Благодаря на журналистите, които се намират зад мен. Защото, искам да благодаря и на председателя. Наистина в спора се ражда истината. Не смятам, че съм човекът, който най-добре може да представи този проблем, защото този проблем ме вълнува като педиатър. Вълнува ме от миналия февруари. Сами може да си представите колко вода изтече, колко много се научихме. Аз съм за първи път в парламента. Научавам се на взаимоотношения, на парламентаризъм, на законодателство и на мислене. В процеса на изчакване на тази дискусия толкова много време много неща се промениха.
Искам да ви попитам – слушахте ли всичко, което ви казах? Извинявайте за въпроса, но го казвам с добро чувство. Когато писах тези думи в началото съм помислила върху всеки един израз. Това казах и на моите лекари. Когато говоря никога не говоря напразно. Всяка една дума е важна. Всичко, което бях написала е важно. Защото, в случая беше важна философията. Беше важно да кажем, че оттук дано тези журналисти кажат и на другите и да излезе това, че ние в Комисията по здравеопазване трябва да кажем, че детското здравеопазване трябва да бъде стратегическа крачка.
Аз съм колективен тип човек. Вярвам на Комисията по здравеопазване. Тук присъстват колеги, с които можем да направим много неща. Когато казах всички тези думи не знам дали забелязахте, че посочих един много съществен момент за финансовата част. Всички ме атакувахте за нея. Ние можем да направим така, че тези договори с общината и с кметовете, за които толкова много ще говорим напред, за децентрализацията и самоуправлението. Тези договори могат да бъдат сключени и не като трудови. Тук е моментът да дискутираме, защото между първо и второ четене ще поправим много неща, за които имаме сигнали. Естествено е, че така трябва да стане.
Искам да ви кажа, че в разчетите, които получихте не говорим за съкращение на кабинети, които в момента съществуват. Не може без тези кабинети. Те съществуват в училищата, които все още не са закрити. Има закрити 60 училища. В момента съществуват сестрите. Т.е. ние не съкращаваме сестри. Съществува бюджет за училищно здравеопазване. Ние говорим за тези 8 милиона, които са годишна сума, сигурно тази сума е несериозна в очите на финансистите. Ние искаме само тези 8 милиона лева с много малко повишение на издръжката, защото отива от заплатите към издръжката, тъй като не достига. Става въпрос за лекарите, за които трябва да дадем преференция, да носят методологичното, методично ръководство, отговорност и контрол на целия процес, който се извършва в училище наречен здраве на нашите деца.
Мисля, че въпреки всичко съм доказала, че съм модерен човек, нищо че съм на толкова години.
Искам да кажа, че в момента говоря за усъвършенстване на този процес. Не искам да връщаме нищо назад. Ние не можем да го върнем, защото има динамика. Обичам да казвам, че сме в 21 век.
Благодарна съм, че се проведе кръгла детска маса, на която се чуха много важни неща. Това, което искаме да направим е за дефектите в системата и да измислим механизми, които да помогнат на този отрязък от време. Утре след пет, десет или петнадесет години този феномен може да го няма, защото ние ще усъвършенстваме финансирането, структурата и организацията. Ще усъвършенстваме цялостната здравна система.
Колеги, в този момент съм убедена, че това само ще помогне да направим така, че наистина детското здраве да не бъде само на думи, а на практика да се направи нещо, което да го подобри. Да се направи нещо, което да ни даде тласък и да защитим децата от това, което се случва.
Мисля, че с тези няколко думи обобщих всичко, което се случва. Отново изказвам своето удовлетворение. Независимо от малката кръгла маса, която проведохме днес, но съществена, че все пак дебатът детско здравеопазване за втори път се чува в пространството. Ако ние направим така, че той да се чува почти всеки ден ще бъдем удовлетворени от това, което сме направили днес. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да благодаря на колегите които се изказаха. Забелязвам един общ феномен в становището на Министерството на здравеопазването и на някои колеги, който забелязвам от две години. С доцент Китов преди година и половина предложихме Закона за приватизация на лечебните заведения. Повторихме го преди около два месеца. И в двата случая становището на колегите от Министерството на здравеопазването е, че законопроектът е много хубав, но малко ще бъде оправен и това до оправяне продължава с години и нищо не става. Същото нещо забелязвам и тук в становището на Министерството на здравеопазването по предложението за финансиране от държавния бюджет на профилактични прегледи за ранно откриване на заболявания. Считаме, че по принцип е положителна идеята от гледна точка на възможността да се приложи, но предложението не следва да се приеме.
По следващата точка относно предложението за отмяна на глава шеста, по принцип не възразяваме по направеното предложение, след това „но се отхвърля”.
По предложението за изменението на глава седма, раздел „Медицинско образование” по принцип подкрепяме идеята да се разширят възможностите за провеждане на практическото обучение. По-нататък се отхвърля. Този синдром се забелязва от две години. Ние поставяме важни въпроси и след като процедирате по този начин доникъде няма да се достигне. Що се отнася по няколко конкретни пункта за обединяването на РЦЗ с РИОКОЗ. Вероятно не си правите илюзии, че не сме проверили какво е ставало в страните от източния лагер след 1989 година. Трябва да ви кажа, че само в още две страни Чехословакия, Румъния и България е имало нещо като ХЕИ, което сега наричаме РИОКОЗ. В Полша е закрито през 1981 година. Румънците, Чехите и Словаците нямат такива звена имат само едно звено, което наричат по различен начин. След като имаме намерения да създадем Агенция за храните мисля, че по този въпрос също трябва да се помисли рационално. Направо е разточителство да се върви по стария начин само и само да запазим някоя структура, която е съществувала и за своето време е работила.
Относно ТЕЛК има много проблеми, които се знаят от всички. Това, че предлагаме до 16 годишна възраст и над 65 годишна възраст друга инстанция да се произнася за тях. Знаете ли какво се прави до момента? Дете на година и половина, което има вроден сърдечен порок, след като се освидетелства ТЕЛК-овете записват „степен неработоспособност” в момента, което е абсурд. Ние говорим за социална адаптация, където има проблеми.
Що се отнася до обжалване на решенията, става по правилник решен с Наредба на Министерския съвет. Абсурд е когато имаме Административно процесуален кодекс да правим обжалвания по наредбата. Тези неща, също трябва да бъдат решени. Не трябва да бъдат към НЗОК и РЗОК, ТЕЛК-овете и НЕЛК-овете, защото това не е функция присъща за здравното осигуряване. Основен предмет на НЗОК е лечебното здравеопазване, а не произнасяне по експертизи. Това са в общи линии проблемите, които предлагаме да бъдат решени. Що се касае за това, което отбеляза и доцент Китов за правата и задълженията на пациентите вероятно не сте прочели докрай нашите мотиви. Ние предлагаме този параграф от закона да влезе в сила след приемане от Народното събрание на нов Закон за правата на пациента. Няма нищо ново.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Паница. Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със законопроекта на госпожа Ива Станкова, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 4.
Приема се.
Колеги, искам да ви кажа, че гласували със „За” този законопроект са и колегите Лъчезар Иванов и Емил Константинов.
Моля, който е съгласен със законопроекта на господин Иван Костов и група народни представители, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
Колеги, благодаря за проведената дискусия. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 17,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/