Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 91

Днес, 12 юли 2007 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 754-01-101, внесен от народния представител Петър Мръцков и група народни представители на 09 юли 2007 година – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 91

Днес, 12 юли 2007 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 754-01-101, внесен от народния представител Петър Мръцков и група народни представители на 09 юли 2007 година – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 година – първо гласуване.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господа заместник-министри започваме редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Предлагам, на Вашето внимание следният дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 754-01-101, внесен от народния представител Петър Мръцков и група народни представители на 09 юли 2007 година – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 година – първо гласуване.
Позволете ми по първа точка да предоставя най-напред думата на вносителя господин Петър Мръцков, който да запознае народните представители с идеята на този законопроект.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, извинявам се, че така бързо трябваше да реагираме. Поводът беше едно писмо на Изпълнителната агенция за хората с увреждания, че с приемането на Закона за медицинските изделия е създаден прецедент и хората с увреждания не могат да получават помощните средства, които ние със Закона за медицинските изделия направихме медицински изделия. Именно поради тази причина се наложи спешно да внесем законопроект, с който да удължим срока за лицензиране в Изпълнителната агенция по лекарствата. Да бъде приет правилника за изменение на Закона за интеграция на хората с увреждания, списъците и необходимите наредби. Именно поради този повод правим това предложение с колегите.
Искаме да ускорим решаването на този проблем, за да могат хората с увреждания да получават медицинските изделия.
Днес отново на работна група обсъждахме въпроса. Сега заявявам, че между първо и второ четене ще предложим една промяна, с която по-лесно да решим този проблем, която съгласувахме с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на икономиката и енергетиката, с Агенцията за хората с увреждане. Поех ангажимента тази нова промяна, която трябва да направим с предложените текстове да бъде направена между първо и второ четене. Имам молба към вас да приемем на първо четене законопроектът, който е на вашето внимание и в пленарна зала да поискаме срокът за предложения да бъде от три дни, за да можем през следващата седмица да приемем промените в Закона за медицинските изделия.
Мога да ви кажа с няколко думи защо се е получило така. Много добре знаете, че Законът за медицинските изделия е трябвало да бъде приет още през 2004, 2005 година преди приемането ни в Европейския съюз. Двата законопроекта Закона за лекарства и Закона за медицинските изделия бяха приети по-късно. Именно това е създало и този проблем, който трябва да решим.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, с ваше позволение ще предоставя думата на господин Минчо Коралски да каже какви трудности има агенцията в момента и кое налага да се занимаваме с този въпрос толкова спешно и скоро? Още повече, че в националните средства за масово осведомяване става въпрос за някои трудности в приложението на Закона за медицинските изделия.
Господин Коралски, ако обичате обяснете вашата гледна точка.
МИНКО КОРАЛСКИ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проблемът, който произтече от приемането на Закона за медицинските изделия се състои в това, че той в известен смисъл отмени някои текстове от Закона за интеграция на хората с увреждания. При това ги отмени без да има преходен период. На практика в един момент се оказа, че фирмите, които до този момент са търгували с помощни средства от 12 юни започват да търгуват с медицински изделия, но съгласно нашия правилник за приложение на Закона за интеграция на хората ние плащаме за помощни средства, а не за медицински изделия. Разбира се, съгласен съм с това, че всички тези документи, за които стана въпрос и говори господин Мръцков могат да бъдат приети, но в Закона за всички останали институции образно казано са предоставени шест месеца, за да се адаптират. При Агенцията за хората с увреждания и при фирмите това става на 13 юни и поради това, че не отговарят на действащата нормативна база към 13 юни ние отказахме изплащане на тези помощни средства, които са предоставени на хората с увреждания.
В този смисъл беше разработен един проект, който внесоха народните представители. Сутринта се проведе дискусия, но в резултат на това, което виждам сега излиза, че и или нещо не сме говорили добре или не сме се разбрали. Текстът, който е предложен няма нищо общо с това, което обсъждахме сутринта. Внимателният анализ показва, освен ако няма някой друг, но този който получавам сега се различава съществено от това, за което говорихме.
Същевременно текстът, който беше предложен сутринта от някои експерти се отнася за търговията на едро, която е регламентирана в Закона за медицинските изделия. Проблемът е, че търговията с помощни средства е търговия на дребно, тъй като помощта се дава на лицето и документите, които ни изпращат дистрибуторите фактически са квитанция между този, който предоставя помощното средство, т.е. търговецът на дребно и обикновения гражданин.
На практика този текст по-скоро обяснява с какво може да се търгува, но не обяснява как може да се търгува, тъй като в Закона за медицинските изделия е определен реда, по който един търговец на едро може да извършва дейността. С предложените Преходни и заключителни разпоредби във втория вариант не е ясно заварените случаи ще изпълняват ли закона. Според мен, са длъжни да го изпълняват. Ако не изпълняват този закон как ще се регламентират отношенията им с Изпълнителната агенция по лекарствата и с всички останали институции, за които по закон има цяла глава как се извършва търговията на едро. Поради тази причина и сутринта имах възможността да обясня, че очевидно по-добрият вариант е този, който се предлага от народните представители независимо от това, че колегите от Министерството на икономиката и енергетиката считат, че ще създаде някакъв проблем пред Европейската комисия, защото вече сме докладвали, че законът е приет. Това са съображенията, които искам да споделя. Ако има допълнителни въпроси бихме ги коментирали.
Според мен, по-добрият вариант е този, който е предложен от народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да изслушаме и становищата на министерствата, които касаят този законопроект.
ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерството на труда и социалната политика подкрепя по принцип направените предложения в този или в друг вид, или дори идеята за промяната на Закона за медицинските изделия. Смятаме, че предложеният проект на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия е да се предостави една възможност и технологично време за разрешаване на някои от следните проблеми. Това, че единият от тях е Закона за медицинските изделия и за хората с увреждания, както и лицата, които извършват дейност по тяхното производство и предоставяне трябва да бъдат регистрирани в Агенцията по лекарствата. Досега по-голяма част от фирмите не са имали такава регистрация в агенцията, а само се регистрираха в Агенцията за хората с увреждания. За извършването на една такава регистрация са необходими поне минимум три месеца, а за съответната процедура в Закона за медицинските изделия не е предвиден такъв гратисен период.
Има необходимост от министъра на здравеопазването да определи със заповед медицинските изделия за хората с увреждания и обектите, в които могат да се предоставят. Преди да бъде утвърдена тази заповед търговците, които до момента са предоставили помощни средства и приспособления на хората с увреждания не могат да осъществяват своята дейност. Поради тези обстоятелства, чрез Закона за медицинските изделия нотифицирам, което е много важно и не могат да се допускат изменения и допълнения. По-скоро изменения могат да се допускат, но не и допълнения, които противоречат на изискванията на директива 9342. Поради тази причина, считаме че разрешаването на възникналите проблеми може да се осъществи чрез една нова редакция на Преходните и заключителни разпоредби към Законът за медицинските изделия.
Смятаме, че с тази промяна ще се предостави възможност на лицата получили разрешение за производство, внос, продажба и поддръжка на помощните средства, приспособления и съоръжения по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания до влизане в сила на Закона за медицинските изделия, за да имат възможност да продължат да извършват търговска дейност в посочения срок до 31 декември 2007 година съгласно разрешенията, които са получили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Цеков, ще помоля да изложите становището на Министерството на здравеопазването.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря ви господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, предполагам, че имате разпространено становището на Министерството на здравеопазването, което не подкрепя текста, който е предложен от вносителя по няколко съображения, които подробно са изложени в становището и няма да се спирам отново върху тях.
Това, което Министерството на здравеопазването подкрепя е да се намери начин да се реши въпросът, който детайлно беше описан от председателя на Агенцията за хора с увреждания. Т.е. да се намери начин и възможност хората с увреждания да получават без притеснение и без това да нарушава ритъма на снабдяване помощни средства част, от които както всички разбирате попадат в обхвата на Закона за медицинските изделия.
За съжаление, текстът, който е предложен не решава този проблем по никакъв начин, тъй като ако се приеме във вида, в който е предложен хората с увреждания няма да могат да получават помощни средства, които попадат в обхвата на Закона за медицинските изделия.
Според нас, ако приемем съществуването на този проблем и острата необходимост той да бъде решен трябва да бъде намерен друг текст, който да позволи да се намери такова решение.
Преди малко беше разпространен нов вариант на параграф 1, който според нас също няма да намери точното решение на този проблем. Ако желаете ние бихме могли да проведем тук един дебат как може да се намери решение. Да се споразумеем или по-скоро вие да се споразумеете по един принципен начин за намиране изход от решението, който между първо и второ четене да бъде разписан в текст.
В параграф 10 в Закона за медицинските изделия има текст, който дава тълкуване на този проблем. По него може да се проведе дебат, по който допълнително бъде потърсено решение.
За нас е важно да разберем какво точно решение на въпроса си представят вносителите на законопроекта и Агенцията за хората с увреждания. Да бъде описана технология, която според тях е възможна в този случай.
ПРЕДС.ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, имате думата за процедура.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, имам процедурно предложение виждам, че бъркотията е както проблема със сините сливи, които са сини сливи, но те са червени, докато са зелени. Медицинските изделия в един период от време са помощни средства. След този период стават медицински изделия, след това не знам какво се случва. Тези метаморфози, които се случват явно предполагат, че днес не можем да вземе решение.
Правя следното процедурно предложение. Можем да си позволим утре за петнадесет минути през почивката да направим извънредно заседание. Ще бъде нелепо в пленарна зала да влезе един текст, втори текст, който съдържа обещание за женитба, а в същност ние да приемем на второ четене съвършено различен трети текст. Чисто правно и парламентарно ще увиснем. Не върви да защитим текст, който след това казваме, че ще отхвърлим за да приемем друг текст по време на първо четене, защото става въпрос за поправка, която е принципна.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да изслушаме и представителя на Министерството на икономиката и енергетиката. Какво е вашето становище по предложения законопроект от господата народни представители.
ЗОРНИЦА ДИМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Министерството на икономиката и енергетиката писмено е представило становището, което в последния момент беше разписано и от министъра.
Ние се присъединяваме към Министерството на здравеопазването и не подкрепяме предложеният законопроект от народните представители Петър Мръцков, Ива Станкова, Емил Георгиев и Донка Михайлова.
Считаме, че проблемът, който се повдига от господин Минчо Коралски трябва да бъде решен по някакъв начин и да се намери компромисно решение.
Смятаме, че трябва да се предложи текст, който да удовлетворява хората с увреждания и техните потребности. Според нас, под нормативната уредба към Закона за интеграция на хората с уврежданията следва да бъде променена.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да изслушаме и доктор Емил Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Агенцията по лекарствата не подкрепя представеното предложение с мотиви сходни към мотивите на Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и енергетиката.
Ще си позволя да кажа няколко думи като въведение. Оставам с впечатление, че се е наложило едно мнение, че никога не сме имали регулация за медицински изделия. По стария Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина имаше член 3, алинея 5 в която приравняваше медицинските изделия към лекарствените продукти. Всички медицински изделия независимо от това, че някои институции в държавата ползват друга терминология като „помощни средства” те са били медицински изделия и в нашето законодателство има легална дефиниция какво е това и какъв е редът да бъдат доставени на нашия пазар. Говорим за периода от 2000 до 13 април 2007 година. Ако някой нарича един слухов апарат помощно средство, целият свят счита слуховият апарат за медицинско изделие и трябва да отговаря на критерии за разрешаване за употреба. Без разрешение за употреба по стария закон от 2000 година, ако са доставени такива слухови апарати, не казвам, че е така, но оставам с такова впечатление, това не означава, че сегашният Закон за медицинските изделия и новия Закон за лекарствените продукти противоречат на тази практика. Тази дискусия е проведена твърде отдавна. С господин Коралски сме водили и кореспонденция между двете агенции. Агенцията по лекарствата е осигурявала експерти в един период оттук назад от девет месеца по отношение на прецизиране на термини, практики и т.н. В тази връзка, още когато се приемаше Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина с параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби се удължи служебно до 31 декември 2007 година лиценза на всички търговци с медицински изделия. Т.е. по отношение на търговците с медицински изделия няма пречка до края на тази календарна година да осъществяват дейността си на базата на старите разрешения от 2000 до 2007 година. Когато се обсъждаше Законът за медицинските изделия удължаването на видовете лицензии на търговците на едро с медицински изделия беше прецизирано с три текста в Преходните разпоредби на Закона за медицинските изделия. Това са параграф 6, параграф 7 и параграф 8, които казаха какво правят търговците до 2002, какво правят от 2002 до 2005 година и какво правят търговците от 2006 до 2007 година. Нито един от видовете търговци на едро по предходно действащия закон няма пречка да осъществява дейността си до края на тази година.
По отношение на търговията на дребно, където явно съществува проблема, тогава беше предложено на вашето внимание и от комисията беше приет текста на параграф 10, където изрично се каза, че наличните количества медицински изделия, които не съответстват на Закона за медицинските изделия по реда на трите европейски директиви, които се търгуват от търговци на едро, аптеки, дрогерии… По предложение на народните представители се разшири спектъра на обектите, защото имахме т.нар. санитарни магазини, които вече нямат статут по Закона за лекарствата и по Закона за медицинските изделия и бяха разписани като оптики и други търговски обекти, могат да продават до изчерпването им, като текста е: „До една година от влизане в сила на закона”, т.е. до 12.06.2008 година. В момента се предлага да се ограничи до 31 декември 2007 година.
Когато се обсъждаше Законът за медицинските изделия се даваха едни много по-дълги срокове отколкото сегашното предложение. Може би ви притеснява израза „налични количества”. Сега се намираме в средата на годината и не зная точно какъв е редът, но тогава хипотезата беше, че тези търгове, ако има такива, процедури, доставки и т.н. са за рамките на една календарна година. Всичко това е налично на нашия пазар.
Оттук нататък, ако ще идва нещо от Европа няма никакъв проблем да влезе. Първо, вече няма внос от Европа до България. Няма процедура за внос. Ако става въпрос за трети държави, институциите на изпълнителната власт не могат да си позволят да нарушават европейското право – какво е внос от трети държави и ние да разрешим от трети държави вноса.
За това становището на агенцията е малко по-категорично. Ние считаме, че текстовете в Преходните разпоредби на Закона за лекарствата облагодетелстват в по-добра и по-благоприятна степен, защото предоставят срокове до юни 2008 година.
По отношение на текстовете за медицинските изделия ние считаме, че те са прецизни. Защото, с Преходните разпоредби ние прекратихме досегашната порочна практика медицинските изделия да се регистрират като лекарства за седем месеца. Т.е. те вече могат да идват с една нотификация в рамките на 14 дни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Какво е вашето предложение за конкретния случай?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моето предложение е текстовете на Закона за лекарствата и на Закона за медицинските изделия да останат по начина, по който са приети от Народното събрание.
Представлявайки институцията считам, че няма никаква пречка Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за хората с увреждания да процедират по досегашния ред до края на тази година включително и до юни 2008 година в съответните процедури.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Напълно споделям това, което казва колегата от Изпълнителната агенция по лекарствата. В Преходните и заключителни разпоредби има три режима за фирми, които са регистрирани при вас. Какво става с тези фирми регистрирани през различни периоди? Фирмите не са измислени, те са регистрирани по Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласен съм, че това са медицински изделия по принцип, но законодателството е такова и трябва да го спазваме, такова каквото е било до 12 юни. След 12 юни всички останали имат преходни периоди. Говори се за налични средства и т.н. Изведнъж се оказва, че се появяват едни търговци, първо не са търговци на едро, не са регистрирани при вас и въобще не могат да функционират, защото не отговарят на нито едно изискване по Закона за медицинските изделия, който се отнася за тях от 12 юни. Оттук нататък трябва да изпълняват всичко онова, което е записано при търговия на едро. Поради тази причина, тъй като не може да стане изведнъж ние казваме… Тук не става въпрос да се отмени закона, не става въпрос да върнем обратно помощните средства да станат медицински изделия, а само за този един сегмент, който сигурно е 0,001 на сто от всички медицински изделия в България да се направи отлагателен период от шест месеца, в който да влязат в сила всички наредби. Хората да се регистрират и да могат да изпълняват както трябва функциите си. Текстът, който се предлага точно това предлага господин Адемов, прочетете го внимателно.
ХАСАН АДЕМОВ: Не аз казвам, че трябва да се промени закона, а вие го казвате.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата за мнения, предложения и отношения по законопроекта? Заповядайте доцент Щерев!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нещата станаха ясни. Не виждам какво има да дискутираме по-нататък. Изслушахме становището на Агенцията по лекарствата, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката и на вносителите.
Смятам, че всеки от народните представители си оформи становище. Оттук нататък имаме два пътя – или да гласуваме, защото по-нататък никой не може да ме убеди в нещо друго, което казват специалистите. Доктор Христов, ви каза, че няма нужда от промяна на закона. Не съм отнасям с особени симпатии към доктор Христов, но изключително уважавам неговият професионализъм. След като той казва това за мен въпросът е решен. Оттук нататък какво има да обсъждаме.
Вторият момент е, ако мислите, че има друго решение е предложението на Руденко Йорданов да вземем друго решение и да отложим този спор. Сега ще си повтаряме аргументи. Няма смисъл по-нататък да продължаваме.
Предлагам, или да гласуваме, или да отложим за да се потърси друго решение, защото текстът, който се предлага не работи.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, да разбирам ли, че вие правите процедурно предложение да отложим този въпрос?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не, правя предложение за гласуване. Ако се вземе и предложението на Руденко Йорданов можем да отложим гласуването с цел да се намери друга формулировка на проблема.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако приемем, че това, което са предложили колегите, не вържи работа, както изглежда можем днес да не го подкрепим, но да не отлагаме търсенето на решение. Ако в момента можем да разменим мисли, които да позволят да се реши въпроса на базата и на съществуващи законодателни решения или текстове ще бъде добре, но да не се отлага изобщо разглеждането на въпроса, независимо, че можем да не подкрепим законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, трябва по-спокойно да разгледаме този проект и казуса. В тази връзка искам да задам един много ясен въпрос. Текстовете в приетия Закон за медицинските изделия пречат ли на хората с увреждания в момента да получават от търговците на дребно с помощни технически средства, вече медицински изделия, сега да реализират тази своя функция. Търговците на дребно имат ли някакъв проблем да получат парите от Агенцията за хората с увреждания? Въпросът е много ясен. Ако няма такава пречка няма смисъл да се занимаваме с това. Ако има тогава да видим какъв текст ще свърши работа. Всичко останало са празни приказки.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Има ли някой, който да отговори на конкретния въпрос къде се затруднява в момента получаването на помощните средства? Господин Коралски, ще ви помоля да обясните защо вие не можете да извършите плащания на този етап въз основа на този закон?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Защото не е направена промяна в Правилника за прилагане на закона. Не са приети списъците, които определят кои са медицински изделия. Не са определени обектите, където може да се търгува. Същевременно не е ясно как търговците на дребно ще прилагат закон, който регулира единствено дейността на търговците на едро. Много неща, бяха обсъдени сутринта, на които нямаше отговор и поради тази причина в момента спираме. Ако някой смята, че спирането е направено незаконосъобразно нека да се направи една анкетна комисия и да се провери. Ако някой смята, че се прави пи ар на гърба на хората с увреждания. Проблемът е сериозен. Ако не беше толкова сериозен нямаше да седим толкова хора и институции да се занимаваме с него. Не е необходимо да се правят популистки изказвания при условие, че съществува реален проблем и при условие, че от един месец хората не могат да получават помощни средства, тъй като фирмите отказват да ги доставят. Такава е истината.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с цялото ми уважение към господин Коралски, никой не ви атакува. Искам да ви кажа, напротив вие атакувахте абсолютно всички народни представители, дори излязоха и реплики от типа на тази, „че трябва да има бастуни за главите на депутатите, които гласували тъпи закони”. Колкото и да сме тъпи не ви прави абсолютно никаква чест, това че проведохте кампания цяла седмица, за да бъде внесена тази промяна. Кампанията първо беше внесена в медиите, а след това в парламентарната Комисия по здравеопазване.
Искам да кажа, че след като имаме отрицателно становище на Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и енергетиката. Имаме едно становище на Министерството на труда и социалната политика, което е много неразбираемо, защото думите, които чух бяха буквално променяме тези или други промени в закона, които биха допринесли за дадено нещо. Има едни промени, които са внесени, и сега преди петнадесет минути на всеки един от нас се раздаде нещо, което прилича на нова промяна в закона, а не тази, която е внесена и има входящ номер от Народното събрание. В крайна сметка кое разглеждаме? Предложението от преди петнадесет минути, от преди един час, което ще бъде промяна между първо и второ четене или това, което е внесъл господин Петър Мръцков преди няколко дни.
Господин председател, кое разглеждаме? Искам да ви помоля да подложите на гласуване процедурното предложение, за да се прекрати един дебат, от който очевидна полза в момента няма. Благодаря ви.
ДАНЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, с изненада днес разбрах за внасянето на тази поправка. Интересно защо тази поправка се крие от всички заинтересовани лица, не от страна на парламента. Парламентът е обявил официално в сайта на Народното събрание.
Искам да попитам агенцията и Министерството на труда и социалната политика, Законът за медицинските изделия беше внесен в Народното събрание през септември 2006 година. Колко месеца беше обсъждан на първо и второ четене? Защо изведнъж някои хора се сещат, след като закона толкова месеци се обсъждаше, многократно се постави на дебат въпроса за нашите изделия. Защо изведнъж някои хора се сещат, след като законът е влезнал в сила, че има спънки, пречки и т.н., за да се изплащат помощните средства? Къде бяха през всички тези месеци експертите и началниците?
Това е поредният опит средствата, които се отнасят за хората с увреждания отново да бъдат бутнати в „десета глуха” и всичко останало е медицинско изделия, а нашите не са точно медицински изделия, а ще се определят със заповеди, отлагателни срокове и т.н. Ще задам същият въпрос, който беше зададен и от доктор Адемов – каква е пречката в момента да се изплащат помощните средства за хора с увреждания? Аз не виждам пречка, защото в член 35-а на Закона за интеграция на хората с увреждания, който беше променен чрез Закона за медицинските изделия е казано, че ще плащат помощните средства и медицинските изделия по списък, който е изпратен на агенцията от Министерството на труда и социалната политика.
Министерството на труда и социалната политика да изготви този списък и да го изпрати на агенцията. Не разбирам какъв е проблемът. Наистина от всичко казано до тук не разбрах каква е причината, каква е пречката в момента да се плащат помощните средства за хората с увреждания?
Аз съм против тези поправки. Напълно подкрепям становището на Изпълнителната агенция по лекарствата, което е много професионално, компетентно и защитава нашите интереси и на Министерството на здравеопазването. Против съм всички поправки, които са внесени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля още веднъж да изслушаме вносителите, още повече, че преди един час и половина завърши работна среща, която продължи повече от два часа и половина, за да могат да се стиковат нещата по този законопроект.
Имате едно предложение, което беше внесено съгласно правилника и дейността на Народното събрание. Това, което получавате в момента е в резултат на едни разговори в работната група.
Уважаеми колеги, поради изключителният казус, тъй като един правилник и списък се оказва, че са пречка в момента да се заплащат помощните средства, на хората, които имат нужда от това с публичност в цялата страна, напълно съм съгласен. Ще помоля да чуем вносителите имат ли промяна по отношение на своите действия.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин председател, колеги, с цялото разбиране за сложността и важността на този проблем в никакъв случай хората, които имат нужда от тези средства не бива да бъдат лишавани.
Искам да чуя становището на двете министерства, което да бъде много категорично за да знам какво решение да взема.
Въпросът ми е към Министерството на труда и социалната политика и към Министерството на здравеопазване – има ли нормативна пречка да се изплащат тези средства например, към днешния ден? Да кажат „да” – има законова пречка. Има ли такава?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Янакиева, първо, доктор Адемов постави конкретно въпроса, на който няма отговор.
Второ, не Министерството на здравеопазването, а пряко отговорната Изпълнителна агенция по лекарствата ви дава категорично становище и потребителите на тези изделия изразяват категорично становище. Какво повече искате да ви отговорят?
Разбирате, че този въпрос не е партиен. Това е експертен въпрос и трябва да се реши по експертен начин.
ХАСАН АДЕМОВ: Обвинението към Народното събрание беше, че не е подготвило наредбите и списъците. Когато приемахме закона в тази комисия беше казано, че има готовност за списъците и наредбите. Ние ли трябва да носим отговорност за това? Може ли да кажете ясно това? Комисията по здравеопазване трябва ли да носи отговорност за това, че някой някъде не е изготвил наредби, списъци и предложения?
ВЕСЕЛИНА ЛАМБРИНОВА: Искам много лаконично да отговоря на госпожа Янакиева. Няма нормативна пречка, която да произтича от Закона за медицинските изделия. Има нормативни пречки, които произтичат от това, че не е подготвена подзаконовата уредба към Закона за интеграция на хората и правилника. В закона няма никаква пречка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тогава може да зададем въпроса – кой е трябвало да изготви тези наредби?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, готов съм да изтегля законопроекта, ако народните представители поемат отговорността, че хората няма да получават…
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Това не е наша отговорност.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не говорете, че не е наша отговорност. Много добре знаете, че един правилник не може да бъде изготвен и на 12 юни да има правилник, който да бъде внесен в Министерския съвет, защото това изисква известно време.
За останалите правилници даваме срокове, за да бъдат изготвени. Към всеки закон има срок за изготвяне на правилници, а за този не сме поставили такъв срок. Ако трябва да създаваме проблем да се караме ние институциите за това, кой е виновен и кой не е виновен, а хората с увреждания да не могат да си получават помощните средства, тогава да го кажем.
ХАСАН АДЕМОВ: Какво да кажем, че Народното събрание е виновно?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Хората да стоят без помощни средства, това ли искаме? Ако искате, това – да направим това.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, ясно е за какво става дума. Всички сте интелигентни хора.
ХАСАН АДЕМОВ: Министерството на труда и социалната политика готови ли са с тази наредба?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля ясно и точно да се каже, за да се запише.
МАРИЯ ТОМОВА: Министерството на труда и социалната политика е готова с всички подзаконови актове определени в списъка на медицинските изделия, определени в списъка на помощните средства. Предстои за един ден съгласуване с министъра на здравеопазването. Съгласувани са с изпълнителната агенция. Готови са наредбата и правилника. Цялата подзаконова нормативна уредба е готова. Въпросът, който господин Коралски поставя, че има законова пречка в Закона за медицинските изделия, освен подзаконовата наредба. Това, което е отговорност на изпълнителната власт е подготвено и е въпрос на дни да бъде подписана изцяло. Става въпрос – има ли законова пречка и конкретно в Закона за медицинските изделия? Изпълнителната агенция, която прилага този закон счита, че има пречка. Ще помоля още веднъж ясно и категорично да изяснят това.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да не връщаме разговора от начало.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, поддържам процедурното предложени, което направих. Решението по проекто закона да бъде отложено със следните мотиви.Става въпрос за парламентарен стил. Представителите на управляващото мнозинство внасят Закон за изменение и допълнение. Две от министерствата категорично не го подкрепят, а едно от министерствата е с витиевата позиция, но все пак смята, че има нужда от този закон.
Експертна преценка е да се до изчисти тезата дали има нужда от законова промяна или няма. Отлагането на решаването на този проблем е по-добрият вариант, отколкото да се оттегли и утре да се окаже, че все пак има някаква законова нужда. Макар и оттеглен той предпоставя хипотезата при наличието на добра воля от трите министерства и експертна преценка, която ни удовлетворява ние да отидем към текст, който ако се налага да приемем на първо и второ четене в пленарна зала, но да не отиваме към вариант, който или сега да отхвърля закона, или вносителите да го оттеглят, или да приемем текст, който ще изглежда по един начин, ще се приеме по принцип в пленарна зала, а след това ще внесем друг текст, за второ четене, който ще отрича вече приетият принцип.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Цеков, имам следната молба, това което каза госпожа Томова, че тяхната наредба е готова и това, което каза госпожа Томова, че списъкът на медицинските изделия и помощните средства, трябва да бъде съгласуван, може ли да бъде извършена за един ден? Министерството на здравеопазването по този закон и по подзаконовите нормативни актове може ли да бъде реализиран за кратко време?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Адемов, с удоволствие бих отговорил на вашия въпрос, но все още не мога да идентифицирам къде е ролята на Министерството на здравеопазването в решаването на този казус. Списъкът е готов. Госпожа Томова, преди малко каза, че списъкът е готов.
ХАСАН АДЕМОВ: Този списък трябва да бъде съгласуван от министъра.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Трябва да го получим, за да го съгласуваме.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата ми казва, че вече е съгласуван този списък.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Кумчев, по отношение на този списък двама експерти на Изпълнителната агенция по лекарствата по молба на Агенцията за хората с увреждания и на Министерството на труда и социалната политика с разрешението на министъра на здравеопазването консултираха двете институции по отношение на списъка. Списъкът е изготвен и съгласуван. Ако на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за хората с увреждания е необходимо официално писмено съгласуване, тук в присъствието на доктор Цеков мога да поема ангажимент, че до 17,30 часа ако списъкът се изпрати официално ще бъде съгласуван.
Нашите служители работиха при изготвянето на този списък.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: По процедура има думата доцент Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да ви помоля да подложите на гласуване прекратяване на разискванията. Защото, отново ще ви кажа, че ако този законопроект премине по-нататък под каквато и да е форма ще се наложи впечатление, че тук се защитават определени интереси. Интереси, които не са свързани с изпълнение на съответната директива. Не трябва да има такива съмнения спрямо различни агенции и министерства от изпълнителната власт.
Законът е добър, всички от изпълнителната власт да свършат своята работа. Разбра се, че това може при добро желание да се извърши за много малко време.
Отново ви призовавам да прекратим разискванията и да гласуваме предложения законопроект.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов е против процедурата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, изключително много уважавам доцент Щерев, но в случая според мен не е много правилно. Допускам, че господин Мръцков и колегите от най-добри чувства и намерения са предложили този законопроект. Ако сега отхвърлим законопроекта без да им предоставим възможност да го оттеглят, не е достатъчно колегиално. Те са имали доброто желание да помогнат.
При положение, че днес стана ясно от всички представители на изпълнителната власт, че няма законови пречки и не Комисията по здравеопазване трябва да предлага текстове или нейни представители, тогава могат спокойно да го оттеглят. Ще помоля да зададем конкретно въпроса – има ли някой изпълнителната власт, който да твърди, че има законови пречки за решаване на този въпрос или всичко е въпрос на подзаконови нормативни актове? Ако има някой от изпълнителната власт да го каже сега.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов, вече казаха, че няма законови пречки.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, искам да уверя всички колеги, че вкарахме колегата в тази общо взето нелепа ситуация водени единствено от доброто желание да бъде преодолян проблем, ако такъв съществува.
Считам, че най-разумно е предложението на доктор Руденко Йорданов, да отложим гласуването. На следващото заседание с по едно изречение да чуем от институциите, че съгласувателната процедура е приключила и проблема е решен и преодолян. Тогава естествено ние ще оттеглим законопроекта и мисля, че най-безболезнено ще излезем от този проблем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това не е наша работа. Ние решаваме проблемът на чиновниците.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Доктор Щерев, разбирам ви, че това е проблем на чиновниците, който рефлектира върху хората с увреждания.
Моето предложение беше конкретно да отложим законопроекта и на следващото заседание да чуем институциите, че процедурата е приключила.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме един проблем. Искам да помоля вносителя да помисли. Имайте предвид, че утре в дневния ред на Пленарна зала този законопроект трябва да влезе.
Господин Мръцков, оттегляте ли законопроекта?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, имам един въпрос. В понеделник хората с увреждания могат ли да получават помощни срества? Ще помоля на този въпрос да отговорят от изпълнителната власт. В понеделник ще има ли проблеми за хората с увреждания да получават помощни средства?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Мръцков, вашият въпрос не е състоятелен, защото ако законопроектът изисква поне още двадесет дни за да се реализира.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Мръцков е прав има ли проблем?
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, ще се опитам още веднъж да обясня. Законът е много хубав. Никой не се е изказал против закона. Проблемът е в това, че за да влязат всички подзаконови нормативни актове в закона е записано, че трябват шест месеца. Дори да се ускори този процес вече един месец поради липса на тези нормативни актове не може да се плаща. Освен тези наредби и всичко останало трябва да бъдат прелицензирани всички фирми, тъй като към този момент нямат право да търгуват с медицински изделия. Не са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата, което означава поне още един два месеца работа.
Тук говорим не за отменяне на закона или да не са вече медицински изделия, а да се предостави време, за да може всички тези документи да бъдат подготвени, за да не се получи сътресението, което се получава сега. Защото ще останат още два или три месеца, при които при най-добро желание няма да може да се задейства този закон по отношение на хората с увреждания. Това е целта.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Коралски, в момента отново поставяте същите въпроси, каквито задавахте преди четири – пет часа. В момента чухте ясно и точно становището на Министерството на здравеопазването и на техните експертни органи, че няма законови пречки да се извършва заплащане на помощните средства и хората да се успокоят. Повтарям, че няма законови пречки.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Извинявайте, но има законова пречка, защото правото е записано в Правилника за прилагане на закона, който не е приет. За да се изплатят тези помощи трябва да се случат много други неща. Необходимо е да се изготви нова наредба за лицензиране. Не е готова наредбата. Готова е наредбата, която се прави по линия на този закон. Не е готова наредбата, която се прави с измененията на Закона за интеграция на хората с увреждания със Закона за лекарствените средства. Нашата наредбата, по която ние пращаме по нашия закон не е готова. Става въпрос за Наредбата за лицензиране. Къде е тя?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, намирате се на заседание на Комисия по здравеопазване в Народното събрание. Ако имате междуведомствени конфликти, интереси или не решени проблеми, решете ги.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, от това, което каза господин Коралски правя следното заключение.
Господин Коралски, не може да промени закона, това да не бъдат медицински изделия, но той иска колкото е възможно по-дълъг период от време, ако е възможно чрез закона тези изделия да не се водят медицински изделия. Оставам с това впечатление.
Ще ви помоля да прекратим този спор, защото имаме законови положения. Имаме закон, който е вкаран с желанието да се помогне. Видяхме при спора за какво става въпрос.
Предлагам да гласуваме и ако не можем да решим спора по единодушен начин, ще се пренесе в пленарна зала. Не отлагайте, утре отново да се провежда същия спор, защото става въпрос за едно нещо – дали да спазим закона с директивата, или да пренесем проблемите на изпълнителните агенции и различни хора, които искат различни неща в този закон. За това става въпрос.
Ще помоля да спрем до тук и да гласуваме.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Директивата не е спазена и в този закон. В параграф 10 се казва, че трите директиви не се прилагат за изделия, които се намират….и подлежи една година.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се разгранича от това, което се опитва да ни бъде внушено тук, че директивите касаещи медицинските изделия не са възприети така както Европейския съюз и Европейската комисия са поискали и така както Република България е провеждала преговорите за присъединяване.
Това е един технически въпрос. Директивата и влизането ни в Европейския съюз не а като една торта за рожден, ден която ще отрежем и ще кажем, че сме до тук с тази торта и тази половина. За всички държави членки, предните десет, които влязоха плюс България и Румъния, тъй като това са количества, които са пуснати на лекарствения пазар и нито една държава не е в състояние да ги изтегли за 24 часа България се позова на практиката на другите държави членки и разреши този гратисен период. Този период има две преимущества и два смисъла.
Първият е, да не бъдат лишени българските граждани от медицински изделия.
Вторият е, да се даде една година за тези, които не могат въобще да отговорят на европейските изисквания да бъдат изтеглени, което отново се прави с една единствен цел – на нашия пазар да има ефикасни, качествени и безопасни медицински изделия.
Според мен, ние навлизаме в една друга плоскост. Явно говорим за медицински изделия, които не отговарят на изискванията за качество, ефикасност и безопасност на Европейския съюз.
Твърдя, че параграф 10 от Закона за медицинските изделия, така както беше приет от Народното събрание дефинитивно, ясно и категорично защитава правата на българските потребители.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имаме няколко предложения.
Моля, който е съгласен с първото предложение за прекратяване на разискванията, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Второто предложение е да отложим разглеждането на законопроекта.
Мисля, че като технологично време това не е възможно да стане до утре. Ще стане в началото на следващата седмица.
Моля, който е съгласен от народните представители да отложим разглеждането на този законопроект, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 година – първо гласуване.
Доцент Паница, ще представители ли вашите виждания.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Последната промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки създаде възможност за някои злоупотреби в процеса на трансплантацията, като се въведе понятието „разумно кратък срок”, което е много разтегливо въпреки, че е прецизирано в член 21, алинея 1, точка 3 на закона.
Въпреки тази формулировка в член 21 считаме, че понятието е разтегливо за експлантация на човешки органи, тъкани и клетки без съгласието на близките на починалия.
Считаме, че с отпадането на „разумно кратък срок” че се подобрява възможността за прозрачност и контрол над тази дейност.
Според нас, е недопустимо разрешението на експлантация на трупове подлежащи на съдебно медицинска експертиза, да се дават от съдебния лекар, защото същия е извършил както е известно на всички експлантация срещу заплащане. Т.е. той дава разрешение на самия себе си в известен смисъл. От друга страна е финансово заинтересован да даде повече разрешения.
От една страна това довежда до опорочаване на съдебно медицинската експертиза освен финансовата изгода, защото на всеки, който се занимава с медицина е ясно, че експлантацията на костни тъкани предшества самата съдебно медицинска експертиза. Има ли експлантация съдебно медицинската експертиза не съществува. Тя вече е опорочена, защото има стилизация на бедрата и т.н. От тези части, от които се изважда костната тъкан и след стилизацията вече няма съдебно медицинска експертиза. Това са нашите съмнения.
Предлагаме разрешението да се извършва от прокуратурата, от различните нива на прокуратурата, за да се избегне всякаква възможност за злоупотреби и да се гарантира качеството на процесуално-следствените действия. Така е във Франция. Както има дежурен районен прокурор за всичко останало, така би могло да има и в този случай. Това е една опция, която предлагаме.
Знаете, че според нас скандалния договор с „Ост девелопмент” България е най-големият износител на костна тъкан в света. Малка България е по-голям износител от Китай, Русия и САЩ, взети заедно. Седем тона кости от 1800 трупа, като обратно сме получили за лечение за четирима пациенти тъкани. Можете ли да си представите за какво става въпрос. От 1800 експлантации на костна тъкан и обратно тъкани внесени за четирима души, както каза и професор Куманов. Тези неща не могат да не ни смущават. Това има съмнителен момент в износа на костни тъкани. Ясно е, че не може да изнасяме седем тона кости. Не можем да обезкостяваме 1800 трупа. Не може да сме първи в света. Това е абсурд. Ясно е, че тук на първо място е търговията. Не може обратно да внесем тъкани само за четирима души.
Поради тази причина предлагаме, режимът, който се отнася за органи да се отнася и за тъкани и клетки. Това е нашето предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми народни представители, имате на вашето внимание становището на Министерството на здравеопазването.
Искам още от начало да кажа, че с този законопроект на народния представител Иван Костов и група народни представители е внесен на 13 септември 2006 година. В мотивите към него има твърдения, които според мен към 13 септември 2006 година не могат да бъдат валидни, тъй като изменението на закона влезе в сила от 1 януари тази година.
Да говорим, че е създавана възможност за злоупотреба и спекулация, което е по параграф 1 от законопроекта, в мотивите, които го придружават според мен меко казано е пресилено. Още повече, че от 1 януари 2007 година не само, че се направи един запис какво е „разумно кратък срок”, в който роднините да откажат даряването на органи и тъкани, но към момента не сме засекли практики, които да подсказват, че има не добра интерпретация на този срок.
Разбира се, няма да коментирам процедурите по даряване на органи и тъкани, защото до мен е председателят на Изпълнителната агенция по трансплантация, който ще ви предостави повече информация по този въпрос. Бихме казали, че заличаването на термина „разумно кратък срок” по-скоро може да доведе до там, че липсата на някакъв срок, в който роднините да изразят своите възражения може да бъде интерпретирана по най-различен начин, ако вътре няма такъв запис. Ако не поставим някакъв срок, в който тези възражения да бъдат представени.
От друга страна, ако не бъдат представени тези възражения не е ясно дали екипите ще са готови да вземат орган. Така или иначе терминът „разумно кратък срок” е вложен тук с оглед да се подскаже, че ако срокът не е кратък е безсмислено да бъдат внасяни каквито и да е възражения или може експлантационните екипи да вземат органите без да дочакат такова възражение. Към този момент ние нямаме впечатление и никакви сигнали за това, че е злоупотребявано с това понятие.
Същевременно, Министерството на здравеопазването не може да подкрепи предложението главния прокурор да се произнася по всеки случай когато имаме възможност да вземаме органи и тъкани от труп подлежащ на съдебно медицинска експертиза, тъй като това не може да стане в разумен срок, такъв, че след това да бъде възможно изобщо експлантирането на каквито и да е тъкани и органи.
Процедурата, по която се сезира главния прокурор е дълга и малко е вероятно да доведе до възможност за вземане на органи и тъкани от труп подлежащ на съдебно медицинска експертиза.
Буквално това означава да доведем до невъзможност този процес да се осъществява.
Министерството на здравеопазването не възприема и предложението реда, по който се осъществява международен обмен на тъкани да бъде преведен в съответствие с ред, по който се осъществява международен обмен на органи. Двете процедури са коренно различни. Ако се приложат правилата, които са залегнали в Закона за международен обмен на органи към процедурите за международен обмен на тъкани означава практически да няма международен обмен на тъкани.
Нямам конкретни примери, но според мен в България все още няма възможност експлантирани от трупен материал тъкани да могат да бъдат обработвани вътре в нашата страна и след това използвани за целите на трансплантацията. Нещо, което в момента България може да ползва в количества, в които желае. Към момента процедурите, които са разписани в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки дава възможност на всеки, който има нужда да бъде трансплантирана тъкан, която е обработена по съответния начин има възможност да я получи. Ние нямаме случаи, в които такава трансплантация да е отказана. Това също са данни, които предполагам, че директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация ще подкрепи с факти.
Министерството на здравеопазването не подкрепя предложеният законопроект. Считаме, че ако бъде приет ще доведе до сериозни затруднения в дейностите по трансплантация в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме и писмено становище на заместник-главния прокурор на Върховна касационна прокуратура. Ще помоля да бъде прочетено.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Становище от Валери Първанов – заместник-главен прокурор при Върховна касационна прокуратура относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Уважаеми господин Китов, в параграф 2 от законопроекта се предлага в член 19, алинея 4 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки изразът „съдебно медицински експерт” да се замени с „главния прокурор”. Текстът определя органът, който следва да даде разрешение за вземането на органи, тъкани и клетки, когато трупът подлежи на съдебно медицинска експертиза.
Становището на Върховна касационна прокуратура по направеното предложение е следното:
Действително съдебно медицинският експерт натоварен с експертизата не следва да изпълнява и функциите на медицинско лице, което да се произнася по годността на органите предмет на донорството, както и да разрешава вземането им. В противен случай е възможно да възникне конфликт на интереси, а именно на правосъдието и на заинтересованите от донорството лица. За да се гарантира качеството на процесуално следствените действия и да се предотврати възможност от злоупотреби, както и с оглед необходимата бързина предлагам разрешението за вземането на органи, тъкани и клетки от труп, който подлежи на съдебно медицинска експертиза да се дава от компетентния Окръжен градски прокурор или негов заместник.
Съдебно медицинската експертиза се назначава за установяване на причините за смъртта, като възнаграждението за извършването й се заплаща от органа, който я е назначил. Не следва с бюджета на съдебната власт, от който се покриват разходите по направените съдебно медицински експертизи да се заплащат и услуги свързани с трансплантациите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Прочетете до край становището.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Направените други предложения в законопроекта подкрепям изцяло, Валери Първанов – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура.
ПРЕДСТ. ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Куманов, ще помоля да изслушаме и вашето становище като директор и ръководител на тази структура.
ХРИСТО КУМАНОВ: Не знам доколко е уместно да вземам думата след заместник-министър Цеков.
Уважаеми народни представители, в този тежък ден сте се нагърбили с изясняване на някои моменти, за които някои от народните представители считат, че ще подобрим работата в трансплантационните процеси.
Застъпваме горещо становището, че изречението „разумно кратък срок” трябва да съществува. Това е глътка въздух за реаниматора. Глътка въздух за същия реаниматор, който продължава със същото себеотрицание да се грижи за жизнеността на органите. В този момент за близките на починалия, ако се фиксира срок от един, два, три или пет часа, няма да има хубав резонанс. Такива срокове няма в нито една страна от Европейския съюз. „Разумно кратък срок” беше преди 48 часа, когато получихме донорска ситуация в Шумен и благодарение на съответната организация тежко болен с черен дроб живее. Този „разумен кратък срок” не представлява опасност за създаване на корупционна схема и за търговия. Говоря от името на всички мои колежки и колеги, които участваме в тези процеси. Мъдро и разумно е изречението „разумно кратък срок”.
Що се отнася до следващият въпрос за износ и внос на тъкани. Доцент Паница е абсолютно прав. Какви са предпоставките. Заварено положение на „Остео център” за сътрудничество с „Бултрансплант”. От две години „Бултрансплант” го няма. Има Изпълнителна агенция по трансплантация и ние с всички сили доказваме, че тя не е приемник на „Бултрансплант”, а е първата държавна единица структурирана за развитие, контрол и насърчаване на трансплантациите у нас.
Тук се натъкнахме на следния парадокс. При многократно ходене в „Пирогов” нашата българска тъканна банка задоволява абсолютно всички наши нужди. В момента има един огромен резерв, за над 24 хиляди квадратни сантиметра тъканна площ.
В същото това време, появявайки се „Ост девелопмент” на американската фирма, вижда поле за изява и започва да инвестира в няколко неща, говоря от чисто човешки аспект. Суми на близки на починалите постмортални грижи. В тежкия живот те подпомагат близките като заплащат съответна сума при изпращане на покойника в отвъдното.
Второ, заангажират персонал в нашите патоанатомични отделения или в съдебно медицинските отделения. Когато с доцент Паница обърнахме внимание, че преди всичко трябва да се направи обща аутопсия и след това да се тръгне към дългите тръбести кости, а не обратно, всички бяха на ясно по този въпрос.
Разрешете ми да кажа, че съм провел много разговори с досегашното ръководство на „Пирогов” и други наши изтъкнати медици, които участват с охота в заседанията на американо-френската фирма. Аз не участвам в нея.. В мен също се зароди един въпрос. Ще продължаваме ли да развиваме нашата българска тъканна банка, която е от 50 години, но уви и тя като поделение на „Пирогов” не се намира на съвременно ниво. По този въпрос засега отговор не намерих. Това е и отговора на вашия въпрос. Защо само на четири души са внесени. Колегата Тихчев от „Исул” е поискал за четири души и за това са направени тези промени.
По третия въпрос абсолютно е истина, че органната трансплантация е едно, тъканната е друго. Те не бива в никакъв случай да се приравняват. Не крия виждането на нашето ръководство на министерството и на Изпълнителната агенция по трансплантация, че се мъчим да увеличим броят на трансплантираните органи, които дават човешки живот. За първото шестмесечие на тази година бъбречните трансплантации са около двадесет; чернодробните са четири, сърцата са две. Естествено всички сме не удовлетворени от броят и желаем това да се увеличава все повече и повече. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това е един стар спор, който продължава трета, четвърта година. С този законопроект колегите от „Демократи за силна България” искат до известна степен да се внесе яснота по някои от проблемите на трансплантациите и свързаните с тях процеси.
Преди години беше проведена една широка дискусия и натиск върху общественото мнение за това да се промени вместо „съгласие” по принцип да се изразява „не съгласие” с цел увеличаване на трансплантациите у нас.
В тази кампания беше въвлечен президента и видни наши лекари трансплантолози. По напълно хуманни причини и съображения беше възприето всичко това.
Аргументите „против” бяха, че това може да се използва не толкова за задоволяване нуждите на българските граждани, колкото за износ на тъкани, клетки и органи от починали лица. Несъмнено тук имаше значение и подкрепата, която чуждестранни фирми, а също така и регистрирани в съда не правителствени организации, да ги наречем със секретни договори, които са налице в „Секретна секция” на Народно събрание и всеки може да се запознае с тях. Всички тези неща показват, че ние не сме далеч от тази практика да се злоупотребява с това, че сага има много повече възможности да се вземат тъкани и органи от трупен материал.
Ние трябва разумно да погледнем на тези предложения.
Първо, за „разумно краткия срок” би могло наистина да се обмисли, защото ако ще имаме информирано несъгласие, така както е сега по закона и ако ще има възражения – да, има смисъл да се направят в разумно кратък срок. Искам да кажа, че бихме могли да помислим не да отпадне, а да бъде преформулирано или да остане в сегашния текст „разумно кратък срок”.
Що се отнася до втория параграф на законопроекта, абсолютно е сигурно, че трябва да се промени. Защото, както казват вносителите не може разрешението за експлантация на трупове, които подлежат на съдебно медицинска експертиза да се дават от съдебния лекар, който извършва срещу заплащане експлантацията. Междувременно касационна прокуратура се е съгласила с това и е направила съответното предложение, окръжния, градския прокурор или негов заместник да дават, което е напълно нормално становище и е разрешение на този въпрос.
Относно трети, четвърти и пети параграф от законопроекта, ако искаме да бъдем обективни, трябва да изискаме, ако не се приеме този законопроект и се приеме, че тъканите имат специални други параметри на това, което става с органите, следва да изискаме от Агенцията по трансплантация от промяна на мярката в Закона за трансплантация, какво се е променило. Да де изготви един отчет за съответен период от време преди това, как се е променило, което ще ни даде представа на къде се движим. Движим ли се към трансплантация на органи, тъкани и клетки на български граждани, или вървим предимно към търговия с тези органи, въпреки, че не се нарича така.
Експлантацията не се заплаща за самата експлантация. Заплаща се за други неща, като електрическо, пренос, превоз, облекло на експлантаторите и редица други неща. Например една тръбеста кост може да струва например 1000 или 1200 евро. Това не е заплащане за самата кост. Това е заплащане за извършена работа.
Склонен съм по параграф 3, 4 и 5 на законопроекта много ясно да се каже, ако не се приема приравняването между тъкани и органи, защо не се приема? По-точно защо не се приема? Защото, обясненията на Министерството на здравеопазването не са задоволителни. Да не говорим, че по параграф 2 са нелогични. Погледнете, самата касационна прокуратура казва, че това е в реда на нещата.
От Министерството на здравеопазването казват следното: „Считаме, че не следва да бъде подкрепено…” и т.н. Становището завършва „след разрешение на съдебно медицински експерти”. Кой е той? Съдебно медицинският експерт е този, който прави експлантацията.
Няма никаква логика по параграф 2.
Мисля, че този законопроект предполага много размисли. Предполага да вземем допълнителни сведения от Агенцията по трансплантация, за да можем да решим най-малко между първо и второ четене въпросите по такъв начин, за да бъдат преди всички в интерес на българските граждани. Защото, наред с хуманните съображения, отново искам да повторя като изключително важно за съдбата на отделния човек, на отделното дете, на което трябва да бъде трансплантиран черен дроб, сърце или бъбрек, наред с това тази дейност предполага търговия с органи, тъкани и клетки. Ако има такова нещо, ако има задоволяване на определени интереси, това най-малкото трябва да стане прозрачно пред обществото. Трябва да е ясно кой печели от една такава дейност.
Предлагам да приемем този законопроект на първо четене с една много задълбочена дискусия и допълнителни сведения от Министерството на здравеопазването и Агенцията по трансплантация, за да може да влезе във вид, който предполага отново повтарям, в крайна сметка, тези изменения да са в полза на българските граждани. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще започна оттам от където свърши доцент Атанас Щерев.
Искам да задам няколко уточняващи въпроса, тъй като имам едно усещане, което не ме напуска и е свързано специално с вземането на костни тъкани.
Професор Куманов, ясно е, че според Закона за трансплантации плащане за тъкане и плащане свързани с вземането не би следвало да съществуват. Така ли да разбирам?
ХРИСТО КУМАНОВ: Да.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По един индиректен начин има покриване на необходимо присъщите разходи във връзка с вземането на тази тъкан.
Въпросът е, има ли връзка между необходимо присъщите разходи, количеството им и количеството взета тъкан? Ако приемем, че се взема костна тъкан от четири тръбести кости, това е едно количество. Ако се вземе от една тръбеста кост е друго количество. Необходимото в присъщите разходи за четири тръбести кости, осветление, отопление, и т.н. например са пет, а за една кост са четири. Тогава интересът на този, който взема тъкани е естествено да вземе колкото се може повече тъкан, тъй като вложеното усилие и предадената тъкан спрямо получените средства за необходимо присъщи разходи значително е в посока за получените средства за необходимо присъщи разходи.
Вторият ми въпрос е свързан със следното – има ли пряка връзка между погребалната агенция чиято фактура се осребрява? От кого – вие ще ми кажете и до колко близките на починалия с цялото ми съчувствие към тях те имат отношение към размерът на фактурираната сума и отношение към фактурираната сума? Защото, тези индиректни плащания ме смущават макар да знам, че има случаи, в които и тези пари са добре дошли за близките, които понякога нямат средства дори да погребат своя мъртвец.
Въпреки всичко, нашата роля и задача е контролирайки изпълнението на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и имайки предвид балканските конкретности в неговото изпълнение да вземаме мерки така, че да не допускаме търговският интерес да преобладава.
Завършвайки си позволявам да поставя въпрос доколко от Нова година насам патолозите вземат тръбести кости? Вземат хирурзите, като процедурата е първо се вземат кръвните проби за установяване на възможността да бъде ползван костен материал. След това влиза патолога, който извършва аутопсия. На патолозите от Нова година не е позволено да извършват вземане на костен материал. Имам едно обяснение, целта е колкото се може по-малко лице след това да участват в разпределението на тези средства за необходимо присъщи разходи.
ХРИСТО КУМАНОВ: Доктор Йорданов, задавате съвсем уместни и донякъде мога да кажа тревожни въпроси. Започвам с по-неприятното да отговарям, за което не съм компетентен, но знам, че договореността е между близките на починалата или починалия и съответното погребално бюро. Плащането е по допълнителна договореност и парите са дават от остеоцентъра. Ние не сме се занимавали с този въпрос.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Знам, че сте директен човек. Например, ако аз кажа на близките, че ще заплатя 300 лева, а в същото време фактурирам към онзи, който отговаря за този процес на регионално ниво 600 лева, близките знаят ли за тази разлика, ако съществува? Близките имат ли отношение към това?
ХРИСТО КУМАНОВ: Излизаме извън материята на изпълнителната агенция.
Искам веднага да добавя към следващият ви въпрос – няма договорираност, колко килограма кости трябва да се вземат. Усилията бяха насочени и са насочени в материя и сфера, в която не може да става престъпление, където не може да се извършва търговия и където се спасява човешки живот. Това е вземането на жизнени органи от починал човек.
В тази материя съм гарантирал и гарантирам, че никога в България в миналото, сега и в бъдеще не може да става каквато и да било възмездна търговия при трансплантацията на жизнени органи за спасяване на човешки живот. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Има ли съотношение между получените средства от изпълнителите, на които са платени необходимо присъщите разходи и средствата, които получава болничното заведение?
ХРИСТО КУМАНОВ: Засега болничните заведения в лицето на управителите на болниците са доволни от сътрудничеството си с остеоцентъра. Те получават някаква сума, която не мога да ви кажа колко е за всяка една болница. Те получават суми и са доволни, че донякъде си оправят малко от бюджета.
ВАСИЛ ПАНИЦА: До голяма степен мислех да задържа някои от моите изказвания за залата, но тъй като виждам добронамерено отношение на професор Куманов и доцент Щерев, с тенденция да приемат поне втората и третата част, което не е малко, искам да ви кажа няколко неща.
Аз съм задал въпрос на министъра на финансите чрез Агенция „Митници” какво е изнесено, в какви количества и за къде? Ще изнеса много интересни данни, които са ужасяващи. Става въпрос за една грозна търговия. Това, което попита доктор Йорданов има ли възмездна сделка или няма? Това е чисто възмездна сделка покрита по един много долнопробен начин, на бедни хора, на които се казва, че ще се осигури погребението, веднага ще се съгласят да предоставят костите на близкия. Това става така. Ние имаме писмото на „Остеоцентър”, тъй като изискахме от тях обяснение, в което има наистина грозни изрази, как тялото трябва да бъде направено. Как трябва да се направи макиаж, да се поставят нови протези, след като се махнат костите, за да изглежда добре тялото. Това не е възмездна сделка, а част от цялата процедура. За това плащат погребението. Колеги, това са ужасии и не трябва да продължава. Това е страшна работа. Това е чисто възмездна сделка, която е забранена от закон. Те наистина плащат погребението на хората, но за сметка на това получават костите от тях. Моля ви – седем тона кости. Ще ви прочета точната цифра в залата. Става нещо страшно. Дайте, да спрем това нещо по някакъв начин.
Направете сметка за 1800 трупа по три килограма. Тези килограми са посочени от други инстанции, не се дават от мен. Не напразно Върховна касационна прокуратура всичко одобрява. Ние сме сезирали и Върховна касационна прокуратура. Те знаят за какво става въпрос и за това отговарят по този начин. Не казвам, че текстовете, които сме фиксирали са прецизни и верни до края. Между първо и второ четене могат да се прецизират и уточнят по всякакъв начин.
Необходимо е да прекратим тази порочна практика. Това е нещо страшно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, тъй като това е много чувствителна тема особено за обществото много лесно може да се разрасне в размери като скандал и т.н., а няма такова нещо. Когато говорим за обезвмездяване, за заплащане по този начин това е практика в цял свят. Не е проблемът там. Тъй като не може да се прави търговия с човешки органи, тъкани и клетки, обезвмездяването става по някакъв начин за да се покрият определени разходи. Проблемът е когато се стимулира този процес. Това създава огромен проблем. Ако се върнете към дебатите на миналото Народно събрание и сегашното когато беше променен начинът на даване на информирано съгласие професорите Пенчев, Гайдарски и всички, които участваха в трансплантации на тъкани, органи и клетки казаха, за дечицата, за хората, които ще се трансплантират, за повече трансплантации, обаче те бидейки големи български лекари и учени обслужиха интересите точно на тези, които вземат и купуват материали, органи и клетки. На практика това стана с промяната. За това ние искахме да се направи тази промяна. Знаехме, че проблемът не е в осигуряването на органи. Проблемът е в парите, които се дават за трансплантации.
В момента трябва да се опитаме този процес да се вкара колкото се може повече в рамка, включително с промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Да предоставим съответните правомощия на Агенцията по трансплантация за регулация на тези процеси. Защото, аз не мога да разбера как така ще продължава до ден днешен патолога, който експлантира клетки да му бъде заплащано от някой друг, от посредническа организация, която посредническа организация организира както износа на тъкани и клетки или на органи. От друга страна получава някакви средства отвън, зад граница, с които се разплаща на хората, които експлантират. Тук има процеси, които са извън погледа както на законодателя, така и на изпълнителната власт.
С предложенията на колегите от Демократи за силна България има някакъв стремеж да се постави ред на тези проблеми. Далеч съм от мисълта, че само с тези предложения ще се решават всички проблеми за събирането на органи, тъкани, клетки, трансплантацията и техните размени.
Когато ние поискаме една информация за минали периоди от време от Агенцията по трансплантация, тогава въз основа на материалът, който ще получим ще можем да направим много изводи. Какво трябва да се промени и по какъв начин. Не следва да демонизираме, който и да е, доктори и хора, които се занимават с това. В крайна сметка винаги може да се погледне от добрата страна, защото тези организации, които приемат органите и клетките ги преработват и отново някъде се използват за човешко здраве. Обаче, на практика се получава така, че българските трупове се използват за суровина. Тя отива някъде заплаща се на хора, които работят тук и те се трансплантират не както беше обещано при промяната на закона на български граждани, а на някой друго, който може да си плати. Това е основният проблем. Става въпрос за една голяма лъжа спрямо българските граждани. Това трябва да кажем. Необходимо е прозрачно да представим този процес, колкото и да е грозен. Става въпрос за смъртта и за действия след смъртта на един индивид. Тук няма красиви неща. Трябва да подходим съгласно медицинската наука, съгласно разпоредбите в Европейския съюз и съгласно моралните норми.
Предлагам, да приемем този законопроект на първо четене и да търсим истината по-нататък включително с други законопроекти отнасящи се до Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да допълня едно изречение, което пропуснах. В отговора на „Остеоцентър” когато кореспондирахме с тях се говореше, че те експортират за Франция. Ние зададохме въпрос и на френския посланик. Отговорът се оказа, че не е такъв, с който отговоря „Остеоцентър”. Трябва да ви кажа, че става дума за нещо съвсем нередно. Всичко това е изпратено в Главна прокуратура.
ХАСАН АДЕМОВ: Във Франция е дъщерната фирма.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Да, но не – посланика не отговаря така.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен да прекратим разискванията по законопроекта, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преди да ви предложа за гласуване законопроекта искам да бъда съвсем точен. Член 67, алинея 4 от Правилника и дейността на Народното събрание гласи: „При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроект”.
В тази връзка уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 година – първо гласуване.
Колеги, искам преди това да ви информирам, че бях помолен от доцент Борислав Китов, който каза, че се въздържа да подкрепи този законопроект.
Моля, който е съгласен да се подкрепи законопроекта на господин Иван Костов, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 8.
Руденко Йорданов не участва в гласуването.
Не се приема.
Колеги, имам едно процедурно предложение към вас, преди да закрия заседанието на комисията. Следващият четвъртък най-вероятно е последното ни заседание на тази сесия.
На скоро излезе една интересна книга и изследване на Института по обществено здравеопазване ръководен от професор Мирослав Попов, което е „Здравната реформа в България, състояния, перспективи и проблеми”. Имате ли нещо против да разгледаме на следващото заседание в четвъртък едно експозе от експертите на професор Попов относно това къде се намира в момента здравната ни реформа.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Щерев, има подобна книга. Може ли да разгледаме и нея?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Нямам нещо против. Доцент Щерев, предлагам и вас да изслушаме.
Мисля, че като заключително заседание за първото полугодие това е необходимо.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Имам едно предложение, можем ли да проведем заседанието в сряда.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имаме още един четвъртък.
Моля, който е съгласен с моето процедурно предложение доцент Щерев да изнесе експозе по здравната реформа, разбира се и професор Попов, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против”- Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.


(Заседанието завърши в 17,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/