Народно събрание на Република България

Народно събрание
на Република България

Парламентарни комисии

Състав / Заседания / Новини / Контакти и правила / Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /

Комисия по здравеопазването

04/10/2007

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 94

Днес, 4 октомври 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 654-01-142, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 2 ноември 2006 година;
- № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 18 януари 2007 година;
- № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 година;
- № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Ангелова-Банкова на 14 юни 2007 година;
- № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители на 20 юни 2007 година;
- № 754-01-112, внесен от Борислав Китов на 18 юли 2007 година.
- № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 29 септември 2007 година.
- № 754-01-136, внесен от Тодор Кумчев, Емил Константинов и Петър Мръцков на 26 септември 2007 година.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Колеги искам да ви кажа как ще проведем заседанието днес.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, може ли процедура по начина на водене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че най-напред трябва да поздравим новата колежка и след това да преминем към всичко останало. Разбира се, както вие решите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми да поздравим с „Добре дошла” доцент Станка Маринчева, която е новият член на нашата комисия.
Колеги по Закона за здравното осигуряване имаме осем предложения.
Предлагам, днес да се представят законопроектите. Обсъждаме това, което е представено. Следващата седмица в четвъртък ще продължим с обсъжданията и ще ги гласуваме. Разбрах, че и предложението на БСП е такова. Колегата Великов от НДСВ също е съгласен. Така е най-добре, за да може да изпълним правилника на пленарна зала, в която ще се разглежда.
Преди да започнем, искам да ви кажа следното. В сряда ще се наложи за имаме извънредно заседание, за да разгледаме Законът за професионалните квалификации на Министерския съвет и на професор Мръцков. Ние не сме водеща комисия. Много бързо ще свършим работа, но трябва да има дневен ред за четвъртък.
Колеги имате ли възражения? Няма.
Започваме с разглеждане на законопроектите.
Уважаеми колеги, по реда на постъпването първият законопроект е на уважавания колега доцент Атанас Щерев, който по уважителни причини е подал до председателя Пирински, че няма да може да присъства.
Предлагам, на следващото заседание доцент Щерев да представи своето предложение за законопроекта. Имате ли възражения? Няма.
Вторият законопроект по датата на постъпване е законопроекта предложен от мен и колеги от парламентарната група на Българския народен съюз.
За какво става въпрос в законопроекта, който съм представил на вашето внимание?
Считам, че когато във всички структури на държавната и общинска власт човек, който заема определени длъжности в общинската власт или държавната власт не може да бъде съответно и в законодателната власт. Според мен е съвсем редно хора, които работят в касата и изпълняват оперативни длъжности да не могат да бъдат членове на Управителния съвет.
На много дебати, които сме правили с вас, става ясно, че една голяма част от българските граждани са освободени от т.нар. копеймънт. Разбира се, вие знаете, че когато една община или държавна власт освободи определена категория граждани за услугата, която някой друг извършва заплаща държавата.
Считам, че държавата съвсем правилно е освободила тези граждани, но е редно от Републиканския бюджет тези средства да отиват и по този начин се получават средства и за изпълнителите на болничната помощ. Какво правим? Правим социални дейности за сметка на частни лица.
Това предложение, което според мен е залегнало и в предложенията по законопроекта на останалите колеги Ваньо Шарков и на доцент Тодор Кумчев. Ние сме предложили здравно осигурителната вноска за деца да бъде равна на половината от минималният осигурителен доход, което е за само осигуряващите се лица, като земеделски стопани. Според мен, това е една възможност в касата да постъпят средства, които да помогнат на здравеопазването.
Що се отнася до последното предложение, което е направено за времето когато е бил записан в алинея 3, член 55, ще го оттегля, защото този член губи своето значение. Сега този член не съществува. Мисля, че съвсем резонно е да бъде оттеглен.
Вторият законопроект е на народните представители Иван Костов и група народи представители.
Кой ще представи законопроекта?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Целта на настоящия законопроект, който предлагаме е да се развие и подобри законодателството в областта на здравното осигуряване. Законопроектът предвижда засилване на гражданския контрол върху НЗОК и РЗОК. Увеличава се представителството на осигурените граждани в Събранието на представителите на НЗОК. За 28 от представителите се въвежда принципа за не пряк избор в основата, на който са общинските съвети.
На първо място, по този начин се създава по-широко представителство на осигурените с възможност за по-адекватно отчитане на становището на осигурените в управлението на НЗОК.
На второ място се предвижда и промяна в начина на избиране на контролния съвет на НЗОК, същия да се избира от Народното събрание. Целта на промяната е засилване контролът на НЗОК. Досега както е известно контролният съвет се избираше от Събранието на представителите. В същност това е един вътрешен орган на НЗОК, чиито контролни функции според нас са лимитирани.
На трето място, се предвиждат промени в основния пакет медицински дейности. Според нас, задължителното осигуряване следва да финансира преди всичко лечебната дейност. Други дейности свързани с профилактиката и ранното откриване на болести да се финансират от държавния бюджет.
Въвежда се принципа с основния пакет да не се заплаща медицинска помощ, която по силата на закон подлежи на застраховане. В тези случаи на възникване на заболяване в резултат от събития подлежащо на застраховане по закон, разходите от лечението, следва да се поемат от съответния застраховател. Така е в по-голяма част от страните, към които се стремим.
На четвърто място, законопроектът предвижда реимбурсирането на лекарства да не бъде обект на договаряне между НЗОК и съсловните организации, а да се определят от НЗОК съобразно критерии и условия определени с наредба на Министерски съвет, с предвидените от бюджета на НЗОК средства. Това ще позволи една по-гъвкава лекарствена политика и по-лесно адаптиране към възникналите потребности.
На пето място, се премахва ежегодно да се сключва Национален рамков договор. Предложението е да се създаде повече стабилност на акта и предвидимост за изпълнителите на медицинска помощ. Със същата цел се предлага изискванията към лечебните заведения да се определят не с Национален рамков договор, а с Наредбата за медицинските стандарти.
На шесто място, със законопроекта предвиждаме намаляване резерва на НЗОК, като се премахват и ограниченията за неговото използване. Въвежда се неговото използване да става с разрешение на Събранието на представителите.
На седмо място, предлагаме да се въведе изцяло принципът на минимален размер на осигурителната вноска, независимо от начина на осигуряване. Размерът на здравно-осигурителната вноска не може да бъде по-малък от определения процент върху минималният осигурителен доход.
На осмо място, с нашите предложения се премахват всички съществуващи ограничения пред свободния избор на лекар и лечебно заведение. Затвърждава се принципът на равнопоставеност на лечебните заведения с цел стимулиране на конкуренцията между тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, доцент Паница.
Следващият законопроект е внесен от господин Минчо Куминев и госпожа Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря господин председател, съвсем на кратко, същината на това, което предлагаме с колегата Христов е да не се заплаща потребителска такса при посещение на лекар и на лекар по дентална медицина.
Втората част на нашето предложение е да не се заплаща предвидената сума за всеки ден болнично лечение.
Мотивите за това, което предлагаме се базират най-вече на член 52 от Конституцията, в който се казва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантирана медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване.
Според нас, въвеждането на такса за посещение при лекар и за болнично лечение е в грубо противоречие с българската конституция. В този случай най-ощетени от липса на безплатно медицинско обслужване са пенсионерите и социално слабите български граждани, които отделят значителна част от своите доходи за лекарства и медицински прегледи.
Разпоредбата на член 37 затруднява в значителна степен достъпа до здравни грижи на българските граждани, което е недопустимо от морална гледна точка.
Във възраженията, които сме получили по нашето предложение, се казва, че здравно осигурените лица са освободени от потребителска такса, но веднага искам да повиша вашето внимание, че и по признание на професор Гайдарски – министър на здравеопазването, наличието на 1 милион български граждани, които все още са без здравни осигуровки наистина е болезнен проблем. Тези хора или поне една значителна част от тях в една или друга степен нямат достъп до медицинско обслужване. Ние поставяме акцент върху социално слабите и трайно безработните български граждани. Има много хора, които са извън системата на социално подпомагане и наистина нямат достъп до това обслужване. Тези хора се затрудняват да изплащат тази потребителска такса. В моя приемен ден идват десетки хора, които ми казват, че за всяко посещение при лекар, когато трябва да вземат рецепта от здравната каса за месечното получаване на лекарствата, заплащат потребителска такса. Когато трябва да отидат за някаква консултация, а понякога се налага няколко пъти да посещават лекаря, и така за всяко посещение тези хора, които са най-бедната част от българското общество дават по няколко лева. За присъстващите в тази зала тези пари може да не представляват предмет на обсъждане, но за десетките хора, които са под социалния минимум тази сума е непреодолима. Вие бихте казали, че трябва да се акумулират пари за здравеопазването. Веднага ще ви напомня, че когато разглеждахме бюджета за 2007 година предложихме 200 милиона лева от военния бюджет да отидат към министерството на професор Гайдарски, но за съжаление това не се прие. За да се подпомогнат тези граждани можем да си вземем иракския дълг. Казвала съм това многократно. Може да се изтеглим от Ирак и Афганистан. Можем да отнемем данъка върху лекарствата и да го поставим върху хазарта. Това е една изключително актуална тема.
Мисля, че има механизми и финансови източници, които могат да осигурят пари, за да можем да освободим тези граждани, които предлагаме от потребителска такса и за лечение в болниците, така както е записано тук. Това е същността на нашето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако ми позволите само една реплика. Всичко това е хубаво, но вие не вземате от държавата нито от иракския дълг, а вземате от лекарите. Предложете, кой да плаща.
Моето предложение е да се плаща от държавата. Тогава може да кажете, че сте предложили иракския и военния контингент да се прехвърли там. В момента вземате от българските лекари, което е нередно.
СТЕЛА БАНКОВА: Напротив, казах, че имахме доброто желание и предложихме 200 милиона лева да отидат към Министерството на здравеопазването. Посочих още източници, които могат да отидат към Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, следващият законопроект е предложен от колегата Петър Мръцков и група народни представители.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, предложението, което сме направили е да отпадне т.нар. потребителска такса на пенсионерите. Това предложение се прави с колегите с цел да предизвикаме дебата и да решим този проблем.
Мисля, че като законодатели сме длъжни да решим проблемите с потребителската такса в друг аспект. Потребителска такса се събира от българските граждани. В член 37 редица от българските граждани са освободени от такава такса. Практиката е, че дори и от тези които са освободени се взема потребителска такса.
Господин Шарков, ако по-нататък прочитаме текста на закона, тази потребителска такса досега не е облагана с данък, тъй като никъде не се отчита. Ако вие ми покажете един касов бон когато отидете на посещение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има, но за съжаление една голяма част е така.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не искам труда на общо практикуващия лекар да не бъде оценен. Необходимо е да бъде заплатен, но по принцип трябва да ограничим практиката с не отчитането, не плащането на данъци върху потребителската такса. Ще подкрепя вашето предложение за заплащане труда на лекарите. Не е нормално да имаме закон, в който да не се изпълняват текстове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, следващият законопроект е внесен отново от мен. Опитва се да регулира начина, по който държавата да определи кои са национално представителни пациентски организации. Взели сме един принцип от Закона за синдикалните организации и от Кодекса на труда. Разбира се, готови сме да приемем и по-добри предложения.
Мисля, че трябва да изпълним духа, за да може национално представителна пациентска организация да бъде представена в НЗОК.
Колеги, следващият законопроект е внесен от колегите Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, нашият законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване има три основни мотива.
Предполагам, че първият мотив е дискутиран, тъй като е подобен и с много малки изменения от предложението на министър-председателя. Т.е. когато някои лица са освободени от заплащане на потребителска такса този, който ги освобождава, в случай държавата да поеме ангажимента да внася съответните суми вместо хората, които са освободени.
Второ, многократно в Комисията по здравеопазване е дебатиран въпроса за финансовия недоимък на здравната система. Осигуряването, което държавата осъществява на децата в размер на 0,5 на сто от половината от минималната осигурителна вноска.
Предлагаме, това да бъде в рамките на 6 на сто, така както се осигурява всеки един български гражданин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Шарков, една категория български граждани като земеделски производители и други се осигуряват на половина.
ВАНЬО ШАРКОВ: Моето предложение е във връзка с това.
Първо, твърдим, че с приемането на някои промени в закона, например с въвеждането на училищен лекар и т.н., детското здравеопазване е приоритет в България. След като е приоритет и децата до 18 годишна възраст, с профилактичните прегледи, с по-честа заболеваемост са най-честите посетители в кабинетите.
Смятаме, че трябва държавата да ги осигурява, така както се осигурява всеки един български гражданин. Т.е. с 6 на сто, което ще доведе до допълнителни средства във фонда на НЗОК.
Трето, по настояване и след редица срещи с хора, които живеят от много време извън България, не считаме, че е необходимо да бъдат освобождавани от заплащане на дължимите суми по здравно осигурителни вноски, само лицата, които не са избрали свой личен лекар когато са напуснали България. По закон те за длъжни да изберат личен лекар. Тогава как освобождаваме тези, които не са изпълнили закона.
Въпросът може да бъде реше на ниво Национална агенция по приходите, която може да изработи молба декларация и да определи критериите, по които тези лица ще бъдат освобождавани, тъй като се получава един парадоксален факт. Има оплакване от български граждани, които живеят дълго време извън страната и твърдят, че на границата не са били допускани да влязат в България, тъй като дължат здравно осигурителни вноски. Не вярвам на този факт, но това са твърденията.
Според мен, е по-добре да бъдат пуснати, за да си платят вноските.Това са нашите основания за внасяне на нашия проект. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, последният законопроект е внесен от Тодор Кумчев, Емил Константинов и Петър Мръцков.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, кои са основните цели на законопроекта, който ви предлагаме.
На първо място, това е осигуряването, събирането на здравните вноски и проследяване на тяхната регулярност. Включително и на тези български граждани, които са повече от 183 дни в чужбина.
На второ място, със законопроекта целим оптимизиране при определяне на цените, обемите и методиката на заплащане на медицинската дейност в страната.
На трето място, искаме с този законопроект да внесем известна актуализация и промяна, обхвата и начина на договаряне със съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
В същност с него целим гарантиране на финансовата стабилност в системата, но измененията и допълненията, които предлагаме в този законопроект са в няколко основни направления:
Първо, регламентиране участието на една от пациентските организации и въвеждане на категорията представителност, както в управлението на НЗОК, така и в участието като принципали във вписването на Националния рамков договор.
Второ, определяне на цените, обемите и методиката на заплащане на видове медицински дейности също се актуализира. Ежегодно след преговори със съсловните организации въз основа на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година се определят ежегодно обем дейности, определят се цените и методиката на заплащане на медицинската дейност в страната. Това е един въпрос, който е интересен и важен. Това, което се случи през предходните 2005-2006 година, дано да не се случи и в края на 2007 година, ние считаме, че с този законопроект ще бъде отстранено. Здравеопазването ще бъде стабилизирано по отношение своето финансиране още от 1 януари на всяка следваща година.
Трето, оптимизиране равнището на събиране на здравно осигурителните вноски и привеждането им в съответствие с другите закони имащи отношение към обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Четвърто, преговорите по Националния рамков договор и обхвата на Националния рамков договор. Тук нещата са изключително интересни.
Смятам, че всички представители на съсловните организации ще ни подкрепят, защото целта на законопроекта не е да бъде игнорирано договорното начала, напротив целта на този законопроект е да се стабилизира договорното начало, но да има и определени правила. Например, когато започват преговорите за нов Национален рамков договор, това трябва да стане минимум пет месеца преди изтичане срока на стария Национален рамков договор.
Пето, в този законопроект ще стане въпрос за електронно отчитане на изпълнителите на медицинска помощ където чрез съвременна информационна система на Националната здравноосигурителна каса се вменяват задълженията на изпълнителите на болничната помощ.
Шесто, контрол и санкции. В Преходните и заключителни разпоредби ще разберете, че става въпрос за гаранции на здравната система по отношение нейното финансиране за следващата година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, благодаря ви. Искам да ви припомня, че законопроектът на доцент Атанас Щерев ще бъде разгледан на следващото заседание на комисията.
Уважаеми колеги, гости, представители на ведомства, всеки има право да се откаже. Ще помоля да заяви по кои законопроекти ще се изказва, за да бъде по-ясно.
Колеги, имате думата. В момента не обсъждаме законопроекта на доцент Атанас Щерев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да предложа, тъй като законопроектите са много, дори днес дискусията да не приключи да продължим следващият четвъртък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, взехме решение ще продължим следващият четвъртък.
Колеги заповядайте!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, ще взема отношение по един проблем, който преминава през повечето от предложените законопроекти. Отношението ще свържа и с една молба към представителите на изпълнителната власт на НЗОК и съсловните организации за информация, която ще помогне на комисията и ще покаже на обществото финансовите параметри на този проблем, ако погледнем от друг ъгъл.
Направи ми впечатление, че зададат ли се избори едни от най-популярните теми са досиетата и член 37 от Закона за здравното осигуряване. В крайна сметка това са обществено необходими дебати.
Първо, искам да върна вашето внимание към времето когато се аранжираше здравно осигурителната система и се залагаше потребителската такса с определена философия на нейното присъствие в Закона за здравното осигуряване. Тази философия беше потребителската такса да има възпиращ ефект върху хората, които са свикнали от старите времена всеки ден да бъдат пред кабинета на лекаря и да се оплакват за какво ли не, в крайна сметка да спъват добрата работа и да блокират възможността на други нуждаещи се да се добират до лекуващия лекар.
Припомням, че в размерите, в които беше заложена 0,1 на сто от минималната работна заплата, през 2000 година беше 0,80 лева. Кажете ми нещо друго, което да е увеличило цената си, отварям скоба, ако приемем, че минималната заплата ще стане 240 лева и потребителската такса ще стане 2,40 лева, нещо което да е увеличило цената си три пъти? Може ли тази потребителска такса в този размер през 2008 година да отговаря на принципа, който беше заложен, да има спиращ ефект.
Вторият проблем е свързан с не спазване на философията и как да заложим темата възпиращ ефект когато текста на член 37 е, че се дължи потребителска такса за всяко посещение при лекар или при лекар по дентална медицина. Добре, ако това е общо практикуващия лекар до някъде нещата могат да бъдат тълкувани като възпиращ ефект. При посещение при специалист какво спираме лимита за направление има достатъчно спиращ ефект. Ние поставяме спиращ ефект с потребителската такса. Какво ограничение залагаме при посещението в лаборатория когато и без това направленията са лимитирани и се заплаща, но там също се взема потребителска такса. Цялата философия на този подход е изкривена както в действащия текст на член 37, така и в практиката на приложение. За да докажа тезата си, че практиката на приложение също представлява едно своеобразно извращение, моля за следващото заседание, който бъде добър от упоменатите Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса да внесе информация през 2006 година колко средства са набрани от потребителска такса от общо практикуващите лекари? Колко средства са набрани от специалистите? Колко средства са набрани от медико диагностични дейности? Не е нужно да имам силно шесто чувство. Достатъчно е да имам житейски опит, за да ви кажа, че такава информация почти няма. Ако има такава информация ще бъде невярна. Защото, в крайна сметка потребителската такса се превърна като едно доплащане, което доплащане крепи най-вече селските здравни практики. Използва се масово и незаконно. Потребителска такса се взема от сестрите и от фелдшерите. По този начин осигуряват приходи и средства за съществуване.
Моделът на потребителската такса се изкриви. Предложенията, които са внесени тук се опитват да го поправят, но поправката няма да бъде достатъчна, за да вкара нещата в общия принцип, който бяхме заложили.
Отпадането на таксата също не е поправяне на модела, в този вид в който е предложено.
От една страна, когато нещо се взема трябва да се зададе въпроса от къде ще бъде набавено? Следващият въпрос към НЗОК е колко са незаетите практики в селските райони?
Моля за анализ на причините тези практики да не са заети. Ако искаме да засилим една тенденция все повече и повече да се оголват практиките, хубаво е да премахваме потребителската такса, но тогава с какво заместваме тези лекари? За това тази тема е изключително щекотлива. Няма еднозначно решение. Донякъде решението за освобождаването на пенсионерите макар, че тук са записани възрастови граници, не е записано специално за пенсионерите в проекта на колегата Петър Мръцков. Това е един възможен подход, който задължително трябва да бъде свързан с компенсиращ механизъм за доходите на хората, които ще де мотивираме и оголим селските райони.
Още веднъж апелирам институциите, които споменах за следващото заседание да представят информация, за която ги помолих. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, моята реплика към вас е, когато по принцип се говори за ролята на потребителската такса като възпиращ ефект, за което сте прав, винаги се е имало предвид, че при една изградена информационна система всеки един преглед се документира по начин така, че да не може да става това, за което каза и Петър Мръцков. Това, че толкова години все още няма информационна система и се позволява да не може да се следи движението на пациента не е проблем на общо практикуващите лекари и пациентите. Реално е наистина веднага да бъде засечено движението на пациента.
Съгласен съм с вас, че поставяте един важен въпрос, защото може да се помисли кога ще се плаща потребителска такса за първичен преглед. Може ли да се освободи от вторичен преглед или когато е свързано от първичния преглед се извличат клинични изследвания. Тук съм съгласен с вас. Нейната роля като такава е изключително важна. Прав сте, че трябва да посочим, че този, който освобождава плаща за да не я де мотивира. Проблемът е в информационната система. Всички разбирате много добре това. По принцип вие сте прав. Мисля, че НЗОК има тези данни. От прегледите веднага се вижда колко са прегледите, които се записват. Реалните постъпления по документи ще бъдат по-малко.
ХАСАН АДАМОВ: Доктор Йорданов, във връзка с член 37, ще помоля да се прочита този член до край. Защото, в алинея 4 се казва следното: „Лекарят, лекарят по дентална медицина или здравното заведения издават на лицата по алинея 1 документ за заплатените суми”. Ако някой не издава документ е съвсем отделен въпрос.
В момента чувам реплики от това на: „Никой не спазва закона”. Това е законов текст и съвършено различен проблем. Целта на този документ, който е уточнен от Националната здравноосигурителна каса е да може по него да има засичане на съответните прегледи, на съответните хоспитализации за да може да се хванат случаите, в които има злоупотреби с това. Ако втората цел не изпълнява своето предназначение не означава, че трябва да отпадне текста, за да се спазва тази цел.
От тази гледна точка, ако вие предлагате алинея 4 да бъде проконтролирана, да бъде изпълнена със съдържание и да влезе в ролята си, това е съвсем отделна тема. Ние не можем да контролираме. Никой не плаща или този, който плаща не отчита, не означава, че трябва да решим проблема в смисъл – няма такса, няма проблем. Не смятам, че този подход е най-удачният. Вие сте прав, че потребителската такса във вида, в който сега се предлага не върши своето предназначение. Ако сме съгласни с това да има такава такса и трябва да решим проблема това е едната тема. Ако искаме изобщо да няма такса, е друга тема.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В по-голямата си част вие изразявахте съгласие. Мога да формулирам смисъла, философията на онова, което трябва да се запише в член 37. Ще се опитам да го направя използвайки възможността, когато тези законопроекти се разглеждат между първо и второ четене. Целта е процесът за събиране на потребителската такса да се регулира и да се актуализира нейния размер.
Първо, като размер ще бъде несъответна за 2008 година съобразно принципа, който сме заложили.
Второ, регулирането на процеса по начина, по който сега е заложено, че е длъжен да издава, но не издава и седем години всички си намигваме, както е с колите пред Народното събрание два метра трябва да има до тротоара свободен за минаване и казваме, че и петдесет сантиметра стигат.
Това е философията на подхода към цялото ни законодателство. Ние се опитваме да прилагаме едни методи и нещо, което не е направено както трябва да се направи във вида, в който съществува. Променяме законът и дано да станем по-законосъобразни. Никога.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, гости, считам, че подходът, който доктор Йорданов е разумен. Някои от проблемите, които се повтарят в част от законопроектите да бъдат обсъдени като проблеми. Включвам се в този тон.
Вторият много важен проблем, който се предлага в законопроекта на доктор Китов и още в два от законопроектите е, как се осигуряват от държавния бюджет лицата по алинея 3, от точка 1 до точка 1. Във всички законопроекти се предлага тази сума да бъде повишена. В законопроекта предложен от доктор Китов се предлага да бъде равна на половината от минималния осигурителен доход за само осигуряващите се лица. Имам предвид 6 на сто от минималния доход.
Мисля, че това е справедливо, тъй като на практика точно тези лица в най-голяма степен ползват медицинска помощ. Винаги сме говорили за това, че процентът сега е нищожен и ощетява системата като такава. В чисто финансов план един такъв подход е разумен, защото спомнете си имахме много остър спор по време на приемане на бюджета, когато се коментираше много сериозно трансфера от бюджета. На практика едно такова увеличение на здравната вноска идващо от бюджета в някаква степен би компенсирал този трансфер. Моят въпрос към Министерството на финансите е в каква степен би станала компенсация на този трансфер? Вторият въпрос, който с малки разсъждения ще обоснова е следния: Вероятно едно ограничение по отношение на макро рамката е 40 на сто ограничение за преразпределение от брутния вътрешен продукт. Може ли да отговорите това така ли е и да получим малко повече разяснение в тази посока, за да можем да формираме своята позиция?
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Господин председател, искам да кажа, че ние сме изразили становище по всички законопроекти без последните два, за което ще внесем допълнително становище до края на седмицата или в началото на следващата седмица. Въпросът, който поставяте е коментиран точно в този дух. Сега предстоят и в момента се провеждат диалози по проекто бюджета, смятам, че все още не е времето да бъда максимално точно по този въпрос. Въпрос на уточнение и дискусии е по отношение на бюджета за 2008 година.
В становището по този законопроект ние сме наблегнали именно на това увеличение, когато е постъпил при нас.
По отношение на участието на републиканския бюджет, е именно със субсидията, която републиканския бюджет предоставя по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което за тази година е 282 милиона лева в значителна степен, но по друг начин се компенсира това, което не се дала според вашето изказване за тази категория здравно осигурени лица.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Въпросът е, ако се даде какви ще бъдат последствията?
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да направя малък коментар на това, което каза госпожа Михайлова и госпожа Катя Паракозова. Става въпрос за следното. Около 1 милион 800 хиляди се децата, които са на възраст до 18 години. Тук влизат и децата, които до навършване на средното образование, но не по-късно от 18 годишна възраст… На всички тези деца и ученици се плаща осигурителна вноска в 0,5 на сто. Тези, които знаят как беше подготвен закона в самото начало ще си спомнят, че това беше осигурителната вноска когато родителя осигурява деца ученици от семейството. За първо дете е 0,5 на сто, а за второ дете е 0,25 на сто. Много добре си спомням от Закона за бюджета, че сумата за тази година е 18 милиона лева, което означава средно по 1 лев. Ако пресметнем предложението, което се прави сега върху осигурителен доход 50 на сто от минималния осигурителен доход и 6 на сто означава, че сумата ще бъде около 180 милиона лева. За такава допълнителна сума от бюджета става въпрос.
Необходимо е да бъдем на ясно за какво говорим и за какви параметри. Ако това съображение се взема предвид означава, че трябва да има съответни мерки в бюджета за следващата година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ХАСАН АДЕМОВ: Трябва да ви кажа, че само децата са тези, които се осигуряват върху такъв процент. Базата за пенсионерите в България върху, която се осигуряват е реалния доход, който получават. От една страна от размера на пенсията. Парите са около 248 милиона лева. Това са парите, които се внасят годишно чрез бюджета на Националния осигурителен институт като субсидия за осигуряване на всички пенсионери в България. Става въпрос за здравно осигуряване от 6 на сто.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Искам да допълня, че по този въпрос се работи много усилено. Тъй като не са финализирани всички разчети и диалози по него, не искам да го представям сега. Смятам, че все още има време когато ще се доуточнят тези параметри. Точно в тази насока се работи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам и аз да взема отношение и да обсъдим общите проблеми. Държавата е освободила една категория хора от потребителска такса. Имам предвид под една категория, всичко заедно. Може би „няколко” е по-точно. Госпожа Стела Банкова предлага това да бъде разширено до всички граждани. Това, което каза доктор Руденко Йорданов и в мотива на останалите предложения е, да се помисли като държавата освобождава една или няколко категории хора или всички кой ще компенсира изпълнителите на медицинска помощ. Това, което каза Хасан Адемов е абсолютно точно. Вярно е, че има някои нарушения. Нарушенията за съжаление не трябва да бъдат мотив за премахване на едно добро намерение.
Подходът е следния: този, който освобождава изпълнява своята социална функция. Тогава ясно и категорично трябва бъде от държавния бюджет, от социалната функция на държавата. Дали това е възможно за всички български граждани? Наистина това е въпрос, за който считам, че на този етап трудно може да се осъществи. Казвам това откровено, именно поради това, че не трябва да се надхвърлят 40 на сто от преразпределение на брутния вътрешен продукт. Разбира се, Министерството на финансите могат да изготвят тези отчети и да се погледне, но така или иначе може би ще вървим в бъдеще към нещо подобно. Да има все повече и повече категории като за категориите хора, които са освободени ще се плаща тази минимална такса. Държавата плащайки тази такса веднага я облага. Тогава се губи възможността от това, за което всички знаем, че се случва, че някъде не се декларират тези данъци и не може държавата да вземе данъци от постъпленията.
От една страна държавата малко дава, а от друга страна взема.
Госпожо Паракозова, хубаво е да погледнете какво ще се получи, защото в момента облагаемата стойност на потребителската такса е минимална. Ако държавата я дава, след това обратно си я взема. Мисля, че това на определени категории граждани няма да се отрази много лошо.
Уважаема госпожо Банкова, според мен на този етап няма да могат всички да бъдат освободени. Не, защото не желаем да имаме такава социална функция, а защото такава е реалната възможност. Категорично не се съгласявам това да стане за сметка само на лекарите и лечебните заведения.
Що се отнася до философията, която е залегнала в предложението, което е направил доктор Шарков, във връзка с изборите винаги сме изтъквали конституционното право на хората да гласуват. Освен права хората имат и задължения. Те искат да имат права, но не искат да имат задължения. Вие казахте, че законът ги задължава да избират, но в закона е записано, че ако отидат и съобщят, че заминават в чужбина, след това няма да ги карат да плащат. Те не са изпълнили и това. След като всички български граждани без значение къде са искат да имат правата, които имаме ние ще имат и същите задължения. Това е мое лично убеждение. Не трябва да бъдат освобождавани, защото не са напомнили една малка подробност, която беше разписана с поправката на Хасан Адемов, да съобщят, че излизат от държавата. Държавата или касата е плащала за тези хора. Колегите, общо практикуващи лекари може би и те не са знаели, че този човек е в чужбина и са акумулирали някакви средства. Така или иначе на някой е плащано за не извършена дейност.
Вярно е, че към онзи момент това не е било разписано ясно в закона, но те не са казали, че излизат извън държавата. Същият случай имах с моята дъщеря, която накарах да отиде да плати това, което дължи на касата. Трябва да има един аршин.
Тези, които не са предупредили, че излизат в чужбина не са освободени. Те също са направили малко нарушение.
Относно предложението в законопроекта на Иван Костов и група народни представители, имам известни забележки. Преди време имаше текст в Закона за здравето, който казваше, че ако някой виновно наруши здравето на човек, би следвало той да заплаща след това. Дори да има застрахователно събитие, застрахователното събитие след това е въпрос за инвалидност, а не за лечение. Не може застрахователя да плаща за самото лечение, което е право след това на българските граждани. По Конституция трябва да се извършва от нашата здравеопазна система. Друг е въпроса, че ако има инвалидност застрахователите плащат.
Госпожо Банкова, не бива да се твърди, че нещо е против Конституцията, когато по същия казус има произнасяне на Конституционния съд. Когато Конституционния съд е казал, че не е противоконституционно, не е редно да се записва след осем години, че е нарушение на Конституцията.
Що се отнася до другите предложения на господин Иван Костов и групата народни представители мисля, че има и рационални звена, но си запазвам правото по-късно да кажа други забележки.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако ми позволите няколко реплики към това, което казахте.
Когато говорим за потребителската такса, прав е доктор Руденко Йорданов, че винаги когато има избори има или потребителска такса, но това е записано и във вашата предизборна платформа.
Необходимо е да бъдем на ясно какво иска да каже тази потребителска такса. Освен всичко друго ние сме я нарекли „потребителска такса”, но аз и тогава оспорвах тези, които си спомнят погледнете какво сме казали през 2002 година в член 37, алинея 2. В алинея 2 е записано, че тези суми са за оказана медицинска помощ.
Колеги, оказана медицинска помощ, когато си в болничната помощ, когато си в болницата се плаща от здравната каса. Какво е това? Потребителска такса ли е? Ние сме казали: „за оказана медицинска помощ”. Т.е. към сумата, която плаща по рамковия договор Националната здравноосигурителна каса казваме, че има и друга сума. За това когато се приемаше този текст, доцент Щерев беше председател на комисията, вие знаете, че и тогава оспорвах текста „за оказване на медицинска помощ”. За оказване на медицинска помощ заплаща НЗОК. Възниква въпроса – това потребителска такса ли е или правим доплащане?
ПРЕДСТ. БОРИСЛАВ КИТОВ: Или копеймънт.
ХАСАН АДЕМОВ: Да, или копеймънт. По отношение на тези, които живеят в чужбина, подкрепям твърдо това, което каза доктор Ваньо Шарков и Мартин Димитров по следните причини:
Многократно съм провеждал разговори с тези хора. Какъв е проблемът?
Първо, няма такова изискване в закона за уведомяване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: До вашата поправка.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма такова нещо в моята поправка. Прочетете член 19-в „Български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 година – 31 декември 2004 година, не дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор”.
Трябва да ви кажа, че тази добавка за „свободния избор” не е в оригиналния текст, който е внесен от нас. Тази добавка беше предложена от Министерството на здравеопазването. Мога да ви кажа точно, кои са хората, които направиха това предложение. След като Закона за здравното осигуряване задължава задължително да се избере общо практикуващ лекар, какво означава това? Той е ползвал капитационна сума. Този гражданин се е осигурявал в друга държава, бил е в чужбина и не е имал възможност да черпи от тази солидарна система. Това, за което говорим е решено дефинитивно от 1 януари 2007 година, тъй като по системите за социална сигурност ние сме задължени да изпълняваме директива 1408 за преносимостта на осигурителните права. Този въпрос не важи за сега. Става въпрос за дължимите осигурителни вноски. Този въпрос е изключително болезнен и най-накрая трябва да бъде решен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята дуплика е към вас. След като се прие този текст в закона се прие и още един текст, който казва: „Всеки, който 183 ще отсъства трябва да уведоми Националната здравноосигурителна каса”. Той отива в Районната здравноосигурителна каса и дава заявка, че ще отсъства.
Доктор Румяна Тодорова е тук и може да ви каже, че това е практиката. Няма как касата да знае, че някой е заминал, ако той не отиде да каже.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, голяма част от това, което исках да кажа като реплика на председателя, в същност се каза от доктор Адемов. Не знам къде е записано, че трябва да се уведомява Националната здравноосигурителна каса. В същото време господин Мръцков твърди, че трябва да се уведомява Националната агенция по приходите. Как да уведомява Националната агенция по приходите, като са излезли от България през 2002 година? Тогава дори не е съществувала. Лично аз не намирам този текст.
Искам да се спра върху предложението на колегите за отпадането на потребителската такса. Имам един въпрос към Националната здравноосигурителна каса или към Министерството на здравеопазването – предполагам, че имате някаква информация, макар и не точна, колко хора в момента, като брой са освободени от плащането на здравноосигурителна такса?
Според мен, поне 80 на сто от гражданите са освободени от заплащане на здравноосигурителна такса. По закон 1 милион 600 хиляди са децата, прибавяйки към тях всички останали, които са изброени. В крайна сметка става така, че потребителска такса ще пращат единствено хората, които сами се осигуряват. Всички останали, които държавата ги осигурява няма да плащат и потребителска такса. Какво е тяхното участие в солидарната здравноосигурителна система на България?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо тези, които ги осигуряват други няма да плащат? Няма такова нещо.
ВАНЬО ШАРКОВ: Кой осигурява хората, които господин Мръцков предлага да бъдат освободени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос в момента, а не по неговия законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не говоря за момента. Ако това предложение се приеме става точно така. В момента са освободени децата. Не са освободени от плащане на потребителска такса хората, които са над 63 години и т.н. Освободени са по реда за хроничните заболявания. Тогава защо правите това предложение?
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, приветствам осигурителната такса да се плаща от всички, които се осигуряват, но да бъде за първичен преглед. Защото, практиката показва следното: около мен живеят много пенсионери, които отиват на преглед и плащат такса. За резултати от изследвания се заплаща такса. Когато за това изследване се отиде след един ден отново се плаща такса. Това се е превърнало в нещо, което за едни пенсионери с пенсия от 100 лева е много тежко и трудно.
Всички трябва да плащат. Държавата не осигурява само децата. Става въпрос за студентите, войниците и т.н.
ХАСАН АДЕМОВ: Професор Макова, това е медицинска дейност. Медицинската дейност не се плаща от държавата, а от здравната каса.
СТАНКА МАРКОВА: Всеки лично плаща потребителска такса. Защо, аз която плащам осигуровки плащам и потребителска такса, държавата която плаща 0,5 на сто само осигуровка поради, което детето няма да плаща потребителска такса. Детето е най-честия потребител на здравна помощ. Държавата трябва да плаща за децата. Това е моето становище.
Горещо подкрепям, че държавата трябва да плаща 6 на сто от половината осигурителна вноска.
Приветствам проекта на доцент Кумчев за пациентите, тъй като досега се казваше, че не отговарят на национално представяне. С тази наредба и изисквания мисля ,че въпроса ще се реши.
Доцент Кумчев, вие казахте, считам, че ще получа подкрепа от съсловните организации, нашата организация, която представя сестрите, акушерките, рехабилитаторите и лаборантите, изпълнители на медицински дейности и здравни услуги ли са? Защо, тази асоциация и тези хора никъде в никой от проекто законите не се предвиждат като страна в преговорите, след като са съвсем отделни професии по здравни грижи. Това са четири направления в медицината: медицина, стоматология, фармация и здравни грижи. Нещо повече, днес с голямо изумление прочетох, че сестринските грижи в методиката за определяне цената на клинични пътеки са поставени с прането и хотелските услуги от НЗОК и Българския лекарски съюз. Утре ще може да прочетете това в медиите. Как е възможно едни хора, които имат своята отговорност, без които изобщо не може да съществува здравеопазната система, да бъдат поставени с прането и хотелските услуги при определяне цената на дейността? Довежда до това, че няма да има сестри. Ако учителите с тяхната стачка могат да вземат учебния материал след това. Ако сестрите покажат, че без тях не можете, при тях учебният материал е друг. Не може да се вземе след това през ваканциите.
Моля когато се говори за съсловни организации, които имат закони да бъдат равнопоставени, тъй като всяко съсловие е изпълнител на даден вид здравна помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм, но само донякъде с вашето изказване. Считам, че цената на труда безспорно трябва да излезе от вашето съсловие. Мисля, че медицинските грижи са част от здравеопазването. Не казвам, че може и без тях, но не намирам, че вашето съсловие трябва да участва в преговорите и да бъде в рамковия договор. Безспорно голямата роля на сестрите се прави по медицински показания предписани от лекарите.
СТАНКА МАРКОВА: Само това ли се прави?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм, че вие трябва да определите цената на вашия труд. Вие да дадете на колегите от Българския лекарски съюз, вашата цена.
СТАНКА МАРКОВА: На кое ниво? Ние не сме поканени дори като наблюдатели. Имайте предвид, че тази година 100 места не са заети. При положение, че никой не се пенсионира и не напуска.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Маркова, това е проблем на заплащането и ценообразуване, а не на участие в договорите.
СТАНКА МАРКОВА: Ние ни искаме да подписваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е друг въпрос.
СТАНКА МАРКОВА: Ние искаме да участваме в договарянето и да се чува нашето мнение. Никъде не е регламентирано.
ПРЕДСТ. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще достигнем до общо становище.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Уважаеми господин председател, искам да успокоя професор Маркова, че в методиката, която е разработена и приета от двата управителни съвета на касата и съюза, фигурира среден медицински персонал.
СТАНКА МАРКОВА: Няма среден медицински персонал.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Това, което сме заложили като цифра е средна брутна заплата от 840 лева за сестра в болница и на друго място. Цифрите могат да се потвърдят и от Националната здравноосигурителна каса. В никакъв случай не сме изпуснали персонала от техния съюз. Разбира се, наша е грешката, че своевременно не са уведомени и не са поканени. Професор Маркова, обещавам ви, че в най-близките дни ще седнем заедно, ще видите разчетите и ще се убедите, че ви казвам истината. Тази методика вече е приета между двата управителни съвета. Има всички шансове нещата да дойдат на своето място.
По отношение на законопроектите, мисля че не за първи път се обсъжда потребителската такса. Наистина по време на избори темата става актуална.
Първо, искам да кажа, че почти във всички европейски страни потребителската такса под една или друга форма съществува. Например, в Германия беше един месец, а сега е на три месеца. При първия лекар се плаща и важи за следващите три месеца. Това са различни форми, но я има.
Що се отнася до отчитането на таксата. Отчитането в болниците и лабораториите, където не е потребителска такса, а е такса първо вземане категорично е изцяло и точно. Там няма как да се вземе без да се отчетат тези средства. Може би при специалисти особено на индивидуални практики и дижпита да се получават отделни нарушения. В същото време от старта на реформата има една категория лекари, които са безкрайно ощетени и това са педиатрите, които не получават и стотинка от тази такса.
Необходимо е да се намери механизъм за правилно разпределение между лекарите. В никакъв случай не бива да се премахва. Има своето значение и влияние като регулиращ механизъм. За пенсионерите, които по принцип над 90 на сто са освободени, би следвало да се намери механизъм някой да плаща и за децата. Принципът следва да бъде, който ги освобождава да плаща.
Това е по отношение да има или да няма потребителска такса? Нямаме никакви възражения срещу каквито и да регулаторни и санкциониращи механизми по отношение издаването на документ. Всеки лекар знае много добре, че трябва да издаде документ за сумата. Ако се намери ефективен механизъм за контрол нямаме никакви възражения.
Няма да вземам отношение от името на съюза по отношение начина на събиране на средства. Приветстваме пенсионерите и децата да се осигуряват в пълен размер, както всички останали. Това не е наша дейност, поради което нямаме отношение по този въпрос.
Имаме съвсем сериозно отношение по договарянето и начина на договаряне.
Първо, искам да започна с това, че тази година започнахме успешно едни преговори, в които имаме резултат. Достигнахме до общи позиции по отношение методиките и т.н. За съжаление имам чувството, че се повтаря историята от миналата година. С политически и други хватки се прави опит да се торпилират преговорите. Т.е. да прекъснат и резултата да е наистина като 2005 и 2006 година. В никакъв случай не приемам, че вина имат съсловните организации.
Професор Кумчев, искам да ви уведомя, че няма съсловна организация, която да ви подкрепи в тези искания. Няма как да приемем, че ние ще бъдем изключени от рамковото договаряне. Т.е. ще имаме съгласувателно участие. От време на време ще ни уведомяват какво правят, но не са задължени да го правят. В крайна сметка касата и министъра ще изработват сами рамковия договор, условията за сключване на договори с лекарите, както цените и обемите. Това няма как да се приветства от нас. Това е едно убийствено връщане назад, изобщо в договарянето. Ако се приеме най-добрият вариант е въобще да не си губим времето с тези неща, а просто да се създаде един бюджетен отдел на министерството. Всички финанси да отиват там и министъра да сключва договори, да превежда пари, да определя кой, колко и какво ще получава. Помним това време. Много по-евтино ще излезе от варианта, който предлагате.
В никакъв случай няма да приемем, че касата индивидуално ще определя с какъв брой лекари според потребностите без да има каквито и да е критерии за потребности ще сключва определен брой договори. По нейни критерии и усмотрение решава, че от десет налични гинеколога ще сключи договор с трима. Как мислите, че районният директор ще сключи точно с тези трима и срещу колко? Това е една врата за корупция. Не казвам, че сега я няма в касите. Вие ще я задълбочите окончателно.
Не приемаме лимитирането на дейността в лечебните заведения. Не може да се каже, че една болница ще оперира три апандисита и ще спре да работи. Това е абсурд. След това пациента ще отиде в съседната болница, която е по-слаба, но и за това има резерв в лимита, който не е изразходван. Не виждам как точно се насърчава конкуренцията. Няма такова нещо. По този начин изцяло се спира конкуренцията. Насърчават се слабите практики и лечебни заведения. Големите болници бързо ще изчерпят своя лимит и след това пациентите искат или не искат ще отидат в по-слабите.
Много са нещата. В тази част по никакъв начин не можем да приемем този законопроект.
Искам да ви кажа, че сме информирали всички районни колегии. Започват да пристигат първите реакции, които са крайно негативни. Моля съвсем честно като лекар и колега не предизвиквайте лекарите да си подредят палатките до учителите, защото това ще ни докара до там. Ако и тази година се повтори същото и ние ще бъдем там. Благодаря ви.
СТЕЛА БАНКОВА: Господин председател, уважавам мотива, който представихте, че в европейските страни има потребителска такса или в по-голямата част, след като сме влезли в Европейския съюз вероятно трябва да се стараем да синхронизираме законодателството си и да нямаме резки и драстични изключения.
В тази връзка искам да ви попитам какви основания са имали политиците, които приеха 20 на сто данък върху лекарствата при положение, че в европейските страни този данък е между 0 и 5 на сто. Тук става въпрос за едно драстично отклонение от европейската практика.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Напълно ви разбирам.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Райчинов, уважаеми колеги, искам да кажа няколко думи във вид на реплика.
Изненадан съм от реакцията на управителните съвети на съсловните организации. Сутринта разговарях с доктор Кехайов, за съжаление чрез радиото. Обясних, че неговите експерти не са вникнали ясно и точно в контекста на законопроекта, който предлагаме.
Искам да бъда абсолютно точен. В параграф 13, доктор Райчинов, алинея 3 „Обемът, цените и методиката за заплащане на видовете медицинска помощ по член 45, изплащани от Националната здравноосигурителна каса се определят ежегодно с представителите на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина за съответната година” и т.н.
Доктор Райчинов, не може в системата за здравеопазване да няма правила при провеждане на преговори. Не може в системата за здравеопазване в нашата страна, вече трета поредна година 2005, 2006 година вие сте свидетел, знаете защо бяха провалени преговорите. Не може да си позволим да продължава това. Това, че с този законопроект искаме да сложим в ред нещата, в ред финансовата рамка, в ред нашите отношения и в ред сроковете на тези преговори няма нищо лошо. Няма държава в света, в която преговорите да протичат до тогава, докато свършат. Не може така. Миналата година в края на месец декември предложихте да продължим да водим преговорите, но до кога?
В този смисъл най-коректно казвам. Искам да се направи съвсем внимателен прочит, защото никой по никакъв начин не наранява интересите на съсловните организации в страната.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Искам да ви уверя, че много внимателно сме прочели материала. В точка 6 е записано, в случай, че не се постигне съгласие министъра едва ли не сам издава договор. Това обезсмисля горните точки. Министърът не може да бъде арбитър и издател на Националния рамков договор. Това не е договаряне. За какво договаряне ще говорим, когато ще се извършва от министъра. Точно текстът, който беше направен миналата година, даде индивидуални и самостоятелни права на касата прекрати договорите. Знаете, че миналата година ние не разполагахме с бюджет почти до края на месец ноември. Как да договаряме цифри и параметри? Започнахме да ги преговаряме през последните десет дни. Няма как да се подпише договор.
Не чухте да възразявам срещу сроковете, които сте посочили. Не чухте да възразявам да има три годишен договор. Няма и да възразим. Текстовата част на договора трябва да бъде такава, че да работи дори 30 години. Договорът в Германия е променян два или три пъти за последните 15 – 20 години. Нямаме възражения. Възраженията ни са за елиминирането на съсловните организации. От индивидуалните права на политически личности, не защото в момента са от вашата или друга партия, да правят индивидуално рамков договор и да се подменя една осигурителна система каквото имаме към момента с бюджетна система, при която парите да се събират от хората. Т.е. някой да разполага и разпределя парите на гражданите по собствено усмотрение. Да решава с кой ще сключи договор? Как ще го сключи? Това никога не може да приемем.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, така или иначе преплетохме темите за това ще предпочета така както бяха обсъждани законопроектите и представени да кажа по няколко думи за всички от тях.
Ясно е, че дебата за потребителските такси да ги има или да ги няма, е свързан с въпроса кого и колко осигурява държавата? Въобще за финансовите средства, които циркулират в здравната система.
Точно преди една година в Комисията по здравеопазване обсъждахме отпадането на потребителските такси. Имаше и много голям дебат в залата. Не е сериозен аргумента, че тъй като не се спазва един текст от закона поради слаб контрол или други причини, трябва да отпадне този текст, за да бъде всичко юридически изрядно.
Ето защо, предложенията в какъвто и вариант да са направени, освобождаване на всички от потребителска такса или освобождаване на определени групи, за мен са несериозни. Защо? Много ясно е записано и в сега действащия текст. Социално слаби граждани по ред, който е ясно регламентиран и сега са освободени от тази потребителска такса. Голяма част от пенсионерите, които са с хронични болести и сега са освободени. Това, че липсва слаб контрол не е проблем нито на лекарското съсловие, нито на хората, които по някакъв начин са ощетени. Техен проблем е, ако не си търсят правата и не искат бележката или плащат за нещо, от което са освободени. Това е въпрос на гражданска позиция и други неща.
Започвам със законопроекта на Борислав Китов и група народни представители.
Сега изразявам лично становище. Въпросите са много важни и предстои да вземем становище в парламентарната група. Подозирам, че голяма част от тук изказаните позиции ще бъдат становище и на групата. Ще си позволя да ги изложа.
Що се отнася до предложението членове на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса в този законопроект да не са служители на здравната каса, мисля че има резон в това предложение. Ще бъде подкрепено от нас.
Приветствам идеята държавата по отношение на осигурените от държавата лица да внася една по-висока сума, а не сегашните 0,5 на сто от минималната осигурителна вноска. Например, тази сума да бъде половината от стойността на минималната вноска. Т.е. 3 на сто. Мисля, че е реалистично и може да стане към настоящия момент за следващата година.
Относно законопроекта на групата на ДСБ. Искам да кажа, че там има много интересни предложения.
На първо място, става въпрос за засилване на гражданския контрол. Интересно е предложението за не пряк избор в основата, на който са общинските съвети по отношение на нов орган на областно ниво. Областно събрание на представителите към всяка Районна здравноосигурителна каса. Не знам практически как това ще се осъществи. Идеята е крайно интересна.
Предлага се промяна в начина на избиране на контролния съвет. Прецизиране какъв е основният пакет от медицински дейности. Презумпцията е, че се финансира преди всичко лечебна дейност със здравно осигурителната вноска.
Законопроектът предвижда възстановяване на договорното начало. Предлага се реимбурсирането на лекарства да не бъде обект на договарянето, защото колегите смятат, ако съм разбрала правилно, че тук действително съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса влизат в едни по-различни взаимоотношения, които не са типични за дейността и целите, които трябва да има една съсловна организация. Това предложение е интересно.
Имам резерви по отношение предложението да се намали резерва на здравната каса. В края на краищата това е една възможност да се реагира съвсем оперативно при финансовата ситуация, в която се намира касата.
По отношение на законопроекта внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова. Преди малко изразих становище.
Много ясно е казано в член 37, че социално слабите лица без доходи, не работещи членове на семейството, освен всички други изброени групи са освободени.
По отношение на предложенията в законопроекта на Петър Мръцков и група народни представители. Предложенията са направени предимно за пенсионерите.
По отношение на другото предложение на Борислав Китов, мисля че има рационални идеи, които биха могли да бъдат подкрепени. Те касаят квотата и много важно регламентирането. Да се даде точно определение какво е национално представителна пациентска организация.
Всички смятаме, че пациентите като гражданско участие и квота трябва да намерят своето място. Умишленото задържане поради други съображения на наредби и другите национално представителни пациентски организации. Това не е в интерес нито на пациентите като потребители на здравни услуги, нито на лекарите, нито на здравната каса.
Останах с впечатление, че редица хора от присъстващите в залата, не сме разбрали точно какво е написано в текстовете внесени по отношение на променя на рамковото договаряне. Прочитайки текстовете, които са внесени ние също останахме с впечатление, че там има друг замисъл. При разговора с доцент Кумчев преди заседанието се оказа, че те не са имали това в предвид. Предстои отново обстойно да се запознаем с техните мотиви и текстове. Дано да не е това, което и ние подозираме. Ще вземем становище, което ще бъде представено.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, становището на Българския зъболекарски съюз относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване внесе от доцент Тодор Кумчев и група народни представители, е раздаден в писмен вид. Отнася се за целия законопроект като цяло, тъй като всяка промяна е смислено свързана със следващата такава.
Доцент Кумчев, Българският зъболекарски съюз приема и одобрява отделни елементи, но тъй като екстраполирани от този текст, текстът започва да губи смисъл. За това категорично възразяваме срещу целия законопроект. С вас не формално сме провеждали разговори. Виждам предложението за три години Национален рамков договор, което адмирираме. На практика Българският зъболекарски съюз запазва националния си рамков договор в текстовата част вече втора година. Надявам се, че ще има Национален рамков договор за 2008 година, където настояваме да се запази същата текстова част.
Наистина всяка година смяна на текста създава изключително голямо напрежение както сред работещите в касата, така и сред изпълнителите на медицинска и дентална медицинска помощ. Има някои моменти, с които е абсурд да бъдем съгласни. Наистина на практика последните алинеи и изречения на всяка една нова промяна ясно и точно подсказва, че в един момент съсловните организации са поставени на колене и са извадени от договорния процес.
Писмената обмяна на становища и ако една от страните в 15-дневен срок не отговори на дадено становище се счита, че преговорите са прекратени говори за предрешен изход на дадено събитие. Винаги една от страните няма да отговори на нещо и преговорите могат да бъдат прекратени. Няма да визирам коя от страните чиито интерес реално тези промени касаят.
Запазвам правото си да обсъдя всеки един детайл от вашия законопроект и да подкрепим тези, които от наша гледна точка могат да бъдат подкрепени от съсловната организация на лекарите по дентална медицина и да изкажа становището си против други отделни моменти от вашето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков, още веднъж искам да подчертая категорично, че с този законопроект се поставят правила при провеждане на преговорите, в което няма нищо лошо. Вие знаете, че миналата година финансовата рамка на здравеопазването беше образно казано пред провал поради това, че не се достигна до консенсус при преговорите.
Ясно и точно са записани сроковете и начините на преговори, за да може всяка съсловна организация да защити своите интереси. Да може бюджета на Националната здравноосигурителна каса да бъде обсъден внимателно и точно. В рамките на този бюджет да се осигури медицинската дейност в България при това законодателство. Още веднъж подчертавам, че никой не маха договорния процес в интерес на други цели.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, ако ми разрешите искам да изложа по-конкретно становище по вашия законопроект.
Абсолютно съм съгласен, че трябва да се намери начин за представителни организации, които да се избират и да участват. Искам да кажа, че едва ли има някой, който да не е съгласен, че пациентските организации трябва да участват в общото събрание. Не мисля, че имат място в преговорния процес. Особено да преподписват договор. Доцент Кумчев, реално Управителният съвет на касата защитава преди всичко пациентските организации. Отчита се на Събрание на представителите, в което участват. Управителният съвет е този, който представлява всички български граждани като евентуални пациенти. Разбира се, не може да няма преподписване от министъра, защото той е този, който носи отговорността за здравеопазването. Не считам, че мястото на пациентските организации е да парафират и този преговор.
Що се отнася до контролния съвет. Навсякъде по света максимум мандатите са два. Човек има едно техническо обработване за познаване на материята. Вторият мандат е много по-лесно. Не знам каква е вашата логика да ограничите Контролния съвет и да има само един мандат.
Мисля, че много по-добре е да има два мандата, както е било досега, защото обработването дава възможност, но това е въпрос и на дебатиране.
Изключително опасно е, отпадане на временно свободните средства. Когато в текста, че временно свободните средства и средства от резерва на НЗОК могат да се влагат депозитни сметки на банки, държавни ценни книжа, когато извадите временно свободните средства става въпрос за преходния остатък. Тогава вие давате възможност да правят каквото искат с него.
ТОДОР КУМЧЕВ: Има друго заглавие за свободните средства. Казват се „средства”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Временно свободните средства и средствата от резерва, искате да кажете, че средствата и отново средствата, няма как да стане.
Доцент Кумчев, преходният остатък не е резерв. В момента преходния остатък е около 30 – 40 милиона лева. Те не са резерв. Тук въпроса е, че трябва много точно да бъде прецизирано за да няма евентуално злоупотреби.
По отношение на чуждите граждани, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България са задържани под стража или са лишени от свобода. Няма такова европейско изискване като директива. Разбира се, има такава практика. Нека да помислим по следното:
Първо, когато говорите за чужди граждани не става ясно, че са само европейски. Тогава изведнъж се оказва, че тези, които са тук и направят нарушения държавата трябва да ги осигурява. В същото време чужди граждани, които нямат разрешение за постоянно пребиваване сами се осигуряват. Какво се получава? За тези, които нарушават българските закони държавата ще плаща. Много ви моля и това да се прецизира. Още повече когато говорите за чужди граждани става въпрос извън Европейския съюз.
Второ, вие предлагате освен бюджета на касата Управителният съвет на НЗОК трябва да предложи като бюджет включително и с формирани цени и обемите на медицинската помощ. Начинът, по който предлагате наистина дава презумпция, че се прави независимо от договарянето. Текстовете трябва ясно да бъдат прецизирани. Необходимо е да стане ясно, че това е обвързано и с другото.
ХАСАН АДЕМОВ: Цената е пазарна, а не административно понятие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Задължавате, че всички лица, които са задължени да внасят осигурителни вноски представят декларация за сумите… Мисля, че с този текст се получава натоварване. Ако става въпрос за по-ясна данъчна политика мога да приема този текст.
В параграф 13, член 55, според мен наистина по-нататък в алинея 7, дава възможност на една от страните изкуствено да бяга от подписване на договор. Това не е Българския лекарски съюз, съответно и Българския зъболекарски съюз.
Според мен, когато търсим задължението, съгласен съм с вас, че е хубаво да има рамков договор. Трябва да правим текстове, които да правят реално отдалечени преговарящите страни от възможността и невъзможността да подпишат договор. Преди нещата бяха заложени по следния начин. Ако не се подпише от двата съюза, отговорността се поемаше главно не само от гражданите, но включително и от тези, които са представители на тези, които не са го подписали. Дали е най-добро да се предоставя възможност това да става от едната страна, която по този начин винаги може да избяга от преговорите. По този начин прави управителния съвет и двете съсловни организации еднакво отдалечени.
Доцент Кумчев, изключително ме смущава следното:
Първо, вече се предоставя възможност на касата избирателно да сключва или да не сключва договори с изпълнителите на медицинска помощ. Извинявайте, но това за мен е промяна във философията на нещата.
От друга страна в законопроекта на колегите от ДСБ се опитват да допълнят социалното здравно осигуряване. Системата на здравно осигуряване е на свободната конкуренция на изпълнител на медицинска помощ. По принцип всички сме съгласни с това. Сега когато се предоставя възможност с едни да бъде сключено по преценка само на едната страна. Бъдете сигурни, че това при всички положения ще доведе до проблем. Ще наруши или поне ще администрира конкуренцията.
Убеден съм, че при сезиране на Комисията за защита на конкуренцията това ще отпадне.
Въпросът за обемите. Да се разписват неща в закон, че някой ще определя, или че в договорите ще се определят обемите, също е ограничение до достъпа. Какво се получава? Търсеното здравно заведение, защото е добро, безспорно много по-бързо ще си изпълни лимита. Когато гражданина „Х” попадне и има нужда от помощ извън периода, в който са имали своя лимит ще трябва да бъде насочен към друго здравно заведение, което също е едно изкривяване на свободния достъп. Разбирам какво търсите, но бъдете сигурни, че това ще доведе до известни проблеми със свободния достъп.
Напълно съм съгласен, че освен финансов и медицински контрол трябва да се упражнява. Нека тогава всички да помислим върху това, което каза Румяна Тодорова, че в девет каси в България вече няма лекари. Съгласен съм, че не може без медицински контрол. Необходимо е да направим така, че утре в касата да има лекари. Защото, с бюджета, с който сега работи касата бъдете сигурни, че ще станат по-зле и от учителите.
Съгласен съм напълно с медицинския контрол. Подкрепям изваждането на контрола от рамковия договор. Това е била моя идея. Не може контрол да се разписва от договарящите страни. Колегите от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз знаят, че винаги съм искал да има ясно разписване, за да се мери с един аршин когато става въпрос за санкции.
Не ми стана ясно защо отпада Приложение № 6? Ще бъде ли заместено с нещо. Това означава ли, че касата ще може да намалява районни здравноосигурителни каси. Смисълът на това приложение винаги е бил да е ясно в зависимост от спецификата на дадена област и община къде ще има подразделение на районните каси и къде няма да има.
Мисля, че ако направим и вземем предвид някои от бележките, които се отправят от двете съсловни организации. Има рационални звена във всички останали закони. С малко повече труд можем да направим добри промени на Закона за здравното осигуряване.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, наистина както доцент Китов каза в тези законопроекти има много рационални неща. Предполагам, че на следващото заседание може би между първо и второ четене ще се изчистят. Благодаря за това, което се подчерта, че Националната здравноосигурителна каса, Управителния съвет и Събранието на представителите представляват интересите на здравно осигурените нещо, което може би през последните две години беше забравено. Благодаря, че всички вие го припомнихте на останалите.
Не приемам това, което беше казано, че не съсловните организации са бягали от преговорите, а може би Управителния съвет на касата. Не, Управителният съвет на касата като представител на здравно осигурените не е бягал от преговорите, но същевременно не е приел това, което миналата година се опитаха да се направи. Не приехме Българският лекарски съюз да прокара доплащането в рамковия договор. Това е проблемът за Национален рамков договор 2007. Нека да бъде ясно за всички, които присъстват в залата. Ние не бягаме от нашата отговорност, но не може да приемем нещо, което е извън заложеното в закона. Всички сме еднакво отговорни и съсловните организации. Всички искаме да си свършим работата. Естествено това, което понякога се забравя от съсловните организации, ние трябва да си свършим работата в рамките на бюджета. Бюджетът се определя от събраните здравноосигурителни вноски. Мисля, че съм достатъчно ясен.
Ние трябва едновременно, заедно да разпределим правилно и най-рационално и най-справедливо парите на здравно осигурените лица. Това е единствената ни задача и никой не бяга от нея. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предишният ден слушах едно интервю по радиото от представител на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, в което заявява пред българската общественост, че средствата за здравеопазване за 2008 година трябва да бъдат минимум 3,5 милиарда срещу 2 милиарда 200 милиона лева за тази година. Казвам ви това не като упрек, а като факт, защото трябва да се намери консенсусно решение в рамките на бюджета за 2008 година, в което здравеопазването и медицинските интереси на населението да бъдат гарантирани. Могат да бъдат гарантирани само ако има контрол в системата. Медицинските интереси на населението могат да бъдат гарантирани ако има определени правила при провеждането на тези преговори. Не виждаме нищо лошо в предложенията, които сме направили.
Доцент Китов, съгласен съм, че за първи път в страната в този законопроект се предлага лечебните заведения да имат определени обем дейности. Истина е, че десет болници в страната, фактите са налице и винаги могат да се покажат, вземат над 35 на сто от бюджета за здравеопазване.
Истина е, че някои болници в страната допуснаха деформации по отношение на отделни нозологични единици, които ги вкарваха абсолютно изкуствено по клинични пътеки, при което при структурата на заболеваемостта се вдигна над 180 на сто, което е анормално явление с една единствена цел, болницата да бъде гарантирана финансово. В този смисъл ние считаме, че за в бъдеще съвсем нормално е да има лимити и обеми медицинска дейност, за да може системата да бъде контролирана.
Веднага искам да кажа следното. Законопроектът допуска 10 или 15 на сто плюс или минус. Дори болниците да надхвърлят тези обем дейности също ще бъдат платени стига да не бъдат деформирани.
Искам да кажа няколко думи за отношенията между Районните здравноосигурителни каси и договорите със съответните изпълнители на болнична помощ.
Доцент Китов, прави впечатление, че в рамките на сега съществуващия закон нито един директор на Районна здравноосигурителна каса няма право да откаже договор. Така е в закона.
Ако продължи така ще бъде мултиплицирано в една друга посока. Защото, ще се появят лечебни заведения в средата на годината, с които ще се подпише договор и тези лечебни заведения отново консумират средства, които вече са разпределени съгласно предходния Национален рамков договор в началото на тази година.
Още веднъж искам да споделя. Никой не ограничава правата на никой. Необходимо е да има контрол в системата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, моята дуплика е съвсем добронамерена към вас. Вие казвате, че заболеваемостта по принцип е даденост, която варира в един нормален процент. Съгласен съм. В същото време казвате, че се появява една нова болница, която консумира средства. Ако приемем вашата логика, която напълно споделям, че заболеваемостта варира в рамките на 10 на сто, тогава просто новата болница е чиста конкуренция. Разпределя средствата, които са нормални за заболеваемостта в страната. Вие не може да ограничавате да не сключите договор с нея. Не взема пари от касата. Взема пари на базата на конкуренция от други лечебни заведения, които не си вършат добре работата. Това е въпрос на свободна конкуренция.
По отношение на договорите. В началото на системата имаше известни ограничения за 800 души общо практикуващи лекари. Възниква проблема, че след като системата се превърта се появяват ново завършили лекари и нови лекари, които няма как без да сключат договор да наберат тези 800 човека. Сключването или не сключване на договор с тях става чисто субективно. За това чрез поправката предложена от доцент Щерев се освободиха. Ако ние залагаме на свободната конкуренция, което е един от принципите на Европа ще имаме конфликт с европейските структури по тези текстове.
Що се отнася до обемите. Грубо администриране е да се поставят обеми на болници. Може държавата да слага обеми на заболеваемостта в страната. Това е друг проблем. Ако приемем нормално, че може да варира 10 – 15 на сто плюс, минус.
Въпрос на контрол е, ако някой заобикаля закона или го нарушава не означава, че ние трябва да махаме нещата за да избягаме от това.
Дупликата ми към заместник-министър Райнов. Не казах, че вие сте бягали. Казах, че текста, който сега ви дава възможност винаги ще имате интерес от не сключване на договор. Интересът на българските граждани се защитават когато ясно и категорично се казва със средства какво може да се покрие? А не с тези средства, да се иска да се покрие всичко и това да става за сметка на цените.
В същото време вие не може да отречете, знаете много добре, че в момента средствата за здравеопазване са към 3 милиарда и половина и 1 милиард и половина има не регламентирани плащания.
ТОДОР КУМЧЕВ: Не съм съгласен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези данни са от Министерството на финансите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Имам само един въпрос към доцент Кумчев. Параграф 34 от вашия законопроект изглежда по следния начин: „Само осигуряващите се лица по смисъла на този закон преди издаването на Европейска здравна осигурителна карта внасят авансовите осигурителни вноски за следващите 12 месеца”. Какво целите с този текст?
ХАСАН АДЕМОВ: Да влязат в системата, ако се връщат в България, но текста не е точен.
ВАНЬО ШАРКОВ: Т.е. не може да се получи Европейска здравноосигурителна карта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, бихте ли отговорили?
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков, знаете, че тогава когато човек има Европейска здравна карта навсякъде получава необходимата помощ. В този смисъл има известна застраховка, за да може лицето, след като плати авансово да бъде гарантирано с медицинската помощ със своята Европейска здравна карта.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Може ли да допълня това, което беше казано от доктор Кумчев. В момента стои хипотезата, например през месец февруари си вземам здравно осигурителната карта по надлежния ред, защото съм здравно осигурен. В момента, в който я вземам преставам да плащам вноските. Цяла година ползвам тази карта в чужбина, а реално не съм здравно осигурен. Тази карта удостоверява правата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Този текст важи само за само осигуряващите се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, европейската директива по този въпрос е ясна и казва, че всеки, който е здравно осигурен има право на тази карта.
Първо, не може да има презумпция. Към момента, когато я иска е здравно осигурен.
Второ, не може да има двоен режим за само осигуряващите се и тези, които са наети. Това противоречи на европейската директива. Вие излизате от базата и казвате, че на Китов трябва да се вземе книжката…, няма такова нещо.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Може би отново не успях да обясня. В момента, в който взема картата в началото на годината през месец февруари след това по редица причини не си плаща вноската и реално отпада от системата. Картата, която е взел цяла година удостоверява, че има здравно осигурителни права в Европа. Предполагам, че това доктор Кумчев е искал да направи, защото тази хипотеза стои.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, презумпцията отива в европейска държава, ползва услуги и те изпращат в касата да се плати. В момента когато пристигне, че вие трябва да плащате и виждате, че не е осигурен вие му казвате: „Извинявайте, но платете си сам”.
НАДЕЖДА МИЛКОВСКА: Искам да допълня това, което каза доцент Китов, когато дадено осигурено лице пребивава временно в чужбина има право на медицинска помощ. За да може да удостовери, че има право на обезщетение държавите издават Европейската здравноосигурителна карта.
Съгласно регламент 1408 тези правила, които уреждат осигурените лица на трудови правоотношения се прилагат по аналогия за членове на семейства, на заето или на самостоятелно заето лице. Като цяло няма разделен режим при обезщетенията дали лицето е самостоятелно заето. Т.е. се само осигурява или е осигурено от работодател.
По този начин, ако се приеме нещо подобно това може да послужи като пречка пред свободното движение на работниците, което е основно право в член 39 от Договора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Имам реплики към доктор Райнов и доктор Кумчев.
Доктор Райнов, ще ви помоля, имаме пълен аудио и видео запис на преговорите от миналата година. Ако намерите текст, в който Българския лекарски съюз е поискал официално доплащане и за това е отказал да подпише договора, да го представите и всички да се запознаят. Такъв текст не познавам и твърдя, че няма. Участвал съм във всички провеждани преговори. Не приемам този упрек към съюза.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не знам на какви законови основания се увеличиха заплащанията на зъболекарите?
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Имаше други причини поради, които Българския лекарски съюз не подписа договора. Основната причина беше не желанието на касата да се подпише договора, а да имат самостоятелни права за издаване на такъв. Това е истината.
Доцент Кумчев, на дали има човек в залата, който ще отрече, че това са нужните пари. Сигурен съм, че няма да има такъв. Нормално е 3,5 милиарда лева. По методиката, по която заедно работим с касата в момента и която приемат. Ще бъде предоставена и на вас методиката. Парите нужни в касата надхвърлят 2 милиарда и 200 хиляди лева само са бюджета на НЗОК. Казваме, че тази методика е съвсем реалистична. Това са минималните възможни изисквания за системата.
Естествено заедно с парите, които са необходими в Министерството на здравеопазване ще достигнем и до 3 милиарда и половина, за да може Националната здравноосигурителна каса да функционира, да функционират и лекарските практики ефективно. Например, малкото покачване на цената на профилактичен преглед през миналата година доведе до многократно увеличаване на самия профилактичен преглед.
Мисля, че нашата цел и на касата е, да има повече профилактика. Тази профилактика доведе до по-висока откриваемост на заболяване. Това натовари допълнително специалистите, а оттам и болниците. Тези 100 милиона лева, за които обяснявахме миналата година, че са крайно нужни на системата. Ако ги имаше сега нямаше да има никакви трусове, в момента касата се чуди от къде да ги събере.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, много внимателно слушам дебата, лично аз и предполагам нито един от експертите на касата не е против договорното начало. Още повече, аз съм член на Българския лекарски съюз. Когато разписваме нещо в един закон, нека да не разписваме само права. Много държа да бъдат записани и задълженията на Българския лекарски съюз към пациентите, към тези които им носят приход. Защото, Българският лекарски съюз не се подписва под нито един документ в последствие. Няма да правя коментар по-нататък.
Искам да припомня, че на миналото заседание се обсъждаше едно внесено писмо по проблемите, които създава Българския лекарски съюз. Наистина този път си позволявам да кажа, при договаряне на лекарствата. Онзи ден изтече срока, в който всички протоколи трябваше да бъдат подписани. Те са подписани от нашите експерти, но от двамата представители от седем, които по регламент трябва да присъстват в тази комисия така и протоколите не се подписаха. За това поставям изключително остро въпроса за отговорността.
ПРЕДСТ. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, вие много добре знаете, че това е последният път когато има преговаряме между касата и лекарския съюз за лекарствата. След това новия закон влиза в сила.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Китов, посочих го само като пример, кой носи отговорността. Нека да преговаряме до безкрай с Българския лекарски съюз. В края на краищата каква е отговорността на Българския лекарски съюз когато нещата не се получат, когато на 1 януари ние не знаем как да плащаме на системата, когато същия този лекарски съюз чака своите пари. Нека това да се изясни в закона.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искам да допълня доктор Тодорова. Къде е отговорността? Защото, отговорността както знаем се свежда до финансовата рамка. Благодарение на нечия отговорност, която в момента идва и при нас, НЗОК продължава да плаща глюкомери по цени от 2002 година. Защо плаща по цени от 2002 година? Поради какви причини? Поради каква причина миналата година Българския лекарски съюз провали договарянето на глюкомери, от което нека да бъде ясно тук за протокола пред всички, произтичат и финансови загуби за касата. Продължаваме законово да плащаме, естествено за пациента най-накрая, да плащаме по цени от 2002 година. Нека освен правата да имаме споделени и отговорности пред закона и българските граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, напълно споделям да бъдат ясно разписани правилата за преговаряне. Напълно споделям и виждането да бъдат извадени санкциите от договарянето. Има логика в това, което се казва. Би трябвало наистина да има ясни правила за тези неща. Защото, в противен случай може да се получи друг да се опитва да прави правилата и да се получава това, което не е добро.
Може би наистина следва да се помисли да се разпишат ясно технологията и правилата с отговорностите на този важен процес.
Наистина може да се помисли за една малко по-дълга макро рамка на договора. След това да останат по-малки детайли, актуализиране на инфлационни цени. Не е лошо да се направи за по-дълго време. Оттам да останат за следващите години по-малки детайли на преговор. В това също има нещо разумно, по което може да се помисли как да се направи. Защото, това освобождава от тежко преговаряне. Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз в крайна сметка са двете страни на един медал.
Колеги, утре ще възникне въпроса кой ще преговаря и как да се преговаря? Как да бъдат представени и запазени всички интереси.
Доктор Райчинов, благодаря че отчитате тази грешка, но когато става въпрос за отчитане труда на средния медицински персонал, няма как да не извикате представителите на съсловието. Вие заедно с тях да вземете тяхното становище и да защитавате това, което казват.
Имате ли други въпроси? Не виждам.
Колеги, в сряда ще имаме извънредно заседание от 16,30 часа в зала 134. Ще разгледаме законопроекта предложен от Петър Мръцков за инвалидите и за професионалната квалификация на Министерството на здравеопазването. Ние не сме водеща комисия поради, което заседанието ще протече бързо.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.

(Заседанието завърши в 17,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/

2009

2008

2007

2006

2005

45-о Народно събрание

Законодателство

Пленарни заседания

Парламентарен контрол

Европейски съюз

Новини

История и факти