Комисия по здравеопазването
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 96
Днес, 11 октомври 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 654-01-142, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 2 ноември 2006 година;
- № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 18 януари 2007 година;
- № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 година;
- № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Ангелова-Банкова на 14 юни 2007 година;
- № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители на 20 юни 2007 година;
- № 754-01-112, внесен от Борислав Китов на 18 юли 2007 година.
- № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 29 септември 2007 година.
- № 754-01-136, внесен от Тодор Кумчев, Емил Константинов и Петър Мръцков на 26 септември 2007 година.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазване
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 96
Днес, 11 октомври 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 654-01-142, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 2 ноември 2006 година;
- № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 18 януари 2007 година;
- № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 година;
- № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Ангелова-Банкова на 14 юни 2007 година;
- № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители на 20 юни 2007 година;
- № 754-01-112, внесен от Борислав Китов на 18 юли 2007 година.
- № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 29 септември 2007 година.
- № 754-01-136, внесен от Тодор Кумчев, Емил Константинов и Петър Мръцков на 26 септември 2007 година.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. На предишното заседание не беше представен проекта на народния представител доцент Атанас Щерев. Този законопроект остана да бъде представен, след което всеки може да дебатира по всички предложени закони. Приключваме дебата и преминаваме към гласуване. Обръщам се преди това към доцент Кумчев, за да го попитам, поддържа ли това, за което говорихме.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, стана известна макро рамката на бюджета, включително и на здравеопазването. В тази връзка ние имаме няколко допълнения към проекта на закон, който внесохме. В тази връзка днес ние го оттегляме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Кумчев. Законопроектът предложен от доцент Тодор Кумчев и група народни представители е оттеглен и няма да бъде гласуван.
Доцент Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за този законопроект, който е внесен от нашата парламентарна група се говори в продължение на две години. Вие знаете, че се проведе и кръгла маса и обществена дискусия по този въпрос. Разбира се, резистира се изключително много за приемането на такъв законопроект. Мотивите са, че хората са бедни и не могат да доплащат. Най-малкото това е една много наивна реплика, защото те доплащат над 1 милиард лева в лечебните заведения. Тук става въпрос за нещо, което трябва да бъде регламентирано. Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че без такива мерки, без законови мерки от този род, за доплащане ние не можем да имаме реформа в здравеопазването. Защо? Защото, общественото здравеопазване трябва да се крепи на няколко стълба. Това са ангажиментите на изпълнителите на медицинска помощ. Това са ангажиментите на държавата за тези, които са в неравностойно положение. Това са и ангажиментите на пациентите. Не може пациентите или гражданите да нямат задължения. Ако гражданите нямат задължения това е чист комунизъм. Те само ползват някакви блага.
Смятам, че когато има задължения и солидарност, гражданите имат своето задължение да пазят своето здраве, да платят определена сума, тогава когато ползват здравноосигурителната система или здравната система на дадена страна. Тогава в много по-голяма степен виждат и усещат как функционира тази система. Ще приключа до тук, защото няма интерес към този законопроект. Да приказвам и да не приказвам, управляващата коалиция няма да го приеме, но така или иначе процесите ще продължат както при учителите. Така след това ще започнат и в здравеопазването. Това ще се случи неминуемо защото няма разбиране за тези процеси какво трябва да се направи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме с обсъжданията. Всеки има право да вземе отношение по всички представени законопроекти.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да се запознаем и със становищата по отношение на този законопроект, специално на законопроекта предложен от доцент Щерев, от името на трите институции. Разбира се, ако това е възможно. Ще помоля да чуем становището на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Консултативния съвет по законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам предложението. Мисля, че са предоставени на колегите.
Що се отнася до Съвета по законодателство той е консултативен.
Заповядайте господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, скъпи гости, за пръв път тук присъстват и представители на пациентските организации. Становището на Министерството на здравеопазването е изпратено още на 2 октомври 2007 година. Би трябвало всички да са запознати с него.
Становището е, че Министерството на здравеопазването не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Министерството на здравеопазването поддържа становище, че към момента не са налице подходящи условия за реализиране на предложената законодателна промяна. Законопроектът не предвижда цялостна концепция за промени в националната здравноосигурителна система, а регламентира единствено доплащане на медицинската помощ. Подобен подход за финансиране на медицинската помощ е по-подходящ и система основана на диагностично свързаните групи.
При обсъждане на законопроекта трябва да се вземат предвид и възможните негативни последици от регламентирането на доплащането на медицинската помощ. Т.е. рязкото увеличаване на цените на медицинските услуги, предимно в населените места където конкуренцията между лечебните заведения не е силно развита, да кажем направо, изобщо липсва. Освен това, което е най-важно в становището на Министерството на здравеопазването е, че липсва обосновка за финансовия ресурс, който е необходим за реализиране на предложението за издаване на ваучери, заплащане чрез дружества на доброволното здравно осигуряване на лечението на социално слабите от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря за вниманието.
ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми дами и господа, становището на Министерството на труда и социалната политика, е че не подкрепяме законопроекта, поради няколко причини.
Първо, въвежда се механизъм за доплащане на медицинската помощ. В същност косвено се финансира бюджета на НЗОК.
Второ, принципът в Закона за здравното осигуряване е, че е доброволно. Хората, които са в системата на социалното подпомагане трябва принудително да сключват договор със здравно осигурителни дружества. Най-сериозната причина е, че хората на социално подпомагане са динамична величина. Някои от тях се подпомагат три, четири пъти в годината. А други през различни месеци на годината. Не е възможно да се сключва такъв договор едногодишно. Всички останали мотиви са отразени в становището на министерството.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, становище по този закон от принципен характер сме представили пред Комисията по здравеопазване.
Министерството на финансите по принцип отчита редица рационални моменти в предложения законопроект, но преценява, че това може да стане само след като се разгледа въпроса в контекста на общите дискусии по Националната здравна стратегия, включително и заплащането.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли други институции, които да искат да се изкажат? Не виждам.
Колеги, откривам дебата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Действително съм подкрепил законопроекта, на който основния двигател е доцент Атанас Щерев. Искам по един въпрос да взема отношение. На предишните обсъждания се приема, че духът, идеята и необходимостта от подобно изменение на ЗЗО е налице, а времето не му е дошло. По този въпрос искам да взема отношение. Смятам, че времето е дошло. Въпрос е на допълнително уточняване на някои текстове по финансовите и другите рамки, но в момента предстои да влезе рамката на бюджета за 2008 година. Да се обсъди на различните нива. Тъкмо сега е моментът да се вземе предвид и онова, което предлагаме в този законопроект.
Вторият аргумент е, че колегите от министерството, начело с министър Гайдарски не еднократно, са декларирали, че регламентираното доплащане и в духа на това, което се предлага от доцент Щерев, доцент Великов, доктор Първанова и доктор Иванов е нещо, което е полезно. Следователно тук има известно раздвояване на наличното експертно мнение и на мнението на администратора. Независимо от всичко това показва, че времето е дошло. Въпросът е на политическа воля, която апелирам да проявим. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Великов, считам, че времето дори е закъсняло.
Първо, не може отново да правим двоен стандарт. Хората не могат да доплащат. Хората доплащат като попове, само че нерегламентирано.
Второ, в момента има регламентирано доплащане, което е в порядъка на 85 на сто при зъболечението. Госпожо Христова, това не е ли медицинска помощ? Тези хора не плащат ли също за помощ. Там касата определя цени. В същото време на цялото здравеопазване не може да има доплащане. Доплащането в зъболечението е 500 милиона лева. Тук става въпрос за 200 милиона лева, които са 10 на сто от бюджета на здравеопазването. Извинявайте, но какъв е този двоен стандарт. Точно тези 200 милиона ще „куцат” през следващата година на касата. Госпожа Тодорова заяви това, но ще „куцат” и на цялото здравеопазване. В същото време именно от финансите има данни, което е казано и от министър Орешарски, че над 1 милиард лева са нерегламентираните доплащания. Ако се регламентира доплащането ще се увеличат и приходите, защото ще издават документи.
Съгласен съм, че има някои неща, госпожо Христова, които може би са по отношение на ваучерите. Доцент Щерев дава една идея. Тази идея е тук една година. Става въпрос на обсъждане. С бюджета, който се очертава за следващата година, поставяйки инфлацията, средствата ще бъдат по-малко или същите. Извинявайте, но това е нещо, което се налага. Няма да бъде нищо ново. Нито ще ощети и пациентските организации, защото може да се предвиди да се приспадни от данъците на тези хора, които дават за здравеопазването. Този дебат е изключително важен. Ако парите бяха достатъчни щях да се съглася с вас, но те не са достатъчни. Има едно негласно решение за стоматолозите, което е един работещ механизъм. Забележете ние не желаем толкова. Доцент Щерев не предлага толкова.
Първо, всички казват, че доброволните фондове няма как да се активизират. Няма как да се активизират, защото са заместващи, а не са допълнителни.
Второ, всички казват, че е добре и болниците да ценообразуват и да договарят. Да, именно с доброволните фондове ще договарят своята цена, в която ще бъде разликата. Акумулираме оттам допълнително средства. Даваме възможност да влезнат чужди инвеститори, защото веднага ще влезнат чужди инвестиционни фондове. Това е една изключителна възможност. Не мога да разбера при липса на пари, защо уважаеми приятели, правителството бяга от тази работа.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, господа и госпожи заместник-министри, искам да ви кажа директно, че в момента населението в страната не може да приеме доплащане за медицинска дейност приета със закон. Това е истината.
Втората истина е, че политиката на нашето правителство е да се свали осигурителната тежест.
Третата истина е, че болничната помощ в България, след като стане информационната система на здравеопазването трябва да премине по друга система на финансиране. Тази система на финансиране е следната: колкото струва пациентът на изхода на болницата, толкова тя да получи, за да може хората, които се осигуряват… Защото, ако направите един преглед на страните от Европейския съюз ще видите, че там е категорично забранено да се доплаща в някои отношения. Казва се следното: Хората, които се осигуряват веднъж си плащат за здравеопазване.
Считам, че моментът не е подходящ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята дуплика е следната.
Първо, доцент Кумчев, не сте прав, че в европейските страни няма доплащане въпреки осигуряването.
Второ, искам да ви кажа, че хората плащат така и така. Те биха предпочели да си плащат регламентирано. Особено, ако след това се приспада от дължимия данък, за да могат с достойнство да се чувстват в болницата, отколкото когато ги дават под масата, без значение на кого. Има и социологически проучвания по този въпрос. Ако те не плащаха или това беше нещо, което не става, щеше да я има вашата логика.
От друга гледна точка, какво пречи и без закон да се даде възможност болниците да формират цена. Тогава касата така и така ще плаща на всеки толкова, колкото се договори, но за да се отиде в определено лечебно заведение…, защото безспорно е, че цената в една общинска болница не е равна на цената на лечението в една областна болница и не е равно на една университетска болница. Вие прекрасно разбирате това. Не е редно да получават едни и същи неща. Тогава да им предоставим възможност да ценообразуват и няма да има нужда от закон. Така или иначе ние трябва да се разминем. Дори да се направи 100 на сто и по ди ер джи системата ще видите, че има различно остойностяване за различните болници. Това е моята дуплика към вас.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колегите, с които сме съвносители на този законопроект, безкрайно дълго време водихме този дебат. Направихме дори съответните финансови разчети с Министерството на финансите и НЗОК. Стана ясно, че в системата има не дофинансиране. Не знам дали трябва сега тук да се убеждаваме, че не са правилно остойностени клиничните пътеки и не дофинансирани. Ако започнем отново да провеждаме този дебат, ще се върнем две години назад. Ние веднъж вече се съгласихме, че са не доостойностени, че неправилно е финансирането, че трябва да се въведат диагностично свързаните групи и трябва да се намери допълнителен финансов ресурс. Също така сме провели дебата и за мястото и ролята на здравноосигурителните фондове. Доколко в момента са развити и какъв е ресурсът, който могат да управляват? Те няма никога да се научат да управляват този ресурс, ако няма такъв ресурс и ако продължат да оперират с порядъка на 10 – 20 милиона лева. Въпреки всичко, това не е финансовият ресурс, който е достатъчен за да се финансират допълнителни услуги. Защо трябва да откриваме топлата вода. Има само четири начина. Този ресурс, който не достига или трябва да се плати от държавата или трябва да се плати на ръка, или трябва да увеличим вноската, или допълнително осигуряване било доброволно или задължително. Остава един начин, който не го броя за начин. Това е начинът, който е под масата и не е регламентиран. Той създава проблеми със сивата икономика, защото това е огромен финансов ресурс. Ако е вярно, че има 1 милиард лева под масата за плащания може ли да ми кажете кой плаща данъци върху тези плащания? Как влизат във финансовата система на страната? Къде отива този финансов ресурс и за какво се използва? Как произвежда здраве, което гарантира на пациентите качество и медицинска услуга? За какво се плаща? Следователно, ако ние в нашата комисия вземаме решение, че ще толерираме тази практика трябва да стане много ясно. Ако ние не решим как този проблем трябва да се изчисти означава, че ние толерираме тази порочна практика. Едва ли тук около тази маса има някой, който да каже, че това не е порочна практика и трябва да продължи да съществува. Ако кажем, че няма да въвеждаме доплащане, искам да чуя какъв е механизмът, по който трябва да се санира този проблем. Много моля да не се заливаме с популизъм като казваме, че тези доплащания са непосилни за хората. Това, което сме предложили е обвързано с фонд, който гарантира, че всички 17 групи лица освободени и ползващи преференции по енергийните помощи ще бъдат обезпечени със заплащане на тези такси от доплащанията, които се дължат. Въобще не говорим за хора в риск. Говорим за всички останали, които така или иначе плащат. За това искам да знам какво правим, ако няма да санираме плащането под масата. Кой носи отговорност и кой в тази комисия ще каже, аз съм „за” и гласувам за продължаване на тази практика. Ако няма да каже аз съм „за” да каже какво друго правим, за да се оправи този проблем.
Не мога да повярвам, че на фона на затварянето на очите към този проблем на всичко отгоре предлагаме и отпадне на потребителската такса. Да направим здравеопазването държавно, да се плеснем с ръце, да се прегърнем и да се присъединим към колегите, които стачкуват от учителските среди.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Първанова, не обичам общите приказки и за това ще бъда съвсем конкретен.
Липса на участие на пациентите във финансирането на стандартния пакет медицинска помощ с друго освен със здравноосигурителни вноски е характерно за преобладаващата част на държави членки на Европейския съюз. Няма такова участие уважаема доктор Първанова, нито в болничната, нито в извян болничната помощ във Великобритания, в Гърция, в Испания, Малта, Полша, Холандия и Чехия. Доплаща се за масажи, за психо терапевт и за психолог.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: След като се запознавате с такива страни първо се запознайте каква форма на здравеопазване имат. В Англия става въпрос за държавна система.
ТОДОР КУМЧЕВ: Никъде не се доплаща.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако ще правим държавна система с държавно финансиране в здравеопазването, нека да се прави и да стане ясно кой какво иска.
В страните, които изброихте сте пропуснал, че има много широка и добре развита система на здравни застраховки, които допълват това, което не покрива стеснения и много ограничен пакет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има много дълга листа на чакащи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Този пакет е толкова малък, че сигурно е една трета от нашия пакет. Ако искате няма никакъв проблем да направим нашият пакет една трета, който ще стане 100 на сто остойностен. За останалото всеки се спасява както иска с доброволни застраховки и плаща според риска. Оттам нататък застрахователните компании ще оценят риска му.
Ако беше толкова хубаво англичаните нямаше да си лекуват зъбите в България и в цяла Европа.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, мисля че няма нужда да започваме със стачки. Ние сме тук за да осигурим качествено здравеопазване на гражданите на България, а не да видим по колко хиляди лева ще получават. Хубаво е по много хиляди лева да получаваме, но първо трябва да видим как ще се осигури това. Семашко е велик, защото постави профилактиката в основата на всичко. Не ми говорете за велики операции, трансплантации и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Маринчева, всеки има право на мнение.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Парите, които са в здравеопазването не са разпределени правилно. Кажете ми след като цитирате всички страни на Европейския съюз къде има 35 на сто хоспитализации? Какво прави доболничната помощ? Къде е стопа в хоспитализацията? Какъв е този леглови фонд, който стои неизползван от една страна, няма болница за долекуване, няма болници за рехабилитации. Стоят по двадесет дни, плащат се потребителски такси, въртят се от кардиология в хепатология и т.н. само и само да се получават клинически пътеки. Оттам изтичат парите. Нашите лекари са квалифицирани. Хората са достатъчно разумни за да знаят кога и от кого да потърсят лекарска помощ. Всички фокуси, които казваме с доплащане, извинявайте, но това ще увеличи корупцията. Ще ви кажа защо. Има едно много хубаво социологическо проучване „Социологията в здравеопазването” където съвсем точно е казано от къде изтичат и как изтичат парите. Ако смятаме, че с доплащането ще върнем тези пари от сега искам да ви кажа, какво казват лекарите: „Болницата да го оперира. Аз няма да го оперирам. На мен ще даде и на болницата ще даде”. Доцент Щерев това е истина. Проблемът на нашето здравеопазване е, че частното не е разделено от общественото. Който иска частно да работи от край до край моля има велико болници, велики специалисти. Има такава класа макар и малка, която може всичко да си плати. Тази класа, която сега е при нас, да ги накараме тези хора да доплащат и всяка болница ще формира цена. Една пневмония при нас ще струва 1000 лева, а в болницата в Провадия – 300 лева. Ако отида на една консултация ще ми заплатят 50 лева за нея и човека ще се лекува по същия начин.
Може да много високо специализирана дейност. Държавата се намеси при професор Бобев и каза, че ще се правят стволовите клетки. Всички бяха полудели да дават стволови клетки, да ходят в Холандия и да ги замразяват. Ако нещо се случи да се трансплантират.
Има неща, които ние вътре в себе си трябва да решим. Мисля, че по този въпрос лекарския съюз много може да направи, защото стана много силна организация. По отношение на професионалната етика е много точна. Не може колеги да въртим болния от джипито до специализирания, след това да го върнем и отново да го изпратим. В целия свят и при нас е било 85 на сто от заболяването до лекуването свършва в доболничната помощ. Така ли е? Така трябва да бъде. В болницата не се ходи за много време. Там се ходи за пет, шест дни. Категорично възразявам това да се направи.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Маринчева, моля да ме извините, вие разбира се имате право на свое становище. Очевидно сте много еродирана в тази област. Няма съмнение за качеството ви като специалист. Все пак вие сте народен представител. Ние сме в Комисията по здравеопазване където разглеждаме на първо четене от много време един конкретен законопроект. Кажете нещо по конкретния законопроект, защото общите положения включително защитата на Семашоко може да я направите, но няма много общо със законопроекта. Кажете конкретните си забележки. Приемате ли философията. Ако не я приемете – защо?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, ще ви помоля да помогнете на доцент Маринчева да се запознае с работата на комисията през последните два мандата. Тук работим по законопроекти. Има регламент, по които ги обсъждаме. Позицията, която се приема и философията на всеки един законопроект се обсъжда на първо четене. Тя е в рамките на това, което в момента съществува като система. Ако ние оттук нататък тръгнем на едро да променяме изцяло философия…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Маринчева, изказа своето становище. Нека да уважаваме становището на всеки.
Само преди известно време стана ясно от преговорите между касата и лекарския съюз, в едно интервю на госпожа Тодорова, за да се покрие едно адекватно доплащане за съществуването на клиничните пътеки трябват много пари на касата. Трябва да има приходи от 1 милиард 900 милиона лева. Става въпрос за търсене на начин за намиране на тези пари. Това не е нещо ново, което е измислено от доцент Щерев. Това е една практика, която я има в цитираните преди малко от доцент Кумчев държави.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Категорично съм против доплащането. Пътищата за осигуряване на средствата са в преразпределение на парите, които се въртят в здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да ви кажа, че съм съгласен с вас.
БОТЬО БОТЕВ: Оценявам всички стремления, които се изтъкват като техника за приобщаване на допълнителни финансови ресурси. Искам да възразя на предложения маниер на допълнителните заплащания.
Огромна част от населението, която допира до нас, особено в периферията въобще не са в състояния да си осигуряват допълнителни плащания срещу извършените медицински дейности. Нека да не коментираме това. Те поставят въпроса, още като се предложи хоспитализация дали трябва да плаща потребителската такса по 2 – 3 лева за ден и трябва ли да си купува необходимите медикаментозни средсва, пособия и други. Това ще затвори достъпа на най-бедните и най-нуждаещите се от адекватното лечение, което ще получат в стационарите. Има не регламентирани плащания. Мога спокойно да ви заявя, че това е на ниво високо специализирани, както квалифицирани болнични заведения. Трудно мога да възразя, че не се плаща за сърдечни операции, за мозъчни операции, за ортопедични и урологични операции, с които лично се ангажирам и търся приятели всеки ден, за да се добера до някого. Намерен е начин за регламентация. Идва при мен пациент и казва колко са му предложили за да бъде опериран от най-добрия специалист? Той ми каза, че за всичките нива, които са му предложени няма възможност. Отива си в къщи и чака ред и записване. Това са неща, които трябва добре да обмислим, защото в наши ръце е управлението на процесите, които се разгръщат в здравеопазването. Ние следва да дадем възможност на всеки нуждаещ се да получи това. Има други техники, които трябва да обсъдим, защото ние сме тези, които в последна сметка ги решаваме. Да се иска доплащане от бедния човек, който ми поставя въпроса как ще плати 30 лева за десет дни?
Редно е да обсъдим останалите неща, защото увеличаване на финансовия ресурс на касата, която покрива задвижените процеси в здравеопазването са далеч над това, което каптира. Направени са опити да се изчисли финансовия ресурс, който покрива всички медицински дейности в доболничната и болничната помощ. За доплащането категорично не приемам. Казвам ви това, с което се сблъскам ежедневно в практиката.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Ботев, разбирам вашите благородни подбуди, но ние имаме конкретен законопроект. Имаме параграф 5, където доктор Щерев, доктор Първанова, Доктор Иванов и аз, предвиждаме механизъм от държавния бюджет да се предвидят средства за доплащане на лечението на социално слабите. Вие против този параграф 5 ли сте?
БОТЬО БОТЕН: Не съм против.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, когато се провежда тази дискусия първо се правят фундаментални грешки, като се смесва една система с друга. Това е много лошо при една дискусия да започваме отначало. Ние развиваме в България фондово здравеопазване. Трябва да се знаят характеристиките на фондовото здравеопазване. Характеристиките на фондовото здравеопазване в целия свят са с лимитиране на употребените дейности с доплащане. Вземете една държава като Австрия, която е със същото население като нас и има 11 милиарда евро, разликата е с 1 милиард евро у нас. 11 милиарда евро има бюджет за здравеопазване. Гражданите на Австрия доплащат от 10 до 30 на сто. Няма как да не доплащат.
РЕПЛИКА: Колко болници има Австрия?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Въпросът е, че навсякъде се доплаща. Няма страна, която да има фондова система на здравеопазване, която да няма доплащане. Ако има доплащане до какво ще доведе това?
Доктор Райнов, искам да ме чуете, защото главната причина е в Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването не разбира своите функции. Министерството на здравеопазването иска да управлява структурите и болниците. Не иска да управлява проблемите на гражданите. За това е призвано министерството, за да управлява проблемите. Защото, това ще бъде напомнено от мен когато започне да се обсъжда бюджета. Тогава ще кажете, че няма пари. Българските лекари и медицински сестри и всички, които участват в процесите на здравеопазване няма да работят с копринени конци и тези неща, с които са работили досега. Болните да купуват и носят в болниците. Защото, за да функционира системата на здравеопазване трябва да има пари в нея. Единият начин е, да увеличите вноската и да има касата един добър резерв за финансиране на медицинските дейности.
Втората възможност е, когато видите, че определени дейности не са дофинансирани от касата, министерството да развие програми. Например, 2005 година във Франция има 29 програми само за онкологични заболявания. Само за онкологични заболявания по 29 програми държавата финансира допълнително извършените дейности. Не ги раздава по свое усмотрение, а прави програми за тях. Вие не сте в състояние това да направите, което е основното. Ние искаме да ви помогнем. Вие не разбирате това. Искаме да помогнем на Министерството на здравеопазването. Ние сме от НДСВ, а Вие сте от БСП.
Миналият път казахте, че сега не е време да се обсъжда този законопроект, защото рамката на бюджета е готова. Сега не е готова рамката на бюджета. Прочетете становището на Министерството на финансите. Миналата година законопроекта беше внесен през есента и не може да се обсъжда. Сега е времето да се разгледа.
Първо, ако мине този законопроект, уважаеми дами и господа ще се намали броят на хоспитализациите. Това, което се мъчите да направите. Мъчите се, но няма да може да го направите без пазарни мерки. Ще се намали борят на хоспитализациите и малко по-късно ще обясня защо. Ще се увеличат приходите на лечебните заведения. Едно областно лечебно заведение формира около 10 на сто от кешовите плащания в момента. Не повече от 10 на сто. Всичко останало е от касата. Държавата няма почти нищо, защото почти няма програми. За това има масово недофинансиране. Хората вдигат рамене и казват, ще видим какво ще правим по-нататък. Ще се установи необходимостта от финансиране на програми от държавата чрез тези доплащания. Както казва доктор Ботев тогава ще се установи, че при определени заболявания и дейности доплащания са много високи за хората, които ще трябва да доплащат. Тогава държавата ще трябва да доплати за тях, защото е длъжна. Това е солидарността в здравеопазването. След това ще се увеличи конкурентно способността на заведенията. Вие искате да съкратите и в продължение на две години правите планове и стратегии да съкратите лечебни заведения, а не сте съкратили нито едно. Няма и да съкратите. Ако въведете доплащанията гражданите ще започнат да избират определени лечебни заведени. Други лечебни заведения ще останат без пациенти. Те сами ще търсят пътя, за да се преустроят.
Искам да кажа на колегата, който каза едно нещо, което според мен е пълно неразбиране не може да увеличи цените, а само може да намали цените на медицинските дейности. След като има конкурентноспособност цените падат. Научете това нещо. Не може да има увеличение на цените, след като навсякъде има еднакви условия и пълна конкурентноспособност.
Смятам, че освен това ще се увеличи и контрола върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ. Една голяма част от гражданите, които ще трябва да доплащат ще отиват и ще направят доброволно осигуряване. Този, който направи доброволно осигуряване, иска или не иска ще си направи доброволно осигуряване, иначе трябва да плаща кеш. Ако си направи доброволно осигуряване, първо ще му излезе по-евтино. Второ, доброволният фонд ще отиде при изпълнителя на медицинска помощ.
Ако отиде един човек и си направи доброволен фонд и е хоспитализиран, застрахователния или осигурителния агент от доброволния фонд отива в лечебното заведение и пита защо сте хоспитализирали моят застрахован или осигурен? Какви са индикациите? Това е нормална практика в целия свят.
Мога да ви кажа, че ако се приеме това, ние наистина ще помогнем на правителството да направи крачка напред в проблемите на здравеопазването и проблемите на здравеопазването на хората. Защото, здравните показатели на населението продължават да бъдат лоши. Продължават да бъдат все така лоши и нищо не може да заличи това, че когато нищо не се прави е по-добре отколкото да направим една крачка напред.
Призовавам ви да се вслушате в разума, да направим една макар и малка крачка напред. Да направим регламентиране на доплащане поне за определени дейности, които могат да бъдат по всякакъв начин лимитирани като заплащане, като форма на заплащане, като процент на заплащане и т.н. но да вървим напред. Ако не вървим напред, отново ви казвам, че рано или късно ще дойде друго правителство, което ще направи тази крачка, ако не сте способни сега да я направите.
Искрено ви казвам, че в този случай помагаме сега да се направи една крачка напред. Няма да стане по-лошо в никакъв случай.
Ще кажа само още едно нещо, такъв един законопроект приет ще подобри достъпа на социално слаби граждани към болничната помощ. Защото, към последният параграф има изискване съответно да се заплаща това доплащане от страна на държавата. Не ми поставяйте въпросите по същество от къде ще вземем това или онова? Защото, това е само бягство от главния проблем. Главният проблем е този, че в момента се доплаща без да се знае точно къде. Когато се поставят нещата на законова основа, че се доплаща само в канцеларията или касата на болницата и никъде другаде в болнично заведение не се доплаща, тогава бюджетите на съответните лечебни заведения ще бъдат ясни. Тогава ще могат да формират тези бюджети. Общините и държавата ще могат да ги подпомогнат, за да могат да се справят с лечебните дейности, които имат да извършват. Всичко останало е анархия. Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин Щерев, много розово ни очертахте перспективите на доброволното осигуряване. В момента съществува доброволно осигуряване, което трябва да покрива частното. Колко пари има там? – 20 милиона лева. За колко години са събрани? Както вие казахте целият български народ ще започне да си прави доброволно осигуряване. Защо не го прави в момента? Има ли финансови възможности българския гражданин да си прави доброволно осигуряване? Вие казахте, че всички ще отидат да си направят доброволно осигуряване? Защо не се прави от тях в момента? Друг е въпросът, че трябва да отворим доброволните фондове и който има възможност да се осигурява. Не всички ще отидат при тези доходи да си направят доброволно осигуряване.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин Щерев, възниква един въпрос, на който трябва да отговорим. Панацея ли е доплащането? Отговорът е не и всички знаем. Докато не говорим за един цялостен пакет от промени в системата на здравеопазване няма да стигнем до никъде. Вие сте на ясно с това. Да се говори за това, че социално слабите как за тях ще се доплаща от държавата, след като същата тази държава трудно отдели пари за фонда за техните здравни осигуровки. Да се говори как доброволното осигуряване изведнъж ще заработи както в нормалните европейски страни, няма да стане. Манталитетът на българския гражданин не е такъв. Докато не мислим наистина за това дали доплащането ще ни предпази от онези корупционни схеми, които вървят и в момента, мисля че ще ги намалим. Няма никакви гаранции, че въведеното доплащане ще ликвидира доплащането под масата. Не може, но наистина трябва да се каже ясно. Докато не говорим за цялостна реформа в здравеопазването, в пакет, който предложихме. Тъй като тук се размениха реплики вие от БСП, ние от НДСВ, ние от ДПС казахме много отдавна: Размерът на здравната вноска, монопола на касата, приватизацията, конкурентност и пазар. Това е. Доплащането не е панацея. Това трябва ясно да се каже.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми доктор Щерев, с цялото уважение към вашите усилия и усилията на колегите, не мога да подкрепя вашия законопроект поради две причини.
Първо, убедена съм, че той ще доведе до ограничаване на достъпа до здравеопазване.
Второ, защото вашия законопроект не е съпроводен със съответни структурни промени.
От това, което казахте разбирам, че вие очаквате доплащането да регулира пазара. Искам с няколко думи да дам контра аргументи на аргументите, които вие дадохте.
Единият от вашите аргументи беше, че гражданите ще избират. По този начин където лечебните заведения не предлагат качествена услуга сами по себе си ще се ликвидират, а останалите ще се развият. Нека не забравяме, че България е страна, в която регионалните диспропорции, включително и по отношение на доходите са много силно изразени. Това би означавало, че в бедните райони, където хората не могат да си плащат лечебните заведения сами по себе си не могат да работят. Това не означава ли, че загиват? Не означава ли ограничение в достъпа точно в тези най-бедни райони от страната?
По отношение на необходимостта от програми и това, че пазарът ще очертае точно тези заболявания и обезпечаването им с определени програми, по които хората не могат да си плащат. Според мен, това е твърде жестоко, да залагаме живота и здравето на хората, за да видим къде в същност трябва да стане доплащането.
Относно вашият аргумент, че ще бъде намален броят на хоспитализациите, да съгласна съм, че това ще има ефект по отношение на кухите хоспитализации. Съгласете се, че ще има ефект и по отношение живота и здравето на хората, които не могат да плащат.
Уважавам това, което сте заложили в параграф 5 въпреки, че има твърде много неща за подобряване, но това не е панацея. Става въпрос за най-бедната социална прослойка.
Не приемам аргумента, че стоматологията е един модел, който можем да пренесем и в останалата част в здравеопазването. Защото, при стоматологията нека не забравяме, че имаме един пазарен механизъм, но имаме един твърде ограничен достъп и много хора не могат да ползват стоматологични услуги.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да отговоря на господин Мръцков, че доброволният фонд осигуряване в момента не върви, защото пакетът е прекалено широк. Плаща почти всички медицински дейности. Нямаше да има нищо лошо, ако касата покриваше със съответни пари този пакет, но не се покрива от нея. Един пакет, който е 100 на сто, касата покрива 60 на сто от него и казва на лекарите: „Работете”. В момента това става. Ако пакетът се свие на две трети и се заплаща 100 на сто, тогава ще изникне необходимостта от допълнително осигуряване или доплащане кеш. Това веднага ще стимулира доброволните фондове. Това е сигурно и не може да бъде по друг начин. В момента знаете ли какво правят доброволните фондове? Директорите ходят в предприятията, събират близки и познати директори. Това не е осигуряване, това е квази осигуряване. Истинското осигуряване ще стане тогава, когато се свие пакета. Пакетът, който може да плати касата.
На госпожа Сахлим, бих казал следното. От ДПС много пъти се казвате, че трябва пакет. През 2002 година предложих една стратегическа мярка с пакет от закони за здравеопазване, но тогава доктор Адемов каза, че сега не е времето да се обсъжда. Не може да се обсъжда и т.н.
Ще ви кажа само едно нещо. За да се тръгне на някъде трябва да се направи първата крачка. Първата крачка е въвеждане на доплащането, за да се постави ред, защото доплащането го има. Има доплащане и няма как да не се регламентира. Нека да бъде регламентирано по най-простия начин. По най-щадящият за хората начин, но въпроса е да бъде регламентирано.
На госпожа Михайлова ще кажа, че прави партийно изказване, с цялото ми уважение към вас. Става въпрос за организация на публичното здравеопазване. Разберете, че това не е толкова просто. Публичното здравеопазване означава, че когато имаме ограничен достъп не съм предложил за структурни промени. Моят законопроект е за определено финансиране на здравеопазването. Ще ви кажа какво ще стане в една област каквато е Кърджали, където със зъби и нокти хората в Крумовград и Ивайловград се мъчат да си запазят болниците, където работят по седем, осем души специалисти, включително акушер гинеколози и се мъчат със 100 раждания годишно да запазят акушеро гинекологично отделение. Така ли ние гарантираме здравето на тези хора? По този начин ли го гарантираме? Тези хора ще бъдат накарани само от определения начин на финансиране. Не мислете, че хората и сега не доплащат. Отидете в една болница, за да видите какво става. Ние искаме болниците да вземат тези пари.
Тогава когато тези хора от Крумовград и Ивайловград отидат в болницата в Кърджали, когато има съответния превоз, първична медицинска помощ оттам да отидат в болницата и да получат квалифицираната медицинска помощ, тогава ще получат по-добрата медицинска помощ. Тогава болницата в Крумовград и Ивайловград или ще трябва да спре да функционира или ще трябва да се преустрои на друг тип лечебно заведение. Как не може да разберете това? Това може да стане само, ако се пренасочат финансови ресурси. Ако се пренасочат определени финансови потоци, които в момента вървят.
Искам да ви кажа, че ако се приеме този законопроект, нито един лев повече няма да излезе от джоба на българския гражданин. Всички пари, които излизат от джобовете на българските граждани, ще се пренасочат по такъв начин, че ще му предоставят по-добро здравеопазване. За това става въпрос. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми гости, скъпи колеги, няма да говоря от името на „ние”, „вие”, нито от името на „те”. Ще говоря от мое име, тъй като искам да започна с това, че за разлика от всички останали приветствам колегите, че търсят възможности и начини да влязат пари в системата. Друг е въпросът дали това е най-добрия начин. Ще се опитам да се аргументирам, но преди това ще ви кажа няколко неща, тъй като тук чух от доцент Щерев редица неща в исторически план. Например, за цялостната стратегия, която е предложена.
Тогава „скочих” както казахте вие по няколко причини, които добре познавате. Манипулация от рода на тази, че вие сте предложили, а ние не сме били съгласни, не мога да приема, защото и сега има такива намеци. Защото, тази стратегия, която тогава предложихте беше изработена от вашите съветници без Министерството на здравеопазването да има нещо общо с нея и без това в условие на коалиция, коалиционния партньор да бъде запознат с нея. Това не беше коалиционен продукт, а една ваша идея, за която отново казвам, че е похвална. В основата на коалиция това не може да се случи и вие го разбрахте в последствие.
Вие критикувате доброволното здравно осигуряване, но кажете кой и по какъв начин наложи раздела от доброволно здравно осигуряване в Закона за здравното осигуряване? KPMG, заедно с Митко Петров, така ли беше доцент Щерев?
Тогава ви казахме, че не може да има съвпадение на единия и другия пакет. Ако има такова съвпадение, Министерството на здравеопазването не разрешиха. Когато говорим тези неща трябва да сме на ясно, но има и протоколи, които са запазили дискусията.
По отношение на доплащането, параграф 5, вие сте човекът, който най-много критикувате без да познавате бюджета в подробности на Министерството на труда и социалната политика, тъй като това е консолидиран бюджет на цялата социална политика. В него влиза държавното обществено осигуряване, Министерството на труда и социалната политика. Вие твърдите, че там парите са най-много, да най-много са парите. След като твърдите, че там парите са най-много, сега предлагате още пари да отидат там.
Разбирам, добронамереността и че това е десен подход. Самият вие казахте, че това не е популярна мярка.
Според мен, когато става въпрос за непопулярни мерки в здравеопазването, в пенсионното осигуряване, в социалното осигуряване, в социалната политика и изобщо в социалната сфера, трябва да се правят в началото на всеки един мандат. Когато кредита на доверие към партиите или коалицията, която е спечелила е на достатъчно високо ниво. Защото, особено сега да се направят не популярни мерки, не знам дали има политическа сила, която да може да го допусне.
На следващо място, кое ме притеснява най-много? Разбирам, че това е един от подходите. Търсене на възможности за по-голям финансов ресурс в системата. Похвално е дали ще бъде по този или по друг начин. Реформата в здравеопазването не е само във финансирането. Вярно е, че финансирането може от само себе си да доведе до преструктуриране без да спираме Закона за приватизация, без да нямаме волята да се пусне сега, без да сме предложили Националната здравна карта, без да сме приели и стратегията.
Големият проблем е, че след като българските граждани по закон са задължени да плащат, тъй като е задължително здравното осигуряване, здравноосигурителна вноска. На тази категория, която е над 600 хиляди. Тези, които веднъж задължително плащат осигурителна вноска, трябва от техните данъци още веднъж да се отделят пари за тази категория. Това е десен подход. Усещането за социална справедливост убягва.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как от 400 хиляди души ще се вземе от техните вноски?
ХАСАН АДЕМОВ: Изглежда не съм обяснил както трябва. Веднъж всички български граждани от 0 до 100 и над 100 година са задължени да плащат осигурителни вноски за здраве. Втори път на тези, които влизат в предметния обхват на параграф 5, тези които са социални слаби, на тези, които са в предметния обхват на параграф 5 трябват още пари –от къде? От държавния бюджет. От къде идва държавният бюджет? От данъците.
Всички български граждани по закон са задължени да плащат осигурителни вноски. На тази категория по параграф 5 социално слаби и на енергийно подпомагане или тези, които не могат да доплащат, държавния бюджет трябва да задели още веднъж ресурс. Веднъж плащам за здраве осигурителна вноска. Следващият път от моите данъци или от солидарните данъци от всички се плаща за тази категория хора. Т.е. за тези хора се плаща два пъти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв е този подход?
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, десен подход е.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ляв подход е.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Щерев, вие попитахте ли останалите български граждани дали са съгласни да плащат за тези хора?
На следващото място идват програмите. Знаете много добре, че съм почитател на програмите. За програмите, от къде трябва да има пари? От държавния бюджет.
Проблемът е, че за тези програми трябва да има външно финансиране. Единствено и само да разчитаме на държавния бюджет, който натоварваме с невероятни ангажименти, вярно е че държавата има ангажименти трябва да заделя, но няма да е достатъчно. Веднъж за осигурителни вноски се заделя, след това за тази група по параграф 5 и още веднъж за програма. Малко в повече ще дойде на българския данъкоплатец.
Говоря не само за социална справедливост, но говоря и за равнопоставеност. Всеки да има ангажимент, не само да бъде консуматор. В един момент ще се окаже, че тази категория от параграф 5 са тези, за които един път плащаме социално подпомагане от държавния бюджет. Втори път им плащаме осигурителните вноски. Трети път им плащаме за доплащане. Съжалявам, но искам да чуя още малко аргументи, за да се съглася с вас доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Адемов, винаги харесвам вашият аналитичен стил при разглеждане на нещата, но в случая има много еклектика в това, което казахте.
Първо, има един принцип във фондовото финансиране, който е установен в 1870 година от Бисмарк, това е солидарността. Солидарността трябва да съществува. Ние в случая, когато ползваме термина за социално осигуряване за социално слабите още веднъж българските граждани да платят още веднъж плюс своите вноски говорим за солидарност, за тези, които са в неравностойно положение. Отделен е въпросът, кои са социално слаби? За мен не всички са социално слаби, за които плаща министерството, но това е друга тема. Солидарността е налице и трябва да бъде налице. Необходимо е да се заплаща. Това по-скоро е една лява мярка. Вие атакувате законопроекта от този уклон да се натовари още повече държавата. Вие казвате, другите граждани ще бъдат ли съгласни да плащат още веднъж за техните вноски? Няма къде да отидат, защото трябва държавата да прояви солидарност.
Другият въпрос не се коментира от вас. Казах ви, че освен собствените си вноски, всеки плаща собствените си вноски, участието на пациента, участието на държавата, т.е. проявата на солидарността трябва да има трети стълб – пациента. Ако не доплаща пациента, системата ще куца. Не може да е стъпила здраво на определена финансова плоскост тази система. Защото, когато няма доплащане пациентът по различни причини започва да претоварва системата. Освен ако има близки в системата, започват да му казват, че се приема по социални индикации, приема се във вътрешно отделение, след това се приема в хирургическо отделение, този човек цяло лято се върти докато близките са на море, след това казваме, че има много хоспитализации. Болниците са за това, за да има хоспитализации. Не можем да упрекваме болниците и лекарите за това. Трябва да нагласим системата така, че всеки да носи отговорност, включително и пациента.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Адемов, безспорно е един от най-опитните парламентаристи и един от най-компетентните в тези области, на социалното и здравното осигуряване. Той може да докаже всяка теза. Това разбира се е достойнство.
Искам ние да проявим политическа воля и ако искате и смелост, и доблест, и мъжество, да подкрепим този законопроект на първо четене. Ако в неговите думи се промъкна тезата, че сега не му е времето, каква беше или да бъде в началото на мандата или сега не е неговото време.
Предлагам, да бъде приет законопроекта и да проявим политическа воля, тъй като това е един полезен законопроект. Ако първоначалният текст на параграф 6 е бил, че този закон влиза в сила от 1 юли 2006 година, очевидно много време и минало от тогава, нека да се запише 1 януари 2009 година, за да имаме време още да се подготвим, но да се приеме с един такъв леко отлагателен срок, защото този законопроект е полезен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, направихте едно добро политическо изказване. Искам да кажа, че тълкуванието е следното. Да, времето е пропуснато. Този законопроект е от година и половина. Да, в коалицията ние не си говорим. Да, досега по отношение на здравеопазването нищо не направихме. Това казахте вие. Това е моята реплика, на вашето изказване като опитен политик.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ще отговоря с две изречения.
Първо, Доцент Щерев, да мен да говорите за Бисмарк, мисля че е погрешно. Аз знам кой е Бисмарк, знам неговия модел и всички останали модели. Знам, как не трябва да се смесват по начина, по който предлагате.
Второ, вие говорите за солидарност. Солидарността е когато държавата плаща повече от 50 на сто на социално слаби, на пенсионери, на деца и т.к. Колко пъти трябва да бъде солидарен този народ? Един път и то достатъчно като процентно отражение българския народ е солидарен. Българският данъкоплатец е солидарен със социално слабите и плаща осигурителни вноски. Говоря не само за солидарността, за която пледирате втори път да се прояви. Говоря и за социалната справедливост.
Твърдя, че аргументите, които казвате ме навеждат на мисълта, че по някакъв начин усещането за справедливост изчезва. Това е моята дуплика.
Господин Великов предложението за 2009 година е компромис, но в здравеопазването, трябва да има решителни, бързи, смели и не полулярни мерки. Защото здравеопазването ще продължи да се само разпада като система. Твърдя, че през последните години няма такива реформи и бюджет, който да отговаря.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, доктор Адемов каза, че може би не най-важният модел е финансирането, но няма реформа без финансиране. Разбира се, предложеният законопроект от доцент Щерев и дебата, който провеждаме е изключително важен от гледна точка на факта, че съвсем скоро предстои разглеждането на бюджета за здравеопазване за следващата година.
За всички е ясно, категорично че системата на здравеопазването в България е крайно не дофинансирана и трябва да се търсят източници за финансиране. Какви могат да бъдат механизмите? Без съмнение дори да е болезнен въпроса за цялото общество и да бъде чисто политически.
Необходимо е да се каже истината на обществото, че средствата за здравно осигуряване, които са на солидарен принцип не са достатъчни.
Регламентираното доплащане е една възможност за увеличение на ресурса в здравеопазването. Когато общественият ресурс е крайно недостатъчен е нормално в този етап, когато се разглежда и бюджета за здравеопазване, а вече се установи и на експертна основа около 40 на сто от средствата по данни на директорите на лечебните заведения, по данни на експерти на Националната здравноосигурителна каса. Тези средства не достигат, трябва някой да заяви през следващата година кой ще финансира болничното здравеопазване, кой ще до финансира системата за доболнична помощ, заради което считам, че е една от добрите възможности, колкото и да е болезнена, дори да е политическа за по-реална и обективна регулация е въпроса с доплащането, което трябва да се погледне с изключителна сериозност.
Искам в тази посока да благодаря на доцент Кумчев за това, че оттегли законопроекта, с който се променяха основни принципи заложени в здравното осигуряване, както и да благодаря на много от народните представители, които в рамките на дебата, който започна от миналата седмица и протича и през тази седмица, доцент Кумчев намери сили да оттегли този законопроект.
В момента, в който ще разглеждате законопроекта за бюджета на здравеопазването, за бюджет, който е крайно недостатъчен и вече е доказано, от експертите на лекарския съюз и касата е в недостиг и този дебат, който се откри с този законопроект е изключителен важен и навременен.
Що се касае за бюджета за здравеопазване трябва да погледнем сериозно на нещата, защото няма как да не отчетем и обстоятелството, че работещите в системата на здравеопазване трудно могат да продължат и да работят при тези условия и през следващата година. Няма нищо по-достойно за една професия да се търсят механизми за нейното официално и реално регламентирано заплащане. Обществото има нужда да знае цялата истина.
Мисля, че това е пътят и бъдещето независимо от това какво ще се приеме днес. Регламентацията и регулацията чрез доплащане е една от възможностите заедно с увеличение на здравно осигурителната вноска. Това е нещо, което не еднократно сме споделяли.
Ако днес не приемете доплащането очевидно всички народни представители за следващата година трябва да помислят за сериозно увеличение на бюджета, което обещахте в началото на мандата си пред гражданите на Република България.
Мисля, че това е изключително важно когато се подготвя нов Национален рамков договор. Какви параметри бихме могли да договорим без увеличение реално на обществения ресурс.
Благодаря за позицията. Още веднъж благодаря на доцент Кумчев и народните представители, които в рамките на тази седмица след проведения разговор намериха сили да оттеглят своя законопроект, с който се променяха фундаментално основни неща заложени в осигурителния модел на Република България.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Ще взема отношение по следния въпрос. Тук стана въпрос, че допълнителното доплащане ще ликвидира не регламентираното. Това е вид престъпление. Няма не рагламентирани плащания. Това е подкуп, а понякога е и чист рекет. Човек, след като е достигнал до там, че няма на къде вече, ще продаде и къщата си само и само за да спаси близкия човек. Колкото и опити да са направени именно в тази сфера, борбата с престъпността свързана с корупцията, колкото повече взема толкова повече е висока миза на корупцията. Това няма да свърши работа. Важна е организацията на контрола по изпълнение на онова, което трябва да се изпълнява. Това е резултат от практиката.
Явно е, че парите не стигат. Трябват повече пари. Пари могат да се намерят по два начина.
Единият е или да се направи преразпределение.
Мисля, че има някакви вътрешни възможности. Има и възможности, защо да не се намали малко военният бюджет. Разбирам, че ще се каже, че имаме договорености и обещания.
Второ, необходимо е да увеличим производителността на труда, за да има повече пари. Сега не може да се направи веднага. Трябва да се направи преразпределение на средствата. В това е истината.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: По отношение на контрола, за който говорите един от механизмите на контрола е включване на самите пациенти и на доброволните фондове. Когато има доплащане и това доплащане е или кешово или когато хора оценяват риска си и започват доброволно да се осигуряват, а по-късно когато свикнат на тази практика, може да се премине към задължително допълнително осигуряване. В този случай се включат самите пациенти и фондовете. Това е механизъм за стимулиране на контрола.
Искам да ви обърна внимание, че когато правихме разчетите с Министерството на финансите, дефицита, който в края на годината се налага да се покрива при болниците е от порядъка на 120 – 200 милиона лева. Точно този отново неясно натрупан дефицит, за него става въпрос да бъде прехвърлен във фонда, който да гарантира доплащанията на хората, които приехме формално, че ще се наричат социално слаби. Тези доплащания вече влизат в системата на контрола. Тези доплащания финансират системата, а личното благосъстояние на всички, които приемат не регламентирани плащания. Тези пари създават условия, при които в системата има прозрачност.
В противен случай отново ще бъдат натрупани като дефицит в болниците, защото има не дофинансиране, но по много неясни механизми.
Всички ние в тази комисия ще гласуваме за покриване на този дефицит, както правим всяка година, вече шест години подред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господи Величков, моята реплика към вас е следната:
Първо, когато се говори за не регламентирани плащания не става въпрос само за корупция. Става въпрос за това, че хората си купуват храна в болницата, купуват си медикаменти. Когато някой отиде и заяви желание, да бъде излекуван от определен лекар и плати на касата няма как друг да му иска. Разбира се, няма да го изкорени, но се намалява.
Второ, в момента България е страна с най-голям бюджетен излишък от всички европейски страни. Тази година той ще бъде около 4 милиарда лева, които са около 8 на сто. Извинявайте, но да се прави ленив бюджет, след което да можем само да изравняваме дефицита по текущата сметка, ето от къде спокойно може да се вземе не един процент, а нула процента, за да покрие точно това, за което става въпрос.
Има възможност и за преразпределение. Останалото по-скоро е едно намаление, за което сте прав. Когато отидат при един зъболекар няма корупция, защото предварително се заплаща всичко, както е по регламент.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Ние нямаме различно становище. Необходими са пари. Трябва да има преразпределение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Задължително.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Дали ще бъде от излишъка, който имаме, дали ще бъде от вътрешни преразпределения, дали ще са между министерствата, трябва да има такова преразпределение. Това се отнася не само за здравеопазването. Отнася се за образованието, за вътрешната сигурност и т.н. Такива са нещата.
Тук стана въпрос, че под масата се дават около един милиард и нещо. От къде има такива данни?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има данни, които показват тези неща. Това е по данни на Министерството на финансите.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Това са данни и изследвания, за да се обосновят конкретни факти или тези. Никой не може да каже колко са?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Няма да повтарям нищо от това, което беше казано досега. Ясно е, че няма пари в системата. Атанас Щерев основателно търси някакъв начин да вкара пари в системата.
Знам страни, в които има доплащане. Те не са толкова много в Европа, но има такива страни. Доплащането е въведено когато е достигнат тавана на здравноосигурителните вноски. Ние работим седем години върху една здравноосигурителна вноска. Коя е първата стъпка и коя е втората?
Основната грешка на управляващите между, които сте и вие, е че не се вдига вноската шест, седем години. Както е започнала, така е останала. Няма такава здравноосигурителна вноска в Европа. Да се започне от едно ниво и да остане седем години на това ниво. Тогава когато кажем, че сме достигнали до някакъв таван, тогава трябва да кажем да започнем с доплащанията. Това е основната грешка на управляващите. Вдигнете вноската с един процент или процент и половина, нищо няма да се усети от хората. Свалихте прекият данък, защото е задължителен. Хората по-леко приемат тези вземания. Първата най-важна стъпка според мен, за да влезнат пари в системата е повишаване на вноската.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доцент Паница, вдигането на здравната вноска е важно, но това, което предлагате би било много лошо в момента когато две години нищо не е прави в здравеопазването. Ако само се увеличи вноската в такъв момент нищо няма да се промени, освен да се харчат повече пари. Вдигането на вноската трябва да бъде съпроводено с други мерки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Вдигането на вноската в не реформираната система с порочни практики в нея означава да налеем още пари, които да бъдат изразходвани и да изтекат през същите дупки, през които и в момента изтичат 6 на сто. Заплащането регламентира запушването точно на тези дупки.
Първо, трябва да запушим дупките. Нямам нищо против да се вдигне вноската, но тази система към момента дава дефекти. Ако продължим да наливаме пари в дефектна система означава, още повече да задълбочаваме порочният кръг.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Става дума за позициите на каруцата и коня. Всички от вас знаят за какво става въпрос.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: За разлика от други пъти, когато съм се опитвал да търся законови аргументи и финансови разчети, един чисто емоционален аргумент, който е в моето съзнание и не мога да пропусна да кажа и свържа с това, че няма да подкрепя предложението на доцент Щерев, не защото не ми харесва идеята, а защото така заложена и така проведена нищо няма да промени освен да вкара два източника за допълнително финансиране. Един институционален и един под масата, който ще продължи да съществува.
Например, емоционалния, съседът ми е безработен, осигурен по наредбата за топлинното подпомагане, с рак на пикочния мехур, уважаван от мен доцент, член на ръководството на Българския лекарски съюз преди мен, 4000 лева за операция, задавам въпроса – въвели сме доплащането, колко щеше да свали уважавания доцент от цената на базата на това, че по пътеката някой институционално ще доплати? Съседът ми нямаше 4000 лева, нямаше да има и тези 3000 лева, които щяха да му поискат и сега. Следователно жив ли щеше да бъде? Отговорът е не. Няма да подкрепя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не е необходимо да правим реплики.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Йорданов, преди малко казах, че само във Франция за 2005 година, специално за вас ще изчисля колко са парите, които са дадени като процент от брутния вътрешен продукт. Има 29 държавни програми, за онкологични заболявания. Защото, когато казваме, да няма диспансери, а да има само многопрофилни болници ние не казваме да ги оставим само на финансиране от здравната каса. Точно за такива дейности да се покрият допълнително. Защото не може да се прави касата на ударена, че операцията на рак на пикочния мехур струва 300 лева. Разбирате ли за какво става въпрос? Става въпрос за цинизъм от страна на държавата. Държавата е длъжна да покрие тези пари, за които говорите. Трябва да ги покрие за такъв болен. За това става въпрос. Когато регламентираме доплащането тогава хората ще си направят доброволно осигуряване и доброволните фондове, както е навсякъде по света, ще уговорят определени цени, които са цени между фондове и изпълнители на медицинска помощ. Известно е, че средно са три пъти по-ниски отколкото кешовите плащания.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тези 4000 лева се разделят на 1. Другите институционалните щяха да се разделят на всички от екипа или на всички участници в болницата. Това е нещо, което различава институционализираното доплащане от кешовото, което се разделя на едно, най-много на две или три когато хората са взаимно свързани. Тук не са диагностично свързани групи, а става въпрос за престъпно свързани групи.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да обърна внимание, че ако не решим този проблем, рано или късно българските пациенти ще разберат, че имат право да се лекуват в чужбина. Държавата и българската здравна каса са длъжни да им заплащат това лечение, след като не могат да го предоставят в страната. Това е решението на Европейския съд, което е абсолютно задължително. Направила съм предложение пред Европейската комисия за директива за медицинските услуги. Комисията обяви в пленарна зала в Европейския парламент, че ще внесе тази директива. В момента е обявена за внасяне в Европейския парламент.
Имайте предвид, че от месец ноември ще протекат дебатите в Европейския парламент. Предполагам, че директивата от средата на следващата година ще бъде готова.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, завършихме дебата. Преминаваме към гласуване.
Колегите, които напуснаха са написали как гласуват. Ще ви съобщаваме за всеки законопроект.
Преди да преминем към гласуване, искам да кажа, че това е една сложна тема, която ще бъде продължена когато говорим за бюджета. Така или иначе всеки има право на свое становище.
Законопроектите са подредени по реда на внасяне.
Първият законопроект, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-142, внесен от народния представител доцент Атанас Щерев и група народни представители.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – 7.
- „Въздържали се” – 3.
Не се приема.
Вторият законопроект е, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов, № 754-01-07, внесен на 18 януари 2007 година.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” 6.
Приема се.
Третият законопроект е, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 10.
Не се приема.
Четвъртият законопроект е, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Ангелова Банкова.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – Няма.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, съгласно правилникът моля да приемете поради конфликт на интереси отказа от гласуване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Когато дебатирахме по този законопроект заявих готовност да го подкрепя само при условие, че се потърси компенсаторен механизъм за възмездяване на загубените средства особено в отдалечените райони, селските здравни служби, за които тези средства от потребителската такса са един от начините да се задържат при трудните условия, в които работят, а ние не сме приели нито бюджета на касата, нито имам представа дали това условие ще бъде спазено.
Обръщам се към вносителят, възможно ли е да отложим гласуването, докато за себе си намеря отговор на въпроса ще бъде ли компенсирано това или не?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може само да бъде оттеглен законопроекта. Така както направи доцент Кумчев.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да кажа за протокола, че няма да участвам в гласуването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, повдигнатите от вас въпроси и третираните въпроси в законопроекта третират вноски на български граждани. Българските граждани в чужбина обединени във форуми масово имат определени предложения, които естествено не са обект на този законопроект. Ако приемете това предложение хубаво ще бъде този законопроект да се оттегли, за да може да консолидираме позициите. Да изясним какво искаме да направим и какво да не се прави, тогава да приемем законопроект, който да удовлетворява по-голям кръг от българските граждани. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има две направени молби от колегите Руденко Йорданов и Атанас Щерев.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не съм се консултирал с колегите и няма да оттегля законопроект. Това, за което вие говорите е в законопроекта на Ваньо Шарков и Мартин Димитров, ако искаме да уредим българските граждани в чужбина. Те имат такова предложение. Тогава трябва да гласуваме там, за да решим проблема. В техния законопроект е предложено как да бъде решен проблема за българските граждани в чужбина.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Петият законопроект е, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема.
Шестият законопроект е, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 754-01-112, внесен от Борислав Китов.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Седмият законопроект е, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 6.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
Колеги, следващият четвъртък ще разгледаме на второ четене законопроекта, предложен от Ива Станкова и на омбудсмана.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 17.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/