Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 98


Днес, 8 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на договорните страни относно провежданата от Националната здравноосигурителна каса процедура по договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща изцяло или частично от НЗОК.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
4. Законопроект за държавния бюджет за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 98


Днес, 8 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на договорните страни относно провежданата от Националната здравноосигурителна каса процедура по договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща изцяло или частично от НЗОК.
2. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
3. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.
4. Законопроект за държавния бюджет за 2008 година, № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 година.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Колеги днес имаме за разглеждане изключително важни точки.
Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред.

Точка 1
Изслушване на договорните страни относно провежданата от Националната здравноосигурителна каса процедура по договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща изцяло или частично от НЗОК.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова имате думата да докладвате точката.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, предполагам, че повод за да бъде включена като първа точка темата за договарянето на лекарствата е моето второ писмо, което съм изпратила до председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание.
Няма да се впускам в подробности. Темата е ясна и проблема е ясен. Трябва да ви кажа, че процедурата по договаряне на лекарствата е стопирана поради една проста причина, че не присъстват членовете на Българския лекарски съюз. Въпреки огромната кореспонденция, която сме провели членовете на комисията така и не идват.
Отново искам да припомня, че от седем членове, които са определени в наредбата и трябва да присъстват в тази комисия са идвали само двама. Т.е. точно толкова, колкото да покрият кворума. Няма подписани протоколи.
Първият етап, от отваряне на документацията е завършен.
Вторият етап, отваряне на ценовите оферти не е стартирал.
За информация искам да кажа, че ако нещата се движеха нормално на 5 ноември 2007 година договарянето трябваше да е приключило. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да изслушаме и другата страна.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, по този въпрос ще помоля да изслушате представителят на Българския лекарски съюз участник в комисията, както и заместник-председателя. Разбира се, запазвам си правото след като се направи дебат по този толкова важен въпрос какъвто е въпросът за лекарствата да се изкажа.
Предоставям думата на нашия юрист и участник в комисията, след което позицията по този въпрос ще бъде изразена от заместник-председателя. Ще се включа с изказване в края на дебата.
ВАСИЛ ПАНДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, юрист съм на Българския лекарски съюз. Във връзка с поставения въпрос мога да информирам от страна на представителите на Българския лекарски съюз, че в едната комисия до момента са проведени осем заседания. Другата комисия е провела 15 заседания. Спазени са сроковете по наредбата за момента определени от директора на НЗОК в „Държавен вестник” за отваряне на ценовите предложения. Всички предложения са отворени в определените срокове. Към момента процедурата не е приключила, нито е спряла.
Съществуват проблеми от технически характер. За съжаление документи не могат да се представят, тъй като с няколко писма Българският лекарски съюз изиска проекти на протоколи от заседанията, заедно с техните приложения. В една от процедурите постъпи информация в комисията, че една седма от кандидатите се оспорвали по съдебен ред. Тази информация постъпи с официално писмо от самите кандидати. От самия документ се виждаше, че е адресирано и до Комисията по здравеопазване към Народното събрание, за което вие може би имате информация. Във връзка с това всички членове на тази комисия взеха решение да се получи едно становище на органа издал акта относно може ли да продължи процедурата към момента с висящо съдебно производство или не. Едната комисия констатира някои противоречия и неясноти в самата документация. Например, едно от изискванията е документ изискуем от кандидатите да бъде представен и издаван от Министерството на здравеопазването, за което министерството официално отговори, че такъв документ не издава. Не искам да навлизам в повече технически подробности. За момента след като комисията е взела подобно решение за медицинските изделия да изисква становището, изчаква се съответното становище.
В хода на процедурата имаше промени в състава на членовете. В хода на заседанията участваха и лица, които не са членове на тези комисии, като друг състав извън определеното в наредбата. Във връзка със засиления медиен интерес към тези процедури, тъй като един от основните принципи по Наредбата за договаряне е прозрачност на тези процедури, Българския лекарски съюз поиска да се предоставят изрично протоколите с приложенията към тях. Към момента не са предоставени. Предполагам,ч е това е технически проблем, който в скоро време ще бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли някой, който да иска да вземе думата от официалните институции.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да попитам юриста на управителния съвет на Българския лекарски съюз, какво ще правят хората, които чакат тези лекарства за домашно лечение, диетични храни и медицински пособия на стойност 295 милиона лева? Колко трябва да чакат? Може ли да отговорите ясно и точно, защо се получава така в тази държава?
ВАСИЛ ПАНДОВ: Въпросът беше зададен към мен. Една от основните цели на тези комисии е процедурата да завърши законосъобразно, тъй като за пример предишната процедура и лекарствен списък след приемането му беше обжалван във Върховния административен съд от няколко пациентски организации. Достигна се до прецедент за три дни Върховния административен съд да спре действието на целия лекарствен списък през 2006 година. Във връзка с лекарствения списък беше сезирана и Комисията за защита от дискриминацията. Едната комисия има общо решение с представителите на НЗОК да се изисква становище. Целта е да се постигне максимална законосъобразност на процедурата, която да гарантира в последствие именно и включително като част от съдържанието на Националния рамков договор, спазването и интереса на пациентите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа, че лично аз настоявах в началото на годината да започне договарянето, което започна шест месеца по-късно. Този въпрос тогава не беше зададен на управителни съвет на касата, който направи всичко възможно да започне от средата на годината. Нека да не се обръщаме към Българският лекарски съюз, защото има и съвсем други интереси, които най-вероятно правят така, че да се забави приемането на това договаряне.
ТОДОР КУМЧЕВ: Не мога да приема това. Задавам въпроса съвсем конкретно - защо от месец септември до месец ноември преговорите по тези лекарства буквално се провалят всеки път?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В писмото, което получих от НЗОК и от представителите на компаниите, които извършват договарянето се твърдеше, че много често няма ваши представители и се провалят заседанията. Имало ли е такива случаи? Колко са и защо това се е случвало? Това са моите въпроси. Ще помоля да ми отговорите.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: В една комисия има пълно присъствие на нашите представителите. Причината за това отсъствие е отказа на касата да представи протоколите и приложенията към тях. Предлагат се бланкетни протоколи, на които е записано, че е проведено заседание, на дадена дата и са присъствали дадени членове, в даден час. Всичко останало е записано в приложения, които ние така и не можем да погледнем. Какво има в тези приложения? Тези приложения не се подписват. След нашия подпис няма ли да бъдат подменени, което се е случвало от страна на касата, да се подменят официални документи. Докато не получим тези документи не можем да участваме пълноценно в работата на тези комисии.
Искам да допълня, че това, което се случва, за да е ясно на всички депутати, Българският лекарски съюз не участва в определянето на медикаментите, които влизат в списъка и степента на тяхната реимбурсация – 100 или 25 на сто. Българският лекарски съюз не участва там. Участва единствено при одобряване на кандидатите. След това не участва и в процеса на сключване на договора. Българският лекарски съюз няма никакъв интерес от забавянето.
Господин председател, действително Българският лекарски съюз много отдавна очакваше да започнат тези преговори и да заработят комисиите, а не в края на месец септември. Това са причините за отказа на Българския лекарски съюз да подпише документите. Не можем да подпишем нещо, което не познаваме достатъчно ясно и открито. Когато се получи ясно и открито нашето участие ще бъде пълноценно. Държа да подчертая, че Българският лекарски съюз не държи да участва в преговорите с фирмите за доставка на лекарства. Ние нямаме интереси. Ако някъде трябва да участва, това е в определяне на самите медикаменти, защото не знам кой по-добре от лекарите може да определи кои медикаменти са нужни, но не и в договарянето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райчинов, отправяте сериозни обвинения като казвате, че има подмяна на документ.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Първо се учудвам, че доктор Райчинов говори „ние”. Въпросната комисия е абсолютно независима. В момента, в който се структурира тази комисия работи самостоятелно. На практика никой няма право да се бърка в нейната работа.
Защо, касата определя спецификацията? Това е нормативно уредено. Може би следващият път, така е записано и новия закон, в позитивно реимбурсната комисия има представители на Българския лекарски съюз. Ние не говорим за този момент, а за настоящия момент.
От друга страна, първоначалното искане на Българския лекарски съюз беше да получат протоколите дори не подписани от техните членове. Всички протоколи от Комисията по договаряне на лекарствата са предоставени. След това дойде писмо да дадем и приложенията. Въпросните приложения, поне от председателя на комисията госпожа Февзи знам, че е кореспонденцията, която е провеждана с фирмите. Тези приложения са подписани както от представителя на съответната фирма, така и от председателя на тази комисия. Единият екземпляр остава в касата, а другия остава в съответната фирма. Това са т.нар. приложения.
Предпоследното писмо, което председателят на комисията е написал до Българския лекарски съюз и което прочетох е записано, че от 9 до 17,30 часа всички приложения, писма, кореспонденции и протоколи са на разположение на участниците в тази комисия. Могат да влезнат в заключената зала, която работи комисията и могат да се запознаят абсолютно с всичко до момента. Ако са присъствали би трябвало да знаят какво е записано вътре. Въпросът е, че всички членове от другата комисия за договаряне на медицинските изделия са присъствали, трябва да ви кажа, че господин Пандов е подписал всички членове останали пет, които би трябвало да присъстват, но не са присъствали. По думите на нашите юристи той не е представил пълномощно, с което е упълномощен да ги подписва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има ли такова нещо, да сте подписвали други хора?
ВАСИЛ ПАНДОВ: Относно протоколите, те са разписани единствено от мен на заседанията, на които съм присъствал. Не съм подписвал никакви протоколи от името на други членове, което е недопустимо. Единственото, за което става въпрос е едно писмо отправено до председателя на комисията, съгласувано с другите членове от страна на Българския лекарски съюз, но говорим не за протоколи, а за едно писмо до председателя на комисията, което след упълномощаване от другите представители съм изпратил до председателя на комисията. Протоколите са подписани единствено от тези, които са присъствали на заседанията.
Искам да вметна друг проблем, че на различните заседания са присъствали и различни представители от страна на Националната здравноосигурителна каса. Има членове и технически персонал, които не са посочени в наредбата и включени в тези заседания. Те също присъстват и участват в тези заседания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В качеството си на какви?
ВАСИЛ ПАНДОВ: На технически сътрудници. Може би поради кратките срокове, които са зададени в наредбата, това не е проблем нито на здравната каса, нито на останалите участници в процедурата, но комисията, която е по лекарствата, не възможно е поради кратките срокове всеки един член на комисията да разгледа представените документи от всяка една фирма и се разделят на работни групи. Следователно, за да има сигурност всеки един от членовете относно това какво са взели другите работни групи, т.нар. решения е необходимо да бъдат допълнени протоколите със съответните приложения. Особено в среда, в която става дума за евентуални съдебни спорове, за търсене на претенции по съдебен ред. Това, което е документирано в протоколите и приложенията е необходимо за всяка една от договорните страни.
Наредбата определя, че тези лица макар и комисията да е самостоятелна, са представители на съответните три страни по Рамковия договор. Не може да се каже, че те са абсолютно независими и нямат връзка със съответните три страни по Рамковия договор. Благодаря ви.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, мисля че този разговор е обиден за Комисията по здравеопазване. Мислех, че ние ще трябва да играем ролята на помирителна комисия. Оказва се, че трябва да играем ролята на прокурори. Мисля, че по-нататъшната дискусия е безсмислена. Твърде наивно, да не кажа обидно за комисията е обяснението, че някой не иска да се яви на заседание на комисия, защото след това могат да бъдат променени протоколите.
Предлагам, да продължим точката с позиция на двете страни, какво ще се случи оттук нататък.
Мисля, че ще навлезем в някакъв абсурд.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми да не се съглася с вас госпожо Михайлова, защото не ни интересува самата процедура. Така или иначе има едно забавяне за приемане на нови лекарства, което засяга българските граждани и това е пряка наша отговорност.
Мисля, че не само трябва да искаме това да се реши, сигурно вече е решено с новите наредби, които се приеха днес. Друг е въпросът дали са приети правилно. Въпросът е, че според мен тук има умишлено забавяне на процеса. Твърдя това съвсем отговорно. Не мога да кажа, чия е вината.
Искам все пак да знам, защо се забавят нещата? Защо някой не отива в комисията? Защо не се дават протоколите? Защо се подменят хора? Имаше обвинение, че има дела в Административния съд. Някой трябва да понесе отговорност за тези неща. В това е целият проблем. Необходимо е да се разгледа, за да могат съответните органи да свършат своята работа, а не ние. Потвърждавам до някъде вашите думи, но проблема не е детински. Четири месеца нещата се забавят.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, моето предложение беше вместо да търсим вина, тъй като има органи, които трябва да открият тази вина да чуем какво е предложението на двете страни за решаване на проблема в интерес на българските граждани.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Китов, искам да добавя, че определението на съда е изпратено на Българския лекарски съюз. Наистина имаше забавяне от наша страна, защото ние не можехме да го предоставим веднага. Определението беше чрез съда. Знаете,че там се подава молба, за да се изиска документа. В момента, в който получихме определението на съда е предоставено на Българския лекарски съюз. Това определение е било притеснение и за нас, защото ние не знаем какво решение ще вземе съда. Така или иначе е факт. Съдът е отхвърлил разглеждане на жалбата и процедурата продължава.
Проведох среща с министъра на здравеопазването професор Гайдарски по въпроса, защото в един момент институцията се оказа безсилна да направи каквото и да било. Предложението на професор Гайдарски беше за едно допълнение в наредбата, която урежда реда за договаряне на лекарствата. Ако е имало някакви нарушения, за които наистина не знам, представителите на Българския лекарски съюз са могли да сигнализират, както до Управителния съвет на БЛС така и до Управителния съвет на НЗОК. До момента няма официални жалби. Не виждам какво трябва да изясняваме. Най-малко ние сме съдии, които трябва да преценяваме работата на комисията. Има ред, по който това може да стане.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, съжалявам, че този въпрос за втори път се разисква тук. Склонен съм да се съглася с направените конструктивни предложения на госпожа Михайлова. Учудвам се от позицията на директора на Националната здравноосигурителна каса, защото очевидно въпросът ще бъде с продължение. Мисля, че ние сме демократична страна и когато представяме една официална информация пред такава институция, каквато е парламентарната Комисия по здравеопазване всеки носи отговорност за думите си, защото доктор Тодорова, ако вашето твърдение беше правилно, защо на първото заседание на комисията се разпредели комисията да приеме вас правилник с ваша заповед? Дотолкова колко представители са присъствали след като беше обявено от касата, че процедурата е достигнала до отваряне на ценовите оферти мисля, че има предистория, която се крие. Умолявам парламентарната комисия след дебата днес и нещата, които трябва да бъдат представени официално от институциите, законите, които се приемат в страната и наредбите да бъдат спазвани от всички.
Искам да кажа, че ако процедурата е започнала през месец май с официална кореспонденция управителният съвет е направил подмяна на определени документи на първия етап и официално документите, с които трябваше да стартира втората комисия се представиха в деня на преговорите. На първия етап от първите комисии финално не бяха извикани представители на Българския лекарски съюз, където очевидно там където управителния съвет едностранно решава нещата и където в момента едностранно трябва да ги реши има много интереси. Ако всичко това е вярно и при повдигнатия обществен дебат, доктор Тодорова, на който са присъствали и пациентски организации, където бяха представени неверни данни срещу една професионална съсловна организация, която се бори за прозрачност и интереси за каквито всеки може да си представи. Нормално е фармацевтичната индустрия да ги представя по пободен начин, да бъдат изяснени нещата като обстоятелство, защото ви уверявам, че ние не само пред българските лекари, но и пред българското общество ще разкрием цялата официална информация където се правят процедурни нарушения и нарушения на наредбите. Нещо повече, Националната здравноосигурителна каса, според мен въвлече министъра на здравеопазването. Имах удоволствието в петък да му кажа. Господин председател, много е важно когато се променят едни наредби, които трябва да преминат през Комисията по прозрачност, така както сте разписали в законите, да бъдат спазвани. Днешният акт, с който вчера напомнихме и на министър-председателя за падаща квота, в която се променят основни принципи заложени в Закона за здравното осигуряване, е израз на най-голямата не прозрачност, която обществото очевидно в следващите дни ще получи като информация. Лансирани тези за падащи квоти и цени, без да са отворени ценовите оферти, означава, че има много хора, които имат много сериозни интереси. Убеден съм, че тази истина ще излезе на бял свят. Европейските тенденции, които трябва да следваме очевидно и заинтересованите страни изискват нещата да бъдат публични и прозрачни. Днес сме свидетели на нещо, което наистина историята не помни. Управителният съвет си направи такава наредба, имам морално основание да кажа това, какво предложение направи и всички тези неща, под които се крият в момента, за да очертаят основният проблем, когато не е приет бюджета на Националната здравноосигурителна каса и обвиняват Българския лекарски съюз, че не може да продължи преговорите по обеми и цени. Те стартират и имат интерес за преговори само за обемите и цените на лекарствата. Да, може би са важни и никой не ги игнорира в цялостния процес от профилактиката през лечението. Няма как да се заблуждава обществото и някой да говори неверни неща, защото ние като институция имаме своята отговорност.
Вие чухте няколко факти, които някой може би ще ги пренебрегне, но няма право, който и да е директор и председател на Управителния съвет, който и да е министър, в наредбата е записано, че в седем дневен срок страните трябва да определят своите представители, да се променят на десетия ден без да се информира страната. Да се включват експерти и други представители и да се променят членовете на комисията от страна на която и да е било от страните е израз на абсолютна непрозрачност. Не искам да правя други квалификации.
Доктор Тодорова, дължа ви извинение, след това което казахте, защото вие в хода на тази процедура пуснахте няколко писма, а от мен нямате такъв отговор, защото в работата на комисията трябваше да има отговор за работата на комисиите. Вие сама изразихте до какво се е достигнало. Ако в момента процедурата, за която вие говорите, че е позиция на Административния съд, не означава,че процедурата не е във Върховния административен съд.
Мисля, че компетентните органи в Република България трябва да се произнасят, а не например някой със собствено мнение и от името на позицията, дори и на НЗОК. Това е общественият ресурс. Практически с днешния акт се пристъпи към нещо, за което ще припомня. Задавам логичният въпрос, защо през миналата година не се сключи Националния рамков договор, след като се обърнахме към всички и писмото е от 14 декември 2006 година? Българският лекарски съюз пита – защо миналата година не се договориха цените на лекарствата и медицинските изделия? Забележете това е въпрос, който Българския лекарски съюз и неговия управителен съвет е представил официално на 14 декември 2006 година. Ако през месец юни миналата година беше подписан анекс по лекарствата, защо този управителен съвет, една година както сега лансира тезата, че нещата са по-скъпи не организира процедурата, която по надлежен ред трябваше да се организира в Управителния съвет? С тази информацията, с която разполагам официално, разбира се ще се произнесат в следващите дни и много други компетентни органи, но с днешния акт на Министерския съвет ви уверявам, че една институция като касата може би водена от определени, да приемем и обществени интереси, защото ние не можем да бъдем против тях, въвлече много институции в големи нарушения.
Призовавам парламентарната комисия да се запознае задълбочено с фактите и да се произнесе по този въпрос, защото е недопустимо за демокрацията, 300 милиона от парите на българските граждани след два дни с тази промяна на наредбата да бъдат определено на десет човека. Това нито е обществена поръчка, нито процедура, нито сме убедени какво ще се договори, нито по какъв начин ще страдат българските граждани.
Не на последно място, отново подчертаваме, че с днешно писмо към председателя на Управителния съвет, го призоваваме от понеделник да стартират активно процедурите по преговори на цени и обеми на медицински дейности и лекарства. Ако погледнете последните документи, които са предложени и ще бъдат обект на широко разсъждение, ще получи отговор кой какво преследва и защо представя нещата така? Искам да кажа, че тези пари не са Емил Райнов. Всички ние сме здравно осигурени. Разпределението на средствата по подобен начин ще предизвика определен тип реакция, която не искам да коментирам. Българският лекарски съюз е насрочил свой Национален извънреден събор по Национален рамков договор. С всичко, което сме направили до този момент следваме законите и наредбите такива каквито са.
Много моля, след като за втори път се поставя въпроса да се изискат от Управителния съвет на НЗОК някои решения между месец май и юни, както и официално постъпила информация от комисиите, когато управителят е вземал тези решения. Да се поиска отговор защо през цялата 2007 година след нашето официално писмо през 2006 година, а условията за НРД се разписаха едностранно. Защо една година не вкараха нови позиции, нови медикаменти може би с по-ниски цени в условията на конкуренция? Отговор трябва да се получи и ние ще продължим да го търсим не само тук, но и на други места с дебата, който съм убеден, че предстои. Радвам се, че ако има нещо положително, което се случи е, че дебатът вече е в обществото и ще продължи. Дебатът за втори път е тук. Убеден съм, че и целия български парламент ще се запознае, както и цялото общество с много подробности и изменения, които днес се реализираха.
Доктор Тодорова, какво пречеше да свикате и инициирате свикване на Комисия по прозрачност към Министерския съвет да приеме тези наредби, автоматично и административно. Погледнете какъв ще бъде резултатът. Някой от цялата тази ситуация наистина ще поеме отговорност. Тази отговорност с всичко, което представих няма да бъде хвърлена като вина на българските лекари и на съюза, който представлява интересите на лекарите, разбира се никога не пренебрегва интересите и на пациентите. Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин министър, господин заместник-министър, учуден съм от изказванията, които слушам. Пред себе си имам становища от асоциациите на научно-изследователски и фармацевтични производители в България. Подписано е от господин Деян Денев, който изразява загриженост за не провеждане заседанията на комисията на 15-ти и 17-ти поради липса на кворум, дължащ се на не явяване на Българския лекарски съюз. Има становище и на Конфедерация на здравето, където имат същото становище. Когато говорим за заседание на комисията не мога да разбера не явяването на членовете на една комисия, без да обяснят защо не се явяват в комисията, ако имат особено мнение да се явят в комисията. Има становища, които точно това казват. Тези представители, едните са производители, а другите са пациенти. Те са обезпокоени от това, което се случва. Обезпокоени са, че има не явяване на членове на комисията и не могат да започнат заседанията в комисията.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин Мръцков, очевидно и вие изразявате позиция, както е нормално от страните, които очакват финализиране на преговорите да бъдат заинтересовани. Надявам се, че чухте внимателно това, което споделихме до този момент. Вие искате да ни въвлечете да бъдем съучастници на процедурни нарушения и законни нарушения. Искам да ви кажа, че не са отказали участниците, след като процедурата е достигнала до отваряне на ценови оферти. Забележете, че четири пъти е поискано официално с писмо от комисията, да бъдат предоставени протоколите със съдържанието, което да остане при комисията. Когато договарят две страни трябва да има винаги документ, с който ако утре някои от заинтересованите страни осъди институцията да представи нещата. Ще се предоставят в тъмна стая неща, които могат да бъдат променяни. Говорим за прозрачност и не говорим за каквото и да било. Защо тези документи не се набират в Българския лекарски съюз? Наистина комисията е независима. Ако някой ще подписва протокола е нормално да му бъде предоставено съдържанието. Ако процедурата е атакуема по надлежния съдебен ред да има възможност за защита. Според вас, за какво се покриват тези неща? За промяна в хода на преговорите ли?
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо не отидете да се запознаете в стаята с протоколите?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, мисля, че въпросът е много сериозен. Някой трябва да даде отговор, защото като гражданин на Република България какъвто и индивидуален договор да направя винаги този договор, след като се извършва като преговори между две страни да има съответно надлежни документи и те не са за Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Какъв е проблемът да бъдат предоставени тези неща когато няма спиране на процедурите. Конфликтът се изостри от момента, в който директора на НЗОК очевидно под натиска на определени сили предложи без наредбата да позволява правилник със заповед на директора за работа на комисията. По-голямо вмешателство от това и по-некоректно поведение, оттам започнаха проблемите, но няма да навлизам в детайли. Комисията не е прекъсвала работа. Достигнала е до определен етап и спазва нещата, които трябва да бъдат предоставени съгласно действащото законодателство.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Китов, не искам да отегчавам никой, а да припомня, че има институции като Сметна палата. Договарянето през миналата година, което наистина беше проблемно и проблемите бяха от друго естество. Дойде Сметната палата и провери цялото договаряне за 2006 година. Съжалявам, че не нося със себе си препоръките на Сметната палата, за да ги прочета. Заповедта, за която говори доктор Кехайов и смята, че съм се намесила в работата на комисията са извадки от препоръките на Сметната палат. Миналата година поведението на Българския лекарски съюз е било абсолютно същото. Там се казва, че няма нито един подписан протокол от представителите на Българския лекарски съюз. За да улесня работата извадих тези препоръки и председателя на комисията ги е прочел, за да чуят членовете на комисията какви забележки има Сметната палата към участниците.
Що се отнася до извинението към българските пациенти, готова съм да се извиня на българските пациенти, но от името на Българския лекарски съюз, защото нашата загриженост за това, което се случва и на което сме свидетели в момента беше инициирано точно от Националната здравноосигурителна каса. Ако вътре в комисията е имало нередности има начини, по който да бъдат сигнализирани.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Длъжен съм да взема отношение, това което каза доктор Тодорова преди малко отново не кореспондира с истината. Когато казваме нещо или кореспондира с фактите или се носи отговорност. В Сметната палата беше поканен и председателя на Българския лекарски съюз. Препоръките, които са отправени и отговорността на институциите през миналата година за една процедура, за която някой я убеди, че на 14 август през лятото при приключила процедура за преговаряне на лекарства и медицински изделия на 30 юни, не означава,че някой в месец август може да направи предложение, защото беше изчерпана законовата възможност. Всичко, за което говоря в момента, потвърждавам с писмото, което вчера за първи път споделих. Разбира се, ще бъде запознато цялото общество кой кога е искал, какво е направено и какви са отговорите? Заявявам, тези неща с цялата си отговорност. За всички думи, които споделих тук нося отговорност. Всичко това, за което някой прави опит за спекулация, популизъм или други действия също трябва да понесе отговорност. Няма да допусна в качеството си на председател на Българския лекарски съюз и избран на 40 редовен събор да бъде обвинявана една институция или лекарския съюз по подобен начин. В политиката популизма трябва да отстъпи място на реализма, прозрачните процеси, ситуацията и годината, в която се намираме.
Мисля, че дължим тази информация на българското общество. Всички трябва да бъдем съпричастни в този процес. Радвам се, че действително за втори път пред законодателния орган на парламентарната комисия се разглежда този въпрос, който очевидно ще премине на други нива и инстанции. Цялата истина ще излезе на бял свят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господи министър, кажете какъв е текстът на наредбата, която днес се прие в Министерския съвет.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да прочета няколко текста, защо беше внесена тази наредба в Министерския съвет.
Първо, ще ви прочета писмата подписани от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България от месец септември и октомври. Господин председател тези писма са изпратени до вас и до доктор Андрей Кехайов.
В писмото е записано следното: „Бихме искали да изразим нашата загриженост във връзка с провала на заседанията на комисията на 15 и 17 септември 2007 година, поради липса на кворум. Дължащо се на не явяване на представителите на Българския лекарски съюз…”
Отново получаваме писмо от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, в което е записано: „Към настоящият момент сме свидетели на идентична ситуация. Заседанията на комисията насрочени за 22 и 23 октомври 2007 година не бяха проведени. Отново поради не явяване на представителите на Българския лекарски съюз”.
Следващото писмо е от Конфедерацията на защита на здравето, което е подписано от председателя Веска Събева и Антоанета Антонова. „Не явяването на представителите на Българския лекарски съюз на заседанията на Комисията по договаряне е необяснимо и безотговорно към пациентите. Лекарствата на пациентите не могат да бъдат залог на съсловни и лични интереси и да се обвързват с преговорите по Националния рамков договор. Двата процеса на договаряне трябва да бъдат независими…”.
Получено е писмо и от Сдружение на българските фармацевтични производители, в което същото се повтаря. Хората са разтревожени и непрекъснато изпращат писма. Тогава се принудихме да направим тази наредба, която е много кратка.
Искам да обърна внимание, че не става въпрос за намаляване на квотата на Българския лекарски съюз. Не говорим за квота, а за кворум. Този кворум е много ясен. Той визира двете страни. Не визира нито Българския лекарския съюз, нито представителите на НЗОК, който не се яви ако няма кворум, а кворума е от 15 човека, тогава се изчаква около един час и след това се приема с по-малък кворум. Минимумът трябва да бъде над 50 на сто от общата бройка. С мнозинството на този кворум се взема решение.
От месец септември няма преговори, а навлизаме в месец декември. С доктор Кехайов разговарях съвсем приятелски и му казах, че това не визира Българския лекарски съюз. Визира онези представители, които не се явяват и няма кворум. Когато хората отидат да преговарят тази наредба няма да важи за вас. Това е ясно е категорично. Например, някой ден могат да не отидат представителите на НЗОК, тогава НЗОК ще бъде уязвимата.
Днес беше разгледана тази точка в Министерския съвет и с пълно болшинство наредба беше приета. Това, което обяснявам на вас беше обяснено и на членовете на Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не трябва да се забравя, че договарянето на лекарствата е неразделна част от Рамковия договор.
Моят въпрос към вас е, изпълнено ли е изискването на закона да има предложение на Комисията по прозрачност за тази наредба?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не е необходимо да има становище на Комисията по прозрачност, за този вид наредба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще си позволя да ви прочета алинеята за да стане ясно: „Проектът за наредба се изготвя от НЗОК. Съгласува се в Комисията по прозрачност, по член 85-б, от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и се внася от министъра на здравеопазването в Министерския съвет”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Има още една точка, в която е записано, че няма такова задължение.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Министър Гайдарски, повтори това, което каза и господин Мръцков и считам, за максимално коректно след разговора, който проведох с него и информацията, която сведох до него. Надлежният ред би бил, дори и за поправката, да бъде обсъден от Комисията по прозрачност, след което да се приеме от Министерския съвет. С тази промяна, за която някой говори, че нещата са незначителни се дава възможност действително в нарушение на действащия основополагат закон за наредбата – Закона за здравното осигуряване, 10 човека да определят параметри за 300 милиона лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако присъствате на заседанията на комисията няма да има такъв проблем.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, Законът за здравното осигуряване вменява, че подписването на един Национален рамков договор изисква участници по осем човека най-малко от двете страни. Говоря тези неща съобразно законите, които сте приели. Тези четири неща, за които министъра цитира, че четири пъти представителите не са отишли, след приключване на процедурата по документация, са единствено, че с четири последователни писма на нашата комисия не е предоставена първоначалната документация.
Ако утре сутринта нямате процедура да спрете тези неща, комисията продължава работа. Не може едната комисия да бъде оставена без да има информация. Утре Българският лекарски съюз може да бъде атакуван. Нека да бъдем ясни в това, което сме поискали. Управителният съвет е заседавал и заседава конкретно по въпросите за лекарствата. От следващата седмица ще започнем интензивни преговори и по цените и обемите на медицинските дейности, заедно с лекарствата. Това се очаква от всички лекари и граждани. Ние осъзнаваме тази отговорност вменена чрез законите.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да припомня, че в настоящата наредба има текст, който казва, че една от трите страни може да оттегли своите членове, които да бъдат попълнени от другите, което направи Българския зъболекарски съюз. Те се отказаха от договаряне и техните трима членове се попълнени с хора от касата. Ако доктор Кехайов смята, че не иска да участва в това договаряне има и такава опция.
Миналата година договарянето за глюкомери и медицински изделия беше провалено поради същата причина. Касата продължава да изплаща глюкомери по 180 лева, при положение, че цените на дребно вече са от порядъка на 40 лева.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доктор Кехайов, всички са участвали в комисии, ако имате становище и вашите представители се явяват в комисията, подписват с особено мнение протокола, но се явяват и изразяват позиция. Вашето не явяване не изразява никакво становище. Това е съвсем отговорно като членове на една комисия. Членовете на комисията се явяват и подписват с особено мнение, когато не са съгласни.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Ние говорим за професионално поведение и съобразявайки се с действащото законодателство. В този смисъл, мисля, че ще бъде излишно да се връщаме отново и да кажа на доктор Тодорова, че предложението на НЗОК за цитираните неща, които бяха предмет на Сметната палата, бяха предложени от НЗОК, 15 дни след приключване на законната процедура по лекарствата, които се разписаха на 30 юни. Нека повече да не се обвинява и спекулира, защото всеки от това, което сподели следва да носи своята отговорност.
Що се отнася за това, което каза последно доктор Тодорова, искам да кажа, че и тук е направила нарушение. Доктор Тодорова, в наредбата е записано, че ако в 7-дневния срок една от страните не излъчи свой представител вие назначавате служебен представител. Знаете ли по вашата заповед кога са променяни представители, както и сте назначавали и други представители. Сменяни са членове на комисията в хода на работата, което е недопустимо и потвърдено от нашите членове на комисията. Очевидно темата наистина ще бъде с продължение. Мисля, че има важни неща. Опитът да се отклони отново вниманието чрез тази важна процедура касаеща всички, уверявам ви че Българският лекарски съюз е изпратил писмото до председателя на Управителния съвет, следващата седмица да се поеме отговорност за преговори на цени и обеми. В рамките на десет заседания всичко може да приключи в срок. Нека да бъдат отстранени тези лица, за които поискахме, защото всичко, за което говорихме ще стане достояние и на много други места.
Мисля, че беше коректно и предизвикания дебат не е по вина на Българския лекарски съюз. Имаме морално основание да кажем истината такава каквато е, съобразявайки се с цялото законодателство. Това е нашата позиция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Може да се съжалява, че последните участия в преговорите на двете страни вървят по този начин. Прав е Хасан Адемов, че не беше мястото на Българския лекарски съюз в тези преговори, но така или иначе такъв беше закона и през следващата година това отпада.
Надявам се, че с тази поправка ще се финализира по-бързо. Ако има някакви нарушения всеки запазва правото си да сезира компетентните органи.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, вие сте прав, но законите в момента трябва да се изпълняват такива каквито са. Наредбите и законите са валидни за всички в държавата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, преминаваме към следващата точка от дневния ред.

Точка 2.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, кой ще представи законопроекта?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм заместник-министър на финансите.
Предлагам директорът на НЗОК да докладва, ако има финансови въпроси ще взема отношение по тях.
РУМЯНА ТОДОРОВА: В самостоятелния бюджета на НЗОК за 2007 година са предвидени следните параметри: 1 милиард 182 милиона лева приходи, от тях преобладаващ е дела на приходите от здравноосигурителни вноски 1 147.9 милиона лева; 1 464.9 милиона лева са разходите, от които за административни плащания 34,6 милиона лева, за придобиване на не финансови активи 2 милиона лева; за здравоосигурителни плащания 1 милиард 313.6 милиона лева. Резерв за непредвидени и неотложни разходи 114,8 милиона лева. Преизпълнението на приходите и потребността от увеличение на средствата за заплащане на дейностите в обхвата на болничната медицинска помощ налагат актуализация от приетия от Народното събрание на Република България бюджет на НЗОК за 2007 година. Към 31 декември се очаква изпълнението на приходите да възлезе на 1 милиард 212.3 милиона лева, което представлява 102,4 на сто преизпълнение, което представлява 30 милиона лева повече. Приходите от здравноосигурителни вноски се очаква да възлязат на 1 милиард 185.9 милиона лева, или 103,3 на сто преизпълнение. Общият размер на средствата, с които се предлага увеличение на приходната част на бюджета е 30 милиона лева, както следва: 38 милиона лева увеличение в частта на приходите от здравноосигурителни вноски, без изменение в частта на приходите и доходи от собственост; 8 милиона лева не изпълнение в частта на глоби, санкции и наказателни лихви.
Очакваното преизпълнение на приходната част на бюджета за 2007 година в частта на приходите от здравноосигурителни вноски се дължи на усилията на Националната агенция по приходите и споразумението с НЗОК в посока текущо актуализиране на регистрите и базата данни, както и информиране на пациентите за тяхната здравната осигуреност. Ежемесечно анализиране на данните от регистъра на Националната агенция по приходите, политиката по доходите. Общият размер на разходите на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември се очаква да възлезе на 1 милиард 550.9 милиона лева, в това число за административна издръжка на институцията, 34.6 милиона лева за придобиване на не финансови активи 2 милиона лева; здравно осигурителни плащания 1 милиард 514 милиона 400 хиляди лева.
Националната здравноосигурителна каса отчита значителен риск от превишаване на разходите единствено за болнична помощ. Със Закона за бюджета на НЗОК за 2007 година е утвърден разход на средства за здравно осигурителни плащания за болнична помощ в размер на 680 милиона 200 хиляди лева, в това число 5 милиона лева субсидия за акушерска помощ на здравно не осигурени жени. Касовото изпълнение на разходите за болнична помощ към 30 септември възлизат на 610 милиона 500 хиляди лева. Към 31 октомври вече са 677 милиона 500 хиляди лева. При запазване на тенденциите отчитани в практиката на Националната здравноосигурителна каса се очаква средно месечен разход за болничната помощ през останалите месеци до края на 2007 година да достигне 75 милиона 900 хиляди лева. Отварям една скоба, заложили сме максималният разход, който е отчитан през месеците до тук, като имаме предвид, че следват есенни месеци и заболеваемостта се увеличава. При последното разплащане за наша радост, разходът за болнична помощ беше 67 милиона лева. Казвам това, тъй като имаше опасения дали така предвидената актуализация няма да се окаже не достатъчна към края на годината.
Прогнозното изпълнение към 31 декември възлиза на 865 милиона лева, от които 35,7 милиона лева ще се насочат за заплащане на дейности отчетени през месец декември 2007 година. Общият размер на средствата, с които се предлага да се увеличи разходната част на бюджета на НЗОК е 86 милиона лева, както следва: 82,2 милиона лева в частта на здравно осигурителните плащания за болнична помощ, от които 56 милиона са за сметка на субсидията от Републиканския бюджет и 26,2 милиона лева за сметка на преизпълнение на приходите; 3,8 милиона лева в частта на резерва, за не предвидени и неотложни разходи за достигане на 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски.
С промяната в приходната и разходната част дефицита по бюджета на НЗОК няма да се промени.
През 2007 година дефицита по бюджета на касата се покрива със субсидия от държавния бюджет в размер н а338,7 милиона лева с оглед да се гарантира финансова стабилност на институцията чрез запазване на наличност от 366 милиона 500 хиляди лева по сметка в БНБ.
Основни фактори за недостига на средства за болнична помощ по бюджета на НЗОК са: разширяване на обхвата на пациентите лекувани в болниците, отчитане на пациенти в по-скъпо струващи клинични пътеки; липса на обвързаност между растящите разходи в извън болничната помощ спрямо тенденциите за хоспитализация. Броят на хоспитализациите не е ограничен и към момента не е обвързан с реалната леглова база на болниците. Тази отворена система за отчитане на лечебните заведения за болнична помощ следва да кореспондира с реалните възможности за болниците и по този начин да се достигне до обективно определен брой хоспитализации. За сравнение през 2007 година в НЗОК недостига се очертава на базата на очакван брой преминали болни от близо 1,5 милиона пациенти или 60 на сто натовареност на болничния капацитет. При заложен план за 2007 година, 1 милиона 400 хиляди броя преминали болни към края на 2007 година броят преминали болни по клинични пътеки ще възлезе на 1 милион 600 хиляди лева. През 2007 година хоспитализациите средно месечно са се увеличили с 21 на сто или 270 хиляди броя.
Допълнителен фактор за увеличения брой хоспитализации и пациенти са спешните отделения портали в лечебните заведения за болнична помощ. Спешните хоспитализации по клинични пътеки спрямо всички хоспитализации са в рамките на 33 нас то. Друг фактор за формиране равнището на разходите над планираното е, че в изпълнение изискванията на Закона за здравното осигуряване НЗОК сключва договор с всички лечебни заведения, които отговарят на изискванията за работа, определени в Закона за здравното осигуряване. Към настоящият момент на 2007 година НЗОК е сключила нови 489 договора по клинични пътеки, които не са предвидени при формиране на бюджета за 2007 година.
Тенденцията на нарастване на броя на лекарите работещи на повече от две места в лечебни заведения за болнична помощ над 5 хиляди лекари работят на повече от две места с НЗОК през 2007 година, също предопределя равнището на разходите и броя на клиничните пътеки, по които работят лечебните заведения.
В изпълнението и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2007 година ще се осигурят допълнително средства за реализиране на здравноосигурителните плащания. Същите са за сметка на преизпълнение на приходите и субсидия от Републиканския бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към дискусия.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги, за всички присъстващи тук финансисти, но и за по-голямата част от колегите е ясно, че един такъв законопроект за изменение, т.е. актуализация на един бюджет не прави чест на нито една институция. За съжаление и в случая е така, няма изключение. Хубавото е, че това изменение се налага от увеличение на приходната част, в бюджета на НЗОК с 30 милиона лева. При положение, че 38 милиона лева е частта на приходите от здравноосигурителни вноски, изключително положителен момент; 8 милиона лева от неизпълнение в частта, глоби, санкции и наказателни лихви. Спомням си момента, в който и в комисията убедихме НЗОК, че полага много усилия за да увеличи приходите от тези глоби. Явно е, че не са достигнали максималният си капацитет.
Изключително притеснително е обаче, че се налага актуализация и във връзка с това, че има увеличение на разходната част на бюджета. Изключително обезпокоително е, че отново се очаква да има субсидия от Републиканския бюджет, за да се попълни този дефицит. Много съм притеснена от справката, която е дадена за болничната помощ. Ясно е, че има една трайна тенденция за хипер хоспитализация, какво прави впечатление – броят на леглата в лечебните заведения за болнична помощ от 2001 година до 2007 година са намалели с около 10 хиляди легла. Увеличава се общият брой преминали болни в страната по данни на Националния статистически институт, както и броя преминали болни по клинични пътеки. Това е една трайна тенденция, хипер хоспитализация без да наблюдаваме тенденция за намаляване на разходите в същия момент в до болничната и специализирана помощ. Действително тази тенденция явно е трайна и най-вероятно ще има отражение отново и в следващия бюджет и разходите, които ще направите.
Мисля, че това е сериозна тема за размисъл. Друг е въпросът, за каквото и да си говорим, при практически спряла реформа в здравеопазването не вярвам да очакваме тенденциите да се променят. Благодаря за вниманието.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин министър, няма да споделям толкова големи тревоги, защото вече две години сме в тази проблем като комисия и знам, че това е една предизвестена актуализация. Добрата новина е, че може да се случи, защото финансовият ресурс, с който разполага държавата дава тази възможност.
Смятам, че касата направи всичко необходимо да ни държи в течение изпълнявайки своето законово задължение да ни информира как върви разходната част на бюджета. Ние бяхме не само уведомени, но бяхме въвлечени да вземем отношение по какъв начин да се постъпва. Един от възможните начини, който беше най-лошият и съм въставал, беше да се намаляват цените на клиничните пътеки. Това е изключително опасна тенденция, която не довежда до подобряване нито на качеството, нито да онова, което са задължени за извършват болничните лечебни заведения като обем, вид и създава едно излишно напрежение. Моля да си запазим ораторската жар по-скоро за бюджета за 2008 година на касата и държавата в частта „Здравеопазване”, а сега да приемем тази актуализация като жизнено необходима и същевременно лично аз с радост да отбележа, че държавата е във възможност да отговаря на популистките призиви какво правите с този излишък, харчим го и го харчим за добро, но повишаване на преминалите болни от 1 милион 400 хиляди по прогноза на 1 милион 600 хиляди, говори за едно нещо – контролният механизъм все още робува на социалистическия модел, в който парите не са харчат, за да се свърши работа, а за да се усвояват. Един милиард и половина да са поставени за болнична помощ ще се усвоят със същия ентусиазъм, с който са усвоени тези 900 милиона лева за 2007 година. За това когато достигнем до разглеждане на бюджета на касата искам да ви помоля много сериозно да помислим как да помогнем да увеличи интелектуално професионалния си потенциал и как по-добре да се синхронизират и стиковат усилията с Българския лекарски съюз, защото свръх хоспитализацията е свръх диагностика, а много пъти и диагностика на принципа „Има ли пари да ги вземем, а в движение ще решим за какво и по какъв начин”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В мотивите на Министерския съвет, както доктор Сахлим отбеляза, е записано, че в момента прогнозния брой от един милион и половина болни е 60 на сто от натовареността на болничния капацитет. Малко по-горе е записано, че въпреки, че са намалени леглата на 41 хиляди броя, тенденцията е да се отиде към 80 на сто натовареност. Това е записана. По-надолу, става ясно, че е заложено в НЗОК много по-малко хоспитализации. Има две възможности: Едната възможност е или да се залагат много малко хоспитализации или има излишни легла. Този въпрос когато се внася от Министерския съвет, би следвало да получим един ясен отговор и от Министерството на здравеопазването – коя е истината?
Доктор Тодорова, 60 на сто използваемост на леглата, е една слаба дейност. Определено е слаба дейност, защото дори в Западна Европа е над 80 на сто. Или болниците се стремят правилно да увеличат капацитета и използваемостта на леглата. В такъв случай се залагат малко брой преминали болни или леглата са изключително много. Това е един въпрос, който трябва да получи своя отговор. По груби изчисления тези 86 милиона лева, които се добавят правят бюджета 4,7 на сто от БВП. Задавам въпроса – когато всичко това преди една година, радвам се, че тук е и заместник-министър Кирил Ананиев, че отново ще бъде преизпълнена приходната част и че са заложени малко.
Господин Ананиев, тогава вие казвахте, че в никакъв случай не може да бъде преизпълнена приходната част, защото е достигнала своя максимум. Тогава ясно казахме, че в залаганите средства, включително и министър Гайдарски, беше поставил въпроса за около 5 на сто, от БВП, което е още 100 милиона лева. Виждаме, че държавата не само има тази възможност да го направи, но се вижда и в заложената процентно използваемост на леглата и към това което се стремят болниците е наложително да се случи. Всичко това преди една година беше казано просто в тази комисия.
Доктор Тодорова, когато разгледахме по ваше искане в началото на годината първия преразход, тогава също освен да се завиши контрола, споделям напълно становището на Руденко Йорданов, че с възможностите, които има в момента НЗОК няма как да искаме повишен контрол, което може би е разликата с Националния осигурителен институт. Считам, че трябва да се оптимизира дейността на НЗОК по отношение на възможностите на финансиране. Ясно е, че в тези неща, се крие разковничето, или имаме много легла, които трябва да оптимизираме, или не можем да говорим, че има увеличение на клиничните случаи, което означава, че залагаме малко. Безспорно е, че се налагат повече средства. Това са нещата. Никой не е против, всеки приветства едно увеличаване на средствата. Няма смисъл да актуализираме бюджетите, а би трябвало да ги залагаме. Тогава да се изисква от ръководството на болниците едно по-добро менаджиране, за да може наистина да се спазват тези резултати. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, естествено е в ролята си на представител на опозицията да отстоявате тази теза, но моята теза беше, че колкото да заложим парите няма да достигат защото никой включително и ние управляващите още нямаме куража да тръгнем да оптимизиране броя на леглата така, че да отговарят по здравна карта на реалните наобходимости. Да, това е една тежа политическа отговорност. Подвижните пясъци продължава да бъдат пред нас.
Приемам за по-добра тактиката да има известна рестрикция и тогава когато нуждата е доказана и явна, да ги дадем, нещо което се случва сега.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин председател, искам да направя някои пояснения във връзка с повдигнатите въпроси – достатъчни ли са леглата, или не са достатъчни, малко ли са болниците или са много болниците и т.н. Вие знаете, че беше разработена Националната здравна карта, която в момента отлежава в Министерството на здравеопазването вече година и половина. Там нещата са много ясни. Оказа се, че тази тенденция, която се „вихри” в нашето общество, че България разполага с огромен брой лекари. Имаше представа, че имаме много сестри, много легла и т.н. се оказа невярна. 5,9 на сто на хиляда души население са леглата в цяла Европа. Средно е между 5,7 и 6,1 на сто се движат. Оказа се, че България има точно 5,9 със средния леглови фонд в болничните заведения на Европа. Какво да намаляваме? Друг е въпросът, че тук трябва да се помисли за преструктуриране на този леглови фонд. Отдавна говорим, че там е предвиден определен брой 0,2 на сто от легловия фонд да отиде за реанимационни и интензивни легла. 0,5 на сто да станат за долекуване на болните. Ние нямаме пътеки. Например, как ще определим болните, които ще отидат в доболничното лекуване когато няма такава пътека. Много е ясно, че ако ние отделим болните и болничните легла за активно лечение от тези, които са за долекуване, могат да се спестят много пари, защото пътеките, които са за доболнично лекуване ще бъдат много по-евтини, отколкото тези за активно лечение. Следователно ние трябва да отидем напред. Това може да стане само с приемане на Националната здравноосигурителна карта, Националната здравна стратегия и разбира се това са нещата, които вие като депутати трябва да решите. Такава е истината Колкото по-бързо стане, толкова по-добре.
За броя на преминалите болни. Никога в България, дори когато имаше 10 милиона население не е имало 1 милион болни през годината. Сега след като достигнахме 7,5 милиона, от които се счита, че 1 милион население не е в България. В България живеят 6,5 милиона души, ние достигнахме броят на 1 милион 600 хиляди болни. Това се случва в срана, в която смятаме,че трябва да спазваме законите на Европейския съюз и не трябва да прекрачваме границите на лъжовната част. За всеки един от лекарите, които се намираме в тази зала, е ясно, че има надписване. Надписването идва главно в онази част, когато един човек го боли гърлото, може да бъде ларингит или фарингит, но се записва бронхопневмония. Срамувам се да изнасям такива факти. Проверете и вижте, че в България средно на 100 хиляди население от бронхопневмония боледуват около 3600 човека. Такава е статистиката. В Европа са към 1600 човека. Следователно трябва да има контрол. Контрол, който следва да се упражнява от Българския лекарски съюз и разбира се от Националната здравноосигурителна каса. Това са нещата, които трябва да направим. Вчера чух една фантастична цифра за болниците, която беше лансирана от медиите, че в България има 360 болници. Това се повтаря многократно от много изказващи се по проблема, който не познават – 360 болници. Бяха 260, а кога нараснаха на 360 броя не успях да разбера? В България има 3,3 болници на 100 хиляди души население. Това е средното аритметично число за болничните заведения в Европа. Оказа се, че и тук нямаме повече болници, отколкото в Европа. Тук се говори, че в България има много болници. Можем да закрием голяма част от болничните заведения, но трябва да се разбере, че България не е Белгия или Холандия. Там се знае точно кога ще пристигне линейката на минутата и секундата. Изчислете как ще се придвижи една санитарна кола например в Търговище или Кърджали, или Джебел, особено през есенно-зимните месеци. Тогава какво ще стане? Ние нямаме хеликоптери, самолети и мобилността, която я има там. Всичко това изисква, ако действително искаме да намалим броят на леглата, ако искаме да въведем най-вече броят на болниците, защото тук е важен броя не на болниците, а на леглата. Трябва да бъдем готови да имаме такава мобилност на целия транспорт, но ние нямаме такива средства. За това трябва да бъдем на ясно когато говорим. Не трябва да говорим, че реформата е спряла. Коя реформа е тръгнала, за да кажем, че реформата е спряла. Искам да ми отговорите ясно. Ние направихме, дадена реформа и тази реформа беше спряна еди къде си? Коя е тази форма. Ние сме разкъсали здравеопазването. Единното цяло разкъсахме на спешна помощ и отделни директори, които имат собствена администрация, счетоводители, заместник-директори, директори. Отделно са общо практикуващите лекари, които никой не ги командва. Искате ли да видите колко писма получавам на ден, за да видите какви оплаквания има сред хората. Те смятат, че министърът отговаря за общо практикуващите лекари. Цялата ни система е объркана.
Обръщам се към вас, като към депутати, от които зависи промяната на законите. Внасяме около 13 или 15 промени в законодателството, с които трябва да стартираме, ако искаме да направим нещо добро. Ако ние спазваме и работим с това законодателство, с него до тук. Това е положението. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, съгласен съм, че леглата отговарят на средно европейския брой. Тук напълно съм съгласен с вас. Вие много добре знаете, че при 60 на сто използваемост няма болница в Европа, която да не бъде затворена. Къде е истината. Имаме достатъчен брой легла, от които 60 на сто имат използваемост, а именно за лечение на хоспитализацията.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Китов, няма такава болница в момента, която да има средна използваемост 60 на сто. Този номер свърши. Всички са с над 80 на сто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но аз прочитам официалният документ внесен от Министерския съвет, където е записано следното: „За сравнение през 2007 година в НЗОК недостига се очертава на базата на очакван брой преминали болни от близо 1 милион и половина човека или 60 на сто натовареност на болничния капацитет”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Цифрата е объркана. Няма такова нещо.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мисля че дори и в този момент показа как в един официален документ цифрата е сбъркана.
Когато говорим за една здравна карта, за която твърдите от една година, че се намира в кабинетите, това не засяга никой от обществото. Не мога да се съглася, че има едно относително пренасяне на цифрите 5,9 – 6,1 спрямо броя на населението. Искам да кажа, че когато се изготвя здравна карта и тръгнете да я прилагате вече няма да бъде актуална. Когато се изгражда една здравна карта се изхожда от поне 12 – 13 критерии, които са изисквания от Европейския съюз и здравните нормативни документи.
Разглеждайки тази здравна карта, която не се знае къде се намира, искам да ви споделя, че се разглеждат проблеми като заболеваемост. Разглеждайки заболеваемостта в Белгия и България не може да бъде една и съща. Разглеждат се регионалните проблеми и заболеваемост по отделни клинични пътеки и параметри, които също не се оценяват във вашата програма. Сега не е мястото да правя критичен прочит на вашата здравна карта, която развявате и когато и както ви е угодно, казвате, че има, а когато я няма казвате, че не действате по нея, защото не е приета.
Мисля, че за заболеваемостта и броя на леглата, трябва точно да изясните картината в коя от двете части броя на леглата или броя на използваемостта на леглата, връщаме се до клиничните пътеки, как може да говорим за клинични пътеки, като до момента не си направихте усилието да направите какви критерии трябва да изпълнява една критична пътеки и какви пари да се предоставят за нея.
Считам, че в частта, която беседваме трябва да говорим точно за финансите. В началото на календарната година казахме, че ще дойде време когато да се финансира отново бюджета. От проекта за финансиране на Националната здравноосигурителна каса проличава, как следващата година отново ще се наложи, ако все още управлявате, да се актуализира бюджета. Моля, когато говорите и се задават конкретни въпроси да не говорите кой какви оплаквания и жалби е имал. Отговаря се конкретно, в случая говорим за легла и финансиране на брой легла. Написано е 60 на сто, а казвате, че цифрата е объркана. Във всички ваши официални документи така е записано. По-сериозно трябва да погледнем върху проблемите, по които беседваме. Тук не сме се събрали, за да си губим времето.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля за малко по-спокоен тон.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да кажа на доктор Иванов, когато се изказва да бъде по-точен и да не говори неща, които изобщо не са верни и не знам от къде се прочитат? Има алгоритми и критерии. Ако смятате, че тези пътеки са изработени без критерии и алгоритми…
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, искам да кажа няколко думи и да се върнем към разглеждането на закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година.
Важно е и за всички е ясно, че става въпрос преди всичко за преразход в болничната помощ.
Искам да споделя с вас, че при гласуваните 680 милиона 200 хиляди лева миналата година за болнична помощ, след като резултата е близо 677 на края на месец септември, е напълно ясно, че за болничната помощ в страната са необходими допълнителни средства.
Причините са няколко, но ще прочета пред вас сериозните деформации на някои от болниците в страната. Многопрофилна болница „Света Марина” – град Варна, средно месечното увеличение на тази болница приходи от НЗОК са на стойност 974 хиляди лева. Относителният дял, темпа на изменение между 2006 и 2007 година на тази болница е 80 на сто в повече печалба от Националната здравноосигурителна каса. Специализирана болница за активно лечение на сърдечно съдови заболявания – средно месечно положителен резултат в сравнение с 2006 година е 632 хиляди – 44 на сто е увеличението на тази болница. Да не цитирам болниците „Свети Георги” и „Света Ана” и т.н., където първите десет болници показват деформацията до известна степен в лечението на болните и стремежа на всяка цена да се хоспитализират пациенти, с които да се отчитат по клинични пътеки. Вторият проблем е, че ние работим с рамков договор то 2006 година. Страната работи с 298 броя клинични пътеки по 7700 диагнози. Това усложнява нещата и накарва болниците, за да могат да гарантират своето съществуване, своите работни заплати, да хоспитализират пациенти и до известна степен да доведат до деформации в структурата на заболеваемостта в интерес само за да спечелят повече пари, което е нормално.
Разбира се, искам да подкрепя лекарите за качеството за медицинската дейност. В една от справките се вижда, че стойността на един преминал болен и средния разход на един случай, който е отчетен по клинична пътека за последните три години от 2005, 2006 и 2007 година спада. От 644 лева за един болен през 2005 година на 547 лева тази година до този момент в края на месец септември сумата за един болен е 522 лева, което показва, че вътре в лечебни процес деформации не съществуват. Деформациите са поради това ,че системата е отворена и се позволяват де хоспитализации, свободният избор наистина е свободен избор. Деформациите са и за това, че все още ние нямаме един оптимален пакет медицински дейности, който да бъде заплащан от касата въз основа на съответните средства.
Моля да подкрепим законопроектът.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми професор Гайдарски, доктор Райнов, предлагам да бъде подкрепен Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тъй като гласуваните средства ще отидат единствено за до финансиране на болничната помощ, смятам че тук е мястото да направим тези изводи, които могат по-нататък да оптимизират и подобрят нашата работа. Оказа се в разговори с доктор Тодорова и други представители на НЗОК, че реално ние нямаме орган, който да контролира качеството на лечебната дейност. Касата много добре изпълнява контролните си функции, понякога дори „тормози” изпълнителите на лечебната дейност със забележки отнасящи се до представяне на фактологията. Фактът, че имаме такава висока болнична заболяемост, къде по света има 35 на сто хоспитализирани болни от всички преминали болни. Това никъде го няма. Не може да има 35 на сто преминали болни през болниците. Това говори, или че доболничната помощ не изпълнява своите функции, а консумира всички средства включени в нея или, че в болниците има фалшиви хоспитализации. В момента не мога да ви кажа, какъв да бъде този орган по контрол на качеството на лечебно диагностичната дейност. Всички структури имат чудесно разработени правила за качеството, но те са вътре в самата институция и реално никой не ги контролира. Необходимо е някой оран, към касата или към Министерството на здравеопазването, който да може да оцени доколко болните са правилно хоспитализирани.
Ако може да се възстановят републиканските консултанти. Става въпрос за тези, които бяха премахнати преди много години, след това се беше издадена наредба, с която болниците могат да си избират консултанти. Тези хора в качеството си на специалисти действително ще окажат същинска консултативна помощ на съответните болнични заведения. Погледнато в структурата, къде са най-много хоспитализираните. Това са кардиологичните отделения и неврологичните отделения, особено в интензивните сектори. Детските отделения по правилно всички спешни деца хоспитализират.
Предлагам да се прецизират алгоритмите на клиничните пътеки. На някои места има излишни неща, които консумират много разходи от лабораторна, образна диагностика, които не са необходими за всяко заболяване. Ако това се прецизира в алгоритъма на клиничната пътека биха могли да се икономисат много средства и да се насочат там където трябва.
Относно здравната карта, искам да кажа, че отдавна е поставена. Трябва да ви кажа, че е много хубава. Стратегията също е хубава. Иска се политическа воля да се преструктурират леглата. Направим ли болница за долекуване въпросът ще бъде решен с половината пари, които сега се наливат в здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСАВ КИТОВ: Още през месец април с официално становище на комисията, с което може да се запознаете, ние ясно сме казали, че липсват клинични пътеки за долекуване. Пакетът, който в последствие задължително ще отразява клиничните пътеки се прави от Министерството на здравеопазването. Ако се включи тази клинични пътека, ще я има. За това още през месец април ние ясно предупредихме,че това увеличава по-продължителното лечение и пречи на структурирането на болниците, защото са ще се ориентират към увеличаване на тези легла, но не се включва. Това също е слабост на министерството.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, имам само един въпрос. Според мен, трябва да върнете доклада по Закона за бюджета на Република България. Ще ви прочета какво е записано в Приложение № 1 към доклада. „Законът за държавния бюджет на Република България за 2008 година. Приложение № 1, точка 43 от Закона за Националната здравноосигурителната каса. Предвиден е по-висок ръст за здравноосигурителни плащания, за първична и специализирана извън болнична помощ. Най-съществено е увеличението на здравно осигурителните плащания за болничната помощ от 680 милиона лева за 2007 година на 785 милиона лева за 2008 година или 15,5 на сто ръст”. Това вече не е вярно и няма как да бъде вярно, защото след малко ще гласуваме актуализацията на бюджета и тези числа няма да бъдат такива.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, имам три въпроса към вносителите на законопроекта.
Очевидно е, че тази промяна ще се приеме. Искам да задам няколко въпроса.
Първият въпрос е, свързан с какви аргументи обвинявате ръководствата на болниците за това, че приемат болни? Те спазват стандартите. За да бъде приет един болен трябва да се спазват стандарти. Ако не се спазва алгоритъма за хоспитализация, означава че не е за прием. При положение, че съществуването на една болница зависи от приемането на болните, от броя на приетите болни, от оборота на леглата, ние да ги обвиняваме, че приемат повече за мен това е абсурд.
Вторият въпрос е, след като се направи тази актуализация с 86 милиона лева към края на годината лечебните заведения ще имат ли дългове и колко ще бъдат?
Третият въпрос е, ако имат дългове ще бъдат ли покрити и по какви критерии?
Четвъртият въпрос е, след като има страничен път за приемане в лечебни заведения по т.нар. спешни портали извън регулацията, тогава какъв е смисълът от договарянето на обеми и цени, които правите вие и доктор Кехайов? Има 35 на сто увеличение на приема по този страничен начин, тогава какво договаряме? Договаряме нещо и изведнъж 35 на сто имаме повече.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой ще отговори от вносителите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Относно въпросът за болниците, наистина ли е увеличен броят или има надписване? Естествено е, че няма доказателства за това. Ние говорим изхождайки от една историческа даденост. Погледнете в миналото. Казвам ви, че проверихме за десет години назад, няма повече от един милион. Милионът от болни започва да нараства от момента, когато започва да работи Националната здравноосигурителна каса. Покачват се прогресивно – 1 милион 100 хиляди, 1 милион 200 хиляди. Миналата година бяха 1 милион 340 хиляди. Тази година нараснаха на 1 милион 600 хиляди. За това става въпрос. Ако имаме доказателства, ясно е какво ще стане. Касата проверява, но тук знаете, колко трудно е да се докаже, например дали един болен има бронхопневмония. С историята на заболяването трябва да има две снимки и т.н. Ние говорим за съвсем други неща, а не само за бронхопневмониите. Има редица други заболявания където могат да се правят спекулации.
Приветствам, че имат голям брой болни и си запълват леглата. Уточнихме, че тези 60 на сто, за които става въпрос това са болните, които са преминали по касата, но не по член 5. Знаете колко много болници имаме и тези неща изобщо не са отчетени. Знаете, че към министерството има други 500 милиона.
По принцип трябва да се намери някаква мярка. Нямам нищо против, нека хората да се лекуват, но тези които действително имат заболявания. Не виждам нищо обидно в това, че ние търсим начина, мярката и онези механизми, които биха дали възможност действително да бъдат добре заплатени пътеките и хората, които са лекували болните да си получат парите. Болниците да бъдат финансово добре и стабилизирани. Вие задавате другия въпрос, след като са получени тези 86 милиона лева ще има ли болници, които ще имат просрочени задължения? Да, ще има такива, но не са онези, които бяха през 2005 година. Ще бъдат много по-малко. Ние действително имаме болници, които са непреструктурирани. Когато се говори за преструктуриране в здравеопазването трябва да се знае, че това е една от сферите, която сама се е преструктурирала защото знаете ,че в България, всички областни болници бяха от 800 до 1200 легла. Погледнете и проверете, че в момента няма нито една болница с повече от 400 до 500 легла, т.е. от два до три пъти са намалели болничните легла в областните големи болници. Същото се отнася и за някои от университетските болници. При нас големия проблем са точно университетските болници, които не могат да бъдат преструктурирани с тези финанси в момента. Защото „Пирогов” в който има 700 легла и 2200 човека, „Александровска болница”, в която има 500 преподаватели, една част от тях са лечители, а другите преподаватели, същото се отнася и за болница „Царица Йоана”, за „Свети Георги” в Пловдив, където има 2000 души работещи, от тях има преподаватели. Няма начин тези болници да бъдат добре финансирани и да получават много големи заплати. Има такива, но голяма част от нашите болнични заведения, областните болници в момента нямат вече задължения. Имат текущи задължения, но просрочени задължения почти нямат. Много малко са болниците, които имат задължения, една от тези болници е болницата в Бургас. Всички останали 26 болници в момента нямат задължения. Нямат просрочени задължения. Има още редица неща, които трябва да се направят, но ние не можем да гарантираме, че всички болнични заведения няма да натрупват нови дългове. Има няколко и ние знаем кои са. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин Райнов, уважаеми дами и господа, имам чувството слушайки въпросите, че доктор Адемов задава въпроси на френски език, а друг отговаря на китайски без да разбира френски. Въпросът е, че се разговаря на различни езици. Сигурно намеренията са много добри, но някои хора живеят в друго време. Живеят във времето на системата „Симашко”. Тази система предполага множество добри неща, но това е друга система. Ако говорим днес при пазарните условия ние приемаме условията, които съществуват в страните от Европейския съюз. Няма нито една страна в Европейския съюз, в която да съществува система „Симашко”. Никой не е казал досега, че системата на здравеопазване в европейските страни е анти хуманна и хората мислят само за пари. Да не говорим, „Да върнем училищното здравеопазване. Да върнем националните консултанти, защото системата преди години е много хубава. Погледнете какво стана като в Европейския съюз”. Ние не можем да върнем консултантите, защото няма кой да им плаща. Вие не разбирате елементарни неща. Един консултант, който е на държавна работа и назначен за републикански консултант, дават му се пари и той е републикански консултант. Днес, ситуацията е съвсем различна. Републиканските консултанти са ясни, без да бъде назначаван от никой по „Уши, нос и гърло” е Карчев. Когато има проблем се правят консултации с Карчев, болният плаща и готово. Какъв е проблемът за това?
Министерството на здравеопазването се грижи за болниците, вместо да се грижи за болните. Не мога да разбера този подход.Имало е повишен прием на болни свръх хоспитализация. Разбира се, че има. Обаче това не е политика на лекарите. Това е политика на болниците. Бордовете на болниците се назначават от министерството. Сменете бордовете, за да видим какво ще направят.Хората нямат пари. За това една настинка ще се приеме за пневмония, за да вземат пари от касата. Какво мислите, че друго ще направят болниците? Това е политика на болницата, а не на отделния лекар. Парите от касата отиват в болницата. Не може да обвините болницата, че има неправилна политика. Неправилна политика е цялата политика, която се провежда в здравеопазването. Не ни интересува дали ще фалират болниците или не, интересуват ни пациентите. Пациентите са важни, тези които нямат пари да платят. Те са важните. Една болница ще фалира, а две ще бъдат открити след това. Няма да има проблем за болниците. Тръгнали сме да пазим болниците. Защо да се пазят, защото са наши. Това не са болници като едно време, наши и общонародни. Болниците работят като търговски дружества. За какво ще ги пазим, след като отново имат дългове. Колкото и да наливате в тях отново ще имат дългове. За да работят болниците с определен ресурс трябва да има доплащане. Хиляди пъти съм казвал това и отново го повтарям. Без доплащане ще има свръх хоспитализация.
Необходимо е да се регламентира доплащането. Когато се регламентира доплащането всеки пациент ще стане контрольор на системата. Когато пациента доплаща той пита: „Защо трябва да ме хоспитализирате?”. Вие имате един единствен изход, който се подсказва от няколко души.
Първо, трябва да се увеличи вноската. Увеличението на вноската, както предлага ДПС ще потуши страстите, защото с тази вноска от 6 на сто, абсолютно нищо не е възможно да се покрие от касата. Няма нито една пътека от всички няколко стотин пътеки, която да е надценена. Всички пътеки са недофинансирани, но с различен процент. Ако се увеличи вноската ще стане горе-долу добра системата.
Второ, парите от държавния бюджет не означава, че след като се увеличи вноската да се дръпнат и да отидат към някое министерство. Парите трябва чрез програми да се дофинансират особено сложните дейности, които изискват много средства, трансплантации, тежко болни, хора в кома и т.н. Тези пари по програми трябва да отидат навсякъде няма значение каква е собствеността на болницата. Ние трябва да гледаме интересите на болния, а не на болницата.
Трето, минимално доплащане, който не може да плати държавата ще доплаща.Ако това стане тогава ще настъпи в рамките от 6 до 12 месеца, преструктуриране, приватизация и концесиониране и всичко останало. Ние говорим на различни езици. Доцент Кумчев, вие защитавате една хуманна позиция. Разбирам ви много добре, но според мен тази позиция е погрешна. Ако за мен тази позиция е погрешна, тогава как ще се разберем? Как можем да достигнем до някакъв консенсус, след като вие залагате на една система, която е работила по други параметри. Сега залагате, че лекарите лъжат, стремим се да оправим нещата, но виждате какво става. Стремим се, полагаме усилия, но не се получава. Няма да се получи. Ние затъваме все повече. Когато дойде един бунт като учителският, дошъл от долу, а не организиран от някой друг, тогава ще казваме „Изгоряхме”. Какво стана сега? Защо така изведнъж, сестрите, лекарите и пациентите тръгнаха с тях? Защо става така? Как няма да става. Не обвинявам само сегашното правителство. Нашето правителство с ДПС четири години преди това и сега две години, стои на едно място, затъваме в блатото. Разбира се, че хората ще недоволстват. Измисляме редица мерки, които нищо не означават, като училищното здравеопазване. За това ви казвам, че ако искате да говорим на един и същи език, да говорим. Ако ще говорим по този начин само доктор Адемов ще задава въпроси, на които няма да има кой да отговори.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Щерев, говори като нито чул, нито видял. Доцент Щерев, вие бяхте председател на Комисията по здравеопазване в предишния парламент. Сега сте заместник-председател, защо не направите така, че да увлечете депутатите, да убедите Пленарна зала и да вкарате тези доплащания. Като министър на здравеопазването искам да има доплащане. Защо непрекъснато говорите, че не искаме доплащане. Направете вие доплащането. С доплащането ще има много пари. Убедете другите депутати. Ако вие гласувате независимо,че съм от другата партия, с удоволствие ще ви ръкопляскам, ако вие вкарате доплащането. Тогава, ще видите какво ще се случи. Действително ще се излее народния гняв. Искам да обърна внимание на доплащането. Не става въпрос за доплащане от 10 лева, а когато има доплащане уважаеми, гласува се от Народното събрание, 5 или 10 на сто доплащане от стойността на услугата, която се прави. Вие ми кажете когато имаме една услуга от 20 или 30 хиляди лева, защото трябва да посочим и стойността на услугата, бедния човек трябва да доплати 10 на сто…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Струва 20 хиляди, но пътеката е 2000 хиляди.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако е за 2000 – да, 200 лева ще намери, но ако е 20 хиляди лева, колко трябва да даде – 2000 лева.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми председатели на съсловни организации. Не мога да не взема отношение по въпроса, който се обсъжда в момента. Вие разисквахте едни глобални проблеми, които се разискват във всяко едно Народно събрание, в което съм присъствал и във всяка една Комисия по здравеопазване този въпрос е поставян. Въпросът за болничната помощ е един голям неразрешен проблем, на който предстои разрешаването. Винаги се неглижира скромния партньор в договорното начало Българския зъболекарски съюз със скромния пакет дентална помощ И досега не мога да си обясня, защо на фона на този преразход от 86 милиона лева беше необходимо Управителният съвет на НЗОК да гласува актуализация на цените и намаляване на дела, който НЗОК плаща по скромния дентален пакет, защото тогава се очертаваше преразход от три милиона лева, а реалния преразход няма да надмине два милиона лева в момента. Извинявайте, но този сегрегационен подход подчерта при актуализация на бюджета и вземане на едностранни решения, когато едните правят всичко възможно и достигат минимално преизпълнение, а другите правят всичко възможно да постигна максимално преизпълнение се постъпва по този абсолютно нечестен и несправедлив начин. Всякакви обяснения могат да ни дадат, но къде са 3 милиона лева, къде са 86 милиона лева? Къде сме ние, а къде сте вие. Не искам да получа отговор в момента, но подчертавам, че такъв подход, не би трябвало да се случва в днешно време. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, абсолютно прави са колегите от Българския зъболекарски съюз. В същото време когато казваме, че другите не могат да плащат, бяха завишени цените, които хората трябва да доплащат за зъболечение, а сега за тях нищо не е включено. Това е типично двоен стандарт. За медицина не може да се доплаща, за зъболечение, в което доплащането не е 10 на сто, 85 на сто се доплаща, там се увеличават цените. В същото време, когато актуализираме бюджета няма 3 милиона лева за тях, с което ще отпадне доплащането на хората. Това е един двоен стандарт, за който нямам обяснение.
Считам, че точно сега трябваше да има три милиона лева за тях, за да няма доплащане от хората.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Мисля, че като страна участвала до този момент в преговорите и имаща ангажименти по силата на Закона за здравното осигуряване, с нещата които се направиха като анализ могат да бъдат направени много важни изводи, които трябва да се вземат предвид да промените, които следва да се реализират. Дори в това число в момента, в който се обсъжда Закона за бюджета на НЗОК за следващата година.
Връщам се година назад в тази зала, в която някои неща бяха казани. Разбира се, отговорност за този преразход някой трябва да поеме, защото винаги се поема. Тези, които през тази година определиха едностранно условията не са съсловните организации, защото на 2 февруари, ние им напомнихме какво ще се случи и този тип административна регулация с намаление на цените в последните три години и при повишаване на хоспитализацията е изкривяване на картината и демографските показатели, което ще доведе до много погрешно изкривяване на показателите в България.
Мисля, че господин министъра няколко пъти взе думата, но тези които определиха тези параметри и двустранно условията, бяха вносители за този бюджет, също трябваше да се произнесат в лицето на управителния съвет. Вие виждате една тенденция за увеличение на хоспитализацията и намаляване на средната цена при повишение на разходите. За какво обвинение към лечебните заведения става въпрос? За какво обвинение към лекарите става въпрос? Очевидно проблемът е ясен. Промените, които трябва да се реализират не са в посоката, за която някои правят опити и сега да продължат. Административните подходи и в новия Законопроект за бюджета ще доведат до още по-тежка картина. Мисля, че дори да се приеме бюджета, нормално е защото тези средства ще отидат в лечебните заведения, някой трябва да даде отговорност, защото сам е определил тези условия, което по принцип и същество е нарушение на определени закони, в това число и съответните преразходи.
Според мен, част от тези, които имат вина за този процес, за нещата, за които ние не еднократно сме споделяли през миналата година, присъстват на тази маса. Важно е да се направят изводите в тази посока. Такава актуализация през последните седем години от момента, в който е подписан Националния рамков договор не е имало. Това се случва за първи път когато тази институция едностранно определя сама условията и те трябва да поемат своите отговорности.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване на проектозакона.
Моля, който е съгласен с актуализацията на бюджета, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Обръщаме се към вносителите със следния въпрос – няма ли възможност част от парите да отидат за зъболечение? Не е ли добре между първо и второ четене да бъдат направени корекции, за да имаме еднакво отношение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, отнасям се с голямо уважение към тезата на доктор Шарков, защото справедливо коментира не коректния подход към тях. Ако тези пари, които на практика са натоварили пациентите поради това, че е намален дела на участие на касата в заплащане на стоматологичната услуга как ще бъдат възстановени като разход. Изпълнимо ли е. Готов съм да подкрепя такава промяна, но какво връщаме? Касата ги дължи на болниците за извършена дейност.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: За съжаление колелото е завъртяно и процеса не може да се спре.
Ще помоля за следващата година да си помислите за бюджета за дентална медицина и за проекта за Национална програма за профилактика, който трябва да бъде целево финансиран.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Шарков, напълно споделям, че ако сега е невъзможно, би трябвало да се направи всичко възможно за следващата година, защото наистина за зъболечението сме длъжници на българските граждани.
Уважаеми колеги по отношение на останалите точки предлагам да изслушаме вносителите на двата законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Можем да започнем дебата, но довършването на цялостния дебат ще се извърши следващата седмица.
Колеги преминаваме към точка трета от дневния ред.

Точка 3
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година и законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.

ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се извиня, че закъснях за заседанието, но трябваше да представлявам Министерството на здравеопазването на заседание на Комисията по икономическа политика където също разглеждат проекто бюджета.
Доктор Кехайов, пред вас е проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който по надлежния законов ред, както винаги е изготвен от Националната здравноосигурителна каса и приет с решение на Управителен съвет. Приет с решение на Събранието на представителите. Искам да припомня, че е приет и с липса на конфликт на интереси, защото всички членове на Управителния съвет и на Общото събрание подписват декларация за липса на конфликт на интереси по член от Закона за здравното осигуряване. Не напразно казвам това, защото си спомням как миналата година лично аз бях обвиняван не еднократно от присъстващите, че съм внесъл законопроекта на НЗОК в нарушение на законите без да е преминал през Управителния съвет, без да е преминал пред Общо събрание и без да е разглеждан дори от Министерския съвет. Законопроектът е внесен по надлежен ред. Предлагам, че пред вас са мотивите. Тук съм за да мога да отговоря на вашите въпрос.
Още веднъж дебело подчертавам, че този законопроект е приет с решение на Управителния съвет, с решение на Общото събрание и с решение на Министерския съвет. Доктор Кехайов, това не е бюджета на доктор Райнов. Парите, в този бюджет са на българските данъкоплатци. Парите са на здравно осигурените лица. В никакъв случай не са пари на доктор Райнов, но в никакъв случай не са пари и на доктор Кехайов.
Господин председател извинявайте за резкия тон, но чух отзвуците от първата точка, когато е използвано моето отсъствие, за да бъда наричан с квалификации, за което мисля, че ще взема съответния ред.
Доктор Кехайов искам да допълня към точка първа, че като представител на здравноосигурените лица Управителният съвет има право и ще заведе дело за пропуснати ползи, за минали договаряния провалени еднолично от Българския лекарски съюз.
Господин председател, готов съм да отговоря на всички въпроси по проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Райнов, искам да взема отношение относно това, че ние разглеждаме два бюджета. Този бюджет, който вие представяте е приет от Управителния съвет на касата, съгласен съм с всичко. В никакъв случай не мога да ви упрекна в каквото и да е. Вие защитавате една теза, вие защитавате как да станат плащанията според здравноосигурителните вноски. Няма проблем за това.
Ние сме разсъждавали много пъти, че здрадноосигурителните вноски и приходите на бюджета в никакъв случай не достигат за заплащане на не повече от 50 на сто от извършените дейности. В този смисъл, предложението, което прави Българския лекарски съюз е за реалната цена на извършваните дейности според клиничните пътеки. Т.е. разминаването между вас, гласувани от вас бюджет и това което предлага Българския лекарски съюз е около 1 милиард лева. Този един милиард лева липсва. Ако вие защитавате тезата, че това са парите и така ще работим, това ще бъде друг вид медицинска дейност. Изключено е да бъдат с един милиард лева по-малко, т.е. с 30 или 40 на сто по-малко парите, независимо от държавните дотации. И с един милиард лева по-малко да има същото качество на медицинска помощ. Вие ще спазите закона, дефакто, приходите равни на разходите, това е положението – работете. Ние преди малко при дебата видяхме, че се нарушават елементарни норми. Болниците в безизходици започват да пишат силикози и най-различни диагнози, защото трябва по някакъв начин да оправят бюджета. Нека да разсъждаваме нормално. Ако този един милиард лева липсва, нека да видим как ще изпълним стандартите, защото за мен най-важното нещо е винаги, професор Гайдарски винаги го е правил през целия си живот, учил е другите лекари, които са по-млади да провеждат лечението като трябва, за да се провежда така както трябва да се изпълняват медицинските стандарти, за да лекуваш като истински лекар тази дейност трябва да бъде финансово осигурена. В това е проблема. Тук не сме противници и нямаме никакви обвинения спрямо вас, но бюджета, който предлага Българския лекарски съюз е истинския бюджет, необходим за здравеопазването. Няма друг начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да потвърдя, че в норми и както изисква закона е внесен бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за разлика от миналата година, което не може да не се отрече.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, с реплика за протокола, може би на доктор Райнов по грешка е предадено за първата част, на която е отсъствал. Всеки е имал право да изпълни ангажимента си от гледна точка на институциите, които представлява, ваше право е доктор Райнов. Сега да преминем по същество по това, което вие предложихте господин председател.
За първи път съсловните организации, в изпълнение на член 22, алинея 3 от Закона за здравното осигуряване в необходимия срок внесоха по надлежния ред проект за бюджет, цени, обеми и годишна стойност на разходите за видовете медицинска и дентална помощ заплащана от НЗОК за 2008 година. Как се стигна до този момент? Голяма част от вас си спомнят, че Българския лекарски съюз инициира преговорите да стартират през средата на месец юни, на които присъстваха и представители на парламентарните комисии, министъра на здравеопазването, управителните съвети. След обсъждане и конференции, които проведохме предвид обвиненията, които бяха направени към Българският лекарски съюз през миналата година, ние свикахме през лятото извънреден събор, където приехме тези за финансиране. Всички предложения и мотивите, които са направени се базират на едно широко обсъждане, което беше предварително направено сред лекарите с участие на много представители, институции и директори на лечебни заведения. Тезите, които разработихме за финансиране на проекта на Националния рамков договор бяха представени по надлежния ред в институциите. Инициирахме ускорено стартиране на преговорите по този Национален рамков договор с много заседания, които се проведоха между управителните съвети. Длъжен съм максимално коректно да информирам, че сформираните експертни групи на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса на базата на данните получени от лечебните заведения, на базата на данните получени от първични практики и специализирани практики, разработиха съвместна методика за остойностяване и продукта на тази съвместна методика даде онази реална сума, която е необходима в макро рамката за българските условия, като възможност да бъде покрит основният пакет на министъра на здравеопазването.
Мисля, че се намираме в 2008 година и когато се даде такава тенденция в промените за бюджета, негативна с намаление на ресурса, е недопустима, защото е недопустимо да се получават такива промени и изкривявания, които не могат да запазят устойчива системата. Инвестициите в системата на здравеопазването изискват да се инвестират днес, а не след седем години, защото се влошават демографските показатели и всичко това рефлектира върху хората.
Разбира се, на няколко поредни заседание за методиката за остойностявана не болничната и доболничната помощ, беше обсъдена между управителните съвети. Искам да ви информирам, че част от членовете на Управителния съвет разписаха тази методика и тези параметри, които след като до 26-ти двете страни не достигнаха до общ проект, но отново подчертавам, подкрепен и разработен съвместно с експертите на Българския лекарски съюз и НЗОК, информирахме представителите на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, които са неразделна част, защото няма как ако не бъде повишена цената на медицинската дейност да бъдат формирани приходи и средства за сестрите и лекарите. Получихме официални данни от Националния институт за броя на лекарите и сестрите в България. Направихме едни обективни разчети, които се облякоха в тази макрорамка, която беше представена и на Министерството на финансите. Базирайки се на всичко това, което се случи през последните години, ние като институция с методиката и мотивите, които сме изложили счетохме за максимално коректно заедно с експерти на Българския лекарски съюз да информираме министъра на здравеопазването, който по надлежния ред на базата на член22, алинея 3, внесе и нашия законопроект в Министерския съвет. Разбира се, вече сме пред факта, че Министерският съвет е предложил на вниманието на Народното събрание разглеждане на два законопроекта с ясни и недвусмислени мотиви, които съм убеден, че от дебата, който ще се проведе в Народното събрание ще бъдат взети предвид.
Уверявам ви, че всичко това, което е предложено на базата на методики на използване на различни подходи и достигане до почти едни и същи цифри се базира действително на реалностите в България. Тук каквито и сравнения да правим, както и с мотивите и цените, които са определени в доболничната помощ в действителност се базират на това, че основен източник за финансиране в България е Националната здравноосигурителна каса. Пакетът ще е максимално разширен и той трябва да бъде адекватно финансиран. Няма да навлизам в детайли.По надлежния ред информацията е изпратена и до Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и на министъра на финансите. Връчена е по надлежния ред и на председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, на базата на този основен пакет, който министъра не промени, ние и към този момент сме предложили обемите, които са обеми предложение от Националната здравноосигурителна каса, цените които достигнаха съвместно експертите, на базата на основния пакет. Убеден съм, че в дебата, който ще проведем на базата на институционалния капацитет и работата, която е извършена народните представители ще вземат под внимание всички тези обстоятелства в хода на обсъжданията в Комисията по здравеопазване, в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.
Мисля, че е изключително важно и в контекста на текстовете, които са предложени от Националната здравноосигурителна каса за пореден път, дори и решението на Конституционния съд, са направили предложения, с които се изменят основни текстове в Закона за здравното осигуряване. Само с един текст в Преходни и заключителни разпоредби, като чели някой в този момент планира да няма Национален рамково договор. Възлага се период до 1 декември, а аз искам да ви уверя, че ние вече сме предложили и Националния рамков договор при цени и обеми на НЗОК. Днес с официално писмо искаме преговорите през следващата седмица, по цени и обеми на лекарства и по цени и обеми на медицински дейности, така, че на 23 и 24 пред 400 човека делегати, които представляват всички лекари в Република България да бъдат представени онези ценови нива, в които можем да намерим пресечните точки за Националния рамков договор за 2008 година. Министерският съвет чрез предложенията в този законопроект е направил необходимото за изпълнение на пълномощията и задълженията, които имаме по силата на законите в България.
ПРЕДС. БОРСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господа народни представители, господин министър, не бих искал да навлизам в подробности. Искам да задам един въпрос – на кой върховен орган на Българския лекарски съюз е прието това, което доктор Кехайов внася?
Второ, след като го е изготвил да си беше направил малко труда в последния член от неговия проект, където вменява контрола по изпълнението, отговорността по изпълнението и т.н. да бъде само на Националната здравноосигурителна каса.
Доктор Кехайов, след като вие еднолично, доколкото знам не е разглеждано на ваш форум, сте направили проекто бюджета, поне да бяхте споделили и отговорността в последния член на проекто бюджета.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, съжалявам, но сме длъжни в тази зала да се държим отговорно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Искам да направя бележка. Попита се от какъв орган е изработен този проекто бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, според правилника на българското Народно събрание забележка може да направи само председателя и е описано, каква забележка може да направи.
АНДРЕЙ КАХАЙОВ: Не се обръщам със забележка към никой, правя бележка, която искам да изясня. Това е реплика към господин председателя на Управителния съвет на НЗОК.
Изложих, че тезите са приети на събор през лятото. Цените е бюджета е изработен от експертни групи на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, подписан от Управителния съвет на Българския лекарски съюз и членовете на Управителния съвет, базиращи се на обща методика за остойностяване и на данни получени от лечебните заведения в Република България, на което доктор Райнов е присъствал на заседанията. По надлежния ред е информиран и министъра на здравеопазването. Разбира се, дебатът ще продължи. Убеден съм, че темата е изключително важна, както за контрола и санкциите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да задам следните въпроси.
Първо, въз основа на какво са възникнали двата бюджета? Двата бюджета възникнали ли са на търсене на някакво реално остойностяване на клиничните пътеки?
Второ, с радост видях, че проектът на касата е завишен с около 60 милиона лева от Министерския съвет. Министерският съвет е завишил част от нещата дадени от касата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: 216 милиона лева са.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за бюджета на касата. Доколкото знам е завишен с 60 милиона лева. Касата в момента дава един абсолютно не реалистичен бюджет. Въз основа на какво касата дава тези разчети? Има ли някакво реално остойностяване, което да доведе до тези цифри? На база на какви обеми сте взели и формирали цените?
Мисля, че трябва да търсим реални принципи, върху които да стъпим, защото има едно разминаване от 700 милиона лева.
Преди да гласуваме, искам да знам от къде идват тези цифри?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, бях подготвил един много мотивиран и от макроикономическа гледна точка доклад и от гледна точка как правителството вижда финансирането на здравеопазването през следващата година, но на фона на тази дискусия ще изглежда като лекция. Докладът няма да бъде представен в този вид. Ще говоря като бюджетар, като човек, който участва много години в балансите на държавата и може да даде обяснение на въпросите, които бяха поставени.
Това е бюджетът на Българския лекарски съюзи и Българския зъболекарски съюз. Много внимателно се запознахме с него и искам да ви кажа, че той е разработен на базата на методиката, в която са участвали действително експерти от всички възможни страни участващи в този процес. Той има много достойнства и тези достойнства не са на едната или другата страна, а на всички.
Проблемът е в това, че предложението, което е направено не е балансирано. Изисква допълнително финансиране с около 700 милиона лева, които на този етап на нашите финансово възможности не може да бъде осигурен. Защо се е получило така между двата проекта, проекта на Националната здравноосигурителна каса и на Министерския съвет? Не знам, дали точно аз трябва да отговоря, но доколкото успях да разбера Националната здравноосигурителна каса е предложила един бюджет, който е бил балансиран в приходната и разходната част. Тъй като този бюджет се финансира със субсидия от държавния бюджет правителството, след като разгледа задълбочено най-важните проблеми, които трябва да бъдат решени в системата на здравеопазване и в основния платец на тази система, Националната здравноосигурителна каса на заседание на Министерския съвет прецени, че финансовите възможности на държавата в рамките на макроикономическите възможности, които позволява бюджета е да даде допълнително финансиране в размер на 65 милиона лева. Не виждам необходимост да търсим къде е точно причината за това и защо касата е дала с 65 милиона лева по-малко, а Министерския съвет е дал с 5 милиона лева повече.
Искам да кажа няколко неща, които са изключително важни от гледна точка на развитието на държавата за следващата година. Вие знаете, че в момента управлява една тройна коалиция, която има своя програма и залегнали принципи на управление и изисквания към икономическото развитие на страната през следващите години и най-малко до края на мандата на това правителство. Там са предвидени два агрегата, които са изключително важни, за да съхраним макроикономическата и финансовата стабилност на държавата.
На първо място, това е определяне на максимален размер на разходите за следващата година, което се спазва трети бюджет и дава своите плодове по отношение на икономическото развитие на страната и макроикономическата стабилност на държавата. Тези 40 на сто не са измислени, а отговарят на онази част от икономиката, която максимално може да бъде поета от публичния сектор. Ако този процент бъде разширен означава, че ние трябва да притиснем частния сектор и оттам държавата да изземва и преразпределя по-голямата част от ресурса, който се създава в държавата, а оттам и да спрем реалният растеж, който вече няколко години прави българската държава.
На второ място, вторият основен агрегат, който е заложен като макроикономически показател е поддържането на бюджетно салдо от 3 на сто. За първи път Министерството на финансите и правителството съвсем прозрачно показва каква цел преследва в края на годината с оглед да отговори на сериозното завишение на дефицита по текущата сметка, който се очертава тази година да бъде около 20 или малко над 20 на сто, а за следващата година очакваме да бъде 21,9 на сто.
Ние можем да вземем най-различни решения. Можем да завишим с каквато сума прецените вие, защото вие гласувате бюджета, но не можем да избягаме от отговора дали това решение ще бъде краткосрочно само за 2008 година или искаме да създадем една база, която да се развива нагоре, но на базата на качествено подобряване на публичните финанси и на по-ефективно разходване на този ресурс, който можем да си позволим.
Извинявайте господин председател, но това е изключително важно, за да обсъждаме материалите, които са внесени за разглеждани в комисията.
На този фон държавата е определила три или четири приоритета.
Първият основен приоритет, са инвестициите, които идват по линия на европейските фондове. Казвайки тези 40 на сто не забравяйте, че в тези 40 на сто влизат и европейските пари, което при равни други условия означава 3 на сто свиване на останалите дейности с оглед да може да използваме тези средства, да подобрим публичната инфраструктура и всички останали неща, от които се нуждае държавата. При тези условия правителството е предложило няколко приоритета между които действително и здравеопазването. Защо? Защото основният ръст на средствата е в инвестициите около1,5 милиарда лева и идват основно от европейските пари.
На второ място, е образованието, с около 470 милиона лева.
На трето място, е здравеопазването, с около 356 милиона лева.
В моя доклад съм записал какви неща се решават с този ресурс. Имайки предвид базата през 2007 година и бюджета за 2008 година за здравеопазване щях да ви разкажа в кои бюджети какви проблеми решаваме, но на фона на тази дискусия е безсмислено, защото никой няма да има търпение да ме изслуша.
Смятам, че ресурсът, който е предвиден за следващата година позволява две неща:
Първо, да подобрим качеството на услугата, която се предоставя в системата на здравеопазването и която я получава българския пациент, може би не с това, с което искаме, но средствата, с които разполагаме ще направят крачка напред в подобряване качеството на услугата.
Второ, Министерството на финансите много държи и мисля, че никой няма да се противопостави е, че все пак този ресурс позволява да се предприемат структурни мерки, програмни мерки, които да променят състоянието на тази система, да оптимизират системата и да бъде доведена до състояние, което на изхода да дава по-добър продукт.
Няма как да не обвързваме общите възможности на държавата с конкретното разпределение на средствата и състоянието на системата, за която говорим в момента.
От тази гледна точка ви моля да приемете и разгледате предложението на правителството. През следващата година трябва да се случат няколко неща.
Първо, да елиминираме този недостиг на средства в здравеопазването, поради, което правим актуализация в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Имаше въпрос, че данните, които са записани в доклана на бюджета, не са вярна. Данните са верни, защото ние сравняваме закон към закон – 2008 към 2007 година. Безспорно сега се явява актуализация, но ние освен тези 15,5 на сто, които сме предвидили ръст и в бюджета за 2007 година и в бюджета за 2008 година, имаме резерв за непредвидени и неотложни разходи. Необходимо е да се има предвид и това. Тези средства за следващата година като резерв са по-високи отколкото резерва за тази година, който със сигурност ще отиде преимуществено за финансиране на болничната дейност, където е най-големият проблем. Възможно е Управителният съвет да вземе решение да отдели и за други дейности, тъй като в момента се постави един сериозен въпрос и в областта на стоматологията. Това е въпрос, който ще се реши от самия управителен съвет.
Предвидили сме нови неща и в областта, която се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването.Там има увеличение на размера, който се предвижда за финансиране на лекарства. Предвидени са 10 милиона лева, с които ще се финансира квалификацията и обучението на специализантите. Има увеличение от 40 милиона лева за лечението когато се намират в интензивните отделение. Има и увеличение по някои програми. Всичко, което е било възможно е направено. Разбира се, в рамките на някакъв финансов ресурс. Не мога да кажа, че в условия, в които другите бюджетни сфери имат намаление спрямо това, което е за 2007 година е с минимум от 0,1 и 0,2 на сто от БВП. Тук имаме увеличение с 0,2 на сто спрямо БВП. Не са правилни сравненията, че тази година са 4,2 на сто. Защото реалният БВП показва, че ресурса, който е осигурен за тази година не е 4,2 на сто, а 4 на сто. При реалния брутен вътрешен продукт за следващата година се получава 4,2 на сто. Самият факт, че има 356 милиона лева ръст не може да се каже, че е запазен 4,2 на сто от БВП. Това не е вярно.
Направили сме опит да подобрим финансирането и в останалите органи, които извършват разходи по отношение на здравеопазването. С 18 милиона лева са завишени разходите за диспансерите в общините. Там се оформя увеличаване на броя на преминалите болни и диспансерите с 7 хиляди. Актуализирани са и индексирани всички стандарти за финансиране в здравеопазването с прогнозния ръст на инфлацията. Направени са и редица други неща. Може би в момента пропускам много важни, но около 7 – 8 на сто се предвижда увеличаване на доболничната и специализираната помощ. Тези 15,5 на сто действително са реални увеличения на финансиране на болничната помощ.
Считам, че като човек, който се е занимавал с бюджета на Националната здравноосигурителна каса и с бюджета на здравеопазването този ресурс действително не е достатъчен, но при това състояние на системата, при необходимостта да оптимизира, може би структурата си, леглата си, болниците си, организацията на дейността си…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой да направи това?
КИРИЛ АНАНИЕВ: При това положение ресурсът, който може да се задели е този, който предлага правителството. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ананиев, моите уважения към вашите познания и опит. Много години сме дискутирали с вас. Вие наистина познавате всички тънкости на бюджета, но тук ме удивиха неща, които смесвате и не са от незнание. В структурата на финансиране на здравеопазването в Европейските страни има различни показатели. Тези показатели не могат да се смесват и да се обясняват така, както се опитвате вие да ги обяснявате.
Един от показателите е, колко пари се отделят от БВП на дадена страна за дейности в здравеопазването. Това е един показател, който включва всички пари, които се отделят за дейности за здравеопазване в дадена страна. БВП всяка година е различен и процента е различен.
Вторият показател е, какъв е процентът на публичните средства за здравеопазване от БВП. Този показател няма нищо общо с първия.
Третият показател е, колко са реално парите, като в европейските страни се изчислява не колко са общо парите, а колко са на човек от населението. Колко са за здравеопазна дейност и колко са за лекарства? Например, 1500 евро на човек от населението и за лекарства около 200 евро и т.н. Това са цифрите. Не говорете, че миналата година са 4,2 на сто и тази година са 4,2 на сто, но 350 милиона лева са в повече. Необходимо е да сравним тези три показатели. Ако сравним тези три показатели знаете много добре, че тогава ще говорим професионално. Достатъчно сме слушали общи приказки. Трябва детайлно да разберем колко пари в България се дават за здравеопазване? Какъв процент са публичните средства от общите пари? С колко се увеличават и колко са на човек от населението за здравеопазване и за лекарства? Тези четири показатели, като се сравнят с други държави, например с Румъния, Ирландия, Португалия, Гърци, Латвия, Литва, тогава ще видим къде сме ние. Сега да говорим, че правителството дава 350 милиона лева повече, ми напомня за литературата от едно време „Работническо дело”. Това са общи приказки.
Необходимо е да следваме принципите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много години винаги когато има бюджет вие сте тук, за нас е удоволствие и ако отворя стенограмите, едно и също говорите.
Първо, парите се увеличават, толкова са възможностите и системата не е реформирана. Никога не казвате кой трябва да реформира системата.
Второ, когато говорим, вие сам казахте, че проектът на Българския лекарски съюз е направен от експерти и се е потърсило едно реално остойностяване, което говори, че плюс – минус, защото няма всичко детайлно да разгледаме по всички клинични пътеки, горе долу това са необходимите средства. След това казвате, че държавата няма възможност. Безспорно следва държавата малко да намали пакета. Такива са възможностите и това се харчи. Не може пакета да се увеличава и да се казва, че това са възможностите.
Трето, извинявайте господин Ананиев, вярно е, че преразпределението е 40 на сто, но има около 4 милиарда лева преизпълнение. 1,2 милиарда бяха заложени, че трябва да се оставят. Нека да има още 800 милиона или 1 милиард за изравняване на 10 на сто на края на годината, но около 1,5 милиарда има излишък, който ако се заложи правилно отново с 40 на сто ще даде възможност да се увеличи. Вие сами сте фиксирали в бюджета,ч е 1 милиард 200 дава изравняването по дефицита на текущата сметка. Това е истината. Има ли друга страна с по-голям бюджетен излишък в Европейския съюз? В същото време ние сме страната с най-малко средства за лечение. След като парите са толкова, означава, че пакетът ще бъде свит.
Когато, за да се увеличат средствата, без да се увеличат средствата за преразпределение, естествено е, че от вашето министерство беше казано, че към 1,5 милиарда са не регламентираните доплащания. Чул съм това от министър Орешарски и вие го знаете. При това положение, когато говорим, че може да се регламентира доплащане, което няма да рефлектира на преразпределената част на бюджета, вие също давате отрицателно становище. Извинявайте, ние не даваме възможно решение, което да достигне до реалните средства за здравеопазване, а вие казвате,че възможностите са такива и пакета остава същия. Няма как това да се получи. Вие казвате, че хората си плащат нерагламентирано и продължават да го плащат. Какво се получава и сега? С актуализацията на бюджета средствата за болнична помощ стават 865 милиона лева при заложени 785 милиона лева. Вярно е, че имаме резерв, но какво увеличаваме? Ако актуализираме през следващата година болничната помощ, отново ли бюджета на касата? Погледнете какво се получава в момента с актуализирането и какво се залага. Знам, че има резерв.
Миналият път отново говорихме за резерв, отново беше казано по същия начин, но актуализирахме само преди малко. През следващата година отново ще стане същото. Извинявайте, но всяка година едно и също и всичко е с извинението – толкова може държавата. Държавата се ръководи. Има икономическа политика и приоритети. Може би ще се увеличи с 500 милиона или 400 милиона за здравеопазване след големите протести. Трябва ли да се върви по този начин, за да се увеличат средствата. Може ли отново да се предвиди с 5 – 6 милиона лева повече за зъболечение, след като не се изпълнява толкова години наред закона да бъде включена зъботехническата помощ в клиничните пътеки. Защо някой не попита колко струва тази зъботехническа помощ. 6 милиона лева няма да стигнат. Минимум са необходими около 30 милиона лева на зъболечението. Извинявайте, но да обясняваме тези неща от макроикономическа стабилност, и на болните това не може да се каже, нито на лекарите.
Знаете, че това се повтаря всяка година. След една година по-късно или актуализираме или правим нещо и казваме, че не е добро качеството, защото системата не е реформирана. Това не е от сега, а от десет години. Вие знаете това. Не става въпрос само за това правителство, а миналото и по-миналото правителство. Не можем да продължаваме така. Системата е недофинансирана и няма как качеството да е добро.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, много ми е трудно след трима уважавани от мен личности да вземам думата и да говоря за финанси и бюджет. Искам да започна с риторичния въпрос – реформирана ли е стоматологията в здравеопазването? Това е един от малкото сектори, които са реформирани в здравеопазването 100 на сто. Тогава защо говорим за реформа при нас.
Първо, при нас няма нужда от реформа.
Второ, с течение на годините незнайно защо от 9 на сто достигнахме до 4,7 на сто от здравноосигурителни плащания, а бюджет 2008 ни гарантира 4 на сто спрямо общия бюджет, като число повишение. Колко е това повишение? Колкото сме изработили през 2007 година. Т.е. тези 67,5 милиона лева са изработени през 2007 година. Всичко това е на фона на инфлацията и рязко поскъпване на преките ни разходи. В системата от тази недофинансираност доведе до обращаемост от 28 на сто да спадне на 20 на сто. Тези година касата ни подава редовно точни данни. Бюджетът предвижда на човек 9,60 лева за зъболечение. Това е европейски показател. Говорим за остойностяване, а не за цени, защото при нас няма цени, има остойностяване на дейности реално е на база на преки разходи и сестрински труд. Спираме върху един много важен проблем, който не може да не възникне пред вас. В закона наистина фигурира зъботехническа помощ. Пенсионерите в България са два милиона и половина. От тях два милиона имат нужда от протезиране. Един милион има нужда от две протези едновременно. Остойностяването извършено на база национален консултант по ортопедична стоматология, компетентно становище на професор Филчев, заместник-ректора на Медицинския университет в Пловдив доцент Трифон Михайлов, една малка група от зъботехници обединена в съюз и наши разчети показват, че социалната подвижна протеза е 200 лева. Един милион нуждаещи се с по две протези, по 200 лева протезата, направете една груба сметка.
Искам да споделя още нещо. Резервът на касата не е само за болнична помощ. Резервът на касата е за дефицит във всички насоки на здравноосигурителните плащания. До миналата година беше използван за покриване на болничната помощ. Остойностяването е извършено на реалните обеми през 2007 година подадени от Националната здравноосигурителна каса. Имам чувството, че всяка една година говоря едно и също с различни прилагателни, но в същност казвам едно и също. Въпреки всичко, което изброих доброжелателността на Българския зъболекарски съюз и добронамереността, Управителният съвет на Българския зъболекарски съюз гласува дати за извънреден конгрес въпреки предложението Национален рамков договор тази година да се сключи на 1 декември без да е минал бюджета на второ четене през парламента. На 1 декември трябва да разпишем договор, защото след това ще стане каквото стана през миналата година. Технологично няма как бюджетът да се разгледа на второ четене в пленарна зала. Господин председател, поправете ме ако греша.
На 23 и 24 ноември Българският зъболекарски съюз има извънреден конгрес. Една от точките на този извънреден конгрес е Национален рамков договор 2008 година.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви гласувайки в залата да се замислите върху това, което казах, защото не може да продължава състоянието по този начин.
Още едни фактор, който всички премълчаваме. Българският гражданин дофинансира денталната помощ в България. Българският гражданин доплаща за дентална помощ в България. Бюджетът трябва да бъде двоен, за да не доплаща българския гражданин. Това са реални и точни цифри без спекулация. Благодаря ви.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, като гражданин и човек, който познава системата на здравеопазването, също ще кажа като вас, считам, че пакетът, който се финансира би трябвало да бъде ограничен в рамките на това, което държавата може да плати и да бъде действително остойностено онова, което се плаща от този пакет.
Готов съм да подкрепя като гражданин и човек, който познава системата, че трябва да се развие втория и да се доразвие третия стълб. Вие много добре знаете това. Много други неща, които са обсъждани в комисията знаете, че подкрепям. Ние разглеждаме бюджет, който е съставен при определени допускани и разсъждаваме в момента върху тези допускания. Правителството е приело тези допускания. Опитвам се да обясня за финансовата осигуреност на системата на базата на това предложение.
Доцент Щерев, не правя еквилибристика с цифрите. Казах ви какви са данните за БВП за тази година и какви са реалните данни за БВП за следващата година. Има реално нарастване с 0,2 на сто на разходите за здравеопазване през 2008 година. Да, може би ако сравните колко пари се заделят за здравеопазване в тези държави, за които говорихте в България има сериозна разлика. Доцент Щерев, искам да ви попитам има ли друга държава, в която в един толкова труден период на преход се прави реформа във всички останали сфери на публичния сектор, които трябва да бъдат подкрепени за да се извършат реформите в тези сектори. Има ли такива две тежки системи каквито са в България, образованието и здравеопазването? Отговорните изисквания, които сме поели пред Европейската комисия на базата на членството, които трябва да бъдат осигурени, за да бъдем действително достойни членове на Европейската комисия. Всичко това изисква пари. Това са програми, които имат изисквания, крайни цели и струват много средства. За това ние търсим баланса. Ако аз бях само представител на системата на здравеопазване може би щях да говоря всичко това, което говорите вие днес. Аз съм представител на правителството и Министерството на финансите. Длъжен съм да осигуря финансова стабилност и възможност тази държава да се развива и занапред. Може с по-малки темпове, но все пак трябва да осигурим условия, за да не достигнем до там, че да даваме пример с Унгария и други държави. Не забравяйте, че ние се намираме във валутен борд. Не забравяйте, че можем да си позволим много повече пари, но след това ще имаме един от следните два изхода: или трябва една фиксирана ценя, която в момента всички знаем на лева към еврото, да бъде променена. Тогава парите, които ще гласуваме днес, няма да бъдат същите пари, или трябва да се захванем в рамките на тези ограничения, които следва да спазваме да си подредим къщата, да оптимизираме разходите, да оптимизираме публичната сфера, за да знаем, че с възможния ресурс сме направили най-доброто.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ананиев, Унгария имаше 7 на сто дефицит, а ние имаме 4 на сто излишък.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Знаете ли, какъв е дефицитът по текущата сметка на Унгария?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, ще си спестя риторика свързана с БВП и процента за здравеопазване макар, че продължавам да смятам, че процентът за здравеопазване е малък. С него не могат да се постигнат тези политики и приоритети, които са заложени. Аз не мога да повлияя върху този процес, макар че имам огромното желание, ще си съсредоточа усилията по-скоро в тези елементи на баланса така подаден пред нас с числа, които създават илюзия, че има добри намерения, но добрите намерения не ги виждам разписани в разбивката на числата, които ще ми докажат има ли предпоставки тези добри намерения да станат реалност?
Въпросите, които искам да поставя за следващото заседание, е да разбера: Как са разбити средствата във функция „Здравеопазване”, която е делегирана дейност на общините? Оттам ще видя дали училищното здравеопазване може да разчита на по-голям финансов ресурс за заплащане на специалистите и дейност.
В тези 447 милиона лева, които са на разположение на Министерството на здравеопазването, може ли да се осъществяват приоритетно дейности и подобряване на заплащането, надяваме се оттам и на качеството на работа в университетските болници, които освен с лечебна дейност се занимават с наука, образование, специализация. Доколко тези средства могат да осигурят по-добро заплащане в спешната помощ? Доколко психиатричната помощ, която припомням, че не работи по клинични пътеки, 30 – 40 на сто от лицата, които лекува и проследява са здравно не осигурени. Доколко могат да разчитат на по-добро заплащане? Доколко могат ТЕЛК-овете, в които проблемите стават все по-тежки могат да разчитат в рамките на този финансов ресурс на по-добро заплащане. Знам отговора, така са разпределени средствата, но средствата обикновено са разпределени по силата на инерционни механизми.
За трети път задавам въпроса – какви са мотивите ведомствените болници да продължават да имат същият темп на нарастване на бюджетите, какъвто имат останалите сфери? Кое е приоритетно? От 61 милиона лева на 71 милиона лева ще бъдат техните средства.
Ако тук са заложни текстове, които казват, че стремежът е да отиваме към един източник на финансиране за болничната помощ, това нарастване с 10 милиона лева доказателство ли е, че финансирането ще бъде все повече от един източник или не? Заплащането на дейността на диспансерите, които са включени във функция „Здравеопазване” в общините, разбивката и досега не е направена качествено, от която да е ясно кои пари се дават за диспансерна дейност и с кои пари плащаме за преминал болен един път отчетен през стационара на диспансера и втори път отчетен като платен от касата по клинична пътека. Там продължава да има възможности за по-голяма справедливост при разпределение на средствата.
Моля, още веднъж да видя числата пред себе си, за да разбера, че добрите намерения има шанс да станат поне малко добра реалност през следващата година.
Има още два въпроса, на които този бюджет не отговаря, а за мен са много важни. От година и половина слушам за намеренията на Министерството на здравеопазването за продажба на активи, строежи и други материални активи, които така или иначе натежават в баланса, а никаква работа не вършат. Какво ще правим с тях? Миналата година предложих текст, че продажбата на актива е разрешена. Говорим за приватизация. Тази приватизация, ако е свързана с извън болничната помощ имаме ли някакви регулиращи механизми, в които това, от което се отървем като плащания ще можем да ползваме средствата в други направления.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще отговоря на този въпрос, защото действително има решение в Закона за бюджета за следващата година. Има параграф в Преходните и заключителните разпоредби, където е предоставена възможност при продажба на материални активи 100 на сто от средствата получени от продажбата на тези материални активи да се използват за обновяване на материално техническата база.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин министър, надявам се някой да успее да ми отговори на следния въпрос, защото днес питах хора, които разбират от финанси. Въпросът е следният, в бюджета на Министерството на здравеопазването има 560 милиона 811 хиляди лева, които са разпределени по 18 програми. Сумите по отделните програми са обща сума и тази сума е разбита на две: ведомствени разходи и администрирани разходи. Какво означава това? Днес никой не успя да ми обясни.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Едните разходи са свързани с текущата административна дейност на самото ведомство, по издръжка, осветление, отопление и т.н. Другите разходи са свързани с политиките, които провеждат и засягат не самото ведомства, а системата, която управляват. Това е разликата между двата вида.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ако това е разликата не мога да разбера, защо при трансплантация на тъкани и органи по тази програма сумата спада драстично от 22 милиона лева на 6 милиона лева?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ще отговоря на този въпрос. Тези 22 милиона лева са издръжката на всички заведения, които се занимават с трансплантацията. Никой не е отделил 22 милиона лева за трансплантации. Тази година за трансплантации бяха отделени 5 милиона лева. Не можахме да достигнем тази цифра, тъй като в България няма толкова много трансплантации. Няма нищо страшно от това. В тези 22 милиона лева влизат всички учреждения, които участват.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: 20 милиона за издръжка и 1,5 милиона за трансплантации.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не са предвидени 22 милиона, предвидени за трансплантация са 5 милиона лева. От тях ние сме похарчили тази година около 2 милиона лева.
Уважаеми господин председател, заместник-министър Ананиев, е единственият може би защитник на здравната система и който участва през последните години в битката за бюджета. Искам да направя няколко пояснения във връзка с различията, които съществуват в двата проекто бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Заявих това и пред целия Министерски съвет бюджет, който е предложен от Българския лекарски съюз е манипулиран, аз казах, че това е един реален бюджет. Ако можем да имаме толкова много пари с най-голямо удоволствие като министър го приемам.
Заместник министър Кирил Ананиев говори подробно по този въпрос. Ще се спра само на няколко неща. Когато се разпределят бюджетите на отделните сектори, включително и здравеопазването трябва да се имат предвид общите пари, които разпределяме. Общите пари за голямо съжаление в нашата държава не са толкова много, за да можем да си позволим да дадем на учителите както искаха 1 милиард 200 милиона лева и почти 1 милиард лева за здравеопазване, допълнително само за касата. Тази разлика, която имаме в момента трябва да се изхожда от това. Естествено е, че нашето ръководство би приело винаги повечето пари, но ние трябва да се съобразяваме с реалностите в страната. Вие трябва да разберете, че всички министерства, имат намаление в проценти за тази година с изключение на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и Министерството на труда и социалната политика. Това са трите министерства където парите за тази година не бяха намалени. Напротив, имаме едно реално увеличение от 354 милиона лева. Още 30 милиона имаме да получаваме, тогава ще станат 384 милиона лева. Трябваше да станат към 390 милиона лева. Ако се закръглят на 400 милиона лева, това ще бъде принос на депутатите. Ако успеете да наложите такава сума. Имайте предвид, че когато разпределяхме парите, тъй като беше зададен въпрос – как се разпределяха парите? Много голяма беше битката по отделните раздели, за да вкараме тези 40 милиона лева, всички тук сте лекари и знаете, че в момента в интензивните отделения големите оперативни интервенции никой не иска да ги прави, защото това натрупва огромни финансови ресурси и се трупа върху техните заплати. Големите болнични комплекси и хирургически клиники не желаят да оперират тежки оперативни интервенции. Много лесно е, идва един болен с рак и се обявява за неоправяне, защото по такъв начин няма да се изхарчи нищо, пътеката е изразходвана. Голямата операция няма да стане и парите, които трябва да се изразходват от порядъка на 15 – 20 хиляди лева за някои от болните няма да бъдат изразходвани. Заместник министър Ананиев, знае каква битка водихме цял ден за тези 40 милиона лева. Ние вкарахме 40 милиона лева и това са средства, които отиват в болничното здравеопазване плюс онези пари, които ще има 105 милиона 700 хиляди лева допълнително в болничното здравеопазване. Тези 40 милиона лева ще платим за интензивните грижи. Това не е малка сума. Тази сума не е измислена от нас. Имаше един експертен съвет оглавяван от един от най-уважаваните анестезиолози и реаниматори в Българя, професор Смилов, всички го познавате. Там участваха още много доценти и професори, които достигнаха до тази сума. Много добре знаете, че нашето министерство се осъжда от много болни поради това, че не можем да им осигурим лекарствени средства. Битката беше за тези 30 милиона лева, които допълнително ще влезнат в бюджета. Тези 30 милиона лева се дават за раково болните. Парите за раково болните от 90 милиона лева ще станат 120 милиона лева. Трябваше да осигурим 10 милиона лева за онези специализанти, които дълго време не специализираха. Знаете колко хиляди чакат, за да специализират. Тези 10 милиона лева ще бъдат разпределени за около 2000 човека. Останалите ще бъдат платени.
Виждате, че всяка една сума, която е влезнала в бюджета е строго разпределена и изчислена. Ако тези 980 милиона лева, които предлага Българския лекарски съюз, ако можехме да ги вземем с най-голямо удоволствие. Тогава нямаше да има никаква опасност от недофинансиране. Щяхме да закупим много апаратура. За следващата година имаме около 60 милиона лева, които ще дойдат от структурните фондове за инвестиции в спешната помощ. В Министерството на държавната администрация представихме няколко големи проекта за преструктуриране и реновиране и закупуване на най-скъпо струващата и модерна апаратура, за около 105 милиона лева. Заделяме 36 милиона лева за инвестиции от този бюджет. 105 милиона лева са за преструктуриране на болничното здравеопазване и 60 милиона лева. Това са около 200 милиона лева. Не можем да извадим душата на държавата. Може би трябва депутатите да дойдете и да слушате когато се разпределят парите. Ще видите, че няма сектор, който да не иска все повече и повече пари. Всяко едно министерство смята, че най-недофинансираното е неговото министерство. Например, колко е зле едно от министерствата. Господин Ананиев, знае какво е положението. Парите, които бяха извоювани са 380 милиона лева и малко повече. Няма да казвам точната сума. Когато тези пари са в здравеопазването мисля, че е грехота да се говори, че нищо няма. Не мислете за процентите, погледнете парите, защото те са важни. Тази година имаме 56 милиарда лева, ако например направим 80 милиарда лева дори при 3 на сто ще имаме двойно повече пари отколкото през тази година. Не е важен процента, важно е какъв БВП имаме, какво преразпределяме и колко пари ще влезнат. Това е по-важно.
Смятам, че тази година успяхме да се преборим. Единствените три министерства, на които не се намаляват, а се увеличават пари са Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и Министерството на труда и социалната политика.
Като министър съм недоволен от факта, че Министерството на образованието и науката взе повече пари от нас. Никъде в света образованието не получава повече пари от здравеопазването. Не може да се говори, че здравеопазването е недофинансирано в смисъла, за който искаме да разпределим тези 970 милиона лева. Следователно ние дадохме редица неща. Имайте предвид, че нашите сестри тази година получиха парите и бяха увеличени парите с 20 на сто от 1 януари. Още 10 на сто през месец юли. Господин Ананиев, знае, че предвиждаме за сестрите и ниско платените здравни работници още определени суми, които ще бъдат дадени за доплащане. Имаме тази нагласа. Няма смисъл да се говори, че трябва да се стачкува като учителите, за да могат да се добият други средства.
Имаше зададен въпрос за парите, които се дават по член 5, алинея 1. Това са парите за онези военна и правителствена болница и т.н. Нямат голямо увеличение през тази година. Болниците са пет. Мисля, че парите са 9 милиона 700 хиляди лева. Ръстът им не е голям. Това са парите. Те преминават през ресорните министерства, но са в консолидирания здравен бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър, през следващата година родителите отново ще плащат частни уроци на децата в училища, а българските граждани ще си доплащат лечението овен, ако не намалите пакета и пуснете болниците да се ценообразуват спокойно и свободно, както и да се прави разлика от парите на клиничните пътеки. Друга възможност няма. Тогава няма да има бюджети, преразпределение, проценти и други министерства. Това трябва да се направи.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Много е трудно да се намали пакета. Не забравяйте, че вие сте определили този пакет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Пакетът се определя по закон от министъра на здравеопазването.
Колеги следващият четвъртък ще продължим с дебата по законопроектите.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 18,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/