Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 100


Днес, 22 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите № 754-01-145, внесен от Борислав Димитров Китов на 23.10.2007 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 754-01-126 внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и Димитър Иванов Абаджиев на 19.09.2007 г. – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 100


Днес, 22 ноември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите № 754-01-145, внесен от Борислав Димитров Китов на 23.10.2007 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 754-01-126 внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и Димитър Иванов Абаджиев на 19.09.2007 г. – първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Искам да ви кажа, че вчера е внесен от нашия колега доктор Ваньо Шарков, закон който касае едноименна материя. Постарах се да ви бъде предоставен, който да бъде включен при разглеждането на втора точка от дневния ред.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, с цялото ми уважение вие не подлагате на гласуване дневният ред. Имам предложение за точка в дневния ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, когато разглеждахме бюджета на нашето внимание бяха представени два документа, които според мен са много важни и по тях е редно комисията да се произнесе със становище и евентуално да заяви подкрепа.
Първият от тях е програмата предложена от Българския зъболекарски съюз за профилактика на оралните заболявания на децата от 0 до 18 годишна възраст.
Според мен, е добре да бъде подкрепена. Готов съм да предложа и текст, който да продиктувам и да препоръчам на Министерството на здравеопазването да бъде включена за финансиране.
Второ, към тази точка комисията да се произнесе и със становище по документа от АПОС внесен и до членовете на комисията, който е свързан с провеждането от 10 до 11 май на международен форум на Европейска асоциация на пациентите с рак. Това е нещо, което се подкрепя от председателя на Народното събрание.
Моля, комисията да се запознае с текста, да заяви подкрепа, също така да се ангажира и със съдействие. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, тъй като народните представители не са запознати и в момента не могат да се запознаят с тези неща.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Раздадени са на предишното заседание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На следващото заседание ще бъдат разгледани тези две точки.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател. Искам да направя формално предложение, след като приемате това да бъде включено в дневния ред макар и на следващо заседание, задължително да бъдат поканени вносителите, които да ги представят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това се прави винаги.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на първа точка от дневния ред – Законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите.За какво става въпрос във внесения от мен законопроект. Вие знаете, че ние шест месеца трудно приемахме Закона за лекарствените средства, който един изключително синхронизационен закон и закон, който се следеше изключително много не само в България, но и от европейските ни партньори. Така или иначе този законопроект е основополагащ. В този законопроект ОТС продуктите беше разрешено да се търгуват дистанционно. Ние приехме, че след като не са по лекарско предписание, такава практика има в Европа и я разрешихме. В последствие се приема Закон за защита на потребителите, в който това е забранено и се налагат големи глоби на тези, които го правят. Учудващото е към колегите, които са направили втория закон, защото по Закона за нормативните актове, една и съща материя не може да се третира по различен начин в различни законопроекти. Ако се счита, че това е по-правилния подход, би следвало да се направят промени, въпреки, че според мен основополагащ е Законът за лекарствата.
Уважаеми колеги, има становище на дирекция „Европейски актове и синхронизация” където на 2 страница, в абзац четвърти много ясно е казано, че единствено забраната на продажба от разстояние на лекарства по лекарски предписания е възможна. Когато лекарствата се предлагат без лекарско предписание забраната не може да бъде оправдана и противоречи на общественото право, още повече, че има решение на Европейския съд от 13 декември 2003 година, по делото Док Норис. Това са моите мотиви.
Искам категорично да заявя, ако преценим, че е по-добре да не може, трябва да хармонизираме и двата закона.
Според мен, е абсолютно неоправдано и е груба грешка на тези, които са изработили втория закон, една и съща материя по коренно различен начин да се третира още повече да има тежки наказания. Доколкото знам с 15 хиляди лева се наказват хора, които работят по нашия закон, а противоречи на другия. Това са мотивите за внасяне на тази точка.
Колеги, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, колеги, ще помоля, ако можем да чуем експертите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, за това давам думата. В залата присъстват ли представители на Министерството на икономиката и енергетиката?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Изпълнителната агенция по лекарствата няма възражение срещу така предложения проект за промяна на закона. Ние считаме, че мотивите, които доцент Китов изложи току що са напълно ясни и мотивирани. Представили сме писмено становище, че нямаме възражения.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, мисля че всеки един от вас е получил и становището на Министерството на здравеопазването подписано от министър Радослав Гайдарски. Министерството на здравеопазването подкрепя представеният проект на закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, поканени ли са колегите от Министерството на икономиката и енергетиката?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Да, поканени са.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, след като Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина въвежда ограничения какво може да се продава в дрогериите и в аптеките, които са разкрити от помощник фармацевти, ние принципно сме против търговията по „Интернет” на лекарствени продукти. Независимо дали са по лекарско предписание или не са по лекарско предписание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв е мотивът?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Мотивът е, че дори да са без лекарско предписание лекарственият продукт когато се отпуска в аптека в повечето случаи се консултира неговата продажба. Това не може да стане, ако лекарството се получи по „Интернет”. Действително в редица държави от Европейския съюз тази практика е разрешена, но може би са два пъти повече държавите, в които това е забранено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се трябва да кажем, че когато един клиент си купува ОТС вие наистина го консултирате така, че да купи повече ОТС продукти, отколкото ако ги закупи по „Интернет”. Това е истината. Нека да бъдем съвсем точни.
Искам правилно да бъда разбран и от Съюза на фармацевтите. Според мен, като български законодател е неоправдано да има двоен стандарт. Ако решим да променим това в двата закона. Така или иначе, лично моето мнение е, че Законът за лекарствата е основополагащ закон на търговията с лекарствени продукти. Така е решен въпросът във ваше присъствие. Не съм за другото, но мисля, че това е нормалната практика. Основополагащият закон да е водещ.
Много исках да има представители на Министерството на икономиката, защо не спазват Закона за нормативните актове? Ще направя един актуален въпрос, в който Министерството на икономиката ми отговарят, че най-вероятно България поради този текст на закона ще получи наказание от Европейската комисия, но ние нищо не можем да направим с Патентното ведомство. Това е друг проблем.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, проблемът е същностен и въпрос на принципи. Веднъж си позволих една такава метафора, която изглежда малко грозновата, но все пак нашата комисия вече няколко пъти се превръща като арбитър в един бракоразводен процес, който трябва да реши, кой от съпрузите е виновен и при кого ще отидат децата. Не ни отива.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Изключвайки винаги високото ви чувство за хумор, отново заявявам, ако комисията прецени, че по-добре е защита на потребителите да няма да уеднаквим решима и да отпадне в Закона за лекарствата. Не може единият закон да разрешава, а другия да наказва. Това е абсурдно по нашето законодателство.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, по принцип разбирам вашите подбуди, но лично мен ме безпокои становището на Министерството на икономиката и енергетиката. Настоявам да ги изслушаме, защото ако не подкрепим и доведе до предприемане на процедура срещу Република България от страна на Европейската комисия.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, разбирам че Министерството на икономиката внасят този законопроект в защита на потребителите, след като е приет Закона за лекарствата в хуманната медицина. Тези, които разбират от управление знаят, че има съгласувателна процедура преди да се внесе в Министерския съвет. Има ли в рамките на вътрешната, междуведомствената съгласувателна процедура становище на Министерството на здравеопазването и на Агенцията по лекарствата, което да обясни за какво става въпрос и въпреки това становище Министерството на икономиката и енергетиката да са приели тази теза? Ако няма становище е друг въпрос.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Бяхме помолени да изготвим становище относно този законопроект. Според нас, параграф 1 не може да се приеме, тъй като директива 977 не го позволява. Тази директива съдържа изрични разпоредби според, които някои договори могат да бъдат изключени и тези договори не са между тях.
Относно параграф 2 не сме съгласни със становището, което е представено от Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като открихме юриспруденция на съда точно в обратния смисъл. Съдът в Люксембург се позовава на член 28 от договора, за да каже, че изричната забрана и пълната забрана на продажба на лекарства от разстояние в същност противоречи на принципите на договора относно свободното движение на стоки.
В случая ставаше въпрос за холандски аптеки, които продават лекарства по Интернет в Германия. Там има пълна забрана. Съдът казва, че тази пълна забрана не е възможна. Отбелязва, че пълната забрана е възможна единствено за лекарства, които са по лекарско предписание. За останалите лекарства пълната забрана не е възможна.
Вие трябва да прецените, какво следва да се направи в случая и за всички останали.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, вземам думата за да подкрепя доцент Великов. Мисля, че един толкова съществен въпрос в условия на противоречиви становища на двете министерства не следва да вземаме решение без да изслушаме Министерството на икономиката и енергетиката.
Предлагам, да приключим с обсъждането сега, но да направим гласуването на следващото заседание, тъй като рискуваме да допуснем грешка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам вашето предложение.
Надявам се, че представителите на Министерството на икономиката и енергетиката ще дойдат на следващото заседание.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред - Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност внесен от колегите.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, всеки момент ще дойдат представителите на Министерството на финансите, моля да ги изчакаме, тъй като този въпрос е от изключително значение, както за нашата общественост, така и се подчинява на определена фискална политика на правителството.
Считам, че присъствието на специалистите от Министерството на финансите, които пряко подготвят бюджета е наложително.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм с вас доцент Кумчев, но ще започнем с представянето на законопроектите. Преди да изслушаме представителите на Министерството на финансите няма да предприемаме никакво гласуване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, на 19 септември 2007 година внесох закона на основание член 87 от Конституцията на Република България в допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
В параграф 1, член 66 се създава алинея 3, данъчната ставка на лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е равен на 8 на сто. За да припомня на уважаемите колеги, точно за коя част от закона става въпрос, ще ви прочета член 66, а именно данъчна ставка в член 66: „Ставката на данъка е 20 на сто”.
Първо, облагаеми доставки освен изрично посочените като облагаеми с нулеви ставки.
Второ, вноса на стоки на територията на страната.
Трето, облагаемите придобивания. В точка втора е данъчна ставка за настаняване, предоставено от хотелиер когато е част от организирано пътуване в размер на 7 на сто. Точно тук предлагам промяната в член 66 да се създаде нова алинея 3.
Законопроектът предлага на 8 на сто диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти. В почти всички страни в Европейския съюз е възприето правилото за диференцирани ставки на ДДС, като е най-ниска и нулева за определени страни. При 4,3 на сто, вие си спомняте за миналата година от БВП отделен за сектор „Здравеопазване” съпоставено с централно източно-европейски страни където е 6,5 на сто и за страните от Европейския съюз преди присъединяването, където е 8,6 на сто за здравеопазване България е сред държавите с най-висока ставка на данъка за добавена стойност върху лекарствените продукти в Европа.
Искам да отбележа, за ваша информация, че ДДС на лекарствата в Австрия е 20 на сто; в Германия – 19 на сто и в Дания е 25 на сто. За всички 27 страни съм направил разбивка за ставката за ДДС върху лекарствата.
Според предварителните изчисления при сега действащия Закон върху данък добавена стойност за бюджета през 2007 година, здравната система на фона на крайно недофинансиране ще бъде допълнително ощетена с около 62 милиона лева от ДДС. Предвидени са 300 милиона лева за лекарства от Националната здравноосигурителна каса. В бюджета ще отидат около 62 милиона лева. При намаляване от 20 на 8 на сто, означава че сумата, която ще се намали ще е около 28 милиона лева. Лекарствата са част от жизнено необходимите стоки и политиката на държавата в тази област трябва да е подчинена едновременно от две основни опорни точки. Грижата за здравето на гражданите, достъпност до здравните услуги и лекарствата.
Считам, за необходимо прилагане на специална данъчна политика по отношение на лекарствените средства. Имайки предвид, че през тази година се очертава значително преизпълнение на бюджетните приходи, както и това, че трайна тенденция е през последните години намаляване на държавните приходи от предлаганите изменения, може безболезнено да се понесе от бюджета.
Намалението на ДДС върху лекарствата ще облекчи значително бюджета на НЗОК и бюджета на Министерството на здравеопазването за скъпо струващите медикаменти. Това ще подобри достъпа на нуждаещите се до съвременните лекарствени средства. Ще се облекчи положението и на онко болните. Ще може да се позволи включването на нови лекарствени продукти в списъка за лекарствата.
Искам да запозная уважаемите колеги с Шеста рамкова директива за ДДС, която е с № 77388 от данъчните ставки, дял ІХ, където е записано: „Страните членки могат също да прилагат една или две намалени ставки. Тези ставки се определят като процент от облагаемата сума, която не може да бъде по-ниска от 5 на сто и се прилага само по отношение на доставките на категории услуги определени в Анекс № 3”. Какво е записано в Анекс № 3: „Фармацевтични продукти, нормално прилагани в здравеопазването, профилактиката на болестите и лечението на хуманната и ветеринарната медицина в точка противозачатъчни продукти на санитарна защита”.
Считам, че аргументите, които посочих са в полза на предложението за намаляване на данъчната ставка на лекарства, говорят за едно единствено нещо, а именно моята загриженост и предполагам на всички присъстващи за намаляване на цените на лекарствата в нашата страна.
Преди да предложа този законопроект, направих официално запитване към господин Пламен Орешарски на 29.06.2007 година и получих отговор на 19.07.2007 година.
Ще ви прочета отговора на Министерството на финансите: „В отговор на отправеното ви питане, приложено ви уведомявам за следното: С информация за приходите в централния бюджет от ДДС върху лекарствените справки, декларации, не разполагаме доколкото не се събира такава по видове стоки и услуги. Предоставяме данни за приходите от ДДС от внос на лекарствени продукти за периода от 2003 година до 2006 година от Агенция „Митници”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, бихте ли повторили, защото не стане ясно.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не разполагат с конкретни цифри за видовете и стоките на събраното ДДС. Ще ви прочета общата сума, която е предоставена от Агенция „Митници”, към които също съм направил запитване. „За 2003 година това са 77 милиона лева; за 2004 година – 118 милиона лева, за 2005 година – 131 милиона лева и за 2006 година – 142 милиона лева”.
Това е отговорът на господин Асен Асенов. Считам, че след този отговор процентът на финансите, които влизат в бюджета на нашата държава е толкова незначителен, че няма отношение, по това което е предоставено от господин Орешарски.
РЕПЛИКИ: От внос или от износ?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В отговор на писмото, което съм изпратил ви предоставям информация за приходите от ДДС от внос на лекарствени продукти по позиции от 3003 и 3004 от комбинираната номенклатура на Република България събрани от Агенция „Митници”.
Мисля, че стана ясно, че става въпрос за внос на лекарства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля и доктор Ваньо Шарков да представи своя законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател ще бъда значително по-кратък защото мисля, че аргументите, които бяха изложени от колегата доктор Лъчезар Иванов.
Според мен, комисията трябва да вземе решение дали да бъде намалено ДДС-то върху лекарствата, а след това ще решаваме с колко процента и как точно да се направи.
Предложението, което ние сме внесли е малко по-различно от предложението на господин Иванов, тъй като става въпрос за същия член 66, алинея 3. Нашето предложение е данъчната ставка за лекарствените продукти да стане 5 на сто. Разрешеният минимум е 5 на сто, съгласно това, което доктор Иванов каза от Европейската комисия. За сведение ще ви кажа, че още през 2004 година Румъния намалиха данъчната ставка от 19 на сто на 9 на сто, без да се случат страшни неща в държавата. В Словакия намалението беше направено през 2007 година, от 19 на сто на 10 на сто.
В същото време в Литва, Латвия и Унгария данъчната ставка е 5 на сто. Нищо страшно не се случва в тези държави от страна на финансовото им състояние. Напротив, по-добро е състоянието на здравеопазването в резултат на това, че намаляват разходите. В България конкретно ще намалеят на Националната здравноосигурителна каса, на Министерството на здравеопазването и харчените публични средства за лекарства. В нашето предложение ние сме предложили същият процент да бъде и за медицинските изделия. Още повече, знаете въпросът, който бяха поставили хората с увреждания, а именно помощните средства за тях да бъдат с по-ниска данъчна ставка. Благодаря за вниманието.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да помоля председателя на заседанието да прочете становищата, които са достигнали от Министерството на здравеопазването.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, ще помоля директор на дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването да ви запознае със становището на Министерството на здравеопазването.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Подкрепяме изцяло законопроекта, който е внесен в Комисията по здравеопазване. В нашето становище ние сме казали как се образува цената на лекарствените продукти, от което се вижда, че това ще доведе до защита на потребителите и по-ниски цени на лекарствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, след като изслушахме институциите, предлагам да изслушаме и заместник-министъра на финансите господин Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, становището на Министерството на финансите по подобни проблеми още от 1994 година досега е свързано с една последователна политика, в която се поддържа мнението, в това число съгласувано с международните финансови институции. Казвайки 1994 година имам предвид, че тогава за първи път беше приет данък добавена стойност да има неутралност и равнопоставеност на данъчното облагане. Ние не можем и не бива да отстояваме мнението, че един или друг сектор, един или друг отрасъл е с малко по-голяма или с малко по-малка значимост. Нещо повече, към всичко това искам да добавя, че обикновено решаването на цени и ценови равнища през данъчно законодателство противоречи на основни икономически равновесия, тъй като основното предназначение на данъците е свързано с осигуряване на приходната част на бюджета. Основният принцип на бюджета е да няма връзка между приходи и разходи, които се осъществяват. В този смисъл нашето становище и позиция е, че не подкрепяме подобно предложение. Най-често срещаната практика е, че няма пряка и право пропорционална зависимост между намаляване на данъчното бреме и намаляването на ценовите равнища. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин заместник-министър, в известна степен според мен вашето мнение противоречи на някои исторически и в момента факти. До 2001 година лекарствата изобщо не се облагаха с данък добавена стойност. Вие казахте, че от 1994 година е такава политиката на министерството.
След като няма различно отношение защо има различно отношение към туризма? Там данъчната ставка е 7 на сто. Защо за лекарствата да бъде 20 на сто, а за туризма 7 на сто? Вашето становище не кореспондира с фактите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, нашата комисия отново се намира в една малко деликатна ситуация.
От една страна, ние виждаме и съзнаваме, че това, което се предлага от колегите може да има и популистки елемент. Действително има и нещо рационално, тъй като един от начините е да намалим цените на лекарствата в България е този. Да намалим ставката по ДДС върху лекарствата. Тогава вече и надценките, за които има спорове и които ще се включат в наредбата на министерството свързани с дистрибуторите с аптеки и т.н. биха могли да не се намалява толкова много, ако се намали ДДС за лекарствата. Вероятно и за медицинските изделия е оправдано.
От друга страна, ние не можем да не проявяваме разбиране по отношение на позицията на Министерството на финансите, които се стремят към тази единна данъчна политика, като управляващо мнозинство не можем да не си даваме сметка, че все пак, ако освободим ДДС-то върху лекарствата, намалим или изобщо се премахне, ще има и други групи, за които също си заслужава да се помисли. Това не е въпрос, който ние би трябвало да решим днес. Необходимо е да се обмисли както се предлага и в становището на Министерството на финансите.
Лично аз бих апелирал към председателят Борислав Китов, днес да не се гласува и по тези два законопроекта. Да се предостави време на нашите парламентарни групи НДСВ, ДПС и БСП да обмислим до следващата седмица. Лично аз бих подкрепил, защото смятам, че това предложение е разумно, но не мога да не си давам сметка, че не съм самостоятелен член на здравната комисия и мога да правя каквото смятам за разумно от една гледна точка. Необходимо е всички да огледаме нещата в техния общ контекст, в тяхната пълна комплексност. Едва след това да си кажем тежката дума. Все пак отговорността за фискалната и икономическата стабилност на страната към момента не лежи на гърба на доктор Иванов или на доктор Шарков. Ние трябва да бъдем логичен коректив на онова, което предлагат. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Великов, когато говорим за лекарства, медицина и здравеопазване, не можем да говорим за популизъм още повече, че в правителството през 2001 година, вие въведохте ДДС върху лекарствата и първия вот на недоверие към вашето правителство беше именно в тази политика.
Моето предложение е постъпило през месец септември и от тогава до месец ноември имаше достатъчно много време да се обмисли, прецени и вземе решение. През септември предложих този законопроект, за да може при разглеждането на бюджета за 2008 година, да се вземе предвид, за да не издъни бюджета както най-често се изразяват бюджетарите, а именно да бъде включено и предвидено това за намаляване на лекарствата.
Считам, че една сума от порядъка на 30 милиона лева не би било проблем, а напротив, ще облекчи Министерството на здравеопазването и съответно Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Иванов, смятам, че бюджетът за следващата година в основни линии е ясен, дори беше приет вчера от Народното събрание с 163 гласа „за” и няколко гласа „против”.
Дори да приемем, че това, което се предлага от колегите би могло да влезе в сила, би могло да влезе в сила евентуално от 1 януари 2009 година.
Искам да помоля колегите да го разглеждаме като едно разумно предложение, което да бъде част от общия пакет свързан с реформата в здравеопазването. Това е разумната теза.
Повтарям моето процедурно предложение гласуването да се извърши на следващото заседание. Благодаря ви.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, подкрепям предложението, което беше направено сега да не се гласува, още повече, че последните две години Минчо Христов и Стела Банкова поставят постоянно този въпрос, дали да се намали или въобще да се премахне.
През това време нито веднъж не получи потвърждение подобно предложение. Добре е да се помисли още веднъж. Аз съм „за” такова предложение, но парламентарните групи на управляващите би следвало да седнат и да се уточнят, за да не гласуваме само и раздвижваме материали. Благодаря ви.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, уважаеми колеги, ще направя още веднъж предложение в контекста, който беше казан от господин Великов.
Във връзка с това, че имаме две министерства с различни становища. Ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Във връзка с това, че става въпрос за около 200 милиона лева, които евентуално ще бъдат в приход към бюджета, мисля че действително е редно да отложим сега гласуването, защото се намираме между първо и второ четене на консолидирания държавен бюджет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа, че не се премахва, а се намалява наполовина.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, аз съм против отлагане, ако трябва да проведем дебата и гласуване, защото ще ви кажа какво ще стане. В крайна сметка вие казахте, че имаме различни становища на двете министерства. Те никога няма да имат еднакво становище. Министерството на финансите винаги ще бъдат „против”, а Министерството на здравеопазването винаги ще бъдат „за”, защото това означава повече средства за другите пера в бюджета на здравеопазването.
Министерството винаги ще бъдат против, защото за тях това е по-малко приход. Двете министерства няма да обединят своите позиции. Водещата Комисия по бюджет и финанси ще гласува „против”.
Смятам, че Комисията по здравеопазване трябва да гласува „за”, защото Министерството на здравеопазването идва в Комисията по здравеопазване със своето положително становище по законопроекта. Това би трябвало да ни накара като хора, които не отговаряме някак си изобщо за цялата политика на държавата, а отговаряме конкретно за политиката в сферата на здравеопазването, би трябвало да подкрепим целият законопроект. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, искам да посоча следното, по-голяма част от присъстващите в залата сме лекари и сме ангажирани с каузата за здравето на българския народ. Това, което преди малко каза доктор Шарков, за това, че е нормално Министерството на финансите да има отрицателно становище, е нормално възприето от всички нас.
Отново ще се обърна към колегите и във връзка с проекто бюджета, който вчера се разгледа на първо гласуване. Виждате, че парите за 2008 година са намалени спрямо предходната година, от 4,3 на сто на 4,2 на сто.
Считам, че ние можем да дадем пример като колеги и членове на комисията, като знак за освобождаване на средства на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Ако ние го отложим за следващото заседание, тогава дебата между първо и второ четене ще е преминал и бюджета ще бъде гласуван.
Направих предложението по-рано, за да бъде включено в бюджета за 2008 година. Предложението да остане за 2009 година, кой знае какво ще се случи до тогава.
Според мен, че ние трябва да дадем пред нашите избиратели един ясен знак като лекари, че искаме да има повече пари за здравеопазване и лекарствата да бъдат с по-ниска себестойност. Благодаря ви.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, обръщам се и към господин Шарков и господин Иванов, предлагам да приемете предложението гласуването да се извърши през следващата седмица. Ако трябва да проведем извънредно заседание на комисията. Вие искате да подкрепим проекта. Господин Великов спомена, че в самите парламентарни групи трябва да протече дебата за ДДС. Една част от нас са „за” намаляване на ДДС за лекарствата и медицинските изделия. Да дадете шанс да минат тези проекти.
Имам една молба към господин Китов, имаме един Законопроект за здравното осигуряване.
Мисля, че този законопроект, също трябва да се разгледа. Има две предложения, които касаят бюджета. Става въпрос за осигурителната вноска, която е предложена за учащите се да бъде 6 на сто. В бюджета са залегнали 3 на сто. Предложението е свързано с бюджета. Разходите се увеличават с 120 милиона лева.
Предлагам, да се разгледа заедно с вашите предложения. Отново повтарям, ако трябва да се разгледат на извънредно заседание на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прав сте, приема се предложението.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги, мисля че е важно да си отговорим на въпроса каква цел преследваме обсъждайки тези два законопроекта? Дали да привлечем обществено внимание и симпатии или нещата да се случат. Не казвам това с обида към вносителите, защото съм убедена, че всички ние искаме ДДС-то върху лекарствата да се намали. На предишното заседание същото беше заявено на предишното заседание на комисията. Нека да говорим за реалностите.
Първо, в момента ние сме в състояние между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет.
Второ, имаме предложения, говори се за 5, 8 и 10 на сто ДДС.
ХАСАН АДЕМОВ: Кой говори?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Добре, говори се в медиите за 10 на сто. В състояние ли сме в момента да кажем, колко трябва да бъде 5 на сто, 8 на сто или 10 на сто, ДДС-то върху лекарствата?
Трето, никой днес в тази зала не знае каква е финансовата равностойност на една такава стъпка. Аз чух цифри 30, 62, 200 милиона лева. Министерството на финансите също не ни предоставя точна цифра. Най-малко поради тази причина ние сме в противоречие с Правилника за работа на Народното събрание, тъй като не можем да приемаме законопроект към който нямаме една финансова обосновка.
Надявам се, Министерството на здравеопазването да приеме сериозно това, което ще кажа след малко, а не като шефа. След като Министерството на здравеопазването заявява, че твърдо стои зад тази стъпка, най-разумната стъпка нещата да се случат е да внесе едно предложение в Министерския съвет. В Министерският съвет да премине през съгласувателните процедури и ние няма да имаме никакви проблеми да прегласуваме един такъв текст.
Извинявайте доктор Шарков, не е сериозно да говорите, че тези средства ще дойдат от излишъка. На тема излишък сме разговаряли много пъти.
ВАНЬО ШАРКОВ: Казах, че има по-малко излишък.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Какво ще направим в година, в която нямаме излишък? Подкрепям казаното от доцент Великов, подкрепено от доктор Сахлим.
Мисля, че ако ние действително искаме да говорим за намаление на ДДС върху лекарствата, трябва да извървим всички тези стъпки и да дадем отговор на въпросите, които поставих. В противен случа, ще приемем, ще гласуваме, Комисията по бюджет и финанси няма да приеме нашето предложение и в крайна сметка е ясно какъв ще бъде резултатът.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, не вървим по същество.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Националната здравноосигурителна каса ще заплати за лекарства приблизително 300 милиона лева през 2008 година. От тях 60 милиона лева ще постъпят в Републиканския бюджет под формата на данък добавена стойност. Намаляване с 10 на сто или с 8 на сто, което предлагам, ще освободи 28 милиона, което е равно на месечния разход на касата за лекарства за едномесечен период. Това е конкретен отговор на вашето питане.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Навлизаме в спор, който едва ли ще ни доведе до някъде. Доктор Иванов, вероятно говорите за 295 милиона лева, които са за домашно лечение. Освен това има още 160 милиона лева, които Министерството на здравеопазването плаща за животоспасяващи лекарства. Имаме и лекарствата на свободния пазар. Вие посочвате един много малък сегмент от лекарствата, за които говорим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имайте предвид, че пазарът на лекарствата в България е над един милиард лева, дори към два милиарда лева.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че съм изстрадал този проблем от 2000 година. Съгласен съм с казаното от господин Желев, че досега политиката на Министерството на финансите винаги е била за висок процент на косвените данъци.
Искам да кажа, че най-големите потребители на лекарства са именно хората в най-ниската сфера на заплащане. Става въпрос за пенсионерите, които са 2 милиона 500 хиляди души. Въвеждането на плоския данък, увеличава техните разходи. В същото време ясно се вижда, че дори по-богати държави от нас правят опит за диференциране именно на това. Има един особен сантимент по отношение на здравето. Този дебат, дори и за 2009 година да се провежда, отново има своя смисъл. Защото, проблемът нямаше да стои толкова тежко, ако се беше предоставила възможност и търговските дружества, лечебни заведения, да се регистрират по ДДС. В никакъв случай не ощетява държавата, но им дава една глътка въздух, дори да се отпадне услугата, която в момента е около 40 на сто, към 1 милиард 400 хиляди.
Уважаеми господин Желев, това са точно тези 250 милиона лева, които до голяма степен не достигат.
Следващият голям проблем е, когато ние безспорно с оглед финансовата стабилност, ние и нашата парламентарна група подкрепяме въвеждането на плоския данък. Безспорно е, че би трябвало малко да се отпусне за онези категории български граждани, които са най-големи потребители на лекарства и влизат в онази зона, в която са най-ощетени.
Ако някой иска може да направи намаление на приходната част в бюджета. Въпреки всичко, дебатът си заслужава, защото се отнася до крайния потребител. Крайният потребител е точно този, който понася най-много тежестите на прехода. Най-малкото аз мога да бъда обвинен за ляв, говоря за нещата такива каквито са.
Европейската комисия е взело решение, че специално за лекарствата нещата могат да бъдат не по-малко от 5 на сто. Европейската комисия на богатия клуб е предоставила възможност до 5 на сто да диференцира.
Уважаеми господин Желев, много добре знам, защото това е проблем на цялата данъчна администрация, на която е много по-трудно да събират диференциран данък.
Това е нещо, за което като перспектива всяко българско правителство трябва да помисли. С ясното съзнание, че това няма да стане с този бюджет. Какво пречи да не се помисли и да стане като политика. Такава беше политиката и на предишното правителство. Някои колеги помнят, че имаше министър, който се опитваше да ни казва, че увеличението най-много ще бъде от 8 на сто, или 9 на сто, а увеличението на крайната цена стана 20 на сто.
Колеги, не възразявам да се гласува и да приемем, че нещата ще се обсъждат за 2009 година, за да не мислите, че се прави популизъм, но нека да мислим по този въпрос.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, става въпрос за две неща. На първо място е принципът, а на второ парите.
Аз съм „за” принципа, заявил съм това в публичното пространство. Макар, че все още съм малцинство в парламентарната група на Коалиция за България ще продължавам да го отстоявам. Смятам, че е необходима стъпка да се намали ДДС върху лекарствата, но с колко и кога? За да отговорим на въпроса колко и кога, трябва да направим изчисленията. Не можем да минем без тях, защото и друг път съм казвал, че опозицията борави с числа, а ние боравим с реални пари, които производството трябва да изкара, фиска трябва да събере, а ние след това да ги разпределяме.
На въпроса – колко и кога? Не споделям сметките на доктор Иванов, тъй като са неточни. Най-напред да коментираме какви са парите давани за лекарства, плащани с публични средства. Започвам с парите за лечение на хронично болни в здравната каса, за по-лесно изчисление казвам, че са 300 милиона лева. След това са парите за болнично лечение плащани през каса, плащани през Министерството на здравеопазването, плащани през общините и плащани през ведомствените болници. Това са 1 милиард 240 милиона лева. От тях приемам, че 30 на сто са за лекарства. Това са около 400 милиона лева. Прибавям и тези 160 милиона лева, които са по бюджета на Министерството на здравеопазването, централизирана доставка за лечение на онко болни и т.н. Следователно се сформира една сума от около 860 милиона лева за лекарства заплащани с публични средства. При 20 на сто ДДС, направете изчисления. По начина, по който са предложени законопроектите обхващат много по-широк диапазон лекарства плюс медицински изделия. Да, вече като човек, който е длъжен да се съобразява и с реалностите и да търси баланс между желаното и възможното, трудно виждам, как бюджетът би могъл да преглътне това хапче, колкото и да го подслаждаме, защото става въпрос за няколко стотин милиона лева загуби от ДДС.
Първо, приемам, че можем да разсъждаваме каква да бъде ставката? Аз подкрепям ставка 10 на сто, която е по-лесно изпълнима.
Второ, да разсъждаваме дали да не засегнем на първо време само лекарствата закупувани с публични средства, защото това ще бъде една последователност в политиката, която ние възприехме в Закона за лекарствените продукти и съответстващите наредби чрез, които ние се стремим да намалим цените на лекарствата по достъпен начин.
Заявявам принципната си подкрепа за идеята. Оттук нататък искам да направим необходимите финансови разчети и да се опитаме да разположим нещата във времето. Тогава освен „за” принципа ще бъда и за конкретното решение разположено във времето.
ВАНЬО ШАРКОВ: Доктор Йорданов, смятате ли, че с това, което предлагате да се намали ДДС-то само за медикаменти заплащани с публични средства не правите така, че лекарства, които плаща Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са по-евтини, а лекарствата, които плаща гражданите са по-скъпи?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Сега сме свидетели на обратната практика, която винаги ме е смущавала и до ден днешен не успях да разбера как се случва.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, опасявам се, че сме на път да се плъзнем по популистката тангента на един много сложен въпрос. Гледайки, че има повече камери отколкото експерти, почти съм на път и да достигна до извода защо правим това упражнение точно в този момент и защо точно нашата комисия се явява заложник на един такъв дебат, която е може би с най-малък капацитет точно в това заседание по отношение на финансовите разчети. Не ми се налага да доказвам, че от 2001 година подкрепям тази теза. По-скоро бях против въвеждане на ДДС върху лекарствата.
Според мен, разглеждаме едностранно въпроса с финансовия ресурс, който може да бъде спестен или евентуално този, с който няма да бъде злоупотребено. В този толкова комплициран проблем с ДДС върху лекарствата не става въпрос само върху намаляване цената на лекарствата. Става въпрос и за един още по-сериозен проблем, ако колегата Лъчезар Иванов беше попитал какъв е финансовият ресурс от ДДС при износ, щяхме да можем да говорим и върху втората компонента, която е още по-сериозна. Ако бяхте поискали разчетите за износ и ДДС от износ от Агенция „Митници” щяхте да видите от съвместните изследвания, които сме направили с Асен Асенов, че от България се изнасят лекарства, които никога не са били произведени. Изнасят се по финансови разчети такова количество лекарства, каквото не е било произведено, но ДДС върху нещо е върнато. Когато се засече какви са финансовите средства, които могат да се спестят от това, че ДДС е намалено и като прибавим и тези, които не биха били откраднати, става въпрос за много по-голям финансов ресурс. За да можем днес сериозно да говорим мисля, че нашето заседание трябваше да бъде съвместно с Комисията по бюджет и финанси, за да можем аргументирано да им докажем, че ефектът не е само за пенсионерите, не е само за здравната каса, не е само за здравното министерство, не е само върху всички нас. Трябва те да бъдат повече заинтересовани, защото най-тежкият ефект е върху бюджета от това откраднато ДДС поради фиктивния износ, който е практика след въвеждане на 20 на сто ДДС върху лекарствата.
Провеждайки съвместно заседание в присъствието на министъра на финансите и на експерти от Агенция „Митници”, както и експерти на Комисията по бюджет и финанси, тогава ние можем съвсем сериозно да изложим аргументи, които да ги убедят, че тази практика трябва да бъде прекратена. Необходимо е да имаме социална компонента в политиката, която провеждаме. Ако сме загрижени действително за данъчната дисциплина в страната трябва да санираме и този проблем с източване на ДДС. Вярно е, че проблемите на митниците и фиктивния износ не могат да бъдат компенсиране с намаляване на ДДС. Финансовата дисциплина не може само с това да се санира, но въпреки всичко трябва и по отношение на това да се помисли.
Според мен, по-убедително би било, ако можем да направим много по-обстоен анализ, отколкото да представим само как този въпрос изглежда в страните членки на Европейския съюз. Те имат своите основания, които са много по-дълбоки и многостранни, от това, което в момента дебатираме тук.
Продължавам да поддържам позицията си от 2001 година, че има много причини поради, които ДДС върху лекарствата трябва да бъде на диференцирана ставка, но със съответните разчети да се направи и да се погледне какъв ще бъде ефекта при различни данъчни ставки. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, въпросът, който обсъждаме е от изключително значение, защото засяга по един или друг начин малко или повече всеки гражданин на страната. Разбира се, засяга и лечебните заведения, които работят. В момента разходите на всяка голяма болница, които отиват за медикаменти са около 30 на сто. Никак не без значение каква е цената на медикамента.
Искам да ви кажа, че се запознах с един анализ как се сформира цената на едно лекарство. Тук има специалисти и фармакоспециалисти, които се занимават с това. Наистина бях изненадан, че един от медикамент от производителя до потребителя се оскъпява между 45 и 55 на сто.
Днес на нашето внимание са предложени два законопроекта, които вълнуват всички нас, още повече вълнуват цялата общественост защото и националните медии се интересуват какво ще стане с ДДС-то върху лекарствата. Нека да се върнем към реалността.
Първо, ние разполагаме с 20 работни дни.
Второ, за мен е абсолютно невъзможно, че този закон може да влезе или тези законопроекти могат да влезнат от 1 януари 2008 година. Това е невъзможно.
Трето, имаме коренно различно отношение между две министерства. Лично моето становище е, че след като ние не сме водеща комисия, да изчакаме какво ще направи Комисията по бюджет и финанси, след което всеки един от нас ще има възможност да изкаже своето становище.
Доктор Иванов, виждам, че се усмихвате, но искам да ви помоля нещо. Преди десет минути вие заблуждавате абсолютно всички, че парите за здравеопазване за следващата година са по-малко отколкото през миналата година. Всеки един първолак знае, че 2 милиарда 571 милиона лева са повече пари от 2 милиарда 215 милиона лева.
Искам да ви помоля, когато говорим за пари за здравеопазване, да бъдете обективен, защото е въпрос на цифри.
Солидаризирам се с колегите, които говориха преди мен, че са ми необходими консултации между тройната коалиция, тъй като ДДС върху лекарствата е въведен през 2001 година и днес да не гласуваме тези законопроекти поради това, че не могат да се случат през 1 януари 2008 година.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се обърна към доктор Кумчев, че никой в тази зала не съм подвел. Ще ви попитам колко е бил брутния вътрешен продукт за миналата година и колко е за тази година, за да може всеки един от присъстващите тук да разбере какъв е процента? Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, колеги, аз, доктор Първанова и други колеги, сме в деликатната ситуация сега да коментираме един въпрос, по който сме имали друга позиция преди шест години.
Доктор Първанова, през 2001 година аргументите бяха в посока на това, че става въпрос за износа, за който говорите и по-специално за фиктивния износ. Ако добре си спомням тогава аргументите на министър Божидар Финков и на министър Милен Велчев бяха в посока на това, че износа и по-точно фиктивния износ е причината за въвеждане на ДДС. Разбира се, имаше и други аргументи, но аз си спомням само тези, както и трудния контрол върху събирането на ДДС върху лекарствата. Това бяха част от аргументите. Тъй като нямам ясна позиция или по-скоро ни е страх да изкажем позицията си, започваме да търсим аргументи какво са казали двете министерства.
Мисля, че нашата комисия трябва да изкаже своето становище по този въпрос. Приемаме или не приемаме?
Доцент Великов, какво означава да попитаме парламентарните групи? Няма да ни кажат нищо. Защото, ако трябва да погледнем споразумението, което са подписали трите парламентарни групи, които са в управляващото мнозинство е записано намаление на преките данъци за сметка на косвените данъци. Това е написано едно към едно. Ако трябва да попитаме министърът на финансите, той ще ни каже – не. Ако трябва да попитаме министърът на здравеопазването, той ще ни каже – да. Ако трябва да попитаме парламентарните групи, те ще ни кажат – не.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако трябва да попитаме българският народ, той ще ни каже – да.
ХАСАН АДЕМОВ: Такава е ситуацията и оттам идва деликатността на въпроса. До тук не съм казал нещо, което да не е вярно.
Ако търсим формални начини за отлагане на тази дискусия, веднага ще ги намеря, дори изобщо не са формални има правилник. В член 63, алинея 2 на правилника, става въпрос за т.нар. финансови разчети. Доктор Иванов е направил разчети, има становище на министъра на финансите. Ако от министъра на финансите беше поискан финансов разчет за ефекта на предложения законопроект върху бюджета, той щеше да изглежда по съвсем друг начин, тъй като е поискано становище по законопроекта изглежда по начина, по който е представен. Ние не можем да търсим други аргументи за да избягаме от дискусията. Дискусията трябва да се проведе. Трябва ли да има ДДС върху лекарствата или не трябва да има? Това е дискусията. Ако се отложи, означава, че бягаме от този въпрос, бягаме от отговорност.
Пред себе си имам размерът на общата ставка на ДДС и ставката на ДДС в различните европейски страни. Доколкото знам в Чехия през последната седмица или през последния месец от 5 на сто се върви към увеличение на ДДС на 9 на сто.
Господин Денев, така ли е?
ДИЯН ДЕНЕВ: Възможно е.
ХАСАН АДЕМОВ: Знам, че в момента в Чехия има такава дискусия.
Господин председател, предлагам да гласуваме. Този, който мисли, че трябва да има ДДС върху лекарства гласува по съответния начин и обратно. Няма смисъл да търсим аргументи, защото няма да ги намерим. Колегите казаха, че Комисията по бюджет и финанси е водеща, макар че това не е аргумент, защото има Народно събрание. Някой от колегите каза, че сега не е времето за внасяне. Точно сега е времето, защо да не е времето.
Предлагам всеки да гласува така както сметне за добре и така както преценява, че трябва да гласува. Отлагането на не решение на въпроса.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да реплекирам уважаемия председател доктор Адемов, тъй като това, което каза и колежката Михайлова е важно. Целта не е само да дадем знак, макар че не е лошо нашата комисия да даде знак какво е становището ни, но е желателно да бъде по-консолидирано за да има някаква стойност.
Желателно е да сме убедили парламентарните си групи, да сме направили съответните разчети, да сме убедили Министерството на финансите и да сме видели цялата рамка, за да може да се случи и в залата. Това, че тук ще вземем решение в комисията, което след това няма да се подкрепи в залата какво означава? Означава, че цялата комисия олеква. Това ли искаме? Аз не искам това.
Предлагам да се подложи на гласуване моето първоначално предложение, което беше подкрепено от колегите, да се отложи гласуването за следващо заседание.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Великов, олекването не е на Комисията по здравеопазване. След като в Министерския съвет е приет бюджет, който е бюджет на Министерския съвет и ако аз съм член на Министерския съвет ще защитавам този бюджет. За да ми говорите тези неща трябва да търсите вината не в комисията и в доктор Адемов, а в съответните министри, след като е приет един бюджет и след като е гласувано за него, може да сте имали различна позиция. Нормално е човек да защитава този бюджет, а не да се излиза тук и да се казва 10 на сто, 7 на сто, 700 милиона лева.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господи заместник-министър, уважаеми колеги, действително въпросът, който разглеждаме е благодатна почва за демагогия, особено за опозицията, но нека да подчертаем това, което беше казано, че този дебат се води много години. Искам да ви напомня, че ние които сме десни и консервативни успяхме да удържим точно в годините на 38-то Народно събрание когато въвеждахме валутен борд, когато направихме деноминация, ние не допуснахме да се въведе ДДС върху лекарствата. От гледна точка на фискалната философия този данък е данък здраве. Т.е. точно крайните потребители и пациентите плащат данък на държавата, за да се лекуват. Ако ние трябва да започнем от някъде да даваме пари, трябва да започнем точно оттук. Виждате, че има не единна позиция в управляващите, включително и в БСП защото това е първото нещо, което трябва да премахнем – данък здраве, който е чрез ДДС върху лекарствата.
Ние винаги посочваме европейските практики. Разбира се, тук са посочени много екзактно, не само че не е правило, но е изключение такъв данък от 20 на сто от 27 европейски държави имат само 3. Това са държави, които заделят колосални средства от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.
Ще припомня следното на уважаемия доцент Кумчев, на фона на най-нетърпимото нещо да сме нацията, която отделя най-малкият дял от националното богатство за здраве, през следващата година ние го намаляваме. Това е недопустимо. При тази ситуация ние търсим всякакви рационални аргументи за да докараме малко пари за най-бедното българско здравеопазване в Европа.
Искам да припомня какви бяха аргументите през 2001 година, когато ние в СДС на експертните разговори също се разделихме. Тогава не подкрепих тази мярка и досега не я подкрепям. Ще полагаме усилия да коригираме нещата. Защото, тогава философията беше следната: Трябва да има много проста фискална система, която да събира, а ние ще дадем достатъчно на здравеопазването. Днес ние правим една уникална стъпка на тотално опростяване на фискалната система, като вкарваме плосък данък. Може да се постави въпроса на данъчната система на България, след като Народното събрание прави такава колосална стъпка на опростяване на данъчната система, може да понесе една диференцирана ставка на лекарствата, когато могат да бъдат в синхрон с туризма и в рамките между 5 и 10 на сто. При тази ситуация, мисля че всички сме на прав път, не държа непременно да кажем, че това е нещо, което на всяка цена трябва да стане, но вие проведете дебата в управляващата коалиция, но трябва да знаете, че аргументите, които имате тук са точно във вашата философия. Инпонира на лявата партия на БСП да се погрижи за бедните, за болните, за възрастните. Вие налагате данъци на бедните, като премахвате необлагаемият минимум, като не удържаме данък здраве на бедните и лишаваме болните от принципа на солидарността, който в България в момента се шири в здравеопазването, заради точно тази система, която иска да съчетае три неща, които не са съчетаеми: широк пакет, малко пари, не регламентирани плащания.
В момента се намираме в една ситуация, при която бедните болни имат отказ от здравеопазване и умират в буквалния смисъл на думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Колчаков, моята реплика е свързана с нещо, което е все по-налагаща се практика в употребата на лекарствени средства. Не напразно поставих акцент върху заплащането на лекарствата с публични средства, където надявам се механизмът, който прецизира нуждата от преписването или не предписването на лекарствени средства, този механизъм е по-действен. Вие сте свидетел как през последното десетилетие има толкова мащабна и зловеща рекламна компания, която довежда до една сериозна злоупотреба с лекарства. Внушението, че това лекарство е жизнено важно за теб и непременно ще направи живота ти по-различно, по трудно бих го отнесъл към най-бедните, най-гладните, най-нещастните. Това бомбардиране на обществото, за да бъдат продадени лекарства за 2 милиарда лева, вече придобива зловещи размери, включително и с нарушаване на Кодекса за професионална етика. Господин председател, напомням, че е свързан със закон, в който сме приели, че е забранено лекари директно да рекламират лекарства. Вече и това виждаме по телевизията. За това като не се отричам от принципите, които споделям, мисля че разсъждавайки върху това колко и кога да променим ДДС трябва да продължим разсъжденията си в посока правим ли достатъчно добро на обществото, оставяйки фармацевтичният бизнес, който ще заема всяка една свободна територия, която му оставим до степен да придобие уродливи размери това явление.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Съгласявайки се с доводите, не смятам, че инструмента запазване на ДДС 20 на сто ще ограничи потреблението на лекарства. Ще спечелят две представителства, Националната здравноосигурителна каса и крайните потребители, които са пациентите. Тук разсъждаваме в една и съща посока.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме депозирали нашето становище. Ние сме за ставката на ДДС да бъде в рамките от 5 до 10 на сто.
Категорично не съм съгласен, че дискусията, на която присъстваме е популистка. Не съм съгласен, че това не може да стане дори и в момента. Всичко опира до желание. Не съм съгласен, че Комисията по здравеопазване ще олекне, ако направи такова гласуване. Не съм съгласен и с твърдението на доктор Първанова, че в момента в залата присъстват малко експерти и тя знае защо. За нас като съюз гласуването на комисията ще бъде знаково. В края на краищата след много сметки бих препоръчал на Министерството на финансите да си събере вземанията, които са десетки пъти повече отколкото сумата, за която става въпрос. Вярно е, че експертите ще кажат след дълги изчисления, но аз още от сега мога да ви кажа, че става въпрос за сума от порядъка на 100 – 200 милиона лева, от която трябва да извадим и съответните ползи след това.
Искам да ви призова, вие да гласувате по принцип, че сте „за” намаляване на ставката на ДДС, а след това да се проведе дискусия от кога и с колко?
ВЕСКА СЪБЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, от пациентските организации много се зарадвахме, че има такова предложение за намаляване на ставката на ДДС.
Решихме, че се е достигнало до момента, в който всички са разбрали, че не може най-социално слабото население да понесе повече това натоварване, което става с медикаментите. Все пак здравето е най-ценно за човека. Все още не е намерен друг начин да живеем повече освен когато сме здрави.
Внимателно слушах цялата дискусия. Съгласна съм с председателя на фармацевтичния съюз, че комисията няма да олекне ако по принцип гласува за намаляване на ставката на ДДС. Интересно ми е да чуя как ще се обясни на хората, че точно тази година не може и защо трябва още една година да понасят тези тежки социални моменти, за купуването на медикаментите.
Във връзка с това, което беше казано да бъде само за публичните средства мисля, че всички останали граждани ще изпаднат в позиция на дискриминация и не би трябвало да се коментира.
Много ви моля да помислите, да гласувате и да се тръгне действително за разчети и за вземане на решение още през тази година.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, все пак използвам повода от репликите, които госпожа Събева каза, да тя е напълно права, когато говорим за въздействието, за влиянието на този сектор върху онази част на обществото, в същност не само онази социално слаба част на обществото, а върху всички нас, естествено може би трябва да се разшири диапазона на разговора, освен да се говори за 20 на сто ДДС, да поговорим и за другите фактори, които формират крайната цена на един медикамент. Крайната цена на медикамента достигайки до крайния потребител. Може би тук е уместно да споменем и онези над 30 на сто законови надценки за търговец на едро, търговец на дребно. Господин Ненчев, за да кажем цялата истина на българското общество, цялата истина на българските граждани, как се формира цената на лекарствата в България? Защо, цената на медикаментите в България понякога е по-скъпа отколкото на съседни на нас държави? Естествено своята роля има и ДДС-то, но в никакъв случай не е само ДДС-то, доктор Иванов. Благодаря за вниманието.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Българският фармацевтичен съюз отдавна има желание да се организира такава дискусия в обществото. Малкия и незначителен проблем е, че Министерството на здравеопазването бяга от тази дискусия. Ние не сме против да се каже цялата истина, защото истината в никакъв случай няма да защити действията на Министерството на здравеопазването. Истината е, че ако сравним процентите, с които участват производителя, търговеца на едро, аптеката и ДДС-то в крайната цена, са съответните в средни стойности за Европейския съюз. Ще видим, че ДДС-то участва в България с 170 на сто спрямо това в Европейския съюз. Производителят участва с 98 на сто. Търговецът на едро с 86 на сто, а аптеката с 78 на сто. След като аптеката и търговците на едро формират 21 на сто от крайната цена, а Министерството на здравеопазването много усърдно се е заело да намали този процент на 10 на сто, а останалите 80 на сто не ги интересуват, аз съм „за” такава дискусия по всяко време. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, необходимо е ясно да кажем, че безспорно министър Райнов е прав. Цената се образува и от надценките. Няма две мнения по въпроса. Не става въпрос дали са високи или не. Мисля, че това искаше да каже и е абсолютно прав за това.
Уважаеми колеги, друг е въпросът колко е надценката, която дава възможност на една аптека да може да съществува и да обслужва добре.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, като представител на фармацевтичната индустрия ще бъда много кратък.
Така и не разбрах за каква реклама на лекарствени продукти става въпрос, след като е забранена по българското законодателство и се прави само на ОТС продукти.
По отношение на ДДС-то на лекарствата тази тема е на масата откакто е въведен. Не смятам, че някой може да каже нещо ново. Всичко това вече е казано. Когато беше повдигната в началото тази дискусия въпросът беше дали може да се направи, Европейската комисия разрешава ли или не разрешава? Сега вече въпросът не е дали има пречки от законодателен характер или няма, а дали е целесъобразно или не е. Става ясно, че всички, които се изказаха в тази зала казаха, че въвеждането на диференцирана ставка е целесъобразно.
Ще разделя въпросът на две части. Вторият въпрос е с колко да бъде намалена и да се направят конкретните финансови разчети, които да обосноват такава стъпка. Странно е, ако всички народни представители в Комисията по здравеопазване подкрепят тази стъпка, имам предвид, елемента, че трябва да се въведе диференцирана ставка. Защо не може в момента принципно тази подкрепа да се материализира чрез гласуване за един от тези проекти. В последствие Комисията по бюджет и финанси ще обсъди и направи конкретни разчети заедно с Министерството на финансите и ще реши дали може да се направи и колко може да се направи. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще помоля да бъда цитиран точно. Уважавам фармацевтичния бизнес в частта му научна изследователска дейност и производство, особено на животоспасяващите лекарства. Казах, че търговията придобива уродливи размери и може би някой ден ще ми разкажете по какъв начин симпозиуми, срещи, конференция, взаимоотношения с лекари довеждат до това, че те стават зависими от този бизнес по начин, по който не намирам за достатъчно етичен. Вие знаете много добре, че тук не става въпрос за химикалки и папки, а за едни разходки, едни мили срещи, за едни мили коктейли. Тази тема е свързана точно с това, че когато е произведено нещото се включва една система, която има за цел да го продаде на всяка цена, а не да го продаде тогава когато има истинска нужда от него.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, може би ще трябва да кажа само няколко думи по въпросите, които възникнаха. Става въпрос, че становището, което споделихме като Министерство на финансите, противоречи като практика.
Господин Китов, надявам се да ме подкрепите, тъй като бяхме свидетели на всичко това. Искам да припомня, че през 1994 година бяха освободени включително електрическата енергия, през месец май 1996 година въведохме данък добавена стойност. Бяха освободени хляба, сирене, лекарства и т.н. Нашата политика в целия този период, а и действията, които бяха реализирани в последствие са последователни. Свързана е отново с това, което споделих, неутралност на данъчното облагане. Били сме свидетели на най-различни решения, но данъчната тежест обикновено е един от елементите, които са свързани с ценообразуването, но основно са свързани и с конкурентно способността на съответния сектор. Сега сме свидетели на редица ситуации в разговорите и консултациите, които правихме по данъчното законодателство. Проблемите на конкурентноспособността да се решават през данъчно облагане, било чрез освобождаване или чрез увеличаване на тази тежест. Аналогичен разговор проведох например с търговците на горива. Няма да споделям повече опита си в тази връзка, но действително на българската администрация е трудно и споделям изцяло това мнение да реализира подобно действие, но е в резултат преди всичко на спецификата и кредитивността на българския данъкоплатец, който ползва най-различна и много разнообразна практика, в това число и на внос и износ.
Молбата ми е народните представители да имат предвид, че основното предназначение на данъците е действително осигуряване на приходи. Това не е ангажимент само на Министерството на финансите. За тази година ръста на приходната част на държавния бюджет е 27,2 на сто за 2008 година. Нали разбирате как се постига такъв качествен скок на данъчни приходи при условие, че в част от случаите имаме относително намаляване на данъчната тежест със стремеж да се осигури по-висок разполагаем доход в една или друга посока или по-големи възможности за бизнеса. В крайна сметка бюджетът е в следствие от състоянието на икономическото развитие. Доходът, който произвеждаме може да бъде преразперделен само при условие, че бъде произведен. Това са възможностите на българската държава и на икономическото ни развитие.
По отношение на това, което споделихте господин председател, за предоставяне на възможност на болниците за регистрация по ДДС проблемът възниква от друга гледна точка, че здравната услуга вече е освободена от ДДС. В този смисъл не е възможно да бъде реализиран подобен подход.
Извън услугата имате право на ползване на данъчен кредит.
На последно място искам да споделя, че въпреки премерване през относителни дялове към брутния вътрешен продукт ще трябва да имаме предвид и другата интерпретация на абсолютни цифри. Ръстът е около 350 милиона лева в здравеопазването. Разбирам, че това е недостатъчно, но искрено ви казвам, тъй като сме имали възможност да работим и при други условия на бюджета, би трябвало да имаме предвид, че колкото по-големи възможности и богатство се разполага и се преразпределя, толкова по-трудно става преразпределението ни. Когато имахме по-малко пари ги разпределяхме по-лесно. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е, че от тези 300 милиона лева в повече, в крайна сметка много добре се каза от Руденко Йорданов, към 860 лева са публичните средства, от които като се извади ДДС-то, което държавата връща директно се намаляват. Ние сме Комисия по здравеопазване и не считам, че трябва да разглеждаме преди всичко финансовите показатели. Това е работа на друга комисия, а не на нашата комисия.
Уважаеми господин Желев, проблемът е, че наистина нашето население е застаряващо. Това е факт, който е известен. Ако се направи една реална оценка на най-големите консуматори на лекарства ще се види, че именно тази част на населението най-много консумира лекарства. Ако се направи за финансово разпределение на ресурса това са хората с най-малък ресурс. Това е въпрос на една политика. Разбира се, здравното състояние не е само въпрос на лечение и лекарства. Тук сме категорични и няма да правим спекулации. Въпросът е, че все пак предоставянето на възможност с едни и същи пари да се снабдяваме с повече лекарства, това е един добър ефект на всяко правителство.
Убеден съм, че това не може да стане сега познавайки технологията на бюджетирането. Добре е този дебат да се проведе, за да може да се вземе като евентуално решение и да стане през следващата бюджетна година.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, продължавам да настоявам да направим съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, защото ние ще гласуваме в подкрепа на законопроектите. Опасявам се, че водещата комисия дотолкова доколкото има сериозно отражение този въпрос върху данъчната политика и бюджета ще гласува „против” и ние няма да имаме възможност да си аргументираме начина на мислене и ще бъде провалена тази идея. Тази идея е от 2001 година и непрекъснато се проваля. Ние нямаме възможност с достатъчно силни аргументи и положителен лобизъм да я защитим.
Ако наистина става въпрос за един милиард и половина и при 10 на сто ставка, това означава 150 милиона лева дупка в бюджета. Очевидно е, че трябва да се говори от къде ще се запълни тази дупка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Почти всички се обединяваме, че става въпрос за 2009 година.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не се обединяваме. Нека да не пропускаме шанса. Може да успеем, все пак има и пациентски организации и съсловни организации. Не е толкова лесно на Комисията по бюджет и финанси да бъде в опозиция на Комисията по здравеопазване. Този въпрос е сериозен и е от съществено значение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво е конкретното ви предложение?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предлагам да проведем съвместно заседание на двете комисии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кога да се проведе това заседание, защото е изключително натоварена сега във връзка с бюджета. Безспорно е, че сега не може да се проведе такова заседание и няма защо да се заблуждаваме. Възможно е, ако решим и това заседание се проведе за бюджета за 2009 година.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, в същност дебатът се състоя. Ако е знак, например едно наше гласуване, дори и с въздържали се, отново е знак. Процедура за диференцираната ставка, няма. Няма как да покажем, че ние сме „за” диференцираната ставка, но колко след това ще решим.
Смятам, че можем да дадем знак в двете посоки. Едната посока е тази, която беше предложена от доцент Борислав Великов. Да се забърза във времето с такова обсъждане и да се вземе решение, дотолкова, че отново да дадем знак.
Според мен, може би ще бъде разумно, да дадем знака от гледна точка като словесно решение, тъй като няма как да се гласува в перспектива. Обединени сме, че този проблем категорично, че всички ние от Коалиция за България сме „за” този подход. Не може да бъде по друг начин, защото дали е ляво или дясно, в случая няма ляво и дясно.
Смятам, че ще спечелим всички, ако този проблем се реши през следващата година и се продължи. Разговорът, който провеждаме сега да бъде началото на тази промяна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемат ли вносителите в становището да стане, ясно че става въпрос за 2009 година?
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам че има процедура. Вие казвате, че няма. Начинът, по който се прави е следният. В двата законопроекта е написано, разбира се в единия е записано 8 на сто, а в другия 5 на сто. И в двата законопроекта е записано 1 януари 2008 година. Процедурата е много проста. Приемаме и двата законопроекта и между първо и второ четене променяме датата и процентите, но това е процедурата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление практическата процедура е следната. Водещата комисия ще го отхвърли и ние няма да разглеждаме нищо на второ четене. Въпросът е да дадем един ясен знак, че комисията подкрепя по принцип и това е един основен дебат за 2009 година.
Аз съм „за” и винаги съм го внасял, но не може да стане.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Считам, че тук би трябвало да се вслушаме в разума. Лично моето становище е, че през Комисията по бюджет и финанси шансът да се разгледа, след като всички тук като лекари не можем да достигнем до единно решение, в бюджетната комисия емоцията остава настрана. Остава бюджета, който вече е приготвен и каквото и да се случва е приключило.
Предлагам, да продължим дебатът, да не се предопределя в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, моето предложение е следното: сега да не се гласува. През месец януари да направим едно съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси. До тогава ще помолим уважаемият господин Желев да изготвят финансови разчети за какво е възможно. Много по-задълбочено да седнем и да помислим има ли възможност за следващата година това да стане? Искам нещо да допълня за една голяма част от колегите. През тази седмица по инициатива на госпожа Антония Първанова, за съжаление не успях да разбера, защо не беше съобщено на всички, комисията направи едно не формално заседание. На това заседание по отношение на здравеопазването се отчетоха неща, които всички знаем и се обединихме в следното. Вътре в парламентарните групи да направим съответните консултации и да потърсим възможност за изработване на пакет от закони, които да се отнасят за цялостното здравеопазване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, след като доктор Първанова твърди, че износът на лекарства е по-голям от производството, тогава на каква база ще бъдат тези финансови разчети.
Моето допълнение към вашето предложение е следното:
Първо, да погледнем разчетите на Министерството на здравеопазването, как ще изглеждат.
Второ, как ще изглеждат разчети, които са с публичните средства и въобще лекарства и медицински изделия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, с председателя Хасан Адемов си спомнихме, че преди три, четири години имаше един министър на здравеопазването, който беше получил една несъществуваща стока с лекарства. За съжаление се случват и такива неща.
Колеги, предлагам да не се гласува, а да направим съвместно заседание през месец януари с Комисията по бюджет и финанси.
ВАНЬО ШАРКОВ: Възразявам срещу това предложение, тъй като знам какво ще стане.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Който е съгласен с отлагане на гласуването и да се проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси.
РЕЛИКА: Кога да се проведе това заседание?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да стане с този бюджет. Всички, знаете технологията на бюджетирането.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Законопроектът е предложен през месец септември и такава беше идеята. Четири месеца отлежава този законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Предлагам да се гласуват двата законопроекта, за да изрази Комисията по здравеопазване своето становище по този въпрос. По този начин оставаме без становище. Ние сме първата комисия, която се занимава с този въпрос. Законопроектът, който е предложил Лъчезар Иванов е внесено ще през месец и септември. Комисията по бюджет и финанси няма становище в продължение на три месеца и няма проведено заседание. Ние го отлагаме за месец януари. Гарантирам ви, че през месец януари отново ще бъде отложен, защото тогава Комисията по бюджет и финанси ще се занимава с други неща.
Предлагам, ако приемем двата законопроекта, това ще бъде ясен знак за желанието ни, което имаме по въпроси какво да стане, след това може да провеждаме съвместни заседания. Процентът между двете четения може да бъде променен. Може да бъде променена датата за влизане в сила на законопроекта, дори Комисията по бюджет и финанси да има отрицателно становище, законопроектът пак ще влезе в Пленарна зала. Сигурен съм, че тази комисия в скоро време няма да се занимае с този въпрос. Предлагам да гласуваме законопроектите сега. Това е ясен знак на Комисията по здравеопазването, както има ясно становище на Министерството на здравеопазването.
Смятам, че Комисията по здравеопазване също трябва да има ясно становище. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да добавя, че ситуацията е следната. Министърът на здравеопазването се изправи пред нас и каза „Подкрепете ме народни представители”. Това не го възприемайте като някаква демагогия. Министърът на здравеопазването има ясна позиция. Мисля, че с тази позиция ние правим един компромис. Нека да запишем, в проекто закона, че влиза в сила от 2009 година. Комисията по здравеопазването да мисли за фиска, за приходната част на бюджета. Извинявайте, но аз не одобрявам този подход. Няколко пъти съм казвал, че финансистите са подчинените, които трябва да помислят, как да ни доставят ресурси за да спасявам човешки живот. От къде накъде примата ще бъде фиска и бюджета, а не човешкия живот и здраве. От къде накъде ще ми намалявате парите като процент от брутния вътрешен продукт. Разбира се, че това не е държава, не е Европа, не е хуманност. Правим компромис и отиваме към 2009 година. Всеки народен представител се изправя пред своята съвест и казва, че такива мизерни пари за българското здравеопазване, за живота и здравето на българските граждани, кой иска да поеме такава отговорност да каже. Това е политика на геноцид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извън чистата политика, много добре знаете, че тези хора в момента не могат да гласуват въпреки, че са „за”.
ИВА СТАНКОВА: Кажете практически как да се направи като процедура.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Казахме, да гласуваме по внесените законопроекти без да цитираме ставката. Необходимо е да кажем, че сме на ясно, че за бюджетна 2008 година това не може да влезе. Ние сме съгласни да влезе от 2009 година.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Доктор Колчаков, нека да говорим истината. Вие не сте ли съгласен, че без решение на Комисията по бюджет и финанси това няма да стане. Това, което правите в момента е популизъм. Ако говорим за реални подходи, нека да ги потърсим.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие нищо не предлагате. Има две реални предложения.
ХАСАН АДЕМОВ: Комисията по бюджет и финанси разглеждала ли е Закона за ДДС?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Да, комисията не е разглеждала Закона за ДДС.
ХАСАН АДЕМОВ: Тогава, защо е внесен в Народното събрание?
Ако е разгледала закона на бюджетната комисия трябва да разгледа и този закон. Ако не го е разгледала, защо не го е разгледала? Ние не можем да отговорим.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тъй като това е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, Комисията по бюджет и финанси може да го насрочи за 7 април, но ако между първо и второ четене се внесе като промяна към данъчния закон в пакета закони, които сега са за бюджета за 2008 година, тогава няма на къде ще го разглежда като предложение между първо и второ четене. Тогава няма да мине в нашата комисия. Изключително е важно какво ще бъде становището на Комисията по здравеопазване. Дали ще бъдем единни с Министерството на здравеопазването, заедно със съсловните и пациентските организации и ще защитим тази теза като изключително важна от гледна точка на приоритета за социалната политика на България.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е много добро предложение, но кое от двете предложения поддържате? Вие казвате, да се гласува и тези предложения да се внесат между първо и второ четене на Закона за ДДС. Тогава, когато се разглежда този законопроект цялата комисия може да отиде на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
ТОДОР КУМЧЕВ: Има две предложения. Съвсем ясно е, че в момента не можем да гласуваме тези два проектозакона, защото не могат да станат от 1 януари 2008 година и има много неизвестни докато влезне в Пленарна зала.
Предлагам, да не се гласуват днес законопроектите, а да се приеме първоначалното предложение на доктор Антония Първанова, да проведем съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, когато му дойде времето.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, преди да преминем към гласуване искам да ви кажа следното. Убеден съм, че ако отложим гласуването колегите Шарков и Иванов ще вкарат за второ четене в Закона за ДДС. Тогава това ще влезе без наше предложение, за което говори госпожа Първанова.
Подлагам на гласуване предложението направено от Тодор Кумчев, Борислав Великов и Нигяр Сахлим, за отлагане на гласуването.
Моля, който е съгласен да се отложи гласуването, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – 6.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се, отлагаме гласуването.
Уважаеми колеги, остава уговорката която направихме. Ангажирам се и ще информирам председателя Румен Овчаров, че сме отложили гласуването, за да проведем съвместно заседание с тяхната комисия. Ще помоля да бъдем информирани кога ще разгледат този законопроект, за да можем да присъстваме на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.


(Заседанието завърши в 17,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/