Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 104

Днес, 6 декември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на участниците в рамковото договаряне относно хода на преговорите по сключването на Национален рамков договор за 2008 година.
2. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 година – първо гласуване.
3. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – второ гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 104

Днес, 6 декември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на участниците в рамковото договаряне относно хода на преговорите по сключването на Национален рамков договор за 2008 година.
2. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 година – първо гласуване.
3. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – второ гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-106, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 11 юли 2007 година – първо гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *



ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Госпожо Първанова, имате думата за процедура.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, предвид точките от дневния ред, предлагам Комисията да започне със законодателната си работа и на края на направи изслушването на участниците в рамковото договаряне, тъй като може да отнеме повече време и да се чувстваме малко по-свободни в тази дискусия.
Предлагам първо да приключим по същество работата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Обратното ми предложение е свързано с факта, че представителите на НЗОК трябва да бъдат в Комисията по бюджет и финанси по Закона за бюджета на касата. Ако оставим изслушването на края физически не могат да бъдат едновременно на двете места.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Райнов, така ли е?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това е самата истина. Притеснявам се, че след това няма да мога да присъствам, но доктор Комитов ще остане и ще докладва писмото, което е написано и подписано от мен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, това е аргумент за да започнем с тази точка.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости поводът да поискаме това изслушване в Комисията по здравеопазване е нашето желание да се постигне максимално най-доброто за българските пациенти, българските изпълнители и реално да се направи необходимата крачка напред по отношение на развитието на системата на здравеопазването в Република България, защото от 1 януари 2007 година сме членове на Европейския съюз и начина, по който нещата стоят сега ни безпокоят. За какво става въпрос?
Основният препъни камък в диалога ни с касата е фактът, че въпреки, че още Законът за бюджета не е факт, той е проект, не можем да постигнем съгласие по цените на дейностите в сферата на здравеопазването. Всички знаете, че тази година ние спазихме ангажимента си по член 22, алинея 3 от Закона за здравното осигуряване и по надлежния ред чрез министъра на здравеопазването внесохме и наш проект за бюджет и рамков договор за 2008 година, бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки, че бяха внесени нещата и въпреки, че Вашата комисия съвсем надлежно разгледа този въпрос и взе отношение по него, въпросът с бюджетите не беше разгледан в Комисията по бюджет и финанси. Ние настояваме проблемът с това какво възниква от факта, че нашият бюджет не се взема предвид, да бъде разгледан и тук.
Изчислените цени, за които става въпрос са изчислени по методика, по която работиха едновременно експерти на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Тези цени са на базата на тази методика. Това са цените, които реално за българските условия биха обезпечили ефективна работа на здравната система и ръст в здравната система по отношение на иновации, по отношение на осъвременяване на лечението и биха предоставили възможност за преструктурирането, за което говорим непрекъснато. Структурна реформа не се прави без пари. Приказките, че първо се прави реформата, а след това парите, показаха и в други сфери на живота в България, че не работят.
За съжаление вие знаете, че нямаме взаимно съгласие. Междувременно проведохме нашият събор, на който обсъдихме нещата с рамковия договор. Вотът на събора е категоричен. Вие знаете, че ние като членове на Управителния съвет не можем да приемем и да подпишем вариант на рамков договор без да бъде одобрен от Събора на Българския лекарски съюз. Без да се впускам в подробности, пред себе си нямам решението, но бяха публикувани в публичното пространство. Съборът категорично възразява да се подписва рамков договор без да има една стотинка ръст на цените в сравнение 2007 година, а това е предложението на Националната здравноосигурителна каса. Няма нито една цена, която да има повишаване в сравнение с предната година. Имаме и обеми, които са спорни. Какво имам предвид?
На първо място, имам предвид броя на здравно осигурените лица заложени в първичната помощ, където след като поискахме справка от Националната агенция по приходите чрез директора на касата, ни беше казано, че здравно осигурените са 7 милиона 500 хиляди, не мога да цитирам точната цифра. Залагането на този обем независимо от тази справка ни кара да мислим, че това не е вярно. Вие знаете много добре, че съществуват здравно неосигурени. Рамковият договор третира въпроса само за здравно осигурените лица. Тук се залага един финансов буфер, който практически няма да бъде усвоен.
По отношение на специализираната помощ цената на прегледа, 12,50 се предлага абсолютно непроменена за следващата година. Искам да попитам всеки разумен човек при инфлацията, която няма да коментирам като точна цифра, но при всяко положение е двуцифрено число, при необходимостта за развитие за какви 12,50 лева смятате, че може да работи един лекар и да осъществява и реализира ефективна, качествена, безопасна и достъпна медицинска помощ. Няма да разглеждам други подробности. Мисля, че това е достатъчен аргумент.
По отношение на болничната помощ се предлагат същите цени на клиничните пътеки. При една хоспитализация, която е 1 милион 600, за които касата твърди, че са завишени някъде не реално. Друг е въпросът, че трябва много внимателно да се анализират причините за тази хоспитализация. При тези цени на клиничните пътеки, за които всички не от днес говорим, че те са недофинансирани между 40 и 60 на сто. При опита с този Закон за бюджета да се въведе ограничаване на средствата за болниците чрез разпределение на бюджет и лимитиране на бюджети в болниците така, че да се достигне до административно разпределяне на средствата, до листа на чакащите и в края на краищата до влошаване на достъпа, отделно че цената на тази дейност. Прочитам изявление на директори на лечебни заведения, ще цитирам доктор Димитров от болница „Света Ана” , тези средства са абсолютно недостатъчни за покриване на елементарните изисквания за качество и безопасност на пациента. Не говоря за възнаграждение на медицински персонал въпреки, че този въпрос не е за пренебрегване.
В заключение искам да кажа, че ние сме дълбоко убедени, че има възможност да се намерят допълнителни възможности да се завишат средствата, защото ние предложихме и нещо друго, което не се изяснява. Ние казахме, че ще започнем да разговаряме по цените на медицинските дейности, ако като първа стъпка в знак на желание да се върви напред касата предложи минимум 20 на сто увеличение на тези цени, които в момента е предложила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да насоча дебата в правилна посока. Бюджетът се гледа на второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Увеличаване на бюджета, който на много хора не харесва, включително и на мен, не се дава от касата. Ние вече нямаме възможност да дебатираме това.
Единственото нещо, по което има някакъв смисъл да се дебатира е за нещата, които биха могли да станат по отношение на обемите. Защото, при тези дадени цени таван на касата и при един константен обем на болни нещата нямат кой знае какво да се дебатират. Мисля, че ние не се намираме в тази възможност.
Ще помоля да погледнем какво наистина бихме могли да направим. Има направени предложения за увеличения на средствата от мен и други колеги, но ще се разглеждат в друга комисия, а не в нашата.
Заповядайте доктор Кехайов.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за предоставената възможност. Разбира се, след решението на 44-тия извънреден конгрес на Българския лекарски съюз, да споделя решенията на конгреса, за които считам за изключително важно да бъдат прочетени поне пред Парламентарната комисия по здравеопазване. Ще кажа, че 44-тия извънреден конгрес осъди действията на председателя на Комисията по бюджет и финанси, който по член 22, ал. 3 не допусна разглеждането на бюджета на Българския лекарски съюз. Доктор Адемов, може да развиете тезата си след мен. Ние поискахме тази точка и благодаря за предоставената възможност.
В тази комисия не еднократно са коментирани всички проблеми, както и на последното заседание споделих пред вас, че вие ни изслушвате много внимателно за това какво се случва с лекарствата, както и погледнах внимателно доклада на Националната здравноосигурителна каса, който не отразява проблемите в здравеопазването.
Искам да насоча вашето внимание в три аспекта на някои конгресни решения, които трябва да бъдат взети под внимание от Комисията по здравеопазване.
Първо, 44-ия извънреден събор на Българския лекарски съюз не приема цените и обемите и предложения Национален рамков договор и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Искам да насоча вниманието, че преди да се достигне до това искане има прието решение за разлика от изявлението от председателя на Управителния съвет в това число и в публичното пространство, че има някакви декларации. Има решения на управителните съвети. Една методика за остойностяването, която се базира на принципи, и както вие не еднократно в тази зала сте споделяли от няколко години, че цените в дейностите в болничната помощ са около 40 на сто не остойностени. Искам да анализираме много внимателно ситуацията, защото дебатът очевидно в парламента ще продължи.
Господин председател, както вие заявихте, че някои са направили определени предложения, а вие давате препоръка по отношение на обема. Министърът на здравеопазването на последната среща заяви, че очевидно този ограничен ресурс, а в същност реалистичен бюджет предложен по съвместна методика от експертите на Българския лекарски съюз. Искам да ви кажа, че това е бюджет, който е предложен конкретно за болничната помощ и е по предложение на директорите на лечебните заведения, които са направили същите предложения и в Националната здравноосигурителна каса. Методиката независимо от източниците се базира на базата на реалните разходи, които трябва да бъдат направени в системата на здравеопазването. Ако говорим за преки и не преки разходи и някой не ги отчете днес.
Отново подчертавам недопустимото поведение и грубо нарушение на чл. 22, ал. 3 на председателя на Комисията по бюджет и финанси, който за мен по обясними причини, не допусна да бъде разгледан този бюджет, след като Законът за здравното осигуряване го изисква, искам да направя много важен акцент в този момент, днес 5 декември 2007 година.
Съборът на Българският лекарски съюз категорично отхвърли цените и обемите на Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че всички вие трябва да се съгласите с това, защото тук не става въпрос за запазване на цените и обемите спрямо 2007 година, а става въпрос за практическо намаление, защото в системата на здравеопазването, на медицината и запазването на цените при невъзможност да има допълнително финансиране става въпрос за практическо намаление.
Първо, в момента правите препоръка да коментираме обеми, кои обеми ще коментираме тези, които Националната здравноосигурителна каса през миналата година определи на 2 февруари едностранни условия?
Второ, искам да кажа, че методиката определена съвместно визира минимални цени, които всички ние трябва да вземем предвид, защото под тези цени не могат да бъдат извършени медицинските дейности в доболничната и болничната помощ.
Има решение на събора, което трябва да се вземе предвид, че през следващата година никой под тези минимални цени, с които да се гарантира качество и безопасност на пациентите не може да извърши тази дейност. Някой трябва да даде ясен отговор, за цена от 12,50 и 22 лева определена в съвместната методика, кой ще плати? Колегите от други сфери се определиха определени изключения, искам Българският парламент наистина да се произнесе между първо и второ четене. Може би ще бъде много трудно на вас, днес да дадете отговор, но няма как цената на специализирани преглед с всички преки и не преки разходи, да продължи при същата цена от 12,50 лева, което е практически намаление с около 25 на сто. Груба спекулация е на тези, които очевидно не разбират от остойностявания. Позволявам си с ясната отговорност да кажа това като човек, който е участвал от първия национален рамков договор до този.
Господин председател, ще спра до тук с ясното желание парламентарната комисия да е запозната с хода на преговорите и с това, което предлага Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Цените, обемите и пакет от медицински дейности бяха определени с едно общо решение, което днес се разминава от това, което е предложено от Националната здравноосигурителна каса в писмен вид.
Националният рамков договор и Закона за здравното осигуряване изискват национален рамков договор, а не в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да бъдат определени лимити или някой да си позволи едностранно да определя условията. Това не е израз на демокрация. Не може да бъде Национален рамков договор, ако някоя страна определя параметрите едностранно, както и Националната здравноосигурителна каса ще определи по какъв начин лекарите да извършват лечението и ще им бъде отнета клиничната свобода.
Към този момент Българският лекарски съюз търси допирни точки между конгресното решение, за което вие господин председател, присъствахте и заявихте, че трудно би могъл Българския лекарски съюз да разпише Национален рамков договор с цени, които касата предлага. Поради, което направихме конструктивна стъпка и предложение за не по-малко от 20 на сто увеличение на цените на дейностите в болничната и доболничната помощ, както и търсене на пресечна точка между цените и обемите предложени и от Българския лекарски съюз.
Това не се случва към този момент. Очевидно водени от желанието за промяна в Преходните и заключителни разпоредби, както и нежеланието на много хора да не се съобразяват със закона и решението на Конституционния съд, както и с много корупционни практики, които тепърва ще се разкрият. Уверявам ви, с едностранно определение на условията и начина, по който се договарят определени медикаменти. Вие ще се уверите във всичко това.
Българският лекарски съюз няма да поеме никаква отговорност, за всичко за което е обвиняван до този момент, защото преговорите по Националния рамков договор започнаха през месец юли. Искам да бъдат финализирани. Българският парламент, който пое ангажимент преди две години, че за здравеопазването са необходими средства, които трябва да бъдат осигурени и институциите да поемат своите отговорности. Искам да ви кажа, че с уставните промени, които приехме, приехме тези отговорности.
Мисля, че трябва да бъдат осъзнати, защото другото ще бъде голям популизъм пред нещата, които трябва да се случат и очакват от цялото общество.
Надявам се на конструктивен дебат не само в тази комисия, а и в българския парламент.
Благодаря на Комисията по здравеопазване, че все пак направи конструктивната стъпка. След като не беше допуснат точно в тази зала на първо четене да бъде разгледан и бюджета на Българския лекарски съюз, вие го допуснахте да настоявате в българския парламент да бъдат разгледани всички онези конструктивни предложения, които са направени и да се намери пресечната точка. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Целият този дебат е един политически дебат на нашето общество. Това не зависи от Националната здравноосигурителна каса. Не може да се обвинява касата, която има един лимит и оттам нататък трябва да се побере в този лимит.
Повече от нас са направили предложения, които ще защитават в залата, защото политически е дебатът стигат или не стигат парите?
Мисля, че трябваше да се потърси в хода на преговорите може ли нещо в рамките на възможностите на Националната здравноосигурителна каса да се направи. Това е смисълът на заседанието днес. Останалото е един политически дебат, за който всеки един от вас и вие като лекарски съюз и колегите в залата ще говорим. Ние не можем нито на второ четене да разглеждаме нещата, нито можем да правим предложения.
Един от въпросите, който беше поставен от господин Демиров, че 100 на сто се слагат на осигурените. Миналата година Руденко Йорданов направи едно добро предложение. Нека да погледнем има ли дебат по обемите, но в рамките на възможното, което е в момента? Тук не е мястото за дебат, защото вече не е теза.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, след всичко това, което каза доцент Китов мога да добавя много малко. На фона на многократно проведените срещи с Българския лекарски съюз през цялото време Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е поставял това, което каза и доцент Китов. Ние имаме една макрорамка, по закон трябва в тази рамка да договорим цените и обемите. През цялото време ни беше обяснявано, че ние трябва да договаряме цени и обеми в друга имагинерна към днешна дата макрорамка. Сами по себе си разбирате, че това е невъзможно. Нямам правомощия след като тази макрорамка е в разходните тавани и приета от Министерския съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да поздравя с именния ден уважавания от всички нас доктор Николай Шарков.

(Ръкопляскания в залата)

ЕМИЛ РАЙНОВ: След като нещо е излязло от Министерския съвет и прието на първо четене в българския парламент не можем да договаряме каквото и да било извън тази макрорамка. Това беше проблемът между двата управителни съвета. През цялото време съм разбирал Управителният съвет на Българския лекарски съюз. Ясно е, че управителният съвет на Българския лекарски съюз през цялото време знае, че ние не можем да излез извън нашите правомощия.
Доцент Китов, наистина това е проблем на друг дебат. Не е мястото за този дебат по време на преговорите между съсловните организации.
Готов съм да отговоря на всички ваши въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Исках да погледнем по така разписаните пера не може ли да има по-конструктивни решения. За това приех този дебат.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Малкото уточнение, което винаги сме заявявали, но не се е чувало е, че в разчета, който е направен от Националната здравноосигурителна каса дори не са взети достигнатите тази година обеми. Говоря специално за болничната помощ, защото ако бяхме взели обемите, които тази година достигнахме, притеснявам се, че може би ще трябва да намалим цените.
По време на преговорите сме били водени да говорим за регулация, за мерки, които можем да вземем. Дори не еднократно сме заявявали, да се разберем за останалите неща. Конкретните цифри много лесно се договарят когато знаем макрорамката, която се гласува от парламента. Естествено вземаме параметрите, които имаме сега. Ако се гласува с 10, 20, 30 на сто повече, винаги се умножава по коефициента и получаваме другите цени. Досега нямахме разбиране да говорим по тази тема.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, слушам дебатът, който протича тук и искам да попитам защо за втора поредна година при провеждането на преговорите между Националната здравноосигурителна каса и нейното ръководство и Българския лекарски съюз не могат да намерят общ език? Защо не може да бъде намерен общ език при положение, че миналата година видяхте до къде и как достигнаха преговорите и чрез грубо администриране, мисля че всички присъстващи тук си спомнят как и до къде достигнаха преговорите и слушайки сега ситуацията считам, че отива към варианта на миналата година.
Искам да кажа нещо пред всички.
Първо, кой ще поеме отговорността за не подписването за поредна година на Националния рамков договор? Това е въпрос, който задавам към господин Емил Райнов.
Второ, преди малко беше заявено, че дори обемите, които са достигнати през тази година не са включени за следващата година. Искам да попитам как и по какъв начин бюджета през следващата година, ако въобще сме в този състав, трябва да бъде актуализиран и кой ще поеме отговорността за тази актуализация? Това са въпроси, за които мисля, че всеки един от нас, който е присъства в залата и милее за здравеопазването, би трябвало да си зададе.
Много държа да получа ясен отговор, защото всички сме прочели решението на Събора на Българския лекарски съюз и в случай, че няма подписване на договор, тогава съборът ще бъде свикан отново. Ще попитам, тогава господин Райнов, кой ще поеме отговорността пред хилядите лекари, които са изпълнители на Националния рамков договор и по какъв начин ще принудите или как смятате да работите през следващата година когато няма подписан такъв рамков договор? Моля да ми бъде отговорено на въпросите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Иванов, по първия въпрос, цитирайки ме два пъти искам да припомня, това за което вероятно някой е забравил, че Националната здравноосигурителна каса има органи за управление. Тези органи са Събрание на представителите и Управителен съвет. Националната здравноосигурителна каса в никакъв случай не се ръководи от доктор Емил Райнов, доктор Иванов.
Националната здравноосигурителна каса има колективен орган. Това, с което смея да се гордея е, че като председател на Националната здравноосигурителна каса всички решения са взети с мнозинство. Ние нямаме решения, в които да има повече от един гласувал „против”.
За отговорността, толкова мога да ви кажа. Относно въпросът какво ще се случи през следващата година? Не мога да ви кажа. В момента зависи от макрорамката и това, което ще се приеме от българския парламент.
Все пак желанието на Националната здравноосигурителна каса като представител на здравно осигурените лица е нещата така да се получат, че за следващата година и гражданите да имат достъп до медицински услуги. Естествено да бъдат удовлетворени и претенциите на изпълнителите на медицинска здравна помощ.
Относно въпросът за обемите, точно той е препъни камъка. Това е въпросът, който винаги сме поставяли между двата управителни съвета. Да говорим за онези механизми, които ще гарантират качествено здравеопазване и ще предотвратят порочни практики. Все пак това е нещо, не зависи от един човек, а зависи от волята и на двата управителни съвета.
Доктор Иванов, когато някой от управителните съвети поставя неизпълнимо условие, например или 720 милиона лева повече, или ние няма какво да говорим, как ще отговорите вие? Няма нищо по-лесно да се бламира един договорен процес, когато се поставят неизпълними нереалистични условия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, позволете ми да ви отговоря. Въпросът не е към заместник-министър Емил Райнов. Проблемът е в една разлика от 780 милиона лева, която не се осигурява от българското правителство и коалицията, която го поддържа поема отговорност за това.
Що се отнася до обемите, ако се придържат към сегашните обеми цените още ще паднат. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса няма как да направи повече парите. Друг е въпросът, че и през следващата година, всички много добре знаете, че ще се актуализира бюджета на касата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, искам да обърна внимание върху следното. Ако държавата си изпълняваше стриктно ангажимента и плащаше вноските за деца и пенсионери…
ХАСАН АДЕМОВ: Държавата ги плаща.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С около 20 милиона лева държавата не е плащала пълните вноски за пенсионери и деца. При изпълнението на бюджета, ако действително се мисли държавнически трябва да се разпределят пари. Защо трябва тези пари, които в края на годината в рамките на 20 работни дни ще се преразпределят да не бъдат преразпределени?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие идвате на моя отговор, но това не е въпрос, който трябва да се задава на Емил Райнов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако Управителният съвет на Националната здравноосигуиртелна каса е достатъчна отговорен и иска да се достигне до едно споразумение с изпълнителите трябва да се потърси модел, с който да се намери решение. Искам да подчертая, че както миналата година, така и сега нещата се определят като ситуация, в която нямат възможност нито едните, нито другите да отстъпят. Ще се извършва грубо администриране и така както министерството нарежда. В крайна сметка касата не е на министерството и точно поради това, трябва да се намерят форми и начини за дофинансиране.
Искам да попитам включена ли е инфлацията за тази година в обема на услугите за следващата година?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, първа точка е изслушване на участниците в рамковото договаряне относно хода на преговорите. Ние изслушахме участниците.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да не предоставя думата на колегите, които искат.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, очевидно вие превръщате дебата в политически, а не ние.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Дебатът е такъв.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Разбира се, че е такъв, но се нуждае от обективен анализ. Много моля да осъзнаем важността на проблема и да му придадем обществен характер независимо от различната визия, за която и вие нееднократно сте посочвали. От всичко това, което чух съм разочарован от една институция, която казва, че има увеличение на ресурса и призовава да се запази обема и цените.
Господин председател, за какво ви говори това математически?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е възможно, при запазен обем да се запазват същите цени и да има увеличение.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Разбира се, че ще имате резерва от социална гледна точка, но здравеопазването наистина е пазарен социален елемент. От това, което чух от Националната здравноосигурителна каса, базиращо се на решение подкрепено и от Управителния съвет задавам риторичният въпрос – кой внесе този бюджет?
Искам да попитам дали този основен пакет при запазване на тези обеми, могат ли да се реализират през следващата година дейности, които искат да се гарантират от тази държава?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е риторичен. Прав сте, не може.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: След като не може ще търсим ли отговор, защото ще задам въпрос – кой ще трябва да поеме отговорността, защото е неправилна тезата, че Българския лекарски съюз не е готов на компромисна стъпка.
Господин председател, Българския лекарски съюз на своя събор е направил първа конструктивна стъпка и съществуват възможности, а не да правим наистина политически популизъм, защото ние сме договорна страна, с което се предлага не по-малко от 20 на сто, които са необходими за всички лечебни заведения и дейности. Отправям риторичния въпрос – кой ще покрие цената по методиката разписана и от Националната здравноосигурителна каса, за цената на минималния преглед от 22 лева? Това е общественият въпрос.
Мисля, че дебатът ако се пренесе извън парламента, ще се пренесе в обществото и някой трябва да даде ясен отговор кой ще заплати цената на прегледите доктор Адемов, когато трябва да се гарантира безопасност и цената на прегледа не може да бъде по-малко от 22 лева? Задавам ви въпросът на вас като анестезиолог, бихте ли могли да гарантирате безопасност на пациентите с всички консумативи, като анестезиолог и да осъществите качествен преглед за българския пациент независимо дали е от село или град за по-малка цена от 22 лева, разписана като методика от Националната здравноосигуритена каса и от членове на Управителния съвет?
За пореден път с груба лъжа от председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, което е мнение на събора, който лъже цялото българско общество може би и собствената политическа партия, защото той внесе този бюджет. Заявявам с ясната отговорност и искам да подчертая отново, че ако не се достигне до компромисен вариант на пресечна точка при не по-малко от 20 на сто, при положение, че в медицинската дейност никой не покрива тези разходи. Знаете, какви са огромните задължения на лечебните заведения. Знаете, че през последните две години с идването на този управителен съвет цените на клиничните пътеки като среден разход приети като преразход приети от самите вас, спаднаха през 2005 година. Цената на труда на лекари, сестри спрямо 2005 година спадна с 30 на сто и искате през тази година да падне с още 20 на сто.
Отправям риторичния въпрос, на който може би няма да отговорите днес, кой ще покрие тези разходи, които са необходими за пациентите така, че да им бъде осъществена качествена медицинска помощ? Българският лекарски съюз и неговия събор прие минимална цена, т.е. цена независимо от методиката, под която не могат да бъдат извършвани прегледите.
Убеден съм, че вие в българския парламент ще намерите необходимото решение, защото това което се лансира от някой, който изпълнява очевидно определена поръчка. Искам да кажа официално за пореден път, с изменения, които настъпиха при два случая без да се свикват комисии по прозрачност, по най-непрозрачния начин за медикаменти и други, които ще бъдат над цените в българските аптеки ще трябва да приемат корупционните практики на високите етажи, а не на нивото лекар и пациент. Осъзнавам какво казвам в този момент.
Обръщам се към вас и цялата комисия да отправя отново риторичния въпрос, защо председателя на Комисията по бюджет и финанси изобщо не допусна разглеждането на бюджета, който може би е реалистичен, но може би българската икономика не може да го подсигури и да се потърси пресечна точка. Може би компромисът е българския парламент да намери пресечната точка за определен бюджет, с който могат да бъдат променени цените. Това, което се случва е недопустимо.
Информирам ви днес, че ако вие не информирате по надлежния начин български парламент и дебата се пренесе в българското общество, за корупционните практики, които се случват в България ще бъдат информирани всички европейски и граждански структури, както и самия Европейски парламент, с ясното съзнание, защото този път няма да допуснем обвинения, че Българският лекарски съюз е виновен за не подписване на Националния рамков договор. Ще бъде ли Национален рамков договор, ако се подписва от едно лице, което само разпределя общественият ресурс на България? Това само по себе си говори, че има не прозрачност в процесите, което българското общество не може да допусне. Самите ние като част от гражданите няма да го допуснем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всички стенограми от заседанията са в сайта на комисията.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, може това да не ви харесва, може би сте казвали не еднократно в тази зала, че цените на клиничните пътеки не са оценени. Направете първа стъпка, защото българският парламент е длъжник на българското общество за здравните грижи, които трябва да бъдат осигурени по надлежен начин като безплатни услуги, да се гарантира тяхната безопасност в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа на доктор Андрей Кехайов, че дебатът и стенограмите се поставят в сайта на комисията.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, господин председател, господа заместник-министри, искам да се обърна към доктор Андрей Кехайов.
Доктор Кехайов, няма парламентарна комисия, която да се занимава толкова дълго и толкова време с отношения между професионална съсловна организация и институция като Националната здравноосигурителна каса.
Тази година вие имате претекст да не преговаряте. Искате още 770 милиона лева, които няма. Това е четвърта година под ред, в която вие не подписвате Национален рамково договор. Вие практически нямате отношение към обеми и цени.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, груба лъжа е за 4 години. Втора година е този управителен съвет, който не е в състояние да провежда преговорите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да припомня какво се случа в нашата Комисия по здравеопазване, която служи за отдушник на нерешени проблеми. Проблемът не е в Българския лекарски съюз, в Националната здравноосигурителна каса и в комисията.
Искам да отправя съвсем ясна молба, за да нямаме разправии и най-различни емоционални изказвания, нека да подходим рационално.
Имаме правителство и управляващо мнозинство. Това управляващо мнозинство трябва ясно и категорично да каже, какъв пакет от мерки, включително за касата, включително за финансирането на дейностите предлага. Ако предлага само това, което е в бюджета тогава не мога да разбера доктор Кехайов, казано от тях и точка. Въобще не ви обръщат внимание. Вие искате неща, които не може да искате от нас. Ако това заявявате. Ако те са склонни на някакви компромиси и разговори да видим след взети решения, какво е възможно да се поправи, какво е възможно да съдействаме, за да може да се достигне до някакъв компромис. Да не са повече от 730 милиона лева, но да се достигне до компромис. Явно всички признават, че средствата са недостатъчни. Ако управляващото мнозинство твърди и казва, че това е положението и нищо повече няма да се промени, тогава мястото на протести не е в парламента. Ние ще протестираме, но тук има процедура на гласуване с малцинство, мнозинство и се приемат съответни решения. Какво ще кажат лекарите и пациентите е друга тема. Всеки да си носи отговорността. Защо, да се караме тук, след като може по един разумен начин да се погледнат позициите и оттам всеки да си направи извода как да процедира. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки един от народните представители да направи необходимото, за да се потърси компромисно възможно решение.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, преди да започнем дебатите по същество по предложението за втора точка в промяна в Преходни и заключителни разпоредби, параграф 16, алинея 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, искам да информирам членовете на комисията за някои процедури, които биха имали съществено значение в този дебат.
Първо, по отношение на подобен текст и практика, като в член 222, Европейската комисия е открила наказателна процедура по член 226 от Договора срещу Италия, Испания, Австрия, Португалия, а от месец юли тази година и срещу Франция.
В момента в Европейската комисия е подадена жалба и срещу България, както и в Комисията по жалби в Европейския парламент. В следствие, на което има установително писмо за наличието на такова законодателство към Министерството по европейските въпроси. Въпрос на седмица е да бъде отговорено положително и с цитиране на текста от закона към Европейската комисия. Процедурата на Европейската комисия в този случай е откриване на т.нар. инфриджмънт процедура, или наказателна процедура срещу България. Поради тежко нарушаване на член 43, свобода на установяване и член 56, свободно движение на капитали.
Бих искала в предишните случаи да ви прочета становището на Европейската комисия, което гласи, че забраната за лица без диплома по фармация и юридически лица, които не се състоят от фармацевти да имат авоари в аптеки надвишава необходимите мерки с цел опазване на общественото здраве, тъй като би било достатъчно да се изисква присъствието на фармацевт при предоставянето на лекарства на пациенти или за управление на наличните медикаменти.
Направих проверка в Европейския съд. Срещу Италия, тъй като не е спазила и втория етап от наказателната процедура за отстраняване на такъв текст е заведено дело № С 531 от 2006 година. На 28 юни 2006 година Европейската комисия е уведомила Италия, а на 22 декември 2006 година е завела дело срещу Италия по отношение на такъв текст и практика.
Освен това от проверката, която направих Европейската комисия счита, че няма да се отклони по отношение на наказателна процедура срещу България, след като такава е разрила срещу пет държави членки и няма никакво основание да промени тази своя позиция. От проверката направена в Европейския съд се установява, че има дело, което е завършило с присъда срещу Гърция, това е дело № С 140 от 2003 година, по същата аналогия по отношение на оптичните магазини. Също така експертите на Европейския съд считат, че няма основание съда да промени практиката си в това отношение. Още повече тяхното становище е когато се касае за тежки нарушения на общностното право прилагани в повече от една страна членка.
В предвид тези обстоятелства си позволих да направя консултация с министър Гергана Грънчарова, която в момента е в Белград и ме помоли да ви предам нейното становище, с което потвърждава установителната процедура на Европейската комисия по отношение на България, от която ще последва наказателна процедура срещу България и откриване на такава по член 226.
Според мен, поради лобизъм и други практики Комисията по здравеопазване в българския парламент поставя българската държава в тежко нарушение на Договора за Европейския съюз.
Предлагам да се вземе становище и този дебат да се проведе в присъствието на министъра по европейските въпроси както и съответно да се проведе дискусията в Комисията по европейски въпроси. Поради факта, че отлагането на срока за член 222 не го отменя. Наказателната процедура срещу България ще влезе в сила докато този член съществува независимо от кога влиза в сила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожа Първанова направи процедурно предложение.
Доктор Първанова, извинявайте, но аз ще отклоня вашата процедура и ще ви кажа защо. Тези неща са ми известни, но това е въпрос на управляващата коалиция да реши и да внесе законопроект, с който този монопол да падне. Проблемът не е само в решението на Европейския съд. Проблемът е, че по данни на неправителствени организации 99 на сто от аптекарите трябва да се пререгистрират и тъй като от 1 януари 2008 година се въвежда търговският регистър това ще затрудни министерството и има реална опасност някои хора да не се пререгистрират.
От друга гледна точка, съдът може да се произнесе, но може да се произнесе и с обратно становище. Възможно е да сте абсолютна права, но е възможно и да не сте.
Уважаеми колеги, правя един компромисен вариант, с който предлагам да се удължи срока за да не се пререгистрират на два пъти хора, ако остане текста да има достатъчно време това да стане.
Колеги, откривам дебата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, наскоро в София се проведе Конгрес на Българския фармацевтичен съюз, където присъства Леопор Шмудермайер, който е председател на БЖУ. Предполагам, че всички знаят за какво става въпрос. Неговата страна също е в процедура.
Искам да кажа, че европейските директиви нямат задължителен характер за уреждането на този проблем. Мисля, че такива заплахи не би трябвало да бъдат отправени. В момента в България имаме приет Закон за лекарствата в хуманната медицина ние приехме т.нар. етичен модел. Този модел премина през много дебати и разисквания, но така или иначе е факт. Когато беше приет този закон всички от нас имаха някакви мотиви, но искам да кажа, че голяма час от хората, които присъстваха на този дебат защитаваха или собствени интереси, или корпоративни интереси. Не искам да изпадам в подробности. Ще помоля всеки да заяви какви интереси има, за да бъде ясно за обществото отново поради кого и как се лобира.
Прочитайки внимателно закона и закона, който сме приели искам да попитам – пет месеца преди изтичането на закона ние правим предложение за пререгистрация. Какъв пример даваме на нашите граждани когато един закон е приет, даден е т.нар. гратисен период от една година, за да могат тези, които имат аптеки да освободят аптеките. Както знаем в България аптеките са 4 хиляди. Едва ли толкова много ще бъдат хората, които ще се наложи да закрият своите аптеки. Забележете, ще закрият аптеките т.нар. пирамидални структури и всички онези, които имат свързани аптеки и хора, които против закона, който сме приели държат по три, четири или пет аптеки.
Ние какъв пример като законодатели даваме, след като сме приели един закон? Господин Китов, предложи да се направи гратисен период, отговорих – да, разбира се, разумно е да се направи една година гратисен период. Сега отново се обръщаме и казваме „Този гратисен период може да се продължи с още една година”. Какъв пример даваме като законодатели, след като отменяме един закон, който е приет преди седем месеца и сега отново ще предлагаме ново удължаване на закона.
Считам, че законите не бива да бъдат правени за една или друга група. Мисля, че всеки една е гласувал по съвест и е обмислил всичко онова, което е работил и накрая е дал своя глас „за” или „против” закона.
Лично аз искам да се обърна към вносителите на този закон и държа когато се изказват да кажат точно какви интереси имат, тъй като все още в нашия парламент не е приет Закон за лобизма. Всички, които присъстват тук виждате, че всеки един от присъстващите защитава един или друг интерес. Не може закон, в който сме приели, че забраняваме да има общински аптеки, в които и градове да се намират да съществуват такъв вид аптеки. Благодаря за предоставената ми възможност да взема отношение по закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, аз съм един от вносителите и категорично заявявам, че нямам интереси в тази област, но искам да ви кажа, че примерът на един законодател вземайки повод от думите на госпожа Антония Първанова, в крайна сметка не бива да подлага дори и на евентуална възможност хората да се регистрират, да се пререгистрират и след това отново да се махат. Доктор Иванов има процедура срещу тези държави. Има санкция и абсолютно права е госпожа Първанова, която казва, че Гергана Грънчарова е сезирана по този въпрос.
Ясно ви казвам, че има много хора на които това ще създаде проблем. Ние дадохме гратисен период от 10 години за джипитата и ще го удължим. Вие знаете, че те не са виновни и това не е пропуск на законодателя. Има и обективни предпоставки. Именно за това, за да не караме хората евентуално да се пререгистрират когато няма да е нужно, мисля че трябва да удължим този гратисен период. Отново заявявам, че нямам никакви лични интереси в тази сфера.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Аз също заявявам, че нямам абсолютно никакви интереси в производството и търговията на дребно и на едро на лекарства в България. Искам да кажа, че тази комисия независимо поради какви причини и с какво гласуване е приела текст, който нарушава общностното право. Няма значение на какъв модел се е спряла и по какъв начин. Тук има общностно право, което трябва да се спазва от всички страни членки. При условие, че недвусмислено е решението на Европейската комисия според мен е изключително неуместно Комисията по здравеопазване да продължава и да третира този въпрос, той като той излиза извън рамките на нейните компетенции. Тук въпросът по същество не е дали един аптекар да има една аптека, а дали този текст в закона, който е приела тази комисия ще вкара България в наказателна процедура и дали противоречи на общностното право? Следователно въпросът трябва да бъде решен в Комисията по европейска интеграция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Необходимо е да направите предложение по този въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На първата реплика ще отговоря по следния начин. Опитите да се прави аналогия с джипитата е най-малко некоректен. Когато говорим за факти и дадености в момента имаме един действащ закон и не може да се борави с понятията евентуално да пререгистрират. Имаме действащ закон, ако закона е приет по нарушение на някои от нормативните актове Министерският съвет изпраща за съгласуване между всички ведомства, когато се изготвя един закон. Госпожо Първанова, има Конституционен съд и официални документи изпратени от Европейския съюз. Госпожо Първанова, когато има такъв нормативен документ към госпожа Гергана Грънчарова, защо тя задържа този документ?
Считам, че при действащото законодателство в България, безспорно европейското се явява задължително за всички, но това не е прецедент. Виждате, че страни от т.нар. стара демокрация също са си позволи да направят това в законодателството. Не може да ми давате пример при положение, че има шест държави, а ние евентуално ще се явим седма държава. Аргументите ви не са точни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов и вашите аргументи не са, защото вносителят го беше изпратил много правилно. Благодарение на други хора, които се вкараха, след това бяха наградени. Извинявайте, но за какво говорим.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имаше наградени на разноски на фармацевтичния съюз.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, тъй като се намираме на втора точка от дневния ред, след като се запознахме с мотивите на внесения законопроект, ние народните представители от Коалиция на България….
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз съм бил в ролята на доцент Китов и това е крайно неуважение към водещият заседанието и към изказващите се, начинът на поведение. Можем да се говорим, но нека да не си пречим и да се изслушваме.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, след като се запознахме с мотивите на законопроекта, който разглеждаме като втора точка народните представители от Коалиция за България ще подкрепим този законопроект до 31 декември 2008 година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател ще направя две изявления. Първото е насочено към доктор Антония Първанова, нямам никакви интереси и точно защото допуснах такава реплика от вас не съм бил дори и на събирането на магистър-фармацевтите, поради тези причини, за да си спестя евентуално подобни упреци.
Второ, не съм се присъединявал към тази подкрепа за удължаване на срока. Не знам защо ми попадна една биография на Вишински, от Ваксберг където голяма част от живота на този човек е минала да получава листа с имена на хора, на които в горния ляв ъгъл е имало резолюция, да се осъди и разстреля. Защо трябва да разстрелваме този закон преди някой още да го е осъдил. В крайна сметка ние го приехме и в момента го разстрелваме.
Оттук нататък ще задам два риторични въпроса:
Първият въпрос е, при сега действащото законодателство, което забранява веригите има ли действащи вериги?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има.
РУДНКО ЙОРДАНОВ: При новият закон ще продължат ли да действат веригите? Отговорът е, да. Не съм чак толкова голям фен на Министерството на здравеопазването в тази част, в която се вкарват промени в закони, които издават неговата слабост да организира контролът по изпълнението на сега действащия закон. Например, веригите на Марешки плюс неговата наглост да прави във всяко едно населено място рекламен пункт, който не е нищо друго освен изнесени напред щандове за продажба на лекарства, които се заплащат с публични средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля ви да се съсредоточим към законопроектът. Аз не искам никаква промяна, а само едно удължаване на срока.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, становището на Българския фармацевтичен съюз е пред всеки от вас. Надявам се, да сте се запознали с него. Ние сме категорично против удължаване на срока, пет месеца преди да е изтекъл предишния гратисен период. В качеството си на представляващ законовата съсловна организация категорично заявявам, че срокът е съвсем постижим и ще се обоснова. Всяко удължаване на срока не увеличава административния капацитет на съответната институция. Напротив, демотивира институцията и колегите да спазват срока. Твърдя, че дори сега да гласувате и да удължите срока 50 на сто от аптеките ще подадат документи през последния месец дори и на новия срок. Още повече като член на Висшия съвет по фармация към министърът на здравеопазването до 2000 година заявявам, че срокът е напълно във възможностите на Висшия съвет по фармация. Заявявам, че и Министерството на здравеопазването има нужния капацитет да спази срока.
Едно удължаване на срока само ще демотивира колегите и точно днес вие трябва да дадете ясен знак, че няма да бъде удължен срока и ако го направите срока ще бъде спазен. През първите месеца имаше по две, три, пет молби за пререгистрация на седмица. Вече говорим за 40, 50 и през последните две, три седмици се увеличават. Срокът е съвсем реален и може да бъде спазен.
През последните вечери прочетох стенограмата от 17 януари 2007 година когато сте разглеждали тази точка и ми прави впечатление в изказването на доктор Иван Колчаков, че той е против въвеждане на този етичен модел при аптеките. Такива са неговите лични разсъждения, такива са и на партията, но към този момент той смята, че това е най-правилно и за това ще гласува за него. Да, парламентът на всяка държава решава дали да бъде либерален или консервативен режимът, който ще се приеме към аптеките. Това е право на всяка държава поотделно. Няма да се правим по-католици от Папата и преди да има решение на Европейския съд ние да твърдим някои работи. Голяма част от това, което каза доктор Първанова беше ясно и точно преди една година и преди да се гласува закона.
Приканвам ви да не подкрепите предложеното удължаване на срока. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да стане ясно, че тук не става въпрос за това, че Италия ще бъде осъдена за да промени законодателството си. Тук става въпрос, че ще бъде осъдена поради това, че отказва въпреки наказателната процедура на Европейската комисия да промени законодателството си. Не става дума, че след решение на съда ще трябва да се съобрази общностното законодателство с решението на съда. Става въпрос за осъждане поради неспазване. Искам да напомня на вас и на уважаемия доктор Иванов, че общностното законодателство е над националното. Съдът няма да осъди Италия и останалите пет страни в това число и България, ако не предприемем процедура за премахване на член 222, а ще приеме наказателни мерки със съответна глоба срещу Италия, със задължителна отмяна на текстовете, а не че това ще бъде нова процедура оттук нататък и ново законодателство за целия Европейски съюз. Искам да ви стане ясно, че е нарушение. Нарушението ще бъде санкционирано от съда.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Ние подкрепяме напълно този законопроект поради няколко причини. Както стана ясно има европейски аргументи и български аргументи. Ние имаме нашите аргументи, за които смятаме, че са и от обществена полза. Защото, нима обществото би имало полза ако благодарение на този срок голяма част от аптеките се закрият. Две трети от аптеките са в нарушение на този закон. На практика този закон има отчуждително действие върху сега съществуващите две трети от аптеките. Защото, две трети от аптеките са на не фармацевти или са собственост на юридически лица с повече от една аптека. Т.е. те не отговарят по никакъв начин на новия закон. Искам да уточня, че по стария закон беше разрешено да съществуват аптеки. Нашата дискусия в момента не е дали да се промени член 222, а да са удължи срока.
Защо, според мен трябва да бъде удължен срока и според Асоциацията на собствениците на аптеки?
Първо, не става въпрос за елементарно пререгистриране. Става въпрос за промяна на собственост, която изобщо не е елементарна и не касае два или три документа, както се подхвърля.Става въпрос за продажба, за прехвърляне на лекарства от едни лица на други и за промяна на структурата на фирмата, която не е възможно да бъде извършена в такъв кратък срок още повече лицата, които могат да купят аптека или лекарства са силно ограничени от закона. Поради простата причина, че една част от фармацевтите вече имат по една аптека, а закона забранява да имат втора аптека. Благодаря ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има европейско, българско законодателство, вие казахте и наше. Вие представлявате хората, които притежават повече от една аптека, т.е. вие имате три или четири аптеки. Вие лобирате в момента. В закона ясно е казано, че се дава една година възможност за пререгистрация на аптеките, ако има такава възможност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди малко не го казахте на Мирослав Ненчев, въпреки, че и там има хора с повече от една аптека.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Мисля, че вие като водещ в случая се явявате човекът, който коригирате. В момента правя реплика.
Искам да ви кажа, че законите хубави или лоши се гласуват от Народното събрание. Ние сме тук за да спазваме законодателството и такива ултиматуми, които в момента се опитват да кажат колко е страшно за страната. Вие искат да започнем да реформираме този закон. Още веднъж казвам, че законите се правят не поради дадена политическа партия или заради лобиски интерес, а за да действат двадесет или тридесет години. Ако ние ще правим поправки за определени лобита мисля, че в случая не е сериозно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, става въпрос за тема, която е много болезнена. Разбира се, че се лобира в едната и другата посока. Става въпрос за интереси и няма нищо лошо в това, че се лобира. Истинското лобиране трябва да става пред публиката.
Предлагам, Комисията по здравеопазване да предостави възможност на хора от едната и другата теза пред една кръгла маса, пред журналисти да направим едно открито заседание, което да се обяви предварително и всеки да си изкаже аргументите, за да може да стане ясно на хората в България кой е „за” определена теза, кой е „против” определена теза, за да може да се чуе и общественото мнение. Тогава когато експертите, които са запознати с материята ясно, членоразделно изкажат своите тези хората ще разберат за какво става въпрос. Тогава ще бъде по-лесно да се поеме една политическа отговорност за дадени промени или не. Защото така излиза, че ние се борим без да казваме за какво се борим. Това е много лошо, както за народните представители, така и за комисията.
Смятам, че с гласуването, което ще направим сега темата няма да приключи. Доцент Китов, предлагам да организирате една кръгла маса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че има достатъчно съсловни организации. Бих приветствал подобна дискусия.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър, уважаеми колеги и гости, мисля че предложението което се прави е ясно, че е палиативно с това удължаване. Конкретният случай е много важен от една друга гледна точка, която е следната, ясно е, че в една държава не може да не се провежда от някого ясна национална здравна политика. Искам да напомня, че когато беше приет този законопроект, във втори парламент се натъквам в такава политическа колизия. Ще напомня, че при внесен законопроект от Министерския съвет, който разглеждаме в момента единственият депутат от мнозинството, който се въздържа беше доктор Хасан Адемов. Всички останали депутати от мнозинството гласуваха против законопроект на Министерския съвет. Специално за материята, която разглеждаме това беше позицията и извадете стенограмата на тази комисия. Председателят на нашата комисия тогава подкрепи законопроекта. Имам ясна позиция, но споделяйки това, което каза доктор Първанова смятам, че специално ние от опозицията в момента не можем да поемем отговорност за въпрос, който е въпрос на национална здравна политика, където трябва Министерският съвет и мнозинството да поеме ясно отговорността си, защото това е законопроект, който излиза от правомощията и суверенитета на нашите решения. Ако тук влизаме в колизия с общностното право, то е над националното и има пряко непосредствено действие. Лично аз ще се въздържа и ще препоръчам на мнозинството да поема цялата отговорност на властта, която упражняват. Ще препоръчам на колегите от опозицията да се въздържат от гласуване.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Искам да внеса едно уточнение преди да гласувате, защото е много важно. Колегата, който говори преди мен, защото е председател само на една съсловна организация и към настоящия момент аз съм председател на управителния съвет, спомена че е много сложно всичко това. Моментално пред вас ще го опровергая, че е много сложно, защото имаше и такива вериги от аптеки като образцови аптеки, които към настоящият момент приключват своята пререгистрация и явно за тях не е толкова сложно. Второто твърдение, че две трети от аптеките не са на фармацевти, ако го докаже ще му дадат Нобелова награда, защото и от министерството не знаят това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Но е факт.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Можем да направим сравнение по градове.
Първо, пререгистрацията може да бъде извършена до 13 април 2008 година.
Второ, една аптека ще е изрядна към закона дори да не е получила документа, ако е спазила всичко и е подала документите в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще помоля да преминаваме към гласуване. Искам да кажа, че не възразявам на предложението на министерството, което беше съобщено от доцент Кумчев, срокът да бъде до 31 декември 2008 година.
Моля, който е съгласен със законопроекта, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Приема се.
Колеги искам да направя едно процедурно предложение, тъй като виждам уважавания от мен професор и знам, че е тук за разглеждане на четвърта точка, която вчера по-голяма част от комисията обсъди. Ще помоля сега да разгледаме точка 4.
По-голяма част от нашата комисия участва в дебата на заседанието с Комисията по образование и наука. Разбира се, който от вас иска може да направи своя коментар и да зададе въпроси на вносителя.
Искам да ви кажа, че Комисията по образование и наука подкрепи като водеща комисия проекта на доктор Лъчезар Иванов.
Колеги имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаем господин председател, уважаеми колеги, няма да прочитам мотивите, които изложих вчера. Искам да посоча някои акценти. Тук в нашата комисия преди по-малко от четири месеца и половина разглеждахме закона в същия състав. Законът, както добре си спомняте не успя да се мини в залата с два гласа. Според мен, този закон е от изключително значение за здравеопазването в България и от изключително значение за университетските болници и всички онези преподаватели, които работят в тях счетох за необходимо да го внеса през Комисията по образование и наука за да се спести време и да не чакам срока от шест месеца. Побързах да го внеса и поради друга причина, за да можем да хванем и новия бюджет за 2008 година, което е от изключително значение за здравеопазването като цяло. Няма да прочитам подробно мотивите. Ще се спра само на четирите основни момента:
Първо, университетските болници от търговски дружества се преобразуват в държавни структури по член 5, алинея 1 от Закона за лечебните заведения.
Второ, статутът на лечебните от университетски болници се предлага да се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, след министъра на образованието и науката.
Трето, преподавателският състав работещ в университетските болници преминава на основен трудов договор към Висшите медицински училища, за които се извършва лечебна дейност и същия получава допълнително възнаграждение по клинични пътеки.
Четвърто, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница като се отчита мнението на академичната общност.
Искам да подчертая още два момента. Университетските преподаватели, университетските болници, които се явяват гръбнака на нашето здравеопазване, хората които обучават бъдещите кадри в областта на медицината не могат да бъдат подложени на едно ниско заплащане. Ще припомня на уважаемите народни представители, че получават за преподавателска дейност в допълнителен договор по член 111. Тези пари, които получават са изключително „скромни” и са в рамките на 70 и 160 лева допълнително върху възнаграждението, тъй като на основен трудов договор се явяват към търговското дружество.
Считам, че не може един мой преподавател, например професори да получават по 160 лева възнаграждение. Това е най-малко обидно и смешно. Искам да кажа, че това не е отношение към здравеопазването и тези хора, които дават възможност да образоват бъдещите лекари. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги в Комисията по образование и наука се прие, че се приема по принцип тезата, но се препоръчва да се изгради от двете комисии, заедно с експерти от министерството да се намери най-добрият начин за инкорпориране на идеята в българското законодателство. Доктор Лъчезар Иванов не възразява.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, вчера много подробно разглеждахме този проблем и всички подкрепихме идеята университетските болници да преминат към университетите, защото по този начин студентите се лишават от своята естествена база за обучение. Така както всички университети имат база, в която се обучават по различни дисциплини, така и студентите медици се обучават в болницата. Доболничната част е в рамките на две години и оттам нататък четири години те са в болниците. Тъй като всички говорим за реформа в здравеопазването тази реформа с всички останали последици, донесе и тази, да извади университетските болници от своя нормален носител – Медицинският университет.
Мисля, че дебатът, който проведохме беше много полезен. Предлагам да не продължаваме с обсъждането. Това, което госпожа Богданова каза, че е малко нелогично болниците да се обсъждат в Закона за висшето образование, знаете, че част от нас се изказаха по Закона за лечебните заведения, член 5, мисля че няма никакви пречки. Това са болници с 100 на сто държавно участие и държавата дава средства. Към края на годината обикновено покрива голяма част от разходите. Разбира се, това по-нататък може да се определи със съответните наредби.
Според мен, на този етап можем да предложим, но може би е много късно, защото става въпрос за средства, това което Министерството на здравеопазването подкрепя да се върнат преподавателите на пълен трудов договор в университетите, тъй като това са значителни финансови средства. Ако не още от следващата година да започнем да подготвяме този момент. Всички работещи в университетските болници са били назначавани по Закона за висшето образование и накрая бяха оставени в ръцете на управители, които нищо общо нямат с висшето образование.
Подкрепям тази работна група.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен, че вчера колегите участваха в дебата.
Проф. КАМБУРОВ: В тази комисия има шест хабилитирани преподаватели. Хора с академично възпитание, които са научили основните правила на поведение в едно такова общество. Извинявам се на доцент Китов, че вчера не успях да присъствам на заседанието. С удовлетворение научих, че при гласуването на основната комисия проектът на закон е приет със 7:4 гласа. Взаимоотношенията между университети е болниците са известни още от момента на създаването на тези болници по т.нар. Търговски закон. Болниците са търговски дружества, които се създават по предложение на Министерския съвет. Имам предвид, че в член 5 са изброени всички болници, които са обект на държавата, която се ангажира с финансирането на тяхната дейност. Тук умишлено или не в заключението си Министерството на здравеопазването е изпуснало следните болници: Например, болниците, които са към Министерският съвет – Правителствена болница, на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието, на Министерството на транспорта и т.н. За мен е необяснимо защо господин министъра е резолирал, че не подкрепя проекта, след като с решение и е присъствал на Съвета на ректорите още на 4 септември преди две години и три месеца, заявява че ще подкрепи този проект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не само този министър, но и предишния. Става въпрос за министъра на образованието и науката.
Проф. КАМБУРОВ: Ректорите казват, че университетските болници от търговски дружества понастоящем ще бъдат преобразувани по член 5.
Преподавателският състав, който е на работа в болниците да премине на основен трудов договор. Главният лекар да бъде хабилитирано лице. Не мога да кажа, че съм убеден в това. Защото, в края на краищата има много кадърни лекари, добри ръководители и мениджъри, които са много по-добри. Ако се цели да влезе в академичния съвет като член няма никакъв проблем.
На последно място, във връзка с ръководителите на клиниките. Искам да ви кажа следния парадокс уважаеми членове на комисията. В момента на основен трудов договор към университета са всички директори на катедри. Всички останали, включително професори, доценти и асистенти, които са в катедрата не се водят на постоянен трудов договор към университета. Следващият въпрос е с техните отпуски. На следващо място трябва да се име предвид е във връзка с назначаването. Определянето на конкурсите не става по решение на академичния съвет, а чрез съгласуване. Например, когато са назначени на половин длъжност лекари преди да е проведен конкурса са асистент. Комисията няма какво друго да реши освен да назначи същият човек.
Университетските болници трябва да бъдат към университета с една голяма забележка. Университетските болници - Варна, Плевен, Стара Загора и Пловдив е една. Не може в страната да има четири университетски болници, а в София да има 17. Това е недопустимо. Вие като депутати и хора, които 45 години се занимават с медицина, това е такъв анахронизъм. В София ще останат 5, 6 или 7, но не могат да бъдат 17. Те ще бъдат многопрофилни болници за активно лечение, както всички останали. Там където се преподава ще бъдат университетски болници и нищо повече. Когато ние бяхме студенти в София имаше една Александровска болница с всички поделения, клиники и университетски структури в тази болница. Имаше случаи когато се подписваше договор с „ИСУЛ”. Сега са направени 17 университетски болници в София, което е недопустимо.
Цялата процедура не е много сложно. Състои се в ликвидиране на търговското дружество и след това чрез Министерският съвет да се гласува статута и правилника, който приема министерството. Още повече, че в член 35 се казва, че създаването на една такава структура става чрез съдействието между основния министър на здравеопазването и ресорния на транспорта, на образованието, на отбраната и т.н.
Приемам и подкрепям този проект.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, достатъчно задълбочено коментирахме този въпрос в Комисията по образование и наука. Отново ще повторя, че не виждам как ще бъде приет по финансови причини този законопроект. Това беше задължение на Министерството на здравеопазването, да внесе законопроекта с такова съдържание, което променя философията на финансиране и дейност на университетските болници. Още повече когато едни автономни заведения каквито са университетите изискват това нещо трябваше да се направи това усилие. Чест прави на доктор Иванов, че го предлага.
Проблемите, по които можем да спорим са много. Например, не съм съгласен, че трябва да има една или две университетски болници. Проблемът е, в начините на финансиране. Университетската преподавателска дейност трябва да бъде финансирана в две направления.
Първото направления е, да се дадат пари на преподавателя, за това че преподава.
Второто направление е, Министерството на образованието и науката трябва да даде на болницата допълнително пари, така че в тях се провежда учебна и преподавателска дейност, защото се затормозява работата на болницата. Отделно болницата ще си получи пари по клинични пътеки. Това са финансови потоци, които ще получава. Тогава болницата няма да реагира на университетските преподаватели „кой си ти”, както е сега в момента. Тогава ще ги търси, защото всяка болница, която е преминала през определена акредитация и е сключила договор с университета ще получи повече финансови средства. За да проведем такъв дебат ви предлагам следното:
Първо, по принцип да приемем законопроектът предложен от народния представител Лъчезар Иванов.
Второ, да направим съвместно заседание с Комисията по образование и наука, за да видим какво можем да направим. Ще отложим във времето действието на закона, ако искаме наистина нещо да се промени. Ако комисията прецени, да действа от 1 януари, ще действа от 1 януари.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, всички стоим зад тази идея. Споделям до голяма степен това, което каза доцент Щерев. Вчера в Комисията по образование и наука възникна този въпрос, университетска болница или болница на университета? Представете си, че една частна болница, която отговаря на всички изисквания има най-добрата апаратура и университета иска да сключи договор с нея. Не трябва да има проблем. Тук е големият проблем. Не можем да кажем, че само тази болница остава университетска. Споделям това, което каза доцент Атанас Щерев.
Проблемът е във финансирането. Това е въпросът, който трябва да се обсъди. Защото, ако оставим една болница дефинитивно бъдете сигурни, че може да спре да се развива.
ХАСАН АДЕМОВ: Съгласявам се с казаното до тук. Единствената разлика между вас и мен е, че не съм толкова голям оптимист нищо, че много искам този въпрос да бъде решен.
Първо, по тази тема винаги е имало съгласие от много години насам. Вие знаете и доцент Щерев също знае, когато Божидар Финков стана министър първата среща с университетските преподаватели беше по тази тема. Тогава имаше голяма воля да се реши този проблем. Има нещо, което пречи. Това нещо не го виждаме в тази комисия.
Предлагам в тази работна група да има представител на Министерството на финансите, защото ако няма такъв, след някоя друга година отново ще си говорим за същия проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Адемов, вие се съгласявате с това, което казах. Можем да кажем, че не удачното решение взето от нас навремето за търговски дружества беше за тази равнопоставеност, която винаги се явява спънка. Сега също ще се яви като спънка по отношение на финансирането.
Доктор Иванов, сподели, че е готов между първо и второ четене на тези работни групи, съвместно с двете министерства, Министерството на финансите и Съвета на ректорите.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги, преминаваме към точка 3 от дневния ред.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с наименованието на закона, да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 1.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 1. Създава се член 7-б.
Член 7-б, алинея 1. Организации за защита на правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на член 7-а, алинея 1, от министъра на здравеопазването по тяхно искане.
Алинея 2. Процедурата за признаване на организации за защита на правата на пациентите за представителни се осъществяват по ред определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Алинея 3. Министърът на здравеопазването може да извършва проверки в съответствие с изискванията по член 7-а, алинея 1, на представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите може да потвърди или да отнеме неговите…..
Проверките се извършват по ред определен в Наредбата по алинея 2.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, имам само един въпрос, в алинея 3 казвате, че министърът на здравеопазването може да извършва проверки. Тук става въпрос за аналогия с Кодекса на труда, където са посочени възможностите за контрол и проверка на Министерския съвет, а тук тези права се дават на министъра на здравеопазването. Професор Гайдарски е добър министър, но това не означава, че следващият министър ще бъде като него. Може да си назначи пациентска организация. Ако искаме да има корелация между Кодекса на труда, където даваме възможност на Министерския съвет да извършва тези проверки, дали са национално представителни и отговарят ли на критериите?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 7-а, ясно са разписани условията, на които пациентските организации трябва да отговарят. Например, РИОКОЗ извършват проверки и казват дали отговарят.
ХАСАН АДЕМОВ: Съгласен съм, след като е така.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, колеги имам един въпрос, по член 7-б, алинея 1. „Организации за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла… от министъра на здравеопазването по тяхно искане”. За какъв период от време? Например, тогава когато една представителна пациентска организация по жизнено ли ще бъде или за период от три години?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По аналогия с Кодекса на труда действително признаването е един път.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е един добър отговор. Мисля, че трябва да се намери място в наредба или закон и да се каже, че след признаване министърът през три години прави актуализация на състоянието.
МАРГАРИТА ЙОРАДАНОВА: Ако се приеме това решение трябва да се каже в закона.
Предлагам да се създаде алинея 4, в която да бъде записано, че отказът на министъра именно за контрол на действията на министъра на здравеопазването, е че може да се обжалва пред Административния съд.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че забележката е правилна. За да има сигурност добавяме и алинея 4, че отказът на министъра може да се обжалва в съда.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, разбира се, че обсъждането за пациентските организации е изключително важен момент в Закона за здравното осигуряване. Искам наистина с голяма тревога да съобщя пред вас, че в момента в Комисията по бюджет и финанси се разглеждат промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения, очевидно във ваше отсъствие, където се променят фундаментални неща за осигурителния модел. Това са предложения на народни представители от тази комисия, както и в Закона за лечебните заведения без да са поставени тук, които ще породят много сериозни проблеми. Очевидно проблемът става много задълбочен. Не допускам, че Комисията по здравеопазване ще изпусне като основна комисия, когато става въпрос за здравеопазване да разглеждат здравеопазването като чист бюджет, при положение, че има и социален елемент. Не доумявам, как някои народни представители в Закона за бюджета вече променят Закона за лечебните заведения. Как някой възлага отново на 10 декември, ако не бъде подписан Национален рамков договор какво ще се случи, а десети декември е след пет дни без да е приет Законът за бюджета, както и всички останали парадокси, които променят осигурителният модел в България. Как това ще се случва без тази основна комисия, която според мен е Комисията по здравеопазване и как българските лекари могат да бъдат участници в един такъв процес. Наистина не разбирам това и го казвам с голяма болка. Взех думата с риск да ви прекъсна, но тъй като става въпрос за основни промени в Закона за здравното осигуряване, всичко което се случва и ние като участници в този процес по договаряне и като част от гражданското общество, не доумявам защо се случват тези неща? Всичко това трябва да стане със сериозен диалог. Сега си обяснявам, защо е премахнат член 22, алинея 3 и защо бяхме обвинявани една година. Подкрепям, че дебатирате въпросите на пациентските организации и принципите, но някой трябва да поеме отговорност за промяната на тези модели.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, вие забелязвате това след една година, а това се случи и през миналата година, но това е волята на българските граждани, които избраха това мнозинство.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: За мен риторичният въпрос е защо все пак тук не се разгледа, защото каквато и да е волята все пак е воля на Комисията по здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото има правилника на Народното събрание.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Не се намесвам нито в правилниците, нито в законите, виждам че много хора постоянно нарушават законите. Искам да живея в свободна държава с ясни закони.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с параграф 1 и направените бележки и предложения на вносителя за редакция, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 2
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 18, алинея 1 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, създава се нова точка 5.
Точка 5. Служители по трудово правоотношение в НЗОК и РЗОК.
Второ, досегашните точки от 5 до 8, стават съответно от точка 6 до точка 9.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е записано в цялото българско законодателство. На първо четене има пълен консенсус.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 3.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 2, алинея 3 се отменя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Може ли да се мотивира отмяната. Не разбирам, защо трябва да се отменя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Считам, че трябва да се прави всичко възможно за подписване на рамков договор. Мисля, че ако не се подпише рамков договор, по-нататък е разписано как ще се действа. Не виждам смисъл, след като е разписана тази точка да не се разглежда след това изобщо. Няма смисъл от този текст.
ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявайте, но съм прочел друг текст.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Доцент Китов, има логика в това, което казахте като мотиви. Трябва да се правят закони, които работят, а не да се изпада в смешно положение. Не искам повече да коментирам. Ние спазихме и този параграф. Вие виждате последствията. Току що чухте какво става. Вероятно може би имате основание въобще да отпадне, а да видим какво ще стане.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако има текст, в който да се казва Българският лекарски съюз внася бюджет на Националната здравноосигурителна каса в рамките на бюджетната прогноза за следващата година.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, в този закон всеки предлага най-различни предложения. Този закон от всякъде е раздърпан и неговата философия вече не е такава каквато би трябвало да бъде в началото. Например, ще ви цитирам член 18 където приехме току що определени изисквания с изискването касата да бъде независима. Точно за да бъде независима от политиците е забранено присъствието и въобще да заемат каквито и да е длъжности народни представители и министри. Защо, заместник-министри заемат такива длъжности? Както виждате няма никаква логика в закона. Тук е същото. Предишните разпореждания на закона бяха, че Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса преговарят и представят един бюджет, който е съгласуван между тях в парламента. Две години не може да се сключи рамков договор, а защо не може да се сключи? Как ще приемат лекарите рамков договор, който е заплатен 50 на сто? Както и да променяте закона няма да може да се сключи рамков договор и няма да я има тази философия на закона, ако не доведем нещата така както трябва да бъдат. Преговори се провеждат между равноправни партньори. Не се водят преговори с изнасилване на нещата или единия да бъде с вързани ръце. Дали ще оставите или премахнете този текст няма никакво значение. Опорочена е философията на Закона за здравното осигуряване, „Който сее ветрове ще жъне бури”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, постави един основателен въпрос, но така или иначе формално предложение за включване на заместник-министри, няма.
Никога не е късно човек да поправя грешките си.
АТАНАС ЩЕРЕВ: В коалицията са НДСВ и ДПС.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този текст има двояко значение и не е много чист. Уважаеми колеги, според мен е по-добре този текст да отпадне, защото нещата се объркват, но както решите.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, вие си спомняте, че през 2004 година държавата и здравеопазването като система работи с рамков договор от 2003 година. През 2005, 2006 и 2007 година сценарият буквално е един и същ. В този смисъл нещата трябва да се вземат в ръце и системата да се стабилизира. Няма държава в света, която да не държи сметка за своите приходи и разходи. В момента касата е длъжна да подписва договор в хода на цялата календарна година с всяко едно лечебно заведение, което се появи.
Искам да ви кажа, че миналата седмица тук беше министърът на здравеопазване на Израел, който казва, че за седем милиона и половина в Израел има 24 болници. Частните болници в Израел се финансират само кеш от пациентите. Там няма публични средства.
Искам да кажа съвсем коректно и ние с вас трябва да гарантираме системата. Имаме толкова средства в момента, които са 260 милиона лева в повече в сравнение с 2007 година. Имаме ново предложение по отношение системата на контрол за болничната относно разходите в болничната помощ. Повярвайте не може парите да изтичат в пясъка. Трябва както е доболничната, така и болничната помощ трябва да се вземе в ръце. Нищо лошо няма в това. Ние ще подкрепим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, вярно е това, което казахте за Израел, но не казахте, че бюджетът на Израел е 16 милиарда.
ТОДОР КУМЧЕВ: Да, спестих това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не казахте, как реагира когато чу колко е нашият бюджет.
Не на последно място искам съвсем приятелски да кажа, че смисълът на преговорите беше да може да се предоставят аргументи на българското правителство за обеми, евентуално и цени, които да предоставят възможност да отдели средства. След като стана ясно на база на тези преговори и разминаванията между двата бюджета, че парите не могат да се постигнат, съвсем редно беше да се каже ясно и честно на българските граждани, че държавата може да отдели толкова пари към момента и с тези пари може да покрие толкова от пакета. Много добре знаете, че винаги съм бил за доплащане.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Кумчев, ние отказваме да водим смислен разговор и да спорим, защото тези нападки срещу частни болници. Ако искате направете касата да плаща само на държавни болници, има и такъв модел.
Искам да ви кажа следното, като човек, който дълги години се е занимавал с проблемите на лекарите и лекарския съюз. Няма български лекар, който да работи за тези цени на касата. Разберете това, ние не живеем в тоталитарна държава. Това натоварва, не лекарите когато давате 40 или 50 на сто финансиране на пътеките, а пациента. Ще хванете един, двама души, в корупционна практика, защото не е взел 400 хиляди или 40 милиона лева, а 300 лева, което също е осъдително. Няма да може да се спре тази практика. Ние предлагаме различни варианти. Свийте пакета, дайте пълната сума за пакета, пуснете доплащането, да увеличим вноската. Предлагаме ви най-различни възможности, а вие сте се спрели и казвате, че така ще се работи и това е. Няма да стане така.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, защо не направихте доплащането?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не се направи, защото по онова време имаше двойно финансиране от страна на държавата. Трупаха се дългове и болниците бяха сравнително добре. На края се оправяха.
Моля, който е съгласен с параграф 3, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Параграф 4.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 37, алинея 3 се правят следните изменения и допълнения.
Точка първа е по законопроект № 754-01-07 предложен от Борислав Китов и група народни представители. Думите „от заплащане на сумите по алинея 1 се освобождават лица” се заменят с „сумите по алинея 1 се заплащат от Републиканския бюджет за лица”.
Точка 2 е по законопроект № 754-01-86 внесен от народния представител Петър Мръцков и група народни представители и гласи следното: след думата „семейството” се добавя „лицата навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги по предложението, което съм направил Хасан Адемов ще каже защо го внасям сега. Не искам да влошавам бюджета. Твърдо отстоявам, че когато едно правителство иска да има своята социална политика трябва да си поема отговорностите за това. В противен случай да правим на гърба на когото и да е, на компании от градския транспорт, когато освобождаваме пенсионери без да им плащаме. В случая е за сметка на лекарите, което не го намирам за нормално. Разбира се, задавам си въпроса, познавам технологията на изготвянето на бюджет. Ясно ми е, че точно сега едва ли ще може това да стане.
Обръщам се към колегите, да кажа, че разбирайки мотивите готов съм да остане сегашното положение, за да можем през следващата година да продължим този дебат и да потърсим решение. Надявам се вие да оттеглите и вашето предложение, за да бъде коректно и от двете страни.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, прочетете текста и последните думи, кои са освободени от такса. Не ви ли прави впечатление, че ако отпадне да бъдат освободени пенсионерите трябва да премахнем и медицинските специалисти, които са освободени от потребителска такса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е етичен кодекс в целия свят.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, изслушах внимателно вашите мотиви и това, че се намираме ден преди защита на бюджета. Считам, че ние също не можем да реализираме практически предложението в този законопроект и от тази дата.
Ще помоля Петър Мръцков на този етап да оттеглим нашето предложение, за да може бюджета на касата да продължи.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: Първо, всички лекари в тази комисия знаят чудесно, че контингента над 60 години в голяма част попадат освободените по хронични заболявания.
Второ, не веднъж сме дебатирали този въпрос.
Трето, по отношение на медицинските специалисти, уважаеми господин Мръцков, записано е в Кодекса за професионална етика, че медицинският специалист не дължи на колегата си сума за услугата, а само парите за консумативите. Това е етика. Никъде в света не са ми взели пари за преглед, когато съм се консултирал. Не правете популизъм на гърба на лекарите.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Пенсионерите по принцип са освободени, но отивайки при общо практикуващ лекар без да знаят списъка си плащат потребителска такса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттегляте ли предложението?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не оттеглям предложението.
СТАНКА МАРКОВА: Господин Мръцков, бях на частен преглед в Америка когато колегата разбра, че съм лекар от България ни взе пари. Така е в целия свят и е смешно да се спори за това.
Знам, че с моето изказване няма нищо да се промени. Освен мисленето на депутатите, в бъдеще. Мисля, че постепенно трябва да се разбере, че изпълнителите на медицински дейности не са само лекари и стоматолози. Те работят в екип с други специалисти. Знаете, че на 13 декември имаме протести и едно от исканията е да бъдем страна при договарянето с касата.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители макар, че вероятно знаете каква ще бъде позицията на Министерството на финансите, но искам да ви кажа по параграф 4 предложението, което се прави, че за нас като институция това е неприемливо.
На първо място, от финансова гледна точка.
На второ място, поради липса на механизъм, по който може да бъде администрирано, контролирано и осъществявано категорично.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да се съглася с втората част на вашето изказване. Никакъв проблем няма да бъде контролирано. Именно тогава ще има контролиране, за да може да си осребри парите трябва да представи касова бележка.
Надявам се, да има информационна система, която веднага да направи тази връзка. Изобщо не мога да приема втората част на вашето изказване.
Искам и Министерството на финансите като част от екипа на Министерския съвет да бъде на ясно, че когато една държава има дадена дейност трябва да я заплаща. Не може да става за сметка на изпълнителите. В това е философията на нещата. Останалото е технология.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, когато обсъждахме на първо четене темата за потребителската такса във вида ,в който беше предложена от колегите заявих своите условия, при които бих подкрепил тази промяна, която беше ако зад тази категория лица, които попадат в тази възрастова група се потърсят компенсации чрез капитационната сума. Това не стана в бюджета на касата и в разбивките, които видяхме. Капитационната сума е същата каквато е била през миналата година. При това положение се присъединявам към апела да бъде оттеглено на този етап предложението, защото колкото и доцент Щерев да възразява наистина тези 2,20 лева са едно чисто доплащане, а 4,40 лева в болниците още повече.
Готов съм да преглътна това, и да не бутаме сумата, но същевременно, ако нямаме условие за увеличаване на капитационните пари за тези категории лица, което ще бъде един вид компенсаторна реакция, вашия вариант с плащания от бюджета според мен е по-съмнителен, докато капитационните суми са гарантирани средства. На този етап ще се въздържа да подкрепя такава промяна за потребителските такси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам, ако се потърси начин и през капитационните суми. Така или иначе както виждате, че част от парите формирани от касата идват от бюджета въпреки, че има преходен остатък. Дали бюджета ще се прехвърли като сума, която да се увеличи към капитационните суми, не възразявам и бих подкрепил тази теза. Това е технология, при която винаги може да се намери най-доброто.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колкото и да е формално това съгласие има едно съществено различие, защото това не е технология. Това отново е философия на подхода. Ние прекалено много се вторачваме да товарим бюджета, който да превежда трансфери за субсидиране на дефицита, или за плащане на осигуровките на държавни служители. Погледнете какъв е контингентът от хора. Това вече е философия. Този наш неистов стремеж да товарим бюджета води до забравата, че системата е здравно осигурителна и ние имаме за цел да накараме тези, които са готови да дадат 3 лева за кутия цигари, което означава, че са готови да дадат 100 лева на месец, да не дават 14 лева за здравно осигуряване. Неравнопоставени са инвестициите. Инвестицията в нарушение на здравето и вашето господин председател и инвестицията здравеопазване, която представлява много малък процент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с първото предложение, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 9.
Не се приема.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги, ние защитаваме принципът, че хора които са в тежко положение, а всички пенсионери са в тежко положение, те се освобождават. Но има нещо объркано в начина на мислене. За всички, които се освобождават държавата трябва да плати за тях.
Искам тези хора, които се нуждаят от защита да бъдат защитени. Пенсионерите трябва да бъдат защитени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на Петър Мръцков, да гласува?
- „За” – 2.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 14.
Не се приема.
Параграф 5.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 40 се правят следните изменения и допълнения.
Първо, в алинея 1, точка 3 буква „а” думите „алинея 4” се заменят с „алинея 5”.
Второ, алинея 4 се изменя така: по законопроект № 754-01-7 внесен от Борислав Китов и група народни представители:
Алинея 4. За лицата по алинея 3 осигурителната вноска се внася в размера определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Вариант „Б” – по законопроект № 754-01-134 внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
„За всяко от лицата по алинея 3, точка 1, осигурителната вноска е в размер на 6 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица”.
„За всяко от лицата по алинея 3 от точка 2 до точка 10 осигурителната вноска се внася в размера определен със Закона за бюджета на НЗОК върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица”.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, обръщам се към колегата доктор Ваньо Шарков. Бюджетът вече е готов за тази категория и за пръв път сумата е увеличена от 0,5 на 3 на сто. Знаете, че 138 милиона лева в бюджета се дават допълнително.
Доктор Шарков, моля да оттеглите вашето предложение на този етап и по това време.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо съм предложил 3 на сто? Има една категория български граждани, които се осигуряват на това ниво. Фактически това е минималното ниво. Не следва лицата да бъдат повече отколкото е минималното на някои самоосигуряващи се граждани.
Считам, че моето предложение е коректно.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доцент Кумчев, първо искам да ви отговоря, че няма да оттегля предложението си. Моето предложение беше направено преди да дебатираме темата и преди да бъде готов бюджета както казвате вие.
Доцент Китов, това което вие предлагате се разминава с това, което е предложено от Министерския съвет като промяна с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета се променя Закона за здравното осигуряване. Там е записан текстът, който съм предложил, но вместо числото шест е записано числото три. Увеличението не е с 138 милиона лева, а с 120 милиона лева.
Предложението ми беше за 6 на сто защото става въпрос за децата. Ние казваме, че детското здравеопазване е приоритет. В същото време държавата ги осигурява, така както се осигуряват земеделските производители. Извинявайте, но това е смешно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, искам да внеса редакционна поправка, като предложа следният текст:
„Лицата се осигуряват върху 3 на сто от минималния осигурителен доход”. Мисля, че това е по-коректния текст, ако не възразяват представителите на Министерството на финансите. Ние приемаме текстовете, които са внесени от колегите. Не е ли по-коректно да направим тази редакция, каквато е в Закона за бюджета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип не възразявам, но каква беше логиката, когато казваме, че облагаме с 6 на сто пенсионерите, започвайки от минималната до максималната пенсия. Унифицираме всичко в тези 6 на сто. Все пак има една категория български граждани, за която говорим и са с половината от минималното, това са точно земеделските производители, които се самоосигуряват, за това съм написал 6 на сто. Унифицирал съм с останалото здравно законодателство. Отново се получава диференцирана ставка 3 на сто от цялото. има една категория граждани, за които е казано, че са 6 на сто от половината от минималната. За това унифицирам с тях. Това е моята логика.
ХАСАН АДЕМОВ: Когато се вдигне минималният осигурителен доход се вдигат и тези пари.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, въпреки всичко моля да подложите на гласуване този редакционен вариант. Съгласен съм, че унифицирането на тази ставка от 6 на сто е нещо, което звучи примамливо, но все пак нашите амбиции са да променяме осигурителната вноска.
Искам да ви припомня, че тези 6 на сто крият картна, която е съотношението на вноската работодател работник. Колкото и да говорим за 6 на сто, най-вече ни интересува колко внася работника и самоосигуряващия се. Приемането на 3 на сто върху минималния осигурителен доход не внася смут в системата, ако се приеме тази редакция.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, бюджетната комисия е ще приеме един текст в Закона за бюджета, като изказ на касата, а ние ще приемем друг текст, като искаме да кажем едно и също. В закона трябва да има един текст. Не може в един закон, в едни и същи членове да имаме два различни изказа за едно и също нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Всяко година в бюджета на Националната здравноосигурителна каса има традиционен текст, който казва следното: „Здравно осигурителната вноска за 2008 година е 6 на сто”. Тук не може да казваме 3 на сто или 1 на сто. Можем да променяме базата върху която са тези осигурителни вноски. Това, което казва доктор Китов е точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така или иначе не искам да казвам кой следва да синхронизира нещата, защото най-малкото има и времеви внасяния.
Доцент Щерев предлага да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с точка първа, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с вариант „А” , да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 3.
Приема се.
Моля, който е съгласен с предложението на Ваньо Шарков, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, предлагам да прекратим дебатите поради простата причина, че докато ние прочетем целите текстове ще се разгледа в зала Закона за бюджета, с който ще бъде изменен Закона за здравното осигуряване и това, което ние сега сме приели като ваше предложение ще бъде прието по друг начин в залата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, предлагам да продължим заседанието, за да приключим със законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моля, много внимателно юристите да прегледат текста, който урежда въпроса с осигуряването на децата в Закона за здравното осигуряване и да се убедят, че в сега действащият текст е заложен един абсурд, който подминаваме и объркването ще стане пълно. Цитирам ви за какво става въпрос.
Член 40, алинея 4 „За всяко от лицата по алинея 2, точка 1” вдигам погледа си на алинея 2 и търся точка 1. Става въпрос за тези 0,5 на сто, които са от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, като точка 1, която променяме се отнася за децата. Каква беше пречката от 0,5 на сто да стане 3 на сто от минималния осигурителен доход.
ХАСАН АДЕМОВ: Прочетете Законът за бюджета на касата, член 2.
Параграф 6.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В член 43, думите „алинея 4” се заменят с „алинея 5”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Параграф 7.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 7 е оттеглен от вносителя.
Параграф 8.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В преходни и заключителни разпоредби се създава параграф 19-з.
Параграф 19-з, алинея 1. „Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 година – 31 декември 2006 година и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски.
Алинея 2. В случаите по алинея 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават молба декларация по ред определен в инструкция издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.
Алинея 3. Здравноосигурителните права на лицата по алинея 1 се възстановят по реда на член 40-а.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
В параграф 8 се правят следните изменения и допълнения:
Първо, в алинея 1 думите „31 декември 2006 година” да се заменят с „31 декември 2007 година”.
Второ, създава се алинея 4.
Алинея 4. Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1 януари 2000 година до 31 декември 2007 година за времето през което са били в чужбина могат да бъдат възстановени по ред определен с инструкция издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и Тодор Кумчев по параграф 8.
Първо в алинея 1, думите „1 януари 2000 година” да се заменят с „1 юли 1999 година”.
Второ, в алинея 2 думите „по ред определен с инструкция издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите” да се заменят „ по образец утвърден със заповед издадена от министъра на финансите”.
Трето, в алинея 3, на края да се добави алинея 2 и алинея 3.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, да обосновете своите предложения.
ХАСАН ИВАНОВ: Имам един въпрос, защо 31 декември 2007 година?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото не знае, че от 1 януари 2006 година нещата са регулирани.
ХАСАН АДЕМОВ: Записано е „до 31 декември 2007 година”.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тези, които са живели извън Европейския съюз и са плащали. Когато един закон действа за едните, трябва да действа и за другите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, с един законопроект внесен от Хасан Адемов нещата от тази дата са регулирани за хората, които са били. Те нямат такъв проблем.
ХАСАН АДЕМОВ: Той поставя въпросът за тези, които са извън Европейския съюз.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това са хората, които живеят в САЩ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Адемов, кога се прие вашата поправка?
ХАСАН АДЕМОВ: През 2004 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттам нататък всичко е регулирано.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател това не е вярно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, виждам, че има поправки от всички. Призовавам ви, тези промени в член 19-в, да се приемат. С приемането на Закона за здравното осигуряване и при липсата на информационна система е допусната волно или неволно една грешка от законодателя. Законодателят вменява като философия на закона да се осигуряват солидарно всички български граждани независимо къде живеят и работят. Няколко години това нямаше никакъв проблем до есента на 2003 година когато бяха направени модули на информационната система. Тогава се видя, че 2,5 милиона български граждани не плащат осигуровки. Тогава започнаха постепенно разделени на групи, постепенно на земеделски производители, на самоосигуряващи се лица и т.н. да се търсят здравноосигурителните вноски. Остана една категория български граждани, които според поправката на доктор Адемов можеха да бъдат освободени ако представят по определен ред документи. Българските граждани живеещи в чужбина, една голяма част от тях, които твърдят че живеят там и са български граждани, но не са се връщали в България, не са ползвали здравноосигурителната система и питат от къде накъде е поставена тази философия на закона, че след като са български граждани трябва да са натоварени със здравноосигурителни вноски, и пишат че такава практика в Европейския съюз няма. Защо след като законодателят е допуснал грешка, ние го признаваме, защото не можем да не го признаваме.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е избран модел.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Моделът е избран, но такъв няма в Европейския съюз. Ако трябва да спорим по тази тема това е друга дискусия. Избран е погрешно този модел. Казват, че след като е избран погрешно да си поправим грешката.
Трето, след като ще поправяте грешката откъде накъде, аз свободния гражданин на друга европейска или друга страна вие ще ме карате в унизителната процедура да доказвам чрез три документа да се връщам в България, че не съм ползвал в системата и т.н. Казват на тези, които са заплатили вноски и т.н., че държавата е длъжна да ги върне след като неправомерно са взети парите по определен ред.
Във връзка с това този въпрос е поставен преди две или три години, лично аз се консултирах с много хора, включително с дирекция „Правна” на Народното събрание. Тогава ми казаха няколко неща:
Първо, не могат да се освобождават със задна дата задължения към държавата, включително от такива вноски. Това може да го направи само президента. Президентът повдигна такава акция, но след това се оказа, че ако трябва да опрощава вноски трябва да ги направи на всеки един поотделно. Не може да го направи със законово основание. Българите от чужбина създадоха сайт, в който ни атакуват с голямо основание. Те казват, че когато сме допуснали някаква грешка, оправете я. Вземете решение, което е съобразено с практиката в демократичните страни. Законодателят, ако е сбъркал, тук не става въпрос за опрощаване, защото опрощаването означава, че някой от нас е сбъркал и вие му опрощавате това наказание. Ние не искаме опрощаване, а анулиране. Оттук нататък става въпрос на чест. Разглеждайки всички тези мнения смятам, че част от нещата са вложени в тези предложения, които са направени тук и ви призовавам да ги приемем.
Има още нещо, което не е включено в предложенията и ние в един законопроект заедно с тези предложения, цялата парламентарна група на Българска нова демокрация прави предложение, с което смяната на тази философия в член 33, където е записано, че на здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България. Това е нещо, което трябва да се добави към всички тези предложения. Ако вие приемете всички тези поправки, което разбира се ще натовари бюджета. Отново ви казвам, че тези хора в чужбина нямат никаква вина, за всичко това. Приемам това като грешка към себе си. Когато сгрешиш не е порочно да признаеш, че си сгрешил.
Моля, от името на нашата парламентарна група да подкрепите промените, които са предложили в текстовете Лъчезар Иванов, Петър Мръцков и Тодор Кумчев и Ваньо Шарков.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 40-а е записано следното: „Българските граждани, включително и тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година от датата на напускане на страната и за всяка следваща, ако подадат заявление”.
Това е прието в края на 2005 година. Считам, че има известно разминаване, но ако вие живеете 100 години в чужбина и имате апартамент тук и никой не живее ще плащате данък смет.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не бива да смесвате имуществени закони със закони за здравеопазването. Например, ако живея в САЩ и си плащам според законите на държавата плащам тук в България здравното осигуряване и тук закона се променя, за да има равнопоставеност с хората, които живеят в Европейския съюз имаме двоен стандарт. Не ползвам никаква услуга. Вие не може да пренасяте юридически собственост върху недвижимо имущество със здравеопазване, в случая ползване на услуга в здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: А ние, които сме тук и не сме ползвали, можем ли да си вземем вноските?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Когато живеят в САЩ там се осигурявам и ползвам здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: След като нямаме равни задължения, трябва ли да имаме равни права?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако вие живеете в САЩ каква ще е вашата вноска, след като вие сте си плащали и в България?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще гласуваме ли в чужбина?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В чужбина гласуват всички онези граждани когато става въпрос за избори за президент или за Народно събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме равни права, но различни задължения.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Примерите, които посочвате в момента са несъстоятелни. Вие поставяте въпросът за двойното гражданство, което е съвършено различно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Равни права и равни задължения.
ХАСАН АДЕМОВ: Подкрепям тези неща по много причини. Проблемът идва от това, че през 2005 година преди парламентарните избори дадохме възможност основната част на законопроекта се отнасяше за здравно неосигурените в България. Това, което беше допълнително за чужденците дойте от Министерството на здравеопазването. Най-големият проблем дойде от това, че се поставиха неизпълними унижаващи достойнството на тези хора условия. Едното условие беше, в България задължително да си избереш общо практикуващ лекар. Ние казваме, ако не си избрал. Как хем е задължително, хем ако не си избрал. Това е най-големият проблем.
Вторият проблем, който се опитва да разреши Лъчезар Иванов с това предложение е, за тези които вече са платили. Ако ние не кажем в тази наредба, че не трябва да се включат тези точки, означава че нищо не сме направили. Тази наредба или инструкция трябва да бъде с много проста, ясна възможност това да стане. Несериозно е всичко останало.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, с пълна сила мога да ви разкажа историята за съдията, адвоката и прокурора, който казвал ти си прав, и ти си прав, но и аз съм прав. Във връзка с това искам да ви кажа като вносител на основния текст, тъй като по него има направени предложения за промени. Съгласен съм с всички предложени поправки в текста, който сме предложили.
Имам два въпроса, които основно са към отдел „Правен”. Може ли въпросът да бъде уреден със заповед на министъра на финансите? Ако може да бъде уреден със заповед на министъра на финансите ще приема тази поправка, или трябва да се каже наредба на Министерския съвет изготвена от министъра на финансите. Ние казваме, че законът влиза в сила от 1 януари 2008 година. Това означава ли, че трябва да поставим срок за издаването на тази наредба или заповед на министъра на финансите?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може да бъде със заповед, като образеца ще бъде предложение към тази заповед. Заповедта е индивидуален административен акт. Трябва да бъде готова към момента на влизане в сила на закона. Не е нормативен акт, за да сме длъжни да спазваме шестмесечния срок.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, наистина мисля, че след като доктор Адемов взема такава позиция това е много показателно, защото той е един от хората, които е много в тази материя по отношение на здравното осигуряване и приходната му част. Това е много важно.
ХАСАН АДЕМОВ: В социалното осигуряване на социално осигуряване подлежат тези, които са по трудовоправни и служебни правоотношения. Т.е. тези, които получават заплати и самоосигуряващите се. Тук осигуряването е всеобщо, в което е голямата разлика. За която разлика се твърди, че е грешният подход. Съгласете се, че когато се пише Законът за социално осигуряване няма координация на системите за национална сигурност, няма преговори. Тогава поддържахме, това което каза Борислав Китов и казахме, че след като имаш задължения произтичащи от конституционното право на български гражданин тези задължения трябва да се обвържат. Сега вече има Европейски съюз и други реалности. Няма нищо лошо в това да се поправят нещата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако позволи комисията, ако иска комисията може да промени член 33, защото това е основата на промяната. Защото, в Европейския съюз има две практики, или по местоживеене, или по икономическа активност. Къде работят или къде живеят.
ХАСАН АДЕМОВ: Това се казва корпоративна или всеобща солидарност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Законодателят поради редица причини, включително и обективни е допуснал една несправедливост спрямо тези хора. Оттук нататък с предложените текстове, ако се поправи член 33, се поправят нещата като трябва да следваме следната логика:
Първо, българските граждани пребивавали в чужбина повече от 183 дни до януари 2007 година и дължат за своя сметка за времето, в което са били, се освобождават от освобождението за внасяне на тези вноски. Това е кардинално решение на въпроса.
Второ, в случаите по алинея 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават декларация до Националната агенция по приходите.
Трето, взетите суми по определен ред да се върнат, когато са неправилни във връзка с указанията всеки да си избере личен лекар, иначе е противозаконно. Сега е избрал личен лекар, което означава, че си ползвал системата. Следвайки философията казваме, след като си избрал личен лекар, ползвал или не ползвал, означава че си ползвал системата, защото плащаме на личния лекар. Ако е сбъркана философията на закона, какво е виновен човекът, че му искаме изискване да избере личен лекар. Призовавам ви за разум. Не е леден казуса, но трябва да проявим справедливост. Запознайте се в детайли с въпроса и ще видите, че истината е тази. Сбъркали сме, допуснали сме някаква несправедливост към определена категория български граждани. Основните текстове, които трябва да приемем поправят тази неуместна философия. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези текстове на пръв поглед са идентични, но има и разлика в тях. Защото, Ваньо Шарков предлага евентуална възможност Националната агенция по приходите да освобождава.
ВАНЬО ШАРКОВ: Доцент Кумчев предлага друг ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, първо ще гласуваме предложението на Ваньо Шарков по принцип, а след това ще уточняваме.
ТОДОР КУМЧЕВ: Добре, приемаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВКИТОВ: Госпожо Йорданова с добавките на доцент Кумчев.
ХАСАН АДЕМОВ: По философия ние приемаме неговото предложение. Въпросът е можем ли да го оформим?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента не можем да го оформим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам следният механизъм. Нека да приемем по принцип всички тези неща. Ако приемем като редакция на комисията промяна и на член 333.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, според правилника не можем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо да не можем, след като е решение на комисията.
ХАСАН АДЕМОВ: Защото ще се каже, че не е разгледано на първо четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Предлагам следните текстове за параграф 19-в:
Алинея 1. Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година до 31 декември 2007 година и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето през което са били в чужбина могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски.
Алинея 2. В случаите по алинея 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават молба декларация по образец утвърден със заповед издадена от министъра на финансите.
Алинея 3. Здравноосигурителните права на лицата по алинея 1 се възстановяват по реда на член 40-а, алинея 2 и алинея 3.
Алинея 4. Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 година – 31 декември 2007 година, за времето през което са били в чужбина могат да бъдат възстановени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
Текстовете са инкорпорирани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво ще стана, ако 184 дни човекът е там, след това останалите дни е тук, на следващата година 184 дни отново е там, а след това тук. Тогава какво ще правим?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам ви малко по-различни текстове от текстовете на Ваньо Шарков.
Параграф 19-в, Алинея 1. Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година до 31 декември 2007 година дължат здравноосигурителна вноска за времето, в което са били в чужбина се освобождават от задължението да внасят тези вноски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, ще ви помоля да направите писмено предложенията си. Отдел „Правен” ще ги инкорпорира и на следващото заседание да ги гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не възразявам. По принцип трябва да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип всички приемаме параграф 8.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, за следващото заседание ще включим в дневния ред точката за изслушване на „Пирогов”.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.

(Заседанието завърши в 18,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/