Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 105

Днес, 13 декември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на ръководството на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – София, относно проблемите на лечебното заведение.
2. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – второ гласуване – продължение.
3. Разглеждане на т. 6, „Програма за действие на Общността в областта на здравеопазването 2008-2013 г.” от Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 105

Днес, 13 декември 2007 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на ръководството на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – София, относно проблемите на лечебното заведение.
2. Общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – второ гласуване – продължение.
3. Разглеждане на т. 6, „Програма за действие на Общността в областта на здравеопазването 2008-2013 г.” от Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Откривам последното за тази година заседание на комисията.
Първа точка от дневния ред е, изслушване на ръководството на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – София, относно проблемите и бъдещето на това известно българско лечебното заведение.
Господин Раденовски, имате думата.
ДИМИТЪР РАДЕНЕВСКИ: Уважаеми дами и господа, изминаха няколко напрегнати месеци след едно необичайно за нашата болница събитие, което нарекохме условно „Бал с маски” където остана едно впечатление във всички нас, че едва ли не единствената цел на лекарите работещи в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” е пари, пари и пак пари.
Искам да ви кажа, че това не е точно така, защото когато разговаряме за спешната помощ трябва да се казва, за спешната хирургия, спешната травматология, истината, само истината и цялата истина. С няколко думи ще ви разкажа за ситуацията, в която се намираме. Болницата е разположена на 24 декара с 14 декара застроена площ и 60 хиляди квадратни метра разгъната площ. Създадена е през 1951 година от градската община на София, за да реши проблемите на спешната помощ, която непосредствено след 1944 година, поради разрухата, участие във войни и други революционни промени, трябваше да се развият тактически моменти.
В момента болницата по настояване на Министерството на здравеопазването след направен одит, разполага с персонал от 2280 души на 1980 души. Тенденцията за изчистване и набиране на един критичен обем от интелектуална маса в института продължава, защото дейностите, които са възложени при нас за оказване на спешната медицинска помощ, което е едно от основните условия е да бъдат много ясни правилата за действия.
Мисля, че в момента, в който се намираме ни предстоят дела по отношение решаване проблема с бедствия, аварии и терористични актове, както и усъвършенстване на спешната помощ.
В момента в института са ситуирани 16 екипа с 200 души, които са готови да отговорят на нещата, които могат да ни сполетят. Разглеждайки спешната медицина като приоритет в националната здравна политика, ръководството на института иска да предложи една нова структура, която се състои в оформянето на един Национален център за спешна медицина, с многопрофилна болница за активно лечение. Националният център за спешна медицина с многопрофилна болница фактически, би могъл да решава проблемите на логистиката на алгоритмите и на всичко онова, което касае спешната помощ в страната, изхождайки от факта, че предстои преструктуриране на цялата здравна мрежа със съкращаване на болнични заведения. Мисля, че ако се оформи един център какъвто винаги е бил Институт „Пирогов” с неговите 50 хиляди души годишен прием и с 30 хиляди оперирани. Това може да помогне на правителството в определени моменти да решава не само оперативно тактически, но и оперативни задачи. Разполагаме с 500 лекари, от които 100 са хабилитирани. Нашата идея е да направим болницата да заработи по начин, по който би могло да се обучават. Ние сме създатели на специалността „Спешна медицина”. Всички онези, които придобиват специалност „Спешна медицина” практически се обучават 90 на сто при нас. В едни предварителни разговори със Софийския университет където вече има медицински факултет, има предложение, ние да бъде учебна база на Софийския университет. Във връзка с това по определени програми работим за изграждане на един учебен корпус, който ще се занимава освен с учебна дейност и с развити иновативни техники, внедряване на нови апарати. Всичко това е свързано със спешната медицинска помощ. Имаме намерение да направим и едно средно училище за медицински кадри, с които за срок от 5 години, биха могли обучавайки се след това да продължат да работят с нас за да можем да решим проблема със средния медицински персонал.
В момента второто юридическо лице, проблемът са средствата, които след тези три месеца бяха един реанимационен процес. Трябваше да се оптимизира дейността на някои структури и да се въведат ясни правила за разхода на скъпи лекарства, медикаменти и консумативи. Изхождайки от това ние реализирахме една печалба. Разходът е намален с около 900 хиляди лева. Печалбата за месец ноември е 2 милиона 800 хиляди лева, при една нормална печалба от 2 милиона 400 хиляди лева. За месец ноември е 2 милиона и 700 хиляди лева, което показва един ръст в приемането и оперативните интервенции. До този момент имаме около 5800 травматологични операции и около 4000 коремни операции. Т.е. явна тенденция за повишаване обема на работа, от където идват и приходите.
На второ място, искаме да конструираме медицински център, който ще бъде съоръжен с висока технологична апаратура. Ще работи 24 часа в денонощието, което е и нашият режим. Изхождайки от факта, че не всеки би могъл да отиде през деня да направи изследване, спокойно може да дойде през нощта да направи скенер, или ядрено магнитен резонанс, или други изследвания, което също ще облекчи, а в същото време повишава нашата конкурентноспособност. В момента това не се извършва от нас. Прави се само на спешно болни поради липсата на достатъчно апаратура.
На трето място, искаме да направим една болница за долекуване на нашите травматологични и хирургични болни, на улица „Стара планина”. Разговаряхме с министъра. Там има една общинска болница, която ако се предостави можем да развием мощен център за кинезетерапия и рехабилитация и физиотерапия като трето юридическо лице.
На това място можем да разположим една мобилна болница, която да бъде съоръжена с продукти, които се изработват и са сертифицирани от Европейския съюз, от заводите „Терем” и могат да бъдат успешно използвани при бедствия, аварии и терористични актове. На кратко това искам да кажа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, господин Матеев имате думата.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, ще погледна към болница „Пирогов” и от двете страни, като председател на Съвета на директорите и като заместник-министър отговарящ за медицинската болнична помощ и най-вече като човек, който работи в екипа за Националната здравна карта. Дискусията за болница „Пирогов” трябва да бъде аналитична. Това лято имахме напрежение. Само при анализ какво представлява болница „Пирогов”, къде е нейното място в нашето здравеопазване и каква е нейната мисия, можем да вземем съответните правилни решения.
Искам да кажа, че първата част от мисията на „Пирогов”, с която всички хора са свикнали е спешната медицинска помощ. Тази спешна медицинска помощ, болнична, която се дава в рамките на 24 часа от един високообразован, обучен и сплотен колектив, изисква съответно финансиране.
Според мен, финансирането, което болницата получава само изпълнявайки клинични пътеки с договорните си партньори НЗОК и РЗОК е недостатъчен за да може да поддържа тази 24 часова готовност.
Искам да ви кажа, че това не се отнася само за болница „Пирогов”. В нашата Национална здравна карта, такива звена, които изпълняват неотложната помощ и които са отговорни в областен порядък са поставени областните болници.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези болници нямат същият статут.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Не говоря за статута, а за мисията на болницата.
Първата част, когато обсъждаме болница „Пирогов” трябва да си дадем правилното виждане как ще финансираме, как ще дофинансираме тази дейност, която 24 часа свети червената лампа в „Пирогов”. Това струва сериозен финансов ресурс, който другите болници, които нямат 24 часова спешност, успяват да стабилизират своето финансово състояние.
Съгласно Закона за здравето, спешната помощ е към Министерството на здравеопазването и би трябвало да се финансира с това направление в бюджета на министерството, което е за спешната помощ. В настоящия момент финансира Центровете за спешна медицинска помощ, линейките, но самите болници, които изпълняват тази мисия не се дофинансират.
Второ, освен изпълнявайки тази спешна мисия изпълнява и една планова дейност, същите тези професии, които цитираха специалисти в областта на ортопедията, хирургията и другите направления, а има уникални каквото и токсикологията, изгарянията и другите, имат планова дейност. Тук се явява колизия, че в тази болница има два вида болници – спешна и планова, които имат своята специфика.
Смятам, че доцент Раденовски е прав, че поставя на обсъждане до къде трябва да бъде спешността и къде трябва да бъде плановата болница и как да бъдат дефинирани. Доцент Раденовски, това следва да бъде много точно обяснено.
Според мен, във вашето експозе медицинският център, който ще дава 24 часова доболнична помощ за всички хора, които сметнат, че имат необходимост и състояние, което заплашва по някакъв начин техния живот, трябва да бъде разгънато, развито и да се финансира по линията на спешността.
Колкото до социалната тема, тъй като болницата наистина е център на маргинални хора, или хора които са извън обществото в даден момент, не са здравно осигурени, или имат нужда от продължително възстановяване. Проведени са разговори с Министерството на труда и социалната политика евентуално да се направи една програма, която да бъде финансирана и от двете министерства и да се отнася за тези здравно не осигурени маргинални пациенти или изоставени пациенти, които могат да бъдат долекувани в някои от местата, където предложите.
Одобрявам това разделение на болницата, но смятам, че мястото на тази болница е в Министерството на здравеопазването. Нейната мисия е да изпълнява Закона за здравето.
Считам, че трябва да бъде допълнително финансирана за тази спешност, която изпълнява. Искам да подчертая, че трябва да бъде допълнително финансирана от всички 28 областни болници, които изпълняват тази дейност. Те трябва да бъдат финансирани.
Господин председател, ако имам удоволствието да бъда поканен и да ви представя Националната здравна карта, точно така е записана стратегията. В областта на спешната помощ е изградена на базата на 28 спешни приемни отделения в областните болници. Изградена е на базата на 183 филиали на спешната помощ и на базата на 730 мобилни структури, които изпълняват транспортната функция. Тази пирамида е спешната помощ. В тази пирамида „Пирогов” има основно място и може в рамките на обучението, в рамките на университетските дейности да изпълнява своята мисия да провежда обучението спешна медицина.
Според мен, проблемът в „Пирогов” е неговото финансиране. От правилното финансиране не само на „Пирогов”, но и на всички областни болници, които изпълняват тази мисия, трябва да има отделен ресурс, отделно финансиране, където да бъде посочено точно, че в болницата, съответно населението, което покрива жителите изпълнява тази спешност и трябва да има съответно финансиране извън финансирането, което има по системата на договора с Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на статута не смея да взема отношение, тъй като считам, че Министерството на здравеопазването е отговорно за болничната помощ. Смятам, че не е правилно да си прехвърляме нашите задължения в други министерства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги, откривам дискусията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, безспорно е, че „Пирогов” е символ на спешната медицина. Не виждам от този материал, който е кратък и вероятно се нуждае от допълнителни разяснения непременно искане към момента, това по същество деюре признаване на статута на „Пирогов” като Национален център за спешна медицина да е свързано с непосредствени искания за финансиране. Макар, че вероятно, както доктор Матеев спомена, в един момент ще е необходимо. Искам да задам два въпроса.
Първият въпрос е, тази промяна на статута, която лично аз ще подкрепя и вероятно и повече от колегите, свързана ли е с непосредствени финансови искания, тъй като не са възможни към този момент. Това ще стане най-рано през следващата година. Освен, ако няма вътрешни резерви, които можем да мобилизираме.
Тук има няколко други към края на изложението на доцент Раденовски, „необходимо е адекватно въздействие върху нормативните актове”. Ще помоля, да кажете необходимо ли е нещо да се променя в някои от законите, или е достатъчно с някакъв акт на Министерски съвет да се направят промените.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, в момента правим отново един „миш-маш”, господин Матеев вие казвате, че основната мисия на тази болница е спешност, а в същото време е оставена да се финансира по клинични пътеки, които не плащат спешност. Ясно е, че нейната мисия спешност в момента не е първостепенна. Напълно съм съгласен, но вие трябваше да кажете, по отношение на спешността, спешност се извършва и в други болници. Приемам това, което казахте не само за областните болници, защото принципът на най-развитите страни по отношение на спешността е най-близката болница. Тогава или правим един национален център, който преди всичко е с регионално софийско значение и национално, в който няма друг да работи по спешност, а само там ще се работи по спешност, или болница „Пирогов” ще се превежда наравно с останалите болници, а именно няма нужда от повече персонал. Имат близо 30 на сто повече персонал. Имат специфично работно време. Ако искаме да го поддържаме ще намерим допълнително средства. Ако не искаме да го поддържаме ги привеждаме в условията, в които се намират областните болници. Областните болници, които извършват почти същото с малки изключения, защото има уникални звена, те нямат такова разпределение и повече персонал. Вие знаете много добре това.
Искам да ви кажа честно, че това е дилемата на нещата, или изнасяме като мисия и първостепенна задача спешността и тогава казваме, че това е специфична функция натоварена от държавата, която се поема от нея. Господин Адемов ще ви зададе въпрос – защо другите болници, които извършват тази дейност да не получават адекватно заплащане?
Второ, безспорно е, че в момента „Пирогов” оставен на такова финансиране не може да задоволи нуждите си. Работи повече, има недофинансиране, повече персонал и дори да получава наравно с останалите болници, поради това, че има повече персонал реализира 30 или 20 на сто, загуба. Именно в заплащането на труда.
От друга гледна точка, ще задам следният въпрос – как медицински център в доболнична помощ ще работи спешно? Медицинският център се финансира само и единствено от касата. Касата не финансира подобно нещо. Той може да е приемно отделение на болницата, ако стане национален спешен център и да бъде част от болницата, но не може да бъде заведение с доболнична помощ. Няма как един национален институт по спешна помощ да има и болница за долекуване и медицински център, а защо не и ДКЦ? Защото не може. Или ще бъде Институт по спешна помощ, или ще се направи един холдинг от търговски дружества, за това за което вие говорите. Това са различни неща.
Не на последно място, знаем, че сега се отделиха малко средства за финансиране на спешната помощ. Ако не се регламентира специално за институт „Пирогов” проблемът ще възникне отново господин заместник-министър. Вие правилно казвате, да основният проблем е там. Хубаво, но този проблем не се решава. Законовата база е необходима, защото ако има желание наистина неговият статут да се промени и той да премине и да има двойно финансиране, трябва да има законови промени. Най-малкото следва да влезе по член 5, защото доцент Раденовски казва още нещо: „Ние ще сключим договор с Медицинския университет за преподаване”. Извинявайте, но това означава университетска болница. Още един проблем.
Господин Раденовски, няма среден медицински персонал. Има специалисти по здравни грижи, които получават образование в акредитирани колежи. Как ще развивате училище за среден медицински персонал? Това е абсурдно. Голямата цел е, ще има ли специфична функция спешност институт „Пирогов”, който да стане един национален център по спешна медицина, което означава, че няма да е търговско дружество и трябва да премине по член 5 или става като всички останали без този персонал, без това работно време и ще работи като всички останали болници. Тогава може да се направи холдингова структура и медицински център, както и ДКЦ и болница за долекуване. Това са нещата. Нека да погледнем кое е възможно да се направи. Защото, с останалото се получава смесване на нещата, което ще ни вкара в един порочен кръг.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да повторя неща, когато бяха протестите на „Пирогов”. Тогава говорихме определени неща и трябва да е ясно, че проблемът идва не от „Пирогов”, а оттам, че Министерството на здравеопазването подпомогнато от правителството трябва да изложи стратегия и здравна карта, които да приеме и да поеме отговорност за по-нататъшни действия. Не може на парче да се поставят идеи, просто хей така. Защото, представете си ако решим да предложим законопроект и институт „Пирогов” се преобразува в друг вид болница. Не трябва ли да се преобразува в рамките на решаване на спешността в страната? На 24 часов достъп на българските граждани до медицинска помощ. Това е заложено в стратегията и здравната карта. Приемете тези неща и ги дайте, за да погледнем какво смятате да правите. Искам да ви кажа, че ако говорим за спешността не може да бъде еднаква в Кърджали, в Разград, в София и в Пловдив. За това, защото условията са различни. В Кърджали има региони, които са отдалечени от здравни заведения по време. Те може да са близо като километри, но след като са отдалечени по време, тогава се развива спешната помощ. В други региони джипита и специалисти правят в центровете дежурства и осъществяват тази помощ. Най-лесно е това в София, Пловдив или във Варна и други градове, където има гъста шосейна мрежа. Това е въпрос на стратегия, не е въпрос на отделно лечебно заведение. Какво говорихме за „Пирогов” по отношение на парите. Институт „Пирогов”, както всички останали заведения в страната се финансира от здравната каса, като работи по пътеки. Тези пътеки финансират около 30 на сто от неговата дейност.
Втората пътека за финансиране е доброволното здравно осигуряване, регламентирано в Закона за здравното осигуряване, който не си е направил доброволно здравно осигуряване плаща на ръка на касата на „Пирогов” както е във всяка друга болница.
Трето, в „Пирогов” се работят изключително тежки случаи, които отиват от цялата страна. Работейки тежките случаи, всички се съгласиха, Министерството на здравеопазването да направи програма, за плащане за тежест на заболяванията. Тежките заболявания се плащат. Където с лекуват се плащат. Ако това е планова операция се плаща 300 лева по касата или 400 лева. Ако е с перитонит и ще трябва да лежи болният 10 дни със съответните усложнения, заплащането ще достигне до 3000 или 4000 лева. Някой трябва да покрие това, иначе „Пирогов” ще трупа дългове. Това е третият път, по който се финансира. Министерството на здравеопазването трябва да направи тези неща и хората да имат достъп до това финансиране.
Четвърто, ако възлагате спешна помощ на болница „Пирогов”, за тази спешна помощ също трябва да се плаща, защото „Спешната помощ” се плаща от държавата. Необходимо е да се плаща на всяко заведение, което прави „Спешна помощ”, а не ние да обособяваме болница за спешна помощ, защото казват, че бившата Правителствена болница, „Пирогов” и „Токуда” всички правят спешна помощ, който прави спешна помощ да му се плаща отново по програма. Това е четвъртото перо.
Възможно ли е едно такова мощно заведение да не бъде учебен център. Къде ще се научат студентите на спешна медицина, освен ако не в „Пирогов”. Разбира се, „Пирогов” ще сключи договор с университета и на тези хора, ще се плаща пето перо, по което ще получават пари, хората които работят в „Пирогов” и който работи всички тези дейности получава пари, който не работи няма да получава колкото санитарка. Нали парите следват пациента и дейността.
Ако направим всичко това смятам, че колегите, които са обучени, квалифицирани и работят с желание в „Пирогов” ще имат високи възнаграждения. Всичко това не зависи от тях. Цялата организация се прави от Министерството на здравеопазването. По този начин виждам нещата. Ако се реши в рамките на една стратегия за развитието на спешната помощ и достъпа на български граждани до медицинска помощ, тогава е отделен въпрос, ако решим да се преобразува в рамките на тази стратегия и да бъде друг тип лечебно заведение „Пирогов”. Не се поддавайте да отидете към член 5, което означава да отидете на заплати и да станете чиновници. Това не се иска от лекарите от „Пирогов”. Защото, веднага ще последват нови протести, защо заплатата ми е 300 лева или 400 лева. Това не е целта на лекарите от „Пирогов”, да станат чиновници по член 5 и да получават заплати от държавата. Лекарите, които работят в „Пирогов” са високо квалифицирани специалисти и не се нуждаят от субсидии от държавата. Те се нуждаят от достойно заплащане на тяхната квалифицирана дейност по теми, по това, което работят. Там се работят много работи.
Уважаеми доктор Матеев, вие работите в тази сфера. Предложете нещо, сигурен съм, че всички ще ви подкрепим, за да могат не само колегите от „Пирогов”, а всеки, който работи по този начин спешност, спешни случаи и учебна дейност да може да получи съответното възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, позволете ми да ви направя една реплика. Донякъде съм съгласен с вас. В болниците по член 5 изобщо не получават по 300 лева, нито са държавни чиновници, защото и болница „Лозенец” работи по клинични пътеки и получават субсидии. Сигурно заплатите им са над 1500 лева. В това отношение не бяхте прав.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Болниците по член 5 са остатък от системата „Симашко”. Това е друга тема. Защото, да получават по пътеки и да получават и заплата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Получават допълнително финансиране.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво е това допълнително финансиране?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За специфичните си функции.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо бившата Правителствена болница получава допълнително финансиране, а болница „Токуда” – не получава? Това не може да бъде така.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, риторично поставям въпроса – каква е целта? Ще се опитам да отговоря, по начина, по който го виждам. Веднъж направихме едно обсъждане на тема „Пирогов”. Длъжници сме на тези хора, защото ние пред тях поставихме определени задачи. Част от тези задачи са изпълнени имайки предвид информацията, която получаваме, но има част от задачите, които поставяме, но са неизпълними при статута, който има. И тогава и сега продължавам да пледирам, че режимът стендбай на готовност на тези институции, на които се опира спешната медицина в България не е отчетен и платен. Защото, ние плащаме за извършена дейност, но поддържането на готовност още не сме намерили модуса, по който да я платим. Връщаме се отново риторично към темата катастрофата в Бяла, инцидента и пострадалите, за да си отговорим на въпроса – къде е спешната медицина? Къде отиват тежко пострадалите и какъв е техният път? Припомнете си пътя.. Посоките бяха две – Военно медицинска академия и Институт „Пирогов”. Животът е наложил това. Практиката показва, но ние все още свенливо казваме, да но трябва да бъдат при равнопоставени условия с всички болници. Като е така, защо ги изпращаме по-нагоре. Ние търсим по-висока квалификация, по-големи възможности и в същото време си навеждаме главите надолу, когато трябва да отговорим на въпроса – кой плаща всичко това? При какви критерии и условия.
Смятам, че статутът на националните центрове трябва да бъде отново въведен в Националната здравна стратегия. Тези национални центрове, които се занимават освен със специфичната лечебна дейност се занимават и с учебна дейност и с научна дейност, не забравяйте това.
Поставям въпроса за обучението не само на лекарите. Тук става дума за подготовка и обучение на парамедици, на формирования, които по света съществуват и са част от елементите на спешната помощ. Не виждам друга структура освен „Пирогов”, която би могла в една близка перспектива да се заеме и с това. Споделяйки нуждата от промени в законодателството, свързани с философията на новата здравна стратегия, дали ще е член 5 или член 5-а, някъде там трябва да въведем отново статута на националните центрове, в които на първо място поставяме Националният център по спешна помощ „Пирогов”.
Необходимо е да благодарим на колегите от центъра, че преди време тръгнаха към един конструктивен подход на решаване на проблемите, но също така конструктивния подход ще бъде до време, докато се разбере, че добрите намерения не са се превърнали в добра реалност. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Както винаги задавате въпроси, на които знаете отговора. Става въпрос да дадем препоръка и да настояваме Министерството на здравеопазването да направи точно това, за което говорите. Разбира се, като изложат своите виждания по въпроса.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми колеги, мисля че доцент Раденовски е напълно прав да поставя този въпрос пред нашата комисия. Защото, Министерството на здравеопазването по този въпрос, има отделни ангажименти, които са свързани с финансирането на спешната помощ, нека да я организира. Пиер Тодоров преди време започна да организира спешната помощ в България, но все още не е организирана, както трябва. Ако трябва „Пирогов” да се превърне във върха на една пирамида наречена „спешна помощ в България” с всички функции, логистични, консултативни, на разположение, методични, образователни е друга тема. Ако това би могло да стане следва да се направи не от Комисията по здравеопазване, а от министерството. Защо се обръща доцент Раденовски към нас? Защото в член 5 на Закона за лечебните заведения ние вече сме направили изключенията. Сега се опитваме изключенията да бъдат превърнати в правила, тъй като всички проблеми на здравната система в България, в случай на спешната медицина рефлектират към проблема наречен „Пирогов”. Защото, традиционно в България в София и не само в София, но и в цяла България спешността се свързва с „Пирогов”, дори не толкова с военна болница. Съжалявам, ако противопоставям двете болници. В Букурещ когато стане въпрос за спешна помощ отиват в спешния център. За България, за София това е „Пирогов”. След като ние вече сме направили изключения и сме предоставили възможност държавата да образува тези лечебни заведения, говоря за Правителствена болница и останалите ведомствени болници, да не ги изреждам всички, сега какво искаме? Искаме да спасим колегите от „Пирогов” от дисконфорта парите от клинични пътеки да финансират това, което не финансира държавата. Защото, получават заплащане благодарение на своя високо квалифициран труд по клинични пътеки, но тъй като там доминират спешните болни, идвайки спешните болни те се принуждават да прехвърлят един път към недофинансираните клинични пътеки, втори път към скъпо струващата спешна помощ, която не се финансира от държавата и трети път към поддържането на готовност за оказване на спешна помощ. Ето къде е проблемът? В болниците по член 5 има финансиране за извършване на специфичните дейности. Тук няма такова финансиране. Ако приемем, че спешността, както задълженията по линия на НАТО, на международните конвенции на Правителствена болница, защото има задължения по Виенската конвенция и за всички останали болници, държавата спазва тези ангажименти към другите болници, тогава защо „Пирогов” не ги спазва? Това, което казва доцент Щерев е съвършено правилно, защото ако ние решим спешността да е концентрирана единствено и само в „Пирогов” тогава спешно болния, който отива в страната във всички останали болници какъв е? Той също трябва да има статут на спешно болен. Най-лесният проблем е ние да потвърдим още веднъж изключението и да го превърнем в правило. Т.е. отива по член 5. Ако във Военна болница държавата може да финансира с бюджетни и извънбюджетни средства, защото по линия на НАТО има проекти и програми, които се финансират, убеден съм, че „Пирогов” дори и с парите от държавния бюджет няма да може да се справи, защото ние все още не сме дефинирали коректно понятието „спешност”. От кога до кога болният е спешен? От кога до кога му плащаме с държавни пари? От кой стадий на лечението започват да му плащат по клинични пътеки? За това са тези опити да направим всички структури, които се предлагат от доцент Раденовски.
Мисля, че дискусията трябва да се проведе в този кръг на опита ми за разсъждение, за да може да се излезе от тази ситуация. Непрекъснато ще повтаряме тези неща и няма да има ефект от това. Колегите от „Пирогов” се намират в абсурдната ситуация от заплащането за клинични пътеки, което по принцип не е адекватно да се прехвърля върху спешно болните. Разбирате ли?
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, доктор Раденовски искам да изкажа своето мнение. Изхождайки от това, че си спомням лятото, в което започна диалога в „Пирогов” по повод стачките на колегите. Тогава в Комисията по здравеопазване отново първи реагирахме с ясното съзнание, че „Пирогов” наистина е символ на спешната помощ. Без да навлизам в подробности за израза „спешна помощ” по-скоро ще кажа разсъжденията си по отношение на това…, ако трябва да ще потвърдя намерението да направим така, че „Пирогов” да остане този център, който е в съзнанието на цяла България. Това не е пресилено. Това, което се спомена от доцент Щерев и доктор Адемов са верни. Има два важни момента.
Първо, необходимо е концептуално да сме на ясно юридически какъв център трябва да бъде „Пирогов”.
Второ, начинът на финансиране и финансовите потоци, за да може да е ясен образът на „Пирогов”. Това, че трябва да съществува и да е Национален център и да остане такъв, нека нещо, което много добре работи и съществува, да бъде усъвършенствано, а не да започнем от нулата, разбира се ние не говорим с това.
Сигурна съм, че всички ние сме единодушни в становището си, но в дните, в които някакво конкретно становище ще се вземе, трябва точно тази концепция да е ясен този момент. Юридическият статут, финансирането на „Пирогов” и оттам нататък смятам, че населението няма защо да бъде дори в подробности информирано. Така или иначе върви с доверието си към този център.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, доцент Раденовски, на първо място трябва да подчертаем макар, че сме важен орган не сме най-компетентният орган, който трябва да вземе решение точно по този въпрос. Ние сме органът, който трябва да балансира обществени интереси. Не знам дали тук трябва да решаваме точно технологични въпроси как да бъде изградена здравната система на България. Необходимо е да подчертаем едно нещо, което се знае от всички, че България в момента няма адекватна на съвременните изисквания система на здравеопазване защото ние сме на етапа, в който сме изградили в определена степен новата система на здравеопазването, която не е доизградена. Т.е. не искам ние да решаваме проблемите в българското здравеопазване на парче на принципа на казуистиката, защото най-вероятно доникъде няма да стигнем. По-склонен съм ние да решаваме проблемите в рамките на сега действащата система и разбира се перспективните решения във всеки казус да бъдат решавани дългосрочно когато ние имаме нова Национална здравна стратегия и ясен дизайн на визия на европейска система на здравеопазване в България.
На първо място, трябва да се изградят нещата, защото е много вероятно сега да вземем едно решение, което смятаме, че е дългосрочно и перспективно, а утре да се окаже, че е в разрез със стратегията, която ще бъде приета.
На второ място, ние сме на ясно или имахме претенцията и смятаме, че трябва да продължим да имаме претенция, че тази специализирана многопрофилна болница, в която правилника за дейността е одобрена от министъра и разписана „Спешна помощ” веднага изважда в едно приоритетно и специализирано положение, при което парите на държавата, които са съсредоточени в Министерството на здравеопазването могат да бъдат насочвани към „Пирогов” чрез Националната програма за спешна помощ, защото спешната помощ както припомни доктор Матеев, са средства, които са първостепенен ангажимент на държавата и на Министерството на здравеопазването не само по нашето законодателство, но и по международните ангажименти. Българската държава трябва да изгради и поддържа 24-часова общо достъпна, безплатна спешна помощ за българските е чужди граждани, които пребивават на територията на държавата. Т.е. не само, че няма никакъв проблем, а е задължително и ние от опозицията веднага ще подкрепим подход, при който от бюджета на здравеопазването се заделят средства за дейността „Спешна помощ” в „Пирогов”. Веднага ще обърна внимание на дълготрайните материални активи, защото е срам за България, а не за министерството да имате една сграда, на която мазилката е паднала от горе до долу и това да е лицето на българското здравеопазване. През 1990 година съм получавал специалност в „Пирогов”.
Първата стъпка, която трябва да се направи е дълготрайни материални активи от бюджета на Министерството на здравеопазването приоритетно за „Пирогов”. Доктор Шарков, ми каза, че има предвидени петдесет и няколко милиона лева. Ако за следващата година бяха предвидени сто петдесет и няколко милиона, веднага ще ги подкрепим, нищо че сме опозиция.
Ако за „Пирогов” има приоритетно финансиране на дейността и на материалната база заради спешността ние няма да възразим и при сегашния статут. Самият аз като лекар и като гражданин не смятам, че трябва ние да изграждаме система на парче, система на „Пирогов” на второ, трето или четвърто здравно заведение.
Ще ви кажа нещо, което според мен беше грешка на министерството и сега виждаме, че започват да я поправят, тъй като съм участвал в създаването на сегашната система на спешна помощ от 1994 година по програма ФАР. Ние знаехме всички европейски изисквания – самостоятелна система изведена извън останалите здравни заведения, защото е специфична.
През последната година и половина министерството започна да вкарва спешните отделения в многопрофилните болници, които са търговски дружества, което не прилича на измиване на ръцете, като на отхвърляне на отговорността към едни търговски дружества, които са един микс на общинско, на държавно, на търговско, на бордове и т.н.
Министерството на здравеопазването и министърът 100 на сто носят отговорност, както и да си измиват ръцете. Ние ще ви подкрепим в опита да получите адекватно финансиране, директно от бюджета, нищо че сме десни, нищо че сме опозиция. Крайно време е Министерството на здравеопазването да прокара през Министерския съвет Националната здравна стратегия и ще препоръчаме следното. Не бива и няма да е ефективно Националната здравна стратегия да се прави от чиновници в министерството, при цялото ми уважение. Националната здравна стратегия трябва да бъде създадена от професионалистите, от потребителите и от цялото българско общество, което има интерес, включително не е лошо да бъде ангажирана и българската опозиция. Ние, които сме тук в тази зала от опозицията, ще участваме в изграждането на Българската национална здравна стратегия, защото утре днес управляващите ще бъдат в опозиция. Т.е. трябва да бъдат балансирани интересите и да са дългосрочни и перспективни.
Заявявам, че това, което предлагате в момента може да изглежда рационално и перспективно, но без да бъде стъпило на една нова национална здравна стратегия, няма да го подкрепя.
Мисля, че ясно подчертахме какви мерки можем да подкрепим в рамките на сега действащата система.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Колчаков, мисля, че след като очакваме толкова време стратегия. Въпросът е да помогнем да се разрешат въпросите, а не самоцелно да се обвиняваме един друг. Да кажем, че не сме сега в състояние да се изложи стратегия, да се приеме. Година и половина има до края на мандата. Искам да попитам за кога ще се прави тази стратегия? Една стратегия се пише за пет- десет години. Ако е стратегия, трябва и следващите управляващи да продължат да я изпълняват. Да отидем към нещо по-прагматично. Например, да поставим един срок от един месец или месец и половина и Министерството на здравеопазването да подготви една концепция за спешната медицина в България. Тогава отново да разгледаме този въпрос. Това е част от стратегията.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не възразявам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава да видим, ще приемем ли тези мерки, по какъв начин, къде е мястото на „Пирогов” и останалите болници и т.н. Тук се направиха някои предложения.
Ще посоча още една причина, от която „Пирогов” трябва да взема пари. Това е поддържането на готовност за бедствия и аварии у нас и в чужбина. Има ведомство, което трябва да дава пари, защото е много скъпо за да се поддържа тази готовност. Има редица места от където могат да се вземат. Необходимо е да има нормативен ред на базата на една политика, която е направена в комисията и предложена от Министерството на здравеопазването. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Колчаков, стратегията няма да свърши работа. Стратегията посочва дългосрочният път. Доцент Атанас Щерев е абсолютно прав. Всички лечебни заведения и по Конституция са равнопоставени. Когато се говори за спешност не може да бъде само в София и не може да бъде само в институт „Пирогов”. Друг е въпросът, ако „Пирогов” стане подобие на Института по транспортна медицина, като методична шапка.
Ако заместник-министър Матеев не възразява поддържам предложението в началото на месец февруари да обсъдим вашето виждане, без да чакаме стратегията, за развитието на спешната медицина и ролята и мястото на институт „Пирогов” вътре в нея.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По принцип това е правилно, тъй като очевидно днес не можем да изчерпим въпроса, който е много важен. Все пак ние бихме могли да стъпим на разработката на доцент Раденовски и да помолим министерството подготвяйки се за това разискване в началото на месец февруари, а може би и сега, идеята за Национален център за спешна медицина, която изглежда работеща, одобрява ли се. Можем да им препоръчаме да се съобразят и с вижданията на колектива на „Пирогов”.
ХАСАН АДЕМОВ: Не знам защо сте толкова големи оптимисти, защото колегите от „Пирогов” са прави, че точно сега внасят когато се обсъжда бюджетната процедура. Утре ще кажем, че възлагаме на държавата да финансира, и ще ни отговорят, вие приехте бюджета, а няма с какво да ги финансираме. За това в Министерството на здравеопазването сега между първо и второ четене отиват 30 милиона лева за лекарства за онко заболявания.
Въпросът е, сега когато протича процедурата между първо и второ четене, дори и в момента, можем ли да направим така, че да подсигурим финансирането? Това е основният въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Имаме предложение за спешната помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, разговарях с доцент Раденовски, който не поставя въпроса, за да изнудва. Поставя съвсем принципно въпросът, разбира се ако може нещо да се направи за следващата година ще бъде добре.
ДИМИТЪР РАДЕНОВСКИ: Слушайки ви, в мен остана надежда и убеждение, че все пак има известно разбиране и може би моята екзекуция предстои, т.е. след един месец, или по-нататък. Искам да ви кажа, че усещането, че нашата болница наистина е един естествен център съществува в цялата столица и в страната. Когато, вие обсъждате въпроса с лечението на тежко болните и за това е създадена методика и са отделени около 42 милиона лева ние знаем, че ще получим част от тези пари. Знаем, че ще ни бъдат предоставени и пари за спешната помощ. Имаме проблем с лечението на неосигурени социално слаби. Всеки ден се срещаме с тези, които ги намират под мостовете от топлинен удар през лятото, и от замръзване през зимата. Трябва да ви кажа, че те не могат да влезнат в други болници след 14,00 часа след обяд или след 18.00 часа привечер, не говоря за която и да било болница. Идват при нас и тогава ние се срещаме с един проблем- кой ще финансира това действие. Ако ние искаме да поставим върха на пирамидата, който да бъде твърд, методичен, да извършва логистиката за цялата страна, имам чувството, че това не може да се прави на книга и теория от група чиновници, които са някъде. Това се прави на мястото където се извършва спешната помощ. Това е център, който има традициите на 60 годишен опит. Ако ние предлагаме нещо, отново ви казвам, че не искам да ми кажат, че ми дават още 20 милиона лева. Трябват ми 220 милиона лева, за да направя реконструкцията на болницата. Влизайки в сградата първото нещо, което направих беше за да направя фасадата на болницата. Ще поставя и логото на болницата. Зад мен стоят 2000 души, които не искат да ни се плаща за това, че седим, искаме да ни дадат парите, които ние сме отработили. В момента не поставяме по този начин въпроса. Говорим за статут. Изравнете ни, например с Университетска болница. След една или две години, ние ще влезем в бюджета. Не искаме сега да ви притесняваме.
Искам съвсем искрено да ме разберете. Не искам да ви вкарвам в проблем, защото това е голям проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Матеев, кога може да стане това, за което доцент Щерев и аз апелираме?
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Наистина може през месец февруари да докладвам. Поемам ангажимента, тъй като сме разработили и една програма, с която участваме в оперативна програма „Регионално развитие” за акредитиране и реновиране на спешната медицинска помощ в България. Мога и тази програма да бъде включена.
Смятам, че можем да изготвим едно виждане, не бих казал концепция. Нека да бъде нещо, което следва да поставим на дискусия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, едно виждане.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Ще представим виждане как да конструираме спешната помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще бъде включено като точка в първите петнадесет дни на февруари.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Поемам ангажимент да ви докладвам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви помоля да се консултирате и с колегите от „Пирогов”.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Институт „Пирогов” е включен в тази оперативна програма. Планирани са средства, за спешния портал, който трябва да има, да се реновира, да се окомплектова, но това не касае само „Пирогов”, но и 28 областни градове, които са в България.
Методиката за финансиране на тежко болните вече е отработена. Мисля, че в бюджета са маркирани 42 милиона лева. Ако може във вашето гласуване за бюджета да маркирате повече пари за спешната помощ да бъдат точно за спешната помощ, това ще бъде жест. „Пирогов” в рамките на тази година получава от Министерството на здравеопазването около 2 милиона 800 хиляди лева допълнителен ресурс, в края на годината от бюджетния излишък получава 1 милион и половина за окомплектоване също за апаратура. В този последен период на месец декември Министерството на здравеопазването е обърнало поглед и към болница „Пирогов”, с което мисля ,че доцент Раденовски ще остане пред колегите си в „Пирогов”, но 40 на сто от просрочените задължения му се изплащат.
ДИМИТЪР РАДЕНОВСКИ: Колеги, искам да ви кажа, че не съм спокоен. Грешно ме разбирате, ако ми дадат 2 милиона означава, че някой нещо не разбира в системата. Трябват ми 7 милиона лева само за тежко болните. Имаме 1600 болни, които струват между 800 и 1500 лева на ден. Ако вие направите сметка ,че са в кома и лежат по 15 – 20 дни, говорим за много голям ресурс от средства. Ако искате да съм откровен, създава се проблем с това, че не се осигуряват средства и мисля, че това е национален проблем. Не мислете, че министерството в тази ситуация, може само да закърпва дупки. Той не може да реши моят проблем. Те не са виновни. Става въпрос за един национален проблем за спешната помощ. Ако изброя само дейностите, 14 деца се отровиха и постъпиха в нашето токсикологично отделение, което има център, който дава 24 часа обяснения и решения на проблемите с отравянията за цялата страна. Вие имате клиника за изгаряния, през лятото ми се обадиха от Гърция и попитаха колко човека можем да приемем? Отговорихме, че всички можем да приемем. Едно легло струва 100 хиляди лева. Кой ще даде тези легла? Защо във Военна болница тези легла в момента не работят? Имам една уникална детска болница, която се занимава с всички малформации от 0 до 18 години. Знаете ли за какво става въпрос. Когато се доведе 3 килограмово дете и трябва да се направи операция. Говорим за нещо съвсем различно. Центърът в Бусманци може да поеме, има спешен портал и прави нещо. Може да направи един апандисит, една лапаратомия, но ние говорим за високо квалифицирана помощ. Знаете ли, че всеки ден ми се обаждат поне 20 – 30 дни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Раденовски, знаем това, но искам да ви кажа, че проблемът на болница „Свети Георги” в Пловдив е същият.
ДИМИТЪР РАДЕНОВСКИ: Нямаме нищо против тази болница, болница „Свети Георги” е създадена не преди 60 години и няма такива традиции. При нас е поставено на научна основа. Ние искаме да бъдем методични ръководители. Нямам нищо против. Искам да кажа, че не беше създаден като спешен институт.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, но тя е университетска болница.
ДИМИТЪР РАДЕНОВСКИ: Нямам нищо против.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е национален.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, колкото и да е важна една болница, ние не говорим за отделна болница. Проблемите са толкова сериозни и това решение да се опростят, да се възстановят или да се предоставят, например 40 на сто от натрупаните дългове, е едно палеативно решение, което нищо не решава. Това, което говори директора на „Пирогов” трябва да се вникне в тези суми и да се вникне в нуждите на останали болници, които изпълняват подобна функция в страната. Колкото да изглежда непремерено ние имаме едно решение, което за следващата година решава до голяма степен въпросите на здравеопазването. Предложение между първо и второ четене за още 360 милиона лева за здравеопазване от преходния остатък. От тези 360 милиона лева, 100 милиона лева отиват в Министерството на здравеопазването, за тежки случаи. Останалата половина отиват в Министерството на труда и социалната политика, които са за намерени хора. Някой трябва да доплаща на бедните хора. Остават 160 милиона лева за увеличаване на клиничните пътеки в касата.
РЕПЛИКА: Това са мечти.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След като са мечти ще имаме проблеми. Какво искате? Искаме елементарното нещо, което е да се помогне на тази система.
Ако искаме да си отиде това правителство и да стане колкото може по-лошо, ако искаме хората да оплюват колкото е възможно повече здравеопазването, нека да останем на този бюджет. Искаме нещо добро за всички, включително за правителството. От къде да се намерят 360 милиона лева, ще се реши от тях. Въпросът е, че предлагаме разрешение. Това е решение на проблемите. Искам да ви кажа, че вие отивате към самоубийство. Защото, доцент Раденовски ви говори, но вие не го слушате. Това е само една болница. В момента имаме от излишъка 1 милиард 200 милиона лева, а не можем да отделим 300 милиона лева в повече за една реформирана система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, решихме в началото на месец февруари да се представи концепция за спешната помощ в България и мястото на институт „Пирогов” в нея.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, искам нещо да допълня. Това, което каза доцент Щерев, нека от комисията ако е възможно да направим един апел, от големия излишък разбираме, че за здравеопазване са отделени само 25 милиона лева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преходният остатък е само на НЗОК и не може да отиде никъде другаде.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: От 1 милиард 200 милиона лева само 25 милиона лева са дадени за здравеопазване, което е прекалено малко. Може би трябва да поставим този въпрос на министъра, или на министър Орешарски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам. Колеги, приключихме с тази точка. Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Общ проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ваньо Шарков вие бяхте поели ангажимента заедно с колегите Тодор Кумчев и останалите двама вносители, които не присъстват в залата, да представите проект.
Заповядайте, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател, тъй като на последното заседание на комисията беше проведен дебата и остана само да обединим направените предложения в тази връзка предлагам следния текст на параграф 8.
В Преходни и заключителни разпоредби се създават параграф 19-з.
Параграф 19-з.
Алинея 1. Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски.
Господин председател, преди да продължа нататък искам да направя процедурно предложение да гласуваме алинея по алинея, за да вървим по-лесно в текста.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля първо да прочетете предложенията, след това да прочетем становището на Националната агенция по приходите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Алинея 2. В случаите по алинея 1, лицата лично или чрез упълномощено лице подават молба декларация по образец утвърден със заповед издадена от министъра на финансите.
Искам да кажа, че сме пропуснали да запишем „до кого подават тази молба декларация” и за това трябва да се запише „В териториално данъчно управление на Националната агенция за приходите”.
Алинея 3. Здравноосигурителните права на лицата по алинея 1 се възстановяват по реда на член 40-а, алинея 2, алинея 3 и алинея 4. Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на свои граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година, за времето през което са били в чужбина могат да бъдат възстановени по ред определен с наредба на министъра на финансите.
Ако искате мога да ви кажа, че Националната агенция по приходите подкрепя първите три алинеи с допълнението в алинея 2, до кого да бъде подадена молба-декларацията и не подкрепя алинея 4, защото смятат, че тогава такива са били нормативните разпоредби и плащанията са направени съгласно действащия закон.
КАТЯ КАШЪНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще ми разрешите да довърша аргументите за това, че становището е с несъгласие по алинея 4. Законодателят с член 40-а е предоставил възможност на българските граждани, които пребивават повече от 183 дни в годината извън България по тяхна преценка да не заплащат осигурителните си вноски или да подадат молба за това, че излизат.
В случаите, при които българските граждани са заплатили осигурителните си вноски, те са изразили своята воля със заплащането на тези вноски. Още повече, трябва да имаме предвид, че част от тези български граждани са се възползвали от внесените осигурителни вноски и са ползвали права – правата на осигуряването. Още повече, тези вноски са преведени по сметките на личните лекари. В тази връзка, задаваме въпроса в бюджета на Националната здравноосигурителна каса не са предвидени средства за възстановяването на тези осигурителни вноски. От къде ще възстановяваме осигурителните вноски на тези лица, които сега и днес решават да променят своята воля и да искат възстановяването на тези вноски?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За каква сума става въпрос?
КАТЯ КАШЪНОВА: Не мога да отговоря, няма финансова обосновка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Той трябва да каже?
КАТЯ КАШЪНОВА: Вносителят трябва да каже. Финансова обосновка от нас не е поискана. Считам, че няма да може да се направи такава финансова обосновка. Многократно е коментирано, че в България не е ясно и нямаме данни кои лица са извън България, къде се намират…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за средствата, които са внесени. Има ясни документи и много лесно може да се докаже. Не ми говорете неща, които не са извън контекста.
КАТЯ КАШЪНОВА: Няма как да се направи тази проверка, защото ние не знаем кои са ЕГН-тата на лицата извън България.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, имам средните забележки по четирите алинеи.
На първо място, искам да направя едно уточнение. Със Закона за здравното осигуряване, законодателят е допуснал една неправомерна постановка и бих казал неточно и нередно отношение към български граждани, които не живеят в България, като е постановил, че всеки който има българско гражданство е в състава на солидарността за здравно осигуряване. Това е неправилна постановка. Обикновено в Европейския съюз солидарността е сред гражданите, които работят в съответната страна или които живеят в съответната страна. Тези, които не живеят в съответната страна се осигуряват на друго място. Сутринта гледахме за осигуряването на лица, които са в корабите и плуват под чужд флаг. При нас трябва да се осигуряват, но искам да попитам откъде накъде?
ХАСАН АДЕМОВ: Има международни спогодби.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тук е допусната грешка. Нека да признаем, че е допусната грешка по философията на закона. Ако признаем това, оттук нататък да вървим нататък. Става въпрос за наши граждани, които живеят в чужбина, голяма част от тях в страни от Европейския съюз и това са хора с мислене на европейци и свободни хора. Те поставят съответно въпроса – когато законодателят е сбъркал да бъде така добър да си оправи грешката. В никакъв случай не говорят, след като законодателят е сбъркал как така може законодателя или държавата да си поправят съответно грешката. Сбъркал си – поправяш. Не само трябва да се поправи грешката, а трябва да я поправиш не по бюрократичния път. Тук е записано „да подават молба”. Министерството на държавната администрация и административната реформа казват, че никъде не се подават молби. Никой български гражданин не се моли на никого. Подава се декларация. Не може да има молби и няма да са молят тези хора, които някой друг е сбъркал, да се молят да им бъдат отменени тези задължения.
Когато става въпрос за това, че са платени определени суми, а те са принудени да плащат тези суми, съгласно закона. Тогава е редно да се замислим върху алинея 4 не трябва ли държавата да върне неправомерно взетите, ако променим философията на закона. Ако сега не приемем алинея 4, ако ние променим член 33, точка 1, „Всички български граждани, които живеят постоянно на територията на Република България”, тогава трябва със задна дата да върнем парите на всички тези, които преди това са внасяли. Това трябва да се направи от Министерството на финансите, или НАП или преди това НОИ, които са събирали парите. За каква сума става въпрос?
Предлагам следните текстове:
Алинея 1. „….които са били в чужбина се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски”, а не „могат да бъдат освободени.
Алинея 2. „В случаите по алинея 1, лицата лично или чрез упълномощено лице, или по Интернет, подават молба-декларация по образец ….”. Един човек, който живее и работи постоянно във Франция, сега трябва да упълномощи човек, да намери нотариус, да се завери от консулството. Разберете, че това е подигравка с хората. Един от потърпевшите казва в кореспонденцията, която водя с тях: „Платете ми билета, за да дойда от Париж до София, за да си подам декларацията”. Разбира се, казва това с ирония.
Имаме и управление, имаме електронно правителство, имаме желанието да бъдем комуникативни с хората.
Последното ми предложение е за алинея 4, където съм абсолютно сигурен, че ще проведем дебат по тази тема, тъй като още не е разгледан бюджета на НЗОК. Ще помоля в момента Националната агенция по приходите към Министерството на финансите да направи справка за каква сума става въпрос. За това, защото не виждам логика да се казва, не знаем за каква сума става въпрос и така отказваме да върнем тези пари.
Мисля ,че няма логика в едно такова поведение.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, ако погледнете законодателството не трябва да задължаваме Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите да връщат парите, защото те са били институциите, които са събирали парите и са ги привеждали. Тези пари не са оставали в техните бюджети. Това трябва да се знае. Дори НЗОК е заплащала на Националния осигурителен институт процент за това, че събира парите. Събирайки парите ги привеждат. Тези пари не са в бюджета на Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите. Въпросът трябва да се решава от Министерството на финансите, защото пари в тези институции и в момента не остават. Националната агенция по приходите само събира парите и ги изпраща на Националната здравноосигурителна каса. Вие казвате да се връщат от НОИ и НАП. Тези пари не са техни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Министърът на финансите трябва да реши въпроса, да има такива средства.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, без да навлизам в други подробности имам един конкретен казус, алинея 4 донякъде дава кардинално решение. Не знам дали това ще се приеме в този вид, но казуса е сленият: „Български гражданин, който е бил в Америка, не е избирал личен лекар между 2000 – 2003 година, при него хипотезата, че е ползвал услуги и сега няма как да му бъдат върнати парите не важи, същият човек надлежно си е платил парите, за да си възстанови здравноосигурителните права за 2004 година, но за тези три години, за които е платил и едната хипотеза е да бъдат върнати, а той казва, че не иска да му се връщат, а защо да не се признаят за бъдеще време. Това също не е ли едно от възможните решения, като палиативна мярка. Внесени са. Това е едно авансово плащане за бъдеще време, за да му се признаят като здравни осигуровки. Искам да ви попитам конкретно за този случай.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това може да се уреди с наредба.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако ние отхвърлим алинея 4 и потърсим някаква палиативна мярка, поне за тези две хипотези:
Първо, не е избрал личен лекар, т.е. не е ползвал услуги.
Второ, не иска пари, а иска отново да ползва правата си като една авансово внесена сума. Моля за отговор.
КАТЯ КАШЪМОВА: Въпросът, който поставяте беше обсъждан в Националната агенция по приходите и считаме, че е резонен и точен, защото сигурно ще има български граждани не само примера, който посочихте, а тези които се прибират и остават в България, внесли са вноски и искат да бъдат за бъдещо време.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, колеги, ще изразя по-различно становище, тъй като искам тази дискусия да приключи с възможно най-справедливото решение. Говоря за алинея 4, лицето 183 дни е било в чужбина като през това време се е осигурявало. Голяма част от хората, които са били здравно осигурени на практика са ползвали определени услуги в страната след връщането си в оставащите дни след тази 183 дни. Вие знаете за много случаи на хора работещи в Гърция и Испания, здравно са осигурени и идват тук за да си направят зъбите. На солидарен принцип те са ползвали средства от касата. В същото време общо практикуващият лекар си е получил средствата по капитация Какво става сега – държавата е длъжник на тези лица, а в същност длъжник сме всички ние, които сме здравно осигурени, живеем в България и си плащаме здравната осигуровка.
Моля, когато решаваме този толкова сложен казус да имаме предвид и това, е решавайки го по този начин на практика го правим за сметка на останалите здравно осигурени лица, които живеят в България.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, вие казахте, случай когато не е редно да се възстановяват платените суми, защото лицето е ползвало системата. Потърпевшите поставят следния въпрос – защо, след като е сгрешен закона…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да е сгрешен закона? Извинявайте, но това е ваше становище.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако не признаете, че философията на закона е грешна означава, че не разбирате какво е направено. Според мен, философията на закона е сгрешена. Ние сме внесли това предложение, което трябва да гласи, че на здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България. Ако я няма тази формулировка законът отново ще бъде погрешен и ще следват усложнения занапред.
Относно това, което каза госпожа Михайлова, означава за хората, които са внесли вноска. Има две категории граждани, такива които са задължени според този закон да се регистрират или не са регистрирани, но само по силата на сега действащата разпоредба на член 33 и никога не са ползвали системата. Съгласен съм, че доцент Китов, не приема, че е сгрешена философията, но ако приемем, че е сгрешена философията на закона и никога не са ползвали системата, тогава искам да ми кажете – не трябва ли да се върнат взетите от тях пари? В противен случай, когато някой е ползвал системата, тогава би трябвало да не се връщат парите. Има една подробност, която изпускате. Не е работа на тези хора, които добросъвестно са изпълнили закона без да ползват системата, те да разграничават двете групи. Ще ги разграничи държавата, която е допуснала съответната грешка или законодателя. Това искам да кажа. Да, права сте за една категория български граждани, на които няма да им се връщат парите, защото така или иначе са ползвали системата. Не е правилен вашият пример, защото за зъболечението нищо не са ползвали. Идват да си оправят зъбите, защото тук е по-евтино, а не че ползват системата, но това е друга тема.
Не сте съвсем права като поставяте този въпрос. Това не е проблем на хората в чужбина, а отново е проблем на нашата държава и законодателя.
ПРЕД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята втора реплика към вас уважаема госпожо Михайлова е, че много нежно се изразявате. Сега ще накажем всички българи, които са били солидарни за сметка на тези, които не са били солидарни с нас. В момента правим това. Аз, също седем години не съм ползвал системата ще отида да си поискам парите, които са плащани досега. Въпреки, че съм бил тук, не съм ползвал и може да се докаже. След като не съм ползвал и се доказва, би следвало и аз да си поискам парите.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, след вашата реплика няма да правя дуплика на доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, извънредно много ви уважавам, помислете когато говорите всички тези неща, защото става въпрос за философията на един закон. Знам много добре как разсъждавате и защо казвате всичко това. Става въпрос за обсега на солидарността. Ако обсега на солидарността е всички жители в Европейския съюз е едно, но ако обсегът на сигурността е всички, които са български граждани независимо къде живеят, тук или не, но имат двойно гражданство, това е съвсем друго. Солидарността е за тези, които живеят постоянно в страната или солидарността е за тези, които работят в страната. При тях се събират съответните вноски и се харчат. За това когато разсъждаваме за философията, вие не се съгласявате, че е сбъркана философията и оттам следват всички ваши разсъждения, които са съвсем правилни, ако така разсъждаваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, на ниво Европейски съюз нещата са решени. Там солидарността е обща и вие сте абсолютно прав, но ако се приеме това, ми дава основани утре да кажа, че хората които живеят извън Европейския съюз не бива да имат равни права с нас. След като нямат еднакви задължения, няма да имат и равни права.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Един български гражданин, който живее във Великобритания и никога не е идвал в България и не се е занимавал с тази система, защо трябва да плаща здравноосигурителни вноски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уредени са в Европейския съюз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не са уредени. Трябва да плаща тук вноски.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уредени са от 1 януари 2007 година.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А за старите вноски?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава не сме били членове на Европейския съюз.
ХАСАН АДЕМОВ: Разликата между примерът, който посочват доцент Щерев и доцент Китов, е че вие се солидарни тук и всички сме солидарни тук с тези, които с български граждани, а могат да са и раждани на други страни, но постоянно живеят в България. Солидарен сте с тях, но разликата между вас и примера на доцент Щерев, е че при неговия пример той се осигурява във Великобритания. По конвенции на Международната организация на труда не може да се осигурява на две неща. В това е разликата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това означава, че трябва да им върнем парите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От 1 януари 2007 година нещата са уредени.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Става въпрос за старите вноски. Защо трябва да вземаме парите, след като този човек се е осигурявал във Великобритания?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, приемам вашето предложение, но тогава защо да има моите права, след като няма моите задължения?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кои ваши права?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, гласувам извън Европейския съюз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие привеждате към един и същ знаменател правото да се наричаш българин, правото да гласуваш и задължението да имаш здравно осигуряване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, да имаме еднакви задължения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е неправилно съждение. Вие живеете в Нова Зеландия, чувствате се българин, поставяте българското знаме на къщата си, имате право да гласувате, и да плащаш 6 лева за здравно осигуряване в България за система, която никога не ползваш.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой го задължава да плаща?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това ще направи българинът в чужбина вместо да си поставя българското знаме в Нова Зеландия, да поставя френско знаме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой го задължава да плаща?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е вярно. Става въпрос за връщане на сумите, които са платили тези хора.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В кои случаи?
АТАНАС ЩЕРЕВ: В случаите когато по силата на това, че е бил само гражданин е плащал определени суми тук или го задължаваме да плаща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кога?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Преди 2007 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как го задължаваме?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Задължаваме го със закона. Погледнете какво гласи в член 33 на закона, точка 1. Прочетете какво гласи и ще разберете.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, искам да кажа няколко думи за философията. Добре, ще признаем, че философията е сбъркана, това означава ли, че когато сме признали, че философията на Закона за здравното осигуряване е сбъркана, останалите български граждани, които са плащали здравна вноска, мога да ви кажа, че когато е приет закона, работещият член на семейството осигурява безработния и децата, преди да се промени закона когато държавата поема осигуровките. Ако кажем, че философията е сбъркана, означава, че е сбъркана за всички. С промяната на закона трябва да възстановяваме сумите, които са събирани от българските граждани за това, че след време сме приели промяна в закона и сме натоварили друг да плаща здравното осигуряване. Много добре знаете, че през 1999 година работещия член на семейството осигуряваше безработния. Сега безработният се осигурява от държавата и лицето. Това означава ли, че след всяка промяна на закона трябва да казваме да се връщат парите?
Смятам, че не трябва да има възстановяване на средства по параграф 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да ви прочета член 26 от българската Конституция.
Член 26. Гражданите на Република България където и да се намират имат всички права и задължения по тази конституция.
Извинявайте, след като искаме да сме българи имаме равни права и задължения.
АТАНС ЩЕРЕВ: Прочетете член 33 от Закона за здравното осигуряване.
„Член 33. Всички български граждани, които не са граждани на чужда държава…”, което означава, че български граждани, които живеят някъде по света с български паспорт са задължени към нашата здравноосигурителна система независимо дали я ползват или не.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това произтича от Конституцията. Извинявайте, но ние не можем да нарушим Конституцията, ако искаме да бъде променена е друг въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Основното, което искам да кажа и на господин Петър Мръцков, това е, че демокрацията се основава и на справедливост. Когато е нарушено едно право, трябва да признаем, че това право е нарушено. След като е нарушено едно неправилно съждение, ще се признае, че е направено неправилно. Базирайки се на Конституцията, спорът се задълбочава върху философията на Закона за здравното осигуряване, където твърдя, че е абсолютно погрешна, а вие базирайки се на Конституцията твърдите, че е съвсем правилна. Ето ви един спор, който би трябвало най-напред да разрешим, за да дойдем до единомислия при приемането на всички тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има един единствен начин да внесем питане до Конституционния съд, защото само той може да тълкува. Убеден съм как ще тълкува Конституционния съд за задълженията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не може да бъдете убеден, защото Конституционния съд … В Конституцията е записано, че здравеопазването е безплатно, но не е безплатно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е записано точно така.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Слушах със смесени чувства тези дебати. Искам напълно да се съглася с доцент Щерев, за неговата позиция по въпроса. Аз съм една от тези потърпевши, за които става въпрос. Каква е логиката, когато аз съм живяла в друга държава през цялото това време, където съм се осигурявала, по сбъркана философия, ще трябва да се осигурявам на две места – тук в България. Вие казвате, за ползвали или не ползвали и солидарност към останалите. Приемам солидарността тогава когато живея тук, разбира се ще бъда солидарна с гражданите, които живеят тук. Когато не съм тук, гражданите с които искате да бъда солидарна, искат по някакъв начин да ми вземат пари, за които смятам, че не трябва да съм длъжна.
Относно принципа на гражданство, който е в основата на тази дискусия. Не смятам, това че съм гражданин на България, при положение, че не живея постоянно в тази държава имам еднакви права с тези, които живеят тук. По тази логика, когато аз се осигурявам в другата държава не виждам по каква причина трябва да бъда солидарна с тези, които са в друга държава – например в България. От тази гледна точка ние сме запознали малтийския евро депутат Джоузеф Мускат, който направи запитване в Европейската комисия по този въпрос и философията, която запалено защитавате господин Китов. Има официален отговор от Европейската комисия по този въпрос. Техният отговор е, че молят за време да се изследва в подробности точно тази философия на закона, която вие защитавате. Ще получим съвсем скоро отговор от тях. Знаете, че сме сезирали с петиция и Европейската комисия, защото смятаме, че това е абсолютно несправедливо, ощетява нашите права като граждани и съответно искаме и настояваме за решение по въпроса. Трябва да ви обещая, че няма да спрем, а ще търсим други лостове и методи за лобиране. Постоянно сме в контакт с малтийския евро депутат и за всяко едно действие или бездействие го информирам. Всичко това върви непрекъснато. Настояваме да се приеме тази поправка, особено в частта за гражданството, което е като основен критерий за здравното осигуряване на българските граждани. Алтернативата е всички да се откажем от българското гражданство и тогава няма да има никакъв проблем, ако смятате, че това е правилно?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Борисова, убеден съм, че острите думи и заплахите няма да свършат работа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нито телефонният рекет, който правите, защото следващият път ще сезирам прокуратурата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нека да разсъждаваме като хора, които от една страна искат да запазят близостта към България на всеки един българин, който се намира по света. Ние не сме идиоти, за да не разбираме за какво става въпрос. Има различни виждания по този въпрос. Доцент Китов, защитава една позиция, която е защитима в определена светлина цитирайки нашата Конституция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Основният закон.
АТАНАС ЩЕРЕВ: От друга страна, няма такова право по света или ако има не е справедливо, да те кара да бъдеш солидарен спрямо две общности. Защо? Живееш във Великобритания, солидарен си към тази общност, където живееш, но трябва да си солидарен към общността, живееща в България. Представете си, че не става въпрос за 6 лева, а този който е там има 2, 3 или 5 милиона приходи и на базата на 6 на сто трябва да внася огромни суми. Това е напълно възможно и не е справедливо. Задължен е спрямо онази общност, където живее. Никой не говори за случаите когато един българин живеейки в чужбина ползва тази система тук.
Отново ще повторя, че това е въпрос на принцип. Нека да провеждаме един толерантен спор. Имайте предвид, че никой няма да уплашите в българския парламент. Бъдете дълбоко убедени. Мога да съжалявам, ако някой българин поради този въпрос се откаже от българско гражданство. За мен това е недопустимо. Ние трябва да провеждаме цивилизован диалог. Този диалог, би могъл да дойде до общо разбиране. Ако трябва ще се направи и промяна в Конституцията. Ако така в Конституцията са заложени нещата има други начин на мислене и подход. Нека да провеждаме един цивилизован диалог, като имаме противоположни становища, не означава, че не можем да достигнем до общо мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние провеждаме такъв диалог. Искам да кажа на госпожа Борисова, че конституциите на страните членки, въпреки, че за Европейския съюз нещата са регламентирани, но конституциите са абсолютно суверенни. Никаква промяна не може да стане, защото ние сме приети на базата на нашата Конституция. Това е вътрешно решение. Вие казвате, че нямате равни права. Къде не са равни правата ви? Посочете ми там където вашите права не са равни?
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Имам предвид следното. Нямам равни права от следната гледна точка. Българите, които живеят постоянно в България плащат един път, а моите права са съвсем различни. Явно трябва да плащам по два пъти. Така е от 2000 година със закона, който внесе гражданството, като принцип. Автоматично станах длъжник без изобщо да живея в тази държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие бяхте ли посочили общо практикуващ лекар?
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Не съм посочила.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че не може да сте длъжник.
АТАНАС ЩЕРЕВ: По закон са длъжници.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Аз имам дългове в системата.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, ще се опитвам да оспорвам вашите конституционни аргументи по следния начин. Базирайки се на социалното законодателство, за което знаете, че имам претенция да го познавам. По отношение на социалното законодателство, говоря за социалното осигуряване, в него включвам пенсионното осигуряване, за да стане по-ясно. В социалното осигуряване (пенсионното осигуряване) там солидарността е корпоративна. Солидарни са само тези, които са на трудово правни и служебни правоотношения. Тези, които получават заплати плюс тези, които са задължение като самоосигуряващи се лица. През 1998 година когато стартира процедурата по изготвянето на Закона за здравното осигуряване нямаше идея за членство в Европейския съюз. Т.е. директива 1408/72, нямаше идея изобщо да се спазва тази директива. Какво казва Конституцията? Прочитаме това, че всички български граждани имат равни права и задължения. Разбира се, че няма нужда това се променя.
Прочетете член 52, където е казано нещо много ясно, в социалното осигуряване по ред и начин определени със закон ние превръщаме правото в задължение, но за определена група български граждани. В здравното осигуряване ние по ред и начин определени със закон правото го превръщаме в задължение за всички. Въпросът е, че през 1998 година не е имало свободно движение и никой не е имал идеята, че може да се осигурява и на друго място. Ако е имал тази идея е ставало със застраховки „Живот” по линия на студенти, договори и т.н. Тогава идеята е била друга. Това, което казва доцент Щерев, за онзи период, такава беше нагласата и това беше подходът, който беше избран. От гледна точка днес, ако ние оценяваме 1944 година сега, едни казват, че е правилно, а други, че не е правилно онова действие. Така ли е? От гледна точка на историята винаги можем да правим различни оценки. Философията тогава беше, че от българското гражданство произтичат права. Сега част от член 26 е да се обвържат тези права със задължения. Такава беше философията тогава. Ако знаехме, че ще бъдем членове на Европейския съюз и че ще има свободно движение, вероятно логиката щеше да бъде друга, тази за която говорим. Въпросът, който най-често се поставя е за безусловно опрощаване или ликвидиране на тези вноски. Защо, това условие е абсурдно. Доцент Щерев, много добре знаете, че когато направихме опит да предоставим възможност в един определен срок във връзка със здравноосигурителните вноски на българските граждани, които живеят в България, направихме едно разсрочване и Министерството на здравеопазването ни дадоха текстовете, с които ние наложихме 3 кумулативни условия. Между, които условието да не е избран личен лекар. Още тогава коментирахме, че не може да не е избран личен лекар, след като Законът за здравното осигуряване, казва че е задължително.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът не задължава. Няма текст в закона, който да задължава.
ХАСАН АДЕМОВ: Здравното осигуряване в България е задължително.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако не изберете личен лекар не сте влезли в системата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И до ден днешен не съм избрал личен лекар,защото когато ми се наложи ще си избера. Ще отида и ще се запиша при някой, мога и да си заплатя.
ХАСАН АДЕМОВ: Отчитам това като огромен пропуск в моите познания. Претендирам, че познавам философията на този закон.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Госпожа Борисова, много ефектно говореше за ощетяване на правата на гражданите, които живеят в чужбина като ги определи като ощетени, искам да се има предвид от нея и от хората, които представлява, че приемането на алинея 4, автоматично означава ощетяване на българските граждани, които живеят тук и следващата календарна година трябва да си внесат данъците. От тези данъци ще бъдат възстановени сумите на българските граждани живеещи в чужбина. Когато решаваме този въпрос трябва да имаме предвид, че ощетяваме и българските граждани, живеещи в страната, които си плащат добросъвестно средствата, защото парите в Министерството на финансите, за които господин Петър Мръцков говори не идват от някъде, а от данъците на всички български граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, приемам алинея 1, именно в новите условия. Алинея 1 категорично решава вашият проблем, но да се връщат средства дадени по силата на един закон, разберете, че е права госпожа Михайлова. Вие бъркате на базата на действащото законодателство в нашите джобове, в което няма логика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо разсъждавате по този начин.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, все повече у мен се затвърждава убеждението, че категориите лица, които задължаваме да си внесат вноските или опрощаваме внесените вноски поемайки задължението да бъдат възстановени са две.
Едната категория е за тези, които са в чужбина, били са повече от 183 дни, но са ползвали услугата на системата. Това е здравен туризъм, на който не само съм бил свидетел, защото се внасят 12 осигурителни вноски, които през 2003 – 2004 година са около 150 лева, а се ползват операция, за която касата заплаща 150 лева, а парите, които си спестявате от близка на нас държава са 1000 долара. Това беше практика. За това тази категория лица, които са били повече от 183 дни, но са ползвали услугите на системата, смятам че трябва да бъдат изключени от категорията лица, които да са освободени от задължението да внасят вноски.
Втората категория, за повече от 183 дни, не са избрали личен лекар, не са ползвали услугите на системата платени с публични средства – да, трябва да бъдат освободени.
Мисля, че по този въпрос не спорим, но няма да ги разделим, защото този текст не ги разделя.
В алинея 4, ако достигнем до гласуване моля да гласуваме два варианта:
Първият вариант е този, който се предлага.
Вторият вариант е, следният – в него отново правя разлика между двете категории лица. Предлагам да гласи по следния начин:
Алинея 4. „Платените здравноосигурителни вноски от български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни от една календарна година за периода от 1 юли 1999 година до 31 декември 2007 година, не са извършили избор на личен лекар и не са ползвали медицински услуги платени с публични средства, могат да бъдат признати за авансово осигурителни вноски по ред определен от министър на здравеопазването”.
Ако отпадне алинея 4 в този вид и няма тази алтернатива, тогава понятието справедливост няма да съвпада с моето разбиране за справедливост към конкретния случай.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Не трябва да се забравя, че изборът на личен лекар беше задължителен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Бяхме задължени да го правим. Това беше част от закона. Вие казвате,че ние които съвестно сме си изпълнили задълженията на закона от 1999 година, сега ще трябва да бъдем буквално наказани с тези вноски, които трябва да заплатя.
При положение, че след три вноски автоматично се спират правата, откъде накъде задълженията ще продължават да ми важат. Откъде накъде ще продължава да ми се натрупва задължение? Правата са ми спрени, след като в закона е казано, ако не са платени три вноски, автоматично тези права се спират.
Тези права и задължения за които толкова много говорите, правата които касата предлага и дава в резултат на задълженията, които имаме – да плащаме. Т.е. Имахме задължения в резултат, на които се получават права. Задължения да се плащат вноски, права – безплатно здравно осигуряване или почти безплатно здравно осигуряване. Искам да попитам при положение, че живея на хиляди километри извън България тези задължения, които би трябвало да ми дадат някакви права как мога да се възползвам от тях? Мога ли да дойда от 1000 километра за да си направя една пломба, защото правата, които имам са ми гарантирани единствено и само на територията на България. Ако ми осигурявате по принцип гражданство, би трябвало да мога да се възползвам от правата, за които плащам, да бъдат предоставени навсякъде из целия свят, където се намирам. За това се обезсмисля този принцип на гражданство. Поради тази причина има абсолютна логика, не в други страни, а навсякъде да се гледа местоживеенето. Защото, там дефакто мога да ползвам правата, които ми се дават. Не мога да плащам, за нещо, което фактически няма как да ползвам. Ще помоля да ми обясните това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За разлика от вас, оперирал съм много българи живеещи в Америка, които не могат да си позволят американските неврохирургични услуги и предпочитат да заплатят 500 долара, за да дойдат в България, за да ползва услуги. Извинявайте, но вие ако не сте ползвали, не означава, че останалите хора не го правят.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, въобще не сте прав. Дълго време споря с тази общност и чувам какви ли не нападки, но чувам междувременно и смислени искания. Защото, когато си задължен в една общност, проявяваш солидарност, но трябва да ползваш тази солидарност. Говорим не за случаите, които сте оперирал. Нека да си представим идеалния случай. Сигурен съм, че това са стотици реални случаи, когато българският гражданин е в чужбина, никога не е ползвал тази система, и се задължава да бъде солидарен към онази система и към тази система. Това е въпрос на философия на закона, но според мен не е справедливо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Алинея 1 го освобождава.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие твърдите нещо, което не е вярно, защото системата го задължава да избере личен лекар.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Бих желал да приемем, че част от тези разпоредби, които приемаме, е това е част от дискусията, която ще продължим да провеждаме, защото ние сме внесели законопроект, който обсъжда философията на този закон. Мога да помоля за следното. Нямам самочувствието като член на Парламента, че Парламентът има последната дума. Имам самочувствието, че като част от управляващите съм равнопоставен с моите съграждани тук или в чужбина, вие сте представител на гражданското общество и ние спорим напълно равнопоставено. В този случай няма място за обиди и квалификации. Квалификациите не са малко във вашите среди, което говори само за липса на възпитание и политическа култура.
Трябва да си чуваме аргументите. Може да съм на другото мнение на доцент Китов, но дълбоко уважавам неговият начин на мислене и ще се опитам да го убедя в противното, а не да говорим за ултиматуми и т.н. Да приемем, че сега ще приемем една част от нещата и ще продължим този спор, защото е тежък и става въпрос за философия на един закон. Ще си изясним дали е било задължително. Има факти за това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, задължителното здравно осигуряване дава право за избор на лекар, но не задължава. Така е записано в закона. Вие ще погледнете точният текст.
Ще помоля да прочитаме законите много добре. Съгласен съм, че в условията на Европейския съюз и за европейската общност нещата са други и синхронизирани от 1 януари 2007 година. Аз също не бих искал особено по време на избори хора, които не идват никога в България да ми определят кой ще ме управлява.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, защо вие ще определяте на хора, които са свързани с България, които сега са непълнолетни и сега стават български граждани и живеят на другия край на света, вие ще определяте, че тези хора, които не знаят и български език, но тъй като са кръвно свързани с България, стават български граждани. Вие ще им определяте чрез Конституцията на България, че имат задължения и към здравно осигурените в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Конституцията определя, а не аз.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но това е нонсенс. Ще помоля да погледнем философията на закона. Ако философията на закона не е правилна, нека да бъде променена. Ако смятате,че е правилна, нека да оставим това положение.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Господин председател, смятам, че обсъдихме всички възможни варианти и становища. Предлагам, да прекратим дискусията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще гласуваме алинея по алинея.
Колеги, имате ли предложения по алинея !?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам следният текст: „... които са били в чужбина се освобождават от задължение за внасяне на тези вноски”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 4.
Приема се.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Извинявайте, но предложението на Руденко Йорданов беше друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Руденко Йорданов беше за алинея 4.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въздържах се да подкрепя текста в редакцията, която предложи доцент Щерев, която има императивен характер, защото ако беше останало „могат” тогава когато се определя реда може да бъде взето предвид това, което говориха, ако е ползвало услуги плащани с публични средства. В такъв случай, няма да бъде освободен от задължението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли друга редакция, или да прегласуваме?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам в тази редакция да се добави условието: „…през което са били в чужбина, но не са ползвали медицински услуги заплатени с публични средства през съответната година”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли предложения за алинея 2?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам вместо „ Лицата лично или чрез упълномощено лице или по Интернет подават декларация по образец утвърден със заповед…”
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да е ясно, че ще става с електронен подпис.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Освен, чрез Интернет и този универсален електронен подпис, няма ли други алтернативи за подаване в България?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Например?
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Например, изпращане по пощата с обратна разписка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това също е възможност и не виждам, защо да не се запише.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но ако се запише: „Лично, чрез упълномощено лице, или чрез Интернет”, тогава „декларация по образец утвърден със заповед”. Заповедта ще фиксира начина, по който ще се изпраща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-добре е да се запише в закона, за да стане ясно.
РОСИЦА ЙОРДАНОВА: Може ли да запишем следния текст: „Подава до съответната териториална дирекция на НАП”. Когато кажем „до кого” ние не определяме начина.
КАТЯ КАШЪМОВА: В данъчно осигурителния процесуален кодекс е определен реда. Мисля, че може да запише: „До компетентната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите”, казано е коя е компетентна. В Данъчно осигурителния процесуален кодекс имаме лично, чрез упълномощаване, по пощата и с електронен подпис.
ХАСАН АДЕМОВ: Може ли да цитираме члена от Данъчно осигурителния процесуален кодекс?
КАТЯ КАШЪМОВА: Не считам, че трябва да се цитира, защото може да се промени члена от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Ако решите може да се запише: „По реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс”.
ХАСАН АДЕМОВ: Другият вариант е да се изредят всички, които са записани в Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имам един въпрос – говорим за Интернет и електронен подпис. По какъв начин тези, които живеят в чужбина ще имат електронен подпис? Ще бъде ли декларацията призната за редовна при нас, ако нямат електронен подпис. Как се получава електронният подпис?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Данъчно осигурителния процесуален кодекс е основният закон по тези неща.
ЛИДИЯ БОРИСОВА: Ако се запише молба-образец означава, че отнякъде човекът живеещ в чужбина да се снабди с нея.
РЕПЛИКИ: Тази молба ще бъде в Интернет.
КАТЯ КАШЪМОВА: Считам, че в заповедта на министъра на финансите тези неща могат да се изредят и не е мястото в закона. Достатъчно е така както е предложен текста със издадена заповед.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Отделен е въпросът как ще се запише, какво целим? Целта е българският гражданин, който живее в чужбина:
Първо, да може лично да подаде тази декларация.
Второ, да се подаде чрез упълномощено лице.
Трето, да подаде чрез Интернет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да не може да се изпрати по пощата с обратна разписка?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Може и по пощата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласни ли сте да запишем текста на ДОПК и да се изброят начините? Добре.
Ще се изготви от отдел „Правен” на Народното събрание.
КАТЯ КАШЪМОВА: Продължава да се употребява Интернет. Няма да стане чрез Интернет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се запише, както е по Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Ще помоля да ги изброите?
КАТЯ КАШЪМОВА: Нямам пред себе си текста. Електронният подпис трябва да бъде сертифициран. Българите трябва да имат сертифициран електронен подпис, за да могат да комуникират по този начин.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, чрез Интернет хората купуват за милиарди предприятия, контактуват помежду си. Това, че Националната агенция по приходите няма такава практика, въобще не интересува хората в чужбина. Ако няма такава практика, да се създаде. Каква е практиката да може един човек, който живее в Канада, чрез Интернет да се оправи с тези неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само със сертифициран електронен подпис доказва, че е той. Всеки може да изпрати тази молба-декларация.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, защо започвате да разграничавате хората, които живеят в България и тези, които живеят в чужбина? Когато живея в България с електронен подпис, но при определени условия мога да изпълня задълженията си към Националната агенция по приходите. Българите, които живеят в чужбина само чрез Интернет да подадат декларацията, вие ограничавате моите права. Правата трябва да бъдат еднакви на живеещите в чужбина, по реда, който важи за всички български граждани.
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, абсолютно сте прав, но за да е ясно кой подава тази молба-декларация, трябва подписът да бъде сертифициран. Искането по пощата е много логично и ще се запише.
Колеги имате ли възражения? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържал се” – 1.
Приема се.
Алинея 3.
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Имате ли предложения по алинея 3? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържал се” – 1.
Приема се.
Алинея 4.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли предложения за алинея 4?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложение за вариант на алинея 4.
„Платените здравноосигурителни вноски от български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни от една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година, и не са ползвали медицински услуги платени с публични средства, могат да бъдат признати за авансови здравноосигурителни вноски по ред определен от министъра на здравеопазването”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че това спокойно може да влезе в наредбата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Поддържам предложението, което направих, тъй като имам усещане, че алинея 4 в този вид няма да се приеме.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: През годините задължението за здравно осигуряване върху минималния доход е било различно. За колко месеца ще бъде здравно осигурено едно лице, когато през 2000 година здравната вноска е в една сума, а сега може би няма да покрие и един месец, когато се вдига минималният доход? Как можем го администрираме?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение е най-напред да гласуваме основното предложение.
Моля, който е съгласен с основното предложение, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 4.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с предложението на Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 9.
Не се приема.
Параграф 9.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 година.
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моля, да не се забрави за второ четене в доклада предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По правилник не сме задължени.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не е направено навреме предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всяко нещо, което е постъпило по надлежния ред, сме длъжни да запишем. Всеки може да направи предложение тук като член на комисията, но не се отбелязва.
ХАСАН АДЕМОВ: В хода на дискусията могат да бъдат направени предложения за отпадане. Могат да бъдат направени освен писмени и устни предложения, така е записано в правилника.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Могат да се направят в комисията, но не се отбелязват в докладите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да прибавя нещо към дискусията за протокола, защото сигурно ще е важно. Това е едно експертно мнение от правен експерт Любка Ценова, по искане на депутата Хасан Адемов. Отпадането на задължително здравно осигуряване по признак гражданство е оправдано с оглед международните договори, правото на Европейския съюз и практиката в повечето страни членки на Европейския съюз. Конвенция 102 на Международната организация на труда, към чиито минимални стандарти в България все още не се е присъединила, член 9 предвижда персоналния обхват да включва лице, дефинирани по признака на икономическа активност или лица дефинирани по признака пребиваване. Двата признака са дадени алтернативни. Т.е. конвенцията предвижда държавата да изгради минималните стандарти за здравни грижи по единия от двата признака. Гражданство като признак изобщо е изключено. Нека да се има предвид това при дискусиите в залата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В правилника е записано, че само предложения на народни представители постъпили по реда на член 70.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще ви цитирам поне 20 случая при които предложения направени в комисията са били гласувани в залата и са цитирани в доклада, може или не може означава субективно право на председателя.
ХАСАН АДЕМОВ: Допустими са и редакционни поправки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е редакционна поправка.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Член 70, алинея 2, точка 2. „Внася се в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа предложенията на комисията по обсъждания законопроект когато приеме такива по повод предложения на някои от нейните членове направено по време на заседанието”. Вие сега направихте устно предложение, а не писмено по предишния ред, тъй като не е прието нямаме правно основание да го включим. По изключение сме включвали, но когато има съгласие от всички членове на комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мога ли да поискам прегласуване, тъй като хората, които гласуваха означава, че се съгласяват с другата крайна алтернатива, а не приемат тази.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако приемем предложението на Руденко Йорданов означава, че въобще отхвърляме другата теза.
БОРИЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако се приеме и в залата направим редакционна поправка в посока първата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам, да прегласуваме текста?
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред.
МИЛЕНА ГРИГОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, поканена съм да изразя становището на Министерството на здравеопазването и да запозная комисията с програмата на общността в областта на общественото здраве 2008 – 2013 година.
С решение на Европейския парламент, обнародвано месец юни тази година се прие Втората програма на общността за действие в областта на здравето 2008 – 2013 година. Тази програма е продължение на първата в областта на общественото здраве, която приключва през тази година. Очертава следните три основни цели.
Първо, подобряване на здравната сигурност на гражданите, което включва предприемане на действия за защита на гражданите срещу здравни заплахи. Това са инфекциозни заболявания и био-тероризъм. Включително работа по изграждане на капацитета на страните членки при реакция на заплахи. Обхваща действия в областта на безопасността на пациентите – травми, злополуки, законодателство на общността по отношение на кръвта, тъканите и клетките във връзка с международните здравни правила.
Второ, усъвършенстване на обществото здравеопазване, включително намаляване на равнопоставеността на гражданите в здравеопазването, което включва приемане на действия за насърчаване на активния здравословен начин на живот. В процеса на остаряване и да се помогне за преодоляване на равенството особено за новите страни членки в общността, както и действия по отношение на здравните детерминанти като хранене, алкохол, тютюнопушене, наркотици, както и качеството на социалната среда.
Трето, създаване и разпространяване на здравни информации и знания, което включва обмяна на знания и най-добри практики в сфери където общността може да предостави действително добавена стойност, в сближаването на експертизата от различни страни. Редки заболявания и трансгранични проблеми свързани със сътрудничеството между здравните системи.
Вторият важен момент е здраве при мъжете, жените и детското здраве. Проблеми от общ интерес за всички страни като психичното здраве и действия за разширяване, мониторирането на здравето в общността и разработване на индикатори и наръчници, както и начини за разпространение на информация за жителите като здравен портал.
Искам да подчертая, че важно място заема и високо технологичното сътрудничество при лабораторното диагностициране, като програмата трябва да насърчава установяването на системи за референтни лаборатории на общността.
В програмата е обърнато внимание и за социално значимите заболявания, които са не заразните болести, седем водещи здравни състояние, болестта на сърцето, рак на червата, алкохолни разстройства и други. Седем водещи рискови фактора: тютюнопушене, алкохол, високо кръвно налягане, висок холестерол и т.н.
В допълнение заразните болести като ХИВ, СПИН, грип, туберкулоза и малария също остават заплаха за здравето на гражданите в общността. Бюджетът на програмата е 321,5 милиона евро.
Министерството на здравеопазването е координатор на тази програма. Участва в заседание на общността. Т.е. заседания в комитета, който управлява програмата по обществено здраве. Програмата е отворена за всички организации, както публични, така и частни. Имат право да участват неправителствени организации. Програмата не засяга само участието на министерството. Това е програма за България. Министерството на здравеопазването има опит в участието на проекти. Участва с проекти финансирани от различни програми, включително и от програмата на общността. Този опит ще бъде използван и за в бъдеще. Тепърва ще стартира тази програма. В момента в Европейската комисия се работи по приоретизирането на областите, които ще се финансират през следващата 2008 година. Този план все още не е приет. Очаква се работният план да бъде утвърден и приет през месец февруари 2008 година, с който ще бъде отворен процеса на кандидатстване с проекти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Григорова, от вас се очакваше следното. Ясно да кажете на народните представители, че има решения приети съвместно от Европейския парламент и съвета, който е предоставил нещата, по които всяка държава трябва да направи своя план, както вие сте го направили и да търси кофинансиране. Това означава, че 40 на сто трябва да има финансиране от българската държава, т.е. от Министерството на здравеопазването. Ние не виждаме това в Бюджета. Европейския съюз осигурява 60 на сто от средствата по програми и 80 на сто са за изключително значими.
МИЛЕНА ГРИГОРОВА: Точно така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде са 40 на сто финансиране, което сте готови да направите?
Защо, след като много ясно е разписала Европейската комисия, ракът и диабета, които са изключителна заплаха и социално значими, тук не са включени?
В същото време българския парламент, под егидата включително и на председателя на българския парламент, прави всичко възможно за интерпарламентарни групи по въпроса за рака на шийката на матката, диабета, остеопороза и други изключително значими заболявания, които обхващат много големи групи.
Ако останете с този административен капацитет, вие си милите, че имате възможност и опит по осъществяване на програми. Каква готовност имате за сътрудничество с обществени организации по този въпрос, нещо което също се препоръчва от Европейската комисия?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, присъединявам се към първите два въпроса, третият ми въпрос е какви проекти е спечелила България и по кои е работила по първата програма?
Второ, какво е заложено? Вие казвате, че тепърва ще се обсъжда кои програми да бъдат заложени и проекти. Какви са сроковете за разработване на тези проекти? Знаете колко е сложно някакъв проект да достигне до финализиране.
Трето, как ще бъдат осведомена цялата здравна общественост по тези въпроси? Имам едно предложение да кажете на Районните центрове по здравеопазване, по кои програми България трябва да работи, ако някъде е прието с консенсус и да започнем да разработваме такива програми. Има натрупан много материал. Преди месец направихме голяма конференция, в която много здравни структури са включени. Обособено по хранене на децата. Преди това направихме за раковите заболявания. Има натрупан материал, който трябва да бъде обхванат и оттам да излезнат програмите.
Моля, много бързо хората да бъдат осведомени. Неправителствената организация не може да навлезе в същността на въпроса и да разработи превенцията, профилактиката и т.н. Това трябва да са хора, които са високо компетентни в тези области.
МИЛЕНА ГРИГОРОВА: Искам да подчертая, че програмата е за България. В нея имат право да участват всички организации – неправителствени и правителствени. Това кофинансиране в размер от 40 до 20 на сто се осигурява от онези организации, които разработват проекти и кандидатстват и ги представят в Люксембург.
Министерството на здравеопазването няма ангажимент да осигурява това кофинансиране. Това е един много важен момент.
Вие сте прав, че няма достатъчен капацитет за разработване на проекти. Говоря за Министерството на здравеопазването. Има текучество и т.н. Смея да твърдя, че България има капацитет в лицето на други организации, които имат опит, кандидатстват и печелят. Имам статистика, която макар за България да не е толкова голяма, но все пак в България има напредък в спечелването на проекти, единствено в ролята на партньор, тъй като проектите разработени по тази програма задължително трябва да бъдат разработени в мрежа. Т.е. иска се сътрудничество с няколко страни членки на общността. България не може сама да кандидатства по тази програма. Иска се мрежа и резултатите от един проект, да бъдат резултати за общността и да са полезни за цялата общност, а не само за България. Това е изключително важен момент. Не е така лесно България да бъде водеща в един проект. Защото, се иска осигуряване на това съфинансиране, което след това ще бъде възстановено, но означава всяка организация да разполага с оборотни средства, което не може да се осигури от всички.
По отношение на сроковете, всяка година по тази програма и по предходната принципа е един и същ.
В края на месец февруари се обявява официално в сайта на Европейската комисия, че програмата е утвърдена и се пуска обява за кандидатстване. Обикновено срокът е три месеца – до месец април или началото на месец май.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какви са ангажиментите на Министерството на здравеопазването по този въпрос? Преди малко ни казахте, че нямате пари, ако някой направи нещо ще бъде добре дошло. Ако е въпросът някоя обществена организация да се интересува от сайта на Европейската комисия, да погледне кои са публикувани и да кандидатства, какви са ангажиментите на българската държава представени чрез Министерството на здравеопазването? За това става въпрос.
Разпореждането на председателя на Народното събрание е ние да контролираме изпълнението на тази програма. Как да контролираме неправителствени организации?
МИЛЕНА ГРИГОРОВА: Не можем да ги контролираме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв е ангажиментът на министерството?
МИЛЕНА ГРИГОРОВА: Министерството на здравеопазването има ангажимента да доведе до знанието на нашата общественост за тази програма. Провежда информационни дни и помага на всички желаещи да кандидатстват с информация, която е дадена по програмата. Това е координацията, която осъществява министерството.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Средствата, които са споменати имат ли отношение към парите по структурните фондове?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нямат отношение. Изпадам в едно неловко състояние. Моите разбирания по въпроса са, че българското Министерство на здравеопазване трябва да бъде координатор. Възможно е да има партньори, които да участват финансово, но не може без ръководната роля на Министерството на здравеопазването. Ако някой иска – иска; ако намери – намери. Това са социално значими заболявания, чието задължение е вменено на Министерството на здравеопазването. Например, няколко пъти съм се обръщал към уважаваният министър Гайдарски, да видим какви са средствата за кофинансиране, за да може да участвате в програми.
ЯНКА КЮРКЧИЕВА: Уважаеми господин председател, има заложени средства в проект бюджета за точно тези социално значими заболявания.
Ангажирам се за следващото заседание да направя извадка от разчета на средствата, която да ви представя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще поискам от Министерството на здравеопазването да направи план за развитието на тези програми. Ще искам да се докладва за тяхното развитие, защото в това е смисъла. Да не говорим, че това е изискването на председателя на Народното събрание.
Ще ви помоля да направите конкретен план за тези действия. Комисията по здравеопазване ще ви подпомага. Ще се настоява да се търсят средства и да има една по-голяма публичност, за да може да има повече желаещи. Ние искаме да ви помогнем, но не приемаме, че само ще информирате.
ХАСАН АДЕМОВ: В Комисията по труда и социалната политика също беше разгледан този въпрос. Тази годишна работна програма за участие на България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз е свързана с участието на нашите министри в Съвета на министрите на Европейския съюз. Въпросът е когато защитава позиции предварително да са уведомили Народното събрание, за да може на базата на препоръките на Народното събрание да формулират позицията на България. Такава е идеята на тази годишна програма. Тук разглеждаме точка 6, която се отнася за тази материя.
Принципната позиция е, че ние трябва да формулираме позиция на нашите министри, когато в Съвета на министрите обсъждат различните проблеми. Знаете, че Съветът на министрите е този, който внася в Европейската комисия, а те от своя страна в Европейския парламент. За да може да се оформи позицията на общността трябва с консенсус всички позиции да бъдат сближени, за да може да се вземе решение за регламент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм с вас, но когато са приети едни решения, които стават валидни за общността, другата задача е да информираме и контролираме тяхното изпълнение. В случая ние правим второто. Става въпрос за един изключително важен въпрос, за който знаете, че здравословното състояние в България не е добре. Смисълът на тези програми е да подпомогнем министерството и максимално да се усвоят нещата, за да могат да влезнат допълнителни средства и да се помогне на българските граждани.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Вчера в Комисията по труда и социалната политика вчера разглеждахме същия казус, разбира се по отношение на други проблеми. В момента ние обсъждаме позицията на България. Позицията на България трябва да бъде изразена при обсъждането на съответната директива или регламент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е Решение № 1350 на Европейския парламент и Съвета на министрите, прието на 23 октомври 2007 година.
Подкрепяме така направената препоръка, да се включат рака, диабета и храненето. Малко по-късно ще поискаме да ни докладвате за конкретни действия, как се информират българските граждани. Какво е предприето да се направи? Има ли готови проекти и по коя оперативна програма, за да можем да ги усвояваме и реализираме целите на това решение?
Колеги, предлагам да подкрепим програмата, но с ясното съзнание, че ще искаме да ни докладват как се развиват нещата.
Моля, който е съгласен с тази програма, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Колеги закривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Благодаря за участието.


(Заседанието завърши в 17,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц.Борислав Китов/