Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 107

Днес, 31 януари 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на условията, на които трябва да отговорят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, 4, 5 и 7 по Закона за здравното осигуряване, приети с Решение на Управителния съвет на НЗОК, № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 година.
2. Обсъждане на възможностите за създаване на единна информационна система за лечение на онкологично болните в България.
3. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 година – второ гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 107

Днес, 31 януари 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на условията, на които трябва да отговорят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, 4, 5 и 7 по Закона за здравното осигуряване, приети с Решение на Управителния съвет на НЗОК, № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 година.
2. Обсъждане на възможностите за създаване на единна информационна система за лечение на онкологично болните в България.
3. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 754-01-163, внесен от Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова на 29 ноември 2007 година – второ гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Темите, които ще разглеждаме днес са важни и големи. Необходимо е да бъдем оперативни.
Преминаваме към разглеждане на първа точка от дневния ред.


Точка 1
Обсъждане на условията, на които трябва да отговорят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, 4, 5 и 7 по Закона за здравното осигуряване, приети с Решение на Управителния съвет на НЗОК


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, в последно време всички станахме свидетели на дискусия и брожения от страна преди всичко на малките и средните болници и не само на тях, по отношение на някои мерки приети с решение на Управителния съвет на НЗОК, които до голяма степен затрудняват дейността на болниците. Не дават възможност, особено по-малките болници да могат да сключват договори по клиничните пътеки, такива каквито са сключвали досега. Не на последно място има едно ограничаване на обемите дейност, които са осъществили през миналата година от 20 до 30 на сто. Разбира се, има и редица други неща, които сме обсъждали с колегите по тази тема.
Кой ще открие дискусията – Сдружението на малките болници или Българския лекарски съюз?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Съжалявам, че се намесвам в работата ви господин председател, но мисля, че е нормално Националната здравноосигурителна каса да си представи решението, противоконституционните текстове, противозаконните и серията безсмислици, така че повод за събирането днес е тяхното решение, а не нашето. Що се касае до позицията без съмнение ще бъде изразена тук от всички присъстващи се?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Кехайов, имам една молба към всички, да не употребяваме квалификации.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Всеки носи отговорност за квалификациите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ви моля, но тона и етиката на комисията изисква да няма квалификации.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Абсолютно сте прав, още повече, че става въпрос за Комисията по здравеопазване. След като казах за противоконституционни текстове, означава, че имам основание. Всеки носи отговорност за думите си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От друга гледна точка имаше няколко писма получени както от страна на Сдруженията на болниците, така и от Българския лекарски съюз, въз основа на които тази тема е повдигана. Редно е с нещата да започнат хората, които са поискали темата да бъде открита. Заповядайте доктор Салиман.
АЛИ АЛИ САЛИМАН: Благодаря ви господин председател, уважаеми депутати, уважаеми представители на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, уважаеми колеги, решението на Управителния съвет на НЗОК наистина в началото на месец януари постави определени проблеми и затруднения пред общинските болници. Става въпрос за отделни членове и специално член 21, член 195 за пълното работно време или 160 часа месечно, както беше формулиран текста, както и за отделни точки от решението на Управителния съвет. Нашите притеснения произтичат от факта, че в определени региони, особено в регионите, където е действието на лечебни заведение с районни функции, по-точно общинските болници, кадрите през последните години намаляваха. Това е тенденция, която се получава от липсата на специализация през последните четири години. Второто условие е изтичане на кадри. Това доведе до определени притеснения на лечебните заведения, които са общински болници, за да могат да функционират нормално и да осъществяват своята мисия в обслужването на пациентите. Определени специалности липсваха в регионите. Известни са и коментирани в медиите. Ние проведохме среща с ръководството на НЗОК, където поставихме нашите въпроси. Проведохме конструктивен диалог. Изслушаха нашите притеснения.
Надявам се, че ще намерят съответното решение, за да могат да функционират нормално лечебните заведения, така че да оказват качествена медицинска помощ.
Излишно искам да подчерта, че не искаме да отстъпим от добрата клинична практика, която е утвърдена в страната, от стандартите, които са приети и алгоритмите, които са утвърдени. Съответно да даваме това качество, което се полага на всеки гражданин на Република България по отношение на болничната помощ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости, вземам думата във връзка с това, че решенията, които бяха взети на 27 декември 2007 година еднолично от Националната здравноосигурителна каса предизвикаха изключително голямо напрежение във всички сфери на здравеопазването, а именно в доболнична и болнична сфера. Решенията, които бяха взети се взеха непосредствено между два почивни дни и последния работен ден, както обикновено се случва без да има диалог и прозрачност. Изнесоха се в обществото и обнародвани в навечерието на празниците, като считаха, че с това ще се намали тяхното значение или по някакъв начин ще смекчи отношението на всички, които тук сме заинтересовани за подобряване на здравеопазването.
Считам, че решенията, които бяха взети на 27 декември 2007 година, като подминавам факта за поредното не сключване на Национален рамков договор и изваждането на темите като бюджети, дали ще ги наречем делегирани или от образованието беше пренесена думата „делегирани бюджети” и в здравеопазването.
Вторият момент за работата на лекарите за 160 часа, които имат право да изработват за един трудов договор в болниците.
Следващият много важен момент е за акредитацията на болниците и прекъсването им в рамките на девет месеца. Всички тези решения, които бяха взети имат изключително важно значение за цялостното функциониране на здравеопазването в България. Имам предвид това, че без да е извадена здравната стратегия бяха извадени доста непопулярни мерки, които бяха предприети от Националната здравноосигурителна каса.
Първо, с вкарването на тези делегирани бюджети дефакто ние връщаме отново към плановото стопанство. Връщаме нещата в здравеопазването от времето на 1989 година. Някои ще кажат – защо не? Навсякъде се твърди и в документите, които имаме пред себе си, е записано, че Националната здравноосигурителна каса е загрижена за достъпността на пациентите, за по-високо качествена помощ и всички онези неща, които искат да се случат в здравеопазването, но звучат единствено и само в пожелателен вариант. За да не бъда многословен преминавам директно към въпросите и критиките, които отправям към Националната здравноосигурителна каса. За мен е изключително неприемливо това, че се раздават бюджети, знам какво ще се каже, че НЗОК има своя резерв. Искам да кажа, че както има своя резерв, така и когато достигнем шестмесечието тогава виждаме как трябва да се прави допълнително гласуване за ново финансиране и актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
С въвеждането на задължително един трудов договор, всички малки болници, преди малко се изказаха представителите на малките общини и болници на територията, дават ли си сметка, че без една ясна стратегия, каква съдба ще имат тези болниците? Министерството на здравеопазването дава ли си сметка, че никоя община няма с безразличие да закрие една болница. Те са изправени пред алтернативата да ги финансират. Другият вариант е болницата да бъде закрита. Това е във връзка с невъзможността на специалистите да изпълняват и участват на повече от един трудов договор към Националната здравноосигурителна каса.
Министерството на здравеопазването респективно Националната здравноосигурителна каса, която изключително много се съмнявам, че е независима. Мисля, че от тук присъстващите добре знаем, че едва ли не се превърна в един финансов отдел, допълнителен към Министерството на здравеопазването. По този начин без да дават визия искат да ликвидират много тихо всички тези болници, без да дават алтернатива, както на самите кметове, така и на лекарите, които са ангажирани в този процес. Минавайки от малките болници и проблема за малките болници, който искам да кажа, че това което е подадено от Националната здравноосигурителна каса, записано е: „повишаване изискванията на качеството”. Как ще повишаваме качеството, като финансите и парите за тази година, всички които участваме на тази маса много добре знаем, че приказките за увеличаване на парите са само за широката публика. Изваждаме какви са били клиничните пътеки през миналата година и казваме с колко са увеличени парите и с колко не са увеличени.
Друг изключително важен проблем, който никой не иска да дискутира е как парите следват пациентите, като парите предварително са регулирани и разпределени от Районните здравноосигурителни каси. Има много
Друг изключително важен проблем, който никой не иска да дискутира е как парите следват пациентите, като предварително са регулирани и разпределени от Районните здравноосигурителни каси. Има много въпроси и напрежение.
Считам, че тук е мястото където представителите на НЗОК трябва да обсъдят заедно с нас макар, че това трябваше да стане преди да се вземат тези решения и да дадат отговори на многото въпроси, които бяха поставени както от страна на хилядите лекари от страната така и от последните решения, които видяхме на Българския лекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз, на Българския зъболекарски съюз включително и по специализирани грижи. Много отговори се дължат на цялата медицинска общественост. Най-важното, не само отговори, колкото за протокола, но и да се даде визия какво ще се случи през тази година в здравеопазването.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, въпросът ми е свързан с употребяваните понятия, за да може дискусията, която е изключително важна да има конструктивен характер моля, да не употребяваме понятието „малки болници”, тъй като това понятие не дава никаква информация. Ние говорим за лечебни заведения за болнична помощ, които изпитват недостиг на специалисти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Иванов, позволявам си да ви направя реплика по отношение на твърдението, че Националната здравноосигурителна каса се е превърнала във финансов отдел на министерството. Мисля, че не сте прав. Точно в това е ролята на касата да бъде платец. Тя надхвърля ролята, която й е отредена и се опитва да формира здравна политика и неща като визия или например, коя болница да съществува или не, неща, които трябва да се правят от Министерството на здравеопазването. НЗОК си позволява да го прави. Не коментирам по какви причини. Надявам се, в дебата в последствие да стане въпрос за това. В това понякога са нашите обвинения към касата. Тя трябва да бъде платец на здравни услуги, а здравната политика както и визията какво трябва да случва в системата на здравеопазване следва да се формира от изпълнителната власт и политиците.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Иванов, искам да кажа няколко думи, слушам внимателно всяко едно изказване, защото въпросите наистина са от изключително значение въпреки, че според мен сценарият на това заседание се повтаря многократно и споровете между двете институции трябва да бъдат решавани в парламентарна комисия, което не е редно, но конкретно на вашия въпрос.
Първо, преговорите между двата управителни съвета по отношение вписванията и рамките на Националния рамков договор са започнали през месец септември, за което има поредица от документи. Как е финализиран процеса е друг въпрос.
Второ, прав е доктор Адемов, че не бива да говорим само за делегирани бюджети. Ние трябва да говорим за базови бюджети в болничната помощ в България. Нещо, което се прави за първи път и което е рационално. Колкото и парадоксално да е уважаеми колеги, всяка една болница в страната независимо каква е тя, във всяка една област получава предварителен базов бюджет. Има конкретна схема, за определяне на тези базови бюджети. Считам, че това е много верен принцип за запазване на всяка една болница в страната. Друг е въпросът какво ще работи.
Трето, искам да споделя с вас, че разпределенията на тези средства е една стъпка за контрол върху системата, защото системата на болничната помощ през изминалите години не беше точна, ясна и контролируема. В момента на входа на Националната здравноосигурителна каса предполагам, че чакат за регистрация нови четиридесет болници. Вие не можете да харчите определен обем пари за безкрайно много болници. Трябва да се знае точно и ясно колко болници ще имат сключени договори през годината, защото данните, които ще изнеса по-късно наистина са впечатляващи.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще бъда максимално кратък, и аз имам много забележки към цялата тази дискусия и имам отношение по всички въпроси. От това, което чух от вас доцент Кумчев, тъй като казахте, къде са въпросите, а не коментарите, искам да ви задам два въпроса.
Това, което направи касата на 27 декември 2007 година, на кой закон противоречи? На Закона за бюджета на НЗОК, чл. 5.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На Закона за здравното осигуряване, чл. 55, ал. 8.
ХАСАН АДЕМОВ: Или на чл. 203 на Национален рамков договор 2006 година. Не съм подписвал аз Националния рамков договор. Знаете, кои са договорните партньори. Няма да коментираме защо няма нов рамков договор, което е дълга дискусия и е провеждана многократно. В член 203, ал. 4 прочетете в Националния рамков договор какво е записано когато не сте постигне съгласие: „Управителният съвет на НЗОК взема решение за коригиране обемите и цените на клиничните пътеки”. Този текст не е подписан от мен, а от договорните партньори тогава. Кажете ми дали противоречи на член 203, това което са направили касата или на член 5 от Закона за бюджета на НЗОК?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема доктор Сахлим, що се отнася до здравната каса считам, че откакто започна действието на тройната коалиция здравната каса изцяло загуби независимостта си като финансиращ орган. Политиката се прави от министерството, респективно от Министерството на здравеопазването, която определя политиката, а касата е платец. Тя беше създадена и замислена като такъв независим орган. Бих казал, че към днешна дата всички ние се убедихме в това доколко и как продължава да бъде независима.
На втория въпрос, що се отнася до лимитираните бюджети или т.нар. базинси бюджети разликата и в двата случая е игра на думи. И в двата случая имаме определяне на някаква форма на бюджет, който бюджет се спуска и се дава на касата да оперира с него.
Имам следният въпрос към всички останали колеги, като начало на дискусията. Когато една болница за месец януари похарчи лимита си до 25-то число какво се случва? Ако парите са отпуснати за тримесечието започват да харчат пари от следващия месец, но в един момент през месец март идва 15-то число когато парите се свършват от отпуснатите лимити и болницата има няколко варианта: започва да трупа дългове; започва да плаща или да иска пациентите да си заплащат услугите. Третият вариант е невъзможен да спре да работи.
Използвахте думата запазване на болници. Ако вие продължавате да запазвате болници както добре записах и ви цитирам, означава че не знаете по какъв начин да правите реформата, след като ще запазвате болници. Вие сте обявили, че парите следват пациента. За какво запазване на болници става въпрос. Една добре работеща болница, например „Пирогов”, но друга болница не работи добре, болницата, която работи натрупва дългове, а болницата, която не работи добре има сключен договор със Националната здравноосигурителна каса където има пари за всичко, тъй като няма преразход на средствата и по този начин болниците запазват своето финансово състояние. Ако вие ще правите изкуствена регулация на болниците без да имате вашата ясна визия за реформата в здравеопазването не може да запазвате болници. Това е моята реплика към вас.
Доктор Адемов, считам че решенията, които бяха взети на 27 декември 2007 година, за да бъдат такива трябва да са обнародвани в „Държавен вестник”. Искам да ви попитам на коя дата бяха обнародвани решенията взети на 27 декември и от кога започнаха да се изпълняват?
Предлагам в дискусията да се включат и другите колеги.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, не мисля, че смисълът на дискусията е да влезем в чиста политика, защото дори да сме политически орган става въпрос за едно важно за българското здравеопазване решение и с проблеми, които мисля че са решими.
Считам, че следва да се опитаме да ги разгледаме по този начин.
Позволявам си да кажа следното: Първо, винаги когато ставаше въпрос и сме настоявали да има някакъв договаряне, беше за да може и двете страни в процеса, включително и пациентските организации да са запознати с подготвените промени. Така наистина е еднолично. Напълно съм съгласен с доктор Нигяр Сахлим и Лъчезар Иванов, не касата е подразделение на министерството, а министерството стана подразделение на касата. Политиката в здравеопазването се прави от касата. Имам чувството, че понякога и самото министерство не знае.
Какво се получава?
Първо, говорим за индикативни бюджети. Те са от 20 до 30 на сто по-малко, отколкото е изработено през миналата година. Има разбира се с 17 и 15 на сто. НЗОК има един резерв от 10 на сто, който за болници, които са от 20 до 30 на сто няма да може да го възстанови. Има ясна клауза в решението, че НЗОК не изплаща на изпълнителите помощ в размер по-висок от определения.
Разбира се, има една възможност, ако от един в друг район да се прехвърлят парите. Това определено ще облагодетелства областни болници и университетски. Едва ли от община в община има движение, особено в малките и средните общини, но това не е основното.
Другият голям проблем е, че през последните четири години нямаше никаква възможност за специализация. Имаше нулеви години. Реално тези общински болници, които са по-отдалечени от центровете останаха с дефицит при определени кадри и специалности. Съгласен съм, че по пет и шест договора е много и е извън възможностите. Разбира се, особено за хора, които работят в две лечебни заведения, но хората, които работят в доболничната помощ могат да имат по няколко договора и да оказват също тази помощ. Най-малкото за да се направи това, следваше да се даде гратисен период на тези болници, за да могат да се адаптират. Не може човек, който цял живот се е занимавал с полмология, но поради не изискванията на специалността е останал със специалност „Вътрешни болести” сега да не може са сключи договор с пътека и без да се даде гратисен период. Същото се отнася и за редица други специалности. Човек, който е работил гастроентеролотия години наред и е много добър специалност, сега не може са се сключи с тази пътека, защото я няма тази специалност.
Уважаеми колеги, необходимо е да има гратисен период. Би следвало този гратисен период да е обвързан с възможностите да вземат тези специалности при една улеснена процедура. В противен случай има едно голямо затруднение.
При положение, че от една страна редица болници нямат възможност да усвоят дори и пътеките, които са работили миналата година и при положение, че предвидените средства са от 20 – 30 на сто по-малко от това, което са изработили през миналата година. Мисля, че до голяма степен без да има промяна в закона много трудно ще реагират. Става въпрос за лечебните заведения когато се предостави възможност да бъдат по-гъвкави. Наистина в редица общини ще се замислят дали да продължи тази болница. Да не говорим, уважаеми доктор Адемов, че по чл. 55, ал. 8, т. 6 ш т. 7 от Закона за здравното осигуряване казва, че не може да се правят лимити. Не могат да се ограничават обемите. Реално има ограничение на обемите. Самият факт, че когато се дават средства, а средствата се определят от обема, при всички положения, за по-малкото средства, които имат не може да се извърши обема освен ако не искате да работите за своя сметка или да се трупат дългове.
Има и редица други неща, за които мисля, че при едно добро обсъждане и разбиране, би могло да бъдат променени, което да предостави възможност на повечето болници… Прав е Руденко Йорданов когато казва, че няма малки и големи болници, но болници собственост на малки и големи общини да могат да префасонират. Ние сме длъжници и на тези болници, защото ако искаме да им помогнем може би следва вече да променим Закона за лечебните заведения, за да не бъде една многопрофилна болница с четири отделения и някои от тях да се поддържат напълно фиктивно.
Обръщам вниманието ви, да насочим дискусията в тази посока, за да погледнем какво може да се направи, за да се подобрят нещата преди да вкарваме политически нотки.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, слушайки изказването на някои народни представители и насоките, които се опитвате да дадете на дискусията, очевидно породена от сериозните проблеми, които възникнаха с решението, мисля че е уместно да чуем положителните страни на решението на Управителния съвет на НЗОК, защото изпадам в недоумение. Налага се да направите освен експертен и политически анализ са случващото се в страната. Ако не се направи такъв в момента сте поканили една национална институция, която ви обвинява в публичното пространство, че законодателят е приел такива решения променяйки здравноосигурителния модел, ще помоля НЗОК с нейните решения, които е приела на 27 декември 2007 година, да направят коментар за изключително положителните неща, които мислят,че са приели.
Според мен, срещата би била полезна, ако се направят правилните изводи, на е да си отклоняваме вниманието от незначителни неща. Без съмнение, след като касата, доктор Адемов и представителите на ДПС се изразиха, се е превърнала в политически орган мисля, че не е само политически. Политически и икономически корупционен орган на най-сериозно ниво. Доктор Адемов, много ви моля да не цитирате член 203, алинея 4, предайте малко политика на онази политика, за която говорихте преди две години в парламента.
Споделям всички тези неща, защото ползата от тази дискусия в крайна сметка трябва да даде възможност и на българския парламент и на дебата, който ще продължи в обществото да се направят правилните изводи.
Отново приканвам Националната здравноосигурителна каса да сподели пред всички вас, а очевидно и пред директорите, положителните си политически решения от 27 декември 2007 година. Нека да каже истината, как ще ги вкара в делегирани регионални бюджети и финансирания. Нека да предвидим какво се случва, нарушиха ли се основни принципи – гарантирането на достъпа. Доктор Адемов, основни принципи на българските граждани се нарушават с решенията, на които ще направя квалификация. Как могат да се делят хората в България на различни региони. Тук е прав доктор Йорданов. Вие сте длъжен да направите правилен политически анализ, защото да се отклонява вниманието от реалните проблеми към днешна дата без ръководството на Националната здравноосигурителна каса да е представила индивидуалните договори, очевидно в момента ще се сблъскаме с толкова неща, на които направо когато взема думата, за да изразя официална позиция след позицията на Националната здравноосигурителна каса ще изпаднете в недоумение, възможно ли е това да се случи в една демократична страна като България. Това, за което някои хора очевидно с високото си ниво на компетентност са родили като решение. Очевидно най-вероятно ще се срамуват.
Господин председател, самият факт, че комисията инициирате заедно с директорите и днес се провежда поредната среща очевидно съществуват проблеми, които трябва да се назоват с истинските имена. Всякакво прикриване на проблема към днешна дата е задълбочаване на проблема с утрешна дата.
Спирам до тук като запазвам правото си да направя анализ на институцията предвид и обвиненията, които бяха направени защо не се достигна до подписване на договор и кой е виновен за неподписването.
Моля, тези които наистина са приели решенията да се чуят от комисията, за да направим правилен коментар.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да спра вашето внимание върху един факт, който засяга основата на неудобствата, в които са поставени общинските болници когато трябва да представят изпълнени условия при обсъждане алгоритмите на определени пътеки. Това е изолацията на лекарите със специалност „вътрешни заболявания” при обслужването на пътеките.
Вярно е, че тези съображения са продиктувани от желанието да се представи качество на медицинската помощ, квалификация, специализация и като намерение е много добро. Изпълнението в действие се разхожда определено с добрите намерения. При сключването на договорите, тъй като всяка болница се стреми да не отърве пътеки, за които смята, че има техническа и квалификационна възможност, за да ги осигури, първо се допускат изключителни нарушения. Привличат се хора, които отдавна са приключили с трудовата си лекарска дейност. Пенсионери, които са прекъснали трудовия си стаж и въобще не присъстват като лекари, които упражняват определен ефект и участия при извършването на лечебната дейност в съответното заведение. Те само са фиксирани в договорите като изпълнители и само заверяват пътеките. Издавам ви една тайна, която не е редно да ви казвам. Аз съм човек, който обича да говори истината. Решително възразявам против това, което беше направено при първите опити да се създаде Национален рамков договор и изведнъж лекарите със специалност „Вътрешни болести” бяха изолирани от каквото и да било участие, както в доболничната така и в болничната помощ. Един огромен екип около 8 хиляди лекари има в страната, които са терапевти, които до този момент, в който се задействаха съответните клаузи и позиции в Националния рамков договор работеха в съответните отделения и изпълняваха задачите, които им поставяше ежедневието и осигуряваха обработването на рутинната патология, която им представяха регионите, които обслужваха. Защо се наложи да бъдат елиминирани?
В този момент, в който говорим за кадрови недокомплект, който е налице, защото ние в периферията също се задъхваме от невъзможност да осигурим достатъчна бройка работещи лекари, ефективно и реално работещи лекари. Необходимо е да търсим пътища, за да ни отвее вятъра да фалшифицираме пътеките и договорите, които сключваме с касата. Нещо, което налага един сериозен размисъл и най-после нека да се разглоби стигмата, която пречи на здравните заведения в периферията, да осигурят наистина съществуващото до тогава качествено медицинско обслужване. Никой голословно няма да обслужва пътеките, напротив точно тогава ще има реално съответствие между потребности от техника, апаратура, кадри със съответната квалификация, а не лъжовно експлоатиране на всички възможности, които трябва да докарат финансов ресурс. Нека най-накрая погледнем реално. Освен всичко останало смея да заявя, че един лекар терапавт с поливалентната си възможност и квалификация, защото е обучаван на всички подразделения и които успешно е работил до определено време. Тяхната квалификация дори не дава качество. Тези от нас, които работят много добре знаят, какви неблагополучия се получават когато един едностранчиво квалифициран лекар е представен пред болния, който представлява рядко една палитра от най-различни преплетени заболявания и техните усложнения. Лекарят е терапевт и трябва да бъде едни отправен фактор, който да решава към кой тесен специалист ще бъде насочен и след това обратната връзка с колко трябва да се извърши комбинираното и комплексно обработване. В момента това не съществува. Жалко е, че лекари с 20 – 30 години трудов стаж, не могат да напишат една рецепта за „Флурентрил”. Говоря съвсем образно, но да бъде изолиран от обслужването на патологията, която до този момент е извършвана в съответното здравно заведение. Голяма част от лекарите в предишните времена са били включвани в определени курсове за специализация. Поради, трудов стаж не са довършени. Същите тези въобще нямат никакъв достъп до лечебните дейности регистрирани в пътеките.
Необходимо е да вземе едно решение, което ще прекрати всички тези прояви. Лъжовно сключване на договори, които няма да бъдат прекратени докато най-накрая не го легализираме. Всеки един, който работи подлежи на контрол, който касата, министерството и колегията има възможност да упражнява.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми доктор Кехайов, доктор Тодорова, смятам че за четвърти път започваме тази дискусия и започваме от най-различни конкретни въпроси.
На първо място искам да изразя моето становище, а след това и на колегите, с които се срещнах във варненската колегия. Присъстваха над 120 души. Искам да кажа, че далеч няма накова напрежение в нашите райони. Учудвам се на тези писма, защото съм председател на сдружението на общопрактикуващите лекари.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е приет и е факт, който през тази година е с 400 милиона лева повече. Всички предсказания за катаклизми, умиране и т.н. са неоснователни, освен ако не се случи свръх епидемия, която да привлече много хора. От тях 200 милиона лева са за болниците, което е безкрайно ясно. Увеличено е с 10 милиона лева на доболничната първична помощ. С 20 милиона лева е увеличението на доболничната специализирана помощ. 800 хиляди направления имаме повече от миналата година. Всички се тревожат от тези прогнозни бюджети. Мисля, че определението на доктор Адемов е най-добро. След като се познава населението на областта и средствата за осигуряване на един гражданин, какви средства биха могли да се похарчат и за недостига, който казахте в рамките на 15 – 20 на сто на различни места.
Колеги, всички забравихме, че миналата година имаме 35 на сто на хоспитализираните пациенти приети от доболничната помощ. Какво говори това – неефективност на доболничната помощ. България никога не е имала повече от 18 – 20 на сто хоспитализации. На къде отиваме? Половината България трябва да се прекара през болниците. Ако има нужда - да, но ако няма нужда трябва да се направи анализ на тези резултати. Тук възниква първият въпрос, който искам да поставя и днес няма да решим. Това е въпросът за качеството на медицинската помощ във всички аспекти от общо практикуващият лекар, специалисти в доболничната помощ, диагностично консултативния блок на болницата, който трябва да реши дали да хоспитализира пациента или не, които формално не съществуват, макар че ги има в схемата и оттам нататък качеството на работа в самата болница. Ако ние отработим тези неща със съответния морал, мисля че ще намерим много възможности за финансиране на места, говоря в рамките на този бюджет. Ние можем да направим някои разумни размествания.
Какво предложиха колегите от Варна и мисля, че всички ще се съгласят с него.
Първо, предлагат в доболничната помощ да се реши въпросът с неосигурените. Не говоря само за социално слабите, а за въобще неосигурените, които представляват една седма от пациентите, които преминават през съответните общопрактикуващи лекари. Възможността да се променят цени вместо обеми. Не е задължително 100 на сто пациентите след 18 годишна възраст да бъдат проверени по всички показатели. Колегите казват, че на всеки искат кръвна картина, а на човек на 40 години не искат холестерол. Кое е по-ценното в профилактичния преглед, да се предпази от хипертония или една кръвна картина, която не интерпретира никой. Променя се при всички болести, но не при тези, които са социално значими.
Второ, да се разреши лекарствата на хронично болните да се изписват за тримесечен период, но не на куп, да има талон за всеки месец, за да няма излишно струпване на едни и същи хронично болни пред кабинетите, което нарушава качеството на работа. Може да се помисли по този въпрос. Ще се освободи ресурс от работно време. През това време могат качествено да се извършват прегледи.
Трето, да отпаднат ненужните изследвания наложени като задължителни в профилактичните прегледи, които не са ефективни, а консумират значителни финансови средства.
Достигаме до специалистите. Ние имаме един дисбаланс. Имаме 321 общо практикуващи лекари и 628 специалисти регистрирани в касата, които работят по договор. Кажете ми къде има такова нещо в света? На едно джипи се падат двама специалисти. Трябва да се ограничи обема на хората. Ако наистина е качествен специалист и работи там, за какво са толкова много специалисти? Всеки пуска допълнителни изследвания и натоварва лабораториите. На края се хоспитализира. Отново започват безкрайни изследвания. За един и същи човек редица средства се харчат, без да бъдат интерпретирани. Същото е и в образната диагностика, високо специализираните дейности и т.н. Това и сега може да се преразгледа. Поддържам ви, че много тесния специалист не може да даде много добра насока. Ще отиде към високо специализираните дейности, но не и към тези, които оформят масовата патология, която не е чак толкова тежка и различна.
Четвърто, да се преразгледат клиничните пътеки, в които има изисквания, които са несъответстващи. Колегите цитираха пътеки 26, 36 и т.н. Въпросът е в рамките на този бюджет как можем да влезем и да имаме качествено здравеопазване.
Пето предложение, несъответствие на квалификации.
Шесто предложение, за се въведе коефициент на тежест на клиничните пътеки. Всички смятат, че тази година кардиологичните са облагодетелствани. Има пътеки, които са по 3 – 4 хиляди лева, а черепно мозъчните травми са по хиляда и няколко лева.
Седмо, да се остойности лекарският преглед, за което знам, че в касата има такива разработени стойности без хирурзите. Всички останали стойности са изработени за другите профили.
Осмо, предложение е да се създаде орган, в периода на прекратени разговори по отношение на договорите, който да включва представители от Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, НЗОК, пациентските организации, който да разглежда текущи въпроси, които лесно могат да бъдат решени с консенсус, когато възникнат такива проблеми.
Напълно подкрепям доктор Ботев, но доктор Тодорова, излезе пред медиите и каза,че специалисти по вътрешни болести в тези болници се разреши да работят полмология и нефрологии.
Апелирам и за педиатрите, защото имам предвид, че има много добри специалисти.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, обръщам се към колегата от Дулово с един въпрос – доктор Селиман, с вас проведохме един много подробен разговор, в който ми представихте проблемите, но имате ли становище от Сдружението на общините по тази проблематика, която обсъждахме. Не виждам такова становище в документите при подготовката за работа на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме ги поканили. Те ще изкажат своето становище.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Никъде не е заявено официално такова становище. Господин председател, този малък трик и често риторичен, защото обръщам Закона за здравното осигуряване и припомням на уважаемата аудитория, че в Събранието на представителите на НЗОК шестима са представители на общините избрани от националното сдружение. По този начин се опитвам да отговоря на въпроса, защо ние и защо сега се занимаваме с този проблем? Отговорът, който може да не се хареса на някои е, защото събранието на представителите така организирано по този закон, не представлява в достатъчна степен здравно осигурените и в същност няма тази представителност, която да му позволи да взема решения, които Управителният съвет на НЗОК да изпълнява. Поради тази причина ние сега се занимаваме с тази проблематика, но по-добре ние, отколкото да оставаме проблемът едностранно да бъде задълбочава, но с риск да стане нерешим след един – два месеца.
Проблемът, който ние разискваме и свързан с чл. 21 от решението на Управителния съвет на НЗОК, което е от 27 декември 2007 година, но е публикувано в брой 5 на „Държавен вестник” от 16 януари 2008 година. Член 21, се опитва да намери разрешение на един много пъти поставян проблем за броя на трудовите договори, които един специалист, може да изпълнява, така че да разчитаме на качествена употреба на неговата квалификация и възможности. Наистина имаше преекспониране на тези възможности и касата се опита да разреши проблема, но по Чепаевски и твърде механично, защото въпросите, които поражда този член 21 са много повече от отговорите, които дава. Някои от въпросите са свързани не само с прочутите 160 часа и пълния трудов договор, а с това какво прави един специалист за тези 160 часа в една болница, която като брой на дейностите, които ще извърши няма нужда от тях. Тук моментално ще направя конкретно предложение още в самото начало Комисията по здравеопазване да излезе с една препоръка към Управителния съвет на НЗОК да реализира и прецизира действието на член 21 така, че да се направи ясна разлика между нуждата от пълен трудов договор на 160 часа и нуждата от участие на специалист в изпълнение на алгоритъма на пътеките, чиито функции в повечето случаи са консултантски. Няма нужда да хабим на 160 часа пълен договор един алерголог, в тубдиспансер, който да участва в изпълнението на пътеката”бронхиална астма”. Тази разлика между консултантския договор и трудовия договор, следва ясно да бъде дефинирана на време преди сключване на договорите, защото проблемът ще се задълбочава все повече и повече.
На следващо място, действията на т.нар. „малки болници”, т.е. общински болници, които не разполагат с достатъчно специалисти в много случаи по чисто географски причини, по социални причини са свързани с приемането, диагностиката и лечението на болни, които след това не могат да отчетат по тази пътека поради липса на основен специалист, но 50 – 60 на сто от работите по спешност или по други причини са изпълнени. Тези пари от никой няма да се платят по начина, по който са формулирани изискванията. Това е важен въпрос, който също следва да намери решение по начина, по който ще бъде извършена известна ревизия на пътеките, особено на тези, които са спешни за изпълнение и по географски, социални и медицински причини се поемат от малките болници. За ролята на специалистите по вътрешни болести, споделям тезата, че ние не използваме капацитета на тези хора в много случай, това са хора с многогодишен опит и имат не по-малко възможности, знания и опит от квалифицираните специалисти.
Относно следващата тема за използването на тези специалисти, са включени и други специалности, например микробиолозите са на пълен договор. Колко изследващия ще се направят в една „малка болница”, за да има нужда от пълен договор? Патоанатома – също. Това са специалности, за които изискването формулирано по този начин вместо „Да изпише вежди, изважда очи”.
Друга възможност е пътеки за домашно лечение. Голяма част от хоспитализираните болни се лекуват в болници освен по редица други причини и поради липсата на финансова възможност да си купят лекарствата. Тогава приемането им в стационара спестява този разход, но натоварва държавата с още два допълнителни разхода, които в някои случаи за безсмислени.
Продължавайки нататък за да завърша, много е важно от нашата дискусия да имаме отговор на въпроса – кой е органът, който ще помага на районните каси да отправят мотивирани предложения пред НЗОК, не само за разрешението на втори договор, защото това е своеобразна проява на милост, а и да дефинират стратегическите необходимости. Включвам тук и представителя на Българския лекарски съюз, да не забравяме, че независимо от всички спорове Българският лекарски съюз остава страна макар и при неподписан договор, но валиден стар договор. Българският лекарски съюз е страна и е много важно в процеса на изпълнение и на подписване на договора не само да бъдат или да не бъдат елиминирани като партньор, а да не се забравя ролята им която никак не е маловажна. Все пак независимо, че спорят и имат конфликт това са партньори в изпълнението на здравната политика.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости на това интересно заседание, господин председател искам да започна с това, че е изключително важна тема. Благодаря ви, че разглеждаме точка в дневния ред, която да проведе една дискусия. За съжаление поне до тук моето впечатлени е, че дискусията не върви в посоката, в която е замислено това обсъждане. Какво в същност правим ние. Изслушваме Националната здравноосигурителна каса, която е субекта, който е взел решение на Управителния съвет или правим анализ на цялата здравна система в България. Ако правим второто много трудно ще се справим.
Моята препоръка към всички, които ще се изказват оттук нататък е, да се опитат в рамките на правомощията на Комисията по здравеопазване, в същност какво правим ние – изслушвайки ги упражняваме контролната функция на Народното събрание или от тази дискусия можем да извлечем някои аргументи, с които да преминем към предложения за промяна на законодателството. Това може да направим ние. Ако насочим дискусията в тази посока според мен ще вървим по правия път.
Ще се опитам да говоря единствено и само за това решение, с цялото ми уважение към институциите, НЗОК, Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и всички останали съюзи, искам да кажа, че няма да спестя критичните си бележки към нито една от институциите.
Ще започна с решението. По Закона за нормативните актове, това е решение, което е публикувано в „Държавен вестник”, следователно ако някой има материално-правен интерес може да го атакува по съответния ред.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е направено.
ХАСАН АДЕМОВ: След като е направено ще коментираме това, което не е направено.
Имах един вариант на правила и ред за определяне на стойности на дейности за болнично медицинска помощ към договорите с изпълнители на болнична помощ. След това са се превърнали в решение, което е още по-добре. Това решение е публикувано и всеки може да го прочете.
Искам да кажа няколко думи около това решение.
Първо, законосъобразно ли е решението или не е? Не трябва да коментираме тази тема. Има други органи, които казват дали е законосъобразно. Според мен, има проблеми в няколко посоки.
Първата посока е, че това решение трябваше предварително да бъде обсъдено, ако не с договорните партньори, ако не с партньорите, които участват при изготвянето и подписване на Националния рамков договор, поне трябваше да има широка разгласа на всичко това, което се случва. Първото объркване дойде оттам. Господин председател, вие сте прав и много добре знам, че в Закона за здравното осигуряване има текст, който изключва въвеждането на лимити, но изведнъж дискусията тръгна за това, че на лечебните заведения, които и да са те се налагат делегирани бюджети. Доцент Кумчев, преди малко каза, че това е термин, автоматично прехвърлен от образованието. Много термини се прехвърлят от една в друга система, не знам дали това е най-добрият начин, но това доведе до едно напрежение поради липса на информация за взетото решение. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че ако бяха обяснени идеите, които са заложени в това решение и начините, по които ще се реализира мисля, че напрежението щеше да бъде с няколко бала по-ниско. Защо казвам това? Защото, делегирани бюджети, лимити, освен, че е незаконно. Означава, че след като се достигне до сумата, която е отбелязана в прогнозните индикативни бюджети, както е написано, което е нещо по-различно, означава че не трябва да се приемат пациенти. Трябва да има листа на чакащи и доплащане. Това е нещо, което стряска пациента и лекаря. За това, касата и досега дължи отговор на обществото, какво става след като се достигне този бюджет? Това е въпросът, който вълнува всички и ще се радвам да чуя отговор.
На следващо място, в няколко посоки са решенията, за които става въпрос в днешната дискусия.
На първо място, по отношение на бюджетите. Уважаеми колеги, няма да коментирам темата, защо няма Национален рамков договор. Защото от една страна българският парламент поставя едно предварително условие, при това облечено в законова рамка и казва, че това е бюджета. Касата прави всичко възможно с правила законни и полузаконни, на ръба на закона да се включи в рамките на този бюджет, за да не влезе в Народното събрание за актуализация. Независимо от това, пример е 2007 година, че отново влиза за актуализация. Това е задължението на касата да спазва бюджета. Тя се стреми на до направи.
От друга страна, Българския лекарски съюз казва, предварително условие или този бюджет, отново повтарям с цялото ми уважение към всички институции. Опитвам се да бъда максимално обективен. БЛС казват или това е бюджета или няма да преговаряме. Т.е. за това, че Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса не могат да сключат рамков договор са виновни Народното събрание, защото приема този бюджет. Виновни са управляващите и в крайна сметка най-виновни са изпълнители на медицинска помощ и естествено пациентите. Това е изводът от цялата тази дискусия, с няколко изречения.
При положение, че бюджетът за болнична помощ през 2007 година, е 832 милиона лева с актуализацията, а за 2008 година този бюджет е 785 милиона лева плюс оперативния резерв от 140 милиона лева, който също е за болнична помощ, общата сума е 920 милиона лева с близо 1 милиард лева повече. НЗОК ни казва с това решение: „Уважаеми колеги ние не променяме цените, защото нямаме право, заради не сключения рамков договор”. От друга страна ни казва: „Ние намаляваме обемите”. Как с повече пари, помогнете ми да реша тази мисловна конструкция? Обяснете тези неща, за да не се задават такива въпроси и да се чудим кой е прав и кой крив. Обяснете много ясно тези неща. Това е моята молба. Ако трябва да има някакви корекции. Ако трябва на базата на тази дискусия да направим предложения и по отношение на бюджета на НЗОК и по отношение на договорите.
Националната здравноосигурителна каса веднъж завинаги ясно трябва да каже това ли са окончателните бюджети?
От друга страна има други текстове, в които друго е записано. Кажете кое е вярно? Знам, че има отговори, но искам да станат ясни и публични.
На следващо място, второто направление на решението са т.нар. трудови договори. 160 часа в една болница. С предложението, което правите означава, че променяте Кодекса на труда. Няма да говоря за частта трудови договори, които са много ясни.
Въпросът, който поставяте от гледна точка на качеството, на спазването на правилата за добра клинична практика, от интереса на пациента е изключително важен. Ние няма как да избягаме от дискусията по тази тема.
От друга страна, с това решение и тези трудови договори, създавате впечатление, че с налагане на определени трудови договори такива каквито смятате, че може да наложите и противоречат на Кодекса на труда, създавате впечатлението, че изкуствено регулирате потока на финансовия ресурс.
Министърът на здравеопазването в края на миналата година, въпреки, че не подкрепям тази философия и начин на разпределение на финансов ресурс, в края на годината от излишът или от вътрешни резерви, Министерството на здравеопазването решава и на коляно прави един списък отново на 22 декември или 28 декември 2007 година на кого да раздаде финансови средства. Подкрепям министърът за това, че дава на университетските болници, на тези болници, които в същност изнасят най-голямата тежест на системата на здравеопазване. Отново повтарям, че никога не съм бил против това, но може ли една или три от болниците да получат по този списък по 900 хиляди лева? Това прави другото впечатление, че с парите от излишъка, които са пари на всички данъкоплатци, сурвакаме министърът на финансите и казваме ето ви тези пари, но този път ние ще преценим на кой да се даде, по един много интересен критерий – критерий собственост. Останалите болници, за които имаме квалификации могат да бъдат финансирани единствено и само според министъра на здравеопазването и неговите юристи от общините.Не от общинските бюджети, а от собствените приходи на общините. Това са нещата, които са предложени от министерството.
При тази ситуация болницата в Кюстендил, Шумен и Монтана, става много по-конкурентноспособна от университетската болница в Стара Загора. Тя може да сключва договори по определени клинични пътеки, за сметка на парите на всички български данъкоплатци. Доктор Райнов и доктор Тодорова, защо тава реагират от Българския лекарски съюз и всички от общинските болници. Опитвам се да бъда максимално коректен, защото ако има отговор на всички тези въпроси, нямаше да има нужда от тази среща.
Кой трябва да отговори? Трябва да отговорим ние и вие. Трябва да ги дадете предварително.
Доктор Тодорова сега се обръщам към вас, аз също влизам по една или друга причина в управляващата коалиция за разлика от доцент Щерев, и нося отговорност за това. Всички ние и аз нося отговорност, тъй като не мога да критикувам само Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Трябва да бъдем самокритични.
Необходимо е от тази дискусия да излезем с ясното разбиране, че през 2008 година нищо драматично няма да се случи. Вие казахте, че през 2007 година всичко ще пропадне, системата ще се разпадне и т.н. Знам каква реплика ще ми направите, че това е за сметка на заплатите на лекарите.
Уважаеми колеги, идеята е тази дискусия да излезе с разумни предложения, които да улеснят както лекарите в България така и пациентите и да успокоят системата.
Доктор Тодорова, тези 24 на сто, една пета от българските граждани, които се лекуват в една болница веднъж и втори път в друга болница, вие казвате, че плащате на двете болници – къде остана методиката за контрол от миналата година? В тази методика се казва, че плащате само на втората болница. През 2006 година имаше начин, по който се проверяваха и се заплащаше на лечебното заведение, на което прецени касата. Сега няма такъв ангажимент или намеквате за нещо друго. Не за свободно движение на пациенти, а за свободно движение на ЕГН-та. Не за принципа: „Парите следват пациента, а ЕГН-то следва парите”. Благодаря ви.
ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа, предоставил съм становище на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Ще изразя становището на конфедерацията, тъй като много често сме критикувани, че сме били от много страни.
Искам да направя едно уточнение, че КНСБ винаги е била от страната и защитава интересите на осигурените лица. Федерацията, която членува там защитава интересите на работещите в системата, за да не се спекулира.
Уважаеми доктор Адемов, няма как да не говорим по сегашния казус и да дадем някаква рецепта за решение, без да засегнем защо днес сме тук? Защо е този казус? Защо има проблеми?
Проблемите, които решаваме днес са в следствие на нерешени с години проблеми, които многократно сме дискутирали. Става въпрос за нерешените проблеми по отношение на финансирането, кой контролира тези средства, как се контролират. Т.е. има ли прозрачност върху контрола на разходването от обществото, защото това са публични пари. Има ли контрол върху качеството на оказваната помощ. Какви са възможностите, гражданите на страната да имат равен достъп до здравната услуга.
От години едно и също нещо повтаряме по отношение на законодателството, защото голяма част от него е остаряло и не отговаря на условията, които са създадени и на проблемите, които се опитваме да разрешим всяка година. Ние ги решаваме палиативно, без да търсим решението им глобално.
Първо, проблемът с финансиране, нивото на финансиране и неговия контрол. Не без значение е представителството, както се засегна на различните страни в тази публична институция, каквато се явява касата, тъй като многократно включително и подписания пакт между правителството, работодателите и синдикатите, ние сме настоявали и е поет ангажимент за паритетно представителство между държава, осигурители и осигурени. Това не се решава и до днес.
Второ, проблемите, които решаваме сега се натрупват. Начинът, по който се сключва Националният рамков договор. В нашето становище е посочено становището на Световната банка по отношение на механизмите и начина, по който се сключва Националния рамков договор в България. Становището на световната банка е, че нито е рамков, нито е договор. Не е рамков, защото е безкрайно подробен и след това само се повтаря в сключването на договорите. Нито е договор, защото само една от страните има отговорност.
Фактът, че се дава възможност между страните, които се договарят една от страните при определени условия до поеме всички функции вече няколко пъти виждате, че довежда до решения, които ни карат днес да се събираме. Не решаването на проблема с преструктурирането на болничната помощ стои също в основата на днешния казус. Отлагането на решаване на преструктурирането на болниците в България, на собствеността, кой как и защо ще приватизира и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кокалов, Хасан Адемов беше прав.
ИВАН КОКАЛОВ: Господин Адемов е прав, но искам да кажа,че сага казуса, който решаваме е в следствие на глобалните проблеми. Днес ще бъде решен, но утре отново ще се повтори, защото проблемите не се решават в тяхната сърцевина. Ще кажа, че ние по принцип за първи път приветстваме Националната здравноосигурителна каса, която направи опит да защити интересите на осигурените лица. Дали се направи удачно е едно на въпрос? Дали точно по този начин трябваше да се случи и дали не използва възможностите действително да се добие гласност на решението?
Второ, съгласен съм, че не трябва да има медицински туризъм. В основата стои качеството на оказаната здравна помощ и от това следва да се ръководим. Получават ли пациентите добра помощ? Договорите, които обсъждаме тук отговарят ли на законодателството?
Според мен, оттам нататък е излишно да даваме оценки на тази маса доколко решенията са юридически издържани или не. Има органи и всеки един може да се обърне към съда и да поиска решение на този въпрос.
Ние проведохме среща с Управителния съвет на НЗОК, с колегите от „Подкрепа”, поставените въпроси, които се разглеждат тук за нас са ясни. Уточнихме терминологично, че не става въпрос да делегирани бюджети, това са две различни неща. Извършената дейност от болниците ще бъде заплатена. Това не е лимитирани. Оттам веднага отпада страха, че при тях може да се случи поради това, че няма да има достатъчно средства. Това, което ни интересуваше дали взетите решения застрашават действително пациентите. Пациентите ще имат ли възможност да се лекуват?
Ще кажа няколко думи по отношение на доходите. Действително трябва да се помисли за актуализация на цените на пътеките, след като говорим за пътеки. Вярно е, че трябва да се ограничават обемите. Става въпрос за не реалните обеми.В същото време е ясно, че цените на тези пътеки също са нереални. Дори не се индексираха с инфлацията. Ние сме притеснени от факта, че заедно с не решаването или откъслечната информация по отношение на приватизацията, как ще се извърши, ни притеснява по отношение на заетостта и доходите. Това е въпрос, който вероятно ще се решава в близко време.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кокалов, няма как с този бюджет да се моделират цените, защото е ясно, че не е възможно.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, за пореден път оставам с впечатление, че ние тук провеждаме тежки, но безплатни дискусии поради простата причина, че поради политическа инсуфициенция трябва да прехвърлим от болната глава към здравата глава проблемите. Получава се така, че лекарският съюз бие касата, министерството бие лекарския съюз, а те помежду си се карат, а ние се опитваме да дискутираме нещата без да бръкнем с пръст в раната и да разчупим този възел. Повече от очевидно е, поради точно тази политическа инсуфициенция и поради липсата на каквато и да било икономическа логика при разпределението на средствата и защитата на интересите на пациентите от гледна точка на тази икономическа логика се прилагат административни подходи за покриване на преразхода по НЗОК в болниците. Това е толкова ясно. Част от този разход по НЗОК е натрупан поради дейност и недоостойностяване на клиничните пътеки, а друга част от него поради неясни механизми, тъй като липсва контрол. Липсват критерии, по които се извършва доплащането и ясни механизми за въвеждане на допълнителни контролни механизми, които да засичат натрупването на тези разходи. Тъй кат по каса няма как да се покрият изведнъж трябва да се направят административни акробатики, с които на края на чертата да се получи нула.
В същото време, нито говорим за здравна карта, нито говорим за равен достъп, нито говорим за правилно разпределение на болничните заведения, на специализираната и доболнична помощ, така че на всеки гражданин да бъде гарантиран равен достъп. Нито говорим за отваряне на приватизацията, защото е очевидно, че държавата и общините не са достатъчно добър собственик за да могат да мениджират болниците. Очевидно е, че има от къде да постъпят пари и от европейските фондове и от бизнеса, и да се инвестира в здравеопазване. Ще се намерят специалисти. Въпросът е да има здравна карта. Ние искаме след като в Закона за бюджета на НЗОК за 2008 година, в чл. 5, ал. 1 сме задължили касата да определя за всяка районна здравноосигурителна каса общите разходи, които може да направи. Написано е в правилника в чл. 2, ал. 1. Ние ги обвиняваме защо са го направили. Ние сме тези, които сме ги задължили да го направят. Ние сме гласували тези разпоредби. Това е разгледано в комисията и в Пленарна зала. Какво друго да направят? Съгласна съм, че Българският лекарски съюз е недоволен от това, обаче НЗОК има определени пари – толкова колкото се съберат от Националната агенция по приходите. Нашият ангажимент е, че ние не търсим отговорност от един милион. Ние не поемаме отговорност към разходите, които не достигат в здравеопазването. Колкото е събрала Националната агенция по приходите, толкова ще раздаде Националната здравноосигурителна каса. Всичко, което могат да направят е да сложат ред в институцията си и да направят реалистично остойностяване на клиничните пътеки и да кажат: „От тези пари ние с това, което получаваме от Националната агенция по приходите, можем да заплатим толкова. За останалото, което не можем да платим, господа политици решете как ще се плаща. Чрез допълнително здравно осигуряване, доброволно, кешово доплащане, както искате го направете на гърба на лекарите, но кажете и решете веднъж завинаги”. А не мълчешком и чрез други техники и не накрая с дискусия в Комисията по здравеопазване, където всички работим в тази система. Едни я управляват, а други упражняват. На края има пациенти, които са потърпевши. Освен, че трябва да регулираме системата, необходимо е и като народни представители да защитаваме техният интерес. Ако искаме това да стане, отново апелирам за здравна стратегия. Месец февруари беше ангажимента на министър-председателя Сергей Станишев през месец април да внесе Националната здравна стратегия за обсъждане в Пленарна зала. Това беше миналата година. Утре е 1 февруари 2008 година. Една година по-късно, продължава да няма Национална здравна стратегия. Разглеждахме четири варианта от нея. Сега има пореден Закон за приватизацията, за който човек се чуди от къде да го намери и в края на краищата сме заложници точно на тази политическа инсуфициенция.
Апелирам Комисията по здравеопазване да отправи спешно апел към министърът на здравеопазването най-после тази стратегия и Закона за приватизация да видят бял свят, за да се отпуши цялата система. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ:Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, сигурно ще повторя много неща, които сме казвали много пъти. Доктор Първанова, подаде топката и веднага ще кажа, опозицията да внесе вот на недоверие за здравеопазването в правителството и гласувайте против правителството. Явно правителството не може да се справи с тази задача. Нещо още по-лошо, правителството и изпълнителната власт използват касата за политически цели. Много пъти съм казвал това и отново повтарям. Това е най-лошото нещо. Авторитета на една здравноосигурителна институция да се използва за политически цели. Това е изключително лошо нещо. Защото, трета година, ако няма договор дават на касата един бюджет в порядъка на 50 на сто от извършената дейност и казват: „Осигурете всички дейности”. Ако се подпише договор следва рекет върху цялото съсловие на лекари и зъболекари в страната. Става въпрос за това, че например, касата плаща за едно раждане 400 лева, аз ви заявявам, че по разчети едно раждане струва 650 лева. На тази база ще ви кажа, че вместо 920 милиона лева за болнична помощ за да бъдат изпълнени всички задачи, които вменявате на лекарите за качествена медицинска помощ трябват 1 милиард 533 милиона лева. Това е в пълно съгласие с изводите на Българския лекарски съюз и на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. За да се опитате да направите невъзможното възможно започвате да вменявате различни задължения от страна на касата, за да изпълните задачите, които са ви поставени като: когато се провежда химиотерапия в диспансерите където шишенцата с даден медикамент се използват, трябвало да се съхраняват една година. Директори на диспансери казват, че трябва да заделят отделни помещения за това. Ако работи едно акушеро-гинекологично заведение трябва да сключи договор с хирург. Аз като народен представител, бих ви посъветвал да сключите договор с психиатър. Защото имате ненормални изисквания, разберете това. Това се дължи на премахване на договорното начало. Не сте виновни вие. Виновни са управляващото мнозинство. Договорното начало е едно завоевание. Ако не се разбира от някой, това не е в интерес на лекарите, а в интерес на всички. Защото, коригира определени неща, които чиновниците не на доктор Румяна Тодорова и не на доктор Райнов, но това са чиновници, хора които са влезли в определена административна длъжност и не могат да бъдат компетентни по всички въпроси. Не може да се забрани на един интернист да лекува пневмония. Това е нонсенс. Само един човек, който няма никакво разбиране по медицина може да го измисли. Не могат да се измислят такива неща, че за качеството на медицинската дейност да се искат трудови договори на специалисти. Наистина искам да ви попитам: „Нормални хора ли сте?”. Когато едно лечебно заведение и специализирана болница работи, има нужда от консултация на всички специалисти. Защо трябва да бъде сключен договор с хирург? Може ли да искате да имат трудови договори на четири часа. Какво ще прави този човек на това друго работно място. Сключват се граждански договори за консултации. Нима преди без договори болниците не са работили десетилетия наред като всяка болница си има консултанти. Едно време беше срещу символично заплащане. Създавате абсолютни хистерии в здравната система. Отново повтарям, че правите това, тъй като имате задача, имате политическа задача. Докато не се върне договорното начало няма никаква стратегия да се приеме. Ако искате приемайте пет стратегии, но нищо няма да се оправи в здравеопазването. Не случайно в демокрацията има диалог, а не нареждания. Господин Доган, каза на времето: „Като не искате мира, на ви секира”. Перифразирам изказването, много точно.
Искам да ви кажа следното: бъдете разумни. Касата е едно достижение в здравноосигурителната система. Необходимо е да пазим нейният авторитет, да вървим напред и да не я занимаваме с политически решения, както каза доктор Първанова. Политическите решения на друго място се вземат. Тук трябва да дойте министър-председателят или министъра на финансите и министъра на здравеопазването. С тях искаме да се посъветваме какво трябва да се прави. Какво общо има доктор Тодорова и доктор Райнов с всичко това.
Парите за болнична помощ са 613 милиона лева. Доктор Тодорова, българските граждани ще ги платят допълнително, независимо от това какви нареждания давате. Регламентирайте доплащанията, управляващите в момента. Въобще не се обръщам към вас, вие сте тук излишни, защото гледате своята работа. Управляващото мнозинство трябва да бъде на вашите места.
Необходимо е да се разбере, че преструктурирането в българското здравеопазване може да стане само по пазарен механизъм. Не може да се разпорежда на една общинска болница какво да стане. Това са прости истини. Върнете договорното начало. Седнете да коригирате и да обсъждате всеки проблем в българското здравеопазване, с лекарите, зъболекарите и фармацевтите. Въведете доплащането за да има ред. На бедните български граждани държавата е длъжна да доплаща.
На следващо място, освободете приватизацията и оставете кметовете и общинските съвети да решат своите въпроси. Не бъдете ментори върху този процес. Само по този начин нещата могат да се оправят.
Отново повтарям, че цялата отговорност трябва да се носи от управляващото мнозинство и всички депутати, които гласуват за него. Убедих се, че от компромиси не може да се достигне до истинска промяна. В здравеопазването най-лошото е, че страда авторитета на касата и интересите на българските граждани. Това е основното.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще използвам правото на реплика, за да кажа, че подкрепям доцент Щерев, за това, че трябва да пазим авторитета на Националната здравноосигурителна каса. Това не може да стане като постоянно ги обвиняваме в административния им подход. Има една приказка: „Сиромах човек, жив дявол”. Те правят точно това, те са едни сиромаси, които се чудят каква дяволия да измислят, за да могат да ограничат по някакъв начин тези, които провеждат медицински дейности в пакета, с който разполагат.
Искам да представя още една информация. Доцент Щерев каза, че едно раждане се заплаща от НЗОК по 400 лева, което реално струва 650 лева, но в „Шейново” освен тези 400 лева кеш се плащат 900 лева или общо 1300 лева. Ако не се регламентира няма да доплащат 250 лева, колкото е цялата разлика, а ще доплащат 900 лева, за които в момента ги изнудват плюс още 100 лева за анестетика. Така стоят нещата когато не са организирани правилно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Първанова, когато се опитвате по някакъв път, по механизма на държавния чиновник, да коригирате нещата в интерес на българския гражданин, винаги се получават най-много корупционни практики. Оставете нещата на регулацията на закона. Защитете бедните български граждани. За тези, за които трябва да се направи социалната мрежа. Всички останали български граждани, които са работещи при положение, че направите пазарен подход, ще си направят доброволно осигуряване.
Няма път за активизиране на доброволните фондове и за премахване на монопола на касата освен доплащането. Ако сте убедени за това, направете го.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа, няма да повтарям нищо от това, което беше казано до тук.
Лично моето мнение е, че източника на напрежение в момента в системата е размерът на работните заплати в здравеопазването. Размерът на работните заплати в здравеопазването ще го разделя да две: на доболничната помощ и болничната помощ.
Ако ние погледнем анализите на доболничната помощ, на първичната доболнична помощ за 2007 година, при 1335 пациента средното възнаграждение на общо практикуващият лекар е 1830 лева, което е с 200 лева в повече от предходната година.
За 8200 специалисти в страната при средно 5,3 прегледа на ден, възнаграждението е 1300 лева. Това разбира се не е достатъчно и трябва да се оправи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, има разходи.
ТОДОР КУМЧЕВ: Разбира се, че има много големи разходи. Смятам, че системата може да се оправи и има варианти особено за доболничната помощ, където има регулативни стандарти.
Проблемът остава за тази година за болничната помощ. Най-вече за болниците, в които има държавно участие. За да се увеличат работите заплати в дадена болница с държавно участие болницата трябва да регистрира приход по-висок от предходния месец. В момента с тези регулативни стандарти това не винаги е възможно, защото изравняването на касата по отношение на приходите ще стане на всяко тримесечие. В Инструкция № 1 на Министерството на здравеопазването, издадена през октомври 2007 година, с която се забранява на ръководителите на здравните заведения да увеличават работните заплати.
Мисля, че трябва Министерството на здравеопазването на този етап да отдръпне инструкцията, за да може хората да получат увеличението на работните заплати.
Втората реакция на лекарите в България е от увеличената писменост, според тях.
Уважаеми колеги, напълно съм съгласен, но ще предам след малко копие на една история на заболяванията от 1942 година. Ще я предам на председателя на Българския лекарски съюз за сведение. Трябва да ви кажа, че такава писменост каквато има през 1942 година според мен няма нито една история на заболяването през настоящата година с толкова много писане. Включително и кога санитарката сменя бельото, кога се дава храна, каква е храната и т.н.
Прав е доцент Щерев, че трябва да има промени. Има внесени закони за изменение и допълнение на Закона за приватизацията. Надявам се, че в най-скоро време ще се намери консенсус и ще има либерализиране в това отношение и мораториума ще бъде вдигнаг.
Всички ние с вас очакваме през месец юли да влезе интегрираната информационна система на здравеопазването, която ще реши част от контрола в системата и част от контрола на приходи и разходи.
Искам да ви информирам,че е готов Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, където ще се свалят изискванията за четири специалности за многопрофилните болници за активно лечение, което означава, че общинските болници ще имат право да извършват свои структурни промени съвсем спокойно в казуса, в който се намират като многопрофилни болници за активно лечение.
На края искам да кажа следното, има трудности, но трябва да говорим за нещата цялата истина. Необходимо е да говорим не за това, че не достигат парите, защото това са факти. Трябва да говорим занапред как ще реформираме системата, защото това е болезнено и много активно политическо мероприятие.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще си позволя да направя една реплика.
Убеден съм, че може би най-много е писал Паисий Хилендарски, но във времето на компютрите, мисля да се говори преди 60 години как са писали, не е редно.
Основната реплика е следната, искам да се чуе от кмета на град Своге. Има вдигане на осигурителните прагове. В същото време във вашата болница индикативните стандартни прогнози са намалени с 20 или 30 на сто в сравнение с миналата година. Разходите на болницата вече са много по-големи на базата на осигурителните прагове, защото директора на болницата е задължен да ги спазва. При всички положения и като не може да сключи клинична пътека…
ХАСАН АДЕМОВ: Осигурителните прагове са за самоосигуряващите се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой ще плаща техните осигурителни прагове?
ХАСАН АДЕМОВ: Там няма прагове.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има минимален праг.
ХАСАН АДЕМОВ: Минималният праг е за самоосигуряващите се.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Доцент Кумчев, съгласен съм с вас, че един общо практикуващ лекар, който има 1300 пациента получава приблизително 1800 лева. Вие забравяте, че в тези 1800 лева включват: заплатата на медицинската сестра, наем, вода, ток и това, за което говорите сега създава грешно впечатление, че лекарите получават много по-високи заплати в сравнение с всички останали. С тези пари поддържа цялата здравна служба със съответните изисквания.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доцент Кумчев, винаги съм се отнасял с уважение към становището на който и да е, разбира се трябва да се изслужа едно становище. Сигурно има нещо рационално във всичко това, което казвате. Слушайки как сравнявате възнагражденията на лекарите и цялостната концепция, която излагате мисля, че нито стратегията ще бъде приета, такава каквато може да бъде работеща стратегия, нито има някакво доказателство, че Българската социалистическа партия има потенциал да предложи реални неща в здравеопазването в България. Обръщам се към господа кметовете, не очаквайте нищо да се случи в този мандат.За това защото начина на мислене предполага промени в здравеопазването и нещо добро, но не може да се случи поради самият характер на този начин на мислене. Нещата имат своята последователност. Ако не вървите в тази последователност да търсите диалога с хора, които не мислят като вас и да отстъпите някъде независимо, че сте в управлението нищо няма да се постигне. Възстановяването на договорното начало е крачка напред. Ако не сте готови да направите тази крачка, нищо добро не чака българските пациенти. По време на мандата на това управление. Тогава все повече и повече става ясно, защо много хора извън парламента говорят за предсрочни избори. В края на краищата нещата вървят към някаква логика. Защото, това което предлагате, предлагате го в продължение на две години. Не може дори от коалиционните партньори да се достигне единство. Има някъде някаква грешка, разберете това. Поне с тях се съобразете, ако не с опозицията.
ТОДОР КУМЧЕВ: Цитирах само фактите и напълно съм съгласен с колегите, че тук няма разходи.
Искам да ви кажа, че тези факти имат и обем медицинска дейност. Ако внимателно се анализират резултатите на обема на медицинската дейност в доболничната помощ се види ясно и точно, че има резерви тези заплати да станат двойни.
Доцент Щерев,разбирам че нещата по отношение на политиката в момента и в Народното събрание са сложни и деликатни. Така или иначе съм убеден, че в края на краищата ще има Национална здравна стратегия. Убеден съм, че ще има допълнително здравно осигуряване. Убеден съм, че това, за което вие говорите, ще се случи.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Остана една много важна тема, по която искам да се изкажа. Съгласен съм с това, което казаха моите колеги. Имат основания исканията на лекарите в доболничната и в болничната помощ. Имат основания исканията на Българския лекарски съюз, колкото и да съм резервиран към някои действия на касата като делегираните бюджети, трябва да кажа, че и те имат известни основания. Защото, НЗОК е една банка, която притежава определен обем от пари, който сме гласували в края на предходната година. Тя не може да излезе от тази рамка, каквото и да говорим тази вечер.
Достигам до основния въпрос, който не се засегна от никой тази вечер, или бегло се спомена, без да се нарекат нещата с истинските имена – въпроса за прословутата здравна вноска. Разберете, че тази здравна вноска, която съществува от началото на функционирането на Националната здравноосигурителна каса в размер на 6 на сто, ако остане на същите нива, ние може да си говорим още една, две, три години и няма да има резултат. Всички знаете, че здравната вноска е вид пряк данък, защото е задължителна. След като се намалиха толкова преките данъци, въведе се плоският данък какво е основанието на управляващите. Защо Министерският съвет в лицето на управляващите БСП, НДСВ и ДПС най-накрая не вземат това решение, което така или иначе трябва да вземат, защото тези разговори ще продължат непрестанно. Как е възможно вноската на унгарската каса да бъде 12 на сто. Естествено покачвана планово през 1994 година, насам а нашата да стои от толкова години на 6 на сто. Каквито и мерки да вземем ние ще стоим в един обем. Прав е доцент Щерев, като казва, че трябват 1 милиард 500 милиона лева за болничната помощ. Да, но от къде ще дойдат? Докато не се вземе политическо решение за покачване на здравната вноска, в този обем на 6 на сто, трябва да ви кажа, че тези разговори ще продължат безкрайно.
ЕМИЛ АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, искам да споделя с вас опасенията и притесненията на кметовете на общините в България. Преди срещата ни с министър Гайдарски, опасение, че промените наложени от Националната здравноосигурителна каса, поставят под сериозна опасност чрез икономическа принуда да бъдат закрити много от дейностите, а на места и самите общински болници. Това ще лиши голяма част от гражданите на тези общини от лекарска помощ. В момента няма община, която да не инвестира в своите лечебни заведения и да не застава зад необходимостта да бъдат запазени. За да бъде по-ефективен този процес е необходимо ръководствата на общините и на болниците да са на ясно с бъдещето им, за да могат да планират инвестициите си в тях. Невъзможността на общинските болници да осигуряват специалисти породи ограниченията на касата за сключване на трети договор от лекарите. Националното сдружение на общините в България настоява да бъде намерена възможност за въвеждане на допълнителна финансова подкрепа за болници, които пристъпват към преструктуриране, така че да се осъществи реална реформа в здравеопазването на общинско ниво. Беше подчертано, че засега непрекъснато се говори, че малките лечебни заведения трябва да станат хосписи или болници за долекуване. Още няма ясна национална политика, как ще стане това? Не се знае колко такива лечебници са необходими и в кои райони и с какво финансиране ще се наложи промяната? Прекъснатата ефективна комуникация с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса вземат решения, които засягат общините без предварително да са съгласувани с местната власт. Това е отчетено като грешка от страна на министър Гайдарски, който пое ангажимент в бъдеще подобни допуски да не бъдат допускани.
Искам да ви уведомя и за резултатите от срещата в Министерството на здравеопазването, която беше проведена на 23 януари 2008 година. Проведоха са разговори, има напредък и са постигнати следните договорености. В резултат от разговорите стана ясно, че няма да бъде допуснато закриване на общински болници. В изпълнение на това решение бяха постигнати следните договорености. Предвидена беше среща на 26 януари 2008 година (събота) между ръководството на Националната здравноосигурителна каса и на Сдружението на общинските болници в Стара планина. На срещата е прието и потвърдено предложението на общинските болници подкрепено и от Министерството на здравеопазването с промяна в клиничните пътеки да се позволи на специалисти по вътрешни болести да изпълняват клинични пътеки, за които в момента се изискват тесни специалисти. Пример за това е лечението на пневмонията от специалисти вътрешни болести, без да е необходимо болните да имат договор с лекар полмолог. За болниците е необходимо да бъде осигурена периодична консултация с подобен специалист, което налага да бъде назначен на щат в лечебното заведение. От дефицитите на специалисти като патоанатомия, клинична лаборатория е постигнато съгласие да бъдат допуснати и трети договори на четири часов работен ден. Разрешението на това трябва да дойдат от районната здравноосигурителна каса, след като получи мотивирано искане от страна на болницата, подкрепено от общините. По този начин ще бъдат очертани реално съществуващите нужди на пациентите от конкретна специална медицинска помощ. Националното сдружение на общините в България настоява това изключение да се прави по ясни критерии и правила, за да има пълна прозрачност.
Официално становище от Националното сдружение на общините в България не е искано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да добавя, че имате представители в общото събрание на касата. Тези представители следва да си изпълняват задълженията и да искате управителният ви орган да ви дава информация какво предприема. Това трябва да го направите.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имам само едно кратко допълнение, уважавам много позицията на кмета на Своге, надявам се че изразява позицията на цялото Национално сдружение на общините. Може би за да внеса малко яснота защо са останали толкова учудени при дискусията с Министерството на здравеопазването трябва да ви информирам за една позиция на Европейската комисия по здравеопазване, че след като в България не се провежда ефективна реформа в здравеопазването е препоръчително да останат около 100 болници, които са структуроопределящи и гарантиращи равен достъп на гражданите. Останалите да бъдат предложени за приватизация или преструктуриране, като не се казва точно какъв трябва да бъде предметът на тяхната дейност – хосписи, болници и т.н., за да може България да получава средства за здравеопазване по европейските фондове. Министърът в момента е поставен буквално на прицел да остави 100 болници, за всички останали, ако се намери инвестиция за тях биха продължили да съществуват като болници. Това е информация.
ИВАН КОКАЛОВ: Тази информация не е вярна. Европейската комисия няма такива права.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Напротив, може да проверите, че информацията е вярна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всички тези болници са получили акредитация. Друг е въпросът, когато са акредитирани защо след това не могат да сключват договори?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гиньо Ганев, уважаеми председатели на съсловните организации, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, радвам се, че присъствам на този дебат. Всичко, което се каза донякъде облекчава моята функция. Бях се подготвил с редица материали и исках надълго и нашироко да обяснявам какво и защо се е случило, но от всичко, което се каза от изказалите се преди мен, на всички стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса е касата на здравно осигурените. Тя разпределя това, което е събрано от здравно осигурените и по закон е задължена да го прави най-целесъобразно и да осигурява качествена медицинска помощ, на здравноосигурените лица.
От това, което се каза преди мен, на всички стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса работи в съответствие със законите на Република България. Националната здравноосигурителна каса не може да си позволи лукса да работи извън законите. На всички стана ясно, че НЗОК не закрива болници, защото това не е в нейните правомощия. Още веднъж подчертавам, че НЗОК заплаща за качествена медицинска услуга. Няма ангажимент да заплаща за сгради и да издържа структури.
С това решение, което мисля, че е в нашето правомощие, ако ефектът от него е дори и този дебат, мисля, че Управителният съвет на НЗОК плюс оперативното ръководство е доволно, че присъстваме на този дебат. Защото, нещата трябва да започнат да се случват. Естествено никога НЗОК не си е позволявала да провежда политиката. Всички знаем кой е органът за политика. Надявам се, наистина този дебат накрая да премине в едни законодателни промени, които ще бъдат направени в интерес на цялото общество.
Признавам, че търпим критика, относно това, че не сме своевременно информирали кое и защо се прави. Да, решението беше взето на 27 декември 2007 година между празниците. В същия ден проведохме пресконференция. След това започнахме медийно да обясняваме какво се е случило, но закъсняхме. Доцент Щерев, каза че трябва да се върнем към договорното начало. Доцент Щерев, договорното начало стои, въпреки че НЗОК не е задължена по закон и НЗОК проведе серия от срещи с конкретните изпълнители на медицинска помощ – университетски болници, областни болници, общински болници и търсим решенията с изпълнителите на медицинска помощ. Винаги съм твърдял и отново ще кажа, че Националната здравноосигурителна каса е нашата каса. Ние трябва да я пазим. Трябва да я пазят и колегите, защото в тази държава тя е едничкия гарантиран, сигурен платец на здравна услуга. Доцент Щерев, много добре знаете, че извън нея практически няма нищо.
Искам да направя едно уточнение за доцент Щерев. Той е напълно прав, алгоритмите – да колеги, тук ще кажа една всепризната истина. В алгоритмите има много лобизъм, грешки, но доцент Щерев отварям скоба, която ще изпълня със съдържание. Те не са писани от Емил Райнов, не са написани от доктор Румяна Тодорова, не са написани от доктор Ценков, от управителния съвет, от оперативното ръководство, те са написани от всички нас – медиците, лекарите, колегите. От страна на касата от националните консултанти, председатели на дружества, секретари на дружества. Това, което се забравя е, че тези алгоритми още през 2006 година, единственото нещо, което подписахме със съсловните организации са тези алгоритми. Това е подписано и от експертите на Българския лекарски съюз.
Скъпи колеги, ако някъде има изкривявания нека се сърдим на самите нас – медиците, лекарите, защото това е направено от нас. Чиновникът няма нито правомощия, нито право да го направи.
Договорното начало предстои и ние искаме да преговаряме с конкретните изпълнители. Тези, които носят своята отговорност за заплатите на персонала, който работи. Дебело искам да подчертая, че Националната здравноосигурителна каса пази интересите на здравно осигурените и не закрива болници. Изисква качествена медицинска услуга.
Не искам да обременявам народните представители с по-дълго изложение. Мисля, че всичко, което беше казано е достатъчно ясно.
На края ще завърша с думите, които доктор Хасан Адемов каза, през 2008 година нищо страшно няма да се случи, но нека 2008 година бъде годината на старта на промените, които всички ние искаме, но бягаме от онази отговорност, която всички ние трябва да поемем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, позволете ми да не се съглася с част от казаното от вас. Вие говорите за качествено лечение. Качественото лечение се определя от акредитацията. След като акредитационната комисия е дала положителна акредитация на това лечебно заведение означава, че безспорно това е една от основите за качество. Вие говорите, че всичко правите в изпълнение на закона. Категорично сте нарушили чл. 55, ал. 8, т. 5 и т. 6 от Закона за здравното осигуряване. Категорично сте нарушили чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията по отношение на договора с фармацевтите и някои изисквания, които поставяте за индивидуалните договори. Ще видите, че след това органите ще се произнесат. Това са нарушени неща. Вие не отговорихте на въпроса, който зададе Хасан Адемов, след като има 360 милиона, защо на всички болници са намалени от 20 до 30 на сто прогнозите, а след това се каза, че се запазват само 10 на сто. По този начин регулирате без да имате това право и потока на пациентите. Това е истината и вие не отговорихте на тези въпроси. Вие не отговорихте на въпросите, кое налага постоянния трудов договор, след като всички колеги ясно казаха, че има нужда от консултации, но няма необходимост от 160 часа. Не стана ясно, защо хора, които са работили дълги години като интернисти и педиатри в една специалност сега се иска друга специалност и не се признава. Не стана ясно, вие казвате, че след това ще се плаща. Иван Кокалов е прав, че в точка 234 ясно е казано, че като се изразходят прогнозните бюджети, след това няма плащане. Отговорете на тези въпроси, за да погледнем има ли смисъл да останат или ще се преразгледат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да кажа на доктор Райнов, че договорното начало беше опорочено и премахнато през декември 2005 година.Не мислете, че може да заблудите някой, че сега има договорно начало. Със закон управляващото мнозинство отне правомощията на съсловните организации за равноправен партньор в преговорите. Вие изпълнявате политическа поръчка. Ако не я изпълнявате, ще бъдете сменен. Това е истината.
Вие Управителният съвет на НЗОК заедно със съсловните организации през месец юли признахте, че с 730 милиона лева трябва да бъде повече бюджета на касата. След това казвате, че това са парите. Изпълнявате политическата поръчка при толкова пари, да вменявате на лекарите два пъти по-широк пакет. В това е проблема и го познавате прекрасно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: НЗОК не е виновна за пакета.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Те трябва да направят това. Как ще се направи, след като с различни предписания ограничат възможностите за договори. Защото, изпълняват политическа поръчка. Когато казвам връщане на договорното начало нямам предвид да кажете, по точи начин.Вие сега казвате: „Това е нашата каса”, не „Това е вашата каса, а не нашата каса”. Нашата каса ще бъде когато имаме всички основания да кажем, така и наистина трябва да пазим авторитета на касата. Никога няма да забравя думите на Сюзън Матис, през 2004 година когато си отиваше оттук каза: „Пазете авторитета на касата. Премахнете нерегламентираните плащания, защото това срутва авторитета на касата и доверието на българите в здравноосигурителната система”. Винаги през тези години следвам тези думи, защото това е истината. Не искате да проумеете това. В тези разправии се срутва авторитета на касата. Между впрочем срутва се авторитета и на БСП. Не мога да разбера защо е тази упоритост, когато има реален подход. Нека в условията на демокрация да провеждаме диалог. Едната страна са съсловните организации, които не могат да се отстранят в един демократичен процес. Не може да кажете на лекарите в съвременна България, че има толкова пари и да работят. Не може да кажете това. Това няма да доведе до нищо добро. Необходимо е да има диалог. Вие повтаряте едни думи, ние повтаряме други. На практика си говорим като на чужди езици. Нека да се вслушаме един в друг.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ще се постарая да дам отговор на експертно ниво, относно това което попита и доктор Адемов. Защото, безспорно има недоразумения по много пунктове. Ще започна с бюджетите.
Доцент Китов, защо с получават 10 или 20 на сто по-ниски зададени стойности. Защото сме взели средно аритметичната стойност, не стойност а преминали пациенти, съответно стойност от 2006 и 2007 година, периода,в който касата заплаща болничната помощ. Цяла година 2007 говорихме за хиперкоспитализация. Именно за това взехме двете години средна стойност. За миналата година надвишаването на хоспитализациите е 300 хиляди в сравнение с 2006 година. През 2006 година спрямо 2005 година като вземем и преминалите пациенти от министерството е 200 хиляди лева.
Миналата година не еднократно алармирах институциите какво се случва със спешните портали, с новите структури, чието финансиране никой не е предвидил в бюджета на касата. Това се случва и сега. В момента на входа на системата чакат 72 нови структури, които през миналата година никой не е предвидил в проекто бюджета. 940 милиона лева е здравноосигурителната вноска. До 1 милиард 680 е трансфер от държавния бюджет. Тези нови 72 структури колко ще струват до края на годината? От тях тези 72 бързам да кажа, че не всички са болници. Тук има и отделения. Има модернизирани отделения. Видях, че влезе доцент Траянова, два апарата за лъчетерапия влизат в употреба, което е чудесно и ще намали листата на чакащите, но колко струва това? Ето въпроси, на които никой до момента не е отговорил. В момента ние разпределяме 780 милиона в болнична помощ. Разходът за болнична помощ, ако вземем 2007 година е 830 милиона лева. Т.е. с 50 милиона лева по-малко, миналата година ние актуализирахме. Тези 52 милиона лева стоят в резерва. Няма да ги дадем в началото поради редица причини:
Първо, докато не се изчерпа този параграф Управителният съвет не може да разблокира резерва.
Второ, нашият опит от миналата година показа, че когато тези пари от резерва бъдат вкарани в цени, се изядоха още през април, когато сигнализирах тази комисия какво ще се случи в болничната помощ.
Така, че 830 милиона лева от 2007 година доцент Китов, са гарантирани. Те са в касата. И допълнително искам да ви кажа, че има още малко резерв, защото все пак ние не можем да прогнозираме какво ще се случи до края на годината.
По въпроса как разпределяме тези бюджети? Тръгнах от ниво болница, а може би трябваше да тръгна по обратния ред. Не еднократно съм обяснявала пред медиите, и съм изключително доволна, че разбраха това, защото днес го видях написано коректно. Тези 780 милиона лева се разпределят на7,5 милиона осигурени лица и се получават 115 лева на едно здравно осигурено лице. Обръщам внимание осигурено лице, а не пациент. Тази цифра се умножава по здравно осигурените лица във всяка една районна каса и се получава т.нар. бюджет на касата. Тези средства след това на нива болници се разпределят на база преминали пациенти. Получават се т.нар. бюджети на болниците. Това е една ориентировъчна цифра, защото ние следим движението на пациентите. Това е правено през цялата 2007 година. Това е един отработен механизъм. Касата го може благодарение на болничния софтуер, който е перфектен и в момента се разширява със средства от Световна банка.
Всеки месец болницата ще получава информация за движението на пациентите. На всеки три месеца ще се прави корекция в нейния бюджет както и да го наричаме. Това е по отношение на болничната помощ.
По отношение на договорите, всеки един от нас е работил в болница и знае как се прави график в отделението. Тези часове не по-малко от 160 са регламентирани от Кодекса на труда. Отнасят се за основната специалност, по която се работи. Не може болница, която е специализирана по вътрешни болести, в която има кардиология, кардиологът да е единствен и да бъде на четири часа. В останалото време кой се грижи за кардио болните?
Продължавам за специалностите, където изрично е записано,че параклиничните специалности са освободени. Те не влизат в тази графа.
Изключително съм доволна от срещите, които проведохме с областните болници и общинските болници, където се постигнаха редица договорености. Тук ще си позволя да кажа, че ние за пръв път чухме техните проблеми. Защото, шест месеца в т.нар. преговори ние не чухме техните проблеми. Разбрахме за какво става въпрос и че има общини, които са инвестирали както в апаратура, така и в специалисти. В момента нямат никакви проблеми със сключване на договорите. Тъй като стана въпрос за Своге, те са точно такава болница. Има редица други такива.
Постигнахме споразумение по отношение на пътеките. Няма да разрешим по цялата пътека да работи интернист, защото ако разгледате пътеката ще видите, че вътре има много тежка диагностика и диагностично лечебни процедури. Ще разрешим по определени кодове. Нашита партньори от общинските болници са съгласни с това. Вчера получихме обобщено от доктор Салиман, техните предложения, които сме разгледали и сега ще върнем на тяхното внимание какво предлагаме.
Същото е направено и с областните болници. В цялата тази ситуация касата се стреми не да ликвидира болниците, а да ги оптимизира. Грешно се изразих, не болниците, не е грижа на касата да оптимизира болниците, а да се погрижи за пациентите. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Тодорова, казвате 7,5 милиона осигурени, но те не са повече от 5 милиона. Няма толкова население в България, но ние записваме тези данни. След като през 2006 и 2007 година направихме една остойностена стойност, би трябвало на базата на повишаване на средствата да повиши цената на клиничните пътеки, за да може да се вдигнат цените и да няма прекалена хоспитализация, защото ще се вземат повече пари и реалната хоспитализация ще бъде постигната. Ако в тези сложни заболявания, в които интернистите не могат, ако човекът си плати може да бъде лекуван или излекуван.
Мисля, че това не е въпрос на преценка на касата.
Не на последно място, казвате 72 нови структури. Пациентите нали са едни и същи.
Защо, никой не задава въпроса плаща ли някой на тези общински болници спешните случаи? Те също имат една мощна спешност, коя е плаща и за сметка на кого е? Господин Райнов, трябва да се опита да отговори на този въпрос в качеството си на заместник-министър, защото там има спешност. Колегите са длъжни да я вземат, но тъй като от никой не се плаща за разлика от другите болници, преминават през клиничните пътеки.
АТАНАС ЩЕРЕВ:Уважаеми господин председател, уважаема доктор Тодорова, вие си противоречите в това, което казвате, казвайки, че парите на здравно осигурените ги разделяте на броя на здравно осигурени в дадена районна здравноосигурителна каса. И тази здравноосигурителна каса има съответните пари. Ако там има десет болници в този регион, това ще промени ли броя на болните? Страх ви е от нещо друго? Хората, тази година са направили инвестиции в здравеопазването. 80 структури чакат и една от тези структури е в една от областите в България и ще бъде готова за дейност през месец март, а вие сте казали най-рано месец септември. Не мога да разбера на базата на какво? На вашия страх от това, че някой друг може да се намести в тази система на здравеопазване. Не се чудете, вие сте представители на БСП, ако не беше така вие щяхте да дадете свобода….Защо трябва да говорим за неща, които са азбучна истина. От къде накъде ще се смесват всички тези неща, за това колко са здравно осигурените и колко са приетите болни? В цял свят в здравно осигурителната система, ако искате да няма свръх хоспитализации се въвежда доплащане. Това е елементарен принцип. Кажете, че това е единственият начин, а не да спъвате лекарите с определени изисквания, които нямат нищо общо с действителността. Един лекар да има трудов договор. Не мога да ви разбера като логика и като начин на разсъждение. Не мога да разбера това ваше виждане.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Тодорова, благодаря за това, което казахте за разлика от доцент Щерев, и ще ви кажа защо? Колеги, искам да направя един много кратък коментар в частта, в която говорите за трудовите договори. Когато става въпрос за втори трудов договор, за прословутите интернисти, палмолози, познавам много добре становището на колегите от областните и общинските болници. Когато, в едно отделение има петима интернисти, какъв е проблемът консултантът на втори трудов договор да бъде кардиолог, невролог, полмолог или хирург. Не може да има никакъв проблем. Абсолютно сте права, ако в това лечебно заведение няма нито един специалист и никакъв лекар и на базата на втория договор да се сключва, е опасно не само за болницата, но и за пациента. Ако тръгнем да разсъждаваме по силата на тази логика може би трябва да достигнем до извода – да, защото остава впечатлението, че отстъпваме от професионализма и от това, което вече сме постигнали като достижение. Отстъпваме от качествени показатели, което не се иска от колегите от болниците. Уверявам ви, че не се иска от тях, тъй като няма да бъдат конкурентноспособни. В клиниката на доцент Щерев, ще бъдат лекувани от хабилитирани лица от Монтана или Пазарджик, ще се лекуват от гастролиращи и пътуващи специалисти. Не мислете, че директорите на болниците не могат да преценят. Те много добре преценяват. За това, ако трябва да отстъпим, следва да кажем за колко време. Тук трябва да се намеси и министерството. Няма квоти за специализация. По отделните специалности вече няма бройки. Ако министерството трябва да се намеси, там където има дефицитни специалисти да има по-големи бройки за специалисти. Това е адекватен отговор на създалата се ситуация.
Ако трябва да правим отстъпки и отстъпления, например в ТЕЛК-овете има изискване да има 10 години стаж със специалност. Да не бъдат 10 години, а 5 години, за да можем да се включим дори не с 100 на сто специализация, а специалисти които да имат опит по отделната специалност. Това, че е изкарана специалност и се има удостоверение знаете, че нищо не означава.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, заявявам, че не споделям агресивния тон на доктор Атанас Щерев, спрямо доктор Румяна Тодорова. Моите комплименти за нейното професионално и човешко достойнство и за опитите й да се опита по почтен начин макар и с малко средства да потърси разрешение на проблемите.
Героичните постъпки в историята винаги са предшествани от грешки на разузнаването и на щабовете, които вземат стратегическите решения. Къде са грешките? Погледнете текста на чл. 21, където е казано: „Могат да се сключват договори за тези пътеки, за които има специалисти работещи на трудов договор на пълен работен месец не по-малко от 160 часа”. Някъде да се говори за основна специалност? Някъде да се прави диференциация? Когато това се прочита от колегите от януари насам, защо сами си създавате проблеми и сега трябва ние по героичен начин да ви изваждаме от тези проблеми.
Написвайки коректно един текст вие си спестявате въпроси, на които след като не може да отговорите веднага, отивате на пресконференции.
Къде са дребните хитрости, които всеки един, който работи с бюджетни средства или с лимитирани средства предлага. Когато гледаме разписан един бюджет на една районна каса, в която е записано за болнична помощ 2007 година – 15 милиона, и виждате за 2008 година – 14 милиона естествено е,че всички ще подскочат, но кое е нещото, което не сте казали достатъчно ясно, че да бъде разбираемо от първия миг. Ние знаем това, но не е ясно, че има 10 на сто резерв, който е основен на касата от 140 милиона лева, който не е включен в тази разбивка. Това е стратегически резерв. Има още 10 на сто от бюджета на всяка каса, който също е заделен и се пази в националната каса. Сега разбирам за третата хитрина, доктор Тодорова, ако правилно съм разбрал думите ви, може би е следната, вие правите разбивка парите за болнична помощ на броя българско население, а не на брой здравно осигурени. След това разбивате на всяка районна каса върху реално здравно осигурените. Т.е. още един резерв за един милион лева, ако прочетете внимателно стенограмата. Според мен, тези три резерва правят прибрани пари на фона на една сериозна рестрикция от около 30 на сто, с които вие ще маневрирате. Да, но това много малко хора го разбират. Тогава излиза, че парите рязко са намалени и създавате още един източник за тревога, който след това героично трябва да ви спасяваме.
Моля, когато говорим за прозрачност, да бъде ясно, че рестрикция при лимитирани средства не може да няма, но когато се работи със старите социалистически прийоми да съберем, защото знаем ли какво ще се случи, тогава това напрежение не е създадено само от малкото пари за здравеопазване, а е създадено от начина, по който се комуникира. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да засегна два въпроса.
Първо, не съм съгласна, че е правилен критерият за даден район на здравноосигурителна каса да се разделя броят на здравно осигурените на броя на пациентите. Представете си, че имате малко населен район, но с висока заболеваемост, например „Кремиковци” или други райони. Изведнъж ще се окаже, че има много повече пациенти отколкото здравно осигурени. Поставяйки и тези, които не си плащат осигуровките става съвсем утежнено. Този принцип сериозно нарушава принципа на солидарността на здравното осигуряване. Поради това е казано, че за цялата държава принципа е солидарен и за това сме освободили достъпа на пациентите до всяко лечебно заведение на територията на страната.
Второ, позволих си от вашите думи и от данните, които посочихте да направя една много проста сметка. Ако 940 милиона лева постъпват въз основа на 6 на сто здравна вноска и по данни на Американската агенция за международно развитие българите си плащат 1,5 милиарда кеш, нерегламентирано излиза, че в същност те си плащат 6 на сто регламентирано и 9,57 на сто нерегламентирано, или общо плащат 14,57 на сто здравна вноска. Ние за това нещо продължаваме да си мълчим и да се страхуваме да говорим замъглено за тези 9,57 на сто. Имайте предвид, че при 14,57 на сто това могат да си го позволят страни от порядъка на Германия, Швеция и т.н. Това са данните, които трябва да се разглеждат с много сериозен икономически анализ.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доцент Китов, искам да кажа за цифрата на здравно осигурените. Специално имаме запитване до НАП, за точната бройка здравно осигурени. В никакъв случай това не са хора, които постоянно внасят своите вноски. Това са хора, които съществуват в системата. Ние много добре знаем какво се случва, когато пациента има нужда си плаща онзи минимум, който трябва да покрие. Получава максимум от системата и след това излиза отново от нея. Защото, по закон в България всички задължително са здравно осигурени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен с вас, но ако се отворят стенограмите когато се приемаше това, ще погледнете какво ви казахме.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, тази почти двучасова дискусия ще си позволя да изразя позицията на Българския лекарски съюз, след като бяха отправени и критики към БЛС одобрявам всички критични бележки.
Считам, че потвърждава сериозните проблеми, които има българското здравеопазване и кризата в институциите във всичките й измерения. Учудвам се на неща, за които би трябвало един народен представител, ако все пак внимателно е следял нещата да ги заяви. Обръщам се към доцент Маринчева, не знам какво са ви казали колегите във Варна, но това което вие споделяте е написано с тези на Българския лекарски съюз приети на конгреса още през месец юни. Очевидно колегите във Варна са ви казали онези неща, които Българския лекарски съюз експертно ги е заявил и касата не ги е приела и приложила като едностранни условия на 27 декември 2007 година.
Очевидно в парламентарната Комисия по здравеопазване в лицето на доцент Кумчев има добри експерти, които касата може да използва. Виждам във второто изречение колко е струвал един болен през 1942 година. Всички тези неща могат да се използват.
Мисля, че ако ние от тази среща не направим правилните изводи ви уверявам, че процесите, които ще се случват в системата на здравеопазването, понякога мога да ги представя и като блестящи, ще бъдат в следните измерения:
Първо, в доболнична и болнична помощ няма увеличение на цените.
Второ, след тази лека демагогия, която очевидно в момента се представя по един не коректен начин. Проведох срещи с директори на болниците от цялата страна и с лечебни заведения и с лекарите в съответните болници. Няма как да не очертаем обективно проблемите. Очевидно опитът на Националната здравноосигурителна каса да преговаря на тъмно и в този момент с предложението на председателя на Управителния съвет, викал е този и онзи за преговори, законната страна е избегната. Ние не посочихме ли всички тези условия и промени, които се създават? Да, така се случи, непрозрачно с договорените медикаменти в размер на 400 милиона лева, но това е друга тема.В момента говорим за медицинските дейности.
Уважаеми господин председател, тук присъстват много директори на лечебни заведения, както и някои народни представители и доктор Адемов много правилно се изразиха, къде при запазени цени имаме увеличение на средствата или тази година ще плащаме заструктури и променяме изобщо осигурителния модел? Задавам риторични въпроси и тук директорите ще трябва да дадат отговор само след един месец на работещите лекари, сестри и санитари. Във всички лечебни заведения на Република България и не става въпрос само за общинските болници, а и за университетските болници където бюджетът при средно месечно ниво през месец ноември и декември, което е 75 – 90 милиона, в момента касата предлагат дали ще бъдат базови или лимитирани бюджети, или административно поради изчерпани механизми, където бюджета се намалява с 65 милиона, т.е. ще се отрази изключително рестриктивно върху съществуването и устойчивостта на лечебните заведения в цялата страна. Няма как да прикривате тези неща, защото процесът е такъв и този бюджет, който е приет в българския парламент и едностранните условия, за които пледира тук пред всички вас председателя на управителния съвет, който си позволи да казва, че спазва законите. Мога да ви цитирам 12 точки, които са нарушение на Конституцията, Закона за здравното осигуряване и Кодекса на труда, точно обратно на това, което каза доктор Тодорова. Дори и според европейските директиви за работно време в момента се налагат изключително рестниктини механизми, които законите на България не позволяват. Може ли някой на 27 декември 2007 година да си позволи да напише условия, по 12 параграфа. Доктор Адемов, ще каже,че трябва да се произнесе съда. Да, това го направихме във Върховния административен съд. Обръщам се и към синдикатите, социалната комисия и към българския парламент, че в момента са вкарани точки и изисквания, които българското законодателство не ги изисква. Дори да потвърждение на корупционни механизми. Може ли в момента някой да накара едно лечебно заведение, което си подготвя документите да поставя задължително документ, който да бъде подписан задължително от заместник-министъра по лечебната част доктор Матеев, без да е извършена акредитацията за да се сключи договор. Да, защото трима от националното ръководство на касата са в акредитацията. Очевидно, всички тези механизми, за които говорите за финансиране на университетските болници, в момента при разговорите с някои от директорите на общински болници някои ще бъдат облагодетелствани за да търсят механизъм за допълнително финансиране. Всичко това, което се случва в този момент с условията на НЗОК публикувани на 27 декември 2007 година, 12 точки са грубо нарушение на действащото законодателство и Конституцията на Република България. Моля да е обърне внимание на това.
По силата на какви обстоятелства директора на регионалната каса, ще правят подаяния на директора и на Асоциацията от Дулово, на колегата да събере неща, които са разписани в „Държавен вестник”, условия са и някой ще ги променя едностранно. Да, корупция е да се поиска чрез директора на регионалната каса и директора на НЗОК да казват, че интерниста ще извършва тази дейност. Ние живеем в 2008 година.
Уважаеми народни представители, в момента тази институция, пред очите си позволи, освен това заяви, какво е разписал БЛС през 2006 година. Защо две години не са съгласниз а промяна на определени условия. Българският лекарски съюз недвусмислено поиска бюджет, който този път беше остойностен и поиска да се допусне в българския парламент. Защо не бяхме допуснати на дебата в българския парламент? Очевидно се нуждаем от нов тип анализ. Това, което каза и доктор Първанова за политическата инсофициенция и за становището на народни представители, които се изказват експертно без да направим правилния политически извод този път няма да допуснем да бъдат обвинявани българските лекари за проблемите в системата. Ще помоля народните представители от БСП когато се появяват в публичното пространство да не се занимават с устава на Българския лекарски съюз. Ще помоля и някои други хора от НЗОК дали говорят политически или икономически, да не се интересуват от съсловната организация на лекарите и да не изнасят неверни данни в публичното пространство, а да обърнат внимание на всички проблеми, които ще създадат в системата ,защото се нарушават правата на здравно осигурените лице. Какво правим с тези едностранни условия и с лимитиране на бюджетите? Субективно разпределяне на средствата, както и директорката каза – 80 нови лечебни заведения, с които ще преразпределим средствата. Имаме ли друг източник за финансиране? Правилно отбелязаха представителите на местната власт, тук утре ние ще трябва да изпаднем в ситуация кметовете да отидат отново да се молят в касата или на някой за да осигурим средства така, че българските граждани да имат достъп.
Нарушиха се основни принципи чрез изменение в Закона за бюджета. Нарушиха се принципи на договарянето и очевидно липсата на политика, липсата на визия, липсата на това, какво трябва да се случи в краткосрочен план е много сериозен проблем, на определени хора, които днес управляват и формират политиката в здравеопазването. Ще управляват, ще администрират, ще подтискат както и ако тук има директор на университетска болница, нека да заяви дали тези директори на университетски болници имат предложено увеличение на бюджета.
Предлагам на парламентарната комисия тези фиксирани бюджети на всички лечебни заведения в България да бъдат публикувани публично, предварително, за да видим имат ли увеличение на средствата спрямо предходната година или по какъв критерий ще разпределяме средствата. Да, може доктор Кумчев, да получи малко повече за болницата в Смолян, но това не е принцип да бъдат взети от съседната болница. Този принцип на регионални бюджети, наруши основни ценности в осигурителния бюджет. Ние нарушаваме правата на здравноосигурените лица.
Уверявам ви, че след решението на националния съвет и голямото обсъждане, което направихме през този месец, се стремяхме в хода на преговорите да представим обективно проблемите, но Българския лекарски съюз дори когато предложи бюджета никой не потърси възможност за компромисен вариант. Може ли в 2008 година в СИМП, болничната помощ да бъдат запазени цените, какво подобрение на качеството очаквате при цени, които не искам да коментирам, защото са непроменени от 2006 година. Няма качество на медицинската дейност без да има своята цена. Ние не случайно предложихме минимални цени. Искам да заявя пред всички, че след широкото обсъждане, което сме направили и на събора, след последното обсъждане на Националния съвет, ако касата не отмени разпоредбите си, а не да обещава селективно. Къде са индивидуалните договори? Тя ще започне сега да преговаря. Индивидуални договори, в които да определя на индивидуалните изпълнители различни условия. Ние нарушаваме отново Закона за здравното осигуряване. С тези средства, които ще получат лечебните заведение освен, че няма да могат да функционират, т.е. да може да се лекува качествено, ще паднат договорите на всички изпълнители на медицинска помощ и някой трябва да понесе отговорност. Нямаме друг източник за финансиране и това е приоритетната политика на страната и това е голямата истина. Ако някой ще финансира предизборно, след изборно с 1000, 2000 или 5000 определени средства, мисля че не може да се случи.
Предлагаме, освен отмяната на условията и съдебната процедура, която сме приели от Върховния административен съд, Народното събрание да преразгледа внимателно разпоредбите и предвид на всичко това, което се случи през миналата година на правно нормативния хаос, на непрозрачното управление на 1 милиард 600 милиона лева средства на българските здравноосигурени лица да не си позволява някой по неясни критерий с критерии от 2006 и 2007 година, за които се говори тук да преразпределя парите на българските граждани. Да се намерят механизми за възстановяване на прозрачното договорно начало. Ние не искаме да участваме в схема, в която някой политически ще ни подтисни и тази медицинска дейност не може да бъде извършена. Кажете ми в момента в коя европейска държава монополно една от институциите определя цените на медицинската дейност без конкуренция с критерий и условия, които виждате, че напълно противоречат с Конституцията на Република България всички тези неща наистина са недопустими.
Уверявам ви, че ако не бъдат взети мерки, длъжен съм да заявя решението на нашия Национален съвет, предвид всичко това, което ни очаква, че Българският лекарски съюз заедно с Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, с Българския фармацевтичен съюз, съгласувано и след проведен разговор с Българския зъболекарски съюз ще проведем конференция за задълбочаващата се криза в здравеопазването през месец февруари. Подготвяме национален протест и ви уверявам,че проблемите, които ще възникнат и за здравноосигурените лица и за лекари, сестри и санитари ще ни доведат до определяне на организационен комитет и провеждане на национални ефективни действия съобразно българското законодателство. Безпрецедентно, не прозрачно управление на ресурса, не компетентно, опита да се отклонява вниманието тук и на тази маса пред Народното събрание, много моля да се направят правилните изводи, и при индивидуално предстоящите договори, не знам на коя асоциация какво обещават, но проблемите ще възникнат за всички болници и ако искаме да бъдем максимално прозрачни, нека ресурса на НЗОК в болнична и доболнична помощ, да бъде публикуван. Да се каже по какви критерии се определят индивидуалните регулативни стандарти. Какви ще бъдат средствата в университетските, областните и общинските болници, частните болници и т.н., за да погледнем субективен критерий и начин на управление на обществения ресурс на българските граждани. Така се получава когато в един осигурителен модел попаднат хора, които хем говорят политически, хем не знаят точно за коя каса говорят.
Това, което се случва за втора поредна година в България наистина е недопустимо. Ще направя още няколко препоръки, касата да отмени условията, защото това, което обещава ще бъде в нарушение на това, което е публикувала. Освен съдебната процедура предлагаме на Народното събрание предвид липсващата стратегия да продължи дебата да се актуализират цените на медицинските дейности, за които говори касата, защото това ще задълбочи изключително сериозно финансовото състояние на лечебните заведения. Да бъдат намерени механизми за възстановяване на договорното начало, защото не си представям, че директорите на университетските болници, които са назначени от министъра на здравеопазването при тези условия по-обективно и по-добре ще защитят интересите на всички изпълнители на медицинска помощ.
Моделът на договарянето при една осигурителна каса с една институция изисква действително тези прозрачни процеси да бъдат спазени.
Благодаря за вниманието. Искам да ви информирам,че ние ще продължим с дебата в национален и международен план.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Кехайов, чувствам се засегнат от вашето изказване и ще ви кажа защо?
През 2005 година когато се отне договорното начало аз бях един от депутатите, които подписаха до Конституционния съд за неправомерността на това действие. Винаги след това съм гласувал заедно с опозицията включително за компромиса, за който говорите, за освобождаване на преходния остатък от 360 милиона лева за бюджета за тази година.
Моля, когато се изказвате да бъдете конкретен. За цялата ситуация в здравеопазването в България носи отговорност Българската социалистическа партия и депутатите в българския парламент от нейна страна.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Приемам забележката за основателна.
МАРИЯ РАЧЕВА: Благодаря на председателя на Комисията по здравеопазване, че ми дадохте думата, уважаеми депутати, уважаеми господин заместник-министър, искам да направя две забележки относно новата рамка, ако мога така да се изразя, или новия договор, който трябва да сключим специално болниците за онкологично болни. Това са диспансерите. Защото, тогава когато е направен коефициента за финансиране на болниците е взета за база 2006 и 2007 година. Получава се един коефициент, който е нисък за всички онкологични болници. Имайки предвид, че през 20006 година онкологичните болници са имали малко пътеки. През 2007 година имат допълнително пътеки, които са включени и това е основно пътеката за химиотерапия. Получава се една разлика, че в лечебните заведения през 2006 година са били по клинични пътеки между 31 и 40 на сто, а през 2007 година са били 71 – 72 на сто, което означава, че коефициентът, който е пресметнат е много по-нисък. По този начин много по-малко средства са предвидени за онкологичните болници.
Когато са предвиждани тези средства са предвидени по областни, районни здравноосигурителни каси. Онкологичните болници са 12 и са разпределени минимум на по две области. Софийският областен диспансер е на три области, което означава, че ако разгледаме документите за пациентите, които са лекувани през миналата година, между 30 – 40 на сто от пациентите в онкологичните болници са от други области. Това означава, че те ще бъдат лишени от средствата повече от една трета, които са заработили през миналата година. Нямайки предвид, дали трябва да се увеличат цените или пътеките. Начинът, по който са предвидени ощетява много онкологично болните. Естествено е, че си задаваме въпроса какво правим когато накрая на месеца или преди края на месеца свършим средствата? Това, че пациентите са ни избрали е добре. Това, че в тези общински диспансери се вложиха много пари. Например в нашия във Велико Търново са вложени над 2 милиона лева за последните четири години, което означава, че болницата има съвършено различен вид и е достатъчно конкурентноспособна. Не говоря за това. Говоря тогава когато парите се свършат и пациентите трябва да бъдат насочвани към други болници. Тези пациенти са с нарушени права, защото трябва да имат един близък, който да си вземе отпуск, да плати пари за бензин и за хотел, за да ги докара до близката болница. Парите за транспорт в другите страни се транспортират от здравноосигурителната каса и осигуряват това, когато не е осигурено на пациентите и когато говорим, че болеем за качествена услуга на пациентите.
Моля, да преразгледате тези неща. Ако е възможно средствата, които не достигат между областните болници да бъдат осигурени от съседните области пропорционално на процентите, които са лекувани от тези болници. Например, за лъче терапия за две области има едно лечебно заведение. Пациентите в регионалните лъче терапевтични отделения чакат по 30 – 40 дни, а за София се чака по три, четири месеца. Вие си изберете, ако сте на мястото на пациентите къде ще отидете. Ако кажете, че всички ще пътуват за една определена болница, нямаме нищо против, нека да пътуват. Кой ще плаща транспорта, хотела и разноските, което би трябвало да се поеме от здравноосигурителната каса, ако ние милеем за нивото на обслужване, за нашите пациенти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Рачева не сте права във втората част, защото когато са от други области парите ще бъдат привеждани в тази област.
По отношение на първата част сте абсолютно права. Не може да се прави осреднено на две години, когато в едната година клиничните пътеки са много по-малко. Би трябвало да се имат предвид, защото през втората година се получават клинични пътеки, които увеличават бройката.
МАРИЯ РАЧЕВА: Сигурно сте прав, но за момента трябва да се реши в този договор. Ние се занимаваме с лечението, а вие се занимавате със здравеопазването.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА: Не знам до какво ще достигнете в комисията, но според мен цялата система е толкова объркана, колкото по-напред вървим толкова повече затъваме в блатото. Факт е, че българският народ става все по болен.
Българският пациент не получава адекватна помощ нито в ДКЦ, нито в болниците, нито в доболничната помощ. За частта на зъболекарските услуги, там изобщо липсва. Колкото до договорите, повече от лекарите работейки в дадено здравно заведение са дистрибутори на медицински …
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля без квалификации. Ако има такива дайте ги на контролните органи.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА: Относно договорите наистина един лекар не може да работи осем часа на едно място и да отиде на друго място и да работи още четири часа. Събират се 12 часа, в които той не е адекватен и пациента не получава никаква помощ.
Обръщаме се към вас с молба да се преразгледа цялата система и пациентите да влезнат да получат своето право на равни квоти във всички части на договарянето, в здравната каса, в министерството. Не трябва да има само едно пациентско място в здравната каса, а да бъде на равни квоти участието на пациентските организации.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, тъй като почти всички гледни точки бяха обсъдени, ние имаме законодателна инициатива и политически ангажименти, мисля че картината е ясна и решенията са ясни. Ако НЗОК, Българския лекарски съюз, общините и на диспансерите им трябват експерти или рефери, моля да предложат граждански договори на депутатите.
Към момента искам да направя процедура за прекратяване на дискусията и преминаване към следващата точка от дневния ред.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Доктор Първанова, относно реферите в Народното събрание, вие за това сте тук. Искам да попитам тези народни представители, които гласуваха този проекто бюджет, този бюджет и договора предложен от Националната здравноосигурителна каса, на ясно ли бяха, че в тази географска ширина има инфлационен индекс от 12,5 за 2007 година. За 2006 година инфлационния индекс изобщо не е поставен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кръстев, не обсъждаме бюджета.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Как да иска качество касата с цени от 2005 година, които са договорени от Български лекарски съюз. Народните представители са тук и представляват гражданите на Република България. Подигравка е със съсловието и пациентите, с тези цени от три години да търсят обеми и регулации. Търговско дружество да се регулира през дейност е феномен, който най-вероятно се ражда тук в този парламент.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа, преди малко всички ние чухме,че НЗОК работи в съответствие със законите на Република България. Няма да правя квалификации, няма да цитирам и 12 страници жалба, която заведохме в Софийския административен съд. Ще направя една декларация, че незаконосъобразен орган взема незаконосъобразни решения и незаконосъобразно ги привежда в действие. Искам да бъда разбран правилно. Аз не виня доктор Тодорова. Тя изпълнява заповеди. Обвинявам управителния съвет на касата, който не си върши работата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Ненчев, може би една голяма част от колегите не разбраха за какво става въпрос. Моля да кажете какъв е проблемът.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Управителният съвет на НЗОК принуждава доктор Тодорова да нарушава българското законодателство. Указанията към Националния рамков договор като такива според нас са нормативен акт, който се издава по съответния начин.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С колко са намалени надценките?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Надценките в момента са между 0 и 15 на сто. Знаем, че през месец декември в наредбата, която излезе са съответно 18, 20 и 22 на сто. Знаете, че в тази наредба бяха намалени. Българският фармацевтичен съюз не беше съгласен с наредбата, но въпреки всичко беше приета. В един момент касата най-безочливо изземва функцията на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на здравеопазването. Не се срамувам да кажа това. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, въпросът е следният – Законът за лечебните заведения дава право Министерският съвет да приеме наредба за надценките, което е направено. Не може с акт на касата, защото това е монополен орган и е нарушение на Комисията за защита на конкуренцията допълнително да се намаляват надценките. Това е условие, за да се подпише договора. Не може защото не дава обеми. Монополният орган задължава да се подпише договор, което е нарушение на чл. 18 от Закона за защита на конкуренцията.
Уважаеми господин Райнов, искам да ви попитам защо това се случва? Вие бяхте автор на тази наредба. Защо се намаляват допълнително?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, дами и господа народни представители преди да говоря по темата както винаги декларирам, че нямам конфликт на интереси.
Второ, терминологията законосъобразно и незаконосъобразно го определят други институции в България. Искам да направя само една вметка за да приключа темата, никой никого не задължава. Нека да не използваме тематиката законосъобразно и незаконосъобразно. Доколкото знаем има внесени жалби във Върховния административен съд и той ще се произнесе кое е законосъобразно и кое е незаконосъобразно. По този въпрос мисля,че не бих могъл да добавя нищо повече.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз не съм употребил тази дума. Казах, че има нарушение на член 18 от Закона за защита на конкуренцията. Вие сте обжалвали миналата година във Върховния административен съд, който е потвърдил решението на Комисията за конкуренция. В момента става същото. Не може един орган, който има монопол да поставя условия за подписване на договор в разрез с българското законодателство. Вие много добре знаете, че съм прав.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Още веднъж искам да кажа, това с което започнах предишното изказване. Националната здравноосигурителна каса защитава интересите на здравно осигурените лица. Благодаря ви.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Действително историята е по-дълга, от преди три години. Националната здравноосигурителна каса насилствено отне половината от приходите на аптеките. Комисията по защита на конкуренцията постанови да преустановят с тази практика. НЗОК обжалва на тричленен състав на ВАС и загуби. Месец януари миналата година загуби и при петчленен състав и това беше окончателно. Ние като съюз въпреки, че ни обвиняват в политически действия, изчакахме много коректно една година от месец януари до декември, касата да приведе дейността си в съответствие със законите. След като не беше направено ние заведохме нова жалба през месец декември за рецидив и вече не става въпрос за 30 хиляди лева, а за половин милион лева и да се потърси персонална вина. За това в новите указания думата отстъпка от 8 на сто е премахната и графите с процентите отстъпка. Крайните цени са така калкулирани, че всичко е вътре. Много ми е интересно да кажат каква е методиката. От кога касата имат право да правят тези неща. Действително доктор Райнов е абсолютно прав, че защитават интересите на пациентите. И полицията защитава интересите на гражданите, но нали не може да го прави в нарушение на закона. Същото се отнася и за касата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Смятам, че по този казус явно ще се произнася съда.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, позволих си в духа на онова, за което говорихме комисията да излезе със становище, тъй като може да препоръча, но не може да вземе решение от името на управителния съвет.
Мисля, че една препоръка не е излишна в духа на дискусията, която проведохме тук и да се потърсят по-изчистени практически решения, в които от една страна да бъде спазен духа на идеята, която е заложена и броя на договорите да бъде съобразно практическите възможности на специалиста, но също така това да бъде съобразено и със спецификата на дейността на болничната помощ във всеки регион. Знам, че е трудно съвместимо.
Предлагам да опитаме да предложим една възможност, която разписах в становището, ако се приеме от колегите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласни ли сте председателството на комисията да изготви с всеки, който иска да изготви становище за следващото заседание, защото сега трудно ще се направи и да се предложи.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Становище на комисията: Като изразява тревога от създалото се напрежение в системата на здравеопазването в следствие на решението на Управителни съвет на НЗОК от 27 декември 2007 година, публикувано в брой 5 на „Държавен вестник” от 16 януари 2008 година, Комисията по здравеопазване препоръчва на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да преразгледа и прецизира спорните текстове в своето решение. В това число свързани с практическото приложение на член 21 от споменатото решение с оглед на целесъобразността и ефикасното използване на компетенциите на различни специалности в болничната помощ, както и съобразно спецификата на диагностично лечебните нужди на болнична помощ и на териториалните особености на всеки регион в Република България.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, колеги, тъй като наистина тази дискусия беше полезна за всички. Исках преди малко да се вмъкна в момента, който беше изключително подходящ. Не знам дали сега ще има значение начина, по който ще го кажа, но смятам, че дискусията ще звучи като обобщение. Мисля, че много добре започна дискусията на експертно ниво. Ние започнахме да коментираме. Винаги съм подчертавала, че въпреки всичко и нашето мълчание от време на време на членовете на БСП, тъй като няколко пъти беше казано, не означава, че ние сме хора които нищо не разбираме, в нищо не участваме и нищо не можем да направим.
Искам да кажа, че в крайна сметка, тъй като се изкриви експертното ни мислене и говорене тази вечер и в политически аспект длъжна съм да кажа, че в крайна сметка членовете на БСП на Комисията по здравеопазване имат своето виждане. Ако тактически мълчат е защото смятам, че е етично и не в стил да започваме по начина: „А вие какво направихте и защо не го направихте мили колеги няколко години назад.”. Действително уважавам безкрайно много и мнението на доцент Щерев и на доктор Адемов и всичко колеги, които сме в групата и знаем за какво става въпрос, завършвам със странното изречение, че не ми се иска да бъда Раймонда Диен, а ми се иска да бъда Жана Дарк.
Уважаеми колеги, смятам че за пореден път диалога, който провеждаме е път към качествена промяна. Мисля, че тази качествена промяна е започнала. Уверявам ви, че членовете на БСП в групата по здравеопазване носят своята отговорност и имат своето мислене. Смятам, че в съвсем скоро време ще го покажем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има един проблем, че касата започва утре да сключва индивидуални договори. Необходимо е ясно да кажем, че ако нещо се промени трябва да има и срокове.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Проблемът е, че в самото решение, което също не се изпълнява е записано, че директорът на касата утвърждава типови и индивидуални договори. Такива договори в момента никъде няма. Трябва да бъдат обявени. От утре касата започва да сключва договори. Ще ви кажа, че в събота и неделя половината джипита и специалисти са извикани в София, за да си подписват индивидуалните договори. Всички неща, ще влязат в индивидуалните договори, ще станат факт и след един месец ще говорим какво е сключено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е така.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Моят призив е да се спре сключването. Да бъдат публикувани индивидуалните договори. Хората имат право да възразят по тези договори.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, нуждата комисията да се произнесе е голяма, защото ако приемем, че нашите думи ще бъдат взети предвид трябва да има технологично време, тъй като ако по това решение започват да сключват договори от утре и ние молейки ги или препоръчвайки да променят решението ще сключват следващи договори при други условия, кашата ще стане още по-пълна.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, този текст въобще не ме удовлетворява, защото ще повторя с цялото ми уважение към доктор Станкова, не възразявам срещу това, че вие имате своя позиция и искате по определен начин да поправите здравеопазването. Казвам ви, че според мен това са неприемливи похвати. Българската социалистическа партия носи отговорност за всичко това, което става, тъй като нарежда на касата дадени политически решения. Защото, сключването на договорите с лекари при тези условия, с тази некомпетентност е налагане на определен политически диктат. Това, че вие защитавате дадена позиция, кой ви упреква за това? Необходимо е да носите тази отговорност. Аз нося друга отговорност за времето когато не е станало всичко това, което съм искал да стане, но сега в момента никога не сме посмели да отменим договорното начало, колкото и проблеми да имахме с опозицията по наше време. Ние махнахме районирането, а вие го въвеждате с бюджетите. Това е различен начин на мислене. Правете каквото искате, но да знаете, че носите отговорност. Няма да гласувам декларацията.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Въпреки всички обвинения в последните две седмици към ръководството на Българския фармацевтичен съюз има писмо от мен до регионалните колегии с дата 29 януари 2008 година, с което им припомням, че в нашата програма ние сме приели да осигурим качествена и достъпна фармацевтична грижа и съответно лекарствени продукти. В тази връзка аптеките като такива за пореден път на бойкотираха касата, защото ще страдат пациентите.
Оттук нататък лично от вас като народни представители в Комисията по здравеопазване, очакваме да проконтролирате издаването на три наредби, които са към Закона за лакарствените продукти в хуманната медицина, защото в този анекс е записано, че срокът на договора ще бъде до издаването на тези наредби. Разчитаме, че в близките два-три месеца Министерството на здравеопазването ще изпълни задълженията си и ще издаде наредбите и от края на месец април ще имаме нов договор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, има предложение от доцент Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Колеги, искам да предложа следното решение:
Първо, Комисията по здравеопазване се обединява върху една теза, че трябва да се възвърне договорното начало, във вида, в който беше до 2005 година в Закона за здравното осигуряване. Равнопоставеност между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
Второ, за да може да се актуализират доброволните здравноосигурителни фондове трябва да се регламентира доплащането в лечебните заведения с подпомагане на хората, които са социално слаби от страна на държавния бюджет.
Трето, преструктурирането на лечебните заведения в цялата страна трябва да стане по пазарен принцип, като първото условие е да се освободи в Закона за лечебните заведения забраната за приватизация. Това нищо не означава. Не означава, че започва приватизация. Този текст трябва да отпадне.
Не става въпрос да се внесе. Имам внесен законопроект, но той не се разглеждан. Става въпрос, че ако комисията се обединява върху тези неща, тогава може да вървим напред като кажем като специалисти. Доктор Станкова и аз съм за експертно разискване на нещата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, споделям казаното от вас, но когато говорим за касата и за нейното решение, не можем да им вменяваме. Сега се обръщаме към решението да бъде ревизирано.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Емил Райнов каза няколко пъти, че изпълнява закона. Защо ще се обръщам към него? Знаете много добре къде е проблемът.
ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да кажа, че в дневния ред на заседанието на комисията е записано ясно и точно в точка първа за какво говорим.
Доцент Щерев, смятам нещата, които предлагате в момента да бъдат предложени за по-нататък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На следващото заседание ще разгледаме точно това. Тези неща ще залегнат. Ние търсим ревизиране на решението доколкото е възможно, за да могат да сключат договор.
АТАНАС ЩЕРЕВ: НЗОК трябва по тези условия, които е казала да влезе в преговори със съсловните организации. Няма да ви казвам какво да направите. Съсловните организации ще ви кажат къде има приемливи и къде има неприемливи условия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Договорното начало е препоръка и трябва да се възстанови.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доцент Щерев, на практика ме направи по-категоричен от желанието ми да се гласува текста, защото мотива, че председателят на НЗОК спазва закона. Вярвам, че спазват закона, но има една специфика в спазването на закона, която е чл. 63. Ако толкова държите това да бъде реалност, съгласен ли сте, че договори със специалисти от болнична помощ, които ще работят в извънболнична могат да бъдат сключени единствено, ако са спазени изискванията на член 62 от Закона за здравното осигуряване и чл. 80 от Закона за лечебните заведения. Ако това се спази буквално, знаете ли колко специалисти от извънболичната помощ ще дойдат тук. Ние търсим решение, за този момент, за да намерим баланс.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо вие ще давате решения, нека решенията да се дават от съсловните организации.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това въобще не е решение на БСП. Имам права като народен представител и търся изход от ситуацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Решението е препоръчително. Няма как да се гласува. На база на обсъждането правим една препоръка.
Господин Райнов, каква възможност има част от проблемите, които бяха засегнати да бъдат ревизирани в решението, за да може до сключване на договорите нещата да се изгладят.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, доцент Щерев каза много добре, дори теоретична възможност няма, защото това означава отново да започне цялата процедура. Това означава да хвърлим съсловията и изпълнителите на медицинска помощ в хаоса следващите два месеца.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, от самото начало беше ясно преди да започнем да обсъждаме тази точка, трябваше да стане ясно за какво се обсъжда, за да разберат какво трябва да правят оттук нататък народните представители или да излязат с определено решение. Възможностите на нашия правилник са ние да излезем с решение. В случая, тъй като това не е законодателна инициатива и ние не можем да наложим на касата и на лекарски съюз нещо да изпълни, можем да направим препоръка. Тази препоръка на формата на това, че спазват законите и са издали определени административни актове от касата, единствената възможност е заинтересованите лица и организации да сезират съответните органи, т.е. съда. Нашето становище каквото и да бъде може да го поставим единствено на сайта.
ГИНЬО ГАНЕВ: Нито имам права да участвам в дискусия, нито да предопреелям решенията на комисията. Има няколко принципни неща, които са неизбежни. Този разговор беше интересен, но го слушах с много смесени чувства.
От една страна, се защитаваха инерции, които някой ги е създал и брани в себе си или ги е наследил и отново брани инерцията. Тук трябваше да прозвучи една ясна обществено политическа воля. Тази воля да бъде определена, иска ли поправка и промяна на това, което се дискутира. Има ли право комисията да се намесва в една наредба на НЗОК? Разбира се, че има от името на едно много върховно конституционно право. Това е правото на всеки гражданин като пациент. Вие разглеждате това решение на касата с оглед правата на гражданите, като пациент, това е висш контрол на народното събрание. Комисията по здравеопазване е орган на Народното събрание. Тя не е пленарната зала, но е част от парламента. Каквото и да кажете тук, което да има характер и на вежлива препоръка е задължително за касата. Ако се каже с подходящ език. Стига внушението да бъде по-определено, а не както чувам тук, препоръчва, ако прецени за целесъобразно касата да преразгледа своето решение, с оглед на реверанси към нещо. Вие сте парламентарна комисия. Тук могат да се преразгледат нещата, но да има посока на това преразглеждане. Да покажете посоката, а не да ги задължавате. Това е политическа воля, която трябва да бъде изразена. Има едно усещане, че комисията трябва да има поглед. Знаете ли кога има поглед? Когато има виждане. Тук толкова се говори, мисля че има виждане, което надделя. Внушете това виждане. Няма да ги съдите след това, но те са служители както се казва в римското право, включително министрите са слуги на гражданите. Тогава правете своите препоръки както ги намерите за добре, но с повече самочувствие, защото България е една парламентарна република. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на господин Ганев.
Господин Райнов, мисля че спокойно може да ги направите. Изощо не е вярно това, което говорите. В сключването на договорите до излизане на поправките в „Държавен вестник” спокойно може да ги направите така както всички казват. След десет дни когато излезе в „Държавен вестник” нещата да станат. Никой не желае цялата наредба да се преработва, а някои текстове, за които и вие сте съгласни и министъра е дал съгласие при разговорите проведени със Сдружението на общините и на болниците. Защо казвате сега, че не може. Най-вероятно казвате, три часа говорим тук, а ние си правим каквото си искаме. Това не може да става. Ако не лично вие носите цялата отговорност. Това трябва да стане ясно веднъж завинаги. Не може да не може. Има три точки, по които всички ви атакуват. Никой не атакува в тяхната глобалност. Става въпрос за 160 часа, като се казва, че има нарушение на трудовия договор, за специалистите в който вие сте дали по изключение. Тези неща могат да се променят, така да се сключват трудовите договори и през това време ще излезе в „Държавен вестник”.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, не приемам обвинението за личната персонална отговорност.
ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Като председател на Управителния съвет на НЗОК.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Може би трябва да припомня най-вече на скъпите гости, че управителното тяло на Националната здравноосигурителна каса е Управителният съвет, който се състои от девет члена. Всеки със своя глас. Доктор Емил Райнов като председател избран от Управителния съвет има право на един глас. Вие сте напълно прав, да аз имам правото, естествено ще свикам Управителен съвет ще сведа до знание всичко това, което се коментира тук и ще предложа да вземе решение. Доцент Китов, не мога да задължа Управителният съвет. Имам право само на моя глас, един от девет. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, прочетете още веднъж предложението на Руденко Йорданов.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Комисията по здравеопазването като изразява тревога от създалото се напрежение в системата на здравеопазването в следствие на решението на Управителния съвет на НЗОК от 27 декември 2007 година публикувано в брой 5 на „Държавен вестник” от 16 януари 2008 година, Комисията по здравеопазването препоръчва на Управителния съвет на НЗОК да преразгледа и прецизира спорните текстове в своето решение. В това число свързани с практическото приложение на член 21 от споменатото решение с оглед на целесъобразността и ефикасното използване на компетенциите на различните специалности в болничната помощ, както и съобразно спецификите на диагностично-лечебните нужди на болничната помощ и на териториални особености на всеки регион в Република България.
Комисията по здравеопазване се обединява около тезата, че договорното начало трябва да бъде възстановено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ненчев, имате ли предложение за фармацевтите?
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Бих искал заместник-министър Райнов да поеме персонална отговорност, че в срок до края на месец април…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за текст, който да бъде записан тук.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги от съсловните организации, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, в дебелата сянка на болничната помощ и в дебелата сянка на лекарствата, денталната медицина някъде се губи. Винаги когато възниква криза в здравното осигуряване се събираме в парламента и нещата достигат до този момент, до който достигната и днес. Най-интересното е, че проблемите не са толкова и ще се изкажа малко по-различно, не са толкова нито в Българския лекарски съюз нито в Българския фармацевтичен съюз, нито в Националната здравноосигурителна каса, а проблемите са на едно много особено място. Миналият път когато разглеждахме инсофициенцията в здравното осигуряване батко го нямаше, Министерството на финансите ги нямаше. Естествено е, че проблемите в здравеопазването ще висят над главите ни и банката Национална здравноосигурителна каса ще бъде банка, на ние ще се „изпотрепем” помежду си като съсловия. Ще се включат и сдруженията на пациентите и отново ще се достигне до заключението, до което достигнахме днес. Тук е мястото на вашите сдружения, които вие споменахте за денталната медицина, защото вие и доцент Щерев я спомена, да обърнете внимание на денталната медицина.
Позволявам си в срок от един месец да ви предоставя актуализирания доклад на Българския зъболекарски съюз в цифри, факти и стойности касаещи денталното здраве на българина. Извинявайте, че взимам думата на края, но не мога да не припомня, че на този свят и в това здравно осигуряване има и дентална медицина, която се губи в консолидирания бюджет на Националната здравноосигурителна каса, защото нейната себестойност е равна както винаги на себестойността на медико диагностичните дейности. На всички нас присъстващи в залата ни е ясно през цялото време за какво става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще редактираме текстът, който беше прочетен и ще се изпрати.
Надявам се, че доктор Райнов ще употреби цялото си красноречие, чар и авторитет, за да може да бъде подкрепен в Управителния съвет на НЗОК.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, приемам. Това, което ще ми изпратите ще бъде изпратено по надлежен ред на всички членове на Управителния съвет плюс членовете на събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува текста?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Предложих да се включи към препоръката и съответно касата да съобрази решението си по отношение на отношенията с Българския фармацевтичен съюз със Закона за защита на конкуренцията и с Наредбата на Министерския съвет.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Ако все пак Управителният съвет на НЗОК изпълни вашата препоръка. Обръщам се официално да спре подписването на индивидуалните договори до изпълнение на препоръката, защото в противен случай вашата препоръка остава висяща.
Уважаеми господин председател, длъжен съм да кажа, че в нарушение на три закона. Искам да се обърна официално към народните представители от всички политически сили. Забележете за Българския зъболекарски съюз в основното определение от касата се изисква удостоверение. Знаете, че лекарската и зъболекарската професия и всички законови организации са по силата на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване. Изисква се удостоверение и поради отношението към Българския лекарски съюз се изисква декларация. Ако тези лекари са наказани? Ако не спазват етичните норми. Това е нарушение на европейското законодателство и това си позволява да го прави касата. Казвам тези, неща защото са изключително важни. Тук не се изисква съдебно решение, защото е чисто субективно отношение.
Искам да направя препоръка, ако ще се изпълни вашата препоръка за преразглеждане на решението и да се спре с подписването на индивидуалните договори.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Доктор Първанова, каза но искам да уточня, да съобрази указания за работа с лекарствения списък и самия лекарствен списък с действащото законодателство.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще помоля в решението да се запише, следващият рамков договор с всички правила, наредби и т.н. да бъдат предложени на широко обществено гласуване, на референдум с присъствието на всички пациентски организации.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към обсъждане на следваща точка от дневния ред.


Точка 2
Обсъждане на възможностите за създаване на единна информационна система за лечение на онкологично болните в България.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, преди две седмици под егидата на уважаемия омбудсман на Република България господин Гиньо Ганев беше проведена една изключително важна тема, засягаща и предната точка, за което благодаря на господин Ганев, че изслуша проблемите. Знаете,че в България има регистър на онкоболните, но се нуждаем от една информационна система, която да дава една много по-добро отразяване на степента, лечението, движението на онкоболните. Има организация, която прави проект за изграждане на единна информационна система.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Гиньо Ганев, нашият център наблюдавайки движението на онкоболните, на лекарствата, анализирайки проблемите, с които се сблъскват всички тези пациенти, достигнахме до идеята, че системата към днешна дата не върви. Помолихме специалисти да изкажат своето становище, как може да се подобри лечението на онко болните. Т.е. мнението на специалиста да се изпълнява в момента и веднага имайки предвид тежестта на заболяването. Знаем, че сега се изписват протоколи на хартиен носител, които се предоставят в Министерството на здравеопазването, където се събира комисия за скъпо струващото лечение, която по критерии изработени от министерството отпуска тези медикаменти. Знаем, че това се случва заради Наредба № 34 на Министерството на здравеопазването. Не ни е ясно в друга европейска държава дали съществува такава наредба. Доколкото знаем това не е налично в Европейския съюз. За това не можем да покажем и аналог на такава система в друга европейска държава.За повече подробности и по-компетентно мнение си позволих да помоля доцент Цекова, доктор Рачева, доцент Дудов, доцент Здравка Валерианова от Националния регистър да изкажат своето компетентно мнение. Надявам се, да се обединим заедно с заместник-министър Емил Райнов около идеята, че такава информационна система за лечението на онко болните е необходима. Благодаря за вниманието.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, може би за да спестя част от изказванията по-нататък искам да внеса леки пояснения. Не искам да коментирам старата система „Онко нет”, която е приета през 2000 година и е с програма „ДОС”. Отчитайки нуждата от всичко това, което каза госпожа Захариева още миналата година Министерството на здравеопазването направи обществена поръчка, избра изпълнител, който изработи задание. В момента това задание, което е изработено е пред процедура на обявяване на обществена поръчка за изработване на такава информационна система, която трябва да обхване пациентите, крайните звена получатели плюс колегите, които работят. Искам да направя едно уточнение. Не става въпрос само за онко болните, става въпрос и за редките заболявания и за диализно болните. Всички тези групи, за които министерството е задължено да закупува лекарства. Системата е малко разширена. Казват това, за да има яснота и по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Хубаво е тези хора, обществените сдружения да знаят за това, да се обсъди и да се погледне какви са параметрите, за да не стане след това, че не знаят какво става.
Мисля, че госпожа Валерианова и останалите колеги са с много опит. Ако участват в заданието, да видят какъв е проектът, може би ще се получи наистина един по-добър продукт. Аз също не знаех, че се работи и те също не знаят. Причината е, че връзката, която ставаше чрез Интернет преди две седмици само Министерството на здравеопазването не участваше. Не мога да кажа останалите дали са знаели.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Много се радвам, че тази процедура е протекла в Министерството на здравеопазването. Присъединявам се към доцент Борислав Китов. Най-малкото сдружението на диспансерите трябваше да знаят за тази система, че се подготвя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И госпожа Валерианова също трябваше да знае, защото води регистъра.
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Не искам да упреквам никой по веригата. Аз бих желала тази система да бъде реалност вчера. Според мен, много хора желаят това. Тромавостта на това придвижване може би изнервя повече пациентите.
Предлагам, доцент Валерианова, доктор Рачева и доцент Цекова да изкажат своето становище.
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми колеги, преди да дискутираме каквото и да е свързано с информационната система искам да уточним нещо много важно, с което се спекулира и което не се разбира. За съжаление не се разбира и в министерството, от медиите и от някои от специалистите. Каква е разликата между информационна система за онкоболните и информационна система за лечение на онкоболните. Това са две съвсем отделни неща. Информационна система за онкоболните с тяхното движение и всички техни характеристики има от 1952 година до днес. Във всеки един момент ние сме в състояние да кажем колко са новите случаи в България и колко въобще са онкоболните в България. Ние сме в състояние да кажем и още нещо, колко от тези нови случаи, които имаме в България подлежат на химиотерапия през първата година от лечението, на хирургично лечение и т.н. Не е работа на регистъра и на нито един регистър по света да се занимава с лекарствата и тяхното движение. Това е отделна информационна система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Никой не казва, че трябва да го правите.
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Погледнете какво е записано, поради което непрекъснато ми се обаждат. Единна информационна система обхващаща всички онкоболни в България. Какво означава това?
ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА: Това е за дискусията за онлайн, кръглата маса.Грешката е на пи ар, които организират дискусията. Съжалявам за недоразумението, което е възникнало.
ЗДРАВКА ВАЛЕРИАНОВА: Всяка година по Наредба № 34 нашият регистър е задължен, това е допълнителна работа, която извършваме. Ние прогнозираме какви нови случаи по отделни локализации очакваме и колко общо болни очакваме, които да подлежат на оптимално и максимално задоволяване с химио и хормоно терапия. Ако това наистина се следи, внимава и се отчитат реалните резултати и реалното движение мисля, че ще имаме наистина една работеща система.
ВАЛЕНТИНА ЦЕКОВА: Поради това, че имам голям опит, както в практическата работа, така и с Министерството на здравеопазването приех да участвам активно в проекта за изработване на информационна система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но трябва ли да има няколко информационни системи?
ВАЛЕНТИНА ЦЕКОВА: Мога да кажа, че съм запозната с информационните системи „Онко нет” и „Онко нет – 2”, за която беше обявена държавна поръчка през 2005 година. Сега тази система изобщо не функционира. За първи път чувам, че министерството подготвя задание за нова информационна система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министърът каза, че има ново задание. Сега не е ли най-важното, да погледнете какво е заданието.
ВАЛЕНТИНА ЦЕКОВА: Ние не сме на ясно какво се цели с тази система. Съгласна съм с вас. Разтревожена съм от сроковете, които досега се изпълняваха от Министерството на здравеопазването. За три години са похарчени пари, а няма никакъв резултат. Какво ще каже заместник-министър Райнов, за какви срокове се предвижда да бъде изработено това задание и колко средства ще струва?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Валерианова, е напълно права. Тук е и националния консултант по химиотерапия, който е запознат с това. Притеснявам се, че ако тръгнем по тази плоскост да консултираме с всеки който идва ще загубим още една година. Миналата година това задание беше направено. Доцент Валерианова, е на пълно права.Получава се едно смесване на понятията. Това, което министерството прави е директно за лекарства за контрол върху лекарство разпределението, поименен контрол на лекарствата, защото това е нещо, което ни липсва. Оттам нататък доцент Цекова ние три години не сме правили системи, за да ме питате колко средства са изразходвани. Това беше задание изготвено. Оттук нататък за съжаление ние имаме една процедура, от която не можем да избягаме и това е Законът за обществените поръчки. Трябва да се обяви и да се спази тази процедура. Естествено е, че всички ние искаме максимално бързо да се изгради, но трябва да се спази закона. Тъй като това беше възложено на фирма, след което съгласувано с всички дирекции, с национални консултанти и хората, които работят. С изненада установявам, че доцент Цекова не е запозната. Не означава, че няма никакъв проблем още утре да види какъв е проекта на заданието. Ако нещо друго има да бъде добавено. Не напразно казвам това, но заданието е за електронна система, която е директно за лекарствата и точно това обхваща – министерство, крайни получатели, пациенти, химеотерапевти, които ще разпределят. Доцент Валерианова е права. Те винаги подават своевременно информация, която ползваме в момента, но това, което е проблем е поименният контрол. Ние трябва да знаем всяка една таблетка при кое лице пристига.
ГИНЬО ГАНЕВ: Погледнете нещата колко по-просто стоят. Принципът на общественото обсъждане и принцип, дали ще се нарича референдум, който още парламента не може да узакони. Всякаква консултация с общественото мнение е добре дошла. Направена е интернет дискусия, модерна по този нов технологичен начин. Съгласих се да бъда начело, и тогава от целия този разговор назря една идея, може би са били подготвени участниците, за което не говоря, че трябва да има една информационна система за онкоболните. Тази система може би ще даде една по-пълна непрекъснато осъвременявана система и ще подпомогне, тъй като по международните стандарти, може би са били уточнени лекарствата, които се дават на различните видове онкоболни според степента на тяхното заболяване и това ще бъде полезно. Събрахме се след това, за да бъдат обсъдени резултатите от дискусията. Погледнете до къде се достигна? Аз също бях разговарял с министър Радослав Гайдарски, много общо и той каза, че има една система, която се поддържа. Онзи ден решихме до понеделник ще подготвим малка записка от името на искането и на общественото мнение. Ще отидем при министъра и при вас, ще погледнете какво представлява и ако се покрива с това, което правите вие, е великолепно. Ако може да се разшири още по-добре. Нека сега да не навлизаме в детайли. Говоря за обществената гледна точка. Колкото повече дискусии, толкова едно управление е по-добро в условията на демократичната децентрализация.
МАРИЯ РАЧЕВА: Наистина не знаех, че Министерството на здравеопазването е направило това. Поздравления, ако сте го направили. Ние с удоволствие, това което трябва да се добави ще се добави. Каква беше идеята? Да се направи без министерството със средства отвън и да се предложи на министерството. Ние влязохме в положение на министерството, че няма възможност, да съберем средства заедно с участието на пациентите и други организации да направим тази информационна система и да я подарим на министерството, за да може да върви работата. Тази система е само за лечението. Тя не съвпада с регистъра.
При условие, че Министерството на здравеопазването е направило това и тръгва една обществена поръчка, ние можем само да добавим това, което евентуално е пропуснато. При една обществена поръчка всички знам, че колкото и да е голяма, когато се обяви в „Държавен вестник” е 52 дни. Имаме 52 дни, ако нещо искаме да добавим. Разбира се, ако вие ни го представите. Ще бъде огледано и ако има нещо ще добавим. Няма да се конфронтираме. Защото, системата е за всички. Системата е за пациентите в цялата страна. Поздравления, ако това наистина стане, защото ние имаме нужда от тази система, за да може да гледаме пациентите на време, за да могат да се отпускат лекарства на време.
ГИНЬО ГАНЕВ: Господин Райнов, в понеделник ще ви предоставим една записка, която ще погледнете, ако се покрива с вашето предложения, аплодисменти. Ако има нещо ново да го направим заедно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам, че когато говорим за онкологично болните аспекта върху, който трябва да се говори е много по-широк. Онкологично болните системно имат проблеми с доставката на лекарства, както каза доктор Райнов, защото има обществени поръчки. Извинявайте, но това не е извинение за хора, на които трябва да има своевременна доставка за лекарства. Ако става въпрос за законодателство, направете предложения за промяна. Ако става въпрос за нещо друго, ако трябва да се направят депа от тези лекарства, този проблем не може да стои в нашето общество, и през определен период от време лекарствата се изчерпват и поради това, че законът е такъв трябва да направим дадено нещо.
Преди малко в дискусията по първа точка, вие казахте, че нямате достатъчно средства в диспансерите.
МАРИЯ РАЧЕВА: Няма да имаме с новия договор.
АТАНАС ЩЕРЕВ: За лечение на тези болни. За това искам да кажа, че включително в Европейския парламент по редица онкологични заболявания и общи други заболявания ние сме на едни от първите места по заболеваемост и смъртност в България. Като парламентарна комисия трябва да разглеждаме в три аспекта този проблем и да видим кой за какво е отговорен със съответното финансиране. Става въпрос за първичната профилактика, която е задължение на поне четири министерства със съответното финансиране. Става въпрос за вторичната профилактика, която е задължение на Министерството на здравеопазването. Може би отчасти на НЗОК. Става въпрос за третичната профилактика, което е задължение на диспансерите. Необходимо е да имаме ясна диференциация, кой за какво отговаря в тази страна. За да можем да знаем, чрез съответното финансиране, като финансирането включва информационни системи, своевременност на доставка на медикаменти, ново оборудване, квалификация на специалисти, за да можем да се доближим до европейските изисквания. За това става въпрос, а не на парче да чакаме от пациентски организации да ни подсказват какво трябва да направим за болните. Извинявайте, но не изпадайте в смешна ситуация. Хората са пострадалите и имат нужда от компетенцията на тези, които разбират какво трябва да се направи. Това трябва да се направи.
Доктор Райнов, извинявайте, но няма начин да не направя политическо изказване,но смятам, че Министерството на здравеопазването трябва да иска поне 250 – 300 милиона лева за профилактика. Това е проблемът, защото когато говорим за информационна система, отново опира въпроса до организацията, до това което трябва да се направи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заместник-министър Райнов има ли възможност тези хора да погледнат заданието?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, това щях да предложа. Другата седмица поемаме ангажимент. Ще бъдете поканени да погледнете заданието. Молбата ми е да се погледне, защото това, което предлагате да се обяви поръчката и след това да се коригира, е невъзможно. Имайте готовност следващата седмица. Тук е и доцент Дудов, съответно ще бъдат поканени и доцент Цекова, госпожа Захариева, за да погледнете какво е подготвено като задание. Ако евентуално има нещо рационално, което да се добави и може ми е пропуснато. В случая се притеснявам, че сме заложили повече неща отколкото са необходими, но се опитваме да погледнем предизвикателствата, които ще имаме пред себе си след две, три години.
МАРИЯ РАЧЕВА: Искам да ви отговоря, че ние сме изключително стегната организация. Въпреки, че пътувам от провинцията утре мога да дойда, да ми дадете заданието и поемам ангажимент да го изпратя на всички и до седмица да получим, нещо което трябва допълнително.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Наистина безкрайно благодаря за поканата. Надявам се, вашето и нашето мислене да съвпада.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Ние не сме пациентска организация. Няколко неща правят впечатление. Тук са петима души известни имена в онкологията и ръководители на диспансери, които за първи път чуват, че се готви такъв проект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това включихме тази точка в дневния ред. Разбраха се да участват.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Става въпрос за проект, който е изработен от министерството и вероятно върши работа на министерството. Ние говорим за проект, който имаме предвид да върши работа в диспансерите и на болните. Може и да има разминаване, но може и да няма. Искам да попитам, кой е направил заданието…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този въпрос не е обект на комисията. Вие ще отидете и ще се заинтересувате. Ако това не ви устройва и имате пари ще си направите допълнителна информационна система.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, моят въпрос е процедурен.
Първо, искам да възразя за включване на точката в дневния ред за обсъждане по този начин. Проблемът с онкологичните заболявания в България е сериозен. Има място за сериозна политическа дискусия по отношение на ранното откриване, профилактика и особено грижата за своевременно снабдяване с лекарства на онкоболните. Това, че министерството не може да си говори с директорите на онко диспансерите и с гражданското общество, да си говорят. Това е въпрос на телефонно обаждане. Извинявайте, но седнете и се разберете, а не сега да обсъждаме, защо не могат да си говорят. Всеки има право да прави регистри, които могат да се уеднаквяват, дори могат да комуникират. Могат да обменят информация двата регистъра. Ние да се съберем, за да се видят за пръв път и да чуят за какво става въпрос, според мен е губене на времето на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип сте права.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да не изпадаме ситуация в до болка позната със Здравната стратегия. Има нещо готово, което тъкмо да се стартира и още някой идва и заявява, че с него не е съгласувано и започваме отначало.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е, че ако това се знаеше щяха да дойдат. Министър Райнов пое ангажимент да се уточнят нещата.
Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред.

Точка 3
Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред – Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Колеги, аз като вносител заедно с госпожа Донка Михайлова и Ива Станкова, приехме предложението на министерството до края на годината.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предложението, което съм направил е до 31 декември 2008 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние не възразяваме.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята позиция е различна, след като веднъж обявихме, че излагаме това решение, представителите на фармацевтичния сектор излязоха и не е коректно сега да гласуваме зад гърба им.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, предложението на доцент Кумчев, който има своето основание. Предложението е направено официално. Въпросът, по който се спори е дали да бъде една година или девет месеца. Аз като вносител не възразявам и поех този ангажимент.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предлагам да бъде до 31 декември 2008 година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, по силата на член 70 предлагам срокът да бъде до 31 юли 2008 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението на колегата Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – 8.
- „Въздържали се” – Няма.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с предложението на доцент Кумчев, срокът да бъде до 31 декември 2008 година, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, предлагам за следващото заседание в точка разни да бъде включена точката за Национален алианс на хората с редки болести.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Благодаря ви. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.

(Заседанието завърши в 19,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/доц. Борислав Китов/