Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 108

Днес, 13 февруари 2008 г. от 17,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народи представители на 15 януари 2008 година;
№ 854-01-5, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 година;
№ 854-01-7, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 година – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис


П Р О Т О К О Л
№ 108

Днес, 13 февруари 2008 г. от 17,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народи представители на 15 януари 2008 година;
№ 854-01-5, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 година;
№ 854-01-7, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 година – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 година – първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Въпросите, които ще разглеждаме днес са изключително важни. На вашето внимание е дневният ред на комисията. Необходимо е да ви кажа, че не е съвсем точен, защото въпреки, че двата законопроекта се отнасят за една и съща материя, ние няма да ги разглеждаме заедно, тъй като по едните сме водещи, а по другите – не.
Уважаеми колеги, моля когато говорим за приватизацията да имаме предвид и двата законопроекта, защото материята е една и съща. Доктор Иванов, законопроектите са четири, много правилно е посочена точка втора като отделна, защото върви по друг ред.
Обръщам се към всички и апелирам да направим всичко възможно да нямаме политизация по един изключително важен въпрос, какъвто е въпросът за приватизацията на лечебните заведения.
Колеги, заповядайте да докладвате законопроектите, които сте предложили. Моля, в рамките на процедурата да изкажете своето становище като вносител.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, законопроектът, който ние сме внесли разбира се, че е по темата приватизация в системата на здравеопазването. Няколко са различните неща, върху които ще се спра.
Едно от нещата са възможностите за приватизация в държавните лечебни заведения, но само в обособените части, в които не се извършва медицинска дейност, за да могат да се разтоварят от неспецифични задължения, когато считат това за необходимо и да става с решение на Министерския съвет, разбира се по предложение на министъра на здравеопазването.
Второто нещо, се отнася за общинските лечебни заведения, които са 100 на сто общинска собственост, вземането на решение, откриването на процедура да става с решение на общинския съвет.
Трето, може би за нас, най-важно е, че ние предоставяме възможност за преференциално участие на работещите в лечебните заведения с мисълта, че според нас те могат да бъдат най-силния гарант за това, че тази дейност ще бъде запазена в рамките на лечебното заведение. За мен по-силен гарант от тях не може да има и с колкото пари и да дойдат не могат да бъдат по-силен гарант от хората работещи в лечебното заведение. За това за тях трябва да има преференциалност.
По останалите законопроекти как да процедираме?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ако не възразявате, не е ли по-добре ние да обсъдим по принцип някои от важните неща, а след това да търсим решението в съответните законопроекти. Има няколко неща, около които бихме ли могли да се обединим или няма да можем да го направим?
ТОДОР КУМЧЕВ: Мисля, че два от законопроектите, които се отнасят точно за приватизацията с изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения кореспондират до известна степен, но втора точка предложена от доцент Атанас Щерев – Закона за изменение и допълнение на лечебните заведения, се отнася и за някои други материи и принципи в Закона за лечебните заведения.
Считам, че този закон трябва да се разглежда отделно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кунчев, правилникът ни задължава когато става въпрос за една и съща материя да се разглеждат едновременно. Ако доцент Атанас Щерев, не възразява днес да се спрем само и единствено на приватизацията?
Ще отложим гласуването за следващата седмица, когато ще разгледаме и останалите точки.
Днес ще разгледаме само за приватизацията, разбира се, ако не възразява доцент Атанас Щерев. Следващата седмица ще конкретизираме всичко с останалите точки.
ТОДОР КУМЧЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Михайлова, единият законопроект се отнася главно за приватизацията. Другият е същият закон, но се отнася и за други неща.
Предлагам, днес да обсъждаме по принцип за приватизацията и да погледнем можем ли да достигнем до едно общо решение. Следващата седмица доцент Атанас Щерев да представи другите точки и да гласуваме. Това е начинът да търсим допирни точки.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Единственото ми притеснение господин председател е, че законопроектът е включен в законодателната програма на Народното събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Точка втора е точка, по която не можем да гласуваме с общите закони на Ваньо Шарков и доцент Атанас Щерев.
Предлагам да се обединим около приватизацията и при всички положения да гласуваме само точка втора, която не е наша, а останалото да го оставим за следващата седмица, разбира се ако не възразявате.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Напълно съм съгласна с вас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Много странно заседание ще проведем, защото Комисията по икономика, преди малко е гласувала законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Включена е като точка от дневния ред. Твърде вероятно е утре да достигнем до обсъждане и представяне на докладите на комисиите. Следващата седмица когато в залата достигнем до гласуване на този законопроект на Министерски съвет, тогава какъв е смисълът на останалите законопроекти, които са внесени.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: При всички положения има смисъл. Доктор Шарков с цялото ми уважение към вас стана съвсем ясно, че включително и в Хисаря уважаемите колеги са достигнали до някакво становище, но не е изчистено. Има законопроекти, които изпреварват.
АТАНАС ЩЕРЕВ: По принцип съм съгласен като работно обсъждане да обсъждаме само приватизацията. На практика ще направим нарушение на процедурата, защото има три закона за изменение и допълнение на един и същ закон и по правило тези три закона трябва да се обсъждат и да влезнат в пленарна зала. Не могат да влезнат само два от тях, преди вие да го разделите. Това не може да стане и е в нарушение на процедурата, защото са по един и същ закон.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, грешите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: По Закона за лечебните заведения има три законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, Законът за лечебните заведения няма да се разгледа утре. Ще бъде гласуван, така както се разбрахме, през следващата седмица.
Втората точка е Закона за приватизация и следприватизационен контрол, по който не сме водеща комисия. За това ще гласуваме само точка втора. Необходимо е да има становище на комисията. Искам да се разглеждат успоредно и за това са поставени по този начин.
ТОДОР КУМЧЕВ: Приемаме предложението, защото в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол за първи път се вменява приватизация на лечебни и здравни заведения в страната. В този смисъл е много важно комисията да обсъди и да гласува независимо, че не е водеща комисия.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, нямам какво да добавя повече. Смятам, че интересът на работещите в лечебните заведения, тогава когато става дума за приватизация трябва да бъде защитен. Ако няма такава защита чрез преференция за тяхното участие. Много се съмнявам, че някои от тях ще останат на работа в тези лечебни заведения.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Шарков искам да кажа, че напълно съм съгласен с вашите разсъждения в момента. Лично аз считам, че между първо и второ четене ние сме в правото си да предложим неща, които зависят от нашата Комисия по здравеопазване. В правата си да предложим това, за което става въпрос и за което говорите в момента, а именно дали медицинските специалисти в страната ще имат съответни преференции. Предстои ни достатъчно дълго обсъждане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поддържам доцент Кумчев. Нека да се опитаме да направим днес един професионален дебат. Правилникът ни задължава да гласуваме точка втора, защото не сме водеща комисия по нея. Да оставим другите точки, да се формира становището на колегите от мнозинството. Призовавам ви, да се опитаме да проведем един наистина професионален дебат, като освен това се обръщам към колегите от мнозинството чрез техните изказвания да ни кажат и за решенията в Хисаря.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Описал съм в мотивите в законопроекта достатъчно ясно, предложението за обсъждане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой ще представи от страна на вносителите по точка втора Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да представя мотивите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Проектът има за цел да бъдат актуализирани списъците по Приложение № 1 към член 3, алинея 1, Приложение № 2 към член 35-а, алинея 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. По предложение на Министерството на здравеопазването се отменя забраната за приватизация на лечебни заведения, като са включени в списъка по член 3, алинея 1 поради специфичния характер на осъществяваната от тях дейност и засилената социална функция, като се запазва за определен период предмета им на дейност. Нормативно регламентирана нова схема за разпределяне парични постъпления от приватизацията чрез насочване на част от средствата към Държавния фонд за гарантирана и устойчивост на държавната пенсионна система. Предоставяне на законова възможност методът публично оповестен конкурс, да може да се провежда на един етап, когато за целите на конкурса не е необходимо изготвяне на индикативни оферти.
Към настоящият момент приватизацията в България се осъществява по своят незначително ограничен ресурс от дружества с държавно участие като капитала подлежащ на приватизация.
Предстои продажбата на 39 мажоритарни пакета. На продажба подлежат и 166 мажоритарни пакета, акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества. Една част от предстоящия за приватизация ресурс включва и търговски дружества с държавно участие, които са със значение за национална сигурност на страната. Тяхното раздържавяване се предхожда от преструктуриране и разработка на стратегията за приватизация, която следва да бъде приета от Народното събрание. Посочените дружества са включени в специален списък към член 35-а, алинея 1 от закона. Основната част от тези дружества са приватизирани. В допълнение на това списъка по член 3, алинея 1 от закона, т.нар. „забранителен списък” са включени дружества част, от които са заличени от Търговския регистър или са в ликвидация. Във връзка с изложеното със Заповед № Р-20 на министър-председателя от 23 март 2007 година, беше създадена междуведомствена работна група, по която беше възложено предложение за изменение и допълнение на Приложение № 1, член 3, член 1, опростяване на процедурата за приватизация на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, които са от значение на националната сигурност, което е Приложение № 2 към член 35-а, и нормативно регламентирана нова схема за разпределянето на паричните постъпления от приватизацията и насочване на средства към демографския резервен фонд „Сребърен”. Изброени са дружествата.
На края се предлага да се измени член 35-б, от закона с цел метода публично оповестен конкурс да може да се провежда на един етап. По този начин ще се осигурят предпоставки за осигуряване на приватизационната процедури при ясни и предварително регламентирани критерии. Когато за целите на конкурса не е необходимо изготвяне на индикативни оферти. Да бъде регламентирана нова схема за разпределяне на финансови ресурси от приватизацията 50 на сто да отива към държавният фонд за гарантирано устойчивост на държавната пенсионна система от 1 януари 2009 година.
С оглед на гореизложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам съвсем откровено да кажа, че очаквах и тримата вносители да изложат нещата. Уважаеми колеги ,за мен въпросът възниква по следния начин. Всички сме за приватизация и няма различие.
Първият въпрос е, правим ли разлика между приватизация и концесия? Не като законова процедура, а като нещо, което да подобри нещата.
Вторият въпрос е, какво е това обособена част? Може ли държавата да се бърка в приватизацията на общините?
Третият въпрос е, даваме ли преференции за работещите колеги, за които всички знаем, че има едно изискване за запазване на функциите на социалната дейност. Трябва ли да запазим известни преференции за работещите? Отново ви казвам, че това не е РМД. В никакъв случай не става въпрос за РМД. Ако се опитаме да дискутираме тези неща, според мен ще достигнем по-лесно до общи решения. Разбирате, че опитвам малко да изместя фокуса на дискусията и да не е точно по текстовете, а по принцип.
Умолявам ви този път да се опитаме да направим нещо. Доцент Кумчев, обръщам се към вас и към доктор Нигяр Сахлим и доктор Антония Първанова, да кажете какво е виждането на коалицията от Хисаря. В крайна сметка и това е важно. Там има политическо решение.
Колеги имате думата за изказвания.
ТОДОР КУМЧЕВ: Има друго предложение преди да говорим за Хисар. Нека да чуем и становищата на отделните субекти.
По принцип ние сме за приватизация във всички случаи в лечебните заведения и за публично частно партньорство. Мисля ,че колегите са тук и могат да потвърдят. За концесиониране на лечебни заведения дори в много по-продължителен срок, за което смятаме, че медицинските специалисти ще имат възможност да бъдат спокойни и да гарантират своята лечебна и медицинска дейност дълги години напред.
По отношение приватизацията – да. Друг е въпросът, че имаме нюанси по отношение на двата отделни законопроекта и Закона за приватизацията и следприватизационен контрол.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какви са по принцип вашите виждания? Опитваме се да говорим по принцип, а не по законопроекта. Ако се опитаме да говорим по законопроектите отново ще се сблъскаме. Кажете какво е вашето виждане по принцип.
ТОДОР КУМЧЕВ: Съвсем ясно искам да кажа, че ние искаме със Закона за приватизация и следприватизационен контрол този закон да регулира приватизацията на лечебните и здравни заведения в страната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е съвпадение с всички становища.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ние сме „за” на този етап, казвам това съвсем категорично, за преференции на медицинските специалисти. Това го казвам като лично мнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ние сме „за” концесиониране и за публично частно партньорство. Според мен, това е достатъчно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, благодаря на доцент Кумчев. В трите законопроекта има прилики и различия. В единия законопроект има ясни преференции за работещите. Във втория законопроект има известни различия за преференции, за доболнична и доболнична помощ.
В третия законопроект, който е предложен от Министерския съвет преференции няма.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет, няма какво е обособена част? Въпреки, че това не е трудно да се направи в преходни и заключителни разпоредби. Има един проблем, който искам да споделя с вас. Това е проблемът, че включително и за общинската собственост, министерството ще дава разрешение как ще става приватизацията. Това не може да стане, защото е разделение на собствеността.
Това са различията в законопроектите. Всичко останало може да се направи. Ако искате можем да вървим както години наред сме вървели, и накрая да гласуваме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, приватизацията не е нещо за разглеждане, в случая някаква болница, а е въпрос на политика и политически решения. За това дали ще се осъществява приватизацията и по какъв начин, следва управляващото мнозинство да каже какво е неговото мнение и за какво настоява. Разбира се, ние ще кажем това, с което не сме съгласни. Въпросът е да се заяви ясно за определени неща. Когато ще се приватизират вие изложихте някои от нещата, а аз ще допълня още. Тогава когато говорим за запазване на предмета на дейност, трябва да сме наясно, че приватизацията не е сама за себе си някой да спечели. Приватизацията е за това, защото едно заведение не работи добре. Ако не работи добре едно заведение, защото ако работи добре няма да има смисъл от приватизация независимо дали е държавно или общинско. Ако не работи добре това заведение по редица причини, например ако се намира на място и при ситуация, че хората не посещават това лечебно заведение тогава защо е необходимо 15 години да се запазва предмета на дейност. Предпоставката за запазване предмета на дейност петнадесет години, не възразявам, но искам да попитам какви са мотивите? Ако се запази предметът на дейност означава да спрем приватизацията. Например, на едно заведение, което е ненужно от социална гледна точка. Управляващото мнозинство трябва да гледа преди всичко, какво ще спечели обществото от една приватизация. Ще стане ли по-добро това заведение, ако остане като такова.
Що се отнася до втория важен въпрос, не може за един собственик, каквито са общините с чисто общинско участие, държавата да казва как да се продава един имот. Дълбоко съм убеден, че няма да има община, която да си продаде болницата, но това е друга тема. Въпросът е, че ние не можем да кажем, министърът на здравеопазването ще каже на доктор Колчаков, как да продаде къщата на дядо си. Извинявайте, министърът ще каже по какъв начин да се продава тази къща. Това е изкривено мислене. Нека да видим, управляващото мнозинство ще държи ли на това или ще се разграничава от законопроекта, който е внесен с тази теза.
Третият момент, с преференции за медицинския персонал, който работи, знаете, че това е дискусия, която се провежда от много дълго време. Ако управляващото мнозинство е решило единодушно, а не да казва доцент Кумчев, че това е лично становище. Тук говорим за много важен процес в държавата – приватизация на лечебни заведения. Какво е становището на управляващото мнозинство. Защото, добре приемаме тезата на доцент Кумчев. В края на краищата след като сте казали с преференция за работещите в тези заведения, сигурно сте направили анализи и сте видели за какво става въпрос, сигурно предполагате какво ще стане, защото тези процеси са извършени в други държави. Предполагам, че сте направили анализи и за това държите на становището си. Ако се окаже, че това е становище на доцент Кумчев, а доктор Първанова има друго становище, Хасан Адемов има трето становище, тогава не сме на ясно.
Доколкото разбрах е направена работна група за здравеопазването. Вие тепърва ще обсъждате някои проблеми.
Мога да кажа, че пускането на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол е едно добро нещо. Нека да погледнем наистина ли се пуска, наистина ли има намерение правителството и управляващото мнозинство да пусне Закона за приватизация и следприватизационен контрол и самата приватизация или става въпрос за нещо, което не е уточнено и механизми, които не са ясни. Оттам нататък това ще предполага разтягане във времето за да изясним точно тези неща.
Очаквам изказвания и да разбера управляващото мнозинство какво смята за важните проблеми. След това могат да се проведат и дискусии.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви направя една добронамерена реплика. Вие сам сте казвали не еднократно, че когато нещо се приватизира може да се префасонира и трябва да работи. Когато се предава и се иска да се запази за петнадесет години не означава, същият вид. Предоставя се възможност на частника да го направи работещо. Това е ваша теза, която напълно споделям.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, искам да кажа следното, самият факт, че утре сутринта започваме именно със Закона за приватизация и следприватизационен контрол предложен от Министерския съвет, в който за първи път от няколко години насам се правят ясни и точни намерения за приватизация на лечебни и здравни заведения говори, че управляващата коалиция има такива намерения, което казвам директно. Друг е въпросът за технологията, защото има закони, които трябва да се спазват.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, продължавам да си мисля, че законопроектът внесен от Министерски съвет за приватизация и следприватизационен контрол регулира приватизацията изобщо, в това число и на лечебните заведения. Детайлите, за които говорим и са много важни, едва ли биха могли да намерят място в този рамковия закон. За това в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения има раздели, които се отнасят за приватизация. Например, в Закона за енергетиката има такива раздели.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава ли, че единият закон е внесен и трябва да го гласуваме, а подробностите да се дадат по другите два закона. Това ли искате да кажете?
ХАСАН АДЕМОВ: Не казвам, че не трябва да коментираме другите закони, но мисля че към рамковият закон имаме много големи очаквания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля точно като вас. В детайлите са законите на Ваньо Шарков и Атанас Щерев. Това ли имахте предвид?
ХАСАН АДЕМОВ: Да, това имам предвид.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще се направи един закон. Едни промени ще се направят в Закона за лечебните заведения и в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ХАСАН АДЕМОВ: По Закона за приватизация и следприватизационен контрол водеща е Комисията по икономическа политика. Те правят този закон, в който се освобождава приватизацията на лечебните заведения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: По какъв начин?
ХАСАН АДЕМОВ: По какъв начин ще кажат вашите законопроекти.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Никога не е било проблем да се освободи приватизацията. Проблемът идваше от това по какъв начин да бъде приватизацията. Вие сега отлагате отговорът на този въпрос. Опозицията винаги е искала приватизация с преференции за работещи в лечебните заведения. Поради този спор беше спряна, защото тогава влизаше Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Тогава не можеше да се продължи по този начин и имаше лошата слава на РМД-тата, които са станали през миналото. Опозицията беше единна и искаше привилегии за лекарите и работещите в съответните заведения. Тогава Николай Василев, който беше министър на икономиката каза това нещо с едно изречение в Закона за лечебните заведения, ще спрем засега приватизацията, защото не можем да спираме целият закон за приватизация и следприватизационен контрол. Погледнете какво става сега. До една седмица има вот на недоверие. Доцент Кумчев казва, че е за преференция на лекарите. След това изведнъж ще се окаже, че групата на управляващото мнозинство не е за преференция на лекарите, а е по общия ред. За това искам да се разбере как е точно. Има икономическа логика за това да бъде по общия ред, но нека да се ангажира управляващото мнозинство защо и по какъв начин иска да бъде приватизацията. Това не е маловажен въпрос, който ще се разглежда след това. Основният въпрос е по какъв ред ще стане приватизацията на лечебните заведения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Обръщам се към всички колеги да спазваме времето. В момента в залата влезнаха представители от Министерството на икономиката и енергетиката. Ще помоля да ги изслушаме като формални вносители за техните съображения.
Искам да подготвя нещата и да кажа това, което се каза от колегите като съображения включително и от мен.
В закона, който е внесен не е казано ясно какво е обособена част? Няколко народни представители изказаха становище, че по отношение на приватизацията на общинска собственост няма как държавата дори и в лицето на министъра да казва как ще се извършва приватизация.
Не на последно място, въпросът за преференция на работещите в тези здравни заведения.
Уважаеми колеги, кой ще представи от вносителите становището на Министерството на икономиката и енергетиката.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Извинявам се за закъснението, но бяхме в Комисията по околна среда и водите. Доколкото разбрах господин Райнов е представил основните мотиви. Формално вносител на законопроекта сме ние като Министерството на икономиката и енергетиката. Ако имате допълнителни въпроси ще ви отговорим с удоволствие.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, изцяло се присъединявам към доктор Хасан Адемов. Този закон представя рамката за приватизация без подробностите, които ни вълнуват. Искам да направя едно уточнение, тъй като поставихте въпроса за обособената част. Имаше едно определение, което чисто технически е изпаднало някъде по трасето между Министерски съвет и Народното събрание. На заседанието на Комисията по икономическа политика се взе решение между първо и второ четене това да бъде предоставено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, можем ли да се обединим около становището, което беше изказано от Хасан Адемов, от вас и от доцент Тодор Кумчев, че единият закон е една рамка. Подробностите и спецификата идват от останалите два закона. Обръщам се към представителите на мнозинството.
ТОДОР КУМЧЕВ: С гласуване ще решим проблемът.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, обръщам се към вас, тъй като разбирам, че вече е постигнато споразумение относно приватизацията на лечебните заведения. Когато се прави приватизация и сега поставяме рамката да разбирам ли, че в забранителния списък са всички онези лечебни заведения, които ще бъдат гръбнака на здравеопазването? Ние не притежаваме здравна карта от правителството на базата, на която да се изгражда политика в областта на здравеопазването.
Ще бъдем ли запознати със здравната карта и не е ли редно преди да се премине към приватизация най-напред да разгледаме здравната карта на България, след което да преминем към приватизацията. Според мен едното без другото няма как да стане като действие.
Що се отнася до техниките на приватизация действително това ще бъде обект на по-нататъшни предложения и дебати. За мен това е изключително важно, за да може ние да направим една преценка къде и по какъв начин приоритетно ще бъдат извършени тези приватизации на лечебните заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Иванов, ще се опитам да ви отговоря. Според мен, тези лечебни заведения, които са в т.нар. забранителен списък не са за продаване. Друг е въпросът дали трябва да правим забранителен списък на нас самите. Това говори, че българската политическа класа си няма доверие и се опитва да вкарва нещо в закон, което вие утре ако дойдете на власт, да не направите.
Много добре знам, че за да съществува здравеопазна система в България тези лечебни заведения на този етап не трябва да се продават.Не е необходимо да има здравна карта. Въпросът ви е много добър, но вие като мен знаете много добре, че тези заведения не бива да се продават. Това не е проблем в момента. Прав сте, че трябваше да има здравна карта.
ХАСАН АДЕМОВ: Преди двадесет години Димитър Игнатов каза, че това е гръбнака на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви отговоря, че не е поради това, а защото докато не е ясна цялата система на здравеопазване или на реформата как ще се променя, няма да тръгна да продавам. Ако вие си изясните нещата и кажете, че няма никакъв проблем и като в Холандия може всичко да е частно, няма проблем да се продава. На този етап и вие няма да ги продадете и знаете това много добре, както и Лъчезар Иванов.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, мисля че имаме консенсус поне по един въпрос, че приватизацията е необходима защото ще допринесе поне за две неща. По-добро управление на приватизираните лечебни заведения. Повече инвестиции в тези лечебни заведения. Това е нещо, от което системата на здравеопазване се нуждае.
Според мен, изключително важно е приватизацията да доведе до постигане на една трета цел, която за съжаление в дебата до този момент пропускаме и е по-добър достъп и качество на здравеопазване в страната. Преди малко се пошегувах, че сме на път да остана единственият пациент в Комисията по здравеопазване с напускане на Петър Мръцков, но мисля, че когато говорим за приватизация на първо място трябва да говорим за пациента. Това следва да бъде водещо и след това трябва да говорим и за такива важни неща като имат ли преференции лекарите или нямат?
Ще се опитам да поразсъждавам малко на тази тема правейки сравнителен анализ между трите законопроекта.
Първо, смятам, че забранителен списък трябва да има. Университетските болници, многопрофилните болници в областните центрове и специализираните болници трябва да останат на този етап държавни като една начална стъпка в процеса на приватизация. Това е една гаранция, за достъп по отношение на пациента и за качество в някаква степен.
Оттам нататък, когато тръгнем към общинските болници в трите законопроекта виждаме различни предложения по отношение на предмета на дейност. В законопроекта предложен от Ваньо Шарков, който е най-социалният законопроект, твърдо се поставя искането, че в рамките на двадесет години купувача е длъжен да запази предмета на дейност. Според мен означава, че ние запазваме всички останали лечебни заведения като брой. Те осигуряват достъп, но остават в тази пределно широка мрежа от лечебни заведения в страната.
По отношение на законопроекта предложен от доктор Атанас Щерев, мисля че тук има известна празнота, тъй като предмета на дейност е решен единствено в параграф 2, член 114-б, точка 2, който се отнася за извънболничната помощ. З
Законопроектът предложен от доцент Атанас Щерев не коментира проблема свързан с предмета на дейност на лечебното заведение.
В законопроекта предложен от Министерски съвет, се налага изискването след приватизацията, приватизираното лечебно заведение да запази характера си като лечебно заведение или заведение осъществяващо социална дейност в рамките на петнадесет години.
Според мен, това е една гъвкава, но в същото време твърде рискова форма. Гъвкава е защото на практика това означава, че купувайки лечебно заведение в Гоце Делчев може да се направи на социален патронаж. Това лечебно заведение на практика остава да съществува като лечебно заведение. По този начин могат да се решат проблеми свързани с некоректна конкуренция и редица други неща.
В същото време предполага ограничаване на броя на лечебните заведения и в крайна сметка е една оптимизация на структурата.
Ще изразя съгласие с доктор Лъчезар Иванов, че реализацията на проекта на Министерския съвет, в частта запазване предмета на дейност, може да стане само тогава когато ние имаме една Национална здравна карта. Национална здравна карта, която да е направена на база на реален анализ на заболеваемостта и на тенденциите в това отношение. Тогава ние няма да имаме риска, че при приватизиране на лечебното заведение превръщането му в социален патронаж довежда до ограничение в достъпа на пациента.
Исках да направя това изказване, тъй като според мен когато говорим за приватизация наред с всичко останало като методи, средства и т.н. трябва да мислим за пациента и до какви последствия ще доведе тази приватизация по отношение на пациента. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, трябваше да разделим болничната от доболничната помощ, защото са различни. За какво става въпрос. Колеги в доболничната помощ цялата дейност е 100 на сто приватизирана. Там става въпрос само за едни помещения. Всичко останало е частно, цялата дейност е частна и не може да бъде по друг начин. Например, както за един наемател законът изисква да бъде предложено най-напред на наемателя. Вие сте права доколко да се запази дейността на болничната помощ и доколко закона дава възможност да се промени. Напълно съм съгласен с това. Ще ви помоля да разглеждаме болничната и доболничната помощ.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Преди година и половина предложих Закон за приватизация на лечебните заведения, след няколко месеца заедно с доцент Китов предложихме втори законопроект, които по нищо не се отличават от сега предложените. Принципна разлика в предложенията направени тогава и сега няма.
Приветствам предложенията на всички колеги, някои от тях имат слабости, а други в хода между първо и второ четене ще подкрепя. Основната цел на приватизацията на лечебните заведения е една, да се създаде конкуренция между лечебните заведения. Между държавни, общински и частни лечебни заведения. Сега няма такава конкуренция, имайки предвид дела на частните заведения. Ако има конкуренция между лечебните заведения, ще има по-високо качество на услугата. Както знаете засега частна болница с дългове няма. Пари се наливат изключително в държавни болници и по изключение в общински болници, ако има пари. Дългове в частни болници няма. Ако има по-голям процент частни заведения държавата ще има по-малко ангажимент да налива накрая по 80 – 100 милиона лева в болнични заведения. Трябва да се решат четири основни принципи в приватизацията на лечебните заведения и това са: предметът на дейност, колко време трябва да остане 15 – 20 години преференцията за лекарите, медицинския персонал, и съдбата на общинските болници, т.нар. обособени части.
Искам да ви кажа, че когато излезе първият закон в Пловдив за приватизацията на лечебни заведения за доболнична помощ имаше един тласък, който се спря поради това, че въпросът с обособените части не беше решен. Имаше запитване до икономическото министерство и не се изясни какво е това обособена част. В момента този проблем също стои. Ако не се намери точно определение какво е обособена част ще има много голям проблем с приватизацията.
На второ място, за общинските болници мога да ви гарантирам, че няма да има общинска болница, която да бъде обявена за приватизация. Няма такъв кмет и общински съвет, който да предложи болницата за приватизация. Така, че оставете този проблем.
Съмнявам се във възможността министърът да се намесва в приватизацията на общински заведения. Това противоречи на Конституцията. Това са форми на собственост и не може някой от някъде да дойде било и държавен орган и да каже, дали да се приватизира това общинско лечебно заведение, или да не се приватизира. Твърдо заставам зад тезата, че няма да има общинска болница предложена за приватизация, но бъдещето ще покаже.
Относно преференциите, твърдо съм за преференции на медицинския персонал, най-малко защото по този начин, това което се фиксира 15 – 20 години ще има някакъв субстрат. Това е най-добрата форма. Между първо и второ четене трябва да решим този въпрос.
Що се отнася да е фиксиран предмета на дейност 15 или 20 години искам да ви попитам след четири години, когато има фалит на това болнично заведение, след това какво ще стане? В известен смисъл това е кухо понятие.
Всички ли трябва да останат лечебни заведения? Никое ли няма да фалира или ще останем с 320 болници. Предметът на дейност звучи съмнително от гледна точка на фалита. Всеки е застрашен от фалит. Няма застраховани в това отношение. Подкрепям да има срок 10 или 15 години, но имам това опасение. Този срок няма да играе при евентуални такива колизии. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Паница, лично аз се надявам, че няма да остане този закон за многопрофилните болници, които да изискват четири отделения. Ще има възможност болниците да бъдат много по-гъвкави и ще предостави възможност да запазят своята дейност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да попитам доцент Паница, смятате ли, че това е реално намерение за приватизация, след като с всички промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Преходни и заключителни разпоредби не се отменя забраната на приватизация в Закона за лечебните заведения. Тогава има противоречие между двата закона.
Този закон може да стартира в Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, може да стартира приватизацията, ако в Преходни и заключителни разпоредби се отменя забраната за приватизация на лечебни заведения в Закона за лечебните заведения, а това го няма.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това е записано в член 1 на закона.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, в параграф 1 е записано за банки, а не за болници.
МАРГАРИТА АТАНАСОВА: В действащия закон, член 1, алинея 4, точка 1 е забранена приватизацията на лечебни заведения с държавно и общинско участие, както и на не жилищни имоти, в които са разположени такива лечебни заведения. В проекта на Министерския съвет тази точка отпада, с което пада и забраната за лечебните заведения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако тогава отпада в Закона за лечебните заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не от Закона за лечебните заведения, а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако в Закона за приватизация и следприватизационен контрол отпада забраната за продажба на лечебни заведения с член 1, алинея 4, тогава въпросът е решен, че лечебните заведения ще се продават по общия ред. Къде отива вашето предложение тогава? След това ще се разглежда за преференции на работещите в лечебните заведения.
Извинявайте, но по този начин вашето предложение господин Шарков ще отиде в кошчето.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Щерев имам същите опасения. Искам да ви кажа, че тъй като се каза, „ние запазваме всички лечебни заведения”, ние не ги запазваме, защото нямаме това право. Това е работа на общинските съвети. Ние не сме тези, които ще решат какво ще се случи с общинските болници. Това може да се реши само от общинския съвет. Отваряме целият процес и общинските съвети решават.
Искам да кажа няколко неща по законопроекта предложен от Министерския съвет. Действията по приватизацията по своето естество имат разпоредителен характер. Целят прехвърляне на правото на собственост на физически или юридически лица. Сменя се титуляра на това право. Ето защо, не отменим елемент от правото на собственост е правомощието на собственика с автономен акт да се разпореди със своето право. Волята на собственика общинският съвет да се разпореди с правото си на собственост, като го прехвърля на друго физическо или юридическо лице не може да зависи от одобрението или разрешението на трето лице – държавен орган. Въвеждането на това изискване по недопустим начин накърнява правото на собственост на общината поради което е противоконституционно. Решение на Конституционния съд от 21 май 2001 година по повод на това, че тогава в закона беше записано, че решенето, процедурата по приватизацията и т.н. се съгласува с министъра на здравеопазването. Тогава какво търси в текста на Министерския съвет параграф 9, в член 31 се създава нова алинея 2, методи за приватизация на лечебното заведение се определя след съгласуване с министъра на здравеопазването. Как ще се съгласува с министъра на здравеопазването, след като Конституционния съд вече е казал, че не може да се намеси. Може ли някой да отговори на този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е ясен, това не може да стане поради редица съображения.
ВАНЬО ШАРКОВ: Как ще гласуваме противоконституционни неща.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е единственото нещо в оправдание може би на министерството и това, което беше казано от Лъчезар Иванов, има ли здравна карта? Общината може да вземе своите решения. Доктор Шарков вие сте абсолютно прав и това не може да се случи.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, колеги, искам да се изкажа по няколко въпроса.
По първия въпрос, трябва да обърна внимание на всички, че за първи път няма парламентарна група, не знам дали колегите от „Атака” са съгласни. Квота от парламентарните групи от Народното събрание подкрепят приватизацията на лечебните заведения. Това е първият успех, защото досега имаше много големи различия по този въпрос.
Второ, по отношение на т.нар. забранителен списък. По всички въпроси ще се опитам да изкажа малко по-различно становище, което не означава, че съм против приватизацията изобщо.
Относно забранителният списък смятам, че при този забранителен списък от 70 лечебни заведения доцент Щерев прибави към тях още пет, и при твърдението на всички, че няма такъв общински съвет и кмет на община, който да приватизира лечебни заведения означава, че само говорим на тема приватизация.
Остава доболничната помощ, която по принцип винаги е била най-атрактивната част от приватизацията особено в големите градове. Господин председател, всичко това оставам най-накрая, защото ако бях го казал интересът към този закон в колегите от дясно и от ляво щеше да бъде минимизиран. Защо казвам това? Какви са притесненията от това да бъде приватизирана една окръжна болница, многопрофилна болница за активно лечение? Какви са притесненията?
Доцент Щерев, във вашият закон сте поставили гаранция от пет години. Предметът на дейност, обема на дейността, структурата, ако в приватизационния договор се каже, че това лечебното заведение трябва да изпълнява същите, които е изпълнявало преди какъв е проблемът новият собственик с нова енергия, с нов инвестиционен потенциал да упражнява тази дейност наречена медицина в съответния регион. Не искам вие да се съгласявате с това, което казвам. Например, ако ние смятаме, че тези срокове от 10, 5, 15, 20 да ги направим 35 години, ако имаме някакви притеснения.
Казвам ви моето становище за забранителния списък.
По отношение на запазване на дейността. Запазването на дейността за петнадесет години според мен означава особено, ако се изпише, предмета на дейност, обема на дейността, която е извършвана за следващите 10, 15 или 5 години, отново означава, че няма да има приватизация. Отново означава, че трябва да се върнем към темата за обособените части и т.н. Как тезата за обособените части се връзва със запазването на предмета на дейност и запазване на обема и структурата, както сме говорили друг път.
Следващият е въпросът за преференциите. През годините винаги съм бил привърженик да има преференции за тези, които работят в лечебните заведения, независимо от обвиненията за приликата с РМД и т.н.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тук не става въпрос за РМД.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, господин председател, но задавам следващият въпрос, ако сега работя в Окръжна болница – Пазарджик или в Разград, имайки преференции да приватизирам тази болница какво ще каже Комисията за защита на конкуренцията, защото Спиридонов, който е вложил много пари, в един момент се оказвам по-конкурентноспособен от доцент Щерев, който е вложил също много пари. На базата на това, че съм лекар се възползвам от преференцията. Отново ви казвам, че не искам да изострям дискусията, но тези въпроси са реални и на тях трябва да има отговори. Ако нямаме отговори на всички тези въпроси ще си говорим само за приватизация без реално да има приватизация. За това изключително важно е по този закон да бъдат изчистени детайлите – приватизацията на лечебните заведения трябва да бъде изчистена до последния детайл. За това отново се връщам към първата си теза и приветствам идеята за приватизация, но във вида, в който са поднесени всички закони, които се отнасят за тази материя не съм убеден, че ще доведат до приватизация, която да отговаря на обществения интерес.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вярно е, това което казахте за Комисията за конкуренция. Вярно е, че ние с вас имахме друго становище по отношение на един аптекар и една аптека, но Комисията за конкуренция изобщо не се произнесе по този въпрос по време на приемане на този закон.
В този закон мисля, че всички се обединяваме от задължението за запазване на социалната функция. Когато запазваме социалната функция ние вменяваме задължение на приватизатора. Ако няма никакви задължения вие сте абсолютно прав и не бива да има преференции.
ХАСАН АДЕМОВ: Тогава защо има забранителен списък, след като няма задължения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Най-интересно е когато човек прави забранителен списък на самия себе си. Това е моята реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, доктор Адемов е напълно прав, че реално приватизация няма да има. Поставят се съвсем ясно въпросите.
Първо, за срока за запазване на дейността. Разсъждавам от гледна точка на една пазарна логика. Никъде няма да останат хората и зависи от начина на мислене. Никъде няма да останат без болница. Някои си представят, че се приватизира болницата, прави се на нещо друго, и града остава без болница. Такова нещо никъде по света не се е случило и тук няма да се случи. Това не може да стане. Ако по някакъв начин се вземе погрешно решение в даден период от време пет години са достатъчни за една инвестиционна програма да се построи нова болница. Не случайно министерството казва, че непрекъснато се построяват нови болници. Този процес няма да може да се спре. Хората не искат да се лекуват в болниците, които са досега, а и скат да получат срещу това, което плащат нормални условия и квалифицирана медицинска помощ. В този смисъл този процес не може да се спре като запазим петнадесет години предмета на дейност и с това ще осигурим на хората болниците, които са им нужни. Това означава да се спре приватизацията. Като сложите обособените части и това, че вие сте напълно прав.Редица години говорим че приватизацията трябва да бъде по общия ред. Аз принадлежа към това съсловие. След като за аптекарите решихме аптекар - аптека, извинявайте сега ще бъде болница – доктор. Такава е логиката. Извинявайте, но след като така разсъждава управляващото мнозинство, така ще направим и занапред. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, тъй като тези разисквания отиват към един закономерен край, но ние имаме конкретни текстове. Използвам това, което беше казано от доктор Адемов, колежката Донка Михайлова и доктор Лъчезар Иванов, тъй като се надявам, че доцент Китов ще предостави думата и на вносителите, нека да пояснят какви са критерии за включване в този забранителен списък на нови 65 позиции последната от която е лаборекс? Може би трябва да ни обяснят какво представлява.
Много се говори за гаранционния срок по отношение на дейността, което разбира се може да остане и така, но кой ще контролира и по какъв начин ще се гарантира спазването?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, репликата ми към доктор Адемов е от части възражение срещу това, което каза и от части недоумение. Имаше един закон, който се наричаше Закон за преобразуване на държавната и общинска собственост, след това се появи по-категоричния Закон за приватизация и следприватизационен контрол, но така или иначе се появи забранителният текст, да, но не – няма приватизация на лечебните заведения. Пребройте колко години преминаха, през които приватизация няма. Сега отпада забранителния текст е се появява съвсем закономерната, но за мен будеща недоумения фраза: „Ние трябва да уточним детайлите, защото ако не ги уточним нещата няма да станат както трябва”. Минаха редица брой години, в които детайлите не бяха уточнени. През 10 или 15 дни ще уточняваме детайлите. Не знам как ще бъдат уточнени за една, две или три седмици, след като не ги уточнихме за шест години.
Репликата ми по-скоро е свързана точно със смущението, в което ще уточняваме детайли, но ще се уточняват от Комисията по икономическа политика по проблеми, които са свързани с падане на салака в член 1. В крайна сметка какво ще се постигне? Ще постигнем нещо, което не искам да назова.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сте съвсем прав. Надявам се, Хасан Адемов да ви отговори.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, нарочно се изказах по този начин, за да провокирам една такава дискусия.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да припомня, това което пропуснах да кажа относно преференциите за медицинския персонал. Чехия е прекрасен пример преди десет години за преференция на медицинския персонал. В момента 28 на сто са частните заведения в Чехия и останалите общински и държавни са около 30 на сто и функционират перфектно.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, радвам се, че по този начин тръгна дискусията, защото и това са важните въпроси. На практика вместо реплики чух съгласие с моя начин на мислене в по-голямата част от репликите с изключение на детайлите, за които искам да кажа няколко думи. Ние се уточнихме, че сега разглеждаме Закона за приватизация и след приватизационен контрол, който е рамковият закон. За това казвам, че в този закон няма нищо да кажем за приватизацията в енергетиката, в телекомуникациите и т.н. В този закон има рамкови правила на базата, на които отиваме в частния закон, в който доразвиваме тезата. Ако господин Йорданов вие смятате, че лично аз съм бил пречката за това да не се изчистят детайлите, сигурно имате право. Ако смятате, че аз някога съм бил против приватизацията, това не е вярно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е така.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да ви припомня, че когато дебатирахме в миналия мандат проблемите с приватизацията на лечебните заведения единствената причина поради, която спряхме приватизацията беше невъзможността да постигнем съгласие върху преференциите за работещите в лечебните заведения.
Това не означава, че ние трябва да продължаваме да задълбаваме проблема и да не го решаваме, защото не можем да се разберем. Преди десет години имаше и в други области РМД-та. Ако сме направили приватизацията преди десет години в лечебните заведения и тогава можеше да има РМД-та в здравеопазването. Сега не е преди десет години. Преди 20 години беше комунизъм и всичко беше държавно.
Въпросът към момента е следният. Ще постигнем ли съгласие за прекратяване на дебата от кога да започне приватизацията? Мисля, че към момента, тъй като сме на първо четене ще ни създаде много повече затруднения, ако навлизаме по същество. Имаме един законопроект на Министерския съвет, който общо отваря приватизацията на лечебните заведения и два специални закона, които уреждат реда, по който това да стане. Следователно ние на второ четене можем спокойно да се изпокараме и сдобрим по въпроса за начина. Сега тъй като сме на първо четене предлагам, да бъдем конструктивни и да приемем закона на Министерския съвет и законите на колегите, да се обединим и след това на второ четене в детайли да спорим. Защото, в противен случай никога няма да постигнем съгласие. Опасявам се, че дори дебата получава странни измерения, когато говорим за Национална здравна карта.
Колеги, Националната здравна карта дефакто противоречи на освобождаването на приватизацията, защото вярно е, че има места като Гоце Делчев, където имат една общинска и две частни болници и е все едно какво ще се случи с общинската болница, защото ще останат частните болници. Има места, например Генерал Тошево, където има една болница и все още няма други частни болници. За това тази болница за този регион, който има радиус от 50 километра, в момента е единствена и определя възможността за достъп на хората живеещи там. Следователно няма как да не влезе в Националната здравна карта. Не мога да разбера защо толкова много се плашите от това, че ще има приватизация и това по някакъв начин ще наруши възможността за предоставяне на медицински услуги. Към момента ние в закона сме изравнили статута по отношение на собствеността – частни, общински и държавни няма никакво значение, защото подлежат на един и същ контрол и на един и същ вид договори, стандарти, практика и т.н. Друг е въпросът, че поради занижени критерии на акредитацията и някои порочни практики в някои от общинските болници не се провежда достатъчно добре лечебния процес и се снижава качеството, но това е съвсем различен въпрос и няма отношение към статута на лечебното заведение. Да не говорим, че лечебните заведения биха могли да бъдат и АД-та, а не ООД-та и може пакети от тях да се продават с цел съответно да влезне по-голям обществен контрол. Могат да влязат съответно обществени структури за да упражняват контрол. Помислете си, ако са за печалба трябва да плащат данъци. Много по-хубаво е да се разпределя това, което остане като печалба като заплати вместо като дивидент. Толкова по-лесно е и по-близко, защо в момента спорим и си мислим, че като ги приватизираме нещо ще се случи. Помислете си, стара четиридесет, петдесет и на места сто годишна болница, която трябва да бъде приватизирана. Много е по-добре да се построи нова болница, отколкото да вземе старата общинска или държавна болница. Помислете си за психиатричните заведения или болници в държавата. Те са в забранителния списък.
Колеги, от гледна точка на конструктивността нищо няма да се случи в държавата, ако се отвори приватизацията. Това, че се измести дебата от преференциите към дебат по същество въобще не променя фокуса. Ако трябва да реферирам какво се случи на Хисаря, твърдо се взе решение за приватизация. Правителството ще работи за преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ, като преструктурира лечебните заведения чрез приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство, оптимизация на лечебните заведения съобразно Националната здравна карта.
Има поредица от механизми, които подобряват качеството на работа и имат отношение към стабилизиране на достъпа. Това в никакъв случай не е собствеността.
Колеги, предлагам да приемем на първо четене предложените законопроекти и да продължим нататък. На второ четене ще ги разглеждаме в детайли.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да кажа на госпожа Първанова, че приветствам това, което каза за приватизацията на лечебните заведения, че по принцип всички около тази маса сме съгласни с това. Тук е постигнато абсолютно споразумение и съгласие.
Отново имам няколко въпроса, които в същност връщат темата как и какви акценти, тъй като върнахте темата за Хисаря, ще се изпълняват в политиката на тройната коалиция и каква ще бъде стратегията за тези лечебни заведения, които са включени в забранителния списък? Какъв е критерият за тези лечебни заведения? Това са въпроси, на които не чухме до момента отговор.
В параграф 10, член 34-б е записано: „В приватизацията на лечебните заведения, приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебна или социална дейност за срок от 15 години”. Веднага след това в член 2 се казва: „В срока по алинея 1 промяна на вида на лечебното заведение се извършва след съгласуване с министъра на здравеопазването”.
Това само по себе си лишава от смисъл тези задължителни петнадесет години, след като в следващата точка се казва, че министърът може да промени предмета на дейност от един вид в друг. Изключително важно е това.
Госпожо Първанова, притеснявам се от това, че когато ние вдигнем приватизацията ще започне следният процес. Ще започнат да се продават онези апетитни места на болниците. Например, Велико Търново, за където имаме информация, че още от сега са разградени парцелите и са определени бъдещите купувачи. Искам да кажа, че приватизацията ще се извърши в онези атрактивни зони, които повечето са паркови. Мога да посоча примери с още градове от където идват да ни информират. Т.е. приватизацията ще тръгне не по пътя за подобряване на здравните услуги и конкуренцията между лечебните заведения, а за облагодетелстване. Преди малко потвърдихме, че приватизацията се прави с оглед подобряване на услугите в конкуренция между лечебните заведения, а не за облагодетелстване на една политическа партия или на някой, който участва в приватизацията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Относно казуса за Велико Търново става въпрос за 50 декара буренясал двор. В него не се извършва лечебна дейност. Ако продължава да бъде собственост на лечебното заведение ще продължава да бъде буренясал двор, защото няма да се появи зъболекарски стол. Това, което беше дискутирано на Хисаря, не беше какво да влиза или да не влиза в забранителния списък, а въпрос за това лечебните заведения да се освободят прилежащи части и всякакви други дворове и пристройки, които нямат отношение към лечебният процес. Парите от тази приватизация да останат в лечебното заведение и да бъдат реинвестирани в апаратура и капиталови разходи, т.е. в ремонти. Това няма нищо общо с източване и други такива работи. Естествено, че търговското дружество трябва да има възможност по някакъв начин да оптимизира ДМА-та, защото разполага с такива, които не могат да се използват по същество, след като има 50 декара двор защо да не се даде под наем или да се продаде.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля да чуем представители на собствениците.
ИВАН АСПАРУХОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще изразя становище от гледна точка на становището на Националното сдружение, както се очертава в момента основният пакет предвиден за приватизация. Ще изразя някои наши становища, които бяха споделени на отделна среща с министър Гайдарски, когато стана въпрос за точния брой на закриваните болници. Не мислете, че ние ще бъдем тотално против приватизацията на болниците и да се каже сега, че сме против като кметове и общински съвети. Мисля, че в последно време се явиха кметове, които много бързо могат да извършват тази работа. В общинските съвети има мнозинства, които сериозно мислят в тази посока.
Изразявам нашето становище, че търсим две гаранции. Първата гаранция за сградния фонд, колкото и да се казва, че е в лошо състояние. Извинявайте, но може да се види след като с решение на министъра бяха направени търговски дружества в общините, а не с решение на Общинския съвет какво е състоянието на сградния фонд на общинските болници. Мога да ви цитирам цифрите, които общините финансират ежегодно в нашите болници. В сградния фонд не можем да не търсим гаранция за това, което е влагано дълги години от данъците на нашите хора, а не с държавни субсидии или със субсидии, които са дадени на големите болници. Ще търсим тази гаранция.
Ние не търсим гаранция за конкуренция, а гаранцията за качество на услугата. Какво правим тогава, ако се приватизира и не се подобри качеството на услугата. Социални заведения ли ще правим?
Ще споделя три неща.
Първо, ако търсим равнопоставеност на решенията на принципалите нека да има срок, уточнете детайлите, но според мен трябва да бъде минимален този срок, дали ще бъде пет или петнадесет години, защото Общинският съвет ще взема решения за приватизацията и трябва да има някакъв резон да вдигне този срок без да го намалява, както аналог са сегашните начини на определяне на данъците. По този начин ще има някакво решение и толеранс на работа.
Второ, относно преструктурирането на лечебните заведения и преобразуването им в социални. Това отново е правомощие на общинския съвет. Знаете ли как ние учредяваме или вземаме решение за социалните заведения, след като проучим потребността от такова заведение. Не може да стане без общинския съвет да се преобразува социално заведение и да се запише в закон. От къде накъде отново ще правим социална услуга, която общността на тази територия не се нуждае от нея. От лечение се нуждае цялото население.
Трето, според нас гаранцията за съществуване на общинските здравни заведения може да бъде фиксирана и със запазване на минималния брой здравни услуги, каквито са при приватизацията и задължението в приватизационния договор да бъде такъв, за да гарантираме, че само може да се развива тази дейност, а не може да се унищожава.
Четвърто, става въпрос за Закона за лечебните заведения. Мисля,ч е отново трябва да намерим равнопоставеност между собствеността, защото ние сме участници и в областните болници като акционери. Как изведнъж се оказва, че могат да се продават обособени части без средствата да отиват в лечебните заведения, а в общинските е записано, че приватизацията на обособените части отива за тяхната дейност. Ние не участваме с акции, но ги предлагаме пета година въпреки решението и никой не иска да ги купи, защото не ни трябват в Окръжните болници. Това са нашите четири съображения, които ще ви предадем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Аспарухов, ако ми позволите, първо, очаквах да чуя от вас какво е вашето становище, ако един общински съвет вземе решение за приватизация, как друг ще му определя начина на приватизация.
Второ, безспорно е, че собственикът ще реши какви условия да постави за приватизация, колко години и какво запазване. Няма начин вие да поставите какви точно лечебни заведения ще се развиват извън рамката на закона. Защото, това е обект на пазар на потребност на медицински услуги. Вие не може да поставяте условия там. В момента за нас е съвсем ясно, че поддържането на задължението от четири отделения за многопрофилни болници трябва да бъде променено, за да имате по-гъвкава възможност.
Трето, никой не ви пречи като собственик вие да решите къде ще отидат обособените части. Ако вие продадете обособена част като собственик и я приберете за да правите друго на общината, болницата ще се влоши, но това трябва да се реши от вас.
Четвърто, вие ще решите дали ще предпочетете да се даде на концесиониране и да посочите кои дейности искате да се развиват на база потребност. Това е естествено. Вашите съображения са извън контекста на това, което може да се случи. Всичко за това, за което вие пледирате го има и не може да бъде друго.
Проблемът е общината да прецени каква е възможността на пазара на услуги, каква е отдалечеността, как ще се развиват и дали е ефективно общината да поддържа лечебно заведение.
В това отношение Закона за приватизацията е една възможност и ви дава възможност вие да преценявате.
Искам съвсем добронамерено и приятелски това да ви кажа, защото това е един плюс към общините.
ИВАН АСПАРУХОВ: Когато ви казах, че не е еднозначно становището на кметовете, че няма да продават болници.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно съм съгласен.
ИВАН АСПАРУХОВ: Не е еднозначно, но въпроса е за гаранциите, за които ви казах, защото населението търси гаранциите. В такъв смисъл казах.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие ще решите от потребността на населението.
ИВАН АСПАРУХОВ: Тогава защо да приватизираме и директно ще отидем към концесиониране. Там има социален и здравен анализ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Никой не ви казва какво да правите. Вие решавате според вашата потребност. Според мен, концесионирането е по-добрият вариант.
ИВАН АСПАРУХОВ: Господин председател, разбирам ви, но ние обсъждаме определени предложения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те не са задължителни. Тези предложения са една възможност, която на този етап я няма.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, ние ще изразим едно най-общо становище, с което подкрепяме по принцип приватизацията. Смятаме, че в трите законопроекта се съдържат полезни идеи, като по какъвто и начин да се осъществяват според нас основният закон трябва да дава рамката, а специфичните неща следва да се уреждат в Закона за лечебните заведения.
Законопроектът предложен от доктор Ваньо Шарков, предлага преференциална приватизация, която е близка до стария текст, но това не е типичното РМД. Това е правото на пръв купувач, който ако се появи купува по пазарна оценка. По оценката, която е направена на пазарен принцип. Ако няма такъв купувач тогава се появява нов. Това са правоимащите, работещите съответно и наемателите.
Законопроектът предложен от доцент Атанас Щерев и на Министерския съвет се предлага приватизация по общия ред. Искам да спомена нещо, което не беше засегнато. В законопроекта предложен от доцент Атанас Щерев във втората част е предвидено, че в доболничната помощ съществуващите лечебни заведения да прекратят дейността си като такива. Т.е. изцяло да отдадат помещенията на правоимащите, които са персонала на сегашните ДКЦ-та, общински медицински центрове и наемателите. Това ще доведе до пълна приватизация в доболничната помощ, тъй като в момента тези дружества в дружества има много големи разлики. Там има наематели джипита, наематели на нормиран наем, наематели на свободен наем, служители в общински ДКЦ-та и множество центрове и частни здравни заведения, които са навън като наематели, собственици и ново строителство.
По принцип следва доболничната помощ да стане изцяло частна в този смисъл. Този законопроект предоставя възможност на общините да решат или да приватизират, или да отдадат под наем съответните помещения, но да решат проблема по един от двата начини, тъй като в различните общини различно е това, което е подходящо.
Оттук нататък смятам да поставя няколко въпроса от името на Българския лекарски съюз, който следва да се имат предвид при изготвяне на окончателните текстове като становища и са предмет на решение. Говорейки за приватизация, та има една обща цел, но отделните приватизационни процедури могат да имат съвсем различна цел в различните видове.
Първо, трябва инициативата за приватизация и цялата процедура да бъде в ръцете на собственика. Т.е. без излишна намеса от съответните структури.
Второ, по отношение на болничната и доболничната помощ, има известни разлики, които следва да се имат предвид. По отношение на болниците трябва да бъде ясно за какво се прави една приватизация. Може да се прави за да се намери инвеститор, който да осигури по-добро обслужване. Може да се направи за да се продадат излишни терени. Може да се прави и за да се освободи общината от излишна собственост. Това условие за 15 годишно запазване е много трудно осъществимо. Не винаги трябва да бъде необходимо. Какво означава петнадесет години? Означава, че след пет години там може да се появи конкурентна частна болница и на тази да стане безсмислено съществуването й. Може общината да се обезлюди. Има общини, които след десет години могат да имат и половината от населението и да стане невъзможно съществуването на болницата. Болницата може да остане без персонал.
Необходимо е, това да се вземе предвид когато се правят процедурите.
По отношение на доболничната помощ също е различно в различните общини. В много от малките общини не е подходяща приватизацията на отделни кабинети, тъй като там има голямо текучество на лекари.
Трябва да се реши един голям въпрос. При приватизацията в доболничната помощ до голяма степен ще се оскъпи издръжката на сега съществуващите структури и най-вече на първичната извънболнична помощ. Огромна част от общо практикуващите лекари са наематели на нормирани наеми. Това им позволява да издържат в момента много трудно практиките си. В момента, в който преминат на свободни наеми или са принудени да закупят кабинетите си, имайте предвид, че тази издръжка ще стане много по-голяма. Казвам това с оглед бъдещето финансиран, тъй като това в момента се знае.
Приватизацията в доболничната помощ следва да има ясна цел. Иска да вкара инвестиции, да осигури едно помещение за осъществяване на дейност на сравнително приемлива цена или цели продажба на обособени части, какъвто е огромният интерес в големите градове. Без да се пояснят тези неща очевидно е, че би трябвало да има един по-добър и по-свободен механизъм.
Ако искате нещо да си запази предмета на дейност, особено в доболничната помощ и в болничната помощ, най-добрият подход е преференции за работещите. Ако някой държи определена болница да продължи да съществува. Нещата са твърде различни и болниците са корпоративни структури. В доболничната помощ досегашната практика, която е много богата и с най-различни структури показва, че най-ефективни и оцеляващи са тези структури, където собствеността и изпълнителите до голяма степен съвпадат за разлика от болниците. Подходите могат да бъдат различни. Това зависи и според нас трябва да се реши от конкретния собственик. Той може да режи, че това може да бъде преференциална приватизация, защото такъв е интересът на съответната община. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Петров, собственикът трябва да реши. Разбира се лечебните заведения не са корпоративни.
СЛАВА ЗЛАТАНОВА: Искам да ви запозная с нашето становище по отношение на смесения законопроект на доктор Ваньо Шарков и доктор Атанас Щерев, което становище е подписано от нашия президент доктор Желязко Христов. Ние сме работещите в лечебните заведения и сме за приватизация, но не на всяка цена. Т.е. ние бихме искали и одобряваме предложенията на двамата вносители първо за привеждане на парични постъпления от приватизацията на обособени части по сметка на съответното лечебно заведение и разходването им целево за финансиране на дейността и инвестиции.
Второ, съгласуване на метода на приватизация на лечебното заведение с министъра на здравеопазването.
Трето, вкарване в забранителния списък за приватизация на редица лечебни заведения с голяма значимост за здравеопазването.
Четвърто, даване право за продажба след съгласуване на недвижими имоти от лечебни заведения включени в забранителния списък за приватизация.
Не одобряваме забрана за промяна на предмета на дейност за петнадесет години.
Считаме, че това изисква или пълна забрана за промяна или много по-дълъг срок.
Според нас, приемането на промените в закона трябва да се извършват след уточняване на Националната здравна карта, за да може максимално обосновано да се определят онези лечебни заведения, които ще влязат в забранителния списък за приватизация. Имайки предвид решението на Комисията по икономическа политика, съгласна съм доцент Китов с вас, че забранителният списък трябва да предшества Националната здравна карта.
Бихме искали забранителният списък да се направи сега, а да не се изчаква Националната здравна карта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, моля приключвайки дебата, ние да се обединим около няколко неща:
Първо, не чух никой против приватизация.
Второ, това което не можах да чуя е дали има колеги, които считат, че не бива да има преференции при особения режим. Можеше да се опитаме да разделим нещата на доболнична и болнична помощ.
Трето, не можах да чуя, очаквах да го чуя най-вече от представителите на общините, как възприемат текста, в който начинът на приватизация на тяхна собственост, ще бъде съгласуван с министерството.
Четвърто, ясно беше казано от Хасан Адемов, има забранителен списък, но няма забранителен списък за обособените им части.
Пето, не може да има разлика, и тук съм съгласен с представителите на общините, къде ще отидат средствата при продажба на обособени части. Това не е политически дебат. Това са въпроси, които се опитваме да поставим, за да можем да се обединим и да постигнем нещо, което всички искаме.
Моля, в тази връзка да насочим изказванията си.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, вие подхвърлихте една идея за нонпрофит заведенията. Целта на приватизацията е в социалната дейност да стане по-добра дейността на тези лечебни заведения. Това е една друга възможност. Ако лечебни заведения станат нонпрофит заведения. В момента не са такива. В момента лечебните заведения са регистрирани по Търговския закон и формират печалба, за тази печалба имат корпоративен данък печалба и т.н. Отделен е въпросът, че ръководството на нито едно лечебно заведение не формира печалба, което е друга тема. Нонпрофит заведение означава, когато се формира определена печалба да не се облага с данък, а да се реинвестира в самото заведение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е така.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Необходимо е да се промени Търговския закон или Закона за лечебните заведения. Това е една идея, за да може да се подобри управлението на лечебното заведение. Тази идея се нуждае от промяна в законите и от стратегия какво ще правим с тези лечебни заведения. Концесиониране или превръщане в нонпрофит заведения. По какъв начин да се извърши приватизация? Когато няма яснота по тези въпроси не знам какво ще стане.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нищо не мога да кажа, защото сте прав доцент Щерев.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, с голям интерес слушам спора и съм удивен от компетентността, която имат всички тук и съвсем добре бяха изказани становищата. Това е много важно, защото когато човек не се е сблъскал пряко с частните фондове и частната употреба в медицинските услуги е много трудно.
Искам да се спра върху няколко неща.
Първо, искам реплика по отношение на печалбите в лечебните заведения. Според мен, не бива да говорим за профит или за печалба в лечебно заведение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е за данъчната оценка и доцент Атанас Щерев е абсолютно прав.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Ако някой каже, че реализира печалби от лечебните заведения не му вярвайте. Той или не дава достатъчно пари за фонд „Работна заплата” или не дава достатъчно пари за лечението на пациентите.
Няма лечебно заведение с нонпрофит. Реинвестицията на това, което идва от горе се нарича амортизационни отчисления на сграда, апаратура и всичко останало.
Искам да споделя по отношение на здравната карта. Думата здравна карат, вече е остаряло понятие и бихме могли да го сменим с пазарен принцип на здравните услуги или на заболеваемостта. Мисля, че ако освободим пазара на здравните услуги на заболеваемостта всичко ще стане както трябва. Пазарът ще реши къде каква болница ще има и къде ще може да се развива специализирана, еднопрофилна или многопрофилна болница. В това е силата на частното, да се освободи пазара. В противен случай всяко административно намесване за здравна карта е нелоялна конкуренция.
Преференциите, за които се говори, според нас би трябвало да има толкова доколкото при равни други условия лекарите биха могли да имат преференции. Защото, това означава, че всички които се явяват на пазара и бъдат закупени от когото и да било трябва при ограничителен режим на десет или петнадесет години защо е нужно тогава да се дават преференции. Дали един бизнесмен ще вземе даденото лечебно заведение или лекарите ще бъда медицинско заведение. По-добре е така, защото лекарят ще има възможност да печели по-добре от един бизнесмен отколкото сам за себе си да мисли. Не лоялната конкуренция, която би могла да се получи, между сега съществуващите нови частни лечебни заведения и сега съществуващите частни лечебни заведения.
Господин Адемов каза, че ще има не лоялна конкуренция поради ниската себестойност на съответното лечебно заведение, което сега ще се приватизира. Вложените пари при частните лечебни заведения са много повече отколкото, ако имат преференции.
Според нас, обособените части трябва да бъдат много ясно ограничени и да не съществуват в държавните болници. Ако има обособена част ще възникне конфликт на интереси. Представете си едно отделение или клиника разделена на две части, половината легла са частни, а другата половина ще бъдат държавни. Тези които работят при държавните легла ще трябва да обслужват или да ползват частните. При това положение ще се получи конфликт на интереси, което не е полезно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля, че дискусията приключи.
Извън законопроекта не получих отговор дали какво мислят колегите относно преференциите.
Първо, трябва ли да се търсят начини за даване на преференции?
Второ, трябва ли да има разлика между обособените части на държавни и общински лечебни заведения?
Трето, трябва ли на извън държавните болници, според мен не е възможно министъра да казва.
Позволете ми да не се съглася за здравната карта с господин Спиридонов, но тя е онзи минимум, от който държавата има нужда. Всичко останало е в пазара.
Колеги, ще ви помоля по тези точки да изкажете няколко думи, за да може да направим становище. Ясно ще кажем, че Комисията по здравеопазване подкрепя по принцип рамковия закон, като предлага на второ четене да се направят тези неща.
ТОДОР КУМЧЕВ: Предлагаме да приемем по принцип законопроекта предложен от Министерския съвет. Между първо и второ четене ще се консолидираме около трите въпроса, които имате в предвид, а именно преференции, обособена част и намесата и решенията на министъра на здравеопазване по отношение дейността и приватизацията на общинските болници.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, първо, не можахме да чуем мотив от страна на вносителите по отношение на тези противоконституционни текстове.
Второ, това което беше казано и от доктор Иванов, че при приватизация приватизираното търговско дружество е длъжно да извършва лечебни или социални дейности. По този въпрос също нямаше никакъв отговор. Какво означава това? Означава, че на шестия месец след приватизацията след съгласуване с министъра на здравеопазването едно лечебно заведение може да стане старчески дом. Това ли означава? За мен означава това.
Аз ще гласувам за приватизацията и за основния закон, но съм абсолютно против тези два текста.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Вие поставихте въпроси, които са много важни. Ако започнем да ги коментираме ще започнем дискусията отначало.
Предлагам да се обединим около позицията, че приемаме философията на законопроекта. В доклада да бъдат очертани тези проблеми като дискутирани в комисията. Вероятно в рамките на изказванията ще се изразят като позиции на народни представители в съответните групи с конкретни предложения. Между първо и второ четене трябва да се облекат в конкретни предложения, които ние да коментираме.
Мисля, че с това следва да приключим заседанието.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това, което казахме в началото беше, че това е основният закон, който очертава общо рамката на приватизацията в сферата на здравеопазването. Останалите закони ще очертаят методите, преференциите в зависимост от политическите решения, които ще се вземат в управляващата коалиция. Разбирам, че приемаме основният закон – промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а всички останали въпроси след това ще се разгледат между първо и второ четене? Това така ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е съвсем различно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Другата процедура е да приемем на първо четене рамковия закон и следващата седмица по останалите закони да правим в детайли процедурата.
Колеги, да разбирам ли, че рамката на Закона за приватизация и следприватизационен контрол по принцип се приема. Следващата седмица в рамките на Закона за лечебните заведения ще разглеждаме конкретиката на двете неща, която отново на две четения да бъде изчистена.
Колеги приемате ли процедурата?
ТОДОР КУМЧЕВ: Приемаме процедурата.
Доктор Шарков в момента има общински болници, съвети и кметове, които са съгласни да преструктурират болниците си в тип социални заведения за да запазят персонала и за да утвърдят социалната политика в своята община, в което няма нищо лошо.
Предлагам въпросът да бъде решен на следващото заседание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, много ви моля ад оставим дискусията за следващото заседание. Ако господин Аспарухов, префасонира лечебното си заведение в социално заведение, ще го продаде по съвсем друга процедура.
Колеги, приемаме следното – подкрепяме по принцип Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В другите закони ще направим детайлите.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 18.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.

(Заседанието завърши в 19.00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/