Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 111

Днес, 27 март 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 година;
№ 854-01-5 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 година;
№ 854-01-7 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 година – първо гласуване, продължение.-
№ 854-01-24 внесен от Руденко Радев Йорданов на 14 март 200 година – първо гласуване;
№ 854-01-26, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 17 март 2008 година – първо гласуване.
2. Изслушване на Министерството на здравеопазването във връзка с точка 1 от Решение на Комисията по здравеопазване гласувано на 13.03.2008 година относно хората с редки болести.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 111

Днес, 27 март 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения:
№ 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 година;
№ 854-01-5 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 година;
№ 854-01-7 внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 година – първо гласуване, продължение.-
№ 854-01-24 внесен от Руденко Радев Йорданов на 14 март 200 година – първо гласуване;
№ 854-01-26, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 17 март 2008 година – първо гласуване.
2. Изслушване на Министерството на здравеопазването във връзка с точка 1 от Решение на Комисията по здравеопазване гласувано на 13.03.2008 година относно хората с редки болести.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, преди да започнем заседанието искам да споделя някои неща с всички. Тук съм 12 години, до миналото заседание винаги колегите, които са излизали по-рано са заявявали на ръководството на комисията как гласуват, което винаги е правено и никога не е имало проблеми.
В интерес на истината трябва да кажем, че на миналото заседание уважаемият господин Величков и доктор Ваньо Хърков дойдоха и заявиха пред комисията, какво е тяхното гласуване. Въпросът на доцент Кумчев „Господин Ботев каза ли как гласува?” Те, дадоха един отговор. Може би е било правилно, след като господин Ботев не е заявил, че е нито „За”, нито „Против” изобщо да не го включваме. След като на другия ден той заяви, че ясно не е заявил „за” мисля, че е редно да го извадим от гласуването. Така или иначе оттук нататък колеги, които тръгват по-рано ще бъдат задължавани да кажат дали гласуват, защото може и да не гласуват и да заявяват пред микрофон или писмено, какво правят. Защото, както виждате явно е, че има натиск и хора, които променят становището си под натиск. Така или иначе мисля, че не беше коректно поведението да се счита, че не беше редно цирковете, които станаха 2 – 3 дни да се случват. В крайна сметка, ако има някакви проблеми вътре в коалицията, мисля че е нормално да се разбират, да се съобщават и да вземат едно общо становище. Това беше първото нещо, което исках да ви кажа.
Второ, много моля всички днес да заявят дали ще идват на Хисаря, 4 април и 5 април 2008 г. предвиждаме едно изнесено заседание съвместно с Министерството на здравеопазването. Много моля всеки от колегите да заяви колко дни ще нощува един или два. С личен превоз ли ще дойде или ще поръчва кола от Народното събрание, или колегите ще се комбинират или с автобус, за да можем да преценим хората. На всички ще ви бъде раздадено, като се подпишете, за да знае министерството с какво ще разполага.
Колеги, ще проведем две заседания. Едното заседание ще се проведе в петък от 17.00 часа. Първото заседание ще бъде на тема туберкулоза, ХИВ, СПИН и белодробни заболявания.
На следващия ден от 9,30 часа ще проведем второ заседание, на което ще бъде представена Националната здравна карта от страна на Министерството на здравеопазването и ще дебатираме. Разбира се, след като свършим 12.00 – 13.00 часа в събота, колегите които останат от вас могат да останат до неделя, който иска да ползва хотела. Поради тази причина ви моля да запишете, една или две нощувки, за да не натоварваме излишно министерството. Ако някой има въпроси по първа и втора тема, имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да поставя въпроса с дисциплината в нашата комисия. Предварително искам да кажа, че това няма отношение към председателят на комисията, тъй като от последните заседания и в парламента, и в нашата комисия бяха направени грешки, които в същност наложиха много сериозен дебат в Пленарна зала.
Първо, два часа в едно заседание по второ четене на Закона за здравното осигуряване.
Второ, три часа отново на второ четене в Пленарна зала.
Трето, след това извънредно заседание на комисията и отново дебат. Днес при гласуването отново дебат за два часа. Всичко това се случи поради факта, че някои от колегите очевидно не си дават труда да правят справки с отдел „Правен” и с Министерството на финансите и Комисията по бюджет и финанси. В следствие, на което след направената справка с директора на отдел „Правен” и с министъра на финансите се оказа, че в целия процес на подготовката на това предложение за Пленарна зала са нарушени член 81, алинея 3 от Конституцията по отношение на гласуването и обявяването на гласуването на всеки един, член 87, алинея 2 за Закона за държавния бюджет, което е сериозно да се нарушава Конституцията. Нарушен е правилникът на Народното събрание член 23, нарушен е Законът за държавния бюджет, параграф 7, нарушен е Законът за устройство на държавния бюджет в член 36 и сега след всички тези скандали изведнъж се оказва, тъй като е имало законодател, който все пак е проявил здрав разум и е решил, че могат да се появят такива инициативи и опити за актуализация на държавния бюджет, камо ли с устни предложения, той заради това е предвидил защити в Конституцията, в Правилника, в Закона за държавния бюджет и отделно е направил Устройство на държавния бюджет, в който е записано, че не се допуска извършване на разходи или поемане на задължения, които не са предложения на Министерския съвет. Следователно, това за което се карахме толкова дни и толкова часа влиза в сила от следващата година, тъй като не е внесено от Министерския съвет.
Моля, следващият път когато решите, че може да се наложите силово направете си една правна консултация. Извикайте министърът на финансите, който да ви каже дали е възможно или не е възможно, за да не ставаме за смях пред цялата държава и накрая да се окаже, че сме се карали, гласували сме нещо и в края на краищата независимо какво сме гласували ще влезне в сила от следващата година.
Молбата ми е към председателят и към всички колеги е, спазвайте поне елементарна форма на дисциплина и на ред при предложенията, за да не злепоставяме комисията, нейния председател и включително председателстващия парламента към момент, в който разглеждахме законодателството, защото ако всичко това, което ви казвам не беше вярно, професор Корнезов нямаше да каже: „Да, нарушаваме Конституцията и правилника”, но аз поемам отговорност. Сега, ако имахме една безотговорна опозиция, както това беше в предишния парламент щяха да поискат оставката на професор Корнезов, заради глупостите, които извършихме поради липса на координация. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на госпожа Първанова. Искам много ясно да заявя, че най-официално бяхме поканили Министерството на финансите. Друг път им изпращаме нещата, но това не можеше да бъде изпратено, защото се даде в момента, доктор Първанова. Всички тези неща, за които говорите трябва да ви кажа честно, че малко ги изваждате и от контекста, защото мога да ви посоча много примери, с които това се случва. Да не говорим, че според мен е много по-тежко решението, което беше взето за връщане на пари на тези, които са ги платили, но така или иначе все пак искам да кажа следното: Може досега да е ставало на „честна дума”, сега също ще искам всеки един от вас много ясно да заявява или да пише за своето гласуване, защото явно е, че някои си променят мнението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да направя реплика на доктор Първанова, като се съгласявам с всичко, което каза и да допълня, когато се говори тук в комисията по-малко да се лъже. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТВО: Колеги днес ще продължим със Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, имам предложения по отношение на дневния ред, тъй като законопроектите за изменение и допълнение, които са внесени по Закона за лечебните заведения имат отношение към приватизацията на лечебните заведения. Към момента имаме внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от Министерския съвет, който не е разгледан на второ четене в Комисия по икономическа политика. Колегите, които са внесли промени в Закона за лечебните заведения, една голяма част от тези промени са внесени официално между първо и второ четене и в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Разговаряйки с колегите вносител, според мен, ако на второ четене в нашата комисия….
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние сме на първо четене. Миналият път казахме, че само ще започнем. Намираме се на първо четене.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Добре, останах с впечатление, че когато сме разглеждали Закона за приватизация приехме по принцип и тези. Добре.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това са различни закони и за това не може да ги разглеждаме заедно, поради което ги оставихме.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, така беше.
Според вас, удачно ли е да ги разглеждаме на първо четене, при условие, че тези предложения могат да преминат на второ четене в Комисията по икономическа политика. Въпросът е принципен, защото ако се одобрят на първо четене тук ще трябва да влязат на първо четене в зала. В това време, ако те са минали на второ четене в Комисията по икономическа политика в друг закон, ще ги засечем…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Те ще бъдат оттеглени в хода на нещата. Законът, който разглеждахме днес сме го разглеждали преди бюджета, поради което се наложи три четири неща да отпаднат, защото когато сме го разглеждали на второ четене, тогава не е имало бюджет и ние сме ги приели. Мисля, че всеки един от вносителите ще ги изтекли. Въпросът, който поставям, доколкото разбрах от някои от колегите е да се продължи дебата. Те не искат да има гласуване днес. Колеги, така ли е?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Правя контра процедурно предложение да има разисквания по тези законопроекти със следните мотиви. Те са на първо четене. Става въпрос за принципната философия на подхода. След като законодателят през 2003 година свенливо се е отказал от тази материя, да я урежда в Закона за приватизация и следприватизационен контрол може би е имал на ум, че някой друг закон, трябва да я уреди. Тогава защо не я е уредил тук и след като не го е направил смятам за свой морален дълг към колегията и към медицинското съсловие ние да дебатираме този проблем на първо четене. Да си изработим някакъв близък консенсусен подход по този важен проблем с приватизацията, защото между първо и второ четене, ако основните ни идеи намерят място за приложение в основния закон, да можем да оттеглим нашите предложения. Не бих изневерил на разбирания, които в продължение на много години нося в себе си и изповядвам, сега да ги предам,заради чисто тактически съображения или други конюнктурни съображения. Да, има и контра аргументи, но искам да изложа предлаганите изменения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това, което трябва да кажа за отдел „Правен” и за госпожа Първанова е, че когато разглеждахме на първо четене и всички подкрепихме Закона за приватизация и следприватизационен контрол повечето от колегите изказаха становище, да той е базисен закон, но трябва да има детайли и не е невъзможно детайлите да бъдат разписани, които не противоречат на друг закон. Това беше изказано като възможност.
Госпожо Йорданова на първо четене нямаше никакви детайли. Сега наистина са внесени много детайли, които ако се приемат, мисля че няма да има никакъв проблем да бъдат оттеглени от другия закон. Защото, това беше решението на комисията. Вярно е, че всички го подкрепяме, но искаме или в него или в другия закон след това да има детайли. Това е написано и в самия доклад.
Колеги, не възразявам, разбира се ако мнозинството не реши обратното, да продължим с дискусията, защото има и още два други законопроекта, които са влезли и може да отложим гласуването за следващото заседание. Това не е фатално.
Има ли някой, който да възразява по така поставеното от доктор Константинов, предложения? Не възразявате.
Колеги, продължаваме дебата. Ще изчакаме другият закон, за наше гласуване. Имате ли възражения? Няма.
Заповядайте, доктор Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, за възможността да изложа мотивите по предложения от мен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения в частта приватизация на лечебни заведения. Макар и със закъснение, продиктувано от желанието да намерим по-точния и по-премерения подход към този проблем, ние едва сега се занимаваме с него, но по-добре късно, отколкото никога. Оттук нататък първият въпрос – защо приватизация чрез Закона за лечебните заведения? Вече казах, ще повторя част от мотивите си, същите мотиви, с които законодателят през 2003 година не е поискал да уреди въпроса и е казал, че е извън приложното поле на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е проблемът с приватизацията на лечебните заведения считам за нужно, че той би следвало да бъде уреден чрез Закона за лечебните заведение предвид спецификата на дейността, нуждата от гарантиране на запазване на предмета на дейност и създаване на възможност това гарантиране да бъде реализирано и чрез правото по преференциален ред лекарите и други медицински специалисти работещи в лечебното заведение да закупят цялото лечебно заведение, обособени части от него или наета територия. Приемам, че в хода на разискването, би било добре да от диференцираме приватизацията на лечебни заведения в сферата на извън болничната помощ и болничната помощ. Аз съм вътрешно много силно убеден, че приватизацията на извънболничната помощ в частта „Сграден фонд” е един акт, който е почти формален, тъй като всички реплики от типа РМД-та, помощ, разрушава се нещо, което работи сравнително добре не го давайте на работническо мениджърски дружества отнесено към приватизацията на извънболничната помощ ми звучи нелепо поради няколко причини:
Първо, никога не съм наричал и не съм приемал лекарите да бъдат наричани „работници” плащайки данък на иделогените. Лекарите са си лекари и тяхната дейност е специфична.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Там е 100 % частна дейност.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Макар и да бъдат понякога хора на наемния труд.
Второ, дейността от шест – седем години е частна, приватизирана. Това са създадени търговски дружества, каквито са ДКЦ-тата, създадени и утвърдили се лекари регистрирани по Търговския закон като еднолични търговци, следователно тук става въпрос за сградния фонд. Този, който подкрепя приватизацията по общия ред, трябва да ми отговори на три въпроса отнесени към конкретиката.
Първият въпрос е, кой би пожелал да купи здравна служба в село „х”?
Вторият въпрос е, защо да я купи?
Третият въпрос е, какво ще я прави?
Първо, ако иска да я купи някой, който не е работещият там лекар, той може да я купи поради една единствена причина, за да пусне същия лекар като наемател при много по-тежки условия.
Второ, може да я купи собственик на болнично лечебно заведение, който иска да направи кръг от обслужващи неговото лечебно заведение селски практики, които да го захранват по силата на икономическа принуда спрямо наемателите лекари.
Смятам, че като гаранция не само за запазване на предмета на дейност, а и запазване на качеството на медицинската помощ и нейното развиване лекарите работещи там, които на практика са наематели на тези здравни участъци, както и лекарите работещи в ДКЦ-тата в градовете, които са наематели, говоря за общо практикуващите. Както и лекарите специалисти формиращи търговското дружество наречено диагностично-консултативен център или медицински център, вече са се доказали на пазара, не са фалирали и имат гаранция за развитието си. Какво пречи да им дадем възможност те да закупят територията, на която работят и забележете територията, на която в продължение на шест, седем години те са инвестирали средства изкарани от самите тях в апаратура, в ремонти, в подобряване на средата. Същите тези инвестирани от тях средства след това трябва да си ги купят по общия ред наддавайки с всички останали. Освен, че не е честно, не е и морално. Ето едната група аргументи по отношение на преференциите за лекарите работещи в изнънболничната група.
Другата група е свързана с приватизацията на болничната помощ. Там наистина можем да разсъждаваме доколко приватизацията по общия ред не е по-добрият вариант имайки предвид, че вече са 70 създадените частни болници. Този аргумент, че те вече са 70, не ви ли дава отговор на въпроса, че който е искал да инвестира, вече го е направил? Защо иска да купи другата болница? Поради две причини, едната е за да и сведе функциите до един минимален режим, с който да не конкурира вече създаденото от него лечебно заведение и много по-малко вероятно при положение, че е могъл да инвестира в някои от тези 70 или може би в следващите 70 новосъздадени болници да инвестира, не точно в болницата в бившия околийски град „б” купувайки тази болница не знам в какво ще я превърне.
Според мен, там също трябва да има режим, който да съдържа елементи на преференции, но тъй като си давам сметка, че болничните заведения разраснаха много и пазарните механизми трябва да бъдат приложени малко по-драстично, за да се погледне кой би могъл да оцелее, приемам разсъждения от типа приватизация по общия или по друг ред за болничната помощ с твърдата убеденост, че трябва да има забранителен списък и трябва да има статут на защитени лечебни заведения в крайграничните и трудно достъпни райони на принципа на защитените училища, за които гарантирането на предмета на дейност и всякакви промени в структурата да бъдат единствено с разрешение на министъра на здравеопазването, който е отговорен за провеждането на здравната политика и трябва да разполага с този инструментариум, с който би могъл да я провежда.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
Уважаеми доктор Йорданов, имам една реплика към вас, обикновено повече болници се купуват от един, защото най-добрата структура е да се има верига от болници. Токуда не случайно инвестира в България, 300-тата си болница, която продължава да му е на загуба. Това е моята реплика към вас като трета възможност.
Колеги, предоставям думата на вносителите, да посочат разликите в техните предложения, за да можем след това да ги съберем.
Доцент Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, много пъти съм казвал тук в комисията, нямам съмнения по отношение на почтеността на направените предложения. Понякога дадени предложения, които се правят маскират истински цели. Това, което доктор Руденко Йорданов предлага е абсолютно неприложимо. Просто не може да стане това нещо, ако започнем да разсъждаваме като мотиви за приватизацията, а след това да не говорим за начин на приватизация, след това да не говорим за съществуване на това лечебно заведение, като вече приватизирано. И в трите пункта абсолютно несъстоятелни предложения, които на пръв поглед са за колегията, за лекарите, дайте да им дадем привилегии. Ако ние чрез закон дадохме на аптекарите само да имат аптеки, напълно е логично да дадем и на лекарите. Така е, правилно е това за да следваме същия подход. Иначе подходът трябва да бъде съвсем различен. Ако някой разсъждава от гледна точка на това как се харчат държавни пари и как се стопанисва държавно и общинско имущество искам да кажа няколко думи как се стопанисва частно имущество, защото когато се приватизира ще стане частно това имущество. Трябва да си пълен „малоумник”, за да можеш да приемеш приватизация или 10 души лекари да се обявят да дадат пари 20 на сто от стойността, да се задължат за пет години след това, след като ще бъдат изключени от здравната карта и с тях касата няма да сключи договор, защото това са вашите предложения. Не мога да разбера това.
От друга страна, ако това заведение фалира, законът казва: „Ще поддържаш предмета на дейност 15 години”. Въобще пълни безсмислици. Доктор Рудненко Йорданов, за това сега ви изкарват на предния фронт, за да давате такива предложения, но първото нещо, което искам да зная, че Българската социалистическа партия и вътре в коалицията, как ще се гласува за приватизацията. Какъв ще бъде забранителният списък? Ще има ли такъв списък, по общия ред или с преференция за лекарите. Намираме се на първо четене, дайте да решим този въпрос. Изкажете се един по един, а не Руденко Йорданов в пет, шест страници да разказва как за лекарите – „да, съгласни сме, точно така ще стане”, но всички останали предложния по здравната карта и стратегията са в противоречие с това, което предлагате. Вие искате да вкарате лекарите в огромна беда. Да им дадете възможност да приватизират болниците и след това да им кажете „Чупете си главите с тези болници”. Какво ще правите с тях е ваша работа”. Това ли искате да кажете на лекарите? Не, не искате това да им кажете. Тогава, ако не искате да им кажете, искам да разберете едно нещо. Първото нещо за лекарската професия в условията на пазарна икономика и демокрация е приватизация на дейностите. Освободете лекарите от заплати, министъра да им увеличава заплатите, министъра да им дава пари и министъра да им разпределя по някакъв начин публични средства за здравеопазване. Дайте им възможност чрез система, диагностично свързани групи, грантова система от Министерството на здравеопазването и други пазарни мерки, всеки лекар да получи за труда си възнаграждение. Колкото повече работи и е квалифициран получава по-голямо възнаграждение без лимит. Това е истината. Иначе най-добрите лекари ще отидат да работят другаде и за това ви казвам, намеренията ви са хубави доктор Йорданов, обаче нищо от това не може да стане. За това не се интересувам толкова от тези подробности, защото се намираме на първо четене, а отново повтарям въпросите, които са интересни.
Искам да задам въпросите един по един.
Първият въпрос е, ще може ли най-напред да чуем управляващото мнозинство каква стратегия и здравна карта приема, преди да гласуваме Закон за приватизация?
Вторият въпрос е, след като погледнем стратегията и здравата кара, какъв тип приватизация подкрепя управляващото мнозинство по общия ред или по преференция за лекарите?
Третият въпрос е, ще има ли забранителен списък и ако има кои заведения са включени там. Това са трите въпроса, които искам да задам. След това можем да коментираме и конкретният законопроект, който предлагате. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, в тази комисия наистина работя с удоволствие, но понякога теорията на световната конспирация ми идва в повече особено когато се изразява доцент Щерев, нито американски империализъм, нито дългата ръка на Москва, нито БСП ме е тикала напред. Това него що изповядвам от времето, когато създавахме лекарския съюз и се говореше, че има шанс за подобен вид приватизация.
Второ, радвам се, че политическата сила, в чиято парламентарна група съм, нито ми е поставяла такава задача, нито има възможност да ми постави задача за нещо, което аз не споделям. Радвам се, че до тук не съм бил обект нито на политическо насилие, за да бъда тикан напред. Това е мое лично виждане и аз ползвайки конституционните си права съм вносител на това предложение. Важно е да започне тази дискусия и да придобие обществен характер. Обществото да си даде сметка кой от вариантите е по-изгоден от гледна точка на обществения интерес и нищо повече.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, ще взема отношение най-вече за доблничната помощ където дейностите са приватизирани и най-вече става въпрос за участъците където работят семейните лекари. Доцент Щерев, в момента тези сгради се поддържат от общините. Някои са частни, но са в окаяно състояние. Ако имате възможност елате, за да ви покажа в какво състояние се намират тези участъци, които са почти пред закриване от ХЕИ, но парите нямат общини поради, което са в това състояние. Искаме да задържим лекарите там. Искаме 24 часово разположение. В момента общината и лекаря не ремонтират, защото лечебното заведение не е негово. Дори да иска един лекар в такъв участък да направи нова сграда, казват, че лечебното заведение върви със старата сграда. По принцип дори и да поиска да се премести в друга сграда не може. В момента лекарят плаща 10 на сто от действителната цена на общината. Най-вероятно няма да има много мераклии да ги купят, но участъците, в които са близо до домовете, вероятно ще се намери някой с повече пари от селото, има такива земеделски стопани, които след като купят това заведение ще го преотстъпят на лекаря, но не на 10 на сто, а при 100 на сто. Защо този лекар, който работи там да няма възможност да закупи сградата на пазарна цена? Първо на него да бъде предложена.
По отношение на поликлиниките нямам виждане. Смятам, че след като предоставихме възможност на един аптекар една аптека. Сега имате земя, която я продавате на пазарна цена, но първо я предлагате на съседа по закон. Така ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Ако съседът не иска на пазарна цена се търси друг. Защо лекарят да няма възможност да закупи съответния кабинет на пазарна цена по всички правила.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да направя една много кратка реплика и доктор Хаджиев, също даде този пример. Става въпрос за един аптекар, една аптека и използването на този пример съответно при преференцията за лекарите. Този пример е неточен, тъй като ние в закона не сме дали възможност на лекарите да купят държавна или общинска аптека, а сме казали, че тяхната собствена аптека само те могат да работят в нея. Примерът въобще не е релевантен с това, което става тук. В случая не става дума само лекарите да имат право в собственото си лечебно заведение да работят.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-скоро е релевантен и другия пример със съседа или на наемателя.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Първо, ще отговоря на доктор Първанова. Въобще не сте права. Ако следваме примерът с аптека – аптекар, това означава има ли частно заведение, може да бъде собственост само на лекар. Толкова нелепо е и първото, където само аптекар може да бъде собственик на аптекар. От къде накъде ще бъде някой друг собственик и ще експлоатира лекаря.
Второ, когато доктор Хаджиев говорите за това, нали хората в това село, където лекаря ще закупи здравната служба ще стане негова. Утре може да искат да изберат друг лекар, но няма да могат вече да изберат, този е защото здравната служба е негова. Това не е подходът. Подходът е друг. Там където има личен лекар общината трябва да му даде здравната служба без пари и да я поддържа. В това е проблемът. Не е проблемът да купува здравната служба.
Колеги, искам да ви дам една теза, не е работа на лекаря да става собственик на сгради. Докторът продава своята квалификация и труд. Той иска да бъде свободен в това. Квалифицира се и няма край. Лекарят няма нужда да бъде наемодател.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ: Доцент Щерев, лекарите не са чак толкова много, за да ходят в участъци и да се надпреварват. Има много празни участъци, където не могат да се намерят лекари. Този лекар, който ще купи тази сграда означава, че иска да остане там. Той ще направи ремонт, за да има минимални условия. Това, което си мислите, че някой друг ще дойде и ще започне да набира, е извън реалността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля че доцент Щерев постави принципно няколко въпроса, чиито отговор може да позволи да се насочи дискусията.
Първо, министър Райнов тези въпроси особено по отношение на стратегията и картата, са въпроси внасяни от вас. Предлагам вие да кажете какви са вижданията на министерството, ако всеки един желае да отговори, дали иска да има преференции за лекарите?
Доцент Щерев, правилно ли ви разбирам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, правилно. Няма проблем да ги дадем на лекарите, но въпросът е, че отново ще приказваме три часа и накрая ще се окаже, че коалицията е против.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, за съжаление не мога да отговоря на въпроса на доцент Атанас Щерев, какво мисли коалицията? Колкото до това, какво мисли министерството, мисля, че всички сте запознати от две години с Националната здравна стратегия, която е поставена на сайта на министерството. Ще имаме удоволствието заедно да обсъждаме следващата седмица и Националната здравна карта. Все пак това, което министерството защитава и е написало в становищата по всички внесени законопроекти е следното:
Първо иска, приватизацията да бъде регламентирана в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Второ, Министерство на здравеопазването държи да има забранителен списък.
Трето, Министерството на здравеопазването също подкрепя идеята да има преференции за лекарите. Въпросът около, който трябва да се постигне тук консенсус е начина, по който това трябва да стане. Това мога да кажа накратко към този момент. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че има отговори на част от въпросите.
Заповядайте доктор Ботев.
БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, приватизационният процес е изключително отговорен и е редно да стартира след като бъдат внесени известни задължителни ясноти по предшестващите действия, които трябва да гарантират:
Първо, държи се да се запази предметът на дейност. Не е много леко да се гарантира при положение, че после ще дадеш воля и произвол на всеки един да се добере до собствеността. Поради това преференции на работещите е редно наистина да се гарантират и осигурят, защото в общинските болници, които са прицелен обект на нашето внимание обикновено са заведения, в които работи екип, който много често от години работи там и е и заинтересован да се продължи този обем и вид дейности, които трябва да бъдат гарантиран на населението.
Според мен, това е важно.
Второ, необходимо е да се гарантира равнопоставеност на частните заведения с публичните, което на този етап според мен категорично не е гарантирано, дори в момента провеждам спор с министерските чиновници, които упорито отвръщат очи от проблемите, които им се създават при закупуване на бази и разгръщането на медицинска дейност в тях.
Трето, обикновено болничните заведения са достатъчно амортизирани и от към сграден фонд, техника и апаратура. Много често са снабдени с техника, която преди това е употребявана. Как ще бъде извършена обективната оценка. Това интересува всекиго и всички.
Четвърто, по какъв начин ще разгърне едно приватизирано здравно заведение дейност, когато няма ясно разписани правила по какъв начин тя ще се вгради в системата, която ще му осигури финансовият ресурс, без който не можем да мислим за разгръщането на какъвто и вид дейност да бъде. При сегашните условия, в които всички ние сме убедени, че има дефицитно и недостатъчно финансиране. Ако това се запази, ако се запази подходът на договаряне на касата с изпълнителите, който често пъти е лишен от надзора на единствената наша организация, която защитава нашите права Българския лекарски съюз, и по какъв начин ще може да гарантира разгръщане на обем и вид дейност, който ще му осигури финансовия ресурс за съществуване. Няма сигурност и се внася несигурност.
Пето, обособени единици и структури. Кой може да ми каже, че едно вътрешно отделение и обособена структура, когато се нуждае от редица други структури, за да съществува и работи пълноценно. Това са неясни неща, които е редно когато се отвори и предостави път, когато стартира, защото това е един от най-важните компоненти на реформата, прехождането към друг вид собственост, трябва да бъдат ясни. Защото, в сегашните условия приватизираш, ритваш и загиваш. Аз съм достатъчно на ясно по този въпрос, защото не съм се откъснал нито за миг от производството, което се разгръща особено в периферията. Тези неща трябва да бъдат обсъдени и когато разпишем правилата на играта и гарантирани ясно със законови и други нормативни актове мога да ви кажа, че ще стане привлекателен процес. В момента колегията не го приема, с много редки изключения. Благодаря за търпението.
СТАНКА МАРИЧЕВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, смятам че въпросът, който обсъждаме и изключително важен, тъй като се отнася не само до цялото лекарско съсловие и медицинските специалисти, но и целия народ. За това към него трябва да се подхожда много сериозно и отговорно. Необходимо ли е да има приватизация? Мисля, че никой не отрича това – да. Въпросът е как? Искам да кажа моето становище. Как трябва да се извърши? По Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който много подробно обясняваха специалисти, защо трябва да се направи чрез този закон. В този закон ние наистина можем да внесем някои поправки за преференции на лекарите и зъболекарите работещи в тези сгради, но кешово. Ако започнем отново да разсрочваме на пет и десет години, пак няма да има пари и това ще се руши и т.н. Познавате всички неща, които могат да последват едно заведение купено на кредит. Какво имам предвид. Искам да подкрепя доктор Ботев. Има много хубави наредби, които самите ние не познаваме. Има наредба за изисквания към кабинетите на общопрактикуващите лекари, колко квадрата да бъдат, колко да е повишението. Това не се изпълнява никъде. Реално в повечето места двама лекари работят в един кабинет без нищо друго. Ако влезнете в едно ДКЦ ще видите един полу коридор, отделен, където хората са прави на различни възрастови групи и другото е много рехаво заето от пациенти. Следователно в условията за продажба, дали ще бъде преференциална или на друг купувач, тези наредби трябва да фигурират.
Мисля, че наредбата за джипитата е от декември 2006 година. Всички стандарти, които са за специалистите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това няма отношение към този закон.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Доцент Китов, има отношение, защото ако ние допуснем и дойде един Марешки варненец го купи, утре ще дойде и ще каже на теб този кабинет и нищо повече.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако Мерешки, го купи ще е така.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: И нищо повече. Варна си издържа общинските заведения. Въпросът е тези неща да бъдат разписани. Аз съм за закона, така както е даден.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За кой закон говорите?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: За закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента разглеждаме Законът за лечебните заведения.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Мисля, че казахме, че това ще се добави към закона. Добавките, които предлагаме чисто медицински, вероятно ще намерят място в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Мисля, че можем да ги приемем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не ние, а Комисията по икономическа политика.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Тогава имам едно много съществена забележка „под обособена част” описана в закона, не се отнася за лечебна част на заведението, защото нито вътрешното, нито хирургията, нито операционната, а само лабораторията. Приватизира ли се лабораторията пада цялата болница. Това трябва да се има предвид.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Маринчева, не е точно така, защото има обособена част, която извършва лечебни дейности и там са кабинети на общо практикуващи лекари.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Това е доболнична помощ. Аз говоря за болничната помощ.
Доцент Щерев, вие казахте, че държавата не може да плаща заплати. Тя никъде вече не плаща заплати. Плаща само на тези заведения, които издържа, кръвопреливане, диспансери. Искам да попитам, защо само двата диспансера на София са дадени в забранителния списък, нима другите диспансери не се издържат от държавата?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е много голяма тема.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Да, това е изключително голяма тема. В Хисаря ще се изкажа много остро по този въпрос, защото диспансерите загиват. Психично болни, туберкулозно болни са навън и т.н. За онко болните бих казала, че има достатъчно, ако правилно се управляват парите.
Приемам направените бележки с преференции на колегите, но в кешово плащане при спазване на стандартите, които се искат за приватизация.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да задам един въпрос на доцент Маринчева. Ако вие сте член на тази болница, например Първа градска болница и имате преференции за купуване на болницата. Ако имате преференции за купуване на болницата няма да може да бъде обособена част, трябва да направите ООД или АД, няма как по друг начин да стане. Всички тези, които ще участват. Искам да ви попитам, ако съм строителен предприемач не мога ли да си купя акции и дялове? Тогава за каква преференции за лекари става въпрос, след като външни финансови средства ще могат да влезнат вътре. Аз мога да взема 90 на сто отделно. Вие приватизирате в болницата, а в същност не сте вие.
Докато няма концепция за диспансерната дейност в страната тук не може въобще да се говори за приватизация на такива лечебни заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е, тук сте абсолютно прав.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, искам да направя тази реплика с цялото ми уважение към колежката Маринчева, хем преференция, хем по Закона за следприватизационен контрол, хем кеш, нещо бяга фокуса. Този Закон за приватизация е казал равнопоставеност на инвеститорите, следователно забравете за преференции, ако вървим по този закон.
Когато, работихме върху потребителската такса и днес я променихме за добро или лошо, всеки да си отговори сам, тезата беше лекарите са богати хора не ги мислете, те ще се оправят и без потребителската такса. Това е невярна теза. За това разсроченото плащане е много важно, за да може хората, които нямат парите, но имат перспективата квалификацията точно за тях трябва да бъде преференция.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, слушам интересната съдържателна дискусия от самото й начало си задавам един въпрос. Когато разглеждахме Закона за приватизацията и следприватизационния контрол ние се уточнихме, че казваме „да” на приватизацията. Специфичните проблеми ще ги уреждаме с промените в Закона за лечебните заведения. Между първо и второ четене на Закона за приватизацията знам, че са постъпили доста предложения свързани с преференции, с дефиниция на обособени части. Въпросът ми е, какво в същност правим обсъждайки Закона за лечебните заведения?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма да гласуваме, ако бъдат приети се оттеглят от тук. Ако няма желание за преференции ще направим един допълнителен дебат. Ако има да видим, както каза заместник-министър Райнов, къде ще бъдат насочени.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да се спра на трите проблема, които възникват и от направените предложения между първо и второ четене и в тези законопроекти за промяна в Закона за лечебните заведения, за да не стане така, че си „чешем” езиците или, че тук сме се събрали като група, която има нужда от психотерапия хубаво е да си дадем сметка за проблемите, които ще възникнат при може би не достатъчната дискусия по всяка една от трите точки – преференции, забранителен списък и забрана за промяна на дейността.
Първо, по отношение на преференцията. Нека да не забравяме, че всички лечебни заведения в държавата, които подлежат и са обект на Закона за приватизация в същност са построени с данъците на всички български граждани. Наскоро провеждайки една дискусия с представители на колегията, беше изтъкнат факта за необходимост от преференция, че лекарите в същност работещи в тези лечебни заведения са били ограбвани на това място и заради това трябвало да получат преференция за мястото, където са били ограбвали от някаква предишна система. Това много странно ми звучи. Поставям го като създаващо проблем твърдение.
Следващото нещо, за което би се получил сериозен проблем, това е неравнопосавеността във всички взаимоотношения в системата.
Първа неравнопоставеност, лекари работещи в съответното лечебно заведение спрямо друг персонал. Ако лекарите са били ограбвани в „х” лечебното заведение и останалия персонал в това лечебно заведение трябва да е бил ограбван. Лекари работещи в подлежащото на приватизация лечебно заведение и други, които един ден преди това са излезли на частен наем. Тези изведнъж са облагодетелствани, че са на евтин общински наем и втори път получават преференция от закона точно те да го закупят. Какво става с другите, които със собствени средства са излезли и влезли някъде на наем. Какво става с тези, които са в болниците или останалата част от лекарското съсловие, което не е било ограбвано, или е било ограбвано на друго място и да чака да се приватизира това място.
Още една форма на неравнопоставеност. Едното от предложенията беше, ако минимум 51 на сто от лекарите успеят да се разберат и регистрират дружество, то е първото, което без търг и конкурс получава по данъчна оценка, получава правото да закупи лечебното заведение. Какво ще стане с останалите 49 на сто? Излиза, че по закон 51 на сто от лекарите са правоимащи, а 49 на сто автоматично, ако тези 51 на сто не ги искат стават правонямащи. Представете си, че в това лечебно заведение работят 20 лекари, 11 от тях се разбират и казват ние сме „ОК”, вие правете каквото искате. Купуват лечебното заведение и искам да ви попитам, как законодателя останалите 9 души ще ги направи правонямащи? Започнах да спя с Конституцията и да ходя редовно с нея в Комисията по здравеопазване, ще ви прочете член 19, алинея 2, в който се казва: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”. Колеги, еднакви правни условия. Законът не различава един лекар от друг. Не различава лекар от сестра. Не различава мъж от жена и т.н. Интересно е как ще се реши този проблем с колизията с Конституцията.
По втория въпрос, забранителния списък. Първо в него от това, което видяхме от предложенията на Министерството на здравеопазването, някои от тях изглеждат странни. Например, почивната база на Министерството на здравеопазването. Не виждам тя какъв гръбнак е на здравеопазването или коя част от гръбнака се явява. Искам да ви обърна внимание върху един много сериозен въпрос. Независимо дали ще бъдат в забранителния списък или не, ние като законодателен орган имаме сериозен проблем с към момента съществуващия статут на областните болници. Те са 51 на сто държавна собственост, те са акционерни дружества, 49 на сто е на общините на територията на съответната област. Това се е случило с член 101, ал. 5 в глава „Тринадесета” на Закона за лечебните заведения преобразуване и приватизация на лечебни заведени. Тази алинея 5 е била отменена с Решение № 11 на Конституционния съд от 21 май 2001 година. Когато е била въведена е бил махнат и текста, с който в същност се урежда статута на тези общински болници след това превърнати в областни и държавно общински. В момента в съществуващото законодателство няма текст, който да урежда собствеността на областните болници. Какво се получава? Казвам, закон който да урежда собствеността, друго е регистрацията на търговското дружество. Получава се следният парадокс, след като този текст е отпаднал от Конституционния съд някои от общинските съвети са предявили претенции и са завели дела, защото се явяват заинтересована страна. Има различни решения на съда по отношение на собствеността, включително има и решения, където се счита, че трябва да се уважи решението на Конституционния съд и да се върне собствеността 100 % на общината областен град.
Искам да ви попитам, при такава неустановена собственост в момента, в който ще стане въпрос за приватизация на лечебни заведения каква ще бъде процедурата, която няма да спре общинските кметове и общините да предявят своите претенции в съда, да възникват всякакви форми на спорове и всякакви форми на проведени приватизационни процедури и след това оспорени. Например, болницата във Велико Търново, която има 30 декара двор. Акционерното дружество на общото си събрание може да вземе решение да продаде този двор като обособена част, изважда я от капитала на дружеството. Тъй като, Министерството на здравеопазването е 51 на сто собственик, следователно може да постигне мажоритарен вот в общото събрание, изкарва двора като обособена част и го обявява за приватизация. В същото време кмета на Велико Търново много ясно си прави сметка колко струва този двор и веднага вкарва в съда искане да се уважи решението на Конституционния съд да му бъде върната цялата собственост. Ако междувременно този двор му бъде продаден, обявете ми какво прави собственикът му и на кого връща парите? Какво се случва по-нататък? По отношение на забранителния списък ние имаме много сериозни проблеми независимо дали ще останат вътре, защото тогава ще се изваждат обособени част от лечебните заведения или ще бъдат извадени.
Трето, по отношение на срока за промяна на дейността, дали да бъде 5, 10, 15, 20 или 100 години.
Първо, към момента не разглеждаме Национална здравна стратегия, за да е ясно какво се случва и да решим какво става със забранителния списък и срока за запазване на дейността. Има една, която е поставена на сайта на Министерството на здравеопазването, но тя не е приета от Министерския съвет. Решението на парламента е да се гледа в парламента.
Второ, принципа на работа на Националната здравна карта е, не поименно да изброява лечебни заведения, а да изброява брой легла, по брой клинични пътеки на брой население, което е за болничната помощ и брой специалисти от дадени специалности за специализираната, съответно лаборатории и т.н., и брой общопрактикуващи за брой население. Ако приемем, че договорът се сключва по Национална здравна карта, означава, че минимум картата трябва да бъде гарантирана. Следователно, ще се получат всякакви форми на сключване на договор, което ще е различна практика от съществуващата в момента. Всички имат право на договор с касата. Кажете ми, ако ние запазим само медицинска дейност какво правим с общинска болница, която е приватизирана и не успее да сключи договор с касата, защото не покрива стандарти и тъй като няма задължения в закона, а се работи по Национална здравна карта и няма право по закона да си промени дейността от медицински дейности към социални услуги, какво прави общинският съвет с тази болница? Какво прави всеки, който я е купил.
Какво правим с лечебни заведения, на които им се прекратява договора, защото има нарушение в системата на задължителното здравно осигуряване. Ако те бъдат приватизирани, по същия начин за тях всичко приключва. Тези въпроси не са изчистени и дебатирани. Мисля, че ще създадат поредица от недоразумения и скандали.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Първата ми реплика към вас госпожо Първанова, явно днес сте на конституционна вълна, искам да ви кажа, че има тълкувание на Конституционния съд, което казва, че не е противоконституционно даването на преференциите. Потърсете го и ще видите.
Второ, вашият лидер си взе имотите благодарение на едно решение на Конституционния съд, чрез което се счита, че след като е решило веднага отпада и закона отпада и той си върна имотите. От което би следвало, че с решението на Конституционния съд всички болници да станат общински, но не са. Когато говорите за Конституцията и за тълкуване на Конституцията, както ми е удобно понякога, ето ви този факт. Вашият лидер си върна имотите само на база на едно решение на Конституционния съд. Наистина от 1994 година има второ тълкувание на Конституционния съд, който казва, че решението на Конституционния съд ликвидира закона и връща старото положение, което следва да бъде решението, което цитирахте, че всички общински областни болници трябваше да бъдат в прерогативи на общината, но те както вие правилно казахте, не са. Конституцията не се нарушава вчера или завчера за пръв път, ако има нарушение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, оттук нататък нека да кажа следното. Аз съм заявил, че приватизация няма да има. Защо няма да има? Поради предложенията и начина, по който доктор Руденко Йорданов дава предложенията, тяхната сложност и всички въпроси, които задава доктор Първанова. Това е невъзможна работа. Тук имаме представител на Българския лекарски съюз, нека да ме опровергае, ако има нещо невярно в това, което казвам какво искат лекарите.
Лекарите в България лекуват пациентите според закон независимо дали могат да плащат или не, дали са бедни или богати. Има система за това – спешната и неотложна помощ, първичната помощ, специализираната помощ и постъпване в болница. Лекарите в България получават от публични средства за здравеопазване 50 на сто от това, което им се полага за тяхната дейност. Лекарите в България искат държавата да заплати за извършваните дейности, на хора, които нямат възможност да доплащат. Това искат лекарите. Не им давайте болници, които не може да им дадете. Не им давайте поликлиники, които не може да им дадете. Дайте им парите, които са заработили и заработват всеки ден. Не ги лъжете, че касата плаща всичко. Касата плаща 40 на сто от заработеното. Има хора в България, които не могат да доплатят тези 60 на сто и обществото е длъжно да доплати за извършената работа на лекарите. Тогава няма да има проблем лекаря да си купи болница по общия ред. Това е първото условие и трябва да се даде на лекарите. Сега да ги заблуждаваме, че по обособени части ще стане приватизация, такава приватизация това правителство не може да направи.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, доктор Първанова, моята реплика е към вас, и има за цел още веднъж да подскаже, че преференцията не е по заповед. Това е възможност, която даваме и колегите не са идиоти, те ще преценят, могат ли да се възползват от тази възможност, или не.
Първо, този, който ще прецени дали да даде тази възможност са властите под чиито патримониум е собствеността.
Второ, от вас либерала лъха толкова Малеевски социализъм, че съм стреснат. Не твърдя, че по негово време лекарите са били ограбвани. Знам как изглеждат нещата отвътре, а вие знаете как изглеждат от Лондон. Отвътре изглеждат така: през 1973 година 27 април – 115 лева заплата в договора ми, 7 лева за нощно дежурство, 0,58 лева на час. Не го наричам ограбване, но това е продължило десетилетие. Кой ще ми каже, че съм бил в особени права и възможности.
АТНОНИЯ ПЪРВАНОВА: И аз съм жертва на малевиевизма. Когато започнах работа в България, моята заплата беше 170 лева, а на сестрата, с която работех 195 лева, защото тя беше една година преди пенсия.
По отношение на собствеността на общината. Министерството на здравеопазването, за да защити 51 на сто собственост е направило един пилотен опит, например в Перник, където е свикало общото събрание на новосъздаденото по отпаднал от Конституционния съд текст, събрание и е накарало всяко една от общините да запише, колко процента има. Това, че казвам общината Перник, към момента има 28 на сто не означава, че се оказвам от останалите. Да, към момента имам толкова и това нищо не означава. Това не поражда никакви правни последици. Във всеки един момент когато кмет на общината е някой друг, а може би не представител на БСП мога да си поискам собствеността и тъй като няма давност върху решението на Конституционния съд мога да си върна съответно собствеността върху цялата болница.
По отношение на решенията на Конституционния съд. Ще ви прочета становището на Съвета по законодателство. Има редица решения Конституционния съд по прилагането на член 19, алинея 2 от Конституцията на Република България в сферата на здравеопазването, в които се предприема, че няма основание тази разпоредба да бъде дерогирана, защото липсва обществен интерес от по-висш порядък, който да налага ограничаване на стопанската инициатива. Решение № 3 от 2000 година, Решение № 10 от 2003 година, разпоредбите на параграф 23, параграф 29 и параграф 30 от законопроектите са в противоречие с тези решения.
Ако някой ми обясни каква е необходимостта, интереса от по-висш порядък, за да се налага Конституцията да бъде дерогирана тогава приемам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев не предлага преференции. Това е запазване на социалната дейност.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението на Руденко Йорданов, конкретно в член 113, където е записано: „Обявените за приватизация лечебни заведения могат да бъдат закупувани без търг или конкурс по тяхна приватизационна оценка от лекари и лекари по дентална медицина и останалите медицински специалисти работещи в съответните лечебни заведения, като юридически лица”.
Искам да припомня, че към Законът за лечебните заведения фигурират също и зъботехническите лаборатории. Както знаем в тях не работят лекари, а единствено и само специалисти по дентална медицина. Предлагам, да бъдат включени към този член, че имат право и специалистите по дентална медицина да могат да участват в приватизацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав. Съществува едно „но”, стига да се приемат преференциите. Ако има преференции задължително.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доколкото знам болшинството се обединява около преференции за лекарите. Такава е моята информация. По същество искам да кажа следното. Те участват наравно с всички и при равни резултати печелят лекарите, например да имат преференции при изтегляне на кредити от банки и други облекчения, които да им предоставят възможност.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги, преди да започна винаги си задавам въпроса - Защо ще се прави приватизация в здравеопазването? Веднага тръгвам да търся отговор.
От една страна, ще се спечелят пари за самото здравеопазване или за нещо друго.
От друга страна, ще се подобри ли здравеопазването? Въпросите колкото са риторични изискват един много категоричен и ясен отговор. Когато се прави стратегия се казва, ние ще приватизираме даден брой заведения с даден брой прилежащи земи и от това ще печелим например 100 милиона лева. Хубаво, къде отиват тези пари от приватизацията? Това е едната страна.
Втората страна, как ще подобрим здравеопазването като приватизираме част от държавния и общинския сектор в тази зона? Ако погледнем уважаеми дами и господа народни представители, данъчните декларации на колегите, мога да ви кажа, че положението е трагично от гледна точка на сключване на заем с която и да е частна банка. Преди малко доцент Щерев каза банките са частни, преференции с тях могат да се договарят, но те са главорежещи. Т.нар. богато лекарско и зъболекарско съсловие е някакъв мит за мен. Следователно, дори групирайки се и събирайки основния капитал за приватизация и давайки „х” преференции на съответните приватизатори, нали за да подобрим здравеопазването в този сектор, който ще бъде приватизиран и той не е добрият сектор от здравеопазването в никакъв случа, ще трябва да се инвестират пари и за оборудване, закупуване на апаратура и т.н. Приватизаторът ще фалира още в самото начало на цялата сделка. Ако зад него не стоят мръсни пари, защото тук е мястото на онези, които притежават средства, но нямат нищо общо с белите престилки да се включат за пореден път в една изгодна икономическа дейност. Запазвайки правата за определен период от време, т.е. приватизиране на дейността или специални условия при приватизация довеждат и до много други въпроси. Аз искам да приватизирам стоматологичния център в България, аз съм го напуснал преди 20 години, защо тези които работят в този стоматологичен център и са работили много по-малко време от мен в него, имат повече права от мен да приватизирам центъра? Т.е. каква е тази сегрегация вътре в съсловието. Вътре в съсловието или всички лекари ще имат еднакви права за всички лечебни заведения и лекарите по дентална медицина респективно, специалистите зъботехници ще имат права.
Последният въпрос е как ще накараме общините да си приватизират собствеността? Най-апетитните парчета в момента от гледна точка на денталната медицина са стоматологичните центрове във всички градове, защото са в центъра на градовете и са супер сгради, само сграден фонд. Част от тях не изпълняват дейността на стоматологичен център, но се водят още като общинска собственост стоматологичен център отдаден под наем за други цели. Тези неща подлежат ли на приватизация? Отново задавам въпроса, как ще задължим община Бургас да приватизира общинският център? Това е частен въпрос на големия въпрос за 51 към 49.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не успях да разбера какво е вашето становище.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Нашето становище е, че има една игра, което се нарича „монопол” или „монополи” и който я е играл на времето знае, че има естествени икономически процеси. В тази приватизация каквото и да направим ще се намесят парите, които няма да бъдат на съсловието. Убеден съм, че отново ще се намесят парите, които не са на съсловието. Как ще се подобри здравеопазването, мога само да гадая в този в бъдеще приватизиран сектор на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съгласявам се напълно с доктор Николай Шарков. Искам да заявя, че аз като вносител на законопроектите и доктор Руденко Йорданов ние сме като едни мюрета, които внасяме законопроекти и провеждаме дискусии, но на практика не знаем каква е политическата воля на управляващото мнозинство, на хора които са фактор, Румен Овчаров и други, какво в същност са решили?
Първо, ще има ли приватизация?
Второ, по общия ред или с преференции ще бъде?
Трето, какъв е редът на тези преференции? Как ще стане да има преференции. След като нямаме тази яснота този дебат е напълно безсмислен.
Господин председател, Вие казахте, че трябва да се обяви гласуването. По втора точка гласувам „За” всички решения, които ще се направят от Министерството на здравеопазването като мероприятия относно хората с редки заболявания. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да направя едно пояснение към това, което се каза от доцент Щерев, има виждане на Министерството на финансите, които са категорично против преференциите. Те са го казвали в писмо, без преференции.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ: На този етап искам да изразя принципна позиция. Българският лекарски съюз изразявайки позицията на колегите, ние сме по принцип „за” приватизацията като един процес, който несъмнено трябва да се случи, един инструмент за развитие на здравната система, но приватизация при ясни правила. Приватизация с възможните предимства за колегите. Приватизация при ясна стратегия в областта на здравеопазването и здравна карта.
Ще се възползвам от случая да отговоря на репликата на доцент Атанас Щерев, какво искат българските лекари? Българските лекари искат да престане хаоса в здравеопазването, да работят спокойно, да предлагат високо качество на медицинската си дейност и да получат достойно възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, приключваме с дебатите, защото има логика в това, което каза доцент Щерев.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред – изслушване на Министерството на здравеопазването във връзка с точка 1 от Решение на Комисията по здравеопазването гласувано на 13 март 2008 година, относно хората с редки болести.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министър Райнов преди няколко заседания бяха поставени някои проблеми от хората с увреждания. Тогава взехме решение след две седмици министерството да изкаже своето становище по проблемите, които бяха поставени. В последствие да се погледне какво става с Националната програма.
Моля, да кажете какво е предвижено. Тук са и хората, които поставиха въпросите.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, наясно съм с решението, което е било взето преди две или три седмици. Лично аз съм запознат с проблемите. Лично аз съм се срещал нееднократно с колегите, които работят по темата. В резултат на това през изминалата година се появиха две стратегии и две програми за развитието на наследствените заболявания в България. Ще предоставя думата на доктор Спасова, да ви докладва какво се случва към днешна дата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди две седмици бяха поставени някои конкретни задачи. Ще помоля отново да се поставят с няколко думи. Не ставаше въпрос за тези две стратегии. На заседанието стана ясно, че не могат да имат нищо общо, защото в крайна сметка едните могат да бъдат редки, но не всички от другите са редки болести Имаше конкретни въпроси за конкретно получаване на лекарства, което трябваше да бъде решение.
Мисля, че доктор Додов присъстваше и пое ангажимент това да стане.
СВЕТЛАНА СПАСОВА: Уважаеми доцент Китов, да на предишното заседание бяха поставени няколко въпроси за търсене на законов механизъм, по който Министерството на здравеопазването да може да закупи лекарства, които са регистрирани към ИМЕА, нямат цена, не са в позитивен списък, или имат цена, имат позитивен списък, но не са в Наредба № 34. В момента това, което направи министерството за лекарствените продукти през изминалите две седмици, ние търсим варианти за промяна в Наредба № 34. Всяка една промяна в Наредба № 34 за купуване на лекарства за редки заболявания следва да бъде обвързана с финансови разчети, които Министерството на здравеопазването в момента не разполага с допълнителни средства, тъй като сумите, които са отпуснати от Министерството на финансите за закупуване на лекарства, тръжните процедури са преминали и лекарствата са закупени за другите заболявания.
Относно поставения въпрос да се купуват лекарства, единият вариант е за лекарства, които не са разрешени за употреба в нашата страна да бъдат закупувани по реда на Наредба № 2, т.е. за лекарства, които не са разрешени за употреба се закупуват от лечебните заведения. Към този момент в Министерството на финансите подобни механизми не са били създавани Министерството на здравеопазването да може да финансира болници, които закупуват съответните лекарства. Това е единият вариант, който беше обсъждан. Министерството на здравеопазването не може да поеме ангажимента да каже на болницата, да закупи лекарствата и съответно да възстанови средствата. Това, котето допълнително беше направено. Поставихме въпроса на професор Гайдарски, във връзка с неговото решаване. Становището е, че не следва да решаваме въпросите на парче, а по-скоро в понеделник професор Гайдарски свиква всички работещи по въпросите на редките и наследствените заболявания на среща при него, за да може да се вземат по-бързо решения по отношение на няколко неща. Става въпрос, че това, което ще се иска от националните консултанти е да се определят тези заболявания, които ще бъдат водени като редки, кои лекарствени продукти следва да бъдат закупени, в какви количества, да бъдат закупени, за да може ние да направим някакво искане за съответните финансови средства. Това е едно от нещата, които са запланувани за понеделник да бъдат направени. В момента знаете, че при нас за да се закупи дадено лекарство трябва да има регистрация, цена и да бъде в позитивния списък, за да се ползват публичните средства. В момента търсим варианти по други закони, по които би могло да бъдат насочени тези деца за определено лечение или за закупуване на определените средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че ставаше въпрос за лекарство регистрирано в България, което е регистрирано. Подали са документи и не може да се осъществи. Става въпрос за този случай.
СВЕТЛАНА СПАСОВА: Защото, не е в Наредба № 34.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е ли във вашите възможности? Във възможностите на кой е, да влезе в Наредба № 34 нещо, което е регистрирано?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Въпросът дори е процедурен, това което ние ви възложихме от комисията беше в съвсем друга насока. Една част от вашето изложение беше това, което предният път ни казахте. Ние искахме в срок от две седмици вие да ни докладвате за вашата визия по отношение на единна стратегия за обгрижване на редките заболявания. Всичко, което ни казвате по този въпрос е, че в понеделник тепърва ще се срещат. Ние искахме да чуем в тази визия за стратегия, да видим как решавате въпросът с регистъра? Как решавате въпросът с равнопоставеността?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сте права, това беше след един месец. Въпросът беше за техните лекарства за две седмици.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Това беше и за бюрократичните процедури по отношение на лекарствата. Трябваше да разгледате процедурите, за да може да се види как могат да се облекчат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да кажа, че ако Комисията по здравеопазване разглежда този въпрос, е поради поставените проблеми, които имат хората с редки заболявания и тези хора, които ги представляват от неправителствените организации. Ние няма днес какво повече да обсъждаме. Искам да ви помоля от името на комисията, ако се съгласят колегите да предадете на министър Гайдарски, че ние очакваме в две направления предложния от вас.
От една страна, в правилници, наредби и т.н., което би улеснило работата по доставка на лекарства за определени заболявания, за които говорим.
От друга страна, нормативни актове, законови актове, които биха могли да бъдат промени, ако нещо пречи на това и вие не можете с наредба да го направите, за да може да направите съответните предложения и ние да вървим напред. Ние не очакваме отговор от вас, а заедно комисията и вие трябва да дадем отговор на тези хора, които да кажат – да, нещата са по-добри и съвършено добри, защото сега няма какво да обсъждаме.
Преминете в понеделник по схемата, за която говорихте. Погледнете с всички специалисти за какво става въпрос. Направете предложения по отношение на евентуални законодателни промени по закон. Мисля, че там има много неща, които би трябвало да се направят, защото може да минават лекарствата по общия ред за търгове, но когато едни хора чакат за лекарства и от това зависи животът им сигурно има друга система, по която може да се премине. Навремето сме обсъждали този въпрос с Министерството на икономиката. Успяхме да ги убедим за определени отклонения за касата. Сигурно ще можем да ги убедим и по-нататък. Направете предложения.
Правя процедурно предложение, че сега няма какво повече да обсъждаме. Би трябвало да поставим още веднъж въпросите.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Майката ви каза предишният път, че детето е болно и неговия живот и здраве не зависят от това кога вие сте решили да се съберете. Неговото здраве зависи от всеки един ден. Погледнете какво сме ви написали.
На редовно заседание на Комисията по здравеопазване на 27 март 2008 година Министерството на здравеопазването да представи разработена програма за движението на информацията и документите по организационни административни въпроси за обслужване на хората с редки болести, както и по какъв начин министерството възнамерява да облекчи всички процедури по движение на пациента през лечебното заведение на министерството и в обратна посока. Ние искаме да кажем на майката, ето по този начин министерството предлага да облекчи.
Второ, в срок до един месец да бъдат представени на заседание на комисията основните параметри и компоненти на Националната програма за редки болести.
Трето, с оглед изготвянето на проектобюджета за 2009 година в тримесечен срок да бъде изготвена и представена на Комисията по здравеопазване за обсъждане на Национална програма за редките болести. Днес си губим времето, защото вие не сте изпълнили нашата препоръка да ни предоставите информация.
Моля, да се направи копие и да се предостави отново на министерството, може би в момента на ръка, за да не се е загубило по пощата. Имайте предвид, че човешкият живот не се губи по пощата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми министър Райнов, доколкото разбрах хората казаха, че има някои процедури и са изпълнили всичко. Въпросът беше днес да кажете тези са пречките и заедно да решим, ако трябва през законодателя или чрез подзаконов нормативен акт да се уреди тази бюрократична пречка. Останалото е нещо, което е ваша работа и ние няма да се бъркаме, но все пак да се предприемат действия за това.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, да темата с редките болести наистина е много щекотлива, тази тема не е от днес. Тази тема не е и от вчера. Тази тема по една или друга причина през последните една или няколко години е пренебрегвана. Това, което министър Гайдарски каза, разбира се има място, но това което се каза и от доктор Първанова, нека да не решаваме нещата на парче. Нека да тръгнем от частния случай, но наистина да решим нещата както подобава. Сега е моментът да се изработи една стратегия, в която трябва да участват… Благодарим за доверието, но министерството не може еднозначно да решава, без да се съберем със заинтересованите страни, да решим бъдещето на редките заболявания. Срещата в понеделник трябва да се проведе. Естествено сега е моментът приемайки някакви нормативни документи когато започне да се работи по бюджета за 2009 година да може това да се заложи. Защото иначе изпадаме в ситуация както за здравната вноска решаваме нещо и след това се чудим какво правим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемите ги разделяме на две: за глобалният проблем сте прав. Става въпрос за лекарствата сираци, които не са регистрирани в България. Тук сте абсолютно прави. Те представиха друг конкретен въпрос за лекарства, които са регистрирани в България и нищо не пречи освен известна бюрократична пречка те да получат лекарствата. За това разделихме нещата на две. В по-късия период да кажете кои са пречките, за да можем заедно да ги решим. Всичко останало е налице. Те не зависят от глобалното.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Визира се Наредба № 34, т.е. медикаментите и заболяванията, за които министерството купува лекарствата със средства от държавния бюджет. Уточнявам, че в момента не знам за кое лекарство става въпрос. В министерството има от порядъка на около 200 молби за 200 нови медикамента. Всяко едно от които има жизнено важни показания, които трябва да се включат за заплащане от държавния бюджет. Притеснявам се, че ако не се достигне до един консенсус от заинтересованите страни ще ни трябва от порядъка на три пъти по-голям бюджет за лекарства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос, когато разглеждахме програмата, че въпросът за редките заболявания влиза и в Съвета на Европа. Там има известни предимства, защото са малко и много редки болести. В крайна сметка те са нещо, което следва да се реши с предимство.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, благодаря на всички за проявената съпричастност към проблемите на хората с редки болести. Това, което искам да кажа е свързано с конкретното заболяване, става въпрос за мукополизахаридоза, втори и шести тип. Лекарствените продукти са „Елапрасе” и „Наглазим”. Освен този продукт, който е регистриран и минал през тези доста тежки процедури на доказване на своите качества също така има един продукт „Тоби”, който е за муковисцидоза и той е антибиотик в своя характер, но е жизнено необходим за една част от хората с това заболяване. Разбирам, че ще има среща, която пряко ще касае редките болести и ще се проведе в понеделник, ако има възможност наш представител да вземе участие.
СВЕТЛАНА СПАСОВА: В понеделник министърът кани всички водещи специалисти професори и доценти, които се занимават с редките заболявания, генетичните специалисти и представители на Алианса, са добре дошли на тази среща.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да поставя още един въпрос към вас, не знам дали в момента имате информация. Отново от родители на пациенти към нас има отправено питане по отношение на медикамент за перорално приложение „Ексчет” за „Таласимия майро”. Има около 300 пациента в страната с това заболяване, от които 185 са деца. Родителите казаха, че са информирани през клиниката където децата са диспансеризирани, че за тази година ще бъдат платени само на 20 пациента лечението с този медикамент, което създава доста голяма неравнопоставеност и напрежение сред пациентите и техните семейства. Ще ви помоля по този въпрос също да ни информирате за какво точно става въпрос и как ще бъдат избрани 20 пациента от 300, или 20 от 185, ако става въпрос само за деца.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Цял живот работя с таласимията, във Варна има редица пациенти. Трябва да ви кажа, че държавата е покрила хилатеричното лечение, хемотранспозиите, заместващата терапия с хормони когато премине с подтискане на хормоналната активност на жлезите. Що се отнася до пероралните хилатиращи препарати. Първо „Дисферала” е най-добрият. Имаше световен конгрес. Държавата покрива инфузионните помпи, далеч по-добре е излъчването на желязото чрез дисферала. Това, че се намесиха пироралните хилатиращи препарати, които са алтернатива на дисферала, ако болният не понася дисферал, което съм видяла само при едно дете да премине на пироралност. Има много повече странични явления и не смятам, че тези деца ще бъдат ощетени, ако си продължат на дисферал. Това е едно изпитано лекарство за повече от 30-години в тази област.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не става въпрос за това. Когато се обяви на родителите, че от 300 – 20 и не са ясни критериите. Всички знаят, че дисфералът се провежда, представете си дете на две години четири часа да стои с забодени игли в корема.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Маринчева, е напълно права. Все пак за тези 20 деца, за които става въпрос това са при строго определени критерии изработени от националния консултант и утвърдени от министъра. В никакъв случай не става въпрос за всички деца, а за деца, които имат противопоказания. Още веднъж ви казвам, че има специално определени критерии, ако искате следващият път ще ви ги предоставя, за да се запознаете с тях.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заместник-министър Райнов, това е тясна тема, за да влизаме в нея. Това е въпрос на националните консултанти и национално решение.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Начинът на приемане на двата медикамента, в това е голямата разлика. В единия случай се вземат две хапчета, абсолютно безболезнено, а при други случай се губят часове от живота на човека, който е засегнат от заболяването, което довежда до едно трайно ангажиране на неговото време, което и без това е утежнено от заболяването, което носи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Томов, убеден съм, че сте прав, но трябва да се съобразяваме с възможностите на държавата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Извинявайте, казвате по критерии, а вие как разбрахте, че 20 ще отговарят на критериите. В същото време хората още не са кандидатствали.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доктор Първанова, не се чувствам достатъчно компетентен по темата и сме се доверили на националния консултант, който би трябвало да бъде капацитет в областта си.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаем господин председател, уважаеми господин заместник-министър, тъй като тук е неподходящо място да навлизаме в експертни анализи нашата работа е следната. При нас идват данъкоплатците, които са в правото си да ни задължат нас депутатите. От месец март стартира бюджетната процедура за бюджет 2009, ние поредна година за този бюджет слушахме, как Министерството на финансите много компетентно са направили всички баланси, не са отговорили на изискванията и потребностите, които са задали Министерството на здравеопазването. Искам в процедурата тази година в Министерския съвет да бъде съобщено ясно и категорично, че ако България продължава да не отделя необходимите средства, които са съпоставими като процент от БВП за здравеопазване, а водещата политическа сила, която отговаря за здравеопазването е БСП, която е заявила, че 6 на сто трябва да се отделят, а тази година намаляха от 4,3 на сто на 4,2 на сто, ние трябва да кажем колко стотин или хиляди български граждани няма да бъдат лекувани включително с редки заболявания с медикаменти, които са признати в България за употреба, в Европейския съюз и да кажем, че не няма средства българската държава, а се държи безотговорно по отношение на заболяванията на своите граждани. В това е истината. Ние сме готови на 200 на сто да подкрепим бюджетната прогноза и процедура на Министерството на здравеопазването. Няма как да продължават фискалните и финансови политици да бъдат по-силни от здравните политици, а това всичко се изчислява в човешки живот и здраве. На тази маса ние сме съмишленици и имаме общи отговорности в една и съща посока. Още повече да обърна внимание,че през 2009 година управляващата коалиция няма да носи отговорности след средата на годината най-вероятно. Много е подходящ момент да прокарат социалната си политика, която е в основата на тяхната политическа заявка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Колчаков, ще ви направя една реплика. Именно поради това е необходимо да има регистър. За това е необходимо да има една ясна програма, която да покаже колко са хората, да покаже какво е необходимото лечение за да може наистина да има горе долу ясна цена. В това беше смисълът да се направи парламентарният консенсус. Да искаме да се направят програми, които да предоставят възможност на министерството с ясната програма, регистър и пациенти, да каже ето това е необходимото само за едно, две, три или пет заболявания, а защо не за всички? Това е моята реплика, но тези неща ги няма.
Колеги имате ли други въпроси? Не виждам.
Господин Томов, надявам се в понеделник да участвате на срещата при професор Гайдарски и да постигнете решение на тези въпроси. Разбира се ние ще изискаме отговор от министерството, за да знаем какво е станало след проведената среща.
Колеги, закривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Благодаря за участието.

(Заседанието завърши в 16,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/