Комисия по здравеопазването

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 112

Днес, 4 април 2008 г. от 17.10 часа в гр. Хисаря се проведе изнесено заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Националната политика за превенция и контрол на ХИВ/СПИН и туберкулоза в Република България.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 112

Днес, 4 април 2008 г. от 17.10 часа в гр. Хисаря се проведе изнесено заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Националната политика за превенция и контрол на ХИВ/СПИН и туберкулоза в Република България.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване и ръководството на Министерството на здравеопазването.
Колеги министър Гайдарски ще пристигне с малко закъснение, но тук са колегите Матей Матеев и Атанас Додов.
Имате думата.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми господи депутати, уважаеми представители на Министерството на здравеопазването. Днес ще представя Националната политика за превенция и контрол на СПИН и съответно туберкулоза в България. Тъй като само преди две седмици българския парламент ратифицира споразумение между Министерството на здравеопазването и глобалния фонд по програмата за туберкулоза и тогава представих някои от дейностите. Днес по-обстойно ще се спра на националната политика за превенция и контрол на СПИН.
През последните повече от 20 години СПИН се превърна в един от най-големите не само здравни, но също така и социални, демографски, морално етични проблеми на света. Проблем свързан с много голяма стигма и дискриминация. На дневен ред беше поставен въпросът за човешките права не само на хората живеещи с ХИВ и СПИН, но също така и на основни уязвими групи. За всички вече е ясно, че СПИН е типична зоонтрополоза, която възникна в началото на миналия век, 30-те години в района на Субсахарска Африка и благодарение на голямата мобилност особено най-вече в края на миналия век за повече от 50 години се превърна от епидемия в отделни държави в глобална пандемия. На практика ХИВ е една от реалните заплахи за сигурността на света. Най-вече с това, че данните по отношение на броя на инфектираните и на броя на починалите непрекъснато расте. Все още макар и последните десет години да имаме една ефективна терапия на хората със СПИН и ХИВ се увеличава най-вече в основните уязвими групи. Това, което прави впечатлени от картата на света е, че Африка остава най-поразения континент, но както виждате в червено нашият регион Източна Европа и Централна Азия е заграден в червено на световната карта са света. Защото, в момента нашия регион е региона с най-бързо разпространение на ХИВ и СПИН. За разлика от Африка където разпространението е главно по сексуален път в нашия регион броят на ХИВ позитивните през последните години се увеличи пет пъти и това стана в групата на интравенозните наркомани. Има пряка зависимост между разпространението на наркоманиите и съответно СПИН. Как света реагира на тази глобална заплаха. Както виждате през 1996 година за пръв път в историята на света имаме една отделна Глобална програма по СПИН, която беше сформирана главно за дейности, за превенция за контрол на ХИВ и СПИН в международен план. Тук са всички по-големи глобални инициативи, които се случиха през последните години. Това, което е най-важно е че България много навреме и адекватно се включи във всички тези международни инициативи. Искам да подчертая 2001 година когато на Генерална асамблея на ООН беше решено да се създаде Глобален фонд за борба срещу СПИН. По-късно имаше и споразумение в този глобален фонд да бъдат включени и други социално значими заболявания като туберкулозата и съответно маларията. Т.е. в момента това е финансовата институция, финансовия инструмент, с който въз основа на критерий заработени във фонда се подкрепят държавите, които имат необходимост от така подкрепа на национално ниво на програми за превенция и контрол на СПИН туберкулоза и малария. В момента Глобалния фонд като финансова институция управлява около 14 милиарда щатски долара. Съответно фонда се управлява от глобален фонд от 18 члена, които се избират на ротативен принцип. С избори на всеки две съответно години. За останалите глобални инициативи няма да се спирам отделно.
На практика за пръв път в историята на науката се обединиха толкова много учени. Най-вече хора, които работят в различни здравни и социални сфери. Най-вече в сферата на превенцията и контрола на ХИВ и СПИН. Това са хората, които в момента са дали и управляват основните дейности в световен клан. Професор Мишел Казачкин в момента е изпълнителен директор на Глобалния фонд. Питър Пиот е изпълнителен директор на глобалната програма по СПИН. Важно е да се знае, че бордът който управлява Глобалният фонд на практика в ролята на наблюдатели са представители на Световната здравна организация, „Уницеф” и други организации. Каква е ситуацията в България и в региона. Много важно е да знаем къде живеем ние, т.е. какво се случва в нашия регион. В Западна и Източна Европа последните години имаме увеличаване на броя на инфектираните с ХИВ и СПИН, като в Западна Европа техният брой е около 760 хиляди. Само през миналата година са регистрирани нови 31 хиляди лица. 29 на сто от новите случаи в Западна Европа са мъже, които имат сексуални контакти с мъже. Това е основната уязвима група в много страни на Западна Европа.
В Източна Европа, както вече казах региона 60 на сто от ново регистрираните е групата на интравенозните наркомани, където разпространението на СПИН и други трансмисивни ефекти като Хепатит-В и Хепатит-С е изключително бърза. В Украйна и Русия където имаме вече реална епидемия от СПИН има дни, в които се регистрират повече от 5 хиляди лица на ден. Важно е да се знае къде сме ние в момента. България в момента се намира в една благоприятна ситуация по отношение на СПИН, но по-нататък ще ви представя много обезпокоителни данни и индикатори като разпространението на Хепатит-В и Хепатит-С в групата на интравенозните наркомани, което на практика е предвестник, ако не се вземат навременни мерки за разпространението и на СПИН.
През 2007 година две са тревожните тенденции у нас. Намали се долната възрастова граница като за пръв път падна на 16 години. Бяха регистрирани няколко лица на 16 и на 18 години. Естествено това бяха лица от уязвимите групи, но това намаляване на долната възрастова граница е изключително тревожно. Виждате, че повече от 40 на сто са във възрастовата група между 15 и 25 години. Това, което прави впечатление през последните години е, че възрастовата граница над 45 години се увеличи до 76 години. Това са главно лица, които се откриват много късно когато са в стадий на СПИН и с много опортюнистични инфекции. По-нататък ще видим, че представляват един голям финансов проблем в момента и в бъдеще. По групи на разпространение през миналата година 34 на сто от новорегистрираните. Това е групата на интравенозните наркомани, следвана от групата на мъжете, които имат сексуални контакти с мъже. Уязвима група, която се очертава последните няколко години. Рисковете при тази група са много големи. Ще видите каква е нашата политика през следващите години. Доброто от това представяне е, че в България само 1 на сто, т.е. имаме вертикална трансмисия майка-дете. Това, което е много важно да се знае, че още 1998 година на практика Министерството на здравеопазването въведе профилактика на ХИВ позитивните бременни. В момента ние имаме пет ХИВ позитивни деца. Имаме 40 бременни ХИВ позитивни, които са родили над 45 деца и само пет от тях са ХИВ позитивни. Това е благодарение на навременното въвеждане на профилактика на ХИВ позитивните бременни. Тревожна тенденция е, че се увеличава броят на ХИВ позитивните както вече ви казах в групата на интравенозните наркомани. Това се наблюдава през последните няколко години. Естествено програмата „Превенция и контрол” на ХИВ и СПИН, директно започна да кофинансира изпълнението на дейностите свързани с превенцията на наркомании в България. Основни градове, които се очертаха като уязвими това са най-големите градове София, Пловдив, Бургас и Варна. Миналата година за пръв път Пловдив изпревари по брой на регистрирани съответно София. Това е изключително тревожно, тъй като съотношението в населението е едно към три.
Виждате географското разпространение на заболеваемостта от ХИВ. София и Пловдив са с най-голям брой ХИВ позитивни лица. Следвани от регионите като Благоевград, Стара Загора, Хасково, Бургас, Варна, Русе, Видин. Както виждате това са градове, които са разположени на големи магистрали по българското Черноморие и съответно около границите на България, където се намират и най-уязвимите групи. Основното задължение на програмата преди да дойде първият транш от глобалния фонд беше да направим анализ на ситуацията и съответно т.нар. мепинг по региони. На базата на това, което показах на предишната карта виждате как са разположени основните уязвими групи свързани с ХИВ и СПИН. Това са инжектиращи венозно наркотици, проституиращи мъже и жени и съответно в началото работихме с цялата ромска общност. В последствие с най-уязвимите групи от ромката общност. Това е един от основните наши компоненти, по които работи програмата.
Глобалният фонд финансира програмите, които въвеждат втора генерация сентинъл сървейлънс. Съответно това е една от последните научни разработки, които бяха направени и съответно въведени в повечето държави, които държат на добър мониторинг на ситуацията по отношение на ХИВ и СПИН, т.нар. втора генерация сентинъл сървейлънс. Такова изследване правим всяка година в десет региона в страната. Това се прави координирано от Центъра по заразни и паразитни болести и съответно десет регионални инспекции за опазване и контрол на обществото здраве. Виждате, че данните по отношение на Хепатит-В и хепатит-С, правят се и поведенчески изследвания, които са много тревожни. Най-вече по отношение на хепатит-С, като индикатор за рискови инжекционни практики. Над 63 на сто от изследваните в десет региона интравенозни наркомани са носители на Хепатит-С, което означава, че ползват общи игли и спринцовки. На практика те представляват и голяма тежест за системата на здравеопазването, тъй като по отношение на СПИН се предоставя безплатно изследване, консултиране и съответно лечение. Терапията за Хепатит-С се поема от касата в не чак толкова голям дял. Какви са оценките и линейните прогнози за новите ХИВ инфектирани случаи за периода 2000-2015 година. На практика има два сценария. Виждате, че тук много демонстративно е показано, как би се увеличила заболеваемостта в България до 2015 година. В момента сме в период на разработване на новата Национална стратегия за периода 2008-2015 година, съответно с и без интервенции сред основните уязвими групи. Т.е. превенцията и терапията при СПИН трябва да вървят ръка за ръка. Само да лекуваме хората, които вече са инфектирани с ХИВ не е достатъчно. Какъв е националният отговор по отношение на ХИВ и СПИН? Министерството на здравеопазването разработи и предложи за потвърждаване от Министерския съвет Национална стратегия и програма, като успоредно с това кандидатства за допълнително финансиране. Всички дейности свързани с ХИВ и СПИН в България са под контрола на Националната програма. Съответно се координира и изпълнението на всички международни програми. Основните целеви групи, които са най-уязвими по отношение на ХИВ и СПИН ги виждате. На кратко ще ви представя дейности. Голяма част от дейностите, които виждате са ниско прагови услуги, които за пръв път бяха въведени от тази програма. Въвеждането им ставаше поетапно с подкрепата на много международни донори, които съответно присъстваха и контролираха изпълнението на тези дейности. Много важно е когато се изпълнява такава програма от такъв мащаб да има единна координация и лидерство на правителството. На практика преди 2001 година международните донори възлагаха много дейности на неправителствени организации, но през 2001 година ясно беше разбрано, че правителствата трябва да се подпомагат и да се сключват договори както се случи и с Глобалния фонд с Министерството на здравеопазването, а не с отделни неправителствени организации. По-скоро Министерството на здравеопазването трябваше да координира дейността на неправителствените организации.
С постановление на Министерския съвет е създаден национален комитет за профилактика на СПИН и полово предавани болести към Министерския съвет. На базата на този комитет, в който членуват и девет министерства, беше създаден и Национален координационен комитет. Както виждате в Министерството на здравеопазването беше създаден отдел по СПИН и туберкулоза, който административно обслужва дейността на Националния комитет по СПИН. Съответно отдела по СПИН кореспондира с различни правителствени и неправителствени организации. Тук съм посочила какъв е съставът на Националния координационен комитет за борба срещу СПИН и туберкулоза, тъй като това е изключително важно. Той беше създаден като условие преди България да получи първия транш от глобалния фонд. Председател на Националния комитет по СПИН е вицепремиер определен от министър-председателя. В момента това е министър Емел Етем, по право заместник-председател е министърът на здравеопазването. Избран беше от икономичния сектор втори заместник-председател. Тук имаме представители на ниво заместник-министрите от осем министерства. Влизат Американската агенция за международно развитие, „Уницеф”, представители на Световната здравна организация и на Националното сдружение на общините. Ще видите, че програмата се изпълнява в 19 общини. Съответно представителите на много неправителствени организации, а също така и на хората живеещи с ХИВ и СПИН. Мандатът на неправителствения сектор е две години. Съответно преминават през процедура. За всичко това ние поканихме международен консултант от Американската агенция за международно развитие, което са в ролята на наблюдатели. Казвам това, защото действително на всеки три месеца този национален координационен комитет заседава и всички дейности, които ще представят се обсъждат. Много е важно когато се изпълнява една такава голяма програма да има финансиране и съответно балансиран подход. Най-вече между това, което предоставя държавата и което получаваме като кофинансиране от Глобалния фонд. Основните средства за превенция и контрол на ХИВ и СПИН в България са: за безопасност на дарената кръв, за безплатно изследване за ХИВ и СПИН, за анти ретровирусна терапия на хората, които вече са инфектирани със СПИН. Освен това за профилактика на ХИВ позитивните бременни, а също така и за посекспозиционна профилактика на медицинските специалисти. От Глобалния фонд на практика получаваме средства предимно за превенция на СПИН. На този етап Националната програма по СПИН ние не получаваме бюджет от Министерството на финансите за дейности за превенция. Международните донори на практика вече излязоха от България. Говоря за по-малките международни донори като „Уницеф”, Световната здравна организация. Това е визуализирането на средствата, които от 2001 година до 2008 година са предоставени от държавата съответно и от Глобалния фонд. Виждате, че това което правителството отдели за дейности за СПИН в най-добрия случай го получаваме почти в съотношение 50:50 от Глобалния фонд. Естествено това се случа на България защото изпълняваше много успешно тази програма. Последната година усвояването на средствата по програмата беше 99,15 на сто, което е едно от условията. Това са средствата, които се получават от Глобалния фонд. На практика най-големият дял е за превенция на ХИВ на групата на интравенозните наркомани. Това е структурата на усвоените средства от безвъзмездната помощ. Виждате, че най-големият дял на практика е от уязвимите групи за хората живеещи с ХИВ и СПИН. Глобалният фонд ни разреши да направим един резерв от медикаменти. Вие си спомняте как преди няколко години имахме проблеми с ритмичното доставяне на атни ретро вирусни медикаменти. Благодарение на този резерв, който се възстановява от Министерството на здравеопазването тези проблеми своевременно бяха решени. Тъй като фондът е финансова институция много бързо беше изграден финансов софтуер, който позволява проследяване на всички средства, които се получават. Това е визуализиране за какво са изразходвани средствата, за офис оборудване. Главно медицинското оборудване е най-добре представено. По-нататък ще видите къде точно е предоставено това оборудване, също така за ремонт и мобилни медицински кабинети. Всичко, което е получено от програмата е собственост на Министерството на здравеопазването. С договори е предоставено за ползване на различни лечебни заведения и най-вече неправителствени организации. Посочила съм примерно разпределение на средства в първата община по азбучен ред. Това е Благоевград. Получени са по два компонента, РИОКОЗ, неправителствени организации и съответно училища. В момента Министерството на здравеопазването има договор с 135 училища за въвеждане на здравно и сексуално образование като свободно избираем предмет. Това е координацията и най-вече организационната схема на програма превенция и контрол на ХИВ и СПИН. Националният координационен комитет и главен получател е Министерството на здравеопазването. Има изградена структура с няколко звена, които ежедневно имплементират дейностите по тази програма. Глобалният фонд на регионален принцип във всяка държава назначи т.нар. местен представител на фонда. Това е одиторска фирма, която е избрана на конкурсен принцип от самия фонд. За България това е „Кей пи ен джи” България. Там има трима човека, които ежедневно следят за изпълнението на програмата не само финансово, но също така и програмното изпълнение. За разлика от много други международни програми тази програма е устроена по този начин. Това на практика улеснява хората, които работят по програмата. Защо това е така? Защото процедурите, които се следват са ясно разписани. Също така и всички дейности, които се изпълняват предварително се одобрени от Глобалния фонд.
Това е структурата за управление на програмата. Вече казах, че програмата се изпълнява в 19 от 28-те региона в България. Има доста добра координация по отношение най-вече на взаимодействията между Министерството на здравеопазването и кметовете на съответните общини. На практика в десет общини ние сме изградили карта на дейностите на програмата. В десет от регионите, в които има най-много съсредоточени дейности към общините са изградени местни координационни офиси СПИН, като координатор на програмата на регионално ниво е кмета или съответно заместник-кмета или друго оторизирано от кмета лица. Кметовете на общините имат споразумение със съответно министъра на здравеопазването. Много важно условие ни постави Глобалния фонд преди да започнем да изпълняваме програмата. В края на изпълнението на програмата на практика, общините да започнат да отделят дейности за превенция на ХИВ и СПИН на местно ниво. Така или иначе през последните години бяха обучени много хора за местно стратегическо планиране. В момента в много общини вече сме изградили местни координационни офиси по СПИН. В момента имаме договор с над 30 неправителствени организации, които работят с различните уязвими групи. Също така много дейности и кабинети, които са за предоставяне на услуги за доброволно и анонимно изследване и консултиране. Какви са основните дейности на програмата? Това са дейности свързани с превенцията, диагностиката, грижите и съответно лечение на хората живеещи с ХИВ и СПИН. Основните пътища за предаване на СПИН е сексуален, венозен и вертикален майка-дете. Виждате, че стратегиите за превенции са изследване и консултиране за намаляване на риска. Промяна на рисковите поведения и практики. Лечението на ХИВ и полово предаваните болести, също така намаляването на дискриминацията. В сексуалния път много важно е какви са начините и посланията, които отправяме към обществото. Виждате как трябва да се работи най-вече на базата на предварителни научни разработки. Спомням си как преди няколко години когато ни попитаха, рисков ли е оралния секс, ние казахме – той не е най-рисковия. В същото време всички тези политики трябва да вървят с много добре балансирани послания. За съжаление СПИН е заболяване свързано с много голяма стигма и дискриминация. Когато първите програми за разпространение на презервативи в българските училища тръгнаха имаше много голяма дискусия. Дали ние не подтикваме младите хора към сексуални контакти. Неправилната политика е младите хора да бъдат информирани. Сега вече ни е далечно това, но тогава имаше много проблеми. Проблеми имаше и когато стартира първата програма за обмен на игли и спринцовки, когато се разпространяваха игли и спринцовки, което беше дискотабилно. Международните организации го поддържат и е ефективната ниско прагова програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИН. Дали е ефективна за други превенционни подходи е дискотабилно, но Световната здравна организация поддържа тази програма.
По отношение на интравенозните наркомани, които са най-застрашената група в България се поддържа дейността на десет неправителствени организации в регионите, в които имаме най-голям брой регистрирани ХИВ позитивни лица. Работи се на терен, обмен на игли и спринцовки, а също така се поддържат и мобилни медицински кабинети. Знаете, че мобилните медицински кабинети се оказаха една от най-ефективните практики, най-вече по отношение на достъпа до услуги. Мобилните кабинети отиват на местата където се намират хората от уязвимите групи. Това, което е важно е, че тези мобилни кабинети на практика насочват тези, за които е установено, че са ХИВ позитивни или са с полово предавани инфекции към най-близките медицински заведения. Това, което през последните години се случи, близо 10 на сто от хората в местата за лишаване от свобода са интра венозни наркомани. В момента се прави обучение на четири психолози за въвеждане на методонови програми и съответно в затворите. По отношение на проституиращите се работи в десет региона. Виждате, че са съсредоточени главно по големите магистрали. Това е един пример доколко интравенозни наркомани е достигнала програмата. Оценено е, че тези, които се инжектират са между 16 и 24 хиляди. Програмата е достигнала близо до 7 хиляди, като покритието до тази група е близо 44 на сто. Бих казала, че това на този етап е все още недостатъчно, за да бъде ефективна една програма в групата на интравенозните наркомани трябва да имаме покритие поне 80 на сто. Естествено всички тези дейности са свързани с разпространението на презервативи, за които разпространението вече не се обсъжда на практика дори от най-консервативните общности. Тук виждате каква е ситуацията. Това са реални снимки и данни главно от „Столипиново”. В момента „Столипиново” представлява един от най-големите проблеми най-вече в групата на интравенозните наркомани. Каква е работата сред целевите групи. Показали сме един център. Това е центърът във Варна, който е разположен в ромския квартал. Мястото беше предоставено от общината и съответно програмата изгради този център с не много средства. Каква е превенцията на ХИВ в ромската общност. Ромската общност е една от най-уязвимите групи, главно сред младите хора и сред хората, от ромската общност, които използват интравенозни наркотици. Със средства на програмата бяха изградени осем здравно социални центъра в ромските квартали. Там където беше оценено, че имаме най-голям брой ромско население. Съответно бяха предоставени мобилни кабинети. Всички неправителствени организации, които бяха наети за изпълнение на програмата на практика са ромски неправителствени организации, които обучихме и в момента могат да изпълняват добре дейностите, които им възлагаме.
Искам да кажа, че по този компонент първите години много беше инвестирано. В момента тези неправителствени организации наистина работят добре и опитът се мултиплицира и в други региони. Това са хората, които работят, които участват, а това е какво представлява един медицински мобилен кабинет. На практика голяма част от мобилните кабинети съответно са оборудвани и с гинекологичен стол. Те могат да бъдат насочени към местата където има съответната необходимост. Вие знаете, че при посещението на президента Буш, госпожа Лора Буш на практика посети един от тези мобилни кабинети. Защото, това наистина се оказа много ефективна практика. Беше разработено как да се предоставят услугите, което беше много по-важно. Това са част от ромските кабинети, които сме изградили. В град Пазарджик имаме много добър ромски център. ХИВ и СПИН е само върхът на айсберга, виждате, че на практика това е една пирамида, която отразява как са разпределени полово предаваните инфекции, като държавата е САЩ преди няколко години. Виждате, че превенцията на ХИВ и СПИН на практика е пряко свързана и с превенцията на много други социално значими и други полово предавани инфекции. Най-долното стъпало е папилома вируса, който на практика един от неговите серо типове. Серотипа е причинител на карценома на шийката на матката.
Наистина употребата на презервативи, ако имаме добра политика, добро разпространение на знанието най-вече сред младите хора ние ще успеем да предпазим не само младите хора, но българското население от много полово предавани инфекции. Естествено данните ни показват, че се увеличава броят на хората, които използват презервативи, но в същото време е тревожно, че през последните години отново започва да се дискутират неща, като употребата и разпространението на презервативи. Програмите за обмен на игли и спринцовки. Метадоновите програми. Нещо, което международните организации са го наложили като добра международна практика. По отношение на диагностиката тук смея да твърдя, че България наистина направи много. Най-напред беше пилотна държава по отношение на един проект на Световната здравна организация за въвеждане на кабинети за анонимно и доброволно изследване и консултиране за ХИВ и СПИН. Това, което е важно да се знае, че по СПИН направихме всичко възможно и всички нови технологии да влезнат в рамките на една година. Въвеждането на бързия тест за СПИН, който дава резултат в рамките на десет минути докато лицето се консултира беше изключително ефективно. Освен това бързите тестове работят с периферна кръв от пръста. В момента се налагат и някои орални тестове, които са много скъпи и ние нямаме възможност да ги въведем. На тази карта ви показвам кабинетите за анонимно и безплатно изследване и консултиране в България. Тези кабинети се подпомогнаха от Световната здравна организация. В момента се финансират от Глобалния фонд и по-голямата част от тях се намират в регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. На някои места са възложени на неправителствени организации. Това, което в момента е важно, че СПИН в България е единственото заболяване, за което човек е възможно да се изследва анонимно. Да бъде изследван напълно безплатно. Освен това се консултира в рамките докато стане теста. За разлика от редица други заболявания хората се страхуват да се изследват за СПИН и съответно да узнаят своя ХИВ статус. Ние непрекъснато провеждаме дискусия най-вече с журналистическата гилдия, която се интересува защо не изследваме масово и не въведем задължително изследване в групите. На практика България трябва да спазва препоръките на Световната здравна организация. Сега като член на Европейската общност и това, което правят европейските държави.
По отношение на ХИВ и СПИН искам да кажа, че има ясни правила, както по политиката на изследвания, така и по политиката на лечения и превенция сред младите хора.
Относно ефективността на тези кабинети, искам да ви кажа, че през миналата година бяха открити 126 нови ХИВ позитивни лица и 60 на сто бяха открити именно от тези кабинети. Наистина хората се страхуват да се изследват за СПИН. Това са кабинетите, виждате ги. В момента поддържаме дейността на 12 кабинета.
По отношение на грижите, т.е. достъпа до ниско прагови услуги с фокус към уязвимите групи тук има какво да правим и работим през следващите години. Какви са ключовите резултати? Както казах, това са десет местни координационни офиса по СПИН, 10 звена за второ поколение епидемиологичен надзор в регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Всяка година знаем какви са рисковете за разпространение на ХИВ и СПИН и съответно правим прогнози. Ясно е, че България няма да остане страна с ниско разпространение на ХИВ и СПИН. Още повече, че мобилността е един от факторите за увеличаване на хората живеещи с ХИВ и СПИН. Изградени бяха 19 кабинета за анонимно и безплатно изследване и консултиране. Пет ниско прагови центъра за интравенозни наркомани. Осем здравно социални центъра в ромската общност. Поддържа се дейността на 12 мобилни кабинета. Благодарение на финансовата подкрепа на Глобалния фонд беше възможно лечението на хората живеещи с ХИВ и СПИН да се децентрализира. Знаете, че преди няколко години имахме само един сектор в инфекциозна болница. В момента секторите са четири в Пловдив, Плевен и Варна. Закупена е апаратура за сектори в Стара Загора, също така и в Бургас. Т.е. в най-големите градове. Поддържат се три центъра за психо социална подкрепа на хора живеещи с ХИВ и СПИН. На практика ние поддържаме дейността на 185 училища и 21 пилотни общини развиват политики за здравно образование. Голям проблем като условие, което ни беше поставено от Глобалния фонд е до края на изпълнение на програмата ние да въведем здравното и сексуално образование в българските училища. Няма да ви казвам данните. Всеки ден медиите подчертават. Т.е. показват колко тревожни са данните относно абортите и проституцията сред подрастващите. Независимо от това на този етап нямаме разбиране от Министерството на образованието и науката за въвеждане на здравно образование и поддържаме само в училищата, в които работим.
Над 3400 лица, лекари, учители, педагози са обучени за предоставяне на услуги, за превенция и контрол на ХИВ и СПИН. Това са ключовите резултати от различните работа с интра венозни наркомани, с проституиращи и с лица лишени от свобода.
По отношение на намаляване на стигмата и дискриминацията, съответно се поддържат главно неправителствени организации, които работят със средствата за масово осведомяване. Това са част от кампаниите, които програмата е подпомогнала. По отношение на лечението трябва да има балансиран подход между лечение и превенция. Важно е да се знае, че анти ретро вирусната терапия се предоставя безплатно от Министерството на здравеопазването. За това от бюджета на министерството се отделят около 5 милиона лева всяка година. Терапията на хората живеещи с ХИВ и СПИН е скъпа и България се включи в инициативата за намаляване на цените на медикаментите и министъра на здравеопазването на Германия преди два дни беше на среща с българския министър на здравеопазването за среща с фармацевтичните фирми, които произвеждат медикаменти.
Красноречиво се вижда каква е ползата от анти ретро вирусната терапия. Не само ползата от терапията е ясна. На практика е равносилно с откриването на антибиотиците, но така също и мониторите на терапията. Мониторингът на терапията се финансира от Министерството на здравеопазването и гарантира правилната употреба на скъпо струващата терапия. Това са болници по инфекциозни болести, в които са разкрити сектори и в Националния център по заразни и паразитни болести се намират основните референтни лаборатории, които правят имунологичен и вирусологимен монигоринг на терапията на всички хора със СПИН и съответно позитивните бременни.
Това, което искам да подчертая е, че благодарение на подкрепата от Глобалния фонд ние имахме възможност да децентрализираме системата на медицинското обслужване на хората живеещи с ХИВ и СПИН. Когато кандидатствахме за финансиране от Глобалния фонд постигнахме споразумение да направим сектори за лечение на СПИН в университетските клиники в страната. Миналата година след посещение на отговорника в глобалния фонд ние постигнахме още едно споразумение да направим сектор за лечение на СПИН и в многопрофилната болница в град Бургас, където още от началото на разпространението на ХИВ и СПИН имаме най-голям брой ХИВ позитивни.
Искам да завърша с това, че на този етап Глобалният фонд оценява доброто изпълнение на програмата. Миналата година получихме предложение да участваме в допълнително финансиране за следващите шест години. Естествено сега е разработена нова финансова рамка, която се надяваме да бъде одобрена. Трябва да се знае, че България се конкурира с държави като Китай, Индия и Бразилия. Държави, в които има епидемия от СПИН. Независимо, че следващите две години България ще представлява борда в Източна Европа и Централна Азия в Глобалния фонд, подкрепяме и дейностите, това което се случва в страни като Русия и Украйна. В региона това са страните с най-голямо разпространение на ХИВ и СПИН. Броят на инфектираните вече е над 1 процент. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на госпожа Върлева, за изчерпателното експозе. Разбира се, веднага искам да задам няколко въпроса.
Първо, не стана ясно в слайда с оценките и линейните прогнози за новите ХИВ инфектирани случаи за периода 2000 – 2015 година от какво зависят двата сценария? Ако приемем, че вторият сценарий е при продължаване на сегашните усилия на тази програма, защо допускате и друг сценарий?
Второ, в слайда, в който казвате структура на усвоените средства, лично аз считам, че вие казвате, че най-много е изграждането на капацитета. Не може да има или осем или девет министерства, да е на второ място Министерството на образованието, разберете че най-важното нещо за превенцията е образованието. Да имат ясно разбиране, какво трябва да правят. Защото за това с всичкия капацитет, който развивате за 34 милиона лева, които са изразходени реално покривате около 60 на сто от случаите. Има много болници, в които не се изследват болните за ХИВ и СПИН. Знаете ли това? Тук е записано, че е задължително да се изследват. Реално какво се получава, не се изследват задължително и обхващат 40 на сто от случаите. Ако е задължително вие знаете ли, че ние много по-добре ще направим. От вас зависи да се задължи при рутинните изследвания да се правят и за ХИВ и СПИН. Нещо, което става в Европа и вие го знаете.
Образованието трябва да вземе своето отношение и когато се прави една национална политика да бъде задължено да има програма.
Според мен, тази графика означава, ние работим, но може така и иначе. Разликата е голяма. Извинявайте, че ви казвам така, но вместо всичко да се описва, много ясно да се каже какви резултати се постигат. Какво още е необходимо за да се подобрят резултатите и на останем на това ниско ниво, на каквото се намираме сега в Европа и света. Това са най-важните неща. Необходимо е да погледнем защо се получават тези две неща?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: По отношение на сценариите искам да покажа, че това са без никаква интервенция. Финансирането от Глобалния фонд спира тази година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво искате да кажете, че ако няма Глобален фонд, край на програмата?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Зелената графика продължава. Виждате, че задържаме от 2006 година разпространението. От 2006 година до 2015 година е, ако тези дейности за превенция продължат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли съмнение, че може да не продължат?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Ние отново сме кандидатствали за финансиране. В момента в новата програма залагаме по-голям обхват дейности по отношение на превенцията. Прав сте, точно това беше целта на презентацията. Да докажем, че дейностите за превенция са ефективни и трябва да продължат.
По отношение на Министерството на образованието и науката, това е много голяма дискусия. Министерството на образованието и науката неистина не иска да въведе задължителен предмет здравно и сексуално образование. Ако Комисията по здравеопазване ни подкрепи вече имаме много изграден и създаден капацитет, но наистина имаме проблеми. Много ви благодаря специално за този въпрос. На практика програма СПИН кофинансира и дейността на Националната програма за младите хора в България и редица други национални програми. Въвеждането на нов задължителен предмет, наистина е много голям проблем. Готова съм да ви представя какви точно са проблемите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това ще го коментираме, но искам да ви помоля да кажете, защо рутинно при кръвните изследвания в лечебните заведения не се изисква да се прави винаги ХИВ и СПИН?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Според действащата наредба на задължително изследване на СПИН подлежат донори на кръв, тъкани, органи, сперма, деца родени от ХИВ позитивни майки и съответно чужденци, които стоят повече от една година. Съответно и на бременните жени се препоръчва, но трябва да имаме информирано съгласие. Именно защото оценяваме, че има много голям риск например при болни от туберкулоза, 30 на сто от ХИВ позитивните в България са и с туберкулоза като основна инфекция. В новата наредба въвеждаме задължително предлагане на изследване за СПИН на всички болни от туберкулоза, на всички пациенти с полово предавани инфекции. Освен това и на интравенозните наркомани, на основните уязвими групи. В момента независимо, че по наредба трябва да се предлага тест за СПИН на бременните жени от 62 хиляди бременни през последните години се движат между 25 и 26 хиляди бременни се изследват за СПИН. Хората се страхуват да се изследват и не желаят да се изследват. На практика ние въведохме тези кабинети за анонимно и безплатно изследване и консултиране. Те наистина са абсолютно ефективни. Това е според действащата наредба. Аз ви казах в кои групи ние ще въведем по-голям обхват на изследване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Върлева, става въпрос за хора, които влизат в лечебни заведения и им се правят рутинни кръвни изследвания. Там трябва да се каже, че рутинните кръвни изследвания включват и това. При всички положения ще дадат съгласие. Вие говорите за бременните, но половината не се изследват. Това е нещо, което може да се направи. Уважаеми доктор Иванов, става въпрос за хора, които влизат в лечебни заведения. Правят се кръвни изследвания и ще бъдат информирани, че включват изследване за ХИВ и СПИН.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако не са съгласни?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма начин да не бъдат съгласни.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бременните жени от 60 хиляди, 25 хиляди са се изследвали. Останалите макар, че носят в утробата си детето не са съгласни да направят този тест. Това според мен само по себе си говори изключително много. Бременните не искат при положение, че всичко е безплатно за нейното здраве и здравето на бъдещия плод. Подкрепям госпожа Върлева, че информацията и превенцията да може в обществото да се дискутира, за да може бъдещите майки да са съгласни да се изследват. Вие казвате, при влизане в болница. Ако не желае да се изследва, няма как. Този проблем е много сериозен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:Например, при едно секцио на една бременна жена има риск включително за хирурга. Този риск съществува в хирургията.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: А бременните, които раждат. През 1988 година водя раждане на бременна без да знам, че е болна от СПИН. След това, тъй като е в контингента на проституиращите се оказва, че има СПИН. Дори при вземането на кръв има риск от убождане на лаборанта. Това е ясно, но не можем да ги накараме, ако не искат. За това казвам, че здравната култура трябва да бъде въведена, за да може да се приеме от обществото и оттам да се направи съгласието, за което говорите.
НИГЯР САХЛИМ: Искам да поясня, че в същност трябва да признаем, че в момента има болници, които изискват изследването за СПИН, особено акушеро-гинекологични болници в набора изследвания. Има болници, които не държат на това изследване. Това е истината. Ако разширим обхвата на болните можем да говорим за болни, които ще бъдат оперирани и за тези, които отиват при стоматолог.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Голяма част от програмата ми е известна, тъй като Варна е една от пилотните общини. Искам да изразя задоволството си за резултатите, които са постигнати в резултат на изпълнението. Запозната съм в някои от детайлите на програмата. Варна е една от общините, в които всички компоненти се изпълняват. Много ми хареса предложението въведено в институционалните правила. Правителството и Министерството на здравеопазването да бъдат главния водещ. Договорите да се сключват с Министерството на здравеопазването. Работата на много неправителствени организации въпреки доброто им желание, въпреки намеренията да работят, в голям процент е неефективна. Мога съвсем точно да ви кажа, ако трябва и с практически данни да потвърдя.
Второ, те не координират работата помежду си. В тези ефективни кабинети това е най-добрата част. Подпомагащи се центрове за наркоманите изследващите за ХИВ и СПИН, програмата „Помогни” ми работят разнопосочно. Всяка за себе си добре, но общо не.
Трето, те не знаят какъв брой хора работят. На въпроса, знаете ли колко души обслужваме, колко са позитивни, колко се лекуват и колко не се лекуват? Гробна тишина.
В този случай предлагам да има по-строг административен контрол, това което залагате като системата за туберкулоза, но би трябвало да стане. Защото се разпиляват финансови усилия и много човешки ресурс, а ефектът може да не е достатъчен.
Подкрепям изказването на колегите за задължителното изследване. Това може с натиск да се направи. Отива се в АГ кабинет, дава се листовка на бременна жена и се казва, че е длъжна да се изследва. Ако откаже е нейна работа и носи отговорност и да се подпише, че носи отговорност. Защото ,след това едно такова лечение струва хиляди. Струва на хората, на бюджета и на бъдещите деца.
Най-много приветствам идеята да се въведе здравно и сексуално възпитание в училище. Ние възстановихме училищните лекари. Дали работят добре или не, още не знам на държавно ниво, но във Варна имаме 46 училищни лекари и сме покрили всички училища. Това е една чудесна възможност учениците да се обучават. Няма ли информация за това заболяване, няма ли промоция на здравето и превенция на основните болести на века останалото е немислимо. Няма нужда след като се обърне колата да ги лекуваме. Не се спомена за работата на здравните медиатори, от които сме много доволни. Имаме шест човека, които са завършили по тази програма. Това са хора от ромската общност. При лекарите ходят, само за бележки. Тези момчета и момичета са със средно образование, да продължим в тази насока. Могат да подават на болниците на РИОКОЗ и всички звена ангажирани с профилактика, откриване и лечение да продължи програма за обучаване на здравни медиатори. Ако трябва да се разширява тяхната дейност, за да може този най-застрашен контингент ад бъде обхванат. Задължително в горния курс на училищата в гимназията и работата на медиаторите сред тази общност. Проституиращите и другите са твърде много. Това, че ги обслужваме много елегантно да им носят стерилна спринцовка. Това се прави от тези кабинети, носят се стерилна спринцовка, за да не се зарази. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, това което каза доцент Китов е много важно. Свързано е с две неща. Например, ако се въведе задължителното изследване най-малко броят на тези, които са ХИВ положителни ще бъде по-голям. Респективно парите, които се използват от Глобалния фонд ще бъдат разпределени на повече хора. Т.е. средствата ще бъдат по-малко.
Второ, искам да подчертая за задължителното изследване. Това е една много деликатна материя. Деликатна е защото за всяко едно рутинно изследване, за което говорите дори и за рутинните изследвания има показания. Има рискови контингенти, едва ли може за всички, не знам може би трябва да сме в пред епидемиологична обстановка, за да се пристъпи към една такава мярка. Ако се въведе такава мярка всички, които влизат в лечебни заведения да бъдат задължително изследвани, може би тази мярка има и своите финансови параметри. Ако доктор Върлева знае нещо по този въпрос, ще помоля да ни информира, защото вярно е, че това което каза доктор Маринчева, подписва се информирано съгласие и отговаря за себе си. Кой ще отговаря за персонала? Персоналът е обучен да спазва определени правила. Особено хирургичният персонал е подготвен и знае за какво става въпрос. Мисля, че на този етап за хирургичните и високо рисковите специалности би могло да се помисли за такъв тип рутинно изследване само ако попада към рискови заболявания и фактори, към рискови групи и към определен тип заболявания, които изискват задължително изследване. Например, ако си болен от каквато и да е друга болест, защото пневмонията може да бъде част от заболяването, но за всички заболявания се влиза в хирургията, едва ли трябва задължително да се изследваш. Може би науката да се е произнесла отдавна, а ние да коментираме нещо, което отдавна е решено.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Искам да кажа, че данните показват, че всяка година изследваме между 250 и 300 хиляди българи по най-различни причини за ХИВ. Откриваме последната година 126. От началото на годината са 31 ХИВ позитивни. Тук влизат и около 160 хиляди кръводарители. Европейската практика показва, че ние трябва да следваме европейските препоръки. Въвеждането на задължително изследване за някакви групи, ние провеждаме преговори. Тук не представих целият процес, който сме извървели с неправителствените организации. Проведохме кръгла маса по проблемите на изследванията и във връзка с човешките права. Задължително изследване за СПИН по медицински показания само при донори на кръв, тъкани, органи, сперма и деца родени от ХИВ позитивни майки. Това, което в момента правим, да изследваме, т.е. да препоръчваме на болните от туберкулоза, добре, че казахте на болните от пневмония, защото 30 на сто от ХИВ позитивните са с пневмония като основна инфекция. Поставили сме списъка на ХИВ индикаторните състояния, които са 28 на брой. Бюджетът на програмата, трябва да се утрои, ако въведем задължително изследване на хората, които влизат за операции. Какви са препоръките на Световната здравна организация? Всеки лекар трябва на всеки пациент да гледа като потенциално инфектиран със СПИН, Хепатит-В или Хепатит-С и подхода му трябва да бъде абсолютно идентичен. Лекарите на знаят какъв пациент обслужват. Ще се нарушат добрите практики на дезинфекция и стерилизация. Може би професор Тасков трябва да кажа, тъй като е в борда на глобалната програма.
ТАСКОВ: Ние провеждаме една дискусия, която се води 25 години в света. Мисля, че 25 години света се люшкаше от защита на интересите на обществото. Задължително изследване за големи групи от хора. След това се люшна в другата посока, т.е. всеки, който си спазва правата на индивида, защитите и интересите на индивида. Ние не може да изследваме хората без изрично тяхно съгласие
Мисля, че сме наложили някакъв баланс между рационалността, интересите на обществото и на индивида. В момента сме на път да променим нашата наредба. Т.е. на всеки човек, който попадне в медицинско заведение да бъде предложено изследване на ХИВ. Да бъде включено в пакета от лабораторни изследвания. Ако той изрично окаже това изследване няма да му бъде направено. Това ще бъде въведено с новата наредба и ще решим този въпрос. Това е свързано с много други неща. Искам да кажа, че тук трябва да обсъдим правната рамка по много въпроси за СПИН. В Закона за общественото здраве на Ню Йорк СПИН се среща в 116 текста. Трябва да регламентираме много дейности в здравеопазването в социалната сфера и в много други сфери свързани проблема ХИВ и СПИН. Това е изследването, но преди всичко трябва да гарантираме конфиденциалността. В България преди да въведем изследването как ще гарантираме конфиденциалността на резултатите. Първият случай, който се появи в болница със СПИН пресата веднага узнава името на човека и отива за интервю от неговите близки. Лекарите не пазят конфиденциалност. Трябва да имаме начин как да насочим тези хора, къде да ги насочим, как да им окажем психологична подкрепа. Трябва да издирим и уведомим партньорите. Има един голям пакет от нормативни актове, които трябва да бъдат приети за да се реши въпроса за изследването на ХИВ и СПИН. Това е и по отношение на лечението. Тъй като ХИВ инфекцията фокусира различните сектори на обществото. Оттук нататък трябва да помислим как да изградим онази правна рамка, която да обвърже всички сфери здравеопазване, образование, миграция, малцинства туризъм как да реши проблема със СПИН. ХИВ е интегрална част от националната стратегия за развитие в страните. Този проблем трябва да се постави в националната стратегия. Трябва да бъде както на национално равнище, така и в секторното развитие и на национално равнище.
Мисля, че в тази комисия в бъдеще следва да обсъдим стъпките, как да изградим тази правната рамка, за да може цялата система да функционира безотказно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, отново откривам едно противоречие. Тук става въпрос за национална програма. Национална програма без отговорите на въпросите, които зададохте няма как да има. Вие разбирате ли това? В националната програма трябва да е казано какво да се прави и да се развие.
ТАСКОВ: В новата Национална програма, която се надявам, че до два месеца ще бъде завършена ще има отговор на всички тези въпроси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е един от смисъла да разгледаме тези неща, за да поставим срокове и да видим какво ще се направи. Да се е поръча на Министерството на образованието и науката да се включи. Наистина говорихме, не за задължителни, а да бъде включено в рутинните изследвания и да не се прави само на тези, които казват, че не желаят. Разбира се за това трябват средства, но е факт.
МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми доцент Китов, искам да изместя малко въпроса към една от таргетните групи това са проституиращи мъже и жени.
През 2007 година беше сформирана работна група от Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Парламента за изработване на Закон за проституцията. Проектозаконът беше готов. В него има всички параметри, регистрация на проституиращите, данъчни права, задължения и медицинска безопасност. Проблемите, които сега дискутираме са част от медицинската безопасност и в този закон бяха отбелязани и информирани как да се следи безопасността на тази таргетна група. Чрез задължителни изследвания, които се правят на 30 дни в специализирани медицински заведения регистрирани по Закона за лечебните заведения. Този закон и тази група, в нея беше вашия колега Светослав Спасов, правната дирекция и от Върховна прокуратура и изведнъж този закон под влияние на неправителствените организации, които бяха цитирани сега, че владеят този процес беше затворен. Ние останахме с усещането, че един голям труд за един проектозакон, който може да реши именно медицинската страна на около 40 до 50 хиляди в момента проституиращи мъже и жени не по магистралите, а на другите места, които основно Държавната агенция по туризъм наблюдава. Фактически се оказа, че сега тези неправителствени организации, които извършват цялата профилактика в мобилни структури, не регистрирани по Закона за лечебните заведения и неговите наредби, където е казано как трябва да се регистрира мобилна структура. Няма изискване за специалисти, които да извършат прегледи на съответното ниво – гинеколози и лабораторни лекари извършващи тестовете. Именно спирането на този закон, колкото и смешно да изглежда за вас, но аз работейки около шест месеца по него вникнах колко е важен и актуален, тъй като не бива да се подценява този факт. Тази професия и хората, които я практикуват не са малко и вие трябва да направите една съответна стъпка, ако искате да подновите в името на медицинската безопасност на тези хора и на хората, които контактуват с вас. Готов съм за дискусия в това направление.
Считам, че измества до известна степен проблема на нашата дискусия, но виждате как вземайки целия ресурс в други ръце, здравеопазването в своята реална медицинска дейност, дейност не са заангажира и по този начин всичко остава пожелателно както забелязвате, ако желае ще си направи тест. Ако не желае, това е негово право. Ако е в тази таргетна група, ако се е дефинирал и ползва правата е длъжен да спази цялата логистика, която изисква този закон.
Обръщам се към вас, особено към цялата парламентарна група да разрешите и инициирате по някакъв начин идеята да извадим готовия закон и да ви го дадем, за да се обсъди. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви кажа, че защитих публично този проектозакон. Имаше известни проблеми в Министерството на здравеопазването.
Това е в работен план, никога не е влизал.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Вече втори мандат този въпрос, с практикуването на този вид услуги стои. В същност от всички дискусии които сме имали излиза, че е изключително не престижно на група народни представители да инициират неговото написване и внасяне в парламента. Въпросът не е от интереса на политическа партия, нито от интереса на определен народен представител. Това е съществуваща практика в държавата, която създава редица проблеми. Създава проблеми в здравеопазването, в правосъдието, в разпространението на наркотици, в организираната престъпност, трафик на жени и предпоставки за това. Създава проблем за пътно-транспортни произшествия, следователно държавата е тази, Министерският съвет, който трябва да внесе този закон. Вместо вие да ни казвате, че трябва да се активираме и този закон да го поставим в парламента, по-добре е когато е ясно, дори да е последният закон, който внесе МС в парламента но има воля това да се оправи защото последствията са сериозни, може би с известна доза на политически отправна сила от всички политически партии в парламента, да ви подадем по-ясен сигнал, ако е необходимо. Така или иначе според мен трябва да се внесе през Министерския съвет. Ако части от него предизвикват дискусия, съответните ресорни министерства да ги оправят. Тази част която касае здравето към момента може спокойно да върви, ако гарантирате, че текстовете са качествени, включително наблюдението, профилактиката и изследванията, които трябва да се правят.
Колеги, ако сте съгласни бихме могли да вземем като решение на комисията да препоръчаме на министерството да се активизира. За да не влезем в дискусия, и да не дискутираме до сутринта очевидно е, че ще има неправителствени организации, които са против, но този закон има части, които регламентират различни проблеми свързани с проституцията. До толкова доколкото здравния проблем е факт е същото като регламентирането на фактическото съжителство в Семейния кодекс. Хората си живеят така, дори да не се приема. Тези неправителствени организации могат да имат определени възражения. Където има възражения може да имаме дискусия. Където става въпрос за профилактика и обществено значимо заболяване не мисля, че изобщо може да се дискутира.
ВАНЬО ШАРКОВ: Предлагам да не навлизаме в тази тема и да не препоръчваме такива неща на Министерството на здравеопазването. Няма да решим този въпрос с легализирането на проституцията, което означава легализиране на сводничеството. Това е работа на правна комисия, защото се изказва прокуратура и МВР.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, предвид напредналото време съвсем кратко по темата, която очевидно е много сериозна.
По отношение на изследването моят въпрос е не се ли обмисля вариант изследването да се предлага при задължителните профилактични прегледи, а не при всяко едно кръвно изследване. Защо считам, че това е по-разумно.
Първо, защото по този начин ще се разшири таргет групата.
Второ, по този начин ще влезнат хората в активна възраст, които в много по-голяма степен са застрашени от риск от ХИВ и СПИН, а не възрастните хора и децата, които много по-често се изследват. Предлагам да помислим в тази посока. При годишните профилактични прегледи да се предлага на пациентите в пакета изследване за СПИН, ако желаят това.
Трето, по отношение на обучението в училище, това е изключително сериозен проблем, тъй като в профилактиката се крият причините.
Мисля, че вашата битка по отношение на задължителен учебен предмет е загубена. Тя едва ли би била приемлива за обществото, в голяма степен и за законодателят. Пред нас стои проблема доколко децата учат математика и български език. Много по-назад е здравното и религиозното образование. Трябва много сериозно да се помисли за ефективна форма на работа в училище, която не е необходимо да се случва всяка седмица, както ще бъде в рамките на един учебен предмет, но по достатъчно отговорен и сериозен начин. Едни такъв подход ще допринесе значително и за борбата с ранната бременност и с останалите полово предавани болести и със СПИН и ХИВ.
Няколко думи по отношение на управлението не само на тази програма.
Според мен, налагаме един изключително нерационален подход по отношение на управленските звена касаещи всички подобни програми. Не знам как работи звеното, в което участват представители на 11 министерства и още толкова граждански и други организации. Имам поглед върху органи и три министерства трудно координират работата помежду си. Ако с новия град следва нова програма на политиката предлагам да се помисли за едно рационализиране на управлението на програмата, което убедена съм ще бъде в интерес на ефективността.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мисля, че предложението ви за профилактичните прегледи е най-добро. Тези, които ходят са много малко. Става въпрос за рутинни изследвания особено за хирургични неща, за които пазим колегите.
Изобщо не става въпрос за цял час. Може да влезе в някои от предметите като част от образователния цикъл. Учебният план и програма е работа на министерството, може да се включи към някои от предметите. Това са моите добронамерени реплики към вас.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: По отношение на първия проблем е важно да се помисли за включване в една по-интензивна схема за изследване на хората в активна възраст, за това търсех такова решение.
По отношение на часовете в училище, моята теза съвпада с вашата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да вметна едно изречение. Време е да се замислим, че с навлизането на здравноосигурителните фондове и сега действащите здравноосигурителни фондове когато става въпрос за СПИН и ХИВ, Хепатит-С, всички пишат, че не поемат ангажимента, както и когато се отива за здравна застраховка. Това е много важно и тук може да се помисли, защото по този начин отговорността е изцяло на държавата и на Министерството на здравеопазването. Здравноосигурителните фондове да задължат при сключването на различните опции във фондовете да има изследване за СПИН. По този начин да се планира и направи една актуализация.
Предлагам дискусията по тази необхватна и огромна тема да приключи и да преминем към следващата тема, която е много важна.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ:
МАНУЕЛА ГРОЗДАНОВА: Абсолютно приветствам, че трябва да се въведе все по-широко изследването на ХИВ и СПИН, чрез рутинни изследвания. Ако хората откажат да се изследват, трябва да помислим за хората с ХИВ, че не трябва да се отказва обслужване. Най-уязвимите хора са младите. В момента действащото законодателство лицата под 18 години могат да се изследват за ХИВ само със съгласието на техните родители. Може да се регламентира тази възраст да бъде свалена. На 13 – 15 години да могат да правят това изследване без съгласието на своите родители. Най-уязвимите проституиращи ще останат по този закон.
Не искам да хвърлям повод за дискусии, но опита с еднократната доза. Законът, който криминализира притежаването на еднократна доза наркотик доведе до това, че много трудно се достигат групите за работа за програми за превенция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: 500 килограма еднократна доза е много?
МАНУЕЛА ГРОЗДАНОВА: Това е безумие.Последната реплика, която искам да вметна е за здравното образование. Много разчитаме на вашата подкрепа. Нека да не говорим за задължителен час, но трябва да се промени обучителната програма така, че това да намери място. В момента образователите казват, че го има в предмета биология се преподава. Не преподават социалните умения на младите хора да се противопоставят на натиска и да казват – не на дрогата и на други аспекти, които ги притискат.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Искам да направя едно уточнение много лесно е да се каже да се свали възрастовата граница, за да се изследват за СПИН. Проблемите със СПИН имат и своята морално-етична страна. Припомням, че преди 30 години в България имаше проблем със сифилис. Благодарение на едни чисто административни мерки, въвеждане изследване васерман при сключване на брак, при започване на работа, при раждане се обхванаха проблемните лица, но там нещата са по-прости. Обхваща се, лекува се и проблеми няма. Няма проблем да се въведе изследването за спин, но като се открият какво правим? В България всичко се разбира. Проблемът не е само до изследването. Имаше плачевен опит, през 1989 година в зората на темата СПИН имаше пуснато едно циркулярно писмо всички национални състезатели без оглед възраст да се изследват за СПИН. Тогава имаше сигнали. Молбата ми е да ги гледаме по-широко и да търсим баланса. Доктор Иванов е напълно прав. Всички здравноосигурителни фондове не трябва да правят отхвърляне на база заболяване.
От друга страна, това попада в нещата, за които трябва да се грижи държавата без оглед дали е здравно осигурено лицето или не е здравно осигурено.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, чувствам се задължен да взема кратко отношение по въпроса, защото голяма част от програмата се изпълнява в моя ресор. Проблеми по протичане на програмата е имало, сигурно и ще има. Това е четвъртият опит, след три неуспешни опити за стартиране на програмата. Оценявам като успешен. Останалите разисквания в Комисията по здравеопазване за мен имат два важни факта.
Първият е, че се наблегна върху разширяване възможността за изследване на хора или пациенти потърсили помощ в лечебно заведение. Искам да кажа пред комисията, че Министерството на здравеопазването е в напреднала фаза на регламентиране на разширяване на изследването за ХИВ и СПИН.
Вторият основен момент, по който Комисията по здравеопазване е поставен въпроса за здравното образование на децата. Контактувал съм с заместник-министри на образованието Има часове, по здравно образование, които са в седми клас като част от часовете по биология. МЗ считаме, че е късно в седми клас да ги образоваме. В процедура на разговори се намираме с МОН.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Додов, как е в Европа по отношение на образованието.
АТАНАС ДОДОВ: Мисля, че е различна практиката, но конкретни примери не мога да посоча. Европейското законодателство дава национална самостоятелност по този въпрос. Късно е децата да бъдат образовани в седми клас по здравеопазване. Това са двата въпроса, по които считах за нужно да информирам уважаемата комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, в становището на доклада ще препоръчаме разширяване на обема на образование. Радвам се, че министерството е напреднало с възможността за рутинни изследвания. Ще се обобщи на базата на протокола и на следващото заседание ще ви бъде съобщено.
По втора точка обсъдихме една част, когато приехме ратификацията на гранта.
Надявам се, да бъдем максимално кратки.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Презентацията за туберкулоза ще бъде много по-кратка, тъй като само преди две седмици разговаряхме за проблема за туберкулоза. Данните в света показват, че СПИН-ът и туберкулоза през последните години вървят ръка за ръка. По света 50 на сто от ХИВ позитивните са с туберкулоза като основна инфекция. В България 30 на сто от ХИВ позитивните са с туберкулоза и 32 на сто с много чести рецидивиращи пневмонии. Какви са данните за света 9,2 милиона нови болни с туберкулоза през 2006 година, от които 1,7 милиона са починали. Макар, че туберкулозата е лечимо заболяване. Проблемите, които са свързани в момента с туберкулозата това е появата на мулти резистентни форми на туберкулоза, а също така и Х-резистентни. Т.е. много финансови проблеми, тъй като лечението на мулти резистентната туберкулоза е сто пъти по-скъпо отколкото обикновените форми на туберкулоза. Това, което е важно за света да се знае е, че 0,7 милиона от инфектираните 9 милиона, т.е. почти 1 милион на практика са с ХИВ и туберкулоза. Такива са и данните по света. Както виждате ситуацията с туберкулозата почти препокрива ситуацията със СПИН по света. Особено тревожни са не само в Африка, но също така и в Азия, където се генерират най-мулти резистентните форми на туберкулоза, които благодарение на бързото предвижване на хората ставата факт навсякъде по света. Виждате, че в нашата северна съседка Румъния, заболеваемостта от туберкулоза е три пъти по-голяма отколкото в България. При СПИН-а не казах, че в Румъния всички знаете, че има 12 хиляди деца заразени със СПИН в домовете „Майка и дете”. В момента Румъния е изправена пред един много голям социален проблем. Най-вече свързан със СПИН и туберкулоза при млади хора между 15 и 18 години. Инфектирането на тези деца е станало при медицинско обслужване. Ние не се спряхме на добрите практики при медицинското обслужване на пациенти. Къде е България в тази карта на света? За целия европейски регион включително Русия и Украйна, т.е. 53 страни това е региона на Световната здравна организация 48 на сто хиляди в първите държави членки на Европейската общност – 17 на сто хиляди. В България – 41 на сто хиляди. Както виждате Румъния е 127 на сто хиляди. Това, което е изключително обезпокоително при туберкулозата е проявата на мулти резистентни форми на туберкулоза. Как се е движила заболеваемостта от туберкулоза в България. Виждате от 1996 до 2006 година е с много големи вълнообразна крива на заболеваемост, което означава, че България към този момент няма добра система за регистрация на болните от туберкулоза. Именно поради това миналата година две мисии на Световната здравна организация посетиха България и беше препоръчано изграждането на нова Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата, в която да се отдели специално внимание на надзора на туберкулозата, изграждане на стройна система за епидемиологичен надзор. Също така и работа за превенция сред основните уязвими групи. Това, което ни дава информация от Центъра по здравна информация е, че около 3000 – 3100 е броят на регистрираните болни с туберкулоза в България през последните години. Броят на мулти резистентните форми на туберкулоза са около 50. Сравнително малко на този етап. Виждате какво е разпространението по региони. Тревожни са данните от Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Монтана и Хасково, които са със средна заболеваемост 40 на сто хиляди. Това, което е важно да се знае виждате какви са предварителните данни. Важно е да се знае, че още преди две години България изпълни първите препоръки на Световната здравна организация, в Центъра по заразни и паразитни болести беше изградена референтна лаборатория по туберкулоза, която следи най-вече мулти резистентните форми на туберкулоза и съответно потвърждава всички резултати от над 35-те лаборатории по туберкулоза в страната. Виждате картата на лечебните заведения и лабораториите за диагностика на туберкулозата в Република България. Имаме три вида лечебни заведения. Това са диспансери, специализирани болници за активно лечение на белодробна туберкулоза и специализирани болници за продължително лечение, както и отделения към многопрофилните болници по региони. Със заповед на министъра на здравеопазването има оторизирани болници, които са за психично болни, където се настаняват болните от туберкулоза с психични заболявания. Направили сме карта на всички заведения, начина, по който се предоставят услугите и диагностиката в страната. Компонентите на националната програма. Националната програма по туберкулоза за периода 2007-2011 година беше приета миналата година. Това е една абсолютно балансирана национална програма направена по всички препоръки на Световната здравна организация. Естествено тази програма беше изпратена до Глобалния фонд, преди да получим финансиране. Програмата е одобрена и от Глобалния фонд като финансова институция. Укрепване на инфраструктурата, управлението и координацията на програмата. Вторият най-важен компонент е своевременна диагностика и контрол на туберкулозата, където ясно са очертани ангажиментите на Министерството на здравеопазването. Като основна уязвима група по отношение на туберкулозата се очертават хората в местата за лишаване от свобода. Там сме разписали ясно регламентирани дейности. Като отделен компонент е отделено разпространението на туберкулозата и съответните дейности сред ромската общност и уязвимите групи. Специфична имуно профилактика. Има специфична имуно профилактика, с БЦЖ- ваксина и съответно ясно регламентиран имунизационен календар на България и промоция на здравето.
Във връзка с изпълнението на Националната програма през 2007 година от бюджета на Министерството на здравеопазването са осигурени съгласно Наредба № 34 лекарства за лечение на пациенти с туберкулоза на стойност 1 милион лева за разлика от СПИН, лечението на болните от туберкулоза, говоря за обикновената форма на туберкулоза не е скъпо. Диагностика и консумативи за туберкулоза за нуждите на лабораториите в страната на стойност 90 хиляди лева. Съответно лекарства за профилактика на лица с латентна туберкулозна инфекция, както виждате с един медикамент на стойност около 16 хиляди лева. На практика няма да се спирам на стратегиите. Кои са рисковите групи по отношение на туберкулозата.
На първо място, това са лицата лишени от свобода, интра венозните наркомани, които са особено уязвима група и по тази инфекция, бежанци и лица търсещи убежище, които през последните години се увеличават във висок процент, деца юноши в дневни центрове, детски домове и съответно ромската общност. За дейности за превенция в тези групи, съответно ние ще получим финансови средства от Глобалния фонд.
Няма да се спирам по оперативните цели.
Какви са основните цели? По отношение на координацията, това което в следващите месеци трябва да изградим, това са основните програми и документи, това което като нормативни документи трябва да ползват лекарите. Нови ръководства за лечение при възрастни и деца. Ръководства за попълване на информационните системи и изграждане на информационна система между Центъра по заразни и паразитни болести, Центъра по заразна информация и лечебните заведения, които отговарят за диагностиката и лечението на туберкулозата.
По отношение на оперативна цел – 2, повишаване на ефективността на диагностиката и лечението на туберкулоза, изграждане на стройна мрежа от 35 съществуващи микро биологични лаборатории. Разработени са критерии за структурирането на лаборатории от първо, второ и трето ниво. В трето ниво е договорено да бъдат изградени три лаборатории – една в Северна България, една в Южна България и една в София. Освен националната референтна лаборатория тези лаборатории трябва да бъдат оборудвани, преоборудвани и да се обучи персонала, за да започнат да отговарят на международните критерии за качество на лабораторната диагностика. Добрата новина е, че Националната референтна лаборатория по туберкулоза само преди три месеца беше сертифицирана. Това е един голям успех за програмата по туберкулоза, тъй като тази сертификация изискваше много усилия, обучения и инвестиции, които бяха направени от Министерството на здравеопазването.
По тази програма всички тези 35 лаборатории ще бъдат оборудвани със съвременно медицинско оборудване и съответно снабдявани с консумативи, към консумативите, които ще се получават от Националната програма към Министерството на здравеопазването.
Подобряването на лечението на туберкулоза е ключово в изпълнението на националната програма. Това, което на практика предвиждаме ще се случи през следващите няколко месеца. Това е децентрализиране на управлението на националната програма. Т.е. избор и назначаване на 28 областни дотмениджъри. Основната стратегия в изпълнението на тази програма е дот стратегията. Препоръчана от Световната здравна организация. Към тези мениджъри ще бъдат назначени 56 патронажни сестри. В момента след мисия на Световната здравна организация и Глобалния фонд беше оценено, че най-вече патронажната дейност по обработката на контактните лица се нуждае от допълнителна подкрепа. Виждате, че около 2380 лекари, медицински сестри, лабораторни специалисти, общо практикуващи лекари и дот мениджъри трябва да бъдат обучени през следващите две години. Най-вече за предоставено адекватно лечение на хората, за които е установено, че са заболели от туберкулоза.
Подобряване на диагностиката на мулти резистентната туберкулоза е втората също много важна задача на тази програма.
В момента ние казваме, че имаме около 50 пациенти с мулти резистентна туберкулоза. При повишаване качеството на диагностика съответно ще се открият и повече хора. За това ние трябва да изпълним условието на Асоциираната агенция към Световната здравна организация. България вече си е платила членския внос и очакваме следващите мисии, за да може България да получава лечение на по-ниски и достъпни цени от съответните агенции на Световната здравна организация и да имаме право да следваме процедурите за лечение на мулти резистентна туберкулоза.
На практика Глобалният фонд и Световната здравна организация ще контролират лечението на мулти резистентните форми на туберкулоза.
Предвиждаме рутинно консултирани изследвания за ХИВ на 50 на сто от пациентите с туберкулоза. Това ще става поетапно и предоставяне на качествена превантивна терапия на всички ХИВ позитивни лица с латентна форма на туберкулоза.
Оперативна цел – 3, е за намаляване на разпространението на туберкулоза в затворите в България. Предвижда се въвеждането на скрининг за туберкулоза на лишените от свобода. По тази програма два затвора в София и Ловеч ще получат оборудване, подмяна на оборудването в двете болници. Изграждане на стаи за вземане на храчки ще се направи във всички 35 лаборатории в 28-те региона в страната. Започнахме обучението на лекарите от затворите за предоставяне на качествени услуги с оглед превенцията на туберкулоза в затворите. Затворите ще се включат в информационната система за регистриране.
Оперативно цел – 4, ограничаване на разпространението на туберкулоза сред интра венозни наркомани. Това са уязвимите групи. Особено внимание се обръща на децата на улицата, бежанците и лица търсещи убежище. Важно е, че тук ясно са очертани отговорностите на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, които трябва да видят своята ключова роля като регионални структури за контрол на социално значими заболявания, като туберкулозата и СПИН.
Оперативна цел – 5, подобряване откриването на случаи и успеха от лечението на туберкулоза в ромската общност. Дейностите са много. На практика това, което предвиждаме е да работим с тези неправителствени организации, в които е изграден капацитет и с медиаторите, с които вече се работи. Те са включени в тази програма. Какво е разпределението на безвъзмездната помощ по програмата за туберкулоза? Виждате, че тези 15 милиона евро на практика се разпределят в различните компоненти.
На първо място, почти 50 на сто от средствата ще отидат за повишаване ефективността на диагностиката и лечението. На второ място ще отидат за създаване на система за епидемиологичен надзор. Такава система каквато сме създали по СПИН, т.е. във всеки регион да се знае каква е ситуацията и съответно какви мерки трябва да се предприемат. Това е структурата на планираните разходи от безвъзмездната помощ. Съответно как средствата ще бъдат разпределени. Как ни е препоръчал Глобалният фонд? Към неправителствените организации ще отидат около 19 на сто от средствата. Към медицинските университети и към лечебните заведения 50 на сто от средствата. Виждате, че това е една много медицински насочена програма. Половината средства ще бъдат насочени към лечебните и здравни заведения, които имат отношение към диагностиката и лечението на туберкулозата.
В заключение искам да кажа, че всички дейности по туберкулоза на практика, които ще бъдат финансирани от Глобалния фонд, ще бъдат изпълнявани в контекста на Националната политика по туберкулоза и под контрола на Националната програма по туберкулоза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата за въпроси?
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, заместник-министър, уважаеми колеги, докато при предишната презентация говорихме за една група от заболели ХИВ позитивни, които в България са 846 души тук говорим за една заболеваемост, която е много сериозна. Положителни са резултатите, които България е постигнала, включително със средства от Глобалния фонд. Тенденцията от 49 на 100 хиляди души през последните години казваме, че е 39 - 40 хиляди на 100 хиляди души. Въпреки всичко вие казахте, че остава проблем мулти резистентността като тенденция, късната диагноза в България на напреднал стадий на заболяването, издирването и наблюдението на контактните поради проблеми в здравната система през последните години. Тук искам да повдигна въпроса за съдбата на диспансерите. Най-вероятно това е една преходна тема, която утре ще бъде обсъдена във връзка с обсъждането на Националната здравна карта. Тук имаме водещи специалисти в областта на пулмологията. Ние очакваме да чуем тяхното мнение за мястото на тези диспансери. Какво според тях трябва да се случи с тази сфера в здравеопазването?
Искам да ви споделя едно лично наблюдение във връзка с използването на едни средства по една компонента, както вие наричате частите на програмата. Много скоростно в края на миналата година след 20 декември бяха усвоени едни пари. Сега ще ви споделя нещо, което каза колеха пулмолог в една от областите, че тези пари бяха пример на изключително не ефективно използване кампанийно без всякакъв ефект, защото първо дори да бъде отчетена дейност, нямаше интерес защото нямаше разгласа. Изследването трябваше да изпълни ролята на скрининг, точно за една уязвима група сред малцинственото население.
Имам въпрос, който е свързан със следното, има ли финансово покритие програмата специално за тази година? Ясно е, че не можем да говорим за следващите четири, пет години. Защото, 17 милиона 370 хиляди е записаната цифра, колко са осигурените средства? Имаме известни притеснения, които ги споделихме с доцент Китов, че отново 25 на сто този път ще бъдат отделени за повишаване на координацията. В предишната програма ги бяхте нарекли „повишаване на капацитета”. Това са въпросите, на които очаквам отговор.
ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Върлева, благодаря за чудесно изнесените лекции. Имам два конкретни въпроса към вас. Ако трябва да дадете оценка на дейността на здравната система по отношение профила туберкулоза къде бихте направили в момента пропуските, в структурата на системата, в организацията и дейността на методичната помощ, във финансирането или в материално-техническата база?
Все пак ние сме законодателен орган, бихте ли ни препоръчали какво можем и необходимо ли е да се направят някои законодателни промени по отношение борбата с туберкулозата в нашата страна?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Докато СПИН е болест, която е на сексуална основа, туберкулозата е чисто социална болест.
Уважаеми колеги, въпросът е изключително важен.
Първо, много подробно разгледах програмата имам поне двадесет въпроса, защото имам преки впечатления от работата на туб диспансера. Много добре е посочено кои са причините, още в преамбюла, за да се достигне до увеличаване на заболеваемостта от туберкулоза. Не до регистриране, а до увеличаване. Регистрацията винаги крие грешки, които са съществени. Защото, вие давате изключителен приоритет на разкриването и оборудването на лабораториите, обучение на персонала и т.н. БК-позитивна туберкулоза това е свръх късно открита туберкулоза. Къде е първичната туберкулоза? Няма я. След като стане БК положителен вече е заразил половината хора около себе си. Вярно е, че това са таргетните групи. Туберкулоза има и сред учениците, студентите, персонала работещ в заведенията в курортите. Студенти през лятото се наемат да работят и масово се разболяват. Трудно се откриват болните, или се откриват когато отиват с температура.
В програмата хубаво са направени съответните приоритети. Искам да ви кажа, че БК-позитивните е късна форма. Трябва да се насочим към откриване на ранните форми на туберкулоза. Защо се скъса връзката? Общо практикуващите лекари, старите педиатри и интернисти, клинично познават туберкулозата. Познават я по една рентгенография и съответно насочват към туб диспансерите. За нас в България имаме такава мрежа на противо туберкулозна защита и ранно откриване, но се срина поради финансов недостиг. Сега държавата съвсем справедливо поема само лечението с 867 лева на преминал новооткрит болен. При преминали 140 нови болни, пресметнете по 867 лева. Това ли е дейността на диспансера? Масово се насочват съмнителни хора и започват безкрайни изследвания. Ако ние не решим въпросът с финансирането на диспансерите, тъй като са и за хронични не специфични болести, поради което всеки лесно изпраща там. Имам чувството, че свенливо не се изрича думата „лекар специалист фтизиатрия”. Не забравяйте, че само преди 25 години фтизиатрията беше основна дисциплина. Ние имаме много добре подготвени лекари.
Какво ще контролира този мениджър? Може с едно бързо известие, както е в онкологията. Дот системата е чудесна. Регистрират се и всеки месец се знаят новооткритите болни. Лошото е, че хората по-нататък не си вземат лекарствата. Спря наблюдението и работата при епидемиологичните огнища.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: По отношение на ромския компонент, Националната програма по туберкулоза и съответно програмата на Глобалния фонд нямат отношение към този скрининг, за който говорихте. Не мога да ви отговоря как е проведен и колко е ефективен.
Искам да ви кажа, че на всички 28 региона ще бъдат предоставени именно за обслужване на контактните, тъй като това е основен проблем през последните години. На обслужването на контактните, на болните от туберкулоза, ще бъдат предоставени мобилни кабинети. Т.нар. патронажни сестри ще провеждат дот стратегията на място. Дори вече сме разписали съответно и алгоритъм за това, как ще се обслужват контактните лица. Ако трябва експертно да отговоря, това са проблемите. Това е предоставянето на качествена диагностика за туберкулоза. Именно поради това ние изпълняваме регламентациите на Световната здравна организация за изграждане на лаборатории от първо, второ и трето ниво, за което ще получим финансиране и съответно обхващането на контактните лица.
През последните години има региони, в които например има регистрирани 100 болни от туберкулоза. Броят на контактните лица е 60. Съгласете се, че ако тези болни са в ромска общност няма как контактните да са 60. Виждате, че Министерството на здравеопазването предоставя безплатно лечение съгласно Наредба № 34 и безплатни лекарства за химио профилактика.
Министърът на здравеопазването е разпоредил проверка във всички 28 региона за съответно проследяване и на специфична имунно профилактика.
Показвам ви бюджета, защото на практика това са изискванията на Глобалния фонд. В първия компонент „Укрепване на управлението и координацията” голяма част от тези средства отиват за скринингови проучвания и за епидемиологични проучвания, както и за създаване на система за епидемиологичен надзор. За да се създаде тази система на практика ще се инвестира и в съответното оборудване и обучение.
В момента виждате, че към днешна дата ние имаме предварителни данни от Центъра за здравна информация.
По отношение на СПИН, това което направихме имаме уеб базиран софтуер, в който директно се съобщават съответно данните.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът беше има ли финансово покритие програмата?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: За пръв път ние сме получили средства от Глобалния фонд, след като сме изпълнили пет или шест условия. Средствата са в бюджетна сметка на Министерството на здравеопазването, специално разкрита за изпълнението на тези дейности.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние ратифицирахме договор за 7 млн. евро, а само за тази година са около 17 млн. евро, което е малко повече. Има ли достатъчно финансиране е въпросът на г-жа Сахлим?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам нещо да поясня. Тези 17 млн. евро, за които става въпрос, знаете, че се отпускат от Глобалния фонд. Имайте предвид, че това е третата програма, която беше подготвена. През 2006 г. започна работата на тази програма. Благодарение усилията на доктор Върлева и колектива, който работеше с нея с много усилия тази програма беше направена, одобрена от Глобалния фонд. Тази програма заедно с програмата за СПИН беше като основа за други програми в СЗО. Това е една от най-добрите програми подготвени от отделните страни в Европа. Необходимо е да се знае, че съответната страна, която получава този грант, това са пари, които получаваме безвъзмездно е длъжна да осигури 60 на сто от стойността. Т.е. ако Глобалният фонд дава 17 млн. евро, представете си колко трябва да осигурим, още 60 на сто, което е около петдесет и няколко милиона. Държавата трябва да осигури още толкова. Ние трябва да осигурим още 60 на сто от стойността на тези 17 млн. евро.
Искам да ви кажа, че когато се разискваше тази програма очаквах при внасянето й в Министерския съвет, да срещнем много голяма съпротива заради тези 56 милиона. Вие знаете, че това е нещо, което много трудно може да се възприеме от другите сектори. В Министерския съвет много отдавна нямаше такова разбиране по този проблем. Има пълно съгласие. Освен тези 17 милиона, можем да разчитаме и на останалите милиони, които са по тази програма.
Доктор Сахлим, тези 25 на сто, не са 25 на сто, а много повече, защото осигуряващите парите винаги искат да има консултанти. По-добре е да бъдат външни консултанти. Парите, които са заделени за тези консултанти няма да бъдат от порядъка на 10 – 20 лева на час, а могат да бъдат много повече. По една програма са по 1200 лева на час. За това тези пари, след като вече са дадени, ясно е, че трябва да бъдат заделени и за такива консултанти, скринингови проучвания и т.н. Парите се усвояват. Ние изпълняваме много програми. В момента има 22 програми приети от Министерския съвет и още 10 се подготвят. Двете програми за ХИВ, СПИН и туберкулоза, такова точно водене на документацията, нямате представа как се отчитат тези средства. През няколко месеца има посещения от Глобалния фонд, които проверяват много стриктно как се харчат парите. Когато тези пари се харчат по неправилен начин, знаете какво стана с двете програми на САПАРД, ФАР и т.н. Уверявам ви, че до тук от всички напрани проверки, няма никакви забележки от проверяващите от Глобалния фонд.
Искам да поставя една задача на уважаемите депутати, която може би трябва да решим е за неравнопоставеността, която съществува в момента в нашите лечебни заведения. Частично въпросът беше засегнат от доктор Нигяр Сахлим. Имаме болници с диспансери. Знаете, че в болницата ние плащаме на преминал болен. Там, където има смесване на този контингент, има и болни с хронични белодробни заболявания. Те работят по пътеките на Националната здравна каса. Финансирането е изключително различно. Например, в Пловдив, туберкулозната болница няма диспансер. Тя получава парите си изключително и само чрез Министерството на здравеопазването, което й внася 600 лева на преминал болен, които са крайно недостатъчни. Болницата се чувства в непрекъснат финансов немощ. В Русе има болница с диспансер. Диспансерът се финансира от общината. Парите идват веднъж от общината и веднъж от Министерството на здравеопазването. Може да погледнете колко е голяма разликата между една болница диспансер и една болница без диспансер. Това, което е неприятно е, че различното финансиране се отразява не само на работещите там, защото разликата в заплащането на лекарите и останалия персонал е много различна. Това се отразява и на лечебния процес на хората, които се лекуват в тези болници. Може би трябва да помислим по този въпрос и какво следва да направим оттук нататък. Защото, едното болнично заведение веднъж се финансира от държавата с определени средства. Втори път от общината. Това смесено финансиране внася един много неприятен при вкус. Може би трябва да се помисли какво следва да се направи оттук нататък.
Вторият проблем е, дали оттук нататък трябва да оставим тези здравни заведения на лечение на болните с хроничните белодробни заболявания. Какво се получава на практика? Активна туберкулоза с болни, които много лесно могат да бъдат заразени. Например, едните много често са на единия етаж, а другите на другия етаж или ги разделя само един коридор. Там има едно взаимно заразяване. Има редица неща, които трябва да направим. В момента неприятно е, че голяма част от бившите туберкулозни болници работят с един изключително ограничен капацитет. Веднага мога да ви посоча пример. В Искрец където имаше четири огромни сгради, които можеха да поберат около 500 човека, в момента работи само една от тях и от 80 до 90 човека могат да бъдат лекувани. Да не говорим за болницата в Раднево, където положението е същото. Там капацитетът е бил около 500 човека, а сега са около 100 човека. Това е нещо, което създава една възможност за ограничаване на лечебния процес на тези хора.
Има възможности и ви уверявам, че по програмата има достатъчно средства. Има възможност и за реновиране на здравните заведения. Въпросът не е само да се увеличи капацитета. Ние трябва да направим така, че да реновираме тези здравни заведения. Много е важно да подготвим кадри за тях, тъй като няма достатъчно кадри. Това, което каза доц. Маринчева, че кадрите, които участват в лечебния процес най-често са много млади и много застаряващи. Получава се един луфт между много стари и много млади кадри. Необходимо е съвсем сериозно да се помисли по този въпрос, защото имаше такъв момент след 90-те години когато се мислеше, че туберкулозата е победена и няма какво повече да се прави и се закриваха лечебни заведения. Закриваха се цели комплекси и се достигна до там, че ние минахме границата и тръгнахме да гоним 100 процента на сто хиляди души. В това има нещо много опасно.
Мисля, че цифрата, за която говорихме в момента от 39 на сто хиляди не отразява истинското състояние на туберкулозно болните в България. Може би процентът да е по-висок, но това показва нашата статистика. Ние не трябва да се задоволяваме с факта, че имаме около 59 на сто, а сега имаме 39 на сто.
ХАСАН АДЕМОВ: Това броят на новооткритите случаи ли е?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това е общата заболеваемост. Те се лекуват, 39–40 на сто хил. Около 3 хил. човека са годишно. Има редица неща, които трябва да направим. Може би следва да помислим за някои промени в нашето законодателство, които в момента ни пречат.
Тук е доктор Додов, който отговаря за този сектор в Министерството на здравеопазването. Може би трябва да седнат и да ни покажат какво трябва да направим. Необходимо е да използваме възможността, че Комисията по здравеопазване към Народното събрание е благосклонно настроена към този проблем. Да погледнем какво можем да променим в положителен смисъл. Да направим така, че болните от туберкулоза да се хващат в ранен стадий, да имаме ранна диагностика, да има правилно лечение и след това проследяване и рехабилитация. Ние имаме такава възможност. Голяма част от тези болници са рехабилитационни болници. Това са болници, които са лекували болни, след като са излекувани и възстановителния период е провеждан в тези лечебни заведения.
За съжаление някои от тях се намират в много лошо състояние, а други са в добро състояние. Една такава болница, която е в тежко материално положение е Сливенската. Ние търсим начин, за да решим проблема. Тази болница се намира в едно тежко и окаяно състояние. Трябва да се намерят пари за нейния ремонт и правилно лечение на болните там. Благодаря за вниманието.
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, ще си позволя един съвсем кратък коментар по повод двата поставени въпроса за проблема туберкулоза и за проблема за лечебните заведения, които се занимават с туберкулозата.
Според мен, проблемът на туберкулозата е проблем на диагноза, на структури, на организация на дейност и на материално-техническа база и финансиране. Това е известно от много години. В последните десет или повече години настъпиха някои не съвсем желани промени в дейността на тези лечебни заведения. Пряко последица на това беше и увеличената заболеваемост от туберкулоза, която през последните години се стабилизира. Лично аз не съм сигурен доколко това е стабилизиран резултат на дейност, а не е стабилизиран резултат на отчетност, регистрация или не съвсем точна регистрация на заболеваемост. Моето изключително задоволство е, че най-после с помощта на колектива на доктор Върлева и работната група, която беше създадена от Министерството на здравеопазването през 2006 година ние успяхме да направим една програма, която за пръв път беше адекватно структурирана и проблемно ориентирана. Това е програма, която беше финансово осигурена. Това е нашият четвърти опит, най-накрая успешен да получим финансиране по линия на Глобалния фонд. Преди това ние имахме три опита, в които не успяхме да се преборим за такова финансиране.
Надявам се, че с изпълнението на тази програма, ако през първите две години, които са фатални за нейното изпълнение, ако успеем да се мобилизираме като организация и ресурс, не само на администрация и на министерството, но и на пулмолозите и останалите структури в страната, може би ще постигнем успех. Ще постигнем онези цели и по-добър резултат, който сме планирали.
Що се отнася дали е необходимо да има специфични структури или диспансери? Да трябва да има такива и това е без съмнение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каква е ролята на вашата програма?
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Когато беше създавана тази програма ние имахме изключителни затруднения във връзка с това, че структурата на пневмо-фтизиатричната дейност в страната е изключително разнородна като структури. Това са специализирани болници и пневмо-фтизиатрични отделения към многопрофилни болници, което създаваше големи затруднения в организацията на дейността, в отчитане и в изискванията, които се поставят за реализиране на тази дейност. При програмата, която в момента е приета това е елемента укрепване на капацитета, или създаване на капацитет на програмата. Необходимо е да се намери някакво решение. Ние не успяхме да го намерим години наред. Всички ли да бъдат диспансери и специализирани болници? Сега да диспансери за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар. Имаме шест специализирани болници за активно лечение по белодробни болести. Трябва да забравим за понятието фтизиатър. Няма такова понятие в европейската и американска медицина. Има белодробни болести и „фтизиатрията” е част от белодробните болести. Туберкулозата има извън белодробна локализация, както ви е добре известно. Трябва да се намери начин да се уеднакви структурата. Това е въпрос на баланс на финансиране, на организация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За каква национална програма говорим, като най-важният въпрос не е решен? Вие не сте решили основният структурен въпрос – къде, как и кой?
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: В програмата е записано какви ангажименти ще има всяко звено.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е ясно всяко звено какво ще извършва.
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Съвсем ясно е записано в програмата. Трябва да се върнем и към онова, което са вършили и не вършат през последните десет години.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Убеден ли сте в това, което казвате?
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Това е записано. Въпрос е да го реализираме и да получим подкрепа, за да бъде реализирано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие наясно ли сте, че ние сме получили едно писмо, в което се казва, че фтизиатричните диспансери се предвижда да станат отделения към МБАЛ или специализирани болници.
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Извинявайте, но не знам какво получавате. Имаше най-различни идеи какво да става, включително и да се закриват диспансерите. Тези идеи не са произлизали от фтизиатричната мрежа нито от дружеството по белодробни болести.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В програмата ясно залагате действията на диспансерите.
ДЕНЧО ОСМАНЛИЕВ: Предвидено е какво ще правят диспансерите и какво ще правят пневмо-фтизиатричните отделения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате ли други въпроси?
ПОПОВ (Председател на дружеството по белодробни болести): колеги, вярно е, че темата е за туберкулозата, но не трябва да забравяме,ч е специалността все още официално е пневмология и фтизиатрия, а ние като пулмолози искаме тя да е белодробни болести, както е в целия свят. В момента в Европа ние сме включени в програма „Хермес” и завършва подготовката на единна пан европейска специалност, която се казва белодробни болести. Фтизиатрията е част от нея. Всичко е чудесно с тази нова програма, но от години наред, става въпрос за последните десет години, един от резултатите е ,че сега се запитваме какво да правим с диспансерите? Специалността и гилдията се дезинтетрира. Ние нямаме интегратор, който да упражнява водеща роля в модерното понятие мениджмънт на сериозните хронични белодробни болести. Туберкулозата е чудесен повод да се сетим, че трябва да погледнем от къде да се започне от горе надолу. Защото вече има програма по туберкулоза, но ще видите, че много скоро ще има фонд и за много сериозните хронични заболявания астма. Специалността работи и с тях. Задавайки въпроса какво да правим с пневмологичните структури, мисля утре да се излезе по-широко от въпроса за туберкулозата. Това, което е в момента според мен го има. Ние като управителен съвет на дружеството сме сдружение с идеална цел и можем да даваме само експертни и медицински съвет, да помагаме, но в същност сме много далеч от решаване на въпросите.
Според мен, в момента центъра е експертният съвет по белодробни болести, воден от заместник-министър Атанас Додов. В момента това е шапката на специалността. Ние отдавна обсъждаме какво произлезе от това, че се разруши старото методично ръководство. Мрежата не може да съществува в стария вид, защото не може да бъде финансирана. Цялата гилдия до такава степен е свикнала да работи по този начин, че нещо трябва да я замести, така че да е платежоспособно и да върши работа. От съществуващите в момента 500 пневмо-фтизиатри да се вкарат в програми, които да вършат работа. Обсъждали сме да предлагаме ли на министерството, национална пулмологична болница, както има онкологична, не е ясно? Министър Гайдарски ви посочи два примера, болница с диспансер в Русе, която е фантастична, но начин на финансиране. В същото време видяхте какво стана в Пловдив, диспансера се закри. Когато става въпрос за белодробни болести, чудесен повод е стартът с туберкулозата, но белодробните болести са нещо много по-сериозно и според мен му липсва интегратор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че с програмата, която беше представена тук и вече е в действие. Има достатъчни пари освен парите, които се получават от Глобалния фонд и от Министерството на здравеопазването. Казах ви за 56 милиона лева плюс тези 17 милиона евро. Това е една изключително добра сума. Знаете, че за раково болните, които са многократно повече и с по-тежки заболявания и по-скъпи лекарствени средства успяваме да балансираме. Разбира се, ще трябват още пари за следващата година за онкоболните. Тук имаме 90 милиона, което означава, че можем да си позволим да реновираме здравните заведения, да обучаваме и т.н. Тези пари не са малко. Въпросът опира до експертното решение.
Доцент Китов, вие правилно зададохте въпроса. Работа е на експертите да проучат какво е положението в Европа. Знаете,че в момента хармонизираме нашите действия, където е възможно разбира се. Там където е възможно това да стане се прави от нас. Видяхте какво става в Европа, и какво е на изток. Видяхте къде сме, все още в жълтото поле, но много лесно можем да преминем към червеното поле.
Мисля, че тази дискусия е много полезна. Трябва да знаете, че към Министерството на здравеопазването има експертни съвети по основните дисциплини, които трябва да ни представят план-програма какво предлагат оттук нататък. При тази благосклонност на Комисията по здравеопазването за промени и в законодателството, няма за какво да се колебаем, а трябва да действаме. Времето върви и парите трябва да се усвояват. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, сигурен съм, че провеждаме
много задълбочена дискусия и министерството има много добри специалисти и експерти по отношение на туберкулозата, на СПИН и на преносимите инфекции. Сигурен, че е била ползотворна тази дискусия.
Относно заседанието утре съгласно правилника за работа на Комисията по здравеопазване, материалите трябва да се раздават допълнително. Не могат да се раздадат утре материалите, да ги разгледаме и това да бъде здравната карта. Това е категорично нарушение на правилника на комисията, което означава, че по някакъв начин тази вечер трябва да се раздадат тези материали, за да може да се разгледат и да се консултираме. Защото, заседанието утре ще стане безпредметно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, вие сте опитен парламентарист, Комисията по здравеопазване по принцип не може да разглежда нищо и да гласува и приема, което не е влезнало по надлежния път в Народното събрание. Такива документи няма. Това е предварително изслушване, за да ни запознаят преди да влезнат документите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не виждам смисъл да се присъства на това заседание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е документ постъпил по надлежния ред в Народното събрание, а за сведение.
Колеги, благодаря за участието.
Закривам съвместното заседание между Комисията по здравеопазване и ръководството на Министерството на здравеопазването.

(Заседанието завърши в 20,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/