Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от ДАЗД за развитието на случая с децата на г-жа Румяна Спасова, местопребиваващи в Кралство Холандия и информация от институциите, компетентни по въпроса.
2. Разглеждане на случая на 5-годишния Марио Пейков относно твърдение за извършени блудствени действия върху детето и информация от компетентните органи за закрила на правата на детето.
П Р О Т О К О Л
№
На 05.06.2008 г., (четвъртък) от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от ДАЗД за развитието на случая с децата на г-жа Румяна Спасова, местопребиваващи в Кралство Холандия и информация от институциите, компетентни по въпроса.
2. Разглеждане на случая на 5-годишния Марио Пейков относно твърдение за извършени блудствени действия върху детето и информация от компетентните органи за закрила на правата на детето.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Евгения Живкова –зам.председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
*
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. В залата има необходимият кворум и можем да започнем работа. Предварително обявеният дневен ред се състои от две точки: 1. Информация от ДАЗД за развитието на случая с децата на г-жа Румяна Спасова, местопребиваващи в Кралство Холандия и информация от институциите, компетентни по въпроса. 2.Разглеждане на случая на 5-годишния Марио Пейков относно твърдение за извършени блудствени действия върху детето и информация от компетентните органи за закрила на правата на детето.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 8
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Гости на нашето заседание са:
1. г-жа Емилия Пенева – Прокурор от Върховна касационна прокуратура
2. г-н Милен Керемедчиев – зам.министър на външните работи
3. г-жа Елена Атанасова – представител на ДАЗД
4. г-жа Мая Михайлова – представител на ДАЗД
5. Елена Манасиева – представител на ДАЗД
6. Гинка Шуклева – представител на ДАЗД
7. Даринка Янкова – директор дирекция “Закрила на детето” – АСП
8. Тонислава Сотирова – Гл.експерт в Дирекция “Социална закрила и социално включване”
9. Виолета Ланджийска – главен инспектор и началник група “Детска педагогическа стая” при Столична дирекция “Полиция”
10. Г-жа Райчинова – зам.министър на правосъдието
11. Г-жа Милена Бекова – баба на Марио Пейков
12. Представители на Комисията по външна политика при Народното събрание
13. Г-жа Тоткова – представител на Омбудсмана, директор на дирекция “Жалби и сигнали”.
Уважаеми колеги, днешното заседание е продиктувано от сигнал, който получихме от българските медии и по-специално от в-к “24 часа”, а също така и от майката на двете деца, които се намират в Кралство Холандия. Тази информация постъпи в комисията и ръководството на комисията взе решение да проведе това заседание и да бъдат изслушани институциите по двата въпроса и по-специално по първата точка за двете деца, които са отнети от г-жа Румяна Спасова и се намират в Холандия и вече от 9 месеца никакви представители на българското посолство не са имали възможност да се срещнат с тези деца. На 02 юни 2008 г. е проведено заседание в Холандия, но нямаме по-подробна информация за това заседание и какво е решението на съда или може би още не е взето решение.
Аз бих искала да дам думата на представителите на Държавната агенция за закрила на детето, за да ни дадат по-актуална информация за тези няколко дни.
Г-ЖА ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Добър ден! Аз съм от Държавната агенция за закрила на детето. По принцип Държавната агенция за закрила на детето беше сезирана още през м.май 2007 година от майката Румяна Иванова, т.е. работим от близо една година по този случай. В момента на сезирането едно от децата беше български гражданин,става дума за момиченцето Ели, докато момченцето беше холандски гражданин и в последствие стана български гражданин.Постоянното им местожителство е в Холандия, гр.Хрьонинген. След като бяхме сезирани и се разбра, че децата са изведени от своята среда и са настанени в приемно семейство, ние веднага предприехме социално проучване на роднини, които евентуално биха могли да отглеждат децата и с помощта на отдела за закрила на детето в гр.Варна беше направено проучване за лелята и чичото на детето по майчина линия, които са изявили желание. Становището на отдела за закрила на детето е било, че в техен интерес би било децата да бъдат отглеждани заедно в гр.Бургас. Ние чрез посредничеството на Министерство на външните работи сме изпратили този доклад в Холандия, като самата г-жа Румяна Иванова чрез своя адвокат го е внесла в съдебно заседание. По принцип ние допълнително сме изпращали отново чрез Министерство на външните работи писма, за да разберем какво е движението по случая, като информацията която имаме, въпреки че е предавана чрез външно министерство е от г-жа Румяна Иванова. Информация от холандски орган не сме получавали, тъй като на нашите писма те са отговорили, че поради защита на личните данни не биха могли да ни предоставят информация и може да поискаме такава от майката. Същевременно ние сме изразявали нашето становище, базирано на социалният доклад и на това, че двете деца въпреки че са брат и сестра са разделени в две отделни приемни семейства, че им е нарушено правото да използват родния си език, тъй като те не са в такава езикова среда, въпреки че отговора от холандска страна, също препратена чрез външно министерство е, че в интерес на децата е те да бъдат в Холандия, за да се поддържа връзка с родителите, докато евентуалното им преместване в България ще затрудни тази връзка. Имаме сведения отново от майката г-жа Румяна Иванова, че такива срещи въобще не са провеждани. По принцип мисля, че колегите от Министерство на правосъдието и от Министерство на външните работи и от Агенцията за социално подпомагане работят по случая и те могат да допълнят, ако имат някаква информация, но нещо което е също така много вероятно, че вследствие отново на участие на българските медии в предаване по Нова телевизия на майката и нейният съпруг по повод този случай, към агенцията се обърна бащата на момиченцето – първият съпруг на майката. Те имат развод с майката, но неговите родителски права не са отнемани. Той също е изявил желание да поддържа контакт с дъщеря си.
По принцип българският доклад е бил отхвърлен по информация на майката и постъпи неофициално искане от нея по телефона да има представител на българската държава и да представи доклада в съдебно заседание.
Мисля, че информацията, която ви дадох е актуална.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Вие казахте, че малкото дете Вим има български паспорт, но при нас е постъпила вчера информация, че всъщност детето няма български паспорт и няма как да се издаде такъв, защото няма възможност да му се направят снимки.
Г-ЖА ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Да, това е възможно. Просто информацията, която имаме от майката е, че са предприети мерки и детето вече е български гражданин. Може би аз не съм се изразила коректно и аз нямам документи, които да показват това. Имам само информация от майката.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Колеги, предлагам да чуем представителите на поканените институции, защото информацията, която аз изчетох подробно е класифицирана и вие ако имате желание можете да я прочетете тук на място, тя е изключително противоречива, а също така няма никаква информация какво се случва с тези деца. Български представители въобще не са допускани до децата. Там се твърди, че вторият баща на момичето и бащата на Вим и майката отказват да се срещат с децата, защото холандските власти искат тези срещи да бъдат осъществени с психолог и в присъствието на полиция. Това е един от мотивите да не искат да се срещат с тях. Получава се информация от майката по отношение на воденето на делото, която също така е изключително противоречива.
Аз предлагам първо да чуем компетентните органи, да ни дадат допълнителна информация по случая и след това да зададем въпроси.
Господин Керемедчиев предлагам Вие да ни кажете няколко думи, а също така да чуем и становището на Консулският отдел от 30 май т.г., в което се цитира Конвенцията на ООН за закрила на детето и се посочва, че децата имат право да не бъдат отделяни от родителите и това не е в техен висш интерес.
Г-Н КЕРЕМЕДЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, Министерство на външните работи следи този случай от 2005 г. Всъщност от тогава започва конфликтът на госпожата със съдебните институции в Холандия. Наистина според мен в българските медии и обществото се натрупва най-вече мнението на майката, което според мен едностранчиво. Искам все пак да отбележа няколко факта. Бюрото “Грижа за детето”, така се нарича в Холандия тази институция е сезирано поради системно малтретиране на тези деца от бащата, който всъщност е доведен баща на голямото дете. Също така майката е била поставена в приют за малтретирани майки, които са жертва на домашен тормоз, така че става въпрос за едно системно нарушаване на техните права и едно системно малтретиране , за което това бюро се е сезирало и е предприело действия първо като посещения. Те многократно са посетили семейството, като имаме информация , в т.ч. и такава, която получихме по консулски път, че семейството категорично отказва да си сътрудничи с Бюрото “Грижа за детето” и също даже отправя заплахи за физическа саморазправа с тях. Не присъства на заседания на това бюро. Отказва да сътрудничи с бюрото. След всичко това възникнало напрежение между бюрото и семейството, семейството на г-жа Румяна Иванова още през 2006 г. е информирано, че тя може да напусне Холандия и да се завърне в България с децата и ако се завърне обратно в Холандия има голяма вероятност да повдигнат обвинения спрямо нея за малтретиране на тези деца и те да бъдат отнети. Госпожа Иванова се връща в България с децата, но по нейно осмотрение отново се връща в Холандия, въпреки че е предупредена че има тази опасност. Това е нейно право. Съответно “Бюрото “Грижа за детето” повдига обвинения и съдът постановява временно отнемане на родителски права на тези две деца. Тук ние сме направили постъпки, в т.ч. и аз извиках холандският посланик, с цел изясняване на ситуацията. Разбира се холандските власти твърдят, че това е право на страна-членка на Европейският съюз и нашето вмешателство в правораздавателния орган на страна-членка на Европейския съюз е неправилно.
Аз не бих искал да навлизам в полето на работата на нашата колежка, която ще разясни правните аспекти, но каква е ситуацията в момента. На малкото дете, което има българско гражданство не е издаден български паспорт или документ за самоличност, защото както знаете след промените в Закона за документите за самоличност единствено двамата родители трябва да присъстват при издаването на документ за самоличност на детето. Този закон е в сила и се спазва и ние не можем по никакъв начин дистанционно да издадем този паспорт, без присъствието на двамата родители е техният подпис. Бащата на по-голямото дете, както каза и колежката е изразил желанието си пред агенцията и министерството той да попечителства детето. Госпожа Иванова категорично отказа, даже се възмути, че изобщо той прави такива постъпки да се грижи за това дете.
В момента ситуацията е следната: имало е наистина заседание на съда, имало е желание от страна на г-н Тръпков – посланикът ни в Холандия да присъства на заседанието на съда, което е отхвърлено писмено от холандските власти, имаме го в писмен вид, така че той не можа да присъства на това заседание но холандския съд. Все още нямаме писменото становище на съда, но имаме информация, че е удължен с още една година срокът за попечителството над тези деца, т.е. ако това влезе в сила и ние го получим в писмен вид, означава че в следващата една година решението на съда ще се спази и че то е окончателно.
Що се касае до конвенцията и възможностите двете деца да бъдат заедно правна мярка съществува, но още един път казвам, че може би тук колежката ако позволите ще даде повече информация по този въпрос.
Това мога да кажа до момента, но както подчертах външно министерство е ангажирано с този случай от 2005 г. Първо случаят започва с голямото дете, след това през 2006 г. продължава. Ние от 2005 г. имаме информация за този и още предишният посланик, сега и настоящият посланик г-н Тръпков са в постоянна връзка с г-жа Иванова. Смятам, че информацията се подава едностранчиво и тук народните представители трябва да знаят точно как стоят нещата.
Благодаря ви!
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Керемедчиев. Както ни споменахте, Държавната агенция за закрила на децата е дала предписание и би могла да осъществи ролята на приемно семейство.
Г-ЖА РАЙЧИНОВА: Аз ще взема отношение, но ми се струва че малко разбъркано подхождаме към фактите и към това какво може да се направи. Няма да повтарям казаното до тук, ще кажа само , че трите институции Министерство на външните работи,Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на правосъдието сме били в постоянен контакт и размяна на информация относно всяко действие и съответно с препоръките какво би могло да се направи. Независимо от фактът, че Министерство на правосъдието няма компетентност и аз ще кажа по-нататък защо, да се намеси в тези случаи, всъщност ние сме изисквали постоянно информация от Министерството на правосъдието на Холандия, но на нито едно от писмата ни до този момент не беше отговорено по какъвто и да било начин, има пълно мълчание.
Освен фактите, изнесени от двете институции аз искам да обърна внимание на още един факт, който прави впечатление.Това е, че всички адвокати, които госпожа Иванова било по неин избор, било по предложение на българското посолство, предлагани да осъществяват нейната защита, не мога да цитирам какви са причините, но в много кратък срок след осъществяване на контакт с нея и запознаване очевидно със становището й се отказват от нейната защита. Това е нееднократен акт. Не мога да го коментирам, но искам да ви го поднеса като факт.
Това, което искам да стане ясно, за да можем да определим какво да бъде направено по въпросът , е доколко българската страна би могла да се позове на международен акт или конвенция, която да й даде право да иска едно или друго от холандската страна. Неприятният момент е, че Конвенцията за компетентност за приложимо право за закрила на децата, макар да е подписана , в момента е замразена и не се ползва от нито една от старите държави-членки на Европейския съюз, с изключение на 10-те държави, които бяха приети преди нас, т.е. Министерство на правосъдието не може поради тази причина да изпълнява ролята на централен орган по тази конвенция и да се намеси пряко и на това основание да използва механизмите на тази конвенция.
Искам обаче да подчертая, че дори и да можеше, съгласно тази конвенция компетентен е холандският съд по този въпрос, тъй като правилата за компетентност се определят от факта къде е местопребиваването на децата.
Вторият правен инструмент, който би могъл да бъде използван от България е Европейският регламент 2201 от 2003 година, в който изрично подчертавам, че отново /той не се различава толкова много от конвенцията/ изрично е подчертано, че компетентен да реши този въпрос е единствено и само съдът в страната на местопребиваването на децата. Това, което като подход обаче бихме могли да използваме и Министерство на правосъдието е предложило на агенцията и на външно министерство и имаме задвижване в тази посока, е възможността на регламент 2201, в чл.15 допустимост казусът да бъде пренесен и разглеждан от български съд при наличие на доказани обстоятелства в интерес на децата, пренесен като компетентен да го гледа българският съд. Уточнявам обаче, че за да се вземе решение казусът по компетентност да бъде прехвърлен в България, отново се изисква решението на холандски съд.
Ние сме подготвили предложения за стъпки, с цел ефективно решаване на казуса и аз накрая ще се спра на тях. В този смисъл и по отношение на този члена ние сме отправили препоръка чрез външно министерство към бащата на голямото дете, т.е. той да предяви такъв иск в България.
Втората възможност е по отношение на чл.56 от регламента, но отново по преценка единствено и само на холандския съд и детето въпреки, че е отнето от родителите, които се намират в Холандия – българската майка и холандския баща, ако съдът е преценил, че трябва да бъде изведено от това семейство, има правомощието да настани това дете, което се нуждае от закрила в.т.ч при близки, роднини в българска институция. Няма пречка да бъде в България и в такъв смисъл бяха нашите препоръки към Държавната агенция за закрила на детето да изготви тези социални доклади, които евентуално да мотивират холандският съд и при потвърждаване на това негово решение за отделяне на децата, има още една възможност – едната е биологичният баща, а другата е сестрата на майката и тези правни способи са възможни, дотолкова, доколкото холандският съд реши, че те са в интерес на децата. Искам само да вметна, че Конвенцията за закрила на децата на ООН се спазва и от холандските власти и тя е съобразена с постановяване на решението, с което изваждат децата и ги настаняват в институция.
Иска ми се да споделя с вас едни особено обезспокоителни факти за това, че холандските институции отказват всякаква информация по случая, както и достъп на представител на българското посолство до тях. Позволете ми да ги представя накратко, за да бъдат ясни за всички:
Имаме отказ за съдействие за предоставяне на подробна информация и за формулиране на възможност за участие на българската страна в процеса. Българското посолство е получило последователно от Министерство на правосъдието на Холандия референта за България за министерството от представители на Хагската конференция за международно частно право, от юрист от офиса на омбудсмана на Холандия, Министерството на младежта и семейството в Холандия, провинция Хрьонинген, община Хрьонинген, директора и началниците на отдели за благополучие на детето в Хрьонинген и от представители на Бюрото “Грижа на детето”.
Всички те са изразили едно и също мнение – госпожа Иванова следва да търси сама правната си защита, задължително да влезе в диалог и сътрудничество, което тя отказва до този момент.
Госпожа Маруся Любчева – евродепутат, се е обърнала към Градският наместник в областта, в която живее г-жа Румяна Иванова, но той е отказал съдействие поради липса на компетентност.
От наличните съдебни решения по делото е видно, че майката и децата са били малтретирани от бащата, което вероятно е основна причина за извеждане на децата от семейството им. От наличните документи е видно, че след посещения при психолог Ели е дала информация за това, че майка й Румяна Иванова е била малтретирана също по време на лечението на детето в Израел. Само ще уточня, че Ели страна от теласамия – заболяване на кръвта, което за съжаление не предвижда дълъг живот. Според някои от документите Ели не може да се приспособи към нито едно от приемните семейства, където е била настанявана. Информацията обаче за това е разнопосочна. В други документи причината е поведението на детето,а според майката причината обаче е в семействата, в които е била настанявана.
По последни данни, които има при нас Ели е настанена не в приемно семейство, а в институция за деца с умствена изостаналост, което е смущаващо, защото то не е дете с умствена изостаналост, а има друг проблем.
Госпожа Иванова и господин Вауер продължават да отказват да сътрудничат на бюрото за детска грижа, както и да се подложат на психологическо проучване, което е необходимо и на съда, за да може децата да бъдат върнати в семейството.
Сега ще кажа, че родителите са се обръщали за помощ към политическа партия “Християн юнит”, представители на която вземат въпроса под особено внимание в началото. След разговори с Бюрото “Грижа за децата”, партията преустановява, както и всички адвокати, наемани до този момент, контакта си с молителката с уговорката, че нямат повече ангажименти да я защитават.
Нека да се знае и това, че след разговор с бюрото, дори и репортер на вестник “Телеграф” се отказва да отразява случая във вестника. Не е ясно кое провокира всички да се отказват да се занимават с този случай.
Позволете ми да ви запозная с нашите предложения, които са както правни, така и политическата реакция на казуса:
1.Да се съсредоточат усилията на всички български институции, които работят по случая и най-вече на посолството на България в Холандия за осъществяване на лична среща на негов представител с децата.
Целта е да се установи какво е тяхното здравословно състояние и дали се чувстват спокойни в новата среда,така както е отразено в мотивите на представените ни съдебни решения, което е важно с оглед на фактите и мотивите на съда. Досега по наша информация посолството е успяло да проведе само един телефонен разговор, от което става ясно, че детето се радва при срещите с майки си и желае да се върне у дома при нея.
3. Да се провери кой представлява интересите на децата на съдебните заседания и дали те имат назначен процесуален представител ,различен от представители на г-жа Иванова и г-н Брауер пред съда.
4. Да се проучи въпросът дали според холандското законодателство е възможно децата да бъдат представлявани отделно на собствено основание, тъй като в случая има възможност и за противоречиви интереси на самите деца.
4. Да се установи дали действително и защо Ели е изпратена в Дом за деца с умствена изостаналост, при положение че данните от медицинските документи, които имаме ние не сочат за такова.
5.Да се установи дали в съдебните заседания, проведени на 23 май т.г. и на 2 юни т.г. съдът е изразил становище, тъй като все още никой няма информация по направените постъпки от бащата на Ели, бивш съпруг на г-жа Иванова за осъществяване на лични отношения с детето и за вземане за отглеждането му в България. Ако Ели желае това трябва да се знае, че съгласно регламента тя има право да бъде изслушана от съда и да даде своите аргументи дали иска или не иска това.
6.При всяка промяна в обстоятелствата да се търси възможност за прилагане на чл.15 и чл.76 от регламента, тези с които започнах, т.е. воденето на паралелни дела в България и повдигане на въпроса за прехвърляне на компетентността от холандския на българския съд.
7. Представител на ДАНС да участва в производствата по чл.76 ако започнат в България и ако холандското законодателство не възрази и не позволява това.
8. госпожа Иванова да бъде посъветвана да сътрудничи на бюрото, тъй като без това сътрудничество няма да бъдат постигнати резултати. Аз не знам защо това не се прави, при наличие на интерес от нейна страна да си върне децата. Това е много важно и би придвижило казуса напред.
9. На 19 юни 2008 г. в Брюксел ще се състои работна среща на представителните органи по регламент 2201, определени от държавите членки на Европейския съюз. Министерство на правосъдието, макар все още да не е централен орган ще изпрати свой представител на този форум. Ние смятаме, че е необходимо случаят да бъде представен, с цел да се обсъждат възможностите на централните органи за сътрудничество по разрешаването му.
10. Освен това считаме, че трябва да бъде създаде работна група от специалисти в областта на частното право и семейното право, представители на доктрината и практиката, която да разгледа случая, в т.ч. холандското законодателство, за което е необходимо да се осъществи контакт с холандски адвокати по този въпрос, за да може да се направи преценка доколко правните и политически мерки, които се вземат от българска страна са адекватни и биха били възприети от холандския съд. Да бъде обсъдена в т.ч. възможността да се предизвика анкета или друг вид комисия в Холандия, с помощта на неправителствени организации и с помощта разбира се на холандските и европейските институции за проверка на случая, тъй като очевидно няма достъп на българските институции до цялата документация и информация. Обяснението беше казано в началото, като се посочи аргумента за защита на лични данни. Те казват: “Искайте всичко от г-жа Румяна Иванова”. Госпожа Румяна Иванова поне в Министерство на правосъдието не е представила всичко.
Това е с което мога да допринеса за разглеждане на случая, но ако има някакви въпроси, по които има още факти бихме могли да коментираме.
Г-Н МИЛЕН КЕРЕМЕДЧИЕВ: Това, което каза колежката е изключително важно. Да, ние имаме български граждани, които трябва да защитаваме по всички начини, по които трябва да го направим това, но сътрудничеството на г-жа Иванова с холандските власти ще ни даде възможността ние да представляваме по някакъв начин правата на тези български граждани и холандският съд да прояви разбиране и да ни предостави колкото може повече информация. Отказът на г-жа Иванова да сътрудничи с холандските служби, отказът и да се подложи на психиатрично изследване в холандски психиатричен институт / тя казва че това ще я изкара невменяема / не ни дава възможност ние да помогнем и даже и да искаме да помогнем от решението на холандският съд зависи дали ще ни даде тази възможност за това правно сътрудничество.
Това е което исках да кажа допълнително. Благодаря.
Г-ЖА ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Аз искам само да кажа, че ние поначало сме гледали интересът всъщност на децата, а след като ние нямаме информация не можем да вземем отношение поради каква причина децата са били изведени от дома обективно и всъщност винаги нашите действия са били продиктувани от това, че просто искаме да помогнем на съда да събере достатъчно информация за вземане на решения, които биха били в интерес на децата.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз виждам, че има много въпроси, но предлагам да чуем и г-н Огнян Стоичков, който е посочен като адвокат, предложен от майката на децата г-жа Иванова и след това да зададем въпросите си.
Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден. Аз ще бъда кратък . Искам да ви кажа, че аз съм свързан с г-жа Иванова не като адвокат, а като акредитиран сътрудник в Европарламента на г-н Слави Бинев.Тя се свърза по телефона с мен и в последните два месеца съм провел множество разговори, а също така тя ми е изпратила цялата документация, с която тя разполага. Категорично не съм съгласен с изнесената информация от зам.министър Керемедчиев /моите уважения към г-н Керемедчиев/, защото действителната информация която пристига в Министерство на външните работи е по-различна и едностранна и общо взето холандското Министерство на външните работи е оторизираният орган, с който нашето Министерство на външните работи би следвало да кореспондира мълчи, не дава информация какво точно се случва с нашите сънародници, с двете български деца.
Ако позволите с две думи ще кажа какви са условията в приемните семейства в Холандия, защото ние следва да говорим най-вече действително както казаха и от Държавната агенция за закрила на детето за защита на интересите на тези две деца.
Първото приемно семейство, в което са настанени тези две деца всъщност не е семейство, а е една социално слаба холандка, която има извънбрачно дете от афроамериканец и живее с него.Факторът приемно семейство липсва.Тази социално слаба жена има договор със социалното бюро в Холандия, в Хьонинген да поема деца за гледане срещу възнаграждение – по 100 евро за двете деца. Това е всъщност като надомна работа, като плетене на мартеници. Вземаш някакви деца, плащат ти и ги гледаш. Как ги гледа тя? Има 90 страници, написани на ръка от малката Ели. На вашето внимание мога да оставя няколко страници от тях. Собственоръчно 12-годишната тогава Ели е написала тези неща. Тя казва, че всъщност са оставени на произвола на съдбата. Тази жена работи три дни в седмицата като продавачка и през останалото време всякакви приходящи от марокански произход и др., общо взето като комуна се живее там и който минава през тази квартира гледа да един ден тези две български деца и ги заключва в тоалетната. За това пише малката Ели.
По този начин холандските власти се грижат за нашите българчета. След множество жалби от родителите, двете деца се настаняват на различни адреси.От Държавната агенция за закрила на децата е направено запитване кое налага двете деца да бъдат разделени. По-лесно биха се адаптирали, ако те са заедно, като за малкото дете Вим и към момента от 18 май м.г. никой не знае къде се намира.Официалният отговор на властите е, че адресът е секретен и не може да бъде предоставен. Има запитване от нашата агенция защо режимът на свиждане и контакт с децата е нарушен и не се спазва. За последен път майката е виждала Ели през м.юни м.г. и след втората минута от свиждането са прекъснали разговора, защото се е провеждал на български език, в присъствието на полиция и социални работници. Те са казали, че не могат да говорят на български език. Последва нота, което прави чест на посолството и Консулският отдел в Хага и те разрешават великодушно още 15 минути. От м.юни м.г. тази майка не е виждала децата си. Както казах, те са разделени и само за Ели се знае, че е във второ приемно семейство, от което тя е била обвинена, че се е опитвала да прелъсти приемния си баща и двамата му сина, които са на 25 години. Както беше изнесено в информацията, това е едно болно дете, анемично с 12-часови инфузии /кръвопреливания/, то просто не може да ходи, а да не говорим за това, че дете на 12 години ще започне да прелъстява когото и да било.
Поради тези обвинения от социалният работник, това дете е настанено по моя информация в затвор за малолетни за 16 годишни, а не в дом за психично болни. Имаме снимки на този дом, който изглежда като гранична застава от Звездец от Студената война и няма никакъв контакт с детето. Социалните служби са казали, че осигуряват на Ели 24-часова здравна грижа в този дом, който всъщност е един затвор, в който тя няма право на достъп,на контакт, колети, храна и т.н.
В тази връзка не като неин адвокат, в никакъв случай, а като човек и като родител. Аз пак казвам, че съм юрист, но не съм адвокат на майката на Ели. Жалко, че в Министерство на правосъдието работят от една година по този въпрос и не са запознати с холандското законодателство. Жалко е , ако тепърва се запознаваме една година след изземването на децата с холандските закони. Също така е жалко посланик Тръпков да пише до социалното бюро в Хрьонинген. Това е един малък град и нашият посланик вместо да се обръща по дипломатически канали, кореспондира със социалното бюро в съответния малък град, което бюро му казва общо взето да си гледа работата или по точно казват: “Всичко сме предали на родителите, свържете се с тях”, след това той се свързва със Съвета за закрила на детето, който е аналогът на Държавната агенция за закрила на детето в България и съветът казва, че няма вмешателство в тези процеси и да се обърне към Министерство на външните работи, т.е. има едно препращане от институция в институция, едно неуважение от страна на холандските власти. Българските власти, най-вече Държавната агенция за закрила на децата са написали мотивирани писма, аз съм се запознал с тях, разговарял съм с г-жа Атанасова, която беше любезна да ми обясни нещата. Държавната агенция според мен каквото е могла е направила за децата, но Министерство на външните работи чрез Консулският отдел с една протестна нота или с друга дипломатическа стъпка би следвало да даде на Холандия знак, че има право на информация.
Аз не изпадам детайли кой кого е малтретирал, дали холандецът е бил децата си, но самото дете казва: “Аз искам да се върна при татко и при мама . Мамо, вземи ме от тук”. Както беше казано малката Ели 5 години се е лекувала в Израел. През това време е била на издръжка на майката Румяна Иванова. Обучавана е в Оксфордския филиал в Тел Авив. Тя там е добре обучавана, обучението е скъпоплатено. От тази Израелска болница преди известно време е постъпило искане от холандските власти Ели да бъде предоставена в Израел в болницата, за да се направи контролен преглед и са предложили това да стане в присъствието на социален работник от холандските социални служби. Холандската страна категорично е отказала на израелската болница нейният пациент да бъде доведен в Израел за контролен преглед. Не съм запознат с медицинските практики, но казаха че на това дете, вместо 12 часово кръвопреливане, което й правят в холандския затвор, може с едно хапче да бъдат туширани тези страдания, макар и временно, т.е. медицината е напреднала много повече от затворническата медицина, която е в момента. Холандия отказва и на България , и на Израел, в частност на израелската болница каквото и да било сътрудничество, като действително казва, че всички данни са секретни и Законът за закрила на личните данни им забранява да дават каквато и да ли информация, в т.ч. и здравна информация за детето, което считам за недопустимо и аз като юрист предлагам изцяло да се запознаем с документацията. Не казвам, че родителите и по-специално г-жа Иванова са сто процента прави. Самият факт, че ние една година след тези събития сме на тъмно е проблем за нас.
На второ място ако всичко, което аз казвам е истина, не виждам защо трябва да чакаме още няколко години както чакахме с медиците в Либия. Никой не може да изземе компетентността на холандският съд по регламент 2201, както никой не можа да изземе компетентността на либийският съд, но българската държава, макар и със закъснение поде медийна кампания и с осигуряване на адвокати и след 8 години сестрите бяха спасени.
Тези деца, особено Ели нямат време да чакат 8 години. Тя просто ще си отиде.
Това е което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Стоичков. Давам думата на н.п.Шарков.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Вие господин Стоичков от колко месеца казахте, че се занимавате с този случай?
Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз разговарям с нея от две години и половина по телефона.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми гости, въпреки различните мнения, аз искам да поздравя г-жа Райчинова, защото от нея чух само предложения за това какво трябва да се прави от тук нататък. Струва ми се, че някак си много бързо хвърляме обвинения и така както си говорим помежду си и слушаме цялата одисея много бързо хвърляме обвинения и сме готови едва ли не обвиним майката. Аз съм прочел написаното тук и ми става абсолютно ясно, че холандците отказват тотално да ни съдействат, при положение че става въпрос за български граждани, че става въпрос за българско дете и ако обикалят по нашите детски домове и ни разнасят след това из европейският парламент, то те си заслужават сериозна намеса от наша страна. Аз по друг начин не мога да го кажа. Хората казват, че трябва да продължи лечението. Вероятно майката се е свързала и е помолила те да направят такова искане от Израел, но те и на тях отказват лечение.По кое законодателство, по коя Конвенция за детето двете деца се разделят и една година нямат никакъв контакт с майката. При живи деца родителят да не знае къде са му децата. Аз не знам колко години България трябва да бъде член на Европейският съюз, за да започне да се държи по такъв начин.
Предполагам, че има доста стъпки, които могат да бъдат направени от Министерството на външните работи. Предполагам, че това не е последното заседание, на което ние ще разглеждаме този въпрос, защото в интерес на истината на мен би ми се искало той да бъде решен в полза на детето, защото тук чух една реплика: “Трябва да направим така, че да помогнем на холандския съд да има повече информация и да вземе правилното решение”. Защо ще помагаме на холандският съд? Аз искам да помогнем на това дете, което е български гражданин.
Г-ЖА ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Аз мисля, че целта на това заседание е да потърсим заедно някакво разрешение на въпроса. Ние работим с външно министерство и с други случаи на деца, които са в Холандия и които са настанени в приемни семейства, а не само в Хрьонинген, но и в други градове. Има случаи на деца, вследствие на социални доклади от отделите за закрила на детето и вследствие на намесата на външно министерство са върнати в България. Просто искам да кажа, че в други случаи, когато родителите са сътрудничили,има положително разрешение на случая.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Аз искам да задам един последен въпрос, с което и ще завърша. Ще Ви помоля, госпожо председател, тъй като това е нова информация за мен, нека на следващото заседание на комисията, аз лично бих искал да получа информация колко български деца са настанени в холандски приемни семейства и в колко случая сме имали такъв проблем и какви са техните семейства.В цял свят на приемните семейства се плаща и това е правилно, но друг е начинът по който се избират тези приемни семейства. По-скоро това в някаква тенденция ли се превръща? Ние трябва да намерим начинът, по който би се решил този проблем.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря на всички институции и на всички, които са тук. Получихме различна информация, но пъзелът някак си не можем изцяло да го наредим, след това, което чухме дотук. Изцяло подкрепям г-н Шарков и аз недоумявам по никакъв начин, че един български гражданин, говоря за детето, което е отнето от родителите, то трябва по най-бързият начин да бъде върнато в България и да се вземе решение в какво семейство ще бъде настанено.Как холандската държава си позволява без знанието на българската държава да настани в приемствено холандско семейство български гражданин.Аз мисля, че външно министерство трябва по най-бързият начин да отреагира по този въпрос.
Аз изслушах информацията и ми стана ясно, че бащата е малтретирал децата.Съществената част е защо са отнети и от майката. Тя живее при него, но тя малтретира ли ги или не. Точно този въпрос трябва да се изясни. Вторият въпрос е след като майката веднъж се връща със своите деца в България, при положение, че е предупредена тя отново отива в Холандия. Това са основните въпроси и си мисля също така, че майката чрез българските институции, а не само чрез адвоката, да се проведе един разговор, а не да се получава някаква махленска свата и въпросът да се разнася по медиите, да се излъчва по телевизията и т.н. Да стане ясно този човек защо отказва да бъде освидетелстван в Холандия. В България тази процедура може да бъде свършена по-бързо и резултатът от това освидетелствуване може да бъде представен на холандската държава. Няма начин да не го приеме, тъй като ние вече сме член на Европейският съюз и всички резултати,които тук ги имаме трябва да се съобразява с тях.
Отново искам да кажа, че апелът ми е към външно министерство по възможно най-добрият начин да реагира. Как български гражданин е настанен в холандско семейство без знанието на държавата, при положение че той е отнет от родителите? Моля да ми отговорите на този въпрос.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми зам.министри, аз имам един конкретен въпрос. Доколкото ние сме се запознали с документите, които ни бяха предоставени аз имам едно конкретно питане, което е изключително важно. От Министерство на външните работи заявиха, че са запознати с проблемът от 2005 година. От Агенцията за закрила на децата казаха, че са запознати от м.май 2007 г. Аз имам конкретен въпрос към Министерство на външните работи. Те когато са разбрали за този проблем защо не са информирали Държавната агенция за закрила на детето? Много важен момент е защо след като майката е била предупредена, била е в България, не се е срещнала с представители на Държавната агенция за закрила на детето. Ако Министерство на външните работи е предупредило агенцията, би следвало да бъде проведен един задълбочен разговор с майката и да бъдат изяснени причините. Ние винаги говорим за координация между отделните институции, особено когато става въпрос за деца. Моля да получа отговор на този изключително важен въпрос.
Второ аз считам, че ние като законодателна комисия не би следвало да се впускаме в разсъждения кой е крив и кой е прав, за това си има компетентни органи. Ние трябва да разглеждаме нещата принципно.
Аз имам още два конкретни въпроса.Министерство на външните работи на различни нива е водило преписки и то има много по-силни инструменти да бъде осъществен разговор на ниво, ако щете и на министерско ниво да бъде отнесен въпросът, за да се получи яснота. Защо то не е предприело такива стъпки? Мисля, че нещата се въртят на по-ниско ниво и те са зациклили, т.е. в случая няма законодателна предпоставка за решаване на проблема.
Вторият ми въпрос е следният: В момента някои от политическите сили имат евродепутати.Смятам , че представителят от Коалиция за България г-жа Маруся Любчева е трябвало да отнесе въпросът към съответните европейски институции.
Г-Н МИЛЕН КЕРЕМЕДЧИЕВ: Както казах в началото през 2005 и 2006 година външно министерство беше информирано за възникнал проблем, но той беше от консулски характер. Там не ставаше въпрос за малтретиране на деца. На 27 януари 2007 година настойникът, това е холандският гражданин, иска майката на двете деца да напусне страната без паспортите на децата, което е невъзможно.Тридесет минути по-късно същият този настойник съобщава, че ако майката изведе децата и напуснат Холандия, той ще се обърне към Интерпол с обвинение за трафик на деца, т.е. ние сме запознати с този случай от 2006 година, но това беше консулски въпрос, това не беше въпрос за малтретиране на деца или за решение за отнемането на родителски права, въз основа на обвинение за малтретиране на тези деца, за това в момента в който този консулски въпрос относно извеждането на децата извън страната без документи за самоличност се превърна вече в обвинение на Бюрото “Грижа за децата” в проблем, относно малтретирането им и желанието на това бюро да се обърне към съда и съда да постанови временно извеждане на децата от това семейство , вече ние информирахме Агенцията за закрила на децата. С цялото уважение към Вас, аз смятам че ние правилно реагирахме, защото този консулски въпрос се превърна в казус, който вече е и правен и е от правомощията на агенцията. Що се касае до конкретните предложения, които даде моята колежка от Министерство на правосъдието, разбира се че трябва да се представят такива предложения, защото става въпрос вече за правни аспекти и правни взаимоотношения, така че нормално е те да дадат конкретните предложения и ние да се опитаме да ги репрезентираме.
Що се касае до Вашият въпрос, свързан с поставяне на проблемът на възможно най-високо ниво, с цялото ми уважение и скромната длъжност, която заемам искам да кажа, че в момента нивото на което ние сме повдигнали въпросите е подобаващо, освен разбира се посланика на всички възможни места да постави този съществуващ проблем. Аз ви казах, че извиках холандският посланик в България. Това е нивото, към което ние можем да се обърнем от министерството, тъй като това е най-високият представител на холандската държава в България. Аз извиках холандският посланик в министерството и разговарях с него два пъти. Единият път беше неформален разговор, а другият път разговорът беше официален. Едно извикване на посланик за разговори в дипломацията се счита за едно сериозно обръщане на внимание по определен казус. Господин посланикът ме уведоми, че г-жа Иванова се е свързала и с него, но той е отказал да разговаря с нея и помоли да не се намесва посолството докато не излезе решението на съда в Холандия. Това е становището на холандският посланик.
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря госпожо председател. Аз с особено внимание и загриженост изслушах колегите, които представиха информация за направеното по случая и съм убедена, че и Министерство на външните работи , Министерство на правосъдието, Агенцията за закрила на децата и институцията на омбудсмана са работили сериозно по случая.
Факт е, че колкото повече слушам и колкото повече чета, толкова повече се обърквам за този казус. Аз съзирам много дълбоки противоречия във всичко, което чух. Едно обаче ми е ясно. Очевидно е, че в някаква степен отсъства волята на майката да сътрудничи на холандските правораздавателни органи. Аз мисля, че от майката в най-голяма степен зависи съдбата на детето и всички тук като майки ще сме готови да сътрудничим, както се казва и с дявола да се съюзим, само и само децата ни да бъдат добре. Всички сме го изпитали в не толкова драматични ситуации разбира се. Убедена съм, че представители на холандската държава не просто са отишли и са взели децата от майката, а са спазени съответни процедури, за които тя е била информирана и би могла да предотврати някои от тях. За мен е необяснимо поведението на майката и знам, че ако наистина съдът постанови за децата и особено за голямото дете, което е в недобро здравословно състояние извеждане на семейството за още една година, това нещо ще се случи, тъй като така повеляват холандските закони. Агенцията в България също работи по определени правила, спазва определени процедури и извежда децата от семейството само в случаи, в които те нямат условия да живеят добре.
Аз честно ви казвам, че съвсем се обърках, но ми е ясно това, че институциите правят всичко възможно казусът да бъде решен по възможно най-добрият начин.
Благодаря ви.
Г-ЖА ТОТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще започна с това, че Омбудсмана може да разглежда случаи, по които е сезиран за нарушени права на територията на Република България и от органи на Република България -административни, общински или държавни или пък такива, които предоставят обществени услуги. Той не е компетентен да се занимава с въпроси, които са на територията на друга държава. Естествено там има други органи, които имат същите или подобни функции на българският омбудсман , още повече че съгласно закона, по който работи омбудсмана по въпроси, които са поставени за разрешаване от органи на съдебната система също са извън неговите правомощия.В случая дори да имаше такива права, омбудсмана по силата дори на другата разпоредба пак не може да се занимава. Но тъй като повдигнатите пред омбудсмана по специална лична жалба от г-жа Румяна Иванова въпроси представляват наистина много сериозна тревога и няма как всеки да не се впечатли от това, което се изнася и не може с лека ръка да се каже : “Това не е вярно” и просто да разчитаме на това, че някой ни убеждава в друго.
Нашата институция много сериозно започна да работи по този въпрос, разбира се не с идеята да даде преценка на решението на съда в Холандия, в град Хрьонинген. Първо с г-жа Иванова бяха проведени много разговори, в резултат на които тя ни предостави допълнителна информация, тъй като първоначалното обръщение не съдържаше минимума от информация, което би могло да ни послужи за някакви действия, които могат да се предприемат от омбудсмана, бяха проведени разговори с представители и експерти от Министерство на правосъдието,за да се обсъдят евентуални възможни действия, които биха могли в приетият от европейската общност ред да могат да бъдат предприети от българската държава. Освен това се направи среща-разговор с експерти от Държавната агенция за закрила на детето за възможни пак такива действия. Отделно от това омбудсманът разговоря и с посланика, с наши експерти с представители на посолството и с консула на Холандия. Трябва да кажа, че ние използвахме и малко нетрадиционни средства и чрез представителството на УНИЦЕФ в България се свързахме с представителството на УНИЦЕФ в Холандия , за да кажат те разговаряхме с тях дали има такива пътища. Проведохме разговори с нашият аналог омбудсмана на Холандия, за да кажат те дали те също биха били в състояние да предприемат действия. За съжаление при тях съществуват също такива ограничения когато въпросите вече са отнесени за решаване в съдебната инстанция и те също не могат да вземат отношение, но въпреки всичко продължаваме да търсим този механизъм, който би могъл чрез омбудсмана на Холандия да се получи информация.
В резултат на разговорите омбудсманът с различни експерти се достигна до някои инициативи, които бяха реализирани. За всичко това ние сме информирали г-жа Румяна Спасова, ние сме информирали за изразената позиция на омбудсмана българските власти, които са в течение на всичко. Госпожа Румяна Иванова е в контакт с тях, това е безспорно доказано. Те са и оказвали необходимата подкрепа. Някой може да каже ,че тази подкрепа не е пълна. Аз не бих могла да кажа, защото не съм такъв експерт, но според нас те са и оказвали необходимата подкрепа и това е документирано и в самото посолство от началото на 2007 година. За предходните периоди няма информация, но вероятно външно министерство разполага с такава информация. Случаят поставя много въпроси, в.ч. и у всеки един от нас, включително въпроси, на които ние не можем да си отговорим, например защо са разделени децата. Това е въпрос, който не намира отговор от тези обемни материали, с които разполагаме и разбира се можем да имаме съмнения в една или друга посока и някакви разсъждения. За да се отговори убедително на тези въпроси и с емоцията , с която е съпроводен този случай, трябва да се създаде тази работна група, защото трябва да се отговори на много въпроси. Те бяха поставени пред нас тук. Предлагам да се създаде такава работна група, която да даде обективна оценка какво може да се направи, в т.ч. и с нашите представители в Европейският парламент.
Сигурно много хора често отварят страницата на Европейският парламент. Ние виждаме, че те участват там, в т.ч. и в една непозната процедура за нашият парламент – правото на едноминутни изказвания и те биха могли да използват тези възможности и да поставят въпросът, който обсъждаме, но това е право на тяхна преценка.
Аз смятам, че въпросите, които постави зам.министърът на правосъдието г-жа Райчинова, заедно с Министерство на външните работи и другите органи са целесъобразни и предлагам да се направи един план за работа, защото може би след един месец пак ще казваме, че е късно. Мисля, чуе инициативата на комисията е точно за това – да се координират усилията, за да може да се състави такава програма, по която да може да се действа, така че ние да можем да защитаваме нашите права като граждани на Европа.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. Ние нямаме координираща функция. Поехме тази инициатива, защото бяхме сезирани от няколко източника. Координиращата функция е на Държавната агенция за закрила на детето, но поемаме ангажимента да следим случая и ще искаме да получаваме периодично информация.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз също имах намерение да направя едно подобно предложение, защото е очевидно, че ние можем да продължим разговора и да поставим въпроси и да получим възможни отговори, по които да спорим. Това днес едва ли ще ни бъде полезно.Мисля си, че ако има нещо важно това е съдбата на две деца, от които безспорно български гражданин.От тази гледна точка аз смятам, че е добре тази координираща група ясно да разпише ангажиментите си, още повече че разбрах , че г-жа Маруся Любчева е наясно със случая и че се е опитала да предприеме някакви действия, които така или иначе не са били особено успешни, но все пак са направени стъпки в тази посока. Аз смятам, че ние като комисия ще изпълним своите правомощия да упражняваме парламентарен контрол,ходът на тези действия да бъде ясен и за нас и да търсим всички възможности, които българската държава може да заяви и да предприеме, за да се случи наистина нещо, защото иначе разговорът става тягостен и според мен твърде обиден за нашата държава, защото каквито и да са характеристиките не холандското правосъдие , правораздавателна система и законодателство аз продължавам да нямам отговор на въпроса защо представител на българското посолство няма достъп до едно дете, което е български гражданин, каквито и да са характеристиките на този процес. Ясно е, че ние днес този отговор няма да го получим, така че по-добре е да бъдат предприети практически действия , отколкото да ги обсъждаме като възможности.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова. Аз предлагам да приключим с първа точка, но преди това искам да направя едно предложение към г-жа Райчинова. Ако е възможно да ни предоставите Вашите предложения в писмен вид, за да може да се предприемат инициативи до Съвета на Европа, да бъде проучен този случай и да се съдейства, тъй като регламент 2201 от 2003 г. е на Съвета на Европа и би трябвало там също да се обърнем евентуално за съдействие.
Аз също така Ви препоръчвам да разговаряте с г-жа Миглена Тачева. На срещата си с г-жа Бокикио на 12 юни т.г., когато тя ще пристигне в България да постави този въпрос.
Г-ЖА ЕМИЛИЯ ПЕНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, като представител на Върховна касационна прокуратура се изненадвам от фактът, че институциите коментираха до момента този случай, а не са счели за необходимо да уведомят Прокуратурата и да подадат сигнал до нея във връзка с този случай. Ние нямаме такива данни, при положение ,че със случаят се занимавате от 2005 г. Сега няма да правя каквито и да било коментари в тази връзка, а просто искам да ви помоля да бъдете така добри да представите във Върховна касационна прокуратура на вниманието на Гл.прокурор всички материали, които има по случая, заедно с приложени заверени копия на всички документи, събрани към момента, за да може да се образува съответна преписка първоначално в Международен отдел, където също има известни възможности за разследване на случая и за контакти с холандските правораздавателни органи и най-после да се започне едно сериозно проучване на случая. До момента дори не се познава холандското законодателство от нас, дори не се знае със сигурност с какви процедури по това холандско законодателство са предприети по отношение на тези деца.Мисля, че ще бъде една добра възможност да използвате капацитетът и на Прокуратурата. При всички случаи е имало данни за малтретиране на деца както разбирам, има данни за злепоставяне на деца, т.е. има данни, които се считат за престъпление от общ характер. В такъв случай, при всякакви такива данни , независимо дали те могат да се приемат към даден момент за достоверни , независимо от това дали се знае кой е извършителят и т.н. компетентните органи са длъжни веднага да сигнализират Прокуратурата, което към момента не е направено.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева , но искам да Ви информирам, че справката която съм получила е на разположение в комисията ще Ви я предоставя. Тя е както казах конфиденциална и в нея пише, че Прокуратурата е излязла с идентично становище с това на Министерството на правосъдието. Аз смятам, че Вие би трябвало да имате информация по случая.
Г-ЖА РАЙЧИНОВА: Госпожо председател, искам само да кажа, че становището на Върховна касационна прокуратура е, че липсва основание за намеса, че няма данни за извършено престъпление. Тук става дума за случай с международно частно правен характер/ цитирам/ и по всяка вероятност е приложим регламент 2201.
Г-ЖА ЕМИЛИЯ ПЕНЕВА: За днешната среща аз бях уведомена вчера в 15.00 часа. В писмото, с което съм уведомена не е посочен номер на прокурорска преписка и сами разбирате , че при това положение не е възможно да се издири в сложната система на Прокуратурата евентуална кореспонденция с всички тези органи и евентуални преписки, за това много ви моля не само в този случай, но и във всички други случаи , когато цитирате преписки до Върховна касационна прокуратура винаги посочвайте номерата, независимо дали са актуални или не, защото както виждате при този случай се получава разминаване.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Сигналът е постъпил първо при Вас, ние сме последната институция, която е сезирана чрез медиите и чрез едно наше посолство. Всъщност ние сме Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и изслушваме становището на всички отговорни институции по случая и не е наша работа да се занимаваме с подобни неща.Тези Ваши изисквания трябва да бъдат насочени към хората, които седят до Вас в момента.
Г-ЖА ЕМИЛИЯ ПЕНЕВА:В материалите, който сме получили не се споменава нито един ред, че е изпратена преписка до Върховна касационна прокуратура.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Предлагам в срок от един месеца да се самосезирате и да ни уведомите отново за случаят, който разгледахме днес.
Благодаря на всички, които взеха участие при разглеждането на точка първа от дневния ред.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разглеждане на случая на 5-годишния Марио Пейков относно твърдение за извършени блудствени действия върху детето и информация от компетентните органи за закрила на правата на детето.
Предлагам да получим информация от Държавната агенция за закрила на детето, която е дала предписания по случая, а също така и от представителите на Агенцията за социално подпомагане, след това предлагам да чуем и бабата на Марио.
Г-ЖА ЕЛЕНА МАНАСИЕВА: Аз съм представител на Държавната агенция за закрила на детето, дирекция “Контрол по правата на детето”.Няма да отегчавам комисията с много информация, бих искала само да кажа, че познавам случая още от самото постъпване на сигнала в държавната агенция. Разговаряла съм лично с госпожа Бекова. От тогава до настоящият момент Държавната агенция за закрила на детето е извършила проверка на действията на отдела за закрила на детето в Дирекцията за социално подпомагане Лозенец, които са компетентният орган за предприемане на необходимите мерки за закрила на детето. Констатирани са редица нарушения, дадени са предписания, за които имаме отговор, че са изпълнени в посочените срокове. Освен това многократно са давани и методически указания на Дирекция “Социално подпомагане”, като последният доклад за предоставената методическа подкрепа е от 22 май т.г.
Това е информацията, която бих могла да ви дам в момента. Готова съм да отговарям на въпроси към Държавната агенция за закрила на детето.
Г-ЖА ДАРИНКА ЯНКОВА: Уважаеми дами и господа, аз съм от дирекцията за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане.
Аз ще се опитам съвсем накратко да представя действията на Дирекция “Социално подпомагане” Лозенец, която е компетентна и работи пряко по случая на детето Марио Пейков. Работата по случаят с детето започна по повод на сигнал за евентуални блудствени действия на бабата г-жа Бекова на 30.08.2007 г., така че отдела започва спешни действия за проучване на този сигнал. Оценка на сигналът е извършена и на този етап от работата се включва среща , спешно посещение на обекта, наблюдение на детето, разговор с детето, разговор с майката, със съжителстващото лице, спрямо когото е сигналът за блудство. Искам да поясня, че това е дете на разведени родители и родителските права са предоставени на майката,която се грижи за него и има второ дете на възраст 1 година и няколко месеца от съжителстващото с нея лице г-н Скендеров.
Проведени са срещи с бабата на детето. На 31 август 2007 г. е проведена среща и с биологичният баща, който живее в Гърция и е посетил отдела.
Проучвания е имало и това, до което се стигна в процеса на оценка на сигнала е , че не се обективират данни за блудствени действия. Искам да кажа, че оценката на социалните работници не е само на база тяхната социална експертност да водят интервю и да наблюдават. Тук те се базират и на събраните медицински документи,които би следвало да имат една сериозна стойност и аргумент за това какви действия да предприемат социалните работници.
Аз ще ви покажа и съдебно-психиатрична експертиза, която има заключение, че детето е дало показания за този разказ , който г-жа Бекова цитира в своите жалби и заключението е, че не може да се разчита на вербално възпроизвеждане на фактите в случая и че правилното отражение на тази ситуация може да се изследва в период от време чрез наблюдение на детето, игрови ситуации, отношение към рисунки и т.н.
Има две противоречиви медицинско-съдебни експертизи, в които много силно впечатление прави, че първата за която е заведено детето от своята баба г-жа Бекова има насока, че би могло констатацията, която се прави на детето да е при обстоятелствата, които детето е споделило. Само след два дни експертизата, която предоставя майката, където тя вече води детето, отговаря вече пък на нейната теза, че няма такива обективни данни. Ние също сме дирекция, която има административна функция спрямо отделите за закрила на детето и фактически сме обсъждали с колегите и сме ги съветвали тези експертизи да бъдат сведени до знанието на прокуратурата, за да можем да преценим коя е вярната и коя е невярната теза.Искам да кажа, че колегите са препоръчали и на детето и му е направена психологическа експертиза от психолога г-жа Румяна Милушева.
Това са данните, които отделът за закрила на детето разполага. Там заключението също е, че не се обективират данни за социално насилие. Работата на отделът независимо от това е насочена към продължаване на работата по този случай, детето да се наблюдава регулярно, да се провеждат срещи и контакти с майката и въпреки това не можем да кажем, че нямаме категоричната информация и че имаме спокойствието и бихме позволили колегите да затворят този случай. До сега детето се наблюдава, предприемат се мерки в семейна среда с майката. Майката по никакъв начин не възпрепятства посещенията на социалните работници и наблюдението в дома.Нещо повече, майката е насочена за ползване на съответни услуги – социални слуги, психологическа подкрепа. Много експертни становища се базират и на това, че при тази ситуация би трябвало с детето да работи и психолог.
На последните работни срещи на организации, които са утвърдени като работещи с проблемите на детето се постави въпросът да се потърси нова експертиза.
Бих искала да се спра и на проверката на Държавната агенция за закрила на детето, която издаде задължителни предписания и да ви уверя, че Агенцията за социално подпомагане винаги, когато се запознава с предписанията на държавната агенция се обръщаме съвсем официално към регионалните ни дирекции, които имат контролни функции в съответният регион, така че предписанията са сведени до тях и беше наблюдавано тяхното изпълнение. До нас и до г-жа Местан пристигна доклад, в който е описано , че тези предписания са изпълнени.
Моето скромно експертно мнение е, че когато говорим за работа по случай, социалните работници работят на две нива. От една страна те спазват алгоритъмът и стъпките, които са вписани в нормативната уредба, т.е. те администрират воденето на случая, но качеството на свършената работа зависи от компетентността на социалния работник във всеки един момент от тези стъпки, където вече той не е администратор, а е експерта, професионалиста и това е човека, който извършва този процес. В този смисъл, за да направя връзка с предписанията на Държавната агенция за закрила на детето искам да кажа, че колегите явно бяха работили. Видимо беше , че те и на срещи споделяха много неща. По-скоро тук имаше един процес на неотразяване и на неспазване на този алгоритъм на водене на случай. Към днешна дата нещата са поправени, естествено и с наша методическа подкрепа, но в крайна сметка от всичко това до момента становището на отдела за закрила на детето е, че няма сигурни данни , които да наложат да кажем, че с това дете има блудство. Не искам да възприемате моят коментар и да смятате, че ние сме разследващи органи и искам да кажа, че много важно е да имаме доказателства, за да може отдела за закрила на детето да предприеме мерки. Ако детето следва да бъде изведено от семейната среда, това става по съдебен ред и фактически тази стъпка трябва да бъде сериозно аргументирана. Когато отделът не намира обективни данни, вижда едно весело дете, което играе и което общува с този господин, нарича го тати, не може да стигне до нищо, което да му послужи като доказателство и няма как да предприеме такава стъпка.
Нашата работа продължава и на 28 май т.г. имаше работна среща, на която присъстваха представители на Агенцията за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето и указанията са били в една насока – да се продължи работата по случая, да се потърсят нови възможности за подкрепа на майката и на детето, което от една страна е подкрепа, от друга страна е изследване на случая.
Благодаря.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Ние получихме информация, че има заповед на Агенцията за социално подпомагане за извеждане на детето от семейството след задържането на г-н Скендеров и тази заповед е от 31 август 2007 г. и имало ли е такава, която след това е била отменена.
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Да, така е. Дирекция за социално подпомагане пуска заповед за извеждане на детето в деня, в който получава сигнал и от дознател да предприеме спешни действия и г-н Скендеров е задържан за 72 часа. По-скоро тази заповед е издадена в изпълнение на това указание и тя е отменена по незаконосъобразност от Регионална дирекция София, защото това е редът, по който тя може да бъде обжалвана. В един от аргументите на Регионална дирекция София се казва, че липсва социално проучване. Тази заповед е предприета като спешна мярка. Тя не е аргументирана чрез социално проучване.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Аз изслушах подробно това, което Вие изложихте като информация и искам да попитам детето работило ли е с психолози и какво е тяхното становище относно въпросът за блудството?
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Оценката на риска на детето от насилие е направена от психолог, работещ в отделът ни в Лозенец и е изготвена по методика на Държавната агенция за закрила на детето. Психологът участва при посещенията заедно със социалният работник. Детето е насочено и към психолог в комплекса Социални услуги за деца и семейства София.
Психологът не е установил, както и клиничният психолог, което е видно от експертизата, която ви показах и която е изготвена от г-жа Милушева наличието на блудство. В експертизата се казва, че от проведените изследвания не се обективират данни за емоционално разстройство и изживяна психотравма от сексуално насилие.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:Госпожо Янкова, Вие казахте че има заключение на клиничният психолог. Той според мен би трябвало да даде отговор в края на краищата нормално ли е и как точно се случва едно дете на 5 години да си измисли и сподели с баба си един толкова забавен разказ. Аз смятам, че за да направиш един подобен разказ пред баба си и да споделиш тези неща, ти трябва да си го базирал на някакъв социален опит. Този проблем ме тормози от началото на Вашето изложение, което в края на краищата всичко, което от там нататък върви като наблюдение, колкото ние да обясняваме какви са стъпките, как се аргументира заповед и как се отменя тази заповед, най-малкото клиничният или детският психолог трябва да даде отговор на този въпрос. Аз се надявам, че имате подобна информация, тъй като вие сте наблюдавали детето и сте го гледали в развитие.
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Становището на психологът, който провежда наблюдението е , че не се обективират данни за социално насилие.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Тези данни, за които Вие говорите са в рамките на 5 месеца. Едно дете на 5 години през такъв голям период не би могло да помни какво е казало преди 5 месеца и да повтори същото. Някак си не се връзват нещата. Ние сме сезирани от семейството на това дете, би трябвало да обърнем внимание на този случай.
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Въпросът е наистина защо това дете споделя тази история пред баба си и на какво се дължи това. В крайна сметка трябва експертна преценка, която да даде някакво обяснение. Аз ви казах, че ние ще продължим работа с психолози, които не само ще подкрепят детето, което в момента има сериозно преживяване и малко е разделено от баба си, тъй като там има сериозен конфликт, има дистанция и е нормално това дете да бъде въвлечено по някакъв ред в тези конфликти и е нормално да бъде подкрепено, но наистина ние ще предприемем стъпки непрекъснато да се изследва и да се направи една експертна преценка, която да бъде аргументирана.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Госпожо Янкова, това дете след като има логопедичен дефект посещава ли логопед, ходи ли на детска градина? Може ли на този въпрос да ми отговорите.
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Детето не ходи на детска градина и обяснението на майката е, че тя отглежда малкото си дете и иска да се възползва да гледа и двете деца.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Защо не съдействате това дете да посещава логопед?
Г-ЖА ДАРИНА ЯНКОВА: Детето е насочено към всякакъв вид услуги и наистина имаше един момент, при който се поставяха известни условия и ние на последната среща точно това сме обяснили, че детето трябва да има достъп до тези специалисти. Ще ви информираме допълнително за това.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз бих искала да дам думата на г-жа Бекова да ни обясни за случая накратко, тъй като трябва да приключваме заседанието и ще помоля също така да ни информирате периодично за този случай и за това дали се изпълняват предписанията, които се дават от Държавната агенция за закрила на детето.
Г-ЖА МИЛЕНА БЕКОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа, аз искам да се обърна към вас, защото 9 месеца се опитвам да помогна на моят внук и в никакъв случай не мога да се съглася с думите на г-жа Янкова, първо защото аз имам съдебно-медицинска експертиза, която мога да ви предоставя. От това, за което г-жа Янкова говори нищо не се разбра, все едно няма следствие. Това следствие продължава даже и в момента. Следствието се провеждаше в продължение на 6 месеца и беше прекратено през м.февруари т.г. Ние с биологичният баща обжалвахме решението, след което съдът се произнесе с определение, че отменя прекратяването на следствието за доразследване. Просто г-жа Янкова нищо не каза във връзка с това разследване.
Ето, това е съдебно-медицинска експертиза, направена на 27-ми. Тази съдебно-медицинска експертиза не съм направила аз лично. Изпратиха ме от Столична дирекция Полиция , след като вече е образувано дознание, след като съм подала сигнал след преглед в Институт “Пирогов” на дежурен хирург, който ме изпраща в Съдебна медицина, но аз вече подавам сигнал, след като детето ми е разказало за тези ужасни неща. Какво е заключението на съдебно-медицинската експертиза?. В нея се казва следното: “ На Марио Ники Петров е установено повърхностно разкъсване на лигавицата на ануса към 12.00 часа по часовниковия циферблат, покрито с белезникав налеп. На тялото и крайниците не се установяват травматични увреждания. Това нараняване е в резултат на преразтягане на аналната лигавица и е получено при блудствени действия с пръсти”, така както се съобщава в предварителните сведения. Причинена му е болка”. Ето това е съдебно-медицинската експертиза, за която всъщност аз съм изпратена съвсем официално. Те задържаха Скендеров за 72 часа. На 29-ти Столична дирекция на полицията я изпрати в РСП Лозенец , след като бяха разговаряли с тях, че има такъв случай на дете, с което е блудствано. На 31-ви се предприета мярка за неотклонение на Скендеров. Детето беше при майката, която всъщност ми е дъщеря, но аз въобще не мога да разбера нейното поведение.Тя беше категорична, че това не може да се е случило. Те живееха при мен един месец , до 8 юли м.г. , след което се изнесоха. Марио идваше при мен всеки ден, по различно време. Тя идваше и ми го оставяше.Също така задължително в петък, събота и неделя Марио е бил при мен.
В началото на м.август Марио започна да ми се оплаква, че го боли дупето. Аз в един петък го взех при мен, прибрахме се в къщи, изкъпах го и той ми каза: “Бабе, много ме боли дупето” и сядаше на една страна. Аз веднага се обадих на дъщеря ми и я попитах: “Велина, защо Марио се оплаква, че го боли дупето? Няма запек, няма разстройство, не ми се оплаква, че го боли коремчето, защо го боли дупето?” Тя ми каза: “Да, той и на мен се оплаква. Не му обръщай внимание. Той вижда, че Максим го мажем с кремче /това е братчето му/ и той също иска да го мажа с кремче”. Да, обаче на следващата седмица, когато го взех, това нещо се повтори. Аз пак й казах: “Моля те, заведи го при д-р Обрешкова”. Тя е лекарката, която го наблюдава от едномесечна възраст. Тя отново ми обясни същото. На 19 август аз имах рожден ден. Дъщеря ми беше в къщи с двете деца. Марио беше при мен, а тя дойде с Максим. От м.февруари м.г. бяхме преустановили със Скендеров взаимоотношенията си, не си контактувахме и не си говорехме по повод отношението му към детето. Скендеров се нанесе да живее в къщи на 9 февруари 2006 г. Два месеца всичко беше нормално, след което той започна да се кара на детето, да го заплашва непрекъснато с думите: “Ще има бой, ще има наказание”. В един момент аз вече започнах да виждам синини на детето по дупето и каза на майка му. Тя ми отговори: “Той е мъж, понякога и това трябва да става”. Това е толкова жестоко спрямо това дете. Той се прибира от работа, ляга на дивана и кара детето да му събува обувките, мръсните чорапи и да му целува краката.
Аз искам да кажа, че ако на всеки един от присъстващите в тази зала това нещо се случва с неговото внуче, с неговото дете, едва ли би седял настрани и няма да предприеме нищо. Но както и да е, ние продължихме да бъдем в много добри отношения, въпреки че аз всеки път се опитвах по някакъв начин да отворя очите на дъщеря ми, да и кажа какво става с детето й, защото тя вече имаше другото дете. Тя няма и в момента брак с този господин.
На 24 август м.г. аз взех детето. Направи ми впечатление, че още от сутринта той започна много често да ми се обажда по телефона, като караше майка му да ме избере. Казваше: “Бабе, идвай по-бързо да ме вземеш” и аз отидох да го взема на обяд. Бях с мой колега и отидохме да го вземем на обяд. Това, което най-силно впечатление ми направи, че вече след като се отдалечихме от градинката, където бяха те, само ме хвана здраво за ръцете и ми каза: “Бабе, много ти благодаря че дойде да ме вземеш в петък”. Аз го попитах защо, а то ми каза: “Защото това е удоволствие за теб и за мен”. Това е дете на 4 години и 8 месеца. Марио беше с мен на работа след обяд. Прибрахме се вечерта, преди което бяхме на разхода. Аз го изкъпах, нахраних го и когато го сложих да спи в 22.00 часа. Когато той е при мен, винаги съм гледала да го слагам да спи в този час. Видях, че детето се обръща на ляво и на дясно, но аз нищо не му казах, правех се даже на заспала. В един момент детето ми каза: “Бабе, мога ли да ти кажа нещо”, а аз му отговорих: “Да, бабо, кажи”. Пак ми каза: “Аз, искам да ти кажа нещо”, отговорих му: “Да бабе, кажи, аз те слушам”. Пак ми каза: “Бабе, аз трябва да ти разкажа нещо”. Това дете не може да се реши, то иска да ми каже, но не може да се реши. В един момент ми каза: “Баба, ти знаеш ли колко е лошо някой да ти бърка в дупето. Ти знаеш ли колко е лошо и колко боли”, при което аз шокирана от чутото, просто седнах, хванах го за ръка и го попитах: “ Моето дете, кой ти каза тези неща?От къде ги научи?”, а той каза: “Не , бабе, боли ме”. Аз пак го попитах: “Кажи Марио, кой те научи на това нещо?” и той ми каза: “Бабе, като си легна вечер той идва при мен”. Казвам: “Кой той?” Наистина той му казва тати. Продължи с разказа: “Тати идва и ляга при мен. Започва да ми бърка с пръст в дупето, мачка ми пишката и ми стиска циците и ми казва:”Сега ще видиш Марио от къде излизат лайнаците. Те излизат чак от бъбреците”. Аз толкова бях шокирана и му казах: “ Моля …”, при което детето ме хваща тук /показва / и ми казва: “Бабе, ти не знаеш ли къде са бъбреците? Той ми показа къде са бъбреците”. След което ми каза: “Бабе, той като се върне вечер от работа ляга на дивана”. Аз попитах веднага: “Къде беше мама?”. Детето ми каза: “Тя беше в кухнята и миеше чиниите”. На въпросът ми: “А какво стана?”, той ми отговори: “Ти знаеш ли колко много боли? Аз изпищях силно и когато тя дойде и ме попита “Марио защо пищиш така?” Марио и казал: “Много боли, той ми бърка в дупето”, а Скендеров отговорил: “Не, ние си играем”. Детето продължава да ми разказва: “А когато мама излезе, той ми каза: “Ако още веднъж си посмял да кажеш ще има бой, ще има наказание”, след което детето ми споделя: “Той като се върне вечерно време, ляга на дивана и започва да ме гали по главата, ръцете, дупето и краката. Води ме на едни разходки, от които аз много се разстройвам”. Попитах го: “Къде ходите?”, а Марио каза"Бабе, той ме води на големите строежи и ми показва как се кача от прозорец и как се катери на покрив. Аз много се разстройвам. Тогава той започва да ме гали по главата и ми казва: “Успокой се Марио, няма нищо страшно”, след което ме води да ме черпи някъде. Бабе, така ми купи и каската”. Този ден дойде с една каска за колело. Беше купена наистина съвсем наскоро, от същият този Скендеров, който г-жа Янкова се опитва да го защити и да изкара, че няма нищо.
Погледнете какво пише в психологичната експертиза на Института по психология на МВР: “Заключение: налице са достатъчно данни, въз основа на които може да се вярва на разказа на Марио Ники Пейков за възникналият инцидент” и който сочи като причина Йордан Стефанов Скендеров. Това е от Постановлението за прекратяване на съдебното производство. На това дете един път е извършен преглед в Института “Пирогов”, след което има съдебно-медицинска експертиза и след 5 месеца му се прави петорна и тройна експертиза.
В момента 9 месеца откакто е станал този инцидент и от тогава, детето няма връзка с мен, няма връзка с биологичния баща, с другата ми дъщеря, която го е отгледала, с вуйчо си, няма връзка с братовчедите си, няма връзка с никой. Ние не можем да го чуем и по телефона. Ние нито успяхме да му честитим рожденият ден, нито успяхме да го видим за Коледа, нито за 1 юни, за нито един празник. Ако това отделът за социално подпомагане смята, че е правилен и нормален подход на работа на дете, пострадало от блудствени действия и аз за това се боря цели 9 месеца. От Върховната касационна прокуратура получаваме писмо: “Моля за незабавни действия , предвид факта че се касае за пострадало дете”. В същото време на Прокуратурата е подадена информация, която отново не е вярна и в която пише, че по сведение на отделът в Лозенец детето Марио Ники Пейков е било настанено за временно отглеждане и настаняване при биологичният си баща с адрес кв.Дружба, бл.24. Това въобще не се е случило.
Другото нещо, което искам да кажа е, че през тези 5 месеца отделът в Лозенец не ни е потърсил нито един път. Те ми имат телефонният номер и адресът.Те не са разговаряли нито с бащата, нито с мен. Какво за тях е разширеното семейство?
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Бекова за информацията. Благодаря и на институциите, които днес дойдоха и уважиха заседанието на комисията.
Г-ЖА ЕМИЛИЯ ПЕНЕВА: Това, което каза г-жа Бекова е много важно и абсолютно шокиращо. Трябва да ви кажа, че в случая аз се въздържам да коментирам въобще дейността на другите компетентни органи поради липса на достатъчно информация, но ще коментирам дейността на Прокуратурата. За този случай, за разлика от миналият, за който казах, че нямаме информация, ще ви кажа че благодарение на г-жа Бекова е започнало дознание. Дознанието е прекратено на ниво Районна Прокуратура като компетентна по случая и е отменено обвинението срещу лицето Скендеров. Само благодарение на инициативата на биологичният баща на детето и на г-жа Бекова това дело е отнесено в Софийският районен съд, който е отменил като неправилно и незаконосъобразно постановлението на Районна Прокуратура за прекратяване и съдът изрично е записал, че трябва да се проведе допълнително разследване и че нещата не са били достатъчно изяснени. Вместо да направи това, Прокурорът от Районна Прокуратура е написал един протест против определението на Районният съд. Този протест понастоящем, заедно с делото, по информация до днешна дата, се намира в Софийски градски съд, който още не се е произнесъл.
Аз искам да ви кажа, че запознавайки се със случая буквално днес, от който съм абсолютно потресена, считам че е подходено непрофесионално, меко казано от страна на Районна Прокуратура към момента, включително и на Градска Прокуратура, защото там има едно произнасяне по делото, сега да не ви занимавам надълго и на широко и още днес съм сигнализирала, включително и отдел Инспекторат при Върховната касационна прокуратура да проследи действията на самите прокурори, които са работили по този случай и пак ще ви кажа, че лично аз намирам техните действия поне засега некомпетентни, необективни. Ще се изразя по-меко, тъй като нямам доказателства.
Уверявам ви, че случаят се счита за абсолютно сериозен от Върховна касационна прокуратура. Много е съмнително поведението на майката на детето, с извинение към г-жа Бекова, тъй като тя е нейна дъщеря, на нейната позиция, която е много показателна. Показателно е поведението на майката на детето и както виждате се налага разследване и на нейното поведение към собственото й дете.
Върховна касационна прокуратура като начало ще възложи на Апелативна прокуратура проверка на всички актове на долустоящите прокуратури и ще направи всичко възможно не само случаят да не приключи на ниво разследване, а това разследване да се задълбочи.
Г-ЖА РАЙЧИНОВА: Аз искам да кажа, че макар и Министерство на правосъдието да няма пряка компетентност по конкретните действия, в края на миналата година бяхме сезирани за това, че има какво да се желае за изменение и допълнение на Законът за защита срещу домашното насилие, безспорно и вие имате принос за това. Мерки са предприети, създадена е Ведомствена работна група, проектът е готов и мога да кажа, че е в окончателен вариант. Основните промени, които предлагаме в този закон са именно в посоката, която поражда и казуса за който вие ни говорите. Допълнена е дефиницията, която се дава на понятието домашно насилие, като изрично се предвижда, че за такова ще се счита и когато пред детето е извършено насилие, макар и да не е участвало пряко. Разширен е обхватът на закона върху лицата, срещу които може да се търси защита от домашно насилие, като вече са включени лицата, които се намират в родствена връзка по съребрена линия до 4-та степен включително, лица които се намират или са били в родствена връзка по сватовство до 3-та степен включително , както и лицата, с които възходящ или низходящ на насилваното лице се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство. Изрично молбите срещу домашно насилие са освободени от такси. Всъщност този законопроект ще има своят окончателен вид и ще бъде поднесен за обсъждане от всички компетентни институции и в този смисъл са предприети необходимите мерки.
Г-ЖА ВИОЛЕТА ЛАНДЖИЙСКА: Действително при идването на тъжителката се образува дознание по описа на Столична дирекция на полицията с Постановление на Прокурора от Столична районна прокуратура на 27.08.м.г. срещу неизвестен за престъпление по чл.149 , ал.2 , във връзка с ал.1 от НК. Цитирам точните дати, защото мисля, че има някои несъответствия в изказването на бабата. На 21.09.2007 г. наблюдаващият прокурор преразпределя досъдебното производство за продължаване на работа в 6-то Районно полицейско управление към Столична дирекция на полицията поради фактът, че роднина на тъжителката и пострадалото дете работи като служител в сградата на Столична дирекция на полицията и на основание чл.237 , ал.3 от НПК Софийска градска прокуратура е продължила срока за разследване по делото с 4 месеца, считано от 27.10.2007 година.
В хода на разследването са извършени следните действия: в качеството на свидетели са разпитани Милена Димитрова Бекова , баба на пострадалия, Марио Нико Пейков – пострадал, Румяна Недева Янинска – личен лекар на пострадалия Пейков, т.е. на детето, Велина Пламенова Бекова – майка на пострадалия, Николай Кирилов Петков – свидетел на г-жа Бекова.
Назначени са и са изготвени две съдебно медицински експертизи относно травматичните увреждания на Марио Пейков, като във втората експертиза категорично лекарят от съдебна медицина не казва, че тези травми са от блудствени действия. Аз слушах много внимателно г-жа Бекова, чела съм също така тези неща, защото цялата група беше включена в работата по този случай. Второто заключение на съдебният лекар беше, че това увреждане може да се случи и от запек. При двете съдебни медицински експертизи заключенията са различни.
Изготвени са комплексни съдебно-психиатрични експертизи на малолетният Пейков, както и психологична експертиза на малолетния Пейков на Института по психология на Министерство на вътрешните работи. След доклад, по реда на чл.219 ал.1 от НПК, с Постановление от 28.08.2007 г. в качеството на обвиняем е задържано лицето Йордан Стефанов Скендеров за престъпление по чл.149, ал.2, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс. С Постановление от същата дата спрямо обвиняемият Скендеров е приложена мярка за процесуална принуда и задържане под стража за срок от 72 часа с определение на Софийски районен съд , Наказателна колегия 97-ми състав от 31.08.2007 г. спрямо обвиняемия мярка за неотклонение подписка.Съдът не е счел, че трябва да се задържи с постоянна мярка въз основа на представените доказателства. На обвиняемият Скендеров са назначени и изготвени съдебно-психиатрични експертизи на Института по психология на Министерство на вътрешните работи, както и комплексна съдебно-психиатрична сексологична експертиза. Назначена е и е изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свидетелката Милена Бекова. Назначена е и е изготвена естетическа експертиза на снимки на малолетния Марио Пейков, които са предоставени на оптичен носител, с протокол за доброволно предаване от свидетелката Милена Бекова. По делото от Дирекция Социално подпомагане , отдел Закрила на детето , Лозенец са изискани всички материали от социалния доклад, касаещи малолетният Марио Ники Пейков.
Предвид противоречията в заключенията на изготвените съдебно-психиатрични и психологични експертизи , както и в заключенията на съдебно-медицинските експертизи е назначена петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза , с участие на трима психиатри , двама психолози , както и на тройна съдебно-медицинска експертиза.
По повод жалба на Милена Димитрова Бекова до Главния прокурор на Република България, заведена под № 205 от 24.01.2008 г. за съдействие и помощ, на основание чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето , с Постановление от 30 януари 2008 г. , наблюдаващият делото прокурор Иван Тасков от Софийска районна прокуратура, остава без уважение молбата на Бекова. Отказът е мотивиран с това, че в разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето е дадена поредността на органите, които могат да направят искане пред съда, а именно: Дирекция за социално подпомагане , отдел Закрила на детето, като алтернатива е предоставена такава възможност на прокурора или родителя, когато прецени , че са налице обстоятелства, които обуславят тази намеса , при изготвен социален доклад и писмено становище , от които да се направи извод, че не е застрашен живота на детето, неговото здраве и неговото психическо и физическо оцеляване.
От изготвеният доклад за оценката на риска от насилие за Марио Ники Пейков , от изготвена експертиза от клиничен психолог в Специализирана болница за активно лечение по детски болести, при проведеното изследване на детето не се обективират данни за емоционално разстройство и преживяна психотравма от сексуално насилие. На 27.02.2008 г. досъдебното производство по случая е докладвано на Софийска районна прокуратура, като впоследствие е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК., т.е. липса на доказателства за извършено престъпление от обвиняемия.
Това, което мога да кажа е, че аз и цялата група бяхме дълбоко заинтригувани от този случай. Не случайно дознанието се прехвърли за намеса в друго районно полицейско управление на територията на София, защото в Столична дирекция на полицията г-жа Бекова има познат. Вашият зет дойде след това на работа.
Искам да Ви уведомя госпожо председател, че група Детска престъпност може би е работила по три преписки , едната е до Приемната на Президента по този въпрос, другата беше до Главния прокурор и третата е по образуваното дознание по случая. Струва ми се, че нещата трябва да си ги решите по граждански път, госпожо Бекова, защото в продължение на половин година нашата група работи по три Ваши преписки.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Предлагам на членовете на комисията да вземем решение по точка първа и точка втора на днешното заседание.
По точка първа предлагам да вземе решение в рамките на един месец компетентните органи да ни информират за развитието на случая с двете деца, които се намират в Кралство Холандия.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували “за” – 9
Против – няма
Въздържали се – няма.
Решението се приема.
По точка втора от дневния ред предлагам следното решение: Агенцията за закрила на детето, съвместно с Агенцията за социално подпомагане в рамките на едноседмичен срок да ни дадат информация и да предприемат мерки за решаване проблема с Марио Пейков, до завършване на делото. Предлагам Прокуратурата също да ни представи информация за този случай до следващият четвъртък.
Ние бихме могли само да съдействаме за един по-добър диалог, както спомена и г-жа Ланджийска можем да проведем граждански диалог, но не можем да вземем други решения.
Моля, който е съгласен с решението по точка втора, да гласува.
Гласували “за” – 9
Против – няма.
Въздържали се – няма.
Решението се приема.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.