1. Представяне на Доклад на КНСБ за експлоатация на детския труд от председателя на КНСБ д-р Желязко Христов

2. Представяне на Стратегия за развитие на университетския спорт в България

---

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя господин Светослав Спасов.



ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Предварително обявения дневен ред е:

1. Представяне на Доклад на КНСБ за експлоатация на детския труд от председателя на КНСБ д-р Желязко Христов

2. Представяне на Проект за стратегия за развитие на университетския спорт в България от доц. Лъчезар Каменов заместник-ректор на НСА
Днес д-р Христов имаше тежък ден, надявам се, че вашата среща с представителите на управляващата коалиция ще доведе до желаното развитие. Моята майка също е учителка, така че съм запознат с проблемите. Бих искал да ви уведомя, че нашата Комисията също предприе стъпки в тази насока: с единодушие от страна на всички парламентарно представени сили Комисията взе решение да настоява пред Комисията по бюджет и финанси да предложи на пленарната зала да бъдат отпуснати допълнително 20 млн. лв. капиталови разходи в рамките на МОН за модернизация на спортните бази на българските училища. До колко бюджета ще позволи, незнам , но надявам се това да бъде първа стъпка за една такава нова програма за спорт в училище, защото нашите деца са на първо място по заболеваемост в Европа. Спортните бази наистина са в окаяно състояние и за съжаление от 3500 училища в България само 50 разполагат с басейни, който също не са в добро състояние- това прави около 1,5 %. В Европа обикновено почти всяко 2-ро училище разполага със свои басейн, надявам се че това ще бъде реализирано по някакъв начин ако не през 2006- та година то поне в рамките на настоящия мандат на НС. Ние трябва да създадем европейски условия за спорт на нашите деца, защото първо средствата, които ще бъдат вложени- първоначалните 20 млн. лв, държавата и по-късно ще се наложи да ги осигури и то за лекарства и лечение на децата, които ще бъдат възрастни след 20-25 г. Другото нещо което би могло да има също отрицателен ефект е че може да се получи “дупка” в областта на спорта, следващите 15-20 г. когато няма да имаме добре подготвени спортисти защото просто 2/3 от нашите спортни училища са закрити, спортните паралелки също за съжаление прехода от 15 г. демокрация, рефлектира най-много в образованието, културата и спорта. Това са трите области които най-много пострадаха, но една държава която вече се стабилизира, каквато е България на прага на ЕС, според мен трябва да обърне внимание именно на тези три области.
Уважаеми колеги днес ще обсъждаме тема която в предишното 39-то НС не е била поставяна за обсъждане- това е тема с много голямо обществено и социално значение и се надявам това заседание да не бъде единственото посветено на нея. Радвам се, че КНСБ е инициирало такъв анализ, предлага и Стратегия, която да се вземе предвид от съответните държавни институции. Надявам ние като народни представители да оформим в обществото ново отношение към регламентирането на детския труд съответстващо на европейските и световни норми и стандарти, като сведем до минимум риска от неблагоприятни последици от социално, психическо здравословно и психическо развитие на децата у нас. Бих искал да дам думата на д-р Христов, който да ни запознае с този доклад, заповядайте!

Д-Р ЖЕЛЯСКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви уважаеми г-н председателю, уважаеми народни представители. В навечерието на Коледа цивилизованите общества украсяват домовете си, общностите улиците си, и със сърцата си се радват на отколешните, извечни празници. За жалост днес, по инициатива на вашата Комисия ние ще гледаме един болезнен въпрос на който станахме свидетели през последните години. Аз ще говоря пред вас, като председателя на КНСБ, но искам да се представя. Аз съм главен асистент по хирургия в Медицинския университет, така е минал живота ми, в момента преподавам управление и здравен мениджмънт, доктор съм на медицинските науки не съм престанал да се занимавам с изследователска работа и до сега и на значими проблеми в областта на детството, на психологичните въпроси и прочие. Ако Вие г-н Председателю и уважаемите народни представители кажете, че през месец март искате да чуете резултатите от едно огромно изследване, което обхваща 1200 деца от цялата страна, представители на различни етноси и др., какви психосоциални нагласи следват в контекста на реалностите и на факторите на средата, аз лично ще ви бъда благодарен, а може би ще и дообогати и представите и решенията от анализа на българското законодателство. Благодаря и за мен е изключителен знак, не ми се е случвало 15 години, парламентарна комисия да поиска да чуе становище на синдиката по един толкова раним и чувствителен проблем за обществото ни каквито са децата. Ние сме се концентрирали върху детския труд в България, в аналитичната част ще чуете конкретни цифри, стратегии и решения за ограничаването му. Аз ще подаря на всички народни представители в Комисията, която вече е на разположение на обществото. Уважаеми дами и господа, след този вход който направих позволете ми да доверя нашите констатации и идеи за решения.
През последните години на преход към пазарна икономика КНСБ се сблъска с още един значим социален феномен – детският труд. Преди години се смяташе, че детският труд е проблем на развиващите се страни, но в условия на трансформация на обществата се забелязва широко разпространение на детския труд и в държави, които са в преход към пазарна икономика.
Голям процент от работещите деца не посещават училище или отпадат от образователната система в по-ранен етап. Степента на образование е силен превантивен фактор срещу бедността и социалното изключване. Децата, останали извън системата на образование, имат ограничени възможности за включване в пазара на труда и впоследствие се оказват маргинализирани, защото попадат в рискова категория, за която оставането без трудови доходи и професионална реализация се съчетава неблагоприятно с девалвация на неукрепналите морални ценности и трайна дезинтеграция от обществото. От друга страна, ранното започване на работа може да има сериозни последици за здравето и психическото и физическо развитие на децата. Обикновено работната сила на децата се използва в селското стопанство, в дълбоководния риболов, търговията, туризма, строителството, в шивашката и килимарската промишленост и др. Това са отрасли, в които определени дейности крият сериозни опасности, рискове и последици за здравословното състояние на децата. Рисковете, съпътстващи използване на труда на децата, произтичат главно от непознаване на трудовото законодателство и от неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Рисковете обикновено се изразяват в следното:
• риск за безопасност при работа с необезопасени машини, което води до травми и трудови злополуки;
• риск за увреждане на здравето, поради вдигане на тежести над установените норми; лоши режими на труд и почивка;
• работа във вредна среда; рискове за морала – работа в заведения с хазартни игри и сервиране на алкохол.
• сексуална индустрия

Защо КНСБ постави проблема и предлага мерки за борба и превенция?
Проблемите, свързани със значимостта и разпространението на детския труд са комплексни и обхващат различни групи, чиито интереси и нагласи са често противоположни. Сред родителската общност битува нагласата за възпитателната функция на труда при децата, за полезността му в личен, семеен и обществен план. Много малка е обаче границата между възпитателна функция и икономическа експлоатация и често пъти тя се разминава, а понякога и пренебрегва съзнателно. В работодателските среди детският труд се оценява като една възможност да се съчетаят интересите на самите деца с тези на родителите им, на работодателите, дори и на обществото като цяло. За правителствата детският труд не е приоритет, защото съществуващото законодателство, защитава децата от труд.
Ето защо на ниво държавна политика КНСБ настоява да се признае съществуването на проблема и да се набележат мерки за превенция и борба с най-тежките форми на детския труд.
Единственото национално изследване в България за детския труд е проведе през 2000г. с финансовата подкрепа на МОТ, осъществено от екип от Института по социология при БАН и ИССИ на КНСБ, което очерта основните характеристики на детския труд. Накратко те са:
1. В България детският труд реално съществува и има условия да се разпростира.
2. Най-тежките форми на детски труд по-често се срещат в домашното стопанство и в сивата икономика.
3. Причините за прилагане на детски труд имат комплексен характер: бедността и изключването от пазара на труда на семействата; отпадане от образователната система; етническите обичаи или семейни традиции.
4. Фактори за търсене на детски труд са: ниското заплащане, ниски инвестиции в безопасни условия за труд, неефективен контрол.
5. Липсата на медицински контрол от прилагането на дейности застрашаващи здравето на децата.

Резултатите от изследването на МОТ “Проблеми на детския труд в условията на трансформация в България” показват, че:
От около 1 294 000 деца на възраст от 7 до 17 годишна възраст икономически активни са 83 000 или 6.4%. Работещите в домашното стопанство са 418 000 или 32.3% от децата, заетите с домакински труд – 611 000 или 41.8%. Напълно незаети са 181 000 или само 14% от децата на възраст от 7 до 17 години.
Социално - икономическите условия в страната са една от главните причини за детския труд у нас. Преходът към пазарна икономика в България е свързан с дълбоки трансформации в обществото, тежка икономическа криза и масово обедняване на населението. Спадът в равнището на заетостта е значителен, броят на заетите, както и производството се съкратиха с над 1/3 , а реалните доходи – с над ½. Ниският жизнен стандарт се характеризира и от факта, че почти половината от доходите си домакинствата изразходват за храна, а при домакинствата с три и повече деца този разход надхвърля 51-52 %.
В крайна сметка, силното обедняване на домакинствата с деца в училищна възраст (около 38-40%), поставя родителите в ситуация на недостатъчни ресурси и икономическа принуда, която ги насърчава да използват труда на децата си. Отказът от работа на децата би означавал срив на и без това твърде неустойчивото равновесие на жизнения стандарт за всяко 5-то българско домакинство, за всяко 4-то турско домакинство и за повече от половината от ромските семейства.
Друга важна причина за проява на детския труд са културните особености на родителите. Те се обуславят от значението, което родителите и обществото като цяло придават на детския труд. В българското общество все още битува традиционната представа за възпитателната функция на труда при децата. Разбира се, българинът като правило схваща, че в тази сфера има някакви морални граници и децата не могат да бъдат подлагани на безогледна експлоатация. Често пъти обаче в стремежа си да получат доходи, родителите съзнателно или несъзнателно подлагат децата си на експлоатация.

Работещите деца са главно в частния сектор - 98,5%, където се формира и функционира дребният и средният бизнес, чийто предмет на дейност и условия правят възможно използването на детския труд.
Начинът на наемането на децата е допълваща картина към характеристиката на детския труд, а именно – той се осъществява в преобладаваща си част в сивата икономика. 94,1% от икономически активните деца работят без трудов договор, 4.4% са самонаетите, т.е. упражняват независим труд, а с договор работят само 1.5%.
За съпоставка през 2004 г. Главна инспекция по труда е издала 4 859 разрешения за работа на деца от 16 до 18 г. и 237 разрешения за деца под 16г. За същата година ГИТ е констатирала 101 нарушения, за които са дадени 84 сигнала до прокуратурата за използване на детски труд без разрешение. Осъден обаче е само един работодател и то да заплати глоба от 500 лв.
Данните от националното изследване по проблемите на детския труд, показват, че отраслото разпределение е съсредоточаване предимно в търговията и услугите –56,2%; в селското стопанство –16.9%; в транспорта и съобщенията- 7%, промишлеността – 3,3 и в други отрасли -16,7%.
Работещите като неплатени работници в семейния бизнес деца са ангажирани предимно в търговията, услугите, туризма. Семеен бизнес имат около 9,4% от домакинствата. Повече от половината от тях (57,6%) възлагат работа на децата си в семейния бизнес. Според Съвета за социален и икономически растеж особено тревожен е проблемът с високия брой на работещите без трудов договор в семейния туристически бизнес, както и използването на детски труд. Това води до разширяване на сивия сектор в туризма, който се отразява негативно на конкурентноспособността и качеството на услугите и се оказва сериозен задържащ фактор за дългосрочното развитие на по-големите туристически обекти и услуги. Според експертна оценка загубите за републиканския и местния бюджет от укрити и непостъпили данъци и осигуровки от отрасъла се изчислява на около 120 млн. лева за година.
Заплащането на икономически активните деца е друга съществена характеристика на техния труд. Заплащането на труда на децата е много по-ниско от това на населението в трудоспособна възраст. Данните сочат, че месечно заплащането на труда на 43,3% от децата е в размер от 10 до 30 лв., а за останалите 56,7% - над – 30 лв. Това е една от най-силно изявените форми на експлоатация на детския труд.Заплащането на детския труд не е в съответствие със закона, а зависи единствено от волята на работодателя. Това нарушение на принципа на равнопоставеност в трудовите отношения е характерно не само при заетите деца, но и при възрастните и се дължи на високото равнище на безработица в страната и слабия обхват на синдикализация в частния сектор.
Продължителността на работното време е една от характеристиките на тежестта на труда, когато надвишава допустимите граници, а така също и форма на експлоатация. Българското законодателство не допуска по-голяма продължителност от 35 часа седмично на деца от 16 до 17 г. възраст и то при облекчен режим на работа. По данни на изследването 16.6% са работили повече от 30 часа седмично.

Работещите в домашното стопанство деца са 32.3%. През годините на прехода към пазарна икономика доходът от домашно стопанство за значителна част от българските домакинства е решаващо средство за оцеляване. Заетите в домашното стопанство са главно от селата-48,7%. Децата работещи в домашното стопанство са изложени на опасното действие на пестициди и хербициди , които могат да причинят отравяне. Така например, през август тази година две деца получиха тежко отравяне със селскостопански препарати по време на работа в овощна градина и според лекари могат да останат с тежки мозъчни увреждания. В тази област възможностите за контрол са силно ограничени и би трябвало да се информират и образоват родителите за негативните последици върху здравето и необходимостта от време за пълноценна подготовка на децата за училище.
С домакински труд са заети около 42% от децата. На 16.1% от тях е поверено гледането на по-малки деца в семейството, 5.8% се грижат за стари и болни членове на домакинството. Често пъти поради грижи за по-възрастен член от домакинството или за по-малко дете, заетите с домакински труд деца не посещават училище или на по-късен етап отпадат от образователната система.

Мотивация на родители и работодатели за използването на детски труд
Според 2/3 от анкетираните родители водеща причина за високата натовареност на децата е необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за крайно недостатъчния семеен бизнес. Освен това включването на децата в трудовия процес има основно възпитателен характер за всеки 6-ти родител на български деца и на всеки 7-ми от тези на ромските деца.
Интерес представлява и отношението на работодателите към детския труд. Данните от изследването показват, че сред работодателите се забелязва нагласа към либерализиране на съществуващите законови регламенти по отношение на детския труд. 61.3% от анкетираните работодатели считат за нормално и възможно под 17 г. възраст децата да работят срещу заплащане. Основните мотиви за това тяхно твърдение са , че по този начин децата си формират отношение към труда (45,7%), това би им дало по реална представа за света (28,8%), а и би помогнало на техните семейства (26,3%). 42.5% от работодателите считат, че в техния отрасъл има дейности, които могат да бъдат изпълнени от деца. Зад тази интерпретация се крият конкретни интереси на работодателите - липса на умения за самоорганизиране с цел защита на правата им, съгласието им да работят срещу минимално заплащане, децата лесно се управляват. Всичко това показва, че работодателите се ръководят от принципи, които предполагат експлоатация на детския труд.

Последици от ранното започване на работа
Последиците от ранното навлизане на децата в сферата на труда е пониженото равнище и качество на тяхното образованието. В страната вече е налице тенденция на увеличаване броя на децата между 7-16 г., които отпадат от училище, независимо от действащите законови норми (задължителност на образованието за първите 8 години). Това води до увеличаване броя на ниско квалифицирана работна сила на пазара на труда, която в последните години има възходяща тенденция, а в условията на конкурентна пазарна икономика равнището на образование ще предопределя мястото на децата в бъдещото разделение на труда.
Друга последица от детския труд е увреждането на здравословното им състояние. Тя е съпроводена с непознаването на увреждащото или болестотворно влияние на веществата и средата, в която детето работи, недооценяване степента на риска за бъдещото им здравословно състояние, поради кумулативния ефект на използваните химически препарати в селското стопанство, като хербициди и пестициди. Данните от изследването, показват че 1.8% от децата имат здравни проблеми, свързани с изпълнението на работа. Отнесени към генералната съвкупност, това означава, че 2300 деца в сраната имат някакви здравни проблеми, свързани с изпълняваните от тях трудови дейности. За да може да се приеме самооценката на останала част от децата, според които трудовите дейности не се отразяват отрицателно върху здравето им, е необходим комплексен медицински преглед на икономически активните деца и на децата, заети в домашното стопанство.
С оглед избягването на изброените по-горе последици и с цел ограничаване на всякакви форми на детски труд и най-вече на най-тежките му форми КНСБ се включи в кампанията на МОТ с превод на брошура озаглавена Коментари и синдикални действия по Конвенция №182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд /28.07.2000 г./ и препоръка №190 към нея, приети от Генералната конференцията на МОТ, проведена през 1999 г. Коментарите и синдикалните действия са насочени предимно към разработване на национални и международни синдикални стратегии за борба с детския труд. Този документ анализира изискванията, които Конвенцията и Препоръката поставят пред националните синдикални конфедерации и пред техните браншови структури и предлага стратегии, чрез които те могат да осъществят ролята, която им е възложена. КНСБ преди всичко цели чрез тази брошура да насочи вниманието на държавните институции, на широката общност, на синдикалната общност, на всички работници и служители към проблемите на детския труд. Проблемите, които поставяме не са само синдикални, те са преди всичко проблеми на обществото, на държавата. Същевременно си даваме сметка и за редица други фактори, от които зависи регулирането на детския труд - ефективна законодателна политика, данъчна политика, и т.н.
В рамките на тази кампания КНСБ проведе три национални срещи с участието на представители на синдикалните структури от двата национално представителни синдиката (КНСБ и КТ”Подкрепа”), представителите на държавни институции и неправителствени организации, на които представи своите виждания за синдикални стратегии относно премахване на най-тежките форми на детския труд.
В съзвучие с изброените в брошурата на МОТ международни синдикални действия насочени срещу премахването на най-тежките форми на детския труд КНСБ изработи свои стратегии, които ще прилага в тази област:
Първо, предприемане на всички необходими мерки за осигуряване на ефективно внедряване и спазване на разпоредбите на Конвенция №182, включително и прилагане на наказателни санкции, или където е необходимо - други санкции;
Второ, участие на Конфедерацията в консултация съвместно със съответните правителствени институции и с организациите на работодателите, за разработване и внедряване на програми за действие за приоритетно ликвидиране на най-тежките форми на детския труд, като се вземат предвид вижданията и на други заинтересувани групи;
Трето, организиране на синдикална кампания за осъвременяване на списъка с професиите по Наредба №4 относно тежките, вредните и опасните работи за лица от 15 до 18 годишна възраст (обн. ДВ бр. 44/87 г.), като в нея се ангажират, запознаят и обучат синдикалните членове и работодатели.
Четвърто, използване на синдикалните мрежи и канали за събиране на информация за нарушения по Конвенция №182, както и за информиране на съответните власти за тях, така че да бъдат вземани мерки, включително при необходимост да се прилагат наказателни санкции
Пето, категорично изразяване на синдикални становища в дискусиите по проекто-законите по отношение на това, кои министерства или обществени власти могат най-добре да гарантират прилагането на международните трудови норми.
Шесто, създаването на програми за обучение в сътрудничество с инспекциите по труда на синдикални експерти и активисти, с цел те да бъдат запознати с техниките на мониторинг на детския труд. Това ще позволи развитието на експертни познания и капацитет, необходим на синдикатите, за да играят ролята на “пазители” на ефективността на официалния мониторинг.
Седмо, създаване на синдикални структури в неформалния и полуформален сектор, където детският труд и особено неговите най-тежки форми са най-често срещани
• Осмо, съвместно разработване на ефективни мерки за приемане на образователни програми за деца, които са в риск да попаднат в най-тежките форми на детски труд;
• Девето, съдействие за по-голямо и по-добро международно сътрудничество, за да бъдат подкрепени целите на Конвенция 182 на МОТ

Въз основа на изброените дотук синдикални стратегии КНСБ предлага общи мерки и решения за ограничаване разпространението на детския труд в България:
1. Разработване и внедряване на програми за действие за приоритетно ликвидиране на социалното неравенство между децата. С особена сила това се отнася за образователната политика и здравеопазването, както и прилагане на ефективна система за социално подпомагане.
2. Подобряване на нормативната рамка чрез засилване на контрола и санкциите при нарушения. Необходимо е да се актуализира списъкът, с който се забранява наемане на деца за тежки, вредни и опасни работи. От приемането му през 1987 г. той е актуализиран само един път – през 1999 г.
3. Координация между държавните институции, най вече това важи за МТСП, ГИТ, МОН и МВР.
4. Системен контрол на отпадналите деца от образователната система , регистрация и въвеждане на алтернативни форми за продължаване на образованието.
5. Разработване на национални програми с участието на държавни институции, синдикати и НПО за изграждане на национален капацитет и координация, както и за преки действия за идентифициране, извеждане, рехабилитация на деца.
6. Разработването на медийни стратегии за повишаване информираността на обществото за негативните последици от полагането на детски труд.

Очевидно е, че явлението “детски труд и най-тежките форми на детски труд” налага комплексен и координиран подход за противодействие. Този проблем е част от политиката по социално включване и резултат от политиките на пазара на труда и срещу бедността, достъпа до образование , закрилата на уязвимите семейства и деца и развиване на социалното подпомагане и услугите. Ето защо в рамките на настоящата среща си позволяваме да предложим на вниманието на уважаемите народни представите да вземат отношение по представените синдикални стратегии за преодоляване и ограничаване полагането на детски труд и очакваме вашата подкрепа за осъществяване на нашите предложения. Аз сърдечно благодаря, на всички народни представители.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря д-р Христов. Само искам да ви информирам, че в едно от предишните си заседания ние разисквахме темата за детската престъпност, порнография и поституция и всички колеги взеха активно участие в този дебат. Бяхме поканили преставители на институции, които отговарят за тези ресори. Наистина това, което забелязаха всички членове на Комисията е че липсва обединяващо звено на всички тези островчета които отговарят за децата- липсва тази «шапка», която да бъде гръбнака на работа на всички тези агенции и дирекции. Ние сме дали срок на тези институции да представят своите предложения как биха могли да синхронизират своята дейност. Когато разискваме темата, ние ще ви поканим отново да вземете участие. Всички сме свидетели, че през последните години от всякъде бълва насилието и това води до убииства и др. Радвам се, че полицията разбри няколко канала за порнография и проституция. Непосредствено след заседанието ни посветено на темата, бяха разбити канали в Пазарджик. В моя град бяха хванали деца, които проституират в голямото междучасие. Тук ролята на родителите е важна. Необходима е и кампания с медиина подкрепа с цел привличане на родителите, които трябва да се намесят и да знаят в каква посока вървят децата им. Бих искал сега да дам думата на моите колеги за въпроси.

МАРГАРИТА ПАНЕВА: Необходимо е присъствието на представители на заинтересованите агенции, котато разглеждаме подобни тем. Да разбирам, че имам такива, но не се бяха представили. Необходимо е преструктуриране на образователната система и се надявам реформата на образователното министерство да се подкрепи. В «Декадата на ромското включване» всяко първо ромско семейство използва децата си за труд и по въпроса трябва да се направи нещо, например средствата за тази декада да отидат за подпомагане на семейства чиите деца ходят на училище от тази малцинствена група, защото има и ромски деца със средно и висше образование. Човек не се разжда лош, средата го изгражда. Би трябвало и да подкрепим синдикатите с цел засилване на контрола и трудовите дейсти където могат да бъдат включени деца. В моя град предложих и реализирахме младежка трудова борса съвместно с бюрото по труда, което даде възможност за получаване на повече информация.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря! Заповядай Жоро!

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря! Първо речта Ви г-н Христов беше ясна, а не остра. Основен проблем обаче е липсата на спазването на закони. Ние имаме добри закони, но проблема е неспазването им. Може би, затова трябва просто Закона да се направи по-остър за да се спазва.

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Председателя Спасов Ви уведоми, че ние сме заинтересови и че сме правили заседание по темата. Благодаря Ви за анализа и съм изненадан, че от ДАЗД не са се свързали с Вас и не сте работили съвместно. Работата, обаче е да се предприемат реални законадателни мерки. Искаме или не искаме трябва да се върнем и към стачката на учителите, защото голяма част от децата стигат до пазара на труда, защото нямат избор в училище, или не могат да се интегрират там.Психолозите и соц. Работници също трябва да са в училищата, поне по мое мнение.Благодаря!

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Г-жо Понева, вие искате ли думата?

АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, благодаря, аз искам напълно да подкрепя г-н Мурджов. Искам да чуем повече инфрмация за това има ли контакти между КНСБ и ДАЗД.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Поздравявам Ви г-н Христов за анализа. Харесах заключителната част – където се набелязват и мерките и възможностите. На обществото не са нужни констатации, а стратегия и концепция.КНСБ са успели да направят добър опит за разрешаване на проблема. Концепцията по образованието освен това е подхваната от сегашното правителство и се надявам това да доведе до повишаването на критериите. Освен това скоро ще разгледаме и Закона за закрила на детето.

НАДК БАЛЕВА: Надявам се г-н Христов, че няма да се възгордеете, но вие заслужавате поздравления. Значи ние тук не говорим за забрана на детския труд, а говорим за тежкия и вреден такъв, защото подреждането на стаята и леглото възпитава, а не наранява детската психика. Необходимо е усъвременяването на списъка за възможностите за детски труд.Благодаря!

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Преди да дам думата на представителите на ДАЗД, бих искал да обобщя. Основния проблем тук е координацията, след като изслушаме и агенцията ще оформим решение на Комисията с което да изпратим до всички институции, които се занимават с проблемите с детския труд с молба за становище. Освен това си мисля да подканим и медиите, които също да съдействат. Надявам се всички да участваме активно, в това да се направи нещо за нашите деца. Да дадем думата на ДАЗД!

АНГЕЛИНА КОЛЕВА: Благодаря, аз се казвам Ангелина Колева и съм директор на Дирекция “Програмно и международно сътрудничество” в ДАЗД. Агенцията ни беше първата, която коментира доклада и на база на него бе изготвен “Национален план за най-тежките форми на детски труд” , това беше един документ внесен в МС от Министерството на труда и социалната политика, където се направи опит да се регламентират правомощията по този проблем. ДАЗД няма големи правомощия, с ефективен контрол се занимавам Главна инспекция по труда. Това което искам да коментирам, че от гледна точка на законодателството няма проблеми, но проблема идва от там, че голяма част от детския труд е в неформалния сектор, тоест там където държавните институции те могат да влязат. ДАЗД подкрепи проект от Международната организация по труда за пилотно изграждане на система за контролиране на детския труд в България. Ние работим с деца жертви на трафик и си партнираме добре с МВР и при всеки сигнал се опитваме да направим това което можем.

Д-Р ЖЕЛЯСКО ХРИСТОВ: Каня всички Ви да присъствате на Етнофестивала – 31 май- 1 юни.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Предлагам да излезем със следното решение: Копие от доклада на КНСБ за детския труд да се изпрати до Министерството на социалната политика с копие до ДАЗД, Главната инспекция по труда, МОН, МВР и Министерство на здравеопазването, както и организации, като Съюза на работодателите, които в срок до 31 януари, които да ни запознаят с направеното до момента и предложенията си включително и при необходимост законодателни за превенция и недопускане на експлоатация на детския труд.

МАРГАРИТА ПОНЕВА: Предлагам срока да е малко по дълъг до 15 фенруари.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добре нека срока е по-дълъг -15 февруари. Който е съгласен моля да гласува. За- 15 депутати, против и въздържали се няма. Предложението се приема с единодушие. Благодаря за участието на всички и бих искал да ви информирам, че днес са разпределени на вниманието на Комисията два Законопроекта с вносител МС. Това Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца и Законопроект за изменение на Закона за закрила на децата, по втория сме определени и като водеща комисия. Така че след като се запознаете с внесените законопректи може да внесете предложенията си. А сега нека да преминем към втора точка от днешното заседание. Представям ви доц. д-р Ангел Иванов, проф. Д-р Ангел Шишков, проф. Д-р Петър Банков, Васил Тодоров и Мартин Петров, както и доц. Лазар Каменов, зам.- ректор по учебната работа и проф. Маргаритов от ДАМС.

ДОЦ. ЛАЗАР КАМЕНОВ: Спорта винаги е бил едно от средствата, които е възпитавало от най-ранна детска възраст. Много наши студенти заминаха в други държави. През годините опити се правиха, но до решение не се стигна. България има добри преподаватели и образование, но спорта за жалост не съществува. Тук е председателя на Асоциацията за университетския спорт – Ангел Иванов.

АНГЕЛ ИВАНОВ: Доцент съм в Аграрния университет в Пловдив и ръководител катедра физическо възпитание, благодаря ви за представянето. Уважаеми депутати, мисля че всички тук сме компетентни по проблемите в областта на спорта. Бих искал да Ви представя и Мартин Петров, доц. Петър Банков, на когото основно дължим разработването на стратегията за университетския спорт.