1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 502-01-68/13.12.2005 г., внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67/13.12.2005 г., внесен от Министерски съвет и № 654-01-6/17.01.2006 г., внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов – първо четене.

---

Заседанието беше открито в 16,05 часа и ръководено от господин Светослав Спасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на комисията.
Предварително обявеният дневен ред на заседанието е:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 502-01-68/13.12.2005 г., внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67/13.12.2005 г., внесен от Министерски съвет и № 654-01-6/17.01.2006 г., внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов – първо четене.
И трите законопроекта са за първо четене.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Има думата госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на вашето внимание е един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, който има за цел да усъвършенства нормативната уредба във връзка с осъществяване на държавната политика в областта на семейното подпомагане за деца.
Промените, които предлагаме в този законопроект, са няколко.
Една от промените е въвеждане с ал. 2 на чл. 2 на правната възможност семейните помощи за деца да бъдат предоставени и под формата на социални инвестиции, като в закона е дадено определение за социални инвестиции. Това е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет с цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето и за социализацията им. Това е една възможност, която може да бъде използвана за плащане на такси за детски ясли, за детски градини, заплащане на столово училищно хранене, закупуване и предоставяне на учебни пособия и принадлежности за училище, когато средствата, които се отпускат за бюджета, не отиват по предназначението им.
Втората промяна, която се предлага в този законопроект, това е по-гъвкавият механизъм за актуализиране размерите на семейните помощи. Имам предвид, че досега в закона бяха регламентирани помощите за отглеждане на дете и за раждане на дете като цифри с определени стойности, както и еднократни помощи. Тъй като това е механизъм, който трудно се променя във времето, предлагаме тези помощи да бъдат актуализирани всяка година със Закона за бюджета, като се въвежда в този законопроект да се има предвид поредността на децата.
Заедно с това се определя, че при случаи, когато вторите деца са близнаци, те да се броят за втори деца, когато за второ дете в Закона за бюджета се предлага помощта да е по-голяма.
Освен това се облекчава режимът за подаване на документи. Знаете, че в момента той е всеки шест месеца. Това е изключително трудно, първо, за администриране. Второ, тежък е за родителите, които два пъти в годината трябва да набавят всички необходими документи, за да докажат дохода от 200 лв. Смятаме, че една година е срокът, който е нормален за подаване на документите за семейните помощи и те да се отпускат за една година.
Това в основни линии са предложенията за промяна. Смятаме, че те ще доведат до усъвършенстване на законодателната уредба, ще облекчат режима за семейното подпомагане и всъщност ще дадат по-голяма целенасоченост на средствата, които държавата отпуска по бюджета.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз ви благодаря, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз се радвам, че отново обсъждаме този законопроект, защото предишния път Вашия колега си тръгна изненадващо и не можахме да получим отговор на много от въпросите, които имахме.
Първо, лично аз и цялата ни парламентарна група приветстваме това изменение за социални инвестиции, тъй като на практика това ще позволи парите, които държавата отделя под формата на официално подпомагане, реално да достигат за тези неща, за които всъщност се дават – било за училище, било за всевъзможни други неща, за които са предназначени. Но, едновременно с това, има редица опасения, които според нас трябва да бъдат дообмислени най-вече по механизма за осъществяване на контрол.
Първо, мисля, че целта на вносителя и въобще мотивите, които бяха дадени към този законопроект, цели малко или много подобряване на демографската картина. С тези нови 4 лв., които българската държава отделя за второто дете, аз мисля, че няма много да се подобри тази демографска картина, защото се поставям на мястото на един човек, който иска да има второ дете и едва ли ще го направи заради тези 4 лв., които българската държава му дава допълнително като субсидия. Мисля, че там решението е коренно различно. И смисълът на това решение е семейното подоходно облагане, а не помощи за децата и детски надбавки.
Другото, което е особено притеснително и предишния път го изразих, съжалявам, че колегите се налага отново да го слушат, е подоходният критерий за получаване на детски надбавки. В крайна сметка, разглеждайки законопроекта, едва ли не излиза, че хората, които се трудят в България, получават по-голям доход, полагат усилия заради това, не могат да получават детски надбавки и грижата на държавата за техните деца изчезва някъде. Докато маргинализираните групи, които, първо, не желаят да полагат кой знае какъв труд, не желаят да се усъвършенстват, не пращат децата си на училище, на практика ще получават тези детски надбавки. И стимулирането на раждаемостта и въобще вторите деца, двудетният и тридетният модел на практика пак облагодетелства именно тях.
Вярно, че тук има някакъв механизъм за контрол чрез термина “социална инвестиция”, който въвеждате. Но ми се струва, че трябва да помислите (вашият колега си го записа, надявам се поне да го е предал, след като не можа да ме изслуша) не е ли необходимо действително да се помисли за един много по-сериозен контрол, най-вече за получаване на тези детски надбавки за децата, които ходят на училище. Сегашната система, която е предвидена, според закона, е на срокове да се издават такива бележки. Идеята е тъй като помощите се получават месечно, тези бележки да бъдат издавани месечно. Още повече, че това, за което настояваха и българските учители, е социалните работници и въобще психолозите да влязат в българските училища, а не да стоят по общини и т.н.
Това са нашите мотиви. С доста големи резерви мисля, че този законопроект няма да реши основната тежест, още повече, че много от правилата, които разглеждаме в момента, ще влязат в сила едва през 2007 г., тъй като за сегашния бюджет такива пари не са предвидени.
И друго. В законопроекта се разглеждат помощите при бременност, за раждане, за майчинство. Там също, според нас, има някои съществени проблеми, които още сега трябва да бъдат разглеждани, тъй като се стимулира майчинството за разглеждане на дете до една година. Дали това няма да стане един печеливш бизнес оттук нататък, най-вече при маргинализираните групи. И дали не трябва в крайна сметка да има диференциация при получаването на майчинството, а не пак един и същи критерий на кило, а по-скоро за хората, които се връщат на работа, да бъде по-голямо, а за останалите...
Ние ще направим съответните предложения за поправки между първо и второ четене, но исках да запозная колегите, а и самите вас, като вносители, с нашите забележки по този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Аз мога да добавя, че действително могат да се прецизира контролът по получаване на месечните помощи за деца във връзка с редовното посещение на децата в училище, което смятам, че е много добро предложение, но тези неща могат и ще бъдат разписани подробно в правилника за приложение на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз и предишния път зададох въпроси, но сега ще ги задам отново, понеже нямаше възможност да ни бъде отговорено. Става дума за следното.
В чл. 5, ал. 3, където е казано, че след думата “размер” се поставя запетая и думите “сто лева” се заменят с “определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”. Въпросът ми беше следния. Дотук имаме една твърда сума от 100 лв., на която сме стъпили. Ако бюджетът на Република България за съответната година е по-слаб, по начина, по който се изменя текста, има вероятност тази сума от 100 лв., да стане 80 лв., 90 лв. и т.н.
Въпросът беше има ли възможност да стъпим на една твърда сума от 120 лв., въпреки бюджет и други фактори, която да запазим и това да е минимумът. Оттам нататък, ако бюджетът е в повече, нямам нищо против да я допълним. Но да не падаме под 120 лв. Сега е 100 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Христова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Бих искала да кажа, че последните промени на Закона за семейните помощи беше през 2002 г. и фиксирането на една сума изобщо като помощ във времето, за да се промени, дори при положение, че държавата има повече средства, които да дава за тези цели, трябва да се променя винаги и ежегодно законът.
Освен това вие знаете, че в момента се дискутира определянето на линията на бедността в България, която ще се определя по метода на едно многоцелево наблюдение на домакинствата. Определянето на линията на бедността всъщност ще бъде основа, на която ще бъдат изчислени всички помощи и социални плащания в държавата. И според нас е по-добре тези помощи да бъдат регламентирани със Закона за бюджета ежегодно и да бъдат точно вързани с линията на бедността. Фиксирането им като сума – това, което беше досега – е нещо, което след това много трудно може да се променя и не е възможно да става ежегодно.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Искам да го уточня още веднъж, че нямам предвид да го фиксираме като кръгла сума. Въпросът е да имаме един минимум, под който ние да не падаме. Защото тези 120 лв. за някои са жизнено важни. Регламентирайки го и прикрепяйки го към самия бюджет за съответната година, има вероятност тези 120 лв., ако бюджетът е по-слаб, да се превърнат в 90, 70 и т.н. Суми, които въобще не искам да коментирам като някакъв праг на бедност. Те са под всякаква критика за оцеляването на един човек.
Нямам предвид да заковем сума. Въпросът беше да имаме един минимум, под който да не падаме.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Аз ще бъда съвсем кратък.
Първо, истината е, че с така направените промени не се променя в значителна степен, да не кажа почти никак, философията на закона. Той си остава почти в същия вид, а претенцията за това, че с този закон и с тези мерки, които се предприемат, ще бъде решен или ще се помогне за решаване на демографския проблем в страната, са малко грандомански, според мен. Колегата имаше предвид след това допълнение, което е написано, да се запише “но не по-малко от” конкретна сума, за да може това нещо да гарантира някаква сигурност за тези хора, които да знаят, че могат да получат повече от тази сума в зависимост от бюджета на страната, но никога няма да бъдат ощетени да получат по-малко. Мисля, че такова нещо може да се коментира между първо и второ четене.
Искам да попитам лично на Вас, като на заместник-министър, харесва ли Ви определението за социални инвестиции, защото това, което е написано тук, е нещо уникално. Ако Вие можете да ми го разтълкувате по начина, по който е написано тук: “непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет с цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитаване, обучение, образование, опазване на здравето и за социализацията им”. Равни възможности за социализацията на децата чрез социални инвестиции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Госпожо Христова, имате думата за коментар.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: За да бъда съвсем откровена бих казала, че този термин може да се коментира много и действително смятам, че би могъл да се прецизира. Такива забележки при защитата на законопроекта получихме и в Социалната комисия и смятам, че наистина самият термин “социални инвестиции” като идея за използване на средствата точно за децата е добра, но като определение би могъл да се прецизира.
На въпроса на господин Димитров по отношение на сумите, в момента не съм готова да отговоря на този въпрос, защото трябва да се направят изчисления, но мисля, че определяне на минимум е възможно.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Тоест, между първо и второ четене бихме могли да направим съответните предложения за корекции в тези текстове.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Без да съм чула дебатите дотук, тъй като бях на заседание на Социалната комисия, бих казала няколко думи в подкрепа на записването на едно такова понятие, по-скоро прецизиране на понятието социални инвестиции, защото нали се сещате, че законът не е за един месец или за една година. Дай Боже държавата ни догодина да може да даде социални помощи на семейства за отглеждане на деца. Аз по-скоро бих ги наричала добавки, защото повече ми допада този израз. Може да са 100 лв. месечно, може да са и 200 лв. И това наистина вече става инвестиции. Защото тези 5, 10, 15 или 20 лв., които целенасочено са дадени на едно семейство и то под определена форма за нещо, което социализира или повишава образованието на детето, или го прави равностойно по отношение на това как е облечено, как е обуто, по посещенията му в училище или в детската градина, наистина са инвестиции в този човек. И той при всички случаи става почти равнопоставен, да не кажа друга по-силна дума, на онези, които имат по-високи възможности в семейството си.
Ние сме много претенциозни към този термин сега, но нека погледнем напред. Това наистина са социални инвестиции, щом ние искаме всички институции в обществото да се обърнат към семейството дали то целесъобразно изразходва средствата, които получава от бюджета на държавата, за да може да се постига качество на живота, издръжката и бита на едно дете. И тук не знам колко са коментирани механизмите и източниците на информация, които могат да дадат основание на един директор на социална служба, след като има социален доклад, след като направи съпоставки с няколко институции, това може да бъде Отдела за закрила на детето, това може да бъде местната Комисия за борба с противообществени прояви, Инспектората към МВР и т.н., още редица институции, които да подадат информация за това дали целесъобразно семейството използва средствата, които получава и дали наистина се грижи добре за детето си. Има механизми, които да дадат право на директора да пише: “Да, това семейство ще получи тези средства за еди-какво си”.
Що се отнася до това, което колегата постави като въпрос, аз мислех, че днес ще имаме обсъждане на този законопроект в парламента и едно от предложенията ми наистина беше това – да определим праг, под който да не слизаме или да запишем “не по-малко от предходната година”. Ние знаем колко е тази година. Това е още по-добрият вариант, колеги. Значи ние вървим нагоре. И това щеше да е моето предложение в залата днес, което сигурно ще остане за утре, защото ние утре ще имаме дебати.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Това е за първо четене.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Разбирам, но в изказването си щях да го коментирам по този начин.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Бихме могли да се обединим като комисия в становището си.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Защото ние в Социалната комисия поставихме точно това. И там колегата Димитров постави този въпрос. И разсъждавайки, аз прецених, че може би това е по-добрият запис. Иначе подходът бюджета да решава е по-добрият подход. Но, когато запишем “не по-малко от предходната година” вече гарантираме, че няма да има опасност тази сума да спада под това, което досега сме давали. Ние вече имаме някаква фиксирана сума.
Така че си мисля да не бъдем толкова претенциозни към този термин. Той има бъдеще. Всеки друг запис би бил по-неточен, по-непрецизен.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз нямам претенции към термина социална инвестиция. Аз имам претенции към определението. Ако Вие самата затворите закона и се опитате да дадете определение за социална инвестиция, никога няма да се помисли тази недомислица, която е записана тук. Аз си мисля, че всеки може да даде едно много по-точно и много по-лесно четимо дори определение на термина социална инвестиция.
А по отношение на сумата, ако наистина казвате да вървим нагоре, тогава не трябва да пишем в закона “не по-малко от миналата година”, дайте да напишем: “не по-малко от 75% от минималната работна заплата”. Тогава всяка година ще вървим нагоре. С качването на минималната работна заплата ще се качва и тази сума.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Най-вероятно ще се даде някакъв двуседмичен срок за предложения между първо и второ четене, така че всеки един от колегите би могъл да направи тези предложения, които да обсъждаме в комисията при второто разглеждане.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Законопроектът ще се разглежда в Социалната комисия.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Според мен трябва да се смени терминологията. Инвестира се в машини, а това са живи хора.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Шарков предлага евентуално да предложим на председателя на парламента да има съвместно заседание между Социалната комисия и нашата комисия за второ четене, където заедно да вземем решение.
В становището на нашата комисия бихме могли да запишем, че предлагаме при разглеждането на законопроекта на второ четене това да стане на съвместно заседание на двете комисии и аз ще го докладвам в пленарната зала.
Ако нямате други въпроси, да преминем към гласуване. Знаете, че ние не сме водеща комисия по законопроекта.
Който е съгласен да приемем на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Първият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Има думата отново госпожа Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да кажа, че основната причина за предложението за промяна на Закона за закрила на детето е свързана с присъединяването ни към Европейския съюз и изискванията с това да бъдат дадени възможности на доставчици на социални услуги, които са възникнали по правото на друга европейска страна, да предоставят услуги и на територията на нашата страна. Този регламент е разписан в Закона за социално подпомагане, тъй като в него се урежда и реда за предоставяне на социални услуги. Затова тези два законопроекта и основните промени вървят заедно. Тук в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето всъщност се разписва възможността на тези доставчици да извършват тази дейност на територията на България, като разбира се се запазва регламентът те да получат лиценз от Държавната агенция за закрила на детето, която да следи и контролира тяхната дейност.
Другите промени, които се предлагат в законопроекта на Министерския съвет, са предизвикани от някои противоречиви практики в приложението на закона и, разбира се, синхронизирането с други закони, които са променени след приемането на Закона за закрила на детето. Например, последните промени в Семейния кодекс в областта на осиновяването, където се регламентира, че следосиновителния период се продължава от една на две години, а в Закона за закрила на детето срокът е едногодишен. Затова нашето предложение е този период да се уеднакви, заедно със Семейния кодекс и да стане двугодишен.
Заедно с това се създава възможност за нормативна уредба на Националната информационна система, чието създаване и поддържане да бъде задължение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Контролът по спазването правата на децата на председателя на Държавната агенция за закрила на детето се разширява спрямо всички доставчици на социални услуги в сегашния закон. Всъщност контролът върху предоставянето на услуги не беше разписан категорично в правата на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, сега се дават и тези възможности.
В мерките за закрила на детето в семейна среда се премахват ограниченията децата да могат да бъдат насочвани единствено към центровете за рехабилитация, тъй като през последните години се създадоха и други алтернативни форми на социални услуги, каквито са например центровете за обществена подкрепа, приютите за деца, кризисните центрове и всъщност това са услуги, към които отделите за закрила на детето могат да насочват децата, а не само центровете за рехабилитация.
Усъвършенства се режимът за настаняване на деца, извън семейството. Като се конкретизира компетентната дирекция “Социално подпомагане” и съответно компетентния районен съд, като се конкретизира това да бъде по настоящ адрес на детето.
Въвежда се задължителното изискване за определяне в съдебното решение на срока за настаняване, извън семейството и се конкретизира органът, който сключва договор с приемното семейство. Това е дирекцията за социално подпомагане. Както казах, специално тези промени са свързани с противоречивите практики на някои дирекции и, разбира се, на някои районни съдилища.
Въвеждат се две нови основания за прекратяване на настаняването извън семейството. Това са смърт на лицето от семейството на роднини или близки, или смърт на детето. Нерегламентирането им досега в закона създаваше затруднение в практиката и това е нашето предложение.
Въвежда се изключение от общия съдебен ред за прекратяване на настаняването извън семейството в случаите на смърт на детето, навършване на пълнолетие или осиновяване. Такава делегация засега нямаше в закона. Въвеждат се две допълнителни изисквания към кандидатите за приемни семейства, които в сегашния закон липсваха, а те са приемните семейства да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да нямат образувано срещу тях наказателно производство за умишлено престъпление. Смятаме, че те са изключително важни, особено, когато в такива семейства се настаняват деца.
Въвежда се задължение и за семействата на роднини или близки, в които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето, да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните отношения с тях. Това е от изключително важно значение, тъй като цялата философия на закона е построена на това, че най-добрата среда за отглеждане на детето е биологичното семейство и прекъсването на връзките с биологичното семейство и прекъсването на връзките с биологичното семейство винаги води до нарушаване на психиката на децата и поддържането на контактите с родителите е изключително важно. Затова независимо от мярката, независимо от това, че децата са настанени в приемно семейство или в семейство на близки роднини, тези контакти с биологичното семейство не бива да бъдат прекратявани, а напротив.
Освен това се въвежда възможността семействата на роднини или близки, когато при тях е настанено дете по реда на закона, да изразят мнението си при промяна на мярката за закрила. Досега такава възможност съществуваше единствено при приемните семейства и ние смятаме, че при настаняването на близки и роднини тези хора също могат да дават мнението си по отношение промяната на мярката.
Премахва се петгодишният срок за лиценза за предоставяне на социални услуги за деца като той става безсрочен и всички издадени до момента лицензии също се считат за издадени без срок. Това е във връзка със синхронизиране със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Във връзка с това е и промяната на термина “лицензия”, който се заменя с “лиценз”.
Другото важно предложение и промяна е премахване на ограничението на понятието “деца с увреждания”. В закона е записано “деца с физически или психически увреждания” и даваме по-общо определение – деца с увреждания.
Това е в общи линии промяната в закона. Готови сме да отговаряме на всички въпроси.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Христова, аз и като заместник-председател на Комисията по европейска интеграция имах възможността до този момент да участвам в разискването на законопроекта на Министерския съвет. В Комисията по европейска интеграция не поставих този въпрос, тъй като предметът на дейност на самата комисия не е толкова свързан с това, но тук аз не мога да се въздържа да не попитам кое именно основание наложи разписването на разпоредба, съгласно която да се премахне 5-годишния срок на лиценза за предоставяне на социални услуги?
Моето лично мнение е, че когато се издава един лиценз е редно той да се издаде за определен срок. Аз не познавам такива случаи, а особено, когато става въпрос за социални услуги, свързани с деца. Не знам зали това е някаква хармонизационна необходимост, но предполагам, че не е. Не може да е и във връзка със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, тъй като, доколкото си спомням, когато приемахме закона, в него нямаше фиксирани такива изисквания лицензиите да са безсрочни. Целта на закона беше съвсем друга – едно редуциране там, където не е необходимо. Тук обаче става въпрос за нещо много сериозно – за деца в риск.
Аз в никакъв случай не бих искала по този начин да накърня професионализма на онези, които се занимават с предоставянето на социални услуги, но ако държавата ще предоставя такива безсрочни права, за мен се обезсмисля необходимостта от лиценз. И все пак смятам, че няма налице някакво основание, което да оправдава отпадането на срока. Смятам, че е добре след изтичане на определен период от време, в който съответните лицензирани лица са извършвали дадена дейност, да се направи една нова анкета, една оценка и по този начин смятам, че би се отразило и върху професионализма. Това би поощрило, би мотивирало тези лица към по-голям професионализъм, към по-отговорно изпълнение на техните задължения. Така че аз смятам, че това е един пункт, по който не бих се съгласила с предложения от Министерския съвет законопроект.
Ще ми се да чуя някакви убедителни аргументи.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА: Уважаема госпожо заместник-министър, колеги, напълно споделям становището на колежката Ангелиева. След като в законопроекта не се предлага промяна в чл. 43в и чл. 43г, абсолютно необяснимо и неоправдано е, според мен, издаването на безсрочни лицензи или пък трансформирането на вече издадените до приемането на закона в безсрочни. Какво имам предвид?
Има ограничения за издаване на лиценз по отношение на физическите лица, тоест едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон, те да не са осъждани. Тоест, едно персонално изискване към лицето. А едноличният търговец е физическо лице и фирмата се наследява. Може ли липсата на предишно осъждане да приемем, че също се унаследява. Абсурдно е.
По-нататък, по отношение на юридическите лица. При издаването на лиценза се изисква условие да не е в ликвидация, да не е обявено в несъстоятелност или дори да не е във висящо производство по обявяване на несъстоятелност. Това са бързо текущи процеси и не може дори в продължение на пет години да твърдим, че те са налице, камо ли те да бъдат безсрочни. Още повече, че в чл. 43д не се предвижда отнемане при обявяване в производство по несъстоятелност, при последвало осъждане. Ако възприемем предложението, би трябвало тогава да помислим за допълнение на чл. 43д, че безсрочно издаденият момент се отнема, което ми се струва, че ще бъде разумно, за да избегнем и бюрокрацията по непрекъснато подновяване, че се отнема и в тези случаи, когато лицето, на което е предоставен лиценза, е осъждано, или пък съответните изисквания за юридическите лица.
Даже аз стигам и по-нататък. Едва ли е необходимо да бъде разписано в закона, но тези удостоверяващи факти да се предоставят на агенцията, която издава лицензиите, ежегодно. Защото и пет години е много дълъг срок. Но трябва да включим промените в чл. 43д, за да може наистина да има контрол върху тези лица, които оказват, съобразно новата терминология, която се предлага – социални услуги. Става въпрос за деца.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Госпожа Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: В подкрепа на това, което казаха госпожа Ангелиева и госпожа Балева, искам да допълня, че също така и в чл. 43ж, таксите от издадените лицензи за предоставяне на социални услуги за деца, се внасят във Фонд “Социално подпомагане”, който е създаден към министъра на труда и социалната политика. Ако лицензите са безсрочни, ще се получи така, че тези такси реално няма да могат да отидат във Фонд “Социално подпомагане” и за нуждите на децата. Затова смятам, че е необходимо наистина да помислите между първо и второ четене срокът на лицензиите да бъде оставен. И във връзка с това, преди да защитя законопроекта, който сме внесли с господин Спасов, искам да кажа, че разликата между вашия и нашия законопроект е, че ние предлагаме срокът на лицензията да бъде три години и той да остане, да не бъде премахнат.
НАДКА БАЛЕВА: И всяка година да представят документи.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Това можем да го допълним.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, ако позволите, да дадем думата и на юристите, тъй като те по-аргументирано от мен могат да защитят тезата, но единствената причина, поради която се предложи промяната на срока от три години на безсрочен, това е синхронизирането със Закона за ограничаване на административното регулиране. Това е причината, тъй като в контролния механизъм е разписано и отнемането на лицензията. Разбира се, в случая аз съм съгласна с някои предложения, без още да съм ги обсъдила, но смятам, че между първо и второ четене това са сериозни въпроси и бихме могли да ги обсъдим. Може би юристите да дадат някои други аргументи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Имате думата да мотивирате предложението.
СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА: Аз съм юрисконсулт в Държавната агенция за закрила на детето.
Нашите аргументи бяха точно в тази посока. Има ясно разписан механизъм за контрол. Няма пречка към всеки един момент на един доставчик да му бъде отнет лицензът. Още повече, че аз не разполагам пред себе си с текста на Закона за регулиране на стопанската дейност, но имам някакъв спомен, че единствено концесиите бяха ограничени със срок. И точно това беше аргументът ни да се съгласим да махнем срока на лицензиите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз не разполагам в момента с текста, но ще се постарая при първа възможност да се снабдя с него. Аз съм един от народните представители, както и много колеги тук, които сме приемали тези текстове.
Ние искаме от вас да ни дадете конкретно основанието, конкретно разпоредбата, върху която е стъпено, за да се разпише разпоредбата за отпадането на срока.
И друго. В случая става въпрос за социални услуги за деца. Когато беше приеман този закон изобщо не ставаше въпрос с него да улесняваме доставчиците на социални услуги за деца. Ставаше въпрос да подпомогнем, да осигурим на бизнеса по-добър административен комфорт. Друго е обаче, ако се е целяло отпадането на срока на тези лицензии и е търсен някакъв мотив, някакъв аргумент, с който да може да се защити това разписване на безсрочност на тези лицензии.
И затова ви моля да ни посочите точната разпоредба и да направите юридическата аргументация.
НАДКА БАЛЕВА: Аз не мога да се съглася с Вашето становище, че има достатъчно механизми за контрол дали отговарят на условията. Защото не може да се отнема лиценз на основание, което не е предвидено в закона, въз основа на който се издава този лиценз. Ако не се направят промени, в смисъл допълнения към чл. 43д, липсва законова възможност за отнемане на издадения вече лиценз. И затова моето предложение беше в тази насока.
СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА: Междувременно колегите ми подадоха една извадка от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Конкретната норма е чл. 10, ал. 1: “Лицензът се издава без срок, освен в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 1.”
А чл. 9, ал. 1, т. 1 е: “когато лицензионният режим е свързан с обекти, изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с обекти, върху които държавата осъществява суверенни права, съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България”.
Само тук е ограничен лицензионният режим със срок.
В този смисъл искам да добавя от себе си, че има списък, който е доста подробен. Ние правим добавка в този списък. За предоставянето на социални услуги за деца има значително по-утежнени лицензионни режими, които поставят доста сериозни обществени интереси на риск и те също са безсрочни. Това беше нашият аргумент.
Относно вашето предложение ние сме склонни, разбира се, да направим и тази корекция.
НАДКА БАЛЕВА: Това не са равнозначни на социалните дейности.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Разбрахме Вашата теза.
Госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Между другото, искам тук да споделя, че когато правихме изменението в Семейния кодекс при международните осиновявания, когато се направиха едни кардинални промени в материята, фактически посредниците от българска страна, без които тази процедура по международните осиновявания не може да бъде открита и приключена, също се лицензират. И то при един много сериозен режим. И то за двегодишен срок. Това също не се връзва с посочената от вас разпоредба. Ако се намери, че има такъв пропуск в Закона за административното регулиране, ние ще внесем и промяна в него.
Аз с чиста съвест бих подкрепила отпадането на предложената от вас разпоредба, дори да знам в момента, че тя не може да бъде обвързана със Закона за административното регулиране.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви.
Ясно е становището на народните представители.
Предлагам госпожа Живкова да ни запознае със законопроекта, който внасяме с нея.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Уважаеми колеги, ние с господин Спасов преценихме, че е наложително да бъдат направени и други поправки в Закона за закрила на детето, които целят създаването на повече възможности за по-добро правно регламентиране на материята. Законът ще се доближи по-тясно до духа и съдържанието на Конвенцията за защита правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г. и ратифицирана с решение на Великото Народно събрание от 11 април 1991 г. С това се регламентират основни права на детето, неуредени изрично в сега действащите текстове на закона, в това число защита на неговия живот и на неговото здраве, като предмет на закона.
Със законопроекта се цели прецизиране принципите на защита правата на детето, които са универсални и в частност изискуеми за българското законодателство, предвид че страната е ратифицирала Конвенцията. Ще се опростят някои механизми на правните отношения, като последните се направят по-действени и по-ефективни, що се отнася до изработване на стратегия и държавна политика за детето, въз основа на принципите на закона и неговото прилагане от Министерския съвет, чрез Национална програма.
Ще се въведат възможности за цялостен обхват на всички групи деца и повече области за защита на правата им, особено по отношение на здравето им, като се включат съществуващите по Конвенцията за защита на правата на детето права за майката, което е важно изискване, предвид изоставането на деца и повишаването смъртността на новородени и родилки. Още повече, че през последните години държавата ни е в демографска криза.
Ще се изградят и по-точни критерии и форми за превенция чрез действени и наказателни мерки и санкции за нарушители и длъжностни лица и родители. Това е нещо ново, което се допълва в законопроекта.
Ще се изградят и по-точни критерии и форми за превенция чрез налагане на повече отговорности по отношение на задълженията, които имат децата в обществото.
Ще се изгради и законова база за информационно обслужване, координация и субординация чрез компетентните държавни органи, което ще позволи да бъде изградена и да функционира действена национална информационна система за децата, което ще създаде възможност за ефективен контрол, а това ще повиши резултатността от прилагането на закона.
Като цяло ще се подпомогне осъществяването на задължителното образование чрез мерки във връзка със Закона за семейните помощи за деца и последващи промени в тази насока в Закона за народната просвета.
Ще се подготви законова база, съответстваща на Договора за членство на Република България за Европейския съюз.
Разликата между двата законопроекта, което смятам, че е изключително важно, е запазването на лиценза и ограничаването му в рамките на тригодишен срок. По отношение на това аз също смятам, че бихме могли да дебатираме между първо и второ четене.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Имате думата по този законопроект, колеги.
Госпожа Ангелиева, заповядайте.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: В момента, четейки предложения законопроект, виждам, че в Заключителните разпоредби в § 15 е предложено точно това, което дискутирахме току-що, а именно допълване на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с т. 41 – предоставяне на социални услуги за деца. При приемането на този параграф ние бихме постави предоставянето на социални услуги за деца в един списък към закона, който позволява лицензирането на подобен вид дейност. И това е предложено в проекта на господин Спасов и на госпожа Живкова, което смятам, че отговаря на дискусията преди малко. Аз лично бих го подкрепила с радост.
Нека изслушаме, разбира се, и становищата на съответните ведомства.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз съм изпратил писма до министерствата, които касае този законопроект и най-вероятно до второто четене и разглеждането в нашата комисия ние ще имаме тези становища. Така че, ако има определени забележки, ще ги имаме предвид.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Те ще ни дадат една по-задълбочена картина от гледна точка на експертността.
Аз като цяло ще подкрепя законопроекта на първо четене. По-сериозно бих се спряла върху разпоредбите между първо и второ четене.
Благодаря.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Искам да допълня за колегите, че нашият законопроект е единствено в интерес на децата. Когато се запознаете по-добре с текстовете между първо и второ четене ще видите, че наистина той не касае коренни промени в самото законодателство или в структурата на агенцията, или в това, което в момента е налице по отношение на Закона за закрила на детето. Той наистина е в интерес защитата правата на децата и работата и отговорността и на държавата, и на всички институции за равен достъп до образование, до защита на децата като цяло.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви.
Несъмнено законът е в полза на детето, но все пак един закон трябва да съдържа понятия, които да го дефинират еднозначно. Тук има едни хубави думички, които правят текста да прилича повече на съчинение, отколкото на законова разпоредба. Като например “най-добър негов интерес”, “подходящи условия”. Как се дефинират “най-добър” и “подходящи”? Какво означава това? Кой ги определя? Има ли нормативната уредба и критериите, които казват какво означава подходящи условия? Това се среща на доста места в самия текст.
Също така на стр. 2 е записано “допустими срокове”. Какво означава “допустими срокове”?
В § 5, чл. 8 се споменава “алтернативна социална инвестиция”. Това е свързано със Закона за семейните помощи и би трябвало да видим там какво ще се получи, тъй като това понятие, както казаха доста от колегите, не звучи добре и наистина би трябвало да бъде променено.
В § 6 се създава нов чл. 15а: “При упражняване на правата си, детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, на другите членове на обществото, на органите на държавата и общините, както и да спазва обществения ред, изискванията на общественото здраве и морал.” Как точно се запознава детето с този закон? Как точно се санкционира, когато не спазва чл. 15а? И съответно при нарушаване на обществения ред и извършване на престъпление от малолетни, това е разгледано в друг закон.
По отношение на санкциите при продажба на алкохол искам да попитам дали това също не е уредено в други закони?
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз ще започна, госпожо Понева, от отговора на въпроса Ви по отношение на § 6 и чл. 15. Аз лично смятам, и когато обсъждахме Закона за закрила на детето още в предишното Народно събрание, ние, народните представители, смятахме, че освен права, децата трябва да имат и задължения, които трябва да знаят.
Тези норми, които трябва да бъдат обяснени на децата, би трябвало да бъдат обяснявани чрез службите за социално подпомагане, чрез Агенцията за закрила на децата, но те трябва да се базират на законодателството.
Аз съм съгласна всички тези неща, с които Вие не сте съгласна, да ги обсъдим. Може би наистина има текстове, които не звучат добре, и те да бъдат коригирани между първо и второ четене. Наистина нямам нищо против да ги обсъдим допълнително, да ги внесем в общи предложения между първо и второ четене, да се изработи една обща работна група, за да се направи един обобщен законопроект, за да се изчистят критериите и всички забележки, които има по отношение и на двата законопроекта.
По отношение на глобите, тези глоби са извън другите закони, които касаят по-тежки санкции по отношение на нарушителите. Според нас те имат и малко превантивна роля. Затова още в поправките на законопроекта в Тридесет и деветото Народно събрание бяха въведени тези глоби, които са по чл. 45. В момента добавяме нова т. 3 към ал. 2 за лица, които допускат продажба на алкохол и цигари на малолетни. И за нарушителите, които допускат деца в заведения след 22 часа. Тези глоби се осъществяват от социалните работници. Друг е въпросът доколко това се прави. Но нека все пак да бъде в закона. Така или иначе го има. Ние просто добавяме глоби за нарушителите, които допускат извършване на нарушение, пускайки деца под 14 години след 22 часа в заведения и тези, които продават алкохол и цигари на малки деца.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Аз попитах, тъй като не познавам добре тези текстове, но се изненадвам, че социални работници могат да глобяват търговци или съдържатели на заведения. Това ме изненадва.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Бих искал като вносител също да кажа няколко думи за това, което казахте – “най-добър негов интерес” и “най-добра семейна среда”. Може би не звучи добре, но ще ви дам пример с една ситуация. Не винаги истинската семейна среда е най-добрата за едно дете. Понякога, когато детето е настанено в дом или трябва да бъде изведено от семейната среда, която не е най-добрата за него, това понякога е в негов интерес. В самата Конвенция е записано “висш негов интерес”. Би могло да се коригира тази фраза.
Господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, с идеята да разведря малко настроението, като родител на двама синове си представям как се прибирам вкъщи и започваме да си говорим с децата и стигаме до чл. 15а, в който е казано: “При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители” и моят син става и казва: “Баща ми, ето закона с моите права, дай ми закона с твоите права и ще се разберем”. (Оживление) Такъв закон за правата на родителите няма и не знам къде да ги четем.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: В един момент на Вас ще Ви трябва и адвокат.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо Живкова, ако се върнем на глобите, новите ал. 2 и 3 – на лице, което допусне малолетно дете без придружител, и т.н., се налага глоба от 1000 до 2000 лв. На кое лице – на майката или на бащата?
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: На търговец.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Госпожа Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
С риск и аз да разведря малко обстановката ще ви кажа, че след като един родител не може да възпита детето си така, че то да го уважава и да отговори по съответния ред на грижите, които той е положил за него, сигурно е време да помислим как обществото може понякога да се намесва и да регулира отношения. Защото ще ви дам два примера, които са малко вън от това, за което говорим, но бих ви приканила да разсъждаваме по посока на това как да прецизираме направеното предложение да научим нашите деца да уважават и родителите, и бабите и дядовците си. Спомнете си колко убити или пребити от бой баби и дядовци има за 5 стотинки. Но аз говоря за интересите на държавата.
В домовете за стари хора, болни хора, отглеждаме стотици хора, които имат деца и тези хора плащат 80% от пенсията си, за да бъдат отглеждани там. В същото време децата им, които разполагат може би със суми, с които биха могли да купят всеки един от нас, не ги интересува какво става с тези родители. Държавата се натоварва с толкова много ангажименти към тези хора. И това е плод именно на това възпитание в ранното им детство, когато не сме намерили подход в училище, чрез комисиите за борба с противообществените провя или по друг ред.
Друг пример. Човек, който е получил държавно жилище, подарява го след две години на сина му и на третата година той го гони на улицата. Отново проблем на държавата, а не на сина или на детето, което толкова много обича родителите си в кавички.
Така че нека да помислим малко по посока на това да създаваме механизми, да се уважаваме взаимно, защото имаме и другия пример отсреща – един син, който, ако не е достатъчна пенсията на неговия родител, въпреки че много от родителите могат сами да си осигурят да ги отглежда някой, да им помага в пенсионната им възраст, той добавя още 1000 марки за издръжката за неговия родител в хосписа. Имаше такъв случай при Паприкова.
Просто ви давам примери. И нека да мислим в тази посока, колеги, а да не съдим веднага, че това, което е записано, е глупаво.
Благодаря, че ме изслушахте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Реплика.
Аз не казвам, че това, което е записано, е глупаво. Аз казвам, че е глупаво да смятаме, че запишем ли го, ще намалеят хората в старческите домове и нещата ще се оправят. Просто няма да се случи.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз много уважавам това, което каза госпожа Панева, само че има един основен принцип. След като аз, Вие или който и да било тук, има дете и не е успял да го възпита, така че да уважава собствените си родители, училището не е могло да му даде тази база да уважава собствените си служители, да очакваме, че държавата, в случая държавният работник ще го превъзпита и той ще стане един много добър български гражданин, и ще си промени отношението към това нещо, е някаква илюзия. Иначе, като цяло, законопроектът е добър. Това, което каза госпожа Понева, е все пак да изчистим тези детайли, за да не стане така, че един ден на нашите места да стоят едни други хора и да се смеят какви работи сме приемали. Според мен това беше идеята. Иначе законопроектът е добър и никой не казва обратното.
Преди всичко това са семейни традиции и те се изграждат вкъщи.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Нали знаете, че нямаше право никой да отнеме родителските права в едно предишно време на семейства, които не се грижат добре и не осигуряват съответни условия за развитие на детето си. А колко по-човешко е да извадиш едно дете от среда, която не е здравословна в морален и психически аспект, и да му дадеш възможност да се развие добре.
Нека да се опитаме да гледаме и от друга страна на този проблем. Засега това може би ви се струва, че е някаква химера. Бъдете сигурен, че ще се случи. Може нас да ни няма, но ще се случи.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Имаше и едни много хубави стихотворения, където едни хора отиваха в затвора и ставаха хора. Но тези времена, мисля, че отдавна са минали. (Оживление)
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Този паралел не е уместен. Имаше и друг, който каза, че ще дойде един друг обществен ред.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Нека да не влизаме в тези схеми, защото ще бъдат много дълги.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Господин Мурджов, вярно е, че ако възпитанието в дома не е помогнало, социалният работник също няма да помогне, но нека да направим някакви механизми, с които да накараме един такъв човек да се съобрази тогава с родителите си.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Госпожа Стойчева.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Аз бих искала да взема отношение по повод на предложението на колегите за чл. 45, ал. 2 и по повод на въпроса, който постави госпожа Антонела Понева. Тъй като това са текстове, които касаят прилагане от страна на органите на местно самоуправление, и аз като бивш председател на Общински съвет мога да кажа, че приветствам фиксирането на такава сума, защото тази материя на местно ниво се урежда от съответните наредби за опазване на обществения ред, които общинските съвети приемат. И практиката на всички общински съвети показва, че макар и да се констатират тези нарушения, те се констатират от упълномощени от кмета длъжностни лица, от представители на полицията и от представители на съответните социални служби. Тези глоби са абсолютно несъбираеми и дори често се случва в съда да падат, поради факта, че няма национално законодателство и национален закон, който да е фиксирал съответния размер на глобата. Тоест, приема се, че един общински съвет няма правото да определя такива размери. Така че това е текст, който аз приветствам и подкрепям, и ще настоявам и за вашето съгласие, колеги, да го подкрепим в залата.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми колеги, мисля, че прекалено много внимание отделихме на един текст кой как ще възпитава децата. Пожелателен текст има и в Семейния кодекс, където изрично е записано, че децата са длъжни да уважават родителите си, своите дядо и баба.
Процедурата за отнемане на родителски права и сега продължава да бъде по правилата на Семейния кодекс, а след постановеното съдебно решение отделите за закрила на детето решават въпроса къде да бъде настанено то. Но целта на двата законопроекта едва ли се свежда само до възпитанието на децата за уважение към близки или не.
Моето становище и предложение е да прекратим разискванията по двата законопроекта, да ги приемем на първо четене, те имат своите достойнства, независимо от забележките, които бяха направени в изказванията. И да внесем един обединен текст за приемане в пленарната зала.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря за предложението.
Ще гласуваме отделно двата законопроекта и след като те бъдат гласувани в пленарната зала, тогава ще бъдат обединени. След това предлагам всички колеги, които смятат, че имат отношение към тези законопроекти, да направим една работна група, в която да се изчистят текстовете и евентуално всеки един от вас да направи предложения, за да вървим напред. Смятам, че тук няма партийни пристрастия, това е едни закон, който интересува всеки един от нас.
Във връзка с това предлагам да преминем към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване законопроекта, предложен от Министерския съвет.
Който е съгласен да го приемем на първо четене, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, предложен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието на комисията.