1. Обсъждане на въпросите за компютърни престъпления. Детска порнография в Интернет.
2. Представяне на социологическо проучване, извършено от Алфа Рисърч, на тема: “Приемните семейства – обществени нагласи и фактори, влияещи върху вземането на деца в приемни семейства.

---

Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.


ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПОСОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Аз се радвам, че има такъв голям интерес към нашето заседание. Принципно знаете, че заседанията на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта са открити и напоследък особено засягаме теми, които наистина са много важни за нашето общество, особено за децата на България.
Преди да започнем заседанието бих искал да кажа с болка, че животът още веднъж ни напомни колко важни са проблемите, които нашата комисия повдига. Вчера всички разбрахме за случая с двете деца от Пазарджик, които бяха зверски убити. Всеки един от нас изживява покрусата от това зверско убийство на две невинни деца, две сестри – Росица и Кристина Белнейски. Целият народ наистина е стъписан от това престъпление. Надявам се полицията възможно най-бързо да разкрие извършителите на това зверско убийство и те най-сурово да бъдат наказани. Ние всички съприживяваме мъката на родителите.
В нашата комисия, както и досега, продължаваме да обсъждаме въпросите дали децата на България живеят наистина в едно спокойно и сигурно общество.
Темата на нашия разговор беше предвидена много преди да знаем, че има такова престъпление. Виждаме, че напоследък тези престъпления, извършени срещу деца, зачестяват. Надявам се, че, както и досега, нашата комисия дава един много добър пример, като се обединяваме около теми, които са национални, надпартийни.
Надявам се, че въпреки партийните си пристрастия, ще помогнем на нашата държава, създавайки или подобрявайки нашата законова база, за да дадем наистина един сериозен щит на нашите деца, на нашето общество, за да има бъдеще България.
Предварително обявеният дневен ред на заседанието беше:
1. Обсъждане на въпросите за компютърните престъпления. Детската порнография в Интернет.
2. Представяне на социологическо проучване, извършено от Алфа Рисърч, на тема: “Приемните семейства – обществени нагласи и фактори, влияещи върху вземането на деца в приемни семейства.
Надявам се да остане време и за втората точка. Това проучване наистина е много интересно – дали българското общество има нагласата да приема деца от домовете, защото това е начин за превенция деца, които са изоставени в подобни домове, да влязат в среда, която е криминогенна, и евентуално след това да извършват престъпления.
Преди да гласуваме дневния ред от името на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта искам да връча два плакета на Народното събрание и благодарствени адреси на главния секретар на Министерството на вътрешните работи генерал Илия Илиев, който за съжаление поради служебен ангажимент не може да присъства на заседанието, и на директора на Националната служба за борба с организираната престъпност – генерал Ваньо Танов, като благодарност за извършеното до този момент от служителите на МВР и специално на НСБОП в борбата им срещу посегателствата спрямо деца.
Напоследък виждаме наистина успешни действия, свързани с разбиването на няколко студия за детска порнография. Както сме обсъждали, много от тези деца за съжаление участват в подобни сцени или срещу заплащане – и то по един наистина много неприятен начин – или под насилие, под натиск. Наистина благодарение на полицията успехите в тази област са много добри.
Ако може, генерал Танов, да връча двата плакета и благодарствените адреси на Вас (Господин Спасов връчва плакетите и благодарствените адреси.).
ВАНЬО ТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател Аз благодаря за високата оценка. Мога да ви уверя, че Националната служба за борба с организираната престъпност разполага с изключително добри специалисти в тази област, които са признати от всички европейски и американски партньори, и, че ние ще увладеем положението в тази насока. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Надявам се в скоро време да разкриете това зверско престъпление.
ВАНЬО ТАНОВ: И аз се надявам. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Колеги, за първи път ние връчваме подобни плакети и се надявам това да стане практика в нашата комисия в областите, в които ние работим. Наистина да благодарим на българи, които имат заслуги към цялото ни общество и в областта специално на децата, младежта и спорта. Така че се надявам и в бъдеще да има подобни инициативи.
Сега бих искал да подложа на гласуване нашия дневен ред, който се предлага с двете точки, които вече представих пред вас.
Моля, гласувайте дневния ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на въпросите за компютърни престъпления. Детска порнография в Интернет.
2. Представяне на социологическо проучване, извършено от Алфа Рисърч, на тема: “Приемните семейства – обществени нагласи и фактори, влияещи върху вземането на деца в приемни семейства.

Преди да започнем по дневния ред бих искал да представя гостите на днешното заседание. Това е генерал Ваньо Танов – директор на Национална служба за борба с организираната престъпност, господин Петко Петков – директор на Столична следствена служба, госпожа Полина Робъртс – заместник-аташе на Федералното бюро за разузнаване в София, полк. Стефан Иванов – началник сектор “Детска престъпност”, господин Богдан Захариев от Компютърния център при СДВР, господин Явор Колев – главен експерт в сектор “Интелектуална собственост, компютърни престъпления и хазарт” към НСБОП, госпожа Дамянка Гойкова от Института за компютърна техника към МВР и други гости, които също са от системата на МВР. Имаме представители и на Държавната агенция за закрила на детето, както и представители на неправителствени организации, които ще ни запознаят вече с техните проучвания, които са направили за подобряване и модернизиране на нашето законодателство в областта на компютърните престъпления. Това са господин Георги Димитров от Фондация “Право и Интернет”, представители от Фондация “Децата в мрежата”, от Фондация “Детето в Интернет” и други гости.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на въпросите за компютърни престъпления. Детска порнография в Интернет.
По първа точка бих искал да дам думата на господин Явор Колев – главен експерт в сектор “Интелектуална собственост” в НСБОП, да ни запознае с доклада на службата във връзка с незаконното разпространение на порнография в Интернет през 2006 г.
Не зная дали преди това искате да ви запозная със статистиката на детските престъпления, престъпленията срещу деца в последните десет години. Може би точно преди Вашия доклад, господин Колев, да го направим. Все пак тук има и представители на медиите и може би това ще представлява интерес и за тях.
През 1996 г. престъпленията срещу деца са били 2200, през 2004 г. те вече са 4600, тоест, увеличили са се над два пъти. Убийствата на деца от 12 през 1996 г. са станали 16 през 2004 г. Опитите за убийства се движат между 16 и 10 броя, изнасилванията са в рамките на 95 през 1996 г., през 2004 г. – 220, блудствата с деца са се увеличили значително: от 170 през 1996 г. те вече са 300 през 2004 г. Телесните повреди, нанесени на деца също са се увеличили. От 25 през 1996 г. те вече са 320 през 2004 г. Отвличанията на деца също бележат ръст. През 1996 г. те са били 25, а 2004 г. са вече 64. Хомосексуално насилие срещу деца от 20 през 1996 г. те са вече около 30 през 2004 г. Грабежите срещу деца от 550 са вече близо 900. Кражбите от 300 са станали 1700. Жертви на хулигански прояви през 2000 г. са отбелязани около 50 случая, а 2004 г. са близо 200.
Наистина виждаме, че проблемите на децата в България са много и много често определени политици спекулират с темата “демографски проблем”, а в крайна сметка ние трябва да насочваме вниманието си не само към демографския проблем, но и към децата, които вече са родени и да реализираме наистина тяхната сигурност и спокойствие. Много родители са споделяли с мен, че те живеят в постоянен стрес, всеки ден те водят и прибират децата си от и до училище и почти никога не ги оставят сами на улицата.
Надявам се, че влизайки в Европейския съюз, ще направим всичко възможно нашите деца да живеят в една европейска и модерна България, където те спокойно да могат да се разхождат по улиците и да не се притесняват от престъпления, които евентуално могат да бъдат извършени срещу тях.
Относно темата на днешната дискусия мога да кажа, че тя наистина е много актуална, защото за съжаление нашето законодателство изостава и трябва да се модернизира. Информационните технологии много бързо се развиват, а Наказателният ни кодекс е малко остарял, ако направим паралел с развитието на информационните технологии. А Интернет средата наистина предоставя възможност да бъдат извършвани много престъпления. Виждаме, че един българин, треньор по гимнастика, ако не се лъжа, който живее в Америка, използвайки Интернет, също е склонил към сексуални действия лица, които са до 18 г. А там примерно неговата кореспонденция, която е водил по Интернет, се смята за веществено доказателство, докато в България това не е така.
Но така ще отворим дискусията и всеки един от вас би могъл да задава въпроси по темата.
Сега бих искал да дам думата на господин Колев. Заповядайте, господин Колев.
ЯВОР КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател Аз ще ви запозная с един кратък обзор, който направихме по повод на тази среща.
По отношение на противодействието на престъпленията в кибернетичното пространство в НСБОП започнаха да пристигат сигнали по линия на международното сътрудничество и Интерпол в периода 1999 – 2000 г. Тогава за съжаление нямаше нормативна уредба, която да регламентира събирането на доказателства, както и нямаше текстове в Наказателния кодекс, които да криминализират извършените деяния във виртуалното пространство.
След 2002 г. бяха приети от Народното събрание такива промени, които позволиха събирането на компютърни и електронни доказателства и НСБОП – МВР започна приоритетно работа по разкриване и документиране на такъв род престъпления, каквито са измамите в Интернет, педофилията, нерегламентираното проникване в чужди компютърни системи, изтриването на данни и др.
В НСБОП бяха предприети сериозни мерки за ограничаване на разпространението в българското Интернет-пространство на незаконно съдържание, в това число и на педофилски материали. Постигнато беше споразумение с Интернет-доставчиците за незабавно изтриване и спиране на достъпа до такова незаконно съдържание.
В периода 2005 – 2006 г. са неутрализирани две престъпни групи, осъществявали Интернет-активност, поддържайки страницата на така наречените бойловери, чрез които бе документирана и прекратена престъпната дейност на организираните престъпни групи, осъществявали сексуално насилие над малолетни деца.
Неутрализирана бе и група, действала на територията на София и Пловдив, занимаваща се с разпространение на педофилски филми и снимки в Интернет за клиетни в страната и чужбина.
През януари 2006 г. ДНСБОП – МВР задържа в гр. София лице, разпространяващо в Интернет хомосексуални материали с участие на непълнолетни.
С навлизането на Интернет-технологиите, имайки достъп до глобалната мрежа и недостатъчен контрол от страна на родителите и обществото, много деца сами изготвят материали с порнографско съдържание и ги публикуват в Интернет. Показателен е случаят с четирима 14-годишни ученици от елитния техникум по електроника в гр. София, които записали в класната стая полов акт и по собствено желание го публикували в Интернет. Спрямо тях са взети дисциплинарни мерки.
Други характерни случаи са посочване на неверни данни при регистрацията на домейни в Интернет, като се посочва несъществуващи лични данни и адрес в България и на този домейн се публикуват детски порнографски материали. Характерен е случаят с доста такива домейни, сочещи български регистратори, а всъщност физически сървърите, на които се хоства това незаконно съдържание, се намират в Русия, в Санкт Петербург.
ДНСБОП – МВР е сигнализирала по случая Централата на Интерпол в гр. Лион – Франция и Националното бюро на Интерпол на Руската федерация, като сме ги помолили да прекратят достъпа и да установят дали има участие и на български граждани в тази дейност.
Успехи има и в периода 2004 – 2006 г. По повод кражбите на лични данни бяха проведени пет операции по неутрализиране на организирани престъпни групи, осъществявали Интернет-измами чрез кражба на данни от кредитни карти на чуждестранни граждани, в това число и участието в международната операция “Огнена стена - файло”. Знаете, че това беше октомври – ноември 2004 г.
Между ДНСБОП и доставчиците на Интернет-услуга бе постигната договореност за незабавното прекратяване на достъпа до такива – така наречените – фишинг сайтове. Това са измамни електронни страници, които наподобяват страниците на банкови институции, в резултат на което не бе допуснато чрез българското Интернет-пространство да се нанасят загуби на големи световни и международни финансови институции и на техните клиенти. България остана незасегната от този феномен, въпреки че в много от страните на Балканите, както и в други страни, където контролът е по-слаб, такива страници съществуват.
В продължение на стратегията на НСБОП – МВР за прочистване на българското Интернет-пространство от незаконно съдържание, в това число и педофилски материали, произведения на интелектуалната собственост, публикувани без съгласието на носителя на авторското и сродни права, и материали, съдържащи расова ненавист и насилие, през месец април беше приета стратегия за съвместни действия между НСБОП – МВР, доставчиците на Интернет-услуга и на фрихостинг и носителите на авторски права. Оттогава много активно започна чистенето на това пространство от незаконно съдържание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Доколкото знам, Вие сте бил на специализация в Америка точно по тази тема – за компютърните престъпления.
ЯВОР КОЛЕВ: Да, тук има и още участници в тази специализация. През м. Октомври посетихме Съединените американски щати, като посетихме и централата на ФБР във Вашингтон, както и на Сикретсървиз. В централата на ФБР във Вашингтон, а и в регионалните им бюра се запознахме с начините, по които те противодействат на престъпленията във виртуална среда, особено на педофилията. Ние сме впечатлени от професионализма на колегите там. Мога да кажа, че и ние се справяме също толкова успешно.
Но прави впечатление, че за престъпления от този род там наказанията са значително по-високи. За разпространение на педофилия в Интернет се предвиждат някъде около 10 години затвор, за изготвяне на такива материали с деца – 25 години и нагоре, а вече за реални посегателства върху деца се предвиждат и доживотни присъди.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Аз днес споделих с колеги от НДСВ, че наистина нашето законодателство предвижда много малки наказания, ниски наказания за посегателства върху деца, особено в областта на педофилията – до 5 години.
Наистина се надявам, че и колегите от другите парламентарни групи биха ни подкрепили, ако ние бихме инициирали законодателна инициатива за промяна в Наказателния кодекс и тези наказания действително да бъдат много по-високи, както и Вие сам дадохте пример с Америка, защото това са начините ние да защитим децата на България. Пет години наказание за посегателство върху дете наистина е много малко. Смятам, че сред колегите в нашата комисия няма спор по този въпрос.
Не знам как да процедираме. Дали да чуем първо нашите гости и може би след това да задаваме въпросите си. Така всеки един би могъл да си направи своите заключения, да обмисли своите въпроси.
Като стана дума за ФБР, може би сега е моментът да дам думата на госпожа Полина Робъртс, която представлява Бюрото в София и е представител на Посолството на САЩ в България. Може би тя ще ни каже няколко думи в областта на борбата срещу тази престъпност и практиката в САЩ.
Заповядайте, госпожо Робъртс. Имате думата.
ПОЛИНА РОБЪРТС: Благодаря Ви, господин председател, за поканата. ФБР е установило преди по-малко от година офис в България, който се занимава с проблемите на детската престъпност. Оттогава ние поддържаме много силни взаимоотношения, добри връзки и сътрудничество с Министерството на вътрешните работи в България. Работим съвместно със служителите от НСБОП в София и в Пловдив и по-специално по случаите с детска порнография, с което се занимаваха служителите на НСБОП преди по-малко от месец.
Ние смятаме, че нашите взаимоотношения в правната насока на тези действия и в разследването на тези престъпления ще продължи да се развива в същата насока и ще имаме все така добро сътрудничество. Това включва цялото разнообразие на компютърните престъпления, като започнем от детска порнография, нарушаване на авторските права и т.н.
В Съединените американски щати процедурата по разследване на детската порнография се води както от ФБР, така и от местната полиция, така и от вътрешното разузнаване на страната. Но във всеки случай всички тези органи работят, концентрирайки се върху три аспекта на тези престъпления. Опитваме се да идентифицираме хората, които експлоатират децата и произвеждат тези материали и със същата строгост преследваме и хората, които разпространяват тези материали.
От трета страна, също толкова строго преследваме и хората, които са потребители и търсят подобна продукция в Интернет или по някакъв друг начин. Много важно за нас е да имаме силна и стабилна връзка със следователите, за да можем по-бързо да стигнем до извършителите на тези престъпления и да ги изправяме пред съда. За нас е много важно да продължим сътрудничеството по разследването на тези престъпления на многонационално ниво. За нас също е много важно да продължим да помагаме на българските служби в разследването на такива разследвания, като им предоставяме техническа информация за начина, по който това се извършва в САЩ.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Робъртс. Наистина вашата помощ е много ценна, защото България наистина прави първите си стъпки и то много успешно. Виждам, че колегите от НСБОП наистина са се ангажирали много сериозно с тази проблематика и успехите са явни.
Действително, както стана дума и в други разговори, не трябва да се наказват само тези, които създават тези сайтове, а и потребителите действително трябва да носят някаква отговорност. Например в Швеция се наказва детската проституция. Но се наказват не децата, които проституират, а техните клиенти. А в България това, което ние трябва да направим, това е превенцията. Да се създават социални програми за интеграция на тези деца. Ако те бъдат картотекирани по един или друг начин в полицията, то не веднага да бъдат пускани или заклеймявани, а напротив – да бъдат интегрирани към нашето общество.
Тук, надявам се, е работата на Министерството на труда и социалната политика, може би съвместно с Министерство на образованието и науката да подготвят подобни програми децата на България да не са улицата, а наистина да могат да бъдат част от обществото. Ако променяме законите, то именно строго да бъдат наказвани клиентите на такива престъпления.
Като става дума за следствената служба, бих искал да дам думата на господин Петко Петков, който е директор на Столична следствена служба. Без ролята на следствието може би няма да бъдат толкова добри успехите. Може би той ще ни запознае с техния опит в борбата с престъпността.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден. Искам да благодаря за възможността да присъствам на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта заедно с колегите от Министерството на вътрешните работи и НСБОП.
Ще бъда кратък. Може би това, което интересува вас и журналистите, са цифрите, образуваните дела и етапа на разследване, на който се намират тези дела, и това, което ние като водещи разследването срещаме като затруднения.
Наистина належаща и според мен много неотложно е да се предприеме законодателна промяна по отношение на наказанието за компютърните престъпления. Както каза господин Спасов, едно наказание от пет години, а то не е и пет години, а е “до пет години”, когато в повечето случаи говорим не за криминално проявени лица, а за първо извършено престъпление, което автоматично в общественото пространство говори за условна присъда или респективно за безнаказаност.
Наистина това, което спомена господин Спасов, е законодателна инициатива, за която вие имате възможност и която според мен много бързо трябва да бъде осъществена и да бъде завишено наказанието.
Това трябва да го разглеждаме от два аспекта. Първият е, защото просто оттам нататък не можем да говорим за безнаказаност. Предполага се, че по-голямото наказание, каквото има в цяла Европа и в Съединените американски щати, ще води, първо, до по-голяма превенция с оглед неизвършването на такова престъпление и по-голям респект към държавата, като орган, който налага наказанието.
Има още едно съществено значение на наказанието, което до голяма степен затруднява хода и разследването на делата. До пет години лишаване от свобода и фактът, че говорим за тежко умишлено престъпление, а то е над пет години лишаване от свобода, дава възможност на институциите, които се занимават с мерките за неотклонение на етапа досъдебно производство, да не взимат мярка за неотклонение “задържане под стража”. А при такова престъпление за мен това е належащо. Във всички случаи лицето, което е на свобода, може да осуети разкриването на обективната истина.
Защо? Наистина в НСБОП смея да кажа, че има специалисти на ниво, подготвени. Благодарение на тях и на взаимодействието с прокуратурата и следствието се разкриха в последните две години множеството престъпления. Това не само че навлиза като престъпление в живота ни, но и работата на колегите от НСБОП, на прокурорите и следователите доведе до разкриването на тези престъпления и до вашето внимание и насоката по разкриването на тези престъпления.
В службите - в НСБОП, както казах, наистина има безспорно подготвени специалисти - затруднението идва от това, че в списъците на съдилищата, където са специалистите, техническите помощници и вещите лица, на този етап няма такива специалисти, които ние да можем да ползваме като експерти, които да дадат компетентно експертно заключение по тези дела.
Тоест, трябва да има промяна и в списъците на съдилищата, където да бъдат вкарани такива компютърни специалисти, които ние да можем да ползваме като вещи лица по делата. В момента всичко, което се прави като експертизи, е със съдействието на колегите от НСБОП, с посочени от тях специалисти. Но с оглед увеличаването на това престъпление, мисля, че трябва да се отдели по-голямо внимание на тези служби и да бъдат вкарани повече специалисти в списъците на съдилищата, които да могат да бъдат ползвани при разследването на тези престъпления.
Мога да кажа, че като бройка за 2003 г. няма нито едно такова престъпление или образувано следствено дело. За 2004 г. има образувани две следствени дела. За 2005 г. те са 14, като смея да кажа, че по-голямата част от тях са образувани във втората половина на 2005 г. За януари месец на тази година те са две. Всички те са в Столична следствена служба. Говоря само за територията на Столична следствена служба. По всички тези следствени дела са реализирани мероприятия съвместно с НСБОП, Столична следствена служба и под ръководството на прокуратурата.
Това е най-общото, което мога да кажа. Оттук нататък имаме готовност да бъдем и по-конкретни, ако нещо интересува членовете на комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Петков.
Ние стенографираме днешното заседание, така че всички идеи, които Вие ни подавате, евентуално ще залегнат в нашата законодателна инициатива за промяна на Наказателния кодекс. Ако решим с колегите, бихме могли да направим работна група с участието и на ваши експерти, за да бъдат наистина конкретни, ясни измененията, които ще предложим.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Господин председател, ние сме насреща и с каквото можем, ще помогнем.
Пропуснах да кажа, че искам да поднеса две методики, в които са събрани всички разследвания, хода, етапа на разследване на всички престъпления, има и за компютърните престъпления. Те са направени от директора на Национална следствена служба специално за вас, за да може, ако искате, да се запознаете с нещо по-конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, много, господин Петков.
Има думата госпожа Мила Ташевска от Държавната агенция за закрила на детето. Те също биха искали да споменат неща в областта на превенцията на детските престъпления.
Заповядайте, госпожо Ташевска. Имате думата.
МИЛА ТАШЕВСКА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да ви кажа няколко думи за законодателните ни инициативи.
Държавната агенция за закрила на детето в лицето на председателя госпожа Шерин Местан още в 2001 г. отправи предложение за изменение в Наказателния кодекс по чл. 159 относно разпространението на детска порнография. Тези предложения дойдоха като резултат от ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН относно детската проституция, детската порнография и търговията с деца.
Така че ние сме готови и ще ви сътрудничим естествено в инициативата за промени в законодателството.
А относно превенцията и това, което агенцията прави, мога да ви разкажа, че още от 2002 – 2003 г. реализирахме проект “Интернет и правата на детето”. Основно по него се издадоха и разпространиха материали относно злоупотребите и опасностите, които крие Интернет. Материалите бяха предназначени за деца и родители.
Основно в този проект и може би най-интересният момент в него беше едно национално проучване, което направихме сред целевата група деца, родители и учители. Според това изследване децата нямат страх от Интернет. За тях основният проблем, докато интернетуват, към компютъра им да не се прикачи вирус. Но те нямат страх от това да дават своите адреси, лични имена, телефони, e-mail, включително да изпращат снимки, което много показателно говори, че нашите деца въобще нямат страх и не знаят кой седи от другата страна.
Като казвам това, искам да спомена – виждам, че тук има представители на неправителствените организации, на фондации “Партньори с България”, с които тези дни стартираме проект “Детето в мрежата” и една от дейностите ни е отново такова проучване сред децата. Това са 112 – 17-годишни деца. Искаме да разберем дали се е променило тяхното отношение и дали те знаят какви са опасностите.
Другото, което искам да кажа на колегата от НСБОП – той естествено знае – че в агенцията има специализирана интернет-страница по темата “Сексуална експлоатация на деца с търговска цел”. Най-интересното от нея е, че имаме форма за подаване на сигнали. За миналата година сме получили 55 сигнала, които са с най-различна тема, но десет от тях са за незаконно и вредно съдържание в Интернет.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Ние ги получаваме от вас и реагираме незабавно.
МИЛА ТАШЕВСКА: Да, ние получаваме съответния отговор от вас и мисля, че един от случаите, който колегата спомена, е точно по получен от тази форма за подаване на сигнали.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Ташевска.
Има думата господин Георги Димитров, който е председател на Фондация “Право и Интернет”, които вече са работили по текстове в Наказателния кодекс, които могат да бъдат променени в тази насока. Аз се запознах подробно с тяхното изложение, с мотивите за промяна на Наказателния кодекс.
Бихме искали с няколко думи, накратко да споделите това, което сте направили, господин Димитров.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Много се радвам, че днес сме се събрали, а тук виждам и колеги от практиката, които работят по проблемите, свързани с компютърните престъпления, в частност с детската порнография.
Бих желал да споделя, че нашата фондация има един център по правно-информационните и комуникационните технологии, който се старае именно да работи в ползва на обществото и на държавата във връзка с подобряване на нормативната уредба, що се касае до регулиране на отношения, свързани при използване на информационни и комуникационни технологии.
В областта на компютърните престъпления ние смятаме, че като цяло уредбата се нуждае от ревизия предвид известна непрецизност, която сме коментирали и с колегите, за да може борбата с тях да стане по-ефективна.
По отношение на детската порнография ние като експерти смятаме, че мерките трябва да са комплексни. Аз приветствам наистина инициативите, които са предприели другите неправителствени организации в тази посока. Изменението на уредбата е деликатен въпрос и е свързан с точна преценка докъде трябва да се простира тежестта на наказанието и дали то ще изиграе своята превантивна и наказваща, разбира се, функция.
Ние, разбира се, имаме конкретни предложения за изменение и подобрение на уредбата, включително и по отношение на чл. 159.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Димитров, ако може накратко да ни запознаете с тези ваши виждания.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Да, мога накратко да ви запозная.
Например по отношение на чл. 159, ал. 2, където адресат на материали с порнографско съдържание са лица, ненавършили 16-годишна възраст, смятаме, че следва да не се ограничава законодателят само тези изпълнителни деяния, които са разписани в чл. 159 – “излага, представя, предлага, продава или дава под наем” – а трябва да се добави и “или по друг начин разпространява”, с което да се обхванат всички възможни действия, по които адресат на едно порнографско съдържание, един порнографски материал може да бъде лице, ненавършило 16-годишна възраст. Защото, ако се ограничим в рамките на тези деяния, тогава биха останали наистина обществено-опасни проявления, които не могат да бъдат наказани.
Освен това смятаме, че и по отношение на чл. 159, ал. 5, който съдържа най-ключовия въпрос във връзка с наказването на детската порнография, трябва да се направят изменения в смисъл “който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен и лице, което изглежда като малолетен и непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година”.
Ние смятаме, че не само самото държане на такъв материал следва да бъде преследвано. Следва да се преследва и набавянето за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин на порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен или непълнолетен. Защото самото държане лесно би могло да бъде оборено в евентуален съдебен процес. Смятаме, че би могло много лесно да се избегне наказателно преследване и трудно би могло да бъде наказано такова деяние.
Нашето конкретно предложение е да се анализират данните, които представиха колегите от НСБОП и от Следствената служба, да се сформира една работна група към Народното събрание, да се прегледат всички тези данни и правилно да се прецизира уредбата, защото ние смятаме, че само прецизирането на уредбата, свързана с детската порнография, не е достатъчно. Проблемите са комплексни, те се отразяват на всички деяния, които ние наричаме “компютърни престъпления”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Колеги, предлагам вие да вземете думата. Заповядайте.
Има думата госпожа Балева. Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Въпросът, който разглеждаме, наистина е много сериозен, много тревожен, защото напредъка в техниките и в технологиите рефлектира и върху децата и съответно престъпленията в този аспект, който разглеждаме днес.
Аз като практикуващ доскоро юрист напълно споделям недостатъците в нормативната уредба, както по отношение на обективните елементи в съответните престъпни състави, така и по отношение на занижените наказания, защото освен че едни по-високи санкции биха въздействали предупредително, въздържащо за някои от извършителите, но те имат отношение и при определяне на мярката за неотклонение.
Има обаче един проблем, който може би аз съм пропуснала. Това е проблемът с допустимите от съда доказателства и доказателствени средства при доказване на тези престъпления. И тук трябва да има разширяване на способите за тези доказателства, които могат да бъдат използвани, защото това са наистина изключително трудно доказуеми престъпления.
Имам един конкретен въпрос към колегата Петков. Ще го задам, защото проблемът на нашето правораздаване не е, че нямаме образувани досъдебни и съдебни производства. Проблемът е, че нямаме реализирана наказателна отговорност, а да не говорим пък за своевременна санкция.
Господин Петков, имате ли някаква информация, защото данните, които се сочат тук, са за разследвания през предходната година по досъдебни производства по тези специфични текстове? Имате ли информация колко от тях са приключили, колко са с доказани престъпления, в смисъл, че са предадени с мнение за съд, какъв е резултатът от работата на прокуратурата по тези дела. Имам предвид колко са прекратени, внесени с обвинителни актове и евентуално приключили съдебни производства с влезли в сила присъди.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Заповядайте, господин Петков, да отговорите на поставените към Вас въпроси.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имаме готовност за отговор на такъв въпрос. Колегата Светослав Василев, който е заместник-директор и работи съвместно с колегите от НСБОП, би могъл да отговори на този въпрос. Затова Ви, моля, господин председател, да дадете думата за отговор на този въпрос на господин Светослав Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, господин Василев. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден на всички.
От тази справка, която ви беше представена и която включва и делата за трафик на хора, при които по един или друг начин е използвана комуникация с помощта на Интернет и това е способствало за извършване на престъплението, от тях общо 14 дела за миналата година са били изпратени за съд. Но за тези 14 дела, за съжаление, ние нямаме никаква информация колко от тях са влезли в съда с обвинителен акт. Това са дела, които са били изпратени за съд и не са се върнали при нас за допълнително разследване.
По отношение на делата, които в момента са предмет на обсъждане тук, разполагаме с данни за дела по чл. 159, ал. 5 за държане на произведения с порнографско съдържание и за чието създаване са използвани малолетни или непълнолетни. За съжаление всички тези дела, които са били изпратени за съд, приключват по един и същи начин. Тъй като наказанието е изключително ниско – до една година лишаване от свобода независимо какво е количеството на порнографските материали, които е държал обвиняемият, той се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – глоба от 500 до хиляда лева.
Това е и една от причините, поради които ние не можем да считаме тези лица за осъждани. Това не се отразява изобщо в тяхното свидетелство за съдимост. При една от последните ни реализации с НСБОП съвместно със следователи от Столична следствена служба в Пловдив беше задържано лице. На два от неговите компютри беше открито огромно като обем съдържание на порнографски материали – над 40 хиляди файла общо. Тъй като до момента не са събрани никакви доказателства, че това лице ги е разпространявало, а той само ги е колекционирал, той също няма да понесе дори наказателна отговорност. Ще бъде освободен и ще му бъде наложена глоба от 500 до 1000 лв.
Надявам се да сте доволни от отговора ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата народният представител господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Като че ли аз в момента имам най-много какво да кажа. Казвам се Георги Димитров и съм от парламентарна партия “Атака”.
Знаете, че тези дни в парламента,в обществото, а и в медиите се разгоря един голям скандал относно един от нашите коалиционни партньори, който е член на нашата парламентарна група.
Господин Спасов, изслушах с голямо задоволство Вашия доклад. От справката на НСБОП и следствието се вижда, че НСБОП работи, следствието – също. Но виждаме, че няма дела, които в крайна сметка да са довършени, няма хора в затвора. А оттам нататък какво става? Всеки един престъпник има чувството за безнаказаност. Това чувство за безнаказаност идва от слабата законодателна и изпълнителна власт в България. Аз само така мога да го коментирам.
Ще ви дам примера с господин Кузов, който тези дни е залял вестниците и въобще медиите. Случаят е следният. Господин Кузов е обвинен в хомопедофилия, нещо, изключително гадно като престъпление. Това, което му е дадено, е от две до пет години. Такъв е членът, по който той се разследва. Това не е смешно, работата направо е за рев. Поради всичко това на същия не може да му свалят имунитета, защото господин Филчев казва: добре, аз мога да му сваля имунитета, но ми трябва деяние, което по закон се наказва с над пет години. Това е основание за иск за сваляне на имунитета.
Пак се връщаме там – страшно либерални закони, заради които тук, в България ние станахме плацдарм за маниаци и педофили и за какви ли не гадни хорица, които идват тук и набират някакъв материал. Ето сега следствието даде пример за някой, който бил събрал страшно много материал, но нямало как да го подведат под такъв член, по който да получи съответното наказание. Няма как да го подведат под отговорност, защото само си ги колекционирал. А утре – в други ден същият този колекционер ще извади това нещо някъде навън и веднага ще го публикува по някакви гадни сайтове, които чрез мрежата ще дойдат пак дотук.
Какво е заключението в крайна сметка? В нашата страна трябва да направим драконовски закони, които да всяват респект сред тази болна група от хора, които са си навили на пръста да правят някакви гадни работи, гадни за обществото, гадни за децата. Защото само ще изтъкна, че хомопедофилията е блудство с малолетен. У тези деца остават психически травми за цял живот, при това неизлечими психически травми. Същевременно виждаме, че това наказание е от две до пет години и ако същото лице преди това не е имало някакъв криминален произход или не е извършвало такива наказателни деяния, то веднага минава с една лека условна присъда или, както чухме тук, можем да го глобим даже цели 500 лв.Това е всичко.
Нещата не са при нас, не са в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, мисля, че повече са за Комисията по правни въпроси за създаване на, подчертавам, драконовски закони, които да всяват респект сред тази група, не бих ги нарекъл, хора.
Моля, да ме извините, тъй като в момента трябва да отида в друга комисия – по етиката – където се разглежда също един такъв важен въпрос, моля за извинение колегите и всички гости.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Искам да насоча нашия разговор в малко по-различна посока от тази, в която върви досега.
Първо, тук трябваше според мен да има представители на Министерство на образованието и науката. Като психолог бих тръгнала от там, че детето проявява естествен интерес към своето тяло. Опитва се понякога само да го изучава, да си обяснява кой орган за какво му служи, без някой да му казва нещо още в най-ранна възраст – в детската градина или в първите класове на училището. Няма специална програма, която да му казва кое е опасно за него, как трябва да се предпази от всички проблеми, които може да срещне в живота си, от различните контакти.
Наред с това ние твърдим, че почти във всяко училище имаме компютърна зала. Нали се сещате, че всяко дете има твърде свободен достъп и у дома, и навън до Интернет-обществото. То само, в някакъв хаотичен безпорядък стига до тази информация. Няма го организираното обучение и много от тези зали само са оборудвани с компютри, без да се води някакво обучение от специалист, който да подскаже кое може, кое не може, как и за какво да се ползва тази техника, къде е забранено да се отива и т.н.
И тъй като ние в тези дни много говорим за децата и обсъждаме няколко закона, свързани с децата – Закона за закрила на детето и други закон – и ето, сега пак говорим за престъпността, свързана с децата.
Струва ми се, че назряла необходимостта да се потрудим ние тук, в нашата комисия, да се опитаме да започнем да работим върху Кодекс за детето, където да опишем всичко онова, което касае нашите деца и това да бъде законът, който да определя нашата политика, нашето виждане за това какво ще става с нашите деца. Мисля, че имаме достатъчно възможности и назрялата потребност. Така че предлагам това да бъде записано като предложение за работата на комисията в нашия мандат.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата госпожа Ангелиева. Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз много внимателно слушах нашите гости. Запознах се и с писмените изложения, с които разполагаме и които ни бяха предоставени преди заседанието.
В тази връзка искам да насоча вниманието ни върху няколко съвсем конкретни въпроса, отнасящи се непосредствено до дискутираните от нас проблеми на това заседание.
Във връзка с това, което господин Колев спомена за постигнатото споразумение за изчистването на сайтове, които са в пряк досег с децата, искам да попитам какъв контрол по-конкретно може да се упражни върху тези доставчици на Интеренет? Достатъчно гарантирано ли е прилагането на това споразумение, което сте постигнали?
Освен това искам да попитам следното. В изложението, което получихме преди заседанието, е споменато, че рестриктивните мерки по отношение на разпространението на порносайтовете са довели да загуба на интерес от страна на чуждестранни извършители, както и на превенция спрямо българските потребители.
Нямате ли впечатление или поне аз имам такова впечатление от това, което наблюдаваме като информация от медиите - разбира се, тя е твърда оскъдна - но имам наблюдението, че по-скоро интересът напоследък е от страна на български извършители и по-скоро слушаме за чуждестранни потребители. Тоест, една обърната тенденция. Поне такова е впечатлението ми от това, което наблюдавам по телевизията като излъчвани материали във връзка с вашата работа.
Другото, което ме интересува – извинете, че може би така пунктуално задавам въпросите си, но това е една възможност да получим съвсем конкретна информация от вас – каква е според вас тенденцията при извършването на подобен род престъпления? Тези деца, които биват използвани за създаването, разпространяването и потреблението на порносайтове, насилствено ли биват принуждавани да извършват това, срещу заплащане ли, това на някакви безвъзмездни начала ли се прави? Просто ми е интересна самата тенденция и какви са нагласите у тези деца специално.
Последното, което искам да попитам – макар че от колегите се каза доста по отношение на нормативната база – аз като юрист смятам, че по отношение на състава на престъплението има още какво да се желае. Тук споделям мнението, че са необходими промени в текстовете, касаещи по-доброто уточняване на състава на престъплението.
От друга страна, вашата работа обезпечена ли е добре към този момент? Не говоря за санкцията. Разбрахме се, че просто няма такава в очите на моите колеги, а и аз също смятам, че няма такава санкция. Това, което е отразено в кодекса, не може да бъде наречено санкция. Обезпечена ли е вашата работа от гледна точка на технически средства за работата ви, тъй като това са едни много високо технологични престъпления, извършвани от едни гъвкави лица и лица, разполагащи с много модерна техника.
Вашата налична техника достатъчна ли е за извършването на този работа и достатъчно квалифицирани ли са кадрите. Какво ние като законодатели от наша страна бихме могли да помогнем и в това отношение?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Заповядайте, господин Колев. Имате думата.
ЯВОР КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По последния въпрос компетентен отговор може да даде моят началник полк. Бойко Николов. Той може да ви запознае с тези проблеми, които Ви интересуват.
По отношение на разпространението мога да кажа, че, тъй като този обзор, който подготвихме за вас, е съвсем кратък и само нахвърля някои акценти върху нашата работа, той не е подробен и сочи всички наши действия от периода 1999 до настоящия момент. Работата, която е извършена, е много по-голяма по обем. Но това са някои елементи, за да се запознаете с дейностите на НСБОП и по-специално с нашия сектор, който противодейства на кибернетичната престъпност.
Какво сме имали предвид с това, че през 1999 – 2000 г. сме успели да изчистим българското Интернет-пространство от незаконно съдържание и по-специално от педофилски материали? В този период имаше един бум – не знам дали си спомняте 1997 г. до 2000 г. – на разпространение на педофилия в българското Интернет-пространство. Имам предвид сайтове, хоствани на български сървъри. Това беше масово и на всички фрихостинги, и на всички сървъри, които бяха в България, имаше голям обем такова незаконно съдържание. Имаше множество сайтове, които предлагаха, ако мога така да го нарека, такава услуга.
През 2000 г., след като започна при нас да идва информация за наличието на такива страници от чужбина и информация от България за наличието на такива страници на наши сървъри, ние направихме една среща с тогавашната Асоциация на Интернет-доставчиците. Направихме една среща с всеки един конкретен голям Интернет-доставчик и поставихме много остро въпроса, макар и да нямаше нормативна уредба, че държането на такова съдържание на техните сървъри е незаконно и, че след като получат сигнал от нас или от когото и да е за наличие на такова незаконно съдържание и продължаването му да стои на сървърите е престъпление.
Макар че вие знаете, че самият доставчик на фрихостинг не носи отговорност. Той в общите условия предоставя свободно пространство и всеки може да качва каквото си иска съдържание, като отговорността си е изцяло негова. Знаете, че фрисървърите са достъпни от България и не само от България, а и от целия свят. Тогава такова съдържание се казваше и у нас. В интерес на истината материалите материалите, които се съдържаха вътре, бяха изцяло материали, които са изработени в бившите страни на ОНД, на бившия Съветски съюз и в Далечния изток. Не сме разполагали с данни за публикувани такива снимки на български деца. Снимки с насилие на български деца не сме имали. Впоследствие започнахме при реализации на такива педофили да откриваме такива снимки, които те са правили, но не са публикували в Интернет в български деца. България е много малка, за да може нещо, което се публикува, да не се разбере. Ние сме като едно село. Имахме такива случаи, когато бяха изпращани такива файлове, трасферираха се помежду си в различни среди като IRC- канали, като ICQ, но като обмен между конкретни потребители. Така снимки в сайтове не сме откривали.
Намирали сме филми и снимки, които са правени с участие на българи и на български деца и хората, които са уличени в тази дейност, в момента се намират и в ареста на Столично следствие.
До 2002 г. се ограничавахме само с прекратяване на достъпа до такова съдържание и изтриване на материалите. След 2002 г. вече се започнаха реални действия и мисля, че първото дело, което образувахме, това беше срещу едно лице, което беше аплоудвало страница с детска порнография и въобще с порнография на несъществуващия вече фрихосървър “Фритехнолинг”.
Материалите от това дело, след като ние извършихме проверката, ги докладвахме на Софийска районна прокуратура за съд и те бяха изпратени във Велико Търново, където лицето получи присъда. В момента не мога да ви кажа каква е присъдата, но мисля, че присъдата пак е била по чл. 78а – налагане на глоба.
От 2002 г. ние извършваме една определена работа до един етап. Установяваме извършителя, събираме някакви доказателства, докладваме материалите на прокуратурата и оттам започваме съвместна работа, оказваме съдействие вече при образуваното дело на Столична следствена служба и резултатите от съвместната работа са видни за всички. Тъй като в Столична следствена служба работят много добри професионалисти, това е видно и от резултатите и тези неща, които каза господин Василев.
Това е, което мога да кажа конкретно по тези неща, които ви вълнуват в доклада.
А по повод на материалната база и начина, по който работим, моят началник би могъл да ви даде повече информация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Колев.
Има думата господин Бойко Николов. Заповядайте, господин Николов.
БОЙКО НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се извинявам предварително, но от известно време не съм добре и не мога да приказвам нормално. Затова се въздържах от изказвания. Но трябва да ви кажа няколко неща, които естествено ви интересуват.
Първото нещо, което искам да кажа, че ние няколко пъти сме подчертавали факта, че всичко, което се случва в реалния свят, се случва и във виртуалния, с изключение на физическия допир. Без убийството, без изнасилването, без този допир – всичко друго се случва там. Така че всичко това, което го има в реалния свят, го има и във виртуалното пространство, в Интернет-средата.
Най-неприятното нещо, което може да се случи, това са нещата, по които от два месеца ние работим. Мога да кажа, че ние сме потресени от това, което се случва в България. Аз си бях позволил преди две години да кажа, че в България тези случаи с детската педофилия, детския хомосексуализъм са епизодични явления. Да, така беше. Обаче в един момент се оказа, че хора, които са били извън България, са се върнали тук, осъществява се контакти с външни лица и т.н. и се получава нещо, което е нетипично за България. Знаете, че ние сме една патриархална държава, където от далечно време, от Дядовазово време на едно място са живели по 3-4 поколения на едно място – дядо, синове, дъщери, внуци и т.н. Така че това е нещо нетипично за България, това е нещо, което е внесено от вън. Това е изключително неприятно, това е по-тежко отколкото изнасилването например. Всеки от нас има деца, можете да си представите какво става и в какво се състои самото престъпление.
С колегите от следствието сме си говорили преди време, че няма нищо по-неприятно от това да разследваш и да гониш детска педофилия или детски хомосексуализъм. Това е нещо изключително отвратително. Просто нямам думи.
Това е една тенденция, която се е развила в онези затворени общества, където има кръвосмешателство, при аристократите, където са се женили помежду си, за да се запази родът в затворени общества и т.н. При нас това не е характерно, но в един момент и ние стигаме до тук.
Сега искам да ви отговоря на Вас по отношение натова, което казахте по отношение на децата. Спомняте си преди четири години за Ричард Тейлър, този англичанин във Варна, когото хванахме, който правеше кастингите с деца. Не можеш да вземеше едно дете между 8 и 12 години, да му правиш кастинг за това, че ще го вкараш в някакъв каталог и в бъдеще то да стане манекен. Децата след пубертета изглеждат по съвсем друг начин на външен вид. Но тогава тези деца ги водеха самите родители. Разбирате ли мотивацията, за която Вие питахте? Този човек даваше по 70 лв. затова, че едно дете ще бъде заведено, ще бъде снимано по бански костюм. Едно дете, като го снимаш по бански на 9 години, какво ще видиш? След три години то ще изглежда по съвсем различен начин, не е това дете, което е към момента. Обаче родителите сами си водеха децата там. В крайна сметка той беше правил и порнографски сайтове, не знам колко диска бяха намерени у него и в крайна сметка той беш епуснат на свобода и си седя още в България. Той беше издирван в Англия, в Румъния и в Чехия. Сега не е известно къде е. Изключително неприятна история.
По отношение на техническото обезпечаване и за кадрите, мога да кажа, че се справяме. Няма проблеми.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Доктор Иванов има въпрос. Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като разбрах, че работите в тясно сътрудничество с вашите американски колеги, думата “справяме се” някак си не отговаря точно на зададения въпрос, когато говорим за високотехнологични технически средства, с които действително вие да можете да следите Интернет-пространството. Изисква се висока техника. Лично аз не съм доволен от отговора Ви, тъй като в крайна сметка ние очакваме да получите сигнали, че се е появил даден порносайт, за да тръгнете да работите по следа, а не всъщност вие да извършвате основната работа, тоест, вие да сте в самото интернет-пространство.
В тази връзка искам да задам още един конкретен въпрос. Има ли международно сътрудничество, тъй като киберпространството не е локализирано на базата на една територия, на една страна, има ли някаква конвенция примерно, на която да се основава взаимопомощ между вашите служби, тоест, да могат да бъдат прекъсвани каналите и вие да имате изпреварващата функция, да предпазвате нашето общество от навлизането или разкриването на такива сайтове. Това е първият ми въпрос към вас.
Вторият въпрос, който искам да задам, той е към следствието. Аз искам да попитам нещо, защото в крайна сметка сме се събрали да обсъдим децата, които са потърпевши. В хода на разследването, тъй като говорим за педофилия, говорим за деца, които в повечето случаи са под 14 години и деца, които са под 18 години, когато се събира следствен материал, освен това, което вие сте намерили на мястото на престъплението, вие, извършвайки вашите разследвания, вие неминуемо стигате до хората, които са участвали в тези порноклипове, сцени, каквото всъщност е заловено.
Каква е съдбата на тези деца по време на воденето на самото следствие и след завършването на следствието, тъй като тези деца, според мен, получават една дълбока психоемоционална травма и в хода на разследването знаем, че тези деца – до 14 години - са под закрила на закона. Има доста случаи, когато тези деца се сблъскват с хората, които са правили филмите, за да се установи тяхната самоличност. Тези деца остават с трайни промени в психоемоционално състояние.
Тук искам да попитам следствието дали е заимствало, примерно, от системата на Съединените американски щати т. “ж” – именно разследването на такива престъпници и по-късно - децата като свидетели към самото дело.
Това са моите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря ви, господин Иванов.
Има думата господин Колев. Заповядайте, господин Колев.
ЯВОР КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Технически разполагаме с основното оборудване, с което да можем да извършваме такива компютърно-разузнавателни мероприятия. Освен това знаете, че използваме определени способи, известни от хиляди години, в оперативно-издирвателната работа. Сега обаче те са улеснени от бързата комуникация, от Итенернет, от възможността да получаваме информация и сигнали във всеки един момент. Така че това не ни пречи. Бих казал, че възможността – както казах преди малко – да ограничим фишинга в България и да не допускаме България да стане място, където да се инсталират такива страници, е точно благодарение на създадената организация, макар и с по-малко средства, без тази организация, така наречената 24/7, в която се дават дежурства по 24 часа 7 дни в седмицата. Направихме такива дежурства, така че, като се получи сигнал, до 5 минути достъпът до един такъв сайт се спира.
Знаете, че по-бедните хора измислят най-различни форми и методи, така че да се справят с всякакви ситуации. Така и ние успяхме да се справим и не допускаме един такъв сайт да стои дълго в мрежата. В други страни един фишингсайт стои три месеца. Тук стои 3 минути, защото и практиката го показва, че обикновено в петък вечерта, когато ние се приберем в къщи, някъде се инсталира такъв фишингсайт на някакъв сървър и в понеделник, когато отидем на работа, той е работил три дни, два дни или 72 часа. През това време са получили спам десетки хиляди потребители. Някои от тях са си дали личните данни. В този период тези лични данни са били използвани за пазаруване, за нареждане на пари и т.н.
Няма да разказвам в подробности какъв е този наш метод, но, въпреки че нямаме средствата и щата да правим такова 24-часово дежурство, успяхме да се справим. Но в цялата страна нещата са такива. Като няма средства, трябва да се измисли нещо, така че да се противодейства. Защото сега и да ви кажем, че искаме средства или техника, вие не можете да ни ги дадете. Така че трябва да се справяме с това, което имаме и да не допускаме замърсяване на кибернетичното пространство.
Международните финансови институции са доволни от тези наши действия. Имаме съответно благодарствени писма и от “Пейпъл”, и от “Тибей”, и от “Ситигруп” за ефикасните ни действия.
Трябва да кажа, че много добре си сътрудничим с колегите от ФБР. Надяваме се това наше сътрудничество да се развие и в бъдеще, съответно те да ни оказват и някаква техническа помощ, от каквато ние имаме нужда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Заповядайте, господин Василев. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! При някои от последните ни случаи действително бяха установени като пострадали четири лица под 14 години – българчета. Ставаше въпрос за град от провинцията. Отделно в Столична следствена служба е създадена необходимата организация и когато налице са пострадали малолетни и непълнолетни лица, те се разпитват от следователи, които са специализирани за извършването на тази дейност. Освен това при всички тези операции работим в тясно сътрудничество с Института по психология на МВР.
В конкретните случаи беше направено всичко възможно да се избегне какъвто и да било контакт между извършителя на деянието, който в момента е в ареста на Столична следствена служба, и пострадалите деца. Имахме известни проблеми от страна на родителите, тъй като имаше опити да ни бъде отказано съдействието, но, по един или друг начин, психолозите ги убедиха, че е по-добре да ни бъде оказано необходимото съдействие, за да може да се стигне до разкриване на обективната истина, колкото и страшна да е тя.
Бих искал да обърна вашето внимание на един друг проблем. Работата ни, включително и на следствието, а не само на НСБОП, не се ограничава само до това да събираме сигнали и едва след това да започваме да работим. В резултат на извършени процесуално-следствени действия по едно определено дело се разкриват и други Интернет-сайтове, базирани в различни страни в света, до които достъп се осъществявали българи. Един от тези разкрити сайтове, по който в момента се води отделно предварително производство, съдържаше снимки не на деца, а на бебета на възраст между три и четири месеца, които си бяха с откровено порнографско съдържание.
Проблемът е, че повечето от тези сайтове са базирани в държави, които се намират на изток от нас. Установихме един такъв сайт в западноевропейска държава. Пет или шест дни след започване на предварителното производство, този сайт вече не съществуваше. Сега в момента чакаме данните от логовете на Интернет-доставчиците и, след като те ни бъдат преодставени, лицата, които са теглили информация от този сайт, да се надяваме, че ще си получат предвиденото от закона наказание, колкото и да е ниско то в момента.
Въпреки че работата ни не се ограничава до това, техническото ни обезпечаване не е в никакъв случай на добро ниво. Разполагаме, доколкото знам така е и при колегите от НСБОП, със сравнително добри компютърни системи, но Интернетът е под всякаква критика. Нито ние, нито те разлагаме с високоскоростен Интернет. Не разполагаме с щат за лица със съответните технически знания, които са ни необходими. Разполагаме с лица, които могат да работят в window-среда, но не разполагаме с лица, които да имат знанията на един систем-администратор, който работи с линокс или с юникс. Това са операционни системи, които са широко разпространени при създаването на такива сайтове.
Използването на тези операционни системи предполага изключително високата компютърна грамотност на създателя на тези сайтове. Създателите на тези сайтове използват взевъзможни начини, за да скрият действителния адрес, както Интернет-адреса си, така и Интернет-адреса на доставчика, който хоства този сайт.
Не разполагаме и с необходимите средства за закупуване на съответните програмни продукти. От нас се иска, като установим примерно няколко десетки хиляди файла с порнографско съдържание, да установим кога и къде е правен този сайт. Това не може да стане с едно елементарно кликване на мишката. Това става с програмни продукти, които струват хиляди долари.
Разбира се, че използваме опита на колегите от ФБР. Заедно с тях, с тяхното съдействие беше разкрита една от мрежите за разпространение на детска порнография. Но проблемът се състои в това, че мрежата за разпространение на детска порнография в голяма степен следва глобалната мрежа. Тя е обхванала целия свят като паяжина и не могат да се локализира някакъв строго определен център, откъдето тръгва всичко.
В момента в резултат на тези операции, да речем, че мрежата над България е доста силно разкъсана. Но, както знаете, в резултат на законодателните промени ние ще разследваме тези престъпления до 28 април 2006 г. След това ние няма да имаме правомощията да ги разследваме. Всички тези съвместни операции, които и в момента ги подготвяме с НСБОП, ще бъдат реализирани до тогава. А след това... не знам!?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като имаше конкретен въпрос за следствените действия с малолетните и непълнолетните, искам и аз да бъда малко по-конкретен в отговора.
Само по едно от следствените дела се наложи да бъдат провеждани следствени действия с малолетните. И в Европа, а и от опита на колегите от ФБР знаем, че до голяма степен се полагат усилия да се съберат доказателства със средства, като на последно място се поставят разпитите с малолетните и непълнолетните, както и хората, които са потърпевши. В повечето случаи имаме показанията на родителите.
В конкретния случай, в който се наложи да водим разпитите с тези деца, това беше извършено, както каза и колегата, в присъствието на психолози от Министерството на вътрешните работи, в присъствието на родителите, в среда, в която по никакъв начин не можем да травмираме децата, не в следствието, извън Столична следствена служба. Децата бяха транспортирани дотук с наши автомобили, върнахме ги с нашите автомобили в присъствието на техните родители. Във всеки един момент, всяко едно наше следствено действие, което е провеждано, е документирано и винаги до тези деца са били родителите им, така че да не създаваме допълнителна травма у тези деца. Достатъчно е това, което им се е случило.
Това исках да уточня, за да бъда по-конкретен. Само по едно следствено дело са провеждани такива следствени действия с малолетни и непълнолетни деца. При останалите не се е налагало и поне на този етап нямаме такива указания от прокуратурата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има думата госпожа Кънева. Заповядайте, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз нямам въпрос, но по-скоро бих искала да се присъединя към това, което колегите споделиха, към общата загриженост, че бързото развитие на информационните технологии всъщност твърде често се използва за престъпни цели и то не само в България.
Тук обаче бих искала да споделя нещо, което може би Вие, господин Василев, имахте предвид. Това е приемането на Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство. Този факт ми се струва, че не бихме могли да отминем днес, защото на практика това е и първият международен документ, който беше приет от България и за наша голяма радост България участва дори и в съставянето на този документ. Вие знаете това като представител на Министерството на правосъдието. Освен това в изработването на този документ участваха и Съединените американски щати, ЮАР и още няколко други държави.
Точно в тази връзка аз искам да коментирам нещо. Факт е, че от много съществено значение за даване отпор на всички тези престъпления, беше приемането на тази конвенция. Едно от най-големите предизвикателства всъщност на тези компютърни престъпления е, че един опитен престъпник може да извърши престъплението на територията на всяка държава – това, което и Вие коментирахте току-що – да преследва жертвите си навсякъде, да скрие своята идентичност, своя адрес и т.н.
Затова в един член на тази конвенция беше посочено, че се въвежда средства, което се основава на опита, придобит в експлоатацията на една вече съществуваща мрежа, а именно уникалното въведение на Г8 за укрепване на международното сътрудничество, а именно създаването на мрежа от специалисти по високи технологии, работеща 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, което представлява един допълнителен международен канал за получаване на технически, правни съвети и помощ.
Моят въпрос всъщност беше дали този начин за бърз достъп до тези канали се използва и в България. Мисля, че това беше и част от въпроса на господин Иванов за международното коопериране в тази дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Има думата господин Николов да отговори на въпроса. Заповядайте, господин Николов.
БОЙКО НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да отговоря с категорично “да”. Имайте предвид, че има създаден в Европол в Хага един център. Той минава през Интерпол. Трябва да кажа, че колегите от ФБР най-вече много ни помагат. В рамките на няколко часа информация, която ни трябва, ни се доставя моментално и то пак през Интернет. Това е пак обмен на информация.
Така че на въпроса на госпожа Кънева мога да кажа, че наистина се ползва. По отношение на обмена на информация ние нямаме абсолютно никакво притеснение. Работим съвместно с ФБР и то много успешно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата госпожа Понева. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз с много голям интерес изслушах всичко, което тук се каза. Благодаря ви за това.
Но съм шокирана от това, което каза господин Василев по отношение на техническата обезпеченост и професионалната такава. Очевидно вашите постижения са наистина забележителни, след като ви липсват хора, които да владеят едни операционни системи като линокс и юникс, след като те за мен не са тайна, а познавам и хора, владеещи ги до съвършенство наистина.
Мога да кажа също така, че съвсем наскоро моя позната получи заплашителен SMS чрез Интернет. Разбира се, изпратилият го не е глупак така че да вкара своите истински данни, регистрирайки се, за да ползва тази услуга. След 24 часа този извършител на заплахата наистина беше разкрит.
Но аз имам един друг въпрос. Защо все пак продължават явления като това например. Не само аз, а предполагам, че и всички вие, минавайки през определени места в София – не говоря за околовръстния път – дори в София, но едни и същи момиченца, очевидно непълнолетни – не казвам малолетни – едни и същи са на едни и същи места и чакат и вършат едно и също нещо. Всеки втори, да не кажа всеки ученик знае кои са разпространителите на дрога и ще ви ги посочи. Всеки петокласник ще намери сайта, където също има снимки на момичета, видимо непълнолетни, с посочена възраст. Това очевидно са официализирани сайтове, където се предлагат услуги. Ясно е, че там е посочена невярна възраст. Но все пак това продължава да съществува. Каква е причината? Вашите усилия са абсолютно ясни, но мен ме интересува защо това нещо е сериозно застъпено и разпространено у нас?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Петков, да отговорите на въпросите на госпожа Понева. Имате думата.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Наистина така е. Както тези престъпления, така и всяко едно престъпление в нашето общество, колкото и да са големи усилията, които полагаме ние, служителите на Министерството на вътрешните работи или на прокуратурата, те продължават. Не бих казал, че усилията, които полагаме, са чак толкова големи. Това наистина са нашите задължения, за това получаваме заплатите си, затова и хората плащат данъци. Резултатът не е налице, ако правилно разбрах въпроса Ви, госпожо Понева.
Със сигурност до голяма степен вината за това нещо е както в следствието, така и в колегите ни в МВР. Но може би на нас ни липсва готовността в една ситуация да реагираме за конкретното престъпление по най-адекватния начин. Може би стиковката и взаимодействието в службите не е на необходимото ниво, защото в повечето от случаите става така, че едно, най-общо бих казал, мероприятие или акция на Министерството на вътрешните работи стига до там, че с приключването материалите идват и дали в следствието не сме си свършили работата, дали в прокуратурата някъде е останало и не е образувано следствено дело, но със сигурност има много неща, които оттук нататък ние трябва да стиковаме. Това до голяма степен го отдавам и на липсата на добро взаимодействие, защото закони има. Закони има и за дрогата – там наказанията не можем да кажем, че са малки, защото за една цигара наказанието е пет години лишаване от свобода. Може би имаме и много други пропуски. Но бъдете сигурни, че полагаме максимум усилия, за да не се повтарят тези неща и да не се случват.
Сега какво се случва в един момент? Ако говорим конкретно за малолетните или непълнолетните момичета на околовръстния път или на други места, трябва да кажа, че в момента, в който някъде това нещо е налице и се организира мероприятие по повод това престъпление, след залавянето им – в повечето от случаите те са малолетни, а когато са непълнолетни, законът е малко по-различен по отношение на тях – сменят територията си и отиват на територията на друго РПУ, където такова мероприятие в последния месец не е правено. Ние виждаме как те гравитират около София на отделни места.
Може би наистина казвам, липсата на някакво взаимодействие и стиковка е важна причина в случая. Би трябвало централизирано да се провеждат такива мероприятия. Но за това по-скоро колегите от МВР могат да бъдат по-конкретни за това нещо. Но със сигурност има какво да се желае в тази насока и приемам и въпроса като една градивна критика. Надявам се следващия път да бъдем по-конкретни с реализирани или приключени следствени дела по такива случаи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Разбрах сега за какво става дума.
Искам само още един конкретен въпрос да поставя. В с. Микрево например – това, което показаха и по Нова телевизия – има ли развитие по този случай? Ставаше дума точно за детска проституция и то за деца 8 – 10 – 12-годишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Колев. Имате думата.
ЯВОР КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да Ви кажа, че ние се занимаваме с престъпления в Интернет. Има структури в министерството, които се занимават с детската престъпност и посегателства върху децата.
Но въпреки това искам да допълня, че цялото общество очаква от Министерството на вътрешните работи да реши всички проблеми на обществото. Засегнатите от такива престъпления деца са нашите деца, те ходят в нашето училище. Има един куп, десетки организации за защита на децата – фондации, които взимат големи пари, за да се грижат за децата. Не може ние тук от София да знаем на 200 км. от тук, например в Бяла Слатина – че има педофили, че те седят в Интернет-клубовете, че те гледат порно с децата, че те ги пипат – най-меко казано – че те ги завеждат в домовете си и блудстват с тях.
Не може бащата на едно от децата да се чука в 12 часа вечерта в Съдебна медицина главата в стената, защото разбра, че от две години детето му е било обект на сексуално посегателство. Не може учителите, на които показвам снимката на това дете, да не знаят в кой клас е. Не може да ми водят едно след друго децата и да ми казват не е това, не е това. Учителите не могат да си познаят детето, което учи в това училище. Вече четвъртото дете, което доведоха, беше това, което трябва. Аз казах: това е детето. А те не могат да го познаят на снимката.
Не може собственикът на Интернет-клуба да не знае, че на компютрите му има порнографски филми. Не може тези фондации – не знам кой ги финансира и какво правят, с какво се занимават – да подават сигнали. Тяхната работа е да ни подават сигнали и после да пишат в отчетите, че МВР не било свършило това или, че било свършило онова. Когато МВР се намеси, когато НСБОП се намеси, вече е крайно късно. Тогава вече сме много закъснели. Когато следствието се намери, прокуратурата, когато се намеси, нещата са отишли много далеч. Тези деца, които и без друго са много малко в България, трябва по някакъв начин да ги пазим.
Аз имам две деца – едното на 19, другото на 9 години – и постоянно ги контролирам. Доколкото мога ги контролирам и по телефона, за да знам къде са. Не може да дадеш 2 лв. на едно дете, когато е във ваканция, то отива в Интернет-клуба и ти смяташ, че си решил въпроса. Това дете цял ден сърфира в Интернет. А това са местата, където педофилите търсят жертвите си. Той няма да дойде да ви позвъни на вратата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Трябва да има изрична забрана за тези Интернет-клубове да имат достъп до такива порнографски сайтове. Ето това е, което трябва да се промени в законодателството.
ЯВОР КОЛЕВ: Може в Народното събрание да измислите някаква процедура – да се отнемат лицензи, колкото и грубо да звучи, но запазването на децата е достатъчно голям и силен аргумент, за да се приложат и по-сериозни санкции на тези клубове и въобще местата, където се събират деца. Там трябва да има някакъв контрол. А не да идва дете, както чувам от телевизията – с пълномощно, нотариално заверено, че може само да отива на дискотека.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Аз само искам да ви кажа, че сме ограничени все пак във времето и бих искал по втора точка да дам думата на госпожа Боряна Димитрова по темата за приемните семейства.
Тъй като господин Мурджов искаше нещо да каже, ще му дам думата, както и на господин Димитров, за да можем да преминем към втората точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Мурджов. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда максимално кратък. Аз искам да благодаря и за двата отговора, които вие дадохте като колеги.
Първо, чест Ви прави това, че поехте вината, че едва ли не МВР не си е свършил работата, макар че аз не съм съгласен с това. Вие действително правите всичко, което е възможно.
Но най-важното нещо – това, което казахте впоследствие – оттам трябва да тръгнем – от превенцията. Вие сте крайната инстанция, а не предварителната инстанция. Аз Ви поздравявам за тези думи, защото наистина е така. Ако ние в семейството не си гледаме децата, не ги контролираме какво правят, ако българското училище не знае какво правят децата, това ще правят. Ще попадат при педофилите, при идиотите и не знам още какви думи да употребя.
Затова наистина Ви поздравявам за тези думи. Най-важната наша работа е наистина да създадем забранителния режим. Но по-важната ни грижа е да създадем превантивния режим, за да можем и ние като хора да се чувстваме спокойни в къщи, че децата ни са на сигурно място, и вие да бъдете натоварени с по-малко работа и да усъвършенствате тази своя работа, а не да се занимавате постоянно с всевъзможни неща.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се върна на думите на народния представител, че наистина трябва да има комплексни мерки, комплексен подход. Не може само със законодателни изменения да се решат всички проблеми. Но безспорно е, че без необходимата нормативна уредба не би могло да има регулиране и държавна санкция. Тоест, без намесата на държавата не може да има успехи.
Аз даже ще се върна на въпроса, който постави госпожата народен представител. Нека да се върнем на проституцията и по-точно на детската проституция, който е много деликатен въпрос. В момента в Наказателния кодекс наистина има един текст, криминализиращ систематичното предоставяне на помещения на различни деца за полови сношения. Има изричен наказателен състав. Има, разбира се, и за склоняване към проституция.
Но, ако пренесем това във виртуалния свят, какво означава “предоставяне на помещения”? Ако аз не предоставям порнографско съдържание, дори и детска порнография, но предоставям възможност да се хоства сайт, който дори да съдържа голи снимки, но предоставя възможност за осъществяване на платена любов и т.н., включително, ако има деца, това деяние не би могло да бъде криминализирано. То в момента не е криминализирано по нашия Наказателен кодекс. То не би могло да бъде преследвано, освен, ако не се осъществи деянието, тоест, сношението или блудствените действия.
С това искам да обърна вниманието особено на господата народни представители, че развитието на информационните технологии води до себе си и патологията в отношенията между хората, защото те навлизат все повече и повече в отношения, като използват именно тези информационни технологии.
Затова трябва постоянно да се осъществява преглед, включително и на съществуващата нормативна уредба, за да може тя да отговори и да регулира по правилен начин отношенията на хората при използването на тези информационни технологии.
Поради тази причина – това е мнение на нашите експерти от нашия център – че, ако се върнем към детската порнография – включително считам, че тези състави – колегите юристи веднага ще разберат какво е посланието – които касаят детската порнография и разпространяването на порнографски материали с лица, ненавършили пълнолетие или изглеждащи като такива, особеният елемент от фактическия състав на тези деяния е именно използването на информационните технологии. Защо? Защото те много повече улеснява предоставянето на тази информация, включително и чрез Интернет-клубове и т.н. Тя много по-лесно достига до потребителите, практически безплатно достига. Едно е да се отпечатат порнографски материали и да се връчат някому, тогава начинът за разпространение е много по-ограничен от гледна точка на финансови средства, от гледна точка на възможности за разпространение, от гледна точка на възможността за издирване и разкриване и т.н.
През Интернет особените начини за извършването на деянието от гледна точка на обективна страна на деянието, а именно от гледна точка на особения предмет на извършване и средствата, с които се извършва престъплението, считам, че трябва да бъдат обособени като особени квалифицирани състави и съответно да бъде завишена санкцията, за да има резултати.
Така че това също е едно предложение.
И не на последно място аз също бих препоръчал и да се преосмисли възможността – макар че по това имаше много аргументи “за” и “против” още при внасянето на измененията в Наказателния кодекс и приемането на Глава “Компютърни престъпления” – за дефиниране на понятието “порнографско съдържание”. Знаем, че никой досега не го е дефинирал.
В Конвенцията за киберпрестъпленията има изрична тълкувателна разпоредба що е порнографско съдържание. Това е дадено в чл. 9, ал. 2. В нашия Наказателен кодекс не се съдържа такова деяние и трябва да ви кажа, че съществува също така възможност да се изкривява или да се правят опити да се изкривява мнението, включително и на съда, по отношение на дефинирането на понятието “порнографско съдържание”. Порнографско съдържание ли е излагането на едно голо дете в Интернет? Е ли е или не? Един съдия би могъл да приеме, че е порнографско съдържание, другият би могъл да приеме, че не е.
Затова аз смятам, че би могло да се помисли в тази посока и нека това да е също една от задачите, ако, разбира се, уважаемите народни представители приемат, че е необходима такава комисия, която следва да изследва проблема и да предложи необходими законодателни изменения, този въпрос също да се изследва и да се потърси решение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Николов. Заповядайте, господин Николов.
БОЙКО НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние от няколко години се опитваме – даже сме направили запитване до ВПК. Има три действия – актова фотография, порнография и еротика – за които няма точно определение. Каква е разликата между еротика, актова фотография и порнография? Никой не се наема да направи определение. Без това ние сме с вързани ръце. Нека да се направи една квалификация кое от тези действия докъде стига. В другите държави има такива определения. Нека поне да го заимстваме от някъде.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
С оглед на последните Ви думи, господин Николов, а и с колеги се консултирах – някои са “за” , други са “против” – но мисля, че наистина, за да има някакъв резултат от тази среща, от това заседание, трябва да помислим за една такава работна група, която да подготви промени в законодателството в посока на Наказателния кодекс или други закони, които засягат тематиката.
Така че предлагам да се обединим около едно решение за създаване на работна група, без да уточняваме брой членове и точно сега да определим имената на тези хора. Това би могло да стане в оперативен порядък. Но принципно да се обединим около идеята да създадем една такава работна група, в която да влязат народни представители от всички политически сили, които са представени в нашата комисия. В тази работна група да поканим и съответните компетентни лица, свързани с непосредствената борба срещу престъпления, извършени срещу деца или чрез деца, което ще включи и компютърните престъпления.
Включително от статистиката, която имаме, знаем, че тези престъпления срещу деца са в различна посока. В рамките на тази работна група ще можем да обобщим всички данни, ще вземем и протокола от днешното заседание, за да прегледаме всички предложения, които днес бяха направени.
Допълнително ще се обадим на всички колеги, които днес взеха участие в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Който е съгласен да формираме такава работна група, която да изготви предложения за съответни промени, за законодателна инициатива с цел подобряване на мерките, свързани с борбата срещу престъпленията срещу деца или с деца, моля да гласува.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Предложението за създаване на работна група се приема.
Радвам се, че всички политически сили подкрепят тази инициатива. Това е знам, че политическите сили, въпреки различния цвят, се обединяват по проблеми, които са общонационални.
Очевидно е, че днес няма да можем да разгледаме и втората точка от дневния ред. Говорихме с госпожа Димитрова. Смятам, че проблемът, който тя искаше да изложи, е много важен и не е редно да й даваме десет минути. Смятам, че изследването, което тя е направила, е много интересно. Затова с нея уточнихме, че на 23 февруари тя ще е в България и тогава да направим заседанието по тази точка.
Благодаря на всички колеги и гости за участието в заседанието.
Закривам заседанието.