На 23 февруари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

---

Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.

*
* *

ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
От протокола разбирам, че имаме кворум, така че можем да стартираме заседанието.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявения дневен ред на нашето заседание е следният:
1. Определяне на състав на Работна група, създадена с решение на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта от 02.02.2006 г., за изготвяне предложения за законодателни промени с цел подобряване на мерките, свързани с борбата с престъпленията срещу деца.
2. Представяне на състоянието и проблемите на водното спасяване у нас от Стоян Андонов – директор на Дирекция “Водно спасяване” в БЧК и доц. Николай Изов, преподавател в НСА.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Определяне на състав на Работна група, създадена с решение на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта от 02.02.2006 г., за изготвяне предложения за законодателни промени с цел подобряване на мерките, свързани с борбата с престъпленията срещу деца.
2. Представяне на състоянието и проблемите на водното спасяване у нас от Стоян Андонов – директор на Дирекция “Водно спасяване” в БЧК и доц. Николай Изов, преподавател в НСА.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Определяне на състав на Работна група, създадена с решение на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта от 02.02.2006 г., за изготвяне предложения за законодателни промени с цел подобряване на мерките, свързани с борбата с престъпленията срещу деца.
Във връзка с точка първа от дневния ред поканих няколко експерти от различни ведомства. Присъстват експерти от СДВР, от Министерството на труда и социалната политика, от Държавната агенция за закрила на детето, от Столична следствена служба.
На първо място бих искал да дебатираме относно състава на работната група, която има за задача да подготви тези законодателни промени, свързани с борбата с престъпленията срещу деца. На предишните заседания ние единодушно приехме необходимостта от промени и очертахме насоките им. Радвам се, че председателят на Народното събрание господин Георги Пирински също така пое инициатива в тази посока.
Сигурно сте запознати, че беше организирано едно съвместно заседание на две парламентарни комисия – Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – които също обсъждаха възможностите за такива промени. Така или иначе, ние имаме наше решение по този въпрос. На този етап все още няма решение за съвместна работна група от трите комисии.
Така че предлагам ние да стартираме с нашето решение, а вече, когато и другите две комисии вземат решение, че ще участват със свои представители, тогава вече нашата работна група ще може да участва и в тази съвместна между трите комисии група.
Предлагам да се ориентираме в няколко посоки за подбор на участниците. На първо място, това да са народни представители, като моето предложение е да има по един представител от политическа сили, за да дадем възможност на всички политически сили да вземат участие в тази работна група. Естествено тези, които не са в тази работна група, биха могли да вземат участие без никакви проблеми и да дават своите предложения.
Но в крайна сметка тази работна група и народните представители, които ще бъдат в нея, ще координират дейността на работната група.
На второ място предлагам да поканим представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерство на образованието и науката, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, Националната следствена служба, представители на неправителствени организации и други експерти, като моята идея е днес да определим само имената на народните представители. Виждам, че не всички политически сили са представени в този момент в заседанието. Но аз разговарях с господин Мурджов и с господин Шарков. Така или иначе, те са по един представител от своята политическа сила, ще ги включим и тях в тази работна група. А вече всеки един от вас да помисли, примерно, ако има някакви представители на неправителствени организации, всеки един от вас би могъл да предложи такива, които на едно следващо заседание да поканим.
Аз предлагам като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да изпратя предложение до министрите на тези министерства, които споменах, за да може вече те да преценят кого точно да оторизират. В крайна сметка мисля, че така е най-логично, а не ние да определяме представителите на министерствата и на другите ведомства.
Така че, колеги, имате думата, ако искате да направите някакъв коментар по този въпрос.
Заповядайте, госпожо Балева. Имате думата.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, доколкото разбрах, идеята е да излъчим ние представители от нашата комисия и те съвместно с представители на други органи и ведомства, обществени организации и заинтересовани органи, структури и лица да работим по този въпрос.
Аз имам малко по-различно виждане. Мисля, че ние трябва да излезем с предложения, защото в крайна сметка законодателната инициатива е наша. Нашите предложения вече да бъдат обсъдени с тези представители на специализираните органи.
Иначе това ще бъде една говорилня, ще си говорим пак за факти и констатации, което вече сме правили, не че е било излишно, напротив, много е било навременно.
Така че моето предложение е по процедурата на работата на тази комисия или работна група. Иначе другото е разумно – да има включени представители от отделните политически сили в тази работна група и специално от нашата комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Разбира се, има резон в това Ваше предложение, защото тази работна група би трябвало да бъде оперативна. Иначе тя би могла доста да се проточи във времето.
Така че, ако има други мнения, заповядайте.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, мисля си, че ние бихме могли да организираме нашата работа на две стъпки. Най-напред всички членове на комисията, а защо не и народни представители от други комисии, които са ангажирани със съответната тематика, да си направим нашите предложения, обаче да работим паралелно. Представителите на структурите, които също имат грижа за тези проблеми, свързани с децата, да направят своите предложения. Да седнем тогава четири или пет, или тези седем души, които ще са излъчени от седемте парламентарни групи, да направим един вариант и след това широкият състав да работи върху него.
Тук сме пропуснали или поне аз не чух да включваме Централната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Там председател, доколкото разбрах, е министър Вълчев. Той трябва също да определи свой представител, който да участва в работата по тази тема.
Мисля, че така ще ни бъде по-лесно да работим. Иначе, ние естествено ще направим предложенията си и ще имаме законодателната инициатива, след това на първия разговор ще дойдат съвсем нови и може би много повече предложения, защото все пак това са експерти, които имат свои виждания по въпроса и на нас ще ни бъде много трудно. А като са налице предложенията, групата ще седне, ще работи и тогава вече да се съберат експертите заедно с нашите представители и да огледат всички предложения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Панева.
Ако си спомняте, имаше едно решение – мисля, че беше от месец октомври – за подобни предложения за по-добра координация между всички тези институции. Ние получихме предложения от Министерството на вътрешните работи и от Министерство на образованието и науката, ако не се лъжа. Ние ще ви запознаем с тези документи. Тези ведомства, които не са ни изпратили предложенията си в срок, ще ги уведомим отново, като им припомним, че все пак срокът отдавна мина.
Но наистина мисля, че на първо време е добре според мен тази група, примерно, от седем души да обобщи всичко това, което е направено досега и протоколите от нашите заседания с коментарите на колегите и да излезем с някакъв общ текст, общи предложения. Иначе тези работна група би могла да се консултира с всички колеги, които досега са участвали в нашите заседания.
Ако се обединяваме около това да излъчим по един представител от политическа сила, да преминем към гласуване.
Решаваме тази работна група да бъде в състав от седем души, колкото са политическите сили в парламента.
Моля, гласувайте броят на работната група да бъде седем.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Работната група ще се състои от седем члена.
Предлагам от името на НДСВ това да е госпожа Маргарита Кънева, от името на Коалиция за България - госпожа Надка Балева, от името на Демократи за силна България – госпожа Антонела Понева, , от Движението за права и свободи – господин Юксел Хатиб, от парламентарната група на “Атака” – господин Георги Димитров, от парламентарната група на ОДС – Ваньо Шарков и от Парламентарната група на БНС – господин Мирослав Мурджов.
Колеги, моля, гласувайте предложението за този състав на комисията.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за състав на комисията се приема.
1. Надка Балева
2. Маргарита Кънева
3. Юксел Хатиб
4. Георги Димитров
5. Антонела Понева
6. Ваньо Шарков
7. Мирослав Мурджов
Може би все пак трябва да изберем и председател на тази работна група, който все пак ще координира тази работа. Може би това да е един от заместник-председателите на комисията.
Имате думата за предложения, колеги. Добре е да има един човек, който или да го наречем председател на работната група или координатор на групата, който ще координира хората, който ще поеме ангажимента да се организира тези работна група. Може би това да бъде госпожа Балева, която е юрист. Добре е да бъде юрист, за да може той да подготвя текстовете и да координира тази дейност на групата.
Има ли други предложения за координатор или председател на работната група? Няма.
Моля, гласувайте предложението госпожа Балева да бъде координатор на работната група.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Госпожа Балева е избрана за координатор на работната група.
Госпожо Балева, имате на разположение и моя кабинет. Винаги бихте могли да направите заседание на работната група и в моя кабинет.
Приключихме работата си по първата точка от дневния ред;

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Представяне на състоянието и проблемите на водното спасяване у нас от Стоян Андонов – директор на Дирекция “Водно спасяване” в БЧК и доц. Николай Изов, преподавател в НСА.
По тази точка сме поканили господин Стоян Андонов – директор на Дирекция “Водно спасяване” към БЧК и доц. Николай Изов – преподавател в Националната спортна академия.
Наистина темата за водното спасяване е много интересна, особено от гледна точка на статистиката, която се дава понякога, че в България за съжаление много малко ученици в училище имат възможност да ползват този вид спорт – плуването, имайки предвид, че от 3500 училища в България, има само 50 училища, които разполагат с плувни басейни.
Бих искал да дама думата първо на господин Стоян Андонов, който ще ни запознае с проблемите на водното спасяване у нас.
Заповядайте, господин Андонов. Имате думата.
СТОЯН АНДОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, аз искам да благодаря на всички народни представители за това, че сме поканени и ще участваме в това заседание на комисията. Малко се вълнувам, тъй като тук присъстващите попадаме в парламента.
Ние смятаме, че въпросът за това, което сега ще презентираме, има изключителна важност, тъй като през последните петнадесет години близо 30 процента – точният процент е 29 – от всички удавяния в страната са на деца до 17-годишна възраст. Ще дам един пример. През 2003 г. цифрата е 47, нещо, което никак не е успокояващо.
Общо взето, ние ще презентираме дейността, която извършваме във водноспасителната служба в Българския червен кръст съвместно с Националната спортна академия и ще предложим на вашето внимание няколко идеи от наша страна за евентуалното подобряване на тази работа и най-вече за превенцията на детската смъртност от удавяния.
Водноспасителната служба е част от Българския червен кръст от 1964 г., като идеята за създаването й е една обществена организация да обедини усилията на многото различни ведомства в страната в насоката за превенция, предпазване и спасяване на човешкия живот във водата.
Насоките на нашата работа са: превантивна дейност сред населението за предпазване, изразяваща се в обучение за опасностите при къпане и плуване, начините за предпазване и самопомощ, а така също и оказването на помощ при водни инциденти.
Другата основна точка или основна част от нашата дейност е обучението на водните спасители и други специалисти, като например медицински кадри, работещи по плажовете, водолази, водачи на плавателни съдове и т.н.
Освен това третата част от дейността ни е оказването на методическа помощ и до известна степен, дотолкова доколкото Българският червен кръст като обществена организация може да го върши, е ръководство при създаването и функционирането на водноспасителните станции и постове в страната.
И една дейност, разбира се, тя съвсем не е на последно място по важност, това е спасителна дейност при водни инциденти и природни бедствия. За съжаление ресурсът ни, както ще видите малко по-нататък, позволява една доста ограничена на този етап дейност в тази насока, изразяваща се в подпомагане на държавните структури.
Всяка година ние подготвяме над 700 водни спасители. Като подготовка за тази дейност провеждаме и обучение “Млад спасител” с деца, които умеят да плуват добре. Под формата “водноспасителен минимум” на базата на една договорка с Министерство на образованието и науката правим опит – за съжаление, нашето мнение е, че твърде формално става все още това нещо – за обучение с децата за предпазване от водни инциденти. По-късно може би ще стане дума малко по-подробно за това нещо.
Всяка година българските водни спасители указват помощ средно на 1500 – 2000 души, което, ако трябва да го сравним със световната практика, съотношението удавени-спасени, което е 1:10, може да приемем, че водното спасяване в България работи добре. Но, ако погледнем броя на инцидентите общо на глава от населението, ще дам пример с Германия, където за 2002 г. има 400 удавени и 400 спасени. Тоест, общо 800 инцидента за близо 70 млн. души население в Германия.
Това, разбира се, говори за една доста ниска водноспасителна и плувна, бих казал, култура в страната ни.
Нашата водноспасителна служба е член на Международната федерация по водно спасяване. Затова бих казал с гордост, че това е първата от бившите социалистически организации член на тази федерация, тоест, доста години ние фигурираме в тези европейски структури, като сме и съучредител на създадената през 1994 г. нова Международна федерация, обединяваща съществуващите до тогава три различни – европейска, океанска и други клонове на спасяването в света.
Имаме и представител в борда на директорите на Федерацията в Европа. Това е доц. Тодор Попов, който е медик, не е от Националната спортна академия.
Наши отбори много пъти са завоювали световни титли. Ще кажа, че пет пъти имаме двукратен световен шампион. Това е Юлиян Русев и още няколко, които са изписани тук. Аз от неудобство няма да ги прочета, тъй като трябва да прочета и моето име сред едно от тях.
Ние сми били домакини на две световни първенства по водно спасяване и съвсем наскоро – през 2002 г. – на европейското за младежи в Бургас и Созопол, където нашите младежи се класираха на трето място.
За да се получи една по-пълна снимка на това, което се върши, ще кажа няколко думи за изминалата 2005 г. по дати какво общо взето е свършено.
Създаде се една структура, която е вътре в системата на Българския червен кръст, която да може да обхване многото доброволни водни спасители и на базата на едно делегатско събрание в съществуващата към Националния съвет на Българския червен кръст структура – Комисия по водно спасяване – освен представители на различните ведомства, а това са Министерството на вътрешните работи, Министерство на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за младежта и спорта и общо взето всички, включително и Асоциацията на концесионерите на морски плажове и други ведомства, участват вече и шест представители на самите дружества на водни спасители в системата на Червения кръст.
Във връзка с уеднаквяването на нашите с европейските стандарти и промяната на програмите в обучението на водни спасители издадохме и един учебник за водно спасяване в плувни басейни, като тук искам да подчертая, че басейните в България в последно време, колкото и да изглежда странно, с намаляването на спортните басейни, се увеличава броят на басейните въобще. Те са над 615 басейна в момента и има остра нужда от спасители, които може би не са на това високо ниво на подготовка като морските, но могат да осигуряват тази дейност. В противен случай тези обекти работят без спасители или пък с неправоспособни лица.
Ежегодно ние инструктираме нашите спасители. Това надали е толкова интересно за вас, но провеждаме от няколко години един национален турнир по водно спасяване във Велико Търново, който се опитва да държи все още запалена искрата на спорта “водно спасяване”, в който имаме доста традиции. В тази връзка искам да спомена, че в момента завършва световно първенство по водно спасяване в Австралия. Ние и там успяхме да вземем участие с четири души ветерани, които на свои разноски успяха да отидат там и да спечелят седем медала за страната ни.
Разбира се, редовно провеждаме курсове за спасители и за инструктори, които да обучават тези спасители, както и за длъжността старши спасител, която е изискване за ръководител на спасителните станции по плажовете.
Има нещо, което е сравнително ново, но е в пряка връзка с миналогодишната ситуация с наводненията в страната. Това е втори курс, който ние провеждаме за спасяване в бързо течащи води. Основните насоки са две. Едната е да създадем кадри при все по-бързо развиващите се екстремни спортове от типа на рафтинга, които да могат да оказват квалифицирана помощ по време на практикуването му. Другата насока е да създадем кадри – доброволци, които да се включат в нашите групи за подпомагане действията – пак повтарям – на държавните структури при евентуални наводнения и други такива природни бедствия, каквито се случват напоследък.
В този курс подготвихме 20 души. Той се проведе под патронажа на Хасковския клон на Българския червен кръст. Тук разбрах, че колегата от “Атака” е от Хасково, затова и го споменавам.
Разбира се, провеждаме и подготовка на нашите отбори. Миналата година участвахме в европейското първенство и имаме медал в една от дисциплините. Разбира се, не успяхме да станем европейски шампиони или дори да влезем в тройката отборно по ред причини, които са свързани най-вече с някои финансови недоимъци.
Това, което е интересно, че бяхме домакин на едно обучение, което се провежда от Международната федерация по водно спасяване за така наречените оценители на риска. Както навсякъде, така и на европейско ниво има една тенденция за уеднаквяване на стандартите при водноспасителната дейност, както и във всички останали дейности. В това отношение аз бих казал, че по стечение на обстоятелствата ние до известна степен като стандарти малко сме изпреварили изискванията в Европа. Много самохвално звучи, но това е оценката на президента на Международната федерация за Европа. Тези оценители на риска ще могат да определят дали съответен план ще отговаря на стандартите и т.н.
И пак в тази връзка, както споменах, е въведена и вече работи от началото на тази година една нова инструкция, която регламентира обучението на спасители на две нива – басейни и открити водни площи.
Тук ще дам няколко цифри, които могат да покажат, горе – долу, за какво става въпрос. За миналата година броят на спасените е 1192 души, което, общо взето, говори за по-малък брой водни инциденти, тъй като цифрата 160 е средната цифра за брой удавяния в страната за последните 15 години. Виждате, че съвсем не е малък и броят на загиналите деца и това ни кара все пак да потърсим и помощта на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и да обърнем вашето внимание върху проблема.
Обучили сме 711 водни спасители, заверени са талони за работа. Всеки един воден спасител, за да може да работи през годината, всяка година полага изпити, за да докаже своята годност за работа на плажовете. Имаме 33 доброволни дружества на водните спасители, които подпомагат дейността на нашите щатни служители, които никак не са много.
Ето една картина на броя на удавянията в страната през миналата година в абсолютни величини. Нормално е Бургас да е област с най-много удавяния, но след малко ще видите, че това не са толкова удавяния в морето, а в морските ни региони това се дели на половина – 50 процента в морето, 50 процента в различните вътрешни водоеми.
Ето го и съотношението между удавените в морето и в страната. Едва 26 процента стават жертви в морето. Това е цифра, която е средна за последните 15 години. Около 74 процента се давят или загиват в ред недобре охранявани водни площи в страната. Едва 6 процента са смъртните случаи в охранявани от спасители водни площи и обикновено това се получава при различни отклонения, болестни състояния и т.н. Разбира се, не можем да се похвалим, както е при австралийската спасителна служба, която в последните две години е без нито едно удавяне в охраняем плаж.
За миналата година 21 процента са удавените деца в страната.
С това, горе – долу, ще приключа преди да обърна вниманието ви върху нашите идеи, които имаме за помощ от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Това е разпределението на броя на тези 711 обучени спасители в страната. Има няколко основни големи центъра, които ги обучават. За жалост, има областни центрове, където няма възможност за такова обучение поради липсата на нормален спортен басейн за обучение на такива спасители. Най-много се обучават спасители във Варна, в Пловдив, в София и Националната спортна академия – на нейната спортна база в с. Равда.
На фона на тази презентация и на фона на проблемите, които според нас излизат на преден план, бихме могли да насочим вниманието ви в няколко основни аспекта за подобряване на дейността.
Първо, необходими са известни поправки в Наредбата за водноспасителна дейност. Тя е на Министерския съвет от 1996 г. Тези поправки се налагат от това, че страната ни се развива. Промените трябва да бъдат най-вече по отношение на осъществяването на контрола на дейността, особено по морските плажове, които са публична държавна собственост, а наредбата предвижда кметовете на общини да осъществяват този контрол.
Ние сме представили на вашето внимание някои акценти. Ако се счете за необходимо, може да се създаде работна група, която да може да подобри, разбира се, това, което ние предлагаме. Разбира се, предложенията ни са за осъвременяване на техниката, която трябва да следва и световните стандарти.
Друга насока, за която бихме искали да ви обърнем внимание – аз мисля, че доц. Изов след малко по-подробно от мен ще говори по въпроса – това е обучението на децата. Не става въпрос да обучаваме децата да стават спасители или млади спасители, а да ги научим елементарно да се предпазват от удавяния. Ние цитираме много пъти, че 50 хиляди деца са преминали през това обучение по водноспасителен минимум. На този етап тези учебни помагала, които ние се опитваме да създаваме, раздаваме в училищата. Наши колеги, учители по физкултура, къде доброволно, къде на приятелски начала, водят това обучение. Но на много места то просто се отчита формално на книга, а на практика фактите говорят, че не се и осъществява.
В тази насока е и нашето предложение за един пилотен проект за директно обучение в няколко училища.
Другата насока на разсъждение това е умението на децата да плуват. Защото, учейки се да плуват, тези деца се научават и да се предпазват от водата. Преди години имаше едно така наречено задължително обучение по плуване в училищата. Многото реформи, които се проведоха в образователната ни система, го изтласкаха извън програмите. Сега много пъти доводите са, че няма достатъчно басейни. Но аз смятам, че през 1976 г., когато стартира това обучение, те не бяха повече отколкото са сега. Може би това и ще помогне за запазване на басейните, които се изградиха в много от училищата.
С това аз приключвам, за да дам възможност на колегата доц. Николай Изов да допълни това, което не съм успял да кажа.
Искам още веднъж да благодаря и най-вече на нашия колега господин Светослав Спасов, тъй като той е воден спасител и проявява интерес към нашата дейност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Андонов, за презентацията.
Доц. Изов, имате думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Подтикнати от тази тревожна статистика, която беше изнесена от господин Андонов, представихме на вашето внимание пилотен проект, който е насочен към превенция на водния травматизъм и опазването на живота и здравето на децата и учащите се в нашата страна, респективно в София към настоящия момент.
Главната задача на този проект е да се запознаят максимален брой деца с водноспасителния минимум, с опасностите и начините за предпазване от тях. Една от главните причини за удавянията от анализа на водните инциденти е ниската плувна култура на населението в нашата страна.
Настоящата учебна документация, за съжаление, в държавните образователни изисквания на практика ликвидира въведеното през 1976 г. задължително обучение по плуване в училищата. Този факт, разбира се, е свързан и с повишения брой удавени деца до 17-годишна възраст. Според нас този факт налага коренна ревизия на съществуващата документация по този въпрос. Учебното съдържание и броят на часовете в училищата в никакъв случай не позволява обучението на децата по плуване. Налага се групирането на часовете в един от класовете в обем, който може да доведе до овладяването на това умение сред нашите деца.
Успоредно с това децата трябва да бъдат научени да се предпазват от опасностите, да ги познават много добре, за да може да се намали водният травматизъм сред тях. Това неминуемо според нас ще подобри и трагичната картина, която изнесе пред нас господин Андонов. Въпреки че материалната база в страната ни не е идеалната, то съществуващият брой открити и покрити плувни басейни позволява, разбира се, по-масовото въвличане на децата в обучението по плуване.
Аз бих искал да ви представя данните, които взехме от бившето ХЕИ, сега в момента РИОКОС от 2004 г. Трябва да се знае, че плувните басейни в София – град, са 55 на брой, от които 30 са открити, 25 са покрити плувни басейни. Всички те са лицензирани и имат разрешение за функциониране. С тези цифри потвърждавам думите на господин Андонов, че към настоящия момент има достатъчна материална база, с която да се осъществи това обучение и предпазване на децата от водния травматизъм. А за страната по данните на РИОКОС общо плувните басейни са 615, от които 482 са открити плувни басейни и 133 са закритите плувни басейни.
Във връзка с това предлагаме на вашето внимание вероятно да бъде избрана работна група, която да преразгледа и да внесе може би предложения за промяна в държавните образователни изисквания, а именно вкарването на плуването като основно ядро в образователната степен и то да не бъде разхвърлено заедно с останалите водни спортове, а да бъде съсредоточено в един от класовете – в трети или в четвърти клас – за да могат децата наистина да усвоят този спорт.
Второ, предлагаме да се реализира по възможност предложения пилотен проект в няколко софийски училища, за да можем да работим в насоката за превенция на водния травматизъм и предпазване на децата от давене и удавяния.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, доц. Изов.
Относно този проект, наистина това е много интересно. Но единственото, което може да направи нашата комисия, е да го препоръча примерно на столичния кмет, щом искате на територията на столицата да се проведе този проект, а също така да го доведем до знанието на министъра на образованието и науката и до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. Това бихме могли да направим, но нищо повече. Защото ние не сме финансираща организация.
Относно предложенията, които вие имате, моля Ви само да ни подскажете тази наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи от 1996 г. дали е приета от Министерския съвет? Така ли е?
СТОЯН АНДОНОВ: Да, господин председател, тя е приета от Министерския съвет с постановление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Да, благодаря.
Това, което също така ние можем да направим, на база на нашето заседание и вашето предложение да изпратим до министър-председателя Вашите предложения, за да им се обърне подходящо внимание. Това е другото нещо, което ние като комисия можем да направим.
Относно приемането на предложението за обособяване на плуването като дисциплина в училищата, аз мисля, че това е нещо много добро. Аз разбрах от господин Атанас Георгиев, че в трети клас го има в програмата. Има го на теория, но на практика, ако няма материална база – басейни – как би могло тогава да се прилага?
НИКОЛАЙ ИЗОВ: Има няколко варианта, които функционираха много добре през 80-те години. Става въпрос за задължителното обучение. Не искам да засегна никоя парламентарна група. Искам само да кажа, че тогава успеваемостта на това задължително обучение по плуване в рамките на 30 учебни часа варираше между 70 и 80 процента от децата. Тоест, толкова деца се научаваха в два плувни стила, старт, обръщане и т.н., което предполага и намаляване на броя на удавените деца.
А също така в тези 30 часа децата се запознаваха и с мерките за оказване на взаимопомощ, за предпазване, предизвестяване и всички онези дейности, които биха могли на това ниво да бъдат регламентирани.
Има неща, които отдавна са въведени в практиката, а именно там, където няма материална база, там се провеждат различни форми в удължената учебна година и т.н., които практиката е доказала, че са високо ефективни и съответно плуването може като задължително обучение да влезе като основно ядро в държавните образователни изисквания.
На практика какво се получава сега в момента? Действително плуването и то неправилно, тъй като в държавните образователни изисквания има достатъчно методични грешки, има терминологични грешки, има правописни грешки, ние имаме таблица и можем да ви я предоставим на вашето внимание, те трябва да се актуализират към настоящия момент, тъй като не водят до научаване на децата да плуват. .
Към настоящия момент директорите на училищата не са заинтересовани да се занимават с това допълнително ядро. Наистина там, където има плувни басейни, в бившия техникум “Вилхелм Пик” и други училища, където има такива закрити плувни басейни, плуването действително се упражнява. Но какво пречи примерно на 3-то училище, 3-та гимназия, която е на 50 м. и на още един техникум, който е на 20 м. от оградата на техникума “Вилхелм Пик”, да използват тази материална база и именно там да се провежда това задължително обучение по плуване? Нищо не пречи. Басейните са достатъчно на брой и смятаме, че плуването и мястото му като второ място в градацията на травматизма сред учащите се в страната предполага и това голямо внимание към нашите деца, към учениците и въвеждането му като основно ядро в образователната степен, както беше години наред. Това е напълно възможно да бъде реализирано към настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Изов.
Заповядайте, госпожо Балева. Имате думата.
НАДКА БАЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В хода на дискусията се чуха много факти и бяха направени някои предложения. Трябва да кажа, че не е толкова лесно решаването на този проблем. Това, което се даде като пример, трябва да се има предвид, че едното училище е държавно, а другото е общинско.
Но има и още по-сериозен проблем. Всички учебни програми се утвърждават от бившето ХЕИ. Там казват: не можеш днес да имаш четири сериозни предмета и един по-лек. Това означава, че учебната програма е почти невъзможно, да не кажа изцяло невъзможно, да се съгласува между три учебни заведения.
Въпросът е друг. Може да общинско ниво да се ползват дори и частните басейни, които са като развлекателни обекти. Ние и друг път сме дискутирали тук. Настояхме и въведохме три часа физическо възпитание в училище, но в повечето училища и един час не взимат, особено през този сезон. Просто няма как, няма база за тези занимания. Къде е тази база в някои училища?
Аз възприемам добре и предложенията ви за не тотална промяна, а за усъвършенстване на наредбата за водно спасяване. Има много рационални предложения, разбира се, имам и някои забележки. Изцяло стопанинът отговаря за обектите. Защо трябва да бъде само началникът? Ние освобождаваме по този начин концесионера. Какво? Само търговската част да извършва той, а да не носи никаква отговорност за стопанисването и осигуряването на водноспасителната дейност на тази територия.
Струва ми се, казвам го сега в порядъка на мисли, че правилник за работата на отделните водноспасителни служби не е най-удачното. Не може всяка една водноспасителна служба да си изработва и да си приема собствен правилник.Има си изисквания, които трябва да бъдат въведени за всички, както тук се предлага например въвеждането на радио-телефонна връзка между спасителите. Но на повечето места това го няма.
Има и други такива задължения, но това са неща, които, разбира се, могат да бъдат доизчистени с нови предложения и след внимателното им оглеждане. Разбира се, тук не говорим само за предотвратяване и намаляване на водния травматизъм, на удавянията, а говорим и за обща физическа култура. Защото става въпрос именно за култура, а не само за нещо друго.
Така че би трябвало да има съгласуваност между отделните институции, които се занимават с тази дейност. Може би и поради това във всички случаи оправданията са в липсата на достатъчно финанси, а в много случаи това е въпрос на добра организация и координация на усилията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Заповядайте, господин Велинов. Имате думата.
ВАСИЛ ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз нямаше да ангажирам вниманието на народното представителство и най-вече на уважаемите от мен гости-вносители на докладите, ако не бях обезпокоен от странния ракурс, по който е поднесен въпросът.
Струва ми се, че днес Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта дискутира един изключително важен проблем, който независимо от оскъдното време, струва ми се е навреме поставен пред народното представителство.
За какво става дума? Дори от данните, които вие посочихте, ако приемем като каламбур, че произшествията, които са свързани с човешкия живот, се осъществяват на земята, във водата и във въздуха, след пътно-транспортните произшествия произшествията във водата са на второ място. Най-много човешки животи са застрашени по този начин.
Учудих се и затова ще задам въпроса. Получих някои емпирични данни, но за мен беше интересно какъв е процентът на произшествията в последните 15 години. Ще използвам сравнителната характеристика, която вие ползвате, какъв е процентът на увеличаване на броя на охраняемите и на неохраняемите водоеми? Оттам какъв е процентът на произшествията. Ние видяхме какъв е какъв е този процент с летален изход в едната или в другата ситуация.
Оттам вече трябва да се разсъждава върху необходимостта за разгръщане на дейността. Извинявам се, много, но не съм петимен в момента да разглеждам спортните успехи на проблема. Да, има спортни успехи, аз знам за тях. Знам кои са световните шампиони, знам и другите. Но струва ми се, че вашата дейност като хуманна и превантивна е тази, която е обект и най-вече ангажимент на народното представителство.
В тази връзка идват и риторичните въпроси. Вече, горе-долу ми стана ясно какъв би могъл да бъде процентът, но за мен остана странно нещо друго. Вие сте първите, които идват в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и не поставят един фундаментален въпрос – нивото на квалификация и нивото на обезпечаване на хората, които се занимават с това. Това е странният въпрос. Защото всички ние знаем, че спасител не е професия в България. А трябва да се знае какви хора работят като спасители? Какво им дава тази квалификация като спасители?
Всички тези неща, натрупани едно върху друго, пораждат редица въпроси. Плюс това онова, което вие имате като една – нека да я наречем – сезонна регламентация на хората, които обучавате, не сте ли се замислили – вероятно сте се замислили – че по-добър резултат би могла да даде една друга форма на организация. Тогава, когато издигнете статута и създадете възможност на хората, които се занимават с тази дейност, това да бъде един тип професия, да бъде нещо, което, ако щете, да бъде включено в класификатора на професиите.
Вие казахте, че по отношение на удавянията по време на наводненията правите курсове за обучение. Но, ако това е една структура, която да бъде по-тясно ангажирана със структурите на министерството – на прима виста казвам Министерството за бедствията и авариите – ако това е една структура, която подготвя кадри, които могат в зависимост от сезоните да преминават от летен към зимен вариант и да бъдат една постоянна, пулсираща група, група в готовност да изпълнява своите задачи, тогава няма ли да се подобри професионализма, няма ли да създадете по-добри професионалисти. Всъщност какви са хората, които в момента са спасители? Аз знам какви бяха преди 15 години спасителите. Не говоря за “гларусите”. Аз говоря за нещо друго.
Вторият ми въпрос щеше да бъде следният. Мисля, че тези данни ги нямате. Чудесно говорим за превенцията. Имаме ли данни колко от хората, които са се удавили, са можели да плуват? Тогава ще видите, че не е точно това съотношението. Болшинството от тези, които могат да плуват, се удавят. Оттам вече следва и другият ангажимент.
В тази посока ми се иска да разгледаме въпросите. Нека да го направим това наистина институционализирано, да го направим така, че да има максимален ефект, а не да гледаме малката програма, днес, в момента. Нека да я направим целева. Да я направим такава, че тя да е полезна за обществото.
В това отношение Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта може да ви бъде много полезна. Ако доста от нещата, които поставихте тук, пред комисията, са достатъчно добре изкристализирани, тогава и комисията ще ви бъде много повече в полза.
Председателят господин Спасов Ви каза, че комисията не е финансиращ орган. Пилотният проект е чудесен, те ще го препоръчат. Но това решава ли въпросът? Мисля, че това ще бъде работа на парче.
Аз ще спра дотук, господин председател.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Велинов.
Господин Андонов, имате ли някакъв коментар по това, което сподели господин Велинов? Заповядайте, имате думата.
СТОЯН АНДОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, аз се радвам, че все пак събудихме вниманието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по проблема. Всички данни, за които тук стана въпрос и които господин Велинов спомена, ние ги имаме. Но тъй като това е една първоначална презентация, ние силно се надяваме да може този проблем да се разисква наистина на по-сериозно сиво.
Професията “спасител” е в класификатора за професии и то наравно с този на полицая, на охранителя и други подобни такива. За съжаление обаче, а това също е проблем повече от гледна точка на синдикатите, но и на спасителите, минималният им осигурителен праг е едва 160 лв.
Ние сега просто искахме да зачекнем проблема, да заострим вашето внимание към проблемите на водното спасяване. Ние имаме всички данни и те са доста подробни. Имаме ги от 15 години насам по всички тези въпроси, които спомена господин Велинов. Вие сте абсолютно прав, господин Велинов, но това е една презентация не по конкретен проблем, а общо за тези дейност.
Но на този етап искахме да представим дейността си и да провокираме Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта за някаква законодателна инициатива и помощ, разбира се, тъй като сме далеч от мисълта, че можем да родим сами всякакви идеи.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Андонов.
Това, което каза преди малко господин Велинов, е така. При нас дойде един професор, който ни предостави един проект. Може би на едно от следващите заседания ще го обсъждаме и ще поканим министър Емел Етем, за да видим именно как трябва да се реагира при едни такива природни бедствия като наводненията. Има специална програма за спасяване на деца в ситуация на бедствие и то преди всичко при наводнения. Така че, когато обсъждаме този въпрос в парламентарната комисия, ще ви поканим отново, защото вие наистина бихте могли да бъдете доста полезни.
Както обещах, наистина въз основа на днешния дебат аз ще изпратя препоръчителни писма до министър-председателя, до министъра на образованието и науката, до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, до кмета на София. Надявам се да бъдем полезни по някакъв начин. Надяваме се и на съвместно сътрудничество и в бъдеще.
Благодаря ви и за материалите, които дадохте на колегите. Мисля, че те са доста интересни.
Благодаря отново на всички участници в заседанието. Приятна вечер на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)