На 6 юни 2006 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

---

На 6 юни 2006 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27.03.2006 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.



ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Въпреки спецификата на днешния ден с трите шестици, искам да ви благодаря за участието в днешното извънредно заседание.
Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявеният дневен ред за заседанието е:
1. Обсъждане на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27.03.2006 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27.03.2006 г.
2. Разни.

За представяне на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.) днес на заседанието присъства вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. доктор Даниел Вълчев.
Колеги, както знаете, националната програма, която днес ще бъде представена в нашата комисия, която не е водеща, а е спомагателна комисия по този законопроект, беше разгледана и подкрепена от водещата комисия – Комисията по образованието и науката.
Днешното заседание се наложи да бъде проведено извънредно поради това, че утре в пленарна зала се очаква да бъде разгледана тази програма.
Сега давам думата на вицепремиера и министър на образованието и науката господин Вълчев.
Заповядайте, господин министър, да представите програмата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Благодаря за поканата да представя Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.).
Веднага искам да кажа, че малко се затруднявам да преценя обема, в който тази презентация трябва да бъде направена поради факта, на първо място, че от доста време вече говорим за тази програма и допускам, че повечето от вас са запознати с нейните основни параметри.
От друга страна, виждам, че част от колегите, които са членове на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, са също членове и на вашата комисия, поради което наистина не зная в какъв обем очаквате да бъде тази презентация.
Затова предлагам да бъда относително кратък, а вече въпросите, които ще възникнат, може би да разкрият онези страни от програмата, към които вие бихте проявили по-голям интерес.
Искам да започна с това, че тази програма има вече една известна история. Нашият екип имаше амбицията да направи нещо, което смятам, че всеки следващ управленски екип на Министерство на образованието и науката също следва да прави, а именно ясно да декларира публично целите, които ще преследва по време на един мандат, и даже, ако е възможно, както сега се опитваме да направим, да се обединят парламентарно представените политически сили, пък и да има и някакво обществено съгласие около основни параметри на това как ще се развива образователната система в частта й училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка през следващите десетина години.
Това е важно, тъй като за никого не е тайна, всички ние като родители знаем, че хората са много чувствителни към всяка промяна в училищното образование и когато тя не е достатъчно отрано обяснена, не е добре комуникирана, се създава едно чувство, че винаги има някакъв елемент на изненада, че някой си прави експеримент с децата и т.н., все неща, които не дават добър облик на българската образователна система и в частност на хората, които я ръководят.
Самата програма ние я представихме в един много първоначален вариант пред Комисията по образование и наука, струва ми се, още в началото на м. декември или в края на м. ноември, ако не ме лъже паметта. Тогава получихме доста бележки. Предложихме да я представим на всички парламентарни групи. Пет от седемте парламентарни групи ме поканиха и аз съм я представил. Внимателно сме отбелязали онези въпроси и предложения, които бяха направени, за което наистина благодаря на всички.
След това пък започна една съответна процедура в Министерския съвет със съгласуването между отделните ведомства. Паралелно с това ние направихме съгласуване със социалните партньори и в частност със синдикатите, с работодателите в областта на образованието.
Както казах и на колегите от Комисията по образованието и науката, може би с над три хиляди учители лично аз съм се срещнал, отделно моите заместници и други висши служители от Министерство на образованието и науката.
Така че мисля, че имаше много неща, които променихме, имаше и други неща, които не променихме, но успяхме да убедим хората, че са уместни, разумни. Разбира се, отварям една скобка, за да кажа, че всеки текст би могъл да бъде подобрен в крайна сметка. Ние си даваме сметка за това, но пък, от друга страна, самият факт, че в Комисията по образованието и науката програмата с редакциите, които бяха направени, беше приета единодушно само с един “въздържал се” – проф. Димитър Камбуров – смятам, че само по себе си е един добър знак, че тя би могла да бъде прието и от парламента. Разбира се, парламентът ще реши в крайна сметка какво да направи.
Аз ще се огранича само да кажа, че самата програма е изградена върху една проста логика. Ние сме дефинирали детето като основна ценност не за друго и не, за да дразним учителите, както веднъж един синдикален лидер ми каза, а просто, за да изтъкнем, че когато трябва да се вземат решения в областта на образованието, понякога това не е много просто и има различни интереси, които се сблъскват при желанието ни да вземем най-доброто решение.
Най-типичният пример е със закриването на училища, за които няма достатъчно ученици в едно село. Ясно е, че, от една страна, икономически не е оправдано да има такива училища. От друга страна, ясно е, че като се закрие училището, селото полека лека си отива. Всички сме наясно с този въпрос. От трета страна, сме наясно, че децата от година на година намаляват.
Но най-важното все пак, което трябва да ни води при решението дали да го има или да го няма това училище, не са парите, а това е интересът на детето. Ако едно дете учи в слята паралелка, където има пет деца – две от втори и три от четвърти клас – трябва да ви кажа, че това не е в интерес на детето и това е трайно, стабилно наше виждане. Разбира се, могат да се правят някакви компромиси, може да се отлага във времето това решение, но решението рано или късно ще дойде, ако няма деца.
Затова сме дефинирали детето като основна ценност, а не, за да кажем, че то е по-ценно от учителите, или по-ценно от родителите или да се противопоставят тези участници в образователния процес. Нищо подобно. Просто искаме да кажем, че когато се взимат решения при наличие на различни аргументи в различни посоки, все пак водещият аргумент трябва да бъдат децата.


Второто нещо е, че ние сме си поставили две основни цели с тази програма, съответно равният достъп до образование и качественото образование. Дефинирали сме ги и основната част от програмата е изградена върху следната логика: кои са основните проблеми на българската образователна система в частта й предучилищно възпитание и подготовка и най-вече училищно образование, тоест, кои са проблемите, и голямата част от програмата – кои са възможните решения.
Ако ние се обединим около това кои са проблемите, както ще ви предложим след няколко месеца и по отношение на висшето образование, според мен половината път вече е извървян. Разбира се, можем да спорим дали с едно средство ще се въздейства повече или по-малко ще се въздейства, но е хубаво да се обединим около това кое е спорното и безспорното. Да отделим спорното от безспорното, тъй като всички знаем, че действително образованието е като футбола: там всеки разбира, всеки дава акъл. Единият казва да се махне Стоичков, другият вика само Стоичков ще оправи българския футбол, да се мина на такава защита, на онакова нападение, по кафета и паланки се водят спорове. Но в крайна сметка никой не е доволен или почти никой не е доволен, освен когато съответният отбор стане шампион, което не винаги става.
В образованието знаете, че положението горе – долу е такова. Хората са родители, били са ученици, всеки има определени впечатления. Не винаги тези впечатления са добри. Даже през последните години за съжаление преобладават недобрите впечатления и всеки иска детето му да получи максимално добро образование. Не е очевидно кои са средствата това да се направи.
Ние сме се опитали обществените очаквания да ги подредим по един определен начин. Дали сме нашата визия. Надявам се и вие да я подкрепите. Мисля, че тя се ползва с някакъв вид обществена подкрепа. Не бих се ангажирал с това, че тя е безспорна, разбира се, защото тя има много спорни моменти.
С това приключвам, за да кажа само кои са основните моменти в нея. Смятам, че е редно да кажа, а сигурно и колегите също ще кажат, кои бяха основните въпроси, които бяха повдигнати и в Министерския съвет, и от колегите от Комисията по образованието и науката.
Разбира се, имаше различни въпроси. Ние в две поредни заседания обсъждахме програмата, но имаше два въпроса, които според мен бяха наистина фундаментални. Единият въпрос беше свързан с това дали основното образование да бъде до седми или до осми клас, тъй като тук става въпрос за една структурна промяна. Там имаше много въпроси, бяха изтъкнати много аргументи и т.н.
Второто нещо, което е много важно, това е необходимостта от въвеждането на единен норматив на издръжка. Като че ли това са ключовите неща.
Иначе колегите, а и тук присъстващите ще кажат, че имаше различни въпроси, различни предложения. Но това бяха ключовите въпроси, тъй като те се отнасят, кажи – речи, до цялата програма. От единния норматив до голяма степен зависи мрежата, зависи общата концепция на финансиране, зависи дали ние ще продължим да издържаме училища с по 15 – 20 ученика за сметка на тези с по 500 ученика, защото в момента това е точно така. Ако някой си мисли, че те сами се издържат, това не е вярно. Един ученик струва от два пъти повече от другите.
Това трябва да е ясно, защото това са обществени пари. Не казвам, че е неправилно. Можем да решим така да правим, но така или иначе, трябва да имаме ясно решение по този въпрос, защото то не е безплатно.
Другият въпрос е дали ще искаме да направим системата хоризонтално проходима, тоест, да кажем, че след седми клас всички деца отиват на един тест, едни отиват в гимназии, други отиват в професионални гимназии или както ги наричахме, техникуми, трети отиват в обикновени училища или си остават в същото училище. Но дали ще замерваме децата еднообразно, на определени степени, например след четвърти, след седми, след десети, след дванадесети клас, както ние сме предложили.
Разбира се, пак казвам, че има аргументи в една, друга, трета, пета посока, но аз само ще кажа това, което надделя в Комисията по образованието и науката специално по въпроса за седми или осми клас.
Според мен надделя следното. Надделя разбирането, че в повечето съвременни държави не се говори за начално и за основно образование. Тези понятия нямат съвременен смисъл. Това е имало смисъл преди много години. Аз имам един сборник закони от Дирекцията по просвещението на Източна Румелия. Тогава е имало смисъл, когато е имало четири отделения и два класа отгоре. Сега това няма голям смисъл. Всички съвременни държави, в това число и в Европейския съюз, говорят за задължително образование. Те питат у вас до колко е задължително образованието, а не колко е основното, средното и т.н. Да се разбираме сега какво е това основно, кое е начално и т.н. – има различни термини.
Вижда се, че в тези държави задължителното образование е някъде между 14 и 16 години. У нас е известно, че по Конституция то е 16-годишна възраст, което грубо съответства на десети клас. Разбира се, плюс – минус, тъй като децата не винаги тръгват на една и съща възраст. Но е ясно, че ние не само, че не казваме, да, децата, които са учили до осми клас, сега ще учат до седми клас. Тъкмо напротив, ние акцентираме върху това, че всеки ще учи до десети клас. В противен случай ще има тежки социални последици за неговите родители.
И сега вие можете да кажете: е, какви са тези толкова тежки социални последици, та много често родителите на тези деца са толкова социално недобре, че няма повече какво недобро да им се случи.
Но така или иначе, има различни механизми и те не са чисто образователни, разбира се, които биха могли според мен поне да бъдат включени. Та това надделя тогава.


Иначе, разбира се, на всякакви въпроси, които прецените, ние сме готови да отговорим.
Длъжен съм също да кажа, че Комисията по образование и наука внесе някои редакционни корекции. Госпожа Валентина Богданова като заместник-председател на Комисията по образованието и науката може да даде повече информация по този въпрос. Те са описани. Мисля, че около десетина текста бяха променени. Според мен бяха променени към добро, защото се изчистиха някои неясноти, смекчени бяха някои формулировки.
Ще дам за пример само този случай. Ние бяхме записали, че един от критериите за оценяването на труда да учителите – бяхме написали буквално – е оценката на родителите и учениците. Това създаде известно невярно впечатление. Малко го коригирахме и записахме “мнението на родителите и учениците”, за да не се дразни, да не се създава впечатление и да не се спекулира с това, че едва ли не децата ще вдигат като жури някакви картони: Иванова – 3, Петрова – 4. Няма такова нещо.
Тук става въпрос все пак по някакъв начин, както е във всички модерни образователни системи, родителите и учениците да имат някакво значение, тяхното мнение да се зачита по някакъв начин. Не става въпрос за това учителят да флиртува с учениците, да им обяснява колко е отворен, а става въпрос за това, че когато той е справедлив, когато действа еднообразно към децата, когато показва желание и принципност, това да се оценява. А в крайна сметка децата усещат и любовта, ако не звучи много помпозно.
Тогава и децата, и родителите да имат възможност да дадат на този човек това, което наистина заслужава.
Това е в най-общи линии. Това беше кратката версия на представянето.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин министър.


Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Има думата господин Мурджов. Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Както каза господин министърът, това беше кратката версия. Аз съм имал честта да слушам и дългата версия. Разбира се, привилегия е да си член на Комисията по образованието и науката.
Колеги, аз действително съм подкрепил тази национална програма след дълги обсъждания в Комисията по образованието и науката. Нашата парламентарна група имаше среща с ръководството на Министерство на образованието и науката още в самото начало, когато тази програма беше в зародиш, когато се обсъждаше съвсем детайлно преди да влезе още в Министерския съвет. Ние сме си дали предложенията за изменения и допълнения.
Аз мисля, че това е един много добър документ, който чертае една хубава перспектива за българското образование. Друг е въпросът, че трябват много усилия от страна на абсолютно всички, за да се постигне това.
Затова ви предлагам, ако действително нямате сериозни въпроси – правя го като процедурно предложение – да си ценим всички времето, да ни имате доверие, защото ние с госпожа Маргарита Кънева, с госпожа Валентина Богданова сме членове и на Комисията по образование и наука и сме дискутирали сме много дълго време целия този текст, включително с поправките и то не само на две поредни заседания, както каза господин министърът, които бяха официални за стратегията, но и през цялото това време от м. декември, когато се роди идеята за начертаване на една такава програма.
Така че лично аз ви призовавам да гласувате за тази национална програма и не само днес, тук, в комисията да дадем положително становище, но включително и утре в пленарна зала, когато тя ще се обсъжда.


Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Има думата госпожа Богданова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа, подкрепяйки добрата идея на колегата Мурджов, само няколко неща по това, което наистина ще предложи Комисията по образованието и науката и което предполагам, че би било част от дискусията, която би се случила на тази маса, без да изпадам в подробности, защото една част от текстовете – прав е господин министърът – наистина носи селекционен характер и конкретизира част от записите.
Но тук има няколко неща, които аз съм убедена, че биха ни интересували всички като комисия, която работи по проблемите на децата и младежта.
Става дума за това, че се обръща специално внимание на детските градини и запазването им там, където трябва да се работи с деца в региони, за които българският език не е майчин и където те биха се оказали едно сериозно средище за изучаване на българския език.
По отношение на специалните училища има един запис, който наистина би трябвало да намери място в програмата, и аз ще ви го прочета, тъй като той касае общата ни работа:
“Следва да се преодолее порочната практика за насочване и настаняване в специалните училища на деца, чието обучение не изисква подобна среда. Тази практика затруднява обучението, възпитанието и развитието както на децата със специални образователни потребности, така и на децата, които са настанени там по други социални причини.




За целта е необходим постоянен контрол върху дейността на диагностичните комисии за комплексно педагогическо оценяване към регионалните инспекторати по образованието, които осъществяват насочването на децата към тези видове училища.
Следва да се упражнява контрол и върху ръководителите на учебните институции, които приемат за обучение ученици без необходимото насочване от диагностичните комисии.”
Между другото, с допълнение в програмата е записано, че тези очевидно немалко на брой промени, някои от които са сериозни по същество, обосновават необходимостта от разработване и приемане на нов общ закон, който да уреди всички основни отношения в системата на народната просвета.
Мисля, че това е един проблем, който би трябвало да бъде решаван спешно и аз мисля, че Министерство на образованието и науката ще намери сили и възможности да започне бързо работа по този нов закон, който ще даде възможности тази програма да стане наистина факт.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Богданова.
Вашите забележки ще влязат в доклада на комисията ни.
Има думата госпожа Кънева. Заповядайте, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз като член на Комисията по образованието и науката също бих искала да приканя колегите да подкрепят програмата, която наистина е един изключително модерен документ, в който според мен за първи път е направен опит да се осмислят положителните и отрицателните моменти в този сложен процес, какъвто е образованието на нашите деца.
Струва ми се и за мен беше особено важно, може би като представител на такъв регион – регион Монтана – че програмата действително се спира подробно на някои важни проблеми.

Аз бих искала по-скоро да обърна внимание върху частта за намаляване на броя на необхванатите и отпадащи ученици в задължителната училищна възраст, както и за оптимизирането на училищната мрежа.
По мое мнение, а както чух и господин министърът специално отбеляза това, тези въпроси са основни, взаимно свързани и наистина предпоставят необходимостта българското училище да стане по някакъв начин по-привлекателно за нашите деца. А това съответно изисква и промяна в образователната структура. Именно тази промяна има за цел да преодолее основни недостатъци на сега действащата структура и система и най-вече – съществуващото неравенство между учениците в различните видове училища и отделните региони на страната.
Така че аз наистина приветствам изключителния труд на министъра на образованието и науката и на неговия екип и вярвам, че и утре в пленарната зала тази национална програма ще бъде подкрепена от колегите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа!
Наистина имаше процедурно предложение да не разискваме нашироко проблема, който е тема на дневния ред на извънредното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Но все пак, ако се изкажат само колеги от Комисията по образованието и науката, ще излезе, че ние дублираме заседанието на тази комисия.
Аз смятам, че ние като членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта имаме своите аргументи за подкрепа на разработката и можем да добавим още нещо.
Първо, бих казала, че Коалиция за България е една от парламентарните групи в Народното събрание, която изслуша министър Вълчев, при това в един много разширен вариант на програмата и която още тогава благодари за добре свършената работа и даде свои становища, виждания по отношение на това, което беше изложено като визия за развитие на образованието в България.
След това много от нас като народни представители имахме възможност да разговаряме по тази проблеми в регионите с представители на учебните заведения и да защитим тезите, които са разработени в проекта на програмата.
Искам да кажа, че хубавото е, че българското учителство хареса този проект за програма и застана зад него.
Вече в личен план смятам, че това, което за мен носи много позитиви, е, че наистина на училището се гледа не като на място, където децата трябва да зазубрят нещо, а да се изграждат като творци. Това, първо.
Второ, отново се поставя въпросът не само за обучението, а и за възпитанието на децата, защото имаше един период, в който като че ли ние решихме, че, давайки знания на децата, можем да бъдем доволни от това, което правим в училище.
Третият проблем, който изключително много ми харесва, и даже ние и в предварителните разговори акцентирахме върху него, това е децентрализацията на образованието. Тогава много откровено министърът сподели, че той не бяга от отговорност, той иска наистина всеки в тази структура или в тази йерархия да има своите отговорности и със своя принос да дава нещо за развитието на своето училище, на своята община, на региона и на цялата страна.
Така че мисля, че имаме достатъчно основания да подкрепим тази програма и да настояваме, да дадем кураж на Министерство на образованието и науката да разработи промените в закона или да създаде нов закон, за да се реализира проекта на програмата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Панева.
Има думата госпожа Живкова. Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа!
Бих искала да кажа само две думи.
Уважаеми колеги, аз като бивш член на Комисията по образованието и науката и човек, който четири години се е занимавал с проблемите на образованието, имам някои забележки като цяло към програмата, защото ние самите имахме някои неразрешени въпроси и спорни моменти по отношение на образователната политика в средното образование.
Но смятам, че това, което прави Министерство на образованието и науката, е една крачка напред към решаване на проблемите в сферата на средното ни образование.
Затова смятам, че програмата би трябвало да бъде подкрепена. Както виждам, всички колеги като че ли са на това мнение.
Затова може би да преминем към гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Колеги, ако няма други въпроси, наистина предлагам да подложим на гласуване предложената Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Кънева. Имате думата.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, предлагам да броим гласа и на госпожа Мария Ангелиева, която декларира подкрепа за програмата, но не е в състояние в момента да присъства тук, на заседанието.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Моля, гласувайте тази програма.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет, се приема с пълно единодушие.
Комисията ще изготви до края на деня становището си по програмата, за да може утре в пленарната зала да има становище и от нашата комисия.
Поради изчерпване на дневния ред днешното заседание приключи.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)