На 1 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

---

На 1 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Асоциация “Български детски и младежки парламент”.
2. Представяне на проект “Детето в мрежата” – информационна кампания под мотото “Не знаеш кой стои от другата страна”.


Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.



ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Все още нямаме кворум, но в следващите пет минути се надяваме на падащ кворум, така че предлагам да започваме работа, тъй като днес не ни се налага да взимаме някакви решения.
Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Позволете ми първо да поздравя присъстващите представители на Българския детски и младежки парламент с деня на детето – 1 юни. Неслучайно и днешното заседание е посветено на децата.
Както предварително обявихме дневния ред на днешното заседание, той е следният:
1. Представяне на Асоциация “Български детски и младежки парламент”.
2. Представяне на проект “Детето в мрежата” – информационна кампания под мотото “Не знаеш кой стои от другата страна”.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте този дневен ред:
"За" - 8, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на Асоциация “Български детски и младежки парламент”.
2. Представяне на проект “Детето в мрежата” – информационна кампания под мотото “Не знаеш кой стои от другата страна”.

На днешното заседание сме поканили представители на Държавната агенция за закрила на детето, с чиято подкрепа и съдействие е организирана анкетата и реализиран проекта. Има представители на Националния център за изучаване на общественото мнение, както и представители от Фондация “Партньори – България”.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на Асоциация “Български детски и младежки парламент”.
Бих искал първо да представим Асоциацията “Български детски и младежки парламент”, която вече има определени инициативи, свързани с дейността на парламента. Пред мен има една справка от 2001 г. до 2005 г. Вие също я имате. Колегите са направили няколко инициативи. Имаше идея съвместно с комисията и представители на Българския детски и младежки парламент да се запознаем с дейността, която те извършват.
Заповядайте тук около заседателната маса. Днес детският парламент ще участва в заседанието на реалния парламент. Гостите ни могат да задават въпроси по точка втора, където ще има представяне на проекта. Ако имат някакви конкретни идеи, също биха могли да ги представят и да ни запознаят с тях. Така че сега реално могат да се почувстват като членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Най-напред ще дам думата на господин Николай Георгиев, който е студент в Софийския университет “Св. Св. Климент Охридски” по специалността “социология”. Той е координатор на асоциацията и ще представи нейната дейност.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да честитя 1 юни – деня на детето, тъй като вярвам, че всички тук носим детското в себе си и не се ограничавам само в юридическата категория възраст до 18 години за деца.
Тъй като тук виждам една приятелска атмосфера въпреки сериозността на институцията и респекта, който изпитвам към нея, бих искал да изразя нашата благодарност на всички, които присъстваме тук, за доброто посрещане и, надявам се, за още по-доброто бъдещо сътрудничество.
Съвсем накратко бих искал да представя дейността на нашата организация. Радвам се, че имате справката пред себе си за това, което сме направили. В последните пет години всяка годна имаме посещение в парламента, срещаме се с народни представители от различни области, които съответно дават експертното си мнение по въпроси, които ни вълнуват.
Предметът на дейността на нашата организация е задоволяване на социалните нужди в три направления. Стараем се да възпитаваме нашите връстници чрез участие в граждански мероприятия, които са в полза на цялото общество, в едно гражданско самосъзнание и съответно да поставяме, доколкото имаме възможност, основите на едно гражданско самосъзнание, което, както знаем, е една неделима част от едно успешно гражданско общество, каквото се опитваме да изградим всички тук.
Също така се стараем да подпомагаме процеса за подобряване познанията на младите хора в областите на образование, съвременни средства за комуникации, за каквито днес ще си говорим малко повече, култура, екология, културно-историческо наследства на България, международен обмен и въобще всичко, което би могло да вълнува младите хора. Както виждате, това е доста широк спектър от дейности, осъществявани чрез най-различни проекти и кампании, една от които доведе до много успешно партньорство с българския парламент. Тя беше насочена към използването на децата за просия – едно доста неприятно явление по софийските и не само софийските улици.
Смея да кажа, че ние имаме доста успешно партньорство, много наши предложения залегнаха в нормативната уредба и мога да кажа, че ние сме много доволни от този факт.
Пропуснах да спомена и спорта, който е изключително важен не само като превенция за използване на наркотици, а както и за използване на свободното време по един полезен начин. Това е свързано с нашата кампания “На ти със спорта”, където освен среща с известни спортни личности, се опитваме по всякакъв начин да мотивираме младите хора да спортуват малко повече.
Споменах вече за културно-историческото наследство, изразяващо се най-вече в кампанията “101 национални обекта от културно-историческото наследство на България”, като идеята е по-широко запознаване на младите хора с богатството, което има по нашите земи и съответно възможността за опазването му чрез активно участие на младите хора.
Бих искал да кажа нещо малко по-конкретно за дейността ни с българския парламент. Освен присъствие на заседание на народните представители и последната среща, която имахме с българските народни представители, които са в Европейския парламент, бих искал да отбележа плътното сътрудничество в областта на съвременните комуникации. Присъствахме и дадохме активно мнението си и съответно своите препоръки за детския сайт на българския парламент, както за детския вариант и младежкия вариант на българската Конституция. Съвсем скоро имаше представяне с доц. Камелия Касабова.
Има и нещо, на което искам да наблегна и се надявам да стане една практика. Разбирам, че това е силно пожелателно в момента от наша страна, но имаме практика вече с институцията на българския президент всеки месец да се организират младежки приемни, на които младите хора от цяла София и не само от София, по дадена тема, която предварително е обсъдена от двете страни, да се задават въпроси и съответно да черпят познанията си от извора, тоест, от хората, от които де факто зависи нещо, каквито вярваме, че са българските народни представители.
Съответно сме стартирали една такава инициатива. Имаме подкрепата на народните представители, но бихме искали и с вас, тъй като говорим за модерна комуникация, да направим нещо, което ние го наричаме “младежка приемна” към българския парламент. Дали така ще се нарича или по друг начин, няма значение, но според мен е добре да има една такава реална връзка, каквато днес се получава между младите хора и съответно една уважавана институция, каквато е българското Народно събрание, за да може както вие като народни представители да имате по-реална представа за това, което нас ни вълнува като млади хора, така и сред младите хора в българското общество да се създаде една позитивна представа за това, което върши българският парламент.
Това е съвсем накратко представянето на нашата асоциация и чухте желанията, по които бихме могли да си сътрудничим и да работим.
Благодаря ви за вниманието и се надявам днешната среща да бъде изключително ползотворна.
Още веднъж благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Някой от Вашите колеги, ако иска да каже нещо, да заповяда.
Не виждам желание. Тогава можем да преминем към следващата точка и вече вие, ако имате някакви въпроси по темата, да ги обсъдим. Благодаря.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне на проект “Детето в мрежата” – информационна кампания под мотото “Не знаеш кой стои от другата страна”.
Давам думата на госпожа Банова, която е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето да ни представи проекта “Детето в мрежата” – информационна кампания под мотото “Не знаеш кой стои от другата страна”, както и резултатите от социологическото изследване.
Заповядайте, госпожо Банова. Имате думата.
ВЕСЕЛА БАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, надявам се, и уважаеми бъдещи народни представители – членове на младежкия парламент.
Аз много се радвам, че днес имам възможност, макар и съвсем накратко да говоря за този проект “Детето в мрежата”, който засяга сигурността на децата в Интернет-пространството. Това е една дейност, която Държавната агенция за закрила на детето започна през 2002 г. Тогава с помощта на Програмата за развитие на Обединените нации осъществи първия проект на тази тема – детето и правата му в Интернет. Тогава се появи и първата брошура “Тъмната страна на Интернет, която беше предназначена за родители и ученици. Излезе един учебник за правата на децата в Интернет-пространството. Беше проведено и тогава изследване за чувствителността на обществото към заплахите, които Интернет съдържа за безопасността на децата.
Бяха приети основни правила за сигурност и безопасност, които с помощта на Министерство на образованието и науката се разпространиха в мрежата на училищата. Никога не сме преставали да работим по тази тема. Направихме и специализиран сайт, който може да се намери информация за това какви правила трябва да се спазват за безопасност, когато се работи в Интернет. Но, така или иначе, през 2004 г. се състоя една изключително интересна конференция във Великобритания, която се казваше буквално “Сексуална злоупотреба с деца в Интернет. Тя имаше две посоки. Едната посока беше всичко, което касае разследването и разкриването на подобни престъпления.
Така че имаше представители на полицията от различни страни, на Интерпол и т.н., които представиха изключително сериозни и интересни данни. Другата насока на тази конференция беше към повишаване на чувствителността на обществото. Това, с което всъщност Държавната агенция за закрила на детето се занимава.
Тази конференция някак си ни накара да осъзнаем, че “Интернет” , от една страна, създава възможност в частност за педофилите да влизат по-лесно в контакт със своите жертви, с децата.
От друга страна обаче, хубавото на Интернет е, че ги прави много видими и много по-бързо разкриваеми. Само че имаше такива случки, като например как педофил от Мичиган влиза в контакт чрез чата момиченце в Манчестър и успява така добре да си организира връзката с него чрез чат, че си правят среща. Той идва в Англия, идва в Манчестър, отвежда това 12-годишно момиче. Интерпол ги хваща в Южна Франция. Тоест, в Интернет всичко става много бързо, още повече че характеристиката на педофилите е, че те нито са глупави, нито са грозни. Това са хора, които имат невероятните качества да се харесват на децата, да им бъдат симпатични. Те имат невероятни социални умения.
Тогава на тази конференция една голяма неправителствена организация от Полша “Ничии деца” за първи път представи тази кампания “Деца в мрежата”. Всъщност посланието на тази кампания, която е предимно медийна кампания, е “никога не знаеш кой стои от другата страна”.
Две години текоха преговори. Нашите полски колеги ни предоставиха цялото си ноу-хау, своите клипове, нещо, което в Полша е получила огромна подкрепа. Всички национални телевизии, всички големи фирми са ги подкрепили и месеци наред непрекъснато е излъчван клип, който вие ще видите в тази кампания, чието послание е именно “не знаеш кой стои от другата страна в Интернет”.
Така че за наше щастие с финансовата подкрепа на Британското посолство тази година в партньорство между Държавната агенция за закрила на детето и Фондация “Партньори – България”, която е наш дългогодишен партньор, стартира този проект “Детето в мрежата”. Това е преди всичко медийна кампания. Както казах, има видеоклип, ще има билбордове. Вероятно моите колеги от Фондация “Партньори – България” могат да кажат подробности за всичко: кога ще се появи и в какъв момент.
Вече беше проведено това национално изследване при деца на възраст от 12 до 17 години, за което Вие, господин Спасов, споменахте. Но представителите на Националния център за изучаване на общественото мнение ще имат възможност да разкажат за най-важните резултати от него.
Целта на тази кампания действително е да накара най-вече самите деца и юноши, но и техните родители и всички нас да си зададем този въпрос: кой стои от другата страна, когато аз съм в чата, когато сърфирам в Интернет. Това е едното. Тоест, да повиши чувствителността и вниманието на всички ни. А, от друга страна, все пак да се научат едни елементарни правила на безопасност – например това да не разкриваш може би всеки път и по всякакъв повод личните данни и най-малкото по-често да си задаваш този въпрос.
Този въпрос – “Никога не знаеш кой стои от другата страна” или “Замисли се кой стои от другата страна” – е абсолютно сериозен, защото вие знаете, че на уеб-сайта на Държавната агенция за закрила на детето поради невъзможността да направим национална гореща линия за деца отворихме онлайн-консултация за тинейджъри – клуб “Тинейджър”. Там ни пишат стотици тинейджъри, горе-долу в същия възрастов диапазон.
Много често, може би всеки десети въпрос е свързан с чата и мрежата, като, разбира се, въпросите са от рода: помогнете ми да направя така, да се представя така, че този, с когото си пиша, да ми хареса. Тоест, отсъства мисълта, че този друг, с когото си пишеш и с когото не се познаваш, може да не бъде този, за който се представя и че въобще крие някаква опасност.
Няма да ви отнемам повече време. Смятам, че очертах в общи линии идеята и рамката на този проект. Пак казвам, мисля, че това е едно от нещата, които ние успяваме да вършим навреме. Тоест, започнахме тази кампания още през 2002 г., радваме се много на този проект и мисля, че имаме всички шансове да създадем чувствителност у всички нас и у нашите деца преди да са се случили тези престъпления в Интернет, за които чухме на конференцията във Великобритания 2004 г.
Така че в истинския смисъл на думата това е една същинска превенция и аз се надявам, че тя ще има успех у нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз.
Ако някой от Вашите партньори иска да допълни нещо, да заповяда.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Искам да задам само един въпрос, за да не загубим връзката. Не можах да разбера точно, може би нещо не чух както трябва, но има сайт, в който питат Държавната агенция за закрила на детето как да направят така, че да бъдат харесани? Така ли е?
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Банова, да отговорите на въпроса на господин Шарков. Имате думата.
ВЕСЕЛА БАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще Ви обясня, господин Шарков.
На електронната страница на Държавната агенция за закрила на детето има клуб “Тинейджър”. Там се получават анонимни въпроси. Децата ни пращат въпроси, без да си пишат личните данни, и ние им отговаряме. И обикновено това са въпроси, свързани с проблемите на пубертета, но, общо взето, всеки десети въпрос е свързан с общуването им в чата, като единствената им мисъл е как да се харесат на този, с когото общуват в чата и когото не познават, а по никакъв начин не съществува измерението дали това е опасно или не е или въобще какво е. Това е един малък пример от нашата работа, разбира се.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Банова.
Заповядайте, госпожице Асимова. Имате думата.
СЕВИМ АСИМОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Севим Асимова и съм от Националния център за изучаване на общественото мнение.
НЦИОМ проведе количествено и качествено на тема “Децата и Интернет” по проект “Детето в мрежата”. Количественото изследване е проведено по метода на полустандартизираното интервю и обхвана 800 деца и младежи на възраст от 12 до 17 години от градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, интервюирани в училищата и в компютърни клубове. Паралелно с набирането на тази информация в Интернет течеше анкета по същия въпросник, но в съкратен вариант, в Интернет-сайтове, предпочитани от децата и младежите.
Интернет-анкетата е попълнена от 1688 респонденти, от които 590 са на възраст 12 – 17 години. Освен това бяха проведени и три групови дискусии със собственици и администратори на компютърни клубове, с преподаватели от горен и от среден курс и с родители на деца, които са във възрастовата група, обект на това изследване.
Искам да представя пред всички вас основните изводи от изследването “Децата и Интернет”.
Ползването на Интернет заема сериозно място във всекидневния живот на младежите. Деветдесет процента от интервюираните декларират, че ползват Интернет всеки ден или няколко пъти в седмицата. Повечето от участниците в това изследване ползват компютър в къщи. Това се отнася за 60 процента от интервюираните и за 67 процента от попълнилите анкетата в Интернет.
Почти всички – 95 процента – от попълнилите анкетата в Интернет ползват мрежата в къщи, докато интервюираните разделят това време между дома и Интернет-клубовете и кафетата. Интернет-общуването е най-разпространеното занимание сред децата, когато са в мрежата. Това се потвърждава както от отговорите на самите деца, така и от наблюденията на техните родители, преподаватели и компютърни специалисти. Младежите, отговорили по Интернет, преди всичко – на първо място – предпочитат да ползват Интернет за сваляне на музика, игри, филми и програми, като при тях общуването онлайн заема второ място.
Искам да кажа, че в сравнение с изследването на Националния център за изучаване на общественото мнение от 2003 г. на същата тема разбираме, че Интернет-игрите вече не са на първо място, но въпреки това те продължават да бъдат едно от най-предпочитаните занимания за младежите, когато са онлайн, когато са в мрежата.
Попълнилите анкетата по Интернет, доста по-често казват, че по време на чат ползват гласови комуникатори – 47 процента, и видеокомуникатори – 22 процента в сравнение с интервюираните – съответно по 25 процента и 5 процента. Ползването на тези комуникатори значително намалява рисковете на онлайн общуването. В повечето случаи младежите възприемат чатането с непознати като вид игра, в която могат да дорисуват своята личност. Защитени от своята анонимност в мрежата, те общуват по всякакви теми, които ги интересуват. Четиридесет и три процента от интервюираните и 63 процента от анкетираните признават, че им се случва да се представят за по-големи, когато са онлайн.
След запознанството в мрежата следващите три най-често срещани стъпки са: първа стъпка – даване на e – mail, втора стъпка – изпращане на снимка, трета стъпка – даване на свой телефонен номер. Запознанствата в мрежата не остават само виртуални. Повече от 10 процента от участниците в това изследване казват, че през последната година им се е случвало да се срещат с техен виртуален познат в реалния живот. Една пета от младежите, които са осъществили такава среща в реалния живот, казват, че техните познати са се оказали по-възрастни, отколкото са им се представили в Интернет.
От друга страна, близо една десета от тези, които са осъществили реални срещи, са останали с впечатление, че техният виртуален познат е с лоши намерения към тях. Подрастващите предпочитат да споделят за контактите си в мрежата и за опита си от тях най-вече с приятели. От друга страна, 15 процента от интервюираните и 21 процента от попълнили анкетата в Интернет не обсъждат с никого впечатленията си от този тип общуване. Тридесет и два процента от изследваните от НЦИОМ и 55 процента от анкетираните по Интернет младежи признават, че през последната година им се е случвало някой настойчиво и против тяхната воля да се е опитвал да разговаря с тях в чата.
Обикновено в такива случаи на тях им са предлагани разговори за секс, срещи извън Интернет и, забележете, на 18 процента – порнографски материали.
Рисковете от запознанството в мрежата се разглеждат по-скоро като възможна, а не като реална опасност както от децата, така и от възрастните. Близо 40 процента от младежите признават, че не познават опасностите от срещи с виртуални познати. Според мнението на възрастните, участвали във фокус-групите, най-застрашени при такива контакти са децата, които са емоционално нестабилни или пък са преживели някаква травма, затворените в себе си, които по принцип не обичат да споделят, а така също и момчетата, защото те се чувстват по-самоуверени и в резултат на това са склонни да подценяват някои рискове.
Допълнителен риск при онлайн – общуването представлява опасността то да замести реалния живот и реалните контакти, които са много важни за развитието на подрастващите. Тази опасност посочват и трите групи възрастни, тоест, учители, родители и компютърни специалисти.
Рисковете от запознанствата по Интернет са част от комплекса ежедневни опасности за съвременните младежи, като, разбира се, тук още се включват продължителното стоене пред компютър, игрите, които нямат познавателни елементи и интелектуални предизвикателства, а предимно – агресия, сайтовете с автентични кадри на насилие и порнография, разпространението на наркотици около и в Интернет – клубовете и т.н.
Тук искам да отбележа, че както родителите, така и компютърните специалисти свързват Интернет с дрогата, но с тази разлика, че според родителите дрога се предлага в Интернет – клубовете, а според собствениците на компютърни клубове – около тях.
Възрастните са единодушни, че е необходимо да се вземат мерки срещу тези заплахи за младежите, а самите младежи декларират готовност да приемат подобни съвети.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря ви, госпожо Асимова.
Има думата господин Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Може би някои от вас няма да се съгласят с мен, но понеже тук има доста млади хора, ще кажа какво мисля.
Извинявайте, но това анкетно проучване, ако го представите в едно семейство, където децата са на по 14 – 15 години и искат от родителите си такса за включване в Интернет, никога няма да получат в къщи Интернет. Това е първото, което искам да кажа.
Според мен няма достатъчно сериозни изводи, просто бяха цитирани данни от самото социологическо изследване. След като около 67 процента от интервюираните деца казват, че са се представяли за по-големи от своята действителна възраст, според мен и в тази анкета те пак са се представили за по-големи от своята действителна възраст. Пример за това е фактът, че една част от тях споделят, че са пазарували в Интернет. Другият пример е в това, че Вие посочвате 1,1 процента, което прави около 9 души от общата бройка на изследваните, на въпроса дали са се срещали с хора, с които са се запознали в чата, 1,1 процента или 9 души казват, че са се срещнали с 99 човека. Това нали никой не се съмнява, че не е вярно?
Така че въпросът ми е доколко преценявате като обективна цялата тази информация, без да отричаме, че в нея има доста смущаващи данни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря.
Желаете ли да отговорите?
СЕВИМ АСИМОВА: Народните представители разполагат в писмен вид с изследването и там могат да прочетат всичко, което ние сме установили като факти и цифри.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Да, разбира се.
Има думата господин Мурджов. Заповядайте, господин Мурждов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и надявам се – и приятели!
Първо, аз няма да коментирам изследването на НЦИОМ. В крайна сметка то е факт. Колко е достоверно или колко не е, но на мен ми направи впечатление едно нещо, което показва че, първо, ние като родители не сме си свършили работата, второ, държавните агенции или въобще институциите, които се грижат за превенцията срещу тази напаст, която стои отсреща – ще използвам този термин – в тази кампания, също не са си свършили работата. Защото, забележете какво показват данните за това децата какво смятат: “когато съм в Интернет за мен най-голяма опасност представлява” – на първо място те поставят вирусите в Интернет – 32,4 процента. Те са прави, спор няма. Това показва една много добра техническа грамотност на децата, което е радващо.
Второ, “доверяване и разкриване на самоличността и запознанствата”. Един приличен процент от 11,4 процента, доколкото разбирам от социология, от 800 човека това прави около 80 – 90 човека. А насилието и заплахите вижте колко ги притесняват – 3,1 процента. Порно материалите ги притесняват едва 2,4 процента, педофилите ги притесняват едва 1,3 процента, неприличните сексуални предложения – 0,8 процента и т.н.
Така че мисля, че това е основното, върху които трябва да се съсредоточим. Иначе е хубаво да има такива изследвания, хубаво е да има такива инициативи, хубаво е да се правят подобни програми. Между другото, този сайт “Тинейджър”, който е на Държавната агенция за закрила на детето, е доста полезен. Дали се дава и такава информация, сигурно се дават. Децата се вълнуват от абсолютно всичко. Като няма кой да му обърне внимание в къщи, естествено по-добре да пита някой, който е оторизиран и ще му даде полезна информация.
Но мисълта ми е, че това показва, че всички ние не сме си свършили добре работата. Това, че вирусите са най-опасни в Интернет, е ясно. Но целта на това изследване е била друга – да покаже в крайна сметка, че тези деца ги грози и някаква друга заплаха и това трябва да минава не само през сайта на Държавната агенция за закрила на детето, но трябва да минава и през българското училище, трябва да минава и през повече такива прояви, каквито нашите приятели тук се надявам да организират, защото в противен случай ще намалява процентът на децата, които неприличните сексуални предложения притесняват, което, разбира се, е опасно.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Мурждов.
Има думата госпожа Богданова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,
Аз приемам, че темата ни дава възможност и на празника да говорим непразнично, което, разбира се, не променя светоусещането ни – надявам се – на всички ни, доколкото и ние работим по проблемите на децата и би трябвало да се опитаме да погледнем света и през техните очи.
Но на мен ми се иска днес вие да ни помогнете в този коментар, защото тук господин Мирослав Мурждов постави една част от проблемите, но на мен ми се иска да потърся съвсем искрено вашия съвет по едни сходен проблем, а той е част от общата ни дискусия.
Аз приемам тезата на госпожа Банова, че ние трябва действително да търсим този тип кампания, която би могла да даде ефект, тоест, такава, каквато би могла да бъде възприета сериозно от тези, към които е адресирана.
Без да коментирам и да се съмнявам в данните, има една цифра, която мен дълбоко ме притеснява. На въпрос “опасно ли е според вас или не е опасно да се съобщава на непознати хора в Интернет лична информация като например домашен адрес или телефонен номер”, тук при наличие на други различия в отговорите, дадени от НЦИОМ и от анкетата в Интернет, тук имаме една сходна цифра – 77 процента казват по-скоро да.
Заедно с това, когато видите разбивката по-нататък, се оказва, че това предварително притеснение “по-скоро да” се е изгубило във факта, че след няколко разговора, но не повече от 10, една немалка част съобщават личния си адрес, а около 44 процента приемат вече идеята за срещи и се срещат със своя Интернет-събеседник.
Очевидно е, че само текстове, които вменяват идеята колко опасно е да не знаеше кой стои отсреща и как тази среща не винаги носи радост не е достатъчна.
В този смисъл си мисля, че намесата на деца, говорещи с деца и то не онлайн, а директно, вероятно носи повече информация и създава повече възможност за убеждаване.
Така че с удоволствие бих изчакала вашите коментари, идеи и разбирания за това как би трябвало да се работи в една среда, която очевидно знае постулата, но не е готова да го възпроизвежда, когато става дума за личното му поведение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Заповядайте, господин Димчев. Имате думата.
НИКОЛАЙ ДИМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден. Благодаря за поканата. Аз съм Николай Димчев Тодоров, уча хардуер и бих желал да попитам нашата колежка какво разбира тя под думата “анонимност” и защо смята, че когато в Интернет не си съобщил личните си данни, ЕГН-то или името, е анонимно?
Другото, което ми стана интересно, е твърдението, че общуването между младежите и децата било по-ползотворно, като лице в лице, а не по Интернет. Интересно ми е къде ще се срещнат младежите – за децата, да, те могат да се срещнат и на детските площадки – като мен, защото аз лично не ходя по дискотеки и подобни места, повече съм си в къщи и ползвам Интернет.
Къде ще се срещнат те, освен ако не в Интернет. Това ми е интересно. Всъщност общуването в Интернет е най-разпространено, най-лесно, най-безплатно, защото почти нищо не плащаш, най-достъпно. След като преди два дни вечерта един приятел ми каза, че влиза в сайтовете на министерствата и точи соцкодове на Чернобил, Мелица и други такива, започвам изключително да се съмнявам в безопасността на Интернет.
Не можете да кажете, че някой, който източва МП-3 или Интернет – филми и такива неща от Интернет е по-опасен, отколкото някой, които се разхожда и ти продава кокаин. Най-важното е, че едва ли има някой и в тази зала, който не е източил поне един филм или поне една песен от Интернет. Няма такъв.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димчев.
Има думата колегата Лъчезар Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Много ми хареса това изказване. Не можах точно да чуя името на младежа.
Аз заставам абсолютно зад Вашето изказване и по-точно за това, че децата, които са на възраст между 14 и 17 години, трябва да ползват – лично аз така смятам – Интернет, защото психо-емоционално те обменят по най-непринуден начин информация, която по друг начин не биха могли да се предразположат, за да споделят. Общо взето, в психоанализите е известно, че човек най-добре споделя, най-добре разкрива качества от поведението си, от психиката си, когато всъщност директно не вижда своя събеседник
От тази гледна точка аз смятам, че това момче, което ми направи изключително добро впечатление с изказването си, е абсолютно прав. Смятам, че много по-ползотворни са тези контакти по Интернет, отколкото в дискотеките, които, общо взето, в повечето случаи не са място за обмяна на мисли, на информация, а по-скоро са място за социални контакти, с което, разбира се, не отричам дискотеките.
Другото нещо, което подкрепям, е, че действително Интернет – пространството стана също толкова опасно място, както примерно и улиците на София, а и не само на София. Много бързо се адаптира Интернет – пространството като улиците, защото започна разпространение в Интернет, както знаем, като започнем от наркотици и стигнем примерно до забранена литература и други неща, които привличат младите хора.
Аз бих искал да завърша изказването си с това, че смятам, че ние като възрастни хора трябва да отделяме повече време на подрастващото поколение, на децата, като им създаваме рамката, създаваме условията да могат те да не посягат примерно към забранени сайтове, без да се поставят филтри на компютъра. Тук е нашата роля и отговорност пред децата и подрастващите.;
Хубаво е, че на днешния ден – празника на детето – се организира тази среща. Мисля, че ние като възрастни хора и като представители на различните организации трябва да си вземем бележка именно в тази посока – да възпитаваме децата и да създаваме такива закони в страната, с които да осъществяваме превенцията, а не да забраняваме. Превенцията според мен в Интернет – пространството е изключително важна и ние трябва да я заложим като законодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика има думата господин Ваньо Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Понеже днес все пак е празник, а ние разговаряме по много сериозна тема, господин Иванов, Вие като представител на ГЕРБ, ние знаем, че след последните местни избори сигурността в София е малко по-гарантирана. Все пак не е толкова страшно. Това, разбира се, на шега.
Сега – малко по-сериозно.
Нека да не разглеждаме и да не сравняваме възможностите за запознанство само като такова в Интернет и такова в дискотеките. Има и други места за запознанства. Ние сме Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, така че има и игрални зали, има и спортни площадки, има всякакви други възможности за такива запознанства.
Защото, ако сравняваме възможностите изобщо за комуникация в една дискотека и в Интернет, разбира се, че в Интернет условията са много по-добри, защото поне можеш да разбереш какво ти говори този отсреща. В крайна сметка и това се получава.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Изказването ми беше продиктувано от проекта, който ние разглеждаме в момента като обект на днешната тема. Така че, господин Шарков, съсредоточете се върху това, което гледаме в момента.
А аз не бих искал тук в момента да правим някаква реклама на граждански сдружения, макар че благодаря на господин Шарков.
Темата на днешната дискусия е “Детето в мрежата” и затова аз си позволих да говоря за контактите в мрежата. А иначе аз съм възпитан със спорт и за мен най-доброто за децата е спортуването, тъй като там не само физически укрепват децата, но и се възпитават качествено. Но това е съвършено друга тема и малко се изместваме от раздадения дневен ред.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Банова, имате думата. Заповядайте.
ВЕСЕЛА БАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз само бих искала да обърна внимание, че независимо дали ще подлагаме на съмнение или не едни или други данни в изследването, което тук ни беше представено, за мен най-важното, което то казва, е, че децата и младежите използват Интернет най-вече за онлайн общуване. Тоест, те са в чата, което дава всичко и голяма част от тях – не спомням дали бяха 38 процента или колко – са си направили срещи чрез чат.
Така че това обосновава тази медийна кампания “Децата в мрежата”. Тук въобще не става дума за това да забраняваме, да подтикваме или да правим други послания за това дали децата да общуват или не в Интернет. Те са такова поколение, което е в Интернет.
Но това, което се опитваме да кажем заедно с нашите партньори, е следното. Нека всички да помислят по този въпрос – кой стои от другата страна”. Нека дори и самият размисъл по въпроса да накара повечето от децата да не си дават току тъй личните си данни и да не си правят така лековерни среща или поне това, което ги съветваме ние в клуб “Тинейджър”: добре, отиди на среща, но се погрижи поне един човек от твоите близки хора да знае за това – ако не родител, поне един приятел да знае. Аз мисля, че това е много важно.
Сега да иронизираме или не наивитета на този подход, смятам за неуместно Аз смятам, че той единствено е насочен към информиране и към повишаване на чувствителността. Нека да не ни се случи в България да изгърмим с два – три случай на педофили, които са използвали Интернет и тогава да се събираме тук и да променяме закони и да плачем сърцераздирателно.
Аз мисля ,че това наистина е една първична превенция и много ми се иска пък и младежите от Българския детски и младежки парламент да кажат какво мислят и дали един такъв подход ми имал смисъл, защото вие сте тези, към които той е адресиран.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банова.
Аз наистина смятам, че една такава кампания би била много полезна, още повече че според мен децата наистина попадат в такива ситуации, както Вие казахте – примера с детето в Англия.
За мен една от версиите, по които би трябвало да се работи, е случаят в Пазарджик. При убийството на двете сестрички би трябвало да се разглежда и Интернет – версията. Представете си примерно, че някой си е уредил среща с тях – било то от Варна, Русе, Бургас и дори от чужбина, те не са информирали никого. Човекът не извършил криминално престъпление преди това, много трудно е да бъде установен кой е, ако не извърши второ криминално престъпление. Той може да е дошъл с една – единствена цел: извършва престъплението, напуска границата ни. Може никога да не бъде открит.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, бих искал да изразя радостта си, че народните представители проявиха интерес към нас, както подчертах и в началото. Получи се е едно добро разчупване и симпатична дискусия.
Бих искал няколко неща да допълня по това, което вече се каза. Наистина не можем да спрем общуването в Интернет. Мисля, че това е ясно на всички. Обаче аз бих казал, че нещата могат да се комбинират. Спомена се тук, че има възможности за спорт, за ползване на залите за спорт и т.н. Но на мен ми се струва, че липсва една много важна възможност и това е възможността чрез други прояви – ние ги наричаме прояви в така наречените младежки зони – тоест, съвсем обобщено да го кажа, това е, че извънкласната дейност към момента в българското образование не е особено привлекателна. Дало това е поради липса на база, поради остарели методи или е комплексна цялата ситуация, но лично според мен много хора прекарват много време в Интернет, точно защото нямат алтернатива. Например в спорта, въпреки че и спортът не е в много цветущо положение, става въпрос за младежкия спорт.
Мисълта ми е дали не може да се наблегне на това, което ние чрез пътуванията си из цяла Европа по младежки обмен и програми сме видели от страните от Европейския съюз. Там са създадени такива младежки центрове, които аз лично най-близко мога да оприлича на съвременни форми на българските читалища, в доста осъвременена форма. Там има освен компютърно образование, което да ти посочи как да използваш Интернет за чисто образователни и информационни цели, има съответно спортна част, има част, която се занимава с изкуства, има модерна част, има така наречените скейт-трезки и пързалки, има класове за графити, нещо, което наистина заинтригува младите хора.
Другото, което бих искал да допълня, е, че ние не можем да искаме децата и въобще подрастващите да не се занимават главно с чат и общуване, съответно процентът на хора, които го използват за полезна информация и подготовка за училище да е голям, ако това не е заложено в самата образователна сфера.
Имал съм честта да бъда в чуждестранен университет по една от програмите за шест месеца и след всяка лекция, която беше съвсем кратка – става въпрос за този материал, който получаваме на листче, а по останалата част просто са дадени линкове в Интернет, където да си намериш информацията и тя е направена по такъв начин, че всъщност ти сам трябва да се помъчиш, да потърсиш допълнителна информация и по някакъв начин ставаш съпричастен към самия процес. А и така много по-лесно се запомня информацията.
Лично за мен това би покачило процента на хората, които ползват Интернет за малко по-различни цели от едно общуване, в което няма нищо лошо, разбира се.
По въпроса за насилието. От тези данни, които показваха насилието и съответно сексуалната част, лично аз мисля, че и българските родители имат нужда от малко техническо образование за това как да филтрират нещата. Това не е чак толкова сложно, има си програмки за това как могат да бъдат сложени филтри. Естествено на всяко действие има и противодействие. Ако детето е достатъчно наясно с технологиите, може и да се справи, но, да кажем, не всеки да има възможност да влиза там, където не е полезно за него. Не всяко деветгодишно дете да има възможност да влиза в порносайтове или в сайтове, където се показва насилие.
Това е, което аз имах да допълня.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Божилов. Имате думата.
МИЛКО БОЖИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук се споменах филтри и подобни неща с цел предпазване на детето от неща, които са вредни за него.
Предполагам, че трябва да се обърне внимание на възпитанието на детето от ранна детска възраст и да се приучават на малко по-строга дисциплина. В училищата и от личен опит, и от това, което споделяме с приятели, знам, че дисциплината сред децата е на едно много ниско ниво. А това е много важно.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, господин Божилов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Ако няма други коментари, позволете ми да благодаря на всички за участието в днешното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Радвам се, че тук взеха участие и представители на Българския детски и младежки парламент.
Аз мисля, че това изследване е много полезно. Пожелавам успех на кампанията. На добър час.
Благодаря ви за днешното участие. Лека вечер и довиждане.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)