На 6 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

---

На 6 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта, относно предоставяне на средства от приходите на Българския спортен тотализатор, на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта за спортни бази в българските училища и относно това какво предвижда предложената за разглеждане от Министерския съвет стратегия за преструктуриране и развитие на Българския спортен тотализатор.
2. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.


*
* *

ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Наши гости днес са вицепремиерът и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, госпожа Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта и представители на Държавната агенция за младежта и спорта и Министерство на финансите, които по-късно, при вземането на отношение ще се представят.
Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е раздаден предварително. Той включва eдна точка:
1. Изслушване на Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта, относно предоставяне на средства от приходите на Българския спортен тотализатор на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта за спортни бази в българските училища и относно това какво предвижда предложената за разглеждане от Министерския съвет стратегия за преструктуриране и развитие на Българския спортен тотализатор.
2. Разни.
Ние разбрахме, че тази стратегия все още не е внесена официално в Министерския съвет, но госпожа Лечева беше така добра сега да предостави на народните представители подготвената стратегия.
Темата на днешното заседание беше предизвикана от желанието на група народни представители, които пожелаха точно тези въпроси днес да бъдат разгледани.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред:
"За"- 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема единодушно.
1. Изслушване на Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта, относно предоставяне на средства от приходите на Българския спортен тотализатор, на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за хазарта за спортни бази в българските училища и относно това какво предвижда предложената за разглеждане от Министерския съвет стратегия за преструктуриране и развитие на Българския спортен тотализатор.
2. Разни.

Преди да дам думата на госпожа Лечева бих искал да напомня, че нашата комисия в края на миналата година взе единодушно решение въпреки политическите различия да настояваме за специални средства от държавния бюджет за спортните бази в българските училища, защото за съжаление, имайки предвид и средствата, които ще постъпят в България по линия на европейските фондове целево, не се предвиждат за спортните бази в България. Станахме свидетели и на това, че една от причините за отпадането на София като кандидат за зимните олимпийски игри през 2014 г. беше лошата спортна инфраструктура в България.
За съжаление училищните спортни бази са в окаяно състояние. Аз и при други случаи съм споменавал, че за съжаление културата и спорта пострадаха най-много по време на прехода в рамките на тези 15 – 16 години и сега държавата, замогвайки се и стабилизирайки се икономически, наистина трябва да обърне специален поглед върху спортните бази в българските училища.
Имах възможност с колеги от комисията да посетим Ирландия, където видяхме, че преди десет години Ирландия е отпускала 17 млн. целево пари, които са свързани именно с развитието на спортните бази в училищата и университетите, а сега вече те отделят годишно 170 млн. евро. Това наистина са големи суми, но ние в България трябва да направим първата крачка да бъдат създадени подобни програми за спорт в училище. Миналата година се оказа, че твърде късно реагирахме. Така поне каза министърът на финансите, че декември наистина е много късна дата за взимане на подобно решение за целеви средства в държавния бюджет. Знаете, че нашата комисия тогава поиска 20 млн. лв. целево за модернизация на спортните бази в училищата.
Надявам се, че за бюджет 2007 не е късно, сега е месец юли, мисля, че поставяме навреме този въпрос, въпреки че, ако направим една проста сметка, че от 3500 училища в България, за да бъдат ремонтирани и модернизирани една трета от тях, примерно 1000 училища, минималната сума, която ще бъде необходима, е между 100 и 200 хиляди лева за едно училище, което прави между 100 и 200 млн. лв. само за една трета от тези училища.
Не говоря примерно, както с госпожа Лечева сме имали разговори, за построяване на басейни поне в големите училища в окръжните центрове, които средства са допълнително.
В тази връзка, благодарение – пак казвам – на подкрепата на всички парламентарни сили се прие една поправка в Закона за хазарта, която дава възможност по предложение на министъра на образованието и науката и със съдействието и действията на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и одобрението от министъра на финансите да бъдат отделени специални средства за спортните бази в българските училища.
Това беше и едно от искането на народните представители – да разберат дали до м. юли е протекла такава кореспонденция между министъра на образованието и наука, Държавната агенция за младежта и спорта, имало ли е срещи, на какво ниво са стигнали евентуални разговори и какви средства ще бъдат заделени от Българския спортен тотализатор именно за тези спортни база.
Може би по тази първа тема вече трябва да дам думата на госпожа Лечева.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости на днешното заседание на комисията!
Аз предварително ви благодаря за вниманието, което отделяте действително за българския спорт. Разбира се, че един от основните ресурси на българския спорт е материалната база и спортните съоръжения, спортните обекти и най-вече училищните спортни площадки и училищните спортни салони, там, където е мястото за създаването на навици у нашето младо поколение с оглед тяхното здравословно състояние, с оглед на тяхната възможност за личностно изграждане, за да бъдат те наистина едни личности, които в утрешния ден могат да се реализират успешно.
Затова наистина приветствам заседанията на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, когато са насочени към големите проблеми на българския спорт. Вярно е, че за съжаление, в последните 15 години може би най-лошо пострада българският спорт и спортните съоръжения. Много малко са спортните обекти, които са изградени в последните години или през последните години, много малко средства се отделят от страна и на общините, и на държавата. Това, разбира се, е така заради състоянието, заради ситуацията, заради икономическото състояние на страната ни.
Но наистина в последните години сме свидетели на едно съживяване, което дава възможност действително вече да се отдели един ресурс за спортните бази и спортните съоръжения и пак казвам – най-вече за модернизирането на българското училище.
Неслучайно още миналата година, в началото на миналата години поисках да залегнат тези неща, които са свързани със спортните съоръжения за всяко едно училище, като държавни стандарти за българското училище. Така, както бяха разработени стандарти за компютъризация на всяко българско училище, според мен трябва да бъдат разработени и държавни стандарти за спортните съоръжения към всяко българско училище. Защото всяко едно дете освен че трябва да бъде грамотно, то трябва да бъде и здраво, а спортът е част от физическото състояние на всяко едно дете.
Разбира се, когато нашето ръководство прие поста и прие председателстването на Държавната агенция за младежта и спорта, този въпрос беше поставен и разпоредбата, която ни вменява разпределението на средствата, беше приета през м. ноември, като тя излезе в “Държавен вестник” на 23 декември, тоест, в края на годината.
Всички вие сами разбирате, че в края на годината вече е много трудно да се направят корекции в средствата, които са определени и които се разпределят от Българския спортен тотализатор към спорта.
И така, искам само с няколко думи да споделя и да ви дам информация какви средства разпределя Българския спортен тотализатор към българския спорт до момента и за 2006 г.
Схемата, която е утвърдена от министъра на финансите Българският спортен тотализатор отделя 22 процента за българския спорт. Тези 22 процента по прогнозни данни, направени на база постъпления от 2005 г., са около 21 млн. лв. за 2006 г. На базата на този размер финансови средства са разчетени бюджетите на всички спортни организации, които са партньори на Държавната агенция за младежта и спорта.
Само да спомена в няколко думи програмите, които финансира набирателната сметка или тези 22 процента, получено от Българския спортен тотализатор.
Държавната агенция за младежта и спорта финансира 87 спортни организации и 1200 клуба с тези 20 млн. лв. Има четири основни програми:
- “Програма за олимпийска подготовка”, която включва 150 състезателя, плюс техните треньорски щабове и всички необходими средства за тяхната подготовка през 2006 г. Размерът на тези средства е 5 млн. лв.;
- “За дейност за спортни федерации и организации” се отделят за 2006 г. 9 млн. лв. Преди малко споменах общия брой на спортните организации;
- 5 млн. лв. се отделят за 1200 спортни клуба;
- 500 хил. лв. се отделят за принос или това е за постижения, тоест, това са награди за завоювани престижни места на европейски и световни първенства.
- 1 000 000 лв. за други дейности на български спортни федерации. Това включва домакинства на традиционни събития, международни спортни събития на различни нива.
Това е сумата, която съставлява 20 млн. лв., средства, които ще бъдат разходени и пак повтарям, това са по прогнозни разчети на база постъпления от Българския спортен тотализатор за 2005 г.
Средства, които могат да се отделят за училищните спортни площадки, които ни вменява тази разпоредба, променена през месец декември, разбира се, не могат да бъдат отделени, тъй като това ще ощети бюджета на спортните организации.
Само искам да ви кажа, че дори и тези средства, които се разпределят в спортните организации и федерации, са крайно недостатъчни за целите, които те си поставят, а именно призово класиране на олимпийски игри. Няма да говоря за това каква е конкуренцията, какви са условията, при които работят нашите конкуренти и нашите спортисти. Конкуренцията, бих казала, е нелоялна, тъй като средствата и условията, с които разполагат другите състезатели, са много по-различни, на много по-високо ниво. А нашите състезатели, нашите традиции винаги са били свързани с едни успешни представяния на световни първенства и олимпийски игри.


Тук смятам, че ние действително сме в дълг към всички спортни организации. Неслучайно основната ни мисъл и основните ни действия до този момент в управлението на Държавната агенция за младежта и спорта са насочени към намирането на допълнителни ресурси, допълнителни условия и възможности за финансово осигуряване на българския спорт.
Един от тези ресурси освен държавния бюджет ние виждаме, разбира се, в дейността на Българския спортен тотализатор и в неговата възможност за развитие в една по-дългосрочна перспектива, така че той действително да отговаря на основните функции, които са заложени в неговото създаване – да бъде основен финансов ресурс за българския спорт.
Но, тъй като преминаваме към втората част от нашата тема, дължа да кажа, че тук е и изпълнителният директор на Българския спортен тотализатор господин Иван Иванов, който по-късно ще говори за стратегията.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
По първата част от днешната тема може би да дадем думата и на министъра на образованието и науката. Аз получих от Вас, госпожо Лечева, едно писмо, което по Ваша молба раздадох и на народните представители. От писмото личи, че не е предоставена информация и съответно предложение от министъра на образованието и науката, но сега разбирам, че за 2006 г. Вие смятате, че не могат да бъдат отделени средства от спортния тотализатор. Но в крайна сметка има закон, който действа в българското законодателство.
Може би господин Вълчев ще каже, защото аз също поисках от него справка дали той е правил съответните стъпки и получих едно писмо от него, което виждам, че е още от 17 май, когато той е изпратил предложение и молба до Вас да уточните какъв размер средства биха могли да бъдат отделени от спортния тотализатор за модернизиране на спортните площадки в училище.


Заповядайте, господин министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Лечева, уважаеми колеги!
Аз държа да кажа каква е предисторията на този въпрос. Действително имаше желание миналата есен, мисля, че това беше общо желание, да се отдели от държавния бюджет една сума, макар и неголяма, с която да се даде знак, че ние започваме да оправяме тези спортни площадки. Всъщност това са спортните площадки и физкултурни салони и залите, но всичко онова, което е спортна база на територията на българските училища. Мисля, че тук никога не сме имали никакви различия.
Разбира се, даваме си сметка, че бюджетът няма големи възможности. И тогава колеги от Министерството на финансите, може би основателно, казаха, че процедурата вече е доста напреднала и едва ли е възможно сега да прекрояваме бюджета и ние се съгласихме. След това се прие този текст, който сега обсъждаме. Аз поне останах с впечатление, че поне една малка част все пак ще може да бъде заделена.
Според мен има три начина да се действа в тази ситуация. От една страна, може да се кажа – това, което госпожа Лечева каза – тази година и без това федерациите са в тежко положение, не ни достигат пари – аз смятам, че сигурно е така – и затова тази година пари за такива неща в училищата няма да има. Ако това е така, аз наистина съм благодарен, за да го кажем и да видим ние какво можем да направим с бюджета, който имаме, въпреки че за такава дейност всъщност ние имаме нулев бюджет, както е добре известно на всички.
Вторият начин е да се каже така: да, все пак ще има, макар и малка сума, еди каква си и тогава вече ние по силата на закона ще направим предложение за нейното разпределение, но искам да разберете, че ние не можем да направим разпределение за една сума, която не знаем каква е. Едно е, ако е 500 хиляди лева, друго е, ако е 5 млн. лв. Как можем да направим разпределение за сума, за която не знаем дори порядъкът какъв е.
Третият начин е това, което предни години на мен специално ми се обясняваше, включително и от предишното ръководство на Българския спортен тотализатор, че всъщност той имал пари за училищния спорт, но те не се давали на училищата, а на федерациите, които от своя страна намирали добри ученици и нещо работели с тях. Това сигурно е така, но за мен това е не е спортът в училище и мисля, че тук ще се съгласим с това. И това, третото мисля вече да го изоставим веднъж за винаги.
Следователно, аз съм благодарен за тази среща, за да се изясним дали тази година нещо ще се отдели или няма да се отдели. Ако ще се отдели, ние в рамките на няколко седмици можем да направим предложения. А, ако няма да се отдели нищо, действително да знаем, че това е положението.
А що се отнася до следващата година, ние сме направили предложение до министъра на финансите, сега правим една по-подробна обосновка за няколко програми и една от програмите действително е “Спорт в училище”, за която сме поискали 20 млн. лв., което, разбира се, не е пренебрежимо малка сума, но не е и кой знае каква сума, имайки предвид положението, даже аз не бих казал, със закритата спортна база, а дори и с откритата. Достатъчно е да минете до едно училище, даже и софийско, да не говорим пък за по-малките населени места, и ще видите, че асфалтът е като пресечена местност: стърчат тревички, някъде са тръгнали дръвчета и т.н.
Така че, ако това се случи – дай, Боже, да се случи – аз съм разговарял с господин Орешарски, той, общо взето, казва нещо, което от негова гледна точка, разбира се, е съвсем правилно и аз не мога да го оспоря: това ви е макрорамката, оправяйте се вътре някак си. Ние ще гледаме да се оправим, но поне да започнем с по-големите училища.


За мен ще бъде важно да кажем дали тази година нещо ще се случва или не. Защото, имайте предвид, че, ако нещо ще се случва, то трябва да се случи през топлите месеци. М. декември нито можем да правим ремонти на салони, нито да асфалтираме. Мисля, че това е ясно на всички.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Още повече, че, ако искаме да имаме елитен спорт, трябва сега да се инвестира в децата. Все пак информацията като статистика, с която разполагам, за съжаление българските деца са на първо място в света по детска заболеваемост. Всяко трето дете има затлъстяване или високо кръвно. По-добре е наистина децата да са в училищните спортни бази, отколкото да са на улицата и да стават жертви на определени вредни навици или престъпления. Мисля, че има достатъчно възможности Българския спортен тотализатор или да направи някакъв извънреден специален тираж за тези цели, но в крайна сметка не мисля, че е нормално да се казва, че трябва да има само средства за федерациите.
В крайна сметка ние трябва да направим всичко възможно да подкрепим българските деца, а това става именно като създадем съответните условия за спорт в училище.
Мисля, че ръководството на Българския спортен тотализатор може да намери съответната формула, която да бъде предложена – може и сега – но според мен би било доста безотговорно, че тази година не можем да дадем нито един лев или една стотинка за децата, за спорта в училище.
Колеги, имате думата.
Господин Казак, заповядайте. Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър председател, уважаема госпожо Лечева, уважаеми колеги народни представители, гости!



Наистина аз се радвам много, че този въпрос се дискутира в рамките на тази парламентарна комисия. Благодаря и на двамата представители на изпълнителната власт за това, че се отзоваха с готовност на поканата на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да направим една равносметка на състоянието на ученическия спорт, на училищната спортна база и да видим заедно някакви варианти за решения на проблемите.
Ние с госпожа Лечева в миналия мандат бяхме членове на тази комисия и много пъти сме дискутирали колко много проблеми има в тази област. Поставяли сме остро въпросите за това, че трябва да се намери един приемлив баланс между подкрепата на професионалния спорт или на спорта за високи постижения и подкрепата за училищния спорт, който засяга подрастващото поколение, всички български деца в училищата. Защото не е тайна за никого, и статистиките сочат какво е реалното състояние с училищната спортна база и факта, че децата вместо да спортуват, се занимават с редица други занимания, които са крайно вредни и за здравето, да не говорим и за социалното им положение и т.н., и т.н.
Нашите деца боледуват много по-често, затлъстяването е много по-широко разпространено и т.н., и т.н.
Аз се надявам наистина, че след като законодателят е приел изрична такава разпоредба, новото ръководство на Българския спортен тотализатор ще потърси наистина варианти още до края на тази година да се отделят малко повече средства и ние да покажем реално пред обществеността, пред децата, пред техните родители, пред училищната общност, така да се нарече, че държавата има реално желание и воля да промени нещата, да започне промяната на тази незавидна ситуация.
Очаквам с интерес да видя и да се запозная стратегията за реформата на Българския спортен тотализатор. Надявам се в нея да бъдат открити механизми, благодарение на които ще се гарантира максимално по-голяма част от приходите на Българския спортен тотализатор да отиват реално за подпомагане за спорта, а не за издръжка на самия тотализатор, не за някакви други разходи, които ми се струват в съвременния етап крайно неуместни и нецелесъобразни за една модерна хазартна игра, която е държавна и т.н.
Мисля, че Българският спортен тотализатор е организатор на играта, в която се включват най-много български граждани, в която има най-широко обществено участие и не на последно място именно заради това, че нейната основна цел е да подпомага българския спорт за разлика от всички други хазартни игри, които имат чисто комерсиални цели.
Радвам се, че тук се дискутират тези въпроси и искам да приканя всички колеги също да вземат участие в подкрепата на инициативата на министъра на образованието и науката да се предвидят изрично средства в бюджета за следващата година целево за училищния спорт. Надявам се тук да постигнем някакви резултати. Не бива да пренебрегваме и задължението и ангажимента на Българския спортен тотализатор да гарантира поне една част от постъпленията да бъдат също целево предназначени за училищния спорт, за да може промяната да тръгне.
Ако трябва да се организират специални тиражи на Българския спортен тотализатор точно с такава цел, нека това да се направи, като се обяви, че постъпленията от този специален тираж ще отидат целево и единствено само за училищния спорт. Но трябва нещо да се направи в това отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Госпожа Ангелиева искаше думата. Заповядайте, госпожо Ангелиева. Имате думата.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожа Лечева! Благодарим, че уважихте заседанието на нашата комисия и поканата, която отправихме към вас за участие.


Дотук и от вашите изложения и от това на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Спасов и на колегата Казах мисля, че за всички ни е ясна целта на тези усилия. За всички е ясно, че трябва да обединим знания, опит и желание за справяне със ситуацията, в която явно сме поставени, а именно липсата на сериозни средства не само за елитния спорта, а най-вече това, което нас засяга като комисия, за спорта в масовия смисъл на понятието и спорта, от който се нуждаят нашите деца.
Аз няма повече да се разпростирам по тези общи заключения, но бих искала да попитам конкретно как ще бъде използвана възможността за организиране на специални тиражи за подобряване базата в училищния спорт. Преди време беше обсъждана възможността да се правят такива тиражи с увеличени залози и именно от разликата, която се явява в увеличението на залога, средствата да отиват за спортните бази в училищата.
Аз смятам, че всички ние бихме участвали в такива тиражи, дори и с увеличен залог. Когато хората знаят, че става въпрос за подобряване на училищната база, те биха приели да участват в такава игра с малко повече средства, но да знаят за какво отивате тези средства.
Как виждате и в какъв срок можете да организирате такива тиражи? Планирате ли въобще да ги организирате? Ако планирате, до края на годината, горе-долу, колко тиража биха могли да бъдат реализирани, защото моите впечатления са, че към настоящия момента това е единствената реална възможност да бъдат осигурени някакви средства. А може и да не са “някакви”, защото по този начин могат да дойдат сериозни средства, с които да започнем това, което бихме искали да стартираме като една политика в училищата.
Това са моите съвсем конкретни въпроси и ви благодаря предварително.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на госпожа Ангелиева.
Госпожо Лечева, ще отговорите ли на тези въпроси? Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз още веднъж искам да благодаря за загрижеността на членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и трябва да ви кажа, че за мен е много важно действително да се отделят средства за училищния спорт, тъй като, пак казвам, това е основната част от нашите задължения – да мислим не само за олимпийските медали, а да мислим и за здравето на децата.
В тази връзка винаги съм казвала, че трябва да има категорична промяна по отношение на финансирането на ученическия спорт. След като ние отделяме толкова много средства за професионалния спорт, без които професионалният спорт не може – ние това тук не трябва да го дискутираме, пак казвам, въпреки всички ние сме в дълг и към тези спортни организации, но същото отношение трябва да имаме и към ученически спорт и към спорта в училище.
Обхватът на програмите, които ние финансираме за спорт в училище, разбира се, не отговаря на размера на средствата, които отделяме. Но такава практика има през последните 15 години и моята цел, нашата цел, на ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта и на Българския спортен тотализатор е да промени ситуацията. Затова и, разбира се, изготвихме и тази стратегия за развитието на Българския спортен тотализатор.
Аз ви благодаря за това, че вие също проявявате разбиране, че Българският спортен тотализатор е в едно изключително тежко състояние с оглед на големите разходи, които прави по отношение и на материалната база, която експлоатира, и по отношение на работна заплата, и разбира се, по отношение на още най-различни други разходи, които има спортния тотализатор.
Но това е втората част от темата, на която ще обърна внимание.
А по отношение на специалните тиражи, мисля, че тук директорът на Българския спортен тотализатор може да каже няколко думи, но в крайна сметка не би трябвало да очакваме кой знае какви големи постъпления от един специален тираж. След като се провеждат два тиража всяка седмица, да направим специален тираж, това, разбира се, не може да мотивира кой знае колко много българския гражданин. Може би постъпленията от един специален тираж са около 200 – 300 хиляди лева.
Може би директорът на Българския спортен тотализатор ще каже повече в това отношение, но и вие самите в началото казахте, че България има 3500 училища и средствата, които са необходими за тези училища, за да придобият съвременен вид спортните бази, са далеч по-големи от сегашните възможности на Българския спортен тотализатор. Така че ние търсим някаква възможност, която наистина да отговори на тези потребности и на тази необходимост. Така че мисля, че по-добре е да коментираме стратегията за Българския спортен тотализатор.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Имате думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, госпожо Лечева! Аз се радвам, че в днешния ден провеждаме тази дискусия и бих искал да поставя на дебат от по-различен ъгъл и да проведем нашата дискусия по малко по-различен начин.
Всички тук сме се събрали, за да обсъдим възможностите за финансиране на нашето образование, в частност за спортното развитие на нашите деца, за физическата им култура, за да бъдат утре те, ако не примерно добри спортисти, то поне да се развиват физически нормално.
В този смисъл искам да кажа следното. Тук сме повикали госпожа Лечева като човек, представител на Държавната агенция за младежта и спорта, която трябва да има грижата за финансирането на училищните спортни бази.
Аз ще се спра на няколко основни момента.
За да има финанси в спортния тотализатор, той според мен трябва да бъде модернизиран, за да бъде по-привлекателен и да събере повече средства. Смятам, че ние трябва да обърнем внимание на начина, по който в Българския спортен тотализатор да влизат по-големи постъпления, за да могат съответно да се правят по-добри отчисления.
Струва ми се, че в съвременното развитие на хазартните игри спортният тотализатор изостава в конкуренцията в световен мащаб и той няма тази привлекателност на формата на хазартните игри, които се организират в другите европейски страни.
Затова аз искам да насоча вниманието как ние тук с общи усилия да направим така, че да влязат повече финанси, повече средства, а съответно от тези повече средства, влизайки в спортния тотализатор, да бъдат заделени за децата, за спортуването на нашите деца.
Сегашният модел на два тиража, който имаме за Тото 2, виждаме, че те не са се променили по форма и начин от последните 15 години. Няма някаква модернизация и промяна с изключение на навлизането на електронната система в тотопунктовете.
Аз смятам, че тук трябва да беседваме и да помислим за това, че тиражите да бъдат по-интригуващи, да има по-големи печалби и оттам да привлечем повече хора, а съответно от по-големите печалби ще имаме отчисления за училищата и за техните спортни бази.
В този смисъл аз смятам, че в лицето на Държавната агенция за младежта и спорта трябва да ни представят своите проблеми, които към днешния ден са пред вратата. Те са заплашени от една конкуренция и аз мисля, че тук всички трябва да обърнем внимание върху това, че този монопол, който държавата има в лицето на Българския спортен тотализатор и Тото 2, в утрешния ден ще се изправят пред една конкуренция, която конкуренция, ако няма преобразуване на играта и модернизирането й, тя ще бъде може би потопена, както се потопи Спорт – тото 1. Мисля, че тук всички много добре знаят за какво става въпрос.
В тази връзка към проблемите, които днес сме се събрали да разискваме, именно проблемите за финансирането на училищните спортни бази, трябва да издигнем и този проблем тук, за да бъдем максимално коректни и максимално точни, когато говорим за отчисления от спортния тотализатор за училищните спортни площадки и бази.
Аз смятам, че Българският спортен тотализатор дава изцяло всичките си големи възможности за развитието на високото спортно майсторство, което високо спортно майсторство – може да кажем – в голямата си част поглъща ресурса, който успява да събере при провеждането на съответните тиражи.
Така че аз смятам, че ние сме в дълг на своите деца, в дълг сме на развитието на спортни бази, за това, че ние не сме осигурили на нашите деца днес и утре спортни площадки. А всички, които днес са олимпийски шампиони, световни шампиони – отнасям се с огромно уважение към тях – но всички те са минали през детска, юношеска, старша възраст и т.н., за да станат големи спортисти.
Пропускайки тези 15 години, бих искал да кажа, че със занемарените училищни бази ние пропускаме няколко поколения, които всъщност не са могли по никакъв начин да се възползват от това, че примерно България е имала двама или трима олимпийски шампиони. Разбира се, не искам да противопоставям високото спортно майсторство на децата, но искам да кажа, че ние сме в дълг на нашите деца именно в този аспект, че не сме осигурили средства за училищните спортни бази, а приоритетно сме заделяли средства за, така да се каже, витрината на нашата страна.
Може да звучи малко силно, но смятам, че тук е мястото, където трябва да поставим нещата с цялата острота.
Затова бих искал да чуя и мнението на представителите на Държавната агенция за младежта и спорта и на Българския спортен тотализатор за тези проблеми, които тук аз поставих пред вас и с какво ние бихме могли да бъдем полезни, за да можем взаимно да изискваме един от друг да бъдем коректни към децата ни.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя реплика на колегата, първо, за това, че наистина беше казано, че ние не даваме това, което заслужават нашите шампиони и не само хората, които правят лицето на спорта на България пред целия свят на международни състояние.
Второ, министърът на образованието и науката си отиде, но все пак, ако ние разчитаме само чрез спортния тотализатор да решим проблемите с базата на ученическия спорт, да решим всички проблеми, които са свързани с нея, защото не само базата е нещото, което решава въпросите на ученическия спорт, просто няма как да стане.
Така че, излизайки малко от рамките на това, което обсъждаме в момента, защото ние наистина обсъждаме приноса на Българския спортен тотализатор, може би тук като Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта трябва да си дадем дума, че когато гласуваме бюджета за следващата година, наистина в бюджета на Министерство на образованието и науката и на Държавната агенция за младежта и спорта трябва да има предвидени целеви средства за ученически спорт. Ние трябва да направим всичко възможно това да се случи.
Казвам “ние”, гледам тук до мен колегата, че се усмихва, да говоря за “ние”-управляващите. Той това очаква от нас. И, тъй като се изказахме наистина от управляващите, наша грижа ще трябва да бъде това.
А иначе, аз съм от хората, които най-редовно играят тото. Зная колко постъпления има в тиражите и си представям колко бихме могли да разчитаме на извънредни тиражи. Дори и твърде патриотично и емоционално да подходим и да обявим, че това са тиражи за нашите деца, за техния спорт, за училищата ни, много трудно бихме могла да накараме много хора да участват и то с големи суми, за да качим няколко пъти постъпленията. Знаете кога се качват най-много постъпленията – когато джакпотът е скочил над 1 млн. лв.
Така че нека да не си говорим, че от тотото можем да очакваме милионите да потекат. Но е хубаво това, че се опитваме да вържем сегашния спортен тотализатор и с тази му грижа. А след това сигурно, когато се развият и други конкурентни и по-модерни игри, ще трябва да пренесем и върху тях това изискване.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има думата господин Мурджов. Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз взимам думата не само от опозицията, но взимам думата като човек, който предложи тази поправка. Мотивът тази поправка да влезе в Закона за хазарта беше точно това правителството да намери ресурс от 20 млн. лв. Финансовият министър отказа да бъдат дадени тези 20 млн. лв. за спортните площадки в училищата. Така е, госпожо Панева, и госпожа Лечева е свидетел на този разговор. Аз тогава говорих с нея и с министъра на образованието и науката, който сигурно има важни ангажименти и излезе.
Днешната среща е навременна, даже бих казал, че е малко закъсняла. Това си пролича в разговорите. Но това, което каза госпожа Лечева, малко ме смущава. Госпожо Лечева, да Ви кажа честно, аз много Ви уважавам, но това, което казахте, не ми харесва и ще Ви кажа защо. Вие се държите като председател на държавната агенция само по спорта, а тя е на младежта и спорта. Това, разбира се, в кръга са шегата го казвам.
Има една много хубава инициатива на един от мобилните оператори. Казва се, че шампионите тръгват от училище. И, ако наистина искаме да има все повече шампиони и България действително да бъде страна с високо спортно майсторство, за което наистина парите са малко и никой не спори за това, но трябва да се стартира именно от училището.
Мотивът за тази поправка беше именно следният. Ние не очакваме някакви феноменални или някакви супер средства от Българския спортен тотализатор, че едва ли не с тези постъпления, които споменахте в началото на заседанието – 20 млн. лв. и то прогнозируеми, а не събрани, ще оправим спортните училищни площадки. Но все пак това е една възможност действително в училищата да започнат да се модернизират спортните площадки, физкултурните салони.
Несъмнено в общинските училища хората търсят и други начини – било чрез спонсорство, било чрез училищни настоятелност. Но след като българската държава за бюджет 2006 в лицето на управляващата коалиция не намери 20 млн. лв. за спорта в училище, ние предложихме това все пак като един разумен баланс. Не ви искаме 20-те милиона, знаем, че не можете да ни ги дадете, защото иначе това означава федерациите да останат без всякакво финансиране. Знаем, че по линия на федерациите по отделните видове спортове също влизат в училищата и там работят. Но там не се работи с всички деца. Целта е действително българското училище да стане привлекателно.
А дали ще дадете половин милион или един милион, хубаво е да се уточни, защото аз очаквах, че вие досега с министъра на образованието и науката сте направили някаква схема и това трябва да тръгне.
В случая имам едно конкретно предложение. Не приемам отговора, че тази година не можете да дадете никакви пари за ремонт на спортни площадки или физкултурни салони и въобще за българското училище, както е записано по закон.
Имам предложение до края на м. юли действително да седнете с господин министъра на образованието и науката – а той е прав, че летните месеци са тези, в които трябва да се свърши работата било за полагане на асфалт или за други ремонти работи – да се види колко може да отдели Българския спортен тотализатор въпреки окаяното му състояние.
Несъмнено има нужда от реорганизация на системата. Аз прехвърлих стратегията, която ни е раздадена. Тя начертава основните проблеми и трябва да се действа по тяхното реализиране. В наше лице – на опозицията – имате пълна подкрепа за реформата в Българския спортен тотализатор, защото действително трябва да се направи възможното за увеличаване на приходите. Оттам ще има повече пари и за високо спортно майсторство, и за федерациите, и за българските училища.
Но, ако трябва сериозно да говорим, действително трябва да помислим за това и да седнете с господин министъра на образованието и науката, да уточните параметрите и да кажем: тази година от Българския спортен тотализатор ще заделим половин милион, един милион, дай, Боже, и повече. Ако може повече, още по-добре.
Господин директорът на Българския спортен тотализатор ще каже какви са начините – било с извънредни тиражи, ако трябва да задържате джакпотът на по-високо, за да играят хората и да има повече пари. Казвам го в кръга на шегата, но същевременно и доста сериозно.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Мурджов.
Ако няма други колеги, които желаят думат, може би трябва да дадем думата на господин директора на Българския спортен тотализатор да каже нещо по тези въпроси.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм изключително благодарен, че имам възможността пред такава аудитория да разкажа някои неща за Българския спортен тотализатор.
Ще ви помоля за снизхождение, ако изглеждам притеснен.
Първоначално ще кажа няколко думи за състоянието, в което намерихме Българския спортен тотализатор. Ние поехме ръководството в края на м. ноември – на 25 ноември. Миналата година спортният тотализатор завърши с 2 089 хиляди лева загуби. Това е по официалния финансов отчет. За първи път миналата година той беше направен по международните счетоводни стандарти. Преди това беше правен по начин, който не дава ясна представа за финансовото състояние на нещата. Законът за счетоводството ни задължава да изготвим отчет по международните счетоводни стандарти и истината излезе много зловеща – 2 млн. и 89 хил. лева загуба.
Освен това имаше и данъчно-ревизионен акт за 14 млн. лв. и на практика имуществото на спортния тотализатор беше ипотекирано, което беше огромна заплаха за него. Миналата година за първи път спортният тотализатор не успя да издължи дори и тези 22 процента, които трябва да дава на Държавната агенция за младежта и спорта, поради нецелесъобразно направени огромни разходи.
В тази ситуация ние направихме един много подробен данъчен, правен, счетоводен и пазарен анализ на ситуацията, в която се намира Българският спортен тотализатор, и бяха откроени няколко много съществени неща.
Първото от тях е, че ръководството на Българския спортен тотализатор и сега и в предишните десет години практически не разполага с инструменти да влияе върху постъпленията. Както всички знаете, постъпленията зависят единствено от натрупването на джакпота, но той е случайна величина, независимо че тук – там хората смятат, че ние сме в състояние да го управляваме.
След 2002 г. има постъпления от 75 млн. лв., няма джакпот. През 2003 г. 71 млн. – също няма джакпот. През 2004 г. има два огромни джакпота – стават 109 млн. лв. През 2005 г. има само един джакпот – 96 млн. До момента няма голям джакпот, върви на традиционното ниво.
По отношение на популярността на игрите. До 1989 г. средно на тираж са участвали 2 млн. човека в България. В момента са малко повече от 200 хиляди. Огромен е спадът на интереса.
По отношение на извънредните тиражи. Мога да кажа, че се надценява ролята им. Миналата година за петте олимпийски тиража общата сума, която е приведена на Държавната агенция за младежта и спорта, е 350 хил. лева. Това са цели пет извънредни тиража, общо 350 хил. лв. На практика няма начини хората да бъдат мотивирани да участват. Това става с допълнителни награди, но хората са свикнали и практически не реагират на това.
Това е по текущото положение на Българския спортен тотализатор.
Другото, което се открои, предвид огромната изостаналост – технологична и структурна – на спортния тотализатор, веднага се вижда, че има огромен потенциал за нарастване. Просто ние сме на дъното, а когато сме на дъното, очевидно има огромен потенциал за нарастване.
Този потенциал обаче, за да бъде използван, трябва да бъдат премахнати някои непосредствени заплахи. Това, което ни даде проучването на проблемите, които ще възникнат след влизането ни в Европейския съюз, показва една огромна заплаха. В Европейския съюз правилото е, че лиценз за хазартна игра, издаден в която и да е страна – член на Европейския съюз, важи за всички. Тоест, колегите от Комисията по хазарта няма да могат да спрат друг чуждестранен оператор, ако поиска да развива такава дейност у нас.
Българският спортен тотализатор е абсолютно неконкурентноспособен по същия начин, както и всички държавни хазартни оператори в цяла Европа. Ние заделяме 22 процента от постъпленията си за спорта. Всеки друг, който не ги заделя за това, може да отдели по-голяма част за печалби, тоест, при него тройките няма да са 2 лв., както е при нас, а ще са 3 или 4 лева и е нормално хората да се насочат натам.
На чисто пазарен принцип нито една такава организация не може да издържи и три месеца. Поради това европейският модел е с много силна държавна протекция на този тип хазартни оператори, както у нас. От една страна, се изисква много голям процент от постъпленията да се дават за благородни каузи, както там е терминът, но за сметка на това държавата гарантира, че на тази територия, в която се оперира, няма да бъде допуснат друг. Защото веднага ще го сполети съдбата, която има .....
Поради това законодателството там е направено така, че то не противоречи на общите принципи на изграждането на Европейския съюз, а в същото време не позволява други оператори да навлизат в тази територия.
Най-съществената част от нашата стратегия е точно бързото и незабавно изменение в законодателството ни. Вариантите са два: или чрез изменение в Закона за хазарта, или чрез отделен закон за спортния тотализатор, респективно за лотарията.
Ние смятаме, че нов закона за спортния тотализатор е по-удачният вариант. В Закона за хазарта се третират твърде разнообразни въпроси и са намесени много интереси и затова по-бавно ще стане като процедура. Затова предлагаме отделен закон специално за тези държавни лотарийни игри.
Ако ние при добро желание и държавническа воля от вас успеем да постигнем създаването на такъв закон, той също е напълно безсмислен предвид огромното ни технологично изоставане. Няма такъв оператор в света, при който да има фишове, които да се събират, да се разнасят със сакове по влакове и къде ли не. Това е ужасяващо. Няма оператор, който да издържа такава огромна структура, каквато е при нас. Аз имам 1680 човека на щат плюс още 800 на граждански договор. Навсякъде се работи по схемата, по която работи Еврофутбол. Това е моделът – с частни залогосъбиратели, които работят на процент и много ограничен личен състав в самия оператор. Това е моделът, не е необходимо да го търсим много надалече. Еврофутбол се управлява както трябва и ние просто трябва да следваме този модел.
В момента издръжката на Българския спортен тотализатор надхвърля 17 процента. Нормалното е 4,5 – 5 процента.
Ще ви помоля, ако има въпроси, да отговоря, защото бих могъл да говоря пет часа, както ми се наложи вчера.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Може би ще вземете пак думата по втората част.
Само бих искал да направя обобщение на първата част. Имаше конкретни предложения от страна на господин Четин Казак и на господин Мирослав Мурджов. Все пак, както в края на миналата година, нашата комисия излезе с едно предложение, то мисля и сега да направим подобно, като това решение би могло да бъде в две точки. Господин Казак, тъй като то е по Вашето предложение, ако имате нещо като забележка, да го коригираме.
Първото решение е до края на м. юли да препоръчаме на Държавната агенция за младежта и спорта съвместно с Министерство на образованието и науката да предложат съответната възможност или схема – не зная как точно да го наречем – за провеждане примерно на такива специализирани тиражи. Средствата може да са символични, но в крайна сметка това ще бъде един знак, който ще дадем на нашето общество, че институциите в България, а както виждаме и политическите сили, проявяват един консенсус и биха искали наистина да помогнат на спорта в българските училища. Срокът наистина да е краят на юли, защото, ако се провеждат такива тиражи, то това да стане през м. август и най-късно септември, за да може през октомври и ноември все пак по една спортна площадка във всеки от един от големите областни градове да се ремонтира, но в крайна сметка да покажем, че нещо се случва и институциите работят съвместно.
Предложението е до края на м. юли Държавната агенция за младежта и спорта съвместно с Министерство на образованието и науката да предложат схема за провеждане на специализирани тиражи, средствата от които да се използват целево за ремонт на съществуващата и изграждащата се нова спортна база в училището. Явно, че няма да има изграждане на нова, но за модернизиране на съществуващата спортна база.
Втората точка да бъде, че Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта препоръчва и подкрепя предложението на Министерство на образованието и науката и препоръчва на министъра на финансите да предвиди средства в държавния бюджет за 2007 г. в размер на 20 млн. лв., които да се използват за спорт в училище по програмата “Спорт в училище”.
Това са двете решения, които предлагам на вашето внимание.
Заповядайте, господин Казак. Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, идеята за специализираните тиражи беше на госпожа Ангелиева. Тя я сподели с мен.
Аз искам проста да уточним последно има ли техническа възможност да се организират тези тиражи, като те бъдат съпроводени с някаква рекламна кампания, например по подобие на рекламната кампания за фонда за лечение на деца в чужбина или нещо подобно.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Иванов, да отговорите на въпросите. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Не е проблем нито технически, нито медиен да организираме три извънредни тиража. Предлагам това да стане в началото на месец септември, защото юли и август са мъртви сезони. Може да стане преди учебната година, когато да се организират трите тиража. Не е проблем това. Проблемът е, че средствата ще бъдат символични на фона на това, за което говорим. Но от чисто психологическа гледна точка, че ние наистина отделяме и полагаме грижи, никакъв проблем не е да направим три целеви тиража на спортния тотализатор с тази цел.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Казак. Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви, господин председател! Може ли само един уточняващ въпрос? Може ли горе-долу да се ангажирате с някакви прогнозируеми цифри колко биха били постъпленията от тази тиражи. Защото ми се струва, че ако министърът на образованието и науката има някаква гаранция, че би могъл да получи в края на септември или в началото на октомври определена сума пари, той би могъл да отпусне тези средства авансово, по-рано, за да може действително да се извърши нещо именно в топлите месеци.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Изключително рискована е една такава прогноза. Аз ви казах, че миналата година от пет тиража получихме чисти приходи в размер на 350 хил. лв. Освен това ние направихме междинно увеличение на залога, който вече е 0,60 лв. При още едно повишение е трудно да се прогнозира какво ще стане. Все още не е минал достатъчен период от време, през който хората свикват с новата цена и едно покачване от 0,60 на 0,90 или 1,00 лв. не е ясно как ще бъде посрещнато от хората.
Но, ако ние съвместно с Министерство на образованието и науката предприемем сериозна рекламна кампания, може би ще постигнем подобни резултати.
Аз предлагам това да го уточним с господин вицепремиера и тогава бихме могли да се ангажираме и с по-сериозни и точни цифри. В момента не мога да кажа и да назова някаква цифра, макар и прогнозна.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожа Живкова има думата. Заповядайте, госпожо Живкова. Имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз искам да ви попитам и вас, и госпожа Лечева, господин министърът на образованието и науката излезе, но след като тези средства приемаме да бъдем отпускани за училищата, ние съобразяваме ли се с факта, че училищата са общински и държавни и за кои училища говорим – дали за общинските, дали за държавните училища, делим ли ги на общински и държавни и тези средства, които ще се отпускат от Българския спортен тотализатор, дали не трябва да фиксираме за кои училища точно ще отиват. Това трябва да е ясно.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Да, може би това трябва да се уточни. Ако приемем, че спортният тотализатор е държавен, може би да се ориентираме към държавните. Нямам представа. Но аз предлагам това да не е въпрос на дискусия на нашата комисия. По-добре това да е тема, която все пак изпълнителната власт ще прецени. Най-добре е госпожа Лечева съвместно с министъра на образованието и науката да уточнят този въпрос.
Не е вярно, че няма държавни училища. Искам да кажа, че примерно от региона, от който аз съм избран – Шумен – половината училища са държавни.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Но това трябва да бъде уточнено, защото общините получават бюджетни средства за издръжка на училищата. Така че това трябва да се уточни, тъй като средствата са достатъчно малко и ние трябва да уточним дали наистина ще отиват за всички училища в България или ги дали на общински и държавни. Защото средствата ще минават през Министерство на образованието и науката, което отговаря предимно за държавните училища. Това не е за пренебрегване.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Може би тогава по-скоро трябва да се съсредоточат върху държавните училища. Но все пак мисля, че е по-добре Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да не взима отношение по този въпрос, а това да се уточни между госпожа Лечева и министъра на образованието и науката.
Има думата госпожа Ангелиева. Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Пак с риск да стана досадна, но бих искала да уточним следното. Вие самите изтъкнахте, че постъпленията от тази специални тиражи ще са, общо взето, символично. Тогава нека да помислим не за три тиража, а за 30 – не, но мисля, че може да помислим за десет тиража примерно.
Като говорим за увеличения залог, този увеличен залог да бъде само за тези специални тиражи. Да не е увеличен по принцип залог, тъй като наистина вече при това увеличаване, което съществува към момента, може би наистина не е съвсем резонно за едно цялостно увеличаване на залозите. Но специално за тези тиражи, за които говорим, каква е възможността за десетина тиража, независимо – пак казвам – дали няма да отидем вече към есента, началото на зимата. Така или иначе, ако ще влязат пари, ако ще влязат финансови средства за тези бази, нека да не се притесняваме, че това ще стане през зимата. По-добре да има средства, с които нещо да може да се прави, отколкото нищо да не се прави. Все нещо ще се намери да се направи и през зимата. Въпросът е да постъпят средствата.
Това е, което бих искала да попитам.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз конкретно бих искал да предложа тук на вниманието на господин председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на моите колеги, разхвърляйки календара, искам да предложа на Българския спортен тотализатор дати примерно на 24 май, 1 юни, 15 септември и 8 декември. Говоря конкретно и правя реално предложение, което не би се отразило на хората. Това са четири дати, които аз посочвам в различните сезони, които са, общо взето, във всяко тримесечие по един такъв тираж, което би дало възможност точно и конкретно да се организират такива тиражи. Сядайки госпожа Лечева с господин Вълчев, да разпределят средствата.
Ако това е приемливо за Българския спортен тотализатор, нека така да го направим. От сега се залага основите и до края на годината спокойно могат да бъдат проведени тиражи на 15 септември, на 8 декември и би могло примерно да се проведе един новогодишен тираж. Според мен това ще бъде програмата максимум.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз искам да кажа, че все пак ние имаме 104 тиража през годината, защото седмиците са 52. От тях имаме Великденски, Новогодишни, олимпийски и не знам си какви. Така че надали възможностите на Българския спортен тотализатор са толкова големи, колкото на нас ни се искат.
Но аз бих препоръчала, ако ще правим извънредни тиражи, те да са неделни, защото те са по-силни, докато седмичните са по-слаби. Това, първо.
Второ, струва ми се, че когато определяме на кого да бъдат дадени тези пари, а в момента го няма министърът на образованието и науката, но тук има негови специалисти, това би следвало да става и за едните училища, и за другите, но за такива, които показват отношение към спорта. Има училища в големите и в по-малките градове, които са шампиони по няколко вида спорт в училищните първенства, а даже излизат на европейски и световни първенства с училищни отбори.
Така че е хубаво да тръгнем от там. Философията ни първо да е подкрепа на училищния спорт, и второ, подкрепа на училищата, в които наистина се развива спортът. Защото има училища, в които не можем да мръднем учителя по физкултура и директора да изведат децата отвън на една обикновена гимнастика сутрин.
Това също ще е отношение към онези, които наистина милеят за спорта.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Лечева, господин директор на Българския спортен тотализатор! Ние от “Атака” подкрепяме инициативата – по някакъв начин спортният тотализатор да отдели средства за финансиране на българския спорт в училищата.
Но от статистиката, която вие дадохте за финансовото състояние на спортния тотализатор, виждаме, че на този етап започваме нещо в малко по-късна фаза. Къснично е това, което захващаме като инициатива.
Идеята ми е следната. Нека да има такива извънредни тиражи, но за тази година мисля, че е късно. Нека започнат от сега тези тиражи, нека започне набирането на средства, които по някакъв начин да стоят в една сметка, от която вече да се изразходват за догодина, когато се събере една цифра, която в действителност може да послужи за изграждането на някаква спортна база в училищата и където трябва.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Хатиб. Имате думата.
ЮКСЕЛ ХАТИБ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не искам да избягвам момента със специалните тиражи, но ще ви върна към предложението на господин Мурждов.
Ако е възможно, нека Българският спортен тотализатор чрез агенцията да задели сумата от 500 хиляди лв. например, а защо не и 1 млн. лв. и ние като комисия да излезем с препоръка да подкрепим едно такова предложение в смисъл едни 500 хил. лв. през тази година да се заделят. Защото срокът за тези специални тиражи е много малък. Нищо няма да се получи.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Заповядайте, господин Мурджов. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това беше на практика и моето предложение. Допълнителните тиражи според мен са само един от начините, по които могат да се увеличат приходите. Защото действително това, което каза госпожа Лечева, че са малки сумите, е така.
Така че моето предложение малко се трансформира. Но нека да седнат господин министър Вълчев и госпожа Лечева до края на месец юли и да се разберат каква сума може да се отдели по тази точка от закона, а вече, ако има възможности за още средства – било чрез допълнителни тиражи, било чрез други механизми – това вече е допълнителна уговорка.
Що се отнася до това как ще бъдат разпределени тези средства, мисля, че ще се намерят най-добрите механизми средствата да бъдат разпределени добре и в крайна сметка да има полезно действие от цялата тази работа.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Заповядайте, господин Гризанов. Имате думата.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз правя процедурно предложение да прекратим разискванията по тиражите на Българския спортен тотализатор. Аз като най-некомпетентен в тази област, мисля, че това не е решение на въпроса. Вие си представяте какво ще се получи, чухме какви средства ще наберем. По три училища да финансираме във всички наши области, 60 училище да финансираме тази година по 25 хиляди лева, ни трябват 1,5 млн. лв., което е в сферата на най-доброто пожелание и малко постижимо.
Вие, господин председател, споменахте Ирландия. Ние бяхме заедно с Вас там, чухме от тях цифрите. Всичко това е една държавна политика и това се финансира от бюджета на държавата. Ако се надяваме, че със спортния тотализатор и с тези тиражи ще оправим спортната база на училищата, мисля, че не разсъждаваме реалистично. Нека да им дадем възможност, каквото могат да организирани наистина каквото може, да се направи.
Ще ви покажа проектно-сметната документация на най-голямото училище във Врачанска област. За да си оправят спортната площадка са необходими 110 хил. лв. без изхвърляне. Тоест, с всички тези тиражи, които смятаме да направим, можем да финансираме само тази спортна площадка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Да, това и аз казах, че де факто истинската сума, която трябва да се осигури, за да бъдат ремонтирани наистина всички площадки, са необходими между 100 и 200 млн. лв. минимум и то за една трета от тези училища.
Може би, както каза госпожа Панева, би било до запишем все пак в нашето решение, че това са училища, които са показали някакви спортни успехи, за да може този кръг от училища да бъде включен приоритетно и списъкът така да бъде намален.
В този смисъл, обобщавайки повечето предложения, които се направиха, искам последно да прочета предложението, към което да се обединим:
1. До края на м. юли Държавната агенция за младежта и спорта съвместно с Министерство на образованието и науката да предложат съответната схема за осигуряване целево на 500 хил. лв. и допълнително да се организират още три тиража, специално за програмата “Спорт в училище”, като тези средства се използват целево за ремонт на съществуващата спортна база в училищата, показали спортни успехи.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин председател, колеги, предлагам последното да отпадне. Колеги, има училища, които въобще не разполагат със спортни бази.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добре, това вече ще бъде разговор между Държавната агенция за младежта и спорта и Министерство на образованието и науката, които ще уточнят на какъв принцип ще се разпределят средствата. Според мен е най-добре да става по регионален принцип, за да може всички региони да бъдат обхванати.
Втората част от решението да бъде:
2. Препоръчва на министъра на финансите да предвиди средства в държавния бюджет за 2007 г. в размер на 20 млн. в рамките на бюджета на Министерство на образованието и науката, които да се използват за спортните бази в училищата.
Колеги, аз се радвам, че така завършихме тази първа част, като може би освен че тези писма ще ги изпратим до Държавната агенция за младежта и спорта и до министъра на образованието и науката, предлагам да запишем поне едно изречение, че очакваме Националната телевизия и Националното радио да подкрепят тази инициатива специално за тези тиражи и да бъдат партньори в тази програма. Това все пак са една държавна телевизия и държавно радио, които би трябвало да вземат отношение към спорта на българските деца.
Аз предлагам в решението да запишем едно изречение, че препоръчваме на Българската национална телевизия и Българското национално радио да се включат в една национална кампания за ремонт и модернизация на спортната база в училищата.
Ще преминем към гласуване на проекта за решение.
Госпожа Живкова каза, че нейният глас ще се брои “за”.
Моля, гласувайте така предложените проекторешения.
“За” – 9, “против” и “въздържали се” няма.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема единодушно тези решения.
1. До края на м. юли Държавната агенция за младежта и спорта съвместно с Министерство на образованието и науката да предложат съответната схема за осигуряване целево на 500 хил. лв. и допълнително да се организират още три тиража, специално за програмата “Спорт в училище”, като тези средства се използват целево за ремонт на съществуващата спортна база в училищата, показали спортни успехи.
2. Препоръчва на министъра на финансите да предвиди средства в държавния бюджет за 2007 г. в размер на 20 млн. в рамките на бюджета на Министерство на образованието и науката, които да се използват за спортните бази в училищата.
3. Препоръчва на Българската национална телевизия и Българското национално радио да се включат най-активно в една национална кампания за подобряване на спортната база в училищата и набирането на допълнителни средства за тази цел.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин председател, ние тук се обединяваме как ще прави специалните тиражи, но следващия път тук всички да представим фишовете, за да покажем кой е играл. Личният пример е много важен, иначе работата няма да стане. Говорим за държавния тотализатор, а не за Еврофутбол.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Госпожо Лечева, по втората част от нашата тема, ако искате, можете да кажете няколко думи за проблемите в Българския спортен тотализатор и да очакваме, че когато Министерският съвет вземе отношение по тази стратегия, ние основно ще я разгледаме в комисията. Благодаря Ви, че ни я предоставихте и я разпространихме на нашите колеги. Защото именно на колегите от комисията ще се надяваме на подкрепа, за да модернизираме тази игра.
Заповядайте, госпожо Лечева, да ни запознаете с тези проблеми.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, Вие сам виждате, че средствата, които е в състояния Спортният тотализатор да отдели за училищните площадки, са изключително скромни и въобще мисля, че дори несериозно звучат от нашите уста, тъй като все пак ние трябва да говорим за по-сериозни възможности.
Затова казвам, че сме се насочили върху преструктуриране дейността на спортния тотализатор, неговото технологично обновяване и наистина да отговаря той на онези изисквания на пазара, в който се намира, за да може да излъчва атрактивни игри, които да привличат повече играчи и така средствата от Българския спортен тотализатор да бъдат много повече. Мисля, че имаме възможности, има и потенциал. Мисля, че стратегията, която е подготвена и е разработена от нашите експерти на базата на анализа, на база на преценка на пазара и на ситуацията на вътрешния пазар и на състоянието в този сектор в България, ще даде възможност действително Българският спортен тотализатор да получи една много по-широка подкрепа, една много по-голяма конкурентноспособност спрямо другите субекти на пазара.
Най-добре е да дадете думата на изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор, който в резюме и накратко да разкаже стратегията. Пред вас е само резюме от тази стратегия, тъй като тя е един доста обемен материал. В тези няколко страници сме се постарали да синтезираме част от най-важните насоки, в които желаем да извършим преструктуриране на дейността на Българския спортен тотализатор.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! В общи линии аз разказах какво точно съдържа и какви въпроси третира тези стратегия. Вие виждате това в резюмето в съвсем синтезиран вид.
Искам само да допълня, че нашият анализ сочи, че към края на мандата ни – това прави след около пет години – постъпленията в Българския спортен тотализатор могат да достигнат 200 млн. лв., което означава удвояване спрямо сегашните постъпления. Смятаме, това за реалистична прогноза. Това е заложено като цел в стратегията, тъй като едно управление винаги трябва да си поставя някакви цели и те да бъдат измерими. Затова казвам точно цифрата, към която ние ще се стремим.
Анализът на тенденциите в Европа при тези игри сочи, че много силно отражение дава развитието на информационните технологии. Във всички страни и във всички игри има спад на тези класически игри и много рязко увеличаване на залаганията през Интернет и на така наречените видеотерминали, които позволяват моментни игри и то в огромно количество.
Много важен фактор е също играта “Евромилиони”, която е спомената в стратегията, защото там в момента играят хора от девет страни. Много бързо нараства джакпотът, стига над 100 млн. евро, което привлича огромни ресурси. Ще ви кажа, че в Австрия през миналата година има шесткратно нарастване на постъпленията за “Евромилиони” – от 22 млн. евро на 132 млн. лв. за 2005 г. Това е много сериозен потенциал и той неслучайно е измислен.
Но, за да можем да се включим в играта “Евромилиони”, ние трябва да разполагаме със съвременна система за събиране на залози. Искам да кажа, тъй като тук говорихме за електронна система, спортният тотализатор не разполага с такава. Нашите терминали нямат връзка с нашите сървъри. Това е технология от преди 20 години. Сега информацията се носи с дискети в районните центрове, оттам с модем се прехвърля информацията при нас. Рисковете са огромни. Това ни принуждава да затваряме пунктове много по-рано преди тегленето на тиража и потенциално губим много пари.
Така че тази система просто е такава, че е по-добре да не казваме, че имаме такава система. Фактически ние я нямаме. Да не говорим, че вече за нея няма резервни части, тъй като тя е родена преди 14 години. В областта на информационните технологии това са епохи.
Затова спешно трябва да извършим тази модернизация на Българския спортен тотализатор.
Ако има допълнителни въпроси, ще отговоря.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Мурджов. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Иванов, надявам се, че говорите за 200 млн. евро след пет години, а не за 200 млн. лв.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да поясня, че ние тук сме дали един пример с Унгария като най-характерен. Те през 1995 г. имат съвсем символични постъпления, както и ние в момента. Но след извършване на тази модернизация и в момента имат постъпления от 500 млн. евро. Това е страна, която е съпоставима с нас като територия и население. Но това е изключително важно.
Мога да ви кажа и други цифри. Испания има 11 млрд. евро, Франция – 8 млрд. евро, Германия – също над 10 млрд. лв. Навсякъде обаче има държавна защита на територията, на която оперира този държавен хазартен оператор. Има страни, в които има консорциум от частни фирми, които извършват тази дейност. Класическият случай е с “Канелот” в Англия. Но това е консорциум от фирми, нямащи нищо общо с хазарта. Това са “Швепс”, “Деларио”, “Сименс” и т.н., които просто обединяват усилията си и опита си в мениджмънта за една обществено-полезна цел и си поддържат имиджа. Те отделят 28 процента от постъпленията и 12 процента данък. Практически нищо не остава. Издръжката им е много евтина. Имат 28 хиляди пункта в Англия за събиране на залози.
Няма случай в Европа, където да има чисто хазартна фирма, създадена да печели от хазарт и да е допусната да оперира на територията на цялата страна.
Има един много важен момент, свързан с хазарта. Хазартът не е само добри каузи. В него има много рискове. Хазартът е най-удобният начин за корупция, пране на пари, данъчни измами, може да предизвика зависимост и това са неща, които карат европейските правителства да поддържат този вид игри в разумни граници. Неслучайно никъде няма припокриване на териториите, в които оперират хазартните оператори, както в България например има Еврофутбол и нашата игра. Ние нямаме допирни точки.
Наличието на два или три оператора в една и съща област, неминуемо ще доведе до бърза за пазарен дял и много силен рекламен натиск върху хората с непредвидени последици, особено за младите хора.
Затова пак наблягам точно на този момент – държавната защита върху хазартния оператор. Има различни законови начини това да се постигне.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ще очакваме в момента, в който има решение на Министерския съвет, ние да можем официално да разгледаме тази стратегия.
Може би другата седмица отново ще се видим вече по програмата за младежта.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Аз Ви благодаря, господин председател. Надявам се, че ще получим и подкрепата ви за нормативните промени, които ще бъдат предизвикани от тази стратегия, след като бъде приета от Министерския съвет, за да могат действително да се случат всички тези хубави неща в българския спорт и българското училище.
Наистина очаквам поканата за Годишния доклад за младежта, тъй като смятам, че и той трябва да бъде обсъден в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и приет.от Народното събрание.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)





Стенограф:
(Божидарка Бойчева)