На 13 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

---

На 13 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.




ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявеният дневен ред на заседанието е с една-единствена точка:
1. Обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
“За” – 9, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
1. Обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Разни.
Гост на днешното заседание е госпожа Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта и господин Ивана Модев, директор на Главна Дирекция “Младеж” към Държавната агенция за младежта и спорта.
Съгласно Решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 3 април 2002 г. Министерският съвет внася ежегодно доклад за младежта, в който се посочват приоритетите и извършеното за отчетния период и действията, които предвижда изпълнителната власт в областта на младежта за следващата година.
Представеният на вашето внимание доклад за 2005 г. е изготвен от създаден от Държавната агенция за младежта и спорта междуведомствен експертен съвет, в който взеха участие представители на държавните институции, неправителствени организации и представители на научните среди.
Бих искал сега да дам думата на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Весела Лечева да ни запознае с доклада.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко ще направя едно резюме на Годишния доклад за младежта за 2005 г.
Той представя актуалното състояние на младите хора в страната и основните приоритети на държавната политика. В него е отразено извършеното до момента и предстоящите действия за провеждане на единна младежка политика в Република България. Държавната агенция за младежта и спорта има координираща и водеща функция по отношение на разработването, реализацията и контрола по изпълнението на политиките за младите хора.
За първи път докладът е изготвен на базата на създадения междуведомствен експертен съвет. Той изготви годишния доклад, който обхващаше всички институции, които имат отношение по реализирането и провеждането на младежката политика.
Докладът е изготвен въз основа на данни от проведено социологическо проучване, възложено от Държавната агенция за младежта и спорта на Агенция “Медиана” от публичните регистри, статистиките на националните институции. Той се основава и на годишните доклади за младежта, изготвени за предишни години, от които Народното събрание е приело единствено докладът за 2002 г. като официален документ.
Изследвани са две възрастови групи младежи. Първата включва млади хора между 15 и 18 години, а втората между 18 и 35 години. По този начин се създава възможност да се разграничат краткосрочните от дългосрочните политически решения.
Анализът на състоянието на днешните ученици и формирането на политики за тях е инвестиция в бъдещите млади хора. Докладът очертава шест основни приоритетни сфери на младежката политика, а именно: демографска характеристика, здраве, образование, трудова заетост, работно време, гражданска активност.
По отношение на демографската политика.
Основните приоритети са свързани със забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението. Предложените спешни мерки, насочени към младите хора, са следните:
- изготвяне на национална политика по миграцията; -
- програма за популяризация и налагане на двудетния семеен модел;
- политика за намаляване възрастта на раждане на първо дете и превръщането на майчинството в социално престижен статус;
По отношение на здравната политика.
Спешните мерки трябва да са насочени към:
- законодателно разграничение между разпространението и употребата на мека и твърда дрога;
- качествено нова система за лечение, реадаптация на наркозависимите;
- програма за въздействие на общественото мнение с цел създаване на обществен контрол и нетърпимост към разпространението и търговията с наркотици;
- въвеждането на ефективна връзка между учителите и родителите за ранно известяване и предупреждания;
- мерки за създаване на системен полицейски контрол над естествените места за струпване на млади хора: училища, младежки дискотеки, заведения;
- специализирана образователна програма за превенция върху употребата на наркотици.
По отношение на образователната политика.
Тук се цели осигуряване на качествено образование през целия живот, съобразено с нарастващите нужди на бизнеса от висококвалифицирани специалисти.
Спешните мерки трябва да са насочени към:
- оптимизиране на нормативната база и националната политика за създаване на възможности за финансиране на българската образователна система чрез европейските фондове,
- гарантиране на равен достъп на всички деца до образование във всички образователни степени, без разлика по отношение на етническата принадлежност, пол, произход и вероизповедание.
Специална програма трябва да подпомогне децата на бедните и хората в неравностойно положение за преодоляване на неграмотността, включително технологическата неграмотност;
- нормативно гарантиране и стимулиране на непрекъснатото професионална обучение и квалификация;
- повишаване на качеството на средното и висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда в страната и Европейския съюз.
По отношение на политиката на младежка заетост.
Спешните мерки за развитие на младежка заетост, трябва да бъдат насочени към:
- стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса и продължаващото през целия живот обучение;
- улесняване на прехода от училището към работното място;
- насърчаване на младежката заетост и предприемачество;
- насърчаване на мобилността и адаптивността на работната сила;
- провеждане на активна социална политика за преодоляване на негативни демографски тенденции.
По отношение на свободното време.
Спешните мерки тук са насочени към:
- създаване на фонд за стимулиране на младежката активност и финансиране на младежките дейности;
- оптимизиране на условията за изграждане на нови и модерни младежки зони, спортни и културни центрове чрез създаване на публично-частно партньорство;
- формиране на устойчива нормативна база, която гарантира изграждането на национални и регионални младежки структури;
- стимулиране на партньорството на местните и регионални власти с младежките съвети;
- запазване и обновяване на младежките бази, зони за отдих и спорт.
По отношение на гражданската активност.
Основен проблем тук остава постигането на необходимото равнище на организираност, което да позволи на българската младеж да поставя и отстоява решаването на проблемите, които счита за важни и решаващи.
Спешните мерки са насочени към:
- подготовка на закон за младежта и стратегия за национална политика 2007 – 2017 година;
- разработване на система от програми на национално и регионално ниво за подпомагане на младежките дейности;
- изграждане на национална информационна система за младежките организации и формирования;
- изграждане на система за стимулиране на младежката активност и повишаване на гражданското образование;
- стимулиране създаването на национално представителство в Европейския младежки форум;
- оптимизиране на възможностите за финансиране на младежките организации и инициативата от европейските фондове;
- изграждане на младежки партньорски мрежи на национални нива, младежки форуми.
При изготвянето на доклада са взети предвид международно правните задължения на Република България, както и ангажиментите, поети във връзка с участието на страната ни в международни организации.
Годишният доклад се базира и на “Бялата книга” на Европейската комисия “Нов тласък за европейската младеж”, Ревизираната Европейска харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите, решенията и препоръките по въпросите на младежта в Съвета на Европа.
Механизмът по изготвянето на Годишния доклад за 2005 г. е създаден от експертен екип на Главна дирекция “Политика за младежта” при Държавната агенция за младежта и спорта.
Това е накратко и в резюме основните изводи от доклада на база социологическото проучване, на база на всички тези данни, които сме обработили и анализа, който е направен от експертния съвет, който беше натоварен със задачата да изготви доклада.
А сега заедно с директора на Дирекция “Главна дирекция “Младежка политика” и експерт от отдела сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Аз бих искал да ви попитам, тъй като виждам, че в програмата за следващата година сте заложили един закон за младежта. Наистина според мен отдавна има нужда от подобен закон. На какъв етап е подготовката на законопроекта, за който споменахте, госпожо Лечева?
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Действително още от Тридесет и деветото Народно събрание на базата на анализа на младежката политика, която се реализира в страните от Европейския съюз, в част от дискусиите имаше като препоръка създаването на закон за младежта.
Тук вече Държавната агенция за младежта и спорта е в процес на проучване точно от какъв закон има нужда в момента в България за реализацията на една младежка политика и тук посоките, в които бихме могли да работим върху един такъв закон, са две. Едната е закон, който е структуриращ пространството, което отразява младежката политика, е сектор “Младежка политика”, и другата е закон, който касае закрила или защита на младите хора.
Аз мисля, експертите също, а и анализът сочи, че е по-правилно и че посоката, в която трябва да работим, е закон, който да определя структурата, организацията на тези младежки организации и институциите, които отговарят за тази политика, тяхната координация и взаимодействие, разпределението на отговорностите и, разбира се, начинът на финансиране на този сектор.
Смятам, че по този начин ще се даде една много по-голяма прозрачност, яснота и възможност за анализ и непрекъснато координиране и насочване на политиката към младите хора в определена посока. Аз смятам, че все още в България няма ясно изразена политика, която да може да бъде координирана и насочвана.
За да има такава възможност, смятам, че това пространство организационно трябва да бъде структурирано, да се знае кои са субектите, които реализират младежката политика, институциите които са отговорни за нея, и начина на разпределение на техните отговорности. Разбира се, пак повтарям, голямо значение има и финансирането на субектите, които отговарят за реализацията на младежката политика.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Заповядайте, госпожо Живкова. Имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Лечева, колеги!
Аз смятам, че Годишният доклад за младежта за 2005 г. е обективен. Той е разделен и е разработен, както разбрахме, в шестте приоритетни сфери на младежката политика, а именно демографската характеристика на младите хора, здраве, здравен статус и здравословен начин на живот, образование, образователно равнище, заетост и професионална реализация, свободно време, гражданска активност и толерантност.
Няма да приповтарям всичко това, което госпожа Лечева каза, то е очевидно.
Докладът смятам, че посочва мерките, които се предвиждат за преодоляване на негативите, които са натрупани през годините. Смятам, че е крайно време тези проблеми да намерят своето решение.
Положително е това, че ще се инициира създаването на закон за младежта, а също така е положителен и фактът за подготвянето на младежка стратегия за 2007 – 2017 г. Смятам, че отчитайки всичко това, което и госпожа Лечева каза, а, имайки предвид, че за 2003 и 2004 г. годишни доклади не са приемани от Народното събрание, смятам, че трябва да подкрепим този доклад, да го приемем и да помолим Държавната агенция за младежта и спорта в лицето на нейния председател госпожа Весела Лечева по-бързо да предоставят и доклада за 2006 г. заедно с конкретни мерки.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Лечева, колеги!
Аз имам определени критични забележки в частта от доклада по отношение на главата за здраве, здравен статус, здравословен начин на живот на младите хора. Същите тези критични забележки преди малко изразих в Комисията по здравеопазване.
Смятам, че трябва да прецизирани много внимателно показателите, що се отнася до детската смъртност – това го уточнихме, както и за майчината смъртност, тъй като тук е направена изключително груба грешка в упоменатите от Вас цифри, госпожо Лечева. Това моля да бъде променено на всяка цена. Това, първо.
Второ. Общата заболеваемост продължава да се задълбочава на високи нива. Аз бих искал да кажа, че текстът в Глава “Здравеопазване” трябва да претърпи в основната си част доста сериозна корекция, както от редакционна, така и от фактологична гледна точка.
Другата основна забележка е по отношение на това, за което говорихме – за меките и твърдите наркотици. Категорично заявявам моето отношение, че тук Държавната агенция за младежта и спорта трябва да издигне здравето, двигателната култура на младите хора на висота. В никакъв случай не може това да присъства в доклада подобно нещо. Остро протестирам срещу присъствието на такива понятия – меки и твърди наркотици - в този доклад. Ние въобще не трябва да говорим за видове наркотици, камо ли за “твърди” и “меки”. Ние не можем да издигаме приоритети сред обществото за видовете наркотици. Това не е работа на Държавната агенция за младежта и спорта.
Категорично моля това да бъде оттеглено от доклада. Забележките ми в Глава “Здравеопазване” са доста сериозни и в този им вид аз не мога да ги приема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Модев, заповядайте, да отговорите на поставените от господин Иванов въпроси. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Тъй като стана ясно, че на заседанието на Комисията по здравеопазване тези бележки вече са били отправени към нашите колеги, искам да подчертая, че по отношение на тази глава, която касае здравната политика и здравния статус на младите хора, като информация основно сме ползвали онова, което ни е било предоставено от Министерството на здравеопазването.
Имайки предвид Вашите бележки, господин Иванов, имаме ангажимент с колегите от Министерството на здравеопазването да коригираме така текста и в частта, където са посочени неточните числа.
По отношение на разграничението между меки и твърди наркотици Вашите съображения ще бъдат взети предвид.
Може би само една скоба бих искал да открия. За нас в Годишния доклад за младежта за 2005 г. основно като проблеми и от гледна точка на социологическото изследване, което беше поръчано, изпъкват два основни проблема. Първият е бурното разпространение на наркотици сред младите хора и една привидна толерантност от страна на младите хора към тези, които употребяват така наречената “мека” дрога.
Ние, макар и да съзнаваме наистина, че в един такъв официален документ такова разграничение не бива да се допуска, но като терминология това съществува сред младите хора като “трева”, и т.н.
По отношение на тази толерантност, мога да кажа, че повече от 40 процента от младите хора декларират, че няма негативни последствия от това, ако те пушат трева.
Вторият основен кръг от въпроси, който изостря нашето внимание, е проблемът, свързан със спада на качеството на обучението и тази тенденция, при която около 20 процента от младите хора се капсолират в рамките на едно социално гето, където няма достъп до модерни технологии, няма достъп до учебни пособия и т.н. Според нас именно към това трябва да бъдат насочени голяма част от усилията и на изпълнителната власт, а и на парламента, тъй като тези негативни тенденции по всяка вероятност, ако не се вземат спешни мерки, ще се задълбочат.
В заключение ще кажа, че ние приемаме бележките, които Вие, господин Иванов, оправихте към нас.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
Заповядайте, госпожо Живкова. Имате думата може би за реплика на господин Модев.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Не, аз по-скоро искам да се обърна към господин Иванов. Вие сте абсолютно прав, господин Иванов, по отношение на проблемите с наркозависимите. Но, така или иначе, по Националната стратегия за борба с наркотиците за 2003 – 2008 г. и Плана за действие “Антидрога” са отговорни не само Държавната агенция за младежта и спорта, а също така и Министерство на образованието и науката, и Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика.
Всъщност освен някакви факти и данни, които ние в момента виждаме в този доклад, досега никой друг нищо не е показал налице. Като че ли няма координация между отделните министерства.
Така че с тези забележки, за които Вие споменахте, господин Иванов, все пак мисля, че бихме могли да приемем Годишния доклад за младежта за 2005 г., защото, така или иначе, Държавната агенция за младежта и спорта е наследила тези проблеми от миналата година. Всъщност това е един обективен анализ на съществуващото положение като цяло на проблемите на младежката политика и това, което е направено и не е направено, и това, което предстои да бъде направено в следващите години, защото това е доклад за 2005 г.
С това обяснение се обръщам към Вас, господин Иванов.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Имате думата, госпожо Богданова. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Ние можем да продължим разговора и, разбира се, че колегата Лъчезар Иванов може да се включи в него с цялата сериозност на проблема, защото такъв проблем има.
На мен обаче би ми се щяло да се уточним по един проблем, отнасяйки се с уважение към това, което Държавната агенция за младежта и спорта е подготвила. Защото този доклад, с който ние разполагаме, може някъде да предизвика коментар по фактическите обстоятелства, които са описани в него. Но този доклад сочи и изводи, и факти, които няма как да не будят тревога, каквито и да се техните количествени измерения.
От тази гледна точка аз ще си запазя една част от проблемите за коментар тогава, когато докладът влезе на заседание на Комисията по образованието и науката – вероятно това ще стане следващата седмица – но ми се иска да изясним следното.
Ние можем да коментираме как трябва да изглежда законът за младежта. Той ще бъде подготвен и ще бъде разглеждан, когато стигне и до нашата комисия. Ще ми се обаче да си изясним следното.
Това е доклад, който внася Държавната агенция за младежта и спорта. Очевидно е обаче, че проблематиката, която е залегнала тук, е обект на дейност и на всякаква интервенция от страна на една голяма група съществуващи ведомства – и на Министерството на труда и социалната политика, и на Министерство на образованието и науката, и на Министерството на вътрешните работи, и на Министерството на здравеопазването, разбира се, но и на един не малък брой неправителствени институции, които работят в тази посока, които имат своите ангажименти в това отношение.
Аз лично имам резерви към идеята законът за младежта – понеже съм го казвала и друг път, сега ще го кажа отново – да разработва основно темата за младежкото представителство. Мисля си, че ние наистина трябва да дадем яснота по този проблем. Да се опитаме да извадим всички възможни механизми, по които младежите би трябвало да участват в тази проблематика. Но твърде важно е да направим принципно ясно и регламентирано вътрешноведомственото, ако щете, взаимоотношение по проблемите на младежта, като изясним кой е водещият в тези взаимоотношения. Мисля, че по тази проблематика това трябва да бъде Държавната агенция за младежта и спорта, независимо от статута й, защото тя по презумпция е създадена като такава. Аз знам, че всяко министерство е изключително ревниво към това, което има като свой периметър на дейност и ние тук като комисия сме се сблъсквали с това. Мисля си обаче, че от този факт никой няма съществена полза.
Защото това, което накрая ще извадим като проблем, той е очевиден – у младите хора респекта към държавата и уважението към институциите е твърде крехко, да не кажа недостатъчно култивирано. Проблемът за толерантността не стои във вида, в който на нас ни се иска да стои. Евроскептицизмът у учениците е очевиден. Мисля, че това са част от изводите, които вие сочите в този годишен доклад и аз нямам никакви аргументи да ги оспоря.
От тази гледна точка, колкото по-злободневно звучи този доклад за младежта, аз мисля, че толкова по-събудени ще бъдат всички структури, които би трябвало да се ангажират с решаването на тези проблеми, включително и гражданското общество - и родителската общност, и общността въобще.
Трябва да преценим начина, по който изводите и фактите в този доклад трябва да станат публично достояние, тоест, да получат по-широка публичност.
Аз ще подкрепя доклада с цялото си разбиране, че той сочи идеи за решаване, но не предвижда всичките възможни практически стъпки, които в рамките на къс срок от време ние всички трябва да се опитаме да направим. Защото вие тук сте записали “Стратегия за образованието”, но аз държа да кажа, че стратегията е в рамките на един минал период. Тук вече говорим за решаване на проблема чрез конкретно приета програма. За пръв път това става в акт на парламента – поне в рамките на училищното образование, с идеята, че можем да правим това за висшето образование. Ние можем да си повтаряме, че ще го правим модерно, но вие сами разбирате, че резултатите не са тези, за които ни се иска да говорим.
Така че ние тук можем да спорим дали трябва да се използва понятието “твърда” и “мека” друга. Но лошото е, че то съществува, то битува у младежката общност и е страшно опасно тогава, когато те самите, разбирайки, че едното е “твърда”, а другото “мека” дрога, колкото и ние да не искаме да си го признаем, казват: “мека” дрога може!
Значи ние трябва да направим всичко възможно да им обясним, че не бива въобще, че оттам се започва. Разбира се, на тази маса няма нито един колега, който да спори по това.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз бих искал да кажа следното. Моите забележки по доклада бяха в смисъл, че докладът на Държавната агенция за младежта и спорта все пак представлява една обществена оценка на нравствено-етичните и социални проблеми на обществото. Това е една оценка.
Аз обаче бих искал да акцентирам вниманието ви върху това, че не бива в доклада да бъде поставена – твърда или мека – дрога на преден план. Затова аз помолих това да бъде оттеглено въобще, защото в дневния ред на обществото не стои въпросът въобще дали дрогата трябва да съществува в някакъв вид – мека или твърда.
От тази гледна точка аз предлагам това да бъде оттеглено.
Аз бих искал да се изкажа в случая вече в качеството си на лекар. Меката дрога е неосъзната. Тя не е осъзната за вредностите, които носи, тъй като тези вредности не идват веднага и ефектът от меката дрога не е такъв, какъвто е от твърдата дрога. Но смятам, че този проблем като социална норма на обществото не стои надневен ред.
Затова аз бих помолил този текст да бъде оттеглен. Аз не бих искал сега тук, пред вас да обяснявам последиците от меката и твърдата друга. Но смятам, че не бива да бъде обект на младежта спорът кое да се предпочита, кое е по-вредно и кое е по-малко вредно. Ние трябва да се стремим това нещо да го избегнем и да насочим приоритетите на този доклад, както се изрази господин Модев, да няма социално гето, в което социално гето да кажем: едното може, другото – не може.
Тези понятия не могат да бъдат налагани на обществото като норма, тъй като този доклад представлява едно огледало. В същото време ние трябва да дадем насоката, както вие добре сте го направили в доклада по отношение на развитието.
От тази гледна точка аз не бих искал думите ми да звучат към вас като порицателни. Напротив, аз искам да изчистим нещата, за да дадем един ясен облик на това, което е в момента и да разграничим нормите, в които ние бихме искали да видим обществото, а не примерно ние да бъдем като един вид съдник: вижте меката, дрога, добре, че е мека, а не твърда.
Общо взето, искам да избягаме от тези понятия, тъй като този доклад, както се изказа преждеговорившата колежка, този доклад действително ще има социален отзвук, в който социален отзвук трябва да избегнем тези моменти, които ще откроят действително реалните проблеми, а именно проблемите по ангажиране на децата след учебните занимания със спорт с оглед избягване на употребата на дрога и всички негативни последици от това младият човек да не бъде ангажиран във всички сфери, включително на трансмисивните полови заболявания – както искате, така го разберете – включително и това, че примерно няма интерес към образованието.
Да, ще заострим вниманието на Министерство на образованието и науката да направи така, щото програмите по различните предмети да бъдат поднесени по един интригуващ съвременния човек начин. Мисля, че това трябва да се откроява в един такъв доклад.
Аз пак казвам, че докладът е добър, но в тази му част, в която аз мога да кажа, че в една или друга степен съм специалист, моля да се направят тези корекции, с което пак казвам, че приемам доклада, но нека да бъдат направени тези корекции. Не може смъртността на 10000 души да дават 19, а тя реално да е 10 – да не изпадаме в подробности – същото по отношение на това “що е обща заболеваемост” и т.н., и т.н.
Не искам да ангажирам повече аудиторията с тази конкретика, но така написани нещата в доклада, ще станем смешни за света, тъй като този доклад, бъдете сигурни, че веднага ще намери своя реален отклик в Европейския съюз. Ще има реакция от страна на Европейския съюз.
Затова, когато вече пишем доклади, трябва да го прецизираме, особено, когато пишем цифри.
Затова нека да не бъде прието като педантичност моето настояване, но заради една коректност или перфектност в изписването както на цифрите, така и на фактите – за дрогата – защото не сме Холандия, за да поставяме въобще в дневния ред на нашето общество дрогите.
Благодаря. Извинявайте, ако съм ви отегчил.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин Иванов.
Заповядайте, господин Модев. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз исках само да направя едно уточнение. Ако правилно сме Ви разбрали, господин Иванов, Вашата реакция по повод на спешните мерки, които са изписани след Глава “Здравеопазване”, там, където ние формулираме законодателно разграничение между разпространението и употребата на мека и твърда дрога, това твърдение да отпадне. Нали така? Да, благодаря.
Дотолкова, доколкото в съдържателната част на самата глава, където ние, така или иначе, сме засегнали темата за меките и твърдите наркотици, ние не можем да я избегнем, защото тя е факт.
Така че, ако това имате предвид, ние ще го коригираме.
По корекцията на цифрите за смъртността – също ще изчистим нещата. Там има техническа грешка. Ще бъде коригирано.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ние ще подкрепим доклада, само ако бъдат извършени тези корекции, за които спомена господин Иванов, относно наркотиците – за меките и твърдите наркотици. Там становището ми повечето от колегите го знаят, защото аз повече от година разработвам една цялостна концепция за излизане в това положение. Концепцията вече сме я разработили и преди две месеца ние я представихме в Комисията по здравеопазване.
Ако наистина сте решили да опазваме децата, нямам нищо против да поговорим по въпроса, защото това е нещо, което – рано или късно – трябва да го започнем и то доста сериозно, без да делим дрогата на “мека” и “твърда”, тъй като обикновено се започва от меките наркотици. Както каза и колегата Иванов, щом торелираме меката дрога, много скоро тинейджърите започват от тях. Те си казват: добре, с твърдите наркотици няма да се занимаваме, започваме с меките, тъй като към тях не може да има зависимост. Но там вече се тръгва по една стълба, една стълба, по която тръгнеш ли веднъж по нея, спирки няма. Спираш се в едно положение, където вече трябва лекар да се намеси или да ти бъде оказана специализирана помощ, за да се спасиш.
Това е моето становище по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата госпожа Кънева. Заповядайте, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаем госпожо Лечева, колеги!
Аз няма да повтарям всичко онова, което и колегите казаха. Особено се присъединявам към думите на госпожа Богданова и господин Иванов.
Бих искала само да обърна внимание на един факт. Вероятно той касае и другите области, но що се касае до образованието и тази национална програма, която ние наскоро приехме, и си мисля, че в Комисията по образованието и науката се чувствахме особено удовлетворени, тъй като наистина се случи нещо добро за нашите деца.
Мисля си, че, ако говорим за една истинска политика или политики по отношение образованието на младите хора, следва наистина всичко, което е посочено и в този доклад, да бъде съобразено с тази програма, за да се види веднъж за винаги, че ние работим, споделяме едно основно разбиране по отношение на младите хора в България, работим в една посока и съответно търсим едни и същи стъпки за решаване на проблемите, които са откроени и тук, в този доклад, а бяха откроени особено и в програмата.
Тук някой от колегите каза да се прецизира формулирането на тези политики по отношение на младите хора и по отношение на тяхното образование, които са залегнали и в програмата за образование, която наскоро приехме.
Защото в противен случай, всички сме свидетели какво се случва. В доклада констатациите са верни, предложенията са чудесни, но в края на краищата нищо не се променя и ние всеки път констатираме едни и същи неща, колкото и да сме се доближили до мерките, които искаме да прилагаме.
И за да не остане отново “островът на пингвините”, предлагам наистина прецизно да бъдат разгледани тези мерки, тези стъпки, които предлагате по отношение на политиката на образованието на младите хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Кънева.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние обсъдихме Годишния доклад за работата с младежта и в Комисията по труда и социалната политика.
Аз искам и тук да кажа, че може би, когато структурирахме правителството на Република България, не знам, твърде много бяха причините, които доведоха до това да няма министерство на младежта и това е едно сериозно отстъпление от онова, което сме постигнали дотук като приоритет на държавната политика по отношение на онази категория от българското общество, от която именно имаме най-много очаквания.
Младите хора са тези, които непрекъснато влияят върху ръста на активната работна сила, върху повишаването образованието сред обществото, върху демографската характеристика на обществото, върху изявите ни и в сферата на спорта, и на всички други дейности, в които България жъне успехи.
Позволявам си да направя само един малък разрез на реализацията на младите хора в сферата на заетостта. Ще видите, че това, което се опитват да направят специалистите в Държавната агенция за младежта и спорта, за да може наистина да има закон за младежта и той в една следваща стъпка да бъде реализиран от едно министерство, за да има тази структура съответния ранг. Това е много важно.
Колко много пари влага държавата в образованието на младите хора, а като погледнете структурата на безработицата, ще видите, че като че ли най-много са реализирани хората с висше образование, но те са реализирани навън. Най-много от групата на безработните млади хора в България са тези, които са с основно и средно образование, те са от ромската общност, те са от маргинализираните структури, сред които, за съжаление, отпадащите от училище са много, хората, които не се грижат за своята квалификация вече стават прекалено много.
Така че смятам, че приемайки този доклад, който наистина е много обективен, много точен, даже бих казал – и критичен, и гледа с поглед много напред, трябва да дадем подобаващото на тази институция, за да можем да я натоварим съответно и с много повече отговорности. Защото в тези рамки, пределите на възможностите й не са тези, които очаква и може да възложи.
Затова бих апелирала, когато станем готови със закона, не само да се мъчим да разпишем всяка една от структурите или институциите, които имат връзка с младежта, да намерят своето място, а да изтеглим като приоритет работата с младите хора и да я възложим на едно министерство така, както подобава на една държава, която се грижи за бъдещето си.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Панева.
Аз се радвам, че точно по времето на предишното правителство ние направихме Министерството на младежта и спорта. За съжаление, този ранг сега беше смъкнат. Когато аз бях сред хората, които писаха навремето мотивите защо трябва да бъде министерство, се радвам, че тогавашният премиер възприе идеята за повишаване ранга на Държавната агенция за младежта и спорта.
Има думата господин Стоилов, който е експерт към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, иска да вземе думата.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Лечева, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз съм – може така да се каже – от двете страни на барикадата – в качеството си на експерт и съветник в уважаемата комисия, а в Държавната агенция за младежта и спорта съм президент на Българската федерация по самбо.
Искам да кажа във връзка с предишното си изказване, хората – спортисти и не само спортното общество, защото всички знаете, че спортът е и социална политика, действително с усилията на всички, които присъствате тук, ако успеем да върнем статута на спорта, а естествено и на младежта, защото без младеж, няма спорт. Всички знаете как върви по веригата.
Имам молба от всички спортисти – самият аз съм бивш европейски шампион – и тъй като в момента целта, която имам в Българската федерация по самбо, а и всички мои колеги от другите спортни организации, е да съберем тези малки момчета и момичета, които са на улицата. Много пъти в тази комисия говорим какво правят нашите деца, защото и аз, и вие имаме малки деца, кои са повече пораснали, кои – по-малко, и ако не е този спорт, не говоря за спортовете само за високо спортно майсторство, а говоря за спорта на всички етапи, винаги можем да направим нещо като държава.
Затова аз самият ще положа грижи, което зависи от мен, и всички спортни и младежки организации, които се занимават с децата ни, да издигнем нивото на Държавната агенция за младежта и спорта до Спортно министерство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: А аз Ви благодаря.
Преди да дам думата, ако някой друг още иска да каже нещо, искам и аз да кажа няколко думи, тъй като тук, в доклада видях засегната темата за Националния младежки съвет.
Ние с господин Модев участвахме, както е записано, през м. ноември 1997 г. в създаването на Националния младежки съвет на България. Той все още съществува по регистрация и аз се водя член на Управителния съвет на този Съвет. Дори и господин Камен Костадинов, който е народен представител от ДПС, също е член на Управителния съвет.
Надявам се с общи усилия, дори мисля, че и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта би могла да участва като паратньор във възстановяването на този съвет, наистина това е много важно за България – да бъде пълноправен партньор на Европейския младежки форум, който е структурата, която е “шапка” за тези младежки организации.
В това отношение България изостава много. Би трябвало този Национален младежки съвет да бъде партнираща организация на Държавната агенция за младежта и спорта и през него да минават доста от инициативите, които правят българските младежи.
Още по-голяма е необходимостта в момента именно за тези регионални младежки съвети, които трябва да бъдат създадени, защото те биха могли да поддържат – както с господин Модев сме си говорили – евентуално създаването на едни младежки информационно-консултантски центрове, които наистина според мен от началото на следващата година трябва да заработят много добре, защото България, влизайки в Европейските структурни фондове, много от тях са насочени в областта на социалната сфера.
За да можем да задържим ние младите хора на България и то в по-бедните области, това е начинът ние да ги информираме как се правят бизнес-проекти, как се теглят кредити, как се кандидатства по тези фондове. Така че този аспект аз смятам, че дори бихме могли да направим специално заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, където, господин Модев, да подкрепим Държавната агенция за младежта и спорта евентуално в искане на допълнителни средства за създаване на тези младежки информационно-консултантски центрове за отпускане на специални щатове, където да бъдат назначени именно хора.
Това наистина трябва да стане от 1 януари 2007 г., защото наистина в този аспект бихме изостанали страшно много. Ще се получи проблемът, който вече съществува в Гърция, а именно две трети от населението на Гърция да е съсредоточено в двата големи града – Атина и Солун, което в България започва да се оформя по един или друг начин.
Тоест, ние трябва да намерим съответната мотивация младите хора да останат в градовете, където са се родили, а това става именно, както са насочени Европейските структурни фондове, една голяма част от тях са насочени в областта на гражданското общество, именно неправителствена организация или фирми, които са в малкия и среден бизнес, да могат да кандидатстват по тази линия.
Ако отидете например в една малка община или малък град, никога не можете да намерите човек, който да знае точно какви са тези фондове, как се кандидатства за тях. А младият човек се интересува страшно много от това.
Именно това е начинът ние да подпомогнем изграждането на средната класа в Република България – с малките и средни предприятия.
Видях в доклада записано за младежките домове. За съжаление, по времето на Иван Костов бяха или продадени много от тях, или бяха предоставени на общините, които отново продадоха тези домове. Според мен би било доста трудно възстановяването на функциите на тези домове точно в сферата, в която те се занимаваха в предишните години.
Според мен по-практично е да се съсредоточим именно върху тези младежки информационно-консултантски центрове, които да бъдат под “шапката” на Държавната агенция за младежта и спорта и наистина да поискаме, ако и вие прецените, да направим специално заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в тази сфера. Комисията може да излезе с едно решение в подкрепа на искането на Държавната агенция за младежта и спорта за целеви средства в тази сфера.
Благодаря ви.
Има ли други въпроси, коментари?
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам съвсем накратко, първо, да ви благодаря за отношението ви и за добрата и конструктивна дискусия, която се разви по съществото на доклада.
Действително последните изречения, които каза господин председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, са много важни за запазването и създаването на новите младежки и информационно-консултативни центрове. Неслучайно ние вече сме разработили такава програма, която ще стартира от 1 януари 2007 г. Надяваме се, че когато защитаваме бюджета, ще бъдат подкрепени и от комисията средствата, които ние сме планирали за реализацията на тази програма. Тя има за цел именно създаването на тези младежки центрове, които да са в полза на младите хора за доставянето на информация, за съответни консултации и т.н.
Разбира се, вярно е, че много от голямата база, изградена навремето, почти е преминала в частни ръце, тя има най-различен статут. Но са запазени 22 младежки дома, които, разбира се, ние се опитваме чрез програмите на Държавната агенция за младежта и спорта да запълним с дейности и тези центрове наистина да бъдат зона за младите хора, където те наистина ще могат много и най-различни свои интереси да задоволят. Затова освен различните дейности, които ще развиват тези центрове, те да бъдат и информационни центрове, които да ги подпомагат във всяко едно отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Колеги, ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване на годишния доклад.
Моля, гласувайте така предложения доклад заедно със забележките, които се направиха, като предложим на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г.
“За”- 9, “против” и “въздържали се” – няма.
Решението е прието с пълно единодушие.
Колеги, забележките, които бяха направени по време на дискусията, ще бъдат отразени в доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, който аз ще прочета в пленарната зала.
Благодаря на всички гости и колеги за активното участие в заседанието на комисията.
С това закривам днешното заседание.
(Закрито в 17,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)