На 3 август 2006 година се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на доклад на Сдружение “Детство без сълзи” на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-104, внесен от народните представители Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова на 25.07.2006 г.

---

На заседанието присъстваха:
Яна Димитрова – изпълнителен член на сдружение “Детство без сълзи”;
Светла Иванова – говорител на ВСС и член на сдружение “Детство без сълзи”;
Весела Банова – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето;
Диана Костадинова – експерт в Държавната агенция за закрила на детето;
Ася Масърлиева – експерт в Министерството на правосъдието, дирекция “МПМО”;
Андон Шамандуров – експерт към КВДМС;
Александър Колевски - Асоциация на демократичните синдикати;
Янко Янчев – Национално обединение за граждански контрол върху институциите.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Светослав Спасов.


- о –

ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявеният дневен ред на заседанието е:
1. Представяне на доклад на Сдружение “Детство без сълзи” на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-104, внесен от народните представители Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова на 25.07.2006 г.
подлагам на гласуване дневния ред. който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с широкия вече обществен интерес и разразилия се скандал след изявленията и на федерацията по лека атлетика относно отдаването под наем на зала “Фестивална” внасям предложение за свикване на извънредно заседание на нашата комисия във вторник другата седмица, на което да разгледаме цялата процедура по обявения конкурс за отдаване под наем на зала “Фестивална”, на което заседание да бъдат поканени министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, госпожа Божикова като председател на “Академика 2000” ЕАД и представители на ръководството на федерацията по лека атлетика. Благодаря.
Смятам, че основанието за свикване на такова извънредно заседание е доста голямо, след като медиите вече не спират да изнасят информация по темата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Имате претенции по отношение на датата – искате този вторник, така ли?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Предлагам да видим дали да е във вторник или в сряда, в зависимост от програмата на министъра. Ако той не може във вторник, а може в сряда, ще го проведем в сряда. Просто да не уточняваме деня, само да кажем, че ще свикаме извънредно заседание.
ВАНЬО ШАРКОВ: При всички положения трябва да бъде преди четвъртък, защото в четвъртък изтича срокът за подаване на документите по този конкурс.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Нека да го оставим отворено – вторник или сряда, в зависимост от програмата на министъра, защото е най-добре да присъства министърът. А аз не мога да кажа, че той ще бъде свободен във вторник от 16 часа или в сряда. Да го оставим отворено.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съгласен съм.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: По-добре е да бъде във вторник.
ВАНЬО ШАРКОВ: При всички положения трябва да бъде във вторник или в сряда.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Вторник с резервен вариант сряда.
Който е съгласен с това предложение за свикване на извънредно заседание на комисията във вторник или в сряда, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ако може сътрудниците на комисията да изискат до вторник да ни бъде предоставена документацията по обявения конкурс, информация и т.н., за да бъдем запознати.

ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАД НА СДРУЖЕНИЕ “ДЕТСТВО БЕЗ СЪЛЗИ” НА ТЕМА “ОПТИМИЗИРАНЕ НА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА, ЖЕРТВИ И СВИДЕТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА”
Давам думата на госпожа Яна Димитрова, изпълнителен изпълнителен член на Сдружение “Детство без сълзи” да представи доклада, който е подготвен, а ако може, с няколко думи да каже и за срещата, която беше проведена.
ЯНА ДИМИТРОВА: Имате предвид представянето на проекта?
Представяне на доклад на Сдружение “Детство без сълзи” на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”
Да. Заповядайте.
ЯНА ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да ви благодаря за това, че ни поканихте днес тук, за да можем да изложим пред вас резултатите от нашия проект, тъй като смятаме, че те са изключително важни. Още повече, че докато изчаквахме тук, видях, че колегите са подготвили и вероятно ще обсъждате и промените в Наказателния кодекс.
По тази причина ще обърна малко реда на моето изложение.
В резултат от провеждането на проекта стигнахме до няколко много важни заключения, включително и систематизирахме препоръки относно законодателни промени, още повече именно в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, които, макар и скоро да беше приет Наказателно-процесуалния кодекс, за съжаление по никакъв начин не са отразени.
Ще направя кратък преглед на това какъв беше предметът на нашия проект.
Основната цел на проекта е да се покаже следното. Тъй като повечето от членовете на организацията са юристи, беше ясно, че гаранциите за защита на деца – жертви и свидетели на наказателния процес в нашия Наказателно-процесуален кодекс са общо взето формални и на практика, ако трябва да сме честни, ги няма.
В този смисъл, освен преглед и анализ на сега действащото законодателство, което, пак повтарям, е много бедно, си позволихме да направим едно анкетно проучване измежду магистрати, от една страна, и, от друга страна, между родители, произволно избрани на територията на цялата страна.
На първо място, това, което за съжаление от нас беше очаквано, и анкетите го потвърдиха, беше, че магистратите не проявиха особен интерес към тази материя. Като пример мога да посоча това, че от разпратените на територията на град София анкети, ако може това да бъде посочено в процентно изражение, от представителите на прокуратурата бяха представили своите анкетни листа около 90 процента, а от представителите на съда – не повече от 20 процента. Същото важи и от представителите на следствието.
Тъй като проектът започна преди да влезе в сила новият Наказателно-процесуален кодекс, за съжаление не покриваме дознателския апарат, но имаме наблюдение също и върху неговата дейност в тази посока.
Заключенията от анкетите са много интересни. Аз няма да се спирам в подробности на тях. Те са отразени в доклада. Но в най-общи линии магистратите признават, че действително правната уредба е недостатъчна и на практика всички те работят общо взето на лични познания и от житейския опит, който имат, тези от тях, които са родители и прилагат опита си на родители в работата си с децата.
Сами разбирате, че това е крайно недостатъчно.
Отделно от това много важен момент е, че нямаме специално обучение за магистрати, които работят с деца. Има в международната практика примери за създаване на детски съдилища. Разговаряли сме и с представители на Агенцията за закрила на детето, които също споделят нашето становище от тази гледна точка. Естествено тази идея би могла да претърпи някакви промени в посока на това да не е отделно, специално съдилище, тъй като нашата Конституция забранява специални съдилища. Но в този смисъл би могло да се помисли нещо за специализирани съдебни състави, които да работят с деца.
В сегашната редакция на Наказателно-процесуалния кодекс единственото, което е посочено по отношение на дознателите като орган на досъдебното производство, е, че за дела, при които извършителят е непълнолетен, дознателят трябва да има специална квалификация.
Що се отнася обаче до дела, в които пострадалите, болшинството от свидетелите и основният свидетел са деца, такова изискване не съществува.
Макар да има изискване даже за извършителите – непълнолетни, дознателят да е със специално образование, това изискване също не се спазва, тоест, това е мъртъв текст и не се прилага.
Това, на което искам да обърна вашето внимание е, че макар и в Закона за закрила на детето да има текст, който да регламентира участието на деца в съдопроизводството, за съжаление този текст е неприложим към нормите на наказателното съдопроизводство, тъй като Наказателно-процесуалният кодекс като по-висша степен съответно поглъща нормите на Закона за закрила на детето и той не би могъл да бъде приложен.
По отношение на Наказателно-процесуалния кодекс, правилата за разпит на малолетни и непълнолетни са дефинирани в един член – чл. 140 от НПК, в който се посочва, че при разпит на малолетен трябва да присъства психолог, педагог или родител по преценка на водещия разследването, а за непълнолетните – само по преценка на водещия разследването може да присъства някой от тези изброени лица.
Сами разбирате, че в този случай решението е чисто субективно – на този, който води разследването, а при положение, че това е човек без специална подготовка, на практика излиза ,че и този текст също се прилага формално.
От друга страна, психолозите и психиатрите, които участват при разпитите на деца в съдебна зала или в досъдебното производство, са същите тези психолози и психиатри, които участват, когато се налага да се правят експертизи на възрастни лица.
Това се явява недопустимо, по простата причина ,че си има цял отрасъл в психологията, съответно в психиатрията, които се занимават с проблемите на деца.
Нашият закон формално разделя децата в две групи – малолетни и непълнолетни. Но за разлика от тях, психолозите и психиатрите разделят децата в четири групи, което има значение, тъй като става въпрос за тяхното психо-физическо развитие, и съответно методиките, с които от едно дете може да се извлече максимумът и в същото време по безспорен и категоричен начин неговите интереси и права да бъдат защитени.
В този смисъл, от всичко, което прегледахме и от анкетите, които направихме, стигнахме до извода, че точно нерегламентираните начини и механизми, по които може да бъдат защитени правата на децата, водят до това родителите масово да отказват техните деца да бъдат участници в наказателни процеси. Основната причина, която всички те изразяват в проведената анкета, е, че страхуват – страхуват се от това, че децата им трябва да се изправят в съдебната зала срещу защитника и срещу подсъдимия.
Ще си позволя да направя едно малко отклонение. Тъй като аз съм адвокат по професия, случва ли сме, даже коментирахме с колежката от Агенцията за закрила на детето, да участвам в процес, в който и подсъдимият е непълнолетен, и свидетелите – около 30 на брой, са непълнолетни. А работата на защитника е направи всичко възможно да накара по някакъв начин тези деца да кажат истината, тоест да ги подложи на някаква манипулация, която в този възрастов диапазон е много опасна.
Така че за съжаление препоръките, които са много – в интерес на истината европейското законодателство има страшно много документи, които касаят точно това, участието на деца в съдопроизводства и третирането им като свидетели, всичките тези документи са с препоръчителен характер. Тоест те не са задължителни и не подлежат на ратификация. На практика се оказва, че това ,което не е задължително, някак си никой не му обръща внимание и то остава настрани, въпреки че европейската практика е достатъчно богата и много лесно би могла да се реципиира в нашето законодателство.
Ние открихме много пропуски, разработихме много модели на варианти за промени в тази насока, като се спряхме на няколко, които смятаме, че в момента са най-важните.
Първият от тях е задължителна специализация на органите, които работят с деца, тоест специфично образование.
Второ, задължително експертите, които работят по съответните наказателни производства с деца, да са също със специално образование, насочено към малолетни и непълнолетни.
Имаме една идея и се надяваме да можем да я реализираме, за създаване на специални стаи за разпит по европейски образец – това са стаи и помещения, които се намират на територията на съдебните учреждения, само че са оборудвани и изобщо не изглеждат като съдебна зала, а изглеждат като една обикновена стая във весели цветове, вътре да няма тоги, да няма тази строго формална обстановка, която съпътства един наказателен процес и тази стая да се използва само за разпит на деца.
От друга страна, и това ще бъде нашият апел към вас като хора, които имат право на законодателна инициатива, е по възможност да се ограничи броят на пътите, при които едно дете – свидетел трябва да се явява и да бъде разпитвано. Има механизми, ние сме ги изложили, като например да се изготвят видеозаписи, които да могат да се ползват като доказателство в съда, да не се налага детето да се явява в съдебната зала, да не се налага да отговаря пряко на въпросите на защитата на подсъдимия и на другите участници в процеса. Тези въпроси, с оглед обезпечаване на нормалното провеждане на наказателното производство, могат да стават писмено, могат да стават с друг вид конферентна връзка и т.н., тоест по начин, щадящ този малолетен или непълнолетен участник в процеса.
Аз съм убедена, че по този начин полза ще има и самата наказателно-правна репресия, защото ще може в максимален обем да се ползва качеството на този свидетел, да бъде годен свидетел и да даде точни и обективни показания за това, което е възприел.
Аз съм убедена, че и при по-подробен преглед и на европейското законодателство, и на това, което е отправено като препоръки за промяна в нашето законодателство, макар и незадължителни, ще се намерят много подходящи мерки, които могат да бъдат приложени в съответния закон и съответно в самото съдопроизводство.
В нашия Наказателно-процесуален кодекс, наред с това са регламентирани други защитни механизми по отношение на непълнолетните, включително фигурата на анонимния, защитения свидетел. Но на практика за нас се явява абсолютно недопустимо нормите, които регламентират защитата на възрастните, да са абсолютно еднакви и да се прилагат по отношение на непълнолетни и малолетни. Тоест би могло в тази посока да се направи също много с оглед промяната и специалната фигура на защитения малолетен или непълнолетен свидетел.
В общи линии това бяха насоките и изводите от проекта. Слава богу, ние срещнахме отзивчивост и от колегите от Института по криминология и криминалистика, и от колегите от Института по психология на МВР, тъй като те имат богат опит с деца – свидетели, жертви на престъпления.
В общи линии това бяха насоките на проекта. Представили сме на вашето внимание всички препоръки за изменения.
Ако има някакви въпроси, бих могла да отговоря.
Представяне на доклад на Сдружение “Детство без сълзи” на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”
Благодаря Ви.
Представяне на доклад на Сдружение “Детство без сълзи” на тема “Оптимизиране на механизмите за закрила на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления, участници в наказателните производства”
Колеги, имате думата за въпроси. Мисля, че за първи път в комисията се поставя подобен въпрос. Вчера дори имаше една среща, пак с представители на неправителствени организации, където поставиха темата за подобни детски съдилища, обаче на този етап това просто е невъзможно.
Но така или иначе според мене за колегите беше интересно да получат тази информация. Това са все пак инициативи, които са полезни. Ако някой от колегите иска да вземе отношение, има думата.
Давам думата на госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си давам сметка, че текстът в закона за закрила на детето не кореспондира със записите в Наказателно-процесуалния кодекс. И заедно с това си давам сметка, че интервенцията ни върху действащото законодателство, което в момента е в процес на трансформиране, все пак има някакви ограничени възможности днес и сега.
Ясно е, че не става дума за едно решение, което трябва да вземем бързо, но за едно необходимо решение, което не е проблем само и единствено на законов запис. И мисля, че това, което Вие казахте, всъщност визира един друг проблем – дали ние ще възложим работата на специализирани състави за работа с деца със запис в закон, дали ще предпишем, пак със запис в закон, провеждането на такива процедури, които да щадят децата, по начина, по който Вие ги предлагате, е едната страна на проблема.
Другата обаче не е документалната страна на проблема, тя е действащата практика.
Защото преди малко съвсем основателно споменахте, че има записи, които имат подобен смисъл, които продължават да стоят мъртви в практиката на нашите правораздавателни органи.
На мене ми се струва, че вероятно има не по-малко смисъл в това, което вие сте заложили като точка първа и ако щете, като малко повече говорене и интервенция върху работата на тези органи, когато става дума за практики, свързани с работата с деца. Защото обучението е едната страна на проблема. Другата страна на проблема е желанието на тези органи, в които има и съмнение, има и притеснение, да гарантират на свидетеля, най-вече на детето един относителен комфорт, дотолкова, доколкото проблемът е общ – че той има смисъл тогава, когато от това дете може да се извади всичко като знания и информация, това, което е получено, да бъде уредено така, че да тежи в съда като доказателство и детето, разбира се, да не бъде травмирано повече от това, което вече му се е случило.
Аз си мисля, че в Института по психология на МВР, където действително психолозите са психолози, които работят и с възрастни, а няма специалисти по детска психология, каквато очевидно е наложителна, трябва да приемат една подобна потребност, която в края на краищата е практика. С децата работят детски психолози.
Аз много добре разбирам каква е разликата между двата вида техники и си давам сметка, че това е нещо, което не е необходимо да бъде уреждано със закон. то просто е практика, която трябва да бъде наложена с действаща необходимост. Въпросът е как да намерим този механизъм, че да я приемем като наложителна.
Това е според мене големият проблем, който ще извади на показ действащи или недействащи текстове в закона. И си мисля, че по този проблем трябва да бъде ангажирана една по-широка общност от хора, които работят в тази посока и които биха проявили разбиране към подобен проблем.

ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Наистина някои от нещата според мене биха могли да бъдат решени и от страна на институциите. Не е задължително всичко да е в закон.
В този смисъл след това заседание аз ще информирам за проведената среща министрите на правосъдието ,на вътрешните работи, шефа на Националната следствена служба, главния прокурор и председателя на Държавната агенция за закрила на детето за това, че е проведена подобна среща и препоръките, които давате във вашия доклад, също ще ги приложим, така че те да обърнат внимание на това, което вие поставяте като проблеми.
Ако имате някакви конкретни идеи като текстове, понеже разбрах, че голяма част от вас са юристи, бихте могли да ни предоставите предложения в писмен вид точно към кои членове смятате, че тези предложения биха могли да влязат, и да ги дадете на нашия екип в комисията.
Има ли други желаещи за изказване? – Няма.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 654-01-104, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА, ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА И НАДЯ АНТОНОВА НА 25.07.2006 Г.
Разбрах от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов, че там се обсъжда Наказателният кодекс, като идеята беше евентуално вашите предложения да влязат към сега разглежданите текстове на Наказателния кодекс и те да бъдат предложения на комисията. Но информацията, която имам до този момент, е, че не се е стигнало до тези точки. Това не пречи нашата комисия да разгледа вашите предложения и евентуално да ги подкрепи.
Имате думата, госпожо Живкова, да запознаете комисията.
Уважаеми колеги! Законопроектът включва изменение и допълнение само в членовете, които се отнасят до престъпления срещу деца. Те са предимно в разделите “Трафик на хора” и “Престъпления против младежта”.
Предложенията са направени в 14 параграфа и засягат по реда на параграфите следните теми:
Склоняване към самоубийство на непълнолетно лице – чл. 127, ал. 1;
Противозаконно лишаване от свобода на бременна жена, малолетно и непълнолетно лице – чл. 142 ал. 2 и ал. 3, ако е извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето;
Към извършител на действие срещу лице, навършило 14 години, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление;
За изнасилване с тежки последствия;
Срещу извършител, който въвлича малолетни в развратни деяния;
За отвличане на лице, ненавършило 18 години и с цел предоставяне на развратни действия извън границите на страната;
Срещу създатели и разпространите на порнографски материали, когато използват за тях малолетно или непълнолетно дете;
Срещу продажба на дете зад граница от напуснала страната бременна жена;
Срещу изтезание на малолетно или непълнолетно лице;
Срещу скланяне или принуждаване на малолетно или непълнолетно лице към престъпление или проституция;
Ако са настъпили вредни последици, срещу извършител, който системно използва за просия лице, намиращо се под негова грижа – чл. 89, ал. 1 и ал. 2 – когато извършителят е родител или настойник;
Срещу родител, придружаващ свое дете, ненавършило 16 години, да заживее съпружески с другиго – чл. 190;
Срещу родители или сродник, получили откуп да разреши лице под 16 години да заживее съпружески с другиго;
Срещу лице, което предостави огнестрелно оръжие на непълнолетно лице, с което той извършва самоубийство, убийство или нанесе другиму тежка телесна повреда.
Основанията за тези предложения са посочени в мотиви към законопроекта. Те съответстват на принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето и на поставените от мониторинговия доклад на Европейската комисия изисквания за законодателни мерки срещу трафика на хора и продажбата на деца.
Те са в съответствие и с изискванията на гражданското общество, които са поставени в отворено писмо от десет неправителствени организации, обединени от инициативен комитет на настоящите и на бъдещите български майки в тяхна декларация – “т. 18 – драстично увеличаване на размера на наказанията по Наказателния кодекс, когато са пострадали деца”.
По същество измененията се състоят в увеличаване на размера на наказанието в случаите, когато пострадалите са деца; въвеждане на глоба в случаите, когато извършителят цели облагодетелстване, и в нови текстове по отношение на спиране продажбата на деца и действия, при които се застрашава техният живот, физическото и психическото им здраве.
Тъй като в измененията по Наказателния кодекс, които в момента се разглеждат на второ четене в Комисията по правни въпроси, горните предложения не са включени, освен едно, което е постъпило наскоро - на 27 юли, като предложение в частта по ал. 3 на чл. 59, ние предлагаме този законопроект и смятам, че е добре комисията да подкрепи законопроекта.
Ако междувременно Комисията по правни въпроси вземе решение да включи нашите предложения, защото ние дадохме съгласие за това като предложения на Комисията по правни въпроси, за да може да се приемат по-бързо тези изменения, вече ще се разгледат на второ четене в пленарната зала в най-скоро време. Благодаря.
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-104, внесен от народните представители Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова на 25.07.2006 г.
Ние сме обсъждали на няколко пъти в нашата комисия този въпрос.
Искат ли колегите да вземат отношение? – Няма въпроси и желаещи за изказване.
Предлагам да гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Светослав Спасов)