Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24.01.2007 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители на 08.02.2007 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№
На 1 март 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24.01.2007 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители на 08.02.2007 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.
*
* *
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявеният дневен ред съдържа една-единствена точка:
1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24.01.2007 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители на 08.02.2007 г. за първо четене.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24.01.2007 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители на 08.02.2007 г. за първо четене.
2. Разни.
Официални гости на днешното заседание са: госпожа Весела Лечева – председател на ДАМС, господин Иван Леков – заместник-председател на ДАМС, господин Минчо Коралски – председател на Агенцията на хората с увреждания, доц. Лазар Каменов – всеки момент ще дойде – заместник-ректор на Националната спортна академия. Също така присъстват и много други експерти от ДАМС, както и един дълъг списък от олимпийски и световни шампиони, на които сме дали възможност също да присъстват на днешното заседание, както и представители на медиите.
Колеги, материалите за днешното заседание са раздадени предварително. Всички разполагате с тях, със законопроектите и със становището на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание по проекта на Министерския съвет. Имаме уверението на Консултативния съвет по законодателството, че до 5 март ще ни дадат и своето становище по законопроекта, внесен от мое има и група народни представители.
В същото време трябва да кажа, че по законопроекта, внесен от мен и групата народни представители, има становище от Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите. Надявам се, че също разполагате и с тях.
Сега бих искал да дам думата на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Весела Лечева да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, който е внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел да актуализира и да подобри законовата регламентация за осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
Направените предложения са в следните основни направления.
Най-важните промени са свързани с подобряване законовата регламентация на спортните бази и съоръжения. Това е един много голям, основен и сериозен проблем в българския спорт. Опитали сме се в специалния закон за спорта да направим един специален, преференциален режим за спортните имоти спрямо общия ред за разпореждане с държавна и общинска собственост.
С оглед специфичния характер на спортните имоти се въвежда и специален режим по отношение на тяхното ползване. Увеличен е срокът за предоставяне за ползване на спортните имоти – публична държавна и общинска собственост – за срок до 10 години. Предвидени са преференции за ползване на спортните имоти от спортни организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с обществено полезна дейност. Направено е разграничение за ползване на спортните обекти и съоръжения с оглед субектите, като с предимство ще се ползват спортните организации.
Запълнена е и празнотата в действащия закон, като са регламентирани предимствата за спортните организации при ползването на имот. Ограничена е възможността за промяна предназначението на спортните имоти и запазване на същите, независимо от вида държавна или общинска собственост. С това се цели запазване на спортното предназначение на съществуващите спортни имоти.
Във връзка с новоприетия Закон за концесиите се предоставя правота на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да внася предложения за предоставяне на концесия за спортен обект – държавна собственост. Предложението е в съответствие с основните функции на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, регламентирани в чл. 8, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, в който е записано, че председателят ръководи, координира, контролира осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм.
Премахната е възможността за отчуждаване на държавни или общински терени, предназначени за строителство на спортни обекти и съоръжения.
Второто направление е допълването на терминологичния апарат с оглед създаването на тълкувателна яснота на понятието “спорт” в съответствие с европейската харта за спорта. Въвежда се терминът “хора с увреждания” във връзка с промяната на законодателството, като отпада терминът “инвалиди”.
Това са накратко промените, които са описани в нашите мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Може би всички сме участници в последните дискусии в последните две – три седмици по отношение на промените в Закона за физическото възпитание и спорта. Бяха изразени много становища и мнения по отношение на промените.
Аз смятам, че и вие като народни представители, и ние трябва да отчетем факта, че спортът е специфична дейност и че трябва да се отдаде дължимото, да се изрази спецификата по отношение ползването и разпореждането със спортните терени и бази и да се вземе предвид тази специфика на дейността, която ще бъде извършвана на тези спортни бази и съоръжения.
Ние сме се опитали да дадем този преференциален режим с оглед на тази специфика. Ако, разбира се, законодателят я доразвие, ние най-малко ще бъдем противници на това да ограничаваме развитието на спортната дейност и развитието на спортните съоръжения, намирането на по-добри възможности и условия за инвестиции в тях.
Затова ще ви помоля да вземем предвид всички тези техни предложения, които бяха чути и които бяха дискутирани на последните кръгли маси и на дискусиите със спортни организации, с футболни клубове. Да се вземат под внимание и техните виждания в тази насока. Но, разбира се, ние искаме в крайна сметка всички тези наши желания и очаквания да се случат и да бъдат много ясно записани условията и начинът на контрола по отношение ползването и стопанисването на спортната база.
Днес постъпиха още едни промени, които постъпиха от Футболен клуб ЦСКА. Ще ви ги оставя като материал, който да вземете под внимание при обсъжданията и дискусиите в следващите заседания на комисията.
Сега мога да отговарям на въпроси по отношение на нашия законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Лечева.
Аз пропуснах един много важен гост, който присъства днес на нашето заседание – господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Като вносител на втория законопроект ще представя на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 754-01-25, който внесохме с колегите д-р Лъчезар Иванов, д-р Ваньо Шарков, госпожа Мария Ангелиева, госпожа Маргарита Кънева и госпожа Снежана Гроздилова на 8 февруари тази година.
С предложения законопроект предлагаме изменения и допълнения в Закона за физическото възпитание и спорта в следните насоки.
1. Въвеждане на изискване към юридическите лица с нестопанска цел, подпомагани от държавата, за осъществяване на спортна и младежка дейност, да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
2. Създава се задължение за държавата общините да осигуряват условия за развитие на публично-частното партньорство.
За първи път предлагаме подобен текст. Надявам се между първо и второ четене този текст да бъде доразвит с подкрепата на колегите, членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Между другото, текстът е заимстван от една концепция, представена от Министерство на финансите за обсъждане по принцип на Закона за публично-частното партньорство.
3. Допълваме отговорностите на държавата и общините по проблемите на младежта при участието на младежите в доброволчески дейности.
4. Създава се задължение за Министерския съвет да отчита изпълнението на Националната програма за развитието на физическото възпитание и спорта пред Народното събрание.
Такава програма примерно предлагаме ежегодно да се представя за младежките дейности.
5. Създават се условия за държавно финансиране на физическото възпитание и спорта, като се определя минимален размер на средствата, които се предоставят ежегодно за целта от държавния бюджет на Република България.
6. Предлага се да се създаде Национален спортен съвет като консултативен орган към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, като в състава на съвета влизат представители на всички лицензирани спортни федерации и национални спортни организации по олимпийските видове спорт, ректорът на Националната спортна академия и представител на Националното сдружение на общините в Република България.
В правомощията на Съвета е изготвянето на становища по проекти на нормативни актове в областта на физическото възпитание и спорта и годишния проектобюджет за физическото възпитание и спорта, подпомагане на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта при изработването, реализирането, отчитането и изпълнението на Националната програма за развитието на физическото възпитание и спорта.
Идеята за този съвет е заимствана от няколко европейски държави като Испания, Ирландия и др. С колеги от комисията се срещнахме с представители на Ирландския национален спортен съвет. Там наистина работят изключително добре и техният опит е добре да се използва.
7. В Глава трета на законопроекта се определят функциите на обединените спортни клубове, които до този момент не са разписани на законово ниво.
8. Определя се структурата на спортните организации.
9. Разширява се и се детайлизира нормативната уредба относно лицензирането на спортните федерации и националните спортни организации.
10. Прецизира се правната уредба на практикуването на физическото възпитание и спорта в училищата, във въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи.
11. Предлагат се изменения в организацията на работата и субектите, развиващи дейност в областта на социалния туризъм.
Тук изключително важен е и въпросът именно за бъдещето на базите на Българския туристически съюз, на туристическите дружества.
12. В Глава шест от законопроекта “Спорт за високи постижения” се предлагат изменения, с които се прецизира статутът на лицата, картотекирани като спортисти-аматьори или като професионални спортисти.
13. Прецизира се уредбата за осъществявания медицински контрол.
14. С предложените текстове за изменения и допълнения в Глава десета “Спортни обекти и съоръжения” с оглед специфичното предназначение на спортните имоти се правят следните изменения:
- определят се спортните обекти и съоръжения с национално значение, като същите изчерпателно се изброяват в списък-приложение към закона;
- предлага се статут на спортни обекти и съоръжения с национално значение да се предоставя на имотите, дадени за стопанисване и управление на Националната спортна академия;
- създава се възможност спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост – да се предоставят за възмездно ползване при условията и реда на Закона за концесиите, като се дава възможност с предимство при получаването им да се ползват лицензираните спортни организации или техни членове.
- създава се забранителен текст за разпореждане със спортни обекти и съоръжения-честна държавна и частна общинска собственост.
15. В глава единадесета “Финансиране” се правят следните изменения:
- предвижда се възможност за финансиране със средства от държавния бюджет на провеждането на европейски и световни първенства, чийто домакин е Република България;
- създава се възможност за ежегодно осигуряване на средства за развитие на ученическия спорт;
- с изменението на чл. 59б се предлага разширяване на кръга на лицата, получаващи ежемесечни премии за спечелени титли на първенства, като се въвеждат такива за спортисти, спечелили призови места на олимпийски, световни и европейски първенства и техните треньори.
16. Предлагаме да се въведат по-строги и ясни правила при осъществяване на контрола върху дейността на спортните организации при използването на предоставените им субсидии.
17. С цел създаване на яснота при тълкуване на законовите разпоредби се въвеждат определения на понятията “специалист за работа с младежи”, “доброволческа дейност”, “публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм”.
Благодаря ви.
За да бъда коректен не само към народните представители, но и към останалите гости, бих искал да кажа, че и по двата законопроекта има различни становища. Както казах в началото, по законопроекта на Министерския съвет има становище от Консултативния съвет по законодателството, който има забележки по определени текстове. Очакваме тяхното становище и по законопроекта на народните представители. В момента, в който ни бъде дадено това становище, ще ви го раздадем, за да се запознаете с него.
Имаме две становища – на Министерството на труда и социалната политика и на Министерство на финансите – по законопроекта на народните представители, където е застъпено становището, че не би трябвало да се определя конкретен процент – 0,5 процента – от консолидирания бюджет на Република България, свързан с това да се отделят 0,5 на сто от средствата по бюджета за подкрепа на физическото възпитание и спорта.
Също така има негативно становище по важния текст, който беше входиран от мен и групата народни представители по отношение на спортния синдикат, където предлагаме да се определят пожизнени месечни премии за медалисти от олимпиади, световни и европейски първенства.
Министерство на финансите в лицето на заместник-министър Кирил Ананиев би трябвало да изкаже аргументи по това становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че е по-добре да се изкажат народните представители и след това аз да взема думата.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Ние бихме искали първо да чуем становището и аргументите на Министерство на финансите и след това народните представители да вземат отношение по всичко това.
Аз смятам, че и в двата законопроекта има много положителни текстове. Трябва да подчертая, че за първи път се предлагат определени насоки за развитието на спорта у нас. Естествено, желанието ни е да бъдат предложени повече текстове, които да бъдат съобразени с институциите.
Сега предлагам да дам думата на заместник-министър Кирил Ананиев, за да чуем позицията на Министерство на финансите по двата законопроекта.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министерството на финансите трябва да се съобразява с определени финансови позиции, които може да си позволи една държава и определена финансова политика, която трябва да прилага за дадена година.
Аз искам да кажа, че ние сме подкрепили законопроекта на Министерския съвет и той е предварително съгласуван при приемането му от правителството. Освен това задълбочено се запознахме с предложения от народните представители законопроект.
Това, което обаче искам да изразя и споделя тук, е, че законопроектът на народните представители няма никаква финансова обосновка. В този законопроект има много текстове, които ангажират много средства и то за настоящата бюджетна година. Ако приемем този законопроект в този му вид, би означавало на тъмно да подготвим за гласуване в пленарна зала един проект на закон, за който не е ясно откъде ще дойдат парите.
Защо ние възразяваме срещу така записаните 0,5 процента от консолидирания бюджет? Това е основното възражение, което Министерството на финансите е изразило в своето становище. Това е така, не защото 0,5 процента са много или малко. Възможно е в определена бюджетна година да се заложи и по-голяма сума. Но предварителното определяне на процент влиза в своеобразно противоречие със самия процес на бюджетиране, с процеса на програмното бюджетиране.
Тоест, когато има защита и доказване на този ресурс, само на тази база ежегодно може да се определя този размер. Не може да се определи един такъв размер, един процент, който предварително не е съобразен с нищо.
Освен това, когато има една нагласа и се търсят средства, изключително голямо внимание трябва да се обърне на контрола върху изразходването на средствата.
Струва ми се, че има логика в нашето становище, без отново да казвам, че тези средства са много или малко. Искам да кажа също, че няма такава друга сфера, където да е определен такъв процент от бюджета, макар че за определени години сме поемали определени ангажименти с оглед модернизиране на армията, например, когато заложихме 2,6 процента. Но след като вече станахме реални членове на Европейския съюз и това дойде като допълнителни разходи и от Европейската комисия, и от страна на държавата нещата се промениха. Ние трябва да гледаме кои са високите приоритети, трябва да се гледа с оглед година за година. За 2007 г. този процент не беше осигурен на Министерството на отбраната.
Въобще аз мисля, че, ако на всяка една от бюджетните сфери се определи даден процент, в крайна сметка ще се подцени общественият дебат върху политиката на правителството.
Не зная дали успях убедително да изложа нашите аргументи, но ние сме търсили и говорим за подход и за механизми, по които сме възприели да работим, които да са хармонизирани и с Европейския съюз.
Всичко това, което казах, беше по § 4 от законопроекта.
Що се отнася до § 5, в ал. 3 се правят промени, чрез които е предвидено в т. 7 :
“7. Подпомага общественополезната дейност на спортните организации, осигурява им необходимата административна, материално-техническа и финансова подкрепа за реализацията на държавната политика в областта на спорта и социалния туризъм.”
Това всъщност са функциите на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. Министерството на финансите смята, че действително Държавната агенция за младежта и спорта трябва да осъществява държавната политика в тази сфера, а не може да подпомага реализацията на общественополезната дейност от страна на спортните организации.
Освен това в § 10, ал. 3 и особено в чл. 59а и чл. 59б много подробно са посочени задълженията на държавата и на държавните агенции по отношение развитието на младежта и спорта.
Така че според нас не бива да се създават допълнителни текстове, които да излизат извън гласуваното, което е свързано с целенасоченото развитие на спорта и да се създават алинеи и параграфи, които да водят до така създадения единен модел в Закона за физическото възпитание и спорта, който сега действа.
Другите бележки, които имаме, са следните. Това, което казах за 0,5 процента по § 5, същото се отнася и за общините, където същото е предвидено, само че от техния консолидиран бюджет, а не от консолидирания бюджет на държавата.
В § 16 и 18 също се предвижда една нова алинея и отново ал. 7:
“(7) В училищата може да се откриват специализирани паралелки по видове спорт при условия и ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.”
И веднага след това в ал.8 отново се говори за финансиране:
“(8) Финансирането на дейностите по ал. 1 – 7 се осигурява от Министерството на образованието и науката, общините и частни лица.”
Всъщност на различни места се прави опит да се вкарват текстове, които са регламентирани на други места, като е преценено от вносителите, че това трябва да бъде по този начин поднесено. Ние смятаме, че цялата финансова материя трябва да бъде събрана на едно място и тя да бъде регламентирана там.
По въпроса, който зададохте, за месечните пожизнени премии. Действително трудно могат да се намерят обяснения защо Министерството на финансите не е съгласно извън чисто финансовите аспекти, защото и аз съм убеден, че всички тези хора, за които става въпрос в § 44, са дали изключително много за българската държава, за нашия престиж и ....
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Те получават такива премии, но това е уредено с подзаконов акт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само олимпийските медалисти получават.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: По-голямата част от тях получават.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Само да вкарам някаква яснота, господин председател. В момента по закон е разписано, че пожизнени месечни премии получават олимпийските шампиони. Но с решение на Управителния съвет на Спортния тотализатор се изплащат и такива на олимпийските медалисти – сребърни и бронзови, като, разбира се, всички средства идват от набирателната сметка на Спортния тотализатор – и за олимпийските шампиони, и за олимпийските медалисти. Но по закон е вменено като задължение на държавата да осигурява пожизнени премии само на олимпийските шампиони.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Нашето желание беше това да бъде разписано в закона, защото примерно сега госпожа Лечева има доброто желание и продължават изплащанията за медалистите. Но това не е разписано в закон. Притесненията на спортистите са следните: примерно ще дойде друг кабинет, който ще каже, че няма да дава тези субсидии. Може би наистина трябва да се уточни източникът на финансиране.
Господин Ананиев, ако искате още нещо да кажете? Завършихте? Благодаря.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, но пропуснах да кажа, че в нашите предложения сме включили промяната за пожизнени премии за олимпийските медалисти. Да бъдат финансирани и олимпийските медалисти, да не се отделят от олимпийските шампиони. Да бъдат включени и останалите медалисти. Не сме уточнили източника на финансиране, тъй като за нас си остава задължението те да бъдат финансирани от средствата от Спортния тотализатор, тъй като и до този момент Спортният тотализатор извършва това.
Нашето предложение е това задължение да се облече в законова форма.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Заповядайте, господин заместник-министър Ананиев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, тук става въпрос за една разлика между двата законопроекта. Във Вашия законопроект са включени медалистите от световните и европейските първенства, докато в законопроекта на Министерския съвет са включени само олимпийски медалисти. Това означава, че има разлика във финансовото осигуряване по принцип на този параграф или за тези пожизнени премии.
Бих искал все пак – не искам да правя аналог и сигурно не е коректно да се прави аналог – да ви кажа, че за пенсиите, които се дават за особени заслуги, които знаете, че се гласуват в Народното събрание, максималният размер е 450 лв. Казвам го само като една възможност да направите съпоставка между размерите, които се предлагат сега, и тези, които се получават в момента от олимпийските шампиони. Но вече разбирам, че се получават не само от тях, но и от други шампиони.
Сигурно това е въпрос на сметка и, разбира се, на една обща политика, защото това е държавна политика. Затова нека да обсъдим тези неща между първо и второ четене и да излезем с предложение за второ четене, около което да се обединим всички.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря за Вашето предложение, господин заместник-министър.
Колеги, аз мисля, че становището на Консултативния съвет по законодателството във връзка със законопроекта на Министерския съвет ви е раздаден, а той обхваща 24 страници текст, ако тръгнем текст по текст да го разглеждаме, смятам, че не е логично и не е добрият вариант.
Заповядайте, господин Коралски. Имате думата.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина искам да взема думата, тъй като по това, което ще кажа, все пак е необходимо и мнението на народните представители, да не ги поставяме в края на заседанието пред нов факт, който искам да бъде обсъден тук.
Искам да обясня, че моето присъствие тук се дължи на факта, че аз съм шеф на Агенцията за хората с увреждания. Тя съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания би следвало да дава становища по всички законопроекти, които касаят хората с увреждания.
Мисля, че Законът за физическото възпитание и спорта е един изключително важен закон, който засяга интересите на хора с увреждания, и основание за това ни дава току-що приетата декларация на ООН за правата и достойнството на хората с увреждания, където има цял раздел за спорта на хората с увреждания.
Тъй като аз не се съмнявам, че нашият парламент ще ратифицира тази конвенция, а и да не забравяме, че всъщност от това доколко има хора с увреждания в спортния закон може да се съди за това доколко е цивилизована една държава и една нация, тъй като за хората с увреждания, особено за децата и за младежта с увреждания това не е само занимание. Това е лечение, това е форма на интеграция, това е форма-възможност те действително да запознат да се чувстват пълноценни хора. Тези, които са виждали какво се случва на параолимпийските игри, знаят за какво говоря.
Поради тази причина, тъй като съвсем наскоро на една среща беше поставен въпросът за това как се решават проблемите на спорта за хора с увреждания в България, изведнъж благодарение на голямата дискусия по телевизията за това къде да бъдат спортните бази, се сетих, че всъщност ще има законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, който ще се разглежда. Трябва да ви кажа, че ние многократно се срещаме с госпожа Лечева в търсене на възможност за това да помогнем на хората с увреждания. Но истината е, че нито тя, нито господин Ананиев могат да направят нещо, ако нямат законова делегация, за да извършат съответните действия.
Затова аз предлагам да се обсъдят някои неща, като, разбира се, в момента не можем да предложим точни текстове. Но аз все пак съм човек, който е правил доста закони, и смятам, че ще можем да ги формулираме до момента, в който започнат да се гледат по същество. Но ще ви кажа какво трябва да се направи по принцип или поне това, което набързо нахвърлихме, тъй като едва вчера успях да получа предложенията и да се запозная с двата законопроекта.
Всъщност и в двата законопроекта няма нищо за хората с увреждане. В основния закон има на едно място, където се споменава, че се подпомага подготовката за олимпийски игри за инвалиди. Това е единственото място, където се споменават хората с увреждания.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: В нашия законопроект правим промяна, вече не става дума за “инвалиди”, а за “хора с увреждания”.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Съгласен съм, въпреки че аз много, много не приемам този терминологичен стол, тъй като, ако забелязвате, седя на инвалиден стол, а не на увреден стол. Но ние в България хвърляме винаги повече сили за безсмислени спорове, отколкото за спорове по същество.
Но правилно е. Вече има някакъв закон и нека да се съобразяваме с него.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Коралски, ако имате някакви конкретни предложения, народните представители ще имат възможността да се запознаят с тях и между първо и второ четене да ги имат предвид.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз ви казах, че за съжаление едва вчера получих текстовете и затова моля най-общо да споделя нашата идея. Мисля, че тук има достатъчно грамотни хора, които могат да я преценят. Аз обещавам до един-два дни да ви дам текстовете, за да се запознаете с тях.
За какво става въпрос? В тази конвенция се казва, че “държавата окуражава и подпомага възможността в най-голяма степен за участието на хора с увреждания в общи спортни дейности на всички нива”.
Смятам, че този текст по някакъв начин би трябвало да влезе в чл. 4, където се говори за ролята на държавата. Нещо повече. В чл. 30б от тази конвенция се говори, че “държавата осигурява на хората с увреждания възможност да организират, развиват и участват в спортни и развлекателни дейности само за хора с увреждания и за тази цел да окуражава предоставянето наравно с всички останали на подходящи инструкции за обучение, ресурс...” и т.н.
Тоест, това е основание да се направи цяла глава – така, както има и за училищния спорт, и за другите спортове – за спорта за хора с увреждания, тъй като това напълно отговаря на този член от конвенцията за създаване на специални привилегии и специален ред, по който хората с увреждания да могат да участват.
Що се касае до спортните съоръжения, и в чл. 47, и в чл. 58 би трябвало да се обърне внимание, че не само се реконструират и поддържат, но и се адаптират тези съоръжения, тъй като за съжаление у нас това не се прави. Мен са ме носили на ръце в ремонтирания стадион “В. Левски” за една пресконференция, което е срамно. Ако се бяха спънали, кой знае колко инвалиди щяхме да слезем долу. Затова трябва да се адаптира цялата спортна база и ние за това много сме говорили с госпожа Весела Лечева. Но, ако няма един такъв запис в закона, на нея ще й е много трудно да обясни на господин Ананиев защо са и нужни допълнителни средства в тази насока.
Най-накрай, тъй като знам, че големият спор ще бъде за имотите, ща ви кажа един исторически факт, който е свързан с управлението на имоти, предназначени за особено чувствителна група хора и за особено важна социална дейност. Става въпрос за имотите на Националния осигурителен институт. Когато създадохме Националния осигурителен институт, към него премина цялата база на тогавашната фирма “Социален отдих”. И тъй като уж Националният осигурителен институт се управлява на трипартитен принцип, тоест, там са и работодатели, и синдикати, и държавата, решихме, че не са нужни кой знае колко гаранции за защита интереса на всички пенсионери, болни, деца, майки и т.н., тъй като едва ли не този орган там ще защити интересите.
Ето, тук има народни представители, поинтересувайте се към момента на влизане в сила на закона през 1995 г. колко са били базите и колко са сега. И забележете, най-атрактивните бази вече ги няма. Във Велинград, където искаме да правим новите Карлови вари и новия Баден-Баден на България, всички бази, които трябваше да служат за рехабилитация на хора с увреждания, на такива като мен, които трябва да ходят там всяка година, бяха приватизирани. По морето не остана нито една база, по планината не знам какво е останало.
Ако не се осигурят законови гаранции за това, че трябва да се запази това национално богатство – спортната база – в един момент, както сега пенсионерите ходят и питат къде ни е имуществото, така ще излязат и спортистите на някой митинг и ще кажат: къде е имуществото, което беше направено за децата, за младежите и за спортисти.
Казвам ви всичко това, защото и аз съм бил спортист. Разбира се, в тази компания, като гледам какви спортисти има, е малко неудобно да кажеш, че си бил спортист. Но все пак съм бил спортист и знам какво ми е дал на мен спортът и знам какъв е бил достъпът до базата, знам също и какво означава, ако трябва да платиш някъде по пазарни цени, както е модерно да се казва, при този 0,5 процента, който аз знам, че господин Ананиев, разбира се, ще го даде, но трудно, как ще се подготвяме и ще гоним онези резултати, защото тук виждаме много олимпийски шампиони, но шансът да виждаме все нови и нови лица рязко ще бъде ограничен.
Извинявайте за последното вметване.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Коралски. Ще очакваме конкретните предложения от Ваша страна при създаване на работната група, която ще събира всички предложения между първо и второ четене, за да може да разполага с вашия текст.
Колеги, имате думата. Всички разполагате със становищата, със законопроектите.
Заповядайте, господин Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да кажа само няколко изречения по повод становището на Министерство на финансите.
Едва ли в тази зала е имало човек, който да не е очаквал точно такова становище. Че кога Министерството на финансите е било готово и съгласно да дава някакви пари на някого. Господин Ананиев, че Вие казвате, че може да има и такава ситуация, когато парите да бъдат повече от 0,5 процента. Истината обаче е, че те никога не са били повече от 0,02 процента. Това е лошото. Защото при 0,02 процента, отделени за тази сфера, това означава, че ние не гледаме на физическото възпитание и спорта като дейност, която би могла да намали разходите в сферата на здравеопазването, примерно казано. Още повече, че ние не сме заковали 0,5 процента. Ние казваме не по-малко от 0,5 процента.
Между другото, в доста общини в България, когато провеждахме една от кръглите маси заедно с председателите на федерациите, те казаха, че вече го правят, отделят 0,5 процента за спорт. Разбира се, те са в това си право да го направят.
Аз съм сигурен, че ако Министерството на финансите си беше направило труда през тези 20 дни, откакто законопроектът е внесен и разпределен, вие можехте да направите много по-точни разчети, отколкото някои от народни представители, защото сте много по-запознати и много по-вътре в тази сфера. Знам, че Вие от години правите бюджета на Република България, така че конкретно Вие бихте могли да го направите много точно.
Но тогава, когато Вие казвате, че сте против месечните пожизнени премии и против тези 0,5 процента, без да имате разчетите, това означава, че Вие по принцип сте против и това не е хубаво.
Само още две неща по повод на една част от нашето предложение и специално за Националния спортен съвет. Разбира се, ние не откриваме топлата вода. В редица европейски държави го има. Разбира се, в някои европейски държави той се назначава от изпълнителната власт, в други това са председателите на спортните федерации в съответната страна. Смятам, че у нас по-нормално и по-правилно е в него да влизат председателите на спортните федерации и националните спортни организации точно в сферата на олимпийските спортове, защото знаем, че макар и да има лицензионен режим на спортните федерации в момента страната, мисля, че има около 100 лицензирани федерации, дори и по някои спортове, за които много малко хора в България са чували, че има такива спортове. Това е, което видях от агенцията – страницата със спортните федерации.
Разбира се, че е по-добре тогава, когато в подготовката на решенията участват и спортните хора, защото тези решения касаят най-вече тяхната дейност и те би трябвало да участват в тази дейност, тъй като аз съм сигурен – с цялото ми уважение към госпожа Лечева – едва ли към Държавната агенция за младежта и спорта 100 процента от хората са спортисти. Може би така трябва да бъде, може би така е редно да бъде, защото там има експерти в различни области.
И последно – по отношение на месечните премии. Да, съгласен съм, ние гласуваме в Народното събрание месечни премии на изявени творци и заслужили хора, сега дори предстои да гласуваме такива предложения. Ако не се лъжа, за госпожа Йорданка Христова ще гласуваме такава премия. Извинявам се, никого не искам да обидя, с цялото ми уважение към нея, но тя никога не е карала българското знаме да се вдига и да се изпълнява българският химн. Затова разликата е много голяма.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми гости, уважаеми колеги! Може би ще се повторя, но ние вече твърде дълго, преди даже още да имаме двата законопроекта пред нас, сме обсъждали част от проблемите и темите, които днес търсим да решим по някакъв начин и които ще предложим за обсъждане от всички колеги в пленарна зала.
В общи линии всеки от нас може би вече си е изработил и позиция, и становище, и виждане по проблемите, които са поставени за решаване в двата законопроекта. Аз смятам, че и в двата законопроекта има достатъчно опорни точки, на които може една работна група да се опре и за второ четене да предложи вариант, който в най-голяма степен да отговори на настоящите потребности на физическото възпитание и спорта.
Едновременно с това, тъй като ние бяхме участници в дебати, където по коренно различен начин третират част от дадените предложения и проблемите, считам, че това, на което ни учи Европа, чийто членове вече сме, е, че трябва да се опираме все повече и повече на ролята на гражданското общество в решаването на проблемите на физическото възпитание и спорта, да вървим към една децентрализация, без обаче да допуснем по-нататъшно пилеене, унищожаване, разграбване на базата.
Аз още веднъж ще повторя, че категорично заявявам, че не може един футболен клуб, който има претенции – сигурно основателни – да настоява толкова категорично пред институциите да получи базата си, която счита, че е само негова. Нека да не се връщаме в историята назад и да си спомняме част от стадионите как са изграждани. По този начин ще бъдат вързани ръцете на всички останали спортисти от другите спортове, ще бъдат вързани ръцете и няма да влизат никакви пари в общините, които пък по друг път ще се върнат при децата в спортните площадки, в училищата, в детските градини за здравето на тези деца.
Така че сигурно в процеса на гласуване на тези предложения, ще има и противоположни мнения, ще има и по-сериозен и по-ожесточен дебат.
Що се отнася до това, което се коментира за възможностите и определен размер от средства, които може и трябва да бъдат инвестирани в тази сфера, истина е, че за нито една от дейностите, които се развиват в България като една страна в процес на развитие, в преодоляване на един много сериозен срив и в икономиката, и в селското стопанство, даже и в духовната сфера, да не говорим, че и в спорта възникнаха определени проблеми и спадове. Парите никога няма да стигнат.
Но аз смятам, че това, което беше споделено съвсем честно и откровено от заместник-министър Ананиев и което тук малко грубичко беше коментирано, че едва ли не, като застане до купата сено някой, не напуска нищо, ако наистина ние си позволим сега да фиксираме размер на суми за определени дейности, наистина обезличаваме всичко това, което правим за бюджета, за доказване на приоритети и т.н.
Да, децата, младежта и спорта са приоритет на България и те все повече трябва да стават приоритет. Но, ако сегашният бюджет не е позволил тези 0,5 процента, и бъдещият ще позволи примерно 0,3 процента, трябва да разберем, че толкова е възможно да бъдат дадени. Но можем да впрегнем спонсорството, публично-частното партньорство, родителските активи в училищата. В градовете имаме вече доста сериозни неправителствени организации, граждански сдружения, а да не говоря, че при едно последно посещение на гости в Банско, с които – тук госпожа Весела Лечева сигурно по-добре може да разкаже – е станало дума, че за обогатяване на базата Европа дава пари преди всичко на държавата и на общините.
Така че тази роля и функция на общините да обогатяват базата сигурно неимоверно ще нарасне с политиката на развитие на регионите, която сега ще се провежда.
Искам да кажа и няколко думи по отношение на това кой, колко и как заслужава да бъде възмезден – казвам груба дума – да получи премия или така наречените пенсии за особени заслуги към държавата. Ако ние в този дебат тръгнем да противопоставяме една категория хора, прославили България, с друга, много ще сгрешим. Защото, дай, Боже, в България да има повече хора, които да я представят добре и да ни карат да се просълзяваме и да се вълнуваме. Дай, Боже, да бъде така. Да отделяме повече пари за децата – творци и таланти, за да можем да очакваме и по-добри резултати.
Иначе аз, че определено трябва да преценим доколко можем да разширим обхвата на хората, които да получават тези премии. Не искам по никакъв начин да омаловажавам тези успехи, но има индивидуални спортове, в които стотици ще се окажат хората, които са печелили този приз, като се върнем години наред назад. Защото ние не можем да кажем, че това ще важи само за тези, които от днес нататък ще бъдат медалисти. Няма да бъде справедливо и няма да бъде коректно.
Заради това трябва да видим докъде да бъде мярата – дали само олимпийски медалисти, защото пък някои спортове, където ние сме много силни, все още не са влезли в олимпийските игри и обратно. Така че тук трябва да бъдем много прецизни, да не огорчим никого. Защото най-доброто, най-голямата ценност е, ако наистина дадем заслуженото на хората, без да ги огорчаваме.
Затова аз ще подкрепя и двата законопроекта, като си запазвам правото на база на това, което съм видяла и прочела от становищата на всички институции, част от тях да припозная като свои становища и да направя предложения между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Господин Иванов има реплика. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам реплика, колега. Аз не мога да се съглася с Вас, че не трябва официално да бъдат заделени пари от бюджета, както сме го фиксирали, защото е крайно време държавата да бъде ангажирана и държавата да покаже желание за това, че иска да има спорт в България и да има едно добро финансиране на спорта. Това, от една страна.
Вие казвате, че трябва да се търсят и други методи на финансиране – чрез спонсорство и чрез неправителствени организации. Вижте, за да се случи това, държавата отново трябва да се погрижи тези спонсори, които дават средства за спорта, също да имат някакви преференции или да има някаква форма на данъчно облекчение. Това също ще е знак от страна на държавата. До момента това нещо не е направено.
Затова аз бих искал да заостря вниманието на вас, че именно тук с изготвянето на този законопроект ние ще покажем или няма да покажем на обществото дали държавата се ангажира да развива спорта, от една страна, да развива бъдещето чрез децата и не на последно място да видим какво уважение и какво място отрежда държавата на тези хора, които са дали живота, здравето си за развитието на високо спортно майсторство и представянето на нашата държава. По това ще ни съдят, тъй като – както преди малко отбелязахме – в Европейския съюз по това ще преценят каква политика провежда България в областта на спорта и младежта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Панева, за дуплика. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Сигурно смятате, че по този начин ще решим конфликта по между си или пък ще доказваме, че тук ние не можем да дебатираме и не можем да стигнем до едно мнение, което наистина да реши проблема. Аз оттам и тръгнах.
Промяната в закона се прави наистина, за да се реши някакъв проблем, да изпълни някаква цел. Иначе няма смисъл да го променяме непрекъснато. Аз ви предлагам в него да запишем наистина неща, които ще се случат. Защото, ако вие сега запишете 0,5 процента и ние не можем да ги осигурим за следващата година, колега, съгласен ли сте да направим това, което направихме с Кодекса за социалното осигуряване. Внесохме шест страници поправки и след като миналата година гласувахме заедно с вас да дадем на пенсионерите увеличението на пенсиите от месец януари, пък сега им ги даваме от месец юли.
Идеята е това – да запишем само онова, което можем да защитим, което ще се случи. Иначе и аз мога да дам сега обещание. Аз съм съгласна да дадем 0,5 процента, защото познавам прекалено много спортисти и тук, и навън, за които съм съгласна наистина да получат премии и те ще са заслужени. По този начин ще мотивираме и бъдещите спортисти, като имат този пример, и те да гонят високите цели и постижения. Но трудно ще ни бъде. Няма да можем да се справим. Затова, дайте да не обещаваме.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! И в двата законопроекта има по нещо хубаво. Затова е хубаво да се обединят в един цял занапред.
Ние от “Атака” като цяло за първо четене ще ги подкрепим, като имаме едни леки резерви за тези пожизнени премии, за които в момента се говори. Преди малко колегата каза да обърнем внимание на реалния спорт. Много добре. Но към много от тези хора, които получават пожизнени премии, държавата мисля, че достатъчно добре се е отнасяла към тях, още щом са вдигнали знамето на България. Към повечето от тях има зачислени по някой и друг спонсор и т.н., който се грижи за тях. Не казвам да им се отнемат изцяло премиите, но е хубаво да се помисли в този ред каква цифра да се даде и има ли възможност от тези пари да се отклонят, да речем, и да се дадат за хората с увреждания и да се направят реални бази за спорт.
Това го подхвърлям само като тема за размисъл.
Относно това, господин Ананиев, леко Ви смути цифрата от 0,5 процента. Честно казано, в прав текст кажете какъв е реалният процент, който можете да осигурите, защото вие разполагате с един определен ресурс, от който може да се вземе нещо. Не можем да вземем нещо, което го няма. Дайте една цифра, един реален процент, който Вие можете да осигурите.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз бих искал да се обърна към заместник-министър Ананиев с няколко конкретни въпроса.
Първият въпрос е следният. Как Министерството на финансите ще съхрани, за запази Спортния тотализатор при положение, че в България, както знаем, се откри още една спортна игра в лицето на Еврошанс, която е конкурентна.
Тук искам да поставя въпроса за размисъл, както и за Еврофутбол, който съществува и който всъщност разби Тото 1, какви мерки Министерството на финансите ще предприеме, обсъжда ли такива мерки и конкретното предложение, което аз отправих как хазарта ще бъде равностойно представен, тъй като всички знаем колко се взима от Спортния тотализатор. Дали толкова ще се взима и от играта Еврошанс и от останалите хазартни игри.
Какъв метод и методика биха могли да предоставят Министерството на финансите, за да може от хазарта да отиват конкретно пари в спорта, тъй като – това няма да бъде изненада – това е един аналог, който съществува в западноевропейските страни и мисля, че определено се лобира в икономическите кръгове и се толерират частните хазартни игри, като поставят в неравностойно положение Спортния тотализатор.
Ако не се вземат мерки от страна на Министерство на финансите, ето тук най-отговорно заявявам пред вас, тъй като той е основния спонсор, понеже се говореше за спонсорите, той основно финансира видовете спорт, отделя пари конкретно и целенасочено за тези спортни премии, за които говорихме, ако той не бъде защитен от Министерство на финансите, ние ще загубим едно основно перо, финансиращо не само спорта, но от миналата година ние определихме да финансира и спортните обекти на училищата в страната.
Много моля да бъде даден задълбочен, конкретен отговор на този въпрос, тъй като знаем, че от хазарта успяха да си извоюват определени данъчни преференции, подходи се също с диференциран подход при данък общ доход, когато говорим за туризма. И точно тук в присъствието на спортисти трябва да кажем истината такава, каквато е – че ние, не положим ли определени усилия в законодателна насока спрямо Спортния тотализатор и вземане на пари под формата на данъци или други – вие ще определите – ние ще загубим и този сигурен източник на финансиране на спорта в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ние изпратихме едно писмо до министъра на финансите по този въпрос и чакаме отговор. С госпожа Лечева също сме разговаряли по темата. Тя е поставяла въпроса на различни формати. Очакваме отговор от Ваша страна, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Ананиев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, този въпрос не е в моя ресор, но аз ще проверя как се движи преписката. Искам да кажа само това, което се докосва до моите компетенции и до тези на министъра на финансите, а това е утвърждаването на схемата на Българския спортния тотализатор. Това е задължение, което е вменено на министъра на финансите и там съответно са средствата, които се предоставят за спорта.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Знам, че заместник-министър Ивановски отговаря за тези пари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Обещавам за следващата среща да помоля да се получи официално становище по отношение на въпросите, които сте поставили пред министъра на финансите.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви много, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам да се обърна към нашите гости. Отначало бях упрекнат, че съм против тези месечни премии. Искам да ви кажа, че това не е вярно. Не съм бил против тези месечни премии. Молбата ми, която, надявам се, между първо и второ четене ще се случи, е да седнем и да преценим действително кои от тези медалисти да получат такива месечни премии и в какъв размер да бъдат. Тоест, това е въпрос на диалог, на уточняване, да преценим все пак и възможностите на страната ни към момента.
Беше казано, че съм против. Мисля, че такова нещо не съм казвал.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Не, Вие никога не сте бил против спорта. Напротив, винаги, когато сте имали възможности, сте го подпомагали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Въпросът е в баланса. Целият живот е един баланс. Трябва да намерим баланса.
По отношение на процента. Аз не искам да кажа какъв процент е възможен, защото отново отиваме до статистика, стъкмистика, сметки и т.н. Моето изказване беше в друга насока. Защита на необходими средства по програми и по приоритети в спорта, по отделни видове спортове, материално-техническа база и т.н. Не е въпросът дали да бъде 0,5, 0,4 или 0,7 или еди колко си. Не е върви, не е редно някак си, на банката сме седнали и изведнъж решаваме, че трябва да бъде 0,5 процента. Утре може да излезе някакъв извънреден случай, когато да се финансира повече. Макар че сега сме далече от това 0,5, но хипотетично е възможно да има такъв случай.
Възможно е пред нас всички да застане един друг, някакъв национален проблем, който ще наложи за дадената година да насочим ресурса натам. Веднага искам да ви дам един пример, за съжаление, негативен. В земеделския закон беше записано, че трябва всяка година да се отделят – съвпадение на цифрата е, но е факт – 0,5 процента от брутния вътрешен продукт за земеделие с оглед да вдигнем земеделието на крака и да се възстанови онова, което е било в България едно време. Ние всяка година в продължение на пет години залагаме всеки път текст, че този текст се прилага от следващата година, от следващата година и така този текст не се е приложил въобще до ден – днешен.
Затова ви казвам, че не е редно да залагаме такава твърда цифра. Имаме и практиката. А повярвайте ми, новото, модерно бюджетиране не може да бъде обвързано с догми и такива проценти.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Ананиев.
Заповядайте, госпожо Живкова. Имате думата.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми гости, госпожо Лечева, господин Ананиев, уважаеми колеги! Тук се поставиха редица въпроси, които трябва да се решат със законопроектите, които са предложени от Министерския съвет и от група народни представители.
Както всички видяхме, има много проблеми, които в крайна сметка няма да бъдат решени с приемането на тези два законопроекта.
Аз конкретно бих искала да спомена някои от нерешените проблеми, които ние в евентуалното създаване на една бъдеща работна група ще трябва да засегнем и да коментираме по-детайлно.
По законопроекта на Министерския съвет.
Смятам, че все пак с новите текстове, които се предлагат по чл. 50, не е решен напълно видът на правото на ползване на спортните обекти. Фактически може би трябва да помислим дали по този начин няма да се даде възможност за промяна на предназначението на спортните обекти, без да се ограничава.
Също така смятам, че задължително трябва да има условия за отнемане правото на ползване, независимо дали то е възмездно или безвъзмездно, и то да бъде фиксирано в закона.
По отношение законопроекта на колегите.
По този законопроект мога да кажа, че също има неяснота по отношение на ползването и отдаването за ползване на различните обекти. Смятам, че въпреки че законопроектът разписва що е това публично-частно партньорство, то не е достатъчно добре регламентирано. Също не са фиксирани възможностите за прекратяване на подобно партньорство.
Другото, което по законопроекта на колегите народни представители смятам, че не е предмет на този законопроект, това е регламентирането на ученическия спорт и на кадрите относно развитието на детския спорт в училищата. По Закона за народната просвета Министерство на образованието и науката е водещият орган и по нормативната уредба Законът за народната просвета е този, който решава въпроса с кадрите и с ученическия спорт в училище. Не може да се разчита на съгласието или несъгласието на директора да реши възможността за практикуване на спорт в училище.
Също така смятам, че създаването на Национален спортен съвет, който да бъде регламентиран по този начин, по който е направен в предложението на народните представители, от една страна, дублира вече така създадения консултативен и експертен съвет към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, но също така мисля, че ако той бъде активен и в законодателните си инициативи, това ще бъде доста тромава процедура
В случая смятам, че господин Ананиев и по-скоро Министерството на финансите са прави за това, че ни бихме могли да фиксираме процент в закона по отношение на финансирането на спорта, защото наистина вече е началото на годината. Не бихме могли това да направим за тази календарна година, а и в крайна сметка не единствено държавата е тази, която ще финансира спорта. Да, трябва държавата да финансира спорта. Но не смятам, че това би трябвало да стане сега, на този етап с цифри в този законопроект.
С тези забележки към двата законопроекта – има и още – някой от тях бяха изложени и от колегите народни представители, но тук пропуснах да кажа, че спортните обекти и съоръжения от национално значение, които са представени в Приложение № 1, е непълен. Към тях може би трябва да бъдат прибавени и други и би трябвало да помислим още веднъж дали те да бъдат наистина фиксирани в това Приложение към закона или да се помисли за предложението на Министерския съвет тези обекти да бъдат определяни с наредба на Министерския съвет.
С всички тези забележки смятам, че ние бихме могли да подкрепим на първо четене двата законопроекта и да създадем една работна група, която да ги обобщи.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Имаше становище и от страна на Министерство на образованието и науката. Ако искате Вие да вземете отношение с няколко думи, имате тази възможност. Ако имате някакви конкретни предложения по тези текстове, с удоволствие бихме очаквали от ваша страна някакви писмени предложения, за да можем да се съобразим с тях.
Заповядайте, госпожо Костадинова. Имате думата.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Евгения Костадинова, директор на Дирекция “Политика в общото образование” в Министерство на образованието и науката.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратичко ще се опитам да представя становището на Министерство на образованието и науката по отношение на двата законопроекта.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет голяма част от бележките на Министерство на образованието и науката бяха изчистени още по време на съгласувателната процедура.
Що се отнася до законопроекта, внесен от господин Светослав Спасов и група народни представители, Министерство на образованието и науката е предоставило своето писмено становище и бележките. Министерство на образованието и науката подкрепя този законопроект, като бележките са ни по-скоро в голямата си част редакционни. Те са свързани с прецизиране на използваните понятия и терминологията с цел хармонизирането на тази терминология в съответствие с терминологията, която съществува в областта на образованието и по-конкретно със законовите и подзаконовите нормативни актове.
Ще дам само няколко примера, за да стане ясно какво имам предвид. Ако вземем за пример § 6, в който се предлага въвеждане на понятие “професионално направление “спорт и педагогика на физическото възпитание”, такова професионално направление и област от висшето образование не съществува. Изрядно сме изписали във висшите училища какви са професионалните направления, а те са: педагогика на обучението по областите на висшето образоване, педагогически науки и т.н. В случая става въпрос наистина за прецизиране на наименованието на това професионално направление.
Що се отнася до § 16 от законопроекта и новата ал. 7, която предвижда въвеждането на едно ново понятие “специализирани паралелки по видове спорт”, отново ще обърна внимание, че в сега действащата нормативна уредба в системата на народната просвета нямаме понятие “специализирани паралелки”.
Спортната подготовка и обучението по физическо възпитание се осъществява, от една страна, в спортните училища, а, от друга страна, в общообразователните училища в профилирани паралелки “спорт”. Но понятие “специализирани паралелки” нямаме.
По-надолу бих искала да обърна внимание и на § 25, където се предвижда министърът на образованието и науката да утвърждава задължителни изисквания, които да се отнасят за социалния туризъм. Предлагаме тази част от законопроекта, този текст да е прецизиран и тези задължителни изисквания да се отнасят до социалния туризъм, организиран от звената в системата на народната просвета, тъй като не е достатъчно ясно понятието, което е използвано – учащ.
Още веднъж ще подчертая, че подробните ни бележки и предложенията за редакция на текста са предоставени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Костадинова.
Колеги, виждаме, че има доста забележки по текстовете. Смятам, че наистина би било редно и добре да приемем на първо четене и двата законопроекта и след това в една работна група да бъдат изчистени всички текстове. Надявам се, господин Ананиев, и един представител от Министерство на финансите да ни дадете на разположение, който да ни консултира, за да бъдат изчистени тези текстове.
Също така бих искал да помолим госпожа Лечева да ни предостави примерно конкретния списък с всички шампиони, както за законопроекта на народните представители, така и за другия и, ако е възможно, да ни кажете все пак каква би била максималната сума, която Спортният тотализатор би могъл да предостави на тези спортисти, защото от това ще зависи народните представители какво решение ще вземат, ако евентуално решат тези премии да залегнат в закона. Дали да бъде 4 , 3 или въобще какъв да бъде максималният размер. Това би зависило от броя на спортистите и от максималната сума.
Заповядайте, господин Ананиев. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам едно предложение, господин председател.
Бих искал да помолим госпожа Весела Лечева да направи една табличка, в която да видим от едната страна действащото положение, което е в момента, и след това – новото предложение. Така ще можем да направим съответно паралел между двете положения.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз също ще подкрепя двата законопроекта на първо четене, като, разбира се, между първо и второ четене трябва да се направят доста поправки. По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, това, което каза господин Коралски в началото на заседанието, аз го подкрепям напълно и наистина ще помоля да не го забравяме и да се съобразим с всичко, което ни предложат хората от Агенцията за хората с увреждания, тъй като това е един изключително важен въпрос.
В самия законопроект наистина най-важната част може би са спортните обекти и разпореждането с тях. В законопроекта не се вижда как се прекратява преждевременно една концесия, ако се наложи и при какви условия това може да се случи. А при един такъв сравнително дълъг срок от десет години, винаги могат да възникнат обстоятелства, които да наложат такова прекратяване на концесията.
Също така по отношение на промяната на предназначението на обектите, госпожа Лечева каза, че се ограничава промяната. Напротив, с този законопроект се позволява такава промяна, докато до момента не е разрешена промяна на предназначението на спортните обекти.
Така че такъв текст аз лично ще предложа да отпадне.
Също така по отношение разширяването на обхвата на институции, които могат да се разпореждат със спортните имоти, като се вкарват такива първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, мисля, че това е едно необосновано разширяване на обхвата на институциите, които могат да се разпореждат със съответните спортни имоти.
Тук възниква един друг въпрос при § 16, а именно обекти, които са частна собственост, да не се възстановяват на собствениците по действащите реституционни закони. Никъде обаче не се предвиждат компенсации. В крайна сметка техният имот, знаете, че е свещен и не може чрез закон да им се отнема, без да се овъзмездяват. Тук става дума, че не подлежат на никакви реституционни закони. Хората, които имат документи за собственост на даден имот, не могат да получат своята собственост поради тези ограничения в закона.
Разбира се, добре е да останат спортните обекти, но трябва да помислим как в закона да бъде визирана компенсацията на собствениците. Иначе аз нямам нищо против наистина за тези обекти да не се възстановява собствеността върху тях.
Има и други неща, които при по-подробен преглед, ще излязат напред. Но ние ще направим предложения между първо и второ четене.
Що се отнася до законопроекта, внесен от господин Спасов и група народни представители, това, което се говори до момента, наистина ме притеснява в следния смисъл. С определянето и на процент от брутния вътрешен продукт, и тези пожизнени премии, както каза госпожа Панева, не бива да противопоставяме в никакъв случай отделни групи от хора, които в някакъв смисъл и по някакъв начин са прославили страната ни. Всички те заслужават нашето огромно уважение.
Но така предложеният законопроект вече противопоставя спортистите на много други хора, които са прославили България. Какво да кажем за учените, които загиват с пенсии от по 200 лв., просто защото не са могли да издигнат знамето на България. Ами такава е науката! Става дума и за художници, за артисти, и за много други заслужили хора. В крайна сметка това е едно противопоставяне и при цялото ми уважение към спортистите мисля, че наистина трябва да се направи всичко възможно, за да не се получават такива противопоставяния.
От друга страна, това би създало прецеденти и означава, че в много други закони, например в закона за културата, могат да поискат артисти по определени критерии също да получат такива пожизнени премии. И защо да не го поискат, ако веднъж това се направи? Ако ние тук само с това се занимаваме, значи нещата олекват наистина.
Има начин, има пенсии за особени заслуги към нацията – наистина това, което ще се гласува скоро, както каза господин Шарков – нека всички тези така прославени български спортисти да бъдат предложени и да получават такива пенсии, защото наистина имат особени заслуги към нацията. Но в закон да се определят по този начин наистина ми се струва, че ще доведе до едно противопоставяне на едни хора на други.
По отношение на консултативния съвет към Държавната агенция за младежта и спорта, може би е нещо разумно наистина, но според мен не е аргументирано защо е необходим. Може би от Държавната агенция за младежта и спорта да кажат дали се налага да има такъв консултативен орган. Някак си ми се струва, че прекалено много институции се създават и нямат кой знае каква особена реализация.
Пропуснах да коментирам, че във Вашия законопроект, господин председател, се предвижда 20 години концесия. Това също мисля, че е един доста дълъг срок, особено при нерегламентирани условия за прекратяване на концесията. Мисля, че този срок е доста дълъг.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на Министерския съвет
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет, се приема за първо четене.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Светослав Спасов и група народни представители.
Моля, гласувайте законопроекта на народните представители.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от господин Светослав Спасов и група народни представители, се приема за първо четене.
Колеги, моля за внимание още за една минута, за да ви обясня каква е процедурата оттук нататък, защото законът явно предизвиква интерес сред широк кръг хора.
До вторник аз ще внеса доклад до пленарна зала за разглеждането на законопроектите за първо четене в пленарна зала. В момента, в който двата законопроекта бъдат разгледани от пленарна зала и евентуално одобрени, тогава ще тече един 14-дневен срок за обединяване на двата законопроекта в един. За това нашата Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта ще създаде работна група – това може би ще стане на следващото заседание, когато вече е факт приемането на двата законопроекта на първо четене. Като приключи този 14-дневен срок на работната група, ще има доклад, който само ще се съобщи в пленарна зала и оттам ще тече двуседмичен или триседмичен срок за събиране на предложения между първо и второ четене. Тогава ще вземем предвид всички предложения, които имаме – които събрахме сега или сме събирали на други срещи – а и всеки един народен представител или група народни представители биха могли да внесат подобни предложения.
Така че все още има възможности. Мислете. Надявам се наистина да изработим един европейски закон за спорта.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в17,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)