ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на ръководствата на професионалните футболни клубове относно стопанисването и управлението на спортните бази в Република България.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№




На 15 февруари 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на ръководствата на професионалните футболни клубове относно стопанисването и управлението на спортните бази в Република България.
2. Разни.


Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Светослав Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предварително обявеният дневен ред съдържа една-единствена точка:
1. Изслушване на представители на ръководствата на професионалните футболни клубове относно стопанисването и управлението на спортните бази в Република България.
2. Разни.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на представители на ръководствата на професионалните футболни клубове относно стопанисването и управлението на спортните бази в Република България.
2. Разни.
На днешното заседание сме поканили госпожа Весела Лечева – председател на ДАМС, господин Иван Леков - заместник-председател на ДАМС, също така представители на агенцията, както и представители на професионалните футболни клубове, сред които са господин Георги Марков – председател на Управителния съвет на ПФК “Левски 1914”, господин Валентин Михов, президент на Професионалната футболна лига.
Ако искате, бих могъл да дам думата на някого от вас, за да представи присъстващите, тъй като аз не ги познавам лично.
Повод да поканя представители на ръководствата на професионалните футболни клубове на днешното заседание е писмото, с което всички народни представители разполагат, подписано от представители на 12 от професионалните футболни клубове, в което се настоява за приемане на промени в Закона за физическото възпитание и спорта в частта относно стопанисването на спортните бази – държавна и общинска собственост.
Това не е първото заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, в което ние разглеждаме проблема със спортните бази. Много от колегите вече имат и лични становища. Другата седмица ние започваме с разглеждането на промените в Закона за физическото възпитание и спорта. Както знаете, има внесени два законопроекта. Единият е от страна на Министерския съвет, а другият е от група народни представители. Моето лично мнение е, че двата законопроекта не са алтернатива един на друг, а голяма част от текстовете се допълват.
Може би най-напред да дам думата на господин Георги Марков, който е от лидерите на групата, които са подписали писмото. Ще Ви помоля, господин Марков, да ни представите тук присъстващите.
Заповядайте, господин Марков. Имате думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доколкото виждам, тук присъстват представители на по-голямата част от 12-те професионални футболни клубове, които участваха в една кръгла маса, организирана от ЦСКА, а именно аз съм представител на ПФК “Левски 1914”, председател съм на Управителния съвет. Тук има представители на ПФК ЦСКА, “Беласица”, “Локомотив” – Пловдив, “Берое” – Стара Загора, на Професионалната футболна лига. Предполагам, че ще дойдат и други от колегите. Има представител на Българския футболен съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам думата по процедурата.
Аз бих искал да се обърна към Вас, господин председател, нека един от представителите на професионалните футболни клубове просто делово и стегнато да изложи техните виждания по проблемите, тъй като в средствата за масова информация се появиха различни становища. Би било добре тук, на тази маса един от тях, който да бъде излъчен, да изкаже техните съображения и виждания в синтезиран вид.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, господин Марков. Имате думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Лечева! Аз благодаря на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание, който ни покани на тази среща, за да се чуе нашето мнение, защото наистина да се приеме закон за спорта или за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, без да се чуят спортните и още повече футболните клубове, е все едно да се приеме закон за съдебната власт, без да се чуят съда и прокуратурата.
Да, имаше кръгла маса, организирана от професионален клуб ЦСКА, на която бяха обсъдени промените в Закона за физическото възпитание и спорта, които са внесени от правителството в Народното събрание. Общо взето, можем да кажем, че по принцип клубовете се обединиха около някои свои виждания, които ние сме предоставили на вашето внимание в писмен вид. Изпратили сме писмо до господин Сергей Станишев, до госпожа Лечева и до господин Пирински като председател на Народното събрание, за да могат уважаемите народни представители да видят нашите предложения и респективно мотивите към тях.
Аз ще се опитам съвсем накратко в рамките на 7 – 8 минути, ползвайки красноречието, което имам, да изложа съображенията, които ни обединяват около този закон.
Ние смятаме, и е права госпожа Лечева, когато казва, че е много трудно въпросите за спортната база да се решат целокупно, по един и същи начин, тъй като проблематиката е много различна. Затова ние ползваме случая да ви помолим, когато разсъждавате по промените в Закона за физическото възпитание и спорта, да изхождате от възможностите като законодател за диференцирано законодателство. Да решавате по един начин въпросите със спортната база, по друг начин за футбола, защото има много специфични проблеми.
Откъде идва основният проблем? Основният проблем идва 1996 г., когато в Република България се приема Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. За пръв път в България собствеността се разделя на държавна и общинска. Същата тази 1996 г. за пръв път се приема Закона за физическото възпитание и спорта. За съжаление тогава – 1996 г. – Законът за физическото възпитание и спорта не реши въпроса със спортната база и затова очевидно днес ние сме се събрали тук.
И нещо, което е по-лошо, той не се опита дори да реши проблемите по отношение на спортната база, наслоени към този момент, към 1996 г. Законите за държавната и общинската собственост от 1996 г. въвеждат изцяло нов подход на държавата и общините към отстъпване правото на ползване върху държавен, респективно върху общински имот, а именно въвеждат срочно и то краткосрочно право на ползване. Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост казват, че право на ползване върху държавен, респективно върху общински имот не може да се отстъпи за повече от 10 години.
Големият въпрос: какво става със заварените случаи? Законодателят през 1996 г. се е опитал да уреди въпроса. Прави § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост и казва така: отстъпено безсрочно или дългосрочно право на ползване върху държавен или общински имот се редуцира до 10 години. Ако остава 1 година от изтичане на срока, през 1997 г. се погасява това право.
Тогава много хора казаха, че в България има персонално законодателство и кръстиха този закон “Павлов”. Тоест, че Илия Павлов бил взел в Бистрица някаква база за 30 години и дай да му я вземем. Така или иначе, през 2001 г. делото идва в Конституционния съд. Конституционният съд отменя тази преходна разпоредба и застава почти единодушно на принципното положение.
Добре, Законът за държавната и общинска собственост казва, че ще се отстъпва право на ползване за десет години. В случаите, когато преди 1996 г. обаче по законов ред то е отстъпено дългосрочно или безсрочно, то се запазва. Противното означава национализация. Защото правото на ползване е също вещно право, както и правото на собственост с тази разлика, че ползвателят за разлика от собственика не може да се разпорежда с него.
Тоест, имаме принципно решение на Конституционния съд, че заварено право на ползване не бива да подвеждаме и редуцираме до десет години.
Какъв е случаят със спортната база и защо е специфична футболната спортна база? Защото отболи като “Левски”, като ЦСКА, като “Локомотив” – София, “Локомотив” – Пловдив и много, много други десетилетия ползват футболните стадиони. Говорим не за години, а за десетилетия. Примерно “Левски” ползва стадион “Георги Аспарухов” половин век и забележете – не само фактически, а на законово основание. Досега не се е намерил политик в България, спортен деятел или спортен журналист, който да е казал: я, ЦСКА са се самонастанили на стадион “Българска армия”, какво прави “Левски” на стадион “Георги Аспарухов”.
В актовете за държавна собственост, които са в сила до 1996 г. когато собствеността е единна – държавна и общинска, всичко е вътре – и актовете за държавна собственост са към Народните съвети, в актовете за държавна собственост на въпросните футболни обекти – и аз ви моля, ако искате, като членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, примерно Професионален футболен клуб “Левски” е точно на 100 м. оттук, под подлеза, минавате Президентството и на ул. “Леге” № 15 – можете да видите нашия акт. Тези клубове имат актове за държавна собственост.
По Наредбата за държавните имоти от 1975 г. изрично е казано: предоставена е в оперативно управление на Футболен клуб “Левски”. Оперативното управление по време на социалистическото право, ако можем да го преведем на днешен език, си е почти право на собственост, но че е право на ползване – със сигурност.
Затова ние предлагаме футболните клубове, които към 1996 г. имат заварено право на ползване и то на законно основание на футболната база, продължават да го ползват и до днес и са инвестирали в тези обекти, могат да получат безвъзмездно право на ползване за срок от 35 години, с което ние искаме до известна степен да легализираме решението на Конституционния съд и едно заварено фактическо положение.
А че футболните клубове са направили големи подобрения, е излишно да ви убеждавам. Всеки един от вас, ако не идва на стадиона, то поне гледа по телевизията и виждате какво е направено. Футболен клуб “Левски” – само за справка ще кажа и аз ще оставя на господин Спасов документите – от 1999 г. до 2006 г. плаща 10 млн. 200 хил. лв. за реконструкция, модернизация и поддържане на футболния обект, който е държавна собственост. Тоест, прави подобрения върху чужд имот от порядъка на ново табло, ново светлинно табло с часовник според изискванията на УЕФА, за да не падне старото, да убие хора и тогава, както всичко в България, постфактум да се събираме тук и да решаваме, както в Италия, въпросите на спортната база.Направен е изкуствен тревен терен, ремонт на козирката, която се е разместила, ново осветление.
Подобна е и ситуацията с ЦСКА. Подобна е ситуацията и с други имоти, които започнаха да се рушат. Господин Наков е тук. В Пловдив падна.... На стадион “Локомотив” изхвърча козирката. За тези вреди би трябвало да отговаря държавата, тя е собственик на вещта. Но през тези години ние сме правили подобренията, донякъде и от немай- къде, защото УЕФА има изисквания. Дори в един момент стана така, че поради безкрайната бъркотия около Националния стадион “Васил Левски” в един период останаха без стадион в София с лиценз от УЕФА. Ако си спомняте, мачът България – Чехословакия за световна квалификация се игра на стадион “Георги Аспарухов”.
Затова клубовете казват така. Тези неща са доказуеми. Ноторно известно е, един човек от улицата да питате, който даже може да не е запален по футбола, чий е стадион “Българска армия”, той ще каже: на ЦСКА. Кой е на “Герена”, знаеш ли? Той ще каже: “Левски”.
Ние не искаме собствеността. Държавата трябва да е спокойна, че си запазва държавната собственост. Предоставя само правото за ползване, с което се гарантира, че имотът не може да бъде отчуждаван. А колкото до това дали ще се ползва по предназначение, аз ви моля да обърнете внимание на чл. 51, ал. 4 и ще видите, че има санкция в Закона за физическото възпитание и спорта и там е казано: “Спортни дружества, които не стопанисват по предназначение спортната база, търпят санкция по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост”, тоест, отнема се правото на ползване.
Разбира се, че за по-голяма гаранция вие можете като законодател да вкарате допълнителен текст, че това право се предоставя със задължение за клубовете да инвестират, подобряват базите и т.н.
Кое ме смущава в законопроекта на госпожа Лечева? Ние приветстваме закона, защото той за пръв път поставя въпроса за базите, което й прави чест. Второ, прави се опит да се подходи с известни преференции за спортните дружества, които в момента стопанисват имотите. Те ще имат приоритет. Но това касае според мен и решава въпроса на спортните дружества от по-малък калибър, без да подценявам тежестта на отделните видове спорт. Но като финанси, като публика, като инвестиции и като заварени правоотношения те не могат да се сравняват.
Всичко това е хубаво, но за десет години! Ние казваме: дайте ни го дългосрочно. Смущава ни текста, че в поправката, която се представя, е казано спортни дружества, които са регистрирани по Търговския закон, не могат безвъзмездно да получават право на ползване. Големият въпрос е защо. След като държавата си гарантира правото на собственост, след като държавата си гарантира чрез съответните санкции, че имотите ще се ползват само по предназначение, какво значение има характерът на юридическата личност, която репрезентира съответния клуб? “Левски” – отбор, който скоро ще стане на един век, ЦСКА – на половин век. Били сме на производствен принцип, били сме към пощите, към хранително-вкусовата промишленост, след обединението със “Спартак” – към МВР, след преименуването ни на “Витоша” сме били на териториален принцип – към район “Васил Левски”, към район “Триадица”. След 10 ноември махнахме ведомствения подход във футбола и знаете, всички отбори станаха граждански, станахме дружества с идеална цел.
През 1996 г. този Закон за физическото възпитание и спорта – колко е конституционно, е друга тема, Конституционният съд не е бил сезиран – екслеге направи клубовете търговски. Екслеге – преди “Байерн”- Мюнхен. Вярно е, че госпожа Лечева помогна през 2002 г. да се даде възможност за алтернатива – който иска, идеална цел. Но нали се сещате, че шест години да си търговско дружество и собственици да дават пари и след шест години да решават да стават дружества с идеална цел, ами в крайна сметка предметът на клубовете е футбол, а не непрекъснато да си преименуват характера на юридическата личност.
Но няма съмнение, че какъвто и да е бил “Левски” или ЦСКА – ведомствен, с идеална цел, търговско дружество – предметът на дейност е бил винаги един и същи – футбол. В това няма никакво съмнение.
Затова, когато станаха търговски дружества през 1996 г., никой не извади “Левски” и ЦСКА от групите и да казва: нямаше такива отбори, почвате от най-ниско ниво, докато си стигнете до “А” група. От УЕФА не ни взеха коефициентите. “Левски” празнува 25 години носител на купата, ЦСКА – 29 пъти републикански или какъв шампион. Това, че сме били различни като юридически лица в зависимост от политическата конюнктура и юридическите съобразности на законодателя, не е променил характера им. Ние нито като собственици ще си носим тези обекти в къщи, нито можем да ги изнесем в чужбина.
Ние казваме така. Нека предложенията, които ДАМС прави, остават за другите видове спорт, доколкото ги удовлетворяват. Ние предлагаме към тях няколко алинеи, които решават въпроса за спортната база.
И още две неща. Едното е злоупотребяването с така наречения Закон за концесиите. Или има някакво недоразумение, или – без да искам да засегна никого – има силно подценяване на ръководствата на професионалните футболни клубове у наса, които са или юристи, или икономисти, или бизнесмени” но при всички случаи са грамотни хора за тези отбори като “Левски”, като ЦСКА, като другите. Зад тях стоят и много голямо число привърженици с различен политически цвят, с различна професия и т.н.
Има препращане към Закона за концесиите. Законът за физическото възпитание и спорта е правен миналата година. Обнародван е в бр. 36 на “Държавен вестник”. Много лошо според мен, но се приема нов Закон за концесиите, а в Преходните и заключителните разпоредби се изменя Закона за спорта, като че ли проблемите на спорта са втора ръка. Така е, това е факт като законодателна техника. Този член казва така: може извън случаите на предходния член да се отстъпва концесия по Закона за концесии и забележете – спортни обекти, държавна или общинска публична собственост Ето го законът е пред мен.
Веднага се поставя въпроса. Първо, това не работи. Не работи нормата за футболни имоти, които са държавна и общинска собственост, какъвто е стадион “Георги Аспарухов” и много други.
Второ, след като тази разпоредба от миналата година е приета, вие чули ли сте някои отбор – ето, ЦСКА или някой друг – да е подал молба да му се предостави концесия?
Като се препраща към Закона за концесиите само с една норма, това означава, че се следва процедурата по Закона за концесиите. Ето ви първият проблем. Първият проблем е, че дори да приемем, че стадион “Георги Аспарухов” е публична собственост, как “Левски” да тръгне да иска концесия, когато няма тази разпоредба за преференциите. Тя не касае концесиите. Концесиите са в друг закон. Ще се явим на публичен търг?!! “Левски”, който половин век стопанисва стадион “Георги Аспарухов”, ще се състезава с Абрамович от “Челси”!?! И ще се съревновава примерно Тодор Батков с Абрамович и господин Александър Томов от ЦСКА със собственик на не знам си кой клуб? Защо?
Второ. Вижте Закона за концесиите. Аз го нося. Концесията представлява три вида договор. Това сте го казали вие като законодатели: договор за строителство, договор за добив и договор за услуги. Има се предвид много тежка процедура. Аз няма да я доживея. Тя е замислена като тежка. Първо има подготвителна процедура за откриване на процедура. Да не говорим за следващите процедури. Всеки един акт се публикува в “Държавен вестник” и минава десетдневен срок преди да влезе в сила, за да се види дали няма да се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията.
Всичко това е замислено за изключително важни национални обекти. Да не става това, което стана с магистрала “Тракия”. Всичко да е публично, прозрачно, подробно, тежко и т.н. Ние каква концесия да искаме за “Герена” за стадион “Георги Аспарухов”? Стадионът е построен. Ние не сме нито строители, ние не сме нито добив на минерална вода или искаме да правим МОЛ за услуги, да правим магазини “Пикадили” с кина и да го стопанисваме. Ние сме ПФК “Левски”, които имаме един изграден стадион. Никой не може да ни изгони от там, защото има решение на Конституционния съд и акт за държавна собственост от преди 1996 г., преактувано след 1996 г. от господин областния управител. Ние влагаме милиони, те са видими и проверими. Ние искаме само една правна сигурност, законодателят да запише като държавна политика, че на тези професионални футболни клубове, които носят от нищо нещо на България, се дава безвъзмездно право на ползване срещу задължение – запишете каквито си искате задължения.
Чест прави на собствениците на футболни клубове – между нас казано, аз не съм от собствениците, не разполагам с такива средства, аз съм, така да се каже, оперативно лице в “Левски”, председател на Управителния съвет на изпълнителния орган – в България, че заделят такива пари. Вижте страни-членки на Европейския съюз с по-големи традиции във футбола, с по-голям финансов ресурс, вижте къде отидоха водещи техни отбори. Да вземем “Ференц Варош”- Будапеща, вече са във втора лига поради неосигурен ресурс. Никой не дава пари. Дават за водна топка, за хандбал, за други спортове. Това е голям масраф. Вижте “Олимпия” – Любляна. Чехите вече ги няма в шампионската лига.
Бях скоро в Будапеща и говоря с тях. Те викат: Боже, ако има някой да даде 1 млн. на клуб тук, като бюджет е нещо много.
Ние молим тези неща добре да ги осмислите. Да видите нашите мотиви, да се запознаете с актовете за държавна собственост от преди 10 ноември 1989 г. и преди 1996 г. Иначе ще стане следното. Ние с цялото си уважение към вас като законодателен орган, с цялото си уважение към госпожа Весела Лечева, голяма спортистка, аз я познавам лично и имам голямо уважение към нея, но в крайна сметка ние като клубове не можем да кажем, че е решен въпросът, защото няма да е решен.
Закон за спорта, който не реши въпроса за футболната база, защото това е общоевропейски въпрос, нищо няма да направи. Виждате една Италия, развита демокрация, не е в преходен период, не е посттоталитарна, стадионите по принцип са комунални, ето, сега стана това между “Катания” и “Палермо” и решават да приватизират общинските бази, защото те смятат, че частните не отговарят за сигурността. Ами, ако частните в Италия, които гледаме по “Ринг” не отговарят, какво да кажем за нашите.
Накрая ще кажа, че има една норма, която също показва спецификата на футбола. Ние казваме така. Има футболни клубове в България още навремето, след 9 септември, които по една или друга причина са, меко казано, били притеснени, да не кажа репресирани, че вече е старомодно. Те са били притеснени до степен, че да се преименуват от “Левски” в “Динамо” и с партийни решения и булдозер да им се вземе стадиона. Такъв е случаят с “Левски”.
Ние казваме, ако има случай, след като всички в България – царе, царици, депутати и обикновени хора – си взеха имотите, тези футболни клубове, които докажат, че след 9 септември им е отнето имуществото, нека Министерският съвет по някакъв начин – с право на строеж или по друг начин – го обезщети. Такъв е случаят с ПФК
Защо чак сега, в 2001 г. тръгнахме да го поставяме? Защото чак 2001 г. успяхме да намерим всички документи – как ни е даден стадионът от общината, как нашите привърженици тогава, в онези гладни години по време на войната са направили фонд “Тухлички” и са го построили, за да имаме в 1946 г. десетхиляден стадион с четири писти, ресторант и баня. Тогава баня в София е имало само в Централна баня. Това е отнето на “Левски” насилствено.
Ние казваме следното. Нека Министерският съвет – а защо казваме “Министерския съвет”? – защото по Конституция това е разпоредителят с държавното имущество, нека той помисли и в удобен случай да ни обезщети.
Във всеки отделен клуб има някакъв известен проблем. Ние сме се опитали в тези предложения, които правим, да обобщим като цяло проблематиката и да завършат споровете. Да се вземе предвид, че това са заварени правоотношения, на законни основания, големи инвестиции са правени през годината и необходимост базата да ни бъде предоставена.
От това ще спечелят управляващите, ще спечели ДАМС, ще спечели Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, защото има нужда в обществото да се реши този въпрос с базите радикално.
Благодаря ви за вниманието. Извинявайте, ако прекалих с времето.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Марков.
Иска ли някой друг от нашите колеги да се изкаже? Имате думата.
Заповядайте, господин Гарибов. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ГАРИБОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Александър Гарибов и представлявам ПФК ЦСКА.
Аз в известна степен споделям повечето гледни точки на господин Марков. Например нашият проблем е следният. Ние искаме да инвестираме капитали в базите и питаме как да стане това нещо.
Съзнавам, че Законът за концесиите може да е тромав, той де факто е обновен. Може би трябва да помислим как да опростим процедурата.
В тази връзка подкрепяме предложението ДАМС да получи възможността да извършва подготвителните дейности по даване на концесия, тъй като смятаме, те биха могли да преценят най-добре как и по какъв начин да се запазят интересите на спорта. Изхождайки от чисто бизнесподход, наистина периодът трябва да бъде поне 35 години плюс някакъв допълнителен период като опция, тъй като тези съоръжения са много капиталоемки, а възвращаемостта в крайна сметка зависи от спорта. Може би трябва да променим в някаква степен и Закона за концесиите и там да бъде включен спортът, като малко по-специфичен вид услуги.
Защото – поне ние както правихме предварителни проучвания – ако търсим вариант за концесия, то тя трябва да бъде под някаква форма за услуги. И пак трябва да бъде с едно на ум за това, че спортът все пак не е чисто комерсиална дейност, дотолкова доколкото ние като футболни клубове сме акционерни дружества, но има много клубове – ако говорим за спорта въобще – които са на другия принцип – с нестопанска цел.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Гарибов.
Заповядайте, господин Хранов. Имате думата.
СТОЯН ХРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да заявя, че повече няма да участват на “кръгли”, “квадратни” маси и т.н. Но от уважение към парламентарната Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, към депутатите и към моите приятели от футбола, част с които съм работил дълги години, дойдох днес на тази среща.
Искам да ви кажа, че днес бях в Пловдив. И понеже горе-долу аз съм някаква личност, която хората познават и ме питат: господин Хранов, вярно ли е, че вече има решение, че стадионите ще ги разпродават? Казват: Вие сте приятел с Весела Лечева и сигурно знаете. Отговарям им, че изобщо за такова нещо не е ставало и дума.
Искам да заявя най-отговорно, че днешното и предшестващите го заседания не знам дали се оценяват, че те имат изключително голямо значение. Затварянето на трети и четвърти блок на Атомната електроцентрала – Козлодуй, ще има по-малки последствия, ако ние продължаваме да умуваме както и предишният парламент, така и в този за ролята на спорта и физическата култура за младежта. Най-отговорно го заявявам, аз правя някакви изчисления.
И тъй като аз съм свикнал да се съветвам с юристи от класата на Георги Марков и други, ще ви кажа, че законът не е на Весела Лечева. Аз не съм съгласен да се нарича Закон на Весела Лечева. Весела Лечева я познаваме като един честен, почтен и голям спортист. След нейното назначаване ние предизвикахме по нейна инициатива една среща с господин Георги Марков, моя приятел, нали така, госпожо Лечева. Ако тогава ние действително работехме не по партийни квоти, а в името на спорта, на това, което е бъдещето на България, не на високия спорт, защото футболът не е здравето на хората в България, нещата щяха да бъдат други.
Ние след това по многократни инициативи на господин Спасов за първи път след революцията от 1989 г. един човек, който не се е занимавал със спорт, съумя да събере всички светила на спорта. Но започнаха престрелки, този какво казал, Спасов какво казал, Лечева какво казала и всичко остана дотук до днешна дата.
Дано си изкарате мандата, уважаеми народни представители, но дайте в чест на 170 годишнината от рождението на Левски да приемем закона.
И, за да не бъда голословен, ще ви предоставя тези закони. Аз не съм царедворец, аз не съм обвързан политически с никого. Ето, тук има прекрасни неща. През 1937 г., регентите от 1946 г. и 1957 г. се приема нещо уникално, което важи за всички системи – и пазарна икономика, и планова икономика, и т.н. Но хората много са мислили, но са и чели какво е било преди това. А ние сега продължаваме да умуваме.
Аз уважавам много господин Георги Марков. Георги Марков е истински левскар. Този човек е ходил и на хокей, и на баскетбол, и т.н. Но разберете, че ние в момента се противопоставяме, противопоставяме футбола на другите спортове. Другите спортове не са по-малко важни от феномена футбол. Не са по-малко важни. Виждате, Евгения Раданова печели за седми път. На вас политиците, на всички нас ни е необходим имидж. А спортът носи голям имидж. Да се снимаш ти с третите в света по волейбол, след като затрихме почти всички центрове за волейбол. Това е уникално. Имаме една ледена площадка, а имаме седемкратен европейски първенец, световни първенци по фигурно пързаляне! Значи ние сме генетично велики. Ние сме велика нация.
В този аспект аз моля, господин Марков, много моля, дайте да спрем да противопоставяме футбола на другите спортове. Може онази система да е имала недостатъци и има, затова се смени. Но в онази система, уважаеми народни представители и велики ръководители на футбола и на спорта, нашите терени за спорт са били собственост на общините и това още в 1946 г. е записано. Те са отделяли повече терени, отколкото “Манчестър” и “Ливърпул” имат. Ние с Георги Марков сме били в “Ливърпул”. Територията на “Славия” и на “Герена” е три пъти колкото на “Ливърпул”.
Дайте да се разберем. Спортът трябва да се съчетава с бизнес. Има си масов спор, има елитен спорт, но ние на тези големи комплекси трябва да ги използваме. “Герена” така е проектиран. Георги Марков знае, но не знае, че там, където са израснали европейските шампиони по волейбол – на “Герена” – сега залата по волейбол е затворена. Тези велики лекоатлети, олимпийски шампиони няма къде да тренират.
Значи ние трябва като разумни хора и това моля, моля, моля и пак моля, ние трябва като разумни хора не да противопоставяме футбола на различните спортове, а да действаме съвместно. ЦСКА е една велика организация. Вярно, на тях им дават една зала. “Левски” получава от самооблагане, от предприятия, от просия. Но това е даденост.
И тук вече законът идва да каже. Вие, моля ви, вие трябва в закона да кажете: стига с това блъфиране на публично-частно партньорство. Всички спортни съоръжения в света се използват и за бизнес. Има предложения да се правят стадиони и около тези големи площи не да се разхождат кучета, а има възможност, спазвайки градоустройствените норми, да се направи и бизнес, от който бизнес трябва да се правят отчисления за спорта, а не за търговското дружество на Стоян Хранов или на моя приятел Емо Наков, който е една жертва на това, което стана в Кюстендил.
В Кюстендил имаше една от най-големите спортни бази за футбол, за всички видове спорт. Дайте да анализираме кой е виновен.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Нещо конкретно предлагате ли, господин Хранов?
СТОЯН ХРАНОВ: Конкретно искам да ви кажа, че трябва да вземете мерки колкото се може по-скоро. Вторият законопроект не е на тримата народни представители, а в неговата подготовка участваха редица експерти. Законопроектът не е на Весела Лечева. Дайте един срок да се направи координация и да видим какво ще правим, като не забравяте и тези неща, които сега казахме.
Много умни хора са работили преди нас за спорта. Искам да ви кажа, че тези хора са мислели държавнически и през 1934, и в 1946 г. и в 1957 г. те са имали политика и за спорта, и за младежта. Сега в държавата има само блъфиране. С това приключих.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Хранов.
Заповядайте, господин Михов. Имате думата.
ВАЛЕНТИН МИХОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Достатъчно сме говорили. Мисля, че трябва и е дошло времето да направим нещо, с което да се гордеем всички, защото ние със спорта и конкретно с футбола мога да кажа, че през тези 16 години, в които съм в управлението на футбола, имаме ръст, има с какво да се гордеем и винаги е имало едно взаимодействия от 1990 г. досега. Нямаме никакво противодействие на нашите взаимни чувства и уважение.
За първи път през тази година имаме едно подобряване на микроклимата между нас. Говоря, че ние трябва да бъдем един отбор.
Какви са ни конкретните въпроси? През месец юни или юли ще има проверка от УЕФА, която ще бъде ненадейна и България ще бъде принудена през следващия сезон да остане с пет, максимум шест клуба в “А” професионална футболна група. Ще започнем да се оправдаваме защо ние не сме инвестирали. Защото ги нямаме базите. Защо ще отнемат лицензите? Ще започнем да търсим виновен, но няма да го намерим. Но ви гарантирам, че ние ще имаме не повече от пет или шест клуба, които ще бъдат лицензирани.
Вие всички знаете – и тези, които знаят и тези, които не знаят – че на изискванията в момента отговарят стадион “Васил Левски” с 60 – 70 процента като изисквания, “Герена”, донякъде “Българска армия”, но на нея трябва сериозна реконструкция – господин Томов мисля, че каза, че са предвидени 15 млн. лв. – и “Литекс” – Ловеч. Изключвам стадиона на “Нафтекс”, който е с много хубави съоръжения, но те не са в “А” група и не мога да ги коментирам, тъй като проверките на УЕФА ще бъдат насочени главно към отборите от “А” група.
Защо казвам всичко това? Казвам го, защото после ще търсим взаимни обвинения. Аз не искам да се обвинявам, а действително да намерим позитивното решение.
Аз исках да ръкопляскам на господин Марков за това, което много подготвено, юридически и разумно говори и ние искаме действително взаимодействие, а не взаимни нападки.
Уважаеми господин Хранов, ще трябва да се мисли за целия спорт, защото можем да се гордеем с нашия спорт.
Продължавайки, искам да се обърна към вас, към парламентарната Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, от която тръгват много хубави неща и те трябва да продължават. Аз също съм бил доста пъти канен в парламентарната комисия. Разбира се, има и много други въпроси, които чакат решение: въпросите за полицията и т.н. Как може едни обществени организации с идеална цел насилствено от 1996 г. да бъдем превърнати в нарушение на Конституцията – това ще го подкрепи господин Георги Марков – в търговски дружества.
Какво означава това? Добре, че беше отменено. Аз казах тогава: ако фалира ЦСКА, “Левски” или “Академик” – Свищов, аз мога да отнема с фалита святото име на привържениците. Това решение се отмени и мисля, че това беше едно положително действие.
Апелирам към вас заедно да направим още една, две, три срещи с конкретика, взаимнополезни. Аз ще ви дам това, което го имам от тези 16 – 17 години като фактология. Е, не може моите интервюта от 1991 г. и сега от 2006 г. да са едни и същи – проблемът с базите.
Много ви моля, ние ще ви бъдем партньори във всяко едно начинание с конкретни неща. Не искаме да печелим от спорта, искаме да сме 0 : 0 като резултат на база на това, което вие ще предложите. Ще бъдем абсолютно изрядни към всички законови изисквания. Това ви го каза и господин Марков. Но не може да плащаме на обществена организация с идеална цел, на обществено значими събития, измислено да плащаме по 40 хиляди лева за охрана на полицията. Към вас се обръщам, защото ние трябва да бъдем заедно във всяко едно начинание. Като навържем всички проблеми, заедно да ги решаваме. Не може “Левски” да плаща 130 хиляди швейцарски франка глоба, а да плаща на полицията 160. Извинете, кой не си е свършил работата? Полицията!
И затова, че вие сте ни партньорите, нека заедно да се захванем. Аз ви казваме, че ще намерим време за всички въпроси. Аз предложих, по-добре да спрем футбола, да приемем едно класиране и в продължение на шест месеца да си изясним позициите, а не след това да съжаляваме, което ще е крах за България, а не само за спорта.
Обречени сме. Комисиите на УЕФА ни правиха три години компромиси. Никой не мръзна ни на йота нагоре. Падна стадиона на “Локомотив” – Пловдив. Кой ще е виновен, ако убием човек? Във всеки случай не собствениците на “Локомотив” – Пловдив. Така е, господин Наков. Ако отидете на мач в Пловдив, има нещо като две барикади, които са направени, там не сме влизали. Там ще убием някого.
И понеже съм президент на лигата, отговорен човек съм. Искам да направим нещо за всички, не искам да деля другите спортове и футбола, но и козирката на ЦСКА трябва час по-скоро да се ремонтира, защото и там ще се случи нещо. Дано не се случи.
Затова ви моля да си направим нещо по-конкретно. Вие да ни дадете съвет, вие с това се занимавате. Ние ще ви партнираме, до началото на шампионата има 15-ина дни. Искаме конкретика, давайте ни задачи, изисквайте от нас документация. Ние ще ви дадем всичко, но да бъдем действително един отбори и накрая да видим, че заедно сме работили и сме постигнали нещо съществено и хубаво.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви и аз, господин Михов.
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Красимир Георгиев и съм изпълнителен директор на професионален футболен клуб “Берое” – Стара Загора.
С нашите подписи клубовете подкрепиха изцяло предложението, което е на масата и на вниманието на уважаемата парламентарна Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Ние сме тук още един път да засвидетелстваме отговорността и желанието си да подходим много сериозно и ангажирано към въпроса за спортните бази.
В помощ на вашето решение бих искал само да прибавя още един аргумент. Според изискванията на Българския футболен съюз, ФИФА и УЕФА, ние като професионални футболни клубове развиваме и детско-юношески спорт. В различните 16 клуба се подготвят между 300 и 500 деца във всеки един от тези клубове. Това е дейност, която извършваме по същия начин отговорно и ангажирано, както и по начина, по който подхождаме за подготовката на професионалните футболисти, за които искаме тази база.
Имайте предвид, че базата не представлява и не приключва само до един представителен стадион, на който се провеждат състезанията, а това са всички помощни игрища и прилежащи площи, инфраструктура и т.н., където се подготвят нашите, вашите деца, където се подготвя бъдещето на професионалния футбол.
От тази гледна точка ние категорично изпълняваме една социална функция, без никой да ни е вменил, без никой да иска от нас подобно нещо, но с цялата отговорност в интерес и на собствения бизнес, който управляваме, в интерес на футбола в крайна сметка вършим това добро дело.
На тази база смятам, че аргументите, които господин Марков изложи, онова, което казаха моите колеги и трябва да прибавим това, което ви подсказвам и аз, че в крайна сметка професионалния футбол е застанал сериозно с лице към проблемите на спорта и възпитанието на младежта и на децата.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Попов. Имате думата.
БОРИСЛАВ ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Борислав Попов, Български футболен съюз.
От имате на господин Михайлов искам да благодаря за поканата към Българския футболен съюз да участва в обсъждането на този законопроект, който очевидно ще доведе до една решителна промяна в отношението към спортните бази и специално към футболните стадиони.
Искам само да кажа, че преди два дни в Българския футболен съюз беше делегация от УЕФА, водена от първия вицепрезидент господин Ерзик. На срещите, които бяха проведени, стана дума и за собствеността и за ползването и стопанисването на спортната база и специално на футболните стадиони.
Линията на УЕФА и подкрепата, която УЕФА в лицето на господин Ерзик оказа на Българския футболен съюз е за по-бързо решаване на този въпрос и то по начин, по който да бъдат удовлетворени както клубовете, тоест, техните интереси – стопанисването и ползването на футболната база – така и да има една добра гаранция за държавата, че тази база ще бъде съхранена, запазена и модернизирана, за да може да се ползва продължително време.
Само една корекция ще внеса на това, което каза господин Михов. До мен е секретарят на Лицензионната комисия към Българския футболен съюз – господин Красин Кръстев. Ако действително се приведат в пълна сила, в пълна мярка изискванията на УЕФА за лицензиране на стадионите, те у нас ще станат четири, което означава, без да се изсилвам, но по мнението на футболната общественост, че първенството практически ще спре, което пък ще се отрази и на детско-юношеския футбол, за който говори господин Георгиев, на представянето на националния отбор, на младежкия отбор, които в последните и в настоящата година постигнаха едни нелоши успехи.
Така че от името на Българския футболен съюз искаме да апелираме за едно по-бързо решаване на проблема със спортните бази и на футболните бази. В скоба ще кажа, че аз в друго качество преди седем или осем години участвах в изработването на един законопроект, който за съжаление си остана само на нивото на законопроект, но действително вече е дошло времето, в което трябва да се реши ясно, категорично и дългосрочно проблемът със стопанисването на тези футболни съоръжения и в частност – стадиони, за да може да има едно спокойствие както у хората, които се занимават с футбол, така и с огромната спортна общественост, която се вълнува от неговото развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата за коментар.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми президент и председатели на управителни съвети на водещи футболни клубове, господин Михов и всички останали гости?
Преди всичко искам да изкажа задоволството си от това, че най-после емоциите като че ли останаха на заден план и се надявам, че и градусът на напрежението вече е спаднал, защото, когато се поставят емоциите на преден план, може би ще мине още един такъв мандат, който няма да доведе до нужните резултати и нужните очаквани промени.
Самият факт, че толкова дискусии, толкова дебати породиха нашите предложения за промени в Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на спортната база, показва, че сме настъпили чувствителната тема и болезнена, бих казала.
Вие много добре казахте, господин Марков, и аз Ви благодаря за това, че осъзнавате колко многообразна е спортната база в България като специфика, като функции, като възможности. Аз мисля, че вие съзнавате колко трудно може да бъде направен, за да бъде нормативно уреден един работещ, добър механизъм в закон за всеки един спортен обект.
Много е трудно да подходим нормативно спрямо спецификата, спрямо многообразието в законовата и нормативна база към всеки един обект и да намерим точния механизъм, работещия механизъм. За съжаление през последните години като че ли никой не успя да намери успешната формула. Експериментираха се най-различни варианти, разбира се, по общия ред, който се отнася за цялата собственост в България по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Опитали сме се да въведем един специален ред по отношение на спортната база в нашия специален закон. Разбира се, ние сме се опитали да решим този въпрос принципно, съобразявайки се, че в България все пак водещо значение имат не само футболните клубове, но и останалите спортни организации. Съобразили сме се, разбира се, и със спецификата на спортните организации, като сме взели предвид и спецификата на футболните клубове. В Българския футболен съюз сигурно членуват повече от 400 клуба. Така че ние сме се опитали да намерим онзи механизъм, който да бъде печеливш и работещ по отношение на всички футболни клубове.
От всичко това, което наистина вие днес изложихте, прекрасно, добре аргументирано и мотивирано, имах чувството, че говорите изключително и само за стадион “Герена”. Много съжалявам, в България стадионите са много различни и най-различни стопани в момента ги управляват.
Затова ние сме дали възможност в нашия законопроект принципалът –държавата или общината – да намери онзи механизъм, да вземе този механизъм, който ще бъде печеливш общински имот или държавен имот.
Така че тук аз се надявам вие да разберете трудността и важността от взетото наше решение – да предложим точно тези промени.
По отношение на професионалните клубове. Аз разбирам спецификата на тяхната дейност и ние сме се опитали да се съобразим с това, че една толкова голяма инвестиция, необходима или вложена в този стадион, в този обект или в това съоръжение, за да удовлетвори стандартите на ФИФА и УЕФА, са нужни наистина големи инвестиции. Но затова е необходимо да има много по-различен и много по-дълъг период, в който да могат да бъдат възвърнати тези инвестиции.
Затова в някои от изказвания подчертах, че не е толкова важен въпросът за срока, важен е принципът. В крайна сметка ние не можем да забраним нито една опция, която ни дава общия ред. Ние просто сме се насочили към концесията като една възможна форма за ползване на такива големи спортни съоръжения от такива големи, амбициозни спортни структури. В крайна сметка ние сме се опитали в този законопроект, препращайки към Закона за концесиите, да дадем възможност наистина на принципала да се възползва от онзи лост, който намери за добре спрямо спортното съоръжение.
Аз приветствам идеята, че вие казвате, че в утрешния ден имате амбицията всички професионални футболни клубове да имат лицензирани стадиони. Дано не се заблуждаваме всички на тази маса, че с тези промени, дори и с вашите промени, които вие предлагате, утрешния ден ще имаме 18 или 30 лицензирани стадиона. Извинявайте, но това са средства, които трудно се осигуряват. Някак си не съм убедена, че само със законов регламент утрешния ден ще дойде и ще се подобри спортната база в България. Нека си даваме сметка за колко пори става дума.
Когато вие имате четири лицензирани стадиона, искам да ви кажа, че останалият спорт няма нито една зала, която да отговаря на съвременнните изисквания.
Затова в този законопроект сме се опитали да дадем възможност наистина да бъдат решени по възможно най-добрия начин тези проблеми, така че да бъдат защитени интересите и на държавата.
Законът за концесиите мисля, че дава достатъчно възможности, така че всички ваши идеи и проекти, които имате, да бъдат развити, да бъдат реализирани в този голям, бих казала, достатъчно широк като обхват ресурс от възможни действия и в този продължителен период от време. Да можете да развиете всички ваши проекти и желания.
Аз не искам да смятам, че това е мой законопроект. Все пак това е законопроект, който е приет с решение на Министерския съвет. Вие много ме ласкаете, като казвате, че това е мой законопроект. Той в никакъв случай не е мой законопроект.
Като казвам, че ние трябва да защитим интересите на държавата, тук не смятам, че прекалено много държава искаме да вложим в целия този закон. Напротив. Ние много добре съзнаваме, след като от 1 януари 2007 г. сме членове на една общност, която всички много дълбоко в себе си съзнаваме, че едно общество е изградено от правила и процедури. Колкото и да ни се иска да избегнем някои процедури, те просто са задължителни.
И на мен ми се иска някои от процедурите да бъдат по-кратки. Но това е демокрацията. Съжалявам. Всичко е ред, процедури и правила. И този свят, от който идваме, също е бил изграден от правила и процедури. Аз ще ви покажа само някои от договорите, които днес с господин Леков разглеждахме. Те са на нашата съседна страна – Турция – на четири от водещите отбора в Турция. Аз ще ви ги покажа и всички ще видите как са разписани и регламентирани правата и задълженията на всеки един от клубовете. Само че цифрите сигурно ще бъдат стряскащи за всеки един от вас. Но не е това целта на тази маса – да обсъждаме тези въпроси в този момент.
Целта наистина е да намерим онзи работещ механизъм, който ще ви даде възможност да реализирате изцяло вашите идеи и проекти. Аз не виждам какво стряскащо има в концесията, тъй като не само за мен, но и за обществото концесията в крайна сметка е един вид договор, който кара двете страни да седнат на масата и да си уточнят правилата, по които ще работят.
Ние искаме в крайна сметка, след като имате тези желания, тези волеизявления, да ги видим в един писмен вид, съвсем образно го казвам, и да знаем, че ние в този момент, в тази година, както и до 2010 тези неща ще се случат. Защото ние имаме доста голям негативен опит, при който въпреки всичко тези неща не са се случвали. А да отпуснем още по-либерално нещата, извън тези норми, които ние сме предоставили, означава вече напълно безстопанственост.
Аз съжалявам много и даже не съм си направила труда да отговарям, защото в крайна сметка не е било към мен лично, но когато видях една от вашите декларация “безусловно и безвъзмездно” – извинявайте. Аз си казах: аз живея в частната си къща – апартамент, при някакви условия. Няма безвъзмездно, няма безусловно.
Когато сме написали текста безвъзмездно не може спрямо търговски дружества, понеже всички вие бяхте наистина преди 1996 г. търговски дружества, няма никаква реакция от 1996 г. до 2002 г. затова, че вие сте били принудени да бъдете акционерни дружества. Но ние въпреки всичко през 2002 г. променихме закона така, че тези, които желаят, да следват норма, които искат, да останат като юридически лица с идеална цел.
Дали сме възможност, разбира се, в този период от време – пет или шест години – всеки един от вас да осъзнае какви са неговите планове в крайна сметка. Дали иска да бъде голям икономически или стопански субект, каквито са едни водещи европейски грандове – футболни клубове, или да бъдат просто една обществена организация, която развива една социална дейност спрямо децата, спрямо младите хора и т.н.
Така че всеки един от вас вече трябва да се е предопределил или пък има възможност да се определи какво точно иска и каква цел гони. Аз мисля, че вие сте водещи футболни клубове и вашата цел е много по-висока. Затова аз мисля, че такива разпоредби като концесия и т.н., които ви се дават като възможност, мисля, че не би трябвало да ви притеснява като форма и начин на ползване на стадионите.
Тук исках да чуя защо един договор, защото в крайна сметка, пак казвам, концесията е един вид договор, притеснява толкова много професионални футболни клубове. Единственото, което днес отново коментирахме с представителите на Министерския съвет, е наистина дългият срок на процедурата. Ние сме се опитали в контакт с тях да видим дали не можем да съкратим по някакъв начин процедурата. И пак ви казвам, по всякакъв начин ми се иска да съкратим всички процедури. И на мен не ми се иска и на първо, и на второ четене да минават законопроектите, ако може на едно четене всичко да мине. Но в крайна сметка това е обществото, в което живеем – правила и процедури, които всички трябва да спазваме и с които трябва да се съобразяваме.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря ви, госпожо Лечева.
Някой дали иска да обясни какво е притеснението на професионални футболни клубове за концесиите?
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Както стана ясно, има внесени два законопроекта. Единият е законопроектът на Министерския съвет, а другият е законопроектът, по който работихме една група народни представители. Аз предлагам да се запознаете добре с него и когато се говори на такива форуми, трябва да се говори точно къде и как виждате вашето място, как се вмествате в така предложените законопроекти.
Второто нещо, на което бих искал да обърна внимание, е нещо, което чухме в изказа на господин Марков. Мен ме учудиха неговите думи “да решат целокупно и диференцирано” закона в полза на футбола. В това изречение се състоят доста противоречия, тъй като футболът не може да бъде изваден от контекста на целия спорт. А диференцирано да бъде изваден футбола от общия контекст на спорта, буди у мен недоумение.
Аз мисля, че това, което госпожа Лечева преди малко каза, трябва да бъде една от обединяващите тези. Защото за създаването на този законопроект се извървя много дълъг път, тъй като се бяха организирали различни групи спортисти – едни, олимпийски шампиони, други, световни шампиони, беше се разделила спортната общественост на всякакви групи и групички. В един момент, когато се получи едно обединение върху определена теза и принципи – затова бих искал да призова да има някакъв общ принцип – се създаде този законопроект. Изведнъж видяхме в средствата за масова информация, че се проявиха различни критики и идеи: дайте футбола да бъде отделно.
Аз мисля, че не пътя на разделението, а на обединението и на общия език би било правилно да бъде тук, на тази маса и да можем да видим не как се разделяме и как футболът се отличава от всички спортове, а да направим така, че футболът да бъде част от всички спортове.
В този ред на мисли призовавам действително с някои от тези основни принципи, които са залегнали в този законопроект, да се вмести и футболът, който не е единственият спорт. Да, действително, той е един от масовите спортове, той е най-гледаният спорт. Но бих искал да кажа, че и останалите спортове се упражняват от всички българи.
Имаше нещо, което ме смути, когато беше тук Франц Бекембауер и когато получи в Националната спортна академия титлата хонорис кауза. Когато стана въпрос за стадионите, той каза, че според международните изисквания стадионите, когато говорим за вземане на лицензи, те трябва да бъдат собствени. Това е едно от изискванията на ФИФА. С това искам да кажа, че вие като професионални клубове за толкова години – и тук при цялото ми уважение към дружествата на “Левски”, на ЦСКА – след като развивате професионални клубове, защо не се намери един собственик да инвестира и да направи един нов стадион?
Това е едно предизвикателство към вас. Защото няма нищо даром, живеем в пазарно общество и ние ще даваме на професионални клубове съоръжение, примерно, на концесия. Но не може, както и госпожа Лечева каза, те да бъдат без никакви условия, безусловно, тъй като те ползват от години стадиона. Такова нещо в съвременния свят не съществува.
Тук се дадоха примери. Нека да видим как стоят нещата с професионалните футболни клубове в Англия. Как са професионални футболни клубове в Германия? Бутат се стадиони, строят съвременно ново съоръжение. Ще кажете: да, икономическото развитие на обществото е такова. Но тъй като нашето икономическо развитие на обществото е такова, каквото е, затова ние сме длъжни да се съобразим с онази нормативна база, която е устроила нашето общество.
Така че имам конкретно предложение – може би към господин Марков като изразител на футболната общественост – да се запознае със закона и да каже точно какво бихме могли да променим, да дебатираме в хода между първо и второ четене на законопроектите.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Доктор Иванов, има конкретни предложения по текстовете от законопроекта на Министерския съвет. Има няколко предложения, които са раздадени на всички народни представители.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми гости, уважаеми колеги, уважаема госпожо Лечева! В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в продължение на няколко заседания ние дебатираме проблемите на базата за развитие на българския спорт. Тъй като проблемите, които вие поставяте днес за базата на футбола, който е Цар футбол, но има и Царица лека атлетика и още редица други спортове, които много добре биха се конкурирали с футбола. Но тук за това сега няма да говорим. Но примерно аз бих казала, че волейболът е един чудесен спорт, който може да конкурира и футбола, и всички останали спортове.
Това е една последователна политика и цел на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е да се запознае задълбочено с проблемите, които има да решава нашето общество. Прави чест на Държавната агенция за младежта и спорта, че с промените, които внася в Закона за физическото възпитание и спорта не иска да реши проблемите само за базата за развитие на спорта, а да потърси цялостно развитие на базата, свързана с възпитанието, образованието, обучението, физическото израстване и т.н. на българските деца и младежи.
Ние, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта трябва да се окажем на ниво, тъй като може би имаме единствената вина, че още не сме внесли предложените законопроекти на първо четене в комисията и да чуем всички институции, структури и хора, които са свързани с българския спорт. Този период вече премина. На следващото заседание ние ще гледаме на първо четене предложенията.
Естествено, нормално е да се съобразим с всички онези, които са участвали в този дебат, да внесем на първо четене в пленарна зала законопроектите и след това, каквато е практиката, между първо и второ четене да застанем зад тези, които са общоприети, общовалидни не само за българския спорт, но и за спорта въобще.
Аз не бих гласувала за един закон, който примерно ще сработи за един голям столичен футболен клуб и няма да сработи за развитието на спорта в една малка община, където собственикът на футболния клуб не може да си плати почистването на стадиона, затревяването, тока, телефоните, поливането и т.н., въпреки че в някакъв договор е записано, че се ползва от клуба.
Не мога да се съглася, примерно, че там не могат да влязат лекоатлетите, защото има и такива случаи. Не мога да се съглася и с други неща, които, ако не се решат със закон, аз няма да съм убедена да гласувам.
Заради това смятам, че народните представители от тази комисия трябва да ви благодарим за големия интерес към законопроекта, който е предложен от ДАМС, да ви уверим, че ще работим в името и в интереса на българския спорт и на българските граждани и ще се опитаме с това, което ще приемем като законопроект, да умножим успехите, които една малка България е завоювала, без да е имала до този момент кой знае каква голяма, пространна, обширна и т.н. спортна база.
Важно е да имаме амбиции и да ги осъществяваме. Благодаря Ви за това, че вие искате да инвестирате в спорта, но трябва наистина да има правила и те да гарантират всеки да се чувства добре. Нито да бъде излъган този, който ще вложи парите си, нито да бъде излъган този, който ще иска да ползва базата. Това ще бъде нашата отправна точка, когато ще гласуваме за този закон. Уверявам ви, че това ще бъде честната позиция, която ще заемем.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Марков. Имате думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, нямам никакво намерение да влизам в някаква полемика с народни представители. Вие сте суверен законодателен орган. Но понеже явно се е получило някакво недоразумение, искам да подчертая следното. Проблемите на спортната база между футбола и останалите спортове са не защото футболът е много префърцунен, не защото е наистина много голям социален, икономически и друг феномен. На финалите на световното по футбол ходят крале, кралици, президенти, премиери, става дума за много пари. “Левски” само от едно участие в шампионска лига изкара космическите за България 5,5 млн. евро.
Аз просто се опитах да кажа, че понеже става дума за закон, става дума не за спорт въобще и за бизнес въобще, а става дума за правна уредба. Още един път повтарям, ако не се е разбрало. Голямата част от основните професионални футболни клубове в България ползват като заварено положение на правно основание десетилетия тази база. Професионалният футболен клуб “Левски” не иска подарък от държавата. “Левски” е основан доста преди 1996 г. Той е основан 1914 година. Минал е през много режими – от царска България, през комунистическа до демократична. Преименуван е насилствено, бил е дружество териториално, ведомствено, с идеална цел и търговско. Предметът на дейност е бил един и същи.
Хиляда пъти казах, че онази държавна собственост е нашето правно основание да ползваме стадион “Георги Аспарухов”и нямаме никакво намерение да го искаме на концесия, просто защото Законът за концесиите третира строителство – ние не сме строителна организация, добив – не сме добивна организация, и услуги – нито сме организация за услуги.
Казах защо искаме стадион “Раковски”. Ние не го искаме на концесия, въобще не ни е минавало и през ум. Аз се чудя за никой, след като е толкова добър Закона за физическото възпитание и спорта, една година не е поискал концесия.
Подчертах, нормата, която препраща към Закона за концесията не е предложена сега. Тя е приета от вас през миналата година. Не знам защо ЦСКА не е поискал концесия или защо някой не е взела нещо на концесия.
Кое ни смущава? Казах изрично. Смущава ни, първо, че се касае за имоти, само държавна и общинска публична собственост, какъвто не е стадионът на професионален футболен клуб “Левски”, нито стадион “Раковски”, нито стадионът на “Локомотив” – Пловдив. Тоест, не е приложим Законът за концесиите за основната футболна база. Искате да ви кажа, че е приложим. Ами не е!
Второ. Въобще не ни удовлетворява като процедура, защото Закона за концесиите не дава преференции на този, който ползва стадиона. Там има състезателност, има търг и т.н., и т.н.
ПФК “Левски” – и това не е мнение на Георги Марков, той има двустепенна система – не е доволен от този закон. Той не решава въпроса за спортната база на най-големият и най-мощен футболен клуб в момента. Ако удовлетворява другите футболни клубове, догодина, живот и здраве, ще се види дали е взета базата на концесия. Аз ви казвам нещата точно както са.
“Левски” ползва на законно основание стадион “Георги Аспарухов”. Ние искаме да облечем в законодателна форма решението на Конституционния съд от 2001 г., според което дългосрочно безвъзмездно отстъпено право на ползване към 1996 г., се запазва. Ако искате го облечете в законодателна форма, ако искате не го обличайте. Но това ни смущава – че Законът за концесиите е неприложим за държавната частна и общинската частна собственост. Не ни устройва като процедури. Съществува възможност – и затова е закон – най-различни разпоредби да уредят различни хипотези.
Съгласен съм с Вас, че не може в живота да се уреди всичко, да се предвиди всичко. Но в крайна сметка закон за спорта, който не решава въпросите за спортната база на големите футболни клубове, няма да изиграе тази роля, за която госпожата правилно говори.
Пак казвам, държавата ще си запази собствеността, футболът ще си се развива, ще се ползва имотът по предназначение, има достатъчно строги санкции в закона. Това е нашата теза.
Просто исках да я поясня още един път.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Аз мисля, че всички се запознахме с това, което вие изразявате като становище, може би екипът на госпожа Лечева също може да помисли, както и народните представители по всичко това, което се чу тук. В Закона за физическото възпитание и спорта има препратка към Закона за концесиите и може да се помисли да се облекчи именно тази процедура и както казахте, не само тези три области, в които се дава концесия – строителство, добив и услуги – а да има и за спортни дейности. Тогава вече чрез една процедура, която наистина ще облекчена именно за спорта, бихме могли да направим стъпка в посоката, за която Вие говорите, господин Марков. Аз смятам, че бихте могли да помислите и Вие, госпожо Лечева.
Заповядайте, госпожо Лечева. Имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, че ще взема втори път думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като много пъти тук се спомена Законът за концесиите, аз мисля, че може би тук е мястото, което е подходящо да дадем едно по-обстоятелствено пояснение какво точно представлява Законът за концесиите и какво точно ни дава като възможност спрямо спортните дейности и спортните услуги.
Затова предлагам нашият експерт да вземе отношение по Закона за концесиите и да даде една по-подробна информация по въпросите, които тук вълнуват всички.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Заповядайте, господин Захариев. Имате думата.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Захари Захариев, Консултативен съвет към ДАМС.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми гости!
Проблемът със спортните бази е много труден, тежък, проблем, по който 10 – 11 години е мълчано. Разбира се, получило се е едно негативно натрупване, което търси разрешение, тъй като е засегнат интерес.
Преди да се спра на Закона за концесиите ще ми позволите да взема отношение по един предварителен въпрос и този въпрос за мен е много важен. Този въпрос в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, приет от Министерския съвет, гони една цел – запазване на спортната база като такава.
Това е първата крачка, за да може да имаме каквото и да е ползване – на концесия или под каквато и да е друга форма – тези имоти трябва да бъдат запазени за спорта. Тоест, законопроектът, който е внесен в Министерския съвет, предвижда забрана за разпоредителни сделки. Всички знаем, не искам тук да посочвам, колко спортни имоти престанаха да бъдат такива. Загубиха своето предназначение. Тук има хора, които могат да приведат редица примери за това.
Втората крачка е, че фактически се ограничиха рязко възможностите за промяна на предназначението на спортните имоти за цялата страна, за всички спортове, независимо дали те са държавни или общински.
Другото, което преди въпросите на концесиите искам да кажа, е кое е характерно за спортните имоти? Две са трудностите: различни по характер, разновидност, включително и по ресурси субекти и различни спортни имоти. Подходът, който е избран за случая, за да се реши този казус, е едно ветрило, един спектър от възможности – от безвъзмездното отдаване на сдружения в обществена полза на определени имоти до концесия. Тоест, изброена е скалата от тези правни форми, за да могат да се ползват спортните имоти и съобразно имота и съобразно възможностите на спортната организация вече конкретно да се взема решение.
Но като правни възможности те съществуват.
На следващо място, за пръв път се дават преференции на спортните организации. Досега ясни преференции за спортните организации не се даваха.
Сега – относно концесиите.
Господин Марков постави въпроса защо се бяга от концесията. Аз не мога да си го обясня, имайки предвид какви са предимствата на тази договорна форма. Концесията е вид договор, разбира се, едно специфично договаряне, което предвижда право на ползване. Кое е характерно при концесията по Закона за концесиите? На преференциите, които са по Закона за физическото възпитание и спорта няма да се спирам. Ще се спра само на Закона за концесиите.
Първо, имаме споделен риск от изграждането на обекта. Второ, имаме възможност за споделена форма за инвестиране, което съвсем не е малко предимство. На трето място, гарантиране от страна на държавата определен маркетинг. Това са много съществени предимства. Бих добавил и още едно, а това е, че чрез концесията се решава проблемът, когато имотът има комплексен характер. Има форми и начини да се решат тези проблеми, без да се стига до конфликт.
Чрез договора за концесия се постига баланс между търговската дейност, която се осъществява от акционерното дружество, и социалните функции, които преследва държавата като политика. Всичко това се конкретизира точно и ясно в договора за концесия. Това за мен дава предимствата, благодарение на които този закон в България вече ще търси своето развитие.
В държави като съседна Турция и други държави, където няма специален закон за концесията, се търсят договори за ползване или договори за наем, които фактически преповтарят съдържанието на договора за концесията. А ние имаме такъв закон. Защо да не го използваме?
Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Заповядайте, господин Наков. Имате думата.
ЕМИЛ НАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Емил Наков и съм от ПФК “Локомотив” – Пловдив.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Лечева! Аз мисля, че би трябвало да знаете, че футболът е изваден от другия спорт още през 1996 г. с един закон по времето на великия Цветко Барчовски. На базата на това нещо футболът, за разлика от другите спортове, не се спонсорира по никакъв начин.
Ако се притеснявате, че някои от футболните хора едва ли не ще построи на мястото на една база някакъв завод, за да печели, няма такова нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Заповядайте, госпожо Чернева. Имате думата.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Елена Чернева и съм от Консултативния съвет на ДАМС.
Искам съвсем накратко да уточня нещо, тъй като тук в изказването си господин Марков – и на миналата среща, а и днес – потвърди, че ще предоставят на концесия спортни имоти, само които са публична държавна собственост.
Правна възможност за предоставяне на спортни имоти има както за публичната, така и на частната държавна собственост. Това е съгласно чл. 13, т. 3 от Закона за концесиите, а чл. 50а има предвид едно конкретизиране на предоставяне на концесия на имот публична държавна собственост. Но веднага след това – в чл. 72 от Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта – в бр. 54 на “Държавен вестник” – Вие цитирахте бр. 36 – така че в един последващ период е уточнено, че на концесия се предоставят имоти, държавна собственост. Както знаем, държавната собственост е публична и частна.
Държах да направя това уточнение, че пречка за предоставяне на спортни имоти, частна държавна собственост – няма. Смятам, че това е съществено и затова настоях да взема думата.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Чернева.
Госпожа Живкова иска думата, за да каже нещо в заключение.. Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми гости, аз искам да кажа, че добре беше тази среща да се състои и всички ние да чуем исканията на професионалните футболни клубове. Вие не трябва да оставате с впечатлението, че ние няма да обърнем внимание на вашите предложения. През следващата седмица предстои обсъждане на законопроектите по същество. След това ще има първо и второ четене и вероятно ще има предложения и от колеги между първо и второ четене по самите текстове, които са направени от Министерския съвет и от група народни представители.
Така че ние наистина бихме искали да помогнем на спорта и както каза и госпожа Панева, ще направим по съвест най-доброто.
Така че благодарим ви за това, че присъствахте днес на тази среща.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
И аз благодаря на всички. Заседанията на комисията са открити и вие винаги можете да вземете отношение по въпросите, които обсъждаме.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Светослав Спасов)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)