Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
17/01/2008
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в интернет пространството и електронните медии.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
П Р О Т О К О Л
№
На 17 януари 2007 г., (четвъртък) от 16.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в интернет пространството и електронните медии.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Светослав Спасов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: Уважаеми колеги, вече имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта. Предварително обявеният дневен ред на заседанието се състои от две точки: 1.Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в Интернет пространството и електронните медии. 2.Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34,внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 9.
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
На членовете на комисията са предоставени предварително материалите за заседанието. Гости на днешното заседание са г-н Васил Войнов – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Мария Томова – Директор Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” при Министерство на труда и социалната политика, г-жа Миглена Желева – Началник отдел “Социални услуги, закрила на децата и рисковите групи” при Министерство на труда и социалната политика, г-жа Даринка Янкова – Директор Дирекция “Закрила на детето” в Агенцията за социално подпомагане при МТСП. Поканили сме и проф. Александър Грозев – Дирекция “Национален филмов център” към Министерство на културата, г-н Румен Джуров – Началник отдел “Училища по изкуствата” към Министерство на културата, г-жа Цвета Антонова – Началник отдел “Информация и анализи” към Държавната агенция за закрила на детето, г-жа Теодора Иванова – Директор Дирекция “Контрол на правата на децата” към Държавната агенция за закрила на детето, г-н Николай Костадинов – Началник Правен отдел, г-н Асен Петров – Директор на Дирекция ”Образователна и културна интеграция” при Министерството на образованието и науката, г-жа Мариана Банчева – Главен експерт отдел “Образователна среда” при Министерство на образованието и науката, д-р Жечка Парушева – Директор Дирекция “Здравеопазване” при Община Бургас, г-н Петър Петров – Главен инспектор “Детска педагогическа стая” – МВР и г-жа Златиста Маркова – Национална следствена служба.
На свое заседание, проведено на 12 декември 2007 г. Комисията за децата, младежта и спорта прие Национална стратегия за детето за периода 2008 – 20018 година и внесе становище в Народното събрание тя да бъде подкрепена с направените по нея препоръки, бележки и предложения, каквито бяха решенията на комисията.
Преди приемането от Народното събрание на този важен за защитата и гарантиране правата на децата стратегически документ възникна случая с филма “Баклава”. Сам по себе си според мен, понеже бях от хората, които гледаха този клип, наистина той е скандален и недопустим, преди всичко имайки предвид, че в този клип специално участват деца, които са без родители и тук именно държавата е тази, която се грижи за техните права и интереси. Според мен на това заседание ние трябва да говорим за опазването на правата на децата ,за ефективността и мерките, които трябва да се прилагат при подобни инциденти, защото тук роля са имали и съответните служители, които са работили в Дома за децата. Според чл.17, т.9 от Закона за закрила на детето в Държавната агенция за закрила на детето се поддържа национална информационна система, която съдържа данни за деца в риск. Аз доколкото знам подобна система все още не е създадена и ние очакваме от Държавната агенция за закрила на детето подобна система наистина да е на разположение на членовете на тази комисия, още повече че чрез такава една система ние бихме могли да следим как тези деца се развиват в домовете. Много е важно след като те напуснат съответният дом да знаем какво се случва с тях. Ние имахме и специално заседание, на което поканихме представители на една Фондация на родителите, които именно зададоха този въпрос дали държавата се грижи за тези деца, тъй като те като навършат 18 години отиват на улицата.
На 15 януари т.г. се обърнах с писмо към Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето с искане на данни, които да бъдат предоставени на комисията във връзка със заседанието на нашата комисия при приемането на стратегията за детето. Оказа се, че Министерството на труда и социалната политика има различна статистика с тази на Държавната агенция за закрила на детето и предвид решението на комисията от м.декември 2007 г. очакваме да получим тези коригирани данни. Аз в момента не разполагам с тях. Това се наложи именно защото се наблюдава различна статистика в това отношение. В Националната стратегия се говори, че в България имаме 8 635 български деца, настанени в 101 домове. В информацията на Министерство на труда и социалната политика се посочва, че домовете са 86, където са настанени 4 648 деца. Според мен на това заседание ще трябва да изясним именно проблемите на координацията между институциите, контрола на компетентните държавни и общински органи, както и финансовите ресурси, които се предоставят от държавата или общините спрямо закрилата на децата. Надявам се на информация от страна на институциите.
Преди да дам думата на представителите на министерството и на държавната агенция бих искал да кажа, че в годишната сесия за 2005 г. детският фонд на ООН “Уницеф"”съобщава, че децата от различните домове в България от 70 600 до 2002 година са намалели на 30 250 поради резкият спад на децата в тези домове и по други причини,между които и промяната на системата за отчитане. Данните са официални, тъй като след ратифицирането на Конвенцията на правата на детето на ООН, Република България е задължена официално на всеки пет години да предоставя в Комитета за правата на детето в ООН данни за децата в страната ни. Сега в началото на месец януари 2008 г., една година след членството ни в Европейският съюз в изготвената Национална стратегия за детето данните са, че децата са 8 600, настанени в специализирани институции, което пак казвам, че има разлика със статистиката, която дава Министерството на труда и социалната политика. Тук е въпросът от къде идва това намаление на децата в институциите, къде са отишли тези деца, които са били до 2002 г. 70 600, а след 2002 г. те са 30 000, а вече говорим, че са 8 000, т.е. от 2002 г.до настоящият момент 22 000 деца вече не се водят на статистика в тези домове. Данните наистина са противоречиви и неточни и това е констатирано от нашата комисия на различни заседания. Надяваме се тези институции да ни предоставят коректни данни за движението на децата в тези институции, т.е. къде са отишли всички тези деца в този период.
В същото време знаем за децентрализацията на домовете и че част от тях преминаха към общините, което води до затруднения в работата, доколкото имам информация, на общинските домове. Например в информацията, която ни е предоставена за дома в гр.Бургас, свързан с филма “Баклава” е посочено, че в дома са настанени 88 деца под грижите на 21 възпитатели, 2 педагози и 1 психолог.Получили сме информация от кметството в гр.Бургас, която представител на кмета би могъл да ви я представи. Тук има също така едни данни, които благодарение на моите сътрудници получихме. В края на 2006 г. имахме дебати във връзка с приемането на бюджета за 2007 г. В бюджет 2007 г. в рамките на бюджета на Министерството на труда и социалната политика са залегнали 6 млн.лева за приемни семейства. Идеята беше, а такава е и препоръката на Европейския съюз, да се намали броят на децата, които са в тези институции и създаване на възможност именно те да живеят в една среда, близка до семейната и поради това се предложи и промяна в законодателството, т.е. създаване на професионална грижа за децата в приемни семейства, т.е. заплаща се на родители, които нямат деца и те да се грижат за деца от домове. Идеята и препоръката на Европейският съюз е тези домове в определен момент да бъдат закрити и децата да живеят в близка среда до семейната.
За 2007 година Народното събрание предостави на Министерството на труда и социалната политика 6 млн.лева за приемни семейства. Статистиката, която има, включително и тази която се съдържа в писмото на министъра на труда и социалната политика е, че приемни родители през 2007 г. са били само 39 души. Това означава, че ако те са получавали по 150 лева на месец излиза, че за една година на едно дете се е отпускала сумата от 2 400 лева или за тези 39 деца сумата е 93 600 лева. Аз питам какво стана със сумата от 5 900 000 лева и защо тази сума не е използвана? В крайна сметка децата продължават да стоят в тези домове в среда, далеч от семейната.
Бих искал да дам думата на представители на Министерство на труда и социалната политика, но преди това колегите искат да зададат въпроси.
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:Имам един съвсем конкретен въпрос към представителят на Министерство на труда и социалната политика. Искам да зная какви са резултатите от извършената /цитирам/ “незабавна проверка” в Дома за деца лишени от родителска грижа и какви констатации са направени за извършени нарушения, какви мерки са предприети, тъй като предполагам, че след като вече мина толкова време все пак тази проверка би трябвало да е направена? Ние сме се събрали във връзка с този случай, очаквам да ми дадете конкретен отговор на този въпрос. Благодаря!
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Колеги, първо искам да споделя вероятно вашето недоумение от факта, че никой от министрите от съответните министерства не присъства на тази среща. Ние всички знаем,че политиката в едно министерство все пак я провежда министъра. Знам, че министър Масларова е в чужбина, но не знам министър Вълчев дали е бил поканен, а също и председателят на агенцията.Ако ние като комисия действително декларираме и аз съм убедена, че всички ние сме дълбоко ангажирани с проблемите за нашите деца, било децата в риск или в семейства, но все пак наистина решенията, които тук вземаме трябва да бъдат потвърдени и от колегите, които носят най-голяма отговорност за провеждане на политиката, за провеждане на тези решения, които ние предлагаме и вземаме в Народното събрание.
Аз съм народен представител от регион Монтана и в този регион има няколко домове, в които се отглеждат точно такива деца – деца без семейства, деца които живеят действително в повишен риск. Спомняте си случаят, който не беше много отдавна и в Домът “Люба Тонева” в гр.Берковица. Такъв дом има и в гр.Лом. Лично аз много пъти съм посещавала домовете и смея тук да твърдя, че децата живеят много трудно. Причините сигурно са много и различни, но знам, че една от тях е липсата на ангажираност на хората, които работят в тези домове със съдбата на самите деца. За голямо съжаление не мога да не призная това, тъй като съм била свидетел на различни случаи. Говорила съм с много от децата и самата аз съм била свидетел на неща, които според мен са недопустими, като започнем на първо място с хигиената и свършим с начините, средствата и методите , с които тези деца се отглеждат и възпитават. И понеже стана дума за ефективност на мерките, които ние предлагаме, предвиждаме и приемаме, струва ми се че също е много важен контролът за осъществяване на тези мерки. Точно това е и моят въпрос към колегите от министерствата /преценете кой ще отговори/ какви са тези начини за контрол върху изпълнението на мерките, които и в Народното събрание и в различни документи , стратегии, правилници, наредби и както и да ги наричаме , приемаме на хартия, а на практика през годините, в които аз съм народен представител 6 години, твърдя без никакво притеснение, че в дома “Люба Тонева” в гр. Берковица нищо не се е променило, в дома в гр.Лом също нищо не се е променило? Тъй като съм запозната със ситуацията в тези два дома за това цитирам тях, но мисля, че те едва ли правят изключение от другите домове.
Убедена съм, че децата в тези домове живеят навсякъде еднакво трудно и за това носят вина в най-голяма степен хората, които са поели ангажимента да отглеждат и работят с тези деца, но ми се струва, че не са осъзнали докрай тежестта на тази работа, с която са се ангажирали. Благодаря ви!
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: Искам само да кажа, че съгласно статистиката, която е дадена от Министерство на труда и социалната политика издръжката на едно дете е в рамките на 5 000 до 6 000 лева годишно или това прави около 500 лева на месец. Според мен тази издръжка не е малка. Аз имам един въпрос, който го зададе и г-жа Кънева ,тези средства в крайна сметка за какво се харчат?
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз искам да благодаря на тези, които все пак са се отзовали на поканата и са тук и към които ние можем да зададем въпросите. Първият ми въпрос е към представителите на общината дали могат да дадат данни колко от тези деца, които живеят в този дом наистина са без родители или това е поредният дом, в който безотговорни родители са изпратили децата си за отглеждане и хранене от държавата? Такива примери за съжаление мога да дам и за други домове. При двама живи родители те са в тези домове навярно защото средата , в която са живели е нездравословна, несоциална. При двама живи родители ние се опитваме да им търсим приемни семейства, да ги настаняваме в защитени жилища и много рядко се обръщаме към истинските родители, които смятат, че друг трябва да се грижи за техните деца. Въпросът ми е общината има ли такива данни?
Имам един въпрос и към представителите на Министерството на труда и социалната политика. След като измина близо година от преструктурирането и част от домовете минаха към общините следи ли се този процес, докъде е стигнало преустройството, как върви тази дейност в общините, защото домовете са на територията на няколко общини? Страхувам се, че може би някъде има прехвърляне на отговорностите от едната община на другата и може би не е свършена докрай работата по преструктурирането и организационното преустройство на тези домове.
Тъй като ние днес ще обсъждаме едно художествено произведение, не знам дали сте могли да видите отношението на самите деца, искам тук да чуя една компетентна оценка на специалисти във филмовото производство. Не знам дали ви направи впечатление, че тези деца се изживяват като герои и твърдят, че това е тяхното ежедневие. Искам да чуя мнението им за художествената страна на филма и връзката с действителността.
Колеги, аз чух становището на специалисти по телевизията и радиото, имах възможност да чуя и видя децата, имах възможност да чуя създателят на този филм, неговата трактовка. Аз разбрах, че тук има специалист, който може да обоснове къде, колко и как са прескочени границите за пресъздаване на една истина в едно художествено произведение. Като психолог ме интересува къде, колко и как е прескочена тази граница. Децата се изживяват като герои и смятат, че те там са показани с истинското си поведение. По същият начин стои въпросът и с дома в гр.Дупница. Те там също се изявяваха като герои.
Д-р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, считам че днес поводът за събирането на нашата комисия и на уважаемите гости е един пореден акт, който разтърси нашето общество. Това е формалната страна на въпроса. Аз се обръщам към всички тук, които присъстват, надявам се със загриженост към децата и подрастващото поколение, че този филм /казвам,че е един формален акт, който ни накара да се съберем/ и виждате ли обществото е изключително разтърсено от онова ,което един млад да кажем бъдещ оператор, сценарист с предстояща кариера в киното прави един филм.
Аз бих искал да разчупим традицията на това да разглеждаме самият акт, а да разглеждаме какво обществото е направило, за да не бъде сниман такъв филм. Бих искал да се обърна към вас с огромна загриженост за това, когато тук седейки хората от Министерството на труда и социалната политика, както и на Държавната агенция за закрила на детето, когато тук се отчитаха едни невероятни резултати при обсъждането на бюджета за 2008 г. Изобщо когато става въпрос за отчитане и приемане на бюджет и финанси, не зная реално в обществото както се случва, но вярвайте ми по-добри от нас няма да има.Посочих този пример само да ви покажа, че скривайки се зад проблемите, скривайки се зад ежедневието, забравяме за съществуването на тези домове. Аз говоря като народен представител от 17-ти многомандатен район Пловдив област, където лично аз, заедно с моят лидер сме поели ангажимент за дарителство към Домът за отглеждане на деца без родителски грижи от 1-ви до 12-ти клас гр.Калофер. Аз намирам време през три месеца да отида в този дом и да видя дали се полагат усилия от страна на отговорните органи. Отпадането на отговорността на държавата и държавните институции и поемането на тези ангажименти от общините е много съществен момент. В повечето от общините не отпада ангажимента на държавата да се грижи за тези домове и за тези деца и тук свързвайки отново въпросът с филма ще кажа, че към датата на заснемането на този прословут филм, от който видите ли всички много са покрусени и разтърсени, което за мен е една ирония и демагогия на всичко, ако щете и аз не се изключвам от това, че сме много учудени от това, което се случва в тези домове. Това е едно предизвикателство към управляващите за това как те и по какъв начин са съучастници към това, което ние виждаме и не ни харесва, от друга страна как са оттеглили грижите и финансирането към тези домове. В същото положение е и домът в гр.Асеновград, който аз също посещавам. Аз поддържам връзка с директорите, за да видя колко от тези деца биват взети от така наречените приемни семейства, от друга страна какво развитие имат тези деца в обществото, след като завършат 12-ти клас. В гр.Асеновград положихме изключителни усилия за построяване на една пристройка към дома, тъй като децата които завършват 12-ти клас няма къде да намерят своята професионална реализация. В тази пристройка им дадохме възможност да преспиват,тъй като няма къде да отидат. Тези деца са без родители, без подслон и няма кой да им подаде ръка.
Този филм е предизвикателство към нас. Аз мога да ви кажа, че не съм гледал филма, но съм гледал тази минута и половина, която беше излъчена по телевизията. Аз не бих се наел да критикувам филма, тъй като не съм специалист. Този откъс от филма, който повечето от вас са гледали ни кара като общество да се вгледаме в собствените си проблеми, да се вгледаме в килерите на ите на обществото и да направим преценка докъде свършва едната институция и от къде започва другата. Когато правихме Законът за децата никога няма да забравя как активно работихме и казахме колко институции трябва да се грижат именно за децата и как синхрона още се осъществява от Агенцията за децата.
Аз искам да се обърна към Министерството на труда и социалната политика и да попитам има ли разлика в издръжката и какви пари се отделят за домовете, които все още са на държавна издръжка и тези домове, които са на издръжка от общините и какви пари дават те за финансиране на тези общински домове за издържане на децата?
Завършвайки искам да кажа, че това е една много добре хвърлена ръкавица от един българин, живеещ в Канада и считам, че всякакви писания по вестниците и медиите би трябвало да бъде упрек към нас самите за несвършена работа. Завършвам с това, защото мисля, че думите няма да помогнат да променим условията на живот на всички тези домове за деца, лишени от родителски грижи. Необходимо е институциите да се заемат доста сериозно и да запретнат ръкави, за да могат да подобрят условията на живот в тези домове. Благодаря ви!
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Много е важно по какъв начин ще водим дискусията и какви ще бъдат резултатите от нея. Аз видях клипа, видях писмото на Съюза на филмовите дейци, а също така пред мен е отвореното писмо на продуцента и режисьор на българския игрален филм “Баклава”. Голяма част от нас, които стоим в тази зала представляват институции и с общи усилия бихме могли да решим част от тези проблеми. Провокирана съм да взема думата преди представителите на съответните институции, защото си давам сметка, че в този състав през последните две години и половина се опитахме давайки отговор на въпросите, които днес отново звучат, да търсим законодателни решения. Вероятно не са били най-добрите и ние сега трябва да потърсим пътека, посока, начин, по който този въпрос трябва да бъде решен, включително и с това домовете на деца лишени от родителски грижи да излязат от структурата на Министерство на образованието и науката и да бъдат предоставени на общините за управление и стопанисване, давайки си сметка, че на конкретната територия там би могло по-сериозно, по-задълбочено и ако щете персонално проблема да бъде гледан.
Господин Спасов, Вие попитахте защо не са похарчени парите, определени за приемни семейства. Няма желаещи приемни семейства. Работещите в тези домове възпитатели не са добре платени. Това не е проблем на нормативна уредба, а то е проблем на възможности и виждане на самите общини, които могат да работят в тази посока. Аз искам да използвам участието на представителите на община Бургас и да попитам сработи ли това наше разбиране, законово уредено вече за преобладаващата роля на общините в развитието на тези домове. Ние тук декларативно говорим за всички неща, които не е свършила държавата, но държавата я представляваме ние. Ние много бързо тук трябва да си изясним, коментирайки разбира се един конкретен филм да изясним къде е границата между действителността и художествената измислица. Действителността е такава, каквато ние я виждаме в тези домове. Дали ще се появи и трети филм след Могилино няма никакво значение. Ние често се питаме тези деца в домовете ще намаляват ли или ще се увеличават и колко домове ще има. Докато има деца на улицата ще има домове, в които те трябва да живеят.Абсолютно е вярно, че в една част от тези домове са настанени деца, които не са лишени от родители. Трябва да се опитаме да говорим за тези проблеми някак си по-съпричастно.
Тук колегите ще вземат отношение, но аз искам да чуя каква е издръжката на едно дете от тези домове в сравнение с предишни години.Явно, че тя е недостатъчна. Дайте да се опитаме да потърсим помощта на неправителствените организации, да потърсим някакъв друг тип контакти.
Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не искам на това заседание да останем на тема кино, а да разискваме темата за тези домове. Искам да цитирам Роберт Де Ниро, който казва че има три вида хора: едни хора били част от проблема, други били част от пейзажа или от фона и третите били част от решението. Ние трябва да станем част от решението.
Аз няма да коментирам филма, тъй като не съм го гледал. Чух различни мнения за това дали филма има порнографско съдържание. Всъщност ако погледнете в Наказателният кодекс какво е точното определение за порнографско съдържание, една телевизия, която не искам да цитирам трябва да бъде тотално забранена, а едно вечерно шоу трябва да бъде спряно на всяка цена.
Повечето от колегите зададоха въпроси и един от тях беше дали ще се появят още филми след този за Могилино. Аз трябва да ви кажа, че такива филми могат да станат 50, при наличието на 80 домове. Филмът е сниман , когато община Бургас не е имала пряко отношение към него, тъй като домът е бил към Министерството на образованието и науката.
Видно от отговора, който прочетох общината е взела конкретни мерки, една от които е строга охрана, която да не допуска изчезването на децата.
Аз мисля, че на това заседание може и да не ми бъде даден отговор, но искам да попитам на колко от домовете са направени проверки през миналата година, какви са констатираните нарушения и какви конкретни мерки са взети? Благодаря ви.
Г-ЖА АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Уважаеми господин председател, това което искам да кажа ще бъде може би в разрез с повечето от изказванията. Това, че действителността е мрачна в тези домове е самата истина. Това че може би заснетото във филма е абсолютно реално отражение на действителността е може би също истина, но ние не можем да избягаме от темата кино, тъй като това е повода, по който сме се събрали днес. Говорим за стратегии, говорим за закони, непрекъснато някакви документи се представят, непрекъснато се правят поправки в законите. Ето ние днес ще напълним тази стая с думи, но се опасявам, че след като си излезем те ще си останат тук, както се е случвало неведнъж досега. Това, че имаше фалшив писък покрай филма “Баклава” също е истина.
Домовете са в окаяно състояние. Не достигат парите, това е съвсем ясно.Децата проституират, защото с 3 лева на месец не могат да живеят. Ние говорим какво конкретно бихме могли да направим, но аз имам въпрос и към колегите си, защото имам предложение от излишъка от бюджета за 2007 г. едни жалки 30 млн. лева на фона на милиардите левове да бъдат отпуснати именно за тези домове за реконструкция и постигане на някакви прилични условия на живот, за повишаване заплатите на персонала, тъй като работата е изключително тежка и за повишаване издръжката на децата. Сметките на нашите специалисти показаха, че това наистина е една прилична сума и която уважаеми колеги, които не подкрепихте това предложение, би могла да даде някакви резултати.
Сега искам да премина към конкретните факти. Аз видях клипа, но дали това е самата истина няма никакво значение. Такова нещо е недопустимо да се появи на българският екран, в Интернет или под каквато и да е форма на публичност. Използвани са деца в тези клипове, които спокойно могат да бъдат наречени детска порнография. За това трябва да има виновни. Тук трябва да говорим за вина, защото ако подминем тази тема отново ще има нещо подобно, след което ние пак ще се съберем, пак ще изговорим куп приказки и пак ще се върнем в действителността. Този филм е би трябвало да бъде заснет със съгласието на Агенцията за закрила на детето. Такъв подпис е имало доколкото разбрах от г-жа Бонева, тъй като г-жа Шерин Местан е отсъствала и тя е подписала със запетая. Тя образно казано “отнесе” вината. Въпросът е дали тя беше уволнена заради този си подпис или просто реши да смени работата си. Представител на агенцията е трябвало задължително да присъства на снимките и да каже какво може и какво не може да се снима с тези деца. Доколкото разбрах такъв човек е бил определен и въпросът е дал ли е съгласие, отсъствал ли е защото е бил небрежен и т.н. или снимките са направени тайно от агенцията и тайно човека, който ангажиран със следенето на този процес. Това са двата варианта. Ако тайно са направени снимките, то тогава санкциите трябва да бъдат със цялата си строгост приложени върху авторите на този филм. Виновни за това, което се случи има. Те трябва да бъдат посочени. От там нататък не трябва да седим само със запретнати ръкави, а да се размърдаме и наистина да свършим нещо. Следващият път аз и моите колеги когато предложим нещо, което би довело до подобряване на състоянието, моля колеги подкрепете ни.
Проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, гости, нашето събиране е доста странно, защото в точката която ни събра тук е написано, че се обсъжда клипът към филма “Баклава”, а не самият филм “Баклава”. Аз не съм гледал клипа и нямам експертно мнение по въпроса, но пък филма “Баклава” вие не сте го гладела, а съм го гледал само аз. Да обсъждаме художествените качества на филма е малко странно. С риск да си навлека гнева на медиите и на депутатите ще ви кажа, че във филма няма нищо порнографско.
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: ние сме сигурни, че в този филм няма нищо скандално. Той е излъчен миналата година доколкото знам на някакъв фестивал. Ако имаше нещо скандално в този филм, сигурно всички щяхме да научим през миналото лято. Аз не мога да говоря за стойността на филма, но явно че този филм не е станал достатъчно известен и клипа е бил използван, за да направи автора на филма и самият филм по-известен.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Филмът не е разпространяван. Той е показан само на фестивала. На фестивал се показват филми, които информират строго определена професионална публика. За по-възрастните в тази зала ще напомня, че преди 30 години имаше друг български филм, който предизвика същите тревоги в обществото. Той се казваше “Всичко е любов” на режисьора Шаралиев. Може да си купите на DVD, да го гледате. От тогава до ден днешен много малко неща са се променили – само пейзажът и етническият състав на публиката, която живее в тези домове.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Грозев, рекламата на този филм предизвика възмущение.
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Във филмът “Всичко е любов” участват професионални актьори. Тук става въпрос за участието на деца, които нямат родители и нашите институции са отговорни за това децата в тези домове да растат нормално. Тези деца са използвани за този филм, защото те тотално не осъзнават какво са правили. Има огромна разлика между двете произведения, за които проф.Грозев говори.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Тук навлизаме в една юридическа материя, която е много сложна и деликатна. Историята познава множество примери за филми, които могат да бъдат снимани с актьори, могат да бъдат снимани с натурчици. Вие казахте, че децата не са осъзнавали какво правят, а преди това определихте, че те се чувстват като герои, след като се виждат на екрана.
Има нещо, което е много важно. Едно общество дава морални примери на своите граждани. Всеки ден, всяка вечер, всички медии облъчват цялата публика, включително и нас самите с морални примери, но тъй като ние сме изградени личности имаме ценностна система и можем да отсяваме това, което ни предлагат, докато децата не са защитени. Да вземем едно детско шоу, в което водещият пита децата какви искат да станат. Защо тогава се сърдим на един млад човек, който има амбицията да направи впечатление на публиката с едно произведение и без да осъзнава това като своя цел, информира обществеността за един тревожен социален проблем. Това лежи в основата, а не това дали клипа е порнографски или филма е порнографски и аз се учудвам от тази прибързаност под медиен натиск да се намеси Прокуратурата. В историята на българското кино няма случай, в който Прокуратурата да се е занимавала с художествено произведение. Създателите са поискали надлежно разрешение, отишли са в този дом в гр.Бургас, тъй като режисьора е роден в този град. Той можеше да отиде в гр.Берковица, можеше да отиде в гр.Дупница.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Професор Грозев, Вие би трябвало да се подготвите за тази среща и не само да гледате филма, но да видите и клипа и Вие не трябва да защитавате режисьора, защото той стой не само зад филма, стои и зад клипа.Темата, по която поканихме представители на Министерство на културата е свързана с клипа и се надявам, че този филм, който е излъчен на фестивала не съдържа тези гнусни сцени.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Министерство на култура няма съпричастност при създаването на този филм. Това е една частна продукция, която е снимана според законите на нашата страна. Те са се обърнали към Агенцията за защита на детето и от там са определили хора, които заедно с възпитателите са присъствали на тези снимки.
Г-Н ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, лично аз се затруднявам да взема отношение по така представените коментарии и след малко нашите експерти ще отговорят на поставените въпроси. Информацията, която е поискана от вас в рамките на 6 точки, Министерство на труда и социалната политика е подробно представена. Относно коментарите тук, ние ще се затрудним да дадем с точност определение и разграничение между филма и клипа , дали имат художествен или документален характер. Ако е налице да се засили вниманието на обществото върху проблеми, които съществуват, това е много добре. Ако е налице дейност, която уронва престижа и достойнството и нарушава правата на децата, ще трябва да бъдат наказани онези лица, които са допуснали това. Ние ще чакаме резултатът от прокурорската проверка и ще представим становище. На конкретно зададените въпроси ще отговорят нашите експерти.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Аз съм Директор на дирекция “Контрол на правата на децата” към Държавна агенция за закрила на детето и искам да взема отношение по въпросът, който беше зададен за незабавната проверка, която беше извършена.Да, такава проверка беше извършена на 11, 14 и 15 януари 2008 г. Реално проверката приключи във вторник вечерта. Към днешният ден ние разполагаме с констативния протокол, а самата проверка беше осъществена по заповед на г-жа Банова. От протоколът, който ни беше предоставен е видно, че това са деца, върху голяма част от които са наложени възпитателни мерки от Комисията за борба с противообществените прояви. Да, в дома има насилие. Това са констатирали и колегите за пореден път. Това на което те са се натъкнали е, че насилието е между самите възпитаници на дома – по-големите към по-малките. Това, което те са установили е, че по-големите възпитаници на дома са принуждавали по-малките деца да просят. Също така имаме и данни за сексуални действия в дома от по-голямо дете на по-малко.С писмо г-жа Местан уведоми Районната прокуратура за тези конкретни действия.
Друго, което са констатирали колегите е обстоятелството, че голяма от сигналите за насилие в дома не стигат нито до нас, нито до колегите от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас. В рамките на 10 дни ние ще представим окончателният доклад, който ще бъде придружен от задължителни предписания до директора на дома. За нашите предписания ще бъде уведомен и кмета на гр.Бургас. Ще бъде разгледана подробно всяка една от констатациите, на които са се натъкнали членовете на комисията.
Друго, на което искам да обърна внимание извън проверката е, че в Държавната агенция за закрила на детето постъпи жалба от една от възпитаничките на дома, която е участвала в клипа. Момичето е потресено, за това защото на нея и е било обяснено, че тя дава информация но няма да бъде заснета. Вечерта в новините е видяла своето становище и от този ден нататък детето живее с един срам. То е наричано много унизителни думи от децата в дома и училището. Това е ,което искам да кажа по отношение на проверката.
Г-ЖА ПОНЕВА: Вие до този момент не знаете какво се случва в дома. Това означава ли, че не сте правили никакви проверки? Не приемам извинението, че не са достигали до вас сигнали. Какви са вашите ангажименти да следите какво се случва в тези домове.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Държавната агенция за закрила на детето е извършила 3 проверки в този дом от 2005 г. до сега. Освен това тя е извършила и оценка на тази специализирана институция през 2006 година. След приключване на проверката са изготвяни доклади и са издавани задължителни предписания до директора на дома и респективно до министъра на образованието и науката, тъй като дома е бил на тяхно подчинение. През 2006 г. ние сме уведомили и кмета на гр.Бургас г-н Костадинов, че този дом има нужда от спешна охрана, тъй като деца от този дом се възползват максимално от свободния режим и вие се убедихте в това. Това са проверките, направени от Държавната агенция за закрила на детето. Проверки по сигнал за насилие при нас не са постъпили.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Какво предприемате след такива констатации?
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Ние изготвяме предписания до съответните институции и след това проверяваме дали те са изпълнени. Ние нямаме механизъм, с който да санкционираме директора на дома.
Г-ЖА МИГЛЕНА ВЕСЕЛИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да взема отношение по първият въпрос, който поставихте за тези 6 млн.лева, които са преведени по бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Ще направя едно уточнение по отношение на тези средства.Министерство на труда и социалната политика изпълнява програмно бюджетиране и тези средства са заложени в Програмата за закрила на детето и са за всички мерки по Закона за закрила на детето. Това са превенция, реинтеграция, близки и роднини, както и за доброволната и професионалната приемна грижа, т.е. това са средства които се разходват по всички мерки. Те не са само и изцяло за професионалната приемна грижа. Как са разходвани средствата от Агенцията за социално подпомагане г-жа Янкова ще ви даде по-подробна справка.
Г-ЖА ДАРИНКА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм от Агенцията за социално подпомагане. В допълнение на това, което каза г-жа Миглена Веселинова бих искала да дам малко повече конкретика за данните по приемна грижа. Многократно тук и по всякакви поводи ние сме обявявали това, че случаите на деца, за които се полагат приемни грижи вървят с бавни темпове и резултатите ни са много скромни. В тази връзка държа да подчертая, че в края на 2006 г., съгласно статистиката 74 деца за целият период от предишните години,когато се въведе като услуга приемната грижа се отглеждат в приемни семейства. Въпреки това, че Агенцията за социално подпомагане се ангажира и с финансови средства и с рекламни кампании, не се срещна привличане по този проблем. Има съпричастност, но резултатите са много слаби. На фона на тези цифри ще си позволя да посоча цифрите за тази година. Ние в информацията посочихме, че са настанени 39 деца в приемни семейства. Това са случаите на деца, които са настанени в професионални приемни семейства. В същото време така наречената “доброволна грижа” , която се развиваше до този момент и средствата за нея не успяваха да посрещнат потребностите на децата обхваща 54 деца за годината, което е сериозен напредък. Ние имаме 39 деца в професионална приемна грижа. За тези деца е прекратено настаняването, като за тях са намерени по-добри алтернативни възможности. Те отиват в биологичните си семейства и просто Социалните служби са се възползвали от тази мярка като временна докато се стабилизират и да бъдат върнати в приемното семейство. На практика макар тези деца да са 39, които са настанени в професионални приемни семейства, мисля че говорят за един интерес в сравнение с предишните, които посочих и на практика поради технически причини ние сме започнали регистрацията от месец юли. Първо имахме един период, в който програмата трябваше да се утвърди. В рамките на последните четири месеца ние имаме този резултат. Изразходваната сума по мерките за закрила на децата до м.ноември 2007 г. е в размер на 4 172 690 лева. Колегите са изразходвали тази сума за еднократна помощ при предотвратяване настаняването на деца в институция, за изваждане от специализирана институция и връщане в биологичното семейство, при близки роднини или в приемните семейства , за потребностите на децата и т.н.
Д-р МИХАЙЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, гости, бях случайно провокиран да участвам в заседанието на тези комисия, разбира се във връзка с този клип. Ще бъда съвсем откровен и ще кажа, че това заседание е нелепо. Мисля, че това заседание се занимава в глобалният въпрос за съдбата на едни деца без родители, захвърлени в домове, обсъжда тяхното битие там през експертна оценка и през една груба разсеяност на компанията, която не слуша, защото няма смисъл да слуша. Няма смисъл да слуша, защото този формат не може да вземе решение и няма да го вземе в момента, а става дума за съдбата на деца, по повод на чиято съдба ние плачем и говорим, че някакъв клип, който трае една минута, за да разиграе това, което децата практикуват всеки ден ни натъжава по начин, който е на границата на това да ни накара да си разкъсаме блузките и фланелите и да се разплачем тук. В това има лицемерие. Аз лично не харесвам това,което видях в клипа, но такова е виждането на режисьора. Такава естетика съществува – брутална е, но е истина. Експертите са изпуснали поводите на тази реалности и сега тук чрез този доклад ще я поправят и ние тук седим и ги слушаме. Каква е нашата тема на разговор? Някакъв клип от 30 секунди. Срещу закона някакъв режисьор е решил да ни провокира.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Държавата е именно за това да защити децата. Как ще се намерят тези начини е другата страна на въпроса и аз смея да твърдя, че в рамките на тази две години и няколко месеца нашата комисия успя да инициира промяна на закони, включително и на Наказателния кодекс, където за подобен тип дейности – създаване и разпространение на порнографски материали е предвидено наказание.
Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, искам да се обърна към д-р Михайлов и да му кажа, че тук не става дума за самият клип и не сме се събрали тук да говорим за неговите естетически и професионални качества. Ние сме се събрали тук да обсъдим една обществена язва, която ни е показана и на предизвиква и това е една провокация към обществото. Вие като народен представител сте длъжен да вземете отношение за това по какъв начин ще защитите това. Още нещо бих искал да ви кажа. Да, ние в момента сме в опозиция, но тук присъстващите институции е крайно време действително те да се разтърсят, защото г-н Михайлов нашите приказки и тези протоколи, които се четат за отчитане на средства едва ли ще дадат възможност на тези деца утре да станат едни пълноценни граждани на обществото и да могат да реализират своите професионални качества в това общество. Колега Михайлов, ние сме длъжници, защото като народни представители не трябва тук само да мълчим, а по някакъв начин да защитим ако щете своя лична теза. Ние като народни представители тук сме призвани да правим закони и по някакъв начин да се опитаме да бъдем коректни. Драматизмът е в това, когато виждаш нещо и оставаш безразличен. Аз мисля, че точно обществото се нуждае от такъв дебат, за да принуди тройната коалиция да промени нещо.
Агенцията за закрила на детето отива на място и прави протоколи. Това е игра на бумаги, прехвърляне на лист от една институция в друга институция. Тук е мястото да спрем тази бумащина и ние като народни представители трябва да дадем своя принос. Ние трябва да накараме хората, които се вълнуват от тези проблеми да излязат от това сиво ежедневие, от тази люлка, която продължава да ги люлее. Благодаря. Извинявам се за емоционалното изказване.
Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз бих искала да кажа, че с този проблем се занимаваме вече седма година , за това че децата бягат от домовете за деца лишени от родителски грижи без да бъдат контролирани. Факт е, че това не е единственият дом в България, в който има подобни случаи. Всеки, който е посещавал тези домове би трябвало да бъде запознат с тази ситуация. На много други места децата, които са на по-голяма възраст излизат от домовете без контрол и проституират по магистралите и това е очевиден факт. До този момент абсолютно нищо не е направено. Ние трябва да си зададем въпросът наистина колко подобни срещи ще организираме във всеки един Парламент и практически след това нищо конкретно не се върши от изпълнителните органи. Достатъчно много законодателни инициативи са направени в 39-то Народно събрание и в това Народно събрание от представителите на различни политически сили. Въпросът е наистина кой носи тази отговорност и правим ли ние нещо конкретно, за да върнем тези деца в домовете и да бъдат те контролирани и да им се оказват необходимите грижи, за да не бягат те от домовете. Това е основното. Ние дебатираме тези въпроси на няколко поредни заседания, но факт е че няма никаква ефективност. Може би трябва да помислите за някакви предложение за промяна на законодателството, които ние не можем да ви предложим, защото не можем да измислим нещо повече от това, което сме отразили в Закона за закрила на детето – държавните институции наистина да си вършат работата по закрилата. Агенцията за закрила на детето е координиращ и контролиращ на органите по закрила. Колко пъти вие се събирахте вие миналата година? Колко пъти вие събирахте всички органи, които осъществяват закрилата на детето и какво всъщност решихте? Правили ли сте срещи с кметовете, към които са тези домове?
Ако не възразявате, бих искала да ви помоля на едно следващо заседание да ни информирате какво е състоянието в тези 86 дома и какви са мерките, които са предприели тези кметове, към които тези домове са минали на тяхно подчинение. Какви мерки предлагат, за да спрат излизането на тези деца от домовете?
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не съм съгласен с това, което каза г-жа Веселинова. Аз по принцип никога не съм бил съгласен с непрекъснатата употреба на термина “ние”. Тези дни журналистите казват, че депутатите са ограничили достъпа до Парламента. В България липсва персонификация на отговорността. Отговорността в случая е на Агенцията за закрила на детето. След като е прегледан сценария от г-жа Инджова, е станало ясно, че този филм ще бъде с участието на деца. Кой от агенцията извърши контрол какъв филм ще се снима с участието на децата?
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА: Аз съм от Държавна агенция за закрила на детето.Първо искам да ви кажа, че има разлика между Агенцията за социално подпомагане, в която се намират отделите за закрила на детето, които на практика и на място извършват всички дейности по закрилата на детето. Държавната агенция за закрила на детето няма такива функции и няма такива структури по места.
Второ. Хубаво е да се влиза в домовете и да има контрол върху това, което става там. Нищо лошо няма в това, че се снима филм. Заместник председателят на агенцията е дал указания как да се снима този филм, какво да се направи, да се уведомят попечителите, да се запознаят със сценария, да присъстват на снимането на филма и всичко каквото е необходимо, за да се запазят правата на детето. По време на снимките са присъствали колегите от агенцията, както и хора от самата институция.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Представител на Агенцията за социално подпомагане е присъствал два пъти на снимачната площадка. На децата по време на снимките е осигурен постоянен надзор от възпитател на дома. Колегите от Агенцията за социално подпомагане са се запознали със сценария на филма. И ни отговориха, че той по никакъв начин не уронва достойнството на децата.
Г-ЖА АНТОНОВА: Ние имаме идеи и предложения и те са свързани както конкретните проблеми с институциите. Ние събираме информация всяка година и правим аналитичен отчет за семейния статус на децата, здравния статус, пол, възраст, колко време са престояли в дома, къде са отишли след това и т.н. Тук имаше въпрос за щата и персонала. Искам да ви кажа, че месечната издръжка на дете, което ползва медико-социални грижи е 673.60 лева. В Домът за деца лишени от родителски грижи тази месечна издръжка е 273.45 лева, а в домовете за деца с умствено изоставане тази сума е 656.98 лева. В Германия например издръжката на такива деца е 3 300 евро месечно, но при тях има друг стандарт.
За тези домове се грижат различни институции и отговорността не може да се персонифицира. Необходимо е да измислим някакъв работещ механизъм.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Много от решенията, които взема тази комисия за съжаление от ваша страна не се изпълняват. Надявам се този път наистина да има коректност от ваша страна.Вие сте вътре в тези проблеми Предложете ми какви законни мерки и промени да бъдат направени.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Ако хората, които отговарят за тези домове допуснат децата им да бъдат извън дома след 22.00 часа на какво наказание подлежат?
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Филмът за Могилино, който гледах много внимателно показа как в този дом, където в нечовешки усилия се мъчат едни нещастни създания, вечер след работа целият персонал заключва дома, заключва ги по стаите и сутрин, когато дойдат ги отключва. На кого ще върнат това дете след 22.00 часа вечерта. Аз съм потресена от този филм и от нечовешкото отношение към тези деца.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Предлагам комисията да вземе следните РЕШЕНИЯ:
1. Предлага на компетентните органи да предприемат необходимите действия за налагане на предвидените от закона санкции за снимките, показани във филма “Баклава”, както и да се предприемат всички необходими постъпки за спиране на излъчването им и да сезират съответните административни и правораздавателни органи за нарушените права на децата от дома в гр.Бургас.
2. Предлага на компетентните държавни органи да внесат до 15 февруари т.г. в комисията предложения за подобряване на законовата база за закрила на децата, включително във връзка с прилагането на Националната стратегия за детето за 2008 – 2018 година, която приехме в комисията.
Конкретни предложения може да представите в комисията в писмен вид.
Моля, който е съгласен с предложените решения, да гласува.
Гласували “за” – 7.
Против – няма
Въздържали се – няма.
Решенията се приемат единодушно.
По ТОЧКА ВТОРА – Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Решението е във връзка с отпускането на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на проф.д-р Тодор Костов, който е създател на спортната медицина в България.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували “за” – 6
Против – няма.
Въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието.
1. Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в интернет пространството и електронните медии.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
П Р О Т О К О Л
№
На 17 януари 2007 г., (четвъртък) от 16.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в интернет пространството и електронните медии.
2. Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Светослав Спасов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: Уважаеми колеги, вече имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта. Предварително обявеният дневен ред на заседанието се състои от две точки: 1.Обсъждане на защитата на правата на децата във връзка с участието на малолетни и непълнолетни във филми, с неподходящо за деца съдържание, в частност сцени, показани в клипа към филма “Баклава” и разпространението им в Интернет пространството и електронните медии. 2.Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34,внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Имате ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 9.
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
На членовете на комисията са предоставени предварително материалите за заседанието. Гости на днешното заседание са г-н Васил Войнов – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Мария Томова – Директор Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” при Министерство на труда и социалната политика, г-жа Миглена Желева – Началник отдел “Социални услуги, закрила на децата и рисковите групи” при Министерство на труда и социалната политика, г-жа Даринка Янкова – Директор Дирекция “Закрила на детето” в Агенцията за социално подпомагане при МТСП. Поканили сме и проф. Александър Грозев – Дирекция “Национален филмов център” към Министерство на културата, г-н Румен Джуров – Началник отдел “Училища по изкуствата” към Министерство на културата, г-жа Цвета Антонова – Началник отдел “Информация и анализи” към Държавната агенция за закрила на детето, г-жа Теодора Иванова – Директор Дирекция “Контрол на правата на децата” към Държавната агенция за закрила на детето, г-н Николай Костадинов – Началник Правен отдел, г-н Асен Петров – Директор на Дирекция ”Образователна и културна интеграция” при Министерството на образованието и науката, г-жа Мариана Банчева – Главен експерт отдел “Образователна среда” при Министерство на образованието и науката, д-р Жечка Парушева – Директор Дирекция “Здравеопазване” при Община Бургас, г-н Петър Петров – Главен инспектор “Детска педагогическа стая” – МВР и г-жа Златиста Маркова – Национална следствена служба.
На свое заседание, проведено на 12 декември 2007 г. Комисията за децата, младежта и спорта прие Национална стратегия за детето за периода 2008 – 20018 година и внесе становище в Народното събрание тя да бъде подкрепена с направените по нея препоръки, бележки и предложения, каквито бяха решенията на комисията.
Преди приемането от Народното събрание на този важен за защитата и гарантиране правата на децата стратегически документ възникна случая с филма “Баклава”. Сам по себе си според мен, понеже бях от хората, които гледаха този клип, наистина той е скандален и недопустим, преди всичко имайки предвид, че в този клип специално участват деца, които са без родители и тук именно държавата е тази, която се грижи за техните права и интереси. Според мен на това заседание ние трябва да говорим за опазването на правата на децата ,за ефективността и мерките, които трябва да се прилагат при подобни инциденти, защото тук роля са имали и съответните служители, които са работили в Дома за децата. Според чл.17, т.9 от Закона за закрила на детето в Държавната агенция за закрила на детето се поддържа национална информационна система, която съдържа данни за деца в риск. Аз доколкото знам подобна система все още не е създадена и ние очакваме от Държавната агенция за закрила на детето подобна система наистина да е на разположение на членовете на тази комисия, още повече че чрез такава една система ние бихме могли да следим как тези деца се развиват в домовете. Много е важно след като те напуснат съответният дом да знаем какво се случва с тях. Ние имахме и специално заседание, на което поканихме представители на една Фондация на родителите, които именно зададоха този въпрос дали държавата се грижи за тези деца, тъй като те като навършат 18 години отиват на улицата.
На 15 януари т.г. се обърнах с писмо към Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето с искане на данни, които да бъдат предоставени на комисията във връзка със заседанието на нашата комисия при приемането на стратегията за детето. Оказа се, че Министерството на труда и социалната политика има различна статистика с тази на Държавната агенция за закрила на детето и предвид решението на комисията от м.декември 2007 г. очакваме да получим тези коригирани данни. Аз в момента не разполагам с тях. Това се наложи именно защото се наблюдава различна статистика в това отношение. В Националната стратегия се говори, че в България имаме 8 635 български деца, настанени в 101 домове. В информацията на Министерство на труда и социалната политика се посочва, че домовете са 86, където са настанени 4 648 деца. Според мен на това заседание ще трябва да изясним именно проблемите на координацията между институциите, контрола на компетентните държавни и общински органи, както и финансовите ресурси, които се предоставят от държавата или общините спрямо закрилата на децата. Надявам се на информация от страна на институциите.
Преди да дам думата на представителите на министерството и на държавната агенция бих искал да кажа, че в годишната сесия за 2005 г. детският фонд на ООН “Уницеф"”съобщава, че децата от различните домове в България от 70 600 до 2002 година са намалели на 30 250 поради резкият спад на децата в тези домове и по други причини,между които и промяната на системата за отчитане. Данните са официални, тъй като след ратифицирането на Конвенцията на правата на детето на ООН, Република България е задължена официално на всеки пет години да предоставя в Комитета за правата на детето в ООН данни за децата в страната ни. Сега в началото на месец януари 2008 г., една година след членството ни в Европейският съюз в изготвената Национална стратегия за детето данните са, че децата са 8 600, настанени в специализирани институции, което пак казвам, че има разлика със статистиката, която дава Министерството на труда и социалната политика. Тук е въпросът от къде идва това намаление на децата в институциите, къде са отишли тези деца, които са били до 2002 г. 70 600, а след 2002 г. те са 30 000, а вече говорим, че са 8 000, т.е. от 2002 г.до настоящият момент 22 000 деца вече не се водят на статистика в тези домове. Данните наистина са противоречиви и неточни и това е констатирано от нашата комисия на различни заседания. Надяваме се тези институции да ни предоставят коректни данни за движението на децата в тези институции, т.е. къде са отишли всички тези деца в този период.
В същото време знаем за децентрализацията на домовете и че част от тях преминаха към общините, което води до затруднения в работата, доколкото имам информация, на общинските домове. Например в информацията, която ни е предоставена за дома в гр.Бургас, свързан с филма “Баклава” е посочено, че в дома са настанени 88 деца под грижите на 21 възпитатели, 2 педагози и 1 психолог.Получили сме информация от кметството в гр.Бургас, която представител на кмета би могъл да ви я представи. Тук има също така едни данни, които благодарение на моите сътрудници получихме. В края на 2006 г. имахме дебати във връзка с приемането на бюджета за 2007 г. В бюджет 2007 г. в рамките на бюджета на Министерството на труда и социалната политика са залегнали 6 млн.лева за приемни семейства. Идеята беше, а такава е и препоръката на Европейския съюз, да се намали броят на децата, които са в тези институции и създаване на възможност именно те да живеят в една среда, близка до семейната и поради това се предложи и промяна в законодателството, т.е. създаване на професионална грижа за децата в приемни семейства, т.е. заплаща се на родители, които нямат деца и те да се грижат за деца от домове. Идеята и препоръката на Европейският съюз е тези домове в определен момент да бъдат закрити и децата да живеят в близка среда до семейната.
За 2007 година Народното събрание предостави на Министерството на труда и социалната политика 6 млн.лева за приемни семейства. Статистиката, която има, включително и тази която се съдържа в писмото на министъра на труда и социалната политика е, че приемни родители през 2007 г. са били само 39 души. Това означава, че ако те са получавали по 150 лева на месец излиза, че за една година на едно дете се е отпускала сумата от 2 400 лева или за тези 39 деца сумата е 93 600 лева. Аз питам какво стана със сумата от 5 900 000 лева и защо тази сума не е използвана? В крайна сметка децата продължават да стоят в тези домове в среда, далеч от семейната.
Бих искал да дам думата на представители на Министерство на труда и социалната политика, но преди това колегите искат да зададат въпроси.
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:Имам един съвсем конкретен въпрос към представителят на Министерство на труда и социалната политика. Искам да зная какви са резултатите от извършената /цитирам/ “незабавна проверка” в Дома за деца лишени от родителска грижа и какви констатации са направени за извършени нарушения, какви мерки са предприети, тъй като предполагам, че след като вече мина толкова време все пак тази проверка би трябвало да е направена? Ние сме се събрали във връзка с този случай, очаквам да ми дадете конкретен отговор на този въпрос. Благодаря!
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Колеги, първо искам да споделя вероятно вашето недоумение от факта, че никой от министрите от съответните министерства не присъства на тази среща. Ние всички знаем,че политиката в едно министерство все пак я провежда министъра. Знам, че министър Масларова е в чужбина, но не знам министър Вълчев дали е бил поканен, а също и председателят на агенцията.Ако ние като комисия действително декларираме и аз съм убедена, че всички ние сме дълбоко ангажирани с проблемите за нашите деца, било децата в риск или в семейства, но все пак наистина решенията, които тук вземаме трябва да бъдат потвърдени и от колегите, които носят най-голяма отговорност за провеждане на политиката, за провеждане на тези решения, които ние предлагаме и вземаме в Народното събрание.
Аз съм народен представител от регион Монтана и в този регион има няколко домове, в които се отглеждат точно такива деца – деца без семейства, деца които живеят действително в повишен риск. Спомняте си случаят, който не беше много отдавна и в Домът “Люба Тонева” в гр.Берковица. Такъв дом има и в гр.Лом. Лично аз много пъти съм посещавала домовете и смея тук да твърдя, че децата живеят много трудно. Причините сигурно са много и различни, но знам, че една от тях е липсата на ангажираност на хората, които работят в тези домове със съдбата на самите деца. За голямо съжаление не мога да не призная това, тъй като съм била свидетел на различни случаи. Говорила съм с много от децата и самата аз съм била свидетел на неща, които според мен са недопустими, като започнем на първо място с хигиената и свършим с начините, средствата и методите , с които тези деца се отглеждат и възпитават. И понеже стана дума за ефективност на мерките, които ние предлагаме, предвиждаме и приемаме, струва ми се че също е много важен контролът за осъществяване на тези мерки. Точно това е и моят въпрос към колегите от министерствата /преценете кой ще отговори/ какви са тези начини за контрол върху изпълнението на мерките, които и в Народното събрание и в различни документи , стратегии, правилници, наредби и както и да ги наричаме , приемаме на хартия, а на практика през годините, в които аз съм народен представител 6 години, твърдя без никакво притеснение, че в дома “Люба Тонева” в гр. Берковица нищо не се е променило, в дома в гр.Лом също нищо не се е променило? Тъй като съм запозната със ситуацията в тези два дома за това цитирам тях, но мисля, че те едва ли правят изключение от другите домове.
Убедена съм, че децата в тези домове живеят навсякъде еднакво трудно и за това носят вина в най-голяма степен хората, които са поели ангажимента да отглеждат и работят с тези деца, но ми се струва, че не са осъзнали докрай тежестта на тази работа, с която са се ангажирали. Благодаря ви!
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: Искам само да кажа, че съгласно статистиката, която е дадена от Министерство на труда и социалната политика издръжката на едно дете е в рамките на 5 000 до 6 000 лева годишно или това прави около 500 лева на месец. Според мен тази издръжка не е малка. Аз имам един въпрос, който го зададе и г-жа Кънева ,тези средства в крайна сметка за какво се харчат?
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз искам да благодаря на тези, които все пак са се отзовали на поканата и са тук и към които ние можем да зададем въпросите. Първият ми въпрос е към представителите на общината дали могат да дадат данни колко от тези деца, които живеят в този дом наистина са без родители или това е поредният дом, в който безотговорни родители са изпратили децата си за отглеждане и хранене от държавата? Такива примери за съжаление мога да дам и за други домове. При двама живи родители те са в тези домове навярно защото средата , в която са живели е нездравословна, несоциална. При двама живи родители ние се опитваме да им търсим приемни семейства, да ги настаняваме в защитени жилища и много рядко се обръщаме към истинските родители, които смятат, че друг трябва да се грижи за техните деца. Въпросът ми е общината има ли такива данни?
Имам един въпрос и към представителите на Министерството на труда и социалната политика. След като измина близо година от преструктурирането и част от домовете минаха към общините следи ли се този процес, докъде е стигнало преустройството, как върви тази дейност в общините, защото домовете са на територията на няколко общини? Страхувам се, че може би някъде има прехвърляне на отговорностите от едната община на другата и може би не е свършена докрай работата по преструктурирането и организационното преустройство на тези домове.
Тъй като ние днес ще обсъждаме едно художествено произведение, не знам дали сте могли да видите отношението на самите деца, искам тук да чуя една компетентна оценка на специалисти във филмовото производство. Не знам дали ви направи впечатление, че тези деца се изживяват като герои и твърдят, че това е тяхното ежедневие. Искам да чуя мнението им за художествената страна на филма и връзката с действителността.
Колеги, аз чух становището на специалисти по телевизията и радиото, имах възможност да чуя и видя децата, имах възможност да чуя създателят на този филм, неговата трактовка. Аз разбрах, че тук има специалист, който може да обоснове къде, колко и как са прескочени границите за пресъздаване на една истина в едно художествено произведение. Като психолог ме интересува къде, колко и как е прескочена тази граница. Децата се изживяват като герои и смятат, че те там са показани с истинското си поведение. По същият начин стои въпросът и с дома в гр.Дупница. Те там също се изявяваха като герои.
Д-р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, считам че днес поводът за събирането на нашата комисия и на уважаемите гости е един пореден акт, който разтърси нашето общество. Това е формалната страна на въпроса. Аз се обръщам към всички тук, които присъстват, надявам се със загриженост към децата и подрастващото поколение, че този филм /казвам,че е един формален акт, който ни накара да се съберем/ и виждате ли обществото е изключително разтърсено от онова ,което един млад да кажем бъдещ оператор, сценарист с предстояща кариера в киното прави един филм.
Аз бих искал да разчупим традицията на това да разглеждаме самият акт, а да разглеждаме какво обществото е направило, за да не бъде сниман такъв филм. Бих искал да се обърна към вас с огромна загриженост за това, когато тук седейки хората от Министерството на труда и социалната политика, както и на Държавната агенция за закрила на детето, когато тук се отчитаха едни невероятни резултати при обсъждането на бюджета за 2008 г. Изобщо когато става въпрос за отчитане и приемане на бюджет и финанси, не зная реално в обществото както се случва, но вярвайте ми по-добри от нас няма да има.Посочих този пример само да ви покажа, че скривайки се зад проблемите, скривайки се зад ежедневието, забравяме за съществуването на тези домове. Аз говоря като народен представител от 17-ти многомандатен район Пловдив област, където лично аз, заедно с моят лидер сме поели ангажимент за дарителство към Домът за отглеждане на деца без родителски грижи от 1-ви до 12-ти клас гр.Калофер. Аз намирам време през три месеца да отида в този дом и да видя дали се полагат усилия от страна на отговорните органи. Отпадането на отговорността на държавата и държавните институции и поемането на тези ангажименти от общините е много съществен момент. В повечето от общините не отпада ангажимента на държавата да се грижи за тези домове и за тези деца и тук свързвайки отново въпросът с филма ще кажа, че към датата на заснемането на този прословут филм, от който видите ли всички много са покрусени и разтърсени, което за мен е една ирония и демагогия на всичко, ако щете и аз не се изключвам от това, че сме много учудени от това, което се случва в тези домове. Това е едно предизвикателство към управляващите за това как те и по какъв начин са съучастници към това, което ние виждаме и не ни харесва, от друга страна как са оттеглили грижите и финансирането към тези домове. В същото положение е и домът в гр.Асеновград, който аз също посещавам. Аз поддържам връзка с директорите, за да видя колко от тези деца биват взети от така наречените приемни семейства, от друга страна какво развитие имат тези деца в обществото, след като завършат 12-ти клас. В гр.Асеновград положихме изключителни усилия за построяване на една пристройка към дома, тъй като децата които завършват 12-ти клас няма къде да намерят своята професионална реализация. В тази пристройка им дадохме възможност да преспиват,тъй като няма къде да отидат. Тези деца са без родители, без подслон и няма кой да им подаде ръка.
Този филм е предизвикателство към нас. Аз мога да ви кажа, че не съм гледал филма, но съм гледал тази минута и половина, която беше излъчена по телевизията. Аз не бих се наел да критикувам филма, тъй като не съм специалист. Този откъс от филма, който повечето от вас са гледали ни кара като общество да се вгледаме в собствените си проблеми, да се вгледаме в килерите на ите на обществото и да направим преценка докъде свършва едната институция и от къде започва другата. Когато правихме Законът за децата никога няма да забравя как активно работихме и казахме колко институции трябва да се грижат именно за децата и как синхрона още се осъществява от Агенцията за децата.
Аз искам да се обърна към Министерството на труда и социалната политика и да попитам има ли разлика в издръжката и какви пари се отделят за домовете, които все още са на държавна издръжка и тези домове, които са на издръжка от общините и какви пари дават те за финансиране на тези общински домове за издържане на децата?
Завършвайки искам да кажа, че това е една много добре хвърлена ръкавица от един българин, живеещ в Канада и считам, че всякакви писания по вестниците и медиите би трябвало да бъде упрек към нас самите за несвършена работа. Завършвам с това, защото мисля, че думите няма да помогнат да променим условията на живот на всички тези домове за деца, лишени от родителски грижи. Необходимо е институциите да се заемат доста сериозно и да запретнат ръкави, за да могат да подобрят условията на живот в тези домове. Благодаря ви!
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Много е важно по какъв начин ще водим дискусията и какви ще бъдат резултатите от нея. Аз видях клипа, видях писмото на Съюза на филмовите дейци, а също така пред мен е отвореното писмо на продуцента и режисьор на българския игрален филм “Баклава”. Голяма част от нас, които стоим в тази зала представляват институции и с общи усилия бихме могли да решим част от тези проблеми. Провокирана съм да взема думата преди представителите на съответните институции, защото си давам сметка, че в този състав през последните две години и половина се опитахме давайки отговор на въпросите, които днес отново звучат, да търсим законодателни решения. Вероятно не са били най-добрите и ние сега трябва да потърсим пътека, посока, начин, по който този въпрос трябва да бъде решен, включително и с това домовете на деца лишени от родителски грижи да излязат от структурата на Министерство на образованието и науката и да бъдат предоставени на общините за управление и стопанисване, давайки си сметка, че на конкретната територия там би могло по-сериозно, по-задълбочено и ако щете персонално проблема да бъде гледан.
Господин Спасов, Вие попитахте защо не са похарчени парите, определени за приемни семейства. Няма желаещи приемни семейства. Работещите в тези домове възпитатели не са добре платени. Това не е проблем на нормативна уредба, а то е проблем на възможности и виждане на самите общини, които могат да работят в тази посока. Аз искам да използвам участието на представителите на община Бургас и да попитам сработи ли това наше разбиране, законово уредено вече за преобладаващата роля на общините в развитието на тези домове. Ние тук декларативно говорим за всички неща, които не е свършила държавата, но държавата я представляваме ние. Ние много бързо тук трябва да си изясним, коментирайки разбира се един конкретен филм да изясним къде е границата между действителността и художествената измислица. Действителността е такава, каквато ние я виждаме в тези домове. Дали ще се появи и трети филм след Могилино няма никакво значение. Ние често се питаме тези деца в домовете ще намаляват ли или ще се увеличават и колко домове ще има. Докато има деца на улицата ще има домове, в които те трябва да живеят.Абсолютно е вярно, че в една част от тези домове са настанени деца, които не са лишени от родители. Трябва да се опитаме да говорим за тези проблеми някак си по-съпричастно.
Тук колегите ще вземат отношение, но аз искам да чуя каква е издръжката на едно дете от тези домове в сравнение с предишни години.Явно, че тя е недостатъчна. Дайте да се опитаме да потърсим помощта на неправителствените организации, да потърсим някакъв друг тип контакти.
Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не искам на това заседание да останем на тема кино, а да разискваме темата за тези домове. Искам да цитирам Роберт Де Ниро, който казва че има три вида хора: едни хора били част от проблема, други били част от пейзажа или от фона и третите били част от решението. Ние трябва да станем част от решението.
Аз няма да коментирам филма, тъй като не съм го гледал. Чух различни мнения за това дали филма има порнографско съдържание. Всъщност ако погледнете в Наказателният кодекс какво е точното определение за порнографско съдържание, една телевизия, която не искам да цитирам трябва да бъде тотално забранена, а едно вечерно шоу трябва да бъде спряно на всяка цена.
Повечето от колегите зададоха въпроси и един от тях беше дали ще се появят още филми след този за Могилино. Аз трябва да ви кажа, че такива филми могат да станат 50, при наличието на 80 домове. Филмът е сниман , когато община Бургас не е имала пряко отношение към него, тъй като домът е бил към Министерството на образованието и науката.
Видно от отговора, който прочетох общината е взела конкретни мерки, една от които е строга охрана, която да не допуска изчезването на децата.
Аз мисля, че на това заседание може и да не ми бъде даден отговор, но искам да попитам на колко от домовете са направени проверки през миналата година, какви са констатираните нарушения и какви конкретни мерки са взети? Благодаря ви.
Г-ЖА АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Уважаеми господин председател, това което искам да кажа ще бъде може би в разрез с повечето от изказванията. Това, че действителността е мрачна в тези домове е самата истина. Това че може би заснетото във филма е абсолютно реално отражение на действителността е може би също истина, но ние не можем да избягаме от темата кино, тъй като това е повода, по който сме се събрали днес. Говорим за стратегии, говорим за закони, непрекъснато някакви документи се представят, непрекъснато се правят поправки в законите. Ето ние днес ще напълним тази стая с думи, но се опасявам, че след като си излезем те ще си останат тук, както се е случвало неведнъж досега. Това, че имаше фалшив писък покрай филма “Баклава” също е истина.
Домовете са в окаяно състояние. Не достигат парите, това е съвсем ясно.Децата проституират, защото с 3 лева на месец не могат да живеят. Ние говорим какво конкретно бихме могли да направим, но аз имам въпрос и към колегите си, защото имам предложение от излишъка от бюджета за 2007 г. едни жалки 30 млн. лева на фона на милиардите левове да бъдат отпуснати именно за тези домове за реконструкция и постигане на някакви прилични условия на живот, за повишаване заплатите на персонала, тъй като работата е изключително тежка и за повишаване издръжката на децата. Сметките на нашите специалисти показаха, че това наистина е една прилична сума и която уважаеми колеги, които не подкрепихте това предложение, би могла да даде някакви резултати.
Сега искам да премина към конкретните факти. Аз видях клипа, но дали това е самата истина няма никакво значение. Такова нещо е недопустимо да се появи на българският екран, в Интернет или под каквато и да е форма на публичност. Използвани са деца в тези клипове, които спокойно могат да бъдат наречени детска порнография. За това трябва да има виновни. Тук трябва да говорим за вина, защото ако подминем тази тема отново ще има нещо подобно, след което ние пак ще се съберем, пак ще изговорим куп приказки и пак ще се върнем в действителността. Този филм е би трябвало да бъде заснет със съгласието на Агенцията за закрила на детето. Такъв подпис е имало доколкото разбрах от г-жа Бонева, тъй като г-жа Шерин Местан е отсъствала и тя е подписала със запетая. Тя образно казано “отнесе” вината. Въпросът е дали тя беше уволнена заради този си подпис или просто реши да смени работата си. Представител на агенцията е трябвало задължително да присъства на снимките и да каже какво може и какво не може да се снима с тези деца. Доколкото разбрах такъв човек е бил определен и въпросът е дал ли е съгласие, отсъствал ли е защото е бил небрежен и т.н. или снимките са направени тайно от агенцията и тайно човека, който ангажиран със следенето на този процес. Това са двата варианта. Ако тайно са направени снимките, то тогава санкциите трябва да бъдат със цялата си строгост приложени върху авторите на този филм. Виновни за това, което се случи има. Те трябва да бъдат посочени. От там нататък не трябва да седим само със запретнати ръкави, а да се размърдаме и наистина да свършим нещо. Следващият път аз и моите колеги когато предложим нещо, което би довело до подобряване на състоянието, моля колеги подкрепете ни.
Проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, гости, нашето събиране е доста странно, защото в точката която ни събра тук е написано, че се обсъжда клипът към филма “Баклава”, а не самият филм “Баклава”. Аз не съм гледал клипа и нямам експертно мнение по въпроса, но пък филма “Баклава” вие не сте го гладела, а съм го гледал само аз. Да обсъждаме художествените качества на филма е малко странно. С риск да си навлека гнева на медиите и на депутатите ще ви кажа, че във филма няма нищо порнографско.
ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: ние сме сигурни, че в този филм няма нищо скандално. Той е излъчен миналата година доколкото знам на някакъв фестивал. Ако имаше нещо скандално в този филм, сигурно всички щяхме да научим през миналото лято. Аз не мога да говоря за стойността на филма, но явно че този филм не е станал достатъчно известен и клипа е бил използван, за да направи автора на филма и самият филм по-известен.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Филмът не е разпространяван. Той е показан само на фестивала. На фестивал се показват филми, които информират строго определена професионална публика. За по-възрастните в тази зала ще напомня, че преди 30 години имаше друг български филм, който предизвика същите тревоги в обществото. Той се казваше “Всичко е любов” на режисьора Шаралиев. Може да си купите на DVD, да го гледате. От тогава до ден днешен много малко неща са се променили – само пейзажът и етническият състав на публиката, която живее в тези домове.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Грозев, рекламата на този филм предизвика възмущение.
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Във филмът “Всичко е любов” участват професионални актьори. Тук става въпрос за участието на деца, които нямат родители и нашите институции са отговорни за това децата в тези домове да растат нормално. Тези деца са използвани за този филм, защото те тотално не осъзнават какво са правили. Има огромна разлика между двете произведения, за които проф.Грозев говори.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Тук навлизаме в една юридическа материя, която е много сложна и деликатна. Историята познава множество примери за филми, които могат да бъдат снимани с актьори, могат да бъдат снимани с натурчици. Вие казахте, че децата не са осъзнавали какво правят, а преди това определихте, че те се чувстват като герои, след като се виждат на екрана.
Има нещо, което е много важно. Едно общество дава морални примери на своите граждани. Всеки ден, всяка вечер, всички медии облъчват цялата публика, включително и нас самите с морални примери, но тъй като ние сме изградени личности имаме ценностна система и можем да отсяваме това, което ни предлагат, докато децата не са защитени. Да вземем едно детско шоу, в което водещият пита децата какви искат да станат. Защо тогава се сърдим на един млад човек, който има амбицията да направи впечатление на публиката с едно произведение и без да осъзнава това като своя цел, информира обществеността за един тревожен социален проблем. Това лежи в основата, а не това дали клипа е порнографски или филма е порнографски и аз се учудвам от тази прибързаност под медиен натиск да се намеси Прокуратурата. В историята на българското кино няма случай, в който Прокуратурата да се е занимавала с художествено произведение. Създателите са поискали надлежно разрешение, отишли са в този дом в гр.Бургас, тъй като режисьора е роден в този град. Той можеше да отиде в гр.Берковица, можеше да отиде в гр.Дупница.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Професор Грозев, Вие би трябвало да се подготвите за тази среща и не само да гледате филма, но да видите и клипа и Вие не трябва да защитавате режисьора, защото той стой не само зад филма, стои и зад клипа.Темата, по която поканихме представители на Министерство на културата е свързана с клипа и се надявам, че този филм, който е излъчен на фестивала не съдържа тези гнусни сцени.
Проф.АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Министерство на култура няма съпричастност при създаването на този филм. Това е една частна продукция, която е снимана според законите на нашата страна. Те са се обърнали към Агенцията за защита на детето и от там са определили хора, които заедно с възпитателите са присъствали на тези снимки.
Г-Н ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, лично аз се затруднявам да взема отношение по така представените коментарии и след малко нашите експерти ще отговорят на поставените въпроси. Информацията, която е поискана от вас в рамките на 6 точки, Министерство на труда и социалната политика е подробно представена. Относно коментарите тук, ние ще се затрудним да дадем с точност определение и разграничение между филма и клипа , дали имат художествен или документален характер. Ако е налице да се засили вниманието на обществото върху проблеми, които съществуват, това е много добре. Ако е налице дейност, която уронва престижа и достойнството и нарушава правата на децата, ще трябва да бъдат наказани онези лица, които са допуснали това. Ние ще чакаме резултатът от прокурорската проверка и ще представим становище. На конкретно зададените въпроси ще отговорят нашите експерти.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Аз съм Директор на дирекция “Контрол на правата на децата” към Държавна агенция за закрила на детето и искам да взема отношение по въпросът, който беше зададен за незабавната проверка, която беше извършена.Да, такава проверка беше извършена на 11, 14 и 15 януари 2008 г. Реално проверката приключи във вторник вечерта. Към днешният ден ние разполагаме с констативния протокол, а самата проверка беше осъществена по заповед на г-жа Банова. От протоколът, който ни беше предоставен е видно, че това са деца, върху голяма част от които са наложени възпитателни мерки от Комисията за борба с противообществените прояви. Да, в дома има насилие. Това са констатирали и колегите за пореден път. Това на което те са се натъкнали е, че насилието е между самите възпитаници на дома – по-големите към по-малките. Това, което те са установили е, че по-големите възпитаници на дома са принуждавали по-малките деца да просят. Също така имаме и данни за сексуални действия в дома от по-голямо дете на по-малко.С писмо г-жа Местан уведоми Районната прокуратура за тези конкретни действия.
Друго, което са констатирали колегите е обстоятелството, че голяма от сигналите за насилие в дома не стигат нито до нас, нито до колегите от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас. В рамките на 10 дни ние ще представим окончателният доклад, който ще бъде придружен от задължителни предписания до директора на дома. За нашите предписания ще бъде уведомен и кмета на гр.Бургас. Ще бъде разгледана подробно всяка една от констатациите, на които са се натъкнали членовете на комисията.
Друго, на което искам да обърна внимание извън проверката е, че в Държавната агенция за закрила на детето постъпи жалба от една от възпитаничките на дома, която е участвала в клипа. Момичето е потресено, за това защото на нея и е било обяснено, че тя дава информация но няма да бъде заснета. Вечерта в новините е видяла своето становище и от този ден нататък детето живее с един срам. То е наричано много унизителни думи от децата в дома и училището. Това е ,което искам да кажа по отношение на проверката.
Г-ЖА ПОНЕВА: Вие до този момент не знаете какво се случва в дома. Това означава ли, че не сте правили никакви проверки? Не приемам извинението, че не са достигали до вас сигнали. Какви са вашите ангажименти да следите какво се случва в тези домове.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Държавната агенция за закрила на детето е извършила 3 проверки в този дом от 2005 г. до сега. Освен това тя е извършила и оценка на тази специализирана институция през 2006 година. След приключване на проверката са изготвяни доклади и са издавани задължителни предписания до директора на дома и респективно до министъра на образованието и науката, тъй като дома е бил на тяхно подчинение. През 2006 г. ние сме уведомили и кмета на гр.Бургас г-н Костадинов, че този дом има нужда от спешна охрана, тъй като деца от този дом се възползват максимално от свободния режим и вие се убедихте в това. Това са проверките, направени от Държавната агенция за закрила на детето. Проверки по сигнал за насилие при нас не са постъпили.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Какво предприемате след такива констатации?
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Ние изготвяме предписания до съответните институции и след това проверяваме дали те са изпълнени. Ние нямаме механизъм, с който да санкционираме директора на дома.
Г-ЖА МИГЛЕНА ВЕСЕЛИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да взема отношение по първият въпрос, който поставихте за тези 6 млн.лева, които са преведени по бюджета на Министерство на труда и социалната политика. Ще направя едно уточнение по отношение на тези средства.Министерство на труда и социалната политика изпълнява програмно бюджетиране и тези средства са заложени в Програмата за закрила на детето и са за всички мерки по Закона за закрила на детето. Това са превенция, реинтеграция, близки и роднини, както и за доброволната и професионалната приемна грижа, т.е. това са средства които се разходват по всички мерки. Те не са само и изцяло за професионалната приемна грижа. Как са разходвани средствата от Агенцията за социално подпомагане г-жа Янкова ще ви даде по-подробна справка.
Г-ЖА ДАРИНКА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм от Агенцията за социално подпомагане. В допълнение на това, което каза г-жа Миглена Веселинова бих искала да дам малко повече конкретика за данните по приемна грижа. Многократно тук и по всякакви поводи ние сме обявявали това, че случаите на деца, за които се полагат приемни грижи вървят с бавни темпове и резултатите ни са много скромни. В тази връзка държа да подчертая, че в края на 2006 г., съгласно статистиката 74 деца за целият период от предишните години,когато се въведе като услуга приемната грижа се отглеждат в приемни семейства. Въпреки това, че Агенцията за социално подпомагане се ангажира и с финансови средства и с рекламни кампании, не се срещна привличане по този проблем. Има съпричастност, но резултатите са много слаби. На фона на тези цифри ще си позволя да посоча цифрите за тази година. Ние в информацията посочихме, че са настанени 39 деца в приемни семейства. Това са случаите на деца, които са настанени в професионални приемни семейства. В същото време така наречената “доброволна грижа” , която се развиваше до този момент и средствата за нея не успяваха да посрещнат потребностите на децата обхваща 54 деца за годината, което е сериозен напредък. Ние имаме 39 деца в професионална приемна грижа. За тези деца е прекратено настаняването, като за тях са намерени по-добри алтернативни възможности. Те отиват в биологичните си семейства и просто Социалните служби са се възползвали от тази мярка като временна докато се стабилизират и да бъдат върнати в приемното семейство. На практика макар тези деца да са 39, които са настанени в професионални приемни семейства, мисля че говорят за един интерес в сравнение с предишните, които посочих и на практика поради технически причини ние сме започнали регистрацията от месец юли. Първо имахме един период, в който програмата трябваше да се утвърди. В рамките на последните четири месеца ние имаме този резултат. Изразходваната сума по мерките за закрила на децата до м.ноември 2007 г. е в размер на 4 172 690 лева. Колегите са изразходвали тази сума за еднократна помощ при предотвратяване настаняването на деца в институция, за изваждане от специализирана институция и връщане в биологичното семейство, при близки роднини или в приемните семейства , за потребностите на децата и т.н.
Д-р МИХАЙЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, гости, бях случайно провокиран да участвам в заседанието на тези комисия, разбира се във връзка с този клип. Ще бъда съвсем откровен и ще кажа, че това заседание е нелепо. Мисля, че това заседание се занимава в глобалният въпрос за съдбата на едни деца без родители, захвърлени в домове, обсъжда тяхното битие там през експертна оценка и през една груба разсеяност на компанията, която не слуша, защото няма смисъл да слуша. Няма смисъл да слуша, защото този формат не може да вземе решение и няма да го вземе в момента, а става дума за съдбата на деца, по повод на чиято съдба ние плачем и говорим, че някакъв клип, който трае една минута, за да разиграе това, което децата практикуват всеки ден ни натъжава по начин, който е на границата на това да ни накара да си разкъсаме блузките и фланелите и да се разплачем тук. В това има лицемерие. Аз лично не харесвам това,което видях в клипа, но такова е виждането на режисьора. Такава естетика съществува – брутална е, но е истина. Експертите са изпуснали поводите на тази реалности и сега тук чрез този доклад ще я поправят и ние тук седим и ги слушаме. Каква е нашата тема на разговор? Някакъв клип от 30 секунди. Срещу закона някакъв режисьор е решил да ни провокира.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Държавата е именно за това да защити децата. Как ще се намерят тези начини е другата страна на въпроса и аз смея да твърдя, че в рамките на тази две години и няколко месеца нашата комисия успя да инициира промяна на закони, включително и на Наказателния кодекс, където за подобен тип дейности – създаване и разпространение на порнографски материали е предвидено наказание.
Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, искам да се обърна към д-р Михайлов и да му кажа, че тук не става дума за самият клип и не сме се събрали тук да говорим за неговите естетически и професионални качества. Ние сме се събрали тук да обсъдим една обществена язва, която ни е показана и на предизвиква и това е една провокация към обществото. Вие като народен представител сте длъжен да вземете отношение за това по какъв начин ще защитите това. Още нещо бих искал да ви кажа. Да, ние в момента сме в опозиция, но тук присъстващите институции е крайно време действително те да се разтърсят, защото г-н Михайлов нашите приказки и тези протоколи, които се четат за отчитане на средства едва ли ще дадат възможност на тези деца утре да станат едни пълноценни граждани на обществото и да могат да реализират своите професионални качества в това общество. Колега Михайлов, ние сме длъжници, защото като народни представители не трябва тук само да мълчим, а по някакъв начин да защитим ако щете своя лична теза. Ние като народни представители тук сме призвани да правим закони и по някакъв начин да се опитаме да бъдем коректни. Драматизмът е в това, когато виждаш нещо и оставаш безразличен. Аз мисля, че точно обществото се нуждае от такъв дебат, за да принуди тройната коалиция да промени нещо.
Агенцията за закрила на детето отива на място и прави протоколи. Това е игра на бумаги, прехвърляне на лист от една институция в друга институция. Тук е мястото да спрем тази бумащина и ние като народни представители трябва да дадем своя принос. Ние трябва да накараме хората, които се вълнуват от тези проблеми да излязат от това сиво ежедневие, от тази люлка, която продължава да ги люлее. Благодаря. Извинявам се за емоционалното изказване.
Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз бих искала да кажа, че с този проблем се занимаваме вече седма година , за това че децата бягат от домовете за деца лишени от родителски грижи без да бъдат контролирани. Факт е, че това не е единственият дом в България, в който има подобни случаи. Всеки, който е посещавал тези домове би трябвало да бъде запознат с тази ситуация. На много други места децата, които са на по-голяма възраст излизат от домовете без контрол и проституират по магистралите и това е очевиден факт. До този момент абсолютно нищо не е направено. Ние трябва да си зададем въпросът наистина колко подобни срещи ще организираме във всеки един Парламент и практически след това нищо конкретно не се върши от изпълнителните органи. Достатъчно много законодателни инициативи са направени в 39-то Народно събрание и в това Народно събрание от представителите на различни политически сили. Въпросът е наистина кой носи тази отговорност и правим ли ние нещо конкретно, за да върнем тези деца в домовете и да бъдат те контролирани и да им се оказват необходимите грижи, за да не бягат те от домовете. Това е основното. Ние дебатираме тези въпроси на няколко поредни заседания, но факт е че няма никаква ефективност. Може би трябва да помислите за някакви предложение за промяна на законодателството, които ние не можем да ви предложим, защото не можем да измислим нещо повече от това, което сме отразили в Закона за закрила на детето – държавните институции наистина да си вършат работата по закрилата. Агенцията за закрила на детето е координиращ и контролиращ на органите по закрила. Колко пъти вие се събирахте вие миналата година? Колко пъти вие събирахте всички органи, които осъществяват закрилата на детето и какво всъщност решихте? Правили ли сте срещи с кметовете, към които са тези домове?
Ако не възразявате, бих искала да ви помоля на едно следващо заседание да ни информирате какво е състоянието в тези 86 дома и какви са мерките, които са предприели тези кметове, към които тези домове са минали на тяхно подчинение. Какви мерки предлагат, за да спрат излизането на тези деца от домовете?
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Аз не съм съгласен с това, което каза г-жа Веселинова. Аз по принцип никога не съм бил съгласен с непрекъснатата употреба на термина “ние”. Тези дни журналистите казват, че депутатите са ограничили достъпа до Парламента. В България липсва персонификация на отговорността. Отговорността в случая е на Агенцията за закрила на детето. След като е прегледан сценария от г-жа Инджова, е станало ясно, че този филм ще бъде с участието на деца. Кой от агенцията извърши контрол какъв филм ще се снима с участието на децата?
Г-ЖА ЦВЕТА АНТОНОВА: Аз съм от Държавна агенция за закрила на детето.Първо искам да ви кажа, че има разлика между Агенцията за социално подпомагане, в която се намират отделите за закрила на детето, които на практика и на място извършват всички дейности по закрилата на детето. Държавната агенция за закрила на детето няма такива функции и няма такива структури по места.
Второ. Хубаво е да се влиза в домовете и да има контрол върху това, което става там. Нищо лошо няма в това, че се снима филм. Заместник председателят на агенцията е дал указания как да се снима този филм, какво да се направи, да се уведомят попечителите, да се запознаят със сценария, да присъстват на снимането на филма и всичко каквото е необходимо, за да се запазят правата на детето. По време на снимките са присъствали колегите от агенцията, както и хора от самата институция.
Г-ЖА ТЕОДОРА ИВАНОВА: Представител на Агенцията за социално подпомагане е присъствал два пъти на снимачната площадка. На децата по време на снимките е осигурен постоянен надзор от възпитател на дома. Колегите от Агенцията за социално подпомагане са се запознали със сценария на филма. И ни отговориха, че той по никакъв начин не уронва достойнството на децата.
Г-ЖА АНТОНОВА: Ние имаме идеи и предложения и те са свързани както конкретните проблеми с институциите. Ние събираме информация всяка година и правим аналитичен отчет за семейния статус на децата, здравния статус, пол, възраст, колко време са престояли в дома, къде са отишли след това и т.н. Тук имаше въпрос за щата и персонала. Искам да ви кажа, че месечната издръжка на дете, което ползва медико-социални грижи е 673.60 лева. В Домът за деца лишени от родителски грижи тази месечна издръжка е 273.45 лева, а в домовете за деца с умствено изоставане тази сума е 656.98 лева. В Германия например издръжката на такива деца е 3 300 евро месечно, но при тях има друг стандарт.
За тези домове се грижат различни институции и отговорността не може да се персонифицира. Необходимо е да измислим някакъв работещ механизъм.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Много от решенията, които взема тази комисия за съжаление от ваша страна не се изпълняват. Надявам се този път наистина да има коректност от ваша страна.Вие сте вътре в тези проблеми Предложете ми какви законни мерки и промени да бъдат направени.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Ако хората, които отговарят за тези домове допуснат децата им да бъдат извън дома след 22.00 часа на какво наказание подлежат?
Г-ЖА МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Филмът за Могилино, който гледах много внимателно показа как в този дом, където в нечовешки усилия се мъчат едни нещастни създания, вечер след работа целият персонал заключва дома, заключва ги по стаите и сутрин, когато дойдат ги отключва. На кого ще върнат това дете след 22.00 часа вечерта. Аз съм потресена от този филм и от нечовешкото отношение към тези деца.
ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Предлагам комисията да вземе следните РЕШЕНИЯ:
1. Предлага на компетентните органи да предприемат необходимите действия за налагане на предвидените от закона санкции за снимките, показани във филма “Баклава”, както и да се предприемат всички необходими постъпки за спиране на излъчването им и да сезират съответните административни и правораздавателни органи за нарушените права на децата от дома в гр.Бургас.
2. Предлага на компетентните държавни органи да внесат до 15 февруари т.г. в комисията предложения за подобряване на законовата база за закрила на децата, включително във връзка с прилагането на Националната стратегия за детето за 2008 – 2018 година, която приехме в комисията.
Конкретни предложения може да представите в комисията в писмен вид.
Моля, който е съгласен с предложените решения, да гласува.
Гласували “за” – 7.
Против – няма
Въздържали се – няма.
Решенията се приемат единодушно.
По ТОЧКА ВТОРА – Обсъждане на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията,№702-03-34, внесен в Министерски съвет на 04.12.2007 г.
Решението е във връзка с отпускането на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на проф.д-р Тодор Костов, който е създател на спортната медицина в България.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
Гласували “за” – 6
Против – няма.
Въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието.
